28.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 227/1

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3

Приложение 4

Приложение 5

Приложение 6

Приложение 7

1.1.

Настоящото правило определя изискванията, на които трябва да отговарят механичните теглително-прикачни устройства и техните части, за да бъдат международно признати като взаимно съвместими.

1.2.

Настоящото правило се прилага за устройства и части, предназначени за:

1.3.

Настоящото правило се прилага за:

2.1.

„Механични теглително-прикачни устройства и техните части“ означава всички възли и детайли от рамата, носещите части от каросерията и шасито на моторното превозно средство и ремаркето, чрез които те се свързват в състав от превозни средства или в съчленени превозни средства. Това включва и постоянно закрепените или демонтируемите детайли, необходими за монтирането или действието на механичното теглително-прикачно устройство или негова част.

2.2.

Изискванията за автоматично прикачване се считат за изпълнени, ако придвижването на теглещото превозно средство назад към ремаркето е достатъчно за пълно задействане на прикачното устройство, неговото автоматично блокиране и подаване на сигнал за правилно прикачване без каквато и да била външна намеса.

В случай на теглително-прикачни устройства тип „кука“ изискванията за автоматично прикачване се считат за изпълнени, ако след закачването на ухото на теглича към куката на прикачното устройство, отварянето и затварянето на заключващото устройство на теглително-прикачното устройство става без каквато и да била външна намеса.

2.3.

Стандартните механични теглително-прикачни устройства и техните части съответстват на стандартните размери и параметрите, дадени в настоящото правило. Те са взаимозаменяеми в рамките на своя клас, независимо от производителя.

2.4.

Нестандартните механични теглително-прикачни устройства и техните части не съответстват напълно на стандартните размери и параметрите, дадени в настоящото правило, но могат да се свързват към стандартните теглително-прикачни устройства и техните части от съответния клас.

2.5.

Разнородните нестандартни механични теглително-прикачни устройства и техните части не съответстват на стандартните размери и параметрите, дадени в настоящото правило, и не могат да бъдат свързани към стандартните теглително-прикачни устройства и техните части. Към тях се отнасят, например, устройствата, които не съответстват на нито един от класовете от A до L и T, изброени в точка 2.6, като тези, предназначени за специални превозни средства с голяма товароносимост, и разнородните устройства, съответстващи на действащите национални стандарти.

2.6.

Механичните теглително-прикачни устройства и техните части се класифицират по типове, както следва:

2.7.

Направляващите клинове са устройства или елементи, монтирани на полуремаркетата, които управляват положението на полуремаркето спрямо опорно-прикачното устройство.

2.8.

Системите за дистанционно управление са устройства и елементи, които позволяват теглително-прикачните устройства да се управляват отстрани на превозното средство или от кабината на водача на превозното средство.

2.9.

Дистанционните сигнални устройства са устройства и елементи, които подават сигнал в кабината на водача, че прикачването е извършено и заключващите устройства са включени.

2.10.

„Тип теглително-прикачно устройство или негова част“ означава устройство или негова част, които не се различават съществено по отношение на:

2.11.

Параметрите D, Dc, S, V и U се определят или установяват като:

2.11.1.

стойностите на D или Dc са теоретични базови стойности на хоризонталните сили, действащи между теглещото превозно средство и ремаркето, които се използват за определяне на хоризонталното натоварване при динамични изпитвания. За механичните теглително-прикачни устройства и техните части, които не са предназначени да издържат на вертикални усилия, стойността е равна на: За механични теглително-прикачни устройства и техните части, предназначени за ремаркета със средна ос, определени в точка 2.13, стойността е равна на: За опорно-прикачни устройства от клас G, централни цапфи за опорно-прикачни устройства от клас H и монтажни плочи от клас J, определени в точка 2.6, стойността е равна на: където:   T е технически допустимата максимална маса на теглещото превозно средство в t. В съответните случаи тя включва вертикалното усилие, прилагано от ремаркето със средна ос;   R е технически допустимата максимална маса в t на ремаркето с подвижен във вертикалната равнина теглич или на полуремаркето (2).   C е масата в t, предавана на опорната повърхност от оста или осите на ремаркето със средна ос, определено в точка 2.13, когато е прикачено към теглещото превозно средство и е натоварено с технически допустимата максимална маса (2). В случай на ремаркета със средна ос от категории O1 и O2 (3) технически допустимата максимална маса се заявява от производителя на теглещото превозно.   g е земното ускорение (прието за 9,81 m/s2);   U е определено в точка 2.11.2;   S е определено в точка 2.11.3;

2.11.4.

V е теоретичната базова стойност на амплитудата на вертикалната сила, приложена върху теглително-прикачното устройство от ремарке със средна ос и технически допустима максимална маса по-голяма от 3,5 t. Стойността на V се използва за определяне на вертикалните сили при динамични изпитвания. (вж. бележката по-долу) където:   a е еквивалентното вертикално ускорение на теглително-прикачното устройство в зависимост от типа на конструкцията на окачването на задната ос на теглещото превозно средство.   За пневматично окачване (или окачване с еквивалентни демпфериращи характеристики) a = 1,8 m/s2   За други типове окачване: a = 2,4 m/s2   X е дължина на товарната площ на ремаркето в m (вж. фигура 1).   L е разстоянието от центъра на ухото на теглича до центъра на групата от оси в m (вж. фигура 1). Забележка: (ако получената стойност е по-малка от 1,0, то тя се приема за равна на 1,0) Фигура 1 Размери на ремарке със средна ос

2.12.

Означения и определения, използвани в приложение 6 към настоящото правило

Av= максимално допустима маса на ос на управляема ос в t.

C= маса на ремарке със средна ос в t (вж. точка 2.11.1 от настоящото правило).

D= стойност на D в kN — вж. точка 2.11.1 от настоящото правило.

Dc= стойност на Dc в kN за ремаркета със средна ос — вж. точка 2.11.1 от настоящото правило.

R= маса на тегленото превозно средство в t — вж. точка 2.11.1 от настоящото правило.

T= маса на теглещото превозно средство в t — вж. точка 2.11.1 от настоящото правило.

Fa= статична подемна сила в kN.

Fh= хоризонтална съставяща на силата за изпитване по надлъжната ос на превозното средство в kN.

Fs= вертикална съставяща на силата за изпитване в kN.

S= статична вертикална маса в kg.

U= маса, прилагаща вертикална сила върху опорно-прикачно устройство, в t.

V= стойност на V в kN — вж. точка 2.11.4 от настоящото правило.

a= коефициент на еквивалентното вертикално ускорение в точката на прикачване на ремаркета със средна ос, в зависимост от типа на окачването на задната ос (задните оси) на теглещото превозно средство — вж. точка 2.11.4 от настоящото правило.

e= надлъжно разстояние между точката на прикачване на прикачните сферични накрайници и вертикалната равнина на точките на закрепване (вж. фигури 20в—20е) в mm.

f= вертикално разстояние между точката на прикачване на прикачните сферични накрайници и хоризонталната равнина на точките на закрепване (вж. фигури 20в—20е) в mm.

g= земното ускорение, прието за 9,81 m/s2.

L= теоретична дължина на теглича между центъра на ухото на теглича и центъра на комбинацията от оси в m.

X= дължина на товарната площ на ремарке със средна ос в m.

Допълнителни означения:

O= максимална сила за изпитване,

U= минимална сила за изпитване,

a= статична сила,

h= хоризонтална,

p= пулсираща,

res= резултантна,

s= вертикална,

w= знакопроменлива сила.

2.13.

„Ремарке със средна ос“ означава ремарке с теглич, който не може да се премества във вертикалната равнина независимо от ремаркето, и с ос или оси, разположени близо до центъра на тежестта на ремаркето, когато е равномерно натоварено. Вертикалното усилие върху теглително-прикачното устройство на теглещото превозно средство трябва да е не по-голямо от 10 % от максималната маса на ремаркето или 1 000 килограма, в зависимост от това, коя от двете стойности е по-малка.

Максимална маса на ремаркето със средна ос означава общата сила от масата, предавана на земната повърхност от оста или осите на ремаркето, когато е прикачено към теглещото превозно средство и когато е натоварено с технически допустимата максимална маса (4).

2.14.

„Ефективно механично прикачване“ означава, че конструкцията и формата на устройство и неговите съставни части са такива, че то не се отваря или разединява под действието на каквито и да било сили или техните съставящи, на които е подложено при нормална експлоатация или изпитване.

2.15.

„Тип на превозното средство“ означава превозни средства, които не се различават съществено по отношение на конструкция, размери, форма и материали в зоната на закрепване на механичното теглително-прикачно устройство или неговите части. Това се отнася както за теглещото превозно средство, така и за ремаркето.

3.1.

Заявлението за одобрение се подава от титуляря на търговското наименование или марка или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.

За всеки тип механично теглително-прикачно устройство или негова част заявлението се придружава, например във формуляра за съобщение, даден в приложение 1, от следната информация:

4.1.

Всеки образец трябва да съответства на техническите изисквания за размери и якост, определени в приложения 5 и 6. След провеждане на изпитванията, определени в приложение 6, не трябва да има пукнатини, счупвания или недопустими остатъчни деформации, които биха повлияли отрицателно върху нормалната работата на устройството или частта.

4.2.

Всички детайли на механичните теглително-прикачни устройства или техните части, чиято неизправност може да предизвика разкачване между превозното средство и ремаркето, се изработват от стомана. Могат да бъдат използвани и други материали, при условие че производителят докаже по съответния начин тяхната еквивалентност пред органа за одобрение на типа или техническата служба на страната по договора, прилагаща настоящото правило.

4.3.

Механичните теглително-прикачни устройства или техните части трябва да бъдат безопасни при експлоатация, а прикачването и откачването трябва да може да се извършва от един човек без използване на инструменти. С изключение на прикачните устройства от клас Т, за ремаркета с максимална технически допустима маса по-голяма от 3,5 t се допускат само автоматични прикачни устройства.

4.4.

Механичните теглително-прикачни устройства или техните части се проектират и изработват така, че при нормална експлоатация, правилно обслужване и замяна на износените детайли, да продължават да работят задоволително и да запазват характеристиките, предписани в настоящото правило.

4.5.

Всички механични теглително-прикачни устройства или техните части се проектират така, че да осигуряват ефективно механично прикачване и при затворено положение да се блокират най-малко от един допълнителен механизъм, освен ако не са предвидени допълнителни изисквания в приложение 5. Като алтернатива, може да има два или повече отделни допълнителни механизми, осигуряващи затвореното положение на устройството, като всеки от тях трябва да е проектиран така, че да осигурява ефективно механично прикачване и да бъде изпитван самостоятелно за всяко от изискванията, дадени в приложение 6. Ефективното механично прикачване трябва да отговаря на определението от точка 2.14.

Пружинните сили могат да се използват само за затваряне на устройството и за предпазване от действието на вибрациите, предизвикващи преместване на съставните части на устройството в положение, при което то може да се отвори или да предизвика откачване.

Неизправността или липсата на всяка една от пружините не трябва да води до отваряне на цялото устройство или откачване.

4.6.

Всяко устройство или част трябва да се придружава от инструкция за монтаж и експлоатация, която дава достатъчна информация на всяко компетентно лице за правилен монтаж на превозното средство и експлоатация — вж. също и приложение 7. Инструкцията трябва да бъде поне на езика на страната, в която ще бъде предложено за продажба. В случай на устройства или части, доставяни за първоначален монтаж на производителя на превозното средство или каросерията, те може да не са придружени с инструкции за монтаж, но производителят на превозното средство или каросерията е отговорен за осигуряване на потребителя с необходимите инструкции за правилна експлоатация на теглително-прикачните устройства или техните части.

4.7.

За устройства или части от клас А или клас S, когато е приложимо, използвани за ремаркета с максимално допустима маса не по-голяма от 3,5 t, и произвеждани от производители, които нямат никаква връзка с производителя на превозното средство, и когато устройствата и частите са предназначени за монтаж като резервни части, височината и другите монтажни характеристики на теглително-прикачното устройство при всички случаи се проверяват от органа за одобрение на типа или техническата служба, в съответствие от приложение 7, точка 1.

4.8.

За теглително-прикачни устройства за тежък режим на работа и други разнородни нестандартни теглително-прикачни устройства или части от клас S и клас T се използват съответните изисквания от приложения 5, 6 и 7 за най-близкото стандартно или нестандартно устройство или негова част.

5.1.

Когато производителят на превозното средство подава заявление за одобрение на превозно средство, оборудвано с механично теглително-прикачно устройство или негова част, или разрешава експлоатацията на превозното средство за теглене на ремарке от какъвто и да било вид, тогава, по искане на добросъвестен подател на заявление за възможно одобрение на тип механично теглително-прикачно устройство или негова част, или по искане на органа за одобрение на типа или техническата служба на страна по договора, производителят на превозното средство предоставя незабавно на заинтересования или на органа, или на техническата служба информацията, изисквана в точка 5.3 по-долу, която да позволи на производителя на теглително-прикачното устройство или негова част правилно да проектира и произведе механично теглително-прикачно устройство или негова част за това превозно средство. По искане на добросъвестен подател на заявление за възможно одобрение на тип механично теглително-прикачно устройство или негова част, всяка информация по точка 5.3 по-долу, която е на разположение на органа за одобрение на типа, трябва да бъде предоставена на подателя на заявлението.

5.2.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на закрепването на механично теглително-прикачно устройство или негова част се подава от производителя на превозното средство или негов надлежно упълномощен представител.

5.3.

То трябва да бъде придружено със следната информация, която да позволи на органа за одобрение на типа да попълни формуляра за съобщение, даден в приложение 2:

6.1.

Механичните теглително-прикачни устройства или техни части, монтирани на превозното средство, се одобряват в съответствие с изискванията от точки 3 и 4 и приложения 5 и 6 към настоящото правило.

6.2.

Монтирането на механично теглително-прикачно устройство или негова част на превозното средство трябва да отговаря на изискванията от приложение 7 към настоящото правило.

6.3.

Теглително-прикачното устройство или част трябва да имат инструкция за експлоатация, съдържаща всички специални инструкции за експлоатация, различни от общоприетите за дадения тип теглително-прикачно устройство или част, и инструкции за прикачване и откачване при различни условия, например при различни ъгли между теглещото и тегленото превозно средство едно спрямо друго. Всяко превозно средство се придружава от тази инструкция за експлоатация, която трябва да бъде поне на езика на страната, в която ще бъде предложено за продажба.

7.1.

Типовете механични теглително-прикачни устройства и техните части, предоставени за одобрение, трябва да носят търговското наименование или марка на производителя, доставчика или подателя на заявлението.

7.2.

Трябва да бъде предвидено достатъчно място за нанасяне на маркировката за одобрение, посочена в точка 8.5 и показана в приложение 3. Това място се отбелязва на чертежите, посочени в точка 3.2.2.

7.3.

До маркировката за одобрение, посочена в точки 7.2 и 8.5, на механичното теглително-прикачно устройство се маркират класът на теглително-прикачното устройство, определен в точка 2.6, и съответните параметри, определени в точка 2.11 и показани в приложение 4. Положението на тези маркировки се показва на чертежите, посочени в точка 3.2.2.

Параметрите може да не се маркират, когато те са определени в класификацията, дадена в настоящото правило, например класове А50-1—А50-5.

7.4.

Когато механично теглително-прикачно устройство или негова част са одобрени с алтернативни параметри в рамките на един и същи клас, на устройството или частта се маркират максимум две алтернативни стойности.

7.5.

Ако използването на механичното теглително-прикачно устройство или негова част е ограничено по някакъв начин, например ако то не е предназначено за експлоатация с направляващи клинове, тогава ограничението се маркира на устройството или частта.

7.6.

Всички маркировки трябва да бъдат трайни и четливи, след като устройството или частта са монтирани на превозното средство.

8.1.

Ако образецът (образците) на типа механично теглително-прикачно устройство или негова част отговаря (отговарят) на изискванията от настоящото правило, се издава одобрение, при условие че са изпълнени изискванията от точка 10.

8.2.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите му две цифри указват серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по договора не може да присвоява същия номер на друг тип устройство или негова част, посочени в настоящото правило.

8.3.

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение или за окончателно прекратяване на производството на механично теглително-прикачно устройство или негова част, одобрени съгласно настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, който съответства на образеца от приложение 1 или приложение 2 към настоящото правило.

8.4.

На всяко механично теглително-прикачно устройство или негова част, одобрени съгласно настоящото правило, на мястото, посочено в точка 7.2, и в допълнение на маркировката, предписана в точка 7.1, се поставя маркировка за одобрение, описана в точка 8.5.

8.5.

Маркировката за одобрение е международна маркировка, която се състои от:

9.1.

Органът за одобрение на типа или техническата служба, издала одобрението, се уведомява за всяка промяна на типа механично теглително-прикачно устройство или негова част или на превозното средство, определени в точка 2.10. Тогава органът за одобрение на типа или техническата служба може:

9.2.

Страните по договора, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко потвърждение или отказ на одобрение, в което се посочва промяната, съгласно процедурата, предписана в точка 8.3.

9.3.

Органът за одобрение на типа или техническата служба, която издава разширение на одобрението, присвоява сериен номер на това разширение и информира другите страни по договора, прилагащи настоящото правило, съгласно процедурата, предписана в точка 8.3.

10.1.

Титулярят на одобрението трябва да осигури регистриране на резултатите от изпитванията за проверка на съответствието на производството и достъп до приложените документи в продължение на определен период, съгласуван с одобряващия орган или техническата служба. Този период не трябва да бъде по-дълъг от 10 години от момента на окончателното прекратяване на производството.

10.2.

Органът за одобрение на типа или техническата служба, която е издала типовото одобрение, може по всяко време да провери методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено съоръжение. Нормалната честота на тези проверки е веднъж на две години.

11.1.

Одобрението, издадено по отношение на тип механично теглително-прикачно устройство или негова част съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията или ако механично теглително-прикачно устройство или негова част с нанесена маркировка за одобрение не съответства на одобрения тип.

11.2.

Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени дадено от нея одобрение, тя уведомява незабавно останалите страни по договора, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 или приложение 2 към настоящото правило.

14.1.

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, съобщават на Секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение, както и на административните отдели, издаващи одобрение и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение, или окончателно прекратяване на производството, издадени в други държави.

28.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 227/62

(1)

С писмо от 4 декември 2003 г. Комисията беше запозната, чрез различни статии от пресата, с намерението на италианското правителство да приложи преференциални тарифи за електроенергията към някои предприятия в Сардиния.

(2)

Тарифите са въведени с член 1 от указа на председателя на Съвета на министрите от 6 февруари 2004 г., който довежда до две отделни последици: a) въвеждат се преференциални тарифи за електроенергията за предприятията Portovesme Srl (2), ILA (3) и Euroallumina (4) и б) се удължава преференциалната тарифа, с която се ползва вече Alcoa Trasformazioni (производител на първичен алуминий, наричан по-долу „Alcoa“).

(3)

С писма от 22 януари и 19 март 2004 г. службите на Комисията поискаха пояснения на тези мерки. Италианските органи отговориха с писма от 6 февруари и 9 юни 2004 г. и изпратиха допълнителна информация с писмо от 20 септември 2004 г.

(4)

С писмо от 16 ноември 2004 г. Комисията информира Италия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, във връзка с въпросната помощ.

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5). Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментарите си по въпросните мерки.

(6)

Италия изпрати коментарите си с писма от 4 и 11 февруари 2005 г.

(7)

Комисията също така получи мнения от заинтересовани страни, които предаде с писмо от 22 март 2005 г. на Италия, като ѝ даде възможност за отговор. Забележките на последната пристигнаха с писмо от 20 септември 2005 г.

(8)

С писмо от 23 декември 2005 г. Комисията поиска допълнителна информация, представена ѝ от италианските органи с писмо от 3 март 2006 г. С писмо от 22 август 2006 г. Комисията поиска допълнителни уточнения, представени ѝ от Италия с писмо от 28 септември 2006 г.

(9)

На 29 октомври 2008 г. делото беше разделено на част A, отнасяща се до мярката в полза на Alcoa, и част Б, отнасяща се до предприятията Portovesme, ILA и Euroallumina. Настоящото решение се отнася само до Alcoa (част A).

(10)

В рамките на свързано дело за държавна помощ (6), Комисията беше запозната с второ удължаване на преференциалната тарифа на електроенергията, предоставена на Alcoa. Удължаването е предоставено по член 11, параграф 11 от Наредба-закон № 35 от 14 март 2005 г., преобразувана в Закон № 80/2005 от 14 май 2005 г.„Неотложни мерки в рамките на плана за действие за икономическото, социалното и териториалното развитие“. Бенефициерите са Alcoa и трите предприятия, които наследяват Terni (7).

(11)

С писмо от 23 декември 2005 г. Комисията поиска допълнителна информация, представена ѝ от италианските органи с писмо от 24 февруари 2006 г. Освен това, Италия предостави допълнителна информация с писма от 2 март и 27 април 2006 г.

(12)

С писмо от 19 юли 2006 г. Комисията информира Италия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, срещу двата тарифни режима (дело C 36/06).

(13)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз  (8). Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментарите си по въпросните мерки.

(14)

Италия представи коментарите си с писмо от 25 октомври 2006 г. и предостави допълнителна информация с писма от 9 ноември и 7 декември 2006 г.

(15)

Комисията също така получи коментари от заинтересовани страни, които предаде на Италия, като ѝ даде възможност за отговор. Забележките на последната пристигнаха с писмо от 22 декември 2006 г.

(16)

С писмо от 20 февруари 2007 г. Комисията поиска по-обширни уточнения относно тарифния режим, представени ѝ от италианските органи с писма съответно от 10 и 14 май 2007 г.

(17)

На 18 септември 2007 г. делото беше разделено на част A, отнасяща се до трите дружества, произлезли от Terni, и част Б, отнасяща се до Alcoa. На 20 ноември 2007 г. Комисията прие окончателно отрицателно решение, съгласно което помощта за дружествата Terni (9) трябва да бъде възстановена.

(18)

В промеждутъка, с писмо от 19 януари 2007 г. Комисията започна да проучва възможността да приеме по отношение на тарифния режим, прилаган към Alcoa в Сардиния, временни мерки, подчинени на въвеждането от страна на Италия на програма за прехвърляне на виртуален капацитет (Virtual Power Plant, по-долу „VPP“). Италия отговори с писма от 16 април и 5 ноември 2007 г. На 13 март 2008 г. италианските органи и службите на Комисията проведоха заседание и Италия беше приканена да вземе позиция преди 12 май 2008 г. След като поиска удължаване на срока с писмо от 29 май 2008 г., Италия предостави сведения с писма от 12 юни и 7 юли 2008 г.

(19)

Италия поиска да се срещне с Комисията, за да ѝ представи евентуалните правила за VPP. Срещата се проведе на 9 декември 2008 г. и Италия предостави допълнителни уточнения с писма от 19 декември 2008 г. и 19 май 2009 г.

(20)

Още една среща се проведе на 26 май 2009 г. С писма от 10 юли и 18 август 2009 г. Италия предостави допълнителна информация.

(21)

От 1996 г. производителят на алуминий Alcoa се ползва с преференциална тарифа за електроенергията, предназначена за двете топилни пещи на първичен алуминий в Сардиния (Portovesme) и във Венето (Fusina). Първоначално тарифата е предоставена за период от десет години (изтекъл на 31 декември 2005 г.), в рамките на приватизационна сделка, и е разрешена от Комисията съгласно нормативната уредба относно държавните помощи в решение, което установява липсата на държавна помощ. През годините обаче тази тарифа променя своя характер и е удължена на два пъти от Италия, един път през 2004 г. и отново през 2005 г.

(22)

Оспорваната тарифа се субсидира чрез парична вноска от публичен орган, а именно Изравнителната каса (10), което води до намаляване на определената по договор цена между Alcoa и ENEL, доставчика на електроенергия. Необходимите ресурси се събират чрез парафискален налог, приложен към всички потребители на електроенергия (компонент A4 от тарифата на електроенергията).

(23)

Преференциалният тарифен режим, от който се ползва Alcoa, е въведен с конкретни законодателни разпоредби (2.2.1) и с подробна правна уредба, въведена от AEEG, Орган за електроенергия и газ (2.2.2.1). Изравнителната каса е органът, на който е възложено изпълнението на режима (2.2.2.2). Следователно, в анализа на Комисията на тарифния режим, приложим към Alcoa, трябва да се отчетат едновременно законодателните разпоредби и подзаконовата уредба на Италия.

(24)

Въпросните законодателни разпоредби са член 1 от указа на председателя на Съвета на министрите от 6 февруари 2004 г. (11) (наричан по-долу „указ от 2004 г.“), изпълнен с предвидените за тази цел подзаконови разпоредби, и член 11, параграф 11 от Наредба-закон № 35 от 14 март 2005 г., преобразувана в Закон № 80/2005 „Неотложни мерки в рамките на плана за действие за икономическото, социалното и териториалното развитие“ (наричан по-долу „Закон № 80/2005“), изпълнен с предвидените за тази цел подзаконови разпоредби (12).

(25)

През 1995 г. Италия създава Органа за електроенергия и газ (13) (наричан по-долу „AEEG“), на който възлага най-различни регулаторни дейности, като му предоставя широки правомощия. По-специално този орган определя и актуализира тарифите на електроенергията и определя правилата за събиране на нужните ресурси за финансирането на общите разходи на електроенергийната система на Италия (14). При упражняването на своите функции, AEEG взима предвид правителствената политика по отношение на предоставянето на услуги от общ интерес за страната (15).

(26)

Съгласно предоставените му правомощия, в течение на годините AEEG приема много решения, с които се определят правилата за управление на преференциалните тарифни режими в Италия.

(27)

Управлението на ценовите надбавки и други вноски в електроенергийния сектор се възлага на Cassa Conguaglio per il Settore Elettrico (по-надолу „Изравнителната каса“), публичен орган, създадена с Наредба-закон № 98 от 26 януари 1948 г. Изравнителната каса, която работи по нареждане на AEEG, управлява по-специално финансовите потоци, свързани с преференциалните тарифи на електроенергия (събиране на налози и вноски за крайните бенефициери).

(28)

За се направи оценка на тарифата Alcoa, предмет на настоящото решение, е необходимо да се представи контекстът, в който е предоставена, както и развитието ѝ с течение на времето.

(29)

В началото на 90-те години на XX в. италианският производител на алуминий Alumix е преструктуриран, приватизиран и продаден на Alcoa в рамките на ликвидирането на публичния конгломерат EFIM (16). Alumix работела с две топилни пещи за първичен алуминий, разположени съответно в Portovesme (Сардиния) и Fusina (Венето).

(30)

За изкупуването на Alumix от Alcoa има условие за предоставяне, от страна на публичния доставчик на електроенергия (ENEL), на преференциална тарифа за доставките на електроенергия за двете топилни пещи.

(31)

Преференциалната тарифа, предоставена на Alcoa, е създадена на 19 декември 1995 г. с министерски указ (наричан по-долу „указа от 1995 г.“). Този указ постановява, че Alcoa ще може да се възползва от преференциалното отношение, въведено с решение CIP 13/1992, до края на 2005 г. (17) След тази дата прилаганият към Alcoa режим трябва да бъде приравнен към предвидения за всички потребители на електроенергия.

(32)

Тази намалена тарифа е оценена спрямо подзаконовата уредба за държавните помощи в рамките на дело C 38/92. В приетото на 4 декември 1996 г. решение (18) (наричано по-долу „решението Alumix“), Комисията заключава, че поради по-долу обобщените причини, това не е държавна помощ.

(33)

В рамките на въпросния режим, държавата определя тарифата, която да се прилага към Alcoa, и ENEL, единственият доставчик по онова време на електроенергия, е доставял електроенергия на тази тарифа. Приложимите към двете топилни пещи цени са фиксирани за десет години. За Сардиния определената цена е 36,3 ITL/kWh през 1996 г., която да се увеличава постепенно, за да достигне 39,6 ITL/kWh през 2005 г. За Венето тарифата трябва да достигне 39,9 ITL/kWh през 2005 г. В евро тези цени се равняват на 18—20 EUR/MWh.

(34)

По онова време ENEL е публичен монополен електроразпределителен орган (19). Ето защо Комисията се опитва да определи дали ENEL действа подобно на един рационален пазарен оператор при прилагането на определената за Alcoa тарифа.

(35)

Комисията прави оценка на положението по отношение на предлагането на електроенергия в двата въпросни региона през десетте години на прилагане на преференциалната тарифа. Тя забелязва, че в Сардиния и във Венето електроенергийният пазар се характеризира със производствен свръхкапацитет, който е малко вероятно да престане да съществува през следващите десет години. Също така, тя констатира, че производителите на електроенергия не могат да осъществяват износ от тези региони, поради недостатъчната взаимосвързаност между Сардиния и италианския полуостров, от една страна, и поради липсата на търсене от страна на граничещите с Венето региони, от друга страна (20).

(36)

В този контекст, Комисията отчита, че един голям промишлен клиент, като Alcoa, е в много изгодна позиция при преговорите с ENEL, тъй като затварянето на двете топилни пещи, които са сред най-добрите клиенти на ENEL в Италия, още повече би увеличило съществуващия свръхкапацитет, и би довело до влошаване на разходната структура на електроенергийното дружество. Следователно, дружеството ENEL има икономически интерес да снабдява топилните пещи в Portovesme и във Fusina на добре проучена тарифа.

(37)

Комисията счита, че един рационален доставчик на електроенергия би бил готов да продава на цена, покриваща средните пределни производствени разходи, изчислени спрямо видовете горива, използвани от електроцентралите във въпросните региони, увеличени с малка вноска за постоянните разходи. Оказало се е, че определената за Alcoa цена отговаря на тези критерии. По отношение на слабото годишно увеличение, предвидено за следващите десет години, Комисията го счита за оправдано, като се опира на принципа, че подобряването на видовете горива за енергопроизводство и производствените технологии биха намалили пределните производствени разходи на ENEL с течение на годините.

(38)

Вследствие на това, Комисията заключава, че ENEL е определил тарифата като рационален пазарен оператор, като заявява, че мярката не съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(39)

В хода на годините след решението Alumix, електроенергийната система на Италия е преструктурирана предвид на постепенната либерализация на електроенергийния пазар на ЕС (21).

(40)

През 1997 г. стандартната тарифа на електроенергията (22) е преструктурирана и разделена на тарифни компоненти (23). Тогава режимът Alcoa е променен за първи път. Тарифата Alumix, която преди реформата представлява обща сума, е адаптирана към новата тарифна структура и разбита на няколко елемента. Тарифните компоненти, приложими към Alcoa, са намалени, така че крайната цена да съответства точно на цената от решението Alumix. На този етап, тарифата все още се предоставя пряко от ENEL, който като единствен доставчик на електроенергия в Италия, прилага цената Alumix към Alcoa без никаква компенсация в замяна.

(41)

През 1999 г., когато Италия транспонира първата директива за либерализация на пазара на електроенергия на ЕС (24), ENEL спира да бъде монополен доставчик в Италия и е разделен на няколко юридически лица.

(42)

През 2000 г. Италия решава да включи тарифата Alumix в „общите разходи на електроенергийната система“ (25), като този нов статут води до първото значително изменение на механизма за финансиране на тарифата Alumix. Докато дотогава ENEL пряко е прилагал преференциалната тарифа към Alcoa, новият механизъм (26) предвижда доставчикът на електроенергия да получава пълната обичайно прилагана за големи промишлени клиенти цена, докато останалите потребители на електроенергия осигуряват необходимите средства, за да може Alcoa да продължи да се възползва от цената Alumix. На практика, за Alcoa се прилага пълната цена, но с пряка отстъпка при фактурирането. ENEL финансира тази отстъпка чрез приходите от нов парафискален налог, съответстващ на компонент A4 от тарифата на електроенергията, и плащан от всички потребители (27). През 2002 г. Alcoa сключва с ENEL двустранен договор за номинална цена, приблизително съответстваща на стандартната тарифа, прилагана от доставчика на електроенергия за доставките на енергия под високо напрежение.

(43)

Друга значителна промяна е внесена през 2004 г. с приемането от страна на AEEG на решение № 148/04, чрез което цялото административно управление на въпросната тарифа се възлага на Изравнителната каса. Съгласно тази система, ENEL престава да запазва прихода от компонент A4, като го изплаща изцяло на Изравнителната каса, която извършва изчисленията и възстановява съответните средства на Alcoa. На практика, съгласно този механизъм, Alcoa плаща договорно определената цена на ENEL и впоследствие получава от Изравнителната каса финансова компенсация, която му дава възможност в действителност да продължи да плаща тарифата Alumix. За Alcoa този нов административен механизъм влиза в сила през септември 2004 г. и продължава да бъде приложими и днес (28).

(44)

Указът, приет през 2004 г. от публичните власти на Италия, удължава до 30 юни 2007 г. преференциалната тарифа за електроенергия, въведена с указа от 19 декември 1995 г. за „доставките на електроенергия, предназначени за производството на алуминий, олово, сребро и цинк в рамките на съществуващите структури към датата на влизане в сила на настоящия указ, които се намират на островните територии, характеризиращи се с липса на или недостатъчна взаимосвързаност с националните газо- и електроразпределителни мрежи“ (29).

(45)

На практика, с указа от 2004 г., се цели a) да се удължи тарифата, приложима към Alcoa, до юни 2007 г. и б) да се разшири това тарифиране и към други дружества, намиращи се в Сардиния: Portovesme, ILA и Euroallumina.

(46)

Удължаването на срока на тарифата Alcoa, въведена с указа от 2004 г., е изпълнено на подзаконово равнище чрез решение № 148/04 от AEEG, с което се внасят описаните в съображение 43 по-горе изменения към механизма на финансиране.

(47)

Първото удължаване беше предмет на официална процедура по разследване на указа от 2004 г., открита в рамките на дело C 38/04 (30). Според Италия (31), указът от 2004 г. не се е прилага за Alcoa, като предприятието продължава да се ползва от тарифата съгласно първоначалното правно основание, а именно указа от 1995 г.

(48)

С член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005, италианските органи удължават до 2010 г. преференциалната тарифа, предоставена на Alcoa съгласно действащите тарифни условия към 31 декември 2004 г. (32). Съгласно този закон, удължаването на тарифата трябва да влезе в сила на 1 януари 2005 г. Въпреки това, с решение № 286/05, прието от AEEG по нареждане на националните органи, тази дата се изменя и заменя с датата 1 януари 2006 г.

(49)

За да се определи цената, която Alcoa трябва да плаща след 2005 г., със Закон № 80/2005 се въвежда механизъм на индексация, според който от 1 януари 2006 г. преференциалната цена (тоест определената в решение Alumix цена за 2005 година) се увеличава годишно с 4 %, или, ако е по-висока, със средния процент на нарастване на цените на едро на борсите за електроенергия в Амстердам и Франкфурт (33).

(50)

След като обаче се консултира с ползвателите, AEEG тълкува по различен начин механизма за актуализация. С Решение № 217/2005 на AEEG реално се постановява, че годишното увеличение на тарифата ще следва промяната в средните цени на едро, без обаче да надхвърля 4 %. Този механизъм за актуализация на практика води до годишни увеличения на преференциалната тарифа, които са по-ниски от първоначално предвижданите в законодателството.

(51)

Второто удължаване е предмет на официална процедура по разследване, открита в рамките на дело C 36/04. Когато Комисията открива официалната процедура по разследване във връзка с член 11, параграф 12 от Закон № 80/2005, с решение № 190/06 AEEG подчинява, съгласно Закон № 80/2005, плащанията на представяне от страна на Alcoa на банкова гаранция или гаранция на дружеството-майка за покриване на риска за възстановяване на помощта.

(52)

Плащанията, направени от Изравнителната каса на Alcoa в периода между януари 2006 г. и януари 2009 г., са посочени в таблицата по-долу. Цифрите за 2009 година са непълни, тъй като отчитат само плащанията през януари, въпреки че Alcoa получава такива и през следващите месеци.

(53)

Комисията решава да започне официална процедура по разследване поради посочените по-долу причини.

(54)

Комисията класира тарифите, въведени с указа от 2004 г., като оперативна помощ и се опита да определи дали е било възможно въпросната помощ да бъде разрешена въз основа на Насоките за национална регионална помощ (34), предвид на това, че през 2004 г. Сардиния е подпомаган регион по смисъла на член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО. Комисията изразява съмнения по отношение на възможността за разрешаване на помощта на това основание, като се има предвид, че тази ad hoc помощ, предоставена на ограничен брой предприятия, не изглежда да насърчава регионалното развитие.

(55)

По отношение на случая на Alcoa, Комисията подчертава, че новата тарифа изглежда различна от тарифата Alumix в смисъл, че последната е била отпускана от ENEL, италиански доставчик на електроенергия в монополен режим, докато новият начин на тарифиране предвижда избирателна намеса на държавата за компенсиране на разликата между пазарната цена, договорена с производител на електроенергия, и преференциалната цена, определена през 1996 г.

(56)

Освен това, Комисията се опасява, че мярката е можела да доведе до намаляване на данъчната ставка, приложима към дружествата. Това намаляване би имало за правно основание Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г., с която се преструктурира правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (35).

(57)

Решението за откриване на официалната процедура по разследване през 2006 г. се отнася конкретно до тарифата Alcoa (36). Комисията констатира, че подзаконовата уредба и пазарните условия много са се променили от приемането на решението Alumix до периода, обхванат от решението за откриване на процедура, именно защото пазарът на електроенергия е бил либерализиран и управлението на режима е било поверено на Изравнителната каса. Поради този факт, Комисията счита, че е необходимо тарифата Alcoa да бъде преразгледана, за да се установи дали представлява държавна помощ или не.

(58)

Комисията преценява, че тарифата съставлява държавна помощ, тъй като: a) намалението на тарифата на електроенергията предоставя икономическа изгода; б) решението за предоставяне на тарифата е взето от италианските органи и е финансирано чрез прехвърляне на публични ресурси под формата на парафискален налог; в) мярката заплашва да наруши конкуренцията; и г) оказва влияние върху търговията в Общността, тъй като алуминият се търгува на световните пазари. Тя преценява, че мярката представлява оперативна помощ.

(59)

Комисията също така заявява, че фактът, че по-рано е заключила, че тарифата Alumix не съставлява държавна помощ, не позволява новата мярка да се счита за съществуваща помощ. Разрешаването от Комисията на тарифата Alumix, основано на икономическа оценка на положението по онова време, е ограничено във времето и не може да се приложи към удължаването на предвидената от Закон № 80/2005 тарифа.

(60)

По отношение на съвместимостта на мярката, Комисията проверява дали преференциална тарифа е можело да бъде разрешена въз основа на Насоките за национална регионална помощ.

(61)

По отношение на завода във Венето, Комисията отбелязва, че той не е в регион, избираем за ползване на помощите съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО, и че следователно не е може да получи регионални помощи.

(62)

Сардиния е била подпомаган регион по смисъла на член 87, параграф 3, буква a), до края на 2006 година. Въпреки това, Комисията изразява съмнения по отношение на възможността мярката да бъде разрешена въз основа на Насоките за национална регионална помощ, приложими за този период (37).

(63)

Въпреки настояването на италианските органи, според които високите цени на електроенергията в Сардиния пречат на развитието на острова, Комисията заключава, че Италия не е доказала, че цените в Сардиния са значително по-високи, независимо дали като средна величина, или, по-конкретно, за предприятията с голямо потребление на електроенергия (Италия не дава никакви сведения относно двустранните договори, сключени между тези предприятия и техните доставчици, като твърди, че тези данни не са обществено достояние). Освен това, Италия не е обяснила по какъв начин по-високите цени съставляват неблагоприятни регионални фактори, нито по какъв начин въпросната тарифа допринася за развитието на региона. Комисията уточнява, че по дело C 34/02 (38) е отказала да счете липсата на електроенергийни връзки в Сардиния като пречка за развитието на малките и средните предприятия в този регион (и е приела негативно решение). Ето защо тя изразява съмнения по отношение на необходимостта от помощта.

(64)

Комисията също така изразява съмнения относно това дали помощта е пропорционална на неблагоприятните регионални фактори, като има предвид именно използвания метод за изчисляване на преференциалната цена, без никаква връзка с прилаганите в останалата част на Италия цени.

(65)

Комисията установява, че помощта реално не е постепенно намаляваща, тъй като повишаването на тарифата е ограничено до 4 %.

(66)

По отношение на периода, обхванат от Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (39), Комисията установява, че Сардиния повече няма да може да претендира за ползването на регионални помощи съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО, и по-конкретно за оперативна помощ. Макар и тези насоки да разрешават преходен период от две години за линейното премахване на съществуващите режими за оперативна помощ, не изглежда уместно да се даде възможност да бъдат въведени нови оперативни помощи за няколко месеца и да се предвиди постепенното им премахване, най-вече предвид изразените съмнения и нарушаващия конкуренцията характер на помощта.

(67)

На последно място, Комисията изразява съмнения по отношение на възможността предоставената преференциална тарифа на Alcoa да бъде разрешена като регионална помощ или на друг принцип, който във всеки случай Италия не е посочила.

(68)

Alcoa оспори решението за откриване на процедура от 2006 г. пред Първоинстанционния съд. На 25 март 2009 г. Първоинстанционният съд се произнесе с решение (по-долу „решението на съда“), с което потвърждава решението за откриване на процедура и отхвърля изцяло доводите на предприятието (40).

(69)

Поканата на Комисията за представяне на коментари по двете решения за откриване на официална процедура по разследване предизвика реакции от страна на Alcoa и на трети заинтересовани страни. В конкретния случай са обобщени само коментарите относно тарифата Alcoa.

(70)

Според Alcoa, тарифата е целяла временно да облекчи пазарната неефективност, а именно неспособността на либерализирания по-рано пазар на електроенергия да доставя електроенергия на конкурентни цени, поради силните позиции на пазара на исторически установените оператори. Тази пазарна неефективност е съвсем очевидна в Сардиния. При тези обстоятелства са необходими регулаторни инициативи, по-конкретно под формата на тарифни режими, по време на прехода между монополното положение и конкурентната среда.

(71)

Правният анализ на Alcoa набляга на факта, че тарифата не съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО с довода, че обстоятелствата, оправдаващи решението от 1996 г. по делото Alumix, с което се заключава, че няма държавна помощ, са все още актуални. Следователно, тарифата не предоставя никаква изгода, правилата за финансирането ѝ не предвиждат прехвърлянето на държавни ресурси и, предвид характеристиките на търговията на първичен алуминий, тя не води до последици за търговията в Общността и не нарушава конкуренцията.

(72)

От друга страна, Alcoa претендира, че дори и мярката да се приеме за държавна помощ, тарифата в Сардиния отговаря на правилата за държавна помощ с регионална цел.

(73)

Alcoa твърди, че тарифата компенсира пазарна неефективност, че не представлява държавна помощ, че при всички положения тя е по-скоро съществуваща помощ, отколкото нова помощ, и че принципът за оправдани правни очаквания изключва всякакво възстановяване на средствата.

(74)

Alcoa предоставя обширни сведения за производството и търговията на алуминий. Производството на първичен алуминий (топене) е най-енергоемкият от всички промишлени процеси (с потребление 15 kWh/kg получен алуминий). През 2006 г. в света са произведени около 33,7 милиона тона първичен алуминий, от които 4,5 милиона само в ЕИП. ЕС-25 и ЕИП са големи нетни вносители на първичен алуминий. През 2006 г. ЕС-25 са внесли 4,7 милиона тона алуминий, а вносът им през 2010 г. вероятно ще достигне 5,5 милиона тона. През 2006 г. в алуминиевата промишленост на ЕС-25 са били пряко заети 106 000 души (41), а косвено 300 000 души. Към момента на представянето на коментарите на Аlcoa, в ЕС-25 има 22 топилни пещи за първичен алуминий (31 в ЕИП), всички от които работят с пълен капацитет.

(75)

Алуминият е основен продукт, референтната цена на който на световно равнище се определя на борсата за метали в Лондон. Двете италиански топилни пещи във Fusina и Portovesme произвеждат около 200 000 тона алуминий. Според Alcoa това ограничено производство не е в състояние да повлияе на цената на първичния алуминий.

(76)

Електроенергията е главен фактор за разходите на производството на първичен алуминий. Според Alcoa, топилните пещи могат да работят само ако са сключили дългосрочни договори с електроенергийните производители. И към днешна дата могат да се сключват дългосрочни договори, насочени към цените, с добре предразположени доставчици, както свидетелства договорът, сключен от Alcoa в Исландия (42). Пак според Alcoa, ако няма договорни отношения за цената, топилните пещи са обречени на затваряне. От 2003 г. насам три топилните пещи в ЕС-25 са прекратили дейността си поради тази причина и се съобщава за намерения за затваряне на други такива. Alcoa заключава, че без удължаване на тарифата, предприятието би било принудено да затвори незабавно двете италиански топилни пещи във Fusina (Венето) и Portovesme (Сардиния).

(77)

Alcoa подчертава, че правителствата на отделните държави-членки насърчават сключването на дългосрочни договори за доставка, насочени към цената, между промишленостите с голямо потребление на електроенергия и електроенергийните производители с мотива, че пазарите на електроенергия не функционират правилно. Тези решения се считат за необходими временни мерки, за да се гарантира справедлива цена и за да се избегне затварянето на предприятия. Alcoa представя кратко описание на мерките, приети от: Финландия (консорциуми, които инвестират в нов атомен реактор и се ползват от тиражни права на цена, базирана на производствените разходи), Германия (отстъпка между 35 и 50 % от разходите за пренос, плюс намаление от разходите, свързани с възобновяеми енергийни източници, за големите промишлени потребители), Испания (регламентирани тарифи), Франция (консорциуми от големи потребители, които инвестират в нови атомни централи и се ползват „в замяна на това“ от регламентирани тарифи), Швеция (консорциуми, които инвестират в нови централи) и Белгия (консорциум за закупуване).

(78)

Alcoa подчертава, че самата Комисия признава в проучването на енергийния отрасъл (43), че европейските пазари на електроенергия не функционират правилно. Производителят изброява поредица от инициативи, приети или съобщени от Комисията, в енергийния отрасъл, сред които са дейностите на Групата на високо равнище в областта на енергията, околната среда и конкурентоспособността (44).

(79)

Alcoa поддържа тезата, че тарифата не съставлява държавна помощ, тъй като: a) обстоятелствата, които са довели до това Комисията да заключи, че тарифата Alumix не предоставя изгода, не са се променили в значителна степен и следователно, цената, която плаща Alcoa, продължава да бъде съответстваща на посочените от Комисията параметри в решението Alumix; б) мярката не нарушава конкуренцията и не води до последици за вътреобщностната търговия, и в) според съдебната практика на общностните съдилища, мярката не представлява прехвърляне на държавни ресурси.

(80)

Alcoa твърди, че, за да се прецени дали има или няма изгода, най-важното е да се определи дали цената, която предприятието плаща, е по-ниска от нормалната пазарна цена. Последното твърди, че специалната цена е равна на цената, която би плащало при нормални пазарни условия, тоест на изцяло конкурентен пазар. В делото Alumix Комисията е стигнала до заключението, че на един изцяло конкурентен пазар частен доставчик на електроенергия би продавал енергията на най-добрите си клиенти на пределна цена, увеличена с постоянните разходи, както и че държавата би могла да определя тарифите въз основа на същите критерии. Според Alcoa, критерият, който би трябвало да се приложи в случая, се състои в определянето на това дали цените, които предприятието е плащало, са били по-високи или по-ниски от пределните разходи на доставчика му на електроенергия (увеличени с известен принос за постоянните разходи). Предприятието предостави изчисления в подкрепа на този довод.

(81)

Както за Сардиния, така и за Венето, Alcoa използва минималните курсове на борсата IPEX (20,2 и 21,00 EUR/MWh през 2005 г. и 2006 г.) като приблизителна стойност за пределните разходи на производителите, като се има предвид, че нито един доставчик не би продавал енергия на спот пазарите на цени, по-ниски от пределните разходи, както и че поради това минималните спот цени биха били по-високи от пределните производствени разходи. Дружеството поддържа тезата, че е възможно да се получи потвърждение за надеждността на горепосочените минимални цени, като се сравнят със стандартните пределни разходи на електроцентралите, захранвани с въглища, които то оценява на 20 EUR/MWh.

(82)

В обобщение, според Alcoa, във Венето и в Сардиния, посочените методи в съображения 80 и 81 потвърждават, че цените, заплащани от предприятието, отговарят на посочените в решението Alumix критерии.

(83)

Alcoa оспорва предполагаемото използване от страна на Комисията на средните цени IPEX като параметър за определянето на това дали има или няма изгода. Предприятието твърди, че средната цена IPEX не е представителна за цената, плащана от голям промишлен клиент като Alcoa, чието потребление на електроенергия е 24 в денонощието, и който не закупил електроенергия на спот пазара, а би сключил дългосрочен двустранен договор.

(84)

Освен това Alcoa твърди, че ENEL е монополист на пазара на електроенергийните доставки почти навсякъде в Италия. В Сардиния, по-специално, ENEL е защитен от конкуренцията на доставчици извън Сардиния, поради ограничените възможности за взаимосвързаност между острова и полуострова. Ето защо към днешна дата в Италия нито спот пазарът, нито пазарът на дългосрочни споразумения има реално конкурентна структура. Поради това, прилаганите от ENEL цени към Alcoa не отразяват цените, които обикновено биха преобладавали в Сардиния и във Венето на един изцяло конкурентен пазар.

(85)

В заключение Alcoa твърди, че цените, които са прилагани към дружеството в Италия, продължават напълно да отговарят на определените от Комисията критерии в решението Alumix и съответстват точно на равнището на цените, което би преобладавало при правилно функциониращ пазар. Следователно Alcoa няма никаква изгода, която да не може да получи на един напълно конкурентен пазар.

(86)

Alcoa поддържа тезата, че тарифата няма последици за вътреобщностната търговия и не може да наруши конкуренцията. Цената на първичния алуминий се определя на Лондонската метална борса и колебанията на местните производствени разходи не водят до ценови разлики. Според дружеството италианското производство на първичен алуминий е толкова малко като количество, че ни би могло да повлияе на световните цени.

(87)

Търсенето на първичен алуминий в ЕС-25 постоянно се увеличава (с 42 % от 1996 г. до 2005 г.). Все пак европейското производство не отбелязва напредък със същото темпо. През 2004 г. производството е покрило едва 41 % от търсенето в ЕС-25, при 50 % през 1996 г. Следователно ЕС бележи нарастващ дефицит в производството, докато по-значителната част от търсенето се задоволява чрез износа от трети държави.

(88)

Alcoa твърди, че ако италианската промишленост на алуминий изчезне, нито един нов оператор от ЕС, Италия или другаде няма да може да замени загубения капацитет в Италия, тъй като производствените съоръжения на ЕС вече работят с пълен капацитет и нито един новодошъл или вече установил се производител не би пожелал да увеличи капацитета си, защото въобще не може да бъде сигурен, че ще може да си достави електроенергия на разумни цени в дългосрочен план.

(89)

Alcoa добавя, че поддържането на италианските тарифни режими не застрашава с нищо интересите на останалите европейски производители, тъй като те гарантират цена на електроенергията, която е само малко по-ниска от средната цена, заплащана от производителите на първичен алуминий в ЕС-25.

(90)

Сравнение на средните тарифи, прилагани за топилните пещи

(91)

Alcoa се опира на съдебната практика Preussen-Elektra  (45) и Pearle  (46), за да докаже тезата, според която въпросната мярка не е финансирана с държавни средства. Дружеството твърди, че необходимите средства за финансирането на тарифата са били осигурени от частни лица (потребителите на електроенергия) на частно лице (Alcoa), както и че намесата на държавата се ограничава до приемането на закон, налагащ плащането на изисквани суми, без да се предоставя дискреционна власт за разполагане със средствата, освен ако не е за прилагане на законно предвидения режим. Alcoa твърди по-конкретно, че Изравнителната каса не упражнява контрол върху средствата и служи само за счетоводен посредник.

(92)

Alcoa твърди също така че ако тарифата трябва все пак да се счита за държавна помощ, то тя е по-скоро „съществуваща помощ“, отколкото „нова помощ“.

(93)

Дружеството твърди, че решението Alumix не е било ограничено във времето и че остава приложимо и след 31 декември 2005 г. Според дружеството тезата на Комисията, според която „промяна на обстоятелствата“ би прекратила приложимостта на решението Alumix, не е обоснована, тъй като нито либерализацията на пазара, нито функцията, възложена на Изравнителната каса, са довели до значителни изменения по отношение на изгодата (или по-скоро липсата на изгода), произтичаща от режима Alumix. След реформите предприятието Alcoa е продължило да плаща същата нетна цена, която не предоставя никаква изгода на потребителя на електроенергия, както се признава в решението Alumix. Следователно реформите не представляват „промяна на обстоятелствата“, която да доведе до обезсилване на решението. По отношение на функцията, възложена на Изравнителната каса, според Alcoa става въпрос за чисто административно изменение, без последици за същността на механизма.

(94)

Alcoa заявява още, че дори и да се предположи, че е имало промяна на обстоятелствата, предприятието би могло все пак да претендира за разглеждане, като „съществуващи помощи“ съгласно член 1, буква б), подточка v), първо изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (47) (мерки, които са станали помощ впоследствие поради развитието на общия пазар), което би потвърдило съдебната практика, свързана с координационните центрове, установени в Белгия (48). В действителност, според Съда на ЕО, след като веднъж е установила, че даден режим за помощ не съставлява държавна помощ, Комисията може да преразгледа позицията си само като приложи предвидената процедура за съществуващите помощи и преразглеждането може да има само pro futuro ефект.

(95)

Според Alcoa фактът, че енергийните пазари са били либерализирани след приемането на решението Alumix от Комисията, не оказва влияние, тъй като либерализацията с нищо не е променила причината, поради която е било заключено, че няма помощ (тоест факта, че цените са покривали пределните разходи) и не би могла да промени характера на мярката. Следователно Комисията не може да се позове на член 1, буква б), подточка v), второ изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999 (49) за определяне на мярката като „нова помощ“. Alcoa счита освен това, че дори и да се предположи, че либерализирането е изиграло роля, съдебната практика Alzetta  (50) би попречила на Комисията да се основе на член 1, буква б), подточка v), второ изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(96)

Още повече, че електроенергийният пазар е бил либерализиран преди приемането на Регламент (ЕО) № 659/1999. Следователно последният не може да се прилага към мерки в електроенергийния отрасъл, дори и те да са станали помощ след либерализирането. Тези мерки, в замяна на това, са уредени в член 1, буква б), подточка v), първо изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999 (съществуваща помощ) и от съдебната практика Alzetta.

(97)

Също така, Alcoa изтъква, че дори и сегашният режим да не бъде счетен за съществуваща помощ, дружеството би могло при всички положения да се позове на оправданите правни очаквания предвид на значителните инвестиции, които е направило в двата завода въз основа на предположението че тарифата не е съставлява помощ и съществуването на прецеденти в практиката за вземане на решения на Комисията, която свидетелства за известна възможност за преценка при прилагането на понятието „съществуваща помощ“, а именно решението на Комисията относно режима на освободени от данъчно облагане заделени провизии за предприятия в чужбина (51).

(98)

Alcoa твърди, че по отношение на завода в Сардиния, оспорваната мярка отговаря при всички положения на условията за отпускане на регионални помощи.

(99)

Alcoa описва неблагоприятните регионални фактори в Сардиния и проблемите, на които се натъкват там промишлените производители с голямо потребление на електроенергия поради липсата на енергийна взаимосвързаност и наличието на монополистите ENEL/ENDESA, което нарушава обичайната конкуренция и държи цените на високо ниво, дори и за големите потребители. Тарифата имала за цел да преодолее този неблагоприятен фактор.

(100)

Alcoa подчертава, че затварянето на топилните пещи би довело да загубата на 2 500 преки работни места. Това от своя страна би имало косвени последици върху хиляди други работни места, като се има предвид, че Alcoa е сред основните работодатели в региона. Едно незабавно затваряне би довело до още по-драматични последствия, отколкото постепенно прекратяване на дейността.

(101)

Alcoa твърди, че тарифата отговаря на условието за пропорционалност, тъй като е ограничена до необходимото за преодоляване на пазарната неефективност (липсата на конкурентен пазар в Сардиния) и цената съответства на средната цена за електроенергията, заплащана от другите топилни пещи в ЕС-25.

(102)

От друга страна Alcoa счита, че липсата на постепенно намаляване не е доказана. Този критерий би трябвало да се оцени от гледна точка на пределните разходи на доставчиците. За да докаже, че тарифата не намалява постепенно, Комисията следва да предостави доказателство за увеличаването на тези разходи. По отношение на оспорваната от Комисията горна граница от 4 %, която не би гарантирала постепенното намаляване на тарифата, Alcoa твърди, че е нормално цената да бъде фиксирана за даден период. От друга страна, при поставянето на горна граница следва да се отчита обичайното развитие, а не такива необичайни събития като извънредното увеличаване на цените на петрола. На последно място, Alcoa отбелязва, че Комисията е приела постепенно намаляващия характер на механизъм, който е осигурявал изгода в течение на четири или пет години, преди постепенното ѝ намаляване (52).

(103)

Alcoa твърди, че тарифата е временна в смисъл, че е предвидено да продължи да съществува, докато проблемът с взаимосвързаността с полуострова бъде разрешен (вероятно през 2010 г.). Освен това, тезата на Комисията, според която мярката е действаща от повече от пет години, е неоснователна, тъй като досега тарифата не е съставлявала помощ.

(104)

Накрая, Alcoa твърди, че Насоките за 2007 г. за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г. (53) не са приложими в конкретния случай, тъй като тарифата е била предоставена преди 2007 г. и следователно трябва да се разглежда спрямо Насоките от 1998 г. (54), както се посочва в преходните разпоредби на Насоките от 2007 г.

(105)

Конкурент на Portovesme Srl (55) е представил анализ на тарифата Alumix, в който се заключава, че всички преференциални тарифи, предоставени в Сардиния от публичните органи на Италия въз основа на указа от 2004 г. съставляват неправомерни държавни помощи, които не могат да бъдат разрешени като регионална оперативна помощ и следователно трябва да бъдат обявени за несъвместими.

(106)

Две асоциации на производители на алуминий твърдят, че въпросните тарифи са необходими, за да се попречи на преместването на промишлеността извън ЕС, докато се чакат дългосрочни решения.

(107)

Споменатият в съображение 105 конкурент на Portovesme Srl поиска Комисията да вземе предвид приноса му в дело C 13/06 (56), за да направи оценка и на конкретния случай. Още един път, това предприятие заключава, че въпросните тарифи трябва да се обявят за несъвместими.

(108)

Италия поиска Комисията да не взима предвид това мнение, което тя счита за неуместно, тъй като дело C 13/06 не се отнася до същата тема: според нея разгледаните мерки в дело C 13/06 съставляват нова помощ, докато тарифата Alcoa съставлява удължаване на съществуваща мярка. Освен това, заинтересованата трета страна, която не е производител на алуминий, не е пряко засегната от мярката, от която се ползва Alcoa.

(109)

Комисията не може да уважи искането на Италия. Фактът, че тарифата Alcoa се вписва в различен исторически контекст от този на другите тарифи, не означава, че изразените мнения са неуместни, доколкото имат връзка с такива важни аспекти като характера на държавна помощ на тарифите за електроенергия, прилагани в Сардиния, техния принос към регионалното развитие и последиците им върху конкуренцията. От друга страна, по отношение на проучване по член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, не е необходимо трета страна да бъде пряко и лично засегната от мярката, по повод на която представя коментарите си.

(110)

Италия набляга на факта, че електроенергийният пазар на ЕС все още не е напълно конкурентен, както признава и самата Комисия. Предприятията, по-конкретно тези с голямо потребление на електроенергия, не са в състояние да купуват електроенергия при сравними условия в отделните държави-членки.

(111)

В Италия, въпреки либерализирането на отрасъла, пазарът се характеризира със структурни недостатъци (например липсата на взаимосвързаност), които водят до високи цени на електроенергията и концентрирана структура на пазара, което затруднява потребителите при избора на доставчик на електроенергия. Проблемите са особено очебийни в Сардиния, тъй като в региона има само двама доставчици. Ето защо Италия твърди, че специален тарифен режим, отчитащ профила на търсенето, би следвало да се счита за обоснована регулаторна мярка, за да се симулират механизмите, които би трябвало да са налице при един напълно конкурентен пазар. Този тип намеса би възстановил равенството на условията между предприятията с голямо потребление на електроенергия, които функционират в отделните държави-членки.

(112)

По отношение на Alcoa, Италия твърди, че Комисията е сметнала, че първоначалната тарифа Alumix, създадена с указа от 1995 г., не е съставлявала държавна помощ, тъй като е била обективно свързана с профила на потребление на топилната пещ, и е отчитала спецификата на търсенето и предлагането във въпросните региони.

(113)

Според Италия, указът от 2004 г. се основава на същите фактически елементи, като тези, които са довели до заключението на Комисията за липса на държавна помощ, като същевременно се взима предвид кризата, в която се намира понастоящем металургичната промишленост на Сардиния. Единствената разлика между старата и новата система се отнася до „тарифната структура“. Според Италия тези изменения са се наложили, за да се гарантира „тарифната неутралност“ след установяването на вътрешен енергиен пазар.

(114)

По-конкретно Италия твърди, че тарифата Alcoa не попада под забраната на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, защото не води до прехвърлянето на държавни средства и не е в състояние да наруши конкуренцията или да повлияе на вътреобщностната търговия. Точно защото този тарифен режим не съставлява държавна помощ, тя не е сметнала за необходимо да нотифицира указа от 2004 г. Тя твърди, че, независимо от всичко, е прекратила прилагането на този указ спрямо Alcoa след започването на подробното разследване.

(115)

По отношение на използването на държавни ресурси, Италия твърди, че тарифната система е напълно сравнима с въпросната система в делото Preussen-Elektra, в което Съдът на ЕО е заявил, че не е налице използване на публични средства. В качеството си на „технически счетоводен орган“, Изравнителната каса не може да разполага свободно със средствата, които управлява. Фактът, че AEEG и Министерството на финансите могат да упражняват известен контрол върху нейните дейности не означава обаче, че държавата е в състояние да използва въпросните средства, както тя реши за уместно.

(116)

Що се отнася до последиците за вътреобщностната търговия, представените от Италия доводи са същите като тези на Alcoa (вж. съображения 86—90 по-горе).

(117)

Италия счита, че приложимата в Сардиния тарифа може, при всички положения, да се счита за съвместима с общия пазар като регионална помощ въз основа на съображенията по-долу. Недостатъците на пазара в Сардиния представляват неблагоприятни регионални фактори, които тарифата цели да премахне. Тарифата оказва положително влияние върху заетостта и върху запазването на социалната и икономическата обстановка на острова. Тя е пропорционална на неблагоприятните фактори, които засягат ползвателя, и е с кратковременен и преходен характер.

(118)

Италия не е счела за необходимо да нотифицира, както предвиждат правилата за държавните помощи, удължаването на тарифата, предвидено в член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005, тъй като мярката продължава да не съставлява държавна помощ. В действителност Италия счита, че удължаването на мярка, която няма характера на помощ, се различава от удължаването на мярка, която съставлява помощ, в смисъл че според нея само последната може да се счита за нова помощ.

(119)

Също като Alcoa, Италия поддържа тезата, че решението Alumix не е било ограничено във времето, като това е било умишлено и показва, че самата Комисия е допуснала, че тарифата е съставлявала необходима мярка в дългосрочен план. В подкрепа на тези доводи Италия се позовава на точката от решението Alumix, в което Комисията заявява, че „преструктурирането на Alumix и възстановяването на жизнеспособността на предприятието са добра гаранция за дългосрочното развитие на тези региони“.

(120)

Италия твърди, че тарифата не води до никаква изгода, поради вече изложените от Alcoa причини в съображения 80—85, че няма последици за търговията (вж. съображения 86—90) и не представлява прехвърляне на държавни средства (вж. съображение 115).

(121)

Италия се позовава на производствения свръхкапацитет на електроенергия в Сардиния и подчертава, че предвид това положение, Alcoa би следвало по принцип да бъде в много изгодна позиция при преговори и да заплаща конкурентна цена, малко по-висока от пределните производствени разходи на производителя. Фактът, че това не е възможно в Сардиния се обяснява, според Италия, с поведението на доминиращия оператор, който може да определя цената на острова и няма никакъв икономически интерес да продава на по-ниска цена, като се има предвид, че Alcoa няма откъде другаде да закупи електроенергията, от която се нуждае. Освен това, в положение на дуопол (ENEL и ENDESA – днес E.ON (57), двата оператора могат да имат интерес да прилагат по-висока цена от оптималната цена от икономическа гледна точка, за да се избегне създаването на „негативен прецедент“ в останалата част на Италия. Като се има предвид значителният пазарен дял, който все още притежава ENEL, предишният монополист (58), Италия заключава, че няма чувствителна разлика между цената, предоставена на Alcoa в монополно положение (разрешено от Комисията с решението Alumix), и тарифата, приложима към сегашните не по-благоприятни пазарни условия.

(122)

Италия оспорва също така и позоваването на средните цени IPEX, поради вече описаните причини в съображение 83.

(123)

Италия твърди също така че икономическите предпоставки в основата на решението Alumix не са се променили в течение на годините, така че удължаването на тарифата не включва нов елемент и следователно не може да се счита като нова помощ. От друга страна е неправилно мярката да се счита за неправомерна помощ.

(124)

Италия твърди, че в своята оценка Комисията е трябвало да вземе предвид и заключенията, формулирани в първия доклад на Групата на високо равнище за енергетиката, околната среда и конкурентоспособността, с които се изтъкват два нови фактора, които са довели до ограничаването на производството на алуминий през последните години, тоест глобализирането на референтния пазар за този продукт и възникването на вътрешния енергиен пазар.

(125)

По-специално, проблемът с високата цена на електроенергията, необходима за производството на алуминий в Сардиния и във Венето, призната в решението Alumix, не е намерил своето разрешение от 1996 г. насам Нерешаването му оправдава удължаването на тарифата, която при всички положения е била замислена като дългосрочна мярка, целяща да благоприятства промишленото развитие. Италия подчертава, че останалите елементи, които Комисията е взела предвид в решението Alumix, а именно профилите на потребление на топилните пещи за алуминий и недостатъчната либерализация на електроенергийния пазар, също остават непроменени.

(126)

Италия твърди, че докато пазарът не бъде напълно либерализиран, е необходимо преференциалните тарифи за електроенергия да бъдат удължени, както и евентуалните подобни инструменти, въведени от други държави-членки, с цел запазването и укрепването на конкурентоспособността на европейската промишленост.

(127)

Според Италия единственото дългосрочно решение за намаляване на разходите за електроенергия, се състои в изграждането на подходяща инфраструктура за производство на електроенергия и взаимосвързаност, която реално да отвори пазара за нови оператори. Италия споменава газопровода GALSI, по който ще се транспортира природен газ от Алжир към Европа през Сардиния, и системата за подводни кабели SAPEI, която ще подобри взаимосвързаността с полуострова. Като има предвид, че тази инфраструктура в момента е в процес на изграждане, Италия твърди, че тарифите трябва да бъдат запазени до завършването ѝ.

(128)

Освен това Италия подчертава, че настоящото дело не може да се сравнява с дело C 34/02, което Комисията цитира в решението си за откриване на процедурата от 2006 г., с което намеква, че вече е установила, че липсата на електроенергийна взаимосвързаност не съставлява неблагоприятен регионален фактор за Сардиния. Според нея това дело е засягало помощите, предназначени за малките и средните предприятия, които нямат голямо потребление на енергия и които, в резултат на това, страдат по-малко от предприятие като Alcoa от липсата на адекватна електроенергийна структура и от недостатъците на електроенергийния пазар в Сардиния.

(129)

Италия също така изтъква, че Групата на високо равнище е наясно, че е необходимо на територията на ЕС да се запазят предприятията с голямо потребление на енергия като тези за преработка на черни и цветни метали (59), като се подобри конкурентоспособността им, и по-конкретно като се улесни достъпът за тях до електроенергия на конкурентни цени.

(130)

Италия предоставя подробно описание на приетите от други държави-членки мерки, по-специално от Германия, Испания, Франция, Финландия и Гърция, за намаляване на разходите за електроенергия на предприятията с голямо потребление на енергия, и за предотвратяване на преместването им извън ЕС. Италия изтъква, че макар и под различни форми, тези мерки имат същите икономически ефекти като нейната преференциална тарифа, и набляга на факта, че би било желателно ЕС да хармонизира всички тези мерки, така че условията за конкуренцията да се изравнят между европейските предприятия и конкурентите им от трети държави. Въпреки това, в краткосрочен план мерките, които тя е приела, не би следвало да се считат като помощ. По-скоро би трябвало да се оценят, като към тях се приложат същите правила като тези, които са били въведени от други държави-членки.

(131)

На първо време, Комисията счита за необходимо да уточни обхвата във времето и материалния обхват на разследването, определени в решенията за откриване на процедурата.

(132)

Това разяснение се налага, поради това, че към момента на влизане в сила на указа от 2004 г. през месец април на същата година, преференциалната тарифа, предоставена на Alcoa, е била разрешена съгласно правилата за държавни помощи (решение Alumix) до декември 2005 г. (60)

(133)

Тъй като режимът Alumix и оспорваните разпоредби от 2004 г. се застъпват във времето, е уместно да се определи дали с решението за откриване на процедура от 2004 г. се поставя под въпрос удължаването на тарифата извън първоначалната продължителност на режима Alumix (тоест след 1 януари 2006 г.), или се оспорва също така режимът Alumix като такъв за периода 2004—2005 г., поради измененията, внесени във финансовия му механизъм.

(134)

При внимателен прочит на решението се вижда, че с него като цяло се оспорва новият тарифен режим, създаден с указа от 2004 г., в полза на няколко получателя (Portovesme Srl, ILA Spa, Euroalluminia Spa и Alcoa) и не би следвало да се тълкува като преразглеждане на режима Alumix като такъв. Това заключение е потвърдено от коментарите по-долу.

(135)

Преди всичко, въпросната мярка е предмет на общо разглеждане, при което не се прави разлика между бенефициерите. Поради това правното положение на Alcoa, ползвател на тарифата Alumix, която е била разрешена, не е нито описана, нито подробно оценена.

(136)

На второ място, коментарите на Комисията по съществената разлика, която съществува между режима Alumix и новия тарифен режим (61), целят само да докажат, че обхватът на формулираните заключения по делото Alumix не може да бъде разширен към новия режим поради механизма му на финансиране, който е различен.

(137)

На трето място, ако решението за откриване на процедура от 2004 г. е целяло да оспори първоначалния режим Alumix, в него е щяло да бъде цитирано правното основание, с което е било разрешено предоставянето на режима (указа от 1995 г.) и са щели да бъдат направени някои разяснения на причините, поради които тарифният механизъм, изменен с новата правна уредба, засяга валидността на формулираните от Комисията заключения по делото Alumix преди датата на изтичане на режима.

(138)

Поради това, Комисията счита, че по отношение на Alcoa решението за откриване на процедура от 2004 г. оспорва удължаването на режима Alumix след изтичането му на 31 декември 2005 г. Следователно обхватът във времето на разследването от 2004 г. е бил ограничен до периода, започващ на 1 януари 2006 г.

(139)

Все пак, на тази дата указът от 2004 г. е бил заменен със Закон № 80/2005, влязъл в сила на 1 януари 2006 г. (вж. съображения 48 и 142). Следователно по същество, този указ няма отношение с целите на настоящото проучване.

(140)

Текстът на решението за откриване на процедура от 2006 г. не се поддава на тълкуване и недвусмислено оспорва удължаването на тарифата до 2010 г., предвидено в Закон № 80/2005 (62), а не режима Alumix като такъв.

(141)

По отношение на обхвата във времето на разследването от 2006 г. Комисията установява, че в този случай няма застъпване между режима Alumix, който е изтекъл през декември 2005 г., и оспорваното удължаване на тарифата, влязло в сила на 1 януари 2006 г. (вж. съображение 48 по-горе), както потвърждава и точка 132 от решението на Първоинстанционния съд.

(142)

Като се има предвид, че към 1 януари 2006 г. указът от 2004 г. е бил заменен със Закон № 80/2005, това правно основание вече няма пряко отношение към разследването. Разследването засяга конкретна мярка: удължаването на тарифата Alcoa от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г., приведено в действие съгласно Закон № 80/2005, заедно с подзаконовите разпоредби, приети в тази област от AEEG. Все пак, ако Италия сметне, че въпреки приемането на Закон № 80/2005, указът от 2004 г. може да послужи за правно основание за периода между януари 2006 г. и юни 2007 г., трябва да се вземе предвид, че заключенията на настоящото решение се прилагат също и към мярката, въведена с указа от 2004 г. (63)

(143)

По смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО една мярка е държавна помощ, ако отговаря едновременно на следните условия: мярката a) предоставя икономическа изгода на бенефициера; б) се предоставя от държавата чрез държавни ресурси; в) е избирателна; г) има последици върху вътреобщностната търговия и нейният характер е такъв, че може да наруши конкуренцията в ЕС.

(144)

И Италия, и Alcoa твърдят, че тарифата не съставлява държавна помощ.

(145)

Комисията установява предварително, че в рамките на тарифния режим, създаден с член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005, държавата се намесва, за да задържи електроенергията на категорично по-ниска цена, отколкото предприятието Alcoa би могло да получи (и е получило) при реални пазарни условия. Ако Alcoa е можело да получи тази намалена цена пряко от един от доставчиците на електроенергия от разглежданите региони, държавна намеса нямаше да е необходима. Нито Италия, нито Alcoa оспорват твърдението, според което в тези региони текущите пазарни цени са по-високи от реално заплащаната от Alcoa цена, благодарение на възстановяването на суми от Изравнителната каса.

(146)

По отношение на метода, предложен от Alcoa за оценка на съществуването или не на изгода (с други думи, за определяне на това дали преференциалната цена е по-ниска от цената, която дружеството би получило на напълно конкурентен пазар), е уместно да се уточни преди всичко, че тази обосновка вече е била отхвърлена в решението на Първоинстанционния съд (точка 71). Нито общностните съдилища, нито Комисията някога са взимали предвид, за да определят дали съществува или не изгода, условия, които биха преобладавали на един хипотетичен по-ефективен пазар. Референтната рамка винаги е съставена от условията, преобладаващи на реалния пазар, както се вижда, например, от делото „холандски градинари“ (64), в контекста на което Комисията приложи критерия на оператора в пазарна икономика, за да оцени дали някои цени на газа биха предоставили или не изгода.

(147)

Освен това, обосновката на Alcoa предполага, че при неправилно функциониране на пазара, би било оправдано дадена държава-членка да определи цени, симулиращи условията на ефективна конкуренция. Ако приетата референтна рамка беше напълно конкурентен пазар, определените по този начин цени от държавата не биха предоставили изгода. Подобна логика противоречи на принципа, добре залегнал в съдебната практика на Общността, според който „обстоятелството, че една държава-членка се опитва да доближи чрез едностранни мерки конкурентните условия, съществуващи в даден икономически отрасъл, до условията, които преобладават в други държави-членки, не следва да отнема характера на помощи на тези мерки“ (65). Комисията счита, че изложеният по-горе принцип се прилага също така към случаи, в които държава-членка търси да доближи условията на конкуренцията до условията, които преобладават на един напълно конкурентен пазар.

(148)

Още повече, че ако се следва предложението на Alcoa, отпуснатите от държавите-членки субсидии за запълване на разликата между дадена свободно договорена цена на пазара от два оператора и дадена теоретичната цена, върху която те биха се споразумели при условия на пълна конкуренция, не биха съставлявали държавни помощи, което би обезсмислило първоначалната цел за контрол на държавните помощи.

(149)

Все пак, Alcoa твърди, че именно този метод Комисията е приложила в делото Alumix.

(150)

Комисията изтъква, че използваният метод в делото Alumix е засягал една от най-специфичните ситуации. В това дело тарифата е била предоставена от ENEL, който тогава е бил публичният доставчик на електроенергия с монополен дял на един все още нелиберализиран пазар (66). В тази ситуация, Комисията е трябвало да провери дали ENEL е упражнявал изкуствено ниска цена или е имал поведение на рационален пазарен оператор. Поради монопола, който е имал последният в производството и разпределението на електроенергия, Комисията не е разполагала с пазарна цена, с която да направи сравнение, за да прецени дали има или няма изгода. Ето защо тя е разработила метод, чрез който да може да определи най-ниската теоретична пазарна цена, на която един разумен доставчик би искал да продава на „най-добрия си клиент“ (най-големия потребител с равномерен профил на потребление) при условията, присъщи на пазарите на Сардиния и Венето. В действителност един разумен доставчик би желал да покрива поне пределните си производствени разходи, както и част от постоянните си разходи.

(151)

Този метод обаче не може да се прилага навсякъде и извън първоначалния си контекст, тоест в ситуация, в която цените вече не се определят от монополиста, а свободно се договарят на пазара, и където заплащаната от Alcoa цена не може да се тълкува като резултат от търговска сделка, защото очевидно съставлява субсидирана тарифа. Действително, след промените, описани по-горе в съображения 39—43, режимът вече не е „тарифа“ в тесния смисъл на думата, тъй като вече не става въпрос за цена на доставчика на Alcoa или за нетна цена, финансирана по един или друг начин от него, а по-скоро за „крайна цена“, получена от възстановяването на суми от Изравнителната каса върху платената от Alcoa цена на доставчика. В такъв случай, изложеният анализ в решението Alumix, който разглежда поведението на ENEL, е явно неуместен, което се потвърждава и в точка 132 от решението на Първоинстанционния съд.

(152)

Тъй като критериите Alumix вече не са подходящи за определянето на това дали актуалният тарифен режим предоставя или не изгода на Alcoa, предоставените от Италия и от предприятието изчисления, с цел да докажат, че цената продължава да съответства на тези критерии по отношение на това, че обхваща пределните производствени разходи на ENEL, също са неуместни.

(153)

При всички положения, Комисията счита, че предоставените изчисления от Италия и Alcoa подценяват цената, която предприятието Alcoa би платило „при нормални условия“ на напълно конкурентен пазар, дори ако се допусне, за което не става въпрос тук, че пределните производствени разходи на производителя могат да съставляват адаптиран параметър за сравнение.

(154)

По-специално, минималните цени IPEX, които според Alcoa са представителни за цената, която предприятието би платило „нормално“ на напълно конкурентен пазар (20 EUR), съответстват на пределните производствени разходи на базовите централи (т.е. най-икономичните). Все пак, произведената от тези централи електроенергия не се продава на ниски цени, освен в слабо натоварените часове (67). През натоварените часове цялата произведена електроенергия (включително от базовите централи) се продава много по-скъпо, тъй като цената се определя от пределна централа със средно висока или висока производителност (68). Alcoa не ползва електроенергия само през ненатоварените часове, а 24 часа в денонощието. Следователно, за да бъде представителна, цената, която отразява по правдоподобен начин положението на пълна конкуренция, би трябвало да съответства на средна цена, като се имат предвид едновременно ниските и високите цени прилагани съответно през слабо натоварените часове и натоварените часове.

(155)

В Сардиния, където няма природен газ, цената се определя през 80 % от годината от въглищните централи, а през останалите 20 % — от работещите на мазут централи. Дори и да се използват доста хипотетичните изчисления на Alcoa относно пределните производствени разходи за електроенергия, получена от въглища (20 EUR/MWh) и мазут (60 EUR/MWh), средната стойност на разходите би била по-близка до 28 EUR/MWh, което е над 26 EUR/MWh, които дружеството плаща сега. Поради това Комисията счита, че поне в Сардиния, тарифата Alcoa е по-ниска от пределните производствени разходи на производителите на електроенергия и следователно тя не би отговаряла на критериите Alumix, дори и да бяха приложими в конкретния случай.

(156)

Alcoa и Италия твърдят, че Комисията греши, когато предлага да използва средните цени IPEX като показатели на пазарната цена, която големите промишлени клиенти обичайно плащат в разглежданите региони (вж. съображение 83). Това е погрешно тълкуване на логиката на решението за откриване на процедура от 2006 г. В това решение сравнението между средните цени IPEX е има за цел само да се преразгледа твърдението, според което цените на електроенергията са много по-високи в Сардиния, отколкото в другите региони на Италия. Комисията е предположила, че разликите между средните цени IPEX в различните региони биха могли да бъдат представителни за разликите между двустранно договорените цени.

(157)

По-точно, Комисията никога не е намеквала, че средните цени IPEX биха могли да бъдат прогноза за пазарната цена, която дружеството Alcoa би могло да получи. В действителност, не е необходимо да се прибягва до приблизителни стойности в конкретния случай. Дружеството Alcoa е сключило договор с ENEL на номинална цена, която според наличната информация е съответствала приблизително на стандартната тарифа, прилагана за доставките на електроенергия под високо напрежение. Именно въз основа на този договор е уместно да се направи оценка и да се измери количествено изгодата, от която се ползва дружеството.

(158)

В заключение, тарифата облекчава разходите, произтичащи от сключения с ENEL договор, които принципно биха утежнили бюджета на дружеството и следователно, съгласно утвърдената съдебна практика, мярката предоставя икономическа изгода на Alcoa (69). Комисията счита, че тази изгода се равнява на финансовите компенсации, изплащани от Изравнителната каса, които покриват разликата между договорната цена и преференциалната цена. Това заключение важи за двете топилни пещи на Alcoa в Сардиния и във Венето.

(159)

Тъй като преференциалната тарифа е запазена за Alcoa, изгодата, която тя предоставя, е избирателна.

(160)

Съгласно установената съдебна практика за изгода може да се определи държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО само ако е пряко или косвено предоставена чрез държавни средства (70) и се приписва на държавата (71).

(161)

Както е описано в съображение 43, разглежданата тарифа се финансира от парафискален налог, съответстващ на компонент A4 от тарифата за електроенергия, събирана от Изравнителната каса. Този налог е задължителен, тъй като е наложен чрез решения на AEEG в изпълнение на националното законодателство. Изравнителната каса е публичен орган, създаден по законен път, който изпълнява функциите си съгласно точните инструкции в решенията на AEEG.

(162)

Също съгласно установената съдебна практика, приходът от налога, който е задължителен по националното законодателство и се изплаща на публичен орган, създаден по законен път, съставлява държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, когато е предназначен за финансирането на мярка, която отговаря на останалите критерии, посочени в същия член (72).

(163)

Италия и Alcoa се позовават на съдебни решения Preussen-Elektra  (73) и Pearle  (74), в подкрепа на тезата си, според която въпросната мярка не е финансирана с държавни ресурси. И двете твърдят, че необходимите средства за финансирането на тарифата са били осигурени от частни лица (потребителите на електроенергия) за частно лице (Alcoa), както и че намесата на държавата се ограничава до приемането на закон, налагащ плащането на изисквани суми, без да се предоставя дискреционна власт за разполагане със средствата, освен ако не е за прилагане на законно предвидения режим. Италия и Alcoa твърдят по-конкретно, че Изравнителната каса не упражнява контрол върху средствата и служи само за счетоводен посредник.

(164)

В делото Preussen-Elektra Съдът на ЕО счита, че задължението, наложено на частните електроразпределителни дружества, да закупуват електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия, на минимални цени, по-високи от реалната икономическа стойност на този вид енергия, не съставлява държавна помощ,тъй като мярката не включва пряко или косвено прехвърляне на държавни ресурси. Според Италия и Alcoa, конкретният случай е аналогичен на делото Preussen-Elektra, защото по същия начин средствата се прехвърлят от частни лица (потребителите на електроенергия) на частно лице (Alcoa), и държавата не упражнява контрол върху въпросните ресурси.

(165)

Комисията изтъква, че в делото Preussen-Elektra необходимите ресурси за финансирането на мярката са били пряко предоставени от електроразпределителните дружества на производителите на енергия от възобновяеми източници, без да се преминава през публичен орган. Съгласно тази система, сумите, които са били прехвърлени, на практика никога не са били на разположение на органите на държавата-членка. В този случай обаче, сумите преминават през Изравнителната каса, която е публичен орган, преди да бъдат изплатени на крайния бенефициер. В резултат на това, съдебната практика Preussen-Elektra се вписва в различна фактическа рамка и не е приложима към този случай.

(166)

Съдебната практика Pearle предоставя насоки, които са по-пряко свързани с настоящото дело. При все това, тълкуването на Комисията се различава от тълкуването на Италия и на Alcoa. В съдебното решение Pearle Съдът на ЕО заключава, че при определени условия приходът от налог, преминаващ през публичен орган, не съставлява държавни ресурси. В това дело мерките са били изцяло финансирани от икономически отрасъл само по негова собствена инициатива. Средствата са били събирани чрез парафискален налог, който преминава през публичен орган, като последният в нито един момент няма право да разполага с тях. Освен това, страните, които са плащали удръжката, са били тези, които са се ползвали от мярката.

(167)

Италия и Alcoa считат, че същественият критерий в делото Pearle се състои в това да се определи дали държавата има право да използва средствата за цели, различни от прилагането на предвидения от закона режим. Те твърдят, че Изравнителната каса не разполага с дискреционна власт по отношение на предназначаването на средствата, които са определени за финансирането на тарифата и в нито един момент не могат да се върнат в „периметъра на публичните финанси“. Тоест според тях, държавата не може свободно да разполага с тези средства, и следователно те не представляват държавни ресурси.

(168)

Уместно е да се подчертае предварително, че макар и някои от критериите от делото Pearle да могат обективно да се считат като по-подходящи от други, нито един от тях не може да се счита за „съществен критерий“. Изброените в съдебното решение условия са кумулативни. Това е и тълкуването на Първоинстанционния съд в решението Earl Salvat  (75), когато той разглежда парафискалния налог в това дело спрямо всеки от критериите Pearle.

(169)

Преди да разгледа ролята на Изравнителната каса, Комисията провери дали останалите изброени в делото Pearle критерии са изпълнени. Ясно е, че противно на установеното в делото Pearle, тарифата Alcoa е създадена по инициатива на държавата, а не от даден икономически отрасъл. Още повече, че в делото Pearle ползвателите на мярката са и единствените, които допринасят за финансирането ѝ, като намесата на публичния орган е целяла да не се създаде изгода, която да бъде допълнителна тежест за държавата. В конкретния случай, ползвателят, а именно Alcoa, не носи финансовата тежест от налога, плащането на който се поема само от потребителите на електроенергия. Следователно, позоваване на съдебната практика Pearle е недействително, независимо от евентуалната обосновка на доводите, изложени от Alcoa и Италия по отношение на функцията единствено на счетоводен посредник, която изпълнява Изравнителната каса.

(170)

По отношение на Изравнителната каса, Комисията изтъква, че съгласно установената съдебна практика, „не е уместно да се прави разграничение между случаите, в които помощта е пряко отпусната от държавата, и тези, в които тя се отпуска посредством публичен или частен орган, назначен или създаден от тази държава“ (76). Следователно публичният или частният статут на Изравнителната каса не е определящ за целите на прилагането на правилата в областта на държавните помощи. Фактът, че Изравнителната каса е публичен орган не води автоматично до прилагането на член 87 от Договора за ЕО (77). По същия начин намесата на публичен орган не изключва само по себе си прилагането на този член (78).

(171)

Все пак, анализът не може да се ограничава до предоставените на Изравнителната каса правомощия въз основа на статута ѝ на публичен орган. Уместно е да се определи в по-общ план дали държавата, пряко или посредством друг орган, назначен от нея, може или не може да упражнява контрол върху използваните средства за финансирането на тарифата. Такава проверка би имало и ако Изравнителната каса беше частен орган.

(172)

В решението, постановено наскоро по делото Essent  (79), Съдът на ЕО се произнесе окончателно по тази точка. В това дело Нидерландия беше въвела по законов път тарифна добавка, плащана от потребителите на електроенергия на операторите на преносната мрежа, които на свой ред изплащали съответните суми на SEP. Последната не разполага с никакви правомощия за преценка за управлението на средствата и функционира под прекия контрол на органите. Съдът на ЕО заключи, че приходът от тази добавка е съставлявал държавни ресурси, поради следните причини: добавката е била наложена чрез национален закон и следователно е представлява данъчно облагане. SEP не е имала разрешение да използва прихода от тази добавка за други цели, освен определените от закона и поради това средствата са били под публичен контрол и националните органи са можели да разполагат с тях. Съдът прецени, че тези елементи са достатъчни, за да заяви, че разглежданите средства са били публични средства.