29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/1

(1)

Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (1) предвижда в член 21 от него, че Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е открит за участие на всяка трета държава, която споделя интересите на Съюза и неговите държави-членки в целите и работата на Центъра.

(2)

На 11 юли 2006 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Република Хърватия за споразумение между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (по-нататък „споразумението“). Преговорите приключиха успешно с парафирането на споразумението.

(3)

Споразумението следва да бъде подписано от името на Съюза при условие на сключването му,

29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/2

(1)

Според разпоредбите на член 37 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, когато средната пазарна цена за кланични трупове от свине в Общността, установена въз основа на цените, регистрирани във всяка държава-членка на представителните пазари на Общността и претеглени посредством коефициенти, които отразяват относителния брой на поголовието свине във всяка държава-членка, е под 103 % от референтната цена и е вероятно да остане на това ниво, Комисията може да реши да предостави помощ за частно складиране.

(2)

Пазарните цени са паднали под посоченото ниво и вследствие на сезонното и цикличното развитие това положение може да се задържи. С оглед на това е целесъобразно да се предостави помощ за частно складиране.

(3)

Член 31 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че помощта за частно складиране може да бъде предоставена за свинско месо и че помощта се определя от Комисията предварително или посредством тръжна процедура.

(4)

Регламент (ЕО) № 826/2008 на Комисията от 20 август 2008 г. за определяне на общи правила за предоставянето на помощ за частно складиране на някои земеделски продукти (2) установи общи правила за прилагането на схемата за помощи за частно складиране.

(5)

Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 826/2008 предварително определената помощ се отпуска в съответствие с подробните правила и условията, посочени в глава III от същия регламент.

(6)

За по-лесно управление на тази мярка, продуктите от свинско месо се класифицират в категории по сходство с оглед на нивото на разходите за складиране.

(7)

Крайният срок за подаване на заявления следва да зависи от ситуацията на пазара и следва да се определи в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(8)

С цел да се улесни административната и контролната работа, произтичащи от сключването на договори, следва да се определят минималните количества продукти, за които всяко заявление трябва да се отнася.

(9)

Следва да се определи гаранция, за да се гарантира, че операторите изпълняват своите договорни задължения и че мярката ще има желания ефект върху пазара.

(10)

Износът на продукти от свинско месо допринася за възстановяване на равновесието на пазара. Поради това следва да се приложат разпоредбите на член 28, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 826/2008, когато периодът за складово съхранение се намали при предназначение за износ на извадените от склада продукти. Следва да се определят дневни ставки за прилагане при намаляване на размера на помощта, както е посочено в същия член.

(11)

За целите на прилагането на член 28, параграф 3, алинея първа от Регламент (ЕО) № 826/2008 и от съображения за последователност и яснота за операторите, се налага изразяването в дни на периода от 2 месеца, посочен в него.

(12)

Член 35 от Регламент (ЕО) № 826/2008 предвижда информацията, която държавите-членки трябва да съобщават на Комисията. Уместно е да се определят правила за уведомленията в рамките на настоящия регламент.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/5

29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/7

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2010/11 пазарна година се определя от Регламент (ЕC) № 867/2010 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕC) № 33/2011 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/9

(1)

С Регламент (ЕС) № 1017/2010 на Комисията (2) беше открита продажбата на зърнени култури в Европейския съюз с тръжни процедури съгласно условията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията от 11 декември 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция (3).

(2)

В съответствие с процедурата, посочена в член 46, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1272/2009 и в член 4 от Регламент (ЕС) № 1017/2010, с оглед на офертите, получени вследствие на индивидуалните покани за търг, Комисията определя за всяка зърнена култура и за всяка държава-членка минимална продажна цена или решава да не определя минимална продажна цена.

(3)

Въз основа на офертите, получени за петите индивидуални покани за търг, беше решено за зърнените култури и за държавите-членки да бъде определена минимална продажна цена.

(4)

С цел да се подаде бърз сигнал на пазара и да се гарантира ефективното управление на мярката настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/11

(1)

С Директива 2002/72/ЕО на Комисията от 6 август 2002 г. относно материали и предмети от пластмаси, предназначени за контакт с храни (2), се разрешава употребата на 2,2-бис(4-хидроксифенил)пропан, известен като бисфенол А (наричан по-нататък BPA), като мономер за производството на материали и предмети от пластмаса, предназначени за контакт с храни, в съответствие със становищата на Научния комитет по храните (наричан по-нататък НКХ) (3) и на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък ЕОБХ) (4).

(2)

BPA се използва като мономер за производството на поликарбонатна пластмаса. Поликарбонатната пластмаса се използва и за производството на шишета за хранене на кърмачета. При затопляне при определени условия е възможно да бъдат отделени малки количества BPA от съдовете, използвани за съхранение на храна, в храните или напитките и BPA да бъде погълнат.

(3)

На 29 март 2010 г. датското правителство уведоми Комисията и държавите-членки, че е взело решение да приложи предпазните мерки, предвидени в член 18 от Регламент (ЕО) № 1935/2004, и временно да наложи забрана на употребата на BPA за производство на материали от пластмаса, които влизат в контакт с храни, предназначени за деца на възраст 0—3 г. (5)

(4)

Датското правителство обоснова предпазната си мярка с оценката на риска, предоставена на 22 март 2010 г. от Националния институт по храните към Техническия университет на Дания (наричан по-нататък „Институтът по храните към ДТУ“). Оценката на риска обхваща оценката на подробно проучване, проведено на животни, изложени на малки дози BPA, като предмет на наблюдението е развитието на нервната система и поведението на новородени плъхове. Институтът по храните към ДТУ също така е направил оценка на това дали новите данни са променили предходната оценка на токсичното въздействие, което BPA може да има върху развитието на нервната система и поведението.

(5)

В съответствие с процедурата, предвидена в член 18 от Регламент (ЕО) № 1935/2004, на 30 март 2010 г. Комисията помоли ЕОБХ да даде своето становище относно основанията, изложени от Дания при заключението ѝ, че употребата на материала застрашава човешкото здраве, макар да отговаря на съответните специфични мерки.

(6)

На 6 юли 2010 г. френското правителство уведоми Комисията, а на 9 юли 2010 г. — и държавите-членки, че е взело решение да приложи предпазните мерки, предвидени в член 18 от Регламент (ЕО) № 1935/2004, и временно да наложи забрана на производството, вноса, износа и пускането на пазара на шишета за хранене на кърмачета, съдържащи BPA (6).

(7)

Френското правителство обоснова предпазната си мярка с две становища, изготвени от френската служба за безопасност на храните (AFSSA) на 29 януари 2010 г. и на 7 юни 2010 г., както и с доклада, публикуван на 3 юни 2010 г. от Националния институт по здравеопазване и научноизследователска дейност в областта на медицината (INSERM).

(8)

На 23 септември 2010 г. ЕОБХ прие становището на Експертната група по материалите, които влизат в контакт с храни, ензимите, добавките в храните, ароматизантите и спомагателните средства за обработка (наричана по-нататък „Експертната група“) относно BPA в отговор на искането на Комисията от 30 март 2010 г., като също така включи и оценката на специализираното проучване на невроповеденческите аспекти, направено в контекста на датската оценка на риска, и прегледа и оценката на други наскоро публикувани проучвания на BPA (7).

(9)

В своето становище Експертната група стига до заключението, че въз основа на подробната оценка на последните данни за токсичност за хората и животните не се набелязват нови проучвания, които да изискват преразглеждане на досегашните стойности за допустим дневен прием (наричани по-нататък ДДП) от 0,05 mg/kg телесно тегло на ден. Стойността на този ДДП се определя въз основа на нивата от 5 mg/kg за телесно тегло на ден, при които не се наблюдава неблагоприятен ефект (NOAEL), получена след проучване на репродуктивната токсичност при няколко поколения плъхове и прилагането на коефициент на несигурност 100, който се смята за консервативен въз основа на цялостната информация за токсикокинетиката на BPA. В „мнение на малцинството“ обаче един от членовете на Експертната група заключи, че въздействията, наблюдавани при някои проучвания, са предизвикали съмнения, като този аспект не е могъл да бъде обхванат в настоящия ДДП, който поради това следва да се счита за временен до получаването на по-надеждни данни в областите, в които има съмнения.

(10)

Експертната група отбеляза, че някои проучвания, проведени върху незавършили своето развитие животни, предполагат наличието на други видове въздействие, свързано с BPA, което може да има отношение към токсикологичния аспект, и по-специално биохимични промени в мозъка, имуномодулаторно въздействие и повишена предразположеност за развитие на тумори на гърдата. Тези проучвания имат редица недостатъци. Към момента не може да се оцени доколко тези констатации имат отношение към човешкото здраве. Ако в бъдеще станат известни нови данни, които са от значение за този въпрос, Експертната група ще преразгледа становището си.

(11)

Храните за кърмачета или майчиното мляко е единственият източник на храна за кърмачетата на възраст до 4 месеца и това остава основният източник на храна за още няколко месеца. В становището си от 2006 г. ЕОБХ заключава, че кърмачетата на възраст между 3 и 6 месеца, които са хранени от поликарбонатни шишета, са с най-голяма експозиция на BPA, макар и под ДДП. За тази група кърмачета нивото на експозиция на BPA намалява с постепенното ограничаване на употребата на поликарбонатни шишета поради въвеждането на други източници за храна, които стават основни.

(12)

Макар кърмачето да има достатъчно развита способност да елиминира BPA и при най-тежките случаи на експозиция, в становището на ЕОБХ се посочва, че механизмът на кърмачето за елиминира BPA не е така развит, както е този при възрастните, и то постепенно развива тази способност през първите 6 месеца.

(13)

Потенциалното токсикологично въздействие може да има по-голяма роля за развиващия се организъм. В съответствие със становищата на Научния комитет по храните от 1997 г. (8) и от 1998 г. (9) някои видове въздействие, и по-специално въздействието върху ендокринните и репродуктивните способности, въздействието върху имунната система и развитието на нервната система, са от особено значение за кърмачетата. Въздействието на BPA върху репродуктивните функции и развитието на нервната система са изучавани подробно в стандартни токсикологични изпитвания върху няколко поколения, както и в други проучвания, при които е взето предвид, че става въпрос за развиващи се организми и които не са показали наличие на въздействие за дози под ДДП. Проучвания, които обаче не могат да бъдат взети предвид при определянето на ДДП поради многото си недостатъци, показват наличие на свързани с BPA въздействия, които може да имат значение от токсикологична гледна точка. Те засягат основно проучванията върху биохимичните промени в мозъка, които може да повлияят на развитието на нервната система, и имунната модулация, и засягат област, която е от особена грижа по отношение на кърмачетата, което е подчертано в становищата на НКХ от 1997 г. и 1998 г. Освен това в становището на ЕОБХ от 2010 г. се отбелязва значителното въздействие на ранната експозиция на BPA върху формирането на тумори в по-късните етапи от живота при експозиция на карциногенни фактори. В този случай деликатният момент е, че става дума за развиващ се организъм. Така кърмачетата могат да бъдат набелязани като особено уязвима част от населението по отношение на онези констатации, за които значението за човешкото здраве все още не може да бъде изцяло преценено.

(14)

Според становището на ЕОБХ от 2006 г. поликарбонатните шишета за хранене на кърмачета са основният източник на експозиция на BPA за кърмачетата. На пазара на ЕС има алтернативни на поликарбоната материали, които не съдържат BPA, и по-конкретно стъклени шишета за хранене на кърмачета или такива от друга пластмаса. Тези алтернативни материали трябва да отговарят на строгите изисквания за безопасност, предвидени за материалите, които влизат в контакт с храни. Следователно не е необходимо да се продължи с използването на поликарбонат, който съдържа BPA, за шишета за хранене на кърмачета.

(15)

Предвид наличието на потенциална особена уязвимост на кърмачетата към евентуалните въздействия на BPA, макар в същото време да се смята, че кърмачетата са способни да елиминират BPA, и дори когато рискът, най-вече за човешкото здраве, не е напълно доказан, е целесъобразно да се намали колкото се може повече експозицията на децата на BPA до получаването на допълнителни научни данни, с помощта на които ще се изясни токсикологичното значение на някои наблюдавани въздействия на BPA, най-вече по отношение на биохимичните промени в мозъка, имуномодулаторното въздействие и повишената предразположеност за развитие на тумори на гърдата.

(16)

Принципът на предохранителните мерки, предвиден в член 7 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (10), позволява на Съюза временно да вземе мерки въз основа на наличната съответна информация и докато се очаква допълнителна оценка на риска и преразглеждане на мерките в рамките на разумен период от време.

(17)

Предвид факта, че не съществува категоричност в сегашната научноизследователска дейност по отношение на безвредността на експозицията на кърмачета на BPA (11) посредством поликарбонатните шишета за хранене на кърмачета, която ще трябва да се доизясни, Комисията има право да вземе предпазни мерки по отношение на употребата на BPA в поликарбонатните шишета за хранене на кърмачета въз основата на принципа на предохранителните мерки, който се прилага в случаите на липса на научна категоричност, дори когато рискът, най-вече за човешкото здраве, все още не е напълно доказан.

(18)

Затова, за да се постигне основната цел да се гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве, е необходимо и целесъобразно да се избегнат източници на рискове за физическото и психичното здраве, които може да бъдат причинени на кърмачета от експозицията им на BPA посредством шишетата за кърмачета.

(19)

Комисията направи оценка на пазара на шишетата за кърмачета и получи уверение от съответните производители, че вече се предприемат доброволни действия от представителите на бранша за заменяне на тези шишета на пазара и че икономическото въздействие на предложената мярка е минимално. Затова всички шишета за хранене на кърмачета със съдържание на BPA на пазара на ЕС следва да бъдат заменени до средата на 2011 г.

(20)

До получаването на допълнителни научни доказателства за изясняване на токсикологичната значимост на някои наблюдавани видове въздействие на BPA, и по-специално по отношение на биохимични изменения в мозъка, имуномодулаторното въздействие и повишената предразположеност за развитие на тумори на гърдата, употребата на BPA в производството и пускането на пазара на поликарбонатни шишета за хранене на кърмачета следва да бъде временно забранена. Поради това Директива 2002/72/ЕО следва да бъде съответно изменена. Органът има мандат да следи за появата на нови проучвания с цел по-голяма яснота по тези ключови въпроси.

(21)

След оценка на техническата и икономическата изпълнимост на предложената мярка се заключава, че мярката не е по-ограничителна за търговията, отколкото е необходимо за постигането на избраното от Съюза високо ниво на здравеопазване.

(22)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 26/15

(1)

В член 136, параграф 1, буква а) ДФЕС се предвижда възможността за приемане на мерки, отнасящи се до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел засилване на координацията и наблюдението на бюджетната им дисциплина.

(2)

В член 126 ДФЕС се предвижда, че държавите-членки трябва да избягват прекомерен бюджетен дефицит, и се установява съответната процедура при прекомерен дефицит. Пактът за стабилност и растеж, който в корективната си част определя по-подробно тази процедура, осигурява рамката за подпомагане на държавната политика за бързо възстановяване на стабилното състояние на бюджета при отчитане на икономическата ситуация.

(3)

На 27 април 2009 г. в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност Съветът реши, че в Гърция е налице прекомерен бюджетен дефицит.

(4)

В съответствие с член 126, параграф 9 и член 136 ДФЕС на 10 май 2010 г. Съветът прие Решение 2010/320/ЕС (1) (наричано по-нататък „решението“), отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за предизвестие за Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за коригирането на прекомерния дефицит най-късно до 2014 г. За коригирането на дефицита Съветът установи следния план: бюджетният дефицит да не надхвърля 18 508 милиона евро през 2010 г., 17 065 милиона евро през 2011 г., 14 916 милиона евро през 2012 г., 11 399 милиона евро през 2013 г. и 6 385 милиона евро през 2014 г.

(5)

Според прогнозата, с която Съветът разполагаше в момента на приемане на решението, реалният БВП се очакваше да се свие с 4 % през 2010 г. и с 2,5 % през 2011 г., след което да започне отново да нараства с 1,1 % през 2012 г. и с 2,1 % през 2013 г. и 2014 г. Очакваше се дефлаторът на БВП да бъде 1,2 %, - 0,5 %, 1,0 %, 0,7 % и 1,0 % за периода от 2010 г. до 2014 г. съответно. Въз основа на измененията на икономическите показатели прогнозите вече сочат намаление на реалния БВП с 4,25 % през 2010 г. и с 3 % през 2011 г., а след това възстановяване с растеж от 1,1 % през 2012 г. и 2,1 % през 2013 и 2014 г. Сега се очаква дефлаторът на БВП да бъде 3,0 %, 1,5 %, 0,4 %, 0,8 % и 1,2 % за периода от 2010 г. до 2014 г. съответно.

(6)

На 7 септември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/486/ЕС (2), с което се изменя решението.

(7)

На 15 ноември 2010 г. Евростат утвърди статистическите данни на Гърция за бюджетния дефицит и дълга съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (3). Във връзка с това данните за дефицита и дълга за 2006—2009 г. бяха преразгледани към повишаване. Данните за съотношението на бюджетния дефицит спрямо БВП за 2009 г. бяха променени от 13,6 % на 15,4 %, а за съотношението на дълга към БВП — от 115,1 % на 126,8 %.

(8)

Гърция отбеляза задоволителен напредък в прилагането на изискваните съгласно решението мерки, включително за намалението на бюджетния дефицит. Въпреки това горепосоченото преразглеждане на статистическите данни заедно с ниската събираемост на приходите и други проблеми при изпълнението на бюджета, включително натрупването на изискуеми задължения, означава, че определеният максимален размер на бюджетния дефицит за 2010 г. най-вероятно няма да бъде спазен. Това надхвърляне на максималния размер на дефицита ще трябва да бъде компенсирано през 2011 г.

(9)

На 24 ноември 2010 г. Гърция представи на Съвета и Комисията доклад с изложение на мерките, взети за изпълнение на решението. Комисията анализира доклада и заключи, че Гърция изпълнява задоволително решението.

(10)

С оглед на гореизложеното изглежда целесъобразно решението да бъде изменено в редица аспекти, без да се променят крайният срок за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит и съответният план за бюджетния дефицит и нарастването на държавния дълг в номинално изражение,

1.

В член 1, параграф 3 второто изречение се заменя със следното:

„Въз основа на прогнозите за БВП от ноември 2010 г. съответният план за съотношението на дълга към БВП е следният: да не надвишава 143 % през 2010 г., 153 % през 2011 г., 157 % през 2012 г., 158 % през 2013 г. и 156 % през 2014 г.“.

2.

В член 2, параграф 3 буква б) се заменя със следното:

3.

В член 2, параграф 3 буква ж) се заличава.

4.

В член 2, параграф 3 буква к) се заменя със следното:

5.

В член 2, параграф 3 буква м) се заменя със следното:

6.

В член 2, параграф 3 буква о) се заменя със следното:

7.

В член 2, параграф 3 буква п) се заличава.

8.

В член 2, параграф 3 се добавят следните букви:

9.

В член 2, параграф 4 буква а) се заличава.

10.

В член 2, параграф 4 се добавят следните букви:

11.

В член 2, параграф 5 буква б) се заменя със следното:

12.

В член 2, параграф 5, буква г) годините „2010—2060 г.“ се заменят с годините „2009—2060 г.“.

13.

В член 2, параграф 5 се добавя следната буква:

14.

В член 2, параграф 6 буква а) се заменя със следното:

15.

В член 2, параграф 7 буква в) се заличава.

16.

В член 2, параграф 7 се добавят следните букви: