АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

9.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 233/1

Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверявани в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 16 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за одобрение на:

I.	Обезопасителни колани, системи за обезопасяване, системи за обезопасяване за деца и системи за обезопасяване за деца ISOFIX за пътници в моторни превозни средства;

II.	Превозни средства, оборудвани с обезопасителни колани, сигнализатор за непоставен обезопасителен колан, системи за обезопасяване, системи за обезопасяване за деца и системи за обезопасяване за деца ISOFIX

Включва целия валиден текст до:

Допълнение 1 към серия от изменения № 06 — дата на влизане в сила: 23 юни 2011 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

Обхват

2.	Определения

3.	Заявление за одобрение

4.	Маркировки

Одобрение

6.	Спецификации

7.	Изпитвания

8.	Изисквания относно монтирането в превозното средство

9.	Съответствие на производството

10.	Санкции при несъответствие на производството

11.	Промени и разширения на одобрение на тип превозно средство или тип обезопасителен колан или система за обезопасяване

12.	Окончателно прекратяване на производството

13.	Инструкции

14.	Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на административните отдели

15.	Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1А —

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа или отмяната на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип превозно средство по отношение на обезопасителен колан в съответствие с Правило № 16

Приложение 1Б —

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа или отмяната на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип обезопасителен колан или система за обезопасяване за възрастни пътници в моторни превозни средства съгласно Правило № 16

Приложение 2 —

Оформление на маркировките за одобрение

Приложение 3 —

Схема на апаратура за изпитване на дълготрайността на прибиращо устройство

Приложение 4 —

Схема на апаратура за изпитване на блокировката на аварийни прибиращи устройства с блокировка

Приложение 5 —

Схема на апаратура за изпитване за устойчивост на прах

Приложение 6 —

Описание на количка, седалка, устройства за закрепване и спирачно устройство

Приложение 7 —

Описание на манекена

Приложение 8 —

Описание на кривата на отрицателното или положителното ускорение на количка в зависимост от времето

Приложение 9 —

Инструкции

Приложение 10 —

Двойно изпитване на ключалка

Приложение 11 —

Изпитвания за изтриване и микроприплъзване

Приложение 12 —

Изпитване за устойчивост на корозия

Приложение 13 —

Поредност на изпитванията

Приложение 14 —

Контрол за съответствие на производството

Приложение 15 —

Процедура за определяне на точката „H“ и действителния ъгъл на торса за седящи места в моторни превозни средства

Допълнение 1 —

Описание на триизмерната машина с точка „H“

Допълнение 2 —

Триизмерна координатна система

Допълнение 3 —

Контролни данни относно местата за сядане

Приложение 16 —

Минимални изисквания за обезопасителни колани и прибиращи устройства

Приложение 17 —

Изисквания относно монтирането на обезопасителни колани и системи за обезопасяване за възрастни пътници в моторни превозни средства на седалки, гледащи напред, и за монтиране на системи за обезопасяване за деца ISOFIX

Допълнение 1 —

Разпоредби относно монтирането на системи за обезопасяване за деца от „универсална“ категория, монтирани към оборудването за обезопасителните колани в превозното средство

Допълнение 2 —

Разпоредби относно монтирането на гледащи напред и гледащи назад системи за обезопасяване за деца ISOFIX от универсална и полууниверсална категория, монтирани на позиции ISOFIX

Допълнение 3 —

Таблица 1 — Таблица на информацията в инструкцията за експлоатация на превозното средство относно пригодността на системи за обезопасяване за деца за монтиране на различни места за сядане

Таблица 2 — Таблица на информацията в инструкцията за експлоатация на превозното средство относно пригодността на системи за обезопасяване за деца ISOFIX за монтиране на различни позиции ISOFIX

Допълнение 4 —

Монтиране на 10-годишен манекен

Приложение 18 —

Изпитвания на сигнализатора за непоставен обезопасителен колан

1. ОБХВАТ

Настоящото правило се прилага за:

1.1.

Превозни средства от категории M, N, O, L2, L4, L5, L6, L7 и T (1) по отношение на монтирането на обезопасителни колани и системи за обезопасяване, които са предназначени за отделна употреба, т.е. като индивидуални устройства, от лица с телосложение на възрастен човек, заемащи седалки, гледащи напред или гледащи назад.

1.2.

Обезопасителни колани и системи за обезопасяване, които са предназначени за отделна употреба, т. е. като индивидуални устройства, от лица с телосложение на възрастен човек, заемащи седалки, гледащи напред или гледащи назад, предназначени за превозни средства от категории M, N, O, L2, L4, L5, L6, L7 и T (1).

1.3.	Превозни средства от категории M1B и N1 (1) по отношение на монтирането на системи за обезопасяване за деца или системи за обезопасяване за деца ISOFIX.

1.4.	Превозни средства от категория M1 по отношение на сигнализатор за непоставен обезопасителен колан (2).

1.5.	По искане на производителя правилото се прилага и по отношение на системи за обезопасяване за деца и системи за обезопасяване за деца ISOFIX, предназначени за монтиране в превозни средства от категории M2 и M3 (1).

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1. Обезопасителен колан (колан за седалка, колан)

Комплект от ленти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, които могат да се закрепват към моторно превозно средство и са предназначени да намалят риска от нараняване на носещия колана чрез ограничаване на подвижността на тялото му в случай на сблъсък или внезапно намаляване на скоростта на превозното средство. Такъв комплект обикновено се определя като „комплект колан“, термин също обхващащ и всяко устройство за преобразуване на енергия или прибиране на колан.

Допуска се изпитване и одобрение на описания комплект като комплект обезопасителен колан или като система за обезопасяване.

2.1.1. Надбедрен колан

Колан с две точки, който минава през предната област на таза на потребителя.

2.1.2. Диагонален колан

Колан, който минава диагонално отпред на гръдния кош, от бедрото до противоположното рамо.

2.1.3. Колан с три точки

Колан, който е комбинация от надбедрена лента и диагонална лента.

2.1.4. Колан от тип „S“

Вид колан, различен от колан с три точки или надбедрен колан.

2.1.5. Колан с цялостно обхващане

Колан от тип „S“, включващ надбедрен колан и раменни ленти; коланът с цялостно обхващане може да се доставя с допълнителна лента за чатала.

2.2. Тип колан

Обезопасителни колани от различни „типове“ са обезопасителни колани, които се различават съществено; по-конкретно разликите могат да се отнасят до:

2.2.1.

корави части (ключалка, присъединителни приспособления, прибиращо устройство и др.);

2.2.2.

материала, тъканта, размерите и цвета на ремъците; или

2.2.3.

геометрията на комплекта колани.

2.3. Лента

Гъвкав компонент, предназначен да задържа тялото и да предава усилието на устройствата за закрепване на колана.

2.4. Ключалка

Бързо освобождаващо се приспособление, което позволява потребителят да бъде задържан от колана. Ключалката може да включва устройство за регулиране на колана, с изключение на ключалка за колан с цялостно обхващане.

2.5. Устройство за регулиране на колана

Устройство, което позволява коланът да се регулира според изискванията на индивидуалния потребител и спрямо положението на седалката. Регулиращото устройство може да бъде част от ключалката, прибиращото устройство или друга част от обезопасителния колан.

2.6. Устройство за предварително натоварване

Допълнително или интегрирано устройство, което притяга лентите на обезопасителния колан с цел намаляване на хлабината на колана по време на сблъсък.

2.7. „Базова зона“ e пространството между две вертикални надлъжни равнини, разположени на 400 mm една от друга и симетрични по отношение на точка Н, което пространство е ограничено чрез въртене от вертикала към хоризонтала на апарата, наподобяващ глава, описан в Правило № 21, приложение 1. Апаратът се позиционира съгласно цитираното приложение към Правило № 21 и се установява на максимална дължина 840 mm.

2.8. „Комплект въздушна възглавница“ е устройство, монтирано, за да допълни обезопасителните колани и системите за обезопасяване, монтирани в моторни превозни средства, т.е. система, която в случай на силен удар на превозното средство автоматично раздува гъвкав елемент, предназначен да ограничи, посредством нагнетяване на газа, който съдържа в себе си, силата на контакт на една или повече части от тялото на пътник във вътрешността на отделението за пътници на превозното средство.

2.9. „Въздушна възглавница за пътник“ означава комплект въздушна възглавница, предназначена за предпазване на пътника (пътниците) на седалките, различни от тази за водача, в случай на челен удар.

2.10. „Устройство за обезопасяване за деца“ е обезопасително устройство, отговарящо на определението в Правило № 44.

2.11. „Гледащ назад“ означава обърнат в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство.

2.12. Присъединителни приспособления

Части от комплект колан, включително необходимите закрепващи компоненти, които позволяват да бъде присъединен към устройствата за закрепване на колана.

2.13. Преобразувател на енергия

Устройство, предназначено да разсее енергия самостоятелно или съвместно с лентата, и образуващо част от комплекта колан.

2.14. Прибиращо устройство

Устройство, побиращо част или цялата лента на обезопасителния колан.

2.14.1. Прибиращо устройство без блокировка (тип 1)

Прибиращо устройство, от което лентата се изважда до цялата ѝ дължина от малка външна сила и което не осигурява регулиране на дължината на извадената лента.

2.14.2. Прибиращо устройство с ръчно деблокиране (тип 2)

Прибиращо устройство, което изисква ръчно задействане от потребителя за деблокиране на прибиращото устройство, за да се получи желаното изтегляне на лентата, и което се блокира автоматично, когато спре посоченото действие.

2.14.3. Прибиращо устройство с автоматична блокировка (тип 3)

Блокиращо устройство, което позволява изтеглянето на лентата с желаната дължина и което, когато ключалката е съединена, автоматично регулира лентата към потребителя. По-нататъшното изтегляне на лентата не е възможно без преднамерено действие от страна на потребителя.

2.14.4. Аварийно прибиращо устройство с блокировка (тип 4)

Прибиращо устройство, което при нормални условия на управление не ограничава свободата на движение на потребителя на обезопасителен колан. Устройството е снабдено с регулиращи устройства за дължина, които автоматично регулират лентата към водача, и блокиращ механизъм, задействан при извънредна ситуация от:

2.14.4.1.

отрицателно ускорение на превозното средство (възприемане на един сигнал);

2.14.4.2.

комбинация от отрицателното ускорение на превозното средство, движението на лентата или други автоматични устройства (възприемане на повече от един сигнал).

2.14.5. Аварийно прибиращо устройство с блокировка с висок праг на реагиране (тип 4N)

Прибиращо устройство от типа, определен в точка 2.14.4, но притежаващо специални качества по отношение на използване в превозни средства от категории M2, M3, N1, N2 и N3 (3).

2.14.6. Устройство за височинно регулиране на колан

Устройство, позволяващо да бъде регулирано местоположението по височина на горната скоба на колана съобразно изискванията на индивидуалния потребител и местоположението на седалката. Такова устройство може да се счита за част от колана или част от закрепващите елементи на колана.

2.15. Устройства за закрепване за колан

Части от конструкцията на превозното средство или конструкцията на седалка, или други части от превозното средство, към които се закрепват обезопасителните колани.

2.16. Тип превозно средство по отношение на обезопасителни колани и системи за обезопасяване

Категория моторни превозни средства, които не се различават съществено по отношение на размери, контури и съставни материали на компонентите от конструкцията на превозното средство или конструкцията на седалките или други части от превозното средство, към които се закрепват обезопасителни колани и системи за обезопасяване.

2.17. Система за обезопасяване

Система за конкретен тип превозно средство или тип, дефиниран от производителя на превозното средство и одобрен от Техническата служба, състояща се от седалка и обезопасителен колан, закрепен към конструкцията на превозното средство чрез подходящи средства, и включваща допълнително всички елементи, предназначени да намалят риска от нараняване на пътника в случай на рязко намаляване на скоростта на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на носещия колана пътник.

2.18. Седалка

Устройство, което може да бъде самостоятелно или несамостоятелно от конструкцията на превозното средство, комплектувано с всички принадлежности и предназначено за сядане на един възрастен човек. Понятието включва както индивидуалната седалка, така и частта от седалка, тип пейка, предвидена за сядане на един възрастен човек.

2.18.1. „Предна седалка за пътник“ означава всяка седалка, чиято „най-предна точка Н“ се намира пред или във вертикалната напречна равнина, минаваща през точката R на водача.

2.19. Група седалки

Седалка тип пейка или отделни седалки, разположени една до друга (монтирани по такъв начин, че предното устройство за закрепване на една от седалките е на една линия с предната част на задните устройства за закрепване на другите седалки или между устройствата за закрепване на другите седалки) и които са предназначени за сядане на един или повече възрастни пътници.

2.20. Седалка-пейка

Конструкция, комплектувана с принадлежности, предназначена за сядане на повече от един възрастен пътник.

2.21. Система за регулиране на седалката

Цялостното устройство, чрез което седалката или части от нея могат да се регулират в положения, подходящи за телосложението на седящия в седалката; такава система позволява по-конкретно:

2.21.1.

преместване в надлъжно направление;

2.21.2.

преместване във вертикално направление;

2.21.3.

ъглово преместване.

2.22. Устройство за закрепване на седалка

Система, чрез която комплектът седалка се закрепва към конструкцията на превозното средство, включително частите на конструкцията на превозното средство, на които въздейства.

2.23. Тип седалка

Категория седалки, които не се различават по отношение на следните съществени характеристики:

2.23.1.

формата, размерите и материалите на конструкцията на седалката;

2.23.2.

типове и размери на регулиращата система и всички системите за регулиране, както и всички системи за блокировка;

2.23.3.

типа и размерите на закрепващите елементи на обезопасителните колани за седалката, на закрепващите елементи на седалката и на частите от конструкцията на превозното средство, на които въздейства.

2.24. Система за преместване на седалката

Устройство, позволяващо надлъжно преместване или завъртане на седалката или една от нейните части без фиксирана междинна позиция (с цел осигуряване на лесен достъп на пътниците).

2.25. Застопоряваща система на седалката

Устройство, което позволява седалката и нейните елементи да останат непроменени във всяко положение на използване.

2.26. Обграден бутон за освобождаване на ключалка

Бутон за освобождаване на ключалка, разположен така, че не е възможно ключалката да се освободи при използване на сфера с диаметър 40 mm.

2.27. Необграден бутон за освобождаване на ключалка

Бутон за освобождаване на ключалка, разположен така, че да бъде възможно ключалката да се освободи при използване на сфера с диаметър 40 mm.

2.28. Устройство за намаляване на натоварването

Устройство, което е вградено в прибиращото устройство и автоматично намалява натоварването на лентата при заключване на обезопасителния колан. При освобождаване на колана това устройство се изключва автоматично.

2.29. „ISOFIX“ е система за закрепване на системи за обезопасяване за деца към конструкцията на превозното средство, която включва две корави устройства за закрепване върху конструкцията на превозното средство, две съответстващи им корави присъединителни приспособления върху системата за обезопасяване за деца и устройство за ограничаване завъртането на системата за обезопасяване за деца.

2.30. „Система за обезопасяване за деца ISOFIX“ е система за обезопасяване за деца, отговаряща на изискванията на Правило № 44, която е предназначена за прикрепване към система от устройства за закрепване ISOFIX, отговаряща на изискванията на Правило № 14.

2.31. „Позиция ISOFIX“ е система, която позволява монтиране на:

а)	универсална гледаща напред система за обезопасяване на дете ISOFIX, отговаряща на дефиницията в Правило № 44,

б)	или полууниверсална гледаща напред система за обезопасяване на дете ISOFIX, отговаряща на дефиницията в Правило № 44,

в)	или полууниверсална гледаща назад система за обезопасяване на дете ISOFIX, отговаряща на дефиницията в Правило № 44,

г)	или полууниверсална гледаща настрани система за обезопасяване на дете ISOFIX, отговаряща на дефиницията в Правило № 44,

д)	или система за обезопасяване на дете ISOFIX, предназначена за специфични превозни средства, съгласно определението в Правило № 44.

2.32. „Система за закрепване ISOFIX“ е система, включваща две долни устройства за закрепване ISOFIX, отговарящи на изискванията на Правило № 14, която заедно с устройството против завъртане е предназначена за закрепване на система за обезопасяване на дете ISOFIX.

2.33. „Долно устройство за закрепване ISOFIX“ е хоризонтална корава щанга с кръгло сечение и с диаметър 6 mm, монтирана към конструкцията на превозното средство или на седалката, върху която може да се постави и закрепи система за обезопасяване на дете ISOFIX с помощта на приставки за закрепване ISOFIX.

2.34. „Устройство против завъртане“

а)	Устройството против завъртане, предназначено за ползване с универсална система за обезопасяване на дете ISOFIX, се състои от горна лента ISOFIX.

б)	Устройството против завъртане, предназначено за ползване с полууниверсална система за обезопасяване на дете ISOFIX, се състои от горна лента, арматурното табло на превозното средство или от опора, чието предназначение е да ограничи завъртането на системата за обезопасяване в случай на челен удар.

в)	По отношение на универсалните и полууниверсалните системи за обезопасяване на дете ISOFIX самата седалка на превозното средство не се счита за устройство против завъртане.

2.35. „Горно лентово устройство за закрепване ISOFIX“ е приспособление, изпълняващо изискванията на Правило № 14, например щанга, монтирано в определена зона и предназначено да приема съединител за горна лента ISOFIX и да пренася силите на задържане от лентата към конструкцията на превозното средство.

2.36. „Водещо устройство“ е устройство, което помага при инсталирането на системата за обезопасяване на дете ISOFIX, като способства за точното напасване на приставките за закрепване ISOFIX на системата за обезопасяване на дете ISOFIX към долните устройства за закрепване ISOFIX с цел улесняване на закрепването.

2.37. „Маркировка ISOFIX“ е обозначение, което информира желаещия да инсталира система за обезопасяване на дете ISOFIX за позициите на ISOFIX в превозното средство и позицията на всяка съответстваща система за закрепване ISOFIX.

2.38. „Приспособление за обезопасяване на дете“ е приспособление съобразно една от седемте ISOFIX категории за размер, отговарящо на дефиницията в точка 4 от приложение 17 — допълнение 2 към настоящото правило, и по-специално такова, чиито размери са дадени във фигури 1—7 от упоменатата точка 4. Тези приспособления за задържане на деца се използват, съгласно Правило № 16, за да се провери кои категории за размери на системите за обезопасяване на деца ISOFIX могат да се монтират на позициите ISOFIX в превозното средство. Освен това едно от приспособленията за обезопасяване на деца, т.нар. ISO/F2 (B), което е илюстрирано във фигура 2 от упоменатата точка 4, е използвано в Правило № 14 за проверка на местоположението и достъпността на системите за закрепване ISOFIX.

2.39. „Сигнализатор за непоставен обезопасителен колан“е система, която служи да предупреждава водача, когато той/тя не използва обезопасителния колан. Системата се състои от откриване на незаключен обезопасителен колан и от две нива на сигнал за предупреждение към водача: предупреждение от първо ниво и предупреждение от второ ниво.

2.40. „Визуално предупреждение“ е предупреждение посредством визуален сигнал (светване, мигане или визуално изобразяване на символ или съобщение).

2.41. „Звуково предупреждение“ е предупреждение посредством звуков сигнал.

2.42. „Предупреждение от първо ниво“ е визуално предупреждение, задействано, когато ключът на запалването е на контакт (при работещ или неработещ двигател) и обезопасителният колан на водача не е поставен. Като вариант може да бъде добавено звуково предупреждение.

2.43. „Предупреждение от второ ниво“ е визуално и звуково предупреждение, задействано, когато водачът управлява моторно превозно средство, без да е поставил обезопасителния колан.

2.44. „Обезопасителният колан не е поставен“ означава, по избор на производителя, че ключалката на обезопасителния колан не е задействана или дължината на лентата, изтеглена от прибиращото устройство, е 100 mm или по-малка.

2.45. „Нормална експлоатация на превозното средство“ означава, че превозното средство се движи напред при скорост, която е по-голяма от 10 km/h.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1. Тип на превозното средство

3.1.1. Заявлението за одобрение на типа на превозно средство по отношение на монтирането на обезопасителните колани и системите за обезопасяване се подава от производителя на превозното средство или от надлежно упълномощен негов представител.

3.1.2. То трябва да е придружено от три копия на по-долу изброените документи, съдържащи следните данни:

3.1.2.1.

Технически чертежи на общата конструкция на превозното средство в подходящ мащаб, на които е указано положението на обезопасителните колани, както и подробни технически чертежи на обезопасителните колани и на точките, към които те са закрепени;

3.1.2.2.

Спецификация на използваните материали, които могат да окажат въздействие върху якостта на обезопасителните колани;

3.1.2.3.

Техническо описание на обезопасителните колани;

3.1.2.4.

В случай на обезопасителни колани, закрепени към конструкцията на седалката;

3.1.2.5.

Подробно описание на типа превозно средство, по отношение на конструкцията на седалките, устройствата за закрепване на седалките и техните системи за регулиране и застопоряване;

3.1.2.6.

Изработени в подходящ мащаб и с достатъчно ниво на детайлност чертежи на седалките, на тяхното закрепване към превозното средство и на техните системи за регулиране и застопоряване;

3.1.3. По избор на производителя, превозно средство, представително за типа превозни средства, за които се иска одобрение, или частите от превозното средство, които се считат за съществени за изпитването на обезопасителните колани от техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, се предоставят на тази служба.

3.2. Тип на обезопасителния колан

3.2.1. Заявлението за одобрение на типа обезопасителни колани се подава от притежателя на търговската марка или от надлежно упълномощен негов представител. По отношение на системите за обезопасяване, заявлението за одобрение на типа на системата за обезопасяване се подава от притежателя на търговската марка или от негов представител, или от производителя на превозното средство, в което ще бъде монтирана системата, или от негов представител.

3.2.2. Към заявлението се прилагат следните документи:

3.2.2.1.

Техническо описание на типа обезопасителни колани, съдържащо информация за използваните ленти и корави части, и придружено от чертежи на елементите на обезопасителния колан; на чертежите трябва да са посочени предвидените местоположения за поставяне на номера на одобрението и допълнителния символ (символи) спрямо окръжността на маркировката за одобрение. В описанието трябва да се посочи цветът на представения за одобрение модел, както и типът или типовете на превозните средства, за монтиране в които е предназначен обезопасителният колан. По отношение на прибиращите устройства се предоставят инструкциите за монтиране на отчитащото устройство, а за устройства или системи за предварително натоварване се предоставя пълно техническо описание на конструкцията и функциите, вкл. на отчитащото устройство, ако има такова, съдържащо информация за начина на задействане и евентуално приложимия метод за предотвратяване на случайно задействане. По отношение на системите за обезопасяване, описанието трябва да съдържа: технически чертежи на конструкцията на превозното средство, конструкцията на седалката, регулиращата система и присъединителните приспособления, изработени в подходящ мащаб и изобразяващи достатъчно детайлно местоположенията на устройствата за закрепване на седалката и на обезопасителните колани, както и укрепващите елементи; спецификация на използваните материали, които могат да окажат въздействие върху якостта на устройствата за закрепване на седалката и устройствата за закрепване на обезопасителните колани; техническо описание на устройствата за закрепване на седалките и устройствата за закрепване на обезопасителните колани. Ако е предвидено коланът да се закрепва към конструкцията на превозното средство посредством устройство за регулиране на колана по височина, техническото описание трябва да пояснява дали това устройство се счита за част от колана;

3.2.2.2.

Шест образеца от съответния тип обезопасителен колан, един от които е със справочно предназначение;

3.2.2.3.

Образец с дължина 10 m от всеки тип лента, използвана в производството на типа колан;

3.2.2.4.

Техническата служба, извършваща изпитванията за одобрение на типа, може да изисква и допълнителни образци.

3.2.3. За система за обезопасяване се предоставят два образеца, които могат да включват два от образците обезопасителни колани, изисквани съгласно точки 3.2.2.2 и 3.2.2.3, по преценка на производителя, превозно средство, представително за типа превозни средства, за които се иска одобрение, или частта или частите от превозното средство, които техническата служба счита за съществени за изпитването за одобрение на системата за обезопасяване.

4. МАРКИРОВКА

Образците от типа обезопасителни колани или система за обезопасяване, представени за одобрение съгласно разпоредбите на точки 3.2.2.2, 3.2.2.3 и 3.2.2.4, следва да бъдат обозначени с четлива и незаличима маркировка, съдържаща наименованието, инициалите или търговското наименование или марка на производителя.

5. ОДОБРЕНИЕ

5.1. Към сертификата за одобрение на типа се прилага сертификат, съответстващ на образеца от точка 5.1.1 или 5.1.2:

5.1.1.

Приложение 1A за заявленията по точка 3.1;

5.1.2.

Приложение 1B за заявленията по точка 3.2.

5.2. Тип на превозното средство

5.2.1. Ако превозното средство, заявено за одобрение по реда на настоящото правило, отговаря на изискванията по точка 8 по-долу и приложения 15 и 16 към настоящото правило, се издава одобрение за съответния тип превозно средство.

5.2.2. На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите му две цифри (в момента 06 съответства на серия от изменения 06) указват серията от изменения, включващи най-новите основни технически изменения, направени в правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява един и същи номер на различни типове превозни средства съгласно точка 2.16 по-горе.

5.2.3. Известието за издаване на одобрение, разширение, отказ или за отмяна на одобрение, или за окончателно спиране на производството на даден тип превозно средство в съответствие с настоящото правило трябва да се изпрати до страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, чрез формуляр, съответстващ на образеца от приложение 1А към настоящото правило.

5.2.4. На всяко превозно средство, в съответствие с неговия тип, одобрен съгласно настоящото правило, на видно и леснодостъпно място, посочено във формуляра за одобрение, трябва да се постави международна маркировка за одобрение, състоящо се от:

5.2.4.1.

буквата „Е“, оградена с кръг и последвана от отличителния номер на страната, която е дала одобрението (4);

5.2.4.2.

номера на настоящото правило, последван от буквата „R“, тире и номера на одобрението отдясно на кръга, описан в точка 5.2.4.1.

5.2.5. Ако превозното средство съответства на одобрен тип превозно средство, съгласно едно или повече правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, символът, описан в точка 5.2.4.1, няма нужда да се повтаря; в такъв случай номерата на правилото и одобрението, както и допълнителните символи на всички правила, съгласно които одобрението е било издадено в държавата, издала одобрение съгласно настоящото правило, трябва да се поставят във вертикални колони отдясно на символа, описан в точка 5.2.4.1.

5.2.6. Маркировката за одобрение трябва да е ясно четлива и незаличима.

5.2.7. Маркировката за одобрение се поставя в близост до или върху табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя.

5.3. Тип на обезопасителния колан

5.3.1. Ако образците на тип обезопасителен колан, представени по реда на точка 3.2, отговарят на изискванията по точки 4, 5.3 и 6 от настоящото правило, се издава съответно одобрение.

5.3.2. На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите му две цифри (в момента 06 съответства на серия от изменения 06) указват серията от изменения, включващи най-новите основни технически изменения, направени в правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява един и същи номер на различни типове обезопасителни колани или системи за обезопасяване.

5.3.3. Известието за издаване на одобрение, разширение, отказ или за отмяна на одобрение за тип обезопасителен колан или система за обезопасяване в съответствие с настоящото правило трябва да се съобщи на страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, чрез формуляр, съответстващ на образеца от приложение 1Б към настоящото правило.

5.3.4. В допълнение към обозначенията, предписани в точка 4 по-горе, на подходящо място върху всеки обезопасителен колан, отговарящ на тип, одобрен по реда на настоящото правило, се обозначават следните данни:

5.3.4.1.

международна маркировка за одобрение, състояща се от:

5.3.4.1.1.

буквата „Е“, оградена с кръг и последвана от отличителния номер на страната, която е дала одобрението (5);

5.3.4.1.2.

номер на одобрението;

5.3.4.2.

следния допълнителен символ (символи):

5.3.4.2.1.

буквата „A“ в случай на триточков колан, буквата „B“ в случай на надбедрен колан и буквата „S“ в случай на специален тип колан.

5.3.4.2.2.

Към символите, посочени в точка 5.3.4.2.1, се добавят следните допълнителни маркировки:

5.3.4.2.2.1.

буквата „e“ в случай на колан, снабден с преобразувател на енергия;

5.3.4.2.2.2.

буквата „r“ в случай на обезопасителен колан, снабден с прибиращо устройство, последвана от символа (1, 2, 3, 4 или 4N) на използвания тип прибиращо устройство в съответствие с точка 2.14 от настоящото правило, и буквата „m“, ако използваното прибиращо устройство е аварийно прибиращо устройство с блокировка с възприемане на повече от един сигнал;

5.3.4.2.2.3.

буквата „p“ в случай на обезопасителен колан с устройство за предварително натоварване;

5.3.4.2.2.4.

буквата „t“ в случай на обезопасителен колан с прибиращо устройство, снабдено с устройство за ограничаване на натоварването;

5.3.4.2.2.5.

колани, снабдени с прибиращо устройство тип 4N, се маркират със символ, състоящ се от правоъгълник със зачеркнато превозно средство от категория M1, показващ, че използването на този тип прибиращо устройство е забранено в превозни средства от тази категория;

5.3.4.2.2.6.

ако обезопасителният колан е одобрен съгласно разпоредбите на точка 6.4.1.3.3 от настоящото правило, той се обозначава с думата „AIRBAG“, поставена в правоъгълник.

5.3.4.2.3.

Символът, описан в точка 5.3.4.2.1 по-горе, се предшества от буквата „Z“, когато обезопасителният колан е част от система за обезопасяване.

5.3.5. В приложение 2, точка 2 от настоящото правило са дадени примери за съставяне на маркировките за одобрение.

5.3.6. Предвидените в точка 5.3.4 данни трябва да бъдат ясно четливи и незаличими и се поставят трайно или с помощта на етикет, или чрез директно маркиране. Етикетът или маркировката трябва да бъдат устойчиви на износване.

5.3.7. Етикетите, предвидени в точка 5.3.6, се издават от органа, издал одобрението, или от производителя, когато последният е упълномощен от посочения орган.

6. СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1. Общи спецификации

6.1.1. Всеки образец, представен в съответствие с разпоредбите на точки 3.2.2.2, 3.2.2.3 и 3.2.2.4, трябва да отговаря на спецификациите, предвидени в точка 6 от настоящото правило.

6.1.2. Обезопасителните колани и системите за обезопасяване се проектират и конструират така, че когато са монтирани вярно и се използват правилно от седящия, задоволителното им функциониране да бъде обезпечено и те да намаляват рисковете от нараняване на тялото в случай на злополука.

6.1.3. Лентите на обезопасителния колан трябва да са така проектирани, че да не е възможно да заемат опасно положение.

6.1.4. Използването на материали с характеристиките на полиамид 6 по отношение на задържане на вода е забранено при всички механични части, за които това явление може да има неблагоприятно въздействие върху тяхното функциониране.

6.2. Корави части

6.2.1. Общи положения

6.2.1.1. Коравите части на обезопасителните колани като ключалки, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и други подобни не трябва да имат остри ръбове, които да причинят износване или скъсване на лентите от протриване.

6.2.1.2. Всички части на комплекта колан, които могат да бъдат засегнати от корозия, трябва да бъдат подходящо защитени. След подлагане на изпитването за корозия, посочено в точка 7.2, квалифициран експерт трябва да не може да види с невъоръжено око признаци на влошаване на състоянието, способни да попречат на правилното функциониране на устройството, както и каквато и да е значима корозия.

6.2.1.3. Коравите части, предназначени да преобразуват енергия, да бъдат подложени на натоварване или да предават натоварване, не трябва да бъдат крехки.

6.2.1.4. Коравите детайли и части на обезопасителния колан, изработени от пластмаса, се разполагат и монтират така, че когато моторното превозно средство е в нормална експлоатация, да не могат да се захванат под плъзгаща се седалка или във врата на превозното средство. Ако една от тези части не отговаря на тези изисквания, тя се подлага на изпитване на удар при ниска температура съгласно точка 7.5.4 по-долу. Ако след изпитването се получат видими пукнатини в пластмасовите покрития или фиксаторите на коравите детайли, тези части от пластмаса се отстраняват и се проверява дали останалият комплект продължава да бъде сигурен. Ако оставащият комплект е сигурен или няма видими пукнатини, неговата проверка продължава, за да се установи дали отговаря на изискванията по точки 6.2.2, 6.2.3 и 6.4.

6.2.2. Ключалка

6.2.2.1. Ключалката се проектира така, че да се изключи всяка възможност за неправилно използване. Това предполага, inter alia, че трябва да бъде невъзможно ключалката да се остави в частично затворено положение. Начинът за отваряне на ключалката трябва да бъде очевиден. Частите на ключалката, за които се очаква, че могат да бъдат в контакт с тялото на потребителя, трябва да имат напречно сечение не по-малко от 20 cm2 и широчина не по-малка от 46 mm, измерени в равнина, разположена на максимално разстояние 2,5 mm от контактната повърхност. В случай на ключалки за колан с цялостно обхващане се приема, че последното изискване е изпълнено, ако контактната площ на ключалката с тялото на потребителя е в границите от 20 до 40 cm2.

6.2.2.2. Дори когато не е натоварена, ключалката трябва да бъде затворена, независимо от положението на превозното средство. Тя трябва да не може да се освобождава по невнимание, случайно или от сила, по-малка от 1 daN. Ключалката трябва да бъде лесна за ползване и хващане; когато не е натоварена или е под въздействието на натоварването, посочено в точка 7.8.2, тя трябва да може да се освобождава от потребителя с едно просто движение на едната ръка в едно направление; в допълнение, в случай на комплекти колани, предназначени за ползване на предни външни седалки, с изключение на обезопасителни колани с цялостно обхващане, ключалката трябва да може да се заключва от потребителя с просто движение на едната ръка в едно направление. Ключалката трябва да се освобождава чрез натискане на бутон или подобно устройство. Проекцията на повърхнината, върху която се прилага този натиск, върху равнина, перпендикулярна на направлението на първоначалното движение на бутона, при бутон в освободено положение, трябва да има следните размери: за обградени бутони, площ не по-малка от 4,5 cm2 и широчина не по-малка от 15 mm; за необградени бутони, площ не по-малка от 2,5 cm2 и широчина не по-малка от 10 mm. Площта на бутона за освобождаване на ключалката се оцветява в червено. Никоя друга част на ключалката не трябва да е с този цвят. Когато седалката е заета, се допуска червена предупредителна светлина в произволна част на ключалката, при условие че светлината се изключва, след като заелият седалката заключи ключалката на обезопасителния колан.

6.2.2.3. При изпитването съгласно точка 7.5.3 по-долу ключалката трябва да функционира нормално.

6.2.2.4. Ключалката трябва да издържа повтарящо се действие, като преди динамичното изпитване, предвидено в точка 7.7, трябва да се подложи на 5 000 цикъла на отваряне и затваряне при нормални условия на използване. За ключалки за колани с цялостно обхващане това изпитване може да се проведе, без да бъдат вкарани всички краища.

6.2.2.5. Необходимата сила за отваряне на ключалката при изпитването, посочено в точка 7.8, трябва да бъде не по-голяма от 6 daN.

6.2.2.6. Ключалката се изпитва на якост по реда на точка 7.5.1 и, ако е приложимо, 7.5.5. Тя не трябва да се счупи, да се изкриви сериозно или да се отдели, когато се подложи на въздействието на посочената сила.

6.2.2.7. При ключалки, които съдържат компоненти, общи за два комплекта, изпитванията на якост и за освобождаване, предвидени в точки 7.7 и 7.8, се провеждат и при положение, при което към частта от ключалката, предназначена за единия комплект е съединена съединяващата се част от другия комплект, ако ключалката може да се съедини по този начин в реални условия на употреба.

6.2.3. Устройство за регулиране на колан

6.2.3.1. След закопчаване от страна на пътника, коланът трябва или да се регулира автоматично, за да пасне на потребителя, или да е проектиран така, че ръчното регулиращо устройство да е леснодостъпно за седнал потребител и да е удобно и лесно за ползване. Коланът трябва да може да се затяга с една ръка, за да пасва на телосложението на потребителя и местоположението на седалката в превозното средство.

6.2.3.2. От всяко устройство за регулиране на колан се изпитват два образеца в съответствие с изискванията по точка 7.3. За всеки образец от устройството за регулиране приплъзването на лентата не трябва да надхвърля 25 mm, а сумата от изместванията за всички устройства за регулиране на колан не трябва да надхвърля 40 mm.

6.2.3.3. Всички устройства за регулиране се изпитват на якост по реда на точка 7.5.1. Те не трябва да се счупят или да се отделят, когато са подложени на посоченото натоварване.

6.2.3.4. Когато се провежда изпитване съгласно точка 7.5.6, необходимата сила за задействане на всяко ръчно устройство не трябва да надхвърля 5 daN.

6.2.4. Присъединителни приспособления и устройства за височинно регулиране на колан

Присъединителните приспособления се изпитват на якост, както е посочено в точки 7.5.1 и 7.5.2. Конкретните устройства за височинно регулиране на колан се изпитват на якост, както е посочено в точка 7.5.2 от настоящото правило, когато не са били изпитвани на превозни средства по реда на Правило № 14 (в неговата последно изменена версия) по отношение на закрепването на обезопасителните колани. Тези части не трябва да се счупят или отделят, когато са подложени на посоченото натоварване.

6.2.5. Прибиращи устройства

Прибиращите устройства се подлагат на изпитвания и трябва да отговарят на изискванията, посочени по-долу, включително и да издържат изпитванията на якост, посочени в точки 7.5.1 и 7.5.2. (Тези изисквания изключват, поради характера си, прибиращите устройства без блокировка.)

6.2.5.1. Прибиращи устройства с ръчно деблокиране

6.2.5.1.1. Лентата на обезопасителен колан, оборудван с прибиращо устройство с ръчно деблокиране, не трябва да се придвижва с повече от 25 mm между застопоряващите положения на прибиращото устройство.

6.2.5.1.2. Лентата на обезопасителния колан трябва да се изтегля от прибиращото устройство с ръчно деблокиране до 6 mm от максималната ѝ дължина, при прилагане на натоварване между 1,4 daN и 2,2 daN върху лентата в нормалното направление на изтегляне.

6.2.5.1.3. Лентата многократно се изтегля от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в точка 7.6.1 метод до изпълнението на 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се подлага на изпитването за устойчивост на корозия, посочено в точка 7.2, последвано от изпитването за устойчивост на прах, посочено в точка 7.6.3. След подлагането на тези изпитвания, лентата трябва да издържи успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След провеждането на описаните изпитвания, прибиращото устройство трябва да функционира правилно и да отговаря на изискванията на точки 6.2.5.1.1 и 6.2.5.1.2 по-горе.

6.2.5.2. Прибиращи устройства с автоматична блокировка

6.2.5.2.1. Лентата на комплект обезопасителен колан, оборудван с автоматично прибиращо устройство с блокировка, не трябва да се придвижва на повече от 30 mm между застопоряващите положения на прибиращото устройство. При движение в посока назад, извършено от потребителя, коланът или остава в първоначалното си положение, или се връща до първоначалното положение автоматично при следващи движения в посока напред, извършени от потребителя.

6.2.5.2.2. Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на прибиране на лентата трябва да бъде не по-малка от 0,7 daN, когато се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство в съответствие с точка 7.6.4.

Ако прибиращото устройство е част от диагонална лента за обезопасяване на горната част на торса, прибиращата сила на лентата трябва да бъде не по-малка от 0,1 daN и не по-голяма от 0,7 daN, когато се измерва по същия начин.

6.2.5.2.3. Лентата многократно се изтегля от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в точка 7.6.1 метод до изпълнението на 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се подлага на изпитването за устойчивост на корозия, посочено в точка 7.2, последвано от изпитването за устойчивост на прах, посочено в точка 7.6.3. След подлагането на тези изпитвания лентата трябва да издържи успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След провеждането на описаните изпитвания, прибиращото устройство трябва да функционира правилно и да отговаря на изискванията на точки 6.2.5.2.1 и 6.2.5.2.2 по-горе.

6.2.5.3. Аварийни прибиращи устройства с блокировка

6.2.5.3.1. Аварийното прибиращо устройство с блокировка трябва да отговаря на посочените по-долу изисквания, когато се изпитва в съответствие с точка 7.6.2: в случай че то е снабдено с устройство с възприемане на един сигнал съгласно предписанието на точка 2.14.4.1 са валидни само спецификациите по отношение на отрицателното ускорение на превозното средство;

6.2.5.3.1.1.

Блокирането на аварийното прибиращо устройство с блокировка трябва да настъпи, когато отрицателното ускорение на превозното средство достигне стойност 0,45 g (6) за прибиращо устройство тип 4 или стойност 0,85 g за прибиращо устройство тип 4N.

6.2.5.3.1.2.

Аварийното прибиращо устройство с блокировка не трябва да се блокира при ускорение на лентата, измерено в посока на развиване, по-малко от 0,8 g за прибиращо устройство тип 4 или по-малко от 1,0 g за прибиращо устройство тип 4N.

6.2.5.3.1.3.

Аварийното прибиращо устройство с блокировка не трябва да се блокира, когато датчикът е наклонен под ъгъл, непревишаващ 12°, във всяко направление спрямо посоченото от производителя монтажно положение.

6.2.5.3.1.4.

То следва да се блокира, когато датчикът е наклонен под ъгъл по-голям от 27° за прибиращо устройство тип 4 или 40° за прибиращо устройство тип 4N във всяко направление спрямо посоченото от производителя монтажно положение.

6.2.5.3.1.5.

Когато действието на прибиращото устройство зависи от външни сигнали или източник на енергия, устройството му трябва да осигурява автоматично блокиране на прибиращото устройство в случаи на отказ или прекъсване на сигнала или източника на енергия. Това изискване може да не се спазва в случай на прибиращо устройство, възприемащо повече от един сигнал, при условие че възприемането само на един сигнал зависи от външен сигнал или източник на енергия и отказът на сигнала или източника на енергия се посочва на водача чрез оптични/или акустични средства.

6.2.5.3.2. Когато аварийно прибиращо устройство с блокировка с възприемане на повече от един сигнал, включително чувствителност към лентата, се изпитва по реда, указан в точка 7.6.2, то следва да отговаря на посочените изисквания и да се блокира, когато ускорението на лентата, измерено в посока на развиване, е не по-малко от 2,0 g.

6.2.5.3.3. При всяко от изпитванията, посочени в точки 6.2.5.3.1 и 6.2.5.3.2, движението на лентата преди прибиращото устройство да се застопори, не трябва да превишава 50 mm, като за начало се вземе дължината, посочена в точка 7.6.2.1. При изпитването, посочено в точка 6.2.5.3.1.2, устройството не трябва да се застопорява до първите развити 50 mm от лентата, за начало на които се взема дължината, определена в точка 7.6.2.1.

6.2.5.3.4. Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на прибиране на лентата трябва да бъде не по-малка от 0,7 daN, когато се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство в съответствие с точка 7.6.4.

Ако прибиращото устройство е част от диагонална лента, силата на прибиране на лентата трябва да бъде не по-малка от 0,1 daN и не по-голяма от 0,7 daN, когато се измерва по същия начин, освен по отношение на обезопасителен колан, оборудван с устройство за намаляване на натоварването, в който случай минималната сила на прибиране може да се намали до 0,05 daN, само когато такова устройство е в работно положение. Ако лентата преминава през водач или ролка, силата на прибиране се измерва в свободната дължина между манекена и водача или ролката.

Ако комплектът съдържа устройство, което при ръчно или автоматично действие недопуска лентата да бъде изцяло прибрана, такова устройство не трябва да функционира, когато се определя изпълнението на тези изисквания.

Ако комплектът колан включва устройство за намаляване на натоварването, силата на прибиране на лентата, описана по-горе, се измерва при работно и при неработно положение на устройството, когато се оценява изпълнението на тези изисквания преди и след изпитванията за дълготрайност в съответствие с точка 6.2.5.3.5.

6.2.5.3.5. Лентата многократно се изтегля от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в точка 7.6.1 метод до изпълнението на 40 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се подлага на изпитването за устойчивост на корозия, посочено в точка 7.2, последвано от изпитването за устойчивост на прах, посочено в точка 7.6.3. След подлагането на тези изпитвания, лентата трябва да издържи успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране (или общо 45 000 цикъла).

Ако комплектът колан включва устройство за намаляване на натоварването, горните изпитвания се провеждат при работно и неработно положение на устройството за намаляване на натоварването.

След провеждането на описаните изпитвания, прибиращото устройство трябва да функционира правилно и да отговаря на изискванията на точки 6.2.5.3.1, 6.2.5.3.3 и 6.2.5.3.4 по-горе.

6.2.5.4. Прибиращите устройства трябва да отговарят, след провеждането на изпитванията за дълготрайност, предвидени в точка 6.2.5.3.5, и непосредствено след измерването на силата на прибиране в съответствие с точка 6.2.5.3.4, на следните две изисквания:

6.2.5.4.1.

при изпитване на прибиращи устройства, с изключение на прибиращи устройства с автоматична блокировка, в съответствие с точка 7.6.4.2, прибиращите устройства трябва да предотвратяват появата на хлабина между тялото и колана, и

6.2.5.4.2.

При отключване на ключалката за освобождаване на накрайника на колана прибиращото устройство трябва да прибира самостоятелно и изцяло лентата на колана.

6.2.6. Устройство за предварително натоварване

6.2.6.1. След като е било подложено на изпитване за устойчивост на корозия в съответствие с точка 7.2, устройството за предварително натоварване (включително датчикът за сблъсък, присъединен към устройството посредством оригиналните щепселни съединения, но без да протича ток през тях) следва да функционира нормално.

6.2.6.2. Извършва се проверка дали евентуално случайно задействане на устройството не би породило риск от нараняване на потребителя.

6.2.6.3. В случай на пиротехнически устройства за предварително натоварване:

6.2.6.3.1.

След като е било подложено на кондициониране съгласно точка 7.9.1, устройството за предварително натоварване не трябва да се задейства от температура и следва да функционира нормално.

6.2.6.3.2.

Вземат се предпазни мерки за недопускане изпусканите горещи газове да причинят запалване на съседни леснозапалими материали.

6.3. Ленти

6.3.1. Общи положения

6.3.1.1. Характеристиките на лентите са такива, че да осигуряват, доколкото е възможно, равномерно разпределение на натиска на лентите върху тялото на потребителя по цялата им широчина, като лентите не се усукват, дори когато са под въздействие на товар. Те трябва да имат свойството да поглъщат и да разсейват енергията. Лентите имат оформени иви, които не се разплитат при използване.

6.3.1.2. Широчината на лентите при товар от 980 + 100 – 0 daN трябва да бъде не по-малка от 46 mm. Този размер се измерва съгласно изпитването на якост на разрушаване, предписано в точка 7.4.3, като изпитвателното устройство се спира при посоченото по-горе усилие (7).

6.3.2. Якост след кондициониране в помещение

В случай на два образеца ленти, кондиционирани съгласно точка 7.4.1.1, разрушаващият товар на лентата, определен в точка 7.4.2, не трябва да бъде по-малък от 1 470 daN. Разликата между разрушаващите товари на двата образеца не трябва да надвишава 10 % от по-големия измерен разрушаващ товар.

6.3.3. Якост след специално кондициониране

В случай на два образеца ленти, кондиционирани съгласно една от разпоредбите на точка 7.4.1 (с изкл. на 7.4.1.1), разрушаващият товар на лентата трябва да бъде не по-малък от 75 % от средната стойност на товарите, определени с изпитването по точка 6.3.2, и не по-малък от 1 470 daN. Техническата служба може да отмени едно или повече от тези изпитвания, ако съставът на използвания материал или наличната информация прави изпитването или изпитванията излишни.

6.4. Комплект колан или система за обезопасяване

6.4.1. Динамично изпитване

6.4.1.1. Комплектът колани или системата за обезопасяване се подлага на динамично изпитване в съответствие с точка 7.7 по-долу.

6.4.1.2. Динамичното изпитване се провежда върху два комплекта колани, които не са били предварително натоварвани, освен в случаите на комплект колани, представляващи част от системи за обезопасяване, когато динамичното изпитване се провежда върху системите за обезопасяване, предназначени за една група седалки, които преди това не са били натоварвани. Ключалките на изпитваните колани трябва да отговарят на изискванията, посочени в точка 6.2.2.4 по-горе. В случаите на обезопасителни колани с прибиращи устройства прибиращото устройство трябва да е преминало изпитването за устойчивост на прах по точка 7.6.3; а в случаите на обезопасителни колани или системи за обезопасяване, оборудвани с устройство за предварително натоварване, съдържащо пиротехнически средства, устройството предварително се подлага на кондициониране по точка 7.9.1.

6.4.1.2.1. Коланите трябва да са преминали изпитването за устойчивост на корозия, описано в точка 7.2, след което ключалките се подлагат на допълнителни 500 цикъла на отваряне и затваряне при нормални условия на употреба.

6.4.1.2.2. Обезопасителните колани с прибиращи устройства предварително трябва да са били подложени на изпитванията, описани в точка 6.2.5.2 или в точка 6.2.5.3. Когато прибиращото устройство вече е било подложено на изпитване за устойчивост на корозия съгласно точка 6.4.1.2.1, това изпитване може да не се повтаря.

6.4.1.2.3. В случай на обезопасителен колан, предназначен за използване с устройство за регулиране по височина съгласно точка 2.9.6, изпитването се провежда като устройството е регулирано в най-неблагоприятното положение (положения), избрано от техническата служба, отговорна за изпитването. Ако устройството за регулиране на височината включва самите устройства за закрепване, както е регламентирано в разпоредбите на Правило № 14, техническата служба, отговорна за изпитванията, може, по своя преценка, да приложи разпоредбите на точка 7.7.1 по-долу.

6.4.1.2.4. В случай на обезопасителен колан с устройство за предварително натоварване минималното изместване, определено в точка 6.4.1.3.2 по-долу, може да бъде намалено наполовина. За целите на това изпитване устройството за предварително натоварване трябва е в действие.

6.4.1.2.5. В случай на обезопасителен колан с устройство за намаляване на натоварването, коланът трябва да се подложи на изпитване за дълготрайност, като посоченото устройство трябва да бъде в работно положение в съответствие с точка 6.2.5.3.5 преди провеждането на динамичното изпитване. След това динамичното изпитване се провежда, като устройството за намаляване на натоварването е в работно положение.

6.4.1.3. При това изпитване трябва да се изпълнят следните изисквания:

6.4.1.3.1.

никоя от частите от комплекта колан или системата за обезопасяване, осигуряващи задържането на потребителя, не се счупва, и нито една ключалка, блокировка или системата за преместване не се освобождава или отблокира; както и

6.4.1.3.2.

изместването напред на манекена е между 80 и 200 mm на нивото на таза в случай на надбедрени колани. За други типове колани, изместването напред е между 80 и 200 mm на нивото на таза и между 100 и 300 mm на нивото на гръдния кош. В случай на колан с цялостно обхващане, посоченото по-горе минимално изместване може да бъде намалено наполовина. Тези измествания са спрямо точките за измерване, показани в приложение 7, фигура 6 към настоящото правило.

6.4.1.3.3.

В случай на обезопасителен колан, предназначен за използване при предно външно място за сядане, защитено с въздушна възглавница пред него, изместването на контролната точка на гръдния кош може да надвишава посоченото в точка 6.4.1.3.2 по-горе, ако нейната скорост при тази стойност не надвишава 24 km/h.

6.4.1.4. В случай на система за обезопасяване:

6.4.1.4.1.

Движението на контролната точка на гръдния кош може да надвиши посоченото в точка 6.4.1.3.2 по-горе, ако чрез изчисление или чрез допълнително изпитване може да се покаже, че нито една част от торса или главата на манекена, използван при динамичното изпитване, не би била в контакт с която и да е предна корава част на превозното средство, освен контакта на гръдния кош с кормилната уредба, ако последната отговаря на изискванията на Правило № 12, при условие че този контакт не се получава при скорост, по-висока от 24 km/h. За целите на тази оценка се приема, че седалката е в местоположението, посочено в точка 7.7.1.5.

6.4.1.4.2.

При превозни средства, в които се използват такива устройства, системите за изместване и застопоряване, позволяващи на пътниците от всички седалки да напуснат превозното средство, трябва след динамично изпитване отново да могат да бъдат въведени ръчно в действие.

6.4.1.5. Като изключение, в случаите на система за обезопасяване, изместванията могат да бъдат по-големи от посочените в точка 6.4.1.3.2, когато към горното устройство за закрепване, поставено на седалката, се прилага изключението, предвидено в точка 7.4 от Правило № 14.

6.4.2. Якост след процедура на изтриване

6.4.2.1. При двата образеца, кондиционирани съгласно точка 7.4.1.6 по-долу, разрушаващият товар се оценява съгласно точки 7.4.2 и 7.5 по-долу. Той трябва да бъде най-малкото равен на 75 % от средната стойност на разрушаващите товари, определени по време на изпитванията на неизносени ленти, и не по-малък от минималния товар, предвиден за изпитваните детайли. Разликата между разрушаващите товари на двата образеца не трябва да бъде по-голяма от 20 % от най-високия измерен разрушаващ товар. При процедури от тип 1 и тип 2 изпитването на якост на разрушаване се провежда само върху образци на ленти (точка 7.4.2). При процедури от тип 3 изпитването на якост на разрушаване се провежда върху лентата и съответните метални части (точка 7.5).

6.4.2.2. Детайлите, които се подлагат на процедура за изтриване, са посочени в таблицата по-долу, като типовете процедури, които са подходящи за тях, са обозначени със знак „x“. За всяка процедура се използва нов образец.

	Процедура тип 1	Процедура тип 2	Процедура тип 3
Присъединително приспособление	—	—	x
Водачи или макари	—	x	—
Ключалка-ухо	—	x	x
Регулиращо устройство	x	—	x
Части, пришити към лентата	—	—	x

7. ИЗПИТВАНИЯ

7.1. Приложение на образците, представени за одобрение на тип обезопасителен колан или система за обезопасяване (вж. приложение 13 към настоящото правило).

7.1.1. Два колана или системи за обезопасяване се предоставят за изпитването за контрол на ключалката, на ниска температура на ключалката, на ниска температура, съгласно точка 7.5.4 по-долу, когато провеждането му е необходимо, на дълготрайност на ключалката, на корозия на колана, действието на прибиращото устройство, динамично изпитване и изпитване за отваряне на ключалката след динамично изпитване. Един от образците се използва при проверката на колана или системата за обезопасяване.

7.1.2. Един колан или система за обезопасяване се предоставя за изпитването за контрол на ключалката, изпитването на якост на ключалката, на монтирането на присъединителните приспособления, регулиращите устройства за колана и когато е необходимо — прибиращите устройства.

7.1.3. Два колана или системи за обезопасяване се предоставят за изпитването за контрол на ключалката, изпитването на микроприплъзване и изпитването на изтриване. Изпитването на действието на устройството за регулиране на колана се провежда върху един от двата образеца.

7.1.4. Образецът от лентата се използва за изпитване на лентата на якост на разрушаване. Част от този образец се съхранява за срока на валидност на издаденото одобрение.

7.2. Изпитване за устойчивост на корозия

7.2.1. Пълен комплект на обезопасителен колан се поставя в изпитвателна камера, както е посочено в приложение 12 към настоящото правило. В случай на комплект, съдържащ прибиращо устройство, лентата се развива до пълната ѝ дължина без 300 ± 3 mm. С изключение на необходимите краткотрайни прекъсвания, например за проверка и допълване на соления разтвор, изпитването на образеца продължава без прекъсване за период от 50 часа.

7.2.2. След приключване на изпитването комплектът се измива внимателно или се потопява в чиста течаща вода с температура не по-висока от 38 °C, за да се отстрани евентуално отлагане на сол, образувано по време на изпитването, и се изсушава при стайна температура за 24 часа преди да се провери в съответствие с точка 6.2.1.2 по-горе.

7.3. Изпитване на микроприплъзване (вж. приложение 11, фигура 3 към настоящото правило)

7.3.1. Образците, които се подлагат на изпитването на микроприплъзване, се държат минимум 24 часа преди изпитването във въздушна среда с температура 20 ± 5 °С и относителна влажност 65 ± 5 %. Изпитването се провежда при температура между 15 и 30 °С.

7.3.2. По време на изпитването се вземат мерки свободният участък на регулиращото устройство да сочи нагоре или надолу върху изпитвателния стенд, както е в превозното средство.

7.3.3. Към долния край на парчето лентата се прикрепя товар от 5 daN. Другият край се подлага на движение напред-назад с обща амплитуда 300 ± 20 mm (вж. фигурата).

7.3.4. Ако има свободен край, служещ като резервна лента, той при никакви обстоятелства не се закрепва или защипва към участъка под товар.

7.3.5. На изпитвателния стенд лентата в разхлабено положение се спуска от регулиращото устройство във вдлъбната крива, както е в превозното средство. Прилаганият на изпитвателния стенд товар от 5 daN се направлява вертикално по такъв начин, че да се предотвратят люлеенето на товара и усукването на колана. Присъединителното приспособление се фиксира към товара от 5 daN както е в превозното средство.

7.3.6. Преди действителното начало на изпитването се изпълнява серия от 20 цикъла, така че системата за самозатягане да се установи правилно.

7.3.7. Изпълняват се 1 000 цикъла при честота 0,5 цикъла в секунда при обща амплитуда 300 ± 20 mm. Прилага се товар 5 daN само за времето, съответстващо на преместване 100 ± 20 mm за всеки полупериод.

7.4. Кондициониране на ленти и изпитване на якост на разрушаване (статично)

7.4.1. Кондициониране на ленти за изпитването на якост на скъсване

Образците, отрязани от лентата съгласно точка 3.2.2.3, се кондиционират, както следва:

7.4.1.1. Кондициониране на топлина и хигрометрия

Лентата се кондиционира в съответствие с ISO 139 (2005), като се използва стандартна атмосфера или стандартна алтернативна атмосфера. Ако изпитването не може да се проведе незабавно след кондиционирането, образецът се съхранява в херметически затворен контейнер до започване на изпитването. Разрушаващият товар на лентата се определя в рамките на 5 min от изваждането ѝ от кондициониращата въздушна среда или контейнера.

7.4.1.2. Кондициониране на светлина

7.4.1.2.1. Прилагат се разпоредбите на Препоръка ISO/105-B02 (1994/Amd2:2000). Лентата се излага на светлина за време, достатъчно, за да се създаде затихване на стандартно синьо тип 7 до контраст, равен на степен четири на сивата скала.

7.4.1.2.2. След излагането на светлина, лентата се кондиционира така, както е описано в точка 7.4.1.1. Ако изпитването не може да се проведе незабавно след кондиционирането, образецът се съхранява в херметически затворен контейнер до започване на изпитването. Разрушаващият товар на лентата се определя в рамките на 5 min от изваждането ѝ от кондициониращата инсталация.

7.4.1.3. Кондициониране на студ

7.4.1.3.1. Лентата се кондиционира така, както е описано в точка 7.4.1.1.

7.4.1.3.2. След това лентата престоява 1,5 часа върху равна повърхност в нискотемпературна камера при температура на въздуха в камерата –30 ± 5 °C. После лентата се нагъва и в нагънато състояние се натоварва с маса 2 kg, предварително изстудена до –30 ± 5 °C. След като лентата престои под товар 30 min в същата нискотемпературна камера, масата се отстранява и разрушаващият товар се измерва в рамките на 5 min от изваждането на лентата от камерата.

7.4.1.4. Кондициониране на топлина

7.4.1.4.1. Лентата престоява в продължение на 3 часа в нагревателна камера при температура 60 ± 5 °C и относителна влажност 65 ± 5 %.

7.4.1.4.2. Разрушаващият товар се определя в рамките на 5 min от изваждането на лентата от нагревателната камера.

7.4.1.5. Изпитване за въздействие на вода

7.4.1.5.1. Лентата престоява напълно потопена в дестилирана вода в продължение на 3 часа при температура 20 ± 5 °С. Във водата предварително се добавя незначително количество мокрещо вещество. Може да се използва всяко мокрещо вещество, подходящо за изпитваната материя.

7.4.1.5.2. Разрушаващият товар се определя в рамките на 10 min от изваждането на лентата от водата.

7.4.1.6. Кондициониране за изтриване

7.4.1.6.1. Кондиционирането за изтриване се провежда на всяко устройство, при което лентата е в контакт с твърда част от колана, с изключение на всички регулиращи устройства, по отношение на които изпитването за микроприплъзване (точка 7.3) показва, че приплъзванията на лентата са по-малки от половината от посочената величина, в който случай не се изисква провеждане на процедура тип 1 — кондициониране за изтриване (точка 7.4.1.6.4.1). Изпитвателната апаратура се настройва така, че да се запазва относителното разположение на лентата спрямо контактната повърхност.

7.4.1.6.2. Образците се кондиционират така, както е описано в точка 7.4.1.1. Температурата в помещението по време на изпитването трябва да бъде 15—30 °С.

7.4.1.6.3. Изискванията за всяка процедура на изтриване са посочени в следната таблица.

	Товар daN	Честота Hz	Брой цикли	Преместване mm
Процедура тип 1	2,5	0,5	5 000	300 ± 20
Процедура тип 2	0,5	0,5	45 000	300 ± 20
Процедура тип 3 (8)	0 до 5	0,5	45 000	—

Преместването, посочено в петата колона на таблицата, представлява амплитудата от движението напред и назад, приложено върху лентата.

7.4.1.6.4. Специални процедури на кондициониране

7.4.1.6.4.1.

Процедура тип 1: в случаи, когато лентата се плъзга през регулиращо устройство.

На единия край на лентата се прилага вертикално и непрекъснато товар от 2,5 daN — другият край на лентата се прикрепва към устройство, което придава на лентата хоризонтално възвратно-постъпателно движение.

Регулиращото устройство се разполага върху хоризонталния участък от лентата така, че тя да остава под въздействието на товар (вж. приложение 11, фигура 1 към настоящото правило).

7.4.1.6.4.2.

Процедура тип 2: в случаи, когато лентата променя посоката си при преминаване през недеформираща се част.

По време на изпитването ъглите, които двете ленти сключват помежду си, се поддържа в съответствие с указаното в приложение 11, фигура 2 към настоящото правило.

По време на изпитването се прилага постоянен товар от 0,5 daN.

Ако лентата променя посоката си повече от един път при преминаване през недеформираща се част, товарът от 0,5 daN може да бъде увеличен така, че да се достигне предвиденото движение на лентата от 300 mm през тази недеформираща се част.

7.4.1.6.4.3.

Процедура тип 3: в случаи, когато лентата е закрепена към недеформираща се част посредством зашиване или подобни начини.

Общото преместване трябва да бъде 300 ± 20 mm като товар от 5 daN се прилага само през времето, съответстващо на преместване от 100 ± 20 mm за всеки половин период (вж. приложение 11, фигура 3 към настоящото правило).

7.4.2. Изпитване на якост на разрушаване на лента (статично изпитване)

7.4.2.1. Изпитването се провежда всеки път върху два нови образеца от лента с достатъчна дължина, кондиционирани в съответствие с разпоредбите на точка 7.4.1.

7.4.2.2. Всяка лента се захваща между челюстите на устройството за изпитване на опън. Челюстите се проектират така, че да се избегне скъсване на лентата при или близо до мястото на контакт с тях. Скоростта на движение е около 100 mm/min. Свободната дължина на образеца между челюстите на устройството в началото на изпитването е 200 mm ± 40 mm.

7.4.2.3. След това товарът се увеличава до скъсването на лентата и се отбелязва величината на товара при скъсване.

7.4.2.4. Ако лентата приплъзне или се скъса в мястото на контакт с една от двете челюсти или в рамките на 10 mm от която и да е от тях, изпитването се счита за невалидно и се провежда ново изпитване върху друг образец.

7.4.3. Широчина при натоварване

7.4.3.1. Изпитването се провежда всеки път върху два нови образеца от лента с достатъчна дължина, кондиционирани в съответствие с разпоредбите на точка 7.4.1.

7.4.3.2. Всяка лента се захваща между челюстите на устройството за изпитване на опън. Челюстите се проектират така, че да се избегне скъсване на лентата при или близо до мястото на контактуване с тях. Скоростта на движение е приблизително 100 mm/min. Свободната дължина на образеца между челюстите на устройството в началото на изпитването е 200 mm ± 40 mm.

7.4.3.3. Когато усилието достигне 980 daN + 100 – 0 daN, изпитвателното устройство се спира и в рамките на 5 секунди се измерва широчината на лентата. Изпитването се провежда отделно от изпитването на опън.

7.5. Изпитване за компоненти на комплект колан, съдържащи корави части

7.5.1. Ключалката и регулиращото устройство за лента се присъединяват към устройството за изпитване на опън чрез техните нормални присъединителни приспособления към комплекта колан, след което се прилага товар от 980 daN.

В случай на колани с цялостно обхващане ключалката се присъединява към изпитвателното устройство чрез лентите, прикрепени към ключалката и накрайника или двата накрайника, разположени по приблизително симетричен начин спрямо геометричния център на ключалката. Ако ключалката или регулиращото устройство е част от присъединителното приспособление или от общата част на колан с три точки, ключалката или регулиращото устройство се изпитват заедно с присъединителното приспособление съгласно точка 7.5.2, с изключение на случая на прибиращи устройства с ролка или лентов водач, монтирани при горното устройство за закрепване на колана, когато изпитвателният товар е 980 daN, а дължината на лентата, оставаща навита на макарата е равна на дължината, получена при блокиране, колкото е възможно по-близко до 450 mm от края на лентата.

7.5.2. Присъединителните приспособления и всякакви устройства за регулиране височината на колана се изпитват по начина, посочен в точка 7.5.1, но с товар от 1 470 daN и с изключение на случаите, когато се прилагат разпоредбите от второто изречение на точка 7.7.1, при най-неблагоприятните условия, които е вероятно да настъпят в превозно средство с правилно монтиран колан. В случай на прибиращи устройства изпитването се провежда при лента, напълно развита от макарата.

7.5.3. Два образеца от пълния комплект колан се поставят в нискотемпературна камера при –10° ± 1 °C за 2 часа. Веднага след изваждането от камерата частите на ключалката, които се сглобяват една към друга, се сдвояват ръчно заедно.

7.5.4. Два образеца от пълния комплект колан се поставят в нискотемпературна камера при –10 °C ± 1 °C за 2 часа. Всички корави части и детайли, изработени от пластмаса, при изпитването се полагат поред върху плоска стоманена повърхност (която е била държана с образците в нискотемпературната камера), поставени хоризонтално върху повърхността на плътен, корав блок с маса най-малко 100 kg и в рамките на 30 s от изваждането на образците от нискотемпературната камера върху тях се пуска под силата на гравитацията стоманена тежест с маса 18 kg от височина 300 mm. Ударната повърхност на тежестта от 18 kg трябва да има твърдост най-малко 45 HRC и форма на изпъкнала повърхнина с напречен радиус 10 mm и радиус по дължина 150 mm, разположена на централната линия на масата. Единият образец се изпитва по оста на огънатия блок, успореден с лентата, а другият образец — на 90° спрямо лентата.

7.5.5. Ключалки, които имат общи части между два обезопасителни колана, се натоварват така, че да се симулират условията на използване в превозното средство при седалки, регулирани в средно положение. Прилага се товар от 1 470 daN едновременно към всяка от лентите. Направлението на прилагане на товара се установява в съответствие с точка 7.7.1. Подходяща апаратура за това изпитване е показана в приложение 10 към настоящото правило.

7.5.6. Когато се изпитва което и да е ръчно регулиращо устройство, лентата се изтегля с равномерна скорост през това устройство, като се вземат предвид нормалните условия на използване при скорост приблизително 100 mm/sec, и се измерва максималната сила до най-близките 0,1 daN след първите 25 mm от движението на лентата. Изпитването се провежда в двете посоки на движение на лентата през регулиращото устройство, като лентата се подлага на този цикъл 10 пъти преди провеждане на измерването.

7.6. Допълнителни изпитвания за обезопасителни колани с прибиращи устройства

7.6.1. Дълготрайност на механизма на прибиращото устройство

7.6.1.1. Лентата се изтегля и се отпуска до прибирането ѝ за изисквания брой цикли при честота не повече от 30 цикъла за минута. В случай на аварийни прибиращи устройства с блокировка при всеки пети цикъл се прави по-рязко изтегляне, за да се блокира прибиращото устройство.

По-резките изтегляния се правят по равен брой при пет различни изтегляния на лентата, а именно при 90, 80, 75, 70 и 65 % от общата дължина на лентата, навита на прибиращото устройство. Когато се осигури дължина по-голяма от 900 mm, тези проценти се отнасят до крайните 900 mm от лентата, които могат да бъдат изтеглени от прибиращото устройство.

7.6.1.2. Подходяща апаратура за изпитванията по точка 7.6.1.1 е описана в приложение 3 към настоящото правило.

7.6.2. Блокировка на аварийни прибиращи устройства с блокировка

7.6.2.1. Прибиращото устройство се изпитва еднократно за блокировка, когато лентата е изтеглена до пълната си дължина без 300 ± 3 mm, които остават навити на макарата на прибиращото устройство.

7.6.2.1.1. В случай на прибиращо устройство с блокировка, задействано от движението на лентата, изтеглянето е в направлението, в което нормално се получава, когато прибиращото устройство е монтирано на превозното средство.

7.6.2.1.2. Когато се изпитва чувствителността на прибиращите устройства при намаляване ускорението на превозното средство, те се изпитват при посоченото изтегляне в две направления по протежение на две взаимноперпендикулярни оси, които са хоризонтални, ако прибиращото устройство е монтирано на превозно средство, както е указано от производителя на обезопасителния колан. Когато това положение не е указано, техническата служба следва да се консултира с производителя на обезопасителния колан. Едното от тези направления на изпитване трябва да се избере от техническата служба, провеждаща изпитването за одобрение, така че да се създадат най-неблагоприятните условия по отношение на задействане на блокиращия механизъм.

7.6.2.2. Подходяща апаратура за изпитванията по точка 7.6.2.1 е описана в приложение 4 към настоящото правило. Конструкцията на всяка изпитвателна апаратура трябва да осигурява достигане на изискваното ускорение, преди лентата да е изтеглена навън от прибиращото устройство на повече от 5 mm, като изтеглянето на лентата се извършва при средна скорост на увеличение на ускорението от най-малко 55 g/s до не повече от 150 g/s при изпитване на чувствителността към движение на лентата и от най-малко 25 g/s до не повече от 150 g/s при изпитване на чувствителността към отрицателно ускорение на превозното средство.

7.6.2.3. За проверка на съответствието с изискванията на точки 6.2.5.3.1.3 и 6.2.5.3.1.4, прибиращото устройство се монтира на хоризонтална маса и масата се наклонява със скорост не по-голяма от 2° за секунда, докато се получи блокировка. Изпитването се извършва и при наклоняване на масата и в други направления, за да се гарантира, че изискванията са изпълнени.

7.6.3. Устойчивост на прах

7.6.3.1. Прибиращото устройство се поставя в изпитвателна камера, както е посочено в приложение 5 към настоящото правило. То се монтира ориентирано по начин, сходен с положението му в превозното средство. Изпитвателната камера трябва да съдържа количество прах, което отговаря на изискванията по точка 7.6.3.2. По време на изпитването 500 mm от лентата се държат постоянно изтеглени от прибиращото устройство, с изключение на времето, когато лентата се подлага на 10 пълни цикъла на прибиране и изтегляне в рамките на 1 или 2 минути след всяко раздвижване на праха. За период от 5 часа прахът в камерата се раздвижва на всеки 20 min за 5 s от въздух под налягане, несъдържащ влага и смазочно масло, който преминава през отвор с диаметър 1,5 ± 0,1 mm при еталонно налягане 5,5 × 105 + 0,5 × 105 Pa.

7.6.3.2. Прахът, използван при изпитването по точка 7.6.3.1, се състои от около 1 kg сух кварц. Прахът има следния гранулометричен състав:

а)	частици, преминаващи през мрежа с отвори 150 μm и диаметър на нишката 104 μm: от 99 до 100 %;

б)	частици, преминаващи през мрежа с отвори 105 μm и диаметър на нишката 64 μm: от 76 до 86 %;

в)	частици, преминаващи през мрежа с отвори 75 μm и диаметър на нишката 52 μm: от 60 до 70 %.

7.6.4. Сили на прибиране

7.6.4.1. Силата на прибиране се измерва, когато комплектът обезопасителен колан е прикрепен към манекен, както при динамичното изпитване, посочено в точка 7.7. Опънът в лентата се измерва колкото е възможно по-близо до мястото на контакт с манекена, докато лентата се прибира със скорост от около 0,6 m/min. Ако обезопасителният колан включва устройство за намаляване на натоварването, силата на прибиране на лентата и натоварването се измерват при работно и при неработно положение на устройството.

7.6.4.2. Преди провеждане на описаното в точка 7.7 динамично изпитване манекенът, поставен в седнало положение и облечен с памучна риза, се наклонява напред до развиване от прибиращото устройство на 350 mm от лентата, след което се връща в изходно положение.

7.7. Динамични изпитвания на комплекта колан или системата за обезопасяване

7.7.1. Комплектът колан се монтира на количка, оборудвана със седалката и с устройството за закрепване, посочени в приложение 6 към настоящото правило. Ако комплектът колан е предназначен за специфично превозно средство или за специфични типове превозни средства, разстоянията между манекена и устройствата за закрепване се определят от техническата служба, провеждаща изпитванията, или в съответствие с инструкциите за монтиране, доставени с колана, или в съответствие с данните, предоставени от производителя на превозното средство. Ако коланът е оборудван с устройство за регулиране по височина като описаното в точка 2.9.6, местоположението на устройството и начинът за прикрепянето му трябва да бъдат определените при проектирането на превозното средство.

В случаите, когато динамичното изпитване е било проведено за тип превозно средство, не е необходимо то да се повтаря за други типове превозни средства, когато всяка точка на закрепване е на по-малко от 50 mm разстояние от съответната точка на закрепване на изпитания колан. Допуска се и производителите да определят хипотетичното местоположение на закрепване при изпитването, за да се обхване максималният брой действителни точки на закрепване.

7.7.1.1. Ако обезопасителният колан или системата за обезопасяване представлява част от комплект, който е предмет на заявление за одобрение на типа като система за обезопасяване, този обезопасителен колан се монтира или както е определено в точка 7.7.1, или върху тази част от конструкцията на превозното средство, към която нормално се монтира системата за обезопасяване, като частта се закрепва неподвижно към изпитвателната количка по начина, предписан в точки 7.7.1.2—7.7.1.6.

В случай на обезопасителен колан или система за обезопасяване с устройства за предварително натоварване, разчитащи на съставни части, различни от вградените в самия комплект колан, комплектът колан се монтира заедно с необходимите допълнителни части от превозното средство върху изпитвателната количка по начина, предписан в точки 7.7.1.2—7.7.1.6.

Допуска се, в случай когато тези устройства не могат да бъдат изпитани върху изпитвателна количка, производителят да докаже, че устройството отговаря на изискванията на настоящото правило чрез изпитване на стандартен челен удар при 50 km/h в съответствие с процедурата на ISO 3560 (1975).

7.7.1.2. Методът за застопоряване на превозното средство по време на изпитването трябва да бъде такъв, че да не води до подсилване на устройствата за закрепване на седалките или обезопасителните колани или до намаляване на нормалната деформация на конструкцията. В него не може да присъства предна част на превозното средство, която ограничавайки движението напред на манекена, с изключение на стъпалата, би намалила товара, прилаган върху системата за обезопасяване по време на изпитването. Отстранените части от конструкцията могат да се заменят с части с еквивалентна якост, при условие че те не пречат на движението напред на манекена.

7.7.1.3. Приема се, че осигурителното устройство е задоволително, ако не въздейства върху площ, простираща се по цялата широчина на конструкцията, и ако превозното средство или конструкцията се блокират или обездвижват отпред на разстояние не по-малко от 500 mm от устройствата за закрепване на изпитваната система за обезопасяване. Конструкцията се осигурява отзад на достатъчно разстояние зад устройствата за закрепване, така че да се изпълнят изискванията на точка 7.7.1.2.

7.7.1.4. Седалките трябва да бъдат монтирани и поставени в положение за кормуване, което по преценка на техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, предоставя най-неблагоприятните условия за изпитване на якост, съвместими с разполагането на манекена в превозното средство. Местоположенията на седалките се отбелязват в протокола от изпитването. Ако облегалката на седалката е регулируема, същата се застопорява по начина, посочен от производителя, или ако няма такава инструкция, се застопорява по такъв начин, че да образува ефективен ъгъл колкото е възможно по-близък до 25° в случая на превозни средства от категории М1 и N1 и колкото е възможно по-близък до 15° при всички останали категории.

7.7.1.5. За оценката на съответствието с изискванията по точка 6.4.1.4.1 се приема, че седалката е поставена в нейното най-предно положение на кормуване или пътуване, подходящо за размерите на манекена.

7.7.1.6. Всички седалки от една и съща група се изпитват едновременно.

7.7.1.7. Динамичните изпитвания на комплекта колан с цялостно обхващане се провеждат след отстраняване на лентата (комплекта ленти) за чатала, ако такива са налице.

7.7.2. Комплектът колан се закрепва към манекена, описан в приложение 7 към настоящото правило, както следва: между гърба на манекена и облегалката на седалката се поставя дъска с дебелина 25 mm. Коланът се затяга здраво около манекена. Отстранява се дъската и манекенът се установява така, че цялата дължина на гърба му да е в контакт с облегалката на седалката. Проверява се дали начинът на зацепване на двете части на ключалката не е свързан с рискове за намаляване надеждността на блокировката.

7.7.3. Свободните краища на лентите трябва да се простират достатъчно недалеч извън регулиращите устройства, за да позволят при плъзване.

7.7.4. Устройства за отрицателно или положително ускорение

Заявителят трябва да избере едно от следните две устройства:

7.7.4.1. Изпитвателно устройство за отрицателно ускорение

Количката се привежда в движение така, че в момента на удара нейната свободна скорост на движение да бъде 50 km/h ± 1 km/h и манекенът да остава стабилен. Спирачният път на количката трябва да е 40 cm ± 5 cm. Количката трябва да остане в хоризонтално положение по време на отрицателното ускорение. Отрицателно ускорение на количката се постига, като се използва апаратурата, показана в приложение 6 към настоящото правило, или каквото и да е друго устройство, с което се постигат еквивалентни резултати. Апаратурата трябва да отговаря на изискванията за действие, посочени по-долу.

Кривата на отрицателното ускорение на количката, утежнена с инертни маси, за да се получи обща маса 455 kg ± 20 kg при изпитвания на обезопасителен колан и 910 kg ± 40 kg при изпитвания на система за обезопасяване, когато номиналната маса на количката и конструкцията на превозното средство е 800 kg, трябва да се намира в защрихованата зона на диаграмата от приложение 8. Ако е необходимо, номиналната маса на количката и прикрепената конструкция на превозното средство може да се увеличава с нараствания от 200 kg, в който случай трябва да се добавя допълнителна инертна маса 28 kg за всяко нарастване. Общата маса на изпитвателната количка, конструкцията на превозното средство и инертните маси не трябва в нито един случай да се различава от номиналната стойност при изпитванията за калибриране с повече от ± 40 kg. По време на калибриране на спирачното устройство скоростта на количката трябва да бъде 50 km/h ± 1 km/h, а спирачното разстояние: 40 cm ± 2 cm.

7.7.4.2. Изпитвателно устройство за положително ускорение

Количката се привежда в движение така, че общото изменение на нейната скорост ΔV да е Formula km/h. Количката трябва да остава в хоризонтално положение по време на положителното ускорение. Положителното ускорение на количката се постига, като се използва апаратурата, която отговаря на изискванията за действието, посочени по-долу:

Кривата на отрицателното ускорение на количката, утежнена с инертни маси, трябва да се намира в защрихованата зона на диаграмата от приложение 8 и да остава над отрязъка, определен от координатите (10 g, 5 ms) и (20 g, 10 ms). Началото на удара (T0) се определя съгласно ISO 17 373 (2005) при ниво на ускорението 0,5 g. Общата маса на изпитвателната количка, конструкцията на превозното средство и инертните маси не трябва в нито един случай да се различава от номиналната стойност при изпитванията за калибриране с повече от ± 40 kg. По време на калибриране на изпитвателното устройство за положително ускорение общото изменение на скоростта на количката ΔV трябва да бъде Formula km/h.

Макар посочените по-горе изисквания да са изпълнени, техническата служба трябва да използва маса на количката (оборудвана със седалка), определена в точка 1 от приложение 6, която надвишава 380 kg.

7.7.5. Измерват се скоростта на количката непосредствено преди удара (само за колички, използвани за отрицателно ускорение, необходими за изчисляване на спирачното разстояние), положителното и отрицателното ускорение на количката, преместването напред на манекена и скоростта на гръдния кош при 300 mm преместване на гръдния кош.

Изменението на скоростта се изчислява посредством интегриране на записаното положително и отрицателно ускорение на количката.

Разстоянието, за което се постигат първите Formula km/h от изменението на скоростта на количката, може да се изчисли посредством двойно интегриране на записаното отрицателно ускорение на количката.

7.7.6. След удара комплектът колани или системата за обезопасяване и техните корави части се оглеждат без отваряне на ключалката, за да се определи дали е налице отказ или счупване. В случаите на системи за обезопасяване след изпитването се проверява и дали частите от конструкцията на превозното средство, закрепени към количката, са претърпели видима трайна деформация. Всяка такава установена деформация се взема предвид при изчисленията по точка 6.4.1.4.1.

7.7.7. Ако изпитванията обаче се провеждат при по-висока скорост и/или кривата на ускорението е преминала над горната граница на защрихованата зона и обезопасителният колан отговаря на изискванията, изпитването се приема за задоволително.

7.8. Изпитване на ключалката на отваряне

7.8.1. За това изпитване се използват комплекти колани или устройствата за обезопасяване, които вече са преминали динамично изпитване в съответствие с точка 7.7.

7.8.2. Комплектите колани се отделят от изпитвателната количка, без да се отваря ключалката. Тогава към ключалката се прилага товар посредством директно теглене през лентите, закрепени за нея, така, че всички ленти да са подложени на сила Formula daN. („n“ е броят на лентите, свързани към ключалката, когато е в затворено положение). Ако ключалката е присъединена към корава част, силата се прилага под същия ъгъл като този, образуван от ключалката и коравата част по време на динамичното изпитване. Със скорост 400 ± 20 mm/min към геометричния център на бутона за освобождаване на ключалката се прилага товар по дължината на фиксирана ос, успоредна на първоначалното направление на движение на бутона. По време на прилагането на силата, необходима за отваряне на ключалката, тя се задържа на място чрез корава опора. Прилаганият товар не трябва да надвишава стойността, посочена в точка 6.2.2.5. Мястото на контакт на изпитвания комплект трябва да бъде сферично с радиус 2,5 mm ± 0,1 mm. То следва да има гладка метална повърхност.

7.8.3. Измерва се силата на отваряне на ключалката и се регистрира всеки отказ на ключалката.

7.8.4. След изпитването за отваряне на ключалката компонентите на комплекта колан или система за обезопасяване, преминали изпитванията по точка 7.7, се оглеждат и степента на увреждане, която е претърпял комплектът колани или системата за обезопасяване при динамичното изпитване, се отбелязва в протокола от изпитването.

7.9. Допълнителни изпитвания на обезопасителни колани с устройства за предварително натоварване

7.9.1. Кондициониране

Устройството за предварително натоварване може да се отдели от обезопасителния колан, който ще се изпитва, и да се остави да престои 24 часа при температура 60° ± 5 °C. След това за 2 часа температурата се повишава до 100° ± 5 °C. След това устройството престоява 24 часа при температура –30° ± 5 °C. След този цикъл устройството се затопля до околната температура. Ако е било отделено, се прикрепва отново към обезопасителния колан.

7.10. Протокол от изпитването

7.10.1. В протокола от изпитването се записват:

а)	резултатите от всички изпитвания в точка 7 по-горе, и по-специално:

б)	типът устройство, използвано за изпитването (устройство за положително или отрицателно ускорение);

в)	общото изменение на скоростта;

г)	само за колички, използвани за отрицателно ускорение: скоростта на количката непосредствено преди удара;

д)	кривата на положителното или отрицателното ускорение през целия период на изменение на скоростта на количката;

е)	максималното изместване напред на манекена:

ж)	местоположението — ако са възможни варианти — на ключалката по време на изпитването;

з)	силата на отваряне на ключалката;

и)	всеки отказ или счупване.

Ако съгласно точка 7.7.1 не са спазени изискванията за закрепване по приложение 6 към настоящото правило, в протокола се описват начините за монтиране на комплекта колани или системата за обезопасяване и са посочват важните ъгли и размери.

8. ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МОНТИРАНЕТО В ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

8.1. Оборудване с обезопасителни колани и системи за обезопасяване

8.1.1. С изключение на местата за сядане, предназначени за ползване само когато превозното средство е неподвижно, седалките в превозните средства от категории M1, M2 (от клас III или В), M3 (от клас III или В) и N се оборудват с обезопасителни колани и/или системи за обезопасяване, които удовлетворяват изискванията на настоящото правило.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да изискват монтирането на обезопасителни колани в превозни средства от категории M2 и M3, принадлежащи към клас II.

Когато са монтирани в превозни средства от категории M2 или M3, принадлежащи към клас I, II или А, обезопасителните колани и/или системите за обезопасяване трябва да съответстват на изискванията на настоящото правило.

Страните по Спогодбата могат да разрешават съгласно националното законодателство монтирането на обезопасителни колани или системи за обезопасяване, различни от обхванатите в настоящото правило, при условие че са предназначени за инвалиди.

Системите за обезопасяване, които съответстват на разпоредбите на приложение 8 към серия от изменения 02 на Правило № 107, не са предмет на разпоредбите на настоящото правило.

Превозните средства от категории M2 или M3, принадлежащи към клас I или А, могат да бъдат оборудвани с обезопасителни колани и/или системи за обезопасяване, съответстващи на изискванията на настоящото правило.

8.1.2. Типовете обезопасителни колани или системи за обезопасяване за всяко място за сядане, където се изисква монтиране, трябва да бъдат тези, определени в приложение 16 (с които не се допуска използване на прибиращи устройства без блокировка (точка 2.14.1) или на прибиращи устройства с ръчно отблокиране (точка 2.14.2). За всички места за сядане, за които в приложение 16 са посочени надбедрени колани тип B, са разрешени надбедрени колани тип Br3, с изключение на случаите, когато при използването им те се прибират до такава степен, че видимо намаляват удобството след нормално пристягане с ключалка.

8.1.2.1. Същевременно, за външни места за сядане, освен предните, в превозни средства от категория N1, посочени в приложение 16 и обозначени със символа Ø, се допуска монтиране на надбедрен колан от тип Br4m или Br4Nm, когато е налице проход между седалката и най-близката странична стена на превозното средство, предназначен да позволи достъп за пътниците до останалите части на превозното средство. Пространството между седалка и странична стена на превозното средство се приема за проход, когато разстоянието между тази странична стена, при затворени врати на превозното средство, и вертикалната надлъжна равнина, преминаваща през централната линия на съответната седалка, измерена при точката R, перпендикулярно на медианната надлъжна равнина на превозното средство, е по-голямо от 500 mm.

8.1.3. Когато не се изискват обезопасителни колани, по избор на производителя могат да бъдат осигурени всякакви типове обезопасителни колани или системи за обезопасяване, отговарящи на изискванията на настоящото правило. За местата за сядане, за които в приложение 16 са определени надбедрени колани, се допуска употребата на надбедрени колани тип А от типовете, разрешени в приложение 16.

8.1.4. При колани с три точки, снабдени с прибиращи устройства, поне едно прибиращо устройство трябва да действа на диагоналната лента.

8.1.5. С изключение на превозните средства от категория M1, може да се разреши използването на аварийно прибиращо устройство с блокировка от тип 4N (точка 2.14.5) вместо прибиращо устройство от тип 4 (точка 2.14.4), когато се докаже в задоволителна за техническата служба, провеждаща изпитванията, степен, че монтирането на прибиращо устройство от тип 4 не би било практично.

8.1.6. За предните външни и предните централни места за сядане, посочени в приложение 16 и обозначени със символа „*“, се приема, че надбедрените колани от типа, определен в същото приложение, са подходящи, когато челното стъкло е разположено извън базовата зона, определена в приложение 1 към Правило № 21.

По отношение на обезопасителните колани се приема, че челното стъкло е част от базовата зона, когато то може да влезе в статичен контакт с изпитвателната апаратура съгласно метода, описан в приложение 1 към Правило № 21.

8.1.7. За всички места за сядане, посочени в приложение 16 и обозначени със символа , се осигуряват колани с три точки от типовете, посочени в приложение 16, освен ако не е изпълнено някое от следните условия, в който случай могат да се използват двуточкови колани от тип, посочен в приложение 16.

8.1.7.1. Точно отпред е разположена седалка или други части на превозното средство, отговарящи на изискванията на точка 3.5 от допълнение 1 към Правило № 80, или

8.1.7.2. няма част на превозното средство, която да попада или когато превозното средство е в движение, да може да попадне в базовата зона, или

8.1.7.3. частите на превозното средство, попадащи в посочената базова зона, отговарят на изискванията за поглъщане на енергия, предвидени в допълнение 6 към Правило № 80.

8.1.8. С изключение на случая, обхванат от точка 8.1.9, всяко място за сядане на пътник, снабдено с въздушна възглавница, трябва да носи предупреждение да не се използва обезопасителна система за дете, гледаща назад, на това място за сядане. Предупредителната указателна табела във формата на пиктограма, която може да включва и обяснителен текст, трябва да бъде трайно прикрепена и разположена така, че да е лесно забележима за лице, което възнамерява да монтира обезопасителна система за дете, гледаща назад, на въпросната седалка. Пример за такава пиктограма е показан на фигура 1. Трябва да е налице постоянна информация, видима по всяко време, ако предупреждението не е видимо, когато вратата е затворена.

Фиг. 1

Цветове:

а)	пиктограмата е в червено;

б)	седалката, детската седалка и контурната линия на въздушната възглавница са в черно;

в)	думите „въздушна възглавница“, както и изображението на въздушната възглавница са в бяло.

8.1.9. Изискванията по точка 8.1.8 не се прилагат за превозно средство, снабдено с механизъм, който регистрира автоматично наличието на обезопасителна система за деца, гледаща назад, и който осигурява, че въздушната възглавница няма да се разгъне, когато е поставена такава обезопасителна система за деца.

8.1.10. В случай на седалки, които могат да бъдат завъртени или поставени в други ориентации, предназначени за ползване, когато превозното средство е неподвижно, изискванията по точка 8.1.1 се прилагат само за ориентациите, посочени за нормално използване, когато превозното средство е в движение, в съответствие с настоящото правило.

8.2. Общи изисквания

8.2.1. Обезопасителните колани, системите за обезопасяване и системите за обезопасяване за деца ISOFIX съобразно таблица 2 към приложение 17 — допълнение 3 се закрепват към устройства за закрепване, отговарящи на изискванията по Правило № 14, по отношение на устройството и размерите, броя на устройствата за закрепване и изискванията за якост.

8.2.2. Обезопасителните колани, системите за обезопасяване и системите за обезопасяване за деца ISOFIX, препоръчани за ползване от производителя в съответствие с таблици 1 и 2 от приложение 17 — допълнение 3, се монтират така, че да работят задоволително и да ограничават риска от нараняване в случай на злополука. По-специално, те трябва да бъдат монтирани така, че:

8.2.2.1.

Лентите да не могат да заемат опасни конфигурации;

8.2.2.2.

Да е намалена до минимум опасността от плъзгане на правилно разположения колан от рамото на потребителя в резултат от неговото/нейното движение напред.

8.2.2.3.

Да е намален до минимум рискът от повреждане на лентата при контакт с остри части на превозното средство или конструкцията на седалката, системи за обезопасяване за деца или системи за обезопасяване за деца ISOFIX, препоръчани за ползване от производителя в съответствие с таблици 1 и 2 към приложение 17 — допълнение 3.

8.2.2.4.

Всеки обезопасителен колан за всяко място за сядане се проектира и монтира така, че да бъде леснодостъпен за използване. Освен това, когато цялата седалка, възглавницата на седалка и/или облегалката на седалката могат да се сгъват, за да осигурят достъп в задната част на превозното средство или до отделението за стоки или багаж, след сгъване и връщане на такава седалка в положение за сядане обезопасителните колани за тези седалки трябва да са достъпни за ползване и да могат лесно да се изтеглят отдолу или отзад на седалката от едно лице съгласно указанията в инструкцията за експлоатация на превозното средство, без да е необходимо то да е било обучено или да има практика.

8.2.2.5.

Техническата служба проверява дали при зацепен език в ключалката:

8.2.2.5.1.

възможната хлабина в колана не пречи на правилното монтиране на системи за обезопасяване за деца, препоръчани от производителя, и

8.2.2.5.2.

в случай на колан с три точки може да се приложи опън най-малко 50 N в разхлабения участък от колана чрез външно прилагане на опън в диагоналната му част, когато е поставен на:

а)	на 10-годишен манекен, определен в приложение 8, допълнение 1 към Правило № 44, като се спазват условията на приложение 17, допълнение 4 към настоящото правило;

б)	или на приспособлението, определено в приложение 17, допълнение 1, фигура 1 към настоящото правило, за седалки, което позволява монтирането на система за обезопасяване на деца от категория „универсална“.

8.3. Специални изисквания към корави части, вградени в обезопасителни колани или системи за обезопасяване

8.3.1. Недеформиращите се части, като ключалки, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, не трябва да увеличават риска от нараняване на потребителя или други пътници в превозното средство в случай на злополука.

8.3.2. Устройството за освобождаване на ключалката трябва да бъде ясно видимо и леснодостъпно за потребителя и проектирано така, че да не може да се отвори непреднамерено или случайно. Ключалката се разполага на такова място, че да леснодостъпна за спасител, който трябва да освободи потребителя при извънредна ситуация.

Ключалката трябва да бъде така монтирана, че когато е под натоварване и когато издържа теглото на потребителя, да се освобождава от потребителя с едно просто движение в една посока с която и да е ръка.

В случай на обезопасителни колани или системи за обезопасяване за предни външни места за сядане, освен ако това не са колани с цялостно обхващане, ключалката трябва също да може да се блокира по същия начин.

Извършва се проверка, за да се установи, че ако ключалката е в контакт с потребителя, широчината на контактната повърхност е не по-малка от 46 mm.

Извършва се проверка, за да се установи, че ако ключалката е в контакт с потребителя, контактната повърхност удовлетворява изискванията по точка 6.2.2.1 от настоящото правило.

8.3.3. Когато коланът се носи, той трябва да се регулира автоматично, за да пасва на потребителя, или да е проектиран така, че ръчното регулиращо устройство да е леснодостъпно за седнал потребител и да е удобно и лесно за ползване. Коланът трябва да може да се затяга с една ръка, за да пасва на телосложението на потребителя и на положението на седалката в превозното средство.

8.3.4. Обезопасителните колани или системите за обезопасяване, включващи прибиращи устройства, трябва да бъдат така монтирани, че прибиращите устройства да могат да действат правилно и да прибират ефикасно лентата на мястото ѝ.

8.3.5. За да се уведоми потребителя (потребителите) на превозното средство за предвидените възможности за превоз на деца, превозните средства от категории M1, M2, M3 и N1 трябва за отговарят на информационните изисквания по приложение 17. Всяко превозно средство от категория M1 трябва да бъде оборудвано с позиции ISOFIX в съответствие с приложимите предписания на Правило № 14.

Първата позиция ISOFIX трябва да позволява като минимум монтирането на една от трите системи, гледащи напред, съгласно допълнение 2 към приложение 17; втората позиция ISOFIX трябва да позволява като минимум монтирането на една от трите системи, гледащи назад, съгласно допълнение 2 към приложение 17. За тази втора позиция ISOFIX, в случай, че монтирането на система, гледаща назад, не е възможно на втория ред седалки в превозното средство, поради неговото разпределение, се допуска монтиране на една от шестте системи на всяка позиция в превозното средство.

8.4. Оборудване със сигнализатор за непоставен обезопасителен колан

8.4.1. Мястото за сядане на водача на превозни средства от категория M1 трябва да бъде оборудвано със сигнализатор за непоставен обезопасителен колан, който удовлетворява изискванията на настоящото правило. Когато производителят на превозното средство осигурява система за сигнализиране на непоставен обезопасителен колан, предназначена за мястото за сядане на водача от друга категория превозно средство, системата за сигнализиране на непоставен обезопасителен колан може да бъде одобрена съгласно настоящото правило (9).

8.4.1.1. Страните по Спогодбата могат да разрешават изключване на сигнализатора за непоставен обезопасителен колан, при условие че изключването отговаря на изискванията на точка 8.4.2.6.

8.4.2. Сигнализатор за непоставен обезопасителен колан

8.4.2.1. Общи изисквания

8.4.2.1.1. Визуалното предупреждение трябва да бъде така разположено, че да бъде лесно забележимо и разпознаваемо на дневна светлина от водача, както и различимо от другите сигнали за предупреждение. Когато цветът на визуалния сигнал за предупреждение е червен, се използва символ в съответствие с точка 21 от таблица 1 на Правило на ИКЕ № 121.

(точка K.01 - ISO 2575:2000) или,

8.4.2.1.2. Сигналът на визуалното предупреждение трябва да бъде непрекъснат или периодичен.

8.4.2.1.3. Звуковото предупреждение трябва да осъществява чрез непрекъснат или периодичен сигнал или чрез гласова информация. Когато се използва гласова информация, производителят трябва да гарантира, че предупреждението използва езика (езиците) на пазара, на който превозното средство се продава. Това звуково предупреждение може да се състои от повече от една степен.

8.4.2.1.4. Звуковото предупреждение трябва да се разпознава лесно от водача.

8.4.2.2. Предупреждението от първо ниво трябва да бъде поне визуално предупреждение, задействано за 4 секунди или по-дълго, когато обезопасителният колан на водача не е заключен и ключът на запалването е на контакт.

8.4.2.3. Задействането на предупреждението от първо ниво трябва да се изпитва съгласно изпитвателната процедура, определена в приложение 18, точка 1.

8.4.2.4. Предупреждението от второ ниво трябва да бъде визуален и звуков сигнал, задействан за 30 секунди или по-дълго, освен в случаи, в които сигналът спира за повече от 3 секунди, когато обезопасителният колан не е заключен, превозното средство е в нормална експлоатация и е изпълнено поне едно от следните условия (или съчетание от тези условия):

8.4.2.4.1.

Преминатото разстояние е по-голямо от допустимото разстояние. Допустимото разстояние не трябва да надвишава 500 m. Разстоянието, през което превозното средство не е в нормална експлоатация, не се взема под внимание.

8.4.2.4.2.

Скоростта е по-голяма от допустимата скорост. Допустимата скорост не трябва да надвишава 25 km/h.

8.4.2.4.3.

Времетраенето (при работещ двигател) е по-голямо от допустимото времетраене. Допустимото времетраене не трябва да надвишава 60 секунди. Времетраенето на предупреждението от първо ниво и времето, през което превозното средство не е в нормална експлоатация, не се вземат под внимание.

8.4.2.5. Задействането на предупреждението от второ ниво трябва да се изпитва съгласно изпитвателната процедура, определена в приложение 18, точка 2.

8.4.2.6. Сигнализаторът за непоставен колан може да бъде проектиран така, че да допуска изключване.

8.4.2.6.1. В случай че е предвидено краткотрайно изключване, трябва да бъде по-трудно да се изключи сигнализаторът за непоставен колан, отколкото да се заключи или отключи обезопасителният колан. Когато запалването е изключено за повече от 30 минути и после се включва отново, краткотрайно изключеният сигнализатор за непоставен колан трябва да се задейства отново.

8.4.2.6.2. В случай че е предвидена възможност за дълготрайно изключване, това трябва да изисква поредица от операции за изключване, които са описани подробно в наръчника за експлоатация на производителя, и/или използването на инструменти (механични, електрически, цифрови и т.н.), които не се предоставят с превозното средство.

9. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите за гарантиране на съответствието на производството трябва да отговарят на разпоредбите на допълнение 2 към Спогодбата (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се съблюдават следните изисквания:

9.1.	Всеки тип превозно средство или обезопасителен колан или система за обезопасяване, одобрени по реда на настоящото правило, трябва да бъдат произведени така, че да отговарят на одобрения тип, като отговарят на изискванията, предвидени в точки 6, 7 и 8 по-горе.

9.2.	Спазват се минималните изисквания за процедурите за контрол на съответствието на производството, предвидени в приложение 14 към настоящото правило.

9.3.	Органът, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено предприятие. Нормалната честота на тези проверки е два пъти годишно.

10. САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1. Издаденото по реда на настоящото правило одобрение за тип превозно средство, тип обезопасителен колан или система за обезопасяване може да бъде оттеглено, ако предвидените в точка 9.1 изисквания не се изпълняват или ако избраният обезопасителен колан (обезопасителни колани) или система (системи) за обезопасяване не са издържали предписаните в точка 9.2 проверки.

10.2. Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени дадено от нея одобрение, тя уведомява незабавно останалите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, като изпраща съобщение, съставено по образеца, даден в приложение 1A или 1Б към настоящото правило (според случая).

11. ПРОМЕНИ И РАЗШИРЕНИЯ НА ИЗДАДЕНО ОДОБРЕНИЕ НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ИЛИ ТИП ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН ИЛИ СИСТЕМА ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

11.1. Всяко изменение на типа превозно средство, типа обезопасителен колан или система за обезопасяване или и на двете се нотифицира пред административния орган, издал одобрението за типа превозно средство или типа обезопасителен колан или система за обезопасяване. В такива случаи органът може:

11.1.1.

Да прецени, че е малко вероятно внесените изменения да окажат съществено неблагоприятно въздействие и че превозното средство или обезопасителният колан или системата за обезопасяване продължават да отговарят на изискванията; или

11.1.2.

да поиска следващ изпитвателен протокол от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията.

11.2. Без да се засяга приложението на разпоредбите на точка 11.1, вариант на превозното средство, чиято маса в готовност за движение е по-малка от масата на превозното средство, подложено на изпитванията за одобрение, не се разглежда като изменение на типа превозно средство.

11.3. Потвърждението или отказът на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава по реда на точка 5.2.3 или 5.3.3 на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

11.4. Компетентният орган, който разрешава разширението на одобрението, му приписва сериен номер и уведомява за издаването му държавите-страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, като изпраща съобщение, съставено по образеца, даден в приложение 1A или 1Б към настоящото правило.

12. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО

Ако притежателят на сертификат за одобрение напълно преустанови производството на одобрено по настоящото правило устройство, той трябва да информира за това органа, който е издал одобрението. При получаване на съответното съобщение, този орган трябва да уведоми за това другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, посредством уведомителен формуляр, отговарящ на образеца в приложение 1A или 1Б към настоящото правило.

13. ИНСТРУКЦИИ

В случаите на обезопасителен колан, доставян отделно от превозно средство, инструкциите за опаковане и монтиране трябва ясно да посочват типа или типовете превозното средство или средства, за които е предназначен този колан.

14. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните, подписали Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, трябва да съобщят на Секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, които отговарят за провеждането на изпитванията за даване на одобрение, както и тези на административните отдели, предоставящи одобрение, и на които се изпращат формуляри, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ за издаване на одобрение, отмяна или окончателно прекратяване на производство, издадени в други страни.

15. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

15.1. Одобрения на тип превозно средство

15.1.1. Считано от датата на официално влизане в сила на притурка 15 към серия от изменения 04, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на типа на ИКЕ по реда на настоящото правило, изменено с притурка 15 към серия от изменения 04.

15.1.2. Считано 2 години след влизане в сила на притурка 15 към серия от изменения 04 на настоящото правило, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, са длъжни да издават одобрения на типа на ИКЕ, само когато са изпълнени изискванията на настоящото правило, изменено с притурка 15 към серия от изменения 04.

15.1.3. Считано 7 години след влизане в сила на притурка 15 към серия от изменения 04 на настоящото правило, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват признаване на одобрения, които не са издадени в съответствие с притурка 15 към серия от изменения 04 на настоящото правило. Същевременно, съществуващите одобрения за превозни средства от категории, различни от M1, които не са засегнати от притурка 15 към серия от изменения 04 на настоящото правило, остават в сила и страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, следва да продължат да ги приемат.

15.1.3.1. Същевременно, считано от 1 октомври 2000 г., за превозните средства от категориите M1 и N1, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват признаване на одобрения на типа на ИКЕ, които не са издадени в съответствие с притурка 8 към серия от изменения 04 на настоящото правило, ако не са изпълнени изискванията за информация по точка 8.3.5 и приложение 17.

15.2. Монтиране на обезопасителни колани и сигнализатор за непоставен обезопасителен колан

Настоящите преходни разпоредби се прилагат само по отношение на монтирането на обезопасителни колани и сигнализатори за непоставен обезопасителен колан в превозни средства и не променят маркировката на обезопасителния колан.

15.2.1. Считано от датата на официално влизане в сила на притурка 12 към серия от изменения 04, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на типа на ИКЕ по реда на настоящото правило, изменено с притурка 12 към серия от изменения 04.

15.2.2. След изтичане на 36 месеца от датата на официално влизане в сила, посочена в точка 15.2.1 по-горе, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения на типа на ИКЕ само ако типът превозно средство удовлетворява изискванията на настоящото правило, изменено с притурка 12 към серия от изменения 04.

15.2.3. След изтичане на 60 месеца от датата на официално влизане в сила, посочена в точка 15.2.1 по-горе, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват признаване на одобрения, които не са издадени в съответствие с притурка 12 към серия от изменения 04 на настоящото правило.

15.2.4. Считано от датата на официално влизане в сила на притурка 14 към серия от изменения 04, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на типа на ИКЕ по реда на настоящото правило, изменено с притурка 14 към серия от изменения 04.

15.2.5. Считано от датата на официално влизане в сила на притурка 16 към серия от изменения 04, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на типа на ИКЕ по реда на настоящото правило, изменено с притурка 16 към серия от изменения 04.

15.2.6. След изтичане на 36 месеца от датата на официално влизане в сила, посочена в точка 15.2.4, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, са длъжни да издават одобрения на типа на ИКЕ само ако типът превозно средство удовлетворява изискванията на настоящото правило, изменено с притурка 14 към серия от изменения 04.

15.2.7. След изтичане на 60 месеца от датата на официално влизане в сила, посочена в точка 15.2.4, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват признаване на одобрения, които не са издадени в съответствие с притурка 14 към серия от изменения 04 на настоящото правило.

15.2.8. След 16 юли 2006 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, са длъжни да издават одобрения само ако типът превозно средство удовлетворява изискванията на настоящото правило, изменено с притурка 16 към серия от изменения 04.

15.2.9. След 16 юли 2008 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват признаване на одобрения на превозни средства от категория N1, които не са издадени в съответствие с притурка 16 към серия от изменения 04 на настоящото правило.

15.2.10. Считано от датата на официално влизане в сила на серия от изменения 05, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на ИКЕ съгласно настоящото правило, изменено със серия от изменения 05.

15.2.11. Считано от 18 месеца след датата на влизане в сила, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, трябва да издават одобрения само ако подлежащият на одобрение тип превозно средство отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 05.

15.2.12. Считано от 72 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 05 на настоящото правило, одобренията по настоящото правило престават да бъдат в сила, освен в случая на типове превозно средство, които съответстват на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 05.

15.2.13. Независимо от точка 15.2.12, одобрения на категории превозно средство, различни от M1, съгласно предшестващи серии от изменения на правилото, които не са засегнати от серия от изменения 05 по отношение на изискванията относно монтирането на сигнализатори за непоставен обезопасителен колан, остават в сила, като страните по Спогодбата, прилагащи правилото, трябва да продължават да ги приемат.

15.2.14. Независимо от точка 15.2.12, одобрения на категории превозно средство, различни от N2 и N3, съгласно предшестващи серии от изменения на правилото, които не са засегнати от серия от изменения 05 по отношение на минималните изисквания относно обезопасителни колани и прибиращи устройства в приложение 16, остават в сила, като страните по Спогодбата, прилагащи правилото, трябва да продължават да ги приемат.

15.2.15. И след датата на влизане в сила на серия от изменения 05, одобренията на компоненти и отделни технически възли съгласно предшестващи серии от изменения на правилото остават в сила, като страните по Спогодбата, прилагащи правилото, трябва да продължават да ги приемат и да не отказват да издават разширения на одобрение по серия от изменения 04 на настоящото правило.

15.2.16. Без да се засягат гореспоменатите преходни разпоредби, страните по Спогодбата, в които настоящото правило влиза в сила след датата на влизане в сила на серия от изменения 05, не са длъжни да приемат одобрения, издадени в съответствие с предшестваща серия от изменения на настоящото правило.

15.2.17. Считано от датата на официално влизане в сила на серия от изменения 06, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на ИКЕ съгласно настоящото правило, изменено със серия от изменения 06.

15.2.18. Считано от 24 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 06, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, трябва да издават одобрения на ИКЕ само ако са изпълнени изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 06.

15.2.19. Считано от 36 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 06, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват да признават одобрения, които не са издадени в съответствие със серия от изменения 06 към настоящото правило.

15.2.20. И след датата на влизане в сила на серия от изменения 06, одобренията на компоненти и отделни технически възли съгласно предшестващи серии от изменения на правилото остават в сила, като страните по Спогодбата, прилагащи правилото, трябва да продължават да ги приемат и да не отказват да издават разширения на одобрение по серия от изменения 05 на настоящото правило.

15.2.21. Независимо от точки 15.2.18 и 15.2.19, одобрения на категории превозно средство съгласно предшестващи серии от изменения на правилото, които не са засегнати от серия от изменения 06, остават в сила, като страните по Спогодбата, прилагащи правилото, трябва да продължават да ги приемат.

15.2.22. Докато в националните изисквания на страните по Спогодбата към момента на присъединяване към настоящото правило не съществуват задължителни изисквания за монтиране на обезопасителни колани, тези страни могат да продължат да разрешават да не се монтират обезопасителни колани за целите на национално одобрение, като в този случай тези категории автобуси не могат да получат одобрение на типа съгласно настоящото правило.

15.2.23. Никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрения на ИКЕ на компонент съгласно предшестващи серии от изменения на правилото, ако обезопасителните колани са предназначени да бъдат монтирани на превозни средства, които са одобрени преди съответната серия от изменения.

(1) Съгласно определението в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, последно изменен с изменение 4.

(2) Япония не трябва да бъде възпрепятствана, по силата на задълженията по Спогодбата, към която е приложено настоящото правило, да изисква превозните средства от категория N1, на които са издадени одобрения на типа, да отговарят на съществуващите национални изисквания за сигнализатори за непоставен обезопасителен колан.

(3) Съгласно определението в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, последно изменен с изменение 4.

(4) 1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чешката република, 9 за Испания, 10 за Сърбия, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 14 за Швейцария, 15 (неприсвоен), 16 за Норвегия, 17 за Финландия, 18 за Дания, 19 за Румъния, 20 за Полша, 21 за Португалия, 22 за Руската федерация, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 25 за Хърватия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 28 за Беларус, 29 за Естония, 30 (неприсвоен), 31 за Босна и Херцеговина, 32 за Латвия, 33 (неприсвоен), 34 за България, 35 (неприсвоен), 36 за Литва, 37 за Турция, 38 (неприсвоен), 39 Азербайджан, 40 за бившата югославска република Македония, 41 (неприсвоен), 42 за Европейската общност (одобренията се предоставят от държавите-членки, като използват съответния ИКЕ символ), 43 за Япония, 44 (неприсвоен), 45 за Австралия, 46 за Украйна, 47 за Южна Африка, 48 за Нова Зеландия, 49 за Кипър, 50 за Малта, 51 за Република Корея, 52 за Малайзия, 53 за Тайланд, 54 и 55 (неприсвоени), 56 за Черна гора, 57 (неприсвоен) и 58 за Тунис. Следващите номера се присвояват на останалите страни в хронологичния ред, в който те ратифицират или се присъединяват към Спогодбата за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, за оборудването и частите, които могат да се монтират и/или използват в тях, както и за условията за взаимно признаване на предоставяните типови одобрения, издавани въз основа на тези предписания, като така присвояваните номера се съобщават от генералния секретар на ООН на участващите в Спогодбата страни.

(5) Вж. бележката под линия към точка 5.2.4.1.

(6) g = 9,81 m/sP2.

(7) Изпитването не е провеждано за тъкани ленти със сплитка кепър от прежди с висока здравина от полиестер, тъй като тези ленти се разширяват при натоварване. В този случай широчината без натоварване трябва да бъде ≥ 46 mm.

(8) Вж. точка 7.4.1.6.4.3.

(9) При все че обхватът на настоящите изисквания за сигнализатор за непоставен обезопасителен колан е ограничен до седалката на водача на превозни средства от категория MB1В, се приема, че той ще бъде разширен, така че да обхваща превозни средства от други категории, както и други места за сядане. За да се отчете значението на човешкия фактор и начинъта на предизвикване на реакцията на водача, бъдещите изисквания за сигнализатора за непоставен обезопасителен колан, поставени от настоящото правило, ще се стремят към постигане на съгласувано свеждане към един вариант на системите за предупреждение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1A

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Б

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

1. Оформление на маркировките за одобрение на превозно средство, отнасящи се до монтирането на обезопасителните колани

Образец A

(Вж. точка 5.2.4 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип превозно средство е одобрен по отношение на обезопасителните колани в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 16. Номерът на одобрението указва, че то е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 16, изменено със серия от изменения 06.

Образец Б

(Вж. точка 5.2.5 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип превозно средство е одобрен в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 16 и Правило № 52 (1). Цифрите на номера на одобрението указват, че към датите, на които са издадени съответните одобрения, в Правило № 16 вече е включена серия от изменения 06, а в Правило № 52 — серия от изменения 01.

2. Оформление на маркировките за одобрение на типа обезопасителни колани (вж. точка 5.3.5 от настоящото правило)

Коланът, носещ горепоказаната маркировка за одобрение, e триточков колан („А“), снабден с преобразувател на енергия („е“) и одобрен в Нидерландия (E4) под № 062439, като към момента на одобрението правилото вече е включвало серия от изменения 06.

Коланът, носещ горепоказаната маркировка за одобрение, е надбедрен колан („В“), снабден с прибиращо устройство тип 4 с възприемане на повече от един сигнал („m“) и одобрен в Нидерландия (E4) под номер 062489, като към момента на одобрението правилото вече е включвало серия от изменения 06.

Бележка:

Номерът на одобрението и допълнителният символ (символи) се поставят в близост до окръжността, над или под буквата „E“ или вляво или вдясно от тази буква. Цифрите на номера на одобрението се поставят от едната страна на буквата „E“ и се подреждат в едно направление. Допълнителният символ (символи) се поставят диаметрално противоположно спрямо номера на одобрението. Използването на римски цифри в номера на одобрението следва да се избягва, за да не се допусне объркване с други символи.

Коланът, носещ горепоказаната маркировка за одобрение, e специален колан („S“), снабден с преобразувател на енергия („e“) и е одобрен в Нидерландия (E4) под номер 0622439, като към момента на одобрението правилото вече е включвало серия от изменения 06.

Коланът, носещ горепоказаната маркировка за одобрение, e част от система за обезопасяване („Z“), а също така е и специален колан („S“), снабден с преобразувател на енергия („e“). Коланът е одобрен в Нидерландия (E4) под номер 0624391, като към момента на одобрението правилото вече е включвало серия от изменения 06.

Коланът, носещ горепоказаната маркировка за одобрение, e триточков колан („А“) с възприемане на повече от един сигнал („m“) с прибиращо устройство тип 4N („r4N“), за който е издадено одобрение на типа в Нидерландия („E4“) под номер 062439, като към момента на одобрението правилото вече е включвало серия от изменения 06. Този колан не трябва да се монтира в превозни средства от категория M1.

Коланът, носещ горепоказаната маркировка за одобрение на типа, е триточков колан („А“), снабден с преобразувател на енергия („е“), одобрен като отговарящ на специфичните изисквания на точка 6.4.1.3.3 на настоящото правило, който има прибиращото устройство тип 4 („r4“) с възприемане на повече от един сигнал („m“), за който е издадено одобрение на типа в Нидерландия („E4“) под номер 062439. Първите две цифри указват, че към момента на одобрението правилото вече е включвало серия от изменения 06. Този колан се монтира в превозни средства, оборудвани с въздушна възглавница в съответното място за сядане.

(1) Вторият номер е даден единствено като пример.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СХЕМА НА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНОСТТА НА ПРИБИРАЩО УСТРОЙСТВО

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

СХЕМА НА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ НА БЛОКИРОВКАТА НА АВАРИЙНИ ПРИБИРАЩИ УСТРОЙСТВА С БЛОКИРОВКА

На фигурата е показана подходяща апаратура за изпитване, която включва задвижвана от двигател гърбица, следяща ролка, към която е закрепена посредством тел малка количка, поставена на релси. Комбинацията на конструкцията на гърбицата и скоростта на двигателя е такава, че да даде исканото ускорение при степен на увеличение на ускорението, както е посочено в точка 7.6.2.2 от настоящото правило и ходът е нагласен да бъде повече от максималния допустим при движение на лентата преди блокиране.

На количката е монтирано носещо устройство, което може да се завърта, за да позволи на прибиращото устройство да бъде монтирано в различни положения спрямо посоката на движение на количката.

Когато се изпитват прибиращи устройства на чувствителност спрямо движение на лента, прибиращото устройство се монтира на подходящо закрепена опора и лентата се прикрепва към количката.

Когато се провеждат тези изпитвания, при изпитвателното монтиране се включват всякакви опори и др., доставени от производителя или неговия представител, за да се симулира възможно най-добре предвиденото монтиране в превозното средство.

Всякакви допълнителни скоби и др., необходими, за да се симулира възможно най-добре предвиденото монтиране в превозното средство, трябва да бъдат доставени от производителя или неговия представител.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

СХЕМА НА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ПРАХ

(размерите са в милиметри)

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ОПИСАНИЕ НА КОЛИЧКА, СЕДАЛКА, УСТРОЙСТВА ЗА ЗАКРЕПВАНЕ И СПИРАЧНО УСТРОЙСТВО

1. КОЛИЧКА

За изпитванията на обезопасителни колани се използва количката, носеща само седалка, с маса 400 ± 20 kg. За изпитванията на системи за обезопасяване количката с прикрепената конструкция на превозното средство трябва да бъде с маса 800 kg. При необходимост общата маса на количката и на конструкцията на превозното средство може да бъде увеличена със стъпка от 200 kg. В никакъв случай общата маса не може да се различава от номиналната стойност с повече от ± 40 kg.

2. СЕДАЛКА

С изключение на случаите на изпитвания на системи за обезопасяване, седалката трябва да бъде с корава конструкция и да има гладка повърхност. Спазват се данните от фигура 1 към настоящото приложение, като се вземат мерки да няма контакт между колана и която и да е метална част.

3. УСТРОЙСТВА ЗА ЗАКРЕПВАНЕ

3.1.

В случай на колан, оборудван с устройство за регулиране по височина съгласно точка 2.14.6 от настоящото правило, устройството трябва да бъде закрепено или към корава рама, или към част от превозното средство, към която нормално се монтира, която част трябва да се закрепи здраво към изпитвателната количка.

3.2.

Устройствата за закрепване се разполагат по начина, показан на фигура 1. Означенията, които отговарят на разположението на устройствата за закрепване, трябва да показват къде да се присъединят краищата на колана към количката или към датчика за товар в зависимост от случая. Устройствата за закрепване при нормално използване трябва да бъдат в точки A, B и K, ако дължината на лентата между горния край на ключалката и отвора за закрепване на опората за лентата е не повече от 250 mm. В противен случай се използват точките A1 и B1. Допускът в местоположението на точките на закрепване трябва да бъде такъв, че всяка точка на закрепване да бъде разположена най-много на 50 mm от съответните точки А, В и К, посочени на фигура 1, или А1, В1 и К в зависимост от случая.

3.3.

Конструкцията, носеща устройствата за закрепване, трябва да бъде корава. Горните устройства за закрепване не трябва да бъдат изместени на повече от 0,2 mm в надлъжна посока, когато се приложи товар от 98 daN в тази посока. Количката трябва да бъде изработена така, че да не се получават остатъчни деформации в частите, носещи устройствата за закрепване по време на изпитване.

3.4.

Когато за закрепване на прибиращото устройство е необходимо четвърто устройство за закрепване:

то трябва да бъде разположено във вертикална надлъжна равнина, минаваща през точката К;

то трябва да може да позволява прибиращото се устройство да се наклонява под ъгъла, предвиден от производителя;

то трябва да бъде разположено на дъга от окръжност с радиус КВ1 = 790 mm, ако дължината между горния водач на лентата и изхода на лентата при прибиращото устройство е не по-малка от 540 mm, или при други случаи на дъга от окръжност с център К и радиус 350 mm.

4. СПИРАЧНО УСТРОЙСТВО

4.1.

Устройството се състои от два идентични, паралелно монтирани преобразувателя, с изключение на случаите на системи за обезопасяване, когато трябва да се използват четири преобразувателя за номинална маса 800 kg. Ако е необходимо, може да се използва допълнителен преобразувател за всеки 200 kg увеличение на номиналната маса. Всеки преобразувател съдържа:

външна обвивка, образувана от стоманена тръба;

енергопоглъщаща тръба от полиуретан;

полирано маслинообразно стоманено тяло, проникващо в енергопоглъщащата тръба; и

вал и ударен накрайник.

4.2.	Размерите на различните части на този преобразувател на енергия са посочени на фигури 2, 3 и 4.

4.3.

Стойностите на характеристиките на енергопоглъщащия материал са дадени в таблица 1 от настоящото приложение. Непосредствено преди всяко изпитване тръбите трябва да бъдат кондиционирани при температура между 15 и 25 °С най-малко 12 часа, без да бъдат използвани. Температурата на спирачното устройство по време на динамичното изпитване на обезопасителни колани и системи за обезопасяване трябва да бъде същата, както при изпитването за калибриране с точност ± 2 °C. Изискванията относно спирачното устройство са посочени в приложение 8 към настоящото правило. Допуска се използването на всяко друго устройство, което дава еквивалентни резултати.

Таблица 1

Стойности на характеристиките на енергопоглъщащия материал

(ASTM (Американско общество за изпитвания и материали) метод D 735, освен ако не е посочено друго)

Твърдост по Шор А

95 ± 2 при температура 20 ± 5 °C

Якост на разрушаване

Ro > 343 daN/cm2

Минимално удължение

Ao > 400 %

Модул при 100 % удължение

> 108 daN/cm2

Модул при 300 % удължение

> 235 daN/cm2

Крехкост при ниска температура (ASTM метод D 736)

5 часа при – 55 °C

Остатъчна деформация при натиск (метод B)

22 часа при 70 °C < 45 %

Плътност при 25 °C

между 1,05 и 1,10

Стареене във въздух (ASTM метод D 573)

70 часа при 100 °C

—	твърдост по Шор А:

максимално отклонение ± 3

—	якост на разрушаване:

намаление < 10 % от Ro

—	удължение:

намаление < 10 % от Ao

—

маса:

намаление < 1 %

Потапяне в масло (ASTM метод № 1 Масло)

70 часа при 100 °C

—	твърдост по Шор А:

максимално отклонение ± 4

—	якост на разрушаване:

намаление < 15 % от Ro

—	удължение:

намаление < 10 % от Ao

—

обем:

надуване < 5 %

Потапяне в масло (ASTM метод № 3 Масло)

70 часа при 100 °C

—	якост на разрушаване:

намаление < 15 % от Ro

—	удължение:

намаление < 15 % от Ao

—

обем:

надуване < 20 %

Потапяне в дестилирана вода

1 седмица при 70 °C

—	якост на разрушаване:

намаление < 35 % от Ro

—	удължение:

намаление < 20 % от Ao

Фигура 1

Количка, седалка, устройство за закрепване

Фигура 2

Спирачно устройство

(комплектовано)

Фигура 3

Спирачно устройство

(полиуретанова тръба)

Фигура 4

Спирачно устройство

(маслинообразен бутон)

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

ОПИСАНИЕ НА МАНЕКЕНА

1. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАНЕКЕНА

1.1. Общи положения

Главните характеристики на манекена са посочени във фигури и таблици, както следва:

Фигура 1

Поглед отстрани на глава, врат и торс;

Фигура 2

Поглед отпред на глава, врат и торс;

Фигура 3

Поглед отстрани на ханш, бедро и долна част на крака;

Фигура 4

Поглед отпред на ханш, бедро и долна част на крака;

Фигура 5

Основни размери;

Фигура 6

Манекен в седнало положение, показващо:

местоположение на центъра на тежестта;

местоположение на точките, където се измерва преместването; и

височината на рамото.

Таблица 1

Справочен номер, наименование, материали и основни размери за компонентите на манекена; и

Таблица 2

Маса на глава, врат, торс, бедро и долна част на крак.

1.2. Описание на манекена

1.2.1. Конструкция на подбедрицата (вж. фигури 3 и 4)

Конструкцията на подбедрицата се състои от три компонента:

плоча за долната част на ходилото (30);

тръба за пищял (29), и

тръба за коляно (26).

Тръбата за коляно има две изпъкналости, които ограничават движението на подбедрицата спрямо бедрото.

Подбедрицата може да се върти назад около 120° от изправеното положение.

1.2.2. Конструкция на бедрото (вж. фигури 3 и 4)

Конструкцията на бедрото се състои от три компонента:

тръба за коляно (22);

прът за бедро (21), и

тръба за ханша (20).

Движението на коляното е ограничено от два прореза в коленната тръба (22), които се зацепват с издатъците на долната част на крака.

1.2.3. Конструкция на торса (вж. фигури 1 и 2)

Конструкцията на тялото (торс) се състои от следните компоненти:

тръба за ханша (2);

ролкова верига (4);

ребра (6) и (7);

гръдна кост (8) и

устройства за закрепване на верига (3) и частично (7) и (8).

1.2.4. Врат (вж. фигури 1 и 2)

Вратът е съставен от седем полиуретанови диска (9). Степента на съпротивление на деформация може да се регулира посредством опъващо устройство на веригата.

1.2.5. Глава (вж. фигури 1 и 2)

Главата (15) е куха; полиуретанът е усилен със стоманена плоча (17). Опъващото устройство на веригата, което позволява вратът да бъде регулиран, се състои от полиамидна подпора (10), дистанционна втулка (11) и опъващ компонент (12 и 13). Главата може да се върти при връзката между първия и втория шиен прешлен (става на първия шиен прешлен), която се състои от регулиращо устройство (14 и 18), дистанционен елемент (16) и полиамидна подпора (10).

1.2.6. Коленна става (вж. фигура 4)

Подбедрицата и бедрата са съединени посредством тръба (27) и опъващо устройство (28).

1.2.7. Става при ханша (вж. фигура 4)

Бедрата и тялото (торс) са свързани посредством тръба (23), фрикционни пластини (24) и опъващо устройство (25).

1.2.8. Полиуретан

Тип	:	PU 123 CH съединение
Твърдост	:	50—60 по Шор A

1.2.9. Престилки

Манекенът е покрит със специална престилка (вж. таблица 1).

2. УСТРОЙСТВА ЗА КОРЕКЦИЯ

2.1. Общи положения

За да се калибрира манекенът към дадени стойности и неговата обща маса, разпределението на масата трябва да се регулира посредством шест коригиращи тежести по 1 kg всяка, които могат да се поставят на ставата на ханша. Други шест полиуретанови тежести по 1 kg всяка се поставят на гърба на торса.

3. ВЪЗГЛАВНИЦА

Между гръдния кош и престилката се поставя възглавница. Тя е направена от полиетиленова пяна, която отговаря на следните изисквания:

Твърдост	:	7—10 по Шор A
Дебелина	:	25 mm ± 5

Възглавницата трябва да бъде заменяема.

4. РЕГУЛИРАНЕ НА СТАВИТЕ

4.1. Общи положения

За да се постигнат възпроизводими резултати, е необходимо да се определи и проверява триенето при всяка става.

4.2. Коленна става

Затяга се коленната става.

Установяват се бедрото и подбедрицата вертикално.

Завърта се подбедрицата през 30°.

Постепенно се разхлабва опъващото устройство (28), докато подбедрицата започне да пада под въздействие на собственото си тегло.

Фиксира се опъващото устройство в това положение.

4.3. Бедрена става

Затяга се бедрената става.

Поставят се бедрата в хоризонтално положение и торсът във вертикално положение.

Торсът се завърта напред, докато образува ъгъл 60° с бедрата.

Постепенно се разхлабва опъващото устройство, докато торсът започне да пада под въздействие на собственото си тегло.

Фиксира се опъващото устройство в това положение.

4.4. Става на първия шиен прешлен

Регулира се ставата на първия шиен прешлен, така че тя да издържа само собственото си тегло в предна и задна посока.

4.5. Врат

Вратът може да бъде регулиран посредством верижното опъващо устройство (13). Когато вратът е регулиран, горният край на опъващото устройство трябва да се премества между 4 и 6 cm, когато е подложен на хоризонтален товар от 10 daN.

Таблица 1

Справочен №	Наименование	Материал	Размери
1	Материал на тялото	Полиуретан	—
2	Тръба за ханша	Стомана	76 × 70 × 100 mm
3	Присъединителни приспособления за верига	Стомана	25 × 10 × 70 mm
4	Ролкова верига	Стомана	3/4
5	Плоскост за рамене	Полиуретан	—
6	Валцован профил	Стомана	30 × 30 × 3 × 250 mm
7	Ребра	Перфориран стоманен лист	400 × 85 × 1,5 mm
8	Гръдна кост	Перфориран стоманен лист	250 × 90 × 1,5 mm
9	Дискове (6)	Полиуретан	ø 90 × 20 mm
			ø 80 × 20 mm
			ø 75 × 20 mm
			ø 70 × 20 mm
			ø 65 × 20 mm
			ø 60 × 20 mm
10	Подпора	Полиамид	60 × 60 × 25 mm
11	Дистанционна втулка	Стомана	40 × 40 × 2 × 50 mm
12	Опъвателен болт	Стомана	M16 × 90 mm
13	Опъвателна гайка	Стомана	M16
14	Опъващо устройство за става на първия шиен прешлен	Стомана	ø 12 × 130 mm (M12)
15	Глава	Полиуретан	—
16	Дистанционна втулка	Стомана	ø 18 × 13 × 17 mm
17	Усилваща планка	Стомана	30 × 3 × 500 mm
18	Опъвателна гайка	Стомана	M12 mm
19	Бедра	Полиуретан	—
20	Тръба за ханша	Стомана	76 × 70 × 80 mm
21	Прът за бедро	Стомана	30 × 30 × 440 mm
22	Коленна тръба	Стомана	52 × 46 × 40 mm
23	Съединителна тръба за ханша	Стомана	70 × 64 × 250 mm
24	Фрикционни пластини (четири)	Стомана	160 × 75 × 1 mm
25	Опъващо устройство	Стомана	M12 × 320 mm +
			Планки и гайки
26	Коленна тръба	Стомана	52 × 46 × 160
27	Съединителна тръба за коляно	Стомана	44 × 39 × 190 mm
28	Опъвателна планка	Стомана	ø 70 × 4 mm
29	Тръба за пищял	Стомана	50 × 50 × 2 × 460 mm
30	Плоча за долната част на ходилото	Стомана	100 × 170 × 3 mm
31	Коригиращи тежести за торса (шест)	Полиуретан	маса 1 kg всяка
32	Възглавница	Полистиренова пяна	350 × 250 × 25 mm
33	Престилка	Памук и полиамидни ленти	—
34	Коригиращи тежести за бедра (шест)	Стомана	маса 1 kg всяка

Таблица 2

Компоненти на манекена	Маса в килограми
Глава и врат	4,6 ± 0,3
Торс и ръце	40,3 ± 1,0
Бедра	16,2 ± 0,5
Подбедрица и стъпало	9,0 ± 0,5
Обща маса, включително коригиращи тежести	75,5 ± 1,0

Фигура 1

Фигура 2

Фигура 3	Фигура 4

Фигура 5

Фигура 6

G	=	център на тежестта
T	=	измервателна точка на торса (разположена отзад на средната линия на манекена)
P	=	измервателна точка на таза (разположена отзад на средната линия на манекена)

Измерването на преместването в точката P не трябва да съдържа компоненти на завъртане около оста на ханша и около вертикалната ос.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ОПИСАНИЕ НА КРИВАТА НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ИЛИ ПОЛОЖИТЕЛНОТО УСКОРЕНИЕ НА КОЛИЧКА В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО

И в двата случая процедурите за калибриране и измерване трябва да отговарят на международния стандарт ISO 6487 (2002); измервателното оборудване трябва да отговаря на техническите изисквания за канал за пренос на данни с клас на честота (CFC) 60.

Определение на различните криви

Време (ms)	Ускорение (g) Ниска област	Ускорение (g) Висока област
0	—	20
10	0	—
10	15	—
15	20	—
18	—	32
25	26	—
45	26	—
55	20	—
60	0	32
80	—	0

Допълнителният отрязък (вж. точка 7.7.4.2) се прилага само за шейната за положително ускорение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ИНСТРУКЦИИ

Всеки обезопасителен колан се придружава с инструкции със следното съдържание или от следния вид на езика или езиците на държавата, в която ще бъде пуснат за продажба:

Инструкции за монтиране (не се изискват, когато обезопасителният колан се монтира от производителя на превозното средство), в които се посочва за кои превозни средства е подходящ комплектът колани, както и правилният метод на закрепване на комплекта към превозното средство, вкл. предупреждение за избягване на механично триене на коланите.

Инструкции за потребителите (могат да се включат в ръководството за експлоатация на превозното средство, когато обезопасителният колан се монтира от производителя на превозното средство), които съдържат необходимата информация, за да се гарантира, че потребителят ще използва обезопасителния колан максимално ефективно. В тези инструкции се посочва:

а)	важността от носене на колана при всички пътувания;

б)

правилният начин на носене на колана и по-специално:

i)	предвиденото местоположение на ключалката;

ii)	необходимостта коланите да прилягат плътно при ползване;

iii)	правилното разположение на лентите и необходимостта да се избягва усукването им;

iv)	обстоятелството, че всеки колан трябва да се използва само от един пътник и че коланът не трябва да се поставя около дете, седнало в скута на пътник;

в)	начинът на работа с ключалката;

г)	начинът за регулиране на колана;

д)	начинът на действие на всяко прибиращо устройство, вградено в комплекта, и начинът на проверка, че то е блокирано;

е)	препоръчителните начини за почистване на колана и сглобяването му отново след почистване, когато е подходящо;

ж)

необходимостта да се подмени обезопасителният колан след ползването му при сериозна злополука, при признаци на голямо изтриване, при срязване или, при колан с монтиран визуален индикатор за претоварване, когато има индикация за непригодността на колана за по-нататъшно ползване; или, при колан с устройство за максимално натоварване, когато то се е задействало;

з)	фактът, че коланът не трябва да се поправя или изменя по никакъв начин, тъй като такива промени могат да намалят ефективността му, и по-специално, когато конструкцията на колана позволява да бъдат демонтирани части, трябва да се дадат инструкции, за да се осигури правилното сглобяване отново;

и)	фактът, че коланът е предназначен за ползване от пътник с телосложение на възрастен;

й)	скатаването на колана, когато не се използва.

3.	В случая на обезопасителни колани, снабдени с прибиращо устройство тип 4N, в инструкцията за монтаж и на всяка опаковка трябва да бъде обозначено, че този колан не е подходящ за монтиране в пътнически превозни средства с не повече от девет места, включително мястото на водача.

Производителят/заявителят осигурява на потребителя изисквания за монтиране за всички превозни средства, в които може да се използва обезопасителен колан с лента за чатала. Производителят на обезопасителен колан с цялостно обхващане трябва да предостави задължителна информация относно монтирането на допълнителните укрепващи елементи за устройствата за закрепване на лентите за чатала и тяхното монтиране във всички превозни средства, в които е предвидена възможност за монтиране.

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ДВОЙНО ИЗПИТВАНЕ НА КЛЮЧАЛКА

ПРИЛОЖЕНИЕ 11

ИЗПИТВАНИЯ ЗА ИЗТРИВАНЕ И МИКРОПРИПЛЪЗВАНЕ

Фигура 1

Процедура тип 1

Примери на устройства за изпитване, съответстващи на типа на регулиращото устройство

Пример „а“

Пример „б“

Фигура 2

Процедура тип 2

Фигура 3

Процедура тип 3 и изпитване за микроприплъзване

Общ ход: 300 ± 20 mm

Прилаганият върху изпитвателния стенд товар 5 daN се направлява вертикално по такъв начин, че да се предотвратят люлеенето на товара и усукването на колана.

Присъединителното приспособление се фиксира на 5 daN както в превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 12

ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА КОРОЗИЯ

1. ИЗПИТВАТЕЛНА АПАРАТУРА

1.1.

Апаратурата включва камера за мъгла, резервоар за солен разтвор, доставка на подходящо кондициониран въздух под налягане, една или повече пулверизиращи дюзи, опори за образеца, средства за загряване на камерата и необходимите средства за контрол. Размерите и конструктивните подробности на апаратурата не са задължителни, при условие че се изпълняват условията на изпитването.

1.2.	Върху изпитвателните образци не трябва да падат капки от разтвор, отложени по тавана или обвивката на камерата.

1.3.	Капките от разтвора, които се стичат от изпитвателните образци, не се връщат в резервоара за повторно пулверизиране.

1.4.	Апаратурата не трябва да е изработена от материали, оказващи въздействие върху корозивността на мъглата.

2. РАЗПОЛАГАНЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИТЕ ОБРАЗЦИ В КАМЕРАТА ЗА МЪГЛА

2.1.	Образците, освен прибиращи устройства, са подпрени или окачени между 15° и 30° от вертикалата и за предпочитане — успоредно на основната посока на хоризонталния поток мъгла през камерата, определен спрямо преобладаващата изпитвана повърхност.

2.2.	Прибиращите устройства са подпрени или окачени така, че осите на макарите за съхранение на лентата да са перпендикулярни на основната посока на хоризонталния поток мъгла през камерата. Отворите на лентата в прибиращото устройство също гледат в тази основна посока.

2.3.	Всеки образец е поставен така, че да позволи на мъглата да се отлага свободно на всички образци.

2.4.	Всеки образец е разположен така, че да не се допуска соленият разтвор да капе от един образец върху друг.

3. СОЛЕН РАЗТВОР

3.1.	Соленият разтвор се приготвя чрез разтваряне на 5 ± 1 тегловни части натриев хлорид в 95 части дестилирана вода. Солта е натриев хлорид, практически без съдържание на никел и мед и съдържаща в сухо състояние не повече от 0,1 % натриев йодид и не повече от 0,3 % примеси общо.

3.2.	Разтворът е такъв, че когато се пулверизира при 35 °C, събраният разтвор е в pH обхват от 6,5 до 7,2.

4. ПОДАВАНЕ НА ВЪЗДУХ

Подаваният сгъстен въздух към дюзата или дюзите за пулверизиране на соления разтвор не трябва да съдържа масло и примеси и следва да е с налягане, поддържано постоянно в обхвата между 70 и 170 kN/m2.

5. УСЛОВИЯ В КАМЕРАТА ЗА МЪГЛА

5.1.

В зоната в камерата за мъгла, в която са поставени образците, се поддържа температура 35 ± 5 °C. В тази зона се поставят най-малко два чисти колектора за мъгла, за да се предотврати събирането на капки от разтвор от изпитвателните образци или от друг източник. Колекторите се поставят близо до изпитваните образци, единият — възможно най-близо до дюзите, и другият — колкото е възможно по-далеч от дюзите. Мъглата е такава, че на всеки 80 cm2 от хоризонтална събираща площ се събира средно количество от 1,0 и 2,0 ml от разтвора на час за всеки колектор, когато се измерва най-малко в продължение на 16 часа.

5.2.	Дюзата или дюзите са насочени или регулирани така, че пръските да не удрят директно изпитваните образци.

ПРИЛОЖЕНИЕ 13

ПОРЕДНОСТ НА ИЗПИТВАНИЯТА

ТОЧКИ

ИЗПИТВАНЕ

ОБРАЗЦИ

Обезопасителен колан или система за обезопасяване №

Лента №

4/6.1.2./6.1.3/6.2.1.1./6.2.2./6.2.3.1./6.3.1.1.

Проверка на колан или система за обезопасяване

2.21./2.22./6.2.2.2.

Проверка на ключалка

6.2.2.6./6.2.2.7./7.5.1./7.5.5.

Изпитване на якост на ключалка

6.2.3.3./7.5.1.

Изпитване на якост на регулиращото устройство (и когато е необходимо, прибиращите устройства)

6.2.4./7.5.2.

Изпитване на якост на присъединителните приспособления (и когато е необходимо, прибиращите устройства)

6.2.2.3./7.5.3.

Изпитване на ниска температура на ключалка

6.2.1.4./7.5.4.

Изпитване на удар при ниска температура на корави части

6.2.3.2./6.2.3.4./7.5.6.

Удобство при регулиране

Кондициониране/изпитване на колан или система за обезопасяване преди динамично изпитване:

6.2.2.4.

Дълготрайност на ключалка

6.2.1.2/7.2.

Устойчивост на корозия на корави части

Кондициониране на прибиращи устройства:

6.2.5.2.1./6.2.5.3.1./6.2.5.3.3./7.6.2.

Праг на блокиране

6.2.5.2.2./6.2.5.3.2./7.6.4

Сила на прибиране

6.2.5.2.3./6.2.5.3.3./7.6.1.

Дълготрайност

6.2.5.2.3./6.2.5.3.3./7.2.

Корозия

6.2.5.2.3./6.2.5.3.3./7.6.3.

Прах

6.3.1.2./7.4.2.3.

Изпитване на широчина на лента

Изпитване на якост на лента след:

6.3.2./7.4.1.1./7.4.2.

Кондициониране в помещение

6.3.3./7.4.1.2./7.4.2.

Кондициониране на светлина

6.3.3./7.4.1.3./7.4.2.

Кондициониране на ниска температура

6.3.3./7.4.1.4./7.4.2.

Кондициониране на топлина

6.3.3./7.4.1.5./7.4.2.

Кондициониране на вода

6.2.3.2/7.3.

Изпитване на микроприплъзване

6.4.2./7.4.1.6.

Изпитване за изтриване

6.4.1./7.7.

Динамично изпитване

6.2.2.5./6.2.2.7./7.8.

Изпитване за отваряне на ключалка

7.1.4.

Задържане на образеца лента

ПРИЛОЖЕНИЕ 14

КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ИЗПИТВАНИЯ

За обезопасителните колани се изисква да се докаже съответствие с изискванията, на които се базират следните изпитвания:

1.1. Проверка на прага на блокиране и дълготрайността на аварийни прибиращи устройства с блокировка

Съгласно разпоредбите на точка 7.6.2 в най-неблагоприятната посока, която е подходяща, след като са били подложени на изпитването за дълготрайност, посочено в точки 7.6.1, 7.2 и 7.6.3, като изискване на точка 6.2.5.3.5 от настоящото правило.

1.2. Проверка на дълготрайността на прибиращи устройства с автоматична блокировка

Съгласно разпоредбите на точка 7.6.1, допълнени от изпитванията в точки 7.2 и 7.6.3, като изискване по точка 6.2.5.2.3 от настоящото правило.

1.3. Изпитване на якост на ленти след кондициониране

Съгласно процедурата, описана в точка 7.4.2, след кондициониране съгласно изискванията по точки 7.4.1.1—7.4.1.5 от настоящото правило.

1.3.1. Изпитване на якост на ленти след изтриване

Съгласно процедурата, описана в точка 7.4.2, след кондициониране съгласно изискванията по точка 7.4.1.6 от настоящото правило.

1.4. Изпитване на микроприплъзване

Съгласно процедурата, описана в точка 7.3 от настоящото правило.

1.5. Изпитване на корави части

Съгласно процедурата, описана в точка 7.5 от настоящото правило.

1.6. Проверка на изискванията за функциониране на обезопасителен колан или система за обезопасяване, когато са подложени на динамично изпитване

1.6.1. Изпитвания с кондициониране

1.6.1.1.

Колани или системи за обезопасяване с аварийно прибиращото устройство с блокировка съгласно разпоредбите на точки 7.7 и 7.8 от настоящото правило, като се използва колан, който преди това е бил подложен на 45 000 цикъла при изпитване на дълготрайност на прибиращото устройство, посочено в точка 7.6.1 от настоящото правило, и на изпитванията, посочени в точки 6.2.2.4, 7.2 и 7.6.3 от настоящото правило.

1.6.1.2.

Колани или системи за обезопасяване, снабдени с прибиращо устройство с автоматична блокировка: съгласно разпоредбите, посочени в точки 7.7 и 7.8 от настоящото правило, като се използва колан, който преди това е бил подложен на 10 000 цикъла на изпитване за дълготрайност на прибиращото устройство, посочен в точка 7.6.1, както и на изпитванията, посочени в точки 6.2.2.4, 7.2 и 7.6.3 от настоящото правило.

1.6.1.3.

Статични колани: съгласно разпоредбите, посочени в точки 7.7 и 7.8 от настоящото правило, за обезопасителен колан, който е бил подложен на изпитване, посочено в точки 6.2.2.4 и 7.2 от настоящото правило.

1.6.2. Изпитване без кондициониране

Съгласно процедурата, описана в точки 7.7 и 7.8 от настоящото правило.

2. ЧЕСТОТА НА ИЗПИТВАНЕ И РЕЗУЛТАТИ

2.1. Честотата на изпитване съгласно изискванията на точки 1.1—1.5 от настоящото приложение трябва да бъде статистически контролирана и на случайна база в съответствие с една от обичайните процедури за осигуряване на качество.

2.1.1. Освен това, в случай на аварийни прибиращи устройства с блокировка трябва да бъдат проверени всички комплекти:

2.1.1.1.

или съгласно разпоредбите, посочени в точки 7.6.2.1 и 7.6.2.2 от настоящото правило, в най-неблагоприятната посока, както е определено в точка 7.6.2.1.2. Резултатите от изпитването трябва да отговарят на изискванията по точки 6.2.5.3.1.1 и 6.2.5.3.3 от настоящото правило.

2.1.1.2.

или съгласно разпоредбите, посочени в точки 7.6.2.3 от настоящото правило, в най-неблагоприятната посока. Въпреки това скоростта на накланяне може да бъде по-голяма от посочената скорост дотолкова, че да не влияе на резултатите от изпитванията. Резултатите от изпитванията отговарят на изискванията по точка 6.2.5.3.1.4 от настоящото правило.

2.2. В случай на съответствие с динамичното изпитване съгласно точка 1.6 от настоящото приложение, това изпитване се провежда с минимална честота от:

2.2.1. Изпитвания с кондициониране

2.2.1.1.

В случай на колани, снабдени с аварийно прибиращо устройство с блокировка:

когато дневната продукция е по-голяма от 1 000 колана, един на всеки 100 000 произведени колана, с минимална честота един на две седмици,

когато дневната продукция е по-малка от или равна на 1 000 колана, един на 10 000 произведени колана, с минимална честота един годишно за категория блокиращ механизъм (1),

се подлагат на изпитването по точка 1.6.1.1 от настоящото приложение.

2.2.1.2.

В случай на колани, снабдени с автоматично прибиращо устройство с блокировка, и на статични колани:

когато дневната продукция е по-голяма от 1 000 колана: един на всеки 100 000 произведени колана, с минимална честота един на две седмици,

когато дневната продукция е по-малка от или равна на 1 000 колана, един на всеки 10 000 произведени колана, с минимална честота един годишно,

се подлагат съответно на изпитването по точка 1.6.1.2 или 1.6.1.3 от настоящото приложение.

2.2.2. Изпитвания без кондициониране

2.2.2.1.

В случай на колани, снабдени с аварийно прибиращо устройство с блокировка, на изпитването, предписано в точка 1.6.2 по-горе, се подлага следният брой образци:

2.2.2.1.1.

два колана на всеки 25 000 произведени, с минимална честота един дневно за категория блокиращ механизъм, когато дневната продукция е не по-малка от 5 000 колана;

2.2.2.1.2.

един колан на 5 000 произведени, с минимална честота един годишно за категория блокиращ механизъм, когато дневната продукция е по-малка от 5 000 колана;

2.2.2.2.

В случай на колани, снабдени с прибиращо устройство с автоматична блокировка, и статични колани, на изпитването, предписано в точка 1.6.2 по-горе, се подлага следният брой образци;

2.2.2.2.1.

два колана на всеки 25 000 произведени колана, с минимална честота един дневно за одобрен тип, когато дневната продукция е не по-малка от 5 000 колана;

2.2.2.2.2.

един колан на всеки 5 000 произведени колана, с минимална честота един годишно за одобрен тип, когато дневната продукция е по-малка от 5 000 колана;

2.2.3. Резултати

Резултатите трябва да отговарят на изискванията, посочени в точка 6.4.1.3.1 от настоящото правило.

Преместването напред на манекена може да бъде контролирано с оглед на разпоредбата на точка 6.4.1.3.2 от настоящото правило (или 6.4.1.4, когато е приложимо) по време на провеждане на изпитване с кондициониране съгласно точка 1.6.1 от настоящото приложение посредством опростен адаптиран метод.

2.2.3.1.

В случай на одобрение, следвайки точка 6.4.1.3.3 от настоящото правило и точка 1.6.1 от настоящото приложение, се посочва само, че нито една част от колана не трябва да се разруши или разедини и, че при скорост 24 km/h при контролната точка на гръдния кош няма преместване, по-голямо от 300 mm.

2.3. Когато изпитвателен образец не издържи дадено изпитване, на което е бил подложен, се провежда допълнително изпитване за същите изисквания на най-малко три други образеца. В случая на динамичните изпитвания, когато един от тези три образеца не издържи изпитването, притежателят на сертификата за одобрение на типа или неговият упълномощен представител уведомява компетентния орган, издал одобрението, като посочва предприетите стъпки, за да се установи отново съответствието на продукцията.

(1) За целите на настоящото приложение, „тип блокиращ механизъм“ е всяко аварийно прибиращо устройство с блокировка, чиито механизми се различават само по отношение на водещия ъгъл (ъгли) на датчика към оста на референтната система на превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 15

ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОЧКАТА „H“ И ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ЪГЪЛ НА ТОРСА ЗА СЕДЯЩИ МЕСТА В МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Описаната в настоящото приложение процедура се използва за установяване на местоположението на точката „H“ и действителния ъгъл на торса за едно или няколко седящи места в моторно превозно средство, и за установяване на съотношението между измерените данни и проектните спецификации, предоставени от производителя (1).

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.

„Референтни данни“ са една или няколко от следните характеристики на седящото място:

2.1.1.

точката „H“ и точката „R“ и съотношението между тях;

2.1.2.

действителният ъгъл на торса и проектния ъгъл на торса, и съотношението между тях.

2.2.	„Триизмерна машина с точка „H“ (триизмерна Н-машина) е устройство, използвано за определяне на точките „H“ и действителните ъгли на торса. Това устройство е описано в допълнение 1 към настоящото приложение;

2.3.

„Точка Н“ е центърът на оста, около която се завъртат шарнирно торсът и бедрата на триизмерната Н-машина, инсталирана върху седалката в превозното средство в съответствие с точка 4 по-долу. Точката „H“ се намира в центъра на осевата линия на устройството, който попада между визуалните маркери на точката „H“ от двете страни на триизмерната Н-машина. Точката „H“ отговаря теоретично на точката „R“ (за допустимите отклонения, вж. точка 3.2.2 по-долу). След определянето на положението на точката „Н“ съобразно описаната в точка 4 процедура, тази точка се счита за неподвижна по отношение на конструкцията на седалката, движейки се заедно с нея, когато седалката бива регулирана;

2.4.	„Точка „R“ или референтна точка на сядане“ е проектна точка, определена от производителя на превозното средство за всяко място за сядане и установена по отношение на триизмерната координатна система;

2.5.	„Линия на торса“ е осевата линия на сондата на триизмерната Н-машина в положение, в което сондата е поставена във възможно най-задно положение.

2.6.

„Действителен ъгъл на торса“ е ъгълът между вертикалната линия, преминаваща през точката „H“, и линията на торса, измерен с помощта на задната ъглова скала на триизмерната Н-машина. Действителният ъгъл на торса отговаря теоретично на проектния ъгъл на торса (за допустимите отклонения, вж. точка 3.2.2 по-долу);

2.7.	„Проектен ъгъл на торса“ е ъгълът между вертикалната линия, преминаваща през точката „R“ и линията на торса в положение, което отговаря на проектната позиция на облегалката, определена от производителя на превозното средство.

2.8.

„Централна равнина на потребителя“ (C/LO) е средната равнина на триизмерната Н-машина, позиционирана във всяко определено сядащо положение; тя е представена като координатна стойност на точката „H“ върху оста „Y“. За индивидуални седалки, централната равнина на седалката съвпада с централната равнина на потребителя. За всички други седалки, централната равнина на потребителя се определя от производителя;

2.9.	„Триизмерна координатна система“ е система, описана в допълнение 2 към настоящото приложение;

2.10.

„Репери“ са физически точки (отвори, повърхности, белези или неравности), отбелязани върху каросерията на превозното средство по данни на производителя;

2.11.

„Положение за измерване на превозното средство“ е положението на превозното средство, определено въз основа на координатите на реперите в триизмерната координатна система.

3. ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Представяне на данни

За всяко седящо място, за което се изискват контролни данни, за да се демонстрира съответствието с разпоредбите на настоящото правило, следва да се представят всички или част от следните данни, във формата, посочена в притурка 3 към настоящото приложение:

3.1.1.

координатите на точката „R“ по отношение на триизмерната координатна система;

3.1.2.

проектният ъгъл на торса;

3.1.3.

всички данни, необходими за регулиране на седалката (ако е регулируема) към позицията на измерване, описана в точка 4.3 по-долу.

3.2. Отношение между измерените данни и проектантските спецификации

3.2.1.

Координатите на точката „H“ и стойността на действителния ъгъл на торса, измерен чрез процедурата по точка 4 по-долу, се сравняват съответно с координатите на точката „R“ и стойността на проектния ъгъл на торса, посочен от производителя на превозното средство.

3.2.2.

Относителните положения на точките „R“ и „H“ и съотношението между проектния и действителния ъгъл на торса се приемат за задоволителни по отношение на съответното седящо място, ако точката „H“, определена чрез съответните координати, попада в очертанията на квадрат с хоризонтални и вертикални страни с дължина 50 mm, чиито диагонали се пресичат в точката „R“, и ако действителният ъгъл на торса се отклонява до 5° от проектния ъгъл на торса;

3.2.3.

Ако тези условия са изпълнени, точката „R“ и проектният ъгъл на торса се използват за демонстриране на съответствието с разпоредбите на настоящото правило.

3.2.4.

Ако точката „H“ или действителният ъгъл на торса не отговарят на изискванията на точка 3.2.2 по-горе, точката „H“ и действителният ъгъл на торса се определят още два пъти (общо три пъти). Ако резултатите от две от тези три измервания удовлетворяват изискванията, то се прилагат условията от точка 3.2.3 по-горе.

3.2.5.

Ако резултатите от поне две от трите описани в точка 3.2.4 по-горе операции не отговарят на изискванията по точка 3.2.2 по-горе, или ако проверката не може да се проведе, поради непредоставяне от страна на производителя на превозното средство на информация относно положението на точката „R“ или относно проектния ъгъл на торса, се използва центърът на тежестта на трите измерени точки или средната стойност на трите измерени ъгъла, като тези стойности се приемат за приложими във всички случаи, когато в текста на настоящото правило се говори за точката „R“ или действителния ъгъл на торса.

4. ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОЧКАТА „H“ И ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ЪГЪЛ НА ТОРСА

4.1. Превозното средство се поставя в среда с температура, определена по избор на производителя на 20 ± 10 °C, за да се гарантира, че материалът, от който е изработена седалката е достигнал стайна температура. Ако на седалката, която ще се изследва, никога не е било сядано, върху нея трябва да седне човек или да се постави предмет с тегло 70—80 kg два пъти за по една минута, за да се предизвика деформиране на възглавницата и облегалката. По искане на производителя всички седалки остават ненатоварени в продължение на 30 минути преди инсталирането на триизмерната Н-машина.

4.2. Превозното средство се поставя в положение за измерване съгласно точка 2.11 по-горе.

4.3. Ако седалката е регулируема, тя се поставя в най-задното нормално положение за шофиране или пътуване, съгласно инструкциите на производителя на превозното средство, като се взема предвид само надлъжното регулиране на седалката, но не и възможността за преместването ѝ за цели, различни от поставяне в нормално положение за шофиране или пътуване. Когато съществуват други възможности за регулиране на седалката (вертикално, ъглово, наклоняване на облегалката и т.н.), седалката се регулира и спрямо тях до положението, посочено от производителя на превозното средство. При седалки с окачване, седалката се фиксира неподвижно в нормално вертикално положение за шофиране, посочено от производителя.

4.4. Частите от седящото място, които влизат в контакт с триизмерната Н-машина, се покриват с памучен муселинен плат с подходящи размери и текстура, отговарящ на следните спецификации: гладък памучен плат с плътност 18,9 нишки на cm2 и тегло 0,228 kg/m2, или плетен или нетъкан текстил с равностойни характеристики. Ако изпитването се провежда върху седалка, която не е монтирана в превозно средство, повърхността, на която е поставена седалката, трябва да има еднакви основни характеристики (2) с пода на превозното средство, за което е предназначена седалката.

4.5. Блокът седалка-облегалка на триизмерната машина се поставя така, че централната равнина на потребителя да съвпада с централната равнина на машината. По искане на производителя триизмерната Н-машина може да бъде преместена към средата по отношение на централната равнина на потребителя, ако триизмерната Н-машина е поставена толкова далече от средната линия на превозното средство, че ръбът на седалката не би позволил нивелиране на машината.

4.6. Към панела на седалището се прикачват стъпалото и подбедрицата — поотделно или с помощта на Т-образната стойка и подбедрицата. Линията, преминаваща през визуалните маркери на точката „H“, трябва да бъде хоризонтална и перпендикулярна на надлъжната централна равнина на седалката.

4.7. Положението на стъпалата и краката на триизмерната Н-машина се регулира, както следва:

4.7.1. Предписано положение на сядане: водач и пътник на външната предна седалка

4.7.1.1.

Краката и стъпалата на машината се преместват напред по такъв начин, че краката да заемат естествено положение на пода на превозното средство, ако е необходимо между педалите за управление. Ако е възможно, левият крак трябва да е разположен на приблизително същото разстояние вляво от централната равнина на триизмерната машина, на което десният крак е разположен вдясно от тази равнина. Нивелирът, с чиято помощ се установява напречното положение на триизмерната Н-машина, при необходимост се довежда до хоризонтално положение посредством регулиране на положението на панела на седалището или чрез преместване назад на краката и стъпалата на машината. Линията, преминаваща през визуалните маркери на точката „H“, трябва да остане перпендикулярна на надлъжната централна равнина на седалката.

4.7.1.2.

Ако не е възможно левият крак да бъде поставен успоредно на десния крак и лявото стъпало не може да се поддържа от конструкцията, лявото стъпало следва да се премести, докато застане стабилно. При това трябва да се запази положението на визуалните маркери.

4.7.2. Предписано положение на сядане: външна задна седалка

За задните или допълнителните седалки краката се разполагат според указанията на производителя. Ако при това положение стъпалата лежат върху части от пода, които са на различно ниво, това стъпало, което влиза първо в контакт с предната седалка, служи като отправна точка и другото стъпало следва да се регулира така, че нивелирът, показващ напречното положение на седалищната част на устройството, да отчита хоризонтално положение.

4.7.3. Други предписани положения на сядане:

Следва се общата процедура, предвидена в точка 4.7.1 по-горе, като единственото изключение е, че стъпалата се поставят в положението, указано от производителя.

4.8. Поставят се тежестите на бедрата и подбедриците и се нивелира триизмерната Н-машина.

4.9. Накланя се панелът на гърба напред до отказ и триизмерната Н-машина се изтегля напред от облегалката, като се хваща за Т-образната стойка. След това машината се наглася отново върху седалката посредством един от следните три метода:

4.9.1. Ако триизмерната Н-машина се плъзга назад, се прилага следната процедура: на триизмерната Н-машина се дава възможност да се плъзга назад дотогава, докато вече не се налага използването на предна ограничителна хоризонтална тежест върху Т-образната стойка, т.е. докато панелът на седалището на машината не влезе в съприкосновение с облегалката. Ако е необходимо, подбедрицата се наглася отново.

4.9.2. Ако триизмерната Н-машина не се плъзга назад, се прилага следната процедура: триизмерната Н-машина се плъзга назад, като се прилага хоризонтално, насочено назад усилие върху Т-образната стойка, докато панелът на седалището не влезе в съприкосновение с облегалката на седалката (вж. фигура 2 от допълнение 1 към настоящото приложение).

4.10. Към блока, съставен от гръбната и седалищната плоскости на триизмерната Н-машина, в точката на пресичане на ъгловата скала на бедрото и корпуса на Т-образната стойка се прилага усилие 100 ± 10 N. Направлението на прилаганото натоварване е по линия, преминаваща от споменатата точка на пресичане до точка, разположена малко над корпуса на бедрената част (вж. фигура 2 в допълнение 1 към настоящото приложение). След това панелът на гърба се връща внимателно до облегалката на седалката. През цялата останала част на процедурата трябва да се внимава, за да се предотврати плъзгане на триизмерната Н-машина напред.

4.11. Монтират се дясната и лявата бедрена тежест, след което шахматно се поставят осемте тежести на торса. Триизмерната Н-машина да се поддържа нивелирана.

4.12. Панелът на гърба се накланя напред, за да се освободи напрежението върху облегалката. Триизмерната Н-машина се разклаща от едната страна към другата страна през дъга от 10° (5° към всяка страна от вертикалната централна равнина) за три пълни цикъла, за да се освободи всяко натрупано триене между триизмерната Н-машина и седалката.

По време на разклащането T-образната стойка и триизмерната Н-машина могат да се отклонят от предписаното хоризонтално и вертикално положение. Поради това T-образната стойка следва да бъде задържана посредством прилагане на подходящо странично натоварване по време на разклащанията. Удържането на T-образната стойка и разклащането на триизмерната Н-машина трябва да се извършват внимателно, за да се избегне прилагане на случайни външни усилия във вертикално или надлъжно направление.

На този етап не е необходимо стъпалата на триизмерната Н-машина да се удържат или обездвижват. Ако те се разместят, за момента следва да се оставят в това положение.

Панелът на гърба се връща внимателно до облегалката на седалката и се проверява дали двата нивелира показват хоризонтално положение. Ако по време на разклащането на триизмерната Н-машина стъпалата са се преместили, те трябва да се наместят по следния начин:

Стъпалата се повдигат от пода един по един на минималната необходима височина, за да се избегне допълнителното им разместване. При това повдигане те трябва да се въртят свободно, като същевременно не се допуска прилагане на надлъжни или странични усилия. Когато всяко стъпало е поставено обратно в своето най-долно положение, петата трябва да е в съприкосновение с предвидената за това конструкция.

Трябва да се провери дали напречният нивелир показва неутрално положение; при необходимост върху горната част на панела на гърба на триизмерната Н-машина се прилага странично усилие, достатъчно за нивелиране на панела на седалището на машината върху седалката.

4.13. Задържайки T-образната стойка, с цел да се предотврати плъзгане на тримерната Н-машина напред по възглавницата на седалката, се извършват следните действия:

а)	панелът на гърба се връща назад до съприкосновение с облегалката на седалката;

б)

последователно се прилага и отстранява хоризонтално усилие, действащо в направление назад и ненадвишаващо 25 N, върху задната ъглова щанга, приблизително на височината на центъра на тежестите на торса, докато ъгловата скала за измерване на наклона на бедрото не покаже, че машината е установена в устойчиво положение след премахване на усилието. Трябва да се внимава и да се направи така, че върху триизмерната Н-машина не се прилагат външни усилия в посока надолу и в странично направление. Ако е необходимо повторно да се регулира нивелировката на триизмерната Н-машина, панелът на гърба се накланя напред, нивелира се отново и се повтаря процедурата от точка 4.12.

4.14. Правят се всички измервания:

4.14.1. Координатите на точка „Н“ се измерват по отношение на триизмерната координатна система.

4.14.2. Действителният ъгъл на наклона на торса се отчита по ъгловата скала за наклона на гърба на триизмерната Н-машина, като лостът е в крайно задно положение.

4.15. Ако е необходимо повторно инсталиране на триизмерната Н-машина, седалката следва да остане в ненатоварено положение в продължение на минимум 30 минути, преди да се пристъпи към повторното инсталиране. Триизмерната Н-машина не трябва да остава върху седалката по-дълго от времето, необходимо за провеждането на изпитването.

4.16. Ако седалките в един и същи ред могат да се приемат за сходни (многоместна седалка, еднакви седалки и т.н.), за всеки ред седалки се определят само една точка „H“ и един „действителен ъгъл на наклон на торса“, като тримерната Н-машина, описана в допълнение 1 към настоящото приложение, се поставя на място за сядане, за което се приема, че е представително за целия ред. Това място е:

4.16.1.

за предния ред — мястото на водача;

4.16.2.

за задния ред или редове — външно място.

(1) За всяко седящо място, освен предните седалки, където точката „H“ не може да се определи с помощта на триизмерната апаратура за определяне на точка „H“ или на описаните процедури, точката „R“, посочена от производителя, може да се използва като референтна точка по преценка на компетентния орган.

(2) Ъгъл на наклон, разлика във височината по отношение на устройството за закрепване на седалката, механични характеристики на повърхността.

Допълнение 1

ОПИСАНИЕ НА ТРИИЗМЕРНАТА МАШИНА С ТОЧКА „H“ (1)

(Триизмерна Н-машина)

1. ПАНЕЛИ НА ГЪРБА И НА СЕДАЛИЩЕТО

Панелите на гърба и на седалището се изработват от армирана пластмаса и метал; те имитират човешки торс и бедра и са свързани шарнирно в точката „H“. Към свързания шарнирно в точката „H“ лост за измерване на действителния ъгъл на наклона на торса е монтирана ъглова скала. Осевата линия на бедрото се определя от регулируема бедрена щанга, която е закрепена към панела на седалището и служи като базова линия за ъгловата скала за измерване на наклона на бедрото.

2. ЕЛЕМЕНТИ НА ТЯЛОТО И КРАКАТА

Елементите, моделиращи подбедриците, са свързани с панела на седалището чрез T-образната стойка, която съединява коленете и представлява странично удължение на регулируемата бедрена щанга. За измерване на ъгъла на сгъване на коляното в елементите на подбедриците са поставени ъглови скали. Елементите, моделиращи обувките и стъпалата, са калибрирани с цел измерване на ъгъла на стъпалото. Ориентирането на устройството в пространството се извършва с помощта на два нивелира. В съответните центрове на тежестта са поставени тежести за частите на тялото, така че да се осигурява смачкване на седалката, еквивалентно на натоварването от пътник мъж с тегло 76 kg. Всички подвижни връзки на триизмерната Н-машина следва да се проверят, за да се гарантира свободното им движение с пренебрежимо триене.

Фигура 1

Означения на елементите на триизмерната Н-машина

Фигура 2

Размери и разпределение на тежестите на елементите на триизмерната Н-машина

(1) За допълнителна информация за конструкцията на триизмерната Н-машина се обръщайте към „Society of Automobile Engineers“ (SAE), 400 Commonwealth Drive, Warrendale, Pennsylvania 15096, Съединени американски щати.

Машината отговаря на описаната в стандарта ISO 6549:1980.

Допълнение 2

ТРИИЗМЕРНА КООРДИНАТНА СИСТЕМА

1.	Триизмерната координатна система е определена от три взаимноперпендикулярни равнини, определени от производителя на превозното средство (вж. фигурата) (1).

2.	Положението на превозното средство за измерване се определя посредством разполагането му върху опорна повърхност, така че координатите на реперите да отговарят на стойностите, указани от производителя.

3.	Координатите на точката „R“ и точката „H“ се определят спрямо реперите, определени от производителя на превозното средство.

Фигура

Триизмерна координатна система

(1) Координатната система отговаря на стандарта ISO 4130:1978.

Допълнение 3

КОНТРОЛНИ ДАННИ ОТНОСНО МЕСТАТА ЗА СЯДАНЕ

1. КОДИРАНЕ НА КОНТРОЛНИТЕ ДАННИ

Контролните данни се дават последователно за всяко място за сядане. Местата за сядане се обозначават с двуразряден код. Първият символ е арабска цифра и обозначава реда седалки, като броенето в превозното средство се извършва отпред назад. Вторият знак е главна буква, която обозначава мястото за сядане в реда, като посоките са ориентирани при посока на движение на превозното средство напред; използват се следните букви:

L	=	ляво
C	=	централно
R	=	дясно

2. ОПИСАНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1. Координати на реперите

X …

Y …

Z …

3. СПИСЪК НА КОНТРОЛНИТЕ ДАННИ

3.1. Място за сядане: …

3.1.1. Координати на точката „R“

X …

Y …

Z …

3.1.2. Проектен ъгъл на торса: …

3.1.3. Спецификации за регулиране на седалката (1)

хоризонтално: …

вертикално: …

ъглово: …

ъгъл на торса: …

Бележка: Контролните данни за останалите места за сядане се посочват в точки 3.2, 3.3 и т.н.

(1) Ненужното се зачерква.

ПРИЛОЖЕНИЕ 16

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБЕЗОПАСИТЕЛНИ КОЛАНИ И ПРИБИРАЩИ УСТРОЙСТВА

Категория на превозното средство

Гледащи напред места за сядане

Гледащи назад

места за сядане

Външни места за сядане

Средни места за сядане

Предни

Други освен предни

Предни

Други освен предни

Ar4m

B, Br3, Br4m

M2 ≤ 3,5 t

Ar4m, Ar4Nm

Br3, Br4m, Br4Nm

M2 > 3,5 t

Br3, Br4m, Br4Nm, илиAr4m или Ar4Nm •

Br3, Br4m, Br4Nm, или Ar4m или Ar4Nm •

Br3, Br4m, Br4Nm или Ar4m или Ar4Nm •

Br3, Br4m, Br4Nm

Вж. точка 8.1.7 за условия, при които се допуска надбедрен колан

Ar4m, Ar4Nm

Ar4m, Ar4Nm, Br4m, Br4Nm Ø

B, Br3, Br4m, Br4Nm или A, Ar4m, Ar4Nm (*) (1)

B, Br3, Br4m, Br4Nm

Точка 8.1.2.1 допуска надбедрен колан, ако седалката е от вътрешната страна на проход

Точка 8.1.6 допуска надбедрен колан, ако предното стъкло не е в базовата зона.

Br3, Br4m, Br4Nm или Ar4m, Ar4Nm (*)

B, Br3, Br4m, Br4Nm

B, Br3, Br4m, Br4Nm, или A, Ar4m, Ar4Nm (*)

B, Br3, Br4m, Br4Nm

Точка 8.1.6 допуска надбедрен колан, ако предното стъкло е извън базовата зона, и е предназначен за седалката на водача.

Точка 8.1.6 допуска надбедрен колан, ако предното стъкло не е в базовата зона.

A:	колан с три точки (надбедрен и диагонален) колан
3:	прибиращо устройство с автоматична блокировка
(*)	Препраща към точка 8.1.6 от настоящото правило ()
B:	колан с две точки (надбедрен колан)
4:	аварийно прибиращо устройство с блокировка
Ø:	Препраща към точка 8.1.2.1 от настоящото правило
r:	прибиращо устройство
N:	по-висок праг на реагиране
•:	препраща към точка 8.1.7 от настоящото правило ()
m:	аварийно прибиращо устройство с блокировка с приемане на повече от един сигнал (вж. Правило № 16, точки 2.14.3 и 2.14.5)

Бележка:

Във всички случаи могат да се поставят колани от тип S вместо A или B типове колан, при условие че се използват устройства за закрепване, съответстващи на изискванията на Правило № 14.

Когато колан с цялостно обхващане е одобрен като колан от тип S съгласно настоящото правило, производителят или заявителят може да предвиди използването на надбедрена лента, диагонални ленти, както и едно или повече прибиращи устройства, една или две допълнителни ленти за чатала, вкл. съответните приспособления за присъединяване към техните устройства за закрепване. Не се изисква тези допълнителни устройства за закрепване да отговарят на изискванията на Правило № 14 (Поправки към допълнение 14 към серия от изменения 04, прилагат се „ab initio.“).

(1) Поправки към Притурка 12 към серия от изменения 04, прилагат се „ab initio“.

(2) Поправки към редакция 4, прилагат се „ab initio“.

Бележка:

ПРИЛОЖЕНИЕ 17

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МОНТИРАНЕТО НА ОБЕЗОПАСИТЕЛНИ КОЛАНИ И СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ ПЪТНИЦИ В МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА НА СЕДАЛКИ, ГЛЕДАЩИ НАПРЕД, И ЗА МОНТИРАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ЗА ДЕЦА ISOFIX

1. СЪВМЕСТИМОСТ СЪС СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ЗА ДЕЦА

1.1.

Производителят на превозното средство трябва да включи в инструкцията за експлоатация на превозното средство препоръка относно пригодността на всяко място за сядане на пътници за транспортиране на деца до 12-годишна възраст (или с височина до 1,5 m) или за монтиране на системи за обезопасяване за деца. Тази информация се дава на националния език или поне на един от националните езици в държавата, в която превозното средство се предлага за продажба.

За всяко гледащо напред място за сядане на пътници и всяка позиция ISOFIX производителят трябва:

а)	да посочи, че мястото за сядане е подходящо за монтиране на системи за обезопасяване за деца от „универсална“ категория (вж. точка 1.2 по-долу);

б)	да посочи дали позицията ISOFIX е пригодна за монтиране на системи за обезопасяване за деца ISOFIX от „универсална“ категория (вж. точка 1.2 по-долу);

в)

да предостави списък на системи за обезопасяване за деца от категориите „полууниверсална“, „ограничена“ или „специфично превозно средство“, подходящи за мястото за сядане в даденото превозното средство, като укаже групата (групите) по телесна маса, за която(ито) са предназначени системите за обезопасяване;

г)

да предостави списък на системи за обезопасяване за деца ISOFIX от категориите „полууниверсална“, „ограничена“ или „специфично превозно средство“, подходящи за тази позиция ISOFIX в даденото превозното средство, като укаже групата по телесна маса и класа по размер ISOFIX, за които са предназначени системите за обезопасяване за деца ISOFIX;

д)	да предостави вградена система за обезопасяване за деца, като укаже групата (групите) по телесна маса, за която(ито) е предназначена системата за обезопасяване, и съответната конфигурация (конфигурации);

е)	да предостави всяка комбинация от предвиденото в букви а), б), в), г) и д);

ж)	да укаже групата (групите) по телесна маса за деца, които не трябва да се транспортират на това място за сядане.

Ако дадено място за сядане е пригодно само за ползване с гледащи напред системи за обезопасяване за деца, това следва да е посочено.

Примерни таблици в подходящ формат, съдържащи горната информация, са дадени в допълнение 3 към настоящото приложение.

1.2.

Система за обезопасяване за деца или система за обезопасяване за деца ISOFIX от универсална категория е система за обезопасяване за деца, одобрена съгласно „универсална“ категория от допълнение 5 към серия от изменения 03 на Правило № 44. Места за сядане или позиции ISOFIX, които са посочени от производителя на превозното средство като пригодни за монтиране на системи за обезопасяване за деца или системи за обезопасяване за деца ISOFIX, следва да отговарят на разпоредбите на допълнения 1 или 2 към настоящото приложение. Когато е приложимо, всяко ограничение върху едновременното използване на съседни места за монтиране на системи за обезопасяване ISOFIX и/или между позиции ISOFIX и места за сядане на възрастни пътници, следва да се посочи в таблица 2 от допълнение 3 към настоящото приложение.

Допълнение 1

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МОНТИРАНЕТО НА СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ЗА ДЕЦА ОТ „УНИВЕРСАЛНА“ КАТЕГОРИЯ, МОНТИРАНИ КЪМ ОБОРУДВАНЕТО ЗА ОБЕЗОПАСИТЕЛНИТЕ КОЛАНИ В ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.	Процедурата за изпитване и изискванията от настоящото допълнение се използват за определяне пригодността на местата за сядане за монтиране на системи за обезопасяване за деца от „универсална“ категория.

1.2.	Изпитванията могат да се проведат на превозно средство или на представителна част от него.

2. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

2.1.	Седалката се регулира в нейното крайно задно и най-ниско положение.

2.2.	Ъгълът на облегалката на седалката се регулира на посоченото от производителя положение. При липса на указания от производителя се използва ъгъл 25° от вертикалата или най-близкото фиксирано положение на облегалката на седалката.

2.3.	Раменните устройства за закрепване се поставят в най-долно положение.

2.4.	На облегалката и на самата седалка се поставя памучен плат.

2.5.	Поставя се изпитвателното устройство (както е показано на фигура 1 от настоящото приложение) на седалката на превозното средство.

2.6.

Ако мястото за сядане е предназначено за поставяне на гледаща напред или гледаща назад универсална система за обезопасяване, се прилага процедурата по точки 2.6.1, 2.7, 2.8, 2.9 и 2.10. Ако мястото за сядане е предназначено за поставяне само на гледаща напред универсална система за обезопасяване, се прилага процедурата по точки 2.6.2, 2.7, 2.8, 2.9 и 2.10.

2.6.1.

Лентата на обезопасителния колан се разполага около изпитвателното устройство в правилно положение, както е показано на фигури 2 и 3, след което се затваря ключалката.

2.6.2.

Лентата на обезопасителния колан се разполага в правилно положение около долната част на изпитвателното устройство с радиус 150 mm, както е показано на фигура 3, след което се затваря ключалката.

2.7.	Изпитвателното устройство се разполага така, че неговата осева линия да съвпада с видимата средна линия на мястото за сядане ± 25 mm, като осевата линия на изпитвателното устройство е успоредна на осевата линия на превозното средство.

2.8.	Отстранява се цялата хлабина на лентата. Използва се достатъчна сила, за да се отстрани хлабината, без да се прави опит да се опъва лентата.

2.9.	В центъра на предната повърхност на изпитвателното устройство се прилага еднократно сила от 100 ± 10 N успоредно на долната повърхност и насочена назад, след което се прекратява действието ѝ.

2.10.

Върху центъра на горната повърхност на изпитвателното устройство се прилага еднократно сила от 100 ± 10 N вертикално надолу, след което се прекратява действието ѝ.

3. ИЗИСКВАНИЯ

3.1.

Основата на изпитвателното устройство трябва да е в контакт както с предните, така и със задните части на повърхността за сядане на седалката. Ако не се получава такъв контакт поради наличие на улей за преминаване на лентата в повърхността на изпитвателното приспособление, този улей може да се запълни до изравняване с долната повърхност на изпитвателното устройство.

3.2.	Надбедрената част на колана трябва да допира изпитвателното устройство от двете страни, отзад на траекторията на надбедрения колан (вж. фигура 3).

3.3.

Ако горните изисквания не се изпълнят с регулировките, указани в точки 2.1, 2.2 и 2.3, седалката, облегалката на седалката и устройствата за закрепване на обезопасителния колан могат да бъдат регулирани към алтернативна позиция, предвидена от производителя при нормална употреба, при която се повтаря посочената процедура за монтиране и се проверява отново съответствието с техническите изисквания. Тази алтернативна позиция се посочва в информацията в таблица 1, дадена в допълнение 3 към настоящото приложение.

Фигура 1

Изисквания за изпитвателното устройство

Фигура 2

Монтиране на изпитвателното устройство върху седалка в превозното средство (вж. точка 2.6.1)

Фигура 3

Проверка за съответствие (вж. точки 2.6.1 и 3.2)

Допълнение 2

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МОНТИРАНЕТО НА ГЛЕДАЩИ НАПРЕД И ГЛЕДАЩИ НАЗАД СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ЗА ДЕЦА ISOFIX ОТ УНИВЕРСАЛНА И ПОЛУУНИВЕРСАЛНА КАТЕГОРИЯ, МОНТИРАНИ НА ПОЗИЦИИ ISOFIX

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.	Процедурата за изпитване и изискванията, предвидени в настоящото допълнение, се използват за определяне на пригодността на позиции ISOFIX за монтиране на системи за обезопасяване за деца ISOFIX от универсална и полууниверсална категория.

1.2.	Изпитванията могат да се проведат на превозно средство или на представителна част от него.

2. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

За всяка позиция ISOFIX в превозното средство, съгласно данните, дадени от производителя в таблица 2 от допълнение 3, следва да се провери възможността за монтиране на съответното устройство (устройства) за обезопасяване за дете:

2.1.	При проверката за монтиране на устройство за обезопасяване за дете върху седалка, седалката може да се регулира по дължина в нейното крайно задно и най-ниско положение.

2.2.

Ъгълът на облегалката на седалката се регулира на посоченото от производителя положение, а облегалката за глава се регулира на нейното най-ниско и най-задно положение. При липса на указания от производителя се използва ъгъл 25° от вертикалата или най-близкото фиксирано положение на облегалката на седалката.

При проверката за монтиране на устройство за обезопасяване за дете върху задна седалка, седалката в превозното средство, разположена пред тази задна седалка, може да се регулира по дължина напред, но не по-далече от средното положение между нейната най-задна и най-предна позиция. Ъгълът на облегалката може също да се регулира, но не в по-изправено положение, от съответстващото на ъгъл на торса 15°.

2.3.	На облегалката и на самата седалка се поставя памучен плат.

2.4.	Устройството за обезопасяване за деца се поставя върху позицията ISOFIX.

2.5.	Върху средната точка между устройствата за закрепване ISOFIX се прилага еднократно сила от 100 N ± 10 N към системата за закрепване ISOFIX, насочена успоредно на долната повърхност, след което се прекратява действието ѝ.

2.6.	Закрепя се устройството за обезопасяване за деца към системата за закрепване ISOFIX.

2.7.	Върху центъра на горната повърхност на изпитвателното устройство се прилага еднократно сила от 100 N ± 10 N вертикално надолу, след което се прекратява действието ѝ.

3. ИЗИСКВАНИЯ

Следните условия за изпитване се прилагат само към устройство или устройства за обезопасяване за деца, които са монтирани върху позиция ISOFIX. Не се изисква устройството или устройствата да могат да се поставят или изваждат от позицията ISOFIX при тези условия.

3.1.

Трябва да е възможно да се постави устройството или устройствата за обезопасяване за деца без да е необходимо да се влиза в съприкосновение с вътрешността на превозното средство. Основата на устройството за обезопасяване за деца трябва да е наклонена под ъгъл от 15° ± 10° над хоризонталната равнина, преминаваща през системата за закрепване ISOFIX.

3.2.	Горно разположеното лентово устройство за закрепване ISOFIX, ако е предвидено такова, трябва да остава достъпно.

3.3.

Ако горните изисквания не се изпълнят с регулировките, указани в точка 2 по-горе, седалките, облегалките на седалка, облегалките за глава могат да бъдат регулирани към алтернативни позиции, предвидени от производителя за нормална употреба, при които се повтаря посочената процедура за монтиране и се проверява отново съответствието с техническите изисквания. Тези алтернативни позиции се посочват в таблица 2 в допълнение 3 към настоящото приложение.

3.4.

Ако горните изисквания не могат да се изпълнят при наличието на части от вътрешното оборудване на превозното средство, които подлежат на демонтиране, тези части могат да се отстранят, след което изискванията по точка 3. трябва да се проверят отново и да бъдат изпълнени. В такъв случай съответната информация се включва в таблица 2 от допълнение 3 към настоящото приложение.

4. КАТЕГОРИИ ПО РАЗМЕР И УСТРОЙСТВА НА СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ ЗА ДЕЦА ISOFIX

A	—	ISO/F3: Система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, цял ръст
B	—	ISO/F2: Система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, намален ръст
B1	—	ISO/F2X: Система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, намален ръст
C	—	ISO/R3: Пълноразмерна система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща назад
D	—	ISO/R2: Система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща назад, намален размер
E	—	ISO/R1: Система за обезопасяване за бебе, гледаща назад
F	—	ISO/L1: Гледаща наляво система за обезопасяване (преносимо бебешко креватче)
G	—	ISO/L2: Гледаща надясно система за обезопасяване (преносимо бебешко креватче)

Показаните по-долу устройства се изработват с маса между 5 и 15 kg, като трябва да са изпълнени функционалните изисквания за износоустойчивост и коравина.

Група по телесна маса	ISOFIX група по размер	Устройство (за обезопасяване за дете)
0 — 10 kg	F	ISO/L1
	G	ISO/L2
	E	ISO/R1
0+ — 13 kg	C	ISO/R3
	D	ISO/R2
	E	ISO/R1
I — 9—18 kg	A	ISO/F3
	B	ISO/
	B1	ISO/ F2X
	C	ISO/R3
	D	ISO/R2

4.1. Максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, цял ръст

Фигура 1

ISO/F3 максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, цял ръст (височина 720 mm) ISOFIX група по размер A

4.2. Максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, с намален ръст

Фигура 2

ISO/F2 максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, намален ръст (височина 650 mm) ISOFIX група по размер В

4.3. Максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, с намалена височина, с втори вид форма на задната повърхност

Фиг. 3

ISO/F2X максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща напред, с намален ръст, с втори вид форма на задната повърхност (височина 650 mm) — ISOFIX група по размер B1

4.4. Максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща назад, цял ръст

Фигура 4

ISO/R3 максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща назад, цял ръст, ISOFIX група по размер C

4.5. Максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща назад, с намален размер

Фигура 5

ISO/R2 максимални размери за система за обезопасяване за прохождащо дете, гледаща назад, намален ръст, ISOFIX група по размер D

4.6. Максимални размери за система за обезопасяване за бебе, гледаща назад

Фигура 6

ISO/R1 максимални размери за система за обезопасяване за бебе, гледаща назад, група по размер E

4.7. Максимални размери за гледащи настрани системи за обезопасяване за дете

Фигура 7

Максимални размери за гледаща настрани система за обезопасяване — ISO/L1- ISOFIX група по размер F, или симетрично противоположна — ISO/L2 – ISOFIX група по размер G

Допълнение 3

Таблица 1

Таблица на информацията в инструкцията за експлоатация на превозното средство относно пригодността на системи за обезопасяване за деца за монтиране на различни места за сядане

Група по телесна маса	Място за сядане (или друго място)
Група по телесна маса	Пътник отпред	Отзад външно	Отзад средно	По средата външно	По средата средно
Група 0 до 10 kg
Група 0+ до 13 kg
Група I от 9 до 18 kg
Група II от 15 до 25 kg
Група III от 22 до 36 kg

Легенда — букви, които се въвеждат в горната таблица:

U	=	Подходящо за „универсална“ категория системи за обезопасяване, одобрени за използване в тази група за телесна маса.
UF	=	Подходящо за гледащи напред „универсална“ категория системи за обезопасяване, одобрени за използване в тази група за телесна маса.
L	=	Подходящо за специалните системи за обезопасяване за дете, посочени в приложен списък; тези системи за обезопасяване могат да бъдат за „специфично превозно средство“„ограничена“ или „полууниверсална“ категория.
B	=	Вградена система за обезопасяване, одобрена за тази група за телесна маса.
X	=	Място за сядане, неподходящо за деца от тази група за телесна маса.

Таблица 2

Таблица на информацията в инструкцията за експлоатация на превозното средство относно пригодността на системи за обезопасяване за деца ISOFIX за монтиране на различни места за сядане

Група по телесна маса	Размер	Изпитвателно устройство	Позиции ISOFIX в превозното средство
			Пътник отпред	Отзад външно	Отзад средно	По средата външно	По средата средно	Други места
Преносимо бебешко креватче	F	ISO/L1
	G	ISO/L2
		(1)
0 — 10 kg	E	ISO/R1
		(1)
група 0+ —13 kg	E	ISO/R1
	D	ISO/R2
	C	ISO/R3
		(1)
I — 9–18 kg	D	ISO/R2
	C	ISO/R3
	B	ISO/F2
	B1	ISO/F2X
	A	ISO/F3
		(1)
II — 15–25 kg		(1)
III — 22–36 kg		(1)

Легенда — букви, които се въвеждат в горната таблица

IUF	=	подходяща за гледащи напред системи за обезопасяване за деца ISOFIX от универсална категория, одобрени за използване в съответната група за телесна маса
IL	=	подходяща за конкретни системи за обезопасяване за деца ISOFIX, изброени в приложения списък. Тези системи за обезопасяване за деца ISOFIX са от категориите „специфично превозно средство“, „ограничена“ или „полууниверсална“
X	=	позиция ISOFIX, която не е подходяща за монтиране на системи за обезопасяване за деца ISOFIX за съответната група за телесна маса или съответната група за размера.

(1) За системи за обезопасяване за деца, които не са обозначени с маркировка за размер ISO/XX (A — G) за съответната група за телесна маса, производителят на превозното средство обозначава специално предназначените за превозното средство системи за обезопасяване за деца ISOFIX, препоръчани за монтиране на всяка позиция.

Допълнение 4

Монтиране на 10-годишен манекен

а)	Седалката се регулира в нейното крайно задно положение;

б)	височината на седалката се регулира в съответствие със спецификациите на производителя; при липса на указания седалката се регулира в най-долното ѝ положение;

в)	ъгълът на облегалката на седалката се регулира в посоченото от производителя положение; при липса на указания се използва ъгъл 25° спрямо вертикалата или най-близкото фиксирано положение на облегалката на седалката;

г)	раменните устройства за закрепване се поставят в най-долно положение;

д)	манекенът се поставя на седалката, така че тазът да е в контакт с облегалката на седалката;

е)	надлъжната равнина, минаваща през осевата линия на манекена, трябва да минава през предполагаемата осева линия на мястото за сядане.

ПРИЛОЖЕНИЕ 18

ИЗПИТВАНИЯ НА СИГНАЛИЗАТОРА ЗА НЕПОСТАВЕН ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН

1. Предупреждението от първо ниво трябва да бъде изпитвано съгласно следните условия:

а)	обезопасителният колан не е заключен;

б)	двигателят е спрян или работи на празен ход, като превозното средство не е в движение напред или назад;

в)	предавателната кутия е в неутрално положение;

г)	ключът на запалването е в положение „контакт“.

2. Предупреждението от второ ниво трябва да бъде изпитвано съгласно следните условия:

а)	обезопасителният колан не е заключен;

б)	по избор на производителя превозното средство, което се използва в изпитването, се управлява в съответствие с условие или комбинация от условията, предписани в точки 2.1—2.3.

2.1. Превозното средство, което се използва в изпитването, се ускорява от спряло положение до 25 –0/+10 km/h, след което продължава да се движи със същата скорост.

2.2. От спряло положение превозното средство, което се използва в изпитването, се управлява напред поне 500 m.

2.3. Превозното средство се изпитва, когато то е в нормална експлоатация за поне 60 секунди.

3. В случай на система, при която предупреждението от първо ниво спира след известен период от време, предупреждението от второ ниво трябва да бъде изпитвано съгласно точка 2 от настоящото приложение, след като предупреждението от първо ниво е изключено. В случай на система, при която предупреждението от първо ниво не спира след известен период от време, предупреждението от второ ниво трябва да бъде изпитвано съгласно точка 2 от настоящото приложение, докато предупреждението от първо ниво е задействано.

9.9.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 233/95

Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Състоянието и датата на влизане в сила на това правило следва да се проверят в актуалната версия на документа на ООН/ИКЕ за състоянието TRANS/WP.29/343/Rev.X, публикуван в интернет на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 44 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобрението на устройства за обезопасяване на деца пътници в моторни превозни средства („системи за обезопасяване на деца“)

Включващо всички текстове в сила до:

Поправка 4 към преработка 2 на правилото — дата на влизане в сила: 10 ноември 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

Обхват

2.	Определения

3.	Заявление за одобрение

4.	Маркировки

Одобрение

6.	Общи спецификации

7.	Специални технически изисквания

8.	Описание на изпитванията

9.	Протоколи от изпитване за одобрение на тип и за съответствие на производството с техническите изисквания

10.	Промяна и разширение на одобрение на тип на система за обезопасяване на деца

11.	Съответствие на производството с техническите изисквания

12.	Съответствие на производството и периодични изпитвания

13.	Санкции при несъответствие на производството

14.	Окончателно прекратяване на производството

15.	Инструкции

16.	Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобрение, както и на административните отдели

17.	Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение за одобрение или разширение, отказ, отмяна на одобрение или окончателно прекратяване на производството на устройства за обезопасяване на деца пътници в моторни превозни средства съгласно Правило № 44

Приложение 2 —

Оформление на маркировката за одобрение

Приложение 3 —

Схема на апаратура за изпитване за устойчивост на прах

Приложение 4 —

Изпитване за корозия

Приложение 5 —

Изпитване на триене и микроприплъзване

Приложение 6 —

Описание на количката

Приложение 7 —

Крива на отрицателното ускорение на количката като функция на времето

Допълнение 1 —

Криви на отрицателното или положителното ускорение на количката като функция на времето. Челен удар

Допълнение 2 —

Криви на отрицателното или положителното ускорение на количката като функция на времето. Заден удар

Приложение 8 —

Описание на манекените

Допълнение 1 —

Описание на 9-месечен и 3-, 6- и 10-годишен манекен

Допълнение 2 —

Описание на манекена на новородено

Допълнение 3 —

Описание на 18-месечен манекен

Приложение 9 —

Изпитване на челен удар в преграда

Приложение 10 —

Процедура на изпитване на заден удар

Приложение 11 —

Допълнителни устройства за закрепване, изисквани за закрепване на системи за обезопасяване на деца от полууниверсална категория към моторни превозни средства

Приложение 12 —

Стол

Приложение 13 —

Стандартен обезопасителен колан

Приложение 14 —

Схема на одобряването на тип (блок схема ISO 9002:2000)

Приложение 15 —

Обяснителни бележки

Приложение 16 —

Контрол на съответствието на производството

Приложение 17 —

Изпитване на енергопоглъщащия материал

Приложение 18 —

Метод за определяне на областта на удара по главата за устройства с облегалка за гърба и за определяне на минималната големина на страниците на гледащи назад устройства

Приложение 19 —

Описание на кондиционирането на регулиращите устройства, непосредствено монтирани на системи за обезопасяване на деца

Приложение 20 —

Стандартно устройство за изпитване на якост на ключалка

Приложение 21 —

Постановка на динамично изпитване на сблъсък

Приложение 22 —

Изпитване на блока на долната част на торса

1. ОБХВАТ

1.1. Настоящото правило се прилага за обезопасителни системи за деца, които са пригодени за инсталиране в моторни превозни средства, имащи три или повече колела, и които не са предназначени за използване със сгъваеми или обърнати настрани седалки.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1.

„Система за обезопасяване на деца“ („система за обезопасяване“) означава комплект от компоненти, който може да се състои от комбинация от ремъци или гъвкави компоненти със заключваща ключалка, регулиращи устройства, приспособления за закрепване и в някои случаи допълнително устройство като преносимо креватче, детско столче, допълнителен стол и/или противоударна преграда, които могат да се закрепят в моторното превозно средство. Тя е проектирана така, че да намали опасността от нараняване на ползвателя в случай на сблъсък или рязко отрицателно ускорение на превозното средство, като ограничава възможностите за движение на тялото на ползвателя.

„ISOFIX“ е система за закрепване на системи за обезопасяване на деца към конструкцията на превозното средство, която включва две неподвижни устройства за закрепване, монтирани върху конструкцията на превозното средство, две съответстващи неподвижни приспособления за закрепване върху системата за обезопасяване на дете и средство за ограничаване на завъртането на системата за обезопасяване на деца спрямо вертикалната ѝ ос.

2.1.1.

Системите за обезопасяване на деца са разделени на пет групи според теглото:

2.1.1.1.

група 0 за деца с тегло по-малко от 10 kg;

2.1.1.2.

група 0+ за деца с тегло по-малко от 13 kg;

2.1.1.3.

група I за деца с тегло от 9 до 18 kg;

2.1.1.4.

група II за деца с тегло от 15 до 25 kg;

2.1.1.5.

група III за деца с тегло от 22 до 36 kg.

2.1.1.6.

Системите за обезопасяване на деца ISOFIX са разделени на 7 ISOFIX класа според големината, описани в Правило № 16, приложение 17, допълнение 2:

A - ISO/F3	:	Система за обезопасяване на прохождащо дете, обърната напред, цял ръст
B - ISO/F2	:	Система за обезопасяване на прохождащо дете, обърната напред, намален ръст
B1 - ISO/F2X	:	Система за обезопасяване на прохождащо дете, гледаща напред, намален ръст
С - ISO/R3	:	Система за обезопасяване на прохождащо дете, обърната назад, пълен размер
D - ISO/R2	:	Система за обезопасяване на прохождащо дете, обърната назад, намален размер
Е - ISO/R1	:	Система за обезопасяване на кърмаче, обърната назад
F - ISO/L1	:	Система за обезопасяване (преносимо креватче), обърната наляво
G - ISO/L2	:	Система за обезопасяване (преносимо креватче), обърната надясно

Група според теглото		ISOFIX категория по големина
0 — до 10 kg	F	ISO/L1
	G	ISO/L2
	E	ISO/R1
група 0+ — до 13 kg	C	ISO/R3
	D	ISO/R2
	E	ISO/R1
I — 9 до 18 kg	A	ISO/F3
	B	ISO/F2
	B1	ISO/F2X
	C	ISO/R3
	D	ISO/R2

2.1.2.

Системите за обезопасяване на деца са разделени на четири „категории“:

2.1.2.1.

„универсална“ категория — за използване, както е посочено в точки 6.1.1, 6.1.3.1 и 6.1.3.2, върху повечето места за сядане в превозното средство, и по-специално върху тези, които съгласно Правило № 16 се считат за съвместими с тази категория на системите за обезопасяване на деца;

2.1.2.2.

„ограничена“ категория — за използване, както е посочено в точки 6.1.1 и 6.1.3.1, на установени места за сядане в определен тип превозни средства, както е указано от производителя на системата за обезопасяване на деца или от производителя на превозното средство;

2.1.2.3.

„полууниверсална“ категория — за използване, както е посочено в точки 6.1.1 и 6.1.3.2;

2.1.2.4.

категория „за специфично превозно средство“ — за използване:

2.1.2.4.1.

в специфични превозни средства, в съответствие с точки 6.1.2 и 6.1.3.3; или

2.1.2.4.2.

като „вградена“ система за обезопасяване на деца.

2.1.3.

Задържащата система на системите за обезопасяване на деца може да бъде два класа:

интегрален клас, ако задържането на детето в обезопасителната система е независимо от всякакви приспособления, непосредствено свързани с превозното средство;

неинтегрален клас, ако задържането на детето в обезопасителната система е зависимо от някакво приспособление, непосредствено свързано с превозното средство;

2.1.3.1.

„частична система за обезопасяване“ означава устройство, като подсилваща възглавница, което, при използване в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който минава около тялото на детето или задържа устройството, в което е поставено детето, образува цялостна система за обезопасяване на деца;

2.1.3.2.

„подсилваща възглавница“ означава твърда възглавница, която може да бъде използвана с обезопасителен колан за възрастни;

2.2.	„стол за обезопасяване на деца“ означава система за обезопасяване на деца, включваща стол, в който се задържа детето;

2.3.	„колан“ означава система за обезопасяване на деца, състояща се от комбинация от ленти със заключваща ключалка, регулиращи устройства и приспособления за закрепване;

2.4.

„стол“ означава конструкция, която е съставна част от системата за обезопасяване на деца и е предвидена за поставянето на детето в седнало положение;

2.4.1.

„преносимо креватче“ означава система за обезопасяване, в която е предвидено да се постави и задържи дете в легнало по гръб или по очи положение, при което детският гръбнак е перпендикулярен на средната надлъжна равнина на превозното средство. То е проектирано така, че в случай на сблъсък силите на задържане да бъдат разпределени по главата и тялото на детето, изключвайки крайниците му;

2.4.2.

„задържащо устройство на преносимо креватче“ означава устройство, използвано за задържането на преносимото креватче към конструкцията на превозното средство;

2.4.3.

„детско столче за лек автомобил“ означава система за обезопасяване, предвидена за поставянето на детето в гледащо назад полулегнало положение. То е проектирано така, че в случай на челен сблъсък силите на задържане да бъдат разпределени по главата и тялото на детето, но не и по крайниците му;

2.5.	„опора на стола“ означава частта от системата за обезопасяването на деца, чрез която столът може да бъде повдигнат;

2.6.	„детска опора“ означава частта от системата за обезопасяване на деца, чрез която детето може да бъде повдигнато в рамките на системата;

2.7.	„противоударна преграда“ означава устройство, закрепено пред детето и проектирано да разпределя сили на задържане върху по-голямата част от дължината на тялото на детето в случай на челен удар;

2.8.

„ремък“ означава гъвкав компонент, който е проектиран да предава сили;

2.8.1.

„надбедрен ремък“ означава ремък, който под формата на цялостен колан или под формата на компонент на такъв колан, преминава отпред на областта на таза на детето и я задържа;

2.8.2.

„устройство за задържане на рамото“ означава тази част от колана, която ограничава горния торс на детето;

2.8.3.

„ремък за чатала“ означава ремък (или отделени ремъци, когато ремъкът се състои от две или повече парчета лента), прикрепен към системата за обезопасяване на деца и надбедреният ремък и е поставен така, че да минава между бедрата на детето; той е проектиран при нормална употреба да предотвратява плъзване на детето под надбедрения колан, а при удар — преместването на надбедрения колан нагоре от таза;

2.8.4.

„задържащ ремък на детето“ означава ремък, който е съставна част от колана и който задържа единствено тялото на детето;

2.8.5.

„ремък за закрепване на обезопасителната система за деца“ означава ремък, който закрепва обезопасителната система за деца към конструкцията на превозното средство и евентуално може да съставлява част от устройството за задържане на седалката на превозното средство;

2.8.6.

„четири/петточков колан“ означава окомплектован колан, който включва надбедрен колан, устройства за задържане на рамената и, когато такъв е монтиран — ремък за чатала;

2.8.7.

„колан във формата на Y“ означава колан, чиято комбинация от ремъци е оформена от ремък, който преминава между краката на детето, и ремъци за всяко рамо;

2.8.8.

„водещ ремък“ означава ремък, който фиксира раменния ремък на обезопасителния колан за възрастни в подходяща за детето позиция и при който ефективната позиция, в която раменният ремък променя посока, може да се регулира посредством устройство, което може да се движи нагоре и надолу по ремъка, за да се нагоди към рамото на ползващия колана и след това да се блокира в това положение. Този водещ ремък не е предвиден да поема значителна част от динамичното натоварване;

2.9.

„ключалка“ означава бързо освобождаващо устройство, което позволява детето да бъде задържано от системата за обезопасяване или чрез което системата за обезопасяване се задържа към конструкцията на леката кола, и което може бързо да се отвори. Ключалката може да е снабдена с регулиращо устройство;

2.9.1.

„вграден бутон за освобождаване на ключалка“, бутон за освобождаване на ключалката, разположен така, че да не е възможно ключалката да се освободи с използване на сфера с диаметър 40 mm;

2.9.2.

„изпъкнал бутон за освобождаване на ключалка“, бутон за освобождаване на ключалката, разположен така, че да е възможно ключалката да се освободи с използване на сфера с диаметър 40 mm;

2.10.

„регулиращо устройство“ означава устройство, което позволява системата за обезопасяване или приспособленията ѝ за закрепване да се нагласят към телосложението на ползвателя, конфигурацията на превозното средство или и към двете. Регулиращото устройство може да бъде част от ключалката, прибиращо устройство или друга част от обезопасителния колан;

2.10.1.

„бързо регулиращо устройство“ означава регулиращо устройство, което може да се задейства с плавно единично движение;

2.10.2.

„регулиращо устройство, монтирано непосредствено на системата за обезопасяване на деца“ означава регулиращо устройство за четири/петточков колан, монтирано непосредствено на системата за обезопасяване на деца, а не непосредствено върху лентата, която е проектирано да регулира;

2.11.

„приспособления за закрепване“ означава части от системата за обезопасяване на деца, включително закрепващи компоненти, които позволяват системата за обезопасяване на деца да бъде закрепена здраво към конструкцията на превозното средство, непосредствено или през седалката на превозното средство;

2.11.1.

„опорен крак“ означава трайна приставка към системата за обезопасяване за деца, която създава разпределение на натоварването между системата и конструкцията на превозното средство, с цел да се елиминира по време на отрицателно ускорение ефекта от възглавницата на седалката; опорният крак може да бъде регулируем;

2.12.

„поглъщател на енергия“ означава устройство, проектирано да разсейва енергията самостоятелно или заедно с ремъка и представляващо част от система за обезопасяване на деца;

2.13.

„прибиращо устройство“ означава устройство, проектирано за прибиране, отчасти или изцяло, на ремъка на обезопасителния колан; терминът обхваща следните устройства:

2.13.1.

„прибиращо устройство с автоматична блокировка“ е прибиращо устройство, което позволява развиването на ремъка до желаната дължина и, когато ключалката е затворена, автоматично регулира дължината на ремъка според телосложението на ползвателя, като лентата не може да се изтегля повече без целенасочено действие от страна на ползвателя;

2.13.2.

„прибиращо устройство с аварийна блокировка“ е прибиращо устройство, което не ограничава свободата на движение на ползващия колана при нормални условия на управление. Устройството е снабдено с регулиращи устройства за дължина, които регулират автоматично ремъка спрямо телосложението на водача, и блокиращ механизъм, задействан при извънредна ситуация от:

2.13.2.1.

отрицателно ускорение на превозното средство, развиване на ремъка на прибиращото устройство или друго автоматично приспособление (единична чувствителност); или

2.13.2.2.

комбинация от всеки един от тези фактори (множествена чувствителност, с възприемане на повече от един сигнал);

2.14.

„устройства за закрепване на обезопасителна система“ означава тези части от конструкцията на превозното средство или конструкцията на седалката, към които са прикрепени устройствата за прикрепване на обезопасителната система за деца;

2.14.1.

„допълнително устройство за закрепване“ означава част от конструкцията на превозното средство или конструкцията на седалката, или от всяка друга част на превозното средство, към която е предвидено да се закрепи системата за обезопасяване и която е допълнителна на устройствата за закрепване, одобрени по Правило № 14. Това включва подовата плоскост на количката, както е описана в приложение 6, или други конструктивни особености на даденото превозно средство(а), когато е натоварено с опорен крак;

2.14.2.

„долно устройство за закрепване ISOFIX“ означава хоризонтална корава щанга с кръгло сечение и с диаметър 6 mm, монтирана към конструкцията на превозното средство или на седалката, върху която може да се постави и закрепи система за обезопасяване на дете „ISOFIX“ с помощта на устройства за закрепване „ISOFIX“;

2.14.3.

„система за закрепване ISOFIX“ означава система, съставена от две долни устройства за закрепване „ISOFIX“, отговарящи на изискванията на Правило № 14, която заедно с устройство против завъртане е предназначена за закрепване на система за обезопасяване на дете „ISOFIX“;

2.14.4.

„устройство против завъртане“

а)	устройството против завъртане, предназначено за ползване с универсална система за обезопасяване на дете „ISOFIX“, се състои от горна лента „ISOFIX“;

б)

устройство против завъртане, предназначено за ползване с „ISOFIX“, полууниверсална система за обезопасяване на дете, се състои от горна лента, от арматурното табло на превозното средство или от опорен крак, чието предназначение е да ограничи завъртането на системата за обезопасяване в случай на челен удар;

в)	за универсални и полууниверсални системи за обезопасяване на дете „ISOFIX“, самата седалка на превозното средство не представлява устройство против завъртане;

2.14.5.

„горно лентово устройство за закрепване ISOFIX“ означава приспособление, изпълняващо изискванията на Правило № 14, например щанга, монтирано в определена зона и предназначено да приема съединител за горна лента „ISOFIX“ и да предава силите на задържане от лентата към конструкцията на превозното средство;

2.15.

„гледащ напред“ означава обърнат в нормалната посока на движение на превозното средство;

2.16.

„гледащ назад“ означава обърнат в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство;

2.17.

„наклонено положение“ означава особено положение на стола, което позволява на детето да се обляга назад;

2.18.

„легнало/по гръб/по очи положение“ означава положение, при което в състояние на покой най-малко главата и тялото, с изключение на крайниците, се намират върху хоризонтална повърхност в обезопасителната система;

2.19.

„тип система за обезопасяване на деца“ означава системи за обезопасяване на деца, които не се различават помежду си по отношение на такива важни характеристики като:

2.19.1.

категорията, тегловната група (групи), за които и положението и ориентацията (както са определени в точки 2.15 и 2.16), в които е предвидено да се ползват системите за обезопасяване;

2.19.2.

геометрията на системата за обезопасяване на деца;

2.19.3.

размерите, масата, материала и цвета на:

седалката;

пълнежа; и

противоударната преграда;

2.19.4.

материала, тъканта, размерите и цвета на ремъците;

2.19.5.

твърдите части (ключалка, устройства за закрепване и др.);

2.20.

„седалка на превозно средство“ означава конструкция, която може да е или да не е неразделна част от конструкцията на превозното средство, и е оборудвана с тапицерия и е предназначена за настаняване в седнало положение на един възрастен. В този контекст:

2.20.1.

„група седалки на превозно средство“ означава седалка тип пейка или отделни седалки, но монтирани една до друга (т.е. фиксирани така, че предните устройства за закрепване на една от тези седалки да са на една линия с предните или със задните устройства за закрепване на друга седалка или върху линия, която минава между устройства за закрепване на другата седалка), и предлагащи едно или повече места за сядане на възрастни;

2.20.2.

„седалка тип пейка“ означава конструкция, оборудвана с тапицерия, предназначена за настаняване в седнало положение на повече от един възрастен;

2.20.3.

„предни седалки на превозното средство“ означава група седалки, разположени най-отпред в отделението за пътници, т.е. седалки, пред които няма друга седалка непосредствено пред тях;

2.20.4.

„задни седалки на превозното средство“ са трайно закрепени, обърнати напред седалки, разположени зад друга група от седалки на превозното средство.

2.20.5.

„ISOFIX позиция“ означава система, която позволява инсталиране на:

а)	универсална, обърната напред система за обезопасяване на деца „ISOFIX“ съгласно определението в настоящото правило;

б)	полууниверсална, обърната напред система „ISOFIX“ за обезопасяване на дете съгласно определението в настоящото правило;

в)	полууниверсална обърната назад система „ISOFIX“ за обезопасяване на дете съгласно определението в настоящото правило;

г)	полууниверсална обърната настрани система „ISOFIX“ за обезопасяване на дете съгласно определението в настоящото правило;

д)	система за обезопасяване на дете „ISOFIX за специфично превозно средство“ съгласно определението в настоящото правило;

2.21.

„регулираща система“ означава цялостното устройство, чрез която седалката или части от нея могат да се регулират в положение, подходящо за телосложението на възрастния, заел седалката; по-конкретно такава система може да позволява:

2.21.1.

надлъжно преместване; и/или

2.21.2.

вертикално преместване; и/или

2.21.3.

ъглово преместване;

2.22.

„устройство за закрепване на седалката на превозното средство“ означава системата, включително съответните части на конструкцията на превозното средство, чрез която седалката за възрастен е закрепена като цяло към конструкцията на превозното средство;

2.23.

„тип седалка“ означава категория седалки за възрастен, които не се различават съществено по отношение на такива основни характеристики като:

2.23.1.

формата, размерите и материалите на конструкцията на седалката,

2.23.2.

типовете и размерите на системите за регулиране и застопоряване на облегалките, и

2.23.3.

типа и размерите на устройствата за закрепване на обезопасителните колани за седалката, устройствата за закрепване на седалката и съответните части на конструкцията на превозното средство;

2.24.

„система за преместване“ означава устройство, позволяващо ъглово или надлъжно преместване, без фиксирано междинно положение, на седалката или на една от нейните части, за да се улесни влизането и излизането на пътниците, както и товаренето и разтоварването на предмети;

2.25.

„система за блокировка“ означава устройство, което осигурява задържането на седалката и нейните части в положението, в което те се използват;

2.26.

„фиксатор“ означава устройство, което блокира и предотвратява движение на един участък от лентата на обезопасителен колан за възрастни по отношение на друг участък от лентата на същия колан. Тези устройства могат или да действат върху диагоналния или надбедрения участък, или да фиксират едновременно диагоналния или надбедрения участък на обезопасителен колан за възрастни. Терминът обхваща следните класове:

2.26.1.

„устройство клас А“ е устройство, което не допуска детето да тегли лента от прибиращото устройство през надбедрената част на колана, когато се използва колан за възрастни за непосредствено задържане на детето;

2.26.2.

„устройство клас В“ е устройство, което допуска поддържането на опъна, приложен в надбедрената част на обезопасителен колан за възрастни, когато се използва колан за възрастни за задържане на система за обезопасяване на деца. Устройството е предназначено за предотвратяване на плъзгане на лентата от прибиращото устройство през устройството, така че да не се охлабва опънът и да не се позволява на системата за обезопасяване да заема неоптимална позиция;

2.27.

„система за обезопасяване на деца със специални нужди“ е система за обезопасяване, проектирана за деца със специални нужди в резултат на физически или умствен недъг; това устройство може по-специално да позволи допълнителни устройства за обезопасяване на всяка част на детето, но то трябва да съдържа като минимум първични средства за обезопасяване, които съответстват на изискванията на настоящото правило;

2.28.

„приспособление за закрепване ISOFIX“ означава един от двата свързващи елемента, изпълняващи изискванията на точка 6.3.2 от настоящото правило, монтирани върху конструкцията на системата за обезопасяване на дете „ISOFIX“ и съвместими с долни устройства за закрепване „ISOFIX“;

2.29.

„система за обезопасяване на дете ISOFIX“ означава система за обезопасяване на дете, която е предназначена за прикрепване към система за закрепване ISOFIX, изпълняваща изискванията на Правило № 14;

2.30.

„сгъвка на седалката“ означава областта, близка до областта на пресичане на повърхностите на възглавницата на седалката и облегалката;

2.31.

„изпитвателно приспособление на седалката на превозното средство“ означава приспособление, съгласно категориите за ISOFIX според размера, определени в точка 2.1.1.7 и чийто размер е даден във фигури 1—6 от приложение 17, допълнение 2 към Правило № 16, използвано от производителя на системата за обезопасяване на деца за определяне на целесъобразните размери на система за обезопасяване на деца ISOFIX и разположението на нейните приспособления за закрепване ISOFIX;

2.32.

„съединител за горна лента ISOFIX“ означава устройство, предназначено да бъде прикрепено към горно лентово устройство за закрепване „ISOFIX“;

2.33.

„катарама за горна лента ISOFIX“ означава съединител за горна лента ISOFIX, с чиято помощ обикновено се прикрепва горна лента ISOFIX към горно лентово устройство за закрепване ISOFIX, както е показано на фигура 3 от Правило № 14;

2.34.

„горнo лентово устройство ISOFIX“ е здрава тъкана лента (или равностойна на нея), която започва от горната част на ISOFIX система за обезопасяване на дете и продължава до ISOFIX устройството за закрепване на горна лента и която е снабдена с регулиращо устройство, устройство за отпускане и ISOFIX съединител за горна лента;

2.35.

„прсипособление за закрепване на горно лентово устройство ISOFIX“ е устройство, което прикрепя горна лентово устройство ISOFIX към система за обезопасяване ISOFIX;

2.36.

„устройство за отпускане“ означава система, която позволява да се освободи устройството, което регулира и поддържа опъна в горно лентово устройство ISOFIX;

2.37.

„водач на лентата на обезопасителния колан за възрастни“ означава устройство, през което минава коланът за правилното си водене, което позволява свободно движение на лентата;

2.38.

„изпитване за одобрение на тип“ означава изпитване за определяне степента, до която типът обезопасителна система за дете, предоставена за одобряване, е в състояние да удовлетвори изискванията;

2.39.

„изпитване за съответствие на производството с техническите изисквания“ е изпитване за определяне на възможностите на производителя да произвежда система за обезопасяване на дете в съответствие със системите за обезопасяване на деца, предоставени за одобряване на тип;

2.40.

„периодично изпитване“ означава изпитване на системи за обезопасяване, подбрани от една и съща партида, за да се установи степента, до която те удовлетворяват изискванията.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1. Заявлението за одобрение на типа система за обезопасяване на деца се подава от притежателя на търговската марка или от надлежно упълномощен негов представител и следва схемата за одобряване на тип, описана в приложение 14.

3.2. Заявлението за одобрение на тип, отнасящо се до всеки един тип система за обезопасяване на деца, трябва да се придружава от:

3.2.1.

техническо описание на системата за обезопасяване на деца, в което се посочват ремъците и другите използвани материали, придружено от чертежи на частите, съставляващи системата за обезопасяване на деца, и в случай на прибиращи устройства, инструкции за монтиране на тези прибиращи устройства и техните сензорни устройства, декларация за токсичност (точка 6.1.5) и запалимост (точка 6.1.6), на чертежите трябва да са посочени мястото, предвидено за поставяне на номера на одобрението и допълнителния символ(и) спрямо окръжността на маркировката за одобрение. Описанието трябва да посочи цвета на модела, предоставен за одобряване;

3.2.2.

четири образеца на системата за обезопасяване на деца;

3.2.3.

десет метра от всяка категория ремък, използван в системата за обезопасяване на дете; както и

3.2.4.

се предоставят допълнителни образци по искане на отговарящата за провеждане на изпитването техническа служба;

3.2.5.

инструкции и подробности за опаковането в съответствие с точка 15 по-долу;

3.2.6.

в случай на преносимо креватче, ако системата за обезопасяване на преносимото креватче може да се използва в комбинация с няколко типа преносими креватчета, производителят трябва да представи техен списък.

3.3. Когато за закрепването на обезопасителната система за деца се използва одобрен обезопасителен колан за възрастни, заявлението трябва да посочи категорията обезопасителен колан за възрастни, която да се ползва, напр. статичен надбедрен колан.

3.4. Органът за одобрение на страната по Спогодбата трябва да установи, преди издаването на одобрение на тип, съществуването на задоволителни мерки и процедури за гарантиране на ефективен контрол, така че произвежданите системи за обезопасяване на дете, оборудване и части да съответстват на одобрения тип.

4. МАРКИРОВКИ

4.1. Образците на системата за обезопасяване на дете, представени за одобрение съгласно разпоредбите на точки 3.2.2 и 3.2.3 по-горе., трябва да бъдат обозначени с отчетлива и незаличима маркировка, съдържаща наименованието на производителя, инициалите или търговското наименование.

4.2. Една от пластмасовите части на устройството за обезопасяване на деца (като корпус, противоударна преграда, подсилваща възглавница и т.н), с изключение на колана(коланите) или четири/петточковия колан, следва да бъде обозначена с отчетлива (и незаличима) маркировка за годината на производство.

4.3. Ако системата за обезопасяване се използва в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, правилният път за лентата трябва да е указан ясно посредством скица, която е трайно прикрепена към системата за обезопасяване. Ако системата за обезопасяване е задържана на място посредством обезопасителен колан за възрастни, пътят на лентата се отбелязва ясно на продукта посредством цветен код. Използваният цвят за пътя на обезопасителния колан трябва да червен, когато устройството е монтирано обърнато напред, и син, когато устройството е монтирано обърнато назад. Същите цветове се използват и на етикетите на устройството, които показват начините на използване.

Предвидените маршрути за надбедрения участък и диагоналния участък на обезопасителния колан трябва ясно да се различават. Указания от рода на цветен код, думи, форми и т.н. служат за отличаване на всеки участък на обезопасителния колан.

Всяка илюстрация върху продукта на маршрута на обезопасителния колан трябва ясно да указва ориентацията на системата за обезопасяване на деца по отношение на превозното средство. Не се допускат диаграми на пътя на колана, които не показват седалката на превозното средство.

Определената в настоящия точка маркировка трябва да е видима при монтирана в превозното средство система за обезопасяване. За системи за обезопасяване от група 0 маркировката трябва да е видима и с дете в системата.

4.4. На видимата вътрешна повърхност (включваща странѝцата отстрани на детската глава) в областта, приблизително където почива главата на детето в системата, гледащите назад системи за обезопасяване на деца имат следния трайно прикрепен етикет (показаната информация за текста е минимално възможната).

Този етикет се предоставя на езика (езиците) на държавата, в която устройството се предлага за продажба.

Минимална големина на етикета: 60 × 120 mm

Етикетът трябва да е пришит към покритието по дължината на целия си периметър и/или трайно свързан с покритието по цялата си задна повърхност. Допустима е всяка друга форма на прикрепване, която е трайна и не подлежи на отстраняване от продукта или не води до засенчване на етикета. Етикети, прикрепени само от едната си страна, са изрично забранени.

Изисква се допълнителен етикет, ако участъци от системата за обезопасяване или всякакви принадлежности, предоставени от производителя на системата за обезопасяване на деца, са в състояние да засенчат етикета. Следният предупредителен етикет трябва да е видим при всички обстоятелства на подготовката на обезопасителна система за ползване в дадена конфигурация.

4.5. В случай на система за обезопасяване на деца, която може да се използва като обърната напред и назад, се включват думите:

„ВАЖНО — ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ОРИЕНТАЦИЯ С ГЛЕДАНЕ НАПРЕД ПРЕДИ ТЕГЛОТО НА ДЕТЕТО ДА Е НАДВИШИЛО …. (Вижте инструкциите)“

4.6. В случай на системи за обезопасяване на деца с алтернативни маршрути на коланите, алтернативните опорни точки на контакт, между системата и обезопасителния колан за възрастен, трябва да са трайно маркирани. Тази маркировка трябва да указва, че това е алтернативният маршрут на колана и да съответства на по-горните изисквания за кодиране на гледащи напред и назад седалки.

4.7. Ако системата за обезопасяване на деца предлага алтернативни опорни точки на контакт, маркировката, изисквана в точка 4.3, трябва да включва указание, че алтернативният маршрут на колана е описан в инструкциите.

4.8. Маркировка ISOFIX

Ако продуктът включва приспособления за закрепване ISOFIX, за лицето, инсталиращо системата за обезопасяване на превозното средство, трябва да е постоянно видима следната информация:

Логотипът ISO ISOFIX последван от буква(и), която(ито) съответства(т) на ISOFIX категорията(и) за размер, към която спада продуктът. Като минимум, символ, състоящ се от окръжност с минимален диаметър 13 mm и съдържащ пиктограма, като пиктограмата трябва да се откроява на фона на окръжността. Пиктограмата трябва да се вижда ясно, благодарение на използването на контрастни цветове или подходящ релеф, ако е формована или щампована.

Чрез пиктограми и/или текстове да се дава следната информация. Маркировката трябва да указва:

а)	Съответните основни стъпки, необходими за привеждане на седалката в готовност за инсталиране. Например трябва да бъде обяснен методът на разгръщане на система от ключалки ISOFIX.

б)	Положението, функцията и тълкуването на всеки индикатор.

в)	Позицията и, ако е необходимо, маршрута на горните ленти, или други начини за ограничаване на завъртането на седалката, които изискват действие от страна на ползвателя.

г)	Регулирането на ключалките ISOFIX и горната лента или други средства за ограничаване на завъртането на седалката, които изискват действие от страна на ползвателя.

д)	Маркировката трябва да е трайно прикрепена и видима за ползвателя, който монтира седалката.

е)	При необходимост за справка се посочват инструкциите за ползване на обезопасителната система за деца и се посочва мястото на документа, като се използва долният символ.

5. ОДОБРЕНИЕ

5.1. Всеки образец, предоставен съобразно разпоредбите на точки 3.2.2 и 3.2.3 по-горе, трябва да отговаря във всяко отношение на спецификациите, предвидени в точки 6 до 8 от настоящото правило, преди да може се даде одобрение.

5.2. За всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение. Първите две цифри на този номер (понастоящем 04, отговарящи на серия от изменения 04 , влязла в сила на 12 септември 1995 г.) обозначават серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява един и същи номер на различни типове системи за обезопасяване на деца, обхванати от настоящото правило.

5.3. Страните по Спогодбата от 1958 г., които прилагат това правило, се уведомяват за одобрение, за разширение или за отказ за издаване на одобрение за даден тип система за обезопасяване на деца съгласно това правило, посредством формуляр съобразно с образеца от приложение 1 към настоящото правило.

5.4. В допълнение към обозначенията, предписани в точка 4 по-горе, на подходящо място върху всеки обезопасителен колан, отговарящ на тип, одобрен по реда на настоящото правило, се закрепват следните данни:

5.4.1.

международна маркировка за одобрение, състояща се от:

5.4.1.1.

кръг, ограждащ буквата „E“, последван от идентификационния номер на държавата, издала сертификата за одобрение (1);

5.4.1.2.

номер на одобрението;

5.4.2.

следните допълнителни символи:

5.4.2.1.

думата(ите) „универсална“, „ограничена“, „полууниверсална“ или „за специфично превозно средство“ в зависимост от категорията на системата за обезопасяване;

5.4.2.2.

тегловните граници, за които обезопасителната система за деца е проектирана, а именно, 0—10 kg; 0—13 kg; 9—18 kg; 15—25 kg; 22—36 kg; 0—18 kg; 9—25 kg; 15—36 kg; 0—25 kg; 9—36 kg; 0—36 kg.

5.4.2.3.

символът „Y“, в случая на устройство с ремък за чатал, в съответствие с изискванията на допълнение 3 към серия от изменения 02 на правилото;

5.4.2.4.

символът „S“ в случай на „система за обезопасяване на деца със специални нужди“.

5.5. Приложение 2 към настоящото правило дава пример за оформлението на знака за одобрение на тип.

5.6. Предвидените в точка 5.4 данни трябва да бъдат ясно четливи и незаличими и се прикрепват трайно с помощта на етикет или чрез непосредствено маркиране. Етикетът или маркировката трябва да бъдат устойчиви на износване.

5.7. Етикетите, посочени в точка 5.6 по-горе, се издават от органа, издал одобрението, или от производителя, когато последният е упълномощен от посочения орган.

6. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1. Разполагане и закрепване върху превозното средство

6.1.1. Използването на системи за обезопасяване на деца от категории „универсална“, „полууниверсална“ и „ограничена“ се допуска на предните и задните места за сядане, ако системите са монтирани съобразно инструкциите на производителя.

6.1.2. Използването на системи за обезопасяване на деца от категория „за специфично превозно средство“ се позволява на всички места за сядане, както и в отделението за багаж, ако системите са монтирани съобразно инструкциите на производителя. В случай на гледаща назад система за обезопасяване, конструкцията трябва да осигурява наличието на облегалка за детската глава винаги, когато системата за обезопасяване е готова за ползване. Тази облегалка се определя спрямо линия, минаваща през линията на очите, перпендикулярна на облегалката на системата за обезопасяване, като пресечната точка е най-малко 40 mm под началото на радиуса на облегалката за главата.

6.1.3. Системата за обезопасяване на деца трябва да е прикрепена към конструкцията на превозното средство или към конструкцията на седалката в зависимост от категорията, на която принадлежи.

ВЪЗМОЖНИ КОНФИГУРАЦИИ ЗА ОДОБРЕНИЕ

ТАБЛИЦА ГРУПИ/КАТЕГОРИИ

ГРУПА КАТЕГОРИЯ		Универсална (2)		Полууниверсална (3)		Ограничена		За специфично превозно средство
ГРУПА КАТЕГОРИЯ		СОД	ISOFIX СОД	СОД	ISOFIХСОД	СОД	ISOFIX СОД	СОД	ISOFIХСОД
0	Преносимо креватче	П	НП	П	П	П	НП	П	П
0	Гледащо назад	П	НП	П	П	П	НП	П	П
0+	Гледащо назад	П	НП	П	П	П	НП	П	П
I	Гледащо назад	П	НП	П	П	П	НП	П	П
	Гледащо напред (интегрално)	П	П	П	П	П	НП	П	П
	Гледащо напред (неинтегрално)	НП	НП	НП	НП	НП	НП	НП	НП
	Гледащо напред (неинтегрално — вж. точка 6.1.12)	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
II	Гледащо назад	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
	Гледащо напред (интегрално)	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
	Гледащо напред (неинтегрално)	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
III	Гледащо назад	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
	Гледащо напред (интегрално)	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
	Гледащо напред (неинтегрално)	П	НП	П	НП	П	НП	П	П
Като: СОД: Система за обезопасяване на деца П: Приложимо НП: Неприложимо

6.1.3.1. За категориите „универсална“ и „ограничена“, посредством обезопасителен колан за възрастни (със или без прибиращо устройство), който отговаря на изискванията на Правило № 16 (или еквивалентно на него), закрепен към устройствата за закрепване, отговарящи на изискванията на Правило № 14 (или еквивалентно на него).

6.1.3.2. За „универсални“ системи за обезопасяване на деца ISOFIX посредством приспособления за закрепване ISOFIX и горно лентово устройство ISOFIX, които отговарят на изискванията на настоящото правило, закрепени към система за закрепване ISOFIX и устройство за закрепване на горно лентово устройство ISOFIX, отговарящи на изискванията на Правило № 14.

6.1.3.3. За „полууниверсална“ категория: посредством долни устройства за закрепване, предписани в Правило № 14, и допълнителни устройства за закрепване, отговарящи на изискванията на приложение 11 към настоящото правило.

6.1.3.4. За „полууниверсални“ системи за обезопасяване на деца ISOFIX посредством приспособления за закрепване ISOFIX, горно лентово устройство ISOFIX, опорен крак или арматурното табло на превозното средство, които отговарят на изискванията на настоящото правило, закрепени към система за закрепване ISOFIX и устройство за закрепване на горно лентово устройство ISOFIX, отговарящи на изискванията на Правило № 14.

6.1.3.5. За категория „за специфично превозно средство“ посредством устройства за закрепване, проектирани от производителя на превозното средство или производителя на системата за обезопасяване на деца.

6.1.3.6. В случай на задържащи ремъци за деца или ремък, задържащ система за обезопасяване на деца, които ремъци използват устройства за закрепване на обезопасителен колан, към които вече са монтирани обезопасителен колан или колани за възрастни, техническата служба трябва да провери дали:

Ефективната позиция на закрепване на обезопасителния колан за възрастни е одобрена по Правило № 14 или друго, равностойно на него;

Двете устройства не възпрепятстват взаимно ефективното си функциониране;

Ключалките на системата за възрастен и допълнителната система не трябва да са взаимозаменяеми.

В случай на устройства за обезопасяване на деца, използващи щанги, или на допълнителни устройства, прикрепени към устройствата за закрепване, одобрени по Правило № 14, което изважда ефективната позиция на устройствата за закрепване извън обхвата на Правило № 14, се прилагат следните точки:

Тези устройства се одобряват единствено като „полууниверсални“ или като тип „за специфично превозно средство“;

Към щангата и закрепващите приспособления техническата служба трябва да прилага изискванията на приложение 11 към настоящото правило;

Щангата се включва в динамичното изпитване, като натоварването се прилага при средно положение, като щангата, ако е регулируема, е в най-разпънато положение;

Не се допуска нарушаване на ефективното положение и работата на устройство за закрепване на обезопасителния колан за възрастен, към което е закрепена щангата.

6.1.3.7. Системите за обезопасяване на деца, с използване на опорен крак, се одобряват единствено в категориите „полууниверсална“ и „за специфично превозно средство“ и към тях трябва да се прилагат изискванията от приложение 11 към настоящото правило. Производителят на система за обезопасяване на деца взема предвид особеностите на опорния крак за правилното му функциониране във всяко превозно средство и предоставя тази информация.

6.1.4. Подсилващата възглавница трябва да се задържа или от обезопасителен колан за възрастни, като се използва изпитването, определено в точка 8.1.4, или със самостоятелно приспособление.

6.1.5. Производителят на система за обезопасяване на деца трябва да декларира в писмена форма, че токсичността на материалите, използвани за производството на системата за обезопасяване и с които обезопасеното дете може да се допира, са съобразени със съответните части на CEN „Безопасност на играчките“, част 3 (юни 1982 г.) (4). Изпитвания за потвърждение на валидността на декларацията могат да се провеждат по усмотрение на органа, отговарящ за изпитванията. Настоящият точка не се прилага за устройства за обезопасяване от групи II и III.

6.1.6. Производителят на система за обезопасяване на деца трябва да декларира в писмена форма, че запалимостта на материалите, използвани за производството на системата за обезопасяване, са съобразени със съответните точки от Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства R.E.3) на ИКЕ (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1, точка 1.20). Изпитвания за потвърждаване на валидността на декларацията могат да се провеждат по усмотрение на органа, отговарящ за изпитванията.

6.1.7. В случай на система за обезопасяване на деца, гледаща назад, поддържана от арматурното табло на превозното средство, за целите на одобряването по настоящото правило се приема, че арматурното табло е достатъчно кораво.

6.1.8. В случай на система за обезопасяване на деца от категория „универсална“, с изключение на универсалните системи за обезопасяване на деца ISOFIX, главната опорна точка на контакт между системата за обезопасяване на деца и обезопасителния колан за възрастни трябва да бъде отдалечена от оста Cr на не по-малко от 150 mm, като измерването се извършва при система за обезопасяване на деца, поставена на стенда за динамично изпитване. Това се прилага за всички конфигурации на регулировката. Допускат се допълнителни алтернативни маршрути на колана. Когато е налице алтернативен маршрут на колана, производителят трябва да посочи специално алтернативния маршрут в инструкциите за използване, както се изисква в точка 15. При изпитване с използване на този алтернативен маршрут(и) системата за обезопасяване трябва да съответства на всички изисквания на настоящото правило, с изключение на настоящата точка.

6.1.9. Ако за закрепването на система за обезопасяване на деца от категория „универсална“ е необходим колан за възрастни, неговата максималната дължина, която ще се използва на стенда за динамично изпитване, е определена в приложение 13 към настоящото правило.

За да се провери спазването на това изискване, система за обезопасяване на деца се закрепва върху изпитвателния стенд като се използва подходящ стандартизиран колан за седалка, описан в приложение 13. Не се инсталира манекен, освен ако обезопасителната система е проектирана така, че инсталирането на манекен би увеличило количеството използвана лента. Когато системата за обезопасяване на деца е инсталирана, не се допуска опъване на колана, освен упражняваното от стандартното прибиращо устройство, ако такова е монтирано. Когато се използва колан с прибиращо устройство, това условие трябва да се изпълни като най-малко 150 mm от колана остават на макарата.

6.1.10. Системите за обезопасяване на деца от групи 0 и 0+ не се използват като гледащи напред.

6.1.11. Системите за обезопасяване на деца от групи 0 и 0+, с изключение на преносимите креватчета, определени в точка 2.4.1, спадат към интегралния клас.

6.1.12. Системите за обезопасяване на деца от група I спадат към интегралния клас, освен ако не са снабдени с противоударна преграда, определена в точка 2.7.

6.2. Конфигурация

6.2.1. Конфигурацията на обезопасяването трябва да е такава, че

6.2.1.1.

обезопасяването да осигурява изискваната защита във всяко предвидено положение на системата за обезопасяване; при „системи за обезопасяване за деца със специални нужди“ първичните средства на обезопасяването да осигуряват изискваната защита във всяко предвидено положение на системата за обезопасяване без използването на допълнителните задържащи устройства, които могат да са налице;

6.2.1.2.

детето се поставя и отстранява лесно и бързо; в случай на система за обезопасяване на деца, в която детето е обезопасено с четири/петточков колан, или на колан с форма на Y без прибиращо устройство, всяко устройство за задържане на рамото и надбедрен ремък трябва да могат да се движат помежду си по време на процедурата, предписана в точка 7.2.1.4.

В тези случаи окомплектованият колан на обезопасителната система за деца може да бъде проектиран с две или повече съединяващи се части. За „системи за обезопасяване за деца със специални нужди“ е прието, че допълнителните задържащи устройства ограничават бързината, с която детето може да се постави и отстрани. Допълнителните устройства обаче се проектират така, че да се освобождават бързо, доколкото това е възможно.

6.2.1.3.

Ако е възможно да се променя наклонът на обезопасителната система, тази промяна на наклона не трябва да изисква допълнително ръчно регулиране на ремъците. За да се промени наклонът на обезопасителната система се изисква целенасочено действие на ръката;

6.2.1.4.

обезопасителните системи от групите 0, 0+ и I задържат детето в такова положение, че то да получава изискваната защита дори когато спи;

6.2.1.5.

за да се предотврати изхлузването на детето под ремъците поради удар или поради движенията му, трябва да се изисква ремък за чатала при всички гледащи напред обезопасителни системи от група I, съдържащи система на четири/петточков колан. При закрепен ремък за чатала, в най-дългото му положение (ако е регулируем) не трябва да е възможно регулиране на надбедрения ремък така, че да лежи над таза както на 9-килограмовия така и на 15-килограмовия манекен.

6.2.2. За групите I, II и III всички устройства за обезопасяване, с използване на „надбедрен ремък“, трябва да водят активно „надбедрения ремък“, за да се гарантира, че натоварванията, предавани чрез „надбедрения ремък“ се предават през таза.

6.2.3. Всички ремъци на системата за обезопасяване трябва да се поставят така, че да не причиняват неудобство на ползвателя при нормална употреба или да не образуват опасна конфигурация. Разстоянието между раменните ремъци в близост до шията трябва да е равно най-малко на ширината на врата на съответния манекен.

6.2.4. Окомплектованата система не трябва да подлага на прекален натиск слабите части на детското тяло (корем, слабини и т.н.). Системата трябва да е проектирана така, че в случай на сблъсък да не се оказва натоварване на натиск върху детското теме.

6.2.4.1.

Коланите с форма на Y могат да се използват единствено в гледащи назад и настрани системи за обезопасяване на деца (преносими креватчета).

6.2.5. Системата за обезопасяване на деца се проектира и инсталира така, че:

6.2.5.1.

да намалява опасността от нараняване на детето или другите пътници в превозното средство от остри ръбове или издатини (напр. както е определено в Правило № 21);

6.2.5.2.

да не съдържа остри ръбове или други издатини, в състояние да увредят покритието на седалките или облеклото на пътника;

6.2.5.3.

да не подлага слабите части на детското тяло (корем, слабини и т.н.) на допълнителни инерционни сили, които тя създава;

6.2.5.4.

да гарантира, че коравите части, в точките на съприкосновение с ремъците, нямат остри ръбове, които могат да причинят износване на ремъците от триене.

6.2.6. Всяка разглобяема част, даваща възможност компоненти да се закрепят и отделят, е проектирана във възможно най-голяма степен така, че да се избегне всякаква опасност от неправилно сглобяване и използване. „Системата за обезопасяване за деца със специални нужди“ може да има допълнителни устройства за обезопасяване; те трябва да са проектирани така, че да се избегне всякаква опасност от неправилно сглобяване и техните начини на освобождаване и функциониране да са непосредствено очевидни за спасител при авария.

6.2.7. Когато системата за обезопасяване на деца, предназначена за група I, група II и комбинация от групи I и II, включва облегалка на стол, вътрешната височина на облегалката, определена в съответствие с диаграмата в приложение 12, не трябва да е по-къса от 500 mm.

6.2.8. Могат да се използват само прибиращи устройства с автоматична блокировка и прибиращи устройства с аварийна блокировка.

6.2.9. При устройствата, предназначени за ползване в група I, за детето трябва да е невъзможно да разхлаби частта от системата, която задържа таза, след като детето е поставено в системата; за тази цел трябва да бъдат изпълнени изискванията на точка 7.2.5 (фиксатори); всяко устройство, което е проектирано за постигането на това, трябва да е трайно закрепено към системата за обезопасяване на деца.

6.2.10. Система за обезопасяване на деца може да бъде проектирана за използване в повече от една тегловна група и/или от повече от едно дете, при условие че е в състояние да удовлетвори изискванията, установени за всяка от съответните групи. Система за обезопасяване на деца от категорията „универсална“ трябва да отговаря на изискванията на тази категория за всички тегловни групи, за които е била одобрена.

6.2.11. Обезопасяване на деца с прибиращо устройство

В случай на обезопасяване на деца с прибиращо устройство, прибиращото устройство трябва да отговаря на изискванията на точка 7.2.3 по-долу.

6.2.12. В случай на подсилваща възглавница, трябва да се изследва леснотата, с която ремъците и езикът на колана за възрастен минават през точките на закрепване. Това важи специално за подсилващи възглавници, които са проектирани за предни седалки на автомобили и могат да имат дълъг, полутвърд скелет. Не следва да се допуска неподвижно закрепената ключалка да преминава през точките на закрепване на възглавницата, както и коланът да заема позиция, напълно различна от заеманата на количката за изпитване.

6.2.13. Ако системата за обезопасяване на деца е проектирана за повече от едно дете, всяка система за обезопасяване трябва да е напълно независима по отношение на предаването на натоварвания и регулиране.

6.2.14. Системите за обезопасяване на деца, снабдени с надуваеми елементи, трябва да са проектирани така, че условията за ползване (налягане, температура, влажност) да нямат влияние върху способността им да отговарят на изискванията на настоящото правило.

6.3. Спецификации на системи за обезопасяване ISOFIX

6.3.1. Общи характеристики

6.3.1.1. Размери

Максималните странични, долни и задни размери на система за обезопасяване на деца ISOFIX и местоположението на система за закрепване ISOFIX, към която се прикрепват приспособленията за закрепване, са дефинирани за производителя на система за обезопасяване на деца ISOFIX чрез дефиниране на приспособлението за седалката на превозно средство (ПСПС) в точка 2.3.1 от настоящото правило.

6.3.1.2. Тегло

Теглото на система за обезопасяване на деца ISOFIX от категории „универсална“ и „полууниверсална“ и от тегловни групи 0, 0+, 1 не трябва да надвишава 15 kg.

6.3.2. Приспособления за закрепване ISOFIX

6.3.2.1. Тип

Приспособленията за закрепване ISOFIX могат да съответстват на примерите, показани на фигура 0 (а), или да имат друга подходяща компоновка на част от корав механизъм с предвидена възможност за регулиране, чието естество е определено от производителя на системата за обезопасяване на деца ISOFIX.

Фигура 0 (а)

6.3.2.2. Размери

Размерите на частта от приспособлението за закрепване на системата за обезопасяване на деца ISOFIX, която се захваща за системата за закрепване ISOFIX, не трябва да надвишават максималните размери, дадени на фиг. 0 (б).

Фигура 0 (б)

6.3.2.3. Индикация за частично заключване

Системата за обезопасяване на деца ISOFIX трябва включва средства за индикация, които да показват ясно кога двете закрепващи части ISOFIX са напълно захванати за съответстващите долни устройства за закрепване ISOFIX. Индикацията трябва да е звукова, тактилна или визуална, както и комбинация на две или повече от споменатите. В случай на визуална индикация, тя трябва да е различима при нормално осветление.

6.3.3. Спецификации на горно лентово устройство на система за обезопасяване на деца ISOFIX

6.3.3.1. Съединител за горна лента

Съединителят за горна лента следва да е катарама за горна лента ISOFIX, какъвто е показан на фиг. 0 (в), или подобно устройство, което се вмества в рамките на максималните външни размери, дадени на фиг. 0 (в).

6.3.3.2. Характеристики на горно лентово устройство ISOFIX

Горното лентово устройство ISOFIX се поддържа от нетъкана лента (или равностойна на нея), която разполага с приспособление за регулиране и отпускане на натягането.

6.3.3.2.1. Дължина на горно лентово устройство ISOFIX

Дължината на горното лентово устройство на система за обезопасяване на деца ISOFIX е най-малко 2 000 mm.

6.3.3.2.2. Индикатор за липса на хлабина

Горното лентово устройство ISOFIX или детското столче ISOFIX трябва да е оборудвано с устройство, което показва, че всякаква хлабина е отстранена от колана. Устройството може да е част от устройство за регулиране и отпускане.

6.3.3.2.3. Размери

Размери за захващане на катарами ISOFIX за горна лента са показани на фиг. 0 (в).

Фигура 0 (в)

Размери на съединител за горна лента „ISOFIX“ (тип катарама)

6.3.4. Разпоредби за регулирането

Приспособленията за закрепване ISOFIX, или самата система за обезопасяване за деца ISOFIX, трябва да могат да се регулират, за да се осигури обхватът от различни местоположения на устройствата за закрепване ISOFIX, описани в Правило № 14.

6.4. Контрол на маркировките

6.4.1. Техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, трябва да установи дали маркировките съответстват на изискванията от точка 4.

6.5. Контрол на инструкциите за инсталиране и инструкциите за ползване

6.5.1. Техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, трябва да установи дали инструкциите за инсталиране и инструкциите за ползване съответстват на точка 15.

7. СПЕЦИАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

7.1. Разпоредби, приложими за окомплектована система за обезопасяване

7.1.1. Устойчивост на корозия

7.1.1.1. Окомплектованата система за обезопасяване на деца или части от нея, които могат да бъдат засегнати от корозия, се подлагат на изпитванията, специфицирани в точка 8.1.1 по-долу.

7.1.1.2. След подлагане на изпитването за корозия, посочено в точки 8.1.1.1 и 8.1.1.2, квалифициран експерт не трябва да може да види с невъоръжено око признаци на влошаване на състоянието, способни да попречат на правилното функциониране на системата за обезопасяване на деца, както и да види каквато и да е значима корозия.

7.1.2. Поглъщане на енергията

7.1.2.1. При всички устройства с облегалка областите, определени в приложение 18 към настоящото правило, трябва при изпитване съгласно приложение 17 да имат максимално ускорение по-малко от 60 g. Това изискване се прилага и за областите на противоударната преграда, които попадат в областта на удряне на главата.

7.1.2.2. В случай на системи за обезопасяване на деца с трайно механично закрепени устройства за облягане на главата, които подлежат на регулиране, при които височината на обезопасителния колан за възрастни или детския четири/петточков колан се контролира непосредствено от регулируемата облегалка за главата, не е необходимо да се изисква енергопоглъщащ материал в областите, определени в приложение 18, с които главата на манекена не може да влезе в съприкосновение, т.е. областите зад облегалката за главата.

7.1.3. Преобръщане

7.1.3.1. Устройството за задържане на деца трябва да се изпитва, както е предписано в точка 8.1.2; манекенът не трябва да изпада от устройството и, когато седалка за изпитване е в положение, където горната ѝ част е обърната надолу, главата му не трябва да се премества повече от 300 mm от първоначалното си положение във вертикална посока по отношение на седалката за изпитването.

7.1.4. Динамично изпитване

7.1.4.1. Общи данни. Системата за обезопасяване се подлага на динамично изпитване в съответствие с точка 8.1.3 по-долу.

7.1.4.1.1. Системи за обезопасяване за деца от категориите „универсална“, „ограничена“ или „полууниверсална“ се изпитват на количка за изпитване посредством седалката за изпитване, предписана в точка 6 и в съответствие с точка 8.1.3.1.

7.1.4.1.2. Системи за обезопасяване за деца от категориите „за специфично превозно средство“ трябва да се изпитват с всеки модел превозно средство, за който системата е предназначена. Отговарящата за провеждането на изпитването техническа служба може да намали броя на изпитваните модели на превозното средство, ако те не се различават значително в аспектите, изброени в точка 7.1.4.1.2.3. Системата за обезопасяване на деца може да бъде изпитвана по един от следните начини:

7.1.4.1.2.1.

На окомплектовано превозно средство, както е предписано в точка 8.1.3.3;

7.1.4.1.2.2.

На каросерия, монтирана върху изпитвателна количка, както е предписано в точка 8.1.3.2; или

7.1.4.1.2.3.

Върху части на каросерията, които са достатъчно представителни за конструкцията на превозното средство и повърхностите, които поемат удара. Ако системата за обезопасяване на деца е предвидена за използване на задна седалка, тези части включват гърба на предната седалка, задната седалка, подовата плоскост, колоните Б и В и покрива. Ако системата за обезопасяване на деца е предвидена за използване на предна седалка, тези части включват арматурното табло, колоните А, предното стъкло, всякакви лостове и бутони, инсталирани на пода или конзолно, предната седалка, подовата плоскост и покрива. Наред с това, ако системата за обезопасяване на дете е предвидена за използване в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, в частите се включва и съответният обезопасителен колан(и) за възрастни. Отговарящата за провеждането на изпитването техническа служба може да позволи изключването на отделни части, ако се сметне, че те са излишни. Изпитването трябва да следва предписаното в точка 8.1.3.2.

7.1.4.1.3. Динамичното изпитване трябва да се проведе на системи за обезопасяване на деца, които преди това не са били подлагани на натоварване

7.1.4.1.4. По време на динамичното изпитване никоя част от система за обезопасяване, осигуряваща задържането на детето на мястото му, не трябва да се скъсва или счупва, както и никоя ключалка, заключваща система или система за преместване не трябва да се освобождава.

7.1.4.1.5. В случай на „неинтегрален“ тип трябва да се използва стандартният колан за седалка и скобите за закрепване, предписани в приложение 13 към настоящото правило. Това не се прилага за одобрения за „специфично превозно средство“, където се използва действителният колан на превозното средство.

7.1.4.1.6. Ако системата за обезопасяване на деца „за специфично превозно средство“ е инсталирана в областта зад най-задните гледащи напред места за сядане на възрастни (например, мястото за багаж), се извършва едно изпитване с най-големия манекен/манекени в окомплектовано превозно средство, както е предписано в точка 8.1.3.3.3. Останалите изпитвания, включително за съответствие на производството, могат да се направят както е предписано в точка 8.1.3.2, ако такова е желанието на производителя.

7.1.4.1.7. В случай на „система на обезопасяване на деца със специални нужди“ всяко динамично изпитване, специфицирано от настоящото правило за всяка тегловна група, се извършва двукратно: първо, с използване на първичните средства за обезопасяване и второ, с всички останали използвани устройства за обезопасяване. При тези изпитвания трябва да се обърне специално внимание на изискванията от точки 6.2.3 и 6.2.4.

7.1.4.1.8. По време на динамичните изпитвания стандартният обезопасителен колан, използван за инсталирането на системата за обезопасяване на деца, не трябва да се отделя от нито един водач или заключващо устройство, използвани за провеждания тест.

7.1.4.1.9. Система за обезопасяване на дете с опорен крак се изпитва, както следва:

а)

в случай на полууниверсална категория изпитването за челен удар се провежда с опорния крак, регулиран както в максималното, така и в минималното положение на реглаж, съвместимо с позиционирането на подовата плоскост на количката. Изпитванията за заден удар се провеждат в най-неблагоприятното положение, избрано от техническата служба. По време на изпитването опорният крак се подпира от подовата плоскост на количката, както е описано в приложение 6, допълнение 3, фиг. 2. Ако има свободно разстояние между най-късата дължина на крака и най-високото равнище на подовата плоскост, кракът се регулира спрямо равнище на подовата плоскост от 140 mm под Cr. Ако максималната дължина на крака е по-голяма отколкото позволяваната от най-ниското равнище на подовата плоскост, кракът се регулира към най-ниското ниво на подовата плоскост от 280 mm под Cr. В случай на опорен крак със степени за регулиране, опорният крак се регулира на следващата позиция за регулиране, с цел да се гарантира, че той се опира в пода;

б)	в случай на опорни крака, които лежат извън равнината на симетрията, техническата служба избира най-неблагоприятния случай;

в)	в случай на категория „за специфично превозно средство“ опорният крак се регулира според спецификациите на производителя на обезопасителната система за деца.

7.1.4.1.10. В случай на обезопасителна система за деца, която използва система за закрепване ISOFIX и устройство против завъртане, ако има такива, се провежда динамично изпитване:

7.1.4.1.10.1.

За обезопасителна система за деца ISOFIX от класове за размера А и В:

7.1.4.1.10.1.1.

с използвано устройство против завъртане около вертикалната ос; и

7.1.4.1.10.1.2.

без използвано устройство против завъртане около вертикалната ос. Това изискване не се прилага, когато като устройство против завъртане около вертикалната ос се използва постоянен опорен крак, неподлежащ на регулиране.

7.1.4.1.10.2.

За система за обезопасяване на деца ISOFIX от другите класове за размер с използвано устройство против завъртане около вертикалната ос.

7.1.4.2. Ускорение на гръдния кош (5)

7.1.4.2.1. Резултантното ускорение на гръдния кош не трябва да надвишава 55 g освен в периоди, чиято обща продължителност не надвишава 3 ms.

7.1.4.2.2. Вертикалната компонента на ускорението от корема към главата не трябва да надвишава 30 g, освен в периоди, чиято обща продължителност не надвишава 3 ms.

7.1.4.3. Проникване в корема (6)

7.1.4.3.1. По време на проверката, описана в приложение 8, допълнение 1, точка 5.3. не трябва да има никакви видими знаци за проникване в моделиращата глина на корема, причинено от някоя част на устройството за обезопасяване.

7.1.4.4. Преместване на манекена

7.1.4.4.1. Системи за обезопасяване за деца от категориите „универсална“, „ограничена“ и „полууниверсална“:

7.1.4.4.1.1.

Гледащи напред системи за обезопасяване на деца: главата на манекена не трябва да преминава отвъд равнините BA и DA, както са определени във фиг. 1 по-долу, освен в случай на подсилващи възглавници, когато се използва най-големият манекен P10, при който стойността спрямо равнината DA е 840 mm.

Фигура 1

Схема на изпитване на гледащо напред устройство

7.1.4.4.1.2.

Гледащи назад системи за обезопасяване за деца:

7.1.4.4.1.2.1.

Системи за обезопасяване за деца, поддържани от арматурното табло: главата на манекена не трябва да преминава отвъд равнините AB, AD и DCr, както са показани на фиг. 2 по-долу. Това се преценява за период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно остане в покой, според това кое от двете бива изпълнено първо.

Фигура 2

Схема на изпитване на гледащо назад устройство

7.1.4.4.1.2.2.

Системи за обезопасяване за деца от група 0, неподдържани от арматурното табло, и преносими креватчета: главата на манекена не преминава отвъд равнините AB, AD и DE, както са показани на фиг. 3 по-долу. Това се преценява за период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно остане в покой, според това кое от двете бива изпълнено първо.

Фигура 3

Схема за системи за обезопасяване за деца от група 0, неподдържани от арматурното табло

7.1.4.4.1.2.3.

Системи за обезопасяване за деца, различни от група 0, неподдържани от арматурното табло:

Главата на манекена не трябва да преминава отвъд равнините FD, FG и DE, както са показани във фиг. 4 по-долу. Това се преценява за период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно остане в покой, според това кое от двете бива изпълнено първо.

В случай че има съприкосновение на такава система за обезопасяване на деца с тръбата с диаметър 100 mm и всички експлоатационни критерии са изпълнени, се провежда още едно динамично изпитване (челен удар) с най-тежкия манекен, предвиден за тази система за обезопасяване, и без тръбата с диаметър 100 mm; изискванията за това изпитване са да се отговори на всички други критерии освен преместването напред.

Фигура 4

Схема за изпитване на гледащи назад устройства, с изключение на група 0, неподдържани от арматурното табло

7.1.4.4.2. Системи за обезопасяване за деца от категорията „за специфично превозно средство“: когато се изпитва в окомплектовано превозно средство или в каросерията на превозното средство, главата не трябва да влиза в допир с никоя част на превозното средство. Ако обаче е налице такова съприкосновение, скоростта на удара върху главата трябва да е по-малка от 24 km/h и частта, в която е осъществено съприкосновението, трябва да отговаря на критериите на изпитването за поглъщане на енергията, изложени в Правило № 21, приложение 4. При изпитвания с окомплектовани превозни средства, след изпитването трябва да е възможно освобождаването на манекените от системата за обезопасяване за деца без използването на инструменти.

7.1.5. Температурна устойчивост

7.1.5.1. Комплекти ключалки, прибиращи устройства, регулиращи устройства и фиксатори, които са податливи на температурни влияния, се подлагат на температурното изпитване, специфицирано в точка 8.2.8 по-долу.

7.1.5.2. След подлагане на температурно изпитване, както е предписано в точка 8.2.8.1, квалифициран експерт не трябва да може да види с невъоръжено око признаци на влошаване на състоянието, способни да попречат на правилното функциониране на системата за обезопасяване на деца.

7.2. Разпоредби, приложими за индивидуалните компоненти на системата за обезопасяване

7.2.1. Ключалка

7.2.1.1. Ключалката трябва да е конструирана така, че да се изключва всяка възможност за неправилно използване. Това предполага, inter alia, че трябва да бъде невъзможно ключалката да се остави в частично затворено положение. трябва да е невъзможна нецеленасочена размяна на части на ключалката, когато ключалката е затворена; ключалката трябва да се затваря единствено когато всички части са захванати. Широчината на ключалката, навсякъде където е в контакт с детето, не трябва да е по-тясна от минималната ширина на ремъка, посочена в точка 7.2.4.1.1 по-долу. Този точка не се прилага за комплекти ключалки, които вече са одобрени съгласно Правило № 16 на ИКЕ или друг еквивалентен на него стандарт в сила. В случай на „система за обезопасяване на деца със специални нужди“ е нужно единствено ключалката на първичните средства за задържане да е в съответствие с точки 7.2.1.1 до 7.2.1.9 включително.

7.2.1.2. Ключалката, дори и когато не е подложена на натоварване, трябва да остане затворена, независимо от нейното положение. Тя трябва да бъде лесна за ползване и хващане. Трябва да е възможно да се отваря с натиск върху бутон или подобно устройство. При бутон в освободено положение, проекцията на повърхнината, върху която се прилага този натиск, върху равнина, перпендикулярна на направлението на първоначалното движение на бутона, трябва да има следните размери: за капсулованите системи — минимална площ 4,5 cm2 и минимална ширина 15 mm, за некапсулованите системи — минимална площ 2,5 cm2 и минимална ширина 10 mm. Широчината трябва да е по-малкият от двата размера, образуващи указаната област, и трябва да се измерва перпендикулярно на посоката на движение на бутона за освобождаване.

7.2.1.3. Областта на освобождаване на ключалката е оцветена в червено. Никоя друга част на ключалката не трябва да е с този цвят.

7.2.1.4. Трябва да е възможно освобождаването на детето от системата за обезопасяване с единично действие върху една ключалка. За групите 0 и 0+ се допуска отстраняването на детето заедно с устройства като столче за дете/преносимо детско креватче/устройства за задържане в преносимо креватче, ако система за обезопасяване на деца може да се освободи със задействането на максимум две ключалки.

7.2.1.4.1. Свързваща скоба между раменните ремъци на четири/петточков колан се счита за неспазване на изискването за единично действие, изложено в точка 7.2.1.4 по-горе.

7.2.1.5. Ключалката за групи II и III се поставя така, че детето, заемащо място в системата за обезопасяване, да може да я достига. В допълнение тя се поставя така за всички групи, че целта и начинът на задействане са непосредствено очевидни за спасител при авария.

7.2.1.6. Отварянето на ключалката трябва да гарантира изваждането на детето независимо от „стола“, „опората на стола“ и „противоударната преграда“, ако такива са монтирани, и в случай, че устройството включва ремък за чатал, той се освобождава при задействането на същата ключалка.

7.2.1.7. Ключалката трябва да издържа на функционалните изисквания на температурното изпитване, дадени в точка 8.2.8.1 и на повтарящи се операции и, преди динамичното изпитване, посочено в точка 8.1.3, трябва да се подложи на изпитване, състоящо се от 5 000 ± 5 цикъла на отваряне и на затваряне при нормални условия на употреба.

7.2.1.8. Ключалката трябва да се подложи на следните изпитвания за отваряне:

7.2.1.8.1. Изпитване под товар

7.2.1.8.1.1. За това изпитване трябва да се използва система за обезопасяване на дете, която вече е преминала динамичното изпитване, предписано в точка 8.1.3 по-долу.

7.2.1.8.1.2. Необходимата сила за отваряне на ключалката при изпитването, предписано в точка 8.2.1.1 по-долу, не трябва да надвишава 80 N.

7.2.1.8.2. Изпитване без товар

7.2.1.8.2.1. За това изпитване трябва да се използва ключалка, която преди това не е била подлагана на натоварване. За изпитванията, предписани в точка 8.2.1.2 по-долу, силата, необходима за отваряне на ключалката, когато не е подложена на натоварване, трябва да е в границите на 40—80 N.

7.2.1.9. Якост.

7.2.1.9.1. По време на изпитването в съответствие с точка 8.2.1.3.2 никоя част на ключалката или прилежащите ремъци, както и на регулиращите устройства, не трябва да се счупва или откачва.

7.2.1.9.2. Ключалка за четири/петточков колан за тегловни групи 0 и 0+ трябва да издържа 4 000 N.

7.2.1.9.3. Ключалка за четири/петточков колан за тегловна група I или по-висока трябва да издържа 10 000 N.

7.2.1.9.4. Компетентният орган може да отмени изпитването за якост на ключалката, ако наличната информация го прави излишно.

7.2.2. Регулиращо устройство

7.2.2.1. Границите на регулирането трябва да са достатъчни, за да позволят правилното регулиране на системата за обезопасяване за деца с всички манекени от тегловната група, за която е предназначено устройството, и да позволяват задоволително инсталиране във всички посочени модели превозни средства.

7.2.2.2. Всички регулиращи устройства трябва да са от типа „бързо регулиращо устройство“, с изключение на регулиращите устройства, които се използват само за първоначално инсталиране на системата за обезопасяване в превозното средство и които могат да са от тип, различен от типа „бързо регулиращо устройство“.

7.2.2.3. Устройствата от типа „бързо регулиращо устройство“ трябва да са лесни за достигане, когато системата за обезопасяване на дете е правилно инсталирана и детето или манекенът са на място.

7.2.2.4. Устройствата от типа „бързо регулиращо устройство“ трябва да се регулират лесно спрямо телосложението на детето. По-специално, в изпитването, извършено в съответствие с точка 8.2.2.1, силата, изисквана за задействането на ръчното регулиращо устройство, не трябва да надвишава 50 N.

7.2.2.5. Изпитват се два образеца на регулиращи устройства на обезопасителна система за деца, както е предписано в експлоатационните изисквания на температурното изпитване, дадени в точки 8.2.8.1 и 8.2.3 по-долу.

7.2.2.5.1. Микроприплъзването на ремъка не трябва да надхвърля 25 mm за едно регулиращо устройство и 40 mm за всички регулиращи устройства.

7.2.2.6. Устройството не трябва да се счупва или откачва, когато се изпитва, както е предписано в точка 8.2.2.1 по-долу.

7.2.2.7. Регулиращо устройство, монтирано непосредствено на система за обезопасяване на деца, трябва да е в състояние да издържа на повтарящи се действия и преди динамичното изпитване, предписано в точка 8.1.3, трябва да се подложи на изпитване, състоящо се от 5 000 ± 5 цикъла на отваряне и на затваряне, както е посочено в точка 8.2.7.

7.2.3. Прибиращи устройства

7.2.3.1. Прибиращи устройства с автоматична блокировка

7.2.3.1.1. Ремъкът на обезопасителен колан, оборудван с прибиращо устройство с автоматична блокировка, не трябва да се развива на повече от 30 mm между застопоряващите положения на прибиращото устройство. При движение назад на ползвателя на колана, коланът или остава в първоначалното си положение, или автоматично се връща до първоначалното положение при следващи движения напред, извършени от потребителя.

7.2.3.1.2. Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на навиване на ремъка в обратна посока не трябва да е по-малка от 7 N, като тази сила се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство в съответствие с точка 8.2.4.1 по-долу. Ако прибиращото устройство е част от диагонален колан, силата на навиване в обратна посока на ремъка не трябва да е по-малка от 2 N и не трябва да надвишава 7 N, когато се измерва по подобен начин. Ако ремъкът преминава през водач или ролка, силата на прибиране се измерва в свободната дължина между манекена и водача или ролката. Ако комплектът съдържа устройство, което при ръчно или автоматично действие не допуска лентата да бъде прибрана изцяло, когато се правят тези измервания, това устройство не трябва да е в действие.

7.2.3.1.3. Ремъкът се изтегля многократно от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в точка 8.2.4.2 по-долу метод до изпълняване на 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се проверява по отношение на експлоатационните изисквания на температурното изпитване, дадени в точка 8.2.8.1, и на изпитването на устойчивост на корозия, описано в точка 8.1.1, както и на изпитване за прахоустойчивост, описано в точка 8.2.4.5. След подлагането на тези изпитвания, лентата трябва да издържа успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След провеждането на описаните изпитвания, прибиращото устройство трябва да функционира правилно и да отговаря на изискванията на точки 7.2.3.1.1 и 7.2.3.1.2 по-горе.

7.2.3.2. Прибиращо устройство с аварийна блокировка

7.2.3.2.1. При изпитване, както е предписано в точка 8.2.4.3, прибиращо устройство с аварийна блокировка трябва да удовлетворява следните изисквания:

7.2.3.2.1.1.

То се блокира, когато отрицателното ускорение на превозното средство достигне 0,45 g.

7.2.3.2.1.2.

То не трябва да се блокира при ускорение на ремъка, измерено по оста на неговото изтегляне, по-малко от 0,8 g.

7.2.3.2.1.3.

Прибиращото устройство с аварийна блокировка не трябва да се блокира, когато датчикът е наклонен под ъгъл, непревишаващ 12°, във всяка посока спрямо посоченото от производителя положение на инсталиране.

7.2.3.2.1.4.

Прибиращото устройство с аварийна блокировка трябва да се блокира, когато датчикът е наклонен под ъгъл, превишаващ 27° във всяка посока спрямо посоченото от производителя положение за инсталиране.

7.2.3.2.2. Когато действието на прибиращото устройство зависи от външен сигнал или захранващ източник, устройството му трябва да осигурява автоматично блокиране на прибиращото устройство в случаи на отказ или прекъсване на сигнала или захранващия източник.

7.2.3.2.3. Прибиращото устройство с аварийна блокировка с множествена чувствителност трябва да удовлетворява посочените по-горе изисквания. В допълнение, ако един от тези фактори се отнася към изтеглянето на ремъка, трябва да се получи блокиране при ускорение на ремъка от 1,5 g, измерено по оста на неговото изтегляне.

7.2.3.2.4. При всяко от изпитванията, посочени в точки 7.2.3.2.1.1 и 7.2.3.2.3 по-горе, изтеглянето на лентата преди прибиращото устройство да се застопори не трябва да превишава 50 mm, като за начало се взема дължината на развиване, посочена в точка 8.2.4.3.1. При изпитването, посочено в точка 7.2.3.2.1.2 по-горе, устройството не трябва да се застопорява до първите изтеглени 50 mm от лентата, за начало на които се взема дължината на развиване, определена в точка 8.2.4.3.1.

7.2.3.2.5. Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на навиване назад на ремъка не трябва да е по-малка от 7 N, като тази сила се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство, както е предписано в точка 8.2.4.1. Ако прибиращото устройство е част от диагонален колан, силата на навиване назад на ремъка не трябва да е по-малка от 2 N и не трябва да надвишава 7 N, когато се измерва по подобен начин. Ако ремъкът преминава през водач или ролка, силата на прибиране се измерва в свободната дължина между манекена и водача или ролката. Ако комплектът съдържа устройство, което при ръчно или автоматично действие не допуска ремъкът да бъде изцяло прибран, това устройство не трябва да е в действие, когато се правят тези измервания.

7.2.3.2.6. Ремъкът се изтегля многократно от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в точка 8.2.4.2 по-долу метод до изпълняването на 40 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се проверява по отношение на експлоатационните изисквания на температурното изпитване, дадени в точка 8.2.8.1, и на изпитването на устойчивост на корозия, описано в точка 8.1.1, както и на изпитването за прахоустойчивост, описано в точка 8.2.4.5. След подлагането на тези изпитвания ремъкът трябва да издържа успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране (или общо 45 000 цикъла). След провеждането на горните изпитвания, прибиращото устройство трябва да продължава да функционира правилно и да отговаря на изискванията на точки 7.2.3.2.1 и 7.2.3.2.5 по-горе.

7.2.4. Ремъци

7.2.4.1. Широчина

7.2.4.1.1. Минималната широчина на ремъците на система за обезопасяване на деца, които са в допир с манекена, трябва да е 25 mm за групи 0, 0+ и I и 38 mm за групи II и III. Тези размери се измерват по време на изпитването за якост на ремъка, предписано в точка 8.2.5.1, без да се спира машината и при натоварване равно на 75 % от усилието на скъсване на ремъка.

7.2.4.2. Якост след кондициониране в помещение

7.2.4.2.1. За двата образеца ремъци, кондиционирани както е предписано в точка 8.2.5.2.1, усилието на скъсване на ремъка се определя, както е предписано в точка 8.2.5.1.2 по-долу.

7.2.4.2.2. Разликата между усилието на скъсване на двата образеца не трябва да надвишава 10 % от по-голямото усилието на скъсване.

7.2.4.3. Якост след специално кондициониране

7.2.4.3.1. За двата ремъка, кондиционирани както е предписано в една от разпоредбите на точка 8.2.5.2.2 (с изключение на точка 8.2.5.2.1), усилието на скъсване на лентата трябва да бъде не по-малко от 75 % от средната стойност на усилието, определена с изпитването, посочено в точка 8.2.5.1 по-долу.

7.2.4.3.2. В допълнение усилието на скъсване не трябва да е по-малко от 3,6 kN за системите за обезопасяване от групи 0, 0+ и I, 5 kN за системите от група II и 7,2 kN за тези от група III.

7.2.4.3.3. Техническата служба може да отмени едно или повече от тези изпитвания, ако съставът на използвания материал или наличната информация ги правят излишни.

7.2.4.3.4. Процедурата за кондиционирането за износване от триене (протриване) от тип 1, определена в точка 8.2.5.2.6, трябва да се провежда единствено, когато изпитването за микроприплъзване, определено в точка 8.2.3 по-долу, дава резултат по-голям от 50 % от пределната стойност, предписана в точка 7.2.2.5.1 по-горе.

7.2.4.4. Трябва да е невъзможно да се изтегли целият ремък през което и да е устройство за регулиране, ключалки и точки за закрепване.

7.2.5. Фиксатор

7.2.5.1. Фиксаторът трябва да е трайно закрепен към системата за обезопасяване на деца.

7.2.5.2. Фиксаторът не трябва да вреди на дълготрайността на обезопасителния колан за възрастни и се проверява по отношение на експлоатационните изискванията на температурното изпитване, дадени в точка 8.2.8.1.

7.2.5.3. Фиксаторът не трябва да пречи за бързото освобождаване на детето

7.2.5.4. Устройства клас А

Приплъзването на лентата не трябва да надхвърля 25 mm след изпитването, предписано в точка 8.2.6.1 по-долу.

7.2.5.5. Устройства клас Б

Приплъзването на лентата не трябва да надхвърля 25 mm след изпитването, предписано в точка 8.2.6.2 по-долу.

7.2.6. Спецификации на приспособления за закрепване ISOFIX

„Приспособленията за закрепване ISOFIX“ и индикаторите за заключването трябва да издържат на повтарящи се действия и преди динамичното изпитване, посочено в точка 8.1.3, трябва да се подложат на 2 000 ± 5 цикъла на отваряне и затваряне при нормални условия на употреба.

8. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА (7)

8.1. Изпитвания на окомплектована система за обезопасяване

8.1.1. Корозия

8.1.1.1. Отделните метални части на система за обезопасяване на деца се поставят в изпитвателна камера, както е предписано в приложение 4. В случай на система за обезопасяване на деца с прибиращо устройство ремъкът трябва да е развит до пълната си дължина минус 100 ± 3 mm. С изключение на кратките прекъсвания, които могат да се наложат, например за проверка и допълване на соления разтвор, изпитването на излагане на въздействие но атмосферни условия продължава без прекъсване в продължение на петдесет часа ± 0,5 h.

8.1.1.2. След приключване на изпитването комплектът се измива внимателно или се потапя в чиста течаща вода с температура не по-висока от 38 °C, за да се отстрани евентуално отлагане на сол, образувано по време на изпитването, като се оставя да изсъхне при стайна температура от 18 до 25 °C за 24 ± 1 часа, преди да се провери в съответствие с точка 7.1.1.2 по-горе.

8.1.2. Преобръщане

8.1.2.1. Манекенът се поставя в обезопасителната система, инсталирана в съответствие с настоящото правило и при съобразяване с инструкциите на производителя, както и със стандартната хлабина, посочена в точка 8.1.3.6 по-долу.

8.1.2.2. Системата за обезопасяване трябва да е прикрепена към седалката за изпитване или към седалката на превозното средство. Цялата седалка се завърта около хоризонтална ос, съдържаща се в средната надлъжна равнина на седалката, до ъгъл 360° със скорост от 2—5°/s. За целите на това изпитване, към седалката за изпитване, описана в приложение 6, могат да бъдат закрепени устройствата, предвидени за използване в „специфично превозно средство“.

8.1.2.3. Това изпитване трябва да се проведе повторно със завъртане в обратна посока, след като, ако е необходимо, манекенът се постави отново в първоначалната му позиция. Процедурата трябва да се повтори в двете посоки на завъртане, с ос на завъртане в хоризонталната равнина и на 90° спрямо осите на завъртане от предишните две изпитвания.

8.1.2.4. Тези изпитвания трябва да се проведат с използване на най-малкия и най-големия съответен манекен за групата или групите, за които устройството за обезопасяване е предвидено.

8.1.3. Динамични изпитвания

8.1.3.1. Изпитване на количката и седалката за изпитване

8.1.3.1.1. Гледащи напред

8.1.3.1.1.1. Количката и седалката за изпитване, използвани в динамичното изпитване, трябва да отговарят на изискванията от приложение 6 към настоящото правило, а процедурата по постановката на динамичното изпитването на сблъсък трябва да е в съответствие с приложение 21.

8.1.3.1.1.2. По време на отрицателното или положителното ускорение количката трябва да остава хоризонтална.

8.1.3.1.1.3. Устройства за отрицателно или положително ускорение

Заявителят трябва да избере едно от следните две устройства:

8.1.3.1.1.3.1. Изпитвателно устройство за отрицателно ускорение:

Отрицателното ускорение на количката се постига, като се използва апаратурата, показана в приложение 6 към настоящото правило, или каквото и да е друго устройство, с което се постигат равностойни резултати. Тази апаратура трябва да разполага с експлоатационните характеристики, посочени в точка 8.1.3.4 и определени по-долу:

Процедура на калибриране:

Кривата на отрицателното ускорение на количката, при изпитвания на системи за обезопасяване на деца, проведени в съответствие с точка 8.1.3.1, натоварена с инертни маси, които не надвишават 55 kg, за да се възпроизведе използвана система за обезопасяване на деца, и при изпитвания на системи за обезопасяване на деца в каросерия на превозно средство, проведени в съответствие с точка 8.1.3.2, когато количката е натоварена с конструкцията на превозното средство и инертни маси, които не надвишават х пъти 55 kg, възпроизвеждащи х броя използвани системи за обезопасяване на деца, в случай на челен удар трябва да се намира в щрихованата зона на графиката в приложение 7, допълнение 1 към настоящото правило, а в случай на заден удар трябва да се намира в щрихованата зона на графиката в приложение 7, допълнение 2 към настоящото правило.

По време на калибриране на спирачното устройство спирачният път трябва да бъде 650 ± 30 mm за челен удар и 275 ± 20 mm за заден удар.

8.1.3.1.1.3.2. Изпитвателно устройство за положително ускорение

Условия на динамичното изпитване:

При челен удар количката трябва да бъда задвижвана така, че по време на изпитването общата промяна на скоростта ѝ ΔV е 52 + 0/– 2 km/h, като кривата на ускорението ѝ се намира в щрихованата зона на графиката в приложение 7, допълнение 1 и остава над отрязъка, определен от координатите (5 g, 10 ms) и (9 g, 20 ms). Началото на удара (T0) се определя съгласно ISO 17 373 при ниво на ускорението 0,5 g.

При заден удар количката трябва да бъда задвижвана така, че по време на изпитването общата промяна на скоростта ѝ ΔV е 32 + 2/– 0 km/h, като кривата на ускорението ѝ се намира в щрихованата зона на графиката в приложение 7, допълнение 2 и остава над отрязъка, определен от координатите (5 g, 5 ms) и (10 g, 10 ms). Началото на удара (T0) се определя съгласно ISO 17 373 при ниво на ускорението 0,5 g.

Ако посочените по-горе изпитвания обаче са проведени при по-висока скорост и/или кривата на положителното ускорение е преминала над горната граница на щрихованата зона, като системата за обезопасяване на деца отговаря на изискванията, изпитването се приема за задоволително.

8.1.3.1.1.4. Правят се следните измервания:

8.1.3.1.1.4.1.

скорост на количката непосредствено преди удар (единствено при шейните за отрицателно ускорение, необходими за изчисляване на спирачния път);

8.1.3.1.1.4.2.

спирачен път (единствено при шейните за отрицателно ускорение), който може да бъде изчислен чрез двойно интегриране на записаното отрицателно ускорение на шейната;

8.1.3.1.1.4.3.

преместването на главата на манекена във вертикалната и хоризонталната равнина за групи I, II и III, а за групи 0 и 0+ преместването на манекена, без да се вземат предвид неговите крайници;

8.1.3.1.1.4.4.

отрицателното ускорение на гръдния кош в три взаимно перпендикулярни посоки, с изключение на случая на манекен на новородено;

8.1.3.1.1.4.5.

всякакви видими признаци за проникване в моделиращата глина в корема (вж. точка 7.1.4.3.1), с изключение на случая на манекена на новородено;

8.1.3.1.1.4.6.

положителното или отрицателното ускорение на количката поне през първите 300 ms.

8.1.3.1.1.5. След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има неизправности или счупвания.

8.1.3.1.2. Гледащи назад

8.1.3.1.2.1. Седалката за изпитване трябва да се завърти на 180°, когато се изпитва при спазване на изискванията на изпитването за заден удар.

8.1.3.1.2.2. Когато се изпитва гледаща назад система за обезопасяване на деца, предвидена за използване на предно място за сядане, арматурното табло на превозното средство се представя от корава щанга, закрепена към количката по такъв начин, че цялото поглъщане на енергия да става в системата за обезопасяване на деца.

8.1.3.1.2.3. Условията за отрицателното ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от точка 8.1.3.1.1.3.1.

Условията за положителното ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от точка 8.1.3.1.1.3.2.

8.1.3.1.2.4. Измерванията, които трябва да се направят, са сходни с изброените в точки 8.1.3.1.1.4 до 8.1.3.1.1.4.6 по-горе.

8.1.3.2. Изпитвания върху количката или каросерията на превозното средство.

8.1.3.2.1. Гледащи напред

8.1.3.2.1.1. Методът, използван за закрепване на превозното средство по време на изпитването, не трябва да е такъв, че да води до усилване на устройствата за закрепване на седалките, обезопасителните колани или всякакви допълнителни устройства за закрепване за системата за обезопасяване на деца, както и до намаляване на нормалната деформация на конструкцията. В изпитването не трябва да присъства част на превозното средство, която ограничавайки движението на манекена напред, да намалява товара, прилаган върху системата за обезопасяване на деца по време на изпитването. Отстранените части от конструкцията могат да се заменят с части с равностойна якост, при условие че те не пречат на движението на манекена.

8.1.3.2.1.2. Приема се, че закрепващото устройство е задоволително, ако не въздейства върху площ, простираща се по цялата широчина на конструкцията, и ако превозното средство или конструкцията е блокирано или застопорено на разстояние от устройствата за закрепване на изпитваната система за обезопасяване, не по-малко от 500 mm. Отзад конструкцията се закрепва на достатъчно разстояние зад устройствата за закрепване, така че да се осигури изпълняване на изискванията на точка 8.1.3.2.1.1 по-горе.

8.1.3.2.1.3. Седалката на превозното средство и системата за обезопасяване на деца трябва да бъдат монтирани и поставени в положение, което по преценка на техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, предоставя най-неблагоприятните условия за изпитване на якост, съвместими с разполагането на манекена в превозното средство. Положението на облегалката на седалката на превозното средство и системата за обезопасяване на деца трябва да бъде заведено в протокола. Ако е с регулируем наклон, облегалката на седалката на превозното средство се блокира, както е определено от производителя или, при липса на спецификация, се регулира на ъгъл, възможно най-близък до 25°.

8.1.3.2.1.4. Освен ако инструкциите за монтиране и използване не изискват нещо различно, предната седалка се поставя в най-предното обичайно използвано положение на системите за обезопасяване на деца, предвидени за употреба на предно място за сядане, и в най-задното обичайно употребявано положение на системите за обезопасяване на деца, предвидени за употреба на задно място за сядане.

8.1.3.2.1.5. Условията за отрицателно ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от точка 8.1.3.4 по-долу. Седалката на изпитването е седалката на даденото превозно средство.

8.1.3.2.1.6. Провеждат се следните измервания:

8.1.3.2.1.6.1.

скорост на количката непосредствено преди удара (единствено при шейните за отрицателно ускорение, необходими за изчисляване на спирачния път);

8.1.3.2.1.6.2.

8.1.3.2.1.6.3.

всяко съприкосновение на главата на манекена с вътрешността на каросерията на превозното средство;

8.1.3.2.1.6.4.

отрицателното ускорение на гръдния кош в три взаимно перпендикулярни посоки, освен за случая с манекен на новородено;

8.1.3.2.1.6.5.

всякакви видими признаци за проникване в моделиращата глина в корема (вж. точка 7.1.4.3.1), освен за случая с манекен на новородено;

8.1.3.2.1.6.6.

положителното или отрицателното ускорение на количката и каросерията на превозното средство поне през първите 300 ms.

8.1.3.2.1.7. След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има някаква неизправност.

8.1.3.2.2. Гледащ назад

8.1.3.2.2.1. За изпитвания на заден удар каросерията трябва да е завъртяна на 180° върху изпитвателната количка.

8.1.3.2.2.2. Същите изисквания като при челен удар.

8.1.3.3. Изпитване с окомплектовано превозно средство.

8.1.3.3.1. Условията за отрицателно ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от точка 8.1.3.4 по-долу.

8.1.3.3.2. За изпитвания на челен удар процедурата е определената в приложение 9 към настоящия регламент.

8.1.3.3.3. За изпитвания на заден удар процедурата е определената в приложение 10 към настоящия регламент.

8.1.3.3.4. Правят се следните измервания:

8.1.3.3.4.1.

скоростта на превозното средство/устройството за изпитване на удар непосредствено преди удара;

8.1.3.3.4.2.

всяко съприкосновение на главата на манекена (в случай на манекен за група 0, без да се вземат предвид крайниците му) с вътрешността на каросерията на превозното средство

8.1.3.3.4.3.

ускорението на гръдния кош в три взаимно перпендикулярни посоки, освен за случая с манекен на новородено;

8.1.3.3.4.4.

всякакви видими признаци за проникване в моделиращата глина на корема (вж. точка 7.1.4.3.1), освен за случая с манекен на новородено.

8.1.3.3.5. Ако предните седалки са с регулируем наклон, те се блокират както е определено от производителя или, при липса на спецификация, облегалката на седалката се регулира на ъгъл, възможно най-близък до 25°.

8.1.3.3.6. След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има някакви неизправности или счупвания.

8.1.3.4. Условията за динамичното изпитване са обобщени в таблицата по-долу:

ЧЕЛЕН УДАР

ЗАДЕН УДАР

Изпитване

Система за обезопасяване

Скорост

(km/h)

Импулс на изпитване

Спирачен път по време на изпитването (mm)

Скорост

(km/h)

Импулс на изпитване

Спирачен път по време на изпитването (mm)

Количка със седалка за изпитване

Гледащи напред универсални, полууниверсални и ограничени предни и задни седалки (8)

50 + 0

– 2

650 ± 50

—

Гледащи назад универсални, полууниверсални и ограничени предни и задни седалки (9)

50 + 0

– 2

650 ± 50

30 + 2

– 0

275 ± 25

Каросерия, монтирана на количка

Гледаща напред (8)

50 + 0

– 2

1 или 3

650 ± 50

—

Гледаща назад (8)

50 + 2

– 2

1 или 3

650 ± 50

30 + 2

– 0

2 или 4

275 ± 25

Изпитване на преграда на цяло превозно средство

Гледаща напред

50 + 0

– 2

Неспецифицирано

—

Гледаща назад

50 + 0

– 2

Неспецифицирано

30 + 2

– 0

Неспецифицирано

Бележка:

Всички системи за обезопасяване за групи 0 и 0+ трябва да се изпитват в съответствие с условията за „гледащи назад“ при челен и заден удар.

Легенда:

Импулс на изпитване № 1:	—	Както е предписано в приложение 7 – челен удар.
Импулс на изпитване № 2:	—	Както е предписано в приложение 7 – заден удар.
Импулс на изпитване № 3:	—	Отрицателно ускорение на превозното средство, подложено на челен удар.
Импулс на изпитване № 4:	—	Отрицателно ускорение на превозното средство, подложено на заден удар.

8.1.3.5. Системи за обезопасяване на деца, включващи използването на допълнителни устройства за закрепване.

8.1.3.5.1. В случай на системи за обезопасяване на деца, предназначени за ползване както е посочено в точка 2.1.2.3, и включващи използването на допълнителни устройства за закрепване, изпитването на челен удар, в съответствие с 8.1.3.4, трябва да се проведе както следва:

8.1.3.5.2.

За устройства с къс горен ремък за прикрепване, напр. предназначен да се прикрепи към задната поставка за багаж, конфигурацията на горното устройство за закрепване на количката за изпитване е предписаната в приложение 6, допълнение 3.

8.1.3.5.3.

За устройства с дълъг горен ремък за прикрепване, напр. предназначен за употреба където няма задна поставка за багаж и ремъците на горните устройства за закрепване са прикрепени към пода на превозното средство, устройствата за закрепване на количката за изпитване са предписаните в приложение 6, допълнение 3.

8.1.3.5.4.

За устройства, предназначени за употреба в двете конфигурации, трябва да се проведат изпитванията, предписани в точки 8.1.3.5.2 и 8.1.3.5.3 с тази разлика, че в случай на изпитване, провеждано в съответствие с изискванията на точка 8.1.3.5.3 по-горе, се използва само по-тежкият манекен.

8.1.3.5.5.

За гледащи назад устройства долното устройство за закрепване на конфигурацията върху изпитвателната количка трябва да е предписаното в приложение 6, допълнение 3.

8.1.3.5.6.

За преносими креватчета с употреба на два допълнителни ремъка, които са закрепени към два обезопасителни колана за възрастни, когато товарът се прилага директно през обезопасителния колан за възрастни върху долното устройство за закрепване на обезопасителния колан за възрастни, устройство за закрепване на изпитвателната количка трябва да е предписаното в приложение 6, допълнение 3, точка 7 (А1, В1). Инсталирането върху изпитвателния стенд трябва да е описаното в приложение 21, бележка 5. Системата трябва да работи правилно дори с отключени обезопасителни колани за възрастни и се счита за универсална, когато е в съответствие с точка 6.1.8.

8.1.3.6. Манекени за изпитването

8.1.3.6.1. Системата за обезопасяване на деца и манекените трябва се инсталира по такъв начин, че изискванията на точка 8.1.3.6.3 да са изпълнени.

8.1.3.6.2. Системата за обезопасяване на деца трябва да се изпитва с използване на манекените, предписани в приложение 8 към настоящото правило.

8.1.3.6.3. Инсталиране на манекена

8.1.3.6.3.1. Манекенът се поставя така, че междината да е между задната му част и системата за обезопасяване. В случай на преносимо креватче манекенът се поставя в право хоризонтално положение, възможно най-близо до централната линия на преносимото креватче.

8.1.3.6.3.2. Детското столче се поставя на седалката за изпитване.

Манекенът се поставя в детското столче.

Между манекена и облегалката на стола се поставя шарнирно закрепена дъска, или сходно гъвкаво устройство, с дебелина 2,5 cm, широчина 6 cm и дължина, равна на височината на рамото (в седнало положение, приложение 8) минус височината, измерена в центъра на ханша (в седнало положение, височината на задколянната ямичка плюс половината от височината на бедрото от приложение 8), според размера на манекена, с който се провежда изпитване. Дъската следва възможно най-близко извивката на стола и долният ѝ край следва да е на височината на тазобедрената става на манекена.

Коланът се регулира в съответствие с инструкциите на производителя, но се обтяга със стойност 250 ± 25 N над силата на обтягане на регулиращото устройство, с ъгъл на отклонение на ремъка при регулиращото устройство от 45 ± 5° или, като алтернатива, с ъгъла, предписан от производителя.

Завършва се инсталирането на детското столче към седалката за изпитване в съответствие с приложение 21 към настоящото правило.

Отстранява се гъвкавото устройство.

Това важи само за четири/петточкови колани или системи за обезопасяване, където детето се задържа с триточков колан за възрастни и където се използва фиксатор, и не важи за детски ремъци за задържане, свързани непосредствено с прибиращо устройство.

8.1.3.6.3.3. Надлъжната равнина, преминаваща през централната линия на манекена, се установява по средата между двете долни устройства за закрепване на колана, като обаче се взема под внимание и точка 8.1.3.2.1.3. В случай на изпитване на системи за обезопасяване на деца с манекен, представляващ 10-годишно дете, надлъжната равнина, преминаваща през централната линия на манекена, трябва да се разположи на не повече от 80 mm отстрани на точката на закрепване С по отношение на точката в средата между двете долни устройства за закрепване на колана. Стойността на това преместване се определя от техническата служба с цел намирането на оптималния маршрут на раменния колан на манекена.

8.1.3.6.3.4. В случай на устройства, които изискват използване на стандартен колан, преди динамичното изпитване на манекена раменният ремък може да се задържа на манекена чрез използване на лека самозалепваща лента с максимална дължина 250 mm и максимална широчина 20 mm. В случай на гледащи назад устройства, главата може да се придържа към облегалката на системата за обезопасяване с помощта на лека самозалепваща лента с максимална широчина 20 mm.

8.1.3.7. Категории на използваните манекени

8.1.3.7.1. Устройство група 0: изпитване, с използване на манекен на новородено и манекен от 9 kg;

8.1.3.7.2. Устройство група 0+: изпитване, с използване на манекен на новородено и манекен от 11 kg;

8.1.3.7.3. Устройство група I: изпитвания, с използване съответно на манекени с тегло 9 kg и 15 kg;

8.1.3.7.4. Устройство група II: изпитвания, с използване съответно на манекени с тегло 15 kg и 22 kg;

8.1.3.7.5. Устройство група III: изпитвания, с използване съответно на манекени с тегло 22 kg и 32 kg.

8.1.3.7.6. Ако системата за обезопасяване на деца е подходяща за две или повече тегловни групи, изпитванията трябва да се провеждат с използване на най-лекия и най-тежкия манекени, посочени по-горе за всички засегнати групи. Ако конфигурацията на устройството обаче се изменя значително между една група и следващата, например когато конфигурацията на обхващащия колан или дължината му се мени, извършващата изпитванията лаборатория може, ако смята за препоръчително, да добави изпитване с манекен със средно тегло.

8.1.3.7.7. Ако системата за обезопасяване на деца е проектирана за две или повече деца, трябва да се проведе изпитване с най-тежкия манекен, заемащ всички места за сядане. Провежда се второ изпитване с най-лекия и най-тежкия манекени, посочени по-горе. Изпитванията трябва да се извършват с използване на седалката за изпитване, показана в приложение 6, допълнение 3, фиг. 3. Извършващата изпитванията лаборатория може, ако смята за препоръчително, да добави трето изпитване с всякаква комбинация от манекени или празни места за сядане.

8.1.3.7.8. Ако системата за обезопасяване на деца в група 0 или 0+ предлага различни конфигурации, зависещи от теглото на детето, всяка конфигурация се изпитва с двата манекена от съответната тегловна група.

8.1.3.7.9. Ако системата за обезопасяване на деца ISOFIX трябва да използва горна лента, се провежда едно изпитване с най-малкия манекен с по-късо разстояние на горната лента (точка на закрепване G1). Провежда се второ изпитване с по-тежкия манекен с по-дълго разстояние на горната лента (точка на закрепване G2). Горната лента се регулира за постигане на товар на обтягане 50 ± 5 N.

8.1.3.7.10. Изпитването, посочено в точка 7.1.4.1.10.1.2, е нужно да се провежда само с най-големия манекен, за който е проектирана системата за обезопасяване на деца.

8.1.4. Задържане на подсилващите възглавници

На повърхността за сядане на изпитвателния стенд се поставя памучен плат. На изпитвателния стенд се поставя подсилваща възглавница и на повърхността за сядане се поставя телесният блок на долния торс, както е описан в приложение 22, фиг. 1. Инсталира се и се захваща триточков обезопасителен колан за възрастни, който се обтяга, както е предписано в приложение 21. С парче лента, с широчина от 25 mm или подобна, завързано около подсилващата възглавница, се прилага товар от 250 ± 5 N в посока на стрелката А, вж. приложение 22, фиг. 2, успоредно на повърхността за сядане на изпитвателния стенд.

8.2. Изпитвания на единични компоненти

8.2.1. Ключалка

8.2.1.1. Изпитване за отваряне под товар

8.2.1.1.1. За това изпитване трябва да се използва система за обезопасяване на деца, която вече е преминала динамичното изпитване, специфицирано в точка 8.1.3.

8.2.1.1.2. Системата за обезопасяване на дете трябва да се отстрани от изпитвателната количка или превозното средство, без да се отваря ключалката. На ключалката трябва да се приложи товар от 200 ± 2 N. В случай, че ключалката е прикрепена към корава част, усилието се прилага, като се спазва ъгълът, образуван от ключалката и твърдата част по време на динамичното изпитване.

8.2.1.1.3. Със скорост 400 ± 20 mm/min към геометричния център на бутона за освобождаване на ключалката се прилага товар по дължината на фиксирана ос, успоредна на първоначалното направление на движение на бутона; геометричният център се отнася за тази част на повърхността на ключалката, към която ще се прилага натиск за отваряне. Ключалката трябва да е закрепена към неподвижна опора по време на прилагането на усилието на отваряне.

8.2.1.1.4. Усилието за отваряне на ключалката се прилага чрез динамометър или сходно устройство по начина и с посоката при нормална употреба. Допирната повърхност е полирана метална полусфера с радиус 2,5 ± 0,1 mm.

8.2.1.1.5. Измерва се усилието на отваряне на ключалката и се отбелязва всяка неизправност на ключалката.

8.2.1.2. Изпитване за отваряне под нулев товар

8.2.1.2.1. Монтира се и се поставя в условия на „нулев товар“ комплект ключалка, която преди това не е била подлагана на натоварване.

8.2.1.2.2. Методът за измерване на силата за отваряне на ключалката трябва да е предписаният в точки 8.2.1.1.3 и 8.2.1.1.4.

8.2.1.2.3. Измерва се усилието на отваряне на ключалката.

8.2.1.3. Изпитване за якост.

8.2.1.3.1. За изпитването за якост трябва да се използват два образеца. В изпитването са включени всички регулиращи устройства, с изключение на устройствата, монтирани непосредствено на система за обезопасяване на деца.

8.2.1.3.2. Приложение 20 показва типично устройство за изпитването за якост на ключалката. Ключалката се поставя на горната кръгла пластина (А) в рамките на кухината. Всички прилежащи ремъци са дълги най-малко 250 mm и са подредени във висящо състояние от горната пластина в съответствие с положението им на ключалката. Свободните краища на ремъците се увиват около долната кръгла пластина (B), докато излезнат през вътрешния отвор на пластината. Между А и В всички ремъци трябва да са вертикални. След това кръглата затягаща пластина (С) се затяга леко спрямо долното лице на (В), като все пак позволява известно движение на ремъка между тях. С малко усилие, зададено на устройството за изпитване на опън, ремъците се обтягат и изтеглят между (B) и (C), докато всичките се натоварят според подредбата им. По време на тази операция и на самото изпитване ключалката не трябва да докосва пластина (А) и всяка част от (А). (B) и (C) се затягат здраво заедно и силата на опън нараства със скорост на преместване 100 ± 20 mm/min докато се достигнат изискваните стойности.

8.2.2. Регулиращо устройство

8.2.2.1. Удобство при регулиране

8.2.2.1.1. Когато се изпитва ръчно регулиращо устройство, ремъкът се изтегля с равномерна скорост през устройството, като се вземат предвид нормалните условия на използване, като скоростта на изтегляне е приблизително 100 ± 20 mm/min, и се измерва максималната сила до най-близката целочислена стойност в N след първите 25 ± 5 mm от движението на ремъка.

8.2.2.1.2. Изпитването трябва да се проведе в двете посоки на движение на ремъка през регулиращото устройство, като ремъкът се подлага на пълния цикъл на придвижване 10 пъти преди провеждане на измерването.

8.2.3. Изпитване на микроприплъзване (вж. приложение 5, фиг. 3)

8.2.3.1. Компонентите или устройствата, подложени на изпитването на микроприплъзване, престояват в продължение на най-малко двадесет и четири часа преди изпитването, в атмосфера с температура 20 ± 5 °C и с относителна влажност 65 ± 5 %. Изпитването се провежда при температура между 15 и 30 °C.

8.2.3.2. Свободният край на ремъка се поставя в същата конфигурация, както когато устройството се използва в превозното средство, като не трябва да е закрепен към никаква друга част.

8.2.3.3. Регулиращото устройство се поставя на вертикално парче от ремъка, чийто един край носи товар от 50 ± 0,5 N (насочван по начин предотвратяващ люлеенето на товара и усукването на ремъка). Свободният от регулиращото устройство край на ремъка се монтира вертикално нагоре или надолу, както в превозното средство. Другият край трябва да преминава над ролка за отклоняване, чиято хоризонтална ос е успоредна на равнината на участъка от ремъка, носещ товара, като участъкът на ремъка над ролката е хоризонтален.

8.2.3.4. Изпитваното устройство се разполага така, че центърът му в най-високото положение, до което може да бъде издигнато, да е 300 ± 5 mm над поддържащата платформа, като товарът от 50 N трябва да е на 100 ± 5 mm от тази платформа.

8.2.3.5. Изпълняват се 20 ± 2 цикъла преди изпитването и после се изпълняват 1 000 ± 5 цикъла с честота от 30 ± 10 цикъла на минута, като пълната амплитуда е 300 ± 20 mm или както е посочено в точка 8.2.5.2.6.2. Товарът от 50 N се прилага единствено през времетраенето на едно повдигане от 100 ± 20 mm за всеки половин период. Микроприплъзването се измерва от положението в края на 20 цикъла преди изпитването.

8.2.4. Прибиращо устройство

8.2.4.1. Сила на прибиране

8.2.4.1.1. Силата на прибиране трябва да се измерва, когато комплектът на обезопасителния колан е прикрепен към манекен, както при динамичното изпитване, посочено в точка 8.1.3. Опънът в лентата се измерва колкото е възможно по-близо до мястото на контакт с манекена, докато лентата се прибира със скорост от около 0,6 m/min.

8.2.4.2. Дълготрайност на механизма на прибиращото устройство

8.2.4.2.1. Ремъкът се развива и се оставя да се пренавие толкова пъти, колкото е предписано, със скорост най-много 30 цикъла в минута. В случай на прибиращи устройства с аварийна блокировка, при всеки пети цикъл се прави по-рязко изтегляне, за да се блокира прибиращото устройство. По-резките изтегляния са с еднакъв брой и се правят при всеки пет различни изтегляния на лентата, а именно при 90, 80, 75, 70 и 65 % от общата дължина на лентата, навита на прибиращото устройство. Когато се осигури дължина по-голяма от 900 mm, тези проценти се отнасят до крайните 900 mm от лентата, които могат да бъдат изтеглени от прибиращото устройство.

8.2.4.3. Блокировка на прибиращи устройства с аварийна блокировка

8.2.4.3.1. Прибиращото устройство се изпитва еднократно за блокировка, когато лентата е изтеглена до пълната си дължина минус 300 ± 3 mm, които остават навити на макарата на прибиращото устройство.

8.2.4.3.2. В случай на прибиращо устройство с блокировка, което се задейства от движението на ремъка, издърпването е по посоката, в която то по принцип се извършва, когато прибиращото устройство е монтирано в превозното средство.

8.2.4.3.3. Когато прибиращите устройства се изпитват за чувствителност спрямо отрицателното ускорение на превозното средство, изпитванията се извършват с посоченото по-горе издърпване, в две взаимно перпендикулярни оси, които са хоризонтални, ако прибиращото устройство е монтирано в превозно средство съгласно спецификациите на производителя на системата за обезопасяване на деца. Когато това положение не е указано, органът, провеждащ изпитванията, следва да се консултира с производителя на обезопасителния колан. Една от осите трябва да е разположена в посоката, избрана от провеждащата изпитванията за одобрение техническата служба, като меродавна за най-неблагоприятните условия на функциониране на блокиращия механизъм.

8.2.4.3.4. Апаратурата трябва да е проектирана така, че предписаното ускорение да се достигне при средно нарастване на ускорението по-голямо или равно на 25 g/s (10).

8.2.4.3.5. За проверка на съответствието с изискванията на точки 7.2.3.2.1.3 и 7.2.3.2.1.4, прибиращото устройство се монтира на хоризонтална плоскост и плоскостта се наклонява със скорост не по-голяма от 2° в секунда, докато се получи блокиране. Изпитването се извършва и при наклоняване на плоскостта и в други посоки, за да се гарантира, че изискванията са изпълнени.

8.2.4.4. Изпитване за устойчивост на корозия

8.2.4.4.1. Изпитването за устойчивост на корозия е описано в точка 8.1.1 по-горе.

8.2.4.5. Изпитване за прахоустойчивост

8.2.4.5.1. Прибиращото устройство се поставя в изпитвателна камера, както е посочено в приложение 3 към настоящото правило. То се монтира ориентирано по начин, сходен с положението му в превозното средство. Изпитвателната камера трябва да съдържа количеството прах, указано в точка 8.2.4.5.2 по-долу. Ремъкът на прибиращото устройство се развива до дължина 500 mm и се оставя така, с изключение на 10 пълни цикъла на развиване и пренавиване, на които той се подлага една или две минути след всяко раздвижване на праха. За период от 5 часа прахът в камерата се раздвижва на всеки 20 min в продължение на 5 s чрез въздух под налягане, несъдържащ влага и смазочно масло, който преминава през отвор с диаметър 1,5 ± 0,1 mm при еталонно налягане 5,5 ± 0,5 бара.

8.2.4.5.2. Прахът, използван при изпитването, описано в точка 8.2.4.5.1, се състои от около 1 кг сух кварц. Размерът на частиците трябва да е следният:

а)	частици, преминаващи през мрежа с отвори 150 μm и диаметър на нишката 104 μm: 99 до 100 %;

б)	частици, преминаващи през мрежа с отвори 105 μm и диаметър на нишката 64 μm: 76 до 86 %;

в)	частици, преминаващи през мрежа с отвори 75 μm и диаметър на нишката 52 μm: 60 до 70 %.

8.2.5. Статично изпитване за ремъци

8.2.5.1. Изпитване на якост на ремък

8.2.5.1.1. Всяко изпитване се провежда върху два нови образеца ремък, кондиционирани както е посочено в точка 7.2.4.

8.2.5.1.2. Всеки от ремъците трябва да е захванат между стягите на машина за опън за изпитване на якост. Стягите трябва да са конструирани така, че да се избегне скъсване на лентата при или близо до мястото на контакт с тях. Скоростта на преместване е 100 ± 20 mm/min. Свободната дължина на образеца между стягите на устройството в началото на изпитването е 200 ± 40 mm.

8.2.5.1.3. След това опънът се увеличава до скъсването на лентата и се отбелязва величината на товара на скъсване.

8.2.5.1.4. Ако лентата приплъзне или се скъса в мястото на контакт с една от двете стяги или в рамките на 10 mm от която и да е от тях, изпитването се счита за невалидно и се провежда ново изпитване върху друг образец.

8.2.5.2. Образците, отрязани от ремъците, съгласно точка 3.2.3, се кондиционират, както следва:

8.2.5.2.1. Кондициониране в помещение

8.2.5.2.1.1. Ремъкът престоява 24 ± 1 часа при температура на въздуха 23 ± 5 °C и относителна влажност 50 ± 10 %. Ако изпитването не може да се проведе незабавно след кондиционирането, образецът се съхранява в херметично затворен контейнер до започване на изпитването. Усилието на скъсване на ремъка се определя в рамките на 5 min от изваждането му от кондициониращата въздушна среда или контейнера.

8.2.5.2.2. Кондициониране на светлина

8.2.5.2.2.1. Прилагат се разпоредбите на Препоръка ISO 105-B02 (1978 г.). Ремъкът се излага на светлина за времето, необходимо за избеляване на стандартна синя боя № 7 до контраст, равен на степен 4 от сивата скала.

8.2.5.2.2.2. След излагането на светлина лентата престоява най-малко 24 часа при температура на въздуха 23 ± 5°C и относителна влажност 50 ± 10 процента. Усилието на скъсване на ремъка се определя в рамките на 5 min от изваждането му от кондициониращата инсталация.

8.2.5.2.3. Кондициониране на студено

8.2.5.2.3.1. След излагането на светлина ремъкът престоява най-малко 24 часа при температура на въздуха 23 ± 5°C и относителна влажност 50 ± 10 %.

8.2.5.2.3.2. След това ремъкът се оставя за 90 ± 5 минути върху равна повърхност в нискотемпературна камера, в която температурата на въздуха е -30 ± 5°C. Впоследствие той се сгъва и сгънатият ремък се натоварва с тежест 2 ± 0,2 kg, предварително охладена до -30 ± 5°C. Тежестта се отстранява, след като ремъкът е държан подложен на опън 30 ± 5 минути в същата нискотемпературна камера, и в рамките на пет минути след изваждането на ремъка от нискотемпературната камера се измерва усилието на скъсване.

8.2.5.2.4. Кондициониране на топло

8.2.5.2.4.1. След излагането на светлина ремъкът престоява най-малко 180 ± 10 минути при температура на въздуха 60 ± 5 °C и относителна влажност 65 ± 5 %.

8.2.5.2.4.2. Усилието на скъсване се определя в рамките на 5 min от изваждането на ремъка от нагревателната камера.

8.2.5.2.5. Изпитване на въздействие на вода

8.2.5.2.5.1. Ремъкът престоява напълно потопен в дестилирана вода в продължение на 180 ± 10 минути при температура 20 ± 5 °C. Във водата предварително се добавя незначително количество мокрещо вещество. Всеки мокрещ агент, който е подходящ за изследваното влакно, може да се използва.

8.2.5.2.5.2. Натоварването на скъсване се определя в рамките на 10 min от изваждането на ремъка от водата.

8.2.5.2.6. Кондициониране за протриване

8.2.5.2.6.1. Компонентите или устройствата, подложени на изпитването на протриване, престояват в продължение на най-малко двадесет и четири часа преди изпитването в атмосфера с температура 23 ± 5 °С и с относителна влажност 50 ± 10 %. Изпитването се провежда при стайна температура между 15 и 30 °C.

8.2.5.2.6.2. В таблицата по-долу са посочени общите условия за всяко изпитване:

	Товар (N)	Цикли в минута	Цикли (№)
Процедура тип 1	10 ± 0,1	30 ± 10	1 000 ± 5
Процедура тип 2	5 ± 0,05	30 ± 10	5 000 ± 5

Когато няма достатъчно ремък за изпитване с преместване от 300 mm, изпитването може да се приложи върху по-малка дължина, чийто минимум е 100 mm.

8.2.5.2.6.3. Специални условия за процедурите на протриване

8.2.5.2.6.3.1. Процедура от тип 1: за случаите, когато коланът преминава през бързо регулиращо устройство. Товарът от 10 N се прилага вертикално и постоянно върху част от ремъка. Другата част, поставена хоризонтално, е свързана с устройство, движещо ремъка с възвратно-постъпателно движение. Регулиращото устройство се поставя така, че хоризонталната част на ремъка да остава напрегната (вж. приложение 5, фиг.1).

8.2.5.2.6.3.2. Процедура от тип 2: в случаи, когато ремъкът променя посоката си при преминаване през твърда част. По време на изпитването ъглите, които двете ленти сключват помежду си, се поддържат в съответствие с указаното в приложение 5, фигура 2. Усилието от 5 N се прилага постоянно. В случаи, когато лентата променя посоката си повече от един път при преминаване през корава част, усилието от 5 N може да бъде увеличено, така че да се достигне предвиденото придвижване на лентата от 300 mm през тази корава част.

8.2.6. Фиксатор

8.2.6.1. Устройства клас А.

Системата за обезопасяване на деца и най-големият манекен, за който е предназначена системата, се нагласяват, както е показано на фиг. 5 по-долу. Използваната лента трябва да е указаната в приложение 13 към настоящото правило. Фиксаторът е напълно задействан, като мястото, където коланът влиза във фиксатора, се отбелязва. Посредством пръстен с формата на D, към колана се прикрепват динамометри и се прилага сила, равна на два пъти (± 5 %) теглото на най-тежкия манекен от група I, за най-малко една секунда. Долното положение се използва за фиксатори в положение А и горното положение се използва за фиксатори в положение В. Силата се прилага още 9 пъти. Прави се допълнителен знак на колана, на мястото където влиза във фиксатора, и разстоянието между двата знака се измерва. По време на това изпитване прибиращото устройство трябва да е отключено.

Фигура 5

8.2.6.2. Устройства клас Б.

Системата за обезопасяване на деца трябва да е здраво закрепена и лентата, както е указано в приложение 13 към настоящото правило, трябва да премине през фиксатора и рамката следвайки маршрута, описан в инструкциите на производителя. Коланът трябва да премине през оборудването на изпитването, както е описано на фиг. 6 по-долу, и да бъде прикрепен към тежест от 5,25 ± 0,05 kg. Между тежестта и точката, в която лентата излиза от рамката трябва да има 650 ± 40 mm свободна лента. Фиксаторът трябва да е напълно задействан и мястото, където коланът влиза във фиксатора, следва да се отбележи. Тежестта се повдига и пуска, така че да пада свободно на разстояние 25 ± 1 mm. Това трябва да се повтори 100 ± 2 пъти с честота 60 ± 2 в минута, за да се симулират резките тласъци на системата за обезопасяване на деца в автомобила. Прави се допълнителен знак на колана, на мястото където той влиза във фиксатора, като разстоянието между двата знака се измерва.

Фиксаторът трябва да обхваща цялата широчина на лентата, при условията на монтиране, с инсталиран 15-килограмов манекен. Това изпитване се провежда с използване на същите ъгли на пресичане на лентите като образуваните при нормална употреба. Свободният край на надбедрения колан трябва да е фиксиран. При провеждането на това изпитване системата за обезопасяване на деца е здраво закрепена за изпитвателния стенд, използван за изпитването на преобръщане и за динамичното изпитване. Ремъкът на натоварването може да е прикрепен към симулираната ключалка.

Фигура 6

Схема на изпитване на фиксатор клас В

8.2.7. Изпитване на кондициониране на регулиращи устройства, монтирани непосредствено на система за обезопасяване на деца

Най-големият манекен, за който е предназначена системата за обезопасяване, се инсталира както при динамичното изпитване, включително стандартната хлабина, както е указано в точка 8.1.3.6. Върху лентата, там където свободният край на лентата влиза в регулиращото устройство, се отбелязва базова линия.

Манекенът се отстранява и системата за обезопасяване се поставя в приспособлението за кондициониране, показано на фиг. 1, приложение 19.

За един цикъл през регулиращото устройство лентата трябва да премине общо разстояние не по-малко от 150 mm. Това придвижване трябва да е такова, че най-малко 100 mm от лентата, от страната на базовата линия да откъм свободния край и остатъка от дължината на придвижване (прибл. 50 mm) от страната на базовата линия към четири/петточковия колан, да преминат през регулиращото устройство.

Ако дължината на лентата от базовата линия до свободния край на лентата е недостатъчна за описаното по-горе придвижване, 150 mm придвижване през регулиращото устройство се изчисляват от най-изтегленото положение на четири/петточковия колан.

Честотата на циклите трябва да е 10 ± 1 цикъла в минута, при скорост на „В“ от 150 ± 10 mm/s.

8.2.8. Изпитване на температура

8.2.8.1. Компонентите, указани в точка 7.1.5.1 трябва да бъдат разположени в затворено пространство над водна повърхност, при температура на средата не по-малко от 80 °C, за непрекъснат период нe по-малък от 24 часа и след това охладени в среда с температура, която не надвишава 23 °C. Периодът на охлаждане трябва да е последван незабавно от три последователни цикъла по 24 часа, като всеки цикъл се състои от следните последователни редувания:

а)	среда с температура не по-ниска от 100 °C се поддържа за непрекъснат период от 6 часа и тази среда се постига в рамките на 80 минути от започването на цикъла; тогава:

б)	среда с температура не по-висока от 0 °C се поддържа за непрекъснат период от 6 часа и тази среда се постига в рамките на 90 минути; тогава:

в)	среда с температура не по-висока от 23 °C се поддържа за остатъка от цикъла от 24 часа.

8.3. Сертифициране на възглавницата на изпитвателния стенд

8.3.1. За установяване на началните стойности на проникване при удар и на максималното отрицателно ускорение, трябва да се сертифицира възглавницата на изпитвателния стенд, когато е нова, и след това на всеки 50 динамични изпитвания или най-малко веднъж месечно, което от двете настъпи по-рано, а при честа употреба на изпитвателното оборудване — преди всяко изпитване.

8.3.2. Процедурите на сертифициране и измерване трябва да отговарят на указаните в последната версия на ISO 6487; измервателното оборудване трябва да отговаря на техническите изисквания за канал за пренос на данни с клас на каналния филтър (CFC) 60.

С използване на изпитвателното устройство, определено в приложение 17 на настоящото правило, се провеждат 3 изпитвания, на 150 ± 5 mm от предния край на възглавницата, върху централната линия и на 150 ± 5 mm от всяка страна на централната линия.

Устройството се поставя вертикално на плоска, твърда повърхност. Масата за удар се отпуска надолу докато влезе в контакт с повърхността и маркерът за проникване се поставя в нулево положение. Устройството се поставя вертикално над изпитвателната точка, масата се повдига на 500 ± 5 mm и се оставя да падне свободно, за да нанесе удар по повърхността на седалката. Записва се проникването и кривата на отрицателното ускорение.

8.3.3. Максималните регистрирани стойности не трябва да се отклоняват повече от 15 % от началните стойности.

8.4. Регистриране на динамичното поведение

8.4.1. За да се определят поведението на манекена и неговите премествания, всички динамични изпитвания трябва да се завеждат съгласно следните условия:

8.4.1.1.

Условия на филмиране и записване:

а)	кадровата честотата трябва да е най-малко 500 кадъра в секунда;

б)	изпитването се записва върху кинофилм, видео или цифров информационен носител;

8.4.1.2.

Оценка на неопределеността:

Изпитващите лаборатории трябва да разполагат със и трябва да прилагат процедури за оценка на неопределеността на измерването на преместването на главата на манекена. Неопределеността трябва да е в рамките на + 25 mm.

Примери за международни стандарти за такива процедури са EA-4/02 на Европейската организация за акредитация, ISO 5725:1994 или методът „Общо измерване на неопределеността“.

8.5. Процедурите на сертифициране и измерване трябва да отговарят на указаните в ISO 6487:2002. Честотните класове на канала за данни трябва да бъдат:

Типове измервания	CFC (FH)	честота на срязване (FN)
Ускорение на количката	60	вж. ISO 6487:2002 приложение A
Натоварвания на коланите	60	вж. ISO 6487:2002 приложение A
Ускорение на гръдния кош	180	вж. ISO 6487:2002 приложение A
Ускорение на главата (модела на главата)	1 000	1 650.

Честотата на дискретизация следва да е минимум 10 пъти честотата на канала (т.е., в инсталации с честотен клас 1 000 това отговаря на минимална честота на снемане на проби от 10 000 отчета в секунда на канал).

9. ПРОТОКОЛИ ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИП И ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО С ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

9.1. В протокола от изпитването се записват резултатите от всички изпитвания и измервания, включително следните данни от изпитване:

а)	типът устройство, използвано за изпитването (устройство за положително или отрицателно ускорение);

б)	общата промяна на скоростта;

в)	само при шейните за отрицателно ускорение — скоростта на количката непосредствено преди удара;

г)	кривата на отрицателното или положителното ускорение на количката през цялото време на промяна на скоростта на количката, което не може да бъде по-малко от 300 ms;

д)	времето (в ms), когато главата на манекена достигне максималното си преместване по време на динамичното изпитване;

е)	мястото, заемано от ключалката по време на изпитванията, ако то може да се мени; и

ж)	всяка неизправност или счупване.

9.2. Ако не са спазени разпоредбите относно устройствата за закрепване, съдържащи се в приложение 6, допълнение 3 към настоящото правило, протоколът на изпитването трябва да опише как е инсталирана системата за обезопасяване на деца и да укаже ъглите и размерите от значение.

9.3. Когато системата за обезопасяване на деца се изпитва в превозно средство или конструкция на превозно средство, протоколът на изпитването трябва да укаже начина на закрепване на конструкцията на превозно средство към количката, положението на системата за обезопасяване на деца и наклона на облегалката на превозното средство.

9.4. Протоколите на изпитване за одобрение на тип и за съответствие на производството с техническите изисквания трябва да отбелязват проверката на маркировките и на инструкциите за инсталиране и използване.

10. ПРОМЕНИ И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ТИП СИСТЕМА ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА ДЕЦА

10.1. Административният орган, издал одобрението за система за обезопасяване на деца, се уведомява за всяка промяна на типа система за обезопасяване на деца. Тогава органът може:

10.1.1.

да прецени, че направените промени не оказват съществено неблагоприятно въздействие и че системата за обезопасяване на деца продължава да отговаря на изискванията; или

10.1.2.

да изиска допълнителен доклад за изпитвания от техническата служба, компетентна да извършва съответните изпитвания.

10.2. Потвърждение или отказ на одобрение, уточняващо промяната, се съобщава на страните по Спогодбата за приложение на настоящото правило по процедурата, определена в точка 5.3 по-горе.

10.3. Компетентният орган, който разрешава разширяването на одобрението, поставя сериен номер на такова разширение и информира за него държавите — страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, като изпраща съобщение, съставено по образеца, даден в приложение 1 към настоящото правило.

11. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО С ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

11.1. С цел да се гарантира задоволителността на производствената система на производителя, техническата служба, която е провела изпитванията за одобрение на тип, трябва да проведе изпитвания за съответствие на производството с техническите изисквания в съответствие с точка 11.2.

11.2. Квалифициране на производството на системи за обезопасяване на деца

Производството на всеки нов одобрен тип система за обезопасяване на деца от категориите „универсална“, „полууниверсална“ и „ограничена“ трябва да премине изпитвания за съответствие на производството с техническите изисквания.

За тази цел от първата произведена партида се взема случайно избрана извадка от 5 системи за обезопасяване на деца

Първата група, която съдържа между минимум 50 и максимум 5 000 системи за обезопасяване на деца, се счита за първа произведена партида.

11.2.1. Динамично изпитване

11.2.1.1. На динамичното изпитване, описано в точка 8.1.3, трябва да бъдат подложени пет системи за обезопасяване на деца. Провелата изпитанието за одобрение на тип техническа служба избира условията, довели до максимално хоризонтално отклонение на главата по време на динамичните изпитвания за одобрение на тип, с изключение на условията, описани в точка 7.1.4.1.10.1.2 по-горе. Всички пет системи за обезопасяване на деца се изпитват при еднакви условия.

11.2.1.2. За всяко изпитване, описано в 11.2.1.1, се измерват хоризонталното отклонението на главата и ускорението на гръдния кош.

а)

Резултатите от максималното хоризонтално отклонение на главата трябва да отговарят на следните две условия:

никоя стойност не трябва да надвишава 1,05 L и

X + S не трябва да надвишава L

където:

L	=	предписаната гранична стойност
Х	=	средното аритметично на стойностите
S	=	средноквадратичното отклонение на стойностите.

б)	Ускорението на гръдния кош трябва да отговаря на изискванията на точка 7.1.4.2.1 и, в допълнение, условието X + S от 11.2.1.3 а) следва да се прилага за ограничените до 3 ms резултати за резултантното ускорение на гръдния кош (както е определено в точка 7.1.4.2.1) и се записва само за информация.

11.2.2. Контрол на маркировките

11.2.2.1. Техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, проверява дали маркировките съответстват на изискванията от точка 4.

11.2.3. Контрол на инструкциите за инсталиране и инструкциите за ползване.

11.2.3.1. Техническата служба, провела изпитванията за одобрение, проверява дали инструкциите за инсталиране и инструкциите за ползване съответстват на точка 15.

12. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ПЕРИОДИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

Процедурите за гарантиране на съответствието на производството трябва да отговарят на определените в допълнение 2 към Спогодбата (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се съблюдават следните изисквания:

12.1.

Всяка система за обезопасяване на деца, одобрена по настоящото правило, трябва да бъде произведена, така че да съответства на одобрения тип като отговаря на изискванията, изложени в точки 6 до 8 по-горе.

12.2.

Спазват се минималните изисквания за процедурите за контрол на съответствието на производството, изложени в приложение 16 към настоящото правило.

12.3.

Компетентният орган, който е издал одобрението за типа, може да проверява по всяко време методите за контрол на съответствието, които се прилагат във всеки един производствен обект. Нормалната честота за тези проверки е два пъти годишно.

13. САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

13.1. Одобрението, издадено на система за обезопасяване на деца съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако системата за обезопасяване, носеща характеристиките, посочени в точка 5.4, не успее да премине произволните проверки, описани в точка 11, и не съответства на одобрения тип.

13.2. Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, което е дала преди това, тя незабавно уведомява за това другите договарящи страни, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, отговарящ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

14. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО

14.1. Ако притежателят на сертификат за одобрение напълно преустанови производството на одобрен по настоящото правило тип система за обезопасяване на деца, той трябва да информира за това органа, който е издал одобрението. След получаване на съответното известие този орган трябва да информира за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи това правило, чрез формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

15. ИНСТРУКЦИИ

15.1. Всяка система за обезопасяване на дете се придружава от инструкции на езика на страната, в която устройството се продава, със следното съдържание:

15.2. Инструкциите за монтаж трябва да включват следните точки:

15.2.1.

За „универсална“ категория системи за обезопасяване на деца, без да се маха опаковката, на мястото за продажба трябва да е ясно видим следният етикет:

БЕЛЕЖКА

Това е „универсална“ система за обезопасяване на деца. Тя е одобрена съгласно Правило № 44, серия от изменения 04, за обща употреба в превозни средства и е пригодима към повечето, но не всички, седалки за леки автомобили.

Може да се очаква, че по отношение на монтирането системата ще съответства, ако производителят е заявил в инструкцията за експлоатация на превозното средство, че то е пригодено за монтиране на „универсална“ система за обезопасяване на деца от тази възрастова група.

Тази обезопасителна система за деца е класифицирана като „универсална“ при условия, по-стриктни от прилаганите за предишни модели, които не носят тази бележка.

В случай на съмнение, консултирайте се с производителя или търговеца на системата за обезопасяване на деца.

15.2.2.

За обезопасителни системи за деца от категории „ограничена“ или „полууниверсална“, без да се маха опаковката, на мястото за продажба трябва да е ясно видима следната информация:

Тази система за обезопасяване на деца е класифицирана за („ограничено/полууниверсално“) ползване и е подходяща за закрепване на места за сядане в следните леки автомобили

ЛЕК АВТОМОБИЛ	ОТПРЕД	ОТЗАД
	Външно място	По средата
(Модел)	Да	Да	Не

За поставяне на тази система за обезопасяване на деца може да са подходящи местата за сядане и в други леки автомобили. В случай на съмнение, консултирайте се с производителя или търговеца на системата за обезопасяване на деца.

15.2.3.

За категорията „за специфично превозно средство“ на системи за обезопасяване на деца, на мястото за продажба, без да се маха опаковката, трябва да е ясно видима следната информация:

15.2.4.

Ако устройството изисква обезопасителен колан за възрастни, на мястото за продажба, без да се маха опаковката, трябва да е ясно видим следният текст:

„Подходяща само ако одобрените превозни средства са оборудвани с надбедрени/триточкови/статични/с прибиращо устройство обезопасителни колани, одобрени съгласно Правило № 16 на ИКЕ на ООН или други равностойни на него стандарти.“ (Излишното се зачертава.)

В случай на система за обезопасяване на преносимо креватче следва да е включен списък на преносимите креватчета, за които е предвидено устройството.

15.2.5.

Производителят на системата за обезопасяване на деца трябва да предоставя върху кутията за опаковане информация за адреса, на който клиентът може да пише, за да си набави допълнителна информация за монтирането на системата за обезопасяване в конкретни леки автомобили.

15.2.6.

метода на инсталиране, онагледен със снимки и/или ясни чертежи;

15.2.7.

потребителят трябва да бъде уведомен, че коравите детайли и части на системата за обезопасяване на деца, изработени от пластмаса, трябва да се разполагат и монтират така, че когато моторното превозно средство е в нормална експлоатация, те да не могат да бъдат заклещени от плъзгаща се седалка или от врата на превозното средство;

15.2.8.

потребителят трябва да бъде уведомен да използва преносимите креватчета перпендикулярно на надлъжната ос на превозното средство;

15.2.9.

в случай на гледащи назад системи потребителят трябва да бъде уведомен да не ги използва на места за сядане, където е инсталирана противоударна въздушна възглавница. Тази информация трябва да е ясно видима на мястото за продажба, без да се маха опаковката;

15.2.10.

за „система за обезопасяване на деца със специални нужди“ следната информация трябва да е ясно видима на мястото за продажба, без да се маха опаковката:

Тази система за обезопасяване на деца със специални нужди е проектирана да осигурява допълнителна стабилност на деца, които се затрудняват да седят правилно в обикновени седалки. Винаги се консултирайте с вашия лекар, за да се уверите, че тази система за обезопасяване е подходяща за вашето дете.

15.2.11.

За ISOFIX система за обезопасяване на деца следната информация трябва да е ясно видима на мястото за продажба, без да се маха опаковката:

БЕЛЕЖКА

1.	Това е СИСТЕМА ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА ДЕЦА ISOFIX. Тя е одобрена съгласно Правило № 44, серия от изменения 04, за общо ползване в превозни средства, оборудвани със системи за закрепване ISOFIX.

2.	Системата е пригодена за превозни средства с места за сядане, одобрени като места за сядане ISOFIX (подробно описани в инструкцията за експлоатация на превозното средство), в зависимост от категорията на детската седалка и закрепването.

3.	Тегловните групи и класът за размера по ISOFIX, за които това устройство е предназначено, са: …

15.3. Инструкциите за ползване трябва да включват следните точки:

15.3.1.

тегловните групи и клас за размер по ISOFIX, за които устройството е предназначено;

15.3.2.

когато устройството се използва в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, условията за ползването му се дават посредством следния текст: Подходяща само ако превозните средства са оборудвани с надбедрени/триточкови/статични/с прибиращо устройство обезопасителни колани, одобрени съгласно Правило № 16 на ИКЕ НА ООН или други равностойни на него стандарти. (Излишното се зачертава.);

15.3.3.

начинът на ползване, онагледен със снимки и/или ясни чертежи. В случай на седалки, които могат да се използват като гледащи напред и назад, трябва да има ясно предупреждение системата за обезопасяване да се използва само в положение гледаща назад, докато теглото на детето не надхвърли определена гранична стойност или не се надвиши друг критерий за размер;

15.3.4.

боравенето с ключалката и регулиращите устройства трябва да са ясно обяснени;

15.3.5.

трябва да се дава препоръка всички ремъци, които закрепват системата за обезопасяване към превозното средство, да бъдат опънати, всички ремъци, които задържат детето, да бъдат регулирани според тялото на детето и да не се допуска усукването на ремъци;

15.3.6.

трябва да се изтъква колко важно е да се осигури използването на надбедрения колан ниско долу, така че тазът да е здраво захванат;

15.3.7.

трябва да се дава препоръка устройството да се смени, когато при произшествие е било обект на разрушителни натоварвания;

15.3.8.

трябва да са дадени инструкции за почистване;

15.3.9.

потребителят трябва да бъде общо предупреден относно опасността от правене на промени или допълнения на устройството без одобрението на компетентния орган и опасността при неточно спазване на инструкциите за инсталиране, предоставени от производителя на системата за обезопасяване на деца;

15.3.10.

когато столът не е оборудван с текстилно покритие, трябва да се дава препоръка да бъде държан настрана от слънчевата светлина, тъй като в противен случай може да е твърде горещ за детската кожа;

15.3.11.

трябва да се дава препоръка деца да не се оставят без наблюдение в система за обезопасяване;

15.3.12.

трябва да се дава препоръка за надлежно закрепване на всеки багаж или други предмети, които са в състояние да причинят наранявания в случай на сблъсък.

15.3.13.

Трябва да се дава препоръка:

а)	да не се използва системата за обезопасяване на деца без покритието ѝ;

б)	да не се заменя покритието на седалката с никакво друго освен препоръчаното от производителя, тъй като покритието съставлява неразделна част от експлоатационните характеристики на системата за обезопасяване.

15.3.14.

Трябва да има текст или диаграма, която да указва как потребителят може да разпознае незадоволителното положение на ключалката на обезопасителния колан за възрастни по отношение на главните опорни точки на контакт на системата за обезопасяване. Трябва да се дава съвет на потребителя да влезе в контакт с производителя на системата за обезопасяване на деца, в случай на съмнения в това отношение.

15.3.15.

Ако системата за обезопасяване на деца предлага алтернативна опорна точка на контакт, нейната употреба трябва да бъде ясно описана. Потребителят трябва да бъде информиран как може да прецени дали използването на този алтернативен маршрут е задоволително. Трябва да се дава съвет на потребителя да влезе в контакт с производителя на системата за обезопасяване на деца, в случай на съмнения в това отношение. Трябва да са налице ясни напътствия към потребителя да започва инсталирането на системата за обезопасяване на деца на местата за сядане в превозното средство, категоризирани като „универсални“ в наръчника на собственика на превозното средство, използвайки първичния маршрут на колана.

15.3.16.

Трябва да се предвиди необходимото, за да могат инструкциите да останат върху системата за обезопасяване на деца по време на целия ѝ срок на служба или в инструкцията за експлоатация на превозното средство, в случай на вградени системи за обезопасяване.

15.3.17.

Трябва да е налице изрично предупреждение да не се използва друга опорна контактна точка освен описаните в инструкциите и маркираните върху системата за обезопасяване на деца.

15.3.18.

За система за обезопасяване на деца ISOFIX инструкциите за употреба трябва да указват необходимостта да се прочете инструкцията на производителя на автомобила.

16. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВОРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ

16.1. Страните по Спогодбата от 1958 година, които прилагат това правило, трябва да съобщят на Секретариата на Организацията на обединените нации имената и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания, както и тези на административните органи, които издават одобрения и до които трябва да се изпращат сертификати за одобрение, отказ, разширяване или отменяне.

17. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

17.1. Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 03, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издаде одобрение на ИКЕ по настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

17.2. Считано 12 месеца след датата на влизане в сила, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения на ИКЕ единствено ако подлежащият на одобрение тип система за обезопасяване на деца отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

17.3. През 12-месечния период след датата на влизане в сила на серия от изменения 03 страните по договора, прилагащи настоящото правило, могат да продължат да издават одобрения на типа на тези системи за обезопасяване на деца, които съответстват на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02.

17.4. През същия период от 12 месеца страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не могат да отказват да издават разширение на одобрение съгласно предходните серии от изменения на настоящото правило.

17.5. Считано от датата на влизане в сила на серия от изменения 03, предписанията на приложение 16 към настоящото правило се прилагат също за устройства за обезопасяване на деца, чийто тип вече е одобрен съгласно серия от изменения 02.

17.6. Считано от датата на влизане в сила на серия от изменения 03, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват продажбата на тип система обезопасяване на деца, който не отговаря на изискванията от точка 6.2.2 и 6.2.14 от серия от изменения 03.

17.7. Считано 36 месеца след влизане в сила на серия от изменения 03, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват продажбата на системи обезопасяване на деца, които не отговарят на изискванията на серия от изменения 03 на настоящото правило.

17.8. Считано от датата на влизане в сила на допълнение 2 към серия от изменения 03, етикетът, изискван съгласно точка 4.5 от настоящото правило, се поставя на всички нови системи за обезопасяване на деца, произведени в съответствие с настоящото правило.

17.9. Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 04, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издаде одобрение на ИКЕ по настоящото правило, изменено със серия от изменения 04.

17.10. Считано 12 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 04, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения на ИКЕ единствено ако подлежащият на одобрение тип система за обезопасяване на деца отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 04.

17.11. През 12-месечния период след датата на влизане в сила на серия от изменения 04 страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да продължат да издават одобрения на типа на тези системи за обезопасяване на деца, които съответстват на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

17.12. През 36-месечния период след датата на влизане в сила на серия от изменения 04, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не могат да отказват да издават разширение на одобрение съгласно предходните серии от изменения на настоящото правило.

17.13. Считано 48 месеца след влизане в сила на серия от изменения 04, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват продажбата на системи обезопасяване на деца, които не отговарят на изискванията на серия от изменения 04 на настоящото правило.

17.14. Считано шест месеца след влизане в сила на допълнение 4 към серия от изменения 04, одобренията, издадени в съответствие със серия от изменения 03 или 04 на системи за обезопасяване на деца, принадлежащи към групи 0, 0+ и I, които не съответстват на точки 6.1.11 или 6.1.12, престават да бъдат валидни.

17.15. Считано от датата на влизане в сила на допълнение 4 към серия от изменения 04 на настоящото правило, чрез дерогация на задълженията на страните по Спогодбата през преходния период, определен в точка 17.14, и въз основа на декларацията, направена от Европейската общност при присъединяването ѝ към Спогодбата от 1958 г. (Depositary Notification C.N.60.1998.TREATIES-28), държавите-членки на Европейската общност могат да забраняват пускането на пазара на системи за обезопасяване на деца, които не отговарят на изискванията на допълнение 4 към серия от изменения 04 на настоящото правило.

(1) 1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чешката република, 9 за Испания, 10 за Сърбия и Черна гора, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 14 за Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 за Норвегия, 17 за Финландия, 18 за Дания, 19 за Румъния, 20 за Полша, 21 за Португалия, 22 за Руската федерация, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 25 за Хърватия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 28 за Беларус, 29 за Естония, 30 (не е присвоен), 31 за Босна и Херцеговина, 32 за Латвия, 33 (не е присвоен), 34 за България, 35 (не е присвоен), 36 за Литва, 37 за Турция, 38 (не е присвоен), 39 за Азербайджан, 40 за бившата югославска република Македония, 41 (не е присвоен), 42 за Европейската общност (одобренията се издават от държавите-членки, които полагат съответните национални символи по ИКЕ), 43 за Япония, 44 (не е присвоен), 45 за Австралия, 46 за Украйна, 47 за ЮАР, 48 за Нова Зеландия, 49 за Кипър, 50 за Малта, 51 за Република Корея, 52 за Малайзия, 53 за Тайланд, 54 и 55 (не са присвоени) и 56 за Черна гора. Следващите номера се присвояват на останалите страни в хронологичния ред, в който те ратифицират или се присъединяват към Спогодбата за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, за оборудването и частите, които могат да се монтират и/или използват в тях, както и за условията за взаимно признаване на предоставяните типови одобрения, издавани въз основа на тези предписания, като така присвояваните номера се съобщават от генералния секретар на ООН на договарящите се страни по Спогодбата.

(2) „Универсална система за обезопасяване на деца ISOFIX“ означава гледаща напред система за обезопасяване, предназначена за употреба в превозни средства на места, оборудвани с ISOFIX система за закрепване и горно лентово устройство за закрепване.

(3) „Полууниверсална система за обезопасяване на деца ISOFIX“ означава:

—	гледащи напред системи за обезопасяване, снабдени с опорен крак,

—	гледащи назад системи за обезопасяване, снабдени с опорен крак или горно лентово устройство, предназначени за употреба в превозни средства с места, оборудвани със система за закрепване ISOFIX и, при нужда, устройство за закрепване на горно лентово устройство,

—	или гледащи назад системи за обезопасяване, поддържани от арматурното табло, предназначени за употреба на предно пътническо място, оборудвано със система за закрепване ISOFIX,

—	или на гледаща настрани система за обезопасяване, оборудвана, при нужда, с устройство против завъртане, предназначено за употреба в превозни средства с места, оборудвани със система за закрепване ISOFIX и, при нужда, горно лентово устройство за закрепване.

(4) Адресът, на който могат да се набавят съответните стандарти CEN, е: CEN, 2 rue Bréderode, B.P. 5, B 1000 Bruxelles, Belgium.

(5) Границите на ускорението на гръдния кош не се прилагат, когато се използва манекен за новородено, тъй като той не е снабден с измервателни уреди.

(6) Манекенът за новородено не е оборудван с никакъв вграден в коремната област модул. Поради това, като насока за определяне на проникването в корема, може да се използва единствено субективен анализ.

(7) Освен ако не е посочено друго, допустимите отклонения при размерите не важат за граничните стойности.

Граници размери (mm)	по-малко от 6	над 6 до 30	над 30 до 120	над 120 до 315	над 315 до 1 000	над 1 000
Допустимо отклонение (mm)	± 0,5	± 1	± 1,5	± 2	± 3	± 4

Допустими ъглови отклонения, освен ако не е посочено друго: ± 1°.

(8) По време на калибрирането спирачният път трябва да е 650 ± 30 mm.

(9) По време на калибрирането спирачният път трябва да е 275 ± 20 mm.

Бележка:

Легенда:

Импулс на изпитване № 1:	—	Както е предписано в приложение 7 – челен удар.
Импулс на изпитване № 2:	—	Както е предписано в приложение 7 – заден удар.
Импулс на изпитване № 3:	—	Отрицателно ускорение на превозното средство, подложено на челен удар.
Импулс на изпитване № 4:	—	Отрицателно ускорение на превозното средство, подложено на заден удар.

(10) g = 9,81 m/s2.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА ЗА ОДОБРЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СХЕМА НА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ПРАХ

(размери в mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗПИТВАНЕ ЗА КОРОЗИЯ

1. Изпитвателна апаратура

1.1.

Апаратурата включва камера за мъгла, резервоар за солен разтвор, подаване на подходящо кондициониран въздух под налягане, една или повече пулверизиращи дюзи, опори за образеца, средства за загряване на камерата и необходимите регулиращи средства. Размерите и конструктивните подробности на апаратурата не са задължителни, стига само условията на изпитването да са изпълнени.

1.2.	Важно е да се гарантира, че върху изпитвателните образци не трябва да падат капки от разтвор, отложени по тавана или обвивката на камерата.

1.3.	Капките от разтвора, които се стичат от изпитвателните образци, не трябва да се връщат в резервоара за повторно пулверизиране.

1.4.	Апаратурата не бива да е изработена от материали, оказващи въздействие върху корозивността на мъглата.

2. Разполагане на изпитвателните образци в камерата за мъгла

2.1.	Образците, с изключение на прибиращи устройства, трябва да са подпрени или окачени между 15° и 30° от вертикалата и за предпочитане — успоредно на основната посока на хоризонталния поток мъгла през камерата, определен спрямо преобладаващата изпитвана повърхност.

2.2.	Прибиращите устройства трябва да са подпрени или окачени така, че осите на макарите за съхранение на ремъка да са перпендикулярни на основната посока на хоризонталния поток мъгла през камерата. Отворите на ремъка в прибиращото устройство също гледат в тази основна посока.

2.3.	Всеки образец трябва да е поставен така, че да позволи на мъглата да се отлага свободно на всички образци.

2.4.	Всеки образец трябва да е разположен така, че да не се допуска соленият разтвор да капе от един образец върху друг.

3. Солен разтвор

3.1.	Соленият разтвор се приготвя чрез разтваряне на 5 ± 1 тегловни части натриев хлорид в 95 части дестилирана вода. Солта следва да е натриев хлорид, практически без съдържание на никел и мед и съдържаща в сухо състояние не повече от 0,1 % натриев йодид и не повече от 0,3 % примеси общо.

3.2.	Разтворът е такъв, че когато се пулверизира при 35 °C, събраният разтвор да е с pH в граници от 6,5 до 7,2.

4. Сгъстен въздух

4.1.	Подаваният сгъстен въздух към дюзата или дюзите за пулверизиране на соления разтвор не трябва да съдържа масло и примеси и следва да е с налягане, поддържано постоянно в обхвата между 70 и 170 kN/m2.

5. Условия в камерата за мъгла

5.1.

В зоната в камерата за мъгла, в която са поставени образците, се поддържа температура 35 ± 5 °C. В тази зона се поставят най-малко два чисти колектора за мъгла, за да се предотврати събирането на капки от разтвор от изпитвателните образци или от друг източник. Колекторите трябва да се поставят близо до изпитваните образци, единият възможно най-близо до отворите, а другият — възможно най-далече. Мъглата е такава, че на всеки 80 cm2 от хоризонтална събираща площ се събира средно количество от 1,0 и 2,0 ml от разтвора на час за всеки колектор, когато се измерва най-малко в продължение на 16 часа.

5.2.	Дюзата или дюзите следва да са насочени или регулирани така, че пръските да не удрят директно изпитваните образци.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПИТВАНИЯ ЗА ТРИЕНЕ И МИКРОПРИПЛЪЗВАНЕ

Фигура 1

Процедура тип 1

Примери на схеми на изпитване, съответстващи на типа на регулиращото устройство

Пример А

Пример Б

Фигура 2

Процедура тип 2

Фигура 3

Изпитване на микроприплъзване

Общ ход: 300 ± 20mm

Прилаганият върху изпитвателния стенд товар от 50 N се направлява вертикално по такъв начин, че да се предотвратят люлеенето на товара и усукването на ремъка.

Присъединителното приспособление се фиксира на 50 N по същия начин, както в превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ОПИСАНИЕ НА КОЛИЧКАТА

1. Количка

1.1. За изпитвания на системите за обезопасяване на деца, количката, носеща само седалката, трябва да е с маса, по-голяма от 380 kg. За изпитвания на системите за обезопасяване на деца в категорията „специфично превозно средство“, количката, с прикрепената конструкция на превозното средство, трябва да е с маса по-голяма от 800 kg.

2. Калибрационен екран

2.1. Към количката се закрепва здраво калибрационен екран с ясно отбелязана гранична линия на движението, който позволява, с помощта на фотозаписи, определянето на спазването на критериите за движение напред.

3. Седалка

3.1. Седалката се конструира по следния начин:

3.1.1. Твърд гръб, размерите на който са дадени в допълнение 1 към настоящото приложение. Долната и горната част са направени от тръба с диаметър 20 mm;

3.1.2. Твърда седалка, размерите на която са дадени в допълнение 1 към настоящото приложение. Задната част на седалката е направена от твърд метален лист, чийто горен край е тръба с диаметър 20 mm. Предната част на седалката също е направена от тръба с диаметър 20 mm;

3.1.3. За достъп до скобите на устройствата за закрепване се правят отвори в задната част на възглавницата на седалката, както е предписано в допълнение 1 към настоящото приложение;

3.1.4. Широчината на седалката е 800 mm;

3.1.5. Облегалката и седалката са покрити с полиуретанова пяна, чийто характеристики са дадени в таблица 1. Размерите на възглавницата са дадени в допълнение 1 към настоящото приложение.

Таблица 1

Плътност съгласно ISO 485 (kg/m3)	43
Носеща способност съгласно ISO 2439B (N)
p — 25 %	125
p — 40 %	155
Коефициент на носещата способност съгласно ISO 3386 (kPa)	4
Удължение на скъсване съгласно ISO 1798 (%)	180
Коефициент на якостта на скъсване съгласно ISO 1798 (kPa)	100
Остатъчна деформация при натиск съгласно ISO 1856 (%)	3

3.1.6. Полиуретановата пяна се покрива със слънцезащитна тъкан, направена от полиакрилатни нишки, характеристиките на която са дадени в таблица 2.

Таблица 2

Специфична маса (g/m2)	290
Якост на скъсване съгласно DIN 53587 на изпитвателна мостра, широка 50 mm:
в надлъжна посока (kg):	120
в напречна посока (kg):	80

3.1.7. Покритие на седалката и облегалката (1)

3.1.7.1.

Седалката от пяна се произвежда от четириъгълен блок от пяна (800 × 575 × 135 mm) по такъв начин (вж. фиг. 1 от допълнение 1 към настоящото приложение), че неговата форма наподобява формата на алуминиевото дъно, посочена във фиг. 2 от допълнение 1 към настоящото приложение.

3.1.7.2.

В дъното се пробиват шест дупки, за да бъде то завинтено с болтове към количката. Дупките се пробиват по дължината на най-дългата страна на дъното, по три от всяка страна, като тяхното разположение зависи от конструкцията на количката. През дупките се вкарват шест болта. Препоръчва се залепването на болтовете към дъното с подходящо лепило. След това болтовете се завинтват с гайки.

3.1.7.3.

Материалът на покритието (1 250 × 1 200 mm, вж. фиг. 3 от допълнение 1 към настоящото приложение) се разрязва по цялата широчина по такъв начин, че впоследствие, след покриването, да не е възможно материалът да се припокрива. Следва да е налице междина от около 100 mm между краищата на материала за покритие. Поради това материалът трябва да бъде разрязан на около 1 200 mm.

3.1.7.4.

Материалът за покритие се маркира с две линии, които го пресичат по цялата широчина. Те се начертават на 375 mm от централната линия на материала за покритие. (Вж. фиг. 3 от допълнение 1 към настоящото приложение)

3.1.7.5.

Възглавницата от пяна на седалката се поставя в преобърнато положение с материала за покритие отдолу и алуминиевата дъно отгоре.

3.1.7.6.

Материалът за покритие се разтяга от двете страни, докато начертаните на него линии съвпаднат с краищата на алуминиевото дъно. На мястото на всеки болт се правят малки прорези и материалът за покритие се нахлузва на болтовете.

3.1.7.7.

Правят се прорези в материала за покритие на места, отговарящи на положението на прорезите в дъното и пяната.

3.1.7.8.

Покритието се залепва към алуминиевата пластина с гъвкаво лепило. Преди залепването трябва да се махнат гайките.

3.1.7.9.

Капаците отстрани се сгъват върху пластината и също се залепват.

3.1.7.10.

Капаците в разрезите се сгъват навътре и се залепват със силна самозалепваща лента.

3.1.7.11.

Гъвкавото лепилото трябва да съхне в продължение на най-малко 12 часа.

3.1.7.12.

Възглавницата на облегалката се покрива точно по същия начин като седалката, единствено линиите на материала за покритие (1 250 × 850 mm) се начертават на 320 mm отстрани на централната линия на материала.

3.1.8. Линията Cr съвпада с линията на пресичане на горната равнина на седалката и предната равнина на облегалката.

3.2. Изпитване на гледащи назад устройства

3.2.1. На количката се монтира специална рамка, за да поддържа системата за обезопасяване на деца, както е показано на фиг.1.

3.2.2. Към количката се закрепва здраво стоманена тръба, така че товар от 5 000 ± 50 N, приложен хоризонтално към центъра на тръбата, не причинява преместване по-голямо от 2 mm.

3.2.3. Размерите на тръбата трябва да са: 500 × 100 × 90 mm.

Фигура 1

Схема за изпитване на гледащо назад устройство

3.3. Подова плоскост на количката

3.3.1. Подовата плоскост на количката трябва да се конструира от плосък лист метал, с равномерна дебелина и от еднороден материал, вж. фиг. 2 от допълнение 3 към настоящото приложение.

3.3.1.1.

Подовата плоскост трябва да се монтира неподвижно към количката. Височината на подовата плоскост спрямо оста Cr, размер X (2) на фиг. 2, трябва да се регулира така, че да отговаря на изискванията на точка 7.1.4.1.9.

3.3.1.2.

Подовата плоскост трябва да е проектирана така, че твърдостта на повърхността не трябва да е по-ниска от 120 HB, съгласно EN ISO 6506-1:1999.

3.3.1.3.

Подовата плоскост трябва да издържа на вертикално приложен концентриран товар от 5 kN, без това да причини вертикално преместване по-голямо от 2 mm спрямо оста Cr и без да настъпи трайна деформация.

3.3.1.4.

Подовата плоскост трябва да има грапавост на повърхността, ненадвишаваща Ra 6,3 съгласно ISO 4287:1997.

3.3.1.5.

Подовата плоскост трябва да е проектирана така, че никаква трайна деформация да не настъпва след динамично изпитване на система за обезопасяване на деца според настоящото правило.

4. Спирачно устройство

4.1. Устройството се състои от два идентични, успоредно монтирани енергопоглъщателя.

4.2. Ако е необходимо, трябва да се използва допълнителен енергопоглъщател за всяко увеличение от 200 kg на номиналната маса. Всеки енергопоглъщател се състои от:

4.2.1.

външна обвивка, образувана от стоманена тръба;

4.2.2.

енергопоглъщаща тръба от полиуретан;

4.2.3.

полирано маслинообразно стоманено тяло, проникващо в енергопоглъщащата тръба; както и

4.2.4.

вал и ударен накрайник.

4.3. Размерите на различните части на такъв енергопоглъщател са показани на диаграмата, дадена в допълнение 2 към настоящото приложение.

4.4. Характеристиките на енергопоглъщащия материал са дадени в таблици 3 и 4 от настоящото приложение.

4.5. Окомплектованото спирачното устройство трябва да бъде държано най-малко 12 часа при температура между 15 ° и 25 °C, преди да бъде използвано за изпитванията за калибриране, описани в приложение 7 към настоящото правило. За всички видове изпитвания, спирачното устройство трябва да отговаря на експлоатационните изисквания, установени в приложение 7, допълнения 1 и 2. За динамичните изпитвания на системи за обезопасяване на деца, окомплектованото спирачното устройство трябва да се държи най-малко 12 часа при същата температура, в рамките на ± 2 °С, както за изпитанието за калибриране. Всяко друго устройство, което дава равностойни на тези резултати, е приемливо.

Таблица 3

Характеристики на енергопоглъщащия материал „А“ (3)

(ASTM (Американско общество за изпитвания и материали) метод D 735, освен ако не е посочено друго)

Твърдост по Шор А:	95 ± 2 при 20 ± 5 °C температура
Якост на скъсване:	Ro ≥ 350 kg/cm2
Минимално удължение:	Ao ≥ 400 %
Модул при 100 % удължение:	≥ 110 kg/cm2
при 300 % удължение:	≥ 240 kg/cm2
Крехкост при ниска температура (ASTM метод D 736):	5 часа при – 55 °C
Остатъчна деформация при натиск (метод B):	22 часа при 70 °С ≤ 45 %
Плътност при 25 °С:	1,05 до 1,10
Стареене във въздух (ASTM метод D 573):
70 часа при 100 °С:	Твърдост по Шор А: максимално отклонение ± 3 якост на скъсване: намаление < 10 % от Rо удължение: намаление < 10 % от Ао тегло: намаление < 1 %
Потапяне в масло (ASTM метод № 1 Масло):
70 часа при 100 °С	твърдост по Шор: максимално отклонение ± 4 якост на скъсване: намаление < 15 % от Rо удължение: намаление < 10 % от Ао обем: раздуване < 5 %
Потапяне в масло (ASTM метод № 3 Масло):
70 часа при 100 °С	якост на скъсване: намаление < 15 % от Rо удължение: намаление < 15 % от Ао обем: раздуване < 20 %
Потапяне в дестилирана вода:
1 седмица при 70 °С	якост на скъсване: намаление < 35 % от Rо удължение: намаление < 20 % от Ао

Таблица 4

Характеристики на енергопоглъщащия материал „Б“

(ASTM (Американско общество за изпитвания и материали) метод D 2000 (1980), освен ако не е посочено друго)

Твърдост по Шор А:	88 ± 2 при 20 ± 5 °C температура
Якост на скъсване:	Ro ≥ 300 kg/cm2
Минимално удължение:	Ao ≥ 400 %
Модул при 100 % удължение:	≥ 70 kg/cm2
при 300 % удължение:	≥ 130 kg/cm2
Крехкост при ниска температура (ASTM метод D 736):	5 часа при – 55 °C
Остатъчна деформация при натиск (метод B):	22 часа при 70 °С ≤ 45 %
Плътност при 25 °С:	1,08 до 1,12
Стареене във въздух (ASTM метод D 573 (1981):
70 часа при 100 °С	твърдост по Шор А: максимално отклонение ± 3 якост на скъсване: намаление < 10 % от Rо удължение: намаление < 10 % от Ао тегло: намаление < 1 %
Потапяне в масло (ASTM метод D 471 (1979) № 1 Масло):
70 часа при 100 °С	твърдост по Шор А: максимално отклонение ± 4 якост на скъсване: намаление < 15 % от Rо удължение: намаление < 10 % от Ао обем: раздуване < 5 %
Потапяне в масло (ASTM D метод 471 (1979) № 3 Масло):
70 часа при 100 °С	якост на скъсване: намаление < 15 % от Rо удължение: намаление < 15 % от Ао обем: раздуване < 20 %
Потапяне в дестилирана вода:
1 седмица при 70 °С:	якост на скъсване: намаление < 35 % от Rо удължение: увеличение < 20 % от Ао

(1) Подробности за материалите, използвани в този процес, могат да се получат от TNO (Research Institute for Road Vehicles), Schoemakerstraat 97, 2628 VK Delft, The Netherlands.

(2) Размерът Х трябва да е 210 mm с обхват на регулиране от ± 70 mm.

(3) Адресът, от който може да бъде получен съответният стандарт на ASTM, е: 1916 Race Street, Philadelphia, USA PA 19 103.

Допълнение 1

Фигура 1

Размери на седалката и на възглавниците

Фигура 2

Размери на алуминиевото дъно

Фигура 3

Размери на материала на покритието

Фигура 4

Триизмерен изглед на седалката

Допълнение 2

Спирачно устройство

Челен удар

Размери (в mm)

Фигура 1

Фигура 1a

Материал A

Фигура 1б

Материал Б

Фигура 2

Маслинообразно стоманено тяло в спирачното устройство

Фигура 3

Маслинообразно стоманено тяло в спирачното устройство

Фигура 4

Спирачно устройство (окомплектовано)

Заден удар

Размери (в mm)

Фигура 5

Полиуретанова тръба на спирачното устройство

Заден удар

Размери в mm

Допълнение 3

РАЗПОЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА УСТРОЙСТВА ЗА ЗАКРЕПВАНЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНАТА КОЛИЧКА

Устройствата за закрепване се разполагат по начина, показан на фигурата по-долу.

Когато стандартна пластина за закрепване се прикрепва към точки на закрепване A и B или B0, пластините трябва да се монтират с болт в напречна хоризонтална посока, обърнати с ъгъла навътре и с възможност свободно да се завъртат около оста си.

Системите за обезопасяване на деца от категориите „универсална“ и „ограничена“ трябва да използват следните точки за закрепване:

2.1.	За системи за обезопасяване на деца, с използване на надбедрени колани, точки А и В;

2.2.	За системи за обезопасяване на деца, с използване на триточкови колани, точки А, ВО и С.

2.3.	За системи за обезопасяване на деца, с използване на ISOFIX приспособления за закрепване, най-задните точки H1 и H2.

3.	Устройствата за закрепване A, B и/или (най-задни) H1, H2 и D се използват за системи за обезопасяване на деца от категорията „полууниверсална“, имащи само едно допълнително горно устройство за закрепване.

4.	Устройствата за закрепване A, B и/или (най-задни) H1, H2, Е и F се използват за системи за обезопасяване на деца от категорията „полууниверсална“, имащи само едно допълнително горно устройство за закрепване.

5.	Точките R1, R2, R3, R4 и R5 са допълнителните точки за закрепване за гледащи назад системи за обезопасяване на деца от категорията „полууниверсална“, с едно или повече допълнителни устройства за закрепване (вж. точка 8.1.3.5.3).

Освен в случай на точка С, (която представлява положението на скобата на колоната), точките, които отговарят на местоположението на устройствата за закрепване, показват положението на свързване на краищата на колана с количката или с датчика за товар, в зависимост от случая. Конструкцията, носеща устройствата за закрепване, трябва да бъде корава. Горните устройства за закрепване не трябва да се изместват с повече от 0,2 mm в надлъжна посока, когато се приложи товар от 980 N в тази посока. Количката трябва да бъде изработена така, че да не се получават остатъчни деформации в частите, носещи устройствата за закрепване по време на изпитване.

7.	За преносими креватчета от група 0, точките А1 и/или В1 могат да се използват алтернативно, според указанията на производителя на системите за обезопасяване. А1 и В1 са разположени на напречна линия през R1 на разстояние 350 mm от R1.

За изпитване на система за обезопасяване на деца от категориите „универсална“ и „ограничена“, към седалката за изпитване се монтира стандартен колан с прибиращо устройство, специфициран в приложение 13. Лентата, използвана между прибиращото устройство и пластината за закрепване А1 на стандартния колан за обезопасяване, трябва да се заменя при всяко динамично изпитване.

9.	За изпитване на системи за обезопасяване на деца с горна лента, трябва да се използва устройството за закрепване G1 или G2.

10.	В случай на системи за обезопасяване на деца, използващи опорен крак, техническата служба трябва да избере устройствата за закрепване, които да се използват съгласно точки 2, 3, 4 и 5 по-горе, като опорният крак бъде регулиран както е указано в точка 7.1.4.1.9.

Фигура 1

Фигура 2

Фигура 3

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

КРИВА НА ОТРИЦАТЕЛНОТО УСКОРЕНИЕ НА КОЛИЧКАТА КАТО ФУНКЦИЯ НА ВРЕМЕТО

Процедурите за калибриране и измерване трябва да отговарят във всички случаи на определените от международния стандарт ISO 6487:2002. Измервателното оборудване трябва да отговаря на техническите изисквания за канал за пренос на данни с клас на честота (CFC) 60.

Допълнение 1

Криви на отрицателното или положителното ускорение на спирачното устройство като функция на времето

Челен удар

Определение на различните криви

Време (ms)	Ускорение (g) Ниска крива	Ускорение (g) Висока крива
0	—	10
20	0	—
50	20	28
65	20	—
80	—	28
100	0	—
120	—	0

Допълнителният отрязък (вж. точка 8.1.3.1.1.3.2) се прилага само за шейната за положително ускорение.

Допълнение 2

Криви на отрицателното или положителното ускорение на спирачното устройство като функция на времето

Заден удар

Определение на различните криви

Време (ms)	Ускорение (g) Ниска крива	Ускорение (g) Висока крива
0	—	21
10	0
10	7	—
20	14	—
37	14	—
52	7	—
52	0
70	—	21
70	—	0

Допълнителният отрязък (вж. точка 8.1.3.1.1.3.2) се прилага само за шейната за положително ускорение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ОПИСАНИЕ НА МАНЕКЕНИТЕ

1. Общи положения

1.1.	Манекените, предписани в настоящото правило, са описани в допълнения 1—3 към настоящото приложение и техническите чертежи са направени от TNO (Research Institute for Road Vehicles), Schoemakerstraat 97, 2628 VK Delft, The Netherlands.

1.2.

Могат да бъдат използвани алтернативни манекени, при условие че:

1.2.1.

равностойността им може да бъде доказана по удовлетворителен за компетентните органи начин; и

1.2.2.

тяхната употреба е заведена в протокола на изпитването и формуляра за съобщение, описан в приложение 1 към настоящото правило.

Допълнение 1

ОПИСАНИЕ НА 9-МЕСЕЧЕН И 3, 6 И 10-ГОДИШЕН МАНЕКЕН

1. Общи положения

1.1. Размерите и теглата на описаните по-долу манекени се основават на антропометрията на 50-ия процентил деца на възраст съответно 9 месеца и 3, 6 и 10 години.

1.2. Манекените се състоят от скелет от метал и полиуретан с формовани от полиуретан компоненти на тялото.

1.3. За разгърнат изглед на манекена, вж. фиг. 9.

2. Конструкция

2.1. Глава

2.1.1. Главата е направена от полиуретан и укрепена с метални шини. Във вътрешността на главата е възможно да се инсталира измервателно оборудване върху полиамиден блок в центъра на тежестта.

2.2. Прешлени

2.2.1. Шийни прешлени

2.2.1.1.

Вратът е направен от 5 полиуретанови пръстена със сърцевина от полиамидни елементи. Моделът за първия и втория шиен прешлен е направен от полиамид.

2.2.2. Кръстни прешлени

2.2.2.1.

Петте кръстни прешлена са направени от полиамид.

2.3. Гръден кош

2.3.1. Скелетът на гръдния кош се състои от стоманена тръбна рамка, на която са монтирани ставите на ръцете. Гръбнакът се състои от стоманено въже с четири краища с резба.

2.3.2. Скелетът е покрит с полиуретан. Измервателното оборудване може да бъде вместено в кухината на гръдния кош.

2.4. Крайници

2.4.1. Ръцете и краката са направени от полиуретан, укрепен с метални елементи под формата на тръби с квадратно сечение, шини и планки. Коленете и лактите притежават шарнирни стави, подлежащи на регулиране. Ставите на горната част на ръката и крака се състоят от стави, съставени от топка и гнездо, подлежащи на регулиране.

2.5. Таз

2.5.1. Тазът е направен от укрепен със стъкло полиестер и също е покрит с полиуретан.

2.5.2. Формата на горната страна на таза, която е важна за определяне на чувствителността към натоварване в областта на корема, наподобява възможно най-много формата на детски таз.

2.5.3. Тазобедрените стави са разположени непосредствено под таза.

2.6. Окомплектоване на манекена

2.6.1. Врат-гръден кош-таз

2.6.1.1.

Кръстните прешлени и тазът са завинтени към стоманеното въже и тяхното напрежение се регулира с гайка. Шийните прешлени се монтират и регулират по същия начин. Тъй като стоманеното въже не трябва да се движи свободно през гръдния кош, не трябва да е възможно регулиране на напрежението на кръстните прешлени през врата или обратно.

2.6.2. Глава-врат

2.6.2.1.

Главата може да се монтира и регулира посредством болт и гайка през съчетанието на първия и втория шиен прешлен.

2.6.3. Торс-крайници

2.6.3.1.

Ръцете и краката могат да се монтират и регулират към торса посредством стави, съставени от топка и гнездо.

2.6.3.2.

За ставите на ръцете топките са свързани с торса; при ставите на краката, те са свързани към краката.

3. Основни характеристики

3.1. Тегло

Таблица 1

Част на тялото	Тегло в килограми според възрастовата група
Част на тялото	9 месеца	3 години	6 години	10 години
Глава + шия	2,20 ± 0,10	2,70 ± 0,10	3,45 ± 0,10	3,60 ± 0,10
Торс	3,40 ± 0,10	5,80 ± 0,15	8,45 ± 0,20	12,30 ± 0,30
Мишница (2x)	0,70 ± 0,05	1,10 ± 0,05	1,85 ± 0,10	2,00 ± 0,10
Предмишница (2x)	0,45 ± 0,05	0,70 ± 0,05	1,15 ± 0,05	1,60 ± 0,10
Бедро (2x)	1,40 ± 0,05	3,00 ± 0,10	4,10 ± 0,15	7,50 ± 0,15
Подбедрица (2x)	0,85 ± 0,05	1,70 ± 0,10	3,00 ± 0,10	5,00 ± 0,15
Общо	9,00 ± 0,20	15,00 ± 0,30	22,00 ± 0,50	32,00 ± 0,70

3.2. Основни размери

3.2.1. Основните размери, базирани на фиг. 1 от настоящото приложение (представена по-долу), са дадени в таблица 2.

Фигура 1

Основни размери на манекена

Таблица 2

№	Размери	Размери в mm според възрастовата група
№	Размери	9 месеца	3 години	6 години	10 години
1	Задна част на седалището до предна страна на коляното	195	334	378	456
2	Задна част на седалището до подколенния мускул, седнало положение	145	262	312	376
3	Център на тежестта до седалка	180	190	190	200
4	Обиколка на гръдния кош	440	510	580	660
5	Дълбочина на гръдния кош	102	125	135	142
6	Разстояние между лопатките	170	215	250	295
7	Широчина на главата	125	137	141	141
8	Дължина на главата	166	174	175	181
9	Обиколка на ханша, седнало положение	510	590	668	780
10	Обиколка на ханша, изправено положение (не е показано)	470	550	628	740
11	Дълбочина на ханша, седнало положение	125	147	168	180
12	Широчина на ханша, седнало положение	166	206	229	255
13	Широчина на врата	60	71	79	89
14	От седалка до лакът	135	153	155	186
15	Широчина на рамото	216	249	295	345
16	Височина на очите, седнало положение	350	460	536	625
17	Височина, седнало положение	450	560	636	725
18	Височина на раменете, седнало положение	280	335	403	483
19	Ходило до подколянната ямичка, седнало положение	125	205	283	355
20	Дължина на тялото (не е показана)	708	980	1 166	1 376
21	Височина на бедрото, седнало положение	70	85	95	106

4. Регулиране на ставите

4.1. Общи положения

4.1.1. За да се получат повторими резултати при използването на манекените, от съществено значение е определянето и регулирането на триенето в различните стави, напрежението във вратните и кръстните въжета и твърдостта на модула, вграден в коремната област.

4.2. Регулиране на въжето на врата

4.2.1. Торсът се поставя по гръб в хоризонтална равнина.

4.2.2. Монтира се пълният комплект на шията без главата.

4.2.3. Затяга се гайката, регулираща натиска на свързване на съчетанието на първия и втория шиен прешлен.

4.2.4. През съчетанието на първия и втория шиен прешлен. се поставя подходяща щанга или болт.

4.2.5. Разхлабва се гайката, регулираща натиска на свързване, докато съчетанието на първия и втория шиен прешлен се наклони с 10 ± 1 mm, когато към щангата или болта през съчетанието на първия и втория шиен прешлен (вж. фиг. 2) е приложен, в посока надолу, товар от 50 N.

Фигура 2

4.3. Става на първия шиен прешлен

4.3.1. Торсът се поставя по гръб в хоризонтална равнина.

4.3.2. Монтира се пълният комплект на врата и главата.

4.3.3. С главата в хоризонтално положение се затягат болтът и регулиращата гайка през главата и съчетанието на първия и втория шиен прешлен

4.3.4. Разхлабва се регулиращата гайка докато главата започне да се движи (вж. фиг. 3)

Фигура 3

4.4. Тазобедрена става

4.4.1. Поставя се тазът на предната му страна, в хоризонтална равнина.

4.4.2. Монтира се бедрото на крака, без подбедрицата.

4.4.3. Затяга се регулиращата гайка, с бедрото в хоризонтално положение.

4.4.4. Разхлабва се регулиращата гайка, докато бедрото започне да се движи.

4.4.5. Тазобедрената става следва често да се проверява в началния период, поради проблеми на „разработването“ (вж. фиг. 4).

Фигура 4

4.5. Колянна става

4.5.1. Поставя се бедрото в хоризонтално положение.

4.5.2. Монтира се долната част на крака.

4.5.3. Затяга се регулиращата гайка на колянната става с подбедрицата в хоризонтално положение.

4.5.4. Разхлабва се регулиращата гайка, докато подбедрицата започне да се движи (вж. фиг. 5).

Фигура 5

4.6. Раменна става

4.6.1. Поставя се торсът в изправено положение.

4.6.2. Монтира се мишницата, без предмишницата.

4.6.3. Затягат се регулиращите гайки на рамото с мишницата в хоризонтално положение.

4.6.4. Разхлабва се регулиращата гайка, докато мишницата започне да се движи (вж. фиг. 6)

4.6.5. Раменните стави следва често да се проверяват в началния период, поради проблеми на „разработването“.

Фигура 6

4.7. Лакътна става

4.7.1. Поставя се мишницата във вертикално положение.

4.7.2. Монтира се предмишницата.

4.7.3. Затяга се регулиращата гайка на лакътя с предмишницата в хоризонтално положение.

4.7.4. Разхлабва се регулиращата гайка, докато предмишницата започне да се движи (вж. фиг. 7).

Фигура 7

4.8. Въже за кръста

4.8.1. Сглобяват се горната част на торса, кръстните прешлени, долната част на торса, вграденият модул в коремната област, въжето и пружината.

4.8.2. Затяга се регулиращата гайка на въжето в долната част на торса докато пружината се свие до 2/3 от ненатоварената си дължина (вж. фиг. 8).

Фигура 8

4.9. Калибриране на вградения в коремната област модул

4.9.1. Общи положения

4.9.1.1.

Изпитването трябва да се проведе посредством подходяща произвеждаща натоварване машина.

4.9.2. Вграденият в коремната област модул се поставя върху твърд блок с дължина и ширина като тези на гръбначния стълб в областта на кръста. Дебелината на този блок трябва да е най-малко два пъти дебелината на гръбначния стълб в областта на кръста (вж. фиг. 9).

4.9.3. Прилага се начален товар от 20 N.

4.9.4. Прилага се постоянен товар от 50 N.

4.9.5. След 2 минути отклонението на вградения в коремната област модул трябва да бъде:

за 9-месечен манекен	:	11,5 ± 2,0 mm
3-годишен манекен	:	11,5 ± 2,0 mm
6-годишен манекен	:	13,0 ± 2,0 mm
10-годишен манекен	:	13,0 ± 2,0 mm

Фигура 9

5. Оборудване

5.1. Общи положения

5.1.1. Процедурите по калибриране и измерване трябва да се основават на международните стандарти ISO 6487 (1980).

5.2. Инсталиране на акселерометъра в гръдния кош.

Акселерометърът се монтира в защитената кухина на гръдния кош.

5.3. Индикация за проникване в корема

5.3.1. Образец от моделиращата глина се свързва вертикално с предната страна на кръстните прешлени посредством тънка залепваща лента.

5.3.2. Огъване на моделиращата глина не означава непременно, че е имало проникване.

5.3.3. Образците моделираща глина трябва да имат дължина и ширина като тези на гръбначния стълб в областта на кръста; дебелината на образците трябва да е 25 ± 2 mm.

5.3.4. Използва се единствено моделираща глина, доставена заедно с манекените.

5.3.5. По време на изпитването температурата на моделиращата глина трябва да е 30 ± 5 °C.

Допълнение 2

ОПИСАНИЕ НА МАНЕКЕНА НА НОВОРОДЕНО

Манекенът се състои от глава, торс, ръце и крака като едно цяло. Торсът, ръцете и краката са една отливка от Sorbothane, с поливинилхлоридно покритие и чийто гръбнак е стоманена пружина. Главата е отливка от полиуретанова пяна, с поливинилхлоридно покритие и е трайно прикрепена към торса. Манекенът е снабден с плътно прилягаща престилка от ластичен памук/полиестер.

Размерите и разпределението на теглото на манекена са основани на 50-ия процентил новородено и са дадени в таблици 1 и 2 и във фиг. 1.

Таблица 1

Основни размери на манекена на новородено

Размер		mm
A	Седалище - теме	345
B	Седалище – стъпало (с протегнат крак)	250
С	Широчина на главата	105
D	Дълбочина на главата	125
E	Широчина на рамото	150
F	Широчина на гръдния кош	105
G	Дълбочина на гръдния кош	100
Н	Широчина на бедрото	105
I	Център на тежестта от темето	235

Таблица 2

Разпределение на теглото на манекен на новородено (1)

Глава и шия	0,7 kg
Торс	1,1 kg
Ръце	0,5 kg
Крака	1,1 kg
Общо тегло	3,4 kg

Фигура 1

Калибриране на манекена на кърмаче

1. СКОВАНОСТ НА РАМОТО

1.1.	Манекенът се поставя по гръб върху хоризонтална повърхност и торсът се подпира от едната страна, за да се предотврати преместване. (фиг. 2)

1.2.

Прилага се хоризонтално товар от 150 N, върху бутало с плоска повърхност и диаметър 40 mm, в посока, перпендикулярна на оста между най-горната и най-долната точка на манекена. Оста на буталото следва да минава през центъра на рамото на манекена и да е допирателна на точка А на рамото (вж. фиг. 2). Страничното отклонение на буталото от точката на първия контакт с ръката следва да е между 30 mm и 50 mm.

1.3.	Повтаря се на другото рамо — поддръжката на торса се прехвърля.

2. СКОВАНОСТ НА СТАВИТЕ НА КРАКАТА

2.1.	Манекенът се поставя по гръб върху хоризонтална равнина (фиг. 3) и двете подбедрици се връзват една към друга като се създава контакт в областта на вътрешната страна на коляното.

2.2.	Посредством 35 mm × 95 mm бутало с плоска повърхност се прилага се вертикален товар над коленете като централната линия на буталото се намира над най-високата точка на коленете.

2.3.	Прилага се достатъчно сила към буталото, за да се извият бедрата х докато повърхността на буталото достигне на 85 mm над поддържащата равнина. Силата следва да е между 30 N и 70 N. Прави се необходимото долните крайници да нямат контакт с никаква повърхност по време на изпитването.

3. ТЕМПЕРАТУРА

Калибрирането следва да се извършва при температура между 15 °C и 30 °C.

Фигура 2

Фигура 3

(1) Дебелината на поливинилхлоридното покритие следва да е 1 ± 0,5 mm. Относителното тегло следва да е 0,865 ± 0,1.

Допълнение 3

ОПИСАНИЕ НА 18-МЕСЕЧЕН МАНЕКЕН

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Размерите и теглата на манекена са основани на антропометрията на 50-ия процентил от деца на възраст 18 месеца.

2. КОНСТРУКЦИЯ

2.1. Глава

2.1.1.

Главата се състои от полукорав пластмасов череп, покрит с имитация на кожа на главата. Черепът има кухина, която допуска монтирането (по избор) на инструменти.

2.2. Врат

2.2.1.

Вратът се състои от три части:

2.2.2.

Стълб от твърд каучук,

2.2.3.

Отгоре на стълба от твърд каучук — става на първия шиен прешлен, подлежаща на регулиране, допускаща въртене при регулирано триене около страничната ос.

2.2.4.

Сферична става, неподлежаща на регулиране, в основата на врата.

2.3. Торс

2.3.1.

Торсът се състои от пластмасов скелет, покрит с имитация на системата плът/кожа. Торсът има кухина отпред на скелета и позволява влагането на пяна, за постигането на надлежната коравина на торакса. Торсът има кухина отзад, която позволява монтирането (по избор) на инструменти.

2.4. Корем

2.4.1.

Коремът на манекена е подлежащ на деформация елемент, който се състои от една част и е вкаран в отвора между торакса и таза.

2.5. Гръбначен стълб

2.5.1.

Гръбначният стълб се състои от гумен стълб, който е монтиран между таза и скелета в областта на торакса. Коравината на гръбначния стълб е предварително определена, с използване на метално въже, което преминава през кухата сърцевина на гумения стълб.

2.6. Таз

2.6.1.

Тазът е направен от полукорава пластмаса и е оформен с очертанията на детски таз. Той е покрит със система плът/кожа, имитираща плътта/кожата около таза и седалището.

2.7. Тазобедрена става

2.7.1.

Тазобедерените стави се монтират към долната част на таза. Посредством карданен шарнир, ставата позволява завъртане около страничната ос, както и завъртане около ос, която образува прав ъгъл със страничната ос. И по двете оси се прилага триене, което подлежи на регулиране.

2.8. Колянна става

2.8.1.

Колянната става позволява сгъване и протягане на подбедрицата при триене, подлежащо на регулиране.

2.9. Раменна става

2.9.1.

Раменната става се монтира към скелета в областта на торакса. Храпови механизми позволяват ьпоставянето на ръката в две начални положения.

2.10. Лакътна става

2.10.1.

Лакътната става позволява сгъването и протягането на предмишницата. Храпови механизми позволяват поставянето на предмишницата в две начални положения.

2.11. Сглобка на манекена

2.11.1.

Въжето за гръбначния стълб е монтирано към гръбначния стълб в областта на кръста.

2.11.2.

Гръбначният стълб в лумбаланата област е монтиран в скелета, между таза и гръбначния стълб в областта на торакса.

2.11.3.

Вграденият в коремната област модул е монтиран между торакса и таза.

2.11.4.

Вратът се монтира отгоре на торакса.

2.11.5.

Главата е монтирана отгоре на врата посредством междинна пластина.

2.11.6.

Ръцете и краката са монтирани.

3. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

3.1. Тегло

Таблица 1

Разпределение на теглото на 18-месечен манекен

Компонент	Тегло (kg)
Глава + шия	2,73
Торс	5,06
Мишница	0,27
Предмишница	0,25
Бедро	0,61
Подбедрица	0,48
Общо тегло	11,01

3.2. Основни размери

3.2.1.

Основните размери, базирани на фиг. 1 от настоящото приложение (представена по-долу) са дадени в таблица 2.

Фигура 1

Основни размери на манекена

Таблица 2

№	Размер	Стойност (mm)
1	Задна част на седалището до лице на коляното	239
2	Задна част на седалището до задколянната ямичка, седнало положение	201
3	Център на тежестта до седалището	193
4	Обиколка на гръдния кош	474
5	Дълбочина на гръдния кош	113
7	Широчина на главата	124
8	Дължина на главата	160
9	Обиколка на ханша, седнало положение	510
10	Обиколка на ханша, изправено положение (не е показано)	471
11	Дълбочина на ханша, седнало положение	125
12	Широчина на ханша, седнало положение	174
13	Широчина на шията	65
14	От седалката до лакътя	125
15	Широчина на рамото	224
17	Височина, седнало положение	495 (1)
18	Височина на раменете, седнало положение	305
19	Ходило до задколянната ямичка, седнало положение	173
20	Дължина на тялото (не е показано)	820 (1)
21	Височина на бедрото, седнало положение	66

4. РЕГУЛИРАНЕ НА СТАВИТЕ

4.1. Общо положение

4.1.1.

За да се получат повторими резултати при използването на манекените, от съществено значение е регулирането на триенето в различните стави, напрежението в гръбначния стълб в лумбалната област и коравината на вградения в коремната област модул.

Преди тези инструкции всички части трябва да се проверят за повреди.

4.2. Лумбална област на гръбначния стълб

4.2.1.

Лумбалната област на гръбначния стълб се калибрира преди да се монтира на манекена.

4.2.2.

Долната пластина за монтиране на лумбалната област на гръбначния стълб се закрепва към подставка, така че предната страна на лумбалната област на гръбначния стълб се намира най-отдолу (фиг. 2).

Фигура 2

4.2.3.

Спрямо горната пластина за монтиране се прилага сила от 250 N, насочена надолу. Полученото преместване надолу следва да се измери между 1 и 2 секунди след началното прилагане на силата и следва да е между 9 и 12 mm.

4.3. Корем

4.3.1.

Вграденият в коремната област модул се монтира върху твърд блок с дължина и широчина, равни на тези на лумбалната област на гръбначния стълб. Дебелината на този блок трябва да е най-малко два пъти дебелината на лумбалната област на гръбначния стълб (вж. фиг. 3).

4.3.2.

Прилага се начален товар от 20 N.

4.3.3.

Прилага се постоянен товар от 50 N.

4.3.4.

След 2 минути отклонението на вграденият в корема модул трябва да бъде 12 ± 2 mm.

Фигура 3

4.4. Регулиране на врата

4.4.1.

Окомплектованият врат, състоящ се от гумен стълб, сферична става в основата на шията и първата става на шийния прешлен се монтират към верткална повърхност, така че предната страна гледа надолу (фиг. 4).

Фигура 4

4.4.2.

Спрямо оста на първата става на шийния прешлен се прилага вертикално насочена сила от 100 N. Положението на първата става на шийния прешлен следва да показва преместване от 22 ± 2 mm.

4.5. Първа става на шийния прешлен

4.5.1.

Монтират се напълно сглобените врат и глава.

4.5.2.

Поставя се торсът по гръб в хоризонтална равнина.

4.5.3.

С използване на динамометричен ключ, болтът и регулиращата гайка се затягат през главата и първата става на шийния прешлен докато главата не може да се движи под собствената си тежест.

4.6. Ханш

4.6.1.

Монтира се бедрото, без подбедрицата, към таза.

4.6.2.

Поставя се бедрото в хоризонтално положение.

4.6.3.

Увеличава се триенето, упражнявано по страничната ос, докато кракът престане да се движи под собствената си тежест.

4.6.4.

Поставя се бедрото в хоризонтално положение, в посоката на страничната ос.

4.6.5.

Увеличава се триенето в карданния шарнир докато горната част на крака престане да се движи под собствената си тежест.

4.7. Коляно

4.7.1.

Подбедрицата се монтира към бедрото.

4.7.2.

Поставят се бедрата и подбедриците в хоризонтално положение, като бедрата са подпрени.

4.7.3.

Затяга се регулиращата гайка на коляното, докато подбедрицата престане да се движи под собствената си тежест.

4.8. Рамене

4.8.1.

Изтегля се предмишницата и се поставя мишницата в най-горното положение, в което се застопорява храповият механизъм.

4.8.2.

Храповите механизми на рамото следва да се приведат в изправност или заменят, ако рамото не остава в това положение.

4.9. Лакът

4.9.1.

Поставя се мишницата в най-долното положение, а предмишницата в най-горното положение, в което се застопорява храповият механизъм.

4.9.2.

Храповите механизми на лакътя следва да се приведат в изправност или заменят, ако предмишницата не остава в това положение.

5. КОНТРОЛНО-ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

5.1. Общи положения

5.1.1.

Макар 18-месечният манекен да е подготвен за оборудване с определен брой датчици, той е стандартно оборудван със заместители със същата големина и тегло.

5.1.2.

Процедурите по калибриране и измерване трябва да се основават на международните стандарти ISO 6487 (1980).

5.2. Инсталиране на акселерометъра в гръдния кош.

5.2.1.

Акселерометърът трябва да се монтира в кухината на гръдния кош. Това се прави през задната част на манекена.

5.3. Индикация за проникване в корема

5.3.1.

Наличието или отсъствието на проникване в корема трябва да се преценява с използване на високоскоростна фотография.

(1) Седалището, гърбът и главата на манекена почиват на вертикална повърхност.

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ИЗПИТВАНЕ НА ЧЕЛЕН УДАР В ПРЕГРАДА

1. Инсталации, процедура и измервателни инструменти

1.1. Изпитвателен полигон

Мястото на изпитването трябва да е достатъчно голямо, за да помести пътеката за засилване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част на пътеката, най-малко 5 m преди преградата, трябва да е хоризонтална, плоска и гладка.

1.2. Преграда

Преградата се състои от блок от армиран бетон, широк отпред не по-малко от 3 m и висок не по-малко от 1,5 m. Дебелината на преградата трябва да е такава, че преградата да тежи най-малко 70 тона. Лицето на преградата трябва да е вертикално, перпендикулярно на оста на пътеката за засилване и покрито с шперплатови плоскости, дебели 20 ± 1 mm и в добро състояние. Преградата е закрепена към земята или поставена на земята, при необходимост с допълнителни спирачни устройства, които да ограничават преместването. Също така, може да се използва преграда с различни характеристики, но даваща не по-малко окончателни резултати.

1.3. Задвижване напред на превозното средство

В момента на удара, превозното средство не трябва вече да е подложено на действието на никакво допълнително управляващо или задвижващо устройство или устройства. То трябва да достигне препятствието по траектория, перпендикулярна на стената на сблъсъка; разрешеното максимално странично несъвпадение между вертикалната средна линия на предницата на превозното средство и вертикалната средна линия на стената на сблъсъка е ± 30 cm.

1.4. Състояние на превозното средство

1.4.1.

Изпитваното превозно средство трябва да е оборудвано с всички стандартни компоненти и оборудване, включени в работното му тегло без товар, или да бъде в такова състояние, че да изпълнява това изискване — както по отношение на компоненти и екипировка за отделението на пътниците, така и на разпределението на работното тегло на превозното средство като цяло.

1.4.2.

Ако превозното средство се задвижва от външно съоръжение, инсталацията за гориво трябва да е пълна най-малко 90 процента от капацитета ѝ с гориво или незапалима течност, която има плътност и вискозитет, близки до обичайно използваното гориво. Всички други системи (съдове за спирачна течност, радиатор и т.н.) трябва да са празни.

1.4.3.

Ако превозното средство се задвижва от собствения си двигател, резервоарът за гориво трябва да е пълен най-малко 90 процента. Всички други резервоари, съдържащи течности, трябва да са пълни догоре.

1.4.4.

По искане на производителя, техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията, може да позволи същото превозно средство, което се използва за изпитвания, предписани от други правила (включително изпитвания, които са в състояние да засегнат конструкцията му), да се използва и за изпитванията, предписани от настоящото правило.

1.5. Скорост на удара

Скоростта на удара трябва да е 50 + 0/– 2 km/h. Ако изпитанието, обаче, е проведено при по-висока скорост на удара и превозното средство е удовлетворило предписаните условия, изпитанието се смята за удовлетворително.

1.6. Измервателна апаратура

Уредът, използван за измерване на скоростта, посочена в точка 1.5 по-горе, трябва да е с точност в рамките на 1 процент.

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ НА ЗАДЕН УДАР

1. Инсталации, процедури и измервателни уреди

1.1. Изпитвателен полигон

Мястото на изпитването трябва да е достатъчно голямо, за да помести система, движеща напред тялото, нанасящо удара, и да позволи следударово преместване на удареното превозно средство и инсталирането на оборудването на изпитването. Частта, в която се случват ударът по колата и преместването, трябва да е хоризонтална. (Наклонът трябва да е по-малък от 3 процента, измерен върху всяка дължина от един метър.)

1.2. Тяло, нанасящо удар

1.2.1.

Тялото, нанасящо удар, е със стоманена и твърда конструкция.

1.2.2.

Ударната повърхност е плоска и най-малко 2 500 mm широка и 800 mm висока. Ръбовете ѝ трябва да бъдат заоблени при радиус на заоблянето между 40 и 50 mm. Тя трябва да е покрита с пласт шперплат, дебел 20 ± 1 mm.

1.2.3.

В момента на удара трябва са изпълнени следните изисквания:

1.2.3.1.

ударната повърхност трябва да е вертикална и перпендикулярна спрямо средната надлъжна равнина на удареното превозно средство;

1.2.3.2.

посоката на движение на тялото, нанасящо удара, трябва да е практически хоризонтална и успоредна на средната надлъжна равнина на удареното превозно средство;

1.2.3.3.

допустимото максимално странично отклонение между средната вертикална линия на повърхността на тялото, което нанася удара, и средната надлъжна равнина на удареното тяло е 300 mm. В допълнение, ударната повърхност трябва да се простира върху цялата широчина на удареното превозно средство;

1.2.3.4.

просветът при долния край на ударната повърхност трябва да е 175 ± 25 mm.

1.3. Задвижване напред на тялото, което нанася удара

Тялото, което нанася удара, може да е закрепено към количка (движеща се преграда) или да представлява част от махало.

1.4. Специални разпоредби, приложими при използване на движеща се преграда

1.4.1.

Ако тялото, което нанася удара, е закрепено към количка(движеща се преграда) посредством задържащ елемент, последният трябва да е корав и да не се поддава на деформация от удара; количката, в момента на удара, трябва да е в състояние на свободно движение и да не е подложена на действието на задвижващото устройство.

1.4.2.

Общото тегло на количката и тялото, което нанася удара, е 1 100 ± 20 kg.

1.5. Специални разпоредби, приложими при използването на махало.

1.5.1.

Разстоянието между центъра на ударната повърхност и оста на завъртането на махалото трябва да е не по-малко от 5 m.

1.5.2.

Тялото, което нанася удара, е окачено свободно на неподвижни рамена, които са неподвижно закрепени към него. Така устроеното махало практически е неспособно да се поддаде на деформация от удара.

1.5.3.

В махалото се вгражда спирачно устройство, което да предотвратява всякакъв вторичен удар по изпитваното превозно средство от страна на тялото, което нанася удар.

1.5.4.

В момента на удара скоростта на ударното действие в центъра на махалото трябва да е между 30 и 32 km/h.

1.5.5.

Приведената маса „mr“ в центъра на удара на махалото се определя като функция на общото тегло „m“, на разстоянието „а“ (1) между центъра на удара и оста на завъртане и на разстоянието „l“ между центъра на тежестта и оста на завъртане, според следното уравнение:

Formula

1.5.6.

Приведената маса „mr“ трябва да е 1 100 ± 20 kg.

1.6. Общи разпоредби относно теглото и скоростта на тялото, което нанася удар

Ако изпитанието, обаче, е проведено при скорост на удара, по-висока от предписаните в точка 1.5.4, и/или с тегло, по-голямо от предписаните в точки 1.5.3 и 1.5.6, и превозното средство е удовлетворило предписаните изисквания, изпитанието се смята за удовлетворително.

1.7. Състояние на превозното средство по време на изпитването

Изпитваното превозно средство трябва да е оборудвано с всички стандартни компоненти и оборудване, включени в работното му тегло без товар, или да бъде в такова състояние, че да изпълнява това изискване по отношение на разпределението на работното тегло на превозното средство като цяло.

1.8. Окомплектованото превозно средство с монтирана съгласно инструкциите система за обезопасяване на деца трябва да се постави на твърда, плоска и равна повърхност, с незадействана ръчна спирачка и лост за превключване на предавките в неутрално положение. По време на едно и също изпитване може да бъде изпитана повече от една система за обезопасяване на деца.

(1) Разстоянието „а“ е равно на дължината на разглежданото синхронно махало.

ПРИЛОЖЕНИЕ 11

Настоящото приложение се прилага единствено към допълнителни устройства за закрепване на системи за обезопасяване на деца от „полууниверсална категория“ или към щанги или други специални елементи, използвани за закрепване на устройство за обезопасяване на деца към каросерията, независимо дали те използват или не устройствата за закрепване от Правило № 14.

Устройства за закрепване се определят от производителя на системи за обезопасяване на деца и техническите характеристики се предоставят за одобрение на техническата служба, която провежда изпитванията.

Техническите служби могат да вземат предвид информация, получена от производителя на превозното средство.

3.	Производителят на системата за обезопасяване на деца трябва да осигури необходимите части за монтиране на устройствата за закрепване и специален план за всяко превозно средство, който показва тяхното точно местоположение.

Производителят на системата за обезопасяване на деца трябва да укаже дали устройствата за закрепване, необходими за закрепване на системата към конструкцията на автомобила, са в съответствие с изискванията за положението и якостта, посочени в точка 3 нататък в препоръката, дадена на правителствата, предвиждащи да приемат специални изисквания по отношение на устройствата за закрепване на системи за обезопасяване на деца, използвани в пътнически автомобили (1).

(1) Вж. текста на Правило № 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ 12

ПРИЛОЖЕНИЕ 13

СТАНДАРТЕН ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН

1.	Обезопасителният колан за динамичното изпитване и за изискването за максимална дължина трябва да е произведен в една от двете конфигурации, показани на фиг. 1. Това са триточков колан с прибиращо устройство и двуточков статичен колан.

Триточковият колан с прибиращо устройство има следните корави части: прибиращо устройство (R), скоба към колона (P), две точки на закрепване (A1 и A2) (вж. фиг. 1), и централна част (N, детайли във фиг. 3). Прибиращото устройство трябва да отговаря на изискванията на Правило № 16 за силата на прибирането. Диаметърът на макарата на прибиращо устройство е 33 ± 0,5 mm.

Коланът с прибиращо устройство трябва да се монтира към устройствата за закрепване на седалката за изпитване, описана в приложение 6, допълнения 1 и 4, както следва:

Устройствата за закрепване на колан A1 трябва да се монтират към устройствата за закрепване на количката B0 (от външната страна)

Устройствата за закрепване на колан A2 трябва да се монтират към устройствата за закрепване на количката А (от вътрешната страна)

Скоба за колона на колан Р трябва да се монтира на устройствата за закрепване на количката С.

Прибиращото устройство за колан R трябва да се монтира на устройство за закрепване на количката, така че централната линия на скобата да е разположена на Re.

Стойността на Х във фиг. 1 по-долу е 200 + 5 mm. Ефективната дължина на ремъка между А1 и централната линия на макарата на прибиращото устройство Re (когато лентата е напълно изтеглена, включително минималната дължина от 150 mm за изпитване на универсални и полууниверсални категории), трябва да бъде 2 820 + 5 mm, когато се измерва в права линия, без натоварване и на хоризонтална повърхност; тази дължина може да бъде увеличена за изпитване на ограничена категория; за всички категории с инсталирана система за обезопасяване на деца дължината на ремъка на макарата на прибиращото устройство трябва да е минимум 150 mm.

Изискванията за ремъка на колана са, както следва:

Материал: полиестер тип „spinnblack“:

—

широчина:

48 ± 2 mm при 10 000 N

—

дебелина:

1,0 ± 0,2 mm

—	удължение:

8 ± 2 % при 10 000 N

5.	Двуточковият статичен колан, показан на фиг. 1, се състои от две стандартни планки за закрепване, показани на фиг. 2, и ремък, изпълняващ изискванията на точка 4 по-горе.

6.	Двете планки за закрепване на двуточковия статичен колан се монтират на устройствата за закрепване на количката А и В. Стойността на Y на фиг. 1 е 1 300 ± 5 mm. Това е максималната дължина, изисквана за одобрение на универсална система за обезопасяване на деца с двуточкови колани (вж. точка 6.1.9).

Фигура 1

Стандартни конфигурации на обезопасителен колан

Фигура 2

Типична стандартна планка за закрепване

Размери в mm

Фигура 3

Централна част на стандартна конфигурация на колан

Размери в mm

Фигура 4

Скоба на колона

ПРИЛОЖЕНИЕ 14

СХЕМА НА ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИП (БЛОК СХЕМА ISO 9002:2000)

Забележки:

(0)	или равностоен на този стандарт с допустимото изключение на изискванията относно концепциите на проектирането и разработването, точка 7.3 „Удовлетворяване на клиента и непрекъснати подобрения“

(1)	тези изпитвания се провеждат от техническа служба

(2)

посещение на производителя за инспекция и произволна извадка от образци на компетентния орган или техническата служба

а)	ако няма ISO 9002:2000: два пъти годишно

б)	ако има ISO 9002:2000: един път годишно

(3)

изпитвания в съответствие с приложение 16

а)

ако няма ISO 9002:2000:

i)	от компетентния орган или техническата служба по време на посещението от бележка под линия 2 а)

ii)	от производителя между посещенията от бележка под линия 2 б)

б)	ако има ISO 9002:2000: взети от производителя, процедурата, проверена по време на посещение от бележка под линия 2 б)

ПРИЛОЖЕНИЕ 15

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Обяснителните бележки, дадени в настоящото приложение, се отнасят до трудностите, свързани с тълкуването на правилото. Те са замислени като ръководство за техническите служби, извършващи изпитванията.

Точка 2.10.1

Бързо регулиращо устройство може също да бъде устройство с въртящ се вал и пружина, сходно на прибиращо устройство с ръчно задействане. Регулиращото устройството следва да бъде изпитвано според изискванията от точки 7.2.2.5 и 7.2.3.1.3.

Точка 2.19.2

Полууниверсална система за обезопасяване, която е определена за монтиране на задната седалка на седан и комби тип превозно средство, в която целият комплект колани е идентичен, е един „тип“.

Точка 2.19.3

При вземането на решение дали е създаден нов тип, трябва да се вземат предвид значимостта на промените на размерите и/или теглото на седалката, пълнежа, противоударната преграда, енергопоглъщащите характеристики и цветът на материала.

Точки 2.19.4 и 2.19.5

Тези точки не трябва да се прилагат за обезопасителни колани, одобрени отделно в съответствие с Правило № 16, които са необходими за закрепване на обезопасителната система за деца към превозното средство или за обезопасяването на детето.

Точка 6.1.2

За обърнати назад системи за обезопасяване на деца, правилното положение на най-горната точка на системата по отношение на главата на детския манекен се осигурява чрез инсталирането на най-големия манекен, за който е предвидено устройството, в най-наклонена назад конфигурация и с хоризонталната линия на височината на очите, минаваща под най-горната точка на седалката.

Точка 6.1.8

Изискването за 150 mm се отнася и за преносими креватчета, освен ако се използва специално устройство за свързването на преносимото креватче и обезопасителния колан.

Точка 6.2.4

Границата на допустимото движение на раменния колан се определя от това, че долният край на раменния участък от стандартния обезопасителен колан да не е по-ниско от лакътя на манекена в точката на най-голямото преместване напред на манекена.

Точка 6.2.9

Всеобщо прието е, че това се отнася и до устройства, които имат такъв фиксатор, макар и да не се изисква за дадената група. Така изпитването би могло да се приложи на устройство само за група 2, но с предписаната сила, т.е. два пъти теглото на манекен от група 1.

Точка 7.1.3

Изпитването за преобръщане се провежда с използване на същата процедура за инсталиране и същите параметри както определените за динамичното изпитване.

Точка 7.1.3.1

Не се допуска спирането на изпитвателното съоръжение по време на преобръщането.

Точка 7.1.4.2.2.

Текстът на този точка се отнася до ускорения, представляващи товари на опън в гръбнака на манекена.

Точка 7.1.4.3.1

Видими знаци за проникване означава проникване в глината на вградения в коремната област модул (под натиск от системата за обезопасяване), а не огъване на глината без натиск в хоризонтална посока, каквото например се причинява от сгъване на гръбнака. Вж. също интерпретацията на точка 6.2.4.

Точка 7.2.1.5

Условието в първото изречение е спазено, ако ръката на манекена може да достигне ключалката.

Точка 7.2.2.1

Това трябва да се използва за осигуряване на лесното прикрепване и отделяне на отделно одобрени водещи ремъци.

Точка 7.2.4.1.1

Изискват се два ремъка. Измерва се натоварването на скъсване на първия ремък. Измерва се широчината на втория ремък при 75 процента от това натоварване.

Точка 7.2.4.4

Не трябва да се допускат съставни части, които могат да се разглобят или отвинтят и за които е вероятно както неправилното ново сглобяване от необучен ползвател, така и свързването им в опасна конфигурация.

Точка 8.1.2.2

„Прикрепена към седалката“ означава седалка за изпитване, предписана в приложение 6. „Устройства, предвидени за използване в „специфично превозно средство“ могат“ означава, че система за обезопасяване от категорията „специфично превозно средство“ обикновено се изпитва на преобръщане, инсталирана на седалката за изпитване, но се допуска и изпитване на седалката на превозното средство.

Точка 8.2.2.1.1

„Като се вземат предвид нормалните условия на използване“ означава, че това изпитване следва да се извърши със система за обезопасяване, монтирана на седалката за изпитване или седалката на превозното средство, но без манекен.

Манекенът трябва да се използва единствено за позициониране на регулиращото устройство. В първия случай ремъците следва да се регулират в съответствие с точки 8.1.3.6.3.2 и 8.1.3.6.3.3 (по целесъобразност). След това изпитването следва да се проведе след отстраняване на манекена.

Точка 8.2.5.2.6

Този точка не се отнася за водещи ремъци, които са одобрени отделно по настоящото правило.

ПРИЛОЖЕНИЕ 16

КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. Изпитвания

За системи за обезопасяване на деца трябва да се изисква да се докаже съответствие с изискванията, на които се основават следните изпитвания:

1.1. Проверка на прага на блокиране и дълготрайността на прибиращи устройства с аварийна блокировка

Съгласно разпоредбите на точка 8.2.4.3 — в най-неблагоприятната посока, която е подходяща, след като са били подложени на изпитването за дълготрайност, посочено в точки 8.2.4.2, 8.2.4.4 и 8.2.4.5, като изискване по точка 7.2.3.2.6.

1.2. Проверка на дълготрайността на прибиращи устройства с автоматична блокировка

Съгласно разпоредбите на точка 8.2.4.2, допълнени от изпитванията по точки 8.2.4.4 и 8.2.4.5, като изискване по точка 7.2.3.1.3.

1.3. Изпитване на якост на ремъци след кондициониране

Съгласно процедурата, описана в точка 7.2.4.2 — след кондициониране съгласно изискванията по точки 8.2.5.2.1 до 8.2.5.2.5.

1.3.1. Изпитване на якост на ремъци след изтриване

Съгласно процедурата, описана в точка 7.2.4.2, след кондициониране съгласно изискванията по точки 8.2.5.2.6.

1.4. Изпитване на микроприплъзване

Съгласно процедурата, описана в точка 8.2.3 от настоящото правило.

1.5. Поглъщане на енергия

Съгласно разпоредбите на точка 7.1.2 от настоящото правило.

1.6. Проверка на изискванията за експлоатационните характеристики на система за обезопасяване на деца, когато е подложена на динамично изпитване.

Съгласно разпоредбите, изложени в точка 8.1.3, за всеки колан, след прекондициониране съгласно изискванията на точка 7.2.1.7, така че съответните изисквания на точка 7.1.4 (за цялостно функциониране на система за обезопасяване на деца) и точка 7.2.1.8.1 (за функциониране на ключалката под натоварване) да са спазени.

1.7. Изпитване на температура

Съгласно разпоредбите на точка 7.1.5 от настоящото правило:

2. Честота на изпитване и резултати

2.1. Честотата на изпитване съгласно изискванията по точки 1.1 до 1.5 и 1.7 от това приложение трябва да бъде статистически контролирана и на случайна база, в съответствие с една от обичайните процедури за качествен контрол и трябва да се извършва поне веднъж годишно.

2.2. Минимални условия за контрол на съответствието на системи за обезопасяване на деца от категориите „универсална“, „полууниверсална“ и „ограничена“ по отношение на динамичното изпитване съгласно точка 1.6.

Със съгласието на съответните компетентни органи, притежателят на одобрението надзирава контрола на съответствието, като следва метода на контрол на партидите (точка 2.2.1) или метода на непрекъснатия контрол (точка 2.2.2).

2.2.1. Проверка на партидите системи за обезопасяване на дете

2.2.1.1.

Притежателят на одобрението трябва да раздели системите за обезопасяване на деца на партиди, които са възможно най-еднообразни по отношение на суров материал или междинни продукти, представляващи част от тяхното производство (различен цвят на корпуса, различна изработка на колана за обхващане), и по отношение на условията на производство. Количеството на една партида не трябва да надвишава 5 000 единици.

Със съгласието на съответните компетентни органи, изпитванията могат да бъдат проведени от техническата служба или притежателят на одобрението може да е отговорен за провеждането им.

2.2.1.2.

Трябва да се вземе извадка от всяка партида, в съответствие с разпоредбите на точка 2.2.1.4 от произведени вече минимум 20 процента от количеството на партидата.

2.2.1.3.

Характеристиките на системите за обезопасяване на деца и броя на динамичните изпитвания, които трябва да се проведат, са дадени в точка 2.2.1.4.

2.2.1.4.

За да бъде приета партидата, системите за обезопасяване на деца трябва да удовлетворяват следните условия:

Брой на системите	Брой на образците/характеристики на системите за обезопасяване на деца	Комбиниран брой на извадките	Критерии за приемане	Критерии за отхвърляне	Степен на строгост на контрола
N < 500	1-ви = 1MH	1	0	—	Обикновена
N < 500	2-ри = 1MH	2	1	2	Обикновена
500 < N < 5 000	1-ви = 1MH + 1LH	2	0	2	Обикновена
500 < N < 5 000	2-ри = 1MH + 1LH	4	1	2	Обикновена
N < 500	1-ви = 2MH	2	0	2	Засилена
N < 500	2-ри = 2MH	4	1	2	Засилена
500 < N < 5 000	1-ви = 2MH + 2LH	4	0	2	Засилена
500 < N < 5 000	2-ри = 2MH + 2LH	8	1	2	Засилена
МН означава неблагоприятно провеждане (най-малката степен на добри резултати, получени при одобрение или разширението на одобрение) LH означава по-благоприятно провеждане

Този план за двойни извадки действа както следва:

При нормален контрол, ако първата извадка не съдържа дефектни единици, партидата се приема без втора извадка. Ако съдържа две дефектни единици, партидата се отхвърля. Накрая, ако извадката съдържа една неизправна единица, се извлича втора извадка и общият брой е този, който трябва да удовлетворява условието на колона 5 от таблицата по-горе.

Прави се промяна от нормален към засилен контрол, ако от 5 последователни извадки, две са отхвърлени. Нормалният контрол се възобновява, ако 5 последователни партиди са приети.

Ако дадена партида е отхвърлена, производството се счита за несъответстващо и партидата не се освобождава.

Ако две последователни партиди, подложени на засилен контрол, са отхвърлени, прилагат се разпоредбите на точка 13.

2.2.1.5.

Контролът за съответствие на системи за обезопасяване на деца се предприема, започвайки с първата партида, произведена след партидата, която е подложена на квалифициране на производството.

2.2.1.6.

Резултатите от изпитването, описано в точка 2.2.1.4 не трябва да надвишават L, където L е граничната стойност, предписана за всяко изпитване за одобрение.

2.2.2. Непрекъснат контрол

2.2.2.1.

Притежателят на одобрението трябва да има задължението да провежда непрекъснат контрол на качеството на процеса на производство на статистическа основа и чрез извадки. Със съгласието на съответните компетентни органи изпитванията могат да бъдат проведени от техническата служба или отговорен за провеждането им е притежателят на одобрението.

2.2.2.2.

Извадките трябва да бъдат взети в съответствие с разпоредбите на точка 2.2.2.4.

2.2.2.3.

Характеристиката на системи за обезопасяване на деца се определя произволно и изпитванията се провеждат както е описано в точка 2.2.2.4.

2.2.2.4.

Контролът трябва да отговаря на следните изисквания:

Система за обезопасяване на деца	Степен на строгост на контрола
0,02 % означава една система за обезопасяване на деца, взета на всеки 5 000 произведени	Нормална
0,05 % означава една система за обезопасяване на деца, взета на всеки 2 000 произведени	Засилена

Този план за двойни извадки действа, както следва:

Ако системата за обезопасяване на деца се счита за съответстваща, съответстващо е и производството.

Ако системата за обезопасяване на деца не отговаря на изискванията, взема се втора система за обезопасяване на деца,

Ако втората система за обезопасяване на деца отговаря на изискванията, производството е съответстващо,

Ако и двете (първата и втората) системи за обезопасяване на деца не отговарят на изискванията, производството е несъответстващо и системите за обезопасяване на деца, за които е вероятно да проявят същата неизправност, трябва да бъдат оттеглени и да се направят необходимите постъпки за възстановяване на съответствието на производството.

Засиленият контрол трябва да замести нормалния контрол, ако на 10 000 последователно произведени системи за обезопасяване на деца, продукцията трябва да бъде изтеглена два пъти.

Нормалният контрол се възобновява, ако 10 000 произведени последователно системи за обезопасяване на деца се считат за съответстващи.

Ако продукцията, подложена на засилен контрол, е оттеглена при два последователни случая, прилагат се разпоредбите на точка 13.

2.2.2.5.

Непрекъснатият контрол на системите за обезопасяване на деца се предприема, като се започва след квалификацията на производството.

2.2.2.6.

Резултатите от изпитването, описано в точка 2.2.2.4, не трябва да надвишават L, където L е граничната стойност, предписана за всяко изпитване за одобрение.

2.3. За „вградени“ устройства за „специфично за превозно средство“ се прилага следната честота на изпитванията:

Системи за обезопасяване на деца, с изключение на подсилващите възглавници	:	Веднъж на всеки 8 седмици:
Подсилващи възглавници	:	Веднъж на всеки 12 седмици

При всяко изпитване трябва да бъдат изпълнени всички изисквания, съгласно точки 7.1.4 и 7.2.1.8.1. Ако всички изпитвания в продължение на една година показват удовлетворителни резултати, производителят може, със съгласието на компетентния орган, да намали честотите както следва:

Системи за обезопасяване на деца, с изключение на подсилващите възглавници	:	Веднъж на всеки 16 седмици
Подсилващи възглавници	:	Веднъж на всеки 24 седмици

За системи за обезопасяване на деца, обаче, чието годишно производство е по-малко или равно на 1 000, се приема минимална честота от едно изпитване на година.

2.3.1. За устройства за „специфично за превозно средство“ съгласно точка 2.1.2.4.1, производителят на системи за обезопасяване на деца може да избере процедури на съответствие на производството съгласно точка 2.2, върху изпитателна седалка, или точка 2.3, в корпуса на каросерията на превозното средство.

2.3.2. Когато изпитателен образец не издържи дадено изпитване, на което е бил подложен, се провежда допълнително изпитване за същите изисквания на най-малко три други образеца. В случай на динамично изпитване, ако един от тези три образеца не издържи изпитването, продукцията се счита за несъответстваща и честотата се увеличава до по-високата, ако съгласно точка 2.3 е била използвана по-ниската, и се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на съответствието на производството.

2.4. Когато е установено несъответствие на производство съгласно точки 2.2.1.4, 2.2.2.4 и 2.3.2 притежателят на сертификата за одобрение на тип или неговият упълномощен представител трябва:

2.4.1.

да уведоми компетентния орган, издал одобрението на типа, като посочва предприетите стъпки, за да се възстанови съответствието на продукцията.

2.5. Всяко тримесечие производителят трябва да уведомява компетентните органи за обема на производство по всеки номер на одобрението, като се осигуряват възможности за идентификация на продуктите, които отговарят на този номер на одобрение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 17

ИЗПИТВАНЕ НА ЕНЕРГОПОГЛЪЩАЩИЯ МАТЕРИАЛ

1. Модел на главата

1.1.

Моделът на главата се състои от масивна дървена полусфера с добавен по-малък сферичен сегмент, както е показано на фиг. А по-долу: Той трябва да е конструиран така, че да може да пада свободно по маркираната ос и да бъде подготвен за монтиране на акселерометър, за да се измери ускорението по посока на падането.

1.2.	Моделът на глава трябва да има общо тегло, включително акселерометъра, от 2,75 ± 0,05 kg.

Фигура А

Модел на главата

2. Оборудване

По време на изпитването, ускорението се записва посредством оборудване в съответствие с канал за пренос на данни с клас на честота 1 000, както е определено в последната версия на ISO 6487.

3. Процедура

3.1.	Окомплектованата система за обезопасяване на деца трябва да е поставена в областта на удара върху гладка твърда повърхност, чиито минимални размери са 500 x 500 mm, така че посоката на удара да е перпендикулярна на вътрешната повърхност на системата за обезопасяване на деца в областта на удара.

3.2.	Моделът на главата се повдига на височина от 100 –0/+5 mm, от съответните горни повърхности на окомплектованата система за обезопасяване на деца до най-ниската точка на модела на главата и се оставя да падне. Записва се ускорението на модела на глава по време на удара.

ПРИЛОЖЕНИЕ 18

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЛАСТТА НА УДАРА ПО ГЛАВАТА ЗА УСТРОЙСТВА С ОБЛЕГАЛКА ЗА ГЪРБА И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА ГОЛЕМИНА НА СТРАНИЦИТЕ НА ГЛЕДАЩИ НАЗАД УСТРОЙСТВА

Устройството се поставя се на изпитателната седалка, описана в приложение 6. Устройства, които могат да се накланят, се поставят в най-изправено положение. В устройството се поставя най-малкият манекен в съответствие с инструкциите на производителя. Маркира се точка „А“ на облегалката на хоризонталното равнище на рамото на най-малкия манекен в точка на 2 cm навътре от външния край на ръката. Всички вътрешни повърхности над хоризонталната равнина, минаваща през точка А, се изпитват в съответствие с приложение 17. Тази област трябва да включва вътрешната повърхност на облегалката и страниците, включително вътрешните краища (зона на радиуса) на страните. В случай на преносимо креватче, където съгласно устройството и инструкциите на производителя, не е възможно симетрично инсталиране на манекена, област, съответстваща на приложение 17, са всички области над точка А, определена по-горе, в посока на главата, измерени, когато манекенът е в преносимото креватче в най-неблагоприятното положение, съвместимо с инструкциите на производителя, като преносимото креватче е поставено на изпитвателния стенд.

Ако е възможно симетрично инсталиране на манекена в преносимото креватче, вътрешните повърхности трябва да съответстват на приложение 17.

За гледащи назад устройства, страниците трябва да имат дълбочина от минимум 90 mm, измерена от средната линия на повърхността на облегалката. Тези страници трябва да започват от хоризонталната равнина, минаваща през точка „А“ и продължават до горния край на облегалката на седалката. Започвайки от точка на 90 mm под горния край на облегалката на седалката, дълбочината на страниците може постепенно да намалява.

3.	Изискването от точка 2 по-горе за минимална големина на страниците не се прилага за системи за обезопасяване на деца от тегловни групи II и III за категорията „специфични превозни средства“, които се използват в отделението за багажа съгласно точка 6.1.2 от настоящото правило.

ПРИЛОЖЕНИЕ 19

ОПИСАНИЕ НА КОНДИЦИОНИРАНЕТО НА РЕГУЛИРАЩИТЕ УСТРОЙСТВА, НЕПОСРЕДСТВЕНО МОНТИРАНИ НА СИСТЕМИ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА ДЕЦА

Фигура 1

1. Метод

1.1.	Поставя се лентата в контролното положение, описано в точка 8.2.7, и най-малко 50 mm от лентата на четири/петточковия колан се изтеглят чрез дърпане на свободния край на лентата.

1.2.	Регулираната част на четири/петточковия колан се закрепва към дърпащото устройство А.

1.3.	Задейства се регулиращото устройство и се издърпват най-малко 150 mm лента в четири/петточковия колан. Това представлява половината от един цикъл и поставя дърпащото устройство А в положение на максимално издърпана лента.

1.4.	Свързва се свободният край на лентата с дърпащото устройство В.

2. Цикълът е:

2.1.	В се издърпва най-малко 150 mm, докато А не упражнява сила на опън върху четири/петточковия колан

2.2.	Задействат се устройствата за регулиране и А се издърпва, докато В не упражнява сила на опън върху свободния край на лентата.

2.3.	В края на такта се деактивира устройството за регулиране.

2.4.	Цикълът се повтаря както е посочено в точка 7.2.2.7.

ПРИЛОЖЕНИЕ 20

СТАНДАРТНО УСТРОЙСТВО ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ЯКОСТ НА КЛЮЧАЛКА

ПРИЛОЖЕНИЕ 21

ПОСТАНОВКА НА ДИНАМИЧНО ИЗПИТВАНЕ НА СБЛЪСЪК

1. Метод

1.1. Единствено надбедрен колан

Динамометричният датчик 1 се монтира на външно място, както е показано горе. Инсталира се система за обезопасяване на деца и се опъва контролният колан на външното място, до постигане на товар от 75 N ± 5 N на външното място.

1.2. Триточков колан

1.2.1.

Динамометричният датчик 1 се монтира на външно място, както е показано по-горе. Системата за обезопасяване на деца се инсталира в правилно положение. Ако на системата за обезопасяване на деца е монтиран фиксатор, който действа върху диагоналния колан, на подходящо място зад системата за обезопасяване на деца, между фиксатора и ключалката, се поставя динамометричен датчик 2, както е показано по-горе. Ако не е монтиран фиксатор или ако фиксаторът е монтиран на ключалката, поставете динамометричния датчик на подходящо място между скобата на колоната и системата за обезопасяване на деца.

1.2.2.

Надбедрената част на контролния колан се регулира до достигането на товар на опън от 50 N ± 5 N при динамометричния датчик 1. Прави се знак с тебешир на лентата, където преминава през симулираната ключалка. Докато коланът се задържа в това положение, диагоналният колан се регулира за достигане на опън от 50 N ± 5 N при динамометричен датчик 2 — или посредством заключване на лентата в ключалката на лентата на системата за обезопасяване на деца, или чрез изтегляне на колана близо до стандартното прибиращо устройство.

1.2.3.

Изтегля се цялата лента от макарата на прибиращото устройство и се пренавива със сила на опън в колана от 4 ± 3 N между прибиращото устройство и скобата на колоната. Макарата трябва да е блокирана преди динамичното изпитване. Провежда се динамичното изпитване.

1.2.4.

Преди началото на постановката на изпитването се проверява системата за обезопасяване на деца, за да се определи съответствието с точка 6.2.1.3. При промяна в напрежението на инсталирането, дължащо се на промяна на ъгъл, се прави изпитване за определяне на условията, които причиняват хлабавото инсталиране, извършва се постановката и се прилага сила на опън до най-обтегнато положение и след това се нагласява системата за обезопасяване на деца в най-неблагоприятното положение, без да се обтяга наново коланът за възрастни. Провежда се динамичното изпитване.

1.3. ISOFIX приспособления за закрепване

За ISOFIX система за обезопасяване на деца с устройства за закрепване, подлежащи на регулиране, разположени в сгъвката на седалката. Закрепва се ненатоварена ISOFIX система за обезопасяване на деца към устройства за закрепване, разположени в сгъвката на седалката H1—H2 в подходящо за изпитване положение. Оставят се заключващите механизми на ISOFIX системата за обезопасяване на деца да издърпат ISOFIX системата за обезопасяване на деца към сгъвката на седалката. Прилага се допълнителна сила от 135 ± 15 N в равнина, успоредна на повърхността на възглавницата за сядане на изпитвателния стенда в посока към сгъвката на седалката, за да се преодолеят силите на сцепление между ISOFIX системата за обезопасяване на деца и възглавницата за сядане, подпомагайки опъващия ефект на заключващите механизми. Силата се прилага върху или е равномерно разпределена около централната линия на ISOFIX системата за обезопасяване на деца, на височина не повече от 100 mm над повърхността на възглавницата за сядане на изпитвателния стенд. Ако е нужно, горната лента се регулира за постигане на товар от 50 ± 5 N (1). Когато ISOFIX системата за обезопасяване на деца е така регулирана, в системата за обезопасяване на деца се поставя подходящ манекен за изпитване.

Забележка:

1.	За точки 1.1 и 1.2, инсталирането се извършва след като манекенът е нагласен в системата за обезопасяване.

Понеже след инсталирането на системата за обезопасяване на деца изпитвателната възглавница от пяна се сплесква, динамичното изпитване трябва, ако е възможно, да се проведе не повече от 10 минути след инсталирането. За да се позволи на възглавницата да възвърне първоначалния си вид, минималният период между две изпитвания, които използват една и съща възглавница, е 20 минути.

Динамометричните датчици, монтирани непосредствено на лентата на колана, могат да бъдат откачени електрически, но трябва да бъдат оставени на мястото си по време на динамичното изпитване. Теглото на всеки датчик не трябва да надвишава 250 g. Друг вариант е — динамометричният датчик, монтиран на лентата на колана, да бъде заместен от динамометричен датчик, фиксиран в точката на закрепване.

В случай на система за обезопасяване с монтирани устройства, предназначени за увеличаване на опъна на обезопасителния колан за възрастни, методът на изпитване трябва да е:

Инсталира се системата за обезопасяване на деца, както се изисква в настоящото приложение, и след това се прилага устройството за опън, както е посочено в инструкциите на производителя. Ако устройството не може да се приложи поради прекалено голям опън, то се счита за неприемливо.

5.	Към системата за обезопасяване на деца не трябва да се прилага допълнителна сила, освен минималните усилия, изисквани за постигане на правилно инсталиране, както е определено в точки 1.1 и 1.2.2.

В случай на преносимо креватче, инсталирано както е описано в точка 8.1.3.5.6, връзката между обезопасителния колан за възрастен и обезопасителната система се симулира. Свободният край, дълъг 500 mm, на обезопасителен колан на възрастен (измерен както е описано в приложение 13) е свързан посредством планка за закрепване, описана в приложение 13, към предписаните точки за закрепване. След това системата за обезопасяване е свързана към свободните краища на обезопасителните колани. Опънът на обезопасителния колан на възрастни, измерен между точката за закрепване и системата за обезопасяване, трябва да е 50 ± 5 N.

(1) В случай на система за обезопасяване с монтирани устройства, предназначени за увеличаване на опъна на горната лента, методът на изпитване трябва да е:

Инсталира се ISOFIX системата за обезопасяване на деца, както се изисква в настоящото приложение, и след това се прилага устройството за опън, както е посочено в инструкциите на производителя. Ако устройството не може да се приложи по причина на прекален опън, то се счита за неприемливо.

ПРИЛОЖЕНИЕ 22

ИЗПИТВАНЕ НА БЛОКА НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА ТОРСА

Фигура 1

Намален P10 манекен

Материал: EPS (40—45 g/l)

Фигура 2

Изпитване на теглене на подсилващата възглавница с използване на манекен блок

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2011.233.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 233

Издание на български език	Законодателство	Година 54 9 септември 2011 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	*	Правило № 16 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за одобрение на: I. Обезопасителни колани, системи за обезопасяване, системи за обезопасяване за деца и системи за обезопасяване за деца ISOFIX за пътници в моторни превозни средства; II. Превозни средства, оборудвани с обезопасителни колани, сигнализатор за непоставен обезопасителен колан, системи за обезопасяване, системи за обезопасяване за деца и системи за обезопасяване за деца ISOFIX	1
	*	Правило № 44 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобрението на устройства за обезопасяване на деца пътници в моторни превозни средства (системи за обезопасяване на деца)	95