(1)

Съюзът е договаряща страна по Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, впоследствие преименувана на Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (1) (наричана по-долу „Барселонската конвенция“) и е страна по Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието и приложенията към него (2) (наричан по-долу „Протоколът“). В приложение II към протокола се съдържа списък на застрашените и изчезващите биологични видове, а в приложение III към протокола се съдържа списък на видовете, чието използване се регулира.

(2)

В съответствие с член 18 от Барселонската конвенция срещата на договарящите страни е органът за вземане на решения по Конвенцията, а сред правомощията, с които разполага той, е и възможността да изменя приложенията към Конвенцията и към нейните протоколи. В съответствие с член 23, параграф 2 от Барселонската конвенция и член 14, параграф 1 от протокола измененията на приложенията към протокола пораждат действие за всички договарящи страни по протокола при изтичането на срока, определен от съответните договарящи страни при приемането на изменението, освен за онези договарящи страни, които писмено са уведомили депозитаря, че не са в състояние да одобрят въпросното изменение в посочения срок.

(3)

На 8 февруари 2012 г. Комисията представи на Съвета предложение за решение на Съвета за определяне на позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз във връзка с предложенията за изменение на приложения II и III към Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието на Седемнадесетата среща на договарящите страни (Париж, 8—10 февруари 2012 г.). Поради момента на представяне на предложението на Комисията Съветът не беше в състояние да го разгледа или да предприеме действия по него преди срещата на договарящите страни, поради което не бе възможно позицията на Съюза да бъде изразена и защитена своевременно и по подходящ начин.

(4)

На Седемнадесетата среща на договарящите страни по Барселонската конвенция и протоколите към нея бяха приети изменения на приложения II и III към протокола с Решение IG.20/5 с цел да се осигури по-голяма защита на десет вида акули.

(5)

В съответствие с член 23, параграф 2, подточка vi) от Барселонската конвенция измененията на приложенията пораждат действие за всички договарящи страни при изтичането на срока, определен от съответните договарящи страни при приемането на изменението, освен за онези договарящи страни, които са уведомили депозитаря, че не са в състояние да одобрят изменението. На Седемнадесетата среща на договарящите страни този срок бе определен на 180 дни и съответно крайният срок за подаване на уведомление изтича на 8 август 2012 г. Ето защо Съюзът следва да съобщи на депозитаря по протокола измененията, които не одобрява, в рамките на този краен срок.

(6)

Измененията на протокола не налагат промени в законодателството на Съюза.

(7)

Измененията, изразяващи се в добавянето на десет биологични вида в приложение II и съответното им заличаване от приложение III, приети на Седемнадесетата среща на договарящите страни, са научно обосновани, съобразени със законодателството на Съюза и с ангажимента на Съюза за международно сътрудничество за опазване на биологичното разнообразие, като съответстват както на член 5 от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (3), така и на целта, договорена на Конференцията на страните по Конвенцията през 2010 г. за съществено намаляване на сегашните загуби на биологично разнообразие до 2020 г. Следователно Съюзът следва да одобри измененията,

а)

Galeorhinus galeus (Linnaeus, 1758 г.);

б)

Isurus oxyrinchus (Rafinesque, 1810 г.);

в)

Lamna nasus (Bonnaterre, 1788 г.);

г)

Leucoraja circularis (Couch, 1838 г.);

д)

Leucoraja melitensis (Clark, 1926 г.);

е)

Rhinobatos cemiculus (Saint-Hilaire, 1817 г.);

ж)

Rhinobatos rhinobatos (Linnaeus, 1758 г.);

з)

Sphyrna lewini (Griffith & Smith, 1834 г.);

и)

Sphyrna mokarran (Rüppell, 1837 г.);

й)

Sphyrna zygaena (Linnaeus, 1758 г.).

(1)

Съюзът е страна по Конвенцията за продоволствената помощ от 1999 г. (1) (наричана по-долу „Конвенцията от 1999 г.“), чийто срок на действие изтича на 1 юли 2012 г.

(2)

На 17 ноември 2010 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори за постигане на съгласие относно Конвенция за продоволственото подпомагане (наричана по-долу „Конвенцията“), в която е включен и отразен осъвременен подход по отношение на продоволственото подпомагане и която ще замени Конвенцията от 1999 г.

(3)

Преговорите приключиха успешно на 25 април 2012 г.

(4)

В интерес на Съюза е да подпише Конвенцията, тъй като тя ще спомогне за постигането на целите във връзка с хуманитарната помощ, посочени в член 214, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(5)

Конвенцията е отворена за подписване до 31 декември 2012 г.

(6)

Конвенцията следва да бъде подписана при условие за сключването ѝ,

(1)

В Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формàта, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (2) е посочена подробната информация, която трябва да се съдържа в проспектите за различните видове ценни книжа в съответствие с член 5, параграф 5 и член 7, параграф 1 от Директива 2003/71/ЕО.

(2)

Директива 2003/71/ЕО бе изменена с Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (3), с цел засилване на защитата на инвеститорите, намаляване на административното натоварване за дружествата при набиране на капитал в пазарите за ценни книжа в ЕС и увеличаване на ефикасността на режима за проспектите. По тази причина Регламент (ЕО) № 809/2004 следва да бъде изменен по отношение на съгласието, което емитентът или лицето, отговорно за съставянето на проспекта, дава за използване на проспекта от финансови посредници, както и по отношение на информацията, която трябва да се включва в проспекта, относно базисните индекси и прогнозните стойности и оценки на печалбата.

(3)

За целите по член 3, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/71/ЕО в Регламент (ЕО) № 809/2004 следва да бъде уточнено каква информация следва да се предоставя в случаите, при които емитентът или лицето, отговорно за съставянето на проспекта, изрази посредством писмено споразумение своето съгласие за използване на проспекта от финансови посредници.

(4)

Във връзка с техническите нововъведения на финансовите пазари, и по-специално с увеличеното използване на индексите като базисни показатели за структурирани ценни книжа, е необходимо някои изисквания в Регламент (ЕО) № 809/2004 да бъдат преразгледани и изяснени. Възлагайки отговорността по съставяне на индекса на друга организация в рамките на тяхната група, емитентите биха могли да заобиколят изискването за включване в проспекта на описание на съставения от емитента индекс (точка 4.2.2 от приложение XII) и по този начин да не носят отговорност за точността на описанието. Следователно обхватът на това изискване следва да бъде разширен и по отношение на индексите, съставени от организация, принадлежаща към една и съща група с емитента.

(5)

С оглед подобряване на ефикасността и намаляване на административните натоварвания в настоящия регламент следва да се формулират условия, при чието спазване да не се изисква проспектът да съдържа описание на индекса в случаите, при които този индекс е съставен от организации, действащи в съдружие с емитента или от негово име. Също така, тъй като в точка 2.10 от приложение XV става въпрос само за широко базирани и признати публикувани индекси, в съответните случаи следва да е достатъчно да се посочва в проспекта къде може да бъде намерена информация за индекса, без да е необходимо да се дава описание на формулировката на индекса.

(6)

С цел намаляване на административните разходи на емитентите при набирането на капитал в настоящия регламент следва да се формулират условия, при които да не се изисква подготвен от независими счетоводители или одитори доклад, придружаващ прогнозните стойности и оценки на печалбата, по-специално в случаите, при които независимите счетоводители или одитори не могат да подпишат одиторския доклад, тъй като не разполагат с пълния набор на документацията по годишните финансови отчети.

(7)

С Директива 2010/73/ЕС терминът „ключова информация“ бе заменен с термина „съществена информация“ в редица разпоредби на Директива 2003/71/ЕО. Следователно приложенията към Регламент (ЕО) № 809/2004 следва да бъдат адаптирани.

(8)

С цел да бъде избегнато бъдещо непоследователно прилагане на Директива 2003/71/ЕО, по-специално за целите на член 3, параграф 2, трета алинея от него, както и с цел да се избегнат допълнителни забавяния в осигуряването на защита на инвеститорите и намаляване на административната тежест за дружествата при набиране на капитал на пазарите на ценни книжа в Съюза, е от съществено значение да се гарантира влизане в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(9)

Поради това Регламент (ЕО) № 809/2004 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 3 втората алинея се заменя със следното:

„Проспектът съдържа единиците информация, изисквани съгласно приложения I—XVII и ХХ—XXX, в зависимост от вида емитент или емисии и ценни книжа. Без да се засяга посоченото в член 4а, параграф 1, компетентният орган не изисква проспектът да съдържа единици информация, които не са включени в приложения I—XVII или ХХ—XXX.“

2)

Вмъква се следният член 20а:

3)

В член 22, параграф 1 втората алинея се заменя със следното:

„Основният проспект съдържа единиците информация, изисквани съгласно приложения I—XVII, приложение XX и приложения ХХIII—XXX, в зависимост от вида емитент или емисии и ценни книжа. Компетентните органи не изискват основният проспект да съдържа единици информация, които не са включени в приложения I—ХVII, приложение ХХ или приложения ХХIII—XXX.“

4)

Приложенията се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

(1)

С Регламент (ЕС) № 43/2012 на Съвета от 17 януари 2012 година за определяне на възможностите за риболов за 2012 г. на кораби на ЕС за определени рибни запаси и групи от рибни запаси, които не са предмет на международни преговори или споразумения (2), се определят квотите за 2012 г.

(2)

Съгласно информацията, получена от Комисията, с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от плавателни съдове, плаващи под флага на посочената в същото приложение държава членка или регистрирани в нея е изчерпана отпуснатата за 2012 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовната дейност за посочения рибен запас,

(1)

С Регламент (ЕС) № 44/2012 на Съвета от 17 януари 2012 г. за определяне за 2012 г. на наличните възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, които са предмет на международни преговори или споразумения, във водите на ЕС и за корабите на ЕС в определени води извън ЕС (2) се определят квотите за 2012 г.

(2)

Съгласно информацията, получена от Комисията, с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от плавателни съдове, плаващи под флага на посочената в същото приложение държава членка или регистрирани в нея, е изчерпана отпуснатата за 2012 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовната дейност за посочения рибен запас,

(1)

Съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 867/2008 на Комисията (2) организациите на оператори в сектора на маслините могат да получат максимално авансово плащане в размер до 90 % от приемливите годишни разходи, при условие че внесат гаранция. За тази цел държавата членка извършва първата част от плащането до края на месеца, следващ месеца, през който е започнало изпълнението на всяка година от работната програма.

(2)

Тази разпоредба обаче, чиято цел е да даде възможност за бързо започване на работата, нямаше очаквания ефект в Гърция поради икономическата криза. Всъщност в резултат на кризата някои организации на оператори, които не бяха в състояние да внесат гаранцията, предвидена в член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 867/2008, не можаха да получат авансовото плащане, посочено в параграф 2 от същия член, и по тази причина не започнаха програмите си за периода 2012—2015 г.

(3)

При тези обстоятелства следва да се разреши на посочената държава членка да изплати по изключение първата част от авансовото плащане, предвидено в член 11, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 867/2008, до 30 септември 2012 г., което ще позволи на бенефициерите да използват отново внесените и междувременно освободени гаранции за предишните работни програми, при условие че са изпълнени всички съответни условия.

(4)

Следователно Регламент (ЕО) № 867/2008 следва да бъде съответно изменен.

(5)

С цел да се гарантира ефективността на тази мярка, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

Съгласно Решение 2010/49/ЕО на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на първите региони за започване на дейностите на Визовата информационна система (ВИС) (2) третият регион, в който трябва да започне събирането и предаването на информация към ВИС относно всички заявления за виза, включва Афганистан, Бахрейн, Иран, Ирак, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Йемен.

(2)

Държавите членки са уведомили Комисията, че са предприели необходимите технически и правни мерки за събирането на информацията по член 5, параграф 1 от Регламента за ВИС относно всички заявления в съответния регион и предаването ѝ на ВИС, включително мерки за събирането и/или предаването на информацията от името на друга държава членка.

(3)

Тъй като с това условието по член 48, параграф 3, изречение първо от Регламента за ВИС бе изпълнено, необходимо е да се определи датата, от която ВИС ще започне дейност в трети регион.

(4)

С оглед на необходимостта да се определи дата за започване на работата на ВИС в най-близко бъдеще настоящото решение следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(5)

Тъй като Регламентът за ВИС представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, Дания уведоми за прилагането на Регламента за ВИС в своето национално право в съответствие с член 5 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност. Следователно по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(6)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (3). Следователно Обединеното кралство не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(7)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (4). Следователно Ирландия не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(8)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение (6).

(9)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (8).

(10)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б) от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (9).

(11)

По отношение на Кипър настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(12)

По отношение на България и Румъния настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,