22.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 82/7

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 534/09/COL

от 16 декември 2009 година

за седемдесет и осмо изменение на процесуалните и материалноправните норми в сферата на държавната помощ, въвеждащо нова глава за най-добрите практики на извършване на процедурите за държавна помощ

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и Протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 и член 5, параграф 2, буква б) от него,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ съгласно член 24 от Споразумението за надзор и съд Органът привежда в изпълнение разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно държавната помощ,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзор и съд Надзорният орган публикува известия или насоки по въпроси, които се разглеждат в Споразумението за ЕИП, ако се предвижда изрично в това споразумение или в Споразумението за надзор и съд или ако Надзорният орган сметне това за необходимо,

КАТО ПРИПОМНЯ процесуалните и материалноправните норми за държавните помощи, приети от Надзорния орган на 19 януари 1994 г. (4),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ на 16 юни 2009 г. Европейската комисия прие Кодекс на най-добри практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи (5),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ това съобщение е от значение за Европейското икономическо пространство,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ следва да се осигури еднакво прилагане на правилата за държавни помощи на ЕИП в цялото Европейско икономическо пространство,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ съгласно точка II от глава „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ в края на приложение XV към Споразумението за ЕИП Надзорният орган ще приеме, след консултиране с Европейската комисия, актове, съответстващи на приетите от последната,

след консултиране с Европейската комисия и държавите от ЕАСТ чрез писма по този въпрос от 20 ноември 2009 г. (док. № 537430, № 537439 и № 537441),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Насоките за държавните помощи се изменят чрез въвеждане на нова глава за най-добрите практики при провеждане на процедури за държавните помощи. Новата глава се съдържа в приложението към настоящото решение.

Член 2

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2009 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Per SANDERUD

Председател

Kristján A. STEFÁNSSON

Член на колегията

(1) Наричан по-долу „Органът“.

(2) Наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“.

(3) Наричано по-долу „Споразумението за надзор и съд“.

(4) Насоки за прилагане и тълкуване на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд, приети и издадени от Надзорния орган на 19 януари 1994 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (наричан по-нататък „ОВ“) L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 и в Притурка за ЕИП № 32, 3.9.1994 г., стр. 1, изменени. Наричани по-долу „Насоките за държавна помощ“. Актуализираната версия на Насоките за държавна помощ е публикувана на уебсайта на Органа: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/.

(5) ОВ C 136, 16.6.2009 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ

НАСОКИ ЗА НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ НА КОНТРОЛ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ (1)

1. Обхват и цел

(1)	Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) публикува настоящите Насоки за най-добри практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи, за да направи процедурите за държавни помощи възможно най-продуктивни и ефикасни за всички засегнати страни.

(2)

Настоящата глава от насоките на Органа е създадена въз основа на опита, придобит при прилагането на част II от Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд („част II от Протокол 3“) (2). Основната цел на настоящата глава е да предостави насоки за ежедневното прилагане на процедурите за държавни помощи, като същевременно изгражда дух на по-добро сътрудничество и взаимно разбирателство между Органа, държавите от ЕАСТ и правната и предприемаческата общност.

(3)

Успешното подобряване на процедурите за държавни помощи изисква дисциплина за всички и съвместен ангажимент от страна както на Органа, така и на държавите от ЕАСТ. Органът редовно ще се стреми да засили сътрудничеството си с държавите от ЕАСТ и със заинтересованите страни, като ще работи още за подобряване на провеждането на своите разследвания и своя вътрешен процес на взимане на решения, за да осигури по-голяма прозрачност, предвидимост и ефективност на процедурите за държавни помощи.

(4)

В съответствие със съвременната архитектура на държавните помощи настоящата глава е последната част от пакет за опростяване, състоящ се от Насоките на Надзорния орган относно опростена процедура за разглеждане на някои видове държавна помощ (3) и Насоките на Надзорния орган относно прилагането на законодателството в областта на държавните помощи от националните съдилища (4), който допринася за по-предвидими и прозрачни процедури.

(5)	Поради специфичността на отделен случай може обаче да е необходимо изменение на тази глава или отклонение от нея в зависимост от конкретните обстоятелства (5).

(6)

Освен това, доколкото Споразумението за ЕИП се прилага за тези сектори, специфичните характеристики на секторите на рибарството и аквакултурите и на дейностите в първичното производство, продажбата и преработването на селскостопански продукти също могат да оправдаят отклонение от настоящата глава от насоките.

2. Отношение към правото на Общността

(7)

Настоящата глава не е предназначена да представи пълен и изчерпателен обзор на съответните правни, тълкувателни и административни мерки, на които е подчинен контролът на държавните помощи. Тя следва да се чете във връзка с основните правила за процедурите за държавни помощи и като допълнение към тях.

(8)	Затова настоящата глава не създава и не променя права и задължения, както е посочено в Протокол 3 към Споразумението за ЕИП и в измененото Решение № 195/04/COL от 14 юли 2004 г. (6), тълкувани от съдебната практика на Съда на ЕАСТ и съдилищата на Европейския съюз.

(9)	Настоящата глава описва ежедневните най-добри практики, допринасящи за по-бързи, по-прозрачни и по-предвидими процедури за държавни помощи на всеки етап от разследването по случай, за който е постъпило или не е постъпило уведомление или жалба.

3. Контакти, предхождащи уведомлението

(10)

Опитът на Органа показва стойността на контактите, предхождащи уведомлението, дори в случаи, които изглеждат стандартни. Тези контакти дават възможност на Органа и на държавата от ЕАСТ, която ще подаде уведомлението, да обсъдят неформално и поверително правните и икономическите аспекти на предложения проект преди подаване на уведомлението и по този начин да увеличат качеството и пълнотата на уведомлението. При това държавата от ЕАСТ и Органът могат заедно да разработят конструктивни предложения за изменение на проблематични аспекти на планираната мярка. Този етап проправя път за по-бързо обработване на уведомленията, когато бъдат формално представени на Органа. Успешните етапи, предхождащи уведомленията, ще позволят на Органа да приеме решения съгласно член 4, параграфи 2, 3 и 4 от част II от Протокол 3 в рамките на два месеца от датата на уведомлението (7).

(11)	Контактите, предхождащи уведомлението, се препоръчват в случаите, когато особени новости или специфични характеристики оправдават неофициални предварителни обсъждания с Органа. Неофициални насоки ще бъдат давани винаги, когато държава от ЕАСТ поиска това.

3.1. Съдържание

(12)

Етапът, предхождащ уведомлението, дава възможност за обсъждане и даване на насоки на държавата от ЕАСТ, която се интересува от обхвата на предоставената в уведомлението информация, за да се осигури неговата пълнота още от датата на подаване. Ползотворният етап, предхождащ уведомлението, също така позволява обсъждане в открита и съзидателна атмосфера на основни теми, които планираната мярка повдига. Това е особено важно при проекти, които не могат да бъдат приети в този вид и следва да бъдат оттеглени или значително променени. Той може да съдържа и анализ на наличието на други правни основания или намиране на прецеденти от значение. В допълнение успешният етап, предхождащ уведомлението, ще позволи на Органа и на държавата от ЕАСТ да разгледат ключови въпроси на конкуренцията, да изготвят икономически анализ и когато е необходимо, да потърсят външна експертиза за установяване на съвместимостта на планирания проект с функционирането на Споразумението за ЕИП. През този етап държавата от ЕАСТ, подаваща уведомлението, може да поиска от Органа да отмени задължението за предоставяне на определена информация, предвидена във формуляра за уведомление, която при конкретните обстоятелства не е необходима за разглеждане на случая. Накрая, етапът, предхождащ уведомлението, е решаващ за определяне дали случаят може prima facie да се обработва съгласно опростената процедура (8).

3.2. Обхват и времетраене

(13)

За да бъде този етап конструктивен и ефективен, в интерес на въпросната държава от ЕАСТ е да предостави на Органа необходимата информация за оценка на планирания проект за държавна помощ въз основа на формуляр за проект на уведомление. С цел разглеждането на случая да протече по-гладко, контактите чрез електронни писма или конферентни разговори се предпочитат пред срещите. В рамките на две седмици след получаване на формуляра за проект на уведомление Органът по принцип ще предприеме първи предварителен контакт.

(14)

По принцип контактите, предхождащи уведомлението, би трябвало да продължават до 2 месеца и да бъдат последвани от пълно уведомление. В случай че тези контакти не доведат до желаните резултати, Органът може да обяви етапа, предхождащ уведомлението, за закрит. Обаче поради факта, че времетраенето и формата на тези контакти зависят от сложността на конкретния случай, те могат да продължат няколко месеца. Затова Органът препоръчва в случаи, които са особено сложни (например помощ за оздравяване, големи помощи за изследователски и развойни дейности, големи индивидуални помощи или особено големи или сложни схеми за помощи), държавите от ЕАСТ да започват предварителни контакти колкото е възможно по-рано, за да бъдат възможни ползотворни дискусии.

(15)

Според опита на Органа включването на получателя на помощта в контактите, предхождащи уведомлението, е много полезно, особено в случаите със значителни технически, финансови подробности и детайли, свързани с проекта. Затова Органът препоръчва получателите на индивидуални помощи да се включват в предварителните контакти.

(16)

Освен в случаите, които са напълно нови или сложни, в края на етапа, предхождащ уведомлението, Органът ще се опитва да предостави на въпросната държава от ЕАСТ неофициална предварителна оценка на проекта. Тази необвързваща оценка няма да представлява официална позиция на Органа, а ще бъде неофициално упътване относно пълнотата на проекта за уведомление и съвместимостта prima facie на планирания проект с функционирането на Споразумението за ЕИП. При особено сложни случаи Органът може да предостави по искане на държавата от ЕАСТ и писмени упътвания относно информацията, която следва да се предостави допълнително.

(17)	Контактите, предхождащи уведомлението, се провеждат строго поверително. Обсъжданията се провеждат по желание и не засягат обработването и разследването на случая след официалното уведомление.

(18)

За да се повиши качеството на уведомленията, Органът ще се опита да отговори на исканията на държавите от ЕАСТ за обучения. Органът също ще поддържа редовни контакти с държавите от ЕАСТ за обсъждане на по-нататъшни подобрения на процедурата за държавни помощи, особено по отношение на обхвата и съдържанието на използваните формуляри за уведомление.

4. Взаимно съгласувано планиране

(19)

В случаи, които са напълно нови, технически сложни или по-друг начин са чувствителни или трябва да се разгледат с изключителна спешност, Органът ще предложи взаимно съгласувано планиране на държавата от ЕАСТ, подаваща уведомлението, за да повиши прозрачността и предвидимостта на времетраенето на разследването на държавната помощ.

4.1. Съдържание

(20)	Взаимно съгласуваното планиране е форма на организирано сътрудничество между държавата от ЕАСТ и Органа, което се основава на съвместно планиране и разбиране по отношение на възможното протичане на разследването и на очакваната времева рамка.

(21)

В тази връзка Органът и държавата от ЕАСТ, подаваща уведомлението, могат да се споразумеят за следното:

—	приоритетно обработване на случая срещу официално приемане от страна на държавата от ЕАСТ на прекъсване на разследването (9) по други оповестени случаи, произлизащи от същата държава от ЕАСТ, ако това е необходимо от гледна точка на планирането и ресурсите,

—	информацията, която засегнатата държава от ЕАСТ и/или получателят трябва да предоставят, включително изследвания или външна експертиза или едностранно събиране на информация от Органа, и

—	вероятната форма и продължителност на оценката на случая от Органа след уведомлението.

(22)

В отговор на усилията на държавата от ЕАСТ за своевременно предоставяне на цялата необходима информация и както е определено в рамките на взаимно съгласуваното планиране, Органът ще се стреми да спази взаимно съгласуваната времева рамка за по-нататъшно разследване на случая, освен ако информацията, предоставена от държавата от ЕАСТ или заинтересовани страни, не повдигне неочаквани въпроси.

4.2. Обхват и времетраене

(23)

Взаимно съгласуваното планиране по принцип ще се прилага само в случаи, които са напълно нови, технически сложни или по друг начин са чувствителни, така че в края на етапа, предхождащ уведомлението, Органът не може да даде ясна предварителна оценка на случая. В тези случаи взаимно съгласуваното планиране ще се осъществи в края на етапа, предхождащ уведомлението, и ще бъде последвано от официалното уведомление.

(24)	Органът и въпросната държава от ЕАСТ, по искане на последната, могат да се споразумеят за взаимно съгласувано планиране на по-нататъшната обработка на случая в началото на официалната процедура по разследване.

5. Предварителното разглеждане на мерките, за които е подадено уведомление

5.1. Искане за информация

(25)

За да рационализира протичането на разследването, Органът ще се стреми да разделя по групи исканията за информация по време на етапа на предварително разглеждане. Затова по принцип ще има само едно изчерпателно искане за информация, което обикновено се изпраща в рамките на 4—6 седмици след датата на уведомлението. Освен ако не е договорено друго във взаимно съгласуваното планиране, етапът, предхождащ уведомлението, ще позволи на държавите от ЕАСТ да представят пълно уведомление и това ще намали необходимостта от допълнителна информация. Органът обаче може впоследствие да повдигне въпроси най-вече във връзка с отговорите на държавите от ЕАСТ, въпреки че това не означава непременно, че Органът е изправен пред сериозни трудности при оценката на случая.

(26)

Ако държавата от ЕАСТ не предостави исканата информация в определения краен срок, след едно напомняне обикновено ще се прилага член 5, параграф 3 от част II от Протокол 3 и на държавата от ЕАСТ ще бъде съобщено, че уведомлението се счита за оттеглено. Официалните процедури по разследване ще се откриват по правило, когато са спазени необходимите условия, обикновено най-много след два тура от въпроси.

5.2. Съгласувано прекъсване на предварителното разглеждане

(27)

В някои случаи ходът на предварителното разглеждане може да бъде прекъснат, ако държавата от ЕАСТ поиска да промени своя проект и да го приведе в съответствие с правилата за държавна помощ или по други причини по общо съгласие. Прекъсването се предоставя само за предварително договорен период. Ако държавата от ЕАСТ не представи пълен prima facie съвместим проект в края на периода на прекъсване, Органът ще поднови процедурата от състоянието, в което тя е била прекъсната. Въпросната държава от ЕАСТ ще бъде информирана, че уведомлението се счита за оттеглено или че официалната процедура по разследване е открита незабавно в случай на сериозни съмнения.

5.3. Контакти във връзка със ситуацията към момента

(28)	По тяхна молба държавите от ЕАСТ ще бъдат информирани за ситуацията към момента по протичащо предварително разследване. Държавите от ЕАСТ се приканват да включат в тези контакти получателя на индивидуалната помощ.

6. Официална процедура по разследване

(29)

Поради общата сложност на случаите, подлежащи на официално разследване, Органът се ангажира да повиши прозрачността, предвидимостта и ефективността на този етап като въпрос с изключителен приоритет, за да подпомогне правилното вземане на решения с оглед на нуждите на съвременния бизнес. Затова Органът ще подобри провеждането на официални разследвания чрез ефективно използване на всички процедурни средства, налични съгласно глава II от Протокол 3.

6.1. Публикуване на решението и пояснително резюме

(30)	Когато въпросната държава от ЕАСТ не поиска поверителната информация да бъде заличена, Органът ще се стреми да публикува решението си за откриване на официална процедура по разследване, включително пояснително резюме, в срок от два месеца от датата на приемане на решението.

(31)

Когато има несъгласие относно въпроси, свързани с поверителността, Органът ще прилага принципите на своите Насоки относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ (10) и ще се стреми да пристъпи към публикуване на решението в рамките на най-краткия възможен срок след приемането му. Същото ще се прилага при публикуването на окончателните решения.

(32)	За да се подобри прозрачността на процедурата, държавата от ЕАСТ, получателят и другите заинтересовани страни (особено потенциални жалбоподатели) ще бъдат информирани за всички закъснения, предизвикани от несъгласия във връзка с поверителността.

6.2. Становища на заинтересованите страни

(33)

Съгласно член 6 от част II от Протокол 3 заинтересованите страни трябва да представят своето мнение в срок, който не трябва да надвишава един месец след публикуването на решението за откриване на официална процедура по разследване. Този срок по принцип не се удължава и Органът няма да приема закъсняло подаване на информация от заинтересовани страни, включително получателя на помощта (11). Удължаване се допуска само в изключителни и оправдани случаи, като предоставяне на изключително обемна фактическа информация или след контакт между Органа и въпросната заинтересована страна.

(34)

За да се подобри фактическата основа на разследването на особено сложни случаи, Органът може да изпрати копие от решението за откриване на официална процедура по разследване на определени заинтересовани страни, включително търговски или бизнес асоциации, и да ги покани да представят мнение по конкретни аспекти от случая (12). Сътрудничеството на заинтересованите страни в тази връзка е напълно доброволно, но ако заинтересована страна избере да предостави мнения, в неин интерес е да подаде тези мнения своевременно, така че Органът да може да ги вземе под внимание. Затова Органът ще покани заинтересованите страни да представят мненията си в срок от един месец от датата, на която до тях е изпратено копие на решението. След този срок Органът няма да чака представяне на мнения. За да се спази еднакво отношение към всички заинтересовани страни, Органът ще изпрати същата покана за мнение на получателя на помощта. За да спази правото на държавата от ЕАСТ на защита, Органът ще препрати на държавата от ЕАСТ неповерителна версия на всички мнения, получени от заинтересовани страни, и ще покани държавата от ЕАСТ да отговори в срок от един месец.

(35)

За да се осигури предаване на всички мнения на заинтересовани страни на въпросната държава от ЕАСТ по най-бързия начин, държавите от ЕАСТ ще бъдат поканени да приемат, доколкото е възможно, предаването на мненията на заинтересовани страни на оригиналния език, на който са написани. Ако държавата от ЕАСТ поиска, Органът ще осигури превод, което може да се отрази на бързината на процедурите.

(36)	Държавите от ЕАСТ ще бъдат информирани и за липсата на мнения на заинтересовани страни.

6.3. Мнения на държавите от ЕАСТ

(37)

За да се осигури навременно приключване на официалната процедура по разследване, Органът ще следи отблизо за изпълнението на всички крайни срокове, приложими към тази фаза съгласно част II от Протокол 3. Ако държава от ЕАСТ не представи своето мнение при решението на Органа за откриване на официална процедура по разследване и в отговор на мнения на заинтересовани страни в срок от един месец, както е посочено в член 6, параграф 1 от част II от Протокол 3, Органът незабавно ще изпрати напомняне, като даде на държавата от ЕАСТ допълнителен срок от един месец и я информира, че друго удължаване на срока няма да бъде разрешено, освен при изключителни обстоятелства. При отсъствие на отговор от въпросната държава от ЕАСТ Органът ще вземе решение въз основа на информацията, която е на негово разположение, в съответствие с член 7, параграф 7 и член 13, параграф 1 от част II от Протокол 3.

(38)

В случай на неправомерна помощ и при отсъствие на мнение на държавата от ЕАСТ относно решението за откриване на официалната процедура по разследване, Органът, в съответствие с член 10 от част II от Протокол 3, ще пристъпи към издаване на разпореждане за информация. Ако държавата от ЕАСТ не отговори на това разпореждане в определения в него срок, Органът ще вземе решение на базата на информацията, която е на негово разположение.

6.4. Искане за допълнителна информация

(39)

Не може да се изключи, че при особено сложни случаи информацията, предоставена от държавата от ЕАСТ в отговор на решението за откриване на официалната процедура по разследване, може да изисква от Органа да изпрати искане за допълнителни сведения. На държавата от ЕАСТ ще се даде срок от един месец за отговор.

(40)

Ако държавата от ЕАСТ не отговори в определения срок, Органът незабавно ще изпрати напомняне, в което се определя краен срок от 15 работни дни и се съобщава на въпросната държава от ЕАСТ, че след това Органът ще вземе решение на базата на информацията, която е на негово разположение, или ще издаде разпореждане за информация в случай на неправомерна помощ.

6.5. Обосновано прекъсване на официалното разследване

(41)

Само при изключителни обстоятелства и по взаимно съгласие между Органа и съответната държава от ЕАСТ официалното разследване може да бъде прекъснато. Прекъсване може да има, например ако държавата от ЕАСТ официално го поиска, за да приведе проекта си в съответствие с правилата за държавна помощ, или в случай, когато е налице висящ съдебен спор пред Съда на ЕАСТ или пред съдилища на ЕС по подобни въпроси, чийто изход би могъл да има влияние върху оценката на случая.

(42)	Прекъсването обикновено се разрешава само веднъж и за период, предварително съгласуван между Органа и държавата от ЕАСТ.

6.6. Приемане на окончателно решение и оправдано удължаване на официалното разследване

(43)

В съответствие с член 7, параграф 6 от част II от Протокол 3 Органът, доколкото е възможно, се стреми да приеме решение в срок от 18 месеца от датата на откриване на процедурата. Този срок може да бъде удължен чрез общо споразумение между Органа и съответната държава от ЕАСТ. Официално удължаване на продължителността на разследването може да бъде подходящо и в случаи, които се отнасят до нови проекти или които повдигат нови правни въпроси.

(44)	За да се осигури ефективно изпълнение на член 7, параграф 6 от част II от Протокол 3, Органът ще се стреми да приеме окончателно решение не по-късно от 4 месеца след предаване на последните сведения от държавата от ЕАСТ или след изтичане на последния краен срок, без да са получени сведения.

7. Жалби

(45)	Ефективното и прозрачно обработване от Органа на подадените жалби е от съществено значение за всички заинтересовани страни в процедурите за държавни помощи. Затова Органът предлага следните най-добри практики, целящи да допринесат за тази обща цел.

7.1. Формуляр за жалба

(46)

Органът систематично ще приканва жалбоподателите да използват формуляра за жалба, намиращ се на неговия уебсайт (http://www.eftasurv.int/media/documents/Complaint-form—State-aid.doc), както и да подават неповерителна версия на жалбата. Подаването на изцяло попълнени формуляри ще позволи на жалбоподателите да повишат качеството на своите жалби.

7.2. Приблизителни срокове и изход на разследването по жалба

(47)

Органът ще положи всички усилия да разследва подадена жалба в рамките на приблизителен срок от 12 месеца от нейното получаване. Този срок не представлява обвързващо задължение. В зависимост от обстоятелствата при отделния случай евентуалната необходимост да се изиска допълнителна информация от жалбоподателя, държавата от ЕАСТ или заинтересовани страни може да удължи разследването на жалбата.

(48)

Органът може да присъжда различни степени на приоритет на подадените жалби (13) в зависимост, например, от мащаба на предполагаемото нарушение, размера на получателя, засегнатия икономически сектор или наличието на други подобни жалби. С оглед на работното си натоварване и на правото си да определя приоритети за разследванията (14), той може да отложи обработването на мярка, която не е приоритет. По принцип в срок от 12 месеца Органът ще се стреми:

а)	да приеме решение относно приоритетни случаи съгласно член 4 от част II от Протокол 3 и копие от него ще бъде адресирано до жалбоподателя;

б)

да изпрати първоначално административно писмо до жалбоподателя, в което излага предварителната си гледна точка по случаи, които не представляват приоритет. Административното писмо не е официална позиция на Органа, а само предварително мнение, основаващо се на наличната информация и в изчакване на допълнителни коментари, които жалбоподателят би могъл да представи в срок от един месец от датата на писмото. Ако в определения срок не бъдат представени допълнителни коментари, жалбата ще се счита за оттеглена.

(49)

С оглед на прозрачността Органът ще положи всички усилия да информира жалбоподателя за приоритета на неговата молба в срок от два месеца от датата на получаване на жалбата. В случай на необоснована жалба Органът ще информира жалбоподателя в срок от два месеца от получаването на жалбата, че не съществуват достатъчно основания за разглеждане на случая и че жалбата ще се счита за оттеглена, ако в срок от един месец не бъдат представени допълнителни съществени сведения. Когато жалбата се отнася за одобрена помощ, Органът ще се стреми да отговори на жалбоподателя в срок от 2 месеца от получаването на жалбата.

(50)	В случай на неправомерна помощ на жалбоподателите ще се напомни за възможността да заведат иск в националните съдилища, които могат да наредят прекратяването или възстановяването на такава помощ (15).

(51)

Когато е необходимо, неповерителна версия на жалбата ще се предава на въпросната държава от ЕАСТ за мнение. Държавите от ЕАСТ и жалбоподателите ще бъдат редовно информирани за закриването или друг етап от обработката на жалба. В замяна на това държавите от ЕАСТ ще бъдат приканени да спазват сроковете за подаване на мнения и представяне на информация по жалбите, които са им предадени. Те ще бъдат също приканени да приемат, доколкото е възможно, предаването на жалби на техния оригинален език. Ако държавата от ЕАСТ поиска, Органът ще осигури превод, което може да се отрази на бързината на процедурите.

8. Вътрешни процедури за вземане на решения

(52)	Органът поема ангажимента да организира и подобри още повече своя вътрешен процес на вземане на решения, за да допринесе за цялостно съкращаване на процедурите, свързани с държавните помощи.

(53)	За тази цел вътрешните процедури за вземане на решения ще се прилагат колкото е възможно по-ефективно. Органът също ще разгледа вътрешната правна рамка, която се прилага в момента, за да оптимизира процедурите си за вземане на решения.

(54)	Органът редовно ще преразглежда своята вътрешна практика за вземане на решения и ако е необходимо, ще я променя.

9. Бъдещо преразглеждане

(55)

Процедурните най-добри практики могат да бъдат ефективни само ако се основават на съвместен ангажимент на Органа и държавите от ЕАСТ надлежно да провеждат разследванията по държавните помощи, да спазват определените срокове и така да осигурят необходимата прозрачност и предвидимост на процедурите. Настоящата глава и най-добрите практики, които тя съдържа, са първият принос към този съвместен ангажимент.

(56)	От 1 януари 2010 г. Органът ще прилага настоящата глава за мерки, за които е постъпило уведомление, или за случаи, които по друг начин са представени на вниманието на Органа.

(57)

Настоящата глава може да бъде изменяна, за да се отразят промените в правните, тълкувателните и административните мерки или вследствие на съдебната практика на Съда на ЕАСТ или на съдилищата на Европейския съюз, които уреждат процедурите по държавните помощи, или в резултат на опита, натрупан при нейното прилагане. Органът възнамерява да продължи да участва редовно в диалог с държавите от ЕАСТ и другите заинтересовани страни относно натрупания опит в прилагането на част II от Протокол 3 като цяло и на настоящата глава за най-добрите практики в частност.

(1) Тази глава съответства на Кодекса на най-добри практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи на Комисията (ОВ C 136, 16.6.2009 г., стр. 13).

(2) Част II от Протокол 3 отразява Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).

(3) ОВ L 75, 15.3.2012 г., стр. 26 и Притурка за ЕИП № 14, 15.3.2012 г., стр. 1, достъпни на: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/. Тези насоки съответстват на Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои видове държавна помощ (ОВ C 136, 16.6.2009 г., стр. 3).

(4) Все още не са публикувани в ОВ или в Притурката за ЕИП. Тези насоки съответстват на Известието на Европейската комисия относно прилагането на законодателството в областта на държавните помощи от националните съдилища (ОВ C 85, 9.4.2009 г., стр. 1).

(5) В контекста на банковата криза от 2008 г. Органът предприе съответните стъпки за осигуряване на бързо приемане на решения при пълно уведомление и когато е необходимо, в рамките на по-малко от 2 седмици. Вж. Насоките на Органа относно прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (все още не са публикувани в ОВ или в Притурката за ЕИП), които съответстват на Съобщението на Комисията „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“ (ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8). Относно реалната икономика вж. Временната рамка на Органа за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (все още не са публикувани в ОВ или в Притурката за ЕИП), която съответства на Съобщението на Комисията „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ (ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1).

(6) Решение № 195/04/COL (ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37, Притурка за ЕИП № 26, 25.5.2006 г., стр. 1) съответства на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1), с който се прилага Регламент (ЕО) № 659/1999.

(7) Този срок не може да бъде спазен, когато Органът е длъжен да издаде няколко искания за информация поради непълни уведомления.

(8) Вж. Насоките относно опростената процедура за разглеждане на определени видове държавна помощ.

(9) Вж. член 4, параграф 5 от част II от Протокол 3.

(10) Приети с Решение № 15/04/COL на Колегията от 18 февруари 2004 г. (ОВ L 154, 8.6.2006 г., стр. 27 и Притурка за ЕИП № 29, 8.6.2006 г., стр. 1). Тези насоки съответстват на Съобщението на Европейската комисия от 1 декември 2003 г. относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ (ОВ C 297, 9.12.2003 г., стр. 6).

(11) Без да се засяга член 10, параграф 1 от част II от Протокол 3.

(12) В съответствие със съдебната практика на съдилищата на Общността Органът има право да изпрати решението за откриване на формална процедура по разследване на определени трети страни; вж. например дело T-198/01, Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, (2004 г.), Recueil, стр. II-2717, точка 195; дело T-198/01R, Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, (2002 г.), Recueil, стр. II-2153; съединени дела C-74/00 P и C-75/00 P, Falck Spa and others/Комисия, (2002 г.), Recueil, стр. I-7869, точка 83.

(13) Дело C-119/97, Ufex и други/Комисия, (1999 г.), Recueil, стр. I-1341, точка 88.

(14) Дело T-475/04, Bouygues SA/Комисия, (2007 г.), Сборник, стр. II-2097, точки 158 и 159.

(15) Вж. Насоките на Органа относно прилагането на законодателството в областта на държавните помощи от националните съдилища.

22.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 82/16

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 364/11/COL

от 23 ноември 2011 годинa

да закрие официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на Исландския фонд за жилищно финансиране Íbúðalánasjóður (HFF) от плащане на премия за държавна гаранция (Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ („ОРГАНЪТ“),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално член 61 и Протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД част I, член 1, параграф 3 и част II, член 7, параграф 2 от Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (Споразумението за надзор и съд) (Протокол 3),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД консолидираната версия на Решение № 195/04/COL на Органа от 14 юли 2004 г. относно разпоредбите за прилагане, предвидени в част II, член 27 от Протокол 3 („Решението за разпоредбите за прилагане“) (1),

КАТО призова заинтересованите страни да представят своите мнения (2),

като има предвид, че:

I. ФАКТИ

1. Процедура

(1)

С писмо от 28 септември 2007 г. (факт № 442805) Органът помоли исландските органи за информация във връзка с държавни гаранции и задължението за плащане на премия за държавна гаранция в съответствие с исландския закон за държавните гаранции. С писмо на мисията на Исландия към Европейския съюз от 24 октомври 2007 г., с което беше препратено писмото от исландското Министерство на финансите от същата дата, получено и регистрирано в деловодството на Органа на 25 октомври 2007 г. (факти № 448739 и 449598), исландските органи изпълниха това искане.

(2)	Представителите на Органа и исландското правителство обсъдиха делото на 7 септември 2007 г. в Брюксел и на 29 октомври 2007 г. в Рейкявик, а на 6 март 2008 г. то беше обект на обсъждане на срещата на представителите на Органа и на Исландската асоциация за финансови услуги, проведена в Брюксел.

(3)

Решение № 406/08/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 27 юни 2008 г. за откриване на официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на Исландския фонд за жилищно финансиране от плащане на премия за държавна гаранция беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (3). В решението Органът покани заинтересованите страни да представят своите мнения. Органът не получи мнения от заинтересованите страни. С писмо от 8 септември 2008 г. (факт № 490696) исландските власти представиха своето становище относно Решение № 406/08/COL на Органа.

(4)

През октомври 2008 г. Органът временно преустанови делото поради кризата в исландския банков сектор. Въпреки това на „пакетната“ среща в Рейкявик на 4—5 ноември 2009 г. бяха проведени няколко обсъждания по делото. След срещата, на 16 ноември 2009 г. Органът изпрати писмо с напомняне да бъде предоставена информация относно оценката на съвместимостта на разследваната мярка. Исландските власти изпратиха отговор с писмо от 7 декември 2009 г. (факт № 539538).

(5)

В паралелно разследване във връзка с мерки за държавна помощ, предоставени в полза на Исландския фонд за жилищно финансиране (HFF), в своето Решение № 405/08/COL от 27 юни 2008 г. (4) Органът заключи, че предоставената на HFF държавна гаранция представлява съществуваща мярка за държавна помощ. Впоследствие на 18 юли 2011 г. Органът прие Решение № 247/11/COL за предложение за подходящи мерки за финансирането на Исландския фонд за жилищно финансиране Íbúðalánasjóður (HFF) (5), inter alia под формата на държавна гаранция.

2. Описание на разследваната мярка

2.1. Получател

(6)

Исландският фонд за жилищно финансиране Íbúðalánasjóður (HFF) е държавна институция, която извършва дейност на принципа на сделката между несвързани лица в съответствие с исландския Жилищен закон № 44/1998 (lög um húsnæðismál) (6). HFF се управлява от борд на директорите в рамките на административните пълномощия на Министерството на социалните грижи. Целта на HFF е да насърчава сигурността и равните права на жилищно настаняване. За тази цел HFF отпуска ипотечни кредити на физически лица и заеми на образувания, които предоставят жилища под наем, и се занимава с обща организация на въпроси в областта на жилищното настаняване. Финансирането се предоставя със специалната цел да се подобрят възможностите за хората да закупят или наемат жилище при подходящи условия (вж. член 1 от Жилищния закон).

(7)

HFF не се финансира пряко от държавата, а от възвръщаемостта на собствения си капитал (например вноски, лихвени плащания и ценови индексации по заеми с удължено погасяване), от лихви, платени за емитирането и продажбата на облигации на HFF (íbúðarbréf), които се котират на Исландската фондова борса, както и от такси за услуги, предоставени на клиентите на HFF. Освен това HFF извлича ползи от държавна гаранция, свързана с неограничената отговорност на държавата за дълговете на HFF в ролята на негов собственик (7). В допълнение HFF получава пряко от държавния бюджет помощ за лихва, предназначена за покриването на загуби в резултат на отпускането на заеми под пазарна цена на образувания, които се занимават с изграждането и даването под наем на жилища.

(8)	Решение № 405/08/COL на Органа съдържа по-подробно описание на системата на HFF в съответствие с Жилищния закон.

2.2. Държавна гаранция

(9)

HFF е държавна институция, субект на публичното право (вж. член 4 от Жилищния закон) и като такава, в съответствие с общите неписани правила на исландското публично право, приложимо за държавните институции, той се възползва от държавна гаранция върху всички свои задължения. Гаранцията се отнася за всички държавни институции, без значение кога са били създадени или вида на тяхната дейност. Както беше споменато по-горе, тази гаранция е резултат от неограничената отговорност на държавата за дълговете на HFF като негов притежател. Това означава, че държавата е отговорна за съвкупността от задълженията на HFF, тъй като гаранцията не е свързана с определена финансова операция на HFF, нито пък е ограничена до определена максимална сума. Това е отразено също така в член 5, параграф 3 от Закона за несъстоятелността № 21/1991 (lög um gjaldþrotaskipti o.fl.), в който се посочва, че процедурите за фалит или други процедури за несъстоятелност не се прилагат за институции от типа на HFF.

(10)

В преамбюла на законопроекта, по-късно публикуван като Закон № 121/1997 за държавните гаранции (lög um ríkisábyrgðir), се посочва следното:

„Основа за това е недвусмисленото правило в исландското законодателство, според което държавата носи отговорност за задълженията на своите институции и предприятия, освен ако гаранцията не е ограничена по силата на изрична правна разпоредба […] или отговорността на държавата в дружество с ограничена отговорност е ограничена до вноската в акционерния дял.“ (8)

(11)

Държавната гаранция е била на разположение и на предшествениците на HFF: Държавната жилищна агенция, Държавния строителен фонд и Работническия жилищен фонд, управляван от Държавната жилищна агенция, както и Държавния жилищен съвет (вж. Закон № 97/1993 относно Държавната жилищна агенция (lög um Húsnæðisstofnun ríkisins).

2.3. Премия за държавна гаранция

(12)

Към момента на създаването на HFF и неговите предшественици неограничената държавна гаранция, предоставена в тяхна полза и покриваща всички техни задължения, не е била обвързана с рискова премия или с премия за гаранция. Според исландските власти от самия замисъл на HFF съответните правила на националното законодателство са били формулирани така, че да освободят HFF от плащането на каквато и да било такса за държавната гаранция, която му е предоставена. (9)

(13)

Във Временен закон № 68/1987 относно фискалните мерки за първи път е въведено общо задължение за заплащане на държавата на премия за гаранция във връзка с държавни гаранции, за които не се прилага рисковата премия. Следователно съгласно член 8 от Закон № 37/1961 относно държавните гаранции (lög um ríkisábyrgðir), изменен със Закон № 65/1988 относно държавните гаранции (lög um breyting á lögum nr. 37/1961, um ríkisábyrgðir, með síðari breytingum), банките, кредитните фондове, финансовите институции, предприятията и други образувания от подобен вид, които по силата на закон се възползват от държавна гаранция, без значение дали на основата на това, че техен собственик е държавата или поради други причини, трябва да заплащат на държавата премия за гаранция за своите задължения към чуждестранни субекти. Премията беше определена в размер на 0,0625 % на тримесечие от главницата на чуждестранните задължения на основата на средния им размер за всеки период (вж. член 8, параграф 2 от Закон № 37/1961) (10).

(14)

Първоначално такава премия не е била въведена за националните задължения. Въпреки това със Закон № 121/1997 относно държавните гаранции (11) по отношение на националните задължения е въведено задължение за плащане на премия в размер на 0,0375 %. Впоследствие със Закон № 180/2000 този процент е увеличен на 0,0625 % (12).

(15)

В Закон № 121/1997 също се предвижда освобождаване от плащането на премия за държавна гаранция по отношение на жилищните облигации, емитирани от направление „Жилищни облигации“ на Държавната жилищна агенция. Що се отнася до другите задължения на HFF, Допълнителният закон за бюджета за 2001 г. отмени с обратна сила дълговете на HFF, свързани с неплатени премии, начислени от HFF в съответствие със Закон № 121/1997. Освен това в Закон № 70/2000, който влезе в сила на 26 май 2000 г., бе предвидено общо освобождаване на HFF от плащане на премия за държавна гаранция за всички задължения.

(16)	Решение № 406/08/COL на Органа съдържа по-подробно описание на законодателството относно държавните гаранции и последвалите промени в общоприложимите ставки на премията и специалните разпоредби относно HFF.

3. Основания за откриване на процедурата

(17)

В Решение № 406/08/COL Органът обясни, че държавната гаранция в полза на HFF, която е съществувала преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП на 1 януари 1994 г., като такава не е била третирана в съответствие с процедурата относно премията за гаранция във връзка с нова помощ, а в рамките на отделна процедура за съществуваща помощ (дело № 64865, понастоящем дело № 70382). В Решение № 406/08/COL бе обърнато внимание на това, че HFF е освободен от плащане на премия за гаранция, която други предприятия, организирани подобно на HFF, са задължени да плащат. В този контекст според предварителното мнение на Органа за определянето на помощта като нова или съществуваща не е било от значение дали Законът за държавните гаранции на практика е променил ситуацията на HFF по отношение на плащането на премия за гаранция. От решаващо значение е било, че новият Закон № 121/1997 относно държавните гаранции е въвел нова система, при която за първи път на HFF се осигурява по-благоприятно третиране, отколкото ако беше приложено общото правило за предприятията, които се възползват от имплицитната държавна гаранция. Затова съгласно предварителното становище на Органа всяко предимство за HFF, произтичащо от освобождаването, предоставено на направление „Жилищни облигации“, въведено с член 7 от Закон № 121/1997, представлява нова помощ. Същото се отнася за освобождаването от плащане на премията във връзка с други операции на HFF (вж. Закон № 70/2000, изменящ Закон № 121/1997 и Допълнителния закон за бюджета от 2001 г.)

(18)

По предварително мнение на Органа освобождаването на HFF от плащане на премия за гаранция е равнозначно на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В решението за откриване на официалната процедура по разследване бяха установени следните елементи на държавна помощ:

i)	освобождаване (първоначално или ex post facto) от плащане на премия за държавна гаранция в размер на 0,0625 % на тримесечие от стойността на чуждестранните задължения, свързани с жилищни облигации и други задължения в периода от 1 януари 1998 г. до днес;

ii)	освобождаване (първоначално или ex post facto) от плащане на премия за държавна гаранция в размер на 0,0375 % на тримесечие от стойността на националните задължения, свързани с жилищни облигации и други задължения в периода от 1 януари 1998 г. до 10 януари 2001 г.;

iii)	освобождаване от плащане на премия за държавна гаранция в размер на 0,0625 % на тримесечие от стойността на всички национални задължения на HFF в периода от 11 януари 2001 г. досега.

(19)

Освен това Органът изрази съмнения, че гореспоменатите елементи на държавна помощ съответстват на Споразумението за ЕИП. Органът поясни, че докато някои заеми за жилищно финансиране могат да бъдат определени като услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП и следователно могат да изпълняват условията за отпускане на помощ, по предварително мнение на Органа общата схема за заеми на HFF има твърде широк обхват и затова не е в съответствие с условията на член 59, параграф 2. На Органа не е предоставена каквато и да било информация, която да му даде основание да заключи, че като цяло пазарът не би бил в състояние да осигури достъпно жилищно финансиране. Съгласно общата схема за заеми на HFF всеки може да получи заем, независимо от неговите приходи и имущество и от ограниченията в разходите или размера на жилището, което се финансира. Заемите също така могат да бъдат отпускани навсякъде, независимо дали е налице местно жилищно финансиране.

4. Становище на исландските власти

(20)

Становището на исландското правителство се съсредоточава върху факта, че всеки от засегнатите елементи на помощта произтича пряко от имплицитната държавна гаранция в полза на HFF, за която вече е било установено, че представлява държавна помощ. Според исландските власти всяко плащане на такса е неразделна част от държавната гаранция като такава. Следователно с оглед на липсата на ясно разграничими и съществени промени в държавната гаранция и плащането на таксата, не е налице нова помощ и въпросът следва да се разглежда в рамките на делото за съществуваща помощ. Освен това исландското правителство изрази мнението, че ако бъде преценено, че е налице нова помощ, то тя е съвместима поради социалния характер на HFF и факта, че отпуснатата на HFF помощ отговаря на условията, установени в съдебната практика по делото Altmark (13).

(21)

Що се отнася до въвеждането със Закон № 68/1987 на задължение за плащане на премия за държавни гаранции във връзка с чуждестранни задължения на някои финансови институции, исландските власти са на мнение, че на практика HFF никога не е плащал премия, тъй като никога не е имал такива чуждестранни задължения.

(22)

Освен това според исландските власти задължението за плащане на премия за национални задължения, различни от жилищни облигации, в съответствие със Закон № 121/1997, се „основава на спорно законово основание“, тъй като целта никога не е била предшествениците на HFF да плащат премия за гаранцията. Исландските власти посочват също така, че дълговете на HFF, свързани с неплатена премия за гаранция, са били отменени със задна дата в Допълнителния закон за бюджета от 2001 г., което показва, че законодателят е искал да освободи HFF от плащане на каквато и да било премия за гаранция.

(23)

Накрая, причината за освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна гаранция е била, че лихвеният марж на HFF по ипотечните инструменти за гарантиране на задължения, свързани с жилищни облигации, е бил 0,0375 % (14). Исландските власти наричат това „специална такса за държавна гаранция“. Тя се събира в специален резервен фонд.

II. ОЦЕНКА

(24)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(25)

От това следва, че за да бъдат определени като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мерките трябва да включват безвъзмездна помощ от държавата или чрез държавни ресурси, да предоставят предимство на предприятието, на което са предоставени, да бъдат избирателни, да нарушават конкуренцията и да заплашват да нарушат търговията между договарящите се страни.

(26)

В Насоките на Органа за държавните гаранции (15) се посочва, че гаранциите, предоставени пряко от държавата, т.е. от централните, регионалните или местните органи на властта, могат да представляват държавна помощ. Освен това по-благоприятни условия на финансиране, получени от предприятия, чиято правна форма изключва фалит или друга процедура по несъстоятелност, или които се възползват от изрична държавна гаранция или поемане на загуби от държавата, предоставят предимство, свързано с безсрочния риск на държавата, а именно неограничената държавна гаранция (16). Освен това

„ползата от държавна гаранция е, че рискът, свързан с гаранцията, се поема от държавата. Такова поемане на риск от държавата нормално би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато държавата се отказва от цялата или от част от премията, е налице полза за предприятието и изтичане на ресурси от държавата.“ (17)

(27)

В решение № 247/11/COL Органът заключи, че имплицитната и неограничена държавна гаранция в полза на HFF представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като представлява използване на държавни ресурси на исландската държава и предоставя икономическо предимство на HFF. Органът се позова на факта, че в съответствие с Насоките на Органа за държавните гаранции предприятията, чиято правна форма изключва фалит или други процедури за несъстоятелност или които се възползват от експлицитна държавна гаранция или поемане на загуби от държавата, могат да бъдат считани за получатели на помощ. Освен това не е необходимо държавата да прави плащания в рамките на въпросната гаранция. Помощта се предоставя непрекъснато от момента, в който е предоставена гаранцията, а не само в момента, в който тя се използва, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията (18).

(28)

С оглед на пряката връзка между наличието на елементи на държавна помощ в мярка, представляваща държавна гаранция, и необходимостта от установяването (и плащането) на (пазарна) премия за тази държавна намеса, решаващият въпрос е дали освобождаването от плащане на такса за гаранция може да се счита за отделен елемент на държавна помощ в сравнение с предимството, произтичащо от гаранцията като такава. Една подходяща премия може да неутрализира поне част от предимството, предоставено на получателя на помощта. Ако е било възможно установяването на пазарна премия за въпросната гаранция, която съответства на риска за държавата, свързан с гаранцията, и ако HFF беше платил тази премия, нямаше да бъдат изпълнени критериите в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП относно наличието на държавни ресурси и на икономическо предимство в полза на HFF. Следователно премията представлява присъща част на изчисляването на размера на държавната помощ, отпусната под формата на гаранция. Това заключение следва също и от насоките за държавните гаранции, както е посочено по-горе.

(29)

Исландските власти изразиха подобно мнение в своето становище по повод на решението за откриване на официалната процедура по разследване (Решение № 406/08/COL). Нещо повече, исландските власти подчертаха, че Законът за държавните гаранции е бил създаден с цел да бъде общ законодателен акт относно условията за предоставяне на държавни гаранции. Самият закон не е предоставил гаранции, в него са били определени единствено условията за гаранциите (19).

(30)

С оглед на горепосоченото Органът счита, че поради специалното естество на елементите на помощта, съдържащи се в мярка за държавна помощ под формата на държавна гаранция, освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна гаранция не представлява отделна мярка за държавна помощ, различна от имплицитната и неограничена държавна гаранция, предоставена от исландската държава, по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Липсата на задължение за плащане на премия представлява част от предимството и от държавните ресурси за държавната гаранция, предоставена на HFF. С оглед на това, че предимствата, произтичащи от тази държавна гаранция, се разглеждат от Органа в рамките на процедурата за държавна помощ във връзка със съществуваща помощ (вж. дело № 70382, предишно дело № 64865, Решение № 247/11/COL), официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна помощ е безпредметна и може да бъде закрита,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна помощ се закрива.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Република Исландия.

Член 3

Само текстът на английски език на това решение е автентичен.

Съставено в Брюксел на 23 ноември 2011 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Oda Helen SLETNES

Председател

Sverrir Haukur GUNNLAUGSSON

Член на колегията

(1) http://www.eftasurv.int/media/decisions/195-04-COL.pdf

(2) Решение № 406/08/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 27 юни 2008 г. за откриване на официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на Исландския фонд за жилищно финансиране от плащане на премия за държавна гаранция, публикувано в ОВ С 64, 19.3.2009 г., стр. 21, и в притурката за ЕИП № 15, 19.3.2009 г., стр. 9.

(3) Вж. бележка под линия 2.

(4) Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 405/08/COL от 27 юни 2008 г. за закриване на официалната процедура по разследване във връзка с Исландския фонд за жилищно финансиране, ОВ L 79, 25.3.2010 г., стр. 40 и притурката за ЕИП № 14, 25.3.2010 г., стр. 20.

(5) Неповерителна версия на Решение № 247/11/COL можете да намерите на уебстраницата на Органа: http://www.eftasurv.int/media/decisions/247-11-COL.pdf

(6) Първоначалният предшественик на HFF, Държавната агенция за жилищно настаняване, беше създадена през 1980 г.

(7) Дело E-9/04 Асоциацията на банкерите и на дилърите на ценни книжа на Исландия / Надзорния орган на ЕАСТ (2006 г.), Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 42, параграф 72.

(8) Неофициален превод на Органа. Оригиналният текст на исландски език може да бъде намерен на адрес: http://www.althingi.is/altext/122/s/0099.html.

(9) Вж. стр. 4 от документа от 8.9.2008 г. (факт № 490696).

(10) Заемите, за които е платена рискова премия, някои експортни гаранции и задължения, свързани с кредитно салдо по сметките в национална валута, не послужиха като основа за изчисляване на премията за гаранция (вж. член 9, параграф 2 от Закон № 37/1961).

(11) В сила от 1.1.1998 г.

(12) В сила от 11.1.2001 г.

(13) Дело C-280/00 Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg Сб. (2003 г.), параграф 1-7747.

(14) Първоначалното намерение е било от премията за гаранция да не бъдат освободени всички задължения на HFF, гарантирани от държавата.

(15) http://www.eftasurv.int/?1=1&showLinkID=15646&1=1

(16) Вж. глава 1.2, параграф 4 от Насоките за държавните помощи и глава 7.2, параграф 2 от Насоките на Надзорния орган относно прилагането на разпоредбите за държавната помощ към публични предприятия в производствения сектор, http://www.eftasurv.int/?1=1&showLinkID=16995&1=1

(17) Глава 2.1 от Насоките за държавните гаранции.

(18) Вж. бележка под линия 17.

(19) Писмо от 8.9.2008 г., стр. 5.

		ISSN 1977-0618 doi:10.3000/19770618.L_2012.082.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 82

Издание на български език	Законодателство	Година 55 22 март 2012 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 249/2012 на Комисията от 21 март 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 19/2011 относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели за моторни превозни средства и техните ремаркета ( 1 )	1
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 250/2012 на Комисията от 21 март 2012 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 961/2011 за налагане на специални условия, регулиращи вноса на фуражи и храни с произход или изпратени от Япония, след аварията в ядрената централа Фукушима ( 1 )	3
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 251/2012 на Комисията от 21 март 2012 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	5

	III Други актове
	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 534/09/COL от 16 декември 2009 година за седемдесет и осмо изменение на процесуалните и материалноправните норми в сферата на държавната помощ, въвеждащо нова глава за най-добрите практики на извършване на процедурите за държавна помощ	7
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 364/11/COL от 23 ноември 2011 годинa да закрие официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на Исландския фонд за жилищно финансиране Íbúðalánasjóður (HFF) от плащане на премия за държавна гаранция (Исландия)	16

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	IL	188,6
	JO	64,0
	MA	47,9
	TN	68,9
	TR	96,0
	ZZ	93,1
0707 00 05	JO	107,2
	TR	165,2
	ZZ	136,2
0709 91 00	EG	76,0
0709 91 00	ZZ	76,0
0709 93 10	JO	225,1
	MA	55,1
	TR	127,5
	ZZ	135,9
0805 10 20	EG	52,6
	IL	79,2
	MA	52,2
	TN	80,1
	TR	70,0
	ZZ	66,8
0805 50 10	EG	43,8
	TR	52,6
	ZZ	48,2
0808 10 80	AR	89,5
	BR	83,2
	CA	125,0
	CL	84,7
	CN	108,7
	MK	31,8
	US	160,0
	UY	74,9
	ZA	119,9
	ZZ	97,5
0808 30 90	AR	85,1
	CL	123,8
	CN	63,0
	ZA	91,4
	ZZ	90,8