ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

като има предвид, че:

I.   ФАКТИ

1.   ПРОЦЕДУРА

С писмо от 23 март 2007 г. (Док. № 415003), исландските органи уведомиха Органа за планирана помощ за сектора на морския транспорт съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3.

След размяна на кореспонденция (9), с писмо от 19 декември 2007 г. Органът уведоми исландските органи, че е решил да открие процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на протокол 3, по отношение на държавната помощ за морския транспорт в Исландия под формата на схема за данък върху тонажа и схема за възстановяване на средства при наемането на морски лица.

Решение № 721/07/COL на Органа за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП към него (10). Органът прикани заинтересованите страни да представят своите коментари относно това.

Органът не получи коментари от заинтересованите страни.

2.   ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ МЕРКИ

Уведомлението включва две отделни мерки: схема за данък върху тонажа и специална схема за възстановяване на средства на корабособственици. Двете мерки ще бъдат описани по-долу.

2.1.   НАИМЕНОВАНИЕ И ЦЕЛ НА СХЕМИ, ПРЕДМЕТ НА УВЕДОМЛЕНИЕ

Схемата „ Ríkisstyrkur vegan kaupskipaútgerðar á Íslandi “, т.e. държавна помощ за морския транспорт в Исландия, съдържа и двете мерки, предмет на уведомление. Целта на схемата е подпомагане на морския транспорт в Исландия, като се дадат предимства на корабособствениците с цел да бъдат насърчени да регистрират съдовете си в Исландия, вместо да плават под „удобен“ флаг.

2.2.   НАЦИОНАЛНО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА МЕРКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА УВЕДОМЛЕНИЕ

Правното основание за горепосочените мерки е Закон № 86/2007 относно данъчното облагане на дейностите на търговски плавателни съдове „ Lög um skattlagningu kaupskipaútgerðar “ (наричан по-долу „Закон за данъка върху тонажа“). Този закон беше приет от парламента на 17 март 2007 г. и публикуван в Държавен вестник на 30 март 2007 г. В съответствие с член 17 от Закона за данък върху тонажа, той влезе в сила на 1 януари 2008 г.

Законът за данък върху тонажа трябва да се разглежда във връзка със Закон № 38/2007 um íslenska alþjóðlega skipaskrá за исландския международен корабен регистър (11) (наричан по-долу „ИМКР“), който влезе в сила на 1 януари 2008 г.  (12)

2.3.   ДАНЪКЪТ ВЪРХУ ТОНАЖА

В Исландия стандартната ставка на корпоративния данък е 15 % (13). Законът за данък върху тонажа предвижда, че вместо да се прилага пряко нормалния корпоративен данък от 15 % върху печалбата, получена от коработранспортни дейности, корабните дружества могат да се възползват от по-благоприятен данък върху тонажа, изчислен въз основа на фиктивната печалба на ден в зависимост от действителния тонаж на съответния кораб. Ако корабното дружество желае да остане обект на правилата за нормален корпоративен данък при изчисляване на печалбата си, то има право на това.

След това фиктивната печалба, получена чрез прилагане на зададен коефициент върху действителния тонаж, се облага със стандартния корпоративен данък.

По този начин режимът на данък върху тонажа освобождава отговарящите на критериите дружества от обикновения корпоративен данък върху печалбата, получени от коработранспортни дейности, доколкото печалбата остава в дружествата, част от схемата. Освобождаването не се прилага за лихви, печалби от чисто търгуване с акции или приходи от други източници.

2.3.1.    Допустими дейности

Основни дейности

Схемата обхваща кораби, регистрирани в ИМКР, с големина най-малко 100 бруто тона (GT), използвани за превоз на хора или товари в чужбина и за вътрешен превоз на товари. В член 3 от Закона за данък върху тонажа се определя, че превозът на товари или пътници трябва да се извършва посредством:

1.	търговски плавателни съдове, притежавани от експлоатиращия съда;

2.	търговски плавателни съдове, наети без екипаж (беърбоут чартър);

3.	търговски плавателни съдове, наети с екипаж (тайм-чартър);

Дейностите на търговските плавателни съдове не включват наемане на чартър без екипаж за периоди над три години. Исландските органи посочиха, че не съществува конкретно правило относно съотношението на търговски плавателни съдове, които могат да бъдат наети с или без екипаж спрямо плавателните съдове, притежавани от корабния оператор.

Член 4 от Закона за данък върху тонажа предвижда, че следните дейности не отговарят на критериите съгласно закона: риболов, строеж на пристанища, гмуркане, пилотиране или спасителни дейности, образователни и учебни дейности или други социални дейности, спорт, развлекателни дейности и дейности за отдих, включително наблюдаване на китове и превоз на пътници между пристанища на територията на Исландия, които не са пристанища за акостиране между държави.

Исландските органи потвърдиха, че буксирането и драгирането не отговарят на критериите съгласно Закона.

Помощни дейности

Член 3 от Закона за данък върху тонажа предвижда, че следните помощни дейности са допустими:

1.	използване на контейнери при превози на товари;

2.	експлоатиране на съоръжения за товарене, разтоварване и поддръжка;

3.	експлоатиране на продажби на билети и пътнически терминали;

4.	експлоатиране на офиси и съоръжения за управление;

5.	продажба на потребителски продукти на борда на търговски плавателни съдове.

2.3.2.    Регистриране в ИМКР и пълна данъчна отговорност

Съгласно член 1 от Закона за данък върху тонажа,

Освен изискването относно допустимите дейности, Законът за данък върху тонажа предвижда, че трябва да бъдат спазени следните две условия:

—

първо, плавателните съдове трябва да бъдат регистрирани в ИМКР. Исландските органи твърдят, че регистрирането в ИМКР не се счита за така наречената „връзка с флага“. Не се изисква изрична връзка с флага с Исландия strictu sensu. В действителност, съгласно член 6 от Закон № 38/2007 относно ИМКР „търговски плавателен съд, който е регистриран в Исландския международен корабен регистър се счита за исландски плавателен съд и има право да плава под националния флаг на Исландия“. Поради това исландските органи описват връзката с флага като право, а не условие за допустимост съгласно схемата. Кораб, който не плава под флага на Исландия, може въпреки това да има достъп до данъка върху тонажа, стига да е регистриран в ИМКР. В това отношение, член 4 от същия закон определя, че регистрирането е възможно, когато „собственикът на търговския плавателен съд е исландски гражданин, гражданин на друга държава от Европейското икономическо пространство или от държавите основателки на Европейската зона за свободна търговия, гражданин на Фарьорските острови или юридическо лице, регистрирано в Исландия“.

—

второ, дружествата с ограничена отговорност и частните дружества с ограничена отговорност трябва да подлежат на данъчно облагане съгласно член 2, параграф 1, алинея 1 от Закон № 90/2003 относно данъка върху дохода (наричан по-долу „Закон за данък върху дохода“). Тази разпоредба предвижда, че дружествата със седалище в Исландия подлежат на данъчно облагане в Исландия върху пълния размер на дохода им (пълно облагане). За дадено юридическото лице се счита, че има седалище в Исландия, ако е регистрирано в Исландия, ако счита Исландия за свое седалище съгласно местните закони или ако има действително административно седалище в Исландия. Член 3 от Закона за данък върху дохода предвижда, че дружествата, установени в друга държава, подлежат на облагане с данък в Исландия върху приходите с произход от Исландия (облагане с данък при източника). Исландските органи потвърдиха, че за да отговарят на критериите дружествата не е необходимо те да са създадени по исландското корпоративно право като исландски дружества. Следователно дружествата, създадени по дружественото право на друга държава от ЕИП, ще бъдат допуснати до схемата за данък върху тонажа при условие че са изпълнили допълнителните изисквания.

2.3.3.    Формиране на данъчната основа

Съгласно член 6 от Закона за данък върху тонажа, данъчната основа (фиктивен приход) се формира както следва:

—	До и включително 25 000 нетни тона (NT) — 30 исландски крони (ISK) на 100 NT;

—	От 25 001 NT — 10 ISK на 100 NT.

Не се разрешават приспадания от данъчната основа.

2.3.4.    Данъчно облагане съгласно Закона за данък върху дохода и отделно счетоводство

Член 4 от Закона за данък върху тонажа определя, че ако оператор на плавателен съд се занимава и с други дейности, освен онези, които покриват критериите за данък върху тонажа, той следва да подлежи на данъчно облагане за тези дейности в съответствие със Закона за данък върху дохода.

Член 7 от Закона за данък върху тонажа гласи, че приходите и разходите от експлоатацията на търговските плавателни съдове трябва да бъдат осчетоводявани отделно от приходите и разходите от други дейности пропорционално на балансовата стойност на активите, използвани в експлоатацията на търговски плавателен съд от една страна, и за други употреби от друга страна.

Член 9 от Закона за данък върху тонажа гласи, че разходите за експлоатацията на търговски плавателни съдове не могат да бъдат приспадани от приходите на корабния оператор, който подлежи на данъчно облагане съгласно Закона за данък върху дохода. Разходите, различни от финансови разходи, които в същото време са свързани с придобиването на приходи от експлоатацията на търговски плавателни съдове и придобиването на други приходи, трябва да бъдат разделени пропорционално на приходите. В случай, че разходите за лихви, загуби от обезценяване и от обменни курсове съгласно член 49 от Закона за данък върху дохода в същото време са свързани с придобиването на доход от експолатация на търговски плавателен съд и придобиването на други доходи, тези финансови разходи се разделят пропорционално на балансовата стойност на активите, използвани в експлоатацията на търговски плавателни съдове от една страна, и за друга употреба от друга страна. Разходите, които се считат за свързани с генерирането на други доходи, различни от доходите от експлоатацията на търговски плавателен съд, се регулират от Закона за данък върху дохода.

Член 11 от Закона за данък върху тонажа предвижда, че загубите от експлоатацията на търговски плавателни съдове следва да не се приспадат по отношение на данъчното облагане на други дейности съгласно Закона за данък върху дохода.

2.3.5.    Продължителност на схемата и задължителен период

Исландските органи посочиха, че за схемите е изпратено уведомление с неограничена продължителност, но че биха искали да изпратят повторно уведомление след определен период от време, договорен с Органа.

Съгласно член 2 от Закона за данък върху тонажа, схемата за данък върху тонажа включва задължителен период от три години. Това означава, че собственик на кораб, който избере данъка върху тонажа, трябва да остане в рамките на тази схема в продължение на три години.

2.4.   СПЕЦИАЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА МОРСКИ ЛИЦА, ОБЛОЖЕНИЕ С ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДА

Исландските органи също така отправиха уведомление за система за подкрепа на брутното заплащане на морските лица, чрез която на корабособствениците може да се отпускат безвъзмездни средства, достигащи до 90 % от данъка върху дохода, начислен върху брутните заплати на наетите морските лица. С оглед да отговори на критериите за отпускане на средствата, корабособственикът трябва да бъде дружество с ограничена отговорност или частно дружество с ограничена отговорност с пълна данъчна отговорност в Исландия, плавателните съдове трябва да са регистрирани в ИМКР и корабособственикът да е наел морски лица, които подлежат на данъчно облагане в Исландия.

Член 16 от Закона за данък върху тонажа предвижда:

Исландските органи потвърдиха, че няма критерии за допустимост на ниво морско лице, освен това да е нает от дружество за търговско корабоплаване и да подлежи на данъчно облагане в Исландия. Възстановяването на средствата се осъществява само за данъка върху дохода, начислен върху заплатите на морските лица. То не покрива вноски за социално осигуряване. Исландските органи също така потвърдиха, че исландската националност не е от значение в това отношение. Не е необходимо морското лице да е с местожителство в Исландия, за да отговаря корабособственикът на критериите за отпускане на средства.

2.5.   ПОЛУЧАТЕЛИ НА ПОМОЩТА, БЮДЖЕТ, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА МЕРКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА УВЕДОМЛЕНИЕ

Исландските органи не са подали конкретни стойности по отношение на намаляването на държавните приходи, което ще последва от прилагането на схемата за данък върху тонажа, в сравнение с данъчните приходи, които щяха да последват от прилагането на стандартния корпоративен данък.

Исландските органи посочиха, че разходите за мерките, предмет на уведомление, ще зависят от броя на плавателните съдове, регистрирани в ИМКР. Те са очаквали, да се регистрират 12 плавателни съда, за които се приема, че данъкът върху тонажа е средно 120 000 ISK. В такъв случай данъкът върху тонажа би възлязъл на 1 440 000 ISK. Предварителната оценка обаче не посочва размера на обичайния корпоративен данък, който тези 12 плавателни съда биха платили в другия случай.

Исландските органи посочиха, че не са били направени искания за регистрация в Исландския корабен регистър.

Исландските органи не са ограничили продължителността на двете схеми.

2.6.   КУМУЛАЦИЯ

Съгласно раздел 11 от Морските насоки, намаляването до нула на данъчното облагане и разходите за социални осигуровки за морски лица и намаляването на корпоративното данъчно облагане за коработранспортни дейности в съответствие със схемите, които вече са одобрени в други държави от ЕИП, е максималното ниво на помощ, което може да бъде разрешено. С цел избягване на нарушаване на конкуренцията, другите системи за помощ не могат да предоставят по-голяма помощ от тази. Помощта не трябва в никакъв случай да надвишава общия размер на данъците и вноските за социално осигуряване, събрани от коработранспортни дейности и морски лица.

Исландските органи потвърдиха, че кумулацията на двете схеми с други мерки за помощ ще бъда наблюдавана от исландските данъчни органи и че максималният интензитет на помощта ще бъде спазен.

2.7.   ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ОЧАКВАНАТА МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ВЪЗВРАЩАЕМОСТ В МОРСКИЯ КЛЪСТЕР

Съгласно раздел 12, параграф 2 от Морските насоки, исландските органи извършиха анализ на ефекта от разходите, за да установят макроикономическата възвращаемост на данъчните схеми, предмет на уведомление. Анализът гласи, че е трудно да се предвидят икономическите ефекти от Закона за данък върху тонажа, тъй като те ще зависят от броя на корабите, регистрирани в ИМКР. В прогнозата за създадени или запазени работни места, исландските органи изчисляват, че вследствие на двете мерки за помощ през следващите шест години ще бъдат наети 200 нови моряци на търговски плавателни съдове, които покриват критериите.

3.   ПРИЧИНИ ЗА БЕЗПОКОЙСТВО В РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА

На 19 декември 2007 г., Органът реши да открие официална процедура на разследване по отношение на предложената държавна помощ за морския транспорт в Исландия под формата на схема за данък върху тонажа и схема за възстановяване на средства при наемането на морски лица (14).

В решението за откриване на процедурата Органът изрази съмнения по отношение на схемата за данък върху тонажа по точките относно изискването за регистрация на плавателния съд в ИМКР, като по този начин от данъчната схема се изключва експлоатацията на кораби, регистрирани в други държави от ЕИП, и изискването за пълна данъчна отговорност, като по този начин се изключват дейностите, подлежащи на данъчно облагане при източника от достъп до данъка върху тонажа.

Освен това Органът изрази загриженост, свързана с изискването, че само юридически лица, регистрирани в Исландия, могат да се регистрират в ИМКР, третирането на дружествата за управление на кораби, определянето на данъчната основа и продължителността на периода, през който корабособственикът трябва да остане в рамките на схемата за данък върху тонажа („задължителният период“).

По отношение на схемата за възстановяване на средства за морски лица, Органът изказа съмнения относно изискването за регистриране в ИМКР и за пълна данъчна отговорност. Освен това, по отношение на редовните пътнически услуги между пристанищата в рамките на ЕИП, Органът изказа съмнения дали помощта ще бъде давана само за наемането на морски лица от ЕИП.

4.   КОМЕНТАРИ НА ИСЛАНДСКИТЕ ОРГАНИ

Исландските органи предоставиха на Органа някои коментари относно схемата за данък върху тонажа и схемата за възстановяване на средства за морски лица посредством писмо от 15 февруари 2008 г. (Док. № 465550).

Исландските органи направиха следните коментари:

—	нито един корабособственик не е подал молба за регистриране в ИМКР;

—	за да отговарят на условията, дружествата трябва да подлежат на данъчно облагане в Исландия, но не е нужно да бъдат създадени по исландското дружествено право като исландски дружества;

—	не се прилагат специфични правила относно съотношението на кораби, притежавани от корабособственика, и онези, които са снабдени с екипаж;

—	плавателни съдове, притежавани от юридически лица от други държави от ЕИП, които са с органично данъчно облагане в Исландия, не отговарят на изискванията за регистриране в ИМКР;

—

Член 3 от Закона за данък върху тонажа гласи, че данъчното облагане съгласно този закон включва експлоатацията на всички търговски плавателни съдове, които отговарят на условията за регистриране в ИМКР. Когато избере режима за данък върху тонажа, дружеството се съгласява да постави всичките си допустими плавателни съдове и свързаните с тях дейности под данъка върху тонажа (така нареченото правило „всичко или нищо“);

—	данъчни ставки: исландските органи заявиха, че данъчните ставки върху тонажа са в съответствие със ставките, одобрени от Органа в одобрените норвежки схеми за данък върху тонажа;

—	продължителност на схемата: исландските органи посочиха, че имат желание за повторно уведомяване относно схемите, както бъде договорено с Органа;

—	кумулация: исландските органи посочиха, че ще осигурят спазването на правилата за кумулация.

Исландските органи не направиха коментари относно продължителността на задължителния период.

II.   ОЦЕНКА

1.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

Отделните критерии ще бъдат разгледани по-долу.

1.1.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНИ РЕСУРСИ

Държавната помощ трябва да бъде отпусната от държавата или посредством държавни ресурси.

Прилагането на по-ниския данък върху тонажа вместо стандартния корпоративен данък води до загуба на държавни приходи. Схемата за морските лица води до същата загуба на държавни приходи, тъй като държавата ще отпуска на корабособствениците преки безвъзмездни средства, съответстващи на 90 % от данъка върху дохода, които щяха да бъдат дължими от морското лице и платени от корабособственика. Вследствие от тази две схеми държавата се отказва от данъчни приходи, които обикновено би получила от съответните предприятия. Липсата на тези средства представлява тежест за държавните ресурси от разходи, които обикновено се понасят от бюджетите на участващите предприятия (15). Загуба на приходи от данъци е равностойна на използването на държавни ресурси под формата на фискални разходи (16).

1.2.   ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ НА ДАДЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДАДЕНИ СТОКИ

Двете мерки дават предимства на корабособствениците чрез субсидии и данъчни облекчения. Двете мерки са ограничени до морския сектор и поради това облагодетелстват само дадени предприятия. Следователно те трябва да бъдат разглеждани като избирателни по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (17).

1.3.   НАРУШАВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ТЪРГОВИЯТА МЕЖДУ ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

Мярката за помощ трябва да нарушава конкуренцията и да засяга търговията между договарящите се страни.

Корабособствениците, облагодетелствани от схемите, извършват икономическа дейност в конкуренция с корабособственици/дружества от други държави от ЕИП. Данъкът върху тонажа и режимът за морските лица засилват позицията на корабособствениците спрямо техните конкуренти в рамките на ЕИП и между Исландия и другите държави от ЕИП и трети държави. Следователно мерките засягат търговията между договарящите се страни.

1.4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поради това Органът е на мнение, че мерките за помощ, предмет на уведомление (схемата за данък върху тонажа и схемата за морските лица), представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

В действителност, Морските насоки предвиждат изрично, че „тези данъчни облекчения, които се прилагат по специален начин за корабоплаването, се приемат за държавна помощ. По същия начин, системата, при която нормалната система за корпоративно облагане се замества с данък върху тонажа, е държавна помощ“.

2.   ПРОЦЕДУРНИ ИЗИСКВАНИЯ

Съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3, „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощ (…). Заинтересованата държава-членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.“

С отправянето на уведомление за двете мерки за помощ, препратено чрез писмо от Мисията на Исландия към Европейския съюз от 23 март 2007 г. (Док. № 415003), исландските органи спазиха изискването за уведомление.

При все това, исландските органи приведоха в действие мерките, предмет на уведомление, преди Органът да е взел окончателно решение относно тях. Поради това Органът заключава, че исландските органи не са спазили задълженията си съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3.

3.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА

Съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, помощта за улесняване на някои стопански дейности или на някои икономически области може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП тогава, когато тази помощ не се отразява отрицателно върху условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Органът счита, че член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП заедно с Морските насоки представляват правното основание за оценка на съвместимостта на мерките, предмет на уведомление.

Раздел 1.2, буква в), параграф 4 от Морските насоки дава възможност на държавите от ЕАСТ да подкрепят сектора на морския транспорт: „морските индустрии са неразделно свързани с морския транспорт. Тази връзка е силен аргумент в подкрепа на положителни мерки, чиято цел е да се поддържа флот, който е зависим от корабоплаването в ЕИП. Тъй като морският транспорт е един от елементите на транспортната верига като цяло и на веригата на морските индустрии в частност, мерките, целящи поддържане на конкурентоспособността на европейския флот, имат също така отражение върху инвестициите в индустриите на сушата, свързани с морския транспорт, и върху приноса на морския транспорт за икономиката на ЕИП като цяло и за заетостта“.

Двете мерки, предмет на уведомление, касаят оперативна помощ, т.е. помощ, която е предназначена за облекчаване на разходите на предприятие, които в нормален случай предприятието ще трябва да понесе във всекидневното управление на обичайните си дейности. Оперативната помощ обикновено не би следвало да е разрешена, освен ако не е изрично одобрена от Насоките за държавна помощ на Органа. Морските насоки на Органа предвиждат възможност за отпускане на оперативна помощ под формата на данък върху тонажа в раздел 3.1 и под формата на намаляване на разходите, свързани с труда, в раздел 3.2.

В анализа си Органът разгледа условията, които са общи за схемата за данък върху тонажа и схемата за морските лица (3.1), и след това специфичните условия за схемата за данък върху тонажа (3.2) и за схемата за морските лица (3.3).

3.1.   ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА СХЕМАТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ТОНАЖА И СХЕМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА МОРСКИ ЛИЦА: ИЗИСКВАНЕ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ В ИМКР, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ИЗКЛЮЧВАТ КОРАБИ, РЕГИСТРИРАНИ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ ОТ ЕИП

Изискването в член 1 от Закона за данък върху тонажа плавателните съдове да бъдат регистрирани в ИМКР, за да имат достъп до схемата за данък върху тонажа води до изключването на плавателни съдове, които не са регистрирани в Исландия. Това ограничение се прилага дори когато експлоатирането на тези плавателни съдове подлежи на данъчно облагане в Исландия. Следователно, корабособственик на два кораба, единият регистриран в ИМКР, а другият регистриран в друга държава от ЕИП, може да подлежи на данъчно облагане в Исландия върху приходи от експлоатацията и на двата кораба (18). При все това, само корабът, регистриран в ИМКР, ще имат право да се възползва от данъка върху тонажа.

Доказано е, че макар прякото данъчно облагане да попада в компетенцията на държавите от ЕИП, те въпреки това трябва да упражняват тази компетенция в съответствие с правото на ЕИП (19). Правото на установяване включва правото на гражданите (физически и юридически лица) на една държава от ЕИП да основат и управляват предприятия в друга държава от ЕИП съгласно условията, определени от правото на държавата-домакин за собствените ѝ граждани. Премахването на ограниченията относно правото на установяване се прилага по отношение на ограниченията относно основаването на агенции, клонове или дърщерни дружества (20). Освен това, забраната върху ограниченията на правото за установяване се прилага и по отношение на данъчните разпоредби (21). Следователно това включва правото на дружество, установено в една държава от ЕИП, и със седалище, официално представителство, централна администрация или основно място на дейност в рамките на ЕИП да извършва дейностите си в друга държава от ЕИП чрез клон или агенция и да подлежи на същото данъчно третиране като дружествата, установени в тази държава. Разлика в данъчното третиране може да бъде съвместима единствено с разпоредбите на Споразумението за ЕИП, ако се отнася за ситуации, които не са обективно сравними или е оправдана поради императивни съображения от обществен интерес (22).

Регистрирането на кораби може да представлява установяване, когато корабът представлява инструмент за извършване на икономическа дейност, която изисква постоянно установяване. Поради това ограниченията относно регистриране на кораби в други държави от ЕИП могат да противоречат на правото за установяване в член 31 от Споразумението за ЕИП (23).

Както беше демонстрирано по-горе, корабособственик, подлежащ на пълна данъчна отговорност в Исландия, и с търговски плавателни съдове, регистрирани в друга държава от ЕИП, ще подлежи на по-неблагоприятно данъчно третиране отколкото собственик на кораб, подлежащ на пълна данъчна отговорност в Исландия, и с търговски плавателни съдове, регистрирани в ИМКР. Разликата в третирането представлява ограничение на правото на установяване, тъй като възпира корабособствениците да регистрират корабите си в други държави от ЕИП.

Исландските органи не представиха убедителни императивни съображения от обществен интерес, които да могат да оправдаят такова ограничение за установяването на корабособственици в други държави от ЕИП. Органът не успя да идентифицира и причини защо подобно ограничение на свободата на установяване е необходимо, за да се постигне целта на схемата за данък върху тонажа, а именно да се подобрят условията на конкуренция за корабособствениците в Исландия спрямо условията в юрисдикциите извън ЕИП.

Освен това Органът счита, че изискването за регистрация в Исландия не е в съответствие с раздел 3.1, параграф 7 от Морските насоки, който гласи, че схема за данъчно облекчаване следва да изисква връзка с „флаг от ЕИП“. В Морските насоки се обяснява, че това правило съществува, за да „подкрепи конкурентоспособността на флота на ЕИП на световния корабоплавателен пазар“. Изразът „държава от ЕИП“, разглеждан в контекста на тази цел, не подкрепя въвеждането на изискване за регистриране в конкретната държава от ЕАСТ, която отпуска помощта. Вместо това той подкрепя становището, че критерият следва да бъде регистрирането в която и да било държава от ЕИП (24).

Исландските органи твърдят, че не изискват така наречената „връзка с флага“, тъй като всеки кораб, регистриран в ИМКР, остава свободен да плава под чужд флаг. Както беше обяснено по-горе в раздел 2.3.2, член 6 от Закон № 38/2007 за ИМКР гласи, че търговски плавателен съд, който е регистриран в ИМКР, се счита за исландски плавателен съд, независимо дали плава под исландски флаг.

Органът счита, че аргументът относно доброволното използване на исландския флаг не е уместен, тъй като ограничението на свободата на установяване, посочено по-горе, произтича от изискванията за регистрация. Следователно, дори ако на корабособственика е позволено да плава под флаг, различен от този на Исландия, той въпреки това ще бъде задължен да се регистрира в ИМКР, за да се възползва от по-благоприятния данък върху тонажа. Въпреки исканията, отправени от Органа, исландските органи не представиха аргументи защо такова двойно изискване за регистриране е необходимо и е пропорционално за постигане на целите на схемата за данък върху тонажа.

Поради това Органът заключава, че изискването за регистриране не е в съответствие с функционирането на Споразумението за ЕИП, по-специално правото на установяване в член 31 от Споразумението за ЕИП и поради това не е разрешено съгласно правилата за държавна помощ на ЕИП.

С оглед на горепосоченото, Органът не счита за необходимо да анализира подробно безпокойството, описано в Решение № 721/07/COL относно изискването за пълна данъчна отговорност, за да може да се използва схемата за данък върху тонажа и схемата за възстановяване на средства за морски лица. Във всеки случай, както беше посочено по-горе в бележка под линия 18, споразуменията за двойното данъчно облагане между държавите от ЕИП обикновено определят, че дейностите на корабните дружества ще бъдат облагани с данък в държавата, откъдето се извършва ефективното управление на дружеството. Следователно корабните дружества, установени в ЕИП с ограничена данъчна отговорност в Исландия, обикновено биха подлежали само на данъчно облагане в държавата на установяване от ЕИП.

3.2.   СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА СХЕМАТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ТОНАЖА

3.2.1.    Формиране на данъчната основа

Раздел 3.1, параграф 18 от Морските насоки предвижда, че Комисията ще одобрява само схеми, при които данъчната тежест върху еднакъв тонаж е „в съответствие с тази от вече одобрените схеми. Въз основа на този опит органът посочва, че вместо да изчисляват вероятните печалби, към които се прилага обичайната ставка на корпоративен данък, някои държави могат да решат да определят директно специални ставки на данъка за определен тонаж. Органът също ще се стреми да поддържа справедлив баланс в съответствие с одобрените вече схеми“.

Органът сравни ставките, за които исландските органи уведомиха, със ставките, приложими в схемите, одобрени в други държави от ЕИП:

Исландия	Дания	Литва	Италия	Норвегия (*1)
Всякакво количество под 25 000 NT	Под 1 000 NT	Под 1 000 NT	Под 1 000 NT	Няма данък за първите 1 000 NT
30 ISK (0,17 EUR) на 100 NT	0,90 EUR на 100 NT	0,93 EUR на 100 NT	0,90 EUR на 100 NT
	От 1 001 NT до 10 000 NT	От 1 001 NT до 10 000 NT	От 1 001 NT до 10 000 NT	От 1 001 NT до 10 000 NT
	0,70 EUR на 100 NT	0,67 EUR на 100 NT	0,70 EUR на 100 NT	0,22 EUR на 100 NT
	От 10 001 до 25 000 NT	От 10 001 до 25 000 NT	От 10 001 до 25 000 NT	От 10 001 до 25 000 NT
	0,40 EUR на 100 NT	0,43 EUR на 100 NT	0,40 EUR на 100 NT	0,15 EUR на 100 NT
Над 25 000 NT	Над 25 000 NT	Над 25 000 NT	Над 25 000 NT	Над 25 000 NT
10 ISK (0,06 EUR) на 100 NT	0,30 EUR на 100 NT	0,27 EUR на 100 NT	0,20 EUR на 100 NT	0,07 EUR на 100 NT
Всички дадени стойности са на ден.

Както се вижда в таблицата по-горе, исландската схема работи със значително по-ниска данъчна основа в сравнение с другите четири държави от ЕИП (26).

Комисията е приемала по-ниски данъчни ставки само при изключително специфични обстоятелства (27). Исландските органи не са предоставили на Органа информация относно наличието на извънредни обстоятелства, които биха оправдали прилагането на по-ниски ставки.

Органът счита, че нивото на исландската данъчна основа не е в съответствие със ставките, приложими в рамките на другите държави от ЕИП, тъй като тя е значително по-ниска и следователно не е в съответствие с раздел 3.1, параграф 18 от Морските насоки.

3.2.2.    Период, за който корабособственикът трябва да остане в рамките на схемата за данък върху тонажа

Периодът, за който корабособственикът трябва да остане в рамките на исландската схема за данък върху тонажа, е три години.

Органът е на мнение, че в рамките на държавите от ЕАСТ трябва да се прилага период от десет години (28).

Подходът на Органа е в съответствие с подхода на Комисията. Минималната продължителност на този период в други одобрени режими за данък върху тонажа в ЕС е десет години. Комисията подчертава, че като позволи различни критерии за отделните схеми за данък върху тонажа, съществува риск да бъдат създадени несправедливи предимства и че е възможно да възникне конкуренция между държавите-членки на ниво схеми за данък върху тонажа. В последствие, Комисията изрази съмнения по отношение на полска данъчна схема, която позволява минимална продължителност от пет години, като посочи, че това може да доведе до неблагоприятни разлики между системите за данък върху тонажа, тъй като може да направи полската данъчна система по-предпочитана и да доведе до промяна на флага, в рамките на Общността (29).

Органът счита, че този аспект на схемата, предмет на уведомление, не е в съответствие с член 61 от Споразумението за ЕИП.

3.2.3.    Третиране на дружествата за управление на кораби

В своето Решение 755/08/COL Органът посочи, че има съмнения относно съвместимостта на схемата, предмет на уведомление, със Споразумението за ЕИП по отношение на третирането на дружества за управление на кораби.

Исландските органи не предоставиха на Органа информация, която да обори възникналите съмнения.

С оглед на горепосочените аспекти относно несъвместимостта на схемата, предмет на уведомление, със Споразумението за ЕИП, Органът не счита за необходимо да анализира подробно безпокойството, което изрази в Решение № 721/07/COL относно дружествата за управление на кораби.

3.3.   СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА СХЕМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА МОРСКИ ЛИЦА

3.3.1.    Редовни пътнически услуги между пристанищата на ЕИП: помощта следва да се отпуска само за наемане на морски лица от ЕИП

Съгласно раздел 3.2, параграф 2 от Морските насоки, помощта може да бъде отпусната под формата на намалени ставки за вноски за социално осигуряване на морски лица от ЕИП, наети на борда на кораби, регистрирани в държава от ЕИП, както и намалени ставки на данъка върху дохода за морски лица от ЕИП на борда на кораби, регистрирани в държава от ЕИП. Исландските органи уведомиха за помощ за вноските за морски лица, 90 % от които могат да бъдат възстановени на корабособственика.

Съгласно раздел 3.2, параграф 2 от Морските насоки, морски лица от ЕИП се определят по следния начин:

—	граждани на държавите от ЕИП в случай на морски лица, наети на борда на плавателни съдове (включително ро-ро фериботи), които предоставят редовни пътнически услуги между пристанища в ЕИП;

—	всички морски лица, които подлежат на данъчно облагане в държава от ЕИП в останалите случаи.

Исландските органи не предоставиха писмено определение на понятието морско лице в административен или законодателен акт, но потвърдиха, че националността не е изискване, нито е изискване местожителството на морското лице. Граждани на трети държави също биха били облагодетелствани от тази схема. В своето Решение № 721/07/COL Органът посочи, че съгласно раздел 3.2, параграф 2 от Морските насоки, за пътнически услуги между пристанища в ЕИП, помощ следва да се отпуска само за наемането на морски лица от ЕИП.

Исландските органи не предоставиха на Органа информация, която да противоречи на оценката му.

Поради това, въз основа на предоставената му информация, Органът счита, че този аспект от схемата не е в съответствие със Споразумението за ЕИП.

4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на изложената по-горе оценка, Органът счита, че схемата, свързана с морския транспорт, под формата на данък върху тонажа и схема за възстановяване на средства за наемането на морски лица е несъвместима с правилата за държавна помощ от Споразумението за ЕИП.

Органът разбира, че макар приемането на закона само по себе си да означава, че задължението за оповестяване, посочено по-горе, е задействано, съгласно мерките, предмет на официално разследване, не са били извършени плащания и поради това няма да са необходими разпоредби за възстановяване,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: