ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ И ДЕЙСТВИЯ

(посочени в членове 2 и 3)

—   Приоритетна област I: Оптимално използване на данните за пътищата, движението по тях и пътуванията

Спецификациите и стандартите за оптимално използване на данните за пътищата, движението по тях и пътуванията включват следното:

1.   Спецификации за приоритетно действие а)

Определянето на необходимите изисквания, така че информационните услуги за мултимодални пътувания в целия ЕС да станат точни и презгранично достъпни за ползвателите на ИТС въз основа на:

—

наличността и достъпността, за доставчиците на ИТС услуги, на съществуващи точни данни в реално време за пътищата и за движението по тях, които да се използват за целите на информацията относно мултимодалните пътувания, без да се засягат ограниченията, свързани с безопасността и управлението на транспорта;

—	улесняването на презграничния електронен обмен на данни между съответните публични органи и заинтересовани страни и съответните доставчици на ИТС услуги;

—	своевременното актуализиране от съответните публични органи и заинтересовани страни на наличните данни за пътищата и за движението по тях, използвани за информация за мултимодалните пътувания;

—	своевременното актуализиране от доставчиците на ИТС услуги на информацията за мултимодалните пътувания.

2.   Спецификации за приоритетно действие б)

Определянето на необходимите изисквания, така че информационните услуги в реално време за движението по пътищата в целия ЕС да станат точни и презгранично достъпни за потребителите на ИТС въз основа на:

—

наличността и достъпността, за доставчиците на ИТС услуги, на съществуващи точни данни в реално време за пътищата и за движението по тях, които да се използват за целите на информацията в реално време за движението, без да се засягат ограниченията, свързани с безопасността и управлението на транспорта;

—	улесняване на презграничния електронен обмен на данни между съответните публични органи и заинтересовани страни и съответните доставчици на ИТС услуги;

—	своевременно актуализиране от страна на съответните публични органи и заинтересовани страни на налични данни за пътищата и за движението по тях, използвани за информация в реално време за движението;

—	своевременно актуализиране на информацията в реално време за движението от страна на доставчиците на ИТС услуги.

3.   Спецификации за приоритетни действия а) и б)

3.1.

Определянето на необходимите изисквания за събиране от съответните публични органи и/или, където е уместно, от частния сектор на данни за пътищата и за движението по тях (напр. планове за движението, правила за движение и препоръчителни пътища, по-специално за тежкотоварни превозни средства) и за предоставянето им на доставчиците на ИТС услуги въз основа на: — наличността за доставчиците на ИТС услуги на съществуващи данни за пътищата и за движението по тях (напр. планове за движението, правила за движение и препоръчителни пътища), събирани от съответните публични органи и/или от частния сектор; — улесняването на електронния обмен на данни между съответните публични органи и доставчиците на ИТС услуги; — своевременното актуализиране, от съответните публични органи и/или, където е уместно, от частния сектор, на данни за пътищата и за движението по тях (напр. планове за движението, правила за движение и препоръчителни пътища); — своевременното актуализиране от доставчиците на ИТС услуги на ИТС услугите и приложенията, използващи тези данни за пътищата и за движението по тях.

3.2.

Определянето на необходимите изисквания, за да се осигурят, когато е възможно, на производителите на цифрови карти и на доставчиците на услуги точни и достъпни данни за пътищата, за движението по тях и за транспортните услуги, използвани за цифрови карти, въз основа на: — наличността за производителите на цифрови карти и за доставчиците на услуги на съществуващи данни за пътищата и за движението по тях, използвани за цифрови карти; — улесняването на електронния обмен на данни между съответните публични органи и заинтересовани страни и частните производители на цифрови карти и доставчиците на услуги; — своевременното актуализиране от съответните публични органи и заинтересовани страни на данните за пътищата и за движението по тях, използвани за цифрови карти; — своевременно актуализиране на цифровите карти от производителите на цифрови карти и доставчиците на услуги.

4.   Спецификации, необходими за приоритетно действие в)

Определянето на минимални изисквания за „универсална информация за движението“, свързани с безопасността на движението по пътищата, която се предоставя, когато е възможно, безплатно за всички ползватели, както и за нейното минимално съдържание, въз основа на:

—	определянето и използването на стандартизиран списък от ситуации от движението по пътищата, свързани с безопасността („универсални съобщения за движението“), които следва да се съобщават безплатно на ползвателите на ИТС;

—	съвместимост и интегриране на „универсалните съобщения за движението“ в ИТС услугите за информация в реално време за движението по пътищата и за мултимодалните пътувания.

—   Приоритетна област II: Непрекъснатост на ИТС услугите за управление на движението и товарните превози

Спецификациите и стандартите за непрекъснатост и оперативна съвместимост на услугите по управление на движението и товарните превози и по-специално по мрежите TEN-T включват следното:

1.   Спецификации за други действия

1.1.

Определянето на необходимите мерки за разработване на архитектурата на рамката на ЕС за ИТС, като по-специално се обърне внимание на свързаните с ИТС оперативна съвместимост, непрекъснатост на услугите и мултимодални аспекти, включително например осигуряване на мултимодална оперативна съвместимост на таксуването с билети, в чиито граници държавите-членки и техните компетентни органи могат да разработват, в сътрудничество с частния сектор, своя собствена архитектура за ИТС с цел мобилност на национално, регионално или местно равнище.

1.2.

Определянето на минималните необходими изисквания за непрекъснатост на ИТС услугите, по-специално на презграничните услуги, за управление на превоза на пътници при различни видове транспорт, въз основа на: — улесняването на електронния обмен между съответните информационни/контролни центрове и различните заинтересовани страни на данни за движението по пътищата и на информация презгранично, и където е целесъобразно — между региони, или между градските и междуградските области; — използването между съответните информационни/контролни центрове и различните заинтересовани страни на стандартизирани информационни потоци или интерфейси за движението по пътищата.

1.3.

Определянето на минимални необходими изисквания за непрекъснатост на ИТС услугите за управление на превоза на товари по транспортните коридори и при различни видове транспорт, въз основа на: — улесняването на електронния обмен между съответните информационни/контролни центрове и различните заинтересовани страни на данни за движението по пътищата и на информация презгранично, и където е целесъобразно — между региони или между градските и междуградските области; — използването между съответните информационни/контролни центрове и различните заинтересовани страни на стандартизирани информационни потоци или интерфейси за движението по пътищата.

1.4.

Определянето на необходимите мерки за осъществяване на ИТС приложения (по-специално за локализиране и проследяване на товари по време на пътуването им и от един вид транспорт на друг) за логистика на превоза на товари (eFreight), въз основа на: — наличието на съответни технологии за ИТС и тяхното използване от специалистите, разработващи ИТС приложения; — интегрирането на резултатите от позиционирането в инструментите и центровете за управление на движението по пътищата.

1.5.

Определянето на необходимите интерфейси за осигуряване на оперативна съвместимост и съвместимост между градската ИТС архитектура и европейската ИТС архитектура, въз основа на: — наличността за градските центрове за контрол и за доставчиците на услуги на данни за обществения транспорт, планирането на пътуванията, търсенето на транспорт, данни за движението и паркирането; — улесняването на електронния обмен на данни между различните градски центрове за контрол и доставчиците на услуги за обществен или частен транспорт и за всички възможни видове транспорт; — интегриране на всички имащи отношение данни и информация в единна архитектура.

—   Приоритетна област III: ИТС приложения за пътна безопасност и сигурност

Спецификациите и стандартите за ИТС приложения за пътна безопасност и сигурност включват следното:

1.

Спецификации за приоритетно действие г) Определянето на необходимите мерки за хармонизирано предоставяне на оперативно съвместима система „eCall“ в целия ЕС, в това число: — наличието на необходимите интегрирани в автомобилите ИТС данни, които да се обменят; — наличието на необходимото оборудване в центровете за спешни повиквания, които получават предаваните от автомобилите данни; — улесняването на електронния обмен на данни между превозните средства и центровете за спешни повиквания.

2.

Спецификации за приоритетно действие д) Определяне на необходимите мерки за осигуряване на информационни услуги, базирани на ИТС, за места за безопасно и сигурно паркиране за камиони и търговски превозни средства, по-специално в зоните за сервизно обслужване и за почивка по пътищата, въз основа на: — наличието на информация относно паркирането по пътищата за ползвателите; — улесняване на електронния обмен на данни между пътните паркинги, центровете и превозните средства.

3.

Спецификации за приоритетно действие е) Определянето на необходимите мерки за осигуряване на резервационни услуги, базирани на ИТС, за места за безопасно и сигурно паркиране за камиони и търговски превозни средства, въз основа на: — наличието за ползвателите на информация относно паркирането по пътищата; — улесняване на електронния обмен на данни между пътните паркинги, центровете и превозните средства; — интегриране на съответните технологии за ИТС както в превозните средства, така и в пътните съоръжения за паркиране, за да се актуализира информацията за наличните места за паркиране с цел резервиране.

4.

Спецификации за други действия 4.1. Определянето на необходимите мерки в подкрепа на безопасността на участниците в движението по пътищата по отношение на бордовия интерфейс човек—машина и използването на преносими устройства за подпомагане на управлението на превозното средство и/или на транспортната операция, както и на сигурността на комуникациите в превозното средство. 4.2. Определянето на необходимите мерки за подобряване на безопасността и удобството на уязвимите участници в движението по пътищата за всички съответни ИТС приложения. 4.3. Определянето на необходимите мерки за интегриране на модерни информационни системи за подпомагане на водачите в превозните средства и пътната инфраструктура, които не попадат в приложното поле на директиви 2007/46/ЕО, 2002/24/ЕО и 2003/37/ЕО.

—   Приоритетна област IV: Свързване на превозното средство с транспортната инфраструктура

Спецификациите и стандартите за свързване на превозното средство с транспортната инфраструктура включват следното:

1.

Спецификации за други действия: 1.1. Определянето на необходимите мерки за интегриране на различни ИТС приложения в отворена бордова платформа въз основа на: — идентификацията на функционалните изисквания на съществуващите или на планираните ИТС приложения; — определянето на архитектура за отворена система, която дефинира функционалните характеристики и интерфейси, необходими за оперативната съвместимост/взаимосвързаност с инфраструктурните системи и съоръжения; — лесно интегриране на бъдещите нови или усъвършенствани ИТС приложения в отворена бордова платформа; — използване на процес на стандартизация за приемане на архитектурата и на отворените бордови спецификации. 1.2. Определянето на необходимите мерки за по-нататъшен напредък в разработването и прилагането на съвместни системи (между превозните средства, между превозните средства и инфраструктурата, между инфраструктурите), въз основа на: — улесняването на обмена на данни или информация между превозните средства, инфраструктурите и между превозното средство и инфраструктурата; — наличието на съответни данни или информация, които да се обменят със съответните страни — превозни средства или пътна инфраструктура; — използването на стандартизиран формат на съобщения за обмен на данни или информация между превозното средство и инфраструктурата; — определянето на комуникационна инфраструктура за обмен на данни или информация между превозните средства, инфраструктурите и между превозното средство и инфраструктурата; — използването на процеси на стандартизация за приемане на съответните архитектури.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИНЦИПИ ЗА СПЕЦИФИКАЦИИ И ВНЕДРЯВАНЕТО НА ИТС

(посочени в членове 5, 6 и 8)

Приемането на спецификации, предоставянето на мандати за изготвяне на стандарти и подборът и внедряването на ИТС приложения и услуги се основават на оценка на нуждите, която включва всички имащи отношение заинтересовани страни, и спазват следните принципи. Тези мерки:

а)   са ефективни— имат осезателен принос за разрешаването на ключовите предизвикателства пред автомобилния транспорт в Европа (напр. намаляване на задръстванията, понижаване на емисиите, подобряване на енергийната ефективност, достигане на по-високи нива на безопасност и сигурност, включително на уязвимите участници в движението по пътищата);

б)   са икономически изгодни— спомагат за оптимизиране на съотношението между разходите и крайния резултат по отношение на постигането на целите;

в)   са пропорционални— предвиждат, където е целесъобразно, различни нива на постижимо качество на услугите и внедряване, като отчитат особеностите на местно, регионално, национално и европейско равнище;

г)   поддържат непрекъснатост на услугите— гарантират услуги без прекъсване в целия Съюз, по-специално по трансевропейската мрежа, и където е възможно по неговите външни граници, при внедряването на ИТС услуги. Непрекъснатостта на услугите следва да бъде гарантирана на равнище, адаптирано спрямо характеристиките на транспортните мрежи, свързващи едни държави с други, и където е целесъобразно, едни региони с други и градовете със селските райони;

д)   осигуряват оперативна съвместимост— гарантират, че системите и стоящите в основата им бизнес процеси имат капацитет за обмен на данни и споделяне на информация и знания, за да дадат възможност за ефективно предоставяне на ИТС услуги;

е)   поддържат обратната съвместимост— гарантират, по целесъобразност, способността на ИТС да работят със съществуващите системи, които имат обща цел, без да препятстват развитието на нови технологии;

ж)   спазват съществуващите характеристики на националните инфраструктури и мрежи— отчитат разликите, присъщи на характеристиките на транспортните мрежи, и по-специално големината на обемите на движение и метеорологичните условия по пътищата;

з)   насърчават равните възможности за достъп— не препятстват или не дискриминират уязвимите участници в движението по пътищата при достъпа им до ИТС приложенията и услугите;

и)   позволяват достигане на зрялост— след подходяща оценка на риска демонстрират стабилността на новаторските ИТС чрез достатъчно високо ниво на техническо развитие и оперативна експлоатация;

й)   осигуряват качествено определяне на времето и местоположението— използване на инфраструктури на спътникова основа или на всяка технология, осигуряваща равностойни равнища на точност за целите на ИТС приложенията и услугите, които изискват услуги за глобално, непрекъснато, точно и гарантирано определяне на времето и местоположението;

к)   улесняват интермодалността— при внедряването на ИТС отчитат по целесъобразност координацията на различните видове транспорт;

л)   спазват съгласуваността— отчитат съществуващите правила, политики и дейности на Съюза, които имат отношение към областта на ИТС, по-специално в сферата на стандартизацията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ НА ОРГАНИТЕ И ДОНОРИТЕ

ЧАСТ A

Минимален набор от данни

Минимални данни — информация за характеризирането на органите и донорите, които да бъдат събрани за всяко донорство в съответствие с член 7, параграф 1, втора алинея и без да се засяга член 7, параграф 2.

Минимален набор от данни

Заведението, където е осигурен органът и други общи данни

Тип донор

Кръвна група

Пол

Причина за смъртта

Дата на смъртта

Дата на раждане или предполагаема възраст

Тегло

Височина

Минала или настояща история на интравенозна злоупотреба с наркотици

Минала или настояща история на злокачествена неоплазия

Настояща история на други трансмисивни заболявания

HIV; HCV; изследвания за HBV

Основна информация, даваща възможност да се направи оценка на функцията на донорския орган

ЧАСТ Б

Допълнителен набор от данни

Допълнителни данни — информация за характеризирането на органите и донорите, която да се събира в допълнение към минималния набор от данни, посочен в част А, въз основа на решението на медицинския екип, като се вземат предвид наличието на такава информация и специалните обстоятелства по случая, в съответствие с член 7, параграф 1, втора алинея.

Допълнителен набор от данни

Общи данни

Данни за контакт с организацията за осигуряване на органи/заведението, където е осигурен органът, необходими за координирането, разпределянето и проследяемостта на органите от донорите до реципиентите и обратно.

Данни за донора

Демографски и антропометрични данни, необходими, за да се гарантира подходяща съвместимост между донора/органа и реципиента.

Медицинска история на донора

Медицинска история на донора, по-специално обстоятелствата, които биха могли да окажат влияние върху това, доколко органите са подходящи за трансплантация и крият риск от предаване на заболявания.

Физически и клинични данни

Данни от клиничен преглед, които са необходими, за да бъде направена оценка на физиологичното състояние на потенциалния донор, както и резултати, разкриващи състояния, които не са били установени при разглеждането на медицинската история на донора и които биха могли да окажат влияние върху това, доколко органите са подходящи за трансплантация или биха могли да крият риск от предаване на заболявания.

Лабораторни параметри

Данни, необходими за оценката на функционалното характеризиране на органите и за установяване на потенциално трансмисивни заболявания и на евентуални противопоказания по отношение на донорството на органи.

Образни изследвания

Образни изследвания, които са необходими за оценка на анатомичния статус на органите, предназначени за трансплантация.

Терапия

Лечения, проведени на донора, които са от значение за оценката на функционалния статус на органите и пригодността за донорство на органи, по-специално употребата на антибиотици, изотропна терапия или терапия чрез венозно преливане.

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Европейският парламент, Съветът и Комисията заявяват, че разпоредбите на настоящата директива не засягат бъдещи позиции на институциите във връзка с прилагането на член 290 от Договора за функционирането на ЕС, нито индивидуални законодателни актове, съдържащи такива разпоредби.

Изявление на Европейската комисия (Спешност)

Европейската комисия се задължава да предоставя пълна информация на Европейския парламент и на Съвета относно възможността за приемане на делегиран акт съгласно процедурата по спешност. Ако службите на Комисията предвидят, че е възможно делегиран акт да бъде приет съгласно процедурата по спешност, те незабавно ще предупредят неофициално секретариатите на Европейския парламент и на Съвета.

СПОРАЗУМЕНИЕ

за въздушен транспорт между Канада и Европейската общност и нейните държави-членки

СЪДЪРЖАНИЕ

Член

Заглавие

1	Заглавия и определения

2	Предоставяне на права

3	Определяне, разрешение и отмяна на разрешението

4	Инвестиции

5	Прилагане на законите

6	Безопасност на гражданското въздухоплаване

7	Сигурност на гражданското въздухоплаване

8	Мита, данъци и такси

9	Статистически данни

10	Интереси на потребителите

11	Наличие на летища и летищни съоръжения и услуги

12	Такси за летища и летищни съоръжения и услуги

13	Търговска рамка

14	Конкурентна среда

15	Управление на въздушното движение

16	Запазване на определянето и разрешенията

17	Съвместен комитет

18	Околна среда

19	Трудовоправни въпроси

20	Международно сътрудничество

21	Уреждане на спорове

22

Изменения

23	Влизане в сила и временно прилагане

24	Прекратяване

25	Регистрация на споразумението

26	Връзка с други споразумения

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ

КАНАДА

от една страна;

и

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

РЕПУБЛИКА КИПЪР,

ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ,

ИРЛАНДИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

МАЛТА,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РУМЪНИЯ,

СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

които са страни по Договора за създаване на Европейската общност и са държави-членки на Европейския съюз (наричани по-нататък „държавите-членки“),

и ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

от друга страна;

Канада и държавите-членки като страни по Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, открита за подписване в Чикаго на 7 декември 1944 г., заедно с Европейската общност;

КАТО ЖЕЛАЯТ да насърчат система на въздухоплаване, която се основава на конкуренция между авиокомпаниите на пазара с минимална намеса и регулиране от страна на държавата;

КАТО ЖЕЛАЯТ да укрепят своите интереси по отношение на въздушния транспорт;

КАТО ОТЧИТАТ значението на ефикасния въздушен транспорт за насърчаване на търговския обмен, туризма и инвестициите;

КАТО ЖЕЛАЯТ да подобрят въздухоплавателните услуги;

КАТО ЖЕЛАЯТ да гарантират най-висока степен на безопасност и сигурност на въздушния транспорт;

РЕШЕНИ да извлекат потенциалните ползи от регулаторното сътрудничество и, доколкото е практически възможно, да постигнат хармонизация на разпоредбите и подходите;

КАТО ПРИЗНАВАТ важните потенциални ползи, които могат да бъдат извлечени от наличието на конкурентоспособни въздухоплавателни услуги и жизнеспособни сектори на дейност в областта на въздухоплавателните услуги;

КАТО ЖЕЛАЯТ да насърчат създаването на конкурентна среда за въздухоплавателни услуги и като отчитат, че в отсъствието на равни условия за конкуренция за авиокомпаниите потенциалните ползи не могат да бъдат реализирани;

КАТО ЖЕЛАЯТ да осигурят на своите авиокомпании справедливи и равни възможности за предоставяне на въздухоплавателни услуги съгласно условията на настоящото споразумение;

КАТО ЖЕЛАЯТ да постигнат възможно най-много ползи за пътниците, спедиторите, авиокомпаниите и летищата, както и за техните служители и други непряко облагодетелствани лица;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ значението на опазването на околната среда при разработване и прилагане на международна политика в областта на въздухоплаването;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ значението на защитата на потребителите и насърчаването на подходящо ниво на защита на потребителите в областта на въздухоплавателните услуги;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ значението на капиталите за въздухоплавателния сектор с цел по-нататъшно развитие на въздухоплавателните услуги;

КАТО ЖЕЛАЯТ да сключат споразумение за въздушен транспорт в допълнение към посочената конвенция;

СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Заглавия и определения

1.   Заглавията, използвани в настоящото споразумение, са дадени само за справка.

2.   Освен ако не е посочено друго, за целите на настоящото споразумение:

а)	„въздухоплавателни органи“ означава всички органи или лица, оправомощени от страните да изпълняват функциите, описани в настоящото споразумение;

б)	„въздухоплавателни услуги“ означава редовни въздухоплавателни услуги по маршрути, посочени в настоящото споразумение, за превоз на пътници и товари, включително пощенски пратки, поотделно или заедно;

в)	„споразумение“ означава настоящото споразумение, всички приложения към него и всички изменения на споразумението или на неговите приложения;

г)	„авиокомпания“ означава авиокомпания, която е определена и е получила разрешение съгласно член 3 от настоящото споразумение;

д)	„страна“ означава или Канада, или държавите-членки и Европейската общност, заедно или поотделно;

е)

„конвенция“ означава Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, открита за подписване в Чикаго на 7 декември 1944 г., и включва всички приложения, приети съгласно член 90 от същата конвенция, и всички изменения на приложенията или на конвенцията съгласно членове 90 и 94 от нея, доколкото тези приложения и изменения са приети от Канада и държавите-членки; и,

ж)

„територия“ означава: за Канада — сухопътната територия (континентална и островна), вътрешните води и териториалните води, определени съгласно нейното национално право, и включва въздушното пространство над тези територии; а за държавите-членки на Европейската общност — сухопътната територия (континентална и островна), вътрешните води и териториалните води, за които се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, при условията, посочени в същия договор и във всеки последващ правен акт, и включва въздушното пространство над тези територии; за прилагането на настоящото споразумението спрямо летището на Гибралтар се приема, че не засяга съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство във връзка със спора относно суверенитета върху територията, на която се намира летището, както и относно продължаващото изключване на летището на Гибралтар от мерките на Европейската общност за въздухоплаването, действащи към 18 септември 2006 г. и приложими между държави-членки, в съответствие с декларацията на министрите за летището на Гибралтар, приета в Кордоба на 18 септември 2006 г.

Член 2

Предоставяне на права

1.   Всяка от страните предоставя на другата страна следните права за извършване на въздушен превоз от авиокомпаниите на другата страна:

а)	правото да прелита над нейната територия без кацане;

б)	правото да извършва на нейна територия спирания с нетърговска цел;

в)	доколкото е разрешено в настоящото споразумение, правото да извършва спирания на нейна територия по маршрутите, посочени в настоящото споразумение, с цел качване и сваляне на пътници и товари, включително пощенски пратки, поотделно или заедно; и

г)	правата, посочени на друго място в настоящото споразумение.

2.   Всяка от страните също така предоставя на другата страна правата, посочени в параграф 1, букви a) и б) от настоящия член, за авиокомпании на другата страна, различни от посочените в член 3 (Определяне, разрешение и отмяна на разрешението) от настоящото споразумение.

Член 3

Определяне, разрешение и отмяна на разрешението

1.   Страните отбелязват, че съгласно настоящото споразумение „определяне“ представлява лиценз или друга форма на разрешение, издадено от другата страна за извършване на въздухоплавателни услуги съгласно настоящото споразумение. По искане на въздухоплавателните органи на една от страните, въздухоплавателните органи на другата страна, които са издали лиценз или друга форма на разрешение, проверяват статута на такива лицензи или разрешения.

2.   При получаване на заявления от дадена определена авиокомпания на една от страните съгласно предвидените форма и начин, другата страна, в съответствие със своите закони и подзаконови разпоредби, предоставя исканите разрешения, за да може тази авиокомпания да извършва въздухоплавателни услуги с минимално процедурно забавяне, при условие че:

а)	тази авиокомпания отговаря на изискванията на законите и подзаконовите разпоредби, обичайно прилагани от въздухоплавателните органи на страната, предоставяща разрешенията и разрешителните;

б)	тази авиокомпания спазва законите и подзаконовите разпоредби на страната, предоставяща разрешенията;

в)

при условията на приложение 2, в случай че авиокомпанията е от Канада, ефективният контрол върху тази авиокомпания принадлежи на граждани на някоя от страните, авиокомпанията е лицензирана като канадска авиокомпания и основното място на дейност на авиокомпанията е в Канада; в случай че авиокомпанията е от някоя от държавите-членки, ефективният контрол върху тази авиокомпания принадлежи на граждани на някоя от страните, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, авиокомпанията е лицензирана като авиокомпания на Общността и основното място на дейност на авиокомпанията е в някоя от държавите-членки; и

г)	във всяко друго отношение авиокомпанията извършва своята дейност по начин, който съответства на условията, изложени в настоящото споразумение.

3.   Всяка от страните може да откаже разрешенията, посочени в параграф 2 от настоящия член, и да отмени, да спре действието, да наложи условия или да ограничи експлоатационните разрешения, или по друг начин да спре или ограничи дейността на дадена авиокомпания или авиокомпании на другата страна в случай на неспазване от тази авиокомпания на разпоредбите на параграф 2 или ако бъде установено от една от страните, че условията на територията на другата страна не съответстват на една справедлива и конкурентна среда и водят до значителни неблагоприятни резултати или вреди за нейната авиокомпания или авиокомпании, съгласно член 14, параграф 5 (Конкурентна среда).

4.   Правата, изброени в параграф 3 от настоящия член, се упражняват само след консултации в Съвместния комитет, освен ако не се налага предприемането на незабавни действия за предотвратяване на нарушение на законите и подзаконовите разпоредби, посочени в параграф 2, или ако не се налагат действия от съображения за безопасност или сигурност в съответствие с разпоредбите на член 6 (Безопасност на гражданското въздухоплаване) и член 7 (Сигурност на гражданското въздухоплаване).

Член 4

Инвестиции

Всяка от страните разрешава пълна собственост върху нейните авиокомпании от граждани на Канада или на държава-членка или държави-членки, при спазване на условията в приложение 2 към настоящото споразумение.

Член 5

Прилагане на законите

Всяка от страните изисква спазване на:

а)

нейните закони, подзаконови разпоредби и процедури, свързани с достъпа до, оставането на или отпътуването от нейна територия на въздухоплавателно средство, осъществяващо международно въздухоплаване, или свързани с движението и експлоатацията на такова въздухоплавателно средство от авиокомпаниите при навлизането в, отпътуването от или при пребиваването на същата територия; и

б)

нейните закони и подзаконови разпоредби, свързани с достъпа до, оставането на или отпътуването от нейна територия на пътници, членове на екипажа и товари, включително пощенски пратки (като разпоредбите, свързани с влизане, митническо направление, транзит, сигурност на гражданското въздухоплаване, имиграция, паспорти, митници и карантина), от авиокомпании и от или от името на такива пътници, членове на екипажа и товари, включително пощенски пратки, при транзитно преминаване през, достъп до, отпътуване от и при пребиваване на същата територия. При прилагането на тези закони и подзаконови разпоредби всяка от страните при сходни обстоятелства предоставя на авиокомпаниите не по-малко благоприятно третиране от това, което е предоставено на нейна собствена или на която и да е друга авиокомпания, която извършва сходни международни въздухоплавателни услуги.

Член 6

Безопасност на гражданското въздухоплаване

1.   Страните потвърждават отново значението на тясното сътрудничество в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване. В този контекст страните се ангажират с по-нататъшно сътрудничество, включително във връзка с авиационната експлоатация, най-вече за да позволят обмена на информация, която би могла да окаже влияние върху безопасността на международното въздухоплаване, взаимното участие в дейностите по надзор или провеждането на съвместни дейности по надзор в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, както и разработването на съвместни проекти и инициативи, включително с трети държави. Това сътрудничество се развива в рамките на Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Канада и Европейската общност , съставено в Прага на 6 май 2009 г. по отношение на въпросите, попадащи в обхвата на посоченото споразумение.

2.   Сертификати за летателна годност, свидетелства за правоспособност и лицензи, издадени или признати за валидни от една от страните чрез нейните въздухоплавателни органи в съответствие приложимите разпоредби на Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Канада и Европейската общност , се признават за валидни от другата страна и нейните въздухоплавателни органи с цел извършване на въздухоплавателни услуги, при условие че тези сертификати или лицензи са издадени или признати за валидни най-малко съгласно и в съответствие със стандартите, установени съгласно конвенцията.

3.   Ако привилегиите или условията на лицензите или сертификатите, посочени в параграф 2 по-горе, издадени от въздухоплавателните органи на една от страните на някое лице или авиокомпания или по отношение на дадено въздухоплавателно средство, използвано за извършването на въздухоплавателни услуги, допускат разлика, която е под минималните стандарти, установени съгласно конвенцията, и тази разлика е съобщена на Международната организация за гражданско въздухоплаване, или ако тези органи прилагат стандарт или стандарти, които са по-високи или различни от стандартите, установени съгласно конвенцията, другата страна може да поиска консултации между страните в рамките на Съвместния комитет с оглед изясняване на въпросната практика. Докато консултациите доведат до постигането на консенсус и, в духа на режим на взаимно приемане на сертификатите и лицензите, страните продължават да признават сертификатите и лицензите, признати за валидни от въздухоплавателните органи на другата страна. В случай че Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Канада и Европейската общност , съставено в Прага на 6 май 2009 г. съдържа разпоредби, с които се урежда взаимното приемане на сертификати и лицензи, всяка от страните прилага тези разпоредби.

4.   В съответствие с приложимите закони и в рамките на Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Канада и Европейската общност , съставено в Прага на 6 май 2009 г., по отношение на въпросите, които попадат в обхвата на посоченото споразумение, страните поемат ангажимент да постигнат взаимно приемане на сертификатите и лицензите.

5.   Една от страните или нейните отговорни въздухоплавателни органи могат да поискат по всяко време консултации с другата страна или с нейните отговорни въздухоплавателни органи относно стандартите за безопасност и изискванията, които се спазват и прилагат от тези въздухоплавателни органи. Ако след тези консултации страната или нейните отговорни въздухоплавателни органи, отправили искане за консултации, констатират, че другата страна или нейните отговорни въздухоплавателни органи не спазват и не прилагат ефективно стандартите за безопасност и изискванията в тези области, които, освен ако не е решено друго, са поне равностойни на минималните стандарти, установени съгласно конвенцията, другата страна или нейните отговорни въздухоплавателни органи се уведомяват за тези констатации и за мерките, които се считат за необходими за постигане на съответствие с тези минимални стандарти. Ако другата страна или нейните отговорни въздухоплавателни органи не предприемат подходящи коригиращи мерки в срок от петнадесет (15) дни или друг срок, ако такъв бъде приет, това представлява основание за страната или нейните отговорни въздухоплавателни органи, отправили искане за консултации, да отмени, да спре действието или да ограничи експлоатационните разрешения или техническите разрешения, или по друг начин да спре или ограничи дейността на дадена авиокомпания, за чийто надзор по безопасността отговаря другата страна или нейните отговорни въздухоплавателни органи.

6.   Всяка от страните приема, че всяко въздухоплавателно средство, експлоатирано от или от името на авиокомпания на една от страните може, докато е на територията на другата страна, да бъде подложено на наземна инспекция от въздухоплавателните органи на другата страна, за проверка на валидността на съответните документи на въздухоплавателното средство и тези на неговия екипаж, както и видимото състояние на въздухоплавателното средство и неговото оборудване, при условие че такъв преглед не води до неоправдано забавяне в експлоатацията на въздухоплавателното средство.

7.   Ако въздухоплавателните органи на една от страните след провеждането на наземна инспекция констатират, че дадено въздухоплавателно средство или експлоатацията на дадено въздухоплавателно средство не съответства на минималните стандарти, установени към този момент съгласно конвенцията, или констатират липса на ефективно спазване и прилагане на стандартите за безопасност, установени към този момент съгласно конвенцията, въздухоплавателните органи на тази страна уведомяват въздухоплавателните органи на другата страна, които отговарят за надзора по безопасността на авиокомпанията, експлоатираща въздухоплавателното средство, за тези констатации и за мерките, които се считат за необходими за постигане на съответствие с минималните стандарти. Ако не се предприемат подходящи коригиращи мерки в срок от петнадесет (15) дни, това представлява основание за отмяна, спиране на действието или ограничаване на експлоатационните разрешения или техническите разрешения, или по друг начин спиране или ограничаване на дейността на авиокомпанията, експлоатираща въздухоплавателното средство. Същото решение може да бъде взето в случай на отказан достъп за извършване на наземна инспекция.

8.   Всяка от страните чрез своите отговорни въздухоплавателни органи има право да предприеме незабавни действия, включително правото да отмени, да спре действието или да ограничи експлоатационните разрешения или техническите разрешения или по друг начин да спре или да ограничи дейността на дадена авиокомпания на другата страна, ако стигне до заключението, че това е необходимо с оглед на непосредствена заплаха за безопасността на гражданското въздухоплаване. Когато това е практически възможно, предприемащата такива мерки страна полага усилия да проведе предварителни консултации с другата страна.

9.   Всяко действие на някоя от страните или нейните отговорни въздухоплавателни органи съгласно параграфи 5, 7 или 8 от настоящия член се преустановява веднага след като основанието за предприемането му престане да съществува.

Член 7

Сигурност на гражданското въздухоплаване

1.   В съответствие със своите права и задължения съгласно международното право, страните потвърждават отново, че тяхното взаимно задължение да защитават сигурността на гражданското въздухоплаване срещу актове, представляващи незаконна намеса, представлява неразделна част от настоящото споразумение.

2.   Без да ограничават общия характер на своите права и задължения съгласно международното право, страните действат по-специално в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, съставена в Токио на 14 септември 1963 г., Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, съставена в Хага на 16 декември 1970 г., Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, съставена в Монреал на 23 септември 1971 г., Протокола за борба с незаконните актове на насилие в летищата, обслужващи международната гражданска авиация, съставен в Монреал на 24 февруари 1988 г., и Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване, съставена в Монреал на 1 март 1991 г., както и с всяко друго многостранно споразумение, което урежда сигурността на гражданското въздухоплаване и е задължително за страните по него.

3.   При поискване страните взаимно си оказват пълното необходимо съдействие за предотвратяване на действия за незаконно завладяване на граждански въздухоплавателни средства и на всички други действия на незаконна намеса срещу безопасността на такива въздухоплавателни средства, техните пътници и членове на екипажа, летища и аеронавигационни съоръжения, както и всяка друга заплаха за сигурността на гражданското въздухоплаване.

4.   Страните действат в съответствие с разпоредбите за сигурност на гражданското въздухоплаване, установени от Международната организация за гражданско въздухоплаване и посочени като приложения към Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, доколкото тези разпоредби за сигурност са приложими за страните. Страните изискват от операторите на въздухоплавателни средства, регистрирани в техните регистри, от операторите на въздухоплавателни средства, които имат основно място на дейност или постоянно местопребиваване на тяхна територия, и от летищните оператори на тяхна територия да действат в съответствие с тези разпоредби за сигурност на гражданското въздухоплаване. Вследствие на това, всяка от страните по искане на другата страна ѝ предоставя уведомление за всяко различие между нейните разпоредби и практики и стандартите за сигурност на гражданското въздухоплаване в приложенията, посочени в настоящия параграф, когато тези различия превишават или допълват стандартите и имат значение за операторите на другата страна. За обсъждане на такива различия всяка от страните може по всяко време да поиска консултации с другата страна, които да се проведат без неоправдано забавяне.

5.   При пълно взаимно зачитане и признаване на суверенитета на държавите, страните се съгласяват, че операторите на въздухоплавателни средства, посочени в параграф 4 от настоящия член, могат да бъдат задължени да спазват разпоредбите за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочени в същия параграф , изисквани от другата страна за достъп до, отпътуване от или при пребиваване на територията на същата тази друга страна. Всяка от страните гарантира, че на нейната територия ефективно се прилагат подходящи мерки за защита на въздухоплавателните средства и за упражняване на контрол по сигурността спрямо пътниците, членовете на екипажа, техния регистриран и ръчен багаж, товарите, пощенските пратки и запасите от стоки и провизии преди качване или товарене.

6.   Страните се съгласяват да работят за постигане на взаимно признаване на стандартите си за сигурност и тясно да си сътрудничат относно мерките за контрол на качеството на взаимна основа. Страните се съгласяват също, когато е уместно и въз основа на решения, взети от страните поотделно, да създадат предпоставки за осъществяване на еднократна проверка за сигурност на полети между териториите на страните, което означава да се освободят от повторна проверка трансферните пътници, багаж и/или товари. За тази цел те установяват административни договорености, които позволяват консултации по съществуващите или планирани мерки за сигурност на гражданското въздухоплаване и сътрудничество и обмен на информация относно мерките за контрол на качеството, прилагани от страните. Съгласно тези административни договорености страните се консултират взаимно относно планираните мерки за сигурност, които имат значение за операторите, установени на територията на другата страна.

7.   Доколкото може да бъде практически възможно, всяка от страните отговаря на исканията на другата страна за разумни специални мерки за сигурност спрямо конкретна заплаха за определен полет или определена поредица от полети.

8.   Страните се съгласяват да си сътрудничат при инспекции за сигурност, предприети от тях на всяка от съответните територии, чрез установяването на механизми, включително административни договорености, за взаимния обмен на информация за резултатите от такива инспекции за сигурност. Страните се съгласяват да разглеждат положително искания за участие като наблюдатели в инспекциите за сигурност, провеждани от другата страна.

9.   В случай че възникне инцидент или заплаха от инцидент за незаконно завладяване на граждански въздухоплавателни средства или други действия на незаконна намеса срещу безопасността на такива въздухоплавателни средства, техните пътници и членове на екипажа, летища или аеронавигационни съоръжения, страните си сътрудничат, като улесняват комуникациите и предприемат други целесъобразни мерки, предназначени да отстранят бързо и безопасно такава заплаха или инцидент.

10.   Ако една от страните има разумно основание да счита, че другата страна се е отклонила от разпоредбите на настоящия член, първата страна чрез своите отговорни органи може да поиска консултации. Тези консултации започват в срок от петнадесет (15) дни след получаването на такова искане. Ако в срок от петнадесет (15) дни след началото на консултациите не бъде постигнато задоволително споразумение, това дава основание на страната, поискала консултациите, да предприеме действия за отказ, отмяна, спиране на действието или налагане на подходящи условия относно разрешенията на авиокомпаниите на другата страна. В случай на извънредна ситуация или за предотвратяване на по-нататъшно неспазване на разпоредбите на настоящия член, страната, която счита, че другата страна се е отклонила от разпоредбите на настоящия член, по всяко време може да предприеме подходящи действия с временен характер.

11.   Без да се засяга необходимостта от предприемане на незабавни действия за защита на сигурността на транспорта, страните заявяват, че при обмисляне на мерки за сигурност всяка от тях преценява евентуалното им неблагоприятно икономическо и експлоатационно въздействие върху предоставянето на въздухоплавателни услуги съгласно настоящото споразумение и, доколкото е правно допустимо, взема тези фактори под внимание при определяне на мерките, които са необходими и целесъобразни в интерес на сигурността.

Член 8

Мита, данъци и такси

1.   В максималната възможна степен съгласно националните закони и подзаконови разпоредби и на взаимна основа всяка от страните освобождава авиокомпаниите на другата страна по отношение на въздухоплавателните средства, експлоатирани с цел международен въздушен транспорт, обичайното им оборудване, гориво, смазочни материали, консумативи за техническо обслужване, наземно оборудване, резервни части (включително двигатели), запаси от стоки и провизии (включително, но не само храни, безалкохолни и алкохолни напитки, тютюн и други продукти, предназначени за продажба или използване от пътниците в ограничени количества по време на полет), както и други изделия, предназначени или използвани единствено във връзка с експлоатацията или обслужването на въздухоплавателно средство, извършващо международен въздушен превоз, от всички ограничения за внос, данъци върху имуществото и капитала, мита, акцизи и други подобни такси, които се налагат от страните и не се основават на себестойността на предоставените услуги.

2.   В максималната възможна степен съгласно националните закони и подзаконови разпоредби и на взаимна основа всяка от страните освобождава също от данъците, налозите, митата и таксите, посочени в параграф 1 от настоящия член, с изключение на таксите, които се основават на себестойността на предоставената услуга:

а)

стоки и провизии на въздухоплавателното средство, взети на борда или доставени на територията на една от страните в разумни размери, за ползване на борда на напускащи тази територия въздухоплавателни средства на авиокомпания на другата страна, които извършват международен въздушен превоз, дори ако тези стоки и провизии са предназначени за използване по време на част от пътуването, извършвано над същата територия;

б)

наземното оборудване и резервните части (включително двигатели), внесени на територията на една от страните с цел техническо обслужване, ремонт или поддръжка на въздухоплавателни средства на авиокомпания на другата страна, използвани за международен въздушен превоз, както и компютърно оборудване и компоненти за работа с пътници или товари, или за проверки за сигурност;

в)

горивото, смазочните материали и консумативите за техническо обслужване, внесени или доставени на територията една от страните за използване във въздухоплавателни средства на авиокомпания на другата страна, които извършват международен въздушен превоз, дори ако тези консумативи са предназначени за използване по време на част от пътуването, извършвано над същата територия; и

г)	печатни материали, включително самолетни билети, обложки на самолетни билети, авиотоварителници и други свързани рекламни материали, разпространявани безплатно от авиокомпанията.

3.   Обичайното летателно оборудване, както и материалите и консумативите, обичайно държани на борда на въздухоплавателно средство, използвано от авиокомпания на една от страните, могат да бъдат разтоварвани на територията на другата страна само с одобрението на митническите органи на тази територия. В такъв случай може да се наложи те да бъдат поставени под надзора на посочените органи до момента, в който бъдат реекспортирани или прехвърлени по друг начин съгласно митническите разпоредби.

4.   Освобождаванията, предвидени съгласно настоящия член, се предоставят също при случаите, когато авиокомпаниите на една от страните са сключили договор с друга авиокомпания, която ползва по сходен начин такива освобождавания от другата страна, за наемане или прехвърляне на територията на другата страна на изделията, посочени в параграфи 1 и 2 на настоящия член.

5.   Разпоредбите на съответните конвенции, действащи между някоя от държавите-членки и Канада, за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и капиталите, не се изменят от настоящото споразумение.

Член 9

Статистически данни

1.   Всяка от страните предоставя на другата страна статистически данни, които се изискват от националните закони и подзаконови разпоредби, а при поискване и друга налична статистическа информация, която може да бъде основателно изискана за преглед на предоставянето на въздухоплавателни услуги.

2.   Страните си сътрудничат в рамките на Съвместния комитет за улесняване на взаимния обмен на статистическа информация с цел наблюдение на развитието на въздухоплавателните услуги.

Член 10

Интереси на потребителите

1.   Всяка от страните признава значението на защитата на интересите на потребителите и може да предприема или да изиска от авиокомпаниите да предприемат на недискриминационна основа разумни и пропорционални мерки по отношение на следните въпроси, без да се ограничава само до тях:

а)	изисквания за защита на авансово платените на авиокомпаниите средства;

б)	инициативи за компенсация при отказан достъп на борда;

в)	възстановяване на средства на пътниците;

г)	публично оповестяване на самоличността на въздушния превозвач, който в действителност експлоатира въздухоплавателното средство;

д)	финансовата годност на собствените авиокомпании;

е)	застраховки за отговорност при нараняване на пътници; и

ж)	определяне на мерки за достъпност.

2.   Страните полагат усилия да се консултират взаимно в рамките на Съвместния комитет по въпроси относно интересите на потребителите, включително планираните мерки, с оглед постигане на съвместими подходи, доколкото е възможно.

Член 11

Наличие на летища и летищни съоръжения и услуги

1.   Всяка от страните гарантира, че летищата, въздушните пътища, контролът на въздушното движение и аеронавигационното обслужване, сигурността на гражданското въздухоплаване, наземното обслужване и други свързани съоръжения и услуги, които се предоставят на нейна територия, могат да се ползват от авиокомпаниите на другата страна на недискриминационна основа по времето на постигане на договореностите за ползване.

2.   В максимално възможна степен страните предприемат всички разумни мерки за осигуряване на ефективен достъп до съоръженията и услугите, при условията на правни, експлоатационни и физически ограничения и въз основа на справедливи и равни възможности и прозрачност по отношение на процедурите за получаване на достъп.

3.   Всяка от страните гарантира, че нейните процедури, насоки и разпоредби за управление на слотове, приложими за летищата на нейна територия, се прилагат по прозрачен, ефективен и недискриминационен начин.

4.   Ако една от страните счита, че другата страна е в нарушение на настоящия член, тя може да уведоми другата страна за тези констатации и да поиска консултации съгласно член 17, параграф 4 (Съвместен комитет).

Член 12

Такси за летища и летищни съоръжения и услуги

1.   Всяка от страните гарантира, че потребителските такси, които могат да бъдат наложени от нейните компетентни органи или ведомства, отговарящи за налагането на такси, на авиокомпании на другата страна за аеронавигационно обслужване и за контрол на въздушното движение са справедливи, разумни, свързани с разходите и не са несправедливо дискриминиращи. Във всеки случай всички тези потребителски такси се определят за авиокомпаниите на другата страна при условия, които не са по-неблагоприятни от най-благоприятните условия, предоставени на всяка друга авиокомпания.

2.   Всяка от страните гарантира, че потребителските такси, които могат да бъдат наложени от нейните компетентни органи или ведомства, отговарящи за налагането на такси, на авиокомпании на другата страна за използване на летища, сигурност на гражданското въздухоплаване и свързани съоръжения и услуги са справедливи, разумни, не са несправедливо дискриминиращи и са разпределени справедливо между категориите потребители. Тези такси могат да отразяват, но не и да превишават, пълните разходи на компетентните органи или ведомства, отговарящи за налагането на такси, при предоставянето на подходящи летищни съоръжения и услуги и за осигуряване на сигурност на гражданското въздухоплаване на същото летище или в рамките на летищната система. Тези такси могат да включват разумна възвръщаемост на активите след амортизация. Съоръженията и услугите, за които се налагат потребителски такси, се предоставят по ефикасен и икономически ефективен начин. Във всеки случай тези такси се определят за авиокомпаниите на другата страна при условия, които не са по-неблагоприятни от най-благоприятните условия, предоставени на всяка друга авиокомпания към момента на определяне на таксите.

3.   Всяка от страните насърчава консултациите между компетентните органи или ведомства за налагане на такси на нейна територия и авиокомпаниите или техните представителни органи, които използват услугите и съоръженията, и насърчава компетентните органи или ведомства, отговарящи за налагането на такси, и авиокомпаниите или техните представителни органи да обменят информация, която може да е необходима за прецизно преразглеждане доколко са разумни таксите в съответствие с принципите, залегнали в параграфи 1 и 2 от настоящия член. Всяка от страните насърчава компетентните органи, отговарящи за налагането на такси, да уведомяват в разумен срок потребителите относно предложения за промени в потребителските такси, с цел да се позволи на тези органи да разгледат изразените от потребителите становища, преди да се направят промените.

4.   При процедура за уреждане на спорове съгласно член 21 (Уреждане на спорове) не се счита, че някоя от страните е в нарушение на разпоредба от настоящия член, с изключение на случаите, когато:

а)	тя не предприеме преразглеждане на таксата или практиката, която е обжалвана от другата страна в рамките на разумен период от време; или

б)	след като е извършила такова преразглеждане, тя не предприеме всички стъпки от нейна компетентност, за да коригира такса или практика, която не съответства на настоящия член.

Член 13

Търговска рамка

1.   Всяка от страните осигурява справедливи и равни възможности за авиокомпаниите на другата страна да предоставят въздухоплавателни услуги съгласно настоящото споразумение.

2.   Всяка от страните разрешава на всяка авиокомпания на другата страна да определя честотата и капацитета на въздухоплавателните услуги, които предлага съгласно настоящото споразумение, на базата на търговски съображения на авиокомпанията, продиктувани от пазара. Никоя от страните няма едностранно да ограничава обема на трафика, честотата или периодичността на услугата, нито вида или видовете въздухоплавателни средства, експлоатирани от авиокомпаниите на другата страна, нито да изисква регистрацията на разписания, програми за чартърни полети или планове за експлоатация от авиокомпаниите на другата страна, освен когато това може да бъде изисквано по технически, експлоатационни или екологични (качество на въздуха и шум на местно равнище) причини при еднакви условия в съответствие с член 15 от конвенцията.

3.

а) При условията на регулаторните изисквания, които обичайно се прилагат към такива операции от всяка от страните, всяка авиокомпания на другата страна може да сключи договорености за сътрудничество за целите на: i) предлагане на въздухоплавателните си услуги по посочените маршрути като продава транспортни услуги под своя собствен код за полети, извършвани от авиокомпания на Канада или на държавите-членки, и/или на трета държава; и/или от наземен сухопътен или морски превозвач от всяка държава, ii) превоз под кода на всяка друга авиокомпания, когато тази друга авиокомпания е получила разрешение от въздухоплавателните органи на една от страните да продава транспортни услуги под свой собствен код за полети, извършвани от всяка авиокомпания на някоя от страните. б) Всяка от страните може да изисква всички авиокомпании, свързани с договорености за съвместно използване на кодове, да притежават съответните разрешения за въпросните маршрути. в) Никоя от страните не може да откаже разрешение за услуги, включващи съвместно използване на кодове, посочени в параграф 3, буква а), подточка i) от настоящия член, въз основа на това, че експлоатиращата въздухоплавателното средство авиокомпания няма право да извършва превоз чрез използване на кодовете на други авиокомпании. г) Страните изискват всички авиокомпании, участващи в такива договорености за съвместно използване на кодове, да гарантират, че предоставят на пътниците пълна информация за самоличността на оператора и за начина на превоз за всеки отрязък от пътуването.

4.   Всяка от страните разрешава на авиокомпаниите на другата страна, когато извършват дейност на нейна територия:

а)	на взаимна основа да извършват собствено наземно обслужване на нейна територия и, по техен избор, да ползват услуги за наземно обслужване, предоставяни изцяло или отчасти от агент, получил разрешение от нейните компетентни органи да предоставя такива услуги; и

б)	да предоставят услуги за наземно обслужване на други авиокомпании, извършващи дейност на същото летище, ако имат разрешение и в съответствие с приложимите закони и подзаконови разпоредби.

5.   Упражняването на правата, посочени в параграф 4, букви а) и б) от настоящия член зависи единствено от физически или оперативни ограничения, произтичащи основно от съображения за сигурност или безопасност на летищата. Ограниченията се прилагат еднообразно и при условия, които не са по-неблагоприятни от най-благоприятните условия, предоставени на всяка друга авиокомпания на друга държава, която извършва сходни международни въздухоплавателни услуги, към момента, в който са наложени ограниченията.

6.   Всяка от страните разрешава:

а)	на авиокомпаниите на другата страна, на взаимна основа, да доведат и да поддържат на нейна територия свои представители и търговско-управленски, търговски, технически, оперативен и друг специализиран персонал, необходим във връзка с услугите;

б)

тази потребност от персонал по избор на авиокомпаниите на другата страна да се запълва от техен собствен персонал или чрез използване на услугите на друга организация, дружество или авиокомпания, осъществяваща дейност на нейна територия и притежаваща разрешение да извършва такива услуги за други авиокомпании; и

в)	на авиокомпаниите на другата страна да създават на нейна територия свои представителства за популяризиране и продажба на въздушен превоз и свързани дейности.

7.   Всяка от страните изисква представителите и персоналът на авиокомпаниите на другата страна да се подчиняват на нейните закони и подзаконови разпоредби. В съответствие с тези закони и подзаконови разпоредби:

а)	всяка от страните, с минимално забавяне, предоставя необходимите разрешения за трудова заетост, визи за посетители или други подобни документи, на представителите и персонала, посочени в параграф 6 от настоящия член; и

б)	всяка от страните улеснява и ускорява одобрението на всяко искане за разрешение за трудова заетост за персонала, изпълняващ някои временни задължения в продължение на не повече от деветдесет (90) дни.

8.   Всяка страна разрешава на авиокомпаниите на другата страна:

а)

да извършват продажби на въздушен превоз на нейна територия директно или, по преценка на авиокомпаниите, чрез техни агенти, и да продават превоз срещу нейната местна валута или, по преценка на авиокомпаниите, срещу свободно конвертируема валута на други държави, и всяко лице свободно да купува такъв превоз срещу валути, приемани от тези авиокомпании;

б)	да заплащат местните разходи, включително покупките на гориво, на нейна територия в местна валута или, по преценка на авиокомпаниите, в свободно конвертируема валута; и

в)

да обменят и превеждат в чужбина, при поискване, средства, получени в обичайния ход на тяхната дейност. Такъв обмен и превод на валута се разрешава без ограничения или забавяне по обменния курс на международния валутен пазар за текущи плащания, валиден към момента на подаването на искането за прехвърляне на средства, и не подлежи на други такси, освен обичайните такси за услуги, начислявани от банките за такива сделки.

9.   Всяка страна разрешава на авиокомпаниите, предоставящи:

а)	пътнически комбинирани услуги, да използват наземен сухопътен или морски транспорт във връзка с въздухоплавателните услуги. Такъв превоз може да бъде предоставян от авиокомпаниите чрез договорености с наземни превозвачи или авиокомпаниите могат да изберат самите те да извършват наземен транспорт;

б)

товарни услуги, да използват без ограничения във връзка с въздухоплавателните услуги всякакъв вид наземен сухопътен или морски транспорт на товари към и от всеки пункт на територията на страните или на трети държави, включително към и от всички летища с митници и включително, където е приложимо, да превозват товари под митнически надзор, съгласно приложимите закони и подзаконови разпоредби; достъп до летищна митническа обработка и до помещенията, в която тя се извършва за товари, превозвани наземно или по въздух; и да изберат самите те да извършват наземен транспорт на товари, при спазване на националните закони и подзаконови разпоредби, чийто предмет е такъв транспорт, или да го предоставят чрез договорености с други наземни превозвачи, включително наземен транспорт, предоставян от авиокомпании на всяка друга държава; и

в)	интермодални услуги, да предлагат, на единична фиксирана цена комбиниран въздушен и наземен транспорт, при условие че пътниците и спедиторите не се въвеждат в заблуда относно фактите, свързани с този превоз.

10.   Страните разрешават цените да се определят свободно от авиокомпаниите въз основа на свободна и лоялна конкуренция. Никоя от страните не предприема едностранни действия срещу въвеждането или поддържането на цена за международен превоз към или от нейната територия.

11.   Страните не изискват цените да се представят пред въздухоплавателните органи.

12.   Страните разрешават на въздухоплавателните органи да обсъждат въпроси като например цените — които могат да бъдат несправедливи, неоправдани или дискриминиращи — но без да се ограничават само до тях.

13.   Страните прилагат съответните свои закони и подзаконови разпоредби, свързани с експлоатацията на компютърните системи за резервация на своите територии на справедлива и недискриминационна основа.

14.   Авиокомпаниите на всяка страна могат да предоставят въздухоплавателни услуги съгласно настоящото споразумение, в съответствие с договор за франчайз или запазена марка с компании, включително авиокомпании, при положение че авиокомпанията, предоставяща въздухоплавателните услуги, притежава съответните разрешения за маршрути, че условията, определени от националните закони и подзаконови разпоредби, са спазени, и при одобрение от страна на въздухоплавателните органи.

15.   За целите на предоставянето на въздухоплавателни услуги по настоящото споразумение, при условие че авиокомпанията, предоставяща въздухоплавателните услуги и операторът на въздухоплавателното средство в такива договорености притежават съответните разрешения, авиокомпаниите на страните могат да предоставят въздухоплавателни услуги по настоящото споразумение като използват въздухоплавателно средство и летателен екипаж, предоставени от други авиокомпании, включително от други страни, при одобрение от страна на въздухоплавателните органи. За целите на настоящия параграф, експлоатиращите въздухоплавателното средство авиокомпании не е необходимо да притежават разрешения за основни маршрути.

16.   Разпоредбите, определени в членове 4 (Инвестиции), 5 (Прилагане на законите), 6 (Безопасност на гражданското въздухоплаване), 7 (Сигурност на гражданското въздухоплаване), 8 (Мита, данъци и такси), 9 (Статистически данни), 10 (Интереси на потребителите), 11 (Наличие на летища и летищни съоръжения и услуги), 12 (Такси за летища и летищни съоръжения и услуги), 13 (Търговска рамка), 14 (Конкурентна среда), 15 (Управление на въздушното движение), 17 (Съвместен комитет) и 18 (Околна среда) от настоящото споразумение се прилагат също и за чартърни и други нередовни полети, изпълнявани от въздушните превозвачи на едната страна към или от територията на другата страна.

17.   При предоставяне на исканите разрешения на въздушен превозвач при получаване на заявления за експлоатация на чартърни полети и други нередовни полети, страните действат с минимално процедурно забавяне.

Член 14

Конкурентна среда

1.   Страните потвърждават, че тяхна обща цел е да създадат справедлива и конкурентна среда за предоставянето на въздухоплавателни услуги. Страните признават, че има най-голяма вероятност да бъдат установени справедливи конкурентни практики на авиокомпаниите ако тези авиокомпании извършват дейност изцяло на търговска основа и не са субсидирани от държавата. Те признават, че въпроси като условията, при които авиокомпаниите се приватизират, премахването на нарушаващи конкуренцията субсидии, справедлив и недискриминационен достъп до летищни съоръжения и услуги и до компютърни системи за резервации — като това изброяване не е изчерпателно — са ключови фактори за постигане на справедлива и конкурентна среда.

2.   Ако една от страните констатира, че на територията на другата страна съществуват условия, които биха навредили на справедливата и конкурентна среда и на предоставянето на въздухоплавателни услуги по настоящото споразумение от нейните авиокомпании, тя може да представи забележките си на другата страна. Тя може също така да поиска свикване на заседание на Съвместния комитет. Страните са съгласни, че степента, в която свързаните с конкурентната среда цели на споразумението могат да бъдат нарушени от субсидии или друга намеса, е легитимна тема за разискване в Съвместния комитет.

3.   Въпросите, които могат да бъдат повдигнати по член 14, включват, без това да е изчерпателно, капиталови инвестиции, кръстосано субсидиране, безвъзмездни помощи, гаранции, собственост, данъчни облекчения или освобождаване от данъци, защита от несъстоятелност или застраховка, осъществявани от даден държавен орган. При спазване на член 14, параграф 4, всякa от страните, след като уведоми другата страна, може да се обърне към отговорните държавни органи на територията на другата страна, включително органи на държавно, областно или местно равнище, за обсъждане на въпроси, свързани с настоящия член.

4.   Страните признават сътрудничеството между техните органи по конкуренцията, както е удостоверено от Споразумението между правителството на Канада и Европейските общности по отношение на прилагането на техните закони за конкуренцията, съставено в Бон на 17 юни 1999 г.

5.   Ако след консултациите в Съвместния комитет една от страните е убедена, че посочените в член 14, параграф 2 условия продължават да съществуват и има вероятност да доведат до значителна загуба или вреда, причинени на нейната авиокомпания или авиокомпании, тя може да предприеме действия. Всяка страна може да предприеме действия по настоящия параграф, считано от по-ранната от двете дати: датата на установяването, с решение на Съвместния комитет, на процедури и критерии за упражняване на такова действие или една година след датата, на която настоящото споразумение започне да се прилага временно от страните или влезе в сила. Всяко действие, предприето в съответствие с настоящия параграф, е подходящо, пропорционално и ограничено в обхвата и продължителността си до строго необходимото. То е насочено изключително към предприятието, което се възползва от посочените в параграф 2 условия и не засяга по никакъв начин правото на която и да е страна да предприеме действия по член 21 (Уреждане на спорове).

Член 15

Управление на въздушното движение

Страните си сътрудничат по въпроси на надзора по безопасността и по въпроси на политиката, свързани с управлението на въздушното движение, с оглед оптимизиране на цялостната ефикасност, намаляване на разходите и повишаване на безопасността и капацитета на съществуващите системи. Страните насърчават своите доставчици на аеронавигационно обслужване да продължат сътрудничеството си за оперативна съвместимост за по-нататъшно интегриране на системите на двете страни, където е възможно, за намаляване на въздействието на въздухоплаването върху околната среда и за обмен на информация, когато е уместно.

Член 16

Запазване на определянето и разрешенията

1.   Всяка авиокомпания на Канада или на държава-членка, която е титуляр на валидно определяне от нейното съответно правителство по споразумение за въздушен транспорт с Канада, заменено от настоящото споразумение, се счита за авиокомпания, определена да извършва въздухоплавателни услуги.

2.   Всяка авиокомпания на Канада или на държава-членка, притежаваща лиценз или разрешение, издадени от въздухоплавателните органи на едната страна, които са валидни за предоставяне на въздухоплавателни услуги към датата на влизане в сила на настоящото споразумение до издаването на нов или изменен лиценз или разрешение по настоящото споразумение, продължава да се ползва с всички правомощия, предвидени в посочения лиценз или разрешение и се счита, че има правомощия да предоставя въздухоплавателни услуги, както е предвидено в настоящото споразумение.

3.   Никоя разпоредба на настоящия член не създава пречки пред непосочена в параграфи 1 или 2 на настоящия член авиокомпания на една от страните да бъде определена или оправомощена да извършва въздухоплавателни услуги.

Член 17

Съвместен комитет

1.   Договарящите се страни създават комитет, съставен от представители на страните (наричан по-нататък „Съвместен комитет“).

2.   Съвместният комитет определя въздухоплавателните органи и другите органи, компетентни по въпросите, попадащи в обхвата на настоящото споразумение, и улеснява контактите между тях.

3.   Съвместният комитет заседава както и когато е необходимо и най-малко веднъж годишно. Всяка страна може да поиска свикване на заседание.

4.   Всяка страна може също така да поиска заседание на Съвместния комитет, за да се консултира по въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на настоящото споразумение и с цел разрешаване на всякакви въпроси, повдигнати от другата страна. Такова заседание се свиква на най-ранната възможна дата, но не по-късно от два месеца от датата на получаване на искането, освен ако страните не решат друго.

5.   Съвместният комитет приема решения, когато това е изрично предвидено в споразумението.

6.   Съвместният комитет насърчава сътрудничеството между страните и може да обсъжда всички въпроси, свързани с функционирането или прилагането на настоящото споразумение, включително, без това да е изчерпателно:

а)	преглед на пазарните условия, които оказват въздействие върху въздухоплавателните услуги по настоящото споразумение;

б)	обмен на информация, включително консултации относно промени в националното законодателство и политики, които оказват въздействие върху споразумението;

в)	обсъждане на потенциалните области за по-нататъшно развитие на споразумението, включително препоръки за изменения на споразумението;

г)	препоръки за условия, процедури и изменения, необходими за да могат новите държави-членки да станат страни по настоящото споразумение; и

д)	обсъждане на въпроси, свързани с инвестиции, собственост и контрол, и потвърждаване, когато са изпълнени условията за постепенно откриване на възможности за предоставяне на права за въздушни превози, както е посочено в приложение 2 към настоящото споразумение.

7.   Съвместният комитет развива сътрудничество и насърчава обмена на мнения на равнище експерти по нови законодателни или регулаторни инициативи.

8.   Съвместният комитет приема с решение своя процедурен правилник.

9.   Всички решения на Съвместния комитет се вземат с консенсус.

Член 18

Околна среда

1.   Страните признават значението на защитата на околната среда при разработване и прилагане на международната политика в областта на въздухоплаването.

2.   Без да се засягат правата и задълженията на страните съгласно международното право и Конвенцията, всяка от страните, в рамките на своята суверенна юрисдикция, има право да предприема и прилага целесъобразни мерки за преодоляване на въздействието на въздушния транспорт върху околната среда, при условие че тези мерки се прилагат без оглед на националната принадлежност.

3.   Страните признават, че при разработване на международната политика в областта на въздухоплаването трябва да се направи внимателна оценка на разходите и ползите от мерките за защита на околната среда. Когато една от страните разглежда предложени мерки за защита на околната среда, тя следва да направи оценка на евентуалното им неблагоприятно въздействие върху упражняването на права, съдържащи се в настоящото споразумение и, ако такива мерки бъдат одобрени, тя следва да предприеме съответните стъпки да намали това неблагоприятно въздействие.

4.   Страните признават важността на съвместната работа, на разглеждането на въздействието на въздухоплаването върху околната среда и икономиката, в рамките на многостранни обсъждания, както и на усилията да се гарантира, че всички мерки за намаляването на това въздействие са изцяло в съответствие с целите на настоящото споразумение.

5.   При установяване на мерки за опазване на околната среда се следват въздухоплавателните стандарти за околната среда, приети от Международната организация за гражданско въздухоплаване в приложенията към Конвенцията, с изключение на случаите, за които са нотифицирани различия.

6.   Страните полагат усилия да се консултират помежду си по въпросите на околната среда, включително за планираните мерки, които е вероятно да имат значително отражение върху международните въздухоплавателни услуги, включени в обхвата на настоящото споразумение, с оглед постигане на съвместими подходи, доколкото това е възможно. Консултациите започват в срок от 30 дни след получаването на такова искане или в рамките на всеки друг период от време, ако по него е постигнато съвместно съгласие.

Член 19

Трудовоправни въпроси

1.   Страните признават важността на отчитането на въздействието на настоящото споразумение върху работната сила, трудовата заетост и условията на труд.

2.   Всяка от страните може да поиска свикване на заседание на Съвместния комитет по член 17 с цел да бъдат обсъдени трудовоправните въпроси, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 20

Международно сътрудничество

Страните могат да сезират Съвместния комитет, създаден съгласно член 17, по въпроси, свързани с:

а)	въздушния транспорт и международните организации;

б)	възможното развитие на отношенията между страните и други държави по отношение на въздушния транспорт; и

в)	тенденции в двустранните или многостранните договорености

включително, когато е възможно, предложения за изработване на съгласувани позиции в тези области.

Член 21

Уреждане на спорове

1.   При възникване на спор между страните във връзка с тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, те най-напред полагат усилия да го разрешат чрез официални консултации в рамките на Съвместния комитет. Такива официални консултации започват в най-кратки срокове и, независимо от член 17, параграф 4, в срок от не повече от 30 дни след датата на получаване от едната страна на писмено искане, отправено от другата страна, позоваващо се на настоящия член, освен ако страните не са решили друго.

2.   Ако спорът не бъде разрешен в срок от 60 дни след получаване на искането за официални консултации, той може да бъде отнесен до дадено лице или орган за решение по съгласие между страните. Ако страните не успеят да постигнат съгласие, по искане на една от страните спорът се представя на арбитражен трибунал, състоящ се от трима арбитри, в съответствие с посочените по-долу процедури.

3.   В срок от 30 дни след получаването на искане за арбитраж всяка страна по спора назначава един независим арбитър. Третият арбитър се назначава в допълнителен срок от 45 дни чрез споразумение между двамата арбитри, назначени от страните. Ако някоя от страните не назначи арбитър в определения срок или ако третият арбитър не бъде назначен в определения срок, всяка от страните може да поиска от президента на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване да назначи арбитър или арбитри според конкретния случай. Ако президентът има гражданство на една от страните, назначаването се извършва от вицепрезидента с най-дълъг стаж, който не е гражданин на никоя от страните. Във всички случаи третият арбитър е гражданин на трета държава, изпълнява функциите на председател на трибунала и определя мястото, където ще се проведе арбитражът.

4.   Трибуналът установява свои процесуални правила и график за процеса.

5.   По искане на една от страните трибуналът може да разпореди другата страна по спора да въведе временни коригиращи мерки, до приемането на окончателното решение на трибунала.

6.   Трибуналът се стреми да приеме писмено решение в срок до 180 дни от получаването на искането за арбитраж. Решението на трибунала се приема с мнозинство.

7.   Ако трибуналът реши, че е налице нарушение на настоящото споразумение и отговорната страна не отстрани това нарушение, или не постигне споразумение с другата страна за взаимно приемливо решение в срок от 30 дни след нотифициране на решението на трибунала, другата страна може да преустанови прилагането на равностойни ползи, произтичащи от настоящото споразумение, до момента на разрешаване на спора.

8.   Разноските за трибунала се понасят поравно от страните по спора.

9.   За целите на настоящия член Европейската общност и държавите-членки действат съвместно.

Член 22

Изменения

Всяко изменение на настоящото споразумение може да бъде решено съвместно от страните след консултации, проведени в съответствие с член 17 (Съвместен комитет) от настоящото споразумение. Измененията влизат в сила в съответствие с условията, посочени в член 23 (Влизане в сила и временно прилагане).

Член 23

Влизане в сила и временно прилагане

1.   Настоящото споразумение влиза в сила един месец след датата на последната дипломатическа нота, в която страните потвърждават, че всички необходими процедури за влизането в сила на настоящото споразумение са изпълнени. За изпълнение на целите на тази размяна Европейската общност и нейните държави-членки посочват генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Канада връчва на генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз дипломатическа/и нота/и за Европейската общност и нейните държави-членки, а генералният секретариат на Съвета на Европейския съюз връчва на Канада дипломатически ноти от Европейската общност и нейните държави-членки. Дипломатическата нота или ноти от Европейската общност и нейните държави-членки съдържат съобщение от всяка държава-членка, потвърждаващо, че всички необходими процедури за влизане в сила на настоящото споразумение са приключени.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, страните се съгласяват да прилагат временно настоящото споразумение в съответствие с разпоредбите на националното право на страните, считано от първия ден на месеца след датата на последната нота, с която страните се нотифицират взаимно за приключването на съответните вътрешни процедури, необходими за временното прилагане на настоящото споразумение.

Член 24

Прекратяване

Всяка страна може по всяко време по дипломатически път писмено да нотифицира другата страна за намерението си да прекрати настоящото споразумение. Тази нотификация се изпраща едновременно на Международната организация за гражданско въздухоплаване и на секретариата на ООН. Споразумението прекратява действието си една (1) година след датата на получаване на нотификацията от другата страна, освен ако нотификацията за прекратяване не бъде оттеглена по общо съгласие преди изтичането на този период. При липса на потвърждаване на получаването от другата страна, известието се счита за получено четиринадесет (14) дни след получаването на известието от Международната организация за гражданско въздухоплаване и от секретариата на ООН.

Член 25

Регистрация на споразумението

След неговото влизане в сила, настоящото споразумение и всички изменения към него се регистрират в Международната организация за гражданско въздухоплаване и в секретариата на Организацията на обединените нации в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации. Другата страна се уведомява за регистрацията веднага след нейното потвърждаване от секретариатите на Международната организация за гражданско въздухоплаване и на Организацията на обединените нации.

Член 26

Връзка с други споразумения

1.   Ако страните станат страни по многостранно споразумение или одобрят решение, прието от Международната организация за гражданско въздухоплаване или друга международна междуправителствена организация, което разглежда въпроси, попадащи в обхвата на настоящото споразумение, те се консултират в Съвместния комитет, за да установят в каква степен разпоредбите на многостранното споразумение или решение засягат настоящото споразумение и дали настоящото споразумение следва да бъде преразгледано, за да се вземат предвид тези обстоятелства.

2.   По време на срока на временното прилагане съгласно член 23, параграф 2 (Влизане в сила и временно прилагане) от настоящото споразумение се спира действието на двустранните споразумения, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение, освен в случаите, предвидени в приложение 2 към настоящото споразумение. При влизането в сила съгласно член 23, параграф 1 от настоящото споразумение, настоящото споразумение замества съответните разпоредби на двустранните споразумения, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение, освен в случаите, предвидени в приложение 2 към настоящото споразумение.