9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 267/1

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 16 септември 2010 година

относно проверките за истинност и годност и за връщането в обращение на евробанкноти

(ЕЦБ/2010/14)

(2010/597/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 128, параграф 1 от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“), и по-специално член 16 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 128, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава на ЕСЦБ предоставят на Европейската централна банка (ЕЦБ) изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти в рамките на Съюза. Това право включва правомощието да предприема мерки за защита на сигурността на евробанкнотите като платежно средство.

(2)

За защитата на сигурността на евробанкнотите и извършването на надлежно откриване на фалшиви банкноти, евробанкнотите в обращение трябва да бъдат поддържани в добро състояние с цел осигуряване на тяхната лесна и надеждна проверка за истинност, поради което евробанкнотите трябва да бъдат проверявани за годност. Освен това евробанкноти, които пораждат съмнение, че са фалшиви, трябва да бъдат бързо откривани и предавани на компетентните органи.

(3)

Член 6 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 г. за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране (1) възлага поначало задължението на кредитните и на другите съответни институции да изтеглят от обращение всички евробанкноти, които са получили и за които знаят или имат достатъчно основания да вярват, че са фалшиви.

(4)

За установяване на еднакви стандарти относно връщането в обращение на евробанкноти ЕЦБ публикува през 2005 г. рамка за обработка на банкноти за последваща употреба, която въведе общи правила и процедури относно проверките за истинност и годност на евробанкноти (2) и оперативни стандарти за банкнотообработващите машини. Впоследствие ЕЦБ прие общи процедури за тестване на банкнотообработващи машини от НЦБ.

(5)

Измененията на Регламент (ЕО) № 1338/2001 (3) доведоха до разширяване на обхвата на неговите адресати и до настоящото им задължение да осигурят извършването на проверка на истинността на евробанкнотите, които получават и възнамеряват да върнат в обращение, и откриването на фалшиви банкноти. В тази връзка Регламент (ЕО) № 1338/2001 предвижда, че по отношение на евробанкнотите тази проверка се извършва в съответствие с определените от ЕЦБ процедури. Поради това е важно тези процедури да бъдат уредени в правен акт.

(6)

Без да се засяга компетентността на държавите-членки да установяват санкции за институциите по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001, които не са изпълнили задълженията си по него, Евросистемата трябва да може да предприема подходящи административни мерки, за да осигури спазването на определените от ЕЦБ процедури и че установените съгласно настоящото решение правила и процедури не се заобикалят и следващия от това риск фалшиви и негодни банкноти да не бъдат открити или да бъдат пуснати обратно в обращение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Обхват

Настоящото решение установява общи правила и процедури относно проверките за истинност и годност и връщането в обращение на евробанкноти съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение:

1.	„НЦБ“ е националната централна банка на държава-членка, чиято валута е евро.

2.	„Лица, работещи с пари в брой“ са институциите и стопанските субекти, посочени в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001.

3.	„Връщане в обращение“ е действието по пряко или непряко връщане в обращение от лицата, работещи с пари в брой, на евробанкноти, които те са получили или от обществеността под формата на плащане или внасяне по банкова сметка, или от друго лице, работещо с пари в брой.

4.	„Банкнотообработваща машина“ е машина за самообслужване или управлявана от служители машина съгласно определеното в приложение I.

5.	„Тип банкнотообработваща машина“ е банкнотообработваща машина, която може да бъде отграничена от други банкнотообработващи машини, съгласно приложение I.

6.	„Общи процедури за тестване“ са определени от ЕЦБ процедури за тестване, които се прилагат от НЦБ за тестване на типове банкнотообработващи машини.

„Обучени служители“ са служители на лица, работещи с пари в брой, които имат: а) познания за различните публични защитни елементи на евробанкнотите, описани и публикувани от Евросистемата, и умения да ги проверяват; б) познания за изброените в приложение IIIб критерии за сортиране и умения да извършват в съответствие с тях проверка на евробанкноти.

8.	„Фалшиви евробанкноти“ са фалшиви банкноти съгласно определението в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1338/2001.

„Автоматична касова машина“ е машина за самообслужване, която чрез използване на банкова карта или други средства разпространява сред обществеността евробанкноти в брой, като задължава съответната банкова сметка, например терминално устройство АТМ за разпространение на пари в брой. Терминалите за касово самообслужване (Self-checkout terminals (SCoTs) с функция за теглене на пари в брой, чрез които обществеността може да заплаща стоки или услуги чрез банкова карта, пари в брой или други платежни инструменти, също се считат за автоматични касови машини.

10.	„Компетентни национални органи“ са органите съгласно определението в член 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1338/2001.

11.	„Негодни евробанкноти“ са евробанкноти, които са преценени като неподходящи за връщане в обращение в резултат на проверка за годност по член 6.

12.	„Кредитна институция“ е кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (4).

Член 3

Общи принципи

1. Задължението на лицата, работещи с пари в брой, да извършват проверки за истинност и годност на евробанкнотите се изпълнява в съответствие с установените в настоящото решение процедури.

2. Ако две или повече лица, работещи с пари в брой, участват във връщането в обращение на едни и същи евробанкноти, работещото с пари в брой лице, което отговаря за проверките за истинност и годност, се определя в съответствие с националните разпоредби или, ако няма такива, с договорни споразумения между съответните лица, работещи с пари в брой.

3. Проверките за истинност и годност се извършват или от успешно тестван от НЦБ тип банкнотообработваща машина, или ръчно от обучен служител.

4. Евробанкнотите могат да бъдат връщани в обращение единствено чрез машини за самообслужване или автоматични касови машини, ако са проверени за истинност и годност от успешно тестван от НЦБ тип банкнотообработваща машина и са класифицирани като истински и годни. Това изискване обаче не се прилага за евробанкноти, които са предоставени пряко на лица, работещи с пари в брой, от НЦБ или от друго лице, работещо с пари в брой, което вече е извършило проверка на евробанкнотите за истинност и годност по такъв начин.

5. Използваните от служители машини за целите на проверката за истинност и годност и машините за самообслужване могат да бъдат въвеждани в експлоатация само ако са успешно тествани от НЦБ и са включени в списък на уебсайта на ЕЦБ, както е посочено в член 9, параграф 2. Машините се използват с техните успешно тествани стандартни заводски настройки, включително модернизации, освен ако между НЦБ и лицето, работещо с пари в брой, не са договорени по-стриктни настройки.

6. Евробанкнотите, които са проверени за истинност и годност и са класифицирани като истински и годни от обучени служители, а не от успешно тестван от НЦБ тип банкнотообработваща машина, могат да бъдат връщани в обращение само на гише.

7. Настоящото решение не се прилага за проверките за истинност и годност на евробанкноти, които се извършват от НЦБ.

Член 4

Класификация и третиране на евробанкнотите чрез банкнотообработващи машини

1. Евробанкнотите, които са проверени от машина за самообслужване, се класифицират и третират в съответствие с приложение IIа.

2. Евробанкнотите, които са проверени от управлявана от служители машина, се класифицират и третират в съответствие с приложение IIб.

Член 5

Откриване на фалшиви евробанкноти

Банкноти, които не са идентифицирани като истински евробанкноти в резултат на извършената класификация съгласно приложение IIа или IIб или вследствие на ръчната проверка за истинност от обучен служител, се предават веднага от лицата, работещи с пари в брой, но не по-късно от 20 работни дни, на компетентните национални органи в съответствие с националните разпоредби.

Член 6

Откриване на негодни евробанкноти

1. Проверката за годност се извършва в съответствие с установените в приложения IIIа и IIIб минимални стандарти.

2. НЦБ може, след като уведоми ЕЦБ, да установи по-високи стандарти за една или повече купюри на евробанкноти, ако това е оправдано например от влошаването на качеството на евробанкнотите в обращение в нейната държава-членка.

3. Негодните евробанкноти се предават на НЦБ при спазване на националните разпоредби.

Член 7

Изключения

1. НЦБ може да предостави на отдалечените клонове на кредитни институции с малък брой касови операции разрешение за извършване от обучени служители на ръчна проверка за годност на евробанкноти, които подлежат на връщане в обращение чрез машини за самообслужване или автоматични касови машини, при условие че проверката за истинност се извършва от успешно тестван от НЦБ тип банкнотообработваща машина. При подаване на искане за такова разрешение кредитните институции предоставят на НЦБ на тяхната държава-членка доказателства за отдалечеността на съответния клон и за малкия брой на неговите парични операции. Всяка НЦБ следва да се увери, че обемът на евробанкнотите, които се проверяват ръчно по този начин, не превишава 5 % от общия обем на евробанкнотите, които се разпределят годишно чрез машини за самообслужване или автоматични касови машини. НЦБ вземат решение дали прагът от 5 % следва да се прилага за всяка отделна кредитна институция или на национално равнище за всички кредитни институции.

2. Когато настъпи извънредно събитие, вследствие на което е нарушено в значителна степен снабдяването с евробанкноти в някоя държава-членка, обучените служители на работещите с пари в брой лица могат временно и при условие че съответната НЦБ се е съгласила с извънредния характер на събитието, да извършват ръчни проверки за истинност и годност на евробанкноти за връщане в обращение чрез машини за самообслужване или автоматични касови машини.

Член 8

Задължения на Евросистемата

1. Определената от Евросистемата информация относно евробанкнотите и техните машинночетими защитни елементи се предоставя от Евросистемата на производителите преди и след емисията на нови серии банкноти, за да им се даде възможност да произвеждат банкнотообработващи машини, които са в състояние да преминат общите процедури за тестване и да се адаптират към нови изисквания.

2. Информацията, която Евросистемата определя относно евробанкнотите и техните публични защитни елементи, се предоставя от Евросистемата на лицата, работещи с пари в брой, преди емисията на нови серии евробанкноти, за да се даде възможност на техните служители да получат необходимото обучение.

3. Евросистемата подкрепя обучението от лица, работещи с пари в брой, на техните служители за осигуряване на компетентността на обучените служители да извършват проверки на евробанкнотите за истинност и годност.

4. Ако е уместно, Евросистемата уведомява лицата, работещи с пари в брой, за опасности, свързани с фалшиви банкноти, и може да ги задължи да предприемат действия, включително временна забрана за връщането в обращение на съответната(ите) купюра(и) на банкноти.

5. Когато е уместно, Евросистемата уведомява производителите на банкнотообработващи машини за опасности, свързани с фалшиви банкноти.

Член 9

Общи процедури на Евросистемата за тестване на банкнотообработващи машини

1. Типовете банкнотообработващи машини се тестват от НЦБ съгласно общите процедури за тестване.

2. Всички успешно тествани типове банкнотообработващи машини се включват в списък на уебсайта на ЕЦБ през времето на сроковете на валидност на резултатите от тестовете, както е посочено в параграф 3. Типът банкнотообработваща машина, който през времето на този срок стане неспособен да открива всички известни на Евросистемата фалшиви евробанкноти, се изважда от списъка съгласно определена от ЕЦБ процедура.

3. Когато даден тип банкнотообработваща машина е успешно тестван, резултатите от теста са валидни в цялата еврозона за срок от една година, считано от края на месеца на публикуването им на уебсайта на ЕЦБ, при условие че типът машина запази способността си да открива всички известни на Евросистемата фалшиви евробанкноти през времето на този срок.

4. Евросистемата не носи отговорност, ако успешно тестван тип банкнотообработваща машина не може да класифицира и третира евробанкнотите в съответствие с приложение IIа или IIб.

Член 10

Дейности по наблюдение и коригиращи мерки на Евросистемата

1. При условията на изискванията на националното право НЦБ имат правомощия: i) да извършват проверки на място, включително такива без предварително уведомяване, в помещенията на лицата, работещи с пари в брой, за наблюдение на техните банкнотообработващи машини, в частност на способността на машините да извършват проверки за истинност и годност и да проследяват обратно до сметката на титуляря евробанкноти, които пораждат съмнение, че са фалшиви, и евробанкноти, които не са несъмнено идентифицирани като истински; и ii) да проверяват процедурите, уреждащи дейността/операциите и контрола на банкнотообработващите машини, третирането на проверените евробанкноти и ръчните проверки за истинност и годност.

2. При условията на националното право НЦБ са оправомощени да вземат представителни извадки на обработени евробанкноти за проверка в собствените им помещения.

3. Когато при проверката на място НЦБ открие нарушение на разпоредбите на настоящото решение, тя задължава лицето, работещо с пари в брой, да приеме коригиращи мерки в рамките на определен срок. До отстраняване на нарушението наложилата мерките НЦБ може, от името на ЕЦБ, да забрани на лицето, работещо с пари в брой, да връща в обращение съответната(ите) купюра(и) на банкноти. Ако нарушението се дължи на неизправност на типа банкнотообработваща машина, това би могло да доведе до нейното премахване от посочения в член 9, параграф 2 списък.

4. Липсата на съдействие от страна на лице, работещо с пари в брой, във връзка с проверка на НЦБ се счита за нарушение.

Член 11

Задължения за отчитане

За да могат ЕЦБ и НЦБ да наблюдават изпълнението на настоящото решение от лицата, работещи с пари в брой, и да извършват надзор върху измененията на наличнопаричното обращение, НЦБ: i) се уведомяват писмено, включително по електронен път, от работещите с пари в брой лица преди тип банкнотообработваща машина да бъде въведена в експлоатация; и ii) получават от лицата, работещи с пари в брой, информацията, посочена в приложение IV.

Член 12

Разходи

1. Евросистемата не възстановява разходите, които лицата, работещи с пари в брой, са направили при изпълнението на настоящото решение.

2. Евросистемата не обезщетява лицата, работещи с пари в брой, за допълнителни разходи в резултат на емисия евробанкноти с променени или нови защитни елементи.

Член 13

Заключителни разпоредби

1. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от 1 януари 2011 г. Всяка НЦБ може да реши да предостави на работещите с пари в брой лица в техните държави-членки преходен период за отчитането на статистически данни съгласно приложение IV. Приложение IV се прилага най-късно от 1 януари 2012 г.

2. Работещите с пари в брой лица от държавите-членки, които приемат еврото на 1 януари 2011 г. или след тази дата, разполагат с едногодишен преходен период за прилагане на настоящото решение, считано от датата на приемане на еврото.

Съставено във Франкфурт на Майн на 16 септември 2010 година.

Председател на ЕЦБ

Jean-Claude TRICHET

(1) ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 6.

(2) Обработка на банкноти за последваща употреба: Рамка за откриване на фалшификати и сортиране по годност на евробанкноти от кредитни институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа.

(3) Съгласно Регламент (ЕО) № 44/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1338/2001 за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране (ОВ L 17, 22.1.2009 г., стр. 1).

(4) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

БАНКНОТООБРАБОТВАЩИ МАШИНИ

1. Общи технически изисквания

1.1. За да се квалифицира като банкнотообработваща машина, дадена машина трябва да може да обработва партиди евробанкноти, да класифицира отделните евробанкноти и физически да ги отделя съгласно класификацията им без намесата на машинен оператор, при условията на приложения IIа и IIб. Необходимо е банкнотообработващите машини да имат необходимия брой изходни джобове за тази цел и/или други модули за осигуряване на надеждно отделяне на обработените банкноти.

1.2. Банкнотообработващите машини трябва да подлежат на приспособяване, за да се осигури способността им да откриват надеждно нови фалшиви банкноти. Освен това те трябва да могат да се приспособяват с цел задаването на по-стриктни или по-свободни стандарти за сортиране по годност, ако е приложимо.

2. Категории банкнотообработващи машини

Банкнотообработващите машини са или машини за самообслужване, или машини, управлявани от служители:

Таблица 1

Машини за самообслужване

А. Машини за самообслужване за внасяне на пари и проследяване на клиента
1.	Машини за внасяне на пари в брой („cash-in machines, CIMs“)	Машините за внасяне на пари в брой позволяват на клиентите, чрез използване на банкова карта или други средства, да внасят евробанкноти по техните банкови сметки, но нямат функция за разпространение на пари в брой. Машините за внасяне на пари в брой проверяват евробанкнотите за истинност и дават възможност за обратно проследяване на титуляря на сметката; като опция тези машини е възможно да имат функция за извършване на проверки за годност
2.	Машини за обработка на банкноти за последваща употреба („cash-recycling machines, CRMs“)	Машините за обработка на банкноти за последваща употреба позволяват на клиентите, чрез използване на банкова карта или други средства, да внасят и теглят евробанкноти от банковите си сметки. Машините за обработка на банкноти за последваща употреба проверяват евробанкнотите за истинност и годност и дават възможност за обратно проследяване на титуляря на сметката. При теглене на пари в брой машините за обработка на банкноти за последваща употреба могат да използват истински и годни евробанкноти, които са внесени от други потребители по предходни транзакции
3.	Комбинирани машини за внасяне на пари в брой („combined cash-in machines, CCMs“)	Комбинираните машини за внасяне на пари в брой позволяват на клиентите, чрез използване на банкова карта или други средства, да внасят и теглят евробанкноти от банковите си сметки. Комбинираните машини за внасяне на пари в брой проверяват евробанкнотите за истинност и дават възможност за обратно проследяване на титуляря на сметката; тези машини е възможно да имат функция за извършване на проверки за годност. При теглене на пари в брой комбинираните машини за внасяне на пари в брой не използват евробанкноти, които са внесени от други клиенти по предходни транзакции, а само евробанкноти, отделно заредени в тях
Б. Други машини за самообслужване
4.	Машини за изплащане на пари в брой („cash-out machines, COM“)	Машините за изплащане на пари в брой са автоматични касови машини, които проверяват евробанкнотите за истинност и годност преди разпространяването им сред клиенти. Машините за изплащане на пари в брой използват евробанкноти, с които са заредени от работещите с пари в брой лица или други автоматизирани системи (например автомати за продажба на стоки)

Таблица 2

Машини, управлявани от служители

1.	Банкнотосортиращи машини („banknote processing machines, BPMs“)	Банкнотосортиращите машини проверяват истинността и годността на евробанкнотите
2.	Машини за проверка за истинност („banknote authentication machines, BAMs“)	Машините за проверка за истинност проверяват само истинността на евробанкнотите
3.	Автоматизирана касиерска система („teller assistant recycling machines, TARMs“)	Автоматизираните касиерски системи са машини за обработка на пари в брой за последваща употреба, експлоатирани от работещите с пари в брой лица, и които извършват проверка на евробанкнотите за истинност и годност. При теглене на пари в брой автоматизираните касиерски системи могат да използват истински и годни евробанкноти, които са внесени от други клиенти по предходни транзакции. Освен това те съхраняват евробанкнотите и дават възможност на лицата, работещи с пари в брой, да кредитират или дебитират клиентските банкови сметки
4.	Машини за улеснение на касиера („teller assistant machines, TAMs“)	Машините за улеснение на касиера са машини, използвани от работещите с пари в брой лица и извършващи проверка на евробанкнотите за истинност. Освен това те съхраняват евробанкнотите и дават възможност на лицата, работещи с пари в брой, да кредитират или дебитират клиентските банкови сметки

Когато клиентите внасят евробанкноти с цел депозит в автоматизираните касиерски системи и в машините за улеснение на касиера или приемат разпространяваните от тези машини евробанкноти, последните се считат за машини за самообслужване и трябва да класифицират и третират евробанкнотите съгласно приложение IIа.

3. Типове банкнотообработващи машини

Евросистемата тества типовете банкнотообработващи машини. Типовете банкнотообработващи машини се различават помежду си по техните специфични системи за проверка, софтуер и други компоненти за изпълнението на техните основни функции. Тези функции са: а) извършване на проверки за истинност на евробанкноти; б) откриване и отделяне на евробанкноти, които пораждат съмнение, че са фалшиви; в) откриване и отделяне на негодни от годни евробанкноти, ако е приложимо; и г) обратно проследяване на обекти, които са идентифицирани като съмнителни фалшиви евробанкноти, и на евробанкноти, които не са несъмнено идентифицирани като истински, ако е приложимо.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIа

КЛАСИФИКАЦИЯ И ТРЕТИРАНЕ НА ЕВРОБАНКНОТИТЕ ОТ МАШИНИ ЗА САМООБСЛУЖВАНЕ

Евробанкнотите се класифицират в една от следните категории и се отделят физически по категории. Машините, които не проверяват евробанкнотите за годност, не извършват разделяне по категории 4а и 4б.

Таблица 1

Класификация и третиране на евробанкнотите от машини за самообслужване , в които се внасят пари в брой, с възможност за обратно проследяване на клиента

Категория

Характеристики

Третиране

Обекти, които не са разпознати като евробанкноти

Не са разпознати като евробанкноти поради една от следните причини:

—	не са евробанкноти

—	представляват обекти, приличащи на евробанкноти

—	погрешно изображение или размер

—	големи прегъвания на ръб(ове) или липсващи части

—	грешка на машината при подаване или преминаване на евробанкноти.

Връщат се на клиента от машината.

Евробанкноти, които пораждат съмнения, че са фалшиви

Изображението и размерът са разпознати, но един или повече елементи за истинност, които машините проверяват, не са открити или са несъмнено извън допустимите стандарти.

Изтеглят се от обращение.

Предават се веднага, но не по-късно от 20 работни дни след поставянето им в машината, на компетентните национални органи за проверка за истинност заедно с информация за титуляря на сметката. Не се заверява сметката на титуляря.

Евробанкноти, които не са несъмнено идентифицирани като истински

Изображението и размерът са разпознати, но не всички елементи за истинност, които машините проверяват, са разпознати поради отклонение от качеството и/или допустимите стандарти. В повечето случаи това са негодни евробанкноти.

Изтеглят се от обращение.

Евробанкнотите се обработват отделно и се предават веднага, но не по-късно от 20 работни дни след поставянето им в машината, на компетентните национални органи за проверка за истинност.

Информацията за титуляря на сметката се съхранява осем седмици след откриването на евробанкнотите от машината. Тази информация се предоставя на компетентните национални органи при поискване. Друга възможност е, по споразумение с компетентните национални органи, информацията, позволяваща обратно проследяване на титуляря на сметката, да бъде предавана на тези органи заедно с евробанкнотите.

Може да се завери сметката на титуляря.

Евробанкноти, които са идентифицирани като истински и годни

Всички проверки за истинност и годност, извършвани от машината, са с положителен резултат.

Могат да бъдат върнати в обращение.

Заверява се сметката на титуляря.

4б

Евробанкноти, които са идентифицирани като истински, но негодни

Всички проверки за истинност, извършвани от машината, са с положителен резултат. Минимум един критерий за годност е с отрицателен резултат.

Не могат да бъдат върнати в обращение и се предават на НЦБ.

Заверява се сметката на титуляря.

Евробанкнотите от категории 2 и 3 не се връщат на клиента от машини, ако те позволяват депозитната транзакция да бъде анулирана. Задържането на тези евробанкноти при отмяна на транзакция може да бъде извършено чрез сортирането им във временни складови отделения в машината.

НЦБ може да се договори с работещите с пари в брой лица, че евробанкнотите от категория 3 не могат да бъдат физически разделяни от евробанкнотите от категории 4а и 4б, и че в този случай и трите категории следва да се третират като евробанкноти от категория 3.

Таблица 2

К ласификация и третиране на евробанкнотите от други машини за самообслужване

Категория

Характеристики

Третиране

i)	Обекти, които не са разпознати като евробанкноти; или

ii)	Евробанкноти, които пораждат съмнения, че са фалшиви; или

iii)	Евробанкноти, които не са несъмнено идентифицирани като истински

Не са разпознати като евробанкноти поради една от следните причини:

—	не са евробанкноти

—	представляват обекти, приличащи на евробанкноти

—	погрешно изображение или размер

—	големи прегъвания на ръб(ове) или липсващи части

—	грешка на машината при подаване или преминаване на евробанкноти.

ii)	Идентифицирани са като евробанкноти, пораждащи съмнение, че са фалшиви, тъй като изображението и размерът са разпознати, но един или повече елементи за истинност, които машините проверяват, не са открити или са несъмнено извън допустимите стандарти.

iii)

Евробанкноти, които не са несъмнено идентифицирани като истински, тъй като изображението и размерът са разпознати, но не всички елементи за истинност, които машините проверяват, са разпознати поради отклонение от качеството и/или допустимите стандарти. В повечето случаи това са негодни евробанкноти.

Изтеглят се от обращение.

Предават се веднага, но не по-късно от 20 работни дни след откриването от машината, на компетентните национални органи за проверка.

Б1

Евробанкноти, които са идентифицирани като истински и годни.

Всички проверки за истинност и годност, извършвани от машината, са дали положителен резултат.

Могат да се разпространяват за клиенти.

Б2

Евробанкноти, които са идентифицирани като истински, но негодни.

Не могат да бъдат разпространени за клиентите и се връщат на НЦБ.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIб

КЛАСИФИКАЦИЯ И ТРЕТИРАНЕ НА ЕВРОБАНКНОТИТЕ ОТ МАШИНИ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИ

Класификация и третиране на евробанкнотите чрез машини, управлявани от служители

Категория

Характеристики

Третиране

i)	Обекти, които не са разпознати като евробанкноти;

ii)	Евробанкноти, които пораждат съмнения, че са фалшиви; или

iii)	Евробанкноти, които не са несъмнено идентифицирани като истински.

Не са разпознати като евробанкноти поради една от следните причини:

—	не са евробанкноти

—	представляват обекти, приличащи на евробанкноти

—	погрешно изображение или размер

—	големи прегъвания на ръб(ове) или липсващи части

—	грешка на машината при подаване или преминаване на евробанкноти.

ii)	Идентифицирани са като евробанкноти, пораждащи съмнение, че са фалшиви, тъй като изображението и размерът са разпознати, но един или повече елементи за истинност, които машините проверяват, не са открити или са несъмнено извън допустимите стандарти.

iii)

Връщат се от машината на оператора за допълнителен оглед и третиране:

i)	обекти, които не са разпознати като евробанкноти: след визуален оглед от служител тези обекти се отделят от евробанкнотите, пораждащи съмнение, че са фалшиви, и от евробанкнотите, които не са несъмнено идентифицирани като истински;

ii)	евробанкноти, пораждащи съмнение, че са фалшиви; и

iii)	евробанкноти, които не са несъмнено установени, като истински: обработват се отделно и се предават веднага, но не по-късно от 20 работни дни след внасянето в машината, на компетентните национални органи за окончателна проверка за истинност.

Б1

Евробанкноти, които са идентифицирани като истински и годни.

Всички проверки за истинност и годност, извършвани от машината, са дали положителен резултат.

Могат да бъдат върнати в обращение.

Заверява се сметката на титуляря.

Б2

Евробанкноти, които са идентифицирани като истински, но негодни.

Всички проверки за истинност, извършвани от машината, са дали положителен резултат. Минимум един критерий за годност е с отрицателен резултат.

Не могат да бъдат върнати в обращение и се предават на НЦБ.

Заверява се сметката на титуляря.

Особени правила за класификация и сортиране за някои машини, управлявани от служители

1. Банкнотосортиращите машини класифицират и сортират физически евробанкнотите в категории А, Б1 и Б2, както е посочено в приложение IIб, за което са необходими поне три изходни джоба, за да се избягва намесата на машинен оператор.

2. Банкнотосортиращите машини, които имат само два изходни джоба за тази цел, обаче могат да класифицират и сортират евробанкноти, ако са изпълнени следните изисквания:

а)

Проверките за истинност и годност се извършват в рамките на едно преминаване. В хода на преминаването банкнотите от категория Б1 се сортират в един фиксиран изходен джоб, докато евробанкнотите от двете категории А и Б2 се сортират в отделен фиксиран изходен джоб, който няма физически контакт с евробанкнотите от категория Б1.

б)

Ако се установи, че евробанкнота от категория А се намира във втория изходен джоб, операторът пуска евробанкнотите от втория изходен джоб да преминат отново през машината. При второто преминаване евробанкнотите, които пораждат съмнения, че са фалшиви, се отделят от евробанкнотите от категория Б2 чрез сортирането им в изходен джоб за съмнителни евробанкноти.

3. Машините за проверка за истинност класифицират и сортират физически евробанкнотите в категории А и Б, за което са необходими поне два изходни джоба, за да се избегне намесата на машинен оператор.

4. Машините за проверка за истинност, които имат само един изходен джоб, обаче могат да класифицират и сортират евробанкноти, ако са изпълнени следните изисквания:

а)	Всеки път, когато се обработва евробанкнота от категория А, машината спира веднага обработката и задържа евробанкнотата от категория А в положение, което не позволява физически контакт с евробанкнотите, идентифицирани като истински.

б)	Резултатът от проверката за истинност се посочва на екран за всяка отделна евробанкнота от категория А.

в)	Когато спре обработката, машината извършва проверка за наличие на евробанкноти от категория А, и обработката може да бъде възобновена само след физическото отстраняване на евробанкнотата от категория А от оператор.

г)	При всяко спиране на режима на обработка операторът има достъп само до една евробанкнота от категория А.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIа

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА АВТОМАТИЗИРАНИ ПРОВЕРКИ ЗА ГОДНОСТ НА ЕВРОБАНКНОТИ

Настоящото приложение установява минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкноти от банкнотообработващите машини.

В хода на проверките за годност евробанкнотите с дефект, по отношение на който са установени посочените по-долу задължителни изисквания, се считат за негодни.

Допустимият праг за проверките за годност чрез банкнотообработващи машини е 5 %. Това означава, че най-много 5 % от евробанкнотите, които не отговарят на критериите за годност, могат да бъдат погрешно класифицирани от машините и сортирани като годни.

Таблица 1

Списък на критериите за сортиране при автоматизираното сортиране по годност

Дефект		Определение
1.	Замърсена банкнота	Общо замърсяване на цялата евробанкнота
2.	Банкнота с петно	Концентрирано замърсяване на дадено място
3.	Надраскана банкнота	Евробанкнота, върху която е нанесено или белязано, по какъвто и да е начин, изображение или надпис
4.	Избелена банкнота	Липсващо мастило върху част или върху цялата евробанкнота, например при изпиране на евробанкнота
5.	Банкнота със скъсвания	Самоподразбиращо се
6.	Банкнота с дупка	Самоподразбиращо се
7.	Повредена банкнота	Евробанкноти с липсващи части по продължението на поне един край (за разлика от дупките)
8.	Поправена банкнота	Части от една или повече евробанкноти са съединени с тиксо, лепило или по друг начин
9.	Намачкана банкнота	Множество случайни гънки
10.	Мека банкнота	Влошаване на структурата под формата на осезаема липса на твърдост
11.	Нагъната банкнота	Самоподразбиращо се
12.	Прегънат ъгъл	Самоподразбиращо се

Допълнителна информация относно критериите за сортиране

1. Замърсена банкнота

Замърсяванията увеличават оптическата плътност на евробанкнотите. Следващата таблица определя максималното увеличение на оптическата плътност на приемливите представителни извадки, сравнени с нови евробанкноти, което евробанкнотите могат да имат, за да се класифицират като годни:

Таблица 2

Равнища на оптическата плътност

Купюри	Максимално увеличение на оптическата плътност на приемливи представителни извадки, сравнени с нови евробанкноти	Филтър
5 евро	0,06	Magenta
10 евро	0,06	Magenta
20 евро	0,08	Magenta
50 евро	0,07	Magenta
100 евро	0,07	Magenta
200 евро	0,04	Magenta
500 евро	0,04	Magenta

Евробанкнотите, които не отговарят на тези критерии, са негодни. НЦБ запазват референтни евробанкноти, които показват степента на замърсяване въз основа на тези критерии. Денситометричните измервателни стойности на референтните евробанкноти се основават на следните критерии:

—	Стандарт за измерване на плътността: ISO 5 части 3 и 4

—	Стандарт за филтрите: DIN 16536

—	Абсолютни измервателни стойности: стандартно калибриране (бели плочки)

—	Поляризационен филтър: включен

—	Апертура: 3 mm

—	Осветление: D65/2

—	Фон: стандартно калибриране — бели плочки

Увеличението на плътността на референтна банкнота представлява най-високата стойност между средните стойности на поне четири мерни точки, които се намират на лицевата и на обратната страна на банкнотата в част без печат или воден знак.

2. Банкнота с петно

Евробанкноти с концентрирано замърсяване на дадено място, което покрива повърхност от минимум 9 mm × 9 mm в част без печат или 15 mm × 15 mm в част с печат, са негодни.

3. Надраскана банкнота

Понастоящем не съществува задължително изискване за откриване на надраскани банкноти.

4. Избелена банкнота

Избелване на евробанкноти може да настъпи например, ако те бъдат изпрани или подложени на силни реактиви. Този вид негодни евробанкноти могат да бъдат разпознати чрез устройства за проверка на изображения или ултравиолетови устройства.

5. Банкнота със скъсвания

Евробанкноти с открити скъсвания, които не са покрити изцяло или отчасти от транспортните ремъци на машината, са негодни, ако размерът на скъсванията е по-голям от посочените по-долу:

Таблица 3

Скъсвания

Посока	Ширина	Дължина
Вертикално	4 mm	8 mm
Хоризонтално	4 mm	15 mm
Диагонално	4 mm	18 mm (*1)

6. Банкнота с дупка

Евробанкноти с дупки, които не са покрити от транспортните ремъци на машината, са негодни, ако площта на дупката е по-голяма от 10 mm2.

7. Повредена банкнота

Евробанкнотите с намалена дължина от 6 mm или повече или с намалена ширина от 5 mm или повече са негодни. Всички измервателни стойности се отнасят до отклонения от стандартната дължина и ширина на евробанкнотите.

8. Поправена банкнота

Поправена евробанкнота се създава, като се съединят части на евробанкнота(и), например с тиксо или лепило. Евробанкнота с тиксо, покриващо площ, по-голяма от 10 mm × 40 mm, и която е по-дебела от 50 µm, е негодна.

9. Намачкана банкнота

Намачканите евробанкноти се разпознават обикновено по тяхната намалена степен на отражение и твърдост. Не съществува задължително изискване.

10. Мека банкнота

Доколкото е възможно, евробанкнотите с много малка твърдост се сортират като негодни. Тъй като мекостта обикновено е свързана със замърсяване, меките евробанкноти се откриват обикновено от сензорите за проверка на замърсяване. Не съществува задължително изискване.

11. Нагъната банкнота

Поради намалената им дължина или ширина, нагънатите евробанкноти могат да бъдат открити от сензорите, които проверяват размера на евробанкнотите. Освен това те могат да бъдат открити от сензорите за проверка на дебелината. Поради технически ограничения обаче само прегъванията, отговарящи на критериите за повредени банкноти, т.е. прегъвания, които водят до намаляване на дължината с повече от 6 mm или на ширината с повече от 5 mm, могат да бъдат идентифицирани като негодни.

12. Прегънат ъгъл

Евробанкнота с прегънат ъгъл с площ по-голяма от 130 mm2 и с минимална дължина на по-малкия край повече от 10 mm е негодна.

(*1) Измерва се, като се начертае права линия от върха на скъсването до ръба на банкнотата, където започва скъсването (правоъгълна проекция), а не като се измерва дължината на самото скъсване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIб

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ПРИ РЪЧНИ ПРОВЕРКИ ЗА ГОДНОСТ НА ЕВРОБАНКНОТИ

Настоящото приложение установява минималните стандарти за ръчна проверка за годност на евробанкноти от обучени служители.

В рамките на проверките за годност евробанкнотите, които имат някой от посочените в таблицата по-долу дефекти или имат ясно забележим дефект на някой от видимите защитни елементи, са негодни. Доколкото е възможно обаче, нагънатите евробанкноти и евробанкнотите с прегънати ръбове могат да бъдат оправени чрез ръчно изправяне. Проверките за годност се извършват чрез визуален оглед на отделните евробанкноти и не изискват използването на инструменти.

Списък на критериите за сортиране при ръчна проверка за годност

Качество на банкнота		Описание
1.	Замърсена банкнота	Визуално забележимо замърсяване на цялата евробанкнота
2.	Банкнота с петно	Визуално забележимо замърсяване, концентрирано на дадено място
3.	Надраскана банкнота	Визуално забележимо изображение или надпис, нанесени или белязани по какъвто и да е начин върху евробанкнота
4.	Избелена банкнота	Визуално забележима липса на мастило върху част или върху цялата евробанкнота, например при изпиране на евробанкнота
5.	Банкнота със скъсвания	Евробанкнота с поне едно скъсване по края
6.	Банкнота с дупка	Евробанкнота с поне една визуално забележима дупка
7.	Повредена банкнота	Евробанкноти с липсваща(и) част(и) по дължината на поне един край (за разлика от дупки), например липсващ ръб
8.	Поправена банкнота	Части на една или повече евробанкноти, които са съединени чрез тиксо, лепило или по друг начин
9.	Намачкана банкнота	Евробанкнота с множество случайни гънки по нея, които засягат силно нейния визуален вид
10.	Мека банкнота	Евробанкнота с влошена структура под формата на осезаема липса на твърдост
11.	Нагъната евробанкнота	Нагъната евробанкнота, включително евробанкнота, която не може да бъде изправена
12.	Прегънат ъгъл	Евробанкнота с поне един ясно забележим прегънат ъгъл

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СЪБИРАНЕ НА ДАННИ ОТ РАБОТЕЩИТЕ С ПАРИ В БРОЙ ЛИЦА

1. Цели

Събирането на данни има за цел да позволи на НЦБ и на ЕЦБ да наблюдават съответните дейности на работещите с пари в брой лица и да извършват надзор върху измененията на наличнопаричното обращение.

2. Общи принципи

2.1. Данни за банкнотообработващи машини се отчитат само когато машините се използват за връщане в обращение на евробанкноти.

2.2. Лицата, работещи с пари в брой, предоставят редовно на НЦБ на техните държави-членки информация за:

—	подразделенията, които обработват пари в брой, като офиси на клонове, и

—	банкнотообработващите машини и автоматичните касови машини.

2.3. Освен това лицата работещи с пари в брой, които връщат в обращение евробанкноти посредством банкнотообработващи машини и автоматични касови машини, предоставят редовно на НЦБ на техните държави-членки информация за:

—	обема на касовите операции (брой обработени евробанкноти), извършени посредством банкнотообработващи машини и автоматични касови машини,

—	отдалечените клонове на кредитни институции с малък брой касови операции, където проверките за годност се извършват ръчно.

3. Видове данни и изисквания за отчетност

3.1. В зависимост от тяхното естество, събраните данни се разделят на основни данни и оперативни данни.

Основни данни

3.2. Основните данни обхващат информация за: а) отделните лица, работещи с пари в брой, и техните банкнотообработващи машини и автоматични касови машини в действие; и б) отдалечените клонове на кредитни институции.

3.3. Основните данни се предоставят на НЦБ на датата за прилагане на настоящото решение и на всеки шест месеца след това. Данните, определени в образеца, посочен в допълнение 1, подлежат на предоставяне, но НЦБ може да изисква те да бъдат предоставени в различен формат. НЦБ могат да изискват за преходен период ежемесечно отчитане, ако това е била тяхната практика преди влизането в сила на настоящото решение, или отчитане на тримесечие.

3.4. За целите на наблюдението НЦБ може да реши да събира данни на местно равнище, като например от офиси на клонове.

3.5. НЦБ може да реши да изключи от обхвата на изискванията за отчетност машините за обработка на евробанкноти, които се използват само за да обработват евробанкноти, разпространявани на гише.

3.6. Данните относно отдалечените клонове, определени в образеца, посочен в допълнение 3, подлежат на предоставяне, но НЦБ може да изиска те да бъдат предоставени в различен формат.

Оперативни данни

3.7. Данните, свързани с обработката и връщането в обращение на евробанкноти от страна на работещите с пари в брой лица, се класифицират като оперативни данни.

3.8. НЦБ може да реши да освободи други стопански субекти, посочени в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001, от задължението да отчитат оперативни данни, ако броят на евробанкнотите, които те връщат в обращение чрез автоматични касови машини, е под определен от НЦБ праг.

3.9. Данните се предоставят на шестмесечие. Данните се отчитат пред НЦБ най-късно два месеца след съответния отчетен период, т.е. в края на февруари и в края на август. Данните могат да бъдат предоставени, като се използва образецът в допълнение 2. НЦБ могат да изискват за преходен период ежемесечно отчитане, ако това е била тяхната практика преди влизането в сила на настоящото решение, или отчитане на тримесечие.

3.10. Данните се предоставят от работещите с пари в брой лица, които физически обработват евробанкноти. Ако лице, което работи с пари в брой, е оторизирало друго работещо с пари в брой лице да извършва проверки за истинност и годност, данните се предоставят от лицето, определено съгласно член 3, параграф 2.

3.11. Работещите с пари в брой лица отчитат данните като брой (обем), обобщени на национално равнище и представени по купюра на евробанкнотите. За отдалечените клонове на кредитни институции оперативните данни се отчитат отделно.

3.12. За целите на наблюдението НЦБ може да реши да събира данни на местно равнище, като например от офиси на клонове.

3.13. НЦБ може да реши да изключи от обхвата на изискванията за отчетност евробанкнотите, които се обработват с машини за обработка на евробанкноти и се разпространяват на гише.

3.14. Може да се поиска от работещите с пари в брой лица, които са оторизирали други работещи с пари в брой лица да извършват проверки за истинност и годност, да предоставят на НЦБ подробна информация за оторизираните лица.

3.15. Данните относно отдалечените клонове, определени в образеца, посочен в допълнение 3, подлежат на предоставяне, но НЦБ могат да изискват те да бъдат предоставени в различен формат и могат да се договорят с лицата, работещи с пари в брой, да събират по-подробни данни.

4. Поверителност и публикуване на данни

4.1. Основните и оперативните данни се третират като поверителни.

4.2. НЦБ и ЕЦБ могат да решат да публикуват доклади или статистически данни, като използват данните, получени съгласно настоящото приложение. Публикациите съдържат обобщени данни по начин, който не позволява данните да се отнасят до отделни отчетни единици.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

ОБРАЗЕЦ ЗА ОТЧИТАНЕ

Основни данни

Настоящата информация се предоставя на:

[Наименование на НЦБ; данни за връзка при въпроси; адрес]

1. Информация за лице, работещо с пари в брой

Наименование на лицето, работещо с пари в брой:

Адрес по седалището:

Пощенски код:

Град:

Улица:

Вид на дружеството:

—	Кредитна институция

—	Обменно бюро

—	Дружество за транспортиране на пари и ценности, което не е платежна институция

—	Търговец (на дребно)

—

Казино

—	Други, включително платежни институции, когато не попадат в някоя от предходните категории (посочете точно)

Лица за контакт:

Имена:

Телефон:

Телефакс:

E-mail:

Оторизирано лице (ако е приложимо)

Наименование:

Адрес:

Пощенски код:

Град:

2. Машини за самообслужване

Тип	Производител (*1)	Наименование на машината (*1)	Идентификация (*1) (система за проверка/софтуерни версии)	Общ брой машини в действие
Машини за внасяне на пари в брой (CIMs)
Машини за обработка на банкноти за последваща употреба (CRMs)
Комбинирани машини за внасяне на пари в брой (CCMs)
Машини за изплащане на пари в брой (COMs)
Автоматизирана касиерска система (TARMs) (*2)
Машини за улеснение на касиера (TAMs) (*2)

3. Машини, управлявани от служители

Тип	Производител (*3)	Наименование на машината (*3)	Идентификация (*3) (система за проверка/софтуерни версии)	Общ брой машини в действие
Банкнотосортиращи машини (BPMs)
Машини за проверка за истинност (BAMs)
Автоматизирана касиерска система (TARMs) (*4)
Машини за улеснение на касиера (TAMs) (*4)

4. Автоматични касови машини

Тип	Общ брой машини в действие
Терминално устройство АТМ (ATMs)
Терминали за касово самообслужване (SCoTs)
Други

(*1) Тези данни се попълват съгласно съответно попълнените данни на уебсайта на ЕЦБ, освен ако ЕЦБ не е предоставила уникален идентификационен номер.

(*2) Използвани като машини за самообслужване.

(*3) Тези данни се попълват съгласно съответно попълнените данни на уебсайта на ЕЦБ, освен ако ЕЦБ не е предоставила уникален идентификационен номер.

(*4) Служещи само като машини, управлявани от служители.

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

ОБРАЗЕЦ ЗА ОТЧИТАНЕ

Оперативни данни

1. Информация за лице, работещо с пари в брой

Наименование на лицето, работещо с пари в брой
Отчетен период

2. Данни

Моля, представете обобщени данни на национално или регионално равнище съгласно решение на НЦБ, като се изключват отдалечените клонове.

	Общ брой обработени евробанкноти (1)	В т.ч. сортирани като негодни (1)	В т.ч. върнати в обращение (2)
5 евро
10 евро
20 евро
50 евро
100 евро
200 евро
500 евро

Брой евробанкноти, разпространени чрез машини за самообслужване и автоматични касови машини

Тези данни са задължителни за кредитните институции.

(1) Тази позиция обхваща както машини, управлявани от служители, така и машини за самообслужване.

(2) Евробанкнотите, които се връщат на НЦБ, и евробанкнотите, които се връщат в обращение на гише, без да се обработват чрез машина, управлявана от служители, се изключват.

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

ОТДАЛЕЧЕНИ КЛОНОВЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ

Настоящата информация се предоставя само от кредитни институции, които имат отдалечени клонове съгласно член 7, параграф 1.

1. Информация за кредитна институция

Наименование на кредитната институция
Отчетен период

2. Данни

Име на отдалечения клон	Адрес	Брой евробанкноти, разпространени чрез машини за самообслужване и автоматични касови машини

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 267/21

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 16 септември 2010 година

за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата

(ЕЦБ/2010/13)

(2010/598/EU)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 127, параграф 2, първо тире от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 12.1 и член 14.3, във връзка с първото тире от член 3.1, член 18.2 и първия параграф на член 20 от него,

като има предвид, че:

(1)

Постигането на единна парична политика налага дефинирането на инструментите и процедурите, които Евросистемата, включваща националните централни банки (НЦБ) на държавите-членки, чиято парична единица е евро (наричани по-долу „участващи държави-членки“), и Европейската централна банка (ЕЦБ), следва да използва при осъществяването на тази политика по един и същ начин във всички участващи държави-членки.

(2)	ЕЦБ има правомощието да приеме необходимите насоки за осъществяването на паричната политика на Евросистемата, а НЦБ имат задължението да работят в съответствие с тези насоки.

(3)

Насоки ЕЦБ/2000/7 от 31 август 2000 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (1) следва да се изменят, за да отразяват измененията, свързани с определянето и осъществяването на процедурите и операциите по паричната политика на Евросистемата. Най-важните от тези изменения са следните: а) преглед на рамката за контрол на риска за кредитни операции на Евросистемата; б) осигуряване на съгласуваност при третирането на случаите на неизпълнение на задълженията; в) подобряване и засилване на разпоредбите относно мерките, които Евросистемата може да прилага по собствена преценка, при разглеждане на опасения, свързани с финансовата стабилност на контрагентите; г) даване възможност на Управителния съвет да взема решения, че ЕЦБ може да извършва, при извънредни обстоятелства, окончателни транзакции по централизиран начин; д) намаляване на риска от унищожаемост на продажбата на базови активи спрямо ДСЦ (claw back risk) с цел намаляване на кредитния и правния риск посредством ограничаване на инициаторите на обезпечени с активи ценни книжа и на базовите активи на обезпечените с активи ценни книжа до такива, които са от Европейското икономическо пространство (ЕИП); е) въвеждане на нови критерии за допустимост за собствено използване на други обезпечени облигации, различни от тези по Директивата за ПКИПЦК (структурирани обезпечени облигации), чиито базови активи са жилищни кредити; ж) добавяне на нови условия в допълнение 2 към приложение I и по-точно дефиниране на други термини; з) изменение на допълнение 4 към приложение I, за да отразява промените на статистическите регламенти; и) хармонизация на разпоредбите и въвеждане на други малки изменения за подобряване на съдържанието и прозрачността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменят, както следва:

1.	Приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменя в съответствие с приложения I и II към настоящите насоки.

2.	Приложение II към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменя в съответствие с приложение III към настоящите насоки.

Член 2

Проверка

НЦБ изпращат на ЕЦБ подробна информация за текстовете и средствата, чрез които възнамеряват да приведат в изпълнение настоящите насоки, най-късно до 9 октомври 2010 г.

Член 3

Влизане в сила

1. Настоящите насоки влизат в сила два дни след приемането им.

2. Приложения I и III се прилагат от деня след публикуването на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз.

3. Приложение II се прилага от 1 януари 2011 г.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящите насоки са НЦБ на участващите държавите-членки.

Съставено във Франкфурт на Майн на 16 септември 2010 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Jean-Claude TRICHET

(1) ОВ L 310, 11.12.2000 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменя, както следва:

1. Във въведението, бележката под линия (1) се заменя със следния текст:

„(1)

Управителният съвет на Европейската централна банка в съответствие с член 282, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз използва термина „Евросистема“ като израз, обозначаващ тези компоненти от структурата на Европейската система на централните банки, които осъществяват нейните основни задачи, т.е. Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.“

2. Раздел 1.1 се заменя със следния текст:

„Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се състои от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки (НЦБ) на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) (*1). Дейността на ЕСЦБ се осъществява в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“). ЕСЦБ се управлява от органите за вземане на решения на ЕЦБ. В тази връзка Управителният съвет на ЕЦБ носи отговорност за формулирането на паричната политика, докато Изпълнителният съвет е упълномощен да осъществява паричната политика в съответствие с решенията и насоките, приети от Управителния съвет. С цел осигуряване на оперативна ефективност и доколкото се счита, че е възможно и подходящо, ЕЦБ използва НЦБ (*2) за осъществяване на операциите, които представляват част от задачите на Евросистемата. НЦБ могат, ако това е необходимо за осъществяването на паричната политика, да споделят между членовете на Евросистемата конкретна информация, като например оперативни данни, свързана с контрагенти, участващи в операции на Евросистемата (*3). Операциите по паричната политика на Евросистемата се извършват съгласно унифицирани условия във всички държави-членки (*4).

3. Раздел 1.2 се заменя със следния текст:

„Основната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност, както е посочено в член 127, параграф 1 от Договора. Без да се засяга първостепенната цел за поддържане на ценова стабилност, Евросистемата подкрепя основните икономически политики на ЕС. При изпълнението на целите си Евросистемата действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика със свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределяне на ресурсите.“

4. Раздел 1.3.1 се изменя, както следва:

а)

Въвеждащата част се заменя със следния текст:

„Операциите на открития пазар играят важна роля при паричната политика на Евросистемата за управлението на лихвените проценти, ликвидността на пазара и като сигнал за състоянието на паричната политика. Евросистемата разполага с пет вида инструменти за осъществяването на операции на открития пазар. Най-важният инструмент са обратните сделки (под формата на споразумения за обратно изкупуване или обезпечените заеми). Евросистемата може също да използва окончателни сделки, емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ, валутни суап операции и набиране на срочни депозити. Операциите на открития пазар се инициират от ЕЦБ, която освен това решава какъв инструмент да се използва и какви да бъдат условията за неговото прилагане. Тези операции могат да се извършват въз основа на стандартни търгове, бързи търгове или двустранни процедури (*5). В зависимост от техните цели, периодичност и процедури, операциите на открития пазар на Евросистемата могат да се разделят на следните четири категории (виж също таблица 1):

(*5) Различните процедури за извършването на операциите на Евросистемата на открития пазар, а именно стандартни търгове, бързи търгове и двустранни процедури, са описани в глава 5. Стандартните търгове се извършват в рамките на максимум 24 часа от обявяването на търга до потвърждаването на резултата от разпределянето. Всички контрагенти, отговарящи на общите критерии за допустимост, посочени в раздел 2.1, могат да участват в стандартните търгове. Бързите търгове обикновено се извършват в рамките на 90 минути. Евросистемата може да избере ограничен брой контрагенти да участват в бързите търгове. Терминът „двустранни процедури“ се отнася до всеки случай, в който Евросистемата извършва транзакция с един или няколко контрагента, без да използва тръжна процедура. Двустранните процедури включват операции, извършвани чрез фондова борса или пазарни агенти.“ "

б)

Третото тире се заменя със следния текст:

„ Операциите за фино регулиране са операции, които се извършват на база ad hoc с цел управление на ликвидността на пазара и на лихвените проценти и, по-специално, за смекчаване на въздействията върху лихвените проценти, предизвикани от неочаквани колебания в ликвидността на пазара. Операциите за фино регулиране могат да се извършват в последния ден от периода за поддържане на резервите с цел противопоставяне на колебанията в ликвидността, които могат да са се натрупали след разпределението на последната основна рефинансираща операция. Операциите за фино регулиране се извършват предимно под формата на обратни сделки, но могат също така да имат формата на валутни суап операции или набиране на срочни депозити. Инструментите и процедурите, прилагани при извършването на операциите за фино регулиране, се адаптират към вида на сделката и специфичните цели, преследвани чрез операциите. Операциите за фино регулиране обикновено се извършват от НЦБ посредством бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране могат да се извършват от самата ЕЦБ.“

в)

Четвъртото тире се заменя със следния текст:

„Освен това Евросистемата може да извършва структурни операции чрез емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ, извършване на обратни и окончателни сделки. Тези операции се извършват винаги, когато ЕЦБ иска да адаптира структурната позиция на Евросистемата спрямо финансовия сектор (на регулярна или нерегулярна основа). Структурните операции под формата на обратни сделки и емитирането на дългови инструменти се осъществяват от НЦБ чрез стандартни търгове. Структурните операции под формата на окончателни сделки се извършват обикновено от НЦБ чрез двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства структурните операции могат да се извършват от самата ЕЦБ.“

5. В таблица 1 от раздел 1.3, в четвъртия ред от третата колона, „Емитиране на дългови сертификати“ се заменя с „Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ“.

6. Раздел 1.4 се заменя със следния текст:

„Рамката на паричната политика на Евросистемата е определена по такъв начин, че да осигури участието на широк кръг контрагенти. Институциите, които подлежат на изискването за минимални резерви съгласно член 19.1 от Устава на ЕСЦБ, могат да ползват ликвидните улеснения с постоянен достъп и да участват в операциите на открития пазар чрез стандартни търгове и окончателни сделки. Евросистемата има право да избере ограничен брой контрагенти, които да участват в операциите за фино регулиране. За валутните суап операции, извършвани за целите на паричната политика, се използват активните играчи на валутния пазар. Обхватът на контрагентите за тези операции е ограничен до онези институции, които са избрани да участват в операциите по валутните интервенции на Евросистемата и са установени на територията на еврозоната.“

7. Раздел 2.1 се изменя, както следва:

а)

Второто тире на първия параграф се заменя със следния текст:

„Контрагентите трябва да бъдат финансово стабилни. Необходимо е те да подлежат на поне една форма на хармонизирания в ЕС/ЕИП надзор от страна на националните органи (*6). С оглед на техния особен институционален характер, съгласно правото на ЕС, институциите по член 123, параграф 2 от Договора, които подлежат на надзор със сравним стандарт на надзора от страна на компетентните национални институции, и които са финансово стабилни, могат да се приемат за контрагенти. Финансово стабилните институции, които подлежат на нехармонизиран надзор, който се упражнява от страна на компетентните национални органи и има сравним стандарт с този на хармонизирания надзор в ЕС/ЕИП, могат също да се приемат за контрагенти, например установените в еврозоната клонове на институции, учредени извън ЕИП.

(*6) Хармонизираният надзор на кредитните институции се основава на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1).“ "

б)

Третият параграф се заменя със следния текст:

„Институциите могат да имат достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп и операциите на открития пазар на Евросистемата на основата на стандартни търгове само чрез НЦБ на държавата-членка, в която са учредени. Ако дадена институция има представителства (главно управление или клонове) в повече от една държава-членка, всяко представителство има достъп до тези операции чрез НЦБ на държавата-членка, в която е установено, независимо от факта, че заявките за участие в търговете от една институция могат да бъдат подавани само от едно представителство (или главното управление или определен клон) във всяка държава-членка.“

8. Раздел 2.2 се изменя, както следва:

а)

Вторият параграф се заменя със следния текст:

„За валутните суап операции, които се извършват за целите на паричната политика, контрагентите трябва да са в състояние да извършват ефективно големи по обем валутни операции при всякакви пазарни условия. Обхватът на контрагентите по валутните суап операции съответства на контрагентите, установени в еврозоната, които са избрани да участват в операциите по валутните интервенции на Евросистемата. Критериите и процедурите, прилагани при избора на контрагентите за операциите по валутни интервенции на Евросистемата, са представени в допълнение 3.“

б)

Петият параграф се заменя със следния текст:

„Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране могат да се извършват от самата ЕЦБ. Ако ЕЦБ осъществява двустранни операции, изборът на контрагенти в тези случаи се извършва от нея на ротационен принцип измежду онези контрагенти в еврозоната, които са допустими за участие в бързите търгове и двустранните операции с цел постигане на равнопоставен достъп.“

9. Раздел 2.3 се изменя, както следва:

а)

Третият параграф се заменя със следния текст:

„Това се отнася за случаите на нарушаване на а) правилата за провеждане на търгове, ако даден контрагент не е в състояние да преведе достатъчно базови активи или парични средства (*7) за покриване (в деня на сетълмента) или за обезпечение, до падежа на операцията, посредством съответните искания за предоставяне на допълнително обезпечение, на обема ликвидност, предоставен му в операция по предоставяне на ликвидност, или ако той не е в състояние да предостави достатъчно парични средства, за покриване на сумата, разпределена му при операция по изтегляне на ликвидност; и б) правилата за двустранни транзакции, ако даден контрагент не е в състояние да предостави достатъчно допустими базови активи или ако не може да предостави достатъчно парични средства за покриване на сумата, договорена в двустранните транзакции, или не е в състояние да предостави обезпечение, под формата на искане за допълнително обезпечение, по неизпълнена двустранна транзакция по всяко време до нейния падеж.

(*7) Когато е приложимо за исканията за допълнителни обезпечения.“ "

б)

Петият параграф се заменя със следния текст:

„Освен това мярката за временно прекратяване на участието, която е предприета спрямо контрагент в случай на нарушение, може да се прилага и по отношение на клоновете на същата институция, установени в други държави-членки. Като изключителна мярка, ако това се налага поради сериозността на дадено нарушение, доказана, например, чрез честотата или продължителността му, е възможно временно да бъде прекратено участието на контрагента във всички бъдещи операции по паричната политика за определен период от време.“

10. Раздел 2.4 се заменя със следния текст:

„2.4. Прекратяване на участието или изключване по съображения за пруденциалност или в случай на неизпълнение

В съответствие с договорните и регулативните разпоредби, прилагани от съответната НЦБ (или от ЕЦБ), Евросистемата може временно да прекрати, ограничи или изключи достъпа на контрагента до инструментите на паричната политика от съображения за пруденциалност.

Освен това временното прекратяване на участието, ограничаването или изключването на контрагенти може да бъде оправдано в случаите, попадащи в категорията „неизпълнение на задължение“ от страна на контрагент в съответствие с договорните и регулаторни разпоредби, прилагани от НЦБ.

Накрая, от съображения за пруденциалност, Евросистемата може също да отхвърля активи, да ограничава използването на активи или да прилага допълнителни допустими отклонения за активите, предоставени като обезпечение от определени контрагенти по кредитните операции на Евросистемата.“

11. Въвеждащият параграф към глава 3 се заменя със следния текст:

„Операциите на открития пазар играят важна роля за паричната политика на Евросистемата. Те се използват за управлението на лихвените проценти, ликвидността на пазара и като сигнал за състоянието на паричната политика. С оглед на техните цели, периодичност и процедури операциите на открития пазар на Евросистемата могат да се разделят на четири категории: основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции, операции за фино регулиране и структурни операции. Що се отнася до използваните инструменти, обратните сделки се явяват главния инструмент на открития пазар на Евросистемата и могат да бъдат използвани при всичките четири категории операции, докато дълговите сертификати на ЕЦБ могат да се използват при структурните операции за изтегляне на ликвидност. Структурните операции могат също да се извършват чрез окончателни сделки, т.е. покупки и продажби. Освен това Евросистемата притежава други два инструмента за извършване на операции за фино регулиране: валутни суап операции и набиране на срочни депозити. В следващите раздели се представят подробно специфичните характеристики на различните видове инструменти на открития пазар, използвани от Евросистемата.“

12. В раздел 3.1.4, шестото тире на втория параграф се заменя със следния текст:

„обикновено се извършват по децентрализиран начин от НЦБ (Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства двустранните обратни операции за фино регулиране могат да се извършват от ЕЦБ);“.

13. В раздел 3.2, четвъртото тире на четвъртия параграф се заменя със следния текст:

„обикновено се извършват по децентрализиран начин от НЦБ (Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства окончателните сделки могат да се извършват от ЕЦБ);“.

14. Раздел 3.3 се изменя, както следва:

а)

Вторият параграф се заменя със следния текст:

„Дълговите сертификати на ЕЦБ представляват дългово задължение на ЕЦБ към притежателя на сертификата. Сертификатите се емитират и държат в безналична форма в депозитарите за ценни книжа от еврозоната. ЕЦБ не налага никакви ограничения върху прехвърляемостта на сертификатите. Допълнителните разпоредби, свързани с дълговите сертификати на ЕЦБ, ще бъдат включени в условията за такива сертификати.“

б)

Третият параграф се заменя със следния текст:

„Дълговите сертификати на ЕЦБ се емитират като сконтови, т.е. те се емитират под номиналната стойност и на падежа се погасяват по номинална стойност. Разликата между емисионната стойност и стойността при погасяване се равнява на натрупаната лихва върху емисионната стойност, съгласно договорения лихвен процент, до падежа на сертификата. Прилага се проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Изчисляването на емисионната стойност е показано в каре 1.“

в)

Каре 1 се заменя със следното каре:

„КАРЕ 1

Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

Емисионната стойност е:

където:

N	=	номинална стойност на дълговия сертификат на ЕЦБ
rI	=	лихвен процент (%)
D	=	падеж на дълговия сертификат на ЕЦБ (в дни)
PT	=	сконтирана емисионна стойност на дълговия сертификат на ЕЦБ“

15. В раздел 3.4, петото тире на четвъртия параграф се заменя със следния текст:

„обикновено се извършват по децентрализиран начин от НЦБ (Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства двустранните валутни суап операции могат да се извършват от ЕЦБ); и“.

16. В раздел 3.5, петото тире на четвъртия параграф се заменя със следния текст:

„набирането на депозити обикновено се извършва децентрализирано от НЦБ (Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства двустранното набиране на срочни депозити (*8) може да се извърши от ЕЦБ); и

17. В раздел 4.1, бележки под линия 1 и 2 в третия параграф се заменят със следния текст:

„(1)

От 19 май 2008 г. децентрализираната техническа инфраструктура на TARGET бе заменена с TARGET2. TARGET2 се състои от единна съвместна платформа (чрез която по един и същ технически начин се подават, обработват всички платежни нареждания и получават плащания) и, където е приложимо, от собствените национални счетоводни системи на НЦБ.

(2)	Освен това се предоставя достъп до пределното кредитно улеснение само на контрагенти, които имат достъп до сметка в НЦБ, където може да се извърши сетълмент на сделката, например — в единната съвместна платформа на TARGET2.“

18. Раздел 4.2 се изменя, както следва:

а)

Добавя се следната бележка под линия (*) в края на третия параграф (първия параграф под заглавието „Условия за достъп“):

„(*)	Освен това се предоставя достъп до депозитното улеснение само на контрагенти, които имат достъп до сметка в НЦБ, където може да се извърши сетълмент на сделката, например — в единната съвместна платформа на TARGET2.“

б)

Бележка под линия 12 в седмия параграф (вторият параграф под заглавието „Падеж и лихвени условия“) се заменя със следния текст:

„(12)

Виж бележка под линия 6 в настоящата глава.“

19. В раздел 5.1.1 каре 3 се заменя със следното каре:

„КАРЕ 3

Оперативни стъпки при тръжните процедури

Стъпка 1

Обявяване на търг

а)	Обявяване от ЕЦБ чрез публичните телекомуникационни средства и на уебсайта на ЕЦБ

б)	Обявяване от НЦБ чрез националните телекомуникационни средства и директно на отделните контрагенти (ако това се счита за необходимо)

Стъпка 2

Подготовка на контрагентите и подаване на заявки за участие

Стъпка 3

Събиране на заявките от Евросистемата

Стъпка 4

Разпределение и обявяване на резултатите от търга

а)	Решение на ЕЦБ за разпределение

б)	Обявяване на резултатите от разпределението чрез публичните телекомуникационни средства и на уебсайта на ЕЦБ

Стъпка 5

Потвърждаване на отделните резултати от разпределението

Стъпка 6

Сетълмент на транзакциите (виж раздел 5.3)“

20. Раздел 5.1.3 се изменя, както следва:

а)

Въвеждащата част на първия параграф се заменя със следното:

„Стандартните търговете на Евросистемата се обявяват публично чрез телекомуникационните средства и чрез уебсайта на ЕЦБ. Освен това НЦБ могат да обявяват търговете директно на контрагентите, които нямат достъп до телекомуникационни средства. Съобщението за обявяване на публичен търг обикновено съдържа следната информация:“.

б)	Десетото тире на първия параграф се заменя със следния текст: „началната дата и датата на падежа на операцията (ако е приложимо) или вальора и датата на падеж на инструмента (в случай на емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ);“.

в)	Седемнадесетото тире на първия параграф се заменя със следния текст: „деноминацията на сертификатите (в случай на емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ); и“.

г)	Осемнадесетото тире на първия параграф се заменя със следния текст: „ISIN кода на емисията (в случай на емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ).“

21. Раздел 5.1.4 се изменя, както следва:

а)

Третият параграф се заменя със следния текст:

„При търговете с променлив лихвен процент контрагентите могат да подават заявки за не повече от десет различни равнища на лихвени проценти/цени/суап точки. При извънредни обстоятелства Евросистемата може да наложи ограничение на броя на заявките, които могат да се подават във връзка с търговете с променлив лихвен процент. Във всяка една заявка контрагентите посочват паричната сумата, с която искат да участват в транзакцията с НЦБ и съответния лихвен процент (*9) (*10). Заявката за лихвените проценти се посочва като кратно число на 0,01 процентни пункта. При търг за валутен суап с променлив лихвен процент, суап точките се определят на основата на стандартната пазарна лихвена конвенция, а заявките се представят като кратни на 0,01 суап точки.

(*9) По отношение на емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ, ЕЦБ може да вземе решение заявките да са във формата на цена, а не на лихвен процент. В тези случаи цените се посочват като процент от номиналната стойност."

(*10) При валутните суап операции с променлив лихвен процент се посочва фиксираната сумата на валутата, с която контрагентът желае да участва в транзакцията с Евросистемата, както и равнището на съответните суап точки.“ "

б)

Седмият параграф се заменя със следния текст:

„От контрагентите се очаква винаги да бъдат в състояние да покрият сумите, разпределени за тях по време на търга, с достатъчни по стойност допустими базови активи (*11). Договорните или регулативните разпоредби, прилагани от съответната НЦБ, позволяват налагането на санкции, ако даден контрагент не е в състояние да извърши превод на достатъчни по стойност допустими базови активи или парични средства, за да покрие разпределената му по време на търга сума.

(*11) Или да извършват сетълмент с парични средства в случаи на операции за изтегляне на ликвидност.“ "

22. В раздел 5.1.5 третият параграф (вторият параграф под заглавието „Търгове с променлив лихвен процент в евро“) се заменя със следния текст:

„При разпределянето на сумите по време на търговете за изтегляне на ликвидност с променлив лихвен процент (които могат да се използват за емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ и набиране на срочни депозити) заявките се подреждат във възходящ ред на предложените лихвени нива (или в низходящ ред на предложените цени). Заявките с най-нисък лихвен процент (най-висока цена) се приемат първи, а след това се приемат тези с по-висок лихвен процент (с по-ниска цена) до изчерпване на цялата сума по ликвидността за изтегляне. Ако при най-високия приет лихвен процент (най-ниската цена), а именно при пределния лихвен процент/цена, общата сума на заявките надхвърля оставащата за разпределение сума, то остатъкът се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на оставащата сума за разпределение към общия размер на заявките при пределния лихвен процент/цена (виж каре 5). При емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ сумата, разпределена за всеки контрагент, се закръгля до най-близката кратна единица на деноминацията на дълговите сертификати на ЕЦБ. При другите операции за изтегляне на ликвидност сумата, разпределена за всеки контрагент, се закръгля до най-близката единица евро.“

23. Раздел 5.1.6 се изменя, както следва:

а)

Въвеждащата част на първия параграф се заменя със следното:

„Резултатите от стандартните и бързите търгове се обявяват публично чрез телекомуникационни средствата и уебсайта на ЕЦБ. Освен това НЦБ могат да обявяват резултата от разпределението директно на контрагентите, които нямат достъп до телекомуникационни средства. Съобщението за резултатите от публичен търг обикновено съдържа следната информация:“.

б)	Тринадесетото тире се заменя със следния текст: „началната дата и датата на падежа на операцията (ако е приложимо) или вальора и датата на падеж на инструмента (в случай на емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ);“.

в)	Шестнадесетото тире се заменя със следния текст: „деноминацията на сертификатите (в случай на емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ); и“.

г)	Седемнадесетото тире се заменя със следния текст: „ISIN кода на емисията (в случая на емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ).“

24. В раздел 5.2 първият параграф се заменя със следния текст:

„НЦБ могат да извършват операции на основата на двустранни процедури. Тези процедури могат да се използват при операции на открития пазар за фино регулиране и при структурни окончателни сделки (*12). Те се определят в най-широк смисъл като всяка процедура, при която Евросистемата извършва дадена транзакция с един или няколко контрагента, без да се провежда търг. В тази връзка се разграничават два вида двустранни процедури: операции, при които Евросистемата осъществява пряк контакт с контрагентите, и операции, извършвани чрез фондови борси и пазарни посредници.

25. В раздел 5.3.1 таблица 3 се заменя със следното:

„Таблица 3

Обичайни дни за сетълмент на операциите на открития пазар на Евросистемата (1)

Инструмент на паричната политика	Ден на сетълмент за операции в рамките на стандартни търгове	Ден на сетълмент за операции в рамките на бързи търгове или двустранни процедури
Обратни сделки	T + 1 (2)	T
Окончателни сделки	—	В съответствие с пазарната конвенция за съответните базови активи
Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ	T + 2	—
Валутни суап операции	—	T, T + 1 или T + 2
Набиране на срочни депозити	—	T

26. В раздел 5.3.2 първият параграф се заменя със следния текст:

„Сетълментът по операциите на открития пазар, основаващи се на стандартни търгове (тоест основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции и структурни операции), се извършва обикновено през първия ден, следващ деня на търговия, през който работят TARGET2 и всички съответни системи за сетълмент на ценни книжа. Обаче сетълментът по емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ се извършва на втория ден, следващ деня на търговия, през който работят TARGET2 и всички съответни системи за сетълмент на ценни книжа. По принцип Евросистемата се стреми да извърши сетълмент на транзакциите, свързани с нейните операции на открития пазар по едно и също време във всички държави-членки с всички контрагенти, които са предоставили достатъчно базови активи. От друга страна обаче, поради някои оперативни ограничения и техническите характеристики на системите за сетълмент на ценни книжа времетраенето в рамките на деня на сетълмента на операциите на открития пазар може да се различава в отделните страни от еврозоната. Времето на сетълмента на основните и дългосрочните рефинансиращи операции обикновено съвпада с времето на изплащането по предшестваща операция със съответстващ матуритет.“

27. В раздел 6.1 бележка под линия 2 във втория параграф се заличава.

28. Раздел 6.2.1 се изменя, както следва:

а)

Петият параграф се заменя със следния текст:

„Активите, генериращи паричен поток, които обезпечават ценните книжа, обезпечени с активи, отговарят на следните изисквания:

а)	придобиването на тези активи е уредено от законодателството на държава-членка на Европейския съюз;

б)

дружество със специална цел за секюритизация ги придобива от инициатора или от посредник по начин, който Евросистемата счита, че представлява „истинска продажба“, валидна спрямо всяко трето лице, и до която инициатора и неговите кредитори или посредника и неговите кредитори нямат достъп, включително в случай на неплатежоспособност на инициатора или на посредника;

в)	предоставят се първоначално и се продават на емитент от инициатор или, ако е приложимо, от учреден в ЕИП посредник;

г)

не се състоят, изцяло или частично, действително или потенциално, от траншове на други обезпечени с активи ценни книжа (*13). Освен това не се състоят, изцяло или частично, действително или потенциално, от свързани с кредити облигации, суап операции или други дериватни инструменти (*14) (*15), или синтетични ценни книжа, и

д)

ако представляват вземания по кредити, е задължително длъжниците и кредиторите да бъдат учредени (или, ако са физически лица, да бъдат резиденти) в ЕИП и, ако е приложимо, свързаното обезпечение се намира в ЕИП. Правото, уреждащо тези вземания по кредити, е правото на една от страните от ЕИП. Ако представляват облигации е задължително емитентите да бъдат учредени в ЕИП и облигациите да бъдат емитирани в страна от ЕИП съгласно правото на страната от ЕИП и свързаните с тях обезпечения трябва да се намират в ЕИП ( (*15).

В случаите, когато инициаторите или, ако е приложимо, посредниците, са учредени в еврозоната или в Обединеното кралство, Евросистемата е проверила, че в тези юрисдикции няма тежки разпоредби за унищожаемост на продажбата на базови активи спрямо ДСЦ. Ако инициаторът или, ако е приложимо, посредникът, е учреден в друга страна от ЕИП, обезпечените с активи ценни книжа могат да се считат за допустими само ако Евросистемата потвърди, че нейните права са защитени по подходящ начин срещу разпоредби за унищожаемост на продажбата на базови активи спрямо ДСЦ, които Евросистемата счита за приложими по правото на съответната страна от ЕИП. За тази цел се представя независима правна оценка, в приемлива за Евросистемата форма, посочваща приложимите в страната правила за унищожаемост на продажбата на базови активи спрямо ДСЦ, преди обезпечените с активи ценни книжа да бъдат приети за допустими (*15). За да реши дали правата ѝ са подходящо защитени срещу правилата за унищожаемост на продажбата на базови активи спрямо ДСЦ, Евросистемата може да изисква други документи, включително удостоверение за платежоспособност от получателя, за съмнителния период. Правилата за унищожаемост на продажбата на базови активи спрямо ДСЦ, които Евросистемата счита за тежки и, поради това, за неприемливи, включват правила, при които продажбата на базовите активи може да бъде унищожена от ликвидатор единствено въз основа на това, че е сключена в определен период (съмнителен период) преди обявяването на неплатежоспособността на продавача (инициатор/посредник), или когато такова унищожаване може да се предотврати от получателя, само ако той може да докаже, че не знаел за неплатежоспособността на продавача (инициатор/посредник) по време на продажбата.

(*13) Това изискване не изключва ценни книжа, обезпечени с активи, при които структурата на емитиране включва две дружества със специална цел и изискването за „истинска продажба“ е изпълнено по отношение на тези дружества със специална цел, така че дълговите инструменти, емитирани от второто дружество със специална цел, са пряко или непряко обезпечени от първоначалната маса от активи и всичките парични потоци от активите, генериращи парични потоци, са прехвърлени от първото на второто дружество със специална цел."

(*14) Това ограничение не включва суап операциите, използвани при транзакции с ценни книжа, обезпечени с активи, с цел хеджиране."

(*15) Обезпечените с активи ценни книжа, които са в списъка на допустимите търгуеми активи от 10 октомври 2010 г., се освобождават от това изискване и остават допустими до 9 октомври 2011 г. "

б)

Шестият параграф се заменя със следния текст:

„В рамките на една структурирана емисия, за да бъде допустим, даден транш (или подтранш) не може да бъде подчинен на други траншове от същата емисия. Един транш (или подтранш) се счита, че не е подчинен на други траншове (или подтраншове) на същата емисия, ако в съответствие с приоритета на плащането, приложим след доставянето на съобщението за изпълнение, както е предвидено в проспекта, никой друг транш (или подтранш) няма приоритет над този транш (или подтранш) по отношение на получаването на плащане (главница и лихва), и по този начин такъв транш (или подтранш) е последен при понасянето на загуби измежду различните траншове или подтраншове на структурирана емисия. За структурираните емисии, където проспектът предвижда даването на съобщение за предсрочно изпълнение и на съобщение за изпълнение, неподчинеността на транша (или подтранша) се осигурява съгласно приоритета на плащанията по двете съобщенията — за предсрочно изпълнение и за изпълнение.“

в)

В деветия параграф (под заглавието „Място на емитиране“) бележка под линия 7 (първата бележка под линия в този параграф) се заменя със следното:

„(7)

За да бъдат допустими, глобените международните дългови ценни книжа на приносител, емитирани на или след 1 януари 2007 г., чрез международните централни депозитари за ценни книжа Euroclear Bank (Belgium) и Clearstream Banking Luxembourg се емитират под формата на нови глобални облигации (New Global Notes) и се депозират при глобален попечител (Common Safekeeper), който е международен централен депозитар за ценни книжа или, ако е приложимо, при централен депозитар за ценни книжа, който отговаря на минималните стандарти, установени от ЕЦБ. Глобалните международните дългови ценни книжа на приносител, които са емитирани във формата на класически глобални облигации (Classical Global Notes) преди 1 януари 2007 г., и взаимозаменяемите ценни книжа, емитирани под един и същ ISIN код на или след тази дата, остават допустими до падежа. За да бъдат допустими, глобалните международни дългови ценни книжа с регистрационна форма, които са емитирани след 30 септември 2010 г. чрез международните централни депозитари за ценни книжа Euroclear Bank (Belgium) и Clearstream Banking Luxembourg, се емитират съгласно новата попечителска структура за международни дългови сертификати. Глобалните международни дългови ценни книжа с регистрационна форма, които са емитирани преди или на тази дата, остават допустими до падежа. Международните дългови ценни книжа с форма на отделни облигации престават да бъдат допустими, ако са емитирани след 30 септември 2010 г. Международните дългови ценни книжа с форма на отделни облигации, които са емитирани преди или на тази дата, остават допустими до падежа.“

г)

Десетият параграф (първият параграф под заглавието „Процедури за сетълмент“) се заменя със следния текст:

„Дълговият инструмент трябва да бъде прехвърлим в безналична форма. Той трябва да бъде държан и неговият сетълмент да се извършва в еврозоната чрез сметка при Евросистемата или в система за сетълмент на ценни книжа, която отговаря на установените от ЕЦБ стандарти, така че изпълнението и реализацията да се определят по законодателството на държава-членка.“

д)

В дванадесетия параграф (единствения параграф под заглавието „Приемливи пазари“) бележка под линия 13 (последната бележка под линия) се заменя със следния текст:

„(13)

Търгуеми активи, които са били приети като активи от втори ред и които са били емитирани преди 31 май 2007 г. и са търгувани на нерегулирани пазари, които понастоящем отговарят на изискванията на Евросистемата за сигурност и достъпност, но не и за прозрачност, остават допустими до 31 декември 2010 г., при условие че отговарят на другите критерии за допустимост, като след тази дата стават недопустими. Това не се отнася за емитирани от кредитни институции необезпечени търгуеми активи, които са били приети като активи от втори ред и са станали недопустими на 31 май 2007 г.“

е)

Петнадесетият параграф (вторият параграф под заглавието „Място на установяване на емитента/гаранта“) се заменя със следния текст:

„Гарантът трябва да бъде установен в ЕИП, освен ако не е необходима гаранция за установяване на високите кредитни стандарти за търгуеми активи, както е посочено в раздел 6.3.2.“

29. Раздел 6.2.2 се изменя, както следва:

а)

Второто тире от втория параграф (първият параграф под заглавието „Вземания по кредити“) се заменя със следния текст:

„ Вид на длъжника/гаранта: Допустимите длъжници и гаранти са нефинансови предприятия (*16), субекти от публичния сектор и международни или наднационални институции. Всеки длъжник носи самостоятелна отговорност за пълното изплащане на въпросното вземане по кредит (изключват се солидарни длъжници за отделни кредитни вземания).

(*16) Както са дефинирани в ЕSA 95.“ "

б)

Третото тире на втория параграф се заменя със следния текст:

„ Място на установяване на длъжника/гаранта: Длъжникът трябва да е установен в еврозоната. Гарантът трябва също да бъде установен в еврозоната, освен ако не е необходима гаранция за установяване на високите кредитни стандарти за нетъргуеми активи, както е посочено в раздел 6.3.3. Това изискване не се прилага за международни или наднационални институции.“

в)

Четвъртото тире на втория параграф се заменя със следния текст:

„ Кредитни стандарти: Качеството на вземанията по кредити се оценява на база на кредитоспособността на длъжника или гаранта. Вземанията по кредити трябва да отговарят на високите кредитни стандарти, определени в правилата на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата за нетъргуеми активи, които са посочени в раздел 6.3.3.“

г)

Седмото тире на втория параграф се заменя със следния текст:

„ Приложимо право: Споразумението за вземането по кредит, както и споразумението между контрагента и НЦБ, която мобилизира вземането по кредит като залог („мобилизационно споразумение“), трябва да се уреждат от правото на държава-членка. Освен това, общият брой на различните приложими права по отношение на а) контрагента, б) кредитора, в) длъжника, г) гаранта (ако има такъв), д) споразумението за вземането по кредит, и е) мобилизационното споразумение, не може да бъде повече от две.“

д)

В осмото тире на втория параграф бележка под линия 20 се заменя със следния текст:

„(20)

Виж бележка под линия 20 в настоящата глава.“

е)	Четвъртото тире от третия параграф (първият параграф под заглавието „Нетъргуеми потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека“) се заменя със следния текст: „ Място на установяване на емитента: Емитентът трябва бъде установен в еврозоната.“

ж)

Бележка под линия 22 в шестото тире на третия параграф се заменя със следния текст:

„(22)

Виж бележка под линия 20 в настоящата глава.“

30. Раздел 6.2.1 се изменя, както следва:

а)

Въвежда се следният параграф след петия параграф (третият параграф под заглавието „Правила за използване на допустимите активи“):

„За целите на осъществяването на паричната политика, по-специално, за наблюдение на спазването на правилата за използване на допустими активи, касаещи тесни връзки, Евросистемата предоставя вътрешно информация относно капиталовите участия, която надзорните органите са дали за тези цели. Към информацията са приложими същите стандарти за поверителност, които надзорните органи прилагат.“

б)

Шестият параграф (четвъртият параграф под заглавието „Правила за използването на допустимите активи“) се заменя със следния текст:

„Горепосочените разпоредби, касаещи тесни връзки, не се прилагат за: а) тесни връзки между контрагента и субект от публичния сектор от ЕИП, който има право да събира данъци, или в случая, когато дългов инструмент е гарантиран от субект от публичния сектор от ЕИП, имащ право да събира данъци; б) обезпечени банкови облигации, емитирани в съответствие с критериите, изложени в член 22, параграф 4 от Директивата за ПКИПЦК; или в) случаи, при които дълговите инструменти са защитени със специални правни защити, сравними с тези за инструментите по буква б) като например в случая на i) нетъргуеми потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека (ПДИОИ), които не се ценни книжа; или ii) структурирани обезпечени облигации, обезпечени с жилищни кредити (т.е. определени обезпечени облигации, които не са обявени от Европейската комисия за отговарящи на изискванията на Директивата за ПКИПЦК), които изпълняват всички критерии, приложими за обезпечените с активи ценни книжа, както е посочено в раздели 6.2 и 6.3, и следните допълнителни критерии (*17):

—

Всички жилищни кредити, които са базови за структурираните обезпечени облигации, трябва да са деноминирани в евро; емитентът (и длъжникът, и гарантът, ако са юридически лица) трябва да е учреден в държава-членка, техните базови активи трябва да се намират в държава-членка и приложимото за заема право трябва да бъде на държава-членка.

—

Жилищните кредити са допустими за пула от обезпечения на съответните структурирани облигации, ако са гарантирани от допустим гарант или са обезпечени с ипотека. Допустимите гаранции трябва да бъдат изплатими в рамките на 24 часа при неизпълнение. Допустимите гаранции за целите на тези гарантирани заеми могат да се предоставят с различни видове договори, включително застрахователни договори, при условие че се предоставят от субект от публичния сектор или финансова институция, която подлежи на публичен надзор. За целите на тези гарантирани заеми гарантът не може да има тесни връзки с емитента на обезпечените облигации, и трябва да има рейтингова оценка поне A+/A1/AH от приета АВКО до приключването на транзакцията.

—	Взаимозаменяемите обезпечения с високо качество, представляващи максимум 10 % от пула от обезпечения, подлежат на приемане. Тази граница може да бъде превишена след задълбочен преглед от съответната НЦБ.

—	Максималният дял за всеки отделен допустим заем, който може да бъде финансиран чрез емитирането на структурирани обезпечени облигации, е 80 % от съотношението заем-към-стойност (LVT). Изчисляването на това съотношение се базира на консервативната пазарна оценка.

—	Минималният размер на задължителното свръхобезпечение е 8 %.

—	Максималната стойност на жилищните кредити е 1 000 000 евро.

—	Отделната кредитна оценка на пула от обезпечения трябва да отговаря на вероятност за неизпълнение (PD), възлизаща на 10 базисни точки в рамките на една година и съответстваща на прага за кредитна оценка „едно А“ (виж раздел 6.3.1).

—	Прилага се дългосрочен минимален праг „едно А“ („A-“ от Fitch или Standard & Poor’s или „А3“ от Moody’s или „AL“ от DBRS) за емитента и свързаните лица, които са част от или са свързани с транзакцията по отношение на структурираната обезпечена облигация.

—	Освен това контрагентите предоставят правен документ от реномирана юридическа кантора, с който се потвърждават следните обстоятелства:

—	Емитентът на облигациите е кредитна институция, учредена в държава-членка на ЕС, и не е дружество със специална цел, дори и ако тези облигации се гарантират от кредитна институция, учредена в държава-членка от ЕС.

—	Емитентът/емисията на облигациите подлежи на специален публичен надзор за защита на притежателите на облигации съгласно правото на държавата-членка, в която е учреден емитентът или където са емитирани облигациите.

—	В случай на неплатежоспособност на емитента, притежателят на облигациите има право на приоритет по отношение на изплащането на главницата и лихвите по (базовите) допустими активи.

—	Сумите, които произтичат от емисията на облигациите, подлежат на инвестиране (съгласно инвестиционните правила, съдържащи се в документите за емисията облигации) съобразно съответното национално законодателство за обезпечени облигации или друго законодателство, приложимо към съответните активи.

(*17) Структурираните обезпечени облигации, предоставени преди 10 октомври 2010 г., които не отговарят на тези критерии, може да продължат да бъдат използвани до 31 март 2011 г. “ "

в)

Таблица 4 се заменя със следната таблица:

„Таблица 4

Допустими активи за операциите на паричната политика на Евросистемата

Критерии за допустимост

Търгуеми активи (3)

Нетъргуеми активи (4)

Вид актив

Дългови сертификати на ЕЦБ

Други търгуеми дългови инструменти (5)

Вземания по кредити

Потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека (ПДИОИ)

Кредитни стандарти

Активът трябва да отговаря на високи кредитни стандарти. Високите кредитни стандарти се оценяват по правилата на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата за търгуеми активи (5)

Длъжникът/гарантът трябва да отговаря на високи кредитни стандарти. За вземания по кредити, кредитоспособността се оценява по правилата на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата

Активът трябва да отговаря на високи кредитни стандарти. За ПДИОИ, високите кредитни стандарти се оценяват по правилата на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата

Място на емитиране

ЕИП (5)

Не е приложимо

Процедури за сетълмент/работа с инструмента

Място на сетълмент: еврозоната.

Инструментите трябва да бъдат депозиран централно в безналична форма при централните банки или в система за сетълмент на ценни книжа, изпълняваща минималните стандарти на ЕЦБ

Процедури на Евросистемата

Вид на емитента/длъжника/гарантите

Централни банки

Публичен сектор

Частен сектор

Международни и наднационални институции

Публичен сектор

Нефинансови предприятия

Международни и наднационални институции

Кредитни институции

Място на установяване на емитента, длъжника и гаранта

Емитент (5): ЕИП или страните от Г10, които са извън ЕИП

Длъжник: ЕИП

Гарант (5): ЕИП

Еврозона

Приемливи пазари

Регулирани пазари

Нерегулирани пазари, приети от ЕЦБ

Не е приложимо

Валута

Евро

Минимален размер

Не е приложимо

Минимален праг за размера при представянето на вземането по кредит

Между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2011 г.:

—	за вътрешно ползване в страната: по избор на НЦБ,

—	за трансгранично ползване: общ праг от 500 000 евро.

От 1 януари 2012 г.:

общ минимален праг от 500 000 евро за цялата еврозона.

Не е приложимо

Приложимо право

За обезпечени с активи ценни книжа, придобиването на базовите активи се урежда от законодателството на държава-членка на ЕС. Правото, уреждащо базовите вземания по кредити, е правото на една от страните от ЕИП

Приложимо право за споразуменията за вземания по кредити и мобилизацията: правото на дадена държава-членка.

Общият брой на различните законодателствата, приложими за

а)	контрагента;

б)	кредитора;

в)

длъжника;

г)	гаранта (ако има такъв);

д)	споразумението за вземане по кредит; и

е)	мобилизационното споразумение не може да надвишава две.

Не е приложимо

Трансгранично използване

Да

31. Раздел 6.3.1 се изменя, както следва:

а)

Четвъртият параграф се заменя със следния текст:

„По отношение на АВКО, оценката се основава на публичен рейтинг. Евросистемата си запазва правото да иска всякакви пояснения, които счита за необходими. Рейтингът на обезпечените с активи ценни книжа се обяснява в публично достъпен доклад за кредитния рейтинг под формата на подробен доклад преди продажбата или новата емисия, включващ подробен анализ на структурните и правните аспекти, подробна оценка на пула от обезпечения, анализ на участниците в транзакцията, както и анализ на всички други свързани особености на транзакцията. Освен това АВКО трябва да публикува редовни доклади за надзора върху обезпечените с активи ценни книжа. Публикуването на тези доклади съответства на честотата и времевите периоди на купонните плащания. Тези доклади съдържат най-малко актуализация на основните данни за транзакцията (напр. състав на пула от обезпечения, участници в транзакцията, капиталова структура), както и данни за изпълнението.“

б)

Петият параграф се заменя със следния текст:

„Бенчмаркът на Евросистемата при установяването на нейното минимално изискване за високи кредитни стандарти (нейният „праг за кредитно качество“) се дефинира като кредитна оценка „едно А“ (*18). Евросистемата счита, че вероятността за неизпълнение, която възлиза на 0,10 % в рамките на едногодишен период, е равностойна на кредитна оценка „едно А“, при условията на редовен преглед. Рамката за кредитна оценка на Евросистемата се придържа към определението за неизпълнение, дадено в Директивата за капиталовите изисквания (*19). Евросистемата публикува най-ниския кредитен рейтинг, който отговаря на изисквания праг на кредитно качество за всяка приемлива АВКО без да носи отговорност за своята оценка на АВКО, отново при условията на редовен преглед. По отношение на обезпечените с активи ценни книжа, бенчмаркът на Евросистемата за установяването на нейните минимални изисквания за високи кредитни стандарти се дефинира като кредитна оценка „тройно А“ (*20) при емитиране. До падежа на обезпечената с активи ценна книга, минималният праг на Евросистемата от „едно А“ се запазва.

(*18) Кредитна оценка „едно А“ означава минимален дългосрочен рейтинг „А-“ от Fitch или Standard & Poor’s или „А3“ от Moody's, или „AL“ от DBRS."

(*19) Директивата за капиталовите изисквания обхваща Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201)."

(*20) Кредитна оценка „тройно А“ означава дългосрочен рейтинг „ААА“ от Fitch, Standard & Poor’s или DBRS или „Ааа“ от Moody's, или, ако това не е приложимо, краткосрочен рейтинг „F1+“ от Fitch или „A-1+“ от Standard & Poor’s или „R-1H“ от DBRS.“ "

в)

Седмият параграф се заменя със следния текст:

„Активи, емитирани или гарантирани от институции, които са обект на блокиране на средства и/или на други мерки, наложени от ЕС съгласно член 75 от Договора или от държава-членка на ЕС, ограничаващи използването на техните средства или, по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата, могат да се изключат от списъка на допустими активи.“

32. Раздел 6.3.2 се изменя, както следва:

а)

Второто тире на първия параграф се заменя със следния текст:

„ Кредитна оценка от АВКО за обезпечени с активи ценни книжа: За обезпечени с активи ценни книжа, емитирани на или след 1 март 2010 г., Евросистемата изисква за емисия поне две кредитни оценки от приемливи АВКО за съответната емисия. За да се определи допустимостта на тези ценни книжа, се прилага „правилото за втората по ред кредитна оценка“, което означава, че не само най-добрата, а и втората по ред налична кредитна оценка от АВКО трябва да съответства на прага за кредитно качество за обезпечените с активи ценни книжа. Въз основа на това правило Евросистемата изисква, за допустимостта на ценните книжа, двете кредитни оценки да са с ниво „AAA“/„Aaa“ при емитирането и с ниво „едно А“ до падежа на ценната книга.

От 1 март 2011 г. всички обезпечени с активи ценни книжа, независимо от датата на емитирането им, е задължително да имат поне две кредитни оценки за емисия от приемливи АВКО и правилото за втората по ред кредитна оценка трябва да бъде изпълнено, за да останат ценните книжа допустими.

За обезпечени с активи ценни книжа, емитирани преди 1 март 2010 г., които имат само една кредитна оценка, е задължително да се получи и втора кредитна оценка преди 1 март 2011 г. За обезпечени с активи ценни книжа, емитирани преди 1 март 2009 г., двете кредитни оценки трябва имат ниво „едно А“ до падежа на ценната книга. За обезпечени с активи ценни книжа, емитирани между 1 март 2009 г. и 28 февруари 2010 г., първата кредитна оценка трябва да съответства на ниво „ААА“/„Ааа“, при емитирането, и „едно А“ до падежа на ценната книга, докато втората кредитна оценка трябва да съответства на ниво „едно А“ както при емитирането (*21), така и до падежа на ценната книга.

Взаимозаменяемите постоянни емисии (fungible tap issuances) на обезпечени с активи ценни книжа се считат за нови емисии на обезпечени с активи ценни книжа. Всички обезпечени с активи ценни книжа, които са емитирани с един и същ ISIN код, трябва да отговарят на съществуващите критерии за допустимост към датата на последната взаимозаменяема постоянна емисия. За взаимозаменяемите постоянни емисии на обезпечени с активи ценни книжа, които не отговарят на съществуващите критерии за допустимост към датата на последната взаимозаменяема постоянна емисия, всички обезпечени с активи ценни книжа, които са емитирани с един и същ ISIN код, се считат за недопустими. Това правило не се прилага за взаимозаменяемите постоянни емисии на обезпечени с активи ценни книжа, които са били в списъка на Евросистемата за допустими активи в 10 октомври 2010 г., ако последната взаимозаменяема постоянна емисия е извършена преди тази дата. Невзаимозаменяемите постоянни емисии се считат за различни ценни книжа, обезпечени с активи.

(*21) Относно втората кредитна оценка от АВКО, кредитната оценка при емитиране е кредитната оценка при първото присъждане или публикуване от АВКО.“ "

б)	Третият абзац от третото тире на първи параграф се заменя със следния текст: „Гаранцията трябва да се урежда по правото на държава-членка на ЕС и да бъде правно валидна, задължителна и изпълнима спрямо гаранта.“

в)

Въвеждащата част на първото тире от втория параграф се заменя със следния текст:

„ Емитенти или гаранти от публичния сектор в еврозоната: Ако даден търгуем актив се емитира или гарантира от регионалното държавно управление, орган на местно управление или субект от публичния сектор, установен в еврозоната, както е определено в Директивата за капиталовите изисквания, се прилага следната процедура:“

г)

Второто тире на втория параграф се заменя със следния текст:

„ Нефинансови корпоративни емитенти или гаранти от еврозоната: Ако високите кредитни стандарти за търгуеми активи, емитирани/гарантирани от нефинансови предприятия (*22), намиращи се в еврозоната, не могат да бъдат установени на база на кредитна оценка от АВКО за емисията, емитента или гаранта, се прилагат правилата на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата за вземания по кредити и на контрагентите е разрешено да използват своя собствена вътрешнорейтингова система, системи за вътрешна кредитна оценка на НЦБ или инструменти за рейтинговане на трети лица. Нерейтингованите търгуеми дългови инструменти, емитирани от нефинансови предприятия, не са включени в публичен списък на допустими търгуеми активи.

(*22) Виж бележка под линия 12 в настоящата глава.“ "

33. Раздел 6.3.3 се изменя, както следва:

а)

В точка ii) на първото тире (Длъжници или гаранти от публичния сектор) от петия параграф, бележка под линия 35 се заменя със следния текст:

„(35)

Виж бележка под линия 34 в настоящата глава.“

б)

В точка iii) на първото тире от петия параграф, бележка под линия 36 се заменя със следния текст:

„(36)

Виж бележка под линия 39 в настоящата глава.“

в)

Във второто тире (Нефинансови корпоративни длъжници или гаранти) на петия параграф, бележка под линия 37 (първата бележка под линия в това тире) се заменя със следния текст:

„(37)

Ако контрагентът е използвал АВКО като източник на кредитна оценка, той може да приложи правилото за първата най-добра оценка (виж бележка под линия 34 от настоящата глава).“

г)	Третото тире на шестия параграф се заменя със следния текст: „Гаранцията се урежда по правото на държава-членка на Европейския съюз и да бъде правно валидна, задължителна и изпълнима спрямо гаранта.“

34. В раздел 6.3.4 четиринадесетият параграф (първият параграф под заглавието „Източник на инструмент за рейтинговане от трета страна“) се заменя със следния текст:

„Източници на рейтингови инструменти за кредитна оценка са субектите, които извършват оценка на кредитното качество на длъжници предимно чрез системно и механично използване на количествени модели, основавайки се, наред с останалата информация, на одитирани отчети, и чиито кредитни оценки не се оповестяват пред широката публика. Доставчик на инструмент за рейтинговане, който желае да участва в Рамката за кредитна оценка на Евросистемата, е задължен да изпрати искане до НЦБ на страната, в която е учреден, като използва образеца на Евросистемата и прилага допълнителни документи, посочени в образеца. Контрагентите, желаещи да използват за целите на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата конкретен доставчик на инструмент за рейтинговане, който не е приет от Евросистемата, представят искане до НЦБ на страната, в която са учредени, използвайки образеца на Евросистемата с приложни към него допълнени документи, както са посочени в образеца. Евросистемата взима решение дали да приеме доставчика на инструмент за рейтинговане въз основа на оценката за съответствие с критериите за приемане, определени от Евросистемата (*23).

35. В раздел 6.4.1 каре 7 се заменя със следното каре:

„КАРЕ 7

Мерки за контрол на риска

Евросистемата прилага следните мерки за контрол на риска:

—	Допустими отклонения при оценяване (valuation haircuts) Евросистемата прилага „допустимите отклонения при оценяване“ при оценката на базовите активи. Това предполага, че стойността на базовия актив се получава от пазарната стойност на актива, намалена с определен процент (допустимо отклонение).

—

Марж на отклонение (преоценка по текуща пазарна стойност)

Евросистемата изисква поддържането на коригираната с допустимото отклонение пазарна стойност на базовите активи, използвани в обратните сделки за предоставяне на ликвидност. Това означава, че ако стойността на базовите активи, определяна на регулярна основа, падне под определено ниво, НЦБ изисква от контрагента да достави допълнителни активи или налични парични средства (а именно отправя искане за допълнително обезпечение). По подобен начин, ако стойността на базовите активи превишава вследствие на тяхната преоценка определено ниво, контрагентът може да изиска възстановяване на превишението на активите или наличните парични средства. (Изчисленията, свързани с изпълнението на искането за допълнително обезпечение, са представени в каре 8.)

—

Ограничения по отношение на използването на необезпечени дългови инструменти

Евросистемата прилага ограничения за използването на необезпечени дългови инструменти, описани в раздел 6.4.2.

Евросистемата може да прилага по всяко време следните мерки за контрол на риска, ако се налага, за да се осигури адекватна рискова защита на Евросистемата съгласно член 18.1 от Устава на ЕСЦБ:

—

Първоначални маржове

Евросистемата може да приложи първоначални маржове при обратните си сделки за предоставяне на ликвидност. Това означава, че контрагентите следва да предоставят базови активи на стойност, най-малко равна на ликвидността, предоставяна от Евросистемата, плюс стойността на първоначалния марж.

—

Ограничения по отношение на емитентите/длъжниците или гарантите

Евросистемата може да прилага допълнителни ограничения, различни от тези, прилагани за необезпечени дългови инструменти, към експозицията спрямо емитенти/длъжници или гаранти. Тези ограничения могат да се прилагат и по отношение на определени контрагенти, по-специално ако кредитното качество на контрагента показва висока корелация с кредитното качество на обезпечението, предоставено от контрагента.

—	Прилагане на допълнителни допустими отклонения Евросистемата може да прилага допълнителни допустими отклонения, ако се налага, за да се осигури адекватна рискова защита на Евросистемата съгласно член 18.1 от Устава на ЕСЦБ.

—	Допълнителни гаранции Евросистемата може да изиска допълнителни гаранции от финансово стабилни институции, за да приеме определени активи.

—

Изключване

Евросистемата може да изключи определени активи от използването им при операциите по паричната политика. Такова изключване може да се приложи и по отношение на определени контрагенти, по-специално, ако кредитното качество на контрагента показва висока корелация с кредитното качество на обезпечението, предоставено от контрагента.“

36. Раздел 6.4.2 се изменя, както следва:

а)

Третото тире се заменя със следния текст:

„Евросистемата ограничава използването на необезпечени дългови инструменти, емитирани от кредитна институция или от друг субект, с които кредитната институция има тесни връзки, както е определено в раздел 6.2.3. Такива активи могат да бъдат използвани само като обезпечение от контрагент, доколкото определената от Евросистемата стойност на това обезпечение, след прилагането на допустимите отклонения, не превишава 10 % от общата стойност на предоставеното от този контрагент обезпечение след прилагането на допустимите отклонения. Това ограничение не се прилага за активите, които са гарантирани от субект от публичния сектор, имащ право да събира данъци, или ако след допустимите отклонения стойността на активите не надхвърля 50 милиона евро. В случай на сливане между два или повече емитента на такива активи или на създаване на тясна връзка между такива емитенти, те се третират като един групов емитент във връзка с това ограничение едва след изтичането на една година от датата на сливането или създаването на тясна връзка.“

б)

В таблица 6 бележка под линия 4 се заменя със следното:

„(4)	Само търгуеми активи, емитирани от емитенти, които са класифицирани от ЕЦБ като правителствени агенции, се включват в категория на ликвидност II. Търгуемите активи, емитирани от други правителствени агенции, се включват в категории ликвидност III или IV, в зависимост от вида на емитента или актив.“

37. Раздел 6.6.1 се изменя, както следва:

а)

Във вторият параграф бележката под линия 52 се заменя със следния текст:

„(52)

Виж бележка под линия 57 в настоящата глава.“

б)

В третият параграф бележката под линия 53 се заменя със следния текст:

„(53)

Виж бележка под линия 57 в настоящата глава.“

38. В раздел 6.7 третият параграф се заменя със следния текст:

„Контрагенти, които са клонове на кредитни институции, учредени извън ЕИП или Швейцария, не могат да използват такива активи като обезпечение.“

39. В раздел 7.1 четвъртият параграф се заменя със следния текст:

„При прилагане на минималните резерви ЕЦБ е задължена да действа в съответствие с целите на Евросистемата, определени в член 127 от Договора и член 2 от Устава на ЕСЦБ, с които се установява, inter alia, принципа за предотвратяване на предизвикването на сериозни и нежелани дисбаланси в разпределението и посредничеството.“

40. Раздел 7.2 се заменя със следния текст:

„В съответствие с член 19.1. от Устава на ЕСЦБ, ЕЦБ изисква от кредитните институции, установени в държавите-членки, да поддържат минимални задължителни резерви. Това означава, че за клоновете в еврозоната на кредитни институции, които не са учредени в еврозоната, следва също да се прилага системата за минимални резерви на Евросистемата. За установените, обаче, извън еврозоната клонове на кредитни институции, учредени в еврозоната, не се прилага тази система.

Институциите се освобождават автоматично от изискването за минимални резерви от началото на периода на поддържане, през който е отнет или върнат лицензът им, или ако в този период е взето решение за образуване на производство по ликвидация от съдебните власти или друг компетентен орган на държава-членка. Съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета и Регламент ЕЦБ/2003/9 ЕЦБ може да освободи на недискриминационен принцип дадени институции от задълженията им по системата за минимални резерви на Евросистемата, ако спрямо тях се прилагат реорганизационни мерки или блокиране на средства и/или други мерки, наложени от ЕС по член 75 от Договора или от държава-членка, ограничаващи използването на техните средства или, по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата, или ако целите на системата за минимални резерви на Евросистемата не биха били постигнати чрез налагането на тези задължения на съответните кредитни институции. Ако решението на ЕЦБ за всяко такова освобождаване се основава на целите на системата за минимални резерви на Евросистемата, ЕЦБ взима предвид един или повече от следните критерии:

—	институцията е лицензирана да извършва само дейности със специална цел,

—	на институцията е забранено да извършва активна банкова дейност в конкуренция с други кредитни институции; и/или,

—	институцията има правно задължение да заделя всички свои депозити за цели, свързани с оказване на регионална и/или международна помощ за развитие.

ЕЦБ създава и поддържа списък на институциите, за които се прилага системата за минимални резерви на Евросистемата. ЕЦБ оповестява също списък с институциите, освободени от задължението по тази система поради причини, различни от налагане на реорганизационни мерки или блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Европейския съюз съгласно член 75 от Договора или от държава-членка, ограничаващи използването на техните средства, или по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата (*24). Контрагентите могат да разчитат на тези списъци при вземане на решение дали задълженията им са дължими на друга институция, която сама по себе си е длъжна да поддържа минимални резерви. Списъците, които се публикуват след приключване на работното време в последния работен ден в Евросистемата на всеки календарен месец, са валидни за изчисляване на резервната база за периода на поддържане, който започва след два календарни месеца. Например списъкът, публикуван в края на м. февруари, е валиден за изчисляване на резервната база за периода на поддържане, който започва през м. април.

41. Раздел 7.3 се изменя, както следва:

а)

В седмия параграф (вторият параграф под заглавието „Изчисляване на задължителните резерви“) бележка под линия 7 се заменя със следния текст:

„(7)

За институциите, които могат да отчитат статистически данни като група на агрегирана основа съгласно разпоредбите на рамката на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ (виж приложение 4), се предоставя само една такава сума на групата като цяло, освен ако институциите не предоставят данни за резервната база и резервните наличности по достатъчно подробен начин, така че Евросистемата да може да провери тяхната точност и качество и да определи съответните задължителни резерви на всяка отделна институция, включена в групата.“

б)

В каре 9 бележка под линия (*) се заменя със следния текст:

„(*)

Регламент (ЕО) № 25/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно баланса на сектор Парично-финансови институции (преработен) (ЕЦБ/2008/32) (ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 14) изрично изисква задълженията по депозити да се отчитат по номинална стойност. Номинална стойност означава сумата на главницата, която даден длъжник е задължен договорно да изплати на кредитора. Това изменение се наложи, тъй като Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1) бе изменена, в смисъл че някои финансови инструменти могат да бъдат оценявани по справедлива стойност.“

42. В раздел 7.4 вторият параграф (първият параграф под заглавието „Резервни наличности“) се заменя със следния текст:

„Всяка институция задължително поддържа минимални резерви по една или повече резервни сметки при НЦБ в държавата-членка, в която е учредена. При институциите с повече от едно представителства в дадена държава-членка за изпълнението на агрегираните минимални резерви на всички местни представителства на институцията отговаря главното управление (*25). Институция с представителства в повече от една държава-членка поддържат минимални резерви при НЦБ на всяка държава-членка, в която имат представителства според резервната им база в съответната държава-членка.

43. Допълнение 2 се изменя, както следва:

а)

Определението за „тесни връзки“ се заменя със следното определение:

„ Тесни връзки: означава положение, при което контрагентът е свързан с емитент/длъжник/гарант по допустими активи, поради това че: а) контрагентът притежава пряко или косвено, чрез едно или повече други предприятия, 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта; или б) емитентът/длъжникът/гарантът притежава пряко или косвено, чрез едно или повече други предприятия, 20 % или повече от капитала на контрагента; или в) трето лице притежава повече от 20 % от капитала на контрагента и повече от 20 % от капитала на емитента/длъжника/гаранта пряко или косвено чрез едно или повече предприятия.“

б)

Определението за „кредитна институция“ се заменя със следното определение:

„ Кредитна институция: означава кредитна институция по смисъла на член 2 и член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (*26), както е въведена в националното законодателство, която подлежи на надзор от компетентен орган; или друга кредитна институция по смисъла на член 123, параграф 2 от Договора, подлежаща на надзор със сравним стандарт с надзора от страна на компетентен орган.

(*26) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.“ "

в)	Определението за електронни пари се заличава.

г)

Въвежда се определение за „Ликвидна помощ при сделка с ценни книжа, обезпечени с активи“:

„ Ликвидна помощ при сделка с ценни книжа, обезпечени с активи: всеки структурен компонент, който може да се използва, за да покрива временен паричен недостиг, който може да възникне до остатъчния срок на сделката.“

д)

Определението за „инструменти за рейтинговане“ се заменя със следното определение:

„ Инструменти за рейтинговане: означава източник на оценка за качеството на кредита съгласно Рамката за кредитна оценка на Евросистемата, който се предоставя от агенция, която оценява кредитното качество на длъжниците предимно чрез системно или механично използване на количествени модели, основавайки се, наред с другата информация, на одитирани отчети, и чиито кредитни оценки не са предназначени за оповестяване сред широката публика. Тези агенции трябва да бъдат индивидуално приети от Евросистемата преди да станат част от Рамката за кредитна оценка на Евросистемата.“

е)	Определението за „Договор“ се заменя със следното определение: „ Договор: Договорът за функционирането на Европейския съюз.“

44. Допълнение 4 се изменя, както следва:

а)

В раздел 1 се добавя следната бележка под линия (*) в края на заглавието на Регламент (ЕО) № 2533/98:

„(*)	ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.“

б)

Първият параграф от раздел 2 се заменя със следния текст:

„Целта на Регламент (ЕО) № 25/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (преработен) (ЕЦБ/2008/32) (*27) е да оправомощи ЕЦБ и, в съответствие с член 5.2 от Устава на ЕСЦБ, НЦБ, които доколкото е възможно извършват тази дейност, да събират статистически данни, необходими за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, и в частност, за нейните задачи, свързани с определянето и осъществяването на паричната политика на Съюза в съответствие с член 127, параграф 2, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз. Статистическата информация, събирана в съответствие с Регламент ЕЦБ/2008/32, се използва при съставяне на консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ), като основната цел на този баланс е да се предостави на ЕЦБ цялостна статистическа картина за паричната динамика, която обхваща агрегираните финансови активи и пасиви на ПФИ, разположени в участващите държави-членки, които се считат за единна икономическа територия.

(*27) ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 14.“ "

в)

Четвъртият параграф от раздел 2 се заменя със следния текст:

„Второ, задълженията за отчетност, определени в Регламент ЕЦБ/2008/32, трябва да отговарят на принципите за прозрачност и правна сигурност. Причината за това е, че този регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко на територия на еврозоната. С него пряко се възлагат задължения на физическите и юридическите лица, по отношение на които ЕЦБ може да налага санкции при неизпълнение на изискванията за отчетност на ЕЦБ (виж член 7 от Регламент (ЕО) № 2533/98). Поради това, задълженията за отчетност са ясно определени и всяко действие по преценка на ЕЦБ, свързано с проверяването или задължителното събиране на статистическа информация, трябва да е в съответствие с установените принципи. Трето, ЕЦБ следва да сведе до минимум отчетната тежест в съответствие със статистическите принципи, които се прилагат за разработването, съставянето и разпространението на статистически данни от ЕСЦБ (виж член 3а от Регламент (ЕО) № 2533/98). Тези принципи са допълнително определени в документа за публичния ангажимент на ЕСЦБ относно европейската статистика, публикуван на уебсайта на ЕЦБ.“

г)

Петият параграф от раздел 2 се заменя със следния текст:

„Поради това, събраният от НЦБ статистически материал съгласно Регламент ЕЦБ/2008/32 се използва и при изчисляване на резервната база в съответствие с Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (*28).

(*28) ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10.“ "

д)

Шестият параграф от раздел 2 се заменя със следния текст:

„Регламент ЕЦБ/2008/32 само определя по най-общ начин действителната съвкупност от отчетни единици, техните задължения, свързани с отчетността, и принципите, съгласно които ЕЦБ и НЦБ обикновено упражняват правомощията си за проверка или задължително събиране на статистическа информация. Подробностите за статистическата информация, която подлежи на отчитане за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, и минималните стандарти, които подлежат на спазване, са определени в приложения I — IV към Регламент ЕЦБ/2008/32.“

е)

Раздел 3 се заменя със следния текст:

„ПФИ включват резидентните кредитни институции, съгласно правото на Съюза, и всички други резидентни финансови институции, чийто предмет на дейност е приемане на депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от ПФИ, и предоставяне за своя сметка (поне в икономически смисъл) на кредити и/или инвестиране в ценни книжа. ЕЦБ съставя и поддържа списък на институциите в съответствие с това определение и с принципите за класификация, определени в приложение I към Регламент ЕЦБ/2008/32. Правомощието за съставяне и поддържане на списъка на ПФИ за статистически цели се възлагат на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Съвкупността от ПФИ, резиденти в еврозоната, представлява действителната съвкупност от отчетни единици. НЦБ имат право да допускат дерогации за малки ПФИ в съответствие с член 8 от Регламент ЕЦБ/2008/32. Тази дерогация позволяват на НЦБ да прилагат метода на „отрязване на опашката“ — отделяне на ПФИ без пълни задължителни статистически отчети.“

ж)

Раздел 4 се заменя със следния текст:

„За съставянето на консолидиран баланс действителна съвкупност от резидентни отчетни единици предоставя, на месечна основа, статистическа информация, свързана с техните баланси. Допълнителна информация се изисква на тримесечна основа. Статистическата информация, подлежаща на отчитане, е допълнително определена в приложение I към Регламент ЕЦБ/2008/32. Съответните статистически данни се събират от НЦБ, които определят процедурите по отчетността, които трябва да бъдат спазвани.

Регламент ЕЦБ/2008/32 не ограничава НЦБ да събират от действителната съвкупност от отчетни единици статистическата информация, необходима за изпълнението на статистическите изисквания на ЕЦБ като част от по-широка рамка на статистическа отчетност, която НЦБ установяват на своя отговорност в съответствие с правото на Съюза или националното законодателство или с установената практика, и която служи за други статистически цели. Това обаче следва да се извършва без да се засяга изпълнението на статистическите изисквания, определени в Регламент ЕЦБ/2008/32. В определени случаи, за изпълнение на изискванията си, ЕЦБ може да използва статистическа информация, събирана за такива цели.

Вследствие на предоставената от дадена НЦБ дерогация, както е определено по-горе, въпросните малки ПФИ имат ограничени задължения за отчетност (означаваща, inter alia, отчетност само на тримесечна основа), които са задължителни във връзка с минималните резерви и са определени в приложение III към Регламент ЕЦБ/2008/32. Изискванията за тези малки ПФИ, които не са кредитни институции, са определени в член 8 от този регламент. Все пак ПФИ, които се ползват от дерогацията, могат да решат да изпълнят пълните изисквания, свързани с отчетността.“

з)

От първи до осми параграф от раздел 5 се заменят със следните текстове:

„За свеждане до минимум на отчетната тежест и за избягване дублирането на събирането на статистическа информация, статистическите данни, свързани с балансите, отчитани от ПФИ по Регламент ЕЦБ/2008/32 се използват и за изчисляване на резервната база съгласно Регламент ЕЦБ/2003/9.

За статистически цели отчетните единици са задължени да предоставят данни пред съответната им НЦБ съгласно рамката, представена в таблица 1 по-долу, която е включена в приложение III към Регламент ЕЦБ/2008/32. В таблица 1 отбелязаните със звезда кутийки се използват от отчетните институции за изчисляване на резервната база (виж каре 9 в глава 7).

За правилното изчисляване на резервната база, към която се прилага положително резервно съотношение, се изисква подробна разбивка за депозитите с договорен падеж над две години, за депозитите, договорени за ползване след предизвестие над две години, и за задълженията на кредитните институции по репо-сделки спрямо секторите („Местни“ и „Други участващи държави-членки“) „ПФИ“, „Кредитни институции, за които се прилагат задължените резерви, ЕЦБ и НЦБ“ и „Държавно управление“, както и спрямо позицията „Останал свят“.

Освен това, в зависимост от националните системи за събиране на информация и без да се засяга пълното съответствие с определенията и класификационните принципи по баланса на ПФИ, предвидени в Регламент ЕЦБ/2008/32, кредитните институции, задължени да поддържат минимални резерви, могат алтернативно да отчитат необходимите за изчисляване на резервната база данни с изключение на тези по прехвърляемите инструменти съгласно таблица 1а по-горе, при условие че не се засягат позициите с удебелен шрифт от таблица 1.

Приложение III към Регламент ЕЦБ/2008/32 съдържа специални и преходни разпоредби, както и разпоредби относно сливанията на кредитни институции във връзка с прилагането на системата на минимални резерви.

Приложение III към Регламент ЕЦБ/2008/32 включва, в частност, схема за отчитане за кредитните институции „от опашката“. Тези институции следва да отчитат данни на тримесечие, като минимум, които са необходими за изчисляване на резервната база в съответствие с таблица 1а. Тези институции осигуряват пълната съгласуваност на отчетността по таблица 1а с определенията и класификациите, приложими в таблица 1. Данните за резервната база на институциите от „опашката“ за три периода на поддържане на резервите се основават на данните, събрани в края на тримесечието от НЦБ.

Приложение III съдържа също разпоредби относно отчетността на агрегирана основа за група от кредитни институции. При получаване на разрешение от ЕЦБ, кредитните институции, задължени да поддържат минимални резерви в рамките на дадена национална територия, могат да отчитат статистически данни относно консолидираната им резервна база като група, при условие че всичките съответни институции се откажат от предимството за приспадане на еднократна отстъпка от задължителните резерви. Ползата от еднократната отстъпка, обаче, остава на разположение за групата като цяло. Ако на група от кредитни институции е разрешено да поддържа минимални резерви чрез посредник, но не може да се възползва от тази групова отчетност, съответната НЦБ може да разреши на посредника да извършва агрегирана статистическа отчетност (различна от тази по отношение на резервната база) от името на тази група от кредитни институции. В този случай ползата от еднократната отстъпка остава на разположение за всеки отделен член на групата. Всички съответни институции се включват отделно в списъка за ПФИ на ЕЦБ.

Освен това, приложението включва разпоредбите, които се прилагат при сливания на кредитни институции. Термините „сливане“, „сливащи се институции“ и „придобиващи институции“ имат същото значение, както в член 1 от Регламент ЕЦБ/2003/9. За периода на поддържане, в рамките на който се извършва сливането, се изчисляват задължителни резерви на придобиващата институция и трябва да бъдат внесени съгласно член 13 от този регламент. За последователни периоди на поддържане на резерви, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база и статистическите данни, в съответствие със специални правила (виж таблицата в приложение III към Регламент ЕЦБ/2008/32), ако е приложимо. В противен случай се прилагат обичайните правила за отчитане на статистическата информация и за изчисляване на задължителните резерви съгласно член 3 от Регламент ЕЦБ/2003/9. Освен това съответната НЦБ може да разреши на придобиващата институция да изпълни задължението си за отчитане на статистическа информация посредством временни процедури. Тази дерогация от стандартните процедури за отчетност следва да бъде ограничена до възможно най-кратък период от време и, във всички случаи, да не надхвърля шест месеца след извършването на сливането. Тази дерогация по никакъв начин не засяга задължението на придобиващата институция да изпълни отчетните си задължения съгласно Регламент ЕЦБ/2008/32 и, ако се прилага, задължението за поемане на отчетните задължения на вливащите се институции.“

и)

Раздел 6 се заменя със следния текст:

„ЕЦБ и НЦБ като правило упражняват правомощията си за проверка и задължително събиране на статистическа информация, в случай че минималните стандарти за предаване, точност, концептуално съответствие и преразглеждания не са изпълнени. Тези минимални стандарти са определени в приложение IV към Регламент ЕЦБ/2008/32.“

й)

Раздел 7 се заменя със следния текст:

„По правило член 34.1. от Устава на ЕСЦБ не дава права и не възлага задължения на държавите-членки с дерогация (член 42.1. от Устава на ЕСЦБ) и на Дания (член 2 от Протокола за някои разпоредби относно Дания) и не е приложим за Обединеното кралство (член 8 от Протокола за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), Регламент ЕЦБ/2008/32 се прилага само към участващите държави-членки.

Въпреки това, член 5 от Устава на ЕСЦБ относно правомощията на ЕЦБ и НЦБ в областта на статистиката и Регламент (ЕО) № 2533/98 са приложими за всички държави-членки. Това заедно с второто и третото тире на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз предполагат наличието на задължение на неучастващите държави-членки да изготвят и въведат на национално равнище всички мерки, които те считат за подходящи за събирането на статистическа информация, необходима за изпълнението на изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ и своевременната подготовка в областта на статистиката, за да станат участващи държави-членки. Това задължение е изрично формулирано в член 4 и съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98. С цел прозрачност това специално задължение е повторено в съображенията на Регламент ЕЦБ/2008/32.“

к)

Таблицата се заменя със следната таблица:

„Таблица 1

Месечни салда (6)

БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

A. Местни

Б. Други участващи държави-членки

В. Останал свят

Г. Неразпределени

ПФИ (8)

НПФИ

ПФИ (8)

НПФИ

Общо

Банки

Небанкови институции

Кредитни институции

в т.ч.: кредитни институции, за които се прилагат задължителните резерви, ЕЦБ и НЦБ

Държавно управление (S.13)

Други резидентни сектори

Кредитни институции

в т.ч.: кредитни институции, за които се прилагат задължителните резерви, ЕЦБ и НЦБ

Държавно управление (S.13)

Други резидентни сектори

Централно държавно управление (S.1311)

Държавно управление — други

Общо

Други финансови посредници + фининасови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124)

Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125)

Нефинансови предприятия (S.11)

Домакинства + НТООД (S.14 + S.15)

Централно държавно управление (S.1311)

Държавно управление — други

Общо

Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни дейности (S.123 + S.124)

Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125)

Нефинансови предприятия (S.11)

Домакинства + НТООД (S.14 + S.15)

в т.ч.: ЦК (9)

в т.ч.: ДСИЦ

в т.ч.: ЦК (9)

в т.ч.: ДСИЦ

б)

в)

г)

д)

е)

ж)

з)

и)

й)

к)

л)

м)

н)

о)

п)

р)

с)

т)

у)

ПАСИВИ

8	Банкноти и монети в обращение

Депозити

до 1 година

над 1 година

В т.ч. прехвърляеми депозити

В т.ч. до 2 години

В т.ч. синдикирани заеми

В евро

9.1e

Овърнайт

В т.ч. прехвърляеми депозити

9.2e	С договорен матуритет

до 1 година

над 1 и до 2 години

над 2 години

9.3e	Договорени за ползване след предизвистие

до 3 месеца

над 3 месеца

в т.ч. над 2 години (7)

9.4e	Репо сделки

9x	В чужди валути

9.1x

Овърнайт

9.2x	С договорен матуритет

до 1 година

над 1 и до 2 години

над 2 години

9.3x	Договорени за ползване след предизвестие

до 3 месеца

над 3 месеца

в т.ч. над 2 години (7)

9.4x	Репо сделки

10	Активи/дялове на ФПП (8)

11	Емитирани дългови ценни книжа

11e

В евро

до 1 година

над 1 и до 2 години

В т.ч. до 2 години и номинална капиталова гаранция под 100 %

над 2 години

11x	В чужди валути

до 1 година

над 1 година и до 2 години

В т.ч. до 2 години и номинална капиталова гаранция под 100 %

над 2 години

12	Капитал и резерви

13	Останали задължения

БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

A. Местни

Б. Други участващи държави-членки

В. Останал свят

Г. Неразпределени

ПФИ

НПФИ

ПФИ

НПФИ

Държавно управление (S.13)

Други резидентни сектори

Държавно управление (S.13)

Други резидентни сектори

Общо д)

Други финансови посредници + предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124) е)

Застраховатлени дружества и пенсионни фондове (S.125)

Нефинасови предприятия (S.11)

Домакинства + НТООД (S.14 + S.15)

Общо п)

Други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни дейности (S.123 + S.124) е)

Застрахователни дружества и пенсионни фондове (S.125)

Нефинансови предприятия (S.11)

Домакинства + НТООД (S.14 + S.15)

в т.ч.: ЦК (9)

в т.ч.: ДСИЦ

Общо

Потребителски кредит

Жилищно кредитиране

Друго кредитиране

в т.ч.: ЦК (9)

в т.ч.: ДСИЦ

Общо

Потребителски кредит

Жилищно кредитиране

Друго кредитиране

в т.ч.: ЕТ/ССП (10)

АКТИВИ

1	Парични средства

1e	в т.ч. в евро

Заеми

до 1 година

над 1 година и до 5 години

над 5 години

в т.ч.: синдикирани заеми

в т.ч.: репо-сделки

2e	в т.ч.: в евро

—	в т.ч.: револвиращи кредити и овърдрафти

—	в т.ч.: кредити за удобство по кредитни карти

—	в т.ч.: разширени кредити по кредитни карти

3	Ценни книжа, различни от акции

В евро

до 1 година

над 1 и до 2 години

над 2 години

3x	В чужди валути

до 1 година

над 1 година и до 2 години

над 2 години

4	Акции/дялове на ФПП

5	Акции и други капиталови инструменти

6	Дълготрайни активи

7	Останали активи

45. Допълнение 6 се изменя, както следва:

а)

Бележки под линия 1 и 2 във въвеждащата чест на раздел 1 се заменят със следния текст:

„(1)

Това се прилага, ако даден контрагент не е в състояние да преведе достатъчно базови активи или парични средства (ако е приложимо спрямо искания за допълнително обезпечение) за покриване в деня на сетълмента или за обезпечение, до падежа на операцията, посредством съответните искания за предоставяне на допълнително обезпечение, на обема ликвидност, предоставен му в операция по предоставяне на ликвидност, или ако той не е в състояние да предостави достатъчно парични средства, за покриване на сумата, разпределена му при операция по изтегляне на ликвидност.

(2)

Това се прилага, ако даден контрагент не е в състояние да предостави достатъчно допустими базови активи или ако не може да предостави достатъчно парични средства за покриване на сумата, договорена в двустранните транзакции, или не е в състояние да предостави обезпечение, под формата на искане за допълнително обезпечение, по неизпълнена двустранна транзакция по всяко време до нейния падеж.“

б)

Третият параграф от раздел 1, буква а) се заменя със следния текст:

„За нарушаване на правилата, свързани с използването на базовите активи (*29), финансовите санкции се изчисляват въз основа на размера на недопустимите активи (или на активите, които не могат да се използват от контрагента), които или: i) са предоставени от контрагента на НЦБ или ЕЦБ; или ii) не са отстранени от контрагента до 20 дни след настъпване на събитието, в резултат на което годните активи са станали негодни за по-нататъшно ползване от контрагента, умножени по коефициент 1/360.

(*29) Следващите разпоредби се прилагат също, когато а) контрагент е използвал недопустими активи или е предоставил информация, която засяга по отрицателен начин стойността на обезпечението, например относно непогасената сума на използвано вземане по кредит, която е невярна или неактуална; или б) контрагентът използва активи, които не са допустими поради тесни връзки между емитента/гаранта и контрагента.“ "

в)	Вторият параграф от раздел 2.1 се заменя със следния текст: „Тези финансови санкции и мерките за временно отстраняване се прилагат също и по отношение на всяко следващо нарушение в рамките на всеки 12-месечен период, без да се засяга раздел 2.3.“

г)	Вторият параграф от раздел 2.2 се заменя със следния текст: „Тези финансови санкции и мерките за временно отстраняване се прилагат също и по отношение на всяко следващо нарушение в рамките на всеки 12-месечен период, без да се засяга раздел 2.3.“

(*1) Следва да се отбележи, че НЦБ на държавите-членки, които не са приели единната валута в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз запазват правомощията си в областта на паричната политика съгласно националното законодателство и по този начин не са обвързани с осъществяването на единната парична политика.

(*2) Навсякъде в настоящия документ терминът „НЦБ“ се отнася до НЦБ на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора.

(*3) За тази информация се прилага изискването за професионална тайна, посочено в член 37 от Устава на ЕСЦБ.

(*4) Навсякъде в настоящия документ терминът „държава-членка“ се отнася до държава-членка, която е приела единната валута в съответствие с Договора.“

(*7) Когато е приложимо за исканията за допълнителни обезпечения.“

(*8) Срочните депозити се държат по сметки в НЦБ; това се прилага дори ако тези операции трябва да се извършат по централизиран начин от ЕЦБ.“

(*11) Или да извършват сетълмент с парични средства в случаи на операции за изтегляне на ликвидност.“

(*12) Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение, че при извънредни обстоятелства тези операции могат да се извършват от самата ЕЦБ.“

(*14) Това ограничение не включва суап операциите, използвани при транзакции с ценни книжа, обезпечени с активи, с цел хеджиране.

(*16) Както са дефинирани в ЕSA 95.“

(*18) Кредитна оценка „едно А“ означава минимален дългосрочен рейтинг „А-“ от Fitch или Standard & Poor’s или „А3“ от Moody's, или „AL“ от DBRS.

(*21) Относно втората кредитна оценка от АВКО, кредитната оценка при емитиране е кредитната оценка при първото присъждане или публикуване от АВКО.“

(*22) Виж бележка под линия 12 в настоящата глава.“

(*23) Критериите за приемане са посочени на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu).“

(*24) Списъците са публикувани на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu).“

(*25) Ако дадена институция няма главно управление в държавата-членка, в която е установена, тя посочва главен клон, който отговаря за изпълнението на агрегираните минимални резерви на всички представителства на институцията в съответната държава-членка.“

(*26) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.“

(*27) ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 14.“

(*28) ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10.“

(1) Т се отнася за деня на търговия. Деня на сетълмента се отнася до работните дни за Евросистемата.

(2) Ако обичайният ден на сетълмент за основните или дългосрочните рефинансиращи операции съвпада с почивен ден на банкова система, ЕЦБ може да вземе решение да бъде използван друг ден на сетълмент, с опция за сетълмент в същия ден. Дните на сетълмент за основните и дългосрочните рефинансиращи операции се определят предварително в календара на търговете на Евросистемата (виж раздел 5.1.2.).“

(3) Допълнителни подробности са установени в раздел 6.2.1.

(4) Допълнителни подробности са установени в раздел 6.2.2.

(5) Кредитният стандарт за нерейтингованите търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от нефинансови предприятия, се определя въз основа на източника за кредитна оценка, избран от съответния контрагент в съответствие с правилата на Рамката за кредитна оценка на Евросистемата, приложими за вземания по кредити, както са предвидени в раздел 6.3.3. В случая на тези търгуеми дългови инструменти, следните критерии за допустимост за търгуеми активи са изменени: място на установяване на емитента/гаранта: еврозоната; място на емитиране: еврозоната.“

(6) Клетките, маркирани със звезда „*“, се използват при изчисляването на резервната база. По отношение на дълговите ценни книжа кредитните институции представят или доказателство за задълженията, които трябва да бъдат изключени от резервната база, или прилагат стандартизирано приспадане с фиксиран процент, определен от ЕЦБ. Клетките със светъл шрифт се попълват само от кредитни институции, към които се прилагат задължителните резерви (ЗР). Вижте също специалните правила относно прилагането на минимални резерви в приложение III към Регламент ЕЦБ/2008/32.

(7) Отчитането на тази позиция е доброволно, ако няма допълнителни указания.

(8) Данните по този показател могат да бъдат предмет на различни процедури за статистическо събиране, по решение на НЦБ, в съответствие с правилата, съдържащи се в приложение I, част 2 към Регламент ЕЦБ/2008/32.

(9) Централни контрагенти.

(10) Еднолични търговци/сдружения без самостоятелна правосубектност.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Раздели 6.3 и 6.4 от, и допълнение 2 към приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменят, както следва:

1. Петият параграф от раздел 6.3.1 се заменя със следния текст:

„Бенчмаркът на Евросистемата за установяване на нейното минимално изискване за високи кредитни стандарти (нейният „праг за кредитно качество“) се дефинира като кредитна оценка със степен на кредитно качество 3 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата (*1). Евросистемата счита, че вероятността за неизпълнение, която възлиза на 0,40 % в рамките на едногодишен период, съответства на степен на кредитно качество 3, при условията на редовен преглед. Рамката за кредитна оценка на Евросистемата се придържа към определението за събитие на неизпълнение, дадено в Директивата за капиталовите изисквания (*2). Евросистемата публикува най-ниския кредитен рейтинг, който отговаря на изисквания праг на кредитно качество за всяка приемлива АВКО без да носи отговорност за своята оценка на АВКО, отново при условията на редовен преглед. По отношение на обезпечените с активи ценни книжа, бенчмаркът на Евросистемата за установяването на нейните минимални изисквания за високи кредитни стандарти се дефинира като кредитна оценка „тройно А“ (*3) при емитиране. До падежа на обезпечената с активи ценна книга, минималният праг на Евросистемата, възлизащ на степен на кредитно качество 2 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата („едно А“), се запазва (*4). По отношение на ПДИОИ, бенчмаркът на Евросистемата за установяване на нейното минимално изискване за високи кредитни стандарти се дефинира като кредитна оценка, имаща степен на кредитно качество 2 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата („едно А“). Евросистемата счита, че вероятността за неизпълнение, която възлиза на 0,10 % в рамките на едногодишен период, съответства на степен на кредитно качество 2, при условията на редовен преглед.

2. Седмият параграф от раздел 6.3.3 (единственият параграф под заглавието „Нетъргуеми потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека“) се заменя със следния текст:

„Високите кредитни стандарти за нетъргуемите потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, трябва да съответстват на степен за кредитно качество 2 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата (*5). За тези дългови инструменти ще бъде посочена рамка за кредитна оценка, специфична за съответната юрисдикция, в приложимата национална документация от НЦБ.

3. Вторият параграф и третият параграф от раздел 6.3.5 се заменят със следния текст:

„Първият елемент на процеса е ежегодното съставяне, от страна на доставчика на системата за кредитна оценка, на статични пулове от допустими длъжници, т.е. пулове, състоящи се от всички корпоративни и публичноправни длъжници, получаващи кредитна оценка от системата, която отговаря на едно от следните условия:

Статичен пул	Условие
Статичен пул за степени на кредитно качество 1 и 2	PD(i,t) (*6) ≤ 0,10 %
Статичен пул за степен на кредитно качество 3	0,10 % < PD(i,t) ≤ 0,40 %

Всички длъжници, които отговарят на едно от тези условия в началото на периода t, формират съответния статичен пул към момент t. В края на предвидения 12-месечен период, се изчислява реализираният процент на неизпълнение на задълженията за статичните пулове от длъжници към момент t. На годишна основа, доставчикът на система за рейтинговане трябва да се съгласи да представи на Евросистемата броя на допустимите длъжници, съдържащи се в статичните пулове към момент t и броя на тези длъжници в статичния пул (t), които не са успели да изпълнят свое задължение през следващия 12-месечен период.“

4. Раздел 6.4.2 се изменя, както следва:

а)	Четвъртото тире в единствения параграф се заменя със следния текст: „За отделните дългови инструменти, включени в категория V, се прилага уникално допустимо отклонение от 16 % независимо от матуритета или структурата на купона.“

б)

Петото тире в единствения параграф се заменя със следния текст:

„Отделните ценни книжа, обезпечени с активи, обезпечените банкови облигации (обезпечени банкови облигации от типа „Jumbo“, традиционни обезпечени банкови облигации и други обезпечени банкови облигации) и необезпечените дългови инструменти на кредитни институции, които се оценяват теоретично в съответствие с раздел 6.5, подлежат на допълнително допустимо отклонение при оценяване. Това допустимо отклонение е пряко приложимо на ниво теоретична оценка на отделния дългов инструмент под формата на намаление от преоценка от 5 %.“

в)

Таблица 6 се заменя със следната таблица:

„Таблица 6

Категории на ликвидност за търгуеми активи (1)

Категория I	Категория II	Категория III	Категория IV	Категория V
Дългови инструменти на централно държавно управление	Дългови инструменти на местното и регионалното държавно управление	Традиционни обезпечени банкови облигации	Дългови инструменти на кредитни институции (необезпечени)	Ценни книжа, обезпечени с активи
Дългови инструменти, емитирани от централни банки (2)	Обезпечени облигации от типа „Jumbo“ (3)	Дългови инструменти, емитирани от нефинансови предприятия и други емитенти (4)	Дългови инструменти, емитирани от финансови предприятия, различни от кредитни институции (необезпечени)
	Дългови инструменти на правителствени агенции (4)	Други обезпечени банкови облигации (5)
	Дългови инструменти на наднационални институции

г)

Седмото тире в единствения параграф се заменя със следния текст:

„Допустимото отклонение, прилагано към търгуемите дългови инструменти, включени в категории на ликвидност от I до IV с променливи лихвени купони (*7), е това, което се прилага към инструментите с фиксиран лихвен купон и с падеж до 1 година в съответната категория на ликвидност и в категорията за кредитно качество, към които е разпределен инструментът.

(*7) Плащането на даден купон се счита за плащане с променлив лихвен процент, ако купонът е свързан с референтен лихвен процент и ако коригираният период, съответстващ на този купон, не е по-дълъг от една година. Плащанията по купони, за които коригираният период е по-дълъг от една година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като съответният падеж за допустимото отклонение при оценяване е остатъчният срок до падеж на дълговия инструмент.“ "

д)

Таблица 7 се заменя със следната таблица:

„Таблица 7

Нива на допустими отклонения при оценяване, прилагани към допустими търгуеми активи

		Категории на ликвидност
Кредитно качество	Остатъчен срок до падежа (години)	Категория I		Категория II (*8)		Категория III (*8)		Категория IV (*8)		Категория V (*8)
Кредитно качество	Остатъчен срок до падежа (години)	Фиксиран купон	Нулев купон	Фиксиран купон	Нулев купон	Фиксиран купон	Нулев купон	Фиксиран купон	Нулев купон
Степени 1 и 2 (от ААА до А-) (*9)	0-1	0,5	0,5	1,0	1,0	1,5	1,5	6,5	6,5	16
	1-3	1,5	1,5	2,5	2,5	3,0	3,0	8,5	9,0
	3-5	2,5	3,0	3,5	4,0	5,0	5,5	11,0	11,5
	5-7	3,0	3,5	4,5	5,0	6,5	7,5	12,5	13,5
	7-10	4,0	4,5	5,5	6,5	8,5	9,5	14,0	15,5
	> 10	5,5	8,5	7,5	12,0	11,0	16,5	17,0	22,5
Степен 3 (от ВВВ+ до ВВВ-) (*9)	0-1	5,5	5,5	6,0	6,0	8,0	8,0	15,0	15,0	Недопустими
	1-3	6,5	6,5	10,5	11,5	18,0	19,5	27,5	29,5
	3-5	7,5	8,0	15,5	17,0	25,5	28,0	36,5	39,5
	5-7	8,0	8,5	18,0	20,5	28,0	31,5	38,5	43,0
	7-10	9,0	9,5	19,5	22,5	29,0	33,5	39,0	44,5
	> 10	10,5	13,5	20,0	29,0	29,5	38,0	39,5	46,0

е)

таблица 8 се заменя със следната таблица:

„Таблица 8

Нива на допустими отклонения при оценяване, прилагани към допустими търгуеми дългови инструменти с обратно плаващ лихвен процент, включени в категории от I до IV

Кредитно качество	Остатъчен срок до падежа (години)	Купон с обратно плаващ лихвен процент
Степени 1 и 2 (от ААА до А-)	0-1	7,5
	1-3	11,5
	3-5	16,0
	5-7	19,5
	7-10	22,5
	> 10	28,0
Степен 3 (от ВВВ+ до ВВВ-)	0-1	21,0
	1-3	46,5
	3-5	63,5
	5-7	68,0
	7-10	69,0
	> 10	69,5“

5. Раздел 6.4.3 се изменя, както следва:

а)

Първите две тирета в първия параграф се заменят със следния текст:

„Отделните вземания по кредити подлежат на специфични допустими отклонения при оценяване. Допустимите отклонения при оценяване се различават в зависимост от остатъчния срок до падежа, вида на лихвеното плащане (фиксирана или променлива лихва), категорията на кредитното качество и методологията за оценяване, прилагана от НЦБ (виж раздел 6.5), както е описано в таблица 9 (*10).

Допустимото отклонение, прилагано за вземания по кредити с плащане с променлив лихвен процент, е това, което се прилага за вземанията по кредити с плащане с фиксиран лихвен процент и с падеж до 1 година, които отговарят на същото качество за кредит и на същата методология за оценяване (оценяване, основано на теоретична цена, определена от НЦБ, или на непогасената сума, определена от НЦБ). Дадено лихвено плащане се счита за плащане с променлив лихвен процент, ако то е свързано с референтен лихвен процент и ако коригираният период, съответстващ на това плащане, не е по-дълъг от една година. Лихвените плащания, за които този период е по-дълъг от една година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като съответният падеж за допустимите отклонения е остатъчният срок до падежа на вземането по кредита.

(*10) Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към вземания по кредити с плащания с фиксиран лихвен процент, са също приложими към вземания по кредити, лихвените плащания по които са свързани с процента на инфлация.“ "

б)

Таблица 9 се заменя със следната таблица:

„Таблица 9

Нива на допустимите отклонения при оценяване, прилагани към вземания по кредити с плащания с фиксиран лихвен процент

		Методология на оценка
Кредитно качество	Остатъчен срок до падежа (години)	Плащане с фиксиран лихвен процент и оценяване, основано на теоретична цена, определена от НЦБ	Плащане с фиксиран лихвен процент и оценяване, основано на непогасената сума, определена от НЦБ
Степени 1 и 2 (AAA to A-)	0-1	8,0	10,0
	1-3	11,5	17,5
	3-5	15,0	24,0
	5-7	17,0	29,0
	7-10	18,5	34,5
	> 10	20,5	44,5
Степен 3 (от ВВВ+ до ВВВ-)	0-1	15,5	17,5
	1-3	28,0	34,0
	3-5	37,0	46,0
	5-7	39,0	51,0
	7-10	39,5	55,5
	> 10	40,5	64,5“

в)	Вторият параграф се заменя със следния текст: „Нетъргуемите потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, подлежат на допустимо отклонение при оценяване от 24 %.“

6. Допълнение 2 се изменя, както следва:

Определението за „ намаление от преоценка (Valuation markdown) “ се заменя със следното:

„Намаление от преоценка (Valuation markdown): мярка за контрол на риска, приложима към базовите активи, използвани при обратни сделки, при която централната банка намалява теоретичната пазарна стойност на активите с определен процент, преди да приложи допустимо отклонение при оценяване.“

(*1) Хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата е публикувана на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu). Кредитна оценка със степен на кредитно качество 3 означава минимален дългосрочен рейтинг „BBB-“ от Fitch или Standard & Poor’s или „Baa3“ от Moody's, или „BBB“ от DBRS.

(*2) Директивата за капиталовите изисквания обхваща Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201).

(*3) Кредитна оценка „тройно А“ означава минимален дългосрочен рейтинг „ААА“ от Fitch, Standard & Poor’s или DBRS или „Ааа“ от Moody's, или, ако това не е приложимо, краткосрочен рейтинг „F1+“ от Fitch или „A-1+“ от Standard & Poor’s или „R-1H“ от DBRS.

(*4) Кредитна оценка „едно А“ означава минимален дългосрочен рейтинг „А-“ от Fitch или Standard & Poor’s или „А3“ от Moody's, или „AL“ от DBRS.“

(*5) Както е посочено в хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата, публикувана на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu).“

(*6) PD(i,t) обозначава вероятността от неизпълнение, която е определена от системата за кредитна оценка за длъжник i в момент t.

(1) Като цяло класификацията на емитента определя категорията на ликвидност. Всички ценни книжа, обезпечени с активи, обаче се включват в категория V, независимо от класификацията на емитента, а обезпечените банкови облигации от типа „Jumbo“ се включват в категория II, докато традиционните обезпечени банкови облигации, други обезпечени банкови облигации и други дългови инструменти, емитирани от кредитни институции, се включват в категории III и IV.

(2) Дълговите сертификати, емитирани от ЕЦБ, и дълговите инструменти, емитирани от НЦБ, преди въвеждането на еврото в съответната държава-членка, се включват в категория на ликвидност I.

(3) Само инструменти с обем на емисията минимум 1 милиард евро, за които най-малко три значителни за пазара участници предоставят редовни заявки и изискват котировки, попадат в категорията активи на обезпечените банкови облигации от типа „Jumbo“.

(4) Само търгуеми активи, емитирани от емитенти, които са класифицирани от ЕЦБ като правителствени агенции, се включват в категория ликвидност II. Търгуемите активи, емитирани от други правителствени агенции, се включват в категории ликвидност III или IV, в зависимост от вида на емитента или актив.

(5) Обезпечени облигации, несъответстващи на Директивата за ПКИПЦК, включващи както структурирани обезпечени облигации, така и обезпечени облигации с много емитенти, се включват в категория III.“

(*8) Отделните ценни книжа, обезпечени с активи, обезпечените банкови облигации (обезпечени банкови облигации от типа „Jumbo“, традиционни обезпечени банкови облигации и други обезпечени банкови облигации) и необезпечените банкови облигации, които се оценяват теоретично в съответствие с раздел 6.5, подлежат на допълнително допустимо отклонение при оценяване. Това допустимо отклонение е пряко приложимо на ниво на теоретична оценка на отделен дългов инструмент под формата на намаление от преоценка от 5 %.

(*9) Рейтингите са посочени в хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата, публикувана на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu).“

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложение II към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменя, както следва:

Раздел I се изменя, както следва:

1.	Точка 6, буква п) се заменя със следния текст: „спрямо контрагента се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от ЕС по член 75 от Договора, ограничаващи възможността на контрагента да използва своите средства; или“.

2.	Точка 6, буква р) се заменя със следния текст: „спрямо контрагента се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от държава-членка, ограничаващи възможността на контрагента да използва своите средства; или“.

Член 7 се заменя със следния текст:

„Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, гарантират, че в случай на неизпълнение на задълженията, НЦБ има правото да използва следните мерки: а) временно прекратяване, ограничаване или изключване на достъпа на контрагент до операции на открития пазар; б) временно прекратяване, ограничаване или изключване на достъпа на контрагент до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата; в) прекратяване на всички неизпълнени споразумения и транзакции; или г) изискване на предсрочно събиране на вземанията, чийто падеж не е настъпил или които са условни. Освен това НЦБ може да е оправомощена да използва следните мерки: а) да използва депозитите на контрагента, вложени в НЦБ, за да компенсира вземанията към този контрагент; б) временно да прекрати изпълнението на задълженията към този контрагент, докато вземането към контрагента не бъде удовлетворено; в) да поиска лихва за забавено плащане; или г) да поиска обезщетение за всяка загуба, причинена вследствие на неизпълнените задължения на контрагента. Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, следва да осигуряват, че в случай на неизпълнение на задължения, тази НЦБ има законното право да осребри без ненужно забавяне всички активи, предоставени като обезпечение, по начин, даващ право на НЦБ да възстанови стойността на отпуснатия кредит, ако контрагентът не уреди бързо отрицателното си салдо. За да осигури еднакво прилагане на наложените мерки, Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение относно мерките, включително временно прекратяване, ограничаване или изключване на контрагент от достъп до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.“

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2010.267.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 267

Издание на български език	Законодателство	Година 53 9 октомври 2010 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕШЕНИЯ
		2010/597/ЕС
	*	Решение на Европейската централна банка от 16 септември 2010 година относно проверките за истинност и годност и за връщането в обращение на евробанкноти (ЕЦБ/2010/14)	1
		НАСОКИ
		2010/598/EU
	*	Насоки на Европейската централна банка от 16 септември 2010 година за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2010/13)	21