IV Актове, приети преди 1 декември 2009 г. по силата на Договора за ЕО, Договора за ЕС и Договора за Евратом

21.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 105/32

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 788/08/COL

от 17 декември 2008 година

относно шестдесет и седмо поред изменение на процесуалните и материалноправни правила в областта на държавната помощ чрез изменение на съществуващите глави относно референтни и сконтови лихвени проценти и относно държавна помощ, предоставена под формата на гаранции, и чрез въвеждане на нова глава относно възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, относно държавна помощ за кинематографичните и други аудио-визуални произведения и държавна помощ за железопътни предприятия

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейско икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 и член 5, параграф 2, буква б) от него,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно член 24 от Споразумението за създаване на надзорен орган и съд, Надзорният орган прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно държавните помощи,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за създаване на надзорен орган и съд Надзорният орган издава известия или насоки по въпроси, уредени в Споразумението за ЕИП, ако това споразумение или Споразумението за създаване на надзорен орган и съд изрично го предвиждат или ако Надзорният орган счете за необходимо,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно член 1 от част I на протокол 3 от Споразумението за създаване на надзорен орган и съд (4) Надзорният орган извършва постоянни прегледи на всички схеми за предоставяне на помощ, съществуващи в държавите от ЕАСТ, и предлага всякакви подходящи мерки, налагани от непрестанното развитие или от действието на Споразумението за ЕИП,

КАТО припомня процесуалните и материалноправните правила в областта на държавната помощ, приети на 19 януари 1994 г. от Надзорния орган (5),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на 15 ноември 2007 г. Европейската комисия публикува известие със заглавие „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (6),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на 19 януари 2008 г. Европейската комисия публикува съобщение относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (7),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на 16 юни 2008 Европейската комисия публикува съобщение относно продължаване на прилагане на правилата съгласно Съобщение на Комисията относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални дейности от 2001 г. (8).,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на 20 юни 2008 г. Европейската комисия прие известие относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (9),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на 22 юли 2008 г. Европейската комисия публикува съобщение относно Ръководни насоки на Общността за държавните помощи за железопътните предприятия (10),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че тези съобщения и известия се отнасят също така и за Европейското икономическо пространство,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че в Европейското икономическо пространство трябва да се гарантира единно прилагане на правилата за държавни помощи на ЕИП,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно точка II под заглавие „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ в края на приложение XV към Споразумението за ЕИП Надзорният орган след консултация с Комисията трябва да приеме разпоредби, съответстващи на разпоредбите, приети от Европейската комисия,

СЛЕД консултация с Европейската комисия,

КАТО ПРИПОМНЯ, че Надзорният орган на ЕАСТ се консултира с държавите от ЕАСТ чрез писма до Исландия, Лихтенщайн и Норвегия,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Главата от Насоките за държавната помощ, разглеждаща референтните и сконтовите лихвени проценти, се изменя. Новата глава се съдържа в приложение I към настоящото решение.

Член 2

Главата от Насоките за държавната помощ, разглеждаща държавните гаранции, се изменя. Новата глава се съдържа в приложение II към настоящото решение.

Член 3

Насоките за държавната помощ се изменят с въвеждане на нова глава относно държавна помощ за железопътни предприятия. Тази нова глава се съдържа в приложение III към настоящото решение.

Член 4

Насоките за държавната помощ се изменят с въвеждане на нова глава относно възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ. Новата глава се съдържа в приложение IV към настоящото решение.

Член 5

Насоките за държавната помощ се изменят с въвеждане на нова глава относно подпомагане на кинематографични и други аудио-визуални произведения. Тази нова глава се съдържа в приложение V към настоящото решение.

Член 6

Съществуващата глава от Насоките относно държавната помощ, разглеждаща жалбите – Формуляр за подаване на жалби във връзка с неправомерна държавна помощ, се премахва.

Член 7

Само текстовете на английски език са автентични.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2008 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Per SANDERUD

Председател

Kristján A. STEFÁNSSON

Член на колегията

(1) Наричан по-нататък „Надзорният орган“.

(2) Наричано по-нататък „Споразумение за ЕИП“.

(3) Наричано по-нататък „Споразумение за създаване на надзорен орган и съд“.

(4) Наричан по-нататък „протокол 3“.

(5) Насоки за прилагане и тълкуване на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за създаване на надзорен орган и съд, приети и издадени от Органа на 19 януари 1994 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (наричан по-нататък http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines ОВ) L 231 от 3.9.1994 г., стр. 1, и притурката за ЕИП № 32 от 3.9.1994 г., стр. 1. Насоките са последно изменени на 8.10.2008 г. Наричани по-нататък „Насоки за държавната помощ“. Последната редакция на Насоките за държавната помощ е публикувана на уебсайта на Надзорния орган на ЕАСТ: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/.

(6) ОВ C 272, 15.11.2007 г., стр. 4.

(7) ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6.

(8) ОВ C 134, 16.6.2007 г., стр. 5.

(9) ОВ C 155, 20.6.2008 г., стр. 10.

(10) ОВ C 184, 22.7.2008 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РЕФЕРЕНТНИ И СКОНТОВИ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ (1)

В рамките на контрола върху държавната помощ Надзорният орган използва референтни и сконтови лихвени проценти. Референтните и сконтовите лихвени проценти се прилагат по подразбиране относно пазарната стойност и за да се оцени предоставянето на средства, равностойни на помощ, когато те са отпуснати на няколко транша, както и елемента на помощ при схеми на лихвени субсидии. Те се използват също за проверка на съответствието с правилото de minimis и с регламентите за групово освобождаване.

Надзорният орган приема следната методология за определяне на референтните ставки:

—

Основа за изчисляване: 1-годишен IBOR

Основният лихвен процент се базира на 1-годишните лихвени проценти на паричните пазари. Надзорният орган си запазва правото да използва по-дълги или по-къси падежи, адаптирани към определени случаи.

Когато тези проценти не са налични, се използва 3-месечният лихвен процент на паричния пазар.

При липса на достоверни или сравними данни или при изключителни обстоятелства Надзорният орган в тясно сътрудничество със засегната/ите държава/и от ЕАСТ и основавайки се принципно на данните на съответната централна банка може да определи друга основа за изчисление.

—

Маржове

В зависимост от рейтинга на съответното предприятие и от предложените от него обезпечения (2) по принцип се прилагат следните маржове:

Маржове на заемите в базисни пунктове
Рейтинг категория	Обезпеченост
Рейтинг категория	Висока	Нормална	Ниска
Силен (AAA-A)	60	75	100
Добър (BBB)	75	100	220
Задоволителен (BB)	100	220	400
Слаб (B)	220	400	650
Лош/Финансови затруднения (CCC и по-нисък)	400	650	1 000 (3)

Обикновено към основния лихвен процент се прибавят 100 базисни пункта. Това важи за i) заеми на предприятия със задоволителен рейтинг и висока обезпеченост или за ii) заеми за предприятия с добър рейтинг и нормална обезпеченост.

За заематели, които нямат кредитна история или рейтинг, основаващ се на счетоводния баланс, като някои предприятия, създадени със специални цели, или нови предприятия, основният лихвен процент следва да се увеличи с най-малко 400 базисни пункта (в зависимост от обезпеченията, с които разполага) и маржът никога не може да бъде по-нисък от този, който би се приложил към дружеството-майка.

Не е необходимо рейтингът да бъде взет от специални рейтинг агенции — националните системи за рейтинг или системите, използвани от банките за рейтинг при определяне на наказателната лихви, са допустими на равни начала (4).

Горепосочените маржове могат да бъдат преразглеждани периодично с цел да вземат под внимание състоянието на пазара.

—

Актуализация

Веднъж годишно се прави актуализация на референтния лихвен процент. По този начин основният лихвен процент се изчислява на базата на 1-годишен IBOR, отчетен през месеците септември, октомври и ноември на предходната година. Така определеният основен лихвен процент ще се прилага от първи януари. В допълнение, за да се отчетат значителни и резки промени, се прави актуализация всеки път, когато осредненият лихвен процент, изчислен за трите предходни месеци, се отклонява с повече от 15 % от действащия в момента процент. Този нов лихвен процент влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ месеците, за които се отнася изчислението.

—	Сконтов лихвен процент: Изчисление на настояща нетна стойност Референтният процент може също да се използва и като сконтов процент при изчислението на настоящите стойности. За тази цел ще бъде използван по принцип основният лихвен процент, увеличен с фиксиран марж от 100 базисни пункта.

—	Настоящата методология ще влезе в сила от 1 януари 2009 г.

(1) Тази глава съответства на Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти, ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6; http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri = OJ:C:2008:014:0006:0009:EN:PDF

(2) Под нормални обезпечения следва да се разбира степента на обезпеченост, нормално изисквана от финансовите институции като гаранция за отпуснатия от тях заем. Степента на обезпеченията може да се изчисли като загубата в случай на неизпълнение (Loss Given Default — LGD), която представлява очакваната загуба в проценти от излагането на риск на длъжника, имайки предвид размера на възвращаемост от активите, дадени като обезпечения, и от активите при несъстоятелност; вследствие на това LGD е обратнопропорционална на стойността на обезпеченията. За целите на настоящата глава се приема, че „голяма“ обезпеченост е LGD, по-ниска или равна на 30 %, „нормална“ — LGD между 31 % и 59 %, а „малка“ — LGD по-висока или равна на 60 %. За повече подробности относно понятието „загуба в случай на неизпълнение“ (LGD) вж. Базел II: Международно сближаване на основните мерки и основните стандарти: Преработена рамка — Пълна версия, публикувана на: http://www.bis.org/publ/bcbs128.pdf

(3) Предмет на прилагане на специалните разпоредби относно помощта за оздравяване и преструктуриране, понастоящем установени в Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ L 97, 15.4.2005 г., стр. 41) и по-специално точка 24, буква а), където се говори за „лихва, най-малкото сравнима с тези, наблюдавани при заемите за предприятия в добро състояние, и по-специално с референтните ставки, приети от Надзорния орган“. Следователно, в случаите на помощ за оздравяване се прилага едногодишният IBOR, увеличен най-малко със 100 базисни пункта.

(4) За сравнение между най-често използваните механизми за кредитен рейтинг, вж. напр. таблица 1 в Работен документ № 207 на Банката за международни разплащания: http://www.bis.org/publ/bcbs128.pdf

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ (1)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Обща информация

Настоящата глава актуализира подхода на Надзорния орган на ЕАСТ спрямо държавните помощи, предоставени под формата на гаранции, и цели да даде на държавите от ЕАСТ по-подробни насоки относно принципите, на които Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да се основе при тълкуване на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП, както и на Протокол 3 към Споразумението за създаване на надзорен орган и съд, и на тяхното прилагане по отношение на държавните гаранции. В момента тези принципи се съдържат в съществуващата глава от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ относно държавната помощ, разглеждаща държавните гаранции (2). Натрупаният опит в прилагането на тази глава от 2000 г. насам показва, че политиката на Надзорния орган на ЕАСТ в тази област трябва да се преразгледа. В тази връзка Надзорният орган на ЕАСТ би желал да припомни например скорошната практика на Европейската комисия в различни специфични решения (3) във връзка с нуждата да се извърши индивидуална оценка на риска от загубите, свързани с всяка гаранция в случая на схеми. Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да направи своята политика в тази област максимално прозрачна, така че решения му да са предвидими и да се осигури равно третиране. По-специално, надзорният орган на ЕАСТ желае да предостави на малките и средни предприятия (по-нататък наричани „МСП“) и на държавите от ЕАСТ сигурност, определяйки предварително за дадено предприятие и въз основа на финансовия му рейтинг минималната сума, която следва да бъде изразходвана за държавна гаранция, за да се счита, че не представлява помощ, попадаща в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Аналогично, всяка изразходвана сума, надхвърляща това равнище, би могла да се смята за елемент на помощ.

1.2. Видове гаранции

В най-честата си форма гаранциите са свързани със заем или с друго финансово задължение, което се договаря между заемополучателя и заемодателя. Те могат да бъдат предоставени като индивидуални гаранции или в рамките на гаранционни схеми.

Въпреки това могат да съществуват различни форми на гаранции в зависимост от тяхното правно основание, от типа транзакция, която покриват, от тяхната продължителност и т.н. Без списъкът да е изчерпателен, могат да се определят следните видове гаранции:

—	общи гаранции, т.е. гаранции, предоставени на предприятията като такива, за разлика от гаранции, свързани със специфична транзакция, която може да бъде заем, капиталови инвестиции и др.,

—	гаранции, предоставени от специфичен инструмент, за разлика от гаранции, свързани със статута на самото предприятие,

—	гаранции, предоставени пряко, или контрагаранции, предоставени на гаранта от първо ниво,

—

неограничени гаранции, за разлика от гаранции, които са ограничени по отношение на своя размер и/или ограничени във времето. Надзорният орган на ЕАСТ също така приема за помощ под формата на гаранции по-благоприятните условия на финансиране, получени от предприятия, чиято правна форма изключва фалит или други процедури по несъстоятелност или предвижда изрична държавна гаранция или покритие на загубите от държавата. Същото се отнася за придобиването от държавата на участие в предприятие, ако е допустима неограничена отговорност вместо обичайната ограничена отговорност,

—

гаранции, ясно произтичащи от договорни отношения (като например официални договори, гаранционни писма) или друг източник на правото, за разлика от гаранции, чиято форма е по-малко ясна (като допълнителни писма, устно поемане на задължения), вероятно с различни степени на сигурност, която може да бъде предоставена от тези гаранции.

Особено в последния случай липсата на подходящо правно и счетоводно документиране често води до много трудно проследяване. Това се отнася както за бенефициера, така и за държавата или публичното образувание, което предоставя гаранцията, и като резултат — и за информацията, налична за трети страни.

1.3. Структура и обхват на главата

За целите на настоящата глава:

а)	„гаранционна схема“ означава инструмент, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, могат да се предоставят гаранции на предприятия, като се спазват някои условия за продължителност, размер, основна транзакция, вид или размер на предприятията (като МСП);

б)	„индивидуална гаранция“ означава гаранция, предоставена на предприятие, която не е част от гаранционна схема.

Раздели 3 и 4 от тази глава са предназначени да бъдат пряко приложими към гаранции, свързани със специфични финансови транзакции като например заеми. Надзорният орган на ЕАСТ смята, че поради тяхната честота и факта, че обикновено могат да бъдат количествено измерени, това са случаите, където е най-належащо гаранциите да бъдат определени като представляващи държавна помощ или не.

Поради това, че в повечето случаи покритата от гаранцията транзакция е заем, по-нататък главата ще използва „заемополучател“, за да обозначи основния бенефициер на гаранцията, и „заемодател“, за да обозначи образуванието, чийто риск е намален с държавната гаранция. Употребата на тези два специфични термина също така цели да улесни разбирането на обосновката на текста, тъй като основният принцип на заема е добре известен. Въпреки това, горепосоченото не означава, че раздели 3 и 4 се прилагат само към гаранция по заеми. Те се прилагат към всички гаранции, при които се осъществява подобен трансфер на риск, като например капиталова инвестиция, при условие че е взет предвид съответният рисков профил (включително възможната липса на обезпечение).

Главата се прилага за всички икономически сектори, включително транспортния сектор, без да се засягат специфичните правила, свързани с гаранциите в съответния сектор.

Тази глава не се прилага за гаранции за експортни кредити.

1.4. Други видове гаранции

Когато някои форми на гаранции (вж. точка 1.2) включват трансфер на риска към гаранта и когато те не показват една или повече от специфичните характеристики, посочени в точка 1.3, например застрахователни гаранции, ще трябва да се извърши анализ на всеки случай поотделно, за което ще се прилагат, ако е необходимо, приложимите раздели или методологии, описани в тази глава.

1.5. Неутралност

Тази глава се прилага, без да се засяга член 125 от Споразумението за ЕИП и следователно не накърнява правилата в държавите от ЕАСТ, регулиращи системата за собственост. Споразумението за ЕИП е неутрално по отношение на публичната или частната собственост.

По-специално, самият факт, че собствеността на дадено предприятие е основно публична, не е достатъчен сам по себе си, за да представлява държавна гаранция, при условие че не са налице експлицитни или имплицитни елементи на гаранция.

2. ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 1

2.1. Общи бележки

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП постановява, че всяка помощ, предоставена от държава-членка на ЕС, държава от ЕАСТ или чрез държавни ресурси, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между договарящите страни, е несъвместима със Споразумението за ЕИП.

Тези общи критерии се отнасят еднакво и към гаранциите. Що се отнася до други форми на потенциални помощи, предоставяните пряко от държавата гаранции чрез централни, регионални и местни органи, както и държавни гаранции, предоставяни чрез държавни ресурси посредством други контролирани от държавата образувания, като например предприятия и които спадат към публичните органи (4), могат да представляват държавна помощ.

За да се избегнат всякакви съмнения, трябва да се поясни понятието държавни ресурси по отношение на държавните гаранции. Ползата от държавна гаранция е, че рискът, свързан с гаранцията, се поема от държавата. Такова поемане на риск от държавата нормално би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато държавата се отказва от цялата или от част от премията, е налице полза за предприятието и изтичане на ресурси от държавата. Следователно, дори и никакви плащания да не са извършени от държавата по дадена гаранция, може въпреки това да е налице държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Помощта е предоставена в момента, в който е дадена гаранцията, а не в момента, в който гаранцията е задействана, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията. Дали дадена гаранция представлява държавна помощ или не, и ако да, какъв може да бъде размерът на държавната помощ, трябва да се оцени в момента на предоставяне на гаранцията.

В този контекст Надзорният орган на ЕАСТ посочва, че анализът съгласно правилата за държавни помощи не изключва съвместимостта на дадена мярка с други разпоредби на Споразумението за ЕИП.

2.2. Помощ за заемополучателя

Обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят. Както е посочено в точка 2.1, поемането на риск обикновено би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато заемополучателят не трябва да плаща премията или плаща ниска премия, той получава предимство. В сравнение със ситуация, в която няма гаранция, държавната гаранция позволява на заемополучателя да получи по-добри финансови условия за заем, отколкото обичайно съществуващите на финансовите пазари. Обикновено благодарение на държавната гаранция заемополучателят може да има по-ниски лихви и/или да му се налага да предостави по-ниски обезпечения. В някои случаи без държавна гаранция заемополучателят не би могъл да намери финансова институция, която е готова да му даде заем при каквито и да било условия. Така държавните гаранции могат да улеснят създаването на нов бизнес и да позволят на някои предприятия да съберат пари, за да започнат нови дейности. Държавната гаранция може също да помогне на предприятие пред фалит да остане действащо вместо да бъде изключено от пазара или преструктурирано, с което вероятно би се нарушила конкуренцията.

2.3. Помощ за заемодателя

2.3.1.

Дори ако обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят, не може да се изключи, че при определени условия заемодателят също ще се облагодетелства пряко от помощта. По-конкретно, например ако държавната гаранция е дадена ex post по отношение на заем или друго вече поето финансово задължение, без условията на този заем или финансово задължение да са били коригирани, или ако даден гарантиран заем се използва за изплащането на друг, негарантиран заем към същата кредитна институция, то тогава може да е налице помощ за заемодателя, доколкото се повишава сигурността на заемите. Когато гаранцията съдържа помощ за заемодателя, трябва да се обърне внимание на факта, че по принцип такава помощ може да представлява оперативна помощ.

2.3.2.

Гаранциите се различават от другите мерки за държавна помощ, като например безвъзмездни помощи или освобождаване от данъци, по това, че при гаранциите държавата също участва в правоотношение със заемодателя. Следователно, трябва да се отчитат евентуалните последствия за трети страни от неправомерно предоставена държавната помощ. В случая на държавни гаранции по заеми това се отнася основно към кредитиращите финансови институции. В случай на гаранции за облигации, издадени за получаване на финансиране за предприятия, това засяга финансовите институции, свързани с издаване на облигациите. Въпросът дали незаконността на помощта влияе върху правоотношенията между държавата и трети страни е проблем, който трябва да се проучи съгласно националното право. Може да се наложи националните съдилища да проучат дали националното право не позволява зачитането на договори за гаранции и Надзорният орган на ЕАСТ смята, че в тази оценка те трябва да отчитат нарушаването на правото на ЕИП. Съответно заемодателите може да имат интерес при всяко предоставяне на гаранция да проверят като стандартна превантивна мярка дали правилата на ЕИП относно държавните помощи са били спазени. Всяка държава от ЕАСТ трябва да е в състояние да предостави номер на делото, издаден от Надзорния орган на ЕАСТ, за индивидуален случай или за схема и при възможност неповерителна версия на решението на Надзорния орган на ЕАСТ заедно със съответните препратки към Официален вестник на Европейския съюз. Надзорният орган на ЕАСТ от своя страна ще направи всичко възможно, за да предостави по прозрачен начин информация относно случаите и схемите, одобрени от него.

3. УСЛОВИЯ, ИЗКЛЮЧВАЩИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПОМОЩ

3.1. Общи съображения

Ако индивидуална гаранция или гаранционна схема, в която участва държавата, не предоставя предимство на предприятие, тя не представлява държавна помощ.

В този контекст, за да се определи дали е предоставено предимство чрез гаранция или чрез гаранционна схема, Съдът е потвърдил в своите скорошни решения (5), че Европейската комисия трябва да основе своята оценка върху принципа за инвеститор, опериращ при пазарна икономика (по-нататък наричан „принципът на инвеститор при пазарна икономика“). Следователно, трябва да се отчетат ефективните възможности за предприятието-бенефициер да получи същите финансови ресурси, ако ги поиска от капиталовия пазар. Не е намесена държавна помощ, където нов източник на финансиране е достъпен при условия, които биха били приемливи за частен оператор при нормални условия на пазарна икономика (6).

За да се улесни преценката за това дали принципът на инвеститор при пазарна икономика е спазен за дадена гаранция, Надзорният орган на ЕАСТ определя в този раздел няколко достатъчни условия за липса на помощ. Индивидуалните гаранции са обхванати в точка 3.2 с по-опростен вариант за МСП в точка 3.3. Гаранционните схеми са обхванати в точка 3.4 с по-опростен вариант за МСП в точка 3.5.

3.2. Индивидуални гаранции

По отношение на индивидуалните държавни гаранции Надзорният орган на ЕАСТ смята, че изпълнението на всички условия, които следват, ще бъде достатъчно, за да се изключи съществуването на държавна помощ.

а)

Заемополучателят не е във финансово затруднение.

За определяне на това дали заемополучателят е във финансово затруднение следва да се прилага дефиницията, посочена в главата на настоящите Насоки за помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (7). МСП, които са регистрирани от по-малко от три години, за този период не се смятат за предприятия в затруднено положение за целите на настоящата глава.

б)	Размерът на гаранцията може да бъде надлежно изчислен в момента на предоставянето. Това означава, че гаранцията трябва да е свързана със специфична финансова транзакция за определена максимална сума и да е ограничена във времето.

в)

Гаранцията не покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или от друго финансово задължение; това ограничение не важи за гаранции, които покриват обезпечения за дълг (8).

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че ако дадено финансово задължение се покрива изцяло от държавна гаранция, заемодателят има по-малък стимул да оцени правилно, да обезопаси и сведе до минимум риска, свързан с кредитирането и по-конкретно да оценява правилно кредитоспособността на заемополучателя. Държавният гарант не винаги би поел такава оценка на риска поради липса на средства. Тази липса на заинтересованост рискът от неизплащане на заема да бъде сведен до минимум би могла да насърчи заемодателите да сключват договори за заем, свързани с по-висок от нормалния търговски риск, което би довело до увеличаване на високорисковите гаранции в държавния портфейл.

Това ограничение от 80 % не се прилага за публични гаранции, предоставени за финансиране на дружество, чиято единствена дейност е извършването на надлежно възложени услуги от общ икономически интерес (УОИИ) (9) и когато тази гаранция е предоставена от публичния орган, който е възложил дейността. Ограничението от 80 % се прилага, ако съответното дружество предоставя други услуги от общ икономически интерес или други стопански дейности.

За да се гарантира, че заемодателят споделя ефективно част от риска, трябва да се обърне нужното внимание на следните аспекти:

—	когато размерът на заема или на финансовото задължение с времето намалее, защото например заемът започне да се връща, гарантираният размер трябва пропорционално да намалее, така че във всеки момент гаранцията да не покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или финансовото задължение;

—

загубите трябва да бъдат поемани пропорционално и по един и същ начин от заемодателя и гаранта. По същия начин нетните събрани суми (т.е. приходите без разходите за обработване на исковете), получени от събирането на дълга срещу обезпеченията, дадени от заемополучателя, трябва да съкращават пропорционално загубите, понесени от заемодателя и гаранта. Гаранциите за първата загуба, при които загубите се приписват на гаранта и чак тогава на заемодателя, ще се разглеждат като евентуално включващи помощ.

Ако държавата от ЕАСТ желае да предостави гаранция над прага от 80 % и твърди, че тя не представлява помощ, тя трябва надлежно да мотивира твърдението си, например въз основа на уреждането на цялата транзакция, и да уведоми за нея Надзорния орган на ЕАСТ, така че да може да се извърши правилна оценка на гаранцията от гледна точка на евентуалния ѝ характер на държавна помощ.

г)

За гаранцията е платена цена, ориентирана спрямо пазара.

Както е посочено в точка 2.1, поемането на риск обикновено би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия върху гарантираната или насрещно гарантираната сума. Когато цената, платена за гаранцията, е поне колкото съответната база за сравнение на премията за гаранция, която може да се намери на финансовите пазари, гаранцията не съдържа помощ.

Ако на финансовите пазари не може да бъде намерена съответстваща база за сравнение на премията за гаранция, общият финансов разход за гарантирания заем, включително лихвения процент по заема и премията за гаранция, трябва да бъде сравнен с пазарната цена за подобен негарантиран заем.

В двата случая, за да се определи съответната пазарна цена, трябва да се отчетат характеристиките на гаранцията и на съответния заем. Това включва: размера и продължителността на транзакцията; обезпечението, предоставено от заемополучателя, и друг предишен опит, влияещ върху оценката на процента за възстановяване; вероятността от просрочване на задълженията на заемополучателя вследствие на финансовото му състояние, сектора му на дейност и възможности; както и други икономически условия. Този анализ трябва особено да подпомогне класирането на заемополучателя посредством степента на риска. Това класиране може да бъде извършено от международно призната рейтингова агенция или, където има такова, чрез вътрешно класиране от банката, предоставяща съответния заем. Надзорният орган на ЕАСТ обръща внимание на връзката между рейтинг и степента на просрочване, установена от международните финансови институции, чиято дейност е обществено достояние (10). За да се оцени дали премията съответства на пазарните цени, държавата от ЕАСТ може да извърши сравнение на цените, платени от предприятия, които са класирани по подобен начин на пазара.

Следователно Надзорният орган на ЕАСТ няма да приеме определянето на премията по гаранцията да става въз основа на един размер, за който се счита, че съответства на общ индустриален стандарт.

3.3. Оценка на индивидуалните гаранции за МСП

Като изключение, ако заемополучателят е МСП (11), Надзорният орган на ЕАСТ може чрез дерогация от точка 3.2, буква г) да приеме по-опростена оценка дали дадена гаранция по заем включва помощ. В този случай и ако всички останали условия, посочени в точка 3.2, букви а), б) и в), са спазени, за дадена държавна гаранция не би се считало, че представлява помощ, ако към ефективно гарантираната от държавата сума се прилага годишна минимална премия („safe harbour premium“ (12), описана в таблицата по-долу, основана на рейтинга на заемополучателя (13):

Качество на кредита	Standard and Poor’s	Fitch	Moody’s	Годишна минимална премия
Най-високо качество	AAA	AAA	Aaa	0,4 %
Много силен капацитет на плащане	AA +	AA +	Aa 1	0,4 %
	AA	AA	Aa 2
	AA –	AA –	Aa 3
Силен капацитет на плащане	A +	A +	A 1	0,55 %
	A	A	A 2
	A –	A –	A 3
Задоволителен капацитет на плащане	BBB +	BBB +	Baa 1	0,8 %
	BBB	BBB	Baa 2
	BBB –	BBB –	Baa 3
Капацитетът на плащане е податлив към неблагоприятни условия	BB +	BB +	Ba 1	2,0 %
	BB	BB	Ba 2
	BB –	BB –	Ba 3
Капацитетът на плащане е вероятно да бъде отслабен от неблагоприятни условия	B +	B +	B 1	3,8 %
	B	B	B 2	3,8 %
	B –	B –	B 3	6,3 %
Капацитет на плащане е зависим от устойчиви благоприятни условия	CCC +	CCC +	Caa 1	Не може да бъде предоставена годишна премия в защитената област
	CCC	CCC	Caa 2
	CCC –	CCC –	Caa 3
	CC	CC
		C
Във или почти в просрочване на задълженията	SD	DDD	Ca	Не може да бъде предоставена годишна премия в защитената област
	D	DD	C
		D

Годишните минимални премии се прилагат към сумата, гарантирана или вторично гарантирана ефективно от държавата в началото на всяка съответна година. Те трябва да се приемат като приложим минимум спрямо дружество, чийто кредитен рейтинг е най-малко равен на този, посочен в таблицата (14).

В случай на единствена предварителна премия за гаранция, гаранцията по заема се приема, че не съдържа помощ, ако е най-малкото равна на настоящата стойност на бъдещите премии за гаранция, както е посочено по-горе, като използваният сконтов процент е съответната референтна ставка (15).

Както е подчертано в по-горната таблица, дружествата с рейтинг, съответстващ на или по-лош от CCC/Caa, не могат да се ползват от тази опростена методология.

За МСП, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход, като някои дружества със специална цел или новообразувани предприятия, премията в защитената област е определена на 3,8 %, но не може да бъде по-ниска от премията, която би била приложима за дружеството/ата-майка/и.

Тези маржове могат да бъдат преразглеждани периодично с цел да вземат под внимание състоянието на пазара.

3.4. Гаранционни схеми

По отношение на схемите за държавни гаранции Надзорният орган на ЕАСТ смята, че изпълнението на всички условия, които следват, ще изключи съществуването на държавна помощ.

а)	схемата не важи за заемополучатели във финансово затруднение (Вж. подробностите в точка 3.2, буква а));

б)	Размерът на гаранциите може да бъде надлежно изчислен в момента на предоставянето им. Това означава, че гаранциите трябва да са свързани с определени финансови транзакции за определена максимална сума и да са ограничени във времето;

в)	гаранциите не покриват повече от 80 % от неизплатения остатък от всеки заем или от друго финансово задължение (вж. подробностите и изключенията в точка 3.2, буква в));

г)

условията на схемата се основават на реалистична оценка на риска, така че платените от бенефициерите премии я правят по всяка вероятност самофинансираща се. Според Надзорният орган на ЕАСТ самофинансирането на схемата и правилното отчитане на риска са показатели за това, че гаранционните премии, които се налагат по тази схема, съответстват на пазарните цени.

Това налага рискът на всяка нова гаранция да бъде оценяван въз основа на всички релевантни фактори (качество на заемополучателя, обезпечения, продължителност на гаранцията и др.). Въз основа на този анализ на риска трябва да се определят рискови класове (16) гаранцията трябва да бъде класирана в един от тези рискови класове и трябва да се наложи съответната премия върху гарантираната или насрещно гарантираната сума;

д)

за да е налице подходяща и прогресивна оценка на аспекта на самофинансиране на схемата, съразмерността на равнището на премиите трябва да бъде преразглеждана поне веднъж годишно въз основа на ефективния процент на загубите по схемата за икономически разумен срок и да бъдат съответно коригирани премиите, ако е налице риск схемата да не може повече да се самофинансира. Тази корекция може да се отнася към всички съществуващи и бъдещи гаранции или само към последните.

е)

за да бъдат считани за съответстващи на пазарните цени, наложените премии трябва да покриват нормалните рискове, свързани с предоставяне на гаранцията, административните разходи по схемата и годишно заплащане на подходящ капитал, дори и ако последният не е изобщо или е само частично учреден.

Административните разходи трябва да включват поне специфичната първоначална оценка на риска, както и разходите за наблюдение и управление на риска, свързани с предоставянето и управлението на гаранцията.

По отношение на заплащането на капитала Надзорният орган на ЕАСТ отбелязва, че обичайните гаранти са подчинени на правила за изискване за капитал и в съответствие с тези правила те са принудени да учредят собствен капитал, за да не обявят банкрут, когато има изменения в годишните загуби, свързани с гаранциите. Обикновено схемите за държавни гаранции не са подчинени на тези правила и следователно не е необходимо да създават такива резерви. С други думи всеки път, когато загубите, произтичащи от гаранциите, надхвърлят приходите от премиите по гаранциите, дефицитът се покрива от държавния бюджет. Тази държавна гаранция за схемата поставя последната в по-благоприятна ситуация от обикновения гарант. За да се предотврати това несъответствие и да се компенсира държавата за риска, който поема, Надзорният орган на ЕАСТ смята, че премиите по гаранциите трябва да покриват изплащането на подходящ капитал.

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че този капитал трябва да отговаря на 8 % (17) от неизплатените гаранции. За гаранции, предоставени на предприятия с рейтинг AAA/AA- (Aaa/Aa3), размерът на капитала, който трябва да бъде заплатен, може да се намали на 2 % от неизплатените гаранции. Същевременно за гаранции, предоставени на предприятия с рейтинг A+/A- (A1/A3), размерът на капитала, който трябва да бъде заплатен, може да се намали на 4 % от неизплатените гаранции.

Нормалното заплащане на капитал се състои от рискова премия, евентуално увеличена с безрисков лихвен процент.

Във всички случаи рисковата премия трябва да бъде изплатена на държавата за подходящия размер капитал. Въз основа на практиката на Европейската комисия Надзорният орган на ЕАСТ смята, че нормалната рискова премия за собствен капитал възлиза на най-малко 400 базисни пункта и че такава рискова премия трябва да бъде включена в гаранционната премия, заплащана от бенефициерите (18).

Ако, както при повечето схеми за държавни гаранции, капиталът не е предоставен на схемата и следователно няма вноска в наличност от държавата, не е нужно да се взема предвид безрисковият лихвен процент. От друга страна, ако капиталът е ефективно предоставен от държавата, държавата трябва да понесе разходи за вземане на заем, а схемата ще спечели от парите в наличност чрез вероятното им инвестиране. Затова безрисковият лихвен процент трябва да бъде изплатен на държавата за предоставената сума. Нещо повече, този разход все пак трябва да се приспадне от финансовия приход на схемата и не е задължително да окаже въздействие върху гаранционните премии (19). Надзорният орган на ЕАСТ смята, че печалбата от 10-годишната държавна облигация може да се използва като подходящ заместител на безрисков лихвен процент, взет като нормална възвръщаемост на капитала;

ж)	за да се гарантира прозрачност, схемата трябва да съдържа условията, при които ще бъдат предоставяни бъдещите гаранции, като например допустими за финансиране дружества в зависимост от рейтинга им и, където е приложимо, сектора и размера, максималната сума и продължителността на гаранциите.

3.5. Оценка на гаранционните схеми за МСП

Предвид специфичното положение на МСП и с цел да се улесни техният достъп до финансиране, особено с ползване на гаранционни схеми, за тези предприятия съществуват две конкретни възможности:

—	използване на годишни минимални премии, определени за индивидуални гаранции за МСП,

—	оценка на самите гаранционни схеми, като се допусне кандидатстването на единични премии и се избегне необходимостта от индивидуални рейтинги на МСП получатели.

Условията за използване на двете правила са определени по-долу:

Използване на годишните минимални премии в гаранционните схеми за МСП

В съответствие с това, което е предложено с цел опростяване във връзка с индивидуалните гаранции, гаранционните схеми в полза на МСП могат също по принцип да бъдат считани за самофинансиращи се и да не представляват държавни помощи, ако се прилагат годишните минимални премии, определени в точка 3.3 и основани на рейтингите на предприятията (20). Останалите условия, определени в точка 3.4, букви а), б) и в), както и в точка 3.4, буква ж), пак трябва да бъдат изпълнени, а условията, опредени в точка 3.4, букви г), д) и е), се смятат за изпълнени при използването на годишните минимални премии, определени в точка 3.3.

Използване на единични премии в гаранционните схеми за МСП

Надзорният орган на ЕАСТ е наясно с факта, че извършването на индивидуална оценка на риска на всеки заемополучател е скъп процес, който може да не е подходящ, когато дадена схема покрива голям брой малки заеми, за които схемата представлява инструмент за споделяне на риска.

Следователно, когато дадена схема се отнася само до гаранции за МСП и гарантираната сума не превишава прага от 2,5 милиона EUR за дружество в тази схема, Надзорният орган на ЕАСТ, чрез дерогация от точка 3.4, буква г), може да приеме единна годишна премия за гаранцията за всички заемополучатели. Въпреки това, за да не бъдат разглеждани гаранциите, предоставени по такава схема, като представляващи държавни помощи, схемата трябва да остане самофинансираща се и всички останали условия, посочени в точка 3.4, букви а), б) и в), както и в точка 3.4, букви д), е) и ж) пак трябва да бъдат изпълнени.

3.6. Без автоматично класифициране като държавна помощ

Неспазването на което и да било от условията, посочени в точки 3.2—3.5, не означава, че гаранцията или гаранционната схема автоматично се разглежда като държавна помощ. Ако има съмнение дали планирана гаранция или гаранционна схема представлява държавна помощ, за нея трябва да бъде уведомен Надзорният орган на ЕАСТ.

4. ГАРАНЦИИ С ЕЛЕМЕНТ НА ПОМОЩ

4.1. Общи положения

Когато индивидуална гаранция или гаранционна схема не е в съответствие с принципа на инвеститор в пазарна икономика, тя трябва да се счита за държавна помощ. Следователно е необходимо елементът на държавна помощ да се определи количествено, за да се провери дали помощта може да се обяви за съвместима съгласно специфичното освобождаване за държавна помощ. По принцип, елементът на държавна помощ ще се определя като разликата между подходящата пазарна цена на гаранцията, предоставена индивидуално или чрез схема, и реалната цена, платена за тази мярка.

Получените годишни еквиваленти на помощта в наличност трябват да бъдат дисконтирани с техния настоящ размер, използвайки референтната ставка, и след това добавени, за да се получи общият еквивалент на помощта.

При изчислението на елемента на помощ при гаранция Надзорният орган на ЕАСТ ще отдели специално внимание на следните елементи:

а)

дали, при индивидуални гаранции, заемополучателят се намира във финансово затруднение. При гаранционни схеми, дали критериите за допустимост на схемата предвиждат изключване на такива предприятия (вж. подробностите в точка 3.2, буква а)).

Надзорният орган на ЕАСТ отбелязва, че за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение. Ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, тази пазарна степен може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок, колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията;

б)

дали размерът на гаранцията може да бъде надлежно изчислен в момента на предоставянето.

Това означава, че гаранциите трябва да са свързани със специфична финансова транзакция за определена максимална сума и да са ограничени във времето. В тази връзка Надзорният орган на ЕАСТ по принцип счита, че неограничените гаранции са несъвместими с член 61 от Споразумението за ЕИП.

в)

дали гаранцията покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от всеки заем или от друго финансово задължение (вж. подробностите и изключенията в точка 3.2, буква в)).

За да се гарантира, че заемодателят има истински стимул да оцени правилно, да обезпечи и сведе до минимум риска, произтичащ от кредитирането, и по-конкретно – да оценява правилно кредитоспособността на заемополучателя, Надзорният орган на ЕАСТ смята, че процент най-малко от 20 %, непокрит от държавната гаранция, трябва да бъде поет от заемодателя (21), което да го стимулира да обезпечи добре своите кредити и да сведе до минимум риска, свързан с транзакцията. Следователно Надзорният орган на ЕАСТ по принцип ще изследва по-задълбочено всяка гаранция или гаранционна схема, която покрива цялата (или почти цялата) финансова транзакция, освен ако държавата от ЕАСТ не я защити надлежно, например поради специфичния характер на транзакцията;

г)	дали са взети предвид специфичните характеристики на гаранцията и заема (или друго финансово задължение) при определянето на пазарната премия на гаранцията, въз основа на която е изчислен елементът на помощ чрез сравняването му с реално платената премия (вж. подробностите в точка 3.2, буква г)).

4.2. Елемент на помощ при индивидуални гаранции

За индивидуална гаранция еквивалентът на помощта в брой на гаранцията трябва да бъде изчислен като разликата между пазарната цена на гаранцията и реално платената цена.

Когато пазарът не предоставя гаранции за съответния вид транзакция, не съществува пазарна цена за гаранцията. В този случай елементът на помощ трябва да се изчисли по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия, а именно като разлика между специфичния пазарен лихвен процент, който това дружество би трябвало да плати без гаранцията, и получения благодарение на държавната гаранция лихвен процент, след като се отчетат всички направени изплащания на премии. Ако не е налице пазарен лихвен процент и ако държавата от ЕАСТ желае да използва референтната ставка като заместител, Надзорният орган на ЕАСТ изтъква, че условията, определени в главата от Насоките на Надзорния орган относно държавната помощ, разглеждаща референтните ставки (22) са валидни за изчислението на интензитета на помощта на индивидуалната гаранция. Това означава, че трябва да се обърне особено внимание, за да се прибави допълнителното плащане към базисната ставка, за да се вземе предвид съответният рисков профил, свързан с покритата транзакция, с предприятията, на които се предоставя гаранция, и с предоставените обезпечения.

4.3. Елемент на помощ при индивидуални гаранции за МСП

За МСП може също да се прилага описаната в точка 3.3 опростена система за оценка. В този случай, ако премията за дадена гаранция не съответства на стойността, определена като минимална за нейния клас на рейтинг, разликата между това минимално равнище и наложената премия ще се разглежда като помощ. Ако гаранцията продължава за повече от една година, годишните дефицити се сконтират, като се използват съответните референтни ставки (23).

Само при явно доказани и надлежно защитени от съответната държава от ЕАСТ случаи Надзорният орган може да приеме отклонение от тези правила. В тези случаи отново трябва да се спази подход, основан на риска.

4.4. Елемент на помощ при индивидуални гаранции

За гаранционни схеми еквивалентът в брой на помощта за всяка гаранция в рамките на схемата е разликата между ефективно наложената премия (ако има такава) и премията, която трябва да бъде наложена при еквивалентна схема без помощ, установена в съответствие с условията, посочени в точка 3.4. По-горе посочените теоретични премии, върху които е изчислен елементът на помощ, следователно трябва да покрият нормалните рискове, свързани с гаранцията, както и административните и капиталови разходи (24). Този начин на изчисляване на еквивалента на помощ има за цел да гарантира, че и в средносрочен, и дългосрочен план общият размер на предоставената по схемата помощ е равен на парите, внесени от публичните органи, за да покрият дефицита по схемата.

Тъй като в случая на схеми за държавни гаранции може да не са известни специфичните особености на индивидуалните случаи в момента на оценяването им, елементът на помощ трябва да бъде оценен чрез позоваване на разпоредбите от схемата.

Елементите на помощ при гаранционните схеми могат също така да бъдат изчислени посредством методологии, които вече са приети от Надзорния орган на ЕАСТ след уведомяването за тях съгласно законов акт, включен в Споразумението за ЕИП, в областта на държавните помощи, като например Регламент (ЕО) № 1628/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора по отношение на националната регионална инвестиционна помощ, (25) при положение че одобрената методология изрично обхваща вида гаранции и вида на разглежданите транзакции.

4.5. Елемент на помощ при гаранционни схеми за МСП

Двата инструмента за опростяване, изложени в точка 3.5, които са свързани с гаранционните схеми за МСП, могат да се използват и за изчисляване на помощта. Условията за използване на двете правила са определени по-долу:

Използване на годишните минимални премии в гаранционните схеми за МСП

За МСП може също да се прилага описаната в горната точка 3.5 опростена система за оценка. В този случай, ако премията за дадена категория в гаранционна схема не съответства на стойността, определена като минимална за нейния клас на рейтинг (26), разликата между това минимално равнище и наложената премия ще се разглежда като помощ (27). Ако гаранцията продължава за повече от една година, годишните дефицити се сконтират, като се използва референтната ставка (28).

Използване на единични премии в гаранционните схеми за МСП

С оглед на по-слабото нарушение на конкуренцията, което може да бъде причинено от предоставена държавна помощ в рамките на гаранционна схема за МСП, Надзорният орган на ЕАСТ смята, че когато схема за помощ се отнася само до гаранции за МСП, при които гарантираната сума не превишава прага от 2,5 млн. EUR за предприятие в дадената схема, Надзорният орган на ЕАСТ може да приеме чрез дерогация от точка 4.4 оценка на интензитета на помощта по схемата като такава, без да е нужно да извършва оценка на всяка индивидуална гаранция или рисков клас в рамките на схемата (29).

5. СЪВМЕСТИМОСТ С ПРИЛАГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП НА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ ПОД ФОРМАТА НА ГАРАНЦИИ

5.1. Общи положения

Държавните гаранции, попадащи в приложното поле на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, трябва да бъдат разгледани от Надзорния орган на ЕАСТ с цел да се определи дали те са съвместими или не с Прилагането на Споразумението за ЕИП. Преди да бъде направена оценката за съвместимост, трябва да се определи кой е бенефициерът на помощта.

5.2. Оценка

Дали тази помощ е съвместима или не със Споразумението за ЕИП ще бъде определено от Надзорния орган на ЕАСТ съгласно същите правила, прилагани по отношение на другите форми на помощи. Конкретните критерии за оценка на съвместимостта са разяснени и разработени от Надзорния орган на ЕАСТ в неговите Насоки относно държавната помощ (30). По-конкретно, оценката ще вземе под внимание интензитета на помощта, характеристиките на бенефициерите и преследваните цели.

5.3. Условия

Надзорният орган на ЕАСТ ще приема гаранции, само ако тяхното мобилизиране е договорно свързано със специфични условия, които могат да стигнат дори до задължителното обявяване в несъстоятелност на предприятието-бенефициер или друга подобна процедура. Тези условия трябва да бъдат договорени между страните при първоначалното предоставяне на гаранцията. В случай че дадена държава от ЕАСТ членка иска да мобилизира гаранцията при условия, различни от тези, договорени на първоначалния етап на предоставянето, Надзорният орган на ЕАСТ ще разглежда мобилизирането на гаранцията като създаващо нова помощ, за която трябва да бъде изпратено уведомление съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението за създаване на надзорен орган и съд.

6. ДОКЛАДИ, КОИТО ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ ТРЯБВА ДА ПРЕДСТАВЯТ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

В съответствие с общите задължения за наблюдение (31), за да се наблюдават занапред новите изменения на финансовите пазари, и тъй като е трудно да се оцени стойността на държавните гаранции, променяща се във времето, от особена важност е редовният преглед, съгласно член 62, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, на схемите за държавни гаранции, одобрени от Надзорния орган на ЕАСТ. Следователно държавите от ЕАСТ трябва да представят доклади на Надзорния орган на ЕАСТ.

За гаранционни схеми, съдържащи помощи, тези доклади ще трябва да се представят най-късно в края на периода на гаранционната схема и при изпращането на уведомление за изменена схема. Надзорният орган на ЕАСТ обаче може да сметне за подходящо да поиска по-чести доклади, в зависимост от случая.

За гаранционни схеми, за които Надзорният орган на ЕАСТ е решил, че не представляват помощ, и особено когато няма сериозни предишни данни за схемата, Надзорният орган на ЕАСТ може да поиска, когато взема своето решение, че не е налице помощ, да се представят такива доклади, като определи за всеки отделен случай периодичността и съдържанието на докладите.

Докладите трябва да включват поне следната информация:

а)	брой и размер на издадените гаранции;

б)	брой и размер на неизплатените гаранции в края на периода;

в)	брой и стойност на просрочените гаранции (посочени индивидуално) годишно;

г)

годишен приход:

1.	приход от събраните премии;

2.	приход от събирания;

3.	други приходи (например получена лихва от депозити или инвестиции);

д)

годишни разходи:

1.	административните разходи;

2.	изплатени компенсации за мобилизирани гаранции;

е)	годишен излишък или дефицит (разлика между приход и разход); и

ж)	натрупан излишък или дефицит от началото на схемата (32).

За индивидуални гаранции трябва по подобен начин да се докладва съответната информация, основно тази, посочена в букви г)—ж).

При всички случаи Надзорният орган на ЕАСТ насочва вниманието на държавите от ЕАСТ към факта, че правилното докладване на далечна дата предполага правилното събиране на необходимите данни от началото на използване на схемата и тяхното натрупване за всяка година.

Държавите от ЕАСТ също така трябва да обърнат внимание на факта, че за гаранциите, несъдържащи помощ, които са предоставени индивидуално или в рамките на схема, въпреки че не съществува задължение за изпращане на уведомление за тях, Надзорният орган на ЕАСТ може, вследствие например на жалба, да трябва да провери дали такава гаранция или схема не включва елементи на помощ. В тези случаи Надзорният орган на ЕАСТ ще изисква информация, подобна на определената по-горе, за докладите от съответната държава от ЕАСТ.

Когато трябва да се представят доклади в следствие на специфични задължения за докладване по регламенти за групово освобождаване, насоки или рамки, приложими в областта на държавните помощи, тези специфични доклади ще заместят докладите, които трябва да се представят съгласно настоящото задължение за докладване на гаранциите, при условие че те включват изброената по-горе информация.

7. МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Надзорният орган на ЕАСТ приканва държавите от ЕАСТ да съобразят своите съществуващи гаранционни мерки с постановленията на настоящата глава в срок до 1 януари 2010 г., доколкото са засегнати новите гаранции.

(1) Тази глава съответства на Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 20.6.2008 г., стр. 10, и на Поправката, публикувана в ОВ C 244, 25.9.2008 г., стр. 32), и заменя съществуващата глава от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ относно държавната помощ, разглеждаща държавните гаранции (ОВ L 274, 26.10.2000 г., стр. 29, Притурка за ЕИП № 48, 26.10.2000 г., стр. 45).

(2) ОВ L 274, 26.10.2000 г., стр. 29, Притурка за ЕИП № 48, 26.10.2000 г., стр. 45. Главата съответства на Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 71, 11.3.2000 г., стр. 14).

(3) Например: Решение 2003/706/ЕО на Комисията от 23 април 2003 г. относно схемата за помощи, прилагана от Германия и наречена „Гаранционни схеми на провинция Brandenburg за 1991 г. и 1994 г.“ — Държавна помощ C 45/98 (ex NN 45/97), (ОВ L 263, 14.10.2003 г., стр. 1); Решение на Комисията от 16 декември 2003 г. относно гаранционните схеми при финансирането на кораби — Германия (N 512/03), (ОВ C 62, 11.3.2004 г., стр. 3); Решение 2006/599/ЕО на Комисията от 6 април 2005 г. относно схемата за помощи, която Италия планира да приложи за финансирането на кораби, (ОВ L 244, 7.9.2006 г., стр. 17).

(4) Вж. Дело C-482/99 France v Commission (Stardust) [2002 г.] ECR I-4397.

(5) Вж. дело C-482/99, посочено в бележка под линия 4.

(6) Вж. Насоки за държавни помощи на Надзорния орган на ЕАСТ относно участия на публични органи (ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1, Притурка за ЕИП № 32, 3.9.1994 г., стр. 1). Тези насоки се основават на Бюлетин EC 9-1984 за прилагане на [предишни] членове 92 и 93 от Договора за ЕИО за холдинги на публични органи (Бюлетин на Европейските общности № 9-1984), обхванати от точка 9 от приложение XV към Споразумението за ЕИП. Вж. също Обединени дела 296 и 318/82 Нидерландия и Leeuwarder Papierwarenfabriek Bv срещу Комисията [1985 г.] ECR 809, параграф 17. Вж. също Насоки за държавни помощи на Надзорния орган на ЕАСТ относно сектора на авиацията (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 41 (точка 30), Притурка за ЕИП № 23, 23.5.1996 г., стр. 86 (точка 30). Тези насоки предписват прилагането от страна на Надзорния орган на критерии, съответстващи на Съобщение на Комисията за прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и член 61 от Споразумението за ЕИП по отношение на държавни помощи в сектора на авиацията (ОВ C 350, 10.12.1994 г., стр. 5), точки 25 и 26.

(7) ОВ L 97, 15.4.2005 г., стр. 41, Притурка за ЕИП № 18, 14.4.2005 г., стр. 1. Главата съответства на Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2).

(8) За дефиницията на обезпечения за дълг вж. член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38), която е включена в Споразумението за ЕИП чрез Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 120/2005 от 30.9.2005 г. за изменение на приложение IX към Споразумението за ЕИП (ОВ L 339, 22.12.2005 г., стр. 26, Притурка за ЕИП № 66, 22.12.2005 г., стр. 15). Директивата е последно изменена с Директива 2008/22/ЕО (ОВ L 76, 19.3.2008 г., стр. 50) (все още не е включена в Споразумението за ЕИП).

(9) Такава УОИИ трябва да бъде в съответствие с правилата на ЕИП, като например Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 67), която е включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 91/2006 за изменение на приложение XV към Споразумението за ЕИП (ОВ L 289, 19.10.2006 г., стр. 31, Притурка за ЕИП № 52, 19.10.2006 г., стр. 24) и главата относно тези Насоки за държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга (ОВ L 109, 26.4.2007 г., стр. 44, Притурка за ЕИП № 20, 26.4.2007 г., стр. 1). Главата е в съответствие с Рамка на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (ОВ C 297, 29.11.2005 г., стр. 4).

(10) Например таблица 1 за кредитните рейтинги на агенциите може да се намери в Работен документ № 207 на Банката за международни разплащания, публикуван на: http://www.bis.org/publ/work207.pdf.

(11) „МСП“ означава малки и средни предприятия съгласно определението в главата от Насоките за държавни помощи на Надзорния орган на ЕАСТ по отношение на държавните помощи за микро-, малките и средните предприятия(МСП). Определението съответства на постановеното в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). Вж. също приложение I към Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейска общност по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия (ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33), който е включен в споразумението за ЕИП чрез Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 88/2002 за изменение на приложение XV към Споразумението за ЕИП (ОВ L 266, 3.10.2002 г., стр. 56, Притурка за ЕИП № 49, 3.10.2002 г., стр. 42). Този регламент е последно изменен с Регламент (ЕО) № 1976/2006 (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стр. 85), включен в Споразумението за ЕИП чрез Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 28/2007 (ОВ L 209, 9.8.2007 г., стр. 50, Притурка за ЕИП № 38, 9.8.2007 г., стр. 33).

(12) Тези годишни минимални премии са установени в съответствие с границите за заеми за предприятия със сходен рейтинг, определени в главата от Насоките за държавни помощи на Надзорния орган на ЕАСТ относно метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти. Тези насоки са в съответствие със Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). След възложеното от Европейската комисия проучване по тази тема (http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/studies_reports/full_report.pdf — вж. страници 23 и 156 до 159 от проучването), бе отчетен общ спад с 20 базисни пункта. Този спад съответства на разликата в сумата за подобен риск между заем и гаранция, за да се отчетат допълнителните разходи, свързани конкретно със заемите.

(13) Таблицата препраща към рейтинговите класове на Standard & Poor’s, Fitch и Moody’s, които са рейтинговите агенции, най-често използвани от банковия сектор с цел да се направи съответствие с тяхната собствена рейтингова система, както е описано в точка 3.2, буква г). Въпреки това, не е необходимо рейтингите да бъдат получени от тези конкретни агенции. Приемат се също и национални рейтингови системи или рейтингови системи, използвани от банките за определяне на степента на просрочване, при условие че предоставят едногодишната вероятност за просрочване, тъй като тя се използва от рейтинговите агенции за класиране на дружествата. Другите системи трябва да позволяват да се направи подобна класификация въз основа на този критерий за класиране.

(14) Например от дружество, за което дадена банка определя кредитен рейтинг, равен на BBB-/Baa 3, трябва да се изисква годишна премия на гаранцията от най-малко 0,8 % от сумата, гарантирана ефективно от държавата в началото на всяка година.

(15) Вж. насоките, цитирани в бележка под линия 12, които гласят, че: „Референтният процент може също да се използва и като сконтов процент при изчислението на настоящите стойности. За тази цел ще бъде използван по принцип основният лихвен процент, увеличен с фиксиран марж от 100 базисни пункта.“ (стр. 4).

(16) Вж. повече подробности в бележка под линия 13.

(17) В съответствие с изискванията за капитала, установени в член 75 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1), включен в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет за ЕИП № 65/2008 за изменение на приложение IX към Споразумението за ЕИП (ОВ L 257, 25.9.2008 г., стр. 27, Притурка за ЕИП № 58, 25.9.2008, стр. 9), във връзка с приложение VI (от параграф 41 нататък) към нея.

(18) За гаранция на предприятие с рейтинг BBB, възлизаща на 100, резервите, които трябва да се създадат, възлизат на 8. Прилагайки 400 базисни пункта (или 4 %) към тази сума, се получават като резултат годишни капиталови разходи от 8 % × 4 % = 0,32 % от гарантираната сума, които ще се отразят съответно върху цената на гаранцията. Ако степента на просрочване за една година, очаквана от схемата за това предприятие, е например 0,35 %, а годишните административни разходи възлизат на 0,1 %, цената на гаранцията, която не се смята за помощ, ще бъде 0,77 % на година.

(19) В този случай и ако безрисковият процент е определен на 5 %, годишният разход за създаването на резервите за същата гаранция от 100 и резерви от 8, които трябва да се създадат, ще бъде 8 % × (4 % + 5 %) = 0,72 % от гарантираната сума. При същите условия (степен на просрочване 0,35 % и административни разходи 0,1 %) цената на гаранцията ще бъде 0,77 % на година, а на държавата следва да се заплати от схемата допълнителна сума от 0,4 %.

(20) Това включва разпоредбата, според която за МСП, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход, премията в защитената област е определена на 3,8 %, но не може да бъде по-ниска от премията за дружеството/ата-майка/и.

(21) Това се основава на предположението, че дружеството предоставя съответното равнище на сигурност на държавата и на кредитната институция.

(22) Вж. главата, посочена в бележка под линия 12.

(23) Вж. повече подробности в бележка под линия 15.

(24) Това изчисление за всеки рисков клас може да бъде обобщено като разликата между а) неизплатената гарантирана сума, умножена по рисковия фактор на рисковия клас (като „рискът“ е вероятността от просрочване след включването на административните и капиталовите разходи), което представлява пазарната премия, и б) която и да е изплатена премия, т.е. (гарантираната сума × риска) – изплатената премия.

(25) ОВ L 302, 1.11.2006 г., стр. 29. Включен в Споразумението за ЕИП чрез Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 157/2006 (ОВ L 89, 29.3.2007 г., стр. 33, Притурка за ЕИП № 15, 29.3.2007 г., стр. 26).

(26) Това включва възможността, според която за МСП, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход, премията в защитената област е определена на 3,8 %, но не може да бъде по-ниска от премията за дружеството/ата-майка/и.

(27) Това изчисление за всеки рисков клас може да бъде обобщено като неизплатената гарантирана сума, умножена по разликата между а) процента на премията в защитената област на този рисков клас и б) процента на изплатената премия, т.е. гарантираната сума × (премията в защитената област – изплатената премия.).

(28) Вж. повече подробности в бележка под линия 12.

(29) Независимо от рисковия клас, това изчисление може да се обобщи като разликата между а) неизплатената гарантирана сума, умножена с рисковия фактор за схемата („рискът“ е вероятността от просрочване след включването на административните и капиталовите разходи) и б) каквато и да е изплатена премия, т.е. (гарантираната сума × риска) – изплатената премия.

(30) Вж. Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за държавни помощи, http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/state_aid_guidelines/.

(31) Като тези, определени по-конкретно в Решение № 195/04/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 14.7.2004 г. (ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37, Притурка за ЕИП № 26, 25.5.2006 г., стр. 1), последно изменено с Решение № 789/08/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 17.12.2008 г., ОВ L 340, 22.12.2010 г., стр. 1, Притурка за ЕИП № 72, 22.12.2010 г., стр. 1.. Това решение е в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 271/2008 (ОВ L 82, 25.3.2008 г., стр. 1). Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията е включен в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 123/2005 за изменение на приложение XV и на Протокол 26 към Споразумението за ЕИП (ОВ L 339, 22.12.2005 г., стр. 32, Притурка за ЕИП № 66, 22.12.2005 г., стр. 18).

(32) Ако схемата е действаща от повече от 10 години, трябва да се предоставят само последните 10 ежегодни размери на дефицита или излишъка.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

РЪКОВОДНИ НАСОКИ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ (1)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Общ контекст: железопътен сектор

(1)	Железниците притежават уникални предимства: те са безопасен и екологично чист вид транспорт. Следователно, железопътният транспорт може съществено да допринесе за устойчивото развитие на транспорта в Европейското икономическо пространство.

(2)

Бялата книга на Европейската комисия „Европейската транспортна политика през 2010: време за избор“ (2) и нейното разглеждане в средата на визирания от нея период (3) подчертават доколко е необходим един динамичен железопътен сектор за изграждането на ефикасна, безопасна и чиста система за превоз на стоки и пътници, която съдейства за постигането на процъфтяващ в дългосрочен план единен европейски пазар. Резолюцията и докладът на Консултативния комитет на ЕИП относно „Амбициозна транспортна политика“ (4) допълнително подчертават важността на такъв динамичен железопътен сектор за ЕИП. Задръстванията по пътищата, наблюдавани в градовете и някои зони на ЕИП, необходимостта да се отговори на предизвикателствата, които крият климатичните промени, ръстът на цените на горивата показват колко голяма е нуждата да се стимулира развитието на железопътния транспорт. В тази връзка следва да се припомни, че общата транспортна политика трябва да следва целите по отношение на околната среда, определени в Споразумението за ЕИП (5) и в Договора за създаване на Европейска общност (6).

(3)

Независимо от това, секторът на железопътния транспорт в Европа страда от това, че няма привлекателен имидж. От 60-те години до края на ХХ век той бележи постоянен спад. Железопътният трафик както на товари, така и на пътници, намаля, в относително изражение, в сравнение с другите видове транспорт. Железопътните товари дори отбелязаха спад в абсолютно изражение: обемът на превозваните със железопътен транспорт товари през 1970 г. беше по-голям в сравнение с този през 2000 г. Действително, традиционните железопътни предприятия не бяха в състояние да предложат очакваните от техните клиенти надеждност и спазване на сроковете, което доведе до изместване на железопътния трафик от други видове транспорт, главно от автомобилните превози (7). Макар пътническият железопътен транспорт да продължи да расте в абсолютно изражение, този ръст изглежда обаче твърде ограничен в сравнение с този на автомобилните и въздушните превози (8).

(4)

Напоследък изглежда тази тенденция се преобърна (9), но пътят, който трябва да се измине, за да стане железопътният транспорт надежден и конкурентоспособен, е все още дълъг. По-специално в сектора на железопътния товарен транспорт, все още съществуват сериозни трудности, които изискват действия от страна на органите на публичната власт (10).

(5)	Относителният спад в европейския железопътен сектор се дължи до голяма степен на историческата организация на предлагането на транспорт, основно по национални и монополистични схеми.

(6)

Преди всичко, в отсъствието на конкуренция в рамките на националните мрежи, железопътните предприятия не бяха стимулирани да намаляват експлоатационните си разходи и да развиват нови услуги. Техните дейности не носеха достатъчно приходи, които да покриват всички необходими разходи и инвестиции. Понякога не се правеха необходимите инвестиции. В някои случаи държавите от ЕАСТ принуждаваха националните железопътни предприятия да правят такива, въпреки че последните не бяха в състояние да ги финансират в достатъчна степен със свои собствени ресурси. Последица от това бе сериозната задлъжнялост на тези предприятия, която от своя страна оказа неблагоприятно въздействие върху тяхното развитие.

(7)

Освен това, развитието на железопътния транспорт в Европа бе ограничено поради липсата на стандартизация и оперативна съвместимост на мрежите, докато автомобилните и въздушните превозвачи бяха разработили широк спектър от международни услуги. ЕИП унаследи пъстра мозайка от национални железопътни мрежи, характеризиращи се с различни междурелсия и несъвместими системи за сигнализация и безопасност, които не позволяват на железопътните предприятия да извличат печалба от икономиите от мащаба, които биха могли да бъдат реализирани при проектирането на инфраструктури и подвижен състав за един единствен и голям пазар, а не за 27 (11) национални пазара.

(8)

ЕИП провежда политика, насочена към повторно динамизиране на железопътния сектор в три основни направления:

а)	чрез постепенно въвеждане на условия, допринасящи за появата на конкуренция на пазарите на железопътни превозни услуги;

б)	чрез поощряване на стандартизацията и техническата хармонизация на европейските железопътни мрежи, чиято крайна цел е постигането на пълна оперативна съвместимост на европейско ниво;

в)	чрез отпускане на финансова помощ на равнище ЕИП (в рамките на програмата TEN-T и на структурните фондове).

(9)

Така ЕИП постепенно отвори пазарите на железопътните превози за конкуренцията. Първият либерализиращ пакет от мерки бе приет през 2001 г., включвайки Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността (12), Директива 2001/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензиране на железопътните предприятия (13), и Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (14). Този пакет бе последван от втори пакет през 2004 г., чиито главни мерки са Регламент (ЕО) № 881/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за създаване на Европейска железопътна агенция (15), Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (16), Директива 2004/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Директива 96/48/ЕО на Съвета относно оперативната съвместимост на трансевропейската високоскоростна железопътна система и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система (17) и Директива 2004/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността (18). Накрая трети пакет беше приет през 2007 г., обхващайки Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (19), Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (20), Директива 2007/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността и на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура (21) и Директива 2007/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за сертифицирането на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността (22). Пазарът на железопътни товарни превози бе отворен за конкуренцията на 15 март 2003 г. в рамките на трансевропейската железопътна мрежа за товарни превози, после — – на 1 януари 2006 г. — – за международните товарни превози, и накрая — – считано от 1 януари 2007 г. — – за железопътния каботаж. Третият железопътен пакет определя 1 януари 2010 г. като дата на отваряне на международния пътнически превоз за конкуренцията. Някои от държавите от ЕИП, като например Обединеното кралство, Германия, Нидерландия и Италия, вече (частично) отвориха вътрешните си пазари за превоз на пътници.

(10)

Съответните разпоредби на Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността (23), въвеждат нова институционална и организационна рамка за участниците в железопътния сектор, включваща:

а)	разделяне на железопътните предприятия (24) от управителите на инфраструктурата (25) в счетоводен и организационен план:

б)	независимо управление на железопътните предприятия;

в)	управление на железопътните предприятия в съответствие с принципите, които се прилагат спрямо търговските дружества;

г)	финансово равновесие на железопътните предприятия в съответствие с разумен бизнес-план;

д)	съвместимост на финансовите мерки на държавите от ЕИП с правилата за държавните помощи (26).

(11)

Паралелно с процеса на либерализация, Европейската комисия и Съвместният комитет на ЕИП се ангажират, на едно второ ниво, да създадат благоприятни условия за оперативната съвместимост на европейските железопътни мрежи. Този подход бе съпътстван от инициативи на ЕИП, насочени към повишаване на нивото на безопасност на железопътния транспорт (27).

(12)	Третото ниво на обществена намеса в подкрепа на железопътния сектор се свежда до финансовата помощ. Европейската комисия счита, че тази подкрепа е оправдана при определени обстоятелства, предвид значителните разходи за адаптиране на железопътния сектор.

(13)	Освен това Европейската комисия отбелязва, че в сектора на железопътните превози винаги са били инжектирани значителни обществени средства.

(14)

Отпускането на държавни помощи за железопътния сектор може да бъде разрешено само когато то допринася за създаването на интегриран пазар на ЕИП, който е отворен за конкуренцията и е оперативно съвместим, както и за целите на ЕИП за устойчива мобилност. В този контекст, Европейската комисия и Надзорният орган на ЕАСТ следва да гарантират, че финансовото подпомагане от страна на органите на публичната власт не води до смущения в конкурентната среда, противни на общия интерес. В някои случаи Европейската комисия и Надзорният орган на ЕАСТ ще могат да изискват от държавите от ЕИП да поемат ангажимент по отношение на целите на ЕИП в отговор на отпускането на помощ.

1.2. Цел и приложно поле на настоящите ръководни насоки

(15)

Настоящите ръководни насоки имат за цел да предоставят указания относно съвместимостта със Споразумението за ЕИП на държавните помощи за железопътните предприятия, така както са дефинирани в Директива 91/440/ЕИО и в описания по-горе контекст. Освен това, глава 3 се прилага също за предприятията за градски, крайградски или регионален превоз на пътници. Ръководните насоки се основават по-конкретно на принципите, установени от законодателя на Общността в трите последователни железопътни пакета. Целта им е да се повиши прозрачността на публичното финансиране и правната сигурност по отношение на правилата на Договора в контекста на отварянето на пазарите на ЕИП. Настоящите ръководни насоки не засягат публичните финансирания, предназначени за управителите на инфраструктурата.

(16)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП постановява, че по принцип всяка помощ, предоставена от държава-членка на ЕС или държава от ЕАСТ, която заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите от ЕИП, е несъвместима с общия пазар. Независимо от това, подобни държавни помощи могат в определени ситуации да бъдат оправдани от гледна точка на общия интерес на ЕИП. Някои от тези ситуации са упоменати в член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП и се прилагат към транспортния сектор, както и към други сектори на икономиката.

(17)

Също така член 49 от Споразумението за ЕИП гласи, че помощите са съвместими с ЕИП, ако „отговарят на нуждата от координация на транспорта или които представляват компенсация за изпълнението на някои задължения, присъщи на понятието за публична услуга“. Този член представлява lex specialis в общата схема на Споразумението за ЕИП. Въз основа на съответстващия в Договора за ЕО член 73, законодателят на Общността прие два специфични за транспортния сектор регламентиращи акта: Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (28) и Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. за отпускане на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (29). Регламент (ЕИО) № 1192/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. относно общите правила за нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия (30) също така предвижда, че някои компенсации могат да бъдат отпуснати от страна на държавите-членки на железопътните предприятия (31).

(18)

Член 3 от Регламент (ЕИО) № 1107/70 гласи, че държавите от ЕИП не предприемат координационни мерки, нито налагат задължения, които са присъщи на понятието за публична услуга, съдържащи отпускане на помощи съгласно член 49 от Споразумението за ЕИП, освен в случаите и при условията, предвидени в същия регламент, без все пак да се засягат Регламент (ЕИО) № 1191/69 и Регламент (ЕИО) № 1192/69. Съгласно съдебната практика по делото Altmark на Съда на Европейските общности (32), следва, че държавните помощи, които не могат да бъдат разрешени въз основа на Регламенти (ЕИО) № 1107/70, (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1192/69, не могат да бъдат обявени за съвместими въз основа на член 73 от Договора за ЕО (33). Освен това, следва да се припомни, че компенсациите за обществена услуга, които не са съобразени с разпоредбите, произтичащи от член 49 от Споразумението за ЕИП, не могат да бъдат обявени за съвместими с общия пазар на основата на член 59, параграф 2 или на която и да било друга разпоредба на Споразумението за ЕИП (34).

(19)	Регламент (ЕО) № 1370/2007 („Регламент ЗОУ“) (35), който ще влезе в сила на 3 декември 2009 г. и отменя Регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70, ще създаде нова правна рамка. Поради това аспектите, свързани с компенсациите за обществени услуги, не са обхванати от настоящите ръководни насоки.

(20)

Вследствие влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007, член 49 от Споразумението за ЕИП ще може да се прилага директно като правно основание за установяване на съвместимостта на помощите, които не са обхванати от Регламент ЗОУ и по-специално помощите за координиране на товарния транспорт. Следователно е уместно да се разработи обща интерпретация за проверката на съвместимостта на помощите, отговарящи на целите на координирането, с член 49 от Споразумението за ЕИП. Настоящите насоки имат по-специално за цел да определят критерии за тази проверка, както и прагове за интензитета. Предвид текста на член 49, Надзорният орган на ЕАСТ трябва обаче да остави възможност на държавите от ЕАСТ да доказват, при необходимост, нуждата от и пропорционалността на мерките, които биха надвишили установените прагове.

(21)

Настоящите ръководни насоки се отнасят до прилагането на членове 49 и 61 от Споразумението за ЕИП и тяхното прилагане по отношение на публичното финансиране, предназначено за железопътните предприятия по смисъла на Директива 91/440/ЕИО. Разгледани са следните аспекти: държавна подкрепа на железопътните предприятия чрез финансирането на инфраструктурите (глава 2), помощи при закупуване и обновяване на подвижния състав (глава 3), опростяване на задължения от държавите с цел финансово оздравяване на железопътните предприятия (глава 4), помощи за преструктурирането на железопътните предприятия (глава 5), помощи за координирането на транспорта (глава 6) и държавни гаранции за железопътните предприятия (глава 7). Настоящите насоки обаче не разглеждат правилата за прилагане на Регламент ЗОУ, за който Европейската комисия и Надзорният орган на ЕАСТ, още няма установена практика за взимане на решения (36).

2. ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЧРЕЗ ФИНАНСИРАНЕТО НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ИНФРАСТРУКТУРИ

(22)	Железопътните инфраструктури придобиват много важно значение за развитието на железопътния сектор в Европа. Независимо дали се отнася за оперативната съвместимост, безопасността или развитието на високоскоростни железници, необходими са значителни инвестиции в тези инфраструктури (37).

(23)

Настоящите насоки се отнасят само за железопътните предприятия. Следователно те нямат за цел да определят, по отношение на правилата в областта на държавните помощи, правния режим, приложим за публичното финансиране на инфраструктурите. Настоящата глава се занимава единствено с ефектите от публичното финансиране на инфраструктурите върху железопътните предприятия.

(24)

Публичните финансирания на развитието на инфраструктурите всъщност могат непряко да осигурят предимства за дадени железопътни предприятия и така да се явят като помощи. В съответствие с юриспруденцията на Съда, следва да се оцени дали мярката в подкрепа на инфраструктурите има като икономически ефект облекчаването на бремето на разходите, които нормално натоварват бюджета на железопътните предприятия (38). За тази цел, необходимо е на въпросните предприятия да се предостави селективно предимство, като това предимство трябва да произтича от въпросното финансиране на инфраструктурите (39).

(25)

Когато използването на една инфраструктура е отворено за всички потенциални ползватели на равна и недискриминационна основа и когато достъпът до тази инфраструктура се заплаща на ниво, съобразено със законодателството на ЕИП (Директива 2001/14/ЕО), Европейската комисия и Надзорният орган на ЕАСТ обикновено считат, че публичното финансиране на инфраструктурите не съставлява държавна помощ (40).

(26)

Надзорният орган на ЕАСТ освен това напомня, че когато публичното финансиране на железопътни инфраструктури представлява помощ за едно или много железопътни предприятия, то може да бъде разрешено например въз основа на член 49 от Споразумението за ЕИП, ако тази инфраструктура отговаря на нуждите от координиране на транспорта. В тази връзка глава 6 от настоящите ръководни насоки е подходяща отправна точка за анализа на съвместимостта.

3. ПОМОЩИ ЗА ЗАКУПУВАНЕТО И ОБНОВЯВАНЕТО НА ПОДВИЖНИЯ СЪСТАВ

3.1. Цел

(27)

Използваният локомотивен и вагонен парк за пътнически превози е остарял и понякога излязъл от употреба, особено в новите държави-членки на ЕС. През 2005 г. 70 % от локомотивите (дизелови и електрически) и 65 % от вагоните на ЕС-25 и Норвегия бяха на повече от 20 години (41). Ако се вземат предвид единствено държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г., 82 % от локомотивите и 62 % от вагоните бяха на повече от 20 години през 2005 г. (42). Така според информацията, с която разполага, Европейската комисия, че само 1 % от този състав се обновява ежегодно.

(28)

Това развитие разбира се отразява трудностите в железопътния сектор като цяло, които намаляват стимулите и капацитета на железопътните предприятия за инвестиране в усилие за модернизиране и/или обновяване на подвижния състав. Впрочем, подобно инвестиране е абсолютно необходимо, за да се съхрани конкурентоспособността на железопътния транспорт в сравнение с другите видове транспорт, които причиняват повече замърсяване на околната среда или водят до повече външни разходи. То е необходимо също така, за да се ограничи въздействието на железопътния транспорт върху околната среда, по-специално чрез намаляване на шумовото замърсяване, което причинява, и за да се подобри неговата безопасност. На последно място, подобряването на оперативната съвместимост между националните мрежи предполага съответно адаптиране на подвижния състав.

(29)	В светлината на гореизложеното става ясно, че помощта за закупуване и обновяване на подвижния състав при определени условия може да съдейства за постигането на няколко вида цели от общ интерес и следователно да се счита за съвместима със Споразумението за ЕИП.

(30)	Настоящата глава си поставя за цел да определи условията, при които Надзорният орган на ЕАСТ подлага на преглед съвместимостта.

3.2. Съвместимост

(31)	Прегледът на съвместимостта трябва да бъде осъществен в зависимост от целта от общ интерес, за чието постигане допринася помощта.

(32)

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че по принцип нуждите за модернизиране на подвижния състав могат да бъдат взети предвид в достатъчна степен, или при изпълнението на общите правила за държавните помощи, или при приложението на член 49 от Споразумението за ЕИП, когато тези помощи представляват помощи за координирането на транспорта (вж. глава 6).

(33)

Разглеждайки съвместимостта на помощите за подвижния състав, Надзорният орган на ЕАСТ следователно като общо правило прилага критериите, определени за всяка от следните категории помощи в настоящите ръководни насоки или в който и да е друг относим документ:

а)	помощ за координирането на транспорта (43);

б)	помощ за преструктуриране на железопътните предприятия (44);

в)	помощ за малките и средни предприятия (45);

г)	помощ за опазване на околната среда (46);

д)	помощ, предназначена за компенсиране на разходи, свързани със задължения за обществени услуги и в рамките на договори за обществени услуги (47);

е)	помощ с регионален обхват (48).

(34)

Що се отнася до регионалните помощи за първоначалните инвестиции, ръководните насоки за регионални помощи предвиждат, че „в транспортния сектор разходите за закупуване на транспортно оборудване (движимо имущество) не подлежат на подпомагане с помощ за първоначални инвестиции“ (точка 39, бележка под линия 40). Надзорният орган на ЕАСТ счита, че има основание да се направи дерогация от това правило, що се отнася до пътническия железопътен транспорт. Това се дължи на специфичните особености на този вид транспорт, по-специално на обстоятелството, че подвижният състав в този сектор може да бъде трайно прикрепен към конкретни линии. При определени условия, дефинирани по-долу, разходите за закупуване на подвижния състав в сектора на железопътния пътнически транспорт (или на други транспортни средства, като например наземно метро, подземно метро или трамваи), се считат за разходи, които отговарят на условията за помощ по смисъла на въпросните ръководни насоки (49). От друга страна, разходите за придобиване на подвижен състав за изключително ползване за товарни превози не отговарят на условията за отпускане на помощ.

(35)

Предвид обстоятелствата, описани в точки 28 и 29, тази дерогация се прилага за всякакви видове инвестиции в подвижния състав, били те първоначални или за заместване, ако съставът е предназначен за линии, обслужващи редовно регион, който може да се ползва от помощи на основата на член 61, параграф 3, буква а) от Споразумението за ЕИП или регион с ниска гъстота на населението по смисъла на точки 69 и 70 от насоките за регионална помощ (50). В другите региони, дерогацията се прилага само за помощите за първоначални инвестиции. По отношение на помощите за инвестиции за заместване, дерогацията се прилага само когато съвкупността на подвижния състав, обновен в резултат на помощта, е с възраст над 15 години.

(36)

С цел да се избегне нарушаване на конкуренцията, което би било в ущърб на общия интерес, Надзорният орган на ЕАСТ счита, обаче, че тази дерогация трябва да бъде подчинена на четири условия, които трябва да бъдат кумулативно изпълнени:

а)

въпросният подвижен състав трябва да бъде предназначен изключително за пътническите градски, извънградски и регионални транспортни услуги в определен регион или по определена линия, обслужващи множество региони; За тази цел и за целите на настоящите ръководни насоки „градски и извънградски транспортни услуги“ означава транспортните услуги, задоволяващи нуждите на градски център или агломерация, както и транспортните нужди между този център и тази агломерация и нейните предградия. „Регионални транспортни услуги“ означава транспортните услуги, предназначени за транспортните нужди на един или множество региони. Така транспортни услуги, обслужващи множество региони в една или много държави от ЕАСТ, могат да попаднат в приложното поле на настоящата точка, ако въздействието върху регионалното развитие на обслужваните региони може да бъде доказано, по-специално чрез редовността на услугата. В този случай Надзорният орган на ЕАСТ проверява дали помощта няма да компрометира ефективното отваряне на пазара на международния транспорт на пътници и вътрешния транспорт в резултат на влизането в сила на третия железопътен пакет;

б)	въпросният подвижен състав трябва да остава изключително предназначен за специфичния регион или за специфичната линия, преминаваща през множество региони, за които той се е ползвал от помощи, в продължение на минимум десет години;

в)	заместващият подвижен състав трябва да отговаря на най-новите стандарти за оперативна съвместимост, безопасност и опазване на околната среда (51), приложими за въпросната железопътна мрежа;

г)	държавата от ЕАСТ трябва да докаже, че проектът допринася за последователна стратегия за регионално развитие.

(37)

Надзорният орган на ЕАСТ ще следи за избягване на неправомерни нарушения на конкуренцията, по специално като отчита допълнителните приходи, които замененият подвижен състав по въпросната линия може да осигури на подпомаганото предприятие, например чрез продажба на трети страни или използване на други пазари. За тази цел предоставянето на помощта може да бъде обвързано със задължение на предприятието-бенефициер да продава при нормални пазарни условия всички или част от съоръженията, които вече не използва, за да позволи по-нататъшното им използване от други оператори; в този случай приходът от продажбата на старите съоръжения се приспада от допустимите разходи.

(38)

В по-общия случай, Надзорният орган на ЕАСТ ще следи да няма неправомерна употреба на помощта. Приложими са и останалите условия, предвидени в ръководните насоки за регионални помощи, по-специално що се отнася до таваните на интензитета, картите на регионалните помощи и правилата за кумулиране. Надзорният орган на ЕАСТ отбелязва, че въпросните конкретни линии могат в определени случаи да пресичат региони, спрямо които се прилагат различни тавани на интензитета, в зависимост от картата на регионалните помощи. В такива случаи Надзорният орган на ЕАСТ ще приложи най-високата стойност на интензитета за районите обслужвани редовно от въпросната линия, и то пропорционално на редовността на това обслужване (52).

(39)

Що се отнася до инвестиционните проекти, при които допустимите разходи надхвърлят 50 млн. EUR, Надзорният орган на ЕАСТ счита, въз основа на характерните особености на сектора на железопътния пътнически транспорт, че следва да се дерогира от точки 49 до 59 от насоките, отнасящи се за помощите с регионален обхват. Въпреки това, точки 53 и 56 от посочените насоки стават приложими, когато инвестиционният проект засяга подвижния състав, предназначен за определена линия, обслужваща множество региони.

(40)

Ако на предприятието-бенефициер са били поверени дейности по услуги от общ икономически интерес, които предвиждат закупуването и/или обновяването на подвижен състав, и за целта то вече получава компенсация, тази компенсация трябва да бъде взета предвид в сумата на регионалната помощ, която може да бъде отпускана на това предприятие, за да се избегне свръхкомпенсиране.

4. ОПРОСТЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

4.1. Цел

(41)

Както бе посочено в раздел 1.1, железопътните предприятия в миналото преживяха ситуация на диспропорция между приходите и разходите си, по-специално по отношение на инвестиционните си разходи. Това доведе до сериозна задлъжнялост, чието финансово обслужване представлява много голямо бреме за железопътните предприятия и ограничава техния капацитет за предприемане на нужните инвестиции както в инфраструктурата, така и в обновяването на подвижния състав.

(42)

Директива 91/440/ЕИО изрично взе под внимание тази ситуация. От седмото съображение на тази директива следва, че държавите от ЕАСТ „би следвало да гарантират за ползването на здрава финансова основа на съществуващите публични железопътни предприятия“, и се предвижда, че за тази цел може да се наложи „реорганизация на финансовите схеми“. Член 9 от Директивата гласи: „Държавите-членки, съвместно със съществуващите публично железопътни предприятия, установяват подходящи механизми за намаляване задлъжнялостта на тези предприятия до равнище, което не възпрепятства стабилното им финансово управление и подобрява финансовото им състояние“. Параграф 3 на същия член предвижда отпускането на държавни помощи „за анулиране на задълженията, посочени в настоящия член“ и гласи, че тези помощи се предоставят в съответствие с изискванията на членове 49, 61 и 62 от Споразумението за ЕИП (53).

(43)

В началото на 90-те години, след влизането в сила на Директива 91/440/ЕИО, държавите от ЕАСТ значително намалиха задълженията на железопътните предприятия. Преструктурирането на задълженията прие различни форми:

а)

прехвърляне на всички или част от задълженията на органа, отговарящ за управлението на инфраструктурата, което позволява на железопътното предприятие да функционира на по-здрава финансова основа. Това прехвърляне можа да бъде осъществено при разделянето на дейностите по превозването от управлението на инфраструктурата;

б)	създаване на отделни структури за финансирането на инфраструктурни проекти (например, високоскоростни линии), позволяващи да се облекчат железопътните предприятия откъм бъдещото финансово бреме, което би представлявало за тях финансирането на тези нови инфраструктури;

в)	финансово преструктуриране на железопътните предприятия, по-специално чрез анулиране на всички или част от задълженията им.

(44)

Тези три вида действия допринесоха за подобряване на финансовото състояние на железопътните предприятия в краткосрочен план. Задлъжнялостта намаля в сравнение с целия пасив, също както и делът на изплатените лихви от оперативните разходи. Като цяло, облекчаването на дълга позволи на железопътните предприятия да подобрят финансовото си състояние поради намаляване на изплащането на капитала и на лихвите. Освен това, подобни намаления допринесоха за намаляване на лихвения процент, което има съществено отражение върху финансовото обслужване на дълга.

(45)

Независимо от това, Надзорният орган на ЕАСТ констатира, че нивото на задлъжнялост на множество железопътни предприятия продължава да буди загриженост. Няколко от тези предприятия, имащи ниво на задлъжнялост, по-високо от приемливите нива за едно търговско дружество, все още не могат да се самофинансират и/или не могат да финансират нуждите си от инвестиции чрез доходите, получени в резултат на настоящи и бъдещи транспортни операции. Освен това, в държавите-членки, които се присъединиха към Европейската общност след 1 май 2004 г., се констатира, че нивото на задлъжнялост на предприятията от сектора е значително по-високо от това в останалата част на ЕИП.

(46)	Това състояние на нещата се отразява в избора на законодателя на Общността да не променя разпоредбите на Директива 91/440/ЕИО при приемането на Директиви 2001/12/ЕО и 2004/51/ЕО. Тези разпоредби се вписват по този начин в общата рамката, създадена от последователните железопътни пакети.

(47)

Настоящата глава има за цел да определи по какъв начин Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да прилага, в светлината на това изискване, наложено от вторичното законодателство, правилата за държавните помощи, съдържащи се в Споразумението за ЕИП, спрямо механизмите за намаляване на задлъжнялостта на железопътните предприятия.

4.2. Наличие на държавна помощ

(48)

За начало, Надзорният орган на ЕАСТ отбелязва, че принципа за несъвместимост, установен в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП се прилага само за помощ, която „нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки“, и то само „доколкото засяга търговията между договарящите страни“. Съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, когато държавна помощ засилва позицията на едно предприятие спрямо други конкурентни предприятия при търговския обмен в рамките на Общността, последните следва да се считат за повлияни от помощта (54).

(49)

Всяка държавна мярка, водеща до пълно или частично анулиране на задължения в полза по-специално на едно или повече железопътни предприятия и с държавни средства попада следователно в приложното поле на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако въпросното железопътно предприятие е активно на пазари, отворени за конкуренция, и ако анулирането на задълженията засилва позицията му поне на един от тези пазари.

(50)

Надзорният орган на ЕАСТ напомня, че Директива 2001/12/ЕО отвори пазара на международни железопътни товарни услуги за конкуренцията по цялата Трансевропейска железопътна мрежа за товарни превози (TERFN), считано от 15 март 2003 г. Следователно Надзорният орган счита, че по принцип отварянето на пазара за конкуренцията е било изпълнено най-късно до 15 март 2003 г.

4.3. Съвместимост

(51)	Когато анулиране на задължение на железопътно предприятие представлява държавна помощ, обхваната от член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тя трябва да бъде нотифицирана на Надзорния орган на ЕАСТ съгласно член 62 от Споразумението за ЕИП.

(52)

По принцип такава помощ трябва да се разглежда на основата на насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятията в затруднение от 2004 г. (наричани по-долу за краткост „насоки за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г.“), при спазването на глава 5 от настоящите ръководни насоки.

(53)

В конкретните случаи, в които анулираните задължения засягат изключително координирането на транспорта, компенсациите за задължения за обществени услуги или счетоводния стандарт, съвместимостта на тези помощи ще бъде проверена въз основа на член 49 от Споразумението за ЕИП, на приетите за неговото изпълнение регламенти и на регламента за стандартизиране на счетоводните сметки (55).

(54)

В светлината на член 9 от Директива 91/440/ЕО, Надзорният орган на ЕАСТ освен това счита, че при някои условия, такива помощи трябва да могат да се разрешават при липсата на финансово преструктуриране, когато анулирането се отнася за стари задължения, сключени преди влизането в сила на Директива 2001/12/ЕО, която определя условията на отварянето на сектора за конкуренцията.

(55)

Надзорният орган на ЕАСТ изразява становището, че помощите от този тип могат да бъдат съвместими, доколкото те целят да улеснят прехода към отворен железопътен пазар, както е предвидено от член 9 от Директива 91/440/ЕИО (56). Следователно Надзорният орган счита, че такива помощи могат да бъдат считани за съвместими с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението (57), при условие че са изпълнени следните условия.

(56)

Първо, помощта трябва да служи за компенсиране на ясно определени и индивидуализирани дългове, сключени преди 15 март 2001 г., дата на влизане в сила на Директива 2001/12/ЕО. Помощта не може при никакви обстоятелства да превишава размера на тези дългове. Логиката на член 9 от Директива 91/440/ЕИО, присъстваща и в следващите директиви, беше да се преодолее нивото на задлъжнялост, натрупано в контекст, в който отварянето на пазара на равнище ЕИП не беше все още решено.

(57)

Второ, въпросните задължения трябва да бъдат пряко свързани със железопътната транспортна дейност или с дейности по управление, изграждане или използване на железопътната инфраструктура. Направените задължения за целите на инвестиции, които не са пряко свързани с транспорта и/или железопътните инфраструктури, не отговарят на условията за отпускане на помощ.

(58)

Трето, опростяването на задълженията трябва да се извърши в полза на предприятия, които са изправени пред прекомерно ниво на задлъжнялост, което пречи на управлението на здрава финансова основа на тези предприятия. Помощта трябва да бъде нужна за преодоляване на това положение доколкото вероятното развитие на конкуренцията в ЕИП не би им позволило в обозримо бъдеще да оздравят финансовото си състояние. При оценката на този критерий трябва да се вземе под внимание ръстът на производителността, който разумно може да се очаква от предприятието.

(59)

Четвърто, помощта не трябва да е по-голяма отколкото е нужно за тази цел. По тази точка също трябва да се вземе предвид бъдещето развитие на конкуренцията. При всички обстоятелства, помощта не трябва да поставя предприятието в по-изгодно положение от това на едно средно, добре управлявано предприятие, имащо същия профил на дейност.

(60)

Пето, опростяването на дълговете не трябва да дава на предприятието такова конкурентно предимство, което да препятства развитието на ефективна конкуренция в ЕИП, например осуетявайки навлизането на някои национални или регионални пазари, на външни за тези пазари предприятия или на нови действащи субекти. В частност, помощите, предназначени да опростят задължения, не могат да бъдат финансирани от удръжки, налагани на други железопътни оператори (58).

(61)

Когато са изпълнени тези условия, мерките за опростяване на задължения допринасят за постигането на целта по член 9 от Директива 91/440/ЕИО, без да нарушават по един несъразмерен начин конкуренцията и търговския обмен между държавите от ЕИП. Те могат в този случай да бъдат разглеждани като съвместими с общия пазар.

5. ПОМОЩИ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ – ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“

5.1. Цел

(62)

Освен ако специално не е предвидено друго, Надзорният орган на ЕАСТ оценява съвместимостта на държавните помощи за преструктуриране на предприятия в затруднено положение в железопътния сектор на основата на насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г. Тези насоки действително не предвиждат дерогация за железопътните предприятия.

(63)

В общи линии, едно подразделение на предприятие, т.е. една стопанска единица без юридическа правосубектност, не може да се ползва от помощи за преструктуриране. Насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г., се прилагат само спрямо „предприятия в затруднение“. Те също така уточняват в своята точка 12, че едно дружество, „което е част от по-голяма бизнес група или е поето от такава, не може по принцип да се ползва от помощи за преструктуриране, освен ако може да бъде доказано, че неговите затруднения са специфични само за него и не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата и че тези затруднения са прекалено сериозни, за да могат да бъдат разрешени от самата група“. A fortiori, следва да се избегне възможността едно изкуствено разделение да създаде условия за това губеща дейност в рамките на дадено дружество да получава публични средства.

(64)

Независимо от това Надзорният орган на ЕАСТ счита, че европейският сектор на железопътните товарни превози понастоящем се намира в съвсем специфична ситуация, която предполага, в името на общия интерес, да се предвиди, че помощи за железопътно предприятие, които позволяват да се облекчи затрудненото положение на дейностите му, свързани с „товарни превози“, могат при определени условия да се разглеждат като съвместими с общия пазар.

(65)

В железопътния сектор днес състоянието на конкуренцията при транспортните товарни дейности твърде се различава от това при пътническия транспорт. Националните пазари за товарни превози са отворени за конкуренцията, докато отварянето за конкуренцията на пазарите за железопътния пътнически транспорт няма да стане факт преди 1 януари 2010 г.

(66)

Това положение дава своето финансово отражение, доколкото дейността „товарни превози“ по принцип се регулира единствено от търговските отношения между товародатели и превозвачи. Финансовото равновесие при пътническите транспортни дейности, от друга страна, може да зависи от намесата на органите на публичната власт посредством компенсации за обществена услуга.

(67)

Значителен брой европейски железопътни предприятия обаче не са разделили в юридически план пътническите транспортни дейности и железопътните товарно-транспортни дейности, или са ги разделили неотдавна. Действащото в момента законодателство на ЕИП впрочем не предвижда задължение за такова юридическо разделение.

(68)	Същевременно съживяването на железопътния товарен транспорт се намира от много години в центъра на приоритетите на Европейската транспортна политика. Причините за това бяха припомнени в глава 1 от настоящите ръководни насоки.

(69)

От тази специфика на железопътните товарно-транспортни дейности следва необходимостта от съобразен подход, която бе призната в практиката по вземане на решения на Европейската комисия (59) на основата на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1999 г. (60).

(70)

Настоящата глава има за цел да посочи, в светлината на практиката по вземане на решения на Надзорния орган на ЕАСТ и взимайки предвид измененията, внесени от насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г. спрямо съответните насоки от 1999 г., начина, по който Надзорният орган на ЕАСТ смята да въведе този подход за в бъдеще.

(71)

Предвид подчертаните по-горе рискове, този подход е оправдан и ще бъде възприет единствено за подразделенията за товарни превози на железопътните предприятия и за един преходен период, т.е. за преструктуриранията, обявени преди 1 януари 2010 г., дата на отваряне за конкуренцията на пазарите за железопътен пътнически транспорт.

(72)

Освен това Надзорният орган на ЕАСТ желае да вземе под внимание факта, че във все повече държави от ЕИП железопътните предприятия адаптираха организацията си по отношение на специфичното развитие на железопътните товарно-транспортни и пътнически транспортни дейности, като отделиха в юридически план своите железопътни товарно-транспортни дейности. Надзорният орган на ЕАСТ следователно ще изиска, в рамките на преструктурирането и преди отпускането на помощта, юридическото отделяне на съответното подразделение за товарни превози, за да се превърне в търговско дружество съгласно общото търговско право. Надзорният орган на ЕАСТ отбелязва, че едно такова отделяне ще донесе, заедно с другите подходящи мерки, значителен принос за едновременното осъществяване на две цели: да изключи всяко кръстосано субсидиране между преструктурираното подразделение и останалата част от предприятието и да гарантира, че финансовите отношения между тези две дейности ще се извършват на търговска основа в дългосрочен план.

(73)	За да се избегне всяко съмнение, насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г. Ще продължат да се прилагат напълно при разглеждането на помощите, посочени в настоящата глава, освен при дерогациите, изрично предвидени по-нататък.

5.2. Допустимост

(74)

Критерият за допустимост трябва да се адаптира, за да включи ситуацията, при която подразделение за „товарни превози“ на железопътно предприятие представлява обособен и постоянен икономически субект, който ще бъде отделен юридически от останалата част от предприятието в процеса на преструктурирането преди отпускането на помощта, и което среща такива трудности, че ако би било отделено от железопътното предприятие, би представлявало „предприятие в затруднение“ по смисъла на насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г.

(75)	Това предполага по-специално, че съответното подразделение на предприятието е изправено пред сериозни вътрешни затруднения, които не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на железопътното предприятие.

(76)

За да може подразделението, подлежащо на преструктуриране, да представлява обособен и постоянен икономически субект, то трябва да извършва всички товаро-транспортни дейности на железопътното предприятие, и то в промишлен, търговски, счетоводен и финансов аспект. Трябва да е възможно да са определи равнището му на загуби и равнището на собствени средства или на капитал, които отразяват в достатъчна степен икономическата реалност на положението, пред което е изправено това подразделение, за да се оценят по съгласуван начин критериите, определени в точка 9 от насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г. (61).

(77)	При оценяване на това дали едно подразделение е в затруднено положение в смисъла, посочен по-горе, Надзорният орган на ЕАСТ ще вземе под внимание способността на останалата част от железопътното предприятието да осигури оздравяването на подлежащото на преструктуриране подразделение.

(78)

Надзорният орган на ЕАСТ е на мнение, че въпреки че описаната ситуация не е обхваната директно от насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г., които в своята точка 11 изключват от приложното си поле новосъздадените предприятия, помощи за преструктуриране могат да бъдат отпускани в този контекст, за да се позволи на предприятието, създадено чрез юридическото отделяне, да действа на пазара в условия на жизнеспособност. Тук се предвиждат единствено случаите, при които филиалът, който ще бъде създаден в резултат на юридическото отделяне, обхваща цялото подразделение за товарни превози, така както е описано от отделното счетоводство, създадено в съответствие с член 9 от Директива 91/440/ЕИО, и включва всички активи, пасиви, капитали, задбалансови задължения и работна сила, принадлежащи на подразделението.

(79)

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че поради същите причини, когато едно железопътно предприятие неотдавна е отделило юридически подразделението си за товарни превози, и когато това подразделение е изпълнявало условията, определени по-горе, въпросният филиал не трябва да бъде считан за новосъздадено предприятие по смисъла на точка 11 от насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г. и следователно не е изключен от приложното поле на посочените насоки.

5.3. Връщане на жизнеспособността в дългосрочен план

(80)

Надзорният орган на ЕАСТ ще проверява не само дали условията за връщане на жизнеспособността в дългосрочен план, определени от насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г., са изпълнени (62), но и дали преструктурирането ще позволи да се гарантира превръщането на дейност „товарни превози“ от защитена и ползваща се с изключителни права в конкурентоспособна в рамките на един отворен пазар. Това преструктуриране ще трябва следователно да засегне всички аспекти на дейност „товарни превози“ — промишлен, търговски и финансов. Планът за преструктуриране, изискван съгласно насоките за помощите за преструктуриране (63), ще трябва да позволи да се осигури съвместимо с изискванията на клиентите ниво на качеството, на надеждността и на обслужването.

5.4. Предотвратяване на всякакво прекомерно нарушаване на конкуренцията

(81)

Анализирайки предотвратяването на всякакво прекомерно нарушаване на конкуренцията, както е предвидено в насоките за помощите за преструктуриране от 2004 г., Надзорният орган на ЕАСТ ще се опира също на следните елементи:

а)	различията между икономическите модели при железопътния и останалите видове транспорт;

б)	целта на ЕИП за възстановяване на баланса между видовете транспорт;

в)	състоянието на конкуренцията на пазара в момента на преструктурирането (степен на интегрираност, потенциал за растеж, наличие на конкуренти, перспективи за развитие).

5.5. Помощ, сведена до минимум

(82)

Разпоредбите на насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г. се прилагат за проверката на този критерии. За тази цел собственият принос на предприятието ще включва приносът на подразделението му за товарни превози, което ще бъде отделено юридически от железопътното предприятие. Надзорният орган на ЕАСТ все пак счита, че напълно специфичното положение на европейския сектор на железопътните товарни превози, което бе припомнено по-горе, може да представлява извънредно обстоятелство по смисъла на точка 43 от посочените насоки. Тя ще може следователно да приеме по-слаби собствени приноси от предвидените от насоките за държавните помощи за преструктуриране от 2004 г., при условие че собственият принос на подразделението „товарни превози“ е възможно най-голям без да се застрашава жизнеспособността на дейността.

5.6. Принцип на еднократната помощ

(83)

Що се отнася до принципа на еднократна помощ, той се прилага спрямо отделения юридически филиал като се вземе предвид помощта за преструктуриране, нотифицирана като първоначална помощ за преструктуриране, от която това предприятие се е възползвало. От друга страна помощта за преструктуриране, разрешена при условията, представени в настоящата глава, не се взима предвид при прилагането на принципа на еднократна помощ за останалата част от железопътното предприятие.

(84)	За да се избегнат всякакви съмнения, ако железопътното предприятие като цяло вече е получило помощи за преструктуриране, принципът на еднократната помощ се противопоставя на отпускането на помощи по смисъла на настоящата глава за преструктуриране на неговото подразделение за товарни превози.

6. ПОМОЩИ ЗА КООРДИНИРАНЕТО НА ТРАНСПОРТА

6.1. Цел

(85)

Както вече бе посочено, член 49 от Споразумението за ЕИП бе приложен чрез Регламент (ЕИО) № 1191/69 и Регламент (ЕИО) № 1107/70, които ще бъдат отменени с Регламента ЗОУ. Регламентът ЗОУ обаче ще може да се прилага само за наземния пътнически транспорт. Той няма да обхване железопътния товарен транспорт, помощите за координиране на транспорта при който ще продължат да бъдат подчинени единствено на член 49 от Споразумението за ЕИП.

(86)

Освен това, член 9 от Регламент ЗОУ, отнасящ се до помощите за координиране на транспорта и помощите за научноизследователска и развойна дейност, се прилага изрично, без да се засяга прилагането на член 49 от Споразумението за ЕИП, който следователно ще може да се използва пряко за обосноваване съвместимостта на помощи за координиране на железопътния пътнически транспорт.

(87)

Поради това настоящата глава има за цел да определи критериите, които позволяват на Надзорният орган на ЕАСТ да разгледа съвместимостта, на основата на член 49 от Споразумението за ЕИП, на помощите за координиране на транспорта, като цяло (раздел 6.2) и по отношение на определени специфични форми на помощи (раздел 6.3). Надзорният орган на ЕАСТ припомня, че независимо че общите принципи на прилагане на член 49 от Споразумението са естествено подходящи в оценяването на държавни помощи по отношение на Регламент ЗОУ, настоящите ръководни насоки не се занимават с подробните правила за прилагане на въпросния регламент.

6.2. Общи съображения

(88)

Член 49 от Споразумението за ЕИП предвижда съвместимостта на помощите, които отговарят на нуждите от координиране на транспорта. Съдът на Европейските общности постанови, че този член „допуска съвместимостта с Договора на помощи за транспорта само в строго определени случаи, които не вредят на общите интереси на Общността“ (64).

(89)

Понятието „координиране на транспорта“, използвано в член 49 от Споразумението за ЕИП, има значение, което излиза извън рамките на простия факт да улеснява развитието на една стопанска дейност. То предполага намеса от страна на органите на публичната власт, която цели да насочи развитието на транспортния сектор в името на общия интерес.

(90)

Постигнатият напредък при либерализацията на наземния транспортен сектор в някои отношения значително смекчи нуждата от координиране. По принцип, в условията на един ефикасен либерализиран сектор координацията може бъде следствие от действието на пазарните сили. Независимо от това, както бе посочено по-горе, факт е, че инвестициите в развитие на инфраструктурите продължават да бъдат осъществявани от органите на публичната власт. Освен това, дори след либерализирането на сектора, могат да продължат да се наблюдават различни случаи на пазарна неефективност. Именно тези случаи оправдават намесата на органите на публичната власт в тази сфера.

(91)

Първо, транспортният сектор предполага значителни отрицателни външни ефекти, например между ползвателите (задръствания) или по отношение на цялото общество (замърсяване на околната среда). Тези външни ефекти е трудно да бъдат взети под внимание, по-специално поради вътрешно присъщите ограничения по отношение на възможността за включване на външните разходи, или дори само на преките разходи за ползване, в таксите за достъп до транспортните инфраструктури. Оттук произтичат възможни разминавания между различните видове транспорт, които трябва да бъдат коригирани чрез подкрепа от страна на органите на публичната власт за онези видове транспорт, които причиняват най-малко външни разходи.

(92)	Второ, транспортният сектор може да изпита „координационни“ затруднения в стопанския смисъл на думата, например при приемането на общ за железниците стандарт за оперативна съвместимост или при връзките между различните транспортни мрежи.

(93)	Трето, железопътните предприятия могат да не бъдат в състояние да извлекат всички ползи от усилията си в областта на научноизследователската, развойната и новаторската дейност (положителни външни ефекти), което също представлява пазарна неефективност.

(94)	Наличието в Споразумението за ЕИП на специфична разпоредба, която прави възможно разрешаването на помощи, отговарящи на нуждите от координиране на транспорта, свидетелства за значението на тези опасности от пазарна неефективност и за отрицателното въздействие, което те имат върху развитието на ЕИП.

(95)	По принцип, всички помощи, които отговарят на нуждите от координиране на транспорта, трябва да се разглеждат като съвместими със Споразумението за ЕИП.

(96)

За да може обаче да бъде считана за „отговаряща на нуждите“ на координирането на транспорта, помощта трябва задължително да бъде необходима и съразмерна с поставената цел. Освен това присъщото ѝ смущаване на конкуренцията не трябва да вреди на общите интереси на ЕИП. Например, една помощ, служеща за пренасочване на транспортния поток на морските превози на къси разстояния към железниците, не би могла да изпълни тези критерии.

(97)

На последно място, предвид бързото развитие на транспортния сектор и съответната нужда от координирането му, всяка помощ, съобщена на Надзорния орган на ЕАСТ с цел получаване на решение, обявяващо съвместимостта на тази помощ със Споразумението за ЕИП въз основа на член 49 от него, трябва да се ограничи (65) до максимален срок от 5 години, за да се даде възможност на Надзорния орган на ЕАСТ да я преразгледа в светлината на получените резултати и при нужда да разреши нейното подновяване (66).

(98)

Що се отнася по-специално до железопътния сектор, помощите за нуждите на координирането на транспорта могат да приемат различни форми:

а)	помощ за ползване на инфраструктурата, а именно помощите, отпускани на железопътни предприятия, които са длъжни да заплащат такси за инфраструктурата, която ползват, докато предприятията, предоставящи транспортни услуги, които се опират на други видове транспорт, не заплащат такива такси;

б)	помощ за съкращаване на външните разходи, която е предназначена да стимулира преразпределянето между видовете транспорт в полза на железопътния, тъй като той поражда по-малко външни разходи в сравнение с други видове, като например автомобилният транспорт;

в)

помощи за насърчаване на оперативната съвместимост, както и, в степента, в която те отговарят на нуждите от координиране на транспорта, помощите, насърчаващи укрепването на безопасността, премахването на техническите бариери и намаляването на шумовото замърсяване в сектора на железопътния транспорт, наричани по-нататък „помощ за оперативната съвместимост“;

г)	помощ за научноизследователската и развойна дейност, отговаряща на нуждите на координирането на транспорта.

(99)

В следващите раздели Надзорният орган на ЕАСТ подробно ще изложи условия, които, от гледна точка на неговата практика по вземането на решения, позволяват да се гарантира по отношение на тези различни видове помощи за координирането на транспорта, че въпросните помощи отговарят на условията за съвместимост, посочени в член 49 от Споразумението за ЕИП. Предвид специфичното естество на помощите за научно-изследователска и развойна дейност, критериите, приложими за този вид мерки, се разглеждат отделно.

6.3. Критерии, приложими за помощите за ползване на железопътната инфраструктура, за съкращаване на външните разходи и за оперативната съвместимост

(100)

Оценката на съвместимостта на помощите за ползване на инфраструктурата, за съкращаване на външните разходи и за оперативната съвместимост по отношение на член 49 от Споразумението за ЕИП съответства на практиката на Европейската комисия по вземане на решения в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1107/70. В светлината на тази практика, подробно описаните по-долу условия изглежда са достатъчни за да се направи извод за съвместимостта на помощта.

6.3.1. Разходи, които отговарят на условията за отпускане на помощ

(101)

Разходите, които отговарят на условията за отпускане на помощ, се определят на основата на следните елементи.

(102)

По отношение на помощта за ползване на железопътни инфраструктури, разходите, които отговарят на условията за отпускане на помощ, са допълнителните разходи за ползване на инфраструктурата, които се поемат от железопътния транспорт, но не и от конкурентен вид транспорт, замърсяващ в по-голяма степен околната среда.

(103)

По отношение на помощта за съкращаване на външните разходи, разходите, които отговарят на условията за отпускане на помощ, са онази част от външните разходи, които железопътният транспорт позволява да се избегнат в сравнение с конкурентните видове транспорт.

(104)

В тази връзка следва да се припомни, че член 10 от Директива 2001/14/ЕО изрично позволява на държавите от ЕИП да приложат схема за компенсиране за очевидно неизплатени разходи за екология, произшествия и инфраструктура при конкурентни видове транспорт, доколкото тези разходи надвишават еквивалентните разходи при железопътен транспорт. Ако все още не съществува законодателство на ЕИП, което да хармонизира методите на изчисляване на таксите за достъп до инфраструктурата за различните видове наземен транспорт, за прилагането на настоящите ръководни насоки, Надзорният орган на ЕАСТ ще отчита развитието на правилата, приложими за разпределянето на разходите за ползване на инфраструктурата и външните разходи (67).

(105)

Както по отношение на помощта за ползване на железопътната инфраструктура, така и по отношение на помощта за съкращаване на външните разходи, държавата от ЕАСТ трябва да предостави сравнителен, прозрачен, обоснован и количествен анализ на разходите при железопътния транспорт и алтернативните варианти, основаващи се на други видове транспорт (68). Използваният метод и извършените изчисления трябва да бъдат направени публично достояние (69).

(106)

Що се отнася до помощта за оперативната съвместимост, разходите, които отговарят на условията за отпускане на помощ, обхващат, в степента, в която допринасят за целите на координиране на транспорта, всички инвестиции, свързани с монтажа на системи за сигурност и оперативна съвместимост (70), или с намаляването на шума както в железопътните инфраструктури, така и при подвижния състав. В частност са обхванати всички инвестиции, свързани с внедряването на ERTMS (European Rail Traffic Management System — Европейска система за контрол на влаковете) и на всяка сходна мярка, която би могла да съдейства за премахване на техническите бариери за европейския пазар на железопътни услуги (71).

6.3.2. Необходимост и съразмерност на помощта

(107)

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че съществува презумпция за необходимост и съразмерност на помощта, когато интензитетът на помощта остава по-нисък от следните стойности:

а)	за помощта за ползване на железопътната инфраструктура, 30 % от общите разходи на железопътния транспорт, в границите на 100 % от допустимите разходи (72);

б)	по отношение на помощта за съкращаване на външните разходи — 30 % (73) от общите разходи на железопътния транспорт, в границите на 50 % от разходите, които отговарят на условията за отпускане на помощ (74);

в)	в случая на помощи за съвместимост, 50 % от допустимите разходи.

(108)

За помощите, които надхвърлят тези нива, държавите от ЕАСТ трябва да докажат необходимостта и съразмерността на съответните мерки (75).

(109)

Както по отношение на помощта за ползване на железопътните инфраструктури, така и по отношение на помощта за съкращаване на външните разходи, помощта трябва да е строго ограничена по-скоро до компенсирането на скритите (оставащи за сметка на железопътното предприятие) разходи, свързани с използването на железопътния транспорт, отколкото на използването на по-силно замърсяващ околната среда вид транспорт. Когато съществуват няколко конкурентни алтернативни решения, които причиняват по-високи нива на замърсяване на околната среда в сравнение с железопътния транспорт, избраната граница съответства на най-голямата разходна разлика между тези различни варианти. Когато са спазени праговете на интензитет, посочен в точка 107, може да се приеме, че е изпълнен критерият за недопускане на свръхкомпенсиране.

(110)

При всички обстоятелства, когато получател на помощта е железопътно предприятие, трябва да се докаже, че помощта действително има стимулиращ ефект за преминаване към използване на железопътен транспорт. Това ще изисква по принцип помощта да намери отражение в цената, изисквана от пътника или товародателя, тъй като именно на това ниво се извършва изборът между железниците и по-силно замърсяващите околната среда видове транспорт, какъвто е автомобилният транспорт (76).

(111)

На последно място, що се отнася по-специално до помощта за ползване на инфраструктурата и за съкращаване на външните разходи, необходимо е да съществуват реалистични перспективи за запазване на прехвърления към железниците трафик, за да доведе помощта до устойчиво прехвърляне на трафик.

6.3.3. Заключение

(112)

Помощите за ползване на железопътната инфраструктура, за съкращаване на външните разходи и за оперативната съвместимост, които са необходими и съразмерни и съответно не вредят на конкуренцията в разрез с общите интереси, трябва да бъдат считани за съвместими по смисъла на член 49 от Споразумението за ЕИП.

6.4. Съвместимост на помощта за научноизследователска и развойна дейност

(113)

В областта на наземния транспорт, член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1107/70, приет на основание на член 73 от Договора за ЕО, предвижда възможност за отпускане на помощи за научноизследователска и развойна дейност. Европейската комисия наскоро разви практика при прилагането на тази разпоредба (77).

(114)

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент ЗОУ възпроизвежда текста на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1107/70. По силата на тази разпоредба помощта, която има за цел да улесни научните изследвания или разработки на по-икономични за ЕИП като цяло форми и технологии за железопътен пътнически транспорт, ограничена е до експерименталната фаза и не се отнася до фазата на търговска експлоатация на тези форми и технологии, трябва да се разглежда като отговаряща на нуждите от координиране на транспорта.

(115)

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент ЗОУ освен това се прилага, без да се засяга член 61 от Споразумението за ЕИП. Следователно, помощта за научноизследователска, развойна и новаторска дейност в областта на пътническия транспорт, когато не е обхваната от член 9 на Регламент ЗОУ, както и помощта, която се отнася само за товарния транспорт, ще могат да се разглеждат като съвместими на основание на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(116)

В тази връзка Надзорният орган на ЕАСТ определи в Насоките за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации (78) (по-нататък „насоки за НИРДИ“) условията, при които той ще обяви за съвместими с ЕИП, на основание член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, помощите от този вид. Насоките за НИРДИ се прилагат „към помощта за подпомагане на научноизследователска и развойна дейност и иновации във всички сектори, които се регламентират от Споразумението за ЕИП. Те също се прилагат и за секторите, в които действат специални правила на Общността за държавни помощи, освен ако в тези правила не е предвидено друго“ (79). Насоките за НИРДИ следователно се прилагат и за помощта за научноизследователска, развойна дейност и иновации в сектора на железопътния транспорт, която не попада в приложното поле на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1107/70 или на член 9 от Регламент ЗОУ (след влизането в сила на последния регламент).

(117)

Възможно е съвместимостта на помощта за научноизследователска и развойна дейност да може да бъде анализирана директно въз основа на член 49 от Споразумението за ЕИП, когато целта ѝ отговаря на нуждите от координиране на транспорта. В този случай е уместно да се проверят условията, цитирани по-горе, и по-специално факта, че помощта трябва да бъде необходима и съразмерна с поставената цел и да не вреди на общите интереси на ЕИП. Надзорният орган на ЕАСТ счита, че основните принципи, формулирани в насоките за НИРДИ, са подходящи за анализа на тези различни критерии.

7. ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

(118)

Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за държавните гаранции (80) определят правния режим, приложим за държавните гаранции, включително в областта на железопътния транспорт.

(119)

В точка 1.2 на тези насоки се посочва, че Надзорният орган на ЕАСТ също така „приема за помощ под формата на гаранции по-благоприятните условия на финансиране, получени от предприятия, чиято правна форма изключва фалит или други процедури по несъстоятелност или предвижда изрична държавна гаранция или покритие на загубите от държавата.“

(120)

На базата на постоянната практика, Надзорният орган на ЕАСТ и Европейската комисия считат, че неограничените гаранции в един отворен за конкуренцията сектор са несъвместими с Договора и Споразумението за ЕИП. По силата на принципа за пропорционалност, по-специално те не могат да бъдат обосновани със задачи от общ интерес. Действително се оказва невъзможно, в случай на неограничена гаранция, да се провери дали размерът на помощта не надвишава нетната себестойност на предоставяната обществена услуга (81).

(121)

Когато държавните гаранции се предоставят на предприятия, едновременно присъстващи на конкурентни и неконкурентни пазари, Комисията и Надзорният орган на ЕАСТ имат за практика да изискват пълното премахване на неограничената гаранция, отпускана на предприятието като цяло (82).

(122)

Много железопътни предприятия се ползват с неограничени гаранции. Тези гаранции в най-общи линии са наследство от специфични статути на исторически монополи, създадени за железопътните предприятия преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП или преди отварянето на пазара на железопътни транспортни услуги за конкуренцията.

(123)

Според данните, с които разполагат Европейската комисия и Надзорният орган на ЕАСТ, тези гаранции съставляват в голяма степен съществуваща помощ. Заинтересованите държави от ЕАСТ се приканват да уведомят Надзорния орган на ЕАСТ за условията за прилагане на тези режими на съществуваща помощ, а също и за планираните мерки за премахването им, в съответствие с процедурата, дефинирана в раздел 8.3.

8. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

8.1. Правила за натрупване на помощи

(124)

Таваните на помощите, фиксирани в настоящите ръководни насоки, трябва да се прилагат без значение дали подкрепата за проекта е финансирана изцяло или отчасти от държавни източници или от Общността. Помощите, разрешени според настоящите ръководни насоки, не могат да бъдат натрупвани с други държавни помощи по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, нито с други финансирания от Общността, ако такова натрупване води до ниво на подпомагане, по-високо от предвиденото от настоящите ръководни насоки.

(125)

В случай на помощи с различна цел, основаващи се на едни и същи признати разходи, се прилага най-благоприятният таван за помощта.

8.2. Дата на прилагане

(126)

Надзорният орган на ЕАСТ ще прилага настоящите ръководни насоки от датата на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП.

Надзорният орган на ЕАСТ ще прилага настоящите ръководни насоки спрямо всички нотифицирани или ненотифицирани помощи, по които тя ще се произнесе след датата на публикуването на настоящите ръководни насоки.

8.3. Полезни мерки

(127)

В съответствие с член 62, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, Надзорният орган на ЕАСТ предлага държавите от ЕАСТ да променят съществуващите свои схеми за помощ, отнасящи се до държавните помощи, визирани от настоящите ръководни насоки, за да се съобразят с тях най-късно две години след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП, и то, при условие че се спазват специфичните разпоредби, предвидени в главата, отнасяща се до държавните гаранции. Държавите от ЕАСТ се поканват писмено да потвърдят, че приемат тези предложения за полезни мерки най-късно една година след датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП.

(128)

В случай че държава от ЕАСТ пропусне да потвърди писмено приемането преди горепосочената дата, Надзорният орган на ЕАСТ ще прилага член 19, параграф 2 от част II на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд и ще открие, ако е необходимо, процедурата, постановена в тази разпоредба.

8.4. Срок на валидност и доклад

(129)

Надзорният орган на ЕАСТ си запазва правото да изменя настоящите ръководни насоки. Надзорният орган ще представя доклад по прилагането им преди всяко изменение и, най-късно 5 години след датата на публикуването им.

(1) Тази глава съответства на Ръководните насоки на Общността за държавните помощи за железопътните предприятия, публикувани в ОВ C 184, 22.7.2008 г., стр. 13.

(2) COM(2001) 370 от 12.9.2001 г., стр. 18.

(3) Съобщение на Комисията „Нека Европа продължава да се движи — Устойчива мобилност за нашия континент — Междинен преглед на Бялата книга за транспорта“, COM(2006) 314, 22.6.2006 г., стр. 21.

(4) Публикувани на уеб страницата на ЕАСТ: http://www.efta.int/advisory-bodies/consultative-committee.aspx.

(5) Параграф 9 от преамбюла на Споразумението за ЕИП изразява решимостта на договарящите страни да съхраняват, опазват и подобряват качеството на околната среда и да гарантират благоразумно и рационално използване на природните ресурси въз основа на, по-конкретно, принципа за устойчиво развитие, както и принципа за предприемане на предохранителни и превантивни мерки. В съответствие с член 1 от Споразумението за ЕИП страните трябва да се стремят към по-тясно сътрудничество по въпросите на околната среда. По силата на член 73 от Споразумението за ЕИП една от целите, които договарящите страни трябва да си поставят, е „съхраняването, предпазването и подобряването качеството на околната среда“, когато предприемат действия в областите на четирите свободи. В допълнение, член 78 от Споразумението за ЕИП насърчава договарящите страни да укрепят и разширят сътрудничеството в рамките на дейностите на Общността, включително в сферата на околната среда.

(6) Член 2 от Договора за ЕО определя като една от основните задачи на Общността да насърчава „устойчив и неинфлационен растеж“, съобразяващ се с околната среда. Тези разпоредби се допълват от специфичните цели, определени в член 174, който гласи, че политиката на Общността в областта на околната среда допринася по-специално за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда. Член 6 от Договора гласи, че „Изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Общността, посочени в член 3, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие“.

(7) В ЕС от 1995 до 2005 г. железопътните товарни превози (изразени в тонкилометри) са се увеличавали средногодишно с 0,9 %, срещу + 3,3 % средногодишен ръст при автомобилните товарни превози за същия период (източник: Евростат).

(8) В ЕС от 1995 до 2004 г. железопътните пътнически превози (изразени в тонкилометри) са се увеличавали средногодишно с 0,9 %, срещу + 1,8 % средногодишен ръст при частните автомобили за същия период (източник: Евростат).

(9) От 2002 г. насам, по-специално в страните, които отвориха пазарите си за конкуренцията. През 2006 г. се отчита увеличение в размер на 3,7 % на обема на железопътните товарни превози и в размер на 3 % на обема на пътническите превози. Очаква се подобрението да е продължило и през 2007 г.

(10) Съобщение на Европейската комисия „Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози“ (SEC(2007) 1322, SEC(2007) 1324 и SEC(2007) 1325 от 18 октомври 2007 г.).

(11) Исландия, Малта и Кипър нямат железопътни мрежи.

(12) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1.

(13) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 26.

(14) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29. Тази директива е последно изменена с Директива 2007/58/ЕО (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 44). Включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 33/2009 от 17 март 2009 г. (ОВ L 130, 28.5.2009 г., стр. 27, и Притурка за ЕИП № 28, 28.5.2009 г., стр. 25). Директиви 2001/12/ЕО, 2001/13/ЕО и 2001/14/ЕО са включени в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 118/2001 от 28 септември 2001 г. (ОВ L 322, 6.12.2001 г., стр. 32 и Притурка за ЕИП № 60, 6.12.2001 г., стр. 29). Това решение изменя Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 7/94 от 21 март 1994 г. за включване на Директива 91/440/ЕИО на Съвета (ОВ L 160, 28.6.1994 г., стр. 1, Притурка за ЕИП № 17, 28.6.1994 г., стр. 1) и Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 71/95 от 15 декември 1995 г. за включване на Директива 95/18/ЕО на Съвета (ОВ L 57, 7.3.1996 г., стр. 37, Притурка за ЕИП № 11, 7.3.1996 г., стр. 14).

(15) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 1. Включен в Споразумението за ЕИП чрез Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 82/2005 от 10.6.2005 г. (ОВ L 268, 13.10.2005 г., стр. 13, Притурка за ЕИП № 52, 13.10.2005 г., стр. 7).

(16) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44.

(17) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 114.

(18) ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 164. Директиви 2004/49/ЕО, 2004/50/ЕО и 2004/51/ЕО са включени в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 151/2004 от 29 октомври 2004 г. (ОВ L 102, 21.4.2005 г., стр. 27, Притурка за ЕИП № 20, 21.4.2005 г., стр. 17). Това решение изменя Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 71/95 от 15 декември 1995 г. за включване на Директива 95/18/ЕО на Съвета (ОВ L 57, 7.3.1996 г., стр. 37, Притурка за ЕИП № 11, 7.3.1996 г., стр. 14), Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 118/2001 от 28 септември 2001 г. за включване на Директиви 2001/12/ЕО, 2001/13/ЕО и 2001/14/ЕО (ОВ L 322, 6.12.2001 г., стр. 32, Притурка за ЕИП № 60, 6.12.2001 г., стр. 29), Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 25/97 от 30 април 1997 г. за приемане на Директива 96/48/ЕО (ОВ L 242, 4.9.1997 г., стр. 74, Притурка за ЕИП № 37, 4.9.1997 г., стр. 74), Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 16/2002 от 1 март 2002 г. за приемане на Директива 2001/16/ЕО (ОВ L 110, 25.4.2002 г., стр. 11 и Притурка за ЕИП № 21, 25.4.2002 г., стр. 8) и Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 7/94 от 21 март 1994 г. за включване на Директива 91/440/ЕИО на Съвета (ОВ L 160, 28.6.1994 г., стр. 1 и Притурка за ЕИП № 17, 28.6.1994 г., стр. 1).

(19) ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1. Включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 85/2008 от 2 юли 2008 г. (ОВ L 280, 23.10.2008 г., стр. 20 и Притурка за ЕИП №. 64, 23.10.2008 г., стр. 13.).

(20) ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14. Включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 90/2010 от 2 юли 2010 г. (ОВ L 277, 21.10.2010 г., стр. 43 и Притурка за ЕИП № 59, 21.10.2010 г., стр. 12).

(21) ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 44. Включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 33/2009 от17 март 2009 г. (ОВ L 130, 28.5.2009 г., стр. 27 и Притурка за ЕИП № 28, 28.5.2009 г., стр. 25).

(22) ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 51. Включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 12/2009 от 5 февруари 2009 г. (ОВ L 73, 19.3.2009 г., стр. 47 и Притурка за ЕИП № 16, 19.3.2009 г., стр. 18).

(23) ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 25. Включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 7/94 от 21 март 1994 г. Директива, последно изменена с Директива 2007/58/ЕО.

(24) Член 3 от Директива 91/440/ЕИО определя железопътното предприятие като: „всяко публично или частно предприятие, лицензирано съгласно приложимото законодателство на Общността, основният предмет на дейност на което е предоставянето на услуги за железопътен превоз на товари и/или пътници, с изискването предприятието да осигурява тракция; това включва и предприятия, предоставящи само тракция“.

(25) Член 3 от Директива 91/440/ЕИО определя управителя на инфраструктурата като „всеки публичен или частен орган или предприятие, отговорно по-специално за изграждането и поддръжката на железопътната инфраструктура. Това може да включва също експлоатацията на контролните системи и системите за безопасност. Функциите на управител на инфраструктурата на цялата или част от мрежа могат да бъдат възложени на няколко органа или предприятия“.

(26) Член 9, параграф 3 от Директива 91/440/ЕИО гласи, че: „помощи, отпускани от държавите-членки за анулиране на задълженията, посочени в настоящия член, се предоставят в съответствие с изискванията на членове 73, 87 и 88 от Договора“.

(27) По-конкретно, Директива 2004/49/ЕО, включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 151/2004 от 29 октомври 2004 г.

(28) ОВ L 156, 28.6.1969 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1893/91 (ОВ L 169, 29.6.1991 г., стр. 1).

(29) ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 1.

(30) ОВ L 156, 28.6.1969 г., стр. 8. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(31) Тези три групи регламенти бяха включени в Споразумението за ЕИП още при неговото съставяне.

(32) Решение на Съда на Европейските общности от 24 юли 2003 г., дело C-280/00, Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH („Altmark“), Сб. 2003 г., стр. I-7747.

(33) Решение Altmark, op.cit., параграф 107.

(34) Вж. в това отношение Решение на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, съображение 17 (ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 67). Това Решение е включено в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 91/2006 от 7 юли 2006 г. (ОВ L 286, 19.10.2006 г., стр. 31, Притурка за ЕИП № 52, 19.10.2006 г., стр. 24.). Член 86, параграф 2 от Договора за ЕО съответства на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

(35) Включен в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 85/2008 от 4 юли 2008 г. (ОВ L 280, 23.10.2008 г., стр. 20, Притурка за ЕИП № 64, 23.10.2008 г., стр. 13.

(36) Те не засягат също така прилагането на Регламент (ЕИО) № 1192/69. Този регламент е включен в Споразумението за ЕИП още при неговото съставяне.

(37) Съобщение на Европейската комисия „Нека Европа продължава да се двж.и — Устойчива мобилност за нашия континент — Междинен преглед на Бялата книга за транспорта“. Вж. също Консултативния комитет на ЕИП относно „Амбициозна транспортна политика“.

(38) Решение на Съда на Европейските общности от 13 юни 2002 г., дело C-382/99, Нидерландия срещу Комисията, Сб. 2002 г., стр. I-5163.

(39) Решение на Съда на Европейските общности от 19 септември 2000 г., дело C-156/98, Германия срещу Комисията, Сб. 2000 г., стр. I-6857.

(40) Решение на Европейската комисия от 7 юни 2006 г., N 478/04, Държавна гаранция за заемите, сключени от Córas Iompair Éireann (CIÉ) за инфраструктурни инвестиции, ОВ C 209, 31.8.2006 г., стр. 8; Решение от 8 март 2006 г., N 284/05, Ирландия — Regional Broadband Programme (ОВ C 207, 30.8.2006 г., стр. 3), параграф 34; и следните решения: Решение 2003/227/ЕО от 2 август 2002 г. относно различните мерки и държавната помощ, инвестирана от Испания в „Terra Mitica SA“ (Бенидорм, Аликанте) (ОВ L 91, 8.4.2003 г., стр. 23), параграф 64; Решение от 20 април 2005 г., N 355/2004, Белгия — Публично-частно партньорство за поставянето под тунел на Krijgsbaan в Deurne, оценяването на индустриалните терени и експлоатацията на летището в Антверпен (ОВ C 176, 16.7.2005 г., стр. 11), параграф 34; Решение от 11 декември 2001 г., N 550/01, Белгия — Публично-частно партньорство за изграждане и инсталиране на товаро-разтоварно оборудване (ОВ C 24, 26.1.2002 г., стр. 2), параграф 24; Решение от 20 декември 2001 г., N 649/2001, United Kingdom — Freight Facilities Grant (ОВ C 45, 19.2.2002 г., стр. 2), точка 45; Решение от 17 юли 2002 г., N 356/2002, Обединеното кралство — Network Rail (ОВ C 232, 28.9.2002 г., стр. 2), параграф 70; N 511/95, Jaguar Cars Ltd. Вж. също така, Насоки на Европейската комисия относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и на член 61 от Споразумението за ЕИП относно държавните помощи в авиационния сектор (ОВ C 350, 10.12.1994 г., стр. 5), точка 12; Надзорният орган на ЕАСТ прие съответстващи им насоки с Решение № 124/95/COL от 6 декември 1995 г. (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 41 и Притурка за ЕИП № 23, 23.5.1996 г., стр. 104); Бяла книга: Справедливи такси за използването на инфраструктурите (COM(1998) 466 окончателен, точка 43; Съобщение от Комисията до Европейския парламент и Съвета: „Подобряване на качеството на услугите в морските пристанища: ключов елемент в транспортните системи в Европа“ (COM(2001) 35 окончателен, стр. 11.

(41) Източник: UIC Rolling stock fleet в ЕС-25 + Норвегия (2005).

(42) Източник: CER (2005).

(43) Вж. глава 6.

(44) Вж. глава 5, вж. Също Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, приети с Решение № 305/04/COL от 1 декември 2004 г. (ОВ L 97, 15.4.2005 г., стр. 41, Притурка за ЕИП № 21, 28.4.2005 г., стр. 1). Вж. съответните Насоки на Общността (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2).

(45) Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на ЕО по отношение на държавните помощи на малките и средните предприятия (ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1976/2006 (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стр. 85). Регламентът е включен в Споразумението за ЕИП, приложение XV, с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 88/2002 от 25 юни 2002 г. (ОВ L 266, 3.10.2002 г., стр. 56, Притурка за ЕИП № 49, 3.10.2002 г., стр. 42).

(46) Надзорният орган на ЕАСТ прие Насоки относно държавната помощ за защита на околната среда с Решение № 500/08/COL от 16 юли 2008 (ОВ L 144, 10.6.2010 г., стр. 1 и Притурка за ЕИП № 29, 10.6.2010 г., стр. 1). Вж. съответните Насоки на Общността (ОВ C 82, 1.4.2008 г., стр. 1).

(47) Регламент (ЕИО) № 1191/69. цитиран по-горе, включен в Споразумението за ЕИП от неговото създаване; Регламент „ЗОУ“ на Европейския парламент и на Съвета, цитиран по-горе, и включен в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 85/2008, в което вниманието следва да се насочи към член 3, параграф 1 от Регламента: „Когато компетентният орган реши да предостави на оператор по свой избор изключително право и/или компенсация от какъвто и да е характер в замяна на изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, той прави това в рамките на обществена поръчка за услуги“.

(48) Вж. точка 8 от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ за национална регионална помощ за 2007—2013 г., приети с Решение 85/06/COL от 6 април 2006 г. (ОВ L 54, 28.2.2008 г., стр. 1, и Притурка за ЕИП № 11, 28.2.2008 г., стр. 1). Вж. съответните Насоки на Общността (ОВ C 54 от 4.3.2006 г., стр. 13, точка 8).

(49) Надзорният орган на ЕАСТ отбелязва, че този аргумент, в зависимост от специфичните обстоятелства по конкретния случай, може да се приложи mutatis mutandis спрямо подвж.ния състав, използван в рамките на автомобилния пътнически обществен транспорт, когато последният отговаря на най-новите стандарти на Общността, които са приложими спрямо новите возила. Ако случаят е такъв, в интерес на равнопоставеното третиране Надзорният орган на ЕАСТ ще приложи в подобни ситуации описания тук подход към железопътния подвж.ен състав. Надзорният орган на ЕАСТ насърчава държавите от ЕАСТ, когато те отпускат този вид помощи за подкрепа на най-малко замърсяващите технологии и ще проучи в каква степен е целесъобразна специфична финансова подкрепа, водеща до по-високи интензитети на помощи в полза на такива технологии.

(50) Най-слабо населените региони представляват региони от ниво NUTS-II или са част от тях, с гъстота на населението от максимум 8 жители на квадратен километър, и се простират до съседни зони с по-малки размери, отговарящи на същия критерий за населението.

(51) Помощите за придобиване на нови транспортни возила, които надхвърлят общностните стандарти или които увеличават нивото на опазване на околната среда при отсъствие на общностни стандарти, са възможни в рамките на насоките относно държавните помощи за опазване на околната среда.

(52) Когато линията или специфичната услуга обслужва систематично (т.е. по всеки маршрут) региона, за който се прилага най-високата стойност на интензитета, тази стойност се прилага за общите допустими разходи. Когато регионът, за който се прилага най-високата стойност на интензитета, се обслужва само на случаен принцип, тази стойност се прилага само за частта от допустимите разходи, предназначени за обслужването на този регион.

(53) Вж. бележка под линия 26.

(54) Решение на Съда на Европейските общности от 17 септември 1980 г. по Дело 730/79 Philip Morris срещу Комисията [1980 г.] ECR 2671, параграф 11.

(55) Регламент (ЕО) № 1192/69

(56) Надзорният орган на ЕАСТ прилага по аналогия някои условия, предвидени в Съобщението на Европейската комисия относно методиката за анализ на държавните помощи, свързани с невъзвръщаеми разходи, от 26 юли 2001 г., SEC(2001) 1238.

(57) Без да се засяга прилагането на Регламенти (ЕИО) № 1191/69, (ЕИО) № 1192/69 и (ЕИО) № 1107/70.

(58) Без да се засяга прилагането на Директива 2001/14/ЕО.

(59) Вж. Решение на Европейската комисия от 2 март 2005 г., N 386/04, „Помощ за преструктурирането на SNCF Freight“ (ОВ C 172, 12.7.2005 г., стр. 3).

(60) ОВ C 288, 9.10.1999 г., стр. 2. Надзорният орган на ЕАСТ прие съответни насоки с Решение № 329/99/COL от 16 декември 1999 г. (ОВ L 241, 26.10.2000 г., стр. 1).

(61) Точка 9 от насоките за държавните помощи за преструктуриране гласи: „По-специално, едно предприятие по-принцип и независимо от неговата големина се смята, че се намира в затруднение за целите на настоящите насоки при следните обстоятелства:

a)	в случай на дружество с ограничена отговорност, когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца;“ или

„б)	в случай на дружество, при което част от членовете носят неограничена отговорност за дълговете на дружеството, когато повече от половината капитал, посочен в баланса на предприятието, е изразходван и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца;“ ии

„в)	каквото и да е по вид предприятие, което отговаря на критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по обявяване в несъстоятелност“.

(62) Вж. по-специално точки 33—36 от насоките относно държавните помощи за преструктуриране.

(63) Вж. по-специално раздел 3.2 от насоките за преструктуриране.

(64) Решение на Съда на Европейските общности от 12 октомври 1978 г., Дело 156/77, Комисията срещу Белгия, Сб. 1978 г., стр. 1881, точка 10.

(65) Ibidem.

(66) Този период е удължен до 10 години за мерките, попадащи в обхвата на член 15, параграф 1, буква д) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51); Директива, последно изменена с Директива 2004/75/ЕО (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 100). Вж. по-специално Решение на Европейската комисия от 2 април 2008 г., NN 46/B/2006, Словакия — Excise duty exemptions and reductions provided for by Council Directive 2003/96/ЕС (transport sector), все още непубликувано. Директива 2003/96/ЕО на Съвета не е включена в Споразумението за ЕИП, тъй като засяга данъчната хармонизация, която не попада в приложното поле на Споразумението за ЕИП.

(67) В тази връзка член 11, параграф трети от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 42), включен в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 5/2002 от 1 февруари 2002 г. (ОВ L 88, 4.4.2002 г., стр. 9 и Притурка за ЕИП № 18, 4.4.2002 г., стр. 6), изменена с Директива 2006/103/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 344), включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 132/2007 от 26 октомври 2007 г. (ОВ L 100, 10.4.2008, стр. 1 и Притурка за ЕИП № 19, 10.4.2008 г., стр. 1) предвижда, че „Не по-късно от 10 юни 2008 г. Комисията след проучване на всички становища, включващи разходи, свързани с околна среда, шум, задръствания и здравеопазване, представя общо приложим, прозрачен и понятен модел за оценка на всички външни разходи, който да служи като база за бъдещи калкулации на инфраструктурните такси. Този модел трябва да се придружава от анализ на влиянието от поемането на външните разходи за всички видове транспорт и стратегия за поетапно въвеждане на модел за всички видове транспорт“. В рамките на подготовката на съобщение относно поемането на външните разходи за постигане на тази цел, на 16 януари 2008 г. Европейската комисия публикува ръководство, включващо направени към днешна дата проучвания за външните разходи на транспортния сектор (http://ec.europa.eu/transport/costs/handbook/index_en.htm). Това ръководство, изготвено съвместно от множество институти за изследване на транспорта, може да се използва, заедно с други елементи, за определяне на допустимите разходи. Освен това, Европейската комисия публикува документа COM(1998) 466 — – Бяла книга, озаглавена „Справедливо заплащане за ползване на инфраструктурата — – Поетапен подход за установяване на обща рамка за таксуването за ползване на транспортните инфраструктури в ЕС“ (Бюлетин на ЕС — – Притурка 3/98).

(68) Държавите от ЕАСТ ще могат да намерят указания във връзка с различните методи за изчисляване на външните разходи в приложение 2 към Зелената книга на Комисията „Към справедливо и ефикасно тарифиране в транспорта — – Варианти за поемане на външните разходи за транспорта в ЕС“ (Бюлетин на ЕС — – Притурка 2/96); Документ COM(1995) 691 окончателен) и в проучването, което Комисията публикува на 16 януари 2008 г. (Вж. член 11 от Директива 1999/62/ЕО).

(69) Член 10 от Директива 2001/14/ЕО.

(70) Вж. по-специално Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6), включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 25/97 (ОВ L 242, 4.9.1997 г., стр. 74, Притурка за ЕИП № 37, 4.9.1997 г., стр. 74) и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г.о тносно оперативната съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система (ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 1), включена в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 16/2002 (ОВ L 110, 25.4.2002 г., стр. 11, Притурка за ЕИП № 21, 25.4.2002 г., стр. 8). И двете директиви са последно изменени с Директива 2007/32/ЕО (ОВ L 141, 25.6.2007 г., стр. 63) и са включени в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 163/07 (ОВ L 124, 8.5.2008 г., стр. 30, Притурка за ЕИП № 26, 8.5.2008 г., стр. 24).

(71) Изчисляването на допустимите разходи ще отчита евентуалните изменения в таксите за използване на инфраструктурата в зависимост от показателите на подвижния състав (по-специално, шумови показатели).

(72) Вж. в качеството на пример решение на Комисията от 22 декември 2006 г., № 574/05, продължаване на съществуващата схема за помощ N 335/03 — Италия — Frioul-Vénétie-Julienne Помощ за създаването на железопътни магистрали (ОВ C 133, 15.6.2007 г., стр. 6); решение на Комисията от 12 октомври 2006 г., N 427/06, Обединеното кралство Rail Environmental Benefit Procurement Scheme (REPS) (ОВ C 283, 21.11.2006 г., стр. 10).

(73) Регламент (ЕО) № 1692/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за въвеждане на втората програма „Марко Поло“ за предоставяне на финансова помощ от Общността за подобряване на екологичните постижения в системата на товарния транспорт („Марко Поло II“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1382/2003 (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 1), включен в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 70/07 от 29 юни 2007 г. (ОВ L 304, 22.11.2007 г., стр. 54, Притурка за ЕИП № 56, 22.11.2007 г., стр. 8) предвижда в своето приложение I, че финансовата помощ от ЕИП за дейността по прехвърляне към друг вид транспорт е ограничена до максимум 35 % от общата сума на необходимите разходи за осъществяване на дейността и произтичащи от нея цели. В настоящите ръководни насоки, по отношение на държавните помощи за координиране на транспорта критерият е 30 % от общите разходи на железопътния транспорт.

(74) Вж. в качеството на пример решението на Комисията от 22 декември 2006 г., N 552/06, Дания, Удължаване на схемата за екологична помощ за железопътния превоз на товари (ОВ C 133, 15.6.2007 г., стр. 5) и решението на Комисията от 12 октомври 2006 г., N 427/06, Обединеното кралство — Rail Environmental Benefit Procurement Scheme (REPS), op.cit.;

(75) Такъв може да бъде случаят с мерките за оперативна съвместимост по трансевропейската транспортна мрежа, така както е последно дефинирана с Решение № 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр.), включено в Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 62/06 от 2 юни 2006 г. (ОВ L 245, 7.9.2006 г., стр. 9, Притурка за ЕИП № 44, 7.9.2006 г., стр. 8).

(76) Предвид че става дума за мерки по член 15, параграф 1, буква д) от Директива 2003/96/ЕО, може да се счита че влияние върху цената на транспорта има, освен ако няма доказателства за противното. Вж. по-специално Решение на Европейската комисия от 2 април 2008 г., NN 46/B/2006, Словакия — Excise duty exemptions and reductions provided for by Council Directive 2003/96/ЕС (transport sector), все още непубликувано.

(77) Решение на Комисията от 30 май 2007 г., N 780/06, Нидерландия — Onderzoek en ontwikkeling composiet scheepsconstructie en multi-purpose laadruim; проект „the CompoCaNord“ (ОВ C 227, 27.9.2007 г., стр. 5); Решение на Комисията от 19 юли 2006 г., N 556/05, Нидерландия — Environmental protection and innovation in public transport in the province of Gelderland (ОВ C 207, 30.8.2006 г.); Решение на Комисията от 20 юли 2005 г., N 63/05, Чешка република — Programme for energy economics and use of alternative fuels in the transport sector (ОВ C 83, 6.4.2006 г.).

(78) Надзорният орган на ЕАСТ прие Насоки за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации с Решение 14/07/COL от 7 февруари 2007 г. (ОВ L 305, 19.11.2009 г., стр. 1 и Притурка за ЕИП № 60, 19.11.2009 г., стр. 1. Актуализирани насоки са публикувани на уеб страницата на Надзорния орган на ЕАСТ на адрес: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/). Вж. съответните Насоки на Общността (ОВ C 323 от 30.12.2006 г., стр. 1).

(79) Ibidem, точка 2.1.

(80) Надзорният орган на ЕАСТ прие Насоки относно държавната помощ за държавните гаранции с Решение 788/08/COL от 17 декември 2008 г.. Вж. съответните Насоки на Общността (ОВ C 155 от 20.6.2008 г., стр. 10).

(81) Решение 2005/145/ЕО на Европейската комисия от 16 декември 2003 г. относно държавните помощи, отпуснати от Франция на ЕФР и на електроенергийната и газовата промишленост (ОВ L 49, 22.2.2005 г., стр. 9); Решение на Европейската комисия от 24 април 2007 г., E-12/2005, Полша — Неограничена гаранция в полза на полската пощенска служба (Poczta Polska), (ОВ C 284, 27.11.2007 г., стр. 2); Решение на Комисията от 27 март 2002 г., E-10/2000, Германия — Държавна гаранция за публичните кредитни институции в Германия (ОВ C 150, 22.6.2002 г., стр. 7). Решение на Надзорния орган на ЕАСТ от 15 юли 2005 г., 177/05/COL Държавна гаранция в полза на Liechtensteinische Landesbank (ОВ C 310, 8.12.2005 г., стр. 17, Притурка за ЕИП № 62, 8.12.2005 г., стр. 1).

(82) Ibidem.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРАВОМЕРНА И НЕСЪВМЕСТИМА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ (1)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Надзорният орган на ЕАСТ (наричан по-нататък „Надзорният орган“) е подготвен да заеме твърда позиция по отношение на неправомерните помощи. Съгласно Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (наричан по-нататък „Протокол 3“) (2) Надзорният орган систематично разпорежда на държавите от ЕАСТ да възстановят всички неправомерни помощи, за които е констатирано, че са несъвместими с прилагането на Споразумението за европейско икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), освен в случаите, когато по негова преценка това би нарушило общ принцип на правото на ЕИП. Надзорният орган е приел 6 такива решения за възстановяване на помощ.

За целостта на режима за държавни помощи е от съществено значение решенията на Надзорния орган, разпореждащи на държавите от ЕАСТ да възстановят неправомерната държавна помощ (по-нататък „решения за възстановяване“), да бъдат приложени ефективно и незабавно. Практиката на Надзорния орган през последните години сочи, че има основания за действителни притеснения в това отношение. Докладът за държавни помощи на държавите от ЕАСТ, представен през есента на 2008 г. (3). показва също, че от 6 решения за възстановяване, приети от Надзорния орган, само едно е изцяло изпълнено от съответната държава от ЕАСТ (4).

През 2004 г. Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) поръча сравнително проучване на прилагането на политиката за държавните помощи на ЕС в различни държави-членки (5). (наричано по-нататък „Проучване на прилагането“). Една от целите на проучването бе да се оцени ефективността на процедурите и практиките по възстановяване в редица държави-членки. Авторите на проучването установяват, че прекалената продължителност на процедурите по възстановяване е повтарящ се елемент в докладите за всички страни.

Въз основа на собствения си опит Надзорният орган отбелязва, че в повечето държави от ЕАСТ пред възстановяването на неправомерните и несъвместими помощи стоят множество пречки. Особено продължителни са процедурите за възстановяване, за които са приложими разпоредбите на националното законодателство, така че на практика няма възстановяване, което да е изпълнено изцяло в рамките на сроковете, постановени в решенията за възстановяване на Надзорния орган. Поради това Надзорният орган желае да подчертае необходимостта от ефективно прилагане на решенията за възстановяване. Ясно е, че прилагането на тези решения е споделена отговорност между Надзорния орган и държавите от ЕАСТ и за да бъде то успешно, са необходими значителни усилия и от двете страни.

Целта на настоящата глава е да разясни политиката на Надзорния орган за прилагането на решенията за възстановяване. То няма за цел да разглежда последствията, които националните съдилища биха могли да изведат от неспазването на задължението за уведомяване или на отлагателната клауза по член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3. Надзорният орган счита, че е необходимо да бъдат разяснени мерките, които той възнамерява да вземе, за да улесни изпълнението на решенията за възстановяване и да определи действия, които държавите от ЕАСТ могат да предприемат, за да се гарантира постигането на пълно съответствие с правилата и принципите, установени в достиженията на правото на ЕИП, и по-специално в съдебната практика на съдилищата на Общността и Съда на ЕАСТ. За тази цел настоящата глава първо припомня каква е целта на възстановяването и основните принципи, въз основа на които се прилагат решенията за възстановяване. След това то представя практическите последствия от тези основни принципи за всеки от участниците в процеса по възстановяване.

2. ПРИНЦИПИТЕ НА ПОЛИТИКАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

2.1. Кратка история на политиката на възстановяване

Член 1, параграф 3 в част I на Протокол 3 гласи: „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище, за всички планове за предоставянето или изменението на помощта. […] Заинтересованата държава не може да започне да прилага предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.“

7.	В случаите, при които държава от ЕАСТ не уведоми Надзорния орган за своите планове за предоставяне или изменение на помощта преди да я приведе в действие, помощта е неправомерна от момента на предоставянето ѝ съгласно правото на ЕИП.

В решение „Kohlegesetz“ (6) от 1973 г. Съдът на Европейските общности постанови за първи път, че Комисията е компетентна да разпореди възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ. Съдът постанови, че Комисията е компетентна да реши, че дадена държава-членка трябва да измени или отмени държавна помощ, която е несъвместима с общия пазар. Поради това тя трябва да има право да изиска възстановяването на тази помощ (7).

9.	През 2001 г. Протокол 3 беше изменен inter alia с добавяне на част II, в която бяха включени и основни правила относно възстановяването (8). Допълнителни разпоредби за прилагане на възстановяването бяха включени в Решение № 195/04/COL от 14 юли 2004 г., с измененията (9).

10.

Член 14, параграф 1 от част II на Протокол 3 утвърждава постоянната съдебна практика на Съда на Европейските общности (10) и установява задължението на Надзорния орган да разпорежда възстановяването на неправомерната и несъвместима помощ, освен ако това не противоречи на общ принцип на правото. Този член гласи също така, че съответните държави от ЕАСТ са длъжни да предприемат всички необходими мерки за възстановяване на неправомерната и несъвместима помощ. Съгласно Член 14, параграф 2 помощта трябва да бъде възстановена с лихвите от датата, на която неправомерната помощ е била предоставена на разположение на бенефициера до датата на нейното действително възстановяване. Решение № 195/04/COL определя методите, които да бъдат използвани за изчисляване на лихвата за възстановяване. И накрая, член 14, параграф 3 гласи, че „[…] възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава от ЕАСТ, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Надзорния орган на ЕАСТ. […]“.

11.

В редица неотдавнашни решения, Съдът на Европейските общности поясни допълнително приложното поле и тълкуването на член 14, параграф 3 Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (който съответства на член 14, параграф 3 от част II на Протокол 3), като наблегна на необходимостта от незабавно и ефективно изпълнение на решенията за възстановяване (11). Освен това Надзорният орган започна също така да прилага по-систематично съдебната практика по дело Deggendorf (12). Тази съдебна практика дава възможност на Надзорния орган, при изпълнение на определени условия, да разпореди на държавите от ЕАСТ да преустановят плащането на нова съвместима помощ на определено предприятие, докато то не върне старата, неправомерна и несъвместима помощ, която е предмет на решение за възстановяване.

2.2. Цел и принципи на политиката на възстановяване

2.2.1. Цел на възстановяването

12.

Нееднократно Съдът на Европейските общности е постановявал, че целта на възстановяването е да се възобнови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. Това е необходимо с оглед запазването на равни условия на вътрешния пазар. В този контекст, Съдът на Европейските общности подчерта, че възстановяването на неправомерна и несъвместима помощ не е санкция (13), логично следствие от установяването на неправомерния характер на помощта (14). Следователно възстановяването не може да бъде считано за несъразмерно предвид целите на Договора по отношение на държавните помощи (15).

13.

Според Съда на Европейските общности, „възобновяването на предходното положение е налице, когато получателят върне неправомерната и несъвместима помощ, като по този начин се лиши от предимството пред конкурентите си на пазара и се възстанови положението, съществувало преди да бъде предоставена помощта“ (16). За да се премахне всяко финансово предимство, произтичащо от неправомерната помощ, следва да бъдат начислени лихви върху неправомерно предоставените суми. Тези лихви трябва да съответстват на финансовото предимство, получено безвъзмездно в резултат от наличността на въпросните средства през дадения период от време (17).

14.

Освен това, според Съда на Европейските общности, решението за възстановяване се счита за изцяло изпълнено, когато действията, предприети от държавите-членки, доведат до конкретни резултати по отношение на възстановяването (18) и то е незабавно (19). От съществено значение за да се постигна целта на възстановяването на помощта е несъмнено незабавното ѝ връщане.

2.2.2. Задължението за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ и изключенията от него

15.	Член 14, параграф 1 от част II на Протокол 3 установява, че „когато са взети отрицателни решения в случай на неправомерна помощ, Надзорният орган на ЕАСТ решава съответната държава от ЕАСТ да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера“.

16.

Разпоредбите на Протокол 3 налагат две ограничения на правомощията на Надзорния орган да разпорежда възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ. Член 14, параграф 1 от част II на Протокол 3 гласи, че Надзорният орган не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото. Общите принципи на правото, на които най-често има позовавания в този контекст, са принципите на защита на легитимните очаквания (20) и на правната сигурност (21). Важно е да се отбележи, че Съдът на Европейските общности дава много тясно тълкуване на тези принципи в контекста на възстановяването. Член 15 от част II на Протокол 3 гласи, че правомощията на Надзорния орган за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от 10 години (т. нар. „давностен срок“). Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ. Всяко действие, предприето от Надзорния орган или от Комисията (22), или от дадена държава от ЕАСТ, която действа по искане на Надзорния орган, прекъсва давностния срок.

17.

Държавата от ЕАСТ, адресат на решението за възстановяване, е длъжна да го изпълни (23). Съдът на Европейските общности признава само едно изключение от задължението на държавата-членка да приложи решение за възстановяване, адресирано до нея, а именно — при наличието на извънредни обстоятелства, поради които би било абсолютно невъзможно тя да изпълни надлежно решението (24).

18.

Според Съда на Европейските общности, абсолютната невъзможност обаче не може да бъде само предполагаема. Държавата-членка трябва да докаже, че се е опитала добронамерено да възстанови неправомерната помощ и трябва да сътрудничи на Комисията в съответствие с член 10 от Договора за ЕО за преодоляване на срещнатите трудности (25).

19.

Прегледът на съдебната практика показва, че Съдът на Европейската общност дават много тясно тълкуване на понятието „абсолютна невъзможност“. Съдилищата са потвърждавали нееднократно, че държавата-членка не може да се позове на разпоредби от вътрешното си право като правила за давност (26) или липсата на национално законодателство в областта на възстановяването (27), за да оправдае неизпълнението на решение за възстановяване (28). Също така, Съдът на Европейските общности счита, че задължението за възстановяване не се засяга от обстоятелствата, свързани с икономическото положение на бенефициера. Съдът пояснява, че финансовите затруднения на едно предприятие не са доказателство за това, че възстановяването е невъзможно (29). Той посочва, че при подобни обстоятелства, липсата на всякакви възвращаеми активи е единственият начин, чрез който държава-членка може да докаже абсолютната невъзможност за възстановяването на помощта (30). В редица случаи държавите-членки твърдят, че не са били в състояние да изпълнят решението за възстановяване поради свързаните с това административни или технически трудности (например голям брой бенефициери). Съдът последователно отказва да приеме, че тези трудности представляват абсолютна невъзможност за възстановяване (31). И накрая опасението от непреодолими вътрешни трудности не може да оправдае неизпълнението на задълженията на държавите-членки съгласно правото на Общността (32).

2.2.3. Използването на национални процедури и необходимостта от незабавно и ефективно изпълнение

20.	Член 14, параграф 3 от част II на Протокол 3 гласи, че „[…] възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава от ЕАСТ, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Надзорния орган на ЕАСТ“.

21.

Ако държавите от ЕАСТ са свободни да изберат съгласно своето национално законодателство средствата, с които да приложат решенията за възстановяване, избраните мерки трябва да приложат изцяло решението за възстановяване. Поради това е необходимо националните мерки, взети от държавите от ЕАСТ, да доведат до ефективното и незабавно изпълнение на решението на Надзорния орган.

22.

В решението си Olympic Airways (33), Съдът на Европейските общности подчертава, че мерките, взети от държавата-членка, трябва да бъдат ефективни и да доведат до конкретен резултат по възстановяването. Резултатът от действията, предприети от държавата, трябва да бъде действително възстановяване на дължимите суми от страна на бенефициера. В решението „Scott“ (34) Съдът на Европейските общности потвърди и подчерта, че националните процедури, които не изпълняват условията по член 14, параграф 3 от процедурния регламент (които съответстват на член 14, параграф 3 от част II на Протокол 3), не трябва да се прилагат. Съдът отхвърли по-специално аргумента на държавата-членка, че тя е предприела всички налични мерки на национално ниво и подчерта, че тези мерки трябва да доведат до конкретен резултат относно възстановяването в срока, определен от Комисията.

23.

Член 14, параграф 3 от част II на Протокол 3 изисква решенията за възстановяване да бъдат изпълнени едновременно ефективно и незабавно. По делото „Scott“, Съдът на Европейските общности наблегна на значението на времевия аспект в процеса на възстановяване. Съдът подчерта, че прилагането на националните процедури не трябва да възпрепятства възстановяването на ефективната конкуренция като не позволи незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Националните процедури, които възпрепятстват незабавното възстановяване на предходното положение и удължават нелоялното конкурентно предимство, получено в резултат от неправомерната и несъвместима помощ, не отговарят на условията по член 14, параграф 3 от част II на Протокол 3.

24.

В този контекст е важно да припомним, че искът за отмяна на решение за възстановяване по член 36 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (наричано по-нататък „Споразумение за надзорен орган и съд“) няма суспензивно действие. В контекста на такъв иск обаче бенефициерът на помощта може да поиска спиране на изпълнението на решението за възстановяване съгласно член 40 от Споразумението за надзорен орган и съд. Молбата за спиране на изпълнението трябва да посочва обстоятелствата на спешност и да включва фактологическата и правна обосновка, която на пръв поглед дава основание за временните мерки, за които е подадена молбата (35). В такъв случай, ако счете че обстоятелствата го изискват, Съдът на ЕАСТ може да постановят временно спиране на изпълнението на оспорвания акт.

2.2.4. Принципът на лоялно сътрудничество

25.	Член 3 от Споразумението за ЕИП задължава държавите то ЕАСТ да съдействат за постигането на задачите на ЕИП и налага съвместни задължения за сътрудничество на институциите на ЕИП и на държавите от ЕАСТ с оглед постигане на целите на Споразумението за ЕИП.

26.	В контекста на прилагането на решенията за възстановяване, Надзорният орган и органите на държавите от ЕАСТ трябва да си сътрудничат с цел възстановяване на конкурентните условия в рамките на вътрешния пазар.

27.

Ако дадена държава от ЕАСТ срещне непредвидени или непредвидими трудности при изпълнение на решението за възстановяване в рамките на съответния срок или забележи последици, незабелязани от Надзорния орган, тя трябва да представи тези проблеми за разглеждане от Надзорния орган заедно с предложения за подходящи изменения (36). В такъв случай Надзорният орган и съответните държави от ЕАСТ трябва да работят заедно добросъвестно, за да преодолеят трудностите, като същевременно изцяло спазват разпоредбите на Споразумението за ЕИП (37). По същия начин, принципът на лоялно сътрудничество изисква държавите от ЕАСТ да предоставят на Комисията цялата информация, която позволява да се установи, че избраното средство представлява адаптирано прилагане на решението (38).

28.

Уведомяването на Надзорния орган за техническите и правни трудности, свързани с прилагането на решението за възстановяване обаче не освобождава държавата от ЕАСТ от задължението да предприеме всички възможни необходими стъпки за възстановяване на помощта от въпросното предприятие и да предложи на Надзорния орган всякакви подходящи мерки, с които да се приложи решението (39).

3. ПРИЛАГАНЕ НА ПОЛИТИКАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

29.	Както Надзорният орган, така и държавите от ЕАСТ имат основна роля в прилагането на решенията за възстановяване и могат да допринесат за ефективно прилагане на политиката на възстановяване.

3.1. Ролята на Надзорния орган

30.

Решението за възстановяване на Надзорния орган задължава съответните държави от ЕАСТ да възстановят помощта. То изисква съответните държави от ЕАСТ да възстановят определена сума от бенефициера или от няколко бенефициери в рамките на определен срок. Опитът сочи, че бързината, с която се изпълнява решението за възстановяване, зависи от това доколко то е прецизно и изчерпателно. Поради това Надзорният орган ще продължи да се стреми да гарантира, че решенията за възстановяване дават ясни указания за размера (размерите) на помощта, който (които) да бъде (бъдат) възстановен(и), предприятието (предприятията), които трябва да възстановят помощта и съответния срок.

Установяване на предприятията, от които трябва да бъде възстановена помощта

31.

Неправомерната и несъвместима помощ трябва да се възстанови от предприятията, които действително са се възползвали от нея (40). Надзорният орган ще продължи настоящата си практика да посочва в своите решения за възстановяване, когато е възможно, самоличността на предприятието (предприятията), от което (които) трябва да бъде възстановена помощта. Ако на етапа на прилагане се окаже, че помощта е била прехвърлена на други организации, може да се наложи държавите от ЕАСТ да разширят обхвата на възстановяването, за да включат всички действителни бенефициери и да гарантират спазване на задължението за възстановяване.

32.

Съдът на Европейските общности дава някои насоки относно условията, при които обхватът на решението за възстановяване трябва да бъде разширен, за да включи предприятия, различни от първоначалния бенефициер на неправомерната и несъвместима помощ. Според Съда на Европейските общности, неправомерно полученото предимство може да бъде прехвърлено, ако активите на първоначалния бенефициер на помощта са прехвърлени на трета страна на цена по-ниска от тяхната пазарна стойност, понякога на предприятие правоприемник, създадено с цел да се заобиколи нареждането за възстановяване (41). В съответствие с тази съдебна практика, Надзорният орган трябва да е в състояние да докаже, че активите са били продадени на цена по-ниска от пазарната, особено на предприятие правоприемник, създадено с цел да се заобиколи нареждането за възстановяване, като в този случай обхватът на нареждането за възстановяване може да бъде разширен до тази трета страна. Типични примери за заобикаляне са случаите, при които прехвърлянето не следва никаква икономическа логика освен тази на обезсилване на нареждането за възстановяване (42).

33.

По отношение на прехвърлянето на акции на предприятие, което трябва да върне незаконна и несъвместима помощ (сделки с акции), Съдът на Европейските общности заяви (43), че продажбата на акции в предприятието на трета страна не влияе върху задължението на бенефициера да върне помощта (44). Ако може да се установи че купувачът на акциите е платил за тях пазарната цена, то тогава не може да се счита, че той се е облагодетелствал от предимство, което представлява държавна помощ (45).

34.

Когато приема решение за възстановяване по отношение на схеми за помощ, Надзорният орган обикновено не е в състояние да посочи в самото решение всички предприятия, които са получили неправомерна и несъвместима помощ. Това трябва да бъде извършено в началото на процеса на прилагане на решението от съответната държава от ЕАСТ, която ще трябва да разгледа индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (46).

Определяне на сумата за възстановяване

35.

Целта на възстановяването е постигната „когато въпросната помощ заедно с лихвата за просрочването, когато е уместно, е била изплатена обратно от получателя или от предприятията, които в действителност са се възползвали от нея. Чрез възстановяването на помощта получателят се лишава от предимството пред конкурентите си на пазара и предходното положението се възстановява“ (47).

36.

Както и в миналото, Надзорният орган посочва ясно мерките на неправомерна и несъвместима помощ, които са предмет на възстановяване в неговите решения за възстановяване. Надзорният орган полага усилия да изчисли точния размер на помощта за възстановяване, когато разполага с необходимите данни. Ясно е обаче, че Надзорният орган не може да бъде и не е законово задължен да определи точната сума, която да бъде възстановена. Достатъчно е решението на Надзорния орган да съдържа информация, която да позволи на държавата от ЕАСТ да определи сумата без особено затруднение (48).

37.

В случая на неправомерна и несъвместима схема за помощ, Надзорният орган не е в състояние да определи размера на несъвместимата помощ, която да бъде възстановена от всеки бенефициер. Това изисква подробен анализ от страна на държавата от ЕАСТ на предоставената помощ във всеки отделен случай въз основа на схемата за помощ. Поради това Надзорният орган посочва в своето решение, че държавите от ЕАСТ трябва да възстановят всички помощи, освен когато те са предоставени на специфичен проект, който към момента на предоставяне на помощта е отговарял на условията на регламентите за групово освобождаване или на тези на схема за помощ, одобрена от Надзорния орган.

38.

Според член 14, параграф 2 от част II на Протокол 3, помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва съответно ниво на лихвите, определено от Надзорния орган. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била предоставена на разположение на бенефициера, до датата на нейното възстановяване (49). Решение № 195/04/COL за прилагането установява, че лихвеният процент ще се прилага с натрупване до датата на възстановяване на помощта (50).

График за прилагане на решението

39.

В миналото, решенията за възстановяване на Комисията посочваха срок от два месеца, в който съответната държава-членка бе длъжна да съобщи на Комисията за предприетите мерки за изпълнение на дадено решение. Съдът постанови, че на този срок трябва да се гледа като на срок за изпълнение на самото решение на Комисията (51).

40.	Освен това Съдът посочи, че в контекста на изпълнението на решението на Комисията контактите и преговорите между Комисията и държавата-членка не могат да освободят държавата-членка от задължението да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на решението в рамките на определения срок (52).

41.

Надзорният орган счита, че двумесечният срок за изпълнение на неговите решения е твърде кратък в повечето случаи. Поради това той реши да удължи срока за изпълнението на решенията за възстановяване до четири месеца. Оттук нататък Надзорният орган ще определя два срока в своите решения:

—	първи срок от два месеца след влизането в сила на решението, в който държавата от ЕАСТ трябва да уведоми Надзорния орган за планираните или предприетите мерки;

—	втори срок от четири месеца след влизането в сила на решението, в който решението на Надзорния орган трябва да бъде изпълнено.

42.	Ако държавата от ЕАСТ срещне сериозни трудности, които не ѝ позволяват да спази някой от тези срокове, тя трябва да уведоми Надзорния орган като предостави подходяща обосновка. В такъв случай Надзорният орган може да удължи срока в съответствие с принципа на лоялно сътрудничествo (53).

3.2. Ролята на държавите от ЕАСТ: прилагане на решенията за възстановяване

3.2.1. Кой е отговорен за прилагане на решенията за възстановяване?

43.	Държавата от ЕАСТ е отговорна за прилагане на решенията за възстановяване. Член 14, параграф 1 от част II на Протокол 3 предвижда, че съответната държава от ЕАСТ трябва да вземе всички необходими мерки за да възстанови помощта от бенефициера.

44.

В този контекст е важно да се има предвид, че Съдът на Европейските общности е припомнял нееднократно, че решение на Комисията, адресирано до държава-членка, е задължително за всички органи на тази държава, включително съдилищата (54). Това означава, че всеки орган на държавата от ЕАСТ, участващ в прилагането на решение за възстановяване, трябва да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира незабавното и ефективно прилагане на това решение.

45.

Правото на ЕИП не уточнява кой национален орган на съответната държава трябва да отговаря за практическото прилагане на решението за възстановяване. Националния правен ред на всяка държава от ЕАСТ определя органите, отговорни за прилагането на решението за възстановяване. Като цяло, повечето държави от ЕАСТ са възложили на един централен орган (например министерство), който е в постоянен контакт с Надзорния орган, задачата да контролира и наблюдава процеса на възстановяване (55).

3.2.2. Прилагане на задължението за възстановяване

46.

Член 14, параграф 3 от Протокол 3 задължава държавите от ЕАСТ да започнат процедурата по възстановяване незабавно. Както е посочено в точка 3.1 по-горе, решението за възстановяване установява срок, в който държавата от ЕАСТ трябва да предостави точна информация относно предприетите или планираните мерки за изпълнение на решението. По-специално, държавата от ЕАСТ трябва да предостави пълна информация за самоличността на бенефициерите на неправомерната и несъвместима помощ, за размера на помощта и за националните процедури, приложими с оглед възстановяване на помощта. Освен това държавата от ЕАСТ ще трябва да предостави документи, доказващи, че тя е уведомила бенефициера за неговото задължение да изплати обратно помощта.

Установяване на бенефициера на помощта и на сумата за възстановяване

47.

Не винаги решението за възстановяване съдържа пълна информация за самоличността на бенефициерите или за размера на помощта, която трябва да бъде възстановена. В такива случаи държавата от ЕАСТ трябва да установи незабавно предприятията, засегнати от решението, и да изчисли точния размер на помощта, който трябва да бъде възстановен от всяко едно от тях.

48.

В случай на неправомерна и несъвместима схема за помощ от държавата от ЕАСТ се изисква да извърши подробен анализ на всяка индивидуална помощ, предоставена въз основа на въпросната схема. За да изчисли точния размер на помощта, която трябва да бъде възстановена от всеки отделен бенефициер по схемата, тя ще трябва да определи до каква степен помощта, предоставена за специфичен проект, е изпълнявала по времето на нейното предоставяне всички условия на регламентите за групово освобождаване или условията по одобрена от Надзорния орган схема за помощ. В такива случаи държавите от ЕАСТ също могат да приложат критериите за de minimis, приложими по време на предоставяне на неправомерната и несъвместимата помощ, която е предмет на решението за възстановяване.

49.

Националните органи имат право да вземат предвид ефекта на данъчната система при определяне на размера на сумата за връщане. Когато бенефициер на неправомерна и несъвместима помощ е платил данък върху получената помощ, националните органи могат, в съответствие с националните данъчни правила, да отчетат по-ранното плащане на данъка чрез възстановяване само на нетния размер, получен от бенефициера (56). Надзорният орган счита, че в такива случаи националните органи ще трябва да гарантират, че бенефициерът няма да може да ползва по-нататъшно намаление на данъците, твърдейки че възстановяването е намалило неговия облагаем доход.

Приложимата процедура по възстановяване

50.

Правото на ЕИП не уточнява изрично коя от процедурите трябва да приложи държавата от ЕАСТ, за да изпълни решение за възстановяване. Държавите от ЕАСТ обаче трябва да имат предвид, че изборът и прилагането на определена национална процедура трябва да изпълнява условието да позволява незабавно и ефективно изпълнение на решението на Надзорния орган. Това означава, че отговорните органи трябва внимателно да разгледат целия набор от налични национални инструменти за възстановяване и да изберат процедурата, която е най-вероятно да гарантира незабавното изпълнение на решението. Когато е възможно съгласно националното законодателство, те трябва да използват бързи процедури. Според принципа на равностойност и ефективност тези процедури не трябва да бъдат по-неизгодни от процедурите, с които се уреждат подобни действия на национално равнище и не трябва да превърнат спазването на правата, предоставени от правото на ЕИП, в практически невъзможно или прекалено трудно (57).

51.

В обобщение, държавите от ЕАСТ не трябва да са в състояние да поставят каквито и да било пречки пред изпълнението на дадено решение за възстановяване (58). Следователно, националните органи са задължени да не прилагат тези разпоредби на вътрешното право, които могат да възпрепятстват незабавното изпълнение на решението за възстановяване (59).

Уведомяване и изпълнение на нарежданията за възстановяване

52.

След като са установени бенефициерът, сумата за възстановяване и приложимата процедура, нарежданията за възстановяване трябва да бъдат изпратени на бенефициерите на неправомерната и несъвместима помощ незабавно и в срока, определен в решението на Надзорния орган. Органите по възстановяването трябва да гарантират, че тези нареждания за възстановяване са приведени в действие и че възстановяването е извършено в срока, посочен в решението. Ако даден бенефициер не изпълни нареждането за възстановяване, държавите от ЕАСТ трябва да потърсят начин за незабавно изпълнение на искането си за възстановяване в съответствие с вътрешното право.

3.2.3. Съдебно производство пред националните съдилища

53.

Прилагането на решенията за възстановяване може да доведе до откриване на съдебно производство пред националните съдилища. Могат да бъдат разграничени две основни категории в съдебното производство по възстановяването: искове от страна на органа по възстановяването за съдебна заповед за принуждаване на неохотен получател да възстанови неправомерната и несъвместима помощ и искове, с които бенефициерите оспорват нареждането за възстановяване.

54.

Когато националните мерки за прилагане на решение за възстановяване се оспорват в съда, изпълнението на решението за възстановяване може да бъде забавено с години. Това важи с още по-голяма сила в случая, когато решението за възстановяване е оспорвано пред Съда на ЕАСТ и от националните съдии е поискано да преустановят временно прилагането на националните мерки до постановяване на решението на Съда на ЕАСТ относно законосъобразносттата на решението за възстановяване.

55.

Съдът на Европейските общности е постановил, че бенефициерът на помощ, който несъмнено би могъл да оспори решението за възстановяване съгласно член 36 от Споразумението за надзорен орган и съд пред Съда на ЕАСТ, не може да оспорва валидността на решението пред националния съд на основание, че решението е било незаконно (60). Следователно бенефициерът на помощ, който е можел да поиска временни мерки пред Съда на ЕАСТ в съответствие с членове 40 и 41 от Споразумението за надзорен орган и съд и не го е направил, не може да иска прекратяване на мярката, взета от националните органи за прилагане на решението, на основание неговата законосъобразност.

56.

От друга страна, в случаите, когато не е очевидно, че искът от страна на бенефициера на помощта за отмяна на оспорваното решение би бил допустим, на бенефициера на помощта трябва да бъде предложена достатъчна правна защита. В случай че бенефициерът на помощта оспорва прилагането на решението пред националния съд на основание, че това решение за възстановяване е било неправомерно, националният съдия трябва да се позове на процедурата, постановена в член 34 от Споразумението за надзорен орган и съд (61).

57.

В случай че бенефициерът поиска също временни мерки по отношение на националните мерки, приети за прилагане на решението за възстановяване поради предполагаема незаконосъобразност на решението за възстановяване на Надзорния орган, националният съдия трябва да прецени дали въпросното дело отговаря на условията, определени от Съда на Европейските общности по дела Zuckerfabrik (62) и Atlanta (63). Оттук следва, че националният съд може да разпореди временни мерки единствено ако:

(1)	съдът има сериозни съмнения относно валидността на акта и ако въпросът за валидността на оспорвания акт все още не е поставен пред Съда на ЕАСТ, той сам предприема действия в съответствие с второто изречение от горния параграф 56;

(2)	въпросът е спешен, в смисъл че временните мерки са необходими, за да се избегне сериозна и непоправима щета на ищеца;

(3)	съдът взема под внимание интереса на ЕИП; и

(4)	при оценката си на всички тези условия, той спазва всички решения на Съда на ЕАСТ относно законосъобразността на акта или прилагането на сходни временни мерки на ниво ЕИП (64).

3.2.4. Специфичният случай на бенефициери в несъстоятелност

58.	Първо следва да се отбележи, че Съдът на Европейските общности поддържа становището, че фактът че бенефициерът е в несъстоятелност или в процедура по несъстоятелност не засяга задължението за възстановяване на неправомерната и несъвместима помощ (65).

59.

В повечето случаи, когато бенефициерът е в несъстоятелност, възстановяването на целия размер на неправомерната и несъвместима помощ (включително с лихвите) няма да бъде възможно, тъй като активите на бенефициера няма да бъдат достатъчни, за да задоволят всички искове на кредиторите. Следователно не е възможно напълно да се възстанови положението ex-ante по традиционния начин. Тъй като крайната цел на възстановяването е да се прекрати нарушаването на конкуренцията, Съдът на Европейските общности счита, че в такива случаи ликвидацията на бенефициера може да се разглежда като приемлива възможност на възстановяването (66). Поради това Надзорният орган е на мнение, че решението, разпореждащо на държава от ЕАСТ да възстанови неправомерна и несъвместима помощ от бенефициер в несъстоятелност може да се счита за надлежно изпълнено, когато е извършено пълно възстановяване или, в случай на частично възстановяване, когато предприятието е ликвидирано и активите му са продадени при пазарни условия.

60.

Когато прилагат решения за възстановяване от бенефициери в несъстоятелност, органите на държавата от ЕАСТ трябва да гарантират, че интересът на ЕИП е надлежно отчетен през цялото производство по несъстоятелност, както и в частност необходимостта незабавно да се прекрати нарушаването на конкуренцията, произтичащо от неправомерната и несъвместима помощ.

61.

При все това, регистрацията на исковете в производство по несъстоятелност не е сама по себе си винаги достатъчна, за да гарантира незабавното и ефективно прилагане на решенията на Надзорния орган за възстановяване. Прилагането на определени вътрешни законови разпоредби за несъстоятелност може да се отрази неблагоприятно върху ефекта на решението за възстановяване като разреши на предприятието да оперира, без да е възстановило напълно помощта, като позволи нарушението на конкуренцията да продължи. Поради това Надзорният орган счита, че е необходимо да се определят задълженията на държавите от ЕАСТ в различните етапи на производството по несъстоятелност.

62.

Държавите от ЕАСТ трябва незабавно да регистрират исковете си в производството по несъстоятелност (67). Съгласно практиката на Съда на Европейските общности, възстановяването се извършва според националните правила за несъстоятелност (68). По този начин събирането на вземанията ще бъде извършено в съответствие с предоставяния им статут съгласно вътрешното право.

63.

В миналото е имало случаи, разглеждани от Комисията, в които синдикът е отказвал да регистрира иск за възстановяване при производство по несъстоятелност поради формата на предоставената неправомерна и несъвместима помощ (например когато помощта е била предоставена под формата на капиталова инжекция). Тази ситуация е проблематична, особено ако отказът би лишил органите по възстановяване, отговорни за изпълнението на решението, от всички средства, чрез които да се гарантира, че интересът на Общността и на ЕИП е напълно отчетен по време на цялото производство по несъстоятелност. Поради това Надзорният орган счита, че държавите от ЕАСТ трябва да оспорят отказа на синдика да регистрира исковете им (69).

64.

Надзорният орган счита, че с оглед на незабавното и ефективно прилагане на решението за възстановяване, органите, отговарящи за изпълнението на решението за възстановяване, трябва също така да обжалват всяко решение на синдика или на съда по несъстоятелност, което позволява продължаване на дейността на бенефициера в несъстоятелност извън сроковете, определени в решението за възстановяване. Също така националните съдилища, когато разглеждат подобен иск, трябва да отчетат интереса на ЕИП и по-конкретно необходимостта да се гарантира незабавното изпълнение на решението на Надзорния орган и незабавното прекратяване на нарушаването на конкуренцията, произтичащо от неправомерната и несъвместима помощ. Според Надзорния орган, националните съдилища не трябва да разрешат на бенефициера в несъстоятелност да продължи своята дейност, ако помощта не е напълно възстановена.

65.

Когато на комитета на кредиторите е предложен план за продължаване на дейността, включващ продължаване на дейността на бенефициера, националните органи по възстановяването могат да подкрепят този план само ако той гарантира, че помощта ще бъде възстановена изцяло в срока, предвиден в решението на Надзорния орган. Конкретно, държавата от ЕАСТ не може да се откаже от част от своя иск за възстановяване, нито да приеме каквото и да е друго решение, което няма да доведе до незабавното приключване на дейността на бенефициера. При липса на пълно и незабавно изплащане обратно на неправомерната и несъвместима помощ, националните органи по възстановяването трябва да предприемат всички налични мерки, за да се противопоставят на приемането на план за продължаване на дейността, както и да настояват за приключване на дейността на бенефициера в срока, определен в решението за възстановяване.

66.

При ликвидация и ако помощта не е била напълно възстановена, държавата от ЕАСТ трябва да се противопостави на всяко прехвърляне на активи, което не е извършено при пазарни условия и/или е организирано така, че да се заобиколи решението за възстановяване. За да е налице „правилно прехвърляне на активите“, държавата от ЕАСТ трябва да гарантира, че неправомерното предимство, създадено от помощта, няма да бъде прехвърлено на придобиващия активите. Това може да се случи, ако активите на първоначалния бенефициер на помощта са прехвърлени на трета страна на цена по-ниска от пазарната или на предприятие наследник, създадено с цел да се заобиколи нареждането за възстановяване. В такъв случай обхватът на нареждането за възстановяване трябва да бъде разширен до тази трета страна (70).

4. ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С РЕШЕНИЯТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН

67.	Държавата от ЕАСТ се счита за изпълнила решението за възстановяване, когато помощта е била върната изцяло в рамките на определения срок или в случай на бенефициер в несъстоятелност, когато предприятието е ликвидирано при пазарни условия.

68.

В надлежно обосновани случаи Надзорният орган може също така да допусне временно прилагане на решението, когато то е предмет на съдебен спор пред националния съд или Съда на ЕАСТ (например като целият размер на неправомерната и несъвместима помощ се прехвърли върху блокирана сметка (71). Държавата от ЕАСТ трябва да гарантира, че предприятието ще се лиши от предимството, свързано с неправомерната и несъвместима помощ (72). Тя трябва да предостави за одобрение от Надзорния орган обосновка и пълно описание на предвидената временна мярка.

69.

Когато съответната държава от ЕАСТ не се съобрази с решението за възстановяване и не докаже абсолютна невъзможност, Надзорният орган може да започне процедура за неизпълнение на задължения. В допълнение, при определени условия, тя може да поиска съответната държава от ЕАСТ да преустанови плащането на нова, съвместима помощ, на съответния бенефициер или бенефициери в съответствие с принципа Deggendorf.

4.1. Процедури при неизпълнение на задължения

— Искове съгласно член 1, параграф 2 от част I във връзка с член 23, параграф 1 от част II на Протокол 3

70.

Ако съответната държава от ЕАСТ не се съобрази с решението за възстановяване в рамките на предписания срок и когато не е била в състояние да докаже абсолютна невъзможност, Надзорният орган или която и да е друга заинтересована държава от ЕАСТ може да отнесе въпроса пряко до Съда на ЕАСТ по силата на член 1, параграф 2 от част I, във връзка с член 23, параграф 1, от част II на Протокол 3. На тази база Надзорният орган може да представи аргументи, свързани с действията на изпълнителните, законодателните или съдебните органи на съответната държава от ЕАСТ, тъй като държавата следва да се разглежда в нейната цялост (73).

71.	В съответствие с член 33 от Споразумението за надзорен орган и съд, държавата от ЕАСТ е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда на ЕАСТ.

— Искове съгласно член 23, параграф 2 от част II на Протокол 3

72.	Ако Надзорният орган счете, че дадена държава от ЕАСТ не се е съобразила с решението на Съда на ЕАСТ, той може да отнесе въпроса пряко до Съда на ЕАСТ по силата на член 1, параграф 2 от част II, във връзка с член 23, параграф 2 от част II на Протокол 3.

4.2. Прилагане на съдебната практика по случая Deggendorf

73.

В решението си по дело Deggendorf Първоинстанционният съд заяви, че „когато Комисията разглежда съвместимостта на държавната помощ с общия пазар, тя трябва да вземе предвид всички фактори, включително, когато е целесъобразно, обстоятелствата, разгледани в предишно решение, и задълженията, които въпросното предишно решение може да е възложило на държавата-членка. От това следва, че Комисията има правомощията да вземе предвид, първо, всички натрупани ефекти от старата […] помощ и новата […] помощ и, второ, факта, че [старата] помощ, обявена за неправомерна […], не е била възстановена“ (74). Като прилага това решение на съда и за да избегне нарушаване на конкуренцията в разрез с общия интерес, Надзорният орган може да разпореди на държавата от ЕАСТ да преустанови плащането на нова, съвместима помощ на предприятие, което е получило неправомерна и несъвместима помощ, предмет на предишно решение за възстановяване, докато държавата от ЕАСТ не се увери, че съответното предприятие е възстановило старата неправомерна и несъвместима помощ.

74.

На практика при предварителното разследване на нова мярка за помощ, Надзорният орган изисква от държавата от ЕАСТ да се ангажира да преустанови плащането на нова помощ на всички бенефициери, които все още трябва да възстановят неправомерна и несъвместима помощ, предмет на предишно решение за възстановяване. Ако държавата от ЕАСТ не поеме такъв ангажимент и/или при липса на ясна информация за съответните мерки за помощ (75), която не позволява на Надзорния орган да прецени общия ефект от старата и новата помощ, той ще приеме окончателно решение под условие въз основа на член 7, параграф 4 от част II на Протокол 3, съгласно който съответната държава от ЕАСТ е задължена да преустанови изплащането на новата помощ, докато няма сигурност, че съответният бенефициер е върнал старата неправомерна и несъвместима помощ заедно с лихвите.

75.

Принципът Deggendorf беше включен в главата за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятията в затруднение от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ относно държавната помощ (76) и в Решение № 195/04/COL, както и в регламентите за групово освобождаване, включени в Споразумението за ЕИП (77). Надзорният орган възнамерява да включи този принцип във всички бъдещи правила и решения, свързани с държавните помощи.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

76.

Поддържането на система на свободна и неограничена конкуренция е крайъгълен камък на Европейското икономическо пространство. Като част от политиката на ЕИП за конкуренцията, дисциплината за държавните помощи е от съществено значение, за да гарантира, че вътрешният пазар предлага равни условия за всички икономически сектори в Европа. В тази ключова задача Надзорният орган на ЕАСТ и държавите от ЕАСТ имат съвместната отговорност да гарантират подходящо прилагане на дисциплината на държавните помощи, и по-конкретно на решенията за възстановяване.

77.

С настоящата глава, Надзорният орган желае да повиши информираността относно принципите на политиката на възстановяване, определени от съдилищата на Общността и от Съда на ЕАСТ и да разясни практиката на Надзорния орган по отношение на неговата политика на възстановяване. Надзорният орган поема ангажимент да спазва принципите, които припомня в известието, и приканва държавите от ЕАСТ да търсят неговия съвет, когато срещнат трудности при прилагане на решенията за възстановяване. Службите на Надзорния орган са на разположение на държавите от ЕАСТ за предоставяне при необходимост на допълнителни насоки и помощ.

78.

В замяна на това, Надзорният орган очаква държавите от ЕАСТ да спазват принципите на политиката на възстановяване. Единствено чрез съвместните усилия на Надзорния орган и на държавите от ЕАСТ ще бъде гарантирана дисциплината на държавните помощи и ще бъде постигната желаната цел, т.е. поддържане на свободна конкуренция в рамките на вътрешния пазар.

(1) Настоящата глава съответства на Известие на Комисията „Към ефективно прилагане решенията на Комисията, разпореждащи държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“, ОВ C 272, 15.11.2007 г., стр. 4.

(2) Протокол 3 към Споразумението за създаване на надзорен орган и съд беше изменен в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 (сегашен член 88) от Договора за ЕО, ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(3) http://www.eftasurv.int/media/scoreboard/stateaidscoreboardeea_eftastatesautumn2008.pdf

(4) Вж. Годишния доклад на Надзорния орган за 2006 г., стр. 56.

(5) Проучване на прилагането на законите за държавните помощи на национално равнище, проучвания на конкуренцията 6, Люксембург, Служба за официални публикации на Европейските общности http://www.concurrences.com/IMG/pdf/Study_2006.pdf.

(6) Дело C-70/72, Комисията срещу Германия, [1973 г.] ECR 813, точка 13.

(7) Член 6 от Споразумението за ЕИП предвижда, че без да се накърнява бъдещото развитие на практиката на съда, разпоредбите на това споразумение, дотолкова, доколкото те са еднакви в същността си със съответстващите разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, както и с актове, приети в изпълнение на тези два договора, в своето прилагане и изпълнение ще бъдат тълкувани съгласно съответните решения на Съда на Европейските общности, предхождащи датата на подписване на Споразумението за ЕИП. Що се отнася до съответни решения на Съда, произнесени след датата на подписване на Споразумението за ЕИП, от член 3, параграф 2 от Споразумението за надзорен орган и съд следва, че Надзорният орган и Съдът на ЕАСТ вземат под внимание принципите, изложени в тези решения.

(8) Вж. горната бележка под линия 2.

(9) Решение № 195/04/COL от 14 юли 2004 г. относно разпоредбите за изпълнение, постановени в член 27 в част II на Протокол 3 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, ОВ L 139 от 25.5.2006 г., стр. 37, изменено. Решение № 195/04/COL съответства на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1-134), изменен.

(10) Дело C-301/87 Франция срещу Комисията [1990 г.] ECR I-307.

(11) Дело C-415/03 Комисията срещу Гърция („Olympic Airways“) [2005 г.] ECR I-3875 и Дело C-232/05 Комисията срещу Франция („Scott“) [2006 г.] ECR I-10071.

(12) Дело C-188/92 TWD Textilwerke Deggendorf GmbH срещу Германия(„Deggendorf“) ECR [1994 г.] I-833.

(13) Дело C-75/97 Белгия срещу Комисията [1999 г.] ECR I-3671, параграф 65.

(14) Дело C-183/91 Комисията срещу Гърция [1993 г.] ECR I-3131, параграф 16.

(15) Обединени дела C-278/92, C-279/92 и C-280/92 Испания срещу Комисията [1994 г.] ECR I-4103, параграф 75.

(16) Дело C-348/93 Комисията срещу Италия [1995 г.] ECR I-673, параграф 27.

(17) Дело T-459/93, Siemens срещу Комисията [1995 г.] ECR II-1675, параграфи 97 — 101.

(18) Дело C-415/03, Комисията срещу Гърция, цитирано в горната бележка под линия 11.

(19) Дело C-232/03, Комисията срещу Франция, цитирано в горната бележка под линия 11.

(20) За принципа на защита на легитимните очаквания вж. Дело C 24/95, Alcan, [1997 г.], ECR I-1591, параграф 25, и Дело C 5/89, BUG-Alutechnik, [1990 г.], ECR I-3437, параграфи 13 и 14, както и Обединени дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04, Fesil и Finnfjord a.o. срещу Надзорния орган на ЕАСТ, [2005 г.] EFTA Court Report, стр. 121, параграф 171. За пример, в който Съдът на Европейските общности признава съществуването на правна предвидимост от страна на бенефициера, вж. Дело C 223/85, RSV, [1987 г.], ECR 4617.

(21) За принципа на правна сигурност вж. T-115/94, Opel Austria GmbH срещу Съвета, [1997 г.] ECR II-39 и Дело C-372/97, Италия срещу Комисията, [2004 г.] ECR I-3679, параграфи от 116 до 118, Обединени дела C-74/00 P и C-75/00, P Falck и Acciaierie di Bolzano срещу Комисията [2002 г.] ECR I-7869, параграф 140, както и Обединени дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04, Fesil and Finnfjord a.o. срещу Надзорния орган на ЕАСТ, цитирани в горната бележка под линия 20, параграф 172. Вж. също Дело T-308/00, Saltzgitter срещу Комисията [2004 г.], ECR II-01933, параграф 166.

(22) За тълкувание на „всяко действие на Надзорния орган или на Комисията“, вж. Дело T-369/00 Département du Loiret срещу Комисията [2003 г.] ECR II-1789.

(23) Дело 94/87 Комисията срещу Германия [1989] ECR 175.

(24) Дело C-404/2003 Комисията срещу Испания [2003 г.] ECR I-6695.

(25) Дело C-280/95 Комисията срещу Италия [1998] ECR I-259.

(26) Дело C-24/95 Alcan, цитирано в горната бележка под линия 20, параграфи от 34 до 37.

(27) Дело C-303/88 Италия срещу Комисията [1991 г.] ECR I-1433.

(28) Дело C-52/84 Белгия срещу Комисията [1986 г.] ECR стр. 89, параграф 9.

(29) Дело C-52/84 Комисията срещу Белгия, вж. горната бележка под линия 28, параграф 14.

(30) Дело C-499/99 Комисията срещу Испания [2002 г.] ECR I-6031.

(31) Дело C-280/95, Комисията срещу Италия, вж. горната бележка под линия 25.

(32) Дело C-6/97 Италия срещу Комисията [1999 г.] ECR I-2981, параграф 34.

(33) Дело C-415/03, Комисията срещу Гърция, вж. горната бележка под линия 11.

(34) Дело C-232/05, Комисията срещу Франция, вж. горната бележка под линия 11.

(35) Член 80, параграф 2 от процедурния правилник на Съда на ЕАСТ.

(36) Дело C-404/00, Комисията срещу Испания, вж. горната бележка под линия 24.

(37) Дело C-94/87 Комисията срещу Германия, вж. горната бележка под линия 23, параграф 9, и Дело C-348/93 Комисията срещу Италия, цитирано в горната бележка под линия 16, параграф 17.

(38) За пример на предложение за прилагане вж. Дело C-209/00, Комисията срещу Германия, [2002 г.] ECRI-11695.

(39) Дело 94/87 Комисията срещу Белгия, вж. горната бележка под линия 23, параграф 10.

(40) Дело C-303/88 Италия срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 27, параграф 57, и Дело C-277/2004 Германия срещу Комисията („SMI“) [2004 г.] ECR I-3925, параграф 75.

(41) Дело C-277/00, Германия срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 40.

(42) Дела C-328/99 и C-399/00, Италия и SIM 2 Multimedia Spa срещу Комисията [2003 г.] ECR I-4035. За друг пример на заобикаляне вж. Дело C-415/03, Комисията срещу Гърция, вж. горната бележка под линия 11.

(43) Дело C-328/99 и C-399/00 Италия и SIM 2 Multimedia срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 42, параграф 83.

(44) В случай на приватизация на дадено предприятие, което е получило държавна помощ, обявена от Надзорния орган за съвместима, държавата от ЕАСТ може да включи в договора за приватизация клауза за отговорност, защитаваща купувача на предприятието от риска първоначалното решение на Надзорния орган, с което помощта е одобрена, да бъде отменено от Съда на ЕАСТ и да бъде заменено с решение на Надзорния орган, което разпорежда възстановяване на тази помощ от страна на бенефициера. Тази клауза може да предвижда цената, заплатена от купувача за приватизираното предприятие, да бъде коригирана в съответствие с новото задължение за възстановяване.

(45) Дело C-277/00, Германия срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 40, параграф 80.

(46) Дело C-310/99 Италия срещу Комисията [2002 г.] ECR I-2289, параграф 91.

(47) Дело C-277/00, Германия срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 40, параграфи от 74 до 76.

(48) Дело C-480/98 Испания срещу Комисията [2000 г.] ECR I-8717, параграф 25, и Обединени дела C-67/85, C-68/85 и C-70/85 Kwekerij van der Kooy BV и други срещу Комисията [1988 г.] ECR стр. 219.

(49) Вж. в този контекст изключението по Дело C-480/98 Испания срещу Комисията, бележка под линия 48 по-горе, параграф 36 и следващи.

(50) Допълнителни насоки за изчисляване на лихвите са предоставени в Решение № 195/04/COL.

(51) Вж. Дело C-207/05 Комисията срещу Италия [2006 г.] ECR I-70, параграфи 31—36, Дело C-378/98 Комисията срещу Белгия [2001 г.] ECR I-5107, параграф 28 и Дело C-232/05 Комисията срещу Франция, в бележка под линия 11 по-горе.

(52) Дело C-5/86 Комисията срещу Белгия [1987 г.] ECR стр. 1773.

(53) Дело C-207/05, Комисията срещу Италия, вж. горната бележка под линия 51.

(54) Дело 249/85 Albako Margarinefabrik Maria von der Linde GmbH & Co. KG срещу Bundesanstalt für landwirtschaftliche Marktordnung [1987 г.] ECR стр. 2345.

(55) Авторите на проучването за прилагане, посочено по-горе, отбелязват, че „за всички проучени страни е общ принципът, че възстановяването трябва да бъде извършено от органа, предоставил помощта.“ Те също така посочват, че в държавите, които са възложили на един централен орган задачата да контролира и наблюдава процеса на възстановяване, наличието на такъв централен орган изглежда допринася за по-ефикасно прилагане на решенията за възстановяване (вж. стр. 521 от проучването).

(56) Дело T-459/93 Siemens срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 17, параграф 83. Вж. също Дело C-148/04 Unicredito Spa v Agenzia delle Entrate, Ufficio Genova I [2005 г.] ECR I-11137, параграфи от 117 до 120.

(57) Дело C-13/01 Safalero [2003 г.] ECR I-8679, параграфи от 49 до 50.

(58) Дело C-48/71 Комисията срещу Италия [1972 г.] ECR стр. 529.

(59) Дело C-232/05, Комисията срещу Франция, вж. горната бележка под линия 11.

(60) Дело C-188/92 TWD Textilwerke Deggendorf GmbH срещу Германия, вж. горната бележка под линия 12.

(61) Дело C-346/03 Atzeni a.o. [2006 г.] ECR I-1875, параграфи 30—34.

(62) Обединени дела C-143/88 и C-92/89 Zuckerfabrik Süderdithmarschen A.G. a.o. [1991 г.] ECR I-415, параграф 23 и следващи.

(63) Дело C-465/93 Atlanta Fruchthandelsgesellschaft mbH a.o. [1995 г.] ECR I-3761, параграф 51.

(64) Дело C-465/93 Atlanta Fruchthandelsgesellschaft mbH a.o., вж. бележка под линия 63 по-горе, параграф 51.

(65) Дело C-42/93 Комисията срещу Испания („Merco“) [1994 г.] ECR I-4175.

(66) Дело C-52/84, Комисията срещу Белгия, вж. горната бележка под линия 28.

(67) Дело C-142/87 Комисията срещу Белгия [1990 г.] ECR I-959, параграф 62.

(68) Дело C-142/87 Комисията срещу Белгия, вж. горната бележка под линия 67, и Дело C-499/99 Комисията срещу Испания, вж. горната бележка под линия 30, параграфи 28—44.

(69) Вж. в този контекст решението на Търговската камера на Съда Амберг от 23 юли 2001 г. по отношение на предоставената от Германия на „Neue Maxhütte Stahlwerke GmbH“ помощ (Решение 96/178/ЕОВС на Комисията от 18 октомври 1995 г., ОВ L 53, 2.3.1996 г., стр. 41). По този случай немският съд отмени отказа на синдика да регистрира иска за възстановяване в следствие на неправомерна и несъвместима помощ, предоставена под формата на капиталова инжекция, тъй като в противен случай би направил невъзможно изпълнението на решението за възстановяване.

(70) Дело C-277/00, Германия срещу Комисията, вж. горната бележка под линия 40.

(71) При определени условия плащането на целия размер на помощта и лихвите в блокирана сметка може да бъде регламентирано със специален договор, подписан от банката и от бенефициера, с който страните приемат, че сумата ще бъде освободена в полза на едната или другата страна след приключване на съдебния процес.

(72) Обратно на създаването на блокирана сметка, използването на банкови гаранции не може да бъде считано за подходяща временна мярка, тъй като общият размер на помощта остава на разположение на получателя.

(73) Дело C-224/01, Köbler, [2003 г.], ECR I-10239, параграфи 31—33; Дело C-173/03, Traghetti del Mediterraneo, [2003 г.], стр. I-05177, параграфи 30—33.

(74) Дела T-244/93 и T-486/93 TWD Deggendorf срещу Комисията [1995 г.] ECR II-2265, параграф 56.

(75) Например при незаконни и несъвместими схеми за помощ, при които Надзорният орган няма сведения за сумата и бенефициерите.

(76) Главата относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение беше приета на 1 декември 2004 г.

(77) Регламент (ЕО) № 1628/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора по отношение на националната регионална инвестиционна помощ, ОВ L 302, 1.11.2006 г., стр. 29, посочено в точка 1i от приложение XV към Споразумението за ЕИП, ОВ L 89, 29.3.2007 г., стр. 33, Притурка за ЕИП № 15, 29.3.2007 г., стр. 26, в сила от 9 декември 2006 г., и Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване), ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3, посочено в точка 1j приложение XV към Споразумението за ЕИП, в сила от 8 ноември 2008 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА КИНЕМАТОГРАФИЧНИ И ДРУГИ АУДИО-ВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Аудио-визуалните и по-специално филмовите произведения играят важна роля в изграждането на европейска идентичност както по отношение на всеобщите аспекти, споделяни в цяла Европа, така и по отношение на културното разнообразие, което характеризира нашите различни традиции и история. Те са елементи с основно значение за доброто функциониране на нашите демокрации поради широко разпространеното им влияние върху обществото. Също така те са в основата на трансформациите, дължащи се на развитието на информационното общество: новостите в технологичното развитие предлагат нови възможности, които подпомагат съхраняването на културното наследство и спомагат за по-доброто взаимно разбиране в Европа.

Аудио-визуалните произведения имат уникални характеристики поради своята двояка природа: те са икономически продукт, който създава важни възможности за генериране на богатство и създаване на работни места. От друга страна, те са културен продукт, който едновременно отразява и формира нашите общества. Ето защо развитието на този сектор никога не е било оставено единствено на пазарните механизми.

Сред останалите аудио-визуални произведения филмовите продукти се отличават поради високите разходи за създаването им и тяхната културна значимост: бюджетите на филмовите продукции са значително по-високи от тези на другите видове аудио-визуално съдържание, те по-често са предмет на международни копродукции и срокът на техния полезен живот е по-дълъг, тъй като позволяват да се използват всички канали за разпространение: кино, DVD носители и видеокасети (за продажба и наемане), изтегляне от интернет и телевизия (заплащане на излъчване (PPV), заплащане на канал (PPC), безплатна телевизия). Филмовите произведения срещат силна конкуренция от външни за Европа продукции (1).

Настоящите насоки определят принципите, които следва да се спазват при прилагането на правилата, свързани с държавните помощи в областта на филмовата и телевизионна индустрия. Те се основават на глава 2 от Съобщението на Европейската комисия относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални дейности (2). Глава 2 определя основната ориентация на Европейската комисия по отношение на държавната помощ в сектора на филмовата индустрия.

2. ОСНОВНА ОРИЕНТАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ В СЕКТОРА НА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ

Киното и телевизионните програми са две от най-универсалните развлекателни медии и упражняват силно влияние върху голям брой хора в международен план. Настоящото ниво на развитие и специфичните характеристики на аудио-визуалното производство в рамките на Европейското икономическо пространство обуславят трудностите пред продуцентите да получат достатъчно ниво на първоначална търговска подкрепа за създаването на финансов пакет, който да осигури реализирането на продукциите. При тези обстоятелства подпомагането на аудио-визуалното производство от страна на държавите от ЕИП играе ключова роля в това да гарантира, че тяхната местна култура и творчески потенциал могат да бъдат изразени, отразявайки по този начин разнообразието и богатството на европейската култура.

В общностния стълб, Договорът от Маастрихт потвърди на равнище Европейска общност изключителната значимост на подпомагането на културата за Европейския съюз и за държавите-членки, като я включи сред седемте политики на Общността, изрично посочени в Договора за ЕО (вж. член 151 ДЕО). В същото време в член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО беше включена нова специфична възможност за изключение от общия принцип за несъвместимост, постановен в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО за помощ, отпусната от държавите-членки за подпомагане на културата.

Споразумението за ЕИП също утвърждава необходимостта от укрепване на културното сътрудничество в член 13 от Протокол 31. Споразумението за ЕИП не съдържа „изключение по отношение на културата“ като това в член 87, параграф 3, буква г) ДЕО. Независимо от това, Надзорният орган счита, че в съответствие с неговата установена практика (3), мерките за подпомагане на филмови и телевизионни продукции могат да бъдат одобрени на основания, свързани с културата, на базата на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. При оценяването Надзорният орган ще съблюдава критериите, прилагани от Европейската комисия за целите на член 87, параграф 3, буква г) ЕО.

Държавите от ЕИП използват широк спектър от мерки за подпомагане на аудио-визуалното производство на филми и телевизионни програми. Това подпомагане се фокусира върху етапите на създаване и производство на филмовите продукции и по принцип е под формата на субсидии или аванси, подлежащи на възстановяване. Тези мерки са обосновани както с културни, така и с производствени съображения. Те имат за първостепенна културна цел да гарантират, че националните и регионални култури и творческият потенциал имат поле за изява в аудио-визуални телевизионни и филмови медии. От друга страна, те целят да генерират критичната маса от дейност, която е необходима за създаването на динамика в развитието и консолидирането на индустрията посредством формиране на стабилни производствени предприятия и изграждане на устойчив фонд от човешки умения и опит.

9.	Настоящите насоки не се занимават с прилагането на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП (практики на предприятията, нарушаващи конкуренцията) в аудио-визуалния сектор (4).

2.1. Съвместимост със Споразумението за ЕИП на схеми за помощ за филмови и телевизионни продукции

10.

Основните правила за държавните помощи според Споразумението за ЕИП са както следва: Член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд гласи, че държавите от ЕАСТ (5) са задължени да уведомяват Надзорния орган за всички планове за предоставяне или изменение на помощта преди тя да бъде приведена в действие. Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП забранява помощта, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и търговията между държавите от ЕИП. Надзорният орган обаче може да освободи дадена държавна помощ от тази забрана. По-специално, член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП описва определени видове помощ, които Надзорният орган може да разреши с оглед на техния ефект. Едно от тези изключения е член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП за помощ за развитието на определени икономически дейности, когато такива помощи не оказват неблагоприятно въздействие на условията за конкуренция и търговия до степен, която противоречи на общия интерес. В своята съдебна практика Надзорният орган разрешава, въз основа на тази разпоредба, помощта за телевизионните и филмови продукции за целите на подпомагането на културата, като се съобразява с критериите, разработени от Европейската комисия.

2.2. Оценка на схемите за помощ за филмови и телевизионни продукции

11.

При оценяването на схеми за помощ за филмови и телевизионни продукции Надзорният орган трябва да проверява:

—	първо, дали схемата за помощ спазва принципа за „обща законосъобразност“, т.e. Надзорният орган трябва да се увери, че режимът не съдържа клаузи, които противоречат на разпоредбите на Споразумението за ЕИП в области, различни от областта на държавните помощи;

—	второ, дали схемата удовлетворява специфичните критерии за съвместимост на помощта, определени от Европейската комисия в нейното Съобщение, и които са пояснени по-долу (6).

Второто условие се отнася специално за схемите за помощ за филмови и телевизионни продукции, докато първото е рутинен тест, който се прилага за всички схеми за помощ, независимо от сектора.

а) Спазване на критерия за обща законосъобразност

12.

Надзорният орган трябва да се увери, че условията за допустимост на режимите на държавна помощ не съдържат клаузи, които противоречат на Споразумението за ЕИП в области, различни от областта на държавните помощи. Надзорният орган трябва да гарантира, inter alia, че принципите, забраняващи дискриминация въз основа на националността, свободата на установяване, свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, са спазени (членове 4, 11, 13, 28, 31, 34 и 36 от Споразумението за ЕИП). Надзорният орган привежда в действие тези принципи във връзка с прилагането на правилата за конкуренция, когато разпоредбите, които ги нарушават, не могат да бъдат отделени от функционирането на режима на помощ.

13.

В съответствие с горните принципи, схемите за помощ не трябва: например, да ограничават помощта изключително до собствени граждани; да изискват от бенефициерите да имат статут на национални предприятия, учредени в съответствие с вътрешното търговско право (предприятия, учредени в една държава от ЕИП и развиващи дейност в друга посредством постоянен клон или агенция, трябва да отговарят на условията за предоставяне на помощ; нещо повече, изискването за агенция трябва да е приложимо само след изплащането на помощта); да изискват от служителите на чуждестранни предприятия, предоставящи кинематографски услуги, да отговарят на националните трудови стандарти.

14.

Някои схеми за помощ за филмови и телевизионни продукции се финансират чрез парафискални такси. В съответствие с практиката на Европейската комисия по вземане на решения и със съдебната практика на Съда на Европейските общности, практиката на Надзорният орган, когато подобни схеми облагодетелстват изключително национални производители или ги облагодетелстват в по-голяма степен в сравнение с конкурентите им от друга държава от ЕИП, с цел да се спази Споразумението за ЕИП, е следната: върху вносните продукти не могат да се начисляват налози, а националните продукти не могат да се възползват от по-ниска ставка при износ.

б) Специфичните критерии за съвместимост на държавната помощ за продукциите на филмовата индустрия и телевизионните програми

15.

Специфичните критерии, въз основа на които Европейската комисия понастоящем оценява държавната помощ за продукциите на филмовата индустрия и телевизионните програми по смисъла на дерогацията за култура съгласно член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО, са постановени в нейно решение от юни 1998 г. относно френската автоматична схема за помощ за филмовото производство. Тези специфични критерии, които Надзорният орган прилага при своя анализ на подобни случаи съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, са следните:

1.	Помощта се предоставя за културен продукт. Всяка държава от ЕАСТ трябва да гарантира, че съдържанието на подпомаганото производство е в областта на културата, съгласно проверими национални критерии.

Продуцентът трябва да има право да изразходи най-малко 20 % от филмовия бюджет в останалите държави от ЕИП, без да му бъде наложено ограничение върху помощта, предоставена по схемата. С други думи, Надзорният орган приема като критерий за допустимост териториализацията по отношение на разходите да бъде в рамките на 80 % от бюджета на продукцията за филм или телевизионно произведение, предмет на помощ.

Интензитетът на помощта трябва като правило да не надвишава 50 % от бюджета на продукцията предвид насърчаването на нормалните търговски инициативи, присъщи на пазарната икономика, и избягването на тръжно съревнование между държавите от ЕИП. Сложните и нискобюджетни филми се изключват от това ограничение. Надзорният орган счита, че държавите от ЕАСТ трябва да дадат определение на сложен или нискобюджетен филм съобразно националните параметри.

Допълнения към помощта за специфични дейности в сферата на филмопроизводството (например постпродукция) не се допускат, за да се гарантира, че помощта има неутрално стимулиращо въздействие и че следователно е избягната защитата/привлекателността на тези специфични дейности в/за държавата от ЕАСТ, предоставяща помощта.

Във връзка с гореспоменатите критерии се налагат няколко съображения:

16.

Надзорният орган счита, че помощта трябва да се отпуска към общия бюджет на даден филмов проект и продуцентът трябва сам да избира елементите от бюджета, които да се изразходват в други държави от ЕИП. Предприятията в сектора на филмовото и телевизионно производство могат също да се възползват и от други видове помощ, предоставяни по национални хоризонтални схеми за помощ, разрешени от Надзорния орган съгласно изключенията, предвидени в член 61, параграф 3, букви а) и в) от Споразумението за ЕИП (например регионална помощ, помощ за СМП, помощ за научни изследвания и развитие, помощ за обучение, помощ за трудова заетост).

17.

За Надзорния орган е приемливо държавите от ЕАСТ да изискват, като критерий за допустимост на помощта, определена част от бюджета на филмовата продукция да се изразходва на тяхна територия. Аргументите в подкрепа на това са, че действително може да бъде оправдана известна степен на териториализация на разходите, за да се гарантира устойчиво присъствие на човешките умения и техническата експертиза, необходими за създаването на култура. Териториализацията трябва да бъде в минималните граници, позволяващи подпомагането на културните цели.

18.

В допълнение, предвид специфичните особености на филмовото производство, Надзорният орган счита, че общият бюджет на аудио-визуалната продукция представлява необходимият разход, поемащ риска за нейното създаване, и следователно приема, че отправната точка за калкулиране на помощта е този общ бюджет, независимо от характера на отделните елементи на разходите, от които е формиран. Обвързването на помощта с отделни конкретни елементи на филмовия бюджет би могло да превърне помощта в национална преференция към секторите, които осигуряват тези подпомогнати елементи, което може да бъде несъвместимо.

19.

Средства, предоставени пряко по програми на ЕО като МЕДИА 2007, не се взимат предвид за целите на спазването на 50-процентовия таван. Това подпомагане насърчава разпространението на национални филми в чужбина и, следователно, резултатите от него не се прибавят към тези от националните схеми, насочени към националното производство и разпространение.

20.

Правните задължения за инвестиции в аудио-визуални продукции, наложени от държавите от ЕАСТ на телевизионните оператори, не представляват държавна помощ, когато тези инвестиции осигуряват разумна компенсация за излъчващите оператори. Степента, в която тези правни задължения могат да бъдат разглеждани като представляващи държавна помощ, трябва да се отчита с оглед на развитието на съдебната практика на Съда на Европейските общности след неговото решение от 13.3.2001 г. по Дело C-379/98 (PreussenElektra).

21.	Надзорният орган е на мнение, че горните критерии намират равновесието между целите на създаването на култура, развитието на аудио-визуалното производство в ЕИП и спазването на правилата на ЕИП по отношение на държавната помощ.

(1) Според Европейската аудиовизуална обсерватория пазарният дял на американските филмови продукции в Европа за 2006 г. е 62,7 %.

(2) Съобщение на Европейската комисия, Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на Регионите относно някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални дейности, COM(2001) 534 окончателен, ОВ C 43, 16.2.2002 г., стр. 6, наричано по-нататък „Съобщението“. Действието на частта от Съобщението, свързана с държавната помощ, беше удължено през 2004 г. (COM(2004) 171 окончателен, ОВ C 123, 30.4.2004 г., стр. 1) и 2007 г., ОВ C 134, 16.6.2007 г., стр. 5. Европейската комисия предложи да удължи допълнително действието на Съобщението, докато влязат в сила нови насоки, или най-късно до 31 декември 2012 г.

(3) Решение № 32/02/COL от 20 февруари 2002 г., № 169/02/COL от 18 септември 2002 г., № 186/03 от 29 октомври 2003 г., № 179/05/COL от 15 юли 2005 г. и Решение № 342/06/COL от 14 ноември 2006 г.

(4) Например практики като блокови поръчки или предоставяне на права, които могат да бъдат несъвместими със Споразумението за ЕИП.

(5) Оттук нататък понятието „държавите от ЕАСТ“ да се разбира като Република Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.

(6) Специфичните критерии за съвместимост са първоначално разработени в решение на Европейската комисия от 1998 г. относно френската автоматична схема, Решение на Комисията N3/98.

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2011.105.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 105

Издание на български език	Законодателство	Година 54 21 април 2011 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 395/2011 на Комисията от 20 април 2011 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	1
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 396/2011 на Комисията от 20 април 2011 година относно определяне на представителните цени в секторите на птичето месо, яйцата и яйчния албумин и за изменение на Регламент (ЕО) № 1484/95	3
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 397/2011 на Комисията от 20 април 2011 година относно неопределянето на минимална продажна цена в отговор на 20-ата индивидуална покана за търг за продажба на обезмаслено мляко на прах в рамките на тръжната процедура, открита с Регламент (ЕС) № 447/2010	5
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 398/2011 на Комисията от 20 април 2011 година за определяне на възстановяванията при износ на яйца	6
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 399/2011 на Комисията от 20 април 2011 година за определяне на възстановяванията при износ на свинско месо	8
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 400/2011 на Комисията от 20 април 2011 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на млякото и млечните продукти	10
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 401/2011 на Комисията от 20 април 2011 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за яйца и яйчни жълтъци, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора	14
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 402/2011 на Комисията от 20 април 2011 година за определяне на размери на възстановяванията, приложими за мляко и млечни продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора	16
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива за изпълнение 2011/52/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед включването на карбоксин като активно вещество и за изменение на Решение 2008/934/ЕО на Комисията ( 1 )	19
	*	Директива за изпълнение 2011/53/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед включването на дазомет като активно вещество и за изменение на Решение 2008/934/ЕО на Комисията ( 1 )	24
	*	Директива за изпълнение 2011/54/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед включването на металдехид като активно вещество и за изменение на Решение 2008/934/ЕО на Комисията ( 1 )	28

	Поправки
*	Поправка на Регламент (ЕС) № 222/2011 на Комисията от 3 март 2011 година за определяне на извънредни мерки относно пускането на извънквотна захар и изоглюкоза на пазара на Съюза при намалена такса за свръхпроизводство за пазарната 2010/2011 година (ОВ L 60, 5.3.2011 г.)	79
*	Поправка на Решение 2011/106/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2011 година за адаптиране и удължаване на периода на прилагане на мерките в Решение 2002/148/ЕО относно приключване на консултациите със Зимбабве съгласно член 96 от Споразумението за партньорство между държавите от АКТБ и ЕО (ОВ L 43, 17.2.2011 г.)	79

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	JO	78,3
	MA	58,3
	TN	120,5
	TR	95,6
	ZZ	88,2
0707 00 05	AL	52,2
	TR	141,4
	ZZ	96,8
0709 90 70	MA	82,8
	TR	88,0
	ZA	13,0
	ZZ	61,3
0805 10 20	BR	65,7
	EG	53,3
	IL	61,7
	MA	47,7
	TN	49,5
	TR	73,4
	ZZ	58,6
0805 50 10	TR	47,4
0805 50 10	ZZ	47,4
0808 10 80	AR	77,8
	BR	73,5
	CA	98,2
	CL	81,8
	CN	108,3
	MK	47,7
	NZ	115,8
	US	111,9
	UY	65,4
	ZA	84,3
	ZZ	86,5
0808 20 50	AR	84,7
	CL	102,1
	CN	60,8
	ZA	88,2
	ZZ	84,0

Код по КН	Наименование на стоките	Представителна цена (EUR/100 kg)	Гаранция, посочена в член 3, параграф 3 (EUR/100 kg)	Произход (1)
0207 12 10	Неразфасовани замразени „пилета 70 %“	140,8	0	AR
0207 12 90	Неразфасовани замразени „пилета 65 %“	146,8	0	BR
0207 12 90	Неразфасовани замразени „пилета 65 %“	133,5	0	AR
0207 14 10	Обезкостени замразени разфасовки от петли или кокошки	224,7	23	BR
		246,1	16	AR
		312,4	0	CL
0207 27 10	Обезкостени, замразени разфасовки от пуйки	310,3	0	BR
0408 91 80	Яйчни жълтъци	337,0	0	AR
1602 32 11	Приготвени храни от петли или кокошки без топлинна обработка	287,3	0	BR
3502 11 90	Яйчен албумин, изсушен	602,6	0	AR

		IV Актове, приети преди 1 декември 2009 г. по силата на Договора за ЕО, Договора за ЕС и Договора за Евратом
	*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 788/08/COL от 17 декември 2008 година относно шестдесет и седмо поред изменение на процесуалните и материалноправни правила в областта на държавната помощ чрез изменение на съществуващите глави относно референтни и сконтови лихвени проценти и относно държавна помощ, предоставена под формата на гаранции, и чрез въвеждане на нова глава относно възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, относно държавна помощ за кинематографичните и други аудио-визуални произведения и държавна помощ за железопътни предприятия	32

Код на продукта	Направление	Мерна единица	Размер на възстановяванията
0210 11 31 9110	A00	EUR/100 kg	54,20
0210 11 31 9910	A00	EUR/100 kg	54,20
0210 19 81 9100	A00	EUR/100 kg	54,20
0210 19 81 9300	A00	EUR/100 kg	54,20
1601 00 91 9120	A00	EUR/100 kg	19,50
1601 00 99 9110	A00	EUR/100 kg	15,20
1602 41 10 9110	A00	EUR/100 kg	29,00
1602 41 10 9130	A00	EUR/100 kg	17,10
1602 42 10 9110	A00	EUR/100 kg	22,80
1602 42 10 9130	A00	EUR/100 kg	17,10
1602 49 19 9130	A00	EUR/100 kg	17,10
NB: Кодовете на продуктите и кодовете на местоназначение от серия „А“, са определени в Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1).

01	трети страни. За Щвейцария и Лихтенщайн тези размери не са приложими за изнасяни стоки, изброени в таблици I и II от Протокол № 2 кбм Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария от 22 юли 1972 г.,
02	Кувейт, Бахрейн, Оман, Катар, Обединени арабски емирства, Йемен, Турция, Хонконг САР и Русия,
03	Южна Корея, Япония, Малайзия, Тайланд и Филипините,
04	всички местоназначения, с изключение на Щвейцария и тези, изброени в 02 и 03.