(1)

В Директива 2010/40/ЕС се изисква Комисията да приема делегирани актове по отношение на спецификациите, необходими за гарантиране на съответствието, оперативната съвместимост и непрекъснатостта за внедряването и експлоатацията на интелигентните транспортни системи (ИТС).

(2)

Съгласно член 3, буква г) от Директива 2010/40/ЕС хармонизираното предоставяне на оперативно съвместима система „eCall“ в целия ЕС представлява приоритетно действие. По тази причина Комисията следва да приеме необходимите спецификации в тази област.

(3)

В член 26 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (2) се изисква обажданията към единния европейски номер за спешни повиквания 112 да се приемат и обработват по начин, който е най-подходящ за националната организация на аварийните системи, включително центровете за приемане на спешни повиквания (PSAP).

(4)

Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Въвеждане на система“ (3) предвижда нови регулаторни мерки за ускоряване на внедряването на услуга за спешни повиквания от автомобили в Съюза. Една от предложените мерки е да се направи задължително необходимото модернизиране на инфраструктурата на центровете за приемане на спешни повиквания, необходима за безпроблемното приемане и обработване на повиквания от системата eCall.

(5)

В Препоръка 2011/750/ЕС на Комисията (4) относно подкрепата за обхващаща целия ЕС услуга eCall в електронните съобщителни мрежи за предаване от превозни средства на спешни повиквания на телефонен номер 112 (еCall) се препоръчва държавите членки да посочват центъра за приемане на спешни повиквания, към който да бъдат пренасочвани повикванията от системата eCall, както и да гарантират, че операторите на мобилни мрежи обработват повикванията от системата правилно.

(6)

Очаква се чрез намаляване на времето за реагиране от страна на службите за спешно реагиране оперативно съвместимата система eCall в целия ЕС да намали броя на смъртните случаи в Съюза, както и степента на сериозност на нараняванията вследствие на пътнотранспортни произшествия.

(7)

От оперативно съвместимата система eCall в целия ЕС се очаква също така да доведе до икономии за обществото чрез подобряване на управлението на произшествия, както и чрез намаляване на задръстванията по пътищата и вторичните произшествия.

(8)

Обработката на лични данни в контекста на обработване на повиквания от системата eCall от центровете за приемане на спешни повиквания, службите за спешно реагиране и партньорите им се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (5) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните съобщения (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (6). Държавите членки гарантират, че това съответствие се доказва с помощта на националните органи за защита на данните или по време на предварителни контролни процедури, като например предварителни уведомления или последващи проверки, например в хода на жалби и разследвания.

(9)

Оперативно съвместимата услуга за спешни повиквания в целия ЕС следва препоръките, направени от Работната група за защита на личните данни по член 29, съдържащи се в работен документ относно защитата на данните и последиците за неприкосновеността на личния живот към инициативата eCall, приет на 26 септември 2006 г. (1609/06/EN — WP 125). Превозните средства, разполагащи с вградено оборудване за системата eCall, няма да са проследими в нормалното им работно състояние. Минималният набор от данни, изпратени от оборудването за системата eCall, вградено в автомобила (т.е. когато е подаден сигнал), съдържа минималната информация, необходима за съответното обработване на спешните повиквания.

(10)

Без да се засягат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, когато внедряват инфраструктурата на центровете за приемане на спешни повиквания от системата eCall, държавите членки вземат под внимание работния документ относно защитата на данните и последиците за неприкосновеността на личния живот към инициатива eCall, приет от работната група по член 29 на 26 септември 2006 г. (1609/06/EN — WP 125).

(11)

От съществено значение е всички държави членки да разработят общи технически решения и практики за предоставянето на услуги за спешно повикване. Разработването на общи технически решения следва да се осъществи по-специално чрез европейските организации за стандартизация, с цел да се улесни въвеждането на услугата eCall, да се гарантира оперативната съвместимост и непрекъснатостта на услугата на цялата територия на Съюза и да се намалят разходите по нейното внедряване за Съюза като цяло.

(12)

Европейските организации по стандартизация (ETSI и CEN) са разработили общи стандарти за въвеждането на общоевропейската услуга за спешни повиквания, която се посочва в настоящия регламент.

(13)

На инфраструктурите, които вече са внедрени, следва да бъде предоставено достатъчно време за модернизация, поради което за тях регламентът следва да започне да се прилага 12 месеца след влизането му в сила,

а)

„служба за спешно реагиране“ означава призната от държавата членка служба, която оказва непосредствена и бърза помощ в ситуации, по-специално, на пряка заплаха за човешкия живот, за здравето и сигурността на индивида или на обществото, за частната или обществената собственост или околната среда в съответствие с националното законодателство;

б)

„център за приемане на спешни повиквания“ (PSAP) означава физическото място, в което постъпват спешните повиквания и за което отговаря държавен орган или частна организация, призната от властите на съответната държава членка;

в)

„най-подходящ център за приемане на спешни повиквания“ означава център, който приема спешните повиквания от даден регион или спешните повиквания от даден вид;

г)

„център за приемане на спешни повиквания по системата eCall“ означава предварително определен от властите най-подходящ център за приемане на спешни повиквания, който пръв да приема и обработва повиквания от системата eCall;

д)

„оператор на център за приемане на спешни повиквания от системата eCall“ означава лице в центровете за приемане на спешни повиквания от системата eCall, което приема и/или обработва спешните повиквания;

е)

„служба партньор“ е публична или частна, призната от националните органи организация, която играе роля при обработването на произшествия, свързани с eCall (напр. автомобилен превозвач, служба за пътна помощ);

ж)

„бордово оборудване“ означава оборудване, вградено в превозното средство, което предоставя или има достъп до записаните в автомобила данни, необходими за извършване на операция в системата eCall чрез обществена мобилна безжична съобщителна мрежа;

з)

„eCall“ (посочена в Директива 2010/40/ЕС като „оперативно съвместима система „eCall“ в целия ЕС“) означава спешно повикване от превозно средство на номер 112, направено автоматично чрез задействане на бордовите датчици на превозното средство или чрез ръчно набиране, което чрез мобилните безжични съобщителни мрежи пренася стандартизиран минимален набор от данни и осигурява звуков канал за връзка между превозното средство и центъра за приемане на спешни повиквания от системата eCall;

и)

„операция в системата eCall“ означава осъществяването на мобилна безжична съобщителна връзка през публична безжична съобщителна мрежа и предаването на минимален набор от данни от превозно средство на център за приемане на спешни повиквания от системата eCall, както и осигуряването на звуков канал за връзка между превозното средство и същия център за приемане на спешни повиквания;

й)

„минимален набор от данни“ означава информацията, която трябва да бъде изпратена на обществения център за приемане на спешни повиквания, определена съгласно стандарта „Пътнотранспортни телематични системи — eSafety — минимален набор от данни за системата eCall“ (EN 15722), която се изпраща на центъра за приемане на спешни повиквания от системата eCall;

к)

„идентификационен номер на превозното средство“ (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозното средство от производителя, за да гарантира правилното разпознаване на всяко превозно средство, както е посочено в стандарт ISO 3779;

л)

„мобилна безжична далекосъобщителна мрежа“ означава безжична далекосъобщителна мрежа с хомогенно прехвърляне на сигнала между точките за достъп до мрежата;

м)

„обществена мобилна безжична далекосъобщителна мрежа“ означава мобилна безжична далекосъобщителна мрежа на разположение на обществеността в съответствие с Директива 2002/22/ЕО и Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7);

н)

„авариен контролен център“ означава съоръжение, използвано от една или повече служби за спешно реагиране за обработване на спешни повиквания;

о)

„минимален набор от данни в необработено състояние“ означава предадения минимален набор от данни преди да бъдат представени в разбираем вид на оператора на центъра за приемане на спешни повиквания от системата eCall.

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда, че добавките за използване при храненето на животните подлежат на разрешаване, и се уреждат основанията и процедурите за издаване на разрешително.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за нова употреба на препарат от Bacillus subtilis (ATCC PTA-6737). Посоченото заявление беше придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на нова употреба на микроорганизма Bacillus subtilis (ATCC PTA-6737) като фуражна добавка за отбити прасенца и отбити животни от семейство свине (Suidae), различни от домашни свине (Sus scrofa domesticus), който следва да бъде класифициран в категорията добавки „зоотехнически добавки“.

(4)

Използването на препарат от Bacillus subtilis (ATCC PTA-6737) беше разрешено за десет години за пилета за угояване с Регламент (ЕС) № 107/2010 на Комисията (2), както и за пилета, отглеждани за кокошки носачки, патици за угояване, пъдпъдъци, фазани, яребици, токачки, гълъби, гъски за угояване и щрауси с Регламент за изпълнение (ЕС) № 885/2011 на Комисията (3).

(5)

В становището си от 25 април 2012 г. (4) Европейският орган за безопасност на храните („органът“) потвърди предишното си заключение, че при предлаганите условия на употреба препаратът от Bacillus subtilis (ATCC PTA-6737) се счита за безопасен за всички животински видове, за консуматорите на продукти от всякакви видове животни, на които се дава добавката, и за околната среда. Въпреки че три проведени от заявителя опита показаха поне един значително подобрен параметър в сравнение с контролните групи, органът не беше в състояние да определи минимална ефективна доза, както беше предложено от заявителя, поради наличието на противоречиви резултати при различните изследвани нива на дозиране. Два от опитите показаха значителни подобрения при доза 1 × 107 CFU/kg фураж, но не и при доза 5 × 107 CFU/kg фураж. Органът не счита, че са необходими специфични изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

Оценката на препарата от Bacillus subtilis (ATCC PTA-6737) показва, че условията за разрешаване, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно посоченото в приложението към настоящия регламент.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

Решение 2003/135/ЕО на Комисията от 27 февруари 2003 г. за одобрение на плановете за ликвидирането на класическата чума по свинете и за спешно ваксиниране на дивите свине срещу класическата чума по свинете в Германия, във федералните щати на Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия, Рейн-Пфалц и Саарската област (2), Решение 2004/832/ЕО на Комисията от 3 декември 2004 г. за одобрение на плановете за ликвидирането на класическата чума по свинете и за спешно ваксиниране на дивите свине срещу класическата чума по свинете във Vosges (Франция) (3) и Решение 2005/59/ЕО на Комисията от 26 януари 2005 г. за одобрение на плановете за ликвидирането на класическата чума по дивите свине и за спешно ваксиниране на дивите свине срещу класическата чума по свинете в Словакия (4) бяха приети, след като бе потвърдено наличието на класическа чума по дивите свине в някои райони съответно на Германия, Франция и Словакия. С тези решения за посочените държави членки бяха одобрени планове за ликвидирането на класическата чума по свинете и за спешно ваксиниране на дивите свине срещу класическата чума по свинете.

(2)

С Решение за изпълнение 2012/761/ЕС на Комисията от 30 ноември 2012 г. за одобряване за 2013 г. на представените от държавите членки годишни и многогодишни програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на някои болести по животните и зоонози и за одобряване на финансовото участие на Съюза в тези програми (5) се одобряват, inter alia, програмите за контрол и мониторинг на класическата чума по свинете, представени от Германия и Словакия.

(3)

През 2011 г. Франция и Словакия информираха Комисията и държавите членки за благоприятното положение във връзка с класическата чума по свинете на тяхната територия. Предоставената информация показва, че класическата чума по свинете е била ликвидирана успешно при дивите свине в засегнатите райони на посочените държави членки. Освен това през 2012 г. Германия информира Комисията и държавите членки, че класическата чума по свинете е била ликвидирана успешно при дивите свине в засегнатите райони на посочената държава членка.

(4)

Съгласно информацията, предоставена от Франция, Германия и Словакия, спешното ваксиниране на дивите свине срещу класическата чума по свинете е преустановено. Освен това в районите, засегнати от болестта, продължава да се поддържа висока степен на контролен мониторинг като част от програмите, одобрени с Решение за изпълнение 2012/761/ЕС. Поради това мерките, предвидени в плановете за ликвидирането на класическата чума по свинете и за спешно ваксиниране на дивите свине срещу класическата чума по свинете, одобрени за посочените държави членки, не са необходими повече.

(5)

Поради това с цел постигане на яснота и съгласуваност на законодателството на Съюза решения 2003/135/ЕО, 2004/832/ЕО и 2005/59/ЕО следва да бъдат отменени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

(1)

Т-2 токсинът и HT-2 токсинът са микотоксини, които се произвеждат от различни гъби от рода Fusarium. Т-2 токсинът се метаболизира бързо до голям брой продукти, като НТ-2 токсинът е един от основните метаболити.

(2)

По искане на Комисията експертната група по замърсителите в хранителната верига (CONTAM) към Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие становище относно рисковете за здравето на животните и за общественото здраве, свързани с наличието на Т-2 токсин и HT-2 токсин в храните и фуражите (1).

(3)

CONTAM определи обща приемлива дневна доза (ПДД) от 100 ng/kg телесно тегло общо за Т-2 токсин и НТ-2 токсин. Оценките въз основа на съществуващите данни относно наличието показват, че хроничната експозиция на човека общо и на двата токсина Т-2 и НТ-2 чрез храната е под ПДД за населението от всички възрастови групи и следователно не представлява непосредствена заплаха за здравето.

(4)

Що се отнася до риска за здравето на животните, CONTAM стигна до заключението, че настоящата експозиция на Т-2 токсин и HT-2 токсин, определена в оценките, е малко вероятно да бъде заплаха за здравето на преживните животни, зайците и рибата. По отношение на свинете, птиците, конете и кучетата оценките за експозицията на Т-2 токсин и HT-2 токсин показват, че рискът от неблагоприятни последици за здравето е малък. Котките са сред най-чувствителните животински видове. Поради ограничените данни и тежките неблагоприятни последици за здравето при ниски дози не бе възможно да се установи ниво без наблюдаван неблагоприятен ефект (NOAEL), нито най-ниска доза, при която се наблюдава неблагоприятен ефект (LOAEL). Поради това настоящата препоръка не се прилага по отношение на храните за котки, за които ще бъдат определени по-строги мерки.

(5)

Освен това CONTAM стигна до извода, че пренасянето на Т-2 токсина и НТ-2 токсина от фуражите към хранителните продукти от животински произход е ограничено и следователно допринася в незначителна степен за експозицията на човека.

(6)

Имайки предвид заключенията от научното становище, както и големите разлики през различните години в честотата на случаите на наличие на Т-2 токсин и HT-2 токсин, е целесъобразно да бъдат събрани повече данни за T-2 токсин и HT-2 токсин в зърнено-житните култури и зърнените продукти, както и повече информация за въздействието на преработката на храната (напр. готвене) и агрометеорологичните фактори за наличието на Т-2 токсин и HT-2 токсин. Освен това е необходима повече информация за различните фактори, които водят до относително високи нива на T-2 токсин и НТ-2 токсин в зърнено-житните култури и зърнените продукти, въз основа на която да се определят мерки за предотвратяване или намаляване на наличието на Т-2 токсин и НТ-2 токсин в зърнено-житните култури и зърнените продукти. Необходими са проучвания, чрез които да се събере информация за факторите, водещи до относително високи нива на T-2 токсин и НТ-2 токсин в зърнено-житните култури и зърнените продукти, както и за въздействието, което оказва преработката на фуражите и храните. Наличните данни показват, че в ориза и продуктите от ориз няма наличие на Т-2 токсин и НТ-2 токсин или равнището им е много ниско, поради което е целесъобразно тези продукти да бъдат изключени от приложното поле на настоящата препоръка.

(7)

Резултатите от наблюдението на зърнено-житните култури и зърнените продукти ще се използват за оценка на промените и тенденциите при експозицията на хората и животните на Т-2 токсин и НТ-2 токсин. Следователно е целесъобразно да се използват методи за анализ, които са достатъчно чувствителни.

(8)

С цел формулирането на насоки относно това в кои случаи да се провеждат тези проучвания, е целесъобразно да се предвидят ориентировъчни стойности, над които е необходимо да се провеждат проучвания. За определянето на тези ориентировъчни стойности бяха използвани данните от базата данни на ЕОБХ относно честотата на случаите, в които токсините се срещат. Възможността за проследяване е от съществено значение за провеждането на проучванията.

(9)

През 2015 г. следва да се направи оценка на информацията, събрана съгласно настоящата препоръка. Данните от наблюдения, получени в резултат на настоящата препоръка, ще допринесат и за по-добро разбиране на разликите в честотата на случаите на наличие на токсините през различните години, наличието им в широк кръг зърнени продукти, факторите, водещи до по-високите им равнища, както и за определяне на мерките, които могат да бъдат предприети за предотвратяване на наличието на Т-2 токсин и НТ-2 токсин или тяхното намаляване, включително с помощта на агрометеорологични фактори и преработка,