12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/1

(1)

Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (3) е бил неколкократно съществено изменян. Тъй като предстои да се направят допълнителни изменения, посоченият регламент следва да бъде преработен с оглед на постигане на яснота.

(2)

Предвидените в Регламент (ЕО) № 1798/2003 инструменти за борба с измамите с данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) следва да бъдат подобрени и допълнени съгласно заключенията на Съвета от 7 октомври 2008 г., Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет относно координирана стратегия за засилване на борбата с измамите с ДДС в Европейския съюз и доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административно сътрудничество в областта на ДДС (наричан по-нататък „докладът на Комисията“). Необходими са също така уточнения на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1798/2003 от езиков и практически характер.

(3)

Избягването и укриването на данъци, надхвърлящи границите на държавите-членки, водят до бюджетни загуби и до нарушаване на принципа за справедливо данъчно облагане. Те също така могат да доведат до нарушения в движението на капитали и в условията на конкуренция. По този начин те засягат функционирането на вътрешния пазар.

(4)

Борбата с укриването на ДДС изисква тясно сътрудничество между компетентните органи на всяка държава-членка, отговорна за прилагането на разпоредбите в тази област.

(5)

Мерките за хармонизиране на данъчното законодателство, които се предприемат за завършването на вътрешния пазар, следва да включват създаването на обща система за сътрудничество между държавите-членки, особено по отношение на обмена на информация, чрез която компетентните органи на тези държави-членки се задължават да си съдействат помежду си и да си сътрудничат с Комисията с цел осигуряване на правилното облагане с ДДС на доставките на стоки и услуги, вътреобщностното придобиване на стоки и вноса на стоки.

(6)

Административното сътрудничество не следва да води до неоправдано прехвърляне на административна тежест между държавите-членки.

(7)

Държавите-членки следва да си сътрудничат с цел събиране на дължимия данък, за да гарантират правилното определяне на ДДС. Следователно те трябва не само да извършват мониторинг върху правилното облагане с дължимия данък на своята територия, но следва също така да предоставят съдействие на други държави-членки за гарантиране на правилното облагане с данъка, който е свързан с дейност, която се извършва на тяхната територия, но който е дължим в друга държава-членка.

(8)

Мониторингът върху правилното облагане с ДДС на облагаемите трансгранични сделки в държава-членка, различна от тази, в която е установен доставчикът на стоки или услуги, в много случаи зависи от информацията, с която разполага държавата-членка по установяване или която може да бъде събрана по-лесно от тази държава-членка. Следователно ефективният надзор върху тези сделки зависи от това държавата-членка по установяването да събере или да бъде в състояние да събере тази информация.

(9)

За създаването на системата за „обслужване на едно гише“, предвидена в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (4), и за прилагането на процедурата по възстановяване на данъчно задължени лица, които не са установени в държавата-членка по възстановяване, предвидена в Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (5), са необходими правила за обмена и съхраняването на информация от държавите-членки.

(10)

При трансгранични хипотези е важно да бъдат посочени конкретно задълженията на всяка държава-членка, за да се осигури възможност за ефективен мониторинг на данъка в държавата-членка, в която той се дължи.

(11)

Електронното съхраняване и предаване на определени данни за целите на контрола върху ДДС е абсолютно необходимо за правилното функциониране на системата за ДДС. Те дават възможност за бърз обмен на информация и автоматизиран достъп до информация, което подпомага борбата срещу измамите. Това може да се постигне чрез подобряването на базите данни за данъчно задължените по ДДС лица и техните вътреобщностни сделки посредством включването в тези бази данни на набор от данни за данъчно задължените лица и за извършваните от тях сделки.

(12)

Държавите-членки следва да прилагат съответните процедури за проверка, за да се гарантира актуалността, съпоставимостта и качеството на информацията, с което да се повиши надеждността ѝ. Следва да бъдат ясно определени условията за обмен и за автоматизиран достъп на държавите-членки до електронно съхраняваните данни.

(13)

За ефективната борба с измамите е необходимо да се осигури възможност за обмен на информация без предварително запитване. За да се улесни обменът на информация, следва да се определят категориите, за които е необходимо да се осъществява автоматичен обмен.

(14)

Както е посочено в доклада на Комисията, предоставянето на обратна информация е подходящ начин да се гарантира постоянното повишаване на качеството на обменяната информация. Ето защо следва да се установи рамка за предоставянето на обратна информация.

(15)

За ефективния мониторинг на ДДС върху трансгранични сделки е необходимо в рамките на административното сътрудничество да се предвиди възможност за едновременни контролни действия от държавите-членки и за присъствието на длъжностни лица на една държава-членка на територията на друга държава-членка.

(16)

Потвърждаването онлайн на валидността на идентификационните номера за целите на ДДС е все по-често използвано от операторите средство. Системата за потвърждаване на валидността на идентификационните номера за целите на ДДС следва да осигурява на операторите автоматизирано потвърждаване на необходимата информация.

(17)

Когато доставят стоки или услуги на клиенти, установени на територията на друга държава-членка, някои данъчно задължени лица имат специални задължения, различни от съществуващите в държавата-членка, в която са установени, по-специално по отношение на фактурирането. Следва да се въведе механизъм, чрез който на тези данъчно задължени лица се осигурява лесно достъпна информация за този вид задължения.

(18)

Скорошният практически опит във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1798/2003 по отношение на борбата срещу верижните измами показа, че в някои случаи въвеждането на механизъм за много по-бърз обмен на информация, включително информация в по-голямо количество и за по-конкретни цели, е от съществено значение за ефективната борба срещу измамите. В съответствие със заключенията на Съвета от 7 октомври 2008 г. в рамките на настоящия регламент за всички държави-членки следва да бъде създадена децентрализирана мрежа без юридическа правосубектност, наречена Eurofisc, с която да се насърчава и улеснява многостранното и децентрализираното сътрудничество, като се предоставя възможност за целенасочени и бързи действия за борба със специфични видове измами.

(19)

Държавата-членка по потребление носи основната отговорност за това да следи за спазването на задълженията на неустановените доставчици. За тази цел прилагането на временния специален режим за услуги, извършвани по електронен път, предвиден в дял ХII, глава 6 от Директива 2006/112/ЕО, налага определянето на правила във връзка с предоставянето на информация и прехвърлянето на парични суми между държавата-членка по регистрация и държавата-членка по потребление.

(20)

Информацията, предоставена на някоя държава-членка от трети държави, може да се окаже от полза за други държави-членки. Също така информацията, предоставена на някоя държава-членка от други държави-членки, може да бъде от полза за трети държави. Ето защо следва да се уточнят условията за обмен на такава информация.

(21)

Националните правила относно банковата тайна не следва да представляват пречка за прилагането на настоящия регламент.

(22)

Настоящият регламент не следва да засяга останалите мерки, приети на равнището на Съюза, които подпомагат борбата с измамите в областта на ДДС.

(23)

С оглед на ефективността, бързината и поради съображения, свързани с разходите, е необходимо, когато това е възможно, предаването на информация съгласно настоящия регламент да се извършва по електронен път.

(24)

Предвид факта, че някои молби се повтарят често, както и предвид езиковото многообразие в Съюза, е важно да се разшири използването на стандартни формуляри при обмена на информация, така че молбите за предоставяне на информация да бъдат разглеждани по-бързо.

(25)

Предвидените в настоящия регламент срокове за предоставяне на информация следва да се тълкуват като максимални срокове, които не трябва да бъдат превишавани, като принципът е, че за да може сътрудничеството да е ефективно, запитаната държава-членка следва да предоставя без допълнително забавяне информацията, с която вече разполага.

(26)

За целите на настоящия регламент е необходимо да се имат предвид ограниченията на определени права и задължения, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6), за да се осигури защита на интересите по член 13, параграф 1, буква д) от тази директива. Подобни ограничения са необходими и пропорционални предвид възможните загуби на приходи за държавите-членки и предвид решаващото значение на информацията, обхваната от настоящия регламент, за ефективната борба с измамите.

(27)

Доколкото мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, са мерки от общ характер по смисъла на член 2 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7), те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране, предвидена в член 5 от посоченото решение,

а)

„централно звено за връзка“ означава службата, определена съгласно член 4, параграф 1, която носи основната отговорност за контактите с други държави-членки в областта на административното сътрудничество;

б)

„отдел за връзка“ означава всяка служба, различна от централното звено за връзка, определена от компетентния орган съгласно член 4, параграф 2 за целите на прекия обмен на информация въз основа на настоящия регламент;

в)

„компетентно длъжностно лице“ означава всяко длъжностно лице, оправомощено от компетентния орган съгласно член 4, параграф 3 да осъществява пряк обмен на информация въз основа на настоящия регламент;

г)

„запитващ орган“ означава централното звено за връзка, отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на държава-членка, което отправя молба за съдействие от името на компетентния орган;

д)

„запитан орган“ означава централното звено за връзка, отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на държава-членка, което получава молба за съдействие от името на компетентния орган;

е)

„вътреобщностни сделки“ означава вътреобщностна доставка на стоки или на услуги;

ж)

„вътреобщностна доставка на стоки“ означава всяка доставка на стоки, която трябва да бъде декларирана в обобщената декларация, предвидена в член 262 от Директива 2006/112/ЕО;

з)

„вътреобщностна доставка на услуги“ означава всяка доставка на услуги, която трябва да бъде декларирана в обобщената декларация, предвидена в член 262 от Директива 2006/112/ЕО;

и)

„вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиване на правото за разпореждане като собственик на движими вещи съгласно член 20 от Директива 2006/112/ЕО;

й)

„идентификационен номер за целите на ДДС“ означава номерът, предвиден в членове 214, 215 и 216 от Директива 2006/112/ЕО;

к)

„административно разследване“ означава всички видове контролни действия, проверки и други действия, предприети от държавите-членки при изпълнение на техните задължения с оглед гарантирането на правилното прилагане на законодателството в областта на ДДС;

л)

„автоматичен обмен“ означава системно предоставяне на предварително определена информация на друга държава-членка без предварително запитване;

м)

„спонтанен обмен “ означава несистематично предоставяне на информация на друга държава-членка, по което и да е време и без предварително запитване;

н)

„лице“ означава:

о)

„автоматизиран достъп“ означава възможност за незабавен достъп до електронна система с цел справка със съдържаща се в нея информация;

п)

„по електронен път“ означава чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително дигитално компресиране) и съхраняване на данни, чрез използване на кабели, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства;

р)

„мрежа CCN/CSI“ означава обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (наричана по-нататък „CCN“) и общ системен интерфейс (наричан по-нататък „CSI“), разработени от Съюза с цел да гарантират предаването на данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане;

с)

„едновременни контролни действия“ означава съгласувани проверки на данъчното състояние на данъчно задължено лице или на свързани данъчно задължени лица, организирани от две или повече участващи държави-членки, които имат общи или допълващи се интереси.

а)

на основанията, предвидени в член 54, параграф 1, въз основа на преценка от страна на запитания орган в съответствие с декларация за най-добрите практики относно връзката между настоящия параграф и член 54, параграф 1, която се приема в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2,

б)

на основанията, предвидени в член 54, параграфи 2, 3 и 4, или

в)

на основание, че запитаният орган вече е предоставил на запитващия орган информация относно същото данъчно задължено лице, вследствие на административно разследване, проведено преди по-малко от две години.

а)

когато се счита, че данъчното облагане се извършва в държавата-членка по местоназначение, и информацията, предоставена от държавата-членка по произход, е необходима за гарантиране на ефективността на системата за контрол на държавата-членка по местоназначение;

б)

когато една държава-членка има основания да счита, че законодателството в областта на ДДС е било нарушено или има вероятност да е било нарушено в другата държава-членка;

в)

когато съществува риск от данъчни загуби в другата държава-членка.

а)

точните категории информация, подлежаща на автоматичен обмен;

б)

честотата на автоматичния обмен на всяка категория информация; и

в)

практическите ред и условия за автоматичния обмен на информация.

а)

информацията, която събира в съответствие с дял ХI, глава 6 от Директива 2006/112/ЕО;

б)

идентификационните данни и данните относно дейността, правния статус и адреса на лицата, на които е издала идентификационен номер за целите на ДДС, събрани съгласно член 213 от Директива 2006/112/ЕО, както и датата на издаване на този номер;

в)

данните относно издадените от нея идентификационни номера за целите на ДДС, които са станали невалидни, както и датата, от която тези номера са невалидни; и

г)

информацията, която събира в съответствие с членове 360, 361, 364 и 365 от Директива 2006/112/ЕО, както и — от 1 януари 2015 г. — информацията, която събира в съответствие с членове 369в, 369е и 369ж от Директива 2006/112/ЕО.

а)

идентификационните номера за целите на ДДС, издадени от държавата-членка, получаваща информацията;

б)

общата стойност на всички вътреобщностни доставки на стоки и общата стойност на всички вътреобщностни доставки на услуги на лица, притежаващи идентификационен номер за целите на ДДС, посочен в буква а), извършени от всички оператори, регистрирани за целите на ДДС в държавата-членка, предоставяща информацията;

в)

идентификационните номера за целите на ДДС на лицата, извършили доставките на стоки и услуги, посочени в буква б);

г)

общата стойност на доставките на стоки и услуги, посочени в буква б), извършени от всяко лице, посочено в буква в), на всяко лице, притежаващо идентификационен номер за целите на ДДС, посочен в буква а);

д)

общата стойност на доставките на стоки и услуги, посочени в буква б), извършени от всяко лице, посочено в буква в), на всяко лице, притежаващо идентификационен номер за целите на ДДС, издаден му от друга държава-членка, при следните условия:

а)

когато регистрирани за целите на ДДС лица са заявили, че вече не извършват икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112/ЕО или когато компетентната данъчна администрация е установила, че вече не извършват такава дейност. Данъчната администрация може да приеме по-специално, че дадено лице вече не извършва икономическа дейност, ако, въпреки че е било длъжно да го направи, това лице не е подавало декларации по ДДС и обобщени декларации в рамките на една година след изтичането на срока за подаването на първата неподадена декларация или обобщена декларация. Въпреки това лицето има право да докаже по друг начин, че извършва икономическа дейност;

б)

когато лица са декларирали неверни данни, за да бъдат регистрирани за целите на ДДС, или когато не са уведомили за промени в тези данни, в случай че, ако промените бяха известни на данъчната администрация, тя би отказала или би прекратила регистрацията за целите на ДДС.

а)

създават многостранен механизъм за ранно предупреждение за борба с измамите в областта на ДДС;

б)

координират бързия многостранен обмен на целева информация в областите, в които действа Eurofisc (наричани по-нататък области на дейност на Eurofisc);

в)

координират работата на длъжностните лица за връзка на участващите държави-членки, когато предприемат действия по отношение на получени предупреждения.

а)

събират информацията, получена от участващите длъжностни лица за връзка в рамките на Eurofisc, и предоставят цялата информация на останалите участващи длъжностни лица за връзка в рамките на Eurofisc. Информацията се обменя по електронен път;

б)

гарантират, че информацията, получена от участващите длъжностни лица за връзка в рамките на Eurofisc, се обработва съгласно уговореното между участниците в областта на дейност, и изпращат резултата на участващите длъжностни лица за връзка в рамките на Eurofisc;

в)

предоставят обратна информация на участващите длъжностни лица за връзка в рамките на Eurofisc.

а)

от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г. — 30 %;

б)

от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г. — 15 %;

в)

от 1 януари 2019 г. — 0 %.

а)

компетентният орган на държавата-членка, която е източник на информацията, е дал съгласието си за съобщаването ѝ, и

б)

съответната трета държава е поела задължение да сътрудничи при събирането на доказателства относно нередностите при сделки, които са в нарушение на законодателството в областта на ДДС.

а)

броят и характерът на изпратените молби за информация за определен период от време от един запитващ орган не налагат несъразмерна административна тежест за запитания орган;

б)

запитващият орган е изчерпал обичайните източници на информация, които би могъл да използва в конкретния случай, за да получи необходимата информация, без да излага на риск постигането на желания краен резултат.

а)

осигуряване на ефективна вътрешна координация между компетентните органи;

б)

установяване на пряко сътрудничество между органите, оправомощени за целите на тази координация;

в)

осигуряване на нормалното прилагане на реда и условията за обмен на информация, предвидени в настоящия регламент.

—

членове 38—42 се прилагат от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.; и

—

членове 43—47 се прилагат от 1 януари 2015 г.

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/19

(1)

Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2) предвижда наблюдение на вноса на продуктите, изброени в приложение XVII към него. Това наблюдение се извършва съгласно правилата, предвидени в член 308г от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (3).

(2)

С цел прилагане на член 5, параграф 4 от Споразумението за селското стопанство (4), сключено в рамките на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг, и въз основа на последните получени данни за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. следва да се коригират праговите нива на допълнителните мита за краставици, артишок, клементинки, мандарини и портокали.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1580/2007 следва да бъде съответно изменен.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/21

(1)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се посочват лицата, групите и образуванията, засегнати от замразяването на средства и икономически ресурси по този регламент.

(2)

На 27 и 29 септември 2010 г. Комитетът по санкциите на Съвета за сигурност на ООН реши да внесе изменения в идентификационните данни на две физически лица от списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяване на средства и икономически ресурси.

(3)

Поради това приложение I следва да бъде съответно изменено,

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/23

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/25

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2010/11 пазарна година се определя от Регламент (ЕC) № 867/2010 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕC) № 903/2010 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/27

(1)

С Регламент (ЕC) № 635/2010 на Комисията от 19 юли 2010 г. за откриване на процедура за разпределение на лицензии за износ на сирене в Съединените американски щати през 2011 година по някои квоти на ГАТТ (3) беше открита процедура за разпределение на лицензии за износ на сирене в Съединените американски щати през 2011 г. в рамките на квотите на ГАТТ, посочени в член 21 от Регламент (ЕО) № 1187/2009.

(2)

Заявленията за лицензии за износ за някои квоти и групи продукти надхвърлят наличните количества за квотната 2011 година. Затова следва да се определят коефициенти на разпределение в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1187/2009.

(3)

За групите продукти и квотите, за които са подадени заявления за количества, по-малки от наличните, е целесъобразно съгласно член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1187/2009 останалите количества да се разпределят пропорционално на заявените количества. За разпределение на допълнителните количества следва също така да се изисква уведомяване на компетентния орган относно приетите количества от съответния оператор и предоставяне на обезпечение от заинтересованите оператори.

(4)

Предвид крайния срок за започване на процедурата за определяне на тези коефициенти съгласно член 4 от Регламент (ЕC) № 635/2010 е целесъобразно настоящият регламент да влезе в сила възможно най-бързо,

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/29

(1)

Вносните мита в сектора на зърнените култури, приложими от 1 октомври 2010 г., са определени в Регламент (ЕС) № 869/2010 на Комисията (3).

(2)

Тъй като изчислената средна стойност на вносните мита се различава с 5 EUR/t от определеното мито, следва да се извърши съответно индексиране на вносните мита, определени с Регламент (ЕС) № 869/2010.

(3)

Следователно е необходимо Регламент (ЕС) № 869/2010 да бъде съответно изменен,

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/32

(1)

Комисията беше информирана относно нередности в полския сектор за стоманени тръби по време на наблюдението на преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия. След присъединяването на Полша към ЕС бяха извършени проверки ex officio на помощта, предоставена на Walcownia Rur Jedność Sp. z.o.o. („WRJ“) и WRJ-Serwis Sp. z.o.o. („WRJ-Serwis“). Комисията изиска информация от полските власти с писма от 6 април 2005 г., 4 август 2005 г., 3 ноември 2005 г., 4 май 2006 г., 17 ноември 2006 г. и 11 юли 2007 г. Полските власти отговориха с писма от 7 юни 2005 г., 29 септември 2005 г., 2 декември 2005 г., 18 май 2006 г., 31 май 2006 г., 10 януари 2007 г. и 3 август 2007 г.

(2)

С писмо от 23 октомври 2007 г. Комисията информира Полша, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) (3), по отношение на няколко мерки, предоставени на WRJ и WRJ-Serwis.

(3)

Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 24 ноември 2007 г. (4) Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките.

(4)

Комисията получи мнения от една заинтересована страна. Тя ги препрати на Полша, която получи възможност да реагира; нейните коментари бяха получени с писмо от 16 февруари 2009 г. Отговорът на Полша на откриването на официалната процедура по разследване беше предоставен с писма от 21 януари и 1 февруари 2008 г.

(5)

Комисията поиска допълнителна информация на 16 февруари 2009 г., която Полша предостави с писмо от 4 юни 2009 г.

(6)

WRJ е установена в Катовице и има 12 служители за административни цели. 40,736 % от акциите в WRJ са собственост на Towarzystwo Finansowe Silesia Sp. z o.o. („TFS“), дружество с 99,6 % държавно участие. Други 7,235 % от акциите са собственост на Walcownia Rur Silesia S.A. („Walcownia Rur Silesia“), 100 % дъщерно дружество на TFS.

(7)

Останалите акционери са:

(8)

WRJ беше създадена през 1995 г. с цел да се изгради нов цех за валцуване на безшевни тръби с производствен капацитет 160 000 тона годишно („проектът WRJ“).

(9)

През 1978 г. друго дружество, наречено Huta Jedność, първоначално започна строителството на цех за валцуване на безшевни тръби с капацитет 400 000 тона, но този проект беше спрян през 1980 г., когато държавни субсидии бяха преустановени. След различни опити да бъде подновен проектът Huta Jedność подаде молба за обявяване в несъстоятелност, включително ликвидация на активите, която беше отхвърлена от съда. Понастоящем Huta Jedność е дружество в ликвидация, чиято дейност се състои в отдаване под наем на своите производствени активи на други дружества и предоставяне на различни услуги.

(10)

Проектът WRJ обхвана елементи от инфраструктурата, както и част от машините и оборудването, събрани по-рано от Huta Jedność за първоначалния проект, и трябваше да се изгради върху парцел, който преди това е бил собственост на Huta Jedność. Бяха поканени нови инвеститори за участие в проекта WRJ, който беше стартиран през 1997 г. Осъществяването на проекта беше спряно през 2001 г. и оттогава инвеститорите се отдръпнаха от него. Въпреки че изглежда, че 86 % от работата е реализирана, WRJ никога не е започвал производство.

(11)

На 4 септември 2007 г. Walcownia Rur Silesia, изцяло притежавано от TFS дъщерно дружество, учредено с цел да консолидира полския сектор за производство на стоманени тръби (вж. съображения 15—17 по-долу), подаде заявление за обявяване в несъстоятелност на WRJ, включително ликвидация на неговите активи. Окръжният съд на Катовице обяви WRJ в несъстоятелност на 23 януари 2008 г. и разпореди ликвидацията на неговите активи, като за целта назначи синдик. Изглежда, че до момента нито един от активите на WRJ не е продаден в хода на производството за обявяване в несъстоятелност.

(12)

WRJ-Serwis беше създадено през 2001 г. след преобразуване на Zakład Usług Energomechanicznych „Jedność“ S.A., което беше учредено през 1999 г. Неговите акционери са TFS (дял в размер на 54,66 %), PIW ENPOL Sp. z o.o. (дял в размер на 36,77 %), Commplex Sp. z o.o. (дял в размер на 8,29 %) и Huta Jedność (дял в размер на 0,28 %).

(13)

Първоначалната цел на WRJ-Serwis беше да осъществи част от проекта WRJ и да осигури на WRJ по-добри възможности за кредитиране. Независимо от това WRJ-Serwis така и не започна инвестиционна дейност, а вместо това от май 2004 г. насам произвежда безшевни студеновалцувани стоманени тръби, след като Huta Jedność спря производството в цеха за валцуване в началото на 2004 г. Тази дейност се извършва на производствените активи, наети първоначално от Huta Jedność. Впоследствие тези средства станаха собственост на ING Bank Śląski S.A., а накрая на Walcownia Rur Silesia. В допълнение WRJ-Serwis придоби 9/10 от постоянно плодоползване на земята, върху която е разположен проектът WRJ, както и 9/10 от собствеността на сградите, изградени върху тази земя.

(14)

WRJ-Serwis спря работа през април 2008 г., когато Walcownia Rur Silesia пое производството на стоманени тръби в цеха за валцуване.

(15)

TFS започна да търси стратегически инвеститор за WRJ и WRJ-Serwis през 2004 г. През 2005 г. заинтересованите страни бяха поканени да подадат своите тръжни оферти и две заинтересовани страни подадоха такива. Накрая беше сключено рамково споразумение с един от участниците в търга за придобиване на активите на WRJ и WRJ-Serwis без никакви тежести; споразумението обаче беше прекратено през октомври 2006 г., тъй като условията не са изпълнени. TFS започна нова тръжна процедура през декември 2006 г., но не получи никакви обвързващи оферти.

(16)

След нова покана за участие в търг, изпратена през 2007 г., TFS реши да консолидира WRJ и WRJ-Serwis, за да улесни тяхната приватизация. За тази цел TFS създаде две нови дружества, а именно FEREX Sp. z o.o. („FEREX“) и Walcownia Rur Silesia. TFS притежава 100 % от акциите на двете дружества. Чрез Walcownia Rur Silesia и FEREX TFS придоби активите, необходими за реализацията на проекта WRJ и пое дълговете на WRJ и WRJ-Serwis:

(17)

През август 2008 г. полските власти направиха още един опит да продадат WRJ, WRJ-Serwis, FEREX и Walcownia Rur Silesia. TFS и Walcownia Rur Silesia поканиха заинтересованите страни да участват в преговори за съвместно закупуване на активите на Walcownia Rur Silesia, дружествения капитал на FEREX, вземанията на TFS, дължими от FEREX, и акциите на TFS в капитала на WRJ-Serwis. Процедурата приключи на 15 януари 2009 г. и не доведе до продажба на който и да е от предлаганите активи.

(18)

Помощта, предоставена на WRJ, се състои от капиталови инвестиции на TFS (2.2.1), гаранции, предоставени от TFS (2.2.2), и обезпечение, предоставено от държавната хазна (2.2.3). Помощта, предоставена на WRJ-Serwis, се състои от капиталови инвестиции, направени от TFS (2.2.4).

(19)

TFS осъществи първата си капиталова инвестиция в WRJ на 26 юни 2002 г., когато акционерите на WRJ решиха да увеличат дружествения капитал. TFS получи акции с номинална стойност 15 млн. PLN в замяна на вземания. Тези вземания се дължат на TFS от Huta Andrzej и Huta Katowice и възлизат на 15 млн. PLN. Увеличението на капитала беше регистрирано и влезе в сила на 22 ноември 2002 г.

(20)

Второто увеличение на дружествения капитал беше осъществено на 17 януари 2003 г., когато акционерите на WRJ решиха отново да увеличат дружествения капитал. TFS получи акции с номинална стойност 40 млн. PLN в замяна на вземания, дължими на TFS от WRJ (суап за дълг срещу капитал). Вземанията бяха на номинална стойност 40 млн. PLN и TFS ги получи предварително от ING Bank Śląski S.A. през декември 2002 г. Увеличението на капитала беше регистрирано и влезе в сила на 25 август 2003 г.

(21)

През 2001 г. TFS предостави гаранция, която покрива до 5 млн. PLN от заем в размер на 20 млн. PLN. Заемът беше предоставен на WRJ през 1999 г. от Регионалното управление на околната среда и водите (WFOŚiGW).

(22)

През 2001 г. TFS предостави гаранция, която покрива до 50 млн. PLN от заем в размер на 115 млн. PLN. Заемът беше предоставен на WRJ през 1996 г. от Националното управление на околната среда и водите (WFOŚiGW).

(23)

На 14 октомври 1997 г. държавната хазна предостави гаранция, покриваща 45 % от главницата и лихвите по два заема, възлизащи на общо на 262,5 милиона PLN. Тези заеми се състоят от заем в чуждестранна валута и заем в полски злоти, и двата предоставени от консорциума на банките през 1997 г.

(24)

На 2 януари 2003 г. държавната гаранция беше увеличена на 55 % от кабинета след подписването на съответните документи. Увеличението на гаранцията не се осъществява на практика.

(25)

TFS осъществи капиталови интервенции в WRJ-Serwis през декември 2003 г. с цел да получи мажоритарен дял от акциите в дружеството, за да се сдобие с контрол върху проекта WRJ. С решение от декември 2003 г. акционерите на WRJ-Serwis дадоха съгласието си TFS да придобие акции в дружеството. Акциите бяха с номинална стойност 7 910 000 PLN. TFS придоби акциите основно в замяна на вземания, дължими на TFS от страна на Huta Jedność. Тези вземания бяха прехвърлени на WRJ-Serwis. TFS също така плати за акциите в брой (890 000 PLN) и чрез апортни вноски (метален скрап от Huta Jedność за допълнителна обработка; стойност на прехвърлените материали 450 000 PLN). Споразумението за придобиване на акции беше подписано на 8 юни 2004 г. Увеличението на капитала беше регистрирано едва на 17 август 2007 г.

(26)

Едновременно с TFS акции в увеличения дружествен капитал получиха един от съществуващите акционери, PIW Enpol Sp. z o.o., и един нов акционер, Commplex Sp. z o.o. (и двамата представляват частни дружества). Дружествата придобиха акциите чрез прехвърляне на вземания, дължими от Huta Jedność на WRJ-Serwis.

(27)

Както е описано в съображение 3, на 23 октомври 2007 г. Комисията реши да открие процедура по официално разследване („решение за откриване на процедурата“). В решението за откриване на процедурата Комисията първо изрази своето мнение, че е компетентна да взема решение относно случая и че въпросните мерки представляват държавна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар.

(28)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази становището, че членове 107 и 108 от ДФЕС (тогава членове 87 и 88 от Договора за ЕО) обикновено не се прилагат по отношение на помощ, предоставена преди присъединяването, която вече не се прилага след присъединяването. При все това разпоредбите на Протокол № 8 от Договора за присъединяване относно преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия („Протокол № 8“) могат да се считат за lex specialis по отношение на членове 107 и 108 от ДФЕС, които разширяват обхвата на наблюдението на държавна помощ съгласно ДФЕС, така че да се обхване всяка помощ, предоставена за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия между 1997 г. и 2006 г. В съответствие с това Комисията по принцип е компетентна да оцени такава помощ.

(29)

По отношение на това дали производители на тръби като WRJ и WRJ-Serwis са част от „стоманодобивната индустрия“ за целите на Протокол № 8, Комисията отчете следното: Протокол № 8 се основава на националната програма за преструктуриране (План за преструктуриране и развитие на полската промишленост за добив на желязо и стомана, („НПП“). Обхватът на НПП и Протокол № 8 не е ограничен до обхвата на приложение I към Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана („Договора за ЕОВС“), а обхваща и определени сектори на стоманодобивната индустрия като безшевни тръби и големи заварени тръби.

(30)

В съответствие с решението за откриване на процедурата, първо, това тълкуване е в съответствие с определението на стоманодобивната индустрия според правилата на ЕС за държавната помощ, а именно определението от приложение Б към Многосекторната рамка (5). Второ, това следва от НПП, половината от бенефициерите на която са производители на тръби. В действителност Huta Jedność, предшественикът на WRJ и WRJ-Serwis, е участвало в процеса на програмата за преструктуриране и е изрично посочено няколко пъти в проекта на НПП, но накрая не се приема за потенциален бенефициер, тъй като към този момент е имало планове да бъде закрито след обявяването му в несъстоятелност през 2002 г.

(31)

В резултат на това Комисията приема, че забраната за предоставяне на помощ, която не е обхваната от НПП и Протокол № 8, се прилага по отношение на Huta Jedność, WRJ и WRJ-Serwis.

(32)

По отношение на инвестициите, осъществени във WRJ от страна на TFS, и обезпечението, предоставено от TFS на дружеството, Комисията изрази сериозни съмнения дали те съответстват на изискванията на принципа на инвеститор в пазарна икономика. WRJ е било изправено през затруднения към момента, когато са взети мерките, и е нямало да може само да се сдобие със средствата от капиталовия пазар. Комисията се съмнява също дали би била налице достатъчна възвращаемост от инвестицията. На последно място тя изразява становището, че инвестициите едва ли могат да бъдат оправдани с факта, че TFS е възнамерявало да приватизира WRJ на по-късен етап.

(33)

По отношение на гаранцията, предоставена от държавната хазна на WRJ, Комисията отбеляза, че не е било ясно дали WRJ е изпитвало затруднения към момента, когато гаранцията е била предоставена, т.е. през 1997 г. От друга страна, по отношение на увеличението на гаранцията през 2003 г. може да се счита, че WRJ е изпитвало затруднения и поради това Комисията изрази съмнения относно съответствието на това увеличение на гаранцията с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(34)

По отношение на инвестициите, осъществени във WRJ-Serwis от страна на TFS, Комисията изрази съмнения дали съответстват на изискванията на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика. Комисията отбеляза, че дружеството е изпитвало затруднения през 2003 г. и следователно счита за съмнително, че инвестициите са обещавали разумна възвращаемост.

(35)

Комисията не беше в състояние да открие основание, въз основа на което потенциалната държавна помощ би могла да се обяви за съвместима, тъй като помощите за инвестиране или преструктуриране на стоманодобивния сектор между 1997 г. и 2006 г. бяха забранени съгласно Протокол № 8 и следователно съгласно правилата за държавната помощ на ЕС.

(36)

Полша представи своето мнение относно решението за откриване с писма от 21 януари и 1 февруари 2008 г. Като цяло Полша не се съгласи с тълкуването на Протокол № 8 от страна на Комисията и повтори своята позиция, че въпросните мерки не са представлявали държавна помощ.

(37)

Полша счита, че не бива да се правят обобщения въз основа на Протокол № 8, който представлява изключение от правилото за ненамеса във връзка с държавни помощи преди присъединяването.

(38)

Първо, тя отбелязва, че производителите на тръби и техните продукти не са включени в приложение I към Протокол № 2 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна (6) („Протокол № 2 към Европейското споразумение“) и следователно не попадат в обхвата на неговото приложение.

(39)

Второ, забраната за предоставяне на държавна помощ на производителите на тръби в държавите-членки беше въведена на 24 юли 2002 г. с влизането в сила на приложение Б към Многосекторната рамка, където се определя обхвата на понятието „стоманодобивна индустрия“. Според това определение секторът на безшевните тръби и големите заварени тръби е част от „стоманодобивната индустрия“. В съответствие с това одобреният от Комисията през 2003 г. НПП и Протокол № 8 също включват производителите на тръби. Преди това, когато се е прилагал Договорът за ЕОВС, секторът на тръбите е бил изключен.

(40)

Полша прави заключението, че Протокол № 8 трябва да се тълкува в смисъл, че помощта, предоставена преди 24 юли 2002 г. на производителите на тръби, не е подлежала на контрола на Комисията (както и всички други интервенции, осъществени преди влизане в сила на Договора за присъединяване). След тази дата производителите на тръби са подлежали на посочените ограничения.

(41)

По отношение на осведомеността на получателите Полша отбелязва, че WRJ-Serwis може да се категоризира като производител на стомана считано едва от 2004 г. насам, когато започва да използва материалната база на цеха за валцуване, и че преди тази дата държавната интервенция не може да се счита за държавна помощ за стоманодобивната индустрия.

(42)

На последно място Полша подчертава, че проектът WRJ не е продължение на предишния проект Huta Jedność.

(43)

В допълнение Полша твърди, че TFS, макар и контролирано от държавната хазна, функционира при пазарни условия, за да генерира печалби. Действията, предприети от TFS по отношение на WRJ и WRJ-Serwis, не са били в резултат на конкретна мярка за контрол или надзор от страна на държавата. В съответствие с това не може непременно да се твърди, че държавната хазна е упражнявала контрол по смисъла на решението по дело Stardust Marine (7).

(44)

По отношение на увеличенията на капитала в WRJ и гаранциите, предоставени от TFS, Полша счита, че TFS не е инвестирало никакви съществени средства в проекта WRJ. В действителност замяната на вземания срещу акции в WRJ е по-рационална от икономическа гледна точка от прякото събиране на тези вземания. Освен това към момента на инвестицията на TFS в WRJ, TFS е притежавало бизнес планове, които показват рентабилността на проекта WRJ. На последно място, консорциумът на банките също е имал желание да осигури допълнително финансиране за WRJ в този момент. В съответствие с това TFS е действало като инвеститор в условията на пазарна икономика.

(45)

Полша счита, че увеличението на държавната гаранция за WRJ е в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като е гарантирано с ценно обезпечение и WRJ е плащало на държавната хазна такса за гаранция по пазарни цени. Освен това гаранцията е зависела от това дали банките ще подновят финансирането на проекта WRJ, което не се е случило. В съответствие с това увеличението на гаранцията изобщо не е реализирано и Полша счита, че на WRJ не е дадено преимущество.

(46)

Счита се, че капиталовата интервенция в WRJ-Serwis съответства на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика. Първо, частни акционери са закупили акции заедно с TFS. Второ, WRJ-Serwis не е било в затруднено финансово положение, а TFS е взело решението с оглед на печалбите, които ще бъдат генерирани в бъдеще от WRJ-Serwis. На последно място, TFS успява да поеме контрола върху WRJ-Serwis и имота, върху който е изграден проектът WRJ.

(47)

По отношение на консолидацията на WRJ и WRJ-Serwis Полша твърди, че това е бил единственият начин бързо да се поеме контрола върху проекта WRJ и да бъде завършен от частен инвеститор, като същевременно се осигури максимално възстановяване на капитала, инвестиран до момента от държавата.

(48)

Комисията получи мнения от една заинтересована трета страна, която категорично се противопостави на субсидиите, предоставени от Полша. Тази страна припомня, че тръбите никога не са били продукти, обхванати от Договора за ЕОВС, както и че индустрията за тръби е трябвало да се преструктурира за своя собствена сметка, без да получава държавна помощ. Приемането на помощ в този случай би навредило на европейската индустрия за тръби. Тази страна също така заявява, че приемането на помощта би могло да застраши нейните опити да демонстрира, че някои държави, които осъществяват внос на тръби, внасят тръби в ЕС на дъмпингови или субсидирани цени. На последно място тази страна твърди, че европейската индустрия за безшевни стоманени тръби е била в специфично икономическо положение — със свръхкапацитет в Европа и необходимост да изнася големи количества, докато вносът от Китай се е увеличил през 2007 г.

(49)

Коментарите на заинтересованата страна бяха препратени на Полша, което представи своето мнение на 16 февруари 2009 г. Полша поддържа позицията, че следва да съществуват прозрачни правила за лоялната конкуренция на пазара за тръби.

(50)

Полша е съгласна с третата страна, че тръбите никога не са били продукт, обхванат от Договора за ЕОВС, и потвърждава, че „стоманодобивният сектор“ не е включвал производителите на тръби до влизането в сила на Многосекторната рамка на 24 юли 2002 г. В съответствие с това забраната за държавната помощ в сектора за тръбите започва да се прилага едва от 24 юли 2002 г., когато влиза в сила „разширеното“ определение на стоманодобивния сектор.

(51)

На последно място Полша потвърждава, че WRJ никога не е започвало производствени дейности, а WRJ-Serwis е спряло производството през 2008 г. Полша подчертава, че никога не е предоставяла държавна помощ на WRJ.

(52)

Въпросните мерки са предоставени преди присъединяването на Полша към Европейския съюз (т.е. преди 1 май 2004 г.). По принцип членове 107 и 108 от ДФЕС не се прилагат по отношение на помощ, която е предоставена преди присъединяването и която вече не се прилага след него (8). Чрез дерогация от това общо правило и следователно като изключение Комисията е компетентна да проучва държавна помощ, предоставена от Полша в контекста на преструктурирането на нейната стоманодобивна индустрия преди присъединяването въз основа на Протокол № 8 към Договора за присъединяване.

(53)

Протокол № 8 съдържа разпоредби, които позволяват на Полша да завърши преструктурирането на своята стоманодобивна индустрия, започнало преди присъединяването. Предприсъединителното преструктуриране на полския стоманодобивен сектор беше извършено въз основа на Протокол № 2 към Европейското споразумение, удължен с решение на Съвета за асоцииране ЕС—Полша („решението на Съвета за асоцииране“) (9).

(54)

Протокол № 2 към Европейското споразумение предоставя на Полша т.нар. „гратисен период“ от пет години, от 1992 г. до края на 1996 г., през който тя има право да преструктурира с държавна помощ своя стоманодобивен сектор в рамките на ЕОВС.

(55)

Този гратисен период беше удължен с решение на Съвета за асоцииране с още осем години, считано от 1 януари 1997 г., или до присъединяването на Полша към ЕС. През този период Полша би могла по изключение да предоставя държавна помощ за „продукти от стомана“ с цел преструктуриране при сроковете и условията, заложени в Протокол № 2 към Европейското споразумение (удължен с решение на Съвета за асоцииране) и на базата на НПП, който Полша предостави на Комисията през април 2003 г. След оценката на НПП от страна на Комисията, държавите-членки одобриха полското предложение през юли 2003 г. (10)

(56)

Протокол № 8 позволява на Комисията да наблюдава след присъединяването на Полша държавната помощ, предоставена от Полша на стоманодобивния сектор въз основа на Протокол № 2 към Европейското споразумение (удължен с решение на Съвета за асоцииране) и НПП. Освен това Протокол № 8 дава право на Комисията да възстановява помощ, предоставена в разрез с Протокол № 2 към Европейското споразумение и НПП. В съответствие с това Протокол № 8 е lex specialis, който позволява, при изключителни обстоятелства и чрез дерогация от общия режим, наблюдение и преглед с обратна сила на държавната помощ, предоставена от Полша на полската стоманодобивна индустрия преди присъединяването. Това се потвърждава от Съда, който посочва, че Протокол № 8 е lex specialis по отношение на членове 107 и 108 от ДФЕС, който разширява прегледа на държавната помощ, извършван от Комисията съгласно ДФЕС, така че да се обхване помощта, предоставена за реорганизацията на полската стоманодобивна индустрия през периода 1997—2003 г. (11)

(57)

В контекста на тази процедура, Комисията трябва да оцени дали изключителната компетентност за извършване на контрол с обратна сила, описана в съображения 53—56, обхваща и мерките, предоставени на производителите на тръби преди присъединяването на Полша. За тази цел правните основания, приложими в този случай, т.е. Протокол № 8 във връзка с Протокол № 2 към Европейското споразумение и решението на Съвета за асоцииране, трябва да се тълкуват с оглед да се определи дали техните разпоредби обхващат мерките, предоставени на полските производители на тръби преди присъединяването.

(58)

Общопризнат правен принцип е, че разпоредбите на lex specialis, което представлява дерогация от общия режим, трябва да се тълкуват stricto sensu. Стриктното тълкуване на горепосочените правни основания (вж. съображения 59—65 по-долу) води до заключение, че изключителната компетентност на Комисията да извършва контрол с обратна сила е ограничена до предприсъединителните мерки, предоставени на производителите от ЕОВС, което изключва мерки за производителите на тръби.

(59)

Точки 12 и 18 от Протокол № 8 определят компетенциите на Комисията да осъществява наблюдение и контрол с обратна сила по отношение на предприсъединителната помощ за полската стоманодобивна индустрия. Точка 12 оправомощава Комисията и Съвета да наблюдават осъществяването на НПП преди и след присъединяването, до 2006 г. Точка 18 оправомощава Комисията да нарежда възстановяване на държавна помощ, предоставена в разрез с условията, предвидени в Протокол № 8.

(60)

Точка 1 от Протокол № 8 гласи, че държавната помощ, предоставена от Полша за преструктуриране на „специфични части от полската стоманодобивна индустрия“, се счита за съвместима с общия пазар, при условие че „срокът, предвиден в член 8, параграф 4 от Протокол 2 за продуктите на ЕОВС към Европейското споразумение […], се удължава до датата на присъединяване“, сроковете, предвидени в НПП се спазват, условията, посочени в Протокол № 8, се изпълняват и „не се изплащат държавни помощи на полската стоманодобивна индустрия след датата на присъединяването“.

(61)

Точка 2 от Протокол № 8 гласи, че преструктурирането на полския стоманодобивен сектор, както е описано в отделните бизнес планове на компаниите, изброени в приложение 1, се завършва не по-късно от 31 декември 2006 г. В точка 3 от Протокол № 8 се посочва, че единствено компаниите, изброени в приложение 1 към Протокола, имат право на държавна помощ в рамките на полската програма за преструктуриране на стоманодобива.

(62)

Точка 1 от Протокол № 8 се позовава изрично на член 8, параграф 4 от Протокол 2 към Европейското споразумение, удължен с решение на Съвета за асоцииране. Протокол 2 към Европейското споразумение се прилага единствено за „стоманени продукти от ЕОВС“ (член 8, параграф 4 от Протокол 2), като стоманените продукти дори се изброяват в приложение. Последното възпроизвежда списъка с продукти от ЕОВС, определен в приложение I към Договора за ЕОВС, където определението на „стоманени продукти от ЕОВС“ изрично изключва (тръби „стоманени тръби (безшевни или заварени) […] полирани пръти и железни отливки (тръби и фитинги, и други железни отливки)“).

(63)

Договорът за ЕОВС изтече на 23 юли 2002 г. Считано от тази дата, държавната помощ за стоманодобивната индустрия беше обхваната от общия режим на ЕО. Поради това беше решено да се разшири определението за европейския стоманодобивен сектор, така че производителите на тръби да бъдат включени в него. Това беше кодифицирано в член 27 и приложение Б към Многосекторната рамка, която определя стоманодобивния сектор на ЕС като включващ „безшевни тръби, други тръби и кухи профили“ както и „заварени тръби от желязо или стомана“. Това разширено определение на стоманодобивния сектор беше въведено по-късно в приложение I към Насоките за националната регионална помощ за 2007—2013 г. (12) и в точка 29 от член 2 от Общия регламент за групово освобождаване (13).

(64)

При все това нито Протокол № 2 към Европейското споразумение, нито решението на Съвета за асоцииране бяха изрично изменени, за да се включи това разширено определение на стоманодобивния сектор на ЕС, включващо производителите на тръби. Протокол № 2 към Европейското споразумение изтече на 31 декември 1996 г. Решението на Съвета за асоцииране удължи валидността на Протокол № 2 към Европейското споразумение от 1 януари 1997 г. с осем години или до датата на присъединяване на Полша (което настъпи първо). Член 1 от решението на Съвета за асоцииране се отнася за „стоманените продукти“ като цяло, но обхватът на неговото приложение е специално свързан с член 8, параграф 4 от Протокол № 2 към Европейското споразумение, който обхваща единствено стоманените продукти от ЕОВС. По-специално, условие за удължаването на Протокол № 2 към Европейското споразумение е Полша да предостави на Комисията НПП и бизнес планове за своите бенефициери, които отговарят на „изискванията, предвидени в член 8, параграф 4 от Протокол № 2 и които са оценени и приети от националния ѝ орган за надзор на държавните помощи (Служба за конкуренция и за защита на потребителите)“ (член 2 от решението на Съвета за асоцииране).

(65)

В контекста на горепосочените съображения Комисията прави заключение, че точка 18 от Протокол № 8, тълкувана в контекста на точки 1—3 от Протокол № 8 съвместно с Протокол № 2 към Европейското споразумение и решението на Съвета за асоцииране, не дава на Комисията компетентност да контролира помощта, предоставена на полските производители на тръби преди присъединяването.

(66)

В допълнение към правното тълкуване на обхвата на приложимите правни основания (т.е. Протокол № 8, Протокол № 2 към Европейското споразумение и решението на Съвета за асоцииране — вж. съображения 59—65 по-горе), Комисията проучи и въпроса дали правилата за прилагане на разпоредбите за държавната помощ в Европейското споразумение и Протокол № 2, както са приети от Съвета за асоцииране ЕС—Полша през 2001 г. („правилата за прилагане“) (14), са уместни за определяне на обхвата на компетентност на Комисията да извършва контрол с обратна сила по отношение на предприсъединителните мерки, предоставени на полските производители на тръби.

(67)

Като общ принцип, правилата за прилагане съдържат процедурни правила, които следва да се разграничават от материалноправните разпоредби за държавната помощ в Европейското споразумение и Протокол № 2 към Европейското споразумение. Трябва да се отбележи обаче, че правилата за прилагане също така съдържат специфични разпоредби относно критериите за оценяване на съвместимостта на помощта съответно с Европейското споразумение и Протокол № 2 към Европейското споразумение.

(68)

Първото изречение от член 2, параграф 1 от правилата за прилагане гласи: „Оценката на съвместимостта на отделните държавни помощи и програми с Европейското споразумение, както е предвидено в член 1 от настоящите правила, се извършва въз основа на критерии, произтичащи от прилагането на правилата на член 87 от Договора за създаване на Европейската общност, включително настоящото и бъдещото вторично законодателство, рамки, насоки и други приложими административни актове, приведени в действие в Общността, и съдебната практика на Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности, както и всяко друго решение, взето от Съвета за асоцииране съгласно член 4, параграф 3.“ С това изречение се установява общият принцип, че материалноправните критерии за оценяване на съвместимостта на държавната помощ като цяло с Европейското споразумение са „променливи“ в смисъл, че в тях се включват промените/развитието в европейското право и юриспруденция с течение на времето.

(69)

Второто изречение от член 2, параграф 1 от правилата за прилагане се отнася по-специално до критериите за съвместимост съгласно Протокол № 2: „Дотолкова доколкото помощи или програми за помощ са предназначени за продукти, обхванати от Протокол № 2 към Европейското споразумение, първото изречение на този параграф се прилага изцяло с изключение на това, че оценката не може да се извършва въз основа на критерии, произтичащи от прилагането на правилата на член 87 от Договора за създаване на Европейската общност, а въз основа на критерии, произтичащи от прилагането на правилата за държавната помощ от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана.“ Формулировката на това изречение ясно показва, че за разлика от положението при общата помощ, обхваната от първото изречение на член 2, параграф 1 (вж. съображение 68 по-горе), за целите на помощта, обхваната Протокол № 2 към Европейското споразумение, критериите за съвместимост се развиват чрез позоваване на Договора за ЕОВС. Не са дадени специфични указания относно развитието на критериите за съвместимост след изтичането на Договора за ЕОВС през 2002 г.

(70)

Член 2, параграфи 2 и 3 от правилата за прилагане определят механизма, чрез който промените в критериите за съвместимост на ЕС следва да бъдат въведени в Полша. По-специално, Полша се информира за всички промени в общностните критерии за съвместимост, които не са публикувани и „когато такива промени не срещнат възражение от страна на Република Полша в срок от три месеца от датата на получаване на официалната информация за тях, те стават критерии за съвместимост, както е предвидено в параграф 1 от настоящия член. Когато такива промени срещнат възражение от страна на Република Полша и предвид сближаването на законодателството, както е предвидено в Европейското споразумение, се провеждат консултации в съответствие с членове 7 и 8 от настоящите правила.“

(71)

При все че Полша не възрази в срок от три месеца срещу промяната, направена през 2002 г. в определението на Общността за стоманодобивна индустрия, с която бяха включени производителите на тръби, тези промени в общностното право не биха могли да се прилагат по отношение на мерки, които попадат извън обхвата на Европейското споразумение, т.е. онези, които не са били обхванати от Договора за ЕОВС. Освен това Протокол № 8 представлява lex specialis и поради това за определяне на обхвата на неговото прилагане Комисията не може да използва разширяването на определението на стоманодобивния сектор на ЕС след изтичането на Договора за ЕОВС. Ето защо следва да се заключи, че трябва да се прави ясно разграничение между „променливата“ същност на приложимото право към държавната помощ за стоманодобивния сектор в Полша преди присъединяването съгласно Европейското споразумение от една страна и необходимото строго тълкуване на обхвата на компетентността на Комисията да извършва контрол с обратна сила, произтичащ от Протокол № 8, Протокол № 2 към Европейското споразумение и решението на Съвета за асоцииране от друга страна.

(72)

Въз основа на предходните съображения Комисията трябва да направи заключението, че не е компетентна да извършва преглед на мерките в полза на полските производители на тръби преди присъединяването и по-специално през периода 1997—2003 г. въз основа на Протокол № 8. Настоящата процедура се закрива с оглед на факта, че Комисията не е компетентна да оценява мерките, обхванати от настоящата процедура,

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/40

(1)

С Решение 92/260/ЕИО на Комисията от 10 април 1992 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за временното допускане на регистрирани коне (2) третите страни, от които е разрешено временното допускане в Съюза на регистрирани коне, се класират в конкретни санитарни групи, които отговарят на условията, определени в съответните образци на ветеринарни сертификати, посочени в приложение II към посоченото решение. Настоящото решение предвижда гаранции за това, че некастрираните коне от мъжки пол на възраст повече от 180 дни не представляват опасност от гледна точка на вирусния артерит по конете.

(2)

С Решение 2004/211/ЕО на Комисията от 6 януари 2004 г. относно установяване на списъка на трети страни и части от техните територии, от които държавите-членки разрешават вноса на живи еднокопитни и на сперма, яйцеклетки и ембриони от еднокопитни (3) се установява списък с трети страни или части от техните територии, от които държавите-членки разрешават временното допускане на регистрирани коне, и се определят условията за внос на еднокопитни животни от трети страни.

(3)

XXX летни олимпийски игри (наричани по-долу „олимпийските игри“) ще се проведат в Лондон, Обединеното кралство, от 27 юли до 12 август 2012 г., последвани от XIV летни параолимпийски игри (наричани по-долу „параолимпийските игри“) от 29 август до 9 септември 2012 г. Конните мероприятия на олимпийските и параолимпийските игри, които са неразделна част от олимпийските и параолимпийските игри през 2012 г., ще се предшестват от конни мероприятия в рамките на предолимпийските пробни състезания, които са планирани като международно състезание, отличено с две звезди, в периода 4—10 юли 2011 г.

(4)

Регистрираните коне, които ще вземат участие в конните мероприятия на предолимпийските пробни състезания, олимпийските и параолимпийските игри, ще бъдат подложени на ветеринарен надзор от страна на компетентните органи в Обединеното кралство и на организатора на събитията — Международната федерация по конен спорт (FEI).

(5)

Възможно е някои регистрирани коне от мъжки пол, които са се класирали за участие в тези престижни конни мероприятия, да не отговарят на изискванията по отношение на вирусния артерит по конете, установени в решения 92/260/ЕИО и 2004/211/ЕО. Поради това за регистрираните некастрирани коне от мъжки пол, които са временно допуснати до участие в тези спортни мероприятия, следва да се предвиди дерогация от тези изисквания. В посочената дерогация следва да се определят изискванията относно здравето на животните и ветеринарното сертифициране, необходими за изключване на риска от разпространение на зараза от вирусен артерит по конете чрез разплод или събиране на сперма.

(6)

Тъй като вирусният артерит е болест, която подлежи на задължително обявяване в Южна Африка, случаи на болестта не са били докладвани от 2001 г. насам и тя подлежи на контрол в тази държава, не е необходимо дерогацията да бъде разширена до коне, придружени от ветеринарен сертификат в съответствие с образец „Е“ от приложение II към Решение 92/260/ЕИО.

(7)

Изискванията за ветеринарните проверки на вноса от трети страни са установени в Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни (4).

(8)

Развитието на интегрираната компютризирана ветеринарна система Traces, предвидена с Решение 2003/623/ЕО на Комисията от 19 август 2003 г. относно разработването на интегрирана компютризирана ветеринарна система, наречена Тraces (5), налага стандартизиране на документите за деклариране и за проверки, за да бъде възможно правилното управление на събраната информация и нейната обработка с оглед подобряване на санитарната безопасност в Европейския съюз. Вследствие на това Комисията прие Регламент (ЕО) № 282/2004 от 18 февруари 2004 г. за установяване на документ за декларирането и за ветеринарните проверки на животните, идващи от трети страни и въведени в Общността (6).

(9)

С Решение 2004/292/ЕО на Комисията от 30 март 2004 г. относно въвеждането на системата TRACES (7) бе създадена единна електронна база данни („TRACES“), предназначена да осигурява мониторинг на движението на животни в Европейския съюз и от трети страни, както и да предоставя всички референтни данни, свързани с търговията с подобни стоки.

(10)

С Регламент (ЕО) № 599/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. относно приемане на хармонизиран образец на сертификат и инспекционен доклад, свързан с търговията в рамките на Общността с животни и продукти от животински произход (8) се предвижда образец за идентифициране на пратката, който позволява свързването ѝ с ветеринарно-санитарните документи, придружаващи животното до граничния инспекционен пункт на влизане в Европейския съюз.

(11)

В Решение 2009/821/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на някои правила относно инспекциите, извършвани от ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на ветеринарните единици в TRACES (9) се представят подробности относно мрежа за комуникация между ветеринарните единици в държавите-членки с оглед проследяване, например, на движението на временно допуснати регистрирани коне.

(12)

Общият входен ветеринарен документ, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 282/2004, заедно с удостоверяване на движението на тези коне от държавата-членка по първо местоназначение до други държави-членки (наричано по-долу „удостоверяване на всяко движение“), е най-подходящото средство, за да се гарантира, че регистрираните некастрирани коне от мъжки пол, които са временно допуснати при специфични условия с оглед на вирусния артерит по конете, напускат територията на Европейския съюз в рамките на срок, не по-дълъг от 90 дни от влизането им и незабавно след края на конните мероприятия, в които са взели участие.

(13)

При все това поради факта, че в TRACES няма възможност за удостоверяването на всяко движение в раздел VII от образеца на ветеринарния сертификат в съответствие с Решение 92/260/ЕИО, е необходимо това удостоверяване на всяко движение да бъде обвързано чрез общия входен ветеринарен документ със здравно удостоверение в съответствие с приложение Б към Директива 90/426/ЕИО.

(14)

Предвид значението на мероприятието и ограничения брой коне, за които има информация, влизащи на територията на Европейския съюз при специфичните условия, предвидени в настоящото решение, въвеждането на допълнителни административни процедури изглежда целесъобразно.

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

предназначени да вземат участие в следните конни мероприятия в Лондон, Обединеното кралство:

б)

отговарят на условията, установени в член 2 от настоящото решение.

а)

в буква д), подточка v) от раздел III относно вирусния артерит по конете се добавя следното:

„или

б)

към частта от раздел IV, която трябва да бъде попълнена от официалния ветеринарен лекар, се добавят следните тирета:

а)

указват изходния пункт, отбелязан в раздел IV от сертификата, посочен в член 2, буква б), за планирания износ от Европейския съюз, като попълват точка 20 от ОВВД; както и

б)

уведомяват за пристигането на конете, чрез факс или електронно писмо, местната ветеринарна единица (GB04001), както е определена в член 2, буква б), подточка iii) от Решение 2009/821/ЕО, отговорна за мястото, определено за провеждане на конното мероприятие, посочено в член 1 (наричано по-долу „мястото на мероприятието“).

а)

ветеринарния сертификат, попълнен в съответствие с член 2, параграф 1, в който е попълнен раздел VII за удостоверяване на движението между държави-членки; и

б)

здравното удостоверение в съответствие с приложение Б към Директива 90/426/ЕИО, което трябва да бъде нотифицирано в пункта по местоназначение съгласно образеца, установен с Регламент (ЕО) № 599/2004, и да съдържа позоваване на сертификата, предвиден в част I, раздел I.6, буква а) от посочения образец.

а)

бъдат допуснати само до мястото на мероприятието, ако движението им от държавата-членка по първо местоназначение, посочена в ОВВД, до Обединеното кралство е придружено от предвидените в член 3, параграф 2 документи; и

б)

напуснат Европейския съюз незабавно след приключване на мероприятието.

12.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/43