ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2011.326.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 326

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 54
8 декември 2011 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1228/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за отмяна на Регламент (ЕИО) № 429/73 на Съвета за определяне на специални разпоредби, приложими при вноса в Общността на определени стоки, предмет на Регламент (ЕИО) № 1059/69, с произход от Турция

17

 

*

Регламент (ЕС) № 1229/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за отмяна на някои остарели актове на Съвета в областта на общата селскостопанска политика

18

 

*

Регламент (ЕС) № 1230/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за отмяна на някои остарели актове на Съвета в областта на общата търговска политика

21

 

*

Регламент (ЕС) № 1231/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета по отношение на правилата за прилагане на доброволна модулация на преките плащания в рамките на общата селскостопанска политика

24

 

*

Регламент (ЕС) № 1232/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба

26

 

*

Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити и за отмяна на решения 2001/76/ЕО и 2001/77/ЕО на Съвета

45

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2011/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО и 2009/138/ЕО по отношение на допълнителния надзор върху финансовите предприятия във финансов конгломерат ( 1 )

113

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1227/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 октомври 2011 година

относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Важно е да се гарантира, че потребителите и другите участници на пазара могат да имат доверие в интегритета на пазарите на електроенергия и газ, че цените, определени на пазарите за търговия на едро с енергия, отразяват ненарушено и конкурентоспособно взаимодействие между търсене и предлагане, и че не могат да се извличат неправомерни печалби от пазарни злоупотреби.

(2)

Целта на увеличаването на интегритета и прозрачността на пазарите на търговия на едро с енергия следва да бъде насърчаването на открита и честна конкуренция на пазарите за търговия на едро с енергия в полза на крайните потребители на енергия.

(3)

В съвета, даден от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа и Групата на европейските регулатори в областта на електроенергията и природния газ, беше потвърдено, че съществуващото законодателство може да не обхваща надлежно въпроси, свързани с интегритета на пазарите на електроенергия и газ, и беше препоръчано да се обмисли създаването на подходяща законодателна рамка, пригодена към енергийния сектор, която да предотвратява пазарни злоупотреби и да взема предвид специфични за сектора условия, които не са обхванати от други директиви и регламенти.

(4)

Степента на взаимосвързаност между пазарите за търговия на едро с енергия в Европейския съюз нараства. Пазарната злоупотреба в една държава-членка често засяга не само цените за търговия на едро с електроенергия и природен газ отвъд националните граници, но също така и цените на дребно за потребителите и микропредприятията. Поради това гарантирането на интегритет на пазарите не може да е грижа само на отделните държави-членки. Наличието на строго трансгранично наблюдение на пазара е от съществено значение за постигането на напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран вътрешен енергиен пазар.

(5)

Пазарите за търговия на едро с енергия обхващат както пазари на продукти, така и пазари на деривати, които са жизненоважни за енергийните и финансовите пазари, като ценообразуването в двата сектора е взаимосвързано. Те включват, наред с другото, регулирани пазари, многостранни търговски системи и извънборсови (OTC) сделки и двустранни договори, преки или с посредници.

(6)

Понастоящем практиките за наблюдение на енергийните пазари са специфични за сектора и за отделните държавите-членки. В зависимост от цялостната пазарна рамка и положението с регулирането това може да доведе до това търговски дейности да попадат под множество юрисдикции с наблюдение, извършвано от няколко различни органа, евентуално разположени в различни държави-членки. Това може да доведе до липса на яснота по отношение на това, кой носи отговорност и дори до положение да не съществува такова наблюдение.

(7)

Понастоящем няма изрична забрана за поведение, което подронва интегритета на енергийния пазар, на някои от най-важните енергийни пазари. С цел защитаване на крайните потребители и гарантиране на разумни цени на енергията за европейските граждани е от съществено значение да се забрани подобно поведение.

(8)

Търговията с деривати, за които може да бъде извършван физически или финансов сетълмент, и търговията с продукти се използват заедно на пазарите за търговия на едро с енергия. Поради това е важно определенията на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара, които представляват пазарна злоупотреба, да бъдат съвместими между пазарите на деривати и продукти. Настоящият регламент следва по принцип да се прилага за всички извършени сделки, но същевременно следва да отчете специфичните характеристики на пазарите за търговия на едро с енергия.

(9)

Договорите за продажба на дребно, които обхващат доставката на електричество или природен газ на крайните клиенти, не се поддават на манипулирането на пазара по същия начин като договорите за продажба на едро, при които закупуването и продажбата са по-лесни. Въпреки това решенията за потреблението на най-големите потребители на енергия могат също така да се отразят на цените на пазарите за търговия на едро с енергия, които да имат въздействие и извън националните граници. Следователно е подходящо договорите за доставка на подобни големи потребители да бъдат разглеждани в контекста на интегритета на пазарите за търговия на едро с енергия.

(10)

Като се вземат предвид резултатите от анализа, предвиден в съобщението на Комисията от 21 декември 2010 г., озаглавено „Към засилен пазарен надзор при схемата на ЕС за търговия с емисии“, Комисията следва да разгледа възможността за представяне на законодателно предложение в отговор на идентифицираните слабости в прозрачността, интегритета и надзора на европейския пазар на въглеродни емисии в разумен срок.

(11)

В Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (3) и Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ (4) се признава, че равният достъп до информация за физическия статус и ефикасността на системата е необходим, така че всички участници на пазара да могат да преценят цялостното състояние на търсенето и предлагането и да открият причините за колебанията в цените на едро.

(12)

Използването или опитът за използване на вътрешна информация за търговия за собствена сметка или за сметка на трето лице следва да е изрично забранено. Използването на вътрешна информация може също така да се състои в търговия на едро с енергийни продукти от лица, които знаят или следва да знаят, че информацията, с която разполагат, е вътрешна информация. Информацията относно собствените планове и стратегии за търгуване на участниците на пазара не следва да се счита за вътрешна информация. Информацията, която трябва да бъде направена публично достояние в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009, включително насоки и мрежови кодекси, приети в съответствие с тези регламенти, може, при условие че е чувствителна по отношение на цените, да послужи като основа за решения на участниците на пазара за извършване на сделки с енергийни продукти на едро и следователно би могла да представлява вътрешна информация, докато не стане публично достояние.

(13)

Манипулирането на пазарите за търговия на едро с енергия включва действията, предприети от лица, които изкуствено причиняват ниво на цените, което не е обосновано от пазарните сили на предлагането и търсенето, в това число действителната наличност на капацитети за производство, съхранение и пренос, както и от търсенето. Видовете манипулиране на пазара включват издаване и оттегляне на фиктивни нареждания; разпространяване на невярна или подвеждаща информация или слухове чрез медиите, в това число интернет или с всякакви други средства; преднамерено предоставяне на невярна информация на предприятията, извършващи оценки на цените или изготвящи доклади за пазара с цел заблуждаване на участниците на пазара, които действат въз основа на тези оценки на цените и доклади за пазара; и преднамереното предприемане на действие, така че да изглежда, че наличността на производствен капацитет за електроенергия, наличността на природен газ или наличността на капацитет за пренос е различна от капацитета, който в действителност е технически наличен, в случаите, когато подобна информация засяга или има вероятност да засегне цената на енергийните продукти на едро. Манипулирането и неговото въздействие може да възникне извън границите, между пазарите на електроенергия и газ, и на финансовите пазари и пазарите на продукти, в това число пазарите на квоти за емисии.

(14)

Примерите за пазарна манипулация и опити за манипулиране на пазара включват поведението на лице или лица, които действат в сътрудничество, с цел да осигурят решаваща позиция при доставките или търсенето на даден енергиен продукт на едро, които довеждат или биха могли да доведат пряко или косвено до фиксиране на цените или до създаване на други нелоялни търговски условия; и предлагането, купуването или продаването на енергийни продукти на едро с цел, намерение или последица въвеждането в заблуждение на участниците на пазара, които действат на основата на референтните цени. Независимо от това възприетите пазарни практики като тези, прилагани в областта на финансовите услуги, които понастоящем са определени в член 1, параграф 5 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (5), и които могат да бъдат адаптирани, ако се измени посочената директива, могат да бъдат законен начин участниците на пазара да гарантират благоприятни цени за енергийните продукти на едро.

(15)

Разкриването на вътрешна информация във връзка с енергийните продукти на едро от страна на журналистите, действащи в изпълнение на своите професионални задължения, следва да се оценява при отчитане на правилата, приложими за тяхната професия и правилата, които определят свободата на пресата, освен ако тези лица извличат пряко или косвено предимства или печалба от разпространяването на въпросната информация или когато разкриването се извършва с намерение за подвеждане на пазара що се отнася до доставките, търсенето или цената на енергийните продукти на едро.

(16)

Тъй като финансовите пазари се развиват, понятията за пазарна злоупотреба, приложими за тези пазари, ще бъдат адаптирани. Следователно, за да се осигури необходимата гъвкавост в отговор на тези развития, правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на техническото актуализиране на определенията за вътрешна информация и манипулиране на пазара, за да се гарантира съгласуваност с другото приложимо законодателство на Съюза в областта на финансовите услуги и енергетиката. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, навременно и надлежно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(17)

Ефикасното наблюдение на пазара на равнището на Съюза е от огромно значение за откриване и възпиране на пазарни злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия. Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6) („Агенцията“), е в най-добра позиция да осъществява такова наблюдение, тъй като тя разполага с поглед върху пазарите за електроенергия и газ в целия Европейски съюз и с необходимия експертен опит относно функционирането на пазарите и системите за електроенергия и газ в Съюза. Със задълбоченото познаване на развитието на енергийните пазари в своите държави-членки националните регулаторни органи следва да играят важна роля в гарантирането на ефикасно наблюдение на пазара на национално равнище. Тясното сътрудничество и координацията между Агенцията и националните органи е следователно необходимо, за да се гарантират адекватно наблюдение и прозрачност на енергийните пазари. Събирането на данни от Агенцията не засяга правото на националните органи да събират допълнителни данни за национални цели.

(18)

Ефикасното наблюдение на пазара изисква редовен и навременен достъп до данни за сделки, както и достъп до структурни данни за капацитета и използването на съоръжения за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия и природен газ. Поради тази причина от участниците на пазара, в това число операторите на преносни системи, доставчиците, търговците, производителите, посредниците и големите потребители, които търгуват на едро с енергийни продукти, следва да се изисква да предоставят тази информация на Агенцията. Агенцията може от своя страна да установи трайни контакти с основните организирани пазари.

(19)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите за събиране на данни, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражнят в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (7). Задълженията за докладване следва да бъдат сведени до минимум и не трябва да водят до ненужни разходи или административна тежест за участниците на пазара. Единните правила за докладване на информация следва съответно да преминат предварителен анализ на съотношението ползи/разходи, следва да избягват двойни задължения за докладване и следва да вземат предвид рамките за докладване, разработени по другото съответно законодателство. Освен това, следва да се събира необходимата информация или части от нея от другите лица и съществуващите източници, когато това е възможно. Когато участник на пазара или трето действащо от негово име лице, система за докладване при търговията, организиран пазар, система за съпоставяне на сделки (trade matching system) или друго лице, което извършва сделки на професионална основа, е изпълнило своите задължения за докладване на компетентен орган в съответствие с Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (8) или приложимото законодателство на Съюза относно сделките с деривати, централните контрагенти и регистрите на сделките, неговото задължение за докладване следва да се счита за изпълнено също по настоящия регламент, но само дотолкова, доколкото цялата информация, която се изисква по настоящия регламент, е била докладвана.

(20)

Важно е Комисията и Агенцията да работят в тясно сътрудничество за прилагането на настоящия регламент и по целесъобразност да провеждат консултации с Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електричество и газ, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), с националните регулаторни органи, компетентните финансови органи и други органи на държавите-членки като националните органи за защита на конкуренцията, както и със заинтересовани страни като организирани пазари (например борси за електроенергия) и участници на пазара.

(21)

Следва да се създаде европейски регистър за участниците на пазара, въз основа на националните регистри, с цел засилване на цялостната прозрачност и интегритета на пазара за търговия на едро с енергия. Една година след създаването на този регистър Комисията следва да оцени в сътрудничество с Агенцията, съгласно докладите, представени от Агенцията на Комисията, и с националните регулаторни органи функционирането и полезността на европейския регистър за участниците на пазара. Ако се счете за целесъобразно, въз основа на тази оценка, Комисията следва да разгледа възможността за представяне на допълнителни инструменти за укрепване на цялостната прозрачност и на интегритета на пазарите за търговия на едро с енергия и за гарантиране на равни условия за участниците на пазара в рамките на целия Съюз.

(22)

С оглед да се улесни ефикасното наблюдение на всички аспекти от търговията на едро с енергийни продукти, Агенцията следва да създаде механизми за осигуряване на достъп на други съответни органи до информацията, която получава относно сделките на пазарите за търговия на едро с енергия, по-специално на ЕОЦКП, националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки, националните органи за защита на конкуренцията и други съответни органи.

(23)

Агенцията следва да гарантира оперативната сигурност и защита на данните, които получава, да предотвратява неразрешен достъп до информацията, съхранявана от Агенцията, и да установи процедури за гарантиране, че лицата с право на достъп до събираните от нея данни не злоупотребяват с тях. Агенцията също така следва да установи дали органите, които имат достъп до данните, съхранявани от Агенцията, са в състояние да поддържат също толкова високо ниво на сигурност и са обвързани с подходящи правила за поверителност. Следователно също така е необходимо да се гарантира оперативната сигурност на ИТ системите, използвани за обработка и прехвърляне на данни. За да изгради ИТ система, която гарантира възможно най-високо равнище на поверителност на данните, Агенцията следва да бъде насърчена да работи в тясно сътрудничество с Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA). Тези правила следва да се прилагат също така и за други органи, които имат право на достъп до данните за целите на настоящия регламент.

(24)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, както е посочено в член 6 от Договора за Европейския съюз, и конституционните традиции в държавите-членки, и следва да се прилага в съответствие с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, признато в член 11 от Хартата.

(25)

Когато информацията не е или вече не е чувствителна в търговско отношение или от гледна точка на сигурността, Агенцията следва да има възможност да предоставя тази информация на участниците на пазара и широката общественост, с цел да допринесе за по-добри познания за пазара. Тази прозрачност ще помогне за изграждане на доверие в пазара и ще насърчи увеличаване на знанията относно функционирането на пазарите за търговия на едро с енергия. Агенцията следва да установи и да огласи публично правилата, съгласно които ще предоставя по справедлив и прозрачен начин достъп до тази информация.

(26)

Националните регулаторни органи следва да бъдат отговорни за прилагането на настоящия регламент в държавите-членки. За тази цел те трябва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, които да им дават възможност да извършват ефикасно тази задача. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с националното право и могат да бъдат предмет на съответен надзор.

(27)

Агенцията следва да гарантира, че настоящият регламент се прилага по координиран начин в целия Европейски съюз и съгласувано с прилагането на Директива 2003/6/ЕО. За тази цел Агенцията следва да публикува необвързващи насоки за прилагането на определенията, предвидени в настоящия регламент, по целесъобразност. Тези насоки следва да засягат наред с другото въпроса за възприетите пазарни практики. Освен това, тъй като пазарната злоупотреба на пазарите за търговия на едро с енергия често засяга повече от една държава-членка, Агенцията следва да играе важна роля за гарантиране, че разследванията се извършват по ефикасен и последователен начин. За постигане на тази цел Агенцията следва да е в състояние да поиска сътрудничество и да координира дейността на групите за разследване, съставени от представители на съответните национални регулаторни органи и по целесъобразност от други органи, в това число националните органи за защита на конкуренцията.

(28)

На Агенцията следва да бъдат предоставени съответните финансови и човешки ресурси за адекватното изпълнение на допълнителните задачи, които ѝ се възлагат по настоящия регламент. За тази цел процедурата за изготвянето, изпълнението и контрола върху нейния бюджет, установена в членове 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 713/2009, следва да отчете надлежно тези задачи. Бюджетният орган следва да гарантира съблюдаването на най-високи стандарти за ефективност.

(29)

Националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки и по целесъобразност, националните органи за защита на конкуренцията следва да си сътрудничат, за да се гарантира координиран подход за справяне с пазарните злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия, който обхваща както пазарите за продукти, така и пазарите за деривати. Това сътрудничество следва да включва взаимен обмен на информация по отношение на подозренията за действия, които има вероятност да съставляват нарушение на настоящия регламент, на Директива 2003/6/ЕО или на конкурентното право, извършвани или извършени на пазара за търговия на едро с енергия. Освен това въпросното сътрудничество следва да допринася за съгласуван и последователен подход при разследванията и съдебното производство.

(30)

Важно е задължението за професионална тайна да се прилага по отношение на лицата, които получават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент. Агенцията, националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки и националните органи за защита на конкуренцията следва да гарантират поверителността, надеждността и защитата на информацията, която получават.

(31)

Важно е санкциите за нарушаване на настоящия регламент да са ефективни, пропорционални и възпиращи и да отразяват сериозността на нарушенията, вредите, нанесени на потребителите, и потенциалните изгоди от търговията въз основа на вътрешна информация и манипулиране на пазара. Прилагането на тези санкции следва да се извършва в съответствие с националното законодателство. Санкциите за нарушаване на настоящия регламент следва да съответстват на санкциите, приети от държавите-членки в изпълнение на Директива 2003/6/ЕО, като се отчитат взаимовръзките между търговията с деривативни продукти на електроенергия и природен газ и търговията със същинска електроенергия и природен газ. Като взема предвид консултациите относно съобщението на Комисията от 12 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“, Комисията следва да разгледа възможността за представянето на предложения за хармонизиране на минималните стандарти за системите от санкции на държавите-членки в разумен срок. Настоящият регламент не засяга нито националните правила за доказателствената сила, нито задълженията на националните регулаторни органи и съдилищата на държавите-членки да установяват съответните факти по случая, при условие че тези правила и задължения са съвместими с общите принципи на правото на Съюза.

(32)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно осигуряването на хармонизирана рамка за гарантиране на прозрачност и интегритет на пазара за търговия на едро с енергия, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет, обхват и връзка с други законодателни актове на Съюза

1.   Настоящият регламент установява правила, които забраняват практики на злоупотреба, засягащи пазарите за търговия на едро с енергия, които съответстват на правилата, приложими по отношение на финансовите пазари, и на правилното функциониране на тези пазари за търговия на едро с енергия, като отчитат техните специфични характеристики. В него се предвижда наблюдение на пазарите за търговия на едро с енергия от страна на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“) при тясно сътрудничество с националните регулаторни органи и при отчитане на взаимодействието между Схемата за търговия с емисии и пазарите за търговия на едро с енергия.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на търговията на едро с енергийни продукти. Членове 3 и 5 от настоящия регламент не се прилагат по отношение на енергийни продукти на едро, които представляват финансови инструменти и по отношение на които се прилага член 9 от Директива 2003/6/ЕО. Настоящият регламент не засяга директиви 2003/6/ЕО и 2004/39/ЕО, както и прилагането на европейското право за конкуренцията по отношение на практиките, обхванати от настоящия регламент.

3.   Агенцията, националните регулаторни органи, ЕОЦКП, компетентните финансови органи на държавите-членки и по целесъобразност, националните органи за защита на конкуренцията си сътрудничат, за да се гарантира предприемане на координиран подход за изпълнението на съответните правила, когато действията са свързани с един или повече финансови инструменти, по отношение на които се прилага член 9 от Директива 2003/6/ЕО, и също така с един или повече енергийни продукти на едро, по отношение на които се прилагат членове 3, 4 и 5 от настоящия регламент.

4.   Управителният съвет на Агенцията гарантира, че Агенцията изпълнява възложените ѝ задачи по настоящия регламент в съответствие с настоящия регламент и с Регламент (ЕО) № 713/2009.

5.   Директорът на Агенцията се допитва до Съвета на регулаторите на Агенцията относно всички аспекти от прилагането на настоящия регламент и надлежно взема под внимание неговите съвети и становища.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„Вътрешна информация“ означава информация, точна по своето естество, която не е била направена публично достояние, отнасяща се пряко или косвено до един или повече енергийни продукти на едро и която, ако бъде направена публично достояние, вероятно би повлияла съществено на цените на тези енергийни продукти на едро.

За целите на настоящото определение „информация“ означава:

а)

информацията, която трябва да бъде направена публично достояние в съответствие с регламенти (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009, включително насоките и мрежовите кодекси, приети в съответствие с тези регламенти;

б)

информация, свързана с капацитета и използването на съоръжения за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия или природен газ, или свързана с капацитета и използването на съоръжения за втечнен природен газ, включително планирана или непланирана недостъпност на тези съоръжения;

в)

информация, която трябва да се разкрие в съответствие с правни или регулаторни разпоредби на равнището на Съюза или на национално равнище, пазарни правила и договори или обичайни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия, доколкото тази информация вероятно би повлияла съществено на цените на тези енергийни продукти на едро; както и

г)

друга информация, която разумен професионален участник на пазара вероятно би използвал като част от основанието за своето решение да извърши сделка, свързана с енергиен продукт на едро, или за издаване на нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро.

Информацията се счита за точна по своето естество, ако посочва набор от обстоятелства, които съществуват или може с основание да се очаква да възникнат, или събитие, което е възникнало или може с основание да се очаква да възникне, и ако е достатъчно конкретна, за да дава възможност да се направи извод за вероятното въздействие на този набор от обстоятелства или това събитие върху енергийните продукти на едро.

2.

„Манипулиране на пазара“ означава:

а)

извършването на каквато и да е сделка или издаването на каквото и да е нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро, с което се:

i)

дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;

ii)

определя или се прави опит да се определи, чрез действията на едно или повече лица, действащи заедно, цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането за търгуване, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни и че въпросната сделка или въпросното нареждане за търгуване са съобразени с приетите пазарни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия; или

iii)

използва или се прави опит да се използва фиктивен способ или всякаква друга форма на заблуда или на измама, с които се дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;

или

б)

разпространяване на информация по медиите, включително по интернет или с всякакви други средства, която дава или е възможно да даде лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на доставката, търсенето или цената на енергийните продукти на едро, включително разпространяване на слухове и на неверни или заблуждаващи новини, когато лицето, извършващо разпространението, е знаело или би трябвало да знае, че информацията е невярна или заблуждаваща.

Когато се разпространява информация за журналистически цели или художествено изразяване, такова разпространяване на информация се оценява, като се вземат предвид правилата за свободата на пресата и свободата на изразяване на мнение в другите медии, освен ако:

i)

съответните лица извличат пряко или косвено предимства или печалба от разпространяването на въпросната информация; или

ii)

разкриването или разпространяването се извършва с намерение подвеждане на пазара що се отнася до доставките, търсенето или цената на енергийните продукти на едро.

3.

„Опит за манипулиране на пазара“ означава:

а)

извършването на каквато и да е сделка, издаване на каквото и да е нареждане за търгуване или предприемането на каквото и да било друго действие, свързано с енергиен продукт на едро, с намерение да се:

i)

дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;

ii)

определят цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни и че въпросната сделка или въпросното нареждане за търгуване са съобразени с приетите пазарни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия; или

iii)

използва фиктивен способ или всякаква друга форма на заблуда или на измама, с които се дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;

или

б)

разпространяването на информация, включително по интернет или по какъвто и да е друг начин, с намерение да се дадат лъжливи или подвеждащи сигнали що се отнася до доставките, търсенето или цената на енергийни продукти на едро.

4.

„Енергийни продукти на едро“ означава следните договори и деривати, независимо от мястото и начина, по който се търгува с тях:

а)

договори за доставка на електроенергия или природен газ, при които доставката е в рамките на Съюза;

б)

деривати, свързани с електроенергия или природен газ, произвеждани, търгувани или доставяни в рамките на Съюза;

в)

договори, свързани с пренос на електроенергия или природен газ в рамките на Съюза;

г)

деривати, свързани с пренос на електроенергия или природен газ в рамките на Съюза.

Договорите за доставка и разпределение на електроенергия или природен газ за използване от крайни клиенти не се считат за енергийни продукти на едро. Договорите за доставка и разпределение на електроенергия или природен газ на крайни клиенти с капацитет на потребление над прага, установен в точка 5, втора алинея, обаче се считат за енергийни продукти на едро.

5.

„Капацитет на потребление“ означава потреблението на електроенергия или природен газ на даден краен клиент при пълно използване на производствения капацитет на този клиент. То включва цялото потребление на този клиент като отделна стопанска единица, доколкото потреблението се извършва на пазари с взаимосвързани цени за търговия на едро.

При прилагането на настоящото определение не се взема предвид потреблението на отделни съоръжения под контрола на отделна стопанска единица, които са с капацитет на потребление под 600 GWh годишно, доколкото тези съоръжения не оказват сумарно влияние върху цените на пазара за търговия на едро с енергия, поради това че са разположени на съответни пазари с различно географско местоположение.

6.

„Пазар за търговия на едро с енергия“ означава пазар в рамките на Съюза, на който се търгува на едро с енергийни продукти.

7.

„Участник на пазара“ означава всяко лице, включително оператори на преносни системи, което извършва сделки, включително издаването на нареждания за търгуване, на един или повече пазари за търговия на едро с енергия.

8.

„Лице“ означава всяко физическо или юридическо лице.

9.

„Компетентен финансов орган“ означава компетентен орган, определен в съответствие с процедурата, предвидена в член 11 от Директива 2003/6/ЕО.

10.

„Национален регулаторен орган“ означава национален регулаторен орган, определен в съответствие с член 35, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (10) или член 39, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (11).

11.

„Оператор на преносна система“ има значението, определено в член 2, точка 4 от Директива 2009/72/ЕО и член 2, точка 4 от Директива 2009/73/ЕО.

12.

„Предприятие майка“ означава предприятие майка по смисъла на членове 1 и 2 от Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (12).

13.

„Свързано предприятие“ означава предприятие, което е или дъщерно дружество, или друго предприятие, в което се притежава участие, или предприятие, свързано с друго предприятие с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО.

14.

„Разпределение на природен газ“ има значението, установено в член 2, точка 5 от Директива 2009/73/ЕО.

15.

„Разпределение на електроенергия“ има значението, установено в член 2, точка 5 от Директива 2009/72/ЕО.

Член 3

Забрана за търгуване с вътрешна информация

1.   На лицата, които разполагат с вътрешна информация във връзка с енергиен продукт на едро, се забранява да:

а)

използват тази информация, когато придобиват или се разпореждат или когато се опитват да придобият или да се разпоредят за своя собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено, с енергийни продукти на едро, за които се отнася тази информация;

б)

разкриват тази информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията им, или на техните задължения;

в)

препоръчват на друго лице или го склоняват въз основа на вътрешна информация да придобие или да се разпореди с енергийни продукти на едро, за които се отнася тази информация.

2.   Забраната, установена в параграф 1, се прилага по отношение на следните лица, които разполагат с вътрешна информация във връзка с енергиен продукт на едро:

а)

членове на административните, управителните или надзорните органи на предприятие;

б)

лица с участие в капитала на предприятие;

в)

лица с достъп до информацията при упражняването на своята работа, професия или задължения;

г)

лица, които са придобили такава информация чрез престъпна дейност;

д)

лица, които знаят или трябва да знаят, че съответната информация е вътрешна информация.

3.   Букви а) и в) от параграф 1 от настоящия член не се прилагат по отношение на операторите на преносни системи, когато те закупуват електроенергия или природен газ, за да гарантират безопасно и сигурно функциониране на системата в съответствие със своето задължение съгласно член 12, букви г) и д) от Директива 2009/72/ЕО или член 13, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2009/73/ЕО.

4.   Настоящият член не се прилага за:

а)

сделки, извършени за изпълнението на изискуемо задължение за придобиване или разпореждане с енергийни продукти на едро, когато това задължение е резултат от сключено споразумение или нареждане за търгуване, преди съответното лице да придобие вътрешната информация;

б)

сделки, извършени от производители на електроенергия или природен газ, оператори на газохранилища или оператори на съоръжения за внос на втечнен природен газ, чиято единствена цел е да покрият непосредствените физически загуби, произтичащи от непланирани прекъсвания, когато непредприемането на тези действия би довело до невъзможност участникът на пазара да изпълни съществуващите договорни задължения или когато подобно действие е предприето при споразумение със съответния(те) оператор(и) на преносни мрежи, за да се гарантира безопасно и сигурно действие на системата. В тези случаи съответната информация, свързана със сделки, се докладва на Агенцията и на съответния национален регулаторен орган. Това задължение за докладване не засяга задължението, предвидено в член 4, параграф 1;

в)

участниците на пазара, които действат в съответствие с националните правила за действие в извънредна ситуация, когато националните органи са се намесили с оглед гарантиране доставката на електроенергия или природен газ и пазарните механизми са суспендирани в дадена държава-членка или в част от нея. В такъв случай органът, отговарящ за планирането на действия при извънредни ситуации, гарантира оповестяването в съответствие с член 4.

5.   Когато лицето, което разполага с вътрешна информация във връзка с енергиен продукт на едро, е юридическо лице, забраната, предвидена в параграф 1, се прилага и по отношение на физическите лица, които участват в решението за извършване на сделката за сметка на въпросното юридическо лице.

6.   Когато се разпространява информация за журналистически цели или художествено изразяване, това разпространяване на информация се оценява, като се вземат предвид правилата за свободата на пресата и свободата на изразяване на мнение в другите медии, освен ако:

а)

лицата извличат пряко или косвено предимства или печалба от разпространяването на въпросната информация; или

б)

разкриването или разпространяването се извършва с намерение подвеждане на пазара що се отнася до доставките, търсенето или цената на едро на енергийните продукти.

Член 4

Задължение за оповестяване на вътрешна информация

1.   Участниците на пазара публично, ефективно и навременно разкриват вътрешна информация, с която разполагат по отношение на търговска дейност или съоръжения, които съответният участник на пазара или неговото предприятие майка или свързано предприятие притежава или контролира, или по отношение на въпроси, свързани с тяхната експлоатация, за които въпросният участник на пазара или въпросното предприятие носи отговорност, независимо дали изцяло или отчасти. Такова разкриване включва информация, свързана с капацитета и използването на съоръжения за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия или природен газ, или свързана с капацитета и използването на съоръжения за втечнен природен газ, включително планирана или непланирана недостъпност на тези съоръжения.

2.   Даден участник на пазара може, на своя собствена отговорност, по изключение да отложи публичното разкриване на вътрешна информация, за да не увреди своите законни интереси, при положение че няма опасност този пропуск да въведе в заблуждение обществеността и че участникът на пазара е в състояние да гарантира поверителността на тази информация, както и че не взема решения, свързани с търговия с енергийни продукти на едро въз основа на въпросната информация. При това положение участникът на пазара предоставя незабавно тази информация, заедно с обосновка за забавянето на нейното публично разкриване, на Агенцията и съответния национален регулаторен орган, в съответствие с член 8, параграф 5.

3.   Винаги когато участник на пазара или лице, наето от или действащо от името на участник на пазара, разкрива вътрешна информация във връзка с енергиен продукт на едро в рамките на нормалното изпълнение на своята работа, професия или задължения, както са посочени в член 3, параграф 1, буква б), въпросният участник на пазара или лице осигурява едновременното, пълно и ефективно публично разкриване на тази информация. В случай на непреднамерено разкриване, участникът на пазара осигурява пълно и ефективно публично разкриване на информацията възможно най-скоро след непреднамереното разкриване. Този параграф не се прилага, когато лицето, което получава информацията, е обвързано със задължение за поверителност, независимо дали това задължение произтича от закон, подзаконов акт, устройствен акт или договор.

4.   Оповестяването на вътрешна информация, включително в обобщен вид, в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009, или на насоки и мрежови кодекси, приети в съответствие с тези регламенти, представлява едновременно, пълно и ефективно публично разкриване.

5.   Когато на оператор на преносна система се предостави освобождаване от задължението за публикуване на определени данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009, този оператор се освобождава по този начин и от задължението, предвидено в параграф 1 от настоящия член, относно тези данни.

6.   Параграфи 1 и 2 не засягат задълженията на участниците на пазара съгласно директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО и регламенти (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009, включително насоки и мрежови кодекси, приети в съответствие с тези директиви и регламенти, по-специално по отношение на сроковете и начина на публикуване на информацията.

7.   Параграфи 1 и 2 не засягат правото на участниците на пазара да забавят разкриването на чувствителна информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури, както е предвидено в член 2, буква г) от Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (13), ако тя е класифицирана в тяхната държава.

Член 5

Забрана за манипулиране на пазара

Забранява се извършването или опитът за извършване на манипулиране на пазара по отношение на пазарите за търговия на едро с енергия.

Член 6

Техническо осъвременяване на определенията за вътрешна информация и манипулиране на пазара

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20, за да:

а)

приведе в съответствие определенията, предвидени в член 2, точки 1, 2, 3 и 5, за целите на осигуряването на съгласуваност с други съответни законодателни актове на Съюза в областта на финансовите услуги и енергетиката, и

б)

осъвременява тези определения с единствената цел да се вземат предвид бъдещи развития относно пазарите за търговия на едро с енергия.

2.   В делегираните актове, посочени в параграф 1, се отчита най-малко:

а)

специфичното функциониране на пазарите за търговия на едро с енергия, включително специфичните характеристики на пазарите на електроенергия и газ, и взаимодействието между пазарите на продукти и пазарите на деривати;

б)

потенциала за трансгранично манипулиране, между пазарите на електроенергия и газ,и пазарите на продукти и деривати;

в)

потенциалното въздействие на действително или планирано производство, потребление, използване на капацитет за пренос или използване на капацитет за съхранение върху цените на пазарите за търговия на едро на енергия; както и

г)

мрежовите кодекси и рамковите насоки, приети в съответствие с разпоредбите на регламенти (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009.

Член 7

Наблюдение на пазара

1.   Агенцията наблюдава търговската дейност на едро с енергийни продукти с цел откриване и предотвратяване на търговия, основана на вътрешна информация и манипулиране на пазара. Тя събира данни за оценяване и наблюдение на пазарите за търговия на едро с енергия, както е предвидено в член 8.

2.   Националните регулаторни органи си сътрудничат на регионално равнище и с Агенцията при извършване на наблюдението на пазарите за търговия на едро с енергия, посочено в параграф 1. За тази цел националните регулаторни органи имат достъп до съответната информация, съхранявана от Агенцията, която тя е събрала в съответствие с параграф 1 от настоящия член, при условията на член 10, параграф 2. Националните регулаторни органи могат също така да извършват наблюдение на национално равнище на търговската дейност на едро с енергийни продукти.

Държавите-членки могат да предвидят националните органи за защита на конкуренцията или органите за наблюдение на пазара към този орган да извършват наблюдение на пазара с националния регулаторен орган. При извършването на наблюдението на пазара националният орган за защита на конкуренцията или органът за наблюдение на пазара има същите права и задължения, както националния регулаторен орган съгласно първа алинея от настоящия параграф, параграф 3, втора алинея, второ изречение от настоящия член, член 4, параграф 2, второ изречение, член 8, параграф 5, първо изречение и член 16.

3.   Агенцията представя доклад на Комисията относно своите дейности съгласно настоящия регламент поне веднъж годишно и оповестява публично този доклад. В тези доклади Агенцията извършва оценка на функционирането и прозрачността на различните категории пазари и на начините за търговия и може да отправи препоръки към Комисията относно правилата, стандартите и процедурите на пазарите, които биха могли да подобрят интегритета на пазара и функционирането на вътрешния пазар. Тя може също така да извърши оценка дали минимални изисквания към организираните пазари биха могли да допринесат за повишаването на прозрачността на пазара. Докладите могат да се съчетаят с доклада, посочен в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 713/2009.

Агенцията може да отправя препоръки към Комисията по отношение на отчетите за сделки, включително за нареждания за търгуване, които счита за необходими за ефективно и ефикасно наблюдение на пазарите за търговия на едро с енергия. Преди да направи такива препоръки Агенцията се консултира със заинтересованите страни по-специално с националните регулаторни органи, компетентните финансови органи в държавите-членки, националните органи за защита на конкуренцията и ЕОЦКП.

Всички препоръки следва да бъдат предоставени на разположение на Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и да бъде осигурен обществен достъп до тях.

Член 8

Събиране на данни

1.   Участниците на пазара или лице или орган, действащи от тяхно име, посочени в параграф 4, букви б)—е), предоставят на Агенцията отчет за сделките на пазарите за търговия на едро с енергия, включително нарежданията за търгуване. Информацията, която трябва да се докладва, включва точно посочване на закупените и продадените на едро енергийни продукти, договорената цена и количество, датите и времето на изпълнение, страните по сделката и бенефициерите по сделката и всяка друга относима информация. Въпреки че участниците на пазара носят цялостна отговорност, след като изискваната информация веднъж е получена от някое от лицата или органа, изброени в параграф 4, букви б)—е), задължението за докладване на въпросния участник на пазара се счита за изпълнено.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията:

а)

изготвя списък от договори и деривати, включително нареждания за търгуване, които трябва да бъдат докладвани в съответствие с параграф 1 и по целесъобразност определя подходящите минимални прагове за докладване на сделки;

б)

приема единни правила за докладване на информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 1;

в)

определя срока и формата, в които трябва да се докладва тази информация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2. В тях се вземат предвид съществуващите системи за докладване.

3.   Лицата, посочени в параграф 4, букви а)—г), които докладват за сделки в съответствие с Директива 2004/39/ЕО или приложимото законодателство на Съюза относно сделките с деривати, централните контрагенти и регистрите на сделките нямат повторни задължения за докладване по отношение на тези сделки.

Без да се засяга първа алинея от настоящия параграф, актовете за изпълнение, посочени в параграф 2, може да позволяват на организирани пазари и на системи за съпоставяне на сделки (trade matching system) или докладване при търговията да предоставят на Агенцията записи за енергийните сделки на едро.

4.   За целите на параграф 1 информацията се предоставя от:

а)

участника на пазара;

б)

трето лице, което действа от името на участника на пазара;

в)

системи за докладване при търговията;

г)

организиран пазар, система за съпоставяне на сделки (trade matching system) или друго лице, което извършва сделки по занятие;

д)

регистри на сделки, регистрирани или признати съгласно приложимото законодателство на Съюза относно сделките с деривати, централните контрагенти и регистрите на сделките; или

е)

компетентен орган, който е получил тази информация в съответствие с член 25, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО, или ЕОЦКП, когато е получила тази информация в съответствие с приложимото законодателство на Съюза относно сделките с деривати, централните контрагенти и регистрите на сделките.

5.   Участниците на пазара предоставят на Агенцията и националните регулаторни органи информация, свързана с капацитета и използването на съоръженията за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия или природен газ или свързани с капацитета и използването на съоръжения за втечнен природен газ (ВПГ), включително планирана или непланирана неналичност на такива съоръжения, с цел наблюдение на търговията на пазарите за търговия на едро с енергия. Задълженията за докладване относно участниците на пазара се свеждат до минимум чрез събирането на необходимата информация или части от нея от съществуващите източници, когато това е възможно.

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията:

а)

приема единни правила за докладването на информацията, която да бъде предоставена в съответствие с параграф 5, и по целесъобразност относно подходящите прагове за това докладване;

б)

определя сроковете и формата, в които тази информация се докладва.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2. В тях се вземат предвид съществуващите задължения за докладване съгласно регламенти (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009.

Член 9

Регистриране на участниците на пазара

1.   Участниците на пазара, които извършват сделки, за които има изискване да бъдат докладвани на Агенцията в съответствие с член 8, параграф 1, се регистрират при националния регулаторен орган в държавата-членка, в която са се установили или пребивават постоянно, или ако не са установени или не пребивават постоянно в Съюза, в държавата-членка, в която извършват дейност.

Всеки участник на пазара се регистрира само при един национален регулаторен орган. Държавите-членки не трябва да изискват от участник на пазара, който вече е регистриран в друга държава-членка, да се регистрира отново.

Регистрирането на участниците на пазара не накърнява задълженията за спазване на приложимите търговски правила и правила за съставяне на баланси.

2.   Не по-късно от три месеца от датата, на която Комисията приема актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 2, националните регулаторни органи създават национални регистри на участниците на пазара, които регистри те редовно актуализират. Регистърът дава на всеки участник на пазара единен идентификатор и съдържа достатъчно информация, за да идентифицира участника на пазара, включително съответните подробности, свързани с идентификационния номер по ДДС, седалището, лицето, отговорно за неговите оперативни и търговски решения, и упражняващия краен контрол или бенефициера от търговската дейност на участника на пазара.

3.   Националните регулаторни органи предават информацията от националния си регистър на Агенцията във формат, определен от Агенцията. Агенцията, в сътрудничество с тези органи, определя и публикува този формат до 29 юни 2012 г. Въз основа на информацията, предоставена от националните регулаторни органи, агенцията създава Европейски регистър на участниците на пазара. Националните регулаторни органи и други съответни органи имат достъп до Европейския регистър. Съгласно член 17 Агенцията може да реши да направи Европейския регистър или части от него публично достъпни, при условие че не се разкрива чувствителна от търговска гледна точка информация за отделните участници на пазара.

4   Участниците на пазара, посочени в параграф 1 от настоящия член, подават формуляра за регистрация в националния регулаторен орган, преди да извършат сделка, която трябва да бъде докладвана на Агенцията в съответствие с член 8, параграф 1.

5.   Участниците на пазара, посочени в параграф 1, уведомяват незабавно националния регулаторен орган за всяка промяна по отношение на информацията, предоставена във формуляра за регистрация.

Член 10

Обмен на информация между Агенцията и други органи

1.   Агенцията установява механизми за обмен на информацията, която получава в съответствие с член 7, параграф 1 и член 8, с националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки, националните органи за защита на конкуренцията, ЕОЦКП и други съответни органи. Преди да установи тези механизми, Агенцията се консултира с тези органи.

2.   Агенцията дава достъп до механизмите, посочени в параграф 1 от настоящия член, само на органи, които са създали системи, даващи възможност на Агенцията да изпълни изискванията на член 12, параграф 1.

3.   Регистрите на сделки, регистрирани или признати съгласно приложимото законодателство на Съюза относно сделките с деривати, централните контрагенти и регистрите на сделките, предоставят на Агенцията цялата събрана от тях съответна информация относно енергийни продукти на едро и деривати на квоти за емисии.

ЕОЦКП предава на Агенцията докладите за сделки с енергийни продукти на едро, получени в съответствие с член 25, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО и приложимото законодателство на Съюза относно сделките с деривати, централните контрагенти и регистрите на сделките. Компетентните органи, които получават доклади за сделки на едро с енергийни продукти, получени съгласно член 25, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО, предават тези доклади на Агенцията.

Агенцията и органите, които отговарят за надзора на търговията с квоти за емисии или деривати, свързани с квотите за емисии, сътрудничат помежду си и установяват подходящи механизми, за да осигурят на Агенцията достъп до записите на сделки с квоти и деривати, когато тези органи събират информация относно такива сделки.

Член 11

Защита на данните

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, свързани с извършваната от тях обработка на лични данни, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (14) или задълженията на Агенцията, при изпълнение на своите задължения, свързани с обработката на лични данни, съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (15).

Член 12

Операционна надеждност

1.   Агенцията гарантира поверителността, надеждността и защитата на получената съгласно член 4, параграф 2 и членове 8 и 10 информация. Агенцията взема всички необходими мерки за предотвратяване на всякакви злоупотреби и неразрешен достъп до информацията, която се съхранява в нейните системи.

Националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки, националните органи за защита на конкуренцията, ЕОЦКП и другите съответни органи гарантират поверителността, надеждността и защитата на получената съгласно член 4, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 5 или член 10 информация, и вземат мерки за предотвратяване на всякакви злоупотреби с тази информация.

Агенцията установява източниците на оперативен риск и ги свежда до минимум посредством разработване на подходящи системи, контролни механизми и процедури.

2.   При условията на член 17 Агенцията може да вземе решение за даване на публичен достъп до части от информацията, която притежава, при условие че не се разкрива и не може да се направи заключение за чувствителна в търговско отношение информация за отделни участници на пазара или за отделни сделки, или за отделни пазари.

Агенцията прави достъпна за научни цели своята база данни, която не е чувствителна в търговско отношение, при спазване на изискванията за поверителност.

Информацията се публикува или се предоставя с цел подобряване на прозрачността на пазарите за търговия на едро с енергия и при условие че няма вероятност да наруши конкуренцията на въпросните енергийни пазари.

Агенцията разпространява по открит начин информация съгласно прозрачни правила, които тя изготвя и до които осигурява публичен достъп.

Член 13

Прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба

1.   Националните регулаторни органи гарантират налагането на забраните, установени в членове 3 и 5, и на задължението, установено в член 4.

Всяка държава-членка гарантира, че нейните национални регулаторни органи разполагат с правомощия за разследване и за прилагане на мерки, необходими за изпълнението на тази функция, в срок до 29 юни 2013 г. Тези правомощия се упражняват по пропорционален начин.

Тези правомощия могат да се упражняват:

а)

пряко;

б)

в сътрудничество с други органи; или

в)

чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт.

Когато е целесъобразно, националните регулаторни органи могат да упражняват правомощията си за разследване в сътрудничество с организиран пазар, система за съпоставяне на сделки (trade matching system) или с друго лице, което извършва по занятие сделките, посочени в член 8, параграф 4, буква г).

2.   Правомощията за разследване и прилагане на мерки, посочени в параграф 1, са ограничени за целите на разследването. Те се изпълняват в съответствие с националното законодателство и включват правото:

а)

на достъп до всички съответни документи в каквато и да било форма и получаването на копие от тях;

б)

да се изискват сведения от всички лица, имащи отношение към случая, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните операции, както и от техните възложители и, ако е необходимо, да се призове и изслуша всяко такова лице или възложител;

в)

да се извършват проверки на място;

г)

да се изискват съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни;

д)

да се изисква преустановяване на всяка практика, която противоречи на настоящия регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент;

е)

да се поиска от съд да замрази или да постави под запор активи;

ж)

да се изиска съд или някой компетентен орган да наложи временна забрана на професионална дейност.

Член 14

Право на обжалване

Държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяко лице, засегнато от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.

Член 15

Задължения на лицата, които извършват сделки по занятие

Всяко лице, което извършва сделки с енергийни продукти на едро по занятие и което има разумно основание да предполага, че дадена сделка може да нарушава член 3 или 5, незабавно уведомява националния регулаторен орган.

Лицата, които извършват сделки с енергийни продукти на едро по занятие, установяват и поддържат ефективни правила и процедури за установяване на нарушения на член 3 или 5.

Член 16

Сътрудничество на равнище ЕС и на национално равнище

1.   Агенцията има за цел да гарантира, че националните регулаторни органи изпълняват своите задачи съгласно настоящия регламент по координиран и последователен начин.

Агенцията публикува необвързващи насоки за прилагането на определенията, посочени в член 2, по целесъобразност.

Националните регулаторни органи сътрудничат на Агенцията и помежду си, включително на регионално равнище, с цел изпълняване на своите задължения съгласно настоящия регламент.

Националните регулаторни органи, компетентните финансови органи и националните органи за защита на конкуренцията в дадена държава-членка могат да установят подходящи форми на сътрудничество, за да осигурят ефективно и ефикасно разследване и прилагане и за да допринасят за съгласуван и последователен подход към разследването, съдебното производство и прилагането на настоящия регламент и съответното финансово и конкурентно право.

2.   Националните регулаторни органи уведомяват незабавно Агенцията с възможно най-големи подробности, когато имат разумно основание да предположат, че в тяхната държава-членка или друга държава-членка се извършват или са били извършени действия в нарушение на настоящия регламент.

Когато национален регулаторен орган предполага, че в друга държава-членка се извършват действия, които засягат пазарите за търговия на едро с енергия или цената на енергийни продукти на едро в неговата държава-членка, той може да поиска от Агенцията да предприеме действия в съответствие с параграф 4 от настоящия член и ако действията засягат финансови инструменти, за които се прилага член 9 от Директива 2003/6/ЕО, в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

3.   За да се гарантира координиран и последователен подход по отношение на пазарните злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия:

а)

националните регулаторни органи уведомяват компетентния финансов орган в своята държава-членка и Агенцията, когато имат разумни основания да предполагат, че на пазарите за търговия на едро с енергия се извършват или са били извършени действия, които представляват пазарна злоупотреба по смисъла на Директива 2003/6/ЕО и които засягат финансовите инструменти, предмет на член 9 от посочената директива; за тези цели националните регулаторни органи могат да установят подходящата форма на сътрудничество с компетентния финансов орган в своята държава-членка;

б)

Агенцията уведомява ЕОЦКП и компетентния финансов орган, когато има разумни основания да предполага, че на пазарите за търговия на едро с енергия се извършват или са били извършени действия, които представляват пазарна злоупотреба по смисъла на Директива 2003/6/ЕО и които засягат финансовите инструменти, предмет на член 9 от посочената директива;

в)

компетентният финансов орган на дадена държава-членка уведомява ЕОЦКП и Агенцията, когато има разумни основания да предполага, че на пазарите за търговия на едро с енергия в друга държава-членка се извършват или са били извършени действия в нарушение на членове 3 и 5;

г)

националните регулаторни органи уведомяват националните органи за защита на конкуренцията в своята държава-членка, Комисията и Агенцията, когато имат разумни основания да предположат, че на пазарите за търговия на едро с енергия се извършват или са били извършени действия, които са в нарушение на правото на конкуренцията.

4.   С оглед да изпълнява своите функции съгласно параграф 1, когато, наред с другото, въз основа на първоначални оценки или анализ Агенцията предполага, че е налице нарушение на настоящия регламент, тя има правомощията:

а)

да поиска от един или повече национални регулаторни органи да предоставят информация, свързана с предполаганото нарушение;

б)

да поиска от един или повече национални регулаторни органи да се започне разследване на възможното нарушение и да се предприемат подходящи действия за отстраняване на всяко открито нарушение. Съответният национален регулаторен орган е отговорен за всяко решение по отношение на подходящо действие, което трябва да бъде предприето, за да се отстрани всяко открито нарушение;

в)

когато счита, че възможното нарушение оказва или е оказало трансгранично въздействие, да създава и координира група за разследване, която се състои от представители на съответните национални регулаторни органи, за да се разследва дали е бил нарушен настоящият регламент и в коя държава-членка е било извършено нарушението. По целесъобразност Агенцията може също така да поиска участието в групата за разследване на представители на компетентния финансов орган или друг съответен орган на една или повече държави-членки.

5.   Национален регулаторен орган, който получи искане за информация съгласно параграф 4, буква а) или получи искане за започване на разследване на предполагано нарушение съгласно параграф 4, буква б), незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на това искане. Ако този национален регулаторен орган не е в състояние веднага да предостави изисканата информация, той незабавно уведомява Агенцията за причините.

Чрез дерогация от първа алинея националният регулаторен орган може да откаже да предприеме действия за изпълнение на искане за информация, когато:

а)

изпълнението на искането може да засегне суверенитета или сигурността в държавата-членка, към която е отправено искането;

б)

вече са образувани съдебни производства по отношение на същите действия и срещу същите лица пред органите на държавата-членка, към която е отправено искането; или

в)

по отношение на тези лица е постановено и влязло в сила решение в държавата-членка, към която е отправено искането, за същите действия.

Във всеки такъв случай националният регулаторен орган уведомява съответно Агенцията, като ѝ предоставя възможно най-подробни сведения за съответното производство или съдебно решение.

Националните регулаторни органи участват в група за разследване, свикана в съответствие с параграф 4, буква в), и оказват цялото необходимо съдействие. Групата за разследване се координира от Агенцията.

6.   Последното изречение от член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009 не се прилага за Агенцията, когато тя изпълнява задачите си по настоящия регламент.

Член 17

Професионална тайна

1.   Всяка поверителна информация, която се получава, обменя или предава съгласно настоящия регламент, е предмет на разпоредбите за професионална тайна, установени в параграфи 2, 3 и 4.

2.   Задължението за професионална тайна се прилага по отношение на:

а)

лицата, които работят или са работили за Агенцията;

б)

одиторите и експертите, инструктирани от Агенцията;

в)

лицата, които работят или са работили за националните регулаторни органи или за другите съответни органи;

г)

одиторите и експертите, инструктирани от националните регулаторни органи или от други съответни органи, които получават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент.

3.   Поверителна информация, получена от посочените в параграф 2 лица по време на изпълнението на техните задължения, не може да се разкрива на никакви други лица или органи, освен в резюмирана или обобщена форма, така че да не може да се идентифицират отделни участници на пазара или отделни пазари, без това да засяга случаи, попадащи в обхвата на наказателното право, други разпоредби на настоящия регламент или други съответни законодателни актове на Съюза.

4.   Без да се засягат случаите, попадащи в обхвата на наказателното право, Агенцията, националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки, ЕОЦКП, институции или лицата, които получават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент, могат да използват тази информация само за изпълнение на своите задължения и упражняване на своите функции. Други органи, институции или лица могат да използват тази информация за целта, за която им е била предоставена, или в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на техните функции. Органът, получил информацията, може да я използва за други цели, при условие че Агенцията, националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки, ЕОЦКП, институциите или лицата, които съобщават тази информация, дадат своето съгласие за това.

5.   Настоящият член не препятства орган в държава-членка да обменя или предава, в съответствие с националното право, поверителна информация, при условие че тази поверителна информация не е получена от орган на друга държава-членка или от Агенцията съгласно настоящия регламент.

Член 18

Санкции

Държавите-членки установяват правилата относно санкциите, приложими към нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими за обезпечаване на тяхното прилагане мерки. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара.

Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията най-късно до 29 юни 2013 г. и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което засяга тези разпоредби.

Държавите-членки предвиждат националният регулаторен орган да може да разкрие пред обществеността мерките или санкциите, наложени за нарушения на настоящия регламент, освен ако разкриването би довело до нанасянето на несъразмерно големи вреди на заинтересованите страни.

Член 19

Международни отношения

Доколкото е необходимо за постигане на целите, предвидени в настоящия регламент, и без да се засяга съответната компетентност на държавите-членки и на институциите на Съюза, включително на Европейската служба за външна дейност, Агенцията може да развива контакти и да сключва административни споразумения с надзорни органи, международни организации и администрации на трети държави, по специално с тези, които оказват влияние върху пазара на Съюза за търговия на едро с енергия, за да насърчава хармонизирането на регулаторната рамка. Тези споразумения не създават правни задължения по отношение на Съюза и неговите държави-членки и не препятстват държавите-членки и техните компетентни органи да сключват двустранни или многостранни споразумения с тези надзорни органи, международни организации и администрации на трети държави.

Член 20

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 28 декември 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 21

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 22

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8, параграф 1, член 8, параграф 3, първа алинея и член 8, параграфи 4 и 5 започват да се прилагат считано от изтичането на шест месеца след датата, на която Комисията приеме съответните актове за изпълнение, посочени в член 8, параграфи 2 и 6.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 25 октомври 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

M. DOWGIELEWICZ


(1)   ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 108.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 10 октомври 2011 г.

(3)   ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15.

(4)   ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36.

(5)   ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16.

(6)   ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1.

(7)   ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(8)   ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

(9)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.

(10)   ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.

(11)   ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94.

(12)   ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.

(13)   ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75.

(14)   ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(15)   ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.


ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията е на мнение, че праговете за докладване на сделки по смисъла на член 8, параграф 2, буква а) и на информация по смисъла на член 8, параграф 6, буква а) не могат да се определят чрез актове за изпълнение.

При необходимост Комисията ще представи законодателно предложение за определянето на тези прагове.


ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЪВЕТА

Законодателят на ЕС е предоставил на Комисията изпълнителни правомощия в съответствие с член 291 от ДФЕС във връзка с мерките, предвидени в член 8. Това е правнообвързващо за Комисията въпреки направената от нея декларация по отношение на член 8, параграф 2, буква а) и член 8, параграф 6, буква а).


8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/17


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1228/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за отмяна на Регламент (ЕИО) № 429/73 на Съвета за определяне на специални разпоредби, приложими при вноса в Общността на определени стоки, предмет на Регламент (ЕИО) № 1059/69, с произход от Турция

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Подобряването на правото на Съюза е основен елемент на стратегията за по-добро законотворчество, която се прилага от институциите на Съюза. В тази връзка е целесъобразно да се изключат от действащото законодателство актовете, които вече нямат реално приложение.

(2)

Регламент (ЕИО) № 429/73 на Съвета (2) беше приет, за да се определи намаленият фиксиран компонент на вносните мита за преработените селскостопански продукти с произход от Турция и внесени в рамките на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписан на 23 ноември 1970 г.

(3)

Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 г. за приключване на последната фаза на митническия съюз (3) урежда правилата за определяне на митата за преработени селскостопански продукти с произход от Турция, внасяни в Европейския съюз. Следователно Регламент (ЕИО) № 429/73 вече е загубил актуалност.

(4)

Следователно, от съображения за правна сигурност и яснота, Регламент (ЕИО) № 429/73 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Регламент (ЕИО) № 429/73 се отменя.

2.   Отмяната на акта, посочен в параграф 1, не засяга:

а)

запазването в сила на актове на Съюза, приети въз основа на акта, посочен в параграф 1; и

б)

валидността на измененията, внесени с акта, посочен в параграф 1, в други актове на Съюза, които не се отменят с настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 октомври 2011 г.

(2)   ОВ L 59, 5.3.1973 г., стр. 85.

(3)   ОВ L 35, 13.2.1996 г., стр. 1.


8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/18


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1229/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за отмяна на някои остарели актове на Съвета в областта на общата селскостопанска политика

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид Акта за присъединяване от 1979 г., и по-специално член 60, член 61, параграф 5 и член 72, параграф 1 от него,

като взеха предвид Акта за присъединяване от 1985 г., и по-специално член 234, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура и изискването за единодушие в Съвета, предвидено в член 234, параграф 3 от Акта за присъединяване от 1985 г. (2),

като имат предвид, че:

(1)

Подобряването на прозрачността на правото на Съюза е основен елемент на стратегията за по-добро законотворчество, която се прилага от институциите на Съюза. В тази връзка е целесъобразно да се изключат от действащото законодателство актовете, които вече нямат реално приложение.

(2)

Няколко регламента, свързани с общата селскостопанска политика, са остарели, въпреки че формално все още са в сила.

(3)

Регламент (ЕИО) № 2052/69 на Съвета от 17 октомври 1969 г. относно финансирането от Общността на разходите, произтичащи от прилагането на Конвенцията за продоволствената помощ (3) вече не намира приложение, тъй като съдържанието му е възпроизведено в последващи актове.

(4)

Регламент (ЕИО) № 1467/70 на Съвета от 20 юли 1970 г. за установяване на някои общи правила, ръководещи интервенцията на пазара на суров тютюн (4) вече не намира приложение вследствие на последователни реформи в тютюневия сектор от 1992 г. насам.

(5)

Регламент (ЕИО) № 3279/75 на Съвета от 16 декември 1975 г. относно стандартизиране на режима, прилаган от отделните държави-членки по отношение на вноса от страни, които не са членки, на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни на тях, рязани цветя и декоративна зеленина (5) вече не намира приложение, тъй като съдържанието му е възпроизведено в последващи актове.

(6)

С Регламент (ЕИО) № 1078/77 на Съвета от 17 май 1977 г. за въвеждане на режим на премии за непредлагане на пазара на мляко и млечни продукти и за конверсия на млечни стада (6) бяха въведени мерки, приложими до 1981 г., и следователно той вече не намира приложение.

(7)

С Регламент (ЕИО) № 1853/78 на Съвета от 25 юли 1978 г. относно приемане на общи правила във връзка със специалните мерки за семена от рицин (7) бяха въведени мерки за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2874/77 на Съвета от 19 декември 1977 г. относно определяне на специални мерки по отношение на семена от рицин (8), чийто срок на действие изтече на 30 септември 1984 г. и следователно Регламент (ЕИО) № 1853/78 вече не намира приложение.

(8)

Регламент (ЕИО) № 2580/78 на Съвета от 31 октомври 1978 г. за удължаване на пазарната 1977/78 година за маслиново масло, за въвеждане на специални мерки за този сектор и за изменение на Регламент (ЕИО) № 878/77 относно обменните курсове, прилагани в селското стопанство (9) се прилага само за пазарните 1977/78 и 1978/79 години и следователно вече не намира приложение.

(9)

Беше предвидено Регламент (ЕИО) № 1/81 на Съвета от 1 януари 1981 г. за определяне на общи правила за системата на компенсаторни суми за присъединяването за зърнени култури (10) да се прилага през преходния период след присъединяването на Гърция към Европейските общности и следователно той вече не намира приложение.

(10)

Регламент (ЕИО) № 1946/81 на Съвета от 30 юни 1981 г. относно ограниченията на помощите за инвестиции в сектора на млекопроизводството (11) вече не намира приложение, тъй като съдържанието му е възпроизведено в последващи актове.

(11)

С Регламент (ЕИО) № 2989/82 на Съвета от 9 ноември 1982 г. относно отпускането на помощ за консумацията на масло в Дания, Гърция, Италия и Люксембург (12) бяха въведени само временни мерки и следователно той вече не намира приложение.

(12)

Беше предвидено Регламент (ЕИО) № 3033/83 на Съвета от 26 октомври 1983 г. за отменяне на компенсаторната сума, прилагана за ликьорни вина (13), да се прилага през преходния период след присъединяването на Гърция към Общностите и следователно той вече не намира приложение.

(13)

Регламент (ЕИО) № 564/84 на Съвета от 1 март 1984 г. относно временното прекратяване на помощите за инвестиции в областта на млекопроизводството (14) се прилага единствено за 1984 г. и следователно вече не намира приложение.

(14)

С Регламент (ЕИО) № 2997/87 на Съвета от 22 септември 1987 г. за определяне на сумата на помощта за производителите на хмел за реколтата през 1986 г. и за въвеждане на специални мерки за определени производствени райони (15) беше въведена специална мярка, приложима до 1995 г., и следователно той вече не намира приложение.

(15)

С Регламент (ЕИО) № 1441/88 на Съвета от 24 май 1988 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 822/87 относно общата организация на пазара на вино (16) на Съвета бяха предоставени правомощия да адаптира определени преходни разпоредби, следващи от присъединяването на Португалия към Общностите, и следователно той вече не намира приложение.

(16)

С Регламент (ЕИО) № 1720/91 на Съвета от 13 юни 1991 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 136/66/ЕИО относно създаване на обща организация на пазара на масла и мазнини (17) бяха въведени няколко извънредни мерки в общата организация на пазара на масла и мазнини, които бяха приложими най-късно до 30 юни 1992 г., и следователно той вече не намира приложение.

(17)

С Регламент (ЕИО) № 740/93 на Съвета от 17 март 1993 г. за определяне на компенсация от Общността за окончателно преустановяване на млекопроизводството в Португалия (18) беше въведена специална мярка, която да се прилага до 1996 г., и следователно той вече не намира приложение.

(18)

Беше предвидено Регламент (ЕИО) № 741/93 на Съвета от 17 март 1993 г. относно прилагане на общата интервенционна цена за маслиново масло в Португалия (19) да се прилага през преходния период след присъединяването на Португалия към Общностите и следователно той вече не намира приложение.

(19)

Регламент (ЕИО) № 744/93 на Съвета от 17 март 1993 г. за определяне на общи правила за прилагане на допълнителния търговски механизъм за доставки в Португалия на продукти, различни от плодове и зеленчуци (20), уреждаше прилагането в Португалия на впоследствие отменения Регламент (ЕИО) № 3817/92 на Съвета от 28 декември 1992 г. за определяне на общи правила за прилагане на допълнителния търговски механизъм за внос в Испания на продукти, различни от плодове и зеленчуци (21), и следователно вече не намира приложение.

(20)

Регламент (ЕО) № 2443/96 на Съвета от 17 декември 1996 г. относно предвиждане на допълнителни мерки за пряко подпомагане на приходите на производителите или на сектор говеждо и телешко месо (22) се прилагаше само за 1997 г. и следователно вече не намира приложение.

(21)

Беше предвидено с Регламент (ЕО) № 2200/97 на Съвета от 30 октомври 1997 г. относно подобряването на общностното производство на ябълки, круши, праскови и нектарини (23) да се въведе специална премия за пазарната 1997/1998 година и следователно той вече не намира приложение.

(22)

Регламент (ЕО) № 2330/98 на Съвета от 22 октомври 1998 г. относно предвиждане на предлагане на обезщетения за някои производители на мляко и млечни продукти, спрямо които са наложени временни ограничения за извършването на търговия (24) уреждаше единствено специална временна мярка и следователно вече не намира приложение.

(23)

Беше предвидено с Регламент (ЕО) № 2800/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. относно преходни мерки, които следва да се прилагат за Общата селскостопанска политика с оглед въвеждането на еурото (25) да бъдат установени само преходни мерки и следователно той вече не намира приложение.

(24)

Беше предвидено с Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета от 17 декември 1998 г. относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти (26) да бъде установена извънредна еднократна мярка и следователно той вече не намира приложение.

(25)

Регламент (ЕО) № 660/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2075/92 и за определяне на премиите и гаранционните прагове за тютюн на листа по група сортове и по държава-членка за реколтите 1999 година, 2000 година и 2001 година (27) се прилагаше само за реколтите от 1999 г., 2000 г. и 2001 г. и следователно вече не намира приложение.

(26)

Регламент (ЕО) № 546/2002 на Съвета от 22 март 2002 г. относно определяне на премиите и гаранционните прагове за тютюн на листа по група сортове и по държава-членка за реколти 2002 година, 2003 година и 2004 година и за изменение на Регламент (ЕИО) № 2075/92 (28) се прилагаше само за реколтите от 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и следователно вече не е актуален.

(27)

Беше предвидено с Регламент (ЕО) № 527/2003 на Съвета от 17 март 2003 г. относно разрешаване на предлагането и доставянето за пряка консумация от човека на някои вина, внос от Аржентина, които може да са били подложени на енологични практики, непредвидени в Регламент (ЕО) № 1493/1999 (29), да се въведе дерогация, приложима до 31 декември 2008 г., и следователно той вече не намира приложение.

(28)

От съображения за правна сигурност и яснота тези остарели регламенти следва да бъдат отменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Регламенти (ЕИО) № 2052/69, (ЕИО) № 1467/70, (ЕИО) № 3279/75, (ЕИО) № 1078/77, (ЕИО) № 1853/78, (ЕИО) № 2580/78, (ЕИО) № 1/81, (ЕИО) № 1946/81, (ЕИО) № 2989/82, (ЕИО) № 3033/83, (ЕИО) № 564/84, (ЕИО) № 2997/87, (ЕИО) № 1441/88, (ЕИО) № 1720/91, (ЕИО) № 740/93, (ЕИО) № 741/93, (ЕИО) № 744/93, (ЕО) № 2443/96, (ЕО) № 2200/97, (ЕО) № 2330/98, (ЕО) № 2800/98, (ЕО) № 2802/98, (ЕО) № 660/1999, (ЕО) № 546/2002 и (ЕО) № 527/2003 се отменят.

2.   Отмяната на посочените в параграф 1 регламенти не засяга:

а)

запазването в сила на актовете на Съюза, приети въз основа на актовете, посочени в параграф 1; и

б)

валидността на измененията, внесени с посочените в параграф 1 актове в други актове на Съюза, които не се отменят с настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)   ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 72.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 октомври 2011 г.

(3)   ОВ L 263, 21.10.1969 г., стр. 6.

(4)   ОВ L 164, 27.7.1970 г., стр. 32.

(5)   ОВ L 326, 18.12.1975 г., стр. 1.

(6)   ОВ L 131, 26.5.1977 г., стр. 1.

(7)   ОВ L 212, 2.8.1978 г., стр. 1.

(8)   ОВ L 332, 24.12.1977 г., стр. 1.

(9)   ОВ L 309, 1.11.1978 г., стр. 13.

(10)   ОВ L 1, 1.1.1981 г., стр. 1.

(11)   ОВ L 197, 20.7.1981 г., стр. 32.

(12)   ОВ L 314, 10.11.1982 г., стр. 25.

(13)   ОВ L 297, 29.10.1983 г., стр. 1.

(14)   ОВ L 61, 2.3.1984 г., стр. 34.

(15)   ОВ L 284, 7.10.1987 г., стр. 19.

(16)   ОВ L 132, 28.5.1988 г., стр. 1.

(17)   ОВ L 162, 26.6.1991 г., стр. 27.

(18)   ОВ L 77, 31.3.1993 г., стр. 5.

(19)   ОВ L 77, 31.3.1993 г., стр. 7.

(20)   ОВ L 77, 31.3.1993 г., стр. 11.

(21)   ОВ L 387, 31.12.1992 г., стр. 12.

(22)   ОВ L 333, 21.12.1996 г., стр. 2.

(23)   ОВ L 303, 6.11.1997 г., стр. 3.

(24)   ОВ L 291, 30.10.1998 г., стр. 4.

(25)   ОВ L 349, 24.12.1998 г., стр. 8.

(26)   ОВ L 349, 24.12.1998 г., стр. 12.

(27)   ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 10.

(28)   ОВ L 84, 28.3.2002 г., стр. 4.

(29)   ОВ L 78, 25.3.2003 г., стр. 1.


8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/21


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1230/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за отмяна на някои остарели актове на Съвета в областта на общата търговска политика

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Подобряването на прозрачността на правото на Съюза е основен елемент на стратегията за по-добро законотворчество, която се прилага от институциите на Съюза. В тази връзка е целесъобразно да се изключат от действащото законодателство актовете, които вече нямат реално приложение.

(2)

Няколко регламента, свързани с общата търговска политика, са остарели, въпреки че формално все още са в сила.

(3)

Регламент (ЕИО) № 1471/88 на Съвета от 16 май 1988 г. относно мерките, приложими към вноса на сладки картофи и нишесте от маниока, предназначени за определени употреби (2), вече не е актуален, тъй като неговото съдържание е възпроизведено в последващи актове.

(4)

С Регламент (ЕИО) № 478/92 на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно откриване на годишната тарифна квота на Общността за кучешка или котешка храна, пригодена за търговия на дребно и попадаща под код по КН 2309 10 11 , и годишна тарифна квота на Общността за кучешка или котешка храна, попадаща под код по КН ex 2309 90 41 , която е с произход и идва от Фарьорските острови (3) беше предвидено откриването на тарифна квота за 1992 г. и следователно той вече не е актуален.

(5)

Регламент (ЕИО) № 3125/92 на Съвета от 26 октомври 1992 г. относно режима, приложим спрямо вноса в Общността на продукти от овче и козе месо с произход от Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Черна гора, Сърбия и Бившата югославска република Македония (4), се прилага за временна ситуация и следователно вече не е актуален.

(6)

Регламент (ЕО) № 2184/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно внос в Общността на ориз с произход от и идващ от Египет (5) беше приет с цел да се предоставят намаления на митата, произтичащи от международно споразумение, което впоследствие беше заменено от споразумението, подписано с Египет на 28 октомври 2009 г. и влязло в сила на 1 юни 2010 г., и следователно вече не е актуален.

(7)

Регламент (ЕО) № 2398/96 на Съвета от 12 декември 1996 г. относно отваряне на тарифна квота за пуешко месо с произход и внесено от Израел, предвидена в Споразумението за асоцииране и Временното споразумение между Европейската общност и Държавата Израел (6), вече не е актуален, тъй като той е основан на Споразумението за асоцииране, подписано през 1995 г., което впоследствие беше заменено от Споразумението за асоцииране, подписано с Израел на 4 ноември 2009 г. и влязло в сила на 1 януари 2010 г., в което са предвидени нови тарифни квоти.

(8)

Регламент (ЕО) № 1722/1999 на Съвета от 29 юли 1999 г. относно вноса на трици, брашно с трици и други отпадъци от пресяването, смилането или друга обработка на някои зърнени култури с произход от Алжир, Мароко и Египет, и вноса на твърда пшеница с произход от Мароко (7) вече не е актуален, тъй като той беше предвиден като временен инструмент за периода преди влизането в сила на Споразумението за асоцииране, подписано с Алжир на 22 април 2002 г. и влязло в сила на 1 септември 2005 г., на Споразумението за асоцииране, подписано с Мароко на 26 февруари 1996 г. и влязло в сила на 1 март 2000 г., чиито приложения относно селското стопанство бяха изменени със споразумения, влезли в сила през 2003 г. и 2005 г., и на Споразумението за асоцииране, подписано с Египет на 28 октомври 2009 г. и влязло в сила на 1 юни 2010 г.

(9)

С Регламент (ЕО) № 2798/1999 на Съвета от 17 декември 1999 г. за определяне на общи правила за вноса на маслиново масло с произход от Тунис за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2000 г. и за отмяна на Регламент (ЕО) № 906/98 (8) се въвежда мярка, приложима само през 2000 г., и следователно той вече не е актуален.

(10)

Регламент (ЕО) № 215/2000 на Съвета от 24 януари 2000 г. за преразглеждане на мерките за 2000 г., определени в Регламент (ЕО) № 1416/95 за установяване на определени концесии за някои преработени земеделски продукти под формата на тарифни квоти на Общността през 1995 г. (9) се прилага само за 2000 г. и следователно вече не е актуален.

(11)

Решение 2004/910/ЕО на Съвета от 26 април 2004 г. за сключване на споразумения под формата на размяна на писма между Европейската общност и, от една страна, Барбадос, Белиз, Република Конго, Фиджи, Кооперативна република Гвиана, Република Кот д’Ивоар, Ямайка, Република Кения, Република Мадагаскар, Република Малави, Република Мавриций, Република Суринам, Сейнт Китс и Невис, Кралство Свазиленд, Обединена република Танзания, Република Тринидад и Тобаго, Република Уганда, Република Замбия и Република Зимбабве и, от друга страна, Република Индия относно гарантираните цени на захарната тръстика за периоди на доставка 2003/2004 г. и 2004/2005 г. (10) е с временен характер и следователно вече не е актуално.

(12)

Регламент (ЕО) № 1923/2004 на Съвета от 25 октомври 2004 г. за установяване на определени отстъпки за Конфедерация Швейцария под формата на тарифни квоти на Общността за някои преработени селскостопански продукти (11) въвежда мярка, приложима от 1 май до 31 декември 2004 г., и следователно вече не е актуален.

(13)

Решение 2007/317/ЕО на Съвета от 16 април 2007 г. за установяване на позицията, която ще бъде приета от името на Общността в рамките на Международния съвет по зърното по отношение на удължаването на Конвенцията за търговия със зърно от 1995 г. (12) вече не е актуално, тъй като неговото съдържание е отразено в последващ акт.

(14)

Някои актове, които се отнасят до определени страни, вече не са актуални след присъединяването на тези страни към Съюза.

(15)

Решение 98/658/ЕО на Съвета от 24 септември 1998 г. за сключване на Допълнителен протокол към Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Република Словения, от друга страна, и към Европейското споразумение между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Словения, от друга страна (13), е загубило актуалност след присъединяването на Словения към Съюза.

(16)

Регламент (ЕО) № 278/2003 на Съвета от 6 февруари 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на вноса на определени преработени селскостопански продукти с произход от Полша (14) е загубил актуалност след присъединяването на Полша към Съюза.

(17)

Регламент (ЕО) № 999/2003 на Съвета от 2 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на вноса на определени преработени селскостопански продукти с произход от Унгария и износа на определени преработени селскостопански продукти за Унгария (15) е загубил актуалност след присъединяването на Унгария към Съюза.

(18)

Регламент (ЕО) № 1039/2003 на Съвета от 2 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на вноса на определени преработени селскостопански продукти с произход от Естония и износа на определени селскостопански продукти за Естония (16) е загубил актуалност след присъединяването на Естония към Съюза.

(19)

Регламент (ЕО) № 1086/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки относно вноса на определени преработени селскостопански продукти с произход от Словения и относно износа на определени преработени селскостопански продукти за Словения (17) е загубил актуалност след присъединяването на Словения към Съюза.

(20)

Регламент (ЕО) № 1087/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на определени преработени селскостопански продукти с произход от Латвия и износа на определени преработени селскостопански продукти за Латвия (18) е загубил актуалност след присъединяването на Латвия към Съюза.

(21)

Регламент (ЕО) № 1088/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на определени преработени селскостопански продукти с произход от Литва и износа на определени преработени селскостопански продукти за Литва (19) е загубил актуалност след присъединяването на Литва към Съюза.

(22)

Регламент (ЕО) № 1089/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на определени преработени селскостопански продукти с произход от Словашката република и износа на определени преработени селскостопански продукти за Словашката република (20) е загубил актуалност след присъединяването на Словакия към Съюза.

(23)

Регламент (ЕО) № 1090/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г. за приемане на автономни и преходни мерки по отношение на определени преработени селскостопански продукти с произход от Чешката република и износа на определени преработени селскостопански продукти за Чешката република (21) е загубил актуалност след присъединяването на Чешката република към Съюза.

(24)

За повече правна сигурност и яснота тези остарели актове следва да бъдат отменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Регламенти (ЕИО) № 1471/88, (ЕИО) № 478/92, (ЕИО) № 3125/92, (ЕО) № 2184/96, (ЕО) № 2398/96, (ЕО) № 1722/1999, (ЕО) № 2798/1999, (ЕО) № 215/2000, (ЕО) № 278/2003, (ЕО) № 999/2003, (ЕО) № 1039/2003, (ЕО) № 1086/2003, (ЕО) № 1087/2003, (ЕО) № 1088/2003, (ЕО) № 1089/2003, (ЕО) № 1090/2003, (ЕО) № 1923/2004 и решения 98/658/ЕО, 2004/910/ЕО и 2007/317/ЕО се отменят.

2.   Отмяната на актовете, посочени в параграф 1, не засяга:

а)

запазването в сила на актовете на Съюза, приети въз основа на тези актове; и

б)

валидността на измененията, внесени с актовете, посочени в параграф 1, в други актове на Съюза, които не се отменят с настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 октомври 2011 г.

(2)   ОВ L 134, 31.5.1988 г., стр. 1.

(3)   ОВ L 55, 29.2.1992 г., стр. 2.

(4)   ОВ L 313, 30.10.1992 г., стр. 3.

(5)   ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 1.

(6)   ОВ L 327, 18.12.1996 г., стр. 7.

(7)   ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 16.

(8)   ОВ L 340, 31.12.1999 г., стр. 1.

(9)   ОВ L 24, 29.1.2000 г., стр. 9.

(10)   ОВ L 391, 31.12.2004 г., стр. 1.

(11)   ОВ L 331, 5.11.2004 г., стр. 9.

(12)   ОВ L 119, 9.5.2007 г., стр. 30.

(13)   ОВ L 314, 24.11.1998 г., стр. 6.

(14)   ОВ L 42, 15.2.2003 г., стр. 1.

(15)   ОВ L 146, 13.6.2003 г., стр. 10.

(16)   ОВ L 151, 19.6.2003 г., стр. 1.

(17)   ОВ L 163, 1.7.2003 г., стр. 1.

(18)   ОВ L 163, 1.7.2003 г., стр. 19.

(19)   ОВ L 163, 1.7.2003 г., стр. 38.

(20)   ОВ L 163, 1.7.2003 г., стр. 56.

(21)   ОВ L 163, 1.7.2003 г., стр. 73.


8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/24


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1231/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета по отношение на правилата за прилагане на доброволна модулация на преките плащания в рамките на общата селскостопанска политика

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета от 27 март 2007 г. за утвърждаване на правила за доброволна модулация на преки плащания, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (3) на Комисията се предоставят правомощия с цел прилагане на някои от разпоредбите на посочения регламент.

(2)

С влизането в сила на Договора от Лисабон е необходимо правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 378/2007, да се приведат в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 378/2007 в съответните държави-членки, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

(4)

Изпълнителните правомощия, свързани с приемането на специални разпоредби за включването на доброволната модулация в програмите за развитие на селските райони, както и за финансовото управление на доброволната модулация, следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (4).

(5)

Комисията следва, посредством актове за изпълнение и, предвид техния особен характер, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011, да определи нетните суми, произтичащи от прилагането на доброволната модулация.

(6)

Следователно Регламент (ЕО) № 378/2007 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 378/2007 се изменя, както следва:

1.

В член 4, параграф 1 уводната част се заменя със следното:

„1.   Нетните суми, получени в резултат на прилагането на доброволната модулация, се определят от Комисията посредством актове за изпълнение, без да се прилага член 6а, въз основа на:“.

2.

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

1.   Комисията посредством актове за изпълнение приема специални разпоредби за включването на доброволната модулация в планирането на развитието на селските райони. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 6а, параграф 1.

2.   Комисията посредством актове за изпълнение приема специални разпоредби за финансовото управление на доброволната модулация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 6а, параграф 2.“;

3.

Добавя се следният член:

„Член 6а

1.   Комисията се подпомага от Комитета за развитие на селските райони, създаден с Регламент (ЕО) № 1698/2005. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 (*1).

При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   Комисията се подпомага от Комитета по земеделските фондове, създаден с Регламент (ЕО) № 1290/2005. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*1)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“ "

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)   ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 87.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. … (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 октомври 2011 г.

(3)   ОВ L 95, 5.4.2007 г., стр. 1.

(4)   ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.


8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/26


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1232/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (преработен) (2) изисква изделията с двойна употреба (включително програмните продукти и технологиите) да бъдат предмет на ефективен контрол, когато биват изнасяни или транзитно пренасяни през територията на Съюза, или биват доставяни в трета държава в резултат на брокерски услуги, предоставени от брокер, пребиваващ или установен в Съюза.

(2)

Желателно е да се постигне еднообразно и последователно прилагане на контрол в целия Съюз, за да се избегне нелоялната конкуренция между износителите от Съюза, да се хармонизират обхватът на генералните разрешения на Съюза за износ и условията за тяхното използване от износителите от Съюза и да се гарантира ефикасността и ефективността на контрола за сигурност в Съюза.

(3)

В съобщението си от 18 декември 2006 г. Комисията изложи идеята за създаването на нови генерални разрешения на Съюза за износ в опит да се увеличи конкурентоспособността на промишлеността и да се гарантира поставянето при равни условия на всички износители от Съюза, когато изнасят определени специфични изделия с двойна употреба за определени специфични местоназначения, като в същото време гарантира високо ниво на сигурност и пълно спазване на международните задължения.

(4)

С Регламент (ЕО) № 428/2009 беше отменен Регламент (ЕО) № 1334/2000 на Съвета от 22 юни 2000 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на стоки и технологии с двойна употреба (3), считано от 27 август 2009 г. Съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1334/2000 обаче продължават да се прилагат по отношение на молбите за издаване на разрешения за износ, подадени преди тази дата.

(5)

За да бъдат създадени нови генерални разрешения на Съюза за износ на определени специфични изделия с двойна употреба за определени специфични местоназначения, е необходимо съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 428/2009 да бъдат изменени посредством добавянето на нови приложения към него.

(6)

На компетентните органи на държавата-членка, където е установен износителят, следва да бъде предоставена възможността да забраняват използването на генерални разрешения на Съюза за износ при условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 428/2009, изменен с настоящия регламент.

(7)

След влизането в сила на Договора от Лисабон, за всяко оръжейно ембарго в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза се приема решение на Съвета. Съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, правните последици от общите позиции, приети от Съвета въз основа на дял V от Договора за Европейския съюз преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите.

(8)

Регламент (ЕО) № 428/2009 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 428/2009 се изменя, както следва:

1.

В член 2 точка 9 се заменя със следното:

„9.

„Генерално разрешение на Съюза за износ“ означава разрешение за износ в определени държави на местоназначение, достъпно за всички износители, които спазват условията и изискванията за ползване, описани в приложения IIа—IIе.“

2.

В член 4, параграф 2, думите „въведено с обща позиция или съвместно действие, приета(о)“ се заменят с думите „по силата на решение или обща позиция, прието(а)“.

3.

Член 9 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   За износ на някои видове изделия, както е показано в приложения IIа—IIе, с настоящия регламент се въвеждат генерални разрешения на Съюза за износ.

Компетентните органи на държавата-членка, където е установен износителят, могат да забранят на износителя да използва тези разрешения, ако съществува основателно подозрение относно неговата способност да спази условията на дадено разрешение или на разпоредба на законодателството за контрол върху износа.

Компетентните органи на държавите-членки обменят информация относно износителите, на които е отнето правото да използват генерално разрешение на Съюза за износ, освен в случай че определят, че износителят няма да се опита да изнесе изделия с двойна употреба през друга държава-членка. За тази цел се използва системата, посочена в член 19, параграф 4.“;

б)

в параграф 4 буква а) се заменя със следното:

„а)

изключват от обхвата си изделията, описани в приложение IIж“;

в)

в параграф 4, буква в) думите „въведено с обща позиция или съвместно действие, приета(о)“ се заменят с думите „по силата на решение или обща позиция, прието(а)“.

4.

В член 11, параграф 1, първото изречение, позоваването на „приложение II“ се заменя с позоваване на „приложение IIа“.

5.

В член 12, параграф 1, буква б) думите „обща позиция или съвместно действие“ се заменят с думите „решение или обща позиция“.

6.

В член 13 параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Всички нотификации, които се изискват съгласно настоящия член, се извършват със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 19, параграф 4.“

7.

Член 19 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2, буква а), думите „генерални разрешения на Общността за износ“ се заменят с думите „генерални разрешения на Съюза за износ“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Комисията въвежда защитена и криптирана система за обмен на информация между държавите-членки, а по целесъобразност и с Комисията, при консултация с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, създадена съгласно член 23. Европейският парламент бива информиран относно бюджета, разработването, временното и окончателното въвеждане и функционирането на системата, както и относно разходите по мрежата.“

8.

В член 23 се добавя следният параграф:

„3.   Комисията представя на Европейския парламент годишен доклад относно работата, извършените проверки и консултации на координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, като докладът се подчинява на условията в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (*1).

(*1)   ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.“ "

9.

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

1.   Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в изпълнение на настоящия регламент, включително мерките, посочени в член 24. Комисията препраща информацията до останалите държави-членки.

2.   На всеки три години Комисията извършва преглед на прилагането на настоящия регламент и представя на Европейския парламент и на Съвета обстоен доклад за прилагането и оценка на въздействието, който може да включва предложения за изменение. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата информация, необходима за подготовка на доклада.

3.   Специални раздели от доклада разглеждат:

а)

координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба и нейната дейност. Информацията, която Комисията предоставя относно извършените проверки и консултации на координационната група, се третира като поверителна съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001. Във всеки случай информация се счита за поверителна, ако нейното разкриване е вероятно да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или е източник на такава информация;

б)

прилагането на член 19, параграф 4 и достигнатия етап при въвеждането на защитена и криптирана система за обмен на информация между държавите-членки и Комисията;

в)

прилагането на член 15, параграф 1;

г)

прилагането на член 15, параграф 2;

д)

предоставената пълна информация относно мерките, взети от държавите-членки съгласно член 24 и съобщени на Комисията съгласно параграф 1 от настоящия член.

4.   Не по-късно от 31 декември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ оценка на прилагането на настоящия регламент, със специално внимание върху прилагането на приложение IIб, генерално разрешение на Съюза за износ № ЕС002, придружен при целесъобразност от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент, по-специално по отношение на пратките с ниска стойност.“

10.

Вмъква се следният член:

„Член 25а

Без да се засягат разпоредбите относно споразуменията или протоколите за административна взаимопомощ по митнически въпроси, сключени между Съюза и трети държави, Съветът може да упълномощи Комисията да води преговори с трети държави за споразумения, предвиждащи взаимно признаване на проверките на износа на изделия с двойна употреба, обхванати от настоящия регламент, и по-специално да премахне изискванията за предоставяне на разрешения за реекспорт на територията на Съюза. Тези преговори биват провеждани съгласно процедурите, установени в член 207, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, по целесъобразност.“

11.

Приложение II се преномерира като приложение IIа и се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя със следното:

ГЕНЕРАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ИЗНОС № ЕС001

(посочено в член 9, параграф 1 от настоящия регламент)

Износ за Австралия, Канада, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария, включително Лихтенщайн, и САЩ

Издаващ орган: Европейски съюз“;

б)

част 1 се заменя със следното:

Част 1

Настоящото генерално разрешение за износ обхваща всички изделия с двойна употреба, описани в която и да е точка от приложение I към настоящия регламент, с изключение на изброените в приложение IIж.“;

в)

част 2 се заличава;

г)

част 3 се преномерира като част 2 и се изменя, както следва:

i)

в първата алинея думата „Общността“ се заменя с думата „Съюза“;

ii)

думата „Швейцария“ се заменя с думите „Швейцария, включително Лихтенщайн“;

iii)

думите „генералното разрешение за износ от Общността“ и „настоящото генерално разрешение за износ от Общността“ се заменят с думите „настоящото разрешение“;

iv)

думите „въведено чрез обща позиция или съвместно действие, приета(о)“ се заменят с думите „по силата на решение или обща позиция, прието(а)“.

12.

Вмъкват се приложения IIб—IIж, така както са установени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на тридесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  Позиция на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 27 октомври 2011 г.

(2)   ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.

(3)   ОВ L 159, 30.6.2000 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIб

ГЕНЕРАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ИЗНОС № ЕС002

(посочено в член 9, параграф 1 от настоящия регламент)

Износ на определени изделия с двойна употреба за определени местоназначения

Издаващ орган: Европейски съюз

Част 1 —   Изделия

Настоящото генерално разрешение за износ обхваща следните изделия с двойна употреба, посочени в приложение I към настоящия регламент:

1A001

1A003

1A004

1C003.b. - c.

1C004

1C005

1C006

1C008

1C009

2B008

3A001.a.3.

3A001.a.6.-12.

3A002.c.-f.

3C001

3C002

3C003

3C004

3C005

3C006

Част 2 —   Местоназначения

Настоящото разрешение е валидно на цялата територия на Съюза за износ за следните местоназначения:

Аржентина

Исландия

Турция

Хърватия

Южна Африка

Южна Корея

Част 3 —   Условия и изисквания за използване

1.

Настоящото разрешение не разрешава износа на изделия, когато:

(1)

износителят е уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която е установен съгласно определението в член 9, параграф 6 от настоящия регламент, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

а)

за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

б)

за военна крайна употреба, съгласно определението в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, в държава, подложена на оръжейно ембарго, наложено с решение или обща позиция, прието(а) от Съвета или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН; или

в)

за употреба като части или компоненти на военните изделия, изброени в националните военни списъци, които са били изнесени от територията на съответната държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка;

(2)

износителят знае, по силата на своето задължение за надлежна проверка, че въпросните изделия са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в точка (1);

(3)

съответните изделия се изнасят за свободна безмитна зона или свободен склад, които се намират в местоназначение, обхванато от настоящото разрешение.

2.

Износителите трябва да упоменат справочния ЕС номер X002 и да посочат, че изделията биват изнасяни по силата на генералното разрешение на Съюза за износ ЕС002 в клетка 44 на Единния административен документ.

3.

Всеки износител, който използва настоящото разрешение, трябва да уведоми компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, за първото използване на настоящото разрешение не по-късно от 30 дни след датата на осъществяване на първия износ или, като алтернатива и в съответствие с изискване на компетентния орган на държавата-членка, в която износителят е установен, преди първото използване на настоящото разрешение. Държавите-членки уведомяват Комисията за механизма за нотифициране, избран за настоящото разрешение. Комисията публикува съобщената ѝ информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Държавите-членки определят изискванията за отчитане, свързани с използването на настоящото разрешение, и допълнителната информация, която държавата-членка, откъдето се извършва износът, може да изиска относно изделията, изнасяни съгласно настоящото разрешение.

Държава-членка може да изиска от износителите, установени в тази държава-членка, да се регистрират преди първото използване на настоящото разрешение. Регистрацията е автоматична и компетентните органи я удостоверяват пред износителя без забавяне и при всички случаи в рамките на 10 работни дни след получаването ѝ, в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато е приложимо, изискванията, посочени във втората и третата алинея, се основават на изискванията, определени за използването на националните генерални разрешения за износ, предоставяни от онези държави-членки, които изискват подобни разрешения.

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIв

ГЕНЕРАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ИЗНОС № ЕС003

(посочено в член 9, параграф 1 от настоящия регламент)

Износ след поправка/замяна

Издаващ орган: Европейски съюз

Част 1 —   Изделия

1.

Настоящото генерално разрешение за износ обхваща всички изделия с двойна употреба, описани в която и да е точка от приложение I към настоящия регламент, с изключение на изброените в точка 2, когато:

а)

изделията са повторно внесени на митническата територия на Европейския съюз за целите на поддръжка, поправка или замяна и са изнесени или реекспортирани в „държавата на получаване“ без всякаква промяна на първоначалните им характеристики в срок от пет години след датата на предоставяне на първоначалното разрешение за износ; или

б)

изделията са изнесени в „държавата на получаване“ в размяна на изделия със същото качество и брой, които са внесени повторно на митническата територия на Европейския съюз за поддръжка, поправка или замяна в срок от пет години след датата на предоставяне на първоначалното разрешение за износ.

2.

Изключени изделия:

а)

всички изделия, изброени в приложение IIж;

б)

всички изделия от раздели D и Е от приложение I към настоящия регламент;

в)

следните изделия, описани в приложение I към настоящия регламент:

1A002.a.

1C012.a.

1C227

1C228

1C229

1C230

1C231

1C236

1C237

1C240

1C350

1C450

5A001.b.5.

5A002.a.2. до 5A002.a.9.

5B002 Оборудване, както следва:

а)

оборудване, специално проектирано за „разработване“ или „производство“ на оборудване, описано в 5A002.а.2. до 5А002.а.9.

б)

измервателно оборудване, специално проектирано за оценяване и проверяване на функциите по „информационна сигурност“ на оборудване, описано в 5A002.а.2. до 5A002.a.9.

6A001.a.2.a.1.

6A001.a.2.a.5.

6A002.a.1.с.

6A008l3

8A001.b.

8A001.d.

9A011

Част 2 —   Местоназначение

Настоящото разрешение е валидно на цялата територия на Съюза за износ за следните местоназначения:

Албания

Аржентина

Бивша югославска република Македония

Босна и Херцеговина

Бразилия

Индия

Исландия

Казахстан

Китай (включително Хонконг и Макао)

Френски отвъдморски територии

Хърватия

Чили

Мароко

Мексико

Обединени арабски емирства

Русия

Сингапур

Сърбия

Тунис

Турция

Украйна

Черна гора

Южна Африка

Южна Корея

Част 3 —   Условия и изисквания за използване

1.

Настоящото разрешение може да бъде използвано единствено когато първоначалният износ е осъществен съгласно генерално разрешение на Съюза за износ или първоначално разрешение за износ е било издадено от компетентните органи на държавата-членка, където е установен първоначалният износител за износ на изделия, които впоследствие са повторно внесени в митническата територия на Съюза за целите на поддръжка, поправка или замяна. Настоящото разрешение е валидно единствено за износ до първоначалния краен потребител.

2.

Настоящото разрешение не разрешава износа на изделия, когато:

(1)

износителят е уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която е установен съгласно определението в член 9, параграф 6 от настоящия регламент, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

а)

за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

б)

за военна крайна употреба, съгласно определението в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, когато купуващата държава или държавата на местоназначение са подложени на оръжейно ембарго, наложено с решение или обща позиция, прието(а) от Съвета или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН; или

в)

за употреба като части или компоненти на военните изделия, изброени в национален военен списък, които са били изнесени от територията на съответната държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка;

(2)

износителят знае, че въпросните изделия са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в точка (1);

(3)

съответните изделия се изнасят за свободна безмитна зона или свободен склад, които се намират в местоназначение, обхванато от настоящото разрешение;

(4)

първоначалното разрешение е анулирано, спряно, изменено или отменено;

(5)

износителят знае, по силата на своето задължение за надлежна проверка, че крайната употреба на въпросните изделия е различна от посочената в първоначалното разрешение за износ.

3.

При износ на което и да е от изделията съгласно настоящото разрешение износителите трябва:

(1)

да посочат в декларацията за износ за митниците справочния номер на първоначалното разрешение за износ заедно с името на държавата-членка, която е издала разрешението, справочния ЕС номер X002 и да посочат, че изделията се изнасят съгласно генерално разрешение на Съюза за износ ЕС003, в клетка 44 на Единния административен документ;

(2)

при поискване да представят на митническите служители документни доказателства за датата на вноса на изделията в Съюза, за всяка поддръжка, поправка или замяна на изделията, извършена в Съюза, и за факта, че изделията са върнати на крайния потребител и в държавата, от която са внесени в Съюза.

4.

Всеки износител, който използва настоящото разрешение, трябва да уведоми компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, за първото използване на настоящото разрешение не по-късно от 30 дни след датата на осъществяване на първия износ или, като алтернатива и в съответствие с изискване на компетентния орган на държавата-членка, в която износителят е установен, преди първото използване на настоящото разрешение. Държавите-членки уведомяват Комисията за механизма за нотифициране, избран за настоящото разрешение. Комисията публикува съобщената ѝ информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Отчетните изисквания, свързани с използването на настоящото разрешение и допълнителната информация относно изнесени по силата на настоящото разрешение изделия, която държавата-членка, от която е извършен износът, може да изиска, се определят от държавите-членки.

Всяка държава-членка може да изиска установеният в нея износител да се регистрира преди първото използване на настоящото разрешение. Регистрацията е автоматична и компетентните органи я удостоверяват пред износителя без забавяне и при всички случаи в рамките на 10 работни дни след получаването на заявлението за регистрация, при спазване на член 9, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато е приложимо, изискванията, посочени във втората и третата алинея, се основават на изискванията, определени за използването на националните генерални разрешения за износ, предоставяни от онези държави-членки, които изискват подобни разрешения.

5.

Настоящото разрешение обхваща изделия, предвидени за „поправка“, „замяна“ и „поддръжка“. Това може да включва непланирано подобрение на първоначалните изделия, т.е. произтичащо от използването на модерни резервни части или от прилагането от съображения за надеждност или безопасност на по-нов конструктивен стандарт, при условие че в резултат на това не се увеличават функционалните възможности на изделията, както и не им се придават нови или допълнителни функции.

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIг

ГЕНЕРАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ИЗНОС № ЕС004

(посочено в член 9, параграф 1 от настоящия регламент)

Временен износ за изложение или панаир

Издаващ орган: Европейски съюз

Част 1 —   Изделия

Настоящото генерално разрешение за износ обхваща всички изделия с двойна употреба, посочени в която и да е точка от приложение I към настоящия регламент, с изключение на:

а)

всички изделия, изброени в приложение IIж;

б)

всички изделия от раздел D от приложение I към настоящия регламент (това не включва програмни продукти, необходими за правилното функциониране на оборудването за целите на демонстрации);

в)

всички изделия от раздел Е от приложение I към настоящия регламент;

г)

следните изделия, описани в приложение I към настоящия регламент:

1A002.a.

1C002.b.4.

1C010

1C012.a.

1C227

1C228

1C229

1C230

1C231

1C236

1C237

1C240

1C350

1C450

5A001.b.5.

5A002.a.2. до 5A002.a.9.

5B002 оборудване, както следва:

а)

оборудване, специално проектирано за „разработването“ или „производството“ на оборудване, посочено в 5A002.a.2. до 5A002.a.9.

б)

измервателно оборудване, специално проектирано за оценяване и проверяване на функциите по „информационна сигурност“ на оборудване, описано в 5A002.а.2. до 5A002.a.9.

6A001

6A002.a.

6A008l3

8A001.b.

8A001.d.

9A011

Част 2 —   Местоназначения

Настоящото разрешение е валидно на цялата територия на Съюза при износ за следните местоназначения:

Албания, Аржентина, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Бразилия, Индия, Исландия, Казахстан, Китай (включително Хонконг и Макао), Мароко, Мексико, Обединени арабски емирства, Русия, Сингапур, Сърбия, Тунис, Турция, Украйна, Френски отвъдморски територии, Хърватия, Черна гора, Чили, Южна Африка, Южна Корея

Част 3 —   Условия и изисквания за използване

1.

Настоящото разрешение разрешава износа на изделия, включени в част 1, при условие че става въпрос за временен износ за изложение или панаир, както е определено в точка 6, и че изделията се внасят обратно в рамките на 120 дни след първоначалния износ, комплектовани и без модификации, на митническата територия на Европейския съюз.

2.

Компетентният орган на държавата-членка, в която износителят е установен, както е определено в член 9, параграф 6 от настоящия регламент, може да отмени по молба на износителя изискването за обратен внос на изделията, както е посочено в параграф 1. За процедурата по отмяна се прилага съответно процедурата за отделни разрешения, предвидена в член 9, параграф 2 и в член 14, параграф 1 от настоящия регламент.

3.

Настоящото разрешение не разрешава износа на изделия, когато:

(1)

износителят е уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

а)

за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

б)

за военна крайна употреба, както е определено в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, когато купуващата държава или държавата на местоназначение са подложени на оръжейно ембарго, наложено с решение или обща позиция, прието(а) от Съвета или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, или

в)

за употреба като части или компоненти на военните изделия, изброени в национален военен списък, които са били изнесени от територията на съответната държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка;

(2)

износителят знае, че въпросните изделия са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в точка (1);

(3)

съответните изделия се изнасят за свободна безмитна зона или свободен склад, които се намират в местоназначение, обхванато от настоящото разрешение;

(4)

износителят е уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която той е установен, или по друг начин знае (например от информация, получена от производителя), че въпросните изделия са класирани от компетентните органи като изделия, на които е дадена защитна маркировка за национална сигурност, еквивалентна или по-висока от „CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL“;

(5)

връщането им в първоначалното им състояние, без отстраняване, копиране или разпространение на компоненти или програмни продукти, не може да бъде гарантирано от износителя, или когато трансферът на технология е свързан с презентация;

(6)

съответните изделия се изнасят за частна презентация или демонстрация (например вътрешнофирмени изложения);

(7)

съответните изделия ще бъдат събрани при който и да е производствен процес;

(8)

съответните изделия ще се използват по предназначение, освен в минималната степен, необходима за ефективна демонстрация, но без конкретните резултати от тестването да стават достъпни за трети страни;

(9)

износът ще се осъществи в резултат от търговска сделка, в частност продажба, отдаване под наем или лизинг на съответните изделия;

(10)

съответните изделия ще се складират на изложение или панаир само за целите на продажба, отдаване под наем или лизинг, без да бъдат представяни или демонстрирани;

(11)

износителят предприема действия, които биха го възпрепятствали да държи съответните изделия под свой контрол през целия период на временния износ.

4.

Износителите трябва да упоменат справочния ЕС номер X002 и да посочат, че изделията се изнасят по силата на генералното разрешение на Съюза за износ ЕС004 в клетка 44 на Единния административен документ.

5.

Всеки износител, който използва настоящото разрешение, трябва да уведоми компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, за първото използване на настоящото разрешение не по-късно от 30 дни след датата на осъществяване на първия износ или, като алтернатива и в съответствие с изискване на компетентния орган на държавата-членка, в която износителят е установен, преди първото използване на настоящото разрешение. Държавите-членки уведомяват Комисията относно механизма за нотифициране, избран за настоящото генерално разрешение за износ. Комисията публикува съобщената ѝ информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Отчетните изисквания, свързани с използването на настоящото разрешение и допълнителната информация относно изнесени по силата на настоящото разрешение изделия, която държавата-членка, от която е извършен износът, може да изиска, се определят от държавите-членки.

Всяка държава-членка може да изиска установените в нея износители да се регистрират преди първото използване на настоящото разрешение. Регистрацията е автоматична и компетентните органи я удостоверяват пред износителя без забавяне и при всички случаи в рамките на 10 работни дни след получаване на заявлението за регистрация, при спазването на член 9, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато е приложимо, изискванията, посочени във втората и третата алинея, се основават на изискванията, определени за използването на националните генерални разрешения за износ, предоставяни от онези държави-членки, които изискват подобни разрешения.

6.

За целите на настоящото разрешение „изложение или панаир“ означават търговски събития с определена продължителност, на които няколко изложители показват своите продукти на търговци или на широката общественост.

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIд

ГЕНЕРАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ИЗНОС № ЕС005

(посочено в член 9, параграф 1 от настоящия регламент)

Телекомуникации

Издаващ орган: Европейски съюз

Част 1 —   Изделия

Настоящото генерално разрешение за износ обхваща следните изделия с двойна употреба, посочени в приложение I към настоящия регламент:

а)

следните изделия от категория 5, част 1:

i)

изделия, включително специално проектирани или разработени компоненти и принадлежности за тях, описани в 5A001.b.2. и 5A001.c. и d.;

ii)

изделия, описани в 5B001 и 5D001, когато се отнася до оборудване за тестване, контрол и производство и софтуер за изделия, упоменати в буква а);

б)

технология, управлявана от 5E001.a., когато това се изисква за инсталирането, експлоатирането, поддръжката или поправката на изделия, описани в буква а) и предназначени за същия краен ползвател.

Част 2 —   Местоназначения

Настоящото разрешение е валидно на цялата територия на Съюза за износ за следните местоназначения:

Аржентина, Индия, Китай (включително Хонконг и Макао), Русия, Турция, Украйна, Хърватия, Южна Африка, Южна Корея.

Част 3 —   Условия и изисквания за използване

1.

Настоящото разрешение не разрешава износа на изделия, когато:

(1)

износителят е уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, както е определено в член 9, параграф 6 от настоящия регламент, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

а)

за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

б)

за военна крайна употреба, както е определено в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, когато купуващата държава или държавата на местоназначение са подложени на оръжейно ембарго, наложено с решение или обща позиция, прието(а) от Съвета или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН,

в)

за употреба като части или компоненти на военните изделия, изброени в национален военен списък, които са били изнесени от територията на съответната държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка, или

г)

за употреба, свързана с нарушаване на правата на човека, демократичните принципи или свободата на словото, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз, чрез използване на технологии за прихващане и устройства за предаване на цифрова информация за наблюдение на мобилни телефони и текстови съобщения и целево наблюдение на използването на интернет (например чрез центрове за мониторинг и портали за законно прихващане);

(2)

износителят, по силата на своето задължение за надлежна проверка, знае, че въпросните изделия са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в точка (1);

(3)

износителят, по силата на своето задължение за надлежна проверка, знае, че въпросните изделия ще бъдат реекспортирани към държава на местоназначение, различна от посочените в част 2 на настоящото приложение или от посочените в част 2 на приложение IIa или към държави-членки;

(4)

съответните изделия се изнасят за свободна безмитна зона или свободен склад, които се намират в местоназначение, обхванато от настоящото разрешение.

2.

Износителите трябва да посочат справочния ЕС номер X002 и да посочат, че изделията биват изнасяни по силата на генералното разрешение на Съюза за износ ЕС005 в клетка 44 на Единния административен документ.

3.

Всеки износител, който използва настоящото разрешение, трябва да уведоми компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, за първото използване на настоящото разрешение не по-късно от 30 дни след датата на осъществяване на първия износ или, като алтернатива, и в съответствие с изискване на компетентния орган на държавата-членка, в която износителят е установен, преди първото използване на настоящото разрешение. Държавите-членки уведомяват Комисията относно механизма за нотифициране, избран за настоящото разрешение. Комисията публикува съобщената ѝ информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Отчетните изисквания, свързани с използването на настоящото разрешение и допълнителната информация относно изнесени по силата на настоящото разрешение изделия, която държавата-членка, от която е извършен износът, може да изиска, се определят от държавите-членки.

Всяка държава-членка може да изиска установените в нея износители да се регистрират преди първото използване на настоящото разрешение. Регистрацията е автоматична и компетентните органи я удостоверяват пред износителя без забавяне и при всички случаи в рамките на 10 работни дни след получаването на заявлението за регистрация, при спазването на член 9, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато е приложимо, изискванията, посочени във втората и третата алинея, се основават на изискванията, определени за използването на националните генерални разрешения за износ, предоставяни от онези държави-членки, които изискват подобни разрешения.

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIе

ГЕНЕРАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ИЗНОС № ЕС006

(посочено в член 9, параграф 1 от настоящия регламент)

Химически продукти

Част 1 —   Изделия

Настоящото генерално разрешение за износ обхваща следните изделия с двойна употреба, посочени в приложение I към настоящия регламент:

1C350:

1.

Тиодигликол (111–48–8);

2.

Фосфорен оксихлорид (10025–87–3);

3.

Диметил метилфосфонат (756—79—6);

5.

Метилфосфонил дихлорид (676—97—1);

6.

Диметил фосфит (DMP) (868—85—9);

7.

Фосфорен трихлорид (7719—12—2);

8.

Триметил фосфит (TMP) (121—45—9);

9.

Тионил хлорид (7719—09—7);

10.

3-хидрокси-1-метилпиперидин (3554—74—3);

11.

N,N- диизопропил-(бета)-аминоетил хлорид (96—79—7);

12.

N,N- диизопропил-(бета)-аминоетан тиол (5842—07—9);

13.

хинуклидин-3-ол (1619–34–7);

14.

Калиев флуорид (7789—23—3);

15.

2-хлороетанол (107—07—3);

16.

Диметиламин (124—40—3);

17.

Диетил етилфосфонат (78—38—6);

18.

Диетил-N,N-диметилфосфорамидат (2404—03—7);

19.

Диетил фосфит (762—04—9);

20.

Диметиламин хидрохлорид (506—59—2);

21.

Етил фосфинил дихлорид (1498—40—4);

22.

Етил фосфонил дихлорид (1066—50—8);

24.

Флуороводород (7664—39—3);

25.

Метил бензилат (76—89—1);

26.

Метил фосфинил дихлорид (676—83—5);

27.

N,N- диизопропил-(бета)-амино етанол (96—80—0);

28.

Пинаколинов алкохол (464—07—3);

30.

Триетил фосфит (122—52—1);

31.

Арсенов трихлорид (7784—34—1);

32.

Бензилова киселина (76—93—7);

33.

Диетил метилфосфонит (15715—41—0);

34.

Диметил етилфосфонат (6163—75—3);

35.

Етил фосфинил дифлуорид (430—78—4);

36.

Метил фосфинил дифлуорид (753—59—3).

37.

3-хиноклидон (3731—38—2);

38.

Фосфорен пентахлорид (10026—13—8);

39.

Пинаколон (75–97–8);

40.

Калиев цианид (151–50–8);

41.

Калиев бифлуорид (7789—29—9);

42.

Амониев хидроген флуорид или амониев бифлуорид (1341—49—7);

43.

Натриев флуорид (7681—49—4);

44.

Натриев бифлуорид (1333—83—1);

45.

Натриев цианид (143—33—9);

46.

Триетаноламин (102—71—6);

47.

Фосфорен пентасулфид (1314—80—3);

48.

Ди-изопропиламин (108—18—9);

49.

Диетиламиноетанол (100—37—8);

50.

Натриев сулфид (1313—82—2);

51.

Серен монохлорид (10025—67—9);

52.

Серен дихлорид (10545—99—0);

53.

Триетаноламин хидрохлорид (637—39—8);

54.

N,N- диизопропил-(бета)-аминоетил хлорид хидрохлорид (4261—68—1);

55.

Метилфосфорна киселина (993—13—5);

56.

Диетил метилфосфонат (683–08—9);

57.

N,N-диметиламинофосфорил дихлорид (677—43—0);

58.

Триизопропил фосфит (116—17—6);

59.

Етилдиетаноламин (139—87—7);

60.

O,O-диетил фосфоротиоат (2465—65—8);

61.

O,O-диетил фосфородитиоат (298–06—6);

62.

Натриев хексафлуоросиликат (16893—85—9);

63.

Метилфосфонотиоик дихлорид (676—98—2).

1C450.a.:

4.

Фосген: карбонил дихлорид (75—44—5);

5.

Хлорциан (506—77—4);

6.

Циановодород (74—90—8);

7.

Хлорпикрин: Трихлоронитрометан (76—06—2);

1C450.b.:

1.

Химикали, с изключение на описаните в Мерки за контрол на военни изделия или в 1C350, съдържащи фосфорен атом, към който са свързани една метилова, етилова или пропилова (нормална или изо) група, но не и други въглеродни атоми;

2.

N, N-диалкил [метил, етил или пропил (нормални или изо)] амидодихалогенфосфати, различни от N,N-диметиламинофосфорил дихлорид, който е описан в 1C350.57;

3.

Диалкил [метил, етил или пропил (нормални или изо)] N,N-диалкил [метил, етил или пропил (нормални или изо)] амидофосфати, с изключение на диетил-N,N-диметиламидофосфат, който е описан в 1C350;

4.

N,N-диалкил [метил, етил или пропил (нормални или изо)] аминоетил-2-хлориди и съответните им протонирани соли, с изключение на N,N-диизопропил-(бета)-аминоетил хлорид или N,N-диизопропил-(бета)-аминоетил хлорид хидрохлорид, които са описани в 1C350;

5.

N,N-диалкил [метил, етил или пропил (нормални или изо)] аминоетан-2-оли и съответните протонирани соли, с изключение на N,N-диизопропил-(бета)-аминоетанол (96—80—0) и N,N-диетиламиноетанол (100—37—8), които са описани в 1C350;

6.

N,N-диалкил [метил, етил или пропил (нормални или изо)] аминоетан-2-тиоли и съответните им протонирани соли, с изключение на N,N-диизопропил-(бета)-аминоетан тиол, описан в 1C350;

8.

Метилдиетаноламин (105—59—9).

Част 2 —   Местоназначения

Настоящото разрешение е валидно на цялата територия на Съюза при износ за следните местоназначения:

Аржентина, Исландия, Турция, Украйна, Хърватия, Южна Корея.

Част 3 —   Условия и изисквания за използване

1.

Настоящото разрешение не разрешава износа на изделия, когато:

(1)

износителят е уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, както е определено в член 9, параграф 6 от настоящия регламент, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

а)

за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

б)

за военна крайна употреба, както е определено в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, когато купуващата държава или държавата на местоназначение са подложени на оръжейно ембарго, наложено с решение или обща позиция, прието(а) от Съвета или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, или

в)

за употреба като части или компоненти на военните изделия, изброени в национален военен списък, които са били изнесени от територията на съответната държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка;

(2)

износителят, по силата на своето задължение за надлежна проверка, знае, че въпросните изделия са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в точка (1);

(3)

износителят, по силата на своето задължение за надлежна проверка, знае, че въпросните изделия ще бъдат реекспортирани към държава на местоназначение, различна от посочените в част 2 на настоящото приложение или от посочените в приложение IIa, или към държави-членки; или

(4)

съответните изделия се изнасят за свободна безмитна зона или свободен склад, които се намират в местоназначение, обхванато от настоящото разрешение.

2.

Износителите трябва да посочат справочния ЕС номер X002 и да посочат, че изделията биват изнасяни по силата на генералното разрешение на Съюза за износ ЕС006 в клетка 44 на Единния административен документ.

3.

Всеки износител, който използва настоящото разрешение, трябва да уведоми компетентните органи на държавата-членка, в която е установен, за първото използване на настоящото разрешение не по-късно от 30 дни след датата на осъществяване на първия износ или, като алтернатива и в съответствие с изискване на компетентния орган на държавата-членка, в която износителят е установен, преди първото използване на настоящото разрешение. Държавите-членки уведомяват Комисията относно механизма за нотифициране, избран за настоящото разрешение. Комисията публикува съобщената ѝ информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Отчетните изисквания, свързани с използването на настоящото разрешение и допълнителната информация относно изнесени по силата на настоящото разрешение изделия, която държавата-членка, от която е извършен износът, може да изиска, се определят от държавите-членки.

Всяка държава-членка може да изиска установените в нея износители да се регистрират преди първото използване на настоящото разрешение. Регистрацията е автоматична и компетентните органи я удостоверяват пред износителя без забавяне и при всички случаи в рамките на 10 работни дни след получаването на заявлението за регистрация, при спазването на член 9, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато е приложимо, изискванията, посочени във втората и третата алинея, се основават на изискванията, определени за използването на националните генерални разрешения за износ, предоставяни от онези държави-членки, които изискват подобни разрешения.

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIж

(Списък, посочен в член 9, параграф 4, буква а) от настоящия регламент и в приложения IIа, IIв и IIг към настоящия регламент)

Посочените по-долу точки невинаги дават пълното описание на изделията и съпътстващите ги бележки в приложение I. Единствено приложение I съдържа пълното описание на изделията.

Посочването на изделие в настоящото приложение не засяга прилагането на общата бележка за софтуера (ОБС) в приложение I.

Всички изделия, описани в приложение IV.

0С001 „Природен уран“ или „обеднен уран“ или торий във формата на метал, сплав, химично съединение или концентрат и всеки друг материал, съдържащ един или повече от един от горните.

0С002 „Специални ядрени материали“, различни от посочените в приложение IV.

0D001 „Софтуер“, специално проектиран или модифициран за „разработване“, „производство“ или „употреба“ на изделия, посочени в категория 0, доколкото същият има отношение към 0С001 или към онези изделия от 0С002, които са изключени от приложение IV.

0Е001 „Технологии“ в съответствие с бележката за ядрените технологии за „разработване“, „производство“ или „употреба“ на изделия, посочени в категория 0, доколкото същите имат отношение към 0С001 или към онези изделия от 0С002, които са изключени от приложение IV.

1А102 Повторно наситени разложени при висока температура компоненти въглерод-въглерод, проектирани за космически ракети носители, описани в 9А004, или ракети - сонди, описани в 9А104.

1С351 Човешки патогени, зоонози и „токсини“.

1С352 Животински патогени.

1С353 Генетични елементи и генетично модифицирани организми.

1С354 Растителни патогени.

1C450.a.1. амитон: O,O-диетил S-[2-(диетиламино)етил] фосфортиолат (78-53-5) и съответните му алкилирани или протонирани соли.

1C450.a.2. ПФИБ: 1,1,3, 3,3-пентафлуоро2-(трифлуорометил)1-пропен (382—21—8).

7E104 „Технологии“ за въвеждане на данните от управлението на полета, насочването и задвижването в система за управление на полета с цел оптимизиране на траекторията на ракетната система.

9A009.a. Хибридни ракетни двигателни системи с обща импулсна мощност над 1,1 MNs.

9А117 Механизми за степени, механизми за отделяне и междинни степени, използваеми за „ракети“.


ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията има намерение да преработи настоящия регламент до 31 декември 2013 г., особено по отношение на условията за оценка на евентуалното въвеждане на генерално разрешение за износ на пратките с ниска стойност.


ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТНОСНО ПРАТКИТЕ С НИСКА СТОЙНОСТ

Настоящият регламент не засяга общите национални разрешения за износ на пратките с ниска стойност, издадени от държавите-членки въз основа на член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 428/2009.


8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/45


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1233/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ

16 ноември 2011 година

за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити и за отмяна на решения 2001/76/ЕО и 2001/77/ЕО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Агенциите за експортни кредити („АЕК“) допринасят за развитието на световната търговия, като подкрепят износа и инвестициите от страна на дружества по начин, допълващ предоставянето на финансиране и застраховане от частния сектор. Съюзът е страна по Споразумението за официално подкрепяните експортни кредити („споразумението“) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР“). Споразумението, сключено от участниците в него, урежда реда и условията за финансиране, които АЕК могат да предлагат с цел насърчаване на равни условия за официално подкрепяните експортни кредити.

(2)

По силата на Решение 2001/76/ЕО на Съвета от 22 декември 2000 г. за замяна на Решение от 4 април 1978 г. за прилагане на определени насоки относно официално подкрепяните експортни кредити (2) и Решение 2001/77/ЕО на Съвета от 22 декември 2000 г. относно прилагането на принципите на дадено рамково споразумение спрямо финансирането на проекти в областта на официално подкрепяните експортни кредити (3) насоките, съдържащи се в споразумението, и специфичните правила за финансиране на проекти се прилагат в Съюза.

(3)

Чрез дейността на АЕК споразумението допринася косвено за свободната и лоялна търговия и инвестиции на дружества, които в противен случай биха имали по-ограничен достъп до възможността за получаване на кредити, предоставяни от частния сектор.

(4)

При създаването, разработването и прилагането на своите национални системи за експортни кредити и при упражняването на надзор над дейностите, свързани с официално подкрепяните експортни кредити, държавите-членки следва да съблюдават основните разпоредби на Съюза относно външната дейност, като укрепване на демокрацията, зачитане на правата на човека и съгласуваност на политиките за развитие, както и борбата с изменението на климата.

(5)

Участниците в споразумението са включени в непрекъснат процес, чиято цел е да се сведе до минимум нарушаването на пазара и да се създадат равни условия, при които премиите, начислявани от АЕК, са основани на риска и следва да са достатъчни за покриване на дългосрочните оперативни разходи и загуби и да са в съответствие със задълженията в рамките на Световната търговска организация. За постигане на тази цел системите за експортни кредити действат по прозрачен начин и агенциите представят съответно доклади на ОИСР.

(6)

Целенасочените експортни кредити, предоставяни от АЕК, могат да допринесат за възможности за достъп до пазара на дружества от Съюза, включително и на малки и средни предприятия.

(7)

Участниците в споразумението и държавите-членки на Съюза се споразумяха да разкрият определена информация относно експортните кредити в съответствие с правилата за прозрачност на ОИСР и на Съюза с цел улесняване на създаването на равни условия за участниците в споразумението и държавите-членки.

(8)

Съюзът прилага мерки за прозрачност и отчетност, както е посочено в приложение I.

(9)

Предвид засилената конкуренция на световните пазари и за да се избегне поставянето на дружества от Съюза в неблагоприятно конкурентно положение, Комисията, като има предвид предоставените ѝ от държавите-членки пълномощия за преговори, следва да подкрепя усилията на ОИСР за привличане на държави, които не участват в споразумението. Комисията следва да използва двустранни и многостранни преговори с цел установяване на световни стандарти за официално подкрепяните експортни кредити. Световните стандарти в тази област са предпоставка за равни условия в световната търговия.

(10)

Въпреки че държавите от ОИСР се ръководят от споразумението, държавите, които не членуват в ОИСР, не са участници в споразумението и това би могло да доведе до конкурентно предимство за износителите от последните държави. Ето защо тези държави са насърчавани да прилагат споразумението, за да се осигурят равни условия и на световно равнище.

(11)

С оглед на политиката на Съюза за по-добро регулиране, насочена към опростяване и подобряване на съществуващото законодателство, в бъдещи преразглеждания на споразумението Комисията и държавите-членки ще насочват при необходимост вниманието си към намаляване на административната тежест за стопанските субекти и националните администрации, включително АЕК.

(12)

Участниците в споразумението взеха решение да изменят и рационализират споразумението. Договорените от тях промени включват улесняване на използването, подобряване на съгласуваността между съответните международни задължения и постигането на по-голяма прозрачност, по-специално по отношение на неучастващите в споразумението. Освен това участниците в споразумението се договориха да включат в текста на споразумението правилата относно финансиране на проекти, които бяха въведени с Решение 2001/77/ЕО, и правилата за експортни кредити за кораби, въведени с Решение 2002/634/ЕО на Съвета (4) за изменение на Решение 2001/76/ЕО.

(13)

Измененото Решение 2001/76/ЕО следва да бъде отменено и заменено от настоящия регламент и консолидирания и преработен текст на споразумението, приложен към него, а Решение 2001/77/ЕО следва да бъде отменено.

(14)

С цел гладкото и бързо въвеждане в законодателството на Съюза на измененията на насоките, посочени в споразумението и договорени от участниците в него, Комисията следва да приема делегирани актове за изменение на приложение II, когато това е необходимо. Следователно правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на измененията на насоките, договорени от участниците в споразумението. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, навременно и надлежно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Прилагане на споразумението

Насоките, които се съдържат в Споразумението за официално подкрепяните експортни кредити („споразумението“), се прилагат в Съюза. Текстът на споразумението е приложен към настоящия регламент.

Член 2

Делегиране на правомощия

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 3 за изменение на приложение II в резултат на измененията на насоките, договорени от участниците в споразумението.

Процедурата, предвидена в член 4, се прилага за делегирани актове, приети съгласно настоящия член, когато в случай на изменения на приложение II в резултат на измененията на насоките, приети от участниците в споразумението, това се налага по наложителни причини от спешен характер.

Член 3

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок от време, считано от 9 декември 2011 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 4

Процедура по спешност

1.   Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде повдигнато възражение в съответствие с параграф 2. При нотифицирането на делегирания акт на Европейския парламент и на Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 3, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението от Европейския парламент или от Съвета да представят възражения.

Член 5

Прозрачност и отчетност

Мерките за прозрачност и отчетност, които да се прилагат в Съюза, са установени в приложение I.

Член 6

Отмяна

Решения 2001/76/ЕО и 2001/77/ЕО се отменят.

Член 7

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2011 г.

(2)   ОВ L 32, 2.2.2001 г., стр. 1.

(3)   ОВ L 32, 2.2.2001 г., стр. 55.

(4)   ОВ L 206, 3.8.2002 г., стр. 16.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

1.   

Без да се засягат прерогативите на институциите на държавите-членки за упражняване на надзор над националните програми за експортни кредити, всяка държава-членка предоставя на Комисията годишен доклад за дейността с цел увеличаване на прозрачността на равнище Съюз. В съответствие с националната си законодателна рамка държавите-членки докладват относно активи и пасиви, изплатени обезщетения и възстановявания, нови задължения, експозиции и премии. Там, където вследствие на дейностите, свързани с официално подкрепяните експортни кредити, може да възникнат условни задължения, за тези дейности се докладва в рамките на годишния доклад за дейността.

2.   

В годишния доклад за дейността държавите-членки описват по какъв начин в дейностите, свързани с официално подкрепяните експортни кредити на техните АЕК, са взети предвид екологичните рискове, които могат да доведат до други съответни рискове.

3.   

Въз основа на тази информация Комисията изготвя годишен преглед за Европейския парламент, включително оценка на спазването от страна на АЕК на целите и задълженията на Съюза.

4.   

В съответствие с областите си на компетентност Комисията предоставя на Европейския парламент годишен доклад относно проведените преговори в случаите, в които са ѝ предоставени правомощия за преговори на различните форуми за международно сътрудничество, с цел установяване на световни стандарти за официално подкрепяните експортни кредити.

Първият отчетен период в приложното поле на настоящия регламент обхваща 2011 година.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОФИЦИАЛНО ПОДКРЕПЯНИТЕ ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА I:

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ 52

1.

ЦЕЛ 52

2.

СТАТУТ 52

3.

УЧАСТНИЦИ 52

4.

ДОСТЪПНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НЕУЧАСТВАЩИ 52

5.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ 52

6.

ОТРАСЛОВИ ДОГОВОРЕНОСТИ 53

7.

ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ 53

8.

ОТТЕГЛЯНЕ 53

9.

МОНИТОРИНГ 53

ГЛАВА II:

ФИНАНСОВИ УСЛОВИЯ ЗА ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ 53

10.

ПЪРВОНАЧАЛНА ВНОСКА, МАКСИМАЛНА ОФИЦИАЛНА ПОДКРЕПА И МЕСТНИ РАЗХОДИ 53

11.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАКСИМАЛНИЯ СРОК ЗА ПОГАСЯВАНЕ 54

12.

МАКСИМАЛЕН СРОК ЗА ПОГАСЯВАНЕ 54

13.

СРОК ЗА ПОГАСЯВАНЕ ЗА НЕЯДРЕНИ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ 54

14.

ИЗПЛАЩАНЕ НА ГЛАВНИЦА И ПЛАЩАНЕ НА ЛИХВИ 55

15.

ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ, ПРОЦЕНТИ НА ПРЕМИИТЕ И ДРУГИ ТАКСИ 56

16.

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ 56

17.

ДЕЙСТВИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ ИЛИ СВЕЖДАНЕ НА ЗАГУБИТЕ ДО МИНИМУМ 56

18.

ПРИРАВНЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА 56

19.

МИНИМАЛНИ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ ПРИ ОФИЦИАЛНАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА 56

20.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕФЕРЕНТНИ ТЪРГОВСКИ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ (РТЛП) 56

21.

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА РТЛП 57

22.

ПРИЛАГАНЕ НА РТЛП 57

23.

ПРЕМИЯ ЗА КРЕДИТЕН РИСК 57

24.

МИНИМАЛНИ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН И СУВЕРЕНЕН КРЕДИТЕН РИСК 57

25.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ РИСК 58

26.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МНОГОСТРАННИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ 59

27.

ПРОЦЕНТ И КАЧЕСТВО НА ОФИЦИАЛНОТО ПОКРИТИЕ НА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ 59

28.

ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЪРЖАВЕН РИСК И ТЕХНИКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВЕН РИСК 60

29.

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВАЛИДНОСТТА НА МИНИМАЛНИТЕ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ ЗА ДЪРЖАВЕН И СУВЕРЕНЕН КРЕДИТЕН РИСК 61

ГЛАВА III:

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ 61

30.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ 61

31.

ФОРМИ НА ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ 61

32.

АСОЦИИРАНО ФИНАНСИРАНЕ 62

33.

ДОПУСТИМОСТ НА ДЪРЖАВА ДО ОБВЪРЗАНА ПОМОЩ 62

34.

ДОПУСТИМОСТ НА ПРОЕКТ 63

35.

МИНИМАЛНО РАВНИЩЕ НА СУБСИДИРАНЕ 63

36.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛАТА ЗА ДОПУСТИМОСТ ДО ОБВЪРЗАНА ПОМОЩ НА ДЪРЖАВИ ИЛИ ПРОЕКТИ 64

37.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАВНИЩЕТО НА ОТСТЪПКА ПРИ ОБВЪРЗАНА ПОМОЩ 64

38.

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ 65

39.

ПРИРАВНЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА 65

ГЛАВА IV:

ПРОЦЕДУРИ 66

РАЗДЕЛ 1:

ОБЩИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ И ПОМОЩТА, СВЪРЗАНА С ТЪРГОВИЯТА 66

40.

УВЕДОМЛЕНИЯ 66

41.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА ПОДКРЕПА 66

42.

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИРАВНЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА 66

43.

СПЕЦИАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ 66

РАЗДЕЛ 2:

ПРОЦЕДУРИ ЗА ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ 67

44.

ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЛЕНИЕ С ОБСЪЖДАНЕ 67

45.

ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЛЕНИЕ БЕЗ ОБСЪЖДАНЕ 67

РАЗДЕЛ 3:

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОМОЩТА, СВЪРЗАНА С ТЪРГОВИЯТА 67

46.

ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЛЕНИЕ 67

47.

НЕЗАБАВНО УВЕДОМЛЕНИЕ 68

РАЗДЕЛ 4:

ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНСУЛТАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ 68

48.

ЦЕЛ НА КОНСУЛТАЦИИТЕ 68

49.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И СРОКОВЕ НА КОНСУЛТАЦИИТЕ 68

50.

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ 69

РАЗДЕЛ 5:

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ И ПОМОЩТА, СВЪРЗАНА С ТЪРГОВИЯТА 69

51.

ЗВЕНА ЗА КОНТАКТ 69

52.

ОБХВАТ НА ИСКАНИЯТА ЗА СВЕДЕНИЯ 69

53.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТГОВОРИТЕ 69

54.

ПРЕКИ КОНСУЛТАЦИИ 69

55.

ПРОЦЕДУРИ И ФОРМАТ НА ОБЩИТЕ ЛИНИИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ 70

56.

ОТГОВОРИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ОБЩА ЛИНИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ 70

57.

ПРИЕМАНЕ НА ОБЩАТА ЛИНИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ 70

58.

НЕСЪГЛАСИЕ ПО ОБЩА ЛИНИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ 71

59.

ДАТА НА ВЪВЕЖДАНЕ НА ОБЩАТА ЛИНИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ 71

60.

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА ОБЩАТА ЛИНИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ 71

РАЗДЕЛ 6:

ПРАКТИЧЕСКИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СЪОБЩАВАНЕТО НА МИНИМАЛНИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ (РТЛП) 71

61.

СЪОБЩАВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ 71

62.

ДЕЙСТВИТЕЛНА ДАТА НА ПРИЛАГАНЕ НА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ 71

63.

НЕЗАБАВНА ПРОМЯНА НА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ 71

РАЗДЕЛ 7:

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ 72

64.

РЕДОВНО ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО 72

65.

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ 72

66.

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ И НА СВЪРЗАНИ ВЪПРОСИ 72

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ ЗА КОРАБИ 73

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ ЗА ЯДРЕНИ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ 76

ПРИЛОЖЕНИЕ III:

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ ЗА ГРАЖДАНСКИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ 78

ПРИЛОЖЕНИЕ IV:

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ, ПРОЕКТИ, СВЪРЗАНИ С ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ И ВОДИ, В СИЛА ЗА ПРОБЕН ПЕРИОД ДО 30 ЮНИ 2007 Г. 89

ПРИЛОЖЕНИЕ V:

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯ В УВЕДОМЛЕНИЯТА 92

ПРИЛОЖЕНИЕ VI:

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ 97

ПРИЛОЖЕНИЕ VII:

КРИТЕРИИ И УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ПРИЛАГАНЕТО НА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ДЪРЖАВЕН РИСК, КОЯТО ОТРАЗЯВА НАЛИЧИЕТО НА ГАРАНТ ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА, МЕЖДУНАРОДНА ИЛИ РЕГИОНАЛНА ИНСТИТУЦИЯ 99

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII:

КРИТЕРИИ И УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ПРИЛАГАНЕТО НА ОГРАНИЧАВАНЕ/ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ДЪРЖАВЕН РИСК ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ 101

ПРИЛОЖЕНИЕ IX:

СПИСЪК НА КАЧЕСТВЕНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА РАЗВИТИЕ 108

ПРИЛОЖЕНИЕ X:

ПРИЛОЖИМИ УСЛОВИЯ КЪМ СДЕЛКИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ 109

ПРИЛОЖЕНИЕ XI:

СПИСЪК С ОПРЕДЕЛЕНИЯ 111

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.   Цел

а)

Основната цел на Споразумението за официално подкрепяните експортни кредити, наричано в настоящия документ „споразумението“, е да осигури рамка за установяване на ред за ползване на официално подкрепяните експортни кредити.

б)

Със споразумението се цели да се благоприятства равнопоставеността на официалната подкрепа, както е определено в член 5, буква а), с оглед да се насърчи конкуренцията между износителите въз основа на качеството и цената на изнасяните стоки и услуги, а не въз основа на най-благоприятните финансови условия за предоставяне на финансова подкрепа.

2.   Статут

Споразумението, разработено в рамките на ОИСР, първоначално влезе в сила през април 1978 г. и е безсрочно. Споразумението няма задължителен характер („джентълментско споразумение“) за участниците; то не е акт на ОИСР (1), макар че се ползва с административна подкрепа от секретариата на ОИСР (наричан „секретариата“).

3.   Участници

Участниците в споразумението понастоящем са: Австралия, Канада, Европейският съюз, Япония, Корея, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария и Съединените щати. Настоящите участници могат да канят други държави, членуващи и нечленуващи в ОИСР, да станат участници.

4.   Достъпна информация за неучастващи

а)

Участниците се ангажират да споделят информация с неучастващи относно уведомления, свързани с официална подкрепа, както е определено в член 5, буква а).

б)

Въз основа на принципа на реципрочност всеки участник отговаря на искане от неучастващ в конкурентна ситуация, свързано с финансовите условия, предлагани за неговата официална подкрепа, по същия начин, по който би отговорил на искане от участник.

5.   Приложно поле

Споразумението се прилага по отношение на цялата официална подкрепа, предоставена от или от името на правителство, за износ на стоки и/или услуги, включително финансов лизинг, със срок на погасяване от две или повече години.

а)

Официална подкрепа може да се предоставя под различни форми:

1.

Гаранция или застраховка на експортен кредит (обикновена гаранция).

2.

Официална финансова подкрепа:

пряко кредитиране/финансиране и рефинансиране, или

подпомагане за лихвите.

3.

Комбинация от горепосочените.

б)

Споразумението се прилага по отношение на обвързаната помощ; процедурите, определени в глава IV, се прилагат и по отношение на необвързана помощ, свързана с търговията.

в)

Споразумението не се прилага по отношение на износ на военно оборудване и селскостопански продукти.

г)

Официална подкрепа не се предоставя, когато има ясни доказателства, че договорът е изготвен с купувач в държава, която не е крайната дестинация на стоките, най-вече с цел да се получат по-благоприятни условия за погасяване.

6.   Отраслови договорености

а)

Следните отраслови договорености са част от споразумението:

кораби (приложение I),

ядрени електроцентрали (приложение II),

граждански въздухоплавателни съдове (приложение III),

проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия и води (приложение IV).

б)

Участник в отраслова договореност може да прилага нейните разпоредби по отношение на официалната подкрепа за износа на стоки и/или услуги, обхванати от тази отраслова договореност. Ако дадена отраслова договореност не включва разпоредба, съответстваща на разпоредбата на споразумението, участникът в отрасловата договореност прилага разпоредбата на споразумението.

7.   Финансиране на проекти

а)

Участниците могат да прилагат реда и условията, определени в приложение X по отношение на износа на стоки и/или услуги, към сделки, които отговарят на критериите, определени в допълнение 1 към приложение X.

б)

Буква а) не се прилага по отношение на износа на стоки и услуги, обхванати от отрасловата договореност относно въздухоплавателните съдове.

8.   Оттегляне

Даден участник може да се оттегли от споразумението, като уведоми писмено секретариата посредством съобщение в реално време, например системата за електронен достъп до информацията на ОИСР (OLIS). Оттеглянето влиза в сила 180 календарни дни след получаване на уведомлението от секретариата.

9.   Мониторинг

Секретариатът осъществява мониторинг на изпълнението на споразумението.

ГЛАВА II

ФИНАНСОВИ УСЛОВИЯ ЗА ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ

Финансовите условия за експортните кредити обхващат всички разпоредби, определени в настоящата глава, които се разглеждат заедно.

В споразумението се определят ограничения на условията, които могат да се подкрепят официално. Участниците признават, че по отношение на определени търговски или промишлени отрасли традиционно се прилагат по-ограничаващи финансови условия в сравнение с условията, предвидени в споразумението. Участниците продължават да зачитат тези специални условия, по-специално принципа, според който срокът на погасяване не превишава полезния жизнен цикъл на стоките.

10.   Първоначална вноска, максимална официална подкрепа и местни разходи

а)

Участниците изискват от купувачите на стоки и услуги, които подлежат на официална подкрепа, да направят първоначална вноска в размер на най-малко 15 % от стойността на експортния договор към или преди началния момент на кредита, както е определено в приложение XI. При оценката на първоначалната вноска стойността на експортния договор може да бъде пропорционално намалена, когато дадена сделка включва доставка на стоки и услуги от трета държава, за които износителят не ползва официална подкрепа. Допуска се финансиране/застраховка до 100 % от премията. Премията може да се включи, а така също и да не се включи в стойността на експортния договор. В този смисъл направените гаранционни удръжки след началния момент на кредита не се считат за първоначална вноска.

б)

Официалната подкрепа за такива първоначални вноски може да се осъществява само под формата на застраховане или гарантиране срещу обичайните производствени рискове.

в)

С изключение на предвиденото в букви б) и г) участниците не предоставят официална подкрепа, превишаваща 85 % от стойността на експортния договор, с включени доставки от трета държава и без местните разходи.

г)

Участниците могат да предоставят официална подкрепа за местни разходи, при условие че:

1.

Общата комбинирана официална помощ, предоставена в съответствие с букви в) и г), не превишава 100 % от стойността на експортния договор. В съответствие с това размерът на подкрепените местни разходи не превишава размера на първоначалната вноска.

2.

Тя не се предоставя при условия, които са по-благоприятни/ограничаващи в по-малка степен от условията, договорени за свързания износ.

3.

За държавите от категория I, определени в член 11, буква а), тя е ограничена до обикновена гаранция.

11.   Класификация на държавите по отношение на максималния срок за погасяване

а)

Държавите от категория I са тези, които фигурират в списъка на държавите, на които Световната банка не отпуска заеми (2). Всички останали държави влизат в категория II. Прагът, над който Световната банка не отпуска кредити, се преизчислява ежегодно. Дадена държава сменя категорията си, само ако през две последователни години е останала в същата категория, определена от Световната банка.

б)

Държавите се класифицират с оглед на следните оперативни критерии и процедури:

1.

Класификацията на държавите за целите на споразумението става според БНД на глава от населението, изчислено от Световната банка за нуждите на нейната класификация на държави кредитополучателите.

2.

Когато Световната банка не разполага с достатъчно информация, за да публикува данните за БНД на глава от населението, от нея се иска да определи приблизително дали въпросната държава разполага с БНД на глава от населението над или под действащия праг. Държавата се класифицира в зависимост от тази приблизителна оценка, освен ако участниците решат друго.

3.

Ако дадена държава има нова класификация съгласно разпоредбите на член 11, буква а), тази нова класификация влиза в действие две седмици след като секретариатът е съобщил на всички участници заключенията, направени от горепосочените данни на Световната банка.

4.

Когато Световната банка публикува ревизирани данни, те не се вземат под внимание за целите на споразумението. Класификацията на дадена държава може обаче да бъде променена с обща линия за поведение и тогава участниците биха могли да приемат благосклонно всякаква промяна, дължаща се на грешки или пропуски, признати по-късно през календарната година, през която цифрите са били съобщени за първи път от секретариата.

12.   Максимален срок за погасяване

Без да се засяга член 13, максималният срок за погасяване варира според класификацията на получаващата държава, определена съгласно критериите в член 11.

а)

За държавите от категория I максималният срок за погасяване е пет години, като е възможно да бъде договорен срок от осем години и половина при спазване на процедурите за предварително уведомление по член 45.

б)

За държавите от категория II максималният срок за погасяване е десет години.

в)

Когато договорът включва няколко получаващи държави, участниците би следвало да положат усилия и да определят обща линия за поведение според процедурите по членове 55—60, за да постигнат съгласие за подходящите условия.

13.   Срок за погасяване за неядрена електроцентрала

а)

За неядрена електроцентрала максималният срок за погасяване е 12 години. Всеки участник, който възнамерява да подпомогне предоставянето на кредит със срок за погасяване, превишаващ предвидения в член 12, следва да направи предварително уведомление съгласно процедурата по член 45.

б)

С термина неядрена електроцентрала се обозначава комплектована електроцентрала — или елементи от нея — които не работят с ядрено гориво; той включва всички компоненти, всички съоръжения, материали и услуги (включително обучението на персонала), които са пряко необходими за строителството и за пускането в експлоатация на тази неядрена електроцентрала. Той не отчита разходите, които обикновено са за сметка на купувача, като разходите, свързани с подготовката на терена или с изграждането на пътищата, на помещенията за настаняване на персонала на обекта, електрическите линии, трафопоста и захранването с вода; както и разходите по официалните процедури за одобрение (разрешително за проекта, разрешително за зареждане с гориво) в държавата на купувача, с изключение на:

1.

ако купувачът на трафопоста и купувачът на електроцентралата са едно и също лице, максималният срок за погасяване за първоначалния трафопост е същият като срока за неядрена електроцентрала (т.е. 12 години); и

2.

максималният срок за погасяване за подстанции, трансформатори и електропреносни линии с минимално напрежение 100 kV е същият като за неядрена електроцентрала.

14.   Изплащане на главницата и плащане на лихви

а)

Главницата при експортните кредити се изплаща на равни вноски.

б)

Главницата се изплаща и лихвите се плащат минимум на всеки шест месеца, а първата вноска по главницата и лихвата се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита.

в)

При експортни кредити, предоставени в подкрепа на лизингови сделки, може да се прилага равно комбинирано изплащане на главницата и лихвата вместо равно изплащане на главницата, както е определено в буква а).

г)

При извънредни и надлежно обосновани случаи експортни кредити могат да се предоставят при условия, различни от определените в букви а)—в) по-горе. Предоставянето на такава подкрепа се обяснява с липсата на синхрон във времето между наличието на средства за длъжника и профила за обслужване на дълга, необходим за спазване на график за погасяване на равни полугодишни вноски, и отговаря на следните критерии:

1.

Отделните вноски за изплащане на главницата или поредицата от плащания по главницата в рамките на шестмесечен период не превишават 25 % от размера на главницата по кредита.

2.

Главницата се изплаща не по-често от всеки 12 месеца. Първата вноска за изплащане на главницата се прави не по-късно от 12 месеца след началния момент на кредита и не по-малко от 2 % от размера на главницата трябва да са изплатени 12 месеца след началния момент на кредита.

3.

Лихвата се изплаща не по-често от всеки 12 месеца и първото плащане на лихвата се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита.

4.

Максималната среднопретеглена продължителност на периода на плащане не превишава:

за сделки с държавни купувачи (или с държавна гаранция за погасяване) четири и половина години за сделки в държави от категория I и пет години и една четвърт за държави от категория II,

за сделки с недържавни купувачи (и без държавна гаранция за погасяване) пет години за държави от категория I и шест години за държави от категория II,

без да се засягат разпоредбите, определени в двете тирета по-горе, за сделки, включващи подкрепа за неядрени електроцентрали в съответствие с член 13, шест години и една четвърт.

5.

Участникът представя предварително уведомление в съответствие с член 45, в което се обяснява причината да не се предостави подкрепа съгласно букви а)—в).

д)

Лихви, дължими след началния момент на кредита, не се капитализират.

15.   Лихвени проценти, проценти на премиите и други такси

а)

Лихвата изключва:

1.

всички плащания под формата на премии или на други застрахователни или гаранционни разходи за кредит от доставчика или за финансов кредит;

2.

всички плащания под формата на банкови такси или комисиони, свързани с експортните кредити, с изключение на банковите годишни или полугодишни удръжки, които се плащат през целия период на погасяване; и

3.

данъци, удържани при източника, налагани от държавата вносител.

б)

Когато официалната подкрепа се отпуска под формата на пряко кредитиране, пряко финансиране или рефинансиране, премията може или да бъде добавена към данъчната стойност на лихвения процент, или да бъде оформена като отделен разход. Двата елемента се посочват отделно от участниците.

16.   Срок на действие на експортните кредити

Финансовите условия за отпускане на индивидуални експортни кредити или кредитна линия, с изключение на срока на действие за референтните търговски лихвени проценти (РТЛП), посочени в член 21, не могат да се определят за срок, по-дълъг от шест месеца преди окончателния ангажимент.

17.   Действия за избягване или свеждане на загубите до минимум

Споразумението не изключва възможността органите по отпускане на експортните кредити или финансовите институции да договорят по-малко ограничаващи финансови условия от предвидените в споразумението, ако това действие е извършено след възлагане на договора (когато споразумението за експортен кредит и спомагателните документи вече са породили действие) и се извършва единствено с намерението да се избегнат или сведат до минимум загубите, произтичащи от събития, които могат да породят основание за неплащане или предявяване на претенции.

18.   Приравняване на условията

Като се вземат предвид международните задължения на даден участник и като спазва целта на споразумението, участникът може да приравни, в съответствие с процедурите, предвидени в член 42, финансовите условия, предлагани от друг участник или неучастващ. Счита се, че финансовите условия, предоставени в съответствие с настоящия член, са в съответствие с разпоредбите на глави I, II и, когато е приложимо, приложения I, II, III, IV и X.

19.   Минимални лихвени проценти при официалната финансова подкрепа

а)

Участниците, които предоставят официална финансова подкрепа за заеми с фиксирана лихва, прилагат съответните референтни търговски лихвени проценти (РТЛП) като минимални лихвени проценти. РТЛП се определят според следните принципи:

1.

РТЛП следва да представляват крайните лихви на търговските заеми на националния пазар на въпросната валута;

2.

РТЛП следва да бъдат много близки до лихвата, предлагана на национален кредитополучател от първа категория;

3.

РТЛП следва да се основават на стойността на финансиране с фиксирана лихва;

4.

РТЛП не следва да нарушават условията на конкуренцията на националния пазар; и

5.

РТЛП следва да бъдат много близки до прилагания лихвен процент за чуждите кредитополучатели от първа категория.

б)

Предоставянето на официална финансова подкрепа не компенсира изцяло или отчасти подходящата премия за кредитен риск, която следва да се начисли за риска от неплащане в съответствие с разпоредбите на член 23.

20.   Определяне на референтни търговски лихвени проценти (РТЛП)

а)

Всеки участник, който желае да установи РТЛП, избира една от следните две системи за основен лихвен процент за националната си валута:

1.

доходността по тригодишни държавни ценни книжа за кредитите със срок до пет години включително; доходността от петгодишни държавни ценни книжа за кредитите със срок над пет и до осем и половина години включително; доходността по седемгодишни държавни ценни книжа за кредитите със срок над осем и половина години; или

2.

доходността по петгодишни държавни ценни книжа, независимо от срока на кредитите.

Участниците се договарят за изключенията от тези системи за основен лихвен процент.

б)

РТЛП се получават, като съответните основни лихвени проценти се завишават с фиксиран марж от 100 основни пункта над основната ставка на всеки участник, освен ако участниците са решили друго.

в)

Останалите участници използват определения РТЛП за дадена валута, ако решат да предложат финансиране в тази валута.

г)

Даден участник може да реши да възприеме друга система на основен лихвен процент с предизвестие от шест месеца и след консултация с участниците.

д)

Участник или неучастващ може да поиска да бъде установен РТЛП за валутата на даден неучастващ. След консултация със заинтересования неучастващ участникът или секретариатът от името на този неучастващ внася предложение за определяне на РТЛП в тази валута, като следва процедурата за обща линия на поведение в съответствие с членове 55—60.

21.   Срок на действие на РТЛП

Лихвата, която се прилага за дадена сделка, не се определя за период, по-дълъг от 120 дни. Ако условията за официална финансова подкрепа са определени преди датата на подписване на договора, към РТЛП се добавят 20 основни пункта.

22.   Прилагане на РТЛП

а)

Когато се предоставя официална финансова подкрепа за заеми с плаващ лихвен процент, банките и другите финансови институции не следва да предлагат възможност за целия период на заема да се избира най-ниският измежду РТЛП (в сила в момента на подписване на първоначалния договор) и лихвения процент на краткосрочния пазар.

б)

В случай на доброволно предсрочно погасяване на заем или част от него кредитополучателят компенсира правителствената институция, която предоставя официалната финансова подкрепа, за всички разходи и загуби, понесени в резултат на такова предсрочно погасяване, включително разходите на правителствената институция за замяна на частта от приходния поток на финансови средства с фиксиран процент, прекъснат от предсрочното погасяване.

23.   Премия за кредитен риск

Участниците начисляват премия в допълнение към лихвите, за да покрият риска от неплащане на експортните кредити. Процентите на премиите, начислявани от участниците, са основани на риска, съгласувани са и адекватно покриват дългосрочни оперативни разходи и загуби.

24.   Минимални ставки на премиите за държавен и суверенен кредитен риск

Участниците удържат сума, не по-малка от приложимата минимална ставка на премията (МСП) за държавен и суверенен кредитен риск, независимо дали купувачът/кредитополучателят е частен или държавен субект.

а)

Приложимата МСП се определя в съответствие със следните фактори:

приложимата класификация на държавен риск, определена в член 25,

дали официалното покритие на експортния кредит е строго ограничено до държавния риск, определен в член 25, буква а),

продължителността на риска (т.e. хоризонта на риска или ХНР),

процента на покритието и качеството на официалния експортен кредитен продукт, определен в член 27, и

всички прилагани техники за ограничаване/изключване на държавен риск, определени в член 28.

б)

МСП се изразяват като процент от стойността на главницата по кредита, все едно че премията се събира в пълен размер в края на първото теглене по кредита. В приложение VI е предоставено обяснение на математическата формула, използвана за изчисляване на МСП.

в)

За държави, класирани в категория 0, както е определено в член 25, не са установени МСП, но участниците не удържат ставки на премиите, които подбиват наличните цени на частния пазар.

г)

Държавите с „най-висок риск“ от категория 7 по принцип подлежат на ставки на премиите над МСП, установени за тази категория; тези ставки на премиите се определят от участника, който предоставя официална подкрепа.

д)

При изчисляването на МСП за дадена сделка приложимата класификация за държавен риск, която следва да се прилага, е класификацията на държавата на купувача, освен ако:

бъде предоставено обезпечение под формата на неотменима, безусловна, представяна при поискване, правно валидна и принудително изпълнима гаранция, покриваща цялото задължение за погасяване на дълга за целия период на кредита, от субект, който е кредитоспособен в достатъчна степен във връзка с размера на гарантирания дълг, в трета държава, като в този случай приложимата класификация на държавен риск може да е класификацията на държавата, в която е установен гарантът; или

многостранна или регионална институция действа или като кредитополучател, или като гарант за сделката, като в този случай приложимата класификация на държавен риск може да е класификацията на специфичната участваща многостранна или регионална институция.

е)

Критериите и условията, свързани с прилагането на класификацията на държавен риск в съответствие с описаните ситуации в член 24, буква д), първо и второ тире, са определени в приложение VII.

ж)

Ако официалната подкрепа е строго ограничена до държавен риск, както е определено в член 25, буква а), т.е. изцяло се изключва покритието на риск на купувача/кредитополучателя, МСП се намалява с 10 %. Това е отразено в математическата формула, която се използва за изчисляването на МСП в приложение VI.

з)

Техниката за ХНР, използвана при изчисляването на МСП, е половината от периода на отпускане плюс целия период на погасяване, като се приема редовен график за погасяване на експортния кредит, т.е. погасяване на равни полугодишни вноски на главницата плюс натрупаната лихва с начало шест месеца след началния момент на кредита. За експортни кредити с нестандартен график за погасяване еквивалентният период на погасяване (изразен като равни полугодишни вноски) се изчислява по следната формула: еквивалентен период на погасяване = (среднопретеглена продължителност на периода на погасяване -0,25)/0,5.

и)

Участникът, прилагащ МСП в посочения случай в буква д), първо тире по-горе, който води до ставка на премията под приложимия МСП в държавата на купувача, представя предварително уведомление в съответствие с член 44, буква а). Участникът, прилагащ МСП в посочения случай в член 24, буква д), второ тире или буква ж), представя предварително уведомление в съответствие с член 45, буква а).

25.   Класификация на държавния риск

Държавите се класират в съответствие с вероятността да обслужват своите външни дългове (т.е. държавен кредитен риск).

а)

Петте елемента на държавния кредитен риск са следните:

общ мораториум на плащанията, обявен от правителството на държавата на купувача/на кредитополучателя/на гаранта или на националния орган, чрез който се извършва плащането,

политически събития и/или икономически трудности, станали извън държавата на участника, отправил уведомлението, или законодателни/административни мерки, взети извън държавата на участника, отправил уведомлението, които препятстват или забавят превода на суми, платими по кредита,

правни разпоредби, приети в държавата на купувача/кредитополучателя, които обявяват плащания, извършени в местна валута, като валидно погасяване на дълга, независимо от факта, че в резултат на колебания в обменните курсове тези плащания, обърнати във валутата на кредита, са престанали да покриват стойността на дълга към датата на прехвърляне на средствата,

всяка друга мярка или решение на правителство на чужда държава, което препятства плащането по даден кредит, и

в случаи на форсмажорни обстоятелства, станали извън държавата на участника, отправил уведомлението, а именно: въоръжени конфликти (включително граждански войни), национализация, революции, бунтове, граждански вълнения, циклони, наводнения, земетресения, вулканични изригвания, цунами и ядрени бедствия.

б)

Държавите се класират в една от осемте категории на държавен риск (0—7). Установени са МСП за категории 1—7, но не и за категория 0, тъй като нивото на държавен риск при държавите от тази категория се счита за незначително.

в)

Държавите от ОИСР с високи доходи, определяни от Световната банка всяка година въз основа на БНД на глава от населението, се класифицират като категория 0:

за целите на МСП всяка държава от ОИСР, класирана в категория 0 по силата на своя статут на държава с високи доходи, остава класифицирана в категория 0, освен ако в две последователни години не пада под прага от БНД за високи доходи и в този случай класификацията на държавата следва да се преразгледа в съответствие с член 25, букви г—е),

всяка държава от ОИСР, която превишава прага за високи доходи в две последователни години, по определение се класира в категория 0. Това класиране става ефективно веднага след като секретариатът съобщи статута на държавата, определен от Световната банка,

други държави, за които се счита, че са с подобно ниво на риск, могат също да се класират в категория 0.

г)

Всички държави, различни от държавите от ОИСР с високи доходи (3), се класифицират посредством методологията за класификация на държавния риск, която методология се състои от:

модела за оценка на държавния риск („модела“), с който се изготвя количествена оценка на държавния кредитен риск, основан за всяка държава на три групи рискови показатели: опит на участниците в областта на плащанията, финансово положение и икономическо положение. Методологията на модела включва различни етапи, по-специално оценката на трите групи рискови показатели и комбинацията и гъвкавото отчитане на групите рискови показатели,

качествената оценка на резултатите от модела, държава по държава, която води до включване на фактори, свързани с политически рискове, и/или от други рискови фактори, които не се взети под внимание от модела. Когато е уместно, това може да доведе до коригиране на оценката на количествения модел, така че да отразява крайната оценка на държавния кредитен риск.

д)

Класификациите на държавния риск се следят постоянно и се преразглеждат поне веднъж годишно, а промените в резултат от методологията за класификация на държавния риск се съобщават незабавно от секретариата. Когато дадена държава бъде прекласифицирана в по-висока или по-ниска категория на държавен риск, не по-късно от пет работни дни след като секретариатът съобщи за промяната в класификацията участниците удържат ставки на премиите на или над равнището на МСП, съответстващи на новата категория на държавен риск.

е)

Приложимите класификации на държавния риск се съобщават публично от секретариата.

26.   Класификация на многостранните и регионалните институции

Многостранните и регионалните институции се класират и преразглеждат по целесъобразност. Тези приложими класификации се оповестяват от секретариата.

27.   Процент и качество на официалното покритие на експортен кредит

МСП се разграничават, така че да се вземе предвид различното качество на експортните кредитни продукти и процентът на покритие, предоставен от участниците, както е посочено в приложение VI. Разликата се основава на гледната точка на износителя (т.е. неутрализиране на конкурентния ефект в резултат от различните качества на предоставения на износителя/финансовата институция продукт).

а)

Качеството на експортния кредитен продукт зависи от това дали продуктът е застраховка, гаранция или пряко кредитиране/финансиране, а за застрахователните продукти — дали покритието на лихвата в изчаквателния период до изплащане на застрахователното обезщетение (т.е. периода между падежа за купувача/заемодателя и датата, на която застрахователят е длъжен да обезщети сумата на износителя/финансовата институция) се предоставя без допълнителна застрахователна премия.

б)

Всички съществуващи експортни кредитни продукти, предлагани от участниците, се класират в една от трите продуктови категории, както следва:

продукт с по-нисък стандарт, тоест застраховка без покритие на лихвите в изчаквателния период до изплащане на застрахователното обезщетение, и застраховка с покритие на лихвите в изчаквателния период до изплащане на застрахователното обезщетение, но със съответна допълнителна премия,

стандартен продукт, тоест застраховка с покритие на лихвите в изчаквателния период до изплащане на застрахователното обезщетение без съответна допълнителна премия и с пряко кредитиране/пряко финансиране, и

продукт с по-висок стандарт, тоест гаранции.

28.   Изключване на някои елементи на държавен риск и техники за ограничаване на държавен риск

В съответствие със специфичните критерии и условия, определени в приложение VIII, участниците могат да изключат някои елементи на държавен риск или да използват определени техники за ограничаване на държавен риск, посочени в член 28, буква б), което води до по-ниски приложими МСП чрез прилагането на фактор за ограничаване/изключване на държавен риск (ФОИ) във формулата за МСП. ФОИ се определя по следния начин:

а)

По отношение на изключването на някои елементи на държавен риск от официалното покритие на експортен кредит:

в ситуации, в които от покритието напълно се изключват само първите три елемента на държавен кредитен риск, посочени в член 25, буква а), може да се прилага ФОИ от 0,5,

в ситуации, в които от покритието напълно се изключват само четвъртият и петият елемент на държавен кредитен риск, посочени в член 25, буква а), може да се прилага ФОИ от 0,2.

б)

В приложение VIII са посочени приложимият МСП, както и критериите и условията, при които може да се прилага ФОИ по отношение на следните техники за ограничаване на държавен риск:

задгранична структура с бъдещи потоци, съчетана със задгранична гаранционна блокирана сметка,

задгранично обезпечение по пазарни условия,

задгранично обезпечение с активи,

задгранично финансиране, обезпечено с активи и базирано на активи,

съвместно финансиране с международни финансови институции (МФИ),

финансиране в местна валута,

застраховка или условна гаранция от трета държава,

длъжник с по-нисък риск от държавния риск.

в)

Прилагането на повече от една от техниките за ограничаване на държавен риск, посочени в член 28, буква б), няма пряк ефект на натрупване по отношение на приложимия ФОИ. При избора на подходящ ФОИ, който да отразява комбинацията от техники за ограничаване на държавен риск, се взема под внимание евентуалното припокриване на две или повече техники по отношение на идентични държавни кредитни рискове. В случай на припокриване обикновено се отчита само обезпечението с най-високо качество при определяне на подходящия приложим ФОИ.

г)

Участникът, прилагащ МСП в случаите, посочени в член 28, букви а)—в), представя предварително уведомление в съответствие с член 44, буква а).

д)

Списъкът с техниките за ограничаване на държавен риск в член 28, буква б) не се счита за окончателен списък. В съответствие с член 66 участниците следят и преразглеждат опита от използването на тези техники, включително приложимите критерии, условия, обстоятелства и ФОИ, заложени в приложение VIII.

29.   Преразглеждане на валидността на минималните ставки на премиите за държавен и суверенен кредитен риск

а)

За оценка на адекватността на МСП и, ако е необходимо, с оглед да се позволят адаптации нагоре или надолу, се използват паралелно три инструмента за обратна информация за премиите (ОИП) за следене и адаптиране на МСП.

б)

ОИТ на паричните потоци и ОИП на текущото начисляване са принципи на отчитане, които оценяват валидността на МСП на агрегирана основа, която включва категорията на държавен риск и хоризонта на риска в съответствие с действителните резултати на участниците във връзка с държавния и суверенния кредитен риск от експортните кредити, предмет на МСП.

в)

Третият ОИТ се състои от четири набора от показатели на частния пазар (4), които осигуряват информация относно ценообразуването на пазара във връзка с държавния и суверенния кредитен риск.

ГЛАВА III

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ

30.   Общи принципи

а)

Участниците се договарят да изпълняват допълващи се политики в областта на експортните кредити и обвързаната помощ. Политиките относно експортните кредити следва да се основават на свободната конкуренция и свободното действие на пазарните сили. Политиките в областта на обвързаната помощ следва да осигуряват необходимите външни ресурси за държавите, отраслите или проектите, които имат ограничен достъп или нямат достъп до пазарно финансиране. Политиките в областта на обвързаната помощ следва да осигуряват максимална рентабилност, да свеждат до минимум нарушаването на правилата на търговията и да съдействат за ефективно от гледна точка на развитието използване на тези ресурси.

б)

Разпоредбите на споразумението относно обвързаната помощ не се прилагат спрямо програмите за помощи, предоставяни от многостранните или регионалните организации.

в)

Тези принципи не предопределят становището на Комитета за помощ за развитие (КПР) относно качеството на обвързаната и необвързаната помощ.

г)

Даден участник може да поиска допълнителна информация във връзка със статута на обвързаност на всяка форма на помощ. Ако е налице несигурност дали определена практика на финансиране попада в обхвата на определението за обвързана помощ, посочен в приложение XI, държавата донор представя доказателства в подкрепа на всяко твърдение, че в действителност помощта е „необвързана“ в съответствие с определението в приложение XI.

31.   Форми на обвързаната помощ

Обвързаната помощ може да бъде под формата на:

а)

Заеми под формата на официална помощ за развитие (ОПР), определени в „Ръководните принципи на КПР за асоциираното финансиране и обвързаната и частично необвързана официална помощ за развитие (1987 г.)“;

б)

безвъзмездна ОПР, определена в „Ръководните принципи на КПР за асоциираното финансиране и обвързаната и частично необвързана официална помощ за развитие (1987 г.)“; и

в)

Други публични парични средства (ДППС), включващи безвъзмездни помощи или заеми, с изключение на официално подкрепяните експортни кредити, съобразени със споразумението; или

г)

Всяко съчетаване, например обединяване, правно или фактическо, под контрола на донора, заемодателя или кредитополучателя, включващо два или повече от предходните елементи, и/или следните финансови компоненти:

1.

експортни кредити, официално подпомагани под формата на пряко кредитиране, пряко финансиране, рефинансиране, подпомагане за лихви, гарантиране или застраховане, за което се прилага споразумението; и

2.

други средства, предоставяни при пазарните или сходни на тях условия, или първоначални вноски от страна на купувача.

32.   Асоциирано финансиране

а)

Асоциираното финансиране може да се извършва в различни форми, включително смесено кредитиране, смесено финансиране, съвместно финансиране, паралелно финансиране или единични интегрирани сделки. Всички те се характеризират със:

преференциален елемент, който правно или фактически е обвързан с непреференциален елемент,

част или целият финансов пакет в действителност представлява обвързана помощ, и

преференциално финансиране, което се предоставя само ако свързаният с тях непреференциален елемент е бил приет от получателя.

б)

Асоциирането или фактическата връзка се определя от фактори, като:

наличието на неформална уговорка между получателя и органите на донора,

намерението на донора да улесни приемливостта на финансовия пакет чрез използване на ОПР,

действителната обвързаност на целия финансов пакет с доставки в държавата донор,

положението на обвързаност на ОПР и на механизмите за търг или възлагане с договор на всяка финансова сделка, или

всяка друга практика, посочена от ОПР или участниците, за която съществува фактическа свързаност между два или повече финансови компонента.

в)

Следните практики не изключват определянето на „фактическо“ асоцииране или свързване:

разделяне на договор чрез отделно уведомление за компонентите на неговите части,

разделяне на договори, финансирани на няколко етапа,

неотправяне на уведомление за взаимозависими части на договор, и/или

неотправяне на уведомлението, когато част от финансовия пакет е необвързана.

33.   Допустимост на държава до обвързана помощ

а)

Не се предоставя обвързана помощ на държави, които поради своя БНД на глава от населението не са допустими до заеми със срок 17 години, отпускани от Световната банка. Световната банка преизчислява на годишна основа прага за тази категория (5). Държавата се прекласифицира само след като категорията ѝ, определена от Световната банка, е останала непроменена в продължение на две последователни години.

б)

Класификацията на държавите се определя според следните работни критерии и процедури:

1.

Класификацията на държавите по смисъла на споразумението се определя според БНД на глава от населението, изчислен от Световната банка за целите на класификацията на Световната банка на държавите заемодатели; тази класификация се съобщава публично от секретариата.

2.

Когато Световната банка не разполага с достатъчно информация, за да публикува данните за БНД на глава от населението, е необходимо да посочи дали, по нейна преценка, въпросната държава има БНД на глава от населението, който превишава или е под действащия праг. Класификацията на тази държава зависи от тази преценка, освен ако участниците решат друго.

3.

Ако допустимостта до обвързана помощ за държавата е променена в съответствие с член 33, буква а), прекласифицирането поражда действие две седмици след като заключението, направено въз основа на горепосочените данни от Световната банка, е съобщено от секретариата до всички участници. Преди датата, на която прекласифицирането поражда действие, не може да се отправя уведомление за финансиране на нова обвързана помощ за държавата; след тази дата не може да се отправя уведомление за финансиране на обвързана помощ за новокласирана в по-висока категория държава, с изключение на отделни сделки по вече заявена кредитна линия, за които може да се отправи уведомление до изтичането на срока на кредитната линия (не по-късно от една година след датата на пораждане на действие).

4.

Когато Световната банка публикува променени данни, те не се вземат предвид в споразумението. Въпреки това класификацията на дадена държава може да се промени чрез обща линия за поведение в съответствие с процедурите по членове 55—60, а участниците изразяват положително становище към всяко изменение, дължащо се на грешки или пропуски, засягащи цифри, признати през календарната година, когато цифрите са били съобщени за първи път от секретариата.

5.

Независимо от това дали държавите са класифицирани като допустими или недопустими до обвързана помощ, участниците следва да избягват предоставянето на кредити, състоящи се от обвързана помощ, различни от преки безвъзмездни помощи, храна и хуманитарни помощи, както и помощ, предназначена за ограничаване на ефектите от ядрени или големи промишлени аварии или за предотвратяване на такива аварии, за Беларус, България, Румъния, Руската федерация и Украйна. Ако БНД на глава от населението на която и да е от тези държави през три последователни години превишава прага на Световната банка за недопустимост до 17-годишни заеми, допустимостта на държавата за такива кредити се урежда от член 33, буква а) и буква б), точки 1—4 по-горе, както и на всички други разпоредби за обвързана помощ на споразумението (6).

34.   Допустимост на проект

а)

Не се предоставя обвързана помощ за държавни или за частни проекти, които обикновено следва да са осъществими в търговски план, ако са финансирани при пазарни условия или при условията, предвидени в споразумението.

б)

Ключовите критерии за проверка на тази допустимост са:

финансовата неосъществимост на проекта, т.е. дали при подходящи цени, определени на пазарен принцип, на проекта липсва капацитет да генерира достатъчно парични потоци за покриване на оперативните разходи и да осигури възвръщаемостта на вложения капитал, т.е. първият ключов критерий, или

основанието да се заключи, въз основа на обмена на информация с останалите участници, че е малко вероятно проектът да може да бъде финансиран при пазарни условия или при условията, предвидени в споразумението, т.е. вторият ключов критерий. По отношение на проекти на стойност над 50 млн. специални права на тираж и когато се проучва адекватността на такава помощ, се отдава специално значение на очакваната достъпност на финансиране при пазарни условия или при условията на споразумението.

в)

Посочените в буква б) ключови критерии за проверка целят да покажат как да се оценява даден проект, за да се определи дали е целесъобразно финансирането му с такива помощи или с експортни кредити при пазарни условия, или при условията, предвидени в споразумението. Очаква се процесът на консултации по членове 48—50 с течение на времето да доведе до натрупване на опит, чрез който да се определят с по-голяма точност предварителни насоки относно разграниченията между двете категории проекти както за експортните кредити, така и за агенциите за подпомагане.

35.   Минимално равнище на субсидиране

Участниците не предоставят обвързана помощ с равнище на субсидиране под 35 % или 50 %, ако получаващата държава е сред най-слабо развитите държави (НСРД), освен в посочените по-долу случаи, които също така са освободени от процедурите за уведомление, определени в член 47, буква а):

а)

техническа помощ: обвързана помощ, чийто елемент „държавна помощ за развитие“ съставлява само техническо сътрудничество, което е по-малко от 3 % от цялата стойност на сделката или по-малко от един милион специални права на тираж (СПТ), като се избира по-ниската от двете стойности; и

б)

малки проекти: проекти за оборудване със стойност под един милион СПТ, които изцяло се финансират с безвъзмездна помощ за развитие.

36.   Изключения от правилата за допустимост до обвързана помощ на държави или проекти

а)

Разпоредбите на членове 33 и 34 не се прилагат за обвързана помощ, при която равнището на субсидиране е по-голямо или равно на 80 %, с изключение на кредитите по обвързана помощ, които са част от асоцииран финансов пакет по член 32.

б)

Разпоредбите на член 34 не се прилагат за обвързана помощ в размер под два млн. СПТ, с изключение на кредитите за обвързана помощ, които са част от асоцииран финансов пакет по член 32.

в)

Разпоредбите на членове 33 и 34 не се прилагат по отношение на обвързаната помощ за НСРД, определени от Организацията на обединените нации.

г)

Независимо от членове 33 и 34 даден участник по изключение може да предостави помощ по един от следните начини:

процедурата за обща линия на поведение, определена в приложение XI и описана в членове 55—60, или

обосновка на основания за помощ чрез подкрепа от страна на значителна част от участниците, както е описано в членове 48 и 49, или

писмо до генералния секретар на ОИСР в съответствие с процедурата в член 50, която участниците очакват да е необичайна и рядко използвана.

37.   Изчисляване на равнището на субсидиране при обвързана помощ

Равнището на субсидиране при обвързана помощ се изчислява по същия метод като елемента на безвъзмездна помощ, използван от КПР, с изключение на следното:

а)

Сконтовият процент, използван при изчисляване на равнището на субсидиране на заем, номиниран в дадена валута, тоест диференцираният сконтов процент (ДСП) подлежи на промяна на 15 януари всяка година и се изчислява, както следва:

средна стойност на РТЛП + марж

Маржът (М) зависи от срока за погасяване (П), както следва:

П

M

по-малко от 15 години

0,75

от 15 години до 20 години, но не включително 20 години

1,00

от 20 години до 30 години, но не включително 30 години

1,15

30 и повече години

1,25

средната стойност на РТЛП за всички валути се получава, като се изчисли средният месечен РТЛП, валиден за период от шест месеца, от 15 август на предходната година до 14 февруари на съответната година. Процентът на така изчисления сконтов процент, включващ маржа, се закръглява към най-близкото число до 10 основни пункта. Ако има няколко РТЛП за съответната валута, за изчислението се използва РТЛП, съответстващ на най-отдалечения падеж, определен в член 20, буква а).

б)

Базовата дата за изчисляване на равнището на субсидиране е началната дата на кредита, определена в приложение XI.

в)

При изчисляване на цялостното равнище на субсидиране при асоцииран финансов пакет равнищата на субсидиране на следните кредити, средства и плащания се считат за равни на нула:

експортни кредити в съответствие със споразумението,

друго финансиране, предоставено при пазарни условия или при сходни на тях условия,

друго публично финансиране с равнище на субсидиране под разрешения минимум, предвиден в член 35, с изключение на случаите на приравняване, и

първоначална вноска от купувача.

Плащанията, направени в началния момент на кредита или преди този момент, които не се разглеждат като първоначална вноска, се включват в изчисляването на равнището на субсидиране.

г)

Сконтов процент при приравняване: в случай на приравняване на помощи с еднакви равнища на отстъпка, преизчислени по действащ сконтов процент към момента на приравняването.

д)

Местните разходи и доставки в трети държави се включват при изчисляване на равнището на субсидиране само ако са финансирани от държавата донор.

е)

Общото равнище на субсидиране на пакета се определя, като се умножи номиналната стойност на всеки компонент от пакета по съответстващото му равнище на субсидиране, резултатите се сумират, а полученото цяло се раздели на съвкупната номинална стойност на компонентите.

ж)

Сконтовият процент за даден заем за помощ е действащият в момента на уведомлението. При незабавно уведомление обаче сконтовият процент, който следва да се използва, е действащият към момента на определяне на реда и условията на заема за помощ. Промяната на сконтовия процент през продължителността на заема не променя неговото равнище на субсидиране.

з)

В случай че валутата бъде сменена преди сключване на договора, уведомлението се преразглежда. Използваният сконтов процент за изчисляване на равнището на субсидиране е прилаганият към датата на преразглеждане. Не се налага преразглеждане, ако алтернативната валута и всички необходими сведения за изчисляване на равнището на субсидиране са посочени в първоначалното уведомление.

и)

Без да се засягат разпоредбите на буква ж), използваният сконтов процент за изчисляване на равнището на субсидиране за отделните сделки, осъществени по кредитна линия за помощ, е процентът, за който първоначално е отправено уведомление за кредитната линия.

38.   Срок на действие на обвързаната помощ

а)

Участниците не определят условията за обвързана помощ — било по отношение на финансирането на отделни сделки, на протокол за помощ, на кредитна линия за помощ или на подобно споразумение — за срок над две години. В случай на протокол за помощ, на кредитна линия за помощ или на подобни споразумения срокът на действие започва от датата на тяхното подписване, като за това се отправя уведомление по член 47; при продължаване на кредитна линия се отправя уведомление като за нова кредитна линия с бележка, поясняваща продължаването и това, че кредитната линия се подновява при разрешените условия към момента на уведомлението за продължаване. При отделни транзакции, включително такива, за които е отправено уведомление в рамките на протокол за помощ, на кредитна линия за помощ или на подобно споразумение, срокът на действие започва от датата на уведомяване за задължението съответно по член 46 или 47.

б)

Когато дадена държава престане за първи път да отговаря на условията за допустимост до 17-годишни заеми, отпускани от Световната банка, срокът на действие на протоколите на съществуващите и новите кредитни линии на обвързана помощ, за които е отправено уведомление, се ограничава до една година от датата на потенциалната нова класификация на държавата съгласно процедурите по член 33, буква б).

в)

Срокът на тези протоколи и кредитни линии може да се продължава само при условия, съвместими с разпоредбите на членове 33 и 34 от споразумението след:

нова класификация на държавите, и

промяна в разпоредбите на споразумението.

При тези обстоятелства е възможно да се запазят съществуващите условия, независимо от евентуална промяна в сконтовия процент, определен в член 37.

39.   Приравняване на условията

Като се вземат предвид международните задължения на даден участник и в съответствие с целта на споразумението, участникът може да приравни, в съответствие с процедурите, посочени в член 42, финансовите условия, предлагани от друг участник или неучастващ.

ГЛАВА IV

ПРОЦЕДУРИ

Раздел 1:   Общи процедури за експортните кредити и помощта, свързана с търговията

40.   Уведомления

Уведомленията, определени в процедурите на споразумението, се отправят в съответствие със и включват информацията, която се съдържа в приложение V, и копие от тях се изпраща на секретариата.

41.   Информация относно официалната подкрепа

а)

Незабавно след като даден участник предостави официалната подкрепа, за която е уведомил в съответствие с процедурите в членове 44—47, той уведомява всички други участници по съответния начин, като включва референтния номер на уведомлението от съответния формуляр 1C от отчетната система на кредиторите (ОСК).

б)

При обмен на информация в съответствие с членове 52—54 участникът уведомява другите участници за кредитните условия, които предвижда за подкрепата на конкретна сделка, и може да поиска подобна информация от другите участници.

42.   Процедури за приравняване на условията

а)

Преди да приравни финансовите условия, за които се предполага, че се предлагат от даден участник или неучастващ съгласно членове 18 и 39, участникът полага всички разумни усилия, включително по целесъобразност използване на преките консултации, описани в член 54, за да провери дали тези условия се подкрепят официално, и спазва следните условия:

1.

Участникът уведомява всички други участници за условията, които възнамерява да подкрепя, като следва същите процедури за уведомяване, които се изискват за приравнените условия. В случай на приравняване с неучастващ приравняващият участник следва същите процедури за уведомяване, които биха се изисквали, ако приравнените условия се предлагаха от участник.

2.

Без да се засяга точка 1 по-горе, ако приложимата процедура за уведомяване изисква от приравняващия участник да отлага своя ангажимент до крайния срок за окончателни предложения, приравняващият участник уведомява за своето намерение за приравняване възможно най-скоро.

3.

Ако участникът, отправил уведомлението, смекчи намеренията си или се откаже от тях, той информира незабавно всички останали участници за това.

б)

Участник, който възнамерява да предложи идентични финансови условия като условията, за които е уведомено в съответствие с членове 44 и 45, може да направи това, след като изтече посоченият в тях период на изчакване. Този участник уведомява за своето намерение колкото се може по-скоро.

43.   Специални консултации

а)

Участник, който има достатъчно основания да вярва, че финансовите условия, предлагани от друг участник (участникът, отправил уведомлението), са по-благоприятни от предвидените в споразумението, уведомява секретариата; секретариатът незабавно оповестява тази информация.

б)

Участникът, отправил уведомлението, пояснява финансовите условия в своята оферта в рамките на два работни дни след като секретариатът оповести информацията.

в)

След като участникът, отправил уведомлението, предостави пояснение, всеки участник може да поиска секретариатът да организира специална консултативна среща на участниците в рамките на пет работни дни за обсъждане на въпроса.

г)

Финансовите условия в резултат от официалната подкрепа не влизат в сила, докато не се вземе решение на специалната консултативна среща на участниците.

Раздел 2:   Процедури за експортните кредити

44.   Предварително уведомление с обсъждане

а)

Всеки участник уведомява всички останали участници най-малко десет календарни дни преди поемане на всяко задължение, ако прилаганият минимален процент на премия е бил определен в съответствие с член 24, буква д), първо тире или член 28, съгласно приложение V от споразумението. Ако друг участник поиска да бъде проведено обсъждане в посочения период, участникът, отправил уведомлението, следва да спази допълнителен срок от десет календарни дни. Ако приложимият МСП след ограничаване/изключване на риска е по-малък от или равен на 75 % от МСП, който би се получил от прилагането на класификацията на държавен риск на държавата на купувача без ограничаване или изключване на риска, участникът декларатор уведомява всички останали участници най-малко 20 календарни дни преди поемане на задължението.

б)

Всеки участник уведомява всички останали участници за своето окончателно решение след обсъждане с цел улеснение на прегледа на опита в съответствие с член 66. Участниците поддържат архиви на своя опит по отношение на процентите на премии, за които е уведомено в съответствие с буква а) по-горе.

45.   Предварително уведомление без обсъждане

а)

Всеки участник уведомява всички останали участници най-малко десет календарни дни преди поемане на всяко задължение в съответствие с приложение V от споразумението, ако възнамерява:

1.

Да предостави подкрепа за кредит със срок на погасяване повече от пет години, но непревишаващ осем и половина години, на държава от категория I.

2.

Да предостави подпомагане за кредит за неядрена електроцентрала със срок на погасяване над предвидения в член 12 максимален срок, непревишаващ обаче 12 години съгласно член 13, буква а).

3.

Да предостави подпомагане за кредит съгласно член 14, буква г).

4.

Да прилага ставка на премията в съответствие с член 24, буква д), второ тире.

5.

Да прилага ставка на премията в съответствие с член 24, буква ж).

б)

Ако участникът, отправил уведомлението, смекчи или оттегли намерението си да предостави подкрепа, той информира незабавно всички останали участници.

Раздел 3:   Процедури за помощта, свързана с търговията

46.   Предварително уведомление

а)

Всеки участник предварително уведомява за евентуалното си намерение да предостави официална подкрепа за:

необвързана помощ, свързана с търговията, в размер, равен или превишаващ два млн. СПТ, и с равнище на субсидиране под 80 %,

необвързана помощ, свързана с търговията, в размер под два млн. СПТ и съдържаща елемент на безвъзмездна помощ (определен от КПР) под 50 %,

обвързана помощ, свързана с търговията, в размер, равен или превишаващ два млн. СПТ и с равнище на субсидиране под 80 %, или

обвързана помощ, свързана с търговията, в размер под два млн. СПТ и с равнище на субсидиране под 50 %, освен в случаите, описани в член 35, букви а) и б).

б)

Предварителното уведомление се отправя най-късно 30 работни дни преди датата на приключване на офертите или датата на задължението, в зависимост от това коя от двете дати настъпва по-рано.

в)

Ако участникът, заявил уведомлението, смекчи своите намерения или се откаже от тях, той информира незабавно всички останали участници за това.

г)

Разпоредбите на настоящия член се прилагат за кредитите за обвързана помощ, представляващи част от пакет с асоциирано финансиране, определено в член 32.

47.   Незабавно уведомление

а)

Всеки участник е длъжен да уведоми незабавно всички участници в срок два работни дни след датата на задължението, ако предоставя официална подкрепа за обвързана помощ в размер:

равен или превишаващ два млн. СПТ с равнище на субсидиране, равно или превишаващо 80 %, или

под два млн. СПТ с равнище на субсидиране, равно или превишаващо 50 %, освен в случаите, описани в член 35, букви а) и б).

б)

Всеки участник, който подписва протокол за помощ, кредитна линия или подобен договор, също така уведомява незабавно всички участници.

в)

Незабавно уведомление не се прави, ако даден участник възнамерява да приравнява финансовите условия, които са били обект на незабавно уведомление.

Раздел 4:   Процедури за консултации във връзка с обвързаната помощ

48.   Цел на консултациите

а)

Всеки участник, нуждаещ се от разяснения относно евентуални търговски подбуди за обвързана помощ, може да поиска да му се предостави пълна качествена оценка на помощта (вж. подробното описание в приложение IX).

б)

Освен това всеки участник може да поиска консултации с други участници съгласно разпоредбите на член 49. Те могат да бъдат под формата на преки консултации, както е посочено в член 54, за да се определи:

първо, дали офертата за помощ съответства на правилата, изложени в членове 33 и 34, и

евентуално дали офертата е оправдана, дори ако не отговаря на изискванията по членове 33 и 34.

49.   Приложно поле и срокове на консултациите

а)

При консултации всеки участник може да поиска, наред с другото, следната информация:

резултатите от предварителното проучване на осъществимостта/оценка на проекта,

наличието на конкурентни оферти с финансиране без субсидиране или с финансиране на помощ,

постъпленията или очакваните валутни икономии от проекта,

наличието на сътрудничество с международни организации като Световната банка,

наличието на международна конкурентна тръжна процедура (МКТП), в частност дали доставчикът от държавата донор е подал най-ниската разгледана оферта,

отраженията върху околната среда,

някакво участие от частния сектор, и

графика за уведомяване (например шест месеца преди датата на приключване на тръжната процедура или датата на задължението) за кредити със субсидиране или за кредити за помощ.

б)

Консултацията приключва и секретариатът уведомява всички участници за заключенията по двата въпроса, посочени в член 48, най-малко десет работни дни преди датата на приключване на тръжната процедура или датата на задължението, в зависимост от това коя от двете дати настъпва по-рано. В случай на несъгласие между консултиращите се страни секретариатът приканва други участници да изразят становищата си в срок от пет работни дни. Той уведомява за тези становища участника, отправил уведомлението, който следва да преразгледа своята позиция, ако офертата за помощ не среща широка подкрепа.

50.   Резултати от консултациите

а)

Всеки донор, който желае да изпълни проект, въпреки че не е получил широка подкрепа, уведомява предварително останалите участници най-късно 60 календарни дни след приключване на консултациите, тоест след получаване на заключението на председателя. Този донор изпраща също така писмо до генералния секретар на ОИСР, в което отчита резултатите от консултациите и излага първостепенните си съображения от национален характер, незасягащи търговския обмен, които го задължават да постъпи така. Участниците очакват да става дума за изключителна и рядко използвана процедура.

б)

Този донор незабавно уведомява участниците, че е изпратил писмо на генералния секретар на ОИСР и прилага копие от това писмо към уведомлението си. Донорът или всеки друг участник не поема ангажимент за обвързана помощ в продължение на десет работни дни след датата на изпращането на това уведомление до участниците. При проекти, за които процесът на консултации разкрива наличието на конкурентни оферти при пазарни условия, предвиденият срок от десет работни дни се удължава на 15 дни.

в)

Секретариатът следи протичането и резултатите от консултацията.

Раздел 5:   Обмен на информация относно експортните кредити и помощта, свързана с търговията

51.   Звена за контакт

Всички съобщения между определените във всяка държава звена за контакт се осъществяват чрез средства за съобщения в реално време, например OLIS, и се третират като съобщения с поверителен характер.

52.   Обхват на исканията за сведения

а)

Всеки участник може да поиска от друг участник сведения относно отношението му към трета държава, към институция на трета държава или към даден търговски метод.

б)

Всеки участник, от който е поискана официална подкрепа, може да отправи искане за сведения към друг участник, като посочи най-благоприятните условия за кредит, които би бил готов да предостави.

в)

Ако е отправено искане за сведения до няколко участника, в него се посочва списък на адресатите.

г)

Копие от всички искания се изпраща до секретариата.

53.   Съдържание на отговорите

а)

Запитаният участник отговаря в срок от седем календарни дни и предоставя колкото е възможно повече информация. Той посочва по възможно най-точен начин решението, което вероятно ще вземе. При необходимост допълва отговора си във възможно най-кратък срок. Копие от него се изпраща на останалите адресати на искането за сведения, както и на секретариата.

б)

Ако отговор на искане за сведение впоследствие стане невалиден, независимо по каква причина, например защото:

е получено искане за подпомагане, искането е променено или оттеглено, или

се предвиждат други условия,

незабавно се изпраща отговор с копие до всички други адресати на искането за сведение, както и до секретариата.

54.   Преки консултации

а)

Участниците се съгласяват с искане за преки консултации в рамките на десет работни дни.

б)

Искането за преки консултации се съобщава на участниците и неучастващите. Консултациите се провеждат възможно най-скоро след изтичане на периода от десет работни дни.

в)

Председателят на участниците координира със секретариата всякакви необходими последващи действия, например обща линия на поведение. Секретариатът незабавно съобщава резултата от консултацията.

55.   Процедури и формат на общите линии за поведение

а)

Предложенията за общи линии за поведение се изпращат единствено до секретариата. Секретариатът прави предложение за обща линия за поведение до всички участници, а когато се касае за дадена обвързана помощ — до всички звена за контакт на КПР. Самоличността на автора не се разкрива в регистъра на общите линии за поведение на информационното табло на OLIS. При поискване обаче секретариатът може да разкрие устно на даден участник или на член от КПР самоличността на инициатора. Секретариатът регистрира писмено тези искания.

б)

На предложението за обща линия за поведение се поставя дата и се спазва следният формат:

изходящ номер, последван от „Обща линия за поведение“,

име на държавата вносител и на купувача,

заглавие или описание, възможно най-точни, на проекта, за да бъде ясно идентифициран,

ред и условия, предвиждани от държавата, направила предложението,

предложение за обща линия за поведение,

националност и име на известните конкуриращи се оференти,

дата на приключване на тръжната процедура по търговската и финансовата част, както и номера на търга, доколкото е известен,

други полезни сведения, включително основания за предложението за обща линия за поведение, наличие на разработки по проекта и/или особени обстоятелства.

в)

Всяко предложение за обща линия за поведение, формулирано съгласно член 33, буква б), точка 4, се изпраща на секретариата с копие до останалите участници. Авторът на предложението за обща линия за поведение дава пълно обяснение за причините, поради които счита, че класификацията на дадена държава следва да се различава от това, което предвижда процедурата по член 33, буква б).

г)

Секретариатът съобщава публично договорените общи линии за поведение.

56.   Отговори на предложенията за обща линия за поведение

а)

Отговорите се получават в срок от 20 календарни дни, но участниците се насърчават да отговорят на предложение за обща линия за поведение възможно най-бързо.

б)

В отговора си участниците могат да поискат информация, да приемат предложението, да го отхвърлят, да предложат промяна в общата линия за поведение или да внесат алтернативно предложение за обща линия за поведение.

в)

Всеки участник, който посочи, че няма мнение, тъй като не е получил искане по този проект от износител — нито от властите на държавата бенефициер в случай на кредити за помощ — се счита, че е приел предложението за обща линия за поведение.

57.   Приемане на обща линия за поведение

а)

При изтичане на срока от 20 календарни дни секретариатът информира всички участници за хода на предложението за обща линия за поведение. Ако не всички участници са го приели, но никой не го е отхвърлил, предложението остава отворено за нов срок от осем календарни дни.

б)

При изтичане на този нов срок всеки участник, който не е отхвърлил изрично предложението за обща линия за поведение, се счита, че е приел тази обща линия за поведение. Всеки участник обаче — включително инициаторът на първоначалното предложение — може да подчини приемането на общата линия за поведение на изричното приемане на тази позиция от един или няколко участника.

в)

Ако даден участник не приема един или няколко елемента от общата линия за поведение, той имплицитно приема всички останали елементи. Приема се, че такова частично приравняване може да накара други участници да преразгледат отношението си към предложението за обща линия за поведение. Всички участници са свободни да предложат условия или да се приравнят с условията, които не са предмет на дадена обща линия за поведение.

г)

Дадена обща линия за поведение, която не се приема, може да бъде преразгледана, като се следват описаните в членове 55 и 56 процедури. При тези обстоятелства участниците не са обвързани с първоначалното си решение.

58.   Несъгласие по обща линия за поведение

Ако авторът на първоначалното предложение и участник, който е предложил промяна на това предложение или е внесъл алтернативно предложение, не могат да постигнат съгласие за обща линия за поведение в допълнителния срок от осем календарни дни, то той може да бъде удължен по взаимно съгласие. Секретариатът информира всички участници за това удължаване.

59.   Дата на въвеждане на общата линия за поведение

Секретариатът информира всички участници за влизането в сила или за оттеглянето на предложението за обща линия за поведение; общата линия за поведение се въвежда три календарни дни след като е била оповестена по този начин. Секретариатът поддържа постоянно картотека в системата OLIS с вписани всички приети общи линии за поведение или такива, за които не е взето решение.

60.   Срок на действие на общата линия за поведение

а)

След приравняването всяка обща линия за поведение остава валидна в продължение на две години след датата на въвеждането ѝ, освен когато секретариатът е известен, че тя не представлява повече интерес и че всички участници са съгласни с това. Общата линия за поведение остава валидна през допълнителен период от две години, ако участник поиска продължаването ѝ в срок от 14 календарни дни, считано от датата на изтичане на първоначалния срок. Може да се вземе решение срокът да се удължи, като се следва същата процедура. Дадена обща линия за поведение, приета съгласно член 33, буква б), точка 4, остава валидна до получаването на данни на Световната банка за следващата година.

б)

Секретариатът следи общите линии за поведение и надлежно информира за това участниците, като осъвременява в системата OLIS „състоянието на действащите общи линии за поведение“. В съответствие с това секретариатът следва, inter alia, да:

добавя новите общи линии за поведение след приемането им от участниците,

обновява датата на изтичане на срока, когато даден участник иска продължение,

заличава общите линии за поведение, чийто срок е изтекъл,

публикува на всеки три месеца списък с общи линии за поведение, чийто срок изтича през следващото тримесечие.

Раздел 6:   Практически разпоредби относно съобщаването на минималните лихвени проценти (РТЛП)

61.   Съобщаване на минималните лихвени проценти

а)

РТЛП за валутите, определени съгласно разпоредбите на член 20, се съобщават чрез средства за съобщение в реално време на секретариата най-малко всеки месец, за да бъдат съобщени на всички участници.

б)

Тази информация се предава на секретариата най-късно пет дни след края на месеца, за който тя се отнася. След това секретариатът уведомява незабавно всички останали участници за прилаганите лихви.

62.   Действителна дата на прилагане на лихвените проценти

Всяка промяна на РТЛП се въвежда на петнадесетия ден след края на месеца.

63.   Незабавна промяна на лихвените проценти

Когато развитието на пазара налага уведомление за промяната на РТЛП в течение на месеца, новата лихва се прилага десет дни след получаване на това уведомление от секретариата.

Раздел 7:   Преразглеждане

64.   Редовно преразглеждане на споразумението

а)

Участниците преразглеждат редовно функционирането на споразумението. При преразглеждането участниците проучват, inter alia, процедурите за уведомяване, въвеждането и функционирането на системата за диференцирани сконтови лихвени проценти, правилата и процедурите в областта на обвързаната помощ, въпросите по приравняването, предходни задължения и евентуалното разширяване на кръга на участниците в споразумението.

б)

Тези преразглеждания се основават на информация относно направените констатации от участниците и на предложенията за подобряване на функционирането и на ефективността на споразумението. Участниците следва да отчитат целите на споразумението, както и икономическото и валутното положение към съответния момент. Информацията и предложенията, които участниците желаят да съобщят във връзка с преразглеждането, достигат до секретариата най-късно 45 календарни дни преди датата, на която то следва да се проведе.

65.   Преразглеждане на минималните лихвени проценти

а)

Участниците преразглеждат периодично системата за определяне на РТЛП, за да гарантират, че лихвите отговарят на текущите пазарни условия и че те постигат целите, залегнали в основата на установените проценти. Преразглежданията се отнасят освен това до маржа, който следва да се добави при прилагането на тези лихви.

б)

Всеки участник може да подаде обосновано искане до председателя на участниците за провеждане на извънредно преразглеждане, ако счита, че РТЛП на една или на няколко валути не отразяват вече текущите пазарни условия.

66.   Преразглеждане на минималните ставки на премиите и сходни въпроси

Участниците следят и редовно преразглеждат всички аспекти на правилата и на процедурите, отнасящи се до премиите. Това включва:

а)

използваната методика за модела за оценка на държавите по риск с оглед на натрупания опит;

б)

минималните ставки на премиите за държавен и суверенен кредитен риск с цел коригирането им във времето и точното отражение на риска, като се отчитат трите ОИП: подходът за паричните потоци и подходът на текущото начисляване, както и, когато е подходящо, показателите на частния пазар;

в)

разликите в МСП, при които се взема под внимание различното качество на експортните кредитни продукти и процентът на осигурено покритие; и

г)

опита, натрупан при ограничаването и/или изключването на риска, както е описано в член 28, и продължаващата валидност и адекватност на специфичните допустими фактори за ограничаване/изключване на риска. За да се улесни преразглеждането, секретариатът предоставя доклади за всички уведомления.


(1)  Както е определено в член 5 от Конвенцията на ОИСР.

(2)  Въз основа на ежегодния преглед от Световната банка на нейната класификация на държавите ще се използва праг на брутния национален доход (БНД) на глава от населението с цел класификация на категорията на държавите; този праг е достъпен на уебсайта на ОИСР (www.oecd.org/ech/xcred).

(3)  За административни цели не се класират някои държави, които по принцип не получават официално подкрепяни експортни кредити.

(4)  Показателите на частния пазар са: държавни ценни книжа, сравнителен метод за тарифите на облигациите, фиксирана ставка и синдикиран заем.

(5)  Въз основа на ежегодното преразглеждане на класификацията на държавите от страна на Световната банка за целите на допустимост до обвързана помощ ще бъде използван праг от брутния национален доход (БНД) на глава от населението; този праг е достъпен на уебсайта на ОИСР (www.oecd.org/ech/xcred).

(6)  За целите на член 33, буква б), точка 5 окончателното извеждане от експлоатация на ядрени електроцентрали може да се разглежда като хуманитарна помощ. В случай на ядрена или голяма промишлена авария, която причинява сериозно трансгранично замърсяване, всеки засегнат участник може да предостави обвързана помощ за елиминиране или ограничаване на ефектите от аварията. В случай на значителен риск от настъпване на такава авария всеки потенциално засегнат участник, който възнамерява да предостави помощ за предотвратяване на такава авария, представя предварително уведомление в съответствие с член 46. Другите участници изразяват положително становище за ускоряване на процедурите за обвързана помощ в съответствие със специфичните обстоятелства.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ ЗА КОРАБИ

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ОТРАСЛОВАТА ДОГОВОРЕНОСТ

1.   Участие

Участниците в отрасловата договореност са: Австралия, Европейският съюз, Япония, Корея и Норвегия.

2.   Приложно поле

В настоящата отраслова договореност, която допълва споразумението, се определят специфични насоки за официално подкрепяните експортни кредити, свързани с договори за износ на:

а)

Нови мореплавателни съдове от 100 БТ и повече, използвани за превоз на стоки или хора или за извършването на специализирани услуги (например риболовни съдове, кораби-фабрики за преработка на риба, ледоразбивачи и драги, които представят по постоянен начин, по силата на своите средства за задвижване и управление (кормуване), всички характеристики на самостоятелно плаване в открито море), влекачи от 365 и повече киловата и незавършени корпуси на кораби, които са на вода и са подвижни. Отрасловата договореност не се прилага спрямо военни плавателни съдове. Плаващите докове и подвижните модули, плаващи далеч от брега, не са обхванати от отрасловата договореност, но ако възникнат проблеми във връзка с експортни кредити за такива конструкции, участниците в отрасловата договореност (наричани по-долу „участниците“), след преценка на аргументирано искане от страна на някой участник, могат да решат те да бъдат включени.

б)

Конверсия на кораби. Конверсия на кораб означава всяка конверсия на мореплавателен съд от повече от 1 000 БТ, при условие че операциите по конверсията налагат радикални промени на карго плана, на корпуса или на задвижващата система.

в)

1.

Макар че корабите на въздушна възглавница не са включени в отрасловата договореност, на участниците се разрешава да предоставят експортни кредити за кораби на въздушна възглавница при същите условия като тези в отрасловата договореност. Те поемат ангажимента да прилагат тази възможност умерено и да не предоставят такива кредитни условия на кораби на въздушна възглавница в случаите, когато бъде установено, че няма конкуренция по условията на отрасловата договореност.

2.

В отрасловата договореност терминът „кораб на въздушна възглавница“ е дефиниран, както следва: кораб-амфибия от поне 100 тона, проектиран да бъде крепен изцяло от въздух, издухван от превозното средство, който формира камера, съдържаща се в гъвкава материя около периферията на превозното средство и земята или водната повърхност под превозното средство, и способен да бъде задвижван и управляван от въздушни потоци или подаван по тръбопровод въздух от вентилатори или други подобни устройства.

3.

Приема се, че предоставянето на експортни кредити при същите условия като тези в настоящата отраслова договореност следва да бъде ограничено само до онези съдове на въздушна възглавница, които се използват по морски маршрути и несухоземни маршрути, освен когато става дума за достигане до терминали, отстоящи на максимално разстояние от един километър от водата.

ГЛАВА II

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ И ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ

3.   Максимален срок за погасяване

Максималният срок за погасяване, независимо от класификацията на държавата, е 12 години след доставката.

4.   Плащания в брой

Участниците изискват минимално плащане в брой в размер на 20 % от договорната цена в момента на доставката.

5.   Изплащане на главницата

Главницата на експортния кредит се изплаща на равни вноски на редовни интервали от време, обикновено от по шест месеца и максимално от по 12 месеца.

6.   Минимална премия

Разпоредбите на споразумението по отношение на минималния долен праг на премията няма да се прилагат, докато тези разпоредби не бъдат допълнително разгледани от участниците в настоящата отраслова договореност.

7.   Помощ

В допълнение към разпоредбите на споразумението всеки участник, желаещ да предостави помощ, трябва да потвърди, че корабът не се експлоатира под открит регистър по време на срока на погасяването и че са получени подходящи доказателства, че крайният собственик живее в получаващата държава, не е нефункциониращ филиал на чуждо предприятие и е поел ангажимент да не продава кораба без одобрението на правителството на страната му.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ

8.   Уведомяване

За повече прозрачност всеки участник, в допълнение към разпоредбите на споразумението и на отчетната система за кредиторите на Международната банка за възстановяване и развитие/Бернски съюз/ОИСР, предоставя всяка година информация относно системата си за оказване на официална подкрепа и относно средствата за прилагане на практика на настоящата отраслова договореност, включително схемите, които са в сила.

9.   Преразглеждане

а)

Отрасловата договореност се преразглежда всяка година или по искане на някой от участниците в рамките на работната група на ОИСР по въпросите на корабостроенето и се изготвя отчет пред участниците в споразумението.

б)

С оглед улесняване съвместимостта и съгласуваността между споразумението и настоящата отраслова договореност и вземайки предвид естеството на корабостроителната промишленост, участниците в настоящата отраслова договореност и в споразумението ще се консултират и ще съгласуват позициите си, както е уместно.

в)

При решение от страна на участниците в споразумението да променят споразумението участниците в настоящата отраслова договореност („участниците“) разглеждат това решение и преценяват дали е от значение по отношение на настоящата отраслова договореност. Докато не бъде извършена такава преценка, измененията, направени в споразумението, няма да важат по отношение на настоящата отраслова договореност. В случай че участниците могат да приемат измененията в споразумението, те докладват за това в писмен вид на участниците в споразумението. В случай че участниците не могат да приемат измененията в споразумението, що се отнася до тяхното приложение по отношение на корабостроенето, те информират участниците в споразумението за своите възражения и започват консултации с тях с оглед намиране на решение на проблемите. В случай че не може да бъде постигнато споразумение между двете групи, възгледите на участниците по отношение прилагането на измененията към корабостроенето надделяват.

г)

При влизане в сила на „Споразумение относно нормалните конкурентни условия в търговското корабостроене и неговата ремонтна промишленост“ настоящата отраслова договореност престава да се прилага за онези участници, от които законно се изисква да прилагат договореността за експортни кредити за кораби от 1994 г. [C/WP6(94)6]. Тези участници работят за незабавно преразглеждане с цел договореността от 1994 г. да се приведе в съответствие с настоящата отраслова договореност.

Допълнение

АНГАЖИМЕНТИ ЗА БЪДЕЩО ДЕЙСТВИЕ

В допълнение към бъдещото действие на споразумението участниците в настоящата отраслова договореност се съгласяват:

а)

Да разработят примерен списък на типовете кораби, за които най-общо се счита, че не са с търговско приложение, като вземат предвид разпоредбите относно обвързаната помощ, изложени в споразумението.

б)

Да прегледат разпоредбите на споразумението по отношение на минималните прагове за премиите с оглед те да бъдат включени в настоящата отраслова договореност.

в)

Като се вземе предвид ходът на съответните международни преговори, да обсъдят включването на други разпоредби относно минималните лихвени проценти, включително на специален РТЛП и плаващи лихвени ставки.

г)

Да обсъдят приложимостта на годишни вноски за изплащане на главницата.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ ЗА ЯДРЕНИ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ОТРАСЛОВАТА ДОГОВОРЕНОСТ

1.   Приложно поле

а)

Настоящата отраслова договореност, която допълва споразумението:

Определя специални насоки, които се прилагат при експортните кредити с официална подкрепа, за договори за износ на комплектовани ядрени електроцентрали или на елементи от тях, а именно всички компоненти, оборудване, материали и услуги, включително обучението на персонала, пряко необходим за построяването и за пускането в експлоатация на тези ядрени електроцентрали. В тях се определят също условията, които се прилагат за подпомагането, предоставено за ядреното гориво.

Не се прилага за разходите, които обикновено са за сметка на купувача, и по-специално разходите, свързани с подготовката на терена, изграждането на пътища, съоръжения за живеене на персонала на обекта, за електрическите линии, трафопостовете и водоснабдяването, както и за разходите в държавата на купувача за официалните процедури за разрешителни (например разрешително за установяване, разрешително за строеж, разрешително за зареждане с гориво), с изключение на:

в случаите, в които купувачът на трафопоста и купувачът на електроцентралата са едно и също лице и договорът се сключва по отношение на оригиналния трафопост за тази електроцентрала, максималният срок на погасяване и минималните лихвени проценти за първоначалния трафопост са същите като тези за ядрената електроцентрала (т.е. 15 години и СРТЛП).

Не се прилага по отношение на подстанции, трансформатори и електропреносни линии.

б)

Настоящата отраслова договореност се прилага също така по отношение на модернизацията на съществуващи ядрени електроцентрали в случаи, в които цялостната стойност на модернизацията е 80 млн. СПТ или повече (категория X) и икономическият жизнен цикъл на електроцентралата вероятно ще бъде удължен с поне 15 години. Ако някой от тези критерии не е изпълнен, се прилагат условията на споразумението.

в)

При официалната подкрепа, предоставена за извеждане от експлоатация на ядрени електроцентрали, се прилагат условията на споразумението, а не на отраслова договореност. Извеждане от експлоатация на ядрена електроцентрала означава затварянето ѝ или нейното спиране. Процедурите в областта на общите линии за поведение, определени в членове 55—60 от споразумението, предвиждат възможността за съкращаване или за удължаване на срока за погасяване.

2.   Преразглеждане

Участниците редовно преразглеждат разпоредбите на отрасловата договореност.

ГЛАВА II

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ И ОБВЪРЗАНАТА ПОМОЩ

3.   Максимален срок за погасяване

Максималният срок за погасяване е 15 години, независимо от класификацията на държавата.

4.   Изплащане на главницата и плащане на лихви

а)

Главницата на експортен кредит се изплаща на равни вноски.

б)

Главницата се изплаща и лихвите се плащат минимум на всеки шест месеца, а първата вноска по главницата и лихвата се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита.

в)

При експортни кредити, предоставени в подкрепа на лизингови сделки, може да се прилага равно комбинирано изплащане на главницата и лихвата вместо равно изплащане на главницата, както е определено в буква а).

5.   Минимални лихвени проценти

а)

Всеки участник, който предоставя официална финансова подкрепа под формата на пряко финансиране, на рефинансиране или на подпомагане за лихва, прилага минимални лихвени проценти. Участникът прилага съответния специален референтен търговски лихвен процент (СРТЛП). Когато задължението за фиксиран СРТЛП първоначално е определено за максимален период, който не превишава 15 години, считано от датата на възлагане на договора, всяка официална подкрепа за оставащия срок на заема се ограничава и по отношение на гаранциите или на подпомагането за действащия в момента на рефинансирането СРТЛП.

б)

При предоставяне на официална финансова подкрепа за износ на оборудване, предназначено за частична доставка на ядрена електроцентрала, при положение че доставчикът не отговаря за пускането ѝ в експлоатация, минималният лихвен процент е СРТЛП съгласно член 6 от отрасловата договореност. При други случаи всеки участник може да предложи съответен РТЛП съгласно член 20 от споразумението, при условие че максималният срок между датата на предоставяне на договора и датата на последното плащане не превишава десет години.

6.   Установяване на СРТЛП

СРТЛП се определя, като към РТЛП на тази валута се добавя фиксиран марж от 75 основни пункта, с изключение на японската йена, за която маржът е равен на 40 основни пункта. При валутите, които имат повече от един РТЛП, за определяне на СРТЛП се взема РТЛП с най-дългия срок съгласно член 20, буква а), първо тире от споразумението.

7.   Местни разходи и капитализация на лихвите

Разпоредбите на член 10, буква г) от споразумението не се прилагат, когато се предоставя официална финансова подкрепа на базата на СРТЛП. Официалната финансова подкрепа, предоставена при лихви, различни от СРТЛП, за местните разходи и за капитализацията на лихвите преди началната дата на глобално взетия кредит, не бива да представлява размер, превишаващ 15 % от стойността на износа.

8.   Официална подкрепа за ядрено гориво

а)

За първоначалното зареждане с гориво максималният срок за погасяване не бива да превишава четири години, считано от доставката. Всеки участник, който предоставя официална финансова подкрепа за първоначалното зареждане с гориво, прилага минимални лихвени проценти. Участникът прилага подходящ РТЛП. Първоначалното зареждане с гориво се ограничава до първоначалния ядрен заряд, към който могат да се добавят впоследствие два заряда, които заедно не бива да превишават две трети от ядрения заряд.

б)

За останалите последващи зареждания с ядрено гориво плащането следва да е извършено в максимален срок от шест месеца. Ако при изключителни обстоятелства се избират по-продължителни срокове, но при всички случаи непревишаващи две години, се прилагат процедурите, определени в член 44 от споразумението. Всеки участник, който предоставя официална финансова подкрепа за последващо зареждане с ядрено гориво, прилага минимални лихвени проценти; участникът прилага подходящия РТЛП.

в)

Не се предоставя официална подкрепа за отделното обогатяване на урана при условия, по-благоприятни от тези, които се прилагат за ядреното гориво.

г)

Разходите за преработка и съхраняване на гориво (включително складиране на отпадъци) се заплащат в брой.

д)

Участниците не доставят безплатно нито ядрено гориво, нито предоставят безплатно услуги.

9.   Помощ

Участниците не предоставят подпомагане под формата на помощ, освен ако тя е необвързана.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ

10.   Предварителни консултации

Като признават предимствата, които биха нараснали, ако бъде приета обща линия за поведение относно условията за ядрени електроцентрали, участниците се договарят да провеждат предварителни консултации винаги когато възнамеряват да предоставят официална подкрепа.

11.   Предварително уведомление

а)

Участникът, който поема инициативата за предварителна консултация, следва, най-малко десет работни дни преди вземането на окончателно решение, да уведоми всички останали участници за условията на кредита, по които възнамерява да предостави подпомагането си в съответствие с приложение V от споразумението.

б)

През определените по-горе в буква а) десет работни дни останалите участници не вземат окончателно решение по условията на кредита, при които те възнамеряват да предоставят подпомагането си, но в рамките на пет дни обменят информация с всички останали участници в консултацията по условията на кредита, подходящи за сделката, с цел формулиране на обща линия за поведение по тези условия.

в)

Ако с тези средства не се е стигнало до обща линия за поведение в продължение на десет дни след получаването на първоначалното уведомление, окончателното решение на всеки участник в консултацията се отлага за нови десет работни дни, през които ще бъдат положени нови усилия за постигане на обща линия за поведение чрез преки консултации.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ЗА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ ЗА ГРАЖДАНСКИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

ЧАСТ 1

НОВИ ГОЛЕМИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ И ДВИГАТЕЛИ ЗА ТЯХ

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.   Форма и приложно поле

а)

Част I от отрасловата договореност, допълваща споразумението, съдържа специалните насоки, които се прилагат за кредитите с официална подкрепа, за финансиране на продажбата или на лизинга за нови големи граждански въздухоплавателни съдове, изброени в допълнение I, и за двигатели на тях. Нов въздухоплавателен съд е въздухоплавателен съд, притежаван от производителя, т.е. въздухоплавателен съд, който не е бил доставен или използван по предназначението си да превозва пътници и/или товари срещу заплащане. Това не изключва подпомагане от страна на участник за условия, които са подходящи за нови въздухоплавателни съдове при транзакции, където със знанието на този участник са били въведени междинни споразумения за търговско финансиране, тъй като предоставянето на официалната подкрепа е било забавено. В такива случаи срокът за погасяване, включително „началният момент на кредита“ и „крайният момент на кредита“ са същите, каквито биха били, ако продажбата или лизингът на въздухоплавателния съд бяха обект на официална подкрепа от датата, на която въздухоплавателният съд първоначално е бил доставен.

б)

Разпоредбите на глава I се прилагат също така за двигателите и за резервните части, когато те се разглеждат като част от първоначалната поръчка на въздухоплавателния съд, при условие че са спазени разпоредбите на част 3, член 33 от настоящата отраслова договореност. Те не се прилагат за летателни тренажори, които се регламентират от разпоредбите на споразумението.

2.   Цел

Настоящата част на отрасловата договореност цели установяването на хармонично равновесие, което на всички пазари:

уеднаквява конкурентните финансови условия между участниците,

неутрализира влиянието на финансирането сред участниците като критерий при избора между конкурентни предложения за въздухоплавателни съдове, и

избягва нарушаване на конкуренцията.

ГЛАВА II

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ И ПОМОЩТА

3.   Първоначална вноска

а)

Участниците изискват 15-процентова минимална първоначална вноска от общата цена на въздухоплавателния съд, която включва цената на тялото на самолета и на двигателите, монтирани на въздухоплавателния съд, завишена с цената на резервните двигатели и на резервните части в границите, определени в част 3, член 33 от настоящата отраслова договореност.

б)

За тази първоначална вноска официалната подкрепа може да бъде отпускана само под формата на застраховка и на гаранция срещу обичайните производствени рискове, тоест под формата на обикновена гаранция.

4.   Максимален срок за погасяване

Максималният срок за погасяване е 12 години.

5.   Допустими валути

Валутите, в които може да бъде отпускана официална финансова подкрепа, са щатският долар, еврото и британският паунд.

6.   Изплащане на главницата

а)

Главницата обикновено се изплаща на равни и редовни вноски минимум на всеки шест месеца, а първата вноска се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита. При лизингови сделки може да се прилага този начин на изплащане или само за главницата, или за комбинирано изплащане на главницата и лихвата.

б)

Участник, който възнамерява да подпомогне изплащане на главницата при различни условия от описаните в буква а), спазва следните условия:

1.

Отделните вноски по главницата или поредицата от плащания по главницата в рамките на шестмесечен период не превишават 25 % от размера на главницата, платим в рамките на срока за погасяване.

2.

Участникът отправя предварително уведомление.

7.   Плащане на лихва

а)

Лихвата обикновено не се капитализира по време на периода на погасяване.

б)

Лихвата се заплаща минимум на всеки шест месеца, а първата вноска се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита.

в)

Участник, който възнамерява да подпомогне изплащане на лихвата при различни условия от описаните в буква а), отправя предварително уведомление.

8.   Минимални лихвени проценти

а)

Участниците, които предоставят официална финансова подкрепа, непревишаваща 85 % от цялата цена на въздухоплавателния съд, посочена в член 3, буква а) от настоящата отраслова договореност, прилагат минимални лихвени проценти до максимален размер от 62,5 % от цялата цена на въздухоплавателния съд, както следва:

за срокове за погасяване до десет години включително — ОЛП 10 + 120 основни пункта,

за срокове за погасяване, по-дълги от десет години и до 12 години — ОЛП 10 + 175 основни пункта,

ОЛП 10 е доходността, изчислена като средна величина за двете предходни календарни седмици на десетгодишни държавни ценни книжа с постоянен падеж за съответната валута (с изключение на еврото). За еврото ОЛП 10 означава доходността на десетгодишния матуритет на кривата за доходност на еврото, изчислена от Евростат с цел установяване на РТЛП в евро, изчислена като средна величина за двете предходни календарни седмици. Посоченият по-горе марж се прилага за всички валути.

б)

Максималният процент от цялата цена на въздухоплавателния съд, който може да бъде финансиран по фиксираните минимални лихвени проценти, посочени по-горе в буква а), е ограничен до 62,5 %, когато връщането на заема е разпределено върху целия период на финансирането, и до 42,5 %, когато е разпределено върху последните падежи. Участниците са свободни да използват единия или другия начин на изплащане, ако спазват приложимите за тях тавани. Всеки участник, който предлага такъв транш на финансиране, уведомява останалите участници за размера, за лихвения процент, за датата, на която е определен лихвеният процент, за срока на действието му и за датите на плащане. При всяко преразглеждане участниците ревизират двата тавана съгласно разпоредбите на член 17 от настоящата отраслова договореност, за да определят дали единият предоставя повече преимущества от другия, с цел да бъде коригиран този, който се оказва по-изгоден, и с цел да се възстанови равновесието.

в)

При спазване на прага от 85 %, посочен в буква а) по-горе:

1.

Участниците могат освен това да предоставят официална финансова подкрепа, сравнима с финансирането на ЧДФИ (частно дружество за финансиране на износа). Участниците получават редовно на всеки две седмици информация относно цената на заем от ЧДФИ и прилаганата от ЧДФИ лихва, след като се приспаднат разноските за публична гаранция, за финансиране с постоянна лихва и с незабавно предоставяне на поредица от дати, предназначен за договорни предложения или за тръжни оферти. Участникът, който предлага такъв транш за финансиране, уведомява останалите участници за размера, за лихвения процент, за датата, на която е фиксиран лихвеният процент, за срока на действието му и за датите на плащане. Всеки участник, който приравнява собственото си предложение с подобно финансиране от друг участник, приема всички негови условия, с изключение на срока на действие на предложенията за задължение по член 8 от настоящата отраслова договореност.

2.

Лихвените проценти, за които е направено уведомление по този начин, се прилагат от всички участници до момента, в който лихвеният процент по 24 месечните плащания, не превишава 225 основни пункта над ОЛП 10. Ако този лихвен процент превишава 225 основни пункта, участниците са свободни да прилагат лихвен процент от 225 основни пункта за 24-месечните плащания, както и всички съответни лихвени проценти, като незабавно се консултират, за да намерят постоянно решение.

г)

Минималните лихвени проценти включват застрахователните премии по кредита и разноските за гаранции. В лихвения процент обаче не се включват такса ангажимент и такса управление.

9.   Адаптиране на лихвените проценти

Минималните лихвени проценти, определени в член 8 от настоящата отраслова договореност, се преразглеждат на всеки две седмици. Ако в края на всеки период от две седмици средната величина на доходността на държавните ценни книжа с постоянен падеж за съответната валута представя отклонение от най-малко десет основни пункта, тези минимални лихвени проценти се адаптират със същото отклонение и преизчислените лихви се закръгляват до най-близките пет основни пункта.

10.   Срок на действие на експортните кредити/оферта за лихвени проценти

Срокът на предлаганите минимални лихвени проценти, определен съгласно член 8 от настоящата отраслова договореност, не превишава три месеца.

11.   Определяне на оферти за лихвени проценти и избор на лихвени проценти

а)

Участниците могат да предоставят официална финансова подкрепа съгласно членове 8 и 9 от настоящата отраслова договореност при лихвен процент, който се прилага на датата, на която е направена офертата за лихвен процент за съответния въздухоплавателен съд, при условие че офертата се приема в рамките на срока на нейната валидност съгласно член 10 от настоящата отраслова договореност. Ако лихвеният процент не се приеме в този срок, могат да бъдат направени други оферти за лихвен процент, но не по-късно от датата на доставка на съответния въздухоплавателен съд.

б)

Оферта за лихвен процент може да бъде приета и лихвен процент може да бъде избран във всеки един момент между датата на подписване на договора и датата на доставка на съответния въздухоплавателен съд. Избраният от кредитополучателя лихвен процент е неотменим.

12.   Подпомагане под формата на обикновена гаранция

Участниците могат да предоставят официална подкрепа само под формата на гаранция или на застраховка, тоест на обикновена гаранция, при условие че се спазва прагът от 85 %, посочен в член 8, буква а) от настоящата отраслова договореност. Всеки участник, който предоставя такова подпомагане, следва да уведоми останалите участници за размера, за условията, за валутата, за сроковете за погасяване и за лихвените проценти.

13.   Отправна точка относно конкуренцията

При наличието на конкурентна оферта с официална подкрепа въздухоплавателен съд, който фигурира в списъка на големите въздухоплавателни съдове за превози в допълнение 1 към настоящата отраслова договореност и който е в конкуренция с други въздухоплавателни съдове, може да се възползва от същите условия за експортни кредити.

14.   Обезпечение срещу риск от непогасяване на кредита

Участниците могат да определят гаранция, която според тях е достатъчна да покрие риска от неплащане на кредита, без да уведомяват останалите участници. Те се договарят обаче да предоставят сведения за това при поискване от други участници или когато бъде счетено за уместно.

15.   Смяна на модела

Участниците се договарят, когато дадена оферта за постоянен лихвен процент е направена или приета за определен тип въздухоплавателен съд, условията, които фигурират в нея, да не могат да бъдат отнасяни към друг тип въздухоплавателен съд от друг модел.

16.   Лизинг

При спазване на другите условия, предвидени в част 1 от отрасловата договореност, участниците могат да предоставят подпомагане за лизинг на същата основа, както при договор за продажба.

17.   Помощ

Участниците не предоставят подпомагане под формата на помощ, освен ако е необвързана. Участниците обаче изразяват положително становище за всяко искане за обща линия за поведение по кредитите за обвързана помощ, предназначени за финансиране на хуманитарни операции.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ

18.   Предварително уведомление, приравняване и обмен на информация

Към настоящата част от отрасловата договореност се прилагат процедурите по предварително уведомление, приравняване и обмен на информация, определени в споразумението. Освен това участниците могат да поискат организирането на консултация, ако имат и най-малкото основание да считат, че друг участник предлага официално подкрепян кредит по условия, несъответстващи на разпоредбите на отрасловата договореност. Тази консултация се провежда в срок от десет дни, като иначе се съблюдават процедурите по член 54 от споразумението.

19.   Преразглеждане

Участниците преразглеждат редовно процедурите и разпоредбите на настоящата отраслова договореност, за да ги приближат до пазарните условия. Ако обаче пазарните условия или обичайните финансови практики търпят дълбоки изменения, те могат да поискат преразглеждане във всеки момент.

ЧАСТ 2

НОВИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ГОЛЕМИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

ГЛАВА IV

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

20.   Форма и приложно поле

Част 2 от отрасловата договореност, която допълва споразумението, определя специалните насоки, които се прилагат по отношение на официално подкрепяните експортни кредити, отпуснати за продажба или за лизинг на нови самолети, непопадащи в част 1 от настоящата отраслова договореност. Тя не се прилага за въздухоплавателни съдове на въздушна възглавница, нито за летателни тренажори, които се регламентират от разпоредбите на споразумението.

21.   Полагане на максимални усилия от страна на участниците

Разпоредбите на настоящата глава въвеждат най-благоприятните условия, които участниците могат да предложат, когато предоставят официална подкрепа. При все това участниците продължават да спазват обичайните условия, приложими за различните категории въздухоплавателни съдове, и да правят всичко възможно, за да ги запазят.

22.   Категории въздухоплавателни съдове

Участниците се договарят да различават следните категории въздухоплавателни съдове:

—   категория А: турбинни въздухоплавателни съдове (тоест турбореактивни, турбовитлови и двуконтурни или „турбо-фен“ — турбовентилаторни), обичайно с между 30 и 70 места,

—   категория Б: други турбинни въздухоплавателни съдове, включително хеликоптери,

—   категория В: други въздухоплавателни съдове, включително хеликоптери.

В допълнение I е даден примерен списък на въздухоплавателните съдове, попадащи в категории А и Б.

ГЛАВА V

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ И ПОМОЩТА

23.   Максимален срок за погасяване

Максималният срок за погасяване варира според категорията, в която попада въздухоплавателният съд, която се определя от критериите, определени в член 22 от настоящата отраслова договореност.

а)

За въздухоплавателните съдове от категория А максималният срок за погасяване е десет години.

б)

За въздухоплавателните съдове от категория Б максималният срок за погасяване е седем години.

в)

За въздухоплавателните съдове от категория В максималният срок за погасяване е пет години.

24.   Изплащане на главницата

а)

Главницата на експортен кредит обикновено се изплаща на равни и редовни вноски минимум на всеки шест месеца, а първата вноска се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита. При лизингови сделки може да се прилага този начин на изплащане или само за главницата, или за комбинирано изплащане на главницата и лихвата.

б)

Участник, който възнамерява да подкрепя изплащане на главницата при различни условия от описаните в буква а), спазва следните условия:

1.

Отделните вноски по главницата или поредицата от плащания по главницата в рамките на шестмесечен период не превишават 25 % от размера на главницата, платим в рамките на срока за погасяване.

2.

Участникът отправя предварително уведомление.

25.   Плащане на лихва

а)

Лихвата обикновено не се капитализира през периода на погасяване.

б)

Лихвата се заплаща не по-често от всеки шест месеца, а първата вноска се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита.

в)

Участник, който възнамерява да подкрепя изплащане на лихвата при различни условия от описаните в букви а) и б), отправя предварително уведомление.

г)

Лихвата изключва:

1.

всички плащания под формата на премии или на други застрахователни или гаранционни разходи за кредит на доставчика или за финансов кредит. Когато официалната подкрепа се отпуска под формата на пряко кредитиране/пряко финансиране или рефинансиране, премията може или да бъде добавена към номиналната стойност на лихвения процент, или да бъде оформена като отделна такса.Участниците посочват двата елемента отделно;

2.

всички плащания под формата на банкови такси или комисиони, свързани с експортния кредит, с изключение на банковите годишни или полугодишни такси, които се плащат през цялата продължителност на погасяването; и

3.

данъци, удържани при източника, налагани от държавата вносител.

26.   Минимални лихвени проценти

Участниците, които предоставят официална финансова подкрепа, прилагат минимални лихвени проценти. Участниците прилагат съответния РТЛП, определен в член 20 от споразумението.

27.   Застрахователни премии и гаранционни такси

Участниците не предоставят частично или пълно освобождаване за застрахователни премии и за гаранционни такси.

28.   Помощ

Участниците не предоставят подпомагане под формата на помощ, освен ако е необвързана. Участниците изразяват положително становище за всяко искане за обща линия за поведение по кредитите за обвързана помощ, предназначена за финансиране на хуманитарни операции.

ГЛАВА VI

ПРОЦЕДУРИ

29.   Предварително уведомление, приравняване и обмен на информация

При наличие на конкурентна процедура за продажба или лизинг, допускаща официална подкрепа, въздухоплавателният съд, който е в конкуренция със съдове от друга категория или с тези, които попадат в други части на отрасловата договореност, следва, за конкретната продажба или лизинг, да може да се възползва от същите условия, както и останалите въздухоплавателни съдове. Към настоящата част на отрасловата договореност се прилагат процедурите за предварително уведомление, за приравняване и за обмен на информация, определени в споразумението. Освен това участниците могат да поискат организирането на консултация, ако имат и най-малко основание да считат, че друг участник предлага официално подкрепян кредит при условия, несъответстващи на разпоредбите на отрасловата договореност. Тази консултация се насрочва в десетдневен срок, но иначе се следват процедурите по член 54 от споразумението.

30.   Преразглеждане

Участниците преразглеждат редовно процедурите и разпоредбите на настоящата отраслова договореност, за да ги приближат до пазарните условия. Ако обаче пазарните условия или обичайните финансови практики претърпят дълбоки изменения, те могат да поискат преразглеждане по всяко време.

ЧАСТ 3

ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ВТОРА УПОТРЕБА, РЕЗЕРВНИ ДВИГАТЕЛИ, РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ, ДОГОВОРИ ЗА ПОДДРЪЖКА И УСЛУГИ

ГЛАВА VII

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

31.   Форма и приложно поле

Част 3 от отрасловата договореност, която допълва споразумението, определя специалните насоки, които се прилагат за официално подкрепяните експортни кредити, предоставени за продажба или лизинг на въздухоплавателни съдове втора употреба, както и за договори за продажба или за лизинг на резервни двигатели, резервни части и за поддръжка и услуги във връзка с нови въздухоплавателни съдове или въздухоплавателни съдове втора употреба. Тя не се отнася до въздухоплавателни съдове на въздушна възглавница, нито до летателните тренажори, които се регламентират от разпоредбите на споразумението. Прилагат се съответните разпоредби на части 1 и 2 от отрасловата договореност, с изключение на посочените по-долу.

32.   Въздухоплавателни съдове втора употреба

Участниците не предоставят официална подкрепа при по-благоприятни кредитни условия от определените в отрасловата договореност за нови въздухоплавателни съдове. Следните правила се прилагат специално по отношение на въздухоплавателни съдове втора употреба.

а)

Възраст на въздухоплавателните съдове (години)

Нормален максимален срок за погасяване

 

Големи въздухоплавателни съдовe

категория A

категория Б

категория В

1

10

8

6

5

2

9

7

6

5

3

8

6

5

4

4

7

6

5

4

5—10

6

6

5

4

Повече от 10

5

5

4

3

В случай на промяна на максималния срок за погасяване, прилаган за новите въздухоплавателни съдове, тези условия се преразглеждат.

б)

Участниците прилагат разпоредбите, определени в членове 24 и 25 от настоящата отраслова договореност.

в)

Участниците, които предоставят официална финансова подкрепа, следва да прилагат минималните лихвени проценти. Участниците прилагат съответния РТЛП, определен в член 20 от споразумението.

33.   Резервни двигатели и резервни части

а)

Когато придобиването на тези части е предвидено в рамките на първоначалната поръчка на въздухоплавателен съд, финансирането им може да бъде осигурено по същите условия, по които се извършва и финансирането на въздухоплавателния съд. В такъв случай обаче участниците вземат предвид тонажа на въздушната флота за всяка категория въздухоплавателни съдове, включително придобивания въздухоплавателен съд, въздухоплавателен съд, предмет на твърда поръчка или вече придобит, на основата на:

за първите пет въздухоплавателни съда от една и съща категория във въздушната флота: 15 % от цената на въздухоплавателния съд, тоест от цената на тялото на самолета и на всеки монтиран двигател, и

за шестия въздухоплавателен съд и за следващите от същата категория във въздушната флота: 10 % от цената на въздухоплавателния съд, тоест от цената на тялото на самолета и на всеки монтиран двигател.

б)

Когато тези съоръжения не са поръчани едновременно с въздухоплавателния съд, максималният срок за погасяване е пет години за новите резервни двигатели и две години за останалите резервни части.

в)

Независимо от буква б) по-горе, когато става дума за нови резервни двигатели, предназначени за големи въздухоплавателните съдове, участниците могат да превишават максималния срок за погасяване от пет години с още три години в следните случаи:

когато сделката е с минимална договорена стойност над 20 млн. USD, или

когато включва минимум четири нови резервни двигателя.

Тази договорена стойност следва да бъде преразглеждана на всеки две години, за да бъде адаптирана в зависимост от промяната на цените.

г)

Участниците си запазват правото да променят практиките си и да ги приравнят с тези на конкурентните участници по отношение на датата на първата вноска за плащане на главницата при поръчките на резервни двигатели и резервни части.

34.   Договори за поддръжка и за услуги

Участниците могат да предлагат официална финансова подкрепа, предвиждаща максимален срок за погасяване до две години, за договорите за поддръжка и за услуги.

ГЛАВА VIII

ПРОЦЕДУРИ

35.   Предварително уведомление, приравняване и обмен на информация

Към настоящата част от отрасловата договореност се прилагат процедурите за предварително уведомление, за приравняване и за обмен на информация, определени в споразумението. Освен това участниците могат да поискат организирането на консултация, ако имат и най-малката причина да считат, че участник предлага официално подкрепян кредит при условия, несъответстващи на разпоредбите на отрасловата договореност. Тази консултация започва в десетдневен срок, но иначе следва процедурите на член 54 от споразумението.

36.   Преразглеждане

Участниците преразглеждат редовно процедурите и разпоредбите на настоящата отраслова договореност, за да ги приближат до пазарните условия. Ако обаче пазарните условия или обичайните финансови практики са подложени на дълбоки промени, те могат да поискат преразглеждане във всеки момент.

Допълнение I

ПРИМЕРНИ СПИСЪЦИ

Всеки нов въздухоплавателен съд от подобен тип, който в бъдеще може да се появи на пазара, попада под разпоредбите на настоящата отраслова договореност и се вписва своевременно в съответния списък. Тези списъци, които не са изчерпателни, са съставени за установяване на категорията, в която следва да бъдат класифицирани различните типове въздухоплавателни съдове, ако има съмнение за това.

ГОЛЕМИ ГРАЖДАНСКИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

Производител

Наименование

Airbus

A 300

Airbus

A 310

Airbus

A 318

Airbus

A 319

Airbus

A 320

Airbus

A 321

Airbus

A 330

Airbus

A 340

Boeing

B 737

Boeing

B 747

Boeing

B 757

Boeing

B 767

Boeing

B 777

Boeing

B 707, 727

British Aerospace

RJ70

British Aerospace

RJ85

British Aerospace

RJ100

British Aerospace

RJ115

British Aerospace

BAe146

Fairchild Dornier

728 Jet

Fairchild Dornier

928 Jet

Fokker

F 70

Fokker

F 100

Lockheed

L-100

McDonnell Douglas

MD-80 series

McDonnell Douglas

MD-90 series

McDonnell Douglas

MD-11

McDonnell Douglas

DC-10

McDonnell Douglas

DC-9

Lockheed

L-1011

Ramaero

1.11-495

ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ОТ КАТЕГОРИЯ А

Турбинни въздухоплавателни съдове (тоест турбореактивни, турбовитлови и двуконтурни или „турбо-фен“), включително хеликоптери, обичайно с между 30 и 70 места. В случай че бъде създаден нов голям турбинен въздухоплавателен съд с повече от 70 места, при поискване веднага се провеждат консултации, за да се определи класификацията на този въздухоплавателен съд в тази категория или в част 1 от настоящата отраслова договореност, в зависимост от състоянието на конкуренцията.

Производител

Наименование

Aeritalia

G 222

Aeritalia/Aerospatiale

ATR 42

Aeritalia/Aerospatiale

ATR 72

Aerospatiale/MBB

C160 Transall

De Havilland

Dash 8

De Havilland

Dash 8 - 100

De Havilland

Dash 8 - 200

De Havilland

Dash 8 - 300

Boeing Vertol

234 Chinook

Broman (U.S.)

BR 2000

British Aerospace

BAe ATP

British Aerospace

BAe 748

British Aerospace

BAe Jetstream 41

British Aerospace

BAe Jetstream 61

Canadair

CL 215T

Canadair

CL 415

Canadair

RJ

Casa

CN235

Dornier

DO 328

EH Industries

EH-101

Embraer

EMB 120 Brasilia

Embraer

EMB 145

Fairchild Dornier

528 Jet

Fairchild Dornier

328 Jet

Fokker

F 50

Fokker

F 27

Fokker

F 28

Gulfstream America

Gulfstream I-4

LET

610

Saab

SF 340

Saab

2000

Short

SD 3-30

Short

SD 3-60

Short

Sherpa

ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ОТ КАТЕГОРИЯ Б

Други турбинни въздухоплавателни съдове, включително хеликоптери.

Производител

Наименование

Aerospatiale

AS 332

Agusta

A 109, A 119

Beech

1900

Beech

Super King Air 300

Beech

Starship 1

Bell Helicopter

206B

Bell Helicopter

206L

Bell Helicopter

212

Bell Helicopter

230

Bell Helicopter

412

Bell Helicopter

430

Bell Helicopter

214

Bombardier/Canadair

Global Express

British Aerospace

BAe Jetstream 31

British Aerospace

BAe 125

British Aerospace

BAe 1000

British Aerospace

BAe Jetstream Super 31

Beech Aircraft Corpn d/b/a Raytheon Aircraft Co.

Hawker 1000

Beech Aircraft Corpn d/b/a Raytheon Aircraft Co.

Hawker 800

Beech Aircraft Corpn d/b/a Raytheon Aircraft Co.

King Air 350

Beech Aircraft Corpn d/b/a Raytheon Aircraft Co.

Beechjet 400 series

Beech Aircraft Corpn d/b/a Raytheon Aircraft Co.

Starship 2000A

Bell

B 407

Canadair

Challenger 601-3A

Canadair

Challenger 601-3R

Canadair

Challenger 604

Casa

C 212-200

Casa

C 212-300

Cessna

Citation

Cessna

441 Conquest III и Caravan 208 series

Claudius Dornier

CD2

Dassault Breguet

Falcon

Dornier

DO 228-200

Embraer

EMB 110 P2

Embraer/FAMA

CBA 123

Eurocopter

AS 350, AS 355, EC 120, AS 365, EC 135

Eurocopter

B0105LS

Fairchild

Merlin/300

Fairchild

Metro 25

Fairchild

Metro III V

Fairchild

Metro III

Fairchild

Metro III A

Fairchild

Merlin IVC-41

Gulfstream America

Gulfstream II, III, IV и V

IAI

Astra SP и SPX

IAI

Arava 101 B

Learjet

31A, 35A, 45 и 60 series

MBB

BK 117 C

MBB

BO 105 CBS

McDonnell Helicopter System

MD 902, MD 520, MD 600

Mitsubishi

Mu2 Marquise

Piaggio

P 180

Pilatus Britten-Norman

BN2T Islander

Piper

400 LS

Piper

T 1040

Piper

PA-42-100 (Cheyenne 400)

Piper

PA-42-720 (Cheyenne III A)

Piper

Cheyenne II

Reims

Cessna-Caravan II

SIAI-Marchetti

SF 600 Canguro

Short

Tucano

Westland

W30

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОТРАСЛОВА ДОГОВОРЕНОСТ ОТНОСНО ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ, ПРОЕКТИ, СВЪРЗАНИ С ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ И ВОДИ, В СИЛА ЗА ПРОБЕН ПЕРИОД ДО 30 ЮНИ 2007 Г.

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.   Приложно поле

Настоящата отраслова договореност, допълваща споразумението, определя финансовите условия, които могат да се прилагат по отношение на официално подкрепяни експортни кредити по договори за проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия и води; приложното поле на допустимите отрасли е определено в допълнение 1.

ГЛАВА II

ФИНАНСОВИ УСЛОВИЯ ЗА ЕКСПОРТНИТЕ КРЕДИТИ

2.   Максимален срок за погасяване

Максималният срок за погасяване е 15 години, независимо от класификацията на държавата, както е определено в член 11 от споразумението.

3.   Изплащане на главница и плащане на лихви

а)

Главницата на експортен кредит се изплаща на равни вноски.

б)

Главницата се изплаща и лихвите се плащат не по-често от всеки шест месеца, а първата вноска по главницата и лихвата се прави не по-късно от шест месеца след началния момент на кредита.

в)

При експортни кредити, предоставени в подкрепа на лизингови сделки, може да се прилага равно комбинирано изплащане на главницата и лихвата вместо равно изплащане на главницата, както е определено в буква а).

4.   Минимални фиксирани лихвени проценти при официална финансова подкрепа

Участник, който предоставя официална финансова подкрепа чрез пряко финансиране, рефинансиране или подкрепа под формата на лихвен процент, прилага следните минимални лихвени проценти:

а)

За срок на погасяване до 12 години включително участникът прилага съответния референтен търговски лихвен процент (РТЛП) в съответствие в член 20 от споразумението.

б)

За срок на погасяване, по-дълъг от 12 години и до 14 години включително, за всички валути се прилага допълнителна премия в размер на 20 основни пункта над РТЛП.

в)

За срок на погасяване, по-дълъг от 14 години, за всички валути се прилага съответният специален търговски референтен лихвен процент (СРТЛП) в съответствие с член 5 от настоящата отраслова договореност.

5.   Установяване на СРТЛП

СРТЛП на дадена валута съответства на РТЛП на тази валута, увеличен с фиксиран марж от 75 основни пункта, с изключение на японската йена, при която маржът е равен на 40 основни пункта. За валутите, които имат повече от един РТЛП съгласно член 20, буква а), първо тире от споразумението, за да се определи СРТЛП, се взема РТЛП с най-дългия срок.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ

6.   Предварително уведомление без обсъждане

Всеки участник уведомява всички останали участници най-малко десет календарни дни преди поемане на някакво задължение, обхванато от приложното поле на настоящата отраслова договореност, в съответствие с приложение V от споразумението.

ГЛАВА IV

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

7.   Пробен период и мониторинг

а)

Финансовите условия, определени в настоящата отраслова договореност, се прилагат за двугодишен пробен период, т.е. от 1 юли 2005 г. до 30 юни 2007 г. По време на двегодишния пробен период участниците преразглеждат прилагането на настоящата отраслова договореност, за да разгледат натрупания опит.

б)

Тези финансови условия се прекратяват в края на пробния период, освен ако участниците се съгласят за една от следните възможности:

да продължат пробния период с всички необходими подобрения/изменения, или

да включат финансовите условия в споразумението за постоянно с всички необходими подобрения/изменения.

в)

Секретариатът докладва за прилагането на тези финансови условия.

Допълнение 1

ДОПУСТИМИ ОТРАСЛИ

Следните отрасли на възобновяеми източници на енергия и води са допустими за финансовите условия, определени в настоящата отраслова договореност, при условие че тяхното въздействие се третира в съответствие с препоръката на ОИСР за общите подходи към околната среда и официално подкрепяните експортни кредити от 2003 г. (1) (впоследствие изменена от членовете на работната група на ОИСР за експортни кредити и кредитни гаранции (ГЕК) и одобрена от Съвета на ОИСР) от 1 юли 2005 г.:

а)

вятърна енергия;

б)

геотермална енергия;

в)

енергия от приливите и отливите и от морските течения;

г)

енергия от морските вълни;

д)

слънчева фотоволтаична енергия;

е)

слънчева термална енергия;

ж)

океанска термална енергия;

з)

биоенергия: всички видове устойчива биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и инсталации за енергия от биогаз. „Биомаса“ означава биоразградимата част от продуктите, отпадъците и остатъчните продукти от селското стопанство (включително веществата от растителен и животински произход), горското стопанство и свързаните с него отрасли, както и биоразградимата част от промишлените и битовите отпадъци;

и)

проекти, свързани с доставяне на питейна вода и съоръжения за пречистване на отпадни води:

инфраструктура за доставяне на питейна вода до домакинствата, т.е. пречистване на води с цел получаване на питейна вода и водоснабдителна мрежа (включително контрол на течовете),

съоръжения за събиране и третиране на отпадни води, т.е. събиране и третиране на битови и промишлени отпадни и канализационни води, включително процеси за повторно използване или рециклиране на води и третиране на утайки, пряко свързани с тези дейности;

й)

хидроенергия.


(1)  Приема се, че препоръката на ОИСР се прилага по същия начин по отношение на проекти, които не отговарят на критериите за тези финансови условия.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯ В УВЕДОМЛЕНИЯТА

Информацията, посочена в раздел I по-долу, се предоставя във всички уведомления, които се правят в съответствие със споразумението (включително неговите приложения). Освен това информацията, посочена в раздел II, се предоставя по целесъобразност във връзка със специфичния вид на отправеното уведомление.

I.   ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯ ВЪВ ВСИЧКИ УВЕДОМЛЕНИЯ

а)   Основна информация

1.

Уведомяваща държава

2.

Дата на уведомление

3.

Наименование на уведомяващия орган/агенция

4.

Референтен номер

5.

Първоначално уведомление или преразглеждане на предишно уведомление (номер на преразглеждането, ако е уместно)

6.

Номер на транша (ако е уместно)

7.

Референтен номер на кредитната линия (ако е уместно)

8.

Член(ове) от споразумението, съгласно който/които се прави уведомлението

9.

Референтен номер на уведомлението, по което се извършва приравняване (ако е уместно)

10.

Описание на подкрепата, по която се извършва приравняване (ако е уместно)

б)   Информация за купувача/кредитополучателя/гаранта

11.

Държава на купувача/кредитополучателя

12.

Наименование на купувача/кредитополучателя

13.

Местонахождение на купувача/кредитополучателя

14.

Статут на купувача/кредитополучателя

15.

Държава на гаранта (ако е уместно)

16.

Наименование на гаранта (ако е уместно)

17.

Местонахождение на гаранта (ако е уместно)

18.

Статут на гаранта (ако е уместно)

в)   Информация за стоките и/или услугите, които се изнасят, и проекта

19.

Описание на стоките и/или услугите, които се изнасят

20.

Описание на проекта (ако е уместно)

21.

Местонахождение на проекта (ако е уместно)

22.

Крайна дата за представяне на офертата (ако е уместно)

23.

Дата на изтичане на срока на кредитната линия (ако е уместно)

24.

Стойност на подпомагания(те) договор(и), изразена като действителната стойност (за всички кредитни линии и сделки за финансиране на проекта или за всяка отделна сделка на доброволен принцип) или съгласно следната скала в млн. СПТ:

Категория

от

до

I:

0

1

II:

1

2

III:

2

3

IV:

3

5

V:

5

7

VI:

7

10

VII:

10

20

VIII:

20

40

IX:

40

80

X:

80

120

XI:

120

160

XII:

160

200

XIII:

200

240

XIV:

240

280

XV:

280

 (*1)

25.

Валута на договора(ите)

г)   Финансови условия на официалната подкрепа за експортни кредити

26.

Стойност на кредита, действителната стойност за уведомления, включващи кредитни линии и сделки за финансиране на проекти, или за всяка отделна сделка на доброволен принцип, или съгласно скалата за СПТ

27.

Валута на кредита

28.

Първоначална вноска (процент от общата стойност на подпомаганите договори)

29.

Местни разходи (процент от общата стойност на подпомаганите договори)

30.

Начален момент на кредита и посочване на приложимата алинея от член 10

31.

Продължителност на срока за погасяване

32.

Основа на лихвения процент

33.

Лихвен процент или марж

II.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯ ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ ЗА УВЕДОМЛЕНИЯ, НАПРАВЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ

а)   Член 14, буква г), точка 5 от споразумението

1.

Срокове на погасяване

2.

Честота на погасяване

3.

Период между началния момент на кредита и първата вноска за изплащане на главницата

4.

Размер на капитализираната лихва преди началния момент на кредита

5.

Среднопретеглена продължителност на срока на погасяване

6.

Обяснение на причината да не се предоставя подкрепа в съответствие с член 14, букви а)—в)

б)   Членове 24 и 28 от споразумението

1.

Класификация на държавния риск на държавата на купувача/кредитополучателя или многостранната/регионалната институция

2.

Продължителност на периода на отпускане

3.

Процент на покритие на държавния риск

4.

Качество на покритието (т.е. под стандарта, стандартно, над стандарта)

5.

МСП, основана на класификацията на държавния риск на държавата на купувача/кредитополучателя при липса на гаранция от трета държава, участие на многостранна/регионална институция и/или ограничаване/изключване на риска

6.

Приложима МСП

7.

Действителна ставка на премията (изразен под формата на МСП като процент от главницата)

в)   Член 24, буква д), първо тире от споразумението

1.

Класификация на държавния риск на държавата на гаранта

2.

Потвърждение, че гаранцията покрива всички пет държавни риска, посочени в член 25, буква а), за цялата продължителност на кредита

3.

Уточняване дали цялата сума, изложена на риск (т.е. главница и лихва), е покрита от гаранцията

4.

Потвърждение, че гарантът е кредитоспособен по отношение на размера на гарантирания дълг

5.

Потвърждение, че гаранцията е валидна от правна гледна точка и че подлежи на принудително изпълнение от съдилищата на третата държава

6.

Уточнение относно наличието на финансова връзка между гаранта и купувача/кредитополучателя

7.

В случай че има връзка между гаранта и купувача/кредитополучателя:

вид на връзката (например дружество майка — дъщерно дружество, дъщерно дружество — дружество майка, обща собственост),

потвърждение, че гарантът е правно и финансово независим и че може да изпълни задължението за плащане, поето от купувача/кредитополучателя,

потвърждение, че гарантът няма да бъде засегнат от събития, разпоредби или държавна намеса в държавата на купувача/кредитополучателя

г)   Член 28 от споразумението

1.

Използвана техника за ограничаване/изключване на риска

2.

Прилаган ФОИ

3.

Пълно обяснение за това кои държавни кредитни рискове са били изолирани/отстранени или ограничени/изключени в отделната сделка, както и обяснение как такова изолиране/отстраняване или ограничаване/изключване на държавния кредитен риск оправдава прилагания ФОИ.

д)   Членове 46 и 47 от споразумението

1.

Форма на обвързаната помощ (т.е. помощ за развитие, предварително съчетан кредит или асоциирано финансиране)

2.

Цялостното равнище на субсидиране при финансиране на обвързана или частично необвързана помощ, изчислено съгласно разпоредбите на член 37

3.

ДСП, използван за изчисляване на отстъпката

4.

Отчитане на плащанията в брой при изчисляване на равнището на субсидиране

5.

Ограничения при използването на кредитни линии

е)   Приложение II, член 10

1.

Срокове на погасяване

2.

Честота на погасяване

3.

Период между началния момент на кредита и първата вноска за изплащане на главницата

4.

Подпомагане на местни разходи: условия на плащане и характер на подкрепата

5.

Част от проекта, която следва да се финансира (с отделна информация за зареждане с гориво, където е уместно)

6.

Всякаква друга уместна информация (включително позоваване на свързани случаи)

ж)   Приложение IV, член 6

1.

Подробно описание на проекта, включително специфичния отрасъл, както е посочено в допълнение 1 към отрасловата договореност за експортни кредити, проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия и води (приложение IV).

2.

Пълно обяснение защо се изискват специални финансови условия.

3.

По отношение на лихвения процент, информация относно равнището на допълнителна премия над РТЛП в случаите, в които се прилага член 4, буква б) или в) от отрасловата договореност за експортни кредити, проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия и води (приложение IV).

з)   Приложение X, член 5

1.

Обяснение на причините, които оправдават прилагането на финансови условия за финансиране на проекти

2.

Стойност на договора при договори за строителство до ключ, част за подизпълнение и др.

3.

Подробно описание на проекта

4.

Вид покритие, предоставено преди началния момент на кредита

5.

Процент на покритие за политически риск преди началния момент на кредита

6.

Процент на покритие за търговски риск преди началния момент на кредита

7.

Вид покритие, предоставено след началния момент на кредита

8.

Процент на покритие за политически риск след началния момент на кредита

9.

Процент на покритие за търговски риск след началния момент на кредита

10.

Продължителност на периода на строеж (ако е приложимо)

11.

Продължителност на периода на отпускане

12.

Среднопретеглена продължителност на периода на погасяване

13.

Срокове на погасяване

14.

Честота на погасяване

15.

Период между началния момент на кредита и първата вноска за изплащане на главницата

16.

Процент на изплатената главница до средата на срока на кредита

17.

Размер на капитализираната лихва преди началния момент на кредита

18.

Други такси, получени от АЕК (агенция за експортни кредити), например такси за поети задължения (незадължителни освен в случай на сделки с купувачи от държави от ОИСР с високи доходи)

19.

Ставка на премията (незадължителна освен в случай на сделки с купувачи от държави от ОИСР с високи доходи)

20.

Потвърждение (и по необходимост обяснение), че сделката включва/се характеризира със следното:

финансиране на даден стопански субект, при което заемодателят се съгласява да приеме, че паричните потоци и приходите на този стопански субект са източник на средства, които ще послужат за погасяване на заема, както и че активите на стопанския субект представляват гаранции за заема,

финансиране на експортни сделки със самостоятелно (юридически и икономически) проектно дружество, например специално създадено дружество, в рамките на инвестиционни проекти, които генерират собствени приходи,

подходящо споделяне на рисковете между партньорите по проекта, например частни или платежоспособни публични акционери, износители, кредитори, купувачи на продуктите, включително достатъчен капитал,

достатъчни парични потоци от проекта през целия период на погасяване, така че да покрият разходите по експлоатацията и обслужването на дълга от външно финансиране,

приоритетно приспадане на експлоатационните разходи и обслужването на дълга от генерираните от проекта приходи,

недържавен купувач/кредитополучател без държавна гаранция за изплащане,

обезпечения с елементи от актива по отношение на доходите/активите на проекта, например цесия на права и задължения, обезпечения, приходни сметки,

ограничени искове или липса на искове срещу акционерите/спонсорите от частния сектор след приключване

и)   Приложение X, член 5 за проекти в държави от ОИСР с високи доходи

1.

Общ синдикиран размер на заема за проекта, включително официални и частни заемодатели

2.

Общ размер на синдикирания дълг от частни заемодатели

3.

Процент на синдикирания дълг, предоставен от участниците

4.

Потвърждение, че:

при участие в синдикиран заем с частни финансови институции, които не се ползват от официално подкрепения експортен кредит, участникът е миноритарен партньор със статут pari passu за цялата продължителност на заема,

ставката на премията, посочена в точка 18 по-горе, не подбива достъпното финансиране на частния пазар и е съизмерима със съответните проценти, които се начисляват от други частни финансови институции, участващи в синдикирането.


(*1)   Посочете броя на кратните на 40 млн. СПТ, които превишават 280 млн. СПТ, например 410 млн. СПТ се заявяват като категория XV + 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ

Формулата за изчисляване на приложимата МСП за експортен кредит е:

МСП = ((a * ХОР) + b) * (ПП/0,95) * ФКП * ФПП * (1-ФОИ) * ФПРК

където:

a и b са коефициенти, свързани с приложимата категория на държавен риск;

ХОР е хоризонтът на риска;

ПП е процентът на покритието;

ФКП е факторът за качеството на продукта;

ФПП е факторът за покритието на продукта;

ФОИ е факторът за ограничаване/изключване на държавен риск;

ФПРК е факторът за покритие на риска на купувача.

Стойностите на коефициенти a и b се получават от следната таблица:

 

Категория на държавния риск

0

1

2

3

4

5

6

7

a

n/a

0,100

0,225

0,392

0,585

0,780

0,950

1,120

b

n/a

0,350

0,350

0,400

0,500

0,800

1,200

1,800

Хоризонтът на риска (ХОР) се изчислява по следния начин:

 

За стандартни срокове на погасяване (т.е. равни полугодишни вноски за изплащане на главницата):

ХОР = (продължителност на периода на отпускане * 0,5) + продължителност на периода на погасяване

 

За нестандартни срокове на погасяване еквивалентният период на погасяване (изразен като равни полугодишни вноски) се изчислява чрез следната формула:

ХОР = (среднопретеглена продължителност на периода на погасяване - 0,25)/0,5

Използването на години или месеци във формулата не оказва никакво въздействие върху изчислението, стига да се използва една и съща мерна единица за периодите на отпускане и погасяване.

Процентът на покритие (ПП), изразен като десетична стойност (т.е. 95 % се изразява като 0,95)

Факторът за качество на продукта (ФКП) се получава от следната таблица:

 

Категория на държавния риск

Качество на продукта

0

1

2

3

4

5

6

7

под стандарта

n/a

0,9965

0,9935

0,9850

0,9825

0,9825

0,9800

0,9800

стандартно

n/a

1,0000

1,0000

1,0000

1,0000

1,0000

1,0000

1,0000

над стандарта

n/a

1,0035

1,0065

1,0150

1,0175

1,0175

1,0200

1,0200

Факторът за процент на покритието (ФПП) се определя, както следва:

 

За ПП <= 0,95, ФПП = 1

 

За ПП > 0,95, ФПП = 1 + ((ПП - 0,95)/0,05) * коефициент на процента на покритие)

 

Категория на държавния риск

0

1

2

3

4

5

6

7

коефициент на процента на покритие

n/a

0,00000

0,00337

0,00489

0,01639

0,03657

0,05878

0,08598

Факторът за ограничаване/изключване на държавен риск (ФОИ) се определя, както следва:

 

За експортни кредити без ограничаване на държавния риск, ФОИ = 0.

 

За експортни кредити с ограничаване на държавния риск ФОИ се определя в съответствие с критериите, посочени в приложение VIII.

Факторът за покритие на риска на купувача (ФПРК) се определя, както следва:

 

Когато покритието на риска на купувача се изключва напълно, ФПРК = 0,90.

 

Когато покритието на риска на купувача не се изключва, ФПРК = 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

КРИТЕРИИ И УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ПРИЛАГАНЕТО НА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ДЪРЖАВЕН РИСК, КОЯТО ОТРАЗЯВА НАЛИЧИЕТО НА ГАРАНТ ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ МЕЖДУНАРОДНА ИЛИ РЕГИОНАЛНА ИНСТИТУЦИЯ

ЦЕЛ

Настоящото приложение определя критериите и условията, уреждащи прилагането на класификация на държавен риск, която отразява наличието на гарант от трета държава или международна или регионална институция в съответствие със ситуациите, описани в член 24, буква д), първо и второ тире от споразумението.

ПРИЛАГАНЕ

Класификация на държавен риск, която отразява наличието на гарант от трета държава

Случай 1:   Гаранция за цялата сума, изложена на риск

Когато се осигурява обезпечение под формата на гаранция от субект, чието местонахождение е извън държавата на купувача/кредитополучателя, за цялата сума, изложена на риск (т.е. главница и лихва), приложимата класификация на държавен риск е класификацията на държавата по местонахождение на гаранта, ако са спазени следните условия:

гаранцията покрива цялата продължителност на кредита,

гаранцията е неотменима, безусловна и достъпна при поискване,

гаранцията е валидна от правна гледна точка и подлежи на принудително изпълнение от съдилищата на държавата на гаранта,

гаранцията покрива петте държавни кредитни риска в държавата на купувача/кредитополучателя,

гарантът е кредитоспособен за размера на гарантирания дълг,

гарантът подлежи на разпоредбите за контрол и прехвърляне на парични средства в държавата, в която е установен,

ако гарантът е дъщерно дружество/дружество майка на гарантирания субект, участникът решава поотделно за всеки отделен случай дали: 1) по отношение на връзката между дъщерното дружество/дружеството майка и степента на правно задължение на дружеството майка дъщерното дружество/дружеството майка е правно и финансово независимо и може да изпълни своите задължения за плащане; 2) дъщерното дружество/дружеството майка би могло да бъде засегнато от местни събития/разпоредби или от държавна намеса; и 3) в случай на неизпълнение отговорността се поема от седалището на дружеството.

Случай 2:   Гаранция в ограничен размер

Когато се предоставя обезпечение под формата на гаранция от субект, чието местонахождение е извън държавата на купувача/кредитополучателя, за ограничена част от сумата, изложена на риск (т.е. главница и лихва), приложимата класификация на държавен риск е класификацията на държавата по местонахождение на гаранта за частта от кредита, предмет на гаранцията. Освен критериите, посочени за случай 1, класификацията на държавата на гаранта може да се прилага само когато гарантираната сума (размер на главницата плюс свързаната лихва) е: 1) по-голяма или равна на 10 % от главницата плюс свързаната лихва; или 2) пет млн. СПТ главница и свързаната лихва, ако сделката превишава 50 млн. СПТ.

За негарантираната част приложимата класификация на държавния риск е класификацията на държавата на купувача.

Класификация на държавен риск, която отразява наличието на международна или регионална институция като гарант

Случай 1:   Гаранция за цялата сума, изложена на риск

Когато се предоставя обезпечение под формата на гаранция от класифицирана международна или регионална институция за цялата сума, изложена на риск (т.е. главница и лихва), приложимата класификация на държавен риск е класификацията на международната или регионалната институция, ако са спазени следните условия:

гаранцията покрива цялата продължителност на кредита,

гаранцията е неотменима, безусловна и достъпна при поискване,

гаранцията покрива петте държавни кредитни риска в държавата на купувача/кредитополучателя,

гарантът носи правна отговорност за целия размер на кредита,

изплащането се прави пряко на кредитора.

Случай 2:   Гаранция в ограничен размер

Когато се предоставя обезпечение под формата на гаранция от класирана международна или регионална институция за ограничена част от сумата, изложена на риск (т.е. главница и лихва), приложимата класификация на държавен риск е класификацията на международната или регионалната институция за частта от кредита, предмет на гаранцията. Освен критериите, посочени за случай 1, класификацията на международната или регионалната институция може да се прилага само когато гарантираната сума (размер на главницата плюс свързаната лихва) е: 1) по-голяма или равна на 10 % от главницата плюс свързаната лихва; или 2) пет млн. СПТ главница и свързаната лихва, ако сделката превишава 50 млн. СПТ.

За негарантираната част приложимата класификация на държавен риск е класификацията на държавата на купувача.

Случай 3:   Международна или регионална институция като кредитополучател

Когато кредитополучателят е класифицирана многостранна или регионална институция, приложимата класификация на държавен риск е класификацията на международната или регионалната институция.

Класификация на международни или регионални институции

Международните и регионалните институции отговарят на критериите за класификация, ако съответната институция като цяло е освободена от паричен контрол и от разпоредбите за прехвърляне на парични средства в държавата, в която е разположена. Такива институции се класифицират в категории на държавен риск 0—7 поотделно за всеки отделен случай в съответствие с оценка на риска на всяка една от тях въз основа на техните качества и като се има предвид дали:

институцията е правно и финансово независима,

активите на институцията не подлежат на национализация или конфискация,

институцията има пълна свобода за прехвърляне и преобразуване на средства,

институцията не подлежи на държавна намеса в държавата, в която е разположена,

институцията не подлежи на данъчно облагане, и

всички държави, които членуват в нея, са длъжни да предоставят допълнителен капитал за изпълнение на задълженията на институцията.

В оценката следва също така да се вземат под внимание историческите данни за плащанията в ситуации на неизпълнение вследствие на държавен кредитен риск в държавата, където е разположена институцията, или в държавата на купувача/кредитополучателя и всички други фактори, които могат да бъдат счетени за уместни в процеса на оценяване.

Списъкът на класифицираните международни и регионални институции не е окончателен и участниците могат да номинират институция за преразглеждане в съответствие с горепосочените съображения. Класификациите на международни и регионални институции се съобщават публично от участниците.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

КРИТЕРИИ И УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ПРИЛАГАНЕТО НА ОГРАНИЧАВАНЕ/ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ДЪРЖАВЕН РИСК ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ СТАВКИ НА ПРЕМИИТЕ

ЦЕЛ

В настоящото приложение се предоставя информация за използването на техниките за ограничаване/изключване на държавен риск, посочени в член 28, буква б) от споразумението, В него са включени критериите, условията и специфичните обстоятелства, които се прилагат по отношение на тяхното използване, както и приложимите ФОИ.

ОБЩО ПРИЛАГАНЕ

За всички техники за ограничаване/изключване на държавен кредитен риск, посочени в член 28, буква б) от споразумението:

посочените ФОИ са максималните, които се предвиждат в най-благоприятните обстоятелства, и следва да се обосноват поотделно за всеки отделен случай,

участниците проверяват дали договорените обезпечения действително подлежат на принудително изпълнение в тяхната правна/съдебна система,

МСП в резултат от използването на техники за ограничаване/изключване на държавен кредитен риск не подбиват цените на частния пазар при сходни обстоятелства,

в случай че дадена сделка се финансира паралелно от други източници, всяко обезпечение, което се предоставя по официалния експортен кредит, се третира поне pari passu спрямо същото обезпечение, държано от другите източници.

СПЕЦИФИЧНО ПРИЛАГАНЕ

1.   Задгранична структура с бъдещи потоци, съчетана със задгранична гаранционна блокирана сметка

Определение:

Писмен документ, например нотариален акт, документ за преотстъпване на права или договореност с попечител, подпечатан и предаден на трета страна, т.е. страна, която няма отношение към инструмента, който да се съхранява от въпросната трета страна, докато не бъдат изпълнени определени условия, след което да бъде върнат от третата страна на другата страна, за да бъде приведен в действие. Ако са изпълнени изброените по-долу критерии, при условие че се вземат предвид посочените допълнителни фактори, тази техника може да намали или елиминира рисковете при прехвърляне, най-вече в категориите с по-висок държавен риск.

Критерии:

гаранционната блокирана сметка е открита за проект с постъпления в чуждестранна валута и паричните потоци в доверителната сметка се генерират от самия проект и/или от други задгранични експортни вземания,

гаранционната блокирана сметка е задгранична, т.е. разположена извън държавата на купувача/кредитополучателя, когато са налице много ограничени трансферни или други държавни рискове (т.е. при държава, класифицирана в категория 0),

гаранционната блокирана сметка е открита в банка от първа категория, която не се контролира пряко или косвено от интересите на купувача/кредитополучателя или от държавата на купувача/кредитополучателя,

захранването на сметката се гарантира чрез дългосрочни или други подходящи договори,

комбинацията от източници на доходи (т.е. генерирани от самия проект и/или от други източници) на купувача/кредитополучателя, които минават през сметката, е в твърда валута и разумно се счита, че в своята цялост ще бъде достатъчна за обслужване на дълга за цялата продължителност на кредита, и произлиза от един или повече кредитоспособни чуждестранни клиенти, разположени в държави с по-нисък риск от държавата на купувача/кредитополучателя (т.е. обикновено държави, класифицирани в категория 0),

купувачът/кредитополучателят отправя неотменима инструкция до чуждестранните клиенти да превеждат плащанията пряко по тази сметка (т.е. плащанията не се препращат през сметка, контролирана от купувача/кредитополучателя или през неговата държава),

средствата, които трябва да се държат в сметката, се равняват на поне шестмесечно обслужване на дълга. В случай че се прилагат гъвкави условия за погасяване съгласно структурата за финансиране на даден проект, в сметката следва да се държи сума, достатъчна за действителното шестмесечно обслужване на дълга съгласно тези гъвкави условия. Тази сума може да се мени с времето в зависимост от графика на обслужване на дълга,

купувачът/кредитополучателят има ограничен достъп до сметката (т.е. само след плащания за обслужване на дълга по кредита),

депозираните в сметката приходи са предназначени за заемодателя като пряк получател за цялата продължителност на кредита,

при отварянето на сметката са получени всички необходими правни разрешения от местните и всякакви други уместни органи,

гаранционната блокирана сметка и договорните клаузи не могат да подлежат на условия и/или да са отменими, и/или да са ограничени по продължителност.

Допълнителни фактори, които да се вземат под внимание:

Тази техника се прилага, при условие че горепосочените характеристики са взети под внимание за всеки отделен случай и inter alia по отношение на:

държавата, купувача/кредитополучателя (т.е. държавен или частен), отрасъла, уязвимостта по отношение на засегнатите стоки или услуги, включително тяхната наличност за цялата продължителност на кредита, клиентите,

правните структури, например дали механизмът е достатъчно защитен от влиянието на купувача/кредитополучателя или неговата държава,

степента, до която техниката остава предмет на правителствена намеса, подновяване или оттегляне,

дали сметката ще бъде достатъчно защитена срещу рискове, свързани с проекта,

сумата, която ще премине през сметката, и механизма за поддържане на подходящо захранване,

ситуацията по отношение на Парижкия клуб (т.е. евентуално освобождаване),

евентуално въздействие на държавни рискове, различни от риска при прехвърляне,

защита срещу рисковете на държавата, в която е разкрита сметката,

договорите с клиентите, включително тяхното естество и продължителност, и

общата сума на очакваните печалби в чуждестранна валута спрямо общия размер на кредита.

Приложим ФОИ

Максималният приложим ФОИ е 0,20, освен ако:

 

Специфичен случай 1: Максималният приложим ФОИ е 0,40, ако са изпълнени всички следни допълнителни критерии:

кредиторът разполага с приоритетен интерес в гаранционната блокирана сметка и дългосрочните договори,

купувачът/кредитополучателят е частно юридически лице с над 80 % частна собственост,

прогнозираното съотношение за покритие на продължителността на кредита (СППК) е средно поне 2,5:1 или прогнозираното СППК е средно поне 2,0:1 и прогнозираното съотношение за годишно покритие на обслужване на дълга (СГПОД) е не по-малко от 1,0 по всяко време след началния момент на кредита (1),

в гаранционната блокирана сметка има предварително финансиране за поне 12-месечно обслужване на дълга, което се подновява след всяко използване на предварително преведената сума.

 

Специфичен случай 2: Максималният приложим ФОИ е 0,30, ако са изпълнени всички следни допълнителни критерии:

СППК е средно поне 1,75:1 или в гаранционната блокирана сметка има предварително финансиране за поне 9-месечно обслужване на дълга, което се подновява след всяко използване на предварително преведената сума.

2.   Задгранично обезпечение по пазарни условия

Определение:

Обезпечение под формата на задгранични гаранции от първи или втори ред или преотстъпване на ценни книжа, съхранявани задгранично от акционер на купувача/кредитополучателя или от самия купувач/кредитополучател, или парични средства в брой, депозирани в задгранична сметка.

Критерии:

ценните книжа се дефинират като публично регистрирани на фондовата борса акции и облигации, емитирани от юридически лица, които са разположени в държава с по-нисък риск, но не в държавата на купувача/кредитополучателя, и търгувани на фондовите борси в държави, класирани в категория 0,

парични средства в брой се дефинират като депозити в твърда валута на държави, класирани в категория 0, или съкровищни бонове в такава твърда валута, емитирани от държави, класирани в категория 0,

обезпечението е безусловно и неотменимо за цялата продължителност на кредита,

държавата, в която се намира обезпечението, е с по-нисък риск от държавата на купувача/кредитополучателя и обичайно е държава, класирана в категория 0,

обезпечението е извън контрола и правомощията на купувача/кредитополучателя,

предпазливо оценената прогнозна пазарна стойност на ценните книжа отговаря на размера на неизплатения дълг, покрит с обезпечение през целия период на погасяване,

при всички случаи депозитът на парични средства в брой или предпазливо оценената стойност на ценните книжа (които трябва да покриват както главницата, така и лихвата) е в размер на 1) не по-малко от 10 % от размера на главницата плюс свързаната лихва; или 2) пет млн. СПТ главница плюс свързаната лихва, ако сделката превишава 50 млн. СПТ,

обезпечението може да се използва законно и безусловно при всяко неизпълнение (т.е. държавни кредитни рискове в държавата на купувача/кредитополучателя),

постъпленията от ценните книжа или депозита на парични средства в брой могат свободно да се преобразуват във валутата на кредита или в друга твърда валута,

в случай на неизпълнение ценните книжа се прехвърлят пряко на кредитора или депозитът на парични средства в брой се изплаща пряко на кредитора в съответния размер.

Допълнителни фактори, които да се вземат под внимание:

Техниката обичайно се прилага за всички държави, купувачи/кредитополучатели и отрасли, при условие че са взети под внимание горепосочените характеристики за всеки отделен случай и inter alia по отношение на:

последствията от притежанието (държавно или частно) на ценните книжа или депозита на парични средства в брой, например по отношение на вероятността това обезпечение да се използва при наличие на държавни длъжници,

прогнозната стойност на ценните книжа и вероятността те да се използват във връзка с юридическото лице, отрасъла и държавата, от която произхождат,

правната среда.

Приложим ФОИ

Специфичният приложим ФОИ:

отразява степента на потенциално възлагане на външни изпълнители, inter alia, при условие че се запазва стойността на активите, както и евентуална несигурност по отношение на използването на обезпечението,

се определя поотделно за всеки отделен случай, така че inter alia да отразява на дадена основа стойността на предоставеното обезпечение спрямо стойността на главницата на кредита и приложимата класификация на държавен риск на държавата, в която се намира обезпечението.

Стойността на обезпечението в брой е не повече от 80 %, а стойността на акциите или облигациите е не повече от 35 % от предпазливото им остойностяване.

3.   Задгранично обезпечение с активи

Определение:

Обезпечение под формата на ипотеки на задгранични недвижими активи (т.е. имоти) от първи ред.

Критерии:

обезпечението е безусловно и неотменимо за цялата продължителност на кредита,

недвижимите активи имат предпазливо оценена прогнозна пазарна стойност и представляват значителен по размер заложен собствен капитал за собственика. Тази прогнозна стойност отговаря през целия период на погасяване на размера на неизплатения дълг на купувача/кредитополучателя,

обезпечението може да се използва законно и безусловно при всяко неизпълнение (например държавни кредитни рискове в държавата на купувача/кредитополучателя),

постъпленията могат да се преобразуват във валутата на кредита или в друга твърда валута,

при неизпълнение съответните постъпления се изплащат или разпределят пряко на кредитора,

държавата, в която обезпечението подлежи на принудително изпълнение, е от категория с по-нисък риск от държавата на купувача/кредитополучателя, т.е. обикновено е класирана в категориите с най-нисък риск.

Допълнителни фактори, които трябва да се вземат под внимание:

Техниката обичайно се прилага за всички държави, купувачи/кредитополучатели и отрасли, при условие че се вземат под внимание горепосочените характеристики за всеки отделен случай и inter alia по отношение на:

последствията от притежаването на недвижими активи (държавни или частни), например по отношение на вероятността това обезпечение да се използва при наличие на държавни кредитори,

естеството на недвижимите активи (например отрасъла), което може да окаже въздействие върху запазването на тяхната стойност и върху вероятността от използването им,

правната среда.

Приложим ФОИ

Специфичният приложим ФОИ:

отразява степента на потенциално възлагане на външни изпълнители, inter alia, при условие че се запазва стойността на активите, както и евентуална несигурност по отношение на използването на обезпечението, и

се определя за всеки отделен случай, така че inter alia да отразява на дадена основа стойността на предоставеното обезпечение спрямо стойността на главницата на кредита и приложимата класификация на държавен риск на държавата, в която се намира обезпечението.

Разликата между МСП в резултат от прилагането на тази техника и МСП, който би се прилагал при липса на ограничаване на риска, не е по-голяма от 15 % от разликата между МСП, който би се прилагал при липса на ограничаване на риска, и МСП в резултат от прилагането на класификацията на държавен риск на държавата, в която се намират активите.

При следните обстоятелства последиците за ценообразуването се прилагат въз основа на описаното по-долу:

обезпечението (което трябва да покрива както главницата, така и лихвата) е с ограничен размер на единна основа за цялата продължителност на кредита и е в размер на 1) не по-малко от 10 % от размера на главницата плюс свързаната лихва; или 2) пет млн. СПТ главница плюс свързаната лихва, ако сделката превишава 50 млн. СПТ. В този случай последствията за ценообразуването се прилагат пропорционално по отношение на гарантираната главница/размера на главницата по кредита,

обезпечението (което трябва да покрива както главницата, така и лихвата) е с ограничен размер на неединна основа за цялата продължителност на кредита и е в размер на 1) не по-малко от 10 % от размера на главницата плюс свързаната лихва; или 2) пет млн. СПТ главница плюс свързаната лихва, ако сделката превишава 50 млн. СПТ. В този случай последствията за ценообразуването се прилагат пропорционално въз основа на използването на концепцията за среднопретеглената продължителност.

4.   Задгранично финансиране, обезпечено с активи и с елементи на активи

Определение:

Обезпечението под формата на задграничен лизинг или ипотека на движими активи от първи ред, което

1.

не се използва, за да се направят приемливи държавните кредитни рискове (например за държави в категории с висок риск); или

2.

не е свързано основно с рисковете на купувача/кредитополучателя или наемодателя.

Критерии:

активите обикновено са пряко свързани със сделката,

активите могат да се идентифицират и са мобилни или преносими и освен това кредиторът, негов агент или представител, който не е от държавата на купувача/заемодателя или наемателя, може физически и правно да ги възвърне/конфискува,

обезпечението е безусловно и неотменимо за цялата продължителност на договора,

активите имат предпазливо оценена прогнозна пазарна стойност, която отговаря през целия период на погасяване на размера на неизплатения дълг,

обезпечението е регистрирано в приемлива задгранична юрисдикция,

активите могат да се продават свободно и да се използват извън държавата на купувача/кредитополучателя или наемателя,

постъпленията могат да се преобразуват във валутата на кредита или във всяка друга твърда валута,

в случай на използване на обезпечението постъпленията се изплащат пряко на кредитора.

Допълнителни фактори, които трябва да се вземат под внимание:

Техниката се прилага основно по отношение например на въздухоплавателни съдове, кораби и нефтени платформи, предвидени най-вече да се използват извън държавата на купувача/кредитополучателя или наемателя, но може да се прилага за всички държави, купувачи/кредитополучатели и отрасли, при условие че са взети под внимание горепосочените характеристики за всеки отделен случай, и inter alia по отношение на:

естеството на активите, което може да окаже въздействие върху тяхната пълна мобилност, възможността те да бъдат възвърнати извън държавата на купувача/кредитополучателя или наемателя и тяхната прогнозна търговска пазарна стойност,

разходите за конфискуване, превоз, ремонтиране и препродажба на активите, както и разходите за лихви, натрупани до препродажбата,

възможността за конфискуване на активите в държавите с най-нисък риск и с подходяща правна среда.

Приложим МСП

Специфичният приложим МСП:

отразява степента на потенциално ограничаване на държавния кредитен риск в зависимост inter alia от запазващата се стойност на активите, както и евентуалната несигурност по отношение на възстановяването им в международен план,

се определя за всеки отделен случай, и

не превишава 0,10 или 0,20 за въздухоплавателни съдове.

В случаите, в които обезпечението (което трябва да покрива както главницата, така и лихвата) е с ограничен размер на неединна основа за цялата продължителност на кредита и е: 1) не по-малко от 10 % от размера на главницата плюс съответната лихва; или 2) пет млн. СПТ главница плюс свързаната лихва, ако сделката превишава 50 млн. СПТ, ФОИ се изчислява на основа, която отразява размера на обезпечението в сравнение с гарантираната главница/размера на главницата по кредита.

5.   Съвместно финансиране с международни финансови институции (МФИ)

Определение:

Експортният кредит (т.е. застраховката/гаранцията/заемът) се финансира съвместно с МФИ, която е била класифицирана от участниците с цел определяне на премиите.

Критерии:

МФИ има статут на преференциален кредитор,

МФИ е оценила проекта, неговите технически, икономически и финансови аспекти и средата на държавния риск,

счита се, че МФИ следи изпълнението и изплащането на проекта.

Допълнителни фактори, които трябва да се вземат под внимание:

Техниката се прилага по отношение на всички държави/купувачи/кредитополучатели и отрасли, в които съответната МФИ може да се намеси в съответствие със своя статут и политика, при условие че са взети под внимание горепосочените характеристики за всеки отделен случай и, inter alia, във връзка с това дали по отношение на проекта:

участникът и МФИ са били в близък контакт по време на процеса на оценяване и подготовка на проекта и неговото финансиране,

участникът е получил от МФИ възможността да се ползва от клаузата pari passu и от клаузата за едновременно неизпълнение за целия размер и продължителност на кредита,

клаузите и сътрудничеството между участника и МФИ ще се прилагат и в случай че падежната структура на двата кредита не е еднаква, и

същата договореност с МФИ се прилага по отношение на всяка конкурентна оферта от даден участник.

Приложим ФОИ

Максималният приложим ФОИ не превишава 0,05.

6.   Финансиране в местна валута

Определение:

Договор и финансиране, договорени в конвертируеми и достъпни местни валути, които не са твърди валути, и финансирани на местно ниво, което елиминира или смекчава риска при прехвърляне. Основното задължение по дълга в местна валута по принцип не се засяга от наличието на първите два държавни кредитни риска.

Критерии:

отговорността на АЕК и изплащането на искове или плащането на прекия заемодател се изразяват/извършват в местна валута,

АЕК обикновено не се излага на риска при прехвърляне,

обикновено няма да се изисква депозити в местна валута да се преобразуват в твърда валута,

изплащането от страна на кредитополучателя в неговата собствена валута и в неговата държава е валидно изпълнение на задължението по заема,

ако доходът на кредитополучателя е в местна валута, кредитополучателят е защитен от неблагоприятни движения в обменния курс,

регламентирането на трансфери в държавата на кредитополучателя не следва да засяга задълженията на кредитополучателя за изплащане, които остават в местна валута,

вследствие на неизпълнение, което води до изплащане на иск в местна валута, стойността на този иск се превежда, както изрично е определено в споразумението за заем, в равностойна сума в твърда валута. Изплащането на иск се извършва в местна валута и представлява еквивалентната стойност на иска в твърда валута към момента на изплащането му,

отговорността за преобразуването на плащанията в местна валута от страна на купувача/кредитополучателя ще се носи от застрахованата страна, която също така понася риска от обезценяване или поскъпване на постъпленията в местна валута при обмен на валута. (Макар прекият заемодател да е пряко изложен на колебания във валутата, това не е свързано с държавни рискове или рискове на купувача/кредитополучателя.)

Допълнителни фактори, които трябва да се вземат под внимание:

Техниката се прилага въз основа на подбор от конвертируеми и прехвърлими валути със стабилна икономика. АЕК на участника следва да е в състояние да изпълнява своите задължения за плащане на искове, изразени в собствената му валута, в случай че местната валута стане „непрехвърлима“ или „неконвертируема“ след поемане на отговорност от АЕК. (Прекият заемодател обаче се излага на такъв риск.)

Преобразуването на неизплатена сума (не цялата стойност на заема) в равностойна сума в твърда валута запазва задължението на кредитополучателя в местна валута, въпреки че то остава неограничено по отношение на равностойния размер на неизплатената сума в твърда валута. Евентуалното заплащане от страна на кредитополучателя на неизплатения дълг в местна валута трябва да е равностойно на стойността на иска в твърда валута към момента на изплащането му.

Приложим ФОИ

Специфичният приложим ФОИ се определя за всеки отделен случай, но ако първите три държавни кредитни риска конкретно са изключени, максималният ФОИ е 0,50. Ако рискът единствено се ограничава, т.е. не се изключва изрично, максималният ФОИ е 0,35.

7.   Застраховка или условна гаранция от трета държава

8.   Длъжник с по-нисък риск от държавния риск

Използването на техники 7 и 8 от настоящото приложение подлежи на допълнително обсъждане от участниците.


(1)  СППК и СГПОД се изчисляват в съответствие с обичайно приложимите практики от предпазливи международни заемодатели с цел да се изгради общоприет банков заем (централен сценарий) към или близо до финализиране на сделката, след извършване на пълна и надлежна (техническа и икономическа) проверка.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

СПИСЪК НА КАЧЕСТВЕНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА РАЗВИТИЕ

СПИСЪК НА КАЧЕСТВЕНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРОЕКТИ, ФИНАСИРАНИ С ПОДПОМАГАНИ КРЕДИТИ

През последните години Комитетът за помощ за развитие (КПР) разработи някои критерии, за да гарантира, че проектите в развиващите се страни, финансирани изцяло или частично с държавна помощ за развитие (ДПР), допринасят за развитието. Те са отразени преди всичко в следните документи:

Принципи на КПР за оценка на проектите, 1988 г.,

Насоки на КПР относно асоциираното финансиране и обвързаната държавна помощ и частично необвързаната помощ за развитие от 1987 г., и

Добри практики за възлагане на обществени поръчки за официална помощ за развитие, 1986 г.

СЪВМЕСТИМОСТ НА ПРОЕКТА С ОБЩИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРИОРИТЕТИ НА ДЪРЖАВАТА ПОЛУЧАТЕЛ (ПОДБОР НА ПРОЕКТ)

Проектът част ли е от инвестиционните програми и програмите за публични разходи, одобрени от централните власти за финансиране и планиране на държавата получател?

(Да се посочи официалният документ, в който е отразен проектът, например държавна инвестиционна програма на държавата получател.)

Проектът финансира ли се съвместно от международна финансова институция за помощ за развитие?

Има ли факти, сочещи, че проектът е бил предлаган, но е бил отхвърлен от международна финансова институция за помощ за развитие или от друг член на КПР поради ниската му приоритетност за развитието?

Ако проектът е от частния сектор, бил ли е одобрен от правителството на държавата получател?

Включен ли е проектът в междуправителствено споразумение, предвиждащо по-широка гама от помощни дейности, осъществявани от донора в държавата получател?

ИЗГОТВЯНЕ И ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИТЕ

Изготвен, замислен и оценен ли е проектът спрямо набор от стандарти и критерии, съответстващи най-общо на принципите на КПР за оценка на проектите (ПОП)? Уместните принципи касаят оценката на проекти съгласно:

а)

Икономически аспекти (параграфи 30—38 от ПОП).

б)

Технически аспекти (параграф 22 от ПОП).

в)

Финансови аспекти (параграфи 23—29 от ПОП).

При проекти, генериращи приходи, в частност такива, които генерират приходи за конкурентен пазар, прехвърлен ли е елементът на субсидиране на помощното финансиране върху крайните потребители на средствата (параграф 25 от ПОП)?

а)

Оценка на институционалните аспекти (параграфи 40—44 от ПОП).

б)

Анализ на социалните аспекти и на преразпределението (параграфи 47—57 от ПОП).

в)

Оценка на аспектите, отнасящи се до околната среда (параграфи 55—57 от ПОП).

ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Кой от следните начини за възлагане на поръчките ще бъде използван? (За определения вж. принципите, съдържащи се в Добрите практики за възлагане на обществени поръчки при държавна помощ за развитие.)

а)

Международна тръжна процедура (принцип III от Добрите практики за възлагане на обществени поръчки и приложение 2: Минимални условия за ефикасна международна конкуренция при провеждане на търгове).

б)

Националната тръжна процедура (принцип IV от Добрите практики за възлагане на обществени поръчки).

в)

Неформална конкуренция или пряко договаряне (принцип V А или Б от Добрите практики за възлагане на обществени поръчки).

Предвижда ли се контрол на цените и на качеството на доставките (параграф 63 от РРА)?

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ПРИЛОЖИМИ УСЛОВИЯ КЪМ СДЕЛКИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.   Приложно поле

а)

В настоящото приложение се определят условията, за които участниците могат да осигурят подкрепа при сделки за финансиране на проекти, отговарящи на критериите за допустимост, посочени в допълнение 1.

б)

Ако в настоящото приложение не е посочена съответстваща разпоредба, се прилагат условията на споразумението.

ГЛАВА II

ФИНАНСОВИ УСЛОВИЯ

2.   Максимален срок на погасяване

Максималният срок на погасяване е 14 години, освен ако официално подкрепеният експортен кредит, предоставен от участниците, не съставлява повече от 35 % от синдикирането за проект в държава от ОИСР с високи доходи, като в този случай максималният срок на погасяване е десет години.

3.   Изплащане на главницата и плащане на лихва

Главницата на експортен кредит може да се изплаща на неравни вноски и главницата и лихвата могат да се изплащат на по-големи интервали от полугодишни вноски, ако са спазени следните условия:

а)

Отделните плащания по главницата или поредицата от плащания по главницата в рамките на шестмесечен период не превишават 25 % от размера на главницата по кредита.

б)

Първата вноска по главницата се прави не по-късно от 24 месеца след началния момент на кредита и не по-малко от 2 % от размера на главницата по кредита трябва да са изплатени 24 месеца след началния момент на кредита.

в)

Лихвата се плаща не по-често от всеки 12 месеца и първото плащане на лихвата се прави не по-късно от 6 месеца след началния момент на кредита.

г)

Среднопретеглената продължителност на периода на погасяване не превишава седем години и една четвърт, освен ако официално подкрепеният експортен кредит, предоставен от участниците, не съставлява повече от 35 % от синдикирането за проект в държава от ОИСР с високи доходи, като в този случай среднопретеглената продължителност на периода на погасяване не превишава пет години и една четвърт.

д)

Участникът отправя предварително уведомление в съответствие с член 5 от настоящото приложение.

4.   Минимални фиксирани лихвени проценти

Участниците предоставят официална финансова подкрепа за заеми с фиксиран процент в следните случаи:

а)

Когато срокът на погасяване е по-малък или равен на 12 години, участниците прилагат съответните референтни търговски лихвени проценти (РТЛП), установени в съответствие с член 20 от споразумението.

б)

Когато срокът на погасяване е по-голям от 12 години, се начислява допълнителна премия от 20 основни пункта, която се добавя към РТЛП за всички валути.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ

5.   Предварително уведомление за сделки за финансиране на проекти

Всеки участник уведомява всички останали участници за намерението си да предостави подкрепа в съответствие с условията на настоящото приложение най-малко десет календарни дни преди да поеме някакво задължение. Уведомлението се предоставя в съответствие с приложение V към настоящото споразумение. Ако в този период друг участник поиска обяснение по отношение на подкрепяните условия, участникът, отправил уведомлението, изчаква изтичането на допълнителен срок от десет календарни дни, преди да поеме задължението.

Допълнение 1

КРИТЕРИИ ЗА ДОПУСТИМОСТ ЗА СДЕЛКИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ

I.   Основни критерии

Сделката включва/се характеризира със:

а)

Финансиране на даден стопански субект, при което заемодателят се задоволява с преглед на потоците на парични средства и приходите на този стопански субект като източник на средства, който ще послужи за погасяване на заема, както и активите на стопанския субект като гаранции за заема.

б)

Финансиране на експортни операции със самостоятелно (юридически и икономически) проектно дружество, например специално създадено дружество, в рамките на проекти за инвестиране, които генерират собствени приходи.

в)

Подходящо разделение на рисковете между партньорите по проекта, например частни или платежоспособни публични акционери, износители, кредитори, купувачи на продуктите, включително и достатъчен капитал.

г)

Достатъчни парични потоци от проекта, през целия период на погасяване, така че да покрият разходите по експлоатацията и обслужването на дълга от външно финансиране.

д)

Приоритетно приспадане на експлоатационните разходи и обслужването на дълга от генерираните от проекта приходи.

е)

Недържавен купувач/кредитополучател без държавна гаранция за погасяване (не са включени държавните гаранции за успешно приключване, например договор за изземване на продукцията на проектното дружество).

ж)

Обезпечения въз основа на елементи от актива по отношение на доходите/активите на проекта, например преотстъпване на права и задължения, обезпечения, приходни сметки.

з)

Ограничени искове или липса на искове срещу акционерите/спонсорите на проекта от частния сектор след приключване.

II.   Допълнителни критерии за сделки за финансиране на проекти в държави от ОИСР с високи доходи

Сделката включва/се характеризира със:

а)

Участие в синдикиран заем с частни финансови институции, които не се ползват от официално подкрепен експортен кредит, при което:

1.

участникът е миноритарен партньор с pari passu статут през цялата продължителност на заема; и

2.

официалната подкрепа на експортния кредит, предоставена от участниците, представлява по-малко от 50 % от синдикирането.

б)

Ставки на премии за всякаква официална подкрепа, които не подбиват достъпното финансиране на частния пазар и които са съизмерими със съответстващите ставки, начислявани от други частни финансови институции, които участват в синдикирането.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

СПИСЪК С ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на споразумението:

а)

Задължение: всяко изявление, независимо от неговата форма, с което се съобщава на получаващата държава, на купувача, на кредитополучателя, на износителя или на финансовата институция за волята или намерението да се предостави официална подкрепа.

б)

Обща линия за поведение: съгласие между участниците за специфичните финансови условия, при които се отпуска официалната подкрепа за определена сделка или при особени обстоятелства. Правилата, определени с обща линия за поведение, заменят правилата на споразумението единствено за сделката или за определените в общата линия за поведение обстоятелства.

в)

Равнище на субсидиране при обвързана помощ: при безвъзмездните помощи равнището на субсидиране е 100 %. При заемите равнището на субсидиране представлява разликата между номиналната стойност на заема и сконтираната настояща стойност на бъдещите плащания по обслужване на дълга, извършвани от кредитополучателя. Тази разлика се изразява в процент от номиналната стойност на заема.

г)

Стойност на експортния договор: общата сума, която следва да се плати от купувача или от негово име при закупуване на изнасяни стоки и/или на услуги, т.е. с изключение на местните разходи, определени по-долу. При финансов лизинг се изключва частта от лизинга, равняваща се на лихвите.

д)

Окончателен ангажимент: по отношение на сделка за експортен кредит (под формата на единична сделка или кредитна линия) окончателен ангажимент съществува тогава, когато участникът се ангажира с конкретни и пълни финансови условия чрез реципрочно споразумение или едностранен акт.

е)

Помощ за изплащане на лихви: споразумение между правителство и банки или други финансови институции, което позволява предоставяне на експортно финансиране с фиксирана ставка на или над равнището на РТЛП.

ж)

Кредитна линия: рамка за експортни кредити, независимо от нейната форма, която обхваща поредица от сделки, независимо дали са свързани с определен проект.

з)

Местни разходи: разходите, свързани със стоките и услугите в държавата на купувача, необходими или за изпълнението на договора на износителя, или за завършване на проекта, част от който е и договорът на износителя. Изключват се комисионите, дължими на агента на износителя в държавата купувач.

и)

Обикновена гаранция: официална подкрепа, предоставена от или от името на правителство само под формата на гаранция или застраховка на експортен кредит, т.е. която не се ползва с официална финансова подкрепа.

й)

Срок на погасяване: периодът от началния момент на кредита, както е определено в настоящото приложение, до договорената дата за последното плащане на главницата.

к)

Начален момент на кредита:

1.

Части или компоненти (междинни стоки), включително свързани услуги: за части или компоненти началният момент на кредита е не по-късно от действителната дата на приемане на стоките или среднопретеглената дата на приемане на стоките (включително услуги, ако е приложимо) от купувача или, за услуги, датата на представяне на фактурите на клиента или приемане на услугите от страна на клиента.

2.

Квазипроизводствено оборудване, включително свързани услуги — машини или оборудване, като цяло със сравнително ниска единична стойност, предназначени за използване в промишлен процес или за производствена или търговска цел: за квазикапиталови стоки началният момент на кредита е не по-късно от действителната дата на приемане на стоките или среднопретеглената дата на приемане на стоките от купувача или, ако износителят е отговорен за пускане в експлоатация, началният момент е най-късно пускането в експлоатация или, за услуги, датата на представяне на фактурите на клиента или приемане на услугите от страна на клиента. При договор за предоставяне на услуги, според който доставчикът е отговорен за пускане в експлоатация, началният момент е най-късно пускането в експлоатация.

3.

Производствено оборудване и услуги за проекти — машини или оборудване с висока стойност, предназначени за използване в промишлен процес или за производствена или търговска цел:

при договор за продажба на производствено оборудване, включващо няколко отделно използваеми части, за начален момент на кредита се счита действителната дата, на която купувачът реално е встъпил във владение на стоката, или среднопретеглената дата, на която купувачът реално е встъпил във владение на стоката,

в случай на договор за продажба на производствено оборудване, предназначено за комплектовани заводи или фабрики, когато доставчикът не носи отговорност за пускането в експлоатация, за начален момент на кредита се счита най-късно датата, на която купувачът физически влиза във владение на всички съоръжения (с изключение на резервните части), доставени по силата на договора,

ако износителят е отговорен за пускане в експлоатация, за начален момент се счита най-късно пускането в експлоатация,

за услуги началният момент на кредита е най-късно датата на представяне на фактурите на клиента или приемане на услугите от страна на клиента. При договор за предоставяне на услуги, по който доставчикът е отговорен за пускане в експлоатация, за начален момент на кредита се счита най-късно пускането в експлоатация.

4.

Комплектовани заводи или фабрики — комплектовани производствени съоръжения с висока стойност, при които се изисква използването на капиталово оборудване:

при договор за продажба на капиталово оборудване, предназначено за комплектовани заводи или фабрики, когато доставчикът не носи отговорност за пускането в експлоатация, за начален момент на кредита се счита най-късно датата, на която купувачът физически влиза във владение на всички съоръжения (с изключение на резервните части), доставени в изпълнение на договора,

при договор за строителство, по който възложителят не отговаря за пускането в експлоатация, началната дата на кредита е най-късно датата на приключване на строителството,

при договор, по силата на който доставчикът или възложителят отговарят за пускането в експлоатация, началният момент на кредита е най-късно датата, на която след монтирането или след строителството приключат предварителните проби за надеждност. Това правило се прилага, без да се прави разграничение дали монтирането или строителството е или не е предадено на купувача в този момент съгласно условията на договора и независимо от всякакъв ангажимент между доставчика или възложителя, например гарантиране на действителното функциониране или за обучение на местния персонал,

когато договорът предвижда отделно изпълнение на различните части на проекта, за начален момент на кредита се счита най-късно началната дата на кредита за всяка отделна част или средната дата от началните дати на кредита, или, когато доставчикът има договор не за целия проект, а за една съществена част от него, началният момент може да бъде този, който е подходящ за целия проект,

за услуги началният момент на кредита е най-късно датата на представяне на фактурите на клиента или приемане на услугите от страна на клиента. При договор за предоставяне на услуги, по който доставчикът е отговорен за пускане в експлоатация, за начален момент на кредита се счита най-късно пускането в експлоатация.

л)

Обвързана помощ: помощ, чиито последици (правни или фактически) са обвързани с доставка на стоки и/или услуги от държавата донор и/или от ограничен брой държави. Тя обхваща заеми, безвъзмездни помощи или асоциирани финансови пакети с равнище на субсидиране над нула процента.

Това определение се прилага независимо дали „обвързването“ произтича от официално споразумение или друга форма на неофициално споразумение между получаващата държава и държавата донор, или от пакет, включващ компоненти от списъка по член 31 от споразумението, които не се използват свободно и изцяло за финансиране на покупки от получаващата държава, от почти всички останали развиващи се държави и от участниците, или които включват практики, възприемани от КПР или участниците като равносилни на такова обвързване.

м)

Необвързана помощ: помощ, която включва заеми или безвъзмездна помощ, които се използват изцяло и свободно за финансиране на покупки от всяка държава.

н)

Среднопретеглена продължителност на периода на погасяване: времето, необходимо за погасяване на половината от главницата по кредита. То се изчислява като сбор от времевите периоди (в години) между началния момент на кредита и всяко изплащане на главницата, претеглен спрямо изплатената част от главницата на всяка дата на изплащане.


ДИРЕКТИВИ

8.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/113


ДИРЕКТИВА 2011/89/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за изменение на директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО и 2009/138/ЕО по отношение на допълнителния надзор върху финансовите предприятия във финансов конгломерат

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (3) за компетентните органи във финансовия сектор се предвиждат допълнителни правомощия и средства за надзор върху групите, състоящи се от множество регулирани образувания, които извършват дейност в различни сектори на финансовите пазари. Такива групи (финансови конгломерати) са изложени на рискове (групови рискове), които включват: опасността от разпространение на рисковете между предприятията в цялата група, концентрацията на рискове, при която един и същ вид риск се материализира в различни части на групата едновременно, сложността на управлението на най-различни юридически лица, потенциалните конфликти на интереси, както и проблема с осигуряването на регулаторен капитал за всички регулирани образувания, които са част от финансовия конгломерат, като се избягва двойното отчитане на капитала. Поради тази причина върху финансовите конгломерати следва да се упражнява и допълнителен надзор освен надзора на самостоятелна, консолидирана или групова основа, без да се дублира или засяга групата, независимо от правната ѝ структура.

(2)

Целесъобразно е да се осигури съгласуваност между целите на Директива 2002/87/ЕО, от една страна, и директиви 73/239/ЕИО (4) и 92/49/ЕИО (5) на Съвета и директиви 98/78/ЕО (6), 2002/83/ЕО (7), 2004/39/ЕО (8), 2005/68/ЕО (9), 2006/48/ЕО (10), 2006/49/ЕО (11), 2009/65/ЕО (12), 2009/138/ЕО (13) и 2011/61/ЕС (14) на Европейския парламент и на Съвета, от друга страна, с цел да е възможен подходящ допълнителен надзор върху застрахователните и банковите групи, включително когато те са част от смесен финансов холдинг.

(3)

Необходимо е финансовите конгломерати да бъдат определяни в Съюза в зависимост от това, доколко са изложени на групови рискове, въз основа на общи насоки, издадени от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (15) (ЕБО), от Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16) (ЕОЗППО), и от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17) (ЕОЦКП), в съответствие с член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, посредством Съвместния комитет на европейските надзорни органи („Съвместния комитет“). Важно е също така изискванията за изключенията при упражняването на допълнителен надзор да се прилагат въз основа на анализ на риска в съответствие с посочените насоки. Това е особено важно в случаите, отнасящи се до по-големите финансови конгломерати с международна дейност.

(4)

Цялостното и адекватно наблюдение върху груповите рискове в големите, сложни финансови конгломерати с международна дейност, както и надзорът върху политиката по отношение на капитала на групово равнище са възможни само когато компетентните органи набират информация и планират мерки за целите на надзора отвъд националния обхват на правомощията си. Следователно компетентните органи трябва да координират допълнителния надзор върху финансовите конгломерати с международна дейност сред компетентните органи, за които се смята, че имат най-пряко отношение към допълнителния надзор върху даден финансов конгломерат. Колегиите на съответните органи, които са компетентни по отношение на дадени финансови конгломерати, следва да отразяват допълнителния характер на Директива 2002/87/ЕО и затова следва да не дублират или заместват, а по-скоро да осигуряват допълнителен принос спрямо действащите колегии за банковата и за застрахователната подгрупа на финансовите конгломерати. Колегия за финансов конгломерат следва да се създава само когато не съществува нито банкова, нито застрахователна секторна колегия.

(5)

За да се гарантира подходящ регулаторен надзор, е необходимо ЕБО, ЕОЗППО, ЕОЦКП (по-нататък заедно наричани „ЕНО“) и Съвместният комитет да наблюдават, по целесъобразност, правната структура и управленската и организационната структура, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове на банките, застрахователните предприятия и финансовите конгломерати с трансгранични дейности, като информацията се предоставя на разположение на съответните компетентни органи.

(6)

За да бъде гарантиран ефективен допълнителен надзор върху регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, и по-специално в случаите, когато едно от регулираните образувания е със седалище в трета държава, предприятията, за които се прилагат разпоредбите на настоящата директива, следва да включват всяко предприятие, и по-специално всяка кредитна институция със седалище в трета държава, и които биха подлежали на лицензиране, ако седалището им беше в Съюза.

(7)

Допълнителният надзор върху големите, сложни финансови конгломерати с международна дейност изисква координация в Съюза, за да се допринесе за стабилността на вътрешния пазар на финансови услуги. За тази цел компетентните органи трябва да се споразумеят за подходите за упражняване на надзор върху тези финансови конгломерати. Посредством Съвместния комитет ЕНО следва да издадат общи насоки за тези общи надзорни подходи съгласно член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, осигурявайки по този начин цялостна пруденциална рамка на наличните надзорни средства и правомощия в директивите относно банковите, застрахователните, инвестиционните и финансовите конгломерати. Насоките, предвидени съгласно Директива 2002/87/ЕО, следва да отразяват допълнителния характер на надзора съгласно същата и да допълват надзора по сектори, предвиден в директиви 73/239/ЕИО, 92/49/ЕИО, 98/78/ЕО, 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС.

(8)

Съществува реална потребност да се наблюдават и контролират потенциалните групови рискове пред финансовите конгломерати, дължащи се на дялови участия в други дружества. За случаите, в които специалните надзорни правомощия, предвидени в Директива 2002/87/ЕО, изглеждат недостатъчни, надзорната общност следва да разработи алтернативни методи за наблюдаване и подходящо отчитане на тези рискове, като за предпочитане е разработването на тези методи да бъде ръководено от ЕНО посредством Съвместния комитет. Ако дялово участие е единственият елемент за определяне на дадена група като финансов конгломерат, надзорните органи следва да имат възможност да преценят дали групата е изложена на групови рискове и да я изключат от обхвата на допълнителния надзор, ако това е целесъобразно.

(9)

В условията на настоящата криза надзорните органи се оказаха без правомощия по отношение на определени групови структури, тъй като режимите, предвидени в съответните директиви, ги принудиха да избират между секторния или допълнителния надзор. Въпреки че в контекста на работата на Г-20 в областта на финансовите конгломерати следва да бъде предприет цялостен преглед на Директива 2002/87/ЕО, необходимите правомощия за надзор следва да бъдат осигурени възможно най-бързо.

(10)

Целесъобразно е да се осигури съгласуваност между целите на Директива 2002/87/ЕО и Директива 98/78/ЕО. По тази причина Директива 98/78/ЕО следва да бъде изменена, за да се включат смесените финансови холдингови дружества в нейния обхват и да получат определение. За да се осигури навременно и последователно упражняване на надзора, Директива 98/78/ЕО следва да бъде изменена независимо от предстоящото прилагане на Директива 2009/138/ЕО, която следва да бъде изменена в същия смисъл.

(11)

Докато за банковата и за застрахователната подгрупа на даден финансов конгломерат следва редовно да се прилага стрес тестване, координаторът, определен в съответствие с Директива 2002/87/ЕО е този, който решава относно целесъобразността, параметрите и графика на провеждане на стрес тестване за отделния финансов конгломерат като цяло. По отношение на стрес тестването в целия Съюз, което се провежда от ЕНО по сектори, Съвместният комитет следва да гарантира, че подобно стрес тестване се извършва съгласувано в различните сектори. Поради тези причини ЕНО, чрез Съвместния комитет, следва да могат да разработят допълнителни параметри за стрес тестването в целия Съюз, отразяващи специфичните групови рискове, които типично се проявяват във финансовите конгломерати, и следва да могат да публикуват резултатите от тези тестове, когато секторното законодателство позволява това. Придобитият от предходно стрес тестване в Съюза опит следва да бъде взет предвид. Например стрес тестването следва да отчита рисковете за ликвидността и платежоспособността на финансовите конгломерати.

(12)

Комисията следва допълнително да разработи съгласувана и окончателна система за надзор над финансовите конгломерати. Предстоящият пълен преглед на Директива 2002/87/ЕО следва да включва нерегулирани образувания, в частност дружествата със специално предназначение, и следва да разработи основаващ се на анализ на риска начин на прилагане на изключенията на разположение на надзорните органи при определяне на естеството на финансовия конгломерат, като същевременно се ограничава използването на подобни изключения. Що се отнася до секторните директиви, прегледът следва също така да разглежда системно значимите финансови конгломерати, чиито размер, взаимна свързаност или сложен характер ги правят особено уязвими и които са определени по аналогия с променящите се стандарти на Съвета за финансова стабилност и Базелския комитет за банков надзор. Комисията следва да обмисли предложение за регулаторни действия в тази област.

(13)

Целесъобразно е да се осигури съгласуваност между целите на Директива 2002/87/ЕО и Директива 2006/48/ЕО. По тази причина Директива 2006/48/ЕО следва да бъде изменена, за да се включат смесените финансови холдингови дружества в нейния обхват и да получат определение.

(14)

За да се възстановят правомощията на равнище смесено финансово холдингово дружество е необходимо някои разпоредби на директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО или 2009/138/ЕО да се прилагат едновременно на това равнище. Тези разпоредби могат да бъдат равностойни една на друга особено по отношение на качествените елементи на процеса на надзорен преглед. Например в директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО или 2009/138/ЕО са предвидени еднакви изисквания за квалификация и надеждност към управленския състав на холдинговите дружества. За да се избегне припокриването на тези разпоредби и да се осигури ефективност на надзора върху лицата начело на конгломерат, надзорните органи следва да са в състояние да прилагат дадена разпоредба еднократно, като едновременно с това спазват и еквивалентната разпоредба във всички други приложими директиви. Когато не са формулирани по един и същ начин, разпоредбите се считат за еквивалентни, ако са подобни по същество, особено във връзка с надзора, основан на анализ на риска. Когато оценяват еквивалентността, надзорните органи следва да отчитат, в рамките на колегиите, дали са постигнати целите и обхвата, по отношение на всички приложими директиви, без да се занижават стандартите за надзор. Оценките за еквивалентност следва да могат да се променят в хода на промените в надзорните рамки и практики. Ето защо оценките за еквивалентност следва да протичат при открит, постепенен процес. Този процес следва да позволява вземането на решения поотделно за всеки случай, така че да се отчитат всички характеристики от значение за определена група. За да се осигури съгласуваност в самата надзорна рамка за дадена група и да се постигне равнопоставеност между всички финансови конгломерати в рамките на Съюза, е необходима подходяща форма на сътрудничество между надзорните органи. За тази цел ЕНО, посредством Съвместния комитет, следва да разработят насоки, които имат за цел сближаване на оценките за еквивалентност, и да работят за създаване на задължителни технически стандарти.

(15)

С цел да се подобри допълнителният надзор върху финансовите предприятия във финансовите конгломерати, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с техническите адаптации съгласно Директива 2002/87/ЕО по отношение на определенията, уеднаквяването на терминологията и методите за изчисляване, установени в посочената директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на екпертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(16)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно усъвършенстването на допълнителния надзор над финансовите предприятия в даден финансов конгломерат, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от настоящата директива, може да бъде постигната по-добре на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(17)

Във връзка с това директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО и 2009/138/ЕО следва да бъдат изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения в Директива 98/78/ЕО

Директива 98/78/ЕО се изменя, както следва:

(1)

Член 1 се изменя, както следва:

а)

буква й) се заменя със следното:

„й)

„застрахователно холдингово дружество със смесена дейност“ означава предприятие майка, различно от застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, което включва поне едно застрахователно или презастрахователно предприятие сред неговите дъщерни предприятия;“

б)

добавя се следната буква:

„м)

„смесено финансово холдингово дружество“ означава смесена финансова холдингова компания съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО;“.

(2)

В член 2 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, чието предприятие майка е застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава, или презастрахователно предприятие от трета държава, е обект на допълнителен надзор по начина, предписан в член 5, параграф 2 и в членове 6, 8 и 10.“

(3)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Равнище на прилагане по отношение на смесените финансови холдингови дружества

1.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2002/87/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, компетентният орган, отговарящ за упражняване на допълнителен надзор, след като се консултира с другите заинтересовани компетентни органи, може да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само съответната разпоредба от Директива 2002/87/ЕО.

2.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2006/48/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, компетентният орган, отговарящ за упражняване на допълнителен надзор, по общо съгласие с консолидиращия надзорен орган от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги, може да приложи само разпоредбата от директивата за най-значимия сектор, в съответствие с определеното в член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

3.   Компетентният орган, отговарящ за упражняване на допълнителния надзор, уведомява Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*1) („ЕБО“), и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*2) („ЕОЗППО“), относно решенията, взети съгласно параграфи 1 и 2. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*3), чрез Съвместния комитет на европейските надзорни органи („Съвместен комитет“), разработват насоки, които имат за цел сближаване на надзорните практики, и изготвят проекти на регулаторни технически стандарти, които представят на Комисията в срок от три години от приемането на тези насоки.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(*1)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12."

(*2)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48."

(*3)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.“ "

(4)

В член 3 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Упражняването на допълнителен надзор в съответствие с член 2 не означава по никакъв начин, че компетентните органи трябва да упражняват надзор на индивидуална основа върху застрахователното предприятие от трета държава, презастрахователното предприятие от трета държава, застрахователното холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество или застрахователното холдингово дружество със смесена дейност.“

(5)

В член 4 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато застрахователни или презастрахователни предприятия, получили лиценз в две или повече държави-членки, имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие от трета държава, смесено финансово холдингово дружество или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, компетентните органи на съответните държави-членки могат да се договорят кое от тях ще отговаря за упражняването на допълнителен надзор.“

(6)

Член 10 се заменя със следния текст:

„Член 10

Застрахователни холдингови дружества, смесени финансови холдингови дружества, застрахователни предприятия от трета държава и презастрахователни предприятия от трета държава

1.   Във връзка с член 2, параграф 2 държавите-членки изискват да бъде прилаган методът на допълнителен надзор, в съответствие с приложение II. Изчислението включва всички предприятия, свързани със застрахователното холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество, застрахователното предприятие от трета държава или презастрахователното предприятие от трета държава.

2.   Ако въз основа на изчислението, посочено в параграф 1, компетентните органи стигнат до заключението, че платежоспособността на дъщерно застрахователно или презастрахователно предприятие на застрахователното холдингово дружество, на смесеното финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава е или може да бъде застрашена, те вземат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие.“

(7)

Приложения I и II се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива.

Член 2

Изменения в Директива 2002/87/ЕО

Директива 2002/87/ЕО се изменя, както следва:

(1)

Членове 1 и 2 се заменят със следния текст:

„Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила за допълнителен надзор върху регулираните образувания, които са получили лиценз в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО (*4), член 5 от Директива 2004/39/ЕО (*5), член 3 от Директива 2005/68/ЕО (*6), член 6 от Директива 2006/48/ЕО (*7), член 5 от Директива 2009/65/ЕО (*8), член 14 от Директива 2009/138/ЕО (*9) или членове 6—11 от Директива 2011/61/ЕС (*10), и които са част от финансов конгломерат.

С настоящата директива се изменят и съответните секторни правила, които се прилагат спрямо лицата, чиято дейност е уредена от посочените директиви.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1.

„кредитна институция“ означава кредитна институция по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО;

2.

„застрахователно предприятие“ означава застрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 1, 2 и 3от Директива 2009/138/ЕО;

3.

„инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, в т.ч. предприятията по член 3, параграф 1, буква г) от Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (*11), или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно Директива 2004/39/ЕО, ако седалището му беше в Съюза;

4.

„регулирано образувание“ означава кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или администратор на фондове за алтернативни инвестиции;

5.

„дружество за управление на активи“ означава управляващо дружество по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно тази директива, ако седалището му беше в Съюза;

5а.

„администратор на фондове за алтернативни инвестиции“ означава администратор на фондове за алтернативни инвестиции по смисъла на член 4, параграф 1, букви б), л) и аб) от Директива 2011/61/ЕС или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно тази директива, ако седалището му беше в Съюза;

6.

„презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 4, 5 или 6 от Директива 2009/138/ЕО или схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по смисъла на член 13, параграф 26 от Директива 2009/138/ЕО (дружество със специално предназначение);

7.

„секторни правила“ означава законодателството на Съюза, отнасящо се до надзора за разумност върху регулираните образувания, и по-специално директиви 2004/39/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/138/ЕО;

8.

„финансов сектор“ означава сектор, състоящ се от едно или повече от следните лица:

а)

кредитна институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги по смисъла на член 4, параграфи 1, 5 или 21 от Директива 2006/48/ЕО (по-нататък наричани общо „банковия сектор“);

б)

застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество по смисъла на член 13, параграфи 1, 2, 4 или 5 или член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО (по-нататък наричани общо „застрахователния сектор“);

в)

инвестиционен посредник по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/49/ЕО (по-нататък наричани общо „сектора на инвестиционните услуги“);

9.

„предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно определението по член 1 от Седма Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (*12) или всяко предприятие, което според компетентните органи упражнява ефективно господстващо влияние върху друго предприятие;

10.

„дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО или всяко предприятие, върху което според компетентните органи ефективно се упражнява господстващо влияние от предприятие майка или всички дъщерни предприятия на подобни дъщерни предприятия;

11.

„дялово участие“ означава дялово участие по смисъла на член 17, първо изречение от Четвърта Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (*13) или прякото или непрякото притежаване на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на дадено предприятие;

12.

„група“ означава група предприятия, състояща се от предприятие майка, неговите дъщерни предприятия и лицата, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат дялово участие, или предприятия, свързани едно с друго по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, включително всички съответни подгрупи;

12а.

„контрол“ означава отношение между предприятие майка и дъщерно предприятие съгласно член 1 от Директива 83/349/ЕИО или подобно отношение между физическо или юридическо лице и предприятие;

13.

„тесни връзки“ означава положение, при което две или повече физически или юридически лица са свързани чрез контрол или дялово участие, или случай в който две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице чрез отношение на контрол;

14.

„финансов конгломерат“ означава група или подгрупа, в която регулирано образувание е начело на групата или подгрупата, или поне едно от дъщерните предприятия в тази група или подгрупа е регулирано образувание, и която отговаря на следните условия:

а)

когато начело на групата или подгрупата има регулирано образувание:

i)

това образувание е предприятие — майка на предприятие от финансовия сектор, или лице, което притежава дялово участие в предприятие от финансовия сектор, или лице, свързано с предприятие от финансовия сектор посредством отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

ii)

поне едно от лицата в групата или подгрупата е от застрахователния сектор и поне едно е от банковия сектор или сектора на инвестиционните услуги; и

iii)

както консолидираните или агрегираните дейности на лицата в групата или подгрупата от застрахователния сектор, така и консолидираните или агрегираните дейности на лицата от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги са съществени по смисъла на член 3, параграфи 2 или 3 от настоящата директива; или

б)

когато начело на групата или подгрупата няма регулирано образувание:

i)

дейностите на групата или подгрупата се извършват главно във финансовия сектор по смисъла на член 3, параграф 1 от настоящата директива;

ii)

поне едно от лицата в групата или подгрупата е от застрахователния сектор и поне едно е от банковия сектор или сектора на инвестиционните услуги; и

iii)

както консолидираните или агрегираните дейности на лицата в групата или подгрупата от застрахователния сектор, така и консолидираните или агрегираните дейности на лицата от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги са съществени по смисъла на член 3, параграфи 2 или 3 от настоящата директива;

15.

„смесено финансово холдингово дружество“ означава предприятие майка, което не е регулирано образувание и което заедно с дъщерните си предприятия, поне едно от които е регулирано образувание със седалище в Съюза, и други лица формира финансов конгломерат;

16.

„компетентни органи“ означава националните органи на държавите-членки, които са оправомощени със законов или подзаконов нормативен акт да упражняват надзор върху кредитните институции или застрахователните предприятия, или презастрахователните предприятия, или инвестиционните посредници, или дружествата за управление на активи, или администраторите на фондове за алтернативни инвестиции, на индивидуална или групова основа;

17.

„съответни компетентни органи“ са:

а)

компетентните органи на държавите-членки, отговарящи за секторния надзор на групова основа върху всяко регулирано образувание във финансов конгломерат, по-специално върху крайното предприятие майка в даден сектор;

б)

координаторът, определен в съответствие с член 10, ако е различен от органите по буква а);

в)

в приложимите случаи — другите съответни компетентни органи според становището на органите по букви а) и б);

18.

„вътрешногрупови сделки“ означава всички сделки, при които регулирани образувания от един финансов конгломерат зависят пряко или косвено от други предприятия от същата група или от друго физическо или юридическо лице, свързано с предприятията от тази група чрез тесни връзки, за изпълнението на задължение, независимо дали е договорно или не и дали е за плащане или не;

19.

„концентрация на риска“ означава всички рискови експозиции с потенциална загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние като цяло на регулираните образувания във финансовия конгломерат, когато подобни експозиции се дължат на риск от контрагента/кредитен риск, инвестиционен риск, застрахователен риск, пазарен риск, други рискове или съчетание от тези рискове, или взаимодействие между тях.

До влизането в сила на всички регулаторни технически стандарти, приети в съответствие с член 21а, параграф 1, буква б), становището, посочено в точка 17, буква в) държи сметка по-специално за притежавания от регулираните образувания на финансовия конгломерат пазарен дял в други държави-членки, особено ако той надвишава 5 %, както и за значимостта в рамките на финансовия конгломерат на всяко регулирано образувание, установено в друга държава-членка.

(*4)  Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1)."

(*5)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите за финансови инструменти (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1)."

(*6)  Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1)."

(*7)  Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1)."

(*8)  Директива 2009/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32)."

(*9)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1)."

(*10)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1)."

(*11)   ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201."

(*12)   ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1."

(*13)   ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.“ "

2)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1.   Счита се, че дейностите на една групировка се осъществяват главно във финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 14, буква б), подточка i), когато отношението между салдото на баланса на регламентираните и нерегулираните образувания от финансовия сектор на групировка като цяло и салдото на баланса на групировката надхвърля 40 %.

2.   Дейностите от различните финансови сектори се считат за съществени по смисъла на член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), за всеки финансов сектор, когато средната стойност на съотношението между салдото на баланса на съответния финансов сектор и салдото на баланса на структурите от финансовия сектор на групировката и на съотношението между изискванията за платежоспособност на същия финансов сектор и общото изискване за платежоспособност на структурите от финансовия сектор на групировката надхвърля 10 %.

За целите на настоящата директива, най-незначителният финансов сектор в рамките на един финансов конгломерат е този, който има най-ниската средна стойност, а най-големият финансов сектор в рамките на един финансов конгломерат е този, който има най-високата средна стойност. За изчисляването на средната стойност и за да се определи кой е най-незначителният финансов сектор и кой е най-значителният, се присъединяват банковият сектор и секторът на инвестиционните услуги.

Дружествата за управление на активи се прибавят към сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.

Администраторите на фондове за алтернативни инвестиции се прибавят към сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.

3.   Междусекторните дейности също се смятат за съществени по смисъла на член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), ако балансовото число на най-малкия финансов сектор в групата надвишава 6 милиарда евро.

Ако групата не достигне прага, посочен в параграф 2 от настоящия член, съответните компетентни органи могат да решат по общо съгласие да не разглеждат групата като финансов конгломерат. Те могат също да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8 или 9, ако считат, че включването на групата в обхвата на настоящата директива или прилагането на такива разпоредби не е необходимо или би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.

За решенията, взети съгласно настоящия параграф, се изпраща уведомление на другите компетентни органи, като, освен при извънредни обстоятелства, решенията се оповестяват публично от компетентните органи.

3а.   Ако групата достигне прага, посочен в параграф 2 от настоящия член, но най-малкият сектор не надвишава 6 милиарда евро, съответните компетентни органи могат да решат по общо съгласие да не разглеждат групата като финансов конгломерат. Те могат също да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8 или 9, ако смятат, че включването на групата в обхвата на настоящата директива или прилагането на такива разпоредби не е необходимо или би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.

За решенията, взети съгласно настоящия параграф, се изпраща уведомление на другите компетентни органи, като, освен когато са налице извънредни обстоятелства, решенията се оповестяват публично от компетентните органи.“;

б)

параграф 4 се изменя, както следва:

i)

буква а) се заменя със следното:

„а)

да изключат дадено образувание от изчисляването на съотношенията в случаите, посочени в член 6, параграф 5, освен в случаите, когато образуванието е преместено от държава-членка в трета държава и съществуват доказателства, че образуванието е променило своето местоположение с цел избягване на регулиране.“;

ii)

добавя се следната буква:

„в)

да изключат едно или повече дялови участия в по-малкия сектор, ако тези дялови участия са решаващи за определянето на даден финансов конгломерат, но взети заедно, представляват незначителен интерес от гледна точка на целите на допълнителния надзор.“;

в)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   За прилагането на параграфи 1 и 2 съответните компетентни органи могат, при изключителни случаи и по общо съгласие, да заменят критерия, основан на балансовото число, с един или повече от следните параметри или да добавят един или повече от тези параметри, ако преценят, че тези параметри са особено значими за целите на допълнителния надзор по силата на настоящата директива: структура на доходите, задбалансови дейности, обща стойност на управлявани активи.“;

г)

добавят се следните параграфи:

„8.   Европейският надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*14), (ЕБО), Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*15) („ЕОЗППО“), Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*16) (ЕОЦКП), (наричани по-долу с общото съкращение „ЕНО“) издават, чрез Съвместния комитет на ЕНО („Съвместен комитет“), общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с прилагането на параграфи 2, 3, 3а, 4 и 5 от настоящия член.

9.   Компетентните органи преоценяват на годишна база изключенията при упражняването на допълнителния надзор и преразглеждат количествените показатели, посочени в настоящия член, и оценките, основаващи се на анализ на риска, които се прилагат по отношение на финансовите групи.

(*14)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12."

(*15)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48."

(*16)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.“ "

3)

Член 4 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 втора алинея се заменя със следния текст:

„За тази цел:

компетентните органи, които са лицензирали регулирани образувания в групата, си сътрудничат тясно,

ако компетентен орган прецени, че регулирано образувание, лицензирано от този компетентен орган, е част от група, която може да бъде финансов конгломерат, който обаче все още не е бил определен в съответствие с настоящата директива, този компетентен орган съобщава становището си на другите заинтересовани компетентни органи и на Съвместния комитет.“;

б)

в параграф 2 втора алинея се заменя със следния текст:

„Координаторът уведомява за това също и компетентните органи, които са лицензирали регулираните образувания в групата, компетентните органи на държавата-членка, в която е главното управление на смесеното финансово холдингово дружество и Съвместния комитет.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Съвместният комитет публикува и актуализира на своята интернет страница списък на определените в съответствие с член 2, параграф 14 финансови конгломерати. Тази информация е достъпна чрез електронна препратка на всяка от интернет страниците на ЕНО.

Наименованието на всяко регулирано образувание, посочено в член 1, което е част от финансов конгломерат, се включва в списък, който Съвместният комитет публикува и актуализира на своята интернет страница.“

4)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

всяко регулирано образувание, чието предприятие майка е смесено финансово холдингово дружество, чието седалище е в Съюза;“

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Всяко регулирано образувание, което не подлежи на допълнителния надзор съгласно параграф 2, чието предприятие майка е регулирано образувание или смесено финансово холдингово дружество, чието главно управление се намира в трета държава, подлежи на допълнителния надзор на ниво на финансовия конгломерат в степента и при условията, определени в член 18.“;

в)

в параграф 4 втората алинея се заменя със следното:

„За да се прилага този допълнителен надзор, поне едното от регулираните образувания трябва да бъде регулирано образувание от категорията на посочените в член 1 и условията, изложени в член 2, параграф 14, буква а), подточка ii) или параграф 14, буква б), подточка ii) и член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), трябва да бъдат спазени. Съответните компетентни органи взимат решението си, като се съобразяват с целите на допълнителния надзор, така както са определени в настоящата директива.“

5)

В член 6 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   За изчисляването на изискванията по отношение на капиталовата адекватност, посочени в параграф 2, първа алинея, посочените по-долу лица се включват в обхвата на допълнителния надзор по начина и в степента, определени в приложение I:

а)

кредитна институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги;

б)

застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество;

в)

инвестиционен посредник;

г)

смесено финансово холдингово дружество.

4.   Когато се изчисляват изискванията за допълнителната капиталова адекватност на финансов конгломерат чрез прилагане на метод 1 (счетоводна консолидация) по приложение I към настоящата директива, собствените средства и изискванията за платежоспособност на лицата в групата се изчисляват, като се прилагат съответните секторни правила за формата и обхвата на консолидацията, установени по-конкретно в членове 133 и 134 от Директива 2006/48/ЕО и член 221 от Директива 2009/138/ЕО.

Когато се прилага метод 2 (приспадане и агрегиране) по приложение I, при изчислението се отчита делът от записания капитал, притежаван пряко или косвено от предприятието майка, или на предприятието, което има дялово участие в друго предприятие от групата.“

6)

Член 7 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   В очакване на по-нататъшна координация на законодателството на Съюза, държавите-членки могат да определят количествени граници, да позволят техните компетентни органи да определят количествени граници за всяка концентрация на риска на ниво на финансовия конгломерат, или да вземат други надзорни мерки, даващи възможност да се постигнат целите на допълнителния надзор.“;

б)

добавя се следният параграф:

„5.   ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху концентрацията на риск по параграфи 1—4 от настоящия член. За да се избегне дублиране, насоките осигуряват прилагането на надзорните средства, предвидени в настоящия член, да е съобразено с прилагането на членове 106—118 от Директива 2006/48/ЕО и на член 244 от Директива 2009/138/ЕО. Органите издават специални общи насоки за прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.“

7)

Член 8 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   В очакване на последващо координиране на законодателството на Съюза, държавите-членки могат да определят количествени граници и качествени изисквания, да позволят на техните компетентни органи да определят количествени граници или качествени изисквания по отношение на вътрешногруповите сделки на регулираните образувания в рамките на един финансов конгломерат, или да вземат други надзорни мерки, даващи възможност да се постигнат целите на допълнителния надзор.“;

б)

добавя се следният параграф:

„5.   ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху вътрешногруповите сделки по параграфи 1—4 от настоящия член. За да се избегне дублиране, насоките осигуряват прилагането на надзорните средства, предвидени в настоящия член, да е съобразено с прилагането на член 245 от Директива 2009/138/ЕО. Органите издават специални общи насоки за прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.“

8)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Държавите-членки следят за това, всички предприятия, подлежащи на допълнителен надзор по силата на член 5, да имат подходящи механизми за вътрешен контрол, които да осигуряват получаването на всички данни и информация, които биха могли да се окажат от значение за целите на допълнителния надзор.

Държавите-членки изискват от регулираните образувания, на равнището на финансовия конгломерат, редовно да предоставят на съответния компетентен орган подробни сведения относно правната им структура и управленската и организационната им структура, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове.

Държавите-членки изискват от регулираните образувания да оповестяват публично на годишна основа, на равнището на финансовия конгломерат, или пълно описание на правната им структура и управленската и организационната им структура, или като се позовават на еквивалентна информация.“;

б)

добавя се следният параграф:

„6.   Компетентните органи хармонизират упражняването на допълнителния надзор върху механизмите за вътрешен контрол и процедурите за управление на риска по настоящия член и процедурите за надзорен преглед по член 124 от Директива 2006/48/ЕО и член 248 от Директива 2009/138/ЕО. За тази цел ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху механизмите за вътрешен контрол и процедурите за управление на риска по настоящия член, както и осигуряване на съответствие с процедурите за надзорен преглед по член 124 от Директива 2006/48/ЕО и член 248 от Директива 2009/138/ЕО. Те издават специални общи насоки за прилагането на настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.“

9)

Създава се следният член:

„Член 9б

Стрес тестване

1.   Държавите-членки може да изискват от координатора да осигури целесъобразно и редовно стрес тестване на финансовите конгломерати. Те изискват от съответните компетентни органи да си сътрудничат в пълна степен с координатора.

2.   За целите на стрес тестването в целия Съюз, ЕНО може чрез Съвместния комитет и в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаването на Европейски съвет за системен риск (*17), да разработва допълнителни параметри, които отразяват специфичните рискове, свързани с финансовите конгломерати, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010. Координаторът съобщава резултатите от стрес тестването на Съвместния комитет.

(*17)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.“ "

10)

Член 10, параграф 2, буква б) се изменя, както следва:

а)

в подточка ii) първата алинея се заменя със следното:

„ii)

когато предприятието майка на няколко регулирани образувания със седалище в Съюза е едно и също смесено финансово холдингово дружество и когато една от тези структури е била лицензирана в държавата-членка, в която е седалището на смесеното финансово холдингово дружество, ролята на координатора се изпълнява от компетентния орган на държавата-членка, която е лицензирала регулираното образувание.“;

б)

подточка iii) се заменя със следното:

„iii)

когато предприятието майка на няколко регулирани образувания със седалище в Съюза е едно и също смесено финансово холдингово дружество, без обаче което и да е от тези образувания да е било лицензирано в държавата-членка, където се намира седалището на това смесено финансово холдингово дружество, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган, лицензирал регулираното образувание, което е обявило най-високо балансово число в най-значимия финансов сектор;“.

11)

Член 11 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Без да се засяга предвидената в законодателните актове на Съюза възможност да бъдат делегирани конкретни правомощия и отговорности във връзка с надзора, наличието на координатор, натоварен със задачи, специфични за допълнителния надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, не променя задачите и отговорностите на компетентните органи, предвидени в секторните правила.“;

б)

добавят се следният параграф:

„4.   Изискваното по настоящия раздел сътрудничество и упражняването на функциите по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член и по член 12 и, при спазване на изискванията за поверителност и на законодателството на Съюза, подходящата координация и сътрудничество по целесъобразност със съответните надзорни органи от трети държави се осъществяват посредством колегиите, създадени съгласно член 131а от Директива 2006/48/ЕО или член 248, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.

Споразуменията за координация, посочени в параграф 1, втора алинея, са отразени поотделно в писмените споразумения за координация, въведени съгласно член 131 от Директива 2006/48/ЕО или член 248 от Директива 2009/138/ЕО. В качеството си на председател на дадена колегия, създаден съгласно член 131а от Директива 2006/48/ЕО или член 248, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, координаторът решава кои други компетентни органи ще участват в заседание или дейност на тази колегия.“

12)

В член 12, параграф 1, втора алинея, буква а) се заменя със следното:

„а)

определение на правната структура и управленската и организационната структура на групата, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове, принадлежащи към финансовия конгломерат, притежателите на квалифицирано участие на равнище крайно предприятие майка, както и на компетентните органи на регулираните образувания в групата;“.

13)

В член 12а се добавя следният параграф:

„3.   Координаторите предоставят на Съвместния комитет информацията, предвидена в член 9, параграф 4 и член 12, параграф 1, втора алинея, буква а). Съвместният комитет предоставя на разположение на компетентните органи информация относно правната структура и управленските и организационни структури на финансовите конгломерати.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 12б

Общи насоки

1.   ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, общи насоки относно начините, по които компетентният орган трябва да извършва оценките, основаващи се на анализ на риска, по отношение на финансови конгломерати. В частност тези насоки гарантират, че оценките, основаващи се на анализ на риска, включват целесъобразни инструменти с цел да се извърши оценка на груповите рискове, на които са изложени финансовите конгломерати.

2.   ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи разработване на надзорните практики, позволяващи допълнителен надзор върху смесените финансови холдингови дружества, с цел да допълнят по подходящ начин надзора на групова основа съгласно Директива 98/78/ЕО и Директива 2009/138/ЕО или, по целесъобразност, надзора на консолидирана основа съгласно Директива 2006/48/ЕО. Тези насоки позволяват в надзора да бъдат включени всички съответни рискове, като премахват възможните припокривания в надзорен и пруденциален аспект.“

15)

Член 18 се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя със следното:

„Предприятия майки в трета държава“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Компетентните органи могат да прилагат други методи, осигуряващи подходящ допълнителен надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат. Тези методи се одобряват от координатора след консултации с другите съответни компетентни органи. Компетентните органи могат по-специално да изискват учредяването на смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза и да прилагат настоящата директива по отношение на регулираните образувания от финансовия конгломерат, начело на който е посоченото холдингово дружество. Компетентните органи гарантират, че тези методи водят до постигане на целите на допълнителния надзор съгласно настоящата директива и уведомяват другите заинтересовани компетентни органи и Комисията.“

16)

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Сътрудничество с компетентните органи на трети държави

Член 39, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО, член 10а от Директива 98/78/ЕО и член 264 от Директива 2009/138/ЕО се прилагат mutatis mutandis за сключването на споразумения с една или повече трети държави относно начините за упражняване на допълнителен надзор върху регулираните образувания във финансов конгломерат.“

17)

Заглавието на глава III се заменя със следното:

 

„ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ“.

18)

Член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Правомощия, предоставени на Комисията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21в относно техническите изменения, които следва да се направят в настоящата директива, в следните области:

а)

по-точно формулиране на определенията, посочени в член 2, за да се отчита при прилагането на настоящата директива развитието на финансовите пазари;

б)

съобразяване на терминологията и на формулировките на определенията в настоящата директива с тези на по-късни актове на Съюза, отнасящи се до регулираните образувания и други свързани с тях области;

в)

по-точно определяне на методите за изчисляване, описани в приложение I, за да се отчита развитието на финансовите пазари и пруденциалните техники.

Тези мерки не включват предмета на правомощието, делегирано и възложено на Комисията по отношение на въпросите, посочени в член 21а.“

19)

В член 21 параграфи 2, 3 и 5 се заличават.

20)

Член 21а се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, първа алинея, се добавя следната буква:

„г)

член 6, параграф 2 с цел да се осигури единен формат (с инструкции), да се определи честота, и по целесъобразност, дати на докладване.“;

б)

вмъкват се следният параграф:

„1а.   За да се гарантира последователното прилагане на членове 2, 7 и 8 и на приложение II, ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, проекти на регулаторни технически стандарти за по-точно формулиране на определенията, установени в член 2, и координиране на разпоредбите, приети съгласно членове 7 и 8 и съгласно приложение II.

Съвместният комитет представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2015 г.

На Комисията се предоставя правомощие да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.“;

в)

добавя се следният параграф:

„3.   В срок от две години след приемането на всякакви технически стандарти за изпълнение в съответствие с параграф 2, буква а), държавите-членки изискват единен формат и определят честота и дати на докладване относно изчисленията, посочени в настоящия член.“

21)

В глава III се вмъкват следните членове:

„Член 21б

Общи насоки

ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общите насоки, посочени в член 3, параграф 8, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5, член 9, параграф 6, член 11, параграф 1, алинея трета, член 12б и член 21, параграф 4, в съответствие с процедурата, изложена в член 56 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 21в

Упражняване на делегираните правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Делегирането на правомощия, посочени в член 20, се предоставя на Комисията за период от четири години от 9 декември 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегираните правомощия се продължават с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопоставят на такова продължение не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3.   Делегирането на правомощия, посочени в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не накърнява действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от три месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

22)

В член 30 първа алинея се заменя със следното:

„Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят дружествата за управление на активи да попадат:

а)

в обхвата на консолидирания надзор на кредитните институции и на инвестиционните посредници или в приложното поле на допълнителния надзор на застрахователните предприятия, принадлежащи към една застрахователна група;

б)

когато групата е финансов конгломерат, в обхвата на допълнителния надзор по смисъла на настоящата директива; и

в)

в процедурата по определяне в съответствие с член 3, параграф 2.“

23)

Вмъква се следният член:

„Член 30а

Администратори на фондове за алтернативни инвестиции

1.   Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят за това, администраторите на фондове за алтернативни инвестиции да попадат:

а)

в обхвата на консолидирания надзор върху кредитни институции и инвестиционни посредници или в обхвата на допълнителния надзор върху застрахователни предприятия в застрахователна група;

б)

когато групата е финансов конгломерат, в обхвата на допълнителния надзор по смисъла на настоящата директива; както и

в)

в процедурата по определяне в съответствие с член 3, параграф 2.

2.   За целите на прилагането на параграф 1 държавите-членки определят или предоставят на компетентните си органи правомощието да решават съгласно кои секторни правила (банков сектор, застрахователен сектор или сектор на инвестиционните услуги) администраторите на фондове за алтернативни инвестиции са обхванати от консолидирания или допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква а). За целите на настоящия параграф съответните секторни правила относно формата и обхвата на включването на финансовите институции се прилагат mutatis mutandis за администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. За целите на допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква б), администраторът на фондове за алтернативни инвестиции се третира като част от сектора, в който е включен по силата на параграф 1, буква а).

Следователно за целите на настоящата директива, когато даден администратор на фондове за алтернативни инвестиции е част от финансов конгломерат, позоваването на регулирани образувания и на компетентни органи и съответни компетентни органи се разбира като позоваване, включващо съответно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции и компетентните органи, отговарящи за надзора върху администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis по отношение на групите, посочени в параграф 1, буква а).“

24)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3

Изменения в Директива 2006/48/ЕО

Директива 2006/48/ЕО се изменя, както следва:

1)

Член 1, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Член 39 и членове 124—143 се прилагат за финансовите холдингови дружества, смесените финансови холдингови дружества и холдинговите дружества със смесена дейност, чиито седалища са в Съюза.“

2)

Член 4 се изменя, както следва:

а)

точки 14—17 се заменят със следния текст:

„14.

„кредитна институция майка в държава-членка“ означава кредитна институция, която има кредитна институция или финансова институция като дъщерно предприятие или която има участие в такава институция, и която сама по себе си не е дъщерно предприятие на друга кредитна институция, получила лиценз в същата държава-членка, или на финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, установени в същата държава-членка;

15.

„финансово холдингово дружество майка в държава-членка“ означава финансово холдингово дружество, което само по себе си не е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила лиценз в същата държава-членка, или на финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, установени в същата държава-членка;

15a.

„смесено финансово холдингово дружество майка в държава-членка“ означава смесено финансово холдингово дружество, което само по себе си не е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила лиценз в същата държава-членка, или на финансово холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, установени в същата държава-членка;

16.

„кредитна институция майка в ЕС“ означава кредитна институция майка в държава-членка, която не е дъщерно предприятие на друга кредитна институция, получила лиценз в която и да е държава-членка, или на финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, установени в която и да е държава-членка;

17.

„финансово холдингово дружество майка в ЕС“ означава финансово холдингово дружество майка в държава-членка, което не е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила лиценз в която и да е държава-членка или на друго финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, установени в която и да е държава-членка;

17а.

„смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС“ означава смесено финансово холдингово дружество в държава-членка, което само по себе си не е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила лиценз в която и да е държава-членка, или на друго финансово холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, установени в която и да е държава-членка;“

б)

вмъква се следната точка:

„19a.

„смесено финансово холдингово дружество“ означава смесена финансова холдингова компания съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО;“

в)

точка 48 се заменя със следното:

„48.

„консолидиращ надзорен орган“ означава компетентният орган, отговарящ за упражняването на надзор на консолидирана основа върху кредитни институции майки в ЕС, както и на кредитни институции, контролирани от финансови холдингови дружества майки в ЕС или смесени финансови холдингови дружества майки в ЕС;“.

3)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

ЕБО се уведомява за всеки лиценз. Наименованието на всяка кредитна институция, на която е бил издаден лиценз, се включва в списък. ЕБО публикува този списък на своята интернет страница и го поддържа актуален. Компетентните органи, отговарящи за упражняване на надзор на консолидирана основа, предоставят на заинтересованите компетентни органи и ЕБО цялата информация, отнасяща се до банковата група, в съответствие с член 12, параграф 3, член 22, параграф 1 и член 73, параграф 3, и по-специално относно правната структура и управленската и организационната структура на групата.“

4)

Член 39 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)

кредитни институции, които са установени в трети държави, а седалищата на техните предприятия майки, независимо дали са кредитни институции, финансови холдингови дружества или смесени финансови холдингови дружества, имат седалище в Съюза.“;

б)

в параграф 2 буква а) се заменя със следното:

„а)

че компетентните органи на държавите-членки могат да получават информацията, необходима за упражняване на надзор въз основа на консолидираните финансови отчети над кредитни институции, финансови холдингови дружества или смесени финансови холдингови дружества, които са разположени в Съюза и които имат дъщерни предприятия кредитни институции или финансови институции, установени в трета държава, или имат дялово участие в такива институции;“.

5)

Член 69, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавата-членка може да се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, установено в същата държава-членка, както кредитната институция, при условие че то подлежи на същия надзор като този, приложим за кредитните институции, и по-специално съблюдава стандартите, предвидени в член 71, параграф 1.“

6)

Член 71, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Без да се засягат членове 68, 69 и 70, кредитните институции, които се контролират от финансово холдингово дружество майка в държава-членка или смесено финансово холдингово дружество майка в държава-членка, изпълняват в степента и по начина, описани в член 133, задълженията по членове 75, 120 и 123 и раздел 5 според финансовото състояние на консолидирана основа на това финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество.

Когато в дадена държава-членка повече от една кредитна институция се контролира от финансово холдингово дружество майка или от смесено финансово холдингово дружество майка, първата алинея се прилага само за кредитната институция, по отношение на която се прилага надзор на консолидирана основа в съответствие с членове 125 и 126.“

7)

Член 72, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Кредитните институции, контролирани от финансово холдингово дружество майка в ЕС, или от смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, изпълняват задълженията по глава 5 според финансовото състояние на консолидирана основа на това финансово холдингово дружество или на това смесено финансово холдингово дружество.

Значимите дъщерни предприятия на финансовите холдингови дружества майки в ЕС, или на смесените финансови холдингови дружества майки в ЕС, оповестяват информацията, указана в приложение ХII, част 1, точка 5, на индивидуална или подконсолидирана основа.“

8)

Вмъква се следният член:

„Член 72а

1.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2002/87/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, консолидиращият надзорен орган, след като се консултира с другите компетентни органи, отговарящи за надзора върху дъщерни предприятия, може да реши да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само съответната разпоредба от Директива 2002/87/ЕО.

2.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2009/138/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, консолидиращият надзорен орган по общо съгласие с органа за групов надзор от застрахователния сектор може да реши да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само разпоредбата от директивата за най-значимия финансов сектор, определен съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

3.   Консолидиращият надзорен орган уведомява ЕБО и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*18) (ЕОЗППО), за решенията, взети съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*19) (ЕОЦКП), чрез Съвместния комитет на Европейските надзорни органи („Съвместен комитет“), разработват насоки, които имат за цел сближаване на надзорните практики, и изготвят проекти на регулаторни технически стандарти, които предоставят на Комисията в срок от три години след приемането на насоките.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(*18)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48."

(*19)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.“ "

9)

Член 73, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Компетентните органи изискват от дъщерните кредитни институции да прилагат на подконсолидирана основа изискванията, предвидени в членове 75, 120 и 123, както и в раздел 5 от настоящата директива, ако тези кредитни институции или предприятието майка, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, притежават кредитна институция, финансова институция или дружество за управление на активи по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2002/87/ЕО като дъщерно предприятие, установено в трета държава, или имат участие в такова предприятие.“

10)

В член 80, параграф 7, буква а) се заменя със следното:

„а)

контрагентът е институция или финансово холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги, обект на подходящи пруденциални изисквания;“.

11)

Член 84 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 втората алинея се заменя със следния текст:

„Когато кредитна институция майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или финансово холдингово дружество майка в ЕС и неговите дъщерни предприятия, или смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС и неговите дъщерни предприятия използват вътрешнорейтинговия подход на единна основа, компетентните органи могат да позволят да бъдат изпълнени минималните изисквания по приложение VII, част 4 от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно.“;

б)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Когато кредитната институция предприятие майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или финансовото холдингово дружество майка в ЕС и неговите дъщерни предприятия, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС и неговите дъщерни предприятия планират да използват вътрешнорейтинговия подход, компетентните органи за различните юридически лица си сътрудничат тясно в съответствие с членове 129—132.“

12)

В член 89, параграф 1 буква д) се заменя със следното:

„д)

експозициите на кредитна институция към контрагент, който е нейно предприятие майка, нейно дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на нейното предприятие майка, при условие че контрагентът е институция или финансово холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за допълнителни услуги, обект на подходящи пруденциални изисквания, или предприятие, свързано с взаимоотношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, и експозициите между кредитни институции, които отговарят на изискванията, установени в член 80, параграф 8;“.

13)

В член 105 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Когато кредитната институция майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, планират да използват усъвършенстван подход за измерване, компетентните органи на различните юридически лица си сътрудничат тясно съгласно членове 129—132. Заявлението за използване на този подход включва елементите, изброени в приложение Х, част 3.

4.   Когато дадена кредитна институция майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, използват усъвършенстван подход за измерване на единна основа, компетентните органи могат да позволят критериите за приемливост, изложени в приложение Х, част 3, да бъдат изпълнени от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно.“

14)

Член 122а, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато кредитна институция майка в ЕС, финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, или някое от неговите дъщерни предприятия, в качеството на инициатор или спонсор, секюритизира експозиции от няколко кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посоченото в параграф 1 изискване може да бъде изпълнено с оглед на консолидираното състояние на съответната кредитна институция майка в ЕС, финансовото холдингово дружество майка в ЕС или смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС. Настоящият параграф се прилага само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са създали секюритизираните експозиции, са се ангажирали да се придържат към посочените в параграф 6 изисквания и своевременно предоставят на инициатора или спонсора, както и на кредитната институция майка в ЕС, финансовото холдингово дружество майка в ЕС или на смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, необходимата информация за изпълнение на посочените в параграф 7 изисквания.“

15)

Член 125, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато предприятието майка на дадена кредитна институция е финансово холдингово дружество майка в държава-членка, смесено финансово холдингово дружество майка в държава-членка, финансово холдингово дружество майка в ЕС или смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентните органи, които са издали лиценза на кредитната институция съгласно член 6.“

16)

Член 126 се заменя със следното:

„Член 126

1.   Когато кредитните институции, получили лиценз в две или в повече държави-членки, имат за предприятие майка едно и също финансово холдингово дружество майка в държава-членка, едно и също финансово холдингово дружество майка в държава-членка, едно и също финансово холдингово дружество майка в ЕС или едно и също смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентните органи на кредитната институция, получила лиценз в държавата-членка, в която е установено финансовото холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество.

Когато предприятията майки на кредитни институции, получили лиценз в две или в повече държави-членки, включват няколко финансови холдингови дружества или смесени финансови холдингови дружества със седалища в различни държави-членки и във всяка от тези държави-членки има кредитна институция, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган на кредитната институция с най-голямо балансово число.

2.   Когато няколко кредитни институции, получили лиценз в Съюза, имат за свое предприятие майка едно и също финансово холдингово дружество или едно и също смесено финансово холдингово дружество и никоя от тези кредитни институции не е получила лиценз в държавата-членка, в която е установено финансовото холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество, надзорът на консолидирана основа се упражнява от компетентния орган, който е издал лиценз на кредитната институция с най-голямо балансово число, която за целите на настоящата директива се счита за кредитната институция, контролирана от финансово холдингово дружество майка в ЕС или смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС.

3.   В особени случаи компетентните органи могат по общо съгласие да се откажат от критериите по параграфи 1 и 2, ако тяхното прилагане би било нецелесъобразно предвид на кредитните институции и относителната значимост на тяхната дейност в различни държави, и да определят друг компетентен орган, който да упражнява надзор на консолидирана основа. Преди да постигнат съгласие относно подобно изключение компетентните органи дават възможност, по целесъобразност, на кредитната институция майка в ЕС, на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, на смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС или на кредитната институция с най-голямо балансово число, да изрази своето становище.

4.   Компетентните органи уведомяват Комисията и ЕБО за всяко изключение съгласно параграф 3.“

17)

Член 127 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите-членки приемат всички необходими мерки по целесъобразност за включване на финансови холдингови дружество или смесени финансови холдингови дружества в надзора на консолидирана основа. Без да се засяга член 135, консолидацията на финансовото състояние на финансовото холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество по никакъв начин не означава, че от компетентните органи се изисква да упражняват надзор върху финансовото холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество на самостоятелна основа.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Държавите-членки следва да предвидят възможността компетентните органи, отговарящи за упражняване на надзор на консолидирана основа, да искат от дъщерните предприятия на кредитна институция, финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, които не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, информацията по член 137. В такъв случай се прилагат процедурите за предаване и потвърждаване на информацията, предвидени в посочения член.“

18)

Член 129 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, първа алинея, уводната част се заменя със следния текст:

„1.   Освен задълженията, наложени от разпоредбите на настоящата директива, компетентният орган, отговарящ за упражняването на надзор на консолидирана основа върху кредитни институции майки в ЕС и върху кредитни институции, контролирани от финансови холдингови дружества майки в ЕС или от смесени финансови холдингови дружества майки в ЕС, изпълнява следните задачи:“;

б)

в параграф 2 първата алинея се заменя със следния текст:

„2.   В случаите на заявления за разрешенията, посочени съответно в член 84, параграф 1, член 87, параграф 9 и член 105, както и в приложение III, част 6, подадени от страна на кредитна институция майка в ЕС и нейните дъщерни предприятия или съвместно от дъщерните предприятия на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или на смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, компетентните органи работят заедно, като се консултират по всички въпроси, за да решат дали да дадат исканото разрешение или не и за да определят евентуалните условия, с които следва да се обвърже такова разрешение.“;

в)

в параграф 3:

i)

първата алинея се заменя със следния текст:

„3.   Консолидиращият надзорен орган и компетентните органи, отговарящи за надзора на дъщерните предприятия на кредитна институция майка в ЕС, на финансовото холдингово дружество майка в ЕС или на смесеното финансово холдингово дружество майка в ЕС, полагат всички възможни усилия за постигане на съвместно решение по прилагането на членове 123 и 124 за определяне на адекватността на консолидираното ниво на собствения капитал на групата по отношение на финансовото му състояние и рисков профил и на изискваното ниво на собствения капитал за прилагането на член 136, параграф 2 към всяко лице в рамките на банковата група и на консолидирана основа.“;

ii)

петата алинея се заменя със следния текст:

„Решението за прилагане на членове 123 и 124 и на член 136, параграф 2 се взема от съответните компетентни органи, отговарящи за надзора на дъщерни предприятия на кредитна институция майка в ЕС, на финансово холдингово дружество майка в ЕС или на смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, на индивидуална или подконсолидирана основа след надлежно отчитане на мненията и резервите, изразени от консолидиращия надзорен орган. Ако в края на четиримесечния срок някой от заинтересованите компетентни органи е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, компетентните органи отлагат вземането на решение и изчакват решението, което ЕБО взема в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и вземат своето решение в съответствие с решението на ЕБО. Четиримесечният период се счита за период на помиряване по смисъла на въпросния регламент. ЕБО взема своето решение в рамките на един месец. Ако четиримесечният срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.“;

iii)

деветата алинея се заменя със следния текст:

„Съвместното решение, посочено в първата алинея, както и всяко решение, взето при липса на съвместно решение в съответствие с четвъртата и петата алинеи, се актуализира ежегодно или при извънредни обстоятелства, когато компетентен орган, отговарящ за надзора на дъщерни предприятия на кредитна институция майка в ЕС, на финансово холдингово дружество майка в ЕС или на смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС, отправи писмено и надлежно обосновано искане към консолидиращия надзорен орган за актуализиране на решението за прилагане на член 136, параграф 2. В последния случай, на двустранна основа консолидиращият надзорен орган може да отнесе актуализирането към компетентния орган, отправил искането.“

19)

В член 131а, параграф 2 шестата алинея се заменя със следния текст:

„В колегиите на надзорните органи могат да участват:

а)

компетентните органи, отговарящи за надзора на дъщерните предприятия на кредитна институция майка в ЕС, на финансово холдингово дружество майка в ЕС или на смесено финансово холдингово дружество майка в ЕС;

б)

компетентните органи на приемащата държава, в която са установени значими клонове, както е посочено в член 42а;

в)

централните банки, когато е целесъобразно; и

г)

компетентните органи на трети държави, когато е целесъобразно и при спазване на изискванията за поверителност, които според всички компетентни органи са равностойни на членове 44—52.“

20)

Член 132, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

петата алинея се заменя със следния текст:

„По-специално компетентните органи, отговарящи за консолидирания надзор над кредитни институции майки в ЕС и кредитни институции, контролирани от финансови холдингови дружества майки в ЕС или от смесени финансови холдингови дружества майки в ЕС, предоставят цялата необходима информация на компетентните органи в други държави-членки, които упражняват надзор над дъщерните предприятия на тези предприятия майки. При определяне на обхвата на необходимата информация се взема предвид значението на тези дъщерни предприятия във финансовата система на тези държави-членки.“;

б)

в шестата алинея буква а) се заменя със следното:

„а)

определяне на правната, управленската и организационната структура на групата, включително всички регулирани образувания, нерегулирани дъщерни предприятия и значими клонове, принадлежащи на групата, предприятия майки, в съответствие с член 12, параграф 3, член 22, параграф 1 и член 73, параграф 3, както и определяне на компетентните органи на регулираните образувания в групата;“.

21)

Член 135 се заменя със следното:

„Член 135

Държавите-членки изискват лицата, които ефективно управляват дейността на финансовото холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество, да бъдат с достатъчно добра репутация и да имат достатъчно опит да изпълняват тези задължения.“

22)

В член 139, параграф 3, първата алинея се заменя със следното:

„3.   Държавите-членки разрешават на своите компетентни органи да обменят помежду си информацията, посочена в параграф 2, имайки предвид, че събирането или притежаването на информация за финансови холдингови дружества, смесени финансови холдингови дружества, финансови институции или предприятия за спомагателни услуги по никакъв начин не означава, че от компетентните органи се изисква да упражняват надзорна функция спрямо тези институции или предприятия на самостоятелна основа.“

23)

Член 140 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато кредитна институция, финансово холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество или холдингово дружество със смесена дейност контролират едно или повече дъщерни предприятия, които са застрахователни дружества или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на издаване на лиценз, компетентните органи и органите, на които е възложена публичната задача да упражняват надзор над застрахователните предприятия или над другите предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, си взаимодействат тясно. Без да се засягат съответните им задължения, тези органи обменят помежду си всякаква информация, която би могла да облекчи задачата им и да съдейства за надзора над дейността и цялостното финансово състояние на предприятията, върху които упражняват надзор.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Компетентните органи, отговарящи за надзора на консолидирана основа, съставят списъци на финансовите холдингови дружества или смесените финансови холдингови дружества, посочени в член 71, параграф 2. Тези списъци се предоставят на компетентните органи на другите държави-членки, на ЕБО и на Комисията.“

24)

Членове 141 и 142 се заменят със следното:

„Член 141

Когато при прилагането на настоящата директива компетентните органи на дадена държава-членка желаят в конкретни случаи да проверят информацията за дадена кредитна институция, финансово холдингово дружество, финансова институция, предприятие за спомагателни услуги, холдингово дружество със смесена дейност, смесено финансово холдингово дружество, дъщерно предприятие от посочените в член 137 или дъщерно предприятие от посочените в член 127, параграф 3, намиращи се в друга държава-членка, те искат от компетентните органи на тази държава-членка да осигурят извършването на проверката. Органите, получили такова искане, трябва в рамките на своите правомощия да реагират или като сами извършат проверката, или като позволят на органите, отправили искането, да извършат проверката, или като позволят на одитор или на експерт да я извърши. Компетентният орган, отправил искането, може да участва в проверката, когато не я провежда сам.

Член 142

Без да се засягат националните разпоредби в областта на наказателното право, държавите-членки трябва да предвидят санкции или мерки за прекратяване на установени нарушения или на причините за тези нарушения, които да може да бъдат налагани на финансовите холдингови дружества, смесените финансови холдингови дружества и холдинговите дружества със смесена дейност или на действително управляващите ги лица, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби, влезли в сила за транспониране на членове 124—141 и настоящия член. Компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество за постигане на необходимия резултат от тези санкции и мерки, особено когато главното управление или главното място на стопанска дейност на финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, или холдингово дружество със смесена дейност не е разположено в същата държава-членка като неговото седалище.“

25)

Член 143 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Когато кредитна институция, чието предприятие майка е кредитна институция или финансово холдингово дружество, или смесено финансово холдингово дружество със седалище в трета държава, не подлежи на консолидиран надзор съгласно членове 125 и 126, компетентните органи проверяват дали кредитната институция подлежи на консолидиран надзор от компетентния орган на трета държава, който да е равностоен на надзора, ръководен от изложените в настоящата директива принципи.

Проверката се извършва от компетентния орган, който би отговарял за консолидирания надзор, ако се прилага параграф 3, по искане на предприятието майка или на някое от регулираните образувания, лицензирани в Съюза, или по негова собствена инициатива. Компетентният орган се консултира с другите заинтересовани компетентни органи.“;

б)

в параграф 3 третата алинея се заменя със следния текст:

„Компетентните органи могат по-специално да изискват създаването на финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза и могат да прилагат разпоредбите относно консолидирания надзор по отношение на консолидираната позиция на това финансово холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество.“

26)

Създава се следният член:

„Член 146а

Държавите-членки изискват от кредитните институции да оповестяват публично, на ниво банкова група, на годишна база, или изцяло, или под формата на препратки към еквивалентна информация, описание на тяхната правна, управленска и организационна структура.“

27)

Приложение Х се изменя в съответствие с приложение III към настоящата директива.

Член 4

Изменения в Директива 2009/138/ЕО

Директива 2009/138/ЕО се изменя, както следва:

1)

В член 212, параграф 1, букви е) и ж) се заменят със следното:

„е)

„застрахователно холдингово дружество“ означава предприятие майка, което не е смесено финансово холдингово дружество и е с основен предмет на дейност придобиване и притежаване на дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия, или застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава, като най-малко едно от тези дъщерни предприятия е застрахователно или презастрахователно предприятие;

ж)

„застрахователно холдингово дружество със смесена дейност“ означава предприятие майка, различно от застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, включващо поне едно застрахователно или презастрахователно предприятие сред дъщерните си предприятия;

з)

„смесено финансово холдингово дружество“ означава смесена финансова холдингова компания съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО.“

2)

В член 213 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Държавите-членки гарантират, че надзорът на групово ниво се прилага спрямо:

а)

застрахователни или презастрахователни предприятия, които са предприятия, притежаващи дялово участие в най-малко едно застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава, съгласно членове 218—258;

б)

застрахователни или презастрахователни предприятия, които имат за предприятие майка застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза, съгласно членове 218—258;

в)

застрахователни или презастрахователни предприятия, които имат за предприятие майка застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество със седалище в трета държава или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, съгласно членове 260—263;

г)

застрахователни или презастрахователни предприятия, които имат за предприятие майка застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, съгласно член 265.

3.   В посочените в параграф 2, букви а) и б) случаи, когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество със седалище в Съюза е или свързано предприятие на регулирано образувание, или самото то е регулирано образувание или смесено финансово холдингово дружество, което е предмет на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, органът за групов надзор може след допитване до другите заинтересовани надзорни органи да реши да не извършва на нивото на това застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или на това застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, надзор върху концентрацията на риска съгласно член 244 от настоящата директива, надзор върху вътрешногруповите сделки съгласно член 245 от настоящата директива или и двете.

4.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2002/87/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, органът за групов надзор, след като се консултира с другите заинтересовани надзорни органи, може да приложи по отношение на това смесено финансово холдингово дружество само съответните разпоредби от Директива 2002/87/ЕО.

5.   Когато за смесено финансово холдингово дружество са приложими еквивалентни разпоредби от настоящата директива и от Директива 2006/48/ЕО, по-конкретно по отношение на надзора, основаващ се на анализ на риска, органът за групов надзор, по общо съгласие с консолидиращия надзорен орган от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги, може да приложи само разпоредбите от директивата, които се отнасят до най-значимия сектор, определен в член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО.

6.   Органът за групов надзор уведомява Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*20) (ЕБО), и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ЕОЗППО) (*21), за решенията, взети съгласно параграфи 4 и 5. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 (*22) (ЕОЦКП), чрез Съвместния комитет на Европейските надзорни органи (Съвместния комитет), разработват насоки, които имат за цел сближаване на надзорните практики, и изготвят проекти на регулаторни технически стандарти, които представят на Комисията в срок от три години от приемането на тези насоки.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(*20)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12."

(*21)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48."

(*22)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.“ "

3)

Член 214, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Упражняването на групов надзор в съответствие с член 213 не включва задължение за надзорните органи да упражняват надзорна функция на индивидуално ниво по отношение на застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователното холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество или застрахователното холдингово дружество със смесена дейност, без да се засяга член 257 по отношение на застрахователните холдингови дружества или смесените финансовите холдингови дружества.“

4)

В член 215 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователното холдингово дружество, или смесеното финансово холдингово дружество, посочени в член 213, параграф 2, букви а) и б), са сами по себе си дъщерни предприятия на друго застрахователно или презастрахователно предприятие или друго застрахователно холдингово дружество, или друго смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза, членове 218—258 се прилагат само на нивото на крайното застрахователно или презастрахователно предприятие майка, на застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество със седалище в Съюза.

2.   Когато крайното застрахователно или презастрахователно предприятие майка или застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество със седалище в Съюза, посочени в параграф 1, са дъщерно предприятие на предприятие, което подлежи на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, органът за групов надзор може след консултация с другите заинтересовани надзорни органи да реши да не извършва на нивото на това крайно предприятие майка или дружество надзор върху концентрацията на риска съгласно член 244, надзор върху вътрешногруповите сделки съгласно член 245, или и двете.“

5)

Член 216, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато седалището на посоченото в член 213, параграф 2, букви а) и б) застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза се намира в държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището на крайното предприятие майка на равнището на Съюза съгласно член 215, държавите-членки могат да разрешат на надзорните си органи след консултация с органа за групов надзор и това крайно предприятие майка на равнището на Съюза да решат да подложат на групов надзор крайното застрахователно или презастрахователно предприятие майка, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество на национално ниво.“

6)

Член 219 се заменя със следното:

„Член 219

Честота на изчисляване

1.   Органът за групов надзор гарантира, че посочените в член 218, параграфи 2 и 3 изчисления се извършват най-малко един път в годината от притежаващото дялово участие застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество или от смесеното финансово холдингово дружество.

Необходимите данни за изчислението и резултатите от него се представят на органа за групов надзор от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или, ако начело на групата не е застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество, или от предприятие от групата, определено от органа за групов надзор след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група.

2.   Застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие, застрахователното холдингово дружество и смесеното финансово холдингово дружество наблюдават постоянно груповото капиталово изискване за платежоспособност. Когато рисковият профил на групата се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено групово капиталово изискване за платежоспособност, груповото капиталово изискване за платежоспособност се преизчислява незабавно и се отчита пред органа за групов надзор.

Когато съществуват данни, че рисковият профил на групата се е променил значително от датата на последно отчитане на груповото капиталово изискване за платежоспособност, органът за групов надзор може да изиска преизчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност.“

7)

Член 226 се заменя със следния текст:

„Член 226

Междинни застрахователни холдингови дружества

1.   При изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което посредством застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество притежава участие в свързано застрахователно предприятие, свързано презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, се взема предвид състоянието на това застрахователно холдингово или смесено финансово холдингово дружество.

Единствено за целите на това изчисление междинното застрахователно холдингово дружество или междинното смесено финансово холдингово дружество се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, подчинено на изложените в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, и на изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 условия по отношение на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност.

2.   В случай че междинното застрахователно холдингово дружество или междинното смесено финансово холдингово дружество притежава подчинен дълг или други допустими собствени средства, обект на ограничения съгласно член 98, те се признават като допустими собствени средства до размера, изчислен при прилагане на ограниченията съгласно член 98 към общия размер на допустимите собствени средства на ниво група спрямо капиталовото изискване за платежоспособност на ниво група.

Допустимите собствени средства на междинно застрахователно холдингово дружество или на междинно смесено финансово холдингово дружество, за които би се изисквало предварително разрешение от страна на надзорния орган съгласно член 90, когато са притежание на застрахователно или презастрахователно предприятие, могат да бъдат включени в изчислението на груповата платежоспособност единствено ако те са били надлежно разрешени от органа за групов надзор.“

8)

Член 231, параграф 1, първата алинея се заменя със следното:

„1.   В случай на заявление за получаване на разрешение за изчисляване въз основа на вътрешен модел на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, както и на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия от група, което е подадено от застрахователно или презастрахователно предприятие и неговите свързани предприятия, или съвместно от свързаните предприятия на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, заинтересованите надзорни органи си сътрудничат при вземането на решение дали да предоставят това разрешение или не, както и при определянето на реда и условията, ако има такива, на които такова разрешение подлежи.“

9)

Член 233, параграф 5 се заменя със следното:

„5.   В случай на заявление за получаване на разрешение за изчисляване въз основа на вътрешен модел на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия от група, което е подадено от застрахователно или презастрахователно предприятие и неговите свързани предприятия, или съвместно от свързаните предприятия на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, член 231 се прилага mutatis mutandis.“

10)

В дял III, глава II, раздел 1, заглавието на подраздел 5 се заменя със следния текст:

 

„Надзор над груповата платежоспособност при застрахователни и презастрахователни предприятия, които са дъщерни предприятия на застрахователно холдингово дружество и на смесено финансово холдингово дружество“.

11)

Член 235 се заменя със следното:

„Член 235

Групова платежоспособност на застрахователно холдингово дружество и на смесено финансово холдингово дружество

1.   Когато застрахователните и презастрахователните предприятия са дъщерни предприятия на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество, органът за групов надзор гарантира, че изчислението на платежоспособността на групата се осъществява на ниво застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество съгласно член 220, параграф 2—член 233.

2.   За целите на това изчисление предприятието майка се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, подчинено на изложените в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, и на изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 условия по отношение на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност.“

12)

Член 243 се заменя със следното:

„Член 243

Дъщерни предприятия на застрахователно холдингово дружество и на смесено финансово холдингово дружество

Членове 236—242 се прилагат mutatis mutandis към застрахователните и презастрахователните предприятия, които са дъщерно предприятие на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество.“

13)

Член 244, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия или застрахователните холдингови дружества или смесените финансови холдингови дружества да предоставят на органа за групов надзор периодично, но най-малко един път в годината, информация за всяка значителна концентрация на риска на ниво група, освен в случаите, когато се прилага член 215, параграф 2.

Необходимата информация се представя на органа за групов надзор от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е начело на групата, или, ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество, от смесеното финансово холдингово дружество или от застрахователното или презастрахователното предприятие от групата, посочено от органа за групов надзор след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група.

Концентрациите на риск, посочени в първата алинея, подлежат на надзорен преглед от органа за групов надзор.“

14)

Член 245, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия, застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества да предоставят на органа за групов надзор периодично, но най-малко един път в годината, информация за всички съществени вътрешногрупови сделки от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на групата, включително сделките, осъществявани от всяко физическо лице, което е в тесни връзки с предприятие от групата, освен в случаите, когато се прилага член 215, параграф 2.

Освен това държавите-членки изискват информация за изключително съществени вътрешногрупови сделки при първа възможност.

Необходимата информация се представя на органа за групов надзор от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е начело на групата, или, ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователното холдингово дружество, от смесеното финансово холдингово дружество или от застрахователното или презастрахователното предприятие от групата, посочено от органа за групов надзор след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група.

Вътрешногруповите сделки подлежат на надзорен преглед, извършван от органа за групов надзор.“

15)

В член 246, параграф 4, първата, втората и третата алинея се заменят със следното:

„4.   Държавите-членки изискват от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, от застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество да извършва на ниво група оценката съгласно член 45. Оценката на собствения риск и на платежоспособността, извършени на ниво група, подлежат на надзорен преглед от органа за групов надзор в съответствие с глава III.

Когато изчисляването на платежоспособността на ниво група се извършва в съответствие с метод 1, посочен в член 230, застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество излагат пред органа за групов надзор своето правилно разбиране на разликата между размера на капиталовото изискване за платежоспособност на всички свързани застрахователни или презастрахователни предприятия в групата и груповото консолидирано капиталово изискване за платежоспособност.

Застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество могат, при съгласие от страна на органа за групов надзор, да извършат изискваната в член 45 оценка едновременно на ниво група и на ниво дъщерно предприятие в групата и могат да изработят един документ, съдържащ всички оценки.“

16)

В член 247, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие — от следния надзорен орган:

i)

ако предприятието майка на застрахователно или презастрахователно предприятие е застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество — от надзорния орган, издал лиценз на това застрахователно или презастрахователно предприятие,

ii)

ако застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество е предприятие майка на няколко застрахователни или презастрахователни предприятия със седалище в Съюза, и едно от тези предприятия е било лицензирано в държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество — от надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие, лицензирано в тази държава-членка,

iii)

ако начело на групата стоят няколко застрахователни холдингови дружества или смесени финансови холдингови дружества със седалища в различни държави-членки и във всяка от тези държави-членки има застрахователно или презастрахователно предприятие — от надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голямо балансово число,

iv)

ако застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество е предприятие майка на няколко застрахователни или презастрахователни предприятия със седалище в Съюза, и нито едно от тези предприятия не е било лицензирано в държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество — от надзорния орган, който е издал лиценз на застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голямо балансово число, или

v)

ако групата няма предприятие майка или във всички други случаи, които не са посочени в подточки i)—iv) от надзорния орган, лицензирал застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голямо балансово число.“

17)

В член 249, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Органът за групов надзор предоставя на заинтересованите надзорни органи и на ЕОЗППО цялата информация по отношение на групата, в съответствие с член 19, член 51, параграф 1 и член 254, параграф 2, по-специално по отношение на правната структура и управленската и организационната структура на групата.“

18)

В член 256 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества всяка година да оповестяват публично отчет за платежоспособността и финансовото състояние на нивото на групата. Членове 51, 53, 54 и 55 се прилагат mutatis mutandis.

2.   Застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество може, при съгласие от страна на органа за групов надзор, да представи общ отчет за своята платежоспособност и финансово състояние, съдържащ следното:

а)

информацията на ниво група, която трябва да бъде оповестена съгласно параграф 1;

б)

информацията за което и да е от дъщерните предприятия в рамките на групата, която трябва да може да бъде индивидуално установена и трябва да бъде оповестена в съответствие с членове 51, 53, 54 и 55.

Преди да предостави съгласие в съответствие с първата алинея, органът за групов надзор се консултира с членовете на колегията на надзорните органи и надлежно отчита всички техни мнения и резерви.“

19)

Член 257 се заменя със следното:

„Член 257

Административен, управителен или надзорен орган на застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества

Държавите-членки изискват от всички лица, които в действителност управляват застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, да притежават квалификацията и надеждността за изпълнение на задълженията си.

Разпоредбите на член 42 се прилагат mutatis mutandis.“

20)

В член 258 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Когато застрахователните или презастрахователните предприятия в група не спазват посочените в членове 218—246 изисквания, или когато тези изисквания са спазени, но въпреки това съществува заплаха за платежоспособността, или когато вътрешногруповите сделки или концентрацията на риска застрашават финансовото състояние на застрахователните или презастрахователните предприятия, необходимите мерки за коригиране на ситуацията във възможно най-кратки срокове се приемат от:

а)

органът за групов надзор по отношение на застрахователни холдингови дружества и смесени финансови холдингови дружества;

б)

надзорните органи по отношение на застрахователни и презастрахователни предприятия.

Ако в случая по първа алинея, буква а) органът за групов надзор не е един от надзорните органи на държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество, органът за групов надзор уведомява тези надзорни органи за своите заключения, за да им позволи да предприемат необходимите мерки.

Ако в случая по първа алинея, буква б), органът за групов надзор не е един от надзорните органи на държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното или презастрахователното предприятие, органът за групов надзор уведомява тези надзорни органи за своите заключения, за да им позволи да предприемат необходимите мерки.

Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, държавите-членки определят какви мерки могат да вземат техните надзорни органи по отношение на застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества.

Заинтересованите надзорни органи, включително органът за групов надзор, координират, по целесъобразност, своите мерки.

2.   Без да се засягат наказателноправните разпоредби, държавите-членки налагат санкции или приемат мерки по отношение на застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества, които нарушават законови, подзаконови или административни разпоредби, влезли в сила за транспониране на разпоредбите на настоящия дял, или по отношение на лицата, управляващи в действителност тези дружества. Надзорните органи си сътрудничат тясно за осигуряване на ефективността на такива санкции или мерки, по-специално когато главното управление или главното място на стопанска дейност на застрахователното холдингово дружество или на смесеното финансово холдингово дружество не се намират в същата държава-членка, където е седалището му.“

21)

Член 262 се заменя със следното:

„Член 262

Предприятия майки, регистрирани в трета държава: липса на еквивалентност

1.   Когато проверката, извършена в съответствие с член 260 показва, че липсва еквивалентен надзор, държавите-членки прилагат към застрахователните и презастрахователните предприятия mutatis mutandis или разпоредбите на членове 218—258, с изключение на членове 236—243, или един от предвидените в параграф 2 от настоящия член методи.

Общите принципи и методи, предвидени в членове 218—258, се прилагат на ниво застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.

Единствено за целите на изчисляване на груповата платежоспособност предприятието майка се разглежда като застрахователно или презастрахователно предприятие, подлежащо на същите изисквания, като изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 относно собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, и на едно от следните изисквания:

а)

капиталово изискване за платежоспособност, определено в съответствие с принципите на член 226 — в случаите на застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество;

б)

капиталово изискване за платежоспособност, определено в съответствие с принципите на член 227 — в случаите на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.

2.   Държавите-членки позволяват на своите надзорни органи да прилагат други методи, гарантиращи подходящ надзор над застрахователни и презастрахователни предприятия в група. Тези методи се одобряват от органа за групов надзор след консултации с другите заинтересовани надзорни органи.

Надзорните органи могат по-специално да изискват създаването на застрахователно холдингово дружество със седалище в Съюза или на смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза и да прилагат настоящия дял по отношение на застрахователни и презастрахователни предприятия в група, оглавявана от това застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество.

Избраните методи позволяват постигане на целите на груповия надзор, определени в настоящия дял, и се съобщават на другите заинтересовани надзорни органи и на Комисията.“

22)

В член 263 първата и втората алинея се заменят със следния текст:

„Когато посоченото в член 260 предприятие майка е от своя страна дъщерно предприятие на застрахователно холдингово дружество или на смесено финансово холдингово дружество със седалище в трета държава, или дъщерно предприятие на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, държавите-членки извършват проверката, предвидена в член 260, само на ниво крайно предприятие майка, което е застрахователно холдингово дружество от трета държава, смесено финансово холдингово дружество от трета държава, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.

Надзорните органи обаче могат, при липсата на еквивалентен надзор, посочен в член 260, да извършат нова проверка на по-ниско ниво, ако съществува предприятие майка на застрахователно или презастрахователно предприятие, на ниво застрахователно холдингово дружество от трета държава, смесено финансово холдингово дружество от трета държава, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.“

Член 5

Преразглеждане

Комисията извършва пълен преглед на Директива 2002/87/ЕО, включително на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно нея. След извършването на този преглед Комисията изпраща доклад на Европейския парламент и на Съвета до 31 декември 2012 г., като разглежда, по-специално, приложното поле на посочената директива, включително въпроса дали приложното поле следва да бъде разширено чрез извършване на преглед на разпоредбите на член 3, и прилагането на посочената директива спрямо нерегулирани образувания, в частност дружествата със специално предназначение. Докладът също така включва критериите за идентифициране на финансови конгломерати, притежавани от по-големи нефинансови групи, съвкупността от чиито дейности в банковия сектор, застрахователния сектор и сектора на инвестиционните услуги е от съществено значение на вътрешния пазар за финансови услуги.

Комисията разглежда също въпроса дали ЕНО, посредством Съвместния комитет, да издават насоки за оценка на въпросното съществено значение.

В същия контекст докладът включва системно значимите финансови конгломерати, чийто размер, взаимна свързаност или сложен характер ги правят особено уязвими и които са определени по аналогия с променящите се стандарти на Съвета за финансова стабилност и Базелския комитет за банков надзор. Освен това докладът извършва преглед на възможността за въвеждане на задължително стрес тестване. Ако е необходимо, докладът се придружава от подходящи законодателни предложения.

Член 6

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с членове 1, 2 и 3 от настоящата директива преди 10 юни 2013 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки и прилагат таблица на съответствието между тези мерки и настоящата директива.

2.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с член 4 от настоящата директива, считано от 10 юни 2013 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки и прилагат таблица на съответствието между тези мерки и настоящата директива.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки въвеждат в сила преди 22 юли 2013 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 23 от настоящата директива, както и член 2, параграф 1 и член 2, параграф 2, буква а) от настоящата директива, доколкото тези разпоредби изменят член 1, член 2, параграфи 4, 5а и 16 и член 3, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, по отношение на администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки и прилагат таблица на съответствието между тези мерки и настоящата директива.

4.   Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в настоящия член, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

5.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)   ОВ C 62, 26.2.2011 г., стр. 1.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Света от 8 ноември 2011 г.

(3)   ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1.

(4)  Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3).

(5)  Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1).

(6)  Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителен надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, които са част от застрахователна или презастрахователна група (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1).

(7)  Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1).

(8)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите за финансови инструменти (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).

(9)  Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1).

(10)  Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1).

(11)  Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201).

(12)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(13)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(14)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(15)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.

(16)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.

(17)   ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложения I и II към Директива 98/78/ЕО се изменят, както следва:

A.

Приложение I се изменя, както следва:

1)

В раздел 2.1:

а)

второ тире от четвърта алинея се заменя със следното:

„—

ако застрахователното или презастрахователното предприятие е свързано със застрахователно холдингово дружество или със смесено финансово холдингово дружество, чието седалище е в същата държава-членка, както седалището на застрахователното или презастрахователното предприятие, в извършваното изчисление се включват и застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество, и свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие.“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„Държавите-членки могат също така да се откажат от изчислението на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, ако то е застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано с друго застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество със седалище в друга държава-членка и ако компетентните органи на заинтересованите държави-членки са се съгласили да предоставят упражняването на допълнителния надзор на компетентния орган на другата държава-членка.“

2)

Раздел 2.2 се заменя със следното:

„2.2.   Междинни застрахователни холдингови дружества и междинни смесени финансови холдингови дружества

При изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което има дялово участие в свързано застрахователно предприятие, в свързано презастрахователно предприятие, в застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава чрез застрахователно холдингово дружество или чрез смесено финансово холдингово дружество, се взема предвид състоянието на междинното застрахователно холдингово дружество или на междинното смесено финансово холдингово дружество. Единствено за целите на това изчисление, което следва да бъде извършено в съответствие с описаните в настоящото приложение общи принципи и методи, това застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие с нулево изискване за платежоспособност, за което важат установените в член 16 от Директива 73/239/ЕИО, в член 27 от Директива 2002/83/ЕО или в член 36 от Директива 2005/68/ЕО условия по отношение на елементите, допустими за границата на платежоспособност.“

Б.

Приложение II се изменя, както следва:

1)

Заглавието се заменя със следното:

„ДОПЪЛНИТЕЛЕН НАДЗОР ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО СА ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ХОЛДИНГОВО ДРУЖЕСТВО, СМЕСЕНО ФИНАНСОВО ХОЛДИНГОВО ДРУЖЕСТВО, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА“.

2)

В точка 1 първият параграф се заменя със следния текст:

„1.

В случай на две или повече застрахователни или презастрахователни предприятия, посочени в член 2, параграф 2, които са дъщерни предприятия на застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава и които са установени в различни държави-членки, компетентните органи гарантират, че описаният в настоящото приложение метод се прилага съгласувано.“

3)

В точка 2 второто и третото тире и алинеята след третото тире се заменят със следния текст:

„—

ако посоченото застрахователно или презастрахователно предприятие и едно или повече други застрахователни или презастрахователни предприятия, които са получили лиценз в същата държава-членка, имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава и ако застрахователното или презастрахователното предприятие е включено в предвиденото в настоящото приложение изчисление, извършвано за едно от съответните други предприятия,

ако посоченото застрахователно или презастрахователно предприятие и едно или повече други застрахователни или презастрахователни предприятия, които са получили лиценз в други държави-членки, имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество, застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава и ако в съответствие с член 4, параграф 2 е сключено споразумение, съгласно което на надзорния орган на друга държава-членка се предоставя упражняването на допълнителния надзор, предвиден в настоящото приложение.

Когато застрахователни холдингови дружества, смесени финансови холдингови дружества или застрахователни или презастрахователни предприятия от трети държави-членки имат последователни дялови участия в застрахователно холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество или в застрахователното или презастрахователното предприятие от трета държава, държавите-членки могат да извършват изчисленията по настоящото приложение само на нивото на крайното предприятие майка на застрахователното или презастрахователното предприятие, което е застрахователно холдингово дружество, смесено финансово холдингово дружество или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.“

4)

Точка 3 се заменя със следното:

„3.

Компетентните органи гарантират, че на равнището на застрахователното холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество, застрахователното предприятие от трета държава или на презастрахователното предприятие от трета държава се извършват изчисления, съответстващи на описаните в приложение I.

Съответствието се състои в прилагането на общите принципи и методи, описани в приложение I, на равнището на застрахователното холдингово дружество, смесеното финансово холдингово дружество, застрахователното предприятие от трета държава или презастрахователното предприятие от трета държава.

Единствено за целите на това изчисление предприятието майка се третира като застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие, за което важат следните условия:

нулево изискване за платежоспособност, когато предприятието е застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество,

изискване за платежоспособност, определено в съответствие с принципите в раздел 2.3 от приложение I, когато предприятието е застрахователно предприятие от трета държава или презастрахователно предприятие от трета държава,

същите условия като условията, определени в член 16, параграф 1 от Директива 73/239/ЕИО или в член 18 от Директива 79/267/ЕИО, по отношение на допустимите елементи за определяне на границата на платежоспособност.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

В приложение I към Директива 2002/87/ЕО, част II „Технически способи за изчисляване“, метод № 3 и метод № 4 се заменят със следния текст:

„Метод № 3: „Съчетан метод“

Компетентните органи могат да разрешат съчетаване на метод № 1 и метод № 2.“


ПРИЛОЖЕНИЕ III

В част 3, раздел 3 от приложение Х към Директива 2006/48/ЕО точка 30 се заменя със следния текст:

„30.

Когато кредитната институция майка от ЕС, и дъщерните ѝ предприятия или дъщерните предприятия на финансово холдингово дружество майка от ЕС, или на смесено финансово холдингово дружество майка от ЕС, възнамеряват да използват усъвършенстван подход за измерване, заявлението включва описание на методологията, използвана за разпределянето на капитала във връзка с капиталовите изисквания за операционния риск между различните лица в групата.“