ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.310.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 310

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
26 ноември 2010 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1084/2010 на Комисията от 25 ноември 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 612/2009 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти, що се отнася до еквивалентността в рамките на режим активно усъвършенстване

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1085/2010 на Комисията от 25 ноември 2010 година относно откриването и управлението на някои годишни тарифни квоти за внос на сладки картофи, маниока, нишесте от маниока и други продукти с кодове по КН 07149011 и 07149019, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1000/2010

3

 

 

Регламент (ЕС) № 1086/2010 на Комисията от 25 ноември 2010 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

7

 

 

Регламент (ЕС) № 1087/2010 на Комисията от 25 ноември 2010 година относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕC) № 867/2010 за 2010/11 пазарна година

9

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2010/81/ЕС на Комисията от 25 ноември 2010 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение разширяването на обхвата на употребата на активното вещество 2-фенилфенол ( 1 )

11

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2010/714/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 25 ноември 2010 година за изменение на Решение 2004/4/ЕО относно разрешаване на държавите-членки временно да вземат спешни мерки срещу разпространението на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith по отношение на Египет (нотифицирано под номер C(2010) 8185)

14

 

 

2010/715/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 25 ноември 2010 година за разрешаване пускането на пазара на железен амониев фосфат като нова хранителна съставка съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2010) 8191)

16

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Правило № 64 на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за одобрение на превозни средства по отношение на оборудването им, което може да включва резервен комплект за временно използване, гуми за движение в спукано състояние и/или система за движение с гуми в спукано състояние, и/или система за следене на налягането в гумите

18

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1084/2010 НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 612/2009 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти, що се отнася до еквивалентността в рамките на режим активно усъвършенстване

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 167 и член 170 във връзка с член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 12, параграф 4, втора алинея от Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията (2) възстановявания при износ се отпускат, когато съставката или съставките, за които е заявено искане за възстановяване, са били първоначално с произход от Общността (понастоящем Европейския съюз) и/или в свободно обращение, както предвижда параграф 1, и не са повече в свободно обращение изключително поради присъствието си в състава на други продукти. Посочената разпоредба се прилага, когато продукти с произход от Общността и/или в свободно обращение се преработват под режим активно усъвършенстване, както е посочено в членове 114—129 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (3).

(2)

Съгласно член 84, параграф 1, буква б) и член 89 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 активното усъвършенстване е митнически икономически режим и режим с отложено плащане, който се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни продукти получат ново допустимо митническо направление.

(3)

В член 115, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 се предвижда митническите органи да разрешават компенсаторните продукти да бъдат получавани от еквивалентни стоки и компенсаторните продукти, получени от еквивалентни стоки, да бъдат изнасяни извън митническата територия на Общността преди внасянето на вносните стоки. В член 114, параграф 2, буква д) от същия регламент еквивалентните стоки се определят като общностни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти. Съгласно член 545, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (4) еквивалентните стоки и компенсаторните продукти, изработени от тях, се третират като необщностни стоки, а вносните стоки — като общностни стоки от момента на приемането на декларацията за приключване на митническия режим, а когато вносните стоки се пускат на пазара преди приключването на митническия режим, те променят статуса си в момента на пускането им на пазара. В случай на предварителен износ компенсаторните продукти се третират като необщностни стоки при приемането на декларацията за износ, при условие че предназначените за внос стоки са поставени под митническия режим; вносните стоки се третират като общностни стоки при поставянето им под режима.

(4)

Тъй като според правилата за използване на еквивалентните стоки митническият статус на вносните стоки се променя на общностен статус и режим активно усъвършенстване е или ще бъде приключен съгласно този факт, вносните стоки не подлежат на облагане с вносни мита. Вследствие на това при посочените обстоятелства цената в Съюза на еквивалентните износни стоки с произход от Общността се компенсира с цената на вносните стоки на световния пазар и следователно няма основание разликата в цената на световния пазар и цената в Съюза на еквивалентните износни стоки да бъде покрита от възстановяване при износ съгласно член 162 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(5)

От гледна точка на яснотата и правната сигурност е уместно възстановяванията при износ да бъдат изрично изключени в Регламент (ЕО) № 612/2009, когато продуктите се изнасят според правилата за използване на еквивалентни стоки.

(6)

Следователно Регламент (ЕО) № 612/2009 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 612/2009 се добавя следната алинея:

„Не се отпускат възстановявания за продуктите, които се използват като еквивалентни стоки по смисъла на член 114, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 2913/92.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 186, 17.7.2009 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.


26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1085/2010 НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

относно откриването и управлението на някои годишни тарифни квоти за внос на сладки картофи, маниока, нишесте от маниока и други продукти с кодове по КН 0714 90 11 и 0714 90 19, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1000/2010

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 144, параграф 1 и член 148 във връзка с член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

В резултат на споразуменията, сключени в рамките на многостранните търговски преговори на Световната търговска организация (СТО), Комисията изготви списък „CXL – Европейски общности“ (наричан по-долу „списък CXL“) с предоставените отстъпки. Съгласно този списък Съюзът се задължава да открие определени годишни тарифни квоти за продуктите с кодове по КН 0714 10 91, ex 0714 10 98, 0714 90 11 и 0714 90 19 с произход от Индонезия, от Китайската народна република (Китай), от други страни по Споразумението със СТО с изключение на Тайланд, както и от някои други държави, които не са членове на СТО. В рамките на тези квоти митото се ограничава до 6 % ad valorem. Тези квоти следва да бъдат открити на многогодишна основа и управлявани от Комисията.

(2)

Съгласно списъка CXL Съюзът се задължава също така да открие две тарифни квоти с нулево мито за сладки картофи с код по КН 0714 20 90 в полза съответно на Китай и други трети държави, както и две тарифни квоти за нишесте от маниока с код по КН 1108 14 00 в полза на други трети държави.

(3)

В споразумението под формата на размяна на писма във връзка с консултациите между Европейската комисия и Кралство Тайланд на основание член XXIII от ГАТТ (2) (наричано по-долу „Споразумението с Тайланд“) и одобрено с Решение 96/317/ЕО на Съвета от 13 май 1996 година относно заключението на резултатите от консултациите с Тайланд на основание член ХХIII от ГАТТ (3), се предвижда откриването на допълнителна автономна годишна тарифна квота за нишесте от маниока в размер на 10 500 тона, от които 10 000 тона се предоставят на Тайланд. Приложимото мито е равно на това на най-облагодетелствана нация (мито на НОН), намалено със 100 EUR на тон.

(4)

Действащите правила за прилагане за управлението на всички тези тарифни квоти за внос (наричани по-долу „квотите“) са определени от Регламент (ЕО) № 2402/96 на Комисията от 17 декември 1996 година за откриване и управление на определени годишни тарифни квоти за сладки картофи и нишесте от маниока (4) и Регламент (ЕО) № 27/2008 на Комисията от 15 януари 2008 година относно откриването и управлението на някои годишни тарифни квоти за продукти, включени в кодове по КН 0714 10 91, ex 0714 10 98, 0714 90 11 и 0714 90 19 с произход от някои трети страни с изключение на Тайланд (5).

(5)

Опитът при използването на принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“ се оказа положителен в други селскостопански сектори и в интерес на административното опростяване е уместно отсега нататък тези квоти да се управляват по метода, посочен в член 144, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Това следва да се извършва в съответствие с членове 308а, 308б и 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (6).

(6)

Предвид особеностите във връзка с прехвърлянето от една система за управление към друга е уместно в член 308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93 параграфи 2 и 3 да не се прилагат за квотния период от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г.

(7)

По отношение на сладките картофи е нужно тези, които са предназначени за консумация от човека, да се отличават от продуктите с друго предназначение; уместно е следователно да бъде определен начинът на представяне на сладките картофи, предназначени за употреба от човека и с код по КН 0714 20 10, а продуктите, които не отговарят на така дефинираните условия за представяне, да се считат за принадлежащи към код по КН 0714 20 90.

(8)

Необходимо е да се поддържа система за управление, която да гарантира, че по определените за Индонезия, Китай и Тайланд квоти се внасят само продукти с произход от тези държави. Следва да се уточни видът доказателство, който следва да се представи, за да бъде удостоверен произходът на продуктите, спрямо които може да се прилагат посочените тарифни квоти според принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“.

(9)

Необходимо е следователно Регламент (ЕО) № 2402/96 и Регламент (ЕО) № 27/2008 да бъдат отменени и заменени с нов регламент. Уместно е обаче посочените регламенти да останат в сила за удостоверенията за внос, издадени за периодите на квоти за внос, предшестващи обхванатите от настоящия регламент.

(10)

Разпоредбите на членове 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1000/2010 на Комисията от 3 ноември 2010 г. за дерогация от регламенти (ЕО) № 2402/96, (ЕО) № 2058/96, (ЕО) № 2305/2003, (ЕО) № 969/2006, (ЕО) № 1918/2006, (ЕО) № 1964/2006, (ЕО) № 27/2008, (ЕО) № 1067/2008 и (ЕО) № 828/2009 по отношение на датите за подаване на заявления и за издаване на лицензии за внос през 2011 г. в рамките на тарифните квоти за сладки картофи, нишесте от маниока, маниока, зърнени култури, ориз, захар и маслиново масло и за дерогация от регламенти (ЕО) № 382/2008, (ЕО) № 1518/2003, (ЕО) № 596/2004, (ЕО) № 633/2004 и (ЕО) № 951/2006 по отношение на датите за издаване на лицензии за износ през 2011 г. в сектора на говеждото и телешкото месо, свинското месо, яйцата, птичето месо и извънквотните захар и изоглюкоза (7) вече не са актуални, тъй като управлението на тези квоти е прехвърлено към посочения в член 144, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 метод, основан на хронологичния ред на внасяне на заявленията (принцип „пръв пристигнал, пръв обслужен“). Уместно е, следователно, тяхната отмяна.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящия регламент се откриват посочените в приложението тарифни квоти за внос. Тези квоти се управляват на базата на периоди от една календарна година, считано от 1 януари 2011 г.

Член 2

Посочените в приложението квоти се управляват в съответствие с членове 308а, 308б и член 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. В член 308в от посочения регламент параграфи 2 и 3 не се прилагат за квотния период от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г.

Член 3

Възможността продуктите с произход съответно от Тайланд, Индонезия или Китайската народна република, да се ползват от посочените в приложението тарифни квоти с поредни номера 09.0125, 09.0126 или 09.0124 или 09.0127 се предоставя срещу представянето на сертификат за произход, издаден от компетентните органи в съответствие с членове 55—65 от Регламент (ЕО) № 2454/93.

Член 4

1.   За целите на настоящия регламент за предназначени за консумация от човека по смисъла на код по КН 0714 20 10 се считат целите пресни сладки картофи (патати), които са представени в опаковки за непосредствена употреба при изпълнението на митническите формалности за допускане за свободно обращение.

2.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат единствено за сладките картофи, непредназначени за консумация от човека по смисъла на посоченото в параграф 1 определение.

3.   За целите на настоящия регламент продуктите с код по КН ex 0714 10 98 са тези с изключение на гранулите от брашна и грис с код по КН 0714 10 98.

Член 5

Регламент (ЕО) № 2402/96 и Регламент (ЕО) № 27/2008 се отменят. Те обаче продължават да се прилагат за удостоверенията за внос, издадени преди 1 януари 2010 г., до датата на изтичане на срока на тяхната валидност.

Член 6

Отменят се членове 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1000/2010.

Член 7

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2011 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 122, 22.5.1996 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 122, 22.5.1996 г., стр. 15.

(4)  ОВ L 327, 18.12.1996 г., стр. 14.

(5)  ОВ L 13, 16.1.2008 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 290, 6.11.2010 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Без да се засягат правилата за тълкуване на Комбинираната номенклатура, описанието на стоката се разглежда като имащо само указателно значение. Приложното поле на квотите за целите на настоящото приложение е определено от обхвата на кодовете по КН такива, каквито са в момента на приемането на настоящия регламент.

Пореден номер

Код по КН/Продукт

Произход

Мито

Годишна тарифна квота

(в тонове нетно тегло)

09.0124

0714 20 90

Сладки патати (картофи) непредназначени за консумация от човека

Китайска народна република

Нулево мито

600 000

09.0125

1108 14 00

Нишесте от маниока

Тайланд

Мито, равно на това на най-облагодетелствана нация (мито на НОН), намалено със 100 EUR на тон

10 000

09.0126

0714 10 91, ex 0714 10 98, 0714 90 11

0714 90 19

Маниока и корени от арарут и от салеп и подобни корени и грудки с високо съдържание на нишесте

Индонезия

6 % ad valorem

825 000

09.0127

0714 10 91, ex 0714 10 98, 0714 90 11

0714 90 19

Маниока и корени от арарут и от салеп и подобни корени и грудки с високо съдържание на нишесте

Китайска народна република

6 % ad valorem

350 000

09.0128

0714 10 91, ex 0714 10 98, 0714 90 11

0714 90 19

Маниока и корени от арарут и от салеп и подобни корени и грудки с високо съдържание на нишесте

трети държави членки на СТО с изключение на Китайската народна република, Тайланд и Индонезия

6 % ad valorem

145 590

09.0130

0714 10 91, 0714 90 11

Маниока и корени от арарут и от салеп и подобни корени и грудки с високо съдържание на нишесте

трети държави нечленуващи в СТО

6 % ad valorem

2 000

09.0129

0714 10 91, ex 0714 10 98, 0714 90 11

0714 90 19

Маниока и корени от арарут и от салеп и подобни корени и грудки с високо съдържание на нишесте

трети държави нечленуващи в СТО

6 % ad valorem

30 000

09.0131

0714 20 90

Сладки патати (картофи) непредназначени за консумация от човека

трети държави с изключение на Китайската народна република

Нулево мито

5 000

09.0132

1108 14 00

Нишесте от маниока

всички трети държави

Мито, равно на това на най-облагодетелствана нация (мито на НОН), намалено със 100 EUR на тон

10 500


26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/7


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1086/2010 НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 26 ноември 2010 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията, от името на председателя,

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

AL

50,2

EC

92,0

MA

76,9

MK

48,2

ZZ

66,8

0707 00 05

AL

54,8

EG

150,8

TR

64,9

ZZ

90,2

0709 90 70

MA

70,3

TR

115,5

ZZ

92,9

0805 20 10

MA

71,9

ZZ

71,9

0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90

HR

60,7

IL

72,5

MA

61,9

TR

61,4

UY

58,6

ZZ

63,0

0805 50 10

AR

65,2

MA

68,0

TR

62,7

UY

57,1

ZA

51,7

ZZ

60,9

0808 10 80

AR

74,9

AU

167,9

BR

50,3

CA

113,1

CL

84,2

CN

67,1

MK

24,7

NZ

139,2

US

92,1

ZA

114,5

ZZ

92,8

0808 20 50

CL

78,3

CN

85,8

ZZ

82,1


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/9


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1087/2010 НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕC) № 867/2010 за 2010/11 пазарна година

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията от 30 юни 2006 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на обмена с трети страни в сектора на захарта (2), и по-специално член 36, параграф 2, втора алинея, второ изречение,

като има предвид, че:

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2010/11 пазарна година се определя от Регламент (ЕC) № 867/2010 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕC) № 1083/2010 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за продуктите, посочени в член 36 от Регламент (ЕО) № 951/2006, определени в Регламент (ЕC) № 867/2010, за 2010/11 пазарна година, се изменят и се съдържат в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 26 ноември 2010 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията, от името на председателя,

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 178, 1.7.2006 г., стр. 24.

(3)  ОВ L 259, 1.10.2010 г., стр. 3.

(4)  ОВ L 309, 25.11.2010 г., стр. 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменен размер на представителните цени и на допълнителните вносни мита за бяла захар, сурова захар и продуктите с код по КН 1702 90 95, приложим считано от 26 ноември 2010 година

(EUR)

Код по КН

Размер на представителната цена за 100 kg нето от съответния продукт

Размер на допълнителното мито за 100 kg нето от съответния продукт

1701 11 10 (1)

58,48

0,00

1701 11 90 (1)

58,48

0,00

1701 12 10 (1)

58,48

0,00

1701 12 90 (1)

58,48

0,00

1701 91 00 (2)

53,26

1,49

1701 99 10 (2)

53,26

0,00

1701 99 90 (2)

53,26

0,00

1702 90 95 (3)

0,53

0,20


(1)  Определяне за стандартното качество, както е посочено в приложение IV, точка III от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(2)  Определяне за стандартното качество, както е посочено в приложение IV, точка II от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(3)  Определяне за 1 % съдържание на захароза.


ДИРЕКТИВИ

26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/11


ДИРЕКТИВА 2010/81/ЕС НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение разширяването на обхвата на употребата на активното вещество 2-фенилфенол

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 2009/160/ЕС на Комисията (2) 2-фенилфенол бе добавен към списъка с активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО със специалната разпоредба, че държавите-членки могат да разрешат само употреби на закрито като фунгицид след прибиране на реколтата в затворени дъждовални камери.

(2)

На 18 юни 2010 г. нотификаторът предостави информация за други техники на прилагане, като обработка с восък, обработка чрез потапяне и обработка чрез слой пяна, за да бъде премахнато ограничението за затворени дъждовални камери.

(3)

Испания, която бе посочена за докладваща държава-членка с Регламент (ЕО) № 2229/2004 на Комисията (3), направи оценка на допълнителната информация и на 30 юли 2010 г. подаде в Комисията добавка към проектодоклада за оценка на 2-фенилфенол, която бе изпратена за коментари до останалите държави-членки и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). В получените коментари не бяха изразени сериозни опасения и държавите-членки и ЕОБХ не посочиха каквато и да било причина за отхвърляне на разширяването на обхвата на употребата. Проектодокладът за оценка и посочената добавка бяха разгледани от държавите-членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и финализирани на 28 октомври 2010 г. под формата на доклад на Комисията за преглед за 2-фенилфенол.

(4)

Предоставените от нотификатора нова информация за техниките на прилагане и новата оценка, извършена от докладващата държава-членка, показват, че може да се очаква препаратите за растителна защита, съдържащи 2-фенилфенол, като цяло да отговарят на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на видовете употреба на закрито като фунгицид след прибиране на реколтата, разгледани и подробно описани в доклада за преглед, изготвен от Комисията. Като се има предвид горепосоченото, повече не е необходимо употребата на 2-фенилфенол да се ограничава само до използването му в затворени дъждовални камери, както е определено в Директива 91/414/ЕИО, изменена с Директива 2009/160/ЕС.

(5)

Без да се засяга това заключение, е уместно да бъде получена допълнителна информация по някои конкретни въпроси. В член 6, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО се предвижда включването на вещество в приложение I да бъде обвързано с определени условия. Следователно целесъобразно е да се изиска нотификаторът да представи допълнителна информация за потвърждаване на остатъчните вещества, констатирани в резултат от техниките на прилагане, различни от дъждовалните камери.

(6)

Освен това също така е целесъобразно да се изиска от държавите-членки да обърнат особено внимание на защитата на операторите и работниците и да гарантират, че условията за употреба предписват използване на подходяща лична предпазна екипировка.

(7)

Следователно е целесъобразно Директива 91/414/ЕИО да бъде съответно изменена.

(8)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 91/414/ЕИО се изменя, както е посочено в приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2010 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби считано от 1 януари 2011 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 338, 19.12.2009 г., стр. 83.

(3)  ОВ L 379, 24.12.2004 г., стр. 13.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Директива 91/414/ЕИО позиция 305 се заменя със следното:

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Влизане в сила

Изтичане на срока на включването

Специални разпоредби

„305

2-фенилфенол (включително неговите соли, като натриева сол)

CAS № 90-43-7

CIPAC № 246

бифенил-2-ол

≥ 998 g/kg

1 януари 2010 г.

31 декември 2019 г.

ЧАСТ A

Могат да бъдат разрешени само употреби на закрито като фунгицид след прибиране на реколтата.

ЧАСТ Б

С оглед на прилагането на единните принципи, предвидени в приложение VI, следва да се отчитат заключенията на доклада за прегледа на 2-фенилфенол, и по-специално допълнения I и II към него, в окончателната му редакция, изготвена на 27 ноември 2009 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както е изменен от посочения комитет на 28 октомври 2010 г.

При тази цялостна оценка държавите-членки трябва да обърнат особено внимание на:

защитата на операторите и на работниците, като гарантират, че условията за употреба предписват използване на подходяща лична предпазна екипировка;

въвеждането на подходящи практики за управление на отпадъците във връзка с обработката на останалия след третирането отработен разтвор, включително водата за почистване на дъждовалната и другите приложни инсталации. Държавите-членки, разрешаващи изхвърлянето на отработените води в канализационната система, са длъжни да осигурят извършването на оценка на риска в местен мащаб.

Съответните държави-членки осигуряват предоставянето на Комисията от страна на нотификатора на:

допълнителна информация по отношение на опасността от депигментация на кожата при работници и потребители вследствие на евентуална експозиция на метаболита 2-фенилхидрохинон (PHQ), присъстващ върху кората на цитрусови плодове.

допълнителна информация, която да потвърди, че приложеният при изпитванията за наличие на остатъчни вещества метод за анализ вярно определя остатъчните количества от 2-фенилфенол, PHQ и от техни комбинации.

Те следят за това нотификаторът да предостави тази информация на Комисията до 31 декември 2011 г.

Освен това въпросните държави-членки осигуряват предоставянето на Комисията от страна на нотификатора на допълнителна информация за потвърждаване на остатъчните вещества, констатирани в резултат от техниките на прилагане, различни от дъждовалните камери.

Те осигуряват предоставянето на Комисията от страна на нотификатора на тази информация до 31 декември 2012 г.“


(1)  Допълнителна информация във връзка с идентификацията и спецификацията на активното вещество е предоставена в доклада за преглед.


РЕШЕНИЯ

26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/14


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

за изменение на Решение 2004/4/ЕО относно разрешаване на държавите-членки временно да вземат спешни мерки срещу разпространението на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith по отношение на Египет

(нотифицирано под номер C(2010) 8185)

(2010/714/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално 16, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Решение 2004/4/ЕО на Комисията (2) грудките от Solanum tuberosum L. с произход от Египет като правило не трябва да бъдат въвеждани в Съюза. Съгласно възможността за дерогация от посоченото решение, през последните години, включително през вносен сезон 2009/2010 г., бе разрешено въвеждането в Съюза на такива грудки от „зони, свободни от вредители“.

(2)

През вносен сезон 2009/2010 г. в Съюза беше регистриран само един случай на откриване на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith.

(3)

По искане на Египет и предвид информацията, предоставена от тази страна, Комисията установи, че рискът от разпространение на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith при въвеждането в Съюза на грудки от Solanum tuberosum L. от „зони, свободни от вредители“ в Египет е достатъчно снижен, при условие че се спазват специфичните условия, посочени в Решение 2004/4/ЕО.

(4)

Въвеждането в Съюза на грудки от Solanum tuberosum L. с произход от „зони, свободни от вредители“ в Египет следва да бъде разрешено за вносен сезон 2010/2011 г.

(5)

В Решение 2004/4/ЕО се определя, че същото трябва да бъде преразгледано до 30 септември 2010 г. Предвид посочените по-горе констатации, крайният срок за преразглеждането следва да бъде удължен.

(6)

Поради това Решение 2004/4/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 2004/4/ЕО се изменя, както следва:

1.

В член 2, параграф 1, „2009/2010 г.“ се заменя с „2010/2011 г.“.

2.

В член 4 „31 август 2010 г.“ се заменя с „31 август 2011 г.“.

3.

В член 7 „30 септември 2010 г.“ се заменя с „30 септември 2011 г.“.

4.

Приложението се изменя, както следва:

а)

в точка 1, буква б), подточка iii) „2009/2010 г.“ се заменя с „2010/2011 г.“;

б)

в точка 1, буква б), подточка iii), второ тире „1 януари 2010 г.“ се заменя с „1 януари 2011 г.“;

в)

в точка 1, буква б), подточка xii) „1 януари 2010 г.“ се заменя с „1 януари 2011 г.“

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията

John DALLI

Член на Комисията


(1)  ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 2, 6.1.2004 г., стр. 50.


26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/16


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 ноември 2010 година

за разрешаване пускането на пазара на железен амониев фосфат като нова хранителна съставка съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета

(нотифицирано под номер C(2010) 8191)

(само текстът на френски език е автентичен)

(2010/715/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки (1), и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 21 октомври 2008 г. дружеството Cantox Health Sciences International отправи от името на Nestec Ltd. искане към компетентните органи на Ирландия за пускане на пазара на железен амониев фосфат като нова хранителна съставка.

(2)

На 20 ноември 2008 г. компетентният ирландски орган за оценка на храните изготви доклад за първоначална оценка. В посочения доклад органът стигна до заключението, че е необходимо да се направи допълнителна оценка.

(3)

На 23 декември 2008 г. Комисията информира всички държави-членки за искането. На 28 април 2009 г. беше отправено искане към Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за извършване на оценката.

(4)

На 14 април 2010 г., след искане от страна на Комисията, ЕОБХ прие становище (2) относно безопасността на железен амониев фосфат като източник на желязо, добавено за хранителни цели към храни за населението като цяло (включително хранителни добавки) и храни за специфична хранителна употреба. В становището си ЕОБХ стигна до заключението, че при предложените нива на употреба железният амониев фосфат не поражда опасения във връзка с безопасността, при условие че определените горни граници на безопасност за желязо не са надвишени.

(5)

Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (3), Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (4) и/или Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (5) предвиждат специална разпоредба за употребата на витамини, минерали и други вещества в храните. Употребата на железен амониев фосфат следва да бъде разрешена, без да се засягат изискванията, определени в това законодателство.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Като източник на желязо, определен в приложението, железен амониев фосфат може да бъде пуснат на пазара в Съюза като нова хранителна съставка, която да бъде употребявана в храна, без да се засягат специалните разпоредби на Регламент (ЕО) № 953/2009, Директива 2002/46/ЕО и/или Регламент (ЕО) № 1925/2006.

Член 2

Означението на новата хранителна съставка, разрешена с настоящото решение, върху етикета на храната, в чийто състав тя влиза, е „железен амониев фосфат“.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Nestec Ltd. Avenue Nestlé 55, CH-1800 Vevey, Switzerland.

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2010 година.

За Комисията

John DALLI

Член на Комисията


(1)  ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 1.

(2)  EFSA Journal 2010; 8(5): 1584.

(3)  ОВ L 269, 14.10.2009 г., стр. 9.

(4)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.

(5)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СПЕЦИФИКАЦИИ НА ЖЕЛЕЗНИЯ АМОНИЕВ ФОСФАТ

Описание: Железният амониев фосфат е сиво/зелено фино прахообразно вещество, практически неразтворимо във вода и разтворимо в разредени минерални киселини.

CAS №: 10101-60-7

Химическа формула: FeNH4PO4

Структурна формула:

Image

Химични характеристики на железния амониев фосфат:

pH на 5 % суспензия във вода

6,8—7,8

Желязо (общо)

Желязо (II)

Желязо (III)

не по-малко от 28 %

от 22 до 30 тегл. %

не повече от 7 тегл. %

Амоняк

от 5 до 9 тегл. %

Вода

не повече от 3 %


АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

26.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 310/18


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 64 на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за одобрение на превозни средства по отношение на оборудването им, което може да включва резервен комплект за временно използване, гуми за движение в спукано състояние и/или система за движение с гуми в спукано състояние, и/или система за следене на налягането в гумите

Включващо всички текстове в сила до:

 

серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 19 август 2010 г.

 

Поправка 1 към серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 19 август 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Приложно поле

2.

Определения

3.

Заявление за одобрение

4.

Одобрение

5.

Спецификации и изпитвания

6.

Допълнителна информация

7.

Изменения или разширение на одобрение на тип превозно средство

8.

Съответствие на производството

9.

Санкции при несъответствие на производството

10.

Окончателно прекратяване на производството

11.

Наименования и адреси на техническите служби, провеждащи изпитвания с цел одобряване, както и на административните отдели

12.

Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение относно одобрението (съответно отказа, разширението или отменянето на одобрение или окончателното прекратяване на производството) на тип превозно средство по отношение на оборудването му съгласно Правило № 64

Приложение 2 —

Оформление на маркировките за одобрение.

Приложение 3 —

Изпитване за спиране и отклонение за превозни средства, оборудвани с резервни комплекти за временно използване

Приложение 4 —

Изисквания по отношение на изпитването на предупредителна система за движение в спукано състояние (ПСДСС)

Приложение 5 —

Изпитване на системи за следене на налягането в гумите (ССНГ)

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото правило се прилага за одобряването на превозни средства от категория М1 и N1  (1), когато последните са оборудвани със:

а)

резервен комплект за временно използване и/или

б)

гуми за движение в спукано състояние и/или системи за движение с гуми в спукано състояние, и/или

в)

системи за следене на налягането в гумите (2).

За целите на настоящото правило заместващите комплекти резервно колело—гума под формата на гуми за движение в спукано състояние или системи за движение с гуми в спукано състояние, които са напълно изпуснати, се считат за резервни комплекти за временно използване като определените в точка 2.10 от настоящото правило.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1.

„Одобрение на превозно средство“ е одобрението на типа на превозното средство по отношение на неговия резервен комплект колело—гума за временно използване;

2.2.

„Тип превозно средство“ е категория превозни средства, които не се различават по такива съществени аспекти като:

2.2.1.

„Типа превозно средство по отношение на неговия резервен комплект за временно използване“:

2.2.1.1.

максималните товари върху осите на превозното средство, съгласно определението от 2.12,

2.2.1.2.

характеристиките на резервния комплект колело—гума за временно използване,

2.2.1.3.

вида предаване (предно, задно, четири задвижващи колела),

2.2.1.4.

окачването,

2.2.1.5.

спирачната система,

2.2.1.6.

размера на колелата/размера на гумите,

2.2.1.7.

отстъпа на колелото,

2.2.2.

Тип превозно средство по отношение на неговата система за следене на налягането в гумите:

2.2.2.1.

търговска марка или търговско наименование на производителя,

2.2.2.2.

характеристики на превозното средство, които влияят значително на работните показатели на системата за следене на налягането в гумите,

2.2.2.3.

тип и проектни характеристики на системата за следене на налягането в гумите.

2.3.

„Колело“ означава комплектовано колело, състоящо се от джанта и диск на колелото;

2.3.1.

„Означение на размера на колелото“ означава означение, съдържащо най-малкото номиналния диаметър на джантата, номиналната широчина на джантата и профила на джантата;

2.3.2.

„Отстъп на колелото“ означава разстоянието от челото на опиране в главината до вертикалната осевата линия на джантата

2.4.

„Гума“ означава пневматична гума, която представлява подсилен гъвкава обвивка, която е снабдена с непрекъсната, като цяло тороидална камера, съдържаща газ (обикновено въздух) или газ и течност — или която заедно с колелото, върху което се монтира, образува такава — предназначена при нормални условия да се използва при налягане, по-високо от атмосферното. Гумата може да бъде:

2.4.1.

„Нормална гума“, която представлява гума, подходяща за всички нормални условия на експлоатация по път;

2.4.2.

„Резервна гума за временно използване“, която представлява гума, специално проектирана, за да бъде различна от нормалната гума и предназначена единствено за временно използване при ограничени условия на движение;

2.4.3.

„Гума за движение в спукано състояние“ или „самоносеща гума“ описва конструкция на пневматична гума, снабдена с някакви технически решения (напр. усилени страници и др.), позволяващи на пневматичната гума, монтирана на подходящото колело и при отсъствие на какъвто и да е допълнителен компонент, да осигури на превозното средство най-малко основните функции на гумата при скорост 80 km/h (50mph) и на разстояние 80 km, при работа в режим на движение в спукано състояние.

2.4.4.

„Система за движение с гуми в спукано състояние“ или „система за удължена мобилност“ описва съчетание от определени функционално зависими компоненти, включително гума, които заедно осигуряват на превозното средство зададените експлоатационни характеристики, като му дават най-малко основните функции на гумата при скорост 80 km/h (50 mph) и на разстояние от 80 km при режим на движение в спукано състояние.

2.5.

„Режим на движение в спукано състояние“ описва състоянието на гумата, при което се запазва основната ѝ структурна цялост при експлоатация с вътрешно налягане между 0 и 70 kPa.

2.6.

„Основни функции на гумата“ означава нормалната способност на напомпана гума да носи определен товар при дадена скорост и да предава движещите, управляващите и спирачните сили на повърхността, по която се движи.

2.7.

„Означение на размера на гумата“ означава комбинация от числа, които са уникален идентификатор на геометричния размер на гумата и включват номиналната широчина на профила, номиналното отношение на височината на профила на гумата към неговата широчина и номиналния диаметър. Точни определения на тези характеристики могат да бъдат намерени в Правило № 30.

2.8.

„Конструкция на гумата“ означава техническите характеристики на каркаса на гумата. Тя може да бъде с наклонен слой (диагонална), опоясена диагонална, радиална или гума за движение в спукано състояние, както е по-подробно определено в Правило № 30.

2.9.

„Стандартен резервен комплект“ означава комплект от колело и гума с означения на размера на колелото и гумата, отстъп на колелото и конструкция на гумата, които са идентични с тези на комплекта, поставен на същото положение на оста на конкретния модел или версия на превозното средство за нормална експлоатация. Тук се включва и случаят, при който колелото е изработено от различен материал, например стомана вместо алуминиева сплав, или евентуално за неговото закрепване се използват други видове болтове и гайки, но в останалите отношения то е идентично с колелото, предназначено за нормална експлоатация.

2.10.

„Резервен комплект за временно използване“ означава комплект от колело и гума, който се различава от определения в точка 2.9 „стандартен резервен комплект“. Съществуват следните типове резервни комплекти за временно използване:

2.10.1.

Тип 1

Комплект, в който гумата е резервна гума за временно използване като описаната в точка 2.4.2;

2.10.2.

Тип 2

Комплект, в който колелото е с различен отстъп от този на колелото, монтирано на същото положение на оста за нормална експлоатация на превозното средство;

2.10.3.

Тип 3

Комплект, в който гумата е с конструкция, която е различна от тази на гумата, монтирана на същото положение на оста за нормална експлоатация на превозното средство;

2.10.4.

Тип 4

Комплект, в който гумата е нормална гума съгласно определението от точка 2.4.1., но означението на размера на колелото или на гумата, или и на двете, се различава от това на колелото или гумата, монтирано или монтирана на същото положение на оста за нормална експлоатация на превозното средство;

2.10.5.

Тип 5

Комплект, в който комплектът колело — гума, определен в точка 2.4.3 или точка 2.4.4, е монтиран на превозното средство за нормална дългосрочна експлоатация по път и при извънредни случаи същият се използва в напълно изпуснато състояние;

2.11.

„Максимална маса“ означава максималната за превозното средство стойност, заявена от производителя като технически допустима (тази маса може да бъде по-голяма от „максималната допустима маса“, определена от националната администрация);

2.12.

„Максимален товар върху оста“ означава посочената от производителя максимална стойност на сумарната вертикална сила между контактните повърхности на гумите или следите на една ос и земята, която е резултат от действието на частта от масата на превозното средство, носена от тази ос; този товар може да бъде по-голям от „разрешения товар върху оста“, определен от националната администрация. Сборът на товарите върху оста може да бъде по-голям от стойността, отговаряща на общата маса на превозното средство;

2.13.

„Предупредителна система за движение в спукано състояние“ описва система, която дава информация на водача, че някоя от гумите работи в режим на движение в спукано състояние.

2.14.

„Система за следене на налягането в гумите (ССНГ)“ означава монтирана на превозно средство система, която е в състояние да измерва налягането на напомпване на гумите или на промените в него във времето и да предава съответната информация на потребителя по време на движение на превозното средство.

2.15.

„Налягане на напомпване на студена гума“ означава налягането в гумата при температура на околната среда и при отсъствие на покачване на налягането поради употреба на гумата.

2.16.

„Препоръчително налягане на напомпване на студена гума (Prec)“ означава препоръчаното от производителя на превозното средство налягане за всяка една от гумите на превозното средство за предвидените условия на експлоатация (напр. скорост и товар) на превозното средство, съгласно предписанията от табелката върху превозното средство и/или наръчника за експлоатация на превозното средство;

2.17.

„Работно налягане при експлоатация (Pwarm)“ означава налягането на напомпване на всяка една от гумите, увеличено от температурните въздействия по време на експлоатацията на превозното средство над налягането на напомпване на студена гума (Prec);

2.18.

„Изпитвателно налягане (Ptest)“ означава действителното налягане в гумата(ите), избрана(и) за всяко едно колело, след изпускането ѝ(им) по време на изпитвателната процедура.

2.19.

„Тип система за следене на налягането в гумите“ означава системи, които не се различават значително по такива съществени аспекти като:

а)

принцип на работа,

б)

компонентите, за които е вероятно да имат значително въздействие върху експлоатационни характеристики на системата, посочени в точка 5.3 от настоящото правило.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.   Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на оборудването му със:

а)

резервен комплект за временно използване (в т.ч., където е приложимо, предупредителна система за движение в спукано състояние) и/или

б)

система за следене на налягането в гумите

се подава от производителя на превозното средство или от надлежно упълномощен негов представител.

3.2.   То се придружава от съставено в три екземпляра описание на типа превозно средство по отношение на позициите, посочени в приложение 1 към настоящото правило.

3.3.   На органа за одобрение на типа или на техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитвания с цел одобрение, се предоставя превозно средство, представително за подлежащия на одобрение тип превозно средство.

3.4.   Преди издаването на одобрение на типа административният отдел трябва да удостовери наличието на задоволителни мерки за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството.

4.   ОДОБРЕНИЕ

4.1.   Ако превозното средство, представено за одобрение съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точка 5 по-долу, за този тип превозно средство се издава одобрение.

4.1.1.   Одобрение на превозно средство по отношение на предписанията, отнасящи се до резервния комплект за временно използване, се издава само ако превозното средство отговаря на изискванията на точки 5.1 и 5.2.

4.1.2.   Одобрение на превозно средство по отношение само на предписанията, отнасящи се до системи за следене на налягането в гумите, се издава само ако превозното средство отговаря на изискванията на точка 5.3.

4.2.   На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение на типа. Първите му две цифри (в настоящия момент това са цифрите 02 за серия от изменения 02) указват серията от изменения, включващи най-новите съществени технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрение. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява същия номер на друг тип превозно средство. Вариантите на един модел, попадащи в отделни категории по отношение на критериите от точка 2.2 обаче могат да бъдат обхванати от едно и също одобрение, при условие че резултатите от изпитванията, описани в точки 5.2 и 5.3, не показват значителни различия.

4.3.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение, разширение на одобрение или отказ за издаване на одобрение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

4.4.   Върху всяко превозно средство, съответстващо на тип превозно средство, одобрен съгласно настоящото правило, на видно и леснодостъпно място, което се посочва във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрение, която се състои от:

4.4.1.   окръжност около буквата „E“, следвана от отличителния номер на страната, издала одобрението (3);

4.4.2.   номера на настоящото правило, следван от:

4.4.2.1.

буква „R“ при превозни средства, одобрени в съответствие само с точка 4.1.1.

4.4.2.2.

буква „P“ при превозни средства, одобрени в съответствие само с точка 4.1.2.

4.4.2.3.

буквите „RP“ при превозни средства, одобрени в съответствие и с точка 4.1.1, и с точка 4.1.2.

4.4.3.   тире и номера на одобрението, вдясно от означенията, предписани в точки 4.4.1 и 4.4.2.

4.5.   Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен съгласно едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, указан в точка 4.4.1; в такива случаи, номерът на правилото и номерата на одобренията, както и допълнителните символи за всички правила, по които е издадено одобрение в страната, издала одобрението по настоящото правило, се поставят във вертикални колони отдясно на символа, указан в точка 4.4.1.

4.6.   Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.7.   Маркировката за одобрение се поставя в близост до табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя, или на нея.

4.8.   Приложение 2 към настоящето правило дава примери за маркировки за одобрение.

5.   СПЕЦИФИКАЦИИ И ИЗПИТВАНИЯ

5.1.   Общи

5.1.1.   Гумите, предназначени за използване като част от резервния комплект за временно използване, определен в точка 2.10, трябва да бъдат одобрени в съответствие с Правило № 30.

5.1.2.   За превозните средства с минимум четири колела товароносимостта на резервния комплект за временно използване трябва да бъде най-малкото равна на половината от най-големия максимален товар върху осите на превозното средство; ако използването му е ограничено до определена ос, посочена в инструкциите в точка 6 по-долу, товароносимостта му трябва да бъде най-малкото равна на половината от максималния товар върху тази ос.

5.1.3.   Проектната скорост на резервния комплект за временно използване трябва да бъде най-малкото 120 km/h за типове 1, 2 и 3.

5.1.4.   Резервните комплекти за временно използване трябва да имат следните означения:

5.1.4.1.

На видно място върху външната повърхност на колелото се поставя постоянен предупредителен символ за максимална скорост 80 km/h, оформен в съответствие с диаграмата по-долу.

Image

При превозни средства, предназначени за продажба в държави, използващи британски мерни единици, на видно място върху външната повърхност на колелото се поставя допълнителен постоянен предупредителен символ за максимална скорост, който е идентичен с описания по-горе с изключение на това, че числото „80“ се замества с числото „50“, а буквите „km/h“ с „mph“.

Като алтернатива на видно място върху външната повърхност на колелото се поставя постоянен предупредителен символ, оформен в съответствие с диаграмата по-долу.

Image

Главните букви са с височина не по-малка от 5 mm, а числата „80“ и „50“ са с височина не по-малка от 20 mm, като елементите, които съставят всяка от цифрите, са с линии с дебелина не по-малка от 3 mm. Текстът, изписан с малки букви, е с височина на съставните линии от поне 5 mm. Всичкият текст трябва да бъде ограден в рамка и изписан върху фон с контрастиращ цвят.

Изискванията на настоящата точка се прилагат само за резервни комплекти за временно използване от тип 1, 2 и 3, определени в точки 2.10.1, 2.10.2 и 2.10.3.

5.1.4.1.1.

На видно място върху външната повърхност на колелото се поставя постоянен предупредителен символ за максимална скорост 120 km/h, оформен в съответствие с диаграмата по-долу.

Image

При превозни средства, предназначени за продажба в държави, използващи британски мерни единици, на видно място върху външната повърхност на колелото се поставя допълнителен постоянен предупредителен символ за максимална скорост, който е идентичен с описания по-горе с изключение на това, че числото „120“ се замества с числото „75“, а буквите „km/h“ с „mph“.

Като алтернатива на видно място върху външната повърхност на колелото се поставя постоянен предупредителен символ, оформен в съответствие с диаграмата по-долу.

Image

Главните букви са с височина не по-малка от 5 mm, а числата „120“ и „75“ са с височина не по-малка от 20 mm, като елементите, които съставят всяка от цифрите, са с линии с дебелина не по-малка от 3 mm. Текстът, изписан с малки букви, е с височина на съставните линии от поне 5 mm. Всичкият текст трябва да бъде ограден в рамка и изписан върху фон с контрастиращ цвят.

Изискванията на настоящата точка се прилагат само за резервни комплекти за временно използване от тип 4, определени в точка 2.10.4, които ще бъдат доставяни за използване на превозни средства от категория М1.

5.1.4.2.

Когато е монтирана на превозното средство с цел временно използване, външната повърхност на колелото и/или гумата трябва да бъде с характерен цвят или цветна шарка, който или която да се отличава ясно от цвета(овете) на стандартните комплекти. Ако върху резервния комплект за временно използване може да бъде монтиран тас, характерният цвят или цветната шарка трябва да не бъде закриван(а) от таса.

5.1.5.   С изключение на гумите за движение в спукано състояние/самоносещите гуми и системите за движение с гуми в спукано състояние/удължена мобилност се разрешава с превозното средство да се доставя само един резервен комплект за временно използване.

5.1.6.   При превозните средства, оборудвани с гуми за движение в спукано състояние/самоносещи гуми или системи за движение в спукано състояние/удължена мобилност, превозното средство се оборудва и с предупредителна система за движение в спукано състояние (определена в точка 2.13), която може да работи в диапазон на скоростта от 40 km/h до максималната проектна скорост на превозното средство и отговаря на изискванията на точки 5.1.6.1—5.1.6.6. Ако обаче превозното средство е оборудвано със система за следене на налягането, отговаряща на изискванията от точка 5.3, допълнителното поставяне на предупредителна система за движение в спукано състояние не се изисква.

5.1.6.1.

Предупредителната сигнализация се осигурява посредством визуален жълт предупредителен сигнал.

5.1.6.2.

Предупредителният сигнал се задейства, когато ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение) (проверка на лампите).

5.1.6.3.

Водачът се предупреждава посредством задействането на предупредителния сигнал, посочен в точка 5.1.6.1, най-късно когато се установи, че една от гумите е в режим на движение в спукано състояние.

5.1.6.4.

Всяка електрическа неизправност или отклонение в работата на датчиците, което засяга предупредителната система за движение в спукано състояние, в т.ч. неизправност в електрическото захранване, генерирането или предаването на изходящия сигнал, се указва на водача посредством визуален жълт сигнал за повреда в системата за движение в спукано състояние. Ако предупредителният сигнал, описан в точка 5.1.6.1, се използва за указване и на гума в режим на движение в спукано състояние, и на повреда в предупредителната система за движение в спукано състояние, се прилагат следните разпоредби: когато ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение), предупредителният сигнал примигва, за да укаже неизправност в системата. След кратък период предупредителният сигнал остава в състояние на непрекъснато светене, докато повредата е налице и ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение). Последователността от примигване и непрекъснато светене се повтаря всеки път, когато ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение), докато повредата не бъде отстранена.

5.1.6.5.

Когато системата се рестартира ръчно в съответствие с инструкциите на производителя на превозното средство, предписанията на точки 5.1.6.3 и 5.1.6.4 могат да не се прилагат.

5.1.6.6.

Действието на предупредителния сигнал, описано в точки 5.1.6.2—5.1.6.4, трябва да отговаря на изискванията на приложение 4.

5.1.7   Ако превозното средство е оборудвано с резервен комплект за временно използване, съхраняван в изпуснато състояние, в превозното средство трябва да бъде осигурено устройство, което да дава възможност за напомпване на гумата до налягането, указано за временно използване, за не повече от 10 минути.

5.2.   Изпитване на спиране

5.2.1.   Превозните средства, за които се предвижда да бъдат оборудвани с резервни комплекти за временно използване, трябва да отговяват на изискванията на приложение 3 към настоящото правило.

5.3.   Системи за следене на налягането в гумите (ССНГ)

5.3.1.   Общи изисквания

5.3.1.1.

При спазване на изискванията на точка 12 всяко превозно средство от категория М1 с максимална маса до 3 500 kg и от категория N1, като и в двата случая всички оси са оборудвани с единични гуми, което е оборудвано със система за следене на налягането в гумите, отговаряща на определението от точка 2.14, трябва да показва експлоатационните характеристики, посочени в точки 5.3.1.2—5.3.5.5. по-долу и се изпитва в съответствие с приложение 5.

5.3.1.2.

Всяка система за следене на налягането в гумите, монтирана на превозно средство, трябва да отговаря на изискванията на Правило № 10.

5.3.1.3.

Системата работи от скорост 40 km/h или по-ниска до максималната проектна скорост на превозното средство.

5.3.2.   Установяване на налягането в гумите при загуба на налягане поради инцидент (изпитване на спукване)

5.3.2.1.

ССНГ се изпитва в съответствие с методиката, определена в приложение 5, точка 2.6.1. Когато се изпитва в съответствие с тази методика, ССНГ трябва да подаде предупредителния сигнал, описан в точка 5.3.5, не по-късно от 10 минути след като работното налягане при експлоатация в една от гумите на превозното средство се е понижило с 20 % или минималното налягане е 150 kPa, като се взема по-високата от двете стойности.

5.3.3.   Установяване наличието на ниво на налягане в гумите, което е значително по-ниско от препоръчаното за оптимална работа, в т.ч. разход на гориво и безопасност (изпитване за дифузия)

5.3.3.1.

ССНГ се изпитва в съответствие с методиката, определена в приложение 5, точка 2.6.2. При изпитване съгласно тази методика ССНГ трябва да подаде предупредителния сигнал, описан в точка 5.3.5, след сборно време на кормуване от максимум 60 минути, след като работното налягане при експлоатация в една от гумите на превозното средство, които са не повече от четири, намалее с 20 %.

5.3.4.   Изпитване за откриване на неизправност

5.3.4.1.

ССНГ се изпитва в съответствие с методиката, определена в приложение 5, точка 3. При изпитване съгласно тази методика ССНГ трябва да подаде предупредителния сигнал, описан в точка 5.3.5, не по-късно от 10 минути след появата на неизправност, която засяга генерирането или предаването на управляващи или ответни сигнали в системата на превозното средство за следене на налягането в гумите. Ако системата бъде блокирана от външен фактор (напр. радиочестотни смущения), времето за откриване на неизправността може да бъде удължено.

5.3.5.   Предупредителен сигнал

5.3.5.1.

Предупредителната сигнализация се осигурява посредством визуален предупредителен сигнал, отговарящ на изискванията на Правило № 121.

5.3.5.2.

Предупредителният сигнал се задейства, когато ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение) (проверка на лампите). [Това изискване не се прилага за сигнални символи, светещи в общо пространство].

5.3.5.3.

Предупредителният сигнал трябва да бъде видим и на дневна светлина; водачът трябва да може лесно да провери от своето място задоволителното състояние на сигнала.

5.3.5.4

Сигналът за неизправност може да бъде същият като сигнала, използван за указване на недостатъчно високо налягане. Ако предупредителният сигнал, описан в точка 5.3.5.1, се използва за указване и на недостатъчно високо налягане, и на неизправност в ССНГ, се прилагат следните разпоредби: когато ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение), предупредителният сигнал примигва, за да укаже неизправност. След кратък период предупредителният сигнал остава в състояние на непрекъснато светене, докато неизправността е налице и ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение). Последователността от примигване и непрекъснато светене се повтаря всеки път, когато ключът за запалване (пускане) на двигателя е в положение „включено“ (работно положение), докато неизправността не бъде отстранена.

5.3.5.5.

Сигналният символ за предупредителния сигнал, описан в точка 5.3.5.1, може да се използва в режим на мигаща светлина с цел да дава информация за рестартирането на системата за следене на налягането в гумите в съответствие с инструкциите на ръководството за експлоатацията на превозното средство

6.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

6.1.   Ако превозното средство е оборудвано с резервен комплект за временно използване, ръководството за експлоатацията на превозното средство трябва да съдържа най-малкото следната информация:

6.1.1.   Да бъде посочен рискът, произтичащ от неспазването на ограниченията за използването на резервния комплект за временно използване, включително, ако е уместно, да бъде посочено изискването за използване, ограничено до определена ос.

6.1.2.   Инструкция, когато е монтиран резервен комплект за временно използване от тип 1, 2 или 3 като описания в точки 2.10.1, 2.10.2 или 2.10.3, да се шофира внимателно със скорост не по-висока от максималната разрешена скорост от 80 km/h (50 mph) и да се монтира възможно най-скоро стандартен комплект. Трябва да бъде изяснено, че тази инструкция се прилага и за резервен комплект за временно използване от тип 5 като описания в точка 2.10.5, когато той се използва в режим на движение в спукано състояние.

6.1.2.1.

Инструкция, когато е монтиран резервен комплект за временно използване от тип 4 като описания в точки 2.10.4, да се шофира внимателно със скорост не по-висока от максималната разрешена скорост от 120 km/h (75 mph) и да се монтира възможно най-скоро стандартен комплект.

6.1.3.   Да се посочи, че експлоатацията на превозното средство не е разрешена, ако по едно и също време е монтиран повече от един резервен комплект за временно използване. Изискването се прилага само за резервни комплекти за временно ползване от тип 1, 2 и 3, определени в точки 2.10.1, 2.10.2 и 2.10.3.

6.1.4.   Ясно да се посочи какво налягане на напомпване е указано от производителя на превозното средство за гумата на резервния комплект за временно използване.

6.1.5.   При превозни средства, оборудвани с резервен комплект за временно използване, съхраняван в изпуснато състояние, описание на методиката за напомпване на гумата до налягането, указано за временно използване, с помощта на устройството, посочено в точка 5.1.7 по-горе.

6.2.   Ако превозното средство е оборудвано със система за следене на налягането в гумите или предупредителна система за движение в спукано състояние, ръководството за експлоатацията му трябва да съдържа най-малкото следната информация:

6.2.1.   Да бъде посочено, че превозното средство е оборудвано с такава система (и да бъде дадена информация как да бъде рестартирана системата, ако тя е снабдена с такава възможност).

6.2.2.   Да бъде дадено изображение на сигналния символ, описан съответно в точка 5.1.6.1 или 5.3.5.1 (както и изображение на сигналния символ за неизправност, ако за тази функция се използва специален сигнален символ).

6.2.3.   Допълнителна информация какво означава светването на предупредителния сигнален символ за ниско налягане в гумите и описание на колективните мерки, които трябва да бъдат предприети в такъв случай.

6.3.   Ако превозното средство не се доставя с ръководство за експлоатацията му, информацията, изисквана в точка 6.1 и/или точка 6.2 по-горе, се поставя на видно място върху превозното средство.

7.   ИЗМЕНЕНИЯ И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

7.1.   За всяко изменение на типа на превозното средство се уведомява административният отдел, издал одобрението за типа превозно средство. В такъв случай отделът може:

7.1.1.

Да счете, че е малко вероятно направените изменения да окажат значимо неблагоприятно въздействие и че във всеки случай превозното средство продължава да съответства на изискванията; или

7.1.2.

Да изиска протокол от допълнително изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

7.2.   Потвърждението или отказът на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава съгласно посочената в точка 4.3 по-горе процедура на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.3.   Административният отдел, който издава разширението на одобрението, присвоява сериен номер на всеки формуляр за съобщение, който се съставя за разширението на одобрението.

8.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

8.1.   Процедурите за съответствие на производството трябва да съответстват на определените в допълнение 2 към Спогодбата (EE/ECE/324 – E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

8.2.   Административният отдел, който е издал одобрението на типа, може по всяко време да провери съответствието на производството във всеки производствен обект. Нормалната честота на тези проверки е поне веднъж годишно.

9.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1.   Одобрението, издадено по отношение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията, посочени в точка 8.

9.2.   Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, което е издала по-рано, тя незабавно уведомява останалите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, като изпраща копие от сертификата за одобрение, съдържащо най-долу изписана с едър шрифт, подписана и с посочена дата забележката „ОДОБРЕНИЕТО Е ОТМЕНЕНО“.

10.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако титулярят на одобрението прекрати напълно производството на тип превозно средство, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа, издал одобрението. При получаване на съответното съобщение този орган информира за това другите страни по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, чрез копие на формуляра за одобрение, съдържащ най-долу изписана с едър шрифт, подписана и с посочена дата забележката „ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРЕКРАТЕНО“.

11.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, уведомяват секретариата на Организацията на обединените нации за наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за извършване на изпитванията за одобряване, и на административните отдели, които издават одобрения и до които трябва да бъдат изпращани сертификационните формуляри за одобряване или разширяване на одобрение, както и за отказ за одобряване, или отменяне на одобрение, издадено в други държави.

12.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

12.1.   Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 01, никоя страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, няма право да отказва да издава одобрение на типа по настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

12.2.   Считано от 36 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 01, договарящите се страни, които прилагат настоящото правило по отношение на резервни гуми/колела за временно използване, гуми за движение в спукано състояние или система за движение в спукано състояние, издават типови одобрения само ако подлежащият на одобряване тип превозно средство отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

12.3.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не могат да отказват да издават разширения на одобрения в съответствие с предходни серии от изменения на настоящото правило.

12.4.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават одобрения за типовете превозни средства, които отговарят на изискванията на настоящото правило, изменено с предшестващите серии от изменения, през 36-месечния период, следващ датата на влизане в сила на серия от изменения 01.

12.5.   Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 02 към настоящото правило, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, няма право да отказва одобрение по настоящото правило, изменено със серия от изменения 02.

12.6.   Считано от 1 ноември 2012 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват да издадат национално или регионално одобрение на тип превозно средство от категория М1с максимална маса до 3 500 kg и от категория N1, като и в двата случая всички оси са оборудвани с единични гуми, ако типът превозно средство не отговаря на изискванията на серия от изменения 02 на настоящото правило.

12.7.   Считано от 1 ноември 2014 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват да издадат първа национална или регионална регистрация (първо въвеждане в експлоатация) на тип превозно средство от категория М1 с максимална маса до 3 500 kg и от категория N1, като и в двата случая всички оси са оборудвани с единични гуми, ако типът превозно средство не отговаря на изискванията на серия от изменения 02 на настоящото правило.

12.8.   Въпреки гореспоменатите преходни разпоредби, страните по Спогодбата, в които настоящото правило започва да действа след датата на влизане в сила на най-новата серия от изменения, не са длъжни да приемат одобрения, издадени в съответствие с предшестваща серия от изменения на настоящото правило.


(1)  Съгласно определението в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, последно изменен с изменение 4).

(2)  За превозни средства от категории М1 с максимална маса до 3 500 kg и N1, като и в двата случая всички оси са оборудвани с единични гуми.

(3)  1 – Германия, 2 – Франция, 3 – Италия, 4 – Нидерландия, 5 – Швеция, 6 – Белгия, 7 – Унгария, 8 – Чешка Република, 9 – Испания, 10 – Сърбия, 11 – Обединено Кралство, 12 – Австрия, 13 – Люксембург, 14 – Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 – Норвегия, 17 – Финландия, 18 – Дания, 19 – Румъния, 20 – Полша, 21 – Португалия, 22 – Русия, 23 – Гърция, 24 – Ирландия, 25 – Хърватия, 26 – Словения, 27 – Словакия, 28 – Беларус, 29 – Естония, 30 (не е присвоен), 31 – Босна и Херцеговина, 32 – Латвия, 33 (не е присвоен), 34 – България, 35 (не е присвоен), 36 – Литва, 37 – Турция, 38 (не е присвоен), 39 – Азербайджан, 40 – бившата югославска Република Македония, 41 (не е присвоен), 42 – Европейска общност (официалните одобрения се предоставят от държавите-членки, които използват техния съответен ИКЕ символ), 43 – Япония, 44 (не е присвоен), 45 – Австралия, 46 – Украйна, 47 – Южна Африка, 48 – Нова Зеландия, 49 – Кипър, 50 – Малта, 51 – Република Корея, 52 – Малайзия, 53 – Тайланд, 54 и 55 (не са присвоени) и 56 – Черна гора, 57 (не е присвоен), 58 – Тунис. Следващи номера ще бъдат присвоявани и на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединят към Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и към условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИE

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm))

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Образец А

(вж. точка 4.4 от настоящото правило)

Image

Горната маркировка за одобрение, прикрепена към превозно средство, показва, че съответният тип превозно средство е бил одобрен по отношение на оборудването си с резервен(ни) комплект(и) за временно използване в Нидерландия (E 4) съгласно Правило № 64 и е получил одобрение с номер 022439. Номерът на одобрението показва, че то е било издадено в съответствие с изискванията на Правило № 64, изменено със серия от изменения 02.

Образец Б

(вж. точка 4.4 от настоящото правило)

Image

Горната маркировка за одобрение, прикрепена към превозно средство, показва, че съответният тип превозно средство е бил одобрен по отношение на оборудването си със система за следене на налягането в гумите в Нидерландия (E 4) съгласно Правило № 64 и е получил одобрение с номер 022439. Номерът на одобрението показва, че то е било издадено в съответствие с изискванията на Правило № 64, изменено със серия от изменения 02.

Образец В

(вж. точка 4.5 от настоящото правило)

Image

Горната маркировка за одобрение, прикрепена към превозно средство, показва, че съответният тип превозно средство е одобрен в Нидерландия (E4) съгласно правила № 64 (по отношение на оборудването му с резервен(ни) комплект(и) за временно използване и оборудването му със система за следене на налягането в гумите) и 13-H (1). Номерата на одобренията показват, че към датите, на които са били издадени съответните одобрения, Правило № 64 вече е включвало серията от изменения 02, а Правило № 13-H все още е било в първоначалния си вид.


(1)  Последният номер е даден само като пример.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИЗПИТВАНЕ ЗА СПИРАНЕ И ОТКЛОНЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ С РЕЗЕРВНИ КОМПЛЕКТИ ЗА ВРЕМЕННО ИЗПОЛЗВАНЕ

1.   ОБЩИ УСЛОВИЯ

1.1.

Изпитвателната писта трябва да бъде като цяло равна, а повърхността ѝ да позволява добро сцепление.

1.2.

Изпитването се провежда, когато няма вятър, който може да повлияе на резултатите.

1.3.

Превозното средство е натоварено до максималната му маса, определена в точка 2.11 от настоящото правило.

1.4.

Товарите върху осите, възникващи в резултат от условието за натоварване в съответствие с точка 1.3 от настоящото приложение, трябва да бъдат пропорционални на максималните товари върху осите, определени в точка 2.12 от настоящото правило.

1.5.

С изключение на гумите за движение в спукано състояние гумите трябва да бъдат напомпани до наляганията, препоръчани от производителя на превозното средство за типа превозно средство и условието за натоварване. Гумите за движение в спукано състояние се изпитват в напълно изпуснато състояние.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА СПИРАНЕ И ОТКЛОНЕНИЕ

2.1.

Изпитването се провежда с резервния комплект за временно използване, който един път се монтира на мястото на предно колело и втори път — на мястото на задно колело. Ако обаче употребата на резервния комплект за временно използване е ограничена до определена ос, изпитването се провежда, като резервния комплект за временно използване се монтира само на тази ос.

2.2.

Изпитването се провежда от начална скорост 80 km/h с незацепен съединител, като се използва работната спирачна система.

2.3.

Спирачната ефективност трябва да отговаря на методиката, дадена в Правило № 13 или Правило № 13-H за превозни средства от категории М1 и N1 за изпитването на студено тип 0 с незацепен съединител.

2.3.1.

При превозни средства от категория M1, одобрени съгласно Правило № 13 и оборудвани с резервни комплекти за временно използване от тип 1, 2, 3 и 5, като определените в точки 2.10.1, 2.10.2, 2.10.3 и 2.10.5, които се изпитват при предписана скорост от 80 km/h,

спирачният път, постигнат при използване на максимална сила от 500 N, приложена върху крачния педал, трябва да не превишава 50,7 m, а

средното пълно отрицателно ускорение (mfdd), изчислено по следната формула, трябва да бъде не по-малко от 5,8 ms–2:

Mfdd = v2 / 41,14 s

където „v“ е първоначалната скорост, при която започва спирането, а „s“ е пътят, изминат по време на спирането между 0,8 v и 0,1 v.

2.3.1.1.

При превозни средства от категория M1, одобрени съгласно Правило № 13 и оборудвани с резервни комплекти за временно използване от тип 1, 2, 3 и 5 като определените в точки 2.10.1, 2.10.2, 2.10.3 и 2.10.5, които се изпитват при предписана скорост от 80 km/h,

спирачният път, постигнат при използване на максимална сила от 700 N, приложена върху крачния педал, трябва да не превишава 61,2 m, а

средното пълно отрицателно ускорение (mfdd), изчислено по следната формула, трябва да бъде не по-малко от 5,0 ms–2:

Mfdd = v2 / 41,14 s

където „v“ е първоначалната скорост, при която започва спирането, а „s“ е пътят, изминат по време на спирането между 0,8 v и 0,1 v.

2.3.1.2.

При превозни средства от категория M1, одобрени съгласно Правило № 13 и оборудвани с резервни комплекти от тип 4, като определения в точки 2.10.4, които се изпитват при предписана скорост от 120 km/h,

спирачният път, постигнат при използване на максимална сила от 500 N, приложена върху крачния педал, трябва да не превишава 108 m, а

средното пълно отрицателно ускорение (mfdd), изчислено по следната формула, трябва да бъде не по-малко от 5,8 ms–2:

Mfdd = v2 / 41,14 s

където „v“ е първоначалната скорост, при която започва спирането, а „s“ е пътят, изминат по време на спирането между 0,8 v и 0,1 v.

2.3.1.3.

При превозни средства от категория М1 или N1, одобрени съгласно Правило № 13-H и оборудвани с резервни комплекти за временно използване от тип 1, 2, 3 и 5 като определените в точки 2.10.1, 2.10.2, 2.10.3 и 2.10.5, които се изпитват при предписана скорост от 80 km/h,

спирачният път, постигнат при използване на максимална сила от 650 N + 0 / –50 N, приложена върху крачния педал, трябва да не превишава 46,4 m, а

средното пълно отрицателно ускорение (mfdd), изчислено по следната формула, трябва да бъде не по-малко от 6,43 ms–2:

Mfdd = v2 / 41,14 s

където „v“ е първоначалната скорост, при която започва спирането, а „s“ е пътят, изминат по време на спирането между 0,8 v и 0,1 v.

2.3.1.4.

При превозни средства от категория M1, одобрени съгласно Правило № 13-H и оборудвани с резервни комплекти за временно използване от тип 4 като определения в точка 2.10.4, които се изпитват при предписана скорост от 120 km/h,

спирачният път, постигнат при използване на максимална сила от 650 N + 0 / – 50 N, приложена върху крачния педал, трябва да не превишава 98,4 m, а

средното пълно отрицателно ускорение (mfdd), изчислено по следната формула, трябва да бъде не по-малко от 6,43 ms–2:

Mfdd = v2 / 41,14 s

където „v“ е първоначалната скорост, при която започва спирането, а „s“ е пътят, изминат по време на спирането между 0,8 v и 0,1 v.

2.4.

Изпитванията се провеждат за всички посочени в точка 2.1 от настоящото приложение условия за монтаж на резервните комплекти за временно използване.

2.5.

Предписаната спирачна ефективност трябва да се постига без блокиране на колелата, без отклонение на превозното средство от предвидената траектория на движение, без необичайни вибрации, без необичайно износване на гумите по време на изпитването и без прекалени корекции в управлението.


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПИТВАНЕТО НА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СИСТЕМА ЗА ДВИЖЕНИЕ В СПУКАНО СЪСТОЯНИЕ (ПСДСС)

1.   УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕТО

1.1.   Температура на околната среда

Температура на околната среда трябва да бъде между 0 °C и 40 °C.

1.2.   Повърхност на изпитвателния участък

Повърхността на изпитвателния участък трябва да бъде суха и гладка.

1.3.   Място на изпитване

Изпитването се провежда в място което не е повлияно от радиочестотни смущения, напр. силно електрическо поле.

1.4.   Състояние на изпитваното превозно средство в неподвижно положение

Гумите на превозното средство се защитават от пряка слънчева светлина, когато превозното средство е паркирано.

2.   МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ

2.1.   Методика на изпитване за откриване на гума в режим на движение в спукано състояние. Трябва да бъдат изпълнени изискванията на точка 2.1.1 или на точка 2.1.2.

2.1.1.   Изпитване 1

2.1.1.1.

Гумите следва да се напомпат до препоръчаното от производителя на превозното средство налягане.

2.1.1.2.

При неподвижно превозно средство и ключ за запалване (пускане) на двигателя в „заключено“ или „изключено“ положение ключът за запалване (пускане) на двигателя се превключва на положение „включено“ („работа“) или, където е приложимо, на съответното друго положение на ключа. Потвърждава се задействането на предупредителния сигнал.

2.1.1.3.

Запалването се изключва, а налягането на напомпване на една от гумите се намалява, докато коригираното налягане не стигне 100 kPa под препоръчаното налягане на напомпване на студена гума.

2.1.1.4.

С превозното средство се кормува нормално със скорост между 40 и 100 km/h в продължение на 5 минути след намаляването на налягането на напомпване на гумата.

2.1.1.5.

Изпитването приключва, когато:

а)

предупредителната система за движение в спукано състояние, описана в точка 5.1.6, се задейства или когато

б)

измине период от 5 минути, определен в съответствие с точка 2.3, от момента, в който бъде достигната изпитвателната скорост. Ако предупредителният сигнал не се задейства, изпитването се счита за неуспешно.

Превозното средство се спира и запалването се изключва.

2.1.1.6.

Ако предупредителният сигнал, изискван в точка 2.1.1.5 по-горе, се задейства, запалването се включва едва след като се изчака да изтекат 5 минути; предупредителният сигнал трябва да се задейства отново и да остане включен, докато ключът за запалване е в положение „включено“ (работно положение).

2.1.1.7.

Процедурата, описана в точки 2.1.1.1—2.1.1.6, се повтаря, но при изпитвателна скорост, равна или по-висока от 130 km/h. И при двете изпитвателни скорости трябва да бъдат изпълнени всички приложими изисквания.

2.1.2.   Изпитване 2

2.1.2.1.

Гумите следва да се напомпат до препоръчаното от производителя на превозното средство налягане.

2.1.2.2.

При неподвижно превозно средство и ключ за запалване (пускане) на двигателя във „заключено“ или „изключено“ положение, ключът за запалване (пускане) на двигателя се превключва в положение „включено“ („работа“) или, където е приложимо, на съответното друго положение на ключа. Потвърждава се задействането на предупредителния сигнал. Запалването се изключва.

2.1.2.3.

Предизвиква се постепенна загуба на налягане в една от гумите в границите от 10 kPa/min до 20 kPa/min.

2.1.2.4.

С превозното средство се изминава известно разстояние с каквато и да е скорост, по-висока от 25 km/h.

2.1.2.5.

Изискването на изпитването е изпълнено, ако системата произведе предупредителен сигнал до момента, в който спадът на налягането достигне 100 kPa.

2.2.   Изпитвателна методика за откриване на неизправност в предупредителната система за движение в спукано състояние

2.2.1.   Когато превозното средство е в състояние на нормална експлоатация, се симулира неизправност в предупредителната система за движение в спукано състояние. Неизправност може да се симулира, например, чрез откачане на съединителните клеми на кабелите на захранването от източника на захранване или на кабелите, съединяващи входа/изхода към/от управляващия блок на предупредителната система.

2.2.2.   След въвеждането на симулираната неизправност с превозното средство нормално се изминава известно разстояние със скорост от 40 до 100 km/h.

2.2.3.   Изпитването приключва, когато:

а)

сигналът за неизправност в системата за движение в спукано състояние, описан в точка 5.1.6.4, се задейства, или когато

б)

измине период от 5 минути, определен в съответствие с точка 2.3, от момента, в който бъде достигната изпитвателната скорост, и предупредителният сигнал не се задейства, изпитването се счита за неуспешно.

Превозното средство се спира и запалването се изключва.

2.2.4.   Ако предупредителният сигнал, изискван в точка 2.2.3 по-горе, се задейства, запалването се изключва едва след като се изчака да изтекат 5 минути; предупредителният сигнал трябва да се задейства отново и да остане включен, докато ключът за запалване е в положение „включено“ (работно положение).

2.3.   Изчисляване на изминалото време

Времето, което се взема за определяне на изискванията на точки 2.1.1.5 и 2.2.3, е общото време на движение на превозното средство със скорост, намираща се в изпитвателния диапазон от 40 km/h до 100 km/h.

Времето се изчислява за непрекъснат период на кормуване, като не е необходимо по време на цялото изпитване превозното средство да поддържа скорост в изпитвателните граници. Когато скоростта на превозното средство излезе извън изпитвателния диапазон, изтеклото в такива случаи време не се счита за част от общата времева продължителност на изпитването.

Органът по одобряване на типа трябва да се увери, че предупредителната система за движение в спукано състояние отчита времето, през което превозното средство се движи със скорост в изпитвателния диапазон, кумулативно и не рестартира следенето на времето, ако скоростта на превозното средство излезе извън изпитвателните граници.


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СИСТЕМИТЕ ЗА СЛЕДЕНЕ НА НАЛЯГАНЕТО В ГУМИТЕ (ССНГ)

1.   УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕ

1.1.   Температура на околната среда

Температура на околната среда трябва да бъде между 0 °C и 40 °C.

1.2.   Повърхност на изпитвателния участък

Повърхността на изпитвателния участък трябва да осигурява добро сцепление. По време на изпитването повърхността на изпитвателния участък трябва да бъде суха.

1.3.   Изпитванията се провеждат в среда без смущения от радио вълни.

1.4.   Условия относно превозното средство

1.4.1.   Тегло при изпитването

Превозното средство може да бъде изпитвано при всякакви условия на натоварване, като разпределението на масата по осите трябва да бъде като посоченото от производителя на превозното средство, без да се превишава никоя от максимално допустимите маси на всяка ос.

В случаите обаче, когато няма възможност за стартиране или рестартиране на системата, превозното средство трябва да бъде без товар. Освен водача, може да има втори човек на предната седалка, който да отбелязва резултатите от изпитването. Условието относно натоварването не може да се променя по време на изпитването.

1.4.2.   Скорост на превозното средство

ССНГ се калибрира и изпитва:

а)

при изпитвателен диапазон на скоростта от 40 km/h до 120 km/h или максималната проектна скорост на превозното средство, ако тя е по-малка от 120 km/h, за изпитването на спукване с цел проверка изпълнението на изискванията на точка 5.3.2 от настоящото правило; и

б)

при изпитвателен диапазон на скоростта от 40 km/h до 100 km/h за изпитването за дифузия с цел проверка на изпълнението на изискванията на точка 5.3.3 от настоящото правило и за изпитването за неизправност с цел проверка на изпълнението на изискванията на точка 5.3.4 към настоящото правило.

По време на изпитването трябва да се покрие целия изпитвателен диапазон.

При превозни средства, оборудвани със система за автоматично поддържане на скоростта, тя не се задейства по време на изпитването.

1.4.3.   Позиция на джантата

Джантите на превозното средство могат да бъдат на всяка една от позициите на колелото, като се спазват евентуалните инструкции или ограничения на производителя на превозното средство.

1.4.4.   Местоположение при неподвижно състояние

Когато превозното средство е паркирано, гумите му трябва да бъдат защитени от пряка слънчева светлина. Мястото, в което се намира то, се защитава от вятър, който може да повлияе на резултатите.

1.4.5.   Задействане на педала на спирачката

Времето на кормуване спира да тече, когато при движение на превозното средство се задейства работната спирачка.

1.4.6.   Гуми

Превозното средство се изпитва с гуми, монтирани на него в съответствие с препоръките на производителя. Резервната гума обаче може да бъде използвана за изпитване на неизправност в ССНГ.

1.5.   Точност на оборудването за измерване на налягането

Оборудването за измерване на налягането, което трябва да се използва за изпитванията, съдържащи се в настоящото приложение, трябва да работи с грешка не по-голяма от +/– 3kPa.

2.   ИЗПИТВАТЕЛНА МЕТОДИКА

Изпитването се провежда с изпитвателна скорост в диапазона съгласно точка 1.4.2 към настоящото приложение поне един път за случая на изпитване, определен в точка 2.6.1 към настоящото приложение („изпитване на спукване“), и поне веднъж за всеки случай на изпитване, определен в точка 2.6.2 към настоящото приложение („изпитване за дифузия“).

2.1.   Преди да бъдат напомпани гумите на превозното средство, в продължение на поне един час то се оставя неподвижно навън на околна температура с изключен двигател и предпазено от пряка слънчева светлина, без да бъде изложено на вятър или друго затопляне или охлаждане. Гумите на превозното средство се напомпват до препоръчаното от производителя налягане на напомпване на студени гуми (Prec) в съответствие с препоръката на производителя за условията на натоварване и скорост и съответните положения на гумите. Всички измервания на налягането се правят с едно и също изпитвателно оборудване.

2.2.   При неподвижно превозно средство и контактен ключ в положение „заключено“ или „изключено“ контактният ключ се поставя в положение „включено“ („работа“). Системата за следене на налягането в гумите прави проверка на действието на лампите за сигналния символ за ниско налягане, както е посочено в точка 5.3.5.2 от настоящото правило. [Това изискване не се прилага за сигнални символи, светещи в общо пространство].

2.3.   Ако е приложимо, системата за следене на налягането в гумите се стартира или рестартира в съответствие с препоръките на производителя.

2.4.   Опознавателен етап

2.4.1.   С превозното средство се кормува в продължение на най-малко 20 минути в границите на интервала от скорости, определен в точка 1.4.2 към настоящото приложение, и със средна скорост 80 km/h (+/– 10 km/h). Допуска се при опознавателния етап превозното средство да излиза извън интервала от скорости общо за не повече 2 минути.

2.4.2.   По преценка на техническата служба, когато кормуването за изпитването е по писта (кръгла/овална) със завои само в едната посока, изпитването от точка 2.4.1 по-горе се разделя на две равни части, които се извършват в двете посоки (+/– 2 минути).

2.4.3.   5 минути след завършването на опознавателния етап се измерва налягането в загрялата(елите) гума(и), които ще бъдат изпуснати. Налягането в загрелите гуми се взема като стойността Pwarm. Тази стойност се използва за последващи операции.

2.5.   Етап на изпускане

2.5.1.   Методика за изпитването на спукване с цел проверка на изискванията от точка 5.3.2 към настоящото правило

5 минути след измерване на налягането в загрелите гуми, както е описано в точка 2.4.3 по-горе, една от гумите на превозното средство се изпуска до достигане на Pwarm – 20 % или минимално налягане от 150 kPa, като за Ptest се взема по-високата от двете стойности. След етап на стабилизиране с продължителност от 2 до 5 минути налягането Ptest се проверява отново и, ако е необходимо, се коригира.

2.5.2.   Методика за изпитването за дифузия с цел проверка на изискванията от точка 5.3.3 към настоящото правило

5 минути след измерване на налягането в загрелите гуми, както е описано в точка 2.4.3 по-горе, и четирите гуми на превозното средство се изпускат до достигане на Pwarm – 20 % и допълнително налягането се намалява с още 7 kPa, за да достигне до Ptest. След етап на стабилизиране с продължителност от 2 до 5 минути налягането Ptest се проверява отново и, ако е необходимо, се коригира.

2.6.   Етап на установяване на ниското налягане в гумите

2.6.1.   Методика за изпитването на спукване с цел проверка на изискванията от точка 5.3.2 към настоящото правило

2.6.1.1.

Превозното средство се прокарва през която и да е част от изпитвателния маршрут (не непременно без спиране). Общото време на кормуване трябва да бъде или 10 минути, или времето, за което сигналният символ за ниско налягане се задейства, като се взема по-малката от двете стойности.

2.6.2.   Методика за изпитването за дифузия с цел проверка на изискванията от точка 5.3.3 към настоящото правило

2.6.2.1

Превозното средство се прокарва през която и да е част от изпитвателния маршрут. След не по-малко от 20 минути и след не повече от 40 минути превозното средство се привежда в напълно спряло положение, като двигателят се изключва и контактният ключ се изважда и задържа така за време от 1 до 3 минути. Провеждането на изпитването се продължава. Общото време на кормуване трябва да бъде или 60 минути сборно време на кормуване при условията, посочени в точка 1.4.2 по-горе, или времето, за което сигналният символ за ниско налягане се задейства, като се взема по-малката от двете стойности.

2.6.3.   Ако сигналът за ниско налягане в гумите не се задейства, провеждането на изпитването се прекратява.

2.7.   Ако сигналният символ за ниско налягане в гумите се задейства по време на процедурата от точка 2.6 по-горе, контактният ключ се поставя в положение „изключено“ или „заключено“. След 5 минути контактният ключ на превозното средство се поставя в положение „включено“ (работно положение). Сигналният символ трябва да се задейства и да остане в положение на непрекъснато светене докато ключът за запалване е в положение „включено“ (работно положение).

2.8.   Всички гуми на превозното средство се напомпват до препоръчаното от производителя налягане на напомпване на студена гума. Системата се рестартира в съответствие с инструкциите на производителя на превозното средство. Установява се дали сигналният символ е угаснал. Ако е необходимо, с превозното средство се изминава известно разстояние, докато сигналният символ не угасне. Ако сигналният символ не угасне, провеждането на изпитването се прекратява.

2.9.   Повтаряне на етапа на изпускане на налягането

Изпитването може да се повтори — със същия или с различен товар — като се използват съответните методики на изпитване от точки 2.1—2.8 по-горе и съответната(ите) гума(и) на превозното средство са недостатъчно напомпани в съответствие с предписанията на приложимата точка — 5.3.2 или 5.3.3.

3.   УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИЗПРАВНОСТ В ССНГ

3.1.   В ССНГ се симулира неизправност, например чрез прекъсване на източника на захранване на някой от компонентите на ССНГ, прекъсване на електрическата верига между компоненти на ССНГ или монтиране на превозното средство на гума или колело, които са несъвместими със ССНГ. Когато се симулира неизправност в ССНГ, електрическата верига към лампите на сигналните символи не се прекъсва.

3.2.   Превозното средство се прокарва за не повече от общо 10 минути (не непременно без спиране) през която и да е част от изпитвателния маршрут.

3.3.   Общото време на кормуване съгласно точка 3.2 трябва да бъде или 10 минути, или времето, за което сигналният символ за неизправност в ССНГ се задейства, като се взема по-малката от двете стойности.

3.4.   Ако индикаторът за неизправност в ССНГ не се задейства в съответствие с точка 5.3.4 от настоящото правило, както се изисква, изпитването се преустановява.

3.5.   Ако индикаторът за неизправност в ССНГ се е задействал или се задейства по време на процедурата от точки 3.1—3.3 по-горе, контактният ключ се поставя в положение „изключено“ или „заключено“. След 5 минути контактният ключ на превозното средство се поставя обратно в положение „включено“ (работно положение). Индикаторът за неизправност в ССНГ трябва отново да сигнализира за неизправност и да остане в положение на непрекъснато светене, докато ключът за запалване е в положение „включено“ (работно положение).

3.6.   ССНГ се връща обратно в състоянието му на нормална работа. Ако е необходимо, с превозното средство се изминава известно разстояние, докато предупредителният сигнал не угасне. Ако сигналната лампа не угасне, провеждането на изпитването се прекратява.

3.7.   Изпитването може да се повтори, като се използват методиките на изпитване от точки 3.1—3.6 по-горе, като всяко едно изпитване се ограничава до симулирането на една неизправност.