17.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 320/3

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1077/2012 НА КОМИСИЯТА

от 16 ноември 2012 година

относно общ метод за безопасност за осъществяване на надзор от националните органи по безопасност след издаването на сертификат за безопасност или разрешително за безопасност

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (1), и по-конкретно член 6 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Една от целите на Директива 2004/49/ЕО е да подобри достъпа до пазара на железопътни услуги, като определя общи принципи за управление, регулиране и надзор на безопасността на железопътния транспорт. Директива 2004/49/ЕО също така предвижда равни условия за всички железопътни предприятия чрез прилагането на еднакви изисквания за издаване на сертификати за безопасност в целия Европейски съюз.

(2)

На 5 октомври 2009 г. Комисията възложи на Европейската железопътна агенция („агенцията“) в съответствие с Директива 2004/49/ЕО да разработи проект на общ метод на безопасност (ОБМ) за надзор от националните органи по безопасност след издаването на сертификат или разрешително за безопасност на железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура. Агенцията е предала препоръката си относно ОБМ на Комисията, подкрепена от доклад за оценка на въздействието в съответствие с изискванията на Комисията. Настоящият регламент се основава на препоръката на агенцията.

(3)

Регламент (ЕС) № 1158/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификат за безопасност на железопътния транспорт (2) предвижда метод за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификати за безопасност, които се издават в съответствие с член 10, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2004/49/ЕО. Този регламент определя критериите, според които следва да се извършва оценката от националните органи по безопасност, описва процедурите и установява принципите, които трябва да се спазват от националните органи по безопасност по време на упражняването на надзор, както е посочен в същия регламент, след издаването на сертификат за безопасност.

(4)

Регламент (ЕС) № 1169/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на разрешително за железопътна безопасност (3) включва всички хармонизирани изисквания и методи за оценка, на основата на които националните органи по безопасност издават разрешително за безопасност на даден управител на железопътна инфраструктура съгласно член 11 от Директива 2004/49/ЕО, обхващащо адекватността на системата за управление на безопасността като цяло, както и всякакви разрешителни за конкретна мрежа. Този регламент също така определя критериите, според които следва да се извършва оценката от националните органи по безопасност, описва процедурите и установява принципите, които трябва да се спазват от националните органи по безопасност по време на упражняването на надзор, както е посочен в същия регламент, след издаването на разрешително за безопасност.

(5)

След издаването на сертификат или разрешително за безопасност всеки национален орган по безопасността следва да предприеме мерки, за да проучи дали резултатите, предвидени в заявлението за издаване на сертификат или разрешително за безопасност, са били постигнати в процеса на работа и дали е налице трайно съобразяване с всички необходими изисквания, както се изисква в член 16, параграф 2, буква е) и в член 17, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО.

(6)

За да е в състояние да изпълнява задълженията си съгласно член 16, параграф 2, буква e) от Директива 2004/49/ЕО, националният орган по безопасност също така следва да преценява, на основата на своята надзорна дейност, ефективността на регулаторната рамка за безопасност. „Надзор“ означава действията, предприети от националния орган по безопасността за наблюдение на нивото на безопасност, след като е издал сертификат или разрешително за безопасност.

(7)

При осъществяване на надзора националният орган по безопасност трябва да прилага основните принципи на надзорната дейност на националния орган по безопасност — пропорционалност, съгласуваност, насоченост, прозрачност, управленска отговорност и сътрудничество — както са предвидени в Регламент (ЕС) № 1158/2010 и в Регламент (ЕС) № 1169/2010. Тези принципи обаче също изискват рамка и процедура, за да бъдат приложени на практика в ежедневните дейности на националните органи по безопасност. Настоящият регламент ще предостави необходимата рамка и процедура на националните органи по безопасност, като в същото време ще повиши взаимното доверие в подходите им към и процеса им на вземане на решения по време на надзорната дейност.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 27, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1. Настоящият регламент създава общ метод за безопасност (ОБМ) на надзора върху нивото на безопасност след издаването на сертификат за безопасност на железопътните предприятия или на разрешително за безопасност на управителите на железопътна инфраструктура, както са посочени съответно в приложение IV към Регламент (ЕС) № 1158/2010 и приложение III към Регламент (ЕС) № 1169/2010.

2. Националните органи по безопасност следва да прилагат общия метод за безопасност при наблюдение на осигуряването на безопасността в съответствие със законовото задължение на железопътно предприятие или управител на железопътна инфраструктура да използва система за управление на безопасността, за да се гарантира контрол върху всички рискове, свързани с дейностите им, включително осигуряването на поддръжката и материали, както и използването на подизпълнители, и когато е необходимо, да следят за прилагането на Регламент (ЕС) № 1078/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 г. на основата на общ метод за безопасност при наблюдение, който ще бъде приложен от железопътните предприятия и управителите на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, и от структурите, които отговарят за поддръжката (4).

3. Националните органи по безопасност ще използват настоящия регламент, за да извършват надзорната си дейност съгласно член 16, параграф 2, буква e) от Директива 2004/49/ЕО и да предлагат консултации на държавите членки относно ефективността на регулаторната рамка в областта на безопасността.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящия регламент „надзор“ има значението, предвидено в член 2 от Регламент (ЕС) № 1158/2010 и член 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2010.

Член 3

Стратегия за надзор и план(ове)

1. Националният орган по безопасност следва да разработи и приложи стратегия за надзора, както и план(ове), в които се описва подходът към неговите дейности и се поставят приоритетите му в областта на надзора, както са посочени в приложението.

2. Националният орган по безопасност събира и анализира информация от различни източници. Събраната по този начин информация и резултатите от надзора се използват от националния орган по безопасност за целите, посочени в член 1.

3. Националният орган по безопасност редовно преразглежда стратегията и плана (или плановете) с оглед на натрупания опит, като използва събраната информация и резултатите от надзора.

Член 4

Техники за извършване на надзор

1. Националният орган по безопасност възприема определени техники за извършване на надзорната дейност. Тези техники обикновено включват провеждане на интервюта с хора на различни нива в организацията, преглед на документация и архиви, свързани със системата за управление на безопасността, и преглед на резултатите от работата на системата, установени по време на инспекции или сродни дейности.

2. Националният орган по безопасност гарантира, че надзорната дейност, извършвана от него, включва проверка на

а)	ефективността на системата за управление на безопасността;

б)	ефективността на отделните елементи или части от системата за управление на безопасността, включително оперативните дейности.

Член 5

Връзка между оценка и надзор

1. Националният орган по безопасност използва информацията, събрана по време на извършване на оценката на системата за управление на безопасността на железопътното предприятие или управителя на железопътна инфраструктура за целите на надзора, който той извършва върху непрекъснатото прилагане на системите им за безопасност след издаването на сертификат или разрешително за безопасност.

2. Националният орган по безопасност също така използва събраната по време на надзорната му дейност информация за повторна оценка на системата за управление на безопасността на железопътното предприятие или управителя на железопътна инфраструктура преди подновяването на сертификата или разрешителното за безопасност.

Член 6

Компетентност на лицата, които извършват надзорна дейност

Националният орган по безопасност следва да има действаща система, за да гарантира, че надзорната дейност се извършва от компетентни лица.

Член 7

Критерии за вземане на решения

1. Националният орган по безопасност създава и публикува критерии за вземане на решения относно начина, по който той наблюдава, насърчава и при необходимост налага спазването на регулаторната рамка за безопасност. Тези критерии също така включват несъответствия, свързани с постоянното прилагане на система за управление на безопасността от страна на железопътните предприятия или управителите на железопътна инфраструктура, както и с регулаторната рамка за безопасност.

2. Националният орган по безопасност приема и публикува процедура, чрез която железопътните предприятия и управителите на железопътна инфраструктура да подават жалби, свързани с решения, взети по време на надзорната дейност, без да се засягат изискванията за съдебен контрол на тези решения.

Член 8

Координация и сътрудничество

1. Националните органи по безопасност, които участват в извършването на надзор върху дадено железопътно предприятие, което развива дейност в повече от една държава членка, следва да координират подхода си към надзора, за да гарантират, че системата за управление на безопасността е ефективна и обхваща всички съответни дейности. Дейностите по координирането включват постигането на съгласие относно информацията, която може да бъде споделена между националните органи за безопасност, за да се осигури общ подход към извършването на надзора върху съответното железопътно предприятие. Това също така включва споделянето на информация относно стратегията за надзор и плана или плановете на съответните национални органи по безопасност, включително свързаните с това резултати, за да бъде възможен съвместен подход във връзка с отстраняването на несъответствията.

2. Националните органи по безопасност следва да разработят договорености за сътрудничество с националните разследващи органи и сертифициращите органи за структурите в областта на поддръжката, както и с други компетентни органи, за да се обменя информация и да се координира тяхната реакция при случаи на неспазване на регулаторната рамка за безопасност.

Член 9

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 7 юни 2013 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44.

(2) ОВ L 326, 10.12.2010 г., стр. 11.

(3) ОВ L 327, 11.12.2010 г., стр. 13.

(4) Вж. стр. 8 от настоящия брой на Официален вестник.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Надзорна дейност

1. Разработване на стратегия за надзор и план(ове)

Националният орган по безопасността:

а)	определя областите за извършване на целева дейност по надзора;

б)	разработва план или планове за осъществяването на стратегията за надзор в рамките на жизнения цикъл на действащ сертификат или разрешително за безопасност;

в)	прави предварителна оценка на ресурсите, необходими за осъществяването на плана или плановете на основата на определените целеви области;

г)	разпределя ресурсите, за да осъществи плана или плановете;

д)

използва данни/информация от различни източници като входни данни за стратегията и за плана или плановете; източниците могат да включват информация, събрана по време на оценяването на системите за управление на безопасността, резултатите от предишна надзорна дейност, информация за разрешителни, издадени за въвеждане в експлоатация на подсистеми или железопътни превозни средства, доклади/препоръки за случаи на злополуки, други доклади или данни за злополуки/произшествия, годишните доклади на железопътните предприятия или управителите на железопътна инфраструктура, предназначени за националния орган по безопасност, годишните доклади на структурите, които отговарят за поддръжката, жалби от страна на обществеността, както и други източници в тази сфера.

2. Уведомяване относно стратегията за надзор и плана или плановете

Националният орган по безопасността:

а)	съобщава общите цели на стратегията за надзор и предлага общ преглед на плана или плановете на съответните железопътни предприятия или управители на железопътна инфраструктура и, при необходимост, в по-големи подробности на други заинтересовани страни;

б)	осигурява на съответните железопътни предприятия или управители на железопътна инфраструктура общо разяснение относно начина на осъществяване на предстоящия план или планове.

3. Осъществяване на стратегията за надзор и плана(овете)

Националният орган по безопасността:

а)	изпълнява плана или плановете, както е предвидено;

б)	предприема съответните действия, за да отстрани несъответствията, включително при необходимост подава спешни сигнали във връзка с безопасността;

в)	оценява в каква степен железопътното предприятие или управителят на железопътната инфраструктура адекватно е разработил и осъществил план(ове) за действие, за да отстрани несъответствията, установени от националния орган по безопасност в конкретен период от време.

4. Резултати от плана(овете) за надзор

Националният орган по безопасността:

а)

споделя резултатите със съответните железопътни предприятия или управители на железопътна инфраструктура във връзка с ефективността на техните системи за управление на безопасността при осигуряването на нивото на безопасност, включително определянето на области на несъответствие от страна на управителя на железопътна инфраструктура или железопътното предприятие;

б)	разполага с преглед на нивото на безопасност на отделното железопътно предприятие или управителите на железопътна инфраструктура, които развиват дейност в съответната държава членка;

в)	публикува и съобщава на съответните заинтересовани лица становището си относно общото ниво на безопасност в държавата членка;

г)	публикува и съобщава на съответните заинтересовани лица становището си относно ефективността на регулаторната рамка за безопасност.

5. Преглед на надзорната дейност

На основата на опита, натрупан по време на надзорната дейност, националният орган по безопасността следва периодично да:

а)	извършва преглед на плана или плановете с цел проверка дали първоначалната целева дейност, използването на данни/информация от различни източници, резултатите от надзора и разпределението на ресурсите са подходящи, като изменя приоритетите по съответния начин;

б)	прави необходимите промени в плана или плановете, ако те трябва да бъдат променени, и отчита въздействието им върху стратегията за надзор;

в)	допринася, ако е необходимо, със становището си и прави предложения на държавите членки, за да бъдат преодолени недостатъците в регулаторната рамка за безопасност.

17.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 320/8

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1078/2012 НА КОМИСИЯТА

от 16 ноември 2012 година

относно общ метод за безопасност, който да бъде прилаган от железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, както и от структури, отговарящи за поддръжката

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (1), и по-специално член 6 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Комисията следва да приеме втора серия от общи методи на безопасност (ОМБ), която обхваща най-малко методите, посочени в член 6, параграф 3, буква в) от Директива 2004/49/ЕО на основата на препоръка от страна на Европейската железопътна агенция („агенцията“).

(2)

На 5 октомври 2009 г. Комисията възложи на Европейската железопътна агенция („агенцията“) в съответствие с Директива 2004/49/ЕО да разработи проект на общ метод на безопасност (ОМБ) за проверка на съответствието на дейността и поддръжката на структурните подсистеми на съответните основни изисквания. ОМБ следва конкретно да посочи методите, които ще се използват, за да се провери дали структурните подсистеми (включително „експлоатация и управление на движението“) се експлоатират и поддържат в съответствие с всички основни изисквания, свързани с безопасността, и за да се проследява дали подсистемите и тяхната интеграция в системите продължава да изпълнява съответните изисквания за безопасност по време на експлоатацията и поддръжката. Агенцията е предала препоръката си относно ОМБ на Комисията, подкрепена от доклад за оценка на въздействието с оглед на изискванията на Комисията. Настоящият регламент се основава на препоръката на агенцията.

(3)

За да бъдат възможни безопасната интеграция, експлоатацията и поддържането на структурните подсистеми в рамките на железопътната система, както и за да се гарантира, че основните изисквания се спазват в процеса на експлоатация, системите за управление на безопасността на железопътните предприятия и управителите на железопътни инфраструктури, както и системите за поддръжка на юридическите лица, които отговарят за поддръжката, трябва да включват всички необходими мерки, например процеси, процедури, технически, експлоатационни и организационни мерки за контрол на риска. Следователно наблюдението на правилното прилагане и ефективност на системите за управление на безопасността на железопътните предприятия и управителите на железопътна инфраструктура, както и на системите за поддръжка на юридическите лица, които отговарят за поддръжката, следва да обхване изискванията за структурните подсистеми в рамките на тяхната експлоатация.

(4)	Настоящият регламент следва да даде възможност за ефективното управление на безопасността на железопътната система по време на нейната експлоатация и поддръжка, и, когато е необходимо и практически обосновано, да подобрява системата за управление.

(5)

Настоящият регламент следва също така да установи възможно най-рано случаите на несъответствие при прилагане на системата за управление по начини, които могат да доведат до злополуки, произшествия, ситуации близки до произшествия или други опасни ситуации. С цел да се управляват тези форми на несъответствие в процеса на експлоатация и поддръжка, следва да се използва хармонизирана процедура за наблюдение. В частност, тази хармонизирана процедура следва да се използва, за да се провери постигнат ли е очакваният резултат от системите за управление на безопасността на железопътните предприятия и управители на железопътни инфраструктури, както и да се провери постигнат ли е очакваният резултат от системите за поддръжка на структурите, които отговарят за поддръжката.

(6)

Железопътните предприятия и управителите на железопътна инфраструктура трябва да осъществяват наблюдение за правилното прилагане и резултатите от мерките, разработени от тях с помощта на системите им за управление на безопасността, така че експлоатацията да бъде безопасна, включително по конкретни мрежи.

(7)

Настоящият регламент трябва да улесни достъпа до пазара на железопътни услуги чрез хармонизирането на процеса на наблюдение, за да се гарантира устойчивото постигане на съответното ниво на безопасност на железопътната система. Освен това настоящият регламент трябва да спомогне за създаването на взаимно доверие и прозрачност чрез хармонизиран обмен на информация, свързана с безопасността между различните страни в сектора на железопътния транспорт, за да се управлява безопасността при различните взаимодействия в сектора, както и чрез хармонизирани сведения от осъществяването на процеса на наблюдение.

(8)

С цел да докладва пред Комисията относно ефективността и прилагането на настоящия регламент, както и, ако е необходимо, да отправя препоръки за неговото подобрение, агенцията трябва да е в състояние да събира съответната информация от различните страни, включително от националните органи по безопасност, от сертифициращите органи към лицата, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, както и от други лица, които отговарят за поддръжката, но не са обхванати от Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 г. относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на товарни вагони (2).

(9)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 27, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1. Настоящият регламент създава общ метод за безопасност (ОМБ) при наблюдение за осъществяване на ефективно управление на безопасността на железопътната система по време на нейната експлоатация и поддръжка, и, когато е необходимо, за подобряване на системата за управление.

2. Настоящият регламент се прилага по отношение на:

а)

проверка на правилното прилагане и ефективността на всички процеси и процедури в системата за управление, включително техническите, оперативни и организационни мерки за контрол на риска. По отношение на железопътните предприятия и управителите на железопътна инфраструктура, проверката ще включва технически, оперативни и организационни елементи, необходими за издаването на сертификата/разрешителното, посочен/о в член 10.2, буква а) и член 11.1, буква а), както и разпоредбите, приети с цел придобиване на сертификата/разрешителното, посочен/о в член 10.2, буква б) и член 11.1, буква б) от Директива 2004/49/ЕО;

б)	проверка на правилното прилагане на системата за управление като цяло, както и на това дали системата постига очакваните резултати, и;

в)	определяне и прилагане на подходящи превантивни или коригиращи мерки, или мерки от двата вида, ако се установи съответен пример за несъответствие, който обхваща букви а) и б).

3. Настоящият регламент се прилага по отношение на железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, както и по отношение на структури, които отговарят за поддръжката.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията от член 3 от Директива 2004/49/ЕО.

В допълнение се прилагат следните определения:

а)

„система за управление“ означава или система за управление на безопасността на железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура, както са определени в член 3, буква и) от Директива 2004/49/ЕО и в съответствие с изискванията, посочени в член 9 и приложение III към директивата, или система за поддръжка на структури, които отговарят за поддръжката в съответствие с изискванията, посочени в член 14а, параграф 3 от посочената директива;

б)	„наблюдение“ означава мерките, взети от железопътните предприятия, управителите на железопътна инфраструктура или от структурите, които отговарят за поддръжката, с цел да се провери дали тяхната система на управление се прилага правилно и ефективно;

в)	„интерфейси“ означава взаимодействия, както са определени в член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 352/2009 на Комисията (3).

Член 3

Процес на наблюдение

1. Всяко железопътно предприятие, управител на железопътна инфраструктура и структура, която отговаря за поддръжката:

а)	носи отговорност за осъществяването на процеса на наблюдение, предвиден в приложението;

б)

гарантира, че мерките за контрол на риска, прилагани от подизпълнителите им, са предмет на наблюдение в съответствие с настоящия регламент. За тази цел те ще прилагат процеса на наблюдение, предвиден в приложението или ще изискват от подизпълнителите си да прилагат този процес чрез договорни споразумения.

2. Процесът на наблюдение следва да съдържа следните дейности:

а)	определяне на стратегия, приоритети и план(ове) за наблюдение;

б)	събиране и анализ на информацията;

в)	разработване на план за действие за случаите на неприемливо неспазване на изискванията, посочени в системата за управление;

г)	прилагане на плана за действие, ако е разработен такъв план;

д)	оценка на ефективността на мерките, предвидени в плана за действие, ако е разработен такъв план.

Член 4

Обмен на информация между участниците

1. Железопътните предприятия, управителите на железопътна инфраструктура и структурите, които отговарят за поддръжката, включително техните подизпълнители, следва да гарантират чрез договорни споразумения, че всяка информация, свързана с безопасността, която е резултат от прилагането на процеса на наблюдение, посочен в приложението, се обменя между тях, за да се даде възможност на другата страна да предприеме съответните коригиращи действия, за да осигури постоянно ниво на безопасност на железопътната система.

2. Ако, чрез прилагането на процеса на наблюдение, железопътните предприятия, управителите на железопътна инфраструктура и структурите, които отговарят за поддръжката установят какъвто и да е риск за безопасността по отношение на дефекти и конструктивни несъответствия, или повреда на техническото оборудване, включително на структурните подсистеми, те ще докладват тези рискове на другите страни, за да могат последните да предприемат необходимите коригиращи действия, като така гарантират постоянно ниво на безопасност на железопътната система.

Член 5

Докладване

1. Управителите на инфраструктури и железопътни предприятия докладват пред националните органи по безопасност относно прилагането на настоящия регламент в съответствие с член 9, параграф 4 от Директива 2004/49/ЕО.

2. Националният орган по безопасност докладва относно прилагането на настоящия регламент от страна на железопътните предприятия и управителите на инфраструктури, и, доколкото той е осведомен за това, от страна на структурите, които отговарят за поддръжката в съответствие с член 18 от Директива 2004/49/ЕО.

3. Годишният доклад за поддръжката от страна на структурите, отговарящи за поддръжката на товарни вагони, посочен в точка I.7.4, буква к) от приложение III към Регламент (ЕС) № 445/2011, следва да включва информация относно опита, натрупан от съответните структури при прилагането на настоящия регламент. Агенцията събира тази информация в съгласуваност със съответните сертифициращи органи.

4. Другите структури, които отговарят за поддръжката и които не са включени в обхвата на Регламент (ЕС) № 445/2011 също следва да споделят опита си относно прилагането на настоящия регламент с агенцията. Агенцията координира обмена на опит със структурите, които отговарят за поддръжката.

5. Агенцията събира цялата информация във връзка с опита от прилагането на настоящия регламент и, ако необходимо, отправя препоръки до Комисията с оглед на подобряване на настоящия регламент.

6. Националните органи по безопасност оказват подкрепа на агенцията при събирането на подобна информация от железопътните предприятия и управителите на инфраструктури.

7. Не по-късно от три години след влизането в сила на настоящия регламент агенцията предава на Комисията доклад с анализ на ефективността на метода и на опита, натрупан от железопътните предприятия, управителите на инфраструктури и структурите, които отговарят за поддръжката при прилагането на настоящия регламент.

Член 6

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 7 юни 2013 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44.

(2) ОВ L 122, 11.5.2011 г., стр. 22.

(3) ОВ L 108, 29.4.2009 г., стр. 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЦЕС НА НАБЛЮДЕНИЕ

1. Общи положения

1.1.	Входните данни за процеса на мониторинг обхващат всички процеси и процедури в системата за управление, включително техническите, оперативни и организационни мерки за контрол на риска.

1.2.	Дейностите, свързани с процеса на наблюдение, посочени в член 3, параграф 2, са описани в раздели 2—6.

1.3.	Горепосоченият процес на наблюдение е периодичен и повтарящ се, както е показано по-долу в диаграмата в допълнението.

2. Определяне на стратегия, приоритети и план(ове) за наблюдение

2.1.	На основата на системата си за управление, всяко железопътно предприятие, управител на железопътна инфраструктура, както и структура, която отговаря за поддръжката носи отговорност за определяне на своята стратегия, приоритети и план(ове) за наблюдение.

2.2.

При определянето на приоритетите следва да се вземе предвид информацията от области, които пораждат най-големите рискове, и, ако не се наблюдават ефективно, биха могли да доведат до отрицателни последици за безопасността. Определя се ред на приоритетност на дейностите по наблюдението, както и времето, усилията и ресурсите, които са необходими. При определянето на приоритетите също така следва да се вземат предвид резултатите от предишни приложения на процеса на наблюдение.

2.3.

Процесът на наблюдение следва също така да установи възможно най-рано случаите на несъответствие при прилагане на системата за управление по начини, които могат да доведат до злополуки, произшествия, ситуации близки до произшествия или други опасни ситуации. Това ще доведе до прилагането на мерки, които да отстранят подобни случаи на несъответствие.

2.4.

Стратегията за наблюдение и планът(овете) определят или количествени, или качествени показатели, или комбинация от двата вида показатели, които:

а)	подават ранни предупреждения за отклонение от очаквания резултат или потвърждават, че очакваният резултат е постигнат според плана;

б)	предоставят информация за нежелани резултати;

в)	оказват подкрепа в процеса на вземане на решения.

3. Събиране и анализ на информация

3.1.	Събирането и анализът на информация се извършват съгласно стратегията, приоритетите и плана(овете), определени за наблюдението.

3.2.

За всеки показател, посочен в точка 2.4, се извършва следното:

а)	събира се необходимата информация;

б)	оценява се дали процесите, процедурите, техническите, оперативни и организационни мерки за контрол на риска се прилагат правилно;

в)	проверява се дали процесите, процедурите, техническите, оперативни и организационни мерки за контрол на риска са ефективни и дали постигат очакваните резултати;

г)	оценява се дали системата на управление като цяло се прилага правилно и дали постига очакваните резултати;

д)	анализират се и се оценяват примерите за установени несъответствия с букви б), в) и г), както и се идентифицират техните причини.

4. Разработване на план за действие

4.1.

Разработва се план за действие за установените случаи на несъответствие, които се считат за неприемливи. Този план:

а)	води до принудителното изпълнение на правилно извършените процеси, процедури, технически, оперативни и организационни мерки за контрол на риска, както са посочени, или;

б)	подобрява съществуващите процеси, процедури, технически, оперативни и организационни мерки за контрол на риска, или;

в)	установява и прилага допълнителни мерки за контрол на риска.

4.2.

Планът за действие включва по-конкретно следната информация:

а)	очаквани цели и резултати;

б)	необходимите коригиращи или превантивни мерки, или комбинация от двата вида мерки;

в)	лицето, отговорно за прилагане на действията;

г)	сроковете, в които следва да се приложат действията;

д)	лицето, отговорно за оценяване на ефективността на мерките, предвидени в плана за действие в съответствие с раздел 6;

е)	преглед на въздействието на плана за действие върху стратегията, приоритетите и плана(овете) за наблюдение.

4.3.

С цел да се управлява безопасността при взаимодействието в сектора, железопътните предприятия, управителите на железопътна инфраструктура или структурата, която отговаря за поддръжката, определя, със съгласието на другите участници, кой ще управлява изпълнението на необходимия план за действие или части от него.

5. Изпълнение на плана за действие

5.1.	Планът за действие, определен в раздел 4, ще бъде изпълнен, така че да се отстранят установените случаи на несъответствие.

6. Оценка на ефективността на мерките, предвидени в плана за действие

6.1.	Правилното прилагане, целесъобразността и ефективността на мерките, предвидени в плана за действие се проверява чрез същия процес на наблюдение, описан в настоящото приложение.

6.2.

Оценката на ефективността на плана за действие по-конкретно включва следните действия:

а)	проверка на това дали планът за действие се прилага правилно и се изпълнява по график;

б)	проверка на това дали е постигнат очакваният резултат;

в)	проверка на това дали междувременно първоначалните условия са се променили и мерките за контрол на риска, определени в плана за действие все още са подходящи предвид дадените обстоятелства;

г)	проверка на това дали са необходими други мерки за контрол на риска.

7. Сведения от прилагането на процедурата за наблюдение

7.1.

Процесът на наблюдение се документира, за да се докаже, че е приложен правилно. Настоящият документ е на разположение основно за целите на вътрешната оценка. При поискване:

а)	железопътните предприятия и управителите на железопътна инфраструктура предоставят тази документация на националния орган по безопасност;

б)

структурите, които отговарят за поддръжката предоставят тази документация на сертифициращия орган. Ако взаимодействията се управляват чрез договори, структурите, които отговарят за поддръжката предоставят тази документация на съответните железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура.

7.2.

Документацията по точка 7.1 следва по-конкретно да включва:

а)	описание на организацията и персонала, назначен да извършва процеса на наблюдение;

б)	резултатите от различните дейности в процеса на наблюдение, изброени в член 3, параграф 2, и по-конкретно взетите решения;

в)	в случаите на установени несъответствия, които се считат за неприемливи — списък с всички необходими мерки, които да бъдат приложени за постигане на очаквания резултат.

Допълнение

Рамка за процеса на наблюдение

17.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 320/14

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1079/2012 НА КОМИСИЯТА

от 16 ноември 2012 година

за определяне на изисквания за честотно отстояние между гласовите канали за Единното европейско небе

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативна съвместимост) (1), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Комисията издаде мандат на Евроконтрол в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент) (2) да разработи изисквания за съгласувано въвеждане на гласови комуникации въздух-земя, използващи канално отстояние от 8,33 kHz. Настоящият регламент се основава на получения в резултат на това мандатен доклад от 12 юли 2011 г.

(2)

Първата фаза на мандата доведе до приемането на Регламент (ЕО) № 1265/2007 на Комисията от 26 октомври 2007 г. за определяне на изисквания за честотно отстояние между гласовите канали въздух-земя за Единното европейско небе (3), целящ съгласуваното въвеждане на гласови комуникации въздух-земя, използващи канално отстояние от 8,33 kHz, във въздушното пространство над полетно ниво (FL) 195.

(3)	Специфичните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1265/2007, отнасящи се главно до процедурите, бяха вече приложими във въздушното пространство под полетно ниво 195.

(4)

Предишните конвертирания към канално отстояние от 8,33 kHz над полетно ниво 195 намалиха проблема с недостига на радиочестоти, но не го отстраниха напълно. Много държави-членки все повече се затрудняват да задоволят исканията за предоставяне на нови радиочестоти в определената за въздушна подвижна радиослужба лента 117,975—137 MHz („лентата от УКВ обхвата“ (VHF band).

(5)	Единствената реалистична възможност за решаване в средно- до дългосрочен план на проблема с недостига на честоти в лентата от УКВ обхвата е по-нататъшното разгръщане на гласови комуникации въздух-земя, използващи канално отстояние от 8,33 kHz.

(6)	Неспособността да се задоволят бъдещи искания за предоставяне на радиочестоти ще забави или ще направи невъзможни подобренията за повишаване на капацитета на въздушното пространство и ще доведе до увеличаване на закъсненията с последващи значителни разходи.

(7)

Управителният орган на мрежата, въведен с Регламент (ЕС) № 677/2011 на Комисията от 7 юли 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на мрежовите функции за управление на въздушното движение (УВД) и за изменение на Регламент (ЕС) № 691/2010 (4), координира и хармонизира процесите и процедурите с цел повишаване на ефикасността на управление на аеронавигационните честоти. Той също така координира ранното установяване на потребностите и разрешаването на проблемите с радиочестотите.

(8)

С хармонизираното използване на радиочестотите в цялото европейско въздушно пространство под отговорността на държавите-членки за конкретни приложения допълнително ще се оптимизира използването на ограничените ресурси на радиочестотния спектър. Поради това конвертирането към честотно отстояние от 8,33 kHz между каналите следва да е съобразено с възможните действия на управителния орган на мрежата за хармонизирано използване на радиочестотите главно от авиацията с общо предназначение за комуникации въздух-въздух и за специфични приложения, свързани с авиацията с общо предназначение.

(9)	Инвестициите, направени вследствие на Регламент (ЕО) № 1265/2007, значително намалиха разходите за въвеждане на канално отстояние от 8,33 kHz във въздушното пространство под полетно ниво 195 за доставчиците на аеронавигационно обслужване и за операторите, летящи над полетно ниво 195.

(10)

Изискванията за въздухоплавателните средства от авиацията с общо предназначение, опериращи по правилата за визуални полети, да бъдат оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, ще породят значителни разходи при ограничени експлоатационни ползи за тези въздухоплавателни средства.

(11)	Спецификацията ED-23B на Европейската организация за оборудване за гражданското въздухоплаване (Eurocae) следва да се счита за достатъчно средство за доказване на съответствие по отношение на възможностите на бордовото оборудване.

(12)	Бордовото оборудване, отговарящо на спецификацията ED-23Б на Eurocae, осигурява комуникации с подобрени характеристики. Поради това по възможност то следва да се счита за предпочитан вариант пред ED-23Б.

(13)	В разпоредбите за държавните въздухоплавателни средства следва да се вземат предвид техните специфични ограничения, като се предвидят подходящи срокове за въвеждане.

(14)	Настоящият регламент следва да не обхваща военните операции и учения, в съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004.

(15)

Докато се намери подходяща алтернатива, държавите-членки, които прилагат комбинираните изисквания на Организацията на Северноатлантическия договор („НАТО“) за радиочестотите, следва да запазят за честотата 122,1 MHz каналното отстояние от 25 kHz за нуждите на държавните въздухоплавателни средства, които не са оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

(16)

С оглед на поддържането или повишаването на съществуващите равнища на безопасност на операциите, държавите-членки следва да гарантират, че заинтересованите страни извършват оценка на безопасността, включваща процеси по установяване на опасностите, оценка и намаляване на риска. Хармонизираното осъществяване на тези процеси по отношение на системите, обхванати от настоящия регламент, изисква определянето на конкретни изисквания за безопасност към всички изисквания по отношение на оперативната съвместимост и експлоатационните характеристики.

(17)	В съответствие с Регламент (ЕО) № 552/2004 правилата за осъществяване на оперативната съвместимост следва да описват конкретните процедури за оценка на съответствието, които се прилагат за оценка на съответствието или на годността за използване на съставните части, както и за проверка на системите.

(18)

Нивото на развитие на пазара на съставни части, за които се прилага настоящият регламент, е такова, че тяхното съответствие или годност за използване могат да бъдат оценени чрез вътрешен производствен контрол, като се използват процедурите, основаващи се на модул А от приложение II към Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО на Съвета (5).

(19)	С оглед на яснота, Регламент (ЕО) № 1265/2007 следва да бъде отменен.

(20)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за единно небе,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява изискванията за съгласуваното въвеждане на гласови комуникации въздух-земя, използващи канално отстояние от 8,33 kHz.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага за всички радиотелефони, функциониращи в определената за въздушна подвижна радиослужба честотна лента 117,975—137 MHz („лентата от УКВ обхвата“), включително системите, техните съставни части и свързаните с тях процедури.

2. Настоящият регламент се прилага за системите за обработка на полетни данни, обслужващи органи за контрол на въздушното движение, предоставящи услуги на общия въздушен трафик, техните съставни части и свързаните с тях процедури.

3. Настоящият регламент се прилага за всички полети, изпълнявани като общ въздушен трафик във въздушното пространство на региона EUR по Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), където държавите-членки са отговорни за осигуряването на обслужване на въздушното движение в съответствие с Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета (6).

4. Изискванията за конвертиране не се прилагат спрямо предоставянията на радиочестоти:

а)

за които се запазва канално отстояние от 25 kHz за следните честоти:

i)	аварийната честота (121,5 MHz);

ii)	допълнителната честота за операции по издирване и спасяване (123,1 MHz);

iii)	честотите на цифровата УКВ връзка (VDL) (136,725 MHz, 136,775 MHz, 136,825 MHz, 136,875 MHz, 136,925 MHz и 136,975 MHz); и

iv)	честотите, на които работи системата ACARS за комуникации с въздухоплавателни средства (131,525 MHz, 131,725 MHz и 131,825 MHz);

б)	когато се използва изместване на носещата честота в рамките на каналното отстояние от 25 kHz.

5. Не се изисква пригодност за канално отстояние от 8,33 kHz на радиотелефони, предвидени за експлоатация изключително на една или няколко предоставени честоти, за които ще се запази канално отстояние от 25 kHz.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004. Прилагат се и следните определения:

1.	„канал“ означава цифрово обозначение, използвано при настройката на радиотехническо оборудване за гласова комуникация, което позволява еднозначно разпознаване на приложимата честота за радиовръзка и на съответното канално отстояние;

2.	„канално отстояние от 8,33 kHz“ означава отстояние между канали, при което номиналните централни честоти на каналите са разделени с 8,33 kHz една от друга;

3.	„радиотелефон“ означава всяко вградено, преносимо или държано в ръка устройство, предназначено за радиопредаване и/или радиоприемане в лентата от УКВ обхвата;

4.	„централен регистър“ означава регистър, в който националният орган за управление на радиочестотите вписва за всяко предоставяне на радиочестота необходимите оперативни, технически и административни данни в съответствие с Регламент (ЕС) № 677/2011;

5.	„конвертиране към 8,33 kHz“ означава подмяна на вписано в централния регистър предоставяне на радиочестота, за която се използва канално отстояние от 25 kHz, с предоставяне на радиочестота, за която се използва канално отстояние от 8,33 kHz;

6.	„предоставяне на честота“ означава разрешението, дадено от държава-членка за използване на радиочестота или радиочестотен канал при точно определени условия с цел експлоатация на радиооборудване;

7.	„оператор“ означава лице, организация или предприятие, осъществяващо или предлагащо услуги по експлоатация на въздухоплавателни средства;

8.	„полети по правилата за визуални полети“ означава всички полети по правилата за осъществяване на визуални полети, определени в приложение 2 към Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване от 1944 г. („Чикагската конвенция“);

9.	„държавно въздухоплавателно средство“ означава всяко въздухоплавателно средство, което се използва от военни структури, митнически органи или полицията;

10.

„функциониране с изместена носеща честота“ означава случай, в който зададеното работно покритие не може да бъде осигурено от един-единствен наземен радиопредавател и, с цел да се сведат до минимум проблемите с радиосмущенията, сигналите от два или повече наземни радиопредавателя се изместват спрямо номиналната централна честота на канала;

11.	„радиооборудване на въздухоплавателно средство“ означава един или повече радиотелефони, които се намират на борда на въздухоплавателното средство и се използват от упълномощен за това член на екипажа по време на полет;

12.	„подновяване на радиотелефон“ означава подмяната на радиотелефон с друг от различен модел или с различен каталожен номер;

13.	„зададено работно покритие означава частта от въздушното пространство, в която се предоставя определена радиоуслуга и за нея се осигурява защита на съответната честота;

14.	„орган за контрол на въздушното движение“ („орган за КВД“) означава според случая районен контролен център, орган за контрол на подхода или летищна контролна кула;

15.	„работна позиция“ означава обзавеждането и техническото оборудване, на които член на персонала за обслужване на въздушното движение („ОВД“) изпълнява задачи във връзка с оперативните си задължения;

16.	„радиотелефония“ означава форма на радиовръзка, която е предназначена главно за обмен на информация в речева форма;

17.	„писмо за споразумение“ означава споразумение между два съседни органа за ОВД, в което се уточнява как да се съгласуват техните съответни отговорности по отношение на ОВД;

18.

„интегрирана система за първоначална обработка на полетни планове“ (IFPS) означава система в състава на Европейската мрежа за управление на въздушното движение, посредством която във въздушното пространство, попадащо в обхвата на настоящия регламент, се предоставя услуга за централизирана обработка и разпределение на полетни планове, включваща приемането, утвърждаването и разпределението на полетни планове;

19.	„държавно въздухоплавателно средство от транспортен тип“ означава държавно въздухоплавателно средство с неподвижно крило, предназначено за превоза на хора и/или товари.

20.	„оператор на летище“ означава ръководният орган на летище съгласно определението в Регламент (ЕИО) № 95/93 (7);

21.	„комуникация за оперативно управление“ означава комуникацията, осъществявана от операторите на въздухоплавателни средства, която също така влияе върху безопасността на въздушния транспорт, редовността и ефикасността на полетите.

Член 4

Изисквания по отношение на оперативната съвместимост и експлоатационните характеристики на радиооборудването

1. Производителите на радиотелефони, предвидени за експлоатация в лентата от УКВ обхвата, или техните упълномощени представители, установен в Съюза, гарантират, че от 17 ноември 2013 г. всички радиотелефони, пускани на пазара, са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

2. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, операторите и другите ползватели или собственици на радиотелефони гарантират, че цялото радиооборудване, въведено в експлоатация от 17 ноември 2013 г., е пригодено за канално отстояние от 8,33 kHz.

3. Държавите-членки гарантират, че въздухоплавателните средства, за които първоначален индивидуален сертификат за летателна годност или разрешение за отделен полет е издаден(о) за първи път в Съюза от 17 ноември 2013 г. и за които се изисква радиооборудване, са съоръжени с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

4. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, операторите и другите ползватели или собственици на радиотелефони гарантират, че от 17 ноември 2013 г. техните радиотелефони в случаите, когато подлежат на подновяване, са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

5. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 31 декември 2017 г. всички радиотелефони са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz с изключение на наземните радиотелефони, експлоатирани от доставчиците на аеронавигационно обслужване.

6. В допълнение към пригодността за канално отстояние от 8,33 kHz, оборудването, посочено в параграфи 1-5, трябва да може да се настройва на канали с честотно отстояние 25 kHz между тях.

7. Ползвателите или собствениците на наземни радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, гарантират, че експлоатационните характеристики на тези радиотелефони, както и на наземната съставна част на предавателя/приемника, са в съответствие със стандартите на ИКАО, посочени в точка 1 от приложение II.

8. Ползвателите или собствениците на пригодено за канално отстояние от 8,33 kHz радиооборудване на въздухоплавателни средства гарантират, че експлоатационните характеристики на тези радиотелефони са в съответствие със стандартите на ИКАО, посочени в точка 2 от приложение II.

Член 5

Задължения на операторите

1. Операторът на дадено въздухоплавателно средство не го експлоатира над полетно ниво 195, ако радиооборудването на въздухоплавателното средство не е пригодено за канално отстояние от 8,33 kHz.

2. От 1 януари 2014 г. операторът на дадено въздухоплавателно средство него експлоатира по правилата за полети по прибори във въздушното пространство клас A, B или C на държавите-членки, посочени в приложение I, ако радиооборудването на въздухоплавателното средство не е пригодено за канално отстояние от 8,33 kHz.

3. По отношение на изискванията за канално отстояние от 8,33 kHz на радиооборудването на въздухоплавателното средство, посочени в параграф 2, операторът на дадено въздухоплавателно средство не го експлоатира по правилата за визуални полети в зони, за радиокомуникациите в които се прилага канално отстояние 8,33 kHz, ако радиооборудването на въздухоплавателното средство не е пригодено за канално отстояние от 8,33 kHz.

4. Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 5, от 1 януари 2018 г. операторът на дадено въздухоплавателно средство не го експлоатира във въздушно пространство, за което се изисква наличието на борда на радиотелефон, ако радиооборудването на въздухоплавателното средство не е пригодено за канално отстояние от 8,33 kHz.

Член 6

Изисквания по отношение на конвертиранията към канално отстояние от 8,33 kHz

1. Държавите-членки гарантират, че за сектори с долна граница при или над полетно ниво 195 за всички предоставени радиочестоти се преминава към канално отстояние от 8,33 kHz.

2. Ако при извънредни обстоятелства не е възможно спазването на параграф 1, държавите-членки съобщават причините за това на Комисията.

3. Държавите-членки, посочени в приложение I, осъществяват не по-късно от 31 декември 2014 г. определен брой конвертирания към канално отстояние от 8,33 kHz, който да е равен поне на 25 % от общия брой на предоставянията на радиочестоти при канално отстояние от 25 kHz, регистрирани в централния регистър и разпределени към специфичен районен контролен център („РКЦ“) в държава-членка. Тези конвертирания не са ограничени до предоставянията на радиочестоти на РКЦ и не включват предоставянията на радиочестоти за комуникация за оперативно управление.

4. В общия брой на държавните предоставяния на РКЦ на радиочестоти при канално отстояние от 25 kHz, посочени в параграф 3, не се вземат предвид:

а)	предоставянията на радиочестоти, когато се използва изместване на носещата честота в каналното отстояние от 25 kHz;

б)	предоставянията на радиочестоти, за които се запазва канално отстояние от 25 kHz поради изискване за безопасност;

в)	предоставянията на радиочестоти при канално отстояние 25 kHz, използвани за нуждите на държавни въздухоплавателни средства.

5. Държавите-членки, посочени в приложение I, съобщават не по-късно от 31 декември 2013 г. на Комисията броят на конвертиранията, които могат да бъдат осъществени съгласно параграф 3.

6. Ако целта от 25 %, определена в параграфи 3 и 4, не може да бъде постигната, държавите-членки предоставят в съобщенията си до Комисията обосновка защо не е постигната целта от 25 % и да предложат алтернативна дата, до която да бъдат извършени посочените конвертирания.

7. Съобщението до Комисията съдържа и предоставянията на радиочестоти, за които не е осъществимо конвертирането, и изтъква причините за неосъществимостта на конвертирането.

8. Държавите-членки, посочени в приложение I, гарантират, че от 1 януари 2015 г. всички предоставяния на радиочестоти за комуникация за оперативно управление, публикувани в централния регистър, са при канално отстояние от 8,33 kHz.

9. Когато поради технически причини не може да бъде гарантирано спазването на параграф 8, държавите-членки съобщават на Комисията не по-късно от 31 декември 2014 г. предоставянията на радиочестоти за комуникация за оперативно управление, за които няма да се осъществи конвертиране, и дават обосновка защо няма да се извърши конвертирането.

10. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 31 декември 2018 г. за всички предоставени радиочестоти е осъществено конвертиране към канално отстояние от 8,33 kHz, с изключение на:

а)	предоставените радиочестоти, за които се запазва канално отстояние от 25 kHz поради изискване за безопасност;

б)	предоставените радиочестоти при канално отстояние 25 kHz, използвани за нуждите на държавни въздухоплавателни средства.

Член 7

Задължения на доставчиците на аеронавигационно обслужване

1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване гарантират, че техните системи за гласова комуникация, използващи канално отстояние от 8,33 kHz, позволяват приемлива от експлоатационна гледна точка гласова комуникация между ръководителите на полети и пилотите в рамките на зададеното работно покритие.

2. Доставчиците на аеронавигационно обслужване въвеждат процесите на уведомяване и първоначално съгласуване в своите системи за обработка на полетни данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 1032/2006 на Комисията (8), както следва:

а)	информацията, че за даден полет се използва канално отстояние от 8,33 kHz, се предава между органите за КВД;

б)	информацията, че за даден полет се използва канално отстояние от 8,33 kHz, се предоставя на съответната работна позиция;

в)	ръководителят на полети разполага със средства да променя информацията за това дали за даден полет може да използва канално отстояние 8,33 kHz.

Член 8

Свързани процедури

1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, операторите и другите ползватели на радиотелефони гарантират, че всичките шест цифри от цифровото обозначение се използват за разпознаването на канала на предаване за радиотелефонна комуникация, освен когато и петата, и шестата цифра са нули, като в такъв случай се използват само първите четири цифри.

2. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, операторите и другите ползватели на радиотелефони гарантират, че техните процедури за гласова комуникация въздух-земя в съответствие с разпоредбите на ИКАО, посочени в точка 3 от приложение II.

3. Доставчиците на аеронавигационно обслужване гарантират, че процедурите, приложими за въздухоплавателни средства, оборудвани с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, и за въздухоплавателни средства без такова оборудване, са посочени в писмата за споразумение между органите за ОВД.

4. Всички оператори и агентите, действащи от тяхно име, гарантират, че буквата Y е вмъкната в позиция 10 на полетния план за въздухоплавателни средства, оборудвани с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

5. Операторите и агентите, действащи от тяхно име, гарантират, че когато се планира полет във въздушно пространство, за което се изисква наличието на борда на радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, съответно указание е включено в полетния план за въздухоплавателни средства без такова оборудване, но които са освободени от задължението за наличието му на борда.

6. В случай на промяна в статуса на даден полет по отношение на използваемостта на канално отстояние от 8,33 kHz, операторите или агентите, действащи от тяхно име, изпращат съобщение за промяна до IFPS, като на съответната позиция се вмъква подходящо указание за това.

7. Управителният орган на мрежата гарантира, че IFPS обработва и разпространява получената от полетните планове информация относно използваемостта на канално отстояние от 8,33 kHz.

Член 9

Разпоредби за държавните въздухоплавателни средства

1. Държавите-членки гарантират, че държавните въздухоплавателни средства от транспортен тип, извършващи полети над полетно ниво 195, са оборудвани с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

2. Когато ограничения по възлагането на поръчки пречат за спазване на разпоредбите на параграф 1, държавите-членки гарантират, че държавните въздухоплавателни средства от транспортен тип, извършващи полети над полетно ниво 195, са оборудвани не по-късно от 31 декември 2012 г. с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

3. Държавите-членки гарантират, че държавните въздухоплавателни средства, които не са от транспортен тип и извършват полети над полетно ниво 195, са оборудвани с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

4. Държавите-членки могат да позволят неспазване на параграф 3 поради:

а)	непреодолими ограничения от технически или бюджетен характер;

б)	ограничения по възлагането на поръчки.

5. Когато ограничения по възлагането на поръчки пречат за спазване на разпоредбите на параграф 3, държавите-членки гарантират, че държавните въздухоплавателни средства, които не са от транспортен тип и извършват полети над полетно ниво 195, са оборудвани не по-късно от 31 декември 2015 г. с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

6. Държавите-членки гарантират, че новите държавни въздухоплавателни средства, влезли в експлоатация от 1 януари 2014 г., са оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

7. Държавите-членки гарантират, че от 1 януари 2014 г. подлежащите на подновяване радиотелефони, инсталирани на борда на държавните въздухоплавателни средства, се подновяват винаги с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

8. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 31 декември 2018 г. всички държавни въздухоплавателни средства са оборудвани с радиотелефони, които са пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

9. Без да се засягат националните процедури за съобщаване на информация относно държавните въздухоплавателни средства, държавите-членки съобщават на Комисията не по-късно от 30 юни 2018 г. списъка на държавните въздухоплавателни средства, които не могат да бъдат оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, съгласно параграф 8 поради:

а)	непреодолими ограничения от технически или бюджетен характер;

б)	ограничения по възлагането на поръчки.

10. Когато ограничения по възлагането на поръчки пречат за спазване на разпоредбите на параграф 8, държавите-членки също така съобщават на Комисията не по-късно от 30 юни 2018 г. датата, до която съответните въздухоплавателни средства ще бъдат оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz. Въпросната дата не може да бъде по-късна от 31 декември 2020 г.

11. Параграф 8 не се прилага за държавни въздухоплавателни средства, които ще бъдат извадени от експлоатация до 31 декември 2025 г.

12. Доставчиците на ОВД гарантират, че държавните въздухоплавателни средства, които не са оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, могат да бъдат поети за обслужване, при условие че те могат да бъдат обслужени безопасно в рамките на капацитета на системата за управление на въздушното движение за УКВ обхвата или за предоставени честоти при канално отстояние 25 kHz.

13. Държавите-членки публикуват в своите национални сборници за аеронавигационна информация и публикация процедурите за обслужване на държавните въздухоплавателни средства, които не са оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

14. Доставчиците на ОВД съобщават всяка година на държавата-членка, която ги е определила, своите планове за обслужване на държавни въздухоплавателни средства, които не са оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz, като в плановете вземат предвид ограниченията в капацитета, свързани с процедурите, посочени в параграф 13.

Член 10

Изисквания за безопасност

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички промени в съществуващите системи, посочени в член 2, параграф 1, или въвеждането на нови системи, се предхождат от оценка на безопасността, включително установяване на опасностите, оценка и намаляване на риска, осъществявана от заинтересованите страни. По време на тази оценка на безопасността като минимум се вземат предвид изискванията, изложени в приложение III.

Член 11

Съответствие или годност за използване на съставните части

1. Преди да издадат декларация за съответствие с изискванията на ЕО или за годност за използване съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 552/2004, производителите на съставни части на системите, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, оценяват съответствието или годността за използване на тези съставни части в съответствие с изискванията, предвидени в част А от приложение IV към настоящия регламент.

2. Когато сертификат, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (9) се отнася до съставни части, той се счита за декларация за съответствие с изискванията на ЕО или за годност за използване, ако включва доказателство за съответствие с приложимите изисквания по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент.

Член 12

Проверка на системите

1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, които могат да докажат или са доказали на своя национален надзорен орган, че изпълняват условията, изложени в приложение V, извършват проверка на системите, посочени в член 2, параграф 1, в съответствие с изискванията, изложени в приложение IV, част В.

2. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, които не могат да докажат, че изпълняват условията, изложени в приложение V, възлагат на нотифициран орган проверка на системите, посочени в член 2, параграф 1. Проверката се извършва в съответствие с изискванията, изложени в приложение IV, част Г.

3. Когато сертификат, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 се отнася до системи, той се счита за декларация на ЕО за проверка, ако включва доказателство за съответствие с приложимите изисквания по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент.

Член 13

Допълнителни изисквания

1. Държавите-членки гарантират, че всички съответни участници са надлежно запознати с изискванията, предвидени в настоящия регламент и са подходящо обучени за служебните си функции.

2. Управителният орган на мрежата гарантира, че работещият с IFPS персонал, който участва в планирането на полетите, е надлежно запознат с изискванията, поставени от настоящия регламент, и е подходящо обучен за служебните си функции.

3. Доставчиците на аеронавигационно обслужване:

а)	изготвят и поддържат наръчници за работа, съдържащи необходимите инструкции и информация, позволяващи на всичките им съответни служители да прилагат разпоредбите на настоящия регламент;

б)	гарантират, че наръчниците, посочени в буква а), са достъпни и актуални, като по отношение на актуализацията и разпространението им се прилага подходящо управление на качеството и пълнотата на документацията;

в)	гарантират, че работните методи и оперативните процедури са в съответствие с настоящия регламент.

4. Управителният орган на мрежата гарантира, че службата за централизирана обработка и разпределение на полетни планове:

а)	изготвя и поддържа наръчници за работа, съдържащи необходимите инструкции и информация, позволяващи на всичките съответни служители да прилагат разпоредбите на настоящия регламент;

б)	гарантира, че наръчниците, посочени в буква а), са достъпни и актуални, като по отношение на актуализацията и разпространението им се прилага подходящо управление на качеството и пълнотата на документацията;

в)	гарантира, че работните методи и оперативните процедури са в съответствие с настоящия регламент.

5. Операторите гарантират, че персоналът, работещ с радиотехническо оборудване, е надлежно запознат с настоящия регламент и е подходящо обучен за използване на това оборудване, както и че в пилотската кабина са на разположение инструкции, когато това е възможно.

6. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазването на настоящия регламент, включително публикуването на съответната информация в националните сборници за аеронавигационна информация и публикация.

Член 14

Освобождавания

1. В рамките на първа алинея от член 4 от Регламент (ЕО) № 730/2006 на Комисията (10) държавите-членки могат да издават временни дерогации от предвидените в член 5, параграф 1 от настоящия регламент задължения за наличието на борда на оборудване при полети, осъществявани по правилата за визуални полети.

2. Държавите-членки могат да предприемат мерки на местно равнище за освобождаване от спазването на член 4, параграф 5, член 5, параграф 4 и член 6, параграф 10 за случаи, които оказват ограничено въздействие върху мрежата.

3. Държавите-членки, предприемащи мерките, посочени в параграф 2, предоставят на Комисията подробна информация, която обосновава необходимостта от освобождаване, най-късно 1 година преди датите, определени в член 4, параграф 5, член 5, параграф 4 и член 6, параграф 10.

4. В срок от 6 месеца след получаването на подробна информация от държавите-членки съгласно параграф 3 и след консултация с управителния орган на мрежата, Комисията може да преразгледа освобождаването, издадено в съответствие с параграф 2, ако въздействието върху мрежата не е ограничено.

Член 15

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1265/2007 се отменя.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 26.

(2) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1.

(3) ОВ L 283, 27.10.2007 г., стр. 25.

(4) ОВ L 185, 15.7.2011 г., стр. 1.

(5) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82.

(6) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10.

(7) ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1.

(8) ОВ L 186, 7.7.2006 г., стр. 27.

(9) ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1.

(10) ОВ L 128, 16.5.2006 г., стр. 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Държави-членки, за които се отнасят членове 5 и 6

Държавите-членки, за които се отнасят член 5, параграф 2, член 6, параграф 3, член 6, параграф 5 и член 6, параграф 8, са следните:

—

Германия;

—

Ирландия;

—

Франция;

—

Италия;

—	Люксембург;

—

Унгария;

—	Нидерландия;

—

Австрия;

—	Обединеното кралство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Разпоредби на ИКАО, посочени в членове 4 и 8

Глава 2 „Въздушна подвижна радиослужба“, раздел 2.1 „Характеристики на системата за комуникация въздух-земя в УКВ честотен диапазон (VHF)“ и раздел 2.2 „Системни характеристики на наземните авиационни станции“ от приложение 10 към Чикагската конвенция, том III, част 2 (второ издание — юли 2007 г., включващо Изменение № 85).

Глава 2 „Въздушна подвижна радиослужба“, раздел 2.1 „Характеристики на системата за комуникация въздух-земя в УКВ честотен диапазон (VHF)“, раздел 2.3.1 „Функция на предаване“ и раздел 2.3.2 „Функция на приемане“, без подраздел 2.3.2.8 „VDL — устойчивост на смущения“ от ИКАО, приложение 10 към Чикагската конвенция, том III, част 2 (второ издание — юли 2007 г., включващо Изменение № 85)

3.	Раздел 12.3.1.4 „8,33 kHz канално отстояние“ от ИКАО PANS-ATM Док. 4444 (15-о издание — 2007 г., включващо Изменение № 2)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изисквания, посочени в член 10, които да бъдат взети предвид при оценката на безопасността

1.	Изложените в член 4, параграф 6, член 4, параграф 7; член 4, параграф 8, член 7, параграф 1, и член 7, параграф 2 изисквания по отношение на оперативната съвместимост и експлоатационните характеристики се вземат предвид при оценката на безопасността.

2.	Изложените в член 8 изисквания по съответните процедури се вземат предвид при оценката на безопасността.

3.	Изложените в член 9, параграфи 13 и 14 режими във връзка с държавни въздухоплавателни средства трябва да бъдат взети предвид при оценката на безопасността.

4.	Изискванията за съответствие, изложени в член 13, параграфи 1, 2, 5 и 6, се вземат предвид при оценката на безопасността.

Държавите-членки гарантират, че когато за дадено предоставяне на честота се осъществи конвертиране към канално отстояние от 8,33 kHz, за новото предоставяне на честота се провежда изпитване през пробен период с подходяща продължителност, през който се проверява за безопасна експлоатация с течение на времето, преди да се направи регистриране в централния регистър.

Държавите-членки гарантират, че конвертиранията към канално отстояние от 8,33 kHz са извършени при съобразяване с насоките на ИКАО за критерии за планиране на използването на честоти съгласно описаното в част II — „VHF Air-Ground Communications Frequency Assignment Planning Criteria“ („Критерии за планиране на присвояването на честоти за комуникацията въздух-земя в УКВ честотен диапазон“), от EUR Frequency Management Manual („Ръководството за управление на използването на честоти“) — ICAO EUR Doc 011.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване гарантират публикуването и надлежното прилагане на процедури за обслужване на въздухоплавателни средства, които не са оборудвани за използване на канално отстояние от 8,33 kHz, при експлоатацията им във въздушно пространство, за което се изисква наличието на борда на радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване и/или операторите на летища гарантират публикуването и надлежното прилагане на процедури за обслужване на въздухоплавателни средства, които не са оборудвани за използване на канално отстояние от 8,33 kHz, в летищни зони, в които се използва канално отстояние от 8,33 kHz.

Държавите-членки, които при предоставянето на радиочестоти конвертират каналното отстояние на 8,33 kHz в която и да е част от своето въздушно пространство:

а)	гарантират, че операторите на въздухоплавателни средства, експлоатирани в това въздушно пространство, са информирани, че тези въздухоплавателни средства трябва да бъдат оборудвани с радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz;

б)	гарантират предоставянето на подходящо обучение на членовете на полетния екипаж, използващи съгласно член 2, параграф 5 радиотелефони за канално отстояние от 25 kHz във въздушно пространство, за което се изисква наличието на борда на радиотелефони, пригодени за канално отстояние от 8,33 kHz;

в)	извършват местна оценка на безопасността преди конвертирането, при която се вземат предвид цялото очаквано движение през въпросното въздушно пространство и евентуалните проблеми, породени от действащата система за гласова комуникация в цялото околно въздушно пространство.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ А

Изисквания, посочени в член 11, за оценка на съответствието или годността за използване на съставните части

1.	При проверката се доказва съответствието на съставните части с изискванията на настоящия регламент към експлоатационните им характеристики, или че са годни за използване, когато тези съставни части функционират в изпитателни условия.

2.	Прилагането от страна на производителя на модула, описан в част Б, се счита за подходяща процедура за оценка на съответствието, чрез която се гарантира и декларира съответствието на съставните части. Допускат се също еквивалентни или по-строги процедури.

ЧАСТ Б

Модул за вътрешен производствен контрол

Този модул описва процедурата, с която производителят или неговият установен в Съюза упълномощен представител, изпълняващ предвидените в точка 2 задължения, гарантира и декларира, че въпросните съставни части отговарят на изискванията на настоящия регламент. Производителят или негов упълномощен представител, установен в Съюза, трябва да изготви писмена декларация за съответствие или годност за използване в съответствие с точка 3 от приложение III към Регламент (ЕО) № 552/2004.

Производителят трябва да изготви техническата документация, описана в точка 4. Той или неговият упълномощен представител, установен в Съюза, трябва да съхраняват документацията на разположение на съответните национални надзорни органи за целите на инспекциите и на разположение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които интегрират тези съставни части в своите системи, за период от най-малко 10 години, считано от датата на производство на последната съставна част. Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Съюза, информира държавите-членки за това къде и как може да бъде предоставена горепосочената техническа документация.

3.	Ако производителят не е установен в Съюза, той определя лицето/лицата, което/които пласира/т съставните части на пазара на Съюза. Това/тези лице/лица информира/т държавите-членки за това къде и как може да бъде предоставена горепосочената техническа документация.

4.	Техническата документация трябва да доказва съответствието на съставните части с изискванията на настоящия регламент. Същата трябва, доколкото това е от значение за оценката, да отразява проектирането, производството и функционирането на съставните части.

5.	Производителят или неговият упълномощен представител съхранява копие от декларацията за съответствие или годност за използване заедно с техническата документация.

ЧАСТ В

Изисквания относно проверката на системите съгласно член 12, параграф 1

Проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, доказва, че тези системи отговарят на изискванията по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент, в среда за оценка, която отразява особеностите на работната среда на тези системи. По-специално:

—	проверката на съобщителните системи доказва, че за гласови комуникации се използва канално отстояние от 8,33 kHz в съответствие с член 4 и че експлоатационните характеристики на прилагащите 8,33 kHz системи за гласови комуникации са в съответствие с член 4, параграф 7,

—	проверката на системите за обработка на полетни данни доказва, че функционалните възможности, описани в член 7, параграф 2, са осъществени правилно.

2.	Проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, се извършва в съответствие с подходящи и утвърдени практики за изпитване.

3.	Инструментите за изпитване, които се използват при проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, притежават подходящи функционални възможности.

В резултат на проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, получават елементите на техническото досие, което се изисква съгласно точка 3 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 552/2004, включително следните елементи:

—	описание на изпълнението,

—	протокол от инспекциите и изпитванията, извършени преди пускането на системата в експлоатация.

Доставчикът на аеронавигационно обслужване управлява дейностите по проверката, и по-специално:

—	определя подходящата среда за оценка на работното и техническото състояние, отразяваща особеностите на работната среда,

—	проверява дали планът за провеждане на изпитванията описва интегрирането на системите, посочени в член 2, параграф 1, в среда за оценка на работното и техническото състояние,

—	проверява дали планът за провеждане на изпитванията осигурява пълно покриване на приложимите изисквания по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент,

—	осигурява съответствието и качеството на техническата документация и на плана за провеждане на изпитванията,

—	планира организацията на изпитанията, персонала, инсталирането и конфигурирането на изпитателната платформа,

—	извършва инспекциите и изпитванията съгласно зададеното в плана за провеждане на изпитванията,

—	изготвя протокола, представящ резултатите от инспекциите и изпитванията.

6.	Доставчикът на аеронавигационно обслужване гарантира, че системите, посочени в член 2, параграф 1, работещи в среда за оценка на функционирането, отговарят на изискванията по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент.

7.	При удовлетворително завършване на проверката за съответствие доставчиците на аеронавигационно обслужване изготвят декларация на ЕО за проверка на системата и я представят на националния надзорен орган заедно с техническото досие съгласно изискванията на член 6 от Регламент (ЕО) № 552/2004.

ЧАСТ Г

Изисквания относно проверката на системите съгласно член 12, параграф 2

Проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, трябва да докаже, че тези системи отговарят на изискванията по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент, в среда за оценка, която отразява особеностите на работната среда на тези системи. По-специално:

—	проверката на съобщителните системи трябва да докаже, че за гласови комуникации се използва канално отстояние от 8,33 kHz в съответствие с член 4 и че експлоатационните характеристики на прилагащите 8,33 kHz системи за гласови комуникации са в съответствие с член 4, параграф 7,

—	проверката на системите за обработка на полетни данни трябва да докаже, че функционалните възможности, описани в член 7, параграф 2, са осъществени правилно.

2.	Проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, се извършва в съответствие с подходящи и утвърдени практики за изпитване.

3.	Инструментите за изпитване, които се използват при проверката на системите, посочени в член 2, параграф 1, трябва да притежават подходящи функционални възможности.

В резултат на проверката на системите, определени в член 2, параграф 1, трябва да се получат елементите на техническото досие, което се изисква съгласно точка 3 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 552/2004, включително следните елементи:

—	описание на изпълнението,

—	протокол от проверките и изпитванията, извършени преди пускането на системата в експлоатация.

5.	Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя подходящата среда за оценка на работното и техническото състояние, отразяваща особеностите на работната среда, и осигурява извършването на дейностите по проверката от нотифициран орган.

Нотифицираният орган управлява дейностите по проверката, и по-специално:

—	проверява дали планът за провеждане на изпитванията описва интегрирането на системите, посочени в член 2, параграф 1, в среда за оценка на работното и техническото състояние,

—	проверява дали планът за провеждане на изпитванията осигурява пълно покриване на приложимите изисквания по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент,

—	осигурява съответствието и качеството на техническата документация и на плана за провеждане на изпитванията,

—	планира организацията на изпитванията, персонала, инсталирането и конфигурирането на изпитателната платформа,

—	извършва инспекциите и изпитванията съгласно зададеното в плана за провеждане на изпитванията,

—	изготвя протокола, представящ резултатите от инспекциите и изпитванията.

7.	Нотифицираният орган гарантира, че системите, посочени в член 2, параграф 1, работещи в среда за оценка на функционирането, отговарят на изискванията по отношение на оперативната съвместимост, експлоатационните характеристики и безопасността, предвидени в настоящия регламент.

8.	При удовлетворително приключване на задачите по проверката нотифицираният орган изготвя сертификат за съответствие по отношение на задачите, които е изпълнил.

9.	След това доставчикът на аеронавигационно обслужване изготвя декларацията на ЕО за проверка на системата и я представя на националния надзорен орган заедно с техническото досие съгласно изискванията на член 6 от Регламент (ЕО) № 552/2004.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Условия, за които се отнася член 12

1.	Доставчикът на аеронавигационно обслужване трябва да е въвел методи за докладване в своята организация, които да осигуряват и доказват безпристрастността и независимостта на преценката по отношение на дейностите по проверката.

Доставчикът на аеронавигационно обслужване трябва да гарантира, че персоналът, който участва в процесите на проверката, извършва проверките с възможно най-голяма професионална почтеност и с възможно най-голяма техническа компетентност и не е подложен на каквито и да било въздействия и стимули, особено от финансов характер, които биха могли да повлияят на преценката или на резултатите от проверките му, особено от страна на лица или групи от лица, засегнати от резултатите от тези проверки.

3.	Доставчикът на аеронавигационно обслужване трябва да гарантира, че персоналът, който участва в процесите на проверката, има достъп до оборудване, което му дава възможност да извършва правилно необходимите проверки.

Доставчикът на аеронавигационно обслужване трябва да гарантира, че персоналът, който участва в процесите на проверката, е преминал солидно техническо и професионално обучение, има задоволителни знания за изискванията за проверките, които той трябва да извършва, адекватен опит за такива операции, както и способностите, изисквани за изготвянето на декларациите, архивите и протоколите, които доказват, че проверките са били проведени.

5.	Доставчикът на аеронавигационно обслужване трябва да гарантира, че персоналът, който участва в процесите на проверката, е в състояние да извършва проверките си безпристрастно. Възнаграждението му не трябва да зависи от броя на извършените проверки или от резултатите от тези проверки.

17.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 320/27

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 13 юли 2011 година

относно държавна помощ SA.28903 (C 12/10) (ex N 389/09) приведена в действие от България в полза на „Русе индъстри“

(нотифицирано под номер C(2011) 4903)

(Само текстът на български език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2012/706/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, алинея 1 от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (1),

като има предвид, че:

I ПРОЦЕДУРА

(1)	На 30 юни 2009 г. българските власти уведомиха Комисията за мярка за преструктуриране в полза на „Русе индъстри“ АД (по-нататък „Русе индъстри“ или „дружеството“) под формата на разсрочване и отсрочване на публично задължение в размер на 9,85 млн. EUR.

(2)

На 28 юли 2009 г. до българските власти беше изпратен подробен въпросник. На 24 август 2009 г. България отговори частично и в същото писмо поиска удължаване на срока, което беше разрешено с писмо от 28 август 2009 г. На 30 септември 2009 г. България предостави още информация. На 27 ноември 2009 г. Комисията поиска още пояснения, които България предостави на 15 декември 2009 г. На 20 декември 2009 г. още веднъж беше разрешено удължаване на срока за попълване на липсващата информация. На 17 февруари 2010 г. България предостави още информация.

(3)	С писмо от 14 април 2010 г. Комисията уведоми България за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2) („ДФЕС“) относно тази помощ.

(4)	Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3).

(5)	Комисията не получи мнения от заинтересованите страни.

(6)	България изпрати коментари във връзка с решението на Комисията за откриване на процедура по член 108, параграф 2 от ДФЕС с писмо от 10 май 2010 г., изпратено до Комисията и регистрирано от нея на 17 юни 2010 г. На 17 юни 2010 г. българските власти предоставиха допълнителна информация.

(7)

На 29 октомври 2010 г. Комисията изпрати допълнително искане за информация, на което българските власти отговориха с писмо от 12 ноември 2010 г., изпратено до Комисията и регистрирано от нея на 23 ноември 2010 г., и с писмо от 3 декември 2010 г., изпратено до Комисията и регистрирано от нея на 6 декември 2010 г.

(8)	На 11 ноември 2010 г. българските власти започнаха производство по несъстоятелност срещу дружеството.

(9)	С писмо от 14 юни 2010 г., изпратено до Комисията на 23 ноември 2010 г., българските власти оттеглиха своето уведомление от 30 юни 2009 г.

II ОПИСАНИЕ

(10)

Получател на мярката за помощ е „Русе индъстри“. Дружеството (с предишно име „Русенска корабостроителница“ (4)) е създадено през 1991 г. със седалище в Русе, България, което е регион, допустим за помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. Дружеството е приватизирано през април 1999 г., като 80 % от неговите акции са продадени на германското дружество Rousse Beteiligungsgesellschaft mbH.

(11)	„Русе индъстри“ е активно в производството и ремонта на метални структури, както и в производството на кранове, кораби и морски съоръжения (5). През 2009 г. дружеството е имало 196 служители.

(12)

Във финансово отношение се наблюдава постоянна тенденция на спад в оборота на дружеството и увеличаващи се загуби за период от няколко години преди уведомлението, както е посочено в таблицата по-долу. През 2008 г. дружеството регистрира отрицателна оперативна печалба и отрицателен паричен поток.

Таблица 1

Годишен стокооборот и печалба на „Русе индъстри“

в млн. BGN (6)	2005	2006	2007	2008
годишен стокооборот	76 239	65 086	17 963	7 035
печалба преди облагане	(2 091)	1 977	(827)	(3 924)

(13)	Към момента на уведомлението „Русе индъстри“ дължи 9,85 млн. EUR на българската държава.

(14)	Дългът произлиза от споразумения за заеми (7), датиращи от 1996 г. и 1997 г., между Държавен фонд за реконструкция и развитие и „Русенска корабостроителница“ относно главница, която по онова време е възлизала на 8,45 млн. USD.

(15)

През април 1999 г. е сключено споразумение („Разсрочване 1999 г.“) с Министерството на финансите (по-нататък „МФ“), което е поело исковете на Държавния фонд за реконструкция и развитие, съгласно което споразумение 8 млн. USD от гореописания дълг плюс натрупаната лихва се превалутират (8) в EUR и Rousse Beteiligungsgesellschaft mbH се ангажира да изплати тази сума между 1 декември 2000 г. и 30 юни 2006 г. при условията на разсрочено плащане.

(16)

На 21 май 2001 г. МФ и „Русе индъстри“ сключват друго споразумение, с което пълното възстановяване на задължението на дружеството към държавата (9), плюс натрупаните лихви, се отлага до 30 септември 2015 г., с гратисен период (през който се изплащат само лихвите без главницата) до 31 март 2006 г. („Разсрочване 2001 г.“).

(17)

Според разсрочването от 2001 г. цялото задължение е както следва: главницата става 7,97 млн. EUR, а лихвите (натрупани до 1 април 1999 г.) 2 млн. EUR. Според това споразумение по главницата се начислява годишна лихва от 1 %, а наказателна годишна лихва от 3 % се начислява върху просрочените суми (т.е. в случай че дружеството закъснее с плащането).

(18)

През септември 2005 г. точно преди края на гратисния период получателят иска ново предоговаряне на задълженията си (в допълнение към споразумението от 2001 г.). През декември 2006 г. българската Комисия за защита на конкуренцията намира искането за неоснователно съгласно българския закон за държавните помощи. „Русе индъстри“ обжалва решението на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд, който отхвърля жалбата през юли 2007 г. Следващо обжалване на това решение също е отхвърлено. Въпреки това държавата не се е опитала да изиска по законов път просрочената сума в съответствие с разсрочването от 2001 г.

(19)

През юли 2008 г. получателят е предложил да плати доброволно 1 млн. EUR от просрочените суми на два равни транша. Спроед това предложение първият транш е трябвало да бъде платен до октомври 2008 г., а вторият до февруари 2009 г. Когато „Русе индъстри“ не е платило нито един от тези таншове, държавата — по искане на дружеството, е удължила два пъти срока на първия транш съответно до декември 2008 г. и до януари 2009 г.

(20)

След като обещаните от „Русе индъстри“ плащания не са осъществени, през февруари 2009 г. българските власти изпращат напомняне за плащане. Допълнително напомняне за плащане на просрочените суми е изпратено през април и два пъти през юни 2010 г. Въпреки това държавата не успява да изиска по законов път задължението, което не е било изплатено съгласно разсрочването от 2001 г.

(21)

С писмо от 4 юни 2009 г.„Русе индъстри“ отново поиска от българските власти да разсрочат задължението му към държавата до 2019 г. с гратисен период до 2012 г. След това искане и в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС България изпрати уведомление за планираното разсрочване на задължението като помощ за преструктуриране.

(22)

С писмо от 28 юни 2010 г.„Русе индъстри“ отново предложи на държавата да изплати оставащите задължения съгласно споразуменията за плащане от разсрочването от 2001 г. През юли 2010 г. дружеството се ангажира да покрие всички просрочени и неизплатени суми на два равни транша: първия до края на юли 2010 г. и втория до края на август 2010 г. Въпреки това дружеството не успя да изпълни това споразумение.

(23)	Според информацията, предоставена от българските власти, до края на 2010 г. получателят е платил 1 млн. EUR от общата дължима сума съгласно разсрочването от 2001 г. В края на 2010 г. неизплатеното и просрочено задължение спрямо общата дължима сума възлиза на 3,7 млн. EUR.

(24)

От кореспонденцията между „Русе индъстри“ и българските власти личи, че българските власти са изпратили няколко напомняния за плащане за дължимата неизплатена сума. Въпреки че получателят е изразил желание или доброволно е предложил изплащане, на практика той никога не е върнал цялата оставаща сума според разсрочването от 2001 г. Освен напомнянията няма доказателства, че българските власти са предприели някакви стъпки за изискване по законов път на своите вземания.

(25)	Що се отнася до главницата, „Русе индъстри“ не е платило посочените суми (10) и затова не е спазило шестмесечната схема за разсрочване. Освен това обикновената лихва е плащана само до юли 2008 г.

(26)

Що се отнася до наказателната лихва, българските власти посочиха, че договорно определените 3 % (вж. параграф (3) по-горе) са начислени върху дължимите траншове от 2006 г. насам, когато дружеството е трябвало да започне да изплаща траншовете. Тези наказателни лихви са плащани от „Русе индъстри“ само между август 2006 г. и юли 2008 г. От юли 2008 г. дружеството не е плащало начислената наказателна лихва.

(27)	На 3 ноември 2010 г. българските власти направиха официално искане за плащане. Към момента на това искане просроченото задължение възлизаше на 3,7 млн. EUR (от които 3,4 млн. EUR главница, 151 000 EUR лихви и 140 000 EUR наказателни лихви).

(28)	Към момента на искането получателят е изплатил общо 1 млн. EUR, дължими съгласно разсрочването от 2001 г. (от които 245 000 EUR главница, 705 000 EUR лихви и 50 000 EUR наказателни лихви). Последното реално плащане, което „Русе индъстри“ е направило, датира от 11 юли 2008 г.

(29)

След искането и след като дружеството не е изпълнило своите задължения, националните органи започнаха процедура по несъстоятелност срещу получателя на 11 ноември 2010 г. (т.е. девет години след разсрочването от 2001 г., което е над 4 години след края на гратисния период и над 2 години от последното плащане от страна на „Русе индъстри“).

(30)	На 11 ноември 2010 г. българските власти започнаха процедура по несъстоятелност срещу получателя.

III РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА НА ПРОЦЕДУРА ПО ЧЛЕН 108, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДФЕС

(31)	Както е посочено по-горе (вж. параграф (21)), през юни 2009 г. получателят подаде ново искане за разсрочване на задължението според разсрочването от 2001 г. Това планирано разсрочване бе мярката, за която на 30 юни 2009 г. бе изпратено уведомление до Комисията за помощ за преструктуриране.

(32)	Според уведомлението планът би спомогнал за изплащането на задължението от 9,85 млн. EUR за срок от 10 години (т.е. до 2019 г.), с гратисен период до 30 юни 2012 г.

(33)	България бе на мнение, че планираната мярка е съвместима с вътрешния пазар въз основа на Съобщението на Комисията за Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (11) като помощ за преструктуриране.

(34)	Комисията имаше съмнения по отношение на съвместимостта на помощта, за която бе изпратено уведомление. Съответно на 14 април 2010 г. Комисията започна процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС.

(35)

Освен това, решението за откриване на процедура по член 108, параграф 2 от ДФЕС повдигна съмнения за това дали фактът, че в миналото от дружеството не са изискани по законовия ред просрочените задължения съгласно споразумението за разсрочване от 2001 г., може да представлява допълнителна държавна помощ.

(36)	Българските власти оттеглиха това уведомление на 23 ноември 2010 г., поради което официалното разследване за мярката стана безпредметно.

IV МНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ПО ЧЛЕН 108, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДФЕС

(37)

Що се отнася до въздържането от изискване по законов път на дълга, България само заяви, че държавата е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика, което максимизира шансовете за събиране на нейния дълг, като позволява доброволно плащане. България не е предоставила подробни аргументи в тази връзка.

V ОЦЕНКА

(38)

България оттегли уведомлението за разсрочването на задължението на „Русе индъстри“ към държавата през ноември 2010 г. В резултат официалната процедура по разследване относно помощта за преструктуриране, за която е изпратено уведомление, стана безпредметна съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (12).

(39)	Разглежданата мярка е въздържането от изискване по законов път на плащане на дълга в съответствие с разсрочването от 2001 г.

(40)

Що се отнася до присъединяването на България към ЕС и следователно до въпроса дали въздържането от изискване на дълга от 1 януари 2007 г. потенциално представлява нова помощ по смисъла на член 1, буква д) от Процедурния регламент, Комисията отбелязва, че неплащането от страна на получателя на сумите, дължими съгласно разсрочването от 2001 г., и липсата на държавни действия е довело до промени в общия риск за държавата според разсрочването от 2001 г. Това увеличение на задължението на държавата (т.е. въздържането от изпълнение) води до последици след датата на присъединяване и следователно мярката трябва да се разглежда като приложима след присъединяването, което означава, че тя представлява нова държавна помощ.

(41)

Трябва да се отбележи също, че тази мярка, за която не е изпратено уведомление, не е включена в допълнението към приложение V към Акта за присъединяване на България (13). По-специално тя не е била а) нито приведена в действие преди 31 декември 1994 г., б) нито включена в допълнението към приложение V и в) нито включена във временния механизъм, приложен във връзка с присъединяването.

(42)	В този контекст Комисията допълнително ще прецени дали въздържането от изискване по законов ред на дълга от 1 януари 2007 г. представлява нова помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(43)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки е несъвместима с вътрешния пазар.

(44)	Мярката е финансирана с държавни ресурси — тъй като води до пропуснати приходи за държавата — и решенията на МФ се считат за преки решения на държавата.

(45)	Въздържането от изискване по законов ред на дълга също засяга „Русе индъстри“ индивидуално и поради това е селективно.

(46)	В допълнение, „Русе индъстри“ е предприятие, произвеждащо стоки, които се търгуват свободно в Съюза. Затова Комисията смята, че е изпълнено условието за засягане на конкуренцията и търговията в Съюза.

(47)	Комисията следва допълнително да прецени дали мярката под формата на въздържане от изискване на дълга предоставя предимство на дружеството, което то не би могло да получи иначе на пазара.

(48)

Както е обяснено по-горе, задължението датира от 1996-97 г. и вече два пъти е било разсрочвано (през 1999 г. и 2001 г.). Що се отнася до въздържането от изискване на дълга съгласно разсрочването от 2001 г., както и неизпълнението на задълженията на дружеството, никой частен кредитор не би имал поведение като това на българската държава. В действителност от наличната информация следва, че не са предприети конкретни стъпки за изискване на дълга от 30 март 2006 г., когато гратисният период е изтекъл и първите траншове от главницата са станали дължими, но не са били платени. Освен това, финансовото положение на дружеството е било слабо (вж. таблица 1 по-горе), тъй като се наблюдава спад в стокооборота и увеличаване на загубите и няма перспективи дружеството отново да стане печелившо. Освен това трябва да се отбележи, че макар част от дълга (1,13 млн. BGN (14)) да е гарантиран с обезпечения (15), българските власти не са предприели никакви стъпки за изискване по законов ред на тази част от дълга.

(49)

В действителност, българските власти не предоставиха никакви обяснения затова защо схемата за разсрочване не е изпълнена по законов ред и не обясниха своето твърдение, че изчакването на доброволното плащане (в контекста на отрицателната кредитна история на дружеството) би максимизирало техния шанс за събиране на дълга.

(50)	При подобни обстоятелства частен кредитор би изискал по законов ред изпълнението на споразумението. Затова неспазването на разсрочването от 2001 г. и въздържането на България от изискване на дълга по законов ред е предоставя предимство на „Русе индъстри“.

(51)	Въз основа на горепосоченото Комисията смята, че въздържането от изискване на дълга към държавата в полза на „Русе индъстри“ представлява нова помощ, считано от 1 януари 2007 г. по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(52)	По отношение на евентуалната съвместимост следва да се отбележи, че България не е представила никакви аргументи в тази връзка.

(53)

Дори ако „Русе индъстри“ се приеме официално за дружество в затруднение по смисъла на Съобщението на Комисията за Насоки на Общността държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, критериите за съвместима помощ за оздравяване и преструктуриране не са изпълнени. По-специално що се отнася до помощта за оздравяване, не е доказано, че мярката ще е ограничена до необходимия минимум, че ще се предостави на основание на сериозни социални трудности и няма да предизвика нежелан ефект на разпространение в други държави-членки. Освен това нейният срок е над 6 месеца. Що се отнася до помощта за преструктуриране, при липсата на план за преструктуриране възстановяването на жизнеспособността в дългосрочен план не е доказано. Освен това не е демонстрирано, че помощта ще бъде минимална и ще се избягва ненужното нарушаване на конкуренцията.

(54)

Дружеството се намира в подпомаган район съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС и като такова то е допустимо за регионална помощ съгласно Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (16) (по-нататък: НРП). Въпреки това мярката не съответства на НРП. По-специално, що се отнася до евентуалната оперативна помощ, тази помощ не улеснява развитието на никакви дейности или икономически области и не е ограничена във времето, не е намаляваща или пропорционална на това, което е нужно за преодоляване на специфични икономически недостатъци.

(55)	Няма други мотиви за съвместимост, които могат да се приложат. Следователно помощта е неправомерна и несъвместима в ДФЕС.

(56)

В съответствие с ДФЕС и установената практика на Съда Комисията е компетентна да реши, че въпросната държава трябва да отмени или да измени помощта (17), когато Комисията установи, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с общия пазар, цели да възстанови съществувалото преди това положение (18). В този контекст Съдът постанови, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като така се е отказал от преимуществото, което е имал над конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (19).

(57)	Следвайки тази съдебна практика, член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 на Съвета постановява, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“.

(58)

Следователно, предвид факта, че въпросната мярка трябва да се счита за неправомерна и несъвместима, сумата на помощта трябва да бъде върната, за да бъде възстановена ситуацията на пазара от преди плащането на помощта. Затова възстановяването трябва да се приложи от момента, в който е възникнало предимство за получателя, т.е. когато помощта е предоставена на разположение на получателя, и ще бъдат наложени лихви за възстановяване до момента на ефективното възстановяване.

(59)

Несъвместимият елемент на помощ на мярката се изчислява като дължимата и неизплатена сума според разсрочването от 2001 г., от 1 януари 2007 г. до 11 ноември 2010 г., когато България е регистрирала вземането си в производството по несъстоятелност. По това време просрочената сума възлиза на 3,7 млн. EUR. Точната сума за възстановяване и лихвата, която ще бъде приложена към тази сума, трябва да бъдат изчислени от България. Направените плащания, различни от сумите, платени съгласно споразумението, могат да бъдат приспаднати от сумата за възстановяване на неправомерната и несъвместима помощ.

VI ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(60)	Първо, Комисията отбелязва, че България оттегли уведомлението относно разсрочването на дълга от 9,85 млн. EUR, като по този начин официалната процедура по разследване стана безпредметна.

(61)	Второ, Комисията заключава, че въздържането от изискване на дълга към държавата от 1 януари 2007 г. представлява нова държавна помощ в полза на „Русе индъстри“ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(62)	Тъй като тази държавна помощ е неправомерна и несъвместима, тя трябва да бъде върната от получателя.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Комисията реши да закрие официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно разсрочването на дълга от 9,85 млн. EUR, за което е изпратено уведомление, като отбелязва, че България оттегли своето уведомление.

Член 2

Държавната помощ, неправомерно предоставена от България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз в полза на „Русе индъстри“ чрез въздържане от изискване на плащането на задължението към държавата от 1 януари 2007 г., е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 3

1. България трябва да си възстанови от получателя помощта, посочена в член 2.

2. Сумите, които подлежат на възстановяване, носят лихва за периода от 1 януари 2007 г. до тяхното пълно възстановяване.

3. Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 Комисията (20).

Член 4

1. Възстановяването на помощта, посочена в член 2, е незабавно и ефективно.

2. България предприема мерки за това, че настоящото решение ще бъде изпълнено в срок от четири месеца от датата на уведомяване на него.

Член 5

1. В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение България предоставя следната информация на Комисията:

а)	общата сума (главница и лихви по възстановяването), която ще бъда възстановена от получателя;

б)	подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)	документи, които доказват, че на получателя е било наредено да върне помощта.

2. България информира Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за прилагане на настоящото решение до приключването на възстановяването на помощта, посочена в член 2. При обикновено искане от Комисията България изпраща незабавно информация за вече взетите и планираните мерки с цел спазването на това решение. Тя също предоставя подробна информация относно размера на помощта и лихвата по възстановяване, които вече са възстановени от получателя.

Член 6

Адресат на настоящото решение е България.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2011 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател

(1) ОВ C 187, 10.7.2010 г., стр. 7.

(2) От 1 декември 2009 г. членове 87 и 88 от Договора за ЕО станаха членове 107 и 108, съответно от ДФЕС, като по същество двете групи разпоредби са идентични. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания на съответно членове 87 и 88 от Договора за ЕО, когато е уместно.

(3) Вж. Бележка под линия 2.

(4) На 4 април 2009 г. в Търговския регистър на България е записана промяна на името от „Русенска корабостроителница“ на „Русе индъстри“.

(5) Това бе информацията, получена в уведомлението. Следва да се отбележи, че на по-късен етап България заяви, че дружеството не произвежда плавателни съдове, а само метални части.

(6) Валутният курс EUR/BGN е фиксиран на 1.9558 от 5 юли 1999 г. поради действието на режима на валутен борд в България.

(7) Споразумение от 15.11.1996 г. за валутен заем от 1 402 341,08 USD; споразумение от 22.11.1996 г. за сума от 450 131,17 USD; и споразумение от 27.1.1997 г. за изплащане на предишното задължение на дружеството от 6 597 658,92 USD (главница) и 365 575,86 USD (лихви, платими от 1.11.1996 г.). Всички тези дългове бяха прехвърлени към ДФРР от Стопанска банка (фалирала държавна банка).

(8) Българските власти не са посочили валутния курс на тази трансакция.

(9) Тоест целият дълг, които първоначално е възлизал на 8 450 131,17 USD и от който вече са реденоминирали/разсрочили 8 млн. USD на 8.4.1999 г.

(10) „Русе индъстри“ е платило през 2008 г. само част от първия транш, дължим през 2006 г. (245 000 EUR). Другите траншове не са платени изобщо.

(11) ОВ C 244/2, 1.10.2004 г.

(12) ОВ L 83/1, 27.3.1999 г.

(13) ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 93.

(14) Около 565 000 EUR.

(15) През 2001 г. заложените активи бяха на стойност 1,18 млн. BGN (около 590 000 EUR).

(16) ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13–44.

(17) Дело C-70/72 Комисията/Германия [1973] ECR 813, точка 13.

(18) Съединени дела C-278/92, C-279/92 и C-280/92 Испания/Комисията [1994] ECR I-4103, точка 75.

(19) Дело C-75/97 Белгия/Комисията [1999] ECR I-3671, точки 64—65.

(20) ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1..

17.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 320/33

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 ноември 2012 година

за установяване на общ формат за предоставяне на информацията в съответствие с Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на животните, използвани за научни цели

(нотифицирано под номер C(2012) 8064)

(текст от значение за ЕИП)

(2012/707/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (1), и по-специално член 54, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 2010/63/ЕС предвижда хармонизирането на националните разпоредби, които се изискват за подобряване на хуманното отношение към животните, използвани за научни цели, като се стреми да се постигне заместване, намаляване и облекчаване на използването на животните за такива цели.

(2)	Съгласно член 54, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС държавите членки трябва да изпращат на Комисията до 10 ноември 2018 г. и на всеки пет години след това информация относно изпълнението на посочената директива.

(3)

Съгласно член 54, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС държавите членки трябва да събират и правят публично достъпна на годишна база статистическа информация относно използването на животни при процедури. Държавите членки предоставят тази статистическа информация на Комисията до 10 ноември 2015 г. и всяка година след това.

(4)	Съгласно член 54, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС всяка година държавите членки трябва да подават на Комисията подробна информация относно предоставените съгласно член 6, параграф 4, буква а) от посочената директива освобождавания.

(5)	Следва да бъде установен общ формат за предоставяне на информацията по член 54, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2010/63/ЕС, за да се гарантира последователност при изпълнението на разпоредбите на посочената директива.

(6)

За да се осигури съпоставима информация относно изпълнението на Директива 2010/63/ЕС и за да се даде възможност на Комисията да направи оценка на ефикасността на изпълнението на посочената директива на равнището на Съюза, предоставянето на информацията от държавите членки относно изпълнението, годишните статистически данни относно използването на животни при процедури и предоставените съгласно член 6, параграф 4, буква а) освобождавания следва да бъдат точни и последователни; следователно изискванията за отчетност следва да бъдат хармонизирани във всички държави членки чрез установяването на общ формат за предоставяне на информацията.

(7)

Въз основа на статистическата информация, предоставена от държавите членки по силата на член 54, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС, в съответствие с член 57, параграф 2 от същата директива Комисията трябва да предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщен доклад. За да бъдат данните разбираеми, точни и съпоставими, от съществено значение е наличието на общ формат, с който да се осигури хармонизирана отчетност от страна на всички държави членки.

(8)

За да може списъкът с методи за умъртвяване на животни, който се съдържа в приложение IV към Директива 2010/63/ЕС, да се актуализира системно, за да се вземат предвид последните научни достижения, е необходимо да се получава подробна информация относно методите, чието използване е позволено по изключение по силата на член 6, параграф 4, буква а) от посочената директива.

(9)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 56, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите членки използват общия формат на отчета, посочен в приложение I към настоящото решение, за предоставяне на информацията по член 54, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС.

Член 2

Държавите членки използват общия формат на отчета и подробните инструкции, посочени в приложение II към настоящото решение, за предоставянето на статистическата информация по член 54, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС.

Член 3

Държавите членки използват общия формат на отчета, посочен в приложение III към настоящото решение, за предоставяне на информацията относно освобождаванията, предоставяни по силата на член 6, параграф 4, буква а) Директива 2010/63/ЕС, предвидена в член 54, параграф 3 от посочената директива.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 14 ноември 2012 година.

За Комисията

Janez POTOČNIK

Член на Комисията

(1) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФОРМАТ НА ОТЧЕТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ПО ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС

Данни за конкретни събития (като числа) трябва да се събират или като преглед за състоянието в момента и да се отнасят за последната година от петгодишния цикъл, или по изключение — за целия петгодишен период по години.

A. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Промени на национални мерки във връзка с прилагането на Директива 2010/63/ЕС от предходния отчет.

Б. СТРУКТУРИ И РАМКА

1. Компетентни органи (член 59 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно рамката за компетентните органи, включително техния брой и вид.

2. Национален комитет (член 49 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно структурата и дейността на националния комитет.

3. Образование и обучение на персонала (член 23 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно минималните изисквания по член 23, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС, включително евентуални допълнителни изисквания по отношение на образованието и обучението на персонала от друга държава членка.

4. Оценка на проектите и разрешения за проекти (членове 38 и 40 от Директива 2010/63/ЕС)

описание на процеса на оценка на проектите и на предоставяне на разрешения за проекти и информация за начина на изпълнение на изискванията по членове 38 и 40 от Директива 2010/63/ЕС.

В. ДЕЙНОСТ

1. Проекти

предоставяне на разрешения за проекти (членове 40 и 41 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно годишния брой на проектите, за които е предоставено разрешение, както и за броя и вида на т.н. „проекти с мултидисциплинарен характер“, за които е предоставено разрешение.

информация относно обстоятелствата и дела от общия брой на разрешенията, за които срокът от 40 дни е удължен по силата на член 41, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС.

ii.

ретроспективна оценка, нетехническо обобщение на проектите (членове 38, 39 и 43 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно нетехническото обобщение на проекта; как се гарантира, че изискванията по член 43, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС са изпълнени и дали в нетехническите обобщения на проектите ще се посочват проекти, подлежащи на ретроспективна оценка (член 43, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС);

информация относно дела и вида на проектите, предложени за ретроспективна оценка по член 38, параграф 2, буква е) от Директива 2010/63/ЕС, освен тези, които задължително подлежат на ретроспективна оценка по силата на член 39, параграф 2 от посочената директива.

2. Животни, развъждани, за да бъдат използвани при процедури (членове 10, 28 и 30 от Директива 2010/63/ЕС)

животни развъждани, умъртвявани и неизползвани в процедури, включително генетично изменени животни, които не са отразени в годишните статистически данни, отнасящи се до календарната година, предхождаща годината, през която е представен отчетът за петгодишния период; в общия резултат трябва да се отразят отделно бройките, отнасящи се до създаването на генетично изменени животни и до поддържането на установени генетично модифицирани родови линии на животни (включително потомство на диви животни);

ii.	набавянето на нечовекоподобни примати и до каква степен са изпълнени изискванията на членове 10 и 28 от Директива 2010/63/ЕС.

3. Освобождавания

информация относно обстоятелствата, при които са предоставени освобождавания в съответствие с член 10, параграф 3, член 12, параграф 1, член 33, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС и по-специално относно извънредните обстоятелства, предвидени в член 16, параграф 2 от посочената директива, при които по време на отчетния период е позволено повторно използване на животно след процедура, при която действителното страдание на животното е оценено като силно.

4. Структура за хуманното отношение към животните (членове 26 и 27 от Директива 2010/63/ЕС)

информация за организацията и функционирането на структурите за хуманно отношение към животните.

Г. ПРИНЦИП НА ЗАМЕСТВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ОБЛЕКЧАВАНЕ

1. Принцип на заместване, намаляване и облекчаване (членове 4 и 13 и приложение VI към Директива 2010/63/ЕС)

общите мерки, предприети, за да се гарантира, че принципът на заместване, намаляване и облекчаване се спазва по задоволителен начин в рамките на разрешените проекти, както и при настаняването и грижите, включително при обектите за развъждане и обектите доставчици.

2. Избягване на дублиране (член 46 от Директива 2010/63/ЕС)

общо описание на мерките, които са предприети, за да се гарантира, че не се дублират процедури.

3. Събиране на образци от тъкани на генетично изменени животни (членове 4, 30 и 38 от Директива 2010/63/ЕС)

представителна информация за приблизителния брой, видовете, използваните методи и съответната им тежест при събирането на образци от тъкани за определяне на генетичните характеристики, извършени със или без разрешение за проекта за календарната година, предхождаща годината, през която е представен отчетът за петгодишния период, както и за усилията за подобряване на методите за намаляване на страданията на животните.

Д. ПРАВОПРИЛАГАНЕ

1. Предоставяне на разрешение на развъдчици, доставчици и ползватели (членове 20 и 21 от Директива 2010/63/ЕС)

брой на действащи развъдчици, доставчици и ползватели, получили разрешение; информация относно временно прекратяване или отнемане на разрешението на развъдчици, доставчици и ползватели и мотивите за това.

2. Инспекции (член 34 от Директива 2010/63/ЕС)

количествена и качествена оперативна информация, включително критерии, прилагани съгласно член 34, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС, и дял на инспекциите, извършени без предварително предупреждение по години.

3. Отнемане на разрешението за проект (член 44 от Директива 2010/63/ЕС)

информация и мотиви за отнемането на разрешенията за проекти по време на отчетния период.

4. Санкции (член 60 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно естеството на нарушенията, както и законодателните и административни мерки, предприети по повод на тези нарушения по време на отчетния период.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ФОРМАТ НА ОТЧЕТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ПО ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС

1.	Данните следва да се въвеждат при всяко използване на животно.

2.	При въвеждане на данните за дадено животно може да се избере само една възможност в рамките на дадена категория.

Животните, умъртвени заради органите и тъканите, както и сентинелите, се изключват от разпоредбата относно статистическите данни, освен в случаите, когато умъртвяването е извършено с разрешение за проекти при използването на метод, който не е включен в приложение IV, или когато животното е било предмет на интервенция, преди да бъде убито, и която е била над прага за минимална болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

4.	Животните „в повече“, които са умъртвени, не се включват в статистическите данни, с изключение на генетично изменените животни с преднамерено създаден и проявен вреден фенотип.

5.	Ларвните форми на животни се броят, след като започнат да се хранят самостоятелно.

6.	Фетални и ембрионални форми на видове бозайници не се отчитат; броят се само живородени животни, включително с цезарово сечение.

Когато процедурата превиши критериите за класифициране в категория „Тежка“, независимо дали е с предварително разрешение или не, съответните животни и тяхното използване се отчитат по нормалния начин като всяко друго използване, и то в категория „Тежка“. Следва да се добавят коментари в описателния раздел на държавата членка, който съдържа информация за видовете, бройките, за това дали е разрешавано изключение преди това, данните за използването и причините за превишаване на критериите за класифициране като „Тежка“.

Данните се отчитат за годината, през която завършва процедурата. Ако проучванията се провеждат през две календарни години, всички животни могат да бъдат отчетени заедно за годината, през която завършва последната процедура, ако това изключение от годишното отчитане е разрешено от съответния компетентен орган. За проекти, които продължават повече от две календарни години, животните се отчитат през годината, през която са умъртвени или умрели.

9.	Използването на категорията „други“ изисква задължително въвеждане в описателната част, за да се дадат допълнителни подробности.

A. ГЕНЕТИЧНО ИЗМЕНЕНИ ЖИВОТНИ

1.	За целите на статистическата отчетност „генетично изменените животни“ включват генетично модифицираните (трансгенетичните видове, такива с премахнат ген (knock-out) или друга форма на генетични изменения) и естествено или с външно вмешателство животни мутанти.

Генетично изменените животни се отчитат при всеки един от следните случаи:

а)	когато се използват за създаването на нова родова линия;

б)	когато се използват за поддържане на установена родова линия с преднамерено създаден и проявен вреден фенотип; или

в)	когато се използват при други (научни) процедури (т.е. не за създаване или поддържане на родова линия).

Всички животни, които носят генетични изменения, следва да се отчитат при създаването на нова родова линия. Освен това тези, които са използвани за суперовулация, вазектомия, имплантиране на ембриона, следва също да се отчитат (може те самите да не са генетично изменени). Генетично нормалните животни (потомство на диви животни), получени при създаването на нова генетично изменена родова линия, следва да не се отчитат.

4.	В категорията „Цели“ животните, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия, следва да се отчитат в графата „Фундаментални изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“ в съответната категория, за която е създадена родовата линия.

5.	Нов тип или родова линия на генетично изменени животни се счита за „установен/а“, когато предаването на генетичното изменение е стабилно, което означава минимум две поколения, и е извършена оценка на хуманното отношение.

С оценката на хуманното отношение ще се определи дали се очаква новосъздадената родова линия да бъде с преднамерено създаден вреден фенотип и, ако е така, от този момент нататък животните се отчитат в категория „Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури“ или, при необходимост, при другите процедури, за които се използват. Ако в оценката на хуманното отношение се стигне до заключение, че не се очаква родовата линия да бъде с вреден фенотип, нейното развъждане попада извън обхвата на процедура и вече не е необходимо да се отчита.

Категорията „Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури“ обхваща животните, необходими за поддържането на колонии от генетично изменени животни от установени родови линии с преднамерено създаден вреден фенотип и които са проявили болка, страдание, дистрес или трайно увреждане като последица от вредния генотип. Целта, поради която се поддържа родовата линия, не се вписва.

Всички генетично изменени животни, които се използват при други процедури (не за създаване или поддържане на генетично изменена родова линия) следва да се отчитат в полето, съответстващо на целта (по същия начин като всички генетично неизменени животни). Тези животни могат да проявяват или да не проявяват вреден фенотип.

9.	Генетично изменените животни, проявяващи вреден фенотип, умъртвени заради техните органи или тъкани, следва да се отчитат в графата, съответстваща на основната цел, за която са използвани техните органи/тъкани.

Б. КАТЕГОРИИ ДАННИ

Разделите по-долу следват реда на категориите и свързаните с тях заглавия в схемата.

1. Вид животно

i.	Всички видове главоноги (сephalopodа) трябва да се отчитат под заглавието главоноги от етапа, на който животното започне да се храни самостоятелно, т.е. веднага след излюпването при октопода и късоопашатия калмар; и около седем дни след излюпването при сепията.

ii.	Рибите следва да се броят от етапа, на който започнат да се хранят самостоятелно. Риба зебра, развъждана при оптимални условия (около +28°C), следва да се отчита 5 дни след оплождането.

iii.	За някои видове риба и главоноги, поради малкия им размер, отчитането може да се извършва по приблизителна оценка.

2. Повторно използване

i.	Всяко използване на животно следва да се отчита в края на всяка процедура.

ii.	Статистическите данни ще представят броя на нетретирани(те) животни само във връзка с техния вид и място на раждане. Следователно за повторно използваните животни „мястото на раждане“ не се отчита.

iii.	Всяка последваща категория ще покаже броя на случаите на използване на животни при процедури. Така тези числа не могат да съответстват на общия брой на нетретираните животни.

iv.	От данните не може да се направи заключение за броя на животните, които „се използват повторно“, поради факта, че някои животни могат да бъдат използвани отново повече от един път.

Действителното страдание на животното по време на процедурата следва да бъде отчетено. В някои случаи то може да бъде повлияно от предходно използване. Все пак тежестта не винаги нараства при последващо използване и в някои случаи дори намалява (привикване). Следователно не трябва автоматично да се добавя тежестта от предходни използвания. Този въпрос следва винаги да се преценява за всеки отделен случай.

Повторно използване в сравнение с продължаващо използване

Процедура означава използването на едно животно за една единствена научна/експериментална/образователна/обучителна цел. Едно използване обхваща периода от момента на прилагане върху животното на първата техника до приключването със събирането на данни, наблюденията или достигането на образователната цел. Това обикновено е един експеримент, изпитване или обучаване в дадена техника.

Една процедура може да съдържа няколко стъпки (техники), като всички те трябва задължително да имат обща цел и да изискват използването на едно и също животно.

Последният ползвател ще отчете цялата процедура, включително подготвителния етап (независимо от мястото, където е протекъл), и ще вземе предвид тежестта по време на подготвителния етап.

Примери за подготовка са хирургическите процедури (като катетеризация, имплантиране на телеметрични уреди, овариектомия, кастрация, хипофизектомия и т.н.) и нехирургическите процедури (като подлагане на изменени хранителни режими, индукция на диабет и т.н.). Същото се отнася и до развъждането на генетично изменени животни, т.е. когато животното е използвано за процедурата, за която е било предназначено, последният ползвател ще отчете цялата процедура, като вземе предвид тежестта, която се отнася до фенотипа. За повече подробности вж. раздела за генетично изменени животни.

Ако, поради извънредни обстоятелства, дадено подготвено животно не бъде използвано за научноизследователските цели, обектът, подготвил животното, следва да отчете данните за подготовката като независима процедура в статистическата справка при целта, за която животното е било предназначено, при условие че подготовката на животното е била над прага за минимална болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

3. Място на раждане

i.	Произходът се основава на мястото на раждане, т.е. „родено в“, а не на мястото, от което е доставено животното.

ii.	„Животни, родени в ЕС при регистриран развъдчик“ обхваща животните, родени при развъдчици, които са получили разрешение и са регистрирани в съответствие с член 20 от Директива 2010/63/ЕС.

iii.

„Животни, родени в ЕС, но не при регистриран развъдчик“ включва животни, които не са родени при регистриран развъдчик, като диви животни, селскостопански животни (освен ако развъдчикът е регистриран и му е предоставено разрешение), както и всяко освобождаване, предоставено по член 10, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС.

iv.	В „Животни, родени на друго място в Европа“ и „Животни, родени на друго място в света“ са включени всички животни, независимо от това дали са били развъждани в регистриран обект за развъждане или в друг обект, както и животни, уловени в дивата природа.

4. Нечовекоподобни примати — източник

За целите на това отчитане:

i.	„Животни, родени на друго място в Европа“ трябва да включва животните, родени в Турция, Русия и Израел.

ii.	„Животни, родени в Азия“ трябва да включва животните, родени в Китай.

iii.	„Животни, родени в Америка“ трябва да включва животните, родени в Северна, Централна и Южна Америка.

iv.	„Животни, родени в Африка“ трябва да включва животните, родени в Мавриций.

v.	„Животни, родени на друго място“ трябва да включва животните, родени в Австралазия.

Произходът на животните, отчетени в „Животни, родени на друго място“, трябва да се опише при предаването на данните на компетентния орган.

5. Нечовекоподобни примати — поколение

i.	Когато колонията не е самовъзпроизвеждаща се, животните, родени в нея, следва да се отчитат в „F0“, „F1“, „F2 или по-голямо“, в зависимост от поколението им по майчина линия.

ii.	Когато цялата колония е самовъзпроизвеждаща се, всички животни, родени в нея, следва да се отчитат в „Самовъзпроизвеждаща се колония“, независимо от поколението им по майчина линия.

6. Генетичен статус

i.	„Генетично неизменени“ обхваща всички животни, които не са били генетично изменени, включително генетично нормалните животни-родители, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия/тип животни.

ii.

„Генетично изменени без вреден фенотип“ включва животни, използвани за създаването на нова родова линия, които са носители на генетичното изменение, но не проявяват вреден фенотип, и генетично изменени животни, използвани при други процедури (не за създаване или поддържане), но непроявяващи вреден фенотип.

iii.

„Генетично изменени с вреден фенотип“ включва:

а)	животни, използвани за създаването на нова родова линия и проявяващи вреден фенотип;

б)	животни, използвани за поддържането на установена родова линия с преднамерено създаден вреден фенотип и проявяващи вреден фенотип; и

в)	генетично изменени животни, използвани при други процедури (не за създаване или поддържане) и проявяващи вреден фенотип.

7. Създаване на нова генетично изменена родова линия

„Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип“ са животни, които са използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия/тип, разделящи ги от други животни, използвани за целите на „Фундаментални изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“.

8. Тежест на процедурите

i.	С необратим край — Животно, което е било подложено на процедура, преминала изцяло при пълна упойка, от която животното не се е върнало в съзнание, се отчита в графа „С необратим край“.

ii.

Лека (до и включително) — Животно, което е било подложено на процедура, в резултат на която е изпитало до и включително краткотрайна лека болка, страдание или дистрес, както и когато не е имало значително влошаване на хуманното отношение или общото състояние на животното, се отчита в графа „Лека“. Бележка: В нея следва да се включват също така всички животни, използвани по проект, за който е предоставено разрешение, но за които в крайна сметка не е наблюдавано да са изпитали такава степен на болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, които са равностойни на тези, които би причинила употребата на игла в съответствие с добрата ветеринарна практика, с изключение на животните, необходими за поддържането на колонии от генетично изменени животни от установени линии с преднамерено създаден вреден фенотип и които не са проявили болка, страдание, дистрес или трайно увреждане като последица от вредния генотип.

iii.

Средна — Животно, което е било подложено на процедура, вследствие на която то е изпитало краткотрайна средна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна лека болка, страдание или дистрес, както и процедури, които са причинили средно влошаване на хуманното отношение или общото състояние на животното, се отчита в графа „Средна“.

iv.

Тежка — Животно, което е било подложено на процедура, вследствие на която то е изпитало силна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна средна болка, страдание или дистрес, както и процедури, които са причинили силно влошаване на хуманното отношение или общото състояние на животното, се отчита в категория „Тежка“.

Когато са превишени критериите за класифициране в категория „Тежка“, независимо дали е било предоставено или не предварително разрешение, въпросните животни и тяхното използване се отчитат в категория „Тежка“. Следва да се добавят коментари в описателния раздел на държавата членка, който съдържа информация за видовете, бройките, за това дали е разрешавано изключение преди това, данните за използването и причините за превишаване на критериите за класифицирани в категория „Тежка“.

9. Цели

i. Фундаментални научни изследвания

Фундаменталните научни изследвания включват проучвания с фундаментален характер, включително физиология. Проучвания, чиято цел е да разширят познанията за нормалните структури и аномалиите, функционирането и поведението на живите същества и за околната среда, като обхващат и фундаменталните проучвания в областта на токсикологията. Изследванията и анализът са насочени към по-добро или по-пълно разбиране на дадена тема, явление, или основен природен закон, а не към конкретно практическо приложение на резултатите.

Животните, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия (включително кръстосването на две линии), предназначена за използване за целите на фундаменталните научни изследвания (т.е. развойна биология, имунология), следва да се отчитат в зависимост от целта, за която се създават. Освен това те следва да бъдат отчитани в „Създаване на нова генетична родова линия — Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип“.

Всички животни, които носят генетичното изменение, следва да се отчитат при създаването на нова родова линия. Така също животни, използвани при създаване, напр. за суперовулация, вазектомия и имплантиране на ембриона, следва да се отчитат в тази категория. В отчета следва да не се включват генетично неизменени животни (потомство на диви животни).

Нов тип или родова линия на генетично изменени животни се счита за „установен/а“, когато предаването на генетичното изменение е стабилно, което означава минимум две поколения, и е извършена оценка на хуманното отношение.

ii. Транслационни и приложни изследвания

Категорията „Транслационни и приложни изследвания“ включва животни, използвани за цели, описани в член 5, букви б) и в), като се изключва всяко регулаторно използване на животни.

Това включва също така изследователската токсикология и изследванията за подготовка на регулаторното представяне и разработването на методи. Това не включва проучванията, които се изискват за регулаторното представяне.

Животните, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия (включително кръстосването на две линии), предназначена за използване за целите на транслационни или приложни изследвания (т.е. изследвания на рака, разработване на ваксини), следва да се отчитат в зависимост от целта, за която се създават. Освен това те следва да бъдат отчитани в „Създаване на нова генетична родова линия — Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип“.

iii. Регулаторно използване и рутинно производство по видове

Използването на животни в процедури, извършвани с цел да се изпълнят нормативните изисквания за производството, пускането на пазара и поддържането на продукти/вещества, включително оценка на безопасността и риска в областта на храните и фуражите. Това включва изпитвания, извършени върху продукти/вещества, за които в крайна сметка не е направено регулаторното представяне, ако тези изпитвания са щели да бъдат включени в регулаторно представяне, ако е имало такова (т.е. изпитвания, извършени върху съответните продукти/вещества, които не са достигнали до края на развойния процес).

Това включва също така животни, използвани в процеса на производство на продукти, ако този процес изисква регулаторно одобрение (напр. животни, използвани за производството на медицински продукти, за които се използва серум, следва да се включат в тази категория).

Изпитването за ефективност по време на разработването на нови медицински продукти се изключва и следва да се отчита в категория „Транслационни и приложни изследвания“.

iv. Защита на естествената околна среда в интерес на здравето или благосъстоянието на хората или животните

Това включва проучвания с цел изследване и разбиране на явления като замърсяване на околната среда, намаляване на биологичното разнообразие и епидемиологични проучвания на диви животни.

Това изключва всяко регулаторно използване на животни за екотоксикологични цели.

v. Висше образование или обучение за придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения

Тази категория включва обучение за придобиване и поддържане на практическа компетентност в областта на техниките съгласно изискванията на член 23, параграф 2.

vi. Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури

Категорията съдържа броя на животните, необходими за поддържането на колонии от генетично изменени животни от установени родови линии с преднамерено създаден вреден фенотип и които са проявили болка, страдание, дистрес или трайно увреждане като последица от вредния генотип. Целта, поради която се развъжда родовата линия, не се вписва.

Това изключва всички животни, необходими за създаване на нова генетично изменена родова линия и животните, които се използват за други процедури (различни от създаване/развъждане).

10. Фундаментални изследвания

i. Онкология

Всички изследвания в областта на онкологията следва да се включат тук, независимо от целевата система.

ii. Нервна система

Тази категория включва невронаука, периферна или централна нервна система, психология.

iii. Сетивни органи (кожа, очи и уши)

Проучванията, свързани с носа, се отчитат в категория „Дихателна система“, а тези, свързани с езика — в категория „Стомашно-чревна система, включително черен дроб“.

iv. Мултисистемни

Категорията следва да включва само изследвания, в които се включват две или повече системи от основен интерес, какъвто е случаят с някои инфекциозни болести, като се изключва онкологията.

v. Категорията „Етология/поведение на животните/биология на животните“ обхваща както дивите животни, така и тези, които са били развъждани в плен с основна цел да се научи повече за конкретните видове.

vi. Други

Изследване, което не е свързано с орган/система от изброените по-горе или не е специфично за орган/система.

vii. Забележки

Животни, използвани за производството и поддържането на инфекциозни агенти, вектори и неоплазми, животни, използвани за друг биологичен материал, и животни, използвани за производството на поликлонални антитела за целите на транслационни/приложни изследвания, като се изключва производството на моноклонални антитела чрез асцитния метод (обхванат в категория „Регулаторно използване и рутинно производство по видове“), следва да се отчитат в съответните полета на категориите „Фундаментални научни изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“. Целта на изследването трябва да се установи внимателно, защото може да е валидна всяка от възможностите, изброени и в двете категории, а следва да се отчете само основната цел.

11. Транслационни и приложни изследвания

i. Всички приложни изследвания относно раковите заболявания при човека и заразните болести при човека следва да бъдат включени в тази група, независимо от целевата система.

ii. Всяко регулаторно използване на животни, като регулаторни проучвания за карциногенност, се изключва.

iii. Проучвания на смущения, свързани с носа, следва да се отчитат в категория „Смущения на дихателната система при човека“, а тези, свързани с езика — в категория „Смущения на стомашно-чревната система, включително черния дроб при човека“.

iv. „Диагноза на заболяването“ включва животни, използвани за пряко определяне на заболявания като бяс, ботулизъм, но изключва тези, които са за регулаторно използване.

v. „Нерегулаторна токсикология“ включва изследователската токсикология и изследванията за подготовка на регулаторното представяне и разработването на методи. Категорията не включва проучванията, които се изискват за регулаторното представяне (предварителни проучвания, максимално допустима доза).

vi. „Хуманно отношение към животните“ следва да включва изследванията, предвидени в член 5, буква б), подточка iii) от Директива 2010/63/ЕС.

vii. Забележки

12. Регулаторно използване и рутинно производство

i.	Използването на животни в процедури, извършвани с цел да се изпълнят нормативните изисквания за производството, пускането на пазара и поддържането на продукти/вещества, включително оценка на безопасността и риска в областта на храните и фуражите.

ii.

Това включва изпитвания, извършени върху продукти/вещества, за които не е направено регулаторно представяне (т.е. изпитвания, извършени върху продуктите/веществата, (за които е било предвидено регулаторно представяне), които в крайна сметка са били счетени за неподходящи за пазара от изпълнителя на разработването и по тази причина не са достигнали до края на развойния процес).

iii.	Тази категория включва също така животни, използвани в процеса на производство на продукти, ако този процес изисква регулаторно одобрение (напр. животни, използвани за производството на медицински продукти, за които се използва серум, следва да се включат в тази категория).

13. Регулаторно използване и рутинно производство по видове

i.	Изпитването за ефективност по време на разработването на нови медицински продукти се изключва и следва да се отчита в категория „Транслационни и приложни изследвания“.

ii.

„Контрол на качеството“ включва и животни, използвани за изпитвания на чистотата, стабилността, ефикасността, силата и други параметри на контрола на качеството на крайния продукт и неговите съставни компоненти, както и всички проверки, осъществени по време на процеса на производство за регистрационни цели, за изпълнение на всякакви други национални или международни регулаторни изисквания или за привеждане в съответствие с вътрешната политика на производителя. Тук са включени и изпитванията за пирогенност.

iii.	„Други изпитвания на ефикасността и поносимостта“ включва изпитвания на ефикасността на биоцидите и пестицидите, както и изпитвания на поносимостта на добавки в храната за животните.

iv.

„Рутинно производство“ включва производството на моноклонални антитела (чрез асцитния метод) и на кръвни продукти, включително поликлонални антисеруми чрез установени методи. Това изключва имунизацията на животни за хибридомно производство, които следва да бъдат отразени при фундаменталните или приложните изследвания в съответната категория.

„Токсичност и други изпитвания на безопасността“ (включително оценка на безопасността на продукти и изделия за хуманната, денталната и ветеринарната медицина) обхваща всички изследвания на продукти или вещества, за определяне на потенциалната им възможност да причинят опасни или нежелателни последици върху хора или животни в резултат на тяхното използване по предназначение или анормално използване, производство или като потенциални или реални замърсители на околната среда.

14. Контрол на качеството (вкл. изпитвания за безопасност на партидите и изпитване на силата)

„Изпитвания за безопасност на партидите“ изключва изпитвания за пирогенност. Последните се отчитат в отделна категория — „Изпитвания за пирогенност“.

15. Токсичност и други изпитвания на безопасността, изисквани от законодателството

i.	Нормативните изисквания следва да се попълват в зависимост от основното използване по предназначение.

ii.	Качество на водата; ако се отнася напр. за вода от водопроводната мрежа се отчита в категория „Законодателство относно храните“

16. Нормативни изисквания

i.	Тази категория позволява да се установи равнището на хармонизиране между различните нормативни изисквания. Определящият фактор не е кой е поискал извършването на изпитването, а чии законови норми са изпълнени, като се дава приоритет на най-високата степен на хармонизиране.

ii.	Когато националното законодателство е съобразено със законодателството на ЕС, се избира само категория „Законодателство, което отговаря на изискванията на ЕС“.

iii.

„Законодателство, което отговаря на изискванията на ЕС“ включва също така всяко международно изискване, което същевременно отговаря и на изискванията на ЕС (като изпитвания на Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба (ICH), на Международно сътрудничество за хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за ветеринарна употреба (VICH), ръководството на ОИСР относно изпитванията, монографиите на Европейската фармакопея).

iv.

„Законодателство, което отговаря само на националните изисквания (в рамките на ЕС)“ се избира само когато изпитването се извършва с цел да се изпълнят изискванията на една или няколко държави членки; не е задължително това да е държавата, в която се извършва дейността. Все пак на равнището на ЕС не съществува равностойно изискване.

v.	„Законодателство, което отговаря само на изискванията извън рамките на ЕС“ трябва да се избере, когато няма равностойно изискване за извършване на такова изпитване, което да отговаря на изискванията в ЕС.

17. Токсичност и други изпитвания на безопасността по видове изпитвания

i.	Имунотоксикологичните проучвания са обхванати от категория „Токсичност при повтарящи се дози“.

ii.	„Кинетика (фармакокинетика, токсикокинетика, изчерпване на остатъчните количества)“ ако токсикокинетиката е извършена като част от регулаторно изпитване за токсичност при повтарящи се дози, тя следва да бъде отчетена в категорията „Токсичност при повтарящи се дози“.

iii.	„Изпитвания на безопасността в областта на храните и фуражите“ включва и изпитванията на питейната вода (в това число изпитвания на безопасността на целевите животни).

iv.	„Безопасност на целевите животни“ е изпитване, за да се установи, че даден продукт за определено животно може да бъде използван без опасност за вида (като се изключат изпитванията за безопасност на партидите, които са част от контрола на качеството).

18. Методи за изпитвания за акутна и субакутна токсичност

19. Токсичност при повтарящи се дози

20. Използване на животни за регулирано производство по вид продукт

21. Екотоксичност

В. ОПИСАТЕЛЕН РАЗДЕЛ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА

1.	Обща информация относно евентуалните изменения в тенденциите, забелязани от предходния отчетен период.

2.	Информация относно значително нарастване или намаляване на използваните животни в която и да е област и анализ на причините за това.

3.	Информация относно евентуалните изменения в тенденциите относно действителната тежест и анализ на причините за това.

4.	Специални усилия за по-пълно прилагане на принципа на заместване, намаляване и облекчаване на използването на животни и евентуалното му влияние върху статистическите данни.

5.	Подразделяне при използването на категорията „други“, ако в нея е вписан значителен дял от използваните животни.

Подробности за случаите, при които са надхвърлени критериите за класифициране в категория „Тежка“, независимо дали са с предварително разрешение или не, отнасящи се за вида, броя, дали е разрешавано освобождаване преди това, подробностите за използването и причините за превишаване на критериите за класифициране в категория „Тежка“.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФОРМАТ НА ОТЧЕТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНИЯТА, ПРЕДОСТАВЕНИ ПО СИЛАТА НА ЧЛЕН 6, ПАРАГРАФ 4, БУКВА а) ОТ ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 3 ОТ СЪЩАТА ДИРЕКТИВА

Метод	Вид	Обосновка

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1076/2012 на Комисията от 14 ноември 2012 година за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в Регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Carne Marinhoa (ЗНП)]	1
	*	Регламент (ЕС) № 1077/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 година относно общ метод за безопасност за осъществяване на надзор от националните органи по безопасност след издаването на сертификат за безопасност или разрешително за безопасност ( 1 )	3
	*	Регламент (ЕС) № 1078/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 година относно общ метод за безопасност, който да бъде прилаган от железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, както и от структури, отговарящи за поддръжката ( 1 )	8
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1079/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 година за определяне на изисквания за честотно отстояние между гласовите канали за Единното европейско небе ( 1 )	14
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 1080/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	25
		РЕШЕНИЯ
		2012/706/ЕС
	*	Решение на Комисията от 13 юли 2011 година относно държавна помощ SA.28903 (C 12/10) (ex N 389/09) приведена в действие от България в полза на Русе индъстри (нотифицирано под номер C(2011) 4903) ( 1 )	27
		2012/707/ЕС
	*	Решение за изпълнение на Комисията от 14 ноември 2012 година за установяване на общ формат за предоставяне на информацията в съответствие с Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на животните, използвани за научни цели (нотифицирано под номер C(2012) 8064) ( 1 )	33

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	AL	40,0
	MA	45,9
	MK	36,9
	TR	69,6
	ZZ	48,1
0707 00 05	AL	57,9
	EG	209,3
	MK	42,0
	TR	87,0
	ZZ	99,1
0709 93 10	MA	129,8
	TR	106,8
	ZZ	118,3
0805 20 10	MA	137,9
	ZA	144,8
	ZZ	141,4
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90	HR	62,3
	TR	81,8
	ZA	193,6
	ZZ	112,6
0805 50 10	AR	57,4
	TR	85,1
	ZA	61,3
	ZZ	67,9
0806 10 10	BR	287,7
	LB	256,5
	PE	322,4
	TR	114,3
	US	314,0
	ZZ	259,0
0808 10 80	CA	156,2
	CL	151,2
	CN	79,8
	MK	36,9
	NZ	162,5
	US	193,0
	ZA	132,8
	ZZ	130,3
0808 30 90	CN	47,2
	TR	110,0
	ZZ	78,6

		ISSN 1977-0618 doi:10.3000/19770618.L_2012.320.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 320

Издание на български език	Законодателство	Година 55 17 ноември 2012 г.