23.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 137/1

(1)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход, inter alia, от Индия. С Регламент (ЕО) № 1645/2005 (3) Съветът измени нивото на действащите изравнителни мерки срещу вноса на ПЕТ от Индия. Измененията са следствие от ускорено преразглеждане, започнато в съответствие с член 20 от основния регламент. След провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 193/2007 (4) Съветът наложи окончателно изравнително мито за последващ период от пет години. Изравнителните мерки бяха изменени впоследствие с Регламент (ЕО) № 1286/2008 (5) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 906/2011 (6) след провеждане на частични междинни преразглеждания. Частичното междинно преразглеждане, проведено на по-късен етап, бе прекратено без изменение на действащите мерки с Регламент за изпълнение (ЕС) № 559/2012 (7). С Решение 2000/745/ЕО (8) Комисията прие гаранциите за спазване на минимален ценови праг на вноса, предложени от трима производители износители от Индия.

(2)

Тези изравнителни мерки се състоят от специфично мито. Ставката на митото е между 0 EUR до 106,5 EUR за тон за поименно изброените индийски производители, а остатъчната ставка на митото, наложено върху вноса от всички други производители, е в размер на 69,4 EUR за тон.

(3)

С Регламент (ЕО) № 2604/2000 (9) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ПЕТ с произход, inter alia, от Индия. След преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на съществуващите мерки с Регламент (ЕО) № 192/2007 (10) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито за нов период от пет години.

(4)

След публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на действие (11) на действащите окончателни изравнителни мерки на 25 ноември 2011 г. Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на посочените мерки в съответствие с член 18 от основния регламент (наричано по-долу „преразглеждането с оглед изтичане на срока“). Искането бе подадено от Комитета на производителите на полиетилентерефталат в Европа (наричанпо-долу „заявителят“) от името на производители, които представляват близо 95 % от общото производство в Съюза на полиетилентерефталат.

(5)

Искането се основаваше на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторно възникване на субсидирането и на причинената от него вреда на индустрията на Съюза.

(6)

Преди да започне преразглеждането с оглед изтичането на срока на действие и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 7 от основния регламент, Комисията уведоми правителството на Индия („ПИ“), че е получила надлежно документирано искане за преразглеждане, и отправи покана към ПИ за консултации с цел изясняване на положението във връзка със съдържанието на искането за преразглеждане и вземането на взаимно договорено решение. Правителството на Индия обаче не отговори на отправената му от Комисията покана за консултации.

(7)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие, Комисията обяви на 24 февруари 2012 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (12) (наричано по-долу „известието за започване на преразглеждане“), започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от основния регламент.

(8)

На 24 февруари 2012 г. Комисията също така започна преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на вноса на ПЕТ с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Тайван и Тайланд (13).

(9)

Разследването във връзка с вероятността от продължаване или повторно възникване на субсидирането обхвана периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г. (наричан по-долу „разследваният период в рамките на преразглеждането“ или „ПРП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2008 г. до края на ПРП (наричан по-долу „разглежданият период“).

(10)

Комисията официално уведоми заявителя, другите известни производители от Съюза, производителите износители от засегнатата държава, несвързаните вносители, ползвателите в Съюза, за които е известно, че са засегнати, както и представителите на засегнатата държава за започването на преразглеждането с оглед на изтичане на срока на действие.

(11)

На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за започване на преразглеждане. На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и посочиха особени съображения в подкрепа на това свое искане, беше осигурено изслушване.

(12)

С оглед на видимо големия брой производители износители в Индия, както и несвързани производители и вносители в Съюза, бе счетено за целесъобразно да се прецени дали следва да се използва представителна извадка в съответствие с член 27 от основния регламент. За да може Комисията да реши дали е необходимо използване на представителна извадка и — ако това е така — да изготви такава, производителите вносители и несвързаните вносители бяха приканени да заявят своя интерес в срок от 15 дни от започването на преразглеждането и да предоставят на Комисията информацията, поискана в известието за започване.

(13)

Седем производители износители отговориха във връзка с изготвянето на представителната извадка и изразиха желание да сътрудничат на разследването в рамките на преразглеждането. Въз основа на обема на техния износ за Съюза беше изготвена представителна извадка от трима производители износители от Индия. По отношение на посочената представителна извадка не бяха направени възражения от включените в извадката производители, от невключени в извадката производители или от съответните органи на Индия.

(14)

На тримата включени в представителната извадка производители износители бяха надлежно изпратени въпросници за попълване и бяха получени отговори от всички тях. Отговорите на въпросника на един индийски производител, включен в извадката, обаче разкриха, че той е изнасял само незначителни количества от разглеждания продукт по време на ПРП и поради това не бе целесъобразно да се изчисляват проценти на субсидиите за това дружество. Поради това посещенията за проверка бяха извършени при останалите двама производители износители, които заедно представляват 99 % от общия внос от Индия за Съюза по време на ПРП.

(15)

След разгласяването на съществените факти и съображения (наричано по-долу „разгласяването“) един съдействащ индийски производител поиска изчисляване не неговия марж на субсидия. В това отношение беше потвърдено отново, че износът от страна на това дружество е бил незначителен и следователно не е оказал въздействие върху определянето на вероятността от продължаване или повторно възникване на субсидирането при настоящото преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие. Поради това искането беше отхвърлено.

(16)

Комисията обяви в известието за започване на преразглеждане, че тя е изготвила предварителна извадка от производители от Съюза. Тази извадка се състоеше от четири дружества от тринадесетте производители от Съюза, които бяха известни преди започването на разследването, като те бяха подбрани въз основа на най-големия представителен обем на производство и продажби, който е възможно да бъде разследван в рамките на наличното време. Извадката представляваше над 50 % от общото производство и продажби на Съюза по време на ПРП по разчетни данни. Заинтересованите страни бяха поканени да се запознаят с преписката и да изразят становището си относно целесъобразността на този подбор в срок от 15 дни от датата на публикуване на известието за започване на преразглеждане. На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и посочиха особени съображения в подкрепа на това свое искане, беше осигурено изслушване.

(17)

Някои заинтересовани страни изказаха възражения по отношение на извадката от производители от Съюза. Те твърдяха, че: (i) Комисията не следва да изготвя представителна извадка, по-специално поради факта, че не е била използвана такава при предишното разследване; (ii) методът, използван за изготвянето на извадката, беше оспорен на основание, че той „смесва три различни етапа“, а именно подкрепата за започването на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие, определянето на индустрията на Съюза и изготвянето на извадки; (iii) предварителната извадка е била изготвена въз основа на неточна и непълна информация; (iv) изготвената предварителна извадка не е била представителна, тъй като включва отделни образувания, а не групи; също така се твърдеше, че включването на дружество, преминало през неотдавнашно изтегляне на инвестициите, или дружество, което е претърпяло свързани продажби, е намалило представителността на извадката.

(18)

Аргументите, изтъкнати от страните, бяха разгледани, както следва:

(19)

След разгласяването страните повториха горепосочените аргументи, които вече бяха разгледани.

(20)

Изготвянето на извадка от несвързани вносители бе предвидено в известието за започване на преразглеждане. Нито един от двадесет и четиримата несвързани вносители, с които беше установена връзка, не оказа съдействие по време на настоящото разследване.

(21)

Всичките петима известни доставчици на суровини бяха потърсени при започването и получиха съответния въпросник. Двама доставчици заявиха интерес и отговориха на въпросника.

(22)

При започването на процедурата беше установена връзка с всички известни ползватели и сдружения на ползватели. Седемнадесет ползватели отговориха на въпросника. Двадесет сдружения на ползвателите от 16 държави членки заявиха интерес и предоставиха коментари.

(23)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повторно възникване на субсидирането и на произтичащата от него вреда, както и на интереса на Съюза. Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните заинтересовани страни:

(24)

Продуктът, предмет на настоящото преразглеждане, е същият като този при първоначалното разследване, а именно ПЕТ с вискозитетен индекс 78 ml/g или повече, съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от Индия. Понастоящем той е класиран в код по КН 3907 60 20.

(25)

Както в първоначалното разследване и в разследването по повод на преразглеждането, беше установено, че разглежданият продукт, т.е. ПЕТ, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в засегнатите страни, както и ПЕТ, произвеждан и продаван в Съюза от производители от Съюза, имат еднакви основни физически и химически характеристики и употреба. Поради това те бяха счетени за подобни продукти в съответствие с член 2, буква в) от основния регламент.

(26)

Въз основа на информацията, съдържаща се в искането за преразглеждане и в отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии.

(27)

Схемите от буква а) и букви б) — з), посочени по-горе, са основани на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно закона за външната търговия ПИ има право да отправя уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политика за външната търговия“, издавани на всеки пет години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. Документът относно политиката за външната търговия, който е от значение за ПРП в настоящото разследване, е „Външнотърговска политика за периода 2009—2014 г. („ВТП 2009—2014 г.“). Освен това ПИ определя процедурите, уредени с ВТП 2009 — 2014 г. в наръчник на процедурите, том I („НП I 2009—2014 г.“). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(28)

Схемата, посочена в буква б) по-горе, се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93A и 94 от Закона за финансите от 1994 г. и на Правилника за митниците, централните акцизи и данъка върху услугите от 1995 г. Ставките за възстановяване на митата се публикуват редовно; приложимите ставки за възстановяване на мито през ПРП са ставките „всички отрасли“ (AIR) за периода 2011—2012 г., публикувани в уведомление № 68/2011- Customs (N.T.) с дата 22 септември 2011 г. Схемата за възстановяване на мита е наричана също така схема за освобождаване от мита в глава 4 от ВТП 2009—2014 г.

(29)

Схемата, посочена в буква и) по-горе, се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия („РБИ“) да дава указания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.

(30)

Посочената в буква й) схема се основава на Закона за данъка върху доходите от 1961 г., изменян ежегодно със Закона за финансите.

(31)

Схемата, посочена в буква к), се управлява от правителството на Западен Бенгал и е създадена с известие № 580-CI/H от 22 юни 1999 г. на Министерството на търговията и индустрията на Западен Бенгал, последно заменено от известие № 134-CI/О/Incentive/17/03/I от 24 март 2004 г.

(32)

Схемата, посочена в буква л), се управлява от правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика за насърчаване на индустрията.

(33)

Схемата, посочена в буква м), се управлява от правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика за насърчаване на индустрията.

(34)

Схемата, посочена в буква н) по-горе, се основава на Закона за данъчно облагане на електроенергията на Мумбай от 1958 г.

(35)

Схемата, посочена в буква о), се управлява от щата Махаращра и се основава на решенията на Министерството на индустрията, енергетиката и заетостта на правителството на Махаращра.

(36)

Разследването разкри, че включените в представителната извадка производители са получили ползи от следните схеми по време на ПРП по отношение на разглеждания продукт:

(37)

Подробното описание на DEPBS се съдържа в глава 4.3 от ВТП 2009—2014 г., както и в глава 4 от НП I 2009—2014 г.

(38)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(39)

Износител може да подаде молба за отпускане на кредит по DEPBS, който се изчислява като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставките на кредитите по DEPBS са установени от индийските органи за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят въз основа на стандартните норми за съотношението между суровини и крайни продукти („SION“), като се отчита предполагаемото съдържание в изнасяния продукт на вносни суровини и митото върху този предполагаем внос, независимо от това дали вносните мита са били действително платени. Ставката по DEPBS за разглеждания продукт по време на ПРП за настоящото разследване е била 8 % с максимална горна граница от 58 INR/kg.

(40)

За да може да участва в схемата, дадено дружество трябва да осъществява износна дейност. По време на сделката за износ износителят трябва да подаде декларация до индийските власти, в която да посочи, че осъществява износ по схемата DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, в хода на процедурата по изпращането индийските митнически власти издават товарителница за износ. Документът посочва, inter alia, размера на кредитите по DEPBS за конкретната експортна сделка. Към този момент износителят знае точно каква полза ще получи. След издаването на товарителница за износ от митническите органи ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Съответната ставка на кредита по DEPBS за изчисляване на ползата е прилаганата към момента на подаване на декларацията за износа.

(41)

Бе установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по DЕРВЅ могат да бъдат осчетоводени при текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на мита при последващ внос на каквито и да било стоки, с изключение на производствено оборудване и на стоки, за които са въведени ограничения върху вноса. Стоките, внасяни срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 24 месеца от датата на отпускане.

(42)

Заявки за кредити по DEPBS се попълват по електронен път и могат да обхващат неограничен брой сделки за износ. Срокът за подаване на заявления е 3 месеца след износа, но както ясно е предвидено в параграф 9.3 от НП I 2009—2014 г., заявленията, получени след крайния срок за подаването им, винаги могат да бъдат разгледани, ако се заплати минимална такса за забава (т.е. 10 % от размера на кредита).

(43)

Беше установено, че и двете включени в извадката дружества са използвали тази схема през първите три тримесечия на ПРП.

(44)

В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPBS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това кредитите по DEPBS водят до ползи за износителя, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(45)

Освен това DEPBS е законово обусловена от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(46)

Тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е извършено прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да участва в схемата DEPBS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може да се възползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да получат ползи от схемата DEPBS.

(47)

Чрез публично известие № 54 (RE-2010)/2009-2014 от 17 юни 2011 г. прилагането на схемата DEPBS беше удължено за последен път с три месеца — до 30 септември 2011 г. Тъй като не бе публикувано последващо удължаване на прилагането, схемата DEPBS реално е преустановена от 30 септември 2011 г. насам. Поради това беше счетено за необходимо да се провери дали могат да бъдат наложени мерки с оглед на член 15, параграф 1 от основния регламент.

(48)

ПИ обясни на Комисията, че при отмяна на DEPBS схемата, дружествата могат да изберат други схеми за освобождаване/опрощаване на мито, определени съгласно глава 4 от ВТП 2009—2014 г., т.е. схема на предварителните разрешения (AAS) или схема за възстановяване на мита (DDS).

(49)

Разследването показа, че и двете дружества, включени в извадката, са започнали да се възползват от DDS непосредствено след преустановяването на DEPBS. Трябва да се отбележи, че DDS бе въведена през 1995 г. и е съществувала едновременно с DEPBS през първите три тримесечия на ПРП и за няколко години преди ПРП. Не е било възможно обаче износителите да използват едновременно DDS и DEPBS по отношение на един и същ износ. През първите три тримесечия на ПРП ставката по DDS възлиза на 2,2 % с горна граница от 1,5 INR/kg, което прави схемата по-малко благоприятна, а оттам — и по-малко привлекателна от DEPBS. Трябва да се отбележи, че ПИ е предприело стъпки за организиране на плавен преход от DEPBS към DDS, както се посочва в циркулярно писмо №. 42/2011-Customs от 22 септември 2011 г. В циркулярното писмо е обяснено, че „графикът за възстановяване [на мита] през настоящата година включва позиции, които до този момент са били по схемата DEPBS“. Същото циркулярно писмо посочва, че за секторите, действащи по DEPBS, „бе решено да се осигури гладък преход за позиции в тези секторипри включването им в графика за възстановяване на мита. Като временна мярка ставките по тези позиции ще бъдат леко намалени в сравнение с тези по DEPBS в рамките на 1 % до 3 % за повечето изделия.“ С други думи циркулярното писмо посочва, че действащите ставки за възстановяване на мито (процентите за възстановяване) от 1 октомври 2011 г. са определени, така че да предоставят сходна полза като тази по отменената схема DEPBS.

(50)

От 1 октомври 2011 г. ставката по DDS, приложима за разглеждания продукт, е нараснала от 2,2 % на 5,5 % от стойността франко борд и съответната горна граница се е покачила от 1,5 INR/kg на 5,5 INR/kg. За тази нова ставка бе установено, че предоставя сходни нива на субсидиране като тези по схемата DEPBS до 30 септември 2011 г.— със ставката си от 8 % и с максимална горна граница от 58 INR/kg. В зависимост от цените на ПЕТ, преобладаващи по време на ПРП, максималната горна граница по DEPBS е била като цяло приложима, което е довело до предполагаема полза от 4.64 INR/kg или 5,8 %. В случая на DDS, максималната горна граница не е приложима, т.е. предполагаемата полза възлиза на 5,5 %.

(51)

Разследването потвърди обосновката на предходното съображение. Средните годишни маржове на субсидиите на включените в извадката дружества са били 5,5 % и 6 % съответно по DEPBS и DDS.

(52)

Сравнението на двете схеми показва също, че имат много сходни характеристики по прилагането си.

(53)

Съображения 47, 48 — 51 по-горе доказват, че независимо от преустановяването на схемата DEPBS, произтичащите по нея ползи са продължени без прекъсване на почти същото равнище, като е осъществен плавен преход към схемата за възстановяване на мита. Поради тази причина се прави заключението, че субсидиите не са били отменени по смисъла на член 15, параграф 1, и че схемата DEPBS подлежи на изравнителни мерки.

(54)

След разгласяването на основните факти и съображения, един производител износител заяви, че DEPBS е отменена и поради това не следва да бъде предмет на изравнителни мерки. В отговор на това се отбелязва, че, както е обяснено в съображение 47 по-горе, DEPBS е прекратена на 30 септември 2011 г. Въпреки това субсидирането е продължило и износителите имат възможност да използват алтернатива на DEPBS, т.е. да кандидатствар и за получават ползи, например, по DDS или AAS. Следователно този аргумент беше отхвърлен.

(55)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, бе изчислен от гледна точка на ползата за получателя, за която е установено, че е налице през разследвания период в рамките на преразглеждането. В това отношение бе прието, че ползата е произтекла за получателя към момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ се задължава да се откаже от събиране на мита, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износ, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по DEPBS, който следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Предвид гореизложеното се счита за целесъобразно оценката на ползата от DEPBS да се извършва чрез сумиране на кредитите от сделките за износ, осъществени по тази схема по време на ПРП.

(56)

При отправени обосновани искания таксите, които са били необходими за получаването на субсидията, бяха приспаднати от така установените кредити, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидиите беше отнесен към оборота от износа на разглеждания продукт по време на ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставена във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(57)

Въз основа на гореописаното нивото на субсидията, установено за включените в извадката дружества във връзка с тази схема, възлиза съответно на 3,78 % и 4,42 %.

(58)

Подробното описание на DDS се съдържа в Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи от 1995 г., както е изменен с последващи уведомления.

(59)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(60)

Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за възстановяване на мито, изчислено като процент от стойността франко борд на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставките на възстановяване са установени от ПИ за редица продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят въз основа на средното количество или стойност на материалите, вложени в производството на даден продукт, и средният размер на митата, платени върху суровините. Те се прилагат независимо дали вносните мита са действително платени или не. Ставката по DDS за разглеждания продукт през ПРП за настоящото разследване е била 5,5 % от стойността франко борд, с максимална горна граница от 5,5 INR/kg.

(61)

За да има право дадено дружество да използва тази схема, то трябва да извършва износ. В момента на вписването на данните за пратка в митническия сървър (ICEGATE) се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът на субсидията се определя окончателно. След като изпращащото дружество е подало манифест за износ и митническата служба е направила задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банкова сметка на износителя или с менителница.

(62)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение. Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но ПИ ще си възстанови изплатената сума, ако износителят не предостави банково удостоверение в рамките на определен срок.

(63)

Стойността за възстановяване може да бъде използвана за всякаква цел.

(64)

Беше установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти субсидията по схемата може да бъде осчетоводена при текущо начисляване като приход по търговските сметки, след като е изпълнено задължението за износ.

(65)

За включените в извадката дружества беше установено, че са прилагали схемата DDS през последното тримесечие на ПРП.

(66)

В рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Стойността за възстановяването на мита представлява финансово участие от страна на ПИ. Освен това със стойността за възстановяване на мита се облагодетелства износителят, тъй като се подобрява неговата ликвидност.

(67)

Също така DDS е законово обусловена от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(68)

Тази схема не може да бъде считана за допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент.

(69)

Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да участва в DDS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може да се възползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се възползват от DDS.

(70)

Това се потвърждава от циркулярно писмо № 24/2001 на ПИ, в което е ясно посочено, че „[ставките за възстановяване на мита] нямат връзка с модела на действителното потребление и с действителното мито върху суровините на конкретен износител или индивидуалните доставките […]“ и информира регионалните власти, че „местните поделения не могат да изискват представянето на доказателства по отношение на действителните мита, наложени върху внесени суровини или суровини с местен характер […], заедно с [искането на възстановяване], подадено от износителите.“.

(71)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че субсидиите по схемата подлежат на изравнителни мерки.

(72)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, бе изчислен от гледна точка на ползата за получателя, за която е установено, че е налице през разследвания период в рамките на преразглеждането. В това отношение бе устновена полза за получателя към момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ следва да изплати стойността за възстановяване на мита, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата за износ, в която, inter alia, е посочена стойността за възстановяване на мита, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Предвид гореизложеното се счита за целесъобразно оценката на ползата от DDS да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на ПРП.

(73)

При отправени обосновани искания таксите, които са били необходими за получаването на субсидията, бяха приспаднати от така установените кредити, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тези субсидии беше отнесен към общия оборот от износа на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(74)

Въз основа на гореописаното нивото на субсидията, установено за включените в извадката дружества във връзка с тази схема, възлиза съответно на 1,65 % и 1,32 %.

(75)

Подробно описание на схемата FMS се съдържа в параграф 3.14 от ВТП 2009 — 2014 г. и в параграф 3.8 от НП I 2009 — 2014 г.

(76)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(77)

При тази схема износът на всички продукти за държавите, изброени в таблици 1 и 2 в приложение 37(C) към НП I 2009 — 2014, има право на митнически кредит, който се равнява на 3 % от стойността франко борд. Считано от 1 април 2011 г., износът на всички продукти до държавите, изброени в таблица 3 на приложение 37(C) (Special Focus Markets), има право на митнически кредит, който се равнява на 4 % от стойността франко борд. От режима са изключени някои видове експортни дейности, като износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът за износ на структури, работещи в специални икономически зони/експортно ориентирани структури. От схемата са изключени и определени видове продукти, като например диаманти, благородни метали, руда, зърнени храни, захар и нефтопродукти.

(78)

Митническите кредити по схемата FMS могат да се прехвърлят свободно и са валидни за период от 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешаване на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване.

(79)

Удостоверението за разрешаване на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, след извършването на износа или изпращането на стоките. Ако заявителят представи пред органите копия на всички съответни документи за износа (например заявка за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма право на преценка при предоставянето на митническия кредит.

(80)

Бе установено, че включените в извадката дружества са използвали тази схема по време на ПРП.

(81)

В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по схемата за FMS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение митническите кредити по FMS водят до полза за износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(82)

Освен това FMS е законово обусловена от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(83)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право да използва FMS независимо дали изобщо внася суровини. За да може да се възползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износителите, които си доставят суровини изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се ползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася производствено оборудване, въпреки че то не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, посочени в приложение I, буква и) към основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти.

(84)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии бе изчислен въз основа на ползата за получателя, за която по време на ПРП бе установено, че съществува и която е осчетоводявана от съдействащия производител износител на принципа на текущото начисляване като приход при осъществяване на сделката по износ. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) бе отнесен към оборота от износа по време на ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(85)

Процентът на субсидията, установен по време на ПРП за включените в извадката дружества във връзка с тази схема, възлиза съответно на 0,19 % и 0,87 %.

(86)

Подробно описание на схемата SHIS се съдържа в параграф 3.16 от ВТП 2009—2014 г. и в параграф 3.10 от НП I 2009—2014 г. Подробно описание на категориите на статут се съдържа в параграфи 3.10.1—3.10.4 от ВТП 2009—2014 г., както и в параграфи 3.1 — 3.5 от НП I 2009 — 2014 г.

(87)

Производителите износители или търговците износители, които имат т.нар. признат статут на титуляр със статут на износител, имат право на участие в тази схема.

(88)

Право да получат статут имат търговските износители, както и производителите износители. В зависимост от техните експортни резултати през текущата година заедно с редица предходни години, заявителите получават един от следните статути: „Export House“, „Star Export House“, „Trading House“, „Star Trading House“ и „Premier Trading House“.

(89)

В рамките на схемата SHIS титулярите на статут имат право на митнически кредит, който се равнява на 1 % от стойността франко борд на износа в секторите, посочени в параграф 3.16.4 от ВТП 2009—2014 г., т.е. кожният сектор (с изключение на обработени кожи), секторът за текстил и юта, занаятите, машиностроителният отрасъл (с изключение на някои подсектори), пластмаси и основни химически продукти (с изключение на фармацевтичните продукти). Разглеждания продукт, представляващ вид пластмаса, е обхванат от схемата.

(90)

Митническите кредити по схемата SHIS не са прехвърляеми и трябва да бъдат използвани за плащане на мито върху производствено оборудване, използвано за производството на продукти, попадащи в някой от обхванатите сектори.

(91)

Ако даден заявител се е възползвал от нулево мито по схемата EPCG през дадена година, той не отговаря на условията за участие по схемата SHIS за износ, извършен през тази година.

(92)

Схемата е въведена през 2009 г. за износа за периода 2009—2010 г. и 2010—2011 г. и срокът й на действие се удължава ежегодно след това. С последното удължаване (вж. известие № 07/2012 — Customs от 9 март 2012 г.) валидността на схемата беше удължена до 31 март 2013 г.

(93)

Беше установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти, митническите кредити по SHIS могат да бъдат осчетоводени при текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

(94)

Разследването разкри, че едното включено в представителната извадка дружество е използвало тази схема по време на ПРП, а другото дружество е нямало право на участие съгласно разпоредбата, описана в съображение 90 по-горе.

(95)

В рамките на SHIS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по схемата SHIS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение митническите кредити по SHIS представляват ползи за износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(96)

Освен това SHIS е законово обусловена от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(97)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Митническият кредит се използва в крайна сметка при вноса на производствено оборудване, което не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, посочени в приложение I, буква и) към основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти.

(98)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии бе изчислен въз основа на предоставената полза за получателя, за която по време на ПРП бе установено, че съществува и която е осчетоводявана от съдействащия производител износител на принципа на текущото начисляване като приход при осъществяване на сделката по износ. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) отнесен към оборота от износа по време на ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(99)

Процентът на субсидията, установен по отношение на тази схема по време на ПРП за единственото дружество, включено в извадката, което се е възползвало от нея, възлиза на 1 %.

(100)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ВТП 2009—2014 г. както и в глава 5 от НП I 2009—2014 г.

(101)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с доставчици производители и доставчици на услуги, имат право на участие в тази схема.

(102)

В случай че е изпълнено задължението за износ, дадено дружество има право да внася производствено оборудване (ново и употребявано, но не по-старо от 10 години) с намалена ставка на митото. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса ПИ издава лиценз по EPCGS. Схемата предвижда намалена митническа ставка от 3 %, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ВТП 2009 — 2014 г. производственото оборудване може да бъде внесено с митническа ставка от 0 % по схемата EPCGS, но в този случай срокът за изпълнението на задължението за износ е по-кратък.

(103)

Титулярят на лиценз по EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. Като алтернатива местният производител може да поиска да получи ползите за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на титуляря на лиценз по EPCGS.

(104)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на дружеството.

(105)

Освен това схемата EPCGS е законово обусловена от извършването на износ, тъй като тези лицензи не могат да бъдат получени без поемането на задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(106)

EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, посочени в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(107)

Размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатеното мито върху внесеното производствено оборудване, разпределено в рамките на период, който отразява обичайния срок на амортизация на такова производствено оборудване в съответната промишленост. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на разследвания период. Когато бяха отправени основателни искания, таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(108)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия беше отнесен към съответния оборот от износа през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не е била отпусната във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества.

(109)

Нивото на субсидията, установено по време на ПРП за включените в извадката дружества във връзка с тази схема, възлиза съответно на 0,55 % и 0,56 %.

(110)

Бе установено, че само едно от включените в извадката дружества е използвало тази схема по време на ПРП. Разследването установи обаче, че ползата за заявителя е била незначителна, в резултат на което схемата AAS не бе анализирана допълнително.

(111)

Подробно описание на тази схема, прилагана от правителството на Западен Бенгал („ПЗБ“), се съдържа в уведомление № 580-CI/H от 22 юни 1999 г. на Министерството на търговията и индустрията на ПЗБ.

(112)

Дружествата, които основават ново промишлено предприятие или извършват мащабно разширение на съществуващо промишлено предприятие в изостанали райони, имат право на участие в тази схема. Независимо от това има изчерпателен списък с промишлени отрасли, които не отговарят на критериите за участие (негативен списък от отрасли), поради което предприятията в някои сфери не могат да се ползват от стимулирането.

(113)

Щат Западен Бенгал предоставя стимули на отговарящите на критериите промишлени предприятия под формата на редица ползи, включително освобождаване от централния данък върху продажбите (CST) и от централния ДДС върху продажбите на крайни продукти (CENVAT), с цел да поощри промишленото развитие в икономически изостаналите райони на щата.

(114)

В рамките на тази схема дружествата се задължават да инвестират в изостанали райони. Тези райони, които представляват определени териториални единици в Западен Бенгал, се класифицират в съответствие с икономическото си развитие в различни категории, като същевременно някои развити райони са изключени от прилагането на схемите за стимулиране. Основните критерии за установяването на размера на поощряването са размерът на инвестициите и районът, в който е или ще бъде разположено предприятието.

(115)

Бе установено, че само едно от включените в извадката дружества е използвало тази схема през ПРП.

(116)

Чрез тази схема се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Тя представлява финансово участие от страна на ПЗБ, тъй като извършеното посредством нея поощряване — в настоящия случай освобождаване от данъка върху продажбите (CST) и от централния ДДС върху продажбите на крайни продукти (CENVAT) — намалява постъпленията от данъци, които иначе биха били дължими. Още повече това поощряване предоставя ползи на дадено дружество, тъй като подобрява финансовото му състояние, поради факта че не се плащат данъци, които иначе биха били дължими.

(117)

Освен това схемата е специфична за всеки определен район по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 3 от основния регламент, тъй като се предоставя само на някои дружества, които са инвестирали в определени географски райони в рамките на юрисдикцията на съответния щат. Тя не се предоставя на дружества, които са разположени извън тези райони, като освен това равнището на ползите е различно в зависимост от съответния район.

(118)

Следователно WBIS 1999 подлежи на изравнителни мерки.

(119)

Размерът на субсидията беше изчислен въз основа на размера на данъка върху продажбите и централния ДДС върху продажбите на крайни продукти (CENVAT), който по правило се дължи по време на разследвания период в рамките на преразглеждането, но който не е платен по тази схема. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе отнесен към общите продажби по време на разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията не зависи от износа и не се отпуска във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Полученото по този начин ниво на субсидията възлиза на 1,36 %.

(120)

Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за включените в извадката производители износители, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен адвалорно, е съответно 7,53 % и 8,17 %.

(121)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент беше разгледана вероятността от продължаване или повторно възникване на субсидирането, ако изтече срокът на действащите мерки.

(122)

Съгласно посоченото в съображения 26 — 118 по-горе бе установено, че през ПРП индийските износители на разглеждания продукт са продължили да се ползват от подлежащо на изравнителни мерки субсидиране от страна на индийските власти.

(123)

Разглежданите схеми за субсидиране осигуряват постоянни ползи и няма признаци тези ползи да отпаднат в близко бъдеще. Всеки износител има право на участие в няколко от схемите за субсидиране.

(124)

Беше проучен и въпросът дали износът за Съюза би бил осъществяван в значителни количества, ако мерките бъдат отменени.

(125)

Индия е голям производител на разглеждания продукт. От данните, събрани по време на разследването, личи Индия е имала производствен капацитет от около 700,000 — 900,000 тона по време на ПРП и планира да го увеличи, вследствие на което общият капацитет на страната ще достигне 1 600 000 — 1 800 000 тона до 2014 г. В резултат на това свръхкапацитетът ще изпревари вътрешното търсене и се очаква той да достигне около 600 000—700 000 тона през 2014 г., които би представлявало 21 — 25 % от потреблението на Съюза по време на ПРП.

(126)

При тези обстоятелства, индийските производители на разглеждания продукт са силно зависими от експортните продажби и има вероятност обемът на износа за Съюза — вече значителен по размер по време на ПРП, да нарасне, в случай че мерките бъдат отменени.

(127)

Един производител износител заяви, че свръхкапацитетът ще намалее след 2014 г., следователно ситуацията, свързана със свръхкапацитета, е само временна. Отбелязва се, че предполагаемият спад на свръхкапацитета след 2014 г. съвпада с прогнозите, посочени в доклада относно състоянието на пазара. Следователно беше достигнато до заключението, че характерът на тази информация не би могъл да промени анализа по отношение на развитието на свръхкапацитета.

(128)

След разгласяването един производител износител заяви, че наличието на важен временен свръхкапацитет е неизбежно, поради факта, че като цяло нарастването на производствения капацитет може да се осъществява само под формата на големи увеличения поради малкия размер на съвременните заводи за ПЕТ. В отговор на това следва да се отбележи, че през ПРП и годината след това е настъпило увеличение на производствения капацитет в рамките на най-малко 150 000 до 200 000 тона. Следователно посочените мотиви сами себе си не обясняват свръхкапацитета, който може да се използва за износ, посочен в съображение 125 по-горе. Във всеки случай в този контекст причината за свръхкапацитета, който може да се използва за износ, е без значение. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(129)

Някои страни изказаха твърдението, че свръхкапацитетът, който може да се използва за износ, който възниква в Индия, може да бъде усвоен също така от други трети държави и следователно този изчислен от Комисията свръхкапацитет не е правилно оценен. Не се е предполагало по никакъв начин, че целият обем на свръхкапацитета, който може да се използва за износ, е щял да бъде насочен към Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(130)

С оглед на гореизложеното може да се направи заключение, че има вероятност от продължаване на субсидирането.

(131)

Подобният продукт се произвежда от 13 известни производители от Съюза. Те представляват индустрията на Съюза по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент и ще се наричат по-долу „индустрията на Съюза“.

(132)

Дванадесет известни производители от Съюза, представлявани от жалбоподателя в настоящия случай, оказаха съдействие и подкрепиха разследването. Един друг известен производител от Съюза не оказа съдействие при настоящото преразглеждане.

(133)

Цялата налична информация относно индустрията на Съюза, като отговорите на въпросника, данни от Евростат и от искането за преразглеждане, беше използвана за установяване на общото производство на Съюза по време на ПРП.

(134)

Пазарът на Съюза за ПЕТ се характеризира с относително голям брой производители, обикновено принадлежащи към по-големи групи, чиито централи са разположени извън Съюза. Между 2000 г. и 2012 г. секторът на ПЕТ на Съюза е преминал през няколко преходни етапа. Пазарът е в процес на консолидация с редица неотдавнашни поглъщания и закривания. Разработването на нови продукти, като например рециклиран ПЕТ и екологично съобразен ПЕТ, продължава успоредно със сравнително скорошното възникване на отрасъл за рециклиране.

(135)

След разгласяването някои страни заявиха, че описанието на състоянието на индустрията на Съюза е неточно, тъй като пет производители са били в действителност част от една голяма транснационална група, а други трима производители са били свързани с дружествата за производство на опаковки от ПЕТ. Нито един от тези факти не противоречи на описанието, представено в съображение 134, където ясно се посочва, че производителите от Съюза обикновено са част от по-големи групи, както е разгласено. Въздействието на тази концентрация е разгледано в съображение 207 по-долу. Оценката на въздействието на затворения пазар е анализирана в съображения 202—204 по-долу.

(136)

Както е посочено по-горе, предвид относително високия брой оказали съдействие производители от Съюза, е изготвена представителна извадка от четирима производители от Съюза, които представляват над 50 % от производството и продажбите на общото производство на Съюза на подобния продукт по време на ПРП.

(137)

Потреблението в Съюза бе установено въз основа на обема на продажбите на индустрията на Съюза, осъществени на пазара на Съюза, данните на Евростат за обема на вноса за пазара на Съюза, а по отношение на неоказващия съдействие производител от Съюза — чрез приблизителни оценки, направени въз основа на искането за преразглеждане.

(138)

След първоначално увеличение през 2009 г. и 2010 г. се наблюдава лек спад на потреблението от 2 % по време на ПРП в сравнение с 2008 г., възлизащо общо на 2,802 милиона тона по време на ПРП.

Таблица 1

Потребление

(139)

Въпреки действащите мерки вносът с произход от Индия се е увеличил повече от два пъти през разглеждания период, като е достигнал от 46 313 тона през 2008 г. до 96 678 тона по време на ПРП.

(140)

Пазарният дял на Индия се е увеличил съответно от 1,6 % през 2008 г. на 3,5 % през ПРП, достигайки равнище значително над пазарния дял, установен в последното преразглеждане с оглед изтичане срока на действие (0,3 %).

(141)

Средната цена се е била 1 285 EUR/тон през ПРП. Това е вследствие на 22-процентно увеличение на цените през разглеждания период, което е реализирано през ПРП след първоначалния спад от 21 % през 2009 г.

Таблица 2

Внос от Индия

(142)

Както бе посочено по-горе, успоредно с настоящото разследване бе проведено преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на вноса от Индия, Индонезия, Малайзия, Тайван и Тайланд.

(143)

Вносът от Индонезия, Малайзия, Тайван и Тайланд се е увеличил с 56 % през разглеждания период въпреки спада с 59 % до 2010 г. Независимо от това общият обем на вноса е бил под нивото de minimis.

(144)

Съответният пазарен дял се е увеличил съответно от 0,7 % през 2008 г. на 1,1 % през ПРП.

(145)

Средната цена е била 1 310 EUR/тон през ПРП — 1,5 % под средната езинична цена на индустрията на Съюза. Това е вследствие на 27-процентно увеличение на цените през разглеждания период, което е реализирано през ПРП след първоначалния спад от 18 % през 2009 г.

Таблица 3

Внос от Индонезия, Малайзия, Тайван и Тайланд

(146)

Вносът от други трети държави при действащи антидъмпингови мерки е намалял с 69 % през разглеждания период след увеличение с 49 % през 2009 г. Единствено вносът от Китай се е задържал на стабилни нива.

(147)

Пазарният дял на въпросните държави е намалял от 8,2 % през 2008 г. на 2,6 % през ПРП, включващ основно Обединените арабски емирства (1,7 % през ПРП) и Китай (0,6 % през ПРП).

(148)

Средната цена е била 1 258 EUR/тон през ПРП — 5,5 % под средната единична цена на индустрията на Съюза. Това е вследствие на 24-процентно увеличение на цените през разглеждания период, което е реализирано през ПРП след първоначалния спад от 22 % през 2009 г.

Таблица 4

Внос от Китай, ОАЕ, Иран и Пакистан

(149)

Обемът на вноса от други трети държави без действащи мерки, включително Оман, Южна Корея, Русия, Мексико и Саудитска Арабия, се е увеличил с 59 % през разглеждания период след ръст от 71 % през 2009 г. В периода между 2009 г. и ПРП Оман се превръща в най-голямата държава износител за Съюза.

(150)

Пазарният дял на въпросните държави е нараснал от 9,7 % през 2008 г. на 15,8 % през ПРП, което се дължи основно на ръста от 4,3 % на вноса от Оман. Пазарният дял на Южна Корея е възлизал на 4 % през ПРП — 5 % под най-високото си ниво, достигнато през 2009 г.

(151)

Средната цена е била 1 273 EUR/тон— 4,3 % под средната единична цена на индустрията на Съюза. Това е вследствие на 10-процентно увеличение на цените през разглеждания период, което е реализирано през 2010 г. и ПРП след първоначалния спад от 24 % през 2009 г. Средната цена на вноса от Оман е била 1 310 EUR/тон през ПРП — 1,5 % под средната единична цена на индустрията на Съюза. Средната цена на вноса от Южна Корея е била 1 294 EUR/тон през ПРП — 2,7 % под средната единична цена на индустрията на Съюза.

Таблица 5

Внос от други трети държави

(152)

В съответствие с член 8, параграф 4 от основния регламент Комисията разгледа всички икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на индустрията на Съюза през разглеждания период.

(153)

За целите на анализа на вредата показателите за наличие на вреда бяха установени на следните две равнища:

(154)

Един включен в извадката производител от Съюза е продал един от производствените си обекти през юни 2010 г. Обектът е бил придобит от друг производител от Съюза. Тъй като анализът на макроикономическите показатели се основава на данните, събрани от всички производители от Съюза, продажбата не се е отразила на обхвата или на отделни показатели за анализа на вредата.

(155)

Предварително следва да се обясни, че определени световни икономически събития от края на 2010 г. и началото на 2011 г. са имали отражение върху състоянието на пазара на Съюза, по-специално по отношение на цените и обема на продажбите на подобния продукт. В този период предлагането на памук намалява вследствие на засиленото търсене на полиестерни влакна на азиатския пазар. ПЕТ и полиестерните влакна са зависими в голяма степен нагоре по веригата от една и съща суровина, а именно от пречистената терефталова киселина (ПТК). Увеличеното търсене на полиестерни влакна е довело до недостатъчно предлагане на ПТК, което е предизвикало покачването на цените на ПЕТ. Тъй като производителите на ПЕТ в Близкия изток също зависят от ПТК от Азия, вносът на ПЕТ в Съюза е спаднал рязко. Същевременно основните доставчици на ПТК в Съюза са обявили наличие на "непреодолима сила", което на свой ред е довело до допълнително свиване на вътрешното производство на ПЕТ.

(156)

Някои от страните оспориха валидността на анализа на вредата на основанието, че той се основава на недостатъчна информация, което от своя страна се е отразило на правото на защита на заинтересованите страни. По-специално бяха изтъкнати аргументите, изложени по-долу.

(157)

Някои страни заявиха, че информацията, събрана от производителите от Съюза, не е съобразена с указанията за попълване на въпросника, в който се изисква данните от различни дружества да не се обобщават. Поради това се изказа твърдението, че събраната информация е неточна и непълна, тъй като представените данни са били обобщени за всяка включено в извадката дружество. Следва да се отбележи, че информацията е събрана надлежно и е проверена на място. Бе установено, че събраната информация осигурява достатъчно точна представа за индустрията на Съюза и поради това горепосоченото твърдение трябваше да бъде отхвърлено. След разгласяването страните повториха твърдението си. Не са предоставени нови аргументи или доказателства. Някои страни повториха твърдението си, че данните, предоставени от едно от включените в извадката дружества, са непълни, тъй като не се отнасят до цялата група, а до отделно образувание в нея. Този коментар беше разгледан при изготвянето на извадката, както е посочено в съображение 18 по-горе.

(158)

Същите страни заявиха, че Комисията се е опитала да запълни предполагаемите пропуски в събраната информация, изпращайки допълнителни въпросници. В това отношение следва да се поясни, че Комисията действително изпрати допълнителни въпросници, но те бяха адресирани само до невключени в извадката производители от Съюза, за да се събере информация за макроикономическите показатели, които са от значение за оценката на вредата; следователно, това е направено с цел да се допълни информацията, предоставена от включените в извадката производители от Съюза. След разгласяването някои страни повториха твърдението си, без да представят нови аргументи или нови доказателства. Поради това твърдението на страните трябваше да бъде отхвърлено.

(159)

Освен това същите страни заявиха, че предоставената информация от включените в извадката производители противоречи на задълженията по член 29 от основния регламент, тъй като информация, която не е с поверителен характер, е била предоставена като поверителна информация и по този начин е била изключена от неповерителната преписка. В тази връзка следва да се отбележи, че информацията е била класифицирана като поверителна в съответствие с искането на страната. По искане на страните поверителността на предоставената информация бе преразгледана и в случаите, в които бе целесъобразно, информацията бе прекласифицирана като достъпна за проверка от заинтересовани страни след одобрение от страна на засегнатите дружества. Следователно и това твърдение беше отхвърлено.

(160)

В съответствие със загубата на пазарен дял от индустрията на Съюза (разгледана в съображение 164 по-долу), производството на Съюза е намаляло с 11 % между 2008 г. и ПРП. Производството на Съюза не е отбелязало спад само през 2010 г., когато се е увеличило в сравнение с 2009 г., но въпреки това е останало с 4 % под нивото си от 2008 г. През ПРП производството е продължило да намалява.

Таблица 6

Общо производство в Съюза

(161)

Производственият капацитет на индустрията на Съюза е намалял с 23 % между 2008 г. и ПРП. Тази тенденция е свързана със закриването на няколко производствени обекта, което е било частично компенсирано от откриването на нови заводи.

(162)

Използването на капацитета се е увеличило от 75 % през 2008 г. на 86 % през ПРП. Увеличеното използване на капацитета трябва да се разглежда в контекста на усилията за преструктуриране на промишлеността на Съюза, както е посочено в съображение 134 по-горе.

Таблица 7

Производствен капацитет и използване на капацитета

(163)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза се е развивал по същия начин като производството — наблюдава се свиване със 6 % през разглеждания период.

Таблица 8

Общо продажби на индустрията на Съюза в рамките на Съюза

(164)

След първоначален спад от 13 % през 2009 г. индустрията на Съюза отново е заела част от пазарния дял, изгубен от ОАЕ, Южна Корея, Иран и Пакистан въпреки нарастващия обем на вноса от Индия, Оман и други трети държави (Русия, Мексико и Саудитска Арабия) през същия период. Като цяло пазарният дял на индустрията на Съюза е намалял с 3 % през разглеждания период.

Таблица 9

Пазарен дял на индустрията на Съюза

(165)

Пазарът е бил в стагнация през разглеждания период. Не е имало растеж, от който индустрията на Съюза да извлече полза, напротив, въпреки усилията за преструктуриране, индустрията на Съюза е изгубила допълнителен пазарен дял поради нарастването на вноса, по-специално от държавите без действащи мерки. Лекият спад на потреблението през ПРП следва да се разглежда във връзка с временния недостиг на суровината (ПТК) в Съюза, както и на световния пазар.

(166)

Равнището на заетостта в индустрията на Съюза е намаляло с 41 % в периода между 2008 г. и ПРП. Спадът е бил постоянен през разглеждания период, включително през 2010 г., когато производството се е увеличило (вж. съображение 160 по-горе). В контекста на нарастващата производителност този спад отразява усилията за преструктуриране на редица производители от Съюза.

(167)

През разглеждания период производителността на работната сила на индустрията на Съюза, измерена като продукция (в тонове) на заето лице за една година, е нараснала с 50 %. Това нарастване отразява факта, че производството е намаляло с по-бавно темпо от нивото на заетостта и е показател за нарасналата ефективност на индустрията на Съюза. Това особено ясно се забелязва през 2010 г., когато производството се е увеличило, като същевременно нивото на заетост е спаднало и производителността е била с 37 % по-висока в сравнение с 2008 г.

Таблица 10

Заетост и производителност

(168)

Що се отнася до въздействието на размера на действителния марж на субсидиране на индийския внос върху индустрията на Съюза и предвид чувствителността на пазара спрямо този продукт, това въздействие не може да се приеме за пренебрежимо. Следва да се отбележи, че този показател е по-значим в контекста на анализа за вероятното повторно възникване на вредата. При отпадане на мерките е вероятно субсидираният внос да бъде подновен в обем и на цени, при които въздействието на маржа на субсидиите ще бъде значително.

(169)

Докато разгледаните по-горе показатели показват известно подобрение в някои икономически показатели на индустрията на Съюза след налагането на окончателни изравнителни мерки през 2001 г., те също така свидетелстват, че индустрията на Съюза е все още уязвима.

(170)

Нивото на запасите е било с 24 % по-високо през ПРП в сравнение с равнищата от 2008 г. Въпреки това запасите са запазили установените по-рано нива по отношение на продукцията, т.е. между 5 % и 6 %.

Таблица 11

Запаси

(171)

Що се отнася до развитието на цените, след първоначален спад през 2009 г. (с 16 %), който се дължи основно на икономическата криза, цените през 2010 г. почти са достигнали равнището от 2008 г. Последвало е рязко покачване на средната единична цена през ПРП, което е довело до 25 % увеличение през разглеждания период.

(172)

Внезапното покачване на цените през ПРП следва да бъде разглеждано в контекста на неочакваните промени на пазара на памук в края на 2010 г. и през първото тримесечие на 2011 г. Както е посочено по-горе (съображение 155), рекордните цени на памука са довели до преминаване към полиестерни влакна, които се конкурират с ПЕТ за същата суровина. Нарасналото търсене на суровината, по-специално ПТК, е довело до скок в цените на ПЕТ в Азия и Близкия изток, като това е засегнало и цените на ПЕТ в Съюза. Увеличението на цените в Съюза в този момент е било допълнително подсилено от краткия недостиг на ПТК в Съюза поради обявената "непреодолима сила" от един от производителите на ПТК в Съюза.

Таблица 12

Единични продажни цени в Съюза

(173)

Обикновено продажните цени на ПЕТ следват ценовите тенденции на основните използвани суровини (основно ПТК и етиленгликол (ЕГ), тъй като те съставляват до 90 % от общите разходи за ПЕТ. ПТК е нефтопродукт, в чиято цена се наблюдават колебания въз основа на цените на суровия нефт. Това води до голяма нестабилност на цените на ПЕТ.

(174)

Освен това ПЕТ се конкурира с полиестерните влакна за същата суровина, като производството и на двете е еднакво зависимо от наличието на ПТК. Тъй като полиестерните влакна са алтернатива на памука за текстилната индустрия, цената на ПЕТ е чувствителна спрямо развитието на пазара на памука.

(175)

Средните възнаграждения са намалели със 7 % през разглеждания период. Това намаление е настъпило през ПРП и е довело до по-голямо повишаване на производителността (вж. съображение 167 по-горе).

Таблица 13

Възнаграждения

(176)

Рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите са се подобрили значително между 2008 г. и ПРП. Приходите от продажбите на пазара на Съюза са се увеличили от – 7,9 % през 2008 г. до равнище от 5,3 % през ПРП, а възвръщаемостта на инвестициите се е повишила от – 9,6 % до 10,6 %. През 2008 г. са отбелязани особено лоши резултати от страна на един производител от Съюза. Независимо от това, подобряването на финансовото състояние на индустрията на Съюза през 2009 г. и 2010 г., когато цените са били под нивата си от 2008 г., показва слаба зависимост между цените и рентабилността. В действителност увеличаването на рентабилността изглежда тясно свързано с по-доброто използване на капацитета и с повишаването на производителността, посочени по-горе.

(177)

Благодарение на развитието на световните пазари между 2010 г. и 2011 г., в съчетание с усилията за преструктуриране и повишаването на ефективността, описани по-горе, индустрията на Съюза е успяла да подобри своята рентабилност през 2010 г. и да достигне нивото от 5,3 % през ПРП.

(178)

Една от заинтересованите страни заяви че това развитие е било неочаквано и необичайно, съответно не следва да се счита за представително за общото състояние на индустрията на Съюза.

(179)

В това отношение е необходимо да се отбележи, че индустрията на Съюза е успяла да извлече полза от увеличението на цените на ПЕТ в края на 2011 г. и началото на 2012 г., тъй като тя е фиксирала цената на ПТК преди настъпването на тези пазарни явления. Въз основа на статистическите източници относно развитието след ПРП, представени от страните, маржовете на печалбата на производителите на ПЕТ значително са се понижили през 2012 г. Това потвърждава, че рентабилността през 2011 г. (ПРП) е била наистина силно повлияна от неочаквани и временни глобалните икономически събития (съображение 155), които е малко вероятно те да се повторят и следователно не може да се считат за постоянни и представителни за състоянието на индустрията на Съюза.

Таблица 14

Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите

(180)

Паричните потоци значително са се повишили през разглеждания период, което отразява скорошното подобряване на рентабилността на индустрията на Съюза.

Таблица 15

Паричен поток

(181)

Не са съществували конкретни признаци, че индустрията на Съюза е изпитвала затруднения при привличането на капитал, главно поради това, че производителите от Съюза са част от по-големи групи.

(182)

Равнището на инвестициите като цяло е намаляло с 35 % през разглеждания период. Първоначалните инвестиции, извършени през 2008 г., са намалели чувствително през 2009 г. и досега не са напълно възстановени.

Таблица 16

Инвестиции

(183)

Анализът на макроикономическите данни показва, че по време на разглеждания период производството и продажбите на индустрията на Съюза са намаляли. Пазарният дял на индустрията на Съюза не се е възстановил напълно от момента на първоначалния спад през 2009 г. и е отбелязал общ спад от 3 процентни пункта през разглеждания период (до 77 % през ПРП). Спадът в заетостта и капацитета е резултат от текущото преструктуриране и трябва да се разглежда в контекста на нарастващо използване на капацитета и производителността.

(184)

В същото време по-голямата част от съответните микроикономически показатели показват признаци за подобрение. Рентабилността, възвращаемостта на инвестициите и паричният поток са се увеличили значително, по-специално през 2010 г. и по време на ПРП. От друга страна, инвестициите рязко са се понижили през 2009 г. и досега не са се възстановили.

(185)

Като цяло икономическото състояние на индустрията се е подобрило. Тези подобрения обаче са относително скорошни и до известна степен се основават на непредвидено и временно развитие на пазара в периода между 2010 г. и 2011 г. (вж. съображение 155 по-горе). Това изглежда се потвърждава от наличната информация относно развитието на маржа на индустрията на Съюза през 2012 г. (вж. съображение 179 по-горе), която показва спад в сравнение с ПРП.

(186)

От горния анализ личи, че състоянието на индустрията на Съюза се е подобрило и не е установена съществена вреда. Независимо от това и въпреки явните положителни тенденции и значителни усилия за преструктуриране, състоянието на индустрията на Съюза все още е нестабилно.

(187)

След разгласяването някои страни оспориха заключението, че индустрията на Съюза е все още нестабилна, като заявиха, че индустрията на Съюза е в добро състояние и значително се е променила след 1999 г. Отбелязва се, че както е посочено по-горе (съображение 184), въпреки общото подобрение и консолидиране, не всички икономически показатели са се развили в положителна посока през разглеждания период. Например производството и продажбите, както и пазарният дял, са намалели. Освен това подобренията са сравнително скорошни, а със спада на рентабилността през 2012 г. изглеждат неустойчиви. На тази основа беше заключено, че макар и да не е доказано наличието на съществена вреда през ПРП, индустрията на Съюза е все още в нестабилно състояние. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(188)

След разгласяването някои страни оспориха използването на данни, отнасящи се за периода след ПРП, с цел анализиране на икономическото състояние на индустрията на Съюза. В отговор на това твърдение се потвърждава, че състоянието на индустрията на Съюза е било оценено за разглеждания период и въз основа на това не е установена съществена вреда. Въпреки това развитието на рентабилността на индустрията на Съюза след ПРП е от значение в този случай основно в контекста на особеното естество на развитието на световния пазар в периода между 2010 г. и 2011 г. Това също така показва нестабилността на нивата на печалба, типични за сектора. Поради това този аргумент се отхвърля.

(189)

Разследването показа, че вносът от Индия е продължил да бъде субсидиран и няма признаци, че субсидирането може да се намали или прекрати в бъдеще.

(190)

Прогнозен анализ на вероятния обем на износа от Индия разкри, че, предвид наличния свръхкапацитет, който може да се използва за износ (вж. съображение 125 по-горе), ценовите равнища в Съюза и привлекателността на пазара на Съюза, е вероятно вносът от Индия да нарасне до равнища, значително над достигнатите през ПРП, ако мерките бъдат отменени. С планираното разширяване на капацитета, общият свръхкапацитет, който може да се използва за износ, се очаква да достигне между 600 000—700 000 тона, т.е. около 21 — 25 % от потреблението на Съюза (през ПРП) в близко бъдеще.

(191)

Предвид продължаването на субсидирането цените на вноса от Индия се очаква да продължат да намаляват, ако мерките по отношение на Индия бъдат отменени. Освен това, тъй като износителите ще трябва да се конкурират с ниските цени на вноса от други държави, те вероятно ще намалят допълнително цените си с цел увеличаване на пазарния дял на пазара на Съюза.

(192)

Предвид това има вероятност индустрията на Съюза да бъде изложена на значителни обеми на внос от Индия на субсидирани цени, по-ниски от нейните средни цени, засягащ неотдавна настъпилото подобрение в икономическото й положение. В резултат на това има вероятност от повторно настъпване на съществена вреда, в случай че мерките срещу Индия бъдат отменени.

(193)

Както е посочено по-горе (вж. съображение 125 по-горе), производителите износители в Индия могат да увеличат обема на своя износ за пазара на Съюза. Индия бележи значителен растеж на производствения си капацитет през разглеждания период (вж. съображение 125 по-горе). Според наличната информация се очаква капацитетът ѝ да нарасне, което да доведе до значителна разлика в близко бъдеще между вътрешното потребление и производствения капацитет, който може да се използваза износ, от 600 000—700 000 тона. Такъв свръхкапацитет, който може да се използва за износ в близко бъдеще, следва да се разглежда като значителен, тъй като представлява около 21—25 % от текущото потребление на Съюза през ПРП.

(194)

Следователно, макар и вносът в Съюза да е бил на относително ниско равнище, той се е увеличил повече от два пъти през разглеждания период и съществува риск значителна част на износа от Индия да бъде пренасочен към Съюза.

(195)

Понастоящем в Турция и Южна Африка са въведени мерки за търговска защита срещу вноса от Индия. Възможната следваща от това загуба на тези експортни пазари за Индия е друг показател, че е вероятно насочване към пазара на Съюза, ако се допусне отпадане на мерките.

(196)

След разгласяването някои страни оспориха заключенията относно загубата на експортни пазари за Индия. Твърди се, че тези пазари са незначителни експортни пазари, следователно няма значителни обеми на износа, които биха могли да бъдат пренасочени към пазара на Съюза, ако мерките бъдат отменени. Следва да се отбележи, че самото съществуване на търговски защитни мерки на някои пазари изключва като безсмислено сравнението на относителното значение на пазарите със и без действащи мерки за дадена държава. Освен това, противно на твърдението, не беше направено заключението, че обемът на износа от тези пазари ще бъде пренасочен към пазара на Съюза. В действителност беше счетено, че наличието на мерки за търговска защита на други трети пазари ограничава капацитета на трети пазари за усвояване на предвиденото нарастване на свръхкапацитета в Индия, който може да се използва за износ. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(197)

Съществуването на мерки за търговска защита в други трети държави също е показател, че е вероятно ценовото поведение на Индия да бъде възпроизведено на пазара на Съюза.

(198)

Пазарът на ПЕТ на Съюза е привлекателен от гледна точка на неговия размер и цена, също така е третият най-голям в света пазар, със структурна необходимост от внос и по-високи цени в сравнение с тези на други пазари. В случая с Индия цените на вноса в Съюза обикновено са по-високи от цените за други трети държави, което свидетелства за привлекателността на пазара на Съюза за износ от Индия. Това ясно личи от факта, че независимо от действащите мерки вносът от Индия се е увеличил повече от два пъти през разглеждания период.

(199)

Привлекателността на пазара на Съюза се потвърждава също така от факта, че индустрията на Съюза е загубила пазарен дял поради увеличаващия се внос от държавите без действащи мерки. Това важи по-специално в случая с Южна Корея, която значително е увеличила износа си за пазара на Съюза през 2012 г. след изтичането на срока на действие на мерките срещу нея.

(200)

Въздействието на вноса от други трети държави, за които се прилагат мерки, върху състоянието на индустрията на Съюза, е било определено като ниско, поради ниския обем на вноса и значителното намаляване на техния пазарен дял през ПРП.

(201)

Обемът на вноса от други трети държави, за които не се прилагат никакви мерки, се е увеличил по време на разглеждания период, но съответната средна цена на вноса за същия период се е запазила близка до средната цена на индустрията на Съюза. Следователно въздействието на вноса от тези държави и върху състоянието на индустрията на Съюза се счита за ограничено.

(202)

След разгласяването някои страни заявиха, че поради вертикалната интеграция между производителите на ПЕТ и преработващите предприятия, значителна част от ПЕТ се продава на затворени пазари, на които няма конкуренция от страна на вноса. Също така се твърди, че делът на затворения пазар е значителен, което оказва влияние върху резултатите от анализа.

(203)

Въз основа на събраната информация на ниво включени в извадката производители от Съюза, делът на продажбите на затворения пазар бе определен като незначителен (под 10 %). Следва да се подчертае, че въпросните страни определят присъствието на производителите на ПЕТ в опаковъчната промишленост въз основа на наличния производствен капацитет за ПЕТ, а не на пазарния им дял в този сектор. Следователно твърдението относно значителния дял на ПЕТ за вътрешна употреба не беше обосновано. По отношение на ценовите равнища бе установено, че цените на свързаните и несвързаните продажби са в еднакъв диапазон.

(204)

На тази основа беше заключено, че не е необходим отделен анализ на въздействието на продажбите на затворения пазар, а твърденията на страните бяха отхвърлени.

(205)

Някои страни заявиха, че вредата, нанесена от вноса от Индия, не е била налице по време на ПРП, което личи от относително доброто икономическо състояние и приходите на индустрията на Съюза. Трябва да се отбележи, че в настоящия случай действително не беше установено продължаване на вредата и поради това твърдението на страните съответства на констатациите от разследването.

(206)

Някои страни заявиха, че други фактори, като например структурната неефективност на индустрията на Съюза и липсата на инвестиции, както и сезонните и конюнктурни фактори (като лошото време и икономическите кризи) може да са оказали въздействие върху състоянието на индустрията на Съюза. По отношение на първия въпрос трябва да се отбележи, че преструктурирането на индустрията на Съюза вече е в ход, а постигнатото повишаване на ефективността показва, че твърдението на страните е неоснователно. Що се отнася до конюнктурните фактори, въпреки че икономическата криза действително е оказала въздействие върху състоянието на индустрията на Съюза през 2009 г., както бе посочено по-горе (вж. съображение 171 по-горе), съответните последици изглежда вече не съществуват; що се отнася до въздействието на неблагоприятните метеорологични условия, това може отчасти да обясни свиването на потреблението през ПРП, но въпреки това тяхното предполагаемо въздействие върху състоянието на индустрията на Съюза, от една страна, не бе обосновано, а от друга, лекият спад през 2011 г. изглежда тясно свързан с временния недостиг на суровини, дължащ се на развитието на световните пазари през 2011 г. Следователно нито едно от тези твърдения не изглежда обосновано предвид констатациите от разследването.

(207)

Освен това някои страни заявиха, че повторно възникване на вредата в този случай е малко вероятно при изтичане на срока на действие на мерките, тъй като благодарение на своята структура (концентрация и вертикална интеграция) индустрията на Съюза е защитена от влиянието на вноса. Освен това се изказа твърдението, че преминаването към вносен ПЕТ нито е желано, нито възможно в близко бъдеще, най-вече защото договорите и политиките за закупуване, както и процедурата за одобряване на големите притежатели на търговски марки (потребителите надолу по веригата) затрудняват смяната на доставчиците на ПЕТ. Следва да се отбележи, че от констатациите от разследването личи, че индустрията на Съюза е продължила да губи пазарен дял в полза на вноса през разглеждания период; това показва, от една страна, че индустрията на Съюза не е защитена от влиянието на вноса и, от друга страна, че преминаването към внос не е хипотетично, а действително се случва в настоящия момент. Следователно тези аргументи трябваше да бъдат отхвърлени.

(208)

След разгласяването някои страни повториха твърдението си, че индустрията на Съюза е била защитена от потенциалната конкуренция на вноса поради своята структура. На първо място, по отношение на твърдението за господстващо положение на една от групите производители на пазара на Съюза, която упражнява контрол върху петима производители, се отбелязва, че пазарът на Съюза е отворен пазар с още осем производители, които осъществяват дейност извън тази група, като нараства и конкуренцията от страна на вноса от трети държави — със и без действащи мерки. Освен това концентрацията е типична за този сектор, произвеждащ продукт, силно зависим от определена суровина, който разчита на икономиите от мащаба за своята конкурентоспособност. На трето място, не е установено водещо предприятие в ценово отношение на пазара на Съюза. В заключение страните повториха твърдението си, че въздействието от страна на вноса от трите засегнати държави в контекста на вертикалната интеграция на някои производители от Съюза с опаковъчната промишленост или с производителите на ПТК, не е било анализирано. Както е установено в съображение 205 по-горе, тези аспекти в действителност бяха анализирани и счетени за необосновани. Освен това проверката на дружествата, засегнати от вертикална интеграция с производителите на суровини потвърди, че не е съществувало сравнително конкурентно предимство, тъй като прехвърлянията са били осъществявани на пазарна цена. Въз основа на горепосоченото твърдението, че индустрията на Съюза би била защитена от конкуренцията, беше отхвърлено.

(209)

Освен това някои страни заявиха, че няма елементи, подкрепящи заключението, че капацитетът за износ на Индия може да бъде насочен към пазара на Съюза на „ниски цени“, като се има предвид, че i) търсенето на вътрешния пазар в Индия нараства и се очаква да продължи да нараства; ii) съществуват излишъци от ПЕТ над потреблението на вътрешния пазар, но конкуренцията на експортните пазари все още не е довела до износ на необичайно ниски цени; iii) увеличаването на производствения капацитет в Азия е в отговор на очакваното нарастване на търсенето в световен мащаб. Следва да се отбележи, че констатациите в настоящото разследване доказват, че прогнозният растеж на капацитета е показател за нарастващ производствен свръхкапацитет над търсенето на вътрешния пазар. Освен това цените на Индия на трети пазари са били по-ниски в сравнение с цените на нейния внос в Съюза. Въз основа на констатациите, посочени в съображения 189—199 по-горе, има вероятност субсидираният внос от Индия да бъде насочен към пазара на Съюза в голям обем и на по-ниска от средната цена на индустрията на Съюза, ако се допусне отпадане на изравнителните мерки. Въз основа на горепосоченото аргументите на страните се отхвърлят.

(210)

Въз основа на горепосоченото се стигна до заключението, че е вероятно значителен обем субсидиран внос от Индия да бъдат пренасочен към Съюза, ако изравнителните мерки бъдат отменени. Вследствие на продължаващото субсидиране цените на вноса най-вероятно ще подбиват цените на индустрията на Съюза. Освен това цените на този внос вероятно ще намалеят още повече, ако индийските производители износители се опитат да увеличат пазарните си дялове. Това по всяка вероятност би довело до засилване на ценовия натиск върху индустрията на Съюза, като се очаква това да има отрицателно въздействие върху състоянието на индустрията на Съюза.

(211)

През разглеждания период състоянието на индустрията на Съюза се е подобрило, по-специално по отношение на производителността и използването на капацитета, както и на маржовете на печалба, достигнати през ПРП, на ниво близо до целевата печалба, установена при първоначалното разследване. Следователно може да се заключи, че индустрията на Съюза, макар и все още в нестабилно състояние, не е понесла съществена вреда по време на ПРП. Като се има предвид обаче вероятното значително увеличение на субсидирания внос от Индия, който вероятно ще подбива продажните цени на индустрията на Съюза, се стигна до заключението, че е много вероятно ситуацията да се влоши и съществената вреда да възникне отново, ако се допусне отпадане на мерките.

(212)

В съответствие с член 31 от основния регламент бе проучен въпросът, дали продължаването на съществуващите изравнителни мерки би било в интерес на Съюза като цяло. Определянето на интереса на Съюза бе основано на оценка на всички различни засегнати интереси. На всички заинтересовани страни бе предоставена възможност да изразят становището си съгласно член 31, параграф 2 от основния регламент.

(213)

Следва да се припомни, че приемането на мерки не беше определено като противоречащо на интереса на Съюза нито по време на първоначалното разследване, нито в последното преразглеждане с оглед изтичане срока на действие. Освен това анализът в последното преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие беше извършен в ситуация, при която мерките са били вече въведени, и по този начин в оценката е взето под внимание всяко неоправдано отрицателно въздействие върху страните, засегнати от въпросните мерки.

(214)

На тази основа бе проучено дали, въпреки заключенията относно продължаването на субсидирането и вероятността от повторното възникване на вредата от него, съществуват наложителни причини, които да доведат до заключението, че в този конкретен случай не е в интерес на Съюза мерките да се запазят.

(215)

Продължаването на срока на действие на изравнителните мерки спрямо вноса от Индия ще помогне на индустрията на Съюза да продължи текущото преструктуриране и ще благоприятства подобреното ѝ едва наскоро икономическо състояние, тъй като ще се избегне излагането на индустрията на Съюза на натиска от значителни обеми субсидиран внос от Индия, с който индустрията на Съюза не би могла да се справи. Поради това запазването на съществуващите изравнителни мерки би продължило да оказва благоприятно въздействие върху индустрията на Съюза.

(216)

Съответно бе направено заключението, че запазването на изравнителните мерки срещу Индия ще бъде в интерес на индустрията на Съюза.

(217)

Нито един от несвързаните вносители не оказа съдействие при настоящото преразглеждане. Независимо от действащите мерки вносът от Индия е продължил и почти се е удвоил през разглеждания период.

(218)

Осъществяван е внос също така от други трети държави без действащи мерки, като той е достигнал значителен пазарен дял по време на ПРП (вж. съображение 149 по-горе). Поради това, дори при наличието на действащите мерки, вносителите са имали достъп до алтернативни източници на доставка.

(219)

Като се има предвид, че няма доказателства действащите мерки да са засегнали съществено вносителите, се достигна до заключението, че запазването на мерките не противоречи на интереса на вносителите от Съюза.

(220)

Суровината за производството на разглеждания продукт, е ПТК/ЕГ. Двама от общо петимата известни доставчици на суровината (един доставчик на ПТК и един на ЕГ) оказаха съдействие при разследването, като представиха попълнен въпросник. И двамата доставчици на суровината изразиха своята подкрепа за запазването на мерките.

(221)

Разследването показа, че съдействащият производител на ПТК представлява значителна част от покупките на ПТК, осъществени от включените в извадката производители от Съюза по време на ПРП. Разумно е да се допусне, че предвид употребата на ПТК единствено за производство на ПЕТ в Съюза производителите на ПТК са зависими до голяма степен от сектора на ПЕТ.

(222)

Що се отнася до съдействащия доставчик на ЕГ, тази суровина представлява сравнително малка част от общия му оборот през ПРП. По отношение на ЕГ производството на ПЕТ не е единственото или основното възможно приложение, поради което производителите на ЕГ са зависими в по-малка степен от състоянието на сектора на ПЕТ. Вследствие на това се смята, че запазването на мерките срещу субсидирания внос на ПЕТ от Индия би оказало положително, макар и по всяка вероятност ограничено, въздействие върху доставчиците на ЕГ.

(223)

Изказано бе твърдението, че доставчиците на суровина не са зависими от производителите на ПЕТ от Съюза, и по-специално че двама от четиримата включени в извадката производители от Съюза в действителност са осъществявали внос на суровини.

(224)

По отношение на това твърдение при разследването се установи, че внесената суровина е предимно ЕГ, който може да бъдат използван с приложение различно от производството на ПЕТ. Не бяха открити данни, които да свидетелстват, че вносът на ПТК в Съюза е значителен. Следователно това твърдение не оказва въздействие на заключенията по отношение на зависимостта на производителите на ПТК от производство на ПЕТ в Съюза.

(225)

Вследствие на това се смята, че запазването на мерките срещу субсидирания внос на ПЕТ от Индия би било от полза за производителите на ПТК, както и за доставчиците на ЕГ макар и в по-малка степен. В резултат на това запазването на мерките срещу вноса от Индия няма да противоречи на интересите на доставчиците на суровини.

(226)

След разгласяването някои страни заявиха, че ПТК е била изнасяна и следователно, че производителите на ПТК не са зависими от индустрията на Съюза. Не бяха открити доказателства в подкрепа на това твърдение. Поради това аргументът на страните беше отхвърлен като необоснован.

(227)

Освен това същите страни заявиха, че отмяната на мерките няма да окаже никакво въздействие върху производителите на ПТК, тъй като се предполага, че съдействащите ползватели няма да преминат към внос, а ще продължат да използват ПЕТ от индустрията на Съюза. Следователно нивото на потребление на ПТК в Съюза ще се запази същото. От констатациите от разследването следва, че индустрията на Съюза е продължила да губи пазарен дял в полза на вноса през разглеждания период. Това показва, че преминаването към внос не е хипотетично (вж. съображение 164 по-горе). Поради това аргументът на страните беше отхвърлен.

(228)

Индустрията на Съюза изказа твърдението, че състоянието на сектора за рециклиране на ПЕТ зависи от устойчивостта на цената на необработения ПЕТ (нерециклирания ПЕТ) на пазара на Съюза. Това твърдение беше подкрепено от съобщение за медиите на едно сдружение на предприятията за рециклиране на пластмаси в Европа, според което евентуалната отмяна на мерките по отношение на необработения ПЕТ би могла допълнително да влоши състоянието на сектора за рециклиране.

(229)

Някои заинтересовани страни оспориха твърдението, че състоянието на сектора за рециклиране зависи от устойчивостта на цената на необработения ПЕТ на пазара на Съюза с аргумента, че цените на необработения и съответно на рециклирания ПЕТ не са взаимосвързани. Заявено бе, че рециклираният ПЕТ се използва основно за производството на полиестерни влакна и поради това не зависи от измененията в цената на необработения ПЕТ. Освен това бе отбелязано, че рециклираният ПЕТ се поддържа изцяло от бутилиращите предприятия и по този начин секторът не е зависим от производителите на ПЕТ. На последно място беше отбелязано също, че секторът за рециклиране не е заявил интереса си като заинтересована страна в рамките на настоящото разследване.

(230)

Тъй като секторът за рециклиране не е заявил интереса си в настоящото разследване, нито едно от горепосочените твърдения не можа да бъде проверено спрямо действителните стойности. Поради тази причина се счита, че като цяло действащите мерки не биха противоречали на интереса на сектора за рециклиране в Съюза.

(231)

Разглежданият продукт се използва предимно за производството на бутилки за вода и безалкохолни напитки. Използването му за производство на други опаковки (за храни, листове и др.) е относително ограничено. Бутилките от ПЕТ се произвеждат в два етапа: i) първо се прави заготовка чрез шприцформа за ПЕТ и ii) по-късно заготовката се нагрява и раздува в бутилка. Производството на бутилки може да бъде интегриран процес (т.е. едно и също дружество купува ПЕТ, произвежда заготовки и ги раздува в бутилки) или ограничено до втория етап (раздуване на заготовката в бутилка). Заготовките може да бъдат транспортирани относително лесно, тъй като са малки и компактни, докато празните бутилки са нестабилни и, поради своя размер, много скъпи за транспортиране.

(232)

На тази основа бяха установени две основни групи на потребителите надолу по веригата с цел проучване на въздействието на действащите мерки: i) преработващи предприятия и/или производители на бутилки, които преобразуват ПЕТ гранули в заготовки (или бутилки) и ги продават за преработка надолу по веригата; и ii) бутилиращи предприятия, които нагряват (и раздуват) в бутилки заготовките чрез шприцформа; към тази група принадлежат предимно производителите на минерална вода и безалкохолни напитки. Бутилиращите предприятия често участват в търговската дейност с ПЕТ или чрез интегрираните операции по производство на бутилките, или чрез договори за ишлеме с преработващи предприятия и/или производители на бутилки, за които те договарят цената на ПЕТ с производителя (полуишлеме) или дори купуват ПЕТ за своите собствени бутилки (пълно ишлеме).

(233)

Седемнадесет (пет преработващи предприятия и дванадесет бутилиращи предприятия) оказаха съдействие при разследването и предоставихаинформацията, събирана чрез въпросника. Тези съдействащи преработващи предприятия са представлявали около 22,7 %, а бутилиращите — 13 % от общото потребление на ПЕТ в Съюза. Отговорите на бутилиращите предприятия са получени от различни подразделения на мултинационални дружества (известни като притежатели на лиценз за търговска марка).).

(234)

Установено бе, че съдействащите ползватели са се снабдявали с ПЕТ предимно от производители от Съюза и съответно само малка част — от внос. Вносът от Индия е приблизително половината от този внос и следователно представлява минимален дял от използвания ПЕТ. Осъществяван е обаче внос от други трети държави без действащи мерки, който е достигнал значителен пазарен дял по време на ПРП (вж. съображение 149 по-горе). Поради това, дори при наличието на действащите мерки, вносителите са имали достъп до алтернативни източници на доставка.

(235)

Ползвателите заявиха, че са сериозно засегнати от значителни увеличения на цената на ПЕТ през последните години, които не може да бъдат прехвърлени на търговците на дребно и потребителите в настоящата икономическа обстановка. Твърди се, че посочените увеличения на цените са резултат от натрупан ефект от многогодишно прилагане на мерки за търговска защита, които са предпазвали производителите от Съюза от конкуренцията на вноса в период, когато секторът на ПЕТ в Съюза е станал по-концентриран и интегриран. В резултат на това ползвателите твърдят, че действащите мерки —чрез предполагаемото им въздействие върху цената на ПЕТ, са в основата на влошаването във връзка със заетостта в отрасъла надолу по веригата, научноизследователската и развойна дейност, конкурентоспособността на експортните пазари, както и че те имат особено остро въздействие върху МСП. Също така бе заявено, че броят на закритите работни места поради действащите мерки надвишава броя на заетите лица в сектора на ПЕТ на Съюза.

(236)

Що се отнася до чувствителността на преработващите предприятия спрямо цената на ПЕТ, бе установено, че тя представлява около 80 % от общите разходи. Поради това се счита, че ПЕТ е изключително важен ценови елемент за този вид дейност. Освен това бе установено, че секторът на преработващите предприятия е доста фрагментиран и с относително слаби позиции при договаряне с големите бутилиращи предприятия, както и че е засегнат от присъщите за този сектор структурни проблеми — типични за сектори, силно зависими от определена суровина. В резултат на това за сектора се наблюдава нарастваща тенденция към вертикални интегрирани операции с бутилиращите предприятия и използване на договори за ишлеме, за които таксите за преработката са гарантирани и цената на ПЕТ в крайна сметка се договаря и плаща от бутилиращите предприятия. Счита се, че значителна част от покупките на ПЕТ на пазара на Съюза се контролират пряко от големите бутилиращи предприятия. Тъй като в договорите за заготовки често е заложен механизъм за корекция в зависимост от колебанията на цените на ПЕТ, преработващите предприятия са все по-неутрални по отношение на развитието на цената на ПЕТ.

(237)

След разгласяването някои ползватели оспориха заключението относно нарасналото използване на договори за ишлеме и ценови формули. Информацията в преписката потвърждава същестуването на подобни тенденции. Следователно твърдението беше отхвърлено.

(238)

Беше заявено, че действащите мерки не биха засегнали преработващите предприятия, ако подобни мерки са приложени върху вноса на заготовките в Съюза. Беше заявено, че в области, близки до границата със Съюза с трети държави, в които не съществуват мерки срещу вноса на ПЕТ от Индия, има облекчения при преместване на производства за заготовки и за вноса им, върху който не се прилагат изравнителните мерки върху ПЕТ в Съюза. Признава се, че до известна степен съществува икономическа обосновка за този процес. Въпреки това, предвид транспортните разходи, преместването на производство се очаква да се осъществи само в ограничени разстояния. Поради това предполагаемото отрицателно въздействие на въпросните мерки върху някои преработващи предприятия като цяло може да се разглежда като незначително.

(239)

Що се отнася до въздействието на цената на ПЕТ върху бутилиращите предприятия, въз основа на съобщените данни, се смята, че на средно претеглена база цената на ПЕТ представлява 9 % от общия размер на разходите за бутилиране на безалкохолни напитки и 12 % от общия размер на разходите за бутилиране на минерална вода. Това показва, че производството на ПЕТ не е основният разходен елемент за бутилиращата промишленост.

(240)

В допълнение към това разследването установи, че ПЕТ е предпочитаният макар и не единствен опаковъчен материал на бутилиращите предприятия. ПЕТ продуктите са съставлявали 75 % от оборота на предприятията, които бутилират вода, и 50 % от оборота на производителите на безалкохолни напитки. Освен това разследването показа, че в договорите между много големи бутилиращи предприятия (притежатели на лиценз за търговска марка) и производители на ПЕТ е използвана формула, при която цената се коригира спрямо колебанията на цената на суровините за ПЕТ. Това потвърждава съществуващата силна позиция за водене на преговори на големите бутилиращи предприятия, които са и най-представителните за сектора, по отношение на маржа за преработка на производителите на ПЕТ.

(241)

След разгласяването някои ползватели повториха аргумента си, че ПЕТ е основен разходен елемент за преработващите предприятия и предприятията, бутилиращи безалкохолни напитки и вода, а констатациите в това отношение са неточни и не се основават на предоставените данни. Отбелязва се, че състоянието на преработващите предприятия е било анализирано отделно и в такъв случай този коментар е неоснователен (вж. съображение 236 по-горе). По отношение на оценката на състоянието на бутилиращите предприятия се потвърждава, че съотношенията на разходите, установени по време на разследването, се основават на цифрите, представени от съдействащите бутилиращи предприятия съгласно методология на разположение на всички страни. Установените съотношения на разходите са били в съответствие с констатациите от предишни разследвания във връзка със същия разглеждан продукт (14). Поради това твърденията на страните бяха отхвърлени като необосновани.

(242)

След разгласяването някои ползватели заявиха, че съществени данни относно конкретните дружества и предоставената от тях информация, не са взети предвид в анализа на интереса на Съюза. Потвърждава се, че са използвани данните, предоставени от ползвателите в техните отговори на въпросника. Методологията за изчисляване е била предоставена на всички засегнати страни. На тези основания твърдението беше отхвърлено.

(243)

При разследването също така се установи, че въз основа на очаквания и/или търсен спад в цената на ПЕТ, съгласно приблизителна оценка на проверените бутилиращи предприятия, отмяната на мерките би довела до незначително намаляване на разходите за бутилиращите предприятия Въз основа на тези предварителни изчисления на спада в цената на ПЕТ и установените съотношения на разходите бе изчислено, че съответното намаляване на разходите би било в диапазона между 0,3—0,7 % от общите разходи на бутилиращите предприятия за дейностите им, свързани с ПЕТ.

(244)

След разгласяването някои ползватели оспориха заключението, като заявиха, че икономиите в разходите ще бъдат значителни. Някои ползватели предоставиха нови приблизителни оценки в коментарите си, без да ги подкрепят с нови доказателства. Подчертава се, че бъдещите икономии са хипотетични, както признаха и самите ползватели. По отношение на преработващите предприятия не са предоставени точни цифри относно бъдещите икономии за този сегмент. По отношение на бутилиращите предприятия се счита, че ако твърденията за спада на цените на ПЕТ се реализират, с оглед на структурата на разходите на бутилиращите предприятия, икономия от 0,3 %—0,7 % от общите разходи не може да се определя като „значителна“. Тъй като не бяха предоставени нови доказателства, твърдението беше отхвърлено като необосновано.

(245)

Беше заявено, че някои производители на бутилирана вода са засегнати от вътрешни структурни слабости, произтичащи от правните изисквания, наложени за изворната вода — да бъде бутилирана при източника и при ограничени обеми на производство. В сектора преобладават МСП, което оказва въздействие върху структурата на разходите на въпросните дружества. Също така се наблюдават промени в равнищата на цените на крайните продукти в държавите членки в зависимост от покупателната способност на местното население. Въз основа на това се счита, че въздействието от евентуалния спад в цената на ПЕТ, ако мерките бъдат отменени, би било по-ясно изразено за този сегмент на бутилиращата промишленост.

(246)

Някои страни изказаха твърдението, че съществуват завишени цени и завишени маржове, практикувани от производителите на ПЕТ в Съюза, като заявиха, че те са в основата на увеличенията на цените през 2011 г. Това твърдение беше подкрепено и от направеното сравнение между цените на ПЕТ и връзката им с цената на суровината в Съюза, и ситуацията на азиатския пазар и в САЩ. Бе заявено, че това положение е резултат от натрупването на средства за търговска защита.

(247)

Следва да се отбележи, че увеличението на цената на ПЕТ през 2011 г., както и нейния спад през 2009 г., е явление в световен мащаб в резултат на развитието на цените на суровините (вж. съображение 155). Данни, представени от страните, систематично показаха много тясна връзка между развитието на цените на ПЕТ в Европа, Азия и САЩ. Независимо от това, действително са налице различия в цените на ПЕТ в целия свят поради различни причини, по-специално специфичната структура на разходите във всеки регион. По отношение на аргумента на съществуващ завишен марж в Съюза, следва да се отбележи, че дори при извънредните обстоятелства в края на 2010 г. и началото на 2011 г. индустрията на Съюза е постигнала единствено рентабилността, която се счита за разумна за този вид отрасъл. Не бяха открити доказателства за наличие на завишена печалба. Поради това аргументът за съществуващи завишени цени и завишени маржове на ПЕТ в Съюза, дължащи се на съществуването на въпросните мерки, трябваше да бъде отхвърлен.

(248)

След разгласяването някои ползватели повториха аргумента си, че цените в Съюза са били необосновано високи, в резултат на въздействието на натрупването на антидъмпингови мерки на пазар с концентрация сред производителите от Съюза, вертикална интеграция и ограничено производство, което не може да удовлетвори търсенето. Също така се твърдеше, че данните за цените показват, че по-високите цени в Съюза не съответстват на по-високите разходи за суровини. Отбелязва се, че аргументите относно концентрацията, вертикалната интеграция и производствения капацитет на индустрията на Съюза са разгледани съответно в съображения 207 и 259. По отношение на твърдението за въздействие на тези фактори върху цените на ПЕТ в Съюза, се припомня, че развитието на цените на ПЕТ е следствие от цената на суровините, които възлизат на до 90 % от разходите за ПЕТ (вж. съображение 173 по-горе). Освен това увеличението на цените на ПЕТ в периода между 2010 и 2011 г. е явление в световен мащаб (вж. съображение 172 по-горе). Поради това твърденията на страните бяха определени за необосновани.

(249)

По отношение на аргумента относно разликата между цените на ПЕТ в Съюза и цените в Азия и САЩ, както и в допълнение на констатациите, вече посочени в съображение 244 по-горе, беше установено, че разликата в цените между пазара на САЩ и на Съюза е нестабилна, но умерена. Цените в Съюза не са били систематично по-високи, както се твърди. Беше установено, че пазарът на Съюза и азиатският пазар са много различни от гледна точка на структурата на разходите, по-специално поради размера на пазара и икономиите от мащаба, достъпа до суровини и капацитета. Следователно сравняването на средните цени между тези два пазара не беше целесъобразно. Поради това аргументът на страните беше отхвърлен като необоснован.

(250)

Също така някои страни заявиха, че цените в Съюза са резултат от по-тясната им връзка с цената на суровината в сравнение със САЩ или Азия. Сравнението на тази взаимозависимост следва същата логика като сравнението на цените на различни регионални пазара, като разликата е, че се разглеждат колебанията на цените на суровините между различните регионални пазари. Въпреки това съществуващите структурни разлики между пазарите могат да обосноват разликата в таксите за преработка. Извънредните печалби на индустрията на Съюза в периода между 2010 и 2011 г. са пояснени в съображение 179 по-горе. Мерките не са имали никакво въздействие в нито една от посочените ситуации. Поради това аргументът на страните беше отхвърлен.

(251)

Същите страни заявиха, че най-големият производител в Съюза е определил по-високи цени за Съюза в сравнение с останалите пазари и е регистрирал по-високи печалби през 2010 г. в Съюза в сравнение с другаде. В този контекст се счита, че е икономически оправдано едно транснационално дружество да използва различни структури на разходите и следователно различни цени на различните регионални пазари. Извънредните нива на рентабилност в периода между 2010 и 2011 г. са пояснени в съображение 179 по-горе. На тези основания аргументът беше отхвърлен.

(252)

Бяха направени допълнителни твърдения по отношение на влошаването на икономическото положение на отрасъла на ползвателите, като например закриването на обекти и съкращаването на работни места. Твърдеше се, това се дължи на увеличението на цената на ПЕТ. Освен това бе заявено, че конкурентоспособността на водещите европейски търговски марки е била засегната, тъй като износът им в трети държави е в пряка конкуренция с бутилираните продукти, базирани на ПЕТ по международни цени.

(253)

Следва да се отбележи, че въз основа на информацията, предоставена от оказалите съдействие ползватели, бе установено, че сегментът на ползвателите е бил губещ въпреки наблюдавания спад в цялостното ниво на рентабилност през ПРП. Беше установено, че маржът на печалбата на отрасъла на ползвателите, определен въз основа на отговорите на въпросника съгласно методологията, предоставена на всички страни, е на подобно ниво като рентабилността, установена за индустрията на Съюза през ПРП. Двете проверени дружества (бутилиращи предприятия) съобщиха за допълнителни увеличения в производствените обеми и увеличена рентабилност през разглеждания период. За някои преработващи предприятия бе установено, че работят при много тесни маржове, като в някои случаи са изправени и пред структурни и финансови затруднения. Въпреки това в това отношение не може да се установи пряка връзка с действащите мерки. По подобен начин влошаването на икономическото положение на бутилиращите предприятия в известна степен е свързано и с внезапното увеличение на цената на ПЕТ вследствие на свиването на търсенето през 2011 г., което не е можело да бъде прехвърлено на търговците на дребно при настоящата икономическа криза. Въпреки че бе установено, че състоянието на отрасъла на ползвателите е било влошено в известна степен през 2011 г., връзката между спада и съществуването на мерките не бе доказана, особено предвид факта, че мерките са в действие от 2000 г. насам.

(254)

След разгласяването някои страни изразиха несъгласие със заключението, че отрасълът на ползвателите не е губещ. Страните също така заявиха, че маржовете на печалбата на ползвателите са били по-ниски от тези на индустрията на Съюза. По отношение на оценката на рентабилността на отрасъла на ползвателите, събраната от съдействащите ползватели информация противоречи на твърдението. Въпреки че някои съдействащи ползватели може да са били губещи, отрасълът на ползвателите е бил като цяло рентабилен. Във всеки случай, дори и увеличението на цените на ПЕТ да е било един от елементите, оказали въздействие върху рентабилността на ползвателите, не бе установена връзка между мерките и рентабилността на въпросните дружества. Що се отнася до сравнението на маржовете на печалбата на ползвателите и на индустрията на Съюза, това твърдение не бе обосновано. Поради нестабилните нива на рентабилността на индустрията на Съюза (вж. съображения 176—179 по-горе), сравнението между двата сегмента не бе определено като решаващо. Във всеки случай и двата сегмента показват сходни нива на рентабилност през ПРП (вж. съображение 253). В този контекст коментарите на страните бяха отхвърлени като необосновани.

(255)

Що се отнася до предполагаемото отрицателно влияние върху конкурентоспособността на износа на производителите от Съюза на бутилирана минерална вода/безалкохолни напитки, това твърдение не беше обосновано и не бе установена връзка със съществуването на действащите мерки в този контекст.

(256)

След разгласяването страните повториха твърдението си, че увеличаващите се цени на ПЕТ имат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на износа на бутилирана вода. Признава се, че увеличението на цените на ПЕТ, наред с други фактори, може да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на износа на бутилирана вода. Независимо от това, тъй като няма установена връзка между увеличението на цените на ПЕТ и въпросните мерки, понеже цените на ПЕТ са на първо място свръзани с цените на суровините, твърдението за въздействие на мерките върху влошената конкурентоспособност беше отхвърлено.

(257)

На последно място, що се отнася до твърдението за въздействието на мерките върху заетостта, разследването разкри, че потвърдените закрити работни места в отрасъла на ползвателите са предизвикани най-вече от повишаването на производителността и ефективността, а някои от тях касаят съкращаването на временно нает персонал.

(258)

След разгласяването някои страни оспориха тази констатация на основание, че не е взето предвид състоянието на целия сектор. В допълнение на констатациите, посочени в съображение 254 по-горе, се отбелязва, че общият брой на работните места, съобщен от преработващите предприятия, значително се е увеличил, а нито едно от тях не е съобщило за закриване на такива. Бутилиращите предприятия твърдят, че закритите работни места са резултат от увеличените цени на ПЕТ. Въпреки това, тъй като увеличението в цените на ПЕТ е явление в световен мащаб, не беше установена връзка между закритите работни места и мерките. Освен това 90 % от закритите работни места, съобщени от ползвателите в техните отговори на въпросника, са били в концентрирани в три дружества. Едно от тях, проверен ползвател, с който е свързана значителна част от съобщените закрити работни места, е увеличил значително обемите си през разглеждания период, съответно тези закрити работни места са свързани с повишаването на производителността. По отношение на другите две дружества беше установено, че те имат едни от най-високите маржове на печалба сред съдействащите страни в техния сегмент и над целевите печалби, предвидени в този случай за индустрията на Съюза. Следователно твърденията бяха отхвърлени.

(259)

След разгласяването някои страни заявиха, че производителите от Съюза нямат достатъчен капацитет, за да отговорят на съществуващото търсене. Отбелязва се, че индустрията на Съюза е функционирала с 86 % от производствения си капацитет през ПРП и разполага с достатъчен неизползван капацитет, за да осигури цялото вътрешно потребление на ПЕТ. Освен това вносът от други държави със или без действащи мерки продължава да съществува и то с възходяща тенденция. Действащите мерки са изтекли по отношение на Южна Корея и са отменени за вноса на разглеждания продукт от Малайзия и Индонезия. В допълнение, секторът за рециклиране на ПЕТ може да бъде още един източник на ПЕТ, за да се отговори на търсенето в Съюза. По тези причини твърдението за проблемите, пред които са изправени ползвателите поради недостатъчно производство в Съюза, не се счита за обосновано.

(260)

След разгласяването някои ползватели заявиха, че в анализа не се разглежда твърдението за отрицателно въздействие на натрупването на мерки върху разглеждания в рамките на настоящото преразглеждане продукт. В отговор на този аргумент се отбелязва, че изравнителните мерки отстраняват единствено вредата, нанесена от установеното субсидиране. Съществуването на „натрупаното“ съгласно твърдението въздействие не беше доказано. Напротив, въпреки действащите мерки, вносът от държавите с действащи мерки продължава и обемът му дори се е увеличил през разглеждания период. Също така се наблюдава внос от държави без действащи мерки с възходяща тенденция и в значителен обем. Поради това аргументът на страните беше отхвърлен.

(261)

В заключение се очаква, че удължаването на срока на действие на изравнителните мерки спрямо вноса от Индия ще даде възможност на индустрията на Съюза да подобри и стабилизира икономическото си състояние след направените инвестиции и консолидирането през последните години.

(262)

Смята се също така, че подобряването на икономическото състояние на индустрията на Съюза може да бъде в интерес на производителите на ПТК, както и за производителите на ЕГ от Съюза, макар и в по-малка степен.

(263)

Икономическото състояние на някои ползватели се е влошило след последното преразглеждане, по-специално при по-малките предприятия, бутилиращи вода, които изглежда са повлияни отрицателно, наред с други причини, от последното покачване на цената на ПЕТ, което не са могли да прехвърлят на търговците на дребно предвид настоящата икономическа обстановка. Изключителното развитие на цените и маржовете през 2011 г. на индустрията на Съюза обаче беше счетено за световно явление, дължащо се основно на увеличението на цените на суровините. Следователно твърденията за съществуващи завишени цени и завишени маржове, свързани с наличието на въпросните мерки, бе сметнато за неоправдано. Същевременно пазарът на Съюза продължава да е отворен пазар със съществуващи алтернативни източници на доставки от други трети държави без действащи мерки.

(264)

В този контекст не беше установена връзка между увеличението на цената на ПЕТ и съществуващите мерки. Икономическото състояние на преработващите предприятия беше определено като стабилно независимо от действащите мерки. Значението на ПЕТ като дял от общите разходи на бутилиращите предприятия беше определено като ограничено. Освен това не беше установена връзка между колебанията в цената на ПЕТ и съществуващите мерки. На това основание се установи, че мерките нямат непропорционално въздействие върху ползвателите.

(265)

Като се вземат предвид всички горепосочени фактори, не може да се заключи категорично, че не е в интерес на Съюза да запази настоящите изравнителни мерки.

(266)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основаваше намерението да се препоръча запазването на съществуващите мерки. На тези страни бе предоставен и срок, в който те имаха възможност да представят коментарите си след разгласяването. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид, когато това бе обосновано.

(267)

От горния анализ следва, че изравнителните мерки, приложими към вноса на ПЕТ с произход от Индия, следва да бъдат запазени в съответствие с член 18, параграф 1 от основния регламент. Следва да се припомни, че тези мерки се състоят от специфични мита.

(268)

Посочените в настоящия регламент изравнителни митнически ставки, приложими за отделни дружества, се прилагат изключително за внос на разглеждания продукт, произведен от тези дружества, и съответно от посочените конкретни правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от което и да било друго дружество, което не е конкретно посочено в член 1, параграф 2 от настоящия регламент със своето наименование и адрес, включително образувания, свързани с конкретно посочените, не може да се ползват от тези ставки и се облагат с митото, приложимо за „всички други дружества“.

(269)

Всякакви искания за прилагане на тези индивидуални изравнителни митнически ставки (напр. след промяна на наименованието на образуванието или след създаване на нови производствени или търговски структури) следва да се отправят към Комисията с цялата съответна информация, по-специално всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството, вътрешните и експортните продажби, свързани с, примерно, тази промяна на наименованието или промяната в производствените и търговските структури. Ако е необходимо, регламентът ще бъде съответно изменен и допълнен чрез актуализация на списъка на дружествата, ползващи се с правото на индивидуални митнически ставки.

(270)

За да се осигури правилното прилагане на изравнителните мита, нивото на остатъчното мито следва не само да се прилага спрямо неоказалите съдействие износители, но също и спрямо дружествата, които не са осъществявали никакъв износ в рамките на ПРП. Последните обаче се приканват, когато изпълнят изискванията на член 20 от основния регламент, да представят искане за преразглеждане в съответствие с посочения член, за да може тяхното положение да бъде разгледано отделно,