16.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/1

(1)

В съответствие с член 3, параграф 4 от Директива 2011/61/ЕС лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които отговарят на условията, предвидени в член 3, параграф 2 от посочената директива, могат да решат да поискат да бъдат включени в приложното поле на директивата с цел да се възползват от правата, произтичащи от нея. С включването в приложното поле ЛУАИФ става предмет на прилагането на Директива 2011/61/ЕС в нейната цялост.

(2)

Директива 2011/61/ЕС предвижда процедура за издаване на разрешения на ЛУАИФ. Документите и информацията, които е необходимо да бъдат представени във връзка с тази процедура, включват необходимите подробности относно изпращащото искане ЛУАИФ и следователно същите документи и процедура следва да бъдат използвани и в случай на включване в приложното поле. Няма специални причини, присъщи само на включването в приложното поле, които да оправдават използването на процедура, различна от приложимата за ЛУАИФ с управлявани активи, надхвърлящи праговете, предвидени в член 3, параграф 2 от Директива 2011/61/ЕС. Следователно ЛУАИФ, което желае да бъде включено в приложното поле на Директива 2011/61/ЕС, следва да използва процедурата, установена за ЛУАИФ, които са задължени да искат разрешение по Директива 2011/61/ЕС.

(3)

Право да избират да бъдат включени в приложното поле на директивата имат ЛУАИФ, които преди това са били регистрирани в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС или са получили разрешение за управляващи дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа в съответствие с Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (2). Целесъобразно е да се избегне двойното докладване и да се вземат под внимание документите и информацията, които вече са предоставени от ЛУАИФ на компетентните органи съгласно процедурите за регистрация и за издаване на разрешение, при условие че тези документи и информация са актуализирани.

(4)

Компетентните органи следва да разгледат искането за включване в приложното поле и да издадат за тази цел разрешение при същите условия и в съответствие със същата процедура, както в случай на ЛУАИФ с управлявани активи над съответните прагове, предвидени в член 3, параграф 2 от Директива 2011/61/ЕС.

(5)

Важно е да се изясни връзката между процедурата за тези ЛУАИФ, които са взели решение да поискат да бъдат включени в приложното поле, и отнемането на разрешение на ЛУАИФ съгласно Директива 2011/61/ЕС. ЛУАИФ, които са получили разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС и чиито управлявани активи са под праговете, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 2011/61/ЕС, остават с действащо разрешение и в приложното поле на тази директива в нейната цялост, доколкото разрешението продължава да бъде в сила. Отнемането на разрешението не трябва да се задейства автоматично при спад на активите, управлявани от притежаващо разрешение ЛУАИФ, под съответния праг, а единствено по искане на ЛУАИФ. Следователно не следва да бъде възможно ЛУАИФ да иска да се присъедини към приложното поле на директивата, докато има разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС, а ЛУАИФ, чието разрешение е отнето по искане от негова страна, следва да продължи да има възможност да поиска отново да бъде включено в приложното поле на Директива 2011/61/ЕС.

(6)

Директива 2011/61/ЕС задължава държавите членки считано от 22 юли 2013 г. да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които се транспонира посочената директива. Прилагането на настоящия регламент следва също да бъде отложено за същата дата.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

16.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/3

(1)

В случаите, посочени в член 37, параграф 4, буква б), буква в), подточка i), буква д), буква е) и буква ж), подточка i) от Директива 2011/61/ЕС, повече от една държава членка може да бъде считана за възможна референтна държава членка на лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), със седалище извън ЕС (от трета държава), което желае да управлява алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) от ЕС и/или предлага АИФ, управлявани от него в Съюза. В тези случаи ЛУАИФ от трета държава трябва да подаде искане до компетентните органи на тези държави членки, за да определи своята референтна държава членка. Искането следва да бъде придружено от съответната информация и документи, необходими за определяне на референтна държава членка за това ЛУАИФ.Съответните компетентни органи следва да приемат общо решение за определяне на референтна държава членка.За целта трябва да бъде установена процедура, която съответните компетентни органи да следват при определянето на референтна държава членка. Въпреки че компетентните органи на съответните държави членки носят съвместна отговорност за определянето на референтна държава членка, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), установен с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), следва да гарантира, че всички възможни референтни държави членки участват надлежно в процеса на вземането на това решение и следва да подпомага постигането на договореност.

(2)

Процедурата за определяне на референтна държава членка се различава от процедурата за кандидатстване за паспорт по Директива 2011/61/ЕС. След като бъде определена референтната държава членка, съответното ЛУАИФ от трета държава трябва да кандидатства за разрешително пред компетентния орган на тази държава членка, като следва същата процедура и при спазване на същите условия, с които трябва да се съобразят ЛУАИФ по членове 7 и 8 от Директива 2011/61/ЕС.

(3)

Директива 2011/61/ЕС задължава държавите членки, считано от 22 юли 2013 г., да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които се транспонира директивата. Без да се засяга делегираният акт, изискван по член 67, параграф 6 от Директива 2011/61/ЕС, прилагането на настоящия регламент следователно се отлага за същата дата.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

а)

указване на държавите членки, в които са установени АИФ, управлявани от ЛУАИФ от трета държава;

б)

указване на държавите членки, в които ЛУАИФ от трета държава управлява активи;

в)

сумите на активите, управлявани от ЛУАИФ от трета държава в различните държави членки.

а)

указване на държавата членка, в която е установен АИФ, управляван от ЛУАИФ от трета държава;

б)

указване на държавата членка, в която ЛУАИФ от трета държава, възнамерява да предлага АИФ.

а)

указване на държавите членки, в които са установени АИФ, управлявани от ЛУАИФ от трета държава;

б)

описание на маркетинговата стратегия, с която може да се докаже намерението на ЛУАИФ от трета държава да предлага един или няколко АИФ в дадена държава членка или в няколко държави членки и да разработи ефективен маркетинг в определени държави членки, като се указва най-малко следното:

16.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/6

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

16.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/8

(1)

В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че вносното мито за продукти под кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00 е равно на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)

В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляването на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за внос на посочените продукти.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 642/2010 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти по кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00, е дневната представителна вносна цена CIF, определена по метода, посочен в член 5 от същия регламент.

(4)

Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 16 май 2013 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне.

(5)

С оглед на необходимостта да се осигури прилагането на дадената мярка възможно най-бързо след предоставянето на актуализираните данни, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

16.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/11

(1)

С писмо от 22 юни 2010 г. Надзорният орган на ЕАСТ („Надзорният орган“) получи жалба от исландското дружество за операции с ценни книжа H.F. Verðbréf hf., в която се твърди, че през март 2009 г. Министерството на финансите на Исландия е предоставило неправомерна държавна помощ в полза на инвестиционните банки Saga Capital и VBS чрез преобразуване на краткосрочен дълг с Централната банка на Исландия („ЦБИ“) в дългосрочни заеми при преференциални условия. Писмото беше получено и регистрирано от органа на 7 юли 2010 г. (дело № 563424).

(2)

След като получи съответната информация от исландските органи и след като обсъди делото с тях по време на среща, провела се на 6 юни 2011 г. (2), с Решение № 363/11/COL от 23 ноември 2011 г. Органът реши да открие официалната процедура по разследване относно държавната помощ за три исландски инвестиционни банки под формата на разсрочени заеми при преференциални условия (3). С това решение Органът прикани заинтересованите страни да представят своите мнения. С писмо от 21 февруари 2012 г. (факт № 625875) исландските органи представиха на Органа своето становище относно Решение № 363/11/COL.

(3)

През юни 2012 г. Органът получи информация от жалбоподателя H.F. Verðbréf hf. относно процеса на ликвидация на Saga Capital hf. (факт № 641907). Освен това Органът получи информация по този въпрос от други източници и следеше отблизо процеса на ликвидация на инвестиционните банки, предмет на Решение № 363/11/COL.

(4)

Мерките, които бяха подложени на предварителна оценка в Решение № 363/11/COL на Органа, са свързани със схемата на ЦБИ за обезпечени заеми и отпускане на ценни книжа. В ролята си на централна банка и кредитор от последна инстанция и в съответствие с паричната политика на други централни банки ЦБИ предоставя на финансовите предприятия краткосрочни кредитни механизми под формата на обезпечени заеми (4) в съответствие със съответните разпоредби, включени в правилника на ЦБИ. През 2007 и 2008 г. отпускането на обезпечените заеми постоянно нараства и ЦБИ се превръща в основен източник на ликвидност за финансовите предприятия. Към момента на финансовия срив на трите исландски търговски банки през октомври 2008 г. ЦБИ вече е натрупала значителни вземания спрямо национални финансови предприятия, които са гарантирани с различни видове обезпечения.

(5)

В резултат на банковия срив стойността на обезпечението намалява и става ясно, че ЦБИ е понесла загуби вследствие на нездрави обезпечения. След като парламентът дава своето разрешение, през януари 2009 г. Министерството на финансите и ЦБИ сключват споразумение, съгласно което ЦБИ ще прехвърли част от вземанията си по обезпечени заеми спрямо финансови предприятия, заедно с базовите ценни книжа, на Министерството на финансите. През февруари 2010 г. министерството и ЦБИ се договарят вземанията, прехвърлени по-рано от ЦБИ на министерството, да бъдат прехвърлени обратно на Eignarhaldsfélag Seðlabanka Íslands (ESÍ), създадено неотдавна холдингово дружество на ЦБИ, на намалена цена, считано от 31 декември 2009 г.

(6)

Службата за управление на държавния дълг (GDM), която е под управлението на ЦБИ, предлага механизми за отпускане на заеми на първичните дилъри на държавни ценни книжа. Целта на отпускането на ценни книжа е да се подобри функционалността на пазара и да се запази ликвидността на пазара за серии от облигации, който службата GDM изгражда. Ценните книжа, които GDM приема като обезпечение за държавните облигации и полици, включват всички държавни облигации и ипотечни референтни облигации, търгувани по електронен път на вторичния пазар. В зависимост от критериите, определени в механизма, може да се приемат и други ценни книжа, търгувани по електронен път. Лихвеният процент по тези заеми се основава на лихвения процент по репо сделките на ЦБИ. Максималната продължителност на договора е 28 дни (5).

(7)

През март 2009 г. Министерството на финансите сключва споразумения за преобразуване на заеми със Saga Capital Investment Bank hf., VBS Investment Bank hf. и Askar Capital Investment Bank hf. Всички споразумения са сключени при подобни условия. Размерът на заемите се основава на уреждането на съответните задължения през декември 2008 г. Условията за изплащане на заемите са идентични за Saga и VBS. Те трябва да бъдат изплатени през следващите седем години с индексиране и при годишна лихва от 2 %. Условията за изплащане на заема за Askar Capital са сходни с изключение на това, че годишният лихвен процент е 3 %. Общата номинална сума на дълга, който може да бъде съотнесен към трите инвестиционни банки към момента на издаване на дългосрочните облигации, е 52,4 млрд. ISK (6).

(8)

Горепосочените мерки се основават на предложенията на работна група, която на 20 януари 2009 г. изпрати меморандум до министъра на финансите за преструктурирането на дълга, дължим от финансови предприятия вследствие на механизмите за обезпечени заеми с ЦБИ. Меморандумът се основава на информация по отношение на финансовите предприятия и тяхната способност за погасяване на дълга. Съгласно този меморандум в резултат на последиците от финансовия срив в Исландия съответните финансови предприятия не са били в състояние да изплатят задълженията си към ЦБИ в пълен размер. В меморандума на работната група на министъра се посочва също, че по онова време всички исландските органи са били заети с опити да поддържат националната финансова система на страната работеща и да защитават интересите на вложителите. При отчитане на този факт и някои други съображения е било сметнато за необходимо да се предприемат определени мерки с цел да се гарантира, че предприятията ще бъдат в състояние да изплатят своите дългове.

(9)

Според исландските органи решението относно реда и условията за лихвата не е било съсредоточено върху това каква би следвало да бъде справедливата и нормалната възвръщаемост на собствения капитал, тъй като предварително е било ясно, че е малко вероятно разглежданите предприятия да възстановят изцяло въпросните задължения. Вместо това работната група се е съсредоточила върху определянето на лихвен процент, който е достатъчно висок, за да е от значение за въпросното предприятие, но не до такава степен, че да изключва възможността за изплащане на дълга, като по този начин се премахва стимулът за тези предприятия да преструктурират своите финанси.

(10)

Въпреки това исландските органи определят някои условия за преобразуването на дълга. Съгласно тези условия длъжникът не може inter alia да изплаща дивиденти, освен при съответното авансово плащане по заемите; длъжникът не може да поема значими рискови задължения, които превишават 20 % от собствения капитал (капиталова адекватност); всички премии за служителите на длъжниците следва да бъдат умерени, длъжниците са задължени да гарантират на кредитора представянето на подробни тримесечни доклади за своите дейности и съотношенията за капиталова адекватност на длъжниците не трябва да спадат под 10 %. В случай че ликвидната позиция на длъжниците се окаже неприемлива според ЦБИ или техните съотношения за капиталовата адекватност намалеят под 10 %, заемодателят може да изиска непогасените суми по заемите заедно с лихвите и други съответни разходи да се преобразуват в собствен капитал. Целта на тези условия е била да се увеличи вероятността за пълно изплащане на заемите и по този начин да се защити интересът на Министерството на финансите.

(11)

По-подробно описание на мерките може да се намери в Решение № 363/11/COL на Органа (7).

(12)

Исландските органи са на мнение, че мярката преследва две цели: първо, тя е опит за гарантиране на съществените по размер интереси на държавата, като се постигне максимална събираемост на вземанията на Министерството на финансите; и второ, на финансовите предприятия да се предостави известна свобода и възможност да разрешат проблемите си и да преодолеят трудностите.

(13)

Мерките са се основавали на разрешението на исландския парламент в параграф 7.20 от допълнителния държавен бюджет за 2008 г., с което министърът на финансите получава правомощия от името на Министерството на финансите да закупи от Централната банка на Исландия търговски ценни книжа, които са били заложени в полза на банката като обезпечение на заеми, както и да уреди тези вземания по възможно най-подходящ начин.

(14)

Както беше посочено по-горе, получателите на гореспоменатите мерки са Saga Capital Investment Bank hf., VBS Investment Bank hf. и Askar Capital Investment Bank hf. По подробно описание на тримата получатели и на последващите развития по отношение на техните операции може да бъде намерено в раздели 2.5 и 2.6 от Решение № 363/11/COL на Органа.

(15)

В Решение № 363/11/COL Органът направи предварителна оценка дали мерките на Министерството на финансите за преобразуване на краткосрочни вземания в дългосрочни заеми при преференциални условия са съвместими с разпоредбите за държавна помощ в Споразумението за ЕИП. Тъй като обаче намесата на държавата като основен кредитор на засегнатите предприятия е свързана с предходни мерки, а именно с обезпечените заеми и отпускането на ценни книжа на ЦБИ, беше необходимо да се провери дали тези мерки евентуално са представлявали държавна помощ.

(16)

Поради тази причина Надзорният орган започна своята оценка с анализ на краткосрочните обезпечени заеми за финансови предприятия на ЦБИ. Исландските органи подчертават, че въпросните краткосрочни кредитни механизми са били част от обичайната парична политика и мерките на финансовия пазар на ЦБИ и от обичайното управление на правителствения дълг на държавната хазна. Органът не оспорва факта, че тези мерки са били част от монетарната политика и политиката за управление на държавния дълг и че те са били основани на съответните правила (8). Мерките са предприети по инициатива на съответните финансови предприятия и по онова време ЦБИ не разчитала на подкрепата на държавата под формата на насрещна гаранция. Следователно Органът стигна до заключението, че краткосрочните обезпечени заеми за финансови предприятия на ЦБИ и краткосрочните кредитни механизми на Министерството на финансите не включват държавна помощ.

(17)

Въпреки това според предварителното заключение на Органа споразуменията за преобразуване на заеми на Министерството на финансите са равносилни на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В решението за откриване на официална процедура по разследване бяха установени следните аспекти:

(18)

Освен това Органът изрази съмнения, че държавната помощ може да се счита за съвместима със Споразумението за ЕИП. Исландските органи се позоваха на чл. 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП и на насоките за помощ за оздравяване и преструктуриране на Органа в подкрепа на своето твърдение, че мярката е съвместима със Споразумението. Исландските органи обаче не представиха доказателства в подкрепа на оценката на съвместимостта на мярката по член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП или временните насоки на Органа за мерките за държавна помощ при финансовата криза. Органът подчерта, че временните правила за помощта за финансови предприятия съдържат изискване за ограничаването на помощта до необходимия минимум, възвръщането на дългосрочната жизнеспособност на банката и предпазни мерки срещу неправомерното нарушаване на конкуренцията. По-специално в насоките се установяват правила за гарантиране на подходящо възнаграждение за държавна рекапитализация (10). Изглежда, че в условията за изплащане на заемите, предоставени от държавата, тези принципи не са взети предвид. Кредитите са били отпуснати с погасителен период от седем години, с индексиране и при фиксирани лихвени проценти от 2 % годишно, което е много под равнището на пазарните лихвени проценти, и без да е предвидено повишаване на лихвените проценти, с което да се насърчи изплащането на държавния капитал. С оглед на това Органът стигна до заключението, че тези кредитни условия не са в съответствие с насоките на Органа за държавна помощ.

(19)

Становището на исландските органи се основава на тяхното мнение, че мерките са съвместими със Споразумението за ЕИП. Според тях мерките не са селективни, тъй като обстоятелствата при трите инвестиционни банки са били уникални и други банки, като например Straumur, SPB и SPRON, не са били в същото положение както трите инвестиционни банки. Някои от останалите банкови институции вече са били в неизпълнение на своите задължения спрямо своите кредитори към момента на изготвянето на споразуменията за преобразуване на заеми и положените от тях усилия за оздравяване са били толкова съществени, че преобразуването на дългове към ЦБИ не би било съществен фактор в процеса на тяхното финансово преструктуриране. Освен това исландските органи твърдят, че техните решения за преобразуване на заемите са били в съответствие с принципа за частния кредитор, тъй като всеки кредитор, който се намира в същото положение като исландската държава по онова време, би действал по същия начин.

(20)

Освен това исландските органи предоставиха информация за сегашното състояние на трите инвестиционни банки и развитията, които са настъпили, след като Органът публикува Решение № 363/11COL (11).

(21)

Предвид факта, че след публикуването на Решение № 363/11/COL тримата получатели са прекратили цялата си стопанска дейност, и като се позоваха на установените практики от Европейската комисия и Органа да се стремят към определяне на мерките в контекста на съответните обстоятелства и като се оценява тяхната съвместимост (12), исландските органи настояха, че Органът няма основание да продължи да се занимава с този въпрос.

(22)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията между договарящите се страни, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(23)

Следователно, за да бъдат определени като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мерките трябва да включват безвъзмездни средства от държавата или чрез държавни ресурси, да предоставят предимство на предприятието, на което са предоставени, да бъдат селективни, да нарушават конкуренцията и за заплашват да нарушат търговията между договарящите се страни.

(24)

Както беше вече посочено, в Решение № 363/11/COL Органът достигна до предварително заключение, че оценяваните мерки, т.е. преобразуването на краткосрочни кредитни механизми в дългосрочни заеми, отговарят на критериите, посочени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, и следователно представляват държавна помощ. Освен това няма никакво основание да се предположи, че мерките са съвместими с общите разпоредби за държавна помощ в Споразумението за ЕИП или пък с временните насоки на Органа за мерките за държавна помощ при финансовата криза. В хода на разследването Органът не получи информация, която да промени това предварително становище. Нещо повече, Органът не е бил уведомен от исландските органи за мерките за помощ, които са предмет на решението за откриване, преди тяхното изпълнение. Следователно те не са спазили задължението за уведомяване съгласно част I, член 1, параграф 3 от протокол 3. Изпълнението на тези мерки за помощ е следователно неправомерно. Въпреки това Органът трябва да прецени дали е налице основание за предприемане на по-нататъшни действия по този въпрос.

(25)

Както се отбелязва в Решение № 363/11/COL, още през 2007 г. Askar Capital Investment Bank hf. претърпява значителни загуби от своите инвестиции в структурирани кредитни (високорискови ипотечни) продукти, които имат като базови активи ипотечни кредити в САЩ. През юни 2010 г. банката е изправена дори пред още по-големи трудности, когато Върховният съд на Исландия постановява, че кредитите в чуждестранна валута са неправомерни. Накрая, на 14 юли 2010 г. банката е обявена в несъстоятелност и изкупена от органа за финансов надзор („FME“) в един и същ ден. Съгласно информация, предоставена на Органа по-късно, понастоящем банката е в процес на ликвидация и вече е прекратила стопанската си дейност.

(26)

Както се посочва също в Решение 363/11/COL, след неуспешните преговори между банката и нейните акционери и кредитори финансовото състояние на VBS Investment Bank hf. съществено се влошава, а през 2010 г. кредиторите на банката преустановяват всички преговори. С решение от 3 март 2010 г. FME назначава временен съвет на директорите на VBS и с решение на Районния съд на Рейкявик на 9 април 2010 г. е започната процедура по ликвидация на VBS в съответствие с член 101 от Закон № 161/2002 за финансовите предприятия. Оперативният лиценз на банката е отнет, тъй като банката е в процес на ликвидация.

(27)

Оперативният лиценз на Saga Capital е отнет с решение на FME от 28 септември 2011 г. Впоследствие FME поиска започването на процедура по ликвидация на Saga Capital и назначаването на ликвидационен съвет. С решение от 16 май 2012 г. Районният съд на Североизточна Исландия уважи исканията на FME и обяви, че трябва да започне процедура по ликвидация на Saga Capital. На 14 юни 2012 г. Върховният съд на Исландия потвърди това решение. Решението на FME да отнеме оперативния лиценз на Saga Capital беше потвърдено с решение на Районния съд на Рейкявик от 5 март 2012 г. Решението на Районния съд на Рейкявик беше обжалвано пред Върховния съд. Въпреки това банката прекрати всички лицензирани операции с оглед на факта, че нейният оперативен лиценз като финансова институция е отнет.

(28)

Следователно е ясно, че понастоящем въпросните три инвестиционни банки са прекратили всякаква стопанска дейност, техните оперативни лицензи са отнети, понастоящем те са обект на процедура по ликвидация, като крайният срок за предявяване на вземания срещу собствеността на банките е изтекъл (13). Ако на инвестиционните банки е била предоставена държавна помощ, тя вече не произвежда неблагоприятен ефект, а ако е била предоставена неправомерна помощ, възстановяването на тази помощ би било невъзможно. При тези обстоятелства решение на Органа относно определянето на съответните мерки като държавна помощ и тяхната съвместимост със Споразумението за ЕИП не би имало ефект на практика (14).

(29)

Следователно продължаването на официалната процедура по разследване, открита в съответствие с част I, член 1, параграф 2 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, е лишено от полезно действие,

16.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/s3