ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.132.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 132

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
29 май 2010 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 437/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности

1

 

*

Регламент (ЕС) № 438/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци

3

 

*

Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището

11

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 437/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 19 май 2010 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 178 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С оглед на подобряването на икономическото и социалното сближаване на Съюза е необходимо да се предостави подкрепа за ограничени по характер интервенции, свързани с ремонт на съществуващи сгради за жилищни цели в държавите-членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или след тази дата. Тези интервенции могат да бъдат осъществени при условията, определени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (3).

(2)

Разходите следва да се планират в рамките на комплексна операция за градско развитие или във връзка с приоритетна ос, касаеща райони, засегнати или застрашени от физическо разрушение и социална изолация. За яснота, следва да бъдат опростени условията, при които могат да бъдат осъществявани интервенции в сектора на жилищното строителство в градските райони. За целта разходите за интервенции в сектора на жилищното строителство следва да бъдат планирани, като се вземат предвид различни параметри, независимо от източника на финансиране. Освен това единствено разходите за интервенции по съществуващи сгради следва да се разглеждат като допустими.

(3)

В няколко държави-членки за маргинализираните общности, живеещи в градските или селските райони, жилището представлява решаващ фактор за интеграция. Ето защо е необходимо обхватът на допустимите разходи за интервенции в сектора на жилищното строителство да се разшири по отношение на общности, живеещи в градски или селски райони, във всички държави-членки.

(4)

Независимо дали тези общности са в градски или селски райони, разходите за ремонта или замяната на съществуващи жилища, включително с новопостроени такива, следва също да бъдат разглеждани като допустими поради крайно мизерните им жилищни условия.

(5)

В съответствие с принцип № 2 от Общите основни принципи за приобщаване на ромите, на които наблегна Съветът в заключенията си относно приобщаването на ромите от 8 юни 2009 г., интервенциите в жилищния сектор, които са насочени към дадена целева група, не трябва да изключват други хора, поставени при сходни социално-икономически условия.

(6)

В съответствие с принцип № 1 от Общите основни принципи и с цел ограничаване на рисковете от сегрегация интервенциите в сектора на жилищното строителство, насочени към маргинализирани общности, следва да бъдат осъществявани в рамките на един интегриран подход, който включва действия, по-специално в областите на образованието, здравеопазването, социалните въпроси, заетостта и сигурността, както и мерки за десегрегация.

(7)

Следва да бъдат гарантирани еднакви условия за изпълнение за приемането на списъка с критерии, необходими за определяне на районите, засегнати или застрашени от физическо разрушение и социална изолация и за приемането на списъка с допустими интервенции. Член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се уреждат предварително чрез регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този регламент, с оглед да се избегне прекъсване на законодателната дейност на Съюза, следва да продължат да се прилагат разпоредбите на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(8)

Регламент (ЕО) № 1080/2006 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1080/2006 се заменя със следното:

„2.   Разходи за жилищно строителство, с изключение на разходите за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници, както са определени в параграф 1а, са допустими в следните случаи:

а)

за държавите-членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или след тази дата и в рамките на интегриран подход за градско развитие, насочен към райони, засегнати или застрашени от физическо разрушение и социална изолация;

б)

за всички държави-членки единствено в рамките на интегриран подход за маргинализирани общности.

Средствата, отпускани за жилищно строителство, съставляват максимум 3 % от помощта по линия на ЕФРР в съответните оперативни програми или 2 % от общия размер на помощта по линия на ЕФРР.

2а.   За целите на параграф 2, букви а) и б), но без да се засяга втората алинея от настоящия параграф, разходите се отнасят само до следните интервенции:

а)

ремонт на общите части в съществуващи многофамилни жилища,

б)

ремонт и промяна на предназначението на съществуващи сгради, които са публична собственост или собственост на субекти с нестопанска цел, за използването им като жилища, предназначени за домакинства с ниски доходи или лица със специални нужди.

За целите на параграф 2, буква б) интервенциите могат да включват ремонта или замяната на съществуващи жилища.

Комисията приема списъка с критерии за определяне на районите, посочени в параграф 2, буква а), и списъка с допустимите интервенции в съответствие с процедурата, посочена в член 103, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 19 май 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

D. LÓPEZ GARRIDO


(1)  Становище от 5 ноември 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 април 2010 г.

(3)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 438/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 19 май 2010 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета (3) се установяват ветеринарно-санитарните изисквания, прилагани спрямо движението с нетърговска цел на домашни любимци, както и правилата относно проверките на това движение.

(2)

В член 5 от Регламент (ЕО) № 998/2003 са определени разпоредбите, които се прилагат за движението между държавите-членки на кучета, котки и порове, както са посочени в части А и Б от приложение I към него. Съгласно член 5, параграф 1, буква а) от посочения регламент въпросните домашни любимци трябва да бъдат идентифицирани посредством електронна идентификационна система (импулсен приемо-предавател). По време на осемгодишния преходен период, считано от датата на влизане в сила на посочения регламент, домашните любимци се смятат за идентифицирани и когато имат ясно четлива татуировка.

(3)

В член 4, параграф 1 и член 14 от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда, че когато импулсният приемо-предавател не съответства на стандарт по ISO 11784 или на приложение А към стандарт по ISO 11785, собственикът на домашния любимец или физическото лице, отговорно от името на собственика, трябва да предостави средствата за разчитане на импулсния приемо-предавател по време на всяка инспекция.

(4)

С цел да се избегнат ненужните усложнения, по-специално по отношение на движението на домашни любимци от трети страни, е необходимо да бъдат прецизирани позоваванията на посочените стандарти по ISO, преди използването на импулсни приемо-предаватели да стане задължително. Целесъобразно е, поради техническото естество на тези позовавания, те да бъдат включени в приложение към Регламент (ЕО) № 998/2003, а членове 4 и 14 от посочения регламент да бъдат съответно изменени.

(5)

Освен това в член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда, че кучетата, котките и поровете трябва да бъдат придружени от паспорт, издаден от ветеринар, оправомощен от компетентния орган, с който се удостоверява ваксинация против бяс съгласно препоръките на лабораторията производител, направена на въпросното животно с инактивирана ваксина против бяс от поне една антигенна единица на доза (стандарт на СЗО). След приемането на Регламент (ЕО) № 998/2003 за целите на ваксинацията против бяс се появиха на разположение и рекомбинантни ваксини.

(6)

С цел да се позволи движението на кучета, котки и порове, ваксинирани с рекомбинантни ваксини, и по-специално на тези, идващи от трети страни, следва също да се предвиди разпоредба, разрешаваща за целите на Регламент (ЕО) № 998/2003 използването на такива ваксини в съответствие с някои от техническите изисквания, установени в приложение към посочения регламент.

(7)

Ако са сложени в държава-членка, ваксините следва да имат разрешение за търговия в съответствие с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (4) или с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (5).

(8)

Ако са сложени в трета страна, ваксините следва да отговарят на минималните стандарти за безопасност, установени в съответната глава от Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните.

(9)

Освен това следва да бъдат приети правила, основани на научни доказателства и подобни на тези, установени за беса. С тях следва да се предвидят превантивни здравни мерки за движението на домашни любимци по отношение на други болести, които могат да засегнат посочените животни, ако тези превантивни мерки са пропорционални на риска от разпространение на тези болести в резултат от такова движение.

(10)

В член 6 от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда влизането на кучета и котки в Ирландия, Малта, Швеция и Обединеното кралство да подлежи на допълнителни изисквания предвид особената обстановка в посочените държави-членки по отношение на беса. Тази разпоредба се прилага като преходна мярка до 30 юни 2010 г.

(11)

Съгласно тези допълнителни изисквания влизащите на територията на посочените държави-членки кучета и котки трябва да бъдат идентифицирани посредством импулсен приемо-предавател, освен ако в държавата-членка на местоназначение не е разрешено животното да бъде идентифицирано посредством ясно четлива татуировка. Освен това посочените изисквания включват задължително титруване за антитела преди влизането на посочените домашни любимци на територията на посочените държави-членки, което има за цел да потвърди защитното ниво на антителата против бяс.

(12)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с превантивни здравни мерки относно болести, различни от бяс, и изменения на техническите изисквания за идентификацията на животните и ваксинацията против бяс, както е посочено в приложенията, добавени съгласно настоящия регламент към Регламент (ЕО) № 998/2003. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.

(13)

В член 8 от Регламент (ЕО) № 998/2003 се определят условията за движението на кучета, котки и порове от трети страни в зависимост от преобладаващата обстановка по отношение на беса в третата страна на произход и в държавата-членка по местоназначение.

(14)

В член 8, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда в случаите, когато домашните любимци се придвижват от някои трети страни до Ирландия, Малта, Швеция и Обединеното кралство, да се прилагат допълнителните изисквания, предвидени в член 6 от посочения регламент. Тези трети страни са посочени в раздел 2 от част Б и в част В от приложение II към посочения регламент.

(15)

В член 8, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда в случаите, когато домашните любимци се придвижват от други трети страни, те да се поставят под карантина, освен ако не са приведени в съответствие с изискванията на член 6 от посочения регламент след тяхното влизане в Съюза.

(16)

Освен това в член 16 от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда, че Финландия, Ирландия, Малта, Швеция и Обединеното кралство — по отношение на ехинококозата, и Ирландия, Малта и Обединеното кралство — по отношение на кърлежите, могат да подчинят влизането на домашни любимци на тяхна територия на специалните правила, приложими към датата на влизане в сила на посочения регламент. Тази разпоредба се прилага като преходна мярка до 30 юни 2010 г.

(17)

В член 23 от Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда, че Комисията, след като получи становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно необходимостта от поддържане на серологичния тест, предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад, основан на получения опит и оценка на риска, заедно с подходящи предложения за определяне на режима, който да влезе в сила от 1 юли 2010 г. по отношение на членове 6, 8 и 16 от посочения регламент.

(18)

С цел определяне на посочения режим Комисията извърши оценка на въздействието въз основа на различни скорошни консултации и на доклада на Комисията, приет на 8 октомври 2007 г. във връзка с член 23 от Регламент (ЕО) № 998/2003, и взе предвид препоръките на ЕОБХ.

(19)

На 11 декември 2006 г. ЕОБХ прие становище, озаглавено „Оценка на риска от въвеждане на бяс в Обединеното кралство, Ирландия, Швеция и Малта като последица от премахването на серологичния тест за измерване на защитните антитела против бяс“ (6).

(20)

Въз основа на данни от 2005 г. ЕОБХ установи, че в някои държави-членки разпространението на бяс сред домашните любимци никак не е незначително. Освен това ЕОБХ препоръча прилагането на мерки за ограничаване на риска по отношение на движението на домашни любимци от страните, където разпространението на бяс сред домашните любимци не е незначително.

(21)

Бесът в тези държави-членки е предимно горски бяс. Събраните на място доказателства показват, че с елиминирането на горския бяс посредством интензивни програми за перорална ваксинация на дивите животни намаляват и случаите на заболяването при домашните животни.

(22)

Общността е одобрила редица програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на беса в тези държави-членки в изпълнение на член 24, параграф 5 от Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (7). Комисията предвижда приключването на подкрепата от ЕС за националните програми на територията на тези държави-членки до края на 2011 г.

(23)

Предвид становището от 11 декември 2006 г. на ЕОБХ, и подкрепяните от Общността програми за ликвидиране на беса в някои държави-членки преходната мярка, предвидена в член 6 от Регламент (ЕО) № 998/2003, следва да бъде продължена до 31 декември 2011 г.

(24)

На 18 януари 2007 г. ЕОБХ прие становище, озаглавено „Оценка на риска от въвеждане на ехинококоза в Обединеното кралство, Ирландия, Швеция, Малта и Финландия като последица от премахването на националните правила“ (8).

(25)

На 8 март 2007 г. ЕОБХ прие становище, озаглавено „Оценка на риска от въвеждане на кърлежи в Обединеното кралство, Ирландия и Малта като последица от премахването на националните правила“ (9).

(26)

От посочените становища личи, че наличните данни не позволяват на ЕОБХ да докаже ясно обособен статус за петте държави-членки, прилагащи преходните мерки, по отношение на някои кърлежи и на тенията Echinococcus multilocularis, нито да определи количествено риска от въвеждането на патогени посредством движението с нетърговска цел на домашни любимци.

(27)

С цел да се гарантира последователността по отношение на преходните мерки, е целесъобразно преходната мярка, предвидена в член 16 от Регламент (ЕО) № 998/2003, да бъде продължена до 31 декември 2011 г.

(28)

Поради това Регламент (ЕО) № 998/2003 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 998/2003 се изменя, както следва:

1.

Член 4, параграф 1, втора алинея се заменя със следното:

„В случая, посочен в буква б) от първа алинея, когато импулсният приемо-предавател не отговаря на изискванията, установени в приложение Ia, собственикът на домашния любимец или физическото лице, отговорно от името на собственика, трябва да предостави средствата за разчитане на импулсния приемо-предавател по време на всяка инспекция.“;

2.

Член 5, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

буква б) се заменя със следното:

„б)

да бъдат придружени от паспорт, издаден от ветеринар, оправомощен от компетентния орган, който удостоверява, че:

i)

на въпросното животно е поставена валидна ваксина против бяс в съответствие с приложение Iб,

ii)

въпросното животно е било подложено на превантивни здравни мерки за други болести, когато това е необходимо.“;

б)

добавя се следната алинея:

„С цел да се гарантира контрол на болестите, различни от бяс, които могат да се разпространят в резултат на движението на домашни любимци, Комисията може да приеме, чрез делегирани актове в съответствие с член 19б и ако са спазени условията по членове 19в и 19г, превантивните здравни мерки, посочени в буква б), подточка ii) от първа алинея. Тези мерки са научно обосновани и са пропорционални на риска от разпространение на тези болести в резултат на такова движение.“;

3.

В член 6, параграф 1, първа алинея уводният текст и първото тире се заменят със следното:

„1.   До 31 декември 2011 г. влизането на домашните любимци, изброени в част А от приложение I, на територията на Ирландия, Малта, Швеция и Обединеното кралство се подчинява на следните изисквания:

те трябва да са идентифицирани в съответствие с член 4, параграф 1, първа алинея, буква б), освен ако до края на осемгодишния преходен период, предвиден в член 4, параграф 1, държавата-членка по местоназначение признава също и идентификацията в съответствие с член 4, параграф 1, първа алинея, буква а), и“;

4.

Член 8, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

буква а), подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

до 31 декември 2011 г. в една от държавите-членки, посочени в приложение II, част А, или директно, или след транзит през една от териториите, посочени в приложение II, част Б, отговарят на изискванията на член 6.“

б)

буква б), подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

до 31 декември 2011 г. в една от държавите-членки, посочени в приложение II, част А, или директно, или след транзит през една от териториите, посочени в приложение II, част Б, да бъдат поставени под карантина, освен ако не са приведени в съответствие с изискванията на член 6 след тяхното влизане в Съюза.“;

5.

В член 14 втората алинея се заменя със следното:

„В случая, посочен в член 4, параграф 1, първа алинея, буква б), когато импулсният приемо-предавател не отговаря на изискванията, установени в приложение Ia, собственикът на домашния любимец или физическото лице, отговорно от името на собственика, трябва да предостави средствата за разчитане на импулсния приемо-предавател по време на всяка инспекция.“;

6.

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

До 31 декември 2011 г. Финландия, Ирландия, Малта, Швеция и Обединеното кралство — по отношение на ехинококозата, и Ирландия, Малта и Обединеното кралство — по отношение на кърлежите, могат да подчинят влизането на домашни любимци на тяхната територия на специални правила, приложими към датата на влизане в сила на настоящия регламент.“;

7.

Вмъкват се следните членове:

„Член 19а

1.   С оглед отразяване на техническия прогрес Комисията може да приеме изменения на техническите изисквания за идентификацията, установени в приложение Iа, посредством делегирани актове в съответствие с член 19б и при спазване на условията по членове 19в и 19г.

2.   С оглед отразяване на научно-техническите постижения по отношение на ваксинацията против бяс Комисията може да приеме изменения на техническите изисквания за ваксинацията против бяс, установени в приложение Iб, посредством делегирани актове в съответствие с член 19б и при спазване на условията по членове 19в и 19г.

3.   При приемането на подобни делегирани актове Комисията действа в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

Член 19б

1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 5, параграф 1 и член 19а, се предоставят на Комисията за срок от 5 години след 18 юни 2010 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от 6 месеца преди края на 5-годишния срок. Делегирането на правомощия се удължава автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент и Съветът не го оттеглят в съответствие с член 19в.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 19в и 19г.

Член 19в

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 1 и член 19а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19г

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако към момента на изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.“;

8.

Вмъкват се приложения Iа и Iб съгласно установеното в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 19 май 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

D. LÓPEZ GARRIDO


(1)  ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 121.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 9 март 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 април 2010 г.

(3)  ОВ L 146, 13.6.2003 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(6)  The EFSA Journal (2006) 436, стр. 1.

(7)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19.

(8)  The EFSA Journal (2006) 441, стр. 1.

(9)  The EFSA Journal (2007) 469, стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ Iа

Технически изисквания за идентификацията

За целите на член 4, параграф 1 стандартната електронна идентификационна система представлява пасивно радиочестотно идентификационно устройство само за четене („импулсен приемо-предавател“):

1.

което отговаря на стандарт по ISO 11784 и използва технологията HDX или FDX-B;

2.

което позволява да бъде разчетено посредством четящо устройство, съвместимо със стандарта по ISO 11785.

ПРИЛОЖЕНИЕ Iб

Технически изисквания за ваксинацията против бяс (посочена в член 5, параграф 1, буква б), подточка i)

За целите на член 5, параграф 1 ваксинацията против бяс се счита за валидна, при условие че са изпълнени следните изисквания:

1.

Ваксината против бяс трябва:

а)

да бъде ваксина, различна от жива модифицирана ваксина, и да попада в една от следните категории:

i)

инактивирана ваксина, съдържаща най-малко една антигенна единица на доза (стандарт на СЗО); или

ii)

рекомбинантна ваксина, представяща имунизиращия гликопротеин на вируса на беса в жив вектор на вируса;

б)

ако е поставена в държава-членка, да има разрешена за търговия в съответствие със:

i)

Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (1); или

ii)

Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и създаване на Европейска агенция по лекарствата (2);

в)

ако е поставена в трета страна — да отговаря на минималните стандарти, установени в глава 2.1.13, част В от Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни от 2008 г. на Световната организация за здравеопазване на животните.

2.

Ваксинацията против бяс се счита за валидна само ако отговаря на следните условия:

а)

ваксината е поставена на дата, посочена във:

i)

раздел IV на паспорта; или

ii)

съответния раздел на придружаващия ветеринарно-санитарен сертификат;

б)

датата, посочена в буква а), не трябва да предхожда датата, на която е поставен микрочипът, посочена във:

i)

раздел III, точка 2 на паспорта; или

ii)

съответния раздел на придружаващия ветеринарно-санитарен сертификат;

в)

трябва да са изминали най-малко 21 дни от извършването на ваксинацията съгласно протокола, установен от производителя за първоначалната ваксинация в съответствие с техническата спецификация в разрешението за търговия, посочено в точка 1, буква б), на ваксината против бяс в държавата-членка или третата страна, в която е направена ваксинацията;

г)

валидността на ваксинацията, както е посочена в техническата спецификация на разрешението за търговия с ваксината против бяс в държавата-членка или третата страна, където е направена ваксинацията, трябва да е била вписана от оправомощения ветеринар във:

i)

раздел IV на паспорта; или

ii)

съответния раздел на придружаващия ветеринарно-санитарен сертификат;

д)

реваксинацията (поддържаща ваксина) трябва да се смята за първоначална ваксинация, ако не е направена в периода на валидност, посочен в буква г), на предходната ваксинация.


(1)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

(2)  OB L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.


Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Европейският парламент, Съветът и Комисията декларират, че разпоредбите на настоящия регламент не засягат никоя бъдеща позиция на институциите относно прилагането на член 290 от Договора за функционирането на ЕС или индивидуални законодателни актове с такива разпоредби.


Декларация на Комисията

Комисията възнамерява да предложи Регламент (ЕО) № 998/2003 да се преразгледа цялостно преди 30 юни 2011 г., и по-специално аспектите на делегираните и изпълнителните актове.


Декларация на Комисията относно уведомленията за делегирани актове

Европейската комисия взема под внимание факта, че освен в случаите, когато законодателният акт предвижда процедура по спешност, Европейският парламент и Съветът считат, че при уведомяването за делегирани актове трябва да се вземат предвид периодите на прекъсване на работата на институциите (през зимата, лятото и по време на европейските избори) с цел Европейският парламент и Съветът да могат да упражнят прерогативите си в рамките на срока, посочен в съответните законодателни актове, и е готова да действа съобразно това.


29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/11


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 439/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 19 май 2010 година

за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 74 и член 78, параграфи 1 и 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Политиката на Съюза по отношение на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) е разработена съгласно условията на Хагската програма да създаде общо пространство за убежище посредством ефективна хармонизирана процедура в съответствие с ценностите и хуманитарната традиция на Европейския съюз.

(2)

Благодарение на въвеждането на общи минимални стандарти през последните години бе постигнат голям напредък в посока на изграждане на ОЕСУ. Въпреки това между държавите-членки остават значителни различия по отношение на предоставянето на международна закрила и нейните форми. Тези различия следва да бъдат намалени.

(3)

В своя план за политика в областта на убежището, приет през юни 2008 г., Комисията обяви намерението си да работи за развитието на ОЕСУ, като предложи да се преразгледат съществуващите правни инструменти, за да се постигне по-голямо хармонизиране на приложимите стандарти, и като засили подкрепата за практическото сътрудничество между държавите-членки, по-специално чрез законодателно предложение за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището („Службата за подкрепа“), което ще повиши координацията на оперативното сътрудничество между държавите-членки с оглед ефективното прилагане на общите правила.

(4)

В Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет през септември 2008 г., Европейският съвет тържествено препотвърди, че всеки преследван чужденец има право да получи помощ и закрила на територията на Европейския съюз в прилагане на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г., и други договори в тази област. Бе постигнато също изрично съгласие, през 2009 г. да бъде създадена Европейска служба за подкрепа.

(5)

С практическото сътрудничество в областта на убежището се цели по-пълно сближаване и осигуряване на постоянно качество на процедурите на държавите-членки за вземане на решения в тази област, в рамките на европейска законодателна рамка. През последните години бяха предприети значителен брой мерки за практическо сътрудничество, по-специално приемането на общ подход към информацията относно държавите на произход и създаването на общ европейски учебен план в областта на убежището.

(6)

Службата за подкрепа следва да бъде създадена, за да се укрепят и развият тези мерки на сътрудничество. Службата за подкрепа следва да вземе надлежно предвид тези мерки на сътрудничество, както и извлечените от тях поуки.

(7)

По отношение на държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на специфичен и несъразмерно голям натиск, който се дължи по-специално на тяхното географско или демографско положение, Службата за подкрепа следва да подкрепя развитието на солидарност в рамките на Съюза с цел подпомагане на по-доброто разпределяне на лицата, ползващи се с международна закрила, между държавите-членки, като същевременно се следи да няма злоупотреби със системите за убежище и прием.

(8)

За да упражнява своите правомощия по оптимален начин, Службата за подкрепа следва да бъде независима по отношение на техническите въпроси и следва да има правна, административна и финансова самостоятелност. За целта Службата за подкрепа следва да бъде орган на Съюза, който притежава юридическа правосубектност и упражнява изпълнителните правомощия, предоставени му съгласно настоящия регламент.

(9)

Службата за подкрепа следва да работи в тясно сътрудничество с органите на държавите-членки в областта на убежището, с националните служби за имиграция и убежище и с други служби, като използва техния капацитет и експертен опит, както и с Комисията. Държавите-членки следва да си сътрудничат със Службата за подкрепа, за да се гарантира изпълнението на нейните правомощия.

(10)

Освен това Службата за подкрепа следва да действа в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и, когато това е уместно, с компетентни международни организации, с цел да се възползва от техния експертен опит и подкрепа. За тази цел ролята на ВКБООН и на другите компетентни международни организации следва да бъде призната в пълна степен и тези организации следва да участват пълноценно в работата на Службата за подкрепа. Предоставянето на финансови средства от Службата за подкрепа на ВКБООН в съответствие с настоящия регламент не следва да води до двойно финансиране на дейностите на ВКБООН с други международни или национални източници.

(11)

Освен това, за реализирането на целта си и доколкото е необходимо за изпълнението на своите задачи, Службата за подкрепа следва да си сътрудничи с други органи на Съюза, по-специално с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (2), и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), създадена с Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета (3).

(12)

Службата за подкрепа следва да си сътрудничи с Европейската мрежа за миграцията, създадена с Решение 2008/381/ЕО на Съвета (4), за да се избегне дублирането на дейности. Службата за подкрепа следва също да поддържа тесен диалог с гражданското общество с цел обмен на информация и обединяване на знания в областта на убежището.

(13)

Службата за подкрепа следва да бъде европейски център за експертни знания в областта на убежището със задача улесняване, координиране и укрепване на практическото сътрудничество между държавите-членки по различните въпроси, свързани с убежището, така че държавите-членки да бъдат по-добре подготвени за предоставянето на международна закрила на лица, които имат право, като същевременно работи по безпристрастен и ефикасен начин с лицата, които не отговарят на изискванията за международна закрила, когато това е уместно. Правомощията на Службата за подкрепа следва да се концентрират върху три основни задачи, а именно принос за прилагането на ОЕСУ, подкрепа за практическото сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището и подкрепа за държавите-членки, които са подложени на особен натиск.

(14)

Службата за подкрепа не следва да разполага с преки или косвени правомощия във връзка с вземането на решения от органите на държавите-членки в областта на убежището относно конкретни молби за международна закрила.

(15)

За да предостави и/или координира предоставянето на бърза и ефективна оперативна подкрепа на държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на особен натиск, Службата за подкрепа следва по искане на съответните държави-членки да координира действията за подкрепа на тези държави-членки, inter alia чрез разполагането на тяхна територия на екипи за подкрепа в областта на убежището, съставени от експерти в тази сфера. Тези екипи следва да предоставят по-специално експертни знания във връзка с услугите за устен превод, информация относно държави на произход и знания в областта на обработката и управлението на делата за убежище. Организацията на екипите за подкрепа в областта на убежището следва да се определя от настоящия регламент, с цел да се гарантира ефективното им разполагане.

(16)

Службата за подкрепа следва да осъществява мисията си в условия, които ѝ позволяват да служи за референтна институция по силата на нейната независимост, научното и техническото качество на предоставяната от нея помощ и разпространяваната информация, прозрачността на нейните процедури и методи на работа, както и добросъвестното изпълнение на възложените ѝ задачи.

(17)

Комисията и държавите-членки следва да бъдат представени в управителния съвет на Службата за подкрепа с оглед упражняване на ефективен контрол върху нейната работа. Доколкото това е възможно, управителният съвет следва да е съставен от оперативните ръководители на администрациите на държавите-членки в областта на убежището или от техни представители. Той следва да има необходимите правомощия, по-конкретно за изготвянето на бюджета, контрола върху неговото изпълнение, приемането на съответните финансови правила, установяването на прозрачни процедури на работа по отношение на вземането на решения от Службата за подкрепа, приемането на годишния доклад относно положението в областта на убежището в Съюза и на техническите документи относно прилагането на инструментите на Съюза в областта на убежището, както и назначаването на изпълнителен директор и, по целесъобразност, на изпълнителен комитет. Предвид неговия експертен опит по въпросите на убежището ВКБООН следва да бъде представен от член на управителния съвет без право на глас, така че да бъде пълноценно включен към в работата на Службата за подкрепа.

(18)

Като се има предвид естеството на задачите на Службата за подкрепа и ролята на изпълнителния директор, и за да се даде възможност на Европейския парламент да приеме становище относно подбрания кандидат преди назначаването му, както и преди евентуалното удължаване на неговия мандат, към изпълнителния директор следва да се отправи покана да направи изявление и да отговори на въпроси пред компетентната(ите) комисия(и) на Европейския парламент. Изпълнителният директор следва също така да представи годишния доклад пред Европейския парламент. Освен това Европейският парламент следва да разполага с възможността да покани изпълнителния директор да докладва относно изпълнението на неговите задължения.

(19)

За гарантиране на нейната пълна самостоятелност и независимост, Службата за подкрепа следва да има собствен бюджет, който ще се състои най-вече от вноска от Съюза. Финансирането на Службата за подкрепа следва да бъде одобрено от бюджетния орган в съответствие с предвиденото в точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (5). По отношение на вноските на Съюза и на безвъзмездните средства от общия бюджет на Европейския съюз следва да се прилага бюджетната процедура на Съюза. Одитът на сметките следва да се извършва от Сметната палата.

(20)

Службата за подкрепа следва да си сътрудничи с органите в областта на убежището на трети държави, с международни организации, компетентни по въпроси от обхвата на настоящия регламент, и с трети държави в рамките на работни договорености, сключени по силата на съответните разпоредби на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(21)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали с писма от 18 май 2009 г. желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(22)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(23)

Като се има предвид, че в качеството си на държава-членка до този момент Дания е допринасяла за практическото сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището, Службата за подкрепа следва да улесни оперативното сътрудничество с Дания. За тази цел следва да бъде отправена покана представител на Дания да присъства на всички заседания на управителния съвет, който също така следва да може да решава да покани наблюдатели от Дания на заседанията на работните групи, когато това е уместно.

(24)

За изпълнението на своята мисия Службата за подкрепа следва да бъде отворена за участие на държави, сключили споразумения със Съюза, по силата на които те са приели и прилагат правото на Съюза в уредената с настоящия регламент област, по-специално Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Службата за подкрепа следва също така, съгласувано с Комисията, да може да сключва работни договорености, в съответствие с ДФЕС, с държави, различни от тези, които са сключили споразумения със Съюза, по силата на които те са приели и прилагат правото на Съюза. Службата за подкрепа обаче в никакъв случай не следва да разработва независима външна политика.

(25)

Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (6) (Финансовият регламент), и по-специално член 185 от него, следва да се прилага към Службата за подкрепа.

(26)

Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (7), следва да се прилага без ограничение към Службата за подкрепа, която следва да се присъедини към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (8).

(27)

Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (9) следва да се прилага към Службата за подкрепа.

(28)

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10) следва да се прилага при обработката на лични данни от Службата за подкрепа.

(29)

Необходимите разпоредби относно настаняването на Службата за подкрепа в държавата-членка, в която ще бъде седалището ѝ, и конкретните правила, приложими за целия персонал на Службата за подкрепа и членовете на техните семейства, следва да се определят в споразумение за седалището. Освен това приемащата държава-членка следва да осигури възможно най-добри условия за осигуряване на доброто функциониране на Службата за подкрепа, включително училища за децата и транспорт, с цел да се привлекат висококачествени човешки ресурси от възможно най-широк географски обхват.

(30)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно необходимостта да се подобри прилагането на ОЕСУ, да се улесни, координира и укрепи практическото сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището и да се предостави и/или координира предоставянето на оперативна подкрепа за държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на особен натиск, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на предприеманото действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(31)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следва да се прилага в съответствие с правото на убежище, признато в член 18 от Хартата,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

СЪЗДАВАНЕ И МИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЛУЖБА ЗА ПОДКРЕПА В ОБЛАСТТА НА УБЕЖИЩЕТО

Член 1

Създаване на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището

Създава се Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (наричана оттук нататък „Службата за подкрепа“), с цел да подпомага по-доброто прилагане на общата европейска система за убежище (ОЕСУ), да укрепва практическото сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището и да предоставя и/или координира предоставянето на оперативна подкрепа за държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на особен натиск.

Член 2

Мисия на Службата за подкрепа

1.   Службата за подкрепа улеснява, координира и укрепва практическото сътрудничество между държавите-членки по различните аспекти на въпросите в областта на убежището и подпомага по-доброто прилагане на ОЕСУ. Във връзка с това Службата за подкрепа участва в пълна степен във външното измерение на ОЕСУ.

2.   Службата за подкрепа предоставя ефективна оперативна подкрепа на държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на особен натиск, като използва всички полезни ресурси, които са на нейно разположение, като това може да включва координиране на ресурси, предоставени от държавите-членки съгласно условията, уредени в настоящия регламент.

3.   Службата за подкрепа предоставя научна и техническа помощ по отношение на политиката и законодателството на Съюза във всички области с пряко или косвено въздействие върху областта на убежището, за да може да предостави пълна подкрепа за практическото сътрудничество по въпросите на убежището и да изпълни ефективно своите задачи. Тя представлява независим източник на информация по всички въпроси в тези области.

4.   Службата за подкрепа осъществява мисията си в условия, които ѝ позволяват да служи за референтна институция по силата на нейната независимост, научното и техническото качество на предоставяната от нея помощ и разпространяваната информация, прозрачността на нейните процедури и методи на работа, добросъвестното изпълнение на възложените ѝ задачи и подкрепата в областта на информационните технологии, необходима за упражняването на нейните правомощия.

5.   Службата за подкрепа работи в тясно сътрудничество с органите в областта на убежището на държавите-членки, с националните служби за имиграция и убежище, с други национални служби и с Комисията. Службата за подкрепа изпълнява своите задачи, без да засяга задачите на други компетентни органи на Съюза, и работи в тясно сътрудничество с тях и с ВКБООН.

6.   Службата за подкрепа няма никакви правомощия във връзка с вземането на решения от органите в областта на убежището на държавите-членки по конкретни молби за международна закрила.

ГЛАВА 2

ЗАДАЧИ НА СЛУЖБАТА ЗА ПОДКРЕПА

РАЗДЕЛ 1

Подкрепа за практическото сътрудничество в областта на убежището

Член 3

Най-добри практики

Службата за подкрепа организира, подпомага и координира дейности, позволяващи обмен на информация и установяване и обединяване на най-добри практики в областта на убежището между държавите-членки.

Член 4

Информация относно държави на произход

Службата за подкрепа организира, подпомага и координира дейности, свързани с информацията относно държави на произход, и по-специално:

а)

събиране на подходяща, надеждна, точна и актуализирана информация относно държави на произход на лица, кандидатстващи за международна закрила, по прозрачен и безпристрастен начин, като се използват всички подходящи източници на информация, включително информация, получена от правителствени, неправителствени и международни организации и институции и органи на Съюза;

б)

изготвяне на доклади относно държавите на произход въз основа на информацията, събрана в съответствие с буква а);

в)

управление и по-нататъшно разработване на интернет портал за събиране на информация относно държави на произход и неговата поддръжка с цел да се осигури прозрачност в съответствие с необходимите правила за достъп до такава информация по член 42;

г)

изготвяне на общ формат и обща методология за представяне, проверка и използване на информацията относно държави на произход;

д)

анализ на информацията относно държави на произход по прозрачен начин, за да се насърчи сближаването на критериите за оценка и, по целесъобразност, да се използват резултатите от заседанията на една или повече работни групи. С този анализ не се цели да се дават указания на държавите-членки относно удовлетворяването или отхвърлянето на молби за международна закрила.

Член 5

Подкрепа за разпределянето в рамките на Съюза на лица, ползващи се с международна закрила

По отношение на държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на специфичен и несъразмерно голям натиск, който се дължи по-специално на тяхното географско или демографско положение, Службата за подкрепа подпомага, улеснява и координира обмена на информация и други дейности, свързани с разпределянето в рамките на Съюза. Разпределянето в рамките на Съюза се извършва единствено по съгласуван между държавите-членки начин, със съгласието на съответното ползващо се от международна закрила лице и, по целесъобразност, при консултация с ВКБООН.

Член 6

Подкрепа за обучение

1.   Службата за подкрепа създава и разработва курсове за обучение, достъпни за членовете на всички национални администрации и съдилища и трибунали, както и за националните служби в държавите-членки, компетентни в областта на убежището. Участието в обучението не засяга националните системи и процедури.

Службата за подкрепа разработва такива курсове за обучение в тясно сътрудничество с органите в областта на убежището на държавите-членки и, при необходимост, използва експертния опит на академичните институции и други компетентни организации.

2.   Службата за подкрепа управлява и разработва европейски учебен план в областта на убежището, като отчита съществуващото сътрудничество в Съюза в тази област.

3.   Предложените от Службата за подкрепа курсове за обучение могат да бъдат общи, специализирани или тематични и могат да включват методология за обучение на обучители.

4.   Специализираните и тематичните обучения за придобиване на знания и умения по въпросите на убежището включват без да се ограничават до тях:

а)

международните инструменти за защита на правата на човека и достиженията на правото на Съюза в областта на убежището, в това число специализирани правни въпроси и въпроси от съдебната практика;

б)

въпроси, свързани с обработването на молбите за убежище от малолетни или непълнолетни лица и от уязвими лица със специфични нужди;

в)

техники на интервюиране;

г)

използване на медицински и правни експертни заключения в процедурите по предоставяне на убежище;

д)

въпроси, свързани със събирането и използването на информация относно държавите на произход;

е)

условия на приемане, в това число специалното внимание, предоставяно на уязвимите групи и жертвите на изтезания.

5.   Предложеното обучение е от високо качество и определя ключови принципи и най-добри практики, за да се спомогне за сближаването на административните методи и решения, както и правната практика, при пълно зачитане на независимостта на националните съдилища и трибунали.

6.   Службата за подкрепа осигурява на експертите, които са част от резерва от експерти за намеса в областта на убежището, посочен в член 15, специализирано обучение, свързано с техните задължения и функции, и провежда редовни учения с тях в съответствие с графика за специализирани курсове за обучение и учения, посочени в нейната годишна работна програма.

7.   Службата за подкрепа може да организира дейности за обучение в сътрудничество с държавите-членки на тяхна територия.

Член 7

Подкрепа за външното измерение на ОЕСУ

Службата за подкрепа, съгласувано с Комисията, координира обмена на информация и другите действия, предприети по въпроси, възникващи при прилагането на инструментите и механизмите, свързани с външното измерение на ОЕСУ.

Службата за подкрепа координира обмена на информация и другите действия във връзка с пренастаняване, предприети от държавите-членки за задоволяване на нуждите от международна закрила на бежанците в трети държави и за изразяване на солидарност с приемащите държави.

Съобразно своите правомощия и в съответствие с член 49 Службата за подкрепа може да сътрудничи с компетентните органи на трети държави по технически въпроси, по-конкретно за насърчаване и съдействие за изграждането на капацитета на собствените системи за убежище и прием на третите държави и за прилагане на регионални програми за закрила, и други подходящи действия за намиране на трайни решения.

РАЗДЕЛ 2

Подкрепа за държавите-членки, подложени на особен натиск

Член 8

Особен натиск върху системата за убежище и прием

Службата за подкрепа координира и подкрепя общите действия за оказване на съдействие на системите за убежище и прием на държавите-членки, подложени на особен натиск, който е източник на изключително сериозно и изискващо незабавни мерки натоварване на техните инфраструктури за прием и системите им за убежище. Този натиск може да се характеризира с внезапно пристигане на голям брой граждани на трети държави, които може да се нуждаят от международна закрила, и може да произтича от географското или демографското положение на държавата-членка.

Член 9

Събиране и анализ на информация

1.   За да може да оцени нуждите на държавите-членки, подложени на особен натиск, Службата за подкрепа събира, по-специално въз основа на информация, предоставена от държавите-членки, от ВКБООН и, при необходимост, от други компетентни организации, съответна информация, позволяваща установяване, подготовка и определяне на спешните мерки, посочени в член 10, за преодоляване на този натиск.

2.   Въз основа на данни, предоставени от държавите-членки, подложени на особен натиск, Службата за подкрепа систематично установява, събира и анализира информация относно наличните структури и персонал, особено в областта на устния и писмения превод, информация за държави на произход и относно съдействието при обработката и управлението на делата за убежище и капацитета за предоставяне на убежище в тези държави-членки, подложени на особен натиск, за да се насърчи бързият и надежден обмен на информация между различните органи в областта на убежището на държавите-членки.

3.   Службата за подкрепа анализира данните относно всяка ситуация на внезапно пристигане на голям брой граждани на трети държави, която може да подложи системите за убежище и прием на особен натиск, и осигурява бързия обмен на съответна информация между държавите-членки и Комисията. Службата за подкрепа използва съществуващите системи и механизми за ранно предупреждение и, при необходимост, създава система за ранно предупреждение за собствени цели.

Член 10

Действия за подкрепа на държавите-членки

По искане на съответните държави-членки Службата за подкрепа координира действията в подкрепа на държавите-членки, чиито системи за убежище и прием са подложени на особен натиск, включително координиране на:

а)

действията за подпомагане на държавите-членки, подложени на особен натиск, за да се улесни първоначалният анализ на молбите за убежище, разглеждани от компетентните национални органи;

б)

действията за осигуряване предоставянето на подходяща инфраструктура за приемане, по-специално за спешно настаняване, транспорт и медицинска помощ, от страна на държавите-членки, подложени на особен натиск;

в)

екипите за подкрепа в областта на убежището, чиито условия за дейност са определени в глава 3.

РАЗДЕЛ 3

Принос за прилагането на ОЕСУ

Член 11

Събиране и обмен на информация

1.   Службата за подкрепа организира, координира и подпомага обмена на информация между органите в областта на убежището на държавите-членки, както и между тях и Комисията, относно прилагането на всички инструменти на достиженията на правото на Съюза в областта на убежището. За целта Службата за подкрепа може да създава фактологични, правни бази данни и бази данни със съдебна практика относно националните инструменти, инструментите на Съюза и международните инструменти в областта на убежището, като използва, inter alia, съществуващите механизми. Без да се засягат дейностите на Службата за подкрепа съгласно членове 15 и 16, в тези бази данни не се съхраняват лични данни, освен ако Службата за подкрепа е получила такива данни от документи, до които има предоставен публичен достъп.

2.   По-специално Службата за подкрепа събира информация относно:

а)

обработката на молби за международна закрила от националните администрации и органи;

б)

националното право и неговото развитие в областта на убежището, включително съдебната практика.

Член 12

Доклади и други документи на Службата за подкрепа

1.   Службата за подкрепа изготвя годишен доклад относно положението в областта на убежището в Съюза, като отчита надлежно информацията, която вече е предоставена от други подходящи източници. В този доклад Службата за подкрепа прави оценка на резултатите от дейностите, проведени съгласно настоящия регламент, и прави цялостен сравнителен анализ на тези дейности, за да повиши качеството, съгласуваността и ефективността на ОЕСУ.

2.   В съответствие с работната си програма или по искане на управителния съвет или на Комисията, Службата за подкрепа може да приеме технически документи относно прилагането на инструментите на Съюза в областта на убежището, включително насоки и оперативни наръчници, като отчита надлежно становищата на държавите-членки или на Европейския парламент, и в тясна консултация с работните групи и Комисията. Когато тези технически документи се позовават на международното право за бежанците, се отчитат надлежно съответните насоки на ВКБООН. С документите не се цели да се дават указания на държавите-членки относно удовлетворяването или отхвърлянето на молби за международна закрила.

ГЛАВА 3

ЕКИПИ ЗА ПОДКРЕПА В ОБЛАСТТА НА УБЕЖИЩЕТО

Член 13

Координация

1.   Държава(и)-членка(и), подложена(и) на особен натиск, може(могат) да отправи(ят) искане към Службата за подкрепа за разполагане на екип за подкрепа в областта на убежището. По-специално, молещата(ите) държава(и)-членка(и) прави(ят) описание на ситуацията, посочва(т) целите на искането за разполагане и уточнява(т) предполагаемите изисквания във връзка с разполагането в съответствие с член 18, параграф 1.

2.   В отговор на искането Службата за подкрепа може да координира необходимата техническа и оперативна помощ за молещата(ите) държава(и)-членка(и) и разполагането за определен срок на екип за подкрепа в областта на убежището на територията на тази(ези) държава(и)-членка(и) въз основа на оперативния план, посочен в член 18.

Член 14

Техническа помощ

Екипите за подкрепа в областта на убежището предоставят експертни знания, съгласно договореното в оперативния план, посочен в член 18, по-специално във връзка с услугите за устен превод, информация относно държави на произход и познания в областта на обработката и управлението на делата за убежище в рамките на посочените в член 10 действия в подкрепа на държавите-членки.

Член 15

Резерв от експерти за намеса в областта на убежището

1.   По предложение на изпълнителния директор, управителният съвет взема решение с мнозинство от три четвърти от членовете с право на глас относно профилите и общия брой на експертите, които да бъдат осигурени за участие в екипите за подкрепа в областта на убежището (резерв от експерти за намеса в областта на убежището). В рамките на резерва от експерти за намеса в областта на убежището Службата за подкрепа изготвя списък от устни преводачи. Същата процедура се прилага при всяка последваща промяна в профилите и общия брой на експертите в резерва от експерти за намеса в областта на убежището.

2.   Държавите-членки допринасят за резерва от експерти за намеса в областта на убежището чрез резерв от национални експерти, изграден въз основа на определени профили, и предлагат експерти, отговарящи на необходимите профили.

Държавите-членки подпомагат Службата за подкрепа в набирането на устни преводачи за списъка от устни преводачи.

Държавите-членки могат да решат да изпратят устни преводачи на място или да осигурят такива чрез видеоконферентна връзка.

Член 16

Разполагане

1.   Държавата-членка по произход запазва своята самостоятелност по отношение на броя и профилите на експертите (национален резерв) и срока на тяхното разполагане. По искане на Службата за подкрепа държавите-членки предоставят тези експерти с цел разполагане, освен ако не са изправени пред ситуация, засягаща сериозно изпълнението на национални задачи, например ситуация, водеща до недостатъчно персонал за изпълнението на процедурите за определяне на статута на лицата, кандидатстващи за международна закрила. По искане на Службата за подкрепа държавите-членки възможно най-бързо съобщават броя, имената и профилите на експертите от своя национален резерв, които могат да участват във възможно най-кратък срок в даден екип за подкрепа в областта на убежището.

2.   При определяне на състава на екипа за подкрепа в областта на убежището, изпълнителният директор взема предвид конкретните обстоятелства, пред които е изправена молещата държава-членка. Екипът за подкрепа в областта на убежището се сформира съгласно оперативния план, посочен в член 18.

Член 17

Процедура за вземане на решения относно разполагането

1.   Ако е необходимо, изпълнителният директор може да изпрати експерти от Службата за подкрепа, за да оценят ситуацията в молещата държава-членка.

2.   Изпълнителният директор уведомява незабавно управителния съвет за всяко искане за разполагане на екипи за подкрепа в областта на убежището.

3.   Изпълнителният директор взема решение по искането за разполагане на екипи за подкрепа в областта на убежището във възможно най-кратък срок, но не по-късно от пет работни дни от датата на получаване на искането. Изпълнителният директор едновременно уведомява молещата държава-членка и управителния съвет писмено за взетото решение, като посочва основните причини, на които то се основава.

4.   Ако изпълнителният директор реши да разположи един или повече екипи за подкрепа в областта на убежището, Службата за подкрепа и молещата държава-членка изготвят незабавно оперативен план в съответствие с член 18.

5.   След договарянето на оперативния план изпълнителният директор уведомява държавите-членки, предоставящи експерти, които предстои да бъдат разположени, за необходимия брой и профили. Тази информация се предоставя писмено на националните точки за контакт, посочени в член 19, като се указва датата, планирана за разполагането. Представя им се и копие от оперативния план.

6.   Ако изпълнителният директор отсъства или не е на разположение, решенията относно разполагането на екипите за подкрепа в областта на убежището се вземат от заместващия го ръководител на отдел.

Член 18

Оперативен план

1.   Изпълнителният директор и молещата държава-членка договарят оперативен план, установяващ подробните условия за разполагане на екипите за подкрепа в областта на убежището. Оперативният план съдържа:

а)

описание на ситуацията, заедно с начина на действие и целите на разполагането, включително оперативната цел;

б)

прогнозния срок за разполагане на екипите;

в)

географски определената област на отговорност в молещата държава-членка, в която ще бъдат разположени екипите;

г)

описание на задачите и специални инструкции за членовете на екипите, включително базите данни, до които им е разрешен достъп,и оборудването, с което могат да разполагат в молещата държава-членка; и

д)

състава на екипите.

2.   Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на изпълнителния директор и на молещата държава-членка. Службата за подкрепа изпраща незабавно копие от изменения или адаптиран оперативен план до участващите държави-членки.

Член 19

Национална точка за контакт

Всяка държава-членка определя национална точка за контакт със Службата за подкрепа по всички въпроси, свързани с екипите за подкрепа в областта на убежището.

Член 20

Точка за контакт на Съюза

1.   Изпълнителният директор определя един или повече експерти на Службата за подкрепа, които да служат като точка за контакт на Съюза с цел координация. Изпълнителният директор уведомява приемащата държава-членка за това.

2.   Точката за контакт на Съюза действа от името на Службата за подкрепа по всички аспекти на разполагането на екипите за подкрепа в областта на убежището. По-специално точката за контакт на Съюза:

а)

действа в качеството на връзка между Службата за подкрепа и приемащата държава-членка;

б)

действа в качеството на връзка между Службата за подкрепа и членовете на екипите за подкрепа в областта на убежището, като осигурява съдействие, от името на Службата за подкрепа, по всички въпроси, свързани с условията на разполагане на тези екипи;

в)

следи за правилното изпълнение на оперативния план; и

г)

докладва на Службата за подкрепа по всички аспекти на разполагането на екипите за подкрепа в областта на убежището.

3.   Изпълнителният директор може да оправомощи точката за контакт на Съюза да оказва съдействие за разрешаването на спорове относно изпълнението на оперативния план и разполагането на екипите за подкрепа в областта на убежището.

4.   В изпълнението на своите задачи точката за контакт на Съюза получава указания единствено от Службата за подкрепа.

Член 21

Гражданска отговорност

1.   Когато членове на екип за подкрепа в областта на убежището изпълняват операции в приемаща държава-членка, тази държава-членка е отговорна в съответствие с националното си право за всяка вреда, причинена от тях по време на техните операции.

2.   При нанасяне на вреди в резултат на груба небрежност или умишлено нарушение, приемащата държава-членка може да се обърне към държавата-членка по произход с искане същата да ѝ възстанови сумите, които е изплатила като обезщетение на пострадалите или на техните правоприемници.

3.   Без да се засяга упражняването на нейните права спрямо трети страни, всяка държава-членка се отказва от всички свои претенции към приемащата държава-членка или всяка друга държава-членка във връзка с претърпените от нея вреди, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение.

4.   Всеки спор между държавите-членки във връзка с прилагането на параграфи 2 и 3 от настоящия член, който не може да бъде разрешен чрез преговори между тях, се отнася от тях до Съда в съответствие с член 273 ДФЕС.

5.   Без да се засяга упражняването на нейните права спрямо трети страни, Службата за подкрепа поема разходите, свързани с вреди, причинени на нейното оборудване по време на разполагането, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение.

Член 22

Наказателна отговорност

При разполагането на даден екип за подкрепа в областта на убежището неговите членове се считат за длъжностни лица на приемащата държава-членка, що се отнася до всякакви наказуеми деяния, които биха могли да бъдат извършени срещу тях или от тях.

Член 23

Разходи

Когато държавите-членки предоставят свои експерти за разполагане в екипи за подкрепа в областта на убежището, Службата за подкрепа покрива разходите, свързани с:

а)

пътуването от държавата-членка по произход до приемащата държава-членка и от приемащата държава-членка до държавата-членка по произход;

б)

ваксинациите;

в)

необходимите специални застраховки;

г)

медицинското обслужване;

д)

дневните надбавки, включително настаняване;

е)

техническото оборудване на Службата за подкрепа; и

ж)

възнаграждението на експертите.

ГЛАВА 4

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЛУЖБАТА ЗА ПОДКРЕПА

Член 24

Административна и управленска структура на Службата за подкрепа

Административната и управленска структура на Службата за подкрепа се състои от:

а)

управителен съвет;

б)

изпълнителен директор и персонала на Службата за подкрепа;

Административната и управленска структура на Службата за подкрепа може да включва изпълнителен комитет, ако такъв е създаден в съответствие с член 29, параграф 2.

Член 25

Състав на управителния съвет

1.   Всяка държава-членка, обвързана с настоящия регламент, определя един член в управителния съвет, а Комисията определя двама члена.

2.   Всеки член на управителния съвет може да бъде представляван или придружаван от заместник; когато придружава член на управителния съвет, заместникът присъства без право на глас.

3.   Членовете на управителния съвет се назначават въз основа на техния опит, професионална отговорност и висока степен на компетентност в областта на убежището.

4.   Представител на ВКБООН е член на управителния съвет без право на глас.

5.   Мандатът на членовете на управителния съвет е тригодишен. Този мандат може да бъде подновяван. След изтичане на мандата им или в случай на подаване на оставка членовете остават на длъжността си, докато мандатът им не бъде подновен или не бъдат заменени.

Член 26

Председател на управителния съвет

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове с право на глас. Заместник-председателят автоматично замества председателя, ако последният не е в състояние да изпълнява своите задължения.

2.   Мандатът на председателя и на заместник-председателя е тригодишен и може да бъде подновен само веднъж. Ако обаче по време на мандата им председателят или заместник-председателят престанат да бъдат членове на управителния съвет, мандатът изтича автоматично на същата дата.

Член 27

Заседания на управителния съвет

1.   Заседанията на управителния съвет се свикват от председателя. Изпълнителният директор участва в заседанията. Представителят на ВКБООН не участва в заседанията, когато управителният съвет упражнява функциите, предвидени в член 29, параграф 1, букви б), з), и), й) и м) и член 29, параграф 2, както и когато управителният съвет разглежда предоставянето на финансови средства за финансиране на дейности, които позволяват на Службата за подкрепа да ползва експертния опит на ВКБООН в областта на убежището, както е посочено в член 50.

2.   Управителният съвет провежда най-малко две редовни заседания годишно. Освен това той се свиква по инициатива на председателя или по искане на една трета от своите членове.

3.   Управителният съвет може да покани на своите заседания като наблюдател всяко лице, чието мнение може да бъде от интерес.

Дания е поканена да присъства на заседанията на управителния съвет.

4.   Членовете на управителния съвет могат, при спазване на разпоредбите на неговия процедурен правилник, да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

5.   Секретариатът на управителния съвет се осигурява от Службата за подкрепа.

Член 28

Гласуване

1.   Освен ако не е предвидено друго, управителният съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство от своите членове с право на глас. Всеки член с право на глас разполага с един глас. При отсъствие на даден член заместникът му може да упражни неговото право на глас.

2.   Изпълнителният директор не участва в гласуването.

3.   Председателят участва в гласуването.

4.   Държавите-членки, които не участват в пълна степен в достиженията на правото на Съюза в областта на убежището, не гласуват, когато управителният съвет трябва да вземе решения, попадащи в приложното поле на член 29, параграф 1, буква д), и когато съответният технически документ е свързан изключително с правен инструмент на Съюза в областта на убежището, с който те не са обвързани.

5.   Процедурният правилник на управителния съвет определя подробно условията и реда за гласуване, по-специално условията, при които даден член може да действа от името на друг член, както и изискванията за кворум, когато е необходимо.

Член 29

Функции на управителния съвет

1.   Управителният съвет осигурява изпълнението от Службата за подкрепа на възложените ѝ задачи. Той е органът за планиране и надзор на Службата за подкрепа. По-специално той:

а)

приема свой процедурен правилник с мнозинство от три четвърти от своите членовете с право на глас и след получаване на становището на Комисията;

б)

назначава изпълнителния директор съгласно член 30, упражнява дисциплинарна власт по отношение на изпълнителния директор и, ако е необходимо, го отстранява временно или го освобождава от длъжност;

в)

приема общ годишен доклад за дейността на Службата за подкрепа и го изпраща на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата до 15 юни на следващата година. Общият годишен доклад е публичен;

г)

приема годишен доклад относно положението в областта на убежището в Съюза в съответствие с член 12, параграф 1. Този доклад се представя на Европейския парламент. Съветът и Комисията могат да отправят искане докладът да бъде представен и на тях;

д)

приема техническите документи, посочени в член 12, параграф 2;

е)

до 30 септември всяка година, въз основа на проект, представен от изпълнителния директор, и след получаване на становището на Комисията, приема с мнозинство от три четвърти от своите членове с право на глас работната програма на Службата за подкрепа за следващата година и я изпраща на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Работната програма се приема съгласно годишната бюджетна процедура на Съюза и законодателната работна програма на Съюза в областта на убежището;

ж)

упражнява своите функции във връзка с бюджета на Службата за подкрепа, както е предвидено в глава 5;

з)

приема подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в съответствие с член 42 от настоящия регламент;

и)

приема политиката на Службата за подкрепа по отношение на персонала в съответствие с член 38;

й)

след като е поискано становището на Комисията, приема многогодишния план за политика по отношение на персонала;

к)

взема всички решения относно упражняването на правомощията на Службата за подкрепа, установени в настоящия регламент;

л)

взема всички решения относно създаването и, при необходимост, развитието на информационните системи, предвидени в настоящия регламент, включително на предвидения в член 4, буква в) информационен портал; и

м)

взема всички решения относно създаването и, при необходимост, изменението на вътрешните структури на Службата за подкрепа.

2.   Управителният съвет може да създаде изпълнителен комитет, който да подпомага както него, така и изпълнителния директор при изготвянето на решенията, работната програма и дейностите, които подлежат на приемане от управителния съвет, и когато е необходимо при спешни случаи, да приема временни решения от името на управителния съвет.

Изпълнителният комитет се състои от осем членове, определени измежду членовете на управителния съвет, като един от тях принадлежи към членовете на Комисията в управителния съвет. Мандатът на членовете на изпълнителния комитет е със същата продължителност като мандата на членовете на управителния съвет.

По искане на изпълнителния комитет на неговите заседания могат да присъстват, без право на глас, представители на ВКБООН или всяко друго лице, чието мнение представлява интерес.

Службата за подкрепа определя правилата за дейността на изпълнителния комитет в процедурния правилник на Службата за подкрепа и предоставя публичен достъп до тях.

Член 30

Назначаване на изпълнителния директор

1.   Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет за срок от пет години измежду подходящите кандидати, издържали открит конкурс, организиран от Комисията. Процедурата за подбор ще предвижда публикуването в Официален вестник на Европейския съюз и на други места на покана за заявяване на интерес. Управителният съвет може да изиска нова процедура, ако счита, че никой от фигуриращите в първия списък кандидати не е подходящ. Изпълнителният директор се назначава въз основа на личните му качества, опита му в областта на убежището и административните и управленските му умения. Преди да бъде назначен, избраният от управителния съвет кандидат се поканва да направи изявление пред компетентната(ите) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпросите, поставени от членовете на комисията(ите).

След изявлението Европейският парламент може да приеме становище относно избрания кандидат. Управителният съвет информира Европейския парламент относно начина, по който това становище е взето предвид. Становището се смята за лично и поверително до назначаването на кандидата.

През последните девет месеца от петгодишния мандат на изпълнителния директор Комисията извършва оценка, по-специално на:

резултатите от работата на изпълнителния директор; и

задачите и нуждите на Службата за подкрепа през следващите години.

2.   Като взема предвид оценката и само в случаите, когато това е оправдано с оглед на мисията и нуждите на Службата за подкрепа, управителният съвет може да удължи мандата на изпълнителния директор еднократно с не повече от три години.

3.   Управителният съвет уведомява Европейския парламент за намерението си да удължи мандата на изпълнителния директор. През последния месец преди удължаването на мандата към изпълнителния директор се отправя покана да направи изявление пред компетентната(ите) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпросите, поставени от членовете на комисията(ите).

Член 31

Задължения на изпълнителния директор

1.   Службата за подкрепа се ръководи от изпълнителния директор, който е независим при осъществяването на своите задължения. Изпълнителният директор се отчита за действията си пред управителния съвет.

2.   Без да се засягат правомощията на Комисията, на управителния съвет и на изпълнителния комитет, ако такъв е създаден, изпълнителният директор не търси и не получава инструкции от никое правителство и от никой друг орган.

3.   Изпълнителният директор докладва на Европейския парламент относно изпълнението на своите задължения, когато бъде поканен да направи това. Съветът може да покани изпълнителния директор да докладва за изпълнението на своите задължения.

4.   Изпълнителният директор е законният представител на Службата за подкрепа.

5.   Изпълнителният директор може да бъде подпомаган от един или повече ръководители на отдели. В случай че изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, един от ръководителите на отдели го замества.

6.   Изпълнителният директор отговаря за административното управление на Службата за подкрепа и за изпълнението на задачите, които са ѝ поставени съгласно настоящия регламент. По-конкретно, изпълнителният директор отговаря за:

а)

текущото управление на Службата за подкрепа;

б)

изготвянето на работните програми на Службата за подкрепа след получаване на становището на Комисията;

в)

изпълнението на приетите от управителния съвет работни програми и решения;

г)

изготвянето на предвидените в член 4, буква б) доклади за държави на произход;

д)

изготвянето на проект за финансови правила на Службата за подкрепа, които се приемат от управителния съвет по силата на член 37, и на правилата за прилагането им;

е)

изготвянето на проект за разчет на приходите и разходите на Службата за подкрепа и на изпълнението на нейния бюджет;

ж)

упражняването по отношение на персонала на Службата за подкрепа на правомощията, предвидени в член 38;

з)

вземането на всички решения относно управлението на информационните системи, предвидени в настоящия регламент, включително на посочения в член 4, буква в) информационен портал;

и)

вземането на всички решения относно управлението на вътрешните структури на Службата за подкрепа;

й)

координацията и функционирането на консултативния форум, предвиден в член 51. За тази цел изпълнителният директор, в консултация със съответните организации на гражданското общество, приема на първо място план за създаване на консултативния форум. След официалното създаване на форума изпълнителният директор, в консултация с консултативния форум, приема оперативен план, който включва правила относно честотата и естеството на консултациите и организационните механизми за прилагане на член 51. Освен това се постига споразумение относно прозрачни критерии за текущо участие в консултативния форум.

Член 32

Работни групи

1.   В рамките на своите правомощия, уредени в настоящия регламент, Службата за подкрепа може да създава работни групи, съставени от експерти от органите на държавите-членки, компетентни в областта на убежището, включително съдии. Службата за подкрепа създава работни групи за целите на член 4, буква д) и член 12, параграф 2. Експертите могат да имат заместници, които се определят едновременно с тях.

2.   Комисията участва по право в работните групи. Представители на ВКБООН могат да присъстват на всички или на част от заседанията на работните групи на Службата за подкрепа в зависимост от естеството на разглежданите въпроси.

3.   Работните групи могат да поканят да присъства на заседанията всяко лице, чието мнение може да бъде от интерес, включително представители на гражданското общество, работещи в областта на убежището.

ГЛАВА 5

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33

Бюджет

1.   За всяка финансова година, която съвпада с календарната година, се изготвя разчет на всички приходи и разходи на Службата за подкрепа, като те се вписват в нейния бюджет.

2.   Приходите и разходите в бюджета на Службата за подкрепа са балансирани.

3.   Без да се засягат други ресурси, приходите на Службата за подкрепа включват:

а)

вноска на Съюза, вписана в общия бюджет на Европейския съюз;

б)

всички доброволни вноски на държавите-членки;

в)

таксите, получени за публикации и за всяка услуга, предоставена от Службата за подкрепа;

г)

вноска от асоциираните държави.

4.   Разходите на Службата за подкрепа включват възнаграждението на персонала, административните, инфраструктурните и оперативните разходи.

Член 34

Изготвяне на бюджета

1.   Всяка година изпълнителният директор изготвя проект за разчет на приходите и разходите на Службата за подкрепа за следващата финансова година, включващ щатното разписание, и го изпраща на управителния съвет.

2.   Въз основа на този проект управителният съвет изготвя предварителен проект за разчет на приходите и разходите на Службата за подкрепа за следващата финансова година.

3.   Предварителният проект за разчет на приходите и разходите на Службата за подкрепа се изпраща на Комисията всяка година до 10 февруари. До 31 март управителният съвет изпраща на Комисията окончателен проект на разчета, който включва проект за щатно разписание.

4.   Комисията изпраща разчета на Европейския парламент и на Съвета („бюджетния орган“) заедно с проекта за общ бюджет на Европейския съюз.

5.   Въз основа на разчета Комисията вписва в проекта за общ бюджет на Европейския съюз прогнозите, които счита за необходими за щатното разписание и размера на субсидията за сметка на общия бюджет, който Комисията представя пред бюджетния орган в съответствие с членове 313 и 314 ДФЕС.

6.   Бюджетният орган разрешава бюджетните кредити за субсидията на Службата за подкрепа.

7.   Бюджетният орган приема щатното разписание на Службата за подкрепа.

8.   Бюджетът на Службата за подкрепа се приема от управителния съвет. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост той се коригира съответно.

9.   Управителният съвет уведомява в най-кратък срок бюджетния орган за намерението си да осъществи всеки проект, който може да има значителни финансови последствия за финансирането на бюджета, по-специално проекти, свързани с недвижима собственост, като наемането или закупуването на сгради. Той информира Комисията за това.

10.   Когато клон на бюджетния орган е уведомил за намерението си да представи становище, той изпраща това становище на управителния съвет в срок от шест седмици след датата на уведомяването за проекта.

Член 35

Изпълнение на бюджета

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Службата за подкрепа.

2.   Всяка година изпълнителният директор изпраща на бюджетния орган цялата информация, свързана с резултатите от процедурите по оценка.

Член 36

Представяне на отчетите и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

1.   До 1 март след приключване на финансовата година счетоводителят на Службата за подкрепа предава на счетоводителя на Комисията междинните отчети заедно с доклад за бюджетното и финансовото управление през съответната финансова година. Счетоводителят на Комисията консолидира междинните отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Финансовия регламент.

2.   До 31 март след приключване на финансовата година счетоводителят на Комисията изпраща на Сметната палата междинните отчети на Службата за подкрепа заедно с доклад за бюджетното и финансовото управление през съответната финансова година. Докладът за бюджетното и финансовото управление през съответната финансова година се изпраща също и на Европейския парламент и на Съвета.

3.   При получаване на забележките на Сметната палата по междинните отчети на Службата за подкрепа съгласно член 129 от Финансовия регламент изпълнителният директор изготвя окончателните отчети на Службата за подкрепа на своя отговорност, и ги предава за становище на управителния съвет.

4.   Управителният съвет дава становище по окончателните отчети на Службата за подкрепа.

5.   До 1 юли след приключване на финансовата година изпълнителният директор изпраща окончателните отчети, заедно със становището на управителния съвет, на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата.

6.   Окончателните отчети се публикуват.

7.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки до 30 септември. Той изпраща този отговор и на управителния съвет.

8.   Съгласно член 146, параграф 3 от Финансовия регламент изпълнителният директор представя на Европейския парламент, по негово искане, всякаква информация, необходима за правилното осъществяване на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съответната финансова година.

9.   По препоръка на Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство, преди 15 май на година N + 2 Европейският парламент освобождава изпълнителния директор от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N.

Член 37

Финансови правила

Финансовите правила, приложими за Службата за подкрепа, се приемат от управителния съвет след консултация с Комисията. Те не се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (11), освен ако специфичните изисквания за функционирането на Службата за подкрепа не налагат това и при условие че е получено предварително съгласието на Комисията.

ГЛАВА 6

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПЕРСОНАЛА

Член 38

Персонал

1.   За персонала на Службата за подкрепа, включително нейния изпълнителен директор, се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, уредени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (12) (Правилник за длъжностните лица), както и правилата, приети съвместно от институциите на Съюза за целите на тяхното прилагане.

2.   Управителният съвет приема, съгласувано с Комисията, необходимите разпоредби за прилагане, посочени в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

3.   Правомощията, предоставени на органа по назначаването съгласно Правилника за длъжностните лица и на органа, оправомощен да сключва договори съгласно Условията за работа на другите служители, се упражняват от Службата за подкрепа по отношение на собствения ѝ персонал.

4.   Управителният съвет приема разпоредби, позволяващи национални експерти от държавите-членки да бъдат командировани на работа в Службата за подкрепа.

Член 39

Привилегии и имунитети

Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз се прилага по отношение на Службата за подкрепа.

ГЛАВА 7

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 40

Правен статут

1.   Службата за подкрепа е орган на Общността. Тя притежава юридическа правосубектност.

2.   Във всяка държава-членка Службата за подкрепа се ползва с възможно най-широката юридическа правоспособност, предоставена на юридическите лица съгласно законодателството на съответната държава-членка. По-специално, тя може да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да бъде страна в съдебно производство.

3.   Службата за подкрепа се представлява от своя изпълнителен директор.

Член 41

Езиков режим

1.   За Службата за подкрепа се прилагат разпоредбите на Регламент № 1 от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (13).

2.   Без да се засягат решенията, взети по силата на член 342 ДФЕС, общият годишен доклад за дейността на Службата за подкрепа и годишната работна програма, посочени в член 29, параграф 1, букви в) и е), се изготвят на всички официални езици на институциите на Европейския съюз.

3.   Преводите, необходими за работата на Службата за подкрепа, се извършват от Центъра за преводи към органите на Европейския съюз.

Член 42

Достъп до документи

1.   По отношение на документите, съхранявани от Службата за подкрепа, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001.

2.   В срок от шест месеца от датата на първото си заседание управителният съвет приема подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

3.   Решенията, взети от Службата за подкрепа съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба пред омбудсмана или на иск пред Съда на Европейския съюз при условията, предвидени съответно в членове 228 и 263 ДФЕС.

4.   Обработката на лични данни от Службата за подкрепа е предмет на Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 43

Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация

1.   Службата за подкрепа прилага принципите за сигурност, съдържащи се в Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник (14), inter alia, разпоредбите относно обмена, обработката и съхранението на класифицирана информация.

2.   Службата за подкрепа прилага също принципите за сигурност относно обработката на некласифицирана чувствителна информация, приети и прилагани от Комисията.

Член 44

Борба с измамите

1.   За целите на борбата с измамите, корупцията и другите незаконни дейности се прилага без ограничение Регламент (ЕО) № 1073/1999.

2.   Службата за подкрепа се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. и незабавно приема съответните разпоредби, които се прилагат за всички служители на Службата за подкрепа.

3.   Решенията относно финансирането и споразуменията и инструментите за изпълнение, произтичащи от тях, изрично предвиждат, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място измежду получателите на финансиране от Службата за подкрепа и лицата, отговорни за разпределението му.

Член 45

Режим по отношение на отговорността

1.   Договорната отговорност на Службата за подкрепа се урежда от приложимото към съответния договор законодателство.

2.   Съдът на Европейския съюз е компетентен да постановява решения въз основа на всяка арбитражна клауза, съдържаща се в сключен от Службата за подкрепа договор.

3.   В случай на извъндоговорна отговорност, в съответствие с основните принципи, общи за правото на държавите-членки, Службата за подкрепа възстановява всички вреди, причинени от нейните отдели или служители при изпълнението на техните задължения.

4.   Съдът на Европейския съюз е компетентен по спорове, свързани с обезщетения за посочените в параграф 3 вреди.

5.   Личната отговорност на служителите на Службата за подкрепа спрямо нея се урежда от приложимите за тях разпоредби на Правилника за длъжностните лица.

Член 46

Оценка и преразглеждане

1.   Не по-късно от 19 юни 2014 г. Службата за подкрепа възлага извършването на независима външна оценка на постигнатите резултати въз основа на мандат, даден от управителния съвет, съгласувано с Комисията. Тази оценка обхваща въздействието на Службата за подкрепа върху практическото сътрудничество в областта на убежището и върху ОЕСУ. Оценката надлежно отчита постигнатия напредък, в рамките на нейния мандат, и включва оценка дали са необходими допълнителни мерки за осигуряване на ефективна солидарност и споделяне на отговорностите с държавите-членки, подложени на особен натиск. По-конкретно, в оценката се разглежда евентуалната необходимост от изменение на правомощията на Службата за подкрепа, включително финансовите последици от такова изменение, като се разглежда също и въпросът дали управленската структура е подходяща за изпълнението на задачите на Службата за подкрепа. При извършването на оценката се вземат предвид становищата на заинтересованите страни както на равнище на Съюза, така и на национално равнище.

2.   Управителният съвет, съгласувано с Комисията, взема решение относно графика на бъдещите оценки, като се съобразява с резултатите от оценката, посочена в параграф 1.

Член 47

Административен контрол

Дейността на Службата за подкрепа подлежи на контрол от омбудсмана в съответствие с разпоредбите на член 228 ДФЕС.

Член 48

Сътрудничество с Дания

Службата за подкрепа улеснява оперативното сътрудничество с Дания, включително обмена на информация и най-добри практики по въпроси, попадащи в нейната област на дейност.

Член 49

Сътрудничество с трети държави и с асоциирани държави

1.   Службата за подкрепа е отворена за участие на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, в качеството им на наблюдатели. Изготвят се договорености, с които се определят по-специално характерът, обхватът и правилата за участието на тези държави в работата на Службата за подкрепа. Тези договорености включват разпоредби относно участието в инициативите на Службата за подкрепа, финансовите вноски и персонала. По въпросите, свързани с персонала, при всички случаи посочените договорености са в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

2.   По въпроси, свързани с нейните дейности, в рамките на необходимото за изпълнението на нейните задачи, съгласувано с Комисията и в рамките на своите правомощия, Службата за подкрепа улеснява оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети държави, различни от посочените в параграф 1, в рамките на политиката на Съюза в областта на външните отношения, и може да сътрудничи с органите на трети държави, компетентни по технически аспекти в областите, обхванати от настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключени с тези органи, в съответствие със съответните разпоредби на ДФЕС.

Член 50

Сътрудничество с ВКБООН

Службата за подкрепа сътрудничи с ВКБООН в областите, уредени с настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключени с ВКБООН. От страна на Службата за подкрепа, управителният съвет се произнася относно работните договорености, включително бюджетните им аспекти.

Освен това управителният съвет може да вземе решение Службата за подкрепа да предостави финансови средства за покриване на разходите на ВКБООН за дейности, които не са предвидени в работните договорености. Те са част от привилегированите отношения на сътрудничество, установени между Службата за подкрепа и ВКБООН в съответствие с настоящия член и с член 2, параграф 5, член 5, член 9, параграф 1, член 25, параграф 4 и член 32, параграф 2. В съответствие с член 75 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 се прилагат съответните разпоредби на Финансовия регламент и правилата за неговото прилагане.

Член 51

Консултативен форум

1.   Службата за подкрепа поддържа тесен диалог със съответните организации на гражданското общество и съответните компетентни органи, работещи в областта на политиката за убежище на местно, регионално, национално, европейско или международно равнище и създава за тази цел консултативен форум.

2.   Консултативният форум представлява механизъм за обмен на информация и обединяване на знания. Той осигурява тесен диалог между Службата за подкрепа и съответните заинтересовани страни.

3.   В консултативния форум могат да участват заинтересовани страни в съответствие с параграф 1. При възникване на конкретни потребности в областите, посочени като приоритетни в работата на Службата за подкрепа, тя може да се отнесе до членовете на консултативния форум.

ВКБООН по право е член на консултативния форум.

4.   Службата за подкрепа използва консултативния форум по-специално за:

а)

отправяне на предложения към управителния съвет относно годишната работна програма, която се приема съгласно член 29, параграф 1, буква е);

б)

осигуряване на обратна връзка към управителния съвет и отправяне на предложения за последващи мерки по отношение на посочения в член 29, параграф 1, буква в) годишен доклад и посочения в член 12, параграф 1 годишен доклад относно положението в областта на убежището в Съюза; и

в)

информиране на изпълнителния директор и на управителния съвет за заключенията и препоръките от конференции, семинари и заседания, представляващи интерес за работата на Службата за подкрепа.

5.   Консултативният форум заседава поне веднъж годишно.

Член 52

Сътрудничество с Frontex, FRA, други органи на Съюза и с международни организации

Службата за подкрепа сътрудничи с органите на Съюза, които извършват дейности, свързани с областта на дейност на Службата за подкрепа, и по-специално с Frontex и с FRA, както и с международни организации, компетентни по въпросите, обхванати от настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключени с тези органи, съгласно разпоредбите на ДФЕС и разпоредбите относно компетентността на тези органи.

Сътрудничеството позволява да се постигне взаимодействие между съответните органи и да се избегне дублиране на работата, извършвана съгласно техните правомощия.

Член 53

Споразумение за седалището и условия за функциониране

Необходимите разпоредби за настаняването на Службата за подкрепа в приемащата държава-членка и за инфраструктурата, предоставена на разположение от тази държава-членка, както и конкретните правила, приложими в приемащата държава-членка за изпълнителния директор, членовете на управителния съвет, персонала на Службата за подкрепа и членовете на техните семейства, се определят в споразумение за седалището, сключено между Службата за подкрепа и приемащата държава-членка след одобрение от управителния съвет. Приемащата държава-членка осигурява възможно най-добрите условия за доброто функциониране на Службата за подкрепа, в това число многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

Член 54

Започване на дейността на Службата за подкрепа

Службата за подкрепа започва да функционира пълноценно до 19 юни 2011 г.

Комисията отговаря за създаването на Службата за подкрепа и нейната първоначална дейност до момента, в който Службата за подкрепа придобие оперативна способност да изпълнява собствения си бюджет.

За тази цел:

докато изпълнителният директор не поеме функциите си след назначаването си от управителния съвет в съответствие с член 30, функциите на изпълнителен директор могат да бъдат изпълнявани от длъжностно лице на Комисията в качеството на временно изпълняващ длъжността директор;

задачите на Службата за подкрепа могат да бъдат изпълнявани от длъжностни лица на Комисията под отговорността на временно изпълняващия длъжността директор или на изпълнителния директор.

Временно изпълняващият длъжността директор е оправомощен да разрешава всички плащания, извършвани с предвидените в бюджета на Службата за подкрепа бюджетни кредити, след одобрение от управителния съвет, и може да сключва договори, включително договори за наемане на персонал, след приемането на щатното разписание на Службата за подкрепа.

Член 55

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с договорите.

Съставено в Страсбург на 19 май 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

D. LÓPEZ GARRIDO


(1)  Позиция на Европейския парламент от 7 май 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Съвета на първо четене от 25 февруари 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(2)  ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 131, 21.5.2008 г., стр. 7.

(5)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

(9)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(10)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.

(12)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(13)  ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385/58.

(14)  ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.