18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/1

(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез приеманите по силата на член 114 от ДФЕС мерки. В член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз се предвижда, че политиките на Съюза осигуряват високо равнище на защита на потребителите.

(2)

В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС, вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки и услуги е гарантирано. За да може потребителите да имат доверие в цифровото измерение на вътрешния пазар и полза от него, е необходимо да имат достъп до прости, ефективни, бързи и евтини средства за разрешаване на спорове, възникнали при продажбата на стоки или предоставянето на услуги онлайн. Това е особено важно в случаите, когато потребителите извършват трансгранични покупки.

(3)

В своето съобщение от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“, Комисията посочи законодателството в областта на алтернативното решаване на спорове (АРС), което включва измерение, свързано с електронната търговия, като един от дванадесетте лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието в единния пазар.

(4)

Фрагментирането на вътрешния пазар спъва усилията за насърчаване на конкурентоспособност и растеж. Нещо повече, неравният достъп до прости, ефективни, бързи и евтини средства за разрешаване на спорове, възникнали при продажбата на стоки или предоставянето на услуги в Съюза, както и неравномерността в качеството им и в информираността за тях представляват бариера в рамките на вътрешния пазар, която подкопава доверието на потребители и търговци при трансграничните покупки и продажби.

(5)

В своите заключения от 24—25 март и от 23 октомври 2011 г. Европейският съвет прикани Европейския парламент и Съвета да приемат до края на 2012 г. първа поредица от приоритетни мерки, с които да дадат нов стимул на единния пазар.

(6)

Вътрешният пазар е реалност за потребителите в тяхното всекидневие, когато пътуват, правят покупки и извършват плащания. Потребителите са ключови фактори на вътрешния пазар и поради това следва да бъдат централен елемент от него. Цифровото измерение на вътрешния пазар придобива жизненоважно значение както за потребителите, така и за търговците. Потребителите все по-често пазаруват онлайн и все по-голям брой търговци продават онлайн. Потребителите и търговците следва да се чувстват уверени при сключването на сделки онлайн, поради което от съществено значение е премахването на съществуващите бариери и повишаването на доверието на потребителите. Наличието на надеждно и ефикасно онлайн решаване на спорове (ОРС) би могло значително да спомогне за постигането на тази цел.

(7)

Възможността да се използват лесни и евтини средства за разрешаване на спорове може да засили доверието на потребители и търговци в цифровия единен пазар. Потребителите и търговците обаче все още са изправени пред трудности за намиране на извънсъдебни решения, по-специално за техните спорове, възникнали при трансгранични онлайн сделки. Така понастоящем тези спорове често остават нерешени.

(8)

ОРС предлага просто, ефективно, бързо и евтино извънсъдебно средство за решаване на спорове, възникнали при трансгранични онлайн сделки. В момента обаче липсват механизми, които да позволяват на потребителите и търговците да решават тези спорове с електронни средства; това е във вреда на потребителите, представлява пречка по-специално за трансграничните онлайн сделки и създава условия на неравнопоставеност на търговците и така възпрепятства общото развитие на онлайн търговията.

(9)

Настоящият регламент следва да се прилага за извънсъдебното решаване на спорове, инициирани от потребители, пребиваващи в Съюза, срещу търговци, установени в Съюза, които са предмет на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове (Директива за АРС за потребители) (3).

(10)

С цел платформата за ОРС да може да се използва и за процедури за АРС, позволяващи на търговци да подават жалби срещу потребители, настоящият регламент следва да се прилага и за извънсъдебното решаване на спорове, инициирани от търговци срещу потребители, когато съответните процедури за АРС се предлагат от структури за АРС, включени в списъка съгласно член 20, параграф 2, от Директива 2013/11/ЕС. Прилагането на настоящия регламент към такива спорове следва да не поражда задължение за държавите членки да направят необходимото структурите за АРС да предлагат такива процедури.

(11)

Въпреки че преди всичко потребителите и търговците, реализиращи трансгранични онлайн сделки, ще имат полза от тази платформа за ОРС, настоящият регламент следва да се прилага и за вътрешните онлайн сделки, за да се осигурят условия на равнопоставеност в областта на онлайн търговията.

(12)

Настоящият регламент не следва да засяга Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (4).

(13)

Определението за „потребител“ следва да се отнася за физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Въпреки това, ако договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън тези рамки (договори с двойно предназначение) и търговската цел е толкова ограничена, че не е определяща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител.

(14)

Определението за „договор за онлайн продажби или услуги“ следва да се отнася за договорите за продажби или услуги, при които търговецът или неговият посредник е предложил стоки или услуги чрез страница в интернет или чрез други електронни средства, а потребителят е поръчал тези стоки или услуги на въпросната страница в интернет или чрез други електронни средства. Това следва също така да обхваща случаите, в които потребителят е посетил страницата в интернет или е използвал други услуги на информационното общество чрез мобилно електронно устройство, като например мобилен телефон.

(15)

Настоящият регламент не следва да се прилага за споровете между потребители и търговци, възникнали въз основа на договори за продажби или договори за услуги, които не са сключени онлайн, нито за спорове между търговци.

(16)

Настоящият регламент следва да се разглежда във връзка с Директива 2013/11/ЕС, която изисква от държавите членки да направят необходимото всички спорове между пребиваващи потребители и установени търговци в Съюза, които възникват при продажбата на стоки или предоставянето на услуги, да могат да бъдат отнасяни до структура за АСР.

(17)

Преди да подадат жалба в структура за АРС посредством платформа за ОРС потребителите следва да бъдат насърчавани от държавите членки да се свържат с търговеца по подходящ начин, с цел спорът да бъде разрешен по взаимно съгласие.

(18)

Настоящият регламент има за цел създаването на платформа за ОРС на равнището на Съюза. Платформата за ОРС следва да бъде под формата на интерактивна интернет страница, която предлага единен портал за достъп на потребители и търговци, които искат да решат по извънсъдебен път спор, възникнал при онлайн сделки. Платформата за ОРС следва да предоставя обща информация за извънсъдебното решаване на спорове, произтичащи от договори за онлайн продажби на стоки или предоставяне на услуги. Тя следва да дава възможност на потребители да подават жалби, като попълват електронен формуляр за жалби, който е на разположение на всички официални езици на институциите на Съюза, и да прилагат съответните документи. Тя следва да препраща жалбите до структурата за АРС, която е компетентна да разгледа въпросния спор. Платформата за ОРС следва да предлага безплатен електронен инструмент за управление на случаите, позволяващ на структурите за АРС да провеждат онлайн процедурата за разрешаване на спора заедно със страните чрез платформата за ОРС. Структурите за АРС не следва да бъдат задължавани да използват инструмента за управление на случаите.

(19)

Комисията следва да отговаря за разработването, функционирането и поддръжката на платформата за ОРС и да предоставя всички технически съоръжения, необходими за функционирането на платформата. Платформата за ОРС следва да предлага функция за електронен превод, която да позволява на страните и на структурата за АРС при необходимост да получават писмен превод на информацията, обменяна посредством платформата на ОРС и нужна за разрешаването на спора. Тази функция следва да може да извършва всички необходими преводи и при необходимост да бъде поддържана чрез човешка намеса. На платформата за ОРС Комисията следва също да предоставя информация на жалбоподателите за възможността да поискат съдействие от точките за контакт към ОРС.

(20)

Платформата за ОРС следва да дава възможност за сигурен обмен на данни със структурите за АРС и да спазва основопалагащите принципи на Европейската рамка за интероперативност, приета съгласно Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) (5).

(21)

Платформата за ОРС следва по-специално да бъде достъпна чрез портала „Вашата Европа“, създаден в съответствие с приложение II към Решение 2004/387/ЕО, който предоставя общоевропейска, многоезична онлайн информация и интерактивни услуги за фирмите и гражданите в Съюза. Платформата за ОРС следва да бъде на видно място на портала „Вашата Европа“.

(22)

Платформата за ОРС на равнището на Съюза следва да се основава на действащите структури за АРС в държавите членки и да зачита правните традиции на държавите членки. Ето защо структурите за АРС, до които е отнесена жалба чрез платформата за ОРС, следва да прилагат своите собствени процедурни правила, включително правилата за разходите. Същевременно настоящият регламент има за цел създаването на някои общи правила, приложими към тези процедури, които ще гарантират тяхната ефективност. Те следва да включват правила, които гарантират, че за подобно решаване на спорове не се изисква физическото присъствие на страните или на техни представители пред структурата за АРС, освен ако нейните процедурни правила предвиждат такава възможност и страните са съгласни.

(23)

Регистрацията на всички структури за АРС, вписани съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, в платформата за ОРС би трябвало да осигури пълен обхват на решаване онлайн на трансграничните спорове, произтичащи от договори за онлайн продажби или услуги.

(24)

Настоящият регламент следва да не възпрепятства функционирането на съществуващи структури за онлайн решаване на спорове или механизми за ОРС, действащи в рамките на Съюза. Той не следва да възпрепятства структурите или механизмите за решаване на спорове да разглеждат онлайн спорове, които са били пряко отнесени до тях.

(25)

Във всяка държава членка следва да бъдат определени звена за контакт за ОРС, в които работят най-малко двама консултанти за ОРС. Звената за контакт за ОРС следва да оказват подкрепа на страните по спора, заведен посредством платформата за ОРС, без от тези страни да се изисква да представят преводи на документите по спора. Държавите членки следва да разполагат с възможността да възлагат отговорността за работата на звената за контакт за ОРС на своите центрове от Мрежата на европейските потребителски центрове. Държавите членки следва да използват тази възможност, за да позволят на звената за контакт за ОРС да се възползват максимално от опита на центровете от Мрежата на европейските потребителски центрове за улесняване на решаването на спорове между потребители и търговци. Комисията следва да създаде мрежа на звената за контакт за ОРС, за да улесни тяхната работа и сътрудничеството между тях и да предостави, в сътрудничество с държавите членки, подходящо обучение за звената за контакт за ОРС.

(26)

Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ОРС няма за цел и не може да бъде оформено така, че да замени съдебните производства, нито следва да лишава потребителите или търговците от тяхното право да търсят защита по съдебен ред. Следователно настоящият регламент не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

(27)

Обработването на информация съгласно настоящия регламент следва да подлежи на строги гаранции за поверителност и да бъде в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) и в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7). Тези правила следва да се прилагат за обработването на лични данни, което се извършва съгласно настоящия регламент от различните участници в платформата за ОРС, независимо дали те действат самостоятелно или съвместно с други такива участници.

(28)

Субектите на данни следва да бъдат информирани и дават съгласието си за обработването на техните лични данни в рамките на платформата за ОРС и следва да бъдат информирани относно техните права във връзка с това обработване посредством подробна декларация за поверителност, до която Комисията осигурява публичен достъп и която разяснява по ясен и разбираем начин операциите по обработката, за чието извършване са отговорни различните участници в платформата, в съответствие с членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и с националното законодателство, прието съгласно членове 10 и 11 от Директива 95/46/ЕО.

(29)

Настоящият регламент следва да не засяга разпоредбите за конфиденциалност в националното законодателство във връзка с АРС.

(30)

За да се осигури добра осведоменост сред потребителите за съществуването на платформата за ОРС, установените в Съюза търговци, предлагащи договори за онлайн продажби или услуги, следва да предоставят на своите страници в интернет електронна връзка към платформата за ОРС. Търговците следва също да представят своя електронен адрес, който служи като първо звено за контакт на потребителите. Съществен дял от договорите за онлайн продажби и услуги се сключват посредством онлайн място за търговия, което обединява или улесняват осъществяваните онлайн сделки между потребителите и търговците. Онлайн местата за търговия са онлайн платформи, които позволяват на търговците да направят своите продукти и услуги достъпни за потребителите. Ето защо подобни онлайн места за търговия следва също да изпълняват задължението за предоставяне на електронна връзка към платформата за ОРС. Това задължение не следва да засяга член 13 от Директива 2013/11/ЕС за задължението на търговците за информирането на потребителите относно процедурите за АРС, които са приложими за въпросните търговци, както и по въпроса дали търговците се ангажират да използват процедури за АРС, за да решават спорове с потребители. Освен това посоченото задължение не следва да засяга член 6, параграф 1, буква у) и член 8 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите (8). Член 6, параграф 1, буква у) от Директива 2011/83/ЕС предвижда за потребителските договори, сключени от разстояние или извън търговския обект, че търговецът трябва да информира потребителя за възможността за достъп до извънсъдебен механизъм за подаване на жалби и разрешаване на спорове, който прилага търговецът, и начините за достъп до него, преди потребителят да бъде обвързан с договора. От същите съображения за осведоменост на потребителите държавите членки следва да насърчават сдруженията на потребителите и стопанските сдружения да предоставят електронна връзка към страницата в интернет на платформата за ОРС.

(31)

С цел да се вземат предвид критериите, с които АРС определят съответните си обхвати на действие, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове съгласно член 290 от ДФЕС за адаптиране на вида информация, която даден жалбоподател следва да представи в електронния формуляр за жалби, до който се осигурява достъп чрез платформата за ОРС. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната работа, в това число на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури своевременно и подходящо предаване на съответните документи едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на функционирането на платформата за ОРС, условията за подаване на жалби и сътрудничеството в рамките на мрежата на звената за контакт за ОРС. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (9). Процедурата по консултиране следва да бъде използвана за приемането на актове за изпълнение във връзка с електронния формуляр за жалби с оглед на неговия чисто технически характер. Процедурата по разглеждане следва да бъде използвана за приемането на правила относно условията за сътрудничеството между консултантите за ОРС в мрежата на звената за контакт за ОРС.

(33)

При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира съобразно случая с Европейския надзорен орган по защита на данните.

(34)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се създаде европейска платформа за ОРС, ръководена от общи правила, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради мащаба и въздействието си, може да се постигне по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(35)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно в членове 7, 8, 38 и 47 от нея.

(36)

Европейския надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и прие становище на 12 януари 2012 г. (10),

а)

„потребител“ означава потребител съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2013/11/ЕС;

б)

„търговец“ означава търговец съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2013/11/ЕС

в)

„договор за продажба“ означава договор за продажба съгласно определението в член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2013/11/ЕС;

г)

„договор за услуга“ означава договор за услуга съгласно определението в член 4, параграф 1, буква г) от Директива 2013/11/ЕС;

д)

„договор за онлайн продажби или услуги“ означава договор за продажби или услуги, при който търговецът или неговият посредник е предложил стоки или услуги чрез страница в интернет или чрез други електронни средства, а потребителят е поръчал тези стоки или услуги на въпросната страница в интернет или чрез други електронни средства;

е)

„онлайн място за търговия“ означава доставчик на услуги съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (11), което позволява на потребителите и търговците да сключат договори за онлайн продажби или услуги на интернет страницата на онлайн мястото за търговия;

ж)

„електронни средства“ означава електронно оборудване за обработването (включително цифрово компресиране) и съхранението на данни, които се предават, съобщават и получават изцяло по кабел, чрез радиовълни, оптични средства или чрез всякакви други електромагнитни способи;

з)

„процедура за алтернативно решаване на спорове“ („процедура за АРС“) означава процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове съгласно член 2 от настоящия регламент;

и)

„структура за алтернативно решаване на спорове“ („структура за АРС“) означава структура за АРС съгласно определението в член 4, параграф 1, буква з) от Директива 2013/11/ЕС;

й)

„жалбоподател“ означава потребител или търговец, който е внесъл жалба чрез платформата за ОРС;

к)

„ответна страна“ означава потребител или търговец, срещу когото е подадена жалба чрез платформата за ОРС;

л)

„компетентен орган“ означава публичен орган съгласно определението в член 4, параграф 1, буква и) от Директива 2013/11/ЕС;

м)

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност („субект на данни“). За подлежащо на установяване се смята лице, чиято самоличност може да бъде установена пряко или косвено, особено чрез свързване с определен идентификационен номер или с един или няколко специфични елемента, които представляват израз на физическата, физиологичната, психическата, икономическата, културната или социалната идентичност на това лице.

а)

предоставя електронен формуляр за жалби, който може да бъде попълнен от жалбоподателя в съответствие с член 8;

б)

уведомява ответната страна за подадената жалба;

в)

определя компетентната структура или структури за АРС и предава жалбата до структурата за АРС, която страните по спора са се споразумели да използват в съответствие с член 9;

г)

предлага безплатно електронно средство за управление на случаите, позволяващо на страните и структурата за АРС да провеждат процедурата за решаване на спора онлайн чрез платформата за ОРС;

д)

предоставя на страните и на структурата за АРС езиков превод на информацията, която е необходима за решаването на спора и се обменя посредством платформата за ОРС;

е)

предоставя електронен формуляр, чрез който структурите за АРС предават информацията, посочена в член 10, буква в);

ж)

осигурява система за обратна връзка, която дава възможност на страните да изразят мнението си относно функционирането на платформата за ОРС и на структурата за АРС, която е разгледала техния спор;

з)

оповестява следното:

а)

при поискване спомагат за комуникацията между страните и компетентната структура за АРС, която може да включва по-специално:

б)

въз основа на практическия опит, натрупан при изпълнението на техните функции, на всеки две години представят на Комисията и на държавите членки доклад за дейността.

а)

информацията, че ако страните не се споразумеят за една компетентна структура за АРС, до която жалбата да бъде отнесена, или ако не бъде постигнато споразумение от страните или не бъде определена компетентна структура за АРС, обработването на жалбата ще бъде прекратено;

б)

информация за структурата или структурите за АРС, които са компетентни да разгледат жалбата, ако тези структури са посочени в електронния формуляр за жалби или са определени от платформата за ОРС въз основа на предоставената в този формуляр информация;

в)

ако ответната страна е търговец, покана да заяви в рамките на 10 календарни дни следното:

г)

в случай че ответната страна е потребител и търговецът е задължен да използва точно определена структура за АРС — покана до ответника в рамките на 10 календарни дни да заяви дали е съгласен с въпросната структура за АРС, а ако търговецът не е задължен да използва точно определена структура за АРС — покана да избере една или няколко структури за АРС от тези, посочени в буква б);

д)

името и координатите на звеното за контакт за ОРС в държавата членка, в която е установена или пребивава ответната страна, както и кратко описание на функциите по член 7, параграф 2, буква а).

а)

информацията по параграф 3, буква а);

б)

в случай че жалбоподателят е потребител — информацията за структурата или структурите за АРС, посочени от търговеца в съответствие с параграф 3, буква в) и покана в рамките на десет календарни дни да изрази съгласие относно структурата за АРС;

в)

в случай че жалбоподателят е търговец, който не е задължен да използва конкретна структура за АРС — информацията за структурата или структурите за АРС, посочени от потребителя в съответствие с параграф 3, буква г) и покана да изрази съгласие в рамките на 10 календарни дни относно структурата за АРС;

г)

името и координатите на звеното за контакт за ОРС в държавата членка, в която е установен или пребивава жалбоподателят, както и кратко описание на функциите по член 7, параграф 2, буква а).

а)

името, координатите и адреса на страницата в интернет на структурата за АРС;

б)

таксите за процедурата за АРС, ако това е приложимо;

в)

езика или езиците, на които може да се проведе процедурата за АРС;

г)

средната продължителност на процедурата за АРС;

д)

обвързващия или необвързващия характер на резултата от процедурата за АРС;

е)

мотивите, въз основа на които структурата за АРС може да откаже да разгледа даден спор в съответствие с член 5, параграф 4 от Директива 2013/11/ЕС.

а)

довежда до край процедурата за АРС в рамките на срока, посочен в член 8, буква д) от Директива 2013/11/ЕС;

б)

не изисква физическото явяване на страните или на техни представители, освен ако нейните процедурни правила предвиждат такава възможност и страните са съгласни;

в)

незабавно предава следната информация на платформата за ОРС:

г)

не е задължена да проведе процедурата за АРС посредством платформата за ОРС.

„21.

Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за онлайн решаване на потребителски спорове (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1): член 14.“

1.

В член 1, параграфи 1 и 2 и в член 6, параграф 2, буква б) думите „директивите, изброени в приложение I“ се заменят с думите „актовете на Съюза, изброени в приложение I“.

2.

В заглавието на приложение I думите „СПИСЪК НА ДИРЕКТИВИТЕ“ се заменя с думите „СПИСЪК НА АКТОВЕТЕ НА СЪЮЗА“.

3.

В приложение I се добавя следната точка:

—

член 2, параграф 3 и член 7, параграфи 1 и 5, които се прилагат от 9 юли 2015 г.,

—

член 5, параграфи 1 и 7, член 6, член 7, параграф 7, член 8, параграфи 3 и 4 и членове 11, 16 и 17, които се прилагат от 8 юли 2013 г.

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/13

(1)

С Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (4) беше създадена рамка за мониторинг на антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на парникови газове по поглътители, за оценка на напредъка по отношение на спазването на ангажиментите, свързани с тези емисии, и за изпълнение на изискванията за мониторинг и докладване съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (5) и Протокола от Киото (6) в Съюза. За да се вземат предвид най-новите и бъдещите насоки на развитие в международен план, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, и за да се изпълнят новите изисквания за мониторинг и докладване, предвидени в правото на Съюза, решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено.

(2)

Решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено с регламент предвид по-големия обхват на правото на Съюза, включването на допълнителни категории лица, до които се отнасят задълженията, по-комплексното и в голяма степен техническо естество на въведените разпоредби, нарасналата нужда от уеднаквени правила, приложими в целия Съюз, както и с цел да се улесни прилагането.

(3)

Крайната цел на РКООНИК е стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система. За постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не трябва да надхвърля прединдустриалните равнища с повече от 2 °C.

(4)

Съществува необходимост от задълбочен мониторинг и докладване и от редовна оценка на емисиите на парникови газове в Съюза и държавите членки, както и на усилията на Съюза и държавите членки за противодействие на изменението на климата.

(5)

Решение 1/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.15“) и Решение 1/CP.16 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.16“) допринесоха значително за напредъка към преодоляването на свързаните с изменението на климата предизвикателства по балансиран начин. С тези решения се въведоха нови изисквания за мониторинг и докладване, приложими към осъществяването на амбициозните намаления на емисиите, за които Съюзът и неговите държави членки са поели ангажимент, и се предостави помощ на развиващите се страни. В тези решения беше отчетено също, че е важно адаптирането към изменението на климата да се разглежда в същия приоритетен ред, както смекчаването на последиците от него. В Решение 1/СР.16 също се изисква развитите страни да разработят стратегии или планове за развитие с ниски нива на въглеродни емисии. Очаква се тези стратегии или планове да допринесат за изграждането на общество с ниски нива на въглеродни емисии и да осигурят траен висок растеж и устойчиво развитие, както и икономически ефективно преминаване към изпълнението на дългосрочната цел за климата с надлежно отчитане на междинните етапи. Настоящият регламент следва да улесни изпълнението на тези изисквания за мониторинг и докладване.

(6)

Наборът от правни актове на Съюза, приет през 2009 г., наричан „пакет относно климата и енергетиката“, и по-специално Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (7) и Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (8), отбелязва още един твърд ангажимент от страна на Съюза и държавите членки значително да намалят своите емисии на парникови газове. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите следва също да бъде актуализирана в светлината на новите изисквания съгласно посочените два законодателни акта.

(7)

РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да разработват, периодично да осъвременяват, да публикуват и да предоставят на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и поглъщането от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, към Виенската конвенция за защита на озоновия слой (9) („Монреалски протокол“), като използват сравними методологии, договорени от Конференцията на страните.

(8)

В член 5, параграф 1 от Протокола от Киото се изисква от Съюза и от държавите членки да създадат и поддържат национална система за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, за да се гарантира изпълнението на другите разпоредби на Протокола от Киото. При спазването на това изискване Съюзът и държавите членки следва да прилагат ръководните принципи за националните системи, които се съдържат в приложението към Решение 19/CMP.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 19/СМР.1“). Освен това в Решение 1/СР.16 също се изисква въвеждането на национални мерки за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол. Настоящият регламент следва да даде възможност тези две изисквания да бъдат изпълнени.

(9)

Кипър и Малта са включени в приложение I към РКООНИК съгласно Решение 10/CP.17 на Конференцията на страните по РКООНИК, което поражда действие от 9 януари 2013 г., и съответно Решение 3/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК, което поражда действие от 26 октомври 2010 г.

(10)

Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се увеличат взаимодействието и съгласуваността с докладването по други правни инструменти, по-специално с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (10), с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (11), с Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (12), с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (13) и с Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (14). Макар рационализирането на изискванията за докладване да налага изменението на отделни правни инструменти, използването на съгласувани данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

(11)

В четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) беше установено, че потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) на азотния трифлуорид (NF3) е около 17 000 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид (CO2). NF3 все по-често се използва в електрониката като заместител на перфлуорвъглеродите (PFC) и серния хексафлуорид (SF6). В съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки. Този принцип изисква мониторинг на NF3, за да се оценят нивата на емисиите в Съюза и, ако е необходимо, да се определят действия за смекчаване на последиците.

(12)

Данните, които понастоящем се докладват от националните инвентаризации на парниковите газове, в националните регистри и в регистрите на Съюза, не са достатъчни, за да се определят на равнище държави членки емисиите на CO2 от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При приемането на задължения за докладване Съюзът следва да не налага на държавите членки и на малките и средните предприятия (МСП) тежест, която не е пропорционална на преследваните цели. Емисиите на CO2 от полети, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, представляват само малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO2 от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК следва да се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО.

(13)

За да се осигури ефективността на системата за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, е необходимо да се избягва всякакво допълнително добавяне на финансова и административна тежест към тежестта, която държавите членки вече носят.

(14)

Докато емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), се отчитат за изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото, те не са част от целта за намаление с 20 % до 2020 г. съгласно пакета относно климата и енергетиката. Съгласно член 9 от Решение № 406/2009/ЕО от Комисията се изисква да извърши оценка на реда и условията за включване на емисиите и поглъщанията от дейности, свързани със ЗПЗГС, в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, като гарантира постоянство и екологична насоченост на приноса от земеползването, от промените в земеползването и от горското стопанство и осигури точен мониторинг и отчитане на съответните емисии и поглъщания. От Комисията се изисква също да направи законодателно предложение по целесъобразност с цел то да влезе в сила от 2013 г. На 12 март 2012 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение като първа стъпка към включването на сектора ЗПЗГС в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите, което доведе до приемането на Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (15).

(15)

Съюзът и държавите членки следва да се стремят да представят възможно най-актуална информация за своите емисии на парникови газове, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“ и в определения за нея график. Настоящият регламент следва да дава възможност за изготвянето на такива оценки във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация, напр., доколкото е уместно, данни, получени с космически средства и предоставяни от програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ и от други сателитни системи.

(16)

Тъй като Комисията обяви, че възнамерява да предложи нови изисквания за мониторинг и докладване на емисиите от морския транспорт, в т.ч. необходимите изменения на настоящия регламент, настоящият регламент следва да не предопределя подобно предложение и поради това засега в него следва да не бъдат включвани разпоредби относно мониторинга и докладването на емисиите от морския транспорт.

(17)

Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се подобрят прозрачността, точността, съгласуваността, пълнотата и сравнимостта на докладваната информация относно политиките, мерките и прогнозите. В Решение № 406/2009/ЕО от държавите членки се изисква да докладват прогнозирания напредък по отношение на изпълнението на техните задължения по това решение, включително информация относно националните политики и мерки, и национални прогнози. В стратегията „Европа 2020“ е изложена програма за интегрирана икономическа политика, в която от Съюза и държавите членки се изисква да положат допълнителни усилия за своевременно докладване относно политиките и мерките в областта на изменението на климата и относно предвиденото им въздействие върху емисиите. Създаването на системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружено от по-добри указания във връзка с докладването, следва значително да допринесе за постигането на тези цели. За да гарантира, че Съюзът изпълнява своите международни и вътрешни изисквания за докладване на прогнозите за парниковите газове, и да оцени напредъка му в изпълнението на неговите международни и вътрешни ангажименти и задължения, Комисията следва да може също така да изготвя и използва прогнозни оценки за парниковите газове.

(18)

Необходима е по-добра информация от държавите членки, за да се проследят напредъкът и действията им за адаптиране към изменението на климата. Тази информация е необходима, за да се разработи всеобхватна стратегия на Съюза за адаптация в съответствие с Бялата книга от 1 април 2009 г., озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“. Докладването на информация относно адаптирането ще позволи на държавите членки да обменят добри практики и да преценяват своите потребности и равнището си на подготвеност за противодействие на изменението на климата.

(19)

Съгласно Решение 1/СР.15 Съюзът и държавите членки поеха ангажимент да предоставят съществено финансиране в подкрепа на действия за адаптиране и смекчаване на изменението на климата в развиващите се страни. В съответствие с точка 40 от Решение 1/СР.16 всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите членки полагат в изпълнение на ангажиментите си. С Решение 1/СР.16 беше създаден и нов „технологичен механизъм“ за подобряване на международния трансфер на технологии. Настоящият регламент следва да осигури докладването на актуална информация за дейностите за трансфер на технологии към развиващите се страни въз основа на най-добрите налични данни.

(20)

С Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16) беше изменена Директива 2003/87/ЕО като авиационните дейности бяха включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Съюза. Директива 2003/87/ЕО съдържа разпоредби относно използването на приходите от търгове, докладването относно използването на приходите от търгове от държавите членки и действията, предприети съгласно член 3г от същата директива. В резултат на измененията, внесени с Директива 2009/29/ЕО, Директива 2003/87/ЕО понастоящем съдържа и разпоредби относно използването на приходите от търгове и постановява, че поне 50 % от тези приходи следва да се използват за целите на една или повече от дейностите, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО. Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза.

(21)

РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални съобщения и двугодишни доклади, като използват насоките, методиките и форматите, договорени от Конференцията на страните. В Решение 1/СР.16 се настоява за по-добро докладване относно целите, свързани със смекчаването на изменението на климата, и относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която се предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията.

(22)

С Решение № 406/2009/ЕО сегашният годишен цикъл на докладване беше заменен с годишен цикъл от ангажименти, при което се изисква цялостен преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове в държавите членки в по-кратък срок от прегледа на данните от инвентаризациите съгласно РКООНИК, за да се даде възможност за гъвкавост и за прилагане на коригиращи мерки в края на съответната година, когато е необходимо. За да се гарантира, че оценката на спазването на Решение № 406/2009/ЕО се извършва по надежден, съгласуван, прозрачен и навременен начин, е необходимо да се установи на равнището на Съюза процедура за преглед на данните от инвентаризациите на парникови газове, представени от държавите членки.

(23)

В рамките на процеса по РКООНИК понастоящем се обсъждат няколко технически елемента, свързани с докладването на емисиите на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, като ПГЗ, обхватът на докладваните парникови газове и методическите ръководства от МКИК, които да се използват при подготовката на националните инвентаризации на парниковите газове. Преразглеждането на тези методически елементи в контекста на процеса по РКООНИК и последващите преизчисления на времевите серии от емисии на парникови газове могат да променят равнището и тенденциите на емисиите на парниковите газове. Комисията следва да следи подобни насоки на развитие на международно равнище и, когато е необходимо, да предложи преразглеждане на настоящия регламент, за да се гарантира съгласуваността с методиките, използвани в контекста на процеса по РКООНИК.

(24)

Съгласно настоящите ръководства за докладване на парниковите газове по линия на РКООНИК изчислението и докладването на емисиите от метан се основават на ПГЗ в стогодишна перспектива. Предвид високия потенциал за глобално затопляне и относително краткия живот на метана в атмосферата, Комисията следва да анализира ефекта от приемането на двадесетгодишна перспектива за метана по отношение на политиките и мерките.

(25)

Като се вземе под внимание Резолюцията на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. относно всеобхватен подход към антропогенните емисии на газове, различни от CO2, които оказват въздействие върху климата, и след като бъде постигнато споразумение в рамките на РКООНИК за използване на утвърдените и публикувани ръководства на МКИК за мониторинг и докладване на емисиите от сажди, Комисията следва да анализира последиците по отношение на политиките и мерките и, ако е уместно, да измени приложение I към настоящия регламент.

(26)

Емисиите на парникови газове, докладвани във времевите серии, следва да се изчисляват, като се използват едни и същи методи. Данните за обуславящите емисиите дейности и емисионните фактори следва да се получават и използват по съгласуван начин, като се гарантира, че изменения на тенденциите в емисиите не са в резултат на промени в методите за изчисление или в допусканията. Преизчисления на емисиите на парникови газове следва да се извършват съгласно утвърдени ръководства и да се използват за подобряване на съгласуваността, точността и пълнотата на докладваните времеви серии, както и прилагането на по-подробни методи. Когато се променя методиката или начинът, по който се събират данните за обуславящите емисиите дейности и емисионните фактори, държавите членки следва да преизчислят данните от инвентаризацията за докладваните времеви серии и да преценят необходимостта от преизчисления, като изхождат от съображенията, посочени в утвърдените ръководства, по-специално за ключовите категории. С настоящия регламент следва да се установи дали и при какви условия резултатите от тези преизчисления следва да се вземат предвид при определянето на годишно разпределените количества емисии.

(27)

Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на изпускането на CO2, както и на други емисии, в т.ч. емисиите на азотни оксиди и механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се разбиране на науката за това въздействие, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на въздействието на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, несвързано с емисиите на CO2. Моделирането, което се използва в това отношение, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията би могла да разгледа съответни варианти на мерки за противодействие.

(28)

Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност, при дейности по мониторинга и докладването, особено в контекста на системата на Съюза за инвентаризация и системата му за политики и мерки, и прогнози, при осъществяването на годишен експертен преглед на инвентаризациите на държавите членки, при оценката на напредъка в изпълнението на ангажиментите на Съюза за намаляване на емисиите, при поддържането на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата, както и при предоставянето на обществеността на достоверна информация относно климата.

(29)

Всички изисквания за предоставяне на информация и данни съгласно настоящия регламент следва да се подчиняват на правилата на Съюза за защита на данните и търговската тайна.

(30)

Събраните по силата на настоящия регламент информация и данни може да допринесат и за определянето и оценката на бъдещата политика на Съюза по отношение на изменението на климата.

(31)

За да осигури съгласуваност, Комисията следва да наблюдава изпълнението на изискванията за мониторинг и докладване съгласно настоящия регламент и бъдещите насоки на развитие във връзка с РКООНИК и Протокола от Киото. Във връзка с това Комисията следва да представи по целесъобразност на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.

(32)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на член член 5, параграф 4, член 7, параграфи 7 и 8, член 8, параграф 2, член 12, параграф 3, член 17, параграф 4 и член 19, параграфи 5 и 6 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. С изключение на член 19, параграф 6, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (17).

(33)

С цел да бъдат установени хармонизирани изисквания за докладване с оглед мониторинг на емисиите на парникови газове и за друга информация, свързана с политиката в областта на изменението на климата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменение на приложение I и приложение III към настоящия регламент в съответствие с взетите решения в рамките на РКООНИК и Протокола от Киото, във връзка с промените в потенциала за глобално затопляне на различните газове и международно утвърдените ръководства за инвентаризациите, във връзка с установяване на съществени изисквания по отношение на системата на Съюза за инвентаризация и във връзка със създаването на регистъра на Съюза. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(34)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаване на механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради обхвата и последиците на предлаганото действие, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

а)

осигуряване на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК;

б)

докладване и проверка на информацията, свързана със задълженията на Съюза и неговите държави членки съгласно РКООНИК, Протокола от Киото и приетите в съответствие с тях решения, и оценка на напредъка при изпълнението на тези задължения;

в)

мониторинг и докладване на всички антропогенни емисии по източници и поглъщания по поглътители за парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, в държавите членки;

г)

мониторинг, докладване, преглед и проверка на емисиите на парникови газове и на друга информация съгласно член 6 от Решение № 406/2009/ЕО;

д)

докладване на използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 или 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО в съответствие с член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от същата директива;

е)

мониторинг и докладване на действията на държавите членки за адаптиране по икономически ефективен начин към неизбежните последствия от изменението на климата;

ж)

оценка на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните задължения съгласно Решение № 406/2009/ЕО.

а)

докладването относно стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии на Съюза и на неговите държави членки и относно техните актуализации в съответствие с Решение 1/СР.16;

б)

емисиите на парникови газове, изброени в приложение I към настоящия регламент по сектори и източници, и поглъщанията по поглътители, обхванати от националните инвентаризации на парниковите газове съгласно член 4, параграф 1, буква а) от РКООНИК и изпуснати в атмосферата на територията на държавите членки;

в)

емисиите на парникови газове, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

г)

въздействието върху климата поради емисии от гражданското въздухоплаване, несвързани с емисии на CO2;

д)

прогнозите на Съюза и неговите държави членки за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол, и свързаните с това политики и мерки на държавите членки;

е)

обобщената финансова и технологична помощ за развиващите се страни в съответствие с изискванията по РКООНИК;

ж)

използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 и член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО;

з)

действията на държавите членки за адаптиране към изменението на климата.

1)

„потенциал за глобално затопляне“ или „ПГЗ“ на даден газ означава общият принос към глобалното затопляне в резултат на отделянето на една единица от този газ в съотношение към една единица от референтния газ — CO2, за която е определена стойност 1;

(2)

„национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол, и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията в съответствие с Решение 19/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

3)

„компетентни органи по инвентаризацията“ означава органи, на които е поверена задачата да съберат данните от инвентаризацията на парниковите газове съгласно дадена национална система за инвентаризация;

4)

„осигуряване на качеството“ означава планова система от процедури за преглед, с оглед осигуряване на изпълнението на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите оценки и информация, за да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се окаже съдействие на държавите членки;

5)

„контрол на качеството“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на събираните информация и оценки с цел осигуряване на целостта, точността и пълнотата на данните, установяване и отстраняване на грешки и пропуски, документиране и архивиране на данните и другите използвани материали и водене на отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

6)

„показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за по-добро разбиране на напредъка в осъществяването на политиките и мерките, както и на тенденциите, свързани с емисиите на парникови газове;

7)

„предписана емисионна единица“ или „ПЕЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 13/СМР.1“) или от съответните решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

8)

„единица погълнати емисии“ или „ЕПЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

9)

„единица редуцирани емисии“ или „ЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложимите решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

10)

„сертифицирана единица редуцирани емисии“ или „СЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

11)

„временна сертифицирана единица редуцирани емисии“ или „вСЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, т.е. кредити за поглъщания на емисии, които са удостоверени за проект с дейност залесяване или повторно залесяване в рамките на механизма за чисто развитие и които предстои да бъдат заменени след изтичане на втория период на поети задължения;

12)

„дългосрочна сертифицирана единица редуцирани емисии“ или „дСЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, т.е. кредити за дългосрочни поглъщания на емисии, които са удостоверени за проект с дейност залесяване или повторно залесяване в рамките на механизма за чисто развитие и които предстои да бъдат заменени след изтичане на периода за кредитиране на проекта или в случай на обръщане на тенденциите във връзка със съхранението или при непредставяне на доклад за сертифициране;

13)

„национален регистър“ означава регистър под формата на стандартизирана електронна база данни, която включва данни за отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането, изтеглянето, пренасянето, замяната или промяната на срока на валидност, в зависимост от случая, на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ, и дСЕРЕ;

14)

„политики и мерки“ означава всички инструменти, чиято цел е изпълнението на задълженията по член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, сред които може да се включват тези, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове;

15)

„система за политики и мерки, и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени за докладване относно политиките и мерките, и прогнозите за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол, както се изисква в член 12 от настоящия регламент;

16)

„предварителна оценка на политиките и мерките“ означава оценка на предвиденото въздействие на дадена политика или мярка;

17)

„последваща оценка на политиките и мерките“ означава оценка на постигнатото въздействие от дадена политика или мярка;

18)

„прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, от които е изключено въздействието на всички политики и мерки, които се планират, приемат или прилагат след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

19)

„прогнози с отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от приетите и прилаганите политики и мерки;

20)

„прогнози с отчитане на допълнителните мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от политиките и мерките, приети и прилагани с цел смекчаване на изменението на климата, както и въздействието на планираните за тази цел политики и мерки;

21)

„анализ на чувствителността“ означава изследване на алгоритмичен модел или допускане с цел да се определи количествено доколко чувствителни или стабилни са изходящите данни на модела в зависимост от промените на входящите данни или на допусканията, на които се основават. Той се извършва, като се променят входящите стойности или уравненията в модела и като се проследява по какъв начин се променят изходящите данни на модела;

22)

„подкрепа, свързана със смекчаването на изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, допринасящи за постигането на целта за стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система;

23)

„подкрепа, свързана с адаптацията към изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, чиято цел е да се намали уязвимостта на човешките или природните системи от въздействието на изменението на климата и свързаните с климата рискове, като се поддържат или увеличават капацитетът за адаптация и устойчивостта на развиващите се страни;

24)

„технически корекции“ означава корекции на оценките от националните инвентаризации на парниковите газове, които се правят в контекста на прегледа, извършен съгласно член 19, когато представените при инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, несъгласуван с приложимите международни правила или насоки или с правилата или насоките на Съюза, и които са предназначени да заменят първоначално представените оценки;

25)

„преизчисления“, в съответствие с насоките на РКООНИК за докладване по отношение на годишните инвентаризации, означава процедура за преразглеждане на оценките за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители от вече представени инвентаризации, в резултат на промени в методиките, в начина, по който се получават и използват данните за емисионните фактори и за дейностите, включване на нови категории източници и поглътители или на нови газове или промени в ПГЗ на парниковите газове.

а)

прозрачния и точен мониторинг на действителния и предвидения напредък на държавите членки, включително приноса на мерките на Съюза за изпълнение на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК за ограничаване или намаляване на антропогенните емисии на парникови газове;

б)

изпълнението на ангажиментите на държавите членки за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Решение № 406/2009/ЕО и постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза, в контекста на необходимите намаления на емисиите според МКИК от страна на развитите страни като група, да намали по икономически ефективен начин емисиите с 80 до 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

а)

до данните и методите, докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на националните инвентаризации на парниковите газове, и с цел да се гарантира съгласуваността на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;

б)

по целесъобразност до данните, събирани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори по силата на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;

в)

по целесъобразност до емисиите, основните данни и методиките, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006, за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;

г)

до данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008.

а)

използват системите за докладване, установени съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за да подобрят оценките за флуорираните газове при националните инвентаризации на парниковите газове;

б)

са в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в член 7, параграф 1, букви л) и м).

а)

програма за осигуряване и контрол на качеството, която включва определяне на цели за качеството и съставяне на план за осигуряване и контрол на качеството на инвентаризациите. Комисията подпомага държавите членки при изпълнението на техните програми за осигуряване и контрол на качеството;

б)

процедура за определяне в консултации със съответната държава членка на данните, които липсват от нейната национална инвентаризация;

в)

прегледите на инвентаризациите на парниковите газове в държавите членки, посочени в член 19.

a)

антропогенните си емисии на парникови газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО, за годината Х-2 в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК. Без да се засяга докладването на парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, емисиите на CO2 от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

б)

данните в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК за антропогенните емисии на въглероден моноксид (СО), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения, които са съгласувани с вече докладваните данни съгласно член 7 от Директива 2001/81/ЕО и Конвенцията на ИКЕООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за годината Х-2;

в)

антропогенните си емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на CO2 по поглътители в резултат на ЗПЗГС, за годината Х-2 в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК;

г)

антропогенните си емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на CO2 по поглътители в резултат на дейности, свързани със ЗПЗГС, съгласно Решение № 529/2013/ЕС и Протокола от Киото и информация за отчитането на тези емисии и поглъщания на парникови газове от дейности, свързани със ЗПЗГС, в съответствие с Решение № 529/2013/ЕС и член 3, параграфи 3 и 4 от Протокола от Киото и съответните решения, свързани с него, за годините между 2008 г. или други приложими години и годината Х-2. Когато държавите членки отчитат управлението на обработваемите площи и управлението на пасища, рекултивацията или пресушаването и възстановяването на влажни зони, те докладват освен това емисиите на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители за всяка от тези дейности за съответната базова година или период, посочен в приложение VI към Решение № 529/2013/ЕС и в приложението към Решение 13/CMP.1. При спазване на задълженията си за докладване съгласно настоящата буква и по-специално, когато представят информация относно емисиите и поглъщанията, която е свързана с техните задължения за отчитане в съответствие с Решение № 529/2013/ЕС, държавите членки представят информация, като отчитат изцяло приложимите насоки на МКИК за добра практика в областта на ЗПЗГС;

д)

всякакви промени в информацията, посочена в букви а)—г) за годините между съответната базова година или период и годината X-3, като посочват причините за тези промени;

е)

информацията относно показателите, както са изложени в приложение III, за годината Х-2;

ж)

информация от националните си регистри за отпускането, придобиването, притежаването, прехвърлянето, анулирането, изтеглянето и пренасянето на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ за годината Х-1;

з)

обобщена информация за извършените прехвърляния съгласно член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО за годината Х-1;

и)

информация за използването на съвместно изпълнение, на механизма за чисто развитие и на международната търговия с емисии съгласно членове 6, 12 и 17 от Протокола от Киото или на други гъвкави механизми, предвидени в други инструменти, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, за изпълнение на количествените ангажименти на държавите членки за ограничаване или намаляване на емисиите съгласно член 2 от Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото, или за бъдещи ангажименти съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, за годината Х-2;

й)

информация за стъпките, предприети за подобряване на оценките при инвентаризациите, по-специално в областите, които са подлежали на корекция или за които е имало препоръки след експертните прегледи;

к)

действителното или прогнозираното разпределение на проверените емисии, докладвани по инсталации и оператори съгласно Директива 2003/87/ЕО, по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове, когато е възможно, и съотношението на тези проверени емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за тези категории източници за годината Х-2;

л)

когато е целесъобразно, резултатите от проверките за съгласуваност на докладваните при инвентаризациите на парниковите газове емисии за годината Х-2 с проверените емисии, докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО;

м)

когато е целесъобразно, резултатите от проверките за съгласуваност на използваните данни за оценка на емисиите при инвентаризациите на парниковите газове за годината Х-2 с:

н)

описание на промените в националната система за инвентаризация;

о)

описание на промените в националния регистър;

п)

информация за плановете им за осигуряване и контрол на качеството, обща оценка за неточност, обща оценка за пълнота и, когато са налице, други елементи от доклада за националната инвентаризация на парниковите газове, необходими за изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза.

a)

да добавя или заличава вещества от списъка на парниковите газове в приложение I към настоящия регламент или да добавя, заличава или изменя показатели в приложение III към настоящия регламент съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения;

б)

да взема предвид промените в ПГЗ на различните газове и международно утвърдените насоки за инвентаризациите съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения.

a)

описание на своите национални системи за докладване относно политиките и мерките или относно групи от мерки и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно член 12, параграф 1, ако това описание все още не е предоставено, или информация за всякакви промени, внесени в тези системи, когато посоченото описание вече е предоставено;

б)

актуална информация за стратегиите, които прилагат за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, посочени в член 4, както и за напредъка в изпълнението на тези стратегии;

в)

информация за националните политики и мерки или групи от мерки и за прилагането на политики и мерки или групи от мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на поглъщанията по поглътители, представени по сектори и организирани по вид газ или група от газове (HFC и PFC), посочени в приложение I. Тази информация се отнася до приложимите и имащи отношение национални политики и политики на Съюза и включва:

г)

информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Решение № 406/2009/ЕО;

д)

информация за това до каква степен съответното действие на дадена държава членка съставлява значителен елемент от усилията, предприети на национално равнище, както и до каква степен предвиденото използване на съвместно изпълнение, на механизма за чисто развитие и на международната търговия с емисии е в допълнение на националните действия съгласно съответните разпоредби на Протокола от Киото и приетите в съответствие с него решения.

a)

прогнози без отчитане на мерките, ако такива са налични, прогнози с отчитане на мерките и прогнози с отчитане на допълнителните мерки, ако такива са налични;

б)

прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО и в обхвата на Решение № 406/2009/ЕО;

в)

въздействието на политиките и мерките, установени съгласно член 13. Когато тези политики и мерки не са включени, това изрично се посочва и обяснява;

г)

резултати от анализа на чувствителността, направен по отношение на прогнозите;

д)

всички имащи отношение позовавания на оценката и техническите доклади, на които се основават прогнозите, посочени в параграф 4.

a)

подробна обосновка, посочена в член 6, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО;

б)

информация за използването през годината Х-1 на приходите, генерирани от дадена държава членка чрез продажба на търг на квоти съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, включително информация за тези приходи, която е използвана за една или повече от целите, посочени в член 10, параграф 3 от същата директива, или финансовата равностойност на тези приходи, както и предприетите действия съгласно посочения член;

в)

информация за определеното от дадена държава членка използване на всички приходи, генерирани от нея чрез продажба на търг на квоти за въздухоплаването, съгласно член 3г, параграф 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО; посочената информация се предоставя в съответствие с член 3г, параграф 4 от същата директива;

г)

информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква б) от Решение № 406/2009/ЕО, и информация как тяхната политика за закупуване спомага за постигането на международно споразумение относно изменението на климата;

д)

информация относно прилагането на член 11б, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО по отношение на дейности по линия на проекти, свързани с производството на енергия чрез водноелектрически централи с мощност над 20 MW.

a)

проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б)

проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза; и

в)

изчисляване по целесъобразност на произтичащите от това необходими технически корекции в консултации с държавите членки.

а)

неизпълнени препоръки от по-ранни прегледи на Съюза или РКООНИК или неизяснени от съответната държава членка въпроси; или

б)

надценяване или подценяване, свързани с ключова категория в инвентаризацията на държавата членка,

a)

задълженията по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Протокола от Киото, които впоследствие са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото. Тази оценка се основава на докладваната информация в съответствие с членове 7, 8, 10 и 13—17;

б)

задълженията, определени в член 3 от Решение № 406/2009/ЕО. Тази оценка се основава на докладваната информация в съответствие с членове 7, 8, 13 и 14.

a)

извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и съставянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 7, параграф 5;

б)

изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад на Съюза съгласно Решение 2/CP.17 или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК;

в)

прегледа и процедурите за съответствие по РКООНИК и Протокола от Киото съгласно всички приложими решения по РКООНИК или Протокола от Киото, както и процедурата на Съюза за преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, посочена в член 19 от настоящия регламент;

г)

всякакви корекции съгласно член 5, параграф 2 от Протокола от Киото или съгласно процедурата за преглед от страна на Съюза, посочена в член 19 от настоящия регламент, или други промени в инвентаризациите и в докладите за инвентаризациите, които са представени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;

д)

извършването на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 8;

е)

докладването във връзка с изтеглянето на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ след допълнителния период, посочен в точка 14 от Решение 13/CMP.1, за изпълнение на задълженията съгласно член 3, параграф 1 от Протокола от Киото.

a)

извършване на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

б)

изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

в)

изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани при националните инвентаризации на парниковите газове;

г)

осъществяване на прегледите;

д)

извършване на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза;

е)

обобщаване на докладваната от държавите членки информация за политиките и мерките, и за прогнозите;

ж)

изпълняване на процедурите за осигуряване и контрол на качеството на докладваната от държавите членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

з)

изготвяне на оценки за данните относно прогнози, които не са докладвани от държавите членки;

и)

обобщаване на необходимите данни за годишния доклад до Европейския парламент и до Съвета, изготвян от Комисията;

й)

разпространяване на събраната по настоящия регламент информация, включително поддържане и актуализиране на база данни за политиките и мерките на държавите членки за смекчаване на изменението на климата и на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата.

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/41

(1)

Електронните съобщения, инфраструктура и услуги представляват както пряко, така и косвено съществени фактори за икономическото и социалното развитие. Те играят ключова роля за обществото и сами по себе си са се превърнали в широко използвани комунални услуги, подобно на електро- и водоснабдяването, а освен това представляват изключително важни фактори за снабдяването с електричество, вода и други услуги от основно значение. Съобщителните мрежи функционират като катализатори в социалния живот и по отношение на иновациите, като умножават въздействието на технологиите и формират поведението на потребителите, бизнес моделите, отраслите, както и гражданската позиция и участието в политическия живот. Тяхното смущаване би могло да причини значителни физически, социални и икономически щети, което подчертава значението на мерките за повишаване на защитата и устойчивостта с цел осигуряване на непрекъснатост на критични услуги. Сигурността на електронните съобщения, инфраструктура и услуги, по-специално тяхната цялост, наличност и поверителност, са изправени пред постоянно нарастващи предизвикателства, които са свързани наред с другото с индивидуалните компоненти на съобщителната инфраструктура и със софтуера за контрол на тези компоненти, инфраструктурата като цяло и услугите, предоставяни чрез тази инфраструктура. Това е повод за нарастващо обществено безпокойство, не на последно място заради възможността от възникване на проблеми поради сложността на системата, повреди, системни сривове, инциденти, грешки и атаки, които могат да имат последствия за електронната и физическата инфраструктура, осигуряваща услуги от огромно значение за благосъстоянието на европейските граждани.

(2)

Картината на заплахите постоянно претърпява промени и инцидентите, свързани със сигурността, могат да подкопаят доверието на потребителите в технологиите, мрежите и услугите, като по този начин засегнат способността им да се възползват от пълния потенциал на вътрешния пазар и широко разпространеното ползване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

(3)

В този смисъл редовното оценяване на състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Съюза въз основа на надеждни данни на Съюза, както и систематичното прогнозиране на бъдещи събития, предизвикателства и заплахи както на равнище на Съюза, така и на световно равнище, е важно за разработването на политика, за индустрията и потребителите.

(4)

С Решение 2004/97/ЕО, Евратом (3), прието на срещата на Европейския съвет на 13 декември 2003 г., представителите на държавите членки решиха седалището на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), която трябваше да бъде създадена въз основа на внесеното от Комисията предложение, да бъде установено в град в Гърция, който да бъде определен от гръцкото правителство. Въз основа на посоченото решение гръцкото правителство определи за седалище на ENISA Ираклион, Крит.

(5)

Споразумението за централата („Споразумение за седалището“) беше сключено между Агенцията и приемащата държава членка на 1 април 2005 г.

(6)

Приемащата Агенцията държава членка следва да осигури възможно най-добрите условия за безпроблемното и ефективно функциониране на Агенцията. За правилното и ефикасно изпълнение на задачите на Агенцията, за целите на набирането на персонал и задържането му и за подобряване на ефикасността на дейностите за осъществяване на връзки е наложително Агенцията да се установи в подходящо местоположение, което наред с другото да предоставя подходящи транспортни връзки и съоръжения за съпрузите и децата, придружаващи членовете на персонала на Агенцията. Необходимите разпоредби следва да бъдат определени в споразумение между Агенцията и приемащата държава членка, което се сключва след получаване на одобрението на управителния съвет на Агенцията.

(7)

С цел подобряване на оперативната ефикасност на Агенцията, тя създаде клон в района на столицата Атина, който следва да се поддържа със съгласието и подкрепата на приемащата държава членка и където следва да се установи оперативният персонал на Агенцията. Персоналът, ангажиран предимно в администрацията на Агенцията (включително изпълнителният директор), в отделите за финанси, проучване и анализ на документи, ИТ и управление на съоръженията, човешки ресурси, обучение, комуникации и връзки с обществеността, следва да се установи в Ираклион.

(8)

Агенцията има право да определя своята организация, за да гарантира правилното и ефикасно изпълнение на своите задачи, при спазване на разпоредбите относно седалището и клона в Атина, предвидени в настоящия регламент. По-специално за изпълнението на задачите, които включват взаимодействие с ключови заинтересовани страни, като например институциите на Съюза, Агенцията следва да уреди необходимите практически условия за подобряване на оперативната ефикасност.

(9)

През 2004 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 460/2004 (4) относно създаване на ENISA с цел подпомагане на стремежа към осигуряване на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в рамките на Съюза и създаване на култура на мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, потребителите, предприятията и държавните администрации. През 2008 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 1007/2008 (5) за удължаване на мандата на Агенцията до март 2012 г. С Регламент (ЕС) № 580/2011 (6) мандатът на Агенцията се удължава до 13 септември 2013 г.

(10)

Агенцията следва да бъде правоприемник на ENISA, така както е създадена с Регламент (ЕО) № 460/2004. В рамките на Решението на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Европейския съвет от 13 декември 2003 г., приемащата държава членка следва да запази и доразвие съществуващите понастоящем практически ред и условия, за да осигури безпрепятствено и ефикасно функциониране на Агенцията, включително на клона ѝ в Атина, и да улеснява набирането и запазването на висококвалифициран персонал.

(11)

През периода след създаването на ENISA предизвикателствата, свързани с мрежовата и информационната сигурност, се променяха успоредно с развитието на технологиите, пазарните и социално-икономическите условия и бяха обект на допълнително разглеждане и дебати. В отговор на променящите се предизвикателства Съюзът актуализира своите приоритети относно политиката за мрежовата и информационната сигурност. Настоящият регламент има за цел укрепването на Агенцията, така че успешно да подпомага усилията на институциите на Съюза и на държавите членки за изграждането на европейски капацитет за справяне с предизвикателствата в сферата на мрежовата и информационната сигурност.

(12)

Мерките в рамките на вътрешния пазар в областта на сигурността на електронните съобщения и по-общо на мрежовата и информационната сигурност изискват различни форми на технически и организационни приложения от страна на институциите на Съюза и на държавите членки. Разнородното прилагане на тези изисквания може да доведе до неефикасни решения и да създаде препятствия пред вътрешния пазар. Това налага създаването на център за експертни знания на равнището на Съюза, който да дава насоки, съвети и да предоставя помощ по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, на която могат да разчитат институциите на Съюза и държавите членки. Агенцията може да отговори на тези нужди чрез разработване и поддържане на високо ниво на експертни знания и подпомагане на институциите на Съюза, на държавите членки и бизнес средите, за да им помогне да изпълнят правните и регулаторните изисквания относно мрежовата и информационната сигурност, както и идентифицира и разглежда въпроси, свързани с мрежовата и информационната сигурност, като по този начин се подпомага правилното функциониране на вътрешния пазар.

(13)

Агенцията следва да изпълнява задачите, възложени ѝ от правните актове на Съюза в областта на електронните съобщения, и в по-общ план да допринася за увеличаване нивото на сигурност на електронните съобщения, както и на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни, като наред с други неща предоставя и експертни знания и консултации и насърчава обмена на най-добри практики, а също и прави предложения за политики.

(14)

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамковата директива) (7) изисква доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги да предприемат подходящи мерки за защита на тяхната цялост и сигурност и се въвежда задължение националните регулаторни органи по целесъобразност да информират Агенцията наред с другото за всеки пробив в сигурността или за нарушаване на целостта, оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или предоставянето на услугите, и да представят на Комисията и Агенцията годишен обобщителен доклад за получените уведомления и предприетите действия. Освен това в Директива 2002/21/ЕО Агенцията се призовава чрез предоставяне на мнения да допринася за хармонизирането на подходящите технически и организационни мерки за сигурност.

(15)

В Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (8) се изисква доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги да предприемат необходимите технически и организационни мерки за защита на сигурността на своите услуги и също така се изисква поддържане на поверителност на съобщенията и свързаните с тях данни за трафик. Директива 2002/58/ЕО въвежда изискванията за доставчиците на електронни съобщителни услуги да информират и уведомяват за нарушение на сигурността на личните данни. Тя също така изисква Комисията да се консултира с Агенцията по всякакви технически мерки за изпълнение, които следва да бъдат приети във връзка с обстоятелствата или формата на изискванията за информиране и уведомяване и приложимите към това процедури. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9) изисква държавите членки да гарантират, че администраторът прилага подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни от случайно или незаконно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено оповестяване или достъп, особено когато обработката им включва преноса на данни по мрежа, както и от всички други незаконни форми на обработка.

(16)

Агенцията следва да допринася за постигането на високо ниво на мрежова и информационна сигурност, за подобряването на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни и за създаването и насърчаването на култура на мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, потребителите, предприятията и организациите от публичния сектор в Съюза, като по този начин подпомага правилното функциониране на вътрешния пазар. За да се постигне това, на Агенцията следва да се предоставят необходимите бюджетни средства.

(17)

Като се има предвид нарастващото значение на електронните мрежи и съобщения, които понастоящем представляват гръбнака на европейската икономика, както и реалният размер на цифровата икономика, следва да се увеличават финансовите и човешките ресурси, предоставени на Агенцията, за да бъдат отразени нейните нараснали роля и задачи, както и нейната ключова позиция по отношение на защитата на европейската цифрова екосистема.

(18)

Агенцията следва да функционира като отправна точка, като създава условия за увереност и доверие благодарение на своята независимост, качеството на консултациите, които предоставя, и на информацията, която разпространява, прозрачността на процедурите и методите ѝ на работа, както и старанието ѝ при изпълнението на възложените ѝ задачи. Агенцията следва да надгради националните усилия и тези на Съюза и по този начин да изпълнява своите задачи в пълно сътрудничество с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки, да бъде отворена за контакти с бизнес средите и други съответни заинтересовани страни. Освен това Агенцията следва да надгради приноса от и сътрудничеството с частния сектор, който играе важна роля за сигурността на електронните съобщения, инфраструктурата и услугите.

(19)

Набор от задачи следва да посочи как Агенцията да постигне своите цели, като същевременно с това ѝ даде възможност за гъвкаво функциониране. Реализираните от Агенцията задачи следва да включват събирането на подходяща информация и данни, необходими за извършването на анализи на рисковете за сигурността и устойчивостта на електронните съобщения, инфраструктурата и услугите, както и за оценяването, в сътрудничество с държавите членки, Комисията и, по целесъобразност, със съответните заинтересовани страни, на състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Съюза. Агенцията следва да осигури координация и сътрудничество с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и с държавите членки и да засили сътрудничеството между заинтересованите страни в Европа, по-специално чрез привличане на компетентни държавни органи и органи на Съюза и експерти на високо равнище от частния сектор в съответните области към своите дейности, по специално доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги, производители на мрежово оборудване и търговци на софтуер, като се има предвид, че мрежовите и информационните системи представляват съвкупности от хардуер, софтуер и услуги. Агенцията следва да окаже съдействие на институциите на Съюза и на държавите членки в диалога им с индустрията с цел решаване на свързани със сигурността проблеми с хардуерни и софтуерни продукти, като по този начин подпомогне съвместния подход към мрежовата и информационната сигурност.

(20)

Стратегиите за мрежова и информационна сигурност, оповестени публично от институция, орган, служба или агенция на Съюза или от държава членка, следва да бъдат предоставени за сведение на Агенцията с цел избягване дублирането на усилия. Агенцията следва да анализира стратегиите и да насърчава представянето им под форма, която улеснява съпоставимостта. Тя следва да предостави електронен достъп за обществеността до стратегиите и анализите си.

(21)

Агенцията следва да подпомага Комисията чрез становища, мнения и анализи по всички въпроси на Съюза, свързани с разработването на политиката в областта на мрежовата и информационната сигурност, включително защитата на критичната информационна инфраструктура и устойчивостта. Агенцията следва също така да подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и, когато е необходимо, държавите членки по тяхно искане, в усилията им за разработване на политика и капацитет за мрежова и информационна сигурност.

(22)

Агенцията следва да вземе под внимание в пълна степен текущата научноизследователска и развойна дейност и дейностите за оценка на технологиите, по-специално тези, извършвани от различните научноизследователски инициативи на Съюза, за да дава съвети на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и, когато е необходимо, на държавите членки по тяхно искане, относно необходимостта от научни изследвания в областта на мрежовата и информационната сигурност.

(23)

Агенцията следва да подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и държавите членки в усилията им за изграждане и увеличаване на трансграничната способност и подготвеност за предотвратяване, установяване и реагиране на проблеми и инциденти, свързани с мрежовата и информационната сигурност. В това отношение Агенцията следва да улесни сътрудничеството между самите държави членки и между Комисията и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки. За тази цел Агенцията следва да подкрепя държавите членки в постоянните им усилия за подобряване на тяхната способност за реагиране, както и за организиране и провеждане на европейски учения за инциденти, свързани със сигурността, а по молба от държава членка – и на национални учения.

(24)

С цел по-добро разбиране на предизвикателствата в сферата на мрежовата и информационната сигурност Агенцията трябва да анализира текущите и нововъзникващите рискове. За целта тя следва в сътрудничество с държавите членки и, по целесъобразност, със статистически органи и други организации да събира съответната информация. Освен това Агенцията следва да подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в усилията им за събиране, анализиране и разпространение на данни за мрежовата и информационната сигурност. Събирането на подходяща статистическа информация и данни, необходими за извършването на анализи на рисковете за сигурността и устойчивостта на електронните съобщения, инфраструктура и услуги, следва да се осъществява въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и наблюденията на Агенцията върху инфраструктурата за ИКТ на институциите на Съюза съгласно разпоредбите на Съюза и националните разпоредби и при спазване на правото на Съюза. Въз основа на тази информация Агенцията следва да поддържа осведоменост относно актуалното състояние на мрежовата и информационната сигурност в Съюза и свързаните с нея тенденции в полза на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки.

(25)

При осъществяването на своите задачи Агенцията следва да улесни сътрудничеството между Съюза и държавите членки за подобряване на осведомеността относно състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Съюза.

(26)

Агенцията следва да улесни сътрудничеството между компетентните независими регулаторни органи на държавите членки, по-специално в подкрепа на разработването, популяризирането и обмена на най-добри практики и стандарти за образователни програми и схеми за повишаване на осведомеността. Увеличаването на информационния обмен между държавите членки ще улесни подобна дейност. Агенцията следва да допринася за повишаване на осведомеността на индивидуалните потребители на електронни съобщения, инфраструктура и услуги, включително като подпомага държавите членки, в случаите, в които те са избрали да използват платформата за информация от обществен интерес, предвидена в Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (10), да изготвят съответната информация от обществен интерес по отношение на мрежовата и информационната сигурност, а също и като спомага за предоставянето на такава информация, която се включва в доставката на нови устройства, предназначени за употреба в обществените съобщителни мрежи. Агенцията следва също така да подкрепи сътрудничеството между заинтересованите страни на равнището на Съюза, отчасти чрез насърчаване на споделянето на информация, кампании за повишаване на осведомеността и образователни и обучителни програми.

(27)

Агенцията, наред с другото, следва да подпомага съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза и държавите членки при създаването и реализирането на обществени образователни кампании за крайните потребители, насочени към насърчаването на по-безопасно лично поведение онлайн и повишаване на осведомеността относно потенциалните заплахи в киберпространството, включително кибернетични престъпления, като фишинг, ботмрежи, финансови и данъчни измами, както и съвети относно основната автентификация и защитата на данните.

(28)

С цел гарантиране на пълно постигане на своите цели Агенцията следва да си сътрудничи със съответните органи, включително с тези, които работят в областта на киберпрестъпността, като например Европол, и с органите за защита на неприкосновеността на личния живот, за да обменя ноу-хау и най-добри практики и да предоставя консултативна помощ по въпроси, свързани с мрежовата и информационната сигурност, които биха могли да окажат влияние върху тяхната работа. Агенцията следва да насърчи постигането на синергии между усилията на тези органи и собствените ѝ усилия за насърчаване на подобрена мрежова и информационна сигурност. Представителите на органите за прилагане на националното право и правото на Съюза и за защита на неприкосновеността на личния живот следва да имат правото да бъдат представлявани в Постоянната група на заинтересовани страни на Агенцията. При сътрудничеството си с правоприлагащите органи по въпроси на мрежовата и информационната сигурност, които биха могли да окажат влияние върху тяхната работа, Агенцията следва да спазва съществуващите информационни канали и изградени мрежи.

(29)

Комисията постави началото на Европейско публично-частно партньорство за устойчивост под формата на гъвкава платформа в целия Съюз за сътрудничество за устойчивост на инфраструктурата на ИКТ, в която Агенцията следва да играе посредническа роля, обединявайки заинтересованите страни с цел обсъждане на обществените политически приоритети, икономическите и пазарните измерения на предизвикателствата и мерките за устойчивост на ИКТ.

(30)

За да се насърчи мрежовата и информационната сигурност и нейната публичност, Агенцията следва да улеснява сътрудничеството между компетентните публични органи на държавите членки, по-специално като подкрепя разработването и обмена на най-добри практики и схеми за повишаване на осведомеността и като подкрепя техните дейности, насочени към обществеността. Агенцията следва също така да подкрепя сътрудничеството между заинтересовани страни и институциите на Съюза отчасти чрез насърчаване на споделянето на информация и дейностите за повишаване на осведомеността.

(31)

С цел подкрепа на едно високо равнище на мрежова и информационна сигурност в Съюза, Агенцията следва да насърчава сътрудничеството и обмена на информация и най-добри практики между съответните организации, като екипите за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (CSIRT) и екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT).

(32)

Системата на Съюза от правилно функциониращи CERT следва да представлява крайъгълен камък на инфраструктурата на ЕС за мрежова и информационна сигурност. Агенцията следва да подкрепя CERT на държавите членки и CERT на Съюза да работят в една мрежа от CERT, включваща членовете на Групата на европейските правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. С цел да съдейства за гарантирането, че всеки CERT има достатъчно разширени възможности и тези възможности съответстват, доколкото е възможно, на възможностите на най-развитите CERT, Агенцията следва да насърчава създаването и функционирането на системата за партньорска оценка. Наред с това Агенцията следва да насърчава и подкрепя сътрудничеството между съответните CERT в случай на инциденти, атаки или нарушения в работата на мрежите или инфраструктурата, управлявана или защитавана от CERT, и които засягат или биха могли да засегнат най-малко два CERT.

(33)

Ефикасните политики на мрежова и информационна сигурност следва да се основават на добре разработени методи за оценяване на риска както в публичния, така и в частния сектор. Методите и процедурите за оценка на риска се използват на различни нива, без да има обща практика по начина за ефикасното им прилагане. Насърчаването и развитието на най-добри практики за оценяване на риска и за оперативно съвместими решения за управление на риска в организациите от публичния и частния сектор ще повишат нивото на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. За целта Агенцията следва да подкрепя сътрудничеството между заинтересовани страни на равнището на Съюза, като улеснява техните усилия, свързани с въвеждането и използването на европейски и международни стандарти за управление на риска и за измерима сигурност на електронните продукти, системи, мрежи и услуги, които наред със софтуера формират мрежовите и информационните системи.

(34)

В случаите, когато е уместно и полезно за изпълнението на целите и задачите ѝ, Агенцията следва да споделя опит и обща информация с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, занимаващи се с въпросите на мрежовата и информационната сигурност. Агенцията следва да допринася за определяне на приоритетите в научноизследователската работа на равнището на Съюза в областта на устойчивостта на мрежите и мрежовата и информационната сигурност, както и да предоставя информация относно нуждите на сектора на съответни изследователски институти.

(35)

Агенцията следва да насърчава държавите членки и доставчиците на услуги да повишават общите си стандарти за сигурност, така че всички потребители на Интернет да вземат необходимите мерки за осигуряване на собствената си кибернетична сигурност.

(36)

Проблемите на мрежовата и информационната сигурност са глобални. Съществува необходимост от по-тясно международно сътрудничество с цел подобряване на стандартите за сигурност, включително определянето на общи норми за поведение и етични кодекси и обмен на информация, насърчаване на по-бързо международно сътрудничество за реагиране, както и общ глобален подход към въпросите на мрежовата и информационната сигурност. За тази цел Агенцията следва да подкрепя по-задълбоченото ангажиране на Съюза и сътрудничеството с трети държави и международни организации, като осигурява, където е уместно, необходимия експертен опит и анализи на съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза.

(37)

Агенцията следва да развива дейността си в съответствие с принципа на субсидиарност, чрез който се гарантира подходяща степен на координация между държавите членки по свързани с мрежовата и информационната сигурност въпроси и се подобрява ефективността на националните политики, осигурявайки по този начин добавена стойност, и в съответствие с принципа на пропорционалност, като не се надхвърля необходимото за постигане на целите, определени в настоящия регламент. Изпълнението на задачите на Агенцията следва да укрепва, но да не нарушава компетенциите, нито да изземва, възпрепятства или припокрива съответните правомощия и задачи на националните регулаторни органи, както е предвидено в директивите, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги, както и тези на Органа на европейските регулатори за електронни съобщения (ОЕРЕС), създаден с Регламент (ЕО) № 1211/2009 (11), и Комитета по регулиране на съобщенията, посочен в Директива 2002/21/ЕО, на европейските органи по стандартизация, националните органи по стандартизация и Постоянния комитет, както е посочено в Директива 98/34/ЕО (12), както и на независимите надзорни органи в държавите членки, както е определено в Директива 95/46/ЕО.

(38)

Необходимо е да се прилагат определени принципи по отношение на управлението на Агенцията с цел спазване на съвместното изявление и общия подход, договорен от междуинституционалната работна група за децентрализираните агенции на ЕС през юли 2012 г., целта на изявлението и подхода е усъвършенстването на дейността на агенциите и подобряването на тяхната ефективност.

(39)

Съвместното изявление и общият подход следва да се отчитат, по целесъобразност, в работните програми на Агенцията, нейните оценки, както и в докладването и административната практика на Агенцията.

(40)

С оглед на правилното функциониране на Агенцията Комисията и държавите членки следва да гарантират, че лицата, назначени в управителния съвет, притежават подходящ експертен опит. Държавите членки и Комисията следва също да положат усилия за ограничаване на смените на съответните им представители в управителния съвет, за да се гарантира непрекъснатост на работата му.

(41)

От съществено значение е Агенцията да създаде и поддържа репутация на безпристрастност, почтеност и високи професионални стандарти. Във връзка с това управителният съвет следва да приеме всеобхватни правила, обхващащи цялата Агенция, за предотвратяване и управление на конфликти на интереси.

(42)

Като се имат предвид конкретните обстоятелства около Агенцията и сериозните предизвикателства, пред които тя е изправена, организационната структура на Агенцията следва да бъде опростена и укрепена, за да се гарантират по-голяма ефикасност и ефективност. Поради това, наред с други неща, следва да бъде създаден изпълнителен съвет с цел да се даде възможност на управителния съвет да се съсредоточи върху въпроси със стратегическо значение.

(43)

Управителният съвет следва да назначи счетоводител в съответствие с правилата, приети съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (13) (Финансовия регламент).

(44)

С цел да се гарантира ефективността на Агенцията държавите членки и Комисията следва да бъдат представени в управителен съвет, който следва да определи общата насока на дейността на Агенцията и да гарантира, че тя извършва своите задачи в съответствие с настоящия регламент. Управителният съвет следва да получи правомощията, необходими за определяне на бюджета, проверка на неговото изпълнение, приемане на подходящи финансови правила, установяване на прозрачни работни процедури за вземане на решения от страна на Агенцията, приемане на работната програма на Агенцията, приемане на свои собствени процедурни правила и на вътрешен правилник за дейността на Агенцията, назначаване на изпълнителния директор, вземане на решение за удължаването на мандата на изпълнителния директор след получаването на становището на Европейския парламент и вземане на решение за прекратяването на мандата. Управителният съвет следва да сформира изпълнителен съвет, който да му оказва съдействие при изпълнението на неговите задачи в областта на административните и бюджетните въпроси.

(45)

Гладкото функциониране на Агенцията налага нейният изпълнителен директор да се назначава въз основа на своите заслуги и документирани административни и управленски умения, както и на компетентност и опит, свързани с мрежовата и информационната сигурност, и задълженията на изпълнителния директор да се изпълняват с пълна независимост от организацията на вътрешното функциониране на Агенцията. За целта изпълнителният директор следва да изготви предложение за работна програма на Агенцията след предварителни консултации с Комисията и да предприеме всички необходими стъпки за гарантиране на правилното изпълнение на работната програма на Агенцията. Изпълнителният директор следва да изготвя ежегоден доклад, който да бъде представян на управителния съвет, да съставя проект на разчета за предвидените приходи и разходи на Агенцията, както и да изпълнява бюджета.

(46)

Изпълнителният директор следва да разполага с възможността да сформира работни ad hoc групи за решаване на специфични въпроси, по-специално с научен, технически или правен, или социално-икономически характер. При сформирането на работни ad hoc групи изпълнителният директор следва да събира и използва уместни външни експертни знания, необходими за обезпечаването на Агенцията с най-актуалната налична информация за предизвикателствата пред сигурността, произтичащи от непрекъснато развиващото се информационно общество. Изпълнителният директор следва да гарантира, че членовете на работните ad hoc групи се избират съобразно най-високите стандарти за експертни знания, като надлежно се отчита балансът при представянето на всички страни в зависимост от конкретния въпрос между държавните администрации на държавите членки, институциите на Съюза и частния сектор, включително индустрията, потребителите и академични експерти в областта на мрежовата и информационната сигурност. В зависимост от конкретния случай изпълнителният директор следва да може, ако е подходящо, да кани отделни експерти, признати като компетентни в съответната област, да участват в заседанията на работните групи. Техните разходи следва да се покриват от Агенцията в съответствие с нейния процедурен правилник и при спазване на правилата, приети съгласно Финансовия регламент.

(47)

Агенцията следва да разполага с Постоянна група на заинтересовани страни в ролята на консултативен орган, за да се гарантира редовен диалог с частния сектор, потребителските организации и други уместни заинтересовани страни. Постоянната група на заинтересовани страни, сформирана от управителния съвет по предложение на изпълнителния директор, следва да се съсредоточи върху въпроси, засягащи заинтересованите страни, и да насочи вниманието на Агенцията към тях. Когато е уместно и в съответствие с дневния ред на заседанията, изпълнителният директор следва да може да кани за участие в заседанията на групата представители на Европейския парламент и на други уместни органи.

(48)

Тъй като има разпоредба за адекватно представителство на заинтересованите страни в Постоянната група на заинтересованите страни, с която се извършват консултации по-специално относно проекта на работна програма, повече не е необходимо да се предвиди представителство на заинтересованите страни в управителния съвет.

(49)

Агенцията следва да прилага съответните разпоредби на Съюза относно публичния достъп до документи, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14). Информацията, обработвана от Агенцията за цели, свързани с вътрешното ѝ функциониране, както и информацията, обработвана при изпълнение на нейните задачи, следва да се обработват съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (15).

(50)

Агенцията следва да съблюдава разпоредбите, приложими за институциите на Съюза, както и националното законодателство относно обработването на чувствителни документи.

(51)

С оглед гарантирането на пълната автономност и независимост на Агенцията и за да може тя да изпълнява допълнителни и нови задачи, включително непредвидени задачи в спешни случаи, на Агенцията следва да бъде предоставен достатъчен и автономен бюджет, чиито приходи произтичат най-вече от вноска на Съюза и вноски на трети държави, вземащи участие в работата на Агенцията. По-голямата част от персонала на Агенцията следва да е пряко ангажирана с оперативното изпълнение на мандата на Агенцията. Приемащата държава членка или всяка друга държава членка следва да могат да правят доброволни вноски към приходите на Агенцията. Бюджетната процедура на Съюза следва да остане приложима по отношение на всякакви субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Освен това Сметната палата следва да одитира финансовите отчети на Агенцията, за да се гарантират прозрачност и отчетност.

(52)

С оглед на постоянно променящия се контекст на заплахите и развитието на политиката на Съюза в областта на мрежовата и информационната сигурност и за да се приведе в съответствие с многогодишната финансова рамка, продължителността на мандата на Агенцията следва да бъде за ограничен срок от седем години с възможност за удължаването му.

(53)

Дейностите на Агенцията следва да бъдат оценявани от независим орган. Оценката следва да отчита ефективността на Агенцията за постигане на целите ѝ, нейните работни практики и значението на задачите ѝ, за да се установи дали целите на Агенцията продължават да са валидни, или са отпаднали и на тази основа да се определи дали мандатът ѝ следва да бъде удължен и за какъв период.

(54)

Ако към края на срока на мандата на Агенцията Комисията не е внесла предложение за удължаване на мандата, Агенцията и Комисията следва да предприемат съответните мерки, насочени по-специално към въпросите, свързани с договорите за наемане на персонал и бюджетните ред и условия.

(55)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаване на Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност, с цел да се допринесе за високо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза и с оглед повишаване на осведомеността и създаване и популяризиране на култура на мрежова и информационна сигурност сред обществото в полза на гражданите, потребителите, предприятията и организациите от публичния сектор в Съюза, като по този начин се подпомогне установяването и правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и съответно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(56)

Регламент (ЕО) № 460/2004 следва да бъде отменен.

(57)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и прие становище на 20 декември 2010 г. (16),

а)

подкрепа за разработването на политиката и правото на Съюза посредством:

б)

подкрепа за изграждането на капацитет посредством:

в)

подпомагане на доброволното сътрудничество сред компетентните публични органи и между заинтересованите страни, включително университети и научноизследователски центрове в Съюза, както и подкрепа за осведомеността, наред с другото посредством:

г)

подпомагане на научната и развойната дейност и стандартизацията посредством:

д)

сътрудничество с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, включително с работещите в областта на киберпрестъпленията и защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни, с оглед решаване на въпроси от общ интерес, включително посредством:

е)

допринасяне за усилията на Съюза за сътрудничество с трети държави и международни организации с оглед насърчаване на международното сътрудничество по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, включително посредством:

а)

управителен съвет;

б)

изпълнителен директор и персонал; и

в)

постоянна група на заинтересованите страни.

а)

ежедневното управление на Агенцията;

б)

изпълнението на решенията, приети от управителния съвет;

в)

след като се консултира с управителния съвет, за изготвянето на годишната работна програма и многогодишната работна програма и представянето им пред управителния съвет след консултация с Комисията;

г)

изпълнението на годишната работна програма и многогодишната работна програма и докладване пред управителния съвет за това;

д)

изготвянето на годишния доклад относно дейностите на Агенцията и представянето му на управителния съвет за одобрение;

е)

изготвянето на план за действие за съобразяване със заключенията от оценки за изминал период, и докладване за напредъка на всеки две години пред Комисията;

ж)

защитата на финансовите интереси на Съюза чрез прилагането на превантивни мерки срещу измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, посредством ефективни проверки и, при наличие на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми, а също така, когато това е целесъобразно, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи административни и финансови санкции;

з)

изготвянето на стратегия на Агенцията за борба с измамите и представянето ѝ на управителния съвет за одобрение;

и)

гарантирането, че Агенцията осъществява своите дейности в съответствие с изискванията на потребителите на нейните услуги, по-специално що се отнася до целесъобразността на предоставяните услуги;

й)

установяването и поддържането на контакт с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;

к)

установяването и поддържането на контакт с бизнес общността и потребителските организации с цел осигуряване на редовен диалог със съответните заинтересовани страни;

л)

други задачи, възложени на изпълнителния директор с настоящия регламент.

а)

Европейския парламент;

б)

Съвета;

в)

Комисията;

г)

всеки компетентен орган, посочен от държава членка, като например национален регулаторен орган, определен в член 2 от Директива 2002/21/ЕО.

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/59

(1)

Преговорите по споразуменията за икономическо партньорство („споразуменията“) между:

(2)

След като приключиха преговорите по споразуменията, Антигуа и Барбуда, Бахамската общност, Барбадос, Белиз, Република Ботсуана, Република Бурунди, Република Камерун, Съюзът на Коморските острови, Република Кот д’Ивоар, Доминиканската общност, Доминиканската република, Република Фиджи, Република Гана, Гренада, Кооперативна република Гвиана, Република Хаити, Ямайка, Република Кения, Кралство Лесото, Република Мадагаскар, Република Мавриций, Република Мозамбик, Република Намибия, Независимата държава Папуа-Нова Гвинея, Република Руанда, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Република Сейшели, Република Суринам, Кралство Свазиленд, Обединена република Танзания, Република Тринидад и Тобаго, Република Уганда, Република Замбия и Република Зимбабве могат да бъдат включени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (2).

(3)

Република Ботсуана, Република Бурунди, Република Камерун, Съюзът на Коморските острови, Република Кот д’Ивоар, Република Фиджи, Република Гана, Република Хаити, Република Кения, Кралство Лесото, Република Мозамбик, Република Намибия, Република Руанда, Кралство Свазиленд, Обединена република Танзания, Република Уганда и Република Замбия не са предприели необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения.

(4)

Следователно, в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1528/2007, и по-специално буква б) от него, приложение I към същия регламент следва да се измени, за да бъдат заличени от него посочените държави.

(5)

С цел да се гарантира, че веднага след като предприемат необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения и при условие че споразуменията влязат в сила, посочените държави ще могат незабавно да бъдат включени отново в приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на повторното включване в приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на държавите, които са заличени от него по силата на настоящия регламент. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета,

1)

Вмъкват се следните членове:

„Член 2a

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 2б за изменение на приложение I към настоящия регламент чрез повторно вписване на регионите или държавите от групата държави от АКТБ, които бяха заличени от посоченото приложение по силата на Регламент (ЕС) № 527/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), и които след заличаването им предприеха необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения.

Член 2б

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 21 юни 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за периоди с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочено в същото решение. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.   Делегиран акт, приет в съответствие с член 2а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за акта, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

2)

Приложение I се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/62

(1)

Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (3) е предназначен да замени Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (4). Регламент (ЕО) № 450/2008 влезе в сила на 24 юни 2008 г., но в съответствие с член 188, параграф 2 от него се прилага едва след влизане в сила на разпоредбите за прилагане и не по-късно от 24 юни 2013 г.

(2)

На 20 февруари 2012 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за Регламент за създаване на Митнически кодекс на Съюза под формата на преработка на Регламент (ЕО) № 450/2008, с цел да бъде заменен преди крайната дата на неговото прилагане на 24 юни 2013 г. Обикновената законодателна процедура обаче не може да приключи навреме за приемането и влизането в сила на предложения регламент преди тази дата. При отсъствие на коригиращо законодателно действие, Регламент (ЕО) № 450/2008 би следвало да се прилага на 24 юни 2013 г, а Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета ще бъде отменен. Това ще породи правна несигурност относно митническото законодателство, което действително се прилага от тази дата, и ще бъде пречка за поддържане на всеобхватна и последователна правна рамка на Съюза по отношение на митническите въпроси в очакване на приемането на предложението за регламент.

(3)

С оглед да се предотвратят такива сериозни затруднения, свързани с митническото законодателство на Съюза и за да се предостави на Европейския парламент и на Съвета достатъчно време за завършване на процеса на приемане на преработения Митнически кодекс на Съюза, крайната дата на прилагане на Регламент (ЕО) № 450/2008, предвидена в член 188, параграф 2, втора алинея от него, следва да бъде отложена. Новата дата на прилагане, считана за целесъобразна, е 1 ноември 2013 г.,

(4)

Предвид неотложния характер на въпроса е необходимо да се допусне изключение от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 450/2008 следва да бъде съответно изменен,

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/63

(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез приеманите по силата на член 114 от ДФЕС мерки. Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че в политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(2)

В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Вътрешният пазар следва да осигурява на потребителите добавена стойност под формата на по-добро качество, по-голямо разнообразие, разумни цени и високи стандарти за безопасност на стоките и услугите, които да утвърждават високо равнище на защита на потребителите.

(3)

Раздробяването на вътрешния пазар е в ущърб на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в Съюза. Премахването на преките и непреките пречки пред доброто функциониране на вътрешния пазар и повишаването на доверието на гражданите имат първостепенно значение за завършването на вътрешния пазар.

(4)

Осигуряването на достъп до прости, ефикасни, бързи и евтини начини за решаване на спорове на национално равнище и на трансгранични спорове, възникнали във връзка с договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги, следва да бъде от полза за потребителите и следователно да повиши тяхното доверие в пазара. Този достъп следва да се отнася както за сделки, сключвани онлайн, така и за такива, сключвани офлайн, и е особено важен в случаите, когато потребителите извършват трансгранични покупки.

(5)

Алтернативното решаване на спорове (АРС) предлага прост, бърз и евтин начин за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци. Въпреки това АРС все още не се развива достатъчно и последователно в Съюза. За съжаление, въпреки Препоръки 98/257/ЕО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за органите, отговарящи за извънсъдебното уреждане на потребителски спорове (3), и 2001/310/ЕО на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите по отношение на извънсъдебните органи, участващи в решаването по взаимно съгласие на потребителски спорове (4), АРС не беше правилно създадено и не функционира задоволително във всички географски области или бизнес сектори в Съюза. Потребителите и търговците все още не са запознати със съществуващите алтернативни механизми за правна защита, като само една малка част от гражданите знаят как да подадат жалба до структура за АРС. Когато има установени процедури за АРС, тяхното качество значително се различава в отделните държави-членки, а структурите за АРС често не са ефективни при разглеждането на трансграничните спорове.

(6)

Несъответствията в обхвата, качеството и познаването на АРС в държавите-членки представляват препятствие пред вътрешния пазар и са една от причините, поради които много потребители се въздържат да пазаруват през границите и не са уверени, че евентуалните спорове с търговците могат да се решат лесно, бързо и евтино. Поради същите причини търговците биха могли да се въздържат да продават на потребителите в други държави-членки, където няма достатъчен достъп до висококачествени процедури за АРС. Освен това търговците, които са установени в държава-членка, в която няма достатъчно висококачествени процедури за АРС, са поставени в неблагоприятно положение спрямо конкуренцията на търговците, които имат достъп до такива процедури и поради това могат да решават потребителски спорове по-бързо и по-евтино.

(7)

С цел потребителите да използват изцяло потенциала на вътрешния пазар, АРС следва да бъде достъпно за всички видове национални и трансгранични спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, производствата по АРС следва да се придържат към съгласувани изисквания за качество, които се прилагат в целия Съюз, а потребителите и търговците следва да се знаят за съществуването на тези процедури. Поради нарастването на трансграничната търговия и движението на хора е важно също така структурите за АРС да решават ефективно трансграничните спорове.

(8)

Както посочва Европейският парламент в своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно алтернативно разрешаване на спорове при граждански, търговски и семейни дела и в своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряването на единен пазар за потребителите и гражданите, всеки цялостен подход към единния пазар, който носи резултати за неговите граждани, следва приоритетно да разработва проста, евтина, бърза и достъпна система за правна защита.

(9)

В своето съобщение от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ Комисията посочи законодателството относно АРС, което включва областта на електронната търговия като едно от дванадесетте средства за подпомагане на растежа, укрепване на доверието и постигане на напредък по завършване на единния пазар.

(10)

В заключенията си от 24-25 март и от 23 октомври 2011 г. Европейският съвет прикани Европейския парламент и Съвета да приемат до края на 2012 г. първа поредица от приоритетни мерки, с които да се даде нов стимул на единния пазар. Освен това в заключенията си от 30 май 2011 г. относно приоритетите за придаване на нов тласък на единния пазар Съветът на Европейския съюз подчерта значението на електронната търговия и се постигна съгласие, че схемите за алтернативно решаване на спорове на потребителите могат да предложат евтина, проста и бърза правна защита както за потребителите, така и за търговците. Успешното прилагане на тези схеми изисква траен политически ангажимент и подкрепа от всички участници, без да се правят компромиси с достъпността, прозрачността, гъвкавостта, скоростта и качеството на вземане на решения от структурите за АРС, попадащи в обхвата на настоящата директива.

(11)

Предвид нарастващото значение на търговията онлайн и в частност на трансграничната търговия като стълб на икономическата дейност на Съюза, доброто функциониране на инфраструктурата на АРС за спорове на потребителите и добре интегрираната рамка за онлайн решаване на спорове (ОРС) на потребителите относно договори, сключени онлайн, са необходими, за да бъде постигната целта на Акта за единния пазар за повишаване на доверието на гражданите във вътрешния пазар.

(12)

Настоящата директива и Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове (5) представляват два взаимно свързани и допълващи се правни акта. Регламент (ЕС) №524/2013 предвижда създаването на платформа за ОРС, която предоставя на потребителите и търговците единно звено за достъп до извънсъдебно решаване на онлайн споровете чрез свързани с платформата структури за АРС, предлагащи АРС чрез качествени процедури за АРС. Ето защо наличието на качествени структури за АРС в целия Съюз е предпоставка за доброто функциониране на платформата за ОРС.

(13)

Настоящата директива не следва да се прилага по отношение на нестопански услуги от общ интерес. Нестопански услуги са услуги, които не се извършват срещу икономическо възнаграждение. В резултат на това в обхвата на настоящата директива не следва да попадат нестопанските услуги от общ интерес, предоставяни от държавата или от името на държавата без насрещно възнаграждение, независимо от правната форма, под която се предоставят тези услуги.

(14)

Настоящата директива следва да не се прилага за здравното обслужване, както е определено в член 3, буква а) от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (6).

(15)

Развитието в рамките на Съюза на добре функциониращо АРС е необходимо за укрепване на доверието на потребителите във вътрешния пазар, включително в областта на електронната търговия, и за реализиране на потенциала и възможностите на трансграничната търговия и на търговията онлайн. Това развитие следва да се основава на съществуващите процедури за АРС в държавите-членки и да зачита техните правни традиции. Както съществуващите, така и новорегистрираните добре функциониращи структури за решаване на спорове, които отговарят на критериите за качество, посочени в настоящата директива, следва да се наричат „структури за АРС“ по смисъла на настоящата директива. Разпространението на АРС също така може да се окаже важно в държавите-членки, в които съществува дълъг списък с чакащи решение дела, което пречи на гражданите на Съюза да упражняват правото си на справедлив съдебен процес в разумен срок.

(16)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на спорове между потребители и търговци във връзка с договорни задължения, произтичащи от сключени онлайн или офлайн договори за продажба или за предоставяне на услуги във всички стопански сектори, с изключение на освободените сектори. Това следва да включва споровете, възникнали при продажбата на цифрово съдържание или при предоставянето му срещу възнаграждение. Настоящата директива следва да се прилага по отношение на жалбите, подадени от потребители срещу търговци. Тя следва да не се прилага по отношение на жалбите, подадени от търговци срещу потребители, или по отношение на споровете между търговци. Това обаче следва да не възпрепятства държавите-членки да приемат или запазят в сила разпоредбите относно процедурите за извънсъдебно решаване на тези спорове.

(17)

Държавите-членки следва да могат да запазят или да въведат национални разпоредби по отношение на процедурите извън обхвата на настоящата директива, като вътрешните процедури за разглеждане на жалби, управлявани от търговците. Подобни вътрешни процедури за разглеждане на жалби могат да съставляват ефективно средство за решаване на потребителски спорове на ранен етап.

(18)

Определението за „потребител“ следва да обхваща физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Въпреки това ако договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън тези рамки (договор с двойно предназначение) и търговската цел е толкова ограничена, че не е определяща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител.

(19)

Някои действащи правни актове на Съюза вече съдържат разпоредби относно АРС. За да се гарантира правната сигурност, следва да се предвиди, че в случай на конфликт настоящата директива има предимство, освен ако в нея изрично не е предвидено друго. По-конкретно настоящата директива следва да не засяга разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (7), в която вече е определена рамката за системите за медиация на равнището на Съюза при трансгранични спорове, без да се възпрепятства нейното прилагане спрямо националните системи за медиация. Предназначението на настоящата директива е да се прилага хоризонтално за всички видове процедури за АРС, включително за процедурите за АРС, обхванати от Директива 2008/52/ЕО.

(20)

Структурите за АРС се различават в значителна степен помежду си в рамките на Съюза, а също така и в рамките на отделните държави членки. Настоящата директива следва да обхване всяка структура, която е трайно установена, предлага решаване на спорове между потребители и търговци посредством процедура за АРС и е включена в съответствие с настоящата директива. Настоящата директива може също да обхване структурите за решаване на спорове, които налагат задължително решение на страните. Извънсъдебна процедура, създадена на ad hoc принцип за отделен спор между потребител и търговец, обаче не следва да се счита за процедура за АРС.

(21)

Също така, процедурите за АРС се различават в значителна степен помежду си в рамките на Съюза и в рамките на отделните държави-членки. Те могат да бъдат под формата на процедури, при които структурата за АРС събира заедно страните с цел да улесни намирането на решение по взаимно съгласие или на процедури, при които структурата за АРС предлага решение или на процедури, при които структурата за решаване на спорове налага решение. Те могат също така да бъдат под формата на комбинация от две или повече подобни процедури. Настоящата директива следва да не засяга установената форма на процедурите за АРС в държавите-членки.

(22)

Има вероятност процедурите пред структури за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са наети или получават под каквато и да е форма възнаграждение изключително от търговеца, да са засегнати от конфликт на интереси. Поради това тези процедури следва по принцип да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива, освен ако дадена държава-членка не реши, че такива процедури могат да бъдат считани за процедури за АРС по силата на настоящата директива и при условие че тези структури напълно съответстват на конкретните изисквания за независимост и безпристрастност, установени в настоящата директива. Структурите за АРС, които предлагат решаване на спорове чрез подобни процедури, следва да бъдат предмет на редовна оценка на съответствието им с изискванията за качество, определени в настоящата директива, включително и със специфичните допълнителни изисквания, които гарантират тяхната независимост.

(23)

Настоящата директива следва да не се прилага за процедури в рамките на системи за обработка на жалби на потребители, управлявани от търговеца, нито за преките преговори между страните. Освен това директивата следва да не се прилага за опити от страна на съдия да уреди спор в хода на съдебно производство във връзка с този спор.

(24)

Държавите-членки следва да гарантират, че споровете, попадащи в обхвата на настоящата директива, могат да бъдат отнесени до структура за АРС, която отговаря на изискванията, посочени в настоящата директива, и която е включена в списъка съгласно директивата. Държавите-членки следва да разполагат с възможността да изпълнят това задължение, като се опират на съществуващи добре функциониращи структури за АРС и коригират техните обхвати на действие, ако е необходимо, или като осигурят създаването на нови структури за АРС. Настоящата директива следва да не възпрепятства функционирането на съществуващи структури за решаване на спорове, които действат в рамките на национални органи за защита на потребителите в държавите-членки и в които за решаването на споровете отговарят държавни служители. Държавните служители следва да се считат за представители на интересите и на потребителите, и на търговците. Настоящата директива следва да не задължава държавите-членки да създават специална структура за АРС във всеки отделен сектор за търговия на дребно. Когато е необходимо, за да бъде осигурен пълен отраслов и географски обхват на АРС, както и пълен достъп до АРС, държавите-членки следва да разполагат с възможността да осигурят създаването на допълваща структура за АРС, която да разглежда спорове, за чието решаване не е компетентна никоя конкретна структура за АРС. Предназначението на допълващите структури за АРС е да служат като гаранция за потребителите и търговците, че им е осигурен пълен достъп до структури за алтернативно решаване на спорове.

(25)

Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите-членки да запазват или въвеждат законодателство по отношение на процедурите за извънсъдебно решаване на потребителски спорове в областта на договорното право, което съответства на посочените в настоящата директива изисквания. Освен това, за да могат структурите за АРС да действат ефективно, тези структури следва да имат възможността да запазват или да въвеждат, в съответствие със законите на държавата-членка, в която са установени, процедурни правила, които да им позволяват да отказват да разглеждат спорове при определени обстоятелства, например когато спорът е прекалено сложен и би било по-подходящо да бъде решен в съда. При все това процедурните правила, които позволяват на структури за АРС да отказват да разглеждат определени спорове, следва да не нарушават значително достъпа на потребителите до процедури за АРС, в т.ч. и случаите на трансгранични спорове. Ето защо, когато предвиждат паричен праг, държавите-членки следва винаги да имат предвид, че реалната стойност на даден спор може да бъде различна в различните държави-членки и че следователно поставянето на непропорционално висок праг в една държава-членка всъщност би нарушило достъпа до процедури за АРС на потребители от други държави-членки. От държавите-членки следва да не се изисква да гарантират, че потребителят може да подаде жалбата си до друга структура за АРС, ако първата структура за АРС, до която е подал жалбата, е отказала да я разглежда поради процедурните си правила. В такива случаи следва да се смята, че държавите-членки са изпълнили задължението си да осигурят пълен обхват на структури за АРС.

(26)

Настоящата директива следва да дава възможност на търговците, установени в дадена държава-членка, да попадат в обхвата на структура за АРС, установени в друга държава-членка. За да подобри обхвата на АРС и достъпа до АРС в Съюза, държавите-членки следва да могат да решат да разчитат на структури на АРС, установени в друга държава-членка, или регионални, транснационални или паневропейски структури за АРС, когато търговци от различни държави-членки са обхванати от една и съща структура за АРС. Същевременно прибягването до структури за АРС, установени в друга държава-членка, или до регионални, транснационални или паневропейски структури за решаване на спорове следва да не засяга отговорността на държавите-членки да осигурят пълен обхват на АРС, както и пълен достъп до структури за АРС.

(27)

Настоящата директива следва да не засяга запазването или въвеждането от страна на държавите-членки на процедури за АРС, чрез които свързано се разглеждат еднакви или подобни спорове между търговец и няколко потребители. Следва да бъдат извършени цялостни оценки на въздействието на колективното извънсъдебно уреждане на спорове, преди това уреждане на спорове да бъде предложено на равнището на Съюза. Съществуването на ефективна система за колективни искове и лесното използване на АРС следва да се допълват и те не следва да представляват взаимно изключващи се процедури.

(28)

Обработката на информация, свързана със спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, следва да бъде в съответствие с правилата за защита на личните данни, посочени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, приети съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8).

(29)

По време на процедурата за АРС поверителността и неприкосновеността на личния живот следва да бъдат гарантирани във всеки един момент. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да защитават поверителността на процедурите за АРС при всички последващи граждански или търговски съдебни производства или решаване чрез арбитраж.

(30)

Независимо от това държавите-членки следва да направят необходимото структурите за АРС да уведомяват обществеността за систематични или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци. Представяната във връзка с това информация би могла да се придружава от препоръки как да се избегнат или решат такива проблеми в бъдеще, за да се повишат стандартите на търговците и да се улесни обменът на информация и добри практики.

(31)

Държавите-членки следва да гарантират, че структурите за АСР решават спорове по начин, който е справедлив, практичен и пропорционален както за потребителя, така и за търговеца, въз основа на обективна оценка на обстоятелствата, при които е направена жалбата, като надлежно се отчитат правата на страните.

(32)

Независимостта и безпристрастността на структурите за АСР са от решаващо значение, за да бъдат убедени гражданите на Съюза, че механизмите за АРС ще им предлагат справедливи и независими решения. Физическото лице или колегиалният орган, отговарящи за АРС, следва да бъдат независими от всички, които биха могли да имат интерес от резултата, и следва да не се намират в конфликт на интереси, който би могъл да ги възпрепятства да вземат решение по справедлив, безпристрастен и независим начин.

(33)

Физическите лица, отговарящи за АРС, следва да бъдат считани за безпристрастни единствено ако не могат да бъдат обект на натиск, който евентуално влияе на отношението им към спора. С цел да се гарантира независимостта на техните действия тези лица следва да бъдат назначавани за достатъчно дълъг срок и следва да не получават указания от която и да било от страните или техните представители.

(34)

С цел да се гарантира предотвратяването на конфликти на интереси, физическите лица, отговарящи за АРС, следва да предоставят информация за всички обстоятелства, които могат да попречат на тяхната независимост и безпристрастност или водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който те трябва да решат. Това могат да са финансови интереси, преки или косвени, във връзка с резултата от процедурата за АРС или лични или служебни отношения с една или повече от страните през трите години преди встъпването в длъжност, което включва действия от страна на лицето в каквото и да било качество освен за целите на АРС в полза на една или повече от страните, на професионална организация или стопанско сдружение, чийто член е една от страните, или на друг член на тази организация или сдружение.

(35)

Съществува особена необходимост да се гарантира отсъствието на такъв натиск, когато физическите лица, отговарящи за АРС, са наети или получават под каквато и да е форма възнаграждение от търговеца. Поради това следва да бъдат установени специални изисквания за случаите, когато държавите-членки решават да разрешат процедурите за решаване на спорове при такива обстоятелства да бъдат квалифицирани като процедури за АРС съгласно настоящата директива. Когато физическите лица, отговарящи за АРС, са наети или получават под каквато и да е форма възнаграждение изключително от професионална организация или стопанско сдружение, чийто член е търговецът, те следва да разполагат с отделен специален бюджет, достатъчен за изпълнението на задачите им.

(36)

От особено значение за успеха на АРС, по-специално с оглед гарантирането на необходимото доверие в процедурите за АРС, е физическите лица, отговарящи за АРС, да притежават необходимите експертни познания, включително общи познания в областта на правото. По-конкретно тези лица следва да имат достатъчни общи познания по правни въпроси, за да разбират правните последици от спора, без да са задължени да притежават юридическа квалификация.

(37)

Приложимостта на някои принципи за качество към процедурите за АРС засилва доверието както на потребителите, така и на търговците в подобни процедури. Такива принципи за качество са разработени първоначално на равнището на Съюза в препоръки на Комисията 98/257/ЕО и 2001/310/ЕО. Като придава задължителен характер на някои от установените във въпросните препоръки на Комисията принципи, настоящата директива установява набор от изисквания за качество, приложими към всички процедури за АРС, осъществявани от структура за АРС, за която Комисията е нотифицирана.

(38)

С настоящата директива следва да бъдат установени изисквания за качеството на структурите за АРС, които гарантират еднакво ниво на защита и права на потребителите при решаване както на спорове на национално равнище, така и на трансгранични спорове. Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите-членки да приемат или поддържат правила, надхвърлящи предвиденото в настоящата директива.

(39)

Структурите за АРС следва да бъдат достъпни и прозрачни. За да се гарантира прозрачността на структурите и процедурите за АРС, е необходимо страните да получават ясна и достъпна информация, която им е необходима, за да вземат обосновано решение, преди да започнат процедура за АРС. Не следва да се изисква предоставянето на такава информация на търговците, когато по силата на националното право те са задължени да участват в процедури за АРС.

(40)

Една добре функционираща структура за АРС следва да приключва процедури по решаване на спорове онлайн и офлайн експедитивно, в рамките на 90 календарни дни, считано от датата, на която структурата за АРС е получила пълната документация по жалбата, включително и релевантната подготвителна документация, до датата, на която е оповестен резултатът от процедурата за АРС. Структурата за АРС, която е получила жалба, следва да уведоми страните относно жалбата след получаване на всички документи, необходими за провеждане на процедурата за АРС. В някои изключителни случаи на спорове от особено сложно естество, включително когато една от страните е неспособна по основателни причини да участва в процедурата за АРС, структурите за АРС следва да могат да удължават този срок с цел предприемане на обективна проверка на някои аспекти на въпросния случай. Страните следва да бъдат информирани за всяко подобно удължаване и за очакваната приблизителна продължителност на срока, който ще бъде необходим за приключване на спора.

(41)

За предпочитане е процедурите за АРС да бъдат безплатни за потребителя. В случай че се предвиждат разходи, процедурата за АРС следва да бъде достъпна, привлекателна и евтина за потребителите. За тази цел разходите следва да не надхвърлят скромна такса.

(42)

Процедурите за АРС следва да бъдат справедливи, така че страните по спора да бъдат напълно информирани за своите права и последствията от избора, който правят в рамките на процедура за АРС. Потребителите следва да бъдат информирани от структурите за АРС за своите права преди да приемат или да се съобразят с предложеното решение. Двете страни следва също да са в състояние да представят информация и доказателства без да присъстват лично.

(43)

Споразумение между потребителя и търговеца за подаване на жалби до структура за АРС следва да не бъде обвързващо за потребителя, ако е сключено преди възникването на спора и ако по силата му потребителят се лишава от правото да подаде съдебен иск за уреждане на спора. Освен това при процедури за АРС, които имат за цел разрешаване на спора чрез налагане на решение, налаганото решение може да обвързва страните единствено ако те предварително са били уведомени за неговия задължителен характер и са заявили изрично съгласието си. Изричното съгласие на търговеца не следва да се изисква, ако националните правила предвиждат тези решения да са задължителни за търговеца.

(44)

При процедурите за АРС, които имат за цел решаване на спор чрез налагане на решение на потребителя, при условие че няма стълкновение на закони, наложеното решение следва да не води до лишаване на потребителя от защитата, осигурена му от разпоредбите, за които не може да има дерогации чрез споразумение съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия обичайно пребивават потребителят и търговецът. В случай на стълкновение на закони, когато приложимото към договора за продажба или предоставяне на услуги право е определено съгласно член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (9), наложеното от структура за АРС решение следва да не води до лишаване на потребителя от защитата, осигурена му от разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия потребителят обичайно пребивава. В случай на стълкновение на закони, когато приложимото към договора за продажба или предоставяне на услуги право е определено съгласно член 5, параграфи 1—3 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения (10), наложеното от структура за АРС решение следва да не води до лишаване на потребителя от защитата, осигурена му от задължителните разпоредби на правото на държавата-членка, на чиято територия потребителят обичайно пребивава.

(45)

Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това предназначението на процедурите за АРС не следва да бъде да заменят съдебните процедури и те следва да не лишават потребителите или търговците от техните права да търсят защита по съдебен ред. Настоящата директива не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. В случай че спор, чийто резултат не е обвързващ, не може да бъде решен чрез дадена процедура за АРС, страните следва да не бъдат възпрепятствани да открият впоследствие съдебно производство във връзка с този спор. Държавите-членки следва да могат да избират подходящите средства за постигане на тази цел. Те следва да имат възможност да предвидят, наред с другото, че давностните срокове не изтичат по време на процедура за АРС.

(46)

За да функционират ефективно, структурите за АРС следва да разполагат с достатъчно човешки, материални и финансови ресурси. Държавите-членки следва да изберат подходяща форма на финансиране на структурите за АРС на своя територия без да ограничават финансирането на структурите, които вече работят. Настоящата директива следва да не засяга въпроса дали структурите за АРС са публично или частно финансирани или финансирани чрез комбинация от публично и частно финансиране. Същевременно структурите за АРС следва да бъдат насърчавани да обмислят по-специално частни форми на финансиране и да използват публични средства само по преценка на държавите-членки. Настоящата директива следва да не засяга възможността дружества или стопански или професионални организации да финансират структури за АРС.

(47)

При възникването на спор е необходимо потребителите да могат бързо да установят кои структури за АРС са компетентни да разглеждат тяхната жалба, както и да знаят дали съответният търговец ще участва в производство пред структура за АРС. Търговците, които се ангажират да използват структури за АРС за решаване на спорове с потребителите, следва да информират потребителите за адреса на страницата в интернет на съответната структура или структури за АРС, в чийто обхват попадат. Посочената информация следва да бъде предоставена по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на страницата в интернет на търговеца, ако има такава, и където е приложимо — в общите условия по договора за продажба или предоставяне на услуга между търговеца и потребителя. Търговците следва да имат възможността да добавят на страницата си в интернет, както и в условията на съответните договори, всякаква допълнителна информация относно своите вътрешни процедури за разглеждане на жалби или относно евентуалните други начини да бъдат потърсени директно за уреждане на спор с потребител, без да бъде отнасян спорът до структура за АРС. Когато спорът не може да бъде решен пряко, търговецът следва да предостави на потребителя на хартиен или друг траен носител информацията за съответните структури за АРС и да посочи дали ще ги използва.

(48)

Задължението за търговците за предоставяне на информация на потребителите за структурите за АРС, в чийто обхват попадат тези търговци, следва да не засяга разпоредбите за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за правна защита, съдържащи се в други правни актове на Съюза, които следва да се прилагат в допълнение към приложимите изисквания по отношение на информацията, предвидени в настоящата директива.

(49)

Настоящата директива не следва да изисква участието на търговците в процедури за АРС да бъде задължително или резултатът от тези процедури да има задължителен характер за търговците, ако потребител подаде жалба срещу тях. Въпреки това, за да се гарантира, че потребителите ще имат достъп до правни средства за защита и че няма да бъдат принудени да се откажат от своите жалби, търговците следва да бъдат насърчавани, доколкото е възможно, да участват в процедурите за АРС. Поради това настоящата директива не следва да засяга националните правила, според които участието на търговците в тези процедури е задължително или подлежи на стимули или санкции или резултатът от процедурите има обвързващ характер за търговците, при условие че това законодателство не лишава страните от възможността да упражняват правото си на достъп до съдебната система, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(50)

С цел да се избегне ненужното натоварване на структурите за АРС, държавите-членки следва да насърчават потребителите преди да подадат жалби до структурата за АРС да се свържат с търговеца, като положат усилие да решат проблема двустранно. В много случаи това би позволило на потребителите да решат споровете си бързо и на ранен етап.

(51)

При разработването на АРС държавите-членки следва да включат представители на професионалните организации, на сдруженията на търговците и на потребителските организации, по-специално във връзка с принципите на безпристрастност и независимост.

(52)

Държавите-членки следва да насърчават структурите за АРС да сътрудничат помежду си при решаването на трансгранични спорове.

(53)

Мрежите от структури за АРС, като например мрежата за решаване на финансови спорове FIN-NET в сферата на финансовите услуги, следва да бъдат укрепени в рамките на Съюза. Държавите-членки следва да насърчават структурите за АРС да станат част от тези мрежи.

(54)

Тясното сътрудничество между структурите за АРС и националните органи следва да засили ефективното прилагане на правните актове на Съюза в тази област. Комисията и държавите-членки следва да улесняват сътрудничеството между структурите за АРС, за да насърчат обмена на добри практики и технически опит и обсъждането на проблемите, възникващи във връзка с провеждането на процедури за АРС. Това сътрудничество следва да бъде подпомагано, наред с другото, чрез предстоящата програма на Съюза за потребителите.

(55)

За да се гарантира, че структурите за АРС функционират добре и ефективно, те следва да бъдат подложени на стриктен мониторинг. За тази цел всяка държава-членка следва да определи компетентен орган или компетентни органи, които да изпълняват тази функция. Комисията и компетентните органи съгласно настоящата директива следва да публикуват и актуализират списък със структури за АРС, които отговарят на изискванията на настоящата директива. Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС, Мрежата на европейските потребителски центрове и по целесъобразност органите, определени съгласно настоящата директива, публикуват този списък на своите страници в интернет, като предоставят връзка към страницата в интернет на Комисията, и когато е възможно на траен носител на разположение в офисите си. Освен това държавите-членки следва също да насърчават съответните потребителски организации и сдружения на търговците също да публикуват списъка. Държавите-членки следва също да осигурят разпространението по подходящ начин на информация за стъпките, които потребителите следва да предприемат в случай на договорен спор с търговец. Освен това компетентните органи следва да публикуват периодични доклади относно развитието и функционирането на структурите за АРС в своите държави-членки. Структурите за АРС следва да съобщават на компетентните органи конкретната информация, на която следва да се основават тези доклади. Държавите-членки следва да насърчават структурите за АРС да предоставят тази информация, като използват Препоръка 2010/304/ЕС на Комисията от 12 май 2010 г. относно използването на хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби и запитвания на потребители (11).

(56)

Необходимо е държавите-членки да установят правила относно санкциите при нарушения на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, и да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(57)

Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (12), следва да бъде изменен, за да включва позоваване на настоящата директива в приложението си с цел да се засили трансграничното сътрудничество по прилагането на настоящата директива.

(58)

Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (13) (Директива относно исковете за преустановяване на нарушения) следва да бъде изменена, за да включва позоваване на настоящата директива в приложението си с цел да се гарантира, че колективните интереси на потребителите, посочени в настоящата директива, са защитени.

(59)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите-членки и Комисията относно обяснителните документи (14), държавите-членки се задължават в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към съобщението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(60)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да допринесе за доброто функциониране на вътрешния пазар чрез постигане на високо равнище на защита на потребителите и без да ограничава достъпа им до съдебната система, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, ЕС може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(61)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно членове 7, 8, 38 и 47 от нея.

(62)

Европейския надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (15) и прие становище на 12 януари 2012 г. (16),

а)

процедури пред структури за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изключително от търговеца, освен ако държавите-членки не решат да позволят подобни процедури като процедури за АРС съгласно настоящата директива и при условие че са изпълнени изискванията, посочени в глава II, в т.ч. специфичните изисквания за независимост и прозрачност по член 6, параграф 3;

б)

процедури в рамките на системи за разглеждане на жалби на потребители, управлявани от търговеца;

в)

нестопански услуги от общ интерес;

г)

спорове между търговци;

д)

преки преговори между потребителя и търговеца;

е)

опити от страна на съдия да реши спор в хода на съдебно производство във връзка с този спор;

ж)

процедури, започнати от търговец срещу потребител;

з)

здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицинските предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;

и)

държавни образователни институции за обучение след завършване на средното образование или за висше образование.

а)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

б)

„търговец“ означава всяко физическо лице или всяко юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

в)

„договор за продажба“ означава всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се ангажира да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се ангажира да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги;

г)

„договор за услуга“ означава всеки договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се ангажира да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се ангажира да заплати цената за нея;

д)

„спор на национално равнище“ означава договорен спор, възникнал въз основа на договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, той пребивава в същата държава-членка, в която е установен търговецът;

е)

„трансграничен спор“ означава договорен спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, той пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка, в която е установен търговецът;

ж)

„процедура за АРС“ означава процедура по смисъла на член 2, която отговаря на изискванията на настоящата директива и се извършва от структура за АРС;

з)

„структура за АРС“ означава всяка структура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, която е установена трайно и предлага решаване на спорове посредством процедура за АРС и която е включена в списъка съгласно член 20, параграф 2;

и)

„компетентен орган“ означава всеки публичен орган, определен от държава-членка за целите на настоящата директива и установен на национално, регионално или местно равнище.

—

ако търговецът е физическо лице — на мястото, където развива стопанска дейност;

—

ако търговецът е дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица — на мястото, където се намира седалището му, централното му управление или където упражнява своята дейност, включително клон, представителство или друго поделение;

—

ако се управлява от физическо лице — на мястото, където то извършва дейност по АРС;

—

ако се управлява от юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица — на мястото, където въпросното юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица извършва дейност по АРС или където се намира неговото седалище по устав;

—

ако се управлява от орган или от друга публична институция — на мястото, където е седалището на този орган или публична институция.

а)

поддържат актуализирана страница в интернет, която предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС и която позволява на потребителите да подадат жалба и необходимите документи в подкрепа на жалбата онлайн;

б)

предоставят на страните, по тяхно искане, информацията, посочена в буква а), на траен носител;

в)

където е приложимо, дават възможност на потребителя да подаде жалба офлайн;

г)

дават възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;

д)

приемат за разглеждане както спорове на национално равнище, така и трансгранични спорове, включително спорове, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 524/2013; както и

е)

когато разглеждат спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при обработката на лични данни се спазват правилата относно защитата на личните данни, посочени в националното законодателство за прилагане на Директива 95/46/ЕО на държавата-членка, в която е установена структурата за АРС.

а)

потребителят не е опитал да се свърже с въпросния търговец, за да обсъдят жалбата му и най-напред да се опита да реши проблема директно с търговеца.

б)

спорът е незначителен или злонамерен;

в)

спорът се разглежда или е бил разглеждан преди това от друга структура за АРС или от съда;

г)

стойността на жалбата е по-ниска или по-висока от предварително определен паричен праг;

д)

потребителят не е подал жалбата до структурата за АРС в рамките на предварително установен срок, които не трябва да бъдат по-кратки от една година, считано от датата, на която потребителят е изпратил жалбата до търговеца;

е)

разглеждането на такива спорове в противен случай сериозно би нарушило ефективното функциониране на структурата за АРС.

а)

да притежават необходимите познания и умения в областта на алтернативното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания в областта на правото;

б)

да се назначават с достатъчно продължителен мандат, за да се гарантира независимостта на техните действия, и да не могат да бъдат освобождавани от длъжност без основателна причина;

в)

да не получават указания от която и да било от страните или техните представители;

г)

да получават възнаграждение по начин, който не зависи от резултатите от процедурата;

д)

без необосновано забавяне да предоставят на структурата за АРС информация за всички обстоятелства, които могат да засегнат или да бъдат възприети като засягащи тяхната независимост и безпристрастност или водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който те трябва да решат. Задължението за оповестяване на подобни обстоятелства продължава да важи по време на цялата процедура за АРС. То не се прилага, когато структурата за АРС се състои само от едно физическо лице.

а)

съответното физическо лице е заместено от друго физическо лице, на което се поверява да проведе процедурата за АРС; или, ако не е изпълнено горното,

б)

съответното физическо лице се въздържа от провеждането на процедурата за АРС и когато е възможно, структурата за АРС предлага на страните да отнесат спора към друга структура за АРС, компетентна да го разгледа; или, ако не е изпълнено горното,

в)

страните се уведомяват за обстоятелствата и на съответното физическо лице се разрешава да продължи процедурата за АРС само ако страните не възразяват, след като са били уведомени за обстоятелствата и за правото си на възражение.

а)

физическите лица, които отговарят за решаването на спорове, са определени или представляват част от колегия, съставена от равен брой представители на организации на потребителите и представители на търговеца и са избрани в резултат на прозрачна процедура;

б)

физическите лица, които отговарят за решаването на спорове, разполагат с мандат от най-малко три години с цел да се гарантира независимостта на техните действия;

в)

физическите лица, които отговарят за решаването на спорове, се ангажират да не работят за търговеца, професионална организация или стопанско сдружение, чийто член е търговецът, в срок от три години след края на мандата им в структурата за решаване на спорове;

г)

структурата за решаване на спорове няма никаква йерархична, нито функционална връзка с търговеца и е ясно обособена от оперативните структури на търговеца, като разполага с достатъчен бюджет за изпълнение на задачите си, отделен от общия бюджет на търговеца;

а)

техните данни за контакт, включително пощенски адрес и адрес на електронна поща;