9.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 325/1

(1)

Във втора алинея от приложение VIII към Директива 2009/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) се предвижда, че условията за събиране на набор данни B1 (данни относно „Морски транспорт в главните европейски пристанища по пристанище, тип товар, стоки и релация“) се определят от Съвета по предложение на Комисията в зависимост от резултатите от пилотното проучване, проведено в рамките на тригодишен преходен период, както е предвидено в член 10 от Директива 95/64/ЕО от 8 декември 1995 г. относно статистическите данни при превоз на товари и пътници по море (3).

(2)

Съгласно доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно опита, натрупан при изпълнението на дейностите, извършени съгласно Директива 95/64/ЕО („Доклад на Комисията“), събирането на подробна информация относно насипните и полунасипни товари е осъществимо на разумна цена. Особено трудно обаче беше да се изготвят тези данни за трафика на товари, превозвани в контейнери и трафика на ро-ро единици. Възможността за разширяване на обхвата на Директива 95/64/ЕО към останалите информационни позиции, изброени в член 10, параграф 2, буква а) от посочената директива, беше счетено за целесъобразно да се разгледа едва след като бъде натрупан повече опит в събирането на информация за настоящите променливи, и когато настоящата система започне да функционира нормално. По отношение на събирането на информация за стоки следва да бъдат взети предвид евентуалните ревизии на класификацията NST/R (Стандартна класификация на товари за целите на транспортната статистика/Преразгледана, 1967 г.).

(3)

Настоящата система за събиране на данни функционира добре, включително и прилагането на измененията, въведени с Решение 2005/366/ЕО на Комисията от 4 март 2005 г. за прилагане на Директива 95/64/ЕО на Съвета относно статистическите данни при превоз на товари и пътници по море и за изменение на приложенията към нея (4), и разширяването на географския обхват на системата, дължащо се на приемането на нови държави-членки в Съюза през 2004 г. и 2007 г.

(4)

Голяма част от държавите-членки, които подават данни на Комисията (Евростат) в рамките на обхвата на Директива 95/64/ЕО, редовно представяха на Комисията (Евростат) набор данни B1 на доброволни начала в съответствие с класификацията NST/R.

(5)

С Регламент (ЕО) № 1304/2007 на Комисията от 7 ноември 2007 г. по отношение на създаването на NST 2007 като единна класификация на превозваните товари с някои видове транспорт (5) беше въведена NST 2007 (Стандартна класификация на товари за целите на транспортната статистика, 2007 г.) като единна класификация за товари, превозвани по море, с автомобилен, железопътен транспорт и по вътрешни водни пътища. Тази класификация се прилага от отчетната 2008 година и обхваща данните за 2008 г. Както е посочено в Доклада на Комисията, с въвеждането на NST 2007 бяха решени основните проблеми при събирането на данни по тип товар в съответствие с класификацията NST/R. Следователно в повечето случаи събирането на набор данни В1 няма да създаде никаква допълнителна тежест за респондентите.

(6)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1172/98 от 25 май 1998 г. относно статистическите справки при автомобилен превоз на товари (6), Регламент (ЕО) № 91/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно статистиката за железопътния транспорт (7) и Регламент (ЕО) № 1365/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища (8), събирането на данни по тип товар е задължително при изготвянето на европейската статистика съответно за автомобилния, железопътния транспорт и превоза по вътрешни водни пътища, докато за морския транспорт е доброволно. Данните на европейската статистика за всички видове транспорт следва да бъдат събирани в съответствие с общите концепции и стандарти с цел постигане на най-цялостната практически възможна съпоставимост между различните видове транспорт.

(7)

Въвеждането през 2011 г. на задължението за представяне на Комисията (Евростат) на набор данни B1 осигурява на държавите-членки достатъчен период от време, през който за необходимите изпитвания и адаптации може да се прилага събирането на данни на доброволен принцип.

(8)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на някои подробни правила за прилагането на Директива 2009/42/ЕО. От особено значение е Комисията да провежда необходимите консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.

(9)

Следователно Директива 2009/42/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1.

В член 3, параграф 4, втора алинея се заменя със следния текст:

„Комисията може да приема тези мерки посредством делегирани актове в съответствие с член 10а и при условията на членове 10б и 10в.“;

2.

В член 4, параграф 1, втора алинея се заменя със следния текст:

„Комисията може да приема тези мерки посредством делегирани актове в съответствие с член 10а и при условията на членове 10б и 10в.“;

3.

В член 5, трета алинея се заменя със следния текст:

„Комисията може да приема тези мерки посредством делегирани актове в съответствие с член 10а и при условията на членове 10б и 10в.“;

4.

В член 10, параграф 3 се заличава;

5.

Вмъкват се следните членове:

„Член 10а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в член 3, параграф 4, член 4, параграф 1 и член 5, трета алинея, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 29 декември 2010. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 10б.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 10б и 10в.

Член 10б

Оттегляне на делегирането

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 4, член 4, параграф 1 и член 5, трета алинея, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на посочените в това решение правомощия. То поражда действие незабавно или на по-късна дата, посочена в него. Решението за оттегляне не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила. Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 10в

Възражения срещу делегирани актове

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако при изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на този срок, ако и Европейският парламент и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. Институцията, която възразява, посочва причините за възраженията срещу делегирания акт.“;

6.

Втора алинея от приложение VIII се заличава.

9.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 325/4

(1)

Член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) дава възможност на Европейския съвет, по инициатива на съответната държава-членка и като действа с единодушие след консултация с Комисията, да приеме решение за изменение на статута по отношение на Съюза на държава или датска, френска или нидерландска територия, посочени в член 355, параграфи 1 и 2.

(2)

С писмо на френския президент от 30 юни 2010 г. Френската република (наричана по-долу „Франция“) отправи искане до Европейския съвет да приеме такова решение за остров Сен Бартелеми, който е посочен в член 355, параграф 1 от ДФЕС. Франция поиска статутът на този остров да бъде преобразуван от статут на най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от ДФЕС в статут на отвъдморска страна и територия съгласно част четвърта от ДФЕС.

(3)

Искането на Франция е свързано с волята, изразена от народните представители на о-в Сен Бартелеми — който в рамките на Френската република представлява отвъдморска териториална общност по смисъла на член 74 от френската конституция и разполага с автономия — островът да получи статут по отношение на Съюза, който съответства в по-голяма степен на статута му съгласно вътрешното право, по-специално поради физическата му отдалеченост от метрополията, малката му и по характер островна икономика, ориентирана единствено към туризма и изправена пред конкретни трудности в снабдяването, които затрудняват прилагането на част от стандартите на Съюза.

(4)

Франция се ангажира да сключи споразуменията, необходими, за да се защитят интересите на Съюза във връзка с тази промяна. Тези договори следва да се отнасят, от една страна, до паричната област, тъй като Франция възнамерява да запази еврото като единна валута на Сен Бартелеми и тъй като трябва да продължи прилагането на правото на Съюза в областите от първостепенна важност за гладкото функциониране на Икономическия и паричен съюз. От друга страна, тези договори се отнасят до данъчното облагане и ще имат за цел да се гарантира, че механизмите на Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии (1) и Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (2), насочени по-специално срещу трансграничните измами и укриване на данъци, ще се прилагат и в бъдеще по отношение на територията на Сен Бартелеми. Гражданите на Сен Бартелеми следва да продължат да бъдат граждани на Съюза и следва да се ползват в Съюза с правата и свободите на останалите френски граждани, също както всички граждани на Съюза следва да продължат да се ползват на острова с правата и свободите, които имат в момента.

(5)

Следователно изменението на статута по отношение на Съюза на остров Сен Бартелеми, което отразява изразеното по демократичен път искане на неговите народни представители, не следва да засегне интересите на Съюза и следва да представлява етап, съответстващ на преминаването на острова към автономен статут съгласно националното право,

1.

в член 349, първа алинея се заличава думата „Сен Бартелеми“;

2.

в член 355, параграф 1 се заличава думата „Сен Бартелеми“;

3.

в приложение II се вмъква тире между това за „Сен Пиер и Микелон“ и това за „Аруба“, което се чете, както следва: