а)

в люпилнята; или

б)

в птицефермата.

а)

рутинно вземане на проби на всеки 16 седмици в люпилнята;

б)

рутинно вземане на проби в птицефермата на два пъти по време на продуктивния цикъл — първият път в рамките на четири седмици след започване на яйценосния период или след преместването в полога, а вторият — към края на яйценосния период, но не по-рано от осем седмици преди края на продуктивния цикъл;

в)

потвърдително вземане на проби в птицефермата след установяването на наличие на значимите серотипове на Salmonella при вземане на проби в люпилнята.

а)

в рамките на четири седмици след започване на яйценосния период или след преместването в полога;

б)

към края на яйценосния период, но не по-рано от осем седмици преди края на продуктивния цикъл;

в)

във всеки един момент от продуктивния цикъл, достатъчно отдалечен във времето, когато са взети проби съгласно букви а) и б).

а)

еднократно в птицефермата, в който и да е момент от продуктивния цикъл и един път годишно в люпилнята; или

б)

на два пъти в птицефермата при спазване на достатъчен интервал от време между тях, в който и да е момент от продуктивния цикъл.

а)

една сборна проба от видимо покрити с фекалии подложки на касетки за люпене, взети произволно от пет отделни касетки от люпилния шкаф или от различни места в люпилния шкаф, като пробата трябва да обхваща площ от най-малко 1 m2; когато яйцата за люпене от едно стадо птици за разплод се намират в повече от един люпилен шкаф, сборна проба се взема от всеки люпилен шкаф до максимум пет на брой шкафа; или

б)

една проба, взета с помощта на един или повече навлажнени текстилни тампона с обща площ най-малко 900 cm2, получена от цялата повърхност на дъното на най-малко пет касетки от люпилния шкаф непосредствено след изваждане на пилетата, или от пух от пет места, включително от пода, във всеки люпилен шкаф с излюпени яйца от стадото (най-много пет шкафа), като се гарантира, че е взета поне една проба от всяко стадо, от което произхождат яйцата; или

в)

10 g натрошени черупки от яйца, взети от общо 25 отделни касетки (т.е. първоначална проба от 250 g) от най-много пет люпилни шкафа с излюпени яйца от стадото, които се счукват, смесват и разделят на субпроби, за да се образуват субпроби за изследване от по 25 g.

а)

събрани фекалии от няколко отделни проби, взети от пресни изпражнения, всяка с тегло не по-малко от 1 g и взети произволно от няколко места в помещението, в което се държи стадото от птици за разплод, или когато стадото има свободен достъп до повече от едно помещение в рамките на една птицеферма — от всяка група помещения в птицефермата, в която се държи стадото от птици за разплод. Фекалиите могат да се събират за анализа в най-малко две партиди.

Броят на местата, от които трябва да се вземат отделни проби от фекалиите, за да се направи сборната проба, е както следва:

б)

обувни тампони и/или прахови проби:

Пробите се състоят от:

в)

при птици за разплод, отглеждани в клетки, вземането на проби може да стане от естествено смесените фекалии на транспортните ленти под тях, от остъргващите лопати или от ямите — в зависимост от вида на помещението. Трябва да се съберат две проби от по най-малко 150 g, които да бъдат изследвани поотделно:

В едно помещение обикновено има няколко реда клетки. Във всяка цялостна сборна проба трябва да има събрани фекалии от всеки ред клетки. От всяко стадо от птици за разплод трябва да се вземат по две сборни проби, както това е описано по-долу в алинеи от трета до шеста.

При системите, при които се ползват транспортни ленти или остъргващи лопати, те трябва да бъдат задействани в деня на вземане на пробите и преди вземането им.

При системите, при които се използват отвеждащи улеи под клетките и остъргващи лопати, се събират натрупаните по остъргващата лопата фекалии, след като тя е била задействана.

При стъпаловидните клетъчни системи, при които няма транспортни ленти или остъргващи лопати, е необходимо да се съберат натрупаните фекалии от цялата дълбока яма.

Системи с транспортни ленти под клетките: събира се натрупаният фекален материал в края на транспортната лента.

а)

Рутинното вземане на проби се извършва, както е описано в точка 2.2.2.1.

б)

Потвърдителното вземане на проби след установяването на наличие на значимите серотипове на Salmonella при вземане на проби в люпилнята се извършва, както е описано в точка 2.2.2.1.

Могат да бъдат взети допълнителни проби с цел евентуално изследване за антимикробни препарати или за инхибитори на растежа на бактериите, както следва: птиците се подбират произволно от вътрешността на всяко помещение с птици в птицефермата — обикновено до пет птици от помещение, освен ако компетентният орган не сметне за необходимо да се вземе проба от по-голям брой птици.

Ако източникът на инфекция не бъде потвърден, се провежда изследване за наличие на антимикробни препарати или се извършва ново бактериологично изследване за серотипове на Salmonella на стадото или на потомството от това стадо, преди да бъдат вдигнати ограниченията за търговия.

Ако бъдат открити антимикробни препарати или инхибитори на растежа на бактериите, инфекцията със салмонела се смята за потвърдена.

в)

Подозрение за неверни резултати

В изключителни случаи, когато компетентният орган има основания да постави резултатите от изследванията под въпрос (псевдоположителни или псевдоотрицателни резултати), той може да реши да повтори изследването в съответствие с буква б).

а)

пробата се поставя в 1 литър буферирана пептонна вода (BPW), която е била предварително затоплена до стайна температура, и внимателно се размесва;

б)

посявката се извършва, като се прилага методът за изследване, описан в точка 3.2.

а)

Чифтът(овете) обувни тампони/марлени чорапи и праховата проба (текстилен тампон) се разопакова(т) внимателно, за да се избегне изпадането на полепналия фекален материал или на праха, и се поставя(т) в 225 ml буферирана пептонна вода (BPW), предварително затоплена до стайна температура.

б)

Обувните тампони/марлените чорапи и текстилният тампон се потапят изцяло в BPW, за да се осигури достатъчно количество течност около пробата, така че салмонелите да се отделят от нея и затова при необходимост може да се добави още BPW.

Препаратите от обувните тампони и от текстилните тампони се приготвят поотделно.

в)

Когато пет чифта обувни тампони/марлени чорапи бъдат обединени в две проби, всяка сборна проба трябва да се постави в 225 ml BPW или повече, ако е необходимо, за да се потопи напълно пробата и да се осигури достатъчно количество течност около пробата, така че салмонелите да се отделят от нея.

г)

Чрез завъртане се осигурява пълно насищане на пробата и посявката се извършва, като се прилага методът за изследване, описан в точка 3.2.

а)

Фекалните проби се групират и смесват грижливо, след което се взема субпроба от 25 g за посявка.

б)

Субпробата от 25 g се добавя към 225 ml BPW, която е била предварително затоплена до стайна температура.

в)

Посявката на пробата се провежда, като се прилага методът за изследване, описан в точка 3.2.

—

е установено наличието на значимите серотипове на Salmonella (различни от ваксинни щамове) в една или повече от взетите от стадото проби, дори и ако значимите серотипове на Salmonella са открити само в прахова проба, или

—

при потвърдителното вземане на проби като част от официалните проверки в съответствие с точка 2.2.2.2, буква б) не е потвърдено наличието на значими серотипове на Salmonella, но е открито наличието на антимикробни препарати или инхибитори на растежа на бактерии в стадото.

а)

подробно описание на приложените варианти на схемата за вземане на проби и на вида на взетите проби, според случая;

б)

общия брой на стадата от възрастни птици за разплод, наброяващи най-малко 250 птици, които са били изследвани поне веднъж в годината, за която се отнася докладът;

в)

резултатите от изследванията, в това число:

г)

броя на случаите, в които първоначалният положителен резултат за наличието на салмонела при вземането на проби по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост не е потвърден при вземането на проби като част от официални проверки;

д)

тълкуване на резултатите, по-специално по отношение на изключителните случаи.

а)

международната радиопозивна (IRCS);

б)

код по група.

а)

името на съда;

б)

външното обозначаване;

в)

международната радиопозивна (IRCS);

г)

мощността на двигателя;

д)

тонажът в БТ и общата дължина;

е)

видовете, за риболова на които е предназначен;

ж)

планираната зона на риболов.

1.

След всяко изтегляне:

2.

След всяко прехвърляне на товар на или от друг съд:

3.

След всяко разтоварване в пристанище на ЕС:

4.

След всяко предаване на информация на Европейската комисия:

1.1.

Всеки път когато съд започва риболовно пътуване (1) във води на ЕС, той изпраща съобщение „улов при влизане“, в което се посочва следното:

1.2.

Всеки път когато съд завършва риболовно пътуване (1) във води на ЕС, той изпраща съобщение „улов при напускане“, в което се посочва следното:

1.3.

На интервали от три дни с начало на третия ден, след като съдът за пръв път е влязъл в зоните, посочени в 1.1, когато извършва риболов на херинга и скумрия, и на интервали от една седмица, с начало на седмия ден, след като съдът за пръв път е влязъл в зоните, посочени в 1.1, когато извършва риболов на видове, различни от херинга и скумрия, трябва да се изпрати съобщение „деклариране на улов“, в което се посочва:

1.4.

Когато е планирано прехвърляне на товар между съобщенията „улов при влизане“ и „улов при напускане“, и отделно от съобщението „деклариране на улов“, се изпраща допълнително съобщение „прехвърляне на товар“, най-малко 24 часа преди това, в което се посочва:

—

в реда за предмет на съобщението трябва да се постави текстът „VRONT“,

—

всяка позиция данни ще бъде на нов ред,

—

самите данни ще бъдат предхождани от посочения код, отделени едни от други с интервал.

3.1.

Посочената в точка 1 информация се предава от съда на Европейската комисия в Брюксел с телекс (SAT COM C 420599543 FISH), електронна поща (FISHERIES-telecom@ec.europa.eu) или чрез една от радиостанциите, изброени в точка 4 по-долу, и във вида, посочен в точка 2.

3.2.

Ако поради непреодолима сила, не е възможно съобщението да бъде предадено от съда, то може да бъде предадено от името на съда от друг съд.

3.3.

В случай, че държава на знаме разполага с техническата възможност да изпрати от името на действащите си съдове всички, упоменати по-горе съобщения и съдържание в така наречения NAF-формат, тази държава на знаме може, след като е постигнато двустранно споразумение между държавата на знамето и Комисията, да предава тази информация посредством защитен протокол за предаване на Европейската комисия в Брюксел. В този случай ще бъде добавена известна допълнителна информация — своеобразен плик — при предаването (след информацията AD)

Пример (с данни от горното):

//SR//AD/XEU//FR/NOR//RN/5//RD/20051004//RT/1320//SQ/1//TM/COE//RC/IRCS//TN/1//NA/ПРИМЕРНО ИМЕ НА СЪДА//IR/NOR//XR/PO 12345//LT/+65.321//LG/– 21.123//RA/04A.)/OB/COD 100 HAD 300//DA/20051004//TI/1315//MA/ПРИМЕРНО ИМЕ НА КАПИТАНА//ER//

Държавата на знамето ще получи „обратно съобщение“, в което се посочва:

а)

Съдовете, които вече имат на борда си улов, могат да започнат риболовното си пътуване единствено след като са получили разрешение от компетентния орган на съответната крайбрежна държава-членка. Най-малко четири часа преди влизане във води на ЕС капитанът на съда уведомява съответния център за наблюдение на риболова:

При уведомяването се посочват името, международната радиопозивна, както и пристанищните букви и номер (PLN) на съда, общото количество улов на борда по видове и точката (географска дължина/географска ширина), в която според преценката на капитана съдът ще навлезе във води на ЕС, както и зоната, в която възнамерява да започне риболов. Съдът не започва риболов, докато не получи потвърждение на уведомлението и инструкции за това дали капитанът трябва или не трябва да представи съда за инспекция. Всяко потвърждение има уникален разрешаващ номер, който капитанът пази до завършване на риболовното пътуване.

Независимо от всички инспекции, които може да са извършени в морето, компетентните органи могат при надлежно обосновани обстоятелства да изискат от капитана да представи своя съд за инспекция в пристанището.

б)

Съдове, които влизат във води на ЕС без улов на борда, са освободени от изискванията по буква а).

в)

Риболовното пътуване се счита за завършено, когато съдът напусне водите на ЕС или влезе в пристанище на ЕС, в което уловът му е разтоварен изцяло.

Корабите напускат водите на ЕС само след преминаване по един от следните контролни маршрути:

Най-малко четири часа преди влизане в един от горните контролни маршрути капитанът на съда уведомява центъра за наблюдение на риболова в Единбург по електронна поща или по телефона, както е посочено в буква а), подточка i). При уведомяването се посочват името, международната радиопозивна и пристанищните букви и номер (PLN) на съда, общото количество улов на борда по видове и контролния маршрут, който съдът възнамерява да следва.

Съдът не напуска зоната в рамките на контролния маршрут, докато не получи потвърждение на уведомлението си и инструкции за това дали капитанът трябва или не трябва да представи съдът за инспекция. Всяко потвърждение има уникален разрешаващ номер, който капитанът пази до напускането от съда на водите на ЕС.

Независимо от всички инспекции, които може да са извършени в морето, компетентните органи могат при надлежно обосновани обстоятелства да изискат от капитана да представи своя съд за инспекция в пристанищата Lerwick или Scrabster.

а)

Съдовете могат да започнат риболовното си пътуване единствено след като са получили разрешение от компетентния орган на съответната крайбрежна държава-членка. Такива съдове влизат във води на Общността само след преминаване през една от следните контролни зони:

Най-малко четири часа преди влизане в една от контролните зони при влизане във води на ЕС капитанът на съда се свързва с риболовния контролен център на Обединеното кралство (Единбург) чрез електронна поща на следния адрес: ukfcc@scotland.gsi.gov.uk или по телефона (+ 44 1312719700).

При уведомяването се посочват името, международната радиопозивна и пристанищните букви и номер (PLN) на съда, общото количество улов на борда по видове и контролната зона, през която съдът ще влезе във води на ЕС. Съдът не започва риболов, докато не получи потвърждение на уведомлението и инструкции за това дали капитанът трябва или не трябва да представи съда за инспекция. Всяко потвърждение има уникален разрешаващ номер, който капитанът пази до завършване на риболовното пътуване.

б)

Съдове, които влизат във води на ЕС без улов на борда, са освободени от изискванията, определени в буква a).

в)

Риболовното пътуване се счита за завършено, когато съдът напусне водите на ЕС или влезе в пристанище на ЕС, в което уловът му е разтоварен изцяло.

Съдовете напускат водите на ЕС само след преминаване през една от контролните зони:

При напускане на водите на ЕС, най-малко два часа преди влизане в една от контролните зони капитанът на съда уведомява центъра за наблюдение на риболова в Единбург чрез електронна поща или по телефона, както е посочено в буква а).

При уведомяването се посочва името, международната радиопозивна и пристанищните букви и номер (PLN) на съда, общото количество улов на борда по видове и контролната зона, през която съдът възнамерява да премине. Съдът не напуска контролната зона, докато не получи потвърждение на уведомлението и инструкции за това дали капитанът трябва или не трябва да представи съда за инспекция. Всяко потвърждение има уникален разрешаващ номер, който капитанът пази до напускането на водите на ЕС.