(1)

В дял 2, глава III, раздел 1 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията от 14 декември 2001 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и за откриване на тарифни квоти (2) се определят правилата за управление на квотите за внос от някои трети държави, изброени в приложение III, част Б към цитирания регламент. Тези правила предвиждат издаване на лицензия за внос при представяне на съответния сертификат „Inward Monitoring Arrangement“ (IMA 1).

(2)

Опитът във връзка с управлението на тарифните квоти за сирене с произход от Нова Зеландия (квотни номера 09.4514 и 09.4515) показа, че също толкова ефективно управление на тези квоти може да се постигне чрез система, свързана с по-малка административна тежест за вносителите и за издаващите лицензии органи на държавите членки. Съгласно тази система функциите на сертификат IMA 1 за доказване на произхода и допустимостта на стоките при внасянето се запазват, но издаването на лицензии за внос вече не е обвързано с представянето на този сертификат. Поради това е целесъобразно за тези квоти да се прилагат правилата по дял 2, глава I от Регламент (ЕО) № 2535/2001.

(3)

С цел да не се допусне спекулация, като същевременно се гарантира максимално усвояване на тарифните квоти за сирене с произход от Нова Зеландия, заявленията за лицензии следва да бъдат ограничени до 25 % от съответните налични квоти.

(4)

Като се имат предвид сезонният характер на млекопроизводството в Нова Зеландия, развитието на цените и времето, необходимо за транспортиране на съответните продукти до Съюза, целесъобразно е да се предвиди трети кръг за разпределяне на лицензиите за внос за квотите, посочени в приложение I, част К и приложение III, част А, който да се провежда през септември.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 2535/2001 следва да бъде съответно изменен.

(6)

За да се предостави достатъчно време на заявителите, компетентните органи и държавите членки да се съобразят с новите правила, целесъобразно е тези правила да се прилагат от квотната 2014 година.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

В член 5 се добавя следната буква:

(2)

В член 6 първият параграф се заменя със следния текст:

„В приложение I се определят тарифните квоти, митата, които трябва да се прилагат, максималните годишни количества за внос, периодите на тарифните квоти за внос и тяхното разделяне на подпериоди.“

(3)

В член 13 параграф 2 се заменя със следния текст:

(4)

В член 14 се вмъква следният параграф 1а:

(5)

В член 19 се добавя следният параграф 3:

(6)

В член 34 параграф 4 се заменя със следния текст:

(7)

Член 34а се заменя със следния текст:

(8)

В приложение I се добавя нова част К, чийто текст се съдържа в приложение I към настоящия регламент.

(9)

Приложение III, част А се заменя с текста, който се съдържа в приложение II към настоящия регламент.

(10)

В приложение III, част Б се заличават вписванията относно квотни номера 09.4514 и 09.4515.

(1)

В част А от приложение III към Регламент (ЕО) № 826/2008 на Комисията (2) се посочват данните относно маслиновото масло и трапезните маслини, които държавите членки трябва да изпращат на Комисията за различните пазарни години, както и сроковете за предоставянето на тези данни. В нея се определят и общите правила за изпращане на информация на Комисията от страна на компетентните органи на държавите членки.

(2)

За осигуряване на засилен мониторинг на състоянието на пазара и предвид придобития опит в областта някои от задълженията за уведомяване на държавите членки, предвидени в част А от приложение III към Регламент (ЕО) № 826/2008 следва да бъдат опростени, уточнени, добавени или премахнати.

(3)

За тази цел е необходимо да се добави задължение по отношение на уведомяването за общото използване на маслиновото масло и за складовите запаси в края на пазарната година, и да се премахне задължението относно данните за трапезните маслини.

(4)

Приложение III към Регламент (ЕО) № 826/2008 следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

1)

Буква б) се заменя със следния текст:

2)

буква в) се заменя със следното:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 36/2013 на Комисията (2) се откри постоянна тръжна процедура за внос на захар с кодове по КН 1701 14 10 и 1701 99 10 с намалено мито за пазарната 2012/2013 година.

(2)

Съгласно член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 36/2013 Комисията определя минимално мито или решава да не определи такова за всеки осемцифрен код по КН в зависимост от броя тръжни оферти, получени в отговор на частична покана за участие в търг.

(3)

Въз основа на получените тръжни оферти в отговор на първата частична покана за участие в търг следва да се определи минимално мито за захар, попадаща в кодове по КН 1701 14 10 и 1701 99 10 .

(4)

С цел бързо подаване на сигнал към пазара и гарантиране на ефективно управление на мярката настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(5)

Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател,

(1)

В съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът установява вътрешен пазар.

(2)

В съответствие с член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съветът приема разпоредби за хармонизиране на законодателството относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, в степента, в която такава хармонизация е необходима за осигуряване създаването и функционирането на вътрешния пазар и за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията.

(3)

През 2011 г. Комисията взе под внимание дискусията на всички нива относно допълнително облагане на финансовия сектор. Тази дискусия е израз на желанието да се гарантира, че финансовият сектор поема справедлив и съществен дял от разходите, свързани с кризата, и че в бъдеще ще подлежи на равнопоставено облагане спрямо други сектори, както и на стремежа да се премахнат стимулите за прекомерно рискови дейности на финансовите институции, да се допълнят регулаторните мерки, с които се цели избягване на бъдещи кризи, и да се генерират допълнителни приходи за общите бюджети или за конкретни политически цели.

(4)

В този контекст на 28 септември 2011 г. Комисията прие предложение за Директива на Съвета относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО (1). Основната цел на предложението беше да се осигури правилно функциониране на вътрешния пазар и да се избегне нарушаване на конкуренцията.

(5)

На заседанието на Съвета от 22 юни 2012 г. беше установено, че липсва единодушна подкрепа за предложената от Комисията обща система за данък върху финансовите сделки (ДФС). На заседанието си от 29 юни 2012 г. Европейският съвет заключи, че предложената директива няма да бъде приета от Съвета в разумен срок. На заседанието на Съвета на 10 юли 2012 г. бяха отбелязани оставащите съществени различия в мненията по отношение на необходимостта от създаване на обща система на ДФС на равнището на Съюза и беше потвърдено, че принципът на хармонизирано данъчно облагане на финансовите сделки няма в близко бъдеще да получи единодушна подкрепа в рамките на Съвета.

(6)

При тези обстоятелства единадесет държави-членки, а именно Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Словения и Словакия отправиха искания до Комисията с писма, получени между 28 септември и 23 октомври 2012 г., в които се посочва, че желаят да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на ДФС. Тези държави-членки поискаха обхватът и целите на засиленото сътрудничество да се основават на предложението на Комисията за директива от 28 септември 2011 г. Отбелязана беше по-специално необходимостта от предотвратяване на действия за избягване на данъчно облагане, данъчни нарушения и прехвърляне към други юрисдикции.

(7)

Засиленото сътрудничество следва да осигури необходимата правна уредба за създаването на обща система на ДФС в участващите държави-членки и да гарантира, че са хармонизирани основните данъчни характеристики. Следва, доколкото е възможно, да бъдат избегнати стимулите за данъчен арбитраж и изкривяванията при разпределяне на средствата между финансовите пазари, както и възможностите за двойно данъчно облагане или двойно необлагане, а също и действията за избягване на данъчно облагане.

(8)

Условията, установени в член 20 от ДЕС и в членове 326 и 329 от ДФЕС, са изпълнени.

(9)

На заседанието на Съвета от 29 юни 2012 г. беше посочено, че целта за приемане на обща система за ДФС не може да бъде постигната в разумен срок от Съюза като цяло и това беше потвърдено на заседанието на Съвета от 10 юли 2012 г. Следователно е изпълнено изискването по член 20, параграф 2 от ДЕС, според което засиленото сътрудничество може да бъде установено единствено като крайна мярка.

(10)

Материалноправната област, в която ще се осъществява засиленото сътрудничество — а именно създаването на обща система на ДФС в рамките на Съюза, попада в обхвата на член 113 от ДФЕС и следователно в обхвата на Договорите.

(11)

Засиленото сътрудничество в областта на създаването на обща система на ДФС има за цел да осигури правилното функциониране на вътрешния пазар. Чрез това сътрудничество се избягва едновременното съществуване на различни национални режими, а оттам — ненужното фрагментиране на пазара, както и последващите проблеми под формата на нарушаване на конкуренцията, отклонения в търговията между различните продукти, участници и географски региони, и стимули, насърчаващи стопанските субекти да избягват данъчното облагане чрез операции с ниска икономическа стойност. Тези въпроси са от особено значение във финансовата област, която се отличава с високо мобилни данъчни основи. По този начин засиленото сътрудничество благоприятства осъществяването на целите на Съюза, защитава интересите му и засилва процеса на интеграция в съответствие с член 20, параграф 1 от ДЕС.

(12)

Създаването на обща хармонизирана система на ДФС не е включено в списъка с областите от изключителната компетентност на Съюза, установен в член 3, параграф 1 от ДФЕС. Тъй като тя служи за функционирането на вътрешния пазар, съгласно член 113 от ДФЕС тя попада в обхвата на споделената компетентност на Съюза по смисъла на член 4 от ДФЕС и следователно не е от изключителната компетентност на Съюза.

(13)

Засиленото сътрудничество във въпросната област е в съответствие с Договорите и с правото на Съюза съгласно член 326, първа алинея от ДФЕС. Съгласно член 326, втора алинея от ДФЕС то няма да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социалното и териториалното сближаване, не представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки и не предизвиква нарушения на конкуренцията между тях.

(14)

В съответствие с член 327 от ДФЕС засиленото сътрудничество в съответната област зачита компетентността, правата и задълженията на държавите-членки, които не участват в него. Тази система няма да попречи на неучастващите държави-членки да запазят или да въведат ДФС въз основа на нехармонизирани национални правила. Общата система на ДФС ще определи данъчните права на участващите държави-членки единствено въз основа на подходящи критерии за привързване.

(15)

При изпълнение на всяко от условията за участие, изложени в настоящото решение, и в съответствие с член 328 от ДФЕС засиленото сътрудничество в посочената в решението област е отворено по всяко време за всички държави-членки, желаещи да спазват вече приетите в тази насока актове,

(1)

С писмо, заведено в Генералния секретариат на Комисията на 21 юни 2012 г., Белгия поиска разрешение да въведе специална мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО, която да позволи на Белгия до освободи от данък върху добавената стойност (ДДС) данъчно задължените лица, чийто годишен оборот не надвишава 25 000 EUR. С прилагането на тази мярка въпросните данъчно задължени лица ще се ползват от освобождаване от някои или всички свързани с ДДС задължения, посочени в дял XI, глави 2 — 6 от Директива 2006/112/ЕО.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО с писмо от 13 септември 2012 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Белгия искане. С писмо от 17 септември 2012 г. Комисията съобщи на Белгия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Съгласно член 285 от Директива 2006/112/ЕО държавите членки, които не се възползват от член 14 от Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно данъците върху оборота, структурата и процедурите за прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (2), могат да освободят от облагане данъчно задължени лица, чийто оборот не надвишава 5 000 EUR. Белгия поиска този праг да бъде увеличен на 25 000 EUR.

(4)

Въвеждането на по-висок праг за специалния режим за малките предприятия е мярка за опростяване, която може значително да намали свързаните с ДДС задължения на най-малките предприятия. Специалният режим е незадължителен за данъчно задължените лица.

(5)

В предложението си от 29 октомври 2004 г. за Директива за изменение на Директива 77/388/ЕИО, настояща Директива 2006/112/ЕО, с оглед на опростяване на свързаните с ДДС задължения Комисията включи разпоредби, с които на държавите членки се разрешава да определят таван за годишния оборот за режима на освобождаване от ДДС, като този таван може да бъде до 100 000 EUR или равностойността в национална валута, с възможност за ежегодна актуализация на посочената сума. Представеното от Белгия искане е в съответствие с това предложение.

(6)

Мярката за дерогация ще има само незначително въздействие върху общия размер на данъчните приходи, събирани от Белгия на етапа на крайното потребление, и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

(1)

С писмо, регистрирано в Генералния секретариат на Комисията на 30 юли 2012 г., Словения поиска разрешение да въведе специална мярка за дерогация от член 287, точка 15 от Директива 2006/112/ЕО, с която да се разреши на Словения да освободи от данък върху добавената стойност (ДДС) данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот е не по-висок от 50 000 EUR.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО с писмо от 18 септември 2012 г. Комисията информира другите държави-членки за отправеното от Словения искане. С писмо от 19 септември 2012 г. Комисията уведоми Словения, че разполага с цялата необходима информация, за да разгледа искането.

(3)

Съгласно член 287 от Директива 2006/112/ЕО определени държави-членки, които са се присъединили към Съюза след 1 януари 1978 г., могат да освободят от ДДС данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот e не по-висок от равностойността в национална валута на посочените в същата разпоредба суми по обменния курс в деня на присъединяването им. Словения поиска съответният праг за нея, който е определен на 25 000 EUR съгласно член 287, точка 15, да бъде повишен на 50 000 EUR.

(4)

По-високият праг при специалния режим за малките предприятия е мярка за опростяване, тъй като може значително да намали свързаните с ДДС задължения на малките предприятия. Специалният режим е незадължителен за данъчнозадължените лица.

(5)

В предложението си от 29 октомври 2004 г. за директива за изменение на Директива 77/388/ЕИО, настояща Директива 2006/112/ЕО, с оглед на опростяване на свързаните с ДДС задължения Комисията включи разпоредби, имащи за цел да се позволи на държавите-членки да определят таван на годишния оборот за режима на освобождаване от ДДС, като този таван може да бъде до 100 000 EUR или равностойността в национална валута, с възможност за ежегодна актуализация на посочената сума. Представеното от Словения искане е в съответствие с това предложение.

(6)

Мярката за дерогация ще има само незначително въздействие върху общия размер на данъчните приходи, събирани от Словения на етапа на крайното потребление, и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

(1)

С писмо, заведено в Генералния секритариат на Комисията на 20 април 2012 г., Латвия поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, отнасящи се до лицето — платец на данък върху добавената стойност (ДДС) на данъчната администрация.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 30 и 31 юли 2012 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Латвия искане. С писмо от 2 август 2012 г. Комисията уведоми Латвия, че разполага с пълната информация, необходима според нея за оценка на искането.

(3)

Пазарът на дървен материал в Латвия продължава да бъде доминиран от малки местни дружества и индивидуални доставчици. Естеството на пазара и на действащите на него предприятия е предпоставка за данъчни измами, които трудно могат да бъдат контролирани от данъчните органи. С цел прекратяването на тези данъчни измами в латвийския закон за ДДС беше включена специална разпоредба, която постановява, че при сделки с дървен материал лице — платец на данъка, е данъчно задълженото лице, получател на облагаемата доставка на стоки или услуги. Посочената разпоредба представлява дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО, по силата на който във вътрешната система лице — платец на данъка, е по принцип данъчно задълженото лице, извършващо доставки на стоки или услуги.

(4)

Правната и фактическата обстановка, която обосноваваше прилагането на мярката за дерогация съгласно Решение за изпълнение 2009/1008/ЕС на Съвета от 7 декември 2009 г. за предоставяне на разрешение на Република Латвия да удължи срока на прилагането на мярка за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (2), не се е променила и продължава да съществува. Въз основа на предоставената от Латвия информация е видно, че нивото на риска от измами с ДДС в сектора продължава да е високо. Следователно на Латвия следва да се предостави разрешение да прилага мярката за дерогация за допълнителен ограничен период от време.

(5)

В случай че Латвия обмисля още едно удължаване на срока за прилагане на мярката за дерогация след 2015 г., до 31 март 2015 г. тя следва да представи на Комисията доклад относно прилагането на мярката заедно с искането си за удължаване.

(6)

Мярката за дерогация няма отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(7)

Поради това Решение за изпълнение 2009/1008/ЕС следва да бъде съответно изменено,

1)

В член 2 датата „31 декември 2012 г.“ се заменя с датата „31 декември 2015 г.“

2)

Вмъква се следният член:

(1)

С писмо, заведено в Генералния секретариат на Комисията на 18 април 2012 г., Португалия поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане, лицето, дължащо данъка, и задължението за представяне на справка-декларация по ДДС, предоставена по-рано с Решение за изпълнение 2010/39/ЕС на Съвета (2).

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на 1 юни 2012 г. Комисията информира другите държави-членки за отправеното от Португалия искане. С писмо от 6 юни 2012 г. Комисията съобщи на Португалия, че разполага с цялата необходима информация, за да разгледа искането.

(3)

Мярката за дерогация, поискана от Португалия, се отклонява от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, тъй като позволява прилагането на специален незадължителен режим по отношение на определени предприятия, извършващи дейност в областта на разносната търговия, които отговарят на определени условия и имат разрешение от данъчните власти („предприятия, получили разрешение“). Посочените предприятия, получили разрешение, използват търговци на едро и дребно, като им продават пряко продуктите си, а от своя страна търговците на едро и дребно продават тези продукти на крайните потребители.

(4)

Мярката представлява дерогация от член 168 от Директива 2006/112/ЕО, който урежда правото на данъчно задълженото лице да приспада ДДС, начислен върху стоки и услуги, предоставени му за целите на неговите облагаеми сделки, като предоставя на предприятията, получили разрешение, правото да приспадат ДДС, дължим или платен от техните търговци на едро и дребно за съответните стоки, които са предоставени на тези търговци на едро и дребно.

(5)

Мярката представлява дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО, който урежда данъчното задължаване по ДДС, като постановява, че оправомощените предприятия, получили разрешение, спрямо които се прилага режимът, са данъчно задължени за ДДС, начисляван върху стоките, които техните търговци на едро и дребно доставят на крайните потребители.

(6)

Мярката представлява дерогация от член 250 от Директива 2006/112/ЕО, който урежда задължението за представяне на справка-декларация по ДДС, като прехвърля на предприятия, получили разрешение, задължението за представяне на справка-декларация по ДДС във връзка със стоките, които те са доставили на търговците на едро и дребно, и във връзка с доставката на тези стоки на крайните потребители.

(7)

Мярката за дерогация може да се прилага само спрямо предприятия, чийто общ оборот е реализиран от разносна търговия, извършвана от търговци на едро и дребно, действащи от свое име и за своя сметка, при условие че всички продавани от предприятието продукти са вписани в предварително установен списък на цените, приложими към етапа на крайно потребление, и предприятията продават продуктите си пряко на търговци на едро и дребно, които от своя страна ги продават пряко на крайни потребители.

(8)

Мярката за дерогация позволява да се гарантира, че ДДС, начислен на етапа на търговията на дребно върху продажбата на продукти, идващи от предприятия, получили разрешение, действително се внася в държавната хазна и че по такъв начин се предотвратяват данъчни измами. Тя улеснява също данъчната администрация при събирането на данъка, като опростява разпоредбите и като намалява задълженията на търговците на едро и дребно във връзка с ДДС.

(9)

Съгласно информацията, предоставена от Португалия, правните и фактическите обстоятелства, наложили необходимостта от прилагането на мярката за дерогация, не са се променили и продължават да съществуват. Поради това на Португалия следва да се разреши да продължи да прилага тази мярка за ограничен период от време, за да се позволи преглед на нуждата и ефективността на мярката за дерогация.

(10)

Ако Португалия смята за необходимо срокът за прилагане на мярката да бъде удължен след 2015 г., тя следва да представи на Комисията заедно с искането за удължаване на срока доклад относно прилагането на мярката за дерогация до 31 март 2015 г., за да може Комисията да разполага с достатъчно време за разглеждане на искането, и ако Комисията излезе с предложение, да се предостави достатъчно време на Съвета да го приеме.

(11)

Мярката за дерогация ще има само незначително въздействие върху общия размер на данъчните приходи на Португалия, събирани на етапа на крайното потребление, и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани на основата на ДДС.

(12)

Поради това Решение за изпълнение 2010/39/ЕС следва да бъде съответно изменено,

1)

В член 4, втора алинея датата „31 декември 2012 г.“ се заменя с датата „31 декември 2015 г.“

2)

Вмъква се следният член:

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове в Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Niclas HERBST се освободи едно място за член на Комитета на регионите.

(3)

След изтичането на мандата на г-н Rolf FISCHER се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите,

а)

за член:

както и

б)

за заместник-член:

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н J.C. (Co) VERDAAS и г-жа A.E. (Anne) BLIEK-DE JONG се освободиха две места за член на Комитета на регионите.

—

г-жа Annemieke TRAAG, член на изпълнителния съвет на провинция Gelderland

—

г-н A. GIJSBERTS, член на изпълнителния съвет на провинция Flevoland.

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Uno ALDEGREN се освободи едно място за член на Комитета на регионите,

—

г-жа Helene FRITZON, Ledamot i kommunfullmäktige, Kristianstads kommun.

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Achill RUMPOLD и на г-жа Bernadette MENNEL се освободиха две места за заместник-членове на Комитета на регионите,

—

г-н Wolfgang WALDNER, Landesrat beim Amt der Kärntner Landesregierung.

—

д-р Gabriele NUSSΒАUMER, Landtagspräsidentin.

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове в Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г..

(2)

След назначаването на г-жа Dagmar MÜHLENFELD за член се освободи едно място на заместник-член в Комитета на регионите (3),

—

г-жа Helma OROSZ, Oberbürgermeisterin der Stadt Dresden.

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове в Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Carlos CESAR се освободи едно място за член на Комитета на регионите.

(3)

След изтичането на мандата на г-н André BRADFORD се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите,

а)

за член:

и

б)

за заместник-член:

(1)

В член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда възможност да се приемат насоки за прилагането на посочения член във връзка със специфичните условия за здравни претенции.

(2)

Както националните контролни органи, така и бизнес операторите на храни поставиха въпроси във връзка с прилагането на член 10, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006. За да се гарантира единното прилагане на тези разпоредби и да се улесни дейността на контролните органи, както и за по-голяма яснота и сигурност за икономическите оператори, е целесъобразно да бъдат приети насоки.

(3)

Насоките, формулирани в приложението към настоящото решение, следва да се вземат предвид от националните органи за контрол и бизнес операторите на храни. На 12 октомври 2012 г. се проведе консултация със заинтересованите страни, по-специално бизнес оператори на храни и групи на потребителите.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (2),