14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1295/2011 НА СЪВЕТА

от 13 декември 2011 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 1284/2009 за налагане на някои специфични ограничителни мерки спрямо Република Гвинея

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 215, параграф 1 от него,

като взе предвид Решение 2011/706/ОВППС на Съвета за изменение на Решение 2010/638/ОВППС за налагане на ограничителни мерки срещу Република Гвинея (1),

като взе предвид съвместното предложение на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) № 1284/2009 (2) бяха наложени някои специфични ограничителни мерки спрямо Република Гвинея в съответствие с Обща позиция 2009/788/ОВППС (3) (заменена по-късно с Решение 2010/638/ОВППС (4)) в отговор на тежките репресии от страна на силите за сигурност срещу политическите демонстранти в Конакри на 28 септември 2009 г.

(2)	Решение 2010/638/ОВППС беше изменено с Решение 2011/706/ОВППС с цел да се промени, inter alia, обхватът на мерките по отношение на военното оборудване и оборудването, което би могло да се използва за вътрешни репресии.

(3)	Някои аспекти от тези мерки попадат в обхвата на Договора и следователно, по-специално с цел да се осигури еднаквото им прилагане от страна на икономическите оператори във всички държави-членки, за тяхното прилагане е необходим нормативен акт на равнището на Съюза.

(4)	Регламент (ЕС) № 1284/2009 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В Регламент (ЕС) № 1284/2009 член 4, параграф 1 се заменя със следното:

„1. Чрез дерогация от членове 2 и 3 компетентните органи на държавите-членки, посочени в уебсайтовете, изброени в приложение III, могат в надлежно обосновани случаи да разрешат:

а)

продажбата, доставката, трансфера или износа на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, при условие че е предназначено единствено за хуманитарни или защитни цели или за програми на Организацията на обединените нации (ООН) и на Европейския съюз за институционално изграждане, или за операции по управление на кризи на Европейския съюз и ООН;

б)

продажбата, доставката, трансфера или износа на несмъртоносно военно оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, при условие че то е предназначено единствено да предостави възможност на полицията и жандармерията на Република Гвинея да прилагат само подходящи и пропорционални силови мерки при поддържането на обществения ред;

в)	предоставянето на финансиране, финансова помощ, техническа помощ, брокерски услуги или други услуги, свързани с оборудването или с програмите и операциите, посочени в букви а) и б);

г)

предоставянето на финансиране, финансова помощ, техническа помощ, брокерски услуги или други услуги, свързани с несмъртоносно военно оборудване, предназначено единствено за хуманитарни или защитни цели, за програми на ООН и на Европейския съюз за институционално изграждане или за операции по управление на кризи на Европейския съюз и ООН;

д)

предоставянето на финансиране, финансова помощ, техническа помощ, брокерски услуги или други услуги, свързани с несмъртоносно военно оборудване, предназначено единствено да предостави възможност на полицията и жандармерията на Република Гвинея да прилагат само подходящи и пропорционални силови мерки при поддържането на обществения ред;

е)

предоставянето на финансиране, финансова помощ, техническа помощ, брокерски услуги или други услуги, свързани с невоенни транспортни средства, произведени или оборудвани с материали за осигуряване на балистична защита, предназначени единствено за осигуряване на защита на персонала на Европейския съюз и неговите държави-членки в Република Гвинея.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2011 година.

За Съвета

Председател

M. CICHOCKI

(1) ОВ L 281, 28.10.2011 г., стр. 28.

(2) ОВ L 346, 23.12.2009 г., стр. 26.

(3) ОВ L 281, 28.10.2009 г., стр. 7.

(4) ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 10.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/3

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1296/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Riso di Baraggia Biellese e Vercellese (ЗНП)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Италия за одобрение на промените на елементите в спецификацията на защитеното наименование за произход „Riso di Baraggia Biellese e Vercellese“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 982/2007 на Комисията (2).

(2)

Предвид това, че по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 въпросните промени не са минимални, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (3) заявката за промени в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от горепосочения регламент. Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно промените трябва да бъдат одобрени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобряват се публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз промени в спецификацията, свързана с посоченото в приложението към настоящия регламент название.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOȘ

Член на Комисията

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ L 217, 22.8.2007 г., стр. 22.

(3) ОВ C 56, 22.2.2011 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Земеделски продукти, изброени в приложение I към Договора, предназначени за консумация от човека:

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и житни растения, пресни или преработени

ИТАЛИЯ

Riso di Baraggia Biellese e Vercellese (ЗНП)

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/5

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1297/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Seggiano (ЗНП)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно член 6, параграф 2 и в съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на наименованието „Seggiano“, подадена от Италия, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)	Обединеното кралство подаде възражение срещу регистрацията съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Възражението бе счетено за приемливо въз основа на член 7, параграф 3 от посочения регламент.

(3)	Обединеното кралство посочва във възражението, че регистрирането на въпросното название ще противоречи на член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и ще застраши съществуването на търговски марки, регистрирани на негова територия.

(4)	С писмо от 18 ноември 2010 г. Комисията прикани заинтересованите държави-членки да постигнат взаимно съгласие в съответствие с техните вътрешни процедури.

(5)

Предвид постигането на споразумение между Италия и Обединеното кралство в рамките на предвидения срок, с незначителни изменения на спецификацията и без промяна на единния документ, публикуван в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006, наименованието „Seggiano“ следва да бъде вписано в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Наименованието, посочено в приложението към настоящия регламент, се вписва в регистъра.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставен в Брюксел на 9 декември 2011 година,

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOȘ

Член на Комисията

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ C 77, 26.3.2010 г., стр. 6.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.5. Масла и мазнини (масло, маргарин, олио и др.)

ИТАЛИЯ

Seggiano (ЗНП)

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/7

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1298/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

за одобрение на промяна, която не е минимална, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Pélardon (ЗНП)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Франция за одобрение на промяната в спецификацията на защитеното географско указание „Pélardon“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 2400/1996 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕО) № 2372/2001 (3).

(2)

Предвид това, че по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 въпросната промяна не в минимална, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (4) заявката за промяна в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от горепосочения регламент. Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно промяната трябва да бъде одобрена,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOȘ

Член на Комисията

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ L 327, 18.12.1996 г., стр. 11.

(3) ОВ L 320, 5.12.2001 г., стр. 9.

(4) ОВ C 35, 4.2.2011 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Земеделски продукти, изброени в приложение I към Договора, предназначени за консумация от човека:

Клас 1.3. Сирена

ФРАНЦИЯ

Pélardon (ЗНП)

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/9

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1299/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

за одобрение на промяна, която не е минимална, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Azeites do Ribatejo (ЗНП)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея и съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Португалия за одобрение на промените в елементите на спецификацията на защитеното наименование за произход „Azeites do Ribatejo“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2).

(2)

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOȘ

Член на Комисията

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ L 148, 21.6.1996 г., стр. 1.

(3) ОВ C 56, 22.2.2010 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Земеделски продукти, изброени в приложение I към Договора, предназначени за консумация от човека:

Клас 1.5. Масла и мазнини (масло, маргарин, олио и др.)

ПОРТУГАЛИЯ

Azeites do Ribatejo (ЗНП)

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/11

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1300/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания „Magyar szürkemarha hús (ЗГУ)“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)	В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на названието „Magyar szürkemarha hús“, подадена от Унгария, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)	Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, посоченото название следва да се регистрира,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регистрира се названието, посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOȘ

Член на Комисията

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ C 83, 17.3.2011 г., стр. 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Земеделски продукти, предназначени за консумация от човека, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.1. Прясно месо (и карантия)

УНГАРИЯ

Magyar szürkemarha hús (ЗГУ)

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/13

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1301/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Vitellone bianco dell’Appennino centrale (ЗГУ)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Италия за одобрение на промените на елементите в спецификацията на защитеното географско указание „Vitellone bianco dell’Appennino centrale“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕО) № 134/98 (3).

(2)

Тъй като по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 въпросните промени не са минимални, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (4) заявката за промени в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от посочения регламент. Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно промените трябва да бъдат одобрени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOȘ

Член на Комисията

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ L 148, 21.6.1996 г., стр. 1.

(3) ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 6.

(4) ОВ C 82, 16.3.2011 г., стр. 7.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.1. Прясно месо (и карантия)

ИТАЛИЯ

Vitellone bianco dell’Appennino centrale (ЗГУ)

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/15

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1302/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)	С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)	Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани по кода по КН, посочен в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)	Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, се класират в Комбинираната номенклатура по кода по КН, посочен в колона 2 от същата таблица.

Член 2

Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да продължи да бъде ползвана за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Algirdas ŠEMETA

Член на Комисията

(1) ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(2) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Описание на стоките

Класиране

(код по КН)

Основания

(1)

(2)

(3)

Пластмасова бутилка, изработена от полиетилен, със запушалка и кръгла основа.

Изделието е с височина около 20 cm и с вместимост 0,5 l.

Изделието е предназначено за поставяне в стойката за бутилки на велосипедите и се използва за транспортиране на напитки.

(виж снимката) (1)

3923 30 10

Класирането се определя от Общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура и от текстовете на кодове по КН 3923, 3923 30 и 3923 30 10.

Тъй като изделието е пластмасова бутилка със запушалка и не съдържа други елементи, като например подвижно прикрепени чаши за пиене, и тъй като се използва за транспортиране на освежаващи напитки, то не може да се счита за съд или прибор за сервиране или за кухня или за друг домакински артикул от позиция 3924. Следователно се изключва класиране в позиция 3924.

Следователно, тъй като е транспортен или опаковъчен артикул, изделието трябва да бъде класирано в позиция 3923 (вж. Обяснителните бележки към Хармонизираната система за позиция 3923, първа алинея, буква a).

(1) Снимката е само за информация.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/17

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1303/2011 НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2011 година

относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)	С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)	Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)	Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 2

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Algirdas ŠEMETA

Член на Комисията

(1) ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(2) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Описание на стоките

Класиране

(код по КН)

Основания

(1)

(2)

(3)

Гел, който се използва за обезболяване и съдържа следните съставки:

—	изопропилов алкохол

—

вода

—	билков екстракт (Ilex paraguariensis)

—	полимери на акрилната киселина (карбомер)

—	триетаноламин

—

ментол

—

камфор

—	силициев диоксид

—	метилпарабен

—

глицерин

—	пропиленгликол

—	тартразин (E102)

—	брилянтно синьо FCF (E133)

Количествата на съставките не се посочват върху опаковката на продукта.

Върху опаковката е указано продуктът да се използва за временно облекчение на слаби болки в мускулите и ставите, свързани с артрит, болки в гърба, разтежения и навяхвания.

3824 90 97

Класирането се определя от Общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, допълнителна забележка 1 към глава 30 и описанието на кодове по КН 3824, 3824 90 и 3824 90 97.

Продуктът не служи нито за терапевтична употреба, тъй като не лекува заболяване, нито за профилактична употреба, тъй като не предпазва от заболяване. Той освен това не изпълнява изискванията, посочени в допълнителна забележка 1 към глава 30. Следователно се изключва класирането в позиция 3004 като медикамент.

Продуктът не следва да се разглежда като продукт за разкрасяване или гримиране, тъй като не се използва за поддържане на кожата. Въпреки че при прилагане върху кожата продуктът има охлаждащ ефект, той не я третира по никакъв начин. Следователно се изключва класирането в позиция 3304.

Следователно продуктът трябва да бъде класиран в код по КН 3824 90 97 като други химични продукти или препарати на химическата промишленост или на други, свързани с нея промишлености, неупоменати, нито включени другаде.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/19

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1304/2011 НА КОМИСИЯТА

от 13 декември 2011 година

за оттегляне на временното суспендиране на безмитния режим за 2012 г. по отношение на вноса в Европейския съюз на някои стоки с произход от Норвегия, получени от преработката на селскостопански продукти, включени в обхвата на Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (1), и по-специално член 7, параграф 2 от него,

като взе предвид Решение 2004/859/ЕО на Съвета от 25 октомври 2004 г. относно сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Кралство Норвегия относно Протокол № 2 към Двустранното споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (2), и по-специално член 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	Протокол № 2 към двустранното Споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (3) и Протокол № 3 към Споразумението за ЕИП (4) определят търговските договорености за някои земеделски и преработени земеделски продукти между договарящите се страни.

(2)

Протокол № 3 към Споразумението за ЕИП, изменен с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 138/2004 (5), предвижда нулева митническа ставка за някои води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани, класирани в код по КН 2202 10 00, и някои други безалкохолни напитки, подсладени със захар, класирани в код по КН ex 2202 90 10.

(3)

Прилагането на нулева митническа ставка за въпросните води и други напитки бе временно преустановено за Норвегия със Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Кралство Норвегия относно Протокол № 2 към Двустранното споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (6), наричано по-долу „Споразумението“, одобрено с Решение 2004/859/ЕО. В съответствие с точка IV от съгласувания протокол към Споразумението безмитният внос на стоки под кодове по КН 2202 10 00 и ex 2202 90 10 с произход от Норвегия се разрешава само в рамките на безмитна тарифна квота, а за внос извън определената квота се заплаща мито.

(4)

В съответствие с точка IV, трето тире, последно изречение от съгласувания протокол към Споразумението за въпросните продукти следва да се предостави неограничен безмитен достъп до Европейския съюз, в случай че тарифната квота не е била изчерпана до 31 октомври на предходната година. Според предоставени на Комисията данни годишната квота за въпросните води и напитки за 2011 г., открита с Регламент (ЕС) № 1248/2010 на Комисията (7), не е била изчерпана към 31 октомври 2011 г. Следователно за въпросните продукти следва да се предостави неограничен безмитен достъп до Европейския съюз за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г.

(5)	Поради това е необходимо временното суспендиране на безмитния режим, прилаган в съответствие с Протокол № 2, да бъде оттеглено.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси относно търговията с преработени продукти, които не са изброени в приложение I,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Временното суспендиране на безмитния режим, прилаган в съответствие с Протокол № 2 към двустранното Споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия по отношение на стоки, класирани в кодове по КН 2202 10 00 (води, включително минералните води и газираните води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани) и ex 2202 90 10 (други безалкохолни напитки, подсладени със захар (захароза или инвертна захар), се оттегля за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г.

2. Правилата за произход, прилагани взаимно за стоките по параграф 1, са изложени в Протокол № 3 към двустранното Споразумение за свободна търговия между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 10.

(2) ОВ L 370, 17.12.2004 г., стр. 70.

(3) ОВ L 171, 27.6.1973 г., стр. 2.

(4) ОВ L 22, 24.1.2002 г., стр. 37.

(5) ОВ L 342, 18.11.2004 г., стр. 30.

(6) ОВ L 370, 17.12.2004 г., стр. 72.

(7) ОВ L 341, 23.12.2010 г., стр. 1.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/21

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1305/2011 НА КОМИСИЯТА

от 13 декември 2011 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранни търговски преговори Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 посочва критериите за определяне от страна на Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A към същия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 14 декември 2011 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

José Manuel SILVA RODRÍGUEZ

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“

(1) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2) ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	AL	58,0
	MA	72,2
	TN	80,5
	TR	94,4
	ZZ	76,3
0707 00 05	EG	170,1
	TR	111,9
	ZZ	141,0
0709 90 70	MA	41,1
	TR	146,0
	ZZ	93,6
0805 10 20	AR	40,2
	BR	41,5
	CL	30,5
	MA	56,3
	TR	58,8
	ZA	54,0
	ZZ	46,9
0805 20 10	MA	65,1
0805 20 10	ZZ	65,1
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90	IL	84,5
	TR	80,1
	ZZ	82,3
0805 50 10	TR	55,7
0805 50 10	ZZ	55,7
0808 10 80	CA	109,9
	CL	90,0
	US	118,0
	ZA	80,2
	ZZ	99,5
0808 20 50	CN	60,4
0808 20 50	ZZ	60,4

(1) Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/23

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 1 декември 2011 година

относно практическите и процедурните механизми за назначаването от Съвета на четирима членове на Европейската група за действието от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство

(2011/831/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение № 1194/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство (1), и по-специално член 8 от него,

като има предвид, че:

(1)	В член 8 от Решение № 1194/2011/ЕС се предвижда да се създаде Европейска група от независими експерти („Европейска група“) и тази група да се състои от тринадесет членове, назначавани от европейските институции и органи, като четирима от тях се назначават от Съвета за тригодишен мандат.

(2)	Всички институции и органи следва да полагат усилия да осигурят максимално взаимно допълване на компетентностите на членовете на Европейската група, които назначават.

(3)

Към момента на представянето на кандидатури за членове на Европейската група държавите-членки които вече имат един или повече експерти в тази група, които са назначени от институция или орган, различни от Съвета, се приканват при вземането на решение дали да участват в процеса да се стремят към по-балансирано географско представяне и равнопоставеност на половете в рамките на Европейската група.

(4)	Целесъобразно е Съветът да вземе решение относно практическите и процедурните механизми за назначаването на своите четирима членове на Европейската група.

(5)	Тези механизми следва да бъдат справедливи, лесно приложими, недискриминационни, прозрачни и следва да имат за цел да гарантират, че назначените в Европейската група членове надлежно изпълняват задълженията си.

(6)	При необходимост механизмите следва да се адаптират съобразно резултатите от оценките на действието за Знака за европейско наследство, предвидени в член 18 от Решение № 1194/2011/ЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съветът взема решение за назначаването на четирима членове на Европейската група в съответствие с практическите и процедурните механизми, установени в член 2.

Член 2

1. Държавите-членки се приканват да представят кандидатури за членове на Европейската група. Участието на държавите-членки в този процес е доброволно. Всяка държава-членка има право да представи само една кандидатура. За да се осигури балансирано географско представителство, държавите-членки, които имат експерти, назначени от Съвета за предишния мандат, се изключват от участие.

2. Кандидатурите се представят в писмена форма и трябва ясно да показват, че въпросният кандидат е независим експерт със значителен опит и специализирани познания в областите, свързани с целите на действието, и че поема задължението да работи в Европейската група в съответствие с изискванията, установени в част 1 от приложението. Към кандидатурите се прилага и надлежно подписана декларация съгласно посоченото в част 2 от приложението.

3. В кандидатурата за всеки кандидат се посочва една основна област на специализация измежду следните:

—	европейска история и култури,

—	образование и младеж,

—	управление на културата, включително измерението на културното наследство,

—	комуникация и туризъм.

4. Измежду кандидатурите, приети от съответния подготвителен орган на Съвета, се тегли жребий, за да се избере по един кандидат за всяка от четирите категории, посочени в параграф 3. Първото име, изтеглено за всяка категория, се счита за избрано. Впоследствие избраните кандидати се одобряват от Съвета.

5. Ако в една или няколко категории няма кандидати, едно или повече имена на кандидати се изтеглят от категориите, в които има най-много кандидати. Ако в дадена категория има само един кандидат, този кандидат се счита за избран без теглене на жребий.

6. Ако член на Европейската група не е в състояние да изпълни мандата си, държавата-членка, която го е назначила, го заменя с нов член възможно най-скоро. Това назначаване на нов член отговаря на изискванията, установени в части 1 и 2 от приложението, и се прилага за остатъка от мандата на заменения член.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 1 декември 2011 година.

За Съвета

Председател

W. KOSINIAK-KAMYSZ

(1) ОВ L 303, 22.11.2011 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК ОТ ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ КАНДИДАТИТЕ

ЧАСТ 1

ВСЯКА КАНДИДАТУРА В ПИСМЕНА ФОРМА СЪДЪРЖА:

—	описание на образованието, професионалния опит и значимите постижения на кандидата, които са от значение за целите на действието и критериите, на които трябва да отговарят обектите,

—	посочване на избрана специфична област на специализация, придружено от мотивация на избора.

ЧАСТ 2

ВСЯКА КАНДИДАТУРА СЪДЪРЖА СЛЕДНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ В ПИСМЕНА ФОРМА:

„Запознат съм:

—	със задълженията, които произтичат от длъжността, и съм в състояние да посветя необходимия брой работни дни годишно на работата в Европейската група,

—	че членството в Европейската група не е почетна позиция и че ще получавам възнаграждение за тази работа, както и възстановяване на пътни разходи и разходи за настаняване от Комисията,

—	че задълженията изискват независимост и че всяка година ще трябва да подписвам декларация, с която да потвърждавам, че нямам настоящ или потенциален конфликт на интереси, в съответствие с член 8, параграф 5 от Решение № 1194/2011/ЕС.“

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/25

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 7 декември 2011 година

относно ръководство по корпоративна регистрация в ЕС, регистрация в трети държави и глобална регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS)

(нотифицирано под номер C(2011) 8896)

(текст от значение за ЕИП)

(2011/832/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (1), и по-специално член 3 и член 46, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)	С Регламент (ЕО) № 1221/2009 се установява възможността организации с няколко обекта, разположени в една или повече държави-членки или в трети държави, да се регистрират по EMAS.

(2)	Дружествата и другите организации с обекти, разположени в различни държави-членки или в трети държави, следва да получат допълнителна информация и насоки относно възможностите да се регистрират по EMAS.

(3)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 49 от Регламент (ЕО) № 1221/2009,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 46, параграф 4 и с цел да се предостави допълнителна поясняваща информация относно член 3 от Регламент (ЕО) № 1221/2009, Комисията приема настоящото ръководство по корпоративна регистрация в ЕС, регистрация в трети държави и глобална регистрация по EMAS.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 7 декември 2011 година.

За Комисията

Janez POTOČNIK

Член на Комисията

(1) ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ръководство по корпоративна регистрация в ЕС, регистрация в трети държави и глобална регистрация по EMAS (Регламент (ЕО) № 1221/2009)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Целта на настоящия документ е да се дадат указания за това, как работи европейската Схема за управление по околна среда и одит (EMAS) за организациите, действащи с дъщерни дружества и обекти, разположени в няколко държави-членки на ЕС и/или в трети държави, и да се предоставят конкретни указания на държавите-членки, проверяващите и организациите, които могат да ги използват за целите на регистрацията. Настоящото ръководство е създадено в съответствие с член 46, параграф 4 от Регламента за EMAS (1), който определя, че „Комисията, съвместно с Форума на компетентните органи, разработва ръководство за регистрацията на организации извън Общността“ и с член 16, параграф 3, който определя, че „Форумът на компетентните органи разработва насоки, за да се гарантира съгласуваност на процедурите за регистрация на организации в съответствие с настоящия регламент, включително подновяване на регистрацията и спиране на регистрация и заличаване от регистъра на организации както от Общността, така и извън нея“.

Когато EMAS бе въведена през 1993 г., тя имаше за цел да обхване отделни обекти на организации от индустриалния сектор и производствената сфера. След първото преразглеждане през 2001 г. EMAS II бе отворена за всички организации с няколко обекта (разположени в държава-членка на ЕС и на ЕИП, както и дотогава). EMAS III се отвори още повече и сега тя е приложима за организации както в ЕС, така и извън него.

Отварянето на EMAS за трети държави предоставя на организациите от всички сектори инструмент за постигане на високи екологични резултати, което може да получи публично признание от заинтересованите страни в Европейската общност.

Държавите-членки са свободни да решат дали националният им компетентен орган/националните им компетентни органи ще извършва/извършват регистрация на организации в трети държави в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламента за EMAS.

Регистрация

Поради взаимовръзката между регистрацията на организации с няколко обекта в ЕС и регистрацията на организации извън ЕС, на практика може да възникнат няколко различни положения. Настоящият документ предлага общи указания за случаи, които трябва да се решават от компетентните органи, проверяващите по околна среда и организациите, представящи заявление за EMAS. Анализирани са следните три специфични положения:

—	Положение 1: регистрация на организации с обекти, разположени в повече от една държава-членка на ЕС (корпоративна регистрация в ЕС);

—	Положение 2: регистрации на отделни или корпоративни организации с обекти, разположени в трети държави (регистрация в трети държави) и

—	Положение 3: регистрации на организации с обекти, разположени както в държави-членки на ЕС, така и в трети държави (глобална регистрация).

И при трите процедури организацията може да кандидатства за една-единствена корпоративна регистрация на всички или на някои от тези обекти. Изборът на обекти, които да бъдат включени в регистрацията, зависи от кандидатстващата организация.

Бележка:

Простият случай на национална корпоративна регистрация в ЕС не се разглежда в настоящото ръководство.

Настоящото ръководство разглежда въпроси като:

—	идентификация на компетентния орган;

—	акредитация или лицензиране на проверяващите по околна среда, действащи извън ЕС;

—	координация между държавите-членки за тези процедури;

—	спазване на правните изисквания в трети държави;

—	подновяване, заличаване и спиране на корпоративни регистрации.

Изискванията при трите положения често са доста сходни; използването на препратки между главите е сведено обаче до абсолютен минимум за по-голяма яснота на текста. Ето защо не са изключени повторения.

За да има доверие в EMAS е важно регламентът да се прилага по сходен начин както в ЕС, така и извън него. За тази цел трябва да се вземат предвид различията и трудностите при прилагането на някои специфични елементи на EMAS, като например спазването на правните изисквания. Компетентните органи в държавите-членки, които разрешават регистрации в трети държави, приемат специални процедури, за да се гарантира, че EMAS води до равностойни системи в ЕС и извън него. Историческите, икономическите и културните връзки между държави-членки на ЕС и трети държави може да стимулират прилагането на EMAS в трети държави и глобално, и може да се използват като начин за улесняване на разширяването на EMAS по целия свят.

2. ТЕРМИНОЛОГИЯ

За целите на настоящия документ ще бъдат използвани следните термини:

„Седалище“ означава управленски орган начело на организация с няколко обекта, който ръководи и координира основните дейности на организацията, като стратегическо планиране, комуникации, данъци, правни въпроси, маркетинг, финанси и други.

„Център за управление“ означава обект, различен от седалището на организацията с няколко обекта, определен специално за целите на регистрацията съгласно Регламента за EMAS, където се осигуряват контролът и координацията на схемата за управление по околна среда.

„Водещ компетентен орган“ означава компетентният орган, отговарящ за процедурата за корпоративна регистрация в ЕС, регистрация в трети държави и глобална регистрация.

Бележка:

Член 3, параграф 3 от Регламента за EMAS се отнася до определянето на (водещия) компетентен орган.

Определянето на водещия компетентен орган може да варира според описаните по-горе „положения“, както следва:

—	При положение 1 (корпоративна регистрация в ЕС) водещият компетентен орган е компетентният орган от държавата-членка, в която се намира седалището или центърът за управление на кандидатстващата организация.

—

При регистрация в трети държави и глобална регистрация това е компетентният орган от държавата-членка, която предвижда регистрация на организации извън Общността и в която е акредитиран проверяващият. С други думи, първо, държавата-членка трябва да предвиди регистрация в трети държави и второ, трябва да са налице проверяващи, които са акредитирани или лицензирани за проверки в тези трети държави, където са разположени обектите, включени в процеса на регистрация.

3. КОРПОРАТИВНА РЕГИСТРАЦИЯ В ЕС — РЕГИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИ С НЯКОЛКО ОБЕКТА В НЯКОЛКО ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

3.1. Приложимо законодателство и спазване на правните изисквания в държавите-членки на ЕС

3.1.1.

Организациите трябва винаги да спазват европейските и националните правни изисквания, приложими към обектите, включени в регистрацията по EMAS.

3.1.2.

В съответствие с приложение IV, раздел Б, буква ж) от Регламента за EMAS екологичната декларация съдържа позоваване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

3.1.3.

За да представи „веществени доказателства или документи за спазване на правните изисквания“, както е посочено в член 4, параграф 4 от Регламента за EMAS, организацията може да представи декларации от компетентните контролни органи, удостоверяващи, че няма доказателства за неспазване и/или че дружеството не участва в процедури по принудително изпълнение, съдебни процеси или процедури по подадени жалби. Проверяващите — като част от процедурата за проверка — проверяват всички екологични лицензи или разрешителни, приложими за организацията, или всякакви други доказателства в съответствие с правната система, действаща в държавата-членка, където е разположен обектът.

3.2. Задачи на компетентните органи

3.2.1.

При корпоративна регистрация в ЕС местоположението на седалището или на центъра за управление (в този ред) на организацията е от решаващо значение за определяне на водещия компетентен орган.

3.2.2.

При корпоративна регистрация в ЕС водещият компетентен орган си сътрудничи само с всички компетентни органи, разположени в държавите-членки, където се намират обектите, включени в процеса на корпоративна регистрация.

3.2.3.

Водещият компетентен орган отговаря за регистрацията и координира процедурата с другите съответни компетентни органи.

Водещият компетентен орган не регистрира, не спира, не заличава и не подновява регистрацията на дадена организация, ако компетентният орган от друга държава-членка, където са разположени обектите на организацията, включени в регистрацията, не е съгласен с регистрацията, спирането, заличаването или подновяването (вж. раздели 3.4 и 3.6 от настоящото ръководство). Както е посочено в раздел 3.4.6, водещият компетентен орган може също да реши да извърши процедура на корпоративна регистрация с по-малък обхват (например без спорния обект).

3.2.4.

Компетентните органи следва да координират своите дейности с органите по акредитация и лицензиращите органи в своите държави-членки, за да се гарантира, че както компетентния орган, така и органът по акредитация или лицензиращият орган са в състояние да изпълнят съответните си задачи по координиран начин.

3.2.5.

Не по-късно от шест месеца след приемането на настоящия ръководен документ общите принципи и конкретните процедури за координация между компетентните органи се изготвят и одобряват от Форума на компетентните органи. След това те се представят за приемане съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2 и член 49, параграф 3 от Регламента за EMAS.

3.2.6.

Форумът на компетентните органи разработва стандартизирани формуляри на всички официални езици на Европейския съюз за изпълнение на „процедурите за координация“, посочени по-горе. С цел да се даде възможност за ефикасна комуникация при свеждане до минимум на недоразуменията, дължащи се на езикови проблеми, стандартизираните формуляри ще се състоят главно в кутийки за отмятане и много малък брой „обяснителни“ полета, в които може да се напише свободен текст. Следва да се съхраняват писмени доказателства за тази комуникация под формата на обикновени писма, електронни писма или факсове в случай на спорове между компетентните органи.

Горепосочените формуляри следва да включват, като подлежащ на актуализация прикачен документ, списък на таксите, приложими за всички държави-членки.

3.3. Задачи на акредитираните или лицензираните проверяващи

3.3.1.

Общите правила, приложими към проверяващите по околна среда по EMAS, към тяхното акредитиране или лицензиране и към процеса на проверка, са установени в глави V и VI от Регламента за EMAS.

3.3.2.

Проверката на системата за управление по околна среда и заверката на екологичната декларация по EMAS трябва да се извършат от проверяващ по околна среда по EMAS, който е акредитиран или лицензиран за съответния обхват съгласно кодовете на NACE (2).

3.3.3.

При регистрация на организация с няколко обекта и дейности акредитацията на проверяващия(те) трябва да включва в обхвата си всички кодове по NACE на обектите и дейностите на организацията. Ако проверяващият не е акредитиран, нито лицензиран за всички съответни кодове по NACE, се включват други акредитирани проверяващи по околна среда според необходимостта в рамките на сътрудничеството за всеки конкретен случай. Организацията, кандидатстваща за регистрация, следва да реши дали иска да включи няколко акредитирани проверяващи, като има предвид член 4 от Регламента за EMAS. Освен причини като липсата на проверяващи, акредитирани за съответните кодове по NACE, организациите биха могли да имат и други причини за използване на няколко проверяващи (като например местен опит, познаване на езика или желание да се съчетае проверката по EMAS със сертификация по други стандарти). Всички сътрудничещи проверяващи са длъжни да подпишат декларацията, посочена в член 25, параграф 9 от Регламента за EMAS, и екологичната декларация по EMAS. Всеки участващ проверяващ отговаря за резултатите от тази част/тези части на проверката, която зависи/които зависят от неговата област на специализирани познания (най-често във връзка с конкретни кодове по NACE). Практиката всички проверяващи да са длъжни да подписват една и съща декларация дава възможност на водещия компетентен орган да идентифицира всички участващи проверяващи. Следователно водещият компетентен орган може да провери чрез сътрудничещите компетентни органи (които на свой ред съгласуват своите дейности с органите по акредитация и лицензиращите органи) дали всички участващи проверяващи са спазили задължението за предварително уведомяване съгласно член 23, параграф 2 от Регламента за EMAS. Това дава също възможност на водещия компетентен орган да провери дали кодовете по NACE на участващите проверяващи включват тези на въпросната организация.

3.3.4.

Проверяващите, които са акредитирани или лицензирани в една държава-членка, имат право да действат в други държави-членки. Проверяващите изпращат уведомление на органа по акредитация или лицензиращия орган, разположен в държавата-членка/държавите-членки, където възнамеряват да действат, най-малко четири седмици преди започване на своите дейности.

3.3.5.

Органът по акредитация или лицензиращият орган, упражняващ надзор над действащия(ите) в неговата държава-членка проверяващ(и), изпраща на компетентния орган в същата държава-членка доклад за извършен надзор в случай на проблеми/отрицателни резултати. Този компетентен орган препраща след това доклада за извършен надзор на водещия компетентен орган, отговарящ за корпоративната регистрация в ЕС.

3.3.6.

Ако по време на проверката за първата регистрация проверяващият открие неспазване на правните изисквания, той не подписва декларацията, посочена в член 25, параграф 9 от Регламента за EMAS, и екологичната декларация по EMAS.

3.3.7.

Ако проверяващият открие несъответствие през периода на валидност на регистрацията или по време на подновяването, той може да докладва на (водещия) компетентен орган, че въпросната организация не спазва вече изискванията на EMAS. По време на подновяване на регистрацията по EMAS проверяващият може да подпише декларацията, посочена в член 25, параграф 9, и актуализираната екологична декларация по EMAS само ако организацията докаже, че е взела мерки (например в сътрудничество с контролните органи) да осигури възстановяване на спазването на правните изисквания. Ако организацията не осигури достатъчно мерки за решаване на проблема със спазване на изискванията, проверяващият не заверява актуализираната декларация и не подписва нито нея, нито екологичната декларация по EMAS. С други думи, проверяващият по околна среда по EMAS подписва декларацията и заверява екологичната декларация по EMAS само в случай на пълно спазване на изискванията.

3.4. Процес на регистрация

3.4.1.

Общите правила, приложими за регистрацията, са установени в глави II, III и IV от Регламента за EMAS.

3.4.2.

Организацията следва да се свърже на ранен етап с проверяващия(те) и с водещия компетентен орган за изясняване на езиковите проблеми във връзка с документите, необходими за регистрацията, като има предвид изискванията на член 5, параграф 3 и приложение IV, раздел Г от Регламента за EMAS.

3.4.3.

Водещият компетентен орган проверява информацията, съдържаща се в заявлението, и установява контакт по този въпрос с другите участващи компетентни органи. Това значи, че водещият компетентен орган бива информиран от участващите компетентни органи относно достоверността на информацията за въпросните национални обекти.

3.4.4.

Участващите компетентни органи проверяват, чрез своите органи по акредитация и лицензиращи органи, за своите собствени държави-членки, дали проверяващият(те), участващ(и) в процедурата за регистрация, е/са акредитиран(и) или лицензиран(и) за всички кодове по NACE, отнасящи се до процеса на регистрация. Това означава, че компетентният орган проверява дали проверяващият е съобщил (проверяващите са съобщили) точно и своевременно (най-малко четири седмици преди всяка проверка в държава-членка) информацията в съответствие с член 24, параграф 1 от Регламента за EMAS. Следователно компетентният орган трябва във всички случаи да изпрати на органа по акредитация или лицензиращия орган на своята държава-членка кратко съобщение, че има обекти за регистриране въз основа на дейностите по проверка/заверяване, извършени от проверяващи от други държави-членки. Ако компетентността на проверяващия не бъде потвърдена от органа по акредитация или лицензиращия орган, органът по акредитация или лицензиращият орган може да принуди проверяващия да спази съответните изисквания или да уведоми компетентния орган за проблема. Без тази минимална комуникационна връзка между компетентните органи и органите по акредитация и лицензиращите органи, както и между компетентните органи и водещия компетентен орган, е възможно да бъдат застрашени дейностите по надзора.

3.4.5.

Всички компетентни органи, участващи в процеса на регистрация, прилагат своите национални процедури, за да се уверят, че обектите, разположени в техните държави-членки, спазват изискванията на Регламента за EMAS. Те уведомяват водещия компетентен орган за своето решение (може да бъдат регистрирани/не може да бъдат регистрирани). В случай на отрицателно решение компетентният орган уведомява водещия компетентен орган за своите мотиви под формата на декларация. Тъй като тази декларация е обвързваща, водещият компетентен орган може или да реши да спре процедурата за корпоративна регистрация, докато не бъдат изпълнени изискванията на регламента (в който случай нито един от обектите няма да бъде регистриран по EMAS), или да уведоми организацията, че може да продължи с процедурата на корпоративна регистрация без оспорвания обект.

3.4.6.

След решението за регистрация водещият компетентен орган уведомява всички участващи национални компетентни органи, които уведомяват съответните си контролни органи.

Бележка:

Европейската комисия препоръчва участващите компетентни органи да обменят помежду си данните за връзка на съответните си контролни органи с цел по-лесен обмен на информация между компетентните органи и контролните органи, когато последните нямат данни за случаи на неспазване на изискванията.

3.4.7.

Мониторингът на спазването на правните изисквания на национално равнище се осигурява от националните контролни органи и от проверяващите по време на процеса на проверка. Ако тези органи установят случай на неспазване на правните изисквания, те трябва да уведомят националния компетентен орган, който на свой ред уведомява водещия компетентен орган.

3.4.8.

Ако компетентен орган в държавата-членка, където се намира обект на организацията, кандидатстваща за въпросната корпоративна регистрация, установи данни за нарушение на приложимите правни изисквания, жалби или всякаква друга информация във връзка с изискванията за регистрация, подновяване, спиране и заличаване, той незабавно изпраща на водещия компетентен орган доклад за извършен надзор, в който излага проблема.

3.4.9.

Някои държави-членки са длъжни да събират такси в съответствие със своето национално законодателство. Ето защо водещият компетентен орган не е в състояние да взема решения относно такси, които се определят в съответствие със законодателството на други държави-членки. Ролята на водещия компетентен орган по отношение на таксите се състои единствено в уведомяване на организацията за общата сума и отделните такси, платими на националните компетентни органи, участващи в процедурата за регистрация. Водещият компетентен орган уведомява освен това организацията, че всички участващи компетентни органи събират таксите за регистрация на националните обекти, участващи в процедурата за корпоративна регистрация, пряко от съответните национални обекти на кандидатстващата организация.

Всички участващи компетентни органи уведомяват водещия компетентен орган, че таксите са действително изплатени преди регистрацията, в съответствие с изискванията на член 5, параграф 2, буква г) от Регламента за EMAS.

Бележка:

Европейската комисия настоятелно препоръчва на всички държави-членки да проучват възможностите за намаляване на приложимите такси за организациите, които кандидатстват за корпоративна регистрация. При случаите на корпоративна регистрация само водещият компетентен орган ще има административни разходи, сравними с тези при обикновена регистрация, докато участващите компетентни органи ще са по-малко ангажирани и следователно ще имат по-малки разходи. По-малките такси ще направят по-атрактивни схемата на EMAS и корпоративната регистрация.

3.4.10.

Всички участващи компетентни органи следва да събират таксите за регистрация на националните обекти, участващи в процедурата за корпоративна регистрация, пряко от съответните национални обекти на кандидатстващата организация.

3.5. Вече регистрирани организации

3.5.1.

Ако една регистрирана вече организация реши да започне процес на корпоративна регистрация в ЕС, водещият компетентен орган може, при поискване от организацията, да разшири обхвата на съществуващата регистрация, запазвайки по този начин съществуващия номер в националния регистър. Вписването следва да се запише и с новия регистрационен номер в националния регистър. В тези случаи всички останали участващи компетентни органи от държавите-членки, в които организацията има вече регистрирани обекти, осигуряват регистриране на съществуващите регистрации под новия регистрационен номер в съответните си регистри.

3.6. Заличаване и спиране на регистрации

3.6.1.

Общите правила за спиране и заличаване, установени в член 15 от Регламента за EMAS, се прилагат към тази специфична процедура.

3.6.2.

За всяка жалба относно регистрираната организация се уведомява водещият компетентен орган.

3.6.3.

Всеки компетентен орган отговаря за процедурите, свързани с обектите на организацията в съответната държава-членка. Ако възникне случай, при който регистрацията на дадена организация трябва да бъде спряна или заличена от регистъра на EMAS, сътрудничещият компетентен орган уведомява за своето становище водещия компетентен орган с декларация. Това означава, че националните компетентни органи издават декларации само за съответните си национални обекти. Ако една от тези декларации потвърди, че даден национален обект не може да бъде регистриран, водещият компетентен орган започва процедурата за заличаване или спиране, като спазва изискванията на член 15 от Регламента за EMAS. Преди да вземе окончателно решение за заличаване или спиране на регистрацията на организацията, водещият компетентен орган следва да уведоми другите сътрудничещи компетентни органи, които участват, така че те да узнаят причините за спиране/заличаване от един или повече компетентни органи. Водещият компетентен орган следва също да уведоми седалището или центъра за управление на организацията относно взетото решение и причините за предложеното заличаване или спиране. След това водещият компетентен орган дава на организацията възможността да реши дали цялата организация да бъде заличена от регистъра на EMAS, или оспорваните обекти да бъдат извадени от обхвата на корпоративната регистрация.

3.6.4.

Споровете между отделните национални компетентни органи, участващи в процедурата за корпоративна регистрация, се решават във Форума на компетентните органи. Споровете между водещия компетентен орган и организацията се решават в съответствие с националното право на държавата, в която е разположен водещият компетентен орган. Споровете между организацията и отделните компетентни органи, например във връзка със спазването на правните изисквания при отделните национални обекти, включени в процедурата за корпоративна регистрация, се решават в съответствие с приложимото национално право на въпросната държава-членка. Споровете се решават съгласно изискванията на член 15 от Регламента за EMAS.

3.6.5.

Ако не може да се постигне уреждане на спора между участващите компетентни органи в рамките на Форума на компетентните органи, процедурата за регистрация може евентуално да продължи без оспорваните обекти.

3.7. Езикови въпроси

3.7.1.

Екологичната декларация по EMAS и другите необходими документи се подават на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, в която е разположен водещият компетентен орган (член 5, параграф 3). Ако организацията представи корпоративна екологична декларация с информация за отделните обекти, тази информация също се подава на официалния език (един от официалните езици) на държавите-членки, в които са разположени обектите.

4. РЕГИСТРАЦИЯ В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ — РЕГИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИ С ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ОБЕКТА В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ (ПОЛОЖЕНИЕ 2)

Регистрация по EMAS в трети държави означава регистрация по EMAS на организация, действаща в една или повече трети държави. Съгласно Регламента за EMAS държавите-членки са свободни да решат дали националният им компетентен орган/националните им компетентни органи ще извършва/извършват регистрация на организации в трети държави в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламента за EMAS.

4.1. Приложимо законодателство и спазване на правните изисквания в трети държави

4.1.1.

Организациите трябва винаги да спазват съответните европейски и национални правни изисквания на третите държави, в които са разположени обектите, включени в регистрацията по EMAS.

4.1.2.

С цел да се гарантира, че схемата на EMAS поддържа своето високо равнище на амбиция и достоверност, желателно е екологичните показатели на организацията от третата държава да постигнат равнище, което е максимално близко до това, което се изисква от организациите в ЕС по силата на съответното европейско и национално законодателство. Ето защо е желателно организациите извън Общността, освен позоваванията на приложимите национални екологични изисквания, да се позоват в екологичната декларация и на правните изисквания, свързани с околната среда, приложими за сходни организации в държавата-членка, където организацията възнамерява да представи заявление за регистрация (член 4, параграф 4 от Регламента за EMAS). Екологичните изисквания в този списък следва да се посочат като референтни стойности, когато се определят евентуално по-високи допълнителни целеви показатели, но те не са задължителни за оценката дали организацията спазва правните изисквания.

4.1.3.

В съответствие с приложение IV, раздел Б, буква ж) от Регламента за EMAS екологичната декларация на организациите съдържа позоваване на приложимите национални правни изисквания, свързани с околната среда.

4.1.4.

За обекти, разположени в трети държави, се препоръчва документните доказателства, посочени в член 4, параграф 4 от Регламента за EMAS, да се състоят от:

—

декларации от контролните органи на третата държава, включително информация за екологичните разрешителни, отнасящи се до организацията и удостоверяващи, че няма доказателства за неспазване на изискванията и/или че дружеството не участва в процедури по принудително изпълнение, съдебни процеси или процедури по подадени жалби;

—	Освен това екологичната декларация е за предпочитане да съдържа и таблици на съответствието между националното законодателство на третата държава и законодателството в държавата, където организацията представя заявление за регистрация, както е посочено в раздел 4.1.2.

4.2. Акредитация и лицензиране по EMAS за трети държави

4.2.1.

Държавите-членки решават дали да предвидят регистрация в трети държави или не, в зависимост от своите средства и оперативни процедури. В този случай държавите-членки гарантират, че техните национални органи по акредитация или лицензиращи органи ще предвидят акредитация или лицензиране на проверяващи по околна среда за регистрация по EMAS в трети държави. Само държави-членки, които приемат принципа за „регистрация в трети държави“, имат право да регистрират организации, действащи в трети държави.

4.2.2.

Ако държавата-членка реши да предвиди регистрация в трети държави в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламента за EMAS, възможността да се получи регистрация от тази конкретна държава-членка зависи на практика от осигуряването на акредитирани проверяващи. Потенциалният проверяващ следва да бъде акредитиран в онази държава-членка, която предвижда регистрация в трети държави, за тази конкретна трета държава и за конкретния(те) икономически сектор(и) (определен(и) чрез кодовете по NACE), при дадената процедура за регистрация.

Уточнение:

Това означава, че проверяващият, който извършва проверката в дадена трета държава, трябва да бъде акредитиран за тази конкретна трета държава от органа по акредитация или лицензиращия орган на държавата-членка, която предвижда регистрации от трети държави и в която организацията възнамерява да се регистрира.

4.2.3.

В акредитацията или в лиценза, които проверяващите могат да получат за трети държави, трябва да е посочено за кои трети държави е валиден документът, така че разрешението за регистрация да бъде в съответствие с разпоредбите на член 22, параграф 2 от Регламента за EMAS. Държавите-членки трябва да решат дали искат да издават отделни сертификати за всяка трета държава, или да издадат общ сертификат за акредитация с географско приложение, в което са посочени държавите, където проверяващите органи са акредитирани да действат.

Уточнение:

Като се вземе предвид член 22 („Допълнителни изисквания за проверяващи по околна среда, действащи в трети държави“), става ясно, че акредитацията/лицензирането за трети държави може да бъде само допълнителна акредитация/допълнително лицензиране към основна акредитация/основно лицензиране за Европа. Това означава, че акредитацията/лицензирането за трети държави се предоставя като допълнително изискване към общата акредитация/общото лицензиране в определен обхват и неговите изисквания. Следователно акредитацията/лицензирането за трети държави трябва да включва акредитация/лицензиране за една от държавите-членки и в определен обхват.

След като проверяващият бъде акредитиран или лицензиран в една държава-членка, той е свободен да извършва проверяващи дейности в други държави-членки в съответствие с член 24 от регламента.

4.3. Задачи на компетентния орган

4.3.1.

Държава-членка, която има повече от един компетентен орган, следва да определи на кой компетентен орган може да се представят заявления за регистрации в трети държави, като той трябва да съвпада с компетентния орган, определен в съответствие с раздел 5.3.1.

4.3.2.

Заявлението за регистрация в трети държави от организации с обекти, разположени само в трети държави, се представя на кой да е от компетентните органи, определени за тази цел в онези държави-членки, където са изпълнени следните условия:

а)	държавата-членка предвижда регистрация на организации от трети държави;

б)	има налице акредитирани или лицензирани проверяващи за проверки в третите държави, където са разположени обектите, включени в регистрацията, и тези проверяващи покриват съответните кодове по NACE (с други думи, решението за избор на проверяващ определя държавата-членка на регистрация и обратното).

4.3.3.

Компетентните органи следва да координират своите действия с органите по акредитация и лицензиращите органи в своите държави-членки, за да се гарантира, че когато държавите-членки предвиждат регистрация на организации от трети държави, както компетентният орган, така и органът по акредитация или лицензиращият орган ще са в състояние да изпълнят съответните си задачи по координиран начин.

4.4. Задачи на акредитираните или лицензираните проверяващи

4.4.1.

4.4.2.

Тези държави-членки, които разрешават регистрация в трети държави, трябва да въведат специална система за акредитация или лицензиране на проверяващи за трети държави. Акредитацията или лицензирането на проверяващите се дава за всяка държава поотделно като добавка към обща акредитация или общ лиценз в съответствие с изискванията, описани в настоящия раздел.

4.4.3.

Проверяващият(те) трябва да има(т) акредитация или лиценз за всички кодове по NACE на дейностите на организацията, свързани с обектите на тази организация, които ще бъдат включени в процедурата за регистрация. Поради потенциално широкия обхват на дейностите организациите имат възможността, ако намерят за добре, да използват няколко акредитирани проверяващи. Всъщност може да се окаже трудно, ако не и невъзможно, да се определи един-единствен проверяващ за всички дейности на големите организации. Ако проверяващият не е акредитиран, нито лицензиран самият той за всички съответни кодове по NACE, се включват други акредитирани проверяващи по околна среда според необходимостта в рамките на сътрудничеството за всеки конкретен случай. Организацията, кандидатстваща за регистрация, следва да реши дали иска да включи няколко акредитирани/лицензирани проверяващи, като има предвид член 4 от Регламента за EMAS. Освен причини като липсата на проверяващи, акредитирани за съответните кодове по NACE, организациите биха могли да имат и други причини (например местен опит, познаване на езика или желание да се съчетае проверката по EMAS със сертификация по други стандарти) за използване на няколко проверяващи.

4.4.4.

Всички сътрудничещи проверяващи са длъжни да подпишат декларацията, посочена в член 25, параграф 9, и екологичната декларация по EMAS. Всеки участващ проверяващ отговаря за резултатите от тази част/тези части на проверката, която зависи/които зависят от неговата област на специализирани познания (най-често във връзка с конкретни кодове по NACE). Практиката всички проверяващи да са длъжни да подписват една и съща декларация дава възможност на компетентния орган да идентифицира всички участващи проверяващи. Следователно компетентният орган може да провери чрез органите по акредитация и лицензиращите органи дали всички участващи проверяващи са спазили задължението за предварително уведомяване съгласно член 23, параграф 2 от Регламента за EMAS. Това дава също възможност на компетентния орган да провери дали кодовете по NACE на участващите проверяващи включват тези на въпросната организация.

4.4.5.

Проверяващите, които искат да действат в трети държави, трябва да получат специална акредитация или специален лиценз за въпросната конкретна държава като добавка към общата акредитация или общия лиценз в съответствие с изискванията, изложени в Регламента за EMAS. Това означава, че те трябва:

а)	да имат специална акредитация или специален лиценз за кодовете по NACE, приложими за организацията;

б)	да познават и да разбират законодателните, регулаторните и административните изисквания, свързани с околната среда, в третата държава, за която се иска акредитация или лиценз;

в)	да познават и да разбират официалния език на третата държава, за която се иска акредитация или лиценз.

4.4.6.

Проверяващите — като част от процедурата за проверка — проверяват всички екологични лицензи или разрешителни, приложими за организацията, или всякакви други доказателства в съответствие с правната система, действаща в държавите, включени в обхвата на заявлението.

4.4.7.

В трети държави проверяващият, в допълнение към редовните си задължения, извършва по-специално задълбочена проверка на спазването на правните изисквания от страна на организацията и на нейните обекти, включени в процеса на регистрация. По този начин, като се има по-специално предвид съдържанието на член 13, параграф 2, буква в) от Регламента за EMAS, проверяващите трябва да се уверят, че няма налице доказателства за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда. Проверяващите следва да използват констатациите на контролните органи и трябва следователно да установят връзка с тези органи, за да получат подробна информация за спазването на правните изисквания. Проверяващият трябва да се увери, че е удовлетворен въз основа на получените доказателства, например чрез писмен доклад от компетентния контролен орган. Ако не се намерят доказателства за неспазване на правните изисквания, това се заявява в декларацията на проверяващия по околна среда за дейностите по проверка и заверяване (приложение VII към Регламента за EMAS). Тази декларация се подписва от проверяващия. Проверяващият е длъжен да се увери, че са изпълнени изискванията на Регламента за EMAS, като използва обичайните одитни техники, които следва да се прилагат в съответствие с Регламента за EMAS. С цел да се гарантира равнище на качество на регистрацията на обекти в трети държави, еднакво с това на сходни обекти в ЕС, проверяващият би могъл да обмисли извършването на оценка на риска.

4.4.8.

В съответствие с член 13, параграф 2, буква г) от Регламента за EMAS проверяващият следва да се увери, че не са налице съответни жалби от заинтересовани страни или че жалбите са били разрешени по удовлетворителен начин.

4.4.9.

Тези държави-членки, които предвиждат регистрация в трети държави, следва да обмислят въвеждането на мерки за укрепване на процеса на акредитация, с цел да се гарантира, че проверяващите, акредитирани за конкретни трети държави, имат необходимите познания за проверка дали организацията спазва приложимото национално законодателство в третата държава.

4.4.10.

Държавите-членки, които предвиждат регистрация в трети държави, може да обмислят въвеждането на незадължителни специфични разпоредби за засилване на проверката за спазване на правните изисквания и гарантиране на процес на регистрация, сходен с този в ЕС. Държавите-членки може по-специално да обмислят възможността за сключване на споразумения (двустранно споразумение, меморандум за разбирателство и пр.). Тези споразумения може да включват процедура за съобщаване на спазването на правните изисквания между съответния контролен орган в третата държава и държавата-членка, както и начин за уведомяване на компетентния орган на държавата-членка относно нарушения на приложимите правни изисквания във времето между първоначалната регистрация или подновяването и следващото подновяване.

4.4.11.

Най-малко шест седмици преди проверка или заверяване в трета държава проверяващият по околна среда уведомява органа по акредитация или лицензиращия орган в държавата-членка, в която организацията възнамерява да подаде заявление за регистрация или е регистрирана, за подробности по акредитацията или лиценза си, както и за времето и мястото на проверката или заверяването. Компетентният орган на държавата-членка, в която се предвижда да бъдат регистрирани обектите, може също да бъде уведомен.

4.4.12.

Ако проверяващият открие неспазване на правните изисквания по време на регистрацията, той не подписва екологичната декларация по EMAS и декларацията, посочена в член 25, параграф 9 от регламента.

4.4.13.

Ако проверяващият открие неспазване на правните изисквания през периода на валидност на регистрациите или по време на подновяването, той може да докладва на компетентния орган, че въпросната организация не спазва вече изискванията на EMAS. По време на подновяване проверяващият може да подпише декларацията, посочена в член 25, параграф 9, и актуализираната екологична декларация по EMAS само ако организацията докаже, че е взела достатъчно мерки (например в сътрудничество с контролните органи) да осигури възстановяване на спазването на правните изисквания. Ако организацията не може да докаже на проверяващия, че е взела достатъчно мерки, за да възстанови спазването на правните изисквания, той не заверява актуализираната декларация и не подписва нито тази декларация, нито екологичната декларация по EMAS.

4.5. Процес на регистрация

4.5.1.

Организацията следва да се свърже на ранен етап с проверяващия(те) и с компетентния орган за изясняване на езиковите проблеми във връзка с документите, необходими за регистрацията, като има предвид изискванията на член 5, параграф 3 и приложение IV, раздел Г от Регламента за EMAS.

4.5.2.

Преди заявлението за регистрация да бъде изпратено на компетентния орган, организацията предоставя на проверяващия веществени доказателства или документи, че няма доказателства за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, както е описано в раздел 4.1.4 от настоящото ръководство.

4.5.3.

След като е изпълнила изискванията на EMAS, и по-специално приложимите към процеса на регистрация изисквания, посочени в приложение II към регламента, и е получила заверка на екологичната декларация по EMAS от акредитиран или лицензиран проверяващ, организацията изпраща заявлението и съответните документи, включително приложения VI и VII, на компетентния орган за регистрация.

4.5.4.

Компетентният орган проверява информацията, съдържаща се в заявлението, като за тази цел обменя информация с националния орган по акредитация или с националния лицензиращ орган.

4.5.5.

Органът по акредитация или лицензиращият орган оценяват компетентността на проверяващия по околна среда с оглед на елементите, посочени в членове 20, 21 и 22 от Регламента за EMAS. Ако компетентността на проверяващия не бъде потвърдена, органът по акредитация или лицензиращият орган може да принуди проверяващия да спази съответните изисквания и да уведоми компетентния орган за проблема. И обратно, компетентният орган трябва във всички случаи да изпрати на органа по акредитация или лицензиращия орган кратко съобщение, че е получено заявление за регистрация и че има обекти на трети държави, подлежащи на регистрация. След като получи такова съобщение, органът по акредитация или лицензиращият орган трябва да съобщи на компетентния орган своите констатации относно участващия(те) проверяващ(и). Това улеснява окончателната проверка от компетентния орган дали проверяващият(те), участващ(и) в процедурата за регистрация, е/са акредитиран(и) или лицензиран(и) за всички кодове по NACE, отнасящи се до процеса на регистрация. Без тази минимална комуникация между компетентния орган и органа по акредитация или лицензиращия орган дейностите по надзора е възможно да бъдат застрашени.

4.5.6.

Компетентният орган, отговарящ за регистрацията, ще координира проверката на спазването на правните изисквания въз основа на информацията, предоставена на проверяващия от организацията. Само в случай че дадена държава-членка е сключила специални споразумения с трети държави, включващи клаузи, които позволяват на държавата-членка да установи връзка с контролните органи в третите държави, те могат да проверят спазването на правните изисквания непосредствено при контролните органи в третите държави. В противен случай компетентният орган трябва да разчита на проверяващия и/или на организацията, за да получи веществени доказателства или документи, доказващи спазването на приложимите правни изисквания.

4.6. Заличаване и спиране на регистрации

4.6.1.

Компетентният орган спазва общите правила, установени в Регламента за EMAS относно заличаването и спирането.

4.6.2.

За всяка жалба относно регистрираната организация се уведомява компетентният орган.

4.6.3.

Организациите от трети държави, стремящи се към регистрация по EMAS и готови да започнат процедура за регистрация, трябва да приемат, че преди да се вземе каквото и да е решение компетентният орган може да поиска от проверяващия да се увери, че няма потенциални причини за заличаване или спиране, които може да се появят в третата държава, където са разположени обектите. Организацията сътрудничи и отговаря на всички въпроси относно евентуалните причини за спиране и заличаване, зададени от проверяващия или от компетентния орган. Организацията трябва също да бъде готова да поеме разходите за работата на проверяващия по изясняване на положението.

4.6.4.

Споразуменията, когато има подписани такива между държавата-членка, отговаряща за регистрацията, и третата държава, може да включват специални клаузи за осигуряване на правен мониторинг и активно уведомяване на компетентния орган за нарушения от контролните органи в третата държава.

4.6.5.

При всички положения, дори когато съществуват такива споразумения, проверяващият е отговорен за проверката на спазването на правните изисквания. Евентуалните жалби и несъответствия, които може да доведат до заличаване или спиране на регистрацията, трябва да бъдат включени в проверките за спазване на изискванията.

4.6.6.

Неправителствени организации, действащи в третата държава, може да предоставят консултации и да бъдат използвани като източник на информация. Във всеки случай проверяващият докладва на компетентния орган за всяка съответна информация, придобита по време на процеса на проверка.

4.7. Езикови въпроси

4.7.1.

Екологичната декларация по EMAS и другите необходими документи се подават за целите на регистрацията на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, в която е разположен компетентният орган (член 5, параграф 3). Ако организацията представи корпоративна екологична декларация с информация за отделните обекти, разположени в различни трети държави, тази информация също се подава на официалния език (един от официалните езици) на третите държави, в които са разположени обектите.

5. ГЛОБАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ — ОРГАНИЗАЦИЯ С НЯКОЛКО ОБЕКТА В ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ И В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ (ПОЛОЖЕНИЕ 3)

Глобална регистрация по EMAS означава регистрация на организация с няколко обекта в ЕС и извън него, която представя заявление за една-единствена регистрация на всички обекти или на част от тях в държава-членка, предвиждаща регистрация в трети държави.

Регистрацията с няколко обекта в държави-членки и в трети държави е сложна процедура, представляваща съчетание от двете процедури, които бяха вече описани: корпоративна регистрация в ЕС и регистрация в трети държави. Настоящият раздел изяснява аспекти, които са различни от описаните в раздели 3 и 4 от настоящото ръководство.

5.1. Приложимо законодателство и спазване на правните изисквания в държавите-членки и в трети държави

5.1.1.

5.1.2.

С цел да се гарантира, че схемата на EMAS поддържа своето високо равнище на амбиция и достоверност, желателно е екологичните показатели на организацията от трета държава да постигнат равнище, което е максимално близко до това, което се изисква от организациите в ЕС по силата на съответното европейско и национално законодателство. Ето защо е желателно организациите с обекти извън Общността, освен позоваванията на приложимите национални екологични изисквания, да се позоват в екологичната декларация и на правните изисквания, свързани с околната среда, приложими за сходни организации в държавата-членка, където организацията възнамерява да представи заявление за регистрация (член 4, параграф 4 от Регламента за EMAS). Екологичните изисквания в този списък следва да се посочат като референтни стойности, когато се определят по-високи допълнителни целеви показатели, но те не са от значение за оценката дали организацията спазва правните изисквания.

5.1.3.

За обекти, разположени в трети държави, документните доказателства, посочени в член 4, параграф 4 от регламента, следва да се състоят от:

—

—	в допълнение екологичната декларация е за предпочитане да съдържа и таблици на съответствието между националното законодателство на третата държава и законодателството в държавата, където организацията представя заявление за регистрация, както е посочено в раздел 5.1.2.

5.2. Акредитация и лицензиране

5.2.1.

Прилагат се разпоредбите, описани в раздел 4.2 относно акредитацията и лицензирането по EMAS за трети държави.

5.3. Задачи на компетентните органи

5.3.1.

Държава-членка, която има повече от един компетентен орган, следва да определи на кой компетентен орган може да се представят заявления за глобална регистрация, като той трябва да съвпада с компетентния орган, определен в съответствие с раздел 4.3.1.

5.3.2.

Заявлението за глобална регистрация, т.е. от организации с обекти, разположени в държави-членки на ЕС и в трети държави, се представя на кой да е от компетентните органи, определени за тази цел в една от държавите-членки, където са изпълнени следните условия:

а)	държавата-членка предвижда регистрация на организации извън ЕС;

б)	налице са акредитирани или лицензирани проверяващи за проверки в третите държави, където са разположени обектите, включени в регистрацията, и акредитацията или лицензирането на тези проверяващи покриват съответните кодове по NACE.

5.3.3.

Определянето на държавата-членка, където ще се намира компетентният орган, отговарящ за тази процедура, се прави въз основа на условията, изложени в следния ред на предпочитание:

1)	когато организацията има седалище в една държава-членка, която предвижда регистрация в трети държави, заявлението се представя на компетентния орган в тази държава-членка;

2)	ако седалището на организацията не е разположено в държава-членка, която предвижда регистрация в трети държави, но тя има център за управление там, заявлението се представя на компетентния орган в тази държава-членка;

ако организацията, кандидатстваща за глобална регистрация, няма нито седалище, нито център за управление в никоя държава-членка, която предвижда регистрация в трети държави, тогава организацията трябва да създаде център за управление „ad hoc“ в държава-членка, която предвижда регистрация в трети държави, и заявлението се представя на компетентния орган в тази държава-членка.

5.3.4.

Ако заявлението обхваща повече от една държава-членка, трябва да бъде следвана процедурата за координация между участващите компетентни органи, установена в раздел 3.2. Тогава този компетентен орган ще действа като водещ компетентен орган по аспектите на процедурата, които са свързани с корпоративната регистрация в ЕС.

5.4. Задачи на акредитираните или лицензираните проверяващи

5.4.1.

5.4.2.

5.4.3.

При глобална регистрация на организация с няколко обекта и дейности акредитацията на проверяващия(те) трябва да включва в обхвата си всички кодове по NACE на обектите и дейностите на организацията. За обекти в трети държави проверяващият(те) трябва да бъде(ат) акредитиран(и) или лицензиран(и) за всички трети държави и всички кодове по NACE на всички обекти, включени в глобалната регистрация в държавата-членка, където организацията възнамерява да подаде заявление за регистрация. Поради потенциално широкия обхват на дейностите организациите имат възможността, по своя преценка, да използват няколко акредитирани проверяващи. Всъщност може да се окаже трудно, ако не и невъзможно, да се определи един-единствен проверяващ за всички дейности на големите организации. Ако проверяващият не е акредитиран, нито лицензиран самият той за всички съответни кодове по NACE или държави, се включват други акредитирани проверяващи по околна среда според необходимостта в рамките на сътрудничеството за всеки конкретен случай. Организацията, кандидатстваща за регистрация, следва да реши дали иска да включи няколко акредитирани/лицензирани проверяващи, като има предвид член 4 от Регламента за EMAS. Освен причини като липсата на проверяващи, акредитирани за съответните кодове по NACE, организациите биха могли да имат и други причини (например местен опит, познаване на езика или желание да се съчетае проверката по EMAS със сертификация по други стандарти) за използване на няколко проверяващи.

5.4.4.

Всички сътрудничещи проверяващи са длъжни да подпишат декларацията, посочена в член 25, параграф 9 от Регламента за EMAS, и екологичната декларация по EMAS. Всеки участващ проверяващ отговаря за резултатите от тази/тези част(и) на проверката, която(ито) зависи(ят) от неговата област на специализирани познания (най-често във връзка с конкретни кодове по NACE). Практиката всички проверяващи да са длъжни да подписват една и съща декларация дава възможност на водещия компетентен орган да идентифицира всички участващи проверяващи. Следователно водещият компетентен орган може да провери чрез сътрудничещите компетентни органи (които на свой ред следва да координират своите дейности с органите по акредитация и лицензиращите органи) дали всички участващи проверяващи са спазили задължението за предварително уведомяване съгласно член 23, параграф 2 от Регламента за EMAS. Това дава също възможност на водещия компетентен орган да провери дали кодовете по NACE на участващите проверяващи включват тези на въпросната организация.

5.4.5.

а)	да имат специална акредитация или специален лиценз за кодовете по NACE, приложими за въпросната организация;

б)	да познават и да разбират законодателните, регулаторните и административните изисквания, свързани с околната среда, в третата държава, за която се иска акредитация или лиценз;

в)	да познават и да разбират официалния език на третата държава, за която се иска акредитация или лиценз.

5.4.6.

5.4.7.

В трети държави проверяващият, в допълнение към редовните си задължения, извършва по-специално задълбочена проверка на спазването на правните изисквания от страна на организацията и на нейните обекти, включени в процеса на регистрация. По този начин, като се има по-специално предвид съдържанието на член 13, параграф 2, буква в) от Регламента за EMAS, проверяващите трябва да се уверят, че няма налице доказателства за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда. Проверяващите следва да използват констатациите на контролните органи и трябва следователно да установят връзка с тези органи, за да получат подробна информация за спазването на правните изисквания. Проверяващият трябва да се увери, че е удовлетворен въз основа на получените доказателства, например чрез писмен доклад от компетентния контролен орган. Ако не се намерят доказателства за неспазване на правните изисквания, това се заявява в декларацията на проверяващия по околна среда за дейностите по проверка и заверяване (приложение VII към Регламента за EMAS). Тази декларация се подписва от проверяващия. Проверяващият е длъжен да се увери, че са изпълнени изискванията на Регламента за EMAS, като използва обичайните одитни техники. С цел да се гарантира равнище на качество на регистрацията на обекти в трети държави, еднакво с това на обектите в ЕС, включени в регистрацията, проверяващият би могъл да обмисли извършването на оценка на риска.

5.4.8.

5.4.9.

Тези държави-членки, които предвиждат регистрация в трети държави (а следователно и глобална регистрация), следва да обмислят въвеждането на мерки за укрепване на процеса на акредитация, с цел да се гарантира, че проверяващите, акредитирани за конкретни трети държави, имат необходимите познания за проверка дали организацията спазва приложимото национално законодателство в третата държава.

5.4.10.

Държавите-членки, които предвиждат глобална регистрация, може да обмислят въвеждането на незадължителни специфични разпоредби за засилване на проверката за спазване на правните изисквания и гарантиране на процес на регистрация, сходен с този в ЕС. Държавите-членки може по-специално да обмислят възможността за сключване на споразумения (двустранно споразумение, меморандум за разбирателство и пр.). Тези споразумения може да включват процедура за съобщаване на спазването на правните изисквания между съответния контролен орган в третата държава и държавата-членка, както и начин за уведомяване на компетентния орган на държавата-членка относно нарушения на приложимите правни изисквания във времето между първоначалната регистрация или подновяването и следващото подновяване.

5.4.11.

Най-малко шест седмици преди проверка или заверяване в трета държава проверяващият по околна среда уведомява органа по акредитация или лицензиращия орган в държавата-членка, в която организацията възнамерява да подаде заявление за регистрация или е регистрирана, за подробности по акредитацията или лиценза си, както и за времето и мястото на проверката или заверяването. Допълнително проверяващият(те) трябва да съобщи(ят) подробности за акредитацията или лиценза си на всички органи по акредитация или лицензиращи органи на държавите-членки, в които са разположени участващите в регистрацията обекти.

5.4.12.

5.4.13.

5.5. Процес на регистрация

5.5.1.

5.5.2.

Организацията представя веществени доказателства, че спазва правните изисквания, както е описано в раздел 5.1.3.

5.5.3.

След като е изпълнила изискванията на EMAS, и по-специално приложимите към процеса на регистрация изисквания, посочени в приложение II към регламента, и е получила заверка на екологичната декларация по EMAS от акредитиран или лицензиран проверяващ, организацията изпраща заявлението и съответните документи, включително приложения VI и VII, на (водещия) компетентен орган за регистрация.

5.5.4.

Компетентният орган, отговарящ за регистрацията, проверява информацията, съдържаща се в заявлението, като за тази цел обменя информация с националния орган по акредитация или с националния лицензиращ орган и ако е приложимо — с другите участващи компетентни органи. При необходимост проверяващият, отговарящ за проверката, може също да участва в този обмен на информация. Обикновените писма, електронните писма и факсовете са възможни варианти, но трябва да се съхраняват писмени доказателства за тази кореспонденция.

5.5.5.

Органите по акредитация и лицензиращите органи във всички участващи държави-членки оценяват компетентността на проверяващия по околна среда с оглед на елементите, посочени в членове 20, 21 и 22 от Регламента за EMAS. Ако компетентността на проверяващия не бъде потвърдена, органът по акредитация или лицензиращият орган може да принуди проверяващия да спази съответните изисквания и да уведоми националния компетентен орган за проблема. И обратно, компетентният орган трябва във всички случаи да изпрати на органа по акредитация или лицензиращия орган кратко съобщение, че е получено заявление за регистрация и че има обекти, подлежащи на регистрация. След като получи такова съобщение, органът по акредитация или лицензиращият орган трябва да съобщи на националния компетентен орган своите констатации относно участващия(те) проверяващ(и). Всички участващи национални компетентни органи на свой ред съобщават тази информация на водещия компетентен орган. Това улеснява окончателната проверка от участващите компетентни органи и водещия компетентен орган дали проверяващият(те), участващ(и) в процеса на регистрация, е/са акредитиран(и) или лицензиран(и) за всички кодове по NACE, отнасящи се до процеса на регистрация. Без тази минимална комуникация между компетентните органи и органите по акредитация или лицензиращите органи дейностите по надзора е възможно да бъдат застрашени.

5.5.6.

5.5.7.

Ако е необходимо, след решението за регистрация водещият компетентен орган уведомява всички участващи национални компетентни органи, които уведомяват съответните си контролни органи.

5.5.8.

Когато няколко компетентни органа участват в процедурата за регистрация, се прилагат условията относно таксите, описани в раздел 3.4.

5.6. Заличаване и спиране на регистрации

5.6.1.

Компетентният орган спазва общите правила, установени в Регламента за EMAS относно заличаването и спирането.

5.6.2.

За всяка жалба относно регистрираната организация се уведомява компетентният орган.

5.6.3.

Организациите от трети държави, стремящи се към регистрация по EMAS и готови да започнат процедура за регистрация, трябва да приемат, че преди да се вземе каквото и да е решение компетентните органи може да поискат от проверяващия да се увери, че няма потенциални причини за заличаване или спиране, които може да се появят в третата държава, където са разположени обектите. Организацията сътрудничи и отговаря на всички въпроси относно евентуалните причини за спиране и заличаване, зададени от проверяващия или от компетентния орган. Организацията трябва също да бъде готова да поеме разходите за работата на проверяващия по изясняване на положението.

5.6.4.

При всички положения, дори когато съществуват такива споразумения, проверяващият е отговорен за проверката на спазването на правните изисквания. Евентуалните жалби и несъответствия, които може да доведат до заличаване или спиране на регистрацията, трябва да бъдат включени в проверките на спазването на изискванията.

5.6.5.

Неправителствени организации, действащи в тази трета държава, може да предоставят консултации и да бъдат използвани като източник на информация. Във всеки случай проверяващият докладва на компетентния орган за всяка съответна информация, придобита по време на процеса на проверка.

5.7. Езикови въпроси

5.7.1.

Екологичната декларация по EMAS и другите необходими документи се подават на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, в която е разположен водещият компетентен орган (член 5, параграф 3). В допълнение, ако организацията представи корпоративна екологична декларация с информация за отделните обекти, информацията за обектите в ЕС се подава на официалния език (един от официалните езици) на държавите-членки, в които са разположени обектите, а информацията за обектите, разположени в трети държави, се подава за предпочитане на официалния език (един от официалните езици) на съответните трети държави.

(1) Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(2) Както е установено в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/39

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 12 декември 2011 година

относно повторната употреба на документи на Комисията

(2011/833/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 249 от него,

като има предвид, че:

(1)	„Европа 2020“ съдържа визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век. Една от приоритетните теми в този контекст е „Интелигентният растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации“.

(2)	Новите информационни и комуникационни технологии предоставят безпрецедентни възможности за обединяване и комбиниране на съдържанието на документи от различни източници.

(3)

Информацията от обществения сектор е важен източник на потенциален растеж на новаторските онлайн-услуги чрез продукти и услуги с добавена стойност. Правителствата могат да стимулират пазарите на съдържание чрез предоставяне на информация от публичния сектор при прозрачни, ефективни и недискриминационни условия. По тази причина в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (1) повторната употреба на информация от обществения сектор е определена за една от основните области на действие.

(4)	Самата Комисия, както и другите институции, разполагат с много документи от всякакъв вид, които биха могли да се използват повторно за продукти и услуги с добавена стойност и които от гледна точка на съдържанието си могат да бъдат полезен източник на информация за предприятия и граждани.

(5)	Правото на достъп до документите на Комисията се урежда от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2).

(6)

Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) определя минималните правила за повторната употреба на информацията от обществения сектор на територията на целия Европейски съюз. В посочените в нея съображения държавите-членки се насърчават да не се ограничават до тези минимални правила, а да възприемат политика на свободен достъп до данните, която да позволи широкото използване на документите, притежавани от органите от обществения сектор.

(7)	Комисията даде пример на публичните администрации, като предостави свободен онлайн-достъп до статистически данни, публикации и цялото право на Съюза. Това е добра основа за по-нататъшен напредък в гарантирането на наличието и използваемостта на данните, съхранявани от институцията.

(8)	С Решение 2006/291/ЕО, Евратом на Комисията от 7 април 2006 г. относно повторната употреба на информация на Комисията (4) се определят условията за това.

(9)	За да се повиши ефективността на режима на повторна употреба на документите на Комисията, правилата за това използване следва да се адаптират с оглед разширяването му.

(10)

Следва да се изгради портал за данни, който да бъде единствената точка за достъп до документите, налични за повторна употреба. Освен това е целесъобразно в документите, предоставени за повторна употреба, да се включат и тези с изследователска информация, създадени от Съвместния изследователски център. Следва да бъде приета разпоредба, отчитаща прехода към машинночетими формати. Важно подобрение в сравнение с Решение 2006/291/ЕО, Евратом се състои в това, документите на Комисията да се направят общодостъпни за повторна употреба, без да има нужда от индивидуални заявления, а чрез отворени лицензи за повторна употреба или обикновени клаузи за отказ от отговорност.

(11)	Поради това Решение 2006/291/ЕО, Евратом следва да бъде заменено с настоящото решение.

(12)

Политиката на свободен достъп с оглед на повторна употреба, възприета от Комисията, ще подкрепи развиването на нова икономическа дейност, ще доведе до по-широко използване и разпространяване на информацията на Съюза, ще утвърди представата за отвореност и прозрачност на институциите и ще спомогне да се избегне излишна административна тежест за потребителите и службите на Комисията. През 2012 г. Комисията предвижда да проучи съвместно с други институции и ключови агенции на Съюза до каква степен те могат да приемат собствени правила относно повторната употреба.

(13)

Настоящото решение следва да се изпълнява и прилага при пълно съблюдаване на принципите за защита на личните данни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (5).

(14)	Настоящото решение не следва да се прилага към документите, чиято повторна употреба Комисията не може да позволи, например предвид правата върху интелектуалната собственост, принадлежащи на трети лица, или когато документите са получени от другите институции,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

Настоящото решение определя условията за повторната употреба на документи, притежавани от Комисията или от нейно име от Службата за публикации на Европейския съюз (наричана по-долу „Службата за публикации“), с цел да се улесни по-широката повторна употреба на информацията, да се утвърди представата за отвореност на Комисията и да се избегне излишна административна тежест както за ползвателите на информацията, така и за службите на Комисията.

Член 2

Обхват

1. Настоящото решение се прилага по отношение на публичните документи, създадени от Комисията или от публични или частни субекти от нейно име:

а)	които са публикувани от Комисията или от нейно име от Службата за публикации чрез печатни публикации, интернет сайтове или други средства за разпространение; или

б)	които не са публикувани по икономически причини или по други причини от практически характер, например когато се отнася до проучвания, доклади и други данни.

2. Настоящото решение не се прилага към:

а)	програмните продукти или документите, обхванати от правата върху индустриалната собственост, като патенти, регистрирани търговски марки, дизайн, фирмени символи и наименования;

б)	документите, за които Комисията не може да позволи повторна употреба, предвид правата върху интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица;

в)	документи, които според правилата, установени с Регламент (ЕО) № 1049/2001, са със забранен достъп или достъпът до тях е разрешен само съгласно специфични правила за привилегирован достъп;

г)	поверителни данни съгласно определението в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6);

д)

документи, създадени в рамките на текущи изследователски проекти, ръководени от служители на Комисията, които не са публикувани или достъпни чрез база данни и чиято повторна употреба би попречила на валидирането на предварителните резултати от изследванията, или когато повторната употреба би представлявала причина да се откаже регистрация на права на индустриална собственост в полза на Комисията.

3. Настоящото решение не засяга Регламент (ЕО) № 1049/2001 и по никакъв начин не въздейства на неговите разпоредби.

4. Нищо в настоящото решение не позволява повторната употреба на документи с намерение за заблуда или измама. Комисията предприема необходимите мерки за защита на интересите и доброто име на ЕС в съответствие с приложимите правила.

Член 3

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

„документ“ означава:

а)	всяко информационно съдържание, независимо от носителя му (хартиен или електронен, или като звукозапис, видеозапис или аудиовизуален запис);

б)	всяка част от такова съдържание;

„повторна употреба“ означава използването от страна на физически или юридически лица на документи за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която са били създадени документите. Обменът на документи между Комисията и другите органи от обществения сектор, които ги използват единствено за целите на техните обществени задачи, не представлява повторна употреба;

3.	„лични данни“ са данните, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001;

4.	„лиценз“ означава предоставянето на разрешение за повторна употреба на документи при определени условия. „Отворен лиценз“ означава лиценз, при който повторната употреба на документи е разрешена на всички посочени потребители в едностранна декларация от притежателя на правата;

5.	„машинночетим“ означава, че документи в цифров формат са достатъчно структурирани, за да могат компютърни приложни програми надеждно да идентифицират съдържащите се в тях отделни данни, както и вътрешната им структура;

6.	„структурирани данни“ са данни, организирани по начин, който позволява надеждна идентификация на отделните данни и на всички техни компоненти, какъвто е случаят при базите данни и електронните таблици;

„портал“ означава единна точка на достъп до данни от различни онлайн-източници. Източниците генерират както данните, така и съответните метаданни. Необходимите за индексиране метаданни се извличат автоматично от портала и се интегрират до степента, нужна за поддръжката на общи функции, като например търсене и свързване. Порталът също така може временно да съхранява данни от външни източници, за да се подобри ефективността или да се осигурят допълнителни функции.

Член 4

Основен принцип

Всички документи са на разположение за повторна употреба:

а)	за търговски и нетърговски цели по реда на член 6;

б)	безплатно съгласно разпоредбите на член 9;

в)	и без да се налага подаване на индивидуални заявления, освен ако в член 7 не се предвижда друго.

Настоящото решение се изпълнява при пълно съблюдаване на правилата относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни, и по-специално на Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 5

Портал за данни

Комисията създава портал за данни като единна точка на достъп до структурираните ѝ данни, за да улесни свързването и повторната употреба за търговски и нетърговски цели.

Службите на Комисията ще определят и постепенно ще предоставят достъп до подходящи данни, с които разполагат. Порталът за данни може да предостави достъп до данни от други институции, органи, бюра и агенции на Съюза по тяхно искане.

Член 6

Условия за повторната употреба на документи

1. Документите ще бъдат предоставяни за повторна употреба без изрични заявления, освен ако не е предвидено друго, и без ограничения, а където е целесъобразно — с отворен лиценз или клауза за отказ от отговорност, като се определят условията за повторната употреба и се разясняват правата на ползвателите във връзка с това.

2. Тези условия, които не ограничават излишно възможностите за повторна употреба, могат да включват следното:

а)	задължение за ползвателя да посочва източника на документите;

б)	задължение да не се изкривява първоначалният смисъл или посланието на документите;

в)	освобождаване на Комисията от отговорност за каквито и да било последици от повторната употреба.

Когато е необходимо да се приложат други условия за определен клас документи, ще се иска мнението на междуведомствената група, посочена в член 12.

Член 7

Индивидуални заявки за повторната употреба на документи

1. Когато е необходима индивидуална заявка за повторна употреба, службите на Комисията ясно указват това в съответния документ или в известие за него, като посочват адрес, на който да се подаде заявката.

2. Индивидуалните заявки за повторна употреба се обработват своевременно от съответната служба на Комисията. На заявителя се изпраща потвърждение за получаването на заявката му. В срок от 15 работни дни след получаването на заявката службата на Комисията или Службата за публикации предоставя разрешение за повторна употреба на документа, за който е внесена заявка, и предоставя копие от него, ако това е необходимо, или изпраща писмен отговор за пълния или частичен отказ на заявката, като посочва основанията за това.

3. Когато заявката се отнася за много дълъг документ или за много голям брой документи, или когато трябва да се направи превод на заявката, срокът, предвиден в параграф 2, може да бъде продължен с 15 работни дни след предварително уведомяване на заявителя с подробна обосновка за удължаването на срока.

4. В случай на отказ службата на Комисията или Службата за публикации уведомява заявителя за правото му да сезира Съда на Европейския съюз или да подаде жалба пред Европейския омбудсман при спазване на условията, предвидени съответно в член 263 и член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

5. В случаите, в които отказът се основава на разпоредбите на член 2, параграф 2, буква б) от настоящото решение, в отговора до заявителя се посочва физическото или юридическото лице, което притежава правата, ако то е известно, или в противен случай се посочва лицензодателят, от когото Комисията е получила въпросния документ, ако той е известен.

Член 8

Формати на документите, предоставени за повторна употреба

1. Документите се предоставят на разположение във всякакъв формат или езикова версия, в които са налични, и в машинночетим формат, когато това е възможно и уместно.

2. Това не предполага никакво задължение за създаване, адаптиране или актуализиране на документи в отговор на дадена заявка, нито за предоставяне на извлечения от документи, когато това изисква непропорционално големи усилия, надхвърлящи рамките на обикновена операция.

3. Настоящото решение не поражда задължение за Комисията да превежда исканите документи на други официални езици, освен на езиците, на които те вече са на разположение към момента на искането.

4. Комисията или Службата за публикации не могат да бъдат задължени да продължат да създават някои видове документи или да ги съхраняват в определен формат с цел повторното им използване от дадено физическо или юридическо лице.

Член 9

Правила за събиране на такси

1. Повторната употреба на документи по принцип e безплатна.

2. В изключителни случаи може да се изиска възстановяване на допълнителните разходи по размножаването и разпространението на документите.

3. Когато Комисията реши да адаптира даден документ с цел да удовлетвори специално искане, от заявителя може да бъде изискано възстановяването на разходите по това адаптиране. За да се прецени необходимостта от възстановяването на тези разходи, се вземат предвид усилията, които изисква адаптирането на документите, както и потенциалните ползи, които тяхната повторна употреба може да донесе на Съюза, например чрез разпространяване на информация за функционирането на Съюза или за подобряване на имиджа на институцията пред обществеността.

Член 10

Прозрачност

1. Приложимите условия и стандартни такси за наличните за повторна употреба документи се определят предварително и се публикуват в електронен вид, когато това е възможно и необходимо.

2. Търсенето на документи се улеснява чрез мерки с практическа насоченост, като например изготвяне на списъци с основните документи, които могат да бъдат предоставяни за повторна употреба.

Член 11

Недопускане на дискриминация и предоставяне на изключителни права

1. Всички приложими условия за повторна употреба на документи не допускат дискриминация по отношение на сходни категории на повторна употреба.

2. Право на повторна употреба на документи имат всички потенциални участници на пазара. Не се предоставят никакви изключителни права.

3. Въпреки това в случаите, в които за предоставянето на услуга от обществен интерес е необходимо изключително право, валидността на основанието за предоставяне на такова изключително право подлежи на редовно преразглеждане, като при всички случаи то се извършва след три години. Всяко споразумение за предоставяне на изключително право е прозрачно и се обявява публично.

4. Изключителни права могат да се предоставят за ограничен период от време на издателите на научни или академични списания за статии, основаващи се на работата на служители на Комисията.

Член 12

Междуведомствена група

1. Сформира се междуведомствена група, председателствана от генералния директор, отговарящ за настоящото решение, или негов представител. Тя се състои от представители на генералните дирекции и службите. Тя обсъжда въпроси от общ интерес и изготвя доклад за прилагането на настоящото решение на всеки 12 месеца.

2. Проектът за въвеждане в експлоатация на портала за данни ще бъде наблюдаван от управителен комитет, председателстван от Службата за публикации и включващ генералния секретариат, генерална дирекция „Комуникация“, генерална дирекция „Информационно общество и медии“, генерална дирекция „Информатика“ и няколко други генерални дирекции, представляващи доставчиците на данни. На по-късен етап и други институции могат да бъдат поканени да се включат в комитета.

3. Условията за отворен лиценз, споменати в член 6, се договарят по споразумение между генералните директори, отговарящи за настоящото решение и за административното изпълнение на решения, свързани с правата върху интелектуалната собственост в Комисията, след консултация с междуведомствената група, посочена в параграф 1.

Член 13

Преглед

Настоящото решение се преразглежда три години след влизането му в сила.

Член 14

Отмяна

Решение 2006/291/ЕО, Евратом се отменя.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) COM(2010) 245.

(2) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(3) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

(4) ОВ L 107, 20.4.2006 г., стр. 38.

(5) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(6) ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/43

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 13 декември 2011 година

за прекратяване на процедурата срещу субсидиране във връзка с вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Оман и Саудитска Арабия

(2011/834/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 14 от него,

след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

A. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 3 януари 2011 г. Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“) получи жалба относно предполагаемо субсидиране на някои видове полиетилен терефталат (PET) с произход от Оман и Саудитска Арабия (наричани по-долу „засегнатите държави“), което причинява вреда на индустрията на Съюза.

(2)

Жалбата бе подадена от Комитета на производителите на полиетилен терефталат (PET) в Европа (CPME) (наричан по-долу „заявителят“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 50 %, от общото производство на някои видове PET в Съюза съгласно член 10 от основния регламент.

(3)	Жалбата съдържаше prima facie доказателства за съществуването на субсидиране и за произтичаща от него съществена вреда, което бе счетено за достатъчно основание за образуване на процедура срещу субсидиране.

(4)

Преди образуването на процедурата и в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията уведоми правителствата на Оман и на Саудитска Арабия, че е получила надлежно документирана жалба, според която субсидиран внос на някои видове PET с произход от Оман и Саудитска Арабия причинява съществена вреда на индустрията на Съюза. Правителствата на Оман и на Саудитска Арабия бяха поканени поотделно на консултации с цел изясняване на ситуацията във връзка със съдържанието на жалбата и вземане на решение по взаимно съгласие. По време на консултациите не бе постигнато решение по взаимно съгласие.

(5)	След консултации с Консултативния комитет, с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2) на 16 февруари 2011 г., Комисията образува процедура срещу субсидиране във връзка с вноса в Европейския съюз на някои видове PET с произход от Оман и Саудитска Арабия.

(6)	На същата дата Комисията образува антидъмпингова процедура относно вноса в Съюза на някои видове PET с произход от засегнатите държави (3).

(7)

Комисията изпрати въпросници до индустрията на Съюза, до износителите/производителите в засегнатите държави, до вносителите, до всяко сдружение, за което се знае, че е засегнато, както и до органите на засегнатите държави. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изразят писмено своите становища и да поискат да бъдат изслушани в рамките на срока, посочен в известието за образуване.

(8)	Бяха изслушани всички заинтересовани страни, които пожелаха и посочиха конкретни причини за това.

Б. ОТТЕГЛЯНЕ НА ЖАЛБАТА И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(9)	С писмо до Комисията от 12 октомври 2011 г. CPME официално оттегли жалба си.

(10)	В съответствие с член 14, параграф 1 от основния регламент процедурата може да бъде прекратена при оттегляне на жалбата, освен ако такова прекратяване не би било в интерес на Съюза.

(11)

Във връзка с това следва да се отбележи, че Комисията не установи никакъв довод, че прекратяването не би било в интерес на Съюза, както и нито една заинтересована страна не изтъкна подобен довод. Поради това Комисията сметна, че настоящата процедура следва да бъде прекратена. Заинтересованите страни бяха съответно информирани за това и им бе предоставена възможност за коментар.

(12)	Някои заинтересовани страни изразиха мнение в подкрепа на прекратяване на процедурата. Други заинтересовани страни, макар и да подкрепят прекратяването на процедурата, поискаха разгласяване на констатациите от разследването.

(13)	В тази връзка следва да се отбележи, че Комисията не достигна до заключение въз основа на констатациите си и следователно не е в състояние да разгласи данни, събрани преди оттегляне на жалбата.

(14)	С оглед на гореизложеното беше направен изводът, че не са налице убедителни доводи срещу прекратяването на процедурата.

(15)	Поради това Комисията стига до заключението, че процедурата срещу субсидиране във връзка с вноса в Съюза на някои видове полиетилен терефталат (PET) с произход от Оман и Саудитска Арабия следва да бъде прекратена,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Процедурата срещу субсидиране във връзка с вноса на полиетилен терефталат с коефициент на вискозитет 78 ml/g или по-висок, съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от Оман и Саудитска Арабия, класиран понастоящем в код по КН 3907 60 20, се прекратява.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

(2) ОВ C 49, 16.2.2011 г., стр. 21.

(3) ОВ C 49, 16.2.2011 г., стр. 16.

14.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/45

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 13 декември 2011 година

за прекратяване на антидъмпинговата процедура относно вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Оман и Саудитска Арабия

(2011/835/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 9 от него,

след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

A. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 3 януари 2011 г. Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“) получи жалба относно предполагаем дъмпинг на някои видове полиетилен терефталат (PET) с произход от Оман и Саудитска Арабия (наричани по-долу „засегнатите държави“), който причинява вреда на промишлеността на Съюза.

(2)

Жалбата бе подадена от Комитета на производителите на полиетилен терефталат (PET) в Европа (CPME) (наричан по-долу „заявителят“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 50 %, от общото производство в Съюза на някои видове PET съгласно член 5 от основния регламент.

(3)	Жалбата съдържаше prima facie доказателства за съществуването на дъмпинг и на произтичаща от него съществена вреда, което бе счетено за достатъчно основание за откриване на антидъмпингова процедура.

(4)	След консултации с Консултативния комитет, с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2) на 16 февруари 2011 г., Комисията откри антидъмпингова процедура относно вноса в Съюза на някои видове PET с произход от Оман и Саудитска Арабия.

(5)	На същата дата Комисията откри процедура срещу субсидиране във връзка с вноса в Съюза на някои видове PET с произход от засегнатите държави (3).

(6)

Комисията изпрати въпросници до промишлеността на Съюза, до износителите/производителите в засегнатите държави, до вносителите, до всяко сдружение, за което се знае, че е засегнато, както и до органите на засегнатите държави. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изразят писмено своите становища и да поискат да бъдат изслушани в рамките на срока, посочен в известието за откриване.

(7)	Бяха изслушани всички заинтересовани страни, които пожелаха и посочиха конкретни причини за това.

Б. ОТТЕГЛЯНЕ НА ЖАЛБАТА И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(8)	С писмо до Комисията от 12 октомври 2011 г. CPME официално оттегли жалба си.

(9)	В съответствие с член 9, параграф 1 от основния регламент процедурата може да бъде прекратена при оттегляне на жалбата, освен ако такова прекратяване не би било в интерес на Съюза.

(10)

(11)	Някои заинтересовани страни изразиха мнение в подкрепа на прекратяване на процедурата. Други заинтересовани страни, макар и да подкрепят прекратяването на процедурата, поискаха разгласяване на констатациите от разследването.

(12)	В тази връзка следва да се отбележи, че Комисията не достигна до заключение въз основа на констатациите си и следователно не е в състояние да разгласи данни, събрани преди оттегляне на жалбата.

(13)	С оглед на гореизложеното беше направен изводът, че не са налице убедителни доводи срещу прекратяването на процедурата.

(14)	Поради това Комисията стига до заключението, че антидъмпинговата процедура относно вноса в Съюза на някои видове полиетилен терефталат (PET) с произход от Оман и Саудитска Арабия следва да бъде прекратена,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Антидъмпинговата процедура относно вноса на полиетилен терефталат с коефициент на вискозитет равен или по-голям от 78 ml/g, в съответствие със стандарт ISO 1628-5, с произход от Оман и Саудитска Арабия, класиран понастоящем в код по КН 3907 60 20, се прекратява.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2) ОВ C 49, 16.2.2011 г., стр. 16.

(3) ОВ C 49, 16.2.2011 г., стр. 21.

		ISSN 1977-0618 doi:10.3000/19770618.L_2011.330.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 330

Издание на български език	Законодателство	Година 54 14 декември 2011 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 1295/2011 на Съвета от 13 декември 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1284/2009 за налагане на някои специфични ограничителни мерки спрямо Република Гвинея	1
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1296/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Riso di Baraggia Biellese e Vercellese (ЗНП)]	3
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1297/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Seggiano (ЗНП)]	5
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1298/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за одобрение на промяна, която не е минимална, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Pélardon (ЗНП)]	7
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1299/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за одобрение на промяна, която не е минимална, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Azeites do Ribatejo (ЗНП)]	9
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1300/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания Magyar szürkemarha hús (ЗГУ)	11
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1301/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Vitellone bianco dell’Appennino centrale (ЗГУ)]	13
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1302/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура	15
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1303/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура	17
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1304/2011 на Комисията от 13 декември 2011 година за оттегляне на временното суспендиране на безмитния режим за 2012 г. по отношение на вноса в Европейския съюз на някои стоки с произход от Норвегия, получени от преработката на селскостопански продукти, включени в обхвата на Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета	19
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 1305/2011 на Комисията от 13 декември 2011 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	21
		РЕШЕНИЯ
		2011/831/ЕС
	*	Решение на Съвета от 1 декември 2011 година относно практическите и процедурните механизми за назначаването от Съвета на четирима членове на Европейската група за действието от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство	23
		2011/832/ЕС
	*	Решение на Комисията от 7 декември 2011 година относно ръководство по корпоративна регистрация в ЕС, регистрация в трети държави и глобална регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (нотифицирано под номер C(2011) 8896) ( 1 )	25
		2011/833/ЕС
	*	Решение на Комисията от 12 декември 2011 година относно повторната употреба на документи на Комисията	39
		2011/834/ЕС
	*	Решение на Комисията от 13 декември 2011 година за прекратяване на процедурата срещу субсидиране във връзка с вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Оман и Саудитска Арабия	43
		2011/835/ЕС
	*	Решение на Комисията от 13 декември 2011 година за прекратяване на антидъмпинговата процедура относно вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Оман и Саудитска Арабия	45