13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 73/1

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или която добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,

13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 73/3

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 73/5

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Vytas APUTIS се освободи едно място за член на Комитета на регионите. След изтичането на мандата на г-н Gintautas BABRAVIČIUS и на г-н Viktor TROFIMOV се освободиха две места за заместник-членове на Комитета на регионите,

а)

за член:

както и

б)

за заместник-членове:

13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 73/6

(1)

С Решение 2009/470/ЕО се установяват процедурите, уреждащи финансовото участие на Съюза в програмите за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози.

(2)

В Решение 2008/341/ЕО на Комисията от 25 април 2008 г. за определяне на критерии на Общността за национални програми за ликвидирането, контрола и мониторинга на някои болести по животните и зоонози (2) се предвижда, че за да бъдат одобрени съгласно финансовите мерки на Общността, представените от държавите-членки на Комисията програми за ликвидирането, контрола и мониторинга на болестите по животните и зоонозите трябва да отговарят поне на критериите, определени в приложението към същото решение.

(3)

Португалия представи изменена програма за мониторинг и ликвидиране на болестта син език, Гърция представи изменена програма за мониторинг на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) и за ликвидиране на спонгиформната енцефалопатия при едрия рогат добитък и болестта скрейпи, а България представи изменена програма за ликвидиране на болестта бяс.

(4)

Комисията направи оценка на посочените изменени програми от ветеринарна и от финансова гледна точка. Беше установено, че те отговарят на съответното ветеринарно законодателство на Съюза, и в частност на критериите, посочени в приложението към Решение 2008/341/ЕО. Изменените програми, представени от въпросните държави-членки, следва да бъдат одобрени.

(5)

Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (3) установява правила за превенцията, контрола и ликвидирането на ТСЕ при животните. В приложение VII към посочения регламент са определени мерките за ликвидиране, които следва да бъдат предприети след потвърждаване на наличието на огнища на трансмисивна спонгиформна енцефалопатия (ТСЕ) при едрия рогат добитък, овцете и козите.

(6)

В глава A, точка 2.3, буква г) от посоченото приложение, изменено с Регламент (ЕО) № 727/2007 г. на Комисията (4), се предвижда, че държавите-членки могат да решат да заменят с клане за консумация от човека умъртвяването и пълното унищожаване на някои животни от рода на овцете и козите в животновъдното стопанство на животното, при което е била потвърдена ТСЕ, при условие че са спазени определени условия.

(7)

На 17 юли 2007 г. по дело T-257/07 Франция е внесла иск срещу Европейската комисия пред Общия съд, с което отправя искане за частична отмяна на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 999/2001, изменен с Регламент (ЕО) № 727/2007, и по-специално на глава А, точка 2.3, буква г) от приложение VII към посочения регламент.

(8)

С определението си от 28 септември 2007 г. (5) Общият съд спира прилагането на глава А, точка 2.3, буква б), подточка iii) и буква г) и точка 4 от приложение VII към Регламент (ЕО) № 999/2001, изменен с Регламент (ЕО) № 727/2007, до обявяването на решението по главното производство. С това определение Общият съд оспорва оценката на Комисията относно наличните научни данни за евентуалните рискове.

(9)

Впоследствие Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да ѝ окаже съдействие за изясняването на основните предпоставки, на които се базира Регламент (ЕО) № 727/2007. С оглед на поясненията на ЕОБХ Регламент (ЕО) № 999/2001 беше изменен с Регламент (ЕО) № 746/2008 на Комисията (6), с който бяха повторно въведени разпоредбите, чието прилагане беше спряно от Общия съд.

(10)

В определението си от 30 октомври 2008 г. (7) Общият съд спира прилагането на глава А, точка 2.3, буква б), подточка iii) и буква г) и точка 4 от приложение VII към Регламент (ЕО) № 999/2001, изменен с Регламент (ЕО) № 746/2008, до обявяване на решението по главното производство по дело T-257/07.

(11)

В решението си от 9 септември 2011 г. (8) Общият съд отхвърля жалбата на Франция. С оглед на това решение прилагането на глава А, точка 2.3, буква б), подточка iii) и буква г) и точка 4 от приложение VII към Регламент (ЕО) № 999/2001, изменен с Регламент (ЕО) № 746/2008, вече не е спряно.

(12)

С Решение за изпълнение 2011/807/ЕС на Комисията от 30 ноември 2011 г. за одобряване на годишните и многогодишните програми за ликвидирането, контрола и мониторинга на някои болести по животните и зоонози, представени от държавите-членки за 2012 г. и следващите години (9) се одобряват някои национални програми и се определят размерът и максималният размер на финансовото участие на Съюза за всяка от представените от държавите-членки програми, както и правилата за плащане на допустими суми.

(13)

Някои държави-членки изразиха намерение да прилагат като част от програмите си, одобрени по силата на Решение за изпълнение 2011/807/ЕС, възможността да заменят умъртвяването и пълното унищожаване на животни от рода на овцете и козите с клане за консумация от човека, както е предвидено в глава А, точка 2.3, буква г) от приложение VII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(14)

Финансовото участие на Съюза в програмите за ликвидиране на болестта скрейпи, предвидени в Решение за изпълнение 2011/807/ЕС, понастоящем не включва компенсацията, изплащана на собствениците на принудително заклани животни от рода на овцете и козите съгласно глава А, точка 2.3, буква г) от приложение VII към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(15)

Следователно е целесъобразно да се създаде възможност за финансиране на програми за принудително клане на животни от рода на овцете и козите като алтернатива на умъртвяването и унищожаването в рамките на програми за ликвидиране на болестта скрейпи. Това не изисква увеличение на сумите, разпределени съгласно Решение за изпълнение 2011/807/ЕС за програмите на държавите-членки за мониторинг и ликвидиране на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

(16)

В допълнение в Решение за изпълнение 2011/807/ЕС се предвижда, че само разходите, направени при изпълнение на одобрените годишни или многогодишни програми, платени преди представяне на крайния доклад от държавите-членки, са допустими за съфинансиране чрез финансовото участие на Съюза. Въпреки това за някои разходи Комисията, по искане на съответната държава-членка, следва да изплати аванс в размер до 60 % от посочената максимална сума в рамките на три месеца след получаването на искането. Разходите за кампании за перорална ваксинация срещу болестта бяс не са напълно обхванати от тази възможност за авансово плащане.

(17)

Програмите за ликвидиране на болестта бяс чрез перорална ваксинация бяха успешни в държавите-членки през предходните години и доведоха до ликвидиране на болестта на голяма част от територията на Съюза. Поради това изпълнението на тези програми следва да продължи в тези части на Съюза, в които болестта бяс е ендемична.

(18)

Някои от държавите-членки информираха Комисията, че изпитват затруднения с осигуряването на предварително финансиране за своите кампании за перорална ваксинация против бяс. През последните години липсата на предварително финансиране в някои случаи доведе до отменяне на планирани кампании в области, заразени с бяс.

(19)

Прекъсванията в нормалното осъществяване на кампаниите за перорална ваксинация срещу бяс засягат сериозно ефективността на програмите и могат да удължат времето, необходимо за ликвидиране на болестта.

(20)

Ето защо е целесъобразно да се разшири възможността за авансово плащане за всички разходи, направени от държавите-членки в рамките на програмите за ликвидиране на болестта бяс, одобрени с Решение за изпълнение 2011/807/ЕС.

(21)

Приложението към Решение за изпълнение 2011/807/ЕС следва да бъде изменено по отношение на определянето на допустимите разходи за компенсации за собственици на заклани животни, така че принудителното клане да се включи в рамките на програмите за ликвидиране на болестта скрейпи.

(22)

Поради това Решение за изпълнение 2011/807/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(23)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1)

Член 9, параграф 2, буква б) се заменя със следното:

2)

Член 9, параграф 3, буква б) се заменя със следното:

3)

Член 13, параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Независимо от разпоредбите на параграф 2 за програмите, посочени в членове 10 и 11, по искане на засегната държава-членка Комисията прави авансово плащане в размер до 60 % от посочената максимална сума в срок от три месеца след получаването на искането.“

4)

В приложението точка 2 се заменя със следното:

13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 73/9

(1)

Интелигентните енергийни мрежи отбелязват нов етап в развитието към повече права на потребителите, по-висока степен на интеграция на възобновяемите енергийни източници в мрежата и по-висока енергийна ефективност, като съществено допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове, за създаването на работни места и за технологичното развитие в Съюза.

(2)

В съответствие с Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (1), и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (2) държавите-членки са задължени да гарантират прилагането на интелигентни измервателни системи, които спомагат за активното участие на потребителите в пазара на електроенергия и газ, като въвеждането на тези интелигентни измервателни системи може да бъде обект на икономическа оценка в дългосрочна перспектива на всички разходи и ползи за пазара и индивидуалния потребител, а също така трябва да се установи приемлив срок за тяхното внедряване и коя форма на интелигентно отчитане на консумацията е икономически оправдана и разходоефективна.

(3)

В Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 април 2011 г.„Интелигентни електроенергийни мрежи: от нововъведението към внедряването“ (3) са обявени редица мерки, включително наблюдение на напредъка на държавите-членки, разработване на насоки за ключови показатели за ефективност и на методични насоки за плановете на държавите-членки за прилагането на интелигентни измервателни системи, заедно с анализ на разходите и ползите.

(4)

В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа се изброяват редица подходящи мерки, по-специално за защита на данните в Съюза, относно мрежовата и информационната сигурност, кибернетичните атаки и за функционалните възможности на интелигентните енергийни мрежи и на интелигентното отчитане на консумацията. Държавите-членки, в сътрудничество с представители на промишления сектор, Комисията и други заинтересовани страни, следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят прилагането на съгласуван подход.

(5)

Една от основните задачи и предварителни условия за използването на интелигентни измервателни системи е да се намерят подходящи технически и правни решения, които да гарантират защитата на личните данни като основно право съгласно член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Държавите-членки и заинтересованите страни следва да гарантират особено в началния етап на въвеждането на интелигентни измервателни системи, че техните приложения се наблюдават и че се зачитат основните права и свободи на физическите лица.

(6)

Интелигентните измервателни системи позволяват обработването на данни, включително предимно на лични данни. Освен това внедряването на интелигентни енергийни мрежи и интелигентни измервателни системи следва да позволи на доставчиците и мрежовите оператори да преминат от общ поглед върху енергийното поведение на потребителите към подробна информация относно енергийното поведение на отделните крайни потребители.

(7)

Правата и задълженията, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (4), както и в Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (5), са напълно приложими към интелигентното отчитане на консумацията, при което се обработват лични данни, по-специално при използването на обществено достъпни електронни съобщителни услуги за договорни и търговски отношения с клиентите.

(8)

Със своите становища работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена в съответствие с член 29 от Директива 95/46/ЕО, предоставя насоки относно идентифицирането и развитието на „най-добри налични техники“ за защита на личните данни и за гарантиране на сигурността на данните, когато данните се обработват в интелигентни измервателни системи и интелигентни енергийни мрежи.

(9)

С оглед на потенциала за внедряване на интелигентни енергийни мрежи, особено внимание следва да се обърне на сигурността и защитата на личните данни, които се обработват от интелигентните измервателни системи. В тази връзка оценки на въздействието върху защитата на данните следва да дават възможност от самото начало да се установят рисковете за защитата на данните при разработването на интелигентни енергийни мрежи.

(10)

Преди внедряването и широкото използване на интелигентните измервателни системи в тях трябва да бъдат въведени функции за защита на данните и за информационна сигурност. Благодарение на тези функции действително може да се подобри контролът на потребителите върху обработването на лични данни.

(11)

Държавите-членки следва да си сътрудничат със заинтересованите страни от промишления сектор и гражданското общество, по-специално с националните органи за защита на данните, за да стимулират и подпомогнат въвеждането на принципа за „сигурност и защита на данните чрез проектното решение“ в началния етап на разработването на интелигентните енергийни мрежи особено за внедряването на интелигентни измервателни системи.

(12)

Всеки участник в обработването на лични данни в контекста на интелигентни измервателни системи следва да предприеме всички разумни мерки, за да се гарантира, че чрез вероятно използваните от оператора на мрежата или от която и да е трета страна средства не може да се открие за кое конкретно физическо лице се отнасят данните, освен ако тези данни не са обработени в съответствие с приложимите принципи и правните правила за защита на данните.

(13)

В Съобщението на Комисията от 2 май 2007 г. относно насърчаване на защитата на личните данни чрез технологиите за подобряване на защитата на личния живот (PETs) (6) ясно са посочени необходимите мерки за постигане на целите да се сведе до минимум обработването на лични данни и при всяка възможност да се използват анонимни или псевдонимни данни чрез подпомагане на развитието на PETs и тяхното използване от администраторите на данни и физическите лица.

(14)

Съгласуваното прилагане на разпоредбите на настоящата препоръка от държавите-членки ще бъде гарантирано от разработен на равнището на Съюза модел за провеждане на оценки на въздействието върху защитата на данните.

(15)

Чрез оценка на въздействието върху защитата на данните, извършена от оператора и заинтересованите страни преди въвеждането на интелигентни измервателни системи, ще се предостави необходимата информация с оглед да се предприемат подходящи предпазни мерки. Тези мерки следва да бъдат следени и преразглеждани през целия жизнен цикъл на интелигентната измервателна система.

(16)

В съответствие с Директива 2009/72/ЕО от държавите-членки се очаква да завършат най-късно до 3 септември 2012 г. оценка на разходите и ползите относно въвеждането на интелигентни измервателни системи. Комисията счита, че в съответствие с нейното съобщение от 12 април 2011 г. е важно да бъдат определени критерии, модел и по-общи насоки, които биха подобрили дълбочината и съпоставимостта на анализите. Както бе предложено от работната група за интелигентни енергийни мрежи (7), при критериите следва да се използват количествени показатели.

(17)

Държавите-членки, в сътрудничество с представители на промишления сектор, Комисията и други заинтересовани страни, следва да предприемат подходящи мерки за разпространяване на информация и повишаване на осведомеността за потенциалните ползи и рискове, свързани с използването на технологии за интелигентно отчитане на консумацията.

(18)

В тази връзка държавите-членки, в сътрудничество с представители на промишления сектор, сдружения на гражданското общество и други заинтересовани страни, следва да установяват и да разпространяват примери на добри практики за интелигентно отчитане на консумацията и да вземат подходящи мерки — например под формата на широкомащабни пилотни проекти — за привличане на общественото внимание като предпоставка за по-широкото внедряване на тези технологии.

(19)

Установяването на набор от препоръчителни функционални изисквания би позволило на държавите-членки по-лесно и едновременно да постигнат оптимално равнище на икономическа ефективност в своите планове за внедряване. Задаването на еднакви изисквания също така би осигурило на регулаторите, промишления сектор за измервателни уреди, мрежовите оператори и доставчиците на енергия някои признаци кои подходи е най-вероятно да бъдат приложени в този сектор.

(20)

Въз основа на насоките за добри практики, определени от Европейската група на регулаторите на електроенергия и природен газ (наричана по-долу ERGEG) (8), както и на анализа на първите оценки на разходите и ползите, предоставени от държавите-членки, Комисията счита за полезно да препоръча на държавите-членки и регулаторните органи набор от общи минимални функционални възможности на интелигентните измервателни системи.

(21)

След консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

1.

Настоящият раздел съдържа насоки за държавите-членки относно проектирането и използването на интелигентни енергийни мрежи и интелигентни измервателни системи с оглед да се гарантира основното право на защита на личните данни.

2.

Този раздел съдържа и насоки относно мерките, които трябва да бъдат предприети за внедряването на интелигентно отчитане на консумацията, за да се гарантира спазването на националното законодателство, транспониращо Директива 95/46/ЕО, при внедряването на тези технологии, ако то е приложимо.

3.

Държавите-членки се приканват да вземат под внимание следните определения:

4.

Оценката на въздействието върху защитата на данните следва да съдържа: описание на предвижданите операции по обработването; оценка на рисковете за правата и свободите на съответните физически лица; предвижданите мерки за справяне с рисковете; предпазните мерки, мерките за сигурност и механизмите, за да се гарантира защитата на личните данни и да се докаже съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данните и на засегнатите лица.

5.

С цел да се гарантира защитата на личните данни навсякъде в Съюза, държавите-членки следва да приемат и прилагат модела за оценка на въздействието върху защитата на данните, който в срок от дванадесет месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз ще бъде разработен от Комисията и представен за становище на работната група за защита на лицата при обработването на лични данни.

6.

При прилагането на този модел държавите-членки следва да се съобразяват със становището на работната група за защита на лицата при обработването на лични данни.

7.

Държавите-членки следва да гарантират, че мрежовите оператори и операторите на интелигентни измервателни системи предприемат в съответствие със своите задължения съгласно Директива 95/46/ЕО подходящи технически и организационни мерки, за да гарантират защитата на личните данни.

8.

Държавите-членки следва да гарантират, че организациите, обработващи лични данни, преди обработването се консултират с надзорния орган за защита на данните, посочен в член 28 от Директива 95/46/ЕО, относно оценката на въздействието върху защитата на данните. Това следва да даде възможност на органа да оцени съответствието на обработването и особено рисковете за защитата на личните данни на съответното физическо лице и свързаните с тях гаранции.

9.

Държавите-членки следва да гарантират, че след като моделът за оценката на въздействието върху защитата на данните съгласно точка 5 бъде приет, мрежовите оператори прилагат точки 7 и 8 в съответствие с него.

10.

Държавите-членки следва активно да насърчават мрежовите оператори да осигуряват защита на данните чрез проектното решение и посредством настройки по подразбиране при въвеждането на интелигентни енергийни мрежи и интелигентно отчитане на консумацията.

11.

Защитата на данните чрез проектното решение и посредством настройки по подразбиране следва да бъде включена в методиката на участниците в разработването на интелигентни енергийни мрежи, когато се обработват лични данни.

12.

Защитата на данните чрез проектното решение следва да се въведе на законодателно равнище (посредством законодателство, което трябва да е в съответствие със законодателството за защита на данните), на техническо равнище (чрез определяне на съответните изисквания в стандартите за интелигентни енергийни мрежи, за да се гарантира пълно съответствие на инфраструктурата със законодателството за защита на данните) и на организационно равнище (във връзка с обработването).

13.

Защитата на данните чрез настройки по подразбиране следва да се осъществява така, че клиентът по подразбиране да получава конфигурацията, която е най-благоприятна за защита на данните.

14.

Държавите-членки следва да насърчават европейските организации по стандартизация да отдават предпочитание на еталонни архитектури за интелигентни енергийни мрежи, основани на защита на данните чрез проектното решение и посредством настройки по подразбиране.

15.

С цел да се оптимизира прозрачността и да се укрепи доверието на физическите лица, държавите-членки следва да насърчават използването на предоставяни от независими страни подходящи механизми за сертифициране, печати и маркировки за защита на личните данни.

16.

Съгласно член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека се изисква обосновка за всеки случай на намеса в упражняването на правото на защита на личните данни. Основателността на намесата трябва да се оценява поотделно за всеки един случай съобразно кумулативните критерии за законност, необходимост, легитимност и пропорционалност. Следователно всяко обработване на лични данни, при което е налице намеса в основното право на защита на личните данни, в рамките на интелигентна енергийна мрежа и интелигентна измервателна система трябва да бъде необходимо и пропорционално, за да се счита, че то е в пълно съответствие с Хартата.

17.

С оглед да се ограничат рисковете за личните данни и сигурността, държавите-членки в сътрудничество с промишлеността, Комисията и други заинтересовани страни следва да подкрепят определянето на най-добрите налични техники за всяко общо минимално функционално изискване, посочено в точка 42 от Препоръката.

18.

При определянето на обхвата на информацията, чието обработване е допустимо в рамките на интелигентни енергийни мрежи, държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да наложат във възможно най-голяма степен използването на данни, които са анонимизирани по такъв начин, че вече не е възможно да се открие за кое конкретно физическо лице се отнасят те. В случаите когато трябва да се събират, обработват и съхраняват лични данни, държавите-членки следва да гарантират, че данните са целесъобразни и уместни. Събирането на данни следва да бъде ограничено до минимума, необходим за постигане на целите, за които се обработват данните, и данните следва да бъдат съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за не по-дълъг срок от необходимия за целите, за които се обработват личните данни.

19.

Обработването на лични данни от интелигентна измервателна система или в нейните рамки следва да бъде законно в съответствие с един или повече от критериите, изброени в член 7 от Директива 95/46/ЕО. Следва да бъде взето под внимание становището относно интелигентното отчитане на консумацията, представено от работната група за защита на лицата при обработването на лични данни (11).

20.

Обработването на лични данни от трети страни, предлагащи енергийни услуги с добавена стойност, също следва да бъде законосъобразно и да се основава на един или повече от шестте критерия за законосъобразно обработване, изброени в член 7 от Директива 95/46/ЕО. Когато като основание за обработването е избрано съгласието на съответното физическо лице, това съгласие следва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и изрично, като се дава поотделно за всяка една услуга с добавена стойност. Съответното физическо лице има правото да оттегли съгласието си по всяко време. Оттеглянето на съгласието не следва да засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие преди оттеглянето.

21.

Държавите-членки следва ясно да определят ролите и отговорностите на администраторите и обработчиците на данни. Те следва да бъдат съвместими със съответните им задължения, определени в Директива 95/46/ЕО.

22.

Държавите-членки следва да проведат анализ преди започване на операциите по обработване, за да се определи размерът, в който на доставчиците и мрежовите оператори се налага да съхраняват лични данни за целите на поддръжката и експлоатацията на интелигентните енергийни мрежи и за фактуриране. Този анализ следва да даде възможност на държавите-членки да установят inter alia дали сроковете за съхранение на личните данни, определени понастоящем в националното законодателство, не са по-дълги от необходимото за целите на експлоатацията на интелигентните енергийни мрежи. Това трябва да включва механизми, които да гарантират спазване на сроковете, определени за заличаване на личните данни, и за периодичен преглед на необходимостта от съхранение на лични данни.

23.

За целите на настоящия анализ всяка държава-членка следва да се съобразява най-вече със следните принципи: принципа за свеждане на данните до минимум; принципа на прозрачност — като гарантира, че крайният потребител е информиран в удобна за ползване и разбираема форма на ясен и понятен език за целите, сроковете, обстоятелствата, събирането, съхраняването и всякакво друго обработване на лични данни; и принципа на оправомощаване на физическото лице чрез гарантиране, че взетите мерки защитават правата му.

24.

Държавите-членки следва да гарантират, че сигурността на личните данни е предвидена на ранен етап като част от архитектурата на мрежата в рамките на процеса на защита на данните чрез проектното решение. Това следва да включва мерки за защита на личните данни срещу случайно или неправомерно унищожаване или случайна загуба, както и за предотвратяване на всякакви незаконни форми на обработване, и по-специално неразрешено разкриване, разпространение, достъп до лични данни или тяхното изменение.

25.

Препоръчва се използването на криптирани канали, тъй като това е едно от най-ефективните технически средства срещу злоупотреби.

26.

Държавите-членки следва да имат предвид, че за всички настоящи и бъдещи елементи на интелигентните енергийни мрежи трябва да се гарантира съответствието им с всички стандарти „от значение за сигурността“, разработени от европейските организации по стандартизация, включително с формулираните в мандата за стандартизация M/490 на Комисията съществени изисквания за информационна сигурност на интелигентните енергийни мрежи. Следва да се вземат под внимание и международните стандарти за сигурност, и по-специално тези от серията ISO/IEC 27000 („семейството от стандарти ISMS“).

27.

Държавите-членки следва да гарантират, че мрежовите оператори разкриват рисковете за сигурността и предприемат съответни подходящи мерки, за да се осигури адекватно равнище на сигурност и устойчивост на интелигентните измервателни системи. В тази връзка мрежовите оператори, в сътрудничество с националните компетентни органи и организации на гражданското общество, следва да прилагат съществуващите стандарти, насоки и схеми, а ако липсват такива — да разработват нови. Съответните насоки, публикувани от Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), също следва да бъдат взети предвид.

28.

Държавите-членки следва да гарантират, че в съответствие с член 4 от Директива 2002/58/ЕО в случай на пробив в защитата на лични данни администраторът уведомява без неоснователно забавяне (за предпочитане не по-късно от 24 часа след установяване на пробива) надзорните органи и засегнатото лице, ако има вероятност пробивът да е с неблагоприятни последици за защитата на неговите или нейните лични данни.

29.

Без да се засягат задълженията на администраторите на данни, в съответствие с Директива 95/46/ЕО държавите-членки следва да изискват мрежовите оператори да разработват и публикуват точна и ясна информационна политика за всяко от своите приложения. Политиката следва да обхваща поне позициите, посочени в членове 10 и 11 от Директива 95/46/ЕО.

Когато се събират лични данни, отнасящи се за конкретно физическо лице, администраторът следва да предоставя на това лице най-малкото следната информация:

30.

Настоящият раздел съдържа насоки за държавите-членки заедно с рамка за анализ на разходите и ползите като основа за изготвянето на последователна, достоверна и прозрачна икономическа оценка в дългосрочна перспектива на разходите и ползите относно въвеждането на интелигентни измервателни системи.

31.

Икономическата оценка следва да е съгласно насоките, изложени в приложението, и винаги включва следните четири етапа:

32.

При извършването на икономическата оценка за въвеждането на интелигентни измервателни системи държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да проучват и да вземат предвид съответните пилотни програми, в чиито рамки вече са въведени интелигентни измервателни системи, ако има такива програми. Те следва да се съобразяват по възможност и с данните за действителните практически резултати и със съответния опит от „реалния живот“, за да прецизират своите очаквания относно избраните технологии и да оптимизират свързаните с това разходи и ползи, както и съпричастността на потребителите по отношение както на обществената информираност, така и на използването на интелигентните измервателни системи.

33.

С оглед да се извърши анализ на разходите и ползите, държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да гарантират, че се разглеждат поне два прогнозни сценария, като един от тях е „запазване на обичайната практика“ (т.е. „не се предприема нищо и нищо не се случва“). За електроенергетиката вторият сценарий следва да бъде в съответствие с наложеното с Директива 2009/72/ЕО задължение до 2020 г. 80 % от потребителите да бъдат обхванати от интелигентни измервателни системи; следва да се има предвид наборът от общи минимални функционални възможности, посочен в раздел III от настоящата препоръка. Препоръчва се проучването на допълнителни алтернативни сценарии. При тези сценарии следва също така да вземат предвид полезните взаимодействия между действащите и бъдещите мерки за спестяване на енергия заедно с други форми на обратна връзка с потребителите и съвети за тях, и по-специално въвеждането на кратки периоди на фактуриране или отчети за разходите въз основа на действителната консумация, а не на фиксирани ставки или на очакваната консумация. В своите алтернативни сценарии държавите-членки следва да отчитат положителната роля за въвеждането на интелигентни измервателни системи, която могат да играят ясната информация за потребителите и прозрачността на цените, както и конкуренцията на равнището на производителите и доставчиците.

34.

Когато задават условията и избират хипотези за осъществяването на различните сценарии, държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да гарантират, че провеждат своевременно консултации по този въпрос с националните регулаторни органи, както и с организаторите и отговорните органи за въвеждането на интелигентно отчитане на консумацията — каквито в повечето държави-членки са операторите на разпределителни системи, а също и със собствениците на съответните пилотни проектни решения, ако има такива.

35.

По отношение на процеса на определяне на рамковите условия, както и по време на този процес държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да гарантират, че са взети предвид всички подходящи технологии, архитектури и мерки за съобщителната инфраструктура, които са необходими, за да се гарантира оперативната съвместимост и съответствието с действащите съюзни или международни стандарти и най-добрите практики. Освен това държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да гарантират, че предположенията, на които се основава анализът, са адаптирани към местните условия с отчитане на параметри като географско покритие, търсене на електроенергия, върхов товар, микро- и макроикономически условия. Раздел 2 от приложението към настоящата препоръка съдържа списък на параметрите, чието използване в тази операция следва да се гарантира от държавите-членки.

36.

Държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да гарантират, че АРП се извършва съгласно насоките и поетапната методологична рамка (т. нар. „седем стъпки за АРП“), изложени в приложението към настоящата препоръка. Освен това държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да гарантират разумно, прозрачно и добре документирано изчисляване на всички очаквани разходи и ползи в съответствие с логическия последователен процес, предложен за тяхното оценяване. Разходите, които евентуално могат да бъдат направени от потребителя поради въвеждането на интелигентни измервателни системи, следва да се посочват изрично в АРП и да се съпоставят с потенциалните ползи за потребителите в дългосрочна перспектива. В таблици 4 и 5 от приложение I се предлага неизчерпателен списък на елементите, които трябва да бъдат включени в АРП.

37.

Държавите-членки или определените от тях компетентни органи следва да установят критичните променливи за анализа на чувствителността и да съобщят диапазона им (т.е. минималните и максималните стойности на установените критични променливи) за положителни условия за въвеждане, при които ползите надвишават разходите, съгласно резултатите от извършения от тях анализ на чувствителността. Освен това техният анализ може да включва и чувствителността към колебания и възможни мерки за контрол, за да се запази стойността на дадена променлива в желания диапазон.

38.

Когато държавите-членки или определените от тях компетентни органи оценяват предимствата от внедряването, външните фактори (въздействащи например върху околната среда или здравето), въздействието от мерките в областта на обществената политика и социалните ползи, очаквани от въвеждането на интелигентни измервателни системи, те следва да гарантират, че са взети предвид съответните тегловни коефициенти, допълващи количествените резултати от предходните етапи на АРП.

Приложението към настоящата препоръка съдържа списък на позоваванията за други сходни ползи.

39.

Настоящият раздел се основава на най-добрите практики от начални АРП за интелигентното отчитане на консумацията на електроенергия, извършени в 11 държави-членки. В него се предоставят насоки относно мерките, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира, че държавите-членки надлежно прилагат адекватна оперативна съвместимост и подходящи стандарти за интелигентните измервателни системи, разработвани понастоящем в рамките на мандати M/441, M/468 и M/490, както и най-добри практики.

40.

На държавите-членки се предоставят насоки относно набор от общи минимални функционални изисквания за интелигентното отчитане на консумацията на електроенергия, които ще им дадат възможност да определят общи средства за постигане на икономическа ефективност в техните планове за въвеждане. Това от своя страна може да послужи на държавите-членки, доставчиците на измервателни системи и мрежовите оператори като обща основа за техните собствени анализи на разходите и ползите, и за инвестиции с оглед да се улесни възлагането на обществени поръчки, свързани с въвеждането, а регулаторните органи да се сдобият с общоевропейски определения.

41.

В настоящия раздел се предоставят и насоки относно разпоредби, с които да се осигуряват ползи за потребителите и да се допринася за повишаване на енергийната ефективност. Това следва да улесни свързването на интелигентните измервателни системи със стандартизирани интерфейси, оборудвани с ориентирани към потребителя инструменти, които обединяват данните за консумацията с информация за разходите, като по този начин потребителите се насърчават да пестят енергия и да спомагат за управлението на потреблението. Този подход следва изцяло да бъде взет предвид при анализа на разходите и ползите относно въвеждането на интелигентно отчитане на консумацията на електроенергия в съответствие със законодателството на Съюза.

42.

Всяка интелигентна измервателна система за електроенергия следва да притежава като минимум всички от посочените по-долу функционални възможности:

43.

Държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки за спазването на настоящата препоръка и да я доведат до вниманието на всички заинтересовани страни, които участват в проектирането и експлоатацията на приложения на интелигентни енергийни мрежи в рамките на Съюза.

44.

Държавите-членки следва да съобщят на Комисията до 3 септември 2012 г. за резултатите от своя анализ на разходите и ползите относно въвеждането на интелигентни измервателни системи, както и за приетите от тях мерки и планове във връзка с настоящата препоръка.

45.

Комисията възнамерява да анализира съобразно настоящата препоръка представените икономически оценки относно въвеждането на интелигентно отчитане на консумацията на енергия.

46.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки и определените от тях компетентни органи за участие в процедурата за икономическа оценка на интелигентните измервателни системи.

13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 73/23