ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.120.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 120

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
13 май 2010 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Правило № 11 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни изисквания относно одобрението на превозни средства по отношение на заключалките на вратите и компонентите за закрепване на вратите

1

 

*

Правило № 18 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобрение на моторни превозни средства по отношение на тяхната защита срещу неразрешено ползване

29

 

*

Правило № 39 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за типово одобрение на превозни средства по отношение на оборудването за измерване на скоростта, в т.ч. и неговия монтаж

40

 

*

Правило № 73 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за типово одобрение на товарни превозни средства, ремаркета и полуремаркета по отношение на тяхната странична защита

49

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

13.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/1


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343, който е на разположение на електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 11 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни изисквания относно одобрението на превозни средства по отношение на заключалките на вратите и компонентите за закрепване на вратите

Включващо всички текстове в сила до:

Допълнение 2 към серия изменения 03 — Дата на влизане в сила: 17 март 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Приложно поле

2.

Определения

3.

Заявление за одобрение

4.

Одобрение

5.

Общи изисквания

6.

Изисквания към експлоатационните характеристики

7.

Процедури за изпитване

8.

Промяна и разширение на одобрение на тип превозно средство

9.

Съответствие на производството

10.

Санкции при несъответствие на производството

11.

Окончателно прекратяване на производството

12.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания за одобрение на типа, и на административните отдели

13.

Преходни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение

Приложение 2 —

Оформление на маркировките за одобрение

Приложение 3 —

Изпитване на заключалките при изпитвания с натоварване № 1, № 2 и № 3, прилагане на силата

Приложение 4 —

Процедури за инерционно изпитване

Приложение 5 —

Методика на изпитване на пантите

Приложение 6 —

Плъзгащи се странични врати

1.   ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Настоящото правило се прилага към превозни средства от категории М1 и N1 (1) по отношение на фиксаторите на вратите и компонентите за закрепване на вратите като панти и други поддържащи средства на вратите, които могат да бъдат използвани от пътниците за влизане или излизане.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило

2.1.

„Одобрение на превозно средство“ означава одобрение на типа на превозно средство по отношение на фиксаторите на вратите и на компонентите за закрепване на вратите.

2.2.

„Тип на превозното средство“ означава категория моторни превозни средства, които не се различават по такива важни аспекти като:

2.2.1.

направеното от производителя обозначение на типа превозно средство;

2.2.2.

типът на заключалката;

2.2.3.

типът на компонента за закрепване на врата;

2.2.4.

начинът на монтиране на заключалките и на компонентите за закрепване към конструкцията на превозното средство и начинът, по който те се задържат от посочената конструкция;

2.2.5.

типът на плъзгащите се врати.

2.3.

„Спомагателна заключалка“ е заключалка, при която е предвидено напълно заключено положение с неосновно заключено положение или без такова, монтирана на врата или на система от врати, снабдена с основна система за затваряне.

2.4.

„Спомагателната система за заключване на врата“ се състои най-малко от спомагателна заключалка и запънка.

2.5.

„Задна врата“ е вратата или системата врати в задната част на моторно превозно средство, през която пътниците могат на влизат в превозното средство и да го напускат, или през която могат да бъдат товарени или разтоварвани товари. Тук не се включва следното:

а)

капакът на багажника; или

б)

врата или прозорец, изцяло направен от стъклен материал и чиито заключалки и/или системи от панти са директно закрепени към стъкления материал.

2.6.

„Каросерийна част“ е частта от пантата, директно свързана с каросерията.

2.7.

„Заключваща система за осигуряване на безопасността на деца“ е заключващо устройство, което може да бъде активирано и дезактивирано независимо от други заключващи устройства, и което, след като бъде активирано, възпрепятства задействането на вътрешната ръчка на вратата или на друго отключващо устройство. Устройството за активиране/дезактивиране на заключването може да бъде ръчно или електрическо и да се намира на произволно място на превозното средство или в него.

2.8.

„Врати“ означава окачени врати или плъзгащи се врати, които дават достъп директно до отделение, в което са разположени едно или повече места за сядане, и които не са сгъващи се врати, ролетни врати и врати, проектирани лесно да се закрепват или отделят от моторните превозни средства, произведени да се експлоатират без врати.

2.9.

„Предупредителна система за затварянето на вратите“ е система, която задейства визуален сигнал, разположен на място, където може да бъде ясно видим за водача, когато системата за затваряне на вратите не е в напълно затворено положение и когато системата за пускане на двигателя е задействана.

2.10.

„Система за окачване на вратите“ е една или повече панти, чиято функция е да поддържа вратата.

2.11.

„Системата за заключване на врата“ се състои най-малко от заключалка и запънка.

2.12.

„Част, закрепена за вратата“ е частта от пантата, която обичайно е прикрепена към конструкцията на вратата и която представлява подвижната част.

2.13.

„Система на вратата“ е вратата, заключалката и езичето, пантите, детайлите на механизма за плъзгане и други компоненти за закрепване на вратата, които са монтирани върху вратата, както и рамката, която обхваща вратата. При двойна врата системата на вратата включва и двете крила.

2.14.

„Двойна врата“ е система от две врати, в която предното, или отварящо се крило, се отваря първо, като дава достъп до задното крило, което може да бъде заключено отвътре и което се отваря второ.

2.15.

„Вилка“ е частта от заключалката, която захваща и задържа запънката, когато заключалката е в затворено положение.

2.16.

„Посока на отваряне на вилката“ е посоката, обратна на онази, в която запънката влиза във заключалката, за да затвори вилката.

2.17.

„Напълно затворено положение“ е такова състояние на зацепване на заключалката, което задържа вратата в напълно затворено положение.

2.18.

„Панта“ е устройство, използвано да фиксира положението на вратата по отношение на каросерията на превозното средство и да контролира пътя на крилото на вратата при влизане и излизане на пътниците.

2.19.

„Щифт на пантата“ е частта на пантата, която обичайно свързва каросерийната ѝ част със закрепената към вратата част и която определя оста на завъртане.

2.20.

„Заключалка“ е устройството, което се използва да задържа вратата в затворено по отношение на каросерията на превозното средство положение и което има приспособления за целенасочено освобождаване (задействане).

2.21.

„Основна заключалка на вратата“ е заключалка, в която е предвидена възможност както за напълно затворено положение, така и за неосновно затворено положение и която е предназначена за „основна заключалка на вратата“ от производителя. Производителят има възможност да не променя впоследствие посоченото означение. При поискване всеки производител предоставя информация за това коя заключалка е „основна заключалка на вратата“ по отношение на конкретно превозно средство или марка/модел.

2.22.

„Основната система за затваряне на врата“ се състои най-малко от основната заключалка на вратата и запънка.

2.23.

„Неосновното затворено положение“ е такова състояние на зацепване на заключалката, което задържа вратата в частично затворено положение.

2.24.

„Странична предна врата“ е врата, 50 % или повече от чиято площ на отваряне при поглед отстрани се намират пред най-задната точка на облегалката на седалката на водача, когато облегалката е фиксирана във възможно най-вертикално положение, а седалката — в най-задно положение и която осигурява на пътниците пряк достъп за влизане в превозното средство и за излизане от него.

2.25.

„Странична задна врата“ е врата, 50 % или повече от чиято площ на отваряне при поглед отстрани се намират зад най-задната точка на облегалката на седалката на водача, когато облегалката е фиксирана във възможно най-вертикално положение, а седалката — в най-задно положение и която осигурява на пътниците пряк достъп за влизане в превозното средство и за излизане от него.

2.26.

„Запънка“ е устройство, с което заключалката зацепва, за да задържа вратата в напълно затворено или в неосновно затворено положение.

2.27.

„Капак на багажника“ е подвижен панел от каросерията, който осигурява достъп отвън до пространство, изцяло отделено от пътническото отделение с неподвижно прикрепена част или с фиксирана или сгъната надолу облегалка на седалка.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на заключалките на вратите му и на компонентите за закрепване на вратите трябва да се подаде от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.

То се придружава от споменатите по-долу документи в три екземпляра, съдържащи следните данни:

3.2.1.

достатъчно подробни чертежи на вратите и на техните заключалки и на компонентите за закрепване на вратите в подходящ мащаб;

3.2.2.

техническо описание на заключалките и компонентите за закрепване на вратите.

3.3.

Заявлението се придружава от:

3.3.1.

набор от пет комплекта компоненти за закрепване на вратите за всяка врата. В случаите обаче, когато за няколко врати се използват едни и същи комплекти, е достатъчно да се предостави един набор от тези комплекти. Не се смятат за различни комплектите с компоненти за закрепване на вратите, които се различават само по това, че са предвидени за монтиране от лявата или от дясната страна;

3.3.2.

за всяка врата — набор от пет заключалки, включително управляващите механизми за тях. Когато обаче едни и същи заключалки се използват на няколко врати, е достатъчно да се предостави един набор от тези заключалки. Не се смятат за различни заключалките, които се различават само по това, че са предвидени за монтиране от лявата или от дясната страна.

3.4.

На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за одобряване, трябва да бъде предоставен представителен образец от типа превозно средство, за което се иска одобрение.

4.   ОДОБРЕНИЕ

4.1.

Одобрение се издава, ако типът превозно средство, представено за одобряване съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точки 5, 6 и 7 по-долу, за съответния тип превозно средство.

4.2.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите две цифри (03) показват серията от изменения, включени в най-новите значими технически изменения, направени към правилото по време на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява един и същ номер на един и същ тип превозно средство, ако вратите не са снабдени с заключалки или с компоненти за закрепване на вратите от същия тип като на предоставеното за одобрение превозно средство, или ако заключалките или компонентите за закрепване на вратите не са монтирани по същия начин, както на превозното средство, представено за одобрение. От друга страна, страната по Спогодбата може да присвоява един и същ номер на друг тип превозно средство, чиито врати са снабдени със същите заключалки и със същите компоненти за закрепване на вратите като тези на представеното за одобрение превозно средство.

4.3.

Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, биват уведомявани за всяко одобрение, разширяване на одобрение или отказ за издаване на одобрение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

4.4.

Върху всяко превозно средство, което съответства на тип превозно средство, одобрено по настоящото правило, на видно и леснодостъпно място, се нанася маркировка за международно одобрение, която се състои от:

4.4.1.

описана около буквата „Е“ окръжност, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (2);

4.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буква „R“, тире и номера на одобрение, вдясно от окръжността, посочена в точка 4.4.1.

4.5.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, указан в точка 4.4.1; в такива случаи, номерът на правилото и номерата на одобренията, както и допълнителните символи за всички правила, по които е издадено одобрение в страната, издала одобрението по настоящото правило, се поставят във вертикални колони отдясно на символа, указан в точка 4.4.1.

4.6.

Маркировката за одобрение трябва да бъде ясно четлива и незаличима.

4.7.

Маркировката за одобрение трябва да е разположена близо до табелката с данни, поставена от производителя, или върху нея.

4.8.

В приложение 2 към настоящото правило са дадени примери за оформлението на маркировка за одобрение.

5.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

5.1.   Изискванията се прилагат към всички странични и задни врати и компоненти на врати с изключение на компоненти за сгъващи се врати, ролетни врати, отделящи се врати и врати за аварийно напускане на превозното средство.

5.2.   Заключалки

5.2.1.

Всяка система с врата, окачена на панти, е снабдена с най-малко една основна система за затваряне.

5.2.2.

Всяка плъзгаща се врата е снабдена най-малко с едно от следните устройства:

а)

основна система за затваряне на вратата, или

б)

система за затваряне на вратата с предвидено напълно затворено положение и предупредителна система за затваряне на вратите.

6.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

6.1.   Окачени врати

6.1.1.   Изпитване при натоварване № 1

6.1.1.1.

Всяка основна система за затваряне на врата и всяка спомагателна система за затваряне на врата, когато е в напълно затворено положение, не трябва да се отваря, когато в посока, перпендикулярна на лицевата част на заключалката се прилага усилие 11 000 N, така че заключалката и основата на запънката да не се притискат една към друга, когато се изпитват в съответствие с точка 7.1.1.1.

6.1.1.2.

Когато е в неосновно затворено положение, основната затваряща система не трябва да се отваря, когато се прилага усилие от 4 500 N в посоката, посочена в точка 6.1.1.1, при изпитване в съответствие с точка 7.1.1.1.

6.1.2.   Изпитване при натоварване № 2

6.1.2.1.

Всяка основна система за затваряне на врата и всяка спомагателна система за затваряне на врата, когато е в напълно затворено положение не трябва да се отваря, когато в посоката на отваряне на вилката се прилага усилие от 9 000 N, и която е успоредна на лицевата част на заключалката, когато се провежда изпитване в съответствие с точка 7.1.1.1.

6.1.2.2.

Когато е в неосновно затворено положение, основната система за затваряне не бива да се отваря, когато се приложи усилие от 4 500 N в посоката, посочена в точка 6.1.2.1, при изпитване в съответствие с точка 7.1.1.1.

6.1.3.   Изпитване при натоварване № 3 (приложимо за вертикално отварящи се врати)

6.1.3.1.

Всяка основна система за затваряне на врата не трябва да излиза от напълно затвореното състояние, когато се прилага вертикално усилие от 9 000 N по оста на щифта на пантата.

6.1.4.   Инерционно натоварване.

Всяка основна система за затваряне на врата и всяка спомагателна система за затваряне на врата трябва да отговарят на изискванията за динамични показатели на точка 6.1.4.1 и точка 6.1.4.2, или на изискванията за изчисляване на устойчивостта на инерционно натоварване, посочени в точка 6.1.4.3.

6.1.4.1.

Всяка основна система за затваряне на врата и всяка спомагателна система за затваряне на врата, монтирани на всяка окачена врата, не трябва да излизат от напълно затвореното положение, когато към системата за затваряне на вратата, включваща заключалката и управляващото ѝ устройство, се прилага инерционно усилие от 30 g в посока, успоредна на надлъжната и на напречната ос на превозното средство, когато заключващото устройство е в отворено състояние и когато изпитването се прави в съответствие с точка 7.1.1.2.

6.1.4.2.

Всяка основна система за затваряне на врата и всяка спомагателна система за затваряне на врата, монтирани на всяка задна окачена врата, също не трябва да излизат от напълно затвореното положение, когато към системата за затваряне на вратата, включваща заключалката и управляващото му устройство, се прилага инерционно усилие от 30 g в посока, успоредна на вертикалната ос на превозното средство, когато заключващото устройство е в отворено състояние и когато изпитването се прави в съответствие с точка 7.1.1.2.

6.1.4.3.

Всеки компонент или подвъзел може да бъде изчислен по отношение на минималната си инерционна устойчивост в конкретна посока. Комбинираното съпротивление срещу отваряне трябва да гарантира, че при правилно монтиране във вратата на превозното средство системата за затваряне на вратата остава затворена, когато е подложена на инерционно натоварване от 30 g в посоките на превозното средство, посочени в точки 6.1.4.1 и 6.1.4.2 (което е приложимо) в съответствие с точка 7.1.1.2.

6.1.5.   Панти

6.1.5.1.

Всяка система панти на врата трябва:

а)

да поддържа вратата,

б)

да не се разединява, когато е приложено надлъжно усилие от 11 000 N,

в)

да не се разединява, когато е приложено напречно усилие от 9 000 N, и

г)

при врати с вертикално отваряне — да не се разединява, когато е приложено вертикално усилие от 9 000 N.

6.1.5.2.

Всички изпитвания, които се изискват по силата на точка 6.1.5.1, се провеждат в съответствие с точка 7.1.2.

6.1.5.3.

Ако се изпитва една панта, която е част от система от панти вместо цялата система от панти, пантата трябва да поема натоварване, пропорционално на общия брой панти в системата от панти.

6.1.5.4.

При страничните врати със задно монтирани панти, които могат да се отварят независимо от другите врати,

а)

вътрешната дръжка на вратата следва да бъде неизползваема, ако скоростта на превозното средство е по-голяма от 4 km/h, и

б)

трябва да е предвидена предупредителна система за затварянето на вратите.

6.2.   Плъзгащи се странични врати

6.2.1.   Изпитване при натоварване № 1

6.2.1.1.

Когато се провежда изпитване в съответствие с точка 7.2.1.1, най-малко една система за затваряне на вратата, когато е в напълно затворено положение, следва да остане затворена при прилагането на усилие от 11 000 N в посока, перпендикулярна на лицевата част на заключалката.

6.2.1.2.

При изпитване в съответствие с точка 7.2.1.1, основната система за затваряне, когато е в неосновно затворено положение, не бива да се отваря, когато се приложи усилие от 4 500 N в посоката, посочена в точка 6.2.1.1.

6.2.2.   Изпитване при натоварване № 2

6.2.2.1.

Когато се провежда изпитване в съответствие с точка 7.2.1.1, най-малко една система за затваряне на вратата, когато е в напълно затворено положение, следва да остане затворена при прилагане на усилие от 9 000 N в посоката на отваряне на вилката и успоредна на лицевата част на заключалката.

6.2.2.2.

Основната затваряща система, когато е в неосновно затворено положение, не трябва да се отваря, когато се прилага усилие от 4 500 N в посоката, посочена в точка 6.2.2.1 при изпитване в съответствие с точка 7.2.1.1.

6.2.3.   Инерционно натоварване.

Всяка затваряща система за врата, която отговаря на изискванията на точки 6.2.1 и 6.2.2, трябва да отговаря и на изискванията по отношение на динамиката на точка 6.2.3.1 или на изискванията за изчисляване на инерционното натоварване, посочени в точка 6.2.3.2.

6.2.3.1.

Всяка основна система за затваряне на врата не трябва да излиза от напълно затвореното състояние, когато към системата за затваряне на вратата, включваща заключалката и управляващото ѝ устройство, се приложи инерционно усилие от 30 g успоредно на надлъжната и на напречната ос на превозното средство, когато заключващото устройство е в отворено състояние и когато изпитването се прави в съответствие с точка 7.2.1.2.

6.2.3.2.

Минималната устойчивост на инерционно натоварване може да бъде изчислена за всеки компонент или подвъзел. Комбинираното съпротивление срещу отваряне трябва да гарантира, че когато е правилно монтирана във вратата на превозното средство, системата за затваряне на вратата ще остане затворена, когато се подлага на инерционно натоварване от 30 g в посоките на превозното средство, посочени в точки 6.2.1 и 6.2.2 (което е приложимо) в съответствие с точка 7.2.1.2.

6.2.4.   Система от врати

6.2.4.1.

Комбинацията от жлеб и плъзгач или други поддържащи детайли за всяка плъзгаща се врата, когато последната е в напълно затворено положение, не трябва да се отделя от рамката на вратата, когато в съответствие с точка 7.2.2. към вратата се приложи обща сила със стойност 18 000 N в посока, успоредна на напречната ос на превозното средство.

6.2.4.2.

Когато плъзгаща се врата е подложена на изпитване в съответствие с точка 7.2.2, смята се, че тя не отговаря на изискванията, ако настъпи едно от следните събития:

6.2.4.2.1.

Отделяне, което позволява на сфера с диаметър 100 mm безпрепятствено да премине от вътрешната част на превозното средство навън, при постоянно действие на изискваната сила.

6.2.4.2.2.

Или устройството, чрез което се прилага сила, да се премести на разстояние 300 mm.

6.3.   Ключалки на вратите

6.3.1.   Всяка врата трябва да бъде снабдена с най-малко едно заключващо устройство, което, когато бъде активирано, възпрепятства задействането отвън на дръжката на вратата или на други външни органи за отваряне на затварящите устройства и което има средства за задействане и устройство за заключване/отключване, разположено вътре в превозното средство.

6.3.2.   Задни странични врати.

Всяка задна странична врата следва да бъде снабдена с поне едно заключващо устройство, което, когато бъде активирано, възпрепятства задействането на вътрешната дръжка на вратата или на други вътрешни органи за отваряне на затварящите устройства и което налага предприемането на отделни действия за отключване на вратата и за задействане на вътрешната дръжка на вратата и на други вътрешни контролни органи за отваряне на затварящите устройства.

6.3.2.1.

Заключващото устройство може да бъде:

а)

заключваща система за осигуряване на сигурността на деца, или

б)

устройство за освобождаване/задействане на заключването, разположено във вътрешността на превозното средство и лесно достъпно за водача на последното или на пътник, който седи до вратата.

6.3.2.2.

И двете описани в точка 6.3.2.1, букви а) и б), системи следва да бъдат разрешени като допълнителна възможност за заключване.

6.3.3.   Задни врати

Всяка задна врата, снабдена с вътрешна ръчка или с друг орган за освобождаване на затварящо устройство, следва да бъде снабдена с поне едно разположено вътре в превозното средство заключващо устройство, което, когато бъде активирано, възпрепятства задействането на вътрешната ръчка на вратата или на други вътрешни органи за отваряне на затварящите устройства и което налага предприемането на отделни действия за отключване на вратата и за задействане на вътрешната ръчка на вратата и на други вътрешни органи за отваряне на затварящите устройства.

7.   ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗПИТВАНЕ

7.1.   Окачени врати

7.1.1.   Заключалки

7.1.1.1.   Изпитвания при натоварване № 1, № 2 и № 3 с прилагане на сила

В съответствие с приложение 3 се доказва съответствие с точка 6.1.1, 6.1.2 и 6.1.3.

7.1.1.2.   Прилагане на инерционна сила

В съответствие с приложение 4 се доказва в съответствие с точка 6.1.4.

7.1.2.   Панти

В съответствие с приложение 5 се доказва съответствие с точка 6.1.5.

7.2.   Плъзгащи се странични врати

7.2.1.   Заключалки

7.2.1.1.   Изпитвания при натоварване № 1 и № 2 с прилагане на сила

В съответствие с приложение 3 се доказва съответствие с точки 6.2.1 и 6.2.2.

7.2.1.2.   Прилагане на инерционна сила

В съответствие с приложение 4 се доказва съответствие с точка 6.2.3.

7.2.2.   Система от врати

В съответствие с приложение 6 се доказва съответствие с точка 6.2.4.

8.   ИЗМЕНЕНИЕ И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

8.1.

За всяка промяна на типа превозно средство се уведомява административният отдел, издал одобрението за типа превозно средство. В такъв случай отделът може:

8.1.1.

да счете, че е малко вероятно направените изменения да окажат значимо неблагоприятно въздействие и че във всеки случай превозното средство продължава да съответства на изискванията; или

8.1.2.

да изиска протокол за допълнително изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията;

8.1.3.

компетентният орган, който издава продължение на одобрението, присвоява сериен номер на всеки формуляр за съобщение, който се съставя за такова продължаване на срока.

8.2.

Потвърждението или отказът на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точка 4.3. по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

9.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1.

Всяко превозно средство, на което е поставена маркировка за одобрение съгласно предписанията на настоящото правило, следва да съответства на одобрения тип превозно средство по отношение на особености, чрез които могат да се внасят промени в характеристиките на заключалките на вратите и на компонентите на закрепване на вратите или на начина на монтирането им.

9.2.

За да се установи съответствието, предписано в точка 9.1 по-горе, серийно произведени превозни средства, на които е поставена изискваната от настоящото правило маркировка за одобрение, се подлагат на достатъчен брой проверки, извършвани на случаен принцип.

9.3.

Като правило, споменатите проверки се ограничават до измервания. Ако е необходимо обаче, заключалките и компонентите за закрепване на вратите се подлагат на изпитванията, посочени в точки 5.2 и 5.3 по-горе, които се избират от техническата служба, отговорна за провеждането на изпитванията за одобрение.

10.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1.

Одобрението, дадено за тип превозно средство съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако изискванията, определени в точка 9.1 по-горе, не бъдат спазени или ако заключалките или компонентите за закрепване на вратите не преминат успешно изпитванията, предвидени в точка 9.2 по-горе.

10.2.

Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, предоставено преди това от нея, тя незабавно уведомява останалите договарящи се страни, които прилагат настоящото правило, чрез копие на формуляра за одобрение, в края на който с едър шрифт следва забележка „ОДОБРЕНИЕТО Е ОТМЕНЕНО“ с подпис и дата.

11.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрение изцяло спре производството на одобрен съгласно настоящото правило тип превозно средство, той следва да информира органа, издал одобрението. При получаването на съответното известие, органът информира за това останалите страни по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, като изпраща копие от сертификата на одобрението, съдържащо най-долу изписаната с едър шрифт, подписана и датирана забележка: „ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРЕКРАТЕНО“.

12.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, съобщават на секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитвания за типови одобрения, както и на административните отдели, които издават одобрение и на които се изпращат формуляри, удостоверяващи одобрение, отказ или отмяна на одобрение, издадено в други страни.

13.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

13.1.

Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 03, никоя страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, не трябва да отказва да издава одобрение на типа по настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

13.2.

До 12 август 2012 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават одобрения за типове превозни средства, които съответстват на изискванията на настоящото правило, изменено с предишните серии изменения.

13.3.

Считано от 12 август 2012 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения само ако представеният за одобрение тип на превозно средство изпълнява изискванията на правилото с измененията от серия от изменения 03.

13.4.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не трябва да отказват да издават национални или регионални одобрения на типа за типове превозни средства, одобрени съгласно серия от изменения 03 на настоящото правило.

13.5.

До 12 август 2012 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не трябва да отказват да издават национални или регионални одобрения на типа за типове превозни средства, одобрени съгласно предишните серии от изменения на настоящото правило.

13.6.

Считано от 12 август 2012 г. страните, прилагащи настоящото правило, могат да откажат първа национална или регионална регистрация (първо пускане в експлоатация) на превозно средство, което не изпълнява изискванията на серия на изменения 03 на настоящето правило.

13.7.

От 12 август 2012 г. одобрения по настоящото правило се считат за невалидни, освен в случай на типове превозни средства, които отговарят на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.


(1)  Съгласно определението в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, последно изменен с поправка 4.

(2)  1 — Германия, 2 — Франция, 3 — Италия, 4 — Нидерландия, 5 — Швеция, 6 — Белгия, 7 — Унгария, 8 — Чешка република, 9 — Испания, 10 — Сърбия, 11 — Обединено кралство, 12 — Австрия, 13 — Люксембург, 14 — Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 — Норвегия, 17 — Финландия, 18 — Дания, 19 — Румъния, 20 — Полша, 21 — Португалия, 22 — Русия, 23 — Гърция, 24 — Ирландия, 25 — Хърватия, 26 — Словения, 27 — Словакия, 28 — Беларус, 29 — Естония, 30 (не е присвоен), 31 — Босна и Херцеговина, 32 — Латвия, 33 (не е присвоен), 34 — България, 35 (не е присвоен), 36 — Литва, 37 — Турция, 38 (не е присвоен), 39 — Азербайджан, 40 — бившата югославска република Македония, 41 (не е присвоен), 42 — Европейска общност (официалните одобрения се предоставят от държавите-членки, които използват техния съответен ИКЕ символ), 43 — Япония, 44 (не е присвоен), 45 — Австралия, 46 — Украйна, 47 — Южна Африка, 48 — Нова Зеландия, 49 — Кипър, 50 — Малта, 51 — Република Корея, 52 — Малайзия, 53 — Тайланд, 54 и 55 (не са присвоени) и 56 — Черна гора. Следващи номера ще бъдат присвоявани на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединяват към Спогодбата за приемане на единни технически предписания, прилагани спрямо колесните превозни средства, оборудването и частите, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на договарящите се страни по Спогодбата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

МОДЕЛ А

(вж. точка 4.4 от настоящото правило)

Image

МОДЕЛ Б

(вж. точка 4.5 от настоящото правило)

Image


(1)  Второто число е дадено само като пример.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИЗПИТВАНЕ НА ЗАКЛЮЧАЛКИТЕ ПРИ ИЗПИТВАНИЯ С НАТОВАРВАНЕ № 1, № 2 И № 3, ПРИЛАГАНЕ НА СИЛАТА

1.   ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

С описаните изпитвания се цели да се установят минимални експлоатационни изисквания и процедури за оценка и изпитване на системи за затваряне на врати по отношение на издръжливостта им на усилия, перпендикулярни на лицевата плоскост на заключалките и успоредни на лицевата повърхност на заключалките по посока на отваряне на вилката. За врати, които се отварят вертикално, с изпитванията се цели да се установят минимални експлоатационни изисквания и процедури за оценка на основните затварящи системи в посока, перпендикулярна на предните две направления. Основните затварящи системи за врати трябва да издържат приложимите натоварвания както в напълно затворено положение, така и в неосновно затворено положение; спомагателните затварящи системи за врати и другите затварящи системи, при които е предвидено само напълно затворено положение, трябва да издържат на натоварвания, приложени перпендикулярно на лицевата повърхност на заключалката и успоредно на лицевата повърхност на заключалката в посока на отваряне на вилката, до стойности, равни на определените за напълно затворено положение.

2.   ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Изпитване при натоварване № 1

2.1.1.   Оборудване: приспособление за изпитване на опън (вж. фиг. 3-1).

2.1.2.   Процедури

2.1.2.1.   Напълно затворено положение

2.1.2.1.1.

Приспособлението за изпитване се закача за монтажните елементи на заключалката и запънката. Подравнява се в посоката на затваряне, успоредна на свързването на изпитвателното приспособление. Приспособлението за изпитване със заключалката и запънката в напълно затворено положение се монтира в машината за изпитване.

2.1.2.1.2.

Слагат се тежести, така че да се приложи сила от 900 N, която се стреми да раздели заключалката от запънката в посоката на отваряне на вратата.

2.1.2.1.3.

Прилага се изпитвателното усилие в посоката, посочена в точка 6.1.1 от настоящото правило и на фигура 3-4, така че да не се надвишава 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. Записва се максималното достигнато усилие.

2.1.2.2.   Неосновно затворено положение

2.1.2.2.1.

Приспособлението за изпитване се закача за монтажните елементи на заключалката и запънката. Подравнява се в посоката на затваряне, успоредна на зацепването на приспособлението за изпитване. Приспособлението за изпитване със заключалката и запънката в неосновно затворено положение се монтират в машината за изпитване.

2.1.2.2.2.

Слагат се тежести, така че да се приложи сила от 900 N, която се стреми да раздели заключалката от запънката в посоката на отваряне на вратата.

2.1.2.2.3.

Изпитвателното усилие се прилага в посоката, посочена в точка 6.1.1 от настоящото правило и на фигура 3-4, така че да не се надвишава 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. Записва се максималното достигнато усилие.

2.1.2.2.4.

Планката на изпитателното приспособление, на която е закрепена заключалката, има запънка с форма като тази на елементите, с които заключалката ще се монтира във вратите на истинските превозни средства.

2.2.   Второ изпитване при натоварване

2.2.1.   Оборудване: приспособление за изпитване на опън (вж. фиг. 3-2).

2.2.2.   Процедури

2.2.2.1.   Напълно затворено положение

2.2.2.1.1.

Приспособлението за изпитване се закача за монтажните компоненти на заключалката и запънката. Приспособлението за изпитване със заключалката и запънката в напълно затворено положение се монтират в машината за изпитване.

2.2.2.1.2.

Изпитвателното усилие се прилага в посоката, посочена в точка 6.1.2 от настоящото правило и на фигура 3-4, така че да не се надвишава 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. Записва се максималното достигнато усилие.

2.2.2.2.   Неосновно затворено положение

2.2.2.2.1.

Приспособлението за изпитване се закача за монтажните елементи на заключалката и запънката. Приспособлението за изпитване със заключалката и запънката в неосновно затворено положение се монтират в машината за изпитване.

2.2.2.2.2.

Изпитвателното натоварване се прилага в посоката, посочена в точка 6.1.2 от настоящото правило и на фигура 3-4, така че да не се надвишава 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. Записва се максималното достигнато усилие.

2.3.   Изпитване при натоварване № 3 (приложимо към вертикално отварящи се врати)

2.3.1.   Оборудване: приспособление за изпитване на опън (вж. фиг. 3-3).

2.3.2.   Методика

2.3.2.1.   Приспособлението за изпитване се закача за монтажните елементи на заключалката и запънката. Приспособлението за изпитване със заключалката и запънката в напълно затворено положение се монтират в машината за изпитване.

2.3.2.2.   Изпитателното натоварване се прилага в посоката, посочена в точка 6.1.3 от настоящото правило и на фигура 3-4, така че да не се надвишава 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. Записва се максималното достигнато натоварване.

Фигура 3-1

Заключалка — приспособление за изпитване на опън, изпитване № 1

Image

Фигура 3-2

Заключалка — приспособление за изпитване на опън, изпитване № 2

Image

Фигура 3-3

Заключалка — приспособление за изпитване на опън, изпитване № 3 (приложимо за вертикално отварящи се врати)

Image

Фигура 3-4

Насоки за изпитване на вратите на статично натоварване

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРОЦЕДУРИ ЗА ИНЕРЦИОННО ИЗПИТВАНЕ

1.   ЦЕЛ

Да се определи способността на системата за затваряне на превозното средство да издържа на инерционно натоварване чрез математически анализ на съставните части при реалните им взаимодействия в превозно средство или чрез оценка с помощта на динамично изпитване.

2.   ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗПИТВАНЕ

2.1.   Вариант 1, изчисляване.

2.1.1.   Описаната в настоящото приложение методика предоставя средства за аналитично определяне на способността на системата за затваряне на врата да понася инерционно натоварване. Пружинните сили се равняват на средната стойност между минималната пружинна сила в напрегнато състояние и минималната пружинна сила в отпуснато състояние. Ефектите на триенето и работата, която трябва да се извърши, не се вземат под внимание при изчисленията. Силата на гравитацията, която действа на компонентите, също може да се пренебрегне, ако действа ограничително на отварянето на заключалката. Посочените опростявания на изчисленията са позволени, защото осигуряват допълнителен запас.

2.1.2.   Изчисляване — всеки компонент или подвъзел може да бъде изчислен по отношение на минималната си устойчивост на инерционна сила в конкретно направление. Комбинираното съпротивление срещу отваряне трябва да гарантира, че системата за затваряне на вратата (когато е правилно монтирана във вратата на превозното средство) остава затворена, когато се подлага на инерционна сила от 30 g в произволна посока. На фигура 4-1 е даден пример за компоненти и комбинация от компоненти, които следва да бъдат разгледани.

2.2.   Вариант 2, динамично изпитване с цяло превозно средство

2.2.1.   Оборудване за изпитване

2.2.1.1.   Устройство за ускоряване (или забавяне).

2.2.1.2.   Едно от следните превозни средства:

2.2.1.2.1.

Цяло превозно средство, снабдено най-малкото с врата/и, заключалка/и, външна/и дръжка/а на вратата, която механично отваря заключалката, вътрешен/ни дръжки за отваряне на вратата, заключващо устройство, вътрешна гарнитура и уплътнител на вратата.

2.2.1.2.2.

Необработена каросерия на превозно средство (т.е., шаси, врати и компоненти за закрепване на вратите), снабдена най-малкото с врата/и, заключалка/и, външна/и дръжка/а на вратата, която механично отваря заключалката, вътрешен/ни дръжки за отваряне на вратата, заключващо/и устройство/устройства.

2.2.1.3.   Устройство или средство за регистриране на отварянето на вратата.

2.2.1.4.   Оборудване за измерване и записване на ускорението.

2.2.2.   Изпитвателна постановка

2.2.2.1.   Цялото превозно средство или необработената каросерия се фиксират неподвижно към устройство, което при ускоряване заедно с превозното средство/каросерията, ще осигури всички точки от графиката на импулса при сблъсък да са в пределите на стойностите, посочени в таблица 4-1 и фигура 4-2.

2.2.2.2.   Вратите могат да бъдат обездвижени, за да избегне повреждане на оборудването, използвано за регистриране на отварянето на вратите.

2.2.2.3.   Инсталира се оборудването, което се използва за регистриране на отварянето на вратите.

2.2.2.4.   Вратата, която ще бъде изпитвана, се затваря и се взимат мерки заключалката/ите да бъдат в напълно затворено положение, вратите да не са заключени, и всички прозорци, ако има такива, да са затворени.

2.2.3.   Насоки за изпитване (вж. фигура 4-3)

2.2.3.1.   Надлъжна постановка № 1 Превозното средство или необработената каросерия се разполагат така, че надлъжната ос на превозното средство да съвпада с оста на ускоряващото устройство, като се симулира челен удар.

2.2.3.2.   Надлъжна постановка № 2 Превозното средство или необработената каросерия се разполагат така, че надлъжната ос на превозното средство да съвпада с оста на ускоряващото устройство, като се симулира удар отзад.

2.2.3.3.   Напречна постановка № 1 Превозното средство или необработената каросерия се разполагат така, че напречната ос на превозното средство да съвпада с оста на ускоряващото устройство, като се симулира удар от страната на водача.

2.2.3.4.   Напречна постановка № 2 (само за превозни средства, при които разположението на вратите е различно от всяка страна). Превозното средство или необработената каросерия се разполагат така, че напречната ос на превозното средство да съвпада с оста на ускоряващото устройство, като се симулира удар от страната, противоположна на описаната в точка 2.2.3.3 на настоящото приложение.

2.3.   Вариант 3, динамично изпитване на вратите

2.3.1.   Оборудване за изпитване

Сглобени врати, снабдени най-малкото със заключалка/и, външна/и дръжка/и на вратата, която механично отваря заключалката, вътрешна/ни дръжки за отваряне на вратата, заключващо устройство.

2.3.1.2.   Приспособление за изпитване, на което да бъде монтирана вратата/ите.

2.3.1.3.   Устройство за ускоряване (или забавяне).

2.3.1.4.   Въже.

2.3.1.5.   Устройство или средство за регистриране на отварянето на вратата.

2.3.1.6.   Оборудване за измерване и записване на ускорението.

2.3.2.   Изпитвателна постановка

2.3.2.1.   Монтират се вратите, заедно или поотделно, на приспособлението за изпитване. Всяка заключалка и запънка се монтира в положение, което отговаря на положението им в превозното средство и на посоката, която се изисква за изпитванията при инерционно натоварване (точка 2.3.3 от настоящото приложение).

2.3.2.2.   Приспособлението за изпитване се монтира на устройството за ускоряване.

2.3.2.3.   Инсталира се оборудването, което се използва за регистриране на отварянето на вратите.

2.3.2.4.   Вземат се мерки заключалката да е в напълно затворено положение, вратата да е фиксирана, отключена и прозорецът, ако има такъв, да е затворен.

2.3.3.   Насоки за изпитване (вж. фигура 4-3)

2.3.3.1.   Надлъжна постановка № 1 Разполага се подсистемата/ите на вратата на устройството за ускоряване по посока на челния удар.

2.3.3.2.   Надлъжна постановка № 2 Разполага се подсистемата/ите на вратата на устройството за ускоряване по посока на удара отзад.

2.3.3.3.   Напречна постановка № 1 Разполага се подсистемата/ите на вратата на устройството за ускоряване по посока на удара от страна на водача.

2.3.3.4.   Напречна постановка № 2 Разполага се подсистемата/ите на вратата на устройството за ускоряване в посока, обратна на описаната в точка 2.3.3.3 от настоящото приложение.

2.3.3.5.   Вертикална постановка № 1 (приложима за врати, които се отварят вертикално). Разполага се подсистемата/ите на вратата/ите на устройството за ускоряване, така че вертикалната ѝ ос (когато е монтирана на превозно средство) да съвпада с оста на устройството за ускоряване, като се имитира удар при преобръщане, при което силата се прилага в горната част на вратата в посока към долната ѝ част (когато вратата е монтирана на превозно средство).

2.3.3.6.   Вертикална постановка № 2 (приложима за врати, които се отварят вертикално). Разполага се подсистемата/ите на вратата/ите на устройството за ускоряване, така че вертикалната ѝ ос (когато е монтирана на превозно средство) да съвпада с оста на устройството за ускоряване, като се имитира удар при преобръщане, при което силата се прилага в посока, обратна на описаната в точка 2.3.3.5 от настоящото приложение.

2.4.   Провеждане на изпитванията за варианти 2 и 3

2.4.1.   Поддържа се ускорение от най-малко 30 g в продължение на най-малко 30 ms, като ускорението се поддържа в границите на стойностите за импулса, посочени в таблица 4-1 и показани на фигура 4-2.

2.4.2.   Ускорява се приспособлението/та за ускоряване в следните посоки:

2.4.2.1.

За изпитванията по вариант 2:

2.4.2.1.1.

В определената в точка 2.2.3.1 от настоящото приложение посока.

2.4.2.1.2.

В определената в точка 2.2.3.2 от настоящото приложение посока.

2.4.2.1.3.

В определената в точка 2.2.3.3 от настоящото приложение посока.

2.4.2.1.4.

В определената в точка 2.2.3.4 от настоящото приложение посока.

2.4.2.2.

За изпитванията по вариант 3:

2.4.2.2.1.

В определената в точка 2.3.3.1 от настоящото приложение посока.

2.4.2.2.2.

В определената в точка 2.3.3.2 от настоящото приложение посока.

2.4.2.2.3.

В определената в точка 2.3.3.3 от настоящото приложение посока.

2.4.2.2.4.

В определената в точка 2.3.3.4 от настоящото приложение посока.

2.4.2.2.5.

В определената в точка 2.3.3.5 от настоящото приложение посока.

2.4.2.2.6.

В определената в точка 2.3.3.6 от настоящото приложение посока.

2.4.3.   Ако в произволен момент от изпитването импулсът надвишава 36 g и са изпълнени изискванията на изпитването, изпитването се приема за успешно.

2.4.4.   Вземат се мерки вратата да не се отваря и затваря по време на изпитването.

Фигура 4-1

Инерционно натоварване — примерно изчисляване

Ако:

 

системата за затваряне на вратата е подложена на отрицателно ускорение от 30 g

 

средната пружинна сила на възвръщане на бутон = 0,459 kgf

 

съпротивителният въртящ момент на пружината на палеца = 0,0459 kgf m

 

a = 30 g (m/s2)

 

F = ma = m*30 g = m*294,2

Image

M1

=

0,0163 kg

M2

=

0,0227 kg

M3

=

0,0122 kg

M4

=

0,0422 kg

d1

=

31,50 mm

d2

=

10,67 mm

d3

=

4,83 mm

d4

=

31,50 mm

d5

=

37,59 mm

d6

=

1,90 mm

F1

=

M1 × a - Средното усилие върху пружината на дръжката = (0,0163 kg × 30 g) – 0,459 kgf = 0,03 kgf

F2

=

M2 × a = 0,0227 kg × 30 g = 0,681 kgf

F3

=

M3/2 × a = 0,0122 kg/2 × 30 g = 0,183 kgf

Σ Mo

=

F1 × d1 + F2 × d2 – F3 × d3

= 0,03 × 31,5 + 0,681 × 10,67 – 0,183 × 4,83

= 7,33 kgf mm

F5

=

Mo/d4 = 7,33/31,5 = 0,2328 kgf

F6

=

M4 × a = 0,0422 kg × 30 g = 1,266 kgf

Σ Mo

=

съпротивителен въртящ момент на пружината на палеца - (F5 d5 + F6 d6)/1 000

= 0,0459 – (0,2328 × 37,59 + 1,266 × 1,9)/1 000

= 0,0347 kgf m

Таблица 4-1

Стойности на импулса на ускорението

Горна граница

Долна граница

Точка

Време (ms)

Ускорение

(g)

Точка

Време (ms)

Ускорение

(g)

A

0

6

E

5

0

B

20

36

F

25

30

C

60

36

G

55

30

D

100

0

H

70

0

Фигура 4-2

Импулс на ускорението

Image

Фигура 4-3

Базова координатна система на превозно средство за инерционното изпитване

Image

Image

X

=

надлъжна посока

Y

=

напречна посока

Z

=

вертикална посока


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ НА ПАНТИТЕ

1.   ЦЕЛ

Посочените изпитвания се провеждат с цел да се определи способността на пантите на превозното средство да издържат на натоварвания при изпитване:

а)

в надлъжна и в напречна посока, и освен това,

б)

за врати, които се отварят вертикално, във вертикална посока по отношение на превозното средство

2.   МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕТО

2.1.   Система с множество панти

2.1.1.   Изпитване с надлъжно натоварване

2.1.1.1.   Оборудване

2.1.1.1.1.   Приспособление за изпитване на опън

2.1.1.1.2.   На фигура 5-1 е показано типично приспособление за статично изпитване.

2.1.1.2.   Методика

2.1.1.2.1.   Системата от панти се прикрепя за точките на монтиране на приспособлението за изпитване. По отношение на оста на пантите, последните трябва да бъдат в положение, отговарящо на положението им при напълно затворена врата на превозното средство. За целите на изпитването разстоянието между най-външната точка на една панта от системата до най-външната точка на друга панта от системата трябва да се фиксира на ± 4 mm. Усилието трябва да бъде приложено на равно разстояние от средите на частите от щифтовете, намиращи се в пантите, перпендикулярно на оста на щифта и успоредно на надлъжната ос на превозното средство. (виж фигура 5-2).

2.1.1.2.2.   Изпитателното усилие се прилага, като не се надвишават 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. За неуспешно преминаване на изпитването се приема отделянето на някоя от пантите. Записва се максималното достигнато натоварване.

2.1.2.   Изпитване с напречно натоварване

2.1.2.1.   Оборудване

2.1.2.1.1.   Приспособление за изпитване на опън

2.1.2.1.2.   На фигура 5-1 е показано типично приспособление за статично изпитване.

2.1.2.2.   Методика

2.1.2.2.1.   Системата от панти се прикрепя за точките на монтиране на приспособлението за изпитване. По отношение на оста на пантите, последните трябва да бъдат в положение, отговарящо на положението им при напълно затворена врата на превозното средство. За целите на изпитването разстоянието между най-външната точка на една панта от системата до най-външната точка на друга панта от системата трябва да се фиксира на 406 ± 4 mm. Усилието трябва да се приложи на равно разстояние от средите на частите от щифтовете, намиращи се в пантите, перпендикулярно на оста на щифта и напречно на надлъжната ос на превозното средство. (виж фигура 5-2).

2.1.2.2.2.   Изпитвателното усилие се прилага, като не се надвишават 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. За неуспешно преминаване на изпитването се приема отделянето на някоя от пантите. Записва се максималното достигнато натоварване.

2.1.3.   Изпитване при натоварване (приложимо за вертикално отварящи се врати)

2.1.3.1.   Оборудване

2.1.3.1.1.   Приспособление за изпитване на опън

2.1.3.1.2.   На фигура 5-1 е показано типично приспособление за статично изпитване.

2.1.3.2.   Методика

2.1.3.2.1.   Системата от панти се закрепя към точките на монтиране на приспособлението за изпитване. По отношение на оста на пантите, последните трябва да бъдат в положение, отговарящо на положението им при напълно затворена врата на превозното средство. За целите на изпитването разстоянието между най-външната точка на едната панта от системата до най-външната точка на другата панта от системата трябва да се фиксира на 406 ± 4 mm. Усилието трябва да се приложи през оста на щифта, в посока, която е перпендикулярна посоката на прилагане на напречното и на надлъжното усилие. (виж фигура 5-2).

2.1.3.2.2.   Изпитвателното усилие се прилага, като не се надвишават 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. За неуспешно преминаване на изпитването се приема отделянето на някоя от пантите. Записва се максималното достигнато усилие.

2.2.   Оценка на една панта. В определени случаи се налага изпитването на отделни панти от система от панти. В подобни случаи резултатите за отделната панта, ако тя е изпитана в съответствие с описаните по-долу процедури, следва да покриват изискванията за системи от панти, посочени в точка 6.1.5.1 от настоящото правило. (например отделна панта в състава на система от две панти трябва да може да издържи 50 % от натоварването, предвидено за системата).

2.2.1.   Процедури за изпитване

2.2.1.1.   Надлъжно натоварване. Системата от панти се закрепя към точките на монтиране на приспособлението за изпитване. По отношение на оста на пантите, последните трябва да бъдат в положение, отговарящо на положението им при напълно затворена врата на превозното средство. За целите на изпитването, усилието трябва да се приложи на равни разстояния от средите на частите на щифтовете, които се намират в пантите, перпендикулярно на щифта в посока, успоредна на надлъжната ос на превозното средство. Изпитателното усилие се прилага, като не се надвишават 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. За неуспешно преминаване на изпитването се приема отделянето на някоя от пантите. Записва се максималното достигнато натоварване.

2.2.1.2.   Напречно натоварване. Системата от панти се закрепя към точките на монтиране на приспособлението за изпитване. По отношение на оста на пантите, последните трябва да бъдат в положение, отговарящо на положението им при напълно затворена врата на превозното средство. За целите на изпитването, усилието трябва да се приложи на еднакво разстояние от средите на частите на щифтовете, които се намират в пантите, перпендикулярно на щифта в посока, успоредна на напречната ос на превозното средство. Изпитателното усилие се прилага, като не се надвишават 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. За неуспешно преминаване на изпитването се приема отделянето на някоя от пантите. Записва се максималното достигнато усилие.

2.2.1.3.   Вертикално натоварване. Системата от панти се закрепя към точките на монтиране на приспособлението за изпитване. По отношение на оста на пантите, последните трябва да бъдат в положение, отговарящо на положението им при напълно затворена врата на превозното средство. За целите на изпитването, усилието се прилага по оста на федерщифта, перпендикулярно на надлъжното и на напречното усилие. Изпитвателното усилие се прилага, като не се надвишават 5 mm/min, докато бъде достигнато изискваното усилие. За неуспешно преминаване на изпитването се приема отделянето на някоя от пантите. Записва се максималното достигнато усилие.

2.3.   За непрекъснати (надлъжни) панти не са приложими изискванията за разстояние между пантите и изпитвателното приспособление се променя, така че силите, с които се въздейства при изпитването, се прилагат върху цялата панта.

Фигура 5-1

Приспособления за статично изпитване

Image

Фигура 5-2

Насоки за статично изпитване на врати, които се отварят вертикално

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ПЛЪЗГАЩИ СЕ СТРАНИЧНИ ВРАТИ

Изпитване на цяла врата

1.   ЦЕЛ

С изпитването се цели да се определят минимални експлоатационни изисквания и изпитвателни процедури за оценка и изпитване на компоненти за закрепване на плъзгащи се врати, поставени както на вратата, така и на рамката на вратата. Изпитването допълва приложимите изпитвания от приложение 3 и приложение 4.

2.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

2.1.   Изпитванията се провеждат, като се използва цяло превозно средство или необработена каросерия с плъзгаща се врата и съответните му компоненти за закрепване.

2.2.   Изпитването се провежда с използване на две устройства за прилагане на сила, с които е възможно прилагането на насочени навън напречни сили, както е посочено в точка 6.2.4 от настоящото правило. Постановката за изпитване е показана на фигура 6-1. Системата за прилагане на усилие включва следните компоненти:

2.2.1.

Двете планки за прилагане на усилие.

2.2.2.

Две устройства за прилагане на усилието с ход най-малко 300 mm, с които е възможно прилагане на изискваните насочени навън напречни усилия.

2.2.3.

Два динамометрични датчика с достатъчен капацитет за измерване на приложените усилия.

2.2.4.

Две устройства за измерване на линейното преместване, необходими за измерване на преместването на устройството за прилагане на усилие по време на изпитването.

2.2.5.

Оборудване за измерване, способно да измери разстояние от най-малко 100 mm между вътрешната част на вратата и външната част на рамката при спазване на всички подходящи изисквания за безопасност.

3.   ИЗПИТВАТЕЛНА ПОСТАНОВКА

3.1.   Отстраняват се всички фасонни плоскости и декоративни елементи от плъзгащата се врата.

3.2.   Демонтират се седалките и всякакви вътрешни елементи, които могат да попречат на монтирането и действието на оборудването за изпитване, както и фасонни плоскости на колоната и всякакви компоненти, непринадлежащи към конструкцията, които се подават извън вратата и водят до неправилно поставяне на планките за прилагане на усилието.

3.3.   Монтират се приспособленията за прилагане на усилие и съответните им поддържащи компоненти на пода на изпитваното превозно средство. При прилагане на усилие, всяко приспособление за прилагане на усилието и съответните му поддържащи компоненти е неподвижно закрепено за хоризонтална повърхност на пода на превозното средство.

3.4.   Определя се в коя част на плъзгащата се врата — предната, задната или прилежащата част от конструкцията на превозното средство — са разположени заключалка/запънката.

3.5.   Плъзгащата се врата се затваря, като се вземат мерки всички затварящи устройства да са напълно затворени.

3.6.   За всяка изпитвана страна на врата, която съдържа един комплект заключалка/запънка, се използва следната методика:

3.6.1.

Планката за прилагане на усилието е дълга най-малко 150 mm, широка най-малко 50 mm и дебела най-малко 15 mm. Ръбовете на планката са със закръгление с радиус 6 mm ± 1 mm.

3.6.2.

Приспособлението за прилагане на усилие и планката за прилагане на усилието се разполагат срещу вратата, така че приложената сила да бъде хоризонтална и перпендикулярна на надлъжната осева линия на превозното средство и да действа на височината на монтираната на вратата част от комплекта заключалка/запънка.

3.6.3.

Планката за прилагане на усилието се разполага така че дългата ѝ страна да бъде възможно най-близо до вътрешния ръб на вратата и успоредна на него, но не толкова близо, че предният ѝ ръб да бъде на повече от 12,5 mm от вътрешния ръб на вратата.

3.7.   За всяка изпитвана страна на врата, която съдържа повече от един комплект заключалка/запънка, се използва следната методика:

3.7.1.

Планката за прилагане на сила е дълга най-малко 300 mm, широка най-малко 50 mm и дебела най-малко 15 mm. Ръбовете на планката са със закръгление с радиус 6 mm ± 1 mm.

3.7.2.

Приспособлението за прилагане на усилие и планката за прилагане на усилието се разполагат срещу вратата, така че силата да бъде приложена хоризонтално и перпендикулярно на надлъжната осева линия на превозното средство, а във вертикално направление — на височината на монтираната на вратата част от комплекта заключалка/запънка.

3.7.3.

Планката за прилагане на усилието се разполага така че дългата ѝ страна да бъде възможно най-близо до вътрешния ръб на вратата и успоредна на него, но не толкова близо, че предният ѝ ръб да бъде на повече от 12,5 mm от вътрешния ръб на вратата.

3.8.   За всяка изпитвана страна на врата, която не съдържа най-малко един комплект заключалка/запънка, се използват следните процедури:

3.8.1.

Планката за прилагане на усилието е дълга най-малко 300 mm, широка най-малко 50 mm и дебела най-малко 15 mm.

3.8.2.

Приспособлението за прилагане на усилие и планката за прилагане на усилието се разполагат срещу вратата, така че силата да бъде приложена хоризонтално и перпендикулярно на надлъжната осева линия на превозното средство, във вертикално направление — по средата на дължината на ръба на вратата, като се вземат мерки приспособлението за прилагане на сила да не е в контакт със стъклото на прозореца.

3.8.3.

Планката за прилагане на сила се разполага възможно най-близо до ръба на вратата. Не е необходимо планката за прилагане на сила да бъде вертикална.

3.9.   Вратата не е заключена. Към плъзгащата се врата и към нейните компоненти не се заваряват или прикрепят никакви допълнителни приспособления или компоненти.

3.10.   Закрепява се оборудването за измерване на отделянето на вратата, което ще се използва за определяне на отделянето на вратата при изпитването.

3.11.   Поставя се конструкцията за прилагане на сила по начин, така че планките за прилагане на усилието да се допират към вътрешната част на плъзгащата се врата.

4.   МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Задейства се устройството за прилагане на усилие при скорост на нарастване на силата най-много 2 000 N на минута, както е посочено от производителя, докато силата, приложена от всяко от устройствата за прилагане на усилие, достигне 9 000 N или докато някое от устройствата за прилагане на усилие се премести с 300 mm.

4.2.   Ако едно от устройствата за прилагане на усилие достигне до зададената сила от 9 000 N преди другото, това усилие трябва да се поддържа, докато другото устройство за прилагане на усилие достигне до 9 000 N.

4.3.   Щом всяко от двете устройства за прилагане на усилие достигне до 9 000 N, преместването им напред се спира и постигнатото усилие се задържа най-малко 10 секунди.

4.4.   Задържа се посоченото в точка 4.3 положение на устройството за прилагане на усилие и в рамките на 60 секунди се измерва разделянето между външния ръб на рамката на вратата и вътрешната част на вратата по протежение на обиколката на вратата.

Фигура 6-1

Методика за изпитване на цяла плъзгаща се странична врата (Забележка: Плъзгащата се врата е показана отделена от превозното средство)

Image


13.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/29


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правна сила съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на следния електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 18 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобрение на моторни превозни средства по отношение на тяхната защита срещу неразрешено ползване

Включващо всички текстове в сила до:

Допълнение 2 към серия от изменения 03 — дата на влизане в сила: 15 октомври 2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Обхват

2.

Определения

3.

Заявление за одобрение

4.

Одобрение

5.

Общи изисквания

6.

Специални изисквания

7.

Промяна на типа превозно средство и разширение на одобрението

8.

Процедури за съответствие на производството

9.

Санкции за несъответствие на производството

10.

Окончателно прекратяване на производството

11.

Допълнителни устройства

12.

Преходни разпоредби

13.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитвания за одобрение, както и на административните отдели

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа или отмяната на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип превозно средство по отношение на неговата защита срещу неразрешено използване съгласно Правило № 18

Приложение 2 —

Примери за оформление на маркировки за одобрение

Приложение 3 —

Процедура на изпитване на износване на защитни устройства, които действат на кормилното управление

1.   ОБХВАТ

1.1.

Настоящото правило се прилага за моторни превозни средства, които имат най-малкото три колела, с изключение на тези от категория M1 и N1  (1), по отношение на тяхната защита срещу неразрешено ползване.

1.2.

Счита се, че превозни средства, одобрени в съответствие с разпоредбите на част I от Правило № 116, отговарят на изискванията на настоящото правило.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1.

„Одобрение на превозно средство“ означава одобрението на тип превозно средство по отношение на неговата защита срещу неразрешено ползване.

2.2.

„Тип превозно средство“ означава категория моторни превозни средства от категории M2, M3, N2 и N3, които не се различават по следните съществени елементи:

2.2.1.

обозначения на производителя за типа превозно средство;

2.2.2.

устройството и конструкцията на компонента или компонентите на превозното средство, на които действа защитното устройство;

2.2.3.

типа на защитното устройство;

2.3.

„Защитно устройство“ означава система, проектирана да предотвратява неразрешено нормално пускане на двигателя, или друг източник на основна двигателна сила на превозното средство в комбинация с поне една система, която:

а)

блокира кормилното управление; или

б)

блокира предавателния механизъм; или

в)

блокира управлението на предавателната кутия; или

г)

блокира спирачките.

В случай на система, която блокира спирачките, дезактивирането на устройството не трябва да освобождава спирачките автоматично, противно на намеренията на водача.

2.4.

„Кормилно управление“ означава кормилното управление, кормилната колона и нейната спомагателна обвивка, кормилният вал, кормилната кутия и всички други компоненти, които пряко влияят на защитното устройство.

2.5.

„Комбинация“ означава един от специално планираните и конструирани варианти на заключваща система, който при правилно задействане позволява работата на заключващата система.

2.6.

„Ключ“ означава всяко устройство, проектирано и конструирано да осигури метод на задействане на заключваща система, която е проектирана и конструирана да работи само с това устройство.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на защитно устройство за предотвратяване на неговото неразрешено ползване се подава от производителя или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.

То трябва да бъде придружено от три екземпляра на по-долу изброените документи, съдържащи следните данни:

3.2.1.

подробно описание на типа превозно средство по отношение на устройството и конструкцията на управлението или на възела, на което действа защитното устройство;

3.2.2.

чертежи на защитното устройство и на неговите крепежни елементи за превозното средство;

3.2.3.

техническо описание на устройството.

3.3.

На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобрение, трябва да се предостави:

3.3.1.

по искане на техническата служба — превозно средство, което е представително за типа превозно средство, подлежащ на одобрение; и също

3.3.2.

по искане на техническата служба — компоненти на превозното средство, които службата смята за съществени за проверките, предписани в точки 5 и 6 от настоящото правило.

4.   ОДОБРЕНИЕ

4.1.

Ако типът превозно средство, представен за одобрение съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точки 5 и 6 по-долу, за този тип превозно средство се издава одобрение.

4.2.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите му две цифри (понастоящем 03, отговарящи на серия от изменения 03, влязла в сила на 23 юни 2005 г.) указват серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по договора не може да присвоява същия номер на същия тип превозно средство, оборудвано с различен тип защитно устройство или чието устройство е монтирано по различен начин, или на друг тип превозно средство.

4.3.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, се уведомяват за одобрение или отказ на одобрение на тип превозно средство съгласно настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение 1 към настоящото правило, и посредством чертежи на защитното устройство и неговия монтаж, предоставени от заявителя на одобрението във формат не по-голям от А4 (210 × 297 mm) или сгънати в такъв формат и в подходящ мащаб.

4.4.

На всяко превозно средство, което съответства на одобрен съгласно настоящото правило тип превозно средство, на видно и леснодостъпно място, определено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрението, състояща се от:

4.4.1.

окръжност около буквата „E“, следвана от отличителния номер на страната, издала одобрението (2);

4.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрение, отдясно на окръжността, описана в точка 4.4.1.

4.5.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, указан в точка 4.4.1. В този случай номерата на правилото и одобренията, както и допълнителните символи за всички правила, по които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението по настоящото правило, се поставят във вертикални колони отдясно на символа, предписан в точка 4.4.1.

4.6.

Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.7.

Маркировката за одобрение се поставя в близост до или на табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя.

4.8.

Приложение 2 към настоящото правило дава примери за оформление на маркировката за одобрение.

5.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

5.1.

Защитното устройство се проектира така, че да е необходимо да се прекрати действието му, за да стане възможно:

5.1.1.

двигателят да бъде пуснат посредством нормалния орган за управление; и

5.1.2.

превозното средство да бъде управлявано, карано или премествано напред на собствен ход.

5.1.3.

Изискването от точка 5.1 може да бъде постигнато както едновременно, така и преди действията, описани в точки 5.1.1 и 5.1.2.

5.2.

Изискванията на точка 5.1 трябва да бъдат изпълнени с единично прилагане на един ключ.

5.3.

Освен в случая, предвиден в точка 6.1.5, системата, която работи с ключ, поставен в ключалката, не трябва да позволява отстраняването на ключа, преди защитното устройство, посоченото в точка 5.1, да е заработило или да бъде задействано.

5.4.

Защитното устройството, посочено в точка 5.1 по-горе, и компонентите на превозното средство, на които то действа, трябва да бъдат проектирани така че да не може бързо и без привличане на вниманието да бъдат отворени, направени неработоспособни или унищожени, например посредством използването на евтини, лесни за скриване инструменти, оборудване или приспособления, достъпни за използване на широк кръг от хора.

5.5.

Защитното устройството трябва да бъде монтирано на превозното средство като позиция от оригиналното оборудване (т.е. оборудване, инсталирано от производителя на превозното средство преди първата продажба на дребно). То трябва да бъде поставено така че дори след отстраняването на неговия корпус, в блокирано състояние, да не може да бъде демонтирано по друг начин освен със специални инструменти. Ако би било възможно защитното устройство да бъде направено неработоспособно чрез отстраняване на винтове, винтовете, освен ако са неотстраняеми, трябва да бъдат покрити от части на блокираното защитно устройство.

5.6.

Системата за заключване на ключа трябва да осигурява най-малко 1 000 различни комбинации на ключа или брой, равен на общия брой на годишното производство на превозни средства, ако то е по-малко от 1 000. При превозни средства от един тип всяка комбинация трябва да се появява с честота приблизително 1 на 1 000.

5.7.

Ключът и ключалката не трябва да бъдат видимо кодирани.

5.8.

Ключалката трябва да бъде проектирана, конструирана и монтирана, така че, когато е в заключено положение, завъртането на цилиндъра на ключалката с въртящ момент по-малък от 2,45 Nm да не е възможно с нищо друго освен съответстващия ключ, и

5.8.1.

за цилиндри на секретни ключалки с щифтове, не трябва повече от два еднакви щифта, действащи в една и съща посока, да са разположени един до друг и в една ключалка не трябва да има повече от 60 % еднакви щифтове;

5.8.2.

за секретни ключалки с пластини, не трябва повече от две еднакви пластини, действащи в една и съща посока, да са разположени една до друга и в една ключалка не трябва да има повече от 50 % еднакви пластини.

5.9.

Защитните устройства трябва да бъдат такива, че докато превозното средство е в движение, да бъде изключен всеки риск от случайно блокиране, което има вероятност да застраши по-специално безопасността.

5.9.1.

Не трябва да бъде възможно да се задействат устройства за предотвратяване на неразрешено използване, без първо органите за управление на двигателя да бъдат поставени в положение за спиране и след това да се извърши действие, което не е непрекъснато продължение на спирането на двигателя, или без първо органите за управление на двигателя да бъдат поставени в положение за спиране, когато превозното средство е неподвижно с издърпана ръчна спирачка или скоростта на превозното средство не превишава 4 km/h.

5.9.2.

В случай на устройства, които действат на кормилното управление, трансмисията, органа за превключване на предавките или спирачките, ако действието по изваждането на ключа задейства устройството, трябва да е необходимо минимално преместване от 2 mm, преди устройството да бъде задействано, или те трябва да включват приспособление за блокиране, което да не позволява случайно отстраняване или частично издърпване на ключа.

5.9.3.

Точки 5.8, 5.8.1 или 5.8.2 и 5.9.2 са приложими само за устройства, които включват механични ключове.

5.10.

Спомагателен източник на енергия може да бъде използван само за да се задейства заключващото и/или отключващото действие на защитното устройство. Устройството трябва да бъде поддържано в работно положение само с механични средства.

5.11.

Не трябва да бъде възможно да бъде задействана с нормални средства двигателната сила на превозното средство, докато не бъде дезактивирано защитното устройство.

5.12.

Устройства за предотвратяване на неразрешено използване посредством предотвратяване освобождаването на спирачките се позволяват единствено когато работните части на спирачките са задържани в задействало положение посредством изцяло механично устройство. В този случай предписанията от точка 5.11 не се прилагат.

5.13.

Ако защитната система е оборудвана с възможност за предупреждаване на водача, тя трябва да бъде задействана, когато водачът отвори вратата от своята страна, освен ако защитното устройство е задействано и водачът е отстранил ключа.

6.   СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

В допълнение към общите изисквания, предписани в точка 5, защитното устройство трябва да съответства на специалните изисквания, предписани по-долу.

6.1.   Защитни устройства, които действат върху кормилното управление

6.1.1.

Защитно устройство, което действа върху кормилното управление, трябва да го блокира.

6.1.2.

Когато защитното устройство е конфигурирано да действа, предотвратяването на неговото функциониране не трябва да бъде възможно.

6.1.3.

Защитното устройство трябва да продължи да отговаря на изискванията на точки 5.9, 6.1.1, 6.1.2 и 6.1.4, след като е преминало 2 500 цикъла на заключване във всяка посока на изпитването на износване, определено в приложение 3.

6.1.4.

Когато бъде задействано, защитното устройство трябва да бъде достатъчно здраво да издържи (без повреда на механизма на кормилното управление, която може да застраши безопасността) прилагането на въртящ момент от 200 Nm върху оста на кормилния вал в двете посоки при статични условия.

6.1.5.

Ако защитното устройство е такова, че ключът може да бъде отстранен в положение, различно от положението, в което кормилното управление е заключено, то трябва да бъде проектирано така, че маневрата, необходима за достигане на това положение и за отстраняване на ключа, да не може да бъде извършена по невнимание.

6.2.   Устройства за предотвратяване на неразрешено използване, които действат на трансмисията или спирачките

6.2.1.

Защитно устройство, което действа на трансмисията, трябва да предотвратява завъртането на водимите колела на превозните средства.

6.2.2.

Защитно устройство за предотвратяване на неразрешено използване, което действа на спирачките, трябва да спира поне едно колело от всяка страна на поне една ос.

6.2.3.

Когато защитното устройство е конфигурирано да действа, предотвратяването на неговото функциониране не трябва да бъде възможно.

6.2.4.

Не трябва да бъде възможно трансмисията или спирачките да бъдат блокирани по невнимание, когато ключът е в ключалката на устройството за предотвратяване на неразрешено използване, дори ако устройството, което предотвратява пускането на двигателя е задействано или е конфигурирано да действа. Това не се прилага, всякога когато изискванията от точка 6.2 от настоящото правило са изпълнени от устройства, използвани допълнително и за друга цел, а при горепосочените условия блокировката е необходима за тази допълнителна функция (напр. електрическа ръчна спирачка).

6.2.5.

Защитното устройство трябва да бъде така проектирано и конструирано, че да продължи да бъде напълно ефективно дори след известна степен на износване вследствие на 2 500 цикъла на заключване във всяка посока. В случай на защитно устройство, което действа на спирачките, това се отнася за всеки механичен или електрически елемент на устройството.

6.2.6.

Ако защитното устройство е такова, че ключът може да бъде отстранен в положение, различно от положението, в което трансмисията или спирачките са блокирани, то трябва да бъде проектирано така, че маневрата, необходима за достигане на това положение и за отстраняване на ключа, да не може да бъде извършена по невнимание.

6.2.7.

В случая, в който се използва защитно устройство, което действа на трансмисията, то трябва да бъде достатъчно здраво да издържи без повреда, която може да застраши безопасността, прилагането в двете посоки и в статично положение на въртящ момент по-голям с 50 процента от максималния въртящ момент, който при нормални условия може да бъде приложен към трансмисията. При определяне на нивото на този изпитвателен въртящ момент трябва да се вземе предвид не максималният въртящ момент на двигателя, а максималният въртящ момент, който може да бъде предаван със съединителя или с автоматичната скоростна кутия.

6.2.8.

В случай на превозно средство, оборудвано със защитно устройство, което действа на спирачките, устройството трябва да бъде в състояние да задържа неподвижно натовареното превозно средство по наклон 18 % нагоре или надолу.

6.2.9.

В случай на превозно средство, оборудвано със защитно устройство, което действа на спирачките, изискванията от настоящото правило не трябва да бъдат тълкувани като отклонение от изискванията от Правило № 13 или 13-З, дори в случай на повреда.

6.3.   Защитни устройства, които действат на управлението на предавателната кутия

6.3.1.

Защитно устройство, което действа на управлението на предавателната кутия, трябва да бъде способно да предотвратява смяна на предавката.

6.3.2.

В случай на ръчна предавателна кутия трябва да бъде възможно лостът за превключване на предавките да бъде блокиран само в положение за заден ход; допълнително се разрешава блокиране в неутрално положение.

6.3.3.

В случай на автоматична предавателна кутия, в която има положение „паркиране“, механизмът трябва да може да бъде блокиран само в положение за паркиране; допълнително се разрешава блокиране в неутрално положение и/или положение за заден ход.

6.3.4.

В случай на автоматична предавателна кутия, която няма положение „паркиране“, механизмът трябва да може да бъде блокиран само в следните положения: неутрално и/или за заден ход.

6.3.5.

Защитното устройство трябва да бъде така проектирано и конструирано, че да продължи да бъде напълно ефективно дори след известна степен на износване вследствие на 2 500 цикъла на заключване във всяка посока.

7.   ПРОМЯНА НА ТИПА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕТО

7.1.

Административният отдел, одобрил типа превозно средство, се уведомява за всяка промяна на типа превозно средство.

Тогава отделът може:

7.1.1.

да прецени, че е малко вероятно направените промени да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че при всички положения превозното средство продължава да съответства на изискванията, или

7.1.2.

да изиска протокол за допълнително изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

7.2.

Потвърждението или отказът за одобрение, в което се посочва изменението, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точка 4.3 по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.3.

Компетентният орган, който издава разширението на одобрението, присвоява сериен номер на всеки формуляр за съобщение, изготвян за такова разширение.

8.   ПРОЦЕДУРИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите за съответствие на производството трябва да съответстват на определените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

8.1.

Превозните средства, одобрени съгласно настоящото правило по отношение на тяхната защита срещу неразрешено ползване, трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на одобрения тип, като отговарят на изискванията, определени в точки 5 и 6 по-горе.

9.   САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1.

Одобрението, издадено по отношение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията, заложени в точка 8 по-горе.

9.2.

Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени издадено от нея одобрение, тя незабавно уведомява за това останалите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, чрез формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

10.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако титулярят на одобрението прекрати напълно производството на тип превозно средство, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа, издал одобрението, който при получаване на съответното съобщение на свой ред уведомява за това другите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр, съответстващ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

11.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА

11.1.

Одобрение по настоящото правило може да бъде дадено по отношение на защитно устройство, допълнително оборудвано със звуково или визуално предупредително устройство, или по отношение на монтирането по избор на допълнителни устройства за предотвратяване на неразрешено използване на превозното средство, при условие че допълнителните устройства изискват отделни средства за задействане. Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, няма да се считат за възпрепятствани от разпоредбите от точка 3 от Спогодбата, към която е приложено настоящото правило, да забраняват тези допълнителни устройства на превозни средства, регистрирани от тях.

11.2.

Ако защитното устройство е допълнително оборудвано с външно звуково и/или визуално предупредително устройство, сигналите, подавани от предупредителното устройство, трябва да бъдат кратки и да спират автоматично след не повече от 30 секунди; те трябва започват отново само ако устройството бъде задействано отново. В допълнение,

11.2.1.

ако сигналът е звуков, той може да бъде излъчван от звуковото предупредително устройство, обикновено монтирано на превозното средство;

11.2.2.

ако сигналът е визуален:

11.2.2.1.

той трябва да бъде произведен само от мигането на късите светлини на превозното средство, или

11.2.2.2.

той трябва да съответства на точки 11.2.2.2.1 и 11.2.2.2.2 по-долу.

11.2.2.2.1.

Продължителност на оптичния сигнал

Оптичният сигнал трябва да има продължителност между 25 секунди и 5 минути, след като алармата бъде задействана. Връщането в изходно положение на алармената система трябва незабавно да спира сигнала.

11.2.2.2.2.

Тип на оптичния сигнал

Мигането на пътепоказателите на превозното средство и/или светлината в отделението за пътници, включително на всички лампи в същата електрическа верига.

Честота на включване: 2 ± 1 Hz

По отношение на звуковия сигнал са позволяват също така асинхронни сигнали.

Продължителност във включено положение = продължителност в изключено положение ± 10 %.

12.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Никоя страна по договора, прилагаща настоящото правило, не може да откаже да признае тип превозно средство от категории, различни от M1 и N1, одобрено по серии от изменения 01 и 02 към настоящото правило.

13.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, съобщават на секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитванията, както и на административните отдели, издаващи одобрение и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ или отмяна на одобрение, издадени в други страни.


(1)  Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3) (TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2).

(2)  1 – Германия, 2 – Франция, 3 – Италия, 4 – Нидерландия, 5 – Швеция, 6 – Белгия, 7 – Унгария, 8 – Чешка република, 9 – Испания, 10 – Сърбия и Черна гора, 11 – Обединено кралство, 12 – Австрия, 13 – Люксембург, 14 – Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 – Норвегия, 17 – Финландия, 18 – Дания, 19 – Румъния, 20 – Полша, 21 – Португалия, 22 – Руска федерация, 23 – Гърция, 24 – Ирландия, 25 – Хърватия, 26 – Словения, 27 – Словакия, 28 – Беларус, 29 – Естония, 30 (не е присвоен), 31 – Босна и Херцеговина, 32 – Латвия, 33 – (не е присвоен), 34 – България, 35 (не е присвоен), 36 – Литва, 37 – Турция, 38 (не е присвоен), 39 – Азербайджан, 40 – бившата югославска република Македония, 41 (не е присвоен), 42 – Европейска общност (типовите одобрения се издават от държавите-членки, които използват съответния си ИКЕ символ), 43 – Япония, 44 (не е присвоен), 45 – Австралия, 46 – Украйна, 47 – Южна Африка, 48 – Нова Зеландия, 49 – Кипър, 50 – Малта и 51 – Република Корея. Следващи номера ще бъдат присвоявани и на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединят към Спогодбата за приемане на единни технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm))

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕРИ ЗА ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЕНИЕ

ОБРАЗЕЦ А

Image

ОБРАЗЕЦ Б

Image


(1)  Вторият номер е даден само като пример.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ НА ИЗНОСВАНЕ НА ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА, КОИТО ДЕЙСТВАТ НА КОРМИЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ

1.   ИЗПИТВАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ

Изпитвателното оборудване се състои от:

1.1.

крепежно приспособление, подходящо за монтиране на образеца на кормилното управление, заедно с прикрепено защитно устройство, както е определено в точка 2.3 от настоящото правило;

1.2.

средство за задействане и дезактивиране на защитното устройство, което трябва да включва използването на ключа;

1.3.

средство за завъртане на кормилния вал спрямо защитното устройство.

2.   МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ

2.1.

Към крепежното приспособление, спомената в точка 1.1 по-горе, се прикрепва образец на кормилното управление, комплектовано със защитното устройство.

2.2.

Един цикъл на процедурата на изпитване трябва да се състои от следните операции:

2.2.1.

Начално положение: при дезактивирано устройство за защита срещу неразрешено използване кормилният вал се завърта до положение, което не позволява привеждане в действие на устройството за защита срещу неразрешено използване, освен ако не е от тип, позволяващ заключване на кормилното управление при всяко положение на кормилото.

2.2.2.

Конфигуриране за действие: защитното устройство се привежда от дезактивирано в задействано положение, като се използва ключът.

2.2.3. (1)

Активирано: кормилният вал трябва да бъде завъртян така, че в момента на привеждане в действие на защитното устройство въртящият момент трябва да бъде 5,85 Nm ± 0,25 Nm.

2.2.4.

Дезактивиране: защитното устройство трябва да бъде дезактивирано с обичайните средства, като въртящият момент се намали до нула, за да се улесни освобождаването.

2.2.5. (1)

Връщане: кормилният вал се завърта до положение, което не позволява привеждане в действие на защитното устройство.

2.2.6.

Обратно въртене: повтарят се процедурите, описани в точки 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4 и 2.2.5, но при обратна посока на въртене на кормилния вал.

2.2.7.

Интервалът от време между две последователни привеждания в действие на устройството трябва да бъде най-малко 10 секунди.

2.3.

Цикълът, който причинява износване, трябва да бъде повторен толкова пъти, колкото е посочено в точка 6.1.3 от настоящото правило.


(1)  Ако защитното устройство позволява заключване във всяко положение на кормилното управление, процедурите, описани в точки 2.2.3 и 2.2.5, се пропускат.


13.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/40


Единствено оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343, който е на разположение на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 39 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за типово одобрение на превозни средства по отношение на оборудването за измерване на скоростта, в т.ч. и неговия монтаж

Преработка 1

Включващо всички текстове в сила до:

Допълнение 5 към първоначалната версия на правилото — дата на влизане в сила: 7 декември 2002 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Приложно поле

2.

Определения

3.

Заявление за одобрение

4.

Одобрение

5.

Спецификации

6.

Изменения на типа на превозното средство

7.

Съответствие на производството

8.

Санкции при несъответствие на производството

9.

Наименования и адреси на техническите служби, провеждащи изпитвания с цел одобряване, както и на административните отдели

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа, отменянето на одобрение или окончателното прекратяване на производството производство на тип превозно средство по отношение на оборудването за измерване на скоростта, в т.ч. и неговия монтаж съгласно Правило № 39

Приложение 2 —

Оформление на маркировките за одобрение

Приложение 3 —

Изпитване на точността на устройството за измерване на скоростта с оглед определяне съответствието на производството

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото правило се прилага за одобряването на превозни средства от категориите L, M и N (1).

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1.

„одобрение на превозно средство“ означава одобрението на типа на превозното средство по отношение на оборудването за измерване на скоростта, в т.ч. и неговия монтаж.

2.2.

„тип превозно средство, що се отнася до неговия скоростомер“ означава превозни средства, между които няма значителни разлики, като разликите могат да се отнасят до следното:

2.2.1.

обозначението на размера на гумите, избрани от обхвата на обичайно монтираните гуми;

2.2.2.

общото предавателно отношение, включително евентуално използваните понижаващи предавки към скоростомера;

2.2.3.

типът скоростомер, който се характеризира със:

2.2.3.1.

допустимото отклонение в точността на измервателния механизъм на скоростомера;

2.2.3.2.

техническата константа на скоростомера;

2.2.3.3.

обхвата на отчитаните скорости.

2.3.

„обичайно монтирани гуми“ означава типът или типовете гуми, предвидени от производителя на въпросния тип превозно средство; гумите за сняг не се считат за обичайно монтирани гуми;

2.4.

„Нормално работно налягане“ означава определеното от производителя на превозното средство налягане на въздуха в студена гума, увеличено с 0,2 бара;

2.5.

„Скоростомер“ означава онази част от оборудването за измерване на скоростта, която във всеки момент показва на водача скоростта на неговото превозно средство (2);

2.5.1.

„Допустимо отклонение в точността на измервателния механизъм на скоростомера“ означава грешката на самия механизъм на скоростомера, изразена чрез горната и долната граница на показанието за скоростта за определен обхват от измервани скорости;

2.5.2.

„Техническа константа на скоростомера“ означава зависимостта между оборотите или импулсите в минута на входа и определена показвана скорост;

2.6.

„Ненатоварено превозно средство“ означава превозното средство в готовност за движение, заредено с гориво, охлаждаща течност, смазочно масло, инструменти и резервно колело (ако е осигурено като стандартно оборудване от производителя на превозното средство) и с водач с тегло 75 kg, но без спътник на водача, незадължителни принадлежности и товар.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ

3.1.

Заявлението за одобряване на тип превозно средство по отношение на оборудването за измерване на скоростта, в т.ч. и неговия монтаж се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.

То се придружава от следните документи, изготвени в три екземпляра и от следните сведения:

3.2.1.

описание на типа превозно средство по отношение на частите, посочени в точки 2.2, 2.3, 2.4 и 2.5 по-горе; типът превозно средство се уточнява.

3.3.

На техническата служба, провеждаща изпитванията за одобряване, трябва да бъде предоставен представителен образец от типа превозно средство, за което се иска одобрение, без товар.

3.4.

Компетентният орган трябва да удостовери наличието на задоволителни мерки за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството преди издаването на типово одобрение.

4.   ОДОБРЯВАНЕ

4.1.

Ако представеният за одобрение по настоящото правило тип превозно средство отговаря на изискванията на правилото по отношение на оборудването за измерване на скоростта, в т.ч. и неговия монтаж, за типа превозно средство се издава одобрение.

4.2.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение. Първите две цифри отговарят на номера на най-актуалната серия поправки, включени в правилото към момента на издаването на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата няма право да присвоява един и същ номер на два различни типа превозни средства, с изключение на случаите, предвидени в точка 6 от настоящото правило.

4.3.

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, се уведомяват за одобрение или отказ на одобрение на тип превозно средство съгласно настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение 1 към настоящото правило, и посредством чертежи, предоставени от заявителя на одобрението във формат не по-голям от А4 (210 х 297 mm) или сгънати в такъв формат и в подходящ мащаб.

4.4.

На всяко превозно средство, което съответства на одобрен по настоящото правило тип, на видно и леснодостъпно място, посочено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрението, състояща се от:

4.4.1.

оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (3);

4.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрение вдясно на окръжността, описана в точка 4.4.1.

4.5.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, указан в точка 4.4.1 — в такива случаи допълнителните цифри и символи по всички правила, по силата на които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението по реда на настоящото правило, се поставят във вертикални колони вдясно от символа, предписан в точка 4.4.1.

4.6.

Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.7.

Маркировката за одобрение се поставя в близост до или на табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя.

4.8.

Приложение 2 към настоящото правило дава примери за оформлението на маркировки за одобрение.

5.   СПЕЦИФИКАЦИИ

5.1.

Скалата/индикацията на скоростомера трябва да бъде разположена в рамките на прякото зрително поле на водача и показанията ѝ трябва да бъдат ясно видими през деня и нощта. Обхватът от отчитани скорости трябва да бъде достатъчно широк, за да включва максималната скорост, указана от производителя за този тип превозно средство.

5.1.1.

При скоростомери, предназначени за превозни средства от категории M, N, L3, L4 и L5, разграфяването е на деления от 1, 2, 5 или 10 km/h. Числените стойности за скоростта трябва да са нанесени на скоростомера, както следва: когато най-голямата стойност на индикацията е по-малка от 200 km/h, стойностите на скоростта трябва да са нанесени през интервал, не по-голям от 20 km/h. Когато най-голямата стойност на индикацията е по-голяма от 200 km/h, стойностите за скоростта следва да са изобразени през интервал, не по-голям от 30 km/h. Интервалите, през които се показва скоростта, може да не бъдат еднакви.

5.1.2.

При превозни средства, предназначени за продажба в държава-членка, в която се използват мерни единици от британската система, скоростомерът се разграфява също и в мили в час (mph); деленията са 1, 2, 5 или 10 mph. Стойностите за скоростта се извеждат на кръговата скала през интервал, не по-голям от 20 mph и започват от 10 или 20 mph. Интервали на нанесените стойностите за скоростта може да не бъдат еднакви.

5.1.3.

При скоростомери, предназначени за превозни средства от категории L1 (мотопеди) and L2, най-високата скорост, показвана на индикацията, не трябва да надвишава 80 km/h. Деленията следва да бъдат 1, 2, 5 или 10 km/h, а обозначените числени стойности за скоростта не трябва да бъдат по-големи от 10 km/h. Обозначените интервали на стойностите на скоростта може да не бъдат еднакви.

5.1.4.

При превозни средства от категории M, N, L3, L4 и L5, предназначени за продажба в държава-членка, в която се използват мерни единици от британската система, скоростомерът се разграфява също и в mph (мили в час); деленията са 1, 2, 5 или 10 mph. Числените стойности на скоростта трябва да са нанесени на индикацията през интервал, не по-голям от 20 mph и да започват от 10 или 20 mph. Обозначените интервали на числените стойности на скоростта може да не бъдат еднакви.

5.2.

Грешката на оборудването за измерване на скоростта се изпитва по следната методика:

5.2.1.

На превозното средство се монтира един от обичайно монтираните типове гуми, определени в точка 2.3 от настоящото правило. Изпитване се прави за всеки тип скоростомер, който производителят възнамерява да монтира.

5.2.2.

За изпитването превозното средство е с масата си в ненатоварено състояние. За целите на измерването превозното средство може да бъде натоварено с допълнителен товар. Масата на превозното средство и нейното разпределяне между осите се посочва в съобщението за одобрение (вж. приложение 1, точка 6);

5.2.3.

Еталонната температура при скоростомера трябва да бъде 23 ± 5 °С;

5.2.4.

По време на всяко изпитване налягането в гумите трябва да бъде нормалното работно налягане, определено в точка 2.4;

5.2.5.

Превозното средство се изпитва при следните скорости:

Максимална проектна скорост (Vmax) на превозното средство, посочена от производителя (km/h)

Скорост по време на изпитване (V1)

(km/h)

Vmax ≤ 45

80 % от Vmax

45 < Vmax ≤ 100

40 km/h и 80 % Vmax

(ако получената скорост по време на изпитването е ≥ 55 km/h)

100 < Vmax ≤ 150

40 km/h, 80 km/h и 80 % Vmax

(ако получената скорост по време на изпитването е ≥ 100 km/h)

150 < Vmax

40 km/h, 80 km/h и 120 km/h

5.2.6.

Изпитвателната апаратура, използвана за определяне на действителната скорост на превозното средство, трябва да бъде с грешка ± 0,5 %;

5.2.6.1.

ако изпитването се провежда на изпитвателна писта, повърхността ѝ трябва да бъде равна и суха и да осигурява достатъчно сцепление;

5.2.6.2.

ако изпитването се провежда на динамометричен стенд, диаметърът на барабана трябва да бъде не по-малък от 0,4 m;

5.3.

Показваната скорост не трябва да бъде по-ниска от действителната скорост на превозното средство. При посочените в т. 5.2.5 по-горе изпитвателни скорости отношението между показваната скорост (V1) и действителната скорост (V2) трябва да бъде:

0 ≤ (V1 – V2) ≤ 0,1 V2 + 4 km/h

6.   ИЗМЕНЕНИЯ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

6.1.

За всяко изменение на типа на превозното средство се уведомява административният отдел, който е одобрил типа превозно средство. Тогава отделът може:

6.1.1.

да прецени, че е малко вероятно направените промени да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че при всички положения превозното средство продължава да отговаря на изискванията; или

6.1.2.

да изиска допълнителен протокол от изпитване от техническата служба, отговорна за провеждането на изпитванията.

6.2.

Потвърждението на одобрението или на отказа на одобрение, придружено от подробности относно измененията, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точка 4.3 по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

7.1.

Процедурите за съответствие на производството трябва да съответстват на определените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

7.2.

Всяко превозно средство, одобрено по настоящото правило, трябва да бъде произведено така че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията по съответната част(и) на настоящото правило.

7.3.

За всеки тип превозно средство се провеждат достатъчно проверки по отношение на оборудването за измерване на скоростта и неговия монтаж; за всеки тип превозно средство се провежда по-специално най-малко изпитването, предписано в приложение 3 към настоящото правило.

7.4.

Органът, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всеки производствен обект. Нормалната честота на тези проверки е веднъж на две години.

7.5.

При установени неудовлетворителни резултати от проверките и изпитванията съгласно точка 7.4 по-горе компетентният орган трябва да осигури вземането на всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството по възможно най-бърз начин.

8.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

8.1.

Издаденото съгласно настоящото правило одобрение на тип превозно средство може да бъде отменено, ако заложените в точка 7.1 по-горе изисквания не се изпълняват, или ако превозните средства не издържат предписаните в точка 7 по-горе проверки.

8.2.

Ако някоя от страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, оттегли одобрение, което е издала преди това, тя незабавно уведомява другите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, като изпраща съобщение, съответстващо на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

9.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните, подписали Спогодбата, които прилагат настоящото правило, трябва да съобщават на Секретариата на ООН наименованията и адресите на техническите служби, които отговарят за провеждането на изпитванията за даване на одобрение, както и тези на административните отдели, издаващи одобрение, на които се изпращат формуляри, удостоверяващи одобрение, разширение, отказ за издаване на одобрение, отменяне на одобрение или окончателно прекратяване на производство, издадени в други страни.


(1)  Според определението в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3) (TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2).

(2)  Не се включва показващата скоростта част на тахограф, ако тя отговаря на спецификации за одобряване на типа, които не допускат абсолютна разлика между действителната и показваната скорост, която е по-голяма от стойностите, получени в съответствие с изискванията на точка 5.3 по-горе.

(3)  1 — Германия, 2 — Франция, 3 — Италия, 4 — Нидерландия, 5 — Швеция, 6 — Белгия, 7 — Унгария, 8 — Чешката република, 9 — Испания, 10 — Югославия, 11 — Обединеното кралство, 12 — Австрия, 13 — Люксембург, 14 — Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 — Норвегия, 17 — Финландия, 18 — Дания, 19 — Румъния, 20 — Полша, 21 — Португалия, 22 — Руската федерация, 23 — Гърция, 24 — Ирландия, 25 — Хърватия, 26 — Словения, 27 — Словакия, 28 — Беларус, 29 — Естония, 30 (не е присвоен), 31 — Босна и Херцеговина, 32 — Латвия, 33 (не е присвоен), 34 — България, 35—36 (на са присвоени), 37 — Турция, 38—39 (на са присвоени), 40 — бивша югославска република Македония, 41 (не е присвоен), 42 — Европейската общност (официалните одобрения се предоставят от държавите-членки, които използват своя съответен символ), 43 — Япония, 44 (не е присвоен), 45 — Австралия, 46 — Украйна, 47 — Южна Африка и 48 — Нова Зеландия. Следващи номера ще бъдат присвоявани на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединяват към Спогодбата за приемане на единни технически предписания, прилагани спрямо колесните превозни средства, оборудването и частите, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИE

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm))

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

ОБРАЗЕЦ А

(виж точка 4.4 от настоящото правило)

Image

ОБРАЗЕЦ Б

(вж. точка 4.5 от настоящото правило)

Image


(1)  Вторият номер е даден само като пример.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРЕШКАТА НА СКОРОСТОМЕРА С ОГЛЕД ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕТО

Условията на изпитването са определени в точки 5.2.1—5.2.6 от настоящото правило.

2.   ИЗИСКВАНИЯ

Счита се, че производството съответства на настоящото правило, ако е спазено следното отношение между показваната от индикацията на скоростомера скорост (V1) и действителната скорост (V2):

 

При превозни средства от категории M и N:

0 ≤ (V1 – V2) ≤ 0,1 V2 + 6 km/h;

 

При превозни средства от категории и L3, L4 и L5:

0 ≤ (V1 – V2) ≤ 0,1 V2 + 8 km/h;

 

При превозни средства от категории L1 и L2:

0 ≤ (V1 – V2) ≤ 0,1 V2 + 4 km/h.


13.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/49


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343, който е на разположение на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 73 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за типово одобрение на товарни превозни средства, ремаркета и полуремаркета по отношение на тяхната странична защита

Включващо всички текстове в сила до:

Допълнение 1 към първоначалната версия на правилото — дата на влизане в сила: 10 ноември 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Приложно поле

2.

Предназначение

3.

Определения

4.

Заявление за одобрение

5.

Одобрение

6.

Изисквания

7.

Технически спецификации за устройства за странична защита

8.

Дерогации

9.

Изменения на типа на превозното средство и разширяване на одобрението на типа

10.

Съответствие на производството

11.

Санкции при несъответствие на производството.

12.

Окончателно прекратяване на производството

13.

Наименования и адреси на техническите служби, провеждащи изпитвания с цел одобряване, както и на административните отдели

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение относно одобрението, отказа, разширението, отменянето на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип превозно средство по отношение на неговата странична защита съгласно Правило № 73

Приложение 2 —

Примери за маркировки за одобрение

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото правило се прилага за комплектовани превозни средства от категории N2, N3, O3 и O4  (1) по отношение на тяхната странична защита. То не се прилага за:

а)

влекачи на полуремаркета;

б)

превозни средства, предназначени и конструирани за специални цели, и при превозни средства, при които поради физически причини не е възможно да се монтира такава странична защита.

2.   ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Превозните средства, попадащи в обхвата на настоящото правило, следва да бъдат конструирани и/или оборудвани така, че да предлагат ефикасна защита на незащитените участници в движението срещу опасността от попадане под страничните части на превозното средство и въвличане под колелата (2).

3.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

3.1.   За целите на настоящото правило:

3.1.1.

„одобрение на превозно средство“ означава одобрение на типа на комплектовано превозно средство по отношение на неговата странична защита;

3.1.2.

„тип превозно средство“ означава категория превозни средства, които не се различават по следните основни характеристики, като широчина на задната ос, обща широчина, размери, форма и материали на цялата странична част на превозното средство (включително и кабината, ако е монтирана) и характеристики на окачването на превозното средство, доколкото те влияят на изискванията, посочени в точка 7 от настоящото правило;

3.1.3.

„максимална маса“ означава технически допустимата маса, заявена от производителя на превозното средство (тази маса може да бъде повече от „максималната допустима маса“, определена от националната администрация);

3.1.4.

„маса в ненатоварено състояние“ означава масата на превозното средство в работно състояние, празно и ненатоварено, но заредено с гориво, охлаждаща течност, смазочно масло, инструменти и резервно колело, ако такова е осигурено като стандартно оборудване от производителя на превозното средство;

3.1.5.

„незащитени участници в движението“ означава пешеходци, колоездачи, мотоциклетисти, които участват в движението по такъв начин, че са уязвими поради вероятност от попадане под страничните части на превозното средство и въвличане под колелата.

4.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

4.1.   Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на неговата странична защита се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

4.2.   То се придружава от следните документи, изготвени в три екземпляра, и от следните сведения:

4.2.1.

подробно описание на типа превозно средство по отношение на неговите конструкция, размери, форма и конструктивни материали, доколкото тази информация е необходима за целите на настоящото правило;

4.2.2.

чертежи на превозното средство, показващи типа превозно средство в изглед отстрани и отзад, и конструктивните детайли на страничните части на конструкцията;

4.2.3.

подробно описание на конкретното устройство за странична защита: размери, очертания, съставни материали и разположение в превозното средство.

4.3.   Превозно средство, представително за типа, подлежащ на одобряване, се представя на техническата служба, която проверява техническите спецификации.

4.3.1.

Превозно средство, което не включва всички съответстващи на типа компоненти, може да бъде прието за одобряване, при условие че може да се докаже, че липсата на компонентите няма да се отрази неблагоприятно на резултатите от одобряването, що се отнася до изискванията на настоящото правило.

4.3.2.

Задължение на заявителя за типово одобрение e да покаже, че приемането на вариантите, посочени в точка 4.3.1 по горе, е в съответствие с изискванията на настоящото правило.

4.3.3.

Компетентният орган трябва да удостовери наличието на задоволителни мерки за осигуряване на ефективен контрол на производството преди издаването на типово одобрение.

5.   ОДОБРЕНИЕ

5.1.   Ако превозното средство, представено за одобряване съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точки 6 и 7 по-долу, за съответния тип превозно средство се издава одобрение.

5.2.   На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение. Първите му две цифри (в настоящия момент това са цифрите 00 за правилото в първоначалния му вид) указват серията от изменения, включващи най-новите съществени технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата не може да присвоява същия номер на друг тип превозно средство.

5.3.   Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, се уведомяват за одобрение или разширяване на одобрение на тип превозно средство съгласно настоящото правило посредством формуляр в съответствие с образеца от приложение 1 към настоящото правило.

5.4.   На всяко превозно средство, което съответства на одобрен по настоящото правило тип превозно средство, на видно и леснодостъпно място, определено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрение, състояща се от:

5.4.1.

оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (3);

5.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буква „R“, тире и номера на одобрението, вдясно от окръжността, предписана в точка 5.4.1.

5.5.   Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен съгласно едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, указан в точка 5.4.1; в такъв случай правилата и номерата на одобрение и допълнителните номера и символи на всички правила, по които са издадени одобрения в страната, издала одобрение по настоящото правило, се разполагат във вертикални колони от дясната страна на символа, предписан в точка 5.4.1.

5.6.   Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

5.7.   Маркировката за одобрение се поставя в близост до или на табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя.

5.8.   В приложение 2 към настоящото правило се дават примери за оформлението на маркировки за одобрение.

6.   ИЗИСКВАНИЯ

6.1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

6.1.1.

Превозните средства от категории N2, N3, O3 и O4 трябва да бъдат проектирани и оборудвани така, че да предлагат по цялата си дължина ефикасна защита на незащитените участници в движението срещу опасността от попадане под страничните части на превозното средство и въвличане под колелата. Това изискване ще се счита за изпълнено, ако:

6.1.1.1.

превозното средство е оборудвано със специално устройство за странична защита (страничен предпазител) в съответствие с изискванията на точка 7; или

6.1.1.2.

превозното средство е проектирано и/или оборудвано отстрани така, че поради формите и характеристиките им неговите съставни части могат да бъдат включени в устройството за странична защита и/или да се счита, че го заместват. За компонентите, чиято комбинирана функция отговаря на изискванията, установени в точка 7 по-долу, се счита, че формират устройство за странична защита.

6.2.   РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ПРОВЕРКИТЕ

Когато се проверява за съответствие с техническите спецификации, установени в точка 7 по-долу, превозното средство трябва да бъде при следните условия:

 

превозното средство се разполага върху хоризонтална и равна повърхност;

 

управляемите колела са изправени в положение за движение напред;

 

превозното средство не е натоварено;

 

полуремаркетата се разполагат върху опорите им така, че практически да бъдат в хоризонтално положение.

7.   ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА УСТРОЙСТВА ЗА СТРАНИЧНА ЗАЩИТА

7.1.   Устройството за странична защита не трябва да увеличава общата широчина на превозното средство, като основната част от неговата външна повърхност не може да бъде повече от 120 mm навътре от най-външната равнина (максималната широчина) на превозното средство. За някои превозни средства в съответствие с указаното в точки 7.4.3 и 7.4.4 се допуска завъртане навътре на предния край на устройството за странична защита. Задният край на устройството за странична защита трябва да бъде с не повече от 30 mm навътре от най-външния страничен ръб на задните гуми (като всякакви изпъкнали части на гумите в близост до земята на се вземат предвид) по протежение на поне най-задните 250 mm.

7.2.   Външната повърхност на устройството трябва да е гладка и доколкото е възможно, непрекъсната по цялата му дължина; съседните части обаче могат да се припокриват, при условие че ръбът от припокриването е обърнат в посока назад или надолу, или между тях може да е оставена междина, не по-голяма от 25 mm, измерена надлъжно, стига задната част да не излиза по-навън от предната; сферичните глави на болтове или нитове не трябва да се подават над повърхността с повече от 10 mm, като други части също могат да се подават при същото ограничение, при условие че са гладки и заоблени; всички външни ръбове и ъгли трябва да бъдат заоблени с радиус не по-малък от 2,5 mm.

7.3.   Устройството може да се състои от непрекъсната плоскост, от една или няколко хоризонтални греди или от комбинация от плоскост и греди; ако се използват греди, разстоянието помежду им трябва да бъде не по-голямо от 300 mm, а те самите да бъдат не по-малки от:

 

50 mm по вертикалата за превозни средства от категории N2 и O3;

 

100 mm по вертикалата и като цяло плоски за превозни средства от категории N3 и O4;

 

комбинациите от плоскости и греди трябва да формират на практика непрекъснат страничен предпазител, но при спазване на разпоредбите на точка 7.2.

7.4.   Предният край на страничния предпазител се конструира, както следва:

7.4.1.

Неговото местоположение е:

7.4.1.1.

на моторно превозно средство: на разстояние не по-голямо от 300 mm зад вертикалната равнина, която е перпендикулярна на надлъжната равнина на превозното средство и допирателна към най-външната повърхност на гумата на колелото, което е непосредствено пред страничния предпазител;

7.4.1.2.

на ремарке с теглич: на разстояние не по-голямо от 500 mm зад равнината, определена в точка 7.4.1.1;

7.4.1.3.

на полуремарке: на разстояние не по-голямо от 250 mm зад средната напречна равнина на опорите, ако такива са монтирани, като в никакъв случай разстоянието от предния край до напречната равнина, минаваща през центъра на шенкелния болт, когато той е в най-задно положение, не трябва да надвишава 2,7 m.

7.4.2.

Когато предният край се намира в място, което е открито, той трябва да представлява непрекъснат вертикален елемент, който покрива цялата височина на предпазителя; външната и предната страна на този елемент трябва назад да са с размер не по-малък от 50 mm и да влизат навътре на 100 mm за превозни средства от категории N2 и O3, а за превозни средства от категории N3 и O4 назад да са с размер не по-малък от 100 mm и да влизат навътре на 100 mm.

7.4.3.

За моторно превозно средство, при което разстоянието от 300 mm, определено в точка 7.4.1.1, попада в кабината, страничният предпазител трябва да бъде проектиран така, че разстоянието между предния му край и командното табло в кабината да не надвишава 100 mm, като при необходимост се допуска да бъде завъртян на ъгъл не по-голям от 45o. В този случай не се прилагат разпоредбите на точка 7.4.2.

7.4.4.

За моторно превозно средство, при което разстоянието от 300 mm, определено в точка 7.4.1.1, попада зад кабината, а страничният предпазител достига напред до 100 mm в кабината и това е избираем вариант на производителя, се спазват разпоредбите на точка 7.4.3.

7.5.   Задният край на страничния предпазител не може да се намира на разстояние по-голямо от 300 mm пред вертикалната равнина, която е перпендикулярна на надлъжната равнина и е допирателна към външната повърхност на гумата на колелото, разположено непосредствено отзад; за задния край на страничния предпазител не се изисква непрекъснат вертикален елемент.

7.6.   Долният ръб на страничния предпазител не може в нито една точка да бъде на повече от 550 mm над земята.

7.7.   Горният ръб на предпазителя трябва да бъде на не повече от 350 mm под частта на конструкцията на превозното средство, през която минава или до която се допира вертикалната равнина, допирателна към външната повърхност на гумите, като евентуалните издутини близо до земята не се вземат предвид, освен в следните случаи:

7.7.1.

когато равнината по точка 7.7 не пресича конструкцията на превозното средство, горният ръб трябва да бъде на нивото на товарната платформа или на разстояние 950 mm от земята, като се избира по-малкото от двете разстояния;

7.7.2.

когато вертикалната равнина по точка 7.7 пресича конструкцията на превозното средство на ниво, по-високо от 1,3 m над земята, горният ръб на страничния предпазител трябва да бъде на разстояние не по-малко от 950 mm от земята;

7.7.3.

за превозно средство, което е проектирано и конструирано, а не само приспособено за транспортиране на контейнери, или е с разглобяема каросерия, положението на горния ръб на страничния предпазител може да се определи в съответствие с изискванията по точки 7.7.1 и 7.7.2 по-горе, като контейнерът или каросерията се считат за част от превозното средство.

7.8.   Като цяло страничните предпазители трябва да бъдат корави и надеждно монтирани (те не бива да бъдат податливи на разхлабване вследствие на вибрациите при нормална експлоатация на превозното средство) и с изключение на частите, изброени в точка 7.9, трябва да бъдат изработени от метал или друг подходящ материал. Страничният предпазител се счита за подходящ, ако може да издържа хоризонтална статична сила от 1 kN, приложена перпендикулярно към която и да е част от външната му повърхност чрез центъра на плунжер с кръгло и плоско чело с диаметър 220 ± 10 mm, и ако огъването на предпазителя при наличие на усилието в такъв случай е не повече от:

 

30 mm при най-задните 250 mm на предпазителя, и

 

150 mm за останалата част от предпазителя.

Съответствието с горепосочените изискванията може да се докаже чрез изчисления.

7.9.   Неподвижно прикрепените към превозното средство части, като резервни колела, акумулаторно гнездо, въздушни резервоари, резервоари за гориво, светлини, светлоотражатели и кутии с инструменти, могат да бъдат вградени в страничния предпазител, при условие че отговарят на изискванията за размерите съгласно настоящото правило. По отношение на всички разстояния между защитните устройства и неподвижно прикрепените части се прилагат изискванията на точка 7.2.

7.10.   Страничният предпазител не може да се използва за закрепване на спирачни (пневматични или хидравлични) проводи.

8.   ДЕРОГАЦИИ

8.1.   Чрез дерогация от горепосочените разпоредби превозните средства от следните типове трябва да отговарят само на изискванията, посочени за всеки отделен случай:

8.1.1.

Ремаркетата с променлива база трябва да отговарят на всички изисквания по точка 7, когато са прибрани до минималната си дължина; когато ремаркето е в разтегнато състояние обаче, страничните предпазители трябва да отговарят на изискванията по точки 7.6, 7.7 и 7.8 и на изискванията на точка 7.4 или 7.5, но не непременно и на двете; при удължаването на ремаркето по дължината на страничните предпазители не трябва да се получават междини.

8.1.2.

Цистерните, т.е. превозни средства, проектирани единствено за превоз на течности в затворен резервоар, трайно закрепен към превозното средство и снабден с маркучи или тръбни връзки за пълнене и източване, трябва да бъдат снабдени със странични предпазители, които да отговарят, доколкото е възможно, на всички изисквания на точка 7; изключение от изискванията за пълно съответствие може да се направи само когато експлоатационните изисквания го налагат.

8.1.3.

При превозно средство, снабдено с разтегателни крака за осигуряване на допълнителна стабилност по време на товарене, разтоварване или други операции, за които е проектирано превозното средство, на страничния предпазител може да се предвидят допълнителни междини, когато те са необходими, за да позволяват разтягането на краката.

8.1.4.

При превозно средство, снабдено с точки за закрепване, необходими за комбинирани (ро-ро) превози, се допуска наличие на междини в страничния предпазител за преминаване и опъване на фиксиращите въжета.

8.2.   Ако страничните части на превозно средство са проектирани и/или конструирани така, че предвид формата и характеристиките си съставните им елементи, взети заедно, удовлетворяват изискванията по точка 7, те могат да се считат за заместващи страничните предпазители.

9.   ПРОМЯНА НА ТИПА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО И РАЗШИРЯВАНЕ НА ОДОБРЕНИЕТО

9.1.   Административният отдел, одобрил типа превозно средство, бива уведомяван за всяка промяна на типа превозно средство. В такъв случай отделът може:

9.1.1.

да прецени, че направените изменения не оказват съществено неблагоприятно въздействие и че превозното средство продължава да отговаря на изискванията; или

9.1.2.

да изиска протокол от допълнително изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

9.2.   Потвърждението или отказът на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава по реда на точка 5.3 на държавите — страни по Спогодбата, прилагащи това правило.

9.3.   Компетентният орган, който издава продължение на одобрението, присвоява сериен номер на всеки формуляр за съобщение, който се съставя за такова продължаване на срока.

10.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите за съответствие на производството трябва да съответстват на определените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

10.1.   Всяко превозно средство, одобрено съгласно настоящото правило, трябва да бъде произведено така, че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията, определени в точка 6 по-горе.

10.2.   Органът, който е издал типовото одобрение, може по всяко време да провери методите за контрол на съответствието, които се прилагат във всеки производствен обект. Нормалната честота на тези проверки е веднъж на всеки две години.

11.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1.   Одобрението, издадено по отношение на тип превозно средство съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията, определени в точки 6 и 7 по-горе.

11.2.   Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, предоставено преди това от нея, тя незабавно уведомява останалите договарящи се страни, които прилагат настоящото правило, чрез копие на формуляра за одобрение, в края на който с главни букви следва забележка с подпис и дата „ОДОБРЕНИЕТО Е ОТТЕГЛЕНО“.

12.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако титулярят на одобрението прекрати напълно производството на тип превозно средство, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа, издал одобрението, При получаването на съответното съобщение този орган на свой ред уведомява за това останалите страни по договора, прилагащи настоящото правило, посредством копие на формуляра за съобщение, съдържащо най-долу забележка, изписана с едър шрифт, подписана и с дата: „ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРЕКРАТЕНО“.

13.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ, И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, уведомяват секретариата на Организацията на обединените нации за наименованията и адресите на техническите служби, отговарящи за извършване на изпитванията за одобряване, и на административните отдели, които издават одобрения и до които трябва да бъдат изпращани сертификационните формуляри за одобряване или разширяване на одобрение, както и за отказ за одобряване, или отменяне на одобрение, издадено в други държави.


(1)  Според определението в приложение 7 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3) (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/изменение 2, последно изменен с изменение 4).

(2)  Настоящото правило не възпрепятства никоя страна да въвежда допълнителни изисквания към частите на превозно средство, намиращи се по-напред от предните колела и по-назад от задните колела.

(3)  1 — Германия, 2 — Франция, 3 — Италия, 4 — Нидерландия, 5 — Швеция, 6 — Белгия, 7 — Унгария, 8 — Чешката република, 9 — Испания, 10 — Сърбия, 11 — Обединеното кралство, 12 — Австрия, 13 — Люксембург, 14 — Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 — Норвегия, 17 — Финландия, 18 — Дания, 19 — Румъния, 20 — Полша, 21 — Португалия, 22 — Руската федерация, 23 — Гърция, 24 — Ирландия, 25 — Хърватска, 26 — Словения, 27 — Словакия, 28 — Беларус, 29 — Естония, 30 (не е присвоен), 31 — Босна и Херцеговина, 32 — Латвия, 33 (не е присвоен), 34 — България, 35 (не е присвоен), 36 — Литва, 37 — Турция, 38 (не е присвоен), 39 — Азербайджан, 40 — бившата югославска република Македония, 41 (не е присвоен), 42 — Европейската общност (официалните одобрения се предоставят от държавите-членки, които използват техния съответен ИКЕ символ), 43 — Япония, 44 (не е присвоен), 45 — Австралия, 46 — Украйна, 47 — Южна Африка, 48 — Нова Зеландия, 49 — Кипър, 50 — Малта, 51 — Република Корея, 52 — Малайзия, 53 — Тайланд, 54 и 55 (не са присвоени) и 56 — Черна гора. Следващи номера ще бъдат присвоявани и на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединят към Спогодбата за приемане на единни технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИE

(Максимален формат: А4 (210 × 297 mm)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРИМЕРИ НА МАРКИРОВКА ЗА ОДОБРЕНИЕ

ОБРАЗЕЦ A

(вж. точка 5.4 от настоящото правило)

Image

ОБРАЗЕЦ Б

(вж. точка 5.5 от настоящото правило)

Image


(1)  Вторият номер е даден само като пример.