1.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 167/1

(1)

С писмо от 1 април 2008 г. Румъния уведоми Комисията за индивидуална ad hoc помощ за обучение на стойност 57 млн. EUR в полза на производителя на автомобили Ford Romania SA, разположен в Крайова.

(2)

С писмо от 10 септември 2008 г. Комисията уведоми Румъния, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 108, параграф 2 от ДФЕС) (2), по отношение на тази помощ и покани заинтересованите страни да представят мнения (3).

(3)

Румъния представи мнението си с писмо от 7 ноември 2008 г. На 18 и 19 ноември 2008 г. Комисията се срещна с румънските власти и представители на Ford в сградата на завода в Крайова.

(4)

С писмо от 26 ноември 2008 г. Комисията прие искането на получателя на планираната помощ за удължаване на крайния срок за представяне на неговото мнение. Ford представи мнението си с писмо от 18 декември 2008 г. Това мнение беше препратено на Румъния с писмо от 9 март 2009 г.

(5)

Комисията поиска допълнителна информация с писма от 6 март 2009 г. и 23 юни 2009 г. Румънските власти отговориха съответно на 2 април 2009 г. и 22 юли 2009 г.

(6)

Комисията не получи мнения на други заинтересовани страни.

(7)

Получателят на помощта е дружеството Ford Romania SA, част от Ford Motor Company, което на 12 септември 2007 г. е закупило от румънската агенция по приватизация AVAS завода за автомобили в Крайова и съответната стопанска дейност, преди това управлявани в Крайова от SC Automobile Craiova SA и SC Daewoo Automobile SA, (наричано по-долу „Ford Craiova“).

(8)

С решение от 27 февруари 2008 г. Комисията счете, че споразумението за приватизация е включвало несъвместима помощ, и нареди възстановяване на 27 млн. EUR (4). Сумата беше възстановена с лихвата на 27 юни 2008 г.

(9)

Ford закупува завода за автомобили в Крайова с цел от 2009 г. да започне да произвежда два нови вида автомобили („B-MAV“, малък многофункционален модел, и „ISV“, лекотоварно превозно средство, подходящо за превоз на стоки и/или пътници), а считано от 2011 г. и ново поколение двигатели с ниски емисии на CO2. Този проект ще доведе до изграждането на две нови производствени линии, като изчислената обща инвестиция е в размер на 675 млн. EUR. В съответствие със споразумението за приватизация Ford се е ангажирал да запази съществуващата работна сила от 3 900 души и да разкрие нови работни места, като до края на 2012 г. достигне общо 9 000 служители.

(10)

Заводът в Крайова е разположен в регион в неблагоприятно положение, който отговаря на критериите за помощ в съответствие с член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. С решение от 30 април 2008 г. Комисията одобри регионална помощ за Ford Craiova в размер на 143 млн. EUR, което отговаря на максималния интензитет на помощта, разрешен за голям инвестиционен проект от този размер в регион, който отговаря на критериите за основен максимален интензитет на помощта в размер на 50 % от приемливите инвестиционни разходи (5).

(11)

Помощта, за която е направено уведомление, подпомага цялостна петгодишна програма за обучение, която Ford възнамерява да осигури както за съществуващата работна сила (3 900 души), така и за бъдещите служители на завода за автомобили в Крайова, до общо 9 000 служители. Разходите за програмата за обучение се изчисляват на общо 185,5 млн. EUR (6), от които 128,5 млн. EUR ще бъдат поети от Ford и 57 млн. EUR ще бъдат предоставени от Румъния под формата на помощ за обучение.

(12)

Програмата за обучение има двуизмерна структура.

(13)

По вертикалното измерение програмата се състои от няколко нива. Първото ниво се състои от обучение, което се изисква от правото на ЕС/Румъния и/или е необходимо за ефикасното управление на завода — то може да се определи като „специфично за дружеството обучение“. Това ниво на обучение не отговаря на критериите за помощ. Разходите за него се изчисляват на приблизително 29,7 млн. EUR и се поемат изцяло от Ford. Допълнителните нива включват: обучение, което ще бъде осигурено само отчасти при липса на помощ (т.e. до 40 % от пълното съдържание на курса); обучение, което изобщо няма да бъде осигурено при липса на помощ; и обучение, свързано с избора на категории служители.

(14)

По хоризонталното измерение програмата включва 269 курса, групирани около четири основни теми/блока:

(15)

Специфичната за дружеството част от програмата за обучение, която ще бъде финансирана изцяло от Ford, се изчислява на 29,73 млн. EUR (13). За допълнителното обучение, което е обявено за отговарящо на критериите за помощ, разпределението на приемливите разходи между блоковете на програмата за обучение и собственото участие на Ford е показано в таблицата по-долу (в млн. EUR).

Общата помощ и участието на Ford, посочени по-горе, са дадени със своята номинална стойност. Румъния и Ford подчертават, че дружеството е взело решение да ограничи общия размер на помощта на 57 млн. EUR. Разликата между общата помощ, за която програмата отговаря на критериите, и поисканата сума от 57 млн. EUR се покрива от дружеството като собствено участие, което по този начин нараства на 98,8 млн. EUR.

(16)

Общият брой на учебните дни, които ще бъдат осигурени по специфичната за дружеството част от програмата, която не отговаря на критериите за помощ, е приблизително 200 000 в рамките на петгодишен период, а общият брой на учебните дни по отговарящата на критериите част от програмата е приблизително 800 000 в рамките на петгодишен период. Съответно всеки от въпросните 9 000 служители трябва да получи средно по 111 дни на обучение, които ще бъдат разпределени в рамките на петгодишен период. Румъния и Ford също така предоставиха доказателства, че повечето от обучаващите лица, участващи в програмата (до 90 %), ще бъдат наети от външни специализирани центрове за обучение и че голяма част от обучението ще се провежда на места извън завода (във връзка с това вж. също съображение 18 по-долу, в което се посочват приемливите пътни разходи за обучавани и обучаващи лица).

(17)

Разходите по програмата за обучение бяха изчислени, като се започне от подобни разходи на Ford за обучение на служителите в завода на дружеството в Dagenham (Обединеното кралство), които бяха адаптирани, така че да се вземат предвид нивата на разходите в Румъния въз основа на първоначални прогнози (данните за 2008 г. бяха адаптирани за прогнозни проценти на инфлация през следващите години). В съответствие с това бяха изчислени следните разходи за учебен ден и за обучавано лице (без да се включват заплатите на обучаваните лица):

(18)

Приемливите разходи, поискани за тази програма (която обхваща общо 9 000 служители и ще се осъществява в рамките на четиригодишен период), са посочени по-долу (номинални стойности, в млн. EUR):

(19)

Помощта се състои от пряка безвъзмездна помощ за Ford Craiova в размер на 57 млн. EUR за петгодишен период. Помощта се предлага в подкрепа на проект за обучение, чиято обща стойност се изчислява на 185,5 млн. EUR (номинална стойност), от които 155,8 млн. EUR са обявени за отговарящи на критериите за помощ за обучение. Повечето от приемливите разходи са свързани с общо обучение, т.е. 153,93 млн. EUR. Само 1,88 млн. EUR от приемливите разходи са свързани със специфично обучение. За този проект Румъния приложи интензитет на помощта в размер на 50 % за мерките за общо обучение и 25 % за мерките за специфично обучение. В съответствие с това проектът отговаря на критериите за 76,96 млн. EUR помощ за общо обучение и 0,47 млн. EUR помощ за специфично обучение — общо 77,44 млн. EUR помощ. При все това получателят е избрал да ограничи държавната помощ на 57 млн. EUR (вж. също съображение 15 по-горе).

(20)

Румъния счита, че тъй като не е реалистично да се предвидят ex ante точните разходи по учебен курс за програма, насрочена да трае пет години, е необходимо да се осигури гъвкавост на получателя на помощта, така че той да преразпределя помощ между отделни приемливи разходи, в случай че действителните извършени разходи се различават от прогнозираните стандартни разходи. Тази гъвкавост следва да позволи на получателя да оптимизира програмата за обучение в нейния ход, като независимо от това се спазват обхватът на обучението и цялостният обем и интензитет на помощта.

(21)

Румъния също така предложи в своето писмо от юли 2009 г. помощта да бъде изплатена на получателя предварително, на интервали, които ще бъдат определени в споразумение с получателя (например на тримесечие), и въз основа на стандартни заявени разходи. Разходите, които действително се извършват през всяка данъчна година, след това трябва да бъдат ревизирани от вътрешните одитни служби на получателя и плащанията по помощта да се адаптират всяка година към приложимите тавани на интензитет. Правилата и условията за плащането на помощта следва да се посочат в специален румънски законодателен акт.

(22)

В решението за откриване на официалната процедура по разследване от 10 септември 2008 г. Комисията изрази съмнения относно следните аспекти: обоснованост на помощта, стимулиращ ефект/необходимост от помощта, натрупване на регионална помощ и помощ за обучение и спазване на т.нар. „принцип Deggendorf“ (всички те са разгледани по-долу).

(23)

По-специално въпросите, повдигнати от Комисията, бяха: i) дали при никакви обстоятелства няма да има нужда Ford да предостави част от обучението, обявено за отговарящо на критериите за помощ, поне на съществуващата работна сила, за да е в състояние да управлява завод, в който се въвежда най-модерната производствена технология; и ii) дали части от обучението в блока по безопасност всъщност не трябва да се осигурят задължително от дружеството в съответствие с изискванията за безопасност на ЕС и/или Румъния. Ако това е така, помощта няма да е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, тъй като тя ще субсидира обучение, което трябва да бъде проведено при всички положения, и съответно няма да „улесни развитието на някои икономически дейности“.

(24)

Комисията изрази съмнение дали части от обучението, предложено за бъдещи служители, са обосновани, тъй като Ford има възможност да наеме квалифицирани нови служители.

(25)

В решението за откриване на процедурата беше повдигнат въпросът дали части от предложеното обучение на практика не са насочени към нематериалните регионални затруднения под формата на недостиг на умения в съществуващата работна сила, което вече е компенсирано от регионалната инвестиционна помощ, предоставена на дружеството през 2008 г. (15)

(26)

В съответствие с установената съдебна практика (16) нова помощ не може да се изплаща, докато не бъде възстановена напълно предоставена преди това несъвместима помощ. Към датата на откриване на официалното разследване румънските власти не бяха доказали, че помощта, свързана с приватизацията на завода в Крайова, обявена за несъвместима с Договора за ЕО (сега ДФЕС) от Комисията на 27 февруари 2008 г. (17), е била напълно възстановена.

(27)

След откриването на процедурата по разследване Румъния представи мнения относно: i) правното основание за оценка на съвместимостта на помощта с Договора; ii) стимулиращия ефект на помощта; и iii) съвместимостта с т.нар. „принцип Deggendorf“.

(28)

Румъния твърди, че в съответствие с принципа на правна сигурност помощта трябва да бъде оценена съгласно критериите, които са били в сила към момента на уведомяването (април 2008 г.). По това време все още се е прилагал Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение (18), а общият регламент за групово освобождаване (19) (наричан по-долу „ОРГО“) беше публикуван на 9 август 2008 г. и влезе в сила на двадесетия ден след деня на неговото публикуване.

(29)

Румъния счита, че критериите за оценка, произтичащи от ОРГО, отчасти се различават от произтичащите от Регламент (ЕО) № 68/2001 критерии. Тя също така подчертава, че за целите на уведомлението е взела под внимание максималните интензитети на помощта в размер на 50 % за обща помощ и 25 % за специфична помощ в съответствие с Регламент (ЕО) № 68/2001, докато съгласно ОРГО се разрешават интензитети в размер на 60 % за общо обучение и 25 % за специфично обучение.

(30)

Румъния също така е на мнение, че с начало решенията Ford Genk  (20) и GM Antwerp  (21) Комисията е приела строг подход спрямо оценката на помощ за обучение в съответствие с критерия за стимулиращ ефект, който не отговаря на цялостния подход на Комисията по отношение на помощите за обучение и на целите на Лисабонската програма.

(31)

Необходимост. Румъния по същество поддържа аргумента, че при липса на помощ дружеството би осигурило не толкова амбициозна програма за обучение, като вместо това би предпочело да осигури на своите служители единствено обучението, което е необходимо за управление на завода (което отговаря на приблизително 17 % от предложената програма и разходите за което ще бъдат поети изцяло от дружеството), и много по-малко от допълнителното обучение.

(32)

Твърди се, че Ford би могъл да управлява завода в Крайова, без да осигурява допълнителното обучение, обявено за отговарящо на критериите за помощ, тъй като съществуващата работна сила имат опит в производството на автомобили, а новата технология, която ще бъде използвана в завода, позволява процес на научаване чрез практика, който е бил изпитан в други заводи на Ford, и там в действителност такова допълнително обучение не е било предоставено.

(33)

Румъния също така предоставя задълбочени обяснения във връзка с разграничението между курсовете, които са необходими за управление на завода (и които ще бъдат финансирани изцяло от дружеството), и допълнителните курсове („полезни, но не и абсолютно необходими“) за всеки обучителен блок.

(34)

Безопасност: повечето от курсовете в посочените четири подтеми (обучение по основна безопасност на работното място, безопасно използване на машини и оборудване за лична защита, безопасност на пешеходците и идентифициране и предотвратяване на опасности и рискове) се считат за необходими за осигуряване на култура на безопасност на работното място. Част от тези курсове ще бъдат осигурени с оглед на спазването на задълженията, произтичащи от изискванията за безопасност на ЕС и Румъния, а друга част от тях са насочени към спазване на вътрешни стандарти за безопасност в заводите на Ford. Във връзка с последното Румъния обяснява, че Ford прилага вътрешни стандарти за безопасност, които надхвърлят минималните изисквания съгласно закона. Във всеки случай изискваните по закон курсове за безопасност и курсовете, свързани с вътрешната политика на безопасност на дружеството, не се считат за отговарящи на критериите за помощ. Разходите за тях ще се поемат изцяло от дружеството. Допълнителното обучение за безопасност, за което се иска помощ от 3,2 млн. EUR, се състои от персонализирано консултиране за допълнително повишаване на осведомеността и промяна на поведението, както и персонализирано обучение на подбрани служители, които да служат за пример. Тези видове задълбочено обучение са полезни за служителите, но не са абсолютно необходими за дружеството.

(35)

Ключови умения: този обучителен блок цели подпомагане на личното развитие на отделни лица и е свързан в много малка степен с действителното извършване на работните задачи. Съществена част от обучението в този блок се отнася до общи ИТ умения, обучение по английски език, грамотност и аритметични умения и др. Например обучението по грамотност и аритметични умения е замислено така че да запълни пропуски, установени при пълнолетни лица, които работят в промишлените отрасли във всички части на света, независимо от тяхното ниво на образование. Обучението по грамотност и аритметични умения не е необходимо за извършване на работните задачи, тъй като технологията, използвана в завода, се опира на системи за визуално управление на завод, които предават опростени визуални работни инструкции. Обучението по грамотност и аритметични умения цели да подобри способността на служителите да формулират идеи/концепции и да ги изразяват свободно, както и да тълкуват промени в заобикалящата ги среда в количествено изражение. По подобен начин този блок включва обучение, което осигурява основни ръководни умения за служители на всички нива. Румъния твърди, че такива умения са от полза за всички категории служители, независимо от тяхното ниво на образование. Такъв вид обучение е от полза най-вече за самите служители, подобрява тяхното качество на живот и генерира положителни ефекти на разпространение за региона и обществото като цяло.

(36)

Основи на бизнес управлението: широката цел на този обучителен блок е да се осигурят общо модерно управление и функционален експертен опит. Три от областите на обучение осигуряват ръководни умения, които са специфични за дружеството (специфични ИТ системи на Ford, бизнес процеси на Ford, процеси на вътрешен контрол на Ford), и разходите за тях се поемат изцяло от дружеството. Допълнителното обучение осигурява умения, които като цяло могат да се използват и в други дружества или отрасли, по общи теми като умения за управление на проекти, човешки ресурси, закупуване, финанси, „Six Sigma“ (методика за намаляване на грешките при повторяеми процеси, която се прилага в много отрасли) и персонализирано обучение на лица, които да служат за пример, което несъмнено е от полза за дружеството като цяло, дотолкова доколкото подобрява работната среда, като спомага за намаляване на разликите в йерархията, но преди всичко е от полза за самите служители и повишава тяхната привлекателност на пазара на труда. За този обучителен блок се искат до 4,33 млн. EUR.

(37)

Индустриални умения: отново, този блок включва обучение, което надхвърля необходимото за извършване на работните задачи. Курсовете, които са необходими за извършване на обичайните задачи във връзка с производството, т.е. стартиране, поддръжка, виличен кар високоповдигач, роботика и автоматизация, ще бъдат изцяло финансирани от дружеството. Допълнително обучение ще бъде осигурено в две общи области: придобиване на множество умения в областта на електромеханиката (което подобрява пригодността за заетост на работниците, но не е строго необходимо за извършване на работните задачи) и разширена (задълбочена) поддръжка, автоматизация и роботика. И в двата случая служителите се научават да използват високотехнологични машини, които се различават от машината, използвана в тяхната настояща работа. Този обучителен блок е обявен за отговарящ на критериите за помощ в размер до 18,9 млн. EUR.

(38)

В допълнение Румъния счита, че стимулиращият ефект на предложената помощ трябва да се оцени за програмата за обучение като цяло, а не поотделно за всяка от темите на обучение или индивидуалните курсове. Оценяването на темите и/или курсовете поотделно, извън техния цялостен контекст, вероятно ще доведе до неточни резултати. Такава индивидуална оценка не би взела под внимание добавената стойност на програмата за обучение в нейната цялост, която надхвърля простия сбор на ползите, произтичащи от обучението по специфични предмети.

(39)

Обоснованост. По отношение на обосноваността на обучението, което ще бъде предоставено на новоназначени служители, Румъния разграничава въпроса с (неоспоримия) капацитет на дружеството да наема квалифицирани нови служители от въпроса дали в техния случай е обосновано допълнително обучение. Допълнителното обучение осигурява общи умения, които не са необходими за извършване на работните задачи, и поради това е обосновано и полезно за всички категории служители, независимо от тяхното образование.

(40)

Нематериални регионални затруднения. По отношение на въпроса дали предложената помощ за обучение компенсира нематериални регионални затруднения под формата на недостиг на умения, които вече са компенсирани от регионална помощ, Румъния твърди, че мерките за регионална инвестиционна помощ и тези за помощ за обучение имат различни цели (и следователно решават различни проблеми) и обхващат различни приемливи разходи. Целта на регионалната инвестиционна помощ е подпомагане на инвестициите в региони в неблагоприятно положение в ЕС, докато целта на помощта за обучение е отстраняване на недостига на инвестиции в обучението, явление, наблюдавано в целия ЕС. Освен това „разпределението“ на ползите от регионалната помощ е противоположно на ползите от помощта за обучение: докато ползите от регионалната помощ облагодетелстват предимно инвеститора, помощта за обучение благоприятства най-вече служителите.

(41)

Румъния също така подчертава, че „нематериалните“ регионални затруднения, произтичащи от недостиг на умения на местно ниво, не е един от критериите за избор на региони в неблагоприятно положение в ЕС — критериите включват нива на БНП на глава от населението, процент на безработица, гъстота на населението и др. Освен това в миналото Комисията е одобрявала помощ за обучение въз основа inter alia на аргумента, че тя ще играе роля в преодоляването на неблагоприятно конкурентно положение, произтичащо от ниската квалификация на местната работна сила — Webasto (22), Vauxhall Motors  (23).

(42)

В допълнение аргументиране, според което проекти, получили регионална инвестиционна помощ, не трябва да получават помощ за обучение, на практика санкционира регионите в неблагоприятно положение в ЕС, като не им дава възможност да подкрепят проекти за обучение.

(43)

Румъния представи документация, с която се демонстрира, че несъвместимата приватизационна помощ в размер на 27 млн. EUR (24) и натрупаната лихва са били възстановени от Ford Motor Company на 27 юни 2008 г. Като следствие от това Румъния счита, че помощта, за която е направено уведомление, е в съответствие с т.нар. „принцип Deggendorf“.

(44)

Ford представи мнение на 18 декември 2008 г., в което подкрепи фактите и аргументите, представени от Румъния, и добави допълнителни аргументи относно стимулиращия ефект на предложената помощ.

(45)

Ford подчерта, че значителна част от тази цялостна програма за обучение се финансира със собствени ресурси — до 128,5 млн. EUR от изчислените разходи в размер на общо 185,5 млн. EUR за целия проект. Освен това обучението, което се изисква по закон и/или е необходимо за управление на завода, не е обявено за отговарящо на критериите за помощ и ще бъде финансирано изцяло от дружеството. Специфичната за дружеството част от обучението, разходите за която се изчисляват на приблизително 29,7 млн. EUR, в действителност вече започна да се предлага на съществуващата работна сила през 2009 г.

(46)

Във връзка с евентуалните нарушаващи конкуренцията ефекти на помощта Ford подчертава, че програмата включва в по-голямата си част общо обучение, при което служителите са главните бенефициери и от което дружеството ще извлече само косвена полза. Съответно ефектите на нарушаване на конкуренцията от помощта за обучение би трябвало да са само второстепенни и косвени. Ford съответно счита, че съображения, свързани с въздействието на помощта от гледна точка на „структурата на съответните пазари“ и „характеристиките на отрасъла и промишлеността“, са неуместни по отношение на общото обучение, тъй като прогнозираните резултати и техническият капацитет като такива няма да бъдат променени. За разлика от това специфичното обучение може пряко да подобри производителността на дружеството и по този начин да засегне неговата позиция на пазара. При все това специфичното обучение представлява само незначителна част от предложеното допълнително обучение.

(47)

По въпроса дали части от обучението, обявено за отговарящо на критериите за помощ, не трябва всъщност да се осигурят при всички положения, за да се гарантира спазването на вътрешните стандарти за безопасност на дружеството, Ford подчертава, че такова аргументиране би довело до нормативни изкривявания от типа „надпревара към дъното“: ако от помощ за обучение могат да се възползват единствено дружества с ниски вътрешни стандарти за безопасност, дружествата в крайна сметка ще бъдат обезкуражени да повишават своите собствени вътрешни стандарти за безопасност. Съответно Ford повдига въпроса дали предложена помощ за обучение, която при всички положения следва да бъде предоставена на получателя, не трябва да бъде определяна не спрямо вътрешните стандарти на дружеството, а спрямо обективни критерии, приложими по отношение на всички дружества в даден сектор. Освен това с този инвестиционен проект до 2012 г. Ford ще се превърне в най-големият промишлен работодател в Румъния. Инвестиции от този вид изпълняват функция на „фар“ в икономиката и румънското правителство подкрепя плановете на Ford да превърне завода в Крайова в база за сравнение за други работодатели и нови инвеститори.

(48)

Ford също така подчертава в по-общ смисъл, че допълнителното обучение, обявено за отговарящо на критериите за помощ, не е необходимо за управление на завода предвид на системата на „оптимизирано производство“, приложима в днешно време в рамките на групата Ford. Производителите на автомобили постепенно преминаха от „масово производство“ към „оптимизирано производство“, развитие, което означава най-вече промяна в поведението в смисъл на увеличаване на оправомощаването на всички нива на вътрешната организация. Неотговарящата на критериите част от програмата за обучение би била достатъчна за извършване на тази промяна в поведението.

(49)

Ford подкрепя аргументите, представени от Румъния, срещу идеята за евентуално припокриване между регионалната инвестиционна помощ и помощта за обучение във връзка с нематериалните регионални затруднения под формата на по-ниски умения и също така счита, че нивото на умения и образование в даден регион следва да се взема предвид при оценяване дали предложена мярка за помощ за обучение има положителни външни ефекти.

(50)

Ford представя сравнение между програмата за обучение на дружеството в завода му в Санкт Петербург и предложената за осъществяване програма в завода в Крайова. Целта на сравнението е да се демонстрира, че ефикасното управление на завод на Ford е възможно и с не толкова амбициозна програма за обучение в сравнение с предложената програма за завода в Крайова и че като следствие от това помощта за допълнителното обучение в завода в Крайова има стимулиращ ефект.

(51)

Ford счита, че сравнението между двата проекта за обучение е уместно поради следните причини:

(52)

Структурата на програмата за обучение в завода в Санкт Петербург е подобна на предложената програма в завода в Крайова. При все това в завода в Санкт Петербург от Ford е осигурен само необходимият минимум обучение, а персоналът на ръководни длъжности е получил по-голям обем обучение от служителите, полагащи тежък физически труд. Производството е започнало през 2002 г. при минималните нива на обучение, необходими за постигане на изискванията на Ford за качество и безопасност.

(53)

Ford симулира програмата за обучение в Санкт Петербург, приложена към деветте хиляди служители в завода в Крайова. Заключението е, че програма за обучение от вида на тази в Санкт Петербург би обхванала само около 26 % от обучението, предложено за провеждане в завода в Крайова. По-конкретно такава програма би осигурила само 57 % от обучението по безопасност, 2 % от обучението по ключови умения, 30 % от обучението по бизнес умения и 47 % от обучението по индустриални умения, предложени за завода в Крайова.

(54)

Мярката в полза на Ford Craiova, за която Румъния уведоми, отговаря на кумулативните условия за обявяване за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Мярката се състои от пряка безвъзмездна помощ, финансирана от румънската държава с държавни ресурси. Мярката също така е избирателна, тъй като включва ad hoc индивидуална финансова помощ за един получател — Ford Craiova. Получателят ще извлече полза от мярката, която го облекчава от част от разходите за предложената програма за обучение. Мярката нарушава конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение дружеството получател в сравнение с конкурентите му, които не получават помощ за подобни цели. И последно, засегната е търговията между държавите-членки, тъй като получателят и неговите конкуренти продават своите продукти най-вече на пазара на ЕС, но също така и на пазара на ЕИП и световния пазар.

(55)

Румъния иска помощта да се одобри в съответствие с правилата, приложими към момента на отправяне на уведомлението (април 2008 г.). По-специално Румъния се аргументира, че: i) съвместимостта на предложената помощ с Договора трябва да бъде оценена в съответствие с критериите, произтичащи от Регламент (ЕО) № 68/2001 (25), който е бил в сила към момента на отправяне на уведомлението; ii) Комисията не трябва да прилага общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) със задна дата (той беше публикуван на 9 август 2008 г. и влезе в сила двадесет дни по-късно) (26); и на по-общо ниво, че iii) прекалено строгото прилагане на критерия за стимулиращия ефект, което започна с решения като Ford Genk  (27) и GM Antwerp  (28), не съответства на цялостния подход на Комисията по отношение на помощта за обучение.

(56)

В решението по дело Freistaat Sachsen/Комисия  (29) Съдът на Европейските общности разясни въпросите, свързани с прилагането rationae temporis на правилата за държавна помощ за оценяване на съвместимостта на мерки за помощ, за които са отправени уведомления. Съдът постанови, че по отношение на оценката на съвместимостта Комисията трябва да прилага правилата, принципите и критериите, които са в сила към момента на приемане на решението ѝ, тъй като те са по-добре адаптирани към контекста на конкуренцията (30). В този смисъл Съдът добави, че „[…] уведомяването от държава членка за предвидена помощ или схема за помощи не създава окончателно установено правно положение, което би изисквало Комисията да се произнесе по отношение на съвместимостта им с общия пазар, като приложи действащите норми към момента на уведомяване. Напротив, Комисията трябва да приложи нормите в сила към момента на нейното произнасяне — единствените норми, спрямо които трябва да се преценява законосъобразността на нейното решение по този въпрос.“ (31)

(57)

Съдът също така постанови, че когато оценката на съвместимостта се извършва в съответствие с нови правила, Комисията трябва да даде на заинтересованите страни възможност да изразят позицията си по съвместимостта на помощта с тези нови правила. Трябва да се отбележи, че тази процедура не е задължителна, когато новите правила не съдържат съществени изменения в сравнение с предишните правила (32).

(58)

От горепосоченото следва, че Комисията трябва да оцени съвместимостта на помощта с ДФЕС в съответствие с правилата и критериите, приложими към момента, в който Комисията взема своето решение. Индивидуалната помощ за обучение, която не отговаря на условията за освобождаване, трябва да бъде оценена директно въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, който гласи, че „помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“, могат да бъдат счетени за съвместими с ДФЕС. Регламент (ЕО) № 68/2001 относно помощта за обучение (33) беше заменен от ОРГО (34) двадесет дни след неговото публикуване на 9 август 2009 г. В съответствие със съображения 29 и 32 и член 6, параграф 1, буква ж) от ОРГО индивидуална помощ за обучение, която надхвърля 2 млн. EUR за проект, независимо дали е предоставена ad hoc или по схема, трябва да бъде индивидуално оценена от Комисията в съответствие с критериите, произтичащи от приложимите инструменти на Съюза. За тази цел Комисията трябва да използва съобщението (35) за определяне на критериите за оценка на помощ за обучение, подлежаща на индивидуално уведомяване (наричано по-долу „Съобщението за помощта за обучение от 2009 г.“), което беше публикувано на 11 август 2009 г. и влезе в сила на двадесетия ден след деня на неговото публикуване.

(59)

В заключение, съгласно установените в делото Freistaat Sachsen принципи Комисията трябва да оцени съвместимостта на помощта, за която е направено уведомление, в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, в контекста на ОРГО и въз основа на критериите за индивидуално оценяване, определени в Съобщението за помощта за обучение от 2009 г.

(60)

Комисията счита, че оценката на помощта, за която е направено уведомление, в съответствие с правилата и критериите, произтичащи от ОРГО и Съобщението за помощта за обучение от 2009 г., не нарушава процедурните права на заинтересованите страни (вж. съображение 57 по-горе). В съответствие с решението по дело Freistaat Sachsen Комисията трябва да предложи на заинтересованите страни възможност да изразят позицията си по прилагането на новите правила спрямо помощта, за която е направено уведомление, само дотолкова, доколкото с новите правила се въвеждат съществени промени в сравнение с предишните правила.

(61)

В това отношение Комисията подчертава, че в решението за откриване на официално разследване от септември 2008 г. е посочила, че помощта ще бъде оценена съгласно ОРГО. По този начин на заинтересованите страни е била дадена възможност да представят мненията си по оценяването на помощта, за която е направено уведомление, съгласно ОРГО. В действителност в своето мнение от ноември 2008 г. Румъния изтъкна аргументи срещу прилагането на ОРГО по отношение на настоящия случай. Румъния по-специално се аргументира, че критериите за оценка, произтичащи от ОРГО, отчасти се различават от приложимите преди това правила съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001, по-специално по отношение на максималния интензитет на помощта, разрешен за общо обучение, който беше увеличен от 50 % от приемливите разходи в съответствие с Регламент (ЕО) № 68/2001 на 60 % от приемливите разходи в съответствие с ОРГО (36).

(62)

Комисията също така счита, че Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. не въвежда съществени промени по отношение на оценката на помощта от вида, разглеждан в решението по дело Freistaat Sachsen  (37). Със Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. се кодифицират и укрепват дългосрочните принципи и критерии за контрол на държавните помощи в ЕС като обосноваване във връзка с пазарната неефективност/положителните външни ефекти, разграничаване между общо и специфично обучение, адекватност на помощта като инструмент на политиката, критерий за стимулиращ ефект, принцип на пропорционалност, анализ на потенциала на помощта за нарушаване на конкуренцията.

(63)

Румъния и получателят на помощта изглежда са загрижени главно относно предполагаемото твърде стриктно тълкуване и прилагане на т.нар. „критерий за стимулиране“ за оценката на помощта за обучение. При все това Комисията счита, че текстът, описващ критерия за стимулиране в Съобщението за помощта за обучение от 2009 г., не може да се счита за съществена промяна на правилата за оценка. Решенията Ford Genk  (38) и GM Antwerp  (39), на които Румъния се позовава като примери за твърде стриктно тълкуване на критерия за стимулиращ ефект, в действителност са отпреди момента на уведомяване за помощта. Критерият за стимулиращ ефект не е изрично посочен в Регламент (ЕО) № 68/2001, въпреки че неговата логика е присъща на оценката на съвместимостта на всяка мярка за помощ в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС и се подразбира в аргументирането относно потенциалната роля на помощта за отстраняване на пазарна неефективност в съображения 10 и 11 от посочения регламент. В предишната Рамка относно помощите за обучение от 1998 г. (40) вече беше потвърден критерият за стимулиращ ефект като един от основните стълбове на оценката на съвместимостта за този вид помощ (41). Освен това в хода на разследването Румъния и получателят предоставиха подробни обяснения относно стимулиращия ефект на предложената помощ, нейната необходимост и адекватност, разграничаването между общите и специфичните части от предложеното „отговарящо на критериите“ обучение и потенциала на помощта за нарушаване на конкуренцията (за който се твърди, че е ограничен).

(64)

В съответствие с тези съображения Комисията заключава, че са спазени условията за оценка на помощта съгласно критериите, произтичащи от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. и ОРГО, като процедурните права на заинтересованите страни са защитени. Комисията също така отбелязва, че в хода на официалното разследване не е получила мнения от други трети страни (конкуренти на получателя на помощта и др.).

(65)

В Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. се определят критериите за оценка на съвместимостта с ДФЕС на помощ за обучение, която надхвърля 2 млн. EUR, независимо дали се отпуска ad hoc или по схема, и която е предвидено да се предостави на отделни дружества. Оценката на съвместимостта на такива мерки включва сравняване на положителните ефекти на предложената помощ с нейните отрицателни последствия, така че да се оцени дали първите са с по-голяма тежест от вторите.

(66)

Положителните ефекти на предложената помощ ще бъдат оценени от гледна точка на: i) потенциала на предложената помощ да отстрани специфична пазарна неефективност и да генерира положителни външни ефекти (обоснованост); ii) адекватността на помощта като инструмент на политиката; iii) стимулиращия ефект и необходимостта от помощта; и iv) дали размерът на помощта се поддържа на необходимия минимум за постигане на нейната цел (пропорционалност). Отрицателните ефекти на помощта ще бъдат оценени от гледна точка на нейния потенциал за нарушаване на конкуренцията и търговията в рамките на Съюза в зависимост от характеристиките на помощта и съответните пазари.

(67)

В съответствие с точки 5—11 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. помощта се счита за обоснована, ако държавата-членка демонстрира, че тя допринася за отстраняване на недостиг на инвестиции в обучението — пазарна неефективност, който се наблюдава в целия ЕС. Дружествата често не желаят да инвестират в обучението на своите служители освен ако са налице видими и непосредствени ползи от обучението за самото дружество или ако при всички случаи обучението е необходимо за ефикасното управление на дружество. При все това обучението може също да породи ползи за икономиката и обществото като цяло, особено ако уменията, придобити от служителите, могат да се използват на други работни места или водят до положителни ефекти на разпространение за обществото. По принцип дружествата ще са по-малко склонни да инвестират в обучение, когато непосредствените ползи от това обучение за дружеството не надвишават неговите ефекти на разпространение. Накратко, помощта е обоснована от своя потенциал да отстрани специфична пазарна неефективност, а именно недостиг на инвестиции в обучението, което е свързано с положителните външни ефекти на обучението.

(68)

С цел да определи дали помощта е обоснована от своя потенциал за отстраняване на недостига на инвестиции в обучението, Комисията първо ще анализира естеството на предложеното обучение, т.е. дали обучението е общо или специфично по смисъла на член 38 от ОРГО или комбинация от двете. Разграничението между общо и специфично обучение е важно, тъй като при общото обучение се счита, че вероятно ще се генерират повече положителни външни ефекти в сравнение със специфичното обучение, при което полза има най-вече самото дружество. Като следствие от това помощта за общо обучение се счита за по-основателна от гледна точка на стимулирането на дружествата да поемат такъв вид инвестиция в сравнение с помощта за специфично обучение.

(69)

В член 38, параграф 1 от ОРГО специфичното обучение се определя като „обучение, което включва подготовка, която е пряко и главно приложима към настоящата или бъдещата длъжност на работника в предприятието и която осигурява квалификация, която не може или само в ограничена степен може да се използва в други предприятия или области на дейност“. Общото обучение се определя в член 38, параграф 2 от ОРГО като „обучение, което включва подготовка, която е приложима не само или предимно към настоящата или бъдещата длъжност на работника в предприятието, а осигурява квалификация, която може в голяма степен да се използва в други предприятия или области на дейност“. Макар и двата вида обучение да са от полза за самото дружество до определена степен, тъй като то при всички случаи ще има полза, свързана с по-високата квалификация на работната сила, същественото разграничение между общото и специфичното обучение е в степента на „прехвърляемост“ на уменията, придобити чрез обучението.

(70)

В член 38, параграф 2, букви a) и б) от ОРГО и съответно точка 9.2 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. се изброяват чрез примери факторите, които биха могли да се приемат като показатели, че обучението е с общ характер. Те включват: i) обучението е организирано съвместно от няколко независими предприятия или от обучението могат да се възползват работници от различни предприятия; ii) обучението е сертифицирано, в резултат на завършването му се издава призната диплома или е утвърдено от публични органи или институции; iii) обучението е насочено към категориите служители, които се характеризират с голямо текучество в предприятието и в съответния сектор; iv) обучението може да е полезно за служителя извън текущата му работа (бъдещи трудови правоотношения с друго предприятие, социален живот, благосъстояние и пр.).

(71)

Комисията отбелязва първо, че Румъния и Ford са доказали убедително четвъртия показател от точка 9.2 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г., т.е. допълнителното „отговарящо на критериите за помощ“ обучение, което ще бъде предоставено, ще бъде ценно за служителите извън текущата им работа. По-конкретно Румъния и Ford демонстрираха, че допълнителното обучение, което ще бъде предоставено, осигурява прехвърлими умения, които са ценни за служителите извън тяхната работа, допринася за тяхното благосъстояние, подобрява тяхното качество на живот и тяхната пригодност за заетост в други дружества/отрасли и не на последно място генерира положителни ефекти на разпространение за икономиката и обществото като цяло и най-вече на нивото на регион в неблагоприятно положение, подпомаган в съответствие с член 107, параграф 3, буква a) от ДФЕС.

(72)

Следователно Румъния е предложила помощ в подкрепа на проект за обучение, за който повечето от исканите приемливи разходи са свързани с общо обучение. От разходите в размер на общо 185,5 млн. EUR, предвидени в бюджета за целия проект за обучение, 113,7 млн. EUR са обявени за приемливи разходи за общо обучение (с изключение на компенсацията за неполучаване на работна заплата) и само 1,5 млн. EUR се считат за приемливи разходи за специфично обучение (с изключение на компенсацията за неполучаване на работна заплата) (вж. съображение 15 по-горе). По-специално допълнителното „специфично“ обучение, което ще бъде осигурено в блоковете по безопасност, основи на бизнес управлението и индустриални умения, е почти изцяло с общ характер, докато допълнителното обучение в блока по ключови умения е изцяло общо (вж. съображение 14 и съображения 34—37 по-горе).

(73)

Комисията счита, че Румъния и Ford са демонстрирали разграничението между общите и специфичните части от предложената програма за обучение по задоволителен начин. По-специално Румъния и Ford са демонстрирали, че допълнителното „отговарящо на критериите“ общо обучение, което ще бъде предоставено по всеки от четирите основни блока на обучение, осигурява умения, които ще бъдат ценни за служителите извън тяхната действителна работа в завода в Крайова, умения, които са „прехвърлими“ по смисъла на Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. и ОРГО. Румъния демонстрира, че допълнителното обучение, което ще бъде предоставено в блока по ключови умения, е насочено към подпомагане на личното развитие на отделни лица и на практика почти не е свързано с действителните работни задачи (вж. съображение 35 по-горе). Обучението, предоставено в този блок, осигурява общи знания (например общи ИТ умения, обучение по английски език, грамотност и аритметични умения), които са от полза за всички категории служители независимо от тяхното образование. Персонализираното обучение по грамотност и аритметични умения например ще подобри способността на служителите с различно образование да общуват и да изразяват идеи и концепции, както и тяхното умение да тълкуват в количествено изражение промените в заобикалящата ги среда. По подобен начин блокът включва персонализирано обучение по лидерство за служители от всички категории. Такива умения са от полза най-вече за самите служители, подобряват тяхното качество на живот и генерират положителни външни ефекти за икономиката и обществото като цяло. Тези положителни външни ефекти ще се почувстват най-вече на нивото на региона, в който е разположен заводът в Крайова, който е регион в неблагоприятно положение в Съюза, подпомаган в съответствие с член 107, параграф 3, буква a) от ДФЕС.

(74)

Допълнителното общо обучение, което ще бъде предоставено в блока по основи на бизнес управлението, ще осигури общи умения, които като цяло могат да се използват в други дружества или промишлени отрасли, по общи теми като умения за управление на проекти, човешки ресурси, закупуване, финанси, „Six Sigma“ (намаляване на грешките при повторяеми процеси, методика, приложима в различни промишлени отрасли) (вж. съображение 36 по-горе). Такива общи умения вероятно ще повишат привлекателността на служителите на пазара на труда. По подобен начин допълнителното общо обучение, което ще бъде предоставено в блока по индустриални умения, ще обхване две широки области: подобряване на уменията в областта на електромеханиката, което подобрява пригодността за заетост на служителите, и разширено (задълбочено) обучение по поддръжка, автоматизация и роботика. И в двата случая служителите се научават как да боравят с видове машини, различни от използваните машини в тяхната действителна работа, и осигуряваните умения като такива са прехвърлими.

(75)

По отношение на блока за обучение по безопасност (вж. съображение 34 по-горе), допълнителното отговарящо на критериите обучение, което ще бъде предоставено, включващо отчасти общо обучение и отчасти специфично обучение, се състои от персонализирано консултиране за допълнително повишаване на осведомеността по отношение на безопасността и промяна на поведението във връзка с безопасността. Предвид факта, че общата част от допълнителното обучение за безопасност осигурява умения, които са от полза за служителите извън рамките на извършването на техните действителни работни задачи и които могат да са от полза на различни работни места и дори в техния личен живот, може да се счита, че такова обучение генерира вида положителни външни ефекти, свързван с общото обучение.

(76)

Поради това Комисията заключава, че Румъния и Ford са демонстрирали в задоволителна степен, че уменията, осигурявани от допълнителното общо обучение, би трябвало да са ценни за служителите извън тяхната настояща работа, вероятно в други бъдещи професии, в техния социален живот или за тяхното благосъстояние — по смисъла на точка 9.2, буква г) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Това заключение се подкрепя от доказателствата, представени от Ford и Румъния (вж. съображение 16 по-горе), които демонстрират, че голяма част от обучаващите лица, участващи в програмата (до 90 %), ще бъдат външни обучаващи лица от специализирани центрове за обучение и че значителна част от обучението ще бъде предоставено извън сградата на завода (във връзка с това вж. също приемливите пътни разходи за обучаващи и за обучавани лица в съображение 18 от настоящото решение).

(77)

Същевременно Комисията трябва да отбележи, че другите показатели за „прехвърляемост“, изброени чрез примери в член 38, параграф 2, букви a) и б) от ОРГО и точка 9.2, букви a), б) и в) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г., изглежда не са спазени в настоящия случай. По-специално проектът за обучение се организира от едно дружество и не е открит за участие на служители от други дружества. Румъния и Ford не представиха информация дали обучението ще бъде сертифицирано. Тъй като по-голямата част от обучението вероятно ще бъде проведена с обучаващи лица, избрани от частни дружества, малко вероятно е обучаваните лица да получат дипломи/сертификати, признати или утвърдени от държавните органи. Заинтересованите страни не представиха информация относно степента на мобилност на служителите към други дружества и/или отрасли. Поради това Комисията счита, че прехвърляемостта на придобитите умения следва да бъде подсилена с издаването на сертификати за участие на обучаваните лица. Макар че това условие само по себе си не е достатъчно, за да бъде спазена точка 9.2, буква б) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г., то все пак ще допринесе за спазване на изискването за прехвърляемост на етапа на изпълнение. Този въпрос е разгледан в член 2, параграф 5 от настоящото решение. Комисията счита, че четвъртият показател от точка 9.2, буква г) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. е подкрепен с доказателства. Въз основа на всички предходни съображения Комисията заключава, че изискването за прехвърляемост по отношение на предложеното допълнително общо обучение е спазено.

(78)

В решението за откриване на разследването Комисията повдигна въпроса дали части от допълнителното „отговарящо на критериите“ обучение действително са необходими на бъдещите служители, особено като се има предвид фактът, че получателят на помощта има възможност да наеме персонал с по-висока образователна квалификация. Това съмнение беше разсеяно от съображенията, изтъкнати по-горе по отношение на прехвърляемостта на допълнителното общо обучение, чието предоставяне е предложено, и неговия потенциал да генерира положителни външни ефекти в подпомаган регион и за икономиката и обществото като цяло.

(79)

Въз основа на горните съображения критерият за обоснованост се счита за спазен.

(80)

В съответствие с точки 10—11 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Комисията трябва да прецени дали държавната помощ е най-адекватният инструмент на политиката за насърчаване на обучението от вида, който се предлага. За тази цел Комисията трябва да вземе предвид алтернативите на предоставянето на помощ, проучени от Румъния, например подпомагане на обучението чрез регионалната образователна система или подпомагане на отделните служители да се обучават в различен контекст, извън дружеството.

(81)

Румъния заяви, че проектът за обучение почти изцяло ще разчита на външни обучаващи лица, които ще бъдат наети с помощта на специализирано дружество от регионални или чуждестранни специализирани частни дружества. Комисията счита, че алтернативите при предоставянето (поне отчасти) на предвиденото обучение чрез използване на местни държавни образователни институции не е било проучено в задоволителна степен. Независимо от това Комисията приема аргумента на Румъния, че цялостна програма за обучение като предложената за завода в Крайова извлича добавена стойност от синергията, генерирана между различните видове предоставяно обучение, която надхвърля простия сбор на стойностите на отделните курсове за обучение по специфични теми.

(82)

Поради това се заключава, че критерият за адекватност също е спазен.

(83)

В съответствие с точка 12 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. се счита, че предложената помощ има стимулиращ ефект, когато се демонстрира, че тя води до промяна в поведението на получателя, така че да предоставя повече и/или по-добро обучение, отколкото при липса на помощта. Спазването на критерия за стимулиращ ефект е sine qua non условие за одобряване на помощта (съображение 28 от ОРГО).

(84)

Стимулиращият ефект на помощта се определя чрез съпоставителен анализ, т.е. чрез сравнение на нивата на обучение с помощ и съответно при липса на помощ (точка 13 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г.).

(85)

С цел да демонстрира стимулиращия ефект на предложената помощ Ford представи сравнение между програмата за обучение, която дружеството е осигурило на служителите в завода си за автомобили в Санкт Петербург, и предложената програма за завода в Крайова. За програмата за обучение в Санкт Петербург дружеството не е получило помощ. Структурата на осигурената програма за обучение е била подобна на структурата на предложения проект за обучение за завода в Крайова, макар че обхватът на програмата и степента на задълбоченост на съдържанието се различават. В Санкт Петербург дружеството е осигурило само минималното необходимо обучение, за да се спазят изискванията за безопасност и нивата на качество на производството на Ford. Ford твърди, че в сравнение програмата в Санкт Петербург е осигурявала само 57 % от обучението в блока по безопасност, 2 % от обучението в блока по ключови умения, 30 % от обучението в блока по бизнес умения и 47 % от обучението в блока по индустриални умения, предложени за завода в Крайова.

(86)

Комисията е на мнение, че сравнението между програмите за обучение в Санкт Петербург и Крайова не е напълно убедително. Началните условия и производствените характеристики на двата завода не са съпоставими. В Санкт Петербург Ford поема завод, в който преди това са се произвеждали големи двигатели за отраслите на корабостроенето и отбраната, докато в завода в Крайова преди това са се произвеждали превозни средства. В Санкт Петербург дружеството не е било задължено да запази съществуващата работна сила. Като следствие от това то е имало възможност да наеме по-млади и по-квалифицирани, макар и не толкова опитни служители. Заводът в Санкт Петербург е с по-малък обем на производство в сравнение със завода в Крайова. В Санкт Петербург Ford произвежда само превозни средства (от 2002 г. заводът произвежда моделите „Ford Focus II“ и „Ford Mondeo“), докато заводът в Крайова ще произвежда както превозни средства (многофункционалните модели „B-MAV“ и „ISV“), така и двигатели. Първият завод не разполага с цех за ковашко-пресова дейност, а вторият разполага. Като следствие от това нуждите от обучение на дружеството, за да управлява ефикасно завода и за да спази (вероятно различните) регулаторни стандарти и вътрешни стандарти за безопасност и качество, би трябвало да са различни.

(87)

Независимо от това Комисията счита, че сравнението със Санкт Петербург във всеки случай е доказателство в подкрепа на факта, че един завод за автомобили на Ford може да бъде управляван ефикасно и да отговаря на вътрешните стандарти на дружеството за качество и безопасност със значително по-малко обучение от предложеното за завода в Крайова. Това заключение подкрепя аргумента на Румъния, че при липса на помощ дружеството би се ограничило до осигуряване единствено на малка част от обучението, необходимо за управление на завода в Крайова (т.нар. „специфично за дружеството обучение“, за което получателят на помощта е отделил 29,7 млн. EUR собствени средства). Ford действително посочва, че при липса на помощ ще осигури само специфичното за дружеството обучение (т.е. обучението, необходимо за боравене с новите технологии в завода и за спазване на вътрешните стандарти за безопасност и качество, което не беше обявено за допустимо за помощ и разходите за което ще се поемат изцяло от дружеството) и само до 40 % от някои допълнителни курсове за обучение (посочени в документацията, представена във връзка с проекта за обучение). В допълнение Ford представи подробни изчисления на разходите за обучение, бюджетите, участниците, съдържанието и графика за предложената програма за обучение в завода в Крайова, както и достатъчна еквивалентна информация относно програмата за обучение в завода в Санкт Петербург — елементи, които трябва да бъдат проверени от Комисията в съответствие с точка 15, буква а) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Дружеството също така представи изчерпателни доказателства, които дадоха възможност за разграничаване между курсове, които трябва да се предоставят задължително в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС и/или Румъния — по смисъла на точка 15, буква б) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Предвидените в бюджета разходи за допълнителната „отговаряща на критериите за помощ“ част от програмата за обучение са достоверни при сравнение с разходите, разпределени за специфичната за дружеството (неотговаряща на критериите) част от програмата за обучение, която вече започна през лятото на 2009 г. Следователно критерият, заложен в точка 15, буква в) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г., също се счита за спазен.

(88)

В решението за откриване на процедурата по разследване Комисията повдигна въпроса дали части от програмата за обучение, за която е уведомено като за отговаряща на критериите за помощ, в действителност не са необходими за боравене с новите технологии, въведени в завода в Крайова. В такъв случай ефектът от помощта би се изразил единствено в покриване на разходи за функциониране на дружеството, т.е. разходи, които дружеството би трябвало да покрие при всички случаи, и като такава помощта не би имала стимулиращ ефект. Такава ситуация би била сходна със ситуациите, установени във връзка с делата Ford Genk  (42), GM Antwerp  (43) и DHL Leipzig  (44), където Комисията счете помощта за несъвместима с вътрешния пазар за тези части от програмата за обучение, които бяха свързани например с преструктуриране, пускане на нови продукти или които трябваше да бъдат предоставени задължително в съответствие с изискванията за безопасност. Комисията счете, че в случаите, в които помощта се предвижда за финансиране на обичайни операции, които дружествата във всички случаи трябва да финансират сами, помощта няма действителен стимулиращ ефект, а просто субсидира разходите за функциониране на получателя, като го облекчава от разходи, които обичайно трябва да поеме сам.

(89)

Румъния и Ford подчертават, че обучението, което е необходимо за боравене с новата технология, е било ясно отделено от допълнителното общо обучение, което не е необходимо за извършване на работните задачи. В блока по основи на бизнес управлението дружеството изцяло ще финансира специфичните за него курсове за обучение в областите на специфичните за Ford ИТ системи, бизнес процесите на Ford и вътрешните процеси на контрол на Ford. По подобен начин в блока по индустриални умения дружеството изцяло ще финансира курсове, които са необходими за извършване на дейността, като стартиране, поддръжка, виличен кар високоповдигач, роботика и автоматизация. Допълнителното общо обучение в блока по ключови умения също не е необходимо за извършване на работата или дори за следване на по-специализираните части от програмата за обучение, тъй като новата технология, използвана в завода, се основава на визуални инструкции, които са лесни за следване и могат да се научат чрез практика. Комисията приема тези аргументи, които съответстват на констатацията, че по-голямата част от предложеното допълнително „отговарящо на критериите“ обучение осигурява общи и прехвърлими умения, които не са пряко свързани с извършването на работните задачи. В този смисъл Комисията също така отбелязва, че връзката между допълнителното обучение, което ще бъде осигурено, и стопанските дейности на получателя на помощта (производство на превозни средства и двигатели) не е толкова тясна при курсовете в блоковете по безопасност, ключови умения и основи на бизнес управлението (вж. също съображения 35—36 по-горе), колкото в блока по индустриални умения (вж. също съображение 37 по-горе). При все това изложените по-горе съображения относно необходимостта от обучението в този блок за получателя на помощта разсейват това опасение и правят възможно заключението, че връзката между обучението по индустриални умения и дейността на получателя не е от такова естество, че да сочи липса на стимулиращ ефект по смисъла на точка 15, буква г) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Това заключение се подкрепя от факта, че Румъния и Ford са предоставили доказателства, че голяма част от обучението ще бъде провеждано извън сградата на самия завод и от външни обучаващи лица, наети от специализирани външни центрове за обучение (вж. съображения 16 и 76 по-горе). Това е допълнителен показател за факта, че връзката между обучението и дейностите на получателя на помощта не е толкова тясна по смисъла на точка 15, буква г) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г.

(90)

Същевременно Комисията отбелязва, че Румъния и получателят не са представили доказателства, че получателят няма да включи в приемливите разходи онези разходи, които е възможно да си възстановени впоследствие като полза от уменията, придобити от служителите чрез обучението — както се изисква съгласно точка 16, последна алинея (с придружаваща бележка под линия 1) от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Независимо от това Комисията признава, че може да е трудно тези ефекти да бъдат изчислени количествено и демонстрирани ex ante при конкретните обстоятелства на програмата за обучение, предложена в този случай, в която голяма част от предложеното допълнително обучение е с общ характер и по принцип облагодетелства получателя само косвено, а самото естество и съдържание на предложеното обучение изключва хипотезата, че то може да се извърши в контекста на сегашните задачи или работни дейности, извършвани от служителите. Независимо от това Комисията заключава, че е необходимо да поиска получателят да поеме ангажимент за изключването на тези разходи от приемливите разходи, заявени в хода на изпълнение на програмата — вж. във връзка с това член 2, параграф 6 от настоящото решение.

(91)

В решението за откриване на процедурата по разследване Комисията също така повдигна въпроса дали части от обучението по безопасност, обявени за отговарящи на критериите за помощ, в действителност не трябва да се осигурят задължително от дружеството в съответствие с изискванията за безопасност на ЕС и/или Румъния или в резултат на вътрешните стандарти за безопасност на дружеството. Румъния и Ford представиха документация, с която демонстрираха, че обучението по безопасност, изисквано по закон, ще бъде осигурено изцяло за сметка на дружеството в рамките на специфичната за дружеството, неотговаряща на критериите за помощ част от програмата за обучение. Ford също така заявява, че стимулиращият ефект на помощта не трябва да се оценява спрямо вътрешните стандарти на дружеството (вътрешни стандарти за безопасност в този случай), защото такъв подход би оказал изкривяващ ефект, принуждавайки дружествата да занижат (или да поддържат ниски) своите вътрешни стандарти, за да бъдат счетени за отговарящи на критериите за помощ. Комисията заключава, че този въпрос също е получил задоволителен отговор.

(92)

В съответствие с точка 16 от насоките за помощта за обучение от 2009 г. Комисията трябва да провери дали размерът на помощта е ограничен до минимума, необходим за постигане на целта на помощта. За тази цел Комисията проверява дали заявените приемливи разходи са изчислени в съответствие с разпоредбите на член 39, параграф 4 от ОРГО и дали са ограничени до разходите, произтичащи от обучение, което не би било осигурено при липса на помощ, както и дали са спазени максималните интензитети на помощта, установени в член 39, параграф 2 от ОРГО.

(93)

Категориите приемливи разходи, заявени от Румъния за допълнителната „отговаряща на критериите“ част от програмата за обучение (вж. съображение 18 по-горе), отговарят на условията по член 39, параграф 4 от ОРГО и следователно по точка 16 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. По-специално Румъния и получателят представиха отделни изчисления на разходите за специфичните за дружеството (неотговарящи на критериите) и съответно за „отговарящите на критериите“ общи и специфични части от програмата за обучение, като в последния случай беше направено разграничение между следните категории: разходи за обучаващия персонал; пътни разноски за обучаващи и обучавани лица (включително настаняване); амортизация на инструменти и оборудване, използвани изключително за проекта за обучение; ориентиране и консултиране, свързани с проекта за обучение; и компенсации за неполучаване на работна заплата за обучаваните лица, ограничени до предвидените за посещаване учебни часове/дни. В допълнение Румъния и Ford представиха подробни обяснения по отношение на предположенията и прогнозите за разходите, на които се основават исканията, по категории приемливи разходи както за общите, така и за специфичните части от допълнителното обучение. Комисията също така отбелязва, че са представени подробни обяснения по отношение на приблизителния брой служители, към които е насочен всеки специфичен курс на обучение (като се прави разграничение между настоящи и бъдещи служители и се предоставят отделни изчисления за последователните години от изпълнението на програмата), и в тясна връзка с това по отношение на изчисления брой учебни дни/часове, които ще бъдат предоставени в даден курс на обучение по блок и по година на изпълнение на програмата. Румъния също така демонстрира, че за целите на този проект се прилагат максимални интензитети на помощта от съответно 50 % за общо обучение и 25 % за специфично обучение. По този начин максималният интензитет на помощта, прилаган във връзка с отговарящото на критериите общо обучение, е по-нисък от позволения интензитет съгласно член 39, параграф 2, буква a) от ОРГО. Освен това Румъния демонстрира, че размерът на помощта в действителност е ограничен от получателя до 57 млн. EUR, въпреки че дори при прилагане към изчислените приемливи разходи на по-стриктните максимални интензитети на помощта съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001 проектът би отговарял на критериите за предоставяне на 76,96 млн. EUR помощ за общо обучение и 0,47 млн. EUR помощ за специфично обучение.

(94)

В решението за откриване на процедурата по разследване Комисията повдигна въпроса дали (поне части от) предложената помощ за обучение в действителност няма да компенсира нематериални регионални затруднения под формата на недостиг на умения, които вече са компенсирани чрез регионална помощ в размер на 143 млн. EUR, одобрена от Комисията през април 2008 г. за инвестиция в завода на Ford Craiova (45).

(95)

Този въпрос е свързан със спазването на правилата за натрупване, заложени в член 7 от ОРГО. В съответствие с параграф 3 от посочения член помощите за обучение не трябва да бъдат кумулирани с други помощи във връзка със същите напълно или частично съвпадащи приемливи разходи, ако това натрупване би довело до надхвърляне на най-високия интензитет на помощта, приложим към тази помощ съгласно член 39 от ОРГО.

(96)

Румъния демонстрира, че помощта за обучение, за която е направено уведомление, и предоставената преди това регионална помощ не обхващат съвпадащи приемливи разходи. Регионалната помощ, одобрена през април 2008 г., е била свързана с приемливи първоначални инвестиционни разходи (машини, завод, сгради) в съответствие с точка 4.2 от насоките за регионална помощ за 2006 г. (46) В настоящия случай приемливите разходи, за които е уведомено, обхващат напълно различни категории разходи: разходи за обучаващ персонал, пътни разноски за обучаващи и обучавани лица, материали и консумативи, амортизация на материали и инструменти, използвани за обучение, ориентиране и консултиране, компенсация за неполучаване на работна заплата за обучавани лица, свързана изключително с времето на обучение. Комисията заключава, че Румъния е подкрепила с доказателства разграничението между приемливите разходи, обхванати от предоставената регионална помощ, и помощта за обучение, предложена за завода в Крайова.

(97)

Друг начин да се разгледа същият въпрос е да се проучи дали помощта за обучение е обоснована като такава до степента, в която би компенсирала нематериално регионално затруднение, което вече е компенсирано от регионална помощ. Румъния отговаря на този въпрос, като подчертава факта, че мерките за регионална помощ и помощ за обучение имат различни цели и обхващат различни приемливи разходи. Целта на регионалната помощ е да стимулира инвестиции в регионите в неблагоприятно положение в Съюза, докато помощта за обучение цели отстраняване на недостига на инвестиции в обучението. Регионалната помощ е от полза преди всичко за дружеството получател, а помощта за обучение, особено когато е свързана с общо обучение, е от полза най-вече за служителите и едва на второ място за дружеството. Румъния също така подчертава, че правилата за държавна помощ на ЕС не забраняват натрупване на регионална помощ и помощ за обучение за едно и също дружество. Освен това, както правилно изтъква Румъния, ако дружествата, които са получили регионална помощ, нямат право да получат помощ за обучение, регионите в най-неблагоприятно положение в Съюза de facto ще бъдат дискриминирани, като не им се дава възможност да получават помощ за обучение.

(98)

От изложените в съображение 94 констатации Комисията заключава, че въз основа на представената информация може да се счита, че са спазени условията за пропорционалност, произтичащи от член 39, параграф 2 от ОРГО (за установяване на приложимите интензитети на помощта), член 39, параграф 4 от ОРГО (за определяне на категориите приемливи разходи, които могат да бъдат включени в изчислението) и точка 16 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. По-специално, що се отнася до разходите за компенсации за неполучаване на работна заплата за обучаваните лица, под внимание са взети само разходите, свързани с времето на обучение, в съответствие с условията, произтичащи от член 39, параграф 4, буква е) от ОРГО.

(99)

Независимо от това Комисията трябва да констатира, че свързаните с пропорционалността доказателства за гарантиране, че помощта се ограничава до необходимия минимум, представени в този случай, се състоят почти изцяло от изчисления на бъдещи разходи и прогнози за бъдещи действия. Такъв е случаят например по отношение на общия брой служители, които ще бъдат обхванати от предложения проект за обучение, който включва прогнозирана работна сила от общо 9 000 души през 2012 г. Подобен аргумент се прилага по отношение на изчисленията на приемливите разходи по категории разходи в съответствие с член 39, параграф 4 от ОРГО. Комисията признава, че има основания да се приеме, за целите на проект за обучение от мащаб като разглеждания тук, предназначен да обхване 9 000 работници и съдържащ над 269 различни курса, който ще бъде изпълняван в рамките на петгодишен период, че считаните за необходими приемливи разходи могат да бъдат единствено прогнози, произтичащи от подобни разходи, направени в миналото (във връзка с проекти за обучение в други филиали на дружеството), при които се вземат предвид реалистични предвиждания и прогнози за разходите за Румъния (вж. съображение 20 по-горе). При все това не може да се изключи a priori възможността разходите, които действително ще бъдат извършени, да се окажат по-ниски от предвидените. Поради това е необходимо въвеждането на допълнителни предпазни мерки, които да гарантират спазване на принципа на пропорционалност по време на изпълнението на проекта. Този въпрос се решава чрез условията, заложени в член 2 от настоящото решение.

(100)

В съответствие с точка 17 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. Комисията следва да направи задълбочена оценка на евентуалните нарушаващи конкуренцията ефекти на помощта в случаите, в които предложената помощ може да доведе до значителна промяна в поведението на получателя, която е вероятно да наруши конкуренцията. Потенциалът на помощта за нарушаване на конкуренцията може да варира в зависимост от характеристиките на помощта и засегнатите пазари.

(101)

Комисията отбелязва, че предложената помощ е почти изключително свързана с общо обучение, което по своето естество се счита, че облагодетелства най-вече самите служители и едва на второ място получателя на помощта (макар че той ще може да се възползва от ползите, свързани с наличието на по-квалифицирана работна сила). По този начин може да се твърди, че помощта не оказва значително въздействие от гледна точка на качеството, количеството на продукцията или цените — ефекти от този вид облагодетелстват получателя за сметка на неговите конкуренти. Освен това спазването на принципа на пропорционалност следва също да ограничи нарушаващите конкуренцията ефекти на помощта.

(102)

При все това в съответствие с точка 18 от Съобщението за помощта за обучение от 2009 г. избирателността на помощта, размерът на помощта и продължителността на подпомаганата програма са показатели за вероятността и степента на нарушаване на конкуренцията. Предложената помощ е избирателна (тя включва индивидуална ad hoc помощ за голямо дружество), размерът на помощта е необичайно висок (57 млн. EUR) и подпомаганата програма за обучение обхваща петгодишен период (който освен това съвпада с периода на пускане в експлоатация на два нови производствени проекта).

(103)

Комисията е особено загрижена относно въздействието на необичайно високия общ размер на предложената помощ, т.е. 57 млн. EUR. Помощ от такъв размер, особено ако цялата сума бъде изплатена наведнъж на получателя, би оказала нарушаващи конкуренцията ефекти, сходни с тези от предоставяне на директна парична безвъзмездна помощ. В тази ситуация получателят би могъл да разполага със сумата, поне на първоначалните етапи от изпълнението на програмата, и за други оперативни разходи освен покриването на разходите по текущата програма за обучение.

(104)

Друг повод за загриженост е евентуалното финансово предимство, което получателят би могъл да извлече от факта, че помощта за обучение отчасти щe покрие компенсациите за неполучаване на работна заплата от служителите във връзка с прекараното време за посещаване на допълнителната, „отговаряща на критериите“ част от обучението. В съответствие с информацията, предоставена от Румъния и Ford, предложеният проект за обучение ще обхване като цяло средно по 111 учебни дни на служител (т.е. средно по 22,2 учебни дни годишно), включващи както специфичната за дружеството (неотговаряща на критериите за помощ) част от програмата за обучение, така и допълнителната „отговаряща на критериите“ част от програмата.

(105)

С цел да се оцени потенциалът на предложената помощ за нарушаване на конкуренцията, Комисията трябва също така да вземе предвид характеристиките на отрасъла и структурата на пазара(ите), с които е свързан подпомаганият проект за обучение. За проучването на тези аспекти Комисията се основава на анализа на съответния продуктов пазар, на съответния географски пазар и на пазарния дял, извършен от Комисията през 2008 г. с цел оценка на регионалната помощ за Ford Craiova (47), заключенията от който са сравнени с последните данни за продажбите на автомобили от консултантска фирма Global Insight (48) и се тълкуват в контекста на последната информация, свързана с процента на използване на капацитета в тази промишленост.

(106)

Получателят на помощта за обучение е голямо дружество в отрасъла на производството на моторни превозни средства. В завода в Крайова Ford ще произвежда два нови вида превозни средства: „B-MAV“, малко многофункционално превозно средство, изградено върху платформа, която според класификацията на Ford принадлежи към пътнически автомобили B класа, и „ISV“, малко превозно средство със специално предназначение, което може да се използва за превоз на пътници и търговски стоки и е изградено върху платформа, която според класификацията на Ford принадлежи към пътнически автомобили C класа. От 2011 г. заводът в Крайова също така ще произвежда и нова линия от двигатели с ниски емисии на CO2, които ще бъдат използвани почти изцяло в превозни средства на Ford.

(107)

В решението за регионална помощ от април 2008 г. Комисията заключи, че доколкото двигателите са междинни продукти, които ще бъдат използвани в превозни средства на Ford, съответните продуктови и географски пазари за двигателите съвпадат с пазарите, определени за крайните продукти (превозните средства). По отношение на съответните продуктови и географски пазари за превозните средства „B-MAV“ и „IVS“, поради наличието на различни системи за класификация на съответните класи пътнически автомобили, Комисията взе под внимание различни алтернативни определения на продуктовите пазари. Превозните средства, произвеждани в завода в Крайова, ще бъдат продавани предимно на пазарите на ЕС и ЕИП, но дружеството също така възнамерява след време да изнася и към други световни дестинации. Комисията изчисли съответните пазарни дялове за периода 2007—2012 г. на ниво ЕИП и на световно ниво и заключи, че най-високият възможен съответен пазарен дял, постигнат от Ford, е бил 16,8 % на нивото на ЕИП през 2007 г., с тенденция към слабо понижаване до 2013 г. Дружествата, произвеждащи превозни средства, чиито характеристики са много сходни с характеристиките на превозните средства „B-MAV“ и „IVS“, са Renault и Opel и съответно Renault, Citroen, Fiat и Volkswagen.

(108)

Европейският автомобилен отрасъл като цяло се характеризира с производствен свръхкапацитет — през 2007 г. например, която беше счетена за добра година за продажбите на автомобили в Европа, производителите са пуснали на пазара 4 млн. автомобила повече, отколкото пазарът е можел да закупи (49). ACEA (Европейската асоциация на производителите на автомобили) отчита, че регистрациите на нови лекотоварни търговски превозни средства до 3,5 t са намалели с 31,4 % в Европа между юли 2008 г. и юли 2009 г. (50)

(109)

Комисията е на мнение, че характеристиките на отрасъла (принципно свръхпроизводство) и на съответните пазари (засилена конкуренция между малко на брой големи производители) показват, че помощта има ясно изразен потенциал да наруши конкуренцията. Независимо от това тези съображения трябва да бъдат балансирани с необходимостта от насърчаване на бъдещи инвестиции, нужни за гарантиране на дългосрочната жизнеспособност на европейския отрасъл на моторни превозни средства като цяло. В своето съобщение „В отговор на кризата в европейската автомобилна промишленост“ (51) Комисията определи широка гама от мерки за помощ за подпомагане на промишлеността в контекста на настоящата криза, включително помощ за обучение. Освен това е нужно да се припомни, че макар помощта да е голяма в абсолютно изражение, тя представлява само около една трета от цялостния финансов ангажимент за обучение на служители в завода в Крайова. Съответно тези опасения сами по себе си не представляват достатъчно основание за отказ на предоставянето на помощта. Независимо от това те показват, че е необходимо да се наложат определени условия върху изплащането на помощта, за да се гарантира, че тя не предоставя на Ford прекомерна краткосрочна ликвидност. Този въпрос се решава чрез условията във връзка с изпълнението на програмата, определени в член 2 от заключителната част на решението.

(110)

Комисията заключи, че положителните ефекти на предложената помощ от гледна точка на: i) стимулирането на получателя да осигури допълнително общо обучение от вида, който вероятно ще генерира положителни ефекти на разпространение за икономиката и обществото, и по-специално в регион, подпомаган в съответствие с член 107, параграф 3, буква a) от ДФЕС, ii) адекватността на помощта като инструмент на политиката, и iii) нейния стимулиращ ефект са демонстрирани в задоволителна степен. Комисията запазва известни опасения по отношение на пропорционалността на предложената помощ въз основа на изчисленията на бъдещи разходи и прогнози за бъдещи действия, но независимо от това заключава, че ex ante доказателството относно пропорционалността, представено в този случай, е приемливо. Що се отнася до отрицателните ефекти на помощта, свързани с нейния потенциал да наруши конкуренцията, Комисията изразява загриженост по-специално във връзка с въздействието на индивидуална помощ от такъв размер, inter alia като се отчитат характеристиките на отрасъла и съответните пазари. При все това Комисията счита, че тези опасения, свързани с пропорционалността и нарушаващите конкуренцията ефекти, могат да бъдат разсеяни чрез спазване на някои условия при изпълнението на подпомаганата програма, изготвени така че да гарантират изплащането на помощта само на периодични вноски със задна дата след представяне на доказателство от Ford за действително извършени разходи. Поради това Комисията заключава, че положителните ефекти на предложената помощ надхвърлят потенциалните отрицателни ефекти, породени от нея. По този начин цялостният положителен баланс дава основание помощта да се обяви за съвместима с ДФЕС в съответствие с член 107, параграф 3, буква в).

(111)

Този въпрос беше разгледан в съображения 96—97 от настоящото решение. Комисията заключи, че предложената помощ отговаря на изискванията във връзка с натрупването на помощ, произтичащи от член 7 от ОРГО.

(112)

В контекста на документацията, представена от Румъния, за да демонстрира, че несъвместимата помощ за приватизация в размер на 27 млн. EUR и натрупаната лихва са възстановени от Ford на 27 юни 2008 г., Комисията заключава, че предложената помощ удовлетворява т.нар. „принцип Deggendorf“.

(113)

Комисията счита, че мярката за помощ за обучение, за която Румъния уведоми в полза на дружеството Ford Romania SA, разположено в Крайова, и която се състои от помощ в размер на общо 57 млн. EUR в подкрепа на петгодишна програма за обучение на общо 9 000 служители в завода в Крайова, е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(114)

В контекста на опасенията относно пропорционалността и евентуалните нарушаващи конкуренцията ефекти на помощта, изложени в съображения 99, 109 и 110 от настоящото решение, Комисията счита за необходимо и обосновано приемането на положително решение с условия в съответствие с член 7, параграф 4 от процедурния регламент (52). Тези условия са предвидени да гарантират пропорционалност по време на изпълнението на проекта (като гарантират, че размерът на помощта строго се ограничава до покриване на приемливите разходи, които действително са били извършени), да ограничат потенциала за нарушаване на конкуренцията при директното изплащане на целия размер на помощта и да укрепят прехвърляемостта на уменията, придобити от служителите чрез полученото обучение.

(115)

Освен това, както беше предложено от самата Румъния в нейното писмо от 9 юли 2009 г. (53), правилата и условията на плащането на помощта трябва да се посочат в специален румънски законодателен акт.

(116)

Въз основа на тези съображения Комисията,

1.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 167/21

(1)

С писмо от 29 август 2005 г., регистрирано като получено на 1 септември 2005 г., Германия уведоми Комисията за помощ, която ще бъде предоставена под формата на бонус за МСП на EverQ GmbH (наричано по-долу: Sovello (2)). С писма от 28 октомври 2005 г., 24 януари 2006 г. и 4 април 2006 г., във всеки от случаите регистрирано като получено на същия ден, Германия предостави на Комисията допълнителна информация.

(2)

На 7 юни 2006 г. Комисията одобри бонуса за МСП за Sovello под референтен номер C(2006) 2092 окончателен (дело за държавна помощ N 426/05 (3)).

(3)

В хода на разглеждане на друга помощ за Sovello (дело за държавна помощ C 21/08 (4) — ex N 864/06), за която е постъпило уведомление, Комисията откри доказателства, че решението по делото за държавна помощ N 426/05 е възможно да е било основано на непълна/неточна информация, представена по време на процедурата за уведомление.

(4)

С писмо от 17 март 2008 г. Комисията даде възможност на Германия да представи коментарите си във връзка с намерението на Комисията да открие официална процедура по разследване преди евентуално да анулира своето решение от 7 юни 2006 г. в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (5). Германия представи своите коментари с писма от 15 април 2008 г., регистрирани като получени съответно на 15 и 16 април 2008 г.

(5)

С писмо от 17 юни 2008 г. (C(2008) 2669 окончателен) Комисията уведоми Германия, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на бонуса за МСП, предоставен на Sovello.

(6)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (6). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите коментари.

(7)

Германия представи своите коментари с писмо от 10 септември 2008 г., регистрирано като получено на същия ден. Германия представи допълнителни коментари с писма от 20 март, 13 май и 16 ноември 2009 г., съответно регистрирани като получени на същия ден. Срещи между службите на Комисията и немските власти се проведоха на 2 април и на 13 октомври 2009 г.

(8)

Комисията не получи никакви коментари от трети страни.

(9)

Целта на проекта за помощ (регионална помощ, предоставена съгласно одобрени схеми за помощ плюс бонуса за МСП, за който е подадено уведомление) беше построяването нов завод с 30 MWp (Sovello1) за производство на слънчеви модули (код ProdCom 32.10.52.37), като се използва технологията „String-Ribbon“ (7). Новопостроеният завод се явява пръв за Sovello. Строителството започва през декември 2004 г. Предвижда се номиналният производствен капацитет на завода да е 30 Megawatt peak (8) и производството да започне към 31 декември 2007 г. Всъщност производството на Sovello1 започва през април 2006 г.

(10)

Получателят на помощта, за която е постъпило уведомление, е Sovello. Sovello е учредено като съвместно предприятие през декември 2004 г. от Q-Cells SE (9) (наричано по-долу „Q-Cells“), което притежава 24,9 % от дяловете, и фирмата от САЩ Evergreen Solar Inc. (наричана по-долу „Evergreen“), която притежава 75,1 %. Тази ситуация е отразена в първоначалното рамково споразумение за създаването на съвместното предприятие (10) от 14 януари 2005 г. (наричано по-долу „MJVA1“) между Evergreen и Q-Cells. Както е посочено в MJVA1, преди датата на това споразумение Q-Cells е придобило Topas 107 V.V. GmbH — фиктивно дружество, което Q-Cells е трябвало да уреди да се превърне в Sovello (към този момент EverQ). Наименованието на фиктивното дружество беше променено на EverQ на 11 февруари 2005 г.

(11)

Evergreen е производител на соларни модули и притежава патент за технологията „String Ribbon“. Q-Cells е един от най-големите производители на соларни клетки в света. Целта на съвместното предприятие Sovello е била първо да изпита икономическата приложимост на производството на соларни модули, основани на осигурената от Evergreen технология „String-Ribbon“ и ноу-хауто на Q-Cells в областта на производството на клетки и неговия опит на немския пазар, а на по-късен етап — да позволи промишленото производство на модули „String-Ribbon“.

(12)

През ноември 2005 г. Renewable Energy Corporation ASA (Норвегия) (наричано по-долу „REC“) се присъедини към съвместното предприятие с дял от 15 % (въз основа на договор за доставка на силиций на Sovello), чрез което Evergreen и Q-Cells понижиха своите дялове съответно на 64 % и 21 %. Тази ситуация е отразена във второто рамково споразумение за създаването на съвместно предприятие от 25 ноември 2005 г. (наричано по-долу „MJVA2“) между Evergreen, Q-Cells и REC. REC е сред най-големите производители в света на силициеви материали за фотоволтаичната индустрия.

(13)

Към момента на уведомлението Q-Cells и REC имаха общ акционер — дружеството за рисков капитал Good Energies Investment BV (наричано по-долу „Good Energies“). Това дружество притежаваше 16 % от акциите на Q-Cells и 39 % от акциите на REC (ситуация към 7 март 2006 г.). Немските власти заявиха, че не съществува друга връзка между Q-Cells, REC и Evergreen освен техните акции в Sovello.

(14)

От 19 декември 2006 г. всеки от партньорите Evergreen, Q-Cells и REC притежава дял от 33,3 % в Sovello (изменение на MJVA2 от 29 септември 2006 г.).

(15)

На 5 февруари 2007 г. Q-Cells обяви своите планове да закупи дял от 17,9 % в REC. На същата дата Good Energies обяви в съобщение до пресата, че ще продаде своя дял в REC на Q-Cells и Orkla ASA (26 февруари 2007 г.).

(16)

Настоящата акционерна структура на Sovello е представена на фигурата по-долу (ситуация към третото тримесечие на 2009 г.):

(17)

Различни документи на дружеството и решения на акционерите илюстрират развитието на Sovello. Документът, озаглавен „Проект „Sovello“: Основни точки на споразумението“ (наричан по-долу „Основни точни на споразумението“), беше подписан от главните изпълнителни директори на Evergreen и Q-Cells преди MJVA1. Това споразумение очертава евентуалната сделка между двете дружества по отношение на учредяването и реализирането на съвместно предприятие за разработването, производството и продажбата на соларни продукти, основани на технологията „String-Ribbon“. В текста се споменава уговорката между партньорите, че, с цел да се отговори на условията за получаване определени немски държавни субсидии, делът на Q-Cells в Sovello трябва да бъде по-малък от 25 %. С него се цели също така да се гарантира, че и двамата партньори ще имат глас при вземането на важни за дружеството решения, като съдържа и разпоредби, които подчертават съществено важната роля на Q-Cells за функционирането на съвместното предприятие.

(18)

Учредителният акт на Sovello също дава на Q-Cells значителни права за вземане на решения (надзорният съвет се състои от две лица, назначени от Evergreen, и едно — от Q-Cells, но за различни стратегически решения се изисква съгласието на поне едно от назначените от всеки партньор лица).

(19)

MJVA1 определя дяловото участие на Evergreen в Sovello на 75,1 %, а това на Q-Cells — на 24,9 %. То предвижда обаче възможността Q-Cells да повиши своето дялово участие до 50 %, при условие че това няма да доведе до понижение в инвестиционните безвъзмездни помощи. MJVA1 предвижда също така други евентуални споразумения между партньорите (за услуги, технология и маркетинг). На практика модулите, произведени от Sovello, са разпространявани от Evergreen с марката на Evergreen (до началото на 2009 г.).

(20)

MJVA2 определя следната акционерна структура: Evergreen — 64 %, Q-Cells — 21 % и REC — 15 %. В него е потвърдена възможността Q-Cells да увеличи своя дял до същото ниво като Evergreen, докато възможността REC да увеличи своя дял на 21 % и на 33,3 % е предмет на допълнителни договори за доставка на силиций.

(21)

В таблица I по-долу е представен график, очертаващ развитието на Sovello на база на важни документи и решения на дружеството.

Таблица I

Развитие на Sovello

(22)

Проектът включва общи инвестиционни разходи с номинална стойност от 65 699 302 EUR, от които 60 873 300 EUR са допустими за регионална помощ. В таблица II по-долу се посочена разбивка на общите инвестиционни разходи за проекта, за които е постъпило уведомление.

Таблица II

Разбивка на проектните разходи (номинални стойности)

(23)

В допълнение към помощта, за която е подадено заявление, проектът е бил финансиран със собствени средства и банкови заеми. Таблица III по-долу представя преглед на финансирането на проекта, за който е постъпило уведомление.

Таблица III

Финансиране на проекта (номинални стойности)

(24)

Инвестицията е разположена в Thalheim, Landkreis Bitterfeld, Saxony-Anhalt, Германия, подпомаган регион съгласно член 107, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, с таван на интензитета на помощите от 35 % брутен еквивалент на помощта (БЕП) в съответствие с Насоките за национална регионална помощ (12) (наричани по-долу „RAG от 1998 г.“) и картата на регионалните помощи, определена за Германия, в сила до края на 2006 г. (13)

(25)

Разглежданата помощ се отнася до бонус за МСП в размер на 15 процентни пункта, за която е постъпило уведомление N 426/05, както се изисква от решението за одобрение съгласно член 4, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия (наричан по-долу „Регламент за групово освобождаване на МСП“) (14), който да бъде предоставен като надбавка към регионалната помощ, отпусната на Sovello въз основа на съществуващите схеми за регионални помощи, Съвместната програма на федералното и провинциалните правителства (Gemeinschaftsaufgabe) за подобряване на регионалните икономически структури (държавна помощ N 642/02 (15)) и Закона за инвестиционните премии от 2005 г. (държавна помощ N 142a/04 (16)). Бонусът за МСП отговаря на сума на помощта от 9 130 995 EUR.

(26)

Що се отнася до МСП, RAG от 1998 г. позволява регионалната инвестиционна помощ да бъде допълнена от бонус за МСП (17). Бонусът за МСП за Sovello е предоставен като надбавка към регионалната помощ, отпусната законно съгласно немската Съвместна програма на федералното и провинциалните правителства.

(27)

С оглед установяване дали дадена фирма е МСП Комисията прилага Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро, малките и средни предприятия (18) (наричана по-долу „Препоръка за МСП“). По-специално тя проверява дали въпросната фирма отговаря на определени прагове (численост на персонала, оборот, общ баланс). При тези проверки изцяло се вземат предвид съответните данни за свързани предприятия (тези, които имат доминиращо влияние, главно като притежават мнозинство от избирателните права), докато данните за предприятията партньори (тези, които притежават минимум 25 % от акциите или избирателните права) се вземат предвид пропорционално на техния дял в целевото предприятие.

(28)

В своето Решение N 426/05 (вж. параграф 2 по-горе) Комисията включи в своето изчисление съответните данни за Sovello и за Evergreen, но не и данните за Q-Cells и REC, тъй като към момента на представяне на уведомлението и до вземане на решението за одобрение на Комисията, те са имали по-малко от 25 % от акциите или избирателните права. На тази база Комисията стигна до заключението, че Sovello е МСП и одобри помощта, за която е подадено уведомление.

(29)

Новата информация, открита от Комисията в хода на нейна оценка на друга помощ, за която е постъпило уведомление, за Sovello, се отнася до MJVA1 между Evergreen и Q-Cells за създаването на Sovello, което не е било представено на Комисията по време на предварителното разследване по дело N 426/05. Тази информация породи опасения, че партньорите в съвместното предприятие изкуствено са поддържали дела на Q-Cells под 25 % (първоначално 24,9 %), за да получат по-висок размер държавна помощ (включително бонус за МСП), въпреки че Q-Cells е било представено в съвета на съвместното предприятие с един от общо трима директора, с право на вето върху важни решения. На тази база Комисията покани Германия да представи своето мнение във връзка с нейното намерение да открие официална процедура по разследване преди евентуално да анулира своето първоначално решение от 7 юни 2006 г. (вж. параграф 2) в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(30)

С писмо от 15 април 2008 г. Германия представи копие от Учредителния акт и Основните точки на споразумението на Sovello, както и нотариално заверени копия на MJVA1, MJVA2 и на измененото MJVA2. В това писмо Германия заяви, че в случая на Sovello към момента на подаване на уведомлението са били изпълнени формалните критерии относно праговете, определени в Препоръката на Комисията, и че в Препоръката за МСП не са посочени други ясно определени и практически приложими критерии. Германия твърди, че тези формални критерии за определяне на статута на МСП на дадено предприятие трябва да бъдат решаващи, за да се гарантира правната сигурност и предсказуемост на политиката на Комисията за наблюдение на държавните помощи. Ако Комисията чувства, че тези формални критерии вече не са подходящи, тя следва да разгледа възможностите за промяна на самите приложими правила, а не да променя своята практика в контекста на отделни случаи.

(31)

Германия освен това отбеляза, че не е укрила или задържала умишлено информация към момента на уведомлението и че първоначалното дялово участие на акционерите (75,1 % за Evergreen и 24,9 % за Q-Cells) е било базирано на икономически основания. Германия отбеляза също така, че делът на Q-Cells в първоначалното съвместно предприятие не е освобождавал Sovello от типичните трудности, които засягат новооткритите МСП.

(32)

Комисията обаче констатира, че, въпреки че Sovello е отговаряло на формалните критерии на определението за МСП, е имало сериозни индикации, че това е било така само защото делът на Q-Cells в Sovello е бил поддържан изкуствено под 25 % с цел получаване на бонус за МСП, докато действителното влияние на Q-Cells върху Sovello е било по-голямо. Следователно Комисията стигна до заключението, че трябва да се внимава във връзка с възможността акционерната структура на получателя да е била манипулирана, за да се заобиколи определението за МСП.

(33)

Новата информация следователно породи съмнения в Комисията дали Sovello действително е представлявало МСП по смисъла на Препоръката за МСП. Ако случаят не е бил такъв, бонусът за МСП, за който е подадено уведомление и е одобрен, е щял да бъде несъвместим с Договора за функционирането на Европейския съюз.

(34)

Преди да анулира своето първоначално решение от 7 юни 2006 г., което може да е било основано на непълна/неточна информация, и да вземе ново решение, Комисията откри официална процедура по разследване в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999, който гласи, че „Комисията може да анулира решение… след като е дала възможност на съответната държава-членка да представи коментарите си, когато решението е било основано на неточна информация, която е била предоставена по време на процедурата и е била определящ фактор за решението. Преди да анулира дадено решение и да вземе ново решение, Комисията открива официалната процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4. …“.

(35)

Комисията не получи никакви наблюдения от заинтересовани страни.

(36)

Германия е на мнение, че не съществуват предварителните условия за анулиране на Решение N 426/05 въз основа на предполагаема нова информация. Германия твърди, че информацията, която е предоставила на Комисията в контекста на уведомлението за случай N 426/05, не е била нито непълна, нито неточна и че следователно член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999 не е приложим. Германия твърди, че Комисията е била уведомена за факта, че Sovello е новооткрито технологично предприятие в соларната индустрия, създадено като съвместно предприятие между Evergreen и Q-Cells, което не е надвишавало праговете съгласно определението за МСП и което е било изложено на типичните трудности на МСП. Германия добавя, че нито MJVA1, нито Основните точки на споразумението съдържат нова информация, която може да обоснове анулирането на Решение N 426/05.

(37)

Германия заявява, че, по искане на Комисията (писмо от 30 декември 2005 г., D/57570), е предоставила за Sovello декларацията по образец, приложена към Съобщение на Комисията „Образец на декларация за информацията, свързана с определянето на предприятия като МСП“ (19) (наричано по-долу „Съобщението на Комисията относно образеца на декларация“) в контекста на уведомлението, в която се декларира, че Evergreen е предприятие, свързано със Sovello, и че Sovello е независимо от Q-Cells. Германия представи също така клетвена декларация от Q-Cells, в която се казва, че то не е нито партньор на, нито свързано дружество със Sovello.

(38)

Германия твърди, че нито немските власти, нито Sovello са открили каквито и да било индикации в Регламента за групово освобождаване на МСП, в Съобщението на Комисията относно образеца на декларация или в исканията на информация от Комисията, че те е трябвало да представят споразумението за създаване на съвместното предприятие в хода на уведомяването. Германия следователно е на мнение, че информацията, която е представила към въпросния момент, е била пълна.

(39)

Германия отбелязва, че, докато предишната препоръка за МСП от 1996 г. (20) определя МСП по отношение на прагове, както и на „критерий за независимост“, настоящото определение за МСП прави разграничение единствено между самостоятелни предприятия, предприятия партньори и свързани предприятия. Германия твърди, че настоящият Регламент за групово освобождаване на МСП, в съчетание с определението за МСП, е задължителен за Комисията и със сигурност не може да бъде стесняван, като се добавят неписани критерии. Нито Съдът, нито Първоинстанционният съд са разглеждали такива неписани критерии в своите решения по дела, основани на новото определение за МСП.

(40)

Германия не е съгласна, че критерият за независимост, определен от Съда в неговото решение по дело C 91/01 Italy v Commission  (21) (наричано по-долу „делото на Solar Tech“), основано на предишната препоръка относно МСП от 1996 г., е валиден за дела, които следва да бъдат решавани въз основа на новото определение за МСП. Според Германия да се базира оценката на такива неписани критерии би било несъвместимо с целта да се ревизира определението за МСП, както е посочено в съображение 8 от Регламента за групово освобождаване на МСП: „За да се премахнат различията, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, за да се улесни съгласуването между различните инициативи на Общността и на националните инициативи във връзка с малките и средни предприятия и по съображения за административна яснота и правна сигурност, …“.

(41)

Германия твърди, че с оглед постигане на правна сигурност и равностойно третиране Комисията първо трябва да публикува евентуални промени на определението за МСП (включване на нови, допълнителни критерии), преди да прилага тези промени в отделни случаи. Освен това, ако европейският законодател е желал да разгледа критерия „типичните трудности на МСП“, той би включил този критерий в новото определение за МСП. Следователно дали едно дружество се сблъсква с типичните трудности на МСП следва да бъде проверено, като се използват единствено формалните критерии за МСП. Германия добавя, че определянето на праг от 25 % за предприятия партньори би било излишно, ако този праг не се прилага на практика като критерий.

(42)

Германия отбелязва, че целта на новото определение за МСП е да се позволи помощта да се предоставя на МСП по еднообразен начин и предмет на надзор от страна на националните органи и съдилищата въз основа на ясни и недвусмислени определения. Тя заключава, че новото определение за МСП следователно не оставя поле за преценка или за неписани условия.

(43)

Германия също така твърди, че нито акционерната структура, нито икономическите обстоятелства на дружествата, посочени в делата на Solar Tech и Pollmeier Malchow GmbH & Co. KG v Commission  (22), решенията в които са били основани на предишната препоръка за МСП от 1996 г., са съпоставими със ситуацията на Sovello.

(44)

В Solar Tech, голямо дружество (Permasteelisa group) притежаваше само 24 % от получателя, но учредителят и мажоритатен акционер в тази група, който също така е бил управител на Solar Tech, е притежавал 46 % от капитала, докато ръководителят на групата и членът на съвета на Permasteelisa притежаваха по 15 % от капитала. Като се има предвид тази финансова взаимозависимост, възможното влияние на акционерите на Permasteelisa и икономическите и организационни връзки с Permasteelisa, Комисията е стигнала до заключението, че Solar Tech не се е сблъсквало с типичните трудности на МСП и следователно не е изпълнило критерия за независимост. Германия обаче отбелязва, че двамата акционера в съвместното предприятие Sovello — Evergreen и Q-Cells — са независими един от друг, а малцинственият акционер Q-Cells не е имал по-голямо влияние върху Sovello от акционер, притежаващ 24,9 % (вж. също така параграф 5.3 по-долу).

(45)

В случая на Pollmeier получателят, Pollmeier, е било изцяло притежавано от физическо лице чрез посредническо дружество. Всички други дружества, контролирани от това физическо лице, са действали в същия или паралелен икономически сектор. Комисията е приела предприятията, притежавани от това физическо лице, за един икономически субект и е сумирала финансовите данни и числеността на персонала, като по този начин праговете за МСП са били надвишени. Германия отбелязва, че към момента на създаването на Sovello, двамата акционера са били независими един от друг и са имали различен предмет на дейност (изследване и развитие в соларните технологии — в случая на Evergreen и производство на соларни клетки — в случая на Q-Cells). Следователно типичните трудности на МСП на Sovello не биха могли да бъдат компенсирани посредством включване в група от големи дружества.

(46)

Германия твърди, че в своето решение за откриване от 17 юни 2008 г. (вж. параграф 5) Комисията надхвърля своите правомощия, като изглежда приема, че получателят автоматично следва да бъде третиран като един икономически субект заедно с неговите партньори в съвместното предприятие и че следователно финансовите данни и числеността на персонала на партньорите в съвместното предприятие винаги следва да се сумират при изчислението на праговете за МСП.

(47)

Германия заявява, че Комисията по този начин претендира за правото да изключи цялата група от предприятия (а именно съвместни предприятия) от прилагането на правно обвързващото определение за МСП и да приложи специални критерии за МСП по отношение на тази група от предприятия. Германия възразява, че такова правомощие може да бъде получено на база съдебната практика на европейските съдилища въз основа на предишната препоръка за МСП от 1996 г. или от предишна практика на Комисията.

(48)

Германия твърди, че, към момента на подаване на уведомлението, със своя ограничен брой служители и ограничени финансови ресурси, Sovello е било изправено пред типичните трудности на МСП във връзка с финансирането на своя инвестиционен проект, продажбата на продукцията и неговата стопанска и оперативна организация. Germany признава синергийния ефект на сътрудничеството с Evergreen и Q-Cells, но не е съгласна, че той би могъл да компенсира типичните трудности на МСП на Sovello.

(49)

Германия твърди, че без публично подпомагане Sovello не би получило външно финансиране за своя инвестиционен проект в Thalheim. Тя заявява, че делът на външно финансиране в проекта на Sovello (8 милиона EUR, т.е. 13 % от общата инвестиция) е типичен за МСП. Германия добавя, че само […] от […] потърсени банки са били заинтересовани от финансиране на проекта, като едната от тях е била склонна да отпусне само […] EUR оборотен капитал и временно финансиране до 50 % от публичното подпомагане. Твърди се, че тази ситуация е типична за МСП, а не за големи дружества.

(50)

Германия заявява, че договорът за заем за външното финансиране е бил сключен едва на […] ноември 2005 г. Не е било възможно да се договорят благоприятни заемни условия поради […] кредитния рейтинг на Sovello и […] финансово участие на акционерите (както и […] финансово положение на Sovello). Sovello е имало трудности при осигуряване на достатъчно обезпечение на заема (то все още не е било собственик на земята, а машините и инсталациите все още не са били доставени, сградите още са били в строеж и не е имало материални запаси). Акционерите също не са могли да предоставят […] обезпечение.

(51)

Германия заявява, че акционерите са могли да внесат много ограничени собствени ресурси. До 2006 г. само Evergreen е предоставило финансиране, което надвишава неговия дял в капитала и капиталовите резерви. Q-Cells не […] такъв допълнителен капитал, тъй като неговите […] ресурси са били […] използвани за неговите собствени инвестиционни проекти.

(52)

Германия твърди, че инвестиционният проект не е могло да бъде осъществен без държавна помощ, в това число бонус за МСП.

(53)

Германия твърди още, че Sovello е било изправено пред значителен търговски риск, тъй като то все още е трябвало да доказва, че технологията „String-Ribbon“ е могла да произведе продукти, които могат да бъдат предлагани на пазара. Фактът, че Sovello е имало споразумение за продажба с Evergreen, в действителност не е могъл да понижи този риск, защото самото Evergreen е било МСП и не е познавало немския пазар. Другият акционер — Q-Cells — не е имал опит в продажбата на соларни модули, тъй като е произвеждал единствено соларни клетки. Освен това Q-Cells също е било МСП (23) и е трябвало да се съсредоточи върху продажбата на своята собствена продукция.

(54)

Германия твърди, че разходите, свързани със стопанската и оперативната организация на Sovello, са били по-високи от тези на големите предприятия. Sovello e трябвало например […].

(55)

Германия отрича, че потенциалното влияние на Q-Cells върху Sovello към момента на подаване на уведомлението е било по-голямо от нормалното влияние на акционер, който притежава 24,9 % от Sovello. Тя твърди, че този процентен дял не е необичаен за подобни проекти на новосъздадени дружества във високотехнологичните сектори.

(56)

Германия обяснява, че именно Evergreen е предприело инициативата да стартира проекта. За десет години Evergreen е похарчило повече от […] милиона USD за разработване на технологията „String-Ribbon“, като не е успяло да я направи печеливша. Цената на акциите в Evergreen се е понижила от приблизително 20 USD през 2000 г. до около 2 USD през 2003—2004 г. Evergreen е трябвало да задържи максималния възможен контрол върху инвестиционния проект, за да гарантира максимална възвръщаемост за своите акционери в случай на успех, но не е могло да набере достатъчен капитал без финансовото участие на икономически партньор. Q-Cells е било добър кандидат, защото, освен финансиране, то е могло да предостави така също и своя опит в изграждането на промишлени инсталации във фотоволтаичния сектор и своите познания за технологията на соларните клетки. По тези причини Evergreen е решило да избере Q-Cells за партньор в съвместното предприятие, а не предприятието […], което е било по-силно от финансова гледна точка, но е искало по-голямо влияние.

(57)

Към момента на сключване на MVJA1 с Evergreen Q-Cells вече е било инвестирало в голям проект за производство на конвенционални соларни клетки. Следователно то е разполагало само с ограничени налични ресурси за инвестиране в други проекти. Според Германия целта на участието на Q-Cells в Sovello е била да придобие знания за новите технологии за производство на соларни пластини, клетки и модули, както и да се възползва от своя опит в разработването на инсталации за соларни клетки.

(58)

Поради горепосочените причини Q-Cells е приело малцинствен дял от 24,9 %. Германия, като прилага същата логика, споменава, че Q-Cells е приело подобен малцинствен дял (21,19 %) в CSG Solar AG (24), дружество, което произвежда соларни модули на база на тънкослойна технология. Размерът на дяловото участие се основава на само на евентуалното финансово участие, но също и на технологичния принос.

(59)

Германия подчертава, че дяловете на акционерите в акционерния капитал на Sovello напълно отразяват действителното намерение и влияние на двамата партньори в съвместното предприятие и че избирателните права са били съответно споделени. Това на практика е означавало, че Evergreen е можело самостоятелно да взема важни икономически решения, докато Q-Cells не е имало тази възможност.

(60)

Германия заявява, че е договорено евентуално бъдещо повишение на участието на Q-Cells, но това е било предмет на определени условия и на внасяне на съответния допълнителен капитал. Едно от условията, споменати в MJVA1 е било това увеличение да не застрашава предоставената помощ на Sovello. Германия отбелязва, че помощта е била причината за разполагането на инвестиционния проект в Германия, а не в САЩ и че това не противоречи на правилата за държавни помощи. Германия добавя, че Q-Cells не е оказало влияние върху това решение и че, ако партньорите в съвместното предприятие са се опитали да обезпечат финансирането на Sovello, това не би представлявало нарушение или заобикаляне на правилата за държавни помощи.

(61)

Според Германия съществува разлика между влиянието, което съществува в определен момент от времето, и евентуалното бъдещо влияние, основано на възможно увеличение на дяловото участие на Q-Cells. Германия подчертава, че изобщо не е било сигурно дали това увеличение ще бъде реализирано и че и двамата партньори са знаели, че няма да стане бързо и, разбира се, не преди изпробването и изпитването на новата технология. Всъщност предложеното увеличение до 50 %, споменато в MJVA1, така и не е било осъществено. Напротив, въз основа на второто споразумение (MJVA2) от 22 ноември 2005 г., делът на Q-Cells е бил понижен на 21 %. Германия счита, че това ясно показва, че няма „автоматичен механизъм“, който да оправдава заключението, че е било определено от самото начало, че Q-Cells ще притежава повече от 24,9 % от акциите в Sovello.

(62)

Германия заявява също така че фактът, че Q-Cells е назначило изпълнителен директор за Sovello, е било само преходна договореност (декември 2004 г. до април 2005 г.), която не е понижила влиянието на Evergreen, което също е назначило изпълнителен директор от началото на съвместното предприятие. Още повече, като се има предвид неговото мнозинство в надзорния съвет, Evergreen е разполагало с властта да назначава или освобождава всеки изпълнителен директор.

(63)

Германия отрича, че формулировката на Основните точки на споразумението, според която делът на Q-Cells в Sovello трябва да бъде по-малко от 25 %, за да се изпълнят условията за получаване на определени субсидии от немското правителство, означава, че Q-Cells може да е имало по-голямо влияние, отколкото се осигурява от неговия действителен дял от 24,9 %. Германия обяснява, че формулировката отразява единствено това, което по-късно е включено в MJVA1, а именно намерението на двамата партньори да не изпаднат в нарушение на определени условия за държавно подпомагане. Германия посочва също така друг параграф от Основните точки на споразумението, в който се споменава, че, тъй като дейността на Sovello е щяла да запълва по-голямата част от производствения капацитет на Evergreen, от Evergreen е щяло да се изисква да притежава мажоритарен дял в собствения капитал на Sovello в краткосрочен план. Накрая Германия отбелязва, че Основните точки на споразумението представляват само работна основа на отношения между партньорите, която не е била правно обвързваща.

(64)

Германия отрича, че споразуменията със Sovello показват, че Q-Cells е имало някакво влияние, което надвишава неговия дял от 24,9 %, като подчертава, че всички тези споразумения са били сключени въз основа на пазарни условия и че между Q-Cells и Sovello не са съществували други икономически, финансови, организационни или други взаимоотношения.

(65)

Германия заключва, че промените в разпределението на собствеността след учредяването на Sovello не се основават на първоначалното MJVA1, а са свързани с включването на REC в съвместното предприятие, при съгласието на последното да достави големи количества силиций на Sovello в замяна на 15 % дял в съвместното предприятие (както е договорено в MJVA2). След включването на REC Evergreen е понижило своя дял с 11,1 %, а Q-Cells — с 3,9 %. Това според Германия доказва намерението на Q-Cells да остане малцинствен акционер. Едва на по-късен етап, когато REC се съгласило да достави допълнителен силиций и след доказването на технологичния успех на Sovello1, дяловете на тримата акционери били променени на 33,3 % (изменение на MJVA2 от 29 септември 2006 г., в сила от 19 декември 2006 г.).

(66)

Германия твърди, че правата за вземане на решение, които са дадени на Q-Cells в съвместното предприятие, не са необичайни за новосъздадени технологични съвместни предприятия като Sovello и са съпоставими с тези, които се предоставят на инвеститорите на рисков капитал с малцинствени дялове. Q-Cells не разполага с повече влияние от това на малцинствен акционер. То е внесло 24,9 % от капитала, но също и своето ноу-хау за производство на клетки и следователно е искало определено влияние върху решенията, свързани с договорите за сътрудничество на съвместното предприятие. Германия твърди, че тези права на влияние върху определени корпоративни решения са били необходими за защита на Q-Cells, тъй като в противен случай не би могло да се изключи, че Evergreen би могло да използва своето влияние върху управлението на Sovello преференциално в свой интерес. Германия добавя, че е обичайна практика да се позволява на малцинствените акционери да назначават член на надзорния съвет.

(67)

В подкрепа на аргумента, че дяловото участие на Q-Cells от 24,9 % не е било обусловено от намерението да се получи бонус за МСП, Германия прави препратка така също към немското дружествено право. Първо влиянието на Q-Cells съответства на правилата за защита на малцинствени акционери. В този контекст Германия прави препратка към членове 50, 61 и 66 от Закона за дружествата с ограничена отговорност, които предвиждат определени права за малцинствените акционери в дружество с ограничена отговорност (които притежават минимум 10 % от акциите), като правото да искат свикването на събрание на акционерите, правото да включват точки в дневния ред на събранието на акционерите, правото да стартират ликвидация на дружеството и т.н. Според Германия влиянието на Q-Cells не надхвърля това, на което има право малцинственият акционер в дружество с ограничена отговорност с минимално дялово участие от 10 % от акционерния капитал съгласно немското дружествено право. Като друга причина за даването на по-широки права на вземане на решение на Q-Cells Германия споменава факта, че неговият дял от само 24,9 % е бил под 25 %, които се изискват от закона за блокиращо малцинство. Тази липса на правна защита за Q-Cells е била съответно компенсирана със съответните права за вземане на решение, предоставени на база на споразуменията.

(68)

Германия оспорва правното основание, въз основа на което Комисията е открила процедурата, като твърди, че към момента на подаване на уведомлението тя е представила пълна и точна информация и че следователно член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999 не е приложим. Германия заявява също така, че Комисията трябва да базира своята оценка на статута на МСП на дадено дружество единствено на съответствието му с формалните критерии (численост на персонала и финансови тавани) на определението за МСП, без да добавя „неписани критерии“, за да потвърди дали дружеството се сблъсква с типичните трудности на МСП. Германия възразява, че бонусът за МСП е получен от Sovello в нарушение на правилата за държавни помощи и заявява, че твърденията на Комисията за възможно манипулиране не са основателни.

(69)

Германия твърди, че към момента на подаване на уведомлението Sovello е изпълнявало условията на определението на МСП: Q-Cells е имало малцинствен дял от 24,9 % в Sovello и не е било нито партньор на, нито свързано предприятие със Sovello по смисъла на определението за МСП. Следователно не трябва да се вземат никакви данни от Q-Cells при изчисляване на праговете за МСП. Германия отрича, че влиянието на Q-Cells върху Sovello към момента на подаване на уведомлението е било по-голямо от това на инвеститор, който притежава 24,9 % от акциите. Освен това Германия е на мнение, че Sovello действително е било изправено пред типичните трудности на МСП и че без държавната помощ, в това число бонуса за МСП, инвестиционният проект не би бил осъществен.

(70)

На 7 юни 2006 г. Комисията одобри бонус за МСП в размер на 15 % от БЕП (предоставен като надбавка към регионалната помощ) за Sovello. След това Комисията откри доказателство, че това първоначално решение може да е било взето въз основа на неточна информация, предоставена с първоначалното уведомление. Поради факта, че тази информация може да е била определящ фактор при вземането на решението, на 17 юни 2008 г. Комисията взе решение да открие процедурата, определена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на разглежданата помощ с оглед анулиране на Решение N 426/05 и приемане на ново решение.

(71)

Германия подаде уведомление за бонуса за МСП за Sovello с писмо от 29 август 2005 г., регистрирано като получено на 1 септември 2005 г.

(72)

Бонусът за МСП за Sovello е предоставен на 21 април 2005 г. (предмет на одобрението на Комисията) като надбавка към регионалната помощ, отпусната законно съгласно Немската съвместна програма федералното и провинциалните правителства. Тази програма съдържа специфична разпоредба (25), която изисква от Германия да подава уведомление отделно за всеки предоставен бонус за МСП, който надвишава прага за индивидуално уведомяване съгласно Регламента за групово освобождаване на МСП. Регламентът за групово освобождаване на МСП, приложим към момента на подаване на уведомлението, позволява на МСП да се отпуска инвестиционна помощ с интензитет от 7,5 % нетен еквивалент на помощта (НЕП) за средни предприятия и 15 % НЕП за малки дружества навсякъде в ЕС. Когато помощта се предоставя в подпомаган район, Регламентът за групово освобождаване на МСП изключва така също помощ до размера, позволен съгласно RAG от 1998 г., плюс допълнителен бонус за МСП. Регламентът за групово освобождаване на МСП не изключва обаче помощ за определени проекти с допустими разходи над 25 милиона EUR или всеки проект, който ще получи брутна помощ, надвишаваща 15 милиона EUR. За такава помощ следва да се представят индивидуални уведомления.

(73)

С цел установяване дали дадена фирма представлява МСП Комисията прилага Препоръката за МСП.

(74)

Член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999 гласи, че „Комисията може да анулира решение … след като е дала възможност на съответната държава-членка да представи коментарите си, когато решението е било основано на неточна информация, която е била предоставена по време на процедурата и е била определящ фактор за решението. Преди да анулира дадено решение и да вземе ново решение, Комисията открива официалната процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4. …“.

(75)

Германия отрича, че е подала неточна, или дори непълна информация на който и да било етап от предварителното разследване, тъй като а) тя е представила цялата информация, която се изисква съгласно Съобщението на Комисията относно образеца на декларация, и б) никой от съответните текстове и разпоредби, съдържащи се в Препоръката на Комисията, не е изисквал от нея да предоставя допълнителна информация за сформирането на съвместно предприятие и/или учредителния акт на дадено дружество.

(76)

В Съобщението на Комисията относно образеца на декларация се споменава обаче, че използването на декларацията не е задължително, като тя е предвидена единствено като възможен пример и че тези декларации не засягат проверките или разследванията, предвидени в националните правила или правилата на ЕС. В хода на предварителното разследване Комисията поиска от Германия да представи клетвена декларация от Q-Cells, че този акционер не е изпълнил никое от условията на член 3, параграф 3, букви а)—г) (26) от приложението към Препоръката за МСП или, ако това не е възможно, да предостави копие от Учредителния акт на Sovello. На 28 октомври 2005 г. немските власти представиха такава клетвена декларация от Q-Cells. Тъй като акционерната структура на Sovello беше изменена посредством включването на трети партньор в съвместното предприятие (REC), докато предварителното разследване на помощта, за която е подадено уведомление, беше в ход, немските власти представиха също така клетвена декларация от този нов акционер (на 4 април 2006 г.). Решение N 426/05 беше взето след предварително разследване въз основа на предоставената от Германия информация.

(77)

Въпросът, който следва да бъде проучен от Комисията, е дали получателят е МСП. Ако по времето на предварителното разследване са съществували документи, в които изрично се посочва в писмен вид, че акционерната структура на съвместно предприятие е предвидена по такъв начин, че да се спази определението за МСП, или които показват ясно намерение да се промени структурата на дружеството, веднага щом бонусът за МСП бъде обезпечен, не може да се оспорва, че тази информация е най-малкото от значение за оценката на статута на МСП на въпросното съвместно предприятие и представлява определящ фактор за решението на Комисията.

(78)

Следователно, тъй като Комисията не е получила никой от тези документи (Основни точки на споразумението, Учредителен акт, MJVA1 and MJVA2), тя не е имала пълен поглед върху съответната фактическа ситуация по това време и следователно е взела своето първоначално положително решение относно бонуса за МСП за Sovello въз основа на непълна и следователно неточна информация.

(79)

Комисията счита, че Германия е била задължена да представи цялата информация, която е била на разположение към този момент и която е била от значение за Решение N 426/05. Комисията следователно стигна до заключението, че предоставената от Германия информация е била непълна и следователно неточна. Следователно член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999, който определя обективна процедура, позволяваща на Комисията да анулира погрешни решения, е приложим.

(80)

Съгласно немското законодателство Германия е била задължена да провери дали съществува заобикаляне на определението за МСП. Текстът на немската схема (27), въз основа на която е бил предоставен бонусът за МСП, гласи изрично, че статутът на МСП е изключен, дори формалните критерии на определението за МСП да са изпълнени, в случаите, когато големи предприятия имат фактически контрол, или в случай на икономически субекти, които от икономическа гледна точка не могат да бъдат считани за МСП.

(81)

Германия твърди, че, тъй като в Препоръката за МСП не са ясно определени други критерии, различни от формалните критерии за праговете, тези формални критерии за определяне на статута на МСП на дадено предприятие следва да са решаващи, за да се гарантира правната сигурност и предсказуемост на политиката на Комисията за държавни помощи. Германия освен това твърди, че евентуални допълнителни критерии могат да бъдат предвидени само в контекста на преглед на определението за МСП, а не в контекста на отделните случаи.

(82)

В своето определение за предприятия партньори Препоръката на Комисията не предвижда всъщност никакви критерии, различни от прага от 25 % от акциите или избирателните права. Препоръката на Комисията не съдържа и конкретна клауза против заобикалянето. Комисията обаче разполага с определени дискреционни правомощия в областта на държавните помощи с оглед на защита на вътрешния пазар срещу случаи на необосновано нарушаване на конкуренцията.

(83)

Комисията признава необходимостта от правна сигурност и прозрачност при прилагането на правилата за държавни помощи. Следователно оценката, която се простира отвъд прилагането на формалните критерии, във всички случаи следва да бъде ограничена до много изключителни случаи, които могат да бъдат ясно определени като заобикаляне.

(84)

Въпреки това Комисията не добавя никакви „допълнителни критерии“ към определението за МСП, а просто отива по-далече от чисто формалния анализ. Това трябва да е възможно, ако Комисията трябва да вземе индивидуално решение, основано на член 6 от Регламента за групово освобождаване на МСП. Посредством това Комисията се уверява, че бонусът за МСП се предоставя само на действителни МСП, за които размерът наистина представлява трудност, а не на предприятия, които чрез свързани предприятия и/или предприятия партньори имат достъп до средства и подпомагане, които не са на разположение на конкурентите със същия размер. С цел да се гарантира, че са включени само действителни МСП, трябва да има начин за елиминиране на законните договорености, при които се заобикаля определението за МСП. Този подход съответства на решенията по делата на Solar Tech и Pollmeier (вж. бележки под линия 20 и 21), в които съдилищата на Европейския съюз са приели отхвърлянето от Комисията на бонуса за МСП, когато това би довело до заобикаляне. Следователно от определението за МСП се подразбира, че това определение не се прилага, когато съществува такъв риск и критериите са спазени само формално.

(85)

Твърдението на Германия, че ситуацията на Sovello е различна от тази на Solar Tech и Pollmeier и че тези решения са базирани на Препоръката за МСП от 1996 г. и следователно не са приложими по отношение на настоящото определение за МСП, не е от значение. Ключовите критерии в Препоръката за МСП от 1996 г. за определяне какво е предприятие партньор (дял от 25 % или повече от капитала или избирателните права) за възприети в Препоръката за МСП 2003/361/ЕО и просто са прецизирани. Въпреки това, тъй като дори и най-всеобхватните и подробни критерии могат да бъдат заобиколени, във всеки случай трябва да е възможно да се контрират всички опити за заобикаляне на приложимото определение за МСП. В действителност съдилищата са потвърдили един много общ принцип в това отношение — без заобикаляне.

(86)

В дружествените документи (Основни точки на споразумението, Учредителен акт на Sovello от 13 януари 2005 г. и MJVA1) има ясни признаци, че първоначалната корпоративна структура е била предвидена за и цели получаване на бонус за МСП. Точка 5 от Основните точки на споразумението съвсем ясно отразява този въпрос:

„Страните разбират, че с оглед изпълнение на условията за получаване на максимални безвъзмездни помощи в интерес на JVCo е Q да ограничи своя дял в собствения капитал на JVCo до момента, в който E или JVCo вече не влиза в категорията „малки и средни предприятия“ съгласно правилата за инвестиционни безвъзмездни помощи и т.н., или това ограничение стане недействително и нищожно. “. (добавено подчертаване  (28) )

(87)

Това ясно намерение е потвърдено от член 2.5, буква в) от MJVA1:

„Страните ще положат всички разумни усилия, веднага щом това е разумно възможно след Датата на сключване, , както и получаване на необходимите средства за финансиране на VentureCo в размерите, посочени в раздел 2.4, букви б) и в), когато са дължими.“(добавено подчертаване)

(88)

Няколко елемента предполагат, че от самото начало намерението на Evergreen и Q-Cells е било да се дадат равни права и на двамата партньори веднага след като бонусът за МСП бъде обезпечен:

(89)

Комисията счита, че условията, които се съдържат в Учредителния акт, Основните точки на споразумението и MJVA1, дават на Q-Cells по-високо равнище на влияние в стопанските решения на Sovello от това, което малцинствен акционер с дял от 24,9 % би могъл да очаква съгласно обичайното дружествено право (въпреки че това не е задължително необичайно в споразумения за съвместно предприятие). В Основните точки на споразумението е предвидено, че:

„Управлението на JVCo ще бъде като цяло структурирано и балансирано с оглед да се отчете относителния икономически дял в JVCo на всяка от страните и фактът, че E първоначално има нужда да притежава по-висока степен на контрол в JVCo, тъй като дейностите на JVCo представляват голяма част от дейността на E на консолидирана база. Същевременно структурата на управление на JVCo включва разпоредби, “(добавено подчертаване)

(90)

Освен това в Основните точки на споразумението се споменава, че партньорите ще се договарят да определят някои важни корпоративни решения, за които е необходимо съгласието и на двете страни, по взаимно съгласуван начин.

(91)

Всъщност първоначалният Учредителен акт на Sovello предвижда, че:

(92)

Фактът, че Q-Cells разполага със значителни права за вземане на решение, опровергава аргумента на Германия, че Evergreen се е нуждаело от дялово участие, което надхвърля 75 %, за да защити своите интереси (и следователно че дяловото участие от 24,9 % на Q-Cells е обосновано от други съображения, различни от заобикаляне). Комисията отбелязва, че Evergreen първоначално се е стремяло към мажоритарен дял в Sovello (както е посочено в точка 5 от Основните точки на споразумението: „В краткосрочен план E ще трябва да притежава мажоритарен дял в собствения капитал на JVCo“), но този мажоритарен дял би могъл да бъде постигнат също така с различно равнище на дялово участие (между 51 % и 75 %).

(93)

Влиянието на Q-Cells върху стратегическите решения е потвърдено от годишния доклад на Evergreen за 2004 г., в който се споменава, че:

„стратегическото партньорство “, (добавено подчертаване)

и че:

„въпреки че първоначално е малцинствен акционер в стратегическото партньорство, В резултат на това ние може да не сме способни да предприемем някои действия, които считаме, че биха били в наш интерес, което, като се има предвид очакваната важност на стратегическото партньорство за нашата комбинирана дейност, би могло значително да увреди нашата дейност. Освен това ние може да носим отговорност пред трети страни за съществените решения и действия на Q-Cells в стратегическото партньорство, като тези действия могат да засегнат стратегическото партньорство и нашия бизнес“. (добавено подчертаване)

(94)

Следните откъси от Основните точки на споразумението доказват, че ролята на Q-Cells в Sovello е била съществено важна за функционирането на съвместното предприятие:

(95)

В MJVA1 е изброен също така цел диапазон от услуги, които могат да бъдат предоставяни за Sovello (и от двамата партньори — Q-Cells и Evergreen): общи консултации по управленски въпроси, съдействие при кандидатстването за държавни инвестиционни безвъзмездни помощи, съдействие при изготвяне на заявления за немски разрешителни, съдействие в процеса на подбор и наемане на немски управленски персонал, съдействие във връзка с данъчните въпроси, консултиране по отношение на корпоративната и организационна структура, консултации и подпомагане при дейностите по финансиране, осигуряване на доставчиците на партньорите, консултиране във връзка с преноса на технологията на партньорите, технологично подпомагане, закупуване на местната инфраструктура, подпомагане в областта на човешките ресурси и набирането на персонал (член 9.9 от MJVA1). Въпреки че документите посочват, че тези услуги ще се предоставят на база пазарния курс или разходи плюс, всичко това показва, че съществува тясна връзка между Sovello и Q-Cells.

(96)

В съобщение до печата, издадено от партньорите на 24 януари 2005 г., се казва, че „Предложеното съоръжение се очаква да бъде построено в имот в близост до съществуващите фабрики за соларни клетки на Q-Cells и следователно да бъдат реализирани силни синергии с дейността на Q-Cells.“

(97)

Освен това Q-Cells е придобило фиктивното дружество за създаването на Sovello, а управителите на това дружество са били главен изпълнителен директор и главен финансов директор на Q-Cells, докато главният оперативен директор на Q-Cells е имал право да подписва.

(98)

Q-Cells е осигурило изпълнителен директор за Sovello и дори, ако Германия твърди, че това е било само временна мярка и че Evergreen също е осигурило изпълнителен директор, все пак това отново е признак, че взаимоотношенията между Q-Cells и Sovello са били много близки, поне в началото на съвместното предприятие.

(99)

Германия твърди, че Evergreen е преговаряло с други потенциални партньори за съвместното предприятие въз основа на дялово участие, надвишаващо 75 %, но не е успяло да представи писмени доказателства за тези преговори. В своята кореспонденция Германия предлага да предостави клетвени декларации от представителите на Evergreen и Q-Cells относно съображенията за дела от 24,9 %, но в крайна сметка не ги е представила.

(100)

По тези причини Комисията не може да приеме твърдението, че делът на Q-Cells в размер на 24,9 % задължително е резултат от немското дружествено право и не е определен от намерението да бъде получен бонус за МСП.

(101)

Комисията не е убедена от аргумента на Германия, че възможността, предвидена в MJVA1, Q-Cells да увеличи своя дял на 50 % е зависела не само от поддържането на държавната субсидия, но също и от решението на двамата партньори да увеличат производствения капацитет на база на икономическия успех на Sovello1, тъй като разпоредбите на член 3, параграф 6, буква в) от MJVA1 гласят:

„Допълнително финансиране. Следното се прилага, ако, , VentureCo изиска в писмен вид от E и Q допълнително финансиране, в допълнение към Сумарното финансиране на собствения капитал или Алтернативното финансиране („Допълнително финансиране“) и Акционерите одобрят съответното увеличение на капитала в съответствие с Учредителния акт („Искане на допълнително финансиране“):

(102)

След внимателен анализ на различните документи на дружеството Комисията стигна до заключението, че към момента на представяне на първоначалното уведомление формалната собственост и структура за вземане на решения на Sovello, в това число както дела от 24,9 % на Q-Cells, така и значителното влияние на Q-Cells върху вземането на решения на Sovello, действително са били умишлено и главно предвидени така че Sovello да получи бонус за МСП, като същевременно целта на двамата стратегически партньори през цялото време е била да създадат партньорство при равни условия, след като бонусът за МСП бъде получен.

(103)

Германия твърди също така че участието на Q-Cells се основава на немското дружествено право. По-специално се твърди, че успешното развитие на съвместното предприятие Sovello е било от такова значение за икономическия успех на Evergreen, че Evergreen е искало да задържи максимално голяма част от правата на вземане на решение и влиянието върху Sovello и следователно не е приело, за първата фаза от развитието на Sovello, да има акции и избирателни права, които не превишават 75 %. Този довод може да се разбира само, че Evergreen не е било готово да даде акции и избирателни права на Q-Cells, които биха превишили 25 %.

(104)

С цел да разбере и оцени достоверността на тази аргументация Комисията провери разпоредбите на немския закон за дружествата с ограничена отговорност, който е приложимият национален закон, тъй като Sovello AG по това време е било EverQ GmbH и е било предмет на неговите разпоредби.

(105)

Немският закон за дружествата с ограничена отговорност определя някои задължителни малцинствени права, по-специално в членове 50, 61, 66 и 53. Малцинствените права, предвидени в членове 50, 61 и 66 се отнасят до права на акционерите, които притежават повече от 10 % от гласовете, и следователно не са от значение за настоящата оценка, тъй като Q-Cells действително притежава такъв дял. Единствено член 53 от закона за дружествата с ограничена отговорност предвижда малцинствено право, на което по закон Q-Cells няма право по силата на неговия дял от 24,9 %. В съответствие с член 53 малцинствен акционер, който притежава повече от 25 % от избирателните права, може да блокира изменение на Учредителния акт на дружеството с ограничена отговорност. Следователно Evergreen, като мажоритарен акционер с избирателни права, които надвишават 75 %, може по закон да взема всички важни стопански решения, в това число за промени в Учредителния акт. Ако разпоредбите на Учредителния акт и на MJVA относно правата за вземане на решения не са предвиждали допълнителни права за вземане на решение за Q-Cells, аргументът на Германия, че Evergreen е имало нужда от дял, надвишават 75 %, би бил достоверен, а делът на Q-Cells от 24,9 % би могъл да бъде обоснован като последица на строгото прилагане на законоустановените права и следователно не би било счетено, че отразява изкуствена корпоративна структура, целяща да заобиколи определението за МСП.

(106)

Съгласно немското дружествено право обаче и въпреки съответствието със законовите разпоредби се прилага свободата на договаряне и учредителният акт на дружеството може да съдържа разпоредби, които дават защита, надвишаваща предвидената в закона.

(107)

Именно такава е ситуацията със Sovello, където партньорите са предвидили в Учредителния акт, че и двамата трябва да са съгласни при вземане на всички важни решения, особено за изменение на въпросния Учредителен акт. Ако, както е в настоящия случай, бъде договорено единодушие, тогава горното правило не се прилага, тъй като то единствено би защитило правата на малцинствения акционер, но не би ограничило неговите права. От друга страна, разбира се, нищо не би могло да попречи на свободата на партньорите да включат същата клауза в Учредителния акт, ако не са се били договори за дял от 24,9 %, а на различен дял за Q-Cells. Следователно в настоящия случай аргументът, който се позовава на блокиращите права на малцинствения акционер, не е от значение. Твърденията на Германия следователно са противоречиви; законоустановените права на мажоритарен акционер, който притежава мажоритарен дял, надвишаващ 75 %, не са от значение, когато съществените права за вземане на решения, които са осигурени от този мажоритарен дял, са ограничени по договор. С оглед на горното Комисията стигна до заключението, че съгласно немското дружествено право няма причина да бъде избран процент от 24,9 %. Временното понижение на акциите на Q-Cells след включването на REC в съвместното предприятие, което е било поддържано в продължение на само три месеца след първоначалното одобрение на бонуса за МСП от Комисията, не променя този анализ.

(108)

Германия твърди, че през ноември 2005 г. (с включването на REC, което е придобило 15 % от акциите) и следователно преди Комисията да вземе Решение N 426/05 относно бонуса за МСП, 1. MJVA1 е отменено и заменено с MJVA2 и 2. дяловото участие на Q-Cells е понижено на 21 %.

(109)

Като цяло Комисията преценява определен случай въз основа на фактите, които са налице в момента на подаване на уведомлението, освен ако държавата-членка изрично промени уведомлението. В случай обаче, в който дадено дружество вече не е МСП (дори и праговете за МСП формално да са били спазени) в момента на първоначалното уведомление, и в контекст на възможно заобикаляне на определението за МСП, Комисията проверява с особена бдителност последващите промени, които ѝ бъдат съобщени след първоначалното уведомление. В настоящия случай промените в структурата на акционерите, съобщени на Комисията след първоначалното уведомление, не могат да променят правната оценка. Предполагаемото намерение изкуствено да се поддържа собствеността на Q-Cells под 25 % не е изменено от последващите промени в структурата на дружеството (преди Решение N 426/05 относно бонуса за МСП) и силното влияние на Q-Cells върху Sovello е запазено в MJVA2.

(110)

Фактът, че влиянието на Q-Cells в първоначалното съвместно предприятие е надвишавало неговия дял от 24,9 %, се потвърждава така също и от MJVA2, в което е предвидено, че, ако част от безвъзмездните помощи трябва да бъде възстановена, тримата партньори ще заемат сумата, която трябва да бъде върната, на Sovello при следната уговорка: REC ще отпусне заем, пропорционален на неговото дялово участие, а останалата част от заема ще бъде разделена поравно между Evergreen и Q-Cells.

(111)

Правилата след присъединяване на REC към съвместното предприятие са изложени в MJVA2. MJVA2 предвижда, че в резултат на искане за допълнително финансиране, било то свързано с увеличаване на капацитета или по друг начин, Q-Cells може да увеличи своето дялово участие до същото равнище, както и Evergreen (член 3.5.в). Предмет на следващ договор за доставка на силиций, подписан до […], REC може да увеличи своя дял до 21 %, като получи 6 % от Evergreen (член 3.4). В случай на искане за допълнително финансиране и все пак предмет на следващ договор за доставка на силиций, REC може да увеличи своето дялово участие в Sovello на 33,3 % (член 3.5.г), т.е. същото равнище като Evergreen и Q-Cells. Вътрешното дружествено решение за увеличаване на производствения капацитет беше взето в края на юни 2006 г. Равното дялово участие на тримата партньори е било договорено около три месеца след първоначалното одобрение на Комисията на бонуса за МСП, когато както Q-Cells, така и REC са увеличили своето дялово участие на 33,3 % (изменено MJVA2).

(112)

Правилата за назначаване на директори и процедурите за вземане на решения в надзорния съвет в голяма степен са запазени: съгласно MJVA2 както Q-Cells, така и REC имат право да назначават един директор (двама, след като тяхното дялово участие надвиши 30 %), а решенията се вземат с мнозинство на директорите, при условие че най-малко две от трите фирми собственици трябва да се съгласят. Това отново надхвърля правомощията за вземане на решения, които малцинствен акционер може да очаква в обичайна корпоративна ситуация (въпреки че това може да е по-малко необичайно в съвместно предприятие).

(113)

Освен това именно Q-Cells е довело REC в съвместното предприятие. Q-Cells е имало тесни взаимоотношения клиент — доставчик с REC и неговите дъщерни дружества ScanModule AB, Glava, Швеция („ScanModule“), ScanCell AS, Narvik, Норвегия („ScanCell“) и ScanWafer ASA, Høvik, Glomfjord, Porsgrunn, Норвегия. Всъщност REC е доставяло силиций и е било главният доставчик на пластини на Q-Cells, а Q-Cells е продавало значителна част от своята продукция на клетки на ScanModule. Клетките, произвеждани от ScanCell, да били продавани на пазара от Q-Cells. Освен това през 2004 г. е сключено устно споразумение между Q-Cells и REC по отношение на услуги за подпомагане на продажбите и маркетинга от страна на Q-Cells в Норвегия. Освен това съществуват и ясни връзки чрез M. Brenninkmeijer, който е бил член на надзорния съвет както на Q-Cells, така и на REC, а също и управител на Good Energies — дружеството, което притежава 16 % от акциите в Q-Cells и 39 % от акциите в REC (вж. раздел 2.2). Подобна структура е била създадена за CSG Solar, е което както Q-Cells, така и REC са били малцинствени акционери, а главният изпълнителен директор на Q-Cells, както и M. Brenninkmeijer, са били членове на надзорния съвет.

(114)

С оглед на горните съображения Комисията счита, че както в момента на подаване на уведомлението, така и в момента на Решение N 426/05 формалната структура на собствеността и вземането на решения на Sovello е била умишлено предвидена така че да може Sovello да получи бонус за МСП (като се поддържа дяловото участие на Q-Cells под 25 %), като същевременно целта на двамата, а по-късно на тримата, стратегически партньори (REC осигурява наличието на силиций) през цялото време е била да създадат партньорство при равни условия веднага, след като бонусът за МСП бъде получен. Всъщност три месеца след одобрението на Комисията на бонуса за МСП изменение на MJVA2 е дало равна собственост (по 33,3 %) на тримата партньори.

(115)

В съответствие с член 2 от приложението към Препоръката за МСП малки и средни предприятия са определени като предприятия, които:

(116)

Изчислението на тези прагове зависи от структурата на въпросното дружество (дали е самостоятелно предприятие или предприятие партньор/свързано предприятие по смисъла на член 3 от приложението към Препоръката за МСП). Съгласно член 4 от приложението към Препоръката за МСП съответните данни за числеността на персонала и финансовите прагове за определяне дали получателят на помощта е МСП са тези, свързани с последния одобрен счетоводен период и изчислени на годишна база. В съответствие с член 6 на приложението към Препоръката за МСП данните за свързани предприятия/предприятия партньори трябва да бъдат взети предвид при изчислението на праговете за МСП (100 % за свързани предприятия, а за предприятия партньори — дял съответстващ на тяхното дялово участие, т.е. най-малко 25 %).

(117)

В резултат на всички съображения, посочени по-горе, Комисията счита, че Q-Cells би било класифицирано като предприятие партньор на Sovello (т.е. както ако притежава 25 % дял) в първоначалното решение, ако на Комисията е била предоставена цялата свързана информация. На тази основа Комисията преизчисли праговете за МСП за Sovello, както е определено в Препоръката за МСП.

(118)

Въз основа на своя мажоритарен дял Evergreen е било предприятие, свързано със Sovello. Това означава, че 100 % от неговите данни трябва да бъдат взети предвид за изчисляване на праговете за МСП. Използваните данни за Evergreen се отнасят за 2004 г. (215 служители, годишен оборот от 18,9 милиона EUR и общ баланс от 36,5 милиона EUR). През същата година Sovello не е имало служители, нито оборот, а балансът му е бил 0,025 милиона EUR. В края на 2004 г. Q-Cells е имало 350 служители, годишен оборот от 128,7 милиона EUR и общ баланс от 105,6 милиона EUR.

(119)

Комисията преизчисли праговете за МСП за Sovello, като включи 100 % от числеността на персонала, оборота и общия баланс за Sovello (данни, предоставени с уведомлението), 100 % от данните за Evergreen (свързано предприятие, данни към края на 2004 г., представени с уведомлението) и 25 % от данните за Q-Cells. Въз основа на това изчисление всички прагове за МСП са надвишени и следователно Sovello не е изпълнило условията за статут на МСП, от което следва, че няма право да получи бонус за МСП.

(120)

Германия твърди, че Комисията явно приема, че съвместното предприятие автоматично следва да се разглежда като един икономически субект заедно с неговите партньори в съвместното предприятие, като по този начин развива и прилага специални критерии за МСП за съвместни предприятия. Комисията счита, че оценката на настоящия случай показва, че този аргумент не е валиден. В съответствие с член 6 от Препоръката за МСП Комисията е отчела данните на Q-Cells само пропорционално (25 %), тъй като счита, че дяловото участие на Q-Cells е било изкуствено поддържано под този праг.

(121)

Тъй като праговете за МСП са надвишени, не е необходимо допълнително да се разследва дали Sovello действително е било изправено пред типичните трудности на МСП и дали предоставянето на бонуса за МСП е било необходимо при тези обстоятелства. Въпреки това Германия изброява няколко „трудности на МСП“, с които се твърди, че Sovello се е сблъскало (вж. раздел 5.2). Що се отнася до ограничения достъп до финансиране и аргумента на Германия, че без бонуса за МСП инвестиционният проект не би бил осъществен, Комисията отбелязва, че MJVA1 предвижда начини за получаване на „алтернативно финансиране“ в случай, че държавните субсидии не бъдат получени. MJVA2 предвижда компенсация за задължения по връщане на безвъзмездни помощи от тримата партньори в съвместното предприятие (чрез заем за Sovello, вж. параграф 110). Комисията следователно не е убедена, че инвестицията не би била реализирана без бонуса за МСП. По отношение на търговския риск Комисията е на мнение, че той е компенсиран от възможността Sovello да разчита на комбинирания опит на Evergreen (за разпространение и продажби), Q-Cells (присъствие на немския пазар) и REC (действащо на пазара на соларни модули чрез своите дъщерни дружества) (вж. параграф 113). Комисията отхвърля аргумента на Германия, че Sovello е имало по-високи оперативни и стопански разходи от големите предприятия, тъй като то е получило значителна подкрепа от Q-Cells, както е описано в параграфи 94 и 95, и си е осигурило достъп до силиций чрез REC (през 2005 г. в соларната промишленост имаше сериозни трудности със снабдяването).

(122)

Комисията счита, че нейната оценка, основана на новата информация, показва, че, чрез своите партньори в съвместното предприятие, които действат в същия промишлен сектор, Sovello потенциално е имало достъп до средства и подпомагане, които не са на разположение на неговите конкуренти със същия размер, които не са били подкрепени от свързани предприятия или предприятия партньори. Противно на аргументите на Германия Комисията следователно стигна до заключението, че бонусът за МСП, предоставен на Sovello, не е бил необходим, за да се гарантира финансирането на инвестицията.

(123)

В резултат на това Комисията счита, че Sovello не е било допустимо за бонус за МСП в размер на 15 % и че предоставеният бонус за МСП не е съвместим с вътрешния пазар.

(124)

Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999, Комисията по принцип е задължена да нареди възстановяването на тази несъвместима помощ от получателя,

а)

общата сума (главница и лихва), която ще бъде възстановена от получателя;

б)

подробно описание на мерките, които вече са предприети и планирани с оглед изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, които показват, че на получателя е било наредено да върне помощта.

а)

едно предприятие притежава мнозинство от избирателните права на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б)

едно предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административните, управителни или надзорни органи на друго предприятие;

в)

едно предприятие има правото да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие;

г)

едно предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от избирателните права на акционерите или съдружниците в това предприятие.“

1.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 167/39

(1)

На 18 ноември 2005 г. Италия прие декрет, въз основа на който се предвижда предоставяне на помощ за оздравяване в полза на Ixfin SpA (по-долу „Ixfin“ или „предприятието“). Вследствие на уведомлението на италианските органи от 23 февруари 2006 г. Комисията първоначално регистрира делото под номер N 127/2006. Когато бе установено, че помощта вече е предоставена от декември 2005 г. в нарушение на забранителна клауза, делото бе пререгистрирано под номер NN 13/2006.

(2)

Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 5 април 2006 г., на което Италия отговори с писмо от 29 май 2006 г. На 9 юни 2006 г. бе проведена среща с италианските власти. На тази среща италианските власти информираха Комисията, че ще представят план за преструктуриране.

(3)

С писмо, регистрирано на 13 юни 2006 г., Италия уведоми Комисията, че вследствие искане на Ixfin да увеличи сумата на помощта до 17,3 млн. евро италианските власти са изразили своето предварително съгласие, при условие че Комисията изрази положително мнение. Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 19 юни 2006 г., на което Италия отговори с писмо от 26 юни 2006 г.

(4)

На 5 юли 2006 г. Комисията изпрати напомняне на Италия относно обявения план за преструктуриране.

(5)

С писмо, регистрирано на 9 август 2006 г., Италия представи допълнителна информация, която потвърждава, че предприятието е обявено в несъстоятелност от съда в Неапол (по-долу „съда“) на 5 юли 2006 г. Вследствие на искане на Комисията за допълнителна информация от 29 ноември 2006 г. Италия изпрати част от поисканата информация с писмо от 7 декември 2006 г. На 22 декември 2006 г. Комисията изпрати напомняне и поиска Италия да изпрати липсващата информация, като описа детайлно липсващите части. В частност Комисията запита дали в края на производството по несъстоятелност съществува перспектива за ликвидация на предприятието, включително спиране на всички стопански дейности, или има възможност за продължаване на дейността на предприятието под друга форма, например чрез продажба като функциониращо предприятие.

(6)

Италия отговори с писмо от 14 март 2007 г. и потвърди спирането на всички дейности. В същото писмо Италия обясни, че на този етап не е възможно да се посочи дали дейността на предприятието би могла да се възстанови поради трудности при събирането на необходимата информация. На 14 юни 2007 г. Комисията поиска от Италия да я държи в течение относно всички мерки, взети в хода на производството по несъстоятелност, като посочи кои данни ще се считат от особена важност.

(7)

През октомври 2007 г. Комисията научи от пресата за възможността Ixfin да получи помощ за преструктуриране.

(8)

На 11 декември 2007 г. Комисията прие решение за откриване на официална процедура по разследване (2) (по-долу „решението за откриване“), като отправи искане за информация до италианските органи, съдържащо редица въпроси, на които те да отговорят в срок от един месец, и покани трети страни да представят мненията си. На 7 януари 2008 г. Италия поиска удължаване на срока, в който да представи мнението си по решението за откриване. На същия ден срокът бе удължен до 12 февруари 2008 г. С електронни съобщения от 15 януари 2008 г., 12 март 2008 г. и 25 март 2008 г. Италия предостави само частична информация.

(9)

На 25 март 2008 г. Комисията получи мнение от специалния администратор по производството по несъстоятелност (по-долу „администратор“), които бяха препратени на Италия на 18 април 2008 г. заедно с искане за информация. На 24 април 2008 г. Италия отговори на това искане и изказа своето становище относно мнението на третата страна.

(10)

Комисията поиска допълнителна информация на 20 октомври 2008 г., на което Италия отговори с писмо от 30 октомври 2008 г. Италианските органи препратиха искането на Комисията до администратора, който представи допълнителна информация на 18 ноември 2008 г.

(11)

Ixfin е голямо предприятие, разположено в Marcianise (Caserta), в регион Campania.

(12)

Ixfin е италианско дружество, активно в сектора на производството по договор contract manufacturing (дейност по производство и сглобяване на дискове и други електронни продукти), както и в сектора на центрове за обаждания call center и логистика.

(13)

До 1999 г. Ixfin беше под контрола на групата Olivetti и неговата продукция се продаваше под марката Olivetti. През 1999 г. Olivetti реши да прекрати всички свои производствени дейности и продаде Ixfin на Finmek SpA.

(14)

От 2003 г. Ixfin е под контрола на Maxfin Srl, която, от своя страна, е под контрола на Pufin Srl — дружество, което работи в сектора на бизнес услугите (търговски, административни, логистични услуги) и е дружество майка на групата Pufin, собственост на семейство Pugliese.

(15)

Ixfin контролира пряко и непряко други четири дружества, а именно Nicofin Srl (99 %), Uni.com Partecipazioni Srl (100 %), Uni.com SpA (100 %), Uni.com Ricerche Srl (100 %).

(16)

Затрудненията на Ixfin произлизат между другото от факта, че предприятието действа главно като подизпълнител за трети лица и затова зависи от техните поръчки. През последното десетилетие пазарът на електроника претърпя обща криза, която бе преодоляна от предприятията на пазара чрез повишаване на ефективността благодарение на икономии в мащаба или на преместване на производството в страни с ниска цена на труда.

(17)

Веднага щом се оказва в сериозни затруднения, през март 2004 г. Ixfin е продадено на инвеститор, готов да предостави необходимите средства за ново начало на дейността на предприятието. Планът на инвеститора обаче не се реализира и вследствие на това още през септември 2004 г. предприятието се изправя пред неплатежоспособност. През декември 2004 г. предприятието отново е продадено на символична цена с допълнителна загуба от 20 млн. евро на групата Pufin. През декември 2004 г. предприятието спира дейността си.

(18)

Финансовото положение на Ixfin към момента на предоставяне на помощта е представено в следващата таблица:

Таблица № 1

(19)

На 18 ноември 2005 г. Министерството на икономическото развитие (по-долу „министерството“) приема решение, въз основа на което се предвижда предоставяне на помощ за оздравяване в полза на Ixfin. Средствата са били предвидени от фондове, създадени въз основа на Закон декрет № 35 от 14 март 2005 г. (5) („decreto competitività“), по-късно изменен с член 11 от Закон № 80 от 14 май 2005 г. (6) и уточнен с Решение № 101 на Comitato Interministeriale per la Programmazione Economica (Междуминистерски комитет за икономическо планиране) от 29 юни 2005 г. Това решение предвижда, че финансирането се предоставя като гаранция и е предназначено да оздрави предприятие в затруднение.

(20)

Гаранцията е предоставена в подкрепа на заем от BancApulia (по-долу „банката“) в размер на 15 млн. евро при тримесечна лихва EURIBOR плюс 1,25 пункта, т.е. първоначална лихва от 3,591 %. Продължителността на заема е определена на шест месеца и започва да тече на 30 декември 2005 г.

(21)

Помощта е използвана главно за изплащане на част от дълговете на предприятието. Италия твърди, че тези плащания са били спешни, тъй като някои кредитори вече са били завели съдебни производства.

(22)

Италианските органи също съобщиха на Комисията, че Ixfin е поискала сумата, покрита от гаранцията, да бъде повишена на 17,3 млн. евро.

(23)

На 5 юли 2006 г. дружеството е официално обявено в несъстоятелност и е започната процедура по ликвидация (7).

(24)

През март 2007 г. министерството, чийто иск е записан в процедурата по ликвидация, поиска от компетентния съд да превърне процедурата по ликвидация в специална административна процедура, съгласно която дейността на предприятието би могла да продължи (по-долу „специална администрация“) (8) — мярка, предвидена в декрет № 270 от 8 юли 1999 г. (по-долу „декрет № 270/1999“).

(25)

Освен това, преди да открие официалната процедура по разследване, Комисията научи от пресата, че Ixfin е могла да бъде допусната до специалната администрация благодарение на споразумение относно индустриалното възраждане на провинция Caserta (Protocollo d’intesa per la reindustrializzazione della Provincia di Caserta, по-долу „споразумението“), подписано от италианските институции, синдикатите и организацията на работодателите Confindustria. Това споразумение предвижда инвестиции на обща сума между 40 млн. евро и 60 млн. евро чрез различни мерки. Според сведенията, с които Комисията разполага на този етап, споразумението цели да възстанови производството и да запази работните места в промишлените зони на провинция Caserta.

(26)

В решението си за откриване на процедурата въз основа на сведенията, налични към момента, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на помощта за оздравяване с Насоките на общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (9) (по-долу „Насоките“).

(27)

Комисията поиска от Италия да представи допълнителна информация, за да покаже, че Ixfin отговаря на условията за тази помощ, и счетоводните отчети на Pufin и Maxfin с цел да се докаже, че трудностите са били твърде големи, за да може групата да се справи сама с тях.

(28)

По отношение съвместимостта на помощта за оздравяване с Насоките Комисията изрази съмнение дали е спазена точка 25, буква г) от Насоките. За да се спази тази разпоредба, помощта за оздравяване би следвало да се ограничи до минималната сума, необходима, за да се запази дейността на предприятието за периода, за който помощта е разрешена. Във връзка с това от Италия беше поискано да представи повече информация по въпроса дали размерът на помощта за оздравяване е подходящ и, между другото, потвърждение, че гаранцията е ограничена до заем от 15 млн. евро и няма да бъде увеличена до 17,3 млн. евро, както е поискало предприятието.

(29)

Комисията също така подчерта, че помощта за оздравяване не може да бъде насочена към отлагане на несъстоятелността, а следва да бъде насочена към преструктуриране. И все пак Комисията се съмняваше, че помощта за оздравяване има за цел само да промени графика на плащанията по дълга и така да спаси предприятието от несъстоятелност. Комисията поиска между другото доказателства, че по това време Ixfin се е опитвала да изготви план за преструктуриране.

(30)

Комисията също се съмняваше, че е спазена точка 25, буква в) от Насоките, в която се посочва, че не по-късно от 6 месеца след привеждането в действие на мярката за оздравяване държавата-членка следва да уведоми за план за преструктуриране или план за ликвидация или да представи доказателство, че гаранцията е преустановена.

(31)

Комисията също изрази съмнение дали е спазен принципът за еднократна помощ, посочен в точка 72 и следващи на Насоките.

(32)

В решението за откриване Комисията също изрази съмнения относно това, дали Ixfin се е възползвало от допълнителна помощ (вж. съображение 25 от настоящото решение), за да улесни производството по несъстоятелност. Комисията отбеляза, че дори ако тази помощ е предоставена в съответствие със Закон № 181 от 1989 г. (или по-късните му продължавания), тя не би била съвместима с решение на Комисията по дело № 214/2003, тъй като разрешението се основава, както се твърди, на изключването на предприятия в затруднение съгласно предвиденото в член 9. Ixfin обаче е без съмнение предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква в) от Насоките, тъй като е страна в производство по несъстоятелност. Затова Комисията отбеляза, че такава помощ може да се счита за съвместима като помощ за преструктуриране, ако отговаря на условията, посочени в точки 31—51 от Насоките.

(33)

Но Комисията не получи уведомление за помощ за преструктуриране, нито беше информирана за план за преструктуриране, който би могъл да изпълни условията, необходими за разрешаване на помощта за преструктуриране съгласно Насоките. По-специално Комисията имаше силни съмнения дали, ако съществуваше план за преструктуриране, той би могъл да възстанови икономическата и финансова рентабилност на предприятието.

(34)

На 15 януари 2008 г. на Комисията беше препратен протоколът от срещата от 9 януари 2008 г., състояла се в министерството по повод Ixfin. От протокола се вижда, че министерството е решило да заведе жалба срещу решението на съда да не допусне Ixfin до специална администрация.

(35)

На 12 март 2008 г. италианските органи уведомиха Комисията чрез електронно писмо за това, че са имали трудности при намирането на исканите сведения и поискаха временно решение. На 25 март 2008 г. италианските власти потвърдиха, че предполагаемата помощ за преструктуриране в размер на 40 млн. евро в крайна сметка не е била предоставена на Ixfin.

(36)

С писмо от 27 март 2008 г. Комисията получи мнението на специалния администратор на Ixfin.

(37)

Относно несъстоятелността на Ixfin администраторът разясни, че към момента Ixfin още е бил в процедура по несъстоятелност. Преобразуването на тази процедура в специална администрация е предмет на процедурни и съществени изисквания. С решение от 4 януари 2008 г. съдът постановява, че условията за възстановяване на икономическото равновесие на предприятието липсват и затова процедурата по несъстоятелност не може да бъде заменена със специална администрация. Това решение е оспорено от министерството пред апелативния съд в Неапол (по-долу „апелативния съд“).

(38)

Администраторът също обясни, че тъй като предприятието все още е в процедура по несъстоятелност, неговата икономическа дейност е прекратена.

(39)

По отношение на споразумението администраторът обясни, че този документ е приет от Председателството на Съвета на министрите на 20 юни 2007 г. На 25 октомври 2007 г. се провежда среща на координационна група, която е трябвало да изготви по-подробна инвестиционна програма. Но както се вижда от наблюденията на администратора, особено от решението на съда, не е имало последващи действия по инвестиционната програма, която е останала абстрактен документ, който не съдържа указания за подкрепени проекти или за средства, които могат да се използват. Администраторът също подчерта, че освен помощта за оздравяване не са били предоставяни други обществени средства за оздравяването и/или преструктурирането на Ixfin.

(40)

Администраторът също отбеляза, че на 23 юни 2006 г. Ixfin е представило пред Sviluppo Italia SpA проект на план за преструктуриране, който не е бил реализиран поради несъстоятелността на дружеството. Копие на този проект, изготвен от консултант, беше предадено от администратора на Комисията.

(41)

По отношение на това, дали сумата на помощта за оздравяване е подходяща, администраторът представи на Комисията исканията за помощ за оздравяване, представени от Ixfin пред Sviluppo Italia SpA на 30 септември 2005 г. и на 11 ноември 2005 г.

(42)

Тъй като Комисията поиска счетоводните баланси на Pufin и Maxfin за 2004, 2005 и 2006 г., администраторът представи копия от тях.

(43)

По отношение привеждането в действие на държавната гаранция администраторът посочи, че на 3 юли 2006 г. банката е поискала от министерството да върне гарантирания заем.

(44)

Италианските органи изразиха мнение по отношение мненията на трети страни. Наред с останалото те посочиха, че сега са в състояние по-добре да отговорят на аргументите, изложени в решението за откриване на официална процедура по разследване.

(45)

Във връзка с държавната гаранция за заем от банката в размер на 15 млн. евро италианските органи изложиха следните съображения.

(46)

Първо, италианските органи потвърдиха, че гаранцията се е ограничила до заем от 15 млн. евро и сумата не е била повишена на 17,3 млн. евро. Те също подчертаха, че сумата на помощта за оздравяване е била изчислена въз основа на формула, съдържаща се в приложението към Насоките.

(47)

Второ, с писма от 21 април 2008 г. и 30 октомври 2008 г. министерството уведоми Комисията, че банката е поискала гаранцията по заема от 15 млн. евро плюс лихвите, възлизащ на общо 15 154 457,72 EUR към 3 юли 2006 г. Също така италианските органи препратиха копие от писмо от 20 септември 2006 г., въз основа на което Министерството на икономиката и финансите е платило на банката на 27 септември 2006 г. Чрез това плащане министерството е получило права на кредитор за същата сума по отношение на Ixfin.

(48)

Трето, италианските органи представиха копие от писмото от 30 ноември 2006 г., чрез което министерството поиска от компетентните органи (районната прокуратура в Неапол) да представят искане за включване в списъка на кредиторите, в съответствие с член 93 от Закон № 270/1999.

(49)

По отношение процедурата по несъстоятелност на Ixfin италианските органи потвърдиха, че след декларацията за несъстоятелност от 5 юли 2006 г. предприятието остава в несъстоятелност, и потвърдиха информацията на администратора по този въпрос. Освен това италианските власти потвърдиха, че предстои обжалване на решението на съда.

(50)

По отношение споразумението италианските власти приложиха копие от него, посочвайки, че в него не се предвижда помощ в полза на Ixfin.

(51)

Италианските власти също изпратиха на Комисията копие от проекта за уведомление на плана за преструктуриране, който, както твърди Италия, не е бил изпратен на Комисията, тъй като съдът официално е обявил Ixfin в несъстоятелност.

(52)

Италианските органи също представиха копие от споразумението за заем между банката и Ixfin, от което се вижда, че заемът е предоставен на 30 декември 2005 г. при лихвен процент 3,591 % (вж. съображение 20 от настоящото решение), а не 3,752 %, както е посочено в точка 15 от решението за откриване на официална процедура въз основа на първоначална информация.

(53)

С решение от 4 юни 2008 г., публикувано на 15 юли 2008 г., апелативният съд потвърди решението на съда и факта, че не са налице съществени условия за замяна на несъстоятелността със специална администрация. Министерството заведе иск срещу решението във Върховния касационен съд, който все още предстои да се произнесе по въпроса.

(54)

Във връзка с това Комисията посочва, че съгласно членове 66—68 от Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (10) националните органи могат да подкрепят продължаването на икономическата дейност на получателя, само ако това позволява незабавно и ефективно възстановяване на помощта.

(55)

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предвижда, че всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.

(56)

Гаранцията в полза на Ixfin е предоставена от собствените ресурси на италианската държава, тъй като Ixfin не е платило премия за нея. Това е позволило на Ixfin да получи заем, който не би могло да получи без държавна гаранция, поради това че е предприятие в сериозни финансови затруднения. Затова, като му се предоставя гаранция за заем, на Ixfin се дава предимство чрез държавни средства.

(57)

Помощите за оздравяване и за преструктуриране се считат за държавни помощи, които най-силно изкривяват пазара, тъй като поддържат съществуването на предприятия, които без намесата на държавата биха напуснали пазара. Ixfin развива дейност на пазара на производство и разпространение на електронни компоненти за автомобилния сектор и за сектора на телекомуникациите. Тези продукти са предмет на търговия в рамките на ЕС и съответният пазар надхвърля рамките на националния пазар, както е подчертано в решението на италианския орган по конкуренция (11). Освен това към момента на получаване на помощта Ixfin планира да възстанови производствената си дейност. Предимството, което предприятието е получило чрез гаранцията, му е позволило да предприеме мерки за своето оздравяване и за продължаване на икономическата си дейност за определен период. Затова може да се стигне до извода, че въпросната помощ нарушава или поне е вероятно да наруши конкуренцията и да окаже въздействие върху търговията между държавите-членки, като даде предимство на определени предприятия.

(58)

В допълнение, точка 3.2, буква а) от Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (12) (по-долу „известието“) определя ред условия, които изключват наличието на държавна помощ в една обществена гаранция: заемополучателят не е във финансово затруднение, гаранцията не покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема и за гаранцията е платена цена, ориентирана спрямо пазара. В настоящия случай гаранцията покрива целия заем, за нея не е платена никаква цена и, както е показано по-нататък в раздел VIII.2.1, получателят е предприятие в затруднение.

(59)

Следователно мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(60)

Изключенията съгласно член 87, параграф 2 от Договора за ЕО не се прилагат в настоящия случай. По отношение изключенията съгласно член 87, параграф 3 от Договора за ЕО, тъй като основната цел на помощта е да възстанови дългосрочната жизненост на предприятието, може да се приложи само изключението, предвидено в член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, което предвижда възможността за предоставяне на помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Следователно помощта може да се счита за съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са спазени условията, посочени в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

(61)

Въз основа на точка 9 от Насоките Комисията приема, че дадено предприятие е в затруднено положение, когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на обществените власти почти със сигурност биха го принудили да се оттегли от стопанска дейност в кратък или средносрочен период от време. В точка 11 от Насоките се посочва, че обикновено признаците за предприятие в затруднение са растящи загуби, намаляващ оборот, нарастващи складови наличности, излишен капацитет, намаляващи парични потоци, растящи дългове, нарастващи лихви и спадаща или нулева нетна стойност на активите. В таблица 1 е показано, че в случая дълговете са растяли, паричният поток е намалявал, а оборотът е спаднал от 104 млн. евро на 3 млн. евро само за 17 месеца.

(62)

Въз основа на точка 10, буква в) от Насоките едно предприятие се счита за предприятие в затруднение и когато са изпълнени критериите, предвидени от националното право за прилагане на процедура по обявяване в колективна несъстоятелност. В настоящия случай признаци на несъстоятелност, а именно неспособност на предприятието да изпълни навреме задълженията си, са се появили още през септември 2004 г. Освен това Италия потвърди, че е предоставила помощ за оздравяване преди уведомлението за помощта, поради това че предприятието се е нуждаело спешно от парични средства. Накрая несъстоятелността на Ixfin е обявена от компетентния съд на 5 юли 2006 г.

(63)

Като се основава на гореизложеното, Комисията счита, че Ixfin е предприятие в затруднение по смисъла на точки 10 и 11 от Насоките.

(64)

Следва обаче да се подчертае, че съгласно точка 13 от Насоките едно дружество, което е част от група, не може по принцип да се ползва от помощи за оздравяване и за преструктуриране, освен ако не може да бъде доказано, че неговите затруднения са специфични само за него и не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата и че тези затруднения са прекалено сериозни, за да могат да бъдат разрешени от самата група.

(65)

Ixfin е част от групата Pufin. На първо място следва да се отбележи, че Ixfin има дълг от 3,7 млн. евро към предприятието майка Maxfin. На второ място, след откриване на официална процедура по разследване италианските власти представиха на Комисията счетоводния баланс на Maxfin от 30 април 2005 г., 30 април 2006 г. и 30 юни 2006 г. и счетоводния баланс на Pufin от 30 юни 2004 г., 30 юни 2005 г. и 30 юни 2006 г. Финансовите резултати на Pufin и на Maxfin между 2003 и 2005 г. са показани в таблица 2. От тази таблица става ясно, че финансовата ситуация на Maxfin и на Pufin не е била такава, че да им позволи да предоставят на Ixfin необходимите средства от мащаб, съпоставим с помощта за оздравяване, предоставена му от Италия. На трето място, финансовите средства на дъщерните дружества на Ixfin не са такива, че да им позволят да освободят необходимите средства за спасяване на Ixfin. Затова може да се заключи, че нито Pufin, нито Maxfin, нито дъщерните дружества на Ixfin са били в състояние да финансират оздравяването на Ixfin и следователно затрудненията на Ixfin са били прекалено сериозни, за да могат да бъдат разрешени от самата група.

Таблица № 2

(66)

За да бъдат разсеяни съмненията на Комисията относно това, дали затрудненията на предприятието са специфични само за него и не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, италианските органи представиха сведения, показващи, че затрудненията на предприятието се дължат на различни фактори, като намаляване на поръчките, най-вече от страна на основни клиенти, и увеличаване на дълговете, особено след като предприятието е било управлявано от инвеститора между март и декември 2004 г. (както е посочено в точка 17 от настоящото решение). На второ място, италианските органи посочиха, че предприятието майка, след като е купило обратно Ixfin, не е извършило нито една операция, представляваща произволно разпределение на разходите в рамките на групата.

(67)

Затова Комисията, като се основава на наличната информация, счита, че Ixfin отговаря на условията, посочени в точка 13 от Насоките.

(68)

За да бъде съвместима с общия пазар, помощта за оздравяване следва да отговаря на условията, посочени в точка 25 от Насоките.

(69)

Съгласно точка 25, буква а) от Насоките помощта за оздравяване следва да се състои от финансова помощ под формата на гаранции за заеми или заеми. И в двата случая помощта следва да се предоставя при лихвен процент, който е поне сравним с този, прилаган при заеми за стабилни предприятия.

(70)

Първо, в настоящия случай помощта за оздравяване се състои от финансова помощ (вж. съображение 20 от решението). По отношение на лихвения процент Комисията трябва да преразгледа първоначалното си заключение, че процентът изглежда отговаря на този, прилаган обикновено при стабилни предприятия. Всъщност тъй като лихвеният процент, реално приложен към гарантирания заем, е бил 3,591 %, а в сравнение с него референтният процент на Комисията за Италия е 4,08 %, Комисията заключава, че той не е съпоставим с процента, прилаган при стабилни предприятия. Затова Комисията счита, че помощта за оздравяване, предоставена на Ixfin, не удовлетворява критериите, посочени в точка 25, буква а) от Насоките.

(71)

По отношение условията в точка 25, буква б) от Насоките Комисията счита, че в настоящия случай те са спазени, тъй като помощта за оздравяване е насочена към облекчаване на сериозни социални затруднения, като същевременно няма отрицателно отражение върху други държави-членки.

(72)

По смисъла на точка 25, буква г) от Насоките помощта за оздравяване следва да е ограничена до сумата, необходима за поддържане на дейността на предприятието за периода, за който помощта е разрешена; необходимите суми се определят според потребностите от ликвидни средства на предприятието, произтичащи от неговите загуби. Комисията отбелязва, че макар и размерът на помощта да съответства на формулата, посочена в приложението към Насоките, за определяне на нуждата от ликвидни средства на предприятие, помощта възлиза на над 10 млн. евро и италианските органи не са представили достатъчно подробности, за да обяснят защо тази сума отговаря на специфичните потребности на Ixfin за поддържане на дейността. Затова Комисията счита, че не съществуват пълни доказателства за това, че размерът на получената помощ представлява необходимият минимум за поддържане на дейността на предприятието през периода на оздравяване, както се изисква в точка 25, буква г) от Насоките.

(73)

Съгласно точка 25, буква д) от Насоките помощта следва да се предостави в съответствие с принципа за еднократна помощ, както е посочено в точка 72 и следващи от Насоките. Италианските органи твърдят, че принципът за еднократна помощ е спазен, т.е. че предприятието не е било получател на помощ за оздравяване или преструктуриране през последните десет години. Затова Комисията, като се основава на наличната информация, счита, че условието, посочено в точка 25, буква д) от Насоките, е спазено.

(74)

В настоящия случай периодът от шест месеца, през който може да бъде предоставена помощ за оздравяване съгласно точка 25, буква в) от Насоките, започва на 30 декември 2005 г. и завършва на 30 юни 2006 г. Съгласно точка 25, буква а), последен параграф от Насоките заемите следва да бъдат изплатени и гаранциите преустановени не по-късно от 6 месеца след плащането на първия транш на предприятието. Също така в точка 25, буква в), последна алинея от Насоките се посочва, че „в случай на помощ, за която не е постъпило уведомление, държавата-членка следва да съобщи в срок от 6 месеца след разрешаването на помощта за план за преструктуриране или ликвидация или да представи доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло и/или че гаранцията е била отменена“. В точка 26 от Насоките е предвидено изключение от това правило за случаите, когато държавата-членка представи план за преструктуриране или ликвидация в рамките на шестмесечния период. В този срок пред Комисията не е представен план за преструктуриране или ликвидация. В допълнение, гаранцията е поискана на 3 юли 2006 г. и Ixfin не е изплатило заема. Затова помощта за оздравяване в полза на Ixfin следва да се счита за несъвместима с общия пазар.

(75)

Комисията не може да разглежда помощта за оздравяване като помощ за преструктуриране. Първо, пред Комисията не е представен план за преструктуриране. Второ, помощта за оздравяване не отговаря на условията, посочени в точка 31 и следващи от Насоките, които определят условията, при които мерките за преструктуриране са в съответствие с общия пазар. Комисията не разполага с други детайли, които биха позволили помощта за оздравяване да съответства на мярка за преструктуриране.

(76)

По отношение твърденията за предоставяне на помощ за преструктуриране въз основа на сведенията, представени на Комисията в хода на официалната процедура по разследване, бяха разсеяни съмненията относно това, дали на Ixfin е предоставена помощ за преструктуриране (вж. съображение 32 от решението). Тъй като съществуването на помощ за преструктуриране не беше потвърдено, не е необходима оценка на нейната съвместимост с общия пазар.

(77)

Комисията закрива официалната процедура по разследване, открита с решение от 11 декември 2007 г. по отношение на неправомерно предоставената помощ за оздравяване и твърденията за помощ за преструктуриране.

(78)

Комисията заключава, че държавната помощ под формата на гаранция върху заем, възлизащ на 15 млн. евро, неправомерно предоставена от Италия в полза на Ixfin SpA в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, е несъвместима с общия пазар. Италия следва да възстанови несъвместимата помощ от получателя.

(79)

За изчисляване на размера на помощта Комисията препраща към точка 4.1, буква а) от Известието, съгласно която „за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение; ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, тази пазарна степен може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок, колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията“.

(80)

Поради сериозните финансови затруднения на Ixfin към момента, в който е представена гаранцията, Комисията счита, че вероятността предприятието да е в състояние да получи банков заем на пазара без държавна намеса е изключително ниска; затова Комисията заключава, че сумата на помощта отговаря на цялата сума на заема.

(81)

Официалната процедура по разследване относно твърденията за помощ за преструктуриране се закрива, тъй като в хода на тази процедура не беше потвърдено наличието на такава помощ,

а)

общата сума (главница и лихва), която получателят възстановява;

б)

подробно описание на приетите и на планираните мерки за спазване на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да върне помощта.