(1)

Приложение XX към Споразумението беше изменено с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № …/… от … г. (1)

(2)

Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията от 19 октомври 2009 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежовите услуги (2) трябва да бъде включен в Споразумението.

(3)

Регламент (ЕС) № 268/2010 на Комисията от 29 март 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на достъпа на институции и органи на Общността до масиви от пространствени данни и услуги за такива данни, предоставяни от държавите-членки при хармонизирани условия (3) трябва да бъде включен в Споразумението.

(4)

Регламент (ЕС) № 1088/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 976/2009 по отношение на услугите за изтегляне и трансформиране (4) трябва да бъде включен в Споразумението.

(5)

Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни (5) трябва да бъде включен в Споразумението.

(6)

Регламент (ЕС) № 102/2011 на Комисията от 4 февруари 2011 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1089/2010 за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни (6) трябва да бъде включен в Споразумението,

1.

Текстът на адаптациите а) и б) в точка 1й (Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета) се заменя със следното:

2.

В точка 1йб (Решение 2009/442/ЕО на Комисията) се добавя следната адаптация:

„За целите на настоящото споразумение разпоредбите на решението се четат със следните адаптации:

3.

След точка 1йб (Решение 2009/442/ЕО на Комисията) се вмъква следното:

1.

Tahis (известен също като Tahib).

2.

Abdul Wasay Mu’tasim Agha (известен също като: a) Mutasim Aga Jan, б) Agha Jan, в) Abdul Wasay Agha Jan Motasem).

1)

В категорията „Физически лица“ се заличава следното вписване:

„Ali Mohamed El Heit (известен също като: a) Kamel Mohamed, б) Ali di Roma, в) Ali Il Barbuto). Дата на раждане: a) 20.3.1970 г., б) 30.1.1971 г. Месторождение: Rouiba, Алжир. Адрес: 3 via Ajraghi, Milan, Италия. Други сведения: име на майката: Hamadche Zoulicha. Дата на определянето, посочена в член 2a, параграф 4, буква б): 17.3.2004 г.“

2)

Вписването „Мoussa Ben Omar Ben Ali Essaadi (известен още като: a) Dah Dah, б) Abdelrahmman, в) Bechir). Адрес: Судан. Дата на раждане: 4.12.1964 г. Месторождение: Табарка, Тунис. Гражданство: тунизийско. Паспорт №: L335915 (тунизийски паспорт, издаден на 8.11.1996 г., изтекъл на 7.11.2001 г.). Друга информация: счита се за укриващ се от правосъдието от италианските органи (от ноември 2009 г.). Дата на определянето, посочено в член 2a, параграф 4, буква б): 25.6.2003 г.“ в категорията „Физически лица“ се заменя със следното:

„Мoussa Ben Omar Ben Ali Essaadi (известен още като: a) Dah Dah, б) Abdelrahmman и в) Bechir). Адрес: Тунис. Дата на раждане: 4.12.1964 г. Месторождение: Табарка, Тунис. Гражданство: тунизийско. Паспорт №: L335915 (тунизийски паспорт, издаден в Милано, Италия, на 8.11.1996 г., изтекъл на 7.11.2001 г.). Друга информация: напуснал Судан в посока към Тунис през 2011 г. Дата на определянето, посочена в член 2a, параграф 4, буква б): 25.6.2003 г.“

3)

Вписването „Ibrahim Awwad Ibrahim Ali Al-Badri Al-Samarrai (известен още като: a) Dr. Ibrahim ‘Awwad Ibrahim’ Ali al-Badri al-Samarrai’, б) Ibrahim ‘Awad Ibrahim al-Badri al-Samarrai, в) Ibrahim ‘Awad Ibrahim al-Samarra’i, г) Dr. Ibrahim Awwad Ibrahim al-Samarra’i, д) Abu Du’a, е) Abu Duaa, ж) Dr. Ibrahim, з) Abu Bakr al-Baghdadi al-Husayni al-Quraishi, и) Abu Bakr al-Baghdadi. Титла: доктор. Адрес: Ирак. Дата на раждане: 1971 г. Място на раждане: Samarra, Ирак. Гражданство: иракско. Друга информация: а) ръководител на Ал Кайда в Ирак, б) понастоящем е базиран в Ирак, в) отговаря за управлението и ръководството на широкомащабните операции на Ал Кайда в Ирак, г) широко известен с военното си име (Abu Du’a, Abu Duaa’). Дата на определянето, посочено в член 2a, параграф 4, буква б): 5.10.2011 г.“ в категорията „Физически лица“ се заменя със следното:

„Ibrahim Awwad Ibrahim Ali Al-Badri Al-Samarrai (известен още като: a) Dr. Ibrahim ‘Awwad Ibrahim’ Ali al-Badri al-Samarrai’, б) Ibrahim ‘Awad Ibrahim al-Badri al-Samarrai, в) Ibrahim ‘Awad Ibrahim al-Samarra’i, г) Dr. Ibrahim Awwad Ibrahim al-Samarra’i, д) Abu Du’a, е) Abu Duaa, ж) Dr. Ibrahim, з) Abu Bakr al-Baghdadi al-Husayni al-Quraishi, и) Abu Bakr al-Baghdadi. Титла: доктор. Адрес: Ирак. Дата на раждане: 1971 г. Месторождение: а) Самара, Ирак, б) Ирак. Гражданство: иракско. Друга информация: а) лидер на Ал Кайда в Ирак; б) понастоящем устроен в Ирак; в) широко известен с бойното си име (Abu Du’a, Abu Duaa’). Дата на определянето, посочена в член 2a, параграф 4, буква б): 5.10.2011 г.“

1.

Tahis (известен още като Tahib).

2.

Abdul Wasay Mu’tasim Agha (известен още като: a) Mutasim Aga Jan, б) Agha Jan, в) Abdul Wasay Agha Jan Motasem).

1)

Главата относно национална регионална помощ за 2007—2013 г. от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ (наричани по-долу „Насоки за регионална помощ“) разяснява общия подход на Органа по отношение на регионалните държавни помощи (2). Съгласно предвидените в Насоките за регионална помощ условия и въпреки отрицателните ефекти, които регионалните държавни помощи могат да имат върху търговията и конкуренцията, Надзорният орган на ЕАСТ (наричан по-долу „Органът“) може да приеме, че дадена държавна помощ е съвместима с общия пазар, ако тя е предоставена с цел насърчаване на икономическото развитие на някои региони в неравностойно положение в рамките на ЕИП.

2)

Като цяло Насоките за регионална помощ отчитат относителната тежест на проблемите, засягащи развитието на съответните региони, като въвеждат специфични тавани на регионалната помощ. Тези максимални интензитети на помощта варират между 10 и 50 % от приемливите разходи, основани главно на БВП на глава от населението в съответните региони, като същевременно позволяват на държавите от ЕАСТ известна гъвкавост за отчитане на местните условия. Картите на регионалните помощи за всяка държава от ЕАСТ са публикувани на уебсайта на Органа (3). Тези градуирани интензитети на помощта отразяват по същество равновесието, за което Органът трябва да следи между, от една страна, положителния ефект, който може да има регионалната инвестиционна помощ, по-специално от гледна точка на насърчаване на сближаването чрез привличане на инвестиции в областите в неравностойно положение, и от друга страна, ограничаване на потенциалните отрицателни ефекти, които могат да са присъщи за такава помощ за индивидуални предприятия, например върху други икономически оператори и върху региони, чието относително конкурентно предимство съответно намалява.

3)

Голям инвестиционен проект е първоначална инвестиция с приемливи разходи над 50 млн. евро (4). Големите инвестиционни проекти са засегнати в по-малка степен от пречките, които са характерни за области в неравностойно положение, в сравнение с инвестиционни проекти от по-малък мащаб. Съществува по-голям риск търговията да бъде повлияна от големите инвестиционни проекти и следователно риск от по-силен ефект на нарушаване по отношение на конкурентите в други региони. Във връзка с големите инвестиционни проекти съществуват и рискове, че размерът на помощта надвишава необходимия минимум за компенсиране на регионалните неизгодни положения и че държавната помощ за тези проекти би довела до нежелани последици, като например неефективен избор на местоположение, по-голямо нарушаване на конкуренцията и, тъй като помощта е скъпоструващ трансфер на средства от данъкоплатците в полза на получателите на помощта, нетни загуби на благосъстояние, т.е. разходите по помощта надхвърлят ползите за потребителите и производителите.

4)

Насоките за регионална помощ предвиждат също специфични правила за регионална помощ за големи инвестиционни проекти (5). Насоките за регионална помощ предвиждат автоматично прогресивно намаляване на таваните на регионалната помощ за тези големи инвестиционни проекти с цел ограничаване на нарушаването на конкуренцията до ниво, за което може като цяло да се приеме, че е компенсирано от предимствата на тези проекти, свързани с развитието на съответните региони (6).

5)

Освен това държавите от ЕАСТ трябва да отправят индивидуално уведомление за всяка помощ за инвестиционни проекти, когато предложената помощ надвишава максималния допустим размер на помощта, която може да получи инвестиционен проект с приемливи разходи от 100 млн. евро съгласно приложимите правила (праг на уведомяване) (7). За тези случаи, за които е отправено уведомление, Органът проверява по-конкретно интензитета на помощта, съвместимостта с общите критерии на Насоките за регионална помощ и дали инвестицията, за която е отправено уведомление, представлява значително увеличение на производствения капацитет, като същевременно е насочена към пазар с изоставащ растеж или дори спадащ пазар, или облагодетелства дружества с голям пазарен дял.

6)

Въпреки автоматичното намаляване, някои големи суми на регионална помощ за големи инвестиционни проекти могат да окажат значително въздействие върху търговията и да предизвикат съществено нарушаване на конкуренцията. Поради тази причина по-рано политиката на Органа бе да не разрешава помощ за големи инвестиционни проекти, които са на стойност над следните прагове (8):

7)

Въпреки това при настоящите насоки за регионална помощ Органът избра по-индивидуализиран подход, който позволява да бъдат отчетени по възможно най-конкретния начин сближаването и другите ползи, които могат да бъдат извлечени от такива проекти. Всякакви такива ползи обаче трябва да бъдат преценени с оглед на вероятния негативен ефект върху търговията и конкуренцията, които също трябва да бъдат определени по възможно най-конкретен начин. Ето защо в параграф 57 от Насоките за регионална помощ се предвижда, че Органът ще провежда официална процедура по разследване съгласно част I, член 1, параграф 2 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд за случаите над прага на уведомяване и които отговарят на едно или и на двете условия, посочени в параграф 57, букви а) и б) от Насоките за регионална помощ (праговете за задълбочена оценка, които са същите като праговете, описани в параграф 6 от настоящата глава). При тези случаи целта на официалното разследване е да извърши подробна проверка „дали помощта е нужна, за да се осигури стимулиращ ефект за инвестиране, и дали положителният ефект от мярката за помощ надвишава полученото в резултат нарушение на конкуренцията и въздействието върху търговията между договарящите се страни“ (9).

8)

В бележка под линия 55 в Насоките за регионална помощ Органът обяви, че „е възможно да изготви допълнителни насоки относно критериите, които ще взема предвид при тази оценка“. По-надолу Органът представя насоки относно вида информация, която той може да поиска, и методологията, която ще използва за мерки, предмет на подробна оценка. В съответствие с Плана за действие на Европейската комисия за държавните помощи (10) Органът ще проведе обща оценка на помощта въз основа на баланса на положителни и отрицателни ефекти с цел да определи дали като цяло мярката за помощ може да бъде одобрена.

9)

Подробната оценка трябва да бъде пропорционална на потенциалните нарушения, които могат да възникнат вследствие на помощта. Това означава, че обхватът на анализа ще зависи от същността на случая. Следователно същността и нивото на необходимите доказателства ще зависи също от характеристиките на всеки индивидуален случай. Също така, наред със спазването на разпоредбите, които уреждат провеждането на официалното разследване, посочени в част II, членове 6 и 7 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд относно функциите и правомощията на Надзорния орган на ЕАСТ в областта на държавните помощи, Органът може inter alia да поиска от държавата от ЕАСТ да предостави независимо проучване с цел да потвърди информацията, която се съдържа в уведомлението, или да потърси сътрудничеството на други икономически оператори, които са активни на съответните пазари, или това на експерти по регионално развитие. Освен това се приветстват мненията на заинтересованите страни по време на официални разследвания. При откриването на процедурата Органът ще определи основните въпроси, във връзка с които иска информация.

10)

Настоящата глава има за цел да гарантира прозрачността и предвидимостта на процеса на вземане на решения от Органа, както и равното третиране на държавите от ЕАСТ. Органът си запазва възможността да изменя и преразглежда тези насоки в светлината на опита от отделните случаи на държавни помощи.

11)

Регионалната помощ има цел от общ интерес, която отразява съображения за справедливост, а именно задълбочаване на икономическото сближаване посредством предоставяне на помощ за намаляване на разликите между равнищата на развитие на отделните региони в ЕИП. Параграф 2 от Насоките за регионална помощ гласи: „Като визира трудностите в регионите в неравностойно положение, националната регионална помощ насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите от ЕАСТ и ЕИП като цяло.“ Параграф 3 от Насоките за регионална помощ добавя: „Целта на националната регионална помощ за инвестиции е да подпомогне развитието на регионите в най-неравностойно положение чрез подкрепа на инвестиционната дейност и създаването на нови работни места. Тя насърчава развитието и диверсификацията на икономическите дейности, осъществявани от предприятия в най-малко облагодетелстваните региони, особено като стимулира дружествата да създават нови структури в тези региони.“

12)

По отношение на големите инвестиционни проекти, които отговарят на праговете за задълбочена оценка, държавата от ЕАСТ ще трябва да докаже, че помощта ще способства за постигане на въпросната цел, свързана със справедливостта. Следователно държавата от ЕАСТ ще трябва да обоснове приноса на инвестиционния проект към развитието на съответния регион.

13)

Макар че основната цел на регионалната помощ е да съдейства за постигане на цели, свързани със справедливостта, като например икономическото сближаване, този вид помощ може да се използва и за решаване на проблеми, свързани с пазарна неефективност. Регионалните затруднения може да бъдат свързани с пазарна неефективност, като например несъвършена информация, проблеми, свързани с координацията, трудности за бенефициерите да наберат инвестиции в публични блага или външни ефекти от инвестиции. Когато, наред с целите, свързани със справедливостта, дадена регионална помощ е насочена също към постигане на цели, свързани с ефикасността, ще се счита, че цялостният положителен ефект на помощта е по-голям.

14)

Следният неизчерпателен списък на индикативни критерии може да се използва за доказване на приноса на помощта към регионалното развитие, доколкото въпросната помощ води до привличане на допълнителни инвестиции и дейности в региона. Тези положителни ефекти на помощта могат да бъдат както преки (например създаване на преки работни места), така и непреки (например местни иновации):

15)

Държавите от ЕАСТ се приканват, по-конкретно, да използват оценки на реализирани в миналото схеми или мерки за държавна помощ, оценки на въздействието, извършени от органи, предоставящи помощта, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. От бизнес плана на бенефициера на помощта може да се получи информация за броя на създадените работни места, изплатените възнаграждения (повишаване на благосъстоянието на домакинствата като ефект на разпространение на резултатите), обема на продажбите на местни производители, оборота, който е генериран от инвестицията и облагодетелства региона, например посредством допълнителни данъчни приходи.

16)

Ако е приложимо, следва да се отчете и отношението между планирания инвестиционен проект и националната стратегическа референтна програма, както и връзката между проекта и оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове.

17)

Държавната помощ под формата на субсидии за инвестиции не е единственият инструмент на политиката, който държавите от ЕАСТ могат да ползват за подпомагане на инвестиции и създаване на работни места в регионите в неравностойно положение. Държавите от ЕАСТ могат да използват общи мерки, като развитие на инфраструктурата, повишаване на качеството на образованието и обучението или подобряване на общата среда за бизнес.

18)

Мерки, във връзка с които държавата от ЕАСТ е разглеждала други варианти на политиката и за които са определени предимствата от прилагане на селективен инструмент, като държавна помощ за конкретно дружество, се считат за подходящ инструмент. По-специално Органът ще вземе предвид евентуална оценка на въздействието на предложената мярка, изготвена от държавата от ЕАСТ.

19)

Анализът на стимулиращия ефект на мярката за помощ е един от най-важните елементи на задълбочената оценка на регионалните помощи за големи инвестиционни проекти. Органът ще оцени дали предложената помощ е необходима за „реално стимулиране на осъществяването на инвестиции, които без нея не биха се реализирали в подпомаганите региони“ (11). Оценката ще се проведе на две нива: първото, по-общо, е процедурното ниво, а второто, по-подробно, е икономическото ниво.

20)

В параграф 30 от Насоките за регионална помощ се съдържат някои общи критерии за официална оценка на стимулиращия ефект на регионалната помощ. Тези критерии се прилагат към всички регионални помощи, а не само към регионалната помощ за големи инвестиционни проекти.

21)

По отношение на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти, която попада в обхвата на настоящата глава, Органът прави обстойно проучване „дали помощта е необходима за стимулиране на инвестициите“ (12). Целта на това обстойно проучване е да се определи дали помощта действително допринася за промяна в поведението на бенефициера, така че той да предприеме (допълнителни) инвестиции в съответния подпомаган регион. Съществуват множество основателни причини дадено дружество да установи дейността си в определен регион, дори ако не получи никаква помощ.

22)

С оглед на свързаната със справедливостта цел, произтичаща от политиката на сближаване, и доколкото помощта допринася за постигане на тази цел, наличието на стимулиращ ефект може да се докаже в рамките на два възможни сценария:

23)

Държавата от ЕАСТ следва да докаже пред Органа наличието на стимулиращ ефект на помощта. Тя следва да предостави недвусмислени доказателства, че помощта в действителност оказва въздействие върху решението за осъществяване на инвестицията или решението относно местоположението. Държавата от ЕАСТ трябва да посочи кой сценарий е осъществен. За целите на обстойната оценка държавата от ЕАСТ трябва да предостави не само информация относно подпомогнатия проект, но също и подробно описание на съпоставителния сценарий, при който тя не предоставя помощ на бенефициера.

24)

При сценарий 1 държавата от ЕАСТ може да предостави доказателства за наличието на стимулиращ ефект на помощта, като представи документи на дружеството, от които е видно, че инвестицията не би била рентабилна, ако не е предоставена помощ, и че не би могло да се предвиди друго местоположение освен подпомагания регион.

25)

При сценарий 2 държавата от ЕАСТ може да предостави доказателства за наличието на стимулиращ ефект на помощта, като представи документи на дружеството, от които е видно, че е направено сравнение между разходите и ползите от установяването на дейността в съответния подпомаган регион и в алтернативен регион. Подобни съпоставителни сценарии трябва да бъдат признати за реалистични от Органа.

26)

Държавите от ЕАСТ се приканват по-специално да използват оценки на риска (включително оценка на специфичните за местоположението рискове), финансови доклади, вътрешни бизнес планове, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. За установяване наличието на стимулиращ ефект могат да се използват документи, съдържащи информация относно прогнози за търсенето, прогнози за разходите, финансови разчети, документи, представени пред инвестиционен комитет, в които са разработени различни инвестиционни сценарии, или документи, предоставени на финансовите пазари.

27)

В този контекст, и по-специално във връзка със сценарий 1, степента на рентабилност може да се оцени чрез използване на методологии, които са част от стандартната практика в съответния отрасъл и които могат да включват: методи за оценка на настоящата нетна стойност на проекта, вътрешната норма на възвръщаемост или възвръщаемостта на вложения капитал.

28)

Ако помощта не променя поведението на бенефициера посредством стимулиране на (допълнителни) инвестиции в съответния подпомаган регион, липсва стимулиращ ефект за постигане на регионалната цел. Ако помощта няма стимулиращ ефект за постигане на регионалната цел, тя може да се счита за безвъзмездна финансова помощ за дружеството. Следователно в рамките на задълбочена оценка на регионална помощ за големи инвестиционни проекти помощта не се одобрява, когато може да се приеме, че същата инвестиция би била реализирана в региона, дори и без предоставяне на помощ.

29)

Регионалната помощ е пропорционална, когато размерът и интензитетът на помощта са ограничени до необходимия минимум за осъществяване на инвестицията в подпомагания регион.

30)

Насоките за регионална помощ гарантират по принцип пропорционалността на регионалната помощ на тежестта на проблемите, съществуващи в подпомаганите региони, като предвиждат прилагане на тавани на регионалната помощ и автоматично прогресивно намаляване на тези тавани за големите инвестиционни проекти (вж. параграфи 1 и 3).

31)

В случаите на регионална помощ, които изискват задълбочена оценка, е необходима по-обстойна проверка на съответствието с този общ принцип на пропорционалност, залегнал в Насоките за регионална помощ.

32)

При сценарий 1, отнасящ се до стимул за инвестиция, по принцип помощта ще се счита за пропорционална, когато благодарение на помощта възвръщаемостта на инвестицията съответства на нормалната норма на възвръщаемост, прилагана от дружеството в рамките на други инвестиционни проекти, на цената на капитала за дружеството като цяло или на обичайната норма на възвръщаемост в съответния отрасъл.

33)

При сценарий 2, отнасящ се до стимул за избор на местоположение на инвестицията, по принцип помощта ще се счита за пропорционална, когато се равнява на разликата между нетните разходи, които дружеството бенефициер ще понесе, ако инвестира в подпомагания регион, и нетните разходи за инвестиция в алтернативен регион (региони). Необходимо е да се вземат предвид всички подобни разходи и ползи, включително например административните разходи, транспортните разходи, разходите за обучение, които не са покрити от помощ за обучение, а също и разликите в трудовите възнаграждения.

34)

В крайна сметка нетните разходи, за които се приема, че са свързани с регионалните затруднения, водят до намалена рентабилност на инвестицията. По тази причина изчисленията, използвани за анализ на стимулиращия ефект, могат да се използват и за оценка на пропорционалността на помощта.

35)

Държавата от ЕАСТ трябва да докаже пропорционалността на помощта въз основа на подходящи документи, като посочените в параграф 26.

36)

В никакъв случай не се допуска интензитетът на помощта да надхвърля таваните на регионална помощ, коригирани посредством механизма за намаляване, както е посочено в Насоките за регионална помощ.

37)

За да оцени пазарните дялове и потенциалния свръхкапацитет на пазар в състояние на структурен спад, Органът трябва да дефинира съответния продуктов пазар и географски пазар. Поради това обикновено (14) съответните пазари се определят предварително в случаите на мерки за регионална помощ, подлежащи на задълбочена оценка.

38)

В параграф 57 от Насоките за регионална помощ са определени два основни показателя за потенциалните отрицателни ефекти, произтичащи от помощта, а именно голям пазарен дял и потенциален свръхкапацитет на пазар в състояние на структурен спад. Те са свързани с две теории за вредите в контекста на конкуренцията, отнасящи се съответно до създаването на пазарна мощ и до създаването или поддържането на неефективни пазарни структури. Оценката prima facie на тези два показателя се извършва още преди откриването на процедурата по разследване. За да бъдат обезпечени всички елементи за окончателното балансиране, оценката на двата показателя се детайлизира в рамките на задълбочена оценка. Трети показател за потенциалните отрицателни ефекти, произтичащи от помощта, подлежаща на задълбочена оценка, е въздействието на помощта върху търговията. Макар че тези три показателя се считат за основните отрицателни ефекти, потенциално произтичащи от регионална помощ за даден голям инвестиционен проект, Органът не изключва възможността към отделни случаи да са приложими и други показатели.

39)

Органът ще отделя особено внимание на отрицателните ефекти, свързани с понятията за пазарна мощ и свръхкапацитет, когато помощта предоставя стимул за промяна на инвестиционното решение, т. е. когато при липса на помощ не би била реализирана инвестиция (сценарий 1 относно стимулиращия ефект).

40)

Ако, обаче съпоставителният анализ показва, че инвестицията би била реализирана във всички случаи и при липса на помощ, макар и вероятно на друго място (сценарий 2), и ако помощта е пропорционална, възможните индикации за нарушаване, като например голям пазарен дял и увеличаване на капацитета на пазар с изоставащ растеж, по принцип няма да се различават, независимо от помощта.

41)

Когато определя оптималното равнище на инвестиции на пазари с ограничен брой участници на пазара (ситуация, типична за големите инвестиционни проекти), всяко дружество отчита инвестициите, направени от неговите конкуренти. Ако чрез предоставяне на помощ дадено дружество е стимулирано да инвестира повече, неговите конкуренти могат да реагират чрез свиване на своите разходи в тази област. В такъв случай помощта води до изтласкване на частните инвестиции. Ако в резултат на това конкурентите са отслабени или са принудени да се оттеглят от пазара, помощта нарушава конкуренцията. В това отношение, както е посочено в параграф 38, Насоките за регионална помощ правят разграничение между случаите, в които бенефициерът на помощта има пазарна мощ, и случаите, в които помощта води до значително увеличаване на капацитета на спадащ пазар.

42)

По правило всяка помощ, предоставена на един бенефициер в условията на концентриран пазар, е по-вероятно да наруши конкуренцията, тъй като решението на всяко дружество ще засегне неговите конкуренти по-пряко. Това е вярно по-специално когато доминиращ участник на пазара получава субсидии. В резултат на това, ако поради помощта бенефициерът може да поддържа или увеличава своята пазарна мощ (15), регионалната помощ за големи инвестиционни проекти може да има охлаждащ ефект по отношение на инвестиционните решения на конкурентите, с което да породи нарушаване на конкуренцията. Това би било в ущърб на потребителите. Поради това Органът се стреми да ограничава държавната помощ за дружества, разполагащи с пазарна мощ.

43)

За всички случаи на регионална помощ, които надхвърлят прага на уведомяване (параграф 53 от Насоките за регионална помощ), Органът трябва да оцени (параграф 57, буква а) от Насоките за регионална помощ) дела на бенефициера на помощта (или групата, в която попада той) от продажбите на съответния/те продукт/и на съответния/те продуктов/и пазар/и и географски пазар/и. Пазарните дялове обаче могат да дадат само предварителни данни за наличието на възможни проблеми. Следователно при извършване на задълбочена оценка Органът ще вземе предвид и други фактори, където е уместно, включващи например структурата на пазара, като отчете концентрацията на пазара (16), възможните бариери за навлизане (17), пазарната мощ на купувачите (18) и бариерите за излизане от пазара.

44)

Органът ще отчете пазарните дялове и другите свързани фактори преди и след инвестицията (по правило през годината преди началото на инвестицията и годината след достигането на пълен обем на производството). Когато оценява в детайли отрицателните ефекти, Органът ще вземе предвид, че, докато някои инвестиционни проекти се изпълняват в рамките на относително кратки срокове от една или две години, по-голямата част от големите инвестиционни проекти имат значително по-дълги срокове на реализация. Поради това в повечето случаи са необходими дългосрочни анализи на развитието на пазарите. Органът обаче ще отчете факта, че тези дългосрочни анализи имат по-изразен спекулативен характер, особено що се отнася до динамични пазари или пазари, подложени на бързи технологични промени. Следователно колкото по-дългосрочен, а оттам и по-спекулативен е анализът, толкова по-малка ще бъде тежестта на възможния отрицателен ефект на пазарната мощ или на възможността от изключващо поведение.

45)

Когато неефективните дружества са принудени да излязат от пазара, това е признак за съществуването на ефективна конкуренция. В дългосрочен план този процес насърчава технологичния напредък и ефикасното използване на оскъдните ресурси в икономиката. Но едно стимулирано с държавна помощ значително увеличаване на производствения капацитет в условията на пазар с изоставащ растеж може неоправдано да наруши конкуренцията, тъй като свръхкапацитетът може да доведе до натиск върху нормите на печалба и намаляване на капацитета на конкурентите и дори до тяхното излизане от пазара. Така може да се стигне до ситуация, в която конкуренти, които при други условия биха били в състояние да останат на пазара, ще бъдат принудени да излязат от него като последица от държавната помощ. Възможно е също така свръхкапацитетът да предотврати навлизането на пазара на нискобюджетни дружества и да подкопае мотивацията на конкурентите за иновации. Това води до неефективни пазарни структури, които в дългосрочен план са вредни и за потребителите.

46)

За да оцени дали помощта може да стане причина за създаване или поддържане на неефективни пазарни структури, както е посочено по-горе, Органът ще вземе предвид допълнителния производствен капацитет, създаден в рамките на проекта, както и това дали пазарът е с изоставащ растеж (19). Съгласно Насоките за регионална помощ създаденият допълнителен капацитет се счита за проблематичен, само ако е създаден в условията на пазар с изоставащ растеж и ако допълнителният капацитет е над 5 % от съответния пазар.

47)

Тъй като капацитет, създаден на пазар в състояние на абсолютен спад, по правило предизвиква по-голямо нарушаване от капацитет, създаден на пазар в състояние на относителен спад, Органът ще прави разграничение между случаите, за които в дългосрочна перспектива съответният пазар е структурно в състояние на абсолютен спад (т.е. отчита отрицателен растеж), и случаите, в които съответният пазар е в състояние на относителен спад, т.е. отчита положителен растеж, но този растеж не надхвърля определен целеви растеж (вж. параграф 48). Когато реализираният в рамките на проекта капацитет е създаден на пазар, който е структурно в състояние на абсолютен спад, Органът ще го разглежда като отрицателен елемент в балансиращия тест, за който не може да се очаква да бъде компенсиран от други положителни елементи. Дългосрочната полза за разглеждания регион също е по-съмнителна в подобни случаи.

48)

Обикновено изоставането на растежа на пазара се измерва в съпоставка с растежа на БВП в ЕИП за последните пет години преди началото на проекта (целеви растеж). Данните за растежа за минали периоди са по-достъпни и по-малко спекулативни от прогнозите за бъдещи периоди. Въпреки това в рамките на задълбочената оценка Органът може да вземе предвид и очаквани бъдещи тенденции, тъй като увеличението на капацитета ще окаже въздействие през годините след извършването на инвестицията. Като показатели могат да се използват предвидимият бъдещ растеж на съответния пазар и свързаните с него очаквани равнища на оползотворяване на капацитета, както и възможното въздействие на увеличаването на капацитета върху конкурентите, реализирано чрез ефекти върху цените и нормите на печалба.

49)

Опитът показва също така, че в някои случаи растежът на разглеждания продукт в ЕИП може да не е подходящ показател за оценка на ефектите на помощта, по-специално когато се приема, че пазарът е глобален и е налице ограничено производство или потребление на разглежданите продукти в ЕИП. В такива случаи Органът ще възприеме по-широко виждане за ефекта на помощта върху пазарните структури, като отчита по-специално нейния потенциал за изтласкване от пазара на производителите от ЕИП.

50)

Както е обяснено в параграф 2 от Насоките за регионална помощ, географската специфика на регионалната помощ я отличава от други форми на хоризонталната помощ. Специфична характеристика на регионалната помощ е, че последната е предназначена да повлияе на избора, направен от инвеститорите, относно това къде да се разположат инвестиционните проекти. Когато регионалната помощ компенсира допълнителните разходи, произлизащи от регионални затруднения, и подкрепя допълнителните инвестиции в подпомагани области, тя допринася не само за развитието на региона, но и за сближаването и в крайна сметка се облагодетелства цялото ЕИП (20). С оглед на потенциалните отрицателни ефекти на регионалната помощ относно мястото на дейността, те са вече признати и ограничени до известна степен от Насоките за регионална помощ и регионалните карти на помощта, като посочват изчерпателно районите, които могат да предоставят регионална помощ, като се отчитат целите, свързани със справедливостта, и целите на политиката на сближаване, както и допустимите интензитети на помощта. Не се допуска предоставяне на помощ за привличане на инвестиции извън тези райони. Когато се оценяват големи инвестиционни проекти, при съблюдаване на тези насоки, Органът трябва да има цялата необходима информация, за да прецени дали държавната помощ ще има за резултат значителна загуба на работни места в съществуващите обекти в рамките на ЕИП.

51)

По-конкретно когато инвестиции, които водят до увеличаване на производствения капацитет на даден пазар, са възможни поради държавна помощ, съществува риск производството или инвестициите в други региони на ЕИП да бъдат повлияни отрицателно. Това е особено вероятно, ако увеличението на капацитета надвиши пазарния растеж, което е по принцип случаят с големите инвестиционни проекти, които отговарят на вторите критерии в параграф 57 от Насоките за регионална помощ. Отрицателните ефекти върху търговията, съответстващи на загубената икономическа активност в регионите, засегнати от помощта, могат да бъдат почувствани посредством загубените работни места на съответния пазар, на равнище подизпълнители (21) и в резултат на загубените положителни външни ефекти (напр. клъстърен ефект, разпиляване на знанието, образование и обучение и т.н.).

52)

След като установи, че помощта е необходима като стимул за реализиране на инвестицията в съответния регион, Органът ще балансира положителните ефекти на регионалната помощ за инвестиции за голям инвестиционен проект с нейните отрицателни ефекти. Внимателно ще бъдат проучени общите ефекти на помощта върху сближаването в рамките на ЕИП. Органът няма да използва механично предвидените в настоящото съобщение критерии, а ще извърши цялостна оценка на тяхното относително значение. При това балансиране нито един отделен елемент няма определящо значение и нито една група елементи не може да се разглежда като достатъчна самостоятелно да гарантира съвместимост.

53)

В частност Органът счита, че привличането на инвестиции в по-беден регион (съгласно предвидения по-висок таван на регионалната помощ) е по-полезно за сближаването в рамките на ЕИП, отколкото ако същите инвестиции бъдат осъществени в регион в по-благоприятно положение. Във връзка с това при сценарий 2, когато трябва да се предоставят доказателства за алтернативно местоположение, оценка, съгласно която при липса на помощ инвестицията би била реализирана в по-беден регион (колкото повече са регионалните затруднения, толкова по-висок е максималният интензитет на регионалната помощ) или в регион, за който се приема, че се характеризира със същите регионални затруднения както целевия регион (еднакъв максимален интензитет на регионалната помощ), ще представлява отрицателен елемент в цялостния тест за балансиране, който вероятно няма да може да бъде компенсиран от никакви положителни елементи, тъй като противоречи на аргументацията за предоставяне на регионална помощ. От друга страна, положителните ефекти от регионалната помощ, която само компенсира разликата в нетните разходи в сравнение с по-развито алтернативно местоположение на инвестицията (и поради това преминаваща успешно теста за пропорционалност по-горе, в допълнение към изискванията за „положителен ефект“, що се отнася до цел, целесъобразност и стимулиращ ефект), обикновено се счита, съгласно теста за балансиране, че компенсира всички отрицателни ефекти в алтернативното местоположение за нова инвестиция.

54)

При все това, когато има достоверни доказателства, че държавната помощ би имала за резултат значителна загуба на работни места в съществуващите обекти в рамките на територията, на която се прилага Споразумението за ЕИП, които другояче биха били запазени в средносрочен план, социалните и икономическите ефекти върху този съществуващ обект ще трябва да бъдат взети под внимание при балансирането.

55)

Органът може, съгласно официалната процедура по разследване, предвидена в част II, член 6 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, да закрие процедурата с решение съгласно член 7 от този протокол.

56)

Органът може да вземе решение за одобряване, одобряване под условия или забрана на помощта (22). Ако Органът вземе условно решение съгласно член 7, параграф 4 от цитирания протокол, той може да постави условия, за да ограничи потенциалното нарушаване на конкуренцията и да гарантира пропорционалност. По-специално той може да намали посочения в уведомлението размер или интензитет на помощта до ниво, за което се приема, че е пропорционално и следователно съвместимо с общия пазар.

„(2)

Съгласно Договора при изработване на Общата селскостопанска политика и специалните методи за нейното прилагане, се отчита също и специфичният характер на земеделските дейности, който произтича от социалната структура на земеделието и от структурните и природни несъответствия между различните селски райони.“

„(2)

Съгласно Договора при изработване на Общата селскостопанска политика и специалните методи за нейното прилагане, се отчита също и специфичният характер на земеделските дейности, който произтича от социалната структура на земеделието и от структурните и природни несъответствия между различните земеделски райони.“