ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2012.324.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 324

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 55
22 ноември 2012 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1081/2012 на Комисията от 9 ноември 2012 година за целите на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1082/2012 на Комисията от 9 ноември 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 185/2010 по отношение на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС ( 1 )

25

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

22.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 324/1


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1081/2012 НА КОМИСИЯТА

от 9 ноември 2012 година

за целите на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (1), и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията от 30 март 1993 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета относно износа на паметници на културата (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Необходими са разпоредби за прилагането на Регламент (ЕО) № 116/2009, който предвижда, inter alia, установяването на система за разрешаване на износа на определени категории паметници на културата, изброени в приложение I към въпросния регламент.

(3)

За да се гарантира, че разрешенията за износ, предвидени в посочения регламент, са уеднаквени, са необходими правила относно попълването, издаването и използването на формуляр. За тази цел следва да се установи образец на разрешението.

(4)

С цел да се премахне ненужната административна работа, е необходима концепция за отворени разрешения за временен износ на паметници на културата от отговорни лица или организации за използване и/или за изложби в трети страни.

(5)

Държавите-членки, които желаят да се възползват от тези облекчения, следва да могат да осъществяват това във връзка със своите собствени паметници на културата, лица и организации. Условията, които следва да бъдат изпълнени, ще се различават в рамките на различните държави-членки. Държавите-членки следва да могат да преценяват небходимостта от използването на отворени разрешения и да определят условията по издаването им.

(6)

Разрешенията за износ следва да бъдат на един от официалните езици на Съюза.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 8 от Регламент (ЕО) № 116/2009,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

РАЗДЕЛ I

ФОРМУЛЯР НА РАЗРЕШЕНИЕТО

Член 1

1.   Въвеждат се три вида разрешения за износ на паметници на културата, които се издават и използват в съответствие с Регламент (ЕО) № 116/2009, както и с настоящия регламент:

а)

стандартно разрешение;

б)

специфично отворено разрешение;

в)

общо отворено разрешение.

2.   Използването на разрешения за износ по никакъв начин не засяга задълженията, свързани с формалностите по износа или свързаните с тях документи.

3.   Формулярите на разрешенията за износ се предоставят при поискване от компетентния орган или органи, посочени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 116/2009.

Член 2

1.   Стандартно разрешение обикновено се използва за всеки износ, който е предмет на Регламент (ЕО) № 116/2009.

Въпреки това всяка отделна държава членка може да реши дали да издава или не специфични или общи отворени разрешения, които могат да се използват, когато са изпълнени специфичните условия, свързани с тях, определени в членове 10 и 13.

2.   Специфично отворено разрешение се издава за повтарящ се временен износ на определен паметник на културата от конкретно лице или организация съгласно член 10.

3.   Общо отворено разрешение се издава за временен износ на паметници на културата, които са част от постоянна колекция на музей или на друга институция съгласно член 13.

4.   Държава членка може да отмени по всяко време специфично или общо отворено разрешение, ако не са изпълнени условията, при които то е издадено. Тя незабавно информира Комисията, ако въпросното разрешение не е получено обратно и би могло да се използва неправомерно. Комисията информира незабавно останалите държави-членки.

5.   Държавите-членки могат да въведат разумни мерки, които считат за необходими на своя територия, за осъществяването на наблюдение върху използването на издадените от тях отворени разрешения.

РАЗДЕЛ II

СТАНДАРТНО РАЗРЕШЕНИЕ

Член 3

1.   Стандартните разрешения се издават върху формуляр, чийто образец се съдържа в приложение I. Използваната за формуляра хартия е бяла, без механични примеси, обработена за писане и не по-лека от 55 g/m2.

2.   Форматът на формуляра е 210 × 297 mm.

3.   Формулярите се изготвят в печатен или електронен вид и се попълват на официалния език на Съюза, определен от компетентните органи на издаващата държава членка.

Компетентните органи на държавата членка, в която се представя формулярът, могат да поискат той да бъде преведен на езика или на един от официалните езици на тази държава членка. В този случай разходите, свързани с превода, са за сметка на титуляря на разрешението.

4.   Държавите-членки са отговорни:

а)

да отпечатат формулярите, на които трябва да са отбелязани името и адресът на печатницата или идентификационен знак;

б)

да вземат всички необходими мерки с цел да се избегне подправянето на формулярите. Средствата за идентификация, въведени с тази цел от държавите-членки, се изпращат на Комисията, за да бъдат информирани за тях компетентните органи на останалите държави-членки.

5.   За предпочитане е формулярът да се попълва по механичен или електронен път. Въпреки това той може да се попълни четливо на ръка; в последния случай той се попълва с печатни главни букви и с химикал.

Какъвто и да е използваният начин, формулярът не трябва да съдържа изтривания, задрасквания или други промени.

Член 4

1.   Без да се засяга параграф 3, отделно разрешение за износ се издава за всяка пратка паметници на културата.

2.   За целите на параграф 1 пратка може да означава един паметник на културата или няколко паметника на културата.

3.   Когато пратката се състои от няколко паметника на културата, компетентните органи са тези, които решават дали трябва да се издаде едно или няколко разрешения за износ във връзка с тази пратка.

Член 5

Формулярът съдържа три екземпляра:

а)

един екземпляр, отбелязан с № 1, който представлява заявлението;

б)

един екземпляр, отбелязан с № 2, предназначен за титуляря;

в)

един екземпляр, отбелязан с № 3, предназначен за връщане на издаващия орган.

Член 6

1.   Заявителят попълва клетки 1, 3, 6 – 21, 24, и ако е необходимо, 25 от заявлението и другите екземпляри, с изключение на клетката или клетките, чието предварително отпечатване е разрешено.

Въпреки това държавите-членки могат да предвидят да се попълва само заявлението.

2.   Към заявлението трябва да бъдат приложени:

а)

документация, предоставяща всички необходими сведения за паметника/паметниците на културата и неговия/техния законен статус към момента на подаване на заявлението, когато е подходящо – чрез всякакви доказателствени документи (фактури, експертизи и др.);

б)

автентична снимка или, когато е подходящо и по преценка на компетентните органи, черно-бели или цветни снимки (най-малко с размери 8 × 12 cm) на въпросните паметници на културата.

Това изискване може да се замени, когато е подходящо и по преценка на компетентните органи, с подробен списък на паметниците на културата.

3.   Компетентните органи могат, с оглед на издаването на разрешението за износ, да поискат физическото представяне на изнасяните паметници на културата.

4.   Разходите, възникнали от прилагането на параграфи 2 и 3, са за сметка на заявителя на разрешението за износ.

5.   За да може да бъде издадено разрешение за износ, надлежно попълненият формуляр се представя на компетентните органи, определени от държавите членки съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 116/2009. Когато органът издаде разрешението за износ, екземпляр № 1 от формуляра се запазва от него, а останалите екземпляри се връщат на титуляря на разрешението за износ или на негов упълномощен представител.

Член 7

Към декларацията за износ се прилагат следните документи:

а)

екземплярът, предназначен за титуляря;

б)

екземплярът, предназначен за връщане на издаващия орган.

Член 8

1.   Митническото учреждение, отговорно за обработката на декларацията за износ, се уверява, че вписванията в декларацията за износ или, ако се използва, АТА карнета съответстват на вписванията в разрешението за износ и позоваването на разрешението за износ е вписано в клетка 44 от декларацията за износ или във волета на АТА карнета.

То предприема необходимите мерки за целите на идентификацията. Те могат да се състоят в поставянето на пломба или печат на митническото учреждение. Екземплярът на разрешението за износ, който трябва да се върне на издаващия орган, се прилага към екземпляр № 3 на единния административен документ.

2.   След попълване на клетка 23 в екземпляри № 2 и 3 митническото учреждение, оправомощено да приеме декларацията за износ, връща на декларатора или на негов упълномощен представител екземпляра, предназначен за титуляря.

3.   Екземплярът на разрешението, който трябва да се върне на издаващия орган, трябва да придружава пратката до митническото учреждение, където пратката напуска митническата територия на Съюза.

Митническото учреждение поставя своя печат в клетка 26 от формуляра и го връща на издаващия орган.

Член 9

1.   Срокът на валидност на разрешенията за износ не може да надхвърля дванадесет месеца, считано от датата на издаване.

2.   В случай на заявление за временно изнасяне компетентните органи могат да определят срока, в рамките на който паметниците на културата трябва да бъдат реимпортирани в издаващата държава членка.

3.   Когато срокът на валидност на дадено разрешение за износ изтече, без то да е било използвано, титулярят незабавно връща екземплярите, които се намират в негово притежание, на издаващия орган.

РАЗДЕЛ III

СПЕЦИФИЧНИ ОТВОРЕНИ РАЗРЕШЕНИЯ

Член 10

1.   Специфично отворено разрешение може да се издава за определен паметник на културата, за който съществува вероятност да бъде предмет на повтарящ се временен износ от Съюза за използване и/или за изложба в трета страна. Паметникът на културата трябва да е притежание или в законово владение от лицето или организацията, които го използват и/или излагат.

2.   Разрешението може да се издава само когато органите са убедени, че въпросното лице или организация предоставят всички гаранции, счетени за необходими, за да се върне паметникът в Съюза в добро състояние, както и че паметникът може да бъде описан или маркиран по такъв начин, че да няма никакво съмнение към момента на временния износ, че паметникът, който се изнася, е същият, описан в специфичното отворено разрешение.

3.   Разрешението не може да е валидно за период, по-дълъг от пет години.

Член 11

Разрешението се представя заедно с писмената декларация за износ или при поискване в други случаи на проверка при износа на придружаваните от него паметници на културата.

Компетентните органи на държавата членка, където се представя разрешението, могат да изискат превода му на езика или на един от официалните езици на тази държава членка. В този случай разходите, свързани с превода, се поемат от титуляря на разрешението.

Член 12

1.   Митническото учреждение, оправомощено да приеме декларацията за износ, се уверява, че представените паметници са описаните в разрешението за износ и че това разрешение е вписано в клетка 44 от декларацията за износ, ако се изисква писмена декларация.

2.   Когато се изисква писмена декларация за износ, разрешението трябва да е прикрепено към екземпляр № 3 на единния административен документ и да придружава паметника до митническото учреждение, където паметникът напуска митническата територия на Съюза. Когато на износителя или на неговия представител се връчи екземпляр № 3 на единния административен документ, разрешението също му се предоставя за използване впоследствие при необходимост.

РАЗДЕЛ IV

ОБЩИ ОТВОРЕНИ РАЗРЕШЕНИЯ

Член 13

1.   Общите отворени разрешения могат да се издават на музеи или други институции за временен износ на паметници, включени в постоянната им колекция, за които съществува верояност да бъдат предмет на повтарящ се временен износ от Съюза за излагане в трета страна.

2.   Разрешение може да се издава само когато компетентните органи са убедени, че институцията предоставя всички гаранции, счетени за необходими, за да се върне паметникът в Съюза в добро състояние. Разрешението може да се използва за всякаква комбинация от паметници, част от постоянната колекция, всеки път когато се осъществява временен износ. Допуска се използването му за групи от различни комбинации паметници, било последователно или едновременно.

3.   Разрешението не може да е валидно за период, по-дълъг от пет години.

Член 14

Разрешението се представя заедно с декларацията за износ.

Компетентните органи на държавата членка, където се представя разрешението, могат да изискат превода му на езика или на един от официалните езици на тази държава членка. В този случай разходите, свързани с превода, се поемат от титуляря на разрешението.

Член 15

1.   Митническото учреждение, оправомощено да приеме декларацията за износ, се уверява, че разрешението за износ се представя заедно със списък на паметниците, които се изнасят, и че същите са описани в декларацията за износ. Списъкът се представя на бланка на въпросната институция и всяка страница се подписва от едно от лицата от институцията, посочени в разрешението. Освен това всяка страница се подпечатва с печата на институцията, така както е поставен върху разрешението. Разрешението се вписва в клетка 44 от декларацията за износ.

2.   Разрешението се прикрепя към екземпляр № 3 на единния административен документ и трябва да придружава пратката до митническото учреждение, където пратката напуска митническата територия на Съюза. Когато на износителя или на неговия представител се предостави екземпляр № 3 на единния административен документ, разрешението също му се предоставя за използване впоследствие при необходимост.

РАЗДЕЛ V

ОБРАЗЦИ НА ОТВОРЕНИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ

Член 16

1.   Специфичните отворени разрешения се издават върху формуляр, чийто образец е посочен в приложение II.

2.   Общите отворени разрешения се издават върху формуляр, чийто образец е посочен в приложение III.

3.   Формулярът на разрешението се изготвя в печатен или електронен вид на един или повече от официалните езици на Съюза.

4.   Форматът на разрешението е 210 × 297 mm. Допустимо е отклонение до минус 5 mm или плюс 8 mm по дължината на листа.

Използваната хартия е бяла, без механични примеси, обработена за писане и не по-лека от 55 g/m2. Фонът ѝ се състои от светлосиня плетеница, която разкрива подправяне, извършено по механичен или химически път.

5.   Вторият екземпляр на разрешението, който е без плетеница, е предназначен единствено за използване от износителя или за неговия архив.

Формулярът на заявлението, който трябва да се използва, се определя от съответната държава членка.

6.   Държавите-членки могат да си запазят правото да отпечатват сами формулярите на разрешението или да възложат отпечатването им на одобрени печатници. В последния случай всеки формуляр трябва да съдържа препратка към това одобрение. Всеки формуляр трябва да съдържа името и адреса на печатницата или знак, с който печатницата може да бъде идентифицирана. Освен това той трябва да съдържа и сериен номер, отпечатан или поставен с печат, с който може да бъде идентифициран.

7.   Държавите-членки са отговорни за предприемането на всички мерки, необходими за предотвратяване на подправянето на разрешенията.

Средствата за идентификация, въведени с тази цел от държавите-членки, се изпращат на Комисията, за да бъдат информирани за тях компетентните органи на останалите държави членки.

8.   Разрешенията се попълват по механичен или електронен начин. При изключителни обстоятелства могат да се попълват с черен химикал с главни печатни букви.

Те не могат да съдържат изтривания, задрасквания или други промени.

РАЗДЕЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Регламент (ЕИО) № 752/93 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 18

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 ноември 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 77, 31.3.1993 г., стр. 24.

(3)  Вж. приложение IV.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Образец на формуляр за стандартно разрешение за износ

Image

Image

Image

Image

Image

Image

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1.   Общи

1.1.

Разрешенията се изискват за износ на паметници на културата с цел защита на културното наследство на държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 116/2009.

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1081/2012 определя формуляра, който трябва да се използва за изготвянето на стандартните разрешения за износ. Целта е да се гарантират унифицирани проверки на износа на паметници на културата извън границите на Съюза.

Предвидени са други два вида разрешения за износ, а именно:

специфични отворени разрешения, издавани за специфични паметници на културата, за които съществува вероятност да бъдат предмет на повтарящ се временен износ от Съюза за използване и/или за изложба в трета страна,

общи отворени разрешения, издавани на музеи или други институции за временен износ на някои от паметниците, които са част от техните постоянни колекции и за които съществува вероятност да бъдат предмет на повтарящ се временен износ от Съюза за изложба в трета страна.

1.2.

Трите екземпляра на формуляра на стандартното разрешение за износ се попълват четливо и незаличимо, за предпочитане с механични или електронни средства. Ако се попълват на ръка, трябва да се попълват с химикал и с главни букви. При никакви обстоятелства не трябва да съдържат изтривания, задрасквания или други промени.

1.3.

Всяка неизползвана клетка трябва да се зачертава с кръст, така че нищо да не може да се добави.

Екземплярите могат да се идентифицират с номерацията и функцията им, посочени в лявото поле. Тяхната последователност е, както следва:

—   Екземпляр № 1: заявление, което се съхранява от издаващия орган (да се посочи във всяка държава членка кой е този орган); в случай на допълнителни списъци се издават толкова екземпляри № 1, колкото са необходими; компетентните издаващи органи решават дали да се издава повече от едно разрешение за износ.

—   Екземпляр № 2: представя се заедно с декларацията за износ пред компетентното митническо учреждение на износа и се съхранява от титуляря на разрешението, след като то бъде подпечатано от това учреждение.

—   Екземпляр № 3: представя се пред компетентното митническо учреждение на износа и придружава пратката до пристигането ѝ в изходното митническо учреждение на Съюза; изходното митническо учреждение подпечатва този екземпляр и го връща на издаващия орган.

2.   Рубрики

Клетка 1

:

Заявител: име на лицето или дружеството и пълен адрес на местоживеене на лицето или адрес на седалището на дружеството.

Клетка 2

:

Разрешение за износ: за попълване от компетентните органи.

Клетка 3

:

Получател: име и пълен адрес на получателя, включително третата страна, в която паметникът на културата се изнася окончателно или временно.

Клетка 4

:

Посочете дали износът е окончателен или временен.

Клетка 5

:

Издаващ орган: наименование на компетентния орган и държавата членка, издаващи разрешението.

Клетка 6

:

Представител на заявителя: попълва се само когато заявителят използва упълномощен представител.

Клетка 7

:

Собственик на предмета/предметите: име и адрес.

Клетка 8

:

Описание съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 116/2009. Категория/категории на паметниците на културата: тези паметници са класифицирани в категории, номерирани от 1 до 15. Вписва се само съответният номер.

Клетка 9

:

Описание на паметника/паметниците на културата: отбелязва се точният характер на паметника/паметниците (например картина, скулптура, барелеф, негатив или позитив в случай на филми, мебели или вещи, музикални инструменти) и се дава обективно описание на външния вид на паметника/паметниците.

За предмети от категория 13: опишете вида на колекцията и/или географския произход.

За научни колекции и образци: посочете научното наименование.

За археологически колекции, съставени от голям брой предмети: достатъчно е да се даде родово описание, което се придружава от атестация или сертификат, издаден от научна или археологическа организация или институция, и списък на предметите.

Ако няма достатъчно място за описание на предметите, заявителят трябва да добави необходимите допълнителни листове.

Клетка 10

:

Код по КН: като индикатор се вписва кодът по Комбинираната номенклатура.

Клетка 11

:

Брой /количество: отбелязва се броят на артикулите, особено когато те образуват комплект.

В случая с филми се посочват броят на лентите, форматът и дължината.

Клетка 12

:

Стойност в национална валута: посочва се стойността на паметника/паметниците в национална валута.

Клетка 13

:

Цел на износа на паметника/паметниците на културата/причини за подаване на заявлението за разрешение: посочва се дали паметникът, който ще се изнася, е продаден или е предназначен за продажба, изложба, оценяване, поправка или друга употреба и дали връщането му е задължително.

Клетка 14

:

Заглавие или тема: ако предметът няма точно заглавие, се посочва темата и се включва кратко описание на външния вид на предмета, а за филмите се вписва темата.

За научни инструменти или други предмети, за които не може да се посочи заглавие или тема, е достатъчно да се попълни клетка 9.

Клетка 15

:

Размери: размери (в сантиметри) на паметника/паметниците и на всякакви техни подложки.

В случай на сложна или необичайна форма се посочват размерите по следния начин: H × L × D (височина, широчина, дълбочина).

Клетка 16

:

Датиране: когато не се знае точна дата, се посочват векът и частта от века (първа четвърт, първа половина) или хилядолетието (категории 1 — 7).

За античните предмети, за които важат спецификациите за възраст (по-стари от 50 или 100 години или между 50 или 100 години) и за които не е достатъчно да се посочи векът, се посочва годината, макар и ориентировъчно (например около 1890 г., приблизително 1950 г.).

За филмите, за които не се знае датата, се посочва десетилетието.

В случая с комплекти (архиви и библиотеки) се посочват най-ранните и най-късните дати.

Клетка 17

:

Други характеристики: посочва се всяка друга информация за формалните аспекти, която може да бъде полезна за идентификацията, например историческа справка, условия на изработването, предишни собственици, степен на запазеност и реставрация, библиография, електронен код или маркировка.

Клетка 18

:

Приложени документи/специални указания за идентификация: посочват се с кръст в съответните квадратчета.

Клетка 19

:

Творец, период, работилница и/или стил: посочва се името на твореца, ако се знае и е записано. При съвместни произведения или копия се посочват творците или копираните творци, ако са известни. Ако произведението се приписва само на един творец, се вписва „Приписва се на […]“.

Ако творецът не е известен, се вписва работилницата, школата или стилът (например работилницата на Веласкес, Венецианската школа, периодът Минг, стил Луи XV или Викториански стил).

При печатни изделия се вписва името на издателя, мястото и годината на издаване.

Клетка 20

:

Средства или техника: информацията в тази клетка трябва да се посочи възможно най-детайлно. Посочват се използваните материали и използваната техника (например маслена живопис, дърворезба, графика, восъчна отливка, нитратен филм и т.н.).

Клетка 21

:

(Екземпляр № 1): Заявление: трябва да се попълни от заявителя или от негов представител, който потвърждава точността на предоставената информация в заявлението и в приложените доказателствени документи.

Клетка 22

:

Подпис и печат на издаващия орган: попълва се от компетентния орган, като се посочват мястото и датата, върху трите екземпляра на разрешението.

Клетка 23

:

(Екземпляри № 2 и 3): попълват се от митническото учреждение на износа: попълват се от митническото учреждение, където се извършват операциите по износа и се представя разрешението за износ.

„Митническо учреждение на износа“ означава учреждението, където се представя декларацията за износ и се извършват формалностите по износа.

Клетка 24

:

Снимка/снимки на паметника/паметниците на културата: цветна снимка (най-малко 9 × 12 сm) трябва да се залепи с лепило. За опростяване на идентификацията на триизмерни предмети могат да се изискат снимки, направени от различен ъгъл.

Компетентният орган трябва да завери снимката с подпис и печат на издаващия орган.

Компетентните органи могат да изискват и други снимки.

Клетка 25

:

Допълнителни листове: посочва се броят на използваните допълнителни листове, ако има такива.

Клетка 26

:

(екземпляри № 2 и 3): изходно митническо учреждение: попълва се от изходното митническо учреждение.

„Изходно митническо учреждение“ означава последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Съюза.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Образец на формуляр за специфично отворено разрешение за износ и екземпляри от него

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Образец на формуляр за общо отворено разрешение за износ и екземпляри от него

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията

(ОВ L 77, 31.3.1993 г., стр. 24)

Регламент (ЕО) № 1526/98 на Комисията

(ОВ L 201, 17.7.1998 г., стр. 47)

Регламент (ЕО) № 656/2004 на Комисията

(ОВ L 104, 8.4.2004 г., стр. 50)


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Регламент (ЕИО) № 752/93

Настоящият регламент

Член 1, параграф 1, уводни думи

Член 1, параграф 1, уводни думи

Член 1, параграф 1, първо, второ и трето тире

Член 1, параграф 1, букви а), б) и в)

Член 1, параграфи 2 и 3

Член 1, параграфи 2 и 3

Член 2, параграф 1, първо изречение

Член 2, параграф 1, първа алинея

Член 2, параграф 1, второ изречение

Член 2, параграф 1, втора алинея

Член 2, параграфи 2 — 5

Член 2, параграфи 2 — 5

Член 3, параграфи 1 и 2

Член 3, параграфи 1 и 2

Член 3, параграф 3, първо изречение

Член 3, параграф 3, първа алинея

Член 3, параграф 3, второ и трето изречение

Член 3, параграф 3, втора алинея

Член 3, параграф 4, уводни думи

Член 3, параграф 4, уводни думи

Член 3, параграф 4, първо и второ тире

Член 3, параграф 4, букви а) и б)

Член 3, параграф 5, първо и второ изречение

Член 3, параграф 5, първа алинея

Член 3, параграф 5, трето изречение

Член 3, параграф 5, втора алинея

Член 4

Член 4

Член 5, уводни думи

Член 5, уводни думи

Член 5, първо, второ и трето тире

Член 5, букви а), б) и в)

Член 6, параграф 1, първо изречение

Член 6, параграф 1, първа алинея

Член 6, параграф 1, второ изречение

Член 6, параграф 1, втора алинея

Член 6, параграф 2, уводни думи

Член 6, параграф 2, уводни думи

Член 6, параграф 2, първо и второ тире

Член 6, параграф 2, букви а) и б)

Член 6, параграфи 3, 4 и 5

Член 6, параграфи 3, 4 и 5

Член 7, уводна фраза

Член 7, уводна фраза

Член 7, първо и второ тире

Член 7, букви а) и б)

Член 8, параграфи 1 и 2

Член 8, параграфи 1 и 2

Член 8, параграф 3, първо изречение

Член 8, параграф 3, първа алинея

Член 8, параграф 3, второ изречение

Член 8, параграф 3, втора алинея

Член 9

Член 9

Членове 10 — 15

Членове 10 — 15

Член 16, параграфи 1, 2 и 3

Член 16, параграфи 1, 2 и 3

Член 16, параграф 4, първо и второ изречение

Член 16, параграф 4, първа алинея

Член 16, параграф 4, трето и четвърто изречение

Член 16, параграф 4, втора алинея

Член 16, параграф 5

Член 16, параграф 5

Член 16, параграф 6, първо и второ изречение

Член 16, параграф 6, първа алинея

Член 16, параграф 6, трето и четвърто изречение

Член 16, параграф 6, втора алинея

Член 16, параграф 7, първо изречение

Член 16, параграф 7, първа алинея

Член 16, параграф 7, второ изречение

Член 16, параграф 7, втора алинея

Член 16, параграф 8, първо и второ изречение

Член 16, параграф 8, първа алинея

Член 16, параграф 8, трето изречение

Член 16, параграф 8, втора алинея

Член 17

Член 17

Член 18

Приложения I, II и III

Приложения I, II и III

Приложение IV

Приложение V


22.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 324/25


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1082/2012 НА КОМИСИЯТА

от 9 ноември 2012 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 185/2010 по отношение на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията от 4 март 2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (2) не съдържа подробни правила относно валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС. Необходимо е да се въведат такива правила с цел да се хармонизират условията, при които се установява съответствие на сигурността във въздухоплаването.

(2)

Поради това Регламент (ЕС) № 185/2010 следва да бъде съответно изменен.

(3)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване, създаден по силата на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Държавите членки представят на Комисията доказателства за приноса си за прилагането на точка 11.6 във връзка с точка 6.8 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 не по-късно от 31 януари 2013 г.

Независимите валидатори, сертифицирани преди влизането в сила на настоящия регламент, остават квалифицирани за извършване на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС на познати изпращачи в държавите членки до изтичането на срока на сертификата или за срок от пет години, като се прилага по-краткият от двата срока.

Член 3

Комисията ще оцени прилагането на мерките, предвидени в настоящия регламент, и ако е уместно, ще изготви предложение най-късно до 30 юни 2015 г.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 ноември 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.

(2)  ОВ L 55, 5.3.2010 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

A.

Приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 се изменя, както следва:

1)

Точка 6.3.1.2, буква б) се изменя, както следва:

а)

в първа алинея „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“;

б)

във втора алинея „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“.

2)

Точка 6.4.1.2, буква б) се изменя, както следва:

а)

в първа алинея „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“;

б)

във втора алинея „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“;

в)

в трета алинея „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“;

г)

в пета алинея „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“.

Б.

Точка 6.8 се заменя със следното:

„6.8.   ЗАЩИТА НА ТОВАРИ И ПОЩА, ПРЕВОЗВАНИ КЪМ СЪЮЗА ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

6.8.1.   Определяне на въздушни превозвачи

6.8.1.1.

Всеки въздушен превозвач, превозващ товари или поща от летище в трета държава, която не е посочена в притурка 6—Е за прехвърляне, транзит или разтоварване на летище, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 300/2008, се определя като „въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза“ (ACC3):

а)

от компетентния орган на държавата членка, издал свидетелството за авиационен оператор на въздушния превозвач;

б)

за въздушни превозвачи, които не притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка — от компетентния орган на държавата членка, посочена в приложението към Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията (1), изменен с Регламент (ЕС) № 394/2011 (2), относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) на или след 1 януари 2006 г.;

в)

за въздушни превозвачи, които не притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка, и които не са посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 748/2009 — от компетентния орган на държавата членка, в която въздушният превозвач извършва основната част от своите дейности в Съюза, или от друг компетентен орган на Съюза по споразумение с този компетентен орган.

6.8.1.2.

Определянето на въздушен превозвач като ACC3 по отношение на неговите операции по превоз на товари и поща от летище, за което се изисква определяне като ACC3 (наричани по-долу „съответните товарни превози“) се основава на:

а)

определянето на лице, което да носи цялостна отговорност от името на въздушния превозвач за прилагането на разпоредбите за сигурност на товари и поща за съответните товарни превози; както и

б)

до 30 юни 2014 г. — „Декларация за поемане на ангажименти — ACC3“, както е посочено в притурка 6—З, която потвърждава прилагането на програма за сигурност, обхващаща всички точки, посочени в притурка 6—Ж. Декларацията се подписва от името на въздушния превозвач от законния му представител или от лицето, което отговаря за сигурността. Компетентният орган запазва оригинала или копие от него до изтичане на срока на определянето като ACC3;

в)

от 1 юли 2014 г. — доклад за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, с който се потвърждава въвеждането на мерки за сигурност.

6.8.1.3.

Компетентният орган издава на превозвача, определен като ACC3, уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат, с който идентифицира превозвача и летището в трета държава, от което превозвачът е определен да превозва товари или поща към Съюза.

6.8.1.4.

Определянето е валидно от датата, на която компетентният орган е въвел информацията за ACC3 в базата данни на Съюза относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи за срок, който не надвишава пет години.

6.8.1.5.

ACC3, включен в базата данни на Съюза относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи, се признава във всички държави-членки за всички операции от летището в трета държава към Съюза.

6.8.2.   Валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС за ACC3

6.8.2.1.

Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на съответните товарни превози на въздушен превозвач се състои във:

а)

проучване на програмата за сигурност на въздушния превозвач, като се гарантира нейното съответствие и цялостност по отношение на всички точки, посочени в притурка 6—Ж; както и

б)

проверка на прилагането на мерките за сигурност във въздухоплаването за съответните товарни превози, като се използва контролният списък от притурка 6—В3.

6.8.2.2.

Проверката на прилагането на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се извършва на място до една от следните степени:

1.

На летището, от което въздушният превозвач извършва съответните товарни превози преди за това летище да може да бъде дадено определяне като ACC3.

Ако след това валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС установи неприлагане на една или повече от целите, изброени в контролния списък от притурка 6—В3, компетентният орган не определя въздушния превозвач като ACC3 за съответните товарни превози без доказателство за прилагането на мерки от страна на въздушния превозвач, с които се отстранява идентифицирания недостатък.

2.

На представителен брой летища за съответните товарни превози на даден въздушен превозвач, преди да се предостави определяне като ACC3 за всички летища за съответните товарни превози на този въздушен превозвач. Прилагат се следните условия:

а)

тази възможност се иска от въздушен превозвач, който извършва няколко съответни въздушни товарни превози;

б)

компетентният орган е проверил, че въздушният превозвач прилага вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС;

в)

представителният брой трябва да представлява поне 3 или 5 %, като се прилага по-високата стойност, и всички летища трябва да са разположени във високорисково място на произход;

г)

компетентният орган е приел пътна карта, която гарантира валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС за всяка година от определянето за допълнителните летища, за които ще бъде предоставено определяне като ACC3, или до валидирането на всички летища. Всяка година валидиранията трябва да бъдат на брой поне равен на този, изискван съгласно буква в). Пътната карта трябва да съдържа мотивите за избора на допълнителните летища;

д)

всички определяния като ACC3 трябва да завършат на една и съща дата;

е)

когато едно от валидиранията на сигурността във въздухоплаването в ЕС, приети в рамката на пътната карта, установи неприлагането на една или повече от целите, изброени в контролния списък от притурка 6—В3, определящият компетентен орган изисква доказателство за прилагането на мерки, с които се отстранява идентифицираният недостатък в посоченото летище и, в зависимост от сериозността на недостатъка, изисква:

валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС за всички летища, за които се изисква определяне като ACC3 в съответствие с точка 6.8.2.2.1, буква а) в рамките на срок, определен от компетентния орган, или

удвоен брой на валидиранията на сигурността във въздухоплаването в ЕС, предвидени в буква г) за всяка от оставащите години от определянията като ACC3.

6.8.2.3.

Компетентният орган може да определи даден въздушен превозвач като ACC3 за ограничен период от време, който завършва най-късно на 30 юни 2016 г., когато дадено валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не е могло да бъде извършено по обективни причини, които са извън обхвата на отговорността на въздушния превозвач. Когато такова определяне се предоставя за срок по-голям от 3 месеца, компетентният орган трябва да е проверил, че въздушният превозвач прилага вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

6.8.2.4.

Когато валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на даден ACC3 е извършено преди 1 юли 2014 г. и не е потвърдило прилагане на изискванията от второто изречение от точка 6.8.3.2, съответният ACC3 представя на компетентния орган доказателство за прилагането на тези изисквания най-късно до 1 юли 2014 г. Доказателството трябва да представлява актуализиране на съответната част от програмата за сигурност и може да се състои от последваща проверка на място.

6.8.2.5.

Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се регистрира в доклад за валидиране, който съдържа поне декларацията за поемане на ангажименти, посочена в притурка 6—З1, контролния списък, посочен в притурка 6—В3, и декларацията на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС, посочена в притурка 11—А. Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС представя доклада за валидиране на компетентния орган и дава копие на валидирания въздушен превозвач.

6.8.3.   Контрол за сигурност на товари и поща, които пристигат от трета държава

6.8.3.1.

ACC3 гарантира, че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне, транзит или разтоварване на летище в Европейския съюз, се проверяват, освен ако:

а)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, и пратката е била защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване; или

б)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от познат изпращач, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, и пратката е била защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване; или

в)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от регистриран изпращач, действащ под отговорността на пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, пратката е била защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване и тя не се превозва с пътническо въздухоплавателно средство; или

г)

пратката е освободена от проверка в съответствие с точка 6.1.1, буква г) от Регламент (ЕС) № 185/2010 и е била защитена от неправомерни действия от момента, в който тя става въздушен товар или въздушна поща и се идентифицира като такава, до момента на натоварване.

6.8.3.2.

До 30 юни 2014 г. изискванията за проверка съгласно точка 6.8.3.1 като минимум отговарят на стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). След тази дата товарите и пощата, превозвани към Съюза, се проверяват посредством някое от средствата или методите, изброени в точка 6.2.1 от Решение 2010/774/ЕС на Комисията, по стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен, че товарите и пощата не съдържат забранени предмети.

6.8.3.3.

ACC3 гарантира,

а)

че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне или транзит, се проверяват в съответствие с точка 6.8.3.2, или са били предмет на контрол за сигурност в мястото на произход или на друго място от веригата на доставка и пратките са били защитени от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване;

б)

че всички високорискови товари и поща се проверяват в съответствие с точка 6.7 от самия ACC3 или друг субект, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, в мястото на произход или на друго място от веригата на доставка и пратките са обозначени с „SHR“ („безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“) и са били защитени от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване.

6.8.3.4.

Уникалният буквено-цифров идентификатор на ACC3 и статутът по отношение на сигурността на пратката, посочен в точка 6.3.2.6, буква г) и издадени от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, се посочват в придружаващата я документация под формата на въздушна товарителница, равностойна пощенска документация или на отделна декларация, в електронен формат или на хартия.

6.8.3.5.

При липсата на пълноправен контрольор, посочен в точка 6.8.4, ACC3 или въздушен превозвач, пристигащ от трета държава от списъка в притурка 6—Е, подточка ii), може да издаде декларацията за статут по отношение на сигурността.

6.8.4.   Валидиране на пълноправни контрольори и познати изпращачи

6.8.4.1.

За да станат пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС, субектите на третата държава трябва да са валидирани в съответствие с една от следните две възможности и да бъдат включени в базата данни на ACC3, на които директно доставят товари или поща за превоз към Съюза:

а)

програмата за сигурност на ACC3 трябва да съдържа информация за контрола за сигурност, извършван от името на ACC3 от субектите на третата държава, от която той приема товари или поща за директен превоз към Съюза. Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на ACC3 валидира контрола за сигурност, прилаган от тези субекти; или

б)

субектите на третата държава представят дейностите по обработка на товари за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС на интервали, които не надвишават 5 години, и дават на ACC3 копие от доклада за валидиране.

6.8.4.2.

Ако валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС съгласно точка 6.8.4.1, буква б) стигне до заключението, че субектът

а)

е успял да постигне целите, предвидени в съответния контролен списък, с доклада за валидиране съответният субект се определя за пълноправен контрольор или познат изпращач, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС. Валидаторът предоставя на валидирания субект оригинала на доклада за валидиране;

б)

не е успял да постигне целите, предвидени в съответния контролен списък, на субекта не се дава разрешение да превозва товари към Съюза. Органът получава копие от попълнения контролен списък, в който са изброени недостатъците.

6.8.4.3.

ACC3 трябва да поддържа база данни, която предоставя поне следната информация за всеки пълноправен контрольор или познат изпращач, който е бил предмет на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.1, от който ACC3 приема директно товари или поща за превоз към Съюза:

а)

данни за търговското дружество, включително официалното му седалище и адрес;

б)

естеството на дейността, с изключение на чувствителна в търговско отношение информация;

в)

данни за установяване на контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря/т за сигурността;

г)

регистрационният номер на дружеството, ако е приложимо;

д)

когато е приложимо и най-късно до 1 юли 2014 г. — докладът за валидиране.

Базата данни трябва да е достъпна за инспекции на ACC3.

Други валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС субекти могат да поддържат такава база данни.

6.8.5.   Несъответствие и прекратяване на определяне като ACC3

6.8.5.1.   Несъответствие

1.

Ако Комисията или компетентният орган идентифицира сериозен недостатък във връзка с операция на ACC3, за която се счита, че оказва сериозно въздействие върху цялостното ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, Комисията или компетентният орган:

а)

незабавно информира съответния ACC3, изисква обяснения и подходящи мерки за отстраняване на сериозния недостатък;

б)

незабавно информира Комисията и останалите държави членки.

2.

Когато даден компетентен орган не е извършил отстраняването, Комисията може, след консултации с регулаторния комитет по сигурност на гражданското въздухоплаване, да стигне до заключението, че превозвачът вече не може да бъде признат за ACC3 било за определен маршрут, било за всички маршрути от трети държави към Съюза. В такива случаи данните на ACC3 се заличават от базата данни на Европейския съюз относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи.

3.

Въздушен превозвач, чието признаване като ACC3 е било оттеглено в съответствие с точка 6.8.5.1, не се възстановява или включва в базата данни на Европейския съюз относно пълноправните контрольори или познатите изпращачи, докато валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не потвърди, че сериозният недостатък е бил отстранен и комитетът по сигурност на гражданското въздухоплаване е бил уведомен за това от компетентния орган.

6.8.5.2.   Прекратяване

Компетентният орган, който е определил даден превозвач като ACC3, отговаря за неговото заличаване от базата данни на Съюза относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи:

а)

по искане или със съгласието на въздушния превозвач; или

б)

когато ACC3 не извършва съответните товарни превози и не реагира на искане за обяснения или по друг начин пречи на оценката на риска за въздухоплаването.

В.

След притурка 6—В се вмъква следната притурка:

ПРИТУРКА 6—В3

КОНТРОЛЕН СПИСЪК ЗА ВАЛИДИРАНЕ ЗА ACC3

Определянето на ACC3 (въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Европейския съюз) е необходима предпоставка за осъществяване на въздушни превози на товари или поща към Европейския съюз (ЕС) (4) или Исландия, Норвегия и Швейцария и се изисква от Регламент (ЕС) № 185/2010, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 859/2011 на Комисията (5).

По принцип определяне като ACC3 (6) се изисква за всички полети за превоз на товари или поща за прехвърляне, транзит или разтоварване на летища в ЕС и ЕИП. Компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия и Швейцария отговарят за определяне на някои въздушни превозвачи като ACC3. Определянето се основава на програмата за сигурност на съответния въздушен превозвач и на проверка на място на прилагането в съответствие с целите, посочени в настоящия контролен списък за валидиране.

Контролният списък е инструмент, който трябва да се използва от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС за оценяване на нивото на сигурност, което се прилага за отправени към ЕС/ЕИП въздушни товари или поща (7) от или под отговорността на ACC3 или на въздушен превозвач, който е подал искане за определяне като ACC3.

На определящия компетентен орган и на валидирания субект се предоставя доклад за валидиране в срок от един месец максимум след проверката на място. Докладът за валидиране включва най-малко следните части:

попълнения контролен списък, подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и когато е приложимо, с коментарите на валидирания субект,

декларацията за поемане на ангажименти (посочена в притурка 6—З1 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010), подписана от валидирания субект, както и

декларацията за независимост (посочена в притурка 11—А от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010) за валидирания субект, подписана от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

Номерирането на страниците, датата на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС и парафирането на всяка страница от валидатора и от валидирания субект е доказателство за целостта на доклада за валидиране. Ако не е предвидено друго, докладът за валидиране е на английски.

Част 3 — Програма за сигурност на въздушния превозвач, част 6 — База данни, част 7 — Проверка и част 8 — Високорискови товари или поща (ВРТП) се оценяват в съответствие с изискванията на точки 6.7 и 6.8 от Регламент (ЕС) № 185/2010. За останалите части минимални стандарти са стандартите и препоръчителните практики от приложение 17 към Конвенцията за международната гражданска авиация и насоките, които се съдържат в ръководството на ИКАО за сигурност на въздухоплаването (док. 8973 с ограничен достъп).

Забележки относно попълването:

Всички части на контролния списък трябва да бъдат попълнени. Когато дадено поле не се попълва поради липса на информация, това трябва да бъде обяснено.

След всяка част валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС прави заключение дали и до каква степен са изпълнени целите на съответната част.

ЧАСТ 1

Идентификация на валидирания субект и на валидатора

1.1.   

Дата/и на валидиране

Да се използва точният формат за посочване на датата, например 01.10.2012 — 02.10.2012

дд/мм/гггг

 

1.2.   

Дата на предходно валидиране и уникален буквено-цифров идентификатор (UAI) на ACC3, ако е наличен

дд/мм/гггг

 

UAI

 

1.3.   

Информация за валидатора на сигурността във въздухоплаването

Име

 

Дружество/организация/орган

 

UAI

 

Адрес на ел. поща

 

Телефонен номер — включително международен код

 

1.4.   

Име на въздушния превозвач, който трябва да бъде валидиран

Име

 

САО (Свидетелство за авиационен оператор) издадено в (държава)

 

Код по IATA (Международна асоциация за въздушен транспорт) или код по ICAO (Международна организация за гражданско въздухоплаване), ако няма код по IATA за даден въздушен превозвач. Да се уточни кой от двата кода се използва.

 

Държава, отговорна за определянето на даден въздушен превозвач като ACC3

 

1.5.   

Информация относно местоположението на летището на третата държава, което трябва да бъде валидирано, или съответните летищни съоръжения за товари/поща

Име

 

Код по IATA (или по ICAO) на летището

 

Държава

 

1.6.   

Вид на дейността на въздушния превозвач — може да се отбележи повече от един вид дейност

а)

превозвач на пътници и товари/поща

б)

превозвач само на товари и поща

в)

превозвач само на товари

г)

превозвач само на поща

д)

превозвач, предоставящ комплексни транспортни услуги

е)

чартърен превозвач

 

1.7.   

Име и длъжност на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща от третата държава

Име

 

Длъжност

 

Адрес на ел. поща

 

Телефонен номер — включително международен код

 

1.8.   

Адрес на главния офис на въздушния превозвач на посетеното летище

Номер/участък/сграда/летище

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Щат (когато е уместно)

 

Държава

 

1.9.   

Адрес на главния офис на въздушния превозвач, напр. управлението на дружеството

Номер/участък/сграда/летище

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Щат (когато е уместно)

 

Държава

 

ЧАСТ 2

Организация и отговорности на ACC3 на летището

Цел: не се допуска превоз на въздушен товар или въздушна поща за ЕС/ЕИП без извършването на контрол за сигурност. Подробности за този контрол се предоставят от следващите части на настоящия контролен списък. ACC3 не приема товар или поща за превоз на борда на въздухоплавателно средство, отправено за ЕС, докато прилагането на проверка или друга форма на контрол за сигурност не бъде потвърдено и отчетено от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, от познат изпращач, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, или от регистриран изпращач на пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, в противен случай пратките се подлагат на проверка в съответствие с правилата на ЕС.

ACC3 трябва да разполага с процес за гарантиране, че подходящи форми на контрол за сигурност се прилагат по отношение на всички изпращани за ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, освен ако някой от тях е освободен от проверка в съответствие със законодателството на Съюза и въпросният товар или поща е бил/а защитен/а до момента на натоварване на въздухоплавателното средство. Контролът за сигурност трябва да включва:

физическа проверка, която да отговаря на стандарт, който да е достатъчно висок, за да се гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, или

друга форма на контрол за сигурност, представляваща част от процеса за сигурност на веригата за доставка, който гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, прилаган от пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС, или от регистриран изпращач на пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС.

Позоваване: точка 6.8.3

2.1.   

Установил ли е въздушният превозвач процес за гарантиране, че въздушният товар или въздушната поща е преминал/а подходяща форма на контрол за сигурност, преди да бъде натоварен/а на борда на въздухоплавателно средство, отправено за ЕС/ЕИП?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса.

 

2.2.   

От въздушния превозвач ли се извършва контролът за сигурност или от негово име от субект, посочен в програмата за сигурност на въздушния превозвач?

Ако отговорът е „ДА“, посочете подробности.

 

Ако отговорът е „НЕ“, кои субекти, които не са посочени в програмата за сигурност на въздушния превозвач, извършват контрол за сигурност на въздушни товари или поща, превозвани от този въздушен превозвач към ЕС/ЕИП?

 

Посочете вида на тези субекти и добавете подробности

Частно дружество за обработка

Държавно регулирано дружество

Държавен обект за проверки

Друго

 

2.3.   

С какви средства и инструкции въздушният превозвач гарантира, че контролът за сигурност се извършва по изисквания начин?

 

2.4.   

Може ли въздушният превозвач да поиска подходящата форма на контрол за сигурност при извършване на проверка от страна на субекти, които не са посочени в програмата за сигурност на въздушния превозвач, като държавни обекти за проверки?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете подробности.

 

2.5.   

Въведена ли е програма на пълноправен контрольор/познат изпращач за превоз на въздушни товари и поща в съответствие със стандартите на ICAO в държавата на летището, в което се извършва валидирането?

Ако отговорът е „ДА“, опишете елементите от програмата и как тя е въведена.

 

2.6.   

Заключения и общи коментари относно надеждността, завършеността и ефективността на процеса.

Коментар на въздушния превозвач, ако се изисква такъв

 

Коментар на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 3

Програма за сигурност на въздушния превозвач

Цел: ACC3 гарантира, че неговата програма за сигурност включва всички мерки за сигурност във въздухоплаването, необходими и достатъчни за сигурността на пренасяните по въздуха товари и поща, превозвани към Европейския съюз.

Проверките за сигурност, прилагани в съответствие с целта на настоящия списък следва да се основават на програмата за сигурност на въздушния превозвач и документацията към нея.

Позоваване: точка 6.8.2.1 и притурка 6—Ж

Бележка: следните точки, посочени в притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010, следва да са отразени по подходящ начин:

а)

описание на мерките за въздушни товари и поща

б)

процедури за приемане

в)

схеми и критерии за пълноправни контрольори

г)

схеми и критерии за познати изпращачи

д)

схеми и критерии за регистрирани изпращачи

е)

стандарти за проверки и физически проверки

ж)

място на проверки и физически проверки

з)

подробности за оборудването за проверка

и)

подробности за оператора или доставчика на услуги

й)

списък на случаите на освобождаване от задължението за преминаване на проверки за сигурност или физически проверки

к)

третиране на високорискови товари и поща.

3.1.   

Програма за сигурност на въздушния превозвач

Дата — да се използва точният формат за посочване на датата дд/мм/гггг

 

Версия

 

Била ли е програмата представена на компетентен орган от ЕС/ЕИП на по-ранен етап? Ако отговорът е „ДА“, откога датира посочването като ACC3? Други цели?

 

3.2.   

Съдържа ли програмата за сигурност достатъчно елементи от списъка по-горе?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, изложете подробно причините за това.

 

3.3.   

Подходящи и достатъчни ли са мерките за сигурност на въздухоплаването, описани в програмата за сигурност, за да се гарантира сигурност на въздушните товари/въздушната поща, с направление към ЕС/ЕИП, в съответствие с изискванията на стандартите?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, изложете подробно причините за това.

 

3.4.   

Заключение: убедителна, стабилна и цялостна ли е програмата за сигурност?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността на въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 4

Набиране и обучение на персонал

Цел: ACC3 възлага на отговорен и компетентен персонал работата в областта на сигурността на въздушните товари или въздушната поща. Персоналът с достъп до въздушни товари, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, притежава изискваните знания и умения за изпълнението на своите задължения и е обучен специално за целта.

За изпълнението на тази цел ACC3 разполага с процедура, която гарантира, че целият персонал (постоянен, срочно нает, нает чрез агенции, шофьори и др.) с пряк достъп и с достъп без придружител до въздушни товари или въздушна поща, спрямо които се прилагат или са били приложени проверки за сигурност:

е обект на първоначални и периодични проверки преди назначаване на работа и/или на проверки на личното досие, които най-малкото съответстват на изискванията на местните власти на летището в процес на валидиране, както и

е преминал първоначално и периодично обучение по въпросите на сигурността, за да е наясно със своите отговорности във връзка със сигурността в съответствие с изискванията на местните власти на летището в процес на валидиране.

Позоваване: точка 6.8.3.1

Бележка:

„Цялостна проверка“ означава проверка на самоличността и професионалния опит на дадено лице, включително, когато това е законово допустимо, на съдебното му досие, като част от преценката за способността му да изпълнява проверки по сигурността и/или да получи достъп без охрана до обезопасени зони с ограничен достъп (определение в приложение 17 на ICAO).

Проверката преди назначаване на работа включва установяване на самоличността на лицето по документи, проверка на трудовата заетост, образование и на всички празноти поне за предходните пет години, и изискване лицето да подпише декларация, в която да отбележи дали има съдебно досие в някоя от държавите на пребиваване поне за предходните 5 години (определение на Съюза).

4.1.   

Налице ли е процедура, която гарантира, че всички служители с пряк достъп без охрана до въздушен товар или въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, преминават през проверки преди назначаване на работа, които дават оценка на техните лични досиета и компетентност?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, посочете броя на предходните години, които се вземат предвид при проверката преди назначаване на работа и посочете кой субект извършва проверката.

 

4.2.   

Включва ли тази процедура

Цялостна проверка

Проверка преди назначаване на работа

Проверка на регистрите с наказателни присъди

Интервюта

Други (посочете подробности)

Моля, обяснете данните, посочете кой субект извършва съответната дейност и когато е приложимо, посочете предходния период, който е бил взет предвид

 

4.3.   

Налице ли е процедура, която гарантира, че лицето, което отговаря за прилагането и надзора на изпълнението на проверките за сигурност на обекта преминава през проверка преди назначаване на работа, която дава оценка на неговото досие и компетентност?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, посочете броя на предходните години, които се вземат предвид при проверката преди назначаване на работа и посочете кой субект извършва проверката.

 

4.4.   

Включва ли тази процедура

Цялостна проверка

Проверка преди назначаване на работа

Проверка на регистрите с наказателни присъди

Интервюта

Други (посочете подробности)

Моля, обяснете данните, посочете кой субект извършва съответната дейност и когато е приложимо, посочете предходния период, който е бил взет предвид

 

4.5.   

Преминава ли персоналът с пряк достъп без охрана до въздушен товар или въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, обучение по въпросите на сигурността, преди да му бъде разрешен достъп до въпросните въздушни товари или поща?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието и продължителността на обучението

 

4.6.   

Преминава ли персоналът, който приема, проверява и/или охранява въздушни товари или въздушна поща, специфично за изпълняваната длъжност обучение?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието и продължителността на курсовете за обучение.

 

4.7.   

Преминава ли персоналът по точки 4.5 и 4.6 периодично обучение?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, посочете съдържанието и честотата на периодичното обучение

 

4.8.   

Заключение: гарантират ли мерките за наемане и обучение на персонал, че всички служители с достъп до въздушни товари/въздушна поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, са били подходящо назначени и обучени в достатъчна степен, за да са наясно със своите отговорности по сигурността?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността на въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 5

Процедури за приемане

Цел: ACC3 следва да разполага с процедура за оценка и проверка, при приемане на дадена пратка, на нейния статус по отношение на сигурността предвид предишни проверки.

Процедурата включва следните елементи:

проверка дали пратката се предава от лице, назначено от пълноправния контрольор или познат изпращач, валидирани в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС, посочени в базата данни на ACC3 (част 6), или от регистриран изпращач на такъв пълноправен контрольор,

проверка дали пратката се предава с всички необходими данни в областта на сигурността (въздушна товарителница и информация за статута на пратката по отношение сигурността на хартиен или електронен носител), приложими спрямо въздушните товари и пощенски пратки, които се предават,

проверка дали пратката няма признаци за нарушаване на целостта, и

проверка дали пратката трябва да се третира като високорисков товар и поща (ВРТП).

Позоваване: точка 6.8.3.1

Бележка:

Пълноправен контрольор или познат изпращач е субект, който обработва товари и е бил одобрен от валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС или чиито мерки за сигурност са били включени в утвърдената от ЕС програма за сигурност на ACC3 (в този случай ACC3 е съвместно отговорен за мерките за сигурност).

Регистриран изпращач е субект, който обработва товари за собствена сметка, като отговорност носи пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС. Този пълноправен контрольор носи пълна отговорност за проверките на сигурността, извършвани от регистрирания изпращач.

Назначеното лице съответства на лицето, чиято задача е да достави въздушният товар или въздушната поща на въздушния превозвач. Лицето, което доставя пратката на въздушния превозвач представя идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган.

5.1.   

Когато приема директно дадена пратка, проверява ли въздушният превозвач дали тя идва от пълноправен контрольор, познат изпращач или регистриран изпращач валидиран или признат съгласно законодателството на Съюза за въздушните товари и вписани в базата данни, поддържана от въздушния превозвач?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процедурата.

 

5.2.   

Когато приема директно дадена пратка, въздушният превозвач проверява ли дали нейното местоназначение е летище в ЕС/ЕИП?

ДА/НЕ — обяснете

 

5.3.   

Ако отговорът е „ДА“, извършва ли въздушният превозвач едни и същи проверки за сигурност на всички въздушни товари или поща, когато местоназначението е летище от ЕС/ЕИП?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процедурата.

 

5.4.   

Когато приема директно дадена пратка, въздушният превозвач проверява ли дали тя се разглежда като високорискови товари и поща (ВРТП), включително при пратки, които се доставят с транспорт, различен от въздушния?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

Опишете процедурата

 

5.5.   

При приемане на пратка, спрямо която са били приложени мерки за сигурност, въздушният превозвач проверява ли дали тя е била защитена от неразрешена намеса и/или нарушаване на целостта?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете (печати, ключалки и др.).

 

5.6.   

Ако въздушният превозвач приема в този обект транзит на въздушни товари или въздушна поща (въздушен товар/въздушна поща, който/която заминава със същото въздухоплавателно средство, с което е пристигнал/а), въздушният превозвач проверява ли въз основа на съответните данни дали са необходими допълнителни проверки за сигурност?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, как се проверява?

 

Ако отговорът е „НЕ“, какви проверки се прилагат, за да се гарантира сигурността на товари и поща, изпратени до ЕС/ЕИП?

 

5.7.   

Ако въздушният превозвач приема в този обект прехвърляне на въздушни товари/поща (въздушен товар/въздушна поща, който/която заминава с въздухоплавателно средство, различно от това, с което е пристигнал/а), въздушният превозвач проверява ли въз основа на съответните данни дали са необходими допълнителни проверки за сигурност?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, по какъв начин?

 

Ако отговорът е „НЕ“, какви проверки се прилагат, за да се гарантира сигурността на товари и поща, изпратени до ЕС/ЕИП?

 

5.8.   

Изисква ли се от лицето, доставящо на въздушния превозвач обезопасени въздушни товари, да представи официален идентификационен документ със снимка?

ДА/НЕ

 

5.9.   

Заключение: достатъчни ли са процедурите по приемане, за да се установи дали въздушният товар или въздушната поща постъпва по обезопасена верига за доставка или се нуждае от проверка?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността на въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 6

База данни

Цел: когато ACC3 не е задължен да приложи 100 % проверка за въздушен товар или въздушна поща, отправени до ЕС/ЕИП, ACC3 гарантира, че товарът или пощата са отправени от пълноправен контрольор или познат изпращач, валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС или от регистриран изпращач на пълноправен контрольор.

За проследяването на свързаната със сигурността одитна пътека ACC3 поддържа база данни, в която се съдържа следната информация за всеки субект или лице, от които ACC3 приема директно товари или поща:

статут на съответния субект (пълноправен контрольор или познат изпращач),

данни за дружеството, включително официалното му седалище и адрес,

естеството на дейността, с изключение на чувствителна в търговско отношение информация,

данни за контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря(т) за сигурността,

регистрационният номер на дружеството, ако е приложимо.

При получаване на въздушни товари или поща ACC3 трябва да проверява дали субектът е вписан в базата данни. Ако не е вписан, въздушният товар или въздушната поща, доставени от него, трябва да бъдат проверени преди натоварване.

Позоваване: точки 6.8.4.1 и 6.8.4.3

6.1

Поддържа ли въздушният превозвач база данни, включително, ако е уместно, подробностите, посочени по-горе, от:

пълноправни контрольори, валидирани в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС,

познати изпращачи, валидирани в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС,

регистрирани изпращачи на пълноправен контрольор (на доброволни начала)?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, представете описание на базата данни.

 

Ако отговорът е „НЕ“, обяснете защо.

 

6.2.   

Има ли персоналът, приемащ въздушни товари и въздушна поща, лесен достъп до базата данни?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете как.

 

6.3.   

Актуализира ли се редовно базата данни, така че да предоставя надеждни данни на персонала, който приема въздушни товари и въздушна поща?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, моля, обяснете.

 

6.4.   

Заключение: поддържа ли въздушният превозвач база данни, която гарантира пълна прозрачност за неговите отношения със субектите, от които получава директно (проверени или контролирани от гледна точка на сигурността) товари или поща за превозване до ЕС/ЕИП?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 7

Проверка

Цел: когато ACC3 приема товари и поща от субект, който не е валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС или полученият товар не е бил защитен от неправомерни действия след провеждането на проверките за сигурност, ACC3 осигурява този въздушен товар или въздушна поща да преминат проверка, преди да бъдат натоварени на борда на въздухоплавателното средство. ACC3 разполага с процес за гарантиране, че отправените до ЕС/ЕИП въздушни товари и въздушна поща за прехвърляне, транзит или разтоварване на летище в Съюза се проверяват със средства или методи, посочени в законодателството на ЕС в степен, която дава разумни гаранции, че същите не съдържат никакви забранени предмети.

Когато ACC3 не проверява лично въздушния товар или въздушната поща, той се уверява, че се извършва подходяща проверка в съответствие с изискванията на ЕС. Процедурите за проверка обхващат, когато е уместно, обработката на трансферни/транзитни пратки и поща.

Когато проверката на въздушни товарите или поща се извършва от компететния орган в третата страна или от негово име, ACC3, които получават такива въздушни товар или въздушна поща от субекта, декларират това в своята програма за сигурност и посочват как се осигурява адекватна проверка.

Бележка: въпреки че точка 6.8.3.2 позволява до 30 юни 2014 г. ACC3 да прилагат като минимум стандартите на ИКАО в изпълнение на разпоредбите на точка 6.8.3.1, валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на даден ACC3 се съобразява с изискванията на ЕС по отношение на проверките, дори когато валидирането се извършва преди 1 юли 2014 г.

Позоваване: точки 6.8.3.1, 6.8.3.2 и 6.8.3.3

7.1.   

Извършва ли се проверка от въздушния превозвач или от негово име от субект, посочен в програмата за сигурност на въздушния превозвач?

Ако отговорът е „ДА“, посочете подробности.

Ако е приложимо, посочете подробности за субекта/ите посочен/и в програмата за сигурност на въздушния превозвач:

наименование

адрес на обекта

наличие на статут на одобрен икономически оператор, ако е приложимо.

 

Ако отговорът е „НЕ“, кои субекти, които не са посочени в програмата за сигурност на въздушния превозвач, извършват проверка на въздушни товари или поща, превозвани от този въздушен превозвач към ЕС/ЕИП?

Уточнете какви са тези субекти и посочете подробности:

частно дружество за обработка

държавно регулирано дружество

държавен обект за проверки

други

 

7.2.   

Какви методи за проверка се прилагат спрямо въздушните товари и въздушната поща?

Уточнете, включително подробности за оборудването, използвано за проверка на въздушните товари и въздушната поща (производител, тип, версия на софтуера, стандарт, сериен номер и т.н.) за всички използвани методи.

 

7.3.   

Включени ли са използваните оборудване или метод (напр. кучета за откриване на експлозиви) в най-новия списък за съответствие на ЕС, ECAC или TSA?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, посочете подробности.

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете подробности относно одобряването на оборудването и съответната дата, както и всички признаци, че то съответства на стандартите на ЕС за оборудване.

 

7.4.   

Съответства ли използваното оборудване на оперативната концепция на производителите (CONOPS) и подложено ли е то на редовни проверки и поддръжка?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете как.

 

7.5.   

Взима ли се предвид по време на проверката естеството на пратката?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете по какъв начин се гарантира, че избраният метод за проверка се прилага по начин и в степен, които дават разумни гаранции, че в пратката не са укрити забранени предмети.

 

7.6.   

Има ли процедура за реакция при активирана от оборудването за проверка аларма?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете процеса на реакция при алармени сигнали, който да гарантира неналичието на забранени предмети.

 

Ако отговорът е „НЕ“, опишете какво се случва с пратката.

 

7.7.   

Има ли пратки, освободени от проверки за сигурност?

ДА/НЕ

 

7.8   

Има ли случаи на освобождаване, които не съответстват на списъка на Съюза?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте подробности.

 

7.9   

Контролира ли се достъпът до зоната за проверка, за да се гарантира, че такъв се предоставя единствено на упълномощен и обучен персонал?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте описание

 

7.10   

Има ли установен режим на контрол на качеството и/или режим за изпитвания?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте описание.

 

7.11   

Заключение: проверяват ли се въздушните товари/поща по един от начините или методите, посочени в точка 6.2.1 от Решение 2010/774/ЕС по начин и в степен, които дават разумни гаранции, че същите не съдържат никакви забранени предмети?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността на въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 8

Високорискови товари или поща (ВРТП)

Цел: пратки, изпращани от или прехвърляни в места, смятани за високорискови от страна на ЕС или чиято цялост изглежда е била в значителна степен нарушена, се смятат за високорискови товари и поща (ВРТП). Те трябва да се проверяват в съответствие с конкретни инструкции. Високорисковите места на произход и инструкциите за проверка се предоставят от съответния орган на ЕС/ЕИП, определил превозвача като ACC3. ACC3 разполага с процедура, с която гарантира, че изпращаните към ЕС/ЕИП ВРТП биват засичани и са предмет на съответните проверки, определени в законодателството на Съюза.

ACC3 остава във връзка със съответния орган, отговорен за летищата от държавите в ЕС/ЕИП, за които той превозва пратка, за да разполага с най-актуална информация за високорисковите места на произход.

ACC3 прилага еднакви мерки независимо от това дали получава високорискови товари и поща от друг въздушен превозвач или чрез други видове транспорт.

Позоваване: точки 6.7 и 6.8.3.4

Бележка: ВРТП, получили разрешение за превоз към ЕС/ЕИП, получават статут по отношение на сигурността „SHR“, което означава „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията при високо ниво на риск“.

8.1.   

Знае ли персоналът на въздушния превозвач, отговорен за извършването на контрол за сигурност, кои въздушни товари и поща се третират като високорискови товари и поща (ВРТП)?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте описание.

 

8.2.   

Разполага ли въздушният превозвач с действащи процедури за засичане на ВРТП?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте описание.

 

8.3.   

Подлагат ли ВРТП на процедури за проверка на ВРТП съгласно законодателството на ЕС?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете прилаганите процедури.

 

8.4.   

След проверка, прилага ли въздушният превозвач декларация за статут по отношение на сигурността SHR към документацията, придружаваща пратката?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете как се обявява статут по отношение на сигурността и в кой документ.

 

8.5.   

Заключение: адекватен и достатъчен ли е процесът, с който разполага въздушният превозвач, за да се гарантира, че всички ВРТП се обработват правилно преди натоварването им?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 9

Защита

Цел: ACC3 разполага с действащи процедури, с които се гарантира, че въздушните товари и/или въздушната поща, отправени към ЕС/ЕИП, са защитени от неправомерни действия от момента на осъществяване на проверките за сигурност или друг контрол по сигурността или от мястото на приемане след извършени проверка или проверки за сигурност до натоварването.

Защита може да се осигури по различни начини като например физически (бариери, заключени помещения и др.), човешки (патрули, обучен персонал и др.) и технологични (камери за видеонаблюдение, аларми за сигнализиране на неразрешено проникване и др.).

Отправени към ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, спрямо които са били приложени мерки за сигурност, следва да бъдат отделени от други товари или поща.

Позоваване: точка 6.8.3

9.1.   

Защитени ли са въздушните товари и въздушната поща от страна на въздушния превозвач или, от негово име, от субекта, който е част от програмата за сигурност на въздушния превозвач?

Ако отговорът е „ДА“, посочете подробности.

 

Ако отговорът е „НЕ“, кои субекти, които не са посочени в програмата за сигурност на въздушния превозвач прилагат мерки за защита на въздушни товари или поща, спрямо които са приложени мерки за сигурност и биват превозвани от този въздушен превозвач към ЕС/ЕИП?

Уточнете какви са тези субекти и посочете подробности:

частно дружество за обработка

държавно регулирано дружество

държавен обект за проверки

други

 

9.2.   

Прилагат ли се проверки за сигурност и защита за предотвратяване на неправомерни действия по време на процеса на проверка?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, моля, дайте описание.

 

9.3.   

Съществуват ли процедури, които да гарантират, че въздушните товари/въздушната поща, отправени към ЕС/ЕИП и спрямо които са били приложени мерки за сигурност, са защитени от неправомерни действия от момента, в който тези мерки са били приложени до момента на натоварване?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете тези процедури за защита

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

9.4   

Заключение: достатъчно надеждна ли е защитата на пратките срещу незаконна намеса?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 10

Придружаваща документация

Цел: ACC3 гарантира, че:

1)

статутът по отношение на сигурността на пратката се посочва в придружаващата я документация под формата на въздушна товарителница, равностойна пощенска документация или на отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка; както и

2)

уникалният буквено-цифров идентификатор е записан в документите, които придружават превозваните пратки, в електронен формат или попълнен на ръка.

Позоваване: точка 6.3.2.6, буква г) и точки 6.8.3.4. и 6.8.3.5

Бележка: следните нива на сигурност могат да бъдат посочени:

„SPX“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

„SCO“, т.е. „безопасно за превоз само в изцяло товарни и превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

„SHR“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“.

При липса на пълноправен контрольор, декларацията за статут по отношение на сигурността може да бъде издадена от ACC3 или от въздушен превозвач, пристигащ от държава, освободена от режима на ACC3.

10.1.   

Придружени ли са пратките от документация, която потвърждава наличието на предишни и текущи проверки за сигурност?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „ДА“, опишете съдържанието на документацията.

 

Ако отговорът е „НЕ“, обяснете защо, също и как товарите/поща се третират като обезопасени за превоз от въздушния превозвач, ако се товарят на въздухоплавателното средство.

 

10.2.   

Включва ли документацията уникалния буквено-цифров идентификатор на въздушния превозвач като ACC3?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, моля, обяснете причините.

 

10.3.   

Посочва ли документацията статута по отношение на сигурност на товара и как е постигнат той?

ДА/НЕ

 

10.4.   

Заключение: достатъчна ли е процедурата по документиране, за да се гарантира, че товарите/поща са снабдени със съответната документация, в която е посочен верният статут на пратката по отношение сигурността?

ДА/НЕ

 

Ако отговорът е „НЕ“, посочете причините.

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Коментари от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

ЧАСТ 11

Съответствие

Цел: предходните десет части в този контролен списък ще позволят на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС да оцени дали неговите проверки на място съответстват на съдържанието на частта от програмата за сигурност на въздушния превозвач, в която се описват мерките за отправени към ЕС/ЕИП въздушни товар или въздушна поща и дали проверките за сигурност изпълняват в достатъчна степен изброените в настоящия списък цели.

В изводите си моля, разграничавайте четири възможни основни случая:

1)

програмата за сигурност на въздушния превозвач е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 и проверката на място потвърждава съответствие с целите на списъка; или

2)

програмата за сигурност на въздушния превозвач е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010, но проверката на място не потвърждава съответствие с целите на списъка; или

3)

програмата за сигурност на въздушния превозвач не е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010, но проверката на място потвърждава съответствие с целите на списъка; или

4)

програмата за сигурност на въздушния превозвач не е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 и проверката на място не потвърждава съответствие с целите на списъка;

11.1.   

Общо заключение. Посочете случая, който в най-голяма степен съответства на валидираната ситуация

1, 2, 3 или 4

 

Коментари от валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС

 

Коментари от въздушния превозвач

 

Име на валидатора:

Дата:

Подпис:

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на лица и субекти, посетени и интервюирани

Да се посочат наименованието на субекта, името на лицето за контакт и датата на посещението или на интервюто.

Г.

Притурка 6—Е се заменя със следното:

ПРИТУРКА 6—Е

ТОВАРИ И ПОЩА

6—Еi

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИМАТ СПЕЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ С ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СПРЯМО КОИТО НЕ СЕ ПРИЛАГА СЪОТВЕТНИЯТ ДЯЛ ЗА ТРАНСПОРТА В ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР, В КОИТО Е ПРИЗНАТО, ЧЕ СЕ ПРИЛАГАТ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ

6—Еii

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИМАТ СПЕЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ С ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СПРЯМО КОИТО НЕ СЕ ПРИЛАГА СЪОТВЕТНИЯТ ДЯЛ ЗА ТРАНСПОРТА В ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР, ЗА КОИТО ОБОЗНАЧЕНИЕТО ACC3 НЕ СЕ ИЗИСКВА

Третите държави, както и държавите и териториите, които имат специални отношения с Европейския съюз в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз или Договора за Европейския съюз, за които не се изисква обозначението ACC3, са изброени в отделно решение на Комисията.

6—Еiii

ДЕЙНОСТИ ПО ВАЛИДИРАНЕ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИМАТ СПЕЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ С ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СПРЯМО КОИТО НЕ СЕ ПРИЛАГА ГЛАВАТА ЗА ТРАНСПОРТ В ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР, ПРИЗНАТИ КАТО РАВНОЗНАЧНИ НА ВАЛИДИРАНЕТО НА СИГУРНОСТТА ВЪВ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО В ЕС“

Д.

След притурка 6—З се добавя следната притурка:

ПРИТУРКА 6—З1

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЕМАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИ — ACC3 С ВАЛИДИРАНА АВИАЦИОННА СИГУРНОСТ В ЕС

От името на [име на въздушния превозвач] бих искал да отбележа следното:

Настоящият доклад установява статута по отношение на сигурността, прилаган за въздушни превози с направление ЕС/ЕИП (8), по отношение на стандартите за сигурност, посочени в списъка или споменати в него (9).

[Име на въздушния превозвач] може да бъде обозначен като „въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза“ (ACC3) след представяне и одобрение на доклад за валидиране от ЕС за тази цел на компетентния орган на държава членка на Европейския съюз или на Исландия, Норвегия или Швейцария и подробните данни за ACC3 са били вписани в базата данни на Европейския съюз относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи.

Ако докладът установи несъответствие с мерките за сигурност, за които се отнася, това може да доведе до оттегляне от [име на въздушния превозвач] на обозначението ACC3, получено за въпросното летище, което ще възпрепятства [име на въздушния превозвач] да превозва въздушни товари или поща към ЕС/ЕИП през това летище.

Докладът е валиден пет години и следователно изтича най-късно на г._

От името на [име на въздушния превозвач] декларирам, че:

[Име на въздушния превозвач] ще предприеме подходящите последващи действия за целите на контрола на стандартите, потвърдени от настоящия доклад.

Всички промени в дейността на [име на въздушния превозвач], които не изискват цялостно повторно валидиране, ще бъдат отбелязани в оригиналния доклад чрез добавяне на информация, като същевременно се запази и предходната информация. Това може да се отнася до следните промени:

1)

цялостната отговорност за сигурността е възложена на друго лице, а не на назованото в точка 1.7 от притурка 6—В3 към Регламент (ЕС) № 185/2010;

2)

всички други изменения в помещенията или в процедурите, които е вероятно да се отразят значително на сигурността.

[Име на въздушния превозвач] ще информира органа, който го е посочил като ACC3 ако [име на въздушния превозвач] преустанови дейността си, няма да се занимава повече с въздушни товари или въздушна поща или не може повече да изпълнява изискванията, одобрени в настоящия доклад.

[Име на въздушния превозвач] ще поддържа статута по отношение на сигурността, потвърден в настоящия доклад, в съответствие с целите, посочени в контролния списък и, когато е необходимо, ще изпълнява и прилага всички допълнителни мерки за сигурност, изисквани за обозначението ACC3, ако дадени стандарти за сигурност бъдат посочени като недостатъчни, до последващото валидиране на дейностите на [име на въздушния превозвач].

От името на [име на въздушния превозвач] поемам пълна отговорност по отношение на декларацията.

Име:

Длъжност в дружеството:

Дата:

Подпис:

Е.

В точка 8.1.3.2, буква б) „независим валидатор“ се заменя с „валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС“.

Ж.

В глава 11 точка 11.0.5 се заличава.

З.

В глава 11 раздели 11.5 и 11.6 се заменят със следното:

„11.5.   КВАЛИФИКАЦИЯ НА ИНСТРУКТОРИТЕ

11.5.1.

Компетентният орган поддържа или има достъп до списък на сертифицирани инструктори, които отговарят на изискванията, посочени в точка 11.5.2 или 11.5.3.

11.5.2.

Инструкторите трябва да са преминали успешно цялостна проверка в съответствие с точка 11.1.3 и да представят доказателства за съответните квалификации или познания.

11.5.3.

Инструкторите, които са били наети или са предоставяли обучение, посочено в настоящия регламент, преди неговото влизане в сила, трябва да докажат на компетентния орган поне следното:

а)

че притежават знания и умения, както е посочено в точка 11.5.5; както и

б)

че провеждат само курсове, одобрени от компетентния орган в съответствие с точка 11.2.1.3.

11.5.4.

За да бъде сертифицирано едно лице като инструктор, който има квалификация да провежда обучение съгласно посоченото в точки 11.2.3.1—11.2.3.5, 11.2.4 и 11.2.5, то трябва да познава работната среда в съответната област на сигурност на въздухоплаването, както и да притежава квалификация и умения в следните области:

а)

техники на преподаване; както и

б)

елементите на сигурност, които трябва да бъдат преподавани.

11.5.5.

Компетентният орган осигурява обучение за инструкторите или одобрява и поддържа списък с подходящи курсове за обучение по сигурността. Компетентният орган гарантира, че инструкторите се обучават редовно или получават информация относно новостите в съответните области.

11.5.6.

Когато компетентният орган вече не е убеден, че обучението, провеждано от квалифициран инструктор, дава умения в съответните области, той отнема одобрението си за курса или гарантира, че инструкторът е отстранен временно от списъка на квалифицираните инструктори или е заличен от същия, според случая.

11.6.   ВАЛИДИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА ВЪВ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО В ЕС

11.6.1.   „Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС“ е стандартизиран, документиран, безпристрастен и обективен процес за получаване и оценяване на доказателства, за да се определи нивото на съответствие на одобрявания субект с изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 300/2008 и в актовете за неговото прилагане.

11.6.2.   Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС

а)

може да представлява изискване за получаване или поддържане на правен статут по Регламент (ЕО) № 300/2008 и актовете за неговото прилагане;

б)

могат да се извършва от подходящ орган или валидатор, одобрени като валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС или от признат за равностоен валидатор в съответствие с разпоредбите на настоящата глава;

в)

извършва оценка на мерките за сигурност, прилагани под отговорността на субект, спрямо когото тече валидиране или под тази на негови части, за които субектът иска валидиране. Валидирането се състои най-малкото от:

1)

оценка на документация, свързана със сигурността, включително програмата за сигурност на валидирания субект или неин еквивалент; и

2)

проверка на прилагането на мерките за сигурност на въздухоплаването, която включва проверка на място на превозите на субекта в процес на валидиране, освен ако не е указано друго.

г)

се признава от всички държави членки.

11.6.3.   Изисквания за одобряване на валидатори на сигурността във въздухоплаването в ЕС

11.6.3.1.

Държавите членки одобряват валидаторите на сигурността във въздухоплаването в ЕС въз основа на капацитета им за оценка на съответствието, което включва:

а)

необвързаност със сектора, обект на валидиране, освен ако не е указано друго;

б)

валидиране на компетентността на персонала по отношение на сигурността, както и на методите за поддържане на тази компетентност на нивото, посочено в точка 11.6.3.5; както и

в)

оценка на функционалността и целесъобразността на процедурите по валидиране.

11.6.3.2.

Когато е уместно, валидирането взема предвид акредитационни сертификати, свързани със съответните хармонизирани стандарти, а именно с EN-ISO/IEC 17020, вместо да се извършва повторна оценка на капацитета за оценка на съответствието.

11.6.3.3.

Валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС може да бъде всяко физическо или юридическо лице.

11.6.3.4.

Националният орган по акредитация, установен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (10), може да бъде оправомощен да удостоверява капацитета за оценка на съответствието на юридическите лица да извършват валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, да приема административни мерки в това отношение и да извършва наблюдение на дейностите по валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

11.6.3.5.

Всяко лице, изпълняващо валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС има подходящите знания и опит, и

а)

е преминал цялостна проверка, в съответствие с точка 11.1.3 която се повтаря периодично поне веднъж на 5 години;

б)

извършва валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС безпристрастно и обективно, разбира значението на своята необвързаност и прилага методи, които предотвратяват ситуации на конфликт на интереси по отношение на валидирания субект;

в)

има достатъчно теоретични познания и практически опит в областта на контрола на качеството, както и съответни умения и лични качества за събиране, регистриране и оценка на констатираното въз основа на контролен списък. По-специално става дума за:

1)

принципи, процедури и техники за контрол на съответствието;

2)

фактори, които влияят върху човешкото поведение и надзора;

3)

ролята и правомощията на валидатора, включително по отношение на конфликта на интереси;

г)

представя доказателства за подходящи знания въз основа на обучение и/или минимален трудов стаж в следните области:

1)

общи принципи за сигурност във въздухоплаването в Съюза и стандарти на ICAO за сигурност във въздухоплаването;

2)

специфични стандарти, свързани с дейността, която е обект на валидиране и начините, по които те се прилагат на практика;

3)

технологии и техники за сигурност, които са от значение за процеса на валидиране;

д)

преминава периодично обучение при честота, която е достатъчна да гарантира поддържане на притежаваната компетентност, както и придобиване на нова такава, отчитаща развитието в областта на сигурността на въздухоплаването.

11.6.3.6.

Компетентният орган осигурява обучение за валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС или одобрява и поддържа списък с подходящи курсове за обучение по сигурността.

11.6.3.7.

Държавите членки могат да ограничат одобрението на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС до валидиране, извършвано единствено на територията на съответната държава членка от името на компетентния орган на тази държава членка. В такива случаи изискванията на точка 11.6.4.2 не се прилагат.

11.6.3.8.

Одобрението на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС е за срок, който не надвишава пет години.

11.6.4.   Признаване и прекратяване на хабилитацията на валидаторите на сигурността във въздухоплаването в ЕС

11.6.4.1.

Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС не се смята за хабилитиран, докато неговите данни не бъдат включени в „базата данни на Европейския съюз относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи“. На всеки валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС следва да се предоставя доказателство за неговия статут от страна на компетентния орган или името на компетентния орган. За периода, през който базата данни на ЕС относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи не може да регистрира данни относно валидаторите на сигурността във въздухоплаването в ЕС, компетентният орган съобщава необходимите данни за валидаторите на сигурността във въздухоплаването в ЕС на Комисията, която ги предоставя на всички държави членки.

11.6.4.2.

Одобрените валидатори на сигурността във въздухоплаването в ЕС се признават от всички държави членки.

11.6.4.3.

Ако се установи, че валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС покаже, че вече не отговаря на изискванията по точка 11.6.3.1 или 11.6.3.5 компетентният орган, който го е хабилитирал оттегля хабилитацията си и изважда валидатора от „базата данни на Европейския съюз относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи“.

11.6.4.4.

Отраслови сдружения и субекти под тяхна отговорност, прилагащи програми за осигуряване на качеството, могат да бъдат одобрени като валидатори на сигурността във въздухоплаването в ЕС, при условие че еквивалентни мерки от тези програми осигуряват безпристрастно и обективно валидиране. Хабилитирането се извършва в сътрудничество с компетентните органи на най-малко две държави членки.

11.6.4.5.

Комисията може да признае дейностите по валидиране, предприемани от органи или валидатори на сигурността във въздухоплаването под юрисдикцията на и признати от трета държава или международна организация, когато може да установи тяхната еквивалентност с валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС. Списък на тези валидатори се съдържа в притурка 6—Eiii.

11.6.5.   Доклад за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС („Доклад за валидиране“)

11.6.5.1.

Докладът за валидиране удостоверява валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС и съдържа най-малко:

а)

попълнен контролен списък, подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС, и където е поискано, коментари от страна на валидирания субект с необходимите подробности;

б)

декларация за поемане на ангажименти, подписана от валидирания субект; и

в)

декларация за необвързаност с валидирания субект, подписана от лицето, извършващо валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

11.6.5.2.

Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС установява степента на съответствие с целите от контролния списък и записва своите констатации в съответната част на контролния списък.

11.6.5.3.

В декларация за поемане на ангажимент се заявява ангажиментът на субекта в процес на валидиране да продължи дейността си в съответствие с успешно валидираните за тази дейност стандарти.

11.6.5.4.

Субектът в процес на валидиране може да заяви своето съгласие или несъгласие с посоченото в доклада за валидиране ниво на съответствие. Подобно заявление се превръща в неразделна част от доклада за валидиране.

11.6.5.5.

Целостта на доклада за валидиране се потвърждава с номериране на страниците, указване на датата на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС и парафиране от валидатора и валидирания субект върху всяка страница.

11.6.5.6.

По правило докладът се изготвя на английски език и се предава на компетентния орган, където е приложимо, и на валидирания субект в срок от най-много един месец след проверката на място.

11.7.   ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ НА ОБУЧЕНИЯ

11.7.1.

Всяка компетентност, придобита от лице, с цел да отговори на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и актовете за неговото прилагане в една държава членка, се признава и в другите държави членки.

ПРИТУРКА 11—A

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТ — ВАЛИДАТОР НА СИГУРНОСТТА ВЪВ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО В ЕС

а)

Потвърждавам, че установих нивото на съответствие на субекта в процес на валидиране по безпристрастен и обективен начин.

б)

Потвърждавам, че не работя и през предходните две години не съм работил в субекта в процес на валидиране.

в)

Потвърждавам, че не съм заинтересован икономически или по друг пряк или косвен начин във валидирането в субекта в процес на валидиране или в някой от неговите филиали.

г)

Потвърждавам, че нямам и през предходните 12 месеца не съм имал делови отношения със субекта в процес на валидиране, като обучение и консултации, встрани от самия процес на валидиране, в области, свързани с безопасността на въздухоплаването.

д)

Потвърждавам, че докладът по валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС се основава на задълбочена проучвателна оценка на съответната документация относно безопасността, в това число на програмата за безопасност на субектите в процес на валидиране или на неин еквивалент, и на проверки на място.

е)

Потвърждавам, че докладът по валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС се основава на оценка на всички области, свързани с безопасността, по които валидаторът е длъжен да се произнесе въз основа на съответния контролен списък на ЕС.

ж)

Потвърждавам, че съм приложил методология, която позволява изготвянето на отделни доклади по валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС за всеки субект, подложен на валидиране, и гарантира обективност и безпристрастност на проучването и оценката, когато няколко лица биват валидирани едновременно.

з)

Потвърждавам, че не съм приемал никакви финансови или други облаги, освен разумната такса за валидиране и възстановяване на разходите за път и престой.

Поемам пълна отговорност за доклада по валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

Име на лицето, извършващо валидирането:

Име на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС:

Дата:

Подпис:


(1)  ОВ L 219, 22.8.2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 107, 27.4.2011 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.“

(4)  Държави членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република и Швеция.

(5)  ОВ L 220, 26.8.2011 г., стр. 9. Точка 6.8.1.1 от Регламент (ЕС) № 185/2010: Всеки въздушен превозвач, превозващ товари или поща от летище в трета държава, която не е посочена в притурка 6—Е за прехвърляне, транзит или разтоварване на летище, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 300/2008, се определя като „въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза“ (ACC3).

(6)  Това не се прилага за въздушни превози на товари или поща от малък брой държави, освободени от режима на ACC3.

(7)  Въздушни превози на товари/поща или въздухоплавателни съдове, отправяни за ЕС/ЕИП, в настоящия контролен списък са въздушни превози на товари/поща или въздухоплавателни съдове, отправяни за ЕС, Исландия, Норвегия и Швейцария“

(8)  Летища, разположени в Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република и Швеция, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария.

(9)  Регламент (ЕС) № 185/2010, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 859/2011.“

(10)  ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.“