15.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 333/1

(1)

На 3 октомври 2008 г. нидерландската държава придоби Fortis Bank Nederland („FBN“) (а именно нидерландското банково дъщерно дружество на финансовото холдингово дружество Fortis SA/NV (2)), включително активите на ABN AMRO Holding, които са собственост на FBN („ABN AMRO N“) за сумата от 12,8 млрд. EUR. В рамките на същата сделка нидерландската държава също така замени Fortis Bank SA/NV, белгийското банково дъщерно дружество на Fortis SA/NV, в качеството си на кредитор по заеми, отпуснати на FBN с номинална стойност 16,1 млрд. EUR (3). Нидерландската държава също така предостави на FBN механизъм за краткосрочна ликвидност в размер на 45 млрд. EUR и се споразумя да обезщети Fortis SA/NV за разходи и задължения, които произтичат от споразумението между акционерите в консорциума („САК“). В САК се описват правата и задълженията на трите финансови институции (Fortis SA/NV, Banco Santander и Royal Bank of Scotland („RBS“) или трите „участника в консорциума“), които съвместно са участвали в търг за ABN AMRO Holding посредством новосъздаденото правно образувание „RFS Holdings“. На 7 октомври 2008 г. нидерландската държава уведоми Комисията за своите мерки от 3 октомври 2008 г. (а именно придобиването на FBN за сумата от 12,8 млрд. EUR, новацията на дългосрочните заеми с номинална стойност 16,1 млрд. EUR и механизма за краткосрочна ликвидност в размер на 45 млрд. EUR, наричани по-долу „интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г.“) като мерки, които не представляват държавна помощ, за да получи правна сигурност по отношение на тези мерки. Тъй като мерките вече са били приведени в действие, Комисията регистрира делото като NN-дело (тоест NN53b/08).

(2)

По време на преговорите, довели до придобиването на FBN на 3 октомври 2008 г., нидерландската държава се позова на външния доклад за оценка, изготвен от […] (4), копие от който беше изпратено на Комисията на 15 октомври 2008 г.

(3)

С писмо от 30 октомври 2008 г. Комисията уведоми нидерландското министерство на финансите за своето предварително становище, че мерките от 3 октомври 2008 г. изглежда представляват държавна помощ, предоставена на FBN. На 20 ноември 2008 г. беше проведена среща между службите на Комисията и нидерландската държава.

(4)

На 21 ноември 2008 г. нидерландската държава взе официално решение да не отделя FBN от ABN AMRO N, а вместо това да се стреми към сливане на двете дружества („сливането“) съгласно по-ранните планове на Fortis SA/NV.

(5)

На 3 декември 2008 г. Комисията взе решение (5) („решението от 3 декември 2008 г.“), в което мерките, взети от нидерландската държава на 3 октомври 2008 г. в полза на Fortis Bank SA/NV, се обявяват за съвместима с общия пазар държавна помощ. При все това в съображение 4 от това решение изрично се посочва, че Комисията ще прецени в рамките на отделна процедура дали приложените мерки от 3 октомври 2008 г. също са включвали помощ, предоставена на FBN.

(6)

На 17 декември 2008 г. нидерландската държава уведоми Комисията за намерението си да придобие ABN AMRO N от FBN за 6,5 млрд. EUR. Придобиването се извърши на 24 декември 2008 г. На 2 февруари 2008 г. нидерландските власти уведомиха Комисията, че придобиването е мярка, която не представлява държавна помощ, с цел получаване на правна сигурност.

(7)

На 24 декември 2008 г. RBS, Banco Santander и нидерландската държава подписаха изменение към САК, с което нидерландската държава замени Fortis SA/NV в САК.

(8)

На 6 март 2009 г. нидерландската държава изпрати на Комисията доклад от комплексната проверка (6) за придобитото предприятие, който бе изготвен от […] по искане на нидерландската държава.

(9)

С решение от 8 април 2009 г. („решението от 8 април 2009 г.“) Комисията стартира процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от договора под дело номер C11/09 (ex-NN53b/08) по отношение на предполагаема помощ, предоставена на FBN и ABN AMRO N.

(10)

На 6 май 2009 г. Комисията получи писмена жалба от Van Lanschot Bank („жалбоподателят“), нидерландски конкурент на FBN и ABN AMRO N. Тази жалба бе препратена от Комисията на нидерландската държава на 22 юли 2009 г., като с нея бе поискано представянето на мнения. Нидерландската държава поиска удължаване на крайния срок до 20 август 2009 г. и изпрати подробен отговор на жалбоподателя на 22 септември 2009 г. Жалбоподателят предостави допълнителна информация с писма от 21 август 2009 г. и 28 август 2009 г. Тези писма бяха препратени на нидерландската държава на 23 септември 2009 г., а нидерландската държава отговори на 29 октомври 2009 г.

(11)

На 15 май 2009 г. нидерландската държава изпрати писмо на Комисията, с което отговори на редица въпроси, повдигнати в решението от 8 април 2009 г. Подробен отговор по същество — за който нидерландската държава поиска повече време — беше изпратен на Комисията на 11 август 2009 г.

(12)

В неофициален документ, изпратен на 15 юни 2009 г., и по време на последваща среща с Комисията на 16 юни 2009 г. нидерландската държава уведоми Комисията за намерението си да приведе в действие план за рекапитализация на стойност 2,5 млрд. EUR, който дава възможност на ABN AMRO N да се отдели от дружеството-майка ABN AMRO Bank (7). По време на тази среща нидерландската държава подчерта, че след първото вливане на капитал в размер на 2,5 млрд. EUR ще бъдат необходими допълнителни мерки, които засега не могат да бъдат количествено изразени.

(13)

В решението от 8 април 2009 г. Комисията прикани нидерландския финансов надзорен орган („DNB“) да изрази мнението си относно надеждността на FBN и съответно на ABN AMRO N. Комисията получи изисканата информация относно FBN чрез писмо от 18 юни 2009 г. и актуализация на тази информация на 5 януари 2010 г. Освен това нидерландската държава препрати писмо от DNB относно ABN AMRO N на 20 януари 2010 г.

(14)

На 6 юли 2009 г. ABN AMRO Bank — дружеството-майка на ABN AMRO N — изпрати писмо до Комисията, в което изрази мнение относно решението от 8 април 2009 г. Това писмо беше препратено на нидерландската държава на 22 юли 2009 г., а нидерландската държава отговори на 22 септември 2009 г.

(15)

На 9 юли 2009 г. нидерландската държава уведоми Комисията, че FBN е възстановило всички краткосрочни финансови средства, които е получило от нидерландската държава в рамките на механизма за ликвидност в размер на 45 млрд. EUR от 3 октомври 2008 г.

(16)

На 15 юли 2009 г. нидерландската държава уведоми Комисията за плановете на FBN за придобиване на Fortis Clearing Americas („FCA“) от Fortis Bank SA/NV.

(17)

На 17 юли 2009 г. нидерландската държава направи официално уведомление за план с мерки за рекапитализация на стойност 2,5 млрд. EUR (8), които представляват суап за кредитно неизпълнение („CDS“) с ефект на освобождаване на капитал в размер на 1,7 млрд. EUR („инструментът за освобождаване на капитал“ или „CRI“) и задължителна конвертируема облигация с фиксиран падеж („MCS“) в размер на 800 млн. EUR. Първоначално мерките бяха регистрирани под дело номер N429/09, но тъй като те бяха приведени в действие преди Комисията да е взела решение относно тях, делото беше преместено от регистъра на помощите, за които е постъпило уведомление, в регистъра на помощите, за които не е постъпило уведомление (под номер NN 2/10).

(18)

На 10 септември 2009 г. нидерландската държава изпрати неофициален документ на Комисията с актуална информация за процеса на разделяне и сведения, че допълнителните мерки за държавна помощ (които не са количествено изразени) ще бъдат неизбежни.

(19)

По време на среща с Комисията, проведена на 9 ноември 2009 г., нидерландската държава посочи, че FBN и ABN AMRO N ще се нуждаят от допълнителни мерки на стойност 4,39 млрд. EUR, като по този начин общият размер на мерките (включително мерките, за които е постъпило уведомление на 17 юли 2009 г.) ще стане 6,89 млрд. EUR. По-подробна информация за мерките беше представена в допълнение от 10 ноември 2009 г. към неофициалния документ от 10 септември 2009 г., както и в допълнителна обяснителна бележка от 13 ноември 2009 г.

(20)

На 26 ноември 2009 г. нидерландската държава предостави на Комисията доклад на […], в който се изразява мнение относно сделката от 24 декември 2008 г. Мнението също така съдържа материал с контекстуална информация, разясняващ […].

(21)

На 4 декември 2009 г. нидерландската държава предостави на Комисията първа версия (9) на план за преструктуриране на група ABN AMRO („планът за преструктуриране от декември 2009 г.“), новото образувание, което се получи в резултат от сливането на FBN и ABN AMRO N. В този план се описва стратегията на новото образувание и също така се посочват финансови прогнози за базов сценарий.

(22)

На 14 януари 2010 г. нидерландската държава направи официално уведомление за новите мерки за държавна помощ в размер на 4,39 млрд. EUR в допълнение към мерките, за които вече е било направено уведомление през юли 2009 г. Комисията регистрира новите мерки под номер N19/10.

(23)

С решение от 5 февруари 2010 г. („решението от 5 февруари 2010 г.“) Комисията реши да удължи процедурата по разследване C11/09, така че да включи мерките, регистрирани под номера NN2/10 и N19/10. В това решение Комисията временно одобри тези мерки като мерки за помощ за оздравяване до 31 юли 2010 г. Нидерландската държава изпрати на Комисията писмо, съдържащо ангажимент за забрана за заемане на лидерска позиция по отношение на цените, приложим до края на 2010 г.

(24)

На 23 март 2010 г. Комисията получи отговор от нидерландската държава — която поиска удължаване на крайния срок — във връзка с решението от 5 февруари 2010 г. Освен това нидерландската държава предостави допълнителна информация относно плана за преструктуриране от декември 2009 г. на новата група ABN AMRO, inter alia с финансови прогнози за най-лош възможен сценарий.

(25)

Комисията зададе допълнителни въпроси на 8 април 2010 г., на които беше даден отговор на 7 май 2010 г. Нидерландската държава също така предостави на Комисията допълнителна информация относно кръстосаните задължения, които са резултат от прилагането на компенсация за сливането (10) на 26 май 2010 г. На същия ден Комисията изпрати писмо по електронна поща с последващи въпроси, на които беше даден отговор на 9 юни 2010 г.

(26)

На 20 юли 2010 г. нидерландската държава поиска от Комисията да удължи срока на временното одобрение на мерките за помощ за оздравяване, регистрирани под номера NN2/2010 и N19/2010. Нидерландската държава също така изпрати писмо за удължаване на срока на ангажимента за забрана за заемане на лидерска позиция по отношение на цените до по-ранната от датите 30 юни 2011 г. или датата на приемането на окончателното решение на Комисията.

(27)

На 30 юли 2010 г. Комисията реши да удължи срока на временното одобрение на мерките за помощ за оздравяване, регистрирани под номера NN2/10 и N19/10 до датата на приключване на разследване C11/09 на Комисията.

(28)

На 20 август 2010 г. нидерландската държава изпрати на Комисията документ, в който тя разяснява подробно своята стратегия за излизане.

(29)

На 5 октомври 2010 г. нидерландската държава предостави бизнес план за отдела за частен собствен капитал на група ABN AMRO. Подобен план за отдел „Електроенергия, стоки и транспорт“ на група ABN AMRO беше изпратен на Комисията на 10 януари 2010 г.

(30)

На 15 октомври 2010 г. група ABN AMRO обяви, че ще се възползва от своята кол опция с цел прекратяване на инструмента за освобождаване на капитал, считано от 31 октомври 2010 г.

(31)

На 8 ноември 2010 г. нидерландската държава изпрати актуална версия („планът за преструктуриране от ноември 2010 г.“) — от 29 октомври 2010 г. — на плана за преструктуриране на група ABN AMRO от 4 декември 2009 г. На 10 януари 2011 г. нидерландската държава изпрати документ, в който се разяснява как групата ABN AMRO е актуализирала прогнозите от 8 ноември 2010 г. в сравнение с първоначалните прогнози от 4 декември 2009 г.

(32)

По време на процедурата многократно бяха осъществени обмен на информация, телеконференции и срещи между представителите на нидерландската държава, ABN AMRO N и FBN и Европейската комисия.

(33)

През пролетта на 2007 г. участниците в консорциума създадоха ново правно образувание „RFS Holdings“ с цел придобиване на ABN AMRO Holding.

(34)

Участниците в консорциума възнамеряваха да разделят ABN AMRO Holding на три части, като договореностите за осъществяване на процеса на разделяне бяха изложени в „САК“.

(35)

С оглед да улеснят разделянето участниците в консорциума създадоха т.нар. „проследяващи дялови участия“, представляващи икономическата собственост върху предприятията, която се приписва на всеки участник в консорциума. В резултат на това RBS, Banco Santander и Fortis SA/NV станаха икономическите (11) собственици съответно на т.нар. дялово участие R, дялово участие S и дялово участие N („ABN AMRO R“, „ABN AMRO S“ и „ABN AMRO N“).

(36)

В състава на ABN AMRO R се включваха inter alia бизнес единицата („БЕ“) „Глобален бизнес и пазари“, БЕ „Азия“, БЕ „Глобални транзакционни услуги“ и международната мрежа, докато в състава на ABN AMRO S се включваха inter alia БЕ „Латинска Америка“ и БЕ „Antonveneta“ (Италия).

(37)

ABN AMRO N включваше в състава си БЕ „Нидерландия“ и БЕ „Частно банкиране“, както и International Diamond и Jewelry Group.

(38)

Елементите, които не бяха разпределени между отделните участници в консорциума, бяха обединени в т.нар. дялово участие ABN AMRO Z („ABN AMRO Z“), което остана отговорно например за функциите на централен офис. Всеки участник в консорциума притежаваше пропорционален дял (12) в ABN AMRO Z.

(39)

На 3 октомври 2008 г. нидерландската държава придоби FBN от Fortis Bank SA/NV срещу сумата от 12,8 млрд. EUR. В резултат от това придобиване нидерландската държава също така стана непряк собственик на ABN AMRO N, тъй като FBN беше законният собственик на ABN AMRO N в рамките на Fortis Bank SA/NV. На 3 октомври 2008 г. нидерландската държава също така се ангажира да обезщети Fortis SA/NV за всички разноски, които Fortis SA/NV ще понесе като последица от своето продължаващо участие като страна по САК. На 24 декември 2008 г. RBS, Banco Santander и нидерландската държава подписаха изменение към САК, с което нидерландската държава замени Fortis SA/NV в САК.

(40)

На 24 декември 2008 г. нидерландската държава придоби ABN AMRO N от FBN за сумата от 6,5 млрд. EUR, като по този начин стана пряк собственик на ABN AMRO N. Преди това придобиване нидерландската държава контролираше непряко ABN AMRO N чрез FBN.

(41)

Схема 1:

Разделяне на ABN AMRO N

(42)

На 21 ноември 2008 г. нидерландската държава взе решение да слее ABN AMRO N и FBN (което беше неизпълненото намерение на Fortis SA/NV). Сливането можеше да бъде извършено веднага след отделянето на ABN AMRO N от ABN AMRO Bank, неговото дружество-майка. Като първа стъпка дейностите на ABN AMRO N бяха прехвърлени към ново правно образувание в рамките на ABN AMRO Bank, което беше именувано ABN AMRO II.

(43)

На 6 февруари 2010 г. дружество ABN AMRO II беше отделено, както е описано в съображение 41, и преименувано на ABN AMRO Bank. Същевременно правното образувание, известно преди като ABN AMRO Bank, беше преименувано на „The Royal Bank of Scotland NV“ („RBS NV“) (виж схемата по-горе).

(44)

Преди новото образувание ABN AMRO Bank да може да се слее с FBN, то първо трябваше да приложи компенсация за сливането. Когато през 2007 г. Fortis SA/NV придоби ABN AMRO N, Комисията заключи (13) („решението за сливане“), че сливането между ABN AMRO N и FBN ще доведе до проблеми с концентрацията на нидерландския банков пазар, по-специално в сегментите на търговското банкиране и факторинга.

(45)

За да отстрани тези проблеми с концентрацията, Fortis SA/NV се ангажира да продаде редица свои дейности (тоест подразделението за факторинг IFN и дейностите по търговско банкиране на „New HBU“) на Deutsche Bank. Когато на 3 октомври 2008 г. нидерландската държава придоби FBN и ABN AMRO N, Fortis SA/NV все още не беше приключило планираната продажба на New HBU и IFN на Deutsche Bank. Веднага след като нидерландската държава реши да продължи с осъществяването на сливането между FBN и ABN AMRO N, тя поднови преговорите с Deutsche Bank (14). Продажбата на New HBU и IFN на Deutsche Bank приключи на 1 април 2010 г.

(46)

New HBU притежаваше активи на обща стойност от [10 — 20] млрд. EUR и в него работеха около [1 000 — 1 500] наети лица, изразени в еквивалент на пълно работно време („ЕПРВ“). New HBU включваше в състава си Hollandsche Bank Unie („HBU“) (търговска банка, собственост на ABN AMRO N), някои отдели за продажби на ABN AMRO (13 от общо 78) и някои звена за корпоративни клиенти на ABN AMRO (2 от общо 5).

(47)

ABN AMRO Bank и FBN се сляха официално, за да образуват група ABN AMRO на 1 юли 2010 г., както е описано в схема 2, която е част от съображение 49.

(48)

Нидерландската държава прехвърли управлението на своя дял в ABN AMRO Z на новото дружество ABN AMRO Bank, тъй като не искаше да отделя ресурси за ежедневното управление на това дялово участие. Независимо от това нидерландската държава остана законният собственик на ABN AMRO Z и има право да се възползва от всички потенциални печалби и също така носи отговорност за всички потенциални загуби на ABN AMRO Z (15).

(49)

Схема 2:

Създаване на група ABN AMRO

(50)

ABN AMRO N — самостоятелно третата най-голяма банка в Нидерландия след Rabobank и ING — се състои от БЕ „Нидерландия“ и БЕ „Частно банкиране“.

(51)

Първата бизнес единица, БЕ „Нидерландия“, предлага услуги за банкиране на дребно и търговско банкиране чрез клонова мрежа от 510 банкови учреждения и 78 консултантски клонове, както и чрез алтернативни канали като интернет, ATM (16) и телефонни центрове. БЕ „Нидерландия“ е наела на работа приблизително 19 000 лица, изразени в ЕПРВ.

(52)

В областта на банкирането на дребно БЕ „Нидерландия“ има силни специални привилегии сред клиентите в сегмента на „масовите продажби на дребно“ (повече от [3,5 — 5] млн. клиенти) и „банкирането за преференциални клиенти“ (повече от [250 000 — 420 000] клиенти) (17), на които тя предлага широка гама от продукти (каквито са спестовните продукти, инвестиционните продукти, ипотеките, застраховките, заемите по кредитни карти и плащанията).

(53)

В областта на търговското банкиране ABN AMRO N обслужва [300 000 — 400 000] клиенти, които са МСП (18), и [9 000 — 21 000] по-големи корпоративни клиенти (макар че съгласно условията на САК по-големите клиенти на ABN AMRO Bank бяха приписани на RBS) с широка гама от продукти (например кредити, управление на плащания и парични операции, спестовни продукти, управление на касови операции, управление на риск и застраховки, комплексни финансови решения и продукти, лизинг и факторинг).

(54)

Втората бизнес единица, БЕ „Частно банкиране“, е насочена към лица с нетни инвестиционни активи в размер на повече от 1 млн. EUR с различни продукти за управление на активите и планиране на имуществото. БЕ „Частно банкиране“ е изградила добре развита мрежа чрез органичен растеж в Нидерландия и Франция, както и чрез придобивания в Германия (Delbrück Bethmann Maffei) и Белгия (Bank Corluy). БЕ „Частно банкиране“ също така включва френското застрахователно предприятие Neuflize Vie.

(55)

Сред предприятията, придобити от нидерландската държава на 3 октомври 2008 г., се включва и International Diamond and Jewelry Group, подразделение, насочено към дружества, участващи в производството на бижута и търговията с диаманти.

(56)

ABN AMRO Z не съдържа оперативни активи, но включва inter alia данъчни активи, редица дялови участия (наред с другите в Saudi Hollandi Bank) и останалия портфейл за частен капитал. Що се отнася до задълженията, имаше разпоредба за уреждане на задълженията по отношение на Министерството на правосъдието на САЩ, други разпоредби (частично свързани с персонала) и междуфирмено финансиране на активите на дружеството. Както беше посочено в бележка под линия 11, делът, притежаван от нидерландската държава, представлява 33,81 % от ABN AMRO Z.

(57)

В таблица 1 по-долу са обобщени редица проформа ключови финансови данни за ABN AMRO N:

Таблица 1

(58)

За 2009 финансова година ABN AMRO N отчете загуба от 117 млн. EUR. Загубата се дължеше на по-високите обезценки на заемите, натиска върху лихвените маржове, по-високите такси, свързани с нидерландската схема за гарантиране на депозити и разходите за разделяне и за интегриране (24). Ако се изключат разходите за разделяне и за интегриране, ABN AMRO N би отчела малка нетна печалба за 2009 г. в размер на 52 млн. EUR.

(59)

Самостоятелно FBN беше четвъртата най-голяма банка на нидерландския пазар (след Rabobank, ING и ABN AMRO N, но преди SNS REAAL).

(60)

Нидерландската държава (и преди това Fortis SA/NV) пряко притежава 92,6 % от FBN, като структурата за инвестиции Fortis FBN(H) Preferred Investments BV притежава оставащия дял от 7,4 % под формата на преференциални акции. Нидерландската държава притежава 70 % от акциите в тази структура за инвестиции, като оставащите 30 % се притежават от няколко на брой частни инвеститори (25). Притежаваните от частни инвеститори преференциални акции са с номинална стойност 210 млн. EUR и (некумулативен) дивидент в размер на 5,85 % (26).

(61)

Дейностите на FBN са подразделени на три сегмента — банкиране на дребно, частно банкиране и банкиране за стопански субекти.

(62)

Дейностите в областта на банкирането на дребно включват традиционните дейности по банкиране на дребно (с мрежа от 157 клона, [2 — 3] млн. индивидуални клиенти и [20 000 — 60 000] клиенти, които са МСП) и също така Directbank (която предлага ипотечни решения чрез посредници) и продуктите в областта на потребителското кредитиране и разплащателните карти, предлагани съответно от Alfam и ICS.

(63)

Частното банкиране е развито най-вече под търговското наименование Fortis Mees Pierson и предлага услуги по управление на благосъстоянието (планиране на имуществото, инвестиране, предоставяне на заеми и застраховане) на сегментирана основа на [15 000 — 40 000] клиенти в цяла Нидерландия.

(64)

В рамките на бизнес единицата „Банкиране за стопански субекти“ на FBN има седем различни подразделения. В подразделението „Търговско банкиране“ (1) FBN има 23 бизнес центъра, предлагащи множество продукти на дружества с оборот до 250 млн. EUR. Дружества с оборот над 250 млн. EUR и публичният сектор се обслужват от друго подразделение — „Корпоративно и публично банкиране“ (2). Съществуват и подразделения „Инвестиционно банкиране“ (3) (27), „Специализирани финансови услуги“ (4) (28), „Електроенергия, стоки и транспорт“ (5), „Глобални пазари и институционално банкиране“ (6) (29) и „Клирингови средства и попечителство“ (7) (30).

(65)

В таблица 2 по-долу са обобщени редица ключови финансови данни за FBN:

Таблица 2

(66)

През 2008 г. FBN понесе загуба в размер на 18,5 млрд. EUR, но тази загуба беше до голяма степен свързана с извънредни елементи. Дружеството беше задължено да отчете нетна загуба в размер на 16,8 млрд. EUR по отношение на дела си в RFS Holdings и продажбата му и също така претърпя обезценка в размер на 922 млн. EUR (след данъчно облагане) в подразделението си Prime Fund Solutions поради измамата на Мадоф (34). Нетната базова печалба, с изключение на тези елементи, беше в размер на 604 млн. EUR, като беше почти изцяло реализирана през първата половина на 2008 г.

(67)

През 2009 г. FBN реализира нетна печалба в размер на 406 млн. EUR, подпомогната от две извънредни печалби (паричен сетълмент в размер на 362,5 млн. EUR с Fortis Capital Company) и възстановяване на провизии във връзка с Мадоф в размер на 16 млн. EUR. Нетната базова печалба намаля на 27 млн. EUR (35) (от 604 млн. EUR през 2008 г.).

(68)

На 1 юли 2010 г. група ABN AMRO, която беше създадена след сливането на FBN и ABN AMRO Bank (т.е. дейностите на ABN AMRO N), групира всички дейности на FBN и ABN AMRO N в две отделни бизнес единици: „Банкиране на дребно и частно банкиране“ и „Търговско банкиране и банкиране за стопански субекти“. През 2008 г. групата реализира проформа приходи от дейността в размер на 7,15 млрд. EUR и проформа активи на обща стойност 360 млрд. EUR. В съответствие с последните данни (36) група ABN AMRO има общ капитал в размер на 11,7 млрд. EUR съгласно МСФО (37).

(69)

Група ABN AMRO е добре диверсифицирана с приходи от дейността в размер на 4,2 млрд. EUR в „Банкиране на дребно и частно банкиране“ и приходи от дейността в размер на 2,8 млрд. EUR в „Търговско банкиране и банкиране за стопански субекти“. От географска гледна точка по-голямата част от приходите на група ABN AMRO (а именно [65 — 95] % от общата стойност на приходите) са с произход от Нидерландия.

(70)

В „Банкиране на дребно и частно банкиране“ интегрираната група ABN AMRO има пазарни дялове в размер на [15 — 20] % и [15 — 20] % (38) съответно в сегмента на „масовите продажби на дребно“ и сегмента на „банкирането за преференциални клиенти“ (39), което я прави трета по размер на нидерландския банков пазар по отношение на пазарния дял. В частното банкиране (с търговското наименование ABN AMRO Mees Pierson) група ABN AMRO безспорно е най-голямата на нидерландския пазар с пазарен дял от приблизително [30 — 40] % (40). В „Търговско банкиране и банкиране за стопански субекти“ пазарният дял на група ABN AMRO е около [15 — 25] % (41).

(71)

Група ABN AMRO вече не включва New HBU и факторинг дейностите на IFN, които бяха продадени в рамките на компенсацията за сливането на 1 април 2010 г.

(72)

Като част от процеса на преструктуриране, две малки подразделения на FBN (а именно Intertrust и Prime Fund Solutions („PFS“)) също бяха продадени и вече не са част от група ABN AMRO.

(73)

През септември 2009 г. FBN (и неговия партньор Banque Générale du Luxembourg („BGL“) (42) продаде Intertrust на Waterland — дружество, специализирано в областта на частния собствен капитал. Intertrust е една от най-големите компании в областта на доверителното и корпоративното управление в световен мащаб. В нея са наети 1 000 експерта в 19 държави, а приходите от дейността и RWA са съответно в размер на […] млн. EUR и […] млн. EUR.

(74)

През май 2010 г. FBN също така обяви продажбата на PFS на Credit Suisse. PFS предоставя услуги по финансиране на алтернативния отрасъл за управление на активи, включително например услуги по управление, банкиране, попечителство и финансиране. Неговите клиенти варират от малки специализирани дружества за управление на активи до големи институции в световен мащаб като пенсионни фондове и държавни инвестиционни фондове. PFS беше отговорно за провизията от 922 млн. EUR след данъчно облагане във връзка с измамата на Мадоф, която FBN регистрира през 2008 г. PFS има приходи в размер на […] млн. EUR и RWA в размер на […] млн. EUR.

(75)

На 4 март 2011 г. група ABN AMRO публикува резултатите си за 2010 данъчна година, които показаха нетна загуба от 414 млн. EUR. Като се изключат разходите за разделяне и за интегриране, група ABN AMRO отчете базова печалба в размер на 1 077 млн. EUR. Към 31 декември 2010 г. основното съотношение от първи ред, съотношението от първи ред и съотношението на общия капитал на група ABN AMRO бяха съответно 10,4 %, 12,8 % и 16,6 %. В консултация с нидерландската държава група ABN AMRO създаде дивидентна политика, насочена към изплащането на дивиденти в размер на 40 % от отчетената годишна печалба.

(76)

На 4 декември 2009 г. нидерландската държава предостави на Комисията плана за преструктуриране от декември 2009 г. През март 2010 г. беше предоставена допълнителна информация (43). Сливането на FBN и ABN AMRO N е в центъра на бизнес концепцията, разработена в плана за преструктуриране от декември 2009 г. Група ABN AMRO, новата банка, възникваща в резултат на плана за преструктуриране от декември 2009 г., ще бъде насочена към средния пазарен сегмент в Нидерландия (44) и ще бъде активна в „Банкиране на дребно и частно банкиране“ и „Търговско банкиране и банкиране за стопански субекти“.

(77)

Планът за преструктуриране от декември 2009 г. се основава на констатацията, че капиталовите нужди не са били свързани с базовите резултати на FBN и ABN AMRO N, а по-скоро с необходимостта от финансиране на съответното им разделяне от техните дружества-майки и предварителните разходи за интегриране при сливането.

(78)

В един съпоставителен сценарий без наличието на държавна помощ в плана за преструктуриране от декември 2009 г. се отчита, че без координираните усилия на правителствата от Бенелюкс Fortis SA/NV би претърпяло срив, което също би повлякло надолу FBN и ABN AMRO N.

(79)

Планът за преструктуриране от декември 2009 г. съдържа финансови прогнози за периода 2009—2012 г. с разбивка в следните подразделения: „Банкиране на дребно“, „Частно банкиране (Нидерландия)“, „Частно банкиране (Международно)“ и „Търговско банкиране и банкиране за стопански субекти“. Конкретно за 2012 г. група ABN AMRO също така изчисли потенциални данни за печалба, в които се изключват разходите за преход и се приема, че синергиите между разходите вече са отчетени за цялата година. Тези прогнози бяха предоставени за базов сценарий и за най-лош възможен сценарий.

(80)

На 8 ноември 2010 г. нидерландската държава актуализира финансовите прогнози за периода до 2012 г., съдържащи се в плана за преструктуриране от декември 2009 г., като включи допълнителни прогнози за 2013 г. в плана за преструктуриране от ноември 2010 г.

(81)

При базовия сценарий нидерландската държава изхожда от предположението, че обемът на дейността ще нарасне в съответствие с инфлацията. Предполага се, че разходите за персонала ще се увеличат с [1 — 6] % годишно, а другите разходи с по-умерен процент от [1 — 5] % годишно. Нидерландската държава също така предвижда, че провизиите за загуби по заеми на групата ABN AMRO ще започнат да намаляват в сравнение с високото ниво, отчетено през 2009 г.

(82)

При базовия сценарий в плана за преструктуриране от ноември 2010 г. група ABN AMRO реализира отрицателен нетен резултат в размер на […] млн. EUR през 2010 г. преди да се върне към реализирането на печалби от 2011 г. нататък (т.е. печалба в размер на […] млн. EUR през 2011 г.).

(83)

През 2012 г. и 2013 г. се очаква, че нетните печалби на група ABN AMRO ще се увеличат съответно на […] млн. EUR и […] млн. EUR, като ще се трансформират във възвръщаемост на собствения капитал (Return on Equity — ROE) (45) в размер на около […] %. Подобряването на рентабилността на група ABN AMRO ще бъде резултат от по-добри приходи от дейността (които би трябвало да се възстановят на предишното равнище след отчетената през 2009 г. слаба стойност), програмата за намаляване на разходите, която бавно следва да доведе до понижаване на разходите с 1,1 млрд. EUR преди данъчно облагане годишно и до нормализиране на провизиите за загуби по заеми след отбелязаната през 2009 г. висока стойност. През 2013 г. съотношението разход—приход на група ABN AMRO се очаква да бъде […] %.

(84)

Базов сценарий

Таблица 3

(85)

При най-лошия възможен сценарий в плана за преструктуриране от ноември 2010 г. нидерландската държава изхожда от по-консервативни предположения, отколкото при базовия сценарий. Използвани са лихвени маржове, които са със 7,5 % по-ниски, отколкото при базовия сценарий, по-предпазливи прогнози за комисионите и таксите (растеж в размер на 4 % годишно за разлика от 7 % при базовия сценарий), по-ограничени синергии (въздействието на – […] млн. EUR върху печалбата за 2013 г.) и 15 % по-бавен темп на възстановяване на провизиите за загуби по заеми (въздействието на – […] млн. EUR върху печалбата за 2013 г.).

(86)

Въпреки че тези по-консервативни стойности биха довели до по-ниски резултати, група ABN AMRO все още би била в състояние да отчете печалба. При най-лошия възможен сценарий се предвижда базова нетна печалба в размер на […] млн. EUR и […] млн. EUR съответно за 2012 г. и 2013 г. (в сравнение със съответно […] млн. EUR и […] млн. EUR при базовия сценарий).

(87)

В плана си за преструктуриране от декември 2009 г. нидерландската държава също така засяга своята стратегия за излизане, като подчертава, че тя не възнамерява да остане дългосрочен инвеститор в група ABN AMRO.

(88)

С писмо от 20 август 2010 г. нидерландската държава предостави на Комисията по-подробна информация относно своята стратегия за излизане. Нидерландската държава обясни, че обмисля предлагане под формата на първично публично предлагане (IPO) (47), но си запазва отворени и други възможности, като например частна продажба на инвеститор или участник на пазара. В писмото си от 20 август 2010 г. нидерландската държава посочва, че първи дял в размер на между [0 — 50] — [10 — 60] % би могъл да бъде предложен за IPO най-рано през […], последван от вторично предлагане на други [0 — 50] — [10 — 60] % през 2015 г. Нидерландската държава иска да си възвърне обратно първоначалната инвестиция, увеличена с разходите за финансирането ѝ в размер на [2 — 5] %. Намерението на нидерландската държава е да намали дела си в група ABN AMRO на максимум [25 — 65] %, за предпочитане преди края на [2014 — 2018 г.]. Нидерландската държава изцяло се ангажира с пълно излизане от групата в крайна сметка. Окончателното решение относно IPO е оставено на нидерландския министър на финансите и ще зависи от пазарните обстоятелства, „готовността за IPO“ на група ABN AMRO и очакваните постъпления. На 24 януари 2011 г. нидерландското правителство също така представи публично своята стратегия за излизане (48).

(89)

Планът за преструктуриране от декември 2009 г. (както и актуализираният план за преструктуриране от ноември 2010 г.) показват, че — след прилагането на всички мерки за държавна помощ — група ABN AMRO е достатъчно капитализирана. През периода на преструктуриране предвижданите съотношения от първи ред следва стабилно да се задържат над […] % между 2009 г. и 2012 г. и да се увеличат допълнително на […] % през 2013 г.

(90)

В плана си за преструктуриране от декември 2009 г. нидерландската държава обяснява, че група ABN AMRO вече е продала редица предприятия. Освен продажбата на New HBU и IFN по време на процеса на компенсация за сливането, ABN AMRO N и FBN също така са продали Intertrust и PFS.

(91)

В сравнение с група ABN AMRO, Intertrust и PFS съвместно представляват [0 — 5] %, [0 — 5] % и [0 — 5] % съответно по отношение на предвижданите общи приходи от дейността, разходи и RWA.

(92)

По време на процеса на преструктуриране FBN също така осъществи придобиване, за да коригира несъответствие, произтичащо от разделянето на Fortis SA/NV. FBN беше законният собственик на БЕ „Брокерски услуги и услуги по клиринг и попечителство“ и на всички офиси, свързани с тази дейност, с изключение на офиса в Чикаго, който остана част от Fortis Bank SA/NV. С оглед да се коригира това несъответствие, свързано с разделянето, FBN придоби клона в Чикаго на Fortis Clearing Americas от Fortis Bank SA/NV на 31 юли 2009 г. на цена от приблизително […] млн. USD.

(93)

За идентифициране на отделните мерки за държавна помощ Комисията използва в настоящото решение същите буквени кодове както в решението си от 5 февруари 2010 г.

(94)

На 3 октомври 2008 г. нидерландската държава придоби FBN (включително и ABN AMRO N) от Fortis SA/NV срещу сумата от 12,8 млрд. EUR („мярка X“). Комисията не откри процедура по отношение на тази мярка, която като такава не е осигурила държавна помощ на FBN, дори и да е била част от сделка, с която на FBN да е била предоставена държавна помощ (виж съображение 32 от решението от 8 април 2009 г.).

(95)

По време на придобиването на FBN от нидерландската държава FBN в голяма степен е зависило от Fortis Bank SA/NV по отношение на своето финансиране. С оглед да се гарантира пълното разделяне на FBN от Fortis Bank SA/NV беше необходимо нидерландската държава да прекрати взаимоотношенията на финансиране между FBN и Fortis Bank SA/NV. За да прекрати съществуващите отношения, на 3 октомври 2008 г. нидерландската държава предостави на FBN механизъм за краткосрочна ликвидност в размер на 45 млрд. EUR („мярка Y1“). Този механизъм за ликвидност позволи на FBN да изплати на Fortis Bank SA/NV краткосрочните заеми в размер на 34 млрд. EUR. Освен това нидерландската държава замени Fortis Bank SA/NV като кредитор по дългосрочни заеми, отпуснати на FBN с номинална стойност в размер на 16,1 млрд. EUR при така наречената „новация“ („мярка Y2“) (49).

(96)

Механизмът за краткосрочна ликвидност, обхванат от мярка Y1, продължи да бъде в сила до края на юни 2009 г., Възнаграждението беше променяно няколко пъти докато тази мярка беше в сила. В периода между 6 октомври 2008 г. и 23 октомври 2008 г. нидерландската държава предостави на FBN краткосрочно финансиране при EONIA (50) (за овърнайт кредитиране с максимален размер от 5 млрд. EUR) или EURIBOR (51) (за по-дългосрочна ликвидност с максимален размер от 40 млрд. EUR) без никакъв допълнителен спред. След 23 октомври 2008 г. имаше кратък период (до 5 ноември 2008 г.), през който нидерландската държава прилагаше EONIA + 50 базисни пункта и EURIBOR + 50 базисни пункта. През този втори период този механизъм все още се прилагаше за суми с максимален размер от 5 млрд. EUR за овърнайт ликвидност и 40 млрд. EUR за по-дългосрочна ликвидност. В периода между 5 ноември 2008 г. и 1 март 2009 г. нидерландската държава промени възнаграждението на EONIA + 25 базисни пункта за овърнайт заеми, EURIBOR + 25 базисни пункта за заеми с падеж (52), по-малък от 3 месеца, и EURIBOR + 50 базисни пункта за заеми с падеж, по-голям от три месеца (53). След 1 март 2009 г. нидерландската държава разработи система от два етапа, с който да насърчи FBN да намали зависимостта си от държавата. Първият транш на финансиране (независимо от падежа) беше предоставен при EURIBOR + 25 базисни пункта, но след достигане на този праг FBN можеше да получи допълнителна ликвидност само при EURIBOR + 50 базисни пункта (54). Размерът на механизма за обща ликвидност и граничната сума на първия праг бяха постепенно намалени. На 9 юли 2009 г. нидерландската държава уведоми Комисията, че FBN е изплатила всичките си краткосрочни заеми на държавата.

(97)

Дългосрочните заеми, поети чрез новация от нидерландската държава (мярка Y2), възлизаха на 16,1 млрд. EUR, включително 8,15 млрд. EUR капитал от втори ред (от които 3 млрд. EUR капитал от „горен“ втори ред) и 7,95 млрд. EUR заеми с първостепенен ранг.

(98)

На 24 декември 2008 г. нидерландската държава придоби ABN AMRO N от FBN срещу сумата от 6,5 млрд. EUR („мярка Z“). Нидерландската държава не извърши плащане с парични средства в брой, а плати за закупуването чрез анулиране на дългосрочен дълг в размер на 6,5 млрд. EUR, който беше получен при интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. като част от мярка Y2. С други думи нидерландската държава се отказа от вземания в размер на 6,5 млрд. EUR от FBN като заплащане за ABN AMRO N (55).

(99)

Комисията беше уведомена през юли 2009 г. за някои от мерките, обхванати от решението от 5 февруари 2010 г. (56), а за останалите мерки беше уведомена през януари 2010 г. През юли 2009 г. нидерландската държава уведоми за инструмента за освобождаване на капитал или „CRI“ („мярка А“ с ефект на освобождаване на капитал в размер на 1,7 млрд. EUR), задължителна конвертируема облигация с фиксиран падеж („MCS“) в размер на 500 млн. EUR („мярка Б1“) и втори транш на MCS в размер на 300 млн. EUR („мярка Б2“).

(100)

През януари 2010 г. нидерландската държава уведоми за допълнителни капиталови мерки на стойност 4,39 млрд. EUR. Нидерландската държава закупи допълнителни MCS инструменти в размер на 2,28 млрд. EUR, за да покрие допълнителните разходи за разделяне (780 млн. EUR, „мярка Б3“), недостига на капитал, породен от продажбата на New HBU (300 млн. EUR, „мярка Б4“), както и разходите за интегриране (1,2 млрд. EUR, „мярка Б5“). С оглед да приведе капитала от първи ред на FBN в съответствие с регулаторните изисквания, нидерландската държава също така конвертира 1,35 млрд. EUR от капитала от втори ред на FBN, който вече притежаваше, в капитал от първи ред („мярка В“). Нидерландската държава също така изплати на другите участници в консорциума 740 млн. EUR в брой („мярка Г“), както беше предвидено в САК, за да уреди задължения, произтичащи единствено в хода на процеса на разделяне. На последно място нидерландската държава също така предостави гаранция за кръстосаните задължения, породени от продажбата на New HBU („мярка Д“).

(101)

Нидерландското правителство продаде чрез CDS кредитна защита на нидерландски ипотечен портфейл на ABN AMRO N, представляващ около [30 — 80] % от общия портфейл жилищни кредити на ABN AMRO N. Тази мярка имаше ефекта на намаляване на претеглените спрямо риска активи на ABN AMRO N.

(102)

Като заплащане за кредитната защита нидерландската държава получаваше годишна такса от 51,5 базисни пункта (изчислена като процент от стойността на портфейла в началото на всеки референтен период).

(103)

Тази такса беше изчислена чрез използването на методиката за определяне на разходите в капиталово изражение. Нидерландската държава определи колко капитал може да освободи ABN AMRO N посредством инструмента за освобождаване на капитал (а именно 1,7 млрд. EUR въз основа на изискванията на Базел I, които все още се прилагаха по време на прилагането на споразумението за CRI), и след това изчисли възвръщаемост от 10 % върху това освобождаване на капитал (а именно 10 % от 1,7 млрд. EUR), което се равняваше на 51,5 базисни пункта от първоначалната стойност на портфейла в размер на 34,5 млрд. EUR.

(104)

Всяка година ABN AMRO N запазваше транш „първа загуба“ от 20 базисни пункта (изчислени като процент от първоначалната стойност на портфейла).

(105)

ABN AMRO N запазваше вертикална част в размер на 5 % от оставащия риск.

(106)

Ценообразуването на инструмента за кредитна защита не се коригира след като ABN AMRO N напълно прие капиталовите изисквания на Базел II, въпреки че ефектът на освобождаване на капитал, породен от CRI, щеше да бъде значително по-малък.

(107)

По принцип договорът за CDS имаше падеж от седем години, но ABN AMRO N имаше кол опции, позволяващи му да прекрати договора на редица предварително определени референтни дати (например октомври 2010 г., януари 2011 г. и януари 2012 г.) (57).

(108)

Съгласно САК тримата партньори в консорциума трябваше да гарантират, че ABN AMRO Z ще остане достатъчно капитализирано. В този контекст нидерландската държава трябваше да участва с 2,2 млрд. EUR по отношение на недостига на капитал на ABN AMRO Z. Целта на CRI беше да позволи на ABN AMRO N да участва в това участие от 2,2 млрд. EUR в ABN AMRO Z.

(109)

Нидерландската държава предпочете неконвенционалното решение за CRI пред традиционното увеличаване на капитала, тъй като преди разделянето то не би могло да обособи капиталовите вноски в ABN AMRO Bank. С други думи, тъй като ABN AMRO N не беше отделно юридическо лице, от евентуална капиталова инжекция в ABN AMRO Bank биха могли да се възползват и другите двама участници в консорциума. Този ход на действие би могъл да има сериозни последици, особено при сценариите с увеличени затруднения.

(110)

След разделянето ABN AMRO N стана отделно юридическо лице (новата ABN AMRO Bank). Нидерландската държава продължи да носи отговорност съгласно САК за запълването на капиталовия недостиг от 2,2 млрд. EUR на ABN AMRO Z. Нидерландската държава взе решение, че ABN AMRO N следва да използва парични средства в брой от MCS инструментите (а именно мярка Б3, доколкото тя се отнасяше до разумния марж от 500 млн. EUR и 1,2 млрд. EUR на мярка Б5), за да инжектира 1,7 млрд. EUR в ABN AMRO Z, като същевременно продължава да прилага CRI в новата ABN AMRO Bank за покриване на разумния марж от 500 млн. EUR и разходите за интегриране в размер на 1,2 млрд. EUR.

(111)

На 15 октомври 2010 г. ABN AMRO Bank и нидерландската държава съобщиха, че прилагането на CRI ще бъде прекратено, считано от 30 октомври 2010 г. Действително, тъй като ABN AMRO Bank междувременно беше приложила изискванията на Базел II, привлекателността на и необходимостта от CRI намаля (58).

(112)

Тъй като CRI не беше достатъчен, за да се покрие целият капиталов недостиг в ABN AMRO Z в размер на 2,2 млрд. EUR, нидерландската държава предостави допълнителен капитал на ABN AMRO Bank чрез MCS.

(113)

Тази MCS беше категоризирана като хибриден капитал от първи ред с купон от 10 % и автоматично се конвертира в акции на ABN AMRO II по време на разделянето на ABN AMRO N от ABN AMRO Bank. От този момент нататък тя беше квалифицирана като основен капитал от първи ред. Конвертирането бе извършено по номинална стойност (59). Мярката позволи на ABN AMRO II (преименувано на ABN AMRO Bank) да участва с 500 млн. EUR в ABN AMRO Z.

(114)

С цел да се покрият разходите, свързани с разделянето на ABN AMRO N от ABN AMRO Bank, нидерландската държава закупи допълнителни MCS. През юли 2009 г. беше отправено уведомление за първия транш от около 300 млн. EUR (мярка Б2), а за останалите (а именно 780 млн. EUR) бе уведомено през януари 2010 г. (мярка Б3).

(115)

Цялата сума в размер на 1,08 млрд. EUR (а именно мерки Б2 и Б3 заедно) беше необходима за покриване на следните разходи:

(116)

Нидерландската държава предостави допълнителна разбивка на разходите за разделяне, възлизащи на 480 млн. EUR. Те се отнасяха до излагането на кръстосани задължения ([0 — 200] млн. EUR), отмяната на договореностите за разпределение на риска ([0 — 200] млн. EUR), обратното изкупуване на секюритизирани облигации ([0 — 200] млн. EUR), прехвърлянето от ABN AMRO R на търговския пазарен риск на клиентите на ABN AMRO N ([0 — 200] млн. EUR), прекратяването на инструментите за освобождаване на капитал ([0 — 200] млн. EUR) и други разходи, свързани с разделянето и отмяната ([0 — 300] млн. EUR).

(117)

След разделянето от дружеството-майка ABN AMRO Bank, ABN AMRO II трябваше самостоятелно да създаде отдел „Парични пазари“, който струва 90 млн. EUR.

(118)

На последно място нидерландската държава инжектира още капитал в размер на 500 млн. EUR, за да се гарантира, че ABN AMRO N би могло да работи с известен марж над минималните регулаторни изисквания.

(119)

FBN и ABN AMRO N биха могли да се слеят само след решаването на проблемите с концентрацията, установени в решението за сливане. Поради това нидерландската държава реши да продаде New HBU и IFN на Deutsche Bank. Тази сделка обаче доведе до необходимост от допълнителен капитал в размер на 470 млн. EUR, с която ABN AMRO N не би могло да се справи самостоятелно. Нидерландската държава реши да помогне и инжектира 300 млн. EUR. под формата на MCS (60).

(120)

С оглед да се осъществи сливането ABN AMRO N и FBN (и след сливането — група ABN AMRO) трябваше да заплатят първоначалните разходи за интегриране в размер на 1,2 млрд. EUR (след данъчно облагане), свързани с разходите за съкращения, интегрирането на ИКТ платформи и преструктурирането на клоновата мрежа. Тъй като ABN AMRO N и FBN не бяха в състояние сами да финансират тези разходи, нидерландската държава реши да инжектира капитал под формата на MCS (61).

(121)

FBN бе задължено да увеличи капитала си от първи ред, след като DNB (62) беше посочил, че съществува капиталов недостиг от първи ред в размер на приблизително 1,26 млрд. EUR. След отделянето от неговото дружество-майка Fortis SA/NV, FBN също така трябваше да похарчи 90 млн. EUR за покриване на разходите за създаването на отдел „Ликвидност“, модели, свързани с Базел, лицензии и консултантски услуги.

(122)

Нидерландската държава предостави този допълнителен капитал чрез конвертирането на дълг от втори ред с номинална стойност 1,35 млрд. EUR в капитал от първи ред. Следователно сделката не включваше никакви нови парични средства в брой (63).

(123)

Когато участниците в консорциума договориха придобиването на ABN Amro Holding през 2007 г., те разбраха, че по онова време не всички факти са били известни. Поради това САК съдържаше редица общи принципи за уреждането на някои задължения за плащане, които биха станали ясни само по време на процес на разделяне. Конкретните суми произтичат от процес на договаряне, в който участваше нидерландската държава (а преди нея – Fortis SA/NV).

(124)

Общият размер от 740 млн. EUR се отнася до:

[…]

Тези изходящи парични потоци в известна степен се компенсират от факта, че нидерландското правителство получи […] от другите участници в консорциума, свързани с трудно възстановимите разходи.

(125)

Балансът на задълженията за плащане по отношение на другите участници в консорциума (а именно 740 млн. EUR) беше платен в брой, отчасти директно на другите участници в консорциума и отчасти на ABN AMRO Bank (сега RBS NV).

(126)

Дори и след продажбата на New HBU, ABN AMRO Bank (сега RBS NV) и ABN AMRO II (или неговите правоприемници) ще продължат да носят отговорност към кредиторите на New HBU, ако New HBU не е в състояние да изпълни задълженията си към своите кредитори. По същия начин New HBU ще трябва да поеме кръстосани задължения към кредиторите на ABN AMRO Bank и ABN AMRO II. Тъй като кръстосаните задължения произтичат от продажбата на New HBU, която беше резултат от решение на ABN AMRO II и неговите акционери, те носят отговорност и за намирането на решение. Предлаганото решение предполагаше, че нидерландската държава и Deutsche Bank (а именно купувачът на New HBU) са се договорили, че New HBU и ABN AMRO II взаимно ще се обезщетят за тези кръстосани задължения, като взаимно си предоставят обезпечение, така че да се намалят предизвиканите регулаторни капиталови изисквания до желаните 20 %. В резултат на това споразумение ABN AMRO II трябваше да предостави обезпечение на New HBU в размер до 950 млн. EUR (намаляващo с течение на времето с настъпването на падежа на базисните задължения) за задълженията на New HBU към ABN AMRO II и към ABN AMRO Bank (сега RBS NV). Тъй като ABN AMRO II не разполагаше със средствата за предоставяне на обезпечението, необходимо по отношение на задължението към ABN AMRO Bank (сега RBS NV), държавата предостави компенсация за изплатено обезщетение под формата на гаранция по дълга на ABN AMRO Bank (сега RBS NV).

(127)

Нидерландската държава оцени този риск, все едно е държавна гаранция върху подчинения дълг на ABN AMRO Bank (сега RBS NV). Ценообразуването – основано на препоръката на Европейската централна банка („ЕЦБ“) за рекапитализация (64) — беше определено на 200 базисни пункта плюс средния спред CDS (65).

(128)

В таблица 4 са обобщени мерките, оценени в настоящото решение. Колоната „Основание“ е същата като тази в таблица 1 в съображение (57) от решението от 5 февруари 2010 г. Както беше посочено в съображение 110, след разделянето на ABN AMRO N и ABN AMRO Bank на 6 февруари 2010 г. мерките и целите на мерките бяха променени. По-специално мярка А беше използвана от тази дата нататък за целите на мярка Б3 (доколкото се отнася до разумния марж) и мярка Б5 и обратното.

Таблица 4

(129)

В решението от 8 април 2009 г. Комисията започна процедура, тъй като имаше основания да счита, че мерки Y1, Y2 и Z (66) представляват държавна помощ в полза на FBN и ABN AMRO N. Комисията счете, че тези мерки са дали възможност на FBN и ABN AMRO N да останат на пазара и да извършват своята стопанска дейност. Тя имаше основания да счита, че тези мерки предоставят селективно предимство на FBN и ABN AMRO N.

(130)

В съображения 29 и 30 от решението от 8 април 2009 г. Комисията отбеляза, че мерки X, Y1 и Y2 са част от един и същи договор за продажба, който има за цел да отдели FBN от Fortis SA/NV. В решението от 3 декември 2008 г. вече беше направено заключение, че при сключването на този договор на 3 октомври 2008 г. нидерландската държава не е действала като нормален инвеститор в условията на пазарна икономика.

(131)

В съображение 33 от решението от 8 април 2009 г. Комисията заяви, че мярка Y1 изглежда предоставя предимство на FBN, тъй като то е получило финансиране в размер, какъвто не е могло да открие на пазарите, на които по това време е царял пълен безпорядък. Като отчита тези извънредни пазарни обстоятелства, Комисията също така изрази съмнение дали лихвените проценти, изисквани от нидерландската държава, биха били приемливи за частен инвеститор. Освен това Комисията отбеляза, че изглежда устойчивостта на новия доставчик на финансиране на FBN предоставя предимство на дружеството. FBN вече не е зависимо от дружество, изпитващо финансови затруднения и ограничения, свързани с ликвидността, каквото е Fortis SA/NV, а получава своето финансиране от нидерландската държава.

(132)

Комисията изрази съмнения дали мярка Y1 е съвместима със съобщението на Комисията „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“ („съобщението относно банковия сектор“) (67), тъй като тя не е нито пропорционална, нито ограничена до необходимия минимум. По-конкретни опасения бяха изразени в съображение 52 от решението от 8 април 2009 г. във връзка със съвместимостта на следните елементи: (1) възнаграждението, платено от FBN, (2) максималният период, през който FBN може да се възползва от финансирането, (3) максималният матуритет на въпросните инструменти и (4) размерът на механизма за ликвидност.

(133)

Освен това Комисията посочи, че мярка Y2 би могла да съдържа елементи на държавна помощ, ако към момента на придобиването Fortis Bank SA/NV се е намирало в положение, в което да изиска незабавно изплащане на дългосрочните заеми, в случай че собствеността на FBN се промени. Ако в действителност е била налице клауза за изплащане, свързана със собствеността, мярка Y2 е дала възможност на FBN да се възползва от дългосрочни заеми при предкризисни лихвени проценти. Мярка Y2 предполага, че FBN не е било задължено да намери алтернативен източник на финансиране при преобладаващите пазарни условия към този момент. Освен това, тъй като Fortis Bank SA/NV е имало право да поиска изплащане, изборът на нидерландската държава да предоставя по-скоро дългосрочни заеми, отколкото краткосрочни заеми, може да бъде поставен под въпрос. По тази причина в решението от 8 април 2009 г. Комисията изрази опасения, че мярка Y2 съдържа държавна помощ за по-дълъг период от този, който е строго необходим. С оглед да е в състояние да оцени елементите на държавна помощ, съдържащи се в мярка Y2, Комисията поиска от нидерландската държава да предостави повече информация относно договорните условия за предсрочно изплащане, предвидени в договорите за дългосрочни заеми.

(134)

В съображение 54 от решението от 8 април 2009 г. Комисията също така изрази съмнение дали нидерландската държава е предприела адекватни мерки за ограничаване на излишното нарушаване на конкуренцията в съответствие с точка (27) от съобщението относно банковия сектор.

(135)

Комисията изрази опасения и за това дали ABN AMRO N — евентуално непряко — се е възползвало от осигурените на FBN мерки за ликвидност. Поради това тя поиска от нидерландската държава да предостави повече информация относно ситуацията и стратегията на ABN AMRO N, свързани с финансирането.

(136)

По отношение на мярка Z Комисията изрази съмнение дали нидерландската държава е заплатила на FBN пазарната цена за придобиването на ABN AMRO N. Комисията подчерта, че нидерландската държава е заплатила по-висока стойност от стойността, посочена в оценката на „настоящите пазарни условия“ от 3 октомври 2008 г., извършена от назначения от нидерландската държава експерт по остойностяването […] в неговия доклад, посочен в съображение 2. Освен това Комисията подчерта, че нидерландската държава не е приложила коригиращ фактор, отразяващ спада на фондовия пазар, който се прояви в периода между октомври и декември 2008 г. и който беше особено ясно изразен при банковите акции. Ако нидерландската държава е заплатила по-висока стойност при закупуването на ABN AMRO N, мярка Z е била равнозначна на държавна помощ, подпомагаща рекапитализацията на FBN.

(137)

В общ смисъл Комисията също така подчерта в решението от 8 април 2009 г., че нидерландската държава все още не е предала оценка на FBN и ABN AMRO N, извършена от DNB. Освен това нидерландската държава не е предоставила план за жизнеспособност или план за преструктуриране с подробни финансови прогнози. Понеже не бяха налични нито план за жизнеспособност, нито план за преструктуриране, Комисията не беше в състояние да прецени дали ABN AMRO N и FBN са разполагали с достатъчно капитал и са били в състояние да реализират приемливо равнище на рентабилност в резултат от мерки X, Y1, Y2 и Z.

(138)

Когато на 17 юли 2009 г. и на 15 януари 2010 г. нидерландската държава отправи уведомление за предприемането на допълнителни мерки в полза на FBN и ABN AMRO N като мерки, които не представляват държавна помощ, Комисията изрази съмнение дали някои от тези допълнителни мерки не представляват допълнителна държавна помощ за FBN и ABN AMRO N.

(139)

В решението от 5 февруари 2010 г. Комисията подчерта, че съгласно САК нидерландската държава има редица задължения, които не са задължения на ABN AMRO N. Мерките, предприети от нидерландската държава за изпълнение на нейните задължения съгласно САК (и по-специално задължението за поемане на разходите на ABN AMRO Z и задължението за отделянето на ABN AMRO N от ABN AMRO Bank), на пръв поглед не изглеждат държавна помощ, предоставена на ABN AMRO N.

(140)

Комисията посочи, че основното предназначение на мерки A и Б1 изглежда е покриване на капиталовия недостиг на ABN AMRO Z, но същевременно Комисията не беше наясно дали не е била налице и непряка полза за икономическите дейности на ABN AMRO N. Във връзка с това Комисията пожела да разбере дали ABN AMRO N и ABN AMRO Z — които нямат отделен правен статут — са били отделени едно от друго в достатъчна степен. Комисията също така пожела да получи повече информация относно причините за капиталовия недостиг на ABN AMRO Z, както и например във връзка с прехвърлянето на акции на Unicredito от ABN AMRO Z към ABN AMRO N. Комисията също така повдигна въпроси относно възнаграждението, което ABN AMRO N е заплатило на ABN AMRO Z за изпълнение на функциите на централен офис. Комисията изрази съмнение дали — поне отчасти — недостатъчната капитализация на ABN AMRO Z не е била свързана с факта, че ABN AMRO N не е заплатило пазарна цена за услугите, изпълнявани в централния офис на ABN AMRO Z.

(141)

Въпреки че съгласно САК отделянето на ABN AMRO N от ABN AMRO Bank е задължение на нидерландската държава, Комисията не може да изключи варианта, че рекапитализацията от страната на държавата, която финансира разходите за отделянето, би могла да представлява държавна помощ. Комисията подчерта, че не всички разходи, категоризирани като разходи за отделянето, са свързани strictu senso със задълженията, свързани с отделянето, описани в САК. Комисията отчете, че категорията „разходи за отделянето“ включва сумата от 500 млн. EUR, необходими за снабдяването на група ABN AMRO с разумен марж, надвишаващ минималните пруденциални изисквания.

(142)

Комисията подчерта, че нидерландската държава е помогнала на FBN и на ABN AMRO N да платят разходите, свързани със сливането. За да разреши проблемите с концентрацията, възникнали в резултат от сливането, ABN AMRO N взе решение да продаде IFN и New HBU, което доведе до нов капиталов недостиг. Комисията констатира, че FBN и ABN AMRO N са били в състояние да се облагодетелстват от ползите, произтичащи от сливането (например синергии, свързани със сливането, предимството, което има една по-силна компания с по-голям брой пазарни дялове на нидерландския пазар, …), докато нидерландската държава е финансирала първоначалните разходи. Във връзка с това Комисията констатира, че нидерландската държава не е имала каквото и да било законно задължение за плащане на тези разходи, тъй като те са произтичали от решението на нидерландската държава от 21 ноември 2008 г. за сливането на FBN и ABN AMRO N, а не от САК.

(143)

Комисията отчете факта, че сливането и конкретните обстоятелства, свързани с разделянето, са довели до кръстосани задължения (мярка Д). В нидерландското корпоративно законодателство се предвижда, че ABN AMRO Bank (понастоящем RBS NV) и ABN AMRO II продължават да носят отговорност за притежателите на дългови ценни книжа на New HBU, в случай че New HBU (или неговият нов собственик Deutsche Bank) не успеят да изпълнят своите задължения за плащане. New HBU е имало подобни задължения към притежателите на дългови ценни книжа на ABN AMRO Bank (понастоящем RBS NV) и ABN AMRO II). Комисията не може да изключи варианта, че решението за обезщетение, което предполага, че нидерландската държава е предоставила гаранция на притежателите на дългови ценни книжа на ABN Amro Bank (сега RBS NV) чрез предоставяне на премия от 200 базисни пункта плюс осреднената стойност на спреда CDS, включва държавна помощ.

(144)

Комисията също така изрази опасения относно целта на инструмента за освобождаване на капитал (мярка A). Комисията потвърди, че мярка A се различава съществено от други мерки за обезценени активи, тъй като тя не е била въведена с цел защитаване на ABN AMRO N от допълнителен спад, свързани с несъбираеми активи с изключително несигурна стойност. Въпреки това Комисията счете, че за да бъде съвместима с вътрешния пазар, мярка А трябва да спазва общите принципи на съобщението на Комисията относно обработването на обезценените активи в банковия сектор (68) („съобщението относно обезценените активи“). По-конкретно трябва да бъдат налице достатъчно доказателства за подходящо ценообразуване, което означава, че банката не трябва да прехвърля очаквани загуби на държавата. В тази връзка Комисията пожела да разбере също така какво въздействие ще окажат редица конкретни договорни условия (например механизмът за възстановяване на изплатени суми и вертикалният дял) върху действителните парични потоци и ценообразуването. На последно място Комисията също така изрази съмнения, че не са налице достатъчно стимули, които да гарантират, че ABN AMRO N ще прекрати инструмента веднага, когато той вече не е крайно необходим.

(145)

Комисията изрази съмнение дали планът за преструктуриране от декември 2009 г. отговаря на критериите, изложени в съобщението на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (69) („съобщението относно преструктурирането“) по отношение на жизнеспособността, споделянето на тежестта и излишното нарушаване на конкуренцията.

(146)

Комисията потвърди че на пръв поглед група ABN AMRO ще реализира достатъчно приходи, за да покрие всичките си оперативни разходи (включително разходите за обезценка) и ще осигури приемлива възвращаемост на собствения капитал. При все това Комисията също така отбеляза, че възвращаемостта на собствения капитал на група ABN AMRO зависи до голяма степен от реализирането на редица ключови предположения. На първо място, ако група ABN AMRO иска да бъде икономически ефективна и да има приемливо съотношение разход—приход, за група ABN AMRO е от решаващо значение да осъществи прогнозираните синергии (а именно стойността от 1,1 млрд. EUR преди данъчно облагане, която е съпоставима с нетната печалба през 2013 г. в размер на […] млрд. EUR). На второ място, както е посочено в съображение 118 от решението от 5 февруари 2010 г., от решаващо значение за жизнеспособността на група ABN AMRO е също така тя да може да подобри своите нетни лихвени маржове от ниските равнища на FBN и ABN AMRO N през втората половина на 2008 г. и първата половина на 2009 г. В своето решение от 5 февруари 2010 г. Комисията посочи, че се нуждае от повече информация по тези въпроси, за да прецени дали дългосрочната жизнеспособност е била действително възстановена.

(147)

Освен това Комисията отбеляза, че планът за преструктуриране от декември 2009 г. все още не включва финансови прогнози за най-лош възможен сценарий, както се изисква по силата на точка (13) от съобщението относно преструктурирането. Поради това Комисията поиска такива финансови прогнози за най-лош възможен сценарий, които да ѝ позволят да провери как би се представила група ABN AMRO при по-стресови пазарни условия.

(148)

Освен това Комисията подчерта, че планът за преструктуриране от декември 2009 г. съдържа твърде малко информация относно по-малките подразделения, поради което Комисията не може да прецени дали всички въпроси, свързани със жизнеспособността на това равнище, са били адекватно разгледани. По-специално Комисията изрази съмнения дали жизнеспособността на PFS, подразделение на FBN, което през 2008 г. отчете значителни загуби, свързани с измамата на Мадоф, е гарантирана в достатъчна степен.

(149)

Комисията изрази съмнение дали държавната помощ е била ограничена до необходимия минимум за възстановяване на жизнеспособността на група ABN AMRO. Във връзка с това тя отбеляза, че група ABN AMRO е посочила, че желае да извърши малки придобивания посредством сливане, които е счела за необходими с цел възстановяване на компетенциите за продукти, изгубени по време на процеса на разделяне от страна на Fortis SA/NV и ABN AMRO Holding. В решението от 5 февруари 2010 г. Комисията заяви, че държавната помощ не трябва да бъде използвана за финансиране на придобивания или нови инвестиции, освен когато това е от съществено значение за възстановяването на жизнеспособността на дадено предприятие. Комисията поиска от нидерландската държава да предостави повече информация относно политиката на придобиване на група ABN AMRO и inter alia да ѝ предостави подробен списък на дейностите, които група ABN AMRO трябва да възстанови, за да се запази жизнеспособността на предприятието.

(150)

Освен това Комисията изрази съмнения дали всички лица, които осигуряват хибриден капитал на FBN и ABN AMRO N, са направили своя принос за преструктурирането. Комисията изрази опасения, че например държателите на преференциални акции на FBN (70) не са допринесли в достатъчна степен да се гарантира, че намесата на нидерландската държава е била ограничена до необходимия минимум.

(151)

Освен това що се отнася до срока държавната помощ следва да бъде ограничена до необходимия минимум. Във връзка с това Комисията констатира, че са необходими редица мерки за справяне с временните проблеми, но изрази съмнение дали нидерландската държава е предприела достатъчни действия, за да гарантира, че мерките ще бъдат отменени от момента, в който вече не са необходими.

(152)

По отношение на мярка А Комисията подчерта, че CRI ще стане непривлекателен инструмент веднага щом на ABN AMRO N бъде разрешено да приложи изискванията на Базел II. Въпреки че CRI съдържа кол опции, което дава възможност за предсрочно прекратяване на договора, Комисията подчерта, че липсва какъвто и да било ясен график за излизането на нидерландската държава.

(153)

Освен това що се отнася до разумния марж в размер на 500 млн. EUR Комисията отбеляза, че намерението е било група ABN AMRO да замени тази сума със капитал, натрупан чрез самофинансиране. Комисията констатира още веднъж, че липсва какъвто и да било показател за времевия график.

(154)

По отношение на разходите за интегриране в размер на 1,2 млрд. EUR (а именно мярка Б5) Комисията констатира, че нидерландската държава е заявила, че те ще доведат до важни синергии в размер на 1,1 млрд. EUR (преди данъчно облагане) годишно, които по принцип могат да се използват за изплащане на държавната помощ. При все това Комисията констатира, че нидерландската държава не е въвела механизъм, с който да се гарантира такова изплащане. По въпроса за капиталовите нужди, свързани с продажбата на New HBU, Комисията заключи, че капиталовите изисквания, свързани с кредитния чадър, ще намалеят бързо, тъй като постепенно ще настъпи падежът на заемите. Комисията още веднъж подчерта, че държавната помощ следва да бъде изплатена веднага след като престане да бъде необходима.

(155)

По отношение на нарушаването на конкуренцията Комисията отбеляза, че капиталовите нужди на FBN и ABN AMRO N до известна степен произтичат от отделянето им от техните предишни дружества-майки, както и от първоначалните разходи за интегриране, а не от прекомерното поемане на риск или нарушения в управлението в рамките на самите FBN и ABN AMRO N. При тези обстоятелства Комисията заключи, че е малко вероятно да са необходими допълнителни продажби.

(156)

Същевременно обаче Комисията изрази съмнения дали планът за преструктуриране от декември 2009 г. съдържа достатъчно поведенчески мерки, с които да се гарантира, че FBN и ABN AMRO N няма да използват държавната помощ, за да се разраснат за сметка на своите конкуренти, например чрез прилагане на неустойчива ценова политика или придобиване на други финансови институции, което би могло да отслаби стимулите за дружествата, които не получават помощ, да се конкурират, да инвестират и да осъществяват иновации и би могло да обезсърчи навлизането на нидерландския банков пазар.

(157)

По отношение на излизането Комисията заяви, че би било от полза, ако нидерландската държава разработи и ясно съобщи стратегия за излизане. В действителност системните и мащабни интервенции на нидерландската държава биха могли да се възприемат от вложителите като знак за постоянна подкрепа от нея.

(158)

Жалбоподателят заяви, че благодарение на държавната помощ и държавната собственост FBN и ABN AMRO N (включително техни дъщерни дружества като MoneYou и Mees Pierson) са предложили високи и неустойчиви лихвени проценти за индивидуални спестявания и депозитни сметки, което е дестабилизирало нидерландския банков пазар.

(159)

Жалбоподателят счита, че лихвените проценти, предложени от FBN и ABN AMRO N, са довели до загуби. В това отношение той се позова на факта, че ставките на EURIBOR са спаднали от 5 % през септември 2008 г. до по-малко от 2 % през януари/февруари 2009 г., докато лихвените проценти, предложени от FBN и ABN AMRO N, по спестовни сметки, всъщност са нараснали.

(160)

Жалбоподателят също така изтъква специфичните характеристики на нидерландския пазар за частно банкиране в сравнение с пазара за банкиране на дребно, които увеличават нарушаващото въздействие от предприетите мерки. Средният размер на сумите на спестяванията в частното банкиране е по-голям от този в банкирането на дребно. При малки суми на спестяванията клиентите не са толкова загрижени за рисковия профил на банката, тъй като са защитени от нидерландската схема за гарантиране на депозитите (в размер до 100 000 EUR). Информираността за риска нараства с надвишаването на този праг, което е доста обичайно при частното банкиране.

(161)

Жалбоподателят също така заяви, че FBN и ABN AMRO N са получили изгода от имплицитната държавна гаранция. Той заяви, че клиентите на FBN и ABN AMRO N са убедени, че нидерландската държава няма да позволи държавни банки да изпаднат в несъстоятелност.

(162)

Жалбоподателят — който се е справил по време на кризата без държавна помощ — подчерта, че е бил силно засегнат от водещото до нарушаване на конкуренцията поведение на FBN и ABN AMRO N, тъй като традиционно е разчитал до голяма степен на нидерландския пазар на спестяванията за финансирането на своите активи (71). В абсолютно изражение жалбоподателят е имал спестявания и депозити в размер на 15 млрд. EUR, което предполага, че увеличение на лихвените проценти с 1 % би могло да струва на дружеството приблизително 150 млн. EUR на година (72). В допълнение към това увеличение на разходите е било налице и въздействие върху обема, тъй като Van Lanschot е загубил клиенти.

(163)

Според жалбоподателя необичайното поведение на FBN anиd ABN AMRO N е продължило през летните месеци на 2009 г.

(164)

Като допълнителен аргумент жалбоподателят посочи необичайно големия обем и промените в пазарния дял на традиционно стабилния нидерландски пазар на спестяванията. В това отношение жалбоподателят посочи съобщенията за пресата на FBN и ABN AMRO N, в които е отчетен приток на депозити съответно в размер на 9 млрд. EUR и 21 млрд. EUR през първата половина на 2009 г. (73). Жалбоподателят е счел тези стойности за значителни предвид факта, че общата стойност на нидерландския пазар на спестяванията е приблизително 287 млрд. EUR.

(165)

Като друг пример за необичайното ценообразуване жалбоподателят посочи факта, че лихвените проценти по спестовните сметки в съседни държави като Белгия, Франция и Германия са последвали спада на ставките на EURIBOR, докато лихвените проценти по нидерландските спестовни сметки са останали високи по неясни причини.

(166)

В отговор на решението от 8 април 2009 г. за откриване на официална процедура по разследване ABN AMRO Bank (т.е. дружеството-майка на ABN AMRO N) предостави повече информация относно своето положение и стратегия за финансиране. ABN AMRO Bank отрече да е получило изгода — пряко или непряко — от финансовата помощ, отпусната на FBN (мерки Y1 и Y2). ABN AMRO Bank отбеляза, че не се е нуждаело от помощ, за да се финансира по време на кризата, благодарение на своята диферсифицирана стратегия за финансиране. То също така подчерта, че статистическите данни за неговата ликвидност са останали както в рамките на регулаторните граници, така и в неговите собствени вътрешни рамки.

(167)

Нидерландската държава призна, че FBN е било в състояние да осъществява своите дейности поради придобиването му от държавата (74), но заяви, че придобиването е било в съответствие с т. нар. „принцип на инвеститора в условията на пазарна икономика“ (ПИУПИ). В резултат на това според нидерландската държава не е съществувало селективно предимство и следователно не е имало държавна помощ. Нидерландската държава заяви, че —макар основната цел на интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. да е била предотвратяване на дестабилизирането на FBN и ABN AMRO N и на нидерландската банкова система като цяло — чрез купуването на участие в FBN и ABN AMRO N тя се е стремила да постигне положителна дългосрочна възвращаемост. Нидерландската държава подчерта, че цената за FBN (включително ABN AMRO N) е била в рамките на оценката, направена от нейния външен експерт по оценяването.

(168)

Нидерландската държава заяви, че е платила справедлива пазарна цена за FBN, но отбеляза, че дори ако беше платила повече, това плащане щеше да представлява държавна помощ за Fortis SA/NV (което е дружеството продавач), а не за FBN.

(169)

По отношение на мярка Y1 нидерландската държава заяви, че е предоставила краткосрочно финансиране на FBN при пазарни условия. Тя заяви, че преди кризата FBN е получило финансиране от своето дружество-майка по ставки на EONIA или EURIBOR без допълнителен спред. Нидерландската държава заяви, че ценообразуването, което е приложила (както е описано в съображение 96), е било в съответствие с пазарната практика. Освен това тя по-специално заяви, че нейната система за ценообразуване, използвана за периода след 5 ноември 2008 г. (със спред от 50 базисни пункта за заеми за повече от три месеца), е съгласувана с нидерландската гаранционна схема (75).

(170)

По отношение на периода, през който механизмът за ликвидност е станал достъпен за FBN, нидерландската държава обясни, че е започнала преговори за прекратяване на този механизъм през януари 2009 г. с цел пълното му прекратяване във възможно най-кратък срок. С тази цел през март 2009 г. нидерландската държава е въвела нова двуетапна система за ценообразуване, която е оскъпявала финансирането в случай на надвишаване на предварително определен праг. Нидерландската държава е допускала, че FBN е имало възможност да изплати механизма за ликвидност чрез вноски от 4 до 5 млрд. EUR на месец и е възнамерявала да прекрати този механизъм до края на 2009 г. В действителност FBN е изплатило механизма за ликвидност по-бързо от очакваното. Механизмът за ликвидност вече беше прекратен на 1 юли 2009 г.

(171)

Нидерландската държава заяви, че максималният матуритет на ликвидността, предоставена в рамките на механизма за ликвидност, е бил пропорционален. В това отношение нидерландската държава обясни, че през първия период (т.е. от 6 до 23 октомври 2008 г.) тя е осигурила ликвидност с матуритет от не повече от няколко седмици. Когато впоследствие механизмът за ликвидност бе коригиран, максималният матуритет беше удължен на девет месеца, за да се избегне пиково откупуване.

(172)

Нидерландската държава обясни, че общият размер на механизма за ликвидност (а именно 5 млрд. EUR овърнайт финансиране и 40 млрд. EUR по-дългосрочно финансиране) е базиран на реалните нужди от финансиране на FBN и следователно е бил с минималния необходим размер. При краткосрочния механизъм за ликвидност в размер на 45 млрд. EUR е взета предвид нормалната волатилност на паричната наличност на FBN и с него на FBN е била дадена възможност незабавно да изплати на Fortis SA/NV приблизително 34 млрд. EUR.

(173)

По отношение на дългосрочните заеми (а именно мярка Y2) нидерландската държава призна, че Fortis Bank SA/NV би могло да изиска изплащането на заемите с фиксиран лихвен процент (но не и на заемите с променлив процент) (76). Нидерландската държава заяви обаче, че тя само е заменила Fortis Bank SA/NV, като е оставила непроменени всички условия на съществуващите договори. Според нидерландската държава договорът между Fortis Bank SA/NV и FBN е представлявал обичаен пазарен договор между частни пазарни оператори. Нидерландската държава заяви, че — тъй като е заменила инвеститор в условията на пазарна икономика — нейното поведение е съгласувано автоматично с ПИУПИ. При тези обстоятелства нидерландската държава счита, че не е било необходимо да обосновава защо лихвените проценти са можели да бъдат по-високи или защо е следвало да замени тези дългосрочни заеми с краткосрочни заеми (77).

(174)

Нидерландската държава също така заяви, че при придобиване на нови дъщерни дружества е обичайна практика дружествата да осигурят едновременно с това ликвидност на новопридобитите дъщерни дружества.

(175)

Що се отнася до това дали е предоставена пряка или непряка държавна помощ на ABN AMRO N, нидерландската държава отрече ABN AMRO N да е получавало финансиране от нидерландската държава или FBN. Нидерландската държава обясни, че ABN AMRO N е разполагало с достатъчно собствено финансиране със своя мащабен франчайз за банкиране на дребно и за частно банкиране.

(176)

По отношение на мярка Z нидерландската държава заяви, че цената на сделката в размер на 6,5 млрд. EUR е била справедлива пазарна цена. Тя подчерта, че цената е била между оценката на „текущите пазарни условия“ в размер на [4 — 6,5] млрд. EUR и оценката „за обхващане на целия цикъл“ в размер на [6,5 — 9] млрд. EUR, както е изчислена от нейния външен експерт по оценяването в началото на октомври 2008 г. (преди сделката от 3 октомври 2008 г.). Що се отнася до факта, че придобиването (мярка Z) е осъществено два и половина месеца след извършването на оценката, нидерландската държава счете, че не са били необходими корекции, тъй като несигурността вече е била отразена в оценката от началото на октомври 2008 г. (78) Нидерландската държава също така заяви, че обикновено инвестиционното банкиране и несъбираемите активи са били в основата на проблемите с доверието в другите банки и са водели до съществен за тези банки спад на цените на акциите. За разлика от тях ABN AMRO N, със своя стабилен профил на банкиране на дребно и търговско банкиране, се е различавало напълно от останалите банки. Предвид този контекст нидерландската държава заяви, че коригиране на цените по аналогия с другите банки е било безсмислено.

(177)

Нидерландската държава също така подчерта, че останалите участници в консорциума, и по-конкретно RBS, е трябвало да одобрят сделката и че […]. Освен това нидерландската държава се позовава на точки (166) и (177) от предварителния доклад на експертите пред Общото събрание на акционерите на Fortis SA/NV, проведено на 11 февруари 2009 г. в Брюксел (79), като заявява, че тези точки подкрепят довода на нидерландската държава, че е платила справедлива цена за FBN, ABN AMRO N, Fortis Insurance и Fortis Corporate Insurance на 3 октомври 2008 г., която следователно представлява валидна референтна цена за продажбата от декември 2008 г.

(178)

Нидерландската държава е изпълнила мярка Z, като се е отказала от исковете, които е имала по отношение на FBN. Освен това нидерландската държава заяви, че ако Комисията стигне до заключението, че мярка Z включва държавна помощ, тя следва да приложи корекция. Тъй като подобни инструменти на други банки са търгувани при съществена отстъпка спрямо номиналната стойност (80), логично е, че пазарната стойност на дълговите инструменти, от която нидерландската държава се е отказала, също да бъде под номиналната стойност. С други думи, преобладаващите пазарни обстоятелства предполагат, че нидерландската държава не е имала право на номинална стойност, а на по-ниска пазарна стойност. Нидерландската държава заяви, че като се вземат предвид преобладаващите тогава пазарни обстоятелства, тя е имала право единствено на пазарна стойност в размер на [4,55 — 5,85] млрд. EUR (така номиналната стойност на заемите в размер на 6,5 млрд. EUR е коригирана с пазарна отстъпка от [0,65 — 1,95] млрд. EUR).

(179)

На 18 юни 2009 г. нидерландското министерство на финансите изпрати на Комисията оценката на FBN, направена от DNB, както бе изискано в решението от 8 април 2009 г. […] (81), (82), (83)

(180)

DNB също така информира Комисията относно […] ABN AMRO N с писмо от 20 януари 2010 г. […]

(181)

Като цяло нидерландската държава заяви, че предприетите мерки не представляват държавна помощ, тъй като:

(182)

Нидерландската държава заяви, че Комисията следва да приложи ПИУПИ към всяка индивидуална мярка, предприета от нидерландската държава. По-конкретно по отношение на мерките, свързани със сливането (а именно мерки Б4 и Б5), нидерландската държава подчерта, че сливането е представлявало инвестиция с положителна настояща нетна стойност („ННС“) и следователно е съвместимо с ПИУПИ.

(183)

С други думи нидерландската държава не прие предварителната позиция на Комисията, изложена в съображение 96 от решението от 5 февруари 2010 г., че ПИУПИ не се прилага по отношение на мерките след интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г., тъй като тези мерки са били част от по-голяма операция за оздравяване и преструктуриране.

(184)

Нидерландската държава призна, че правилата за държавната помощ предполагат, че ПИУПИ не се прилага, когато в кратък период от време са направени няколко взаимосвързани капиталови инжекции. Независимо от това тя заяви, че този анализ не е правилен по отношение на FBN и ABN AMRO N, тъй като интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. — според нея — не са съдържали мерки за държавна помощ и в допълнение към това последващите мерки не са били свързани с първоначалната сделка.

(185)

Нидерландската държава заяви, че Комисията следва да вземе предвид много специфичните обстоятелства, при които нидерландската държава е била задължена да купи FBN. Нидерландската държава отбеляза също така, че продажбата на New HBU е била много обременяваща за нидерландската държава и за ABN AMRO N с отрицателно въздействие върху капитала в размер на 470 млн. EUR.

(186)

Нидерландската държава заяви, че е основала всички свои мерки на принципите, определени в съобщението относно банковия сектор (84) и съобщението на Комисията — Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията (85) („съобщението относно рекапитализацията“). Като цяло нидерландската държава заяви, че нейните мерки са били правилно насочени, пропорционални на срещнатите предизвикателства и изготвени така, че да сведат до минимум отрицателното въздействие върху конкурентите.

(187)

Нидерландската държава заяви, че мярка A и мярка Б1 не представляват държавна помощ, тъй като държавата е била задължена по договор да реши капиталовите проблеми, пред които е било изправено ABN AMRO Z. Нидерландската държава е била задължена по договор съгласно САК да извърши разделянето на ABN AMRO Holding. DNB е позволил да започне отделянето на ABN AMRO II единствено при условие че всички участници в консорциума са внесли своя дял за отстраняване на капиталовия недостиг на ABN AMRO Z. Нидерландската държава призна, че е предоставила капитал на ABN AMRO Z чрез ABN AMRO N, но подчерта, че ABN AMRO N е имало единствено междинна роля. В крайна сметка ABN AMRO N единствено е прехвърлило капитала на ABN AMRO Z и мярка A не е предоставила селективно предимство на ABN AMRO N.

(188)

По въпроса дали капиталовият недостиг на ABN AMRO Z е резултат от селективните предимства, предоставени на ABN AMRO N, нидерландската държава заяви, че участниците в консорциума вече са гарантирали, че към момента на придобиването на ABN AMRO Holdings от консорциума (виж съображение 33) дейностите на различните проследяващи дялови участия (както е определено в съображение 35) са били отделени една от други в достатъчна степен. Тази договореност означава, че е налице ясно разграничение между дейностите на ABN AMRO N и ABN AMRO Z. Това означава, че ABN AMRO N има своя собствена структура на корпоративно управление и своя собствена отчетност. Освен това нидерландската държава насочи вниманието на Комисията към факта, че ABN AMRO N е имало отделен правен статут, считано от 6 февруари 2010 г. (86).

(189)

Освен това нидерландската държава предостави доказателства, че капиталовият недостиг на ABN AMRO Z вече е съществувал към момента на придобиването на 3 октомври 2008 г. На 3 октомври 2008 г. началното салдо на ABN AMRO Z вече е било с отрицателна стойност в размер на 7,4 млрд. EUR, а дяловото участие на Fortis SA/NV в него е било в размер на приблизително 2,5 млрд. EUR. По отношение на източниците на капиталовия недостиг нидерландската държава призна, че е било осъществено прехвърляне на стойност 1 млрд. EUR на акции на Unicredito от ABN AMRO Z към оперативните проследяващи дялови участия (включително приблизително 300 млн. EUR към ABN AMRO N), но предостави информация, която показва, че прехвърлянето на акциите на Unicredito е било извършено през февруари 2008 г., много преди нидерландската държава да се намеси. Поради това прехвърлянето на акциите на Unicredito не може да бъде счетено за държавна помощ.

(190)

По отношение на разходите, поети от ABN AMRO Z, свързани с изпълнението на функциите на централен офис, нидерландската държава подчерта, че тези разходи са намалели значително след придобиването на ABN AMRO Holding от участниците в консорциума, както е описано в съображение 33. Тъй като участниците в консорциума не са имали какъвто и да било интерес да се поддържа голям и интегриран централен офис, било е логично разходите да бъдат във възможно най-нисък размер. Данните, предоставени от нидерландската държава, показват, че разходите за функциониране на групата, поети от ABN AMRO Z, са в размер на [0 — 0,5] млрд. EUR през 2008 г. и [0 — 0,2] млрд. EUR през 2009 г., които по мнение на нидерландската държава са незначителни. Освен това нидерландската държава подчерта, че е поела задължението за покриване на тези разходи, когато е заменила Fortis SA/NV като страна по САК след придобиването на FBN (включително и ABN AMRO N) на 3 октомври 2008 г.

(191)

Нидерландската държава заяви, че съобщението относно обезценените активи (87) не би трябвало да се прилага, в случай че Комисията счете, че мярка A е държавна помощ. По мнение на нидерландската държава няма несигурност, свързана със защитените активи, които следователно не могат да бъде счетени за „обезценени“ в смисъла, използван в съобщението. Нидерландското правителство поддържа становището, че CDS на ABN AMRO N независимо от всичко все пак спазват общите принципи на това съобщение, в случай че Комисията не споделя нейната гледна точка. Освен това нидерландската държава заяви, че инструментът за кредитна защита е необходимо и пропорционално средство, което същевременно свежда до минимум нарушенията на конкуренцията,

(192)

Нидерландската държава настоя, че възвращаемостта върху CRI — 10 % възвращаемост на освободения капитал — е достатъчно висока. Освен това тя предостави доказателства, че траншът „първа загуба“ от 20 базисни пункта е бил значително по-висок от очакваната загуба. Нидерландската държава заяви, че загубите от предишни периоди (а именно [0 — 15] базисни пункта) и загубите, прогнозирани за 2010 г. (а именно [0 — 30] базисни пункта) по ипотечния портфейл на ABN AMRO N, са осигурили добра прогноза за редица бъдещи очаквани загуби. Освен това информацията за пазара, която се съдържа в рейтингови доклади (88), потвърди, че траншът „първа загуба“ надвишава очакваните загуби. Освен това нидерландската държава се позова на документ на инвестиционната банка […], в който се симулира какво развитие могат да претърпят паричните потоци на нидерландската държава при различни стресови сценарии.

(193)

Освен това нидерландската държава счете, че CRI съдържа достатъчно стимули за излизане. Нидерландската държава насочи вниманието на Комисията към коловете, включени в CRI, както и към факта, че CRI ще стане доста непривлекателен инструмент веднага щом на ABN AMRO N бъде разрешено да работи съгласно изискванията на Базел II. При тези обстоятелства нидерландската държава вярва, че ABN AMRO N вероятно ще използва кол опцията по отношение на CRI през януари 2011 г., когато се очаква преходът към изискванията на Базел II да доведе до намаляване на освободения капитал.

(194)

Нидерландската държава поясни, че разходите за разделянето (а именно мерки Б2 и Б3) са резултат от САК, по което нидерландската държава de facto е страна от 3 октомври 2008 г. Съгласно условията на САК държавата — за разлика от ABN AMRO N — е задължена да раздели ABN AMRO Holding на три части. Нидерландската държава отрече, че тези разходи са осигурили полза за ABN AMRO N и освен това разясни, че е платила разходите за разделянето, тъй като извършването на разделянето е било нейно договорно задължение.

(195)

По отношение на разумния марж в размер на 500 млн. EUR — който също е поместен в статията „разходи за разделяне“ — нидерландската държава заяви, че това е обичайна практика в банковия сектор. Банките не могат да осъществяват дейността си само с минималния изискван капитал, а се нуждаят от допълнителен поддържащ марж. В противен случай, ако банките бъдат изправени дори и пред малка пречка, те незабавно ще изпаднат във финансово затруднение. Нидерландската държава обаче посочи, че нейният принос към разумния марж ще бъде временен, както и че в по-дългосрочен план ABN AMRO N следва да генерира разумния марж самостоятелно без каквато и да било помощ от страна на нидерландската държава.

(196)

По отношение на мярка Б4 нидерландската държава заяви, че мярката не представлява държавна помощ. Нидерландската държава заяви, че когато е придобила FBN решението за сливане на двете банки вече е било взето и частично осъществено. Нидерландската държава подкрепи своето твърдение, като се позова на факта, че ABN AMRO Asset Management вече е било отделено и интегрирано във Fortis SA/NV към датата на интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. Освен това нидерландската държава подчерта, че Комисията я е задължила да приложи компенсация за сливането с цел решаване на неуредени проблеми с концентрацията, както и че тя е наследила от Fortis SA/NV компенсацията за сливането, предоставена от New HBU. Освен това нидерландската държава посочи, че в крайна сметка финансовите средства на ABN AMRO N няма да се увеличат и поради това защити позицията, че мярка Б4 не представлява държавна помощ.

(197)

Нидерландската държава посочи, че държавните средства, предоставени за финансиране на разходите за интегриране (мярка Б5), следва да бъдат разглеждани като разумна инвестиция, която води до възвращаемост в съществен размер под формата на синергии. Нидерландското правителство изчисли, че размерът на тези синергии е приблизително 1,1 млрд. EUR (преди данъчно облагане) годишно, докато първоначалните разходи за интегриране възлизат на 1,2 млрд. EUR (след данъчно облагане). По мнение на нидерландската държава общата ННС на сливането (при отчитане на синергиите, разходите за интегриране и разходите за компенсацията за сливането) следва да възлиза на положителната стойност от 2,88 млрд. EUR (89).

(198)

По мнение на нидерландската държава, конвертирането на хибриден капитал от втори ред в капитал от първи ред (мярка В) не е предоставило селективно предимство на FBN. Нидерландската държава заяви, че конвертирането е било в интерес на нидерландската държава, тъй като тя е била в състояние да конвертира заеми с купон на средна стойност от 2,976 % в собствен капитал, който по нейно мнение има привлекателна възвращаемост. Във връзка с това нидерландската държава се позова на прогнозираната нормализирана стойност на възвръщаемостта на собствения капитал на група ABN AMRO, която е приблизително […] %, както е посочено в плана за преструктуриране от декември 2009 г.

(199)

Нидерландската държава заяви, че Комисията не би трябвало да отчете всички заеми с отменено плащане за държавна помощ, в случай че Комисията счете, че мярка В е държавна помощ. Тя разясни, че конвертирането може да бъде разбито на възстановяване на капитал от втори ред по номинална стойност в съчетание с капиталова инжекция с основен капитал от първи ред (без елементи на нетни парични средства в брой). По мнение на нидерландската държава по това време тя не е можела основателно да очаква възстановяване на капитал от втори ред по номинална стойност, тъй като сравнимите инструменти на други банки са били търгувани при съществени отстъпки спрямо номиналната стойност, което е отразявало нестабилните пазарни обстоятелства. Нидерландската държава посочи, че отстъпка от [135 — 405] млн. EUR е била основателна на базата на съпоставими данни.

(200)

Нидерландската държава посочи, че плащането на 740 млн. EUR (мярка Г) е било едно от нейните задължения, произтичащи от САК. Освен това нидерландската държава подчерта, че са били извършени плащания само към другите участници в консорциума, а не към ABN AMRO N, поради което не е налице предоставяне на държавна помощ към ABN AMRO N.

(201)

По отношение на мярка Д нидерландската държава заяви, че ABN AMRO II не се е възползвало от компенсацията за изплатено обезщетение (описана в съображение 126), а че мярка Д просто е поставила ABN AMRO II в позиция, в която то е било в състояние да предостави компенсация за изплатено обезщетение на Deutsche Bank. Тя заяви, че компенсацията за изплатено обезщетение не може да бъде използвана от банката за развитие на нов бизнес и поради това тя няма да доведе до каквото и да било нарушаване на конкуренцията.

(202)

Нидерландската държава счете, че компенсацията за изплатено обезщетение съответства на съобщението на Комисията относно рекапитализацията. Нидерландската държава подчерта, че е базирала своето ценообразуване на препоръката на ЕЦБ за рекапитализацията.

(203)

Освен това нидерландската държава изрази мнението си относно съмнението на Комисията, че държателите на преференциални акции на FBN (90) не са допринесли за споделянето на тежестта в достатъчна степен. Нидерландската държава разясни, че инвеститорите в преференциални акции не са получили дивиденти през 2008 г. (нито в брой, нито с натрупване), както и че преференциалните акции са били търгувани под номинална стойност. Нидерландската държава добави, че възможността на FBN да плаща или запазва фиксирани дивиденти за бъдещи периоди зависи от това дали FBN има достатъчно печалби съгласно МСФО. Нидерландската държава отбеляза, че клаузата за дивидентите, която регулира преференциалните акции на FBN, включва текст за т.нар. механизъм за задействане/стопиране на дивидентите (dividend stopper/pusher) (91), както и че несигурността, свързана с дивидентната политика на група ABN AMRO, намалява спокойствието, което може да даде текста за механизма за задействане/стопиране на дивидентите на инвеститорите в преференциални акции.

(204)

По въпроса дали капиталът ще бъде изплатен веднага след като изчезнат (временните) капиталови нужди, нидерландската държава заяви, че възнамерява да използва дивидентната политика на група ABN AMRO по такъв начин, че група ABN AMRO няма да разполага с никакъв свръхкапитал, който би могъл да доведе до нарушаване на конкуренцията (92).

(205)

По въпроса за нарушаването на конкуренцията нидерландската държава посочи, че не е съгласна с позицията на Комисията, че положението на ABN AMRO N и FBN е било укрепено в Нидерландия в резултат на сливането, нито с позицията, че това развитие заплашва да създаде излишно нарушаване на конкуренцията. Тя беше по-скоро на противоположното мнение и в тази връзка изтъкна факта, че отделянето на FBN и ABN AMRO N от техните съответни дружества-майки и последващото сливане са били много трудоемки и предположи, че ръководството на FBN и ABN AMRO N е трябвало да отдели по-малко време на ежедневната търговска дейност, поради което според нидерландската държава отделянето и последващото сливане са оказали отрицателно въздействие върху конкурентната позиция на FBN и ABN AMRO N (или позицията на група ABN AMRO след сливането).

(206)

Като цяло нидерландската държава подчерта, че по нейно мнение мерките в полза на FBN и ABN AMRO N не отговарят на определението на ЕС за държавна помощ и следователно не оказват нарушаващо въздействие. Тя счете, че пазарното поведение на FBN и ABN AMRO N на пазара на спестяванията и депозитите съответства на поведението на разумен участник на пазара, който защитава своите търговски интереси. Нидерландската държава счита, че лихвените проценти, предложени от FBN и ABN AMRO N, не са имали нарушаващо въздействие. В резултат на това тя заяви, че не е налице каквото и да било нарушаване на конкурентното право на Европейския съюз.

(207)

Нидерландската държава представи редица сравнителни таблици с лихвени проценти, предложени за конкретни депозитни и спестовни продукти. Нидерландската държава отрече FBN и ABN AMRO N да са предлагали съгласувано най-високите лихвени проценти, особено ако се направи сравнение с по-малките нидерландски банки като SNS, NIBC и DSB. Освен това нидерландската държава подчерта, че лихвените проценти по спестовните сметки вече са били високи в Нидерландия преди финансовата криза, отчасти в резултат от поведението на по-малките банки с агресивна ценова политика. Нидерландската държава счита, че по време на финансовата криза банките са се опитвали да защитят своите франчайзи за спестявания чрез предлагане на относително високи лихвени проценти по спестовните продукти за клиенти.

(208)

Освен това нидерландската държава изрази мнение относно ценовата стратегия на MoneYou, интернет марката на ABN AMRO N, която беше въведена на пазара през септември 2008 г. Нидерландската държава заяви, че MoneYou представлява специален интернет продукт, който се различава значително от повечето традиционни продукти по отношение на основата на разходите и нивото на обслужване. Нидерландската държава посочи, че MoneYou е трябвало да се повиши информираността за марката през първите шест месеца от пускането ѝ на пазара и поради това е трябвало да определи лихвени проценти, които да са малко по-ниски или равни на вече определените от подобни участници на пазара, занимаващи се с интернет банкиране (93). От второто тримесечие на 2009 г. нататък лихвените проценти, предложени от MoneYou, са отбелязали спад и MoneYou е заело позиция в т.нар. сегмент на средните дружества (94). По отношение на MoneYou нидерландската държава добави, че компанията е привлякла само ограничен размер средства (а именно [0 — 5] млрд. EUR), които представляват приблизително [0 — 5] % от общия обем на средствата на нидерландския пазар на спестяванията. Нидерландската държава добави, че предишните клиенти на Van Lanschot са представлявали само малка част от клиентелата на MoneYou (а именно [0 — 5 000] сметки или [0 — 5] % от сметките, открити в MoneYou).

(209)

Освен това нидерландската държава отрече, че ABN AMRO N и FBN са разчитали единствено на нидерландския пазар на спестяванията, за да финансират собствения си бизнес. Нидерландската държава предостави нова информация, която показва, че на 6 юли 2009 г. ABN AMRO N е емитирала облигация с покритие на стойност 2 млн. EUR и че FBN е емитирала дългови инструменти, гарантирани от държавата на стойност 15,5 млрд. EUR. По мнение на нидерландската държава, твърденията на жалбоподателя са неправилни и прибързани. Тя посочи, че на FBN просто е било необходимо известно време, за да започне да осъществява касови операции и да емитира дългови инструменти, гарантирани от държавата. Освен това нидерландската държава уточни, че депозитните и спестовните продукти също така са важни за създаването на отношения с клиентите и имат различна и по-широкообхватна цел в сравнение с целта на други финансови инструменти. Във връзка с това нидерландската държава отбеляза, че загуба в пазарния дял на спестяванията и депозитите на банката може да доведе до загуби в пазарния дял на други банкови продукти.

(210)

Освен това нидерландската държава отрече, че потребителите и участниците на пазара са възприели ABN AMRO N и FBN като по-надеждни банки от конкурентите. Тя се позова на рейтингите на FBN и ABN AMRO N, отчетени от рейтинговите агенции, които са били по-ниски например от тези на Rabobank с рейтинг ААА. Техните относителни спредове CDS показаха подобни резултати. Нидерландската държава също така счете, че наличието на държавна собственост не е направило ABN AMRO N или FBN по-надеждни в очите на потребителите и участниците на пазара. Във връзка с това нидерландската държава отбеляза, че много ad-hoc държавни намеси са показали, че при възможност нидерландската държава ще се намеси по отношение на която и да е частна банка. По тази причина тя счете, че de facto не е съществувала осезаема разлика между надеждността, предлагана от частните банки в Нидерландия, в сравнение с надеждността на държавните банки в Нидерландия.

(211)

За да изчисли дали предложените лихвени проценти по отношение на спестовните продукти са довели до загуба, нидерландската държава заяви, че те не трябва да бъдат сравнявани със ставките на EURIBOR, а по-скоро със ставките, които са резултат от т.нар. „методология на съответстващия портфейл“ (95). Като използва тази методология, нидерландската държава призна, че за някой продукти е налице временен отрицателен марж. При все това тя заяви, че точно в този момент пазарното поведение е било разумно и е съответствало на пазарното поведение на конкурентите (които са частна собственост).

(212)

Нидерландската държава заяви, че изразеното от нея по-рано мнение, обобщено в съображения 206—211, във връзка с жалбоподателя, продължава да е валидно.

(213)

Освен това нидерландската държава отбеляза, че искът, предявен от жалбоподателя за това, че пазарният дял на ABN AMRO N и FBN се е увеличил, е бил базиран на грешни статистически данни. По отношение на предполагаемото увеличение на депозитите, събрани от ABN AMRO N, с 21 млрд. EUR нидерландската държава заяви, че само 5,1 млрд. EUR от тях могат да бъдат приписани на спестявания на нидерландския пазар на дребно, а останалите произтичат главно от спестявания на корпоративни клиенти и чуждестранни депозити. Нидерландската държава също така предостави данни, които показаха, че голяма част от увеличението на обема на депозитите и спестяванията в FBN е резултат от корпоративно банкиране, а не на банкиране на дребно и на частно банкиране.

(214)

Нидерландската държава подчерта, че причината клиентите в Нидерландия да инвестират повече в спестяванията си е продиктувана от несигурната макроикономическа среда. Тя се позова на данни, предоставени от Централното статистическо бюро („CBS“), които показват, че през първата половина на 2009 г. спестяванията са се повишили със 7,7 % в сравнение със същия период през предходната година. Спестяванията на клиентите на ABN AMRO N са се повишили с 7,5 % в сравнение със същия период през предходната година, което показва, че пазарният дял на ABN AMRO N по-скоро е отбелязал спад. Освен това FBN представи доказателства, които показват, че спестяванията на клиентите му са претърпели развитие в съответствие с пазарната обстановка.

(215)

Нидерландската държава потвърди, че не е осигурила механизъм за ликвидност на ABN AMRO N, като по този начин потвърди в широк смисъл аргументите на ABN AMRO Bank.

(216)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се предвижда, че всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. От това следва, че една държавна мярка се определя като държавна помощ, ако изпълнява следните четири (кумулативни) критерия:

(217)

Първият критерий е изпълнен за мерки (Y1)—(Д), посочени в таблица 4 в съображение 128, тъй като всички тези мерки са пряко финансирани със средства на нидерландската държава.

(218)

В съображения 220—278 се анализира дали дадена мярка представлява селективно предимство за FBN, ABN AMRO N или група ABN AMRO след сливането (вторият критерий), като всяка мярка се разглежда поотделно.

(219)

Ако в този случай е налице селективно предимство, третият и четвъртият критерий също ще бъдат изпълнени. Всички мерки нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, тъй като поставят FBN, ABN AMRO N или група ABN AMRO след сливането в по-изгодна позиция спрямо другите конкурентни банки (трети критерий). Освен това мерките оказват и въздействие върху търговията между държавите-членки. След сливането FBN, ABN AMRO N и група ABN AMRO са банки, ориентирани към международните пазари, които осъществяват своите дейности извън Нидерландия, като същевременно се конкурират на вътрешния пазар с дъщерни дружества на чуждестранни банки (четвърти критерий).

(220)

Уместно е да се припомни, че в настоящото решение се оценява единствено наличието на потенциална помощ за FBN, ABN AMRO N или група ABN AMRO Group след сливането. Наличието на потенциална помощ за Fortis Bank SA/NV, която произтича от мерки Y1 и Y2, е било оценено в решението от 3 декември 2008 г.

(221)

Както е посочено в съображение 52 от решението от 3 декември 2008 г. (96) и в първоначалната оценка на помощ по отношение на тези мерки, която се съдържа в решението от 8 април 2009 г., мерките, предприети на 3 октомври 2008 г. (а именно мерки X, Y1 и Y2), са неразривно свързани. Нидерландската държава е отделила FBN и ABN AMRO N от тяхното дружество-майка, което изпитва финансови затруднения, посредством придобиването на FBN, но с оглед да може напълно да изолира FBN от проблемите с ликвидността на неговото дружество-майка нидерландската държава е трябвало освен това да поеме и ролята на доставчик на финансиране на FBN. Тази цел е била изпълнена под формата на мерки Y1 и Y2. Освен това на 3 октомври 2008 г. нидерландската държава е поела задълженията по САК на Fortis Bank SA/NV.

(222)

Както е посочено в съображение 50 от решението от 3 декември 2008 г., Комисията не може да приеме, че ПИУПИ е спазен за интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г., посредством които нидерландската държава е придобила FBN (включително ABN AMRO N) срещу сумата от 12,8 млрд. EUR и освен това е предоставила на FBN финансиране с много голям размер. Като се вземат предвид преобладаващите тогава пазарни обстоятелства, нито един купувач е нямало да бъде в състояние и е нямало да желае да предложи такава висока сума за запазването на FBN (97). Освен това допълнителната информация, предоставена от нидерландската държава, показа, че на 3 октомври 2008 г. нидерландската държава също така се е съгласила да компенсира Fortis SA/NV за неговите задължения по САК. Това САК е щяло да направи интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. дори още по-малко приемливи за инвеститор в условията на пазарна икономика. Без подходяща комплексна проверка нито един инвеститор е нямало да поеме задълженията на Fortis SA/NV съгласно САК, което е довело до задължения със значителен размер на по-късен етап (за които нидерландската държава вече е била осведомена отчасти на 3 октомври 2008 г.).

(223)

За нидерландската държава интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. са били необходими с цел избягване на големи отрицателни верижни реакции в нидерландската банкова система и икономика (98). Обикновено инвеститорите в условията на пазарна икономика не взимат под внимание тези верижни реакции.

(224)

Желанието за избягване на сериозни смущения в нидерландската банкова система и икономика също така изяснява причината, поради която нидерландската държава е взела своето решение толкова бързо. На един инвеститор в условията на пазарна икономика би му отнело много повече време да оцени потенциалната необходимост от допълнителни капиталови инжекции и освен това той би проучил финансовите показатели на дружествата много по-подробно. В резултат на това един инвеститор в условията на пазарна икономика — който разполага с достатъчно време за извършване на надлежна комплексна проверка — би получил по-добра представа за последващите инвестиции и би взел тази информация предвид в своята оценка. Нидерландската държава, която е трябвало да действа бързо, за да запази финансовата стабилност в Нидерландия, не е могла да има поведение на инвеститор в условията на пазарна икономика и да отдели повече време за по-задълбочено разглеждане на интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. и свързаните със САК задължения.

(225)

Поради това Комисията потвърждава своята оценка, че интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. не са в съответствие с ПИУПИ (това заключение вече беше направено в решението от 3 декември 2008 г., в което се посочва, че тези сделки представляват държавна помощ, предоставена на Fortis Bank SA/NV).

(226)

По отношение наличието на предимство мерките от 3 октомври 2008 г., взети заедно, са позволили отделянето на FBN и ABN AMRO N от Fortis SA/NV и следователно са предоставили важно селективно предимство на FBN, като това дружество е било интегрирано в голяма степен във Fortis Bank SA/NV и по-специално силно е разчитало на последното дружество за финансиране. В плана за преструктуриране от декември 2009 г. (виж също така съображение 78), нидерландската държава призна, че ако тя не се е била намесила, FBN е щяло да претърпи срив, причинен от Fortis SA/NV. Без мерките за държавна помощ FBN е щяло да остане отговорно за задълженията на Fortis SA/NV, което е било много близо до изпадане в несъстоятелност, като това излагане е щяло да възпрепятства дейностите на FBN в съществена степен. Чрез отделяне на своите дейности от Fortis SA/NV, FBN е било в състояние да избегне до голяма степен проблемите и разходите, типични за (финансово) дружество, изпитващо финансови затруднения (например по-високи разходи за финансиране, по-лоши условия на плащане от страна на доставчиците и контрагентите, по-високи разходи за персонала с цел запазване на персонала, намаляване на дейностите и претеглените спрямо риска активи с цел запазване на капитала) (99). Въпреки че на оперативно равнище ABN AMRO N е останало отделно дружество, нидерландската държава се е страхувала от предаване на проблемите, произтичащо от факта, че е възможно клиентите на пазара да свързват ABN AMRO N с бъдещия му собственик Fortis SA/NV.

(227)

Мярка Y1 — важен компонент на интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. — също е предоставила значително предимство на FBN, особено като се има предвид размерът на сделката и преобладаващите тогава пазарни обстоятелства.

(228)

Големият механизъм за ликвидност в размер на 45 млрд. EUR (100) е бил предоставен, когато пазарите на едро фактически са били затворени, по-специално за големи суми и за дружества с относително високо съотношение заем—депозит, каквото е FBN. Фактът, че тази висока ликвидност не е била леснодостъпна на пазара, се потвърждава от факта, че на FBN са били нужни няколко тримесечия като период от време, за да замени краткосрочния механизъм за ликвидност с други източници на финансиране. В крайна сметка FBN е изплатило целия размер на краткосрочното финансиране от нидерландската държава през юни 2009 г., девет месеца след предоставяне на помощта за осигуряване на ликвидност. Рефинансирането е било извършено отчасти чрез емитирани дългови инструменти, гарантирани от държавата (101).

(229)

Поради това следва да бъде направено заключение, че мярка Y1 представлява държавна помощ, тъй като тя е предоставила на FBN предимство под формата на финансиране, което то не е могло да намери на пазара при преобладаващите тогава пазарни обстоятелства.

(230)

По отношение на мярка Y2, новацията на дългосрочни заеми, извършена от Fortis Bank SA/NV, Комисията счита, че тази мярка предоставя селективно предимство на FBN. Информацията, предоставена от нидерландската държава, показва, че Fortis Bank SA/NV е имало право на незабавно изплащане на дългосрочните заеми с фиксиран лихвен процент (с номинална стойност от 7,9 млрд. EUR) поради промяната на собствеността на равнище FBN. Благодарение на мярка Y2 FBN не е трябвало да намери нов източник на финансиране на пазара, за да изплати тези дългосрочни заеми. То е можело да продължи да извлича полза от съществуващите заеми при предкризисни лихвени проценти.

(231)

Като прие новацията, нидерландската държава предостави на FBN дългосрочен дълг при предкризисни лихвени проценти. Инвеститор в условията на пазарна икономика е нямало да предостави тези заеми при предкризисни лихвени проценти, а е щял да договори лихвени проценти, които по-добре биха отразили преобладаващите тогава пазарни обстоятелства, особено що се отнася до заеми със значителен размер.

(232)

Поради това следва да бъде направено заключение, че мярка Y2 представлява държавна помощ за FBN, тъй като тя е предоставила на FBN селективно предимство под формата на заем при предкризисни лихвени проценти. Нидерландската държава не се е опитала да приведе лихвените проценти на заемите, подлежащи на погасяване, в съответствие със следкризисните лихвени проценти като по този начин не се е държала като инвеститор в условията на пазарна икономика.

(233)

Комисията е получила достатъчно информация, въз основа на която да заключи, че ABN AMRO N не е получило финансиране посредством мерки Y1 и Y2. Поради това то не е извлякло предимство от тези мерки.

(234)

Следователно интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. не съответстват на ПИУПИ и предоставят на FBN селективно предимство. Тези мерки са дали възможност на FBN да остане на пазара и да осъществява своята стопанска дейност без допълнително предаване на проблеми от страна на неговото дружество-майка. Освен това FBN е получило финансова помощ с много голям размер, която не е била налична на пазара в рамките с толкова кратко предизвестие. Следователно мерки Y1 и Y2 представляват държавна помощ, докато, както е изложено в съображение 32 от решението от 8 април 2009 г., мярка X като такава не представлява държавна помощ, предоставена на FBN, а е част от сделка с по-широк мащаб — отделянето на FBN от Fortis Bank SA/NV — която включва държавна помощ, предоставена на FBN.

(235)

Нидерландската държава е предприела голям брой мерки в полза на FBN и ABN AMRO N, разпределени в рамките на период на приблизително 18 месеца. Нидерландската държава твърди, че тестът за ПИУПИ следва да бъде приложен спрямо всяка от тези мерки поотделно (и по-специално спрямо мерки Б4 и Б5, които са свързани със сливането). При все това, въз основа на хронологията на мерките (I), общата цел на мерките (II) и положението, в което се намират дружествата към момента на въвеждането на всяка мярка (III), Комисията прави заключение, че те не са достатъчно обособени, за да бъдат оценени поотделно по отношение на ПИУПИ. Комисията счита, че всички мерки са част от един продължителен процес на преструктуриране (102), (103).

(236)

Хронологията на мерките (I), описани по-рано в раздел 2.1 и раздел 2.4 от настоящото решение, показва, че всички мерки са взаимно свързани и са предприети в рамките на кратък период от време.

(237)

Освен това мерките, свързани със сливането, са ясно свързани с предходните намеси. Когато на 21 ноември 2008 г. — малко повече от шест седмици след намесата за оздравяване от 3 октомври 2008 г. — нидерландската държава е решила да слее FBN и ABN AMRO N, тя е можела да направи това, само защото току що е била спасила две дружества от обявяване в несъстоятелност. С други думи, в един съпоставителен сценарий без намесата от 3 октомври 2008 г. осъществяването на сливането е нямало да бъде възможен вариант, тъй като или двете дружества вече е нямало да съществуват, или те са щели да съществуват в съществено намален състав, което е щяло да доведе до много по-малко и по-малко привлекателно слято образувание, както нидерландската държава също допуска в своя план за преструктуриране от декември 2009 г. (виж съображение 78).

(238)

Всички мерки са имали общата цел да (II) възстановят в пълна степен жизнеспособността на FBN и ABN AMRO N. Непосредствено след интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. беше ясно, че нидерландската държава просто е стабилизирала ситуацията, като все пак са останали важни оперативни проблеми, очакващи решение, особено поради отделянето на всяко предприятие от неговото предишно дружество-майка.

(239)

Освен това сливането е било мярка, необходима за постигане на тази обща цел, а именно възстановяване на жизнеспособността в пълна степен. Самостоятелно позицията за финансиране на FBN е била слаба, тъй като то е имало относително малък франчайз за банкиране на дребно и е зависело до голяма степен от финансирането на едро (104). ABN AMRO N е изгубило важни компетенции за продукти и голяма част от своята международна мрежа. И двете дружества са били изправени пред оперативни проблеми, свързани например с ИТ, управление на данъците и риска, като освен това не е било сигурно дали дружествата са разполагали с достатъчно голям мащаб във всички стопански дейности, попадащи в техния предмет на дейност. Нидерландската държава е разгледала редица алтернативи и бързо е решила, че сливането в съчетание с допълнителни увеличения на капитала е най-добрият начин за възстановяване на жизнеспособността в пълна степен. При сценарий на сливане свързаните с множество депозити дейности на дребно на ABN AMRO N са компенсирали слабата позиция за финансиране на FBN, докато FBN е могло да допринесе за разрастването на ABN AMRO N и създаването на международни клонове към него. Освен това комбинираното образувание е било в по-добра позиция за справяне с практически проблеми и също така е било в състояние да се възползва от допълнителни икономии от мащаба. Чрез сливането е била избегната необходимостта за ново изграждане на всяко предприятие поотделно,

(240)

По отношение на ситуацията, в която са се намирали дружествата към момента на всяка мярка (III), Комисията отбелязва, че жизнеспособността на дружествата е била възстановена напълно само когато са били приложени всички мерки. Те не са били жизнеспособни в междинния етап, например към 21 ноември 2008 г., когато е било взето решението за сливане. Във връзка с това Комисията подчертава, че в края на декември 2008 г. и съответно след датата на решението за сливане FBN е било застрашено да мине под минималните капиталови изисквания на DNB, тъй като то е трябвало да поеме отписване във връзка с ABN AMRO N. ABN AMRO N все още фигурира в счетоводните книги на FBN за оценка, която вече не е реалистична (105) след оценката, използвана по отношение на мярка X, и следователно отписването е станало неизбежно. С оглед да реши капиталовия проблем на FBN нидерландската държава придоби ABN AMRO N от FBN срещу сумата от 6,5 млрд. EUR и в края на 2009 г. предприе допълнително действие за коригиране на капитала, което се изразява в конвертирането на капитал от втори ред в капитал от първи ред (виж съображение 121 и бележка под линия 52 от настоящото решение). Декларациите на нидерландската държава, […] и […] потвърждават, че FBN и ABN AMRO N все още са били изправени пред важни проблеми, свързани с жизнеспособността, след интегрираните сделки от 3 октомври 2008 г. (106)

(241)

Освен това Комисията подчерта, че нидерландската държава е представила изчерпателен план за преструктуриране едва след като е било взето решение за всички мерки, което е показател за това, че жизнеспособността е била напълно възстановена едва в този момент. По време на процедурата Комисията неведнъж е искала подробен план за преструктуриране (виж например съображение 137), който е от първа необходимост, за да може да бъде преценено дали жизнеспособността е била възстановена в пълна степен.

(242)

Нидерландската държава представи плана за преструктуриране от декември 2009 г. на 4 декември 2009 г., но в този първи план все още липсваха важни елементи, споменати в съобщението относно преструктурирането, например финансови прогнози за най-лош възможен сценарий. Необходимите допълнителни елементи пристигнаха на 23 март 2010 г. В отговор на по-ранните искания от Комисията за представяне на план за преструктуриране нидерландската държава отговори, че сливането между FBN и ABN AMRO N е изиграло ключова роля за преструктурирането на тези дружества. По нейно мнение екипът по управление на прехода на група ABN AMRO се е нуждаел от време за изготвяне на план и не е можел да има цялостна представа относно бъдещата форма на групата преди да бъде извършено сливането.

(243)

Мярка Z е била необходима, за да се избегне спадът на съотношението на капитала на FBN под нивото на минималните изисквания към регулаторния капитал.

(244)

Проблемът с капитала на FBN се дължи на високата оценка на ABN AMRO N в неговите отчети. Симулациите в докладa от комплексната проверка на […] показват, че ако балансовата стойност на ABN AMRO N спадне на 6,5 млрд. EUR, това ще доведе до съотношение от първи ред и съотношение на общия капитал съответно от 3,8 % и 7,6 % за FBN (107). С други думи, съществувал е риск FBN да падне под минимума на общото регулаторно съотношение, при което се изисква минимално съотношение на общия капитал от 8 % (с максимум половината от него във втори ред). Според доклада на […], продажбата на ABN AMRO N на нидерландската държава на стойност от 6,5 млрд. EUR е повишила съотношението от първи ред и съотношение на общия капитал на FBN съответно до 7,8 % и 15,7 %, като по този е начин разрешила проблема с капитала на FBN и е позволила на дружеството да остане на пазара.

(245)

Мерките са предоставили на FBN предимство във вид на капитал, който то не би могло да намери на пазара. Освен това дружеството не е било в състояние да използва вътрешно генерираните базови печалби, за да разреши (част от) проблема, отчасти понеже е понесло загуби на стойност от 922 млн. EUR през 2008 г., свързани с измамата на Мадоф. Тъй като е съществувал риск FBN да падне под минималните капиталови изисквания, мерките са позволили на дружеството да спази регулаторните изисквания и да осъществява своята стопанска дейност.

(246)

Комисията стигна до заключението, че покупката на ABN AMRO N от нидерландската държава не е била извършена при пазарни условия, поради причините изброени по-долу.

(247)

Инвеститор в условия на пазарна икономика (108), който е имал интерес към придобиването на ABN AMRO N през декември 2008 г., би се съобразил с пазарната цена, като вземе предвид пазарните условия в този момент. В доклада на […] нидерландската държава е направила две оценки: „обхващаща цикъла“ оценка на стойност [5 — 9] млрд. EUR, при която се допуска нормализиране на пазарите, и оценка на „настоящите пазарни условия“ на стойност от [4 — 6,5] млрд. EUR, които е основана на пазарните условия през първите дни на октомври 2008 г. (109). Инвеститор в условията на пазарна икономика е щял да използва „настоящите пазарни условия“ като отправна точка.

(248)

Корекция на пазарната оценка на „настоящите условия“ би била необходима във всеки случай, за да се вземе под внимание влошаването на пазарните условия в периода между 3 октомври 2008 г. (а именно от датата, на която е издаден докладът за оценката от […]), и действителната дата, на която е взето решение за придобиването на ABN AMRO N от нидерландската държава. През този период индексът Euro Stoxx 50 се е понижил с 22,2 %, а индексът Euro Stoxx Banks се е понижил с 45,3 %.

(249)

Аргументът на нидерландската държава, че не е необходима каквато и да е корекция предвид консервативния рисков профил на ABN AMRO N (а именно липса на несъбираеми активи, добра позиция за финансиране и т.н.), не може да бъде приет. Спадът на пазара беше широко разпространен, по-специално сред банковите акции, което сочи, че спадът не е бил свързано толкова със специфичните характеристики на акциите, колкото с влошените икономически и финансови условия на пазара и свързаното с това увеличение на изисканите рискови премии. Предвид този контекст е необходимо оценката на „настоящите пазарни условия“ от 3 октомври 2008 г. да бъде коригирана надолу, за да се получи разумна оценка за стойността на ABN AMRO N на 14 декември 2008 г. Прилагането на наблюдаваните процентни спадове на индекса Euro Stoxx 50 и индекса Euro Stoxx Banks (22,2 % и 45,3 %) води до установяване на диапазон на пазарните цени за декември 2008 г. между [2,2 — 3,6] млрд. EUR и [3,1 — 5,1] млрд. EUR (а именно [4 — 6,5] млрд. EUR, понижени с 22,2 % и с 45,3 %) (110).

(250)

Комисията може да приеме, че, както е заявено от нидерландските власти, трябва да бъде направена корекция, за да се вземе под внимание фактът, че нидерландската държава не е извършила плащане по сделката в брой. В резултат от мярка Y2 нидерландската държава е притежавала дълг, емитиран от FBN, и след това е заплатила на FBN за ABN AMRO N, като е опростила част от този дълг с номинална стойност от 6,5 млрд. EUR. Тъй като дълговете, емитирани от други банки в този момент са се търгували с отстъпка от номиналната стойност, Комисията може да приеме, че стойността на дълговите инструменти е била по-ниска от номиналната стойност. Въз основа на наличната пазарна информация Комисията може да приеме корекция от [10 — 30] % или [0,65 — 1,95] млрд. EUR.Това предполага действителна стойност на транзакцията от [4,55 — 5,85] млрд. EUR (6,5 млрд. EUR минус [0,65 — 1,95] млрд. EUR), а не 6,5 млрд. EUR (111).

(251)

В такъв случай размерът на помощта в мярка Z ще представлява разликата между заплатената цена и пазарната стойност на ABN AMRO N. В този случай тя ще бъде между [0 — 2,75] млрд. EUR ([4,55 — 5,85] млрд. EUR минус [3,1 — 5,1] млрд. EUR) и [0,95 — 3,65] млрд. EUR ([4,55 — 5,85] млрд. EUR минус [2,2 — 3,6] млрд. EUR).

(252)

Комисията не вижда никакво основание за твърденията на нидерландската държава, че нейната оценка от 6,5 млрд. EUR е била убедително потвърдена с одобрението на другите участници в консорциума и от доклад на […]. Заплащането на завишена цена за ABN AMRO N не е повлияло на другите участници в консорциума, което означава, че тяхното одобрение на продажбата не е представлявало одобрение на самата стойност. Освен това липсват признаци, че самите участници в консорциума са извършили нова оценка. Освен това писмото на […] не подкрепя твърдението на нидерландска държава. […] просто е потвърдило, че методологията и процесът и краткият доклад за тях не могат да бъдат приети като надеждно средство за определяне на стойността. Освен това в доклада на […] като основа се използва цената, заплатена от нидерландската държава за FBN и ABN AMRO N на 3 октомври 2008 г. Както е изложено по-горе, сделката, извършена на 3 октомври 2008 г., не е сделка, основана на пазара. Сделка, която съдържа помощ, не може да бъде използвана за установяване на пазарна цена.

(253)

Докладът на експертите, които работят за акционерите на Fortis SA/NV, също не поддържа хипотезата, че нидерландската държава не е заплатила завишена цена. Докладът представлява единствено вторичен анализ на оценките и методите на оценяване, които са били използвани по време на процеса, а не нова оценка. Освен това докладът трябва да бъде тълкуван в собствения си контекст. Акционерите на Fortis SA/NV са изразили опасения, че са получили прекалено ниска цена за придобитите от нидерландската държава акции и основният предмет на доклада е това твърдение, т.е. че нидерландската държава е заплатила прекалено ниска цена. На последно място трябва да бъде посочено също така, че параграфите, на които се позовава нидерландската държава, не съдържат нищо за самото дружество ABN AMRO N поотделно, а в тях се споменава единствено пълният пакет от активи, придобити от нидерландската държава.

(254)

Поради това трябва да бъде заключено, че мярка Z представлява мярка за държавна помощ в полза на FBN, тъй като тя предоставя на FBN капитал, който му дава възможност да остане на пазара. Определеният размер на помощта попада в диапазона между [0 — 2,75] млрд. EUR и [0,95 — 3,65] млрд. EUR.

(255)

Комисията достигна до заключението, че покриването на капиталовия недостиг на ABN AMRO Z е отговорност на нидерландската държава, а не на ABN AMRO N. От 3 октомври 2008 г. насам нидерландската държава е обвързана от условията на САК. В съответствие с това тя е била задължена да извърши разделянето на ABN AMRO Holding, като се придържа към условията, описани в САК. Тъй като финансовият надзорен орган е разрешил процесът на разделянето да започне едва щом бъде решен проблемът с капитала на ABN AMRO Z, нидерландската държава и другите участници в консорциума не са имали друг избор, освен да запълнят капиталовия недостиг на ABN AMRO Z.

(256)

ABN AMRO N просто е действало като посредник в структура, като е осигурило необходимия капитал на ABN AMRO Z, което не е имало никакви оперативни дейности.

(257)

Комисията не е открила никакво доказателство за наличието на непряка помощ, предоставена на ABN AMRO N. Предоставените от нидерландската държава пояснения са потвърдили, че всички значими финансови сделки между ABN AMRO Z и ABN AMRO N са се провели при пазарни условия или преди държавната намеса от 3 октомври 2008 г.

(258)

Както е споменато в съображение 110, CRI е бил запазен след отделянето на ABN AMRO II от ABN AMRO Bank с цел покриване на разумния марж на стойност 500 млн. EUR и разходите за интегриране в размер на 1,2 млрд. EUR, докато парични потоци от инструменти MCS са били инжектирани в ABN AMRO Z. По този начин от датата на отделянето на ABN AMRO II от ABN AMRO Bank (а именно 6 февруари 2010 г.) (до края на CRI през октомври 2010 г.) CRI е представлявало държавна помощ за ABN AMRO II, докато стойността в размер на 1,7 млрд. EUR от MCS, приходите от която са били прехвърлени на ABN AMRO Z, е престанала да бъде помощ за ABN AMRO N/ABN AMRO II на същата дата. Следователно тези промени не са променили количеството на помощта, а само инструментите, чрез които е била предоставена помощта, както и нейната продължителност. Тази промяна на формата не поражда никакви въпроси, които е необходимо да бъдат разгледани в останалата част от настоящото решение.

(259)

Поради това трябва да се заключи, че мярка А не представлява държавна помощ. Съгласно САК, разрешаването на проблемите с недостига на капитал на ABN AMRO Z е договорно задължение на нидерландската държава като правоприемник на Fortis SA/NV. Ето защо мерките не представляват селективно предимство за ABN AMRO N и не го освобождават от разходите, които то е щяло да поеме в обичайния случай.

(260)

Тъй като CRI не е бил достатъчен, за да покрие недостига на капитал на ABN AMRO Z, нидерландската държава е трябвало да инжектира допълнителен капитал посредством MCS. Обосновката, разработена по отношение на мярка A, важи и за мярка Б1.

(261)

Поради това се стига до заключението, че мярка Б1 не представлява държавна помощ, тъй като финансирането на капиталовия недостиг на ABN AMRO Z е било задължение на нидерландската държава според САК и не предоставя селективно предимство на ABN AMRO N.

(262)

Цялата сума от 1,08 млрд. EUR (а именно мерки Б2 и Б3, взети заедно) включва общи разходи за разделянето в размер на 480 млн. EUR, разходи в размер на 90 млн. EUR, свързани със създаването на отдел „Парични пазари“, и разумен буфер в размер на 500 млн EUR. Важно е да бъде направено разграничение между разумния буфер в размер на 500 млн. EUR и останалите разходи за разделянето в размер на 580 млн. EUR.

(263)

По отношение на останалите разходи за разделянето Комисията приема, че САК е задължило нидерландската държава да извърши разделянето на ABN AMRO Holding на три отделни части, като се придържа към насоките за САК. С други думи, разходите за разделянето са следствие от договорните задължения, които нидерландската държава е поела съгласно САК като правоприемник на Fortis SA/NV. В нетно изражение ABN AMRO N няма да има по-добра капиталова позиция заради настоящата мярка, тъй като нидерландската държава инжектира капитал, който незабавно се изразходва за разходите за разделянето.

(264)

Тази обосновка обаче не е валидна по отношение на разумния марж в размер на 500 млн. EUR, тъй като липсва каквато и да било договорно задължение на държавата да го осигури. Ако нидерландската държава не бе предоставила тази помощ, ABN AMRO N щеше да бъде в по-неблагоприятна финансова позиция и щеше да бъде задължено например да намали своите RWA, за да освободи капитал. С други думи, разумният марж представлява селективно предимство, което е подобрило конкурентната позиция на ABN AMRO N в сравнение със сценарий, в който мярката не е била осъществена.

(265)

Ето защо се стига до заключението, че макар общите разходи за разделянето да не представляват държавна помощ, разумният марж в размер на 500 млн. EUR (а именно част от мярка Б3) представлява такава помощ. Той предоставя на ABN AMRO N допълнителен капитал и представлява селективно предимство.

(266)

Комисията подчерта, че не е съществувало каквото и да било договорно или икономическо задължение за сливането на FBN и ABN AMRO N, когато нидерландската държава е придобила тези дружества.. Подразделението за управление на активите на ABN AMRO N наистина е било интегрирано в рамките на Fortis Bank SA/NV, но това подразделение не е задължителен отдел за банките, тъй като много други банки имат специализирани външни снабдители, които осигуряват продукти за управление на активите. Самата нидерландска държава реши на 21 ноември 2008 г. да изпълни сливането на ABN AMRO N и FBN, като предпочете този вариант пред другите алтернативи за преструктуриране, например самостоятелна стратегия за двете банки, бърза продажба на едното или и на двете дружества или бърза продажба на основни дъщерни дружества.

(267)

FBN и ABN AMRO N не са могли да заплатят сами първоначалните разходи за интегриране, свързани със сливането. Комисията констатира, че в общественото пространство нидерландската държава е защитила сливането, като е заявила, че „двете банки са по-силни заедно, отколкото самостоятелно“ (112). Сливането в действителност трябва да доведе до големи предимства под формата на синергии (оценени в размер на 1,1 млн. EUR преди данъчно облагане годишно) и по-силна конкурентна позиция (например по-високи пазарни дялове, по-добра база за финансиране и пр.).

(268)

С оглед да усвоят ползите от сливането FBN и ABN AMRO N е трябвало да поемат редица разходи (а именно разходи, свързани с компенсацията за сливането, разходи за интегриране). Нидерландската държава е заплатила тези разходи чрез рекапитализация (в момент, когато все още трудно се е намирал капитал), а FBN и ABN AMRO N са усвоили всички ползи. Поради това нидерландската държава предоставя ясно предимство на FBN и ABN AMRO N.

(269)

По мнение на нидерландската държава сливането е с положителна настояща нетна стойност (113). При все това, както вече обстойно е посочено в съображения 235—242, мерки Б4 и Б5 следват други мерки за държавна помощ и са част от по-голям план за преструктуриране, поради което ПИУПИ не се прилага.

(270)

Поради това се стига до заключението, че мерки Б4 и Б5 представляват държавна помощ съответно в размер на 300 млн. EUR и 1,2 млрд. EUR. Те предоставят на FBN и ABN AMRO N селективно предимство, като им осигуряват капитал.

(271)

Мярка В предоставя на дружество FBN капитал, който му дава възможност да спази минималните регулаторни изисквания на финансовия надзорен орган. Ако нидерландската държава не беше конвертирала капитала от втори ред в капитал от първи ред, на FBN шеще да се наложи да преустанови своите операции или щеше да бъде задължено да търси алтернативни решения, например намаляване на неговите RWA с цел освобождаване на капитал от първи ред. Благодарение на мярката FBN е разполагало с повече капитал и се е намирало по-силна конкурентна позиция, отколкото при сценарий, в който не се предоставя помощ.

(272)

Нидерландската държава е конвертирала дългови инструменти от втори ред с номинална стойност в размер на 1,35 млрд. EUR в капитал от първи ред с еквивалентна стойност. Това конвертиране е довело до същите парични потоци като в сценария, при който FBN изкупува по номинална стойност инструментите от втори ред, притежавани от държавата, последвано от повишаване на капитала на същата стойност. По аналогия на съображение 250 Комисията би могла да приеме, че пазарната стойност на дълговите инструменти, от която нидерландската държава се е отказала, е била под номиналната стойност. Като се имат предвид отстъпките за подобни инструменти на конкурентните банки, е оправдана отстъпка в размер на [135 — 405] млн. EUR (или [10 — 30] %). С други думи, FBN непряко е заплатило на нидерландската държава сума, която е с [135 —- 405] млн. EUR повече от исканата, като косвено е откупило инструментите по номинална стойност. Поради това стойността на помощта е щяла да бъде [0,945 — 1,215] млрд. EUR, а не 1,35 млрд. EUR.

(273)

Твърдението на нидерландската държава, че мярката съответства на ПИУПИ, не може да бъде прието. Мярката следва други мерки, в които е налице държавна помощ, както е пояснено в съображения 235—242, поради което ПИУПИ не се прилага.

(274)

Поради това трябва да бъде направено заключение, че мярка В представлява държавна помощ в размер на [0,945 — 1,215] млрд. EUR, тъй като тя предоставя на FBN предимство под формата на допълнителен капитал.

(275)

По отношение на плащанията към другите участници в консорциума Комисията е заключила, че плащанията наистина са част от свързаните със САК задължения. Участниците в консорциума са очаквали появата на някои непредвидени проблеми по време на процеса на разделянето и САК описва процедурите, които трябва да бъдат използвани за решаване на тези проблеми. Комисията не е открила никакви доказателства, че плащанията от страна на нидерландската държава към другите участници в консорциума са довели до допълнително прехвърляне на нетни активи към ABN AMRO N или до каквито и да било друго предимство за дружеството.

(276)

Поради това се стига до заключението, че мярка Г не представлява държавна помощ, тъй като мярка Г е била задължение по САК на държавата, а не на ABN AMRO N. Мярка Г не включва предоставянето на селективно предимство на ABN AMRO N.

(277)

Комисията стигна до заключението, че до голяма степен кръстосаните задължения са свързани със специфичния контекст на отделянето на ABN AMRO N от неговото дружество-майка ABN AMRO Bank (понастоящем RBS NV). Съгласно нидерландския закон за дружествата Deutsche Bank като купувач на New HBU носи отговорност за дълговете на ABN AMRO Bank, ако последното не изпълни своите задължения. Ето защо Deutsche Bank иска да получи обезщетение за риска, на който е изложено заради ABN AMRO Bank. Ако ABN AMRO N не беше отделено от ABN AMRO Bank, тези кръстосани задължения между New HBU и ABN AMRO Bank нямаше да съществуват. Поради това нидерландската държава предостави гаранция по отношение на кръстосаните задължения, които съществуват единствено заради отделянето на ABN AMRO N. Нидерландската държава не е предоставила гаранция по отношение на кръстосаните задължения между New HBU и ABN AMRO N.

(278)

Поради това се заключава, че може да бъде прието, че мярка Д не представлява държавна помощ, тъй като съгласно САК отделянето на ABN AMRO N от ABN AMRO Bank е задължение на нидерландската държава.

(279)

Група ABN AMRO (или FBN и ABN AMRO N преди сливането) се е облагодетелствала от помощ за рекапитализация, която попада в диапазона между 4,2 млрд. EUR и 5,45 млрд. EUR. Тази стойност преминава в диапазона 2,75 %—3,5 %, когато бъде сравнена с претеглените спрямо риска активи на група ABN AMRO.

(280)

Комисията подчерта, че FBN също така се е облагодетелствало от помощ за осигуряване на ликвидност в доста значителен размер както в относително, така и в абсолютно изражение.

Таблица 5

Държавна помощ: Обобщена таблица за помощта за рекапитализация и помощта за осигуряване на ликвидност

(281)

Член 107, параграф 3, буква б) от Договора дава право на Комисията да обяви дадена помощ за съвместима с вътрешния пазар, ако тя е предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка“. По отношение на нидерландската икономика рискът от сериозни затруднения е бил потвърден в редица одобрения на Комисията относно мерките, предприети от нидерландските власти за борба с финансовата криза, каквато мярка е например гаранционната схема.

(282)

Във връзка с това обаче е важно да се подчертае, че Първоинстанционният съд е изтъкнал, че член 107, параграф 3, буква б) от Договора трябва да се прилага ограничително (117), така че затруднението в икономиката да окаже влияние върху цялата държава-членка, а не само в регионален мащаб. Комисията отбелязва, че ABN AMRO N и FBN са водещи нидерландски банки с клонова мрежа в национален мащаб и челни позиции на пазара в широка гама от сегменти на нидерландския пазар за банкиране на дребно и банкиране за МСП. В контекста на редица колебания, свързани с възстановяването от глобалната финансова и икономическа криза, прекратяването на дейността на тези банки би причинило сериозни затруднения за нидерландската икономика и поради това държавна помощ от нидерландското правителство може да бъде оценена по силата на член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

(283)

Комисията изложи повече подробности относно съвместимостта на специфичните мерки в своето съобщение относно банковия сектор, в съобщението относно рекапитализацията и в съобщението относно обезценените активи, както и относно изискваното преструктуриране в своето съобщение относно преструктурирането.

(284)

Индивидуалните мерки трябва да бъдат проучени в контекста на съответните съобщения на Комисията. Инструментът за освобождаване на капитал не обхваща обезценените активи и de facto е заместител на мярка за рекапитализация. При все това съгласно общите принципи, които се съдържат в съобщението относно обезценените активи, инструментът за освобождаване на капитал трябва да бъде в съответствие с вътрешния пазар. С оглед да поддържа равни условия Комисията трябваше да провери дали CRI не е бил използван за пренасочване на очаквани загуби към портфейла на държавата. Мярка A също така следва да съдържа достатъчно стимули за излизане и в случай че икономическата ситуация се влоши, ABN AMRO N все пак трябва да поеме известни загуби чрез вертикална част. Мерките за осигуряване на ликвидност (мерки Y1 и Y2) трябва да бъдат оценени в контекста на съобщението относно банковия сектор, а мерките за рекапитализация (и по-специално мерки Z, Б4 и Б5, както и разумния марж в размер на 500 млн. EUR, който беше част от мерки Б3 и В) — в контекста на съобщението относно рекапитализацията.

(285)

С цел да се спази съобщението относно банковия сектор мерки Y1 и Y2 трябва да бъдат добре насочени, пропорционални и предназначени да избегнат необосновано нарушаване на конкуренцията.

(286)

Комисията повтаря заключението, съдържащо се в съображение 51 от решението от 8 април 2009 г., че предприетите мерки за прекъсване на всички връзки между FBN и неговото дружество-майка Fortis SA/NV са били необходими, за да може FBN да се защити от тогавашните сериозни затруднения на неговото дружество-майка. Поради това мерките могат да бъдат счетени за добре насочени с цел постигане на оздравяване на FBN.

(287)

Мерки Y1 and Y2 също така трябва да бъдат пропорционални и да не нарушават необосновано конкуренцията. Във връзка с това Комисията има благоприятно мнение относно ценовата система, разработена от нидерландската държава, която цели да създаде равни условия с гаранционната схема (вж. съображение 169). По отношение на гаранционните схеми Комисията последователно е искала от държавите-членки да начисляват премия от най-малко 50 базисни пункта за гаранции със срок, по-дълъг от три месеца (и не по-дълъг от 12 месеца). Комисията заключи, че нидерландската държава не е прилагала системно EURIBOR + 50 базисни пункта за заемите, по-дълги от три месеца. Поради това Комисията може да обяви мярка Y1 за съвместима с вътрешния пазар единствено ако бъде извършено корективно плащане в размер на 18,2 млн. EUR, за да се гарантира, че заемите с матуритет от повече от три месеца са ефективно изплатени при стойност от EURIBOR + 50 базисни пункта. Комисията отбелязва, че всички механизми за ликвидност са били изплатени и приключени през юни 2009 г.

(288)

По отношение на мярка Y2 Комисията констатира, че понеже нидерландската държава не е променила лихвения процент и матуритета на заемите, FBN е получило изгода от сравнително евтини заеми, които биха могли да нарушат конкуренцията. Поради това Комисията може да обяви мярката за съвместима със съобщението относно банковия сектор само при правилно прилагане на всички условия, изложени по-нататък в настоящото решение, и по-конкретно мерките за ограничаване на нарушаването на конкуренцията.

(289)

Комисията стигна до заключението, че въпросните мерки са били въведени, за да отговорят на реална потребност и представляват необходимия минимум за цялостно възстановяване на жизнеспособността на въпросните дружества.

(290)

По отношение на възнаграждението Комисията констатира, че държавата вече е била собственик на 100 % от обикновените акции на FBN (и непряко на 100 % на акциите на ABN AMRO N). Всички тези мерки са били абсолютно необходими с цел запазване на стойността на това дялово участие.

(291)

Група ABN AMRO ще реализира възвръщаемост на собствения капитал от приблизително […] % през 2013 г., което е признак, че благодарение на всички държавни намеси е било създадено жизнеспособно и рентабилно предприятие.

(292)

Всички налични оценки на група ABN AMRO са много над размера на помощта в мерки Z, Б3, Б4, Б5 и В (а именно между 4,2 млрд. EUR и 5,45 млрд. EUR). По този начин държавата ще получи подходящо възнаграждение по отношение на помощта, предоставена на ABN AMRO N и FBN (118).

(293)

Предвид изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че Мерки Z, Б3, Б4, Б5 и В са съвместими със съобщението относно рекапитализацията, ако бъдат надлежно изпълнени условията, изложени по-долу в решението.

(294)

Комисията потвърждава, че инструментът за освобождаване на капитал, въведен от нидерландската държава, се различава от традиционните мерки за обезценени активи, приложени в други случаи. Докато другите мерки за обезценени активи имат за цел да освободят банките от обезценени активи, портфейлът, защитен от CRI, е традиционен нидерландски ипотечен портфейл, от който нито ABN AMRO N, нито външни експерти са очаквали съществено влошаване на резултатите.

(295)

Комисията отбеляза, че традиционна рекапитализация на равнището на ABN AMRO N не е благоприятна за нидерландската държава, понеже то не е било отделно юридическо лице в съответния момент и нидерландската държава е нямало да бъде в позиция да обособи капиталовите си вноски, което би довело до отрицателни последствия, особено при сценарии, свързани със затруднения. Освен това инструментите за освобождаване на частния капитал не са били осъществими, като се има предвид размерът на сделката и усложненията, свързани с отделянето на ABN AMRO Bank NV, дружеството-майка на ABN AMRO N и ABN AMRO Z.

(296)

Предвид тези особени обстоятелства Комисията може да приеме, че CRI е алтернативно средство на традиционното увеличаване на капитала, а не за защита срещу несъбираеми активи и поради това той е необходима и подходящо насочена мярка, целяща решаване на специфичния проблем с капитала на ABN AMRO Z.

(297)

Въпреки факта, че мярката е основно заместваща мярка за рекапитализация, тя трябва да бъде съвместима с другите схеми за освобождаване на капитал, така че да защитава вътрешния пазар, както е пояснено в съображение 284.

(298)

Комисията заключи, че нидерландската държава е предоставила достатъчно доказателства, за да покаже, че оценката е била такава, че ABN AMRO N или неговите законни правоприемници ще понесат очакваните загуби. Пазарните данни (по-конкретно рейтинговите доклади), данните от предишни периоди и последните доказателства от ABN AMRO N показват, че годишният транш „първа загуба“ от 20 базисни пункта трябва да е достатъчен за покриването на очакваните загуби.

(299)

Възнаграждението, което ABN AMRO N плаща, не е по-ниско от изискването в съобщението относно обезценените активи и съобщението относно рекапитализацията. Възнаграждението предполага, че ABN AMRO N ще заплати 10 % от стойността на капитала, който е освободен от сделката като резултат на намаляването на RWA. Тази ставка е благоприятна в сравнение с минималните ставки, изложени в точка (27) от съобщението относно рекапитализацията. Поради относително високото възнаграждение вертикалният дял от 5 % и механизмът за дължими възстановявания могат да бъдат проучени в съответствие с точка (24) и бележка под линия 15 от съобщението относно обезценените активи.

(300)

Освен това мярка A съдържа достатъчно стимули за излизане. Кол опциите, описани в съображение 107, показват, че за ABN AMRO N (или понастоящем група ABN AMRO) е лесно да прекрати мерките. Освен това ценообразуването е такова, че мерките стават все по-скъпи с течение на времето. В договорните условия се предвижда, че ценообразуването няма да бъде регулирано, когато група ABN AMRO започне да изчислява своите капиталови изисквания въз основа на Базел II. Тази липса на регулиране ще намали ефекта от освобождаването на капитал от мярката, докато гаранционната такса няма да се понижи. Освен това траншът „първа загуба“ е изчислен като процент от началната стойност на портфейла, така че като процент траншът „първа загуба“ от неизплатения портфейл (а именно коригираният начален портфейл inter alia за плащания) постепенно ще се повиши с времето.

(301)

С оглед на характеристиките на CRI и с оглед плана за преструктуриране от декември 2009 г. и актуализирания план за преструктуриране от ноември 2010 г., както е описано в дял 2.3 от решението, Комисията счита, че мярка А е съвместима с основните принципи на мярката относно обезценените активи и с принципите на вътрешния пазар, както е обяснено в съображение 284.

(302)

Фактът, че група ABN AMRO се е възползвала от кол опцията по отношение на CRI скоро след изпълняването на изискванията на Базел II, подтвърждава ex-post анализа, направен в съображения 294—301.

(303)

Поради стойността и обхвата на помощта, както е описано в предходните параграфи, и по-конкретно факта, че помощта за рекапитализация е превишила 2 % от RWA, Комисията счита, че е нужно всеобхватно преструктуриране в съответствие с точка (4) от съобщението относно преструктурирането.

(304)

В плана за преструктуриране трябва да се демонстрира, че стратегията на банката е основана на съгласувана концепция и да се покаже, че банката е възстановила своята жизнеспособност в дългосрочен план без да разчита на държавна подкрепа.

(305)

Както вече бе заключено в решението от 5 февруари 2010 г., в търговските модели на FBN и ABN AMRO N не се разчита на поемането на прекомерен риск и на неустойчиви практики за кредитиране. При все това двете образувания са били оставени уязвими и не са били снабдени в някои основни области като последствие от отделянето им от групите на техните съответни дружества-майки. След разбиването на неговото дружество-майка ABN AMRO N е имало ограничен достъп до по-големи дружества, вече е нямало достъп до международна мрежа и са му липсвали редица продукти и ИТ капацитет. Освен това FBN е било сериозно засегнато от отделянето му от дружеството-майка и неговите финансови средства са били генерирани изключително на пазара за продажби на едро. Планът за преструктуриране на група ABN AMRO от декември 2009 г. (както и актуализираният план за преструктуриране от ноември 2010 г.) показва, че интегрирането на ABN AMRO N и FBN значително е намалило слабостите на всяко от отделните предприятия. Комбинацията между FBN и ABN AMRO N е спомогнала за облекчаването на някои от тези проблеми. Големият франчайз за банкиране на дребно и частно банкиране на ABN AMRO N е включвал множество депозити, което е създало по-добър финансов профил за интегрираната група, FBN е разрешило част от проблемите с международната мрежа на ABN AMRO N и двете групи заедно са били в състояние да разрешат по по-добър начин например проблемите, свързани с информационни технологии (а именно не всяка от тях е трябвало да възстановява поотделно ИТ-платформа и други инструменти за поддръжка).

(306)

Финансовите прогнози показват, че към края на периода за преструктуриране комбинираното образувание следва да бъде в състояние да покрие своите разходи и да реализира подходяща възвръщаемост на собствения капитал в размер на приблизително […] %. Дори и в „стресов“ сценарий дружеството ще продължи да реализира печалби, а съотношението на неговата капиталова адекватност ще се задържи над минималните регулаторни прагове. Следователно капиталовият буфер на дружество изглежда достатъчно висок — след неколкократните държавни намеси — за да издържи на бъдещи неблагоприятни обстоятелства без да се налага отново да се обръща за помощ към държавата.

(307)

Както показват данните от втората половина на 2008 г. и първата половина на 2009 г., изключително важно е да се реализират достатъчно високи нетни лихвени приходи, за да се създаде напълно жизнеспособно дружество. Поради това планът за преструктуриране от декември 2009 г. и актуализираният план за преструктуриране от ноември 2010 г. могат да бъдат обявени за съвместими с изискванията за жизнеспособност, които се съдържат в съобщението относно преструктурирането само при условие че група ABN AMRO ще се стреми да реализира актуализираните нетни лихвени приходи, определени в плана за преструктуриране от ноември 2010 г. Група ABN AMRO трябва редовно да докладва за своя напредък на Комисията— поне веднъж на всяко тримесечие. Ако група ABN AMRO констатира отклонения в сравнение с тези прогнози, тя следва незабавно да предприеме корективни действия.

(308)

Планът за преструктуриране трябва да съдържа прогнозни стойности с нужната разбивка, а преструктурирането изисква също така и оттегляне от дейностите, оттегляне от дейности, които ще генерират структурни загуби в средносрочен план (119). В съображение 120 от решението от 5 февруари 2010 г. Комисията изрази съмнения дали проблемите с жизнеспособността на подразделението Prime Fund Solutions — което докладва значима загуба във връзка с Madoff от 2008 г. — са били решени по адекватен начин. Този проблем е бил решен с продажбата на PFS на Credit Suisse (виж също така съображение 74). Подробните прогнозни стойности на равнището на подразделението показват, че както при базов сценарий, така и при „стресов“ сценарии всички подразделения допринасят за резултатите по положителен начин. Поради това Комисията може да заключи, че няма други подразделения със структурни проблеми във връзка с рентабилността и с оглед на това заключение няма да бъдат необходими допълнителни продажби, за да се подобри жизнеспособността на дружеството.

(309)

Планът за преструктуриране следва ясно да показва, че помощта е останала ограничена до необходимия минимум. Разходите, свързани с преструктурирането, следва да се платят не само от държавата, а и в максимална степен от лицата, които са инвестирали в банката. С други думи, банката и притежателите на нейния капитал следва да направят възможно най-голям принос към преструктурирането със свои собствени ресурси. Помощта за преструктуриране следва да бъде ограничена до покриване на разходи, които са необходими за възстановяване на жизнеспособността. В съответствие с това на предприятията не следва да се отпускат публични ресурси, които биха могли да бъдат използвани за финансиране на дейности, които нарушават пазара и които не са свързани с процеса на преструктуриране, например придобивания (120).

(310)

В съобщението относно преструктурирането се припомня, че забраната за придобиване е необходима, за да се ограничи помощта до необходимия минимум. В точка (23) от съобщението относно преструктурирането се посочва изрично, че „не трябва да се предоставят на предприятието публични средства, които биха могли да бъдат използвани за финансиране на дейности, нарушаващи пазара и несвързани с процеса на преструктуриране. Например придобиване на дялове в други предприятия или нови инвестиции не може да бъде финансирано чрез държавна помощ, освен ако не е от основно значение за жизнеспособността на предприятието“.

(311)

Освен това в съобщението относно преструктурирането забраната за придобиване се свързва с нарушения на конкуренцията. В съображения (39) и (40) от съобщението се обяснява, че „Държавната помощ не трябва да бъде използвана в ущърб на конкуренти, които не получават подобна подкрепа с публични средства“ и че „банките не следва да използват държавна помощ за придобиване на конкурентни дружества. Това условие следва да се прилага най-малко три години и може да продължи до края на периода на преструктуриране в зависимост от обхвата и размера на продължителността на помощта“.

(312)

В съответствие с точка (40) от съобщението относно преструктурирането, помощта може да бъде обявена за съвместима единствено при условие че групата ABN AMRO стриктно прилага забраната за придобиване (121) през трите години след датата на настоящото решение. Срокът на забраната за придобиване следва да бъде удължен, ако нидерландската държава продължи да притежава повече от 50 % от групата ABN AMRO след три години. При все това срокът на забраната за придобиване не трябва да бъде по-дълъг от пет години. Въпреки че част от помощта вече е била възстановена, някои мерки (по-специално мерки Z и В) не могат да бъдат възстановени от банката поради формата, в която са били предоставени (т.е. не под формата на хибриден дългов инструмент). Преустановяването на държавната собственост е средство за преценка кога изтича преимуществото, получено от помощта.

(313)

Комисията констатира, че планът за преструктуриране от декември 2009 г. (допълнен с финансови прогнози за най-лош възможен сценарий на 23 март 2010 г.) вече е показал, че групата ABN AMRO се е превърнала в жизнеспособно предприятие, което следва да реализира добра възвръщаемост от собствения капитал и дори се очаква да реализира добри печалби при по-лоши икономически условия. Актуализираният план за преструктуриране от ноември 2010 г. потвърди този анализ. Това връщане на жизнеспособността не зависи от придобиванията. Поради това забраната за придобиване не пречи на връщането на жизнеспособността.

(314)

Комисията счита, че съгласно точка (26) от съобщението относно преструктурирането забраната на хибридни купони и забраната на хибридни кол опции са неизбежни (122). В контекста на преструктурирането мерките, които намаляват общия размер на собствените средства, не са съвместими с целта за споделяне на тежестта и изискването за необходимия минимум.

(315)

Както е посочено в точка (26) от съобщението относно преструктурирането, „Банките обаче не следва да използват държавна помощ за възнаграждаване на собствените си средства (собствен капитал и подчинен дълг), когато тези дейности не генерират достатъчни печалби“. Подробната оценка на плана за преструктуриране на групата ABN AMRO от декември 2009 г. (и актуализирания план за преструктуриране от ноември 2010 г.) позволява на Комисията да заключи, че след приблизително две години групата ABN AMRO следва да е възстановила своята жизнеспособност, както е илюстрирано от приемливата възвръщаемост на собствения капитал с приблизителен размер […] % съответно през 2012 г. и 2013 г. При тези обстоятелства срокът на забраната на хибридните купони и хибридните кол опции от 2 години (123) изглежда осигурява подходящо споделяне на тежестта от страна на притежателите на капитала на фирмата (124). По този начин помощта може да бъде обявена за съвместима единствено при условие на двегодишна забрана на хибридните купони и хибридните кол опции, както е описано подробно в член 8 от оперативната част на решението. Тази забрана на купоните и кол опции следва да се прилага и по отношение на притежатели на преференциални акции на FBNH, за да се разсеят съмненията, изразени от Комисията в съображение 130 от решението от 5 февруари 2010 г.

(316)

В други случаи мерките за споделяне на тежестта са необходими и за да се гарантира, че оздравените банки носят адекватна отговорност за последствията от предишното си поведение, така че да се създадат подходящи стимули както за тяхното бъдещо поведение, така и за това на другите. Този фактор е по-малко приложим в настоящия случай, тъй като проблемите на дружеството са били до голяма степен свързани с предишното дружество-майка Fortis SA/NV (виж раздел 6.3.3 „Мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията“). Поради това от гледна точка на споделянето на тежестта може да бъде прието също така, че не съществуват големи продажби освен продажбите на PFS и Intertrust, които заедно възлизат на […] % от общия приход от дейността и […] % от RWA.

(317)

По отношение на мерките, необходими за ограничаване на нарушаването на конкуренцията, настоящият случай показва някои нетипични особености.

(318)

В точка (28) от съобщението относно преструктурирането се посочва видът на нарушаването на конкуренцията, което може да се прояви, когато се предоставя държавна помощ с цел поддържане на финансовата стабилност в периоди на системна криза: „Ако банките се конкурират въз основа на предимствата на продуктите и услугите си, тези, които натрупват прекомерен риск и/или се основават на неустойчиви бизнес модели, в крайна сметка ще загубят пазарния си дял и вероятно ще напуснат пазара, а същевременно по-ефикасни конкуренти ще разширят дейността си или ще навлязат на съответните пазари. Държавната помощ продължава минали нарушения на конкуренцията, предизвикани от поемане на прекомерен риск и неустойчиви бизнес модели, чрез изкуствена подкрепа за пазарната мощ на бенефициерите. По този начин тя може да създаде морален риск за бенефициерите, като отслабва стимулите за тези, които не получават помощ, да се конкурират, да инвестират и да иновират.“

(319)

Както е обяснено в решението от 3 декември 2008 г., затрудненията на Fortis SA/NV и Fortis Bank SA/NV са следствие на прекомерен риск: i) Fortis Bank SA/NV е инвестирало голяма сума в структуриран кредит, а ii) Fortis SA/NV е решило да купи ABN AMRO N на много висока цена. С цел да разреши отпускането на помощ на такива банки, Комисията изисква значително намаление на пазарното присъствие на бенефициера. В това отношение Комисията отбелязва, че Fortis SA/NV е било разделено на четири части: белгийските и международните застрахователни активи все още представляват част от регистрираното на борсата Fortis SA/NV (което след разпадането на Fortis SA/NV е било преименувано на Ageas); Fortis Bank SA/NV и BGL са били придобити от BNP Paribas; нидерландската държава е придобила FBN (включително ABN AMRO N); и нидерландската държава е придобила също така нидерландските застрахователни дейности (125). С други думи Fortis SA/NV е било разделено на по-малки субекти и самото Fortis Bank SA/NV е било разделено на две части (126).

(320)

Комисията отбелязва, че мерките в полза на FBN и ABN AMRO N, оценени в настоящото решение, имат специфични характеристики, които се различават от другите случаи на преструктуриране, които е трябвало да проучи по време на настоящата криза, включително онези на Fortis Bank SA/NV и Fortis SA/NV. В настоящия случай FBN и ABN AMRO N на първо място не се нуждаят от държавна помощ поради вземане на грешни управленски решения. Необходимостта от държавна помощ не произтича например от натрупването на прекомерни рискове в техните инвестиции, от тяхната политика на отпускане на заеми или от предприемане на неустойчива ценова политика. Освен това затрудненията на Fortis SA/NV и Fortis Bank SA/NV не са произтекли от рисково отпускане на заеми или ценовите политики при банкирането на дребно, частното или търговското банкиране, които всъщност са били печеливши. Ето защо Комисията счита, че помощта за FBN и ABN AMRO N има значително по-малко нарушаващ ефект отколкото помощта, одобрена в полза на финансови институции, които са натрупали прекомерни рискове. Поради това Комисията счита, че не са необходими допълнителни продажби.

(321)

При все това следва да се гарантира, че държавната помощ не се използва от FBN и ABN AMRO N за разрастване за сметка на конкурентите, например чрез прилагане на неустойчива ценова политика или придобиване на други финансови институции. Ако това се случи, помощта ще „отслаби стимулите за тези, които не получават помощ, да се конкурират, да инвестират и да иновират“ и би могла да попречи на „стимулите за трансгранични дейности“, като обезсърчи навлизането на нидерландския пазар.

(322)

Следователно държавната помощ може да бъде обявена за съвместима единствено ако съществуват достатъчни мерки, които да гарантират, че тя не се използва в ущърб на конкуренти, които не са получили подобна подкрепа с публични средства. Трябва да се съхранят равни условия между банките, които са получили подкрепа с публични средства и онези, които не са. Освен това трябва да не се допуска държавната помощ да отслабва стимулите за онези, които не получават помощ, да се конкурират, да инвестират и да иновират, и да не се създават пречки, които биха могли да попречат на трансграничната дейност.

(323)

В съобщението относно преструктурирането се предвижда естеството и формата на такива ограничения да зависят от размера на помощта и от условията и обстоятелствата, при които е предоставена, както и от характеристиките на пазара или пазарите, на които извършва дейност банката. Размерът на помощта е описан в раздел 6.1.3 „Количествено определяне на размера на помощта“. Специфичните условия и обстоятелства, при които е предоставена, бяха обсъдени в началото на настоящия раздел. Както е посочено в точка (32) от съобщението относно преструктурирането, роля играят и размерът и относителното значение на банката на нейния пазар или пазари. Ако преструктурираната банка разполага с ограничено оставащо пазарно присъствие, е по-малко вероятно да са необходими допълнителни мерки. Поради това условията, необходими за обявяване на помощта за съвместима, са свързани основно с банкирането на дребно и частното банкиране, тъй като дружеството вече значително е намалило своето присъствие в сферата на търговското банкиране чрез продажбата на New HBU.

(324)

Помощта може да бъде обявена за съвместима със съобщението относно преструктурирането, при условие че групата ABN AMRO приложи мерките, описани в съображения (325)—(329).

(325)

При банкирането на дребно и частното банкиране помощта може да бъде обявена за съвместима, при условие че групата ABN AMRO няма да бъде ценови лидер по отношение на стандартизираните спестявания и ипотечните продукти. В съответствие с точка (44) от съобщението относно преструктурирането, групата ABN AMRO следва да не предлага ценови условия, каквито не могат да бъдат предложени от конкурентите, които не получават помощ.

(326)

Тъй като забраната за заемане на лидерска позиция по отношение на цените може да е не толкова ефективна в сегменти с много нестандартизирани продукти като частното банкиране в Нидерландия, където е подадена специална жалба, съществува необходимост от допълнително условие в съответствие с точка (44) от съобщението относно преструктурирането, за да бъде обявена помощта за съвместима. Групата ABN AMRO трябва да се стреми да постигне нетните приходи от лихви, както бяха представени на Комисията на 8 ноември 2010 г. Ето защо групата ABN AMRO следва да предприеме подходящи действия веднага щом констатира, че не може да достигне своите прогнози, особено когато последните се дължат на ниски лихвени маржове.

(327)

Тъй като в частното банкиране е трудно да бъде изпълнена и контролирана забрана за заемане на лидерска позиция по отношение на цените, необходимо е да бъдат приложени други подходящи компенсации с цел гарантиране на ефективна конкуренция, каквито са мерките за насърчаване на навлизането на пазара, както е описано в точка (44) от съобщението относно преструктурирането. Във връзка с това, необходимо условие за обявяване на помощта за съвместима е група ABN AMRO да приложи мярка, която улеснява прехода. По-конкретно група ABN AMRO следва да покрие своите собствени административни разходи и разходи по прехвърляния и сделки за своите клиенти на „Частно банкиране Нидерландия“, които произтичат пряко от прекратяването на отношението на частно банкиране и прехвърлянето на портфейли (127). Тази мярка следва да бъде прилагана в рамките на период от два последователни месеца, които започват да текат от възможно най-скорошна дата и не по-късно от година след датата на решението. Веднага след започване на двумесечния период банката ще уведоми по ясен начин всички свои клиенти на частно банкиране за възможността, която им се предлага. Група ABN AMRO следва също така да предостави доказателства на Комисията за това, че банковите преводи на клиентите се извършват в съответствие с обичайните процедури, както и че не са налице каквито и да било забавяния в процеса на извършване на банкови преводи на клиенти.

(328)

Ако мерките за ограничаване на необоснованите нарушения на конкуренцията, и по-конкретно специфичните мерки в сектора на банкирането на дребно и частното банкиране са правилно приложени, те също така ще решат адекватно въпросите, повдигнати от жалбоподателя. При проучването на тези въпроси Комисията установи, че ABN AMRO временно е определяло цени на загуба за някои продукти, но че тази ценова политика е била осъществявана в среда със затруднена ликвидност, поради което всички банки са се конкурирали агресивно за спестовни продукти, като същевременно е налице и специфичният контекст на създаването на MoneYou (чието пускане на пазара е било решено преди разпадането на Fortis SA/NV).

(329)

В точка (44) от съобщението относно преструктурирането също така се споменава, че банките не трябва да изтъкват държавната подкрепа като конкурентно предимство, когато предлагат на пазара финансовите си оферти. Поради това за обявяване на помощта за съвместима се поставя условие група ABN AMRO да не използва държавната помощ в своите маркетингови кампании и в комуникацията си с инвеститори за период от три години. Срокът на тези забрани следва да бъде удължен до пет години, ако нидерландската държава все още притежава дялово участие от поне 50 % в група ABN AMRO.

(330)

От гледна точка на необоснованите нарушения на конкуренцията Комисията има положително отношение към продажбите на PFS и Intertrust. Продажбата на PFS намалява привлекателността на дружеството за институционалните клиенти, докато Intertrust inter alia е извършвало услуги, които са могли да направят франчайза за частно банкиране по-силен. В резултат на това неговата продажба е можела да улесни конкурентите да подобрят своите конкурентни позиции в сравнение с тази на ABN AMRO Mees Pierson. Освен това Комисията счита, че фактът, че част от помощта е била възстановена, допринася за ограничаване на нарушаването на конкуренцията. Освен това Комисията изразява положително становище относно дивидентната политика, описана в съображение 75.

(331)

Следователно, ако всички условия, описани в раздели 6.2 и 6.3, са правилно изпълнени, планът за преструктуриране от декември 2009 г., актуализиран с плана за преструктуриране от декември 2010 г., предоставя достатъчно доказателства за това, че дългосрочната жизнеспособност на група ABN AMRO е била възстановена. Планът за преструктуриране от декември 2009 г., актуализиран с плана за преструктуриране от ноември 2010 г., осигурява достатъчно споделяне на тежестта и съдържа адекватни мерки за ограничаване на необоснованите нарушения на конкуренцията. Поради това Комисията може условно да обяви, че планът за преструктуриране от декември 2009 г., актуализиран с плана за преструктуриране от ноември 2010 г., е в съответствие със съобщението относно преструктурирането.

—

помощ за рекапитализация на стойност между 4,2 млрд. EUR и 5,45 млрд. EUR съответно в полза на FBN и ABN AMRO N, и

—

помощ за осигуряване на ликвидност в размер на 71,7 млрд. EUR.

а)

„група ABN AMRO“ означава група ABN AMRO и изцяло притежаваните от нея преки или непреки дъщерни дружества, включително образуванията, върху които група ABN AMRO упражнява едноличен контрол по смисъла на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламент на ЕО за сливанията“) (128).

б)

„класиране на първо място“ означава предлагане на най-атрактивната цена.

в)

„клиенти на дребно“ означава всички клиенти, които са физически лица (за разлика от корпоративните клиенти).

г)

„стандартизирани спестовни и депозитни продукти на пазара на дребно“ означава всички стандартизирани продукти на пазара на дребно и депозитни продукти, които във всеки един момент обхващат поне 85 % от обема на продуктите на група ABN AMRO на пазара на дребно на спестовни и депозитни продукти.

д)

„стандартизирани ипотечни продукти“ означава всички стандартизирани продукти на пазара на дребно и депозитни продукти, които във всеки един момент обхващат поне 85 % от обема на продуктите на група ABN AMRO на ипотечния пазар.

е)

„Частно банкиране Нидерландия“ означава всички клиенти на БЕ „Частно банкиране“, с изключение на онези от тях, които са част от „Частно банкиране (Международно)“ (129).

—

спестовни сметки;

—

депозити с фиксиран срок за период от 1 година;

—

депозити с фиксиран срок за период от 2 години;

—

депозити с фиксиран срок за период от 3 години;

—

депозити с фиксиран срок за период от 4 години; и

—

депозити с фиксиран срок за период от 5 години.