5.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/1

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 13 май 2011 година

относно сключването на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове

(2011/392/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея във връзка с член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид че:

(1)	На 24 февруари 2006 г. Съветът разреши на Комисията да започне преговори с партньорите от средиземноморския регион с цел създаването на механизъм за уреждане на спорове, свързани с търговски разпоредби.

(2)	Комисията проведе преговори в консултация с комитета, определен съгласно член 207 от Договора, и в рамките на дадените от Съвета указания за водене на преговори.

(3)	Преговорите приключиха и на 9 декември 2009 г. беше подписано Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове (по-нататък наричано „Споразумението“).

(4)	Споразумението беше подписано от името на Съюза на 13 декември 2010 г.

(5)	Споразумението следва да бъде сключено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото се одобрява от името на Съюза Споразумението между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателя на Съвета, от името на Съюза, извършва уведомяването, предвидено в член 23 от споразумението (1).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 13 май 2011 година.

За Съвета

Председател

MARTONYI J.

(1) Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, наричан по-нататък „Съюзът“,

от една страна, и

КРАЛСТВО МАРОКО, наричано по-нататък „Мароко“,

от друга страна,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ГЛАВА I

ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Цел

Целта на настоящото споразумение е предотвратяване и уреждане на търговските спорове, които биха могли да възникнат между страните, с оглед постигане, в рамките на възможното, на взаимно приемливо решение.

Член 2

Прилагане на споразумението

1. Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат по отношение на всеки спор, касаещ твърдяно нарушение на разпоредбите на дял II (с изключение на член 24) от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга (по-нататък наричано „Споразумението за асоцииране“) (1) или на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и кралство Мароко относно взаимни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и продукти на рибарството, относно замяната на протоколи № 1, № 2 и № 3 и техните приложения и относно измененията в Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна. Процедурите по настоящото споразумение се прилагат ако Съветът по асоцииране не е успял да уреди спора в рамките на 60 дни след формалното искане за неговата намеса по спора в съответствие с член 86 от Споразумението за асоцииране.

2. Член 86 от Споразумението за асоцииране се прилага към спорове във връзка с прилагането и тълкуването на други разпоредби на Споразумението за асоцииране.

3. По силата на параграф 1 даден спор се счита за уреден, когато Съветът по асоцииране е взел решение, както е предвидено в член 86.2 от Споразумението за асоцииране, или когато той е излязъл със становище, че спорът е прекратен.

ГЛАВА II

КОНСУЛТАЦИИ И МЕДИАЦИЯ

Член 3

Консултации

1. Страните полагат усилия да уредят всяко различие относно тълкуването и прилагането на разпоредбите, посочени в член 2, като започват добросъвестни консултации с цел постигане на своевременно, справедливо и взаимно приемливо решение. По време на тези консултации страните също така ще обсъдят въздействието, което твърдяното нарушение би могло да окаже върху търговската им дейност.

2. Страна може да поиска провеждане на консултации като изпрати до другата страна писмено искане, с копие до подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“, като посочи спорната мярка и разпоредбите от споразуменията, посочени в член 2, които смята, че са нарушени.

3. Консултациите се провеждат не по-късно от 40 дни от датата на получаване на искането и се провеждат, освен ако страните не се споразумеят за друго, на територията на страната ответник по жалбата. Консултациите се считат за приключени след изтичане на 60 дни от датата на получаване на искането, освен ако двете страни не се договорят да ги продължат. Консултациите, особено цялата разкрита информация и становищата, изразени от страните по време на процедурата, са с поверителен характер и не нарушават правата на никоя от страните във всякакви по-нататъшни процедури.

4. Консултациите по спешни въпроси, включително тези, които са свързани с малотрайни или сезонни стоки, се провеждат в рамките на 15 дни от датата на получаване на искането, и се считат за приключени след изтичане на 30 дни от датата на получаване на искането.

5. Ако страната, до която е отправено искането, не отговори на искането за консултации в рамките на 20 работни дни от датата на получаването, или ако консултации не бъдат проведени в сроковете, предвидени съответно в параграф 3 или параграф 4, или ако консултациите са приключили без да се стигне до взаимно приемливо решение, страната жалбоподател може да поиска сформирането на арбитражен комитет в съответствие с член 5.

Член 4

Медиация

1. Ако след консултациите не се стигне до взаимно приемливо решение, страните могат, по взаимно съгласие, да се обърнат към медиатор. Всяко искане за медиация трябва да бъде подадено в писмен вид до страната ответник и до подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“, и да включва мярката, която е била предмет на консултациите, както и съвместно договорения мандат на медиацията. Всяка страна се ангажира да проявява добра воля по отношение на исканията за медиация.

2. Ако страните не се споразумеят за избора на медиатор в рамките на 10 работни дни от датата на получаване на искането за медиация, председателите на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ или техен представител избират медиатор чрез жребий измежду посочените в списъка по член 19 лица, които не са граждани на никоя от страните. Изборът се прави в рамките на 15 работни дни от датата на получаване на искането за медиация. Медиаторът свиква заседание със страните не по-късно от 30 дни след избирането му. Медиаторът получава представените от всяка страна изложения не по-късно от 15 дни преди срещата и може да поиска допълнителна информация от страните или от експерти или технически съветници, както тя или той счита за необходимо. Всяка информация, получена по този начин, трябва да бъде разкрита на всяка от страните и те могат да изкажат своите коментари по въпроса. Медиаторът обявява становището си не по-късно от 45 дни след избирането си.

3. В своето становище медиаторът може да отправи препоръки за начина на разрешаване на спора, които да бъдат в съответствие с разпоредбите на член 2. Неговото становище не е обвързващо.

4. Страните могат да се споразумеят за промяна на сроковете, посочени в параграф 2. Медиаторът също може да реши да промени тези срокове по искане на някоя от страните предвид конкретните трудности, с които се е сблъскала страната, или сложността на случая.

5. Процедурата по медиация, особено становището на медиатора и цялата разкрита информация и становищата, изразени от страните по време на процедурата, са с поверителен характер и не накърняват правата на никоя от страните във всякакви по-нататъшни процедури.

6. Ако страните се споразумеят, процедурата по медиация може да продължи и по време на арбитражната процедура.

7. Смяна на медиатор се извършва единствено поради причините и съобразно процедурите, обяснени в правила 18—21 от Процедурния правилник.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ ПО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

РАЗДЕЛ I

Арбитражна процедура

Член 5

Започване на арбитражна процедура

1. Когато страните не успеят да решат спора чрез прибягване до консултации, както е предвидено в член 3, или чрез прибягване до медиация, както е предвидено в член 4, страната жалбоподател може да поиска сформирането на арбитражен комитет.

2. Искането за сформиране на арбитражен комитет се отправя в писмен вид до страната ответник по жалбата и до подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“. Страната жалбоподател посочва в искането конкретните спорни мерки и обяснява как тези мерки нарушават разпоредбите, посочени в член 2. Искането за сформиране на арбитражен комитет се подава не по-късно от 18 месеца от датата на получаване на искането за консултации, без да се накърнява правото на страната жалбоподател да поиска нови консултации в бъдеще по същия въпрос.

Член 6

Състав на арбитражния комитет

1. Арбитражният комитет се състои от трима арбитри.

2. В срок от 10 работни дни от датата на получаване от страната ответник по жалбата на искането за сформиране на арбитражен комитет, страните провеждат консултации, за да постигнат споразумение относно състава на арбитражния комитет.

3. В случай че страните не могат да се споразумеят за състава му в срока, посочен в параграф 2, всяка от страните може да поиска председателите на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ или техен представител да изберат чрез жребий тримата членове от списъка, изготвен съгласно член 19, като едно от лицата е измежду предложените от страната жалбоподател, едно от лицата е измежду предложените от страната ответник по жалбата и едно от лицата е измежду избраните от страните да изпълняват функциите на председател. Ако страните се договорят за един или повече от членовете на арбитражния комитет, останалите членове се избират по същата процедура.

4. Председателите на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ или техен представител избират арбитрите в рамките на пет работни дни след посоченото в параграф 3 искане.

5. Датата на съставяне на арбитражния комитет е датата, на която са избрани тримата арбитри.

6. Смяна на арбитри се извършва единствено поради причините и съобразно процедурите, обяснени в правила 18—21 от Процедурния правилник.

Член 7

Междинен доклад на комитета

Арбитражният комитет представя на страните междинен доклад, съдържащ неговите констатации, приложимостта на съответните разпоредби и основните мотиви за всички направени от него констатации и препоръки, не по-късно от 120 дни от датата на сформиране на арбитражния комитет. Всяка страна може, в рамките на 15 дни от представянето на доклада, да отправи писмено искане до арбитражния комитет да се занимае с конкретни аспекти от междинния доклад. Заключенията в окончателното решение на арбитражния комитет включват и обсъждане на доводите, представени по време на междинния етап на разглеждане.

Член 8

Решение на арбитражния комитет

1. Арбитражният комитет уведомява за решението си страните и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ в рамките на 150 дни от датата на сформиране на арбитражния комитет. Когато комитетът счете, че този срок не може да бъде спазен, председателят на арбитражния комитет трябва да уведоми писмено страните и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“, като посочи причините за закъснението и датата, на която комитетът предвижда да приключи своята работа. При никакви обстоятелства решението не трябва да бъде съобщено по-късно от 180 дни от датата на съставяне на комитета.

2. При спешни случаи, включително тези, които са свързани с бързоразвалящи се или сезонни стоки, арбитражният комитет прави всичко необходимо, за да се произнесе в рамките на 75 дни от датата на своето сформиране. При никакви обстоятелства това не трябва да отнеме повече от 90 дни от датата на неговото съставяне. Арбитражният комитет дава предварително заключение в срок от 10 дни от своето сформиране за това дали смята случая за спешен.

3. Арбитражният комитет може, по молба и на двете страни, да спре работата си по всяко време за период, за който е налице съгласието и на двете страни и който не надвишава 12 месеца, и може да поднови работата си при изтичането на този така договорен период по молба на страната жалбоподател. Ако страната жалбоподател не поиска подновяването на работата на арбитражния комитет преди изтичането на така договорения период за спиране, процедурата се прекратява. Спирането и прекратяването на работата на арбитражния комитет не накърняват правата на никоя от страните в друга процедура по същия въпрос.

РАЗДЕЛ II

Изпълнение

Член 9

Изпълнение на решението на арбитражния комитет

Всяка страна взема необходимите мерки за изпълнение на решението на арбитражния комитет и страните полагат усилия, за да се договорят за срок, в който да изпълнят решението.

Член 10

Разумен срок за изпълнение

1. Не по-късно от тридесет дни след като страните бъдат уведомени за решението на арбитражния комитет, страната ответник по жалбата уведомява страната жалбоподател, както и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“, за срока, който ще ѝ бъде необходим за изпълнението (наричан по-нататък „разумен срок“), ако не е възможно незабавно изпълнение.

2. В случай на несъгласие между страните относно това кое представлява разумен срок за изпълнение на решението на арбитражния комитет, страната жалбоподател подава, в рамките на 20 дни от получаването на уведомлението, направено по силата на параграф 1 от страната ответник, писмено искане до арбитражния комитет да определи продължителността на разумния срок. За такова искане едновременно се уведомяват другата страна и подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“. Арбитражният комитет уведомява за своето решение страните и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ в рамките на 30 дни от отправянето на искането.

3. Разумният срок може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните.

Член 11

Преразглеждане на мерките, предприети за изпълнение на решението на арбитражния комитет

1. Страната ответник по жалбата уведомява другата страна и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ преди изтичане на разумния срок за всяка мярка, която тя е предприела за изпълнението на решението на арбитражния комитет.

2. При разногласия между страните относно наличието или съвместимостта на всяка мярка, за която са уведомени съгласно параграф 1, с посочените в член 2 разпоредби, страната жалбоподател може да отправи писмено искане до арбитражния комитет да се произнесе по въпроса. В това искане се посочва конкретната спорна мярка и се обяснява причината, поради която тази мярка е несъвместима с посочените в член 2 разпоредби. Арбитражният комитет обявява своето решение в рамките на 90 дни от датата на получаване на искането. При спешни случаи, включително тези, които са свързани с бързоразвалящи се или сезонни стоки, арбитражният комитет обявява решението си в рамките на 45 дни от датата на подаване на искането.

Член 12

Временни мерки в случай на неизпълнение

1. Ако страната ответник по жалбата не уведоми преди изтичането на разумния срок за всяка мярка, която е предприела за изпълнение на решението на арбитражния комитет, или ако арбитражният комитет реши, че мярката, за която е налице уведомление съгласно член 11, параграф 1, е несъвместима със задълженията на посочената страна по смисъла на разпоредбите, предвидени в член 2, страната ответник по жалбата трябва да направи предложение за временна компенсация, ако страната жалбоподател поиска това.

2. Ако не бъде постигнато споразумение за компенсация в срок от 30 дни след края на разумния срок или от решението на арбитражния комитет по член 11, че взетата мярка за изпълнение е несъвместима с посочените в член 2 разпоредби, страната жалбоподател има право, след като уведоми другата страна и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“, да спре изпълнението на задълженията си, произтичащи от посочените в член 2 разпоредби, в степен, равностойна на причиненото поради нарушението анулиране или намаляване на ползите. Страната жалбоподател може да приложи спирането 10 работни дни след датата на получаване на уведомлението от страната ответник по жалбата, освен ако последната не е поискала арбитраж съгласно параграф 3.

3. Ако страната ответник по жалбата счита, че степента на спирането на изпълнението на задълженията не е равностойна на причиненото поради нарушението анулиране или намаляване на ползите, тя може да отправи писмено искане до арбитражния комитет да се произнесе по въпроса. За такова искане се уведомяват другата страна и подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“ в рамките на срока от десет работни дни, посочен в параграф 2. Арбитражният комитет, след като се е допитал до мнението на експерти, ако е счел това за необходимо, уведомява в рамките на тридесет дни от датата на отправянето на искането страните и институцията, отговорна по търговските въпроси, относно решението си за степента на спиране на изпълнението на задължения. Изпълнението на задълженията не се спира докато арбитражният комитет не уведоми за решението си и всяко спиране трябва да е в съответствие с решението на арбитражния комитет.

4. Спирането на изпълнението на задълженията е временно и е в действие само докато мярката, за която е установено, че е несъвместима с разпоредбите на член 2, не бъде отменена или изменена така, че да бъде в съответствие с посочените разпоредби, както е предвидено в член 13, или докато страните не постигнат съгласие за уреждане на спора.

Член 13

Преразглеждане на мерките за изпълнение, предприети след спирането на изпълнението на задълженията

1. Страната ответник по жалбата уведомява другата страна и подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ за всяка мярка, която е предприела за изпълнение на решението на арбитражния комитет, и за искането си за прекратяване на спирането на изпълнението на задълженията, прилагано от страната жалбоподател.

2. Ако страните не постигнат споразумение относно съвместимостта на нотифицираните мерки с посочените в член 2 разпоредби в рамките на 30 дни от датата на получаване на уведомлението, страната жалбоподател се обръща с писмено искане до арбитражния комитет да се произнесе по въпроса. За такова искане едновременно се уведомяват другата страна и подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“. Решението на арбитражния комитет се съобщава на страните и на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ в рамките на 45 дни от датата на отправяне на искането. Ако арбитражният комитет реши, че предприетата мярка за изпълнение е в съответствие с разпоредбите, посочени в член 2, спирането на изпълнението на задълженията се прекратява.

РАЗДЕЛ III

Общи разпоредби

Член 14

Решение по взаимно съгласие

Страните могат да стигнат до решение по взаимно съгласие на спор по всяко време съгласно настоящото споразумение. Те уведомяват подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ и арбитражния комитет за всяко такова решение. След уведомяването за намирането на решение по взаимно съгласие арбитражният комитет прекратява работата си и процедурата се прекратява

Член 15

Процедурен правилник

1. Процедурите за разрешаване на спорове по смисъла на глава III от настоящото споразумение се уреждат от процедурния правилник, приложен към настоящото споразумение.

2. Всяко заседание на арбитражния комитет е публично в съответствие с процедурния правилник, освен ако страните не се споразумеят за друго.

Член 16

Информация и технически насоки

По искане на една от страните или по собствена инициатива арбитражният комитет може да получи информация, която сметне за необходима за процедурата си. По-специално, арбитражният комитет има също така правото да потърси съответното становище на експерти, когато смята това за целесъобразно. Арбитражният комитет се допитва до страните преди избора на такива експерти. Всяка информация, получена по този начин, трябва да бъде разкрита на всяка от страните и те могат да представят своите коментари по въпроса. Освен ако страните не се договорят за друго, заинтересовани физически или юридически лица, установени в страните, имат право да представят на арбитражния комитет писмени изявления в съответствие с процедурния правилник. Тези изявления обхващат само фактическите аспекти на спора и не разглеждат правни аспекти.

Член 17

Правила на тълкуване

Арбитражният комитет тълкува разпоредбите, посочени в член 2, в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното публично право, включително на Виенската конвенция за правото на договорите. Решенията на арбитражния комитет не могат да разширяват или ограничават правата и задълженията, предвидени в посочените в член 2 разпоредби.

Член 18

Вземане и произнасяне на решения от арбитражния комитет

1. Арбитражният комитет полага всички усилия да стигне до решение с консенсус. Ако не може да се стигне обаче до вземане на решение с консенсус, спорният въпрос се решава с мнозинство на гласовете. Независимо от това разногласията на арбитрите в никакъв случай не се публикуват.

2. Всяко решение, произнесено от арбитражния комитет, има задължителна сила за страните и не създава никакви права или задължения за физически или юридически лица. Решението съдържа установените факти, приложимостта на съответните разпоредби от споразуменията, посочени в член 2, и обосновката на всяка констатация или заключение, които се правят в него. Подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“ прави решението на арбитражния комитет обществено достояние в неговата цялост освен ако не реши друго, за да бъде гарантирана поверителността на поверителна търговска информация.

ГЛАВА IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Списък на арбитрите

1. До шест месеца след влизането в сила на настоящото споразумение подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“ съставя списък с поне 15 лица, които желаят и са способни да изпълняват функцията на арбитри. Всяка страна предлага поне пет лица, които ще изпълняват функцията на арбитри. Двете страни избират също поне пет лица, които не са граждани на нито една от тях и които изпълняват функцията на председатели на арбитражния комитет. Подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“ следи за това списъкът да се поддържа винаги на това равнище.

2. Арбитрите имат специализирани познания по право и международна търговия или професионален опит в тези области. Те са независими, изпълняват функциите си в качеството си на частни лица, не приемат инструкции от организация или правителство, нито пък са свързани с правителството на някоя от страните, и спазват Кодекса за поведение, приложен към настоящото споразумение.

3. Подкомитетът „Промишленост, търговия и услуги“ може да състави допълнителни списъци с поне 15 лица, които притежават отраслови познания по конкретни въпроси, обхванати от споразуменията, посочени в член 2. Всяка страна предлага поне пет лица, които ще изпълняват функцията на арбитри. Двете страни избират също поне пет лица, които не са граждани на нито една от тях и които изпълняват функцията на председатели на арбитражния комитет. В случай, че се наложи да се прибегне до процедурата за избор по член 6, параграф 2, председателите на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ могат да използват, със съгласието на двете страни, списък на лица с отраслови познания.

Член 20

Отношение със задълженията в рамките на СТО

1. Когато страна цели уреждането на спор във връзка със задължение по споразумението за СТО, тя следва да приложи съответните правила и процедури по споразумението за СТО, които се прилагат независимо от разпоредбите на настоящото споразумение.

2. Когато страна поиска уреждането на спор във връзка със задължение, попадащо в обхвата на настоящото споразумение, както е определено в член 2, тя следва да приложи правилата и процедурите по настоящото споразумение.

3. Освен ако страните не са се споразумели за друго, когато страна поиска уреждането на спор във връзка със задължение, попадащо в обхвата на настоящото споразумение, както е определено в член 2, което по същество е равностойно на задължение по споразумението за СТО, тя следва да приложи съответните правила и процедури по споразумението за СТО, които се прилагат независимо от разпоредбите на настоящото споразумение.

4. След като процедурата по уреждане е започнала, избраният в съответствие с горните параграфи форум, ако същият не се е обявил за некомпетентен по въпроса, се използва вместо другия.

5. Нищо в настоящото споразумение не възпрепятства страна да спре изпълнението на задълженията си с разрешение от Органа за уреждане на спорове на СТО. Споразумението за СТО не може да служи като основание за това страна да бъде възпрепятствана да спре изпълнението на задълженията си по силата на настоящото споразумение.

Член 21

Срокове

1. Всички срокове, посочени в настоящото споразумение, включително сроковете, в които арбитражните комитети трябва да оповестят решенията си, се пресмятат в календарни дни от деня след акта или факта, за които се отнасят, освен ако не е предвидено друго.

2. Всеки срок, посочен в настоящото споразумение, може да бъде изменен по взаимно съгласие на страните. Страните поемат задължението да проявяват добра воля по отношение на искания за удължаване на какъвто и да е срок поради трудности на която и да е от страните да изпълни процедурите на настоящото споразумение. По искане на една от страните арбитражният комитет може да промени сроковете, приложими към процедурите, като вземе предвид различното ниво на развитие на страните.

Член 22

Преразглеждане и изменение на споразумението

1. След влизането в сила на настоящото споразумение и приложенията към него Съветът по асоцииране може по всяко време да преразгледа изпълнението му, за да вземе решение относно продължението, изменението или прекратяването на неговото действие.

2. При това преразглеждане Съветът по асоцииране може да разгледа възможността за създаване на апелативен орган, който да е общ за няколко Евро-средиземноморски споразумения.

3. Съветът по асоцииране може да реши да измени настоящото споразумение и приложенията към него.

Член 23

Влизане в сила

Настоящото споразумение се одобрява от страните в съответствие с техните собствени процедури. Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомят взаимно, че процедурите, посочени в настоящия член, са приключили.

Съставено в Брюксел, в два екземпляра, на тринадесети декември две хиляди и десета година, на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и арабски език, като всички текстове са еднакво автентични.

За Европейския съюз

Por la Unión Europea

Za Evropskou unii

For Den Europæiske Union

Für die Europäische Union

Euroopa Liidu nimel

Για την Ευρωπαϊκή Ένωση

For the European Union

Pour l'Union européenne

Per l'Unione europea

Eiropas Savienības vārdā –

Europos Sąjungos vardu

Az Európai Unió részéről

Għall-Unjoni Ewropea

Voor de Europese Unie

W imieniu Unii Europejskiej

Pela União Europeia

Pentru Uniunea Europeană

Za Európsku úniu

Za Evropsko unijo

Euroopan unionin puolesta

För Europeiska unionen

За Кралство Мароко

Por el Reino de Marruecos

Za Marocké království

For Kongeriget Marokko

Für das Königreich Marokko

Maroko Kuningriigi nimel

Για το Βασίλειο του Μαρόκου

For the Kingdom of Morocco

Pour le Royaume du Maroc

Per il Regno del Marocco

Marokas Karalistes vārdā –

Maroko Karalystės vardu

A Marokkói Királyság részéről

Għar-Renju tal-Marokk

Voor het Koninkrijk Marokko

W imieniu Królestwa Maroka

Pelo Reino de Marrocos

Pentru Regatul Maroc

Za Marocké kráľovstvo

Za Kraljevino Maroko

Marokon kuningaskunnan puolesta

För Konungariket Marocko

(1) Разпоредбите на настоящото споразумение не засягат член 34 от Протокола относно определението на понятието за „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество.

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

ПРОЦЕДУРЕН ПРАВИЛНИК ЗА АРБИТРАЖ

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА АРБИТРАЖНИТЕ КОМИТЕТИ И НА МЕДИАТОРИТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРОЦЕДУРЕН ПРАВИЛНИК ЗА АРБИТРАЖ

Общи разпоредби

По силата на настоящото споразумение и настоящия правилник:

„съветник“ означава лице, наето от една от страните да предоставя съвети или да подпомага тази страна в рамките на процедурата пред арбитражния комитет;

„страна жалбоподател“ означава всяка една от страните, която е поискала създаването на арбитражен комитет съгласно член 5 от настоящото споразумение;

„страна ответник по жалба“ означава страната, за която се твърди, че нарушава разпоредбите, посочени в член 2 от настоящото споразумение;

„арбитражен комитет“ означава комитет, сформиран по силата на член 6 от настоящото споразумение;

„представител на една от страните“ означава служител или всяко друго лице, назначено от министерство или държавен орган или от друга публична структура на една от страните;

„ден“ означава един календарен ден, освен ако не е предвидено друго.

Страната ответник отговаря за административната организация на процедурата за уреждане на спор, по-специално за организирането на изслушвания, освен ако страните не са се споразумели за друго. Същевременно разходите, свързани с всички организационни въпроси около консултациите, медиацията и арбитража, се поемат от Европейския съюз, с изключение на възнаграждението и разходите, които трябва да се заплатят на медиаторите и членовете на арбитражния комитет и които се поемат съвместно от двете страни.

Уведомяване

Страните или арбитражният комитет предават всяко искане, становище, писмено изложение или всякакъв друг документ по електронна поща, а екземпляр от него се предава в същия ден по факс, препоръчана поща, куриер, пратка с обратна разписка или чрез всякакъв друг начин за телекомуникация, позволяващ регистриране на пратката. Освен ако не се докаже обратното, електронно съобщение се счита за получено в деня на изпращането му.

Всяка от страните предоставя на другата страна и на всеки един от арбитрите екземпляр в електронен вид на всяко едно от своите писмени изложения. Екземпляр от документа се предоставя също така и на хартия.

Всички уведомления се изпращат съответно до Министерство на външните работи на Мароко и до Генерална дирекция „Търговия“ в Европейската комисия.

Незначителните технически грешки, допуснати в искане, становище, писмено изложение или всякакъв друг документ, свързан с процедурата пред арбитражния комитет, могат да бъдат поправени, като се изпрати нов документ, посочващ ясно измененията.

Ако последният ден, определен за изпращането на документ, съвпада с официален празник или почивен ден в Мароко или в Съюза, документът може да бъде изпратен на следващия работен ден. В първия понеделник на всеки декември страните разменят списъци с датите на техните официални празници или почивни дни за следващата година. Документи, уведомления или искания от какъвто и да е вид не се считат за получени на дата, която е официален празник или почивен ден. Освен това, при изчисляването в работни дни на сроковете, определени в настоящото споразумение, предвид се вземат само работните дни, които са общи и за двете страни.

В зависимост от предмета на спорните разпоредби екземпляри от всички искания и уведомления, адресирани до подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ в съответствие с настоящото споразумение, се изпращат и до другите съответни подкомитети, създадени по силата на споразумението за асоцииране.

Начало на арбитражната процедура

а)	Ако членовете на арбитражния комитет са избрани чрез теглене на жребий в съответствие с член 6 от настоящото споразумение или с правила 19, 20 или 49 от настоящия процедурен правилник, при тегленето на жребия присъстват представители и на двете страни.

б)

Освен ако страните не са се договорили за друго, те организират среща с арбитражния комитет в срок от седем работни дни след сформирането му, за да се определят темите за разглеждане, които страните или арбитражният комитет считат за уместни, включително и въпросите, свързани с възнагражденията и разноските на арбитрите, които съответстват на стандартите на СТО. Членовете на арбитражния комитет и представители на страните могат да участват в тази среща по телефон или чрез видеоконферентна връзка.

10.

а)

Освен ако страните не са се договорили за друго, за период от пет работни дни от датата на избиране на арбитрите, техническото задание на арбитражния комитет се състои в следното:

„да разгледа, в светлината на съответните разпоредби на споразуменията, посочени в член 2 от Споразумението относно уреждането на спорове, въпроса, повдигнат в искането за сформиране на арбитражен комитет, да се произнесе относно съвместимостта на въпросната мярка с разпоредбите, посочени в член 2 от споразумението, и да излезе с решение в съответствие с член 8 от споразумението относно уреждането на спорове.“

б)	Страните трябва да уведомят арбитражния комитет за договореното техническо задание в рамките на пет работни дни от датата на договаряне.

Първоначални становища

11.

Страната жалбоподател изпраща своето първоначално писмено становище най-късно до 20 дни след датата на сформиране на арбитражния комитет. Страната ответник по жалбата представя своята писмена защита най-късно до 20 дни след датата на представяне на първоначалното писмено становище.

Работа на арбитражните комитети

12.

Председателят на арбитражния комитет ръководи всичките му заседания. Арбитражният комитет има право да упълномощи своя председател да взема административни и процедурни решения.

13.

Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, арбитражният комитет може да осъществява дейността си по всякакви начини, включително по телефон, факс или с компютърни връзки.

14.

Единствено арбитрите могат да участват в обсъжданията на арбитражния комитет, но техните помощници могат да присъстват на обсъжданията, ако получат разрешение от арбитражния комитет.

15.

Изготвянето на всяко решение е от изключителната компетентност на арбитражния комитет и не може да бъде делегирано.

16.

Когато възникне процедурен въпрос, който не е уреден в разпоредбите на настоящото споразумение и приложенията към него, арбитражният комитет може, след като се консултира със страните, да приеме подходяща процедура, съвместима с посочените разпоредби.

17.

Когато арбитражният комитет прецени, че е необходимо да се променят приложимите при процедурата срокове или да се внесат корекции от процесуален или административен характер, той информира писмено страните за мотивите, налагащи промяната или корекцията, като посочва съответния срок или необходимата корекция. Арбитражният комитет може да приема такава промяна или изменение след като се консултира със страните. Сроковете по член 8, параграф 2 от настоящото споразумение не се променят.

Смяна

18.

Ако даден арбитър не е в състояние да участва в процедурата, прави си отвод или трябва да бъде сменен, заместникът се избира в съответствие с член 6, параграф 3.

19.

Когато страна счита, че даден арбитър не отговаря на изискванията на Кодекса за поведение, поради което следва да бъде сменен, тази страна следва да уведоми другата страна най-късно до 15 дни от датата, на която са ѝ станали известни обстоятелствата, свидетелстващи за сериозно нарушение на Кодекса за поведение от страна на арбитъра.

Когато страна счита, че даден арбитър, който не е председателят, не отговаря на изискванията на Кодекса за поведение, страните се консултират и, ако се споразумеят за това, сменят арбитъра и избират заместник според процедурата, обяснена в член 6, параграф 3 от настоящото споразумение.

Ако страните не постигнат споразумение за необходимостта от смяна на арбитъра, която и да е страна може да поиска въпросът да бъде отнесен до председателя на арбитражния комитет, който взема окончателното решение.

Ако председателят установи, че арбитърът не отговаря на изискванията на Кодекса за поведение, тя или той избира чрез жребий нов арбитър от посочения в член 19, параграф 1 от настоящото споразумение резерв с имена, към който е принадлежал първоначалният арбитър. Ако първоначалният арбитър е избран от страните в съответствие с член 6, параграф 2 от настоящото споразумение, заместникът се избира чрез жребий от резерва с имена, които са били предложени от страната жалбоподател и страната ответник по силата на член 19, параграф 1 от настоящото споразумение. Изборът на нов арбитър се извършва в рамките на пет работни дни от датата на подаване на искането до председателя на арбитражния комитет.

20.

Когато страна счита, че председателят на арбитражния комитет не отговаря на изискванията на Кодекса за поведение, страните се консултират и, ако се споразумеят за това, заменят председателя и избират заместник според процедурата, обяснена в член 6, параграф 3 от настоящото споразумение.

Ако страните не постигнат споразумение за необходимостта от смяна на председателя, която и да е страна може да поиска въпросът да бъде отнесен до един от останалите членове на резерва с имена, избрани да действат като председатели по силата на член 19, параграф 1 от настоящото споразумение. Нейното или неговото име се изтегля чрез жребий от председателите на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ или от упълномощено от председателите лице. Решението на това лице относно необходимостта от смяна на председателя е окончателно.

Ако това лице реши, че първоначалният председател не отговаря на изискванията на Кодекса за поведение, тя или той избира чрез жребий нов председател от посочения в член 19, параграф 1 от настоящото споразумение резерв с имена на лица, които могат да действат като председатели. Изборът на нов председател се извършва в рамките на пет работни дни от датата на получаване на искането, посочено в настоящия параграф.

21.

Производството пред арбитражния комитет се спира за периода, в който се изпълняват процедурите, посочени в правила 18, 19 и 20.

Изслушвания

22.

Председателят определя датата и часа на изслушването, след като се консултира със страните и другите членове на арбитражния комитет, и ги потвърждава в писмена форма на страните. Тази информация трябва също така да бъде обявена публично от страната, която отговаря за административната организация на процедурата, ако изслушването е при открити врата. Освен ако една от страните не се противопостави, арбитражният комитет може да реши да не свиква изслушване.

23.

Освен ако страните не са се договорили за друго, изслушването се провежда в Брюксел, когато страната жалбоподател е Мароко, и в Рабат, когато страната жалбоподател е Съюзът.

24.

Арбитражният комитет може да проведе едно допълнително изслушване само при изключителни обстоятелства. Не се свикват допълнителни изслушвания при процедурите по силата на член 10, параграф 2, член 11, параграф 2, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 2 от настоящото споразумение.

25.

Всички арбитри присъстват от начало до край на всички изслушвания.

26.

Следните лица могат да присъстват на изслушванията, независимо дали те се провеждат при открити или закрити врата:

а)	представителите на страните;

б)	съветниците на страните;

в)	членовете на административния персонал, устните преводачи, писмените преводачи и съдебните стенографи; както и

г)	помощниците на арбитрите.

Единствено представителите и съветниците на страните имат право да вземат думата пред арбитражния комитет.

27.

Най-късно пет работни дни преди датата на изслушването всяка от страните предоставя на арбитражния комитет списък с имената на лицата, които ще пледират или ще представят изложения в нейна полза по време на изслушването, както и на другите представители или съветници, които ще присъстват на изслушването.

28.

Изслушванията пред арбитражните комитети са при открити врата, освен ако страните не решат друго. Ако страните решат, че изслушването ще бъде при закрити врата, част от него може, въпреки това, да бъде публично, ако арбитражният комитет вземе решение за това по искане на страните. Въпреки това арбитражният комитет заседава при закрити врати когато изложението или аргументите на една от страните съдържат поверителна търговска информация.

29.

Арбитражният комитет провежда изслушването по посочения по-долу начин:

Доводи:

а)	представяне на доводите на страната жалбоподател;

б)	представяне на аргументите на страната ответник.

Възражения:

а)	представяне на доводите на страната жалбоподател;

б)	реплика на страната ответник по жалбата.

30.

Арбитражният комитет има право да отправя въпроси към страните във всеки момент на изслушването.

31.

Арбитражният комитет взема мерки за изготвянето на протокол за всяко изслушване и възможно най-бързото изпращане на копие от него на страните.

32.

Всяка една от страните може да представи допълнителен документ, касаещ всеки един от въпросите, повдигнати по време на изслушването, в рамките на 10 работни дни от датата на изслушването.

Писмени въпроси

33.

Арбитражният комитет има право във всеки момент на процедурата да отправя писмено въпроси към едната или към двете страни. Всяка една от страните получава копие от всеки въпрос, поставен от арбитражния комитет.

34.

Всяка една от страните представя на другата страна копие от своя писмен отговор на въпросите на арбитражния комитет. Всяка от страните има възможност да представи писмено мнение относно отговора на другата страна в срок от пет работни дни след датата на неговото получаване.

Поверителност

35.

Страните са длъжни да пазят поверителния характер на информацията, представена по време на изслушванията пред арбитражния комитет, когато изслушванията се провеждат при закрити врата в съответствие с правило 28. Страните трябва да третират като поверителни сведенията, съобщени от другата страна на арбитражния комитет и които са определени като такива от тази страна. Когато една от страните по спора предостави на комитета поверителен вариант на своите писмени изложения или защита, тя предоставя също така, ако другата страна поиска това, неповерително резюме на сведенията, които се съдържат в изложенията и които могат да бъдат огласени, най-късно 15 дни след датата на получаване на искането или на съобщаването на това писмено изложение, като се взема предвид по-късната от тези дати. Никоя разпоредба от настоящия правилник не възпрепятства която и да е от страните да огласи изявления от своето собствено становище.

Контакти ex parte

36.

Арбитражният комитет е длъжен да се въздържа от срещи или контакти с която и да е от страните в отсъствието на другата страна.

37.

Никой член на арбитражния комитет няма право да обсъжда какъвто и да било аспект на въпроса, с който е сезиран арбитражният комитет, с едната или с двете страни в отсъствие на другите арбитри.

Изложения amicus curiae

38.

Ако страните не са се договорили за друго, в срок от пет дни след сформирането на арбитражния комитет той може да приема писмени изложения, които не са изискани, ако те са изготвени до 10 дни след сформирането на арбитражния комитет, кратки са, не надвишават, ведно с приложенията, 15 машинописни страници, и се отнасят пряко към фактическата страна на въпроса, разглеждан от арбитражния комитет.

39.

Изложението трябва да включва описание на физическото или юридическото лице, което го представя, включително характера на неговата дейност и произхода на неговото финансиране, и да посочва точно интереса, който това лице има от арбитражната процедура. То трябва да бъде изготвено на езиците, избрани от страните съгласно правила 42 и 43 от настоящия процедурен правилник.

40.

Арбитражният комитет изброява в своето решение всички постъпили при него изложения, които съответстват на разпоредбите на посочените по-горе правила. От него не се изисква да отбелязва в своето решение аргументите, изтъкнати в тези изложения. Всяко изложение, получено от арбитражния комитет при прилагане на това правило, се представя на страните, за да могат те да представят своя коментар.

Спешни случаи

41.

При спешни случаи, посочени в настоящото споразумение, арбитражният комитет изменя по целесъобразност, след консултиране със страните, посочените в настоящия процедурен правилник срокове и уведомява страните за тези изменения.

Писмени и устни преводи

42.

По време на консултациите, посочени в член 6, параграф 2 от настоящото споразумение, и не по-късно от заседанието, посочено в правило 9, буква б) от настоящия процедурен правилник, страните правят необходимото, за да се споразумеят относно общ работен език на процедурата пред арбитражния комитет.

43.

Ако страните не съумеят да се споразумеят относно общ работен език, всяка от страните взема необходимите мерки, за да осигури превод на своите писмени изложения на езика, избран от другата страна, като поема свързаните с това разноски.

44.

Страната ответник взема необходимите мерки, за да осигури устен превод на устните изложения на езиците, избрани от страните.

45.

Решенията на арбитражния комитет се съобщават на езика или езиците, избран/и от страните.

46.

Всяка от страните може да представи мнението си по всеки превод на документ, изготвен съгласно настоящите правила.

Изчисляване на сроковете

47.

Когато при прилагането на правило 7 от настоящия процедурен правилник една от страните получи документ на дата, различна от датата на която другата страна е получила този документ, всеки срок, който се изчислява в зависимост от датата на получаване на този документ, трябва да започне да тече от по-късната дата на получаване на този документ.

Други процедури

48.

Настоящият процедурен правилник е приложим и при процедурите по член 10, параграф 2, член 11, параграф 2, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 2 от настоящото споразумение. Същевременно сроковете, посочени в настоящия процедурен правилник, се изменят в съответствие със специалните срокове, посочени за приемането на решение от арбитражния комитет при тези други процедури.

49.

В случай че първоначалният комитет или някои от неговите членове не могат да бъдат свикани отново за процедурите по член 10, параграф 2, член 11, параграф 2, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 2 от настоящото споразумение, се прилагат процедурите, установени в член 6 от настоящото споразумение. Срокът за обявяване на решението се удължава с 15 дни.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА АРБИТРАЖНИТЕ КОМИТЕТИ И НА МЕДИАТОРИТЕ

Определения

В настоящия кодекс за поведение се използват следните определения:

а)	„член“ или „арбитър“ означава член на арбитражен комитет, който е създаден и съществува съгласно член 6 от настоящото споразумение;

б)	„медиатор“ означава лице, което осъществява медиация в съответствие с член 4 от настоящото споразумение;

в)	„кандидат“ означава лице, чието име присъства в списъка с арбитри, посочен в член 19 от настоящото споразумение и чиято кандидатура се разглежда за избиране като член на арбитражен комитет съгласно член 6 от настоящото споразумение;

г)	„помощник“ означава лице, което в рамките на мандата на член на арбитражния комитет му помага в неговите проучвания или му оказва подкрепа при изпълнение на неговите функции;

д)	„процедура“ означава процедура пред арбитражен комитет по силата на настоящото споразумение, освен ако не е предвидено друго;

е)	„персонал“ по отношение на член на арбитражния комитет означава лицата, които са под негово ръководство и негов надзор, с изключение на помощниците.

Отговорности в рамките на процедурата за уреждане на спорове

Кандидатите и членовете са длъжни да избягват всяко явно и привидно нарушаване на деонтологичните норми, да бъдат независими и безпристрастни, да избягват всеки пряк или косвен конфликт на интереси и да съблюдават строги норми на поведение, за да се гарантират интегритетът и безпристрастността на механизма за уреждане на спорове. Бившите членове са длъжни да спазват задълженията, определени в параграфи 15, 16, 17 и 18 от настоящия Кодекс за поведение.

Задължение за деклариране

Преди потвърждаването на избора му/ѝ като член на арбитражния комитет съгласно настоящото споразумение, кандидатът/кандидатката е длъжен/на да декларира интересите, връзките или въпросите, които биха могли да повлияят на неговата независимост или безпристрастност, или които биха могли логично да създадат впечатление за нарушаване на деонтологичните норми или на пристрастност при разглеждане на спора. За тази цел кандидатът е длъжен да положи всички разумни усилия, за да се информира за съществуването на такива интереси, връзки и въпроси.

Кандидатите или членовете уведомяват подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“ единствено за действителни или потенциални нарушения на настоящия Кодекс за поведение, за да бъдат разгледани от страните.

След като бъде избран, всеки член е длъжен да продължи да полага всички разумни усилия да се информира постоянно за посочените в точка 3 от настоящия Кодекс за поведение интереси, връзки или въпроси, като е длъжен да ги декларира. Задължението за деклариране е постоянно и изисква от всеки член да обявява за съществуването на евентуални такива интереси, отношения или въпроси, които могат да се появят на всеки етап от процедурата. Членът е длъжен да декларира тези интереси, връзки или въпроси, като ги съобщи в писмен вид на подкомитета „Промишленост, търговия и услуги“, за да бъдат разгледани от страните.

Задължения на членовете

След избирането си всеки член изпълнява съвестно и своевременно функциите си на член по време на цялата процедура, по справедлив и прилежен начин.

Всеки член разглежда единствено въпросите, които са повдигнати в хода на процедурата и са от значение за вземането на решение, и не трябва да делегира това задължение на друго лице.

Всеки член взема всички подходящи мерки, за да се увери, че неговият или неин помощник и персонал са информирани и спазват параграфи 2, 3, 4, 5, 16, 17 и 18 от настоящия Кодекс за поведение.

Никой член няма право да установява контакти ex parte, свързани с процедурата.

Независимост и безпристрастност на членовете

10.

Всеки член трябва да бъде независим и безпристрастен и да избягва създаването на впечатление за нарушаване на деонтологичните норми или за пристрастност и няма право да се влияе от личен интерес, от оказван външен натиск, от съображения от политически характер, от обществен протест, от лоялност към една от страните или от страх от критики.

11.

Никой член няма право пряко или косвено да поеме задължение или да приеме възнаграждение, което по някакъв начин би възпрепятствало или би създало впечатление за възпрепятстване на надлежното изпълнение на неговите функции.

12.

Никой член няма право да използва положението, което заема в арбитражния комитет, за да обслужва лични или частни интереси, и се въздържа от каквото и да е действие, което може да създаде впечатление, че други лица са в състояние да му/ѝ окажат влияние.

13.

Никой член не може да позволи поведението или преценката му/ѝ да бъдат повлияни от връзки или отговорности от финансов, търговски, професионален, семеен или обществен характер.

14.

Всеки член трябва да се въздържа от установяване на връзки или придобиване на всякакви финансови облаги, които биха могли да повлияят на нейната или неговата безпристрастност, или които биха могли логично да създадат впечатление за нарушаване на деонтологичните норми или за пристрастност.

Задължения на бившите членове

15.

Всички бивши членове трябва да се въздържат от действия, които могат да създадат впечатление за проявена пристрастност при изпълнение на функциите им или за извлечена изгода от решението на арбитражния комитет.

Поверителност

16.

Никой настоящ или бивш член няма право в нито един момент да разкрива или да използва сведения, свързани с процедурата, които не са общоизвестни или са му станали известни по време на процедурата, освен за нейните цели, и в никакъв случай не може да разкрива или да използва тези сведения за своя собствена изгода или за изгода на други лица, или с цел да увреди интересите на други лица.

17.

Никой член няма право да огласява решението на арбитражния комитет или части от него преди неговото публикуване в съответствие с настоящото споразумение.

18.

Никой настоящ или бивш член няма право в нито един момент да разкрива съдържанието на обсъжданите от арбитражния комитет въпроси или мнението на който и да е от неговите членове.

Разходи

19.

Всеки член води и представя отчет за времето, посветено на процедурата, както и за своите разноски.

Медиатори

20.

Правилата, описани в настоящия Кодекс за поведение и приложими към членове или бивши членове, се прилагат mutatis mutandis към медиаторите.

5.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/24

ДИРЕКТИВА 2011/64/ЕС НА СЪВЕТА

от 21 юни 2011 година

относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн

(кодифициран текст)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)

Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно сближаването на данъците върху цигарите (1), Директива 92/80/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари (2) и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (3) са били неколкократно и съществено изменяни (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочените директиви следва на бъдат кодифицирани чрез обединяването им в единен акт.

(2)

Данъчното законодателство на Съюза по отношение на тютюневите изделия e необходимо да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и в същото време да осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве, както се изисква от член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като се има предвид, че тютюневите изделия могат сериозно да увредят здравето, както и че Съюзът е страна по Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (FCTC). Следва да се вземе предвид преобладаващата ситуация за всеки от различните типове обработен тютюн.

(3)

Една от целите на Договора за Европейския съюз е запазване на икономически съюз, характеристиките на който съвпадат с тези на местния пазар, в рамките на който има здравословна конкуренция. Относно обработения тютюн постигането на тази цел предполага прилагането в държавите-членки на данъци, които оказват влияние върху потреблението на продукти от този сектор, да не нарушава условията на конкуренция и да не възпрепятства свободното движение в рамките на Съюза.

(4)	Следва да се определят различните типове обработен тютюн, отличаващи се по характеристиките си и по начина на използването им.

(5)	Необходимо е да се прави разлика между фино нарязания тютюн за свиване на цигари и другия тютюн за пушене.

(6)	Свитъците от тютюн, които могат да се пушат след проста ръчна манипулация, следва също да се считат за цигари за целите на унифицираното данъчно облагане на тези продукти.

(7)	Като производител е необходимо да се определи физическото или юридическото лице, което в действителност произвежда тютюневите изделия и определя максималната продажна цена на дребно за всяка държава-членка, за която разглежданите продукти следва да бъдат освободени за потребление.

(8)

В интерес на единното и справедливо данъчно облагане следва да се установи определение за цигари, пури и пурети и друг тютюн за пушене, така че съответно цилиндричните тела тютюн, които според тяхната дължина могат да се считат за две или повече цигари, да бъдат третирани като две или повече цигари за акцизни цели; вид пура, която в много отношения е подобна на цигара, да бъде третирана като цигара за акцизни цели; тютюнът за пушене, който в много отношения е подобен на фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, да бъде третиран като фино нарязан тютюн за акцизни цели; и да се даде ясно определение за отпадъците от тютюн. Предвид икономическите трудности, които незабавното въвеждане на това ново определение би могло да породи за заинтересованите германски и унгарски оператори, на Германия и на Унгария следва да се разреши да отложат прилагането на определението за пури и пурети до 1 януари 2015 г.

(9)

Относно акцизите хармонизирането на структурите трябва да има за резултат, по-специално, конкуренцията между различните категории обработен тютюн, принадлежащи към една и съща група, която да не се нарушава от облагането с данъка и впоследствие от отварянето на националните пазари на държавите-членки.

(10)	Наложителната нужда от конкуренция предполага система от свободно формирани цени за всички групи обработен тютюн.

(11)

Структурата на акциза върху цигарите трябва да включва в допълнение към специфичния компонент, изчислен за единица продукт, пропорционален компонент, базиращ се на продажната цена на дребно, включващ всички данъци. Данъкът върху оборота за цигарите има същия ефект като ad valorem акциз и този факт би следвало да бъде взет под внимание, когато се определя съотношението между специфичния компонент на акциза и общата данъчна тежест.

(12)

Без да се засягат смесената данъчна структура и максималният процент на специфичния компонент на акциза от общата данъчна тежест, на държавите-членки следва да бъдат предоставени ефективни средства за налагане на специфични или минимални акцизи върху цигарите, за да се гарантира, че в целия Съюз се прилага поне определено минимално данъчно облагане.

(13)	За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се установят минимални акцизи за всички категории на обработения тютюн.

(14)

По отношение на цигарите следва да се гарантират неутрални условия за конкуренция на производителите, фрагментирането на пазарите на тютюн следва да се намали и значението на целите, свързани с човешкото здраве, следва да се подчертае. Така минималните изисквания относно цената следва да се отнасят до среднопретеглената продажна цена на дребно, докато паричният минимум следва да е приложим за всички цигари. По същите причини среднопретеглената продажна цена на дребно следва също да служи за референтна стойност при измерването на значението на специфичния акциз в рамките на общата данъчна тежест.

(15)

По отношение на цените и равнищата на акцизите, по-специално за цигарите, които са най-важната категория тютюневи изделия, както и за фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, между държавите-членки все още съществуват значителни разлики, което може да наруши функционирането на вътрешния пазар. Определена степен на сближаване на прилаганите в държавите-членки равнища на данъчно облагане би спомогнала за намаляване на измамите и контрабандата в рамките на Съюза.

(16)

Такова сближаване също би спомогнало за осигуряване на висока степен на закрила на човешкото здраве. Равнището на данъчно облагане действително е основен фактор при определянето на цената на тютюневите изделия, която от своя страна влияе върху навиците на потребителите по отношение на тютюнопушенето. Измамите и контрабандата подбиват определените под влияние на данъците равнища на цените, по-специално на цигарите и фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, и по този начин излагат на риск постигането на целите за контрол на тютюна и за закрила на здравето.

(17)

По отношение на продукти, различни от цигарите, за всички продукти, които принадлежат към една и съща група обработен тютюн следва да се установи хармонизирано данъчно облагане. За функционирането на вътрешния пазар е най-подходящо да се определи пълният минимален акциз, изразен в проценти, в сума за килограм или за определен брой изделия.

(18)

По отношение на фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, минималните изисквания на Съюза относно цената следва да бъдат изразени по начин, който да доведе до резултати, подобни на тези в областта на цигарите, и следва да приемат за референтна стойност среднопретеглената продажна цена на дребно.

(19)

Необходимо е минималните равнища за фино нарязан тютюн, предназначен за свиване на цигари, да се доближат до минималните равнища за цигари, така че да се отчете по-добре степента на съществуващата конкуренция между двата продукта, отразена в наблюдаваните модели на потребление, както и фактът, че тези продукти са еднакво вредни.

(20)	На Португалия следва да се даде възможност да прилага намалена данъчна ставка по отношение на цигари, произведени от малки производители и употребявани в най-отдалечените региони на Азорските острови и Мадейра.

(21)	Установяването на преходни периоди следва да позволи на държавите-членки плавно да се адаптират към равнищата на общия акциз, като по този начин се ограничат възможните странични ефекти.

(22)

За да се предотврати нарушаването на икономическото и социалното равновесие на Корсика, е важно и оправдано да се предостави дерогация до 31 декември 2015 г., по силата на която Франция може да прилага ставка на акциза, която е по-ниска от националната ставка, за цигари и други обработени тютюни, освободени за потребление в Корсика. До тази дата правилата за данъчно облагане на обработените тютюни, освободени за потребление в Корсика, следва да са напълно уеднаквени с правилата на основната територия на Франция. Въпреки това следва да се избягва твърде рязка промяна и затова следва да се извърши постепенно увеличаване на акциза за цигари и за фино нарязан тютюн, предназначен за свиване на цигари, който понастоящем се налага в Корсика.

(23)	Мнозинството държави-членки предоставят освобождаване от акциз или възстановяват акциза за някои видове обработен тютюн в зависимост от това, каква е употребата му, и освобождаването или възстановяването за определени нужди следва да се определи в настоящата директива.

(24)	Следва да се предвиди процедура, която да позволява нормите или количествата, установени в настоящата директива, периодично да бъдат преразглеждани въз основа на доклад на Комисията, като се отчитат всички съответстващи фактори.

(25)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение I, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

ПРЕДМЕТ

Член 1

Настоящата директива установява основните принципи за хармонизацията на структурата и ставките на акциза, на които държавите-членки подлагат обработения тютюн.

ГЛАВА 2

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 2

1. За целите на настоящата директива обработен тютюн означава:

а)

цигари;

б)	пури и пурети;

в)

тютюн за пушене:

i)	фино нарязан тютюн за свиване на цигари,

ii)	друг тютюн за пушене.

2. Изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюн, но иначе отговарящи на критериите, посочени в член 3 или член 5, параграф 1, се третират като цигари и тютюн за пушене.

Независимо от разпоредбите на първа алинея продуктите, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели, не се третират като обработен тютюн.

3. Въпреки съществуващите разпоредби на Съюза, определенията, които са посочени в параграф 2 от настоящия член и членове 3, 4 и 5, не засягат избора на системата или нивото на данъчно облагане, които се прилагат към различните групи от продукти, посочени в тези членове.

Член 3

1. За целите на настоящата директива цигари означават:

а)	цилиндрични тела, които могат да се пушат в този вид и които не са пури или пурети по смисъла на член 4, параграф 1;

б)	цилиндрични тела, които чрез проста, непромишлена обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;

в)	цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста, непромишлена обработка са увити в цигарена хартия.

2. Цилиндричните тела от тютюн, посочени в параграф 1, се считат за целите на облагането с акциз като две цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 8 cm, но не по-дълги от 11 cm, като три цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 11 cm, но не по-дълги от 14 cm, и т.н.

Член 4

1. За целите на настоящата директива изброените по-долу се считат за пури или пурети, ако като такива са годни и, предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, са изключително предназначени за пушене:

а)	цилиндрични тела от тютюн, обвити с покриващ лист от естествен тютюн;

б)

цилиндрични тела от тютюн, които съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с горен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука в случай на пури с мундщук, когато единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 g и не повече от 10 g, а обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 mm.

2. Чрез дерогация от параграф 1 следната алинея може да продължи да се прилага от Германия и Унгария до 31 декември 2014 г.

Ако като такива са годни за пушене, за пури и пурети се считат:

а)	цилиндрични тела, направени изцяло от естествен тютюн;

б)	цилиндрични тела, обвити изцяло с покриващ лист от естествен тютюн;

в)

тютюневи ролки с бленд пълнител и с горен обвиващ тютюнев лист с естествения цвят на пура, покриващ продукта изцяло, при необходимост включително и филтъра, но не и накрайника при пурите с накрайник, и притягащ лист, и двата от реконструиран тютюн, когато единичното тегло, включващо филтър или цигаре, е най-малко 1,2 g и когато горният обвиващ тютюнев лист е навит във формата на спирала под остър ъгъл не по-малък от 30o към надлъжната ос на пурата;

г)

тютюневи ролки с бленд пълнител и с горен обвиващ тютюнев лист с естествения цвят на пура, от реконструиран тютюн, покриващ продукта изцяло, при необходимост включително и филтъра, но не и накрайника при пурите с накрайник, когато единичното тегло, без да включва филтър или цигаре, е най-малко 2,3 g и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малко от 34 mm.

3. Изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюн, но иначе отговарящи на критериите, посочени в параграф 1, се считат за пури или пурети.

Член 5

1. За целите на настоящата директива тютюн за пушене означава:

а)	тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши в този вид, без да е необходима допълнителна индустриална обработка;

б)

отпадъци от тютюн, пригодени за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на член 3 и член 4, параграф 1. За целите на настоящия член за отпадъци от тютюн се считат остатъци от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при производството на тютюневи изделия.

2. Тютюнът за пушене, в който повече от 25 % тегловно от тютюневите частици са нарязани по широчина на по-малко от 1,5 милиметра, се счита за фино нарязан тютюн за свиване на цигари.

Държавите-членки могат да приемат също за фино нарязан тютюн за свиване на цигари тютюна за пушене, в който повече от 25 % тегловно от тютюневите частици са нарязани по широчина на повече от 1,5 милиметра или повече и който е продаден или е предназначен за продажба за свиване на цигари.

Член 6

Всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което преработва тютюн в тютюневи изделия, подготвени за продажба на дребно, се счита за производител.

ГЛАВА 3

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ЦИГАРИ

Член 7

1. Цигарите, произведени в Съюза и тези, внесени от трети държави, подлежат на ad valorem акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митата и специфичен акциз, начислен върху единица продукт.

Независимо от разпоредбите на първа алинея всяка държава-членка може да изключи митата от основата за изчисляване на ad valorem акциза върху цигарите.

2. Ставката на ad valorem акциза и сумата на специфичния акциз трябва да бъдат еднакви за всички цигари.

3. На крайната фаза на хармонизацията на структурата се определя еднаква пропорция за цигарите във всички държави-членки между специфичния акциз и сумата на ad valorem акциза и данъка върху оборота по начин, по който обхватът на цената на дребно се отразява в минимална степен върху разликите в цената на доставка от производителите.

4. Когато е необходимо, акцизът върху цигарите може да включва минимален данъчен компонент, при условие че смесената структура на данъчно облагане и интервалът на специфичния компонент на акциза в съответствие с член 8 се спазват стриктно.

Член 8

1. Процентът на специфичния компонент на акциза в размера на общата данъчна тежест върху цигарите се определя въз основа на среднопретеглената продажна цена на дребно.

2. Среднопретеглената продажна цена на дребно се изчислява, като общата стойност на всички освободени за потребление цигари, получена въз основа на продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси, се раздели на общото количество освободени за потребление цигари. Тя се определя ежегодно най-късно до 1 март въз основа на данните, свързани с всички освободени за потребление цигари през предходната календарна година.

3. До 31 декември 2013 г. специфичният компонент на акциза не е по-малък от 5 % и по-голям от 76,5 % от размера на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на следното:

а)	специфичния акциз;

б)	ad valorem акциза и данъка върху добавената стойност (ДДС), наложени върху среднопретеглената продажна цена на дребно.

4. От 1 януари 2014 г. специфичният компонент на акциза върху цигарите не е по-малък от 7,5 % и по-голям от 76,5 % от размера на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на следното:

а)	специфичния акциз;

б)	ad valorem акциза и ДДС, наложени върху среднопретеглената продажна цена на дребно.

5. Чрез дерогация от параграфи 3 и 4, когато в държава-членка настъпи промяна в среднопретеглената продажна цена на дребно на цигарите, в резултат на което специфичният компонент на акциза, изразен като процент от общата данъчна тежест, падне под 5 % или 7,5 %, което е приложимо, или нарасне над 76,5 % от общата данъчна тежест, съответната държава-членка може да се въздържи от коригиране на размера на специфичния акциз до 1 януари на втората година след годината на настъпване на промяната.

6. При условията на параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член и член 7, параграф 1, втора алинея държавите-членки могат да налагат минимален акциз върху цигарите.

Член 9

1. Държавите-членки прилагат минимален данък върху потреблението на цигарите в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.

2. Параграф 1 се прилага за данъците, с които се облагат цигарите съгласно настоящата глава и които включват:

а)	специфичен акциз за единица продукт;

б)	ad valorem акциз, изчислен на основата на максималната цена за продажба на дребно;

в)	ДДС, пропорционален на цената за продажба на дребно.

Член 10

1. Общият акциз (специфичен акциз и ad valorem акциз с изключение на ДДС) върху цигарите представлява най-малко 57 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари. Този акциз е не по-нисък от 64 EUR за 1 000 цигари, независимо от среднопретеглената продажна цена на дребно.

Въпреки това държавите-членки, които налагат акциз от най-малко 101 EUR за 1 000 цигари въз основа на среднопретеглената продажна цена на дребно, не е необходимо да се съобразяват с изискването за 57 %, посочено в първа алинея.

2. От 1 януари 2014 г. общият акциз върху цигарите представлява най-малко 60 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари. Този акциз не е по-нисък от 90 EUR за 1 000 цигари, независимо от среднопретеглената продажна цена на дребно.

Въпреки това държавите-членки, които налагат акциз от най-малко 115 EUR за 1 000 цигари въз основа на среднопретеглената продажна цена на дребно, не е необходимо да се съобразяват с изискването за 60 %, посочено в първа алинея.

На България, Естония, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се разрешава да прилагат преходен период до 31 декември 2017 г., с цел да изпълнят изискванията, установени в първа и втора алинея.

3. Държавите-членки постепенно увеличават акцизите, за да изпълнят посочените в параграф 2 изисквания на определените в същия параграф дати.

Член 11

1. Когато в дадена държава-членка настъпи промяна в среднопретеглената продажна цена на дребно на цигарите, в резултат на което общият акциз падне под равнищата, определени съответно в член 10, параграф 1, първо изречение и параграф 2, първо изречение, съответната държава-членка може да се въздържи от коригиране на акциза до 1 януари на втората година след годината, в която е настъпила промяната.

2. Когато дадена държава-членка увеличи ставката на ДДС за цигарите, тя може да намали общия акциз до размер, който, изразен като процент от среднопретеглената продажна цена на дребно, е равен на увеличението на ставката на ДДС, също изразен като процент от среднопретеглената продажна цена на дребно, дори ако тази корекция води до намаляване на общия акциз под равнищата, изразени като процент от среднопретеглената продажна цена на дребно, определени съответно в член 10, параграф 1, първо изречение и параграф 2, първо изречение.

Въпреки това тази държава-членка увеличава акциза отново, така че да достигне най-малко тези равнища до 1 януари на втората година след годината, през която е направено намалението.

Член 12

1. Португалия може да прилага процентна ставка, до 50 % по-ниска от посочената в член 10, за цигари, употребявани в най-отдалечените райони на Азорските острови и Мадейра, произведени от малки производители, годишното производство на всеки един от които не надвишава 500 тона.

2. Чрез дерогация от член 10 за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2015 г. Франция може да продължи да прилага намалена ставка на акциза върху цигарите, освободени за потребление в департаментите на Корсика, до размера на годишна квота от 1 200 тона. Намалената ставка е:

а)	до 31 декември 2012 г. — най-малко 44 % от цената на цигарите от ценовата категория, която е най-търсена в тези департаменти;

б)	от 1 януари 2013 г. — най-малко 50 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари; акцизът е не по-нисък от 88 EUR за 1 000 цигари, независимо от среднопретеглената продажна цена на дребно;

в)	от 1 януари 2015 г. — най-малко 57 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари; акцизът е не по-нисък от 90 EUR за 1 000 цигари, независимо от среднопретеглената продажна цена на дребно.

ГЛАВА 4

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ОБРАБОТЕН ТЮТЮН, РАЗЛИЧЕН ОТ ЦИГАРИ

Член 13

Следните групи обработен тютюн, произведени в Съюза и внесени от трети държави, подлежат, във всяка държава-членка, на минимален акциз, както е посочено в член 14:

а)	пури и пурети;

б)	тънконарязан тютюн, предназначен за свиване на цигари;

в)	други тютюни за пушене.

Член 14

1. Държавите-членки прилагат акциз, който може да бъде:

а)	или ad valorem акциз, изчислен на основата на максималната продажна цена на дребно на всеки продукт, свободно определена от производители, установени в Съюза, и от вносители от трети държави, в съответствие с член 15; или

б)	специфичен акциз, изразен като сума за килограм или в случай на пури и пурети — алтернативно, за определен брой единици; или

в)	комбинация от двете, като се съчетава ad valorem елемент и специфичен елемент.

В случаите, в които акцизът е или ad valorem, или смесен, държавите-членки могат да определят минимална сума акциз.

2. Общият акциз (специфичен акциз и/или ad valorem акциз с изключение на ДДС), изразен като процент, като сума за килограм или за определен брой единици, най-малкото е равен на ставките или минималните суми, установени за:

а) пури или пурети: 5 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци, или 12 EUR за 1 000 къса или за килограм;

б) ситно нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиването на цигари: 40 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или 40 EUR за килограм;

в) други тютюни за пушене: 20 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци, или 22 EUR за килограм.

От 1 януари 2013 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 43 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 47 EUR за килограм.

От 1 януари 2015 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 46 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 54 EUR за килограм.

От 1 януари 2018 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 48 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 60 EUR за килограм.

От 1 януари 2020 г. общият акциз върху фино нарязания тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, представлява най-малко 50 % от среднопретеглената продажна цена на дребно на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, или е най-малко 60 EUR за килограм.

Среднопретеглената продажна цена на дребно се изчислява, като общата стойност на освободения за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, получена въз основа на продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси, се раздели на общото количество освободен за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари. Тя се определя ежегодно най-късно до 1 март въз основа на данните, свързани с цялото количество освободен за потребление фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари, през предходната календарна година.

3. Ставките или сумите, посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат за всички продукти, които принадлежат към групата на обработения тютюн, без да се прави разлика по отношение на качеството, представянето, произхода на продуктите, използваните материали, характеристиките на предприятията или на други критерии в рамките на всяка група.

4. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2015 г. Франция може да продължи да прилага намалена ставка на акциза за обработения тютюн, различен от цигари, който е освободен за потребление в департаментите на Корсика. Намалената ставка е:

а) за пури и пурети: най-малко 10 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси;

б) за фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари:

i)	до 31 декември 2012 г. — най-малко 27 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси,

ii)	от 1 януари 2013 г. — най-малко 30 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси,

iii)	от 1 януари 2015 г. — най-малко 35 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси;

в) за други тютюни за пушене: най-малко 22 % от продажната цена на дребно, включваща всички данъци и такси.

ГЛАВА 5

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАКСИМАЛНАТА ЦЕНА НА ДРЕБНО НА ОБРАБОТЕН ТЮТЮН, СЪБИРАНЕ НА АКЦИЗ, ОСВОБОЖДАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СУМИ

Член 15

1. Производителите или ако е уместно, техните представители или упълномощени посредници в Съюза, и вносителите на тютюн от трети държави имат правото свободно да определят максималната цена на дребно за всеки техен продукт за всяка държава-членка, в която въпросните продукти се освобождават за потребление.

Първа алинея обаче не може да затруднява прилагането в националните системи на законодателството относно контрола върху нивата на цените или наблюдението на задължителните цени, при условие че те са съвместими със законодателството на Съюза.

2. С оглед да се улесни налагането на акциза, държавите-членки могат да определят скала на цената на дребно за всяка група обработен тютюн, при условие че всяка скала има достатъчен обхват и многообразие, така че фактически да съответства на многообразието на продуктите с произход от Съюза.

Всяка скала е валидна за всички продукти, принадлежащи към групата на обработения тютюн, към които се отнася, без да се прави разлика на база на качеството, представителността, произхода на продуктите или използваните материали, характеристиките на предприятията или каквито и да било други критерии.

Член 16

1. Правилата за събиране на акциза се хармонизират най-късно на последния етап от хармонизирането на акциза. По време на предшестващите етапи акцизът по принцип се събира посредством данъчни бандероли. Ако събират акциза чрез данъчни бандероли, държавите-членки са задължени да ги осигуряват на производителите и дистрибуторите в другите държави-членки. Ако събират акциза по друг начин, държавите-членки гарантират, че няма да има пречки, нито административни, нито технически, които засягат на тази база търговията между държавите-членки.

2. Вносителите и производителите от Съюза на обработен тютюн подлежат на системата, посочена в параграф 1, по отношение на подробните правила за облагането и плащането на акциза.

Член 17

Може се освобождава от акциз или да се възстановява вече платен акциз за следното:

а)	денатуриран обработен тютюн, който се използва за промишлени или градински цели;

б)	обработен тютюн, който е унищожен под административен надзор;

в)	обработен тютюн, който е предназначен само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията;

г)	обработен тютюн, който е преработен от производителя.

Държавите-членки определят условията и формалностите за прилагане на горепосочените освобождавания или възстановявания.

ГЛАВА 6

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

1. Комисията публикува веднъж годишно стойността на еврото в национални валути, която се прилага към сумите на общия акциз.

Прилагат се валутните курсове, получени на първия работен ден на м. октомври и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, като те се прилагат от 1 януари на следващата календарна година.

2. Държавите-членки могат да запазят стойностите на акцизите, които се прилагат по време на годишното актуализиране в съответствие с параграф 1, ако превръщането на изразените в евро стойности на акцизите в национална валута би довело до увеличение с по-малко от 5 % или 5 EUR, като се вземе по-малката от двете стойности.

Член 19

1. На всеки четири години Комисията представя на Съвета доклад и ако е подходящо, предложение относно ставките и структурата на акцизите, установени в настоящата директива.

В доклада на Комисията се отчитат правилното функциониране на вътрешния пазар, реалната стойност на равнищата на акцизите и по-всеобхватните цели на Договора.

2. Докладът, посочен в параграф 1, се основава главно на предоставената от държавите-членки информация.

3. В съответствие с процедурата, посочена в член 43 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета (5), Комисията определя списък със статистически данни, необходими за доклада, с изключение на данните, отнасящи се за отделни физически или юридически лица. Освен данните, с които държавите-членки разполагат, списъкът съдържа само данни, чието събиране и обработване не създава несъразмерна административна тежест за държавите-членки.

4. Комисията не публикува, нито разпространява по друг начин данни, когато това би довело до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна.

Член 20

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 21

Директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО, изменени с директивите, изброени в приложение I, част А, се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 22

Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2011 г.

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 21 юни 2011 година.

За Съвета

Председател

FAZEKAS S.

(1) ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 8.

(2) ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 10.

(3) ОВ L 291, 6.12.1995 г., стр. 40.

(4) Вж. приложение I, част А.

(5) ОВ L 9, 14.1.2009 г., стр. 12.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ A

Отменените директиви и списък на техните последователни изменения

(посочени в член 21)

Директива 92/79/ЕИО на Съвета (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 8)
Директива 1999/81/ЕО на Съвета (ОВ L 211, 11.8.1999 г., стр. 47)	Единствено член 1
Директива 2002/10/ЕО на Съвета (ОВ L 46, 16.2.2002 г., стр. 26)	Единствено член 1
Директива 2003/117/ЕО на Съвета (ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 49)	Единствено член 1
Директива 2010/12/ЕС на Съвета (ОВ L 50, 27.2.2010 г., стр. 1)	Единствено член 1
Директива 92/80/ЕИО на Съвета (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 10)
Директива 1999/81/ЕО на Съвета (ОВ L 211, 11.8.1999 г., стр. 47)	Единствено член 2
Директива 2002/10/ЕО на Съвета (ОВ L 46, 16.2.2002 г., стр. 26)	Единствено член 2
Директива 2003/117/ЕО на Съвета (ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 49)	Единствено член 2
Директива 2010/12/ЕС на Съвета (ОВ L 50, 27.2.2010 г., стр. 1)	Единствено член 2
Директива 95/59/ЕО на Съвета (ОВ L 291, 6.12.1995 г., стр. 40)
Директива 1999/81/ЕО на Съвета (ОВ L 211, 11.8.1999 г., стр. 47)	Единствено член 3
Директива 2002/10/ЕО на Съвета (ОВ L 46, 16.2.2002 г., стр. 26)	Единствено член 3
Директива 2010/12/ЕС на Съвета (ОВ L 50, 27.2.2010 г., стр. 1)	Единствено член 3

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право и за прилагане

(посочени в член 21)

Директива	Срок за транспониране	Дата на прилагане
92/79/ЕИО	31 декември 1992 г.	—
92/80/ЕИО	31 декември 1992 г.	—
95/59/ЕО	—	—
1999/81/ЕО	1 януари 1999 г.	1 януари 1999 г.
2002/10/ЕО	1 юли 2002 г. (1)	—
2003/117/ЕО	1 януари 2004 г.	—
2010/12/ЕС	31 декември 2010 г.	1 януари 2011 г.

(1) Чрез дерогация от датата, посочена в член 4, параграф 1 от Директива 2002/10/ЕО:

а)	на Федерална република Германия се разрешава да въведе в сила разпоредбите, необходими за съобразяване с член 3, параграф 1 от Директива 2002/10/ЕО, най-късно до 1 януари 2008 г.;

б)	на Кралство Испания и Република Гърция се разрешава да въведат в сила разпоредбите, необходими за съобразяване с член 1, параграф 1 от Директива 2002/10/ЕО (относно член 2, параграф 1, второ изречение от Директива 92/79/ЕИО), най-късно до 1 януари 2008 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Директива 92/79/ЕИО	Директива 92/80/ЕИО	Директива 95/59/ЕО	Настоящата директива
—	—	Член 1, параграфи 1 и 2	Член 1
—	—	Член 1, параграф 3	—
—	—	Член 2, параграф 1, уводно изречение	Член 2, параграф 1, уводно изречение
—	—	Член 2, параграф 1, букви а) и б)	Член 2, параграф 1, букви а) и б)
—	—	Член 2, параграф 1, буква в), първо тире	Член 2, параграф 1, буква в), подточка i)
—	—	Член 2, параграф 1, буква в), второ тире	Член 2, параграф 1, буква в), подточка ii)
—	—	Член 2, параграф 1, заключителни думи	—
—	—	Член 2, параграф 2	—
—	—	Член 7, параграф 2	Член 2, параграф 2
—	—	Член 2, параграф 3	Член 2, параграф 3
—	—	Член 4, параграф 1, първа алинея	Член 3, параграф 1
—	—	Член 4, параграф 1, втора алинея	—
—	—	Член 4, параграф 2	Член 3, параграф 2
—	—	Член 3, параграф 1	Член 4, параграф 1
—	—	Член 3, параграф 2	Член 4, параграф 2
—	—	Член 7, параграф 1	Член 4, параграф 3
—	—	Член 5, уводно изречение	Член 5, параграф 1, уводно изречение
—	—	Член 5, параграф 1	Член 5, параграф 1, буква а)
—	—	Член 5, параграф 2	Член 5, параграф 1, буква б)
—	—	Член 6, първа алинея	Член 5, параграф 2, първа алинея
—	—	Член 6, втора алинея	Член 5, параграф 2, втора алинея
—	—	Член 9, параграф 1, първа алинея	Член 6
—	—	Член 8, параграф 1	Член 7, параграф 1, първа алинея
—	—	Член 16, параграф 6	Член 7, параграф 1, втора алинея
—	—	Член 8, параграфи 2, 3 и 4	Член 7, параграфи 2, 3 и 4
—	—	Член 16, параграфи 1—5	Член 8, параграфи 1—5
—	—	Член 16, параграф 7	Член 8, параграф 6
Член 1	—	—	Член 9
Член 2, параграфи 1 и 2	—	—	Член 10, параграфи 1 и 2
Член 2, параграф 3	—	—	—
Член 2, параграф 4	—	—	Член 10, параграф 3
Член 2а	—	—	Член 11
Член 3, параграф 1	—	—	—
Член 3, параграф 2	—	—	Член 12, параграф 1
Член 3, параграф 3	—	—	—
Член 3, параграф 4	—	—	Член 12, параграф 2
—	Член 1	—	Член 13
—	Член 2	—	—
—	Член 3, параграф 1, първа и втора алинея	—	Член 14, параграф 1
—	Член 3, параграф 1, трета алинея, уводно изречение	—	Член 14, параграф 2, първа алинея, уводно изречение
—	Член 3, параграф 1, трета алинея, първо, второ и трето тире	—	—
—	Член 3, параграф 1, четвърта и пета алинея	—	—
—	Член 3, параграф 1, шеста алинея, уводно изречение	—	—
—	Член 3, параграф 1, шеста алинея, букви а), б) и в)	—	Член 14, параграф 2, първа алинея, букви а), б) и в)
—	Член 3, параграф 1, седма алинея	—	—
—	Член 3, параграф 1, осма алинея	—	—
—	Член 3, параграф 1, девета алинея	—	Член 14, параграф 2, втора алинея
—	Член 3, параграф 1, десета алинея	—	Член 14, параграф 2, трета алинея
—	Член 3, параграф 1, единадесета алинея	—	Член 14, параграф 2, четвърта алинея
—	Член 3, параграф 1, дванадесета алинея	—	Член 14, параграф 2, пета алинея
—	Член 3, параграф 1, тринадесета алинея	—	Член 14, параграф 2, шеста алинея
—	Член 3, параграф 1, четиринадесета алинея	—	—
—	Член 3, параграф 2	—	Член 14, параграф 3
—	Член 3, параграф 3	—	—
—	Член 3, параграф 4	—	Член 14, параграф 4
—	—	Член 9, параграф 1, втора алинея	Член 15, параграф 1, първа алинея
—	—	Член 9, параграф 1, трета алинея	Член 15, параграф 1, втора алинея
—	—	Член 9, параграф 2, първо изречение	Член 15, параграф 2, първа алинея
—	—	Член 9, параграф 2, второ изречение	Член 15, параграф 2, втора алинея
—	—	Член 10	Член 16
—	—	Член 11	Член 17
—	—	Член 12	—
—	—	Член 13	—
—	—	Член 14	—
—	—	Член 15	—
Член 2, параграф 5	Член 5, параграф 1	—	Член 18, параграф 1
Член 2, параграф 6	Член 5, параграф 2	—	Член 18, параграф 2
Член 4	Член 4	—	Член 19
Член 5, параграф 1	Член 6, параграф 1	—	—
Член 5, параграф 2	Член 6, параграф 2	Член 18	Член 20
—	—	Член 19, параграф 1	Член 21, първа алинея
—	—	Член 19, параграф 2	Член 21, втора алинея
—	—	Член 20	Член 22
Член 6	Член 7	Член 21	Член 23
—	—	Приложение I	—
—	—	Приложение II	—
—	—	—	Приложение I
—	—	—	Приложение II

5.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/37

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 8 март 2011 година

относно мярка C 18/10 (ex NN 20/10), приведена в действие от Френската република в полза на производителите на оборудване от авиационния сектор (гаранция „Aero 2008“)

(нотифицирано под номер C(2011) 1378)

(само текстът на френски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2011/393/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби (1),

като има предвид, че:

I. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 17 октомври 2008 г. Комисията откри еx-officio процедура срещу гаранцията срещу валутен риск, предоставена от COFACE на производителите на оборудване за авиационния сектор (наричана по-нататък „мярката или гаранцията „Aero 2008“) (CP 294/08).

(2)	На Френската република бяха изпратени искания за информация на 4 ноември 2008 г., 15 май 2009 г. и 30 септември 2009 г. Френската република отговори на тези искания съответно на 8 декември 2008 г., 18 юни 2009 г. и 30 октомври 2009 г. Всички отговори бяха регистрирани със същите дати.

(3)	На 17 декември 2009 г. се състоя среща между службите на Комисията и органите на Френската република. След срещата Френската република съобщи допълнителна информация на 22 февруари 2010 г.

(4)	С писмо от 20 юли 2010 г. Комисията уведоми Френската република за своето решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, срещу тази мярка.

(5)	Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно съответната мярка.

(6)	Комисията не получи мнения от заинтересованите страни.

(7)	На 20 септември 2010 г. Френската република изпрати своите мнения на Комисията.

(8)	С писмо от 15 ноември 2010 г. Комисията поиска допълнителна информация от Френската република. Френската република отговори с писмо от 15 декември 2010 г., регистрирано същия ден от службите на Комисията.

(9)	Френската република съобщи допълнителна информация с писмо от 31 януари 2011 г., регистрирано същия ден от службите на Комисията.

II. ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

II.1. Правно основание

(10)	Органите на Френската република изтъкнаха, че правното основание на мярката е съставено от членове L 432-1, L 432-2, R 442-1 и R442-8-4 от Застрахователния кодекс.

II.2. Получатели

(11)	Потенциални получатели на тази мярка са производителите на оборудване за авиационния сектор от ранг 2 или по-нисък (3).

(12)	Няма ограничения относно големината на предприятията получатели. Не се допускат производителите на оборудване, в които производителите на самолети имат участие над 25 % от капитала.

(13)	Предприятията в затруднение нямат достъп до въпросната мярка.

(14)

От мярката могат да се възползват производителите на оборудване с дейност във Франция, включително и тези, които разполагат със структури или седалище във Франция, но извършват доставки за производители на самолети, които са установени извън Франция. За сметка на това не са обхванати от гаранцията производителите на оборудване, които не разполагат със структури във Франция и извършват доставки за производител на самолети, който е установен в държава, различна от Франция.

(15)

Според предоставената от Франция информация от този механизъм до този момент са се възползвали предприятията AD Industrie, Aerofonctions, Axon Cable и Exameca. Става дума за производители на оборудване за авиационния сектор, установени във Франция, на които COFACE е предоставила гаранция срещу валутен риск.

II.3. Икономически контекст

(16)

Според Франция производителите на самолети все по-често изискват от своите производители на оборудване да представят офертите си в щатски долари („долари“ или „USD“). Ако доларът е слаб, сключените в долари средносрочни/дългосрочни договори за доставки представляват проблем за френски и други производители, чиито основни разходи са в еврозоната.

(17)

Франция обясни, че някои авиационни компании се затрудняват да намерят застраховка срещу риска, свързан с обменния курс Euro/USD, които да отговарят на техните нужди. Въпреки че продуктите за покриване на валутния риск са често срещани на финансовите пазари, конкретните характеристики на предложените гаранции не винаги са адаптирани към специфичните нужди на някои предприятия. По-специално според френските органи банките най-често предлагат да покрият колебанията между еврото и долара за максимален срок от две години.

II.4. Описание на мярката

(18)

Гаранцията „Aero 2008“ е механизъм за защита срещу риска от колебания в обменния курс долар/евро. Производителите на оборудване за авиационния сектор, които са сключили договори за доставка в долари, печелят, ако доларът е силен, но претърпяват загуби, в случай че доларът е слаб. Тази гаранция им позволява да се застраховат срещу загубите, претърпени, в случай че доларът е слаб, като същевременно се възползват до известна степен от печалби, в случай че доларът е силен.

(19)	Мярката се управлява от COFACE. COFACE е една от водещите френски компании за застраховане на кредити по сделки за експорт. От 2002 г. насам тя принадлежи на групата Natixis. Natixis е дъщерно дружество на BPCE, произлязло от сливането през 2009 г. на Banque Populaire с Caisse d’Epargne.

(20)

Общият обем за финансиране се ограничава до валутния риск, свързан с доставки на максимална стойност от 500 млн. евро. До момента действително покритите суми представляват само малка част (10 млн. евро) от максималната сума. Заинтересованите дружества могат да поискат да се възползват от гаранцията до 15 декември 2012 г.

(21)

Всеки производител на оборудване от авиационния сектор, който се интересува от гаранцията „Aero 2008“, трябва да поиска застраховка срещу валутен риск и да докаже, че застраховката се отнася за доставки, фактурирани в долари. След подаване на искането доставчикът получава оферта от COFACE, в която се предлага „гарантиран“ обменен курс спрямо долара за определен оборот в долари, а Commission des garanties (Комисия по гаранциите) определя тези два елемента, като взема под внимание първоначалното искане, подадено от производителя. Покритите суми се ограничават до част от общия брой договори, сключени от застрахованата кампания в долари. Офертата е за максимален период от 5 години. Производителят може да приеме или да отхвърли предложението на COFACE. Сумата на гарантирания оборот не може да се променя след издаването на документа за одобрение, с който COFACE официално поема гаранцията.

(22)

В случай че доларът е по-слаб от гарантирания курс, предприятията, сключили гаранцията, ще получат от COFACE стопроцентова компенсация за претърпените загуби от обменния курс. В случай че доларът е силен, предприятията ще трябва да платят на COFACE част от положителната разлика в курса. При ревизиране на курса застрахованото предприятие може да избере да се възползва от 25 % или 50 % от констатираното повишение на долара. Компенсацията, която предприятието ще трябва да плати на COFACE, впоследствие се изчислява с ревизирания курс. Съществуват два варианта за определяне на дължимата част от положителната разлика в курса:

—

вариант 1: ревизираният курс е равен на първоначално гарантирания курс минус разликата между първоначално гарантирания курс и обменния курс в деня на определянето (съгласно референтния курс за деня („ fixing “) на ЕЦБ) в границите на гарантирания процент на дължима част от положителната разлика в курса,

—	вариант 2: същите условия, както за вариант 1, но дължимата част от положителната разлика в курса (т.е. разликата между първоначално гарантирания курс и обменния курс в деня на определянето) се ограничава до 15 цента.

(23)

Когато доларът е силен, сумата, която ще плащат производителите, които са се възползвали от гаранцията за обменния курс, ще бъде по-малка от сумата, която получават при сравнимо слаб долар. Частта от положителната разлика в курса, която производителите получават, им позволява да се възползват в известна степен от силния долар. Преотстъпването на част от получените при силен долар печалби позволява от своя страна да се намали цената на премията, необходима за покриването на риска от слаб долар.

(24)

Премиите, които производителите трябва да плащат, за да се възползват от гаранцията „Aero 2008“, са определени и фактурирани още с подписването на застраховката. Застрахованите предприятия могат да избират между незабавно и разсрочено плащане. Производителите, които избират втория вариант, трябва да платят 25 % от стойността на премията при сключването на договора, а остатъка за всяка застрахована година о на 31 януари от съответната година. В този случай се фактурира лихвен процент, който се равнява на 12-месечен EURIBOR плюс 60 базисни пункта, за да се покрие кредитният риск по плащането на премията (4). От четирите предприятия, които са сключили договор за гаранцията, две са избрали разсроченото плащане: AD Industrie и Exameca.

(25)	Като удостоверителни документи производителите трябва да представят фактури за сумите, изплатени в щатски долари.

(26)

Според френските органи всички сделки на COFACE в рамките на „Аеro 2008“ са извършени от името на френската държава. За тези сделки COFACE ползва специална банкова сметка на френската държава. Въпреки че титуляр на сметката е френската държава, COFACE има достъп до нея, за да извършва финансови операции, като например покупки на опции. Изплатените от получателите премии се превеждат направо по тази сметка. Това означава, че самата COFACE не поема никакъв риск, тъй като управлява мярката от името на държавата. В случая френската държава поема финансовия риск на мярката.

(27)

Исканите от COFACE премии се изчисляват за всеки отделен случай. Според Франция те отразяват пазарните премии, които самата COFACE плаща за основните инструменти за покриване на валутния риск. Финансовите инструменти, които COFACE купува от името и за сметка на френската държава, покриват нейния пълен валутен риск за цялата продължителност на гаранцията към момента, в който тя предлага гаранцията на производителя.

(28)

При хипотезата за силен долар доставчикът е длъжен да върне на COFACE сумата, свързана с разликата между гарантирания курс и референтния обменен курс в деня на падежа. В случай на неизпълнение от страна на застрахованото предприятие COFACE се задължава от името на държавата да спази своето договорно задължение за покриване на гаранцията. Третата страна, която е купила обещанието за плащане, в случай че доларът е силен, ще получи сума от банковата сметка на френската държава, която поема риска да не си възстанови изобщо или изцяло тази сума от производителя, който не изпълнява задълженията си.

(29)	Когато производителите плащат разсрочено част от премията, френската държава рискува също да понесе загуби, ако дължимият остатък по премиите не е издължен през годината, обхваната от застраховката.

(30)

Мярката е започнала да се прилага през есента на 2008 г. Единадесет предприятия са поискали от COFACE официална оферта, като четири от тях са я приели. Две предприятия са занижили първоначално исканата сума. Всички предложения са приети през ноември и декември 2008 г. Според предоставената от френските органи информация през 2009 и 2010 г. не са приемани предложения.

(31)

От четирите гаранции две се прилагат до края на 2013 г. (т.е. 5 години), третата е приключила през 2010 г. (т.е. 2 години), а четвъртата е изтекла през 2009 г. (т.е. след 1 година). Гаранциите с продължителност до 2013 г. се отнасят за годишни траншове на доставки. Обхванатите потенциално доставки възлизат общо на около 19 млн. щатски долара. Тъй като някои производители са предпочели да застраховат само част от своите доставки, гаранциите са за около 12 млн. щатски долара. Трима от четиримата производители са застраховали доставки, чиято единична стойност е под 2,8 млн. щатски долара. Axon Cable запазва 25 % „дял“ в „печалбата“, в случай че доларът е силен, докато други производители запазват 50 % от „печалбата“.

(32)

На срещата през декември 2009 г. Франция представи таблицата по-долу. В нея се прави обобщение на участващите производители, предоставените всяка година гаранции, както и гарантирания обменен курс. AD Industrie и Axon Cable не са приели сумата, предложена от Coface.

	AD Industrie	Aerofonctions	Axon Cable	Exameca
2009 г.	—	0,264 млн. USD/[…] (*1)	0,256 млн. USD/[…]	—
2010 г.	2 млн. USD/[…]	—	0,384 млн. USD/[…]	2,712 млн. USD/ […]
2011 г.	2 млн. USD/[…]	—	0,205 млн. USD/[…]	—
2012 г.	2 млн. USD/[…]	—	0,511 млн. USD/[…]	—
2013 г.	2 млн. USD/[…]	—	0,511 млн. USD/[…]	—
ОБЩО	8 млн. USD	0,264 млн. USD	1,866 млн. USD	2,712 млн. USD
Макс. сума, предложена от Coface	12,7 млн. USD	0,264 млн. USD	3,74 млн. USD	2,712 млн. USD
Премии	2,54 %	2,48 %	1,35 %	2,55 %
Участие	50 %	50 %	25 %	50 %

II.5. Резюме на опасения, които са довели до откриване на официалната процедура по разследване

(33)	Решението за откриване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, е мотивирано с наличието на определен брой съмнения относно липсата на държавна помощ и относно евентуалната съвместимост на разследваната помощ с правилата за държавни помощи.

(34)

Първо, Комисията се съмняваше, че цените на премиите, платени от предприятията получатели, са съответствали на пазарните цени. По-конкретно Комисията считаше, че френските органи не са доказали, че платените премии са обхващали следните елементи: административните разходи на COFACE за управлението на гаранцията, риска от неизпълнение от страна на доставчика, кредитния риск при разсроченото плащане на премиите и маржа на печалба. Следователно не беше възможно да се изключи наличието на избирателно икономическо предимство в полза на производителите, сключили застраховката. Като се има предвид, че може да се приеме, че за мярката „Aero 2008“ е отговорна Франция, не можеше да се изключи, че е вероятно тя да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1от ДФЕС.

(35)	Второ, Комисията се съмняваше в наличието на неефективност на пазара на инструменти за застраховане срещу краткосрочните и дългосрочните колебания на обменния курс Euro/USD, която засяга МСП и големите предприятия.

(36)	Трето, Комисията се съмняваше в наличието на стимулиращ ефект, тъй като производителите могат да се възползват от валутната гаранция, дори ако молбата им е формулирана след подписването на договора.

(37)	Четвърто, Комисията изрази съмнения относно пропорционалността на мярката, която не е ограничена до предприятията, които наистина се затрудняват да получат от своите банки валутни гаранции.

(38)	Пето, Комисията се съмняваше, че евентуалното положително въздействие на помощта може да надделее над нейните отрицателни въздействия, така че условията за търговия да не се променят до степен, която противоречи на общия интерес.

III. МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

(39)	Комисията не получи мнения от заинтересованите страни.

IV. МНЕНИЯ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА

(40)	Франция смята, че фактурираните по „Aero 2008“ премии отразяват пазарната стойност на предоставената застраховка срещу валутен риск и че въпросната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(41)	Френските органи изпратиха на Комисията подробно описание на методологията, въз основа на която се определят фактурираните по „Aero 2008“ премии.

(42)

Франция предостави информация, чрез която да се установи точната пазарна стойност на финансовите продукти, необходими за отпускането на гаранцията. Гаранцията се подразделя на финансови инструменти, чиято комбинация възпроизвежда нейния разплащателен профил: фючърсни покупки на EUR/USD, покупки и продажби на опции по EUR/USD.

(43)

Пазарната стойност на тези финансови инструменти се изчислява с помощта на данни от софтуера „Bloomberg“ — един от световните лидери в областта на финансовата информация. Франция предостави извлечения от софтуера „Bloomberg“ за всички финансови инструменти, съставляващи гаранциите, предоставени на четиримата производители, сключили гаранцията „Aero 2008“.

(44)

Пазарните стойности, определени по този начин, включват марж на печалбата за финансови институции, от които COFACE купува тези инструменти. Според информацията, предоставена от Франция, продуктите за покриване на валутния риск, предлагани от банките, по принцип не включват плащането на премия, тъй като банковият сектор се възнаграждава от гарантираните курсове и от цените на опциите. Въпросните маржове са включени в цените при образуването на финансовите продукти, съставляващи предложената на производителите гаранция, и следователно попадат в премиите, фактурирани от COFACE. Освен това, когато COFACE определя курса, гарантираният фючърсен курс винаги се избира над максимума на годишните пазарни фючърсни курсове.

(45)

За покриване на допълнителните административни разходи, свързани с управлението на мярката от COFACE, в размера на премията е включен марж от 40 базисни пункта. Този марж представлява между 17 и 32 % (5) от общата стойност на премиите, фактурирани на четирите предприятия, сключили застраховката „Aero 2008“.

(46)

Френските органи предоставиха и подробно обяснение за това как при изчисляване на премиите се взема под внимание рискът от неизпълнение от страна на производителя Както е описано в съображение 28, при хипотезата за силен долар неизпълнението от страна на производителя може да доведе до финансови загуби за френската държава.

(47)

Рискът от неизпълнение от страна на производителя се определя от COFACE въз основа на системата за оценка на френските предприятия „Score@rating“, пусната в експлоатация от COFACE през 2002 г. и която се осланя на нейния двадесетгодишен опит в областта на оценяването на предприятия. Благодарение на своя Score@rating COFACE получи от Commission bancaire (Банковата комисия) статут на External Credit Assesment Institution (ECAI) (Външна институция за кредитна оценка — ВИКО) за своята дейност на оценител във Франция. Този лиценз е издаден в съответствие с разпоредбите на Базел II. В таблицата по-долу е показано съответствието между различните признати рейтингови системи (6):

ВИКО		COFACE	Banque de France	Fitch	Moody’s	S & P	Претегляне на риска
Базелски мапинг	1	От 10 до 9	От 3++ до 3+	От AAA до AA–	От Aaa до Aa3	От AAA до AA–	20 %
Базелски мапинг	2	8	3	От A+ до A–	От A1 до A3	От A+ до A–	50 %
—	3	От 7 до 6	4+	От BBB+ до BBB–	От Baa1 до Baa3	От BBB+ до BBB–	100 %
Оценка на риска в дългосрочен план	4	От 5 до 4	От 4 до 5+	От BB+ до BB–	От Ba1 до Ba3	От BB+ до BB–	100 %
	5	3	От 5 до 6	От B+ до B–	От B1 до B3	От B+ до B–	150 %
	6	От 2 до 1	От 8 до 9	CCC+ и по-нисък	Caa1 и по-нисък	CCC+ и по-нисък	150 %

(48)

Score@rating представлява оценка на риска, която отговаря на вероятността от неизпълнение, разделена на траншове. Анализираният риск е правната несъстоятелност на предприятието или неизпълнението с равностойна тежест по неговите плащания. На всяка категория, измерена по скала от 1 до 10, отговаря среден годишен процент на неизпълнение. В таблицата по-долу са показани средните годишни проценти на неизпълнение, които отговарят на различните оценки по core@rating (7):

	Много голям риск			Умерено голям риск		Малък риск
Score@rating	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
Годишен процент на неизпълнение	25 %	10 %	4 %	2 %	1,3 %	0,7 %	0,4 %	0,15 %	0,05 %	0 %

(49)

За да покрие риска от неизпълнение от страна на осигуреното предприятие при силен долар, COFACE трябва да защити позициите си с финансови инструменти в рамките на вероятността от неизпълнение (8). Със софтуера „Bloomberg“ е възможно да бъде изчислена цената на инструментите за покриване на кредитен риск към датата на котиране на определена гаранция. Поради това премията се адаптира в зависимост от риска от неизпълнение, определен въз основа на Score@rating, и в зависимост от разходите за инструменти, необходими за покриването на този риск.

(50)

Елементите, описани в съображения 40—49, образуват основата за определяне на премиите, прилагани по гаранцията „Aero 2008“. Френските органи предоставиха подробната структура на премиите, фактурирани на четиримата производители, които са сключили гаранцията. Тя е показана в таблицата по-долу:

	Axon Cable	Exameca	Ad Industrie	Aerofonction
Дата на котировката	5.12.2008 г.	11.12.2008 г.	14.11.2008 г.	21.10.2008 г.
Оценка от Coface за котировката	[…]	[…]	[…]	[…]
Година на започване	2009 г.	2010 г.	2010 г.	2009 г.
Година на приключване	2013 г.	2010 г.	2013 г.	2009 г.
Част от положителната разлика в курса	25 %	50 %	50 %	50 %
Част от положителната разлика в курса, ограничена до 15 цента?	да	да	да	не
Срок на плащане	3 месеца	2 месеца	3 месеца	3 месеца
Обща сума в USD:	1 865 000	2 712 000	8 000 000	264 000
Пазарна цена на гаранцията	[…]	[…]	[…]	[…]
Кредитен риск	[…]	[…]	[…]	[…]
Марж за административни разходи	0,40 %	0,40 %	0,40 %	0,40 %
ОБЩО	1,26 %	2,43 %	2,43 %	2,29 %
Премия за Coface	1,35 %	2,55 %	2,54 %	2,48 %
Разлика, свързана с риска на изпълнение (9)	0,09 %	0,12 %	0,11 %	0,19 %

(51)

Според френските органи структурата на определената по този начин премия прави гаранцията по-малко привлекателна от продуктите, предлагани от банковия сектор. Следователно условията, предлагани по гаранцията „Aero 2008“, не са по-благоприятни от пазарните условия и премиите действително включват пазарната стойност на финансовите продукти, необходими за формирането на гаранцията, включително марж на печалбата, административните разходи на COFACE и стойността на риска от неизпълнение от страна на производителите. Поради това Франция твърди, че мярката не води до избирателно икономическо предимство и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(52)

Франция посочи също, че от единадесетте предприятия, които са получили предложение от COFACE, седем са решили да отхвърлят офертата. Според информацията, предоставена от френските органи, две от въпросните предприятия са заявили, че банковите условия са по-благоприятни (по-конкретно липсата на премия), а други две са твърдели, че условията, предложени от COFACE, не са привлекателни (а именно неизгоден гарантиран обменен курс). Едно предприятие е посочило, че неговите условия на плащане не са съвместими с предложената гаранция, друго е заявило, че в крайна сметка е успяло да сключи своя договор в евро, а трето предприятие е съобщило, че към края на валидността на обещанието за гаранция преговорите с купувача са се провалили.

V. ОЦЕНКА НА МЯРКАТА

(53)

Една мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, ако отговаря на четири условия: предоставена е от държавата или чрез ресурси на държавата, придава избирателно предимство на определени предприятия или някои икономически дейности, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и има вероятност да засегне търговията между държавите-членки.

(54)

Както е уточнено в съображение 34, решението за откриване на официална процедура по разследване се основава най-напред на наличието на съмнения относно съответствието с пазарната цена на премиите, изплатени от предприятията получатели. По-конкретно Комисията считаше, че френските органи не са доказали, че платените премии са обхващали следните елементи: административните разходи на COFACE за управлението на гаранцията, риска от неизпълнение от страна на производителя, кредитния риск при разсрочено плащане на премиите и маржа на печалбата. Следователно не беше възможно да се изключи наличието на избирателно икономическо предимство в полза на производителите, сключили застраховката.

(55)

Службите на Комисията пристъпиха към анализ на информацията, предоставена от френските органи вследствие на откриването на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, с цел да определят дали мярката отговаря на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, т.е. дали условията, предложени от COFACE, съответстват на пазарните условия, предлагани от частните оператори.

(56)	Най-напред Комисията отбелязва, че френските органи са поели ангажимента COFACE да определи приложимия процент на премията въз основа на същата методология, описана по-конкретно в раздел IV (10), за всички предприятия, желаещи да се възползват от гаранцията.

(57)	Комисията констатира, че на пазара се намират продукти, сравними с предлаганите от COFACE.

(58)	След това Комисията провери дали пазарната цена на гаранцията, фактурирана от COFACE, съответства на пазарните цени, прилагани от частни оператори.

(59)	Комисията счита, че цените на финансовите инструменти, необходими за създаването на гаранцията, наистина са пазарни, за което свидетелстват извлеченията от софтуера „Bloomberg“, предоставени от Франция, и че са правилно отразени в премиите, фактурирани от COFACE.

(60)	Освен това пазарните цени на тези финансови продукти включват марж на печалбата в полза на финансовите институции, от които COFACE е купила въпросните инструменти.

(61)

Френските органи показаха също, че се фактурира допълнителен марж от 40 базисни пункта за покриване на административните разходи на COFACE. Както е описано в съображение 45, този марж представлява съществена част от стойността на фактурираните премии. Поради това Комисията счита, че фактурираните премии действително включват марж на печалбата и марж за покриване на административните разходи на COFACE, което позволява да бъдат разсеяни съмненията, изразени при откриването на официалната процедура по разследване. Комисията отбелязва, че частните банки не включват такъв допълнителен марж, а се ограничават с маржа, включен в цената от базата данни „Bloomberg“. Поради това може да се приеме, че този марж съответства на пазарните цени. Комисията счита, че Франция успя също да докаже, че рискът от неизпълнение от страна на производителя (11) е правилно отразен при определянето на размера на фактурираните премии. Всъщност, за да се справи със случаи на неизпълнение от страна на застрахованото предприятие, COFACE трябва да защити позициите си в рамките на вероятността от неизпълнение чрез:

—	покупка на пут опция EUR/USD, чиято цена на упражняване е равна на гарантирания фючърсен курс за (1 – % на дължимата част от положителната разлика в курса) × гарантираната сума в долари,

—	покупка на пут опция EUR/USD, чиято цена на упражняване е равна на гарантирания фючърсен курс минус 15 цента за дължимата част от положителната разлика в курса × гарантираната сума в долари при наличието на горна граница на дължимата част от положителната разлика в курса.

(62)

Стойността на кредитния риск за една застрахователна година се получава, като цената на опциите се умножи по вероятността от неизпълнение за въпросната година. Тази вероятност от неизпълнение се определя от международно призната рейтингова система, както е описано в съображения 47 и 48, и се използва от COFACE и нейните клиенти в техните търговски операции. Комисията счита, че фактът, че COFACE използва собствени, а не външни оценки, се оправдава с постигането на по-голяма ефективност.

(63)

Въз основа на допълнителната информация, предоставена от френските органи, и на техния ангажимент, посочен в съображение 56 от настоящото решение, Комисията стига до заключението, че исканата от COFACE цена за гаранцията „Aero 2008“ съответства на пазарните условия, предлагани от частните оператори.

(64)	Следователно може да се приеме, че начинът, по който действа гаранцията „Aero 2008“, отговаря на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика. От това следва, че производителите, сключили тази гаранция, не са се възползвали от никакво икономическо предимство.

(65)

Следователно не е необходимо да се анализират останалите съмнения, които мотивираха откриването на официалната процедура по разследване. Тъй като избирателното икономическо предимство е необходимо условие, за да бъде доказано наличието на държавна помощ, може да се заключи, че гаранцията „Aero 2008“ не представлява мярка за държавна помощ.

(66)

Що се отнася до условията, прилагани от COFACE при разсрочено плащане на премиите, Комисията обаче счита, че приложеният лихвен процент, т.е. 12-месечният EURIBOR, увеличен с 60 базисни пункта, не може да се приеме за съответстващ на пазарните практики. По-конкретно премията от 60 базисни пункта е неизменяема и не се адаптира в зависимост от риска от неизпълнение от страна на производителя, нито от равнището на обезпечението. При липса на специална обосновка на Франция Комисията, с цел установяване на референтния лихвен процент, прилага метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти, предвидени в Съобщението на Комисията за преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (12) (по-нататък „съобщението за референтните лихвени проценти“). С писмо от 31 януари 2011 г. френските органи се ангажираха разликата между премиите, произтичащи от прилагането на лихвения процент на COFACE, и тези, определени въз основа на референтния лихвен процент, включен в съобщението за референтните лихвени проценти, да остане винаги под минималния праг и да спазват всички разпоредби на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (13).

(67)	Следователно въз основа на този ангажимент Комисията може да заключи, че лихвите, фактурирани за разсрочено плащане, не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от ДФЕС и следователно не представляват мерки за държавна помощ.

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

(68)	Предвид гореизложеното Комисията счита, че гаранцията „Aero 2008“ не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Мярката, приведена в действие от Френската република в полза на производителите на оборудване за авиационния сектор (гаранция „Aero 2008“), не представлява помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Френската република.

Съставено в Брюксел на 8 март 2011 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател

(1) ОВ C 268, 2.10.2010 г., стр. 4.

(2) Виж бележка под линия на стр.

(3) Следователно тази мярка не засяга производителите на оборудване от „първи ред“ и от „над първи ред“, които са партньори, споделящи риска с производителите на самолети.

(4) Франция предостави тази информация в коментарите си от 20 септември 2010 г.

(*1) Търговска тайна.

(5) Колебанията се обясняват с факта, че маржът за административни разходи е неизменяем, а останалите компоненти, съставляващи разходите за премията. варират в зависимост от риска, присъщ на предприятието, и от цената на необходимите застрахователни инструменти.

(6) Източник: уебсайтът на COFACE: http://www.coface.fr/CofacePortal/ShowBinary/BEA %20Repository/FR_fr_FR/pages/home/wwd/i/_docs/Score@rating.pdf.

(7) Пак там.

(8) Става дума за покупка на пут опция EUR/USD, чиято цена на упражняване е равна на гарантирания фючърсен курс за (1 – % на поощрителната премия) × гарантираната сума в долари, както и за покупка на пут опция EUR/USD, чиято цена на упражняване е равна на гарантирания фючърсен курс минус 15 цента за поощрителната премия × гарантираната сума в долари при наличието на горна граница на поощрителната премия.

(9) Това е премия, която покрива нестабилността на пазара между момента на сключване на договора и пазарните условия в деня на котировката и се движи между 9 и 19 базисни пункта в зависимост от пазарните условия в деня на котировката.

(10) Писмо от френските органи от 20 септември 2010 г.

(11) В случай на компенсация от COFACE (при слаб долар) неизпълнението от страна на предприятието спестява на COFACE дължимата на предприятието компенсация, а когато гаранцията води до плащане от страна на предприятието, неизпълнението от негова страна води до загуба със същата стойност за държавата.

(12) ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6.

(13) ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5.

5.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/45

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 1 юли 2011 година

за изменение на Решение 2009/821/ЕО относно списъка на граничните инспекционни пунктове и на ветеринарните единици в системата TRACES

(нотифицирано под номер C(2011) 4594)

(текст от значение за ЕИП)

(2011/394/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 20, параграфи 1 и 3 от нея,

като взе предвид Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (2), и по-специално член 6, параграф 4, втора алинея, второ изречение от нея,

като взе предвид Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (3), и по-специално член 6, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Решение 2009/821/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на някои правила относно инспекциите, извършвани от ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на ветеринарните единици в TRACES (4) се установява списък на граничните инспекционни пунктове, одобрени в съответствие с директиви 91/496/ЕИО и 97/78/ЕО. Списъкът е установен в приложение I към посоченото решение.

(2)	Германия уведоми, че на 31 март 2011 г. граничният инспекционен пункт в пристанище Rostock е бил закрит. Поради това посоченият граничен инспекционен пункт следва да бъде заличен от списъка, установен в приложение I към Решение 2009/821/ЕО.

(3)

След постъпило уведомление от Испания временното прекратяване на одобрението на граничния инспекционен пункт на летище Almería следва да бъде отменено. Поради това вписването за посочения граничен инспекционен пункт следва да бъде съответно изменено. Освен това Испания уведоми, че инспекционният център „Pantalán 3“ на граничния инспекционен пункт на пристанище Vigo следва да бъде заличен, а наименованието на инспекционния център „Vieirasa“ следва да бъде заменено с наименованието „Puerto Vieira“ във вписванията за същия граничен инспекционен пункт в приложение I към Директива 2009/821/ЕО.

(4)	След постъпило уведомление от Франция във вписването за граничния инспекционен пункт на пристанище Brest в приложение I към Решение 2009/821/ЕО следва да бъдат добавени определени категории продукти от животински произход, които могат да бъдат проверявани в този пункт.

(5)

След постъпило уведомление от Италия граничните инспекционни пунктове на пристанище и летище Reggio Calabria, на пристанище Olbia и на летищата Rimini и Palermo следва да бъдат заличени. Освен това Италия уведоми, че на граничния инспекционен пункт на летище Bologna-Borgo Panigale се допускат само ограничени видове живи животни. Поради това списъкът на граничните инспекционни пунктове за Италия следва да бъде съответно изменен.

(6)	Съгласно постъпило уведомление от Унгария наименованието на граничния инспекционен пункт на летище Budapest следва да бъде заменено с наименованието „Budapest-Liszt Ferenc Nemzetközi Repülőtér“.

(7)	Нидерландия уведоми, че в инспекционния център „MHS Live“ на граничния инспекционен пункт на летище Maastricht се допускат само животни за зоологически градини. Поради това вписването за посочения граничен инспекционен пункт следва да бъде съответно изменено.

(8)	След постъпило уведомление от Австрия граничният инспекционен пункт на летище Linz следва да бъде одобрен за всякакви копитни животни.

(9)	След постъпило уведомление от Португалия вписванията за граничните инспекционни пунктове на пристанищата Peniche и Setúbal следва да бъдат заличени от списъка за тази държава-членка, установен в приложение I към Решение 2009/821/ЕО.

(10)	В приложение II към Решение 2009/821/ЕО е установен списък на централните, регионалните и местните единици в интегрираната компютризирана ветеринарна система (Traces).

(11)	След постъпили уведомления от Германия, Ирландия, Франция и Австрия за тези държави-членки следва да бъдат въведени някои промени в списъка на централните, регионалните и местните единици в системата Traces, установен в приложение II към Решение 2009/821/ЕО.

(12)	Следователно Решение 2009/821/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(13)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложения I и II към Решение 2009/821/ЕО се изменят в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 1 юли 2011 година.

За Комисията

John DALLI

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(2) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(3) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9.

(4) ОВ L 296, 12.11.2009 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения I и II към Решение 2009/821/ЕО се изменят, както следва:

Приложение I се изменя, както следва:

а)	в частта относно Германия вписването за пристанище Rostock се заличава;

б)

частта относно Испания се изменя, както следва:

вписването за летище Almería се заменя със следното:

„Almería

ES LEI 4

HC(2), NHC(2)

O“;

ii)

вписването за пристанище Vigo се заменя със следното:

„Vigo	ES VGO 1	P	T.C. Guixar	HC, NHC-T(FR), NHC-NT
			Frioya	HC-T(FR)(2)(3)
			Frigalsa	HC-T(FR)(2)(3)
			Pescanova	HC-T(FR)(2)(3)
			Puerto Vieira	HC-T(FR)(3)
			Fandicosta	HC-T(FR)(2)(3)
			Frig. Morrazo	HC-T(FR)(3)“;

в)

в частта относно Франция вписването за пристанище Brest се заменя със следното:

„Brest

FR BES 1

HC(1)(2), NHC“;

г)

частта относно Италия се изменя, както следва:

заличават се следните вписвания:

„Olbia	IT OLB 1	P	HC-T(FR)(3)“
„Palermo (*)	IT PMO 4	А	HC-T (*)“
„Reggio Calabria (*)	IT REG 1	P	HC (), NHC ()“
„Reggio Calabria (*)	IT REG 4	А	HC (), NHC ()“
„Rimini	IT RMI 4	А	HC(2) (), NHC(2) ()“;

ii)

вписването за летище Bologna-Borgo Panigale се заменя със следното:

„Bologna-Borgo Panigale

IT BLQ 4

HC(2), NHC(2)

O (14)“;

д)

в частта относно Унгария вписването за летище Budapest се заменя със следното:

„Budapest-Liszt Ferenc Nemzetközi Repülőtér

HU BUD 4

HC(2),

NHC-T(CH)(2),

NHC-NT(2)

O“;

е)

в частта относно Нидерландия вписването за летище Maastricht се заменя със следното:

„Maastricht	NL MST 4	А	MHS Products	HC(2), NHC(2)
			MHS Live		U, E, O(14)“;

ж)

в частта относно Австрия вписването за летище Linz се заменя със следното:

„Linz

AT LNZ 4

HC(2), NHC(2)

U, E, O“;

з)	в частта относно Португалия вписванията за пристанищата Peniche и Setúbal се заличават.

Приложение II се изменя, както следва:

а)

частта относно Германия се изменя, както следва:

вписването за местна единица „DE47103 WOLFENBÜTTEL, LANDKREIS U. STADT SALZGITTER “ се заменя със следното:

„DE47103

WOLFENBÜTTEL, LANDKREIS“;

ii)

вписването за местна единица „DE16203 GOSLAR, LANDKREIS“ се заменя със следното:

„DE16203

GOSLAR, LANDKREIS U. SALZGITTER, STADT“;

б)

частта относно Ирландия се изменя, както следва:

вписванията за следните местни единици се заличават:

„IE01100	LAOIS;
IE01800	MONAGHAN;
IE02400	WESTMEATH“;

ii)

вписването за местна единица „IE00900 KILDARE“ се заменя със следното:

„IE00900

KILDARE/DUBLIN/LAOIS/WEST WICKLOW“;

iii)

вписването за местна единица „IE00200 CAVAN“ се заменя със следното:

„IE00200

CAVAN/MONAGHAN“;

iv)

вписването за местна единица „IE01900 OFFALY“ се заменя със следното:

„IE01900

OFFALY/WESTMEATH“;

в)

в частта относно Франция вписването за следната местна единица се заличава:

„FR16400

PYRÉNÉES-ATLANTIQUES (BAYONNE)“;

г)

частта относно Австрия се изменя, както следва:

към вписванията за регионална единица „AT00100 BURGENLAND“ се добавят следните местни единици:

„AT00109	MAG. D. FREISTADT EISENSTADT;
AT00110	STADTGEMEINDE RUST“;

ii)

вписването за местна единица „AT00413 VOEÖCKLABRUCK“ се заменя със следното:

„AT00413

VOECKLABRUCK“.

5.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/52

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 21 юни 2011 година

относно процедурите по акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия за производството на евробанкноти

(ЕЦБ/2011/8)

(2011/397/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 128, параграф 1 от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 16 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 128, параграф 1 от Договора и в член 16 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“) се посочва, че Европейската централна банка (ЕЦБ) има изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти в рамките на Съюза. Това право включва правомощието да предприема мерки за защита на сигурността на евробанкнотите като платежно средство.

(2)

Политиката на Съюза в областта на околната среда се основава на принципа на интегриране на околната среда, както е посочено в член 11 от Договора, според който изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност за да се насърчи устойчивото развитие. Предвид този принцип Евросистемата насърчава добрите практики на управление на околната среда, основани на серията стандарти ISO 14000.

(3)

Според член 9 от Договора при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът, inter alia, взема предвид и изискванията, свързани с опазването на човешкото здраве. Предвид този принцип от първостепенно значение за Евросистемата е избягването и минимизирането на рисковете за здравето и безопасността на хората, в частност на заетите в производството на евробанкноти и суровини за евробанкноти. Евросистемата подкрепя добрите практики на управление на здравословните и безопасни условия на труд в съответствие с политиката на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (1) и серията стандарти OHSAS 18000.

(4)

Поради тези причини следва да се установят процедури по акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, за да се гарантира, че само производители, които отговарят на минималните изисквания за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, са акредитирани да извършват дейност по производство на евробанкноти.

(5)

За да осъществява възможно най-стриктно наблюдение на представянето на акредитираните производители на евробанкноти и суровини за евробанкноти по отношение на околната среда и на здравословните и безопасни условия на труд, е необходимо ЕЦБ редовно да събира данни от тези производители за въздействието върху околната среда и по отношение на здравословните и безопасни условия, оказвано от тяхната дейност по производство на евробанкноти и суровини за евробанкноти,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)	„НЦБ“ е националната централна банка на държава-членка, чиято парична единица е еврото;

б)	„суровини за евробанкноти“ са хартията, мастилото, фолиото и нишката, използвани за производството на евробанкноти;

в)	„място на производство“ е всяко помещение, което производителят използва или желае да използва за производството на евробанкноти или на суровини за евробанкноти;

г)	„производител“ е лице, което участва или желае да участва в дейност по производство на евробанкноти;

д)	„акредитация за екологосъобразност“ е статусът с посочен в член 3 обхват, който се предоставя от ЕЦБ на производител и който потвърждава, че дейността по производство на евробанкноти отговаря на посочените в раздел II изисквания;

е)	„акредитация за здравословни и безопасни условия“ е статусът с посочен в член 4 обхват, който се предоставя от ЕЦБ на производител и който потвърждава, че дейността по производство на евробанкноти отговаря на посочените в раздел III изисквания;

ж)	„акредитиран производител“ е производител, на когото са предоставени акредитация за екологосъобразност и акредитация за здравословни и безопасни условия;

з)

„сертифициращ орган“ е независим сертифициращ орган, който оценява системата на производителя за управление на околната среда или за управление на здравословните и безопасни условия и който е акредитиран да удостовери, че производителят удовлетворява изискванията на серията стандарти ISO 14000 или OHSAS 18000;

и)	„дейност по производство на евробанкноти“ е производството на евробанкноти или на суровини за евробанкноти;

й)	„работен за ЕЦБ ден“ е ден от понеделник до петък, без официалните празници за ЕЦБ;

к)	„производство на плаки“ е производството на печатни плаки за технологиите на офсетов или интаглио печат, използвани за производството на евробанкноти;

л)	„единично производство“ е производството, състоящо се от няколко партиди, изработени с едни и същи суровини от едни и същи доставчици, при което съставът е изцяло хомогенен и не включва нови вещества или същите вещества с промени в концентрациите над нивата, определени от ЕЦБ.

Член 2

Общи принципи

1. Производител може да извършва дейност по производство на евробанкноти, само ако ЕЦБ му предостави акредитация за екологосъобразност и акредитация за здравословни и безопасни условия за тази дейност.

2. Изискванията на ЕЦБ за акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия представляват минимални изисквания. Производителите могат да приемат и въвеждат по-строги стандарти по отношение на околната среда и/или здравословните и безопасни условия, като ЕЦБ оценява единствено изпълнението на посочените в настоящото решение изисквания.

3. Изпълнителният съвет е компетентен да приема всички решения, свързани с акредитацията на производителя за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, като отчита становището на Комитета по банкнотите и информира Управителния съвет за тези решения.

4. Акредитиран производител може да извършва дейност по производство на евробанкноти единствено на местата на производство, за които е получил: а) акредитация за екологосъобразност; и б) акредитация за здравословни и безопасни условия — независимо от други акредитации, получени по силата на друг правен акт на ЕЦБ.

5. Производителят поема всички разходи и загуби, които търпи във връзка с прилагането на настоящото решение.

6. ЕЦБ определя отделно техническите подробности на изискванията, които производителят трябва да изпълни, за да получи акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия.

Член 3

Акредитация за екологосъобразност

1. Акредитирането въз основа на серията стандарти ISO 14000 за системите за управление на околната среда се извършва по предвидената в раздел II процедура. Производителят може да извършва дейност по производство на евробанкноти, само ако ЕЦБ му предостави акредитация за екологосъобразност за тази дейност.

2. На производител може да бъде предоставена акредитация за екологосъобразност за дейност по производство на евробанкноти, ако отговаря на всяко от следните условия:

а)	отговаря на стандарт ISO 14001 на определено място на производство за определена дейност по производство на евробанкноти, като сертифициращият орган е издал сертификат за това;

б)	мястото му на производство е разположено в държава-членка, ако се касае за печатница;

в)	мястото му на производство е разположено в държава-членка или в държава-членка на Европейската асоциация за свободна търговия, ако не се касае за печатница.

3. В отделни случаи Изпълнителният съвет може да освобождава от изискването за местоположение, определено в параграф 2, букви б) и в), като взима предвид становището на Комитета по банкнотите. Всяко такова решение се съобщава незабавно на Управителния съвет. Изпълнителният съвет следва всяко решение на Управителния съвет по този въпрос.

4. Акредитация за екологосъобразност се предоставя на производителя за срок от три години, освен ако не следва друго от решение, взето по член 13 или 14.

5. Предварителното писмено съгласие на ЕЦБ се изисква за възлагане на производството на евробанкноти или на суровини за евробанкноти от акредитирания за екологосъобразност производител на друго място на производство или на трети лица, включително на негови дъщерни и свързани дружества.

Член 4

Акредитация за здравословни и безопасни условия

1. Акредитирането въз основа на стандарта OHSAS 18001 за системите за управление на здравословните и безопасни условия се извършва по предвидената в раздел III процедура. Производителят може да извършва дейност по производство на евробанкноти, само ако ЕЦБ му предостави акредитация за здравословни и безопасни условия за тази дейност.

2. На производител може да бъде предоставена акредитация за здравословни и безопасни условия за дейност по производство на евробанкноти, ако отговаря на всяко от следните условия:

а)	отговаря на стандарт OHSAS 18001 на определено място на производство за определена дейност по производство на евробанкноти, като сертифициращият орган е издал сертификат за това;

б)	мястото му на производство е разположено в държава-членка, когато се касае за печатница;

в)	мястото му на производство е разположено в държава-членка или в държава-членка на Европейската асоциация за свободна търговия, ако не се касае за печатница.

4. Акредитация за здравословни и безопасни условия се предоставя на производителя за срок от три години, освен ако не следва друго от решение, взето по член 13 или 14.

5. Предварителното писмено съгласие на ЕЦБ се изисква за възлагане на производството на евробанкноти или на суровини за евробанкноти от акредитирания за здравословни и безопасни условия производител на друго място на производство или на трети лица, включително на негови дъщерни и свързани дружества.

РАЗДЕЛ II

ПРОЦЕДУРА ПО АКРЕДИТАЦИЯ ЗА ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ

Член 5

Заявление за откриване на процедура

1. Производител, който желае да извършва дейност по производство на евробанкноти, подава писмено заявление до ЕЦБ за откриване на процедура по акредитация за екологосъобразност. Заявлението за откриване на процедура включва следното:

а)	посочване на мястото на производство и неговото разположение;

б)	копие на сертификата ISO 14001 за посоченото място на производство;

в)	резюме на английски език на последния годишен одиторски доклад, издаден от сертифициращия орган;

г)	годишен доклад на английски език, описващ функционирането на вътрешната система за управление на околната среда по предоставен от ЕЦБ образец.

2. ЕЦБ проверява пълнотата на документацията, предоставена от производителя със заявлението му за откриване на процедура. ЕЦБ уведомява производителя за резултата от тази оценка в срок от 30 работни за ЕЦБ дни, считано от датата на получаване на заявлението за откриване на процедура. ЕЦБ може да удължи еднократно този срок с писмено съобщение до производителя. При извършване на тази оценка ЕЦБ може да поиска допълнителна информация от производителя по отношение на изброените в параграф 1 изисквания. Ако поиска допълнителна информация, ЕЦБ уведомява производителя за резултата от оценката в рамките на 20 работни за ЕЦБ дни, считано от датата на получаване на допълнителната информация.

3. ЕЦБ отхвърля заявлението за откриване на процедура и уведомява писмено производителя относно решението си за това и относно мотивите в рамките на посочените в параграф 2 срокове, ако възникне някое от следните събития:

а)	производителят не предостави изисканата по силата на параграф 1 информация;

б)	производителят не предостави изисканата от ЕЦБ по силата на параграф 2 допълнителна информация в рамките на определен по взаимно съгласие разумен срок;

в)	предоставената на производителя акредитация за екологосъобразност е отнета и срокът на забраната за подаване на ново заявление, определен в решението за отнемане, не е изтекъл;

г)	разположението на мястото на производство не отговаря на изискванията, установени в член 3, параграф 2, буква б) или в).

Член 6

Акредитация за екологосъобразност

1. В случай на положителна оценка от ЕЦБ на заявлението за откриване на процедура по силата на член 5, параграф 2 на производителя се предоставя акредитация за екологосъобразност.

2. В решението на ЕЦБ за предоставяне на акредитация за екологосъобразност ясно се посочват:

а)	името на производителя;

б)	мястото на производство, за което е предоставена акредитацията за екологосъобразност, и точният му адрес;

в)	датата, на която изтича акредитацията за екологосъобразност;

г)	особените условия във връзка с букви б) и в).

3. Акредитацията за екологосъобразност се предоставя на производителя за тригодишен срок, който може да бъде подновяван. Ако акредитиран за екологосъобразност производител кандидатства за нова акредитация за екологосъобразност преди датата на изтичане на съществуващата акредитация, последната остава валидна, докато ЕЦБ вземе решение по параграф 1.

4. Ако ЕЦБ отхвърли заявлението за акредитация за екологосъобразност, производителят може да открие процедура по преразглеждане, установена в член 15.

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ПО АКРЕДИТАЦИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ

Член 7

Заявление за откриване на процедура

1. Производител, който желае да извършва дейност по производство на евробанкноти, подава писмено заявление до ЕЦБ за откриване на процедура по акредитация за здравословни и безопасни условия. Заявлението за откриване на процедура включва следното:

а)	посочване на мястото на производство и неговото разположение;

б)	копие на сертификата OHSAS 18001 за посоченото място на производство;

в)	резюме на английски език на последния годишен одиторски доклад, издаден от сертифициращия орган;

г)	годишен доклад на английски език, описващ функционирането на вътрешната система за управление на здравословните и безопасни условия по предоставен от ЕЦБ образец.

а)	производителят не предостави изисканата по силата на параграф 1 информация;

б)	производителят не предостави изисканата от ЕЦБ по силата на параграф 2 допълнителна информация в рамките на определен по взаимно съгласие разумен срок;

в)	предоставената на производителя акредитация за здравословни и безопасни условия е отнета и срокът на забраната за подаване на ново заявление, определен в решението за отнемане, не е изтекъл;

г)	разположението на мястото на производство не отговаря на изискванията, установени в член 4, параграф 2, буква б) или в).

Член 8

Акредитация за здравословни и безопасни условия

1. В случай на положителна оценка от ЕЦБ на заявлението за откриване на процедура по силата на член 7, параграф 2 на производителя се предоставя акредитация за здравословни и безопасни условия.

2. В решението на ЕЦБ за предоставяне на акредитация за здравословни и безопасни условия ясно се посочват:

а)	името на производителя;

б)	мястото на производство, за което е предоставена акредитацията за здравословни и безопасни условия, и точният му адрес;

в)	датата, на която изтича акредитацията за здравословни и безопасни условия;

г)	особените условия във връзка с букви б) и в).

3. Акредитацията за здравословни и безопасни условия се предоставя на производителя за тригодишен срок, който може да бъде подновяван. Ако акредитиран за здравословни и безопасни условия производител кандидатства за нова акредитация за здравословни и безопасни условия преди датата на изтичане на съществуващата акредитация, последната остава валидна, докато ЕЦБ вземе решение по параграф 1.

4. Ако ЕЦБ отхвърли заявлението за акредитация за здравословни и безопасни условия, производителят може да открие процедура по преразглеждане, установена в член 15.

РАЗДЕЛ IV

ПРОДЪЛЖАВАЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 9

Продължаващи задължения на акредитирани производители

1. Акредитираният производител информира ЕЦБ писмено и без ненужно забавяне относно:

а)	започването на процедура по ликвидация или преобразуване на производителя или на друга подобна процедура;

б)	назначаването на ликвидатор, синдик, администратор или друго подобно длъжностно лице по отношение на производителя;

в)	намерения за възлагане на подизпълнение или за включване на трети лица в дейност по производство на евробанкноти, за която производителят има акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия;

г)	настъпилите промени след предоставяне на акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, които засягат или може да засегнат изпълнението на изискванията за акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия;

д)	промяна в контрола на акредитирания производител, настъпила в резултат на промяна на неговата структура на собственост или поради друга причина.

2. Акредитираният производител предоставя на ЕЦБ следната информация за съответното място на производство:

а)	копие от сертификатите за неговите системи за управление на околната среда и на здравословните и безопасни условия всеки път, когато посоченият в член 3, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 2, буква а) сертификат бъде подновен;

б)	за всяка календарна година и в срок от четири месеца след края на годината — преведени на английски език резюмета на последните външни одиторски доклади за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, изготвени от съответните сертифициращи органи;

в)

за всяка календарна година и в срок от четири месеца след края на годината — годишни доклади на английски език за функционирането на неговите системи за управление на околната среда и на здравословните и безопасни условия, в съответствие с посочените в член 5, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 1, буква г) образци;

г)	за всяка календарна година и в срок от четири месеца след края на годината — обща информация и данни за околната среда относно годишното потребление и емисии от дейността по производство на евробанкноти, според установеното в предоставения от ЕЦБ Въпросник за екологосъобразност.

3. Ако акредитираният производител е печатница, той също така:

а)

представя анализи на химичните вещества, изброени в посочения в член 10, параграф 1 списък, извършени от лабораториите от посочения в член 10, параграф 2 списък. Анализите се извършват по отношение на готови евробанкноти съобразно стандартните оперативни процедури, уредени отделно, най-малко веднъж за всяко единично производство и допълнително — когато акредитираният производител сметне за уместно да проследи спазването на установените допустими нива за химичните вещества. Акредитираният производител докладва на ЕЦБ за всеки отделен анализ на проба, като използва предоставения от ЕЦБ образец за докладване на анализ;

б)	докладва за всяка календарна година и в срок от четири месеца след края на годината за представянето на лабораториите, извършили посочените в буква а) анализи, като използва предоставения от ЕЦБ образец за докладване на представянето;

в)

сключва договори за доставка с доставчици на суровини за евробанкноти, които включват задължението тези доставчици да гарантират, че химичните вещества, съдържащи се в произвежданите от тях суровини за евробанкноти, не надхвърлят, при анализ на готовите евробанкноти съгласно параграф 3, буква а), посочените в член 10, параграф 1 допустими нива. За изпълнението на това изискване акредитираният производител предоставя необходимата документация на доставчиците на суровини за евробанкноти. Доставчиците на суровини за евробанкноти могат да използват лабораториите, посочени в списъка по член 10, параграф 2, във връзка с техните собствени потребности от анализи;

г)	гарантира, че предприятието за производство на плаки, на което той възлага работа, притежава валидни сертификати ISO 14001 и OHSAS 18001 за съответното място на производство.

4. Акредитираният производител опазва като поверителни техническите подробности във връзка с посочените в член 2, параграф 6 изисквания за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия.

Член 10

Продължаващи задължения на ЕЦБ

1. ЕЦБ изготвя списък на подлежащите на анализиране химични вещества, както и на допустимите им нива. Без да се засяга член 19, надхвърлянето на тези допустими нива, включително в предвидените в член 9, параграф 3, буква в) случаи, не се отразява на предоставената на производителя акредитация за здравословни и безопасни условия.

2. ЕЦБ поддържа списък на лабораториите, които могат да извършват анализи на наличието и концентрацията на химичните вещества, изброени в посочения в параграф 1 списък. Приложимите аналитични методи се определят отделно.

3. ЕЦБ уведомява акредитираните производители за евентуални актуализации на посочените в параграфи 1 и 2 списъци.

РАЗДЕЛ V

ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ

Член 11

Несъответствие

Ако акредитираният производител не изпълнява някое от посочените в член 9 задължения или ако информацията, предоставена на ЕЦБ съгласно член 9, параграф 2, букви б), в) и г) и параграф 3, букви а) и б), е непълна, това съставлява несъответствие на производителя с изискванията за акредитация за екологосъобразност или за здравословни и безопасни условия.

Член 12

Писмена забележка

1. ЕЦБ отправя писмена забележка до акредитирания производител в случай на несъответствие от вида, посочен в член 11, в която посочва срока, в който производителят трябва да отстрани несъответствието.

2. В писмената забележка се посочва, че: а) ако несъответствието не бъде отстранено в рамките на посочения в параграф 1 срок; или б) ако възникне втори случай на несъответствие в рамките на посочения в параграф 1 срок, ЕЦБ взима решение в съответствие с член 13.

Член 13

Временно спиране на акредитацията за екологосъобразност или за здравословни и безопасни условия по отношение на нови поръчки

1. Ако в рамките на посочения в член 12, параграф 1 срок несъответствието не е отстранено или възникне втори случай на несъответствие, но акредитираният производител представи убедителни доказателства за това, че ще бъде в състояние да отстрани несъответствието, ЕЦБ взима решение, с което:

а)	определя, консултирайки се с акредитирания производител, срок за отстраняване на несъответствието от акредитирания производител;

б)

спира временно акредитацията на акредитирания производител по отношение на възможността му да приема нови поръчки за съответната дейност по производство на евробанкноти, включително участие в тръжни процедури във връзка с дейност по производство на евробанкноти, до изтичането на посоченият в буква а) срок или, ако несъответствието е било отстранено в рамките на този срок, до отстраняването на несъответствието.

2. Ако обаче акредитираният производител не представя убедителни доказателства за това, че ще може да отстрани несъответствието по параграф 1, ЕЦБ взима решение в съответствие с член 14.

Член 14

Отнемане на акредитацията за екологосъобразност или за здравословни и безопасни условия

1. ЕЦБ отнема предоставената на акредитиран производител акредитация за екологосъобразност или за здравословни и безопасни условия: а) ако акредитираният производител не е в състояние да отстрани несъответствието в рамките на срока, посочен в член 13, параграф 1, буква а); или б) по силата на член 13, параграф 2.

2. В решението си за отнемане ЕЦБ посочва датата, от която акредитираният производител може да подаде ново заявление за акредитация.

Член 15

Процедура по преразглеждане

1. Ако ЕЦБ вземе някое от следните решения:

а)	за отхвърляне на заявление за откриване на процедура по акредитация за екологосъобразност или за здравословни и безопасни условия;

б)	за отказ да предостави акредитация за екологосъобразност или за здравословни и безопасни условия;

в)	по членове 12—14,

производителят или акредитираният производител може в срок от 30 работни за ЕЦБ дни, считано от съобщаването на това решение, да подаде писмено заявление до Управителния съвет за преразглеждане на решението. Производителят или акредитираният производител посочва мотивите си за заявлението и подкрепящата го информация.

2. Ако производителят или акредитираният производител изрично поиска и посочи мотиви, Управителният съвет може временно да спре прилагането на решението, което подлежи на преразглеждане.

3. Управителният съвет преразглежда решението и съобщава писмено на производителя или на акредитирания производител своето мотивирано решение в срок два месеца от получаването на заявлението.

4. Параграфи 1—3 се прилагат, без да се засягат правата по членове 263 и 265 от Договора.

РАЗДЕЛ VI

ПРЕДСТАВЯНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Член 16

Информация относно представянето на производителя по отношение на околната среда

С оглед оптималното оценяване на представянето на производителя по отношение на околната среда ЕЦБ може да поиска от акредитирания производител специфична информация или разяснение във връзка с данните, предоставени в посочения в член 9, параграф 2, буква г) Въпросник на ЕЦБ за екологосъобразност. При необходимост ЕЦБ може да поиска среща с акредитирания производител в помещения на ЕЦБ. ЕЦБ може също така да поиска да посети мястото на производство с разрешението на акредитирания производител и в съответствие с всички изисквания за сигурност, действащи по отношение на акредитирания производител. Акредитираният производител може от своя страна да покани ЕЦБ на посещение на мястото на производство с оглед разясняване на данните, предоставени във Въпросника на ЕЦБ за екологосъобразност.

РАЗДЕЛ VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Регистър на ЕЦБ на акредитациите

1. ЕЦБ води регистър на акредитациите за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, в който:

а)	се изброяват производителите, на които е предоставена акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия, както и съответните места на производство;

б)	се посочва, по отношение на всяко място на производство, дейността по производство на евробанкноти, за която е предоставена акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия;

в)	се вписва изтичането на всяка акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия.

2. Ако вземе решение по член 13, ЕЦБ вписва продължителността на временното спиране.

3. Ако вземе решение по член 14, ЕЦБ заличава името на производителя от регистъра.

4. ЕЦБ предоставя на НЦБ и на акредитираните производители списък на вписаните в регистъра акредитирани производители и всички негови актуализации.

Член 18

Годишен доклад

1. Въз основа на предоставената от акредитираните производители информация ЕЦБ съставя годишен доклад за екологичното въздействие на дейността по производство на евробанкноти и за последиците от тази дейност върху здравето и безопасността.

2. ЕЦБ оповестява публично информацията за общото въздействие на дейността по производство на евробанкноти върху околната среда и върху здравето и безопасността в съответствие с Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (2).

Член 19

Преходна разпоредба

Считано от производството на евробанкноти през 2016 г., НЦБ не утвърждават отпечатаните евробанкноти, при които химическите вещества надвишават посочените в член 10, параграф 1 допустими нива.

Член 20

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

То се прилага, считано от производството на евробанкноти през 2013 г.

Съставено във Франкфурт на Майн на 21 юни 2011 година.

Председател на ЕЦБ

Jean-Claude TRICHET

(1) Вж. http://osha.europa.eu.

(2) ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2011.176.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 176

Издание на български език	Законодателство	Година 54 5 юли 2011 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
		2011/392/ЕС
	*	Решение на Съвета от 13 май 2011 година относно сключването на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове	1
		Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове	2
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 647/2011 на Комисията от 4 юли 2011 година за поправка на словенската версия на Регламент (ЕС) № 258/2010 за налагане на специални условия върху вноса на гума гуар, която е с произход от Индия или е изпратена от същата държава, поради риска от замърсяване с пентахлорфенол и диоксини и за отмяна на Решение 2008/352/ЕО ( 1 )	17
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 648/2011 на Комисията от 4 юли 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1266/2007 по отношение на периода на прилагане на преходните мерки, касаещи условията за освобождаване на някои животни от предвидената в Директива 2000/75/ЕО на Съвета забрана за напускане на зоната ( 1 )	18
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 649/2011 на Комисията от 4 юли 2011 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	20
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 650/2011 на Комисията от 4 юли 2011 година относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕC) № 867/2010 за 2010/11 пазарна година	22
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн	24
		РЕШЕНИЯ
		2011/393/ЕС
	*	Решение на Комисията от 8 март 2011 година относно мярка C 18/10 (ex NN 20/10), приведена в действие от Френската република в полза на производителите на оборудване от авиационния сектор (гаранция Aero 2008) (нотифицирано под номер C(2011) 1378) ( 1 )	37
		2011/394/ЕС
	*	Решение за изпълнение на Комисията от 1 юли 2011 година за изменение на Решение 2009/821/ЕО относно списъка на граничните инспекционни пунктове и на ветеринарните единици в системата TRACES (нотифицирано под номер C(2011) 4594) ( 1 )	45
		2011/395/ЕС
	*	Решение за изпълнение на Комисията от 1 юли 2011 година за отмяна на Решение 2006/241/ЕО относно определени защитни мерки по отношение на някои продукти от животински произход, с изключение на рибни продукти с произход от Мадагаскар (нотифицирано под номер C(2011) 4642) ( 1 )	50
		2011/396/ЕС
	*	Решение за изпълнение на Комисията от 4 юли 2011 година за разрешаване на лаборатория в Япония да извършва серологични тестове за мониторинг на ефикасността на ваксините против бяс (нотифицирано под номер C(2011) 4595) ( 1 )	51
		2011/397/ЕС
	*	Решение на Европейската централна банка от 21 юни 2011 година относно процедурите по акредитация за екологосъобразност и за здравословни и безопасни условия за производството на евробанкноти (ЕЦБ/2011/8)	52

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	AL	49,0
	AR	26,0
	EC	26,0
	MK	31,8
	TR	53,0
	US	26,0
	ZZ	35,3
0707 00 05	TR	95,0
0707 00 05	ZZ	95,0
0709 90 70	EC	28,8
	TR	112,4
	ZZ	70,6
0805 50 10	AR	62,6
	BR	42,9
	CL	88,7
	TR	68,0
	UY	56,9
	ZA	71,8
	ZZ	65,2
0808 10 80	AR	123,5
	BR	80,4
	CL	88,6
	CN	91,2
	NZ	112,3
	US	132,1
	UY	61,9
	ZA	78,7
	ZZ	96,1
0808 20 50	AR	79,1
	AU	65,1
	CL	113,0
	CN	53,5
	NZ	161,1
	ZA	88,4
	ZZ	93,4
0809 10 00	AR	89,7
	TR	276,6
	XS	152,4
	ZZ	172,9
0809 20 95	TR	295,1
0809 20 95	ZZ	295,1
0809 30	TR	179,1
	XS	55,8
	ZZ	117,5

(EUR)
Код по КН	Размер на представителната цена за 100 kg нето от съответния продукт	Размер на допълнителното мито за 100 kg нето от съответния продукт
1701 11 10 (1)	50,36	0,00
1701 11 90 (1)	50,36	0,00
1701 12 10 (1)	50,36	0,00
1701 12 90 (1)	50,36	0,00
1701 91 00 (2)	53,10	1,54
1701 99 10 (2)	53,10	0,00
1701 99 90 (2)	53,10	0,00
1702 90 95 (3)	0,53	0,20