ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2011.307.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 307

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 54
23 ноември 2011 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Изменения от 2010 г. на Правило № 30 на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) — Единни условия относно одобряването на пневматични гуми за моторни превозни средства и техните ремаркета

1

 

*

Изменения от 2010 г. на Правило № 54 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби за одобрение на пневматични гуми за товарни превозни средства и техните ремаркета

2

 

*

Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобрението на гуми по отношение на шума, излъчван при търкаляне, сцеплението върху влажна повърхност и/или съпротивлението при търкаляне

3

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 307/1


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на следния електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html.

Изменения от 2010 г. на Правило № 30 на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) — Единни условия относно одобряването на пневматични гуми за моторни превозни средства и техните ремаркета

Изменения на Правило № 30, публикувано в ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 70.

Включва:

Допълнение 16 към серия изменения 02 — дата на влизане в сила: 17 март 2010 г.

Изменения в основния текст на Правилото

Параграф 1 се изменя и гласи (добавя се и бележка под линия (2), както следва:

„1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото правило се отнася за нови пневматични гуми, предназначени основно за превозни средства от категории M1, N1, O1 и O2  (1)  (2).

То не се прилага за гуми, предназначени основно за:

а)

оборудването на ретро автомобили;

б)

състезания.


(1)  Съгласно определенията в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3) (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1, последно изменен с поправка 4).

(2)  С настоящото правило се определят изискванията за гумите като компонент. То не ограничава тяхното монтиране на каквито и да е категории превозни средства.“


23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 307/2


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на следния електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Изменения от 2010 г. на Правило № 54 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби за одобрение на пневматични гуми за товарни превозни средства и техните ремаркета

Изменения на Правило № 54, публикувано в ОВ L 183, 11.7.2008 г., стр. 41.

Включва:

Допълнение 17 към първоначалната версия на Правилото — дата на влизане в сила: 17 март 2010 г.

Изменения в основния текст на Правилото

Параграф 1 се изменя и гласи (добавя се и бележка под линия (**), както следва:

„1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото правило се отнася за нови пневматични гуми, предназначени основно за превозни средства от категории M2, M3, N, O3 и O4  (1)  (2). То не се прилага обаче за типове гуми, обозначени със символи за категорията на скоростта, съответстващи на скорост, по-ниска от 80 km/h.


(1)  Съгласно определенията в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства R.E.3 (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1, последно изменен с изменение 4).

(2)  С настоящото правило се определят изискванията за гумите като компонент. То не ограничава тяхното монтиране на каквито и да е категории превозни средства.“


23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 307/3


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило трябва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута TRANS/WP.29/343, която е на разположение на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобрението на гуми по отношение на шума, излъчван при търкаляне, сцеплението върху влажна повърхност и/или съпротивлението при търкаляне

Включващо всички текстове в сила до:

 

Серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 30 януари 2011 г.

 

Поправка 1 на серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 30 януари 2011 г.

 

Поправка 2 на серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 22 юни 2011 г.

 

Поправка 3 на серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 22 юни 2011 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Обхват

2.

Определения

3.

Заявление за одобрение

4.

Маркировки

5.

Одобрение

6.

Спецификации

7.

Промяна на типа пневматични гуми и разширение на одобрение

8.

Съответствие на производството

9.

Санкции при несъответствие на производството

10.

Окончателно прекратяване на производството

11.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитвания за одобрение, както и на органа за одобрение на типа

12.

Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение

Приложение 2 —

Образци на маркировки за одобрение

Допълнение 1 —

Оформление на маркировките за одобрение

Допълнение 2 —

Одобрение съгласно Правило № 117, съвпадащо с одобрение по Правило № 30 или № 54

Допълнение 3 —

Разширения с цел комбиниране на одобрения, издадени в съответствие с Правило № 117, № 30 или № 54.

Допълнение 4 —

Разширения с цел комбиниране на одобрения, издадени в съответствие с Правило № 117.

Приложение 3 —

Метод на изпитване за измерване на шума, излъчван при търкаляне, при движение по инерция.

Допълнение 1 —

Протокол от изпитване

Приложение 4 —

Спецификации на изпитвателната площадка

Приложение 5 —

Процедура на изпитване за измерване на сцеплението с влажна повърхност

Допълнение 1 —

Протокол от изпитването (сцепление върху влажна повърхност)

Приложение 6 —

Процедура на изпитване за измерване на съпротивлението при търкаляне

Допълнение 1 —

Допустими отклонения на изпитвателното оборудване

Допълнение 2 —

Широчина на измервателната джанта

Допълнение 3 —

Протокол от изпитване и данни за изпитването (съпротивление при търкаляне)

Приложение 7 —

Процедура на изпитване на показателите върху сняг

Допълнение 1 —

Определение на пиктограмата „Алпийски символ“

Допълнение 2 —

Протоколи от изпитване и данни за изпитването

1.   ОБХВАТ

1.1.

Настоящото правило се прилага за нови пневматични гуми от класове C1, C2 и C3 по отношение на излъчвания от тях шум и съпротивлението при търкаляне, както и за нови пневматични гуми от клас С1 по отношение на сцеплението върху влажна повърхност (сцепление при влажни условия ). То не се прилага обаче за:

1.1.1.

гуми, предвидени като „Резервни гуми за временно ползване“ и маркирани „Само за временно ползване“;

1.1.2.

гуми, имащи код на номиналния диаметър на джантата ≤ 10 (или ≤ 254 mm) или ≥ 25 (или ≥ 635 mm);

1.1.3.

гуми, проектирани за състезания;

1.1.4.

гуми, предвидени да се поставят на пътни превозни средства от категории, различни от M, N и O (1);

1.1.5.

гуми, съоръжени с допълнителни устройства, за да се подобрят теглителните качества (например гуми с шипове);

1.1.6.

гуми с категория за скорост по-малка от 80 km/h (F);

1.1.7.

гуми, които са проектирани за монтаж само на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 1990 г.;

1.1.8.

специални гуми за повишена проходимост по отношение на съпротивлението при търкаляне и шума, излъчван при търкаляне.

1.2.

Страните по договора трябва да издават или приемат одобрения по отношение на шума, излъчван при търкаляне, сцеплението при влажни условия и/или съпротивлението при търкаляне.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило и в допълнение към определенията в правила № 30 и № 54 се прилагат следните определения:

2.1.   „Тип гума“ означава съгласно настоящото правило серия от гуми, състояща се от списък от гуми с определен размер, търговски наименования и търговски описания, които не се различават по такива съществени характеристики като:

a)

наименование на производителя;

б)

клас на гумата (вж. точка 2.4);

в)

структура на гумата;

г)

категория на ползване: нормална гума, гума за сняг и гума със специално предназначение;

д)

за гуми от клас С1:

i)

в случай на гуми, представени за одобрение по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне, независимо дали са нормални гуми или усилени гуми (или гуми за допълнително натоварване);

ii)

в случай на гуми, представени за одобрение по отношение на показателите на сцепление върху влажна повърхност, независимо дали са нормални гуми или гуми за сняг с категория за скорост Q или по-ниска, с изключение на Н ((≤ 160 km/h) или категория за скорост R или по-висока, включително H (> 160 km/h);

е)

за гуми от класове С2 и С3:

i)

в случай на гуми, представени за одобрение по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне, на етап 1, независимо дали са маркирани с M+S;

ii)

в случай на гуми, представени за одобрение по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне, на етап 2, независимо дали е гума за подобрено задвижващо усилие;

ж)

шарката на протектора (вж. точка 3.2.1).

2.2.   „Търговско наименование“ или „търговско описание“ означава предвидената от производителя идентификация на гумата. Търговското наименование може да не се различава от наименованието на производителя и търговското описание може да съвпада с търговското наименование.

2.3.   „Шум, излъчван при търкаляне“ означава шум, излъчван при движения на гумите, когато контактуват с повърхността на пътя.

2.4.   „Клас на гума“ означава едно от следните групирания:

2.4.1.

гуми от клас С1: гуми, съответстващи на Правило № 30;

2.4.2.

гуми от клас С2: гуми, съответстващи на Правило № 54 и идентифицирани с индекс за товароносимост за единични гуми, по-малък или равен на 121, и със символ за категория за скорост, по-голям или равен на „N“;

2.4.3.

гуми от клас С3: гуми, съответстващи на Правило № 54, и идентифицирани със:

a)

индекс за товароносимост за единични гуми, по-голям или равен на 122; или

б)

индекс за товароносимост за единични гуми, по-малък или равен на 121, и със символ за категория за скорост, по-малък или равен на „M“.

2.5.   „Представителен размер на гума“ означава размерът на гумата, който е представен за изпитването, описано в приложение 3 към настоящото правило, по отношение на шума, излъчван при търкаляне, или в приложение 5 за сцепление върху влажна повърхност, или в приложение 6 за оценяване на съответствието при одобрението на типа гума, или в приложение 7 за показателите върху сняг при оценяване на категорията на ползване „сняг“.

2.6.   „Резервна гума за временно ползване“ означава гума, различна от гума, предвидена да се постави на превозно средство при нормални условия на кормуване, но предвидена само за временно ползване при ограничени условия на кормуване.

2.7.   „Гуми, проектирани за състезание“ означава гуми, предвидени да се поставят на превозни средства, участващи в автомобилно състезание, и които на пътя не са предвидени за използване за не състезателни цели.

2.8.   „Нормална гума“ означава гума, предназначена за нормална употреба по пътя;

2.9.   „Усилена гума“ или „гума за допълнително натоварване“ означава структура на пневматична гума от клас С1, в която каркасът е проектиран да носи по-голям товар при по-голямо налягане на напомпване, отколкото съответната стандартна гума при стандартно налягане на напомпване, както е посочено в стандарт ISO 4000-1:2010 (2).

2.10.   „Гума за подобряване на задвижващото усилие“ означава гума от клас C2 или C3, на която е поставено означението TRACTION и е предназначена за монтиране на задвижващата(ите) ос(и) на превозното средство с цел да се осигури максимално предаване на усилието при различни условия.

2.11.   „Гума за сняг“ е означава гума, чиято шарка на протектора, материал или структура на протектора са основно проектирани така, че при наличие на сняг да се постигнат по-добри показатели, отколкото при нормална гума, по отношение на нейната способност да осигурява първоначално задвижване, да поддържа или да спре движението на превозно средство.

2.12.   „Гума със специално предназначение“ означава гума, предвидена за смесена експлоатация и на път, и извън път или за други специални режими. Тези гуми са основно проектирани да осигуряват първоначално движение и да поддържат движението на превозно средство при извънпътни условия.

2.13.   „Специална гума за повишена проходимост“ означава гума със специално предназначение, използвана предимно за движение при тежки извънпътни условия.

2.14.   „Дълбочина на протектора“ означава дълбочината на основните канали.

2.14.1.   „Основни канали“ означава разположените в централната част на протектора широки канали по обиколката, в чиято основа, в случай на гуми за леки и лекотоварни (със стопанско предназначение) автомобили, са разположени белезите за износване.

2.15.   „Отношение вдлъбната към изпъкнала площ“ означава отношението между площта на вдлъбнатините на базова повърхност и общата площ на базовата повърхност, изчислено от чертежа на формата за формоване.

2.16.   „Стандартна еталонна гума, която се изпитва (SRTT)“ означава гума, която е произведена, проверена и съхранявана в съответствие със стандарти E1136-93 (2003) (размер P195/75R14) на Американското дружество за изпитване на материалите (ASTM).

2.17.   Измерване на сцеплението с влажна повърхност — специфични определения

2.17.1.   „Сцепление върху влажна повърхност“ означава относителните показатели на спиране върху влажна повърхност на превозно средство, което се изпитва, оборудвано с гума, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с показателите на същото превозно средство, което се изпитва, оборудвано с еталонна гума (SRTT).

2.17.2.   „Гума, за чието одобрение се кандидатства“ означава представителна за типа си гума, представена за одобрение в съответствие с настоящото правило.

2.17.3.   „Контролна гума“ означава нормална гума от производството, използвана за установяване на показателите на сцепление с влажна повърхност за размер гуми, които не могат да бъдат монтирани на същото превозно средство както стандартната еталонна гума, която се изпитва — вж. точка 2.2.2.16 от приложение 5 към настоящото правило.

2.17.4.   „Коефициент на сцепление с влажна повърхност (G)“ означава отношението между показателите на гума, за чието одобрение се кандидатства, и показателите на стандартната еталонна гума, която се изпитва.

2.17.5.   „Коефициент на максимума на спирачното усилие („pbfc“)“ означава максималната стойност на отношението между спирачното усилие и вертикалния товар на гумата преди блокирането на колелото.

2.17.6.   „Средно максимално достигано отрицателно ускорение — mfdd)“ означава средното отрицателно ускорение, изчислено на основата на измереното разстояние, записано при отрицателното ускорение на превозно средство между две определени скорости.

2.17.7.   „Височина на прикачването (теглича)“ означава височината, измерена от центъра на точката на шарнирно свързване на прикачването или теглича на ремаркето перпендикулярно до земята, когато теглещото превозно средство и ремаркето са скачени едно за друго. Превозното средство и ремаркето трябва да стоят на настилка с равна повърхност в състояние за изпитване, оборудвани със съответната(ите) гума(и) за използване в даденото изпитване.

2.18.   Измерване на съпротивлението при търкаляне — специфични определения

2.18.1.   Съпротивление при търкаляне Fr

Загуба на енергия (или консумирана енергия) на единица изминато разстояние (3).

2.18.2.   Коефициент на съпротивлението при търкаляне Cr

Отношението на съпротивлението при търкаляне към натоварването на гумата (4).

2.18.3.   Нова гума за изпитване

Гума, която не е използвана преди това при изпитването на деформация при търкаляне, което повишава нейната температура над температурата, достигната при изпитванията на съпротивлението при търкаляне, и която не е излагана преди това на температура над 40 °C (5)  (6).

2.18.4.   Лабораторна контролна гума

Гума, използвана в дадена лаборатория за проверка на поведението на измервателната машина във функция от времето (7).

2.18.5.   Напомпване с гранична стойност

Процес на напомпване на гумата, като се допуска налягането на напомпване да се увеличи, когато гумата се загрява при движение.

2.18.6.   Паразитна загуба

Загуба на енергия (или консумирана енергия) на единица изминато разстояние, с изключение на вътрешните загуби на гумата в резултат на аеродинамичната загуба на различните въртящи се елементи на изпитвателното оборудване, триенето на лагерите и други източници на системна загуба, които могат да бъдат присъщи на измерването.

2.18.7.   Отчитане на изпитване при леко допиране

Вид измерване на паразитната загуба, при което търкалянето на гумата се поддържа без странично увличане, като същевременно натоварването на гумата се намалява до ниво, при което загубата на енергия в самата гума е фактически равна на нула.

2.18.8.   Инерция или инерционен момент

Отношение на въртящия момент, приложен към въртящо се тяло, към ъгловото ускорение на тялото (8).

2.18.9.   Възпроизводимост на измерването σm

Способност на машината да измерва съпротивлението при търкаляне (9).

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.

Заявлението за одобрение на тип гума по отношение на настоящото правило се подава от производителя на гумата или от негов надлежно упълномощен представител. Заявлението уточнява:

3.1.1.

работните характеристики, които трябва да бъдат оценени за типа гума: „ниво на шума, излъчван при търкаляне“ и/или „ниво на показателите на сцепление върху влажна повърхност“ и/или „ниво на съпротивлението при търкаляне“; „ниво на показателите върху сняг“ на гумата в случаите на категория на ползване „сняг“;

3.1.2.

наименование на производителя;

3.1.3.

наименование и адрес на подателя на заявлението;

3.1.4.

адрес(и) на завода(и) производител;

3.1.5.

търговско(и) наименование(я), търговско(и) описание(я), търговска(и) марка(и);

3.1.6.

клас на гумата (клас C1, C2 или C3) (вж. точка 2.4 от настоящото правило);

3.1.6.1.

диапазон на широчината на сечението за клас гуми C1 (вж. точка 6.1.1 от настоящото правило);

Забележка:

Тази информация се изисква единствено по отношение на нивото на шум, излъчван при търкаляне;

3.1.7.

структура на гумата;

3.1.8.

за гуми от клас С1 се посочва:

a)

дали е усилена (или за допълнително натоварване) в случай на одобряване по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне;

б)

символ „Q“ за категория за скорост или по-ниска (без да включва „H“) или „R“ и по-висока; (включително „H“) в случай на гуми за сняг, представени за одобрение по отношение на сцеплението върху влажна повърхност;

за гуми от класове С2 и С3 се посочва дали:

a)

е маркирана M+S в случай на одобрение по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне, на етап 1;

б)

е маркирана Traction в случай на одобрение по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне, на етап 2;

3.1.9.

категория на ползване (нормална, сняг или специална);

3.1.10.

списък на обозначенията на размер на гума, обхванати в това заявление.

3.2.

Заявлението за одобрение се придружава (в три екземпляра) от:

3.2.1.

Данни за основните характеристики по отношение на влиянието върху показателите на гумата (т.е. съответно върху нивото на шум, излъчван при търкаляне, или сцеплението върху влажна повърхност, съпротивлението при търкаляне и сцепление върху сняг) от шарката(ите) на протектора, която(ито) се използва(т) при определения диапазон размери на гумата. Те могат да бъдат предоставени посредством описания, придружени с технически данни, чертежи, снимки или компютърна томография, и трябва да бъдат достатъчни, за да се позволи на органа за одобрение на типа или техническата служба да определи дали последващи промени на основните характеристики биха повлияли неблагоприятно на показателите на гумата. Въздействието на промените във второстепенни детайли на конструкцията на гумата върху показателите на гумата ще се изясни и ще се определи при проверките за съответствие на производството.

3.2.2.

Представят се чертежи или снимки на странѝцата на гумата, показващи информацията, посочена в точка 3.1.8 по-горе, и маркировката за одобрение, посочена в точка 4, след като е било започнато производството, но не по-късно от една година след датата на предоставяне на одобрение на типа.

3.2.3.

В случай на приложения, свързани с гуми със специално предназначение, се предоставя копие на чертежа на формата за формоване на шарката на протектора, за да бъде възможна проверка на отношението вдлъбнатини към изпъкналости.

3.3.

При поискване от органа за одобрение на типа заявителят представя образци от гуми за изпитване или копие от протоколи от изпитване от техническите служби, които се съобщават съгласно посоченото в точка 11 от настоящото правило.

3.4.

По отношение на заявлението, по усмотрение на органа за одобрение на типа или определената техническа служба изпитването може да се ограничи до избраните най-лоши случаи.

3.5.

Лабораториите или съоръженията за изпитване на производител на гуми могат да бъдат определени за одобрена лаборатория и органът за одобрение на типа трябва да разполага с възможност да бъде представен по време на изпитванията.

4.   МАРКИРОВКИ

4.1.

Всички гуми, съставляващи типа гума, трябва да се маркират съобразно случая, както е предписано в Правило № 30 или № 54.

4.2.

По-специално гумите следва да носят (10):

4.2.1.

наименованието на производителя или търговската марка;

4.2.2.

търговското описание (вж. точка 2.2); търговското описание се изисква обаче, когато съвпада с търговската марка;

4.2.3.

означението на размера на гумата;

4.2.4.

надписа „REINFORCED“ (усилена) (или алтернативно „EXTRA LOAD“ (допълнително натоварване), ако гумата е класифицирана като „усилена“;

4.2.5.

надписа „TRACTION“, ако гумата е класифицирана като „за подобряване на задвижващото усилие“ (11);

4.2.6.

надписа „M+S“ или „M.S“, или „M&S“ в случай на гума, проектирана за осигуряване на по-добра работа от нормалните гуми при кал и сняг;

4.2.7.

„алпийския“ символ („тривърха планина със снежинка“, вж. приложение 7, допълнение 1) за всички категории, ако гумата е класифицирана в категория на ползване „сняг“;

4.2.8.

надписа „MPT“ (или алтернативно „ML“ или „ET“) и/или „POR“, ако гумата е класифицирана в категория на ползване „специална“;

„ET“ означава допълнителен протектор, „ML“ е маркировка за мини и дърводобив, „MPT“ означава универсален товарен автомобил и „POR“ означава специално за движение извън път.

4.3.

Гумите трябва да имат достатъчно място за маркировката за одобрение, показана в приложение 2 към настоящото правило.

4.4.

Маркировката за одобрение се формова в гумата или на странѝцата на гумата. Тя трябва да бъде ясно четлива и да се разположи в долната зона на гумата, най-малко на едната от странѝците.

4.4.1.

При гуми обаче, определящото за които е формата на джантата със символ „A“, маркировката може да се постави на произволно място на външната странѝца на гумата.

5.   ОДОБРЕНИЕ

5.1.

Ако представителният размер на гума от типа гума, представена за одобрение съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точки 6 и 7 по-долу, за този тип гума се дава одобрение.

5.2.

На всеки одобрен тип гума се присвоява номер на одобрение. Една и съща страна по договора не може да присвоява един и същ номер на друг тип гума.

5.3.

Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, се уведомяват за одобрение, разширение или отказ за издаване на одобрение за даден тип гума съгласно настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

5.3.1.

Производителите на гуми имат право да подават заявление за разширяване на одобрение на типа по отношение изискванията на други правила, имащи отношение към типа гума. В този случай копие от съобщението(ята) за съответното(ите) одобрение(я) на типа, издадено от съответния орган за одобрение на типа, се прилага към заявлението за разширение на одобрението. Всички заявления за разширение на одобрение(я) могат да получат разрешение единствено от органа за одобрение на типа, издал оригиналното одобрение на гумата.

5.3.1.1.

Когато се предоставя разширение на одобрението, за да се включи(ат) във формуляра на съобщението (вж. приложение 1 към настоящото правило) сертификат(и) за съответствие с други правила, номерът на одобрението във формуляра на съобщението се допълва с наставка(и), с която(ито) се идентифицират съответното(ите) правило(а) и техническите предписания, които са включени в разширението на одобрението. По отношение на всяка дадена наставка специфичният(те) номер(а) на одобрение на типа и на самото правило се добавя(т) в точка 9 от формуляра на съобщението.

5.3.1.2.

Представката следва да идентифицира серията от изменения на предписанията за показатели на гумата за съответното правило, напр. 02S2, за да се идентифицира втората серия от изменения за шум, излъчван при търкаляне, на етап 2, или 02S1WR1, за да се идентифицира втората серия от изменения за шум, излъчван при търкаляне, на етап 1, сцепление на гуми върху влажна повърхност и съпротивление при търкаляне на етап 1 (вж. точка 6.1 за определенията на етап 1 и етап 2). Не се изисква идентифициране на серията от изменения, ако съответното правило е в първоначалния си вид.

5.3.2.

Следните наставки вече са запазени за идентифициране на специфични правила относно параметрите на показатели на гуми:

S

за идентифициране на допълнително съответствие с изискванията за шум, излъчван при търкаляне;

W

за идентифициране на допълнително съответствие с изискванията за сцепление на гуми върху влажна повърхност;

R

за идентифициране на допълнително съответствие с изискванията за съпротивлението при търкаляне на гума.

Като се има предвид, че за спецификациите на шума при търкаляне и съпротивлението при търкаляне в точки 6.1 и 6.3 са определени два етапа, S и R трябва да бъдат следвани от наставката „1“ за съответствие с етап 1 или наставката „2“ за съответствие с етап 2.

5.4.

На всеки размер на гума, съответстваща на тип гума, одобрена съгласно настоящото правило, на мястото, споменато в точка 4.3, и в съответствие с точка 4.4 се поставя международна маркировка за одобрение, състояща се от:

5.4.1.

оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (12); както и

5.4.2.

номера на одобрението, който трябва да бъде поставен в близост до окръжността, предписана в точка 5.4.1, и разположен над или под буквата „E“, или отляво, или отдясно на буквата.

5.4.3.

наставката(ите) и идентификацията на всяка съответна серия от изменение, ако има такава, посочени във формуляра на съобщението.

Може да бъде използвана една от наставките по-долу или комбинация от тях.

S1

Ниво на шума на етап 1

S2

Ниво на шума на етап 2

W

Ниво на сцеплението при влажни условия

R1

Съпротивление при търкаляне на етап 1

R2

Съпротивление при търкаляне на етап 2

Тези наставки трябва да бъдат поставени отдясно или под номера на одобрението, ако са част от първоначалното одобрение.

Ако одобрението е разширено след одобренията по Правило № 30 или № 54, пред наставката или комбинацията от наставки се поставя знакът за добавяне „+“ и серията от изменения на Правило № 117, за да се означи разширение на одобрението.

Ако одобрението е разширено след първоначалното одобрение по Правило № 117, между наставката или комбинацията от наставки на първоначалното одобрение или наставката или комбинацията от наставки, добавени, за да се означи разширение на одобрението, се поставя знакът за добавяне „+“.

5.4.4.

Поставянето на наставка(и) към номера на одобрението на странѝците на гумата премахва изискването за допълнително нанасяне върху гумата на специфичния номер на одобрение на типа за съответствие с правилото/правилата, на което/които наставката служи като означение, както е посочено в точка 5.3.2 по-горе.

5.5.

Ако гумата съответства на одобрение на типа по едно или повече правила, приложени към Спогодбата, не е необходимо символът, предписан в точка 5.4.1, да се повтаря в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило. В този случай в непосредствена близост до символа, предписан в точка 5.4.1 по-горе се поставят допълнителните цифри и символи на всички правила, по които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението по настоящото правило.

5.6.

Приложение 2 към настоящото правило дава примери за оформлението на маркировки за одобрение.

6.   СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1.   Гранични стойности на шум, излъчван при търкаляне, измерени по метода, описан в приложение 3 към настоящото правило.

6.1.1.   При гуми от клас C1 стойността на нивото на шум, излъчван при търкаляне, не трябва да е по-голяма от стойностите, посочени по-долу. Тези стойности се отнасят за номиналната широчина на напречното сечение, посочена в точка 2.17.1.1 от Правило № 30:

Етап 1

Номинална широчина на напречното сечение

Гранична стойност в dB(A)

145 и по-малко

72

Над 145 до 165

73

Над 165 до 185

74

Над 185 до 215

75

Над 215

76

Посочените по-горе гранични стойности трябва да бъдат увеличени за гуми за допълнително натоварване или подсилени гуми с 1 dB(A) и с 2 dB(A) за „гуми със специално предназначение“.


Етап 2

Номинална широчина на напречното сечение

Гранична стойност в dB(A)

185 и по-малко

70

Над 185 до 245

71

Над 245 до 275

72

Над 275

74

Посочените по-горе гранични стойности се увеличават с 1 dB(A) за гуми за сняг, гуми за допълнително натоварване и подсилени гуми, както и по отношение на всяка комбинация от тези класификации.

6.1.2.   При гуми от клас C2 стойността за шума, излъчван при търкаляне, по отношение на тяхната категория на ползване (вж. точка 2.1 по-горе) не трябва да бъде по-голяма от стойностите, съответстващи на приложимия етап, посочен по-долу:

Етап 1

Категория на ползване

Гранична стойност в dB(A)

Нормална гума

75

Гума за сняг (13)

77

Специална гума

78


Етап 2

Категория на ползване

Гранична стойност в dB(A)

Нормална гума

72

Гума за сняг

73

Специална гума

74

В случай на „гуми за подобрено задвижващо усилие“ посочените по-горе гранични стойности трябва да бъдат увеличени за категория на ползване „нормална гума“или „специална гума“ с 1 dB(A) и с 2 dB(A) за категория на ползване „гума за сняг“.

6.1.3.   При гуми от клас C3 стойността за шума, излъчван при търкаляне, по отношение на тяхната категория на ползване (вж. точка 2.1 по-горе) не трябва да бъде по-голяма от стойностите, съответстващи на приложимия етап, посочен по-долу:

Етап 1

Категория на ползване

Гранична стойност в dB(A)

Нормална гума

76

Гума за сняг (14)

78

Специална гума

79


Етап 2

Категория на ползване

Гранична стойност в dB(A)

Нормална гума

73

Гума за сняг

74

Специална гума

75

В случай на „гуми за подобрено задвижващо усилие“ посочените по-горе гранични стойности се увеличават с 2 dB(A).

6.2.   Показателите за сцеплението с влажна повърхност следва да се основават на процедура, при която се сравнява коефициентът на максимума на спирачното усилие (pbfc) или средното максимално достигано отрицателно ускорение (mfdd) със стойностите, получени със стандартна еталонна гума, която се изпитва (SRTT). Относителните показатели се указват с коефициент на сцепление с влажна повърхност (G).

6.2.1.   За гуми от клас С1, изпитвани в съответствие с една от двете процедури, дадени в приложение 5 към настоящото правило, гумата следва да отговаря на следните изисквания:

Категория на ползване

Коефициент на сцепление с влажна повърхност (G)

Гума за сняг със символ за скорост („Q“ или по-нисък, с изключение на „H“), който указва максимално разрешена скорост, не по-голяма от 160 km/h;

≥ 0,9

Гума за сняг със символ за скорост („R“ или по-висок, включително „H“), който указва максимално разрешена скорост, по-голяма от 160 km/h;

≥ 1,0

Нормална гума (за използване по път).

≥ 1,1

6.3.   Гранични стойности на съпротивлението при търкаляне, измерени по метода, описан в приложение 6 към настоящото правило.

6.3.1.   Максималните стойности за етап 1 на коефициента на съпротивлението при търкаляне не трябва да надхвърлят следните (стойност в N/kN е еквивалентна на стойност в kg/t):

Клас на гумата

Максимална стойност (N/kN)

C1

12,0

C2

10,5

C3

8,0

Граничните стойности трябва да бъдат увеличени за гумите за сняг с 1 N/kN.

6.3.2.   Максималните стойности за етап 2 на коефициента на съпротивлението при търкаляне не трябва да надхвърлят следните (стойност в N/kN е еквивалентна на стойност в kg/t):

Клас на гумата

Максимална стойност (N/kN)

C1

10,5

C2

9,0

C3

6,5

Граничните стойности трябва да бъдат увеличени за гумите за сняг с 1 N/kN.

6.4.   За да бъде класифицирана в категорията на ползване „гума за сняг“, е необходимо гумата да отговаря на изискванията за показателите на базата на метод на изпитване, чрез който:

a)

средното максимално достигано отрицателно ускорение (mfdd) при изпитване на спиране;

б)

или, като вариант, максималната или средната сила на задвижване при изпитване на задвижване,

в)

или, като вариант, средното максимално достигано отрицателно ускорение при изпитване на ускоряване (15); на гума, за чието одобрение се кандидатства, се сравнява с тези на стандартна еталонна гума.

Относителните показатели се указват с индекс за сняг.

6.4.1   Изисквания за показателите на гумата върху сняг

6.4.1.1.   Гуми от класове C1 и C2

Минималната стойност на индекса за сняг, изчислена по процедурата, описана в приложение 7 и сравнена със стандартна еталонна гума, която се изпитва, трябва да бъде, както следва:

Клас гуми

Индекс на показателите върху сняг (метод на спиране върху сняг) (16)

Индекс на показателите върху сняг (метод на задвижване и развъртане) (17)

C1

1,07

1,10

C2

Не е приложимо

1,10

6.5.   За да бъде класифицирана в категория на ползване „гума за подобрено задвижващо усилие“, е необходимо гумата да отговаря на поне едно от условията в точка 6.5.1 по-долу.

6.5.1.   Гумата трябва да има шарка на протектора с поне две ребра по обиколката, всяко от които съдържа поне 30 блокови елемента, разделени от канали и/или прорезни елементи с дълбочина, равна най-малко на половината от дълбочината на протектора. Използването на алтернативен вариант на физическото изпитване ще се прилага единствено на по-късен етап след допълнително изменение на правилото, включващо позоваване на съответни методи на изпитване и гранични стойности.

6.6.   За да бъде класифицирана в категория на ползване „гума със специално предназначение“, гумата трябва да има шарка на протектора с блокове, като блоковете са по-големи и по-раздалечени, отколкото при нормални гуми и имат следните характеристики:

 

за гуми от клас С1: дълбочина на протектора ≥ 11 mm и отношение вдлъбната към изпъкнала площ ≥ 35 %;

 

за гуми от клас С2: дълбочина на протектора ≥ 11 mm и отношение вдлъбната към изпъкнала площ ≥ 35 %;

 

за гуми от клас С3: дълбочина на протектора ≥ 16 mm и отношение вдлъбната към изпъкнала площ ≥ 35 %.

6.7.   За да бъде класифицирана като „специална гума за повишена проходимост“, гумата трябва да има всичките следни характеристики:.

a)

за гуми от класове С1 и С2:

i)

дълбочина на протектора ≥ 11 mm;

ii)

отношение вдлъбнатини към изпъкналости ≥ 35 %;

iii)

категория за максимална скорост ≤ Q;

б)

за гуми от клас С3:

i)

дълбочина на протектора ≥ 16 mm;

ii)

отношение вдлъбнатини към изпъкналости ≥ 35 %;

iii)

категория за максимална скорост ≤ K.

7.   ПРОМЯНА НА ТИПА ПНЕВМАТИЧНА ГУМА И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕ

7.1.

Всяко изменение на типа гума, което може да повлияе на работните характеристики, одобрени в съответствие с настоящото правило, трябва да бъде съобщено на органа за одобрение на типа, който е одобрил типа гума. Тогава органът може:

7.1.1.

да счете, че е малко вероятно направените изменения да имат осезаемо неблагоприятно въздействие върху одобрените работни характеристики и че гумата ще е в съответствие с изискванията на настоящото правило; или

7.1.2.

да изиска да се представят допълнителни образци за изпитване или да изиска допълнителни протоколи от изпитване от определената техническа служба.

7.1.3.

Потвърждение или отказ на одобрение, определящи измененията, следва да се съобщят съгласно процедурата, посочена в точка 5.3 от настоящото правило, на страните от Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.1.4.

Органът за одобрение на типа, издаващ разширение на одобрението, присвоява сериен номер на това разширение, който трябва да е виден във формуляра на съобщението.

8.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите по съответствие на производството трябва да са в съответствие с установените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324- E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

8.1.

Гуми, одобрени по настоящото правило, трябва да бъдат произведени, така че да съответстват на работните характеристики на одобрения тип гума и да удовлетворяват изискванията на точка 6 по-горе.

8.2.

За да се провери съответствието, предписано в точка 8.1 по-горе, се взимат избрани на случаен принцип образци от гуми от серийното производство, носещи маркировка за одобрение, изисквана по настоящото правило. Нормалната честота на проверките за съответствие на производството е най-малко един път на всеки две години.

8.2.1.

В случай на проверки по отношение на одобрения в съответствие с точка 6.2 проверките се провеждат, като се използва същата процедура (вж. приложение 5 към настоящото правило) като приетата за оригиналното одобрение, като органът за типово одобрение трябва да се увери, че всички гуми, които спадат към одобрения тип, съответстват на изискването за одобрение. Оценката се основава на производствения обем за всеки тип гума във всеки производствен обект, като се вземе(ат) предвид системата(ите) за управление на качеството, използвана(и) от производителя. Когато процедурата на изпитване включва едновременното изпитване на няколко гуми, например комплект от четири гуми за целите на изпитването на показателите на сцеплението с влажна повърхност в съответствие с процедурата за стандартно превозно средство, дадена в приложение 5 към настоящото правило, след това комплектът се разглежда като едно цяло за целите на изчисляване на броя на гумите, които трябва да бъдат изпитвани.

8.3.

Счита се, че производството съответства на изискванията на настоящото правило, ако измерените нива отговарят на граничните стойности, посочени в точка 6.1 по-горе с допълнително отклонение от + 1 dB(A) за възможни отклонения при масово производство.

8.4.

Счита се, че производството съответства на изискванията на настоящото правило, ако измерените нива отговарят на граничните стойности, посочени в точка 6.3 по-горе, с допълнително отклонение от + 0,3 N/kN за възможни отклонения при масово производство.

9.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1.

Одобрение, дадено по отношение на тип гума съгласно настоящото правило може да бъде отменено, ако не съответства на изискванията, посочени в точка 8 по-горе, или ако гума от въпросния тип надвишава граничните стойности, дадени в точка 8.3 или 8.4 по-горе.

9.2.

Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, което е дала преди това, тя незабавно уведомява за това другите договарящи страни, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, отговарящ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

10.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрението прекрати напълно производството на тип пневматична гума, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа, издал одобрението. След получаване на съответното съобщение този орган трябва да информира за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, чрез формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

11.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА ОРГАНА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

Страните по Спогодбата от 1958 г., които прилагат това правило, съобщават на секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на органа за одобрение на типа, които издават одобрения и до които да се изпращат сертификати за одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение, издадени в други държави.

12.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

12.1.

Считано от датата на влизане в сила на серия от изменения 02 на настоящото правило, страните по договора, прилагащи настоящото правило, не могат да отказват да издадат одобрение на ИКЕ по настоящото правило за тип гума, ако гумата съответства на изискванията на серия от изменения 02, включително изискванията за шума при търкаляне на етап 1 или етап 2, определени в точки 6.1.1—6.1.3, изискванията за показателите на сцеплението с влажна повърхност, определени в точка 6.2.1, и изискванията за съпротивлението при търкаляне на етап 1 или етап 2, определени в точки 6.3.1—6.3.2.

12.2.

Считано от 1 ноември 2012 г., страните по договора, прилагащи настоящото правило, трябва да отказват да издадат одобрение на ИКЕ, ако типът гума, предмет на одобрението, не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, и освен това трябва да отказват да издадат одобрение на ИКЕ, ако не са изпълнени изискванията за шума при търкаляне на етап 2, определени в точки 6.1.1—6.1.3, изискванията за показателите на сцеплението с влажна повърхност, определени в точка 6.2.1, и изискванията за съпротивлението при търкаляне на етап 1, определени в точка 6.3.1.

12.3.

Считано от 1 ноември 2014 г., страните по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват разрешение за продажба или въвеждане в експлоатация на гума, която не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, и която не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, включително изискванията за показателите на сцеплението с влажна повърхност, определени в точка 6.2.

12.4.

Считано от 1 ноември 2016 г., страните по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват разрешение за продажба или въвеждане в експлоатация на гума, която не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, включително изискванията за съпротивлението при търкаляне на етап 2, определени в точка 6.3.2.

12.5.

Считано от 1 ноември 2016 г., всички страни по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват разрешение за продажба или въвеждане в експлоатация на гума, която не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, и която не отговаря на изискванията за шума при търкаляне на етап 2, определени в точки 6.1.1—6.1.3.

12.6.

Считано от датите, дадени по-долу, всички страни по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват разрешение за продажба или въвеждане в експлоатация на гума, която не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, и която не отговаря на изискванията за съпротивлението при търкаляне на етап 1, определени в точка 6.3.1.

Клас на гумата

Дата

C1, C2

1 ноември 2014 г.

C3

1 ноември 2016 г.

12.7.

Считано от датите, дадени по-долу, всички страни по договора, прилагащи настоящото правило, могат да отказват разрешение за продажба или въвеждане в експлоатация на гума, която не отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02, и която не отговаря на изискванията за съпротивлението при търкаляне на етап 2, определени в точка 6.3.2.

Клас на гумата

Дата

C1, C2

1 ноември 2018 г.

C3

1 ноември 2020 г.


(1)  Както е определено в Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ TRANS/WP.29/78/Rev.2, точка 2.

(2)  Гумите от клас С1 съответстват на „гуми на леки автомобили“ от стандарт ISO 4000-1:2010.

(3)  Единицата съгласно Международната система за измерителни единици (SI), която е прието да се използва за съпротивлението при търкаляне, е Nm/m, което е еквивалентно на силата на съпротивление на движението в N.

(4)  Съпротивлението при търкаляне се изразява в N, а товарът се изразява в kN. Коефициентът на съпротивлението при търкаляне е безразмерен.

(5)  Определението за нова гума за изпитване е необходимо, за да се намалят вариациите и разсейването на потенциалните данни, дължащи се на ефекта от стареенето на гумата.

(6)  Допуска се повтарянето на одобрена процедура на изпитване.

(7)  Пример за поведение на измервателна машина е дрейфът.

(8)  Въртящото се тяло може да бъде например комплектована гума или машинен барабан.

(9)  Възпроизводимостта на измерването σm се изчислява, като цялата процедура, описана в точка 4 от приложение 6, се измери n пъти (при n ≥ 3) за една гума, както следва:

Formula

където:

j

=

числителят от 1 до n за брой на повторенията на всяко измерване за дадена гума;

n

=

брой на повторенията на измерването на гумата.

(10)  Някои от тези изисквания могат да бъдат определени отделно в Правило № 30 или Правило № 54.

(11)  Минимални височини на маркировката: вж. размер С в приложение 3 от Правило № 54.

(12)  Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), документ TRANS/WP.29/78/Rev.2.

(13)  Граничната стойност се прилага и за гуми, маркирани само с M+S.

(14)  Граничната стойност се прилага и за гуми, маркирани само с M+S.

(15)  Тази процедура на изпитване в момента е в процес на разработка.

(16)  Вж. точка 3 от приложение 7 към настоящото правило.

(17)  Вж. точка 2 от приложение 7 към настоящото правило.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОБРАЗЦИ НА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Допълнение 1

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

(Вж. точка 5.4 от настоящото правило)

Одобрение съгласно Правило № 117

Пример 1

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на пневматична гума, показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S2 (шум при търкаляне на етап 2) с одобрение № 0212345. Първите две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е предоставено съгласно изискванията на серия от изменения 02 на настоящото правило.

Пример 2

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S1 (шум при търкаляне на етап 1), W (сцепление при влажни условия) и R1 (съпротивление при търкаляне на етап 1) с одобрение № 0212345. Тя указва, че одобрението е за S1WR1. Първите две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е предоставено съгласно изискванията на серия от изменения 02 на настоящото правило.

Допълнение 2

ОДОБРЕНИЕ СЪГЛАСНО ПРАВИЛО № 117, СЪВПАДАЩО С ОДОБРЕНИЕ ПО ПРАВИЛО № 30 ИЛИ № 54  (1)

Пример 1

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S2 (шум при търкаляне на етап 2) с одобрение № 0212345 и съгласно Правило № 30 одобрение № 0236378. Първите две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е предоставено съгласно серия от изменения 02, като Правило № 30 е включвало серия от изменения 02.

Пример 2

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S2WR2 (шум при търкаляне на етап 2 при сцепление при влажни условия и съпротивление при търкаляне на етап 2) с одобрение № 0212345 и съгласно Правило № 30 с одобрение № 0236378. Първите две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е предоставено съгласно серия от изменения 02, като Правило № 30 е включвало серия от изменения 02.

Пример 3

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 и серия от изменения 02 с одобрение № 0212345 (маркирана с S2) и съгласно Правило № 54. Тя указва, че одобрението е за шум при търкаляне на етап 2 (S2). Първите две цифри (02) от номера на одобрението по Правило № 117 заедно с „S“ указват, че първото одобрение е предоставено в съответствие с Правило № 117, което е включвало серия от изменения 02. Първите две цифри от номера на одобрението по Правило № 54 (00) указват, че това правило е било в първоначалния си вид.

Пример 4

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 и серия от изменения 02 с одобрение № 0212345 (маркирана с S2 R2) и съгласно Правило № 54. Тя указва, че одобрението е за шум при търкаляне на етап 2 (S2) и съпротивление при търкаляне на етап 2. Първите две цифри (02) от номера на одобрението по Правило № 117 заедно с „S2R2“ указват, че първото одобрение е предоставено в съответствие с Правило № 117, което е включвало серия от изменения 02. Първите две цифри от номера на одобрението по Правило № 54 (00) указват, че това правило е било в първоначалния си вид.

Допълнение 3

РАЗШИРЕНИЯ С ЦЕЛ КОМБИНИРАНЕ НА ОДОБРЕНИЯ, ИЗДАДЕНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРАВИЛО № 117, № 30 ИЛИ № 54  (2)

Пример 1

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 30 и серия от изменения 02 с одобрение № 0236378. Тя е също маркирана с + 02S1 (шум при търкаляне на етап 1), което указва, че одобрението е разширено по Правило № 117 (серия от изменения 02). Първите две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е издадено съгласно Правило № 30 (серия от изменения 02). Знакът за добавяне (+) указва, че първото одобрение е издадено в съответствие с Правило № 30 и е било разширено да включва одобрението(ята), предоставено(и) по Правило № 117 (серия от изменения 02) за шум при търкаляне на етап 1.

Пример 2

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 30 и серия от изменения 02 с одобрение № 0236378. Тя указва, че одобрението е за S1 (шум при търкаляне на етап 1 ), W (сцепление при влажни условия) и R2 (съпротивление при търкаляне на етап 2). S1WR2, предхождано от (02), указва, че одобрението е разширено по Правило № 117, което е включвало серия от изменения 02. Първите две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е издадено съгласно Правило № 30 (серия от изменения 02). Знакът за добавяне (+) указва, че първото одобрение е издадено в съответствие с Правило № 30 и е било разширено да включва одобрение(я) по Правило № 117 (серия от изменения 02).

Допълнение 4

РАЗШИРЕНИЯ С ЦЕЛ КОМБИНИРАНЕ НА ОДОБРЕНИЯ, ИЗДАДЕНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРАВИЛО № 117  (3)

Пример 1

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 и серия от изменения 02 с одобрение № 0212345. Тя указва, че одобрението е за W (сцепление с влажна повърхност). S2R2, предхождано от +, указва, че одобрението е разширено по Правило № 117 по отношение на шума при търкаляне на етап 2 и съпротивлението при търкаляне на етап 2 на базата на отделен(ни) сертификат(и).

Пример 2

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 и серия от изменения 02 с одобрение № 0212345. Тя указва, че одобрението е за S1 (шум при търкаляне на етап 1) или W (сцепление с влажна повърхност). R1, предхождано от +, указва, че одобрението е разширено по Правило № 117 по отношение на съпротивлението при търкаляне на етап 1 на базата на отделен(ни) сертификат(и).

Пример 3

Image

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 и серия от изменения 01 с одобрение № 0167890. Тя указва, че одобрението е за S (шум при търкаляне на етап 1) или W (сцепление с влажна повърхност). 02R1, предхождано от +, указва, че одобрението е разширено по Правило № 117 и серия от изменения 02 по отношение на съпротивлението при търкаляне на етап 1 на базата на отделен сертификат(и).


(1)  Одобренията в съответствие с Правило № 117 за гуми, попадащи в обхвата на действие на Правило № 54, понастоящем не включват изисквания по отношение на сцеплението при влажни условия.

(2)  Одобренията в съответствие с Правило № 117 за гуми, попадащи в обхвата на действие на Правило № 54, понастоящем не включват изисквания за сцепление при влажни условия.

(3)  Одобренията в съответствие с Правило № 117 за гуми, попадащи в обхвата на действие на Правило № 54, понастоящем не включват изисквания за сцепление при влажни условия.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМ, ИЗЛЪЧВАН ПРИ ТЪРКАЛЯНЕ, ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ИНЕРЦИЯ

0.   ВЪВЕДЕНИЕ

Представеният метод съдържа спецификации към измервателната апаратура, условията при измерване и метода на измерване, за да се измери нивото на шума на комплект от гуми, монтирани върху изпитвано превозно средство, движещо се по определена повърхност на пътя. Максималното ниво на звуково налягане се записва от дистанционни микрофони, когато изпитваното превозно средство се движи по инерция, като крайният резултат при контролна скорост се получава чрез линеен регресионен анализ. Тези резултати от изпитване не могат да се отнесат за шума при търкаляне на гуми по време на ускоряване от двигателя или отрицателно ускорение при спиране.

1.   ИЗМЕРВАТЕЛНА АПАРАТУРА

1.1.   Акустични измервания

Шумомер или еквивалентна измервателна система, включваща преграда срещу вятъра, препоръчана от производителя, трябва да отговаря или да надхвърля изискванията за апаратурата от тип I в съответствие с IEC 60651:1979/А1:1993, второ издание.

Измерванията се правят при използване на амплитудно-честотната характеристика А за претегляне по честота и метода F (бърз) за претегляне във времето.

Когато се използва система, включваща периодично наблюдение на ниво на звука с претегляне A, показанията трябва да се отчитат на времеви интервал не по-голям от 30 ms.

1.1.1.   Калибриране

В началото и в края на всеки набор измервания се проверява цялата измервателна система, чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно IEC 60942:1988. Без последващо привеждане в съответствие разликата между показанията на две последователни проверки трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се надхвърли, резултатите от измерванията, получени след предшестваща добра проверка, се отхвърлят.

1.1.2.   Съответствие с изискванията

Съответствието на калибратора за шум с изискванията на IEC 60942:1988 се проверява един път годишно, а съответствието на системата уреди с изискванията на IEC 60651:1979/А1:1993, второ издание, се проверява най-малко на всеки две години от лаборатория, която е упълномощена да провежда калибрирания, проследими спрямо съответните стандарти.

1.1.3.   Местоположение на микрофона

Микрофонът (или микрофоните) трябва да бъде разположен на разстояние 7,5 ± 0,05 m от контролната линия на пистата CC' (фигура 1) и на 1,2 ± 0,02 m над земята. Оста на максимална чувствителност на микрофона трябва да е успоредна на плоскостта на пистата и перпендикулярна на траекторията на движение на превозното средство (линия СС').

1.2.   Измервания на скоростта

Скоростта на превозното средство се измерва с измервателни уреди с грешка ± 1 km/h или по-добре, когато предният край на превозното средство достигне линията PP′ (фигура 1).

1.3.   Измерване на температурата

Измервания на температурата на въздуха, както и на температурата на повърхността за изпитване са задължителни.

Устройствата за измерване на температура трябва да бъдат с грешка в граници ± 1 °C.

1.3.1.   Температура на въздуха

Температурният датчик се разполага в място без препятствия в близост до микрофона, по такъв начин, че да е изложен на въздушния поток и защитен от пряка слънчева радиация. Последното може да се постигне посредством засенчващ екран или подобно устройство. Датчикът трябва да се разположи на височина 1,2 m ± 0,1 m над нивото на повърхността на изпитване, за да се минимизира влиянието на топлинното излъчване при слаб въздушен поток от повърхността на изпитване.

1.3.2.   Температура на повърхността на изпитване

Температурният датчик се разполага в място, където измерената температура е представителна за температурата на траекторията на колелата, без да пречи на измерването на шума.

Ако се използва контактен температурен датчик, между повърхността и датчика трябва да се постави топлопроводяща паста, за да се осигури достатъчен топлинен контакт.

Ако се използва термометър за лъчиста енергия (пирометър), височината трябва да се избере, така че да осигури обхващането на зона на измерване с диаметър ≥ 0,1 m.

1.4.   Измерване на скоростта на вятъра

Устройството трябва да е способно да измерва скоростта на вятъра с грешка в граници ± 1 m/s. Вятърът се измерва на височината на микрофона. Документира се посоката на вятъра по отношение на посоката на шофиране.

2.   УСЛОВИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО

2.1.   Изпитвателна площадка

Изпитвателната площадка трябва да се състои от централен участък, заобиколен от практически равна повърхност за изпитване. Измервателният участък трябва да бъде хоризонтален; изпитвателната повърхност трябва да бъде суха и чиста при всички измервания. Изпитвателната повърхност не трябва да се изстудява изкуствено по време или преди изпитването.

Изпитвателната писта трябва е такава, че условията на свободно звуково поле между звуковия източник и микрофона да се постигат в рамките на 1 dB(А). Тези условия се считат за изпълнени, ако няма големи предмети, отразяващи шума, като огради, скали, мостове или постройки в рамките на 50 m от центъра на участъка за измерване. Повърхността на изпитвателната писта и размерите на площадката за изпитване трябва да бъдат в съответствие с приложение 4 към настоящето правило.

На централната част с радиус най-малко 10 m не трябва да има сипкав сняг, висока трева, ронлива почва, пепел или подобни. Не трябва да има препятствия, които могат да повлияят на полето на шума в околността на микрофона и между микрофона и източника на шум не трябва да стоят хора. Лицето, което извършва измерванията и всички евентуални странични лица, които присъстват на измерванията трябва да застават така, че да не оказват въздействие върху показанията на измервателните уреди.

2.2.   Метеорологични условия

При лоши метеорологични условия не се провеждат измервания. Трябва да се направи така, че поривите на вятъра да не влияят на резултатите. Ако скоростта на вятъра на височина на микрофона е по-голяма от 5 m/s, изпитване не се провежда.

Ако температурата на въздуха е под 5 °C или над 40 °C или ако температурата на повърхността е под 5 °C или над 50 °C, не се провеждат измервания.

2.3.   Околен шум

2.3.1.   Нивото на фона на шума (включително шум от вятър) трябва да бъде най-малко с 10 dB(A) по-малко от измерения шум, излъчван при търкаляне. При микрофона може да се постави подходящ екран за вятъра, при условие че се вземе под внимание неговото влияние върху чувствителността и насочеността на микрофона.

2.3.2.   Пренебрегва се всяко измерване, повлияно от максимум на шума, който изглежда да не е свързан с показателите на общото ниво на шума от гумите.

2.4.   Изисквания за изпитвателното превозно средство

2.4.1.   Общи положения

Превозното средство, което ще се изпитва, е моторно превозно средство и е оборудвано с четири единични гуми на две оси.

2.4.2.   Натоварване на превозното средство

Превозното средство трябва да бъде натоварено така, че да отговаря на натоварванията при изпитване на гумите, определени в точка 2.5.2 по-долу.

2.4.3.   Колесна база

Колесната база между двете оси, оборудвани с гуми за изпитване, трябва да бъде по-малка от 3,50 m за клас C1 и по-малка от 5 m за класове C2 и C3.

2.4.4.   Мерки, за минимизиране влиянието от превозното средство върху измерванията на нивото на шум

За да се гарантира, че шумът при търкаляне на гумите не се влияе значително от конструкцията на превозното средство, което се изпитва, се дават следните изисквания и препоръки.

2.4.4.1.

Изисквания:

a)

не се поставят калобрани или друго допълнително устройство за предотвратяване на пръскането;

б)

не се разрешава добавянето или запазването на елементи в непосредствена близост на джантите и гумите, които могат да екранират излъчвания шум;

в)

центроването на колелото (ъгъл на сходимост на предните колела, страничен наклон на предните колела и надлъжен наклон на шенкелния болт) трябва да бъде в пълно съответствие с препоръките на производителя на превозното средство;

г)

може да се постави допълнителен звукопоглъщащ материал в нишите за колелата или под подовата част на каросерията;

д)

окачването трябва да бъде в такова състояние, че да не се получава по-голямо от средното намаление на пътния просвет, когато превозното средство е натоварено в съответствие с изискванията за изпитване. Ако има системи за регулиране на пътния просвет, тя се регулира по време на изпитване да осигури пътен просвет, който е нормален при ненатоварено състояние.

2.4.4.2.

Препоръки за избягване на страничен шум:

a)

препоръчват се демонтирането на части или изменения върху превозното средство, които могат да допринасят за шумовия фон на превозното средство. Всякакви демонтирания и изменения се документират в протокола от изпитването;

б)

по време на изпитване трябва да се установи, че спирачките не са освободени само частично, така че да причиняват спирачен шум;

в)

трябва да се установи, че електрическите вентилатори не са в действие;

г)

прозорците и плъзгащият покрив на превозното средство са затворени по време на изпитването.

2.5.   Гуми

2.5.1.   Общи положения

На превозното средство за изпитване се поставят четири еднакви гуми. При гуми с коефициент на натоварване, по-голям от 121 и без индикация за сдвояване, две от тези гуми от същия тип и диапазон трябва да се поставят на задната ос на превозното средство за изпитване, предната ос трябва да бъде съоръжена с гуми с подходящ размер за натоварването на оста и планирани за минималната дълбочина, за да се минимизира влиянието на шума от контакта гума/път, като се поддържа достатъчно ниво на безопасност. Зимни гуми, които при някои договарящи се страни могат да бъдат съоръжени с шипове, предвидени да подобрят сцеплението, се изпитват без това оборудване. Гуми със специални изисквания при поставяне се изпитват в съответствие с тези изисквания (например посока на въртене). Преди „разработване“ гумите трябва да са с пълна дълбочина на протектора.

Гумите се изпитват с джанти, разрешени от производителя на гумите.

2.5.2.   Натоварвания на гумите

Изпитвателното натоварване Qt за всяка гума от превозното средство, което се изпитва, трябва да бъде от 50 до 90 % от контролното натоварване Qr, но средното изпитвателно натоварване Qt,avr на всички гуми трябва да бъде 75 ± 5 % от контролното натоварване Qr.

За всички гуми контролното натоварване Qr отговаря на максималната маса, свързана с коефициента на натоварване на гумата. В случай че коефициентът за товароносимост е образуван от две числа, разделени с наклонена черта (/), се прави позоваване на първото число.

2.5.3.   Налягане на гумите

Всяка гума, поставена на превозното средство, което се изпитва, има изпитвателно налягане Pt, не по-високо от контролното налягане Pr и в диапазона:

Formula

За класове C2 и C3 контролното налягане Pr е налягането, което съответства на обозначения върху странѝцата индекс за налягане.

За клас C1 контролното налягане е Pr = 250 kPa за стандартни гуми и 290 kPa за усилени гуми или гуми за повишено натоварване; минималното налягане при изпитване е Pt = 150 kPa.

2.5.4.   Подготовка преди изпитване

Гумите се „сработват“ преди изпитване, за да се отстранят гранули от примеси или други типични примеси вследствие процеса на формоване. Това нормално изисква еквивалента на 100 km нормален пътен пробег.

Гумите, поставени върху превозното средство, което се изпитва, се въртят в същата посока, както когато са били сработвани.

Преди изпитване гумите се разгряват посредством движение при условията на изпитване.

3.   МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Общи условия

При всички измервания превозното средство трябва да се движи по права линия през измервателния участък (от АА' до ВВ') по такъв начин, че средната надлъжната равнина на превозното средство да бъде възможно най-близо до линията СС'.

Когато предната част на изпитвателното превозно средство достигне линията АА', водачът на превозното средство трябва да е поставил лоста за превключване на предавките в неутрално положение и да е изключил двигателя. Ако от превозното средство по време на измерване се излъчва шум, по-голям от нормалния (например вентилатор, самозапалване), изпитването се отхвърля.

3.2.   Естество и брой на измервания

Максималното ниво на шума в децибели по A (dB(A) се измерва до първия десетичен знак, когато превозното средство се движи по инерция между линиите AA' и BB' (фигура 1 — преден край на превозното средство при линията AA', заден край на превозното средство при линията BB'). Тази стойност представлява резултата от измерването.

Трябва да се проведат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство, което се изпитва, при скорости на изпитване, по-ниски от контролната скорост посочена в точка 4.1, и най-малко четири измервания при скорости на изпитване, по-високи от контролната скорост. Скоростите трябва да са приблизително равно отстоящи в интервала скорости, посочен в точка 3.3.

3.3.   Диапазон на скоростите при изпитване

Скоростите на превозното средство, което се изпитва, трябва да бъдат в интервала:

a)

от 70 до 90 km/h за гуми от класове С1 и С2;

б)

от 60 до 80 km/h за гуми от клас С3.

4.   ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Измерването се счита за невалидно, ако се отчете ненормално несъответствие между стойностите (вж. точка 2.3.2 от настоящето приложение).

4.1.   Определяне резултата от изпитването

Еталонната скорост Vref, която се използва за определяне на окончателния резултат е:

a)

80 km/h за гуми от класове С1 и С2;

б)

70 km/h за гуми от клас С3.

4.2.   Регресионен анализ на измерванията на шум при търкаляне

Нивото на шума при търкаляне на гума на пътя LR в dB(A) се определя чрез регресионен анализ съгласно формулата:

Formula

където:

Formula

е средната стойност на нивата на шум при търкаляне Li, измерени в dB(A):

Formula

n е броят на измерванията (n ≥ 16);

Formula

е средната стойност на логаритмите от скоростите Vi:

Formula with νi = lg(Vi / Vref)

a

а е наклонът на линията на регресия в dB(A):

Formula

4.3.   Температурна корекция

За гуми от класове C1 и C2 крайният резултат се нормализира към контролната температура на изпитвателната повърхност θref, като се прилага температурна корекция по следната формула:

LRref) = LR(θ) + K(θref – θ)

където:

θ

=

измерената температура на повърхността;

θref

=

20 °C.

За гуми от клас С1 коефициентът К е: – 0,03 db(A)/°C, когато θ > θref

и: – 0,06 db(A)/°C, когато θ > θref

За гуми от клас С2 коефициентът К е – 0,02 dB(A)/°C.

Ако измерената температура на повърхността на изпитване не се променя с повече от 5 °C при всички измервания, необходими за определяне нивото на шума на един комплект гуми, температурната корекция може да се направи само за крайното отчетено ниво на шум при търкаляне на гума, както е посочено по-горе, като се използва средноаритметичната стойност от измерените температури. В противен случай, всяко измерено ниво на шум Li трябва да се коригира, като се използва температурата по време на отчитане на шума.

За гуми от клас C3 не се прави температурна корекция.

4.4.   За да се отчетат неточностите на измервателната апаратура, резултатите съгласно точка 4.3 се намаляват с 1 dB(A).

4.5.   Крайният резултат — температурата при коригираното нивото на шум при търкаляне на гумата LRref) в dB(A) с корекция за температурата, се закръглява надолу към най-близката цяла долна стойност.

Фигура 1

Местоположения на микрофоните при измерване

Image

Допълнение 1

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕ

Част 1 —   Протокол

1.   Орган за одобрение на типа или техническа служба: …

2.   Име и адрес на заявителя: …

3.   Протокол от изпитване №: …

4.   Производител и търговско наименование или търговско описание: …

5.   Клас на гумата (C1, C2 или C3): …

6.   Категорията на ползване: …

7.   Ниво на шума съгласно точки 4.4 и 4.5 от приложение 3: … dВ(А)

при контролна скорост 70/80 km/h (1)

8.   Коментари (ако има): …

9.   Дата: …

10.   Подпис: …

Част 2 —   Данни за изпитването

1.   Дата на изпитването: …

2.   Превозно средство, което се изпитва (марка, модел, година, изменения и др.): …

2.1.   Колесна база на превозното средство, което се изпитва: mm …

3.   Местоположение на пистата за изпитване: …

3.1.   Дата на сертификация на пистата по ISO 10844:1994: …

3.2.   Издаден от: …

3.3.   Метод на сертифициране: …

4.   Подробности за изпитването на гумата: …

4.1.   Обозначение на размера на гумата: …

4.2.   Описание на гумата според използването: …

4.3.   Контролно налягане при напомпване: kPa …

4.4.   Данни за изпитването: …

 

Ляво отпред

Дясно отпред

Ляво отзад

Дясно отзад

Изпитвателна маса (kg)

 

 

 

 

Индекс за товароносимост на гума (%)

 

 

 

 

Налягане при напомпване (студено) (kPa)

 

 

 

 

4.5.   Код на широчината на джантата, която се изпитва: …

4.6.   Тип на датчика за измерване на температура: …

5.   Валидни резултати от изпитването: …

Пробег №

Скорост при изпитване

km/h

Посока на пробега

Ниво на шума ляво (2) измерено

dВ(А)

Ниво на шума дясно (2) измерено

dВ(А)

Температура на въздуха

°C

Температура на пистата

°C

Ниво на шума ляво (2) темп. корекция

dВ(А)

Ниво на шума дясно (2) темп. корекция

dВ(А)

Забележки

1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.1.   Наклон на линията на регресия: …

5.2.   Ниво на шума след температурна корекция съгласно точка 4.3 от приложение 3: …

… dВ(А)


(1)  Зачеркнете излишното.

(2)  Спрямо превозното средство.


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

СПЕЦИФИКАЦИИ НА ИЗПИТВАТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение описва спецификациите по отношение на физическите характеристики и нанасянето върху изпитвателната писта. Тези спецификации се основават на специален стандарт (1) и описват изискваните физически характеристики, както и методите за изпитване на тези характеристики.

2.   ИЗИСКВАНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ЗА ПОВЪРХНОСТТА

Счита се, че дадена повърхност съответства на настоящия стандарт, при условие че материята/текстурата и съдържанието на кухини или коефициентът на поглъщане на шума са измерени и е установено, че изпълняват всички изисквания на точки от 2.1 до 2.4 по-долу и при условие че е отговорено на конструктивните изисквания (точка 3.2).

2.1.   Съдържание на остатъчни кухини

Съдържанието на остатъчни кухини (VC) в сместа за пътната настилка на пистата за изпитване не трябва да надхвърля 8 %. Относно процедурата по измерване, вж. точка 4.1.

2.2.   Коефициент на поглъщане на шума

Ако повърхността не съответства на изискването за съдържание на остатъчни кухини, повърхността се приема само ако нейният коефициент на поглъщане на шума α ≤ 0,10. Относно процедурата по измерване, вж. точка 4.2. Изискването от точки 2.1 и 2.2 е изпълнено също само ако е било измерено поглъщане на шума и било установено α ≤ 0,10.

Забележка:

Най-меродавната характеристика е поглъщането на шума, въпреки че съдържанието на остатъчни кухини е по-известно между пътните строители. Поглъщането на шум обаче е необходимо да се измери само ако повърхността не съответства на изискванията за кухини. Това е мотивирано, защото последното е свързано с относително голяма неопределеност по отношение както на измерванията, така и на меродавността им, и някои повърхности погрешно може да се отхвърлят, когато се използва само измерване за кухини.

2.3.   Дълбочина на текстурата

Дълбочината на материята (текстурата) (TD) измерена по обемния метод (вж. точка 4.3 по-долу) трябва да бъде:

TD > 0,4 mm.

2.4.   Хомогенност на повърхността

Трябва да се положат максимално възможни усилия, за да се гарантира, че повърхността е възможно най-хомогенна в зоната на изпитване. Това включва съдържанието на материал/текстура и кухини, но също трябва да се отбележи, че от процеса на валиране се получава по ефективно валиране на някои места, отколкото на други и материалът/текстурата може да бъде различен и неравен, причинявайки появата на издутини.

2.5.   Период на изпитване

За да се провери дали повърхността продължава да съответства на съдържанието на материал/текстура и кухини или на изискванията към поглъщане на шум, определени в настоящия стандарт, трябва да се провеждат периодични изпитвания на повърхността на следните интервали:

a)

за съдържание на остатъчни кухини (VC) или поглъщане на шум (α):

когато повърхността е нова;

не се изискват последващи периодични изпитвания, ако повърхността отговаря на изискванията, когато е нова; Ако то не отговаря на изискванията, когато е ново, възможно е да отговори на изискванията на по-късен етап, тъй като повърхностите с течение на времето слепват и се уплътняват.

б)

относно дълбочината на материала (текстурата) (TD):

когато повърхността е нова;

когато започва изпитването за шум (забележка: не по-рано от четири седмици след полагането);

след това на всеки дванадесет месеца.

3.   КОНСТРУКЦИЯ НА ПОВЪРХНОСТТА ЗА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Площ

Когато се проектира разположението на пистата за изпитване, важно е да се осигури като минимално изискване площта, пресичана от превозни средства, движещи се през лентата за изпитване, да е покрита с определения материал с подходящи граници за безопасно и практично кормуване. Това изисква широчината на пистата да е най-малко 3 m и дължината на пистата да се простира извън линиите AA и BB с най-малко 10 m от всеки край. Фигура 1 показва план на подходяща изпитвателна площадка и указва минималната площ, която да бъде покрита и уплътнена машинно със специфицирания материал върху повърхността за изпитване. Съгласно приложение 3, точка 3.2 се прави измерване от всяка страна на превозното средство. Това може да се направи или чрез измерване на две места с микрофони (по един от всяка страна на пистата) и движение в една посока, или чрез измерване с микрофон само от едната страна, като превозното средство се движи в две посоки. Ако се използва последният метод, то тогава няма изисквания към повърхността от страната на пистата, от която няма микрофон.

Фигура 1

Минимални изисквания към повърхността на изпитвателната площадка; засивената част се нарича „Площ за изпитване“

Image

ЗАБЕЛЕЖКА:

В този радиус не трябва да има големи звукоотразяващи предмети.

3.2.   Проект и подготовка на повърхността

3.2.1.   Основни проектни изисквания

Повърхността за изпитване трябва да отговаря на четири проектни изисквания:

3.2.1.1.

тя трябва да бъде плътен асфалтобетон;

3.2.1.2.

максималният размер на чакъла трябва да бъде 8 mm (позволява се толеранс от 6,3 mm до 10 mm);

3.2.1.3.

дебелината на износващия се слой е ≥ 30 mm;

3.2.1.4.

свързващото вещество трябва да бъде от категория битум с непосредствено проникване, без изменение.

3.2.2.   Указания за проектиране

Като указание за изпълнителят на покривката, на фигура 2 е дадена крива на гранулометричния състав за инертния материал, която ще даде желаните характеристики. В допълнение таблица 1 дава някои указания, за да се получи желаният материал/текстура и дълготрайност. Кривата за гранулометричния състав отговаря на следната формула:

Р (% преминали фракции) = 100 (d/dmax) 1/2

където:

d

= размер на квадратния светъл отвор на сито в mm;

dmax

= 8 mm в средната част на кривата;

= 10 mm за долния толеранс на кривата;

= 6,3 mm за горния толеранс на кривата.

Фигура 2

Крива на гранулометричния състав за инертния материал в асфалтова смес с толеранси

Image

В допълнение на горното се дават следните препоръки:

a)

фракцията на пясъка (0,063 mm < сито с размер на квадратния светъл отвор < 2 mm) да включва не повече от 55 % естествен пясък и най-малко 45 % пясък от натрошаване;

б)

основата и междинният слой следва да осигуряват добра стабилност и гладкост съгласно най-добрите практики за изграждане на пътища;

в)

чакълът да бъде натрошен (100 % от външните стени на зърната са резултат от трошене) и от материал с висока устойчивост срещу натрошаване;

г)

използваният чакъл в сместа да бъде промит;

д)

на повърхността да не са добавя допълнителен чакъл;

е)

твърдостта на свързващия материал, изразена в PEN единици, да бъде 40—60, 60—80 или дори 80—100 в зависимост от климатичните условия на държавата. правилото е да се използва колкото е възможно по-твърдо свързващо вещество, при условие че това е в съответствие с обичайната практика;

ж)

температурата на сместа преди валиране се избира такава, че да се постигне чрез последващо валиране исканото съдържание на кухини; за да се увеличи вероятността да бъдат изпълнени спецификациите на точки от 2.1 до 2.4 по-горе, трябва да се изследва компактността не само чрез подходящ избор на температурата на смесване, но също чрез подходящ брой минавания и чрез избора на уплътняващото превозно средство.

Таблица 1

Указания за проектиране

 

Целеви стойности

Допустими граници

от общата маса на сместа

от масата на инертния материал

Маса на камъните Квадратен светъл отвор на ситото (SM) > 2 mm

47,6 %

50,5 %

± 5 %

Маса на пясъка 0,063 < SM < 2 mm

38,0 %

40,2 %

± 5 %

Маса на пълнителя SM < 0,063 mm

8,8 %

9,3 %

± 5 %

Маса на свързващото вещество (битум)

5,8 %

Не се прилага

± 0,5 %

Максимален размер на чакъла

8 mm

6,3—10 mm

Твърдост на свързващото вещество

(вж. точка 3.2.2, буква е)

 

Коефициент на ускорено заглаждане (PSV)

> 50

 

Плътност спрямо плътността по Marshall Плътност

98 %

 

4.   МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ

4.1.   Измерване остатъчното съдържание на кухини

За целите на настоящето измерване от пистата се взимат проби на най-малко четири места, които са равномерно разпределени в площта за изпитване между линиите AA и BB (вж. фигура 1). За да се избегне нехомогенност и неравност по следите на колелата, пробите не се взимат от самите траектории на колелата, но в близост до тях. Две проби (минимум) трябва да се вземат в близост до следите на колелата и една проба (минимум) трябва да се вземе приблизително от средата между следите на колелата и всяко местоположение на микрофон.

Ако има съмнение, че не е изпълнено условието за хомогенност (виж точка 2.4), се вземат проби от повече места от площта на изпитване.

Съдържанието на остатъчни кухини се определя за всяка проба, след което се изчислява средната стойност от всички проби и се сравнява с изискването на точка 2.1. Освен това никоя проба не следва да има стойност за кухини, която е по-висока от 10 %.

Строителят на пътното покритие трябва да има предвид проблемът, който може да възникне, когато пистата за изпитване се подгрява с тръби или електрически кабели и от тази повърхност трябва да се вземат пробите. Такива инсталации трябва да внимателно да се планират с оглед на местата за бъдещи сондажи за вземане на сърцевини. Препоръчва се да се оставят няколко места с приблизителни размери 200 mm × 300 mm, където няма кабели/тръби или където последните да са разположени достатъчно дълбоко, за да не се повредят взетите проби от слоя от пътната покривка.

4.2.   Коефициент на поглъщане на шума

Коефициентът на поглъщане на шума (при падане под прав ъгъл към повърхността) се измерва чрез метода с импедансна тръба, като се използва процедурата, посочена в ISO 10534-1:1996 или ISO 10534-2:1998.

По отношение на образците за изпитване се следват същите изисквания, както при съдържанието на остатъчни кухини (вж. точка 4.1). Поглъщането на шум се измерва в диапазона между 400 Hz и 800 Hz и в диапазона между 800 Hz и 1 600 Hz (най-малко за средните честоти на лентите с широчина една трета от октавата) и максималните стойности се определят за тези два честотни диапазона. Тогава тези стойности се усредяват, за да се получи краен резултат за всички проби от изпитването.

4.3.   Обемно измерване на макротекстурата

За целите на настоящия стандарт измерванията по дълбочина на материала се провеждат на най-малко 10 места, равномерно разположени по протежение на следите на колелата върху площта за изпитване, и се взима средната стойност, за да се сравни с определения минимум дълбочина на материала/текстурата. Вж. стандарта ISO 10844:1994 за описание на процедурата.

5.   ТРАЙНОСТ И ПОДДРЪЖКА

5.1.   Стареене

Общ елемент с други повърхнини е, че се очаква нивото на шума при търкаляне на гуми, измерено на повърхността за изпитване, да се увеличава леко през първите 6—12 месеца след изграждането.

Повърхността ще достигне нейните изисквани характеристики не по-рано от четири седмици след изграждането. Влиянието на стареенето върху шума от камиони е в общия случай по-малко отколкото от коли.

Трайността се определя основно от изглаждането и уплътняването от превозни средства, пътуващи върху повърхността. Следва да се проверява периодично, както е посочено в точка 2.5.

5.2.   Поддръжка на покривката

Свободни отпадъци или прах, които могат значително да намалят дълбочината на ефективния материал/текстура, трябва да се отстранят от покривката. В страните със зимен климат за обезледяване понякога се използва сол. Солта може да промени покривката временно или даже постоянно по такъв начин, че да увеличи шума и затова не се препоръчва.

5.3.   Подновяване на настилката на зоната за изпитване

Ако е необходимо да се поднови настилката за изпитване, обикновено не е необходимо да се припокрие повече от една ивица за изпитване (с широчина 3 m на фигура 1), където превозните средства пътуват, при условие че зоната на изпитване извън ивицата отговаря на изискванията за съдържание на остатъчни кухини или поглъщане на шум, когато се измерва.

6.   ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ИЗПИТВАТЕЛНАТА ПОВЪРХНИНА И ИЗПИТВАНИЯТА, ПРОВЕЖДАНИ НА НЕЯ

6.1.   Документация за изпитвателната повърхност

В документа, описващ повърхността за изпитване, следва да се дадат следните данни:

6.1.1.

местоположение на пистата за изпитване;

6.1.2.

тип на свързващото вещество, твърдост на свързващото вещество, тип на инертните материали, максимална теоретична плътност на бетона (DR), дебелина на износващия се слой и крива на гранулометричния състав, определена от пробите, взети от пистата за изпитване;

6.1.3.

метод за уплътняване (например тип на валяка, маса на валяка, брой на минаванията);

6.1.4.

температура на сместа, температура на околния въздух и скорост на вятъра по време на нанасяне на покривката;

6.1.5.

дата, когато е била нанесена покривката и строителен предприемач;

6.1.6.

всички или най-малко последните резултати от изпитване, включително:

6.1.6.1.

съдържание на остатъчни кухини за всяка проба;

6.1.6.2.

местоположения в зоната на изпитване, откъдето пробите за измерване на кухини са били взети;

6.1.6.3.

коефициент на поглъщане на шума за всяка проба (ако е измерен); определят се резултатите както за всяка проба, така и за всеки честотен диапазон, както и общата средна стойност;

6.1.6.4.

местоположения в зоната на изпитване, откъдето пробите за измерване на поглъщане са били взети;

6.1.6.5.

дълбочина на материала/текстурата, включително брой на изпитвания и стандартно отклонение;

6.1.6.6.

институцията, отговорна за изпитванията съгласно точки 6.1.6.1 и 6.1.6.2, и типа използвано оборудване;

6.1.6.7.

дата на изпитването(ията) и дата, когато са били взети пробите за изпитване от пистата за изпитване;

6.2.   документация на превозното средство, на което са били проведени изпитвания за шум на повърхнината.

В документа, описващ изпитването(ията) за шум на превозното средство, се посочва дали са били изпълнени или не всички изисквания от настоящия стандарт. Трябва да се посочи документ съгласно точка 6.1, описващ резултатите, които удостоверяват това.


(1)  ISO 10844:1994.


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЦЕПЛЕНИЕТО С ВЛАЖНА ПОВЪРХНОСТ

1.   ОБЩИ УСЛОВИЯ ПРИ ИЗПИТВАНИЯТА

1.1.   Характеристики на пистата

Пистата трябва да има плътна асфалтова покривка, чийто наклон във всяка посока не надхвърля 2 %. Тя трябва да е еднородна по отношение на стареене, състав, износване и да не съдържа ронлив материал или чужди отлагания. Максималният размер на чакъла следва да бъде 10 mm (допускан толеранс от 8 mm до 13 mm) и дълбочината на пясъка, измерена както е посочено в стандарта E 965-96 (2006) на ASTM, следва да е 0,7 ± 0,3 mm.

Стойността на триене на повърхността за влажна писта се установява посредством единия или двата следни метода:

1.1.1.   Метод на стандартна еталонна гума, която се изпитва (SRTT)

При изпитване с използване на стандартна еталонна гума, която се изпитва, и метода, даден в точка 2.1, коефициентът на максимума на спирачното усилие (pbfc) следва да бъде между 0,6 и 0,8. Измерените стойности се коригират, за да се отчетат температурните влияния, както следва:

pbfc = pbfc (измерен) + 0,0035 (t – 20)

където „t“ е температурата на влажната повърхнина на пистата по Целзий.

Изпитването се провежда, като се използват платната и дължината на пистата, използвана за изпитването за сцепление с влажна повърхност.

1.1.2.   Метод с британското махално изпитвателно устройство (BPN)

Средната стойност (BPN) на влажна писта, измерена в съответствие с процедурата, дадена в стандарта 303-93 (одобрен повторно 2008 г.) на Американското дружество за изпитване на материалите (ASTM) и с използване на накладката, определена в стандарта E 501-08 на ASTM, следва да бъде между 40 и 60 след корекцията за температурата. Освен ако няма препоръки за корекцията за температурата, указани от производителя на махалното изпитвателно устройство, се използват следните формули:

BPN = BPN (измерена стойност) + 0,34 · t – 0,0018 · t2 – 6,1

където „t“ е температурата на влажната повърхнина на пистата по Целзий.

В лентите на пистата, които ще се използват за изпитванията за сцепление с влажна повърхност, BPN се измерва на интервали от 10 m по дължината на платната. BPN се измерва 5 пъти във всяка точка и коефициентът на вариация на средните стойности на BPN не трябва да надхвърля 10 %.

1.1.3.   Органът за одобрение на типа се уверява в характеристиките на пистата въз основа на данните от протоколите от изпитване.

1.2.   Условия на навлажняване

Пистата може да се навлажнява отстрани или чрез система за навлажняване, която е част от превозното средство, което се изпитва, или ремаркето.

Ако се използва система за навлажняване на пистата отстрани, изпитвателната повърхност се навлажнява преди изпитването в продължение на най-малко половин час, с цел да се изравнят температурата на повърхността и температурата на водата. Препоръчва се извършването на навлажняване на пистата отстрани през цялото време на изпитването.

Дълбочината на водата следва да е между 0,5 и 1,5 mm.

1.3.   Ветровите условия не трябва да влияят на навлажняването на повърхнината (позволено е използването на прегради срещу вятъра).

Температурата на навлажнената повърхнина трябва да бъде между 5 °C и 35 °C и по време на изпитването не трябва да се изменя с повече от 10 °C.

2.   ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ

Сравнителните параметри на сцепление с влажна повърхност се установяват с използването на:

a)

ремарке или превозно средство със специална цел за оценка на гуми; или

б)

стандартно произведено пътническо превозно средство (категория M1, определена в Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства (R.E.3), съдържаща се в ECE/TRANS/WP.29/78/Rev. 2).

2.1.   Процедура с използване на ремарке или превозно средство със специална цел за оценка на гуми.

2.1.1.   Ремаркето, заедно с теглещото превозно средство, или превозното средство за оценка на гуми трябва да съответства на следните изисквания:

2.1.1.1.

да е в състояние да надхвърля горната гранична стойност на скорост на изпитване от 67 km/h и да запазва изискваната скорост на изпитване 65 ± 2 km/h при максимално ниво на приложените спирачни усилия.

2.1.1.2.

да е оборудвано с ос, която осигурява една позиция на изпитване, при която хидравлична спирачка и задвижваща система, които могат да бъдат задвижвани при необходимост от теглещото превозно средство. Спирачната система трябва да е в състояние да осигурява спирачен момент, достатъчен за постигането на коефициента на максимума на спирачното усилие в диапазона на размерите и натоварванията на гуми, които ще бъдат изпитвани.

2.1.1.3.

По време на изпитването спирачната система трябва да е в състояние да поддържа сходимостта на предните колела и страничния наклон на колелото, което се изпитва, и окомплектованата гума в рамките на ± 0,5° от фиксираните числа, получени при условия на натоварване на гумата, която се изпитва.

2.1.1.4.

В случай на ремарке механичното теглително-прикачно устройство между теглещото превозно средство и ремаркето трябва да бъде такова, че когато теглещото превозно средство и ремаркето са прикачени едно към друго, тегличът или частта от теглича на ремаркето, която включва датчик за измерване на спирачното усилие, да е в хоризонтално положение или с наклон надолу в посока отзад напред с максимален ъгъл, равен на 5°. Разстоянието по дължина между осевата линия на точката на шарнирно свързване на прикачването/теглича до напречната осевата линия на оста на ремаркето трябва да бъде равно на най-малко десет пъти височината на прикачното устройство/теглича.

2.1.1.5.

В случай на превозни средства, които включват система за навлажняване на пистата, дюзата(ите) за пръскане с вода трябва да е/са такава(ива), че полученият покриващ воден слой да е с еднакво сечение, като се простира поне 25 mm отвъд широчината на контактната площ на гумата. Дюзата(ите) трябва да е/са насочена(и) надолу под ъгъл 20° до 30° и трябва да има(т) контакт с повърхнината на пистата на разстояние от 250 mm до 450 mm пред центъра на контактната площ на гумата. Височината на дюзата(ите) трябва да е 25 mm или минимално необходимата, за да се избягнат препятствия по повърхността на пистата, без обаче да се надхвърля максимум от 100 mm. Дебитът на подаване на вода следва да гарантира дълбочина на водата от 0,5 mm до 1,5 mm и трябва да е равномерен през цялото изпитване в границите на ± 10 %. Трябва да се отбележи, че нормалният дебит за изпитване при 65 km/h е 18 ls–1 на метър от широчината на навлажнената повърхност на пистата.

Системата трябва да е в състояние да подава вода, така че гумата, и повърхността на пистата пред нея, да е навлажнена преди началото на спирането и през цялата продължителност на изпитването.

2.1.2.   Процедура на изпитване

2.1.2.1.

Гумата, която се изпитва, се почиства, за да се отстранят всякакви стърчащи остатъци, получени при формоването, за които има вероятност да повлияят на изпитването.

2.1.2.2.

Гумата, която се изпитва, се монтира на изпитвателна джанта, която е декларирана от производителя в заявлението за одобряване, и се напомпва до 180 kPa — в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва, и гума за стандартно натоварване, от 220 kPa — в случай на усилена гума или гума за допълнително натоварване.

2.1.2.3.

Гумата се подготвя най-малко два часа в близост до изпитвателната писта, така че да е стабилизирана при околната температура на участъка на изпитвателната писта. По време на подготовката гумата(ите) не се излага(т) на пряка слънчева светлина.

2.1.2.4.

Гумата се натоварва до:

a)

между 445 kg и 508 kg в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва; както и

б)

между 70 и 80 % от стойността на натоварването, която отговаря на индекса за товароносимост на гума във всеки друг случай.

2.1.2.5.

Кратко време преди изпитването пистата се подготвя, като се провеждат най-малко 10 изпитвания за спиране върху частта от пистата, която ще бъде използвана за програма от изпитвания на показателите, но с използване на гума, която не е включена в програмата.

2.1.2.6.

Непосредствено преди изпитването налягането на напомпване на гумата се проверява и привежда, ако е необходимо, към стойностите, дадени в точка 2.1.2.2.

2.1.2.7.

Скоростта при изпитването трябва да бъде между 63 и 67 km/h и да се поддържа между тези гранични стойности по време на целия изпитвателен пробег.

2.1.2.8.

Посоката на изпитването трябва да бъде, за всеки набор от изпитвания и за изпитваната гума, същата като тази, която е използвана при изпитването на стандартна еталонна гума, с чиито показатели трябва да бъде направено сравнение.

2.1.2.9.

Спирачките на окомплектованото колело, което се изпитва, трябва да се задействат, така че максималното спирачно усилие да се достига в рамките на 0,2—0,5 s от задействането им.

2.1.2.10.

В случай на нова гума се провеждат два изпитвателни пробега с цел подготовката ѝ. Тези изпитвания могат да се използват за проверка на работата на записващото оборудване, но резултатите не се вземат предвид при оценка на показателите.

2.1.2.11.

При оценка на показателите на гума, сравнени с тези на стандартна еталонна гума, която се изпитва, изпитването на спиране се провежда от същата точка и в същото платно на изпитвателната писта.

2.1.2.12.

Редът на изпитването е, както следва:

R1 – T – R2

където:

R1 е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума и T е изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства и която трябва да бъде оценена.

Максимум три гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна гума, например:

R1 – T1 – T2 – T3 – R2

2.1.2.13.

Средната стойност на коефициента на максимума на спирачното усилие (pbfc) се изчислява, като се вземат предвид най-малко шест валидни резултата.

За да се приемат резултатите за валидни, коефициентът на вариация, определен чрез стандартното отклонение, разделено на средния резултат, изразен като процент, трябва да бъде в границите на 5 %. Ако това не може да бъде постигнато с повторното изпитване на стандартна еталонна гума, оценката на кандидат гумата(ите) се пренебрегва(т) и целият ред на изпитването се повтаря.

2.1.2.14.

Използване на стойността на средния коефициент на максимума на спирачното усилие за всяка серия от изпитвателни пробези:

 

В случай на ред на изпитване R1 – T – R2 се приема, че коефициентът на максимума на спирачното усилие на стандартна еталонна гума, който трябва да бъде използван за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е:

(R1 + R2)/2

където:

R1 е средният коефициент на максимума на спирачното усилие за първата серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума и R2 е средният коефициент на максимума на спирачното усилие за втората серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума.

 

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – R2 се приема, че коефициентът на максимума на спирачното усилие на стандартна еталонна гума е:

 

2/3 R1 + 1/3 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства; и

 

1/3 R1 + 2/3 R2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства.

 

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – T3 – R2 се приема, че коефициентът на максимума на спирачното усилие на стандартна еталонна гума е:

 

3/4 R1 + 1/4 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

 

(R1 + R2)/2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства; и

 

1/4 R1 + 3/4 R2 за сравнение с гумата T3, за чието одобрение се кандидатства.

2.1.2.15.

Коефициентът на сцепление с влажна повърхност (G) се изчислява по следната формула:

Formula

2.2.   Процедура за стандартно превозно средство

2.2.1.   Превозното средство трябва да бъде стандартно превозно средство от категория M1, способно да развие минимална скорост 90 km/h и оборудвано със система срещу блокиране на колелата при спиране (ABS).

2.2.1.1.

Превозното средство не подлежи на изменения освен:

a)

за да се направи възможно монтирането на по-голям диапазон размери на колела и гуми;

б)

за да се направи възможно механичната (включително хидравлично, електрическо или пневматично) задействане на управлението на работната спирачка. Системата може да бъде задействана автоматично чрез сигнали от вградени в пистата устройства или от устройства в непосредствена близост на пистата.

2.2.2.   Процедура на изпитване

2.2.2.1.

Гумата, която се изпитва, се почиства, за да се отстранят всякакви стърчащи остатъци, получени при формоването, за които има вероятност, че ще повлияят на изпитването.

2.2.2.2.

Гумата, която се изпитва, се монтира на изпитвателна джанта, която е декларирана от производителя в заявлението за одобрение, и се напомпва до 220 kPa във всички случаи.

2.2.2.3.

Гумата се подготвя най-малко два часа в близост до изпитвателната писта, така че да е стабилизирана при околната температура на участъка на изпитвателната писта. По време на подготовката гумата(ите) не се излага(т) на пряка слънчева светлина.

2.2.2.4.

Статичното натоварване върху гумата следва да бъде:

a)

между 381 и 572 kg в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва; както и

б)

между 60 и 90 % от стойността на натоварването, която отговаря на индекса за товароносимост на гума във всеки друг случай.

Разликата в натоварването на гумите върху една и съща ос трябва да е такава, че натоварването на по-леко натоварената гума да бъде не по-малко от 90 % от натоварването на гумата, която носи по-големия товар.

2.2.2.5.

Кратко време преди изпитването пистата се подготвя, като се провеждат най-малко 10 изпитвания от 90 km/h до 20 km/h за спиране върху частта от пистата, която ще бъде използвана за програма от изпитвания на експлоатационни характеристики, но при използване на гума, която не е включена в програмата.

2.2.2.6.

Непосредствено преди изпитването налягането на напомпване на гумата се проверява и ако е необходимо, се привежда към стойностите, дадени в точка 2.2.2.2.

2.2.2.7.

Като се започне при начална скорост между 87 и 83 km/h на работната спирачка се прилага постоянно усилие, достатъчно да предизвика задействането на системата ABS на всички колела и да има за последица стабилно отрицателно ускорение на превозното средство преди намаляване на скоростта на 80 km/h, като това усилие се поддържа докато превозното средство се приведе в неподвижно състояние.

Изпитването на спиране се провежда при изключени ръчни предавки или с лоста на автоматичните скоростите в неутрално положение.

2.2.2.8.

Посоката на изпитването трябва да бъде, за всеки набор от изпитвания и за изпитваната гума, същата като тази, която е използвана при изпитването на стандартна еталонна гума, с чиито показатели трябва да бъде направено сравнение.

2.2.2.9.

В случай на нови гуми се провеждат два изпитвателни пробега с цел подготовка на гумите. Тези изпитвания могат да се използват за проверка на работата на записващото оборудване, но резултатите не се вземат предвид при оценка на показателите.

2.2.2.10.

При оценка на показателите на гума, сравнени с тези на стандартна еталонна гума, която се изпитва, изпитването на спиране се провежда от същата точка и в същото платно на изпитвателната писта.

2.2.2.11.

Редът на изпитването е, както следва:

R1 – T – R2

където:

R1 е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума и T е изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства и която трябва да бъде оценена.

Максимум три гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна гума, например:

R1 – T1 – T2 – T3 – R2

2.2.2.12.

Средното максимално достигано отрицателно ускорение (mfdd) между 80 km/h и 20 km/h трябва да се изчисли за най-малко три валидни резултата в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва, и 6 валидни резултата в случай на гуми, за чието одобрение се кандидатства.

Средното максимално достигано отрицателно ускорение (mfdd) се получава по следната формула:

mfdd = 231,48/S

където:

S е измереното разстояние на спиране в метри между 80 km/h и 20 km/h.

За да се приемат резултатите за валидни, коефициентът на вариация, определен чрез стандартното отклонение, разделено на средния резултат, изразен като процент, трябва да бъде в границите на 3 %. Ако това не може да бъде постигнато с повторното изпитване на стандартна еталонна гума, оценката на кандидат гумата(ите) се пренебрегва(т) и целият ред на изпитването се повтаря.

Средноаритметичното на изчислените стойности на средното максимално достигано отрицателно ускорение се определя за всяка серия от изпитвателни пробези.

2.2.2.13.

Използване на стойността на усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за всяка серия от изпитвателни пробези:

 

В случай на ред на изпитване R1 – T – R2 се приема, че средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума, което трябва да бъде използвано за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е:

(R1 + R2)/2

където:

R1 е усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за първата серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума и R2 е усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за втората серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума.

 

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – R2 се приема, че средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума е:

 

2/3 R1 + 1/3 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства; и

 

1/3 R1 + 2/3 R2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства.

 

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – T3 – R2 се приема, че средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума е:

 

3/4 R1 + 1/4 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

 

(R1 + R2)/2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства; и

 

1/4 R1 + 3/4 R2 за сравнение с гумата T3, за чието одобрение се кандидатства.

2.2.2.14.

Коефициентът на сцепление с влажна повърхност (G) се изчислява по следната формула:

Formula

2.2.2.15.

В случай на гуми, за чието одобрение се кандидатства, но не могат да бъдат монтирани на същото превозно средство като стандартна еталонна гума, която се изпитва, например поради размера на гумата, невъзможност да се постигне необходимото натоварване и т.н., сравнение се прави, като се използват междинни гуми, наричани по-долу „контролни гуми“, и две различни превозни средства. На едното превозно средство следва да е възможно монтирането както на стандартна еталонна гума, която се изпитва, така и на контролната гума, а на другото следва да е възможно монтирането на контролната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства.

2.2.2.15.1.

Коефициентът на сцепление с влажна повърхност на контролната гума по отношение на стандартна еталонна гума, която се изпитва, (G1), както и на гумата, за чието одобрение се кандидатства, по отношение на контролната гума, (G2) трябва да бъдат установени, като се използва процедурата по точки от 2.2.2.1 до 2.2.2.15.

Коефициентът на сцепление с влажна повърхност на кандидат-гумата по отношение на стандартна еталонна гума, която се изпитва, трябва да бъде производна на двата резултантни коефициента на сцепление с влажна пътна повърхност, т.е. е равен на G1 × G2.

2.2.2.15.2.

Пистата, или частта от нея, трябва да бъде еднаква за всички изпитвания и околните условия следва да бъдат съпоставими, например температурата на повърхнината на влажната писта следва да бъде в границите на ± 5 °C. Всички изпитвания трябва да бъдат приключени в рамките на един и същ ден.

2.2.2.15.3.

Един и същ комплект контролни гуми се използва за сравнение със стандартна еталонна гума, която се изпитва, и с гума, за чието одобрение се кандидатства, и се монтира в същите позиции на колелата.

2.2.2.15.4.

Впоследствие контролните гуми, които са били използвани за изпитване, се съхраняват при същите условия, които се изискват за стандартна еталонна гума, която се изпитва.

2.2.2.15.5.

Стандартната еталонна гума, която се изпитва, и контролните гуми се бракуват, ако е налице неравномерно износване или повреда или когато изглежда, че показателите са се влошили.

Допълнение 1

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО (СЦЕПЛЕНИЕ ВЪРХУ ВЛАЖНА ПОВЪРХНОСТ)

Част 1 —   Протокол

1.   Орган за одобрение на типа или техническа служба: …

2.   Наименование и адрес на заявителя: …

3.   Протокол от изпитване №: …

4.   Производител и търговско наименование или търговско описание: …

5.   Клас на гумата (C1, C2 или C3): …

6.   Категорията на ползване: …

7.   Коефициент на сцепление върху влажна повърхност по отношение на стандартна еталонна гума, която се изпитва, съгласно точка 2.1.2.15 или 2.2.2.15: …

8.   Коментари (ако има): …

9.   Дата:

10.   Подпис:

Част 2 —   Данни за изпитването

1.   Дата на изпитването: …

2.   Превозното средство, което се изпитва (марка, модел, година, промяна и др. или идентификация на ремаркето): …

3.   Местоположение на пистата за изпитване: …

3.1.   Характеристики на пистата за изпитване: …

3.2.   Издаден от:

3.3.   Метод на сертифициране: …

4.   Подробности по изпитваната гума: …

4.1.   Обозначение на размера на гумата и описание на гумата според използването: …

4.2.   Търговско и служебно описание на гумата: …

4.3.   Контролно налягане при напомпване: kPa …

4.4.   Данни за изпитването:

Гума

Стандартна еталонна гума, която се изпитва

Гума, за чието одобрение се кандидатства

Контролна гума

Натоварване на гумата, която се изпитва (kg)

 

 

 

Дълбочина на водата (mm)

(от 0,5 до 1,5 mm)

 

 

 

Средна температура на навлажнената писта (°C)

(от 5 до 35 °C)

 

 

 

4.5.   Код на широчината на джантата, която се изпитва: …

4.6.   Тип на датчика за измерване на температура: …

4.7.   Идентификация на стандартната еталонна гума, която се изпитва: …

5.   Валидни резултати от изпитването: …

Пробег №

Скорост

(km/h)

Посока на пробега

Стандартна еталонна гума, която се изпитва

Гума, за чието одобрение се кандидатства

Контролна гума

Коефициент на максимума на спирачното усилие

(pbfc)

Средно максимално достигнато ускорение

(mfdd)

Коефициент на сцепление с влажна повърхност

(G)

Забележки

1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8

 

 

 

 

 

 

 

 

 


ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ПРИ ТЪРКАЛЯНЕ

1.   МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

В настоящото правило са дадени различните методи на измерване, изброени по-долу. Изборът на отделен метод се предоставя на провеждащия изпитването. При всеки метод измерванията от изпитването трябва да се преобразуват в сила, действаща на границата гума/барабан. Параметрите, които се измерват, са следните:

a)

при метода на измерване на силата: силата на реакция, измерена или преобразувана в измервателния накрайник на гумата (1);

б)

при метода на измерване на въртящия момент: подаваният въртящ момент, измерен на изпитвателния барабан (2);

в)

при метода на измерване на отрицателното ускорение: измерването на отрицателното ускорение на групата изпитвателен барабан—гума (2);

г)

при метода на измерване на мощността: измерването на подаваната на изпитвателния барабан мощност (2).

2.   ИЗПИТВАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ

2.1.   Спецификации на барабана

2.1.1.   Диаметър

Изпитвателният динамометър трябва да има цилиндричен маховик (барабан) с диаметър най-малко 1,7 m.

Стойностите Fr и Cr трябва да бъдат изразени по отношение на барабан с диаметър 2,0 m. Ако се използва барабан с диаметър, различен от 2,0 m, се извършва привеждане по метода от точка 6.3.

2.1.2.   Повърхност

Повърхността на барабана трябва да е от гладка стомана. Като вариант, за да се повиши точността на отчитане на изпитването при леко допиране, може да се използва текстурирана повърхност, която трябва да се поддържа чиста.

Стойностите Fr и Cr трябва да бъдат изразени по отношение на барабана с „гладка“ повърхност. Ако се използва барабан с текстурирана повърхност, вж. допълнение 1, точка 7.

2.1.3.   Широчина

Широчината на повърхността на изпитвателния барабан трябва да надвишава широчината на контактната площ на гумата на изпитване.

2.2.   Измервателна джанта

Гумата се монтира на измервателна джанта от стомана или лека сплав, както следва:

a)

за гуми от класове C1 и C2 широчината на джантата трябва да бъде определената в ISO 4000-1:2010;

б)

за гуми от клас C3 широчината на джантата трябва да бъде определената в ISO 4209-1:2010. Не се допуска друга широчина на джантата. Вж. допълнение 2.

2.3.   Натоварване, регулировка, проверка и грешки на измервателните уреди

Измерването на тези параметри трябва да бъде достатъчно точно и прецизно, за да предостави изискваните данни за изпитването. Специфичните и съответните стойности са показани в допълнение 1.

2.4.   Температурна среда

2.4.1.   Еталонни условия

Еталонната температура на околната среда, измерена на разстояние не по-малко от 0,15 m и не по-голямо от 1 m от странѝцата на гумата, трябва да бъде 25 °С.

2.4.2.   Алтернативни условия

Ако температурата на околната среда при изпитването е различна от еталонната температура на околната среда, съпротивлението при търкаляне трябва да се коригира спрямо еталонната температура на околната среда в съответствие с точка 6.2 от настоящото приложение.

2.4.3.   Температура на повърхността на барабана

Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че в началото на изпитването температурата на повърхността на барабана е еднаква с температурата на околната среда.

3.   УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Общи условия

Изпитването се състои от измерване на съпротивлението при търкаляне, при което гумата се напомпва, като се допуска налягането на напомпване да се увеличи, т.е. „напомпване с гранична стойност“.

3.2.   Скорости на изпитване

Стойността се получава при съответната скорост на барабана, посочена в таблица 1.

Таблица 1

Скорост на изпитване

(в km/h)

Клас на гумата

C1

C2 и C3

C3

Индекс за товароносимост

Всички

LI ≤ 121

LI > 121

Символ за категорията скорост

Всички

Всички

J 100 km/h и по-ниска или гумите не са маркирани със символ за категорията скорост

K 110 km/h и по-висока

Скорост

80

80

60

80

3.3.   Изпитвателно натоварване

Стандартното изпитвателно натоварване се изчислява от стойностите, показани в таблица 2, и се поддържа в границите на допустимото отклонение, посочено в допълнение 1.

3.4.   Налягане на напомпване при изпитване

Налягането на напомпване трябва да бъде в съответствие с налягането, показано в таблица 2, и трябва да има гранична стойност при точността, посочена в точка 4 от допълнение 1 към настоящото приложение.

Таблица 2

Натоварване и налягане на напомпване при изпитване

Клас на гумата

C1 (3)

C2, C3

 

Стандартно натоварване

„Усилени“ или „за допълнително натоварване“

 

Натоварване, % от максималната товароносимост

80

80

85 (4)

(% натоварване на единична гума)

Налягане на напомпване, kPa

210

250

Съответства на максималната товароносимост за единична гума (5)

Забележка: Налягането на напомпване трябва да има гранична стойност при точността, посочена в точка 4 от допълнение 1 към настоящото приложение.

3.5.   Продължителност и скорост

Когато е избран методът на измерване на отрицателното ускорение, се прилагат следните изисквания:

a)

за продължителност Δt стъпките на нарастване на времето не трябва да надвишават 0,5 s;

б)

всяко изменение на скоростта на изпитвателния барабан не трябва да надвишава 1 km/h в границите на една стъпка на нарастване на времето.

4.   ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ

4.1.   Общи положения

Стъпките на процедурата на изпитване, описани по-долу, се следват в посочения ред.

4.2.   Привеждане към определена температура

Напомпаната гума се поставя в температурната среда на мястото за изпитване за най-малко:

a)

3 часа за гуми от клас С1;

б)

6 часа за гуми от класове С2 и С3.

4.3.   Регулиране на налягането

След привеждането към определена температура, налягането на напомпване се регулира до налягането на изпитване и се проверява 10 минути, след като е направено регулирането.

4.4.   Загряване

Продължителността на загряването е посочената в таблица 3.

Таблица 3

Продължителност на загряването

Клас на гумата

C1

C2 и C3

LI ≤ 121

C3

LI > 121

Номинален диаметър на джантата

Всички

Всички

< 22,5

≥ 22,5

Продължителност на загряването

30 min

50 min

150 min

180 min

4.5.   Измерване и записване

Измерва се и се записва следното (вж. фигура 1):

a)

скорост на изпитването Un,

б)

натоварване на гумата, перпендикулярно на повърхността на барабана Lm,

в)

първоначалното налягане на напомпване, както е определено в точка 3.3;

г)

измереният коефициент на съпротивление при търкаляне Cr и неговата коригирана стойност Crc при 25 °С и барабан с диаметър 2 m;

д)

разстоянието от оста на гумата до външната повърхност на барабана при стабилизирана стойност на rL;

е)

температурата на околната tamb.;

ж)

радиусът на изпитвателния барабан R;

з)

избраният метод на изпитване;

и)

джантата, която се изпитва (размер и материал);

й)

размерът на гумите, производителят, типът, идентификационният номер (ако има такъв), символът за категорията скорост, индексът на натоварване, номерът на министерството на транспорта.

Фигура 1

Image

Всички механични величини (сили, въртящи моменти) трябва да бъдат насочени в съответствие с координатните системи, описани в ISO 8855:1991.

Гумите с посока на търкаляне трябва да се въртят в тяхната указана посока на въртене.

4.6.   Измерване на паразитните загуби

Паразитните загуби се определят по една от следните процедури, дадени в точка 4.6.1 или 4.6.2.

4.6.1.   Отчитане на изпитване при леко допиране

Отчитането на изпитването при леко допиране трябва да следва процедурата, дадена по-долу:

a)

натоварването се намалява до ниво, при което търкалянето на гумата се поддържа без странично увличане (6);

Стойностите на натоварването трябва да бъдат, както следва:

i)

за гуми от клас С1: препоръчана стойност — 100 N; не трябва да превишава 200 N;

ii)

за гуми от клас С2: препоръчана стойност — 150 N; не трябва да превишава 200 N за машини, предназначени да измерват гуми от клас С1, и 500 N за машини, предназначени да измерват гуми от класове С2 и С3;

iii)

за гуми от клас С3: препоръчана стойност — 400 N; не трябва да превишава 500 N;

б)

записва се скоростта на накрайника Ft, подаваният въртящ момент Tt или мощността, в зависимост от използвания метод (6);

в)

записва се натоварването на гумата, перпендикулярно на повърхността на барабана Lm  (6).

4.6.2.   Метод на измерване на отрицателното ускорение

При метода на измерване на отрицателното ускорение се следва процедурата, дадена по-долу:

a)

гумата се отделя от повърхността на изпитване;

б)

записва се отрицателното ускорение на изпитвателния барабан ΔωDo/Δt и отрицателното ускорение на ненатоварената гума ΔωT0/Δt° (6).

4.7.   Допустимо отклонение за машини, които надвишават критерия σm

Стъпките, описани в точки 4.3—4.5, се извършват само веднъж, ако стандартното отклонение на измерването, определено в съответствие с точка 6.5, е:

a)

не по-голямо от 0,075 N/kN за гуми от класове C1 и C2;

б)

не по-голямо от 0,06 N/kN за гуми от клас C3.

Ако стандартното отклонение на измерването надвишава този критерий, процесът на измерването трябва да се повтори n пъти, както е описано в точка 6.5. Отчетената стойност на съпротивлението при търкаляне трябва да бъде средната стойност от n броя измервания.

5.   АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ

5.1.   Определяне на паразитните загуби

5.1.1.   Общи положения

Лабораторията трябва да извърши измерванията, описани в точка 4.6.1 за методите на измерване на силата, въртящия момент и мощността, или тези, описани в точка 4.6.2 за метода на измерване на отрицателното ускорение, с цел да се определи точно в условията на изпитване (натоварване, скорост, температура) триенето на измервателния накрайник на гумата, аеродинамичните загуби при гумата и колелото, триенето в лагерите на барабана (или по целесъобразност в двигателя и/или съединителя), както и аеродинамичните загуби на барабана.

Паразитните загуби, съответстващи на границата гума/барабан, Fpl, изразени в нютони, се изчисляват от въртящия момент на силата Ft, мощността или отрицателното ускорение, както е показано в точки 5.1.2—5.1.5 по-долу.

5.1.2.   Метод на измерване на силата при измервателния накрайник на гумата

Изчислява се

Fpl = Ft (1 + rL/R)

където:

Ft

е силата при измервателния накрайник на гумата в нютони (вж. точка 4.6.1);

rL

е разстоянието от оста на гумата до външната повърхност на барабана при стабилни условия, в m;

R

е радиусът на изпитвателния барабан в m.

5.1.3.   Метод на измерване на въртящия момент спрямо оста на барабана

Изчислява се

Fpl = Tt/R

където:

Tt

е въртящият момент в Nm, както е определено в точка 4.6.1.

R

е радиусът на изпитвателния барабан в m.

5.1.4.   Метод на измерване на мощността на оста на барабана

Изчислява се:

Formula

където:

V

е електрическото напрежение, подавано на задвижването на машината, измерено във волтове;

A

е електричният ток, консумиран от задвижването на машината, измерен в ампери;

Un

е скоростта на изпитвателния барабан в km/h.

5.1.5.   Метод на измерване на отрицателното ускорение

Изчисляват се паразитните загуби Fpl, в N.

Formula

където:

ID

е инерционният момент на изпитвателния барабан при въртене в kg/m2;

R

е радиусът до повърхността на изпитвателния барабан в m;

ωD0

е ъгловата скорост на изпитвателния барабан без гума в rad/s;

Δ0

е стъпката на нарастване на времето, избрана за измерването на паразитните загуби, без гума, в секунди;

IT

е инерционният момент на изпитвателния накрайник, гумата и барабана при въртене в kg/m2;

Rr

е радиусът на търкаляне на гумата в m;

ωT0

е ъгловата скорост на ненатоварена гума в rad/s.

5.2.   Изчисляване на съпротивлението при търкаляне:

5.2.1.   Общи положения

Съпротивлението при търкаляне Fr, изразено в нютони, се изчислява, като се използват стойностите, получени чрез изпитване на гумата съгласно условията, определени в настоящия международен стандарт, и като се извадят съответните паразитни загуби Fpl, получени съгласно точка 5.1.

5.2.2.   Метод на измерване на силата при измервателния накрайник на гумата

Съпротивлението при търкаляне Fr, в нютони, се изчислява, като се използва формулата:

Fr = Ft[1 + (rL/R)] – Fpl

където:

Ft

е силата при измервателния накрайник на гумата в N;

Fpl

представлява паразитните загуби, както са изчислени в точка 5.1.2;

rL

е разстоянието от оста на гумата до външната повърхност на барабана при стабилни условия в m;

R

е радиусът на изпитвателния барабан в m.

5.2.3.   Метод на измерване на въртящия момент спрямо оста на барабана

Съпротивлението при търкаляне Fr, в нютони, се изчислява по формулата:

Formula

където:

Tt

е подаваният въртящ момент в Nm;

Fpl

представлява паразитните загуби, както са изчислени в точка 5.1.3;

R

е радиусът на изпитвателния барабан в m.

5.2.4.   Метод на измерване на мощността на оста на барабана

Съпротивлението при търкаляне Fr, в нютони, се изчислява по формулата:

Formula

където:

V

е електрическото напрежение, подавано на задвижването на машината, измерено във волтове;

A

е електричният ток, консумиран от задвижването на машината, измерен в ампери;

Un

е скоростта на изпитвателния барабан в km/h.

Fpl

представлява паразитните загуби, както са изчислени в точка 5.1.4;

5.2.5.   Метод на измерване на отрицателното ускорение

Отрицателното ускорение Fr, в нютони, се изчислява, като се използва формулата:

Formula

където:

ID

е инерционният момент на изпитвателния барабан при въртене в kg/m2;

R

е радиусът до повърхността на изпитвателния барабан в m;

Fpl

представлява паразитните загуби, както са изчислени в точка 5.1.5;

Δv

е стъпката на нарастване на времето, избрана за измерването, в секунди;

Δωv

е стъпката на нарастване на ъгловата скорост на изпитвателния барабан, без гума, в rad/s;

IT

е инерционният момент на изпитвателния накрайник, гумата и барабана при въртене в kg/m2;

Rr

е радиусът на търкаляне на гумата в m;

Fr

е съпротивлението при търкаляне в нютони.

6.   АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ

6.1.   Коефициент на съпротивление при търкаляне

Коефициентът на съпротивление при търкаляне Cr се изчислява чрез разделяне на съпротивлението при търкаляне на натоварването на гумата:

Formula

където:

Fr

е съпротивлението при търкаляне в нютони;

Lm

е изпитвателното натоварване в kN.

6.2.   Температурна корекция

Ако не може да се избегне извършването на измервания при температури, различни от 25 °C, (допустими са само температури, не по-ниски от 20 °C или не по-високи от 30 °C), тогава трябва да се направи температурна корекция с използване на следната формула, като:

Fr25

е съпротивлението при търкаляне при 25 °C, в нютони:

F r25 = Fr  [1 + K (tamb – 25)]

където:

Fr

е съпротивлението при търкаляне в нютони;

tamb

е температурата на околната среда в градуси по Целзий;

K

е равно на:

 

0,008 за гуми от клас С1;

 

0,01 за гуми от клас С2;

 

0,006 за гуми от клас С3.

6.3.   Корекция за диаметъра на барабана

Резултатите от изпитването, получени с различни диаметри на барабана, трябва да бъдат сравнени, като се използва следната теоретична формула:

F r02 Image KF r01

като:

Formula

където:

R 1

е радиусът на барабан 1 в m;

R 2

е радиусът на барабан 2 в m;

r T

е половината от номиналния проектен диаметър на гумата в m;

F r01

е съпротивлението при търкаляне, измерено на барабан 1, в нютони;

F r02

е съпротивлението при търкаляне, измерено на барабан 2, в нютони.

6.4.   Резултат от измерването

Когато броят на измерванията n е по-голям от 1, в зависимост от изискванията на точка 4.6, резултатът от измерването трябва да бъде средната стойност от стойностите Cr, получени за n брой измервания, след извършване на корекциите, описани в точки 6.2 и 6.3.

6.5.   Лабораторията трябва да гарантира въз основа на най-малко три измервания, че машината държи следните стойности за σm, измерени на единична гума:

 

σm ≤ 0,075 N/kN за гуми от класове C1 и C2;

 

σm ≤ 0,06 N/kN за гуми от клас C3.

Ако изискването по-горе за σm не е изпълнено, трябва да бъде приложена следната формула за определяне на минималния брой измервания n (закръглен до следващата по-висока целочислена стойност), които се изискват за квалифицирането на машината като съответстваща на настоящото правило.

n = (σm/x)2

където:

x

=

0,075 N/kN за гуми от класове C1 и C2;

x

=

0,06 N/kN за гуми от клас С3.

Ако е необходимо гумата да бъде измерена няколко пъти, групата гума/колело се демонтира от машината за времето между различните измервания.

Ако продължителността на действията по демонтиране/монтиране е по-малка от 10 минути, продължителността на загряването, указано в точка 4.3 може да бъде намалена до:

a)

10 минути за гуми от клас C1;

б)

20 минути за гуми от клас C2;

в)

30 минути за гуми от клас C3.

6.6.   Следенето на лабораторната контролна гума трябва да се извършва на интервали, не по-големи от един месец. Следенето трябва да включва най-малко 3 отделни измервания, направени през този период от един месец. Средната стойност на трите измервания, направени през даден период от един месец, трябва да бъде оценена за отклонение от една месечна оценка до друга.


(1)  Тази измервана стойност включва също загубите в лагера и аеродинамичните загуби при колелото и гумата, които също трябва да бъдат взети предвид при допълнителен анализ на данните.

(2)  Тази измервана стойност включва също загубите в лагера и аеродинамичните загуби при колелото и гумата, които също трябва да бъдат взети предвид при допълнителен анализ на данните.

(3)  За гумите за леки автомобили, които принадлежат на категории, които не са посочени в ISO 4000-1:2010, налягането на напомпване трябва да е налягането, препоръчано от производителя на гуми, съответстващо на максималната товароносимост на гумите, намалена с 30 kРа.

(4)  Като процент от натоварването на единична гума или 85 % от максималната товароносимост за единична гума, посочена в приложимите ръководства по стандарти за гуми, ако не е маркирано на гумата.

(5)  Налягането на напомпване е маркирано на странѝцата или ако не е маркирано на странѝцата, както е посочено в приложимите ръководства по стандарти за гуми, съответстващо на максималната товароносимост на гумите за единична гума.

(6)  С изключение на метода на измерване на силата, измерваната стойност включва загубите в лагера и аеродинамичните загуби при колелото и гумата, както и загубите на барабана, които също трябва да бъдат взети предвид при допълнителен анализ на данните.

Известно е, че триенето на лагерите на накрайника и барабана зависи от приложеното натоварване. Следователно то е различно при измерването на натоварена система и отчитане на изпитването при леко допиране. Поради практически причини обаче тази разлика може да не бъде взета под внимание.

Допълнение 1

ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИЗПИТВАТЕЛНОТО ОБОРУДВАНЕ

1.   ЦЕЛ

Граничните стойности, определени в настоящото приложение, са необходими за постигането на съответни нива на възпроизводими резултати от изпитване, които да могат също да бъдат съпоставени между различните изпитвателни лаборатории. Тези допустими отклонения не са предвидени да представляват пълен набор от инженерни спецификации за изпитвателното оборудване, а трябва да служат по-скоро като насоки за получаване на надеждни резултати от изпитванията.

2.   ИЗПИТВАТЕЛНИ ДЖАНТИ

2.1.   Широчина

За джанти за гуми за леки автомобили (гуми от клас С1), широчината на изпитвателната джанта трябва да бъде същата като тази на измервателната джанта, определена в ISO 4000-1:2010, точка 6.2.2.

За гуми за товарни автомобили и автобуси (С2 и С3) широчината на джантата трябва да бъде същата като тази на измервателната джанта, определена в ISO 4209-1:2001, точка 5.1.3.

2.2.   Издатина

Издатината трябва да отговаря на следните критерии:

а)

максимална радиална издатина: 0,5 mm;

б)

максимална странична издатина: 0,5 mm.

3.   НАПАСВАНЕ НА БАРАБАНА И ГУМАТА

Общи положения:

Ъгловите отклонения са от критично значение за резултатите от изпитването.

3.1.   Прилагане на натоварването

Посоката на натоварването трябва да бъде поддържана перпендикулярна на повърхността на изпитването и трябва да минава през центъра на колелото в границите на:

а)

1 mrad за методите на измерване на силата и отрицателното ускорение;

б)

5 mrad за методите за измерване на въртящия момент и мощността.

3.2.   Регулиране на гумата

3.2.1.   Ъгъл на страничния наклон на предните колела

За всички методи равнината на колелото трябва да бъде перпендикулярна на повърхността на изпитването в границите на 2 mrad.

3.2.2.   Ъгъл на страничното увличане

За всички методи равнината на гумата трябва да бъде успоредна на посоката на движение на повърхността на изпитването в границите на 1 mrad.

4.   ПРОВЕРКА НА ГРЕШКАТА

Условията на изпитването трябва да бъдат поддържани в границите на посочените за тях стойности независимо от смущенията, причинени от нееднородността на гумата и джантата, така че да се сведе до минимум общата изменчивост на измерването на съпротивлението при търкаляне. За да се отговори на това изискване, средната стойност на измерванията, направени през периода на събиране на данни за съпротивлението при търкаляне, трябва да бъде в границите на грешките, посочени по-долу:

а)

натоварване на гумата:

i)

за LI ≤ 121) ± 20 N или ± 0,5 %, в зависимост от това, кое е по-голямо;

ii)

за LI > 121) ± 45 N или ± 0,5 %, в зависимост от това, кое е по-голямо;

б)

налягане на напомпване на студена гума: ± 3 kPa;

в)

скорост на повърхността:

i)

± 0,2 km/h за методите на измерване на мощността, въртящия момент и отрицателното ускорение;

ii)

± 0,5 km/h за метода на измерване на силата;

г)

време: ± 0,02 s

5.   ГРЕШКА НА ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ УРЕДИ

Уредите, използвани за показване и записване на данните за изпитването, трябва да бъдат с грешка в рамките на допустимите отклонения, посочени по-долу:

Параметър

Индекс за товароносимост ≤ 121

Индекс за товароносимост > 121

Натоварване на гумата

± 10 N или ± 0,5 % (1)

± 30 N или ± 0,5 % (1)

Налягане на напомпване

± 1 kPa

± 1,5 kPa

Сила на измервателния накрайник

± 0,5 N или + 0,5 % (1)

± 1,0 N или + 0,5 % (1)

Подаван въртящ момент

± 0,5 Nm или + 0,5 % (1)

± 1,0 Nm или + 0,5 % (1)

Разстояние

± 1 mm

± 1 mm

Електрическа мощност

± 10 W

± 20 W

Температура

± 0,2 °C

Скорост на повърхността

± 0,1 km/h

Време

± 0,01 s

Ъглова скорост

± 0,1 %

6.   КОМПЕНСАЦИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА СИЛАТА НА НАТОВАРВАНЕ И СИЛАТА НА ИЗМЕРВАТЕЛНИЯ НАКРАЙНИК И ЗА НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛАГАНЕ НА НАТОВАРВАНЕТО СЕ ПРЕДВИЖДА САМО ЗА МЕТОДА НА ИЗМЕРВАНЕ НА СИЛАТА

Компенсация както за взаимодействието на силата на натоварването и силата на измервателния накрайник („взаимно смущаване“), така и за неправилното прилагане на натоварването може да бъде постигната чрез записване на силата на измервателния накрайник както при търкаляне напред, така и при търкаляне назад на гумата или чрез динамично калибриране на машината. Ако се записва силата на измервателния накрайник при търкаляне напред и при търкаляне назад (при всяко условие на изпитването), компенсацията се постига чрез изваждането на стойността „назад“ от стойността „напред“ и разделянето на резултата на две. Ако се предвижда динамично калибриране на машината, условията на компенсацията могат лесно да бъдат включени в обработката на данните от измерването.

В случаите, в които търкалянето на гумата назад следва непосредствено приключването на търкалянето на гумата напред, времето на загряване за търкаляне на гумата назад трябва да бъде поне 10 минути за гуми от клас C1 и 30 минути за всички останали типове гуми.

7.   ГРАПАВОСТ НА ПОВЪРХНОСТТА НА ИЗПИТВАНЕ

Грапавостта, измерена напречно, на гладката повърхност на стоманен барабан, трябва да има максимална средна стойност на височината на средната линия 6,3 μm.

Забележка: В случаите, в които вместо гладка стоманена повърхност се използва текстурирана повърхност на барабана, този факт трябва да бъде отбелязан в протокола от изпитването. Текстурата на повърхността трябва да бъде с дълбочина 180 μm (зърнистост 80) и лабораторията е отговорна за поддържането на характеристиките на грапавост на повърхността. Не се препоръчва специфичен коефициент за случаите, в които се използва текстурирана повърхност на барабана.


(1)  Което от двете е по-голямо.

Допълнение 2

ШИРОЧИНА НА ИЗМЕРВАТЕЛНАТА ДЖАНТА

1.   ГУМИ ОТ КЛАС С1

Широчината на измервателната джанта Rm е равна на произведението от номиналната широчина на профила SN и коефициента K2:

Rm = K2 × SN

закръглено до най-близката стандартна джанта, като K2 е коефициентът на отношението между широчината на джантата и височината на профила. За гуми, монтирани на дълбоки джанти с 5° наклон и с номинален диаметър, означен с двуцифрен код:

 

K2 = 0,7 за коефициент на номиналното отношение от 95 до 75;

 

K2 = 0,75 за коефициент на номиналното отношение от 70 до 60;

 

K2 = 0,8 за коефициент на номиналното отношение 55 и 50;

 

K2 = 0,85 за коефициент на номиналното отношение 45;

 

K2 = 0,9 за коефициент на номиналното отношение от 40 до 30;

 

K2 = 0,92 за коефициент на номиналното отношение 20 и 25.

2.   ГУМИ ОТ КЛАСОВЕ C2 И C3

Широчината на измервателната джанта Rm е равна на произведението от номиналната широчина на профила SN и коефициента K4:

Rm = K4 × SN, закръглено до най-близката стандартна широчина на джанта.

Таблица 1

Коефициенти за определяне на широчината на измервателна джанта

Код на структурата на гумата

Тип джанта

Коефициент на номиналното отношение H/S

Отношение широчина на измервателната джанта/височина на профила K4

B, D, R

наклон 5° конична

от 100 до 75

0,70

70 и 65

0,75

60

0,75

55

0,80

50

0,80

45

0,85

40

0,90

наклон 15° конична (дълбока джанта)

от 90 до 65

0,75

60

0,80

55

0,80

50

0,80

45

0,85

40

0,85

Забележка: Други коефициенти могат да бъдат определени за нови концепции (конструкции) на гуми.

Допълнение 3

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕ И ДАННИ ЗА ИЗПИТВАНЕТО (СЪПРОТИВЛЕНИЕ ПРИ ТЪРКАЛЯНЕ )

Част 1:   Протокол

1.   Орган за одобрение на типа или техническа служба: …

2.   Наименование и адрес на заявителя: …

3.   Протокол от изпитване №: …

4.   Производител и търговско наименование или търговско описание: …

5.   Клас на гумата (C1, C2 или C3): …

6.   Категорията на ползване: …

7.   Коефициент на съпротивлението при търкаляне (коригиран за температура и диаметър на барабана): …

8.   Коментари (ако има): …

9.   Дата:

10.   Подпис:

Част 2:   Данни на изпитването

1.   Дата на изпитването: …

2.   Идентификация на изпитвателната машина и повърхност/диаметър на барабана: …

3.   Подробности по изпитваната гума: …

3.1.   Означение на размера на гумата и описание на гумата според използването: …

3.2.   Търговско наименование и търговско описание на гумата: …

3.3.   Контролно налягане на напомпване kPa: …

4.   Данни за изпитването:

4.1.   Измервателен метод: …

4.2.   Скорост на изпитване km/h: …

4.3.   Натоварване N:

4.4.   Налягане на напомпване при изпитване, първоначално: …

4.5.   Разстояние от оста на гумата до външната повърхност на барабана при стабилни условия, rL: …

4.6.   Широчина и материал на джантата, която се изпитва: …

4.7.   Температура на околната среда °C: …

4.8.   Изпитвателно натоварване при леко допиране (освен при метода на измерване на отрицателното ускорение) N: …

5.   Коефициент на съпротивлението при търкаляне: …

5.1.   Начална стойност (или средна стойност при повече от 1) N/kN: …

5.2.   Стойност с корекция за температурата, N/kN: …

5.3.   Стойност с корекция за температура и диаметър на барабана, N/kN: …


ПРИЛОЖЕНИЕ 7

ПРОЦЕДУРИ НА ИЗПИТВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ВЪРХУ СНЯГ

1.   СПЕЦИФИЧНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ ВЪРХУ СНЯГ, КОИТО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ

1.1.   „Изпитвателен цикъл“ означава еднократен пробег на натоварена гума по дадена повърхност за изпитване.

1.2.   „Изпитване на спиране“ означава серия от определен брой изпитвателни пробези на спиране със задействане на системата против блокиране на колелата, направени с една и съща гума неколкократно в рамките на кратък период от време.

1.3.   „Изпитване на задвижване“ означава серия от определен брой изпитвателни пробези на задвижване и развъртане съгласно стандарт F1805-06 на ASTM, направени с една и съща гума неколкократно в рамките на кратък период от време.

2.   МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ НА ЗАДВИЖВАНЕТО И РАЗВЪРТАНЕТО ЗА ГУМИ ОТ КЛАСОВЕ С1 И С2

За оценка на показателите върху сняг трябва да се използва процедурата на изпитване от стандарт F1805-06 на ASTM посредством стойностите на задвижване и развъртане на средно трамбован сняг. Индексът на плътност на снега, измерен с пенетрометър CTI (1), трябва да е между 70 и 80.

2.1.   Повърхността на трасето на изпитването трябва да има характеристиките на повърхността на средно трамбован сняг, посочени в таблица A2.1 в стандарт F1805-06 на ASTM.

2.2.   Натоварване на гумите трябва да бъде в съответствие с вариант 2 от точка 11.9.2 от стандарт F1805-06 на ASTM.

3.   МЕТОД НА СПИРАНЕ ВЪРХУ СНЯГ ЗА ГУМИ ОТ КЛАС С1

3.1.   Общи условия

3.1.1.   Писта за изпитване

Изпитванията на спиране трябва да се извършват върху равна повърхност на изпитване с достатъчна дължина и широчина, с максимум 2 % наклон, покрита с трамбован сняг.

Повърхността на снега трябва да се състои от твърдо трамбована основа от сняг с дебелина най-малко 3 cm и повърхностен слой от средно трамбован и подготвен сняг с дебелина приблизително 2 cm.

Както температурата на въздуха, измерена около един метър над земята, така и температурата на снега, измерена на дълбочина около един сантиметър, трябва да е между – 2 °C и – 15 °C.

Препоръчително е да се избягват пряка слънчева светлина, големи вариации на слънчевата светлина или влагата и вятър.

Индексът на плътност на снега, измерен с пенетрометър CTI, трябва да е между 75 и 85.

3.1.2.   Превозно средство

Изпитването се провежда със стандартно произведен лек автомобил в добра готовност за движение и оборудван със система против блокиране на колелата при спиране.

Използваното превозно средство трябва да бъде такова, че натоварването на всяко колело да съответства на гумите, които се изпитват На едно и също превозно средство могат да се изпитват няколко различни размера гуми.

3.1.3.   Гуми

Преди изпитването гумите трябва да бъдат балансирани и сработени чрез движение поне 100 km върху суха настилка. Преди извършването на изпитване повърхността на гумата в контакт със снега се почиства.

Гумите трябва да престоят при температурата на външната околната среда поне два часа преди монтирането им за изпитвания. След това налягането на гумите трябва да се регулира до стойностите, определени за изпитването.

В случай, че на превозното средство не могат да се монтират едновременно еталонните гуми и гумите, за чието одобрение се кандидатства, трета гума („контролна“ гума) може да се използва като междинна гума. Първо се изпитва контролната гума спрямо еталонната гума на друго превозно средство, а след това — гумата, за чието одобрение се кандидатства, спрямо контролната гума на превозното средство.

3.1.4.   Натоварване и налягане

Товарът на превозното средство трябва да бъде такъв, че полученото натоварване на гумите да е между 60 и 90 % от натоварването, съответстващо на индекса за товароносимост на гумите

Налягането на напомпване на студена гума трябва да е 240 kPa.

3.1.5.   Измервателни уреди

Превозното средство трябва да се оборудва с калибрирани датчици, подходящи за измервания през зимата. Трябва да има система за събиране на данни за съхраняване на измерванията.

Грешката на датчиците и системите за измерване трябва да е такава, че относителната неопределеност на измерените или изчислени средни максимално постигнати отрицателни ускорения да е по-малка от 1 %.

3.2.   Последователност на изпитването

3.2.1.   За всяка гума, за чието одобрение се кандидатства, и стандартна еталонна гума, пробезите на спиране със задействане на системата против блокиране на колелата се повтарят най-малко 6 пъти.

Зоните, в които спирането със задействане на системата против блокиране на колелата се прилага в пълна степен, не трябва да се припокриват.

Когато се изпитва нов комплект гуми, пробезите се извършват след като траекторията на превозното средство се премести встрани, за да не се спира върху следите от предишната гума.

Когато вече е невъзможно да не се припокриват зоните, в които спирането със задействане на системата против блокиране на колелата се прилага в пълна степен, пистата за изпитване трябва да се подготви отново.

Задължителна последователност:

 

6 пъти със стандартна еталонна гума, след това преместване встрани за изпитване на следващата гума на нова повърхност;

 

6 пъти с гума 1, за чието одобрение се кандидатства, след това преместване встрани;

 

6 пъти с гума 2, за чието одобрение се кандидатства, след това преместване встрани;

 

6 пъти със стандартна еталонна гума, след това преместване встрани.

3.2.2.   Ред на изпитване:

Ако трябва да бъде оценена само една гума, за чието одобрение се кандидатства, редът на изпитването трябва да бъде:

R1 – T – R2

където:

R1 е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума и T е изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства и която трябва да бъде оценена.

Максимум две гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна гума, например:

R1 – T1 – T2 – R2

3.2.3.   Сравнителните изпитвания на стандартни еталонни гуми и гуми, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъдат повторени в два различни дни.

3.3.   Процедура на изпитване

3.3.1.   Превозното средство трябва да се движи със скорост не по-малка от 28 km/h.

3.3.2.   Когато е достигната зоната на измерване, скоростният лост се поставя в неутрално положение, педалът на спирачката се натиска рязко с постоянно усилие, достатъчно да предизвика задействането на системата против блокиране на колелата на всички колела и да има за последица стабилно отрицателно ускорение на превозното средство, и се държи натиснат, докато скоростта стане по-малка от 8 km/h.

3.3.3.   Средното максимално постигнато отрицателно ускорение между 25 km/h и 10 km/h се изчислява от измерванията за време, разстояние, скорост или ускорение.

3.4.   Оценка на данните и представяне на резултатите

3.4.1.   Параметри, които се протоколират

3.4.1.1.

За всяка гума и всяко изпитване на спиране се изчисляват и протоколират средното и стандартното отклонение на максималното достигано отрицателно ускорение.

Коефициентът на вариация CV на изпитването на спиране на гума се изчислява по формулата:

Formula

3.4.1.2

Среднопретеглените стойности от две последователни изпитвания на стандартна еталонна гума се изчисляват, като се вземе предвид броят на изпитаните междувременно гуми, за чието одобрение се кандидатства.

В случай на ред на изпитване R1 – T – R2 се приема, че средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума, което трябва да бъде използвано за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е:

wa(SRTT) = (R1 + R2)/2

където:

R1 е усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за първото изпитване на стандартна еталонна гума и R2 е усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за второто изпитване на стандартна еталонна гума.

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – R2 се приема, че средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума, което трябва да бъде използвано за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е:

 

средна стойност (стандартна еталонна гума) = 2/3 R1 + 1/3 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

и

 

средна стойност (стандартна еталонна гума) = 1/3 R1 + 2/3 R2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства.

3.4.1.3.

Индексът на показателите върху сняг в % на гума, за чието одобрение се кандидатства, се изчислява по формулата:

Formula

3.4.2.   Статистическо валидиране

Наборите от повторно измереното или изчислено максимално достигано отрицателно ускорение за всяка гума трябва да се изследват за нормалност, отклонение, евентуални нетипични стойности.

Съвместимостта на средните стойности и стандартните отклонения на последователни изпитвания на спиране на стандартна еталонна гума трябва да бъде проучена.

Средните стойности за две последователни изпитвания на спиране на стандартна еталонна гума не трябва да се различават с повече от 5 %.

Коефициентът на вариация на всяко изпитване на спиране трябва да бъде по-малък от 6 %.

Ако тези условия не са изпълнени, изпитванията трябва да се извършат отново, след като пистата за изпитване се подготви наново.


(1)  За подробности вж. допълнението към стандарт F1805-06 на ASTM.

Допълнение 1

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПИКТОГРАМАТА „АЛПИЙСКИ СИМВОЛ“

Image

Минимум 15 mm основа и 15 mm височина; поставя се в непосредствена близост до маркировката M+S, ако има такава.

Чертежът не е в реален мащаб.

Допълнение 2

ПРОТОКОЛИ ОТ ИЗПИТВАНЕ И ДАННИ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

Част 1 —   Протокол

1.   Орган за одобрение на типа или техническа служба: …

2.   Наименование и адрес на заявителя: …

3.   Протокол от изпитване №: …

4.   Производител и търговско наименование или търговско описание: …

5.   Клас на гумата:

6.   Категория на ползване: …

7.   Индекс за сняг спрямо стандартна еталонна гума съгласно точка 6.4.1.1.

7.1.   Използвани процедура на изпитване и стандартна еталонна гума: …

8.   Коментари (ако има): …

9.   Дата:

10.   Подпис:

Част 2 —   Данни за изпитването

1.   Дата на изпитването: …

2.   Местоположение на пистата за изпитване: …

2.1.   Характеристики на пистата за изпитване:

 

В началото на изпитванията

В края на изпитванията

Спецификации

Атмосферни условия

 

 

 

Температура на околната среда

 

 

от – 2 °C до – 15 °С

Температура на снега

 

 

от – 2 °C до – 15 °С

Индекс CTI

 

 

от 70 до 90

Други

 

 

 

3.   Превозното средство, което се изпитва (марка, модел и тип, година): …

4.   Подробности за гумата за изпитване: …

4.1.   Означение на размера на гумата и описание на гумата според използването: …

4.2.   Търговско наименование и търговско описание на гумата: …

4.3.   Данни на гумата за изпитване: …

 

Стандартна еталонна гума, която се изпитва (първо изпитване)

Гума, за чието одобрение се кандидатства

Гума, за чието одобрение се кандидатства

Стандартна еталонна гума, която се изпитва (второ изпитване)

Размери на гумата

 

 

 

 

Код на широчината на джантата, която се изпитва

 

 

 

 

Натоварване на гумата отпред/отзад (kg)

 

 

 

 

Натоварване на гумата отпред/отзад (%)

 

 

 

 

Налягане на гумата (kPa):

 

 

 

 

5.   Резултати от изпитването: средно максимално постигнато отрицателно ускорение (m/s2)/коефициент на задвижване (1).

Пробег №

Спецификация

Стандартна еталонна гума, която се изпитва (първо изпитване)

Гума, за чието одобрение се кандидатства

Гума, за чието одобрение се кандидатства

Стандартна еталонна гума, която се изпитва (второ изпитване)

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

5

 

 

 

 

 

6

 

 

 

 

 

Средна стойност

 

 

 

 

 

Стандартно отклонение

 

 

 

 

 

CV (%)

< 6 %

 

 

 

 

Стандартна еталонна гума, която се изпитва, за утвърждаване

(Стандартна еталонна гума, която се изпитва) < 5 %

Image

Image

Image

 

Средна стойност за стандартна еталонна гума, която се изпитва

 

 

Image

Image

Image

Индекс за сняг

 

100

 

 

Image


(1)  Ненужното се зачерква.