20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/1

(1)

През програмния период 2000—2006 г. опитът на държавите-членки във връзка със схемите за възстановима помощ за операциите беше положителен и поради това те продължиха или започнаха да прилагат такива схеми в настоящия програмен период 2007—2013 г. Също така някои държави-членки включиха описания на тези схеми в своите документи за програмите, които бяха одобрени от Комисията.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (3) са установени инструментите на финансовия инженеринг с точно определени сфери и обхват на използване. Но схемите за възстановима помощ, прилагани от държавите-членки под формата на възмездни помощи и кредитни линии, управлявани от управляващите органи чрез междинни звена, не са подходящо включени нито в обхвата на разпоредбите за инструментите на финансовия инженеринг, нито на други разпоредби от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Поради това в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд (4), който вече предвижда, че помощта може да бъде под формата на възмездни помощи, е необходимо Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде изменен, за да се предвиди, че от структурните фондове може да се съфинансира възстановима помощ. Това изменение следва да обхваща възмездните помощи и кредитните линии, управлявани от управляващите органи чрез междинните звена, които са финансови институции.

(3)

При положение, че финансовите ресурси, използвани чрез възстановима помощ, изцяло или частично се възстановяват от бенефициерите, е необходимо да се предвидят подходящи разпоредби за повторното използване на възстановимата помощ, възстановена за същата цел или съгласно целите на съответната оперативна програма, за да се гарантира, че възстановените средства са инвестирани правилно и предоставената от Съюза подкрепа се използва възможно най-ефективно.

(4)

Необходимо е да се поясни, че по принцип разпоредбите относно големите проекти, генериращите приходи проекти и дълготрайността на операциите не следва да се прилагат към инструментите на финансовия инженеринг, тъй като тези разпоредби са предназначени за други видове операции.

(5)

Необходимо е да се подобри прозрачността на процеса на изпълнение и да се осигури подходящият мониторинг от държавите-членки и Комисията на изпълнението на инструментите на финансовия инженеринг, който, наред с другото, да даде възможност на държавите-членки да представят необходимата информация на Комисията по отношение на вида използваните инструменти и съответните действия, предприети чрез тези инструменти по места. Поради това е необходимо да се въведе разпоредба за докладване относно инструментите за финансов инженеринг. Това докладване също така би дало възможност на Комисията по-добре да оценява цялостното действие на инструментите на финансовия инженеринг и да предоставя обобщение на напредъка, постигнат на равнището на Съюза и на държавите-членки.

(6)

За да се гарантира съответствието с член 61, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (5), отчетът за разходите, представян на Комисията, следва да съдържа цялата информация, необходима на Комисията, за да изготвя прозрачни отчети, отразяващи активите на Съюза и изпълнението на бюджета. За тази цел в приложение към всеки отчет на разходите следва да се включва информация относно размера на общите разходи за създаването или за участието в инструменти за финансов инженеринг и за плащането на аванси на бенефициерите в рамките на държавната помощ. За целите на правната сигурност и съгласуваност, форматът на приложението следва да бъде определен в приложение към Регламент (ЕО) № 1083/2006. Събирането на практика на необходимите за приложението данни обаче следва да се осъществява на национално равнище и, доколкото приложимата правна рамка го позволява, то не следва да води до промени в националните компютърни системи.

(7)

Измененията, свързани с формите и повторното използване на възстановимата помощ, както и с изключването на операциите по член 44 (инструменти за финансов инженеринг) от приложното поле на разпоредбите за големите проекти, генериращите приходи проекти и дълготрайността на операциите, целят осигуряване на по-голяма правна сигурност и яснота относно приложимостта на съществуващите практики в тези области, считано от началото на периода на допустимост, установен в Регламент (ЕО) № 1083/2006. Следователно е необходимо тези изменения да бъдат с обратно действие от началото на настоящия програмен период 2007—2013 г.

(8)

Поради това Регламент (ЕО) № 1083/2006 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 2 се добавят следните точки:

„(8)   „възмездна помощ“: пряко финансово участие под формата на дарение, което може да бъде изцяло или частично възстановимо без лихви.

(9)   „кредитна линия“: финансов инструмент, позволяващ на бенефициера да усвои финансовата помощ, която може да бъде напълно или частично възстановима във връзка с разходите, направени от бенефициера и подкрепени с получени фактури или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност.“

2)

В дял III, глава II се вмъква следният раздел:

„РАЗДЕЛ 3А

Възстановима помощ

Член 43a

Форми на възстановимата помощ

1.   Като част от оперативна програма, структурните фондове може да финансират възстановима помощ под формата на:

2.   Отчетът на разходите относно възстановимата помощ се представя в съответствие с член 78, параграфи 1—5.

Член 43б

Повторно използване на възстановимата помощ

Възстановимата помощ, възстановена на органа, който е предоставил тази помощ, или на друг компетентен орган на държавата-членка се използва отново за същата цел или в съответствие с целите на съответната оперативна програма. Държавите-членки осигуряват подходящо документиране на възстановената възстановима помощ в счетоводната система на съответната организация или орган.“.

3)

Вмъква се следният член:

„Член 44a

Неприлагане на определени разпоредби

Членове 39, 55 и 57 не се прилагат за операциите в обхвата на член 44.“.

4)

Член 67се изменя както следва:

5)

Вмъква се следният член:

„Член 78a

Изискване за представяне на допълнителна информация в отчета на разходите във връзка с инструментите за финансов инженеринг и авансовите плащания за бенефициерите в контекста на държавната помощ

В приложение към всеки отчет на разходите, който трябва да се представи на Комисията във формат, определен в приложение V, се посочва следната информация във връзка с включените в отчета общи разходи:

6)

Текстът от приложението към настоящия регламент се добавя като приложение V към Регламент (ЕО) № 1083/2006.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/5

(1)

Безпрецедентната глобална финансова криза и икономическият спад сериозно нарушиха икономическия растеж и финансовата стабилност и доведоха до силно влошаване на финансовите и икономическите и социалните условия в някои държави-членки. По-специално, определени държави-членки изпитват сериозни затруднения или са застрашени от подобни затруднения, по-конкретно относно проблеми във връзка с техния икономически растеж и финансова стабилност и влошаване на техния дефицит и дългови позиции, което също се дължи на международната икономическа и финансова обстановка.

(2)

Въпреки че вече бяха предприети важни действия за намаляване на отрицателното въздействие от кризата, включително изменения на законодателната рамка, въздействието от финансовата криза върху реалната икономика, пазара на труда и гражданите се проявява в широк мащаб. Натискът върху националните финансови ресурси нараства и следва бързо да бъдат предприети допълнителни мерки за намаляването му чрез максимално и оптимално използване на финансирането от структурните фондове и Кохезионния фонд.

(3)

В съответствие с член 122, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда възможността за предоставяне на финансова помощ от Съюза на държава-членка, която изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол, с Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (3) бе създаден такъв механизъм с оглед на запазването на финансовата стабилност на Съюза.

(4)

С Решение за изпълнение 2011/77/ЕС на Съвета (4) и съответно с Решение за изпълнение 2011/344/ЕС на Съвета (5) такава финансова помощ бе предоставена на Ирландия и Португалия.

(5)

Гърция вече изпитваше сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност още преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 407/2010. Поради това не беше възможно финансовата помощ за Гърция да се предостави въз основа на посочения регламент.

(6)

Споразумението между кредиторите и кредитното споразумение, за Гърция сключени на 8 май 2010 г., влязоха в сила на 11 май 2010 г. Беше предвидено Споразумението между кредиторите да остане в сила и да продължи да поражда действие за тригодишен програмен период, докато има неизплатени суми в рамките на кредитното споразумение.

(7)

С Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (6) се предвижда Съветът да предоставя средносрочна финансова помощ в случаите, когато държава-членка, която не е приела еврото, изпитва затруднения или е сериозно застрашена от затруднения във връзка с платежния си баланс.

(8)

С Решение 2009/102/ЕО на Съвета (7), Решение 2009/290/ЕО на Съвета (8) и Решение 2009/459/ЕО на Съвета (9) такава финансова помощ бе предоставена съответно на Унгария, Латвия и Румъния.

(9)

Срокът, за който финансовата помощ е предоставена на Ирландия, Унгария, Латвия, Португалия и Румъния, е определен в съответните решения на Съвета. Срокът, за който финансовата помощ беше предоставена на Унгария, изтече на 4 ноември 2010 г.

(10)

Срокът, за който финансовата помощ в рамките на Споразумението между кредиторите и Кредитното споразумение е на разположение на Гърция, е различен в зависимост от отделните държави-членки, участващи в тези инструменти.

(11)

На 11 юли 2011 г. финансовите министри на 17-те държави-членки от еврозоната подписаха Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). Съгласно този договор, който е следствие на Решение 2011/11199/ЕС на Европейския съвет от 25 март 2011 г., за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото (10), ЕМС ще поеме до 2013 г. задачите, които понастоящем изпълняват Европейският инструмент за финансова стабилност (EFSF) и Европейският механизъм за финансово стабилизиране (EFSM). Ето защо ЕМС следва вече да се вземе под внимание от настоящия регламент.

(12)

В заключенията от 23 и 24 юни 2011 г. Европейският съвет приветства намерението на Комисията да задълбочи полезното взаимодействие между програмата за отпускане на заем на Гърция и фондовете на Съюза и, подкрепи усилията да бъде увеличен капацитетът на Гърция за усвояване на средства от Съюза, за да стимулира растежа и заетостта, като се пренасочи вниманието към подобряване на конкурентоспособността и създаване на работни места. Наред с това Европейският съвет приветства и подкрепи подготовката от Комисията, заедно с държавите-членки, на широкообхватна програма за техническа помощ за Гърция. Настоящото изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (11) допринася за тези усилия към постигане на полезно взаимодействие.

(13)

За да се улесни управлението на финансирането от Съюза, да се ускори темпът на инвестициите в държавите-членки и регионите и да се подобри наличността на финансови средства за изпълнение на политиката на сближаване, е необходимо да бъде позволено, в обосновани случаи, временно и без да се засяга програмният период 2014—2020 г., увеличаването на междинните плащания и плащане на окончателното салдо от структурните фондове и Кохезионния фонд за държави-членки със сериозни затруднения във връзка с финансовата стабилност, които са поискали да се възползват от тази мярка, като това увеличение съответства на десет процентни пункта над процента на съфинансиране, приложим за всяка приоритетна ос. В резултат на това съответно ще бъде намалено исканото национално участие. Поради временния характер на увеличението и с цел да се запазят първоначалните процентни ставки на съфинансиране като отправна точка за изчисляване на временно увеличените суми, промените, произтичащи от прилагането на механизма, не следва да бъдат отразени във финансовия план, включен в оперативната програма. Оперативните програми обаче могат да се нуждаят от актуализиране с цел съсредоточаване на средствата за конкурентоспособност, растеж и заетост и привеждане на краткосрочните и дългосрочните цели в съответствие с намалението на наличното общо финансиране.

(14)

Държавата-членка, отправяща искане до Комисията за ползване на дерогация по член 77, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, следва ясно да посочи в искането си датата, от която смята, че дерогацията е основателна. Съответната държава-членка следва в искането си да представи цялата информация, необходима за установяване на липсата на налични средства за националното участие, чрез данни за своето макроикономическо и фискално положение. Тя следва също така да посочи, че увеличаването на плащанията по линия на дерогацията е необходимо, за да продължи изпълнението на оперативните програми, и че проблемите в капацитета за усвояване продължава да съществуват, дори ако се използват максималните тавани, които се прилагат за процентите на съфинансиране, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1083/2006.Съответната държава-членка следва да се позове на решение на Съвета или на друг правен акт, от значение за случая, съгласно който тя отговаря на критериите за ползване на дерогацията. Комисията следва да провери точността на представената информация и следва да разполага с 30 дни, считано от подаването на искането от държавата-членка, за да повдигне възражения. За да бъде дерогацията ефективна и оперативна е необходимо също така да се предвиди презумпция, че ако Комисията не повдигне никакво възражение, искането на държавата-членка се смята за основателно. Независимо от това Комисията следва да бъде оправомощена чрез актове за изпълнение да приема решение за възражение по искането на държавата-членка, като в такъв случай Комисията следва да посочи мотивите си.

(15)

Правилата за изчисляване на междинните плащания и за и плащане на окончателното салдо за оперативните програми през периода, през който държавите-членки получават финансова помощ за преодоляване на сериозни затруднения във връзка с финансовата стабилност, следва да бъдат съответно преразгледани.

(16)

Необходимо е да се гарантира представянето на подходящи отчети относно използването на увеличените суми, предоставени на държавите-членки, които ползват временното увеличение на междинните плащания и плащането на окончателното салдо в съответствие с дерогацията по член 77, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006.

(17)

След края на периода на предоставяне на финансова помощ може да се окаже необходимо при оценките, извършвани в съответствие с член 48, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, наред с останалото, да се провери дали намаляването на националното съфинансиране не води до значителни отклонения от първоначално поставените цели. Такива оценки може да доведат до преразглеждане на оперативната програма.

(18)

Тъй като безпрецедентната криза, засягаща международните финансови пазари, и икономическият спад, които сериозно нарушиха финансовата стабилност на редица държави-членки, изискват бърза реакция в отговор на въздействието им върху икономиката като цяло, настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро. Като се имат предвид извънредните обстоятелства в засегнатите държави-членки, той следва да се прилага с обратно действие, считано от бюджетната 2010 година или от датата, на която финансовата помощ е била предоставена в зависимост от състоянието на отправилата искането държава-членка, за периодите, през които държавите-членки са получили финансова помощ от Съюза или от други държави-членки от еврозоната, за да преодолеят сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност.

(19)

Предвиденото временно увеличение на междинните плащания и плащането на окончателното салдо съгласно дерогацията по член 77, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, следва също да се разглежда в контекста на бюджетните ограничения, пред които са изправени всички държави-членки, което следва да намери подходящо отражение в общия бюджет на Европейския съюз. Освен това, тъй като основната цел на механизма е да се преодолеят конкретни текущи затруднения, неговото прилагане следва да бъде ограничено във времето. Следователно механизмът следва да започне да се прилага от 1 януари 2010 г. и продължителността на прилагането му следва да се ограничи до 31 декември 2013 г.

(16)

Поради това Регламент (ЕО) № 1083/2006 следва да бъде съответно изменен,

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/9

(1)

В Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (3) следва да се направят голям брой изменения по същество. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Общата политика в областта на убежището, включваща Обща европейска система за убежище, представлява съставен елемент на целта на Европейския съюз за постепенното създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, открито за онези, които, подтикнати от обстоятелствата, търсят по законен начин закрила в Съюза.

(3)

На специалната среща на Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. беше постигната договореност да се създаде Обща европейска система за убежище, основана на цялостното и пълно прилагане на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците („Женевската конвенция“), допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Протокола“), и по този начин да се утвърди принципът за забрана на връщането и да се гарантира, че никое лице няма да бъде върнато на територията, на която то би било изложено на опасност от преследване.

(4)

Женевската конвенция и Протоколът представляват крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците.

(5)

Заключенията на Европейския съвет от Тампере предвиждат, че Общата европейска система за убежище следва да включва в краткосрочна перспектива сближаване на правилата относно признаването на бежанците и съдържанието на статута на бежанец.

(6)

Заключенията на Европейския съвет от Тампере уточняват също така, че правилата относно статута на бежанец би следвало да бъдат допълнени и с мерки за субсидиарни форми на закрила, които да предлагат сходен статут на всяко лице, което се нуждае от такава закрила.

(7)

Първият етап на създаване на Обща европейска система за убежище е вече изпълнен. На 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Хагската програма, която съдържа целите, които трябва да бъдат постигнати в пространството на свобода, сигурност и правосъдие през периода 2005—2010 г. В тази връзка Хагската програма прикани Европейската комисия да приключи оценката на правните инструменти от първата фаза и да представи на Европейския парламент и на Съвета правните инструменти от втората фаза, за да могат те да бъдат приети преди края на 2010 г.

(8)

В Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет на 15 и 16 октомври 2008 г., Европейският съвет отбеляза, че между отделните държави-членки все още съществуват значителни различия, свързани с предоставянето на закрила и формите на тази закрила, и призова за нови инициативи за завършване на изграждането на Общата европейска система за убежище, предвидено в Хагската програма, които да предложат по-висока степен на закрила.

(9)

В Стокхолмската програма Европейският съвет отново потвърждава ангажимента си по отношение на целта за създаване на общо пространство на закрила и солидарност, основано на обща процедура за предоставяне на убежище и единен статут в съответствие с член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за получилите международна закрила, най-късно до 2012 г.

(10)

С оглед на резултатите от направените оценки, на този етап е уместно да бъдат потвърдени принципите, които са в основата на Директива 2004/83/ЕО, както и да се търси постигане на по-висока степен на сближаване на правилата за признаването и съдържанието на международната закрила въз основа на по-високи стандарти.

(11)

Ресурсите на Европейския фонд за бежанците и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да бъдат мобилизирани за предоставянето на адекватно подпомагане на усилията на държавите-членки за изпълнение на стандартите, определени във втората фаза на Общата европейска система за убежище, по-специално на онези държави-членки, които срещат специфичен и несъразмерно голям натиск за техните системи на убежище, по-специално поради тяхното географско или демографско положение.

(12)

Основната цел на настоящата директива е, от една страна, да гарантира прилагането от държавите-членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантира минимално равнище на обезщетения за тези лица във всички държави-членки.

(13)

Сближаването на правилата относно признаването и съдържанието на статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила би следвало да допринесе за ограничаване на вторичното придвижване на молителите за международна закрила между държавите-членки в случаите, в които това придвижване се дължи единствено на съществуващи различия в правните норми на държавите-членки.

(14)

Държавите-членки следва да могат да въвеждат или да поддържат по-благоприятни условия от стандартите, предвидени в настоящата директива, за гражданите на трети държави или за лицата без гражданство, които търсят международна закрила от държава-членка, когато подобна молба се разглежда като молба, подадена на основание, че съответното лице има качеството на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция или е лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила.

(15)

Гражданите на трети държави или лицата без гражданство, на които е разрешено да пребивават на територията на държавите-членки не поради необходимостта от международна закрила, а на базата на преценка, основана на съчувствие или на хуманитарни съображения, не попадат в приложното поле на настоящата директива.

(16)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и правото на убежище на лицата, подали молба за убежище, и на придружаващите ги членове на тяхното семейство, и да насърчи прилагането на членове 1, 7, 11, 14, 15, 16, 18, 21, 24, 34 и 35 от посочената Харта, и поради това следва да бъде изпълнена съответно.

(17)

По отношението на третирането на лицата, които попадат в приложното поле на настоящата директива, държавите-членки са обвързани от задължения по международноправните актове, по които те са страна, включително по-специално тези, които забраняват дискриминацията.

(18)

„Висшият интерес на детето“ следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост.

(19)

Необходимо е да се разшири понятието „членове на семейството“, за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специалното внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето.

(20)

Настоящата директива не засяга Протокола относно убежището, предоставяно на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС.

(21)

Признаването на статута на бежанец е декларативен акт.

(22)

Консултациите с върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации могат да предоставят полезни указания на държавите-членки, когато от тях се иска да се произнесат по предоставянето на статут на бежанец съгласно член 1 от Женевската конвенция.

(23)

Следва да се определят стандарти относно определението и съдържанието на статута на бежанец с цел подпомагане на компетентните национални органи на държавите-членки при прилагането на Женевската конвенция.

(24)

Необходимо е да се въведат общи критерии за признаване на статут на бежанец на лицата, подали молба за убежище по смисъла на член 1 от Женевската конвенция.

(25)

Необходимо е по-специално да се въведат общи понятия за необходимост от закрила, възникваща на място, източници на посегателство и на закрила, вътрешна закрила и преследване, включително причините за преследване.

(26)

Закрила може да бъде предоставяна, при наличието на желание и възможност за предлагане на закрила, или от държавата, или от партии или организации, включително международни организации, които отговарят на условията, предвидени в настоящата директива, които контролират даден район или значителна част от територията на държавата. Тази закрила следва да бъде реална и да няма временен характер.

(27)

Вътрешна закрила срещу преследване или тежки посегателства следва да е реално на разположение на молителя в част от държавата на произход, до която той може сигурно и законно да пътува, да има достъп и в която може основателно да се очаква да се установи. Когато преследването или тежките посегателства се извършват от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че молителят няма на разположение реална закрила. Когато молителят е непридружено непълнолетно лице, наличието на подходящи грижи и режим на попечителство, съответстващи на висшия интерес на непридруженото непълнолетно лице, следва да представлява част от преценката за това, дали тази закрила е реално на разположение.

(28)

При разглеждането на молбите за международна закрила, представени от непълнолетни лица, държавите-членки следва да вземат предвид специфичните форми на преследване на децата.

(29)

Едно от условията за признаването на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове.

(30)

Необходимо е също така да се приеме ново общо понятие относно основанието за преследване „принадлежност към определена социална група“. За целите на определянето на дадена социална група следва надлежно да се вземат предвид проблемите, свързани с пола на молителя, включително неговата полова идентичност и сексуална ориентация, които могат да бъдат свързани с определени правни традиции и обичаи, водещи например до генитално осакатяване, насилствена стерилизация или принудителни аборти, доколкото те са свързани с основателни опасения на молителя за преследване.

(31)

Деянията, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, са посочени в Преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации и освен това са включени в резолюциите на Организацията на обединените нации относно „мерките за борба с международния тероризъм“, съгласно които „терористичните актове, методи и практики, както и умишленото финансиране и планиране на актове на тероризъм и подстрекателството към такива актове противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации“.

(32)

Така както е посочено в член 14, понятието „статут“ може да включва и статут на бежанец.

(33)

Следва да се установят също така стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила би следвало да допълни закрилата на бежанците, предвидена в Женевската конвенция.

(34)

Необходимо е да се въведат общи критерии, въз основа на които да се признава, че лицата, подали молба за международна закрила, отговарят на условията за субсидиарна закрила. Тези критерии следва да бъдат определени на основата на международните задължения, произтичащи от актовете за правата на човека и вече съществуващите практики в държавите-членки.

(35)

Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една държава, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства.

(36)

Като общо правило членовете на семействата, поради самия факт на връзката си с бежанеца, рискуват да бъдат изложени на актове на преследване, които биха могли да представляват основание за предоставяне на статут на бежанец.

(37)

Понятието „национална сигурност и обществен ред“ обхваща също така случаите, в които гражданин на трета държава принадлежи към сдружение, поддържащо международния тероризъм, или подкрепя такова сдружение.

(38)

Когато решават относно правото на предимствата, предвидени в настоящата директива, държавите-членки следва надлежно да отчитат висшия интерес на детето, както и конкретните обстоятелства на зависимостта от лицето, на което е предоставена международна закрила, на близки роднини, които вече са в държавата-членка и които не са членове на семейството на това лице. При изключителни обстоятелства, когато близкият роднина на лице, на което е предоставена международна закрила, е семейно непълнолетно лице, което обаче не е придружено от своя(та) съпруг(а), може да се счита, че неговият висш интерес е свързан с първоначалното му семейство.

(39)

При изпълнение на призива на Стокхолмската програма за създаването на единен статут за бежанците или за лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и с изключение на дерогациите, които са необходими и обективно обосновани, на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се предоставят същите права и предимства като тези, които са предоставени на бежанците съгласно настоящата директива, и те следва да отговарят на същите условия с оглед предоставянето ѝ.

(40)

В рамките, определени от техните международни задължения, държавите-членки могат да установят, че предоставянето на предимства по отношение на достъпа до работа, до социално осигуряване, до медицински грижи и до средства за интегриране изисква предварителното издаване на разрешение за пребиваване.

(41)

За да се активизира реалното ползване от лицата, на които е предоставена международна закрила, на правата и предимствата, посочени в настоящата директива, е необходимо да бъдат отчетени техните специфични нужди и конкретните предизвикателства за интеграцията, пред които те са изправени. Такова отчитане обикновено не следва да води до по-благоприятно третиране от това, предвидено за техните собствени граждани, без да се засяга възможността държавите-членки да въвеждат или запазват по-благоприятни стандарти.

(42)

В тази връзка по-специално са необходими усилия за решаване на проблемите, които не позволяват на лицата, на които е предоставена международна закрила, да получат реален достъп до образователните възможности, свързани със заетост, и до професионално обучение, inter alia, във връзка с финансови ограничения.

(43)

Настоящата директива не се прилага по отношение на финансовите средства, предоставяни от държавите-членки за развитие на образованието.

(44)

Необходимо е да бъдат разгледани специални мерки за реалното преодоляване на практическите затруднения, които срещат лицата, на които е предоставена международна закрила, по отношение на признаването за автентични на техните дипломи, сертификати или други удостоверения за професионални квалификации, придобити в чужбина, и особено поради липсата на документи и неспособността им да поемат разходите, свързани с процедурите за признаване.

(45)

По-специално, с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право.

(46)

На лицата, на които е предоставена международна закрила, следва да бъде гарантиран достъп до медицински грижи, който включва такива както по отношение на физическото, така и на психическото здраве.

(47)

Специфичните нужди и особености на положението на лицата, на които е предоставен статут на бежанец, и на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да бъдат отчетени, доколкото е възможно, в програмите за интеграция, осигурени за тях, като се включва, когато е целесъобразно, езиково обучение и предоставянето на информация относно индивидуалните права и задължения, свързани със статута им на закрила в съответната държава-членка.

(48)

Изпълнението на настоящата директива следва да се оценява на редовни интервали, като се взема под внимание по-специално развитието на международните задължения на държавите-членки по отношение на забраната за връщането, развитието на пазарите на труда в държавите-членки, както и разработването на общи основни принципи за интеграция.

(49)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно установяването на стандарти за предоставяне на международна закрила на граждани на трети държави и на лица без гражданство от държавите-членки, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат, поради обхвата и последиците от настоящата директива, да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(50)

В съответствие с членове 1 и 2 и член 4а, параграф 1 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(51)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(52)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до тези разпоредби, които представляват изменение по същество в сравнение с Директива 2004/83/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от посочената директива.

(53)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срока за транспониране в националното право на Директива 2004/83/ЕО, посочен в приложение I, част Б,

а)

„международна закрила“ означава статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила, както са определени в букви д) и ж);

б)

„лице, на което е предоставена международна закрила“ означава лице, на което е предоставен статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, както са определени в букви д) и ж);

в)

„Женевска конвенция“ означава Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

г)

„бежанец“ означава гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава, или лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън държавата на предишното си обичайно пребиваване, не може или поради такива опасения не желае да се завърне в нея, и по отношение на което не се прилага член 12;

д)

„статут на бежанец“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за бежанец;

е)

„лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат изпратени обратно в държавата на произход, или в случай на лице без гражданство — в държавата на предишното му обичайно пребиваване, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, и по отношение на които не се прилага член 17, параграфи 1 и 2, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрилата на тази държава;

ж)

„статут на субсидиарна закрила“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила;

з)

„молба за международна закрила“ означава искането, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за закрила от държава-членка, което може да бъде разглеждано като лице, искащо да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, и което лице не иска изрично друг тип закрила извън приложното поле на настоящата директива, която може да бъде предмет на отделна молба;

и)

„молител“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, подали молба за международна закрила, по която все още не е взето окончателно решение;

й)

„членове на семейството“ означава, доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход, следните членове на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които се намират в същата държава-членка във връзка с молбата за международна закрила:

к)

„непълнолетно лице“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години;

л)

„непридружено непълнолетно лице“ означава непълнолетно лице, което пристига на територията на държавите-членки, без да е придружено от пълнолетно лице, отговорно за него по силата на закон или на практика на съответната държава-членка, докато грижата за него не бъде реално поета от такова лице; включва се също така непълнолетно лице, което е оставено непридружено след влизането му на територията на държавите-членки;

м)

„разрешение за пребиваване“ означава всяко разрешение или удостоверение, издадено от органите на държава-членка и във формата, предвидена от нейното право, позволяващо на гражданин на трета държава или на лице без гражданство да пребивава на нейна територия;

н)

„държава на произход“ означава държавата или държавите, чийто гражданин е лицето, или за лице без гражданство, държавата на предишното обичайно пребиваване.

а)

всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане;

б)

относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства;

в)

индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства;

г)

фактът дали след напускането на държавата на произход молителят е упражнявал дейности, чиято единствена или основна цел е била да се създадат необходимите условия, за да се подаде молба за международна закрила, с цел да се определи дали тези дейности биха го изложили на преследване или на тежки посегателства, ако той би се завърнал в тази държава;

д)

дали е разумно да се смята, че молителят би могъл да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той би могъл да поиска.

а)

молителят е положил реални усилия да обоснове своята молба;

б)

всички относими елементи, с които молителят разполага, са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите относими елементи;

в)

декларациите на молителя са преценени за непротиворечиви и достоверни и не влизат в разрез с наличната и относима към неговия случай обща и конкретна информация;

г)

молителят е подал молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил; и

д)

общата достоверност на твърденията на молителя е установена.

а)

държавата;

б)

партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;

в)

недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в букви а) и б), включително и международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване или тежки посегателства по смисъла на член 7.

а)

държавата; или

б)

партии или организации, включително и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия,

а)

няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; или

б)

има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в член 7

а)

е достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; или

б)

представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне отделното лице по начин, сравним с посоченото в буква а).

а)

физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие;

б)

правни, административни, полицейски и/или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;

в)

наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;

г)

отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание;

д)

наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2;

е)

действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

а)

понятието „раса“ включва по-специално съображения за цвят на кожата, произход или принадлежност към определена етническа група;

б)

понятието „религия“ включва по-специално притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, индивидуалното или колективното участие или въздържане от участие в частни или публични богослужения, други религиозни актове или изразяване на религиозни убеждения, както и форми на лично или обществено поведение, основаващи се на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания;

в)

понятието „националност“ не се ограничава до гражданството или до неговото несъществуване, а обхваща по-специално принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, общия си географски или политически произход или чрез връзката си с населението на друга държава;

г)

една група се счита за определена социална група, когато по-специално:

В зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група;

д)

понятието „политическо мнение“ обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя.

а)

доброволно и повторно е поискало закрила от държавата, чието гражданство притежава; или

б)

след като е загубило своето гражданство, доброволно си го е възстановило; или

в)

е придобило ново гражданство и е получило закрила от държавата, чието гражданство е придобило; или

г)

се е завърнало доброволно с цел да се установи в държавата, която е напуснало или извън която е останало поради опасения от преследване; или

д)

не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от държавата, чието гражданство има, след като обстоятелствата, в резултат на които той е било признато за бежанец, са престанали да съществуват; или

е)

по отношение на лице без гражданство — то има възможност да се завърне в държавата на предишното си обичайно пребиваване, след като обстоятелствата, в резултат на които е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

а)

попада в приложното поле на член 1, буква Г от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от органи или агенции на Организацията на обединените нации, различни от върховния комисар за бежанците на ООН. В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без положението на тези лица да бъде окончателно уредено в съответствие с относимите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива;

б)

компетентните органи на държавата, в която то е установило своето пребиваване, считат, че то има правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава, или равностойни права и задължения.

а)

е извършило престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления;

б)

е извършило тежко престъпление, което няма политически характер, извън територията на държавата на своето убежище, преди да бъде прието като бежанец, което означава преди издаването на разрешението за пребиваване, въз основа на факта, че му е предоставен статут на бежанец; особено жестоките действия, дори и да се твърди, че са извършени с политическа цел, биха могли да бъдат квалифицирани като тежки престъпления, които нямат политически характер;

в)

е признато за виновно в извършването на деяния, които противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации, така както те са уредени в преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации.

а)

лицето е следвало да бъде или е изключено от кръга на бежанците съгласно член 12;

б)

невярното представяне или несъобщаването на факти от лицето, включително и използването на подправени документи, са имали определяща роля за решението да му бъде предоставен статут на бежанец.

а)

са налице разумни основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира;

б)

като осъдено с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, лицето представлява заплаха за обществото в тази държава-членка.

а)

смъртно наказание или екзекуция; или

б)

изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход; или

в)

тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

а)

е извършило престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления;

б)

е извършило тежко престъпление;

в)

е било признато за виновно в извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, така както те са уредени в преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации;

г)

представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира.

а)

след предоставянето на този статут бъде установено, че съответното лице е следвало да бъде или е изключено от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, в съответствие с член 17, параграфи 1 и 2;

б)

невярното представяне или несъобщаването на факти от негова страна, включително и използването на подправени документи, са имали определяща роля за решението да му бъде предоставен статут на субсидиарна закрила.

а)

има сериозни основания да се смята, че той представлява заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира, или

б)

като осъден с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, той представлява заплаха за обществото в тази държава-членка.

а)

при пълнолетни роднини; или

б)

в приемно семейство; или

в)

в специализирани центрове за настаняване на непълнолетни лица; или

г)

в други места за настаняване, приспособени за непълнолетни.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/27