(1)

На 2 ноември 2008 г. португалското правителство одобри проектозакон за национализиране на акциите, съставляващи акционерния капитал на Banco Português de Negócios, S.A. („BPN“ или „банката“). Законът беше публикуван на 11 ноември 2008 г. като Закон № 62-A/2008 („Закон за национализацията“). Национализацията на BPN влезе в сила на 12 ноември на нулева цена.

(2)

На 5 ноември 2008 г. португалските органи информираха Комисията за одобряването на проектозакона от португалското правителство. На 11 и 13 ноември 2008 г. те информираха Комисията за публикуването на Закона за национализацията.

(3)

Комисията незабавно поиска допълнително информация по отношение на всички мерки за държавна помощ, която ще бъде предоставена на BPN съгласно процедурата за национализация, както и представяне на план за преструктуриране на BPN.

(4)

Португалия не представи никакво предварително уведомление за мерки, предоставени на BPN от държавата. Тя информира Комисията за тези мерки със значително закъснение и едва след като получи многократни искания за това.

(5)

При тези условия на 14 ноември 2008 г. Комисията отправи искания за информация, свързана с конкретните мерки за държавна помощ, предоставени на BPN, както и за предоставяне на план за преструктуриране. След това Комисията изпрати напомняния на 5 януари и на 23 и 29 април 2009 г.

(6)

Португалските органи отговориха на исканията за информация на 8 януари, 28 април и 23 юни 2009 г. без да предоставят информация относно конкретни мерки за държавна помощ в полза на BPN или да предоставят план за преструктуриране. В писмото си от 23 юни 2009 г. португалските органи посочиха, че обмислят вариант за изолиране на активите на BPN и продажба на банката.

(7)

Комисията отправи отново искания за информация на 17 юли, 4 и 14 септември и 30 ноември 2009 г., както и на 5 февруари и 16 март 2010 г.

(8)

Португалските органи отговориха на 14 август 2009 г. като посочиха, че търговски ценни книжа в размер до 2 млрд. EUR ще бъдат издадени от BPN и записани от Caixa Geral de Depósitos („CGD“) с държавна гаранция. Според тях гаранцията е пряк резултат от Закона за национализацията и следователно не може да представлява държавна помощ. На 12 октомври 2009 г. португалските органи изпратиха допълнителна информация относно намесата на CGD и на държавата. Те предоставиха допълнителна информация на 21 ноември 2009 г., на 17 и 18 февруари и на 31 март 2010 г.

(9)

След среща, проведена с португалските органи на 16 юни 2010 г., на 12 август 2010 г. Комисията поиска отново от португалските органи, inter alia, да представят незабавно план за преструктуриране на BPN. Не беше представен план и Комисията съответно изпрати официално напомняне на 31 август 2010 г. в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (понастоящем член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз) (2).

(10)

На 14 септември 2010 г. португалските органи изпратиха документ със заглавие „Memorando: a nacionalização, a reestruturação e a reprivatização projectada do Banco Português de Negócios, SA“ (наричан по-нататък „меморандума от 14 септември 2010 г.“), в който е очертан планът за преструктуриране на BPN и основните елементи в процеса на приватизация.

(11)

След като установи, че част от информацията все още липсва в меморандума от 14 септември 2010 г., Комисията изпрати писмо на 29 септември 2010 г. като поиска допълнителна информация от португалските органи. С електронна поща от 15 ноември 2010 г. португалските органи поискаха удължаване на крайния срок за отговор, което беше предоставено от Комисията с писмо от 18 ноември 2010 г. Португалските органи предоставиха допълнителни изяснения с писмо от 26 ноември 2010 г. и с електронна поща от 25 януари 2011 г.

(12)

На 16 февруари 2011 г. Комисията поиска изяснение по редица въпроси и поиска допълнително данни. Португалските органи отговориха на 16 март 2011 г.

(13)

В рамките на срещите преди подписването на 17 май 2011 г. на Меморандума за разбирателство („МР“) (3) между Португалия, от една страна, и Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия, от друга страна, Комисията проведе среща с ръководството на BPN на 27 април 2011 г. В МР се предвиждаше продажбата на BPN до края на юли 2011 г. Поради това на 20 май 2011 г. Комисията изпрати искания за информация във връзка с преструктурирането на банката и планирания процес на продажба. Тъй като не беше предоставен отговор от португалските органи, на 8 юли 2011 г. беше изпратено напомняне заедно с искане на информация след материали в пресата относно допълнителни държавни ресурси, предоставени на BPN посредством държавна гаранция. Португалските органи предоставиха преглед на процеса на приватизация на 5 август 2011 г.

(14)

Комисията се срещна с португалските органи на 10 август 2011 г. Португалските органи предоставиха допълнителна информация на Комисията по време на срещата и след това на 28 август 2011 г. Комисията получи допълнителна информация на 14 септември и на 14 октомври 2011 г.

(15)

С решение от 24 октомври 2011 г. („решението от 24 октомври 2011 г.“) Комисията откри процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора под дело № SA.26909 по отношение на предполагаема държавна помощ, предоставена на BPN и Banco BIC Português S.A. („BIC“) (4).

(16)

Решението от 24 октомври 2011 г. беше публикувано на 20 декември 2011 г. Не бяха получени мнения от трети страни в рамките на едномесечния срок.

(17)

На 9 декември 2011 г. Португалия представи на Комисията рамковото споразумение, подписано между BIC и португалските органи на същия ден („рамковото споразумение“).

(18)

На 20 януари 2012 г. Португалия предостави отговора си на становищата, посочени в решението от 24 октомври 2011 г. На същата дата португалските органи предоставиха също допълнителна информация, включително нов план за преструктуриране на BPN (наричан по-нататък „планът за преструктуриране от януари 2012 г.“) и отговор на допълнителните въпроси, зададени от Комисията на 21 декември 2011 г. по отношение на рамковото споразумение. Информацията беше допълнена на 3 февруари 2012 г. с бизнес план и план за жизнеспособността, който бе изготвен от BIC и който за целите на настоящото решение ще се смята по-нататък за неразделна част от плана за преструктуриране от януари 2012 г. Допълнителна информация беше предоставена на 10, 17 и 23 февруари 2012 г. в отговор на допълнителните въпроси, които Комисията беше отправила до португалските органи на 8, 14 и 17 февруари 2012 г. На 16 март 2012 г. Португалия представи редица ангажименти на Комисията.

(19)

По време на процедурата се проведоха многобройни обмени на информация, телеконференции и срещи между португалската държава, BPN и Комисията.

(20)

BPN е финансова институция със седалище в Португалия, която предоставя широк спектър от банкови услуги. Тя е национализирана на 11 ноември 2008 г., като по това време има мрежа от 213 клона (4 от които във Франция), приблизително 2 200 служители и активи в размер на общо 6,6 млрд. EUR, които представляват около 2 % от общите активи на португалския сектор за банкиране на дребно.

(21)

Според португалските органи (5), BPN е имала затруднения с ликвидността от лятото на 2008 г насам, като агенцията за кредитен рейтинг Moody’s е понижила BPN от Baa1 до Baa3 на 18 юли 2008 г (6). Докато в края на август BPN имаше положителна ликвидност от 316 млн. EUR, към 22 октомври 2008 г. тя имаше силно отрицателна ликвидност от 831 млн. EUR, като нейната партида за депозиране в Централната банка на Португалия („BdP“) е била далече от средните размери, които е трябвало да поддържа, за да се съобрази със законовите ограничения. На този етап през месец октомври 2008 г. са предприети няколко инициативи, за да може банката да преодолее затрудненията си с ликвидността, пред които е била изправена, и да се предотврати неизпълнение на плащанията, по-конкретно чрез предоставяне на специална помощ за ликвидност във вид на заеми и чрез други операции на BdP и на притежаваната от държавата CGD (7).

(22)

Предвид обема на загубите, натрупани от BPN, португалските органи сметнаха, че допълнителна подкрепа за ликвидност не е осъществима в светлината на „високия риск, на който ще са изложени [BdP и CGD]“ (8). Акционерите на BPN предложиха план, но правителството, въз основа на мнение на BdP от 30 октомври 2008 г., не сметна плана за осъществим. Предвид факта, че BPN вече не отговаряше на изискванията за платежоспособност поради високите равнища на обезценки (9), правителството предложи тогава на Парламента национализиране на BPN на нулева цена (10). Това предложение беше одобрено на 11 ноември 2008 г. чрез Закон 62-A/2008 („Законът за национализацията“).

(23)

Според португалските органи обезценките са били в резултат от нередности и неправомерни практики, открити от BdP и външните одити, проведени през юни 2008 г., които по-късно са описани в доклад на BdP от 2009 г. като представляващи „измамно поведение, продължително и преднамерено, предприето на най-високо равнище в управлението на групата“ (11). Тези практики доведоха до разследвания и до откриването на редица производства за административно нарушение („processos de contra-ordenação“), и до подаването на жалба до прокуратурата на републиката.

(24)

Съгласно Закона за национализацията на CGD бе възложена задачата да управлява BPN, да назначава членовете на управителните органи на BPN и да установи целите за управление в срок от 60 дни след национализацията. В допълнение, в Закона за национализацията е включена разпоредбата, че всеки кредит или мерки за подпомагане на ликвидността, предприети от CGD „в полза на BPN в условията на национализацията или замествайки държавата… се ползва с държавна гаранция“ (12).

(25)

Преди национализацията през ноември 2008 г. BPN вече се е възползвала от известен брой мерки за финансова подкрепа, описани от португалските органи като „специални мерки за подкрепа за осигуряване на ликвидност“ (13). На 17 февруари 2010 г. португалските органи информираха Комисията, че за периода до 30 октомври 2008 г. BPN е получила специални мерки за подкрепа на ликвидността от CGD и от BdP в размер общо на 501,6 млн. EUR, които представляват четири заема, отпуснати на BPN от CGD за обща сума от 315 млн. EUR (14) и спешна помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), предоставена през октомври 2008 г. от BdP в размер на 186,6 млн. EUR (15).

(26)

Въпреки че разходите на BdP бяха възстановени след национализацията, четирите заема, отпуснати от CGD, бяха изплатени едва на 9 март 2009 г. с емитирането на първата търговска ценна книга от BPN.

(27)

През март 2009 г. BPN емитира търговска ценна книга, гарантирана със запис от CGD и държавна гаранция за обща сума от 2 млрд. EUR. Комисията беше уведомена едва на 14 август 2009 г. за тези държавни гаранции.

(28)

В писмо от 17 февруари 2010 г. португалските органи споменаха също, че CGD е упълномощена на 27 октомври 2009 г. да запише допълнителни 1 млрд. EUR търговски ценни книжа с държавна гаранция. Впоследствие, с електронна поща от 14 юни 2010 г., Комисията беше информирана също, че общата сума на държавните гаранции върху търговските ценни книжа, емитирани от BPN и записани от CGD, се е повишила до 4 млрд. EUR, тъй като през април 2010 г. е организирана трета емисия на търговска ценна книга на BPN, записана от CGD, за сумата от 1 млрд. EUR.

(29)

В този контекст следва да се отбележи, че от национализацията си през ноември 2008 г. до юни 2011 г. BPN постоянно е използвала кредити от паричния пазар, отпускани от CGD. Сумите, които BPN дължи на CGD съгласно тези краткосрочни инструменти, достигнаха приблизително 2,2 млрд. EUR на 28 февруари 2009 г. Според данните, предоставени от португалските органи, тези суми са били намалени чрез емитирането на търговската ценна книга, посочена в параграфи (27) и (28) (16).

(30)

До юни 2011 г. експозицията на BPN към CGD чрез инструменти от паричния пазар е приблизително 1 млрд. EUR. Въпреки че финансирането е извършвано ежедневно, според португалските органи то е имало структурен характер с по-дълги срокове (17) и също така е било заместено с четвъртото и последно емитиране на търговска ценна книга от юни 2011 г. чрез две емисии от по 500 млн. EUR.

(31)

Съгласно цифрите, предоставени от португалските органи на 3 февруари 2012 г., оставащата сума, дължима от BPN на CGD, (освен емисиите на търговски ценни книжа) е 433,7 млн. EUR на 31 декември 2011 г. и 232 млн. EUR на 31 януари 2012 г.

Таблица 1

Преглед на ликвидността, получена от BPN чрез CGD към 31 декември 2011 г.

(32)

Следва да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 9 от Закона за национализацията всички кредитни линии или линии за финансиране, предоставени от CGD на BPN в условията на национализацията, трябва да се обезпечават от португалската държава.

(33)

Следователно е ясно, че всички суми, описани в таблица 1 по-горе, са се ползвали от държавна гаранция по силата на член 2, параграф 9 от Закона за национализацията и от редица наредби, издадени от Държавния секретар за държавната хазна и финансите. Възнаграждението за държавните гаранции беше определено на 0,2 % годишно.

(34)

Първоначален план за преструктуриране от 13 септември 2010 г. (наричан по-нататък „планът за преструктуриране от 2010 г.“) беше изпратен до Комисията от португалските органи на 16 септември 2010 г.

(35)

В този план португалските органи обясниха намерението си да разделят BPN на „добра“ банка и на „лоша“ банка, и след това да се опитат да продадат „добрата“ банка.

(36)

Държавата искаше да проведе открит тръжен процес с продажбата на „добрата банка“, BPN S.A., която да се занимава единствено с банкиране на дребно. Процесът трябваше да се проведе въз основа на покана за изразяване на интерес, като тръжните условия („Caderno de Encargos“) бяха одобрени от португалските органи на 16 август 2010 г. (19).

(37)

Съгласно плана за преструктуриране от 2010 г. някои активи и пасиви на BPN трябваше да останат извън обхвата на повторната приватизация и да бъдат прехвърлени в три нови дружества със специални предназначения („ДСП“), Parvalorem, Parups и Parparticipadas. Тези ДСП първоначално ще останат в BPN и след продажбата ще бъдат прехвърлени на държавата. Заемите и кредите ще се прехвърлят на Parvalorem, недвижимите имоти и инвестиционните фондове на Parups, а дъщерните дружества на Parparticipadas. Португалските органи оцениха общия брой на активите, които ще се прехвърлят на ДСП, на 3 885 млн. EUR, като 2 507 млн. EUR са прехвърлени на Parvalorem, 1 228 млн. EUR — на Parups и 150 млн. EUR — на Parparticipadas.

(38)

Заемите бяха прехвърлени на номинална стойност; дяловете на фондове, ценните книжа и недвижимите имоти трябваше да се прехвърлят на покупна цена, а дружествата, притежавани от BPN, на тяхната счетоводна стойност. Португалските органи изчислиха, че цялостните обезценки към декември 2010 г. са възлизали общо на 1 798 млн. EUR, със следните разбивки: i) заеми: 1 474 млн. EUR; ii) недвижими имоти: 16 млн. EUR; iii) дялове на фондове: 247 млн. EUR; и iv) ценни книжа: 61 млн. EUR. Съгласно информацията, предоставена от португалските органи на 20 януари 2012 г., тези активи са били прехвърлени в ДСП на 23 и на 30 декември 2010 г. (20) При все това, ДСП остават в BPN до 15 февруари 2012 г., когато са премахнати от BPN и прехвърлени на друго контролирано от държавата дружество.

(39)

Съгласно португалските органи прехвърлянето на активи в ДСП е извършено във основа на обективни критерии, като е взет предвид обемът на обезценките, както и фактът, че някои дейности не са били основни за BPN след национализацията (потребителски кредит, инвестиционно банкиране, управление на активи, застраховане и международна стопанска дейност). BPN трябваше да заеме отново позицията на банка, извършваща чисто търговско банкиране на дребно, с намалена експозиция към несигурността на финансирането на едро.

(40)

ДСП финансираха придобиването на активи чрез две линии на финансиране за 3 895 млн. EUR, представляващи облигации с държавна гаранция за 3 100 млн. EUR, придобити от CGD, и заеми от CGD със заложени активи на обща стойност от 795 млн. EUR. Постъпленията от продажбата на активи за ДСП, позволиха на BPN да изплати 3 900 млн. EUR от финансирането, което тя беше получила от CGD — 3 600 млрд. EUR от първоначалните 4 млрд. EUR от търговската ценна книга (което означава, че сума от 400 млн. EUR от търговска ценна книга, гарантирана от държавата, ще остане неизплатена от BPN), както и 300 млн. EUR краткосрочни заеми на паричния пазар.

(41)

След прехвърлянето на активите счетоводният баланс на BPN беше намален с около 30 %.

(42)

Съгласно информацията, получена от португалските органи, за да може BPN да се съобрази със законовите и регулаторните изисквания (а именно, за да достигне 9 % основен капитал от първи ред, изискван за 2011 г. (21)) и предвид факта, че собственият капитал на BPN би бил отрицателен след прехвърлянето на активите на ДСП, държавата е трябвало да рекапитализира BPN с около 417 млн. EUR (22).

(43)

Базисната цена, определена за BPN (която изключва активите, които ще бъдат прехвърлени в ДСП) в публикувания от Португалия търг беше посочена на 171,1 млн. EUR въз основа на оценки на консултанти на трета страна: Deloitte ([…] (*1) млн. EUR) и Deutsche Bank ([…] млн. EUR). Новото ръководство на BPN от CGD междувременно беше започнало процеса на преструктуриране на банката. Оперативните разходи бяха намалени с [1-10] % от декември 2008 г. до декември 2010 г.; дейността на BPN беше намалена с цел банката да е съсредоточена единствено върху търговско банкиране на дребно. Това намаляване на дейността беше резултат отчасти от спадането на депозитите след национализацията, но също и от прехвърлянето на активи в трите ДСП. Тези мерки намалиха загубите през 2010 г. до [50—150] млн. EUR, в сравнение с [150—250] млн. EUR през 2009 г. От началото на 2009 г. насам в стремежа да се подобри имиджа на банката, както и нейната продуктова гама, новото ръководство стартира […] нови продукти и кампании. Новото ръководство приложи също мерки за подобряване на управлението на риска и системите за вътрешен контрол на банката.

(44)

Никоя заинтересована страна не отговори на първите две покани за приватизация до 30 септември и 30 ноември 2010 г.

(45)

След неуспеха на тръжната процедура през януари 2011 г. Португалия заяви намерението си да преструктурира BPN, като я направи по-независима от CGD посредством назначаване на нов управителен съвет, независим от CGD. Тя също целеше да ускори оперативното възстановяване на BPN чрез преосмисляне на търговската марка и корпоративната идентичност на банката и чрез засилване на плана за възстановяване посредством съкращаване на разходите и увеличаване на търговската динамика. При все това, въпреки няколко искания, на Комисията не беше предоставен актуализиран план за преструктуриране.

(46)

В рамките на МР от 17 май 2011 г. правителството пое задължение да започне нов приватизационен процес.

(47)

В рамките на МР португалските органи се ангажираха да „започнат процес за продажба на Banco Português de Negócios (BPN) при ускорен график и без минимална цена. За тази цел на ЕК е предаден нов план за одобрение съгласно правилата за конкуренция. Целта е да се намери купувач най-късно до края на юли 2011 г.. За улесняване на продажбата трите съществуващи дружества със специално предназначение, притежаващи необслужваните и неосновни активи на банката са отделени от BPN и още активи могат да се прехвърлят в тези дружества в рамките на преговорите с възможни купувачи. BPN започва също друга програма с по-амбициозни мерки за съкращаване на разходите с цел да стане по-привлекателна за инвеститорите. След като се стигне до решение, исковете на CGD по държавната гаранция от BPN и всички свързани дружества със специално предназначение ще бъдат поети от държавата съгласно график, който ще се определи към този момент“ (23).

(48)

Трети опит за приватизация започна в началото на май 2011 г. без минимална цена, за да се намери купувач за BPN до 31 юли 2011 г., както е договорено в МР.

(49)

Беше проведена тръжна процедура, по време на която се осъществиха контакти с потенциални купувачи. Беше съставен също Преглед на инвеститорските възможности („ПИВ“). Според ПИВ заинтересованите страни е трябвало да предложат цена за 100 % от акциите на BPN, но са можели да поискат преместването на допълнителни активи и пасиви от счетоводния баланс на BPN. Те са можели да поискат също по-високи планове за рекапитализация. Между BPN и потенциалните кандидати беше подписан меморандум, в който се уреждат правилата на процеса и който им позволи да влязат за пет седмици в зала за данни, създадена на 15 юни 2011 г.

(50)

До 20 юли 2011 г. бяха предадени четири обвързващи оферти. Тези оферти бяха анализирани от управителните съвети на CGD и BPN, които предоставиха мнението си на акционера – държавата – до 25 юли 2011 г.

(51)

Трима от четирите кандидата бяха елиминирани. Според португалските органи двама от кандидатите (Montepio и Aníbal Ribeiro) не са изпълнили изискванията от меморандума, подписан с BPN (24). Montepio не е представил оферта за придобиване на акции на BPN, а само на подбрани активи и пасиви, докато Aníbal Ribeiro не е предоставил достатъчно доказателства за управленчески и финансови възможности за ръководство на банка. Третата оферта, от NEI (25), е била в съответствие с критериите в меморандума, но не е имало достатъчно доказателства за нейните способности да ръководи банка и за финансовата възможност да поеме бъдещи нужди от капитал на BPN.

(52)

Въз основа на единствената валидна оферта, представена съгласно тръжната процедура от BIC на 20 юли 2011 г. („офертата на BIC от 20 юли 2011 г.“), правителството реши на 31 юли 2011 г. да продължи преговори единствено с BIC.

(53)

BIC получи разрешение от BdP да упражнява дейности по търговско банкиране на 9 октомври 2007 г. и през май 2008 г. ефективно започна дейностите си в Португалия, като е активна основно в корпоративното и в частното банкиране. Основните акционери на BIC са група инвеститори от Ангола и сред тях са португалски акционери като Amorim Projectos SGPS, SA (с 25 % дялово участие). Към декември 2010 г. тя има оборот от 389 млн. EUR, с общи активи от 1 млрд. EUR и към 31 март 2011 г. има капитал от 32 млн. EUR и 7 клона. Според информацията, предоставена от Португалия, пазарният дял на BIC в сегментите от пазара, в които извършва дейност, е по-малко от 1 % (26).

(54)

Според информацията, предоставена от португалските органи, след офертата от BIC от 20 юли 2011 г (27)., преговорите с BIC завършиха с подписването на 9 декември 2011 г. на рамково споразумение за продажбата на BPN на BIC (28).

(55)

В офертата на BIC от 20 юли 2011 г. бяха очертани само общи условия и бяха предвидени:

(56)

След преговорите, продължили приблизително пет месеца, рамковото споразумение предвижда:

(57)

Съгласно плана за преструктуриране от януари 2012 г. комбинираното дружество в резултат от продажбата на BNP на BIC („комбинираното дружество“) ще носи печалба след […] години при базов сценарий, както и при по-неблагоприятен сценарий. Така според изчисленията коефициентът на основен капитал от първи ред на комбинираното дружество ще падне от [10-15] % от претеглените спрямо риска активи („RWA“) след първата година до […] % след петата година. Прогнозираният спад ще се дължи на отрицателните резултати от първите години, свързани с преструктурирането, което BIC ще предприеме, и с увеличаването на дейността на банката по отношение на промяната на нейните размери с цел връщане на жизнеспособността посредством предоставяне на повече кредит в икономиката. Преструктурирането ще включва инвестиции в агенциите и имиджа на банката, както и в интегрирането на процесите, процедурите и организацията, и в информационните технологии. Очаква се увеличаване на възвръщаемостта на собствения капитал (ВСК) от –[1—5] % през година 1 до +[1—5] % през година 5, докато възвръщаемостта на активите (ROA) се очаква да се увеличи от –[0—2] % през година 1 до + [0—2] % през година 5.

(58)

При по-неблагоприятен сценарий, който се характеризира с по-високо равнище на необслужвани кредити и с по-високи финансови разходи, се очаква коефициентът на основен капитал от първи ред да спадне до [8-12] % през година 5 от [10-15] % в края на година 1.

(59)

Накрая, португалската държава направи вливане на капитал в BPN на 1 февруари 2012 г. в размер на 600 млн. EUR (36).

(60)

В решението от 24 октомври 2011 г. Комисията изрази съмнение дали:

(61)

Комисията не получи никакви коментари от трети страни.

(62)

Португалските органи твърдят, че планът за преструктуриране от януари 2012 г. е в съответствие със съобщението относно преструктурирането. В допълнение към този план португалските органи представиха също с писмо от 20 януари 2012 г. редица наблюдения по решението от 24 октомври 2011 г.

(63)

Португалските органи смятат, че трите вида мерки в полза на BPN не представляват държавна помощ.

(64)

Първо, Португалия твърди, че няма помощ в мерките за подкрепа, предоставени на BPN преди национализацията, а именно СПОЛ и четирите заема, отпуснати от CGD през октомври 2008 г. Португалия изтъква, че СПОЛ е предоставена първо от BdP по независим начин с наказателна лихва и с обезпечение от BPN. Заемите от CGD през октомври 2008 г. са отпуснати при пазарни условия с конкурентна лихва и подходящи гаранции, и следователно не са предоставили никакво икономическо предимство на BPN.

(65)

Второ, Португалия отрича, че е имало държавна помощ във финансирането, отпуснато на BPN от CGD след национализацията на първата (операции на междубанковия паричен пазар и поемане на търговска ценна книга от CGD). Португалия изтъкна, че те са били търговски транзакции, чиито срокове и условия са били равностойни на сходни транзакции, извършени от предпазливи инвеститори в пазарна икономика. Следователно те не са предоставили никакво икономическо предимство на BPN.

(66)

Накрая, португалските органи смятат също, че не е предоставена държавна помощ на BIC като купувач на BPN. Португалските органи изтъкват, че процесът на продажбата е бил прозрачен, обективен и недискриминаторен. Предложението на BIC е било като цяло най-доброто от икономическа гледна точка и съответно следва да се разглежда като отразяващо пазарната цена. Рамковото споразумение, подписано на 9 декември 2011 г., до голяма степен отразява условията в офертата на BIC от 20 юли 2011 г. Португалските органи смятат също, че въпреки че продажната цена е отрицателна, единствената алтернатива на продажбата (ликвидация на BPN) щеше да задължи държавата да поеме по-висока финансова тежест и щеше да застраши стабилността на националната финансова система.

(67)

В същото време Португалия признава, че някои мерки в полза на BPN представляват държавна помощ. Това са държавните гаранции върху търговската ценна книга, емитирана от BPN, прехвърлянето на определени активи в ДСП през 2010 г., рекапитализацията на BPN, предприета на 15 февруари 2012 г. с оглед на продажбата, и някои от мерките, приложени в контекста на прогнозираната продажба на BIC (като например държавна гаранция върху програмата за търговски ценни книжа, която ще се запази след продажбата).

(68)

Освен това Португалия изтъква, че всички мерки, представляващи държавна помощ, са съвместими с правото на ЕС, тъй като са насочени към сериозни затруднения в португалската икономика, по силата на член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

(69)

Според Португалия планът за преструктуриране от януари 2012 г. позволява на BPN да възвърне дългосрочната си жизнеспособност без да има нужда от допълнителна помощ. Първо, държавата е преструктурирала BPN чрез разделяне на активите и прехвърляне на някои активи в ДСП и чрез намаляване на нейното присъствие на пазара с над 50 %, и спирането на дейности, които не са били основни за търговската банка, както и чрез различни мерки за контрол на риска, и разумна търговска политика. Второ, според прогнозите на BIC, когато BPN бъде интегрирана в BIC, комбинираното дружество следва да постигне положителни резултати […] плана за преструктуриране, както при базовия сценарий, така и при по-неблагоприятния сценарий. Трето, отрицателната продажна цена е приемлива, тъй като ликвидацията е по-скъпоструваща за държавата и би застрашила финансовата стабилност.

(70)

Португалия смята, че мерките са ограничени до необходимия минимум, за да се гарантира стабилността на португалския финансов сектор и да се възстанови жизнеспособността на BPN.

(71)

В допълнение, Португалия изтъква, че сценарият за продажба е бил единствената алтернатива пред скъпоструващия сценарий за ликвидация. Други варианти (интегриране в CGD и самостоятелно преструктуриране) не биха позволили да се генерират достатъчно ресурси от гледна точка на нетна настояща стойност, за да се компенсира първоначалната инвестиция, която ще трябва да се направи. Португалия изчислява разходите по продажбата на BIC на около […] млн. EUR до […] млн. EUR (като се изключва възможното въздействие на някои бъдещи непредвидени обстоятелства, които според Португалия няма да се реализират), които са по-ниски от разходите за ликвидация съгласно редица различни сценарии.

(72)

Освен това според Португалия ликвидността, предоставена на BPN посредством гаранцията върху емисията на търговска книга от BPN след национализацията, е била необходима, за да се гарантира продължителната дейност на банката по време на преструктурирането.

(73)

По отношение на подбора на активи, прехвърлени в ДСП, Португалия смята, че това е извършено въз основа на обективни критерии с цел насърчаване на дългосрочната жизнеспособност на BPN и привличането на интереса на потенциални купувачи в процеса по повторна приватизация. Португалия също твърди, че допълнителни прехвърляния на активи в рамките на продажбата на BIC са уместни, за да се гарантира бъдещата жизнеспособност на BPN, и са ограничени до необходимия минимум, за да се осъществи продажбата.

(74)

Португалия твърди, че увеличението на капитала на BPN, предприето на 15 февруари 2012 г., е предназначено да гарантира, че BPN няма да изпита недостиг на капитал по време на периода, обхванат от плана за преструктуриране от януари 2012 г. Според прогнозите на плана за основния капитал от първи ред, коефициентът се очаква да се намали до [10-15] % през 2016 г. при базисния сценарий и до [8-12] % при по-неблагоприятен сценарий, в сравнение със задължителното минимално равнище от 10 %, което ще влезе в сила считано от края на 2012 г. Португалия посочва също, че условията за продажба, предложени от BIC в рамките на открит и прозрачен процес на продажба без минимална цена, са минималните, необходими за гарантиране на бъдеща жизнеспособност на BPN, тъй като ликвидацията би била по-скъпоструваща за държавата и може да застраши финансовата стабилност.

(75)

Португалия също твърди, че както предишните акционери на BPN, така и самата BPN са споделили или ще споделят достатъчно разходите по процеса на преструктуриране, което гарантира адекватно споделяне на тежестта. Предишните акционери на BPN не са получили компенсация в резултат от национализацията и са изгубили целия капитал, който са инвестирали в банката.

(76)

При все това, Португалия смята, че не е уместно да се иска споделяне на тежестта от клиенти, които са допринесли към подчинения дълг на BPN, предвид конкретните обстоятелства по продажбата на тези инструменти […]. В някои случаи техническите спецификации на продуктите възпрепятстват BPN да откаже да плати лихва на клиентите за възстановяване на капитал.

(77)

Според Португалия приносът на BPN към процеса на преструктуриране също е значителен, тъй като нейното ръководство беше подменено след национализацията, търговските политики и политиките за управление на риска бяха съществено изменени и нейната дейност ще бъде намалена с над 50 %.

(78)

Португалия приема, че прехвърлянето на активи в ДСП на счетоводна стойност се е осъществило на стойност, по-висока от реалната икономическа стойност на активите и без възнаграждение за държавата. Португалия обаче смята, че собствен принос от BPN е гарантиран чрез национализацията на нулева цена, последвана от задълбочено преструктуриране. Португалия твърди, че всяко предимство за BPN в резултат от разделянето на активите в ДСП ще се възстанови частично чрез цената за повторната приватизация на банката, която е била най-високата възможна цена. Португалия също смята, че за държавната гаранция е получено уместно възнаграждение. Въпреки че възнаграждението е по-ниско (на 0,2 % на година), отколкото се изисква за правителствени гаранции (37), всеки потенциален допълнителен приход, получен от BPN (или всеки разход, който не се осъществи) по време на процеса на преструктуриране, би бил от полза за държавата, която понастоящем притежава всички акции на BPN.

(79)

По отношение на увеличението на капитала на BPN, предприето на 15 февруари 2012 г., Португалия коментира, че няма да измени акционерната структура на BPN и капиталът ще бъде поне отчасти възстановен чрез продажбата на BPN, тъй като тя допринася за избягването на още по-високите разходи за ликвидация.

(80)

Португалия смята също, че мерките, предприети или които ще се предприемат от държавата, не нарушават конкуренцията. Португалия посочва, че комбинираното дружество ще има пазарен дял, по-нисък от 1 % ([0—1] % от пазарния дял в банковия сектор, 14-то място по отношение на кредити за клиенти и 15-то по отношение на депозити). Освен това е вероятно мерките да нямат отрицателно въздействие върху влизането на чуждестранни банки на вътрешния пазар, както е очевидно от факта, че самата BIC е притежавана от анголска финансова група. Португалия смята също, че не съществува морален риск, тъй като банката е национализирана, ръководството ѝ премахнато, акционерите ѝ не са получили компенсация и банката е преминала през задълбочено преструктуриране.

(81)

В допълнение, Португалия смята, че известен брой мерки, предприети в рамките на процеса, ще бъдат адекватни и достатъчни за ограничаване на всякакво нарушаване на конкуренцията. BPN е била с намалено присъствие на пазара преди национализацията (9-та най-голяма банка в Португалия с пазарни дялове между [1—5] % и [1—5] % в зависимост от пазарите), била е преструктурирана, присъствието ѝ на пазара намалено с над 50 % и отново е била съсредоточена върху банкирането на дребно. Национализацията се е осъществила без компенсация за предишните акционери, докато търговската стратегия и политика за контрол на риска на BPN са променени непосредствено след нея.

(82)

Португалските органи твърдят също, че процесът на продажба на BPN е бил открит и прозрачен. Накрая, на BIC е забранено да изплаща дивиденти до 2016 г., за да се гарантира, че финансовата подкрепа, предоставена на BPN, е използвана за осигуряване на дългосрочна жизнеспособност на банката. Споразумението за споделяне на печалба между държавата и BIC за резултати над […] млн. EUR позволява на държавата да възстанови част от разходите по преструктурирането на банката. Задължението на BIC да не се позовава в търговската си комуникация на държавната помощ, която е получила, според португалските органи гарантира, че помощта не се използва в ущърб на конкуренти. Други възможни ангажименти, предвидени в насоките на Комисията за преструктурирането на банки (като например мерки за насърчаване на отварянето на пазара, ограничения на пазарния дял или освобождаването от допълнителни активи и дейности) не са подходящи в контекста на преструктурирането на BPN.

(83)

По отношение на прилагането на плана за преструктуриране португалските органи се ангажират за следното:

(84)

Коефициентът на основен капитал от първи ред на BPN на датата на продажбата на Banco BIC няма да бъде по-висок от [10-18] %.

(85)

Ако Banco BIC или комбинираното дружество избере да върне заеми на държавата или на всеки субект, контролиран от държавата, след продажбата, то ще изплати на държавата капитала, свързан с тези заеми в размер на [10—18] % от претеглените спрямо риска активи от заема.

(86)

Banco BIC и комбинираното дружество няма да имат право да прехвърлят необслужвани кредити на държавата или на всеки субект, контролиран от държавата, след [> 2013 г.].

(87)

Banco BIC или комбинираното дружество ще прехвърлят необслужваните кредити на държавата или на всеки субект, контролиран от държавата, съгласно условията, посочени в параграф (85), само след като са използвали изцяло всички налични резерви в BPN на датата на продажбата.

(88)

Съществуващата кредитна линия за [150-500] млн. EUR, посочена в рамковото споразумение във връзка с програмата за търговски ценни книжа на BPN и гарантирана от държавата, няма да бъде удължена повече от […] години от датата на продажбата.

(89)

Възнаграждението от [200-400] млн. EUR за линията за финансиране, която ще се предостави от CGD на Banco BIC или на комбинираното дружество, ще бъде определено като минимум по Euribor +[…] bps.

(90)

До 31 декември 2016 г. Португалия ще поиска предварителното одобрение на Комисията преди да предостави каквито и да било кредитни линии или гаранции от CGD или държавата на Banco BIC или на комбинираното дружество след продажбата.

(91)

Banco BIC или комбинираното дружество няма да извършват никакви придобивания на предприятия до 31 декември 2016 г., освен ако общата брутна кумулативна покупна цена, платена от Banco BIC или от комбинираното дружество за всички придобивания по време на финансовата година, е по-ниска от […] млн. EUR. Общата брутна кумулативна покупна цена на всяко такова придобиване ще се изчислява без да се включва допускането или прехвърлянето на дълг във връзка с такива придобивания.

(92)

Banco BIC, комбинираното дружество и Португалия няма да упражняват до 31 декември 2016 г. никакви права на опция за покупка във връзка с подчинения дълг, емитиран от BPN преди датата на продажба.

(93)

Banco BIC или комбинираното дружество няма да се позовават на използването на държавна помощ в своите маркетингови кампании или комуникация с инвеститори.

(94)

В член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото това засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. От това следва, че държавна мярка се определя като държавна помощ, ако изпълнява следните четири (кумулативни) критерия:

(95)

Португалия изтъква, че мерките, предоставени на BPN преди национализацията, не представляват държавна помощ. Мерките се състоят от СПОЛ и четирите заема, отпуснати от CGD преди национализацията на BPN през октомври и ноември 2008 г.

(96)

По отношение на СПОЛ, както изтъкнаха португалските органи в становището си по решението от 24 октомври 2011 г., за спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена на BPN преди национализацията, беше взето независимо решение от BdP с наказателна лихва и тя беше подкрепена от гаранции от BPN без държавна гаранция.

(97)

По времето, когато инструментът СПОЛ е предоставен (17 и 27 октомври 2008 г.) не е имало взето решение по отношение на платежоспособността и национализацията на BPN (тъй като тези решения са взети едва в началото на ноември 2008 г.). СПОЛ не е част от по-голям пакет за помощ, а по-скоро предоставяне на ликвидност като част от обичайните дейности на BdP.

(98)

Следователно Комисията стига до заключението, че в предоставянето на СПОЛ на BPN от BdP не е имало държавна помощ, в съответствие със съобщението относно банките (38).

(99)

По отношение на заемите, отпуснати от CGD, Комисията отбелязва, че преди национализацията на BPN банката е получила от CGD заеми в размер общо на 315 млн. EUR, а не на 235 млн. EUR (39).

(100)

Комисията отбелязва, че CGD е изцяло притежавана от държавата, която определя членовете на управителния ѝ съвет. За да се определи дали заемите са предоставени от държавата, трябва да се оценят конкретните обстоятелства около тяхното отпускане с цел да се установи дали CGD не е действала поради причини, различни от обичайната търговска практика. За тази цел следните съображения са от значение.

(101)

Първо, по времето когато първите три заема са били отпуснати през октомври 2008 г., затрудненията на BPN вече са били широко известни. Според португалските органи BPN е била изправена пред проблеми с ликвидността още през лятото на 2008 г., както доказват редица значими промени във висшето ръководство на BPN (сменено два пъти от началото на 2008 г.) одити на BPN, предприети от BdP през юни, и понижаването на оценката на BPN от Moody’s до Baa3 на 18 юни 2008 г. Освен това вторият, третият и четвъртият заем са отпуснати след 22 октомври 2008 г., когато според Португалия BPN е била в положение на сериозна отрицателна ликвидност. Всеки кредитор, който действа според обичайната търговска практика, би поискал от BPN информация, необходима за разбирането на нейната ликвидна позиция и способността ѝ за изплащане, преди да отпусне допълнителен заем на банката и следователно би установил несигурното финансово положение на BPN.

(102)

Второ, сумите на заемите са много големи в сравнение с размера на счетоводния баланс на BPN и със задълженията ѝ по това време, което представлява значителна индивидуална експозиция на една банка в затруднение за CGD.

(103)

Трето, заемите са отпуснати през октомври и ноември 2008 г. малко след неуспеха на Lehman Brothers във време, в което междубанковите пазари като цяло бяха недостъпни, дори за най-стабилните международни финансови институции, да не говорим за банки, изправени през значими предизвикателства, свързани с ликвидността.

(104)

Четвърто, по отношение на четвъртия заем Комисията отбелязва, че CGD не само управлява BPN в интерес на държавата по силата на член 2, параграф 7 от Закона за национализацията, но също е получила гаранция от държавата по силата на член 2, параграф 9 от Закона за национализацията по отношение на всички кредити и ликвидност, които може да предостави на BPN в контекста на национализацията и „замествайки държавата“.

(105)

Предвид финансовото и икономическо положение като цяло и широко известните затруднения на BPN по-конкретно е било много малко вероятно друга институция да предостави въпросната ликвидност на BPN, което обяснява защо португалските органи смятат, че мерките за ликвидност на CGD са със „специален“ характер (вж. параграф (25)).

(106)

Въз основа на всяко от тези съображения Комисията стига до заключението, че решението на CGD да отпусне съответните заеми на BPN преди нейната национализация не е било обичайно търговско решение. Решението за това трябва да се разглежда като пряко приписано на държавата. Следователно заемите представляват държавни ресурси.

(107)

Тъй като заемите са позволили на BPN да получи ликвидност, каквато иначе не би получила на пазара, те са предоставили ликвидността, която е била необходима на BPN, за да продължи да извършва дейност и да е конкурентна, inter alia, за заеми и депозити на банковите пазари, на които е била активна.

(108)

Следователно Комисията смята, че BPN е получила икономическо предимство.

(109)

Въпросните мерки са селективни, тъй като са от полза единствено на BPN.

(110)

Въпреки коментарите на Португалия, според които BPN е заемала едва девето място в португалския банков сектор преди национализацията си, заемите от CGD нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията като поставят BPN в по-изгодна позиция спрямо други конкурентни банки, като ѝ позволяват да получи ликвидност, каквато иначе не би получила на пазара.

(111)

Предвид факта, че BPN е била активна на национално, европейско и международно равнище във времето, когато са предоставени заемите, включително например чрез френското си дъщерно дружество, съществува опасност мерките да засегнат също търговията между държавите членки.

(112)

Следователно Комисията смята, че четирите заема в размер общо на 315 млн. EUR, отпуснати от CGD на BPN през октомври и ноември 2008 г., представляват държавна помощ.

(113)

Комисията вече е установила в решението от 24 октомври 2011 г., че национализацията не представлява държавна помощ в полза на акционерите на BPN.

(114)

Следните мерки, които не са конкретно свързани с продажбата на BIC, са предоставени след национализацията на BPN:

(115)

Държавната гаранция върху търговската ценна книга, емитирана от BPN (и ДСП) и записана от CGD, която е предоставена на BPN след национализацията, е пряко финансирана от държавата членка. В допълнение, съгласно член 2, параграф 9 от Закона за национализацията всички кредитни линии и линии за финансиране, предоставени от CGD в полза на BPN (и на ДСП) в контекста на национализацията, е трябвало да бъдат гарантирани от португалската държава. Следователно е безспорно, че цялото финансиране, предоставено от CGD на BPN (или на ДПС) след национализацията, включва държавни ресурси.

(116)

В допълнение, следва да се подчертае, че след национализацията CGD е единственият субект, предоставящ финансиране на BPN или на ДСП, и че неговата експозиция се увеличава с времето, тъй като други задължения падежират и не са пренесени от първоначалните кредитори или заместени посредством кредити от други институции. Липсата на алтернативни източници на финансиране за BPN не е изненадваща предвид факта, че нейните финансови затруднения и нестабилно бъдеще са били обществено достояние.

(117)

Държавните гаранции са позволили на BPN да получи финансова подкрепа в ситуация, в която не е имало други алтернативи на пазара.

(118)

Те са позволили на BPN да продължи дейността си на пазара, да се конкурира за стопанска дейност (не само за поддържането на стопанската дейност, но вероятно и за нова такава), както и да спазва задълженията си към клиенти и други участници на пазара.

(119)

Въз основа на гореспоменатото Комисията стига до заключението, че държавните гаранции предоставят икономическо предимство на BPN.

(120)

Въпросните мерки са селективни, тъй като са от полза на конкретен субект – BPN. Освен това за частта от линията за финансиране, която продължава след продажбата, те са от полза също за комбинираното дружество.

(121)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(122)

Държавните гаранции в полза на BPN са позволили на BPN да получи голяма сума финансиране, което не е било налично на пазара, и са предоставили на BPN селективно предимство. Те са позволили на BPN да остане на пазара и да продължи дейността си без допълнителни последици от предишното ѝ положение. Те представляват държавна помощ.

(123)

Преместването на някои активи от BPN в ДСП, които са изцяло притежавани от държавата членка, означава, че държавата членка поема цялата финансова отговорност за тях и е изложена на всички рискове за активите в ДСП, от които поне една част може да са невъзстановими. Следователно мярката включва държавни ресурси.

(124)

Комисията смята, че прехвърлянето на активи в ДСП преди продажбата на счетоводна стойност от 3,9 млрд. EUR (с очаквани обезценки от 1,8 млрд. EUR) включва предимство за BPN, тъй като не е имало прозрачност ex ante, активите не са оценени на пазарната им цена и държавата не е получила възнаграждение в рамките на прехвърлянето.

(125)

Комисията смята, че прехвърлянето на активи на счетоводна, а не на пазарна стойност предоставя икономическо предимство на BPN в сравнение с нейните конкуренти.

(126)

Въпросните мерки се смятат за селективни, тъй като са от полза на конкретно дружество – BPN.

(127)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(128)

В допълнение към мерките, предоставени на BPN след национализацията, които не са свързани с продажбата на BIC, са предоставени други мерки, свързани с продажбата на BIC. Те включват:

(129)

Рекапитализация на BPN в размер на 600 млн. EUR се извърши на 15 февруари 2012 г. Тази мярка беше осъществена пряко от държавата и посредством държавни ресурси с оглед на продажбата на BIC.

(130)

Рекапитализацията на BPN в размер на 600 млн. EUR от 15 февруари 2012 г. беше замислена така, че да предостави на BPN [200-400] млн. EUR акционерен капитал в момента на продажбата. Последната сума отговаря по времето на офертата на BIC от 20 юли 2011 г. на очаквани [10-18] % основен капитал от първи ред. Това значително надвишава регулаторния минимум (9 % основен капитал от първи ред в края на 2011 г. и 10 % основен капитал от първи ред в края на 2012 г.) (40).

(131)

Комисията смята, че вливането на капитал предоставя икономическо предимство на BPN и на икономическата дейност след продажбата. Предимството произтича от гарантирането, че BPN след рекапитализацията разполага с капитала, необходим за изпълняване и надвишаване на регулаторните изисквания, и че комбинираното дружество също ще разполага с този капитал. Капиталът позволява на BPN и ще позволява на комбинираното дружество да бъде активна на пазарите и да предоставя нов кредит в икономически условия, в които други конкуренти трябва да намалят задлъжнялостта.

(132)

Въпросните мерки са селективни, тъй като са от полза единствено на конкретен субект – BPN и комбинираното дружество, което ще продължи икономическата дейност след продажбата.

(133)

Португалия твърди, че BPN е продължила да намалява пазарния си дял след национализацията и че комбинираното дружество ще има пазарен дял от под 1 % по отношение на кредити за клиенти, обезщетения за клиенти или банкови продукти и под 2 % на всеки от съответните пазари. Въпреки това, мерките нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, тъй като поставят BPN и комбинираното дружество след продажбата на BIC в по-изгодна позиция спрямо други конкурентни банки. Излишният капитал в комбинираното дружество предпазва икономическата дейност от инвеститорските рискове, на които са изложени други конкуренти. Той също така увеличава възможността двата бенефициера да разполагат с допълнителна ликвидност и може да улесни бъдещо разширяване на BPN и на комбинираното дружество в условия, в които другите конкуренти, активни в Португалия, трябва да намалят задлъжнялостта.

(134)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(135)

Рекапитализацията на BPN в размер на 600 млн. EUR, извършена на 15 февруари 2012 г., представлява държавна помощ.

(136)

Мерките, предоставени във връзка с продажбата на BIC, включват правото на BIC да поиска прехвърляне, преди затваряне, на други активи и пасиви на BPN, като например заеми за кредитни институции или физически и финансови активи. Те включват също правото на BIC да прехвърля депозити на цена […] bps над съответната референтна цена или да получава от държавата разликата във възнаграждението за такива депозити.

(137)

Преместването от BPN на някои кредити и задължения (включително депозити), подбрани от BIC, се финансира пряко от държавата членка. Всички елементи, преместени от BPN, или ще бъдат прехвърлени на счетоводна стойност в ДСП, които са изцяло притежавани от държавата членка, или при всички случаи ще бъдат под нейна финансова отговорност. По този начин държавата членка ще носи финансовата тежест за управление и разпореждане с тези активи и пасиви. Държавата членка ще трябва да финансира разликата между приложимата лихва върху депозитите и ценовия праг от […] bps над референтната ставка.

(138)

Комисията смята, че прехвърлянето на допълнителни активи и пасиви в ДСП преди продажбата включва предимство за BPN и за комбинираното дружество, тъй като не е имало прозрачност ex ante, активите не са оценени на пазарна цена и държавата не е получила възнаграждение в рамките на прехвърлянето.

(139)

Комисията смята, че прехвърлянето на активи на счетоводна, а не на пазарна стойност предоставя икономическо предимство на BPN и на комбинираното дружество, в сравнение с нейните конкуренти. Съгласно съответното условие в рамковото споразумение BIC може да избира свободно кои активи да бъдат преместени и тези активи нито ще се оценят на пазарна стойност, нито държавата ще получи възстановяване на разходите за тях. Напротив, доколкото този вариант намалява RWA на BPN, резултатът от него ще е повишаване на капиталовия коефициент на банката и следователно на нейната способност да отпуска нови заеми и да бъде активна на пазара. След продажбата това предимство ще бъде пренесено върху комбинираното дружество.

(140)

Възнаграждението от страна на държавата на разликата между приложимата лихва върху депозитите и ценовия праг от […] bps над референтната ставка премахва разход, който при обичайни обстоятелства трябва да се понесе от BPN и следователно ѝ предоставя предимство.

(141)

Въпросните мерки са селективни, тъй като са от полза единствено на конкретен субект – BPN – и на икономическата дейност, която ще продължи след продажбата.

(142)

Мерките нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, тъй като поставят BPN и комбинираното дружество след продажбата на BIC в по-изгодна позиция спрямо конкурентните банки като не изискват от нея да намали задлъжнялостта си за разлика от останалите конкуренти и като позволяват на BPN и на комбинираното дружество да отпускат повече кредит на икономиката.

(143)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(144)

Прехвърлянето на допълнителни активи и пасиви (включително депозити) от счетоводния баланс на BPN в ДСП преди продажбата представлява държавна помощ.

(145)

BIC има правото да продаде обратно в рамките на […] месеца необслужвани кредити за най-малко […] дни (до максимално […] % от номиналната стойност на общия кредитен портфейл, подбрани от BIC след компенсация със съществуващи депозити) и за сума, която надвишава равнището на обезпечение ([…] млн. EUR).

(146)

Правото на BIC да премества допълнителни активи и пасиви от счетоводния баланс след продажбата се финансира пряко от държавата членка. Всички елементи, преместени от BPN, или ще бъдат прехвърлени на счетоводна стойност в ДСП, които са изцяло притежавани от държавата членка, или при всички случаи ще бъдат под нейна финансова отговорност. По този начин държавата членка ще носи финансовата тежест за управление и разпореждане с тези активи.

(147)

Комисията смята, че възможността за преместване на необслужвани кредити след продажбата позволява на BPN и на комбинираното дружество да разширят дейността си и да предоставят повече кредит в икономически условия, при които останалите конкуренти, активни в Португалия, трябва да намаляват задлъжнялостта си. В действителност, ако се запази същото равнище на собствен капитал, коефициентът на капитал на банката ще се повиши чрез преместването на необслужваните кредити и намаляването на RWA. Следователно нейната способност да отпуска нови кредити и да бъде активна на пазара ще се увеличи.

(148)

Комбинираното дружество ще има предимство също пред конкурентите, които са изправени пред обезценки на по-нискокачествени активи, които те трябва да поемат, като по този начин се ограничава наличният за тях капитал за ново кредитиране. За разлика от тях комбинираното дружество няма да е с намалена капиталова база поради такива обезценки и поради намаляването на кредитния му портфейл.

(149)

В допълнение, вариантът BIC да върне необслужвани кредити на държавата до не по-късно от […] след датата на продажбата може да промени RWA на банката и да доведе до по-висок основен капитал от първи ред, отколкото равнището от [10 — 18] %, посочено в офертата на BIC от 20 юли 2011 г. Комисията отбелязва ангажимента на Португалия в това отношение, че ако Banco BIC или комбинираното дружество избере да върне заемите на държавата или на всеки субект, контролиран от държавата, след продажбата, тя ще изплати на държавата капитала, свързан с онези заеми в размер на [10 — 18] % от претеглените спрямо риска активи от заема и в допълнение ще прехвърли необслужвани кредити и ще изплати капитала, свързан с онези заеми към държавата, едва след като е изчерпала изцяло резервите, налични на датата на продажбата в счетоводните документи на BPN.

(150)

Въпросната мярка е селективна, тъй като е от полза единствено на един субект — BPN — и на икономическата дейност, която ще продължи след продажбата.

(151)

Мярката нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, тъй като поставя BPN и комбинираното дружество след продажбата на BIC в по-изгодна позиция спрямо други конкурентни банки, като не изисква от нея да намали задлъжнялостта си и по този начин позволява на BPN и на комбинираното дружество да предоставят повече кредит в икономиката.

(152)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(153)

Мярката може да позволи на BPN и на комбинираното дружество при липсата на ангажимент за обратно изплащане на капитала, свързан със заемите, да измени със задна дата RWA на банката след продажбата. Това ще има за резултат по-висока пропорционална капитализация на банката. По този начин тя предоставя предимство на банката и нарушава конкуренцията с останалите конкуренти. Мярката представлява държавна помощ.

(154)

Прехвърлянето на рискове от съдебни спорове на BPN към държавата представлява задължение, което се поема от държавата.

(155)

Като поема задължение от BPN, държавата предоставя предимство на BPN и на комбинираното дружество спрямо техните конкуренти, които трябва да понасят равностойни задължения в собствените си счетоводни баланси.

(156)

Въпросната мярка е селективна, тъй като е от полза единствено на конкретен субект (BPN и комбинираното дружество в резултат от продажбата на BIC).

(157)

Мярката предоставя капиталово облекчение на BPN и на комбинираното дружество, когато не съществуват алтернативи на пазара и останалите конкуренти трябва да поемат такива задължения в счетоводните си баланси.

(158)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(159)

Мярката предоставя мярка за капиталово облекчение и представлява държавна помощ.

(160)

Предоставянето на линия за финансиране в размер на [150—350] млн. EUR след продажбата и поддържането на кредитна линия на търговска ценна книга в размер на [150—500] млн. EUR от CGD в полза на BPN след продажбата трябва да се припише на държавата, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които това е осъществено.

(161)

Първо, CGD е изцяло притежавана от държавата, която определя членовете на нейния управителен съвет. Както е отбелязано в параграф (100), CGD е определена от закона, за да управлява BPN и също да получава държавна гаранция по силата на член 2, параграф 9 от Закона за национализацията по отношение на всички кредити и ликвидност, които може да предостави на BPN в условията на национализацията „замествайки държавата“. Тази гаранция продължава да се прилага за кредитната линия в размер на [150—500] млн. EUR.

(162)

Второ, решенията да предостави линия за финансиране и кредитна линия не са взети независимо от CGD, а са част от условията за продажбата, договорени между BIC и португалските органи.

(163)

Предоставянето от страна на CGD на линия за финансиране в размер на [200—400] млн. EUR на комбинираното дружество след продажбата и поддържането от CGD на кредитна линия на търговската ценна книга от [150—500] млн. EUR след продажбата следователно се приписват пряко на държавата членка.

(164)

Мерките позволяват на BPN и на комбинираното дружество да имат лесен и евтин достъп до ликвидност.

(165)

По отношение на кредитната линия в размер на [200—400] млн. EUR, предоставена от CGD на BIC, Комисията отбелязва, че тя ще предостави защитен буфер за позицията за финансиране на комбинираното дружество, ако след продажбата има изтегляния на депозити. CGD не предоставя такава кредитна линия на друг субект, освен на комбинираното дружество. Следователно кредитната линия представлява икономическо предимство за комбинираното дружество.

(166)

Поддържането на кредитна линия с държавна гаранция от [150—500] млн. EUR до […] за съществуващата програма за търговска ценна книга също предоставя на BPN и на комбинираното дружество предимство пред нейните конкуренти от гледна точка на достъпа до ликвидност.

(167)

Въпросните мерки са селективни, тъй като са от полза на един конкретен субект (BPN и комбинираното дружество в резултат от продажбата на BIC).

(168)

Предимството, предоставено на BPN и на комбинираното дружество след продажбата, нарушава конкуренцията, още повече предвид високите разходи на заемите на финансовите пазари в момента.

(169)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(170)

Предоставянето от страна на CGD на линия з финансиране в размер на [200—400] млн. EUR на комбинираното дружество след продажбата и поддържането на кредитна линия за търговска ценна книга от [150—500] млн. EUR в полза на BPN представляват държавна помощ.

(171)

Съгласно точка 49 от съобщението относно банките, с цел да се гарантира, че не се предоставя никаква помощ на купувача на финансова институция, продавана от държавата, е важно да се спазват някои изисквания, по-конкретно: процесът на продажбата е открит, прозрачен, недискриминаторен и безусловен, продажбата се осъществява при пазарни условия и държавата повишава до възможно най-високо равнище продажната цена на съответните активи и пасиви.

(172)

По отношение на първото изискване, въпреки че процесът на продажба започна като открита и безусловна тръжна процедура, обвързващата оферта, представена от BIC, не беше окончателна от гледна точка на материалните аспекти на предложената транзакция, включително окончателния размер на активите и пасивите на BPN, които BIC възнамеряваше да придобие, и точния брой клонове и служители, които ще бъдат поети. Всички тези аспекти са обсъдени по време на последващи двустранни преговори между португалските органи и BIC и завършени в рамковото споразумение от 9 декември 2011 г. Дори рамковото споразумение не е окончателно по отношение на точния размер на придобиваната банка. По-конкретно, то не определя активите и пасивите, които BIC ще поеме, въпреки ясното уточняване, че в момента на продажбата BPN ще притежава собствен капитал в размер на [200—400] млн. EUR. С други думи, нито в офертата на BIC от 20 юли 2011 г., нито в рамковото споразумение не се посочва ясно какво купува BIC, но и в двете е определена точна цена за това.

(173)

В тази връзка е важно да се отбележи, че рамковото споразумение следва да не се отклонява от условията в обвързващата оферта на BIC от 20 юли 2011 г. като предоставя допълнителни предимства на BIC и/или на комбинираното дружество. Наистина предвид много неопределените условия в обвързващата оферта от 20 юли 2011 г., BIC би могла да получи допълнителни отстъпки от държавата, например като намали обема на активите и пасивите, които в действителност придобива. Такива допълнителни отстъпки ще доведат до по-висок коефициент на основния капитал от първи ред, отколкото е посочено в офертата на BIC от 20 юли 2011 г., без да се нарушат условията на процеса на продажба.

(174)

Следователно Комисията приветства ангажимента на Португалия да ограничи равнището на капитализацията на BPN на датата на продажбата до [10-18] % от основния капитал от първи ред, както е посочено в офертата на BIC. Допълнителният ангажимент на Португалия, според който BIC ще върне обратно капитала, свързан с всякакви необслужвани кредити на държавата или на дружество, притежавано от държавата, след продажбата, гарантира, че равнището на основен капитал от първи ред няма да бъде неправомерно увеличено след продажбата.

(175)

Както е посочено в раздел 6.1.1.3, всички мерки, свързани с продажбата на BIC, включват държавни ресурси.

(176)

При липсата на определяне на основния капитал от първи ред на BPN в офертата на BIC от 20 юли 2011 г. или в рамковото споразумение (и двете посочват само абсолютната сума на капитала, който трябва да са намира в BPN в момента на продажбата, без да се вземат предвид RWA на банката или правото на BIC да избира активи и пасиви, които да се прехвърлят в ДСП преди продажбата), Комисията отбелязва, че е възможно в крайна сметка BPN да разполага с коефициент на основния капитал от първи ред, който надвишава посоченото в офертата. Според информацията, подадена от португалските органи, [10—18] % от основния капитал от първи ред е равнището на капитала, посочено в офертата на BIC от 20 юли 2011 г.

(177)

Комисията отбелязва обаче, че Португалия се е ангажирала да ограничи равнището на капитализацията на BPN на датата на продажбата до [10—18] % от основния капитал от първи ред, както е посочено в офертата на BIC. Това ще позволи на държавата да повиши до възможно най-високо равнище продажната цена на съответните активи и пасиви. Ангажиментът е необходим, за да се гарантира, че не се предоставя предимство на BIC.

(178)

Освен това, като упражнява правото да прехвърли на държавата още необслужвани кредити след продажбата, BIC може да намали допълнително обема на банката, като по този начин повиши коефициента на основен капитал от първи ред за комбинираното дружество до по-високо равнище, отколкото това, посочено в офертата на BIC от 20 юли 2011 г. Това може да предостави допълнително предимство на BIC. Допълнителният ангажимент на Португалия, според който BIC ще върне обратно капитала, свързан с всякакви необслужвани кредити, които ще върне на държавата или на дружество, притежавано от държавата, след продажбата, гарантира, че равнището на основния капитал от първи ред няма да се повиши допълнително след продажбата. Този допълнителен ангажимент е необходим, за да се избегне предоставянето на предимство на BIC.

(179)

Въпросните мерки са селективни, тъй като са от полза на конкретен субект, а именно BIC, и непряко на комбинираното дружество.

(180)

Предвид позицията на BPN в португалския финансов сектор и факта, че финансовият сектор е отворен за интензивна конкуренция на равнище Европейски съюз, както и факта, че BPN се конкурира със значителен брой дъщерни дружества на чуждестранни банки в Португалия, Комисията смята, че всяко предимство, предоставено с държавни ресурси, би имало потенциала да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(181)

Предвид ангажиментите, поети от Португалия, Комисията може да направи заключението, че окончателните резултати от процеса, включително елементите, договорени в BIC в рамковото споразумение, не биха изменили изхода на тръжната процедура и на BIC не е предоставено никакво предимство по време на процеса на продажбата.

(182)

BPN и комбинираното дружество, което ще продължи икономическите дейности на BPN, са се възползвали от няколко мерки за държавна помощ, както е обобщено по-долу:

Таблица 1

Мерки за помощ, предоставени на BPN и на комбинираното дружество

(183)

Първо трябва да се отбележи, че не всички от тези мерки за помощ трябва да се смятат за кумулативни, тъй като според португалските органи някои мерки са заместили други (например първоначалните заеми, отпуснати от CGD преди национализацията, са заместени от търговската ценна книга, емитирана от BPN след национализацията).

(184)

Мерки б) и в) включват или вливания на капитал, или са еквивалентни на вливания на капитал. Те възлизат най-малко на 3 млрд. EUR или около 50 % от счетоводния баланс на BPN преди национализацията. В допълнение, общият размер на държавните гаранции върху програмата за търговска ценна книга, предоставени от Португалия в полза на BPN от национализацията насам, възлиза на 5 млрд. EUR, от които 4,5 млрд. EUR са използвани към 31 декември 2011 г.

(185)

В допълнение, съществува правото на BIC да прехвърля депозити с цена над […] bps или да поиска държавата да възстанови разликата, като разходите по приблизителна оценка на Португалия възлизат на около […] EUR. Накрая, прехвърлянето на държавата на разходи, свързани със съдебни спорове, и прехвърлянето в контекста на продажбата на допълнителни активи и пасиви, в това число необслужвани кредити, от счетоводния баланс на BPN в ДСП, включват допълнителна помощ, която Португалия смята за количествено неизмерима.

(186)

Член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощява Комисията да обяви помощ за съвместима с вътрешния пазар, ако е предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“.

(187)

Комисията отчита, че световната финансова криза може да създаде сериозни затруднения в икономиката на държава членка и че мерки за подкрепа на банките може да бъдат подходящи за уреждането на тези затруднения. Този анализ е потвърден в съобщението относно банките, съобщението относно рекапитализацията (41), съобщението относно обезценените активи (42) (СОА) и съобщението относно преструктурирането (43). Комисията продължава да е на мнение, че държавна помощ може да бъде одобрена по силата на член 107, параграф 3, буква б) от Договора с оглед на нова поява на напрежение на финансовите пазари. Комисията потвърди мнението си като прие съобщението за удължаване от 2011 г., с което се удължава след 31 декември 2011 г. прилагането на правилата за държавни помощи за подкрепата на мерки в полза на банки в контекста на финансовата криза (44).

(188)

Португалия конкретно беше сериозно засегната от финансовата и икономическа криза. Ефектите от нея бяха потвърдени в различни решения на Комисията (45), в които се одобряват мерките, взети от португалските органи за преодоляване на финансовата криза. В допълнение, следва да се вземе предвид изпълненото с предизвикателства икономическо и финансово положение, довело до официално искане за международна помощ от страна на Португалия на 7 април 2011 г., след което на 17 май 2011 г. беше подписан МР.

(189)

Комисията смята, че нерегулираната неплатежоспособност на BPN ще доведе до сериозни последици за португалската икономика. Следователно тези мерки могат да се оценяват съгласно член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

(190)

В съобщението относно преструктурирането се посочват правилата за държавна помощ, приложими за преструктурирането на финансовите институции в настоящата криза. Съгласно съобщението относно преструктурирането, за да отговаря на условията на член 107, параграф 3, буква б) от Договора, преструктурирането на финансова институция в контекста на настоящата финансова криза трябва да:

(191)

В точки 9 и 10 от съобщението относно преструктурирането се посочва, че държавата членка следва да представи широкообхватен и подробен план за преструктуриране, който да съдържа пълна информация за бизнес модела. В плана следва да се посочват и причините за затрудненията на финансовата институция и алтернативи на предложения план за преструктуриране.

(192)

В плана за преструктуриране следва да се демонстрира, че стратегията на банката е основана на съгласувана концепция и да се покаже, че банката е възстановила своята жизнеспособност в дългосрочен план без да разчита на държавна подкрепа.

(193)

В точка 17 от съобщението относно преструктурирането се потвърждава, че продажба на (част от) финансовата институция на трета страна може да спомогне за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност. В настоящия случай Комисията отбелязва, че португалските органи са избрали да продадат BPN чрез тръжен процес. В резултат от това стопанската дейност на банкиране ще бъде продадена на BIC след някои корекции и избраните активи ще бъдат прехвърлени в ДСП, като целта е те да бъдат ликвидирани с течение на времето. Следователно Комисията трябва да оцени дали стопанската дейност на банкиране на BPN, която ще бъде част от стопанската дейност на купувача (комбинираното дружество), ще бъде жизнеспособна.

(194)

В решението от 24 октомври 2011 г. Комисията посочи, че не е получила бизнес план, който ефективно да покаже жизнеспособността на BPN като интегриран субект с BIC и поради тази причина не успя да направи заключение по този въпрос. Португалия представи подробен бизнес план за BPN, интегрирана с BIC, под формата на плана за преструктуриране от януари 2012 г. (включително допълнителната информация относно стопанската дейност и жизнеспособността, предоставена на 3 февруари 2012 г.).

(195)

Съгласно плана за преструктуриране от януари 2012 г. частта от BPN, която се продава на BIC, има значително по-малък счетоводен баланс от около […] млрд. EUR в сравнение с баланса на BPN в момента на национализацията.

(196)

Заедно с активите на BIC комбинираното дружество ще има активи общо от около […] млрд. EUR.

(197)

Счетоводният баланс на BPN в момента на продажбата на BIC съдържа само по-жизнеспособните дейности и най-добрите активи на банката. По-конкретно, кредитният портфейл, прехвърлен на BIC, е изчистен и повечето от неликвидните активи са прехвърлени в ДСП.

(198)

Пасивите на BPN се състоят основно от депозити на дребно на обща стойност от 1 669 млн. EUR и подчинени дългове в размер общо на 246 млн. EUR.

Таблица 2

BPN след продажбата и след вливането на капитал (Pro forma)  (46)

(199)

Мерките за преструктуриране, които вече са започнати от временните администратори, ще бъдат продължени от BIC, като се премахнат конкретните причини за проблемите на BPN.

(200)

Както е посочено в параграф (24) по-горе, ръководството е изцяло сменено. Като се вземат предвид конкретните обстоятелства, довели до национализацията на BPN, и по-специално множеството предполагаеми случаи на измами, извършени от предишното ръководство на банката, са заведени редица съдебни дела (47) от новото ръководство с цел защитаване на интересите на банката. Процедурите за оценка на риска на банката са изцяло преработени, за да се приложат най-добрите практики.

(201)

Новите администратори на BPN се съсредоточиха върху оптимизирането на структурата на разходите и приеха известен брой инициативи, за да намалят оперативните разходи. Между декември 2008 г. и декември 2010 г. оперативните разходи са намалени с около […] млн. EUR, а разходите за персонал – с около […] млн. EUR.

(202)

Според плана за преструктуриране от януари 2012 г. стратегията на BIC е да се съсредоточи върху основната стопанска дейност на дребно и да се използва мрежата на BPN, за да стане основната банка, която подкрепя търговията и финансовите транзакции между Португалия и Ангола.

(203)

Този план се основава на разумни основни макроикономически предвиждания като се взема предвид настоящата ситуация на пазарите в Португалия, като икономическата прогноза е за рецесия до 2014 г.

(204)

Финансовите очаквания показват, че в края на периода на преструктуриране (31 декември 2016 г.) комбинираното дружество най-вероятно, дори и при кризисен сценарий, ще може да покрие разходите си и да осъществи ВСК от около [1-10] %.

(205)

Очакваната първоначална капиталова база ще бъде доста над минималните изисквания за капитал с коефициент на основния капитал от първи ред от около [10-18] % благодарение на вливането на капитал от държавата.

(206)

Като резултат от значителното вливане на капитал от държавата, очакваните коефициенти за капитала на банката по време и в края на периода на преструктуриране най-вероятно ще останат над минималните изисквания и по този начин ще предпазят платежоспособността на банката. Според бизнес плана, предоставен от Португалия и отразен в плана за преструктуриране от януари 2012 г., при базов сценарий основният капитал от първи ред в края на периода на преструктуриране (31 декември 2016 г.) ще бъде [8-12] %, малко над минималните регулаторни изискания от 10 %, установени от BdP към декември 2012 г (48)., а при кризисен сценарий точно под тях ([7—11] %), както е посочено в графика 1 към параграф (207).

(207)

Очаква се това развитие да се дължи основно на необходимостта да се приложи бизнес планът, заложен в плана за преструктуриране от януари 2012 г. като се предостави по-голям обем кредит на икономиката и на въздействието на отрицателните резултати през първите години от плана за преструктуриране. Отрицателните резултати ще се дължат основно на все още високите разходи в структурата на банката в сравнение с обема стопанска дейност в комбинация с разходите за преструктурирането, което BIC ще предприеме.

Графика 1

Очаквания за комбинираното дружество BPN/BIC при базов сценарий, 2012 — 2016 г.

[…]

(208)

По отношение на ликвидността бизнес планът разчита основно на депозити с очакван растеж на депозитите от около [1-10] % годишно. Комисията смята, че стабилното финансиране на комбинираното дружество чрез депозити е важен елемент от плана за преструктуриране. Предвид малкия размер на комбинираното дружество и неговия потенциал за растеж, очакванията за развитие на депозитите са правдоподобни.

(209)

В същото време Комисията смята, че за да гарантира жизнеспособността на комбинираното дружество, следва да няма стимули за заменяне на депозитите с финансиране на едро. В този смисъл е важно възнаграждението за линията за финансиране, поискано от BIC за компенсиране на възможно изтегляне на депозити, да бъде увеличено най-малко до Euribor +[…] bps. Ангажиментът на Португалия в това отношение е необходим, за да се гарантира съвместимостта на помощта за преструктуриране с вътрешния пазар, като се отчете факта, че […] притежава значителна сума депозити, които в момента се възнаграждават над Euribor +[…] bps, равнище, на което BIC може да реши да запази тези депозити. Ако възнаграждението по новата кредитна линия не е определено на равнище, което стимулира BIC да запази равнището на депозити в съответствие с предвиденото в плана за преструктуриране от януари 2012 г., може да се наложи BIC да замени депозитите с по-евтино финансиране от CGD. Такова заменяне може да подобри краткосрочната рентабилност на комбинираното дружество, но в същото време ще накърни перспективата му за жизнеспособност.

(210)

В това отношение е важно също да се отбележи, че при Euribor +[…] bps все още се предоставя кредитната линия при по-благоприятни условия, отколкото е вероятно BIC да получи на пазара. Въпреки че на Комисията не е предоставен сравним целеви показател за подобни транзакции на пазара, Комисията отбелязва, че е малко вероятно кредитна линия с такава продължителност и размер да е налична на пазара, дори и при по-високи лихви. В допълнение, Комисията смята, че е полезно възнаграждението на кредити, предоставени от CGD […], да е определено на Euribor […] месеца +[…] bps.

(211)

Въз основа на предходното, съмненията на Комисията във връзка с жизнеспособността на BPN намаляха.

(212)

В съобщението относно преструктурирането се посочва, че е необходим адекватен принос от страна на бенефициера за ограничаване на помощта до минимум и за справяне с нарушаването на конкуренцията и моралния риск. За тази цел; а) следва да се ограничат разходите за преструктуриране и размера на помощта и б) е необходим значителен собствен принос.

(213)

Принципите за собствен принос на банката бенефициер в етапа на преструктуриране са посочени в раздел 3 от съобщението относно преструктурирането. В него се изисква i) помощта за преструктуриране да бъде ограничена до минималното равнище за покриване на разходите, необходими за възстановяване на жизнеспособността; ii) банката бенефициер следва да използва във възможно най-голяма степен собствените си ресурси за финансиране на преструктурирането, например чрез продажбата на активи и iii) разходите, свързани с преструктурирането, да се поемат в достатъчна степен и от тези, които са инвестирали в банката, чрез абсорбиране на загубите с наличния капитал и чрез изплащане на адекватно възнаграждение за държавните намеси. Целта на споделянето на тежестта е двустранна: ограничаване на нарушаването на конкуренцията и смекчаване на моралния риск (49).

(214)

План за преструктуриране следва ясно да показва, че помощта се задържа на минималното необходимо равнище. Разходите, свързани с преструктурирането, следва да се поемат не само от държавата, но и в максимална степен от тези, които са инвестирали в банката. С други думи, банката и нейните притежатели на капитал следва да допринесат за преструктурирането във възможно най-голяма степен със собствени ресурси. Помощта за преструктуриране следва да се ограничава до поемане на разходите, необходими за възстановяването на жизнеспособността. Следователно едно предприятие не може да се ползва от публични ресурси, които могат да се използват за финансиране на дейности, които нарушават пазара и не са свързани с процеса на преструктуриране, като например придобиванията (50).

(215)

По отношение на ограничаването на помощта до минимум в точка 23 от съобщението относно преструктурирането се посочва, че помощта за преструктуриране следва да се ограничи до покриване на разходите, необходими за възстановяването на жизнеспособността.

(216)

За тази цел Комисията трябва да оцени: първо, твърдението на португалските органи, че разходите, свързани с продажбата на BPN на BIC, са по-ниски от разходите, които Португалия би осъществила, ако BPN е ликвидирана; и второ, дали помощта, предоставена за преструктурирането на BPN, е запазена до необходимия минимум.

(217)

В решението от 24 октомври 2011 г. Комисията постави под въпрос няколко аспекта от количественото сравнение между двата сценария, предоставени от Португалия по това време.

(218)

В плана за преструктуриране от януари 2012 г. Португалия предостави актуализирано сравнение на двата сценария и измени първоначалните допускания във връзка с основните опасения, изразени от Комисията в решението от 24 октомври 2011 г., по отношение на разходите в случай на организирана ликвидация. По-конкретно Португалия разгледа процентното намаление на кредитите и третирането на притежателите на подчинени облигации.

(219)

По-конкретно Португалия предостави допълнителна информация и алтернативен целеви показател по отношение на допускането във връзка с процентното намаление до счетоводна стойност от 30—50 % върху продажбата на кредити. Португалия предостави също окончателни цифри относно кредитите, които BIC в крайна сметка ще поеме и чиито размер не беше известен в момента на първоначалното сравнение на 17 февруари 2012 г. Тя също извади от сценария за организирана ликвидация разходите, свързани с възстановяването на разходи на някои притежатели на подчинени облигации, както е посочено в параграф (221).

(220)

Комисията смята, че когато се вземе предвид настоящото икономическо положение и значителното намаляване на задлъжнялостта в банковия сектор, прилагането на процентно намаление върху продажбата на кредитен портфейл е оправдано. Също така, ако кредитите трябва да се запазят до достигане на падеж, държавата ще трябва да понесе финансови разходи, както и кредитния риск до падежа. Следователно Комисията приема по-ниската предварителна оценка за процентно намаление, предоставена от Португалия, т.е. процентно намаление от [20—50] %.

(221)

По отношение на притежателите на подчинени облигации Комисията отчита, че общата сума от 245 млн. EUR се състои от множество емисии. Това е възможно […]. Португалия съобщи, че след правната оценка на условията на всяка емисия, […].

(222)

Таблица 3 предоставя преглед на предварителната оценка на входящите/ изходящите потоци, като се отчетат преразгледаните допускания, споменати в параграфи (219)—(221) по-горе. Тази предварителна оценка отчита само пределните разходи, свързани с двата сценария (а не вече осъществените разходи) и се основава на счетоводния баланс на BPN в момента на продажбата на BIC (51).

Таблица 3

Сравнение на сценариите за продажба на BIC и организирана ликвидация (данни в млн. EUR)

(223)

Като цяло вариантите за организирана ликвидация, в които държавата ще плати всички депозити (освен онези на подчинените кредитори, притежаващи вечни облигации) и в които държавата ще плати цялата експозиция на кредитни институции, ще бъдат по-скъпоструващи, отколкото продажбата на BIC.

(224)

Комисията признава несигурността, свързана с известен брой предположения, именно възможността да се възстановят кредити, прехвърлени на BIC. Също така следва да се отчете фактът, че организираната ликвидация е можела да има отрицателен ефект на разпространение върху доверието в целия банков сектор и държавния рейтинг на държавата членка.

(225)

Въз основа на наличната информация Комисията стига до заключението, че варианта на преструктуриране на банката, т.е. продажбата на BIC, допринася за ограничаването на размера на помощта до минимум.

(226)

BPN е получила помощ в значим размер преди и след национализацията, както е посочено в параграфи (182)—(185). Помощта е била необходима за поддържането на дейността на банката през периода, необходим за осъществяване на избраното преструктуриране, което е продажба на нейните жизнеспособни части на BIC и ликвидация на лошите активи с течение на времето. Като резултат от процеса на преструктуриране BPN ще изчезне като независима банка. Стопанската дейност по търговско банкиране, която ще бъде поета от BIC, има счетоводен баланс от по-малко от 35 % от счетоводния баланс на BPN преди нейната национализация. В пазарните условия в дадения момент тези мерки (и конкретно отделянето на нетърговските банкови активи в ДСП) са пряко свързани с жизнеспособността на банката, която остава на пазара. Бизнесът и дейностите, различни от търговско банкиране, са прехвърлени в ДСП, за да бъдат ликвидирани с течение на времето. Комисията признава, че значителните закъснения в осъществяването на преструктурирането на BPN са свързани с изключителните обстоятелства, засегнали португалската икономика и довели до подписването на МР от 17 май 2011 г.

(227)

Както бе посочено от Комисията в решението ѝ от 24 октомври 2011 г., в допълнение към мерките, предоставени на BPN преди нейната продажба, BIC иска допълнителни мерки, които са посочени в параграф (56).

(228)

В решението си от 24 октомври 2011 г. Комисията повдигна въпроса дали вливането на капитал, поискано от BIC, е минималната сума, необходима за гарантиране на жизнеспособност. Като се вземат предвид корекциите в счетоводния баланс, поискани от BIC в офертата ѝ от 20 юли 2011 г., и финансовите отчети на BPN от юни 2011 г., Португалия прецени, че равнище на капитала от [200—400] млн. EUR представлява коефициент на основния капитал от първи ред от [10—18] %.

(229)

Португалия твърди, че това равнище на капитала е резултат от тръжния процес, като се вземе предвид също цената, която BIC ще заплати на държавата (40 млн. EUR). То се оправдава от разходите по преориентирането на банката върху основната ѝ стопанска дейност и необходимостта да се поддържа достатъчно ниво на защита с допълнителен капитал. Португалия смята, че тази защита е подходяща за поддържането на достатъчно равнище на собствения капитал, особено в първите години на интеграцията, когато се отчита отрицателната репутация на BPN и трудното икономическо положение на Португалия.

(230)

Следва да се отбележи, че съгласно плана за преструктуриране от януари 2011 г. се очаква коефициентът на капитала да достигне [8—12] % в края на четвъртата година след продажбата и при кризисния сценарий да достигне [7—11] % (малко по-ниско от минимума от 10 %, изискван от закона в Португалия).

(231)

Следователно Комисията може да направи заключение, че равнището на капитала, равняващо се на коефициент на основния капитал от първи ред от [10—18] %, е резултат от тръжния процес и е необходимо, за да се гарантира жизнеспособността на банката, въз основа на плана за преструктуриране от януари 2012 г.

(232)

Комисията също оценява положително факта, че рамковото споразумение с BIC включва ангажимент от страна на BIC да не изплаща дивиденти или други еквивалентни ползи на акционерите във връзка с BPN за период от пет години. Целта на този ангажимент е да се гарантира, че капиталът, влят в BPN, няма веднага да излезе от банката във вид на средства, изплатени на акционерите.

(233)

При все това, окончателните активи, които в крайна сметка ще се поемат от BIC, се различават от офертата на BIC от 20 юли 2011 г. и BIC също запазва правото да върне кредити, които са необслужвани. Следователно Комисията смята, че за да се поддържа помощта на минимално равнище, всяко намаляване на RWA в резултат от връщане на кредити на държавата следва да се придружава от съответното намаляване на капитала в размер на [10—18] % от намаляването на RWA. Намаляването на капитала може да е под формата на процентно намаление на счетоводната стойност на кредитите, върнати на държавата.

(234)

Комисията отбелязва, че BIC е предложила комбинираното дружество да запази коефициент на основния капитал от първи ред от [10—18] % в случай, че трябва да върне необслужвани кредити, като се пуснат нови кредити в икономиката. Комисията смята, че такава мярка не би ограничила помощта до минимум поради следните причини. Първо, коефициентът на собствения капитал на BIC преди продажбата ще бъде по-нисък от [10—18] % на датата на продажбата. Следователно веднага след като BPN се е сляла с BIC, равнището на основния капитал от първи ред незабавно ще се понижи (както е отразено в плана за преструктуриране от януари 2012 г.). На тази база, ако комбинираното дружество трябва да запази коефициента си на основен капитал от първи ред на [10-18] % след сливането, неговата капитализация ще бъде по-голяма от предвидената от самата BIC. Второ, в плана за преструктуриране от януари 2012 г. вече е отчетено ново кредитиране в икономиката и поради тази причина (изключително високото) равнище на основния капитал от първи ред на BPN от [10—18] % в момента на продажбата се смята за достатъчно. Следователно не е необходимо да се отделя дори още повече капитал от предвиденото в плана за преструктуриране от януари 2012 г. за производството на нови кредити. В това отношение Комисията оценява положително ангажимента, поет от Португалия, че коефициентът на основен капитал от първи ред на BPN на датата на продажбата на Banco BIC няма да надвиши [10—18] % и че ако необслужвани кредити са прехвърлени на държавата или всеки субект, контролиран от държавата, след продажбата, Banco BIC или комбинираното дружество ще прехвърлят на държавата или на всеки субект, контролиран от държавата, всеки капитал, свързан с тези кредити в размер на [10—18] % от претеглените спрямо риска активи на кредитите.

(235)

В допълнение, в съобщението относно преструктурирането се посочва, че е нужна забрана за придобиване, за да се запази ограничаването на помощта до необходимия минимум. В точка 23 от съобщението относно преструктурирането се споменава изрично, че „не трябва да се предоставят на предприятието публични средства, които биха могли да бъдат използвани за финансиране на дейности, нарушаващи пазара и несвързани с процеса на преструктуриране. Например, придобиване на дялове в други предприятия или нови инвестиции не може да бъде финансирано чрез държавна помощ, освен ако не е от основно значение за жизнеспособността на предприятието“.

(236)

Комисията отбелязва, че още в плана за преструктуриране от януари 2012 г. бе посочено, че комбинираното дружество ще стане жизнеспособен субект и следва да осъществява възвращаемост на собствения капитал (ВСК), и дори се очаква да осъществява печалби. Тази възвръщаемост на собствения капитал не зависи от придобивания. Напротив, Комисията смята, че забрана за придобиване ще гарантира, че смятаният за необходим капитал за преструктурирането остава в банката, като подпомага връщането на жизнеспособността. В това отношение Комисията смята, че ангажиментът на Португалия да приложи забрана за придобиване е необходим за гарантиране на съвместимостта на помощта за преструктуриране с вътрешния пазар.

(237)

По отношение на собствения принос в съобщението относно преструктурирането се изисква разходите за преструктурирането да се поемат не само от държавата, но и от предишните инвеститори и бивши акционери в банката. Това изискване гарантира, че оздравените банки носят адекватна отговорност за последствията от предишното си поведение и за да се създадат подходящи стимули за бъдещото им поведение.

(238)

В настоящия случай Комисията оценява положително факта, че акционерите са загубили дела си в банката без никакви компенсации. По този начин те вземат адекватно участие в споделянето на тежестта за банка, чиято стойност е отрицателна съгласно оценката на две независими дружества, определени от Португалия. Тя също така смята за положителен факта, че управителният съвет на BPN е сменен и заменен в условията на процеса на национализацията.

(239)

При все това, Комисията отбелязва, че притежателите на подчинени облигации, които притежават сума от 245 млн. EUR, ще останат в банката, която се приватизира, и могат да продължат да получават купони.

(240)

Както е посочено в точка 26 от съобщението относно преструктурирането, „банките не следва да използват държавна помощ за възнаграждаване на собствените си средства (собствен капитал и подчинен дълг), когато тези дейности не генерират достатъчни печалби“.

(241)

По отношение на периода, през който BPN е била в преструктуриране, BPN не се е съобразила с политиката на Комисията във връзка с хибридните инструменти, както е посочено в точка 26 от съобщението относно преструктурирането. В нея Комисията уточнява, че в контекста на преструктуриране приспадането на загуби по усмотрение на банките бенефициери (например чрез освобождаване на резерви или намаляване на собствения капитал), за да се гарантира изплащането на дивиденти и купони върху оставащия подчинен дълг, по принцип е несъвместимо с целта за споделяне на тежестта. Комисията отбелязва, че плащането на купони не е било съобразно този принципи и следва да се компенсира чрез по-задълбочено преструктуриране (54).

(242)

Комисията смята, че широкообхватното преструктуриране на банката може да е достатъчно, за да се компенсира за липсата на споделяне на отговорност.

(243)

При все това, след като банката се продава сега, е необходима забрана за опции за покупка до 31 декември 2016 г., за да предостави минимално равнище на споделяне на тежестта от притежателите на капитала на банката.

(244)

В това отношение Комисията разглежда ангажимента, поет от Португалия, че за да допринесат за процеса на преструктуриране на BPN, Banco BIC, комбинираното дружество и Португалия няма да упражняват до 31 декември 2016 г. никакви права за опция за покупка във връзка с подчинения дълг, емитиран от BPN преди датата на продажбата.

(245)

Комисията отбелязва, че възнаграждението за всяка от мерките, изброени в параграфи (182)—(185) по-горе, и по-конкретно гаранциите, вливането на капитал и прехвърлянето на активи в ДСП, не е в съответствие със свързаните с тях съобщения на Комисията.

(246)

Държавните гаранции са били на цена от 20 bps, много под равнището, в резултат от прилагането на правилата на Комисията относно възнаграждението на държавни гаранции върху задължения, емитирани от финансови институции.

(247)

Вливането на капитал в BPN в размер на 600 млн. EUR от февруари 2012 г. очевидно не носи възнаграждение, което да е в съответствие със съобщението относно рекапитализацията. Португалските органи не очакват възнаграждение за влетия капитал. Всъщност капиталът е влят с цел да се осъществи продажбата на банката на отрицателна цена.

(248)

По отношение на прехвърлянето на активи в ДСП на счетоводна стойност, въпреки че Комисията признава от теоретична гледна точка, че прехвърлянето на активи в трите ДСП е с цел да се защити жизнеспособността на BPN и да се позволи нейната продажба, прехвърлянето на счетоводна стойност води до помощ, която не е в съответствие с основните изисквания на СОА. По-конкретно се разглеждат прехвърлянето на счетоводна стойност, доста над реалната икономическа стойност и липсата на възнаграждение за държавата. СОА признава, че задълбочено преструктуриране може да компенсира възможните несъответствия с основните критерии в съобщението, включително тези за ценообразуването. Наличието на задълбочено преструктуриране на BPN е елемент, чрез който Комисията може да сметне мярката за съвместима със съобщението относно обезценените активи. По този начин прехвърлянето на активи в ДСП може да се оценява заедно с останалите мерки в полза на BPN и като част от широкообхватното преструктуриране.

(249)

В точка 25 от съобщението относно преструктурирането се посочва, че всяка дерогация от адекватно споделяне на тежестта ex ante, която от съображения за финансова стабилност може да се предостави през оздравителната фаза, трябва да бъде компенсирана чрез допълнителен принос на по-късен етап от преструктурирането, например под формата на клаузи за дължими възстановявания и/или чрез по-задълбочено преструктуриране, включващо допълнителни мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията.

(250)

Комисията смята, че преструктурирането на BPN е достатъчно широкообхватно. Тя отбелязва първо, че банката е малка. В резултат от процеса на преструктуриране BPN ще изчезне като независима банка. Стопанската дейност на търговско банкиране, която ще се поеме от BIC, има счетоводен баланс по-малко от 35 % от счетоводния баланс на BPN преди национализацията. Стопански дейности и дейности, различни от търговското банкиране, са били преустановени завинаги.

(251)

Следователно Комисията може да направи заключение, че споделянето на тежестта е адекватно в светлината на задълбоченото преструктуриране на BPN.

(252)

По отношение на мерките за ограничаване на нарушенията в конкуренцията в съобщението относно преструктурирането се предвижда, че естеството и формата на тези мерки ще зависят от размера на помощта и от условията и обстоятелствата, при които е предоставена, както и от характеристиките на пазара или пазарите, на които извършва дейност банката бенефициер.

(253)

Въпреки че размерът на помощта, получена от BPN, е значителен, следва да се отчете ограниченият размер на BPN. Както е посочено в точка 32 от съобщението относно преструктурирането, Комисията ще анализира възможните ефекти от помощта върху пазарите, на които банката бенефициер извършва дейност след преструктуриране. Най-напред ще бъдат проучени размерът и относителното значение на банката на нейния пазар, след като тя възвърне жизнеспособността си.

(254)

Във връзка с това Комисията отбелязва, че BPN няма да продължи да бъде същият икономически субект както преди държавната намеса (55). Тя е преминала през национализация и сериозно задълбочено преструктуриране. В резултат от това на пазара ще се конкурира много по-малка банка.

(255)

BPN е седмата най-голяма финансова институция в Португалия по счетоводен баланс в края на 2008 г. След национализацията ѝ тя е с намален размер на капитала, по-конкретно в резултат от изтегляне на депозити. Тя заема 12-то място към средата на 2011 г. с пазарен дял за депозити и кредити от по-малко от 1 %. Депозитите и кредитите са били намалени почти наполовина през периода 2008—2011 г.

(256)

В становищата си по решението от 24 октомври 2011 г. Португалия посочи първо, че вече преди национализацията BPN е имала пазарен дял от около [1-2] %. Второ, след национализацията BPN претърпява значително преструктуриране и размерът на капитала ѝ продължава да намалява. Трето, дори след интегрирането с BIC новият интегриран субект ще има по-малко от [< 1] % пазарен дял в Португалия, тъй като пазарният дял на BPN в момента е около [< 1] % за кредити на клиенти и депозити, а пазарните дялове на BIC са около [< 1] % за заеми и [< 1] % за депозити.

(257)

Комисията отбелязва също, че продажбата на банковата дейност посредством тръжна процедура е дала възможност на конкурентите да придобият марката и стопанската дейност на BPN, като по този начин се ограничават нарушенията в конкуренцията.

(258)

Комисията също има положително мнение относно политиката за дивиденти, както е описана в параграф (56), точка xiii.

(259)

В допълнение, в точка 44 от съобщението относно преструктурирането се посочва също, че банките следва да не изтъкват държавната подкрепа като конкурентно предимство, когато предлагат на пазара финансовите си оферти. Комисията оценява положително ангажимента, поет от Португалия, че BIC няма да се позовава на използването на държавна помощ в маркетинговите си кампании и съобщения до инвеститорите.

(260)

В решението си от 24 октомври 2011 г. Комисията изрази съмнения относно това дали предвидените мерки са достатъчни, като се отчете значителният размер на помощта и факта, че BPN е получила рекапитализация, гаранции и мерки за обезценените активи, за които не е предоставено възнаграждение в съответствие със свързаните с тези въпроси съобщения.

(261)

По-конкретно Комисията отбеляза, че банката ще извършва дейност на пазара с първоначален коефициент на основния капитал от първи ред от [10—18] %, много над минималните равнища от 9 %, изисквани за края на 2011 г. и от 10 % за края на 2012 г.

(262)

В допълнение, BIC поиска правото да продаде обратно в рамките на […] месеца кредити, които са били необслужвани за най-малко […] дни (до […] % от общата номинална стойност на кредитния портфейл). Тя също поиска поддържането на подкрепа за ликвидност от CGD под две форми. Първата е поддържането на програма за търговска ценна книга до [150—500] млн. EUR с държавна гаранция до три години и ангажимента на CGD да запази условията на кредитната линия до […]. Втората е нова кредитна линия, която да се отпусне от CGD, до [150—350] млн. EUR, за да се компенсира падане на депозитите под 1,8 млрд. EUR, с възнаграждение от Euribor +[…] bps.

(263)

Това следва да гарантира, че комбинираното дружество не използва държавната помощ, за да се разраства в ущърб на конкурентите, и че за нарушенията на конкуренцията, причинени от помощта, се предприемат подходящи действия.

(264)

Предвид напрегната ситуация на пазара и строгите условия, наложени на банковия сектор в Португалия в резултат от събитията, довели до подписването на МР, Комисията смята, че тези линии за финансиране биха засегнали значително степента, в която комбинираното дружество ще може да се конкурира на пазара с останалите участници, които не са получили помощ.

(265)

Следователно държавната помощ може да се обяви за съвместима, само ако съществуват достатъчно мерки, гарантиращи, че държавната помощ не се използва в ущърб на конкурентите, някои от които не са получили подобна публична помощ. Следва да се запази равнопоставеност между банки, които са получили публична помощ, и такива, които не са получили такава. Държавната помощ следва да не отслабва стимулите за тези, които не са получили помощ, за конкуренция, инвестиции и иновации, или да създава пречки за влизане на пазара, което може да намали трансграничната дейност.

(266)

Необходимо е да се гарантира, че комбинираното дружество не се ползва от конкурентно предимство, което произтича от промяна на риска за ликвидността за държавата и от капиталовата наличност.

(267)

Първо, Комисията смята, че за да се ограничат нарушенията на конкуренцията в резултат от факта, че банката ще има равнище на капитала над минималното изискване (вж. параграф (261)), всяко намаляване на RWA в резултат от връщане на заеми на държавата следва да се придружава от съответното намаляване на капитала. Следователно ангажиментът, поет от Португалия, за максималното равнище на капитала на BPN, е необходим за гарантиране на съвместимостта на помощта за преструктуриране с вътрешния пазар.

(268)

Второ, Комисията смята, че продължителността на кредитната линия от [150—500] млн. EUR, свързана с програмата за търговска ценна книга на BPN, следва да се ограничи до период от […] години. Освен това възнаграждението за втората линия за финансиране следва да е близко до пазарните условия и определено на Euribor +[…] bps. В същото време Португалия следва да поиска предварителното одобрение на Комисията преди да предостави всякакви кредитни линии и гаранции от CGD и от държавата до 31 декември 2016 г., за да се гарантира, че тези ограничения не са заобиколени. В това отношение Комисията отчита ангажиментите, поети от Португалия във връзка с линиите за финансиране. Те са необходими, за да се гарантира съвместимостта на помощта за преструктуриране с вътрешния пазар.

(269)

Трето, в съобщението относно преструктурирането се прави също връзка между забрана за придобивания и нарушения на конкуренцията. В точки 39 и 40 от съобщението се обяснява, че „държавната помощ не трябва да бъде използвана в ущърб на конкуренти, които не получават подобна подкрепа с публични средства“ и че „банките не следва да използват държавна помощ за придобиване на конкурентни дружества“. Комисията приветства ангажимента на Португалия, посочен в параграф (236), за прилагане на забрана за придобивания до 31 декември 2016 г.

(270)

Накрая, правото на BIC да върне на държавата необслужвани кредити следва да приключи към […], а не […] месеца след датата на продажбата. Комисията смята, че BIC е имала възможността да прегледа кредитите на BPN от откриването на търга насам и по-конкретно след подписването на рамковото споразумение от 9 декември 2011 г. В допълнение, кредитният портфейл вече е изчистван на два пъти: с прехвърлянето на най-слабо обслужваните кредити в ДСП през декември 2010 г. и след това от BIC, тъй като купувачът поиска правото да върне на държавата допълнителни кредити, за да се съобрази със съотношението на кредитите спрямо депозитите от [110—150] %.

(271)

Комисията отбелязва, че всяка следваща възможност за връщане предоставя на BIC защита срещу риск от влошаване на икономическата ситуация. Всяко следващо „необслужване“ най-вероятно ще отрази влошаването на икономическата ситуация, като по този начин ще засегне целия банков сектор. Правото на BIC да връща необслужвани кредити на държавата нарушава конкуренцията, тъй като никоя друга банка няма тази възможност. Следователно периодът за връщане следва да се намали най-късно до […]. В това отношение Комисията приветства ангажимента на Португалия да спази срока от […].

(272)

Ако всички ангажименти, описани в раздел 5.2, се осъществят правилно, планът за преструктуриране от януари 2012 г. предоставя достатъчно доказателства, че дългосрочната жизнеспособност на комбинираното дружество е възстановена, че е постигнато достатъчно споделяне на тежестта и че са взети адекватни мерки за ограничаване на неправомерни нарушения в конкуренцията. Следователно Комисията може да обяви, че планът за преструктуриране от януари 2012 г. е в съответствие със съобщението относно преструктурирането.

(273)

В точка 46 от съобщението относно преструктурирането се посочва, че за да се провери правилното прилагане на плана за преструктуриране, са необходими редовни подробни доклади от държавата членка. Съобразно с това Португалия следва да представя на Комисията такива доклади на всеки шест месеца, считано от датата на настоящото решение.

(274)

Комисията изразява своето съжаление, че Португалия е приложила неправомерно държавната помощ, посочена в раздел 6.1.2 „Количествена оценка на помощта“, което е в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора. При все това, тази помощ наред с останалите мерки за помощ, разгледани в настоящото решение, може да бъде сметната за съвместима ако задълженията, описани в раздел 5.2, са изпълнени,

(1)

С писмо от 16 май 2011 г. малтийските органи уведомиха Комисията за помощта за преструктуриране на Air Malta plc след заем като помощ за оздравяване в размер на 52 млн. EUR, одобрен с решение на Комисията от 15 ноември 2010 г. (N 504/2010, наричано по-долу „решение за оздравителна помощ“). Комисията поиска допълнителна информация с писма от 5 юли и 1 септември 2011 г., на които малтийските органи отговориха с писма от 2 август и 22 септември 2011 г.

(2)

С писмо от 25 януари 2012 г. Комисията уведоми малтийските органи, че е взела решение за откриване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на помощта (наричано по-долу „решение за откриване“). Малтийските органи представиха мнението си относно това решение с писмо от 5 март 2012 г. Комисията постави допълнителни въпроси с писмо от 19 март 2012 г., на което малтийските органи отговориха на 19 април 2012 г.

(3)

Решението за откриване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 21 февруари 2012 г. Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения.

(4)

Комисията получи мнения от шест заинтересовани страни. Те бяха препратени на малтийските органи, на които беше дадена възможност за отговор. Мнението им беше получено с писмо от 27 април 2012 г.

(5)

Малтийските органи уведомиха Комисията за помощ за преструктуриране в размер на 130 млн. EUR за Air Malta под формата на собствен капитал, включително замяна на дълг срещу собствен капитал в одобрения заем за оздравяване на стойност 52 млн. EUR, въз основа на описания по-долу план за преструктуриране (ПП), започваща през ноември 2010 г. (след одобряването на заема за оздравяване) и обхващаща петгодишен период на преструктуриране от есента на 2010 г. до есента на 2015 г.

(6)

Air Malta plc. е националният превозвач на Малта от 1974 г. насам. В началото на процеса на преструктуриране Air Malta експлоатира 12 пътнически въздухоплавателни средства и обслужва 43 редовни дестинации в Европа, Северна Африка и източната част на Средиземноморието. Air Malta е собственост на малтийското правителство (98 %) и частни инвеститори (2 %).

(7)

Air Malta е много малък участник на европейския авиационен пазар (около 1,8 милиона пътника през 2010 г.), което представлява само 0,25 % от целия производствен капацитет и продукция на европейските авиокомпании (от гледна точка на брой пътници). Предвид планираното намаляване на флотилията на Air Malta с 2 въздухоплавателни средства, то ще стане дори по-малък участник в разрастващия се европейски въздушнотранспортен пазар. Air Malta планира да се присъедини към глобално обединение, за да подобри връзките в условията на намалената си флотилия, а също така и да подобри използването на флотилията.

(8)

Въпреки това Air Malta е най-важният въздушен превозвач за въздушни маршрути от и до Малта с пазарен дял от 51 % (пътници) и 28 % (товари). Според малтийските органи планът за преструктуриране на Air Malta е съществено важен за Малта, тъй като той осигурява редовна и сигурна връзка до основните европейки и северноафрикански центрове, като същевременно подпомага икономиката чрез услуги като превоз на поща, товари и пациенти за лечение в чужбина. Основните конкуренти на Air Malta не изпълняват тази роля, най-вече нискотарифните превозвачи (LCC) като Ryanair и easyJet.

(9)

От няколко години Air Malta реализира загуби от своята основна дейност на авиокомпания, като само за финансовата 2010 г. (2) нейната оперативна загуба възлиза на 23,1 млн. EUR, а за финансовата 2011 г. — 37,3 млн. EUR (вж. таблица 2).

(10)

Air Malta plc. има следните дъщерни предприятия („група на Air Malta“):

Таблица 1

Структура на групата на Air Malta

(11)

Целта на ПП (от 29 ноември 2011 г.) и на актуализацията му от 28 февруари 2012 г. е до финансовата 2014 г. да се върне доходността на Air Malta и до 2015 г. да се възстанови неговата дългосрочна жизнеспособност. Срокът на ПП е ограничен до пет години, считано от есента на 2010 г. до есента на 2015 г.

(12)

В плана се допуска, че съществуващото равнище на загубите ще може да бъде променено от оперативна загуба (EBIT — печалба преди олихвяване и данъци) в размер на 37,3 млн. EUR и нетна загуба в размер на 88,9 млн. EUR през финансовата 2011 г. до оперативна печалба в размер на […] (*1) млн. EUR и нетна печалба в размер на […] млн. EUR през финансовата 2014 г. и допълнително подобрение на положението с печалбата през финансовите 2015 г. и 2016 г. (вж. таблица 2).

Таблица 2

Печалба и загуба за периода 2008—2016 г.

(13)

Целта на плана е да се постигне възвръщаемост на инвестирания капитал (ROCE) (3) в размер на [4—6] % и възвръщаемост на собствения капитал (ROE) (4) в размер на [5—7] % за финансовата 2016 г.

Таблица 3

ROCE и ROE за периода 2012—2016 г.

(14)

За постигането на тези резултати Air Malta предлага следните основни действия:

(15)

Целта е да се създаде икономически по-изгодно разписание. Следователно Air Malta ще прекрати определени въздушни маршрути — както реализиращи загуби, така и печеливши — и ще увеличи честотата на избрани основни въздушни маршрути.

(16)

Още в началото на 2011 г. Air Malta предприе действия за прекратяване на реализиращите загуби въздушни маршрути до Leipzig, Tunis, Damascus, Palermo и Turin.

(17)

Освен това от есента на 2011 г. Air Malta започна да прекратява или да намалява капацитета на определени въздушни маршрути, които се предлагат като компенсаторни мерки в съответствие с Насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (5) (наричани по-долу „Насоки относно ОиП“). По този начин ще бъдат освободени съответните слотове в редица чуждестранни летища и, съответно, Air Malta ще се откаже от всички придобити права, които понастоящем има по отношение на въпросните слотове. До 2013 г. […] двойки слотове ще бъдат предадени на координирани летища (6) като London-Gatwick, Manchester, Amsterdam, Frankfurt, Geneva, Catania, Stuttgart, London-Heathrow и Munich. Вследствие на оттеглянето или намалената честота други авиокомпании ще могат да се възползват от потенциалното увеличение на техните коефициенти на натоварване и/или доходи.

(18)

Що се отнася до доходността на различните въздушни маршрути, малтийските органи представиха брутната печалба на всички въздушни маршрути през периода на финансовите 2010—2013 г., както и за периода от лятото на 2009 г. до лятото на 2012 г. Брутната печалба е изчислена по следния начин: приходи минус VDOC (променливи преки оперативни разходи) минус FDOC (фиксирани преки оперативни разходи). Въздушните маршрути са печеливши, ако брутната печалба е равна на или е по-голяма от 0 %. Въздушните маршрути са „на ръба на доходността“, ако брутната им печалба понастоящем е под 0 % и над -10 %, но в бъдеще могат да станат доходоносни. Според малтийските органи както печелившите, така и въздушните маршрути „на ръба“ са класифицирани като съответни компенсаторни мерки.

(19)

Промените в трасовата мрежа между финансовата 2010 г. и финансовата 2013 г. се отнасят до общо намаляване на капацитета от 20,9 % ASK (7) спрямо общия капацитет от 2010 г. Това включва намаляване на капацитета от [27—33] % ([12,5—15,5] % (8) са свързани с въздушни маршрути, за които се твърди, че са печеливши, [5,5—7,5] % (9) — въздушни маршрути „на ръба“ и [9—11] % (10) — непечеливши въздушни маршрути) и увеличаване на капацитета чрез стартирането на нови дестинации и разширяването на съществуващите разписания с [8—10] %.

Таблица 4

Промяна на капацитета за периода 2010—2013 г.

(20)

Особено важни са връзките до международни центрове, които са съществени за достъпа на Малта до световните пазари. По тази причина Air Malta сключи споразумения за споделяне на кодови обозначения с редица авиокомпании. Освен това Air Malta планира да се присъедини към глобално обединение за подобряване на свързаността и използването на флотилията.

(21)

Инициативите по отношение на разходите са съсредоточени върху подобряване ефективността на дейността на Air Malta, за да се намали разходната структура чрез рационализиране на основната дейност, разрешаване на проблемите с неефективните елементи на дейността и превръщането ѝ в конкурентоспособна и устойчива авиокомпания. Годишното подобрение на доходността от инициативите по отношение на разходите се очаква да достигне общ размер от [42—52] млн. EUR до края на периода на ПП, което означава намаление на общите разходи на дружеството от [10—12] % и спад на общите оперативни разходи на пътник със [7,5—10] % (докато общият брой на превозените пътници през същия период остава почти непроменен). Основните елементи са: намаления, базирани на мрежата ([21—27] млн. EUR), икономии от персонала ([9—11] млн. EUR) и управление на договори ([7—9] млн. EUR).

(22)

Планираното намаление на капацитета с 20,9 % оказва въздействие върху фиксираните и върху променливите преки оперативни разходи като намаляване на зареждането с гориво с приблизително […] милиона галона ([…] млн. EUR), намаление на броя летателни часове, а оттам — намаление на общите разходи за поддръжка […] и намаление на таксите за кацане, обслужване, навигация и при прелитане […].

(23)

Авиокомпанията ще намали флотилията от 12 на 10 въздухоплавателни средства. Едно въздухоплавателно средство вече е преотдадено на лизинг на мексикански превозвач от […], а друго въздухоплавателно средство, което понастоящем е преотдадено на лизинг по краткосрочен договор, е преотдадено на лизинг на полски превозвач от […] до […]. И двете въздухоплавателни средства ще бъдат преотдадени на лизинг по себестойност, което означава, че ще се понижат общите разходи за лизинг на Air Malta. Очаква се намалението на общата лизингова ставка да бъде [2,5—3,5] млн. EUR.

(24)

Намаляването на мрежата обаче се очаква да окаже отрицателно въздействие върху превозените пътници и товари преди осъществяването на инициативите. Допуска се, че пътниците (както по редовни полети, така и с чартърни полети) ще намалеят от 1,75 милиона през финансовата 2011 г. на [1,5—1,7] милиона през финансовата 2013 г., което ще доведе до понижение на приходите с [11—13] млн. EUR. В резултат от намаляването на мрежата се очаква понижение така също на приходите от превоз на товари [1—2] млн. EUR.

(25)

Air Malta предоговаря договорите с основните си доставчици. Общата цел за реализиране на икономии от разходи по договори е около [7—8] млн. EUR. Стартиран е процес на преглед с десет делови партньора. Голяма част от икономиите […] вече е постигната в резултат на преговори с Международното летище на Малта (Malta International Airport). (11)

(26)

Целта на Air Malta е да увеличи своите приходи, като реализира странични приходи от допълнителни услуги срещу заплащане (подобно на подхода на LCC), заедно с подобряване на управлението на приходите и ценообразуването.

(27)

Предвид сезонния характер на пазара на Air Malta инициативите по отношение на приходите са съсредоточени върху повишаване на доходите през лятото, когато коефициентите на натоварване вече са сериозни, както и реализиране на приходи през зимата чрез целеви маркетинг, кампании и продажба на места. Предвижда се, общите приходи от пътник (включително странични приходи) да се увеличат на [110—120] EUR от пътник през финансовата 2016 г. спрямо [100—105] EUR през финансовата 2011 г. Тогава потоците на страничните приходи от пътници ще представляват [3—4] % от общите приходи за финансовата 2016 г. в сравнение с приблизително 20 % за основните конкуренти на дружеството easyJet и Ryanair. Основните инициативи по отношение на приходите включват: подобряване на коефициента на натоварване ([9—10] млн. EUR), управление на доходите ([8—10] млн. EUR) и страничните доходи ([9—11] млн. EUR).

(28)

Air Malta е разработила нова търговска стратегия, за да подобри своята конкурентоспособност и фактор на натоварване. Тази стратегия включва опростяване и стандартизация на процеси и оферти, обозначаване на Air Malta като „дестинационна авиокомпания“ (по-близки делови взаимоотношения с малтийския орган по туризма), изграждане на лоялност към клиентите и повторно използване на услугите на авиокомпанията, нетрадиционен маркетинг (guerrilla) и разпространение и иновативни продукти и оферти.

(29)

Тази нова стратегия и усъвършенстван маркетинг следва да доведат до подобряване на приходите. Както е видно от таблица 5, според ПП на Air Malta броят на пътниците ще намалее между финансовите 2011 г. и 2013 г. поради планираното намаление на капацитета. До финансовата 2016 г. обаче намалението в броя на пътниците ще бъде компенсирано чрез: целеви маркетинг […]; запълване на всички места чрез съсредоточаване върху увеличаване броя пътници през зимата и междинните сезони и пазарен растеж.

(30)

Предвид очаквания растеж на обема от пътници от приблизително [90 000—100 000] при средни доходи минус увеличаващите се разходи, свързани с пътниците, се очаква приходите да се увеличат със [7—9] % от 205,4 млн. EUR през финансовата 2011 г. на [200—240] млн. EUR през финансовата 2016 г.

Таблица 5

Коефициенти на натоварването, финансови 2011—2016 г.

(31)

Повишението на прогнозните коефициенти на натоварване отразява подобрената търговска стратегия на авиокомпанията и засиленото внимание върху управлението на доходите. Основната причина за промените в коефициента на натоварване е ръстът на въздушното движение (въз основа на очакван пазарен растеж от 5,9 %, прогнозиран от Евроконтрол), намалените такси с цел подобряване на конкурентоспособността, водещи до [4—6] % намаление на доходите и увеличение на броя пътници, преоценка на трасовата мрежа, за да се съсредоточи вниманието само върху стопански жизнеспособни въздушни маршрути, увеличаване на споразуменията за споделяне на кодови обозначения и сътрудничеството с […], преустановяване на практиката на предоставяне на безплатни билети на редица клиенти и очакваното подобряване на политическата ситуация в Либия (в плана се допуска спиране на полетите до Либия през финансовата 2012 г. поради скорошната криза).

(32)

След редица промени в търговския подход и стратегията за въздушните маршрути, които вече са били осъществени в началото на процеса на преструктуриране, авиокомпанията вече е реализирала ръст на коефициента на натоварване с [6—8] % (от [65—67] % през финансовата 2010 г. на [72—75] % през финансовата 2011 г.).

(33)

Air Malta ще използва стандартни за отрасъла практики по отношение на управлението на приходите, ценообразуването и засиленото внимание върху MICE (срещи, стимули, обсъждания, изложения), корпоративните пътувания и връзките с туроператорите. Очаква се тези усилия да доведат до повишение на приходите с [8—10] млн. EUR.

(34)

Свързаните с ценообразуването инициативи по отношение на приходите включват: промени в структурите на ценообразуване, съсредоточаване върху по-големите обеми на пътниците в периоди извън активния сезон и по-голяма ефективност на доходите по време на активния сезон, както и стратегическа рамка за управление на туроператори ([3—4] млн. EUR).

(35)

Инициативите за управление на приходите включват: процеси на опростяване, управление на пазара, а не на отделни полети ([4—5] млн. EUR).

(36)

В съответствие с подхода на много LCC Air Malta ще предлага странични услуги срещу заплащане както преди, така и по време на полета, което се очаква да доведе до повишение на приходите с [9—11] млн. EUR през финансовата 2016 година.

(37)

Инициативите за приходи преди полета включват:

(38)

Инициативите за приходи по време на полета включват:

(39)

Air Malta планира значително преструктуриране на своята организация, за да се намалят разходите по отдели за оперативни дейности и помощни функции, но също така да се подобри производителността на оперативните функции по обслужване на клиенти. Преминаването към новата организация ще доведе до освобождаването на 430 еквивалента на пълно работно време (FTE), което означава годишна икономия от [9—11] млн. EUR. Процесът на преход към новата организация ще отнеме приблизително 18—24 месеца, следователно цялата икономия няма да се отрази върху резултатите от печалбата и загубата до финансовата 2014 г. Следва да се отбележи, че тази обща икономия отчасти ще бъде намалена от договорени увеличения на заплатите [2—3] % годишно, които са договорени с персонала, считано от финансовата 2013 г. нататък.

(40)

Четирите професионални съюза имат законен и валиден колективен договор, съгласно който персонала има право на схеми за ранно пенсиониране (ERS). Според критерия за допустимост до ERS само […] от персонала има право да подаде заявление.

(41)

Освен това Air Malta ще предложи схема за доброволно съкращаване (VRS), която ще бъде на разположение на целия персонал, като дружеството си запазва правото да приеме или откаже заявлението на даден член от персонала. Служителите имат право да участват в VRS, ако са работили без прекъсване в Air Malta най-малко […] години. По VRS се предлага заплащане до […] EUR на служител […].

(42)

Освен това дружеството претърпя така също промяна на основната организационна структура и назначи нови главни изпълнителни директори в своя ръководен екип.

(43)

Предвид общите разходи за преструктуриране в размер на 238 млн. EUR правителството на Малта възнамерява да рекапитализира получателя на помощта със 130 млн. EUR собствен капитал в съответствие със следния график: 60 млн. EUR ще бъдат инжектирани чрез издаване на нови акции през финансовата 2013 г., 15 млн. EUR през финансовата 2014 г., 3 млн. EUR през финансовата 2015 г. в допълнение към 52 млн. EUR държавен дълг, заменящ одобрения и вече отпуснат заем като помощ за оздравяване, който ще бъде преобразуван в собствен капитал.

(44)

Air Malta предлага оставащата сума (т.е. собствения принос в размер на 45 %) да се финансира чрез продажбата на земя (66,2 млн. EUR), продажба на дъщерни предприятия ([9—12] млн. EUR), продажба на двигатели ([9—12] млн. EUR) и банков заем ([20—25] млн. EUR).

(45)

Най-голямата част от собствения принос на дружеството ще бъде осигурена от продажбата на земя. Air Malta владее под аренда ценни имоти, намиращи се в района на Международното летище на Малта. Правителството на Малта е изразило своя стратегически интерес да придобие имотите на Air Malta във въздушната зона. Въпросните поземлени имоти представляват оскъден ресурс, който правителството би желало да разработи в съответствие с неговата дългосрочна стратегия за развитие на свързаните с въздухоплаването дейности в Малта, включително създаването на товарен център като част от разширения авиационен парк, който включва така също съоръжения за ремонт на въздухоплавателни средства и други свързани съоръжения. Продажбата няма да бъде извършвана чрез открит, прозрачен и недискриминационен търг. В съответствие с неговата обща политика и с националните нормативни изисквания обаче всички придобивания на имущество от правителството трябва да се извършват по справедлива и открита пазарна стойност, отразяваща цената, която би била платена от частен инвеститор при сделка между несвързани лица. В плана е предвидено земята в близост до летището да бъде продадена за обща сума в размер на 66,2 млн. EUR между финансовата 2012 г. и финансовата 2014 г. Стойността се основава на независим доклад за оценка от месец ноември 2011 г., изготвен от […] — независим оценител, назначен за тази цел от правителството.

(46)

Air Malta обезпечи частен заем в размер на [25—30] млн. EUR, отпуснат от […] през месец декември 2011 г. Този временен заем ще улесни прехода към окончателната структура на собствения капитал през следващите три години.

(47)

Air Malta очаква да реализира приходи в размер на [9—11] млн. EUR чрез продажбата на неговите дъщерни предприятия […].

(48)

Продажбата на резервни двигатели […] беше осъществена съответно на 28 октомври и 17 декември 2010 г. и бяха реализирани приходи в размер на [19—22] млн. USD. Докато двигател № […] беше изцяло собственост на Air Malta, двигател № […] обаче беше собственост на Air Malta на лизинг с възможност за закупуване на двигателя срещу [5—7] млн. EUR, която възможност беше упражнена. Нетните постъпления от продажбата на двигателите са [9—12] млн. EUR.

(49)

Банковият заем в размер на [20—25] млн. EUR ще бъде сключен едва през финансовата 2014 г. Следователно Air Malta все още не е приключило преговорите.

Таблица 6

Източници и употреби на финансирането през периода 2011—2016 г.

(50)

На 25 януари 2012 г. Комисията откри официална процедура по разследване. В решението си Комисията изрази съмнения относно възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на дружеството, а именно по отношение на осъществимостта на оптимистичните прогнози на предишната версия на ПП, в която се допуска, че възстановяването на доходността към 2016 г. ще бъде на сходно равнище с доходността на големите нискотарифни превозвачи като Ryanair или големите традиционни превозвачи като Lufthansa. По-специално Комисията постави под въпрос предполагаемото въздействие на страничните приходи, намаляването на разходите чрез предоговаряне на договорите, темповете на пазарен растеж, доходи и невключването на разходите вследствие на инфлацията в ПП на Air Malta. Освен това малтийските органи бяха поканени да представят разяснения по отношение на анализа на сценариите.

(51)

Що се отнася до предложените компенсаторни мерки, Комисията изрази съмнения, че предложеното общо намаляване на капацитета с 20 % от ASK може да се счита за компенсаторна мярка, тъй като в него са включени така също въздушни маршрути, които реализират загуби и чието закриване е необходимо за възстановяването на жизнеспособността. Комисията поиска така също допълнителни разяснения относно изчисляването на доходността на определени въздушни маршрути, които не реализират загуби, както и допълнителна информация, която да покаже, че предложените мерки са достатъчни, за да се компенсира неоснователното нарушение на конкуренцията, причинено от държавната помощ.

(52)

Освен намаляването на капацитета Комисията изрази съмнения дали предложената продажба на активи, които не реализират загуби, може да се счита за компенсаторна мярка с оглед на факта, че, според точка 40 от Насоките относно ОиП, компенсаторна мярка следва да се прилага по-специално на пазар, на който предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането.

(53)

Що се отнася до собствения принос, Комисията изрази своите съмнения дали той действително е реален, т.е. действителен и без да включва очаквани бъдещи печалби, както се изисква от точка 43 от Насоките за ОиП. По-специално Комисията поиска разяснение относно продажбата на дъщерни предприятия на Air Malta, наличието на предвидения заем в размер на 20 млн. EUR и дали продажбите на двигатели са били осъществени в рамките на периода на преструктуриране.

(54)

Накрая Комисията поиска допълнителни коментари относно съответствието на плана с принципа на еднократната помощ („един път — последен път“) във връзка с увеличението на капитала с 57 млн. EUR, извършено от малтийските органи през месец април 2004 г.

(55)

В своя отговор към решението за откриване малтийските органи представиха мнения и разяснения относно всички повдигнати от Комисията въпроси в решението ѝ за откриване, като посочиха, че изпратеният ПП отговаря на всички условия, наложени от Насоките относно ОиП. Освен това малтийските органи представиха така също актуализация на процеса на преструктуриране, показваща, че вече е постигнат зна чителен напредък.

(56)

Що се отнася до съмненията относно прогнозираното възстановяване на доходността, Air Malta преразгледа своите прогнози (вж. Таблица 3) до печалба EBIT в размер [3—5] % през финансовата 2016 г., което е по-ниско от историческите печалби, реализирани от Ryanair и Lufthansa. Това намаление на доходността се дължи главно на промяната в допусканията за горивото.

(57)

Air Malta представи обосновани мнения относно страничните приходи, като показа, че те ще представляват [3—5] % от приходите от пътници през финансовата 2016 г., което е значително по-ниско от процентите, реализирани от преките конкурентни нискотарифни превозвачи (LCC) като Ryanair и easyJet, както и други мрежови превозвачи, които са възприели стратегията за страничните доходи, като Aer Lingus например. По отношение на намалението на разходите чрез предоговаряне на договори Air Malta потвърди, че вече са осигурени повече от [4—6] млн. EUR годишно благодарение на приключени преговори и са установени редица допълнителни икономии, които биха довели до обща сума на икономиите по договори в размер на [9—11] млн. EUR вместо планираните преди това [7—9] млн. EUR.

(58)

Малтийските органи преразгледаха също така своите допускания за темповете на растеж на малтийския пазар, като ги намалиха от 5,9 % годишен темп на растежа на 4 % годишно за периода до 2016 г. Освен това беше предвидено намаление в броя на превозените пътници от [2—4] % годишно за периода на финансовите 2011—2013 г. (в съответствие с намаляване на капацитета): след въпросното намаляване се допуска годишен темп на ръста на пътниците от [2—4] % за финансовите 2013—2016 г. Този темп на растеж е по-нисък от средния темп на пазарен растеж за целия период.

(59)

Малтийските органи обясниха, че ПП допуска само среден растеж от по-малко от 2 % за доходите през целия период (приходи от пътници, включително странични/общи приходи от пътници), което съответства на прогнозата за няколко мрежови превозвача в Европа като Aer Lingus или IAG и е по-ниско от преките конкуренти LCC easyJet и Ryanair. Малтийските органи са приспособили така също своето допускане за свързаните с инфлацията разходи, по-специално при лизингите на въздухоплавателни средства и предвидените разходи за гориво и разясниха допусканията за анализа на сценариите, включително отклонението от EBIT.

(60)

Що се отнася до предложените компенсаторни мерки, малтийските органи представиха допълнителна подробна информация относно изчисляването на доходността на въздушните маршрути по отношение на тяхното участие във фиксираните/променливите преки оперативни разходи и режийните разходи. Малтийските органи отново изразиха своята позиция, че продажбата на двете техни реализиращи печалби застрахователни компании би могла да се счита за съответстваща компенсаторна мярка, тъй като те са предоставяли на Air Malta изгодни застрахователни решения и двете дружества са били важни участници на местния застрахователен пазар в областта на въздухоплаването. Тъй като Air Malta е малка авиокомпания, при нея делът на режийните разходи от общата ѝ разходна база е голям, поради функционалните изисквания, свързани с функционирането на авиокомпанията. Следователно прекомерното намаляване на капацитета би застрашило дългосрочната жизнеспособност на авиокомпанията.

(61)

Що се отнася до собствения принос, малтийските органи потвърдиха, че всички продажби на дъщерни предприятия ще бъдат осъществени по открит, конкурентен, прозрачен и недискриминационен начин. Малтийските органи предоставиха също така допълнителна информация относно продажбата на двигатели, относно заема в размер на [20—25] млн. EUR, който ще бъде изтеглен през финансовата 2014 г., и потвърдиха сключването на споразумение за временен заем в размер на [25—30] млн. EUR.

(62)

Що се отнася до принципа на еднократната помощ („един път — последен път“), малтийските органи представиха бизнес плана, въз основа на който през 2004 г. е осъществено увеличение на капитала в размер на 57 млн. EUR, показващ, че тази операция следва да се счита за съответстваща на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика.

(63)

По време на официалната процедура по разследване в Комисията бяха получени мнения от шест заинтересовани страни: Ryanair; International Airlines Group SA (IAG, т.е. холдинговото дружество, притежаващо British Airways и Iberia); Малтийската търговска камара за търговия, предприятия и промишленост; Малтийската асоциация на пилотите в авиокомпаниите (ALPA); Малтийската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите (MHRA) и един консултант, който не желае самоличността му да бъде разкривана.

(64)

Становищата на Малтийската търговска камара, ALPA и MHRA бяха в полза на продължаването на дейността на Air Malta, като подчертаха нейното значение за цялата малтийска икономика, по-специално за сектора на туризма. Комисията беше призована при оценката на ПП да вземе предвид особеностите на случая и малкия размер на Air Malta.

(65)

Критичните мнения, изразени от Ryanair и IAG, се отнасят главно до съмненията, които вече бяха изразени в решението за откриване, по отношение на възстановяването на жизнеспособността и основните допускания. Ryanair твърди, че малкият размер на флотилията на Air Malta я лишава от възможността да се възползва от икономии от мащаба и интеграция. Този недостатък ще бъде допълнително влошен от намаляването на броя на въздухоплавателните средства. Освен това Ryanair и анонимният консултант критикуват факта, че продажбата на земята няма да бъде извършена чрез открит търг и твърдят, че малтийските органи се надяват чрез тази сделка да успеят да инжектират допълнителна помощ в Air Malta.

(66)

Що се отнася до транспорта на пациенти за лечение в чужбина и връзката с дестинации извън ЕС въз основа на двустранно споразумение, Ryanair споменава законодателството в областта на задълженията за предоставяне на обществена услуга (PSO), по-специално Регламент (ЕО) № 1008/2008, според който PSO трябва да се възлагат въз основа на открит търг и да се заплащат на база на анализ на разходите, които едно типично добре управлявано предприятие би направило за изпълнение на тези задължения. Ryanair предупреждава за ex-post прилагане на предполагаеми PSO, за да обоснове ПП, и призовава Комисията да разследва този въпрос, по-специално за да определи дали е определено някакво такова възнаграждение.

(67)

Малтийските органи подробно разгледаха всички аргументи, повдигнати в мненията на третите страни. По-специално малтийските органи отхвърлиха аргументите относно възстановяването на дългосрочната жизненост на Air Malta, като заявиха, че тенденцията на нарастващи загуби на авиолиния вече е преодоляна.

(68)

Търговската стратегия на Air Malta е да бъде „дестинационна авиокомпания“, чиято дейност е съсредоточена около местното летище. За успешното финансово оздравяване на дружеството допълнително ще способства значителното намаляване на отпадъците и загубите, придружено от промяна в работните практики на дружеството.

(69)

Що се отнася до аргумента за неспособността на Air Malta да се възползва от икономии от мащаба, малтийските органи твърдят, че характерът на оперативните разходи в авиационния отрасъл е променлив (в размер на [60—70] % в случая на Air Malta). Те включват разходи за гориво, наем и поддръжка на въздухоплавателни средства, разходи за кацане, навигация и екипажа на полета, като всички те се определят от регулирано пазарно ценообразуване, което до известна степен ограничава икономиите от мащаба, от които дадена авиокомпания би могла да се възползва.

(70)

Що се отнася до оценката и продажбата на стратегическо имущество на правителството, малтийските органи отново заявяват, че оценката е направена от външен и независим оценител […] без конфликт на интереси и е основана на подробен доклад, изготвен по международните стандарти за оценяване, определени от Международния съвет по стандарти за оценяване. Логиката, на която се основава тази сделка, е обоснована от новите потребности на дружеството (значително намален персонал) и промяната в културата, които изискват трудовите ресурси да бъдат съсредоточени в един модерен офис. Следователно авиокомпанията се освобождава от имущество, което повече не ѝ трябва. Предвид оскъдните поземлени ресурси в Малта, малтийските органи твърдят, че стратегията за създаване на авиационен парк върху тази земя предхожда преструктурирането на Air Malta с много години.

(71)

Що се отнася до обществените услуги, малтийските органи потвърдиха, че PSO в съответствие с Регламент (ЕО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността не са били възлагани в миналото, нито се планират в бъдеще. Следователно държавата не е плащала, нито ще плаща каквато и да било компенсация. По тази причина на Air Malta никога не е предоставяно каквото и да било възнаграждение от обществени фондове за никакви услуги, които предоставя на и от Малта, включително транспортирането на болни пътници.

(72)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(73)

Понятието държавна помощ се прилага за всяко предимство, което пряко или непряко е предоставено и е финансирано с държавни ресурси, отпуснати от самата държава или от някой междинен орган, действащ по силата на правомощията, които са му предоставени.

(74)

В този контекст решението на малтийските органи да инжектират нов собствен капитал в размер на 130 млн. EUR следва да се счита за държавна помощ. Капиталовата инжекция включва държавни ресурси и представлява селективно предимство за Air Malta, тъй като подобрява финансовото ѝ положение.

(75)

Мярката засяга търговията между държавите членки и конкуренцията, тъй като Air Malta се конкурира с други авиокомпании от Европейския съюз, по-специално след влизането в сила на третия етап на либерализация на въздушния транспорт („третия пакет“) на 1 януари 1993 г. Въпросната мярка дава възможност на Air Malta да продължи да функционира, така че тя не е принудена да се изправи пред последиците, които обичайно произтичат от лошите ѝ финансови резултати, а оттам следва, че тя нарушава конкуренцията.

(76)

При тези условия капиталовата инжекция представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Малтийските органи не оспорват това заключение.

(77)

В член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС се посочва, че държавната помощ може да бъде разрешена, ако е отпусната за насърчаване на развитието на определени икономически сектори и когато тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(78)

Комисията считат, че настоящата мярка представлява помощ за преструктуриране, която трябва да бъде оценена с оглед на критериите съгласно Насоките относно ОиП, както и Насоките относно въздухоплаването от 1994 г., (14) за да се установи дали може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(79)

Комисията признава, че малтийските органи са поели ангажимент да спазват задължението за изчакване (в съответствие с точка 34 от Насоките относно ОиП) и не са предоставили никаква помощ на Air Malta (освен помощта за оздравяване, одобрена от Комисията на 15 ноември 2010 г.).

(80)

Що се отнася до приемливостта, в точка 33 от Насоките относно ОиП е посочено, че предприятието трябва да отговаря на изискванията за предприятие в затруднено положение по смисъла на споменатите насоки (точки 9—13).

(81)

Според точка 9 от Насоките относно ОиП Комисията счита дадено предприятие за предприятие в затруднено положение, когато то не може, било то със собствени средства или със средства, които успее да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да спре загубите, които, без външна намеса от публичните органи, почти със сигурност ще го обрекат на преустановяване на дейността в краткосрочен или средносрочен план.

(82)

По-нататък, в точка 10, буква а) от Насоките относно ОиП е разяснено, че дружество с ограничена отговорност се счита за предприятие в затруднено положение, когато регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца.

(83)

Комисията отбелязва, че Air Malta е дружество с ограничена отговорност, което е изгубило почти целия свой регистриран капитал и не може да изпълнява текущите си задължения. Air Malta е определено за дружество в затруднено положение още в решението, с което е одобрена оздравителната помощ за дружеството (15). Според точка 25 от Насоките относно ОиП дадената държава членка трябва да съобщи на Комисията, в срок не по-дълъг от шест месеца след разрешаването на мярката за оздравяване, план за преструктуриране или план за ликвидация или доказателство, че заемът за оздравяване е бил изплатен изцяло. Малтийските органи надлежно са изпратили ПП на Air Malta в рамките на шестмесечния срок. Предвид този относително кратък период положението на Air Malta не се е променило значително и, следователно, дружеството има нужда от помощ за преструктуриране, за да възстанови своята жизнеспособност. Следва, че дружеството очевидно все още отговаря на критериите, определени в точка 10, буква а) от Насоките относно ОиП, а оттам и представлява предприятие в затруднено положение поради същите причини, които са посочени в решението относно помощта за оздравяване (точки 7—13 и 45).

(84)

В точка 12 от Насоките е посочено, че едно новосъздадено предприятие не е приемливо за помощ за оздравяване или преструктуриране, дори и ако първоначалното му финансово положение е несигурно. По принцип едно предприятие се смята за новосъздадено през първите три години след започването на дейност в съответната област.

(85)

Air Malta е създадена през 1974 г. и, следователно, не може да се счита за новосъздадено предприятие.

(86)

В точка 13 от Насоките относно ОиП е посочено, че предприятие, принадлежащо или поето от по-голяма икономическа група, обикновено не е приемливо за предоставяне на помощ за оздравяване или преструктуриране, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. Когато предприятието в затруднение създава дъщерно дружество, то дъщерното дружество заедно с предприятието, което го контролира, ще се разглеждат като група и може да получат помощ при условията по настоящата точка.

(87)

Air Malta plc., заедно със своите дъщерни предприятия, образува група (вж. параграф (10)). Отчетите на групата показват, че авиокомпанията, макар че е част от по-голяма група от дружества, всъщност представлява 94 % от общия оборот на групата Air Malta и, следователно, няма възможност никоя друга част от групата да финансира преструктурирането на авиокомпанията. Освен това отчетите показват, че загубите на авиокомпанията са вътрешни за самата авиокомпания и, следователно, не могат да бъдат приписани на никоя част от групата.

(88)

Следователно Комисията счита, че затрудненията на Air Malta не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, а се дължат най-вече на слабите приходи от основната ѝ дейност. Затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях, особено защото много от дъщерните предприятия реализират загуби, а положителният принос от печелившите дъщерни предприятия е твърде малък, за да може да компенсира загубите от основната дейност на Air Malta.

(89)

Първо, в съответствие с точка 35 от Насоките относно ОиП планът за преструктуриране, продължителността на който трябва да е възможно най-кратка, трябва да възстановява дългосрочната жизнеспособност на предприятието в рамките на един разумен срок и въз основа на разумни предположения за бъдещите условия за дейност.

(90)

Планът трябва да предвижда финансово оздравяване, което след края на преструктурирането да позволи на дружеството да покрие своите разходи включително обезценяването и финансовите задължения. Очакваната възвръщаемост на капитала трябва да е достатъчна, за да позволи на преструктурираното предприятие да се конкурира на пазара със свои собствени сили (точка 37 от Насоките относно ОиП).

(91)

ПП с петгодишен период на преструктуриране цели от финансовата 2014 г. да постигне възстановяване на доходността като по този начин се осигури дългосрочна жизнеспособност.

(92)

Освен това най-важните мерки за преструктуриране, както и изпълнението на компенсаторни мерки ще се осъществи през първата половина от периода на преструктуриране. Някои по-маловажни мерки за преструктуриране обаче, както и част от съобщената капиталова инжекция следва да бъдат извършени през 2014 г. и 2015 г. Малтийските органи показаха, че стратегията в ПП е планирана за период от пет години след внимателна преценка на най-краткото необходимо време за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на дружеството, като се имат предвид възможните оперативни условия в бъдеще.

(93)

Комисията отбелязва, че съобщеният петгодишен период на преструктуриране се изисква по-специално поради преместването на Air Malta. Наистина Air Malta първо трябваше да приложи своите схеми за доброволно съкращаване и ранно пенсиониране (след преговори с професионалните съюзи) през първата половина на периода на преструктуриране. След това намаленият персонал на дружеството ще може да се премести в новата главна административна сграда. Следователно продажбата на земя, която е основният елемент от собствения принос, може да се осъществи едва през втората част на периода на преструктуриране (финансовите 2012—2014 г.). Освен това малтийските органи възнамеряват да предоставят помощта едва през втората половина на периода на преструктуриране (вж. параграф 43), поради бюджетни ограничения. Наред с това Комисията отбелязва, че в настоящата икономическа обстановка трябва да се постигне стабилизиране на ефективността на работата и на услугите, особено в сектора на въздушния транспорт, за да се гарантира дългосрочна жизнеспособност като стабилна основа за бъдещия растеж, а не само краткосрочно финансово оздравяване. Поради своята същност това отнема няколко години. Комисията отбелязва, че в предишни случаи е приеман период на преструктуриране от пет или повече години (16). Следователно, като се вземе предвид всичко, Комисията счита, че относително дългият период на преструктуриране (месец ноември 2010—2015 г.) е приемлив.

(94)

С цел постигане на финансово оздравяване на Air Malta ПП предвижда значителни намаления на разходите, по-специално чрез намаляване на капацитета и персонала, както и чрез по-добро управление на разходите. Очаква се общият размер на годишните подобрения на доходността, дължащи се на инициативи по отношение на разходите, да достигне [42—52] млн. EUR до края на периода на преструктуриране, което отговаря на намаление на общите разходи с [9—11] % между финансовата 2010 г. и финансовата 2016 г. или понижение на общите оперативни разходи на пътник с [8—10] % между финансовата 2010 г. и финансовата 2016 г.

(95)

ПП показва, че именно понижаването на капацитета чрез намаляване на флотилия от 12 на 10 въздухоплавателни средства и чрез съответното намаляване на предлагания капацитет от ASK води до значително намаляване на разходите.

(96)

Социалните разходи по преструктурирането са свързани с нормативните задължения на дружеството към работниците, които ще бъдат съкратени. Авиокомпанията вече е приключила преговорите с три от нейните професионални съюзи, обхващащи 85 % от работната ръка. Преговорите с останалия професионален съюз (ALPA) са на финалния етап. Комисията отбелязва, че авиокомпанията е преизпълнила своята цел от 500 доброволни заявления за схемите за ранно пенсиониране и за доброволно съкращаване. Повече от 40 % от планирания общ брой на персонала за съкращаване вече е напуснал дружеството.

(97)

Планираното намаление на разходите чрез управление на договорите в размер на [7—9] млн. EUR икономии на разходи изглежда постижимо, тъй като повече от [4—5] млн. EUR годишно вече са осигурени чрез преговори, които вече са приключили, а, според малтийските органи, преговорите с Международното летище на Малта (по-голямата част от което е собственост на частни акционери), на което се дължи най-голямата част от икономиите на разходи […], са приключени на 90 %.

(98)

Що се отнася до страничните приходи, малтийските органи показаха, че приетите стойности ([3—5] % от общите приходи или [3—5] % от приходите от пътници през финансовата 2016 г.) са значително по-ниски от процентите, които други превозвачи постигат, включително LLC и мрежови превозвачи. Освен това Air Malta успешно започна да осъществява някои от своите инициативи за странични приходи, резултатите от които съответстват, ако не и надвишават, заложените в ПП предвиждания.

(99)

Тези резултати се основават на реалистични допускания. Комисията отбелязва като положително, че след решението за откриване всички допускания в ПП са били преразгледани и редица основни допускания са били променени. По-подробно:

(100)

Освен това малтийските органи представиха анализ на сценарии, включително — освен горепосочените най-реалистични допускания (базов сценарий) — най-добър и най-лош сценарий с изменени допускания за няколко основни фактора, като очаквани намаления на разходите чрез предоговаряне на договори, намаляване на персонала, брой на пътниците, приходи от пътник, цена на горивото и обменни курсове.

(101)

Преразглеждането и променянето на редица ключови допускания, посочено в параграф 99, доведе до преразгледани финансови прогнози за базовия сценарий, резултатът от което беше коригиране на оперативната печалба за финансовата 2015 г. от [11—13] млн. EUR на [9—11] млн. EUR и на оперативната печалба за 2016 г. от [13—15] млн. EUR на [9—11] млн. EUR. Заедно с представените разяснения, променените допускания и преразгледаните прогнози дават по-реалистична и стабилна представа за бъдещото развитие на Air Malta.

(102)

Целта на Air Malta е да постигне възвръщаемост на собствения капитал от [4—6] % и [4—6] % и възвръщаемост на инвестирания капитал от [4—6] % и [4—6] % съответно през финансовата 2015 г. и финансовата 2016 г. Тези стойности на доходността отговарят на сведенията за други големи европейски превозвачи през последните години.

(103)

Някои големи европейски въздушни превозвачи като British Airways, Iberia или easyJet целят много по-висока ROCE (12 % (17)) през следващите години. Комисията обаче счита, че Air Malta, която е малък превозвач с флотилия от само 10 въздухоплавателно средства, който няма големи възможности да се възползва от синергии и който допълнително възнамерява да изпълнява специфични нужди вследствие на периферното географско положение на Малта, не може да се сравнява с големите национални превозвачи или големите LCC. Предвид спецификата на настоящия случай ROCE в размер на [4—6] % изглежда достатъчно висока, за да може Air Malta самостоятелно да се конкурира на пазара.

(104)

Освен това Air Malta до момента е постигнала напредък в преструктурирането, което е белег за ефективността на вече предприетите мерки за преструктуриране. Данните за 2011 г. показват увеличение на приходите с 1,6 % в сравнение с 2010 г. (въпреки намаляването на капацитета с 8 %), което е с 2,9 % над предварително прогнозираните нива в ПП (18). Финансовите резултатите на Air Malta за годината до месец декември 2011 г. са се подобрили с 13 млн. EUR спрямо предходната година и са с приблизително 1 милион EUR по-добри, отколкото прогнозираните резултати в ПП. Други основни показатели за същия период показват, че коефициентът на натоварване на местата се е повишил с [3—5] %, пътниците са се увеличили с [1—3] % и средните цени на билетите са се повишили с [0—2] %, а разходите на наличен седалко-километър (CASK) са с [0—2] % по-ниски.

(105)

На този фон Комисията счита, че преразгледаният ПП ще даде възможност на Air Malta да възстанови своята дългосрочна жизнеспособност в рамките на разумен период от време.

(106)

Второ, в съответствие с точка 38 от Насоките относно ОиП, трябва да бъдат взети компенсаторни мерки, за да се гарантира намаляването на неблагоприятните въздействия върху условията на търговия във възможно най-голяма степен. Тези мерки могат да включват продажба на активи, намаления на капацитета или пазарното присъствие и намаление на входните бариери на въпросните пазари (точка 39 от Насоките относно ОиП).

(107)

В това отношение закриването на реализиращите загуби дейности, което при всички случаи би било необходимо за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност, няма да се счита за намаляване на капацитета или присъствието на пазара за целите на оценката на компенсаторните мерки (точка 40 от Насоките относно ОиП).

(108)

Air Malta предлага следните компенсаторни мерки:

(109)

Първата компенсаторна мярка, предложена от Air Malta, е намаляване на капацитета за пътнически превоз. Общото намаление на капацитета е в размер на 19,7 % (между лятото на 2009 г. и лятото на 2012 г.) или 20,9 % (между финансовата 2010 г. и финансовата 2013 г.). Общото намаляване на капацитета не може да се приеме по точка 40 от Насоките относно ОиП, тъй като то включва също така намаляване и оттегляне на непечеливши въздушни маршрути.

(110)

Въз основа на представената в официалната процедура по разследване информация Комисията може да определи 14 печеливши въздушни маршрута (19), чиито капацитет да бъде намален или които да бъдат прекратени, както и броя на чартърните полети, които могат да бъдат приети като компенсаторни мерки.

(111)

Доходността на редовните полети се определя въз основа на т.нар. „брутна печалба“, която се изчислява по следния начин: приходи минус VDOC (променливи преки оперативни разходи) минус FDOC (фиксирани преки оперативни разходи). Въздушните маршрути са печеливши, ако брутната им печалба е равна или по-голяма от 0. При т. нар. „нетна печалба“ се вземат предвид също така режийните разходи. Комисията счита, че брутната печалба изглежда подходящата стойност, тъй като при нея се вземат предвид всички разходи, които са пряко свързани с въпросния въздушен маршрут. Използването на „нетната печалба“ би било твърде строго, тъй като режийните разходи нямат линейна връзка с големината и капацитета на флотилията и не могат да бъдат понижени под определено равнище, предвид факта, че някои дейности и функции са необходими за нормалното функциониране на авиокомпанията, независимо от нейната големина.

(112)

Комисията не взема предвид т.нар. въздушни маршрути „на ръба“, т.е. въздушни маршрути, които понастоящем не са печеливши, имат брутна печалба между 0 % и -10 %, но имат потенциал да са печеливши в бъдеще при правилно управление и търговско внимание и инвестиции, тъй като в точка 40 от Насоките относно ОиП се споменават „дейности, носещи загуби“, в момента на съобщаване на ПП.

(113)

Що се отнася до доходността на чартърните полети, малтийските органи потвърдиха, че всички чартърни услуги са печеливши. Общата доходност на чартърните полети за финансовата 2010 г. е [5—8] % (брутна печалба).

(114)

Комисията взема предвид данните за промените между финансовата 2010 г. и финансовата 2013 г., а не между лятото на 2009 г. и лятото на 2012 г., тъй като краят на финансовата 2010 г. (т.е. март 2010 г.) представлява по-подходяща начална точка, отколкото лятото на 2009 г., т.е. шест месеца по-рано, тъй като периодът на преструктуриране започва през есента на 2010 г. Комисията отбелязва, че малтийските органи са потвърдили, че трасовата мрежата следва да бъде постоянна, считано от финансовата 2013 г. нататък, за да може тази промяна на капацитета да важи за целия период на преструктуриране.

(115)

Въз основа на общия капацитет през финансовата 2010 г. в размер на 4 145 522 ASK, намаленията на капацитета, свързани както с печеливши редовни въздушни маршрути, така и с чартърни въздушни маршрути, възлизат на […] ASK, което е придружено от очаквано увеличение на капацитета от […] ASK. Следователно общото намаление на капацитета за пътнически превоз, което се приема като компенсаторна мярка (намалението на капацитета, свързано с печеливши въздушни маршрути, минус увеличението на капацитета), между финансовата 2010 г. и края на периода на преструктуриране е в размер на 5 % от капацитета за 2010 г.

(116)

В резултат на промяната в мрежата на Air Malta, намалението на честотите на извършване на полети и премахването на определени въздушни маршрути, […] двойки слотове за приземяване (20) ще бъдат предадени на европейски координирани летища от ниво 3 (21). Комисията отбелязва, че предаването на тези слотове за приземяване ще даде възможност на други конкурентни авиокомпании да увеличат своя капацитет на тези координирани летища (независимо от конкретния въздушен маршрут, който е бил преустановен) и, следователно, представлява намаление на входните бариери за пазара. По тази причина тази мярка може да бъде приета като компенсаторна мярка.

(117)

В официалната процедура по разследване малтийските органи са предложили — като допълнителна компенсаторна мярка — намаляване на капацитета с 20 % при товарните полети. В съответствие с малтийските органи всички въпросни товарни полети са били печеливши. Air Malta притежава значителен пазарен дял от местния пазар на товарни превози (с пазарен дял от 28 % за полети от и за Малта). Следователно Комисията ще вземе предвид това намаление като компенсаторна мярка.

(118)

Освен намаляването на капацитета Air Malta предлага като компенсаторна мярка да продаде активи, които не реализират загуби. Това включва нейните дъщерни предприятия Shield Insurance Company Ltd („Shield Insurance“) и Osprey Insurance Brokers Company Ltd („Osprey Insurance Brokers“). Shield Insurance е каптивна застрахователна компания, която осъществява своята дейност в Guernsey и е създадена най-вече, за да застрахова периферните авиационни застрахователни полици на Air Malta. Тя обаче има достъп до международния застрахователен пазар и е лицензирана да извършва застрахователна дейност от различни класове, както по отношение на групата на Air Malta, така и за трети страни. Osprey Insurance Brokers е застрахователен брокер, който е специализиран в обслужването на клиенти от среден до голям икономически мащаб, като предлага всички класове застраховки, включително авиационни.

(119)

В съответствие с точка 40 от Насоките относно ОиП компенсаторните мерки трябва да се прилагат по-специално на пазарите, където предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането.

(120)

Пазарът, на който Air Malta има и ще има значително пазарно присъствие, е малтийският въздушнотранспортен пазар (както пътнически, така и товарен). Това не важи за застрахователния сектор. Застрахователните дейности са странични дейности, които не са тясно свързани с въздушния транспорт. Всъщност, след продажбата на Shield Insurance и Osprey Insurance Brokers, групата на Air Malta повече няма да осъществява дейност на застрахователния пазар. Следователно нито продажбата на Shield Insurance, нито на Osprey Insurance Brokers може да се счита за компенсаторна мярка.

(121)

Когато преценява дали компенсаторните мерки са подходящи, Комисията ще взема предвид пазарната структура и условията на конкуренция, за да е сигурна, че каквато и да било подобна мярка не води до нарушаване на структурата на пазара (точка 39 от Насоките относно ОиП).

(122)

Компенсаторните мерки трябва да са пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта, и по-специално на размера и относителното значение на предприятието на неговия(ите) пазар(и). Степента на намаляване трябва да бъде установявана в рамките на конкретния случай (точка 40 от Насоките относно ОиП).

(123)

Air Malta е много малък участник на европейския авиационен пазар, като представлява само 0,25 % от целия производствен капацитет и продукция на европейския авиационен отрасъл (от гледна точка на пътници). Макар че Air Malta все още заема водеща позиция на малтийския авиационен пазар, авиокомпаниите, които биха могли да се възползват от напускането на пазара от страна на Air Malta, преди всичко са големи LCC като Ryanair и easyJet, които вече притежават значителен пазарен дял на европейския авиационен пазар.

(124)

Комисията отбелязва, че за малък превозвач като Air Malta всяко допълнително намаляване на големината на флотилията ще окаже отрицателно въздействие върху жизнеспособността на авиокомпанията, без да предоставя никакви осезаеми пазарни възможности на конкурентите. Флотилията на Air Malta може да е твърде малка, за да се постигнат синергии и успешно да има разнообразна флотилия, за да може да привлича по-голям пазар и да достигне до потенциалните пазари. За Air Malta е много трудно да разнообрази бордовите продукти (различните класи за резервация на полетите) и конфигурациите на местата в своите въздухоплавателни средства, за да увеличи до максимум печалбите. Освен това малкият размер поставя Air Malta в неизгодно положение при финансирането на въздухоплавателни средства, обслужването на договори и други въпроси, при които икономиите от мащаба осигуряват осезаеми финансови и конкурентни ползи. Всяко по-нататъшно намаление на капацитета би могло да окаже кумулативно отрицателно въздействие върху способността на авиокомпанията да се конкурира с по-големи конкуренти.

(125)

Освен това Малта е район, който е допустим за подпомагане по член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. Според точка 56 от Насоките относно ОиП условията за разрешаване на помощ може да бъдат по-малко строги по отношение на прилагането на компенсаторни мерки.

(126)

Освен това при оценяването на уместността на предложените компенсаторни мерки Комисията трябва да вземе предвид особеностите на настоящия случай. Периферното географско положение на Малта, която е остров, води до проблеми, свързани с достъпа до останалата част от Европейския съюз. Комисията признава, че малтийските острови са изолирани в географско отношение и, следователно, трансграничните връзки с континентална Европа и други части на света са ограничени до морски и въздушен транспорт. Подходящите въздушни връзки са съществено важни за икономиката на Малта, предвид високата ѝ степен на икономическа отвореност (22) (което обуславя необходимостта от надеждни транспортни връзки за пътуващите по работа) и важността на туристическия отрасъл (23). Те са жизненоважни така също за икономическото и социално сближаване на Малта както вътрешно, така и с останалата част на ЕС, като осигуряват ежедневен превоз на поща и товари, включително бързо развалящи се стоки между островите и континентална Европа, както и превоз на пътници по медицински причини на носилки и в инкубатори (ако изискваните специални медицински грижи не се предлагат в Малта).

(127)

Също така в своето решение от 7 март 2007 г. относно Cyprus Airways (24), при преценката на уместността на компенсаторните мерки, Комисията счете по отношение на Кипър, че

„ териториални и, следователно, постоянни характеристики, които оказват влияние върху социално-икономическото му развитие. Това, че Кипър се явява в южната периферия води до преки проблеми по отношение на достъпността до останалата част на Европейския съюз и в резултат на това държавата е в голяма степен зависима от въздушния и морския транспорт, но особено много от въздушния транспорт. Това е важно, тъй като в случая на Кипър, въздушното пътуване е единственото жизнеспособно средство за превоз на бизнес пътници. “

(128)

Комисията отбелязва, че положението на Малта е сравнимо с това на Кипър по отношение на периферния характер, достъпността и зависимостта от въздушния транспорт.

(129)

Комисията отбелязва, че, тъй като Air Malta е много малък участник на европейския авиационен пазар и съобщената помощ няма да даде възможност на Air Malta да води агресивна политика на експанзия или да увеличи своя размер, нарушаващото въздействие на съобщената мярка е ограничено.

(130)

Комисията счита, че намаляването на капацитета с 5 % (за печеливши дейности) при пътническия превоз (което е свързано с намаляване с 2 въздухоплавателни средства на флотилията от 12 въздухоплавателни средства) може да пръв поглед да изглежда малко. Като се има предвид обаче малкият размер на Air Malta в сравнение с производствения капацитет и продукция на европейския авиационен отрасъл (от гледна точка на пътници) и малкият размер на флотилията на Air Malta, Комисията счита, че това намаляване на капацитета не е незначително. Освен това Комисията отбелязва, че общото намаляване на капацитета ще доведе до намаление на пазарния дял на Air Malta на малтийския въздушнотранспортен пазар от 51 % през 2010 г. на очаквани по-малко от 40 % през 2016 г. (25)

(131)

С оглед на горното и като се вземе така също факта, че Air Malta ще предаде важен брой слотове на координирани летища, което непосредствено ще предостави нови възможности за дейност на нейните конкуренти, важното намаляване на капацитета с 20 % в сегмента на товарните полети (което ще засегне значителния пазарен дял на местния пазар на товарни превози, които Air Malta притежава), особеното положение на Малта по отношение на периферното разположение, достъпността и зависимостта от въздушния транспорт, Комисията заключва, че предложените компенсаторни мерки са подходящи за свеждане до минимум на нарушаващото въздействие на помощта и че са пропорционални на това въздействие и на големината и значимостта на Air Malta.

(132)

Трето, в съответствие с точка 43 от Насоките относно ОиП, за да бъде ограничен размерът на помощта до минимума на необходимите разходи за преструктуриране, от получателя на помощта се очаква да направи значителен принос към плана за преструктуриране от своите собствени ресурси. Това може да включва продажбата на активи, които не са съществено важни за оцеляването на предприятието, или външно финансиране при пазарни условия.

(133)

По отношение на големи предприятия Комисията обикновено счита за подходящ принос от най-малко 50 % от разходите за преструктуриране. При изключителни обстоятелства обаче и в случаи на особено големи трудности Комисията може да приеме по-малък принос (точка 44 от Насоките относно ОиП).

(134)

Собственият принос трябва да бъде действителен, т.е. наличен, без да включва очаквани бъдещи печалби като парични потоци (точка 43 от Насоките относно ОиП). Собственият принос не трябва да включва в себе си каквато и да било допълнителна държавна помощ.

(135)

Както е описано по-горе в раздел 2.4, предложеният собствен принос на Air Malta се състои от продажбата на земя, продажбата на дъщерни предприятия, продажбата на двигатели и банков заем.

(136)

Най-важната част от собствения принос на дружеството (66,2 млн. EUR) ще бъде получена от продажбата на земя, намираща се в периметъра на Международното летище на Малта, на малтийската държава. Предварителният договор за продажба е подписан на 7 декември 2011 г.

(137)

Продажбата няма да бъде осъществена чрез открит, прозрачен и недискриминационен търг. В съответствие обаче с неговата обща политика и националните нормативни изисквания всички придобивания на имоти от малтийското правителство трябва да се извършват при справедлива и открита пазарна стойност, отразяваща цената, която би била платена от частен инвеститор при сделка между несвързани лица.

(138)

Air Malta е обяснила, че, с оглед на нейното преструктуриране, част от имотите ѝ са станали излишни, като главния ѝ офис, който ще бъде твърде голям за намалените ѝ трудови ресурси. С преместването в ново помещение дружеството желае също така да даде тласък на своето културно преобразяване в модерна и динамична авиокомпания.

(139)

Правителството на Малта е изразило своя стратегически интерес да придобие имотите на Air Malta, които се намират в периметъра на Международното летище на Малта, тъй като въпросните поземлени имоти представляват ограничен ресурс. Малтийските органи обясниха своята дългосрочна стратегия за развитието на авиационната дейност в Малта, включително създаването на товарен център като част от разширения авиационен парк, който включва също така ремонт на въздухоплавателни средства и други свързани съоръжения.

(140)

Комисията признава, че чрез продажбата на земя малтийските органи осъществяват своята стратегия за развитие на авиационния отрасъл в Малта, за да се повиши заетостта в този сектор. Следователно Комисията счита, че основната цел на продажбата на земя не е вливането на свежи пари в Air Malta, а по-скоро преследване на осъществима политическа цел.

(141)

Стойността на земята е определена въз основа на независим доклад за оценка от 25 ноември 2011 г. от […] — независим оценител, назначен от правителството за тази цел. […] е уважавана фирма за недвижими имоти с дългосрочен международен и национален опит. Комисията анализира оценката и я е определила за добре обоснована. Оценката не дава повод за безпокойство, тъй като не са установени явни грешки, използвани са приети методики — приложените стандарти за оценка са определени от Международния съвет по стандарти за оценяване — и оценката е основана на достоверни допускания. Следователно Комисията счита, че резултатът от посочения доклад за оценка в подходяща степен отразява реалистичната пазарна цена на земята.

(142)

С оглед на горното Комисията приема постъпленията от продажбата на земя за собствен принос.

(143)

Според малтийските органи от продажбата на дъщерните предприятия […] следва да бъдат получени най-малко [10—12] млн. EUR.

(144)

Стойността на дъщерните предприятия е основана на примерните стойности, установени от […] в документ, озаглавен „Преглед на евентуална продажба на активи“ („Review of potential disposal of assets“) от 24 юни 2011 г.

(145)

Малтийските органи потвърдиха, че всички продажби и сделки ще бъдат извършени по открит, конкурентен, прозрачен и недискриминационен начин. Процесът на продажба се управлява от независим консултант. Процесът на продажба чрез открит търг е стартиран с публикуването на Покана за представяне на предложения и създаването на електронно информационно пространство. След предварителния подбор на участниците в търга, информационното пространство е на разположение на подбраните участници в търга за целите на финансовия и правен анализ. Подбраните участници в търга се приканват да представят окончателна оферта. Печелившият участник се избира и одобрява от Съвета на директорите на Air Malta с цел да се увеличи до максимум стойността на активите. Най-важните стъпки се съобщават на участника, който не е избран, за да се гарантира прозрачността и недискриминационния характер на процедурата. Вече са стартирани две процедури на продажба в съответствие с горепосочената процедура: продажбата на Selmun Palace и на Holiday Malta.

(146)

Комисията отбелязва, че първите оферти за едно от дъщерните предприятия —Holiday Malta, са значително […] от ориентировъчната стойност. Скорошната оценка обаче на Selmun Palace от месец декември 2011 г. — […] — подкрепя стойност в диапазона между […] млн. EUR и […] млн. EUR.

(147)

Макар че Air Malta представи консервативен подход — допусканията в ПП включват 15 % корекция за риск (постъпления от продажби в размер на [10—12] млн. EUR вместо [12—14] млн. EUR) — Комисията счита, че представената информация относно оценката на дъщерните предприятия не е достатъчна. Докладите за оценка са с относително ниско качество и не дават възможност на Комисията категорично да определи действителната стойност на дъщерните предприятия.

(148)

На тази база Комисията не може да определи количествено точната сума на постъпленията от продажбата на дъщерни предприятия. Комисията обаче отбелязва, че, въз основа на наличната информация, дъщерните предприятия действително имат определена стойност. Следователно всички приходи от продажбата на дъщерни предприятия ще увеличат собствения принос.

(149)

Постъпленията от продажбата на два резервни двигателя на […] — международно частно дружество за финансиране и лизинг на резервни двигатели — следва да бъдат включени в собствения принос на дружеството към неговите разходи за преструктуриране. Продажбата на резервния двигател със сериен номер ESN […] е осъществена на 28 октомври 2010 г. и реализира [10—12] милиона USD. Продажбата на резервния двигател със сериен номер ESN […] е осъществена на 17 декември 2010 г. и реализира [9—11] милиона USD. Общите постъпления от продажбата на двигатели възлизат на [19—23] милиона USD (около [15—17] млн. EUR). Следва обаче да се отбележи, че двигател № … е изцяло собственост на Air Malta, а двигател № […] е владение на Air Malta на лизинг. Авиокомпанията е имала възможност да закупи двигател № […] за [5—7] млн. EUR, която е упражнена, като следователно двигателят е продадена на […] и след това отново взет под наем.

(150)

Air Malta е използвала нетните постъпления от продажбата на двигателите за целите на собствения принос и, следователно, е счела [5—7] млн. EUR за разход. Нетните постъпления се изчисляват като приходи от продажбата на двигатели на […] ([10—12] милиона USD + [9—11] милиона USD = [19—23] милиона USD или [15—17] млн. EUR) минус разходите за закупуване на двигател № […]) ([5—7] млн. EUR), което означава, че собственият принос е в размер на [10—12] млн. EUR.

(151)

Комисията отбелязва, че продажбите на двигатели са осъществени в рамките на периода на преструктуриране или няколко дни преди началото му. Следователно всички приходи от тези продажби могат да се считат за собствен принос. Освен това Комисията приема предложеното изчисление на действителната сума на постъпленията от продажбите, а оттам и приема собствения принос от [9—12] млн. EUR.

(152)

Заем в размер на [20—25] млн. EUR следва да бъде отпуснат от […] в средата на 2014 г.

(153)

Малтийските органи представиха писма за намерение от две банки от 24 и 29 ноември 2011 г. До момента обаче не са сключени правно обвързващи споразумения, тъй като, според малтийските органи, търговската политика на банките не им позволява да се ангажират повече от две години преди сделката. Тъй като не са представени обвързващи споразумения, този банков заем не може да се счита за действителен и наличен собствен принос съгласно изискването на точка 43 от Насоките относно ОиП.

(154)

Комисията обаче отбелязва, че Air Malta вече е сключила временен заем за финансиране през 2011 г. в размер на [25—30] млн. EUR с тригодишен срок на падежа, който е обезпечен без никакво съдействие от малтийските органи. Целта на този заем е временно финансиране на преструктурирането на Air Malta до 2014 г., когато се очаква да бъдат получени постъпленията от продажбата на земята.

(155)

Заемът ще бъде предоставен от […]. И двете банки следва да се считат за частни банки. […]

(156)

Към момента Air Malta следва да заплаща лихва в размер на [4—6] % годишно (т.е. [150—350] базисни пункта над […] основния лихвен процент като референтен процент, който понастоящем възлиза на 2,5 %) плюс такси в размер на [1—1,5] % годишно. Заемът е обезпечен с ипотека в размер на [25—30] млн. EUR.

(157)

Комисията отбелязва, че това споразумение за заем от месец декември 2011 г. показва, че Air Malta вече е успяла да получи външно финансиране при пазарни условия без помощта на малтийските органи. Това финансиране показва, че пазарът вярва в осъществимостта на предвиденото възстановяване на жизнеспособността. Следователно Комисията счита заема от [25—30] млн. EUR като част от собствения принос.

(158)

С оглед на горното Комисията счита за подходящ и приемлив собствен принос постъпленията от продажбата на земя (66,2 млн. EUR), продажбата на двигатели ([9—12] млн. EUR) и банковия заем, сключен през месец декември 2011 г. (30 млн. EUR). Следователно общият собствен принос възлиза на 107 млн. EUR, което представлява 45 % от общите разходи за преструктуриране. Освен това Комисията отбелязва, че, ако бъдат получени очакваните постъпления от продажбата на дъщерни предприятия, тогава нивото на собствения принос ще се увеличи до [10—12] млн. EUR и общият собствен принос би възлязъл на 49,5 % от общите разходи за преструктуриране.

(159)

Малта е район, който е допустим за подпомагане по член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. Условията за разрешаване на помощ в подпомаганите райони може да не са толкова строги, що се отнася до размера на приноса от получателя на помощта (точка 56 от Насоките относно ОиП). Освен това периферното географско положение на Малта предизвиква проблеми по отношение на достъпа до останалата част от ЕС и в резултат на това държавата е много зависима от въздушния транспорт (вж. параграф (126) по-горе), което следва да се вземе предвид.

(160)

Собствен принос малко под 50 % изглежда приемлив предвид особеностите на настоящия случай. Тъй като ПП, особено представения финансов план, показва, че размерът на помощта е такъв, че да се избегне предоставянето на Air Malta на прекомерно много пари в брой, които биха могли да се използват за агресивни, нарушаващи пазара дейности, които не са свързани с процеса на преструктуриране, както и че помощта не финансира нови инвестиции, които не са съществено важни за възстановяване на жизнеспособността на предприятието, както е посочено в точка 45 от Насоките относно ОиП, Комисията счита, че в настоящия случай собствен принос от най-малко 45 % е подходящ.

(161)

Накрая, помощта трябва да отговаря на условието за еднократна помощ (един път — последен път). В точка 72 от Насоките относно ОиП е предвидено, че дружество, което вече е получило помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране през последните десет години, не може да бъде допуснато до помощ за оздравяване или преструктуриране.

(162)

През месец април 2004 г., преди присъединяването към ЕС, малтийските органи са извършили увеличение на капитала в размер на 57 млн. EUR. Въпросната сделка е осъществена в натура и включва прехвърлянето на недвижимо имущество (земя и сгради) в замяна на получаването на допълнителни акции в Air Malta. Малтийските органи не са счели тази мярка като помощ за оздравяване или преструктуриране, като са решили, че увеличението на капитала е съвместимо с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика.

(163)

Тогава Комисията е била уведомена за тази мярка в контекста на предприсъединителното сътрудничество. Тъй като мярката е била предоставена преди присъединяването на Малта към ЕС, не е било нужно Малта да получи одобрение от Комисията преди увеличението на капитала през 2004 г. В съответствие с последователната практика на Комисията (26) обаче Комисията ще вземе предвид помощта за преструктуриране, отпусната преди присъединяването, за прилагането на принципа на еднократната помощ (един път — последен път) в последващите случаи на помощ за преструктуриране.

(164)

С цел да се определи дали в инжекцията от 2004 г. има икономическо предимство в полза на Air Malta и, следователно, тази мярка включва държавна помощ, Комисията трябва да прецени дали предприятието е получило „икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия“ (27). Комисията проучва този въпрос чрез прилагане на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (MEIP). Според този тест, когато, при определени обстоятелства, частен инвеститор, който осъществява дейност при нормални пазарни условия в пазарна икономика със съпоставим размер на този на органите, функциониращи в публичния сектор, би могъл да изрази желание да направи въпросния принос на капитал, следователно не е обвързана държавна помощ. Следователно Комисията трябва да прецени дали частният инвеститор би сключил въпросната сделка при същите условия (28). Становището на хипотетичния частен инвеститор е това на благоразумен инвеститор (29), чиято цел за увеличаване до максимум на печалбата се преследва внимателно, като се преценява равнището на приемливия риск за дадената възвръщаемост. (30)

(165)

Освен това „… [С]ъпоставянето между поведението на публични и на частни инвеститори трябва да се прави по отношение на отношението, което частният инвеститор би имал към момента на въпросната сделка, като се има предвид наличната информация и предвидимите тенденции по това време“. (31)

(166)

Анализът и оценката на Комисията трябва да включват всички фактори, които са от значение за въпросната сделка и за нейния контекст. Това включва финансовото положение на предприятието — получател на помощта, на съответния пазар, докато ex-post тенденции или резултати не са от значение, освен ако са били предвидени към момента на сключване на сделката (32).

(167)

Въпросната сделка е включвала прехвърлянето от правителството на недвижими имоти (земя и сгради) към Air Malta в замяна на получаването на допълнителни акции в Air Malta. Air Malta в продължение на дълго време е използвала тези имоти. Въпросните недвижими имоти преди това са били във владение на Air Malta съгласно договор за наем от 1979 г. за неопределен срок. През годините Air Malta е повишила стойността на имотите за своя собствена сметка и въз основа на очакването, че имотите ще бъдат прехвърлени.

(168)

Комисията отбелязва, че тази сделка е била обсъждана и подготвяна в продължение на няколко години. Планът за прехвърляне на земята е бил изготвен още през 90-те години на XX век. Тази сделка се споменава в документ на надзорния съвет още през 2000 г. Причината за забавянето на нейното осъществяване е приватизацията на Международното летище на Малта, която приключва едва през 2002 г.

(169)

Сделката е сключена с оглед на корпоративната стратегия и бизнес плана за периода 2004—2007 г. (ноември 2003 г.) и 3-годишната финансова прогноза. Предвид положителните изгледи за пазарната среда като очакван пазарен растеж за малтийския въздушнотранспортен пазар, увеличаващи се капацитет от места и печалби в европейския авиационен сектор, както и насърчителните резултати, според бизнес плана се очаквало значително увеличение на пътниците и доходите през следващите години и постигане на доходност до финансовата 2007 г.

(170)

Тези прогнози са отразявали общото мнение в авиационния отрасъл към посочения момент, според което се е предвиждал сериозен растеж във въздушнотранспортния сектор. Освен това положителните резултати са били базирани да допълнителни очаквани възможности за растеж вследствие на присъединяването на Малта към ЕС. Наред с подобряването на капиталовата структура с бизнес плана се предлагат редица разумни инициативи като въвеждането на стандартизирана и модерна флотилия с ефективно използване на горивата от Airbus A319/A320, както и рационализиране на поддръжката. Комисията отбелязва, че през 2004 г. LCC не са били считани като заплаха за Air Malta на основния ѝ пазар, тъй като дължината на въздушните маршрути от/за Малта била считана за твърде дълга, за да може да сработи стопанският модел на LCC. Макар от ex post гледна точка да се оказва, че очакванията са били твърде оптимистични и пазарните предизвикателства са подценени, предвид наличната през 2004 г. информация и общото становище в авиационния отрасъл, Комисията счита прогнозите в бизнес плана и 3-годишната финансова прогноза за убедителни към дадения момент.

(171)

Поради факта, че малтийското правителство, като основен акционер в Air Malta, е внесло само минимален акционерен капитал при основаването на дружеството през 1974 г., преди месец април 2004 г. Air Malta в значителна степен е била недостатъчно капитализирана в сравнение с други национални превозвачи и е имало нужда от капиталова структура, която да отговаря на дейността му. Целта на извършеното в натура — чрез прехвърляне на земя — увеличение на капитала е била да се гарантира балансирана финансова структура на дружеството, за да може то да се обвърже със стратегия за растеж и да се даде възможност за допълнително увеличение на собствения капитал чрез подобрена организация за управление на оборотния капитал.

(172)

Сделката е основана на пазарна стойност с консултация от PriceWaterhouseCoopers, откъдето е заявено, че „стойността на активите, които се прехвърлят на дружеството, отговаря най-малко на номиналната стойност на акциите и премиите по тях, които дружеството е емитирало на правителството на Малта“.

(173)

Освен това Комисията отбелязва, че Air Malta през април 2004 г. не е било предприятие в затруднено положение. Въпреки че Air Malta е реализирало загуби, включително чрез дъщерното предприятие на Air Malta — Azzura Air след 11 септември, по това време Air Malta е имала значителни финансови резерви. Въз основа на данните от 31 юли 2003 г. общата сума на собствения капитал на Air Malta е 45,7 млн. EUR (емитиран акционерен капитал 11,7 млн. EUR плюс положително салдо на отчета за приходите и разходите). Според отчета на ръководството за седеммесечния период, приключил на 29 февруари 2004 г., загубата за този период е била 15,5 млн. EUR, а за цялата финансова година е очаквана загуба от 19,2 млн. EUR. При приключването на задължителните финансови отчети през юли 2004 г. са били признати допълнителни загуби, които са били изчислени в началото на 2005 г. През април 2004 г. обаче за тези загуби не би могло да се знае, нито те да се очакват.

(174)

Освен това Air Malta успява да получи допълнителни средства от три частни банки без каквото и да било съдействие от правителството.

(175)

Накрая, малцинствените частни акционери са участвали в увеличението на капитала пропорционално на своите дялови участия (по-малко от 5 % от общия капитал).

(176)

Въз основа на горното Комисията не разполага с категорични доказателства, че операцията от април 2004 г. не е сключена в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, тъй като изглежда съвсем основателно да се допусне, че при сходни обстоятелства един частен инвеститор би постъпил по същия начин като малтийското правителство. Следователно операцията от 2004 г. не представлява държавна помощ за Air Malta.

(177)

Освен това малтийските органи са потвърдили, че Air Malta не е получавала каквато и да било помощ за оздравяване или преструктуриране през последните десет години. Следователно Комисията счита, че принципът на еднократната помощ „един път — последен път“ е спазен.

(178)

С оглед на горното Комисията счита, че предвидената помощ в размер на 130 млн. EUR и ПП са съвместими с условията, изисквани съгласно Насоките относно ОиП. Следователно Комисията счита, че помощта е съвместима с вътрешния пазар.