I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

17.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 302/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1060/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 септември 2009 година

относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Агенциите за кредитен рейтинг играят важна роля на световните пазари на ценни книжа и на световните банкови пазари, тъй като техните кредитни рейтинги се използват от инвеститорите, заемателите, емитентите и правителствата в рамките на процеса на вземане на информирани инвестиционни и финансови решения. Кредитните институции, инвестиционните посредници, животозастрахователните, застрахователните и презастрахователните предприятия, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и институциите за професионално пенсионно осигуряване може да използват тези кредитни рейтинги като отправна точка при изчисляването на изискванията по отношение на капитала им за целите на определянето на платежоспособността или за изчисляване на рисковете при тяхната инвестиционна дейност. Поради това кредитните рейтинги имат значително влияние върху функционирането на пазарите и доверието на инвеститорите и потребителите. Следователно е от съществено значение дейностите по определяне на кредитен рейтинг да се осъществяват в съответствие с принципите на добросъвестност, прозрачност, отговорност и добро управление, за да се гарантира, че така определените кредитни рейтинги, използвани в Общността, са независими, обективни и с подходящо качество.

(2)

В момента повечето агенции за кредитен рейтинг имат седалища извън Общността. Повечето държави-членки не регулират дейностите на агенциите за кредитен рейтинг или условията за присъждане на кредитни рейтинги. Независимо от голямото им значение за функционирането на финансовите пазари, агенциите за кредитен рейтинг са подчинени на общностното право само в ограничени области, по-специално съгласно Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (4). Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (5) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (6) също се отнасят за агенциите за кредитен рейтинг. Поради това е важно да се установят правила, с които се гарантира, че всички кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, регистрирани в Общността, са с подходящо качество и са присъдени от агенции за кредитен рейтинг, за които се прилагат строги изисквания. Комисията ще продължи да работи с международните си партньори, за да осигури сближаване на правилата, прилагани по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Следва да бъде възможно някои централни банки, които присъждат кредитен рейтинг, да бъдат освободени от прилагането на настоящия регламент, при условие че изпълняват съответните приложими условия, които гарантират независимост и добросъвестност при осъществяването на дейностите им по определяне на кредитен рейтинг и които са също толкова строги, колкото изискванията, предвидени в настоящия регламент.

(3)

Настоящият регламент не следва да поражда общо задължение за определяне на рейтинг на финансови инструменти или финансови задължения съгласно настоящия регламент. По-специално, настоящият регламент не следва да задължава предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (7) или институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (8) да инвестират само във финансови инструменти, за които се определя рейтинг съгласно настоящия регламент.

(4)

Настоящият регламент не следва да поражда общо задължение за финансовите институции или инвеститори да инвестират единствено в ценни книжа, за които е публикуван проспект в съответствие с Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване (9) и Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (10) и за които се определя кредитен рейтинг съгласно настоящия регламент. Също така настоящият регламент не следва да задължава емитентите или предлагащите страни или лицата, които искат да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар, да получават кредитен рейтинг за ценни книжа, за които се прилага изискването за публикуване на проспект съгласно Директива 2003/71/ЕО и Регламент (ЕО) № 809/2004.

(5)

Проспектът, публикуван съгласно Директива 2003/71/ЕО и Регламент (ЕО) № 809/2004, следва да съдържа на видно място ясна информация относно това дали кредитният рейтинг на съответните ценни книжа е присъден от кредитна агенция, установена в Общността и регистрирана съгласно настоящия регламент. Въпреки това никоя от разпоредбите на настоящия регламент не следва да възпрепятства лица, отговорни за публикуването на проспект съгласно Директива 2003/71/ЕО и Регламент (ЕО) № 809/2004, да включват съществена информация в проспекта, включително кредитни рейтинги, присъдени в трети държави, и свързана с това информация.

(6)

В допълнение към присъждането на кредитни рейтинги и извършването на дейности по определяне на кредитен рейтинг, агенциите за кредитен рейтинг следва също така да могат да осъществяват и допълнителни дейности на професионална основа. Осъществяването на допълнителни дейности не следва да поставя под съмнение независимостта и добросъвестността на техните дейности по определяне на кредитен рейтинг.

(7)

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, регистрирани в Общността. Основната цел на настоящия регламент е да защитава стабилността на финансовите пазари и инвеститорите. Кредитните оценки, системите с кредитни оценки и други подобни оценки, свързани със задълженията, пораждани от взаимоотношения в областта на потреблението, търговията или промишлеността, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(8)

Агенциите за кредитен рейтинг следва, на доброволни начала, да прилагат Code of Conduct Fundamentals for credit rating agencies („Основни правила на кодекса на поведение на агенциите за кредитен рейтинг“), издаден от Международната организация на комисиите за ценни книжа (кодекс на IOSCO). През 2006 г. в съобщение относно агенциите за кредитен рейтинг (11) Комисията прикани Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК), създаден с Решение 2009/77/ЕО на Комисията (12), да следи за спазването на кодекса на IOSCO и да докладва ежегодно на Комисията.

(9)

Европейският съвет от 13 и 14 март 2008 г. постигна споразумение относно редица заключения с цел да се преодолеят основните слабости, откроени във финансовата система. Една от целите беше да се подобри функционирането на пазара и структурите за стимули, включително ролята на агенциите за кредитен рейтинг.

(10)

Общото мнение е, че агенциите за кредитен рейтинг, от една страна, не успяха да отразят достатъчно рано в кредитните си рейтинги влошаването на условията на пазара, нито, от друга страна, да актуализират навреме кредитните си рейтинги в периода след задълбочаването на пазарната криза. Най-подходящият начин за коригиране на тези неуспехи е чрез мерки, свързани с конфликтите на интереси, качеството на кредитните рейтинги, прозрачността и вътрешното управление на агенциите за кредитен рейтинг, както и надзора над дейността им. Ползвателите на кредитни рейтинги не следва да разчитат сляпо на тях, а следва да полагат максимални усилия по всяко време да правят свой собствен анализ и подходяща комплексна проверка по отношение на това доколко да разчитат на такива кредитни рейтинги.

(11)

Необходимо е да се установи обща рамка от правила по отношение на повишаването на качеството на кредитните рейтинги, в частност на качеството на кредитните рейтинги, които да се използват от финансовите институции и лица, чието поведение се регулира от хармонизирани правила в Общността. При липсата на такава обща правна рамка съществува риск държавите-членки да приемат разнопосочни мерки на национално равнище, което би имало пряко отрицателно въздействие върху и би създало пречки за доброто функциониране на вътрешния пазар, тъй като агенциите за кредитен рейтинг, присъждащи кредитни рейтинги, предназначени за използване от финансовите институции в Общността, биха били подчинени на различни правила в различните държави-членки. Освен това различия в изискванията по отношение на качеството на кредитните рейтинги може да доведат до различни равнища на защита на инвеститорите и потребителите. Освен това ползвателите следва да могат да сравняват кредитните рейтинги, присъдени в Общността, с кредитните рейтинги, присъдени в международен мащаб.

(12)	Настоящият регламент не следва да засяга използването на кредитните рейтинги от лица, различни от посочените в него.

(13)

Желателно е да се предвиди възможност кредитните рейтинги, присъдени в трети държави, да се използват за регулаторни цели в Общността, при условие че отговарят на изисквания, които са също толкова строги, колкото предвидените в настоящия регламент. Настоящият регламент въвежда режим за признаване, който позволява на агенции за кредитен рейтинг, които са установени в Общността и са регистрирани в съответствие с настоящия регламент, да признават кредитни рейтинги, присъдени в трети държави. При признаването на кредитен рейтинг, присъден в трета държава, агенциите за кредитен рейтинг следва да преценят и наблюдават постоянно дали дейностите по определяне на кредитен рейтинг, които водят до присъждането на такъв кредитен рейтинг, съответстват на изисквания за присъждане на кредитен рейтинг, които са също толкова строги, колкото предвидените в настоящия регламент, като постигат на практика същите цел и резултати.

(14)

С цел да се отговори на опасението, че липсата на установяване в Общността може сериозно да възпрепятства ефективния надзор в интерес на финансовите пазари в Общността, такъв режим на признаване следва да бъде въведен за агенции за кредитен рейтинг, които са свързани или работят в тясно сътрудничество с агенции за кредитен рейтинг в Общността. Независимо от това е възможно да се наложи изискването за физическо присъствие в Общността да бъде адаптирано в някои случаи, по-точно във връзка с по-малки агенции за кредитен рейтинг от трети държави, които нямат присъствие или не са свързани с агенция в Общността. Следователно за такива агенции за кредитен рейтинг следва да бъде установен специален режим на сертифициране, доколкото те не са от систематично значение за финансовата стабилност или цялост на финансовите пазари на една или повече държави-членки.

(15)

Сертифицирането следва да бъде възможно, след като Комисията установи еквивалентността на правната и надзорна уредба на трета държава с изискванията на настоящия регламент. Предвижданият механизъм на еквивалентност не следва да предоставя автоматично достъп до Общността, а да предлага възможност за подлагане на агенции за кредитен рейтинг от трети държави на оценка във всеки конкретен случай, както и за освобождаването им от прилагането спрямо тях на някои от организационните изисквания за агенции за кредитен рейтинг, които осъществяват дейност в Общността, включително изискването за физическо присъствие в Общността.

(16)

Настоящият регламент следва също така да изисква от агенциите за кредитен рейтинг от трети държави да изпълняват критериите, които са обща предпоставка за добросъвестност на техните дейности по определяне на кредитен рейтинг, за да се предотврати намесата на компетентните органи и други органи на публична власт на тази трета държава по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги, както и да се осигури подходяща политика в областта на конфликтите на интереси, ротация на рейтинговите анализатори и периодично и постоянно оповестяване на информация.

(17)

Друга важна предпоставка за съществуването на надежден режим за признаване и система на еквивалентност е наличието на надеждни споразумения за сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки по произход и съответните компетентни органи на агенциите за кредитен рейтинг на трети държави.

(18)	Агенциите за кредитен рейтинг, признаващи кредитни рейтинги, присъдени в трета държава, следва да носят пълна и безусловна отговорност за признатите кредитни рейтинги и изпълнението на съответните условия, посочени в настоящия регламент.

(19)	Настоящият регламент не следва да се прилага за кредитни рейтинги, които агенцията за кредитен рейтинг изготвя по индивидуална поръчка и предоставя изключително на лицето, направило поръчката, и които не са предназначени за публично оповестяване или за разпространение чрез абонамент.

(20)	Инвестиционни изследвания, инвестиционни препоръки и други становища относно стойността или цената на финансов инструмент или финансово задължение не следва да се считат за кредитни рейтинги.

(21)	Непоискан кредитен рейтинг, а именно кредитен рейтинг, който не е определен по искане на емитента или оценяваното лице, следва да бъде ясно обозначен като такъв и да се разграничава по подходящ начин от поисканите кредитни рейтинги.

(22)

За да се избегнат потенциални конфликти на интереси, агенциите за кредитен рейтинг следва да насочат своята професионална дейност към присъждането на кредитни рейтинги. На агенциите за кредитен рейтинг не следва да е позволено да предоставят консултантски услуги или да предоставят съвети. По-специално, агенциите за кредитен рейтинг не следва да правят предложения или препоръки по отношение на дизайна на структурирани финансови инструменти. Агенциите за кредитен рейтинг обаче следва да могат да предоставят допълнителни услуги, когато това не поражда потенциални конфликти на интереси по отношение на присъждането на кредитни рейтинги.

(23)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да използват рейтингови методологии, които са стриктни, систематични, последователни и които подлежат на валидиране, включително чрез подходящ исторически опит и бек-тестване. Такова изискване обаче не следва по никакъв начин да дава основание за намеса на компетентните органи и държавите-членки по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги и методологиите. По същия начин изискването агенциите за кредитен рейтинг да преразглеждат кредитните рейтинги най-малко веднъж годишно не следва да влиза в противоречие със задължението им за непрекъснато наблюдение и, при необходимост, за преразглеждане на кредитните рейтинги. Тези изисквания не следва да се прилагат по начин, който възпрепятства навлизането на пазара на нови агенции за кредитен рейтинг.

(24)	Кредитните рейтинги следва да бъдат добре обосновани и мотивирани с цел да се избягват компромиси при тяхното определяне.

(25)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да оповестяват публично информация относно методологиите, моделите и ключовите рейтингови допускания, които използват при дейностите си по определяне на кредитен рейтинг. Оповестяването на информация за моделите следва да се отличава с такава степен на подробност, че на ползвателите на кредитни рейтинги да се предоставя подходяща информация, за да могат да извършват собствени комплексни проверки при преценката дали да разчитат на тези кредитни рейтинги. Въпреки това при оповестяването на информация за моделите не следва да се разкрива чувствителна стопанска информация или сериозно да се пречи на иновациите.

(26)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да установят подходящи вътрешни политики и процедури по отношение на служителите и другите лица, участващи в процеса на определяне на кредитни рейтинги, с цел да се предотвратяват, разкриват, отстраняват или управляват и оповестяват конфликти на интереси, и да се гарантират във всеки един момент качеството, точността и задълбочеността на кредитните рейтинги и на процеса на преразглеждане. В частност, тези политики и процедури следва да включват механизмите за вътрешен контрол и функция по проверка на съответствието.

(27)

За да се гарантира тяхната независимост, агенциите за кредитен рейтинг следва да избягват ситуации на конфликт на интереси и да управляват такива конфликти по подходящ начин, когато те са неизбежни. Те следва своевременно да оповестяват случаи на конфликт на интереси. Те следва също така да съхраняват информация за всички значими заплахи за тяхната независимост и тази на служителите им и други лица, участващи в процеса на определяне на кредитни рейтинги, както и взетите предпазни мерки за намаляване на тези заплахи.

(28)

Агенциите за кредитен рейтинг или групите от агенции за кредитен рейтинг следва да поддържат правила за добро корпоративно управление. При определяне на правилата си за корпоративно управление, агенциите за кредитен рейтинг и групите от агенции за кредитен рейтинг следва да вземат предвид необходимостта да се гарантира присъждането на независими и обективни кредитни рейтинги с подходящо качество.

(29)

За да се гарантира независимостта на процеса на определяне на кредитни рейтинги по отношение на стопанските интереси на агенциите за кредитен рейтинг като дружества, агенциите за кредитен рейтинг следва да гарантират, че най-малко една трета, но не по-малко от двама от членовете на управителния или надзорния орган са независими по начин, който съответства на раздел III, точка 13 от Препоръка 2005/162/ЕО на Комисията от 15 февруари 2005 г. относно ролята на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, които не са натоварени с изпълнителни или надзорни функции, и относно комитетите на надзорния съвет (13). Освен това е необходимо преобладаващата част от висшето ръководство, включително всички независими членове на управителния или надзорния орган, да имат достатъчен опит в подходящи области на финансовите услуги. Отговорникът по съответствието следва да докладва редовно на висшето ръководство и на независимите членове на управителния или надзорния орган относно изпълнението на неговите задължения.

(30)	С цел да се избягват конфликти на интереси, възнаграждението на независимите членове на управителния или надзорния орган не следва да зависи от резултатите от дейността на агенцията за кредитен рейтинг.

(31)	Агенциите за кредитен рейтинг следва да отделят достатъчен брой служители с подходящи познания и опит за дейностите им по определяне на кредитни рейтинги. По-специално те следва да осигуряват подходящи човешки и финансови ресурси за присъждането, мониторинга и актуализирането на кредитни рейтинги.

(32)

За да се вземат предвид специфичните условия, характерни за агенции за кредитен рейтинг с по-малко от 50 служители, компетентните органи следва да могат да освобождават такива агенции за кредитен рейтинг от някои от задълженията, установени с настоящия регламент и свързани с ролята на независимите членове на органа, функция по проверка на съответствието и механизма за ротация, при условие че посочените агенции за кредитен рейтинг могат да докажат, че отговарят на специфични условия. В частност, компетентните органи следва да проучат дали размерът на агенцията за кредитен рейтинг не е определен по такъв начин, че дадена агенция за кредитен рейтинг или група от агенции за кредитен рейтинг да избегнат спазването на изискванията на настоящия регламент. Компетентните органи на държавите-членки следва да прилагат освобождаване по такъв начин, че да се избягва рискът от разпокъсване на вътрешния пазар и да се гарантира еднаквото прилагане на правото на Общността.

(33)

Продължителните връзки с едни и същи лица, на които се присъжда рейтинг, или със свързани с тях трети лица, могат да поставят под съмнение независимостта на рейтинговите анализатори и на лицата, одобряващи кредитните рейтинги. Поради това по отношение на тези анализатори и лица следва да се прилага подходящ ротационен механизъм, който следва да осигурява постепенно обновяване на екипите от анализатори и на комитетите за определяне на кредитни рейтинги.

(34)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да гарантират, че методологиите, моделите и ключовите допускания, използвани при определянето на кредитните рейтинги, като например математически или корелационни, се поддържат правилно, актуализират се и подлежат на цялостно преразглеждане на периодична основа и че описанията им са публикувани по начин, позволяващ цялостен преглед. При липса на надеждни данни или когато сложността на нов вид структура на финансов инструмент, по-специално на структурирани финансови инструменти, поражда сериозни въпроси за това дали агенцията за кредитен рейтинг може да изготви надежден кредитен рейтинг, агенцията за кредитен рейтинг следва да не присъжда кредитен рейтинг или да отнеме съществуващ кредитен рейтинг. Промените в качеството на наличната информацията за наблюдение на съществуващ кредитен рейтинг следва да се оповести с този преглед и, ако е уместно, рейтингът следва да се преразгледа.

(35)

За да се осигури качеството на кредитните рейтинги, агенциите за кредитен рейтинг следва да предприемат мерки за гарантиране на надеждността на използваната от тях информация при определянето на кредитни рейтинги. За тази цел те следва да могат да предвидят, inter alia, да разчитат на финансови отчети, преминали независим одит, и на публично оповестени данни, проверка чрез услугите на реномирано трето лице, преглед на случаен принцип на получената информация от страна на агенцията за кредитен рейтинг или договорни разпоредби, в които ясно се установява отговорността на лицето, чийто рейтинг се определя, или на свързаните с него трети лица, в случай че предоставената съгласно договора информация е по същество и с тяхно знание погрешна или подвеждаща или в случай че лицето, чийто рейтинг се определя, или свързаните с него трети лица не са извършили комплексна проверка на точността на информацията, както е посочено в условията на договора.

(36)

Настоящият регламент не засяга задължението на агенциите за кредитен рейтинг да защитават правото на неприкосновеност на личния живот на физическите лица що се отнася до обработката на лични данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (14).

(37)

Необходимо е агенциите за кредитен рейтинг да установят подходящи процедури за редовно преразглеждане на методологиите, моделите и ключовите рейтингови допускания, използвани от агенцията за кредитен рейтинг, с цел да могат да се отразят правилно променящите се условия на пазарите на базовите активи. С цел осигуряване на прозрачност, оповестяването на всяка съществена промяна в методологиите и практиките, процедурите и процесите на агенциите за кредитен рейтинг следва да се прави преди тя да породи действие, освен ако извънредни условия на пазара не изискват незабавна промяна на кредитния рейтинг.

(38)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да посочват всякакви подходящи предупреждения за риск, включително анализ на чувствителността на съответните допускания. В този анализ следва да се обяснява как различните развития на пазара, които влияят върху параметрите, върху които е изграден моделът, могат да повлияят на промените на кредитните рейтинги (например променливостта). Агенциите за кредитен рейтинг следва да гарантират, че информацията за историческите нива на неизпълнение за различните рейтингови категории може да се провери и измери количествено и дава достатъчна основа, за да могат заинтересованите лица да разберат историческите резултати от дейността за всяка рейтингова категория и дали и как са се изменяли рейтинговите категории. Ако естеството на кредитния рейтинг или други обстоятелства правят историческото ниво на неизпълнение неподходящо статистически невярно или по друг начин подвеждащо за ползвателите на кредитния рейтинг, агенцията за кредитен рейтинг следва да даде подходящи пояснения. Тази информация следва, доколкото е възможно, да бъде съпоставима с всички съществуващи тенденции за сектора, за да може инвеститорът да бъде подпомогнат при сравняването на резултатите от дейността на различните агенции за кредитен рейтинг.

(39)

За да се увеличи прозрачността на кредитните рейтинги и да се допринесе за защитата на инвеститорите, ЕКРЦК следва да поддържа централно хранилище, в което да се съхранява информация относно показателите на агенциите за кредитен рейтинг за минали периоди и кредитните рейтинги, присъдени в миналото. Агенциите за кредитен рейтинг следва да предават информация в хранилището в стандартна форма. ЕКРЦК следва да осигурява публичен достъп до тази информация и ежегодно да публикува обобщена информация за основните наблюдавани развития.

(40)

При определени обстоятелства структурираните финансови инструменти може да имат последици, които са различни от свързаните с традиционните дългови инструменти на дружествата. За инвеститорите би било подвеждащо да прилагат едни и същи категории рейтинг и за двата вида инструменти без допълнителни обяснения. Агенциите за кредитен рейтинг следва да играят важна роля за повишаване на осведомеността на ползвателите на кредитни рейтинги относно специфичните особености на структурираните финансови продукти в сравнение с традиционните такива. Следователно агенциите за кредитен рейтинг следва ясно да разграничават между категориите рейтинги, използвани за структурираните финансови инструменти, от една страна, и категориите рейтинги, използвани за други финансови инструменти или финансови задължения, от друга страна, като прибавят подходящ символ към категорията рейтинг.

(41)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да вземат мерки за избягване на ситуации, в които емитентите искат предварителна рейтингова оценка на съответния структуриран финансов инструмент от няколко агенции за кредитен рейтинг, за да открият тази, която предлага най-добрия кредитен рейтинг за предложената структура. Емитентите също следва да избягват прилагането на такива практики.

(42)

Агенциите за кредитен рейтинг следва да съхраняват информация за методологията на определяне на кредитните рейтинги и редовно да актуализират измененията в нея, като съхраняват информация и за съществените елементи от диалога между рейтинговия анализатор и обекта на рейтинга или свързаните с него трети лица.

(43)

За да се гарантира високо ниво на доверие на инвеститорите и потребителите във вътрешния пазар, агенциите за кредитен рейтинг, които присъждат кредитни рейтинги в Общността, следва да подлежат на регистрация. Такава регистрация е основната предпоставка за това агенциите за кредитен рейтинг да присъждат кредитни рейтинги, предназначени за използване за регулаторни цели в Общността. Поради това е необходимо да се установят хармонизираните условия и процедурите за разрешаването, спирането на действието и прекратяването на такава регистрация.

(44)	Настоящият регламент не следва да заменя установения процес за признаване на агенциите за външна кредитна оценка (АВКО) в съответствие с Директива 2006/48/ЕО. Вече признатите в Общността АВКО следва да подадат заявление за регистрация в съответствие с настоящия регламент.

(45)

На агенции за кредитен рейтинг, регистрирани от компетентния орган в съответната държава-членка, следва да бъде позволено да присъждат кредитни рейтинги в рамките на цялата Общност. Поради това е необходимо да се установи единна процедура за регистрация за всички агенции за кредитен рейтинг, която да е приложима в цялата Общност. Регистрацията на агенциите за кредитен рейтинг следва да е валидна от момента, в който решението за регистрация на компетентния орган на държавата-членка по произход е породило действие съгласно съответното национално право.

(46)

Необходимо е да се създаде едно-единствено входящо звено за подаване на заявления за регистрация. ЕКРЦК следва да получава заявления за регистрация и ефективно да информира компетентните органи във всички държави-членки. ЕКРЦК следва също така да предоставя на компетентните органи на държавата-членка по произход мнение относно пълнотата на заявлението. Прегледът на заявленията за регистрация следва да се осъществява на национално ниво от съответния компетентен орган. За ефективната работа с агенциите за кредитен рейтинг компетентните органи следва да създадат оперативни мрежи („колегии“), подкрепени от ефективна инфраструктура на информационни технологии. ЕКРЦК следва да създаде подкомитет, специализиран в областта на кредитните рейтинги за всеки клас активи, оценявани от агенциите за кредитен рейтинг.

(47)

Някои агенции за кредитен рейтинг се състоят от няколко правни субекта, които заедно образуват група от агенции за кредитен рейтинг. При регистрирането на всяка от агенциите за кредитен рейтинг, която е част от такава група, компетентните органи на съответните държави-членки следва да координират разглеждането на заявленията, подадени от агенции за кредитен рейтинг, които са част от една и съща група, както и процеса на вземане на решение относно разрешаването на регистрация. Следва обаче да е възможно да се откаже регистрация на агенция за кредитен рейтинг в рамките на група от агенции за кредитен рейтинг, когато такава агенция за кредитен рейтинг не отговаря на изискванията за регистрация, докато други членове на посочената група изпълняват всички изисквания за регистрация съгласно настоящия регламент. Тъй като колегията не следва да разполага с правомощия по приемане на правно обвързващи решения, всеки един от компетентните органи на държавите-членки по произход на членовете на групата от агенции за кредитен рейтинг следва да приеме индивидуално решение за агенцията за кредитен рейтинг, установена на територията на съответната държава-членка.

(48)

Колегията следва да представлява ефективно средище за обмен на информация в областта на надзора между компетентните органи, координация на техните дейности и надзорните мерки, необходими за упражняване на ефективен надзор над агенциите за кредитен рейтинг. По-специално колегията следва да улеснява наблюдението на изпълнението на условията за признаване на кредитни рейтинги, присъдени в трети държави, сертифицирането, договореностите за възлагане на външни подизпълнители и освобождаването, предвидено в настоящия регламент. Дейностите на колегиите на компетентните органи следва да допринасят за хармонизираното прилагане на правилата, определени в настоящия регламент, както и за сближаването на надзорните практики.

(49)

За повишаване на практическата координация на дейностите на колегията, нейните членове следва да изберат помежду си координатор. Координаторът следва да председателства заседанията на колегията, да установява писмено нейните правила за координация и да координира нейните действия. По време на процеса на регистрация координаторът следва да преценява необходимостта от удължаване на срока за разглеждане на дадено заявление, да координира процеса на това разглеждане и да бъде във връзка с ЕКРЦК.

(50)	През ноември 2008 г. Комисията създаде група на високо равнище със задачата да разгледа бъдещата европейска структура за осъществяване на надзор в областта на финансовите услуги, включително ролята на ЕКРЦК.

(51)

Настоящата европейска структура за осъществяване на надзора не следва да се разглежда като дългосрочно решение за контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Колегиите на компетентните органи, от които се очаква да задълбочават сътрудничеството и сближаването в областта на надзора в Общността, са значима стъпка напред, но не е възможно да заменят всички предимства от по-консолидирания надзор над сектора на кредитните рейтинги. Кризата на международните финансови пазари ясно показа, че е целесъобразно да се разгледа по-задълбочено необходимостта от широкомащабна реформа на модела за регулиране и надзор над финансовия сектор на Общността. За да се постигне необходимата степен на сближаване и сътрудничество в областта на надзора в Общността и да се укрепи стабилността на финансовата система, са изключително необходими допълнителни широкомащабни реформи на модела за регулиране на и надзор над финансовия сектор на Общността, които реформи следва да бъдат предложени в най-кратки срокове от Комисията, като се отдели нужното внимание на заключенията, представени от експертната група под председателството на Жак дьо Ларозиер от 25 февруари 2009 г. Във възможно най-кратки срокове и във всеки случай до 1 юли 2010 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент, Съвета и други заинтересовани институции доклад със заключения в тази връзка и да представи евентуално законодателно предложение, необходимо за справяне с откритите недостатъци по отношение на мерките за координация и сътрудничество в областта на надзора.

(52)	За съществена промяна на условията за първоначална регистрация на агенциите за кредитен рейтинг следва да се считат, inter alia, значителните изменения в режима за признаване, договореностите за възлагане на външни подизпълнители, както и откриването и закриването на клонове.

(53)	Надзорът над агенциите за кредитен рейтинг следва да се осъществява от компетентния орган на държавата-членка по произход в сътрудничество с компетентните органи на другите заинтересовани държави-членки чрез съответната колегия и като се осигурява подходящо участие на ЕКРЦК.

(54)

Способността на компетентните органи на държавата-членка по произход и на другите членове на съответната колегия да оценяват и наблюдават спазването на предвидените в настоящия регламент задължения от страна на агенциите за кредитен рейтинг не следва да бъде ограничавана от каквито и да било договорености за възлагане на външни подизпълнители, по които агенциите за кредитен рейтинг са страна. Агенциите за кредитен рейтинг следва да носят отговорност за всяко от своите задължения съгласно настоящия регламент, в случай че се прилагат договорености за възлагане на външни подизпълнители.

(55)

За да се поддържа високо равнище на доверие на инвеститорите и потребителите и да се позволи текущ надзор над кредитните рейтинги, присъдени в Общността, от агенциите за кредитен рейтинг, чиито седалища се намират извън Общността, следва да се изисква да създадат дъщерно дружество в Общността с цел да се позволи ефикасен надзор над тяхната дейност в Общността и ефективно прилагане на режима за признаване. Възникването на нови участници на пазара на агенциите за кредитен рейтинг също следва да бъде насърчавано.

(56)

Компетентните органи следва да могат да използват определените в настоящия регламент правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, лицата, участващи в дейности по определяне на кредитен рейтинг, оценяваните лица и свързаните с тях трети лица, трети лица, на които агенциите за кредитен рейтинг са възложили определени функции или дейности, както и други лица, имащи отношение към или свързани с агенции за кредитен рейтинг или дейности по определяне на кредитен рейтинг. Такива лица следва да включват акционери или членове на надзорните или управителните органи на агенциите за кредитен рейтинг и на оценяваните лица.

(57)	Разпоредбите на настоящия регламент относно таксите за надзор не следва да засягат съответните разпоредби на националното право, които уреждат таксите за надзор или подобни на тях такси.

(58)

Целесъобразно е да се създаде механизъм за осигуряване на ефективно спазване на настоящия регламент. Компетентните органи на държавите-членки следва да разполагат с необходимите средства, за да може да се гарантира, че рейтингите, присъдени в рамките на Общността, са присъдени при спазване на настоящия регламент. Използването на тези надзорни мерки следва винаги да се координира в рамките на съответната колегия. Мерки като прекратяването на регистрация или спиране на използването за регулаторни цели следва да се налагат, когато се счита, че са пропорционални на значимостта на неизпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия регламент. При упражняването на надзорните си правомощия компетентните органи следва надлежно да отчитат интересите на инвеститорите и стабилността на пазара. Тъй като следва да се запази независимостта на агенциите за кредитен рейтинг в процеса на присъждане на кредитни рейтинги, нито компетентните органи, нито държавите-членки следва да се намесват по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги и на методологиите, с които агенциите за кредитен рейтинг определят тези рейтинги, с цел да се избегне засягане на доверието в кредитните рейтинги. В случай че се упражнява натиск спрямо агенция за кредитен рейтинг, тя следва да уведоми Комисията и ЕКРЦК. Комисията следва да прецени във всеки конкретен случай дали е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия срещу съответната държава-членка за неизпълнение на задълженията ѝ съгласно настоящия регламент.

(59)

Приемането на решения за регистрация следва се извършва при постигнато съгласие, тъй като е желателно да се гарантира, че посоченият в настоящия регламент процес на вземане на решение се основава на тясното сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки. Това е необходима предпоставка за ефективността на процеса на регистрация и упражняването на надзор. Процесът на вземане на решение следва да бъде ефективен, бърз и да се основава на консенсус.

(60)	Компетентните органи на държавите-членки следва да си сътрудничат с цел постигане на ефективност на надзора и избягване на дублиране на задачите.

(61)

Важно е също така да се предвиди обмен на информация между компетентните органи, които отговарят за надзора над агенциите за кредитен рейтинг съгласно настоящия регламент, и компетентните органи, които осъществяват надзор над финансовите институции, по-специално компетентните органи, отговарящи за пруденциалния надзор или за финансовата стабилност в държавите-членки.

(62)

Компетентните органи на държавите-членки, различни от компетентните органи на държавата-членка по произход, следва да могат да се намесват и да вземат подходящи надзорни мерки, след като са информирали ЕКРЦК и компетентния орган на държавата-членка по произход и след консултация със съответната колегия, в случай че са установили, че регистрирана агенция за кредитен рейтинг, чиито рейтинги се използват на тяхна територия, не изпълнява задълженията си, произтичащи от настоящия регламент.

(63)

Освен когато настоящият регламент предвижда специална процедура за регистрация, сертифициране или прекратяването им, приемане на надзорни мерки или упражняване на надзорни правомощия, следва да се прилага националното право относно тези процедури, включително езикови режими, професионална тайна и правото за запазване на поверителност на определени правни професии, като не следва да се засягат правата на агенциите за кредитен рейтинг и други лица съгласно посоченото право.

(64)	Необходимо е да се засили сближаването на правомощията, с които разполагат компетентните органи, за да се постигне равностойна степен на правоприлагане в целия вътрешен пазар.

(65)

ЕКРЦК следва да осигури съгласуваност на прилагането на настоящия регламент. Той следва да задълбочава и улеснява сътрудничеството и координацията между компетентните органи в надзорната дейност и да приема указания, когато е уместно. Поради това ЕКРЦК следва да установи механизъм за медиация и партньорска проверка с цел да се улесни възприемането на съгласуван подход от страна на компетентните органи.

(66)

Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и да осигурят тяхното прилагане. Санкциите следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи и следва да обхващат най-малко случаите на груба професионална небрежност и липса на дължима грижа. Държавите-членки следва да имат възможност да предвидят санкции от административно- или наказателноправен характер. ЕКРЦК следва да определи насоки относно сближаването на практиките, свързани с такива санкции.

(67)	Всеки обмен или предаване на информация между компетентни органи, други органи, структури или лица следва да става в съответствие с правилата за предаване на лични данни, определени в Директива 95/46/ЕО.

(68)	Настоящият регламент следва също така да предвиди правила относно обмена на информация с компетентните органи в трети държави и особено с тези, които отговарят за надзора над агенциите за кредитен рейтинг, участващи в процеса на признаване и сертифициране.

(69)	Без да се засяга прилагането на общностното право, исковете срещу агенциите за кредитен рейтинг, свързани с нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, следва да се предявяват съгласно приложимото национално право в областта на гражданската отговорност.

(70)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15).

(71)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието, като отчита международното развитие, да изменя приложения I и II, в които се предвиждат специфичните критерии за преценка на това дали дадена агенция за кредитен рейтинг спазва задълженията си по отношение на вътрешната организация, правилата за дейността, правилата относно служителите, представянето на кредитните рейтинги и оповестяването на информация, както и да определя или да изменя критериите за установяване на еквивалентността на регулаторната и надзорна правна уредба в трети държави с разпоредбите на настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(72)

С цел да бъде взето предвид бъдещото развитие на финансовите пазари, Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на прилагането на настоящия регламент и по-специално на степента на регулаторната надеждност на кредитните рейтинги, както и доколко адекватно е възнаграждението, предоставяно от оценяваното лице на агенцията за кредитен рейтинг. Предвид тази оценка Комисията следва да представи подходящи законодателни предложения.

(73)

Комисията следва също така да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета с оценка на стимулите за емитентите да използват установени в Общността агенции за кредитен рейтинг за част от своите рейтинги, възможни алтернативи на модела „емитентът заплаща“, включително създаването на публична агенция за кредитен рейтинг на Общността и сближаване на националните правила относно нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент. Предвид тази оценка Комисията следва да представи подходящи законодателни предложения.

(74)

Комисията следва също така да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на развитието на регулаторната и надзорна уредба за агенциите за кредитен рейтинг в трети държави и въздействието на това развитие и преходните разпоредби, посочени в настоящия регламент, върху стабилността на финансовите пазари в Общността.

(75)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се осигури високо ниво на защита на инвеститорите и потребителите чрез установяването на обща рамка по отношение на качеството на кредитните рейтинги, присъждани на територията на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, предвид настоящия недостиг на национално законодателство в тази област и факта, че преобладаващата част от съществуващите в момента агенции за кредитен рейтинг са установени извън Общността, както и поради това, че тя може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се въвежда общ регулаторен подход за повишаване на добросъвестността, прозрачността, отговорността, доброто управление и надеждността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, който да допринася за качеството на кредитните рейтинги, присъждани в Общността, като по този начин се допринася за доброто функциониране на вътрешния пазар и в същото време се постига високо ниво на защита на потребителите и инвеститорите. С него се установяват условия за присъждане на кредитни рейтинги и правила за организацията и функционирането на агенциите за кредитен рейтинг, за да се насърчат тяхната независимост и избягването на конфликти на интереси.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага по отношение на кредитни рейтинги, които са присъдени от регистрирани в Общността агенции за кредитен рейтинг и които се оповестяват публично или се разпространяват чрез абонамент.

2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а)	частни кредитни рейтинги, които агенциите за кредитен рейтинг изготвят по индивидуална поръчка и предоставят изключително на лицето, което ги е поръчало, и които не са предназначени за публично оповестяване или за разпространение чрез абонамент;

б)	кредитни оценки, системи с кредитни оценки или други подобни оценки, свързани със задълженията, пораждани от взаимоотношения в областта на потреблението, търговията или промишлеността;

в)	кредитни рейтинги, изготвени от агенции за експортен кредит, в съответствие с част 1, точка 1.3 от приложение VI към Директива 2006/48/ЕО; или

г)

кредитни рейтинги, изготвени от централни банки и които:

i)	не се заплащат от оценяваното лице;

ii)	не се оповестяват публично;

iii)	са присъдени в съответствие с принципите, стандартите и процедурите, гарантиращи необходимата добросъвестност и независимост на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, както е предвидено в настоящия регламент; и

iv)	не се отнасят до финансови инструменти, издадени от държави-членки на съответните централни банки.

3. Агенциите за кредитен рейтинг подават заявление за регистрация по настоящия регламент като условие за признаването им като агенции за външна кредитна оценка (АВКО) в съответствие с част 2 от приложение VI към Директива 2006/48/ЕО, освен ако не присъждат само кредитни рейтинги, посочени в параграф 2.

4. С цел да се гарантира еднообразно прилагане на параграф 2, буква г), по искане от държава-членка Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 38, параграф 3, и в съответствие с параграф 2, буква г) от настоящия член, да приеме решение, съгласно което дадена централна банка попада в приложното поле на посочената буква и следователно нейните кредитни рейтинги се освобождават от прилагането на настоящия регламент.

Комисията публикува на своята електронна страница списък с централните банки, които попадат в приложното поле на параграф 2, буква г) от настоящия член.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„кредитен рейтинг“ означава мнение относно кредитоспособността на дадено лице, дълг или финансово задължение, дългова ценна книга, преференциална акция или друг финансов инструмент, или на емитент на такъв дълг или финансово задължение, дългова ценна книга, преференциална акция или друг финансов инструмент, изразено чрез установена и определена система за класиране в рейтингови категории;

б)	„агенция за кредитен рейтинг“ означава юридическо лице, чиято дейност включва присъждането на кредитни рейтинги на професионална основа;

в)	„държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която се намира седалището на агенцията за кредитен рейтинг;

г)	„рейтингов анализатор“ означава лице, което изпълнява аналитични функции, необходими за присъждането на кредитен рейтинг;

д)

„водещ рейтингов анализатор“ означава лице, което носи основната отговорност за изготвянето на кредитен рейтинг или за контактите с емитента във връзка с конкретен кредитен рейтинг или най-общо за рейтинга на финансов инструмент, издаден от този емитент и, когато е приложимо, за изготвянето на препоръки във връзка с тях до рейтинговия комитет;

е)	„оценявано лице“ означава юридическото лице, чиято кредитоспособност се оценява изрично или по подразбиране при кредитния рейтинг, независимо от това дали то е поискало или не този кредитен рейтинг или дали е предоставило информация във връзка с него;

ж)	„регулаторни цели“ означава използването на кредитни рейтинги с конкретната цел да бъде спазено общностното право така, както то се прилага чрез националното законодателство на държавите-членки;

з)

„рейтингова категория“ означава използваният рейтингов символ като например буква или цифров знак, който може да бъде придружен от допълнителни идентификационни знаци и който е използван в кредитен рейтинг за определяне на относителното ниво на риска за разграничаване на различните рискови характеристики на оценяваните лица, емитенти и финансови инструменти или други активи;

и)	„свързано трето лице“ означава инициатор, организатор, спонсор, финансов спомагател или всяко друго лице, което установява отношения с агенция за кредитен рейтинг от името на оценявано лице, включително всяко лице, което е пряко или непряко свързано с оценяваното лице чрез контрол;

й)	„контрол“ означава връзката между предприятие майка и дъщерно предприятие, както е описано в член 1 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (16), или тясна връзка между което и да е физическо или юридическо лице и дадено предприятие;

к)	„финансови инструменти“ означава инструментите, изброени в приложение I, раздел В към Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за пазарите на финансови инструменти (17);

л)	„структуриран финансов инструмент“ означава финансов инструмент или други активи, получени в резултат на транзакция или схема за секюритизация, посочени в член 4, точка 36 от Директива 2006/48/ЕО;

м)

„група от агенции за кредитен рейтинг“ означава група от предприятия, установени в Общността, състояща се от предприятие-майка и неговите дъщерни предприятия по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, както и предприятия, свързани едно с друго по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО и чиято дейност включва присъждането на кредитни рейтинги. За целите на член 4, параграф 3, буква а) групите от агенции за кредитен рейтинг включват също така агенции за кредитен рейтинг, установени в трети държави;

н)	„висше ръководство“ означава лицето или лицата, които действително ръководят дейността на агенцията за кредитен рейтинг, както и членът или членовете на управителния или надзорния ѝ орган;

о)	„дейности по определяне на кредитен рейтинг“ означава анализ на данни и информация и оценка, одобряване, присъждане и преразглеждане на кредитни рейтинги.

2. За целите на параграф 1, буква а), следните не се считат за кредитни рейтинги:

а)	препоръки по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 2003/125/ЕО на Комисията (18);

б)	инвестиционно изследване, определено в член 24, параграф 1 от Директива 2006/73/ЕО (19), и други форми на обща препоръка, като препоръка за купуване, продаване или държане, по отношение на транзакции с финансови инструменти или финансови задължения; или

в)	мнения относно стойността на финансов инструмент или на финансово задължение.

Член 4

Използване на кредитни рейтинги

1. Кредитните институции по смисъла на Директива 2006/48/ЕО, инвестиционните посредници по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, застрахователните предприятия, за които се прилага Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (20), животозастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (21), презастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (22), предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 85/611/ЕИО и институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО може да използват кредитни рейтинги за регулаторни цели само ако те са присъдени от агенции за кредитен рейтинг, които са установени в Общността и са регистрирани в съответствие с настоящия регламент.

Когато публикуван съгласно Директива 2003/71/ЕО и Регламент (ЕО) № 809/2004 проспект съдържа препратка към кредитен рейтинг или кредитни рейтинги, емитентите, предлагащите страни или лицата, които искат да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар се уверяват, че проспектът съдържа също така на видно място ясна информация относно това дали кредитният рейтинг е присъден от кредитна агенция, установена в Общността и регистрирана съгласно настоящия регламент.

2. Счита се, че агенция за кредитен рейтинг, която е установена в Общността и е регистрирана в съответствие с настоящия регламент, е присъдила кредитен рейтинг, когато кредитният рейтинг е публикуван на електронната страница на агенцията за кредитен рейтинг или чрез други средства или е разпространен чрез абонамент, представен и оповестен в съответствие с посочените в член 10 задължения, като ясно се посочва, че кредитният рейтинг е признат в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

3. Агенция за кредитен рейтинг, която е установена в Общността и е регистрирана в съответствие с настоящия регламент, може да признава кредитен рейтинг, присъден в трета държава, само когато дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в резултат на които е присъден този кредитен рейтинг, отговарят на следните условия:

а)	дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в резултат на които е присъден подлежащият на признаване кредитен рейтинг, са извършени изцяло или отчасти от признаващата агенция за кредитен рейтинг или от агенции за кредитен рейтинг, принадлежащи към същата група;

б)

агенцията за кредитен рейтинг е проверила и е в състояние да докаже във всеки момент пред компетентния орган на държавата-членка по произход, че извършените от агенцията за кредитен рейтинг в третата държава дейности по определяне на кредитен рейтинг, в резултат на които е присъден подлежащият на признаване кредитен рейтинг, отговарят на изисквания, които са най-малко толкова строги колкото изискванията, предвидени в членове 6—12;

в)

способността на компетентния орган на държавата-членка по произход на признаващата агенция за кредитен рейтинг или на колегията на компетентните органи, посочена в член 29 („колегия“), да оценява и наблюдава спазването на посочените в буква б) изисквания от агенцията за кредитен рейтинг, установена в трета държава, не е ограничена;

г)	при поискване агенцията за кредитен рейтинг предоставя на съответния компетентен орган на нейната държава-членка по произход цялата информация, която е необходима на този компетентен орган, за да упражнява текущ надзор над спазването на изискванията на настоящия регламент;

д)	съществува обективна причина кредитният рейтинг да бъде изготвен в трета държава;

е)	агенцията за кредитен рейтинг, установена в третата държава, е получила разрешение или е регистрирана и над нея се упражнява надзор в тази трета държава;

ж)	регулаторният режим в тази трета държава не допуска намеса от страна на компетентните органи и други органи на публична власт в тази трета държава по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги и методологиите; и

з)

съществува подходящо споразумение за сътрудничество между компетентния орган на държавата-членка по произход на признаващата агенция за кредитен рейтинг и съответния компетентен орган на агенцията за кредитен рейтинг, установена в трета държава. Компетентният орган на държавата-членка по произход гарантира, че в такива споразумения за сътрудничество се определят най-малко:

i)	механизмът за обмен на информация между съответните компетентни органи; и

ii)

процедурите за координация на надзорните дейности, за да може компетентният орган на държавата-членка по произход на признаващата агенция за кредитен рейтинг да осъществява текущо наблюдение на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в резултат на които се присъждат признаваните кредитни рейтинги.

4. Кредитен рейтинг, признат в съответствие с параграф 3, се счита за кредитен рейтинг, присъден от агенция за кредитен рейтинг, която е установена в Общността и е регистрирана в съответствие с настоящия регламент.

Агенция за кредитен рейтинг, която е установена в Общността и регистрирана в съответствие с настоящия регламент, не може да използва процеса на признаване с цел да избегне спазването на изискванията на настоящия регламент.

5. Агенцията за кредитен рейтинг, която е признала присъден в трета държава кредитен рейтинг в съответствие с параграф 3, остава изцяло отговорна за такъв кредитен рейтинг, както и за изпълнението на условията, посочени в него.

6. Когато Комисията е признала съгласно член 5, параграф 6 правната и надзорна уредба на трета държава за еквивалентна на изискванията на настоящия регламент и когато действат споразуменията за сътрудничество, посочени в член 5, параграф 7, от агенцията за кредитен рейтинг, която е признала присъдени в тази трета държава кредитни рейтинги, вече не се изисква да проверява или доказва изпълнението на условието, предвидено в параграф 3, буква ж) от настоящия член.

Член 5

Еквивалентност и сертифициране въз основа на еквивалентност

1. Кредитните рейтинги, които са свързани с лица, установени в трети държави, или финансови инструменти, издадени в трети държави, и които са присъдени от агенция за кредитен рейтинг, която е установена в трета държава, може да бъдат използвани в Общността съгласно член 4, параграф 1, без да бъдат признавани съгласно член 4, параграф 3, при условие че:

а)	агенцията за кредитен рейтинг е получила разрешение или е регистрирана и над нея се упражнява надзор в тази трета държава;

б)	Комисията е приела решение за еквивалентност в съответствие с параграф 6 от настоящия член, с което признава правната и надзорна уредба на третата държава за еквивалентна на изискванията на настоящия регламент;

в)	действат споразуменията за сътрудничество, посочени в параграф 7 от настоящия член;

г)	присъдените от агенцията за кредитен рейтинг кредитни рейтинги и нейните дейности по определяне на кредитен рейтинг не са от систематично значение за финансовата стабилност или цялост на финансовите пазари на една или повече държави-членки; и

д)	агенцията за кредитен рейтинг е сертифицирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

2. Агенцията за кредитен рейтинг, посочена в параграф 1, може да подаде заявление за сертифициране. Заявлението се представя на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа („ЕКРЦК“) съгласно приложимите разпоредби на член 15. В срок от пет работни дни след получаването на заявлението за сертифициране ЕКРЦК изпраща заявлението на компетентните органи на всички държави-членки, като ги приканва да разгледат възможността за участие в съответната колегия в съответствие с член 29, параграф 3, буква б). Компетентните органи, които са решили да станат членове на колегията, уведомяват ЕКРЦК за това в срок от десет работни дни след получаването на поканата на ЕКРЦК. Компетентните органи, уведомили ЕКРЦК в съответствие с настоящия член, стават членове на колегията. В срок от 20 работни дни след получаването на заявлението за сертифициране ЕКРЦК изготвя и публикува на своята електронна страница списък с компетентните органи, които са членове на колегията. В срок от десет работни дни след публикуването членовете на колегията избират координатор в съответствие с критериите по член 29, параграф 5. След учредяването на колегията нейният състав и дейност се уреждат от член 29.

3. Заявлението за сертифициране се разглежда в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в член 16. Решението за сертифициране се основава на критериите, предвидени в параграф 1, букви а) — г) от настоящия член.

Решението за сертифициране се съобщава и публикува в съответствие с член 18.

4. Агенцията за кредитен рейтинг може също отделно да подаде заявление да бъде освободена:

а)

във всеки отделен случай — от спазването на някои или всички изисквания, установени в раздел А от приложение I и в член 7, параграф 4, в случай че агенцията за кредитен рейтинг може да докаже, че изискванията не са пропорционални предвид естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея стопанска дейност, както и предвид естеството и различните видове присъждани от нея кредитни рейтинги;

б)	от изискването за физическо присъствие в Общността, когато такова изискване би било прекалено обременително и непропорционално предвид естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея стопанска дейност, както и предвид естеството и различните видове присъждани от нея кредитни рейтинги.

При оценяване на заявлението, компетентните органи вземат предвид размера на подалата заявление агенция за кредитен рейтинг, като отчитат естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея стопанска дейност, естеството и различните видове присъждани от нея кредитни рейтинги, както и въздействието на кредитните рейтинги, присъждани от агенцията за кредитен рейтинг, върху финансовата стабилност или цялост на финансовите пазари на една или повече държави-членки. Въз основа на тези съображения компетентният орган може да предостави такова освобождаване на агенцията за кредитен рейтинг.

5. По отношение на решенията за освобождаване по параграф 4 от настоящия член се прилагат съответните разпоредби и процедури, предвидени в член 16, с изключение на параграф 7, втора алинея от посочения член. В случай на продължаваща липса на съгласие между членовете на съответната колегия относно предоставянето на освобождаване на агенцията за кредитен рейтинг, координаторът приема надлежно обосновано решение.

За целите на сертифицирането, включително предоставянето на освобождаване, и надзора координаторът изпълнява задачите на компетентния орган на държавата-членка по произход, когато е приложимо.

6. Комисията може да приеме решение за еквивалентност в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 38, параграф 3, с което се потвърждава, че правната и надзорна уредба на трета държава гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг, които са получили разрешение или са регистрирани в тази трета държава, спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията съгласно настоящия регламент и които подлежат на ефективен надзор и прилагане в тази трета държава.

Правната и надзорна уредба на трета държава може да се счита за еквивалентна на настоящия регламент, в случай че тази уредба отговаря най-малко на следните условия:

а)	агенциите за кредитен рейтинг в тази трета държава подлежат на разрешителен режим или регистрация и на текущ ефективен надзор и прилагане на правилата;

б)	агенциите за кредитен рейтинг в тази трета държава са подчинени на правно обвързващи правила, които са еквивалентни на правилата, посочени в членове 6—12 и приложение I; и

в)	регулаторният режим в тази трета държава не допуска намеса от страна на надзорните органи и други органи на публична власт в тази трета държава по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги и методологиите.

Комисията уточнява или изменя критериите, посочени във втора алинея, букви, с цел да се отчете развитието на финансовите пазари. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 38, параграф 2.

7. Координаторът сключва споразумения за сътрудничество със съответните компетентни органи на трети държави, чиято правна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна на настоящия регламент в съответствие с параграф 6. С тези споразумения се определят най-малко:

а)	механизмът за обмен на информация между съответните компетентни органи; и

б)	процедурите относно координация на надзорните дейности.

ЕКРЦК координира постигането на споразумения за сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки и съответните компетентни органи на трети държави, чиято правна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна на настоящия регламент в съответствие с параграф 6.

8. Членове 20, 24 и 25 се прилагат mutatis mutandis по отношение на сертифицираните агенции за кредитен рейтинг и присъдените от тях кредитни рейтинги.

ДЯЛ II

ПРИСЪЖДАНЕ НА КРЕДИТНИ РЕЙТИНГИ

Член 6

Независимост и избягване на конфликт на интереси

1. Агенциите за кредитен рейтинг предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че върху присъждането на кредитен рейтинг не оказва влияние никакъв съществуващ или потенциален конфликт на интереси или стопански отношения, в които участва агенцията за кредитен рейтинг, която присъжда кредитния рейтинг, нейните ръководители, рейтингови анализатори, служители, както и всяко друго физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на агенцията за кредитен рейтинг, или лице, което пряко или косвено е свързано с нея чрез контрол.

2. За осигуряване на спазването на параграф 1, агенциите за кредитен рейтинг спазват изискванията, предвидени в раздели А и Б от приложение I.

3. По искане на агенция за кредитен рейтинг компетентният орган на държавата-членка по произход може да я освободи от спазване на изискванията съгласно раздел А, точки 2, 5 и 6 от приложение I и член 7, параграф 4, в случай че агенцията за кредитен рейтинг може да докаже, че тези изисквания не са пропорционални предвид естеството, мащаба и сложността на нейната стопанска дейност, както и предвид естеството и различните видове присъждани кредитни рейтинги, както и че:

а)	агенцията за кредитен рейтинг има по-малко от 50 служители;

б)

агенцията за кредитен рейтинг е въвела мерки и процедури, по-специално механизми за вътрешен контрол, правила за отчитане и мерки за гарантиране на независимостта на рейтинговите анализатори и лицата, одобряващи кредитни рейтинги, които осигуряват действително зачитане на целите на настоящия регламент; и

в)	размерът на агенцията за кредитен рейтинг не е определен по начин, който цели да се избегне спазването на изискванията на настоящия регламент от дадена агенция за кредитен рейтинг или група от агенции за кредитен рейтинг.

Когато става въпрос за група от агенции за кредитен рейтинг, компетентните органи гарантират, че най-малко една от агенциите за кредитен рейтинг в групата не е освободена от спазване на изискванията на раздел А, точки 2, 5 и 6 от приложение I и член 7, параграф 4.

Член 7

Рейтингови анализатори, служители и други лица, участващи в присъждането на кредитни рейтинги

1. Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че рейтинговите анализатори, служителите на агенциите, както и всяко друго физическо лице, чиито услуги са предоставени на тяхно разположение или са под техен контрол, и което участва пряко в дейности по определяне на кредитни рейтинги, имат подходящи познания и опит за поверените им задължения.

2. Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че на посочените в параграф 1 лица не се позволява да започват или да участват в преговори, свързани с такси или плащания, с нито едно оценявано лице, свързано трето лице или което и да е лице, свързано пряко или непряко с оценяваното лице чрез контрол.

3. Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че посочените в параграф 1 лица отговарят на изискванията, посочени в раздел В от приложение I.

4. Агенциите за кредитен рейтинг установяват подходящ постъпателен ротационен механизъм по отношение на рейтинговите анализатори и лицата, одобряващи кредитните рейтинги, както е посочено в раздел В от приложение I. Ротационният механизъм се прилага поетапно под формата на ротация на отделни лица, а не на цял екип.

5. Възнагражденията и оценката на резултатите от дейността на рейтинговите анализатори и лицата, одобряващи кредитните рейтинги, не се определят в зависимост от размера на приходите, които агенцията за кредитен рейтинг получава от оценяваните лица или от свързани с тях трети лица.

Член 8

Методологии, модели и ключови рейтингови допускания

1. Агенциите за кредитен рейтинг оповестяват публично методологиите, моделите и ключовите рейтингови допускания, които използват при определяне на кредитен рейтинг, както е посочено в раздел Д, част I, точка 5 от приложение I.

2. Агенциите за кредитен рейтинг приемат, въвеждат и прилагат подходящи мерки, за да гарантират, че кредитните рейтинги, които присъждат, се основават на задълбочен анализ на цялата информация, с която разполагат и която е от значение за анализа им съгласно техните рейтингови методологии. Те вземат всички необходими мерки, така че информацията, която използват при определянето на кредитен рейтинг, да е с достатъчно качество и да е от надеждни източници.

3. Агенциите за кредитен рейтинг използват рейтингови методологии, които са стриктни, систематични, последователни и които подлежат на валидиране въз основа на историческия опит, включително бек-тестване.

4. Когато дадена агенция за кредитен рейтинг използва съществуващ кредитен рейтинг, изготвен от друга агенция за кредитен рейтинг по отношение на базови активи или структурирани финансови инструменти, тя не може да откаже присъждането на кредитен рейтинг на лице или финансов инструмент с мотива, че друга агенция за кредитен рейтинг вече е определила рейтинг на част от лицето или от финансовия инструмент.

Агенциите за кредитен рейтинг съхраняват информация за всички случаи, когато в процеса на определяне на кредитен рейтинг се отклоняват от съществуващи кредитни рейтинги, присъдени от друга агенция за кредитен рейтинг по отношение на базови активи или структурирани финансови инструменти, като обосновават различната оценка.

5. Агенциите за кредитен рейтинг наблюдават кредитните си рейтинги и текущо или най-малко веднъж годишно преразглеждат своите кредитни рейтинги и методологии, по-специално когато настъпват съществени промени, които биха могли да окажат въздействие върху даден кредитен рейтинг. Те създават вътрешни схеми за наблюдение на влиянието на промените в макроикономическите условия или тези на финансови пазари върху кредитните рейтинги.

6. При промяна на методологиите, моделите или ключовите рейтингови допускания, използвани в дейностите по определяне на кредитен рейтинг, агенциите за кредитен рейтинг:

а)	незабавно оповестяват, като използват същите средства за съобщение като тези, използвани за разпространението на съответните кредитни рейтинги, вероятния обхват на кредитните рейтинги, които ще бъдат засегнати;

б)	преразглеждат съответните кредитни рейтинги колкото е възможно по-скоро и не по-късно от шест месеца след изменението, като междувременно поставят тези рейтинги под наблюдение; и

в)	определят отново всички кредитни рейтинги, които са били присъдени въз основа на тези методологии, модели или ключови рейтингови допускания, ако след преразглеждането цялостният комбиниран ефект от промените засяга тези кредитни рейтинги.

Член 9

Възлагане на дейности на външни подизпълнители

Възлагането на външни подизпълнители на важни оперативни функции не се извършва по начин, който съществено влошава качеството на вътрешния контрол в агенцията за кредитен рейтинг и способността на компетентния орган да упражнява надзор върху спазването от нейна страна на предвидените в настоящия регламент задължения.

Член 10

Оповестяване и представяне на кредитните рейтинги

1. Агенциите за кредитен рейтинг оповестяват всички кредитни рейтинги, както и всички решения кредитният рейтинг да бъде прекратен, без да прилагат избирателен подход и своевременно. В случай на решение кредитният рейтинг да бъде прекратен в оповестената информация се включват пълна обосновка на решението.

Първа алинея се прилага и по отношение на кредитни рейтинги, които се разпространяват чрез абонамент.

2. Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че кредитните рейтинги се представят и обработват в съответствие с изискванията, изложени в раздел Г от приложение I.

3. Когато агенциите за кредитен рейтинг присъждат кредитни рейтинги за структурирани финансови инструменти, те гарантират, че категориите на кредитните рейтинги, определяни за структурирани финансови инструменти, са ясно разграничени посредством допълнителен символ, по който се отличават от рейтинговите категории, които се използват за всякакви други лица, финансови инструменти или финансови задължения.

4. Агенциите за кредитен рейтинг оповестяват своите политики и процедури по отношение на непоисканите кредитни рейтинги.

5. Когато дадена агенция за кредитен рейтинг присъжда непоискан кредитен рейтинг, тя посочва на видно място в него дали оценяваното лице или свързано трето лице са участвали в процеса на определяне на кредитния рейтинг и дали агенцията за кредитен рейтинг е имала достъп до счетоводните и други относими вътрешни документи на оценяваното лице или на свързаните трети лица.

Непоисканите кредитни рейтинги се обозначават като такива.

6. Агенциите за кредитен рейтинг не използват наименованието на никой компетентен орган по начин, който да показва или предполага наличие на одобрение от този орган на кредитните рейтинги или на каквито и да е дейности по определяне на кредитен рейтинг на тази агенция.

Член 11

Общи и периодични оповестявания

1. Агенциите за кредитен рейтинг оповестяват публично и актуализират незабавно цялата информация по въпросите, предвидени в раздел Д, част I от приложение I.

2. Агенциите за кредитен рейтинг предоставят на разположение в централно хранилище, създадено от ЕКРЦК, информация относно исторически данни за резултатите от тяхната дейност, в това число честотата на промяна на рейтингите, както и информация относно присъждани в миналото кредитни рейтинги и промяна на тези рейтинги. Агенциите за кредитен рейтинг предоставят информация в хранилището съгласно стандартен образец, установен от ЕКРЦК. ЕКРЦК прави тази информация достъпна за обществеността и публикува обобщена информация за основните наблюдавани развития на годишна база.

3. Агенциите за кредитен рейтинг предоставят ежегодно на компетентния орган в своята държава-членка по произход и на ЕКРЦК информация по въпросите, предвидени в раздел Д, част II, точка 2 от приложение I. Компетентният орган на държавата-членка по произход оповестява тази информация на членовете на съответната колегия.

Член 12

Доклад за прозрачността

Агенциите за кредитен рейтинг публикуват ежегодно доклад за прозрачността, който включва информация по въпросите, предвидени в раздел Д, част III от приложение I. Те публикуват своя годишен доклад за прозрачността най-късно три месеца след края на всяка финансова година и гарантират, че той продължава да е достъпен на електронната страница на агенцията поне пет години.

Член 13

Такси за публично оповестяване

Агенциите за кредитен рейтинг не начисляват такси за информацията, предоставена в съответствие с членове 8—12.

ДЯЛ III

НАДЗОР НАД ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ

ГЛАВА I

Процедура по регистрация

Член 14

Изисквания за регистрация

1. Агенциите за кредитен рейтинг подават заявление за регистрация за целите на член 2, параграф 1, при условие че са юридически лица, установени в Общността.

2. Регистрацията е валидна на цялата територия на Общността от момента, в който решението за регистрация, издадено от компетентния орган на държавата-членка по произход, посочено в член 16, параграф 7 или член 17, параграф 7, поражда действие съгласно съответното национално право.

3. Регистрираните агенции за кредитен рейтинг във всеки един момент спазват условията на първоначална регистрация.

Регистрираните агенции за кредитен рейтинг уведомяват без неоправдано забавяне ЕКРЦК, компетентния орган на държавата-членка по произход и координатора за всяко съществено изменение в условията на първоначалната регистрация, включително за всяко откриване или закриване на клон в рамките на Общността.

4. Без да се засягат разпоредбите на членове 16 и 17, компетентният орган на държавата-членка по произход регистрира дадена агенция за кредитен рейтинг, ако в резултат на разглеждането на заявлението установи, че агенцията за кредитен рейтинг отговаря на условията за присъждане на кредитни рейтинги съгласно настоящия регламент, като се вземат предвид членове 4 и 6.

5. Компетентните органи не налагат изисквания за регистрация, които не са предвидени в настоящия регламент.

Член 15

Заявление за регистрация

1. Агенциите за кредитен рейтинг подават заявление за регистрация до ЕКРЦК. Заявлението съдържа информация по въпросите, предвидени в приложение II.

2. Когато група от агенции за кредитен рейтинг подава заявление за регистрация, членовете на групата упълномощават един от тях да подаде всички заявления до ЕКРЦК от името на групата. Упълномощената агенция за кредитен рейтинг предоставя информация по предвидените в приложение II въпроси за всеки член от групата.

3. Агенциите за кредитен рейтинг подават заявленията си на езика, изискван съгласно правото на тяхната държава-членка по произход, както и на обичаен в сферата на международните финанси език.

Заявленията за регистрация, изпратени от ЕКРЦК на компетентния орган на държавата-членка по произход, се считат за заявления, подадени от съответната агенция за кредитен рейтинг.

4. В срок от пет работни дни след получаване на заявлението ЕКРЦК предава копия от него на компетентните органи на всички държави-членки.

В срок от десет работни дни след получаване на заявлението ЕКРЦК предоставя мнението си относно пълнотата на заявлението на компетентните органи на държавата-членка по произход.

5. В срок от 25 работни дни след получаване на заявлението, компетентният орган на държавата-членка по произход и членовете на съответната колегия преценяват дали то е пълно, като вземат предвид мнението на ЕКРЦК, посочено в параграф 4. Ако заявлението е непълно, компетентният орган на държавата-членка по произход определя краен срок, в рамките на който агенцията за кредитен рейтинг да предостави на този орган и на ЕКРЦК допълнителна информация, и уведомява за това членовете на колегията и ЕКРЦК.

След като оцени заявлението като пълно, компетентният орган на държавата-членка по произход уведомява за това агенцията за кредитен рейтинг, членовете на колегията и ЕКРЦК.

6. В срок от пет работни дни след получаване на допълнителната информация, посочена в параграф 5, ЕКРЦК я предава на компетентните органи на всички други държави-членки.

Член 16

Разглеждане на заявлението за регистрация на агенция за кредитен рейтинг от компетентните органи

1. В срок от 60 работни дни след уведомлението, посочено в член 15, параграф 5, втора алинея, компетентният орган на държавата-членка по произход и компетентните органи, които са членове на съответната колегия:

а)	разглеждат съвместно заявлението за регистрация; и

б)	полагат всички разумни усилия в рамките на своите правомощия за постигане на съгласие по въпроса дали да разрешат или да откажат регистрация на агенцията за кредитен рейтинг, като се основават на спазването от нейна страна на предвидените в настоящия регламент условия.

2. Координаторът може да удължи срока за разглеждане с 30 работни дни, по-специално ако агенцията за кредитен рейтинг:

а)	предвижда да признава кредитни рейтинги съгласно посоченото в член 4, параграф 3;

б)	предвижда да използва възлагане на външни подизпълнители; или

в)	иска да бъде освободена от спазване на разпоредбите в съответствие с член 6, параграф 3.

3. Координаторът координира разглеждането на заявлението, подадено от агенцията за кредитен рейтинг, и гарантира, че цялата информация, необходима за разглеждането му, е обменена между членовете на съответната колегия.

4. След постигане на съгласието, посочено в параграф 1, буква б), компетентният орган на държавата-членка по произход изготвя надлежно обоснован проект на решение и го предава на координатора.

При липса на съгласие между членовете на съответната колегия компетентният орган на държавата-членка по произход изготвя надлежно обоснован проект на решение за отказ на регистрация въз основа на писмените становища на членовете на колегията, които се противопоставят на регистрацията, и го предава на координатора. Членовете на колегията, които се противопоставят на регистрацията, изготвят и предават на координатора подробни обяснения във връзка със своите становища.

5. В срок от 60 работни дни след уведомяването по член 15, параграф 5, втора алинея и във всеки случай не повече от 90 работни дни след това, ако се прилага параграф 2, координаторът предоставя на ЕКРЦК надлежно обоснован проект на решение за регистрация или отказ на регистрация, придружен от подробните обяснения, посочени в параграф 4, втора алинея.

6. В срок от 20 работни дни след получаване на съобщението, посочено в параграф 5, ЕКРЦК изразява пред членовете на съответната колегия мнението си относно спазването на изискванията за регистрация от страна на агенцията за кредитен рейтинг. След получаване на мнението на ЕКРЦК членовете на колегията преразглеждат проекта на решение.

7. Компетентният орган на държавата-членка по произход приема надлежно обосновано решение за регистрация или отказ на регистрация в срок от 15 работни дни след получаването на мнението на ЕКРЦК. В случай че компетентният орган на държавата-членка по произход се отклони мнението на ЕКРЦК, този орган представя надлежна обосновка за това. В случай че ЕКРЦК не изрази мнение, компетентният орган на държавата-членка по произход приема решение в срок от 30 работни дни след предоставянето на проекта на решение на ЕКРЦК в съответствие с параграф 5.

В случай на продължаваща липса на съгласие между членовете на съответната колегия компетентният орган на държавата-членка по произход приема надлежно обосновано решение за отказ, в което се посочват изразилите особено мнение компетентни органи и се включва изложение на техните становища.

Член 17

Разглеждане на заявлението за регистрация на група от агенции за кредитен рейтинг от компетентните органи

1. Координаторът и компетентните органи, които са членове на съответната колегия, в срок от 60 работни дни след уведомлението, посочено в член 15, параграф 5, втора алинея:

а)	разглеждат съвместно заявленията за регистрация; и

б)	полагат всички разумни усилия в рамките на своите правомощията за постигане на съгласие по въпроса дали да разрешат или да откажат регистрация на членовете на групата от агенции за кредитен рейтинг, като се основават на спазването от тяхна страна на предвидените в настоящия регламент условия.

2. Координаторът може да удължи срока за разглеждане с 30 работни дни, по-специално ако която и да е от агенциите за кредитен рейтинг в групата:

а)	предвижда да признава кредитни рейтинги съгласно посоченото в член 4, параграф 3;

б)	предвижда да използва възлагане на външни подизпълнители; или

в)	иска да бъде освободена от спазване на разпоредбите в съответствие с член 6, параграф 3.

3. Координаторът координира разглеждането на заявленията, подадени от групата от агенции за кредитен рейтинг, и гарантира, че цялата информация, необходима за осъществяването на този преглед, е обменена между членовете на съответната колегия.

4. След постигане на съгласието, посочено в параграф 1, буква б), компетентните органи на държавите-членки по произход изготвят надлежно обосновани проекти на индивидуално решение за всяка една от агенциите за кредитен рейтинг в групата и ги предават на координатора.

При липса на съгласие между членовете на съответната колегия, компетентните органи на държавите-членки по произход изготвят надлежно обосновани проекти за решения за отказ за регистрация въз основа на писмените становища на членовете на колегията, които се противопоставят на регистрацията, и ги предават на координатора. Членовете на колегията, които се противопоставят на регистрацията, изготвят и предават на координатора подробни обяснения във връзка със своите становища.

5. В срок от 60 работни дни след уведомяването по член 15, параграф 5, втора алинея и във всеки случай не повече от 90 работни дни след това, ако се прилага параграф 2, координаторът предоставя на ЕКРЦК надлежно обоснован проект на индивидуално решение за регистрация или отказ на регистрация за всяка от агенциите в групата, придружен от подробните обяснения, посочени в параграф 4, втора алинея.

6. В срок от 20 работни дни след получаване на съобщението, посочено в параграф 5, ЕКРЦК изразява пред членовете на съответната колегия мнението си относно изпълнението на изискванията за регистрация от страна на агенциите за кредитен рейтинг от групата. След получаване на становището на ЕКРЦК членовете на колегията преразглеждат проекта на решение.

7. Компетентните органи на държавите-членки по произход приема надлежно обосновано решение за регистрация или отказ на регистрация в срок от 15 работни дни след получаване на мнението на ЕКРЦК. В случай че компетентните органи на държавата-членка по произход се отклонят от мнението на ЕКРЦК, тези органи представят надлежна обосновка за това. В случай че ЕКРЦК не изрази мнение, компетентните органи на държавите-членки по произход приемат решение в срок от 30 работни дни след предоставянето на проекта на решение на ЕКРЦК в съответствие с параграф 5.

В случай на продължаваща липса на съгласие между членовете на съответната колегия по въпроса дали да се разреши регистрация на някоя агенция за кредитен рейтинг от групата, компетентният орган на държавата-членка по произход на тази агенция за кредитен рейтинг приема надлежно обосновано решение за отказ, в които се посочват изразилите особено мнение компетентни органи и се включва изложение на техните становища.

Член 18

Уведомяване за решението за регистрация, отказа на регистрация или прекратяването на регистрация на агенция за кредитен рейтинг

1. В срок от пет работни дни след приемането на решение по членове 16 или 17 компетентният орган на държавата-членка по произход уведомява съответната агенция за кредитен рейтинг дали е регистрирана или ѝ е отказана регистрация. Ако компетентният орган на държавата-членка по произход откаже регистрация на агенция за кредитен рейтинг, той надлежно обосновава решението си за отказ.

2. Компетентният орган на държавата-членка по произход уведомява Комисията, ЕКРЦК и другите компетентни органи за решенията по членове 16, 17 или 20.

3. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своята електронна страница списък на агенциите за кредитен рейтинг, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в срок от 30 дни след уведомлението, посочено в параграф 2.

Член 19

Такса за регистрация и такса за надзор

Компетентният орган на държавата-членка по произход може да начислява такса за регистрация и/или такса за надзор на агенцията за кредитен рейтинг. Таксата за регистрация и/или таксата за надзор са пропорционални на разходите, направени от компетентния орган на държавата-членка по произход.

Член 20

Прекратяване на регистрация

1. Компетентният орган на държавата-членка по произход прекратява регистрацията на дадена агенция за кредитен рейтинг, когато тази агенция:

а)	изрично се откаже от регистрацията или не е предоставяла кредитни рейтинги през предходните шест месеца;

б)	е получила регистрацията въз основа на неверни твърдения или по друг неправомерен начин;

в)	вече не отговаря на условията, при които е регистрирана; или

г)	е нарушавала сериозно или системно разпоредбите на настоящия регламент относно условията за осъществяване на дейност от агенциите за кредитен рейтинг.

2. Когато компетентните органи на държавите-членки по произход считат, че е изпълнено някое от условията по параграф 1, те уведомяват координатора и си сътрудничат тясно с членовете на съответната колегия с цел да бъде решено дали да бъде прекратена регистрацията на агенцията за кредитен рейтинг.

Членовете на колегията правят съвместна оценка и полагат всички разумни усилия в рамките на своите правомощия за постигане на съгласие относно необходимостта да се прекрати регистрацията на агенцията за кредитен рейтинг.

При липса на съгласие компетентният орган на държавата-членка по произход, по искане на който и да е от другите членове на колегията или по своя собствена инициатива, иска мнение от ЕКРЦК. ЕКРЦК изразява мнението си в срок от 15 работни дни след получаването на такова искане.

Компетентният орган на всяка държава-членка по произход приема индивидуално решение за прекратяване на регистрацията въз основа на съгласието, постигнато в рамките на колегията.

При липса на съгласие между членовете на съответната колегия в рамките на 30 работни дни след уведомяването на координатора, посочено в първа алинея, компетентният орган на държавата-членка по произход може да приеме индивидуално решение за прекратяване на регистрация. Всяко отклонение на това решение от становищата, изразени от другите членове на колегията и, ако е приложимо, от изразеното от ЕКРЦК мнение, се обосновава надлежно.

3. Когато компетентен орган на държава-членка, в която се използват присъдените от съответната агенция кредитни рейтинги, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от съответната колегия да разгледа дали са спазени условията за прекратяване на регистрацията. Ако компетентният орган на държавата-членка по произход реши да не прекратява регистрацията на съответната агенция за кредитен рейтинг, той надлежно обосновава своето решение.

4. Решението за прекратяване на регистрацията незабавно поражда действие на цялата територия на Общността, като се спазва преходният период за използване на кредитните рейтинги, посочен в член 24, параграф 2.

ГЛАВА II

ЕКРЦК и компетентни органи

Член 21

Европейски комитет на регулаторите на ценни книжа

1. ЕКРЦК предоставя мнението си на компетентните органи в предвидените от настоящия регламент случаи. Компетентните органи вземат предвид това мнение преди приемането на окончателно решение в съответствие с настоящия регламент.

2. До 7 юни 2010 г. ЕКРЦК приема указания относно:

а)	процеса на регистрация и правилата за координация между компетентните органи и ЕКРЦК, в това число относно информацията, посочена в приложение II, и езиковия режим за заявленията, подавани до ЕКРЦК;

б)	оперативното функциониране на колегиите, включително условията за определяне на членството в тези колегии, прилагането на критериите за избор на координатор, посочени в член 29, параграф 5, букви а) — г), писмените правила за дейността на колегиите и правилата за координацията между колегиите;

в)	прилагането на режима за признаване съгласно член 4, параграф 3 от компетентните органи; и

г)	общите стандарти за представянето, включително структурата, формата, метода и периода на отчитане, на информацията, която агенциите за кредитен рейтинг оповестяват в съответствие с член 11, параграф 2 и раздел Д, част II, точка 1 от приложение I.

3. До 7 септември 2010 г. ЕКРЦК приема указания относно:

а)	практиките за правоприлагане и дейностите на компетентните органи съгласно настоящия регламент;

б)	общите стандарти за оценка на съответствието на методологиите за определяне на кредитен рейтинг на изискванията, посочени в член 8, параграф 3;

в)	видовете мерки, посочени в член 24, параграф 1, буква г), чиято цел е да се гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг продължават да спазват правните изисквания; и

г)	информацията, която агенциите за кредитен рейтинг трябва да предоставят при подаване на заявление за сертифициране и при оценка на систематичното им значение за финансовата стабилност или цялост на финансовите пазари, посочена в член 5.

4. ЕКРЦК публикува ежегодно, а за първи път — до 7 декември 2010 г., доклад за прилагането на настоящия регламент. Докладът съдържа по-специално оценка на прилагането на приложение I от страна на агенциите за кредитен рейтинг, регистрирани съгласно настоящия регламент.

5. ЕКРЦК си сътрудничи с Комитета на европейските банкови надзорници, създаден с Решение 2009/78/ЕО на Комисията (23), и Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2009/79/ЕО на Комисията (24) и се консултира с тях, преди да публикува насоките, посочени в параграфи 2 и 3.

Член 22

Компетентни органи

1. До 7 юни 2010 г. всяка държава-членка посочва компетентен орган за целите на настоящия регламент.

2. Компетентните органи трябва да имат достатъчно персонал с подходяща професионална квалификация и опит, за да могат да прилагат настоящия регламент.

Член 23

Правомощия на компетентните органи

1. При изпълнението на задълженията си във връзка с настоящия регламент, нито компетентните органи, нито които и да било други органи на публична власт на държава-членка се намесват по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги или методологиите.

2. За изпълнението на задълженията им по настоящия регламент компетентните органи разполагат, в съответствие с националното право, с всички правомощия за упражняване на надзор и провеждане на разследвания, необходими за упражняването на техните задължения. Те упражняват правомощията си:

а)

пряко;

б)	в сътрудничество с други органи; или

в)	чрез отнасяне на въпросите пред компетентните органи на съдебната власт.

3. За изпълнението на задълженията им по настоящия регламент компетентните органи разполагат, в съответствие с националното право, с правомощието при упражняване на тяхната надзорна дейност:

а)	да получават достъп до документи от всякакъв вид и да получават или вземат копие от тях;

б)	да изискват информация от всяко лице, а ако е необходимо — да призовават и разпитват лице с цел получаване на информация;

в)	да осъществяват проверки на място със или без предупреждение; и

г)	да изискват съхранявана информация за телефонни разговори и пренос на данни.

Компетентните органи може да упражняват правомощията, посочени в първа алинея само по отношение на агенции за кредитен рейтинг, лица, участващи в дейности по определяне на кредитен рейтинг, оценявани лица и свързани с тях трети лица, трети лица, на които агенциите за кредитен рейтинг са възложили определени функции или дейности като външни подизпълнители, както и по отношение на други лица, имащи отношение към или свързани с агенции за кредитен рейтинг или дейности по определяне на кредитен рейтинг.

Член 24

Надзорни мерки от страна на компетентните органи на държавата-членка по произход

1. Когато компетентният орган на държавата-членка по произход установи, че регистрирана агенция за кредитен рейтинг не изпълнява задълженията, произтичащи от настоящия регламент, той може да предприеме следните мерки:

а)	да прекрати регистрацията на съответната агенция за кредитен рейтинг в съответствие с член 20;

б)	да наложи временна забрана на агенцията за кредитен рейтинг да присъжда кредитни рейтинги с действие на цялата територия на Общността;

в)	да спре използването на кредитните рейтинги, присъдени от съответната агенция за кредитен рейтинг, за регулаторни цели на територията на цялата Общност;

г)	да предприеме подходящи мерки, за да се гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг продължават да спазват правните изисквания;

д)	да публикува съобщения;

е)	да се обръща към компетентните национални органи с цел започване на наказателно преследване.

2. Кредитните рейтинги може да продължат да се използват за регулаторни цели след приемането на мерките по параграф 1, букви а) и в), през период, който не надвишава:

а)	десет работни дни, ако съществуват кредитни рейтинги на същия финансов инструмент или лице, присъдени от други агенции за кредитен рейтинг, които са регистрирани съгласно настоящия регламент; или

б)	три месеца, ако не съществуват кредитни рейтинги на същия финансов инструмент или лице, присъдени от други агенции за кредитен рейтинг, които са регистрирани съгласно настоящия регламент.

Компетентният орган може да удължи периода по първа алинея, буква б) с три месеца при изключителни обстоятелства, свързани с наличието на потенциални пазарни смущения или финансова нестабилност.

3. Преди да предприеме мерките, посочени в параграф 1, компетентният орган на държавата-членка по произход уведомява координатора и се консултира с членовете на съответната колегия. Членовете на колегията полагат всички разумни усилия в рамките на своите правомощия, за да постигнат съгласие относно необходимостта от предприемане на някои от мерките, посочени в параграф 1.

При липса на съгласие между членовете на колегията компетентният орган на държавата-членка по произход, по искане на който и да е от членовете на колегията или по собствена инициатива, иска мнението на ЕКРЦК. ЕКРЦК изразява мнението си в тази връзка в срок от десет работни дни след получаване на искането.

При липса на съгласие между членовете на колегията относно необходимостта от предприемане на някои от мерките, посочени в параграф 1, в срок от 15 работни дни след уведомяването на координатора, посочено в първа алинея, компетентният орган на държавата-членка по произход може да приеме решение. Всяко отклонение на това решение от становищата, изразени от другите членове на колегията и, когато е приложимо, от изразеното от ЕКРЦК мнение, се обосновава надлежно. Компетентният орган на съответната държава-членка уведомява координатора и ЕКРЦК за решението си без неоправдано забавяне.

Настоящият параграф се прилага, без да се засяга член 20.

Член 25

Надзорни мерки от страна на компетентните органи, различни от компетентните органи на държавата-членка по произход

1. Когато компетентният орган на държава-членка установи, че регистрирана агенция за кредитен рейтинг, чиито рейтинги се използват на негова територия, не изпълнява задълженията, произтичащи от настоящия регламент, той може да предприеме следните мерки:

а)	да приеме всички надзорни мерки, посочени в член 24, параграф 1, букви д) и е);

б)	да приеме мерките, посочени в член 24, параграф 1, буква г), в рамките на своята компетентност и при отчитане на мерките, които вече са предприети или планирани от компетентния орган на държавата-членка по произход;

в)	да спре използването за регулаторни цели на кредитни рейтинги на съответната агенция за кредитен рейтинг от страна на институциите, посочени в член 4, параграф 1, чието седалище е разположено в рамките на неговата компетентност, при спазване на преходния период, посочен в член 24, параграф 2;

г)	да отправи искане към съответната колегия да прецени необходимостта от мерките, посочени в член 24, параграф 1, букви б), в) или г).

2. Преди да предприеме мерките, посочени в параграф 1, букви а), б) или в), компетентният орган уведомява координатора и се консултира с членовете на съответната колегия. Членовете на колегията полагат всички разумни усилия в рамките на своите правомощия, за да постигнат съгласие относно необходимостта от предприемане на някоя от мерките, посочени в параграф 1, букви а) и б). При липса на съгласие координаторът, по искане на който и да е от членовете на колегията или по своя собствена инициатива, иска мнението на ЕКРЦК. ЕКРЦК изразява мнението си в тази връзка в срок от десет работни дни след получаване на искането.

3. При липса на съгласие между членовете на съответната колегия в срок от 15 работни дни след уведомяването на координатора в съответствие с параграф 2, компетентният орган на съответната държава-членка може да приеме решение. Всяко отклонение на това решение от становищата, изразени от другите членове на колегията и, когато е приложимо, от изразеното от ЕКРЦК мнение, се обосновава надлежно. Компетентният орган на държавата-членка по произход уведомява координатора и ЕКРЦК за решението си без неоправдано забавяне.

4. Настоящият член се прилага, без да се засяга член 20.

ГЛАВА III

Сътрудничество между компетентните органи

Член 26

Задължение за сътрудничество

1. Компетентните органи си сътрудничат, когато е необходимо за целите на настоящия регламент, включително когато поведението, което се разследва, не представлява нарушение на действащите законови или регулаторни разпоредби в съответната държава-членка.

2. Компетентните органи също така си сътрудничат тясно с компетентните органи, които отговарят за надзора над предприятията, посочени в член 4, параграф 1.

Член 27

Обмен на информация

1. Компетентните органи без неоправдано забавяне си предоставят информацията, необходима за изпълнението на задълженията им съгласно настоящия регламент.

2. Компетентните органи може да предават на компетентните органи, които отговарят за надзора над предприятията, посочени в член 4, параграф 1, централните банки, Европейската система на централните банки и Европейската централна банка в качеството им на парични институции и, по целесъобразност, на други органи на публична власт, които отговорят за надзора над платежните системи и системите за сетълмент, поверителна информация, предназначена за изпълнението на задачите им. Също така на тези органи или институции не се забранява да предоставят на компетентните органи информацията, която може да им е нужна за изпълнението на техните задължение съгласно настоящия регламент.

Член 28

Сътрудничество при искания във връзка с проверки на място или разследвания

1. Компетентният орган на дадена държава-членка може да поиска помощ от компетентния орган на друга държава-членка във връзка с проверки на място или разследвания.

Компетентният орган, отправящ искането, информира ЕКРЦК за всякакви искания по първа алинея. При разследване или проверка с презгранични последици компетентните органи могат да поискат от ЕКРЦК да поеме координацията на разследването или проверката.

2. Когато даден компетентен орган получи искане от компетентен орган на друга държава-членка за провеждане на проверка на място или разследване, той:

а)	провежда самостоятелно проверката на място или разследването;

б)	позволява на компетентния орган, който е отправил искането, да участва в проверката на място или разследването;

в)	позволява на компетентния орган, който е отправил искането, той самият да проведе проверката на място или разследването;

г)	назначава одитори или експерти, които да проведат проверката на място или разследването; или

д)	участва в изпълнението на специфични задачи, свързани с надзорната дейност, съвместно с други компетентни органи.

Член 29

Колегии на компетентните органи

1. В рамките на десет работни дни след получаването на заявление за регистрация съгласно член 15, компетентният орган на държавата-членка по произход, или в случай на група от агенции за кредитен рейтинг — компетентният орган на държавата-членка по произход на агенцията за кредитен рейтинг, упълномощена съгласно член 15, параграф 2, учредява колегия на компетентните органи с цел да се улесни изпълнението на задачите, посочени в членове 4, 5, 6, 16, 17, 20, 24, 25 и 28.

2. Колегията се състои от компетентният орган на държавата-членка по произход и от компетентните органи, посочени в параграф 3 — в случай на една агенция, или от компетентните органи на държавите-членки по произход и компетентните органи, посочени в параграф 3 — в случай на група от агенции за кредитен рейтинг.

3. Компетентен орган, различен от компетентния орган на държавата-членка по произход, може във всеки един момент да вземе решение да стане член на колегията, при условие че:

а)	клон, който е част от агенцията за кредитен рейтинг или от някое от предприятията в групата от агенции за кредитен рейтинг, е установен в рамките на неговата компетентност; или

б)	използването за регулаторни цели на кредитните рейтинги, присъждани от съответната агенция за кредитен рейтинг или група от агенции за кредитен рейтинг, е широко разпространено или има или е вероятно да има значително въздействие в рамките на неговата компетентност.

4. Компетентните органи, различни от членовете на колегията, посочени в параграф 3, в рамките на чиято компетентност се използват кредитните рейтинги, присъждани от съответната агенция за кредитен рейтинг или група от агенции за кредитен рейтинг, могат да участват в заседания или дейности на колегията.

5. В срок от 15 работни дни след учредяването на колегията нейните членове избират координатор, като при липса на съгласие се консултират с ЕКРЦК. За тази цел се вземат предвид най-малко следните критерии:

а)	отношенията между компетентния орган и агенцията за кредитен рейтинг или групата от агенции за кредитен рейтинг;

б)	степента, в която кредитните рейтинги ще се използват за регулаторни цели в рамките на определена територия или територии;

в)	мястото в Общността, където агенцията за кредитен рейтинг или групата от агенции за кредитен рейтинг осъществява или възнамерява да осъществява най-важната част от своите дейности по определяне на кредитен рейтинг; и

г)	административното удобство, оптимизирането на тежестта и подходящото разпределение на работната натовареност.

Членовете на колегията преразглеждат избора на координатор най-малко веднъж на пет години с цел да се гарантира, че избраният координатор продължава да бъде най-подходящ съгласно критериите, посочени в първа алинея.

6. Координаторът председателства заседанията на колегията, координира действията ѝ и осигурява ефикасен обмен на информация между нейните членове.

7. С цел да гарантира тясно сътрудничество между компетентните органи в колегията, в срок от десет работни дни след избирането му координаторът установява писмени правила за координация в рамките на колегията по отношение на следните въпроси:

а)	информацията, която се обменя между компетентните органи;

б)	процеса на вземане на решение между компетентните органи, без да се засягат членове 16, 17 и 20;

в)	случаите, в които компетентните органи трябва да се консултират помежду си;

г)	случаите, в които компетентните органи трябва да прилагат механизма за медиация, посочен в член 31; и

д)	случаите, в които компетентните органи делегират надзорни функции в съответствие с член 30.

8. При липса на съгласие относно писмените правила за координация по параграф 7 всеки член на колегията може да отнесе въпроса до ЕКРЦК. Преди да се съгласува окончателният текст, координаторът надлежно взема предвид изразеното от ЕКРЦК мнение във връзка с писмените правила за координация. Писмените правила за координация се излагат в един документ, който съдържа надлежна обосновка на всяко съществено отклонение от мнението на ЕКРЦК. Координаторът предава писмените правила за координация на членовете на колегията и на ЕКРЦК.

Член 30

Делегиране на функции между компетентните органи

Компетентният орган на държавата-членка по произход може да делегира всяка своя функция на компетентния орган на друга държава-членка, при съгласие от страна на този орган. Делегирането на функции не засяга отговорността на делегиращия компетентен орган.

Член 31

Медиация

1. ЕКРЦК установява механизъм за медиация, с който да се подпомага намирането на общо становище на съответните компетентни органи.

2. При липса на съгласие между компетентните органи относно оценка или действие съгласно настоящия регламент, компетентните органи се обръщат към ЕКРЦК за провеждане на медиация. Компетентните органи надлежно вземат предвид мнението на ЕКРЦК и представят надлежна обосновка за всяко отклонение от това мнение.

Член 32

Професионална тайна

1. Задължението за професионална тайна се прилага по отношение на всички лица, които работят или са работили за ЕКРЦК, за компетентния орган или за който и да е орган или лице, на които компетентният орган е делегирал функции, включително одитори и експерти, с които компетентният орган е сключил договори. Информацията, представляваща професионална тайна, не може да се разкрива на което и да е друго лице или орган, освен ако това разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.

2. Цялата информация, обменяна между ЕКРЦК и компетентните органи и между компетентните органи съгласно настоящия регламент, се счита за поверителна, освен когато ЕКРЦК или съответният компетентен орган заявят в момента на предоставянето ѝ, че тази информация може да бъде разкрита, или когато това разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.

Член 33

Разкриване на информация от друга държава-членка

Компетентният орган на дадена държава-членка може да разкрива информация, получена от компетентен орган на друга държава-членка само ако е получил изричното съгласие на компетентния орган, който е предоставил информацията и, когато е приложимо, само ако информацията се разкрива единствено за целите, за които този компетентен орган е дал съгласие или когато такова разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.

ГЛАВА IV

Сътрудничество с трети държави

Член 34

Споразумение за обмен на информация

Компетентните органи могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети държави, само ако по отношение на предоставяната информация съществуват гаранции за запазване на професионална тайна, най-малко равностойни на предвидените в член 32.

Такъв обмен на информация трябва да има за цел изпълнение на задачите на тези компетентни органи.

По отношение на предоставянето на лични данни на трети държави, държавите-членки прилагат Директива 95/46/ЕО.

Член 35

Разкриване на информация от трети държави

Компетентният орган на дадена държава-членка може да разкрива информация, получена от компетентните органи на трети държави, само ако е получил изрично съгласие от компетентния орган, който е предоставил информацията и, когато е приложимо, само ако информацията се разкрива единствено за целите, за които този компетентен орган е дал съгласие или когато такова разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.

ДЯЛ IV

САНКЦИИ, ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ, ДОКЛАДИ И ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА I

Санкции, процедура на комитет и доклади

Член 36

Санкции

Държавите-членки членки установяват система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган оповестява публично информация за всяка санкция, която е била наложена за нарушение на настоящия регламент, освен ако такова оповестяване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите лица.

До 7 декември 2010 г. държавите-членки съобщават на Комисията правилата, посочени в първа алинея. Те незабавно уведомяват Комисията за всички последващи изменения, които ги засягат.

Член 37

Изменения на приложенията

Комисията може да изменя приложенията, за да се вземат предвид развитията на финансовите пазари, включително развитието в международен мащаб, по-специално по отношение на нови финансови инструменти и с оглед на сближаването на надзорните практики.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 38, параграф 2.

Член 38

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията (25).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 39

Доклади

1. До 7 декември 2012 г. Комисията прави оценка на прилагането на настоящия регламент, включваща оценка на това до каква степен се разчита на кредитни рейтинги в Общността, на въздействието върху нивото на концентрация на рейтинговия пазар, разходите и ползите от въздействието на регламента и адекватността на възнаграждението на агенцията за кредитен рейтинг от страна на оценяваното лице (модел „емитентът заплаща“), и представя доклад във връзка с това на Европейския парламент и на Съвета.

2. До 7 декември 2010 г. Комисията, предвид обсъжданията с компетентните органи, оценява прилагането на дял III от настоящия регламент, по-специално сътрудничеството на компетентните органи, правния статус на ЕКРЦК и надзорните практики. Комисията представя доклад във връзка с това на Европейския парламент и на Съвета, заедно с предложения за преразглеждането на посочения дял, ако е уместно.

В доклада се включва препратка към предложението на Комисията от 12 ноември 2008 г. за регламент за агенциите за кредитен рейтинг и към доклада на комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент от 23 март 2009 г., свързан с това предложение.

3. До 7 декември 2010 г. Комисията, предвид развитието в регулаторната и надзорната уредба относно агенциите за кредитен рейтинг в трети държави, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно въздействието на това развитие и на посочените в член 40 преходни разпоредби върху стабилността на финансовите пазари в Общността.

ГЛАВА II

Преходни и заключителни разпоредби

Член 40

Преходни разпоредби

Агенциите за кредитен рейтинг, осъществяващи дейност в Общността преди 7 юни 2010 г. („съществуващи агенции за кредитен рейтинг“), които имат намерение да подадат заявление за регистрация съгласно настоящия регламент, приемат всички необходими мерки за спазване на неговите разпоредби до 7 септември 2010 г.

Агенциите за кредитен рейтинг подават заявление за регистрация не по-рано от 7 юни 2010 г. Съществуващите агенции за кредитен рейтинг подават заявление за регистрация до 7 септември 2010 г.

Съществуващите агенции за кредитен рейтинг могат да продължат да присъждат кредитни рейтинги, които могат да се използват за регулаторни цели от финансовите институции, посочени в член 4, параграф 1, освен при отказ на регистрация. При отказ за регистрация се прилагат разпоредбите на член 24, параграф 2.

Член 41

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от датата на влизането му в сила. Въпреки това

—	член 4, параграф 1 се прилага от 7 декември 2010 г., и

—	член 4, параграф 3, букви е), ж) и з) се прилага от 7 юни 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 септември 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUŽEK

За Съвета

Председател

C. MALMSTRÖM

(1) Становище от 13 май 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ C 115, 20.5.2009 г., стр. 1.

(3) Становище на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 27 юли 2009 г.

(4) ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16.

(5) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(6) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.

(7) ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3, Директива, заменена, считано от 1 юли 2011 г., от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (вж. страница 32 от настоящия брой на Официален вестник).

(8) ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10.

(9) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64.

(10) ОВ L 149, 30.4.2004 г., стр. 1.

(11) ОВ C 59, 11.3.2006 г., стр. 2.

(12) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 18.

(13) ОВ L 52, 25.2.2005 г., стр. 51.

(14) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(15) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(16) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.

(17) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

(18) ОВ L 339, 24.12.2003 г., стр. 73.

(19) Директива 2006/73/ЕО на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 26).

(20) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.

(21) ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1.

(22) ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1.

(23) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 23.

(24) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 28.

(25) ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НЕЗАВИСИМОСТ И ИЗБЯГВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

Раздел А

Организационни изисквания

1. Агенциите за кредитен рейтинг имат управителен или надзорен орган. Тяхното висше ръководство гарантира:

а)	независимостта на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, включително от всякакво политическо и икономическо влияние или натиск;

б)	правилното откриване, управление и оповестяване на конфликтите на интереси;

в)	спазването от страна на агенциите за кредитен рейтинг на останалите изисквания на настоящия регламент.

2. Агенциите за кредитен рейтинг са организирани по начин, който гарантира, че техните стопански интереси не засягат независимостта и точността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

Висшето ръководство на агенциите за кредитен рейтинг е с добра репутация и достатъчни квалификация и опит, и осигурява доброто и разумно управление на тази агенция.

Най-малко една трета и не по-малко от двама от членовете на управителния или надзорния орган на агенцията за кредитен рейтинг са независими членове, които не участват в дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

Възнаграждението на независимите членове на управителния или надзорния орган не е свързано с резултатите от дейността на агенцията за кредитен рейтинг и се урежда така че да се осигури независимостта на тяхната преценка. Мандатът на независимите членове на управителния или надзорния орган е за предварително съгласуван определен период, който не превишава пет години и не може да се подновява. Освобождаването от длъжност на независимите членове на управителния или надзорния орган става само при нарушение или липса на професионални качества.

Мнозинството от членовете на управителния или надзорния орган, включително техните независими членове, следва да имат достатъчен опит в областта на финансовите услуги. В случай че агенциите за кредитен рейтинг присъждат кредитни рейтинги за структурирани финансови инструменти, най-малко един независим член и един от другите членове на органа следва да имат задълбочени познания и опит на високо равнище по отношение на пазарите на структурирани финансови инструменти.

Освен общата отговорност на органа, независимите членове на управителния или надзорния орган имат специфичната задача да наблюдават:

а)	развитието на политиката в областта на кредитните рейтинги и методологиите, които агенциите за кредитен рейтинг използват в рамките на дейностите по определяне на кредитен рейтинг;

б)	ефективността на системата на агенцията за кредитен рейтинг за вътрешен контрол на качеството по отношение на дейностите по определяне на кредитен рейтинг;

в)	ефективността на мерките и процедурите, които са въведени, за да се гарантира откриването, отстраняването или управлението и оповестяването на конфликтите на интереси;

г)	спазването на правилата и процесите на управление, включително ефективността на службата за преразглеждане, посочена в точка 9 от настоящия раздел.

Становищата на независимите членове на управителния или надзорния орган по въпросите, посочени в букви се представят периодично на съответния орган и се предоставят на компетентните органи при поискване.

3. Агенциите за кредитен рейтинг създават подходящи политики и процедури, за да се гарантира спазването на техните задължения по настоящия регламент.

4. Агенциите за кредитен рейтинг разполагат с надеждни административни и счетоводни процедури, механизми за вътрешен контрол, ефективни процедури за оценка на риска и ефективни контролни и защитни механизми за системите за обработка на информацията.

Механизмите за вътрешен контрол са предназначени да осигурят спазване на решенията и процедурите на всички равнища на агенциите за кредитен рейтинг.

Агенциите за кредитен рейтинг прилагат и поддържат процедури за вземане на решение и организационна структура, която ясно и в документи определя отчетните линии и разпределя функциите и отговорностите.

5. Агенциите за кредитен рейтинг установяват и поддържат постоянно и ефективно действащ отдел с функция по проверка на съответствието (функция по проверка на съответствието), който работи независимо. Функцията по проверка на съответствието наблюдава и докладва относно спазването от страна на агенцията за кредитен рейтинг и нейните служители на задълженията на агенцията за кредитен рейтинг съгласно настоящия регламент. Функцията по проверка на съответствието има следните отговорности:

а)	наблюдение и редовна оценка на адекватността и ефективността на въведените в съответствие с точка 3 мерки и процедури, както и на предприетите действия за отстраняване на всички пропуски при спазването на задълженията от страна на агенцията за кредитен рейтинг;

б)

предоставяне на съвети и подпомагане на ръководителите, рейтинговите анализатори, служителите, както и на всяко физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на агенцията за кредитен рейтинг, или всяко друго лице, пряко или непряко свързано с нея чрез контрол, което носи отговорност извършването на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, за да осигури спазване от тяхна страна на задълженията на агенцията за кредитен рейтинг съгласно настоящия регламент.

6. С цел да се осигури правилното и независимо изпълнение на задълженията от страна на функцията по проверка на съответствието, агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че са спазени следните условия:

а)	функцията по проверка на съответствието разполага с необходимите правомощия, средства, опит и достъп до цялата относима информация;

б)	назначен е отговорник по съответствието, който носи отговорност за функцията по проверка на съответствието и отчетната дейност по отношение на съответствието съгласно точка 3;

в)

ръководителите, рейтинговите анализатори, служителите, както и всяко физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на агенцията за кредитен рейтинг, или друго лице, пряко или непряко свързано с нея чрез контрол, които участват в функцията по проверка на съответствието, не трябва да участват в извършването на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, които наблюдават;

г)	възнаграждението на отговорника по съответствието, не трябва да е свързано с резултатите от дейността на агенцията за кредитен рейтинг и трябва да се урежда така че да се осигури независимостта на неговата преценка.

Отговорникът по съответствието гарантира, че конфликтите на интереси между лица, предоставени на разположение на функцията по проверка на съответствието, са правилно открити и отстранени.

Отговорникът по съответствието докладва редовно на висшето ръководство и независимите членове на управителния или надзорния орган относно изпълнението на своите задължения.

7. Агенциите за кредитен рейтинг създават подходящи и ефективни организационни и административни механизми за предотвратяване, откриване, отстраняване или управление и оповестяване на конфликти на интереси в съответствие с раздел Б, точка 1. Те правят необходимото за съхраняване на данни за всички значими заплахи за независимостта на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в това число заплахите по отношение на правилата относно рейтинговите анализатори, посочени в раздел В, както и за прилаганите предпазни мерки за намаляване на тези заплахи.

8. Агенциите за кредитен рейтинг използват подходящи системи, ресурси и процедури, за да се гарантират непрекъснатостта и редовния характер на осъществяването на техните дейности по определяне на кредитен рейтинг.

9. Агенциите за кредитен рейтинг създават служба за преразглеждане, която отговаря за периодичното преразглеждане на използваните от тях методологии и модели и ключовите математически или корелационни допускания и на значимите промени или модификации в тях, както и на това доколко методологиите, моделите и ключовите допускания, които се използват или е предвидено да се използват, са подходящи за оценката на нови финансови инструменти.

Тази служба за преразглеждане е независима от службите, отговарящи за дейностите по определяне на кредитни рейтинги, и докладва на членовете на управителния или надзорния орган по точка 2 от настоящия раздел.

10. Агенциите за кредитен рейтинг наблюдават и оценяват адекватността и ефективността на своите системи, механизми за вътрешен контрол и инструменти, създадени в съответствие с настоящия регламент, и предприемат подходящи мерки за отстраняването на пропуски.

Раздел Б

Оперативни изисквания

1. Агенциите за кредитен рейтинг откриват, отстраняват или управляват и оповестяват ясно и на видно място всички съществуващи или потенциални конфликти на интереси, които могат да се отразят на анализа и преценката на техните рейтингови анализатори, служителите, както и на всяко друго физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на агенцията за кредитен рейтинг, и които са пряко свързани с присъждането на кредитен рейтинг и на лицата, одобряващи кредитни рейтинги.

2. Агенциите за кредитен рейтинг оповестяват публично имената на оценяваните лица или на свързани трети лица, от които те получават над 5 % от годишните си приходи.

3. При наличие на някое от следните обстоятелства агенциите за кредитен рейтинг не присъждат кредитен рейтинг или, в случай на съществуващ кредитен рейтинг, незабавно оповестяват, че е възможно рейтингът да е повлиян от следните обстоятелства:

а)

агенцията за кредитен рейтинг или посочените в точка 1 лица пряко или непряко притежават финансови инструменти на оценявано лице или на свързано трето лице или имат други преки или непреки интереси, свързани със собственост в тези лица, което участие е различно от участие в диверсифицирани колективни инвестиционни схеми, включително управлявани фондове като пенсионни и фондове, свързани с животозастраховането;

б)	кредитният рейтинг се присъжда на оценявано лице или свързано трето лице, които са свързани пряко или непряко с агенцията за кредитен рейтинг чрез контрол;

в)	посочено в точка 1 лице е член на управителен или надзорен орган на оценяваното лице или на свързано трето лице; или

г)	когато рейтингов анализатор, участвал в определянето на кредитен рейтинг, или лице, одобрило кредитен рейтинг, са били в отношения, които биха могли да породят конфликт на интерес, с оценяваното лице или свързано трето лице.

Агенциите за кредитен рейтинг незабавно преценяват също така дали има основание за определяне на нов кредитен рейтинг или отнемане на съществуващ кредитен рейтинг.

4. Агенциите за кредитен рейтинг не предоставят на оценяваното лице или на свързано трето лице консултантски услуги по отношение на корпоративната или правна структура, активите, пасивите или дейността на оценяваното лице или на свързано трето лице.

Агенциите за кредитен рейтинг могат да предоставят услуги, различни от определянето на кредитни рейтинги („допълнителни услуги“). Допълнителните услуги не са част от дейността по определяне на кредитен рейтинг; те включват пазарни прогнози, предварителни оценки на икономически тенденции, ценови анализи и други общи анализи на данни, както и свързани услуги по разпространението.

Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че предоставянето на допълнителни услуги не води до конфликт на интереси с дейността по определяне на кредитни рейтинги и оповестяват в заключителните доклади за рейтингите какви допълнителни услуги са извършени за оценяваното лице или свързано трето лице.

5. Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че рейтинговите анализатори или лицата, одобряващи рейтинги, не правят предложения или препоръки, формално или неформално, по отношение на дизайна на структурирани финансови инструменти, за които се очаква агенциите за кредитен рейтинг да присъдят кредитен рейтинг.

6. Агенциите за кредитен рейтинг проектират своите механизми за отчетност и връзка, така че да се гарантира независимостта на посочените в точка 1 лица от извършваните на търговска основа дейности на тези агенции.

7. Агенциите за кредитен рейтинг организират воденето на подходяща документация и, когато е приложимо, осигурява средства за детайлна проверка на всеки етап от дейностите по определяне на кредитен рейтинг. Тази документация включва:

а)

за всяко решение за кредитен рейтинг – самоличността на рейтинговите анализатори, които участват в определянето на кредитния рейтинг, самоличността на лицата, които са одобрили кредитния рейтинг, информация дали рейтингът е бил поискан или не и датата, на която е предприето действието за определяне на кредитния рейтинг;

б)	счетоводните документи, свързани с таксите, получени от всяко оценявано лице или свързано трето лице, или ползвател на рейтинги;

в)	счетоводните документи за всеки абонат на кредитните рейтинги или свързани услуги;

г)	документите за установените процедури и методологии, използвани от агенциите за кредитен рейтинг за определяне на кредитните рейтинги;

д)	вътрешните документи и досиета, включително непублична информация и работни документи, използвани като основа за всяко взето решение за кредитен рейтинг;

е)	доклади за кредитни анализи, доклади за кредитни оценки и доклади за частни кредитни рейтинги и вътрешни документи, включително непублична информация и работни документи, използвани като основа за становищата, изразени в тези доклади;

ж)	документи за процедури и мерки, прилагани от агенциите за кредитен рейтинг с цел спазване на настоящия регламенти; и

з)	копия от вътрешната и външна кореспонденция, включително по електронна поща, получена и изпратена от агенциите за кредитен рейтинг и техните служители, която е свързана с дейности по определяне на кредитен рейтинг.

8. Документите и средствата за детайлна проверка по точка 7 се съхраняват в помещенията на регистрираните агенции за кредитен рейтинг в продължение на най-малко пет години и се предоставят при поискване на компетентните органи на съответните държави-членки.

При прекратяване на регистрацията на агенция за кредитен рейтинг, документите се съхраняват за допълнителен период от най-малко три години.

9. Документите, в които се посочват съответните права и задължения на агенцията за кредитен рейтинг и на оценяваното лице или на свързаните с него трети лица по силата на споразумение за предоставяне на услуги за определяне на кредитен рейтинг, се съхраняват най-малко за времетраенето на отношенията с това оценявано лице или със свързаните с него трети лица.

Раздел В

Правила относно рейтинговите анализатори и другите лица с пряко участие в дейностите по определяне на кредитен рейтинг

1. Рейтинговите анализатори, служителите на агенцията за кредитен рейтинг, всяко физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на агенцията за кредитен рейтинг и което участва пряко в дейностите по определяне на кредитен рейтинг, както и лица, тясно свързани с тях, по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2004/72/ЕО (1), не купуват, продават или участват в каквито и да е други транзакции с финансови инструменти, емитирани, гарантирани или държани по друг начин от оценявано лице в тяхната област на първичната аналитична отговорност, с изключение на инвестиции в диверсифицирани колективни инвестиционни схеми, включително управлявани фондове като пенсионни фондове или фондове, свързани с животозастраховането.

2. Никое от посочените в точка 1 лица не може да участва, нито да влияе по друг начин върху определянето на кредитния рейтинг на дадено оценявано лице, ако:

а)	притежава финансови инструменти на оценяваното лице, с изключение на инвестиции в диверсифицирани инвестиционни схеми;

б)	притежава финансови инструменти на лице, свързано с оценявано лице, чиято собственост може да доведе до конфликт на интереси или може да се възприеме като пораждаща конфликт на интереси, с изключение на инвестиции в диверсифицирани инвестиционни схеми;

в)	е било доскоро в трудови, стопански или в друг вид отношения с оценяваното лице, които могат да породят или да се възприемат като пораждащи конфликт на интереси.

3. Агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че посочените в точка 1 лица:

а)	предприемат всички разумни мерки за защита от измама, кражба или злоупотреба със собствеността и документите, притежавани от агенцията за кредитен рейтинг, като отчитат естеството, мащаба и сложността на дейността си, както и естеството и обхвата на дейностите си по определяне на кредитен рейтинг;

б)	не разкриват никаква информация относно кредитните рейтинги или евентуални бъдещи кредитни рейтинги на съответната агенция за кредитен рейтинг, с изключение на информацията, предоставяна на оценяваното лице или на свързани трети лица;

в)

не обменят поверителна информация, предоставена на агенцията за кредитен рейтинг, с рейтинговите анализатори и служители на което и да е лице, свързано пряко или непряко с нея чрез контрол, както и с всяко друго физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на което и да е лице, пряко или непряко свързано с агенцията чрез контрол и което участва пряко в дейности по определяне на кредитен рейтинг; и

г)	не използват или обменят поверителна информация за целите на търговията с финансови инструменти или за каквато и да е друга цел, с изключение на осъществяването на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

4. Посочените в точка 1 лица не може да искат, нито да приемат парични средства, подаръци или услуги от лица, с които агенцията за кредитен рейтинг е в стопански отношения.

5. Ако някое от посочените в параграф 1 лица счита, че друго такова лице извършва незаконни действия, първото лице незабавно докладва тази информация на отговорника по съответствието, без това да има отрицателни последици за лицето, предоставящо информацията.

6. Когато рейтингов анализатор напуска работата си и започва работа в оценявано лице, в определянето на чийто кредитен рейтинг е участвал, или във финансово дружество, с което е работил в рамките на изпълнението на задълженията си в агенцията за кредитен рейтинг, агенцията за кредитен рейтинг преразглежда съответната работа на рейтинговия анализатор през двете години, предхождащи неговото напускане.

7. Посочените в точка 1 лица не заемат ключови ръководни постове в оценяваното лице или в свързани с него трети лица в рамките на шест месеца от присъждането на кредитния рейтинг.

8. За целите на член 7, параграф 4 агенциите за кредитен рейтинг гарантират, че:

а)	водещите рейтингови анализатори не участват в дейности по определяне на кредитен рейтинг за същото оценявано лице или за свързани с него трети лица през период от повече от четири години;

б)	рейтинговите анализатори не участват в дейности по определяне на кредитен рейтинг за същото оценявано лице или за свързани с него трети лица през период от повече от пет години;

в)	лицата, одобряващи кредитни рейтинги, не участват в дейности по определяне на кредитен рейтинг за същото оценявано лице или за свързани с него трети лица през период от повече от седем години;

Лицата, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), не могат да участват в дейности по определяне на кредитен рейтинг за оценяваното лице или за свързани трети лица, посочени в тези букви, в рамките на две години от края на периодите, предвидени в тези букви.

Раздел Г

Правила относно представянето на кредитни рейтинги

I. Общи задължения

1. Агенцията за кредитен рейтинг гарантира, че в кредитния рейтинг се посочва ясно и на видно място името и длъжността на водещия рейтингов анализатор в дадена дейност по определяне на кредитен рейтинг, както и името и длъжността на лицето, което е носило основната отговорност за неговото одобряване.

2. Агенцията за кредитен рейтинг гарантира най-малко, че:

а)

всички източници от съществено значение за изготвянето на кредитния рейтинг са посочени, включително оценяваното лице или, когато е приложимо, свързаните трети лица, заедно с информация за това дали кредитният рейтинг е бил оповестен на това оценявано лице или на свързани с него трети лица и дали е бил коригиран след това оповестяване преди неговото присъждане;

б)

основната методология или варианта на методологията, използвана за определянето на рейтинга, е ясно посочена с препратка към пълното ѝ описание. Когато кредитният рейтинг е основан на повече от една методология или когато препратка единствено към основната методология може да подтикне инвеститорите да пренебрегнат други важни аспекти на процеса на определяне на кредитния рейтинг, включително евентуални значителни корекции и отклонения, агенцията за кредитен рейтинг обяснява този факт в кредитния рейтинг и посочва как различните методологии или тези други аспекти са взети предвид при неговото определяне;

в)

значението на всяка рейтингова категория и определението за неплатежоспособност или оздравяване са обяснени и са направени всички подходящи предупреждения относно риска, включително анализ на чувствителността на съответните ключови математически или корелационни допускания, придружен от кредитни рейтинги при най-неблагоприятния сценарий, както и кредитни рейтинги при най-благоприятния сценарий;

г)	датата, на която кредитният рейтинг е публикуван за първи път за разпространение и датата, на която той е актуализиран за последен път, са посочени ясно и на видно място; и

д)	предоставена е информация дали кредитният рейтинг се отнася за нов финансов инструмент и дали агенцията за кредитен рейтинг определя кредитния рейтинг на финансовия инструмент за първи път.

3. Агенцията за кредитен рейтинг уведомява оценяваното лице най-малко 12 часа преди публикуването на кредитния рейтинг и за главните основания за рейтинга, така че на лицето да се предостави възможност да обърне внимание на агенцията за кредитен рейтинг върху евентуални фактически грешки.

4. Агенцията за кредитен рейтинг обявява ясно и на видно място, когато оповестява кредитен рейтинг, неговите характеристики и ограничения. По-специално, когато оповестява кредитен рейтинг, агенцията за кредитен рейтинг обявява на видно място във всички кредитни рейтинги дали тя счита за задоволително качеството на наличната информация за оценяваното лице и до каква степен тя е проверила предоставената ѝ информация от оценяваното лице или от свързаните с него трети лица. Ако даден кредитен рейтинг е свързан с определен вид лице или финансов инструмент, за който историческите данни са ограничени, агенцията за кредитен рейтинг посочва ясно и на видно място подобни ограничения на кредитния рейтинг.

При липса на надеждни данни или когато сложността на структурата на нов вид финансов инструмент или качеството на наличната информация не са задоволителни или пораждат сериозни въпроси за това дали агенцията за кредитен рейтинг може да даде надежден кредитен рейтинг, тя следва да се въздържи от присъждането на кредитен рейтинг или да отнеме съществуващия рейтинг.

5. При обявяването на кредитен рейтинг агенцията за кредитен рейтинг обяснява в съобщенията си за пресата или в доклади ключовите елементи, върху които той се основава.

Когато информацията по точки 1, 2 и 4 е несъразмерна по отношение на обема на разпространения доклад, е достатъчно да се посочи ясно и на видно място препратка в самия доклад към мястото, на което такива оповестявания са пряко и лесно достъпни, включително пряка интернет връзка към оповестяването на подходяща електронна страница на агенцията за кредитен рейтинг.

II. Допълнителни задължения във връзка с кредитните рейтинги на структурирани финансови инструменти

1. Когато агенция за кредитен рейтинг присъжда рейтинг на структуриран финансов инструмент, тя предоставя в кредитния рейтинг пълната информация за направения анализ на загубите и паричните потоци или анализа, на който се основава, както и указание за очаквана промяна на кредитния рейтинг.

2. Агенцията за кредитен рейтинг посочва какво е нивото на направената оценка на комплексната проверка във връзка с базовите финансови инструменти или други активи на структурираните финансови инструменти. Агенцията за кредитен рейтинг оповестява дали е направила оценка на процесите на комплексна проверка или е разчитала на оценка на трето лице, като посочва как резултатът от тази оценка влияе върху кредитния рейтинг.

3. Когато агенция за кредитен рейтинг присъжда кредитни рейтинги за структурирани финансови инструменти, тя придружава оповестяването на методологиите, моделите и ключовите рейтингови допускания с указания, които поясняват допусканията, параметрите, ограниченията и съществуващата несигурност около моделите и рейтинговите методологии, използвани за такива кредитни рейтинги, включително симулациите на кризисни сценарии, извършени от агенцията при определянето на рейтингите. Тези указания са ясни и лесно разбираеми.

4. Агенциите за кредитен рейтинг постоянно оповестяват информация за всички структурирани финансови продукти, които са им представени за първоначален преглед или предварителен рейтинг. Това оповестяване се прави независимо дали има договор за окончателен рейтинг между емитентите и агенцията за кредитен рейтинг.

Раздел Д

Оповестявания

I. Общи оповестявания

Агенцията за кредитен рейтинг оповестява в общия случай факта, че е регистрирана в съответствие с настоящия регламент, както и следната информация:

1. Съществуващи и потенциални конфликти на интереси по раздел Б, точка 1;

2. Списък на допълнителните ѝ услуги;

3. Политиката на агенцията за кредитен рейтинг по отношение на публикуването на кредитни рейтинги и други съобщения във връзка с тях;

4. Естеството на схемите за възнаграждения като цяло;

5. Методологиите и описания на моделите и ключовите математически или корелационни допускания, използвани при дейностите по определяне на кредитен рейтинг, както и съществените промени в тях;

6. Всички съществени промени в нейните системи, ресурси или процедури; и

7. Когато е приложимо, нейния кодекс на поведение.

II. Периодични оповестявания

Агенцията за кредитен рейтинг оповестява периодично следната информация:

1. На всеки шест месеца — данни за историческите проценти на неплатежоспособност за рейтинговите ѝ категории, като се прави разлика между основните географски региони на емитентите, и дали процентите на неплатежоспособност за тези категории са се променяли с течение на времето;

2. Годишно — следната информация:

а)	списък на 20-те най-големи клиента на агенцията за кредитен рейтинг, въз основа на получените от тях приходи; и

б)

списък на тези клиенти на агенцията за кредитен рейтинг, чийто принос за темпа на растеж на генерирането на приходи на агенцията през предходната финансова година превишава темпа на растеж на нейните общи приходи през тази година над 1,5 пъти. Всеки такъв клиент се включва в списъка само когато през същата година с него са свързани над 0,25 % от общите приходи в световен мащаб на агенцията за кредитен рейтинг на глобално равнище.

За целите на настоящата точка „клиент“ означава лице, неговите дъщерни лица или свързаните с него лица, в които лицето има дял от повече от 20 %, както и всички други лица, по отношение на които то е договаряло структурирането на дългова емисия от името на клиент и когато на агенцията за кредитен рейтинг е била платена такса, пряко или непряко, за определянето на рейтинга на тази дългова емисия.

III. Доклад за прозрачността

Агенцията за кредитен рейтинг предоставя годишно следната информация:

1. Подробна информация относно правната структура и собствеността на агенцията за кредитен рейтинг, включително информация за притежанията по смисъла на членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (2);

2. Описание на механизма за вътрешен контрол, гарантиращ качеството на дейностите ѝ по определяне на кредитен рейтинг;

3. Статистически данни за разпределението на персонала по отношение на новите кредитни рейтинги, преразглеждането на кредитни рейтинги, методологията или модела за оценка и висшето ръководство;

4. Описание на политиката по отношение на документирането и съхранението на документация;

5. Резултата от годишния вътрешен преглед на независимата ѝ функцията по проверка на съответствието;

6. Описание на политиката ѝ по отношение на ръководството и ротацията на рейтинговите анализатори;

7. Финансова информация за приходите на агенцията за кредитен рейтинг, разпределени съгласно приходи от такси от дейности по определяне на кредитни рейтинги и приходи от услуги, които не са свързани с дейности по определянето на кредитен рейтинг, с изчерпателно описание на всяка от тях; и

8. Декларация за корпоративно управление по смисъла на член 46а, параграф 1 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (3). За целите на тази декларация информацията по член 46а, параграф 1, буква г) от тази директива се предоставя на агенцията за кредитен рейтинг независимо от това дали за нея се прилага Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (4).

(1) Директива 2004/72/ЕО на Комисията от 29 април 2004 г. за прилагане на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на възприетите пазарни практики, определянето на вътрешна информация по отношение на дериватните продукти, изготвянето на списъци на вътрешни лица, уведомяването за транзакциите на управителите и уведомяването относно подозрителни транзакции (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 70).

(2) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.

(3) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.

(4) ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ В ЗАЯВЛЕНИЕТО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

1. Пълно наименование на агенцията за кредитен рейтинг и адрес на управление в рамките на Общността.

2. Име и данни за контакт на лицето за контакт и на отговорника по съответствието.

3. Правен статус.

4. Клас на кредитните рейтинги, за който агенцията за кредитен рейтинг е подала заявление за регистрация.

5. Структура на собствеността.

6. Организационна структура и корпоративно управление.

7. Финансови ресурси за изпълнение на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

8. Персонал на агенцията за кредитен рейтинг и опит.

9. Информация относно дъщерните предприятия на агенцията за кредитен рейтинг.

10. Описание на процедурите и методологиите, използвани за присъждане и преразглеждане на кредитните рейтинги.

11. Политики и процедури за откриване, управление и оповестяване на конфликти на интереси.

12. Информация относно рейтинговите анализатори.

13. Схеми за възнаграждения и оценка на резултатите.

14. Услуги, различни от дейностите по определяне на кредитен рейтинг, които агенцията за кредитен рейтинг възнамерява да предоставя.

15. Програма на операциите, включително посочване къде се очаква да се осъществяват основните икономически дейности, клонове, които се предвижда да бъдат открити, и определяне на предвиждания вид икономическа дейност.

16. Документи и подробна информация във връзка с очакваното използване на признаването на рейтинги.

17. Документи и подробна информация във връзка с очакваните договорености за възлагане на външни подизпълнители, в това число информация относно лицата, които ще поемат функциите на подизпълнители.

17.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 302/32

ДИРЕКТИВА 2009/65/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)

(преработена версия)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (2) неколкократно е била съществено изменяна (3). Тъй като предстои да бъдат внесени допълнителни изменения, посочената директива следва да бъде преработена с оглед постигане на яснота.

(2)

Директива 85/611/ЕИО допринесе много за развитието и успеха на европейския сектор за инвестиционни фондове. Въпреки внесените подобрения след приемането ѝ обаче, и най-вече през 2001 г., ставаше все по-очевидно, че е необходимо внасянето на промени в правната рамка на ПКИПЦК, за да може тя да бъде адаптирана към финансовите пазари на ХХI век. Зелената книга на Комисията от 12 юли 2005 г. за разширяване на рамката на ЕС за инвестиционните фондове положи началото на обществена дискусия относно начина, по който Директива 85/611/ЕИО следва да бъде изменена, за да посрещне тези нови предизвикателства. Този интензивен процес на консултация доведе до широко възприетото заключение, че са необходими съществени изменения в посочената директива.

(3)

Националните закони, уреждащи предприятията за колективно инвестиране, следва да бъдат координирани с цел сближаване на условията на конкуренция между такива предприятия на общностно равнище и същевременно гарантиране на по-ефективна и по-уеднаквена защита на притежателите на дялове. Това координиране способства за премахването на ограниченията пред свободното движение на дялове на ПКИПЦК в рамките на Общността.

(4)	С оглед на горепосочените цели е желателно да се предвидят общи основни правила за разрешаване, надзор, структура и дейност на ПКИПЦК, установени в държавите-членки, както и за информацията, която такива предприятия трябва да публикуват.

(5)

Координирането на законите на държавите-членки следва да обхваща само ПКИПЦК от незатворен тип, които предлагат своите дялове за публична продажба в Общността. Желателно е, като част от техните инвестиционни цели, на ПКИПЦК да бъде разрешено да извършват инвестиции във финансови инструменти с достатъчна ликвидност, различни от прехвърлими ценни книжа. Финансовите инструменти, които са приемливи за инвестиционни активи в инвестиционния портфейл на ПКИПЦК, следва да бъдат изброени в настоящата директива. Подборът на елементи за инвестиционен портфейл чрез индекс е техника на управление.

(6)

Когато разпоредба от настоящата директива изисква ПКИПЦК да предприеме действия, тази разпоредба следва да бъде разбирана като отнасяща се до управляващото дружество в случаите, когато ПКИПЦК е учредено като взаимен фонд, управляван от управляващо дружество, и когато даден взаимен фонд не е в състояние да действа самостоятелно, тъй като не е юридическо лице.

(7)	Дяловете на ПКИПЦК се разглеждат като финансови инструменти за целите на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (4).

(8)

Предоставеното разрешение на управляващото дружество в неговата държава-членка по произход трябва да гарантира защитата на инвеститорите и платежоспособността на управляващите дружества с оглед допринасянето за стабилността на финансовата система. Приетият в настоящата директива подход цели да осигури съществена хармонизация, необходима и достатъчна за успеха на взаимното признаване на разрешения и на системите за пруденциален надзор, така че да позволяват предоставянето на едно разрешение, валидно в цялата Общност, и прилагането на принципа на надзор от страна на държавата-членка по произход.

(9)

За да се гарантира, че управляващото дружество ще бъде в състояние да изпълни задълженията, произтичащи от неговите дейности, и да осигури по такъв начин своята стабилност, се изисква наличието на първоначален капитал и на допълнителни собствени средства. За да се вземе предвид развитието, по-специално от гледна точка на изискванията за капитал, свързани с оперативния риск, в рамките на Общността и на други международни образувания, тези изисквания, включително използването на гаранции, следва да бъдат преразгледани.

(10)	Необходимо е за защитата на инвеститорите да се гарантира вътрешният контрол на всяко управляващо дружество, по-специално посредством система за управление от двама души и адекватни механизми за вътрешен контрол.

(11)

Принципът на надзор от страна на държавата-членка по произход следва да позволи на управляващи дружества, получили разрешение в своята държава-членка по произход, да предлагат услуги, за които те са получили разрешение, в цялата Общност чрез създаването на клонове или чрез свободно предоставяне на услуги.

(12)

По отношение на колективното управление на портфейли (управление на дялови тръстове/взаимни фондове или на инвестиционни дружества) разрешението, издадено на управляващо дружество в неговата държава-членка по произход, следва да му позволява да упражнява в приемащите държави-членки следните дейности, без да се засягат разпоредбите на глава XI: чрез създаването на клон да предлага дялове от хармонизирани дялови тръстове/взаимни фондове, управлявани от това дружество в държавата-членка по произход; чрез създаването на клон да предлага акции от хармонизирани инвестиционни дружества, управлявани от такова дружество; да предлага дялове от хармонизирани дялови тръстове/взаимни фондове или акции от хармонизирани инвестиционни дружества, управлявани от други управляващи дружества; да изпълнява всякакви други функции и задачи, включени в дейността на колективно управление на портфейли; да управлява активи на инвестиционни дружества, регистрирани в държави-членки, различни от държавата-членка по произход; да изпълнява въз основа на мандати и за сметка на управляващи дружества, регистрирани в държави-членки, различни от държавата-членка по произход, функции, включени в дейността по колективното управление на портфейли. Когато управляващо дружество предлага дялове от собствените си хармонизирани дялови тръстове/взаимни фондове или акции от собствените си хармонизирани инвестиционни дружества в приемащите държави-членки, без създаването на клон, то следва да бъде подчинено единствено на правилата за презгранично предлагане.

(13)

По отношение на обхвата на дейността на управляващите дружества, както и за да се вземе предвид националното право и за да се позволи на тези дружества да осъществяват значителни икономии от мащаба, е желателно да им се позволи също да упражняват дейността по управление на инвестиционните портфейли на отделни клиенти (индивидуално управление на портфейли), включително управлението на пенсионните фондове и някои специфични спомагателни дейности, свързани с основната дейност, без да се засяга тяхната стабилност. Следва да се определят специфични правила за предотвратяване на конфликти на интереси, когато управляващите дружества са получили разрешение да упражняват едновременно дейности по колективно и индивидуално управление на портфейли.

(14)

Дейността по управление на индивидуални портфейлни инвестиции е инвестиционна услуга, попадаща в обхвата на Директива 2004/39/ЕО. За да се осигури хомогенна регулаторна рамка в тази сфера, е желателно управляващите дружества, чието разрешение обхваща и тази услуга, да бъдат подчинени на условията за дейност, посочени в същата директива.

(15)	Държавата-членка по произход следва да може, като общо правило, да установява по-строги правила от установените в настоящата директива, по-специално относно условията за издаване на разрешение, пруденциалните изисквания и правилата, отнасящи се до отчитането и до проспекта.

(16)

Желателно е да се установят правила, определящи предпоставките, при които едно управляващо дружество може, въз основа на мандат, да делегира на трети лица специфични задачи и функции с оглед повишаване на ефективността на своето управление. За да се гарантира правилното прилагане на принципа на надзора от страна на държавата-членка по произход, държавите-членки, позволяващи такова делегиране, следва да гарантират, че управляващите дружества, на които са предоставили разрешения, не делегират всички свои функции на едно или повече трети лица, така че да се превърнат в дружества „пощенска кутия“, и че наличието на мандати не възпрепятства ефективния надзор над управляващите дружества. Делегирането на функции обаче не следва в никакъв случай да засяга отговорността на управляващото дружество или на депозитара по отношение на притежателите на дялове и на компетентните органи.

(17)	За да се гарантират равнопоставеност и адекватен надзор в дългосрочен план, Комисията следва да разполага с възможността да проучи възможностите за хармонизиране на режимите за делегиране на общностно равнище.

(18)

Принципът на надзор от страна на държавата-членка по произход изисква компетентните органи да не издават или да отнемат разрешението, в случай че фактори, като съдържанието на програмата на дейностите, географското разпределение или действително упражняваните дейности, сочат по ясен начин, че управляващото дружество е избрало правната система на държава-членка, за да заобиколи по-строги норми, които са в сила в друга държава-членка, на територията на която то възнамерява да упражнява или упражнява цялата или по-голямата част от своите дейности. За целите на настоящата директива управляващо дружество следва да бъде разрешено в държавата-членка, в която се намира неговото седалище. В съответствие с принципа на надзор от страна на държавата-членка по произход единствено компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество следва да бъдат считани за компетентни да упражняват надзор върху организацията на управляващото дружество, включително върху всички процедури и ресурси за изпълнение на функцията по администриране, посочена в приложение II, които следва да бъдат регулирани от правото на държавата-членка по произход на управляващото дружество.

(19)

Когато ПКИПЦК се управлява от управляващо дружество, което е получило разрешение в държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК, същото управляващо дружество следва да приеме и установи подходящи процедури и мерки за разглеждане на жалби на инвеститори, например чрез подходящи разпоредби в договореностите за дистрибуция или чрез адрес в държавата-членка по произход на ПКИПЦК, който не следва непременно да бъде адресът на управляващото дружество. Такова управляващо дружество следва също така да установи подходящи процедури и мерки, за да може при поискване от обществеността или компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК да предостави информация, например чрез определянето на лице за контакти от служителите на управляващото дружество, което да обработва исканията за предоставяне на информация. Управляващите дружества обаче не следва да бъдат задължавани от правото на държава-членка по произход на ПКИПЦК да имат местен представител в същата държава-членка, за да могат да изпълняват тези задължения.

(20)

Компетентните органи, които издават разрешение за ПКИПЦК, следва да вземат предвид правилата на взаимния фонд или учредителните актове на инвестиционното дружество, избора на депозитар и способността на управляващото дружество да управлява ПКИПЦК. Когато управляващото дружество е установено в друга държава-членка, компетентните органи следва да могат да разчитат на атестация, издадена от компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество, относно вида на ПКИПЦК, които управляващото дружество има разрешение да управлява. Издаването на разрешение на ПКИПЦК не следва да бъде поставяно в зависимост нито от допълнителни капиталови изисквания на равнище управляващо дружество, нито от местонахождението на седалището на ПКИПЦК според устройствения му акт в държавата-членка по произход на ПКИПЦК, нито от местонахождението на дейността на управляващото дружество в държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

(21)

Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК следва да разполагат с компетентността за упражняване на надзор върху спазването на правилата по отношение на учредяването и функционирането на ПКИПЦК, които следва да бъдат регулирани от правото на държавата-членка по произход на ПКИПЦК. За тази цел компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК следва да могат да получават информация направо от управляващото дружество. По-конкретно компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка могат да изискват от управляващите дружества да им предоставят информация относно сделките, свързани с инвестициите на ПКИПЦК, получили разрешение в съответната държава-членка, включително информацията, която се съдържа в счетоводните книги и регистрите на тези сделки, както и в сметките на фонда. За да коригират всяко нарушение на правилата, за чието спазване отговарят, компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка следва да могат да разчитат на сътрудничеството на компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество и, при необходимост, следва да могат да предприемат действия непосредствено срещу управляващото дружество.

(22)

Държавата-членка по произход на ПКИПЦК следва да може да предвиди правила относно съдържанието на регистъра на притежателите на дялове на ПКИПЦК. При все това организацията на поддържането и местонахождението на този регистър следва да остане част от организационните мерки на управляващото дружество.

(23)

Необходимо е държавата-членка по произход на ПКИПЦК да разполага с всички средства, за да коригира всяко нарушаване на правилата на ПКИПЦК. За тази цел компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК следва да могат да вземат превантивни мерки срещу управляващото дружество и да му налагат санкции. Като последна мярка компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК следва да имат възможност да изискат управляващото дружество да преустанови управлението на ПКИПЦК. Държавите-членки следва да предвидят необходимите разпоредби, така че да се осигури законосъобразно управление или ликвидация на ПКИПЦК в такива случаи.

(24)

За да предотврати надзорен арбитраж и да насърчи доверието в ефективността на надзора, осъществяван от компетентните органи на държавата-членка по произход, следва да бъде отказано издаването на разрешение на ПКИПЦК, когато има пречки за предлагането на дяловете на ПКИПЦК в държавата-членка по произход. След като ПКИПЦК е получило разрешение, то следва да бъде свободно да избира държавата-членка(държавите-членки), в която(които) ще бъдат предлагани неговите дялове в съответствие с настоящата директива.

(25)

За да се запазят интересите на акционерите и гарантирането на равнопоставеност на пазара за хармонизирани предприятия за колективно инвестиране, се изисква първоначален капитал за инвестиционните дружества. Във всеки случай инвестиционните дружества, които са посочили управляващо дружество, ще бъдат покрити от допълнителната сума от собствени средства на управляващото дружество.

(26)

Когато са налице приложими правила за поведение по отношение на стопанската дейност и за делегиране на функции, в случай че такова делегиране от страна на управляващо дружество е разрешено от правото на неговата държава-членка по произход, получилите разрешение инвестиционни дружества следва да спазват тези правила mutatis mutandis или пряко, когато инвестиционното дружество не е посочило управляващо дружество, получило разрешение в съответствие с настоящата директива, или косвено, когато то е посочило такова управляващо дружество.

(27)

Въпреки необходимостта от консолидиране на ПКИПЦК, сливанията между ПКИПЦК се натъкват на множество правни и административни трудности в рамките на Общността. Следователно е необходимо, с цел по-добро функциониране на вътрешния пазар, да се предвидят разпоредби на Общността, които да улесняват сливанията между ПКИПЦК (и техните инвестиционни подразделения). Въпреки че е вероятно някои държави-членки да разрешават само договорни фондове, презграничните сливания между всички видове ПКИПЦК (договорни, корпоративни и дялови тръстове) следва да бъдат позволени и признавани от всяка държава-членка, без да е необходимо държавите-членки да въвеждат нови правни форми на ПКИПЦК в националното си законодателство.

(28)

Настоящата директива обхваща най-често използваните в държавите-членки техники на сливане. Това не означава, че всички държави-членки следва да въведат в националното си законодателство и трите техники, а че всяка държава-членка следва да признава прехвърлянето на активи в резултат на тези техники на сливане. Настоящата директива не препятства ПКИПЦК да използват и други техники на чисто национална основа в случаи, когато никое от засегнатите от сливането ПКИПЦК не е подало уведомление за презгранично предлагане на дяловете си. Тези сливания продължават да бъдат предмет на съответните разпоредби на националното право. Националните правила за кворум следва да не водят до дискриминация между националните и презграничните сливания и да не бъдат по-строги от правилата, прилагани за сливания между корпоративни субекти.

(29)

С цел да бъдат защитени интересите на инвеститорите, държавите-членки следва да изискват предложените местни или презгранични сливания между ПКИПЦК да подлежат на разрешение от компетентните им органи. При презгранични сливания компетентните органи на сливащото се ПКИПЦК следва да разрешат сливането, за да гарантират, че интересите на притежателите на дялове, които сменят ПКИПЦК, са надлежно защитени. Ако в сливането участва повече от едно сливащо се ПКИПЦК и ако тези ПКИПЦК са установени в различни държави-членки, компетентните органи на всяко сливащо се ПКИПЦК трябва да разрешат сливането в тясно сътрудничество помежду си, включително чрез подходящ обмен на информация. Тъй като интересите на притежателите на дялове на поемащото ПКИПЦК трябва също да бъдат подходящо защитени, те следва да бъдат взети предвид от компетентните органи на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК.

(30)

Притежателите на дялове както в сливащото се ПКИПЦК, така и в поемащото ПКИПЦК следва също да могат да изискват обратното изкупуване и откупуването на притежаваните от тях дялове или, когато е възможно, да ги преобразуват в дялове на друго ПКИПЦК с подобна инвестиционна политика и управлявано от същото управляващо дружество или от свързано дружество. Това право следва да не подлежи на допълнителни такси с изключение единствено на таксите, които съответните ПКИПЦК задържат изключително за покриване на разходи за съкращаване на инвестициите, съгласно проспектите на сливащото се и поемащото ПКИПЦК.

(31)

При сливания следва също така да се осигури допълнителен контрол от трети лица. Депозитарите на всяко едно от ПКИПЦК, участващи в сливането, следва да проверят съответствието на общия план за сливане със съответните разпоредби на настоящата директива и с фондовите правила на ПКИПЦК. Следва да бъде изготвен отчет от депозитар или от независим одитор от името на всички ПКИПЦК, участващи в сливането, който да потвърди методите за оценка на активите и пасивите на такива ПКИПЦК и метода за изчисляване на коефициента на замяна, предвидени в общия план за сливане, както и действителния коефициент на замяна и, когато е приложимо, изплащаната парична сума за дял. С цел да бъдат намалени разходите, свързани с презгранични сливания, следва да бъде възможно изготвянето на един отчет за всички участващи ПКИПЦК, като тази възможност следва да бъде предоставена на задължителния одитор на сливащото се или поемащото ПКИПЦК. С цел защита на инвеститорите притежателите на дялове следва да могат, при поискване, да получат безплатно копие на този отчет.

(32)

От особено значение е притежателите на дялове да бъдат добре информирани за предлаганото сливане и техните права да бъдат защитени в достатъчна степен. Въпреки че най-засегнати от сливането са интересите на притежателите на дялове от сливащото се ПКИПЦК, интересите на притежателите на дялове от поемащото ПКИПЦК следва също да бъдат защитени.

(33)

Разпоредбите по отношение на сливанията, определени в настоящата директива, не засягат прилагането на законодателството относно контрола върху концентрациите между предприятия, и по-специално Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (5).

(34)

Свободното предлагане на дялове, емитирани от ПКИПЦК, които имат разрешение да инвестират до 100 % от своите активи в прехвърлими ценни книжа на един емитент (държавата, орган на местната власт и т.н.), не следва пряко или косвено да нарушава функционирането на капиталовия пазар или финансирането на държавите-членки.

(35)

Определението за прехвърлими ценни книжа, включено в настоящата директива, се прилага само за целите на същата и не засяга различните определения, използвани в националните законодателства за други цели, например за целите на данъчното облагане. Това определение не обхваща акции и други ценни книжа, които са равностойни на акции, издадени от компании от типа на „building societies“ и „industrial and provident societies“, чиято собственост може на практика да бъде прехвърлена само посредством обратно изкупуване от емитента.

(36)	Инструментите на паричния пазар включват онези прехвърлими инструменти, които обикновено се търгуват на паричния пазар, а не на регулираните пазари, например държавните и общинските съкровищни бонове, депозитните сертификати, търговските ценни книжа, средносрочните бонове и банковите акцепти.

(37)	Понятието „регулиран пазар“, използвано в настоящата директива, съответства на това, което е използвано в Директива 2004/39/ЕО.

(38)

Желателно е да се разреши на ПКИПЦК да инвестират своите активи в дялове от ПКИПЦК и други предприятия за колективно инвестиране от отворен тип, които инвестират също в ликвидни финансови активи, посочени в настоящата директива и които функционират на принципа на разпределение на рисковете. Необходимо е ПКИПЦК или другите предприятия за колективно инвестиране, в които ПКИПЦК инвестира, да бъдат подчинени на ефективен надзор.

(39)

Следва да се улесни развитието на възможностите за инвестиране на едно ПКИПЦК в други ПКИПЦК и други предприятия за колективно инвестиране. Затова е необходимо да се гарантира, че такава инвестиционна дейност не намалява защитата на инвеститорите. Поради нарастването на възможностите, които се откриват пред ПКИПЦК да инвестират в дялове на други ПКИПЦК и предприятия за колективно инвестиране, е необходимо да се установят някои правила, отнасящи се до количествените ограничения, оповестяването на информация и предотвратяването на каскадния феномен.

(40)

С оглед да бъде отчетено развитието на пазара и предвид перспективата за завършването на икономическия и паричен съюз, е желателно да се позволи на ПКИПЦК да инвестират под формата на банкови депозити. За да се гарантира подходяща ликвидност на инвестициите под формата на депозити, тези депозити следва да бъдат платими при поискване или да могат да бъдат изтеглени. Ако депозитите се правят в кредитна институция, чието седалище е в трета държава, кредитната институция следва да бъде подложена на пруденциални правила, еквивалентни на тези, предвидени в законодателството на Общността.

(41)

Освен в случая, когато ПКИПЦК инвестира в банкови депозити в съответствие с фондовите правила или учредителни документи, може да бъде необходимо да се позволи всички ПКИПЦК да държат допълнителни ликвидни активи, например в банкови депозити, платими при поискване. Държането на тези допълнителни ликвидни активи може да се окаже оправдано, наред с другото, за покриване на текущи или извънредни плащания, в случай на продажби, за времето, необходимо за реинвестиране в прехвърлими ценни книжа, в инструменти на паричния пазар или в други финансови активи, предвидени в настоящата директива, или за определен период от време, категорично необходим в случаите, когато поради неблагоприятна ситуация на пазара инвестирането в прехвърлими ценни книжа, в инструменти на паричния пазар и в други финансови активи трябва да бъде спряно.

(42)	По пруденциални съображения е необходимо да се избягва ПКИПЦК да концентрират прекомерно своите инвестиции, което ги излага на насрещен риск към един и същ субект или към всички субекти, принадлежащи към една и съща група.

(43)

На ПКИПЦК следва да бъде изрично позволено в рамките на тяхната обща инвестиционна политика или за целите на хеджирането с оглед постигане на определена финансова цел или профила на риска, посочен в проспекта, да инвестират в деривативни финансови инструменти. За осигуряване на защитата на инвеститорите е необходимо да се ограничи максималната потенциална експозиция, произтичаща от деривативните финансови инструменти, така че да не надхвърли нетната обща стойност на портфейла на даденото ПКИПЦК. За да се осигури постоянна чувствителност към рисковете и към задълженията, произтичащи от транзакциите с деривативни инструменти, и за да се контролира спазването на ограниченията за инвестиране, тези рискове и задължения следва да бъдат премервани и наблюдавани постоянно. Също така, за да се осигури защитата на инвеститорите чрез оповестяване на информация, ПКИПЦК следва да опишат стратегиите, техниките и ограниченията за инвестиране, прилагащи се за техните транзакции с деривативни инструменти.

(44)

Необходимо е мерките за справяне с потенциалното несъответствие на интереси при продукти, при които кредитният риск се прехвърля чрез секюритизация, както се предвижда с оглед на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (6) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (7), да бъдат последователни и съгласувани в рамките на всички относими норми за финансовия сектор. Комисията ще представи подходящи законодателни предложения, включително във връзка с настоящата директива, с цел гарантиране на такава последователност и съгласуваност, след надлежно отчитане на въздействието на такива предложения.

(45)

Що се отнася до извънборсовите деривативи, следва да се наложат изисквания относно допустимостта на контрагентите и на инструментите, както и ликвидността и постоянното оценяване на позициите. Тези изисквания имат за цел да гарантират на инвеститорите подходящо равнище на защита, близо до това, от което те се ползват, когато придобиват деривативни инструменти, търгувани на регулираните пазари.

(46)

Операциите с деривативи не следва в никакъв случай да бъдат използвани за заобикаляне на принципите или правилата, установени в настоящата директива. Що се отнася до извънборсовите деривативи, допълнителните правила за разпределение на рисковете следва да се прилагат за рисковите експозиции към един контрагент или за група контрагенти.

(47)

Някои техники за управление на портфейли, предназначени за предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи основно в акции или дългови ценни книжа, се основават на възпроизвеждането на индекси на акции или на дългови ценни книжа. Желателно е да се разреши на ПКИПЦК да възпроизвеждат общовалидни и признати индекси на акции или на дългови ценни книжа. Поради това може да бъде необходимо да се определят по-гъвкави правила за разпределение на рисковете за ПКИПЦК, които инвестират в акции или дългови ценни книжа.

(48)

Предприятията за колективно инвестиране, попадащи в приложното поле на настоящата директива, не следва да бъдат използвани за цели, различни от тези за колективно инвестиране на капитал, привлечен чрез публично предлагане в съответствие с правилата, определени в настоящата директива. В случаите, изброени в настоящата директива, следва да бъде възможно едно ПКИПЦК да притежава дъщерни предприятия, само ако те са необходими за ефективното упражняване от свое име на някои дейности, които също са определени в настоящата директива. Следва да се осигури ефективен надзор на ПКИПЦК. Затова установяването на дъщерно дружество на ПКИПЦК в трета държава следва да се позволява само в случаите и при условията, определени в настоящата директива. Общото задължение да се действа единствено в интерес на притежателите на дялове, и в частност с цел по-добра разходна ефективност, не могат в никакъв случай да оправдаят факта, че едно ПКИПЦК взема мерки, които могат да възпрепятстват компетентните органи да изпълняват ефективно своите надзорни функции.

(49)

Първоначалната версия на Директива 85/611/ЕИО съдържаше дерогация от ограничението върху процента от собствените активи, които ПКИПЦК може да инвестира в прехвърлими ценни книжа, емитирани от един и същ субект, като тази дерогация се прилагаше в случая на облигации, емитирани или гарантирани от държава-членка. Тази дерогация позволяваше на ПКИПЦК да инвестират по-специално до 35 % от своите активи в такива облигации. Подобна, но по-ограничена дерогация е оправдана по отношение на облигациите в частния сектор, които, дори при липсата на държавни гаранции, предоставят специални гаранции за инвеститора съгласно специфичните правила, приложими по отношение на тях. Следователно е необходимо обхватът на дерогацията да се разшири и да обхване всички облигации в частния сектор, които отговарят на съвместно установените критерии, докато държавите-членки бъдат оставени да изготвят списъка на облигациите, за които възнамеряват, когато е уместно, да предоставят дерогация.

(50)

Редица държави-членки са въвели разпоредби, които позволяват на некоординирани предприятия за колективно инвестиране да обединят активите си в един т. нар. главен фонд. За да се позволи на ПКИПЦК да се възползват от тези структури, е необходимо „захранващите ПКИПЦК“, желаещи да обединят своите активи в „главно ПКИПЦК“, да бъдат освободени от забраната да инвестират повече от 10 % от своите активи или, в зависимост от случая, повече от 20 % от своите активи в единно предприятие за колективно инвестиране. Такова освобождаване е оправдано, тъй като захранващото ПКИПЦК инвестира всички или почти всички свои активи в диверсифицирания портфейл на главното ПКИПЦК, което само по себе си подлежи на правилата за диверсифициране по отношение на ПКИПЦК.

(51)

С цел да се улесни ефективното функциониране на вътрешния пазар и да се осигури еднакво равнище на защита на инвеститорите в цялата Общност, следва да бъдат позволени както структури от типа главно—захранващи ПКИПЦК, при които главното и захранващите ПКИПЦК са установени в една и съща държава-членка, така и такива, при които те са установени в различни държави-членки. За да се даде възможност на инвеститорите да разберат по-добре структурите от типа главно—захранващи ПКИПЦК, а на регулаторите — да упражняват по-лесно надзор върху тях, особено в презгранични случаи, захранващите ПКИПЦК не следва да могат да инвестират в повече от едно главно ПКИПЦК. За да се осигури еднакво равнище на защита на инвеститорите в цялата Общност, самото главно ПКИПЦК следва да има разрешение за ПКИПЦК. За да се избегне излишната административна тежест, разпоредбите за уведомяване при презгранично предлагане не следва да се прилагат за случаите, когато главно ПКИПЦК не привлича капитал чрез публично предлагане в държавата-членка, различна от тази, в която е установено, но има само едно или повече захранващи ПКИПЦК в държава-членка, различна от тази, в която е установено.

(52)

За да бъдат защитени инвеститорите на захранващото ПКИПЦК, инвестицията на захранващото ПКИПЦК в главно ПКИПЦК следва да подлежи на предварително одобрение от компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК. Одобрение се изисква само за първата инвестиция в главното ПКИПЦК, с която захранващото ПКИПЦК превишава ограничението за инвестиране в друго ПКИПЦК. За да се улесни ефективното функциониране на вътрешния пазар и за да се гарантира еднакво ниво на защита на инвеститорите в цялата Общност, условията, които трябва да бъдат изпълнени, и документите и информацията, които трябва да бъдат предоставени за одобрение на инвестиция на захранващо ПКИПЦК в главно ПКИПЦК, следва да бъдат изчерпателни.

(53)

За да може захранващото ПКИПЦК да действа в най-голяма степен в интерес на своите притежатели на дялове, и по-специално да разполага с възможност за получаване от главното ПКИПЦК на цялата информация и всички документи, необходими за изпълняване на неговите задължения, захранващото и главното ПКИПЦК следва да подпишат обвързващо и изпълнимо споразумение. Ако обаче и захранващото, и главното ПКИПЦК са управлявани от едно и също управляващо дружество, следва да е достатъчно последното да установи вътрешни правила за поведение по отношение на стопанска дейност. Споразумения за обмен на информация между депозитарите или, съответно, одиторите на захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК следва да осигурят необходимите информация и документи за изпълнение на задълженията на депозитара или одитора на ПКИПЦК. Настоящата директива следва да гарантира, че спазвайки тези изисквания, депозитарите или одиторите няма да бъдат в нарушение на ограничение, свързано с разкриването на информация или защита на данните.

(54)

За да се осигури високо ниво на защита на интересите на инвеститорите на захранващото ПКИПЦК, проспектът, ключовата информация за инвеститорите и всички маркетингови съобщения следва да бъдат адаптирани към спецификите на структурите от типа главно—захранващи ПКИПЦК. Инвестицията на захранващото ПКИПЦК в главното ПКИПЦК не следва да влияе върху способността на захранващото ПКИПЦК да изкупува обратно или откупува дялове при поискване от страна на неговите притежатели на дялове или да действа във възможно най-голяма степен в техен интерес.

(55)

Съгласно настоящата директива притежателите на дялове следва да бъдат защитени от начисляването на неоправдани допълнителни разходи чрез забрана за главното ПКИПЦК да начислява на захранващото ПКИПЦК такси за записване или за откупуване. При все това главното ПКИПЦК следва да може да начислява такси за записване или за откупуване на другите инвеститори в главното ПКИПЦК.

(56)

Правилата за преобразуване следва да позволят на съществуващо ПКИПЦК да се преобразува в захранващо ПКИПЦК. Те следва същевременно да предоставят достатъчна защита на притежателите на дялове. Тъй като преобразуването представлява съществена промяна на инвестиционната политика, от преобразуващото се ПКИПЦК следва да се изисква да предостави на своите притежатели на дялове достатъчно информация, за да им позволи да вземат решение дали да запазят инвестицията си. Компетентните органи не следва да изискват от захранващото ПКИПЦК да предостави повече информация или информация, различна от посочената в настоящата директива.

(57)

Когато компетентните органи на държавата-членка по произход на главното ПКИПЦК са уведомени за нередност по отношение на главното ПКИПЦК или открият, че главното ПКИПЦК не спазва разпоредбите на настоящата директива, те могат да решат, по целесъобразност, да предприемат съответни действия, за да гарантират, че притежателите на дялове на главното ПКИПЦК са надлежно информирани.

(58)

Държавите-членки следва да правят ясно разграничение между маркетингови съобщения и задължително оповестяване на информация на инвеститорите, предвидени в настоящата директива. Задължителното оповестяване на информация на инвеститорите включва ключова информация за инвеститорите, проспект и годишни и шестмесечни отчети.

(59)

Достатъчно време преди записването на ПКИПЦК на инвеститорите следва да бъде предоставяна безплатно ключова информация за инвеститорите под формата на конкретен документ, за да могат да вземат информирани инвеститорски решения. Ключовата информация за инвеститорите следва да съдържа единствено съществените елементи, необходими за вземането на такива решения. Информацията, която да бъде включена в ключовата информация за инвеститорите, следва да бъде напълно хармонизирана, за да се гарантират съвместимост и адекватна защита на инвеститорите. Ключовата информация за инвеститорите следва да бъде представяна в кратък формат. Най-подходящият начин за постигане на прозрачност и опростеност е представяне на информацията, предназначена за инвеститорите на дребно, в специфична последователност и в рамките на един-единствен документ с ограничен размер, като този начин следва да позволява да се правят полезни сравнения, особено на разходите и профила на риска, от значение за решението за инвестиция.

(60)	Компетентните органи на всяка държава-членка могат да направят обществено достъпна, в специализирана част от своята интернет страница, ключова информация за инвеститорите относно всички ПКИПЦК, на които е издадено разрешение в тази държава-членка.

(61)

Ключова информация за инвеститорите следва да бъде изготвяна за всички ПКИПЦК. Управляващите дружества или, когато е приложимо, инвестиционните дружества следва да предоставят ключовата информация за инвеститорите на съответните субекти съгласно използвания метод на дистрибуция (преки продажби или продажби чрез посредник). Посредниците следва да предоставят ключова информация за инвеститорите на клиенти и потенциални клиенти.

(62)

ПКИПЦК следва да могат да предлагат свои дялове в други държави-членки при условията на процедура по уведомяване, основана на подобрена комуникация между компетентните органи на държавите-членки. След предаването на пълно досие за уведомление от компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК приемащата ПКИПЦК държава-членка не следва да може да откаже достъп до своя пазар на ПКИПЦК, установено в друга държава-членка, или да постави под съмнение разрешението, предоставено от другата държава-членка.

(63)

ПКИПЦК следва да имат право да предлагат своите дялове, при условие че вземат необходимите мерки, гарантиращи наличието на средства за извършване на плащания в полза на притежателите на дялове, обратно изкупуване или откупуване на дялове и предоставянето на информацията, която ПКИПЦК трябва да предоставят.

(64)

С цел да се улесни презграничното предлагане на дялове на ПКИПЦК, следва да бъде упражняван контрол за спазване на режима за предлагане на дялове на ПКИПЦК и законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими в приемащата ПКИПЦК държава-членка, след като ПКИПЦК е навлязъл на пазара на посочената държава-членка. Този контрол би могъл да обхваща адекватността на режима за предлагане, и по-специално на режима за дистрибуция и на задължението маркетинговите съобщения да бъдат представяни по коректен, ясен и неподвеждащ начин. Настоящата директива не следва да възпрепятства компетентните органи на приемащата държава-членка да проверяват дали маркетинговите съобщения, които не включват ключовата информация за инвеститорите, проспектите и годишните и шестмесечните отчети, съответстват на националното право, преди ПКИПЦК да може да ги използва, като този контрол не може да бъде дискриминационен и да възпрепятства достъпа на ПКИПЦК до пазара.

(65)

За целите на укрепване на правната сигурност е необходимо да се гарантира лесен достъп на ПКИПЦК, което предлага своите дялове през граница, под формата на електронно публикуване на език, обичайно използван в сферата на международните финанси, до пълната информация относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими в приемащата ПКИПЦК държава-членка и отнасящи се конкретно до режима за предлагането на дялове на ПКИПЦК. Отговорността, свързана с подобна публикация, следва да бъде предмет на националното право.

(66)

С цел да се улесни достъпът на ПКИПЦК до пазарите на други държави-членки, от ПКИПЦК се изисква да преведе единствено ключовата информация за инвеститорите на официалния или на един от официалните езици на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, или на одобрения от съответните компетентни органи език. Ключовата информация за инвеститорите следва да посочва езика/езиците, на който/които са на разположение други документи за задължително оповестяване и допълнителна информация. Преводите следва да се извършват на отговорност на ПКИПЦК, което следва да реши дали е необходим обикновен или официален превод от заклет преводач.

(67)	С цел да се улесни достъпът до пазарите на други държави-членки е важно да бъдат оповестени таксите за уведомяване.

(68)

Държавите-членки следва да предприемат необходимите административни и организационни мерки, които да направят възможно сътрудничеството между националните органи и компетентните органи на други държави-членки, включително на базата на двустранни и многостранни споразумения между тези органи, и които биха могли да предвиждат доброволно делегиране на задачи.

(69)

Необходимо е да се засили сближаването на правомощията, с които разполагат компетентните органи, така че да се постигне еднакво прилагане на настоящата директива във всички държави-членки. Общият минимален набор от правомощия, в унисон с правомощията, предоставени на компетентните органи от друго законодателство на Общността в областта на финансовите услуги, следва да гарантира ефективността на надзора. Освен това държавите-членки следва да установят правила относно санкциите, които могат да включват наказателни или административни санкции, и административните мерки срещу нарушения на настоящата директива. Държавите-членки следва също да предприемат мерките, необходими за гарантиране на прилагането на тези санкции.

(70)	Необходимо е да се разширят разпоредбите за обмен на информация между националните компетентни органи и да се подсилят взаимните задължения за помощ и сътрудничество.

(71)	За целите на презграничното предоставяне на услуги на съответните компетентни органи следва да бъдат възложени ясни правомощия, за да се изключат всякакви пропуски или препокриване в съответствие с приложимото право.

(72)

Разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до ефективното упражняване на функциите по финансов надзор от страна на компетентните органи, обхващат надзора на консолидирана основа, който трябва да се упражнява върху ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за стопанската му дейност, когато това се предвижда от разпоредбите на законодателството на Общността. В такива случаи органите, от които се иска издаване на разрешение, трябва да могат да определят компетентните органи за упражняване на надзор на консолидирана основа върху това ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за стопанската му дейност.

(73)

Принципът за надзор от страна на държавата-членка по произход изисква компетентните органи да не издават или да отнемат разрешението, когато такива фактори, като съдържанието на програмите на операциите и географското разпределение или действително упражняваните дейности, ясно показват, че ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за стопанската му дейност, е избрало правната система на една държава-членка с оглед избягване на по-строгите стандарти, които са в сила в друга държава-членка, на чиято територия то упражнява или възнамерява да упражнява по-голямата част от своята дейност.

(74)	Определено поведение, като например измама или злоупотреба с вътрешна информация, е вероятно да засегне стабилността, включително целостта на финансовата система, дори когато се касае за предприятия, различни от ПКИПЦК или предприятия, допринасящи за стопанската им дейност.

(75)

Целесъобразно е да се предвиди възможност за обмен на информация между компетентните органи и органите и организациите, които по силата на своите функции спомагат за засилване на стабилността на финансовата система. За да се запази поверителният характер на предадената информация обаче, адресатите на такива обмени следва да останат в рамките на строго ограничен кръг.

(76)	Необходимо да се определят условията, при които се разрешава подобен обмен на информация.

(77)	Когато е постановено, че информация може да бъде оповестена само с изричното съгласие на компетентните органи, същите могат, когато е уместно, да дадат съгласието си при спазване на строги изисквания.

(78)

Следва също така да се разреши обменът на информация между компетентните органи, от една страна, и, от друга страна, централните банки, структурите с подобна на централните банки функция, в качеството им на парични органи, или когато е целесъобразно, други публични органи, отговарящи за надзора върху платежните системи.

(79)

В настоящата директива следва да се включи същото задължение за спазване на професионална тайна от органите, отговарящи за издаването на разрешение и за надзора на ПКИПЦК и на предприятията, допринасящи за издаването на разрешение и за надзора, както и да се включат същите възможности за обмен на информация като тези, дадени на органите, отговарящи за издаването на разрешения и надзора над кредитните институции, инвестиционните посредници и застрахователните предприятия.

(80)

С оглед засилването на пруденциалния надзор върху ПКИПЦК или предприятията, допринасящи за стопанската им дейност и защитата на клиентите на ПКИПЦК или предприятията, допринасящи за стопанската им дейност, одиторите следва да имат задължението да докладват незабавно на компетентните органи, когато, както е предвидено в настоящата директива, при изпълнението на техните задачи им станат известни факти, които е вероятно да имат сериозно отражение върху финансовото състояние или върху административната и счетоводната организация на дадено ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за стопанската му дейност.

(81)

С оглед на поставената в настоящата директива цел е желателно държавите-членки да предвидят прилагането на това задължение при всички обстоятелства, когато такива факти бъдат открити от одитор по време на изпълнението на неговите задачи в дадено предприятие, което има тесни връзки с ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за стопанската му дейност.

(82)

Задължението на одиторите да съобщават на компетентните органи, когато е целесъобразно, определени факти и решения относно дадено ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за стопанската му дейност, които констатират по време на изпълнението на задачите им в дадено образувание, което не е нито ПКИПЦК, нито предприятие, допринасящо за стопанската дейност на ПКИПЦК, само по себе си не променя нито естеството на техните задачи в това образувание, нито начина, по който те трябва да изпълнят задачите си в това образувание.

(83)	Настоящата директива не следва да засяга националните правила за данъчното облагане, включително мерките, които държавите-членки могат да наложат с цел да гарантират спазването на тези правила на тяхната територия.

(84)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(85)

По специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерките за прилагане, посочени по-долу. По отношение на управляващите дружества на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, уточняващи подробностите относно организационните изисквания, управлението на риска, конфликтите на интереси и правилата за поведение. По отношение на депозитарите на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, уточняващи мерките, които трябва да бъдат взети от депозитарите с оглед изпълнението на техните задължения по отношение на ПКИПЦК, управлявано от управляващо дружество, установено в държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК, както и особеностите на споразумението между депозитара и управляващото дружество Тези мерки за прилагане следва да улеснят еднообразното прилагане на задълженията на управляващите дружества и депозитарите, но не следва да бъдат условие за упражняване на правото на управляващите дружества да упражняват дейности, за които са получили разрешение в своите държави-членки по произход в цялата Общност чрез учредяването на клонове или съгласно свободата за предоставяне на услуги, включително управление на ПКИПЦК, в друга държава-членка.

(86)	По отношение на сливанията на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, предназначени да определят точното съдържание, формат и начина за предоставяне на информация на притежателите на дялове.

(87)

По отношение на структурите от типа главно — захранващи ПКИПЦК на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, предназначени да уточнят съдържанието на споразумението между главното и захранващото ПКИПЦК или вътрешните правила за поведение по отношение на стопанската дейност, както и съдържанието на споразумението за обмен на информация съответно между техните депозитари или техните одитори, определението за мерки, подходящи за координиране на времето за изчисляване на нетната стойност на техните активи и публикуване, с цел избягване избор на пазарния момент, въздействието на сливането на главното ПКИПЦК върху разрешението на захранващото ПКИПЦК, вида нередности, произтичащи от главното ПКИПЦК, които трябва да бъдат докладвани на захранващото ПКИПЦК, формата и начина за представяне на информацията на притежателите на дялове при преобразуване на ПКИПЦК в захранващо ПКИПЦК, процедурата за оценка и одитиране на трансфера на активи от захранващо към главно ПКИПЦК и ролята на депозитара на захранващото ПКИПЦК в този процес.

(88)

По отношение на разпоредбите относно оповестяване на информация на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, предназначени да уточнят специфичните условия, които следва да бъдат изпълнени за предоставяне на проспекта на траен носител, различен от хартия, или на интернет страница, която не представлява траен носител, подробното и изчерпателно съдържание, форма и представяне на ключовата информация за инвеститорите, като се вземат предвид различното естество и съставни части на съответното ПКИПЦК и специфичните условия за предоставяне на ключова информация за инвеститорите на траен носител, различен от хартия, или на интернет страница, която не представлява траен носител.

(89)

По отношение на уведомяването на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, предназначени да определят обхвата на информацията относно приложимите местни правила, която да бъде публикувана от компетентните органи на приемащата държава-членка, и техническите подробности относно достъпа на компетентните органи на приемащата държава-членка до съхранявани и актуализирани документи на ПКИПЦК.

(90)	На Комисията следва също да бъдат предоставени правомощия, наред с другото, за изясняване на определенията и за привеждане на терминологията и формулиране на определенията в съответствие с последващите актове относно ПКИПЦК и свързаните с тях въпроси.

(91)

Тъй като мерките, посочени в съображения 85—90, са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение1999/468/ЕО.

(92)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, доколкото те включват приемането на правила със сходни характеристики, приложими на общностно равнище, и следователно, поради мащаба и последиците на мерките, те могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(93)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви, които преработва. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(94)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение III, част Б.

(95)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (9) държавите-членки се насърчават да съставят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането ѝ в националното законодателство, и да ги направят публично достояние,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ГЛАВА II

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ НА ПКИПЦК

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ 1

Условия за започване на дейност

РАЗДЕЛ 2

Отношения с трети държави

РАЗДЕЛ 3

Условия за работа

РАЗДЕЛ 4

Свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги

ГЛАВА IV

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЕПОЗИТАРА

ГЛАВА V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ 1

Условия за започване на дейност

РАЗДЕЛ 2

Условия за работа

РАЗДЕЛ 3

Задължения на депозитара

ГЛАВА VI

СЛИВАНИЯ НА ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 1

Принцип, разрешение и одобрение

РАЗДЕЛ 2

Контрол от страна на трети лица, информиране на притежателите на дялове и други права на притежателите на дялове

РАЗДЕЛ 3

Разходи и пораждане на действие

ГЛАВА VII

ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ПКИПЦК

ГЛАВА VIII

СТРУКТУРИ ОТ ТИПА ГЛАВНО—ЗАХРАНВАЩИ ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 1

Обхват и одобрение

РАЗДЕЛ 2

Общи разпоредби за захранващи ПКИПЦК и главни ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 3

Депозитари и одитори

РАЗДЕЛ 4

Задължителна информация и маркетингови съобщения от страна на захранващото ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 5

Преобразуване на съществуващо ПКИПЦК в захранващо ПКИПЦК и промяна на главно ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 6

Задължения и компетентни органи

ГЛАВА IX

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ

РАЗДЕЛ 1

Публикуване на проспект и периодични отчети

РАЗДЕЛ 2

Публикуване на друга информация

РАЗДЕЛ 3

Ключова информация за инвеститорите

ГЛАВА X

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПКИПЦК

ГЛАВА XI

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПКИПЦК, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ДЯЛОВЕТЕ СИ В ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ, В КОИТО СА УСТАНОВЕНИ

ГЛАВА XII

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОРГАНИТЕ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ И ЗА НАДЗОР

ГЛАВА ХIII

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО ЦЕННИ КНИЖА

ГЛАВА XIV

ДЕРОГАЦИИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Дерогации

РАЗДЕЛ 2

Преходни и заключителни разпоредби

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списъци А и Б

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Функции, включени в дейността по колективно управление на портфейли

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Част A

Отменена директива и списък с последващите ѝ изменения

Част Б

Списък със срокове за транспониране в националното законодателство и прилагане

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), установени на териториите на държавите-членки.

2. За целите на настоящата директива и при условията на член 3 ПКИПЦК означава предприятие:

а)	чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1, на капитал, привлечен чрез публично предлагане и чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете; и

б)

чиито дялове, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия. Действията, предприети от ПКИПЦК с цел да се гарантира борсовата стойност на неговите дялове да не се различава значително от стойността на неговите нетни активи, се считат за равностойни на такова изкупуване или откупуване.

Държавите-членки може да разрешат ПКИПЦК да бъдат съставени от няколко инвестиционни подразделения.

3. Предприятията, посочени в параграф 2, могат да бъдат учредени в съответствие с договорното право (като взаимни фондове под управлението на управляващи дружества), с тръстовото право (като дялови тръстове) или въз основа на устав (като инвестиционни дружества).

За целите на настоящата директива:

а)	„взаимни фондове“ включва дяловите тръстове;

б)	„дялове“ от ПКИПЦК включва и акции от ПКИПЦК.

4. Настоящата директива не се прилага за инвестиционни дружества, чиито активи са инвестирани чрез посредничеството на дъщерни дружества основно в инструменти, различни от прехвърлими ценни книжа.

5. Държавите-членки забраняват преобразуването на ПКИПЦК, за които се прилага настоящата директива, в предприятия за колективно инвестиране, които не попадат в обхвата на настоящата директива.

6. При спазване на разпоредбите в общностното право, уреждащи движението на капитал, както и при спазване на членове 91 и 92 и член 108, параграф 1, втора алинея никоя държава-членка не прилага други разпоредби в областта, уредена с настоящата директива, към ПКИПЦК, установени в друга държава-членка, или към емитираните от такива ПКИПЦК дялове, когато тези ПКИПЦК предлагат дяловете си на територията на тази държава-членка.

7. Без да се засяга настоящата глава, държава-членка може да прилага към ПКИПЦК, установени на нейна територия, изисквания, които са по-строги или допълват предвидените в настоящата директива, при условие че тези изисквания са с общо приложение и не противоречат на разпоредбите на настоящата директива.

Член 2

1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)	„депозитар“ означава институция, натоварена със задачите, установени в членове 22 и 32 и предмет на другите разпоредби, установени в глава IV и глава V, раздел 3;

б)	„управляващо дружество“ означава дружество, чиято обичайна дейност е управлението на ПКИПЦК под формата на взаимни фондове или инвестиционни дружества (колективно управление на портфейли на ПКИПЦК);

в)	„държава-членка по произход на управляващо дружество“ означава държавата-членка, в която е седалището на управляващото дружество по регистрация;

г)	„държава-членка, приемаща управляващо дружество“ означава държава-членка, различна от държавата-членка по произход, на територията на която дадено управляващо дружество има клон или предоставя услуги;

д)	„държава-членка по произход на ПКИПЦК“ означава тази държава-членка, в която ПКИПЦК е получило разрешение съгласно член 5;

е)	„държава-членка, приемаща ПКИПЦК“ означава държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК, в която се предлагат дялове на ПКИПЦК;

ж)	„клон“ означава място за дейност, което е част от управляващо дружество, без да е юридическо лице, и което предоставя услуги, за които управляващото дружество е получило разрешение;

з)	„компетентни органи“ означава органите, които всяка държава-членка посочва съгласно член 97;

и)

„тесни връзки“ означава ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани посредством:

i)	„участие“, което означава собствеността, пряко или чрез контрол, върху 20 % или повече от правата на глас или от капитала на предприятие; или

ii)

„контрол“, който означава връзка между „предприятие майка“ и „дъщерно предприятие“ по смисъла на членове 1 и 2 от Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (10) и във всички случаи, посочени в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, или подобна връзка между всяко физическо или юридическо лице и предприятие;

й)	„квалифицирано участие“ означава пряко или непряко участие в управляващо дружество, което представлява най-малко 10 % от капитала или от правата на глас или което позволява да се осъществява значително влияние върху управлението на управляващото дружество, в което е налице това участие;

к)	„първоначален капитал“ означава средствата по смисъла на член 57, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО;

л)	„собствен капитал“ означава собствен капитал по смисъла на дял V, глава 2, раздел 1 от Директива 2006/48/ЕО;

м)

„траен носител“ означава инструмент, който дава възможност на инвеститора да съхранява адресираната лично до него информация по начин, който я прави достъпна за последваща справка за период, достатъчен за предназначението на информацията, и който позволява съхраняваната информация да бъде възпроизвеждана без промени;

н)

„прехвърлими ценни книжа“ означава;

i)	акции от дружества и други ценни книжа, еквивалентни на акции от дружества („акции“);

ii)	облигации и други форми на секюритизиран дълг („дългови ценни книжа“);

iii)	всички други ценни книжа които могат да се търгуват, даващи право на придобиване на такива прехвърлими ценни книжа чрез записване или замяна;

о)	„инструменти на паричния пазар“ означава инструменти на паричния пазар, които могат да се търгуват и които са ликвидни, и чиято стойност може да бъде определена с точност по всяко време;

п)

„сливания“ означава операция, при която:

едно или повече ПКИПЦК или съответните му(им) инвестиционни подразделения — „сливащо(и) се ПКИПЦК“, се прекратява(т) без ликвидация и прехвърля(т) на друго съществуващо ПКИПЦК или на съответните му инвестиционни подразделения — „поемащо ПКИПЦК“, всичките си активи и пасиви срещу предоставяне на дялове на поемащото ПКИПЦК на притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК, ако е приложимо — и на парична сума в размер, не по-висок от 10 % от стойността на така предоставените дялове, определена на базата на нетната стойност на активите;

ii)

две или повече ПКИПЦК или съответните им инвестиционни подразделения — „сливащи се ПКИПЦК“, се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на друго образувано от тях ПКИПЦК или на съответните му инвестиционни подразделения — „поемащо ПКИПЦК“, всичките си активи и пасиви срещу предоставяне на дялове на поемащото ПКИПЦК на притежателите на дялове на сливащите се ПКИПЦК, ако е приложимо — и на парична сума в размер, не по-висок от 10 % от стойността на така предоставените дялове, определена на базата на нетната стойност на активите;

iii)

едно или повече ПКИПЦК или съответните им инвестиционни подразделения — „сливащо(и) се ПКИПЦК“, които продължават да съществуват до погасяването на всички неизплатени задължения, прехвърля(т) нетните си активи на друго инвестиционно подразделение на същото ПКИПЦК, на образувано от тях ПКИПЦК или на друго съществуващо ПКИПЦК, или на съответното му инвестиционно подразделение — „поемащо ПКИПЦК“;

р)

„презгранично сливане“ означава сливане на ПКИПЦК:

i)	поне две от които са установени в различни държави-членки; или

ii)	установени в една и съща държава-членка, в резултат на което възниква ново ПКИПЦК, установено в друга държава-членка.

с)	„национално сливане“ означава сливане между ПКИПЦК, установени в една и съща държава-членка, когато за поне от едно от сливащите се ПКИПЦК е било изпратено уведомление съгласно член 93.

2. За целите на параграф 1, буква б) обичайната дейност на управляващо дружество включва функциите, посочени в приложение II.

3. За целите на параграф 1, буква ж) всички места на стопанска дейност, установени в същата държава-членка от управляващо дружество с главно управление в друга държава-членка, се считат за един клон.

4. За целите на параграф 1, буква и), подточка ii) се прилага следното:

а)	дъщерно предприятие на дъщерно предприятие се смята също за дъщерно предприятие на предприятието майка, което е начело на тези предприятия;

б)	ситуация, в която две или повече физически или юридически лица са постоянно свързани с едно и също лице чрез контрол, се счита също за представляваща тясна връзка между тези лица.

5. За целите на параграф 1, буква й) се взимат предвид правата на глас, посочени в членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (11).

6. За целите на параграф 1, буква л) членове 13—16 от Директива 2006/49/ЕО се прилагат mutatis mutandis.

7. За целите на параграф 1, буква н) прехвърлими ценни книжа изключват техниките и инструментите, посочени в член 51.

Член 3

Следните предприятия не попадат в обхвата на настоящата директива като ПКИПЦК:

а)	предприятия за колективно инвестиране от затворен тип;

б)	предприятия за колективно инвестиране, които привличат капитал, без да предлагат дяловите си единици за продажба в рамките на Общността или на част от нея;

в)	предприятия за колективно инвестиране, чиито дялове съгласно фондовите правила или устава на инвестиционното дружество може да се продават чрез публична продажба само в трети държави;

г)	категориите предприятия за колективно инвестиране, определени от държавите-членки, в които са установени съответните предприятия за колективно инвестиране, за които правилата, предвидени в глава VII и член 83, са нецелесъобразни поради възприетата от тях политика на инвестиране и заемане.

Член 4

За целите на настоящата директива ПКИПЦК се счита за установено в своята държава-членка по произход.

ГЛАВА II

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ НА ПКИПЦК

Член 5

1. ПКИПЦК не могат да упражняват дейност като такива, ако не са получили разрешение в съответствие с настоящата директива.

Това разрешение има действие за всички държави-членки.

2. На взаимен фонд се предоставя разрешение, само ако компетентните органи в неговата държава-членка по произход одобрят заявлението на управляващото дружество да управлява този взаимен фонд, фондовите правила и избора на депозитар. На инвестиционно дружество се предоставя разрешение, само ако компетентните органи в неговата държава-членка по произход одобрят както неговите учредителни документи, така и избора на депозитар и, когато е приложимо, заявлението на посоченото управляващо дружество да управлява това инвестиционно дружество.

3. Без да се засяга параграф 2, ако ПКИПЦК не е установено в държавата-членка по произход на управляващото дружество, компетентните органи в държавата-членка по произход на ПКИПЦК се произнасят по заявлението на управляващото дружество да управлява ПКИПЦК в съответствие с член 20. Предоставянето на разрешение не може да зависи нито от спазването на изискване ПКИПЦК да бъде управлявано от управляващо дружество, което да е със седалище в държавата-членка по произход на ПКИПЦК, нито от упражняване или делегиране на дейности в държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

4. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК не предоставят разрешение на ПКИПЦК, ако:

а)	установят, че инвестиционното дружество не отговаря на условията, определени в глава V; или

б)	управляващото дружество няма разрешение за управление на ПКИПЦК в своята държава-членка по произход.

Без да се засяга член 29, параграф 2, управляващото дружество или, когато е приложимо, инвестиционното дружество биват информирани, в рамките на два месеца от подаването на пълното заявление, дали на ПКИПЦК е предоставено разрешение или не.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК не предоставят разрешение на ПКИПЦК, ако ръководителите на депозитара нямат достатъчно добра репутация или не разполагат с опит по отношение на типа ПКИПЦК, който ще се управлява. За тази цел на компетентните органи незабавно се съобщават имената на ръководителите на депозитара, както и на всяко лице, което е приемник на техните функции.

Под „ръководители“ се разбират лицата, които по силата на закона или на учредителните документи представляват депозитара или които ефективно определят ориентацията на дейността на депозитара.

5. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК не предоставят разрешение, ако за съответното ПКИПЦК съществува правна забрана (например от разпоредба, съдържаща се във фондовите правила или в учредителните документи) да предлага своите дялове в своята държава-членка по произход.

6. Без одобрението на компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК не може да бъде сменяно управляващото дружество или депозитарът, или да бъдат изменяни фондовите правила или учредителните документи на инвестиционното дружество.

7. Държавите-членки осигуряват безпрепятствен достъп от разстояние или по електронен път до пълната информация относно действащите законови, подзаконови и административни разпоредби, изпълняващи настоящата директива, които са свързани с учредяването и функционирането на ПКИПЦК. Държавите-членки се задължават да осигурят достъпността на тази информация, представена по ясен и недвусмислен начин, непрекъснато актуализирана и на език, обичайно използван в сферата на международните финанси.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ 1

Условия за започване на дейност

Член 6

1. Достъпът до дейност като управляващо дружество подлежи на предварително разрешение, което се предоставя от компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество. Издаденото разрешение на управляващо дружество въз основа на настоящата директива има действие за всички държави-членки.

2. Управляващите дружества не може да развиват дейност, различна от управление на ПКИПЦК, получило разрешение в съответствие с настоящата директива, с изключение на и като допълнение към управление на други дружества за колективно инвестиране, които не са обхванати от настоящата директива и за които управляващото дружество подлежи на пруденциален надзор, но чиито дялове не могат да бъдат предлагани в други държави-членки по силата на настоящата директива.

За целите на настоящата директива дейността по управление на ПКИПЦК включва функциите, посочени в приложение II.

3. Чрез дерогация от параграф 2 държавите-членки може да разрешават на управляващите дружества да предоставят, в допълнение към управлението на ПКИПЦК, следните услуги:

а)

управление на инвестиционни портфейли, включително тези, които са притежавани от пенсионни фондове, в съответствие с мандати, възложени от инвеститорите въз основа на преценка за всеки отделен клиент, когато тези портфейли съдържат един или повече от инструментите, изброени в приложение I, раздел В към Директива 2004/39/ЕО; и

б)

като допълнителни услуги:

i)	инвестиционна консултация относно един или повече от инструментите, изброени в приложение I, раздел В към Директива 2004/39/ЕО;

ii)	съхранение и администриране на дялове на предприятия за колективно инвестиране.

Управляващите дружества не може да получат разрешение съгласно настоящата директива да предоставят само услугите, посочени в настоящия параграф, или да предоставят допълнителни услуги, без да са получили разрешение за услугите, посочени в първа алинея, буква а).

4. Член 2, параграф 2 и членове 12, 13 и 19 от Директива 2004/39/ЕО се прилагат за предоставянето на услугите, посочени в параграф 3 от настоящия член, от управляващи дружества.

Член 7

1. Без да се засягат другите условия с общо приложение, предвидени от националното законодателство, компетентните органи предоставят разрешение на управляващото дружество, само ако са изпълнени следните условия:

а)

управляващото дружество разполага с първоначален капитал най-малко 125 000 EUR, като се има предвид, че:

когато стойността на портфейлите на управляващото дружество надхвърля 250 000 000 EUR, управляващото дружество трябва да предостави допълнителна сума собствени средства, която е равна на 0,02 % от сумата на стойността на портфейлите на управляващото дружество, надхвърляща 250 000 000 EUR, но общият изискуем първоначален капитал и допълнителната сума във всеки случай не трябва да надхвърлят 10 000 000 EUR;

ii)

за целите на настоящия параграф следните портфейли се считат за портфейли на управляващото дружество:

—	взаимни фондове, управлявани от управляващото дружество, включително портфейлите, за които то е делегирало функцията по управление, с изключение на портфейлите, които то управлява по делегация,

—	инвестиционните дружества, за които управляващо дружество е посоченото управляващо дружество,

—	другите предприятия за колективно инвестиране, управлявани от управляващото дружество, включително портфейлите, за които то е делегирало функцията по управление, с изключение на портфейлите, които то управлява по делегация;

iii)	независимо от размера на тези изисквания собствените средства на управляващото дружество никога не са по-малки от сумата, установена в член 21 от Директива 2006/49/ЕО;

б)

лицата, ръководещи фактически дейността на дружеството, имат добра репутация и разполагат с опит по отношение на типа ПКИПЦК, управлявано от съответното дружество; на компетентните органи се съобщават незабавно самоличността на тези лица, както и за всяко лице, което е приемник на техните функции, и провеждането на дейността на управляващото дружество се решава от най-малко две лица, отговарящи на тези изисквания;

в)	заявлението за разрешение се придружава от програма за дейност, в която е посочена поне организационната структура на управляващото дружество; и

г)	главното управление и седалището на управляващото дружество са разположени в същата държава-членка.

За целите на буква а) от първа алинея държавите-членки може да разрешат на управляващите дружества да не предоставят до 50 % от допълнителните собствени средства, посочени в буква а), подточка i), ако те се ползват от гаранция за същата сума, дадена от кредитна институция или от застрахователно предприятие, чието седалище се намира в държава-членка или в трета държава, при условие че кредитната институция или застрахователното дружество са обект на пруденциални правила, които компетентните органи считат за еквивалентни на правилата, установени в правото на Общността.

2. Когато съществуват тесни връзки между управляващото дружество и други физически или юридически лица, компетентните органи предоставят разрешение, само ако тези тесни връзки не възпрепятстват ефективното осъществяване на техните надзорни функции.

Компетентните органи отказват също да издадат разрешение, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на дадена трета държава, на които са подчинени едно или повече физически или юридически лица, с които управляващото дружество поддържа тесни връзки, или ако затрудненията, свързани с тяхното прилагане, възпрепятстват ефективното упражняване на техните надзорни функции.

Компетентните органи изискват от управляващите дружества да им предоставят информацията, от която се нуждаят, за да осигурят текущото спазване на условията, предвидени в настоящия параграф.

3. Компетентните органи информират заявителя в срок шест месеца от представянето на пълно заявление дали разрешението е предоставено или не. Отказът за предоставяне на разрешение се мотивира.

4. Управляващото дружество може да започне своята дейност от момента, в който бъде предоставено разрешение.

5. Компетентните органи могат да отнемат разрешението, предоставено на управляващо дружество, предмет на тази директива, само когато това дружество:

а)	не използва разрешението в рамките на 12 месеца, изрично се откаже от разрешението или прекрати дейността, обхваната от настоящата директива, за повече от шест месеца, освен ако държавата-членка не е предвидила, че в тези случаи разрешението става невалидно;

б)	е получило разрешението посредством неверни твърдения или по всякакъв друг неправомерен начин;

в)	вече не отговаря на условията, съгласно които разрешението е било предоставено;

г)	вече не спазва разпоредбите на Директива 2006/49/ЕО, ако неговото разрешение покрива също и услугата по управление на портфейли въз основа на преценка, посочена в член 6, параграф 3, буква а) от настоящата директива;

д)	сериозно или систематично е нарушавало разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива; или

е)	отговаря на някое от условията за отнемане, предвидени от националното законодателство.

Член 8

1. Компетентните органи не предоставят разрешение, позволяващо започване на дейност като управляващо дружество, преди да са получили информация за самоличността на акционерите или съдружниците, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано участие, и за размера на това участие.

Компетентните органи отказват да издадат разрешение, ако, имайки предвид необходимостта да се гарантира стабилно и благоразумно управление на управляващото дружество, не се убедят, че акционерите или съдружниците, посочени в първа алинея, са подходящи.

2. За клонове на управляващи дружества, чието седалище по регистрация е извън Общността и които започват или осъществяват своята дейност, държавите-членки не прилагат разпоредби, които им осигуряват по-благоприятно третиране от това на клоновете на управляващите дружества, чието седалище е в държава-членка.

3. Компетентните органи на другата засегната държава-членка биват консултирани предварително по отношение на предоставянето на разрешение за управляващо дружество, когато управляващото дружество е едно от следните:

а)	дъщерно предприятие на друго управляващо дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, получило разрешение в друга държава-членка;

б)	дъщерно предприятие на предприятието майка на друго управляващо дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, получило разрешение в друга държава-членка; или

в)	дружество, контролирано от същите физически или юридически лица, които контролират друго управляващо дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка.

РАЗДЕЛ 2

Отношения с трети държави

Член 9

1. Отношенията с трети държави се регулират от съответните разпоредби, определени в член 15 от Директива 2004/39/ЕО.

За целите на настоящата директива термините „инвестиционен посредник“ и „инвестиционни посредници“, съдържащи се в член 15 от Директива 2004/39/ЕО, означават съответно „управляващо дружество“ и „управляващи дружества“; изразът „като предоставя инвестиционни услуги“, съдържащ се в член 15, параграф 1 от Директива 2004/39/ЕО, означава „като предоставя услуги“.

2. Държавите-членки информират Комисията за всяка трудност от общ характер, която срещат ПКИПЦК при предлагането на техните дялове в трета държава.

РАЗДЕЛ 3

Условия за работа

Член 10

1. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество изискват управляващото дружество, на което са предоставили разрешение, да спазва по всяко време условията, предвидени в член 6 и член 7, параграфи 1 и 2.

Собствените средства на едно управляващо дружество не може да спадат под равнището, предвидено в член 7, параграф 1, буква а). Във всеки случай, ако това се случи, компетентните органи могат, когато обстоятелствата го оправдават, да предоставят на тези дружества ограничен срок, който да им позволи да коригират своето положение или да преустановят дейностите си.

2. Пруденциалният надзор над управляващите дружества е задължение на компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество, независимо дали дружеството създава клон или не, дали предоставя услуги или не в друга държава-членка, без да се засягат разпоредбите на настоящата директива, които възлагат отговорност на компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка.

Член 11

1. Квалифицираните участия в управляващи дружества се уреждат от същите правила като установените в членове 10, 10а и 10б от Директива 2004/39/ЕО.

2. За целите на настоящата директива термините „инвестиционен посредник“ и „инвестиционни посредници“, съдържащи се в член 10 от Директива 2004/39/ЕО, означават „управляващо дружество“ и „управляващи дружества“.

Член 12

1. Всяка държава-членка изготвя пруденциални правила, които управляващите дружества, получили разрешение в същата държава-членка, спазват по всяко време по отношение на дейността по управление на ПКИПЦК, получили разрешение в съответствие с настоящата директива.

По-специално компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество, като отчитат също и характера на ПКИПЦК, управлявано от управляващо дружество, изискват от всяко такова дружество:

а)

да има стабилна административна и счетоводна организация, разпоредби за контрол и сигурност в областта на обработването на електронни данни, както и адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи по-специално правила, отнасящи се до личните сделки на неговите служители или притежанието или управлението на инвестиции във финансови инструменти с оглед инвестирането за собствена сметка и осигуряване, всяка сделка, включваща ПКИПЦК, да може да бъде възстановена най-малкото по отношение на нейния произход, страните по нея, нейното естество, както и относно времето и мястото на осъществяване, и че активите на ПКИПЦК, управлявани от управляващо дружество, са инвестирани в съответствие с фондовите правила или учредителните документи и правните разпоредби, които са в сила;

б)	да е структурирано и организирано, така че да свежда до минимум риска от накърняване на интересите на ПКИПЦК или на клиентите поради конфликти на интереси между дружеството и неговите клиенти, между двама от неговите клиенти, между един от клиентите и дадено ПКИПЦК или между две ПКИПЦК.

2. Управляващите дружества, чието разрешение покрива също услугата по управление на портфейл въз основа на преценка, посочена в член 6, параграф 3, буква а):

а)	не може да инвестират целия или част от портфейла на инвеститора в дялове на предприятия за колективно инвестиране, които те управляват, освен ако получат предварителното общо одобрение от клиента;

б)	подлежат по отношение на услугите, посочени в член 6, параграф 3, на разпоредбите, предвидени в Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите (12).

3. Без да се накърнява прилагането на член 116, не по-късно от 1 юли 2010 г. Комисията приема мерки по прилагане, които конкретизират процедурите и разпоредбите, посочени в параграф 1, втора алинея, буква а), и структурните и организационни изисквания за свеждане до минимум на конфликтите на интереси, посочени в параграф 1, втора алинея, буква б).

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 112, параграф 2.

Член 13

1. Когато законодателството на държавата-членка по произход на управляващото дружество, с оглед по-ефективното провеждане на дейностите на дружеството, позволява на управляващите дружества да делегират на трети лица осъществяването от тяхно име на една или повече от техните функции, трябва да бъдат изпълнени всички от следните условия:

а)

управляващото дружество трябва да информира за това по подходящ начин компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество; компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество трябва да предадат без забавяне информацията на компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК;

б)	мандатът не трябва да възпрепятства доброто упражняване на надзора върху управляващото дружество; в частност той не трябва да възпрепятства управляващото дружество да действа, нито на ПКИПЦК да бъде управлявано с оглед най-добрите интереси на инвеститорите;

в)

когато делегирането се отнася до управление на инвестициите, мандатът трябва да бъде възлаган само на предприятия, които са получили разрешение или са регистрирани за целите на управлението на активи и са подложени на пруденциален надзор; делегирането трябва да бъде в съответствие с критерии за преразпределение на инвестициите, установявани периодично от управляващите дружества;

г)	когато мандатът се отнася до управление на инвестиции и е възложен на предприятие от трета държава, трябва да бъде осигурено сътрудничество между съответните органи, осъществяващи надзор;

д)	мандат, свързан с основната функция на управление на инвестициите, не трябва да се възлага нито на депозитара, нито на друго предприятие, чиито интереси могат да бъдат в конфликт с тези на управляващото дружество или на притежателите на дялове;

е)	трябва да съществуват мерки, позволяващи на лицата, ръководещи дейността на управляващото дружество, да контролират ефективно по всяко време дейността на предприятието, на което е възложен мандатът;

ж)	мандатът не трябва да възпрепятства лицата, ръководещи дейността на управляващото дружество, да дават по всяко време допълнителни инструкции на предприятието, на което са делегирани функции, и да оттеглят мандата с незабавно действие на оттеглянето, когато това е в интерес на инвеститорите;

з)	в съответствие с естеството на функциите, които ще се делегират, предприятието, на което ще бъдат делегирани функциите, трябва да бъде квалифицирано и в състояние да осъществява съответните функции; и

и)	проспектите на ПКИПЦК трябва да изброяват функциите, които управляващото дружество има разрешение да делегира в съответствие с настоящия член.

2. Отговорността на управляващото дружество или на депозитара не може да бъде засегната от делегиране на функции на трети лица от страна на управляващото дружество. Управляващото дружество не може да делегира своите функции в такава степен, че да остане дружество „пощенска кутия“.

Член 14

1. Всяка държава-членка установява правилата за поведение, което получилите разрешение в тази държава-членка управляващи дружества спазват по всяко време. Тези правила прилагат най-малкото принципите, установени в настоящия параграф. Тези принципи задължават управляващото дружество:

а)	да действа при упражняване на своята дейност лоялно и справедливо в най-добрия интерес на ПКИПЦК, което управлява, и на интегритета на пазара;

б)	да действа с необходимите умения, грижа и внимание в най-добрия интерес на ПКИПЦК, което управлява, и на интегритета на пазара;

в)	да има и да използва ефективно ресурсите и процедурите, необходими за правилното провеждане на своите стопански дейности;

г)	да полага усилия да избягва конфликти на интереси, а когато последните не могат да бъдат избегнати, да гарантира, че ПКИПЦК, които управлява, са третирани справедливо; и

д)	да се съобразява с всички регулаторни изисквания за осъществяването на своите дейности, така че да допринася в най-голяма степен в полза на своите инвеститори и на интегритета на пазара.

2. Без да се накърнява прилагането на член 116, не по-късно от 1 юли 2010 г. Комисията приема мерки по прилагане, за да гарантира спазването на задълженията, посочени в параграф 1, от страна на управляващото дружество, като по специално:

а)	установява подходящи критерии за честна и лоялна дейност, с необходимите умения, грижа и внимание в най-добрия интерес на ПКИПЦК;

б)	уточнява принципите, необходими с цел да се гарантира, че управляващите дружества използват ефективно ресурсите и процедурите, които са необходими за правилното осъществяване на стопанската им дейност; и

в)

определя стъпките, за които може основателно да се очаква от управляващите дружества да предприемат с цел откриване, предотвратяване, управление и/или оповестяване на конфликти на интереси, както и установяването на подходящи критерии за определяне на видовете конфликти на интереси, съществуването на които може да навреди на интересите на ПКИПЦК.

Член 15

Управляващите дружества или, когато е приложимо, инвестиционните дружества предприемат мерки съгласно член 92 и установяват подходящи процедури и мерки, за да гарантират, че обработват по подходящ начин оплаквания от инвеститори, както и че няма ограничения за инвеститорите да упражняват правата си, в случай че управляващото дружество е получило разрешението си в държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК. Тези мерки трябва да позволяват на инвеститорите да подават оплаквания на официалния език или на един от официалните езици на тяхната държава-членка.

Управляващите дружества също така установяват подходящи процедури и мерки, за да предоставят информация при поискване от обществеността или компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

РАЗДЕЛ 4

Свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги

Член 16

1. Държавите-членки гарантират, че дадено управляващо дружество, което е получило разрешение от своята държава-членка по произход, може да упражнява на тяхна територия дейността, за която е получило разрешение, както чрез създаване на клон, така и при свободното предоставяне на услуги.

Когато управляващо дружество, което е получило разрешение, предлага, без създаването на клон, само да предлага дяловете на ПКИПЦК, което управлява съгласно предвиденото в приложение II, в държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК, без да предлага упражняването на други дейности или услуги, такова предлагане подлежи единствено на изискванията на глава XI.

2. Държавите-членки не може да подчиняват създаването на клон или предоставянето на услуги на задължение за получаване на разрешение или на това да се предоставя дотационен капитал, или на каквато и да било друга мярка с еквивалентен ефект.

3. Съгласно условията, предвидени в настоящия член, ПКИПЦК имат свободата да посочат или да бъдат управлявани от управляващо дружество, получило разрешение в държава-членка, различна от държавата по произход на ПКИПЦК, съгласно съответните разпоредби на настоящата директива, при условие че това управляващо дружество спазва с разпоредбите на:

а)	член 17 или член 18; и

б)	членове 19 и 20.

Член 17

1. Освен задължението за удовлетворяване на условията, предвидени в членове 6 и 7, всяко управляващо дружество, което желае да установи клон на територията на друга държава-членка за упражняване на дейността, за която е получило разрешение, уведомява за това компетентните органи на своята държава-членка по произход.

2. Държавите-членки изискват всяко управляващо дружество, което желае да учреди клон на територията на друга държава-членка, да придружава уведомлението, посочено в параграф 1, със следната информация и документи:

а)	държавата-членка, на чиято територия управляващо дружество възнамерява да установи клон;

б)

програма за дейността, уточняваща предвижданите дейности и услуги за целите на член 6, параграфи 2 и 3, както и структурата на организацията на клона, която включва описание на процеса на управление на риска, установен от управляващото дружество. Тя включва също така описание на процедурите и мерките, предприети в съответствие с член 15;

в)	адреса в приемащата управляващо дружество държава-членка, от който могат да бъдат получавани документи; и

г)	имената на отговарящите за управлението на клона.

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество съобщават тази информация на компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка и впоследствие уведомяват за това съответното управляващо дружество в двумесечен срок, считан от получаването на цялата информация, посочена в параграф 2, освен ако нямат основания да се съмняват, като отчитат предвидените дейности, в адекватността на административните структури и във финансовото състояние на управляващото дружество. Те съобщават освен това подробностите за всяка схема на компенсиране, предназначена за защита на инвеститорите.

Когато компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество откажат да съобщят информацията по параграф 2 на компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка, те посочват мотивите за този отказ на съответното управляващо дружество в срок два месеца от получаването на цялата информация. Този отказ или отсъствието на отговор трябва да дава право на съдебен иск в държавата-членка по произход на управляващото дружество.

Когато управляващо дружество желае да упражнява дейността по колективно управление на портфейл съгласно приложение II, компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество прилагат към документацията, изпратена на компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка, атестация, че управляващото дружество е получило съответното разрешение съгласно разпоредбите на настоящата директива, описание на обхвата на разрешението на управляващото дружество и подробности за всякакви ограничения относно видовете ПКИПЦК, които управляващото дружество има разрешение да управлява.

4. Управляващо дружество, което упражнява дейност чрез клон на територията на приемащата държава-членка, спазват правилата, изготвени от приемащата управляващото дружество държава-членка, съгласно член 14.

5. Компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка отговарят за осъществяването на надзор за спазване на правилата по параграф 4.

6. Преди клонът на управляващо дружество да започне дейност, компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка в срок два месеца от получаване на информацията, посочена в параграф 2, се подготвят за надзор върху спазването от страна на управляващото дружество на правилата, за които носят отговорност.

7. От момента на получаването на съобщение от компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка или от момента на изтичане на срока, предвиден в параграф 6, без получаване на отговор от тяхна страна, клонът може да бъде установен и да започне своята дейност.

8. В случай на изменение на който и да е елемент от информацията, съобщен в съответствие с параграф 2, буква б), в) или г), управляващото дружество уведомява в писмена форма за това изменение компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество и на приемащата управляващото дружество държава-членка един месец преди извършването на промяната, за да могат компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество да вземат решение по това изменение в съответствие с параграф 3 и компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка — в съответствие с параграф 6.

9. В случай на изменение на елементи от информацията, съобщена в съответствие с параграф 3, първа алинея, компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество уведомяват за това впоследствие компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество актуализират информацията, съдържаща се в атестацията, посочена в параграф 3, трета алинея, и информират компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка за всяка промяна в обхвата на разрешението на управляващото дружество или в подробности — за всяко ограничение относно видовете ПКИПЦК, които управляващото дружество има разрешение да управлява.

Член 18

1. Всяко управляващо дружество, което желае да упражнява за първи път дейностите, за които има разрешение, на територията на друга държава-членка съгласно свободното предоставяне на услуги, съобщава на компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество следната информация:

а)	държавата-членка, на чиято територия то предвижда да осъществява дейност; и

б)	програма на дейността, посочваща предвижданите дейности и услуги, посочени в член 6, параграфи 2 и 3, която включва описание на процеса на управление на риска, установен от управляващото дружество. Тя включва също така описание на процедурите и мерките, предприети в съответствие с член 15.

2. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество съобщават на компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка информацията, посочена в параграф 1, в срок един месец от получаването на информацията.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващо дружество съобщават освен това и подробностите за всяка приложима схема за компенсиране, предназначена за защита на инвеститорите.

Когато управляващо дружество желае да упражнява дейността по колективно управление на портфейл, посочена в приложение II, компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество прилагат към документацията, изпратена на компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка, атестация, че управляващото дружество е получило разрешение съгласно разпоредбите на настоящата директива, описание на обхвата на разрешението на управляващото дружество и подробности за всякакви ограничения относно видовете ПКИПЦК, които управляващото дружество има разрешение да управлява.

Независимо от членове 20 и 93 управляващото дружество може тогава да започне дейност в приемащата управляващото дружество държава-членка.

3. Управляващо дружество, което упражнява дейност съгласно свободното предоставяне на услуги, спазва правилата, изготвени от държавата-членка по произход на управляващото дружество, съгласно член 14.

4. В случай че съдържанието на информацията, съобщена в съответствие с параграф 1, буква б), бъде изменено, управляващото дружество уведомява в писмена форма за това изменение компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество и на приемащата управляващото дружество държава-членка, преди да приложи изменението. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество актуализират информацията, съдържаща се в атестацията съгласно параграф 2, и информират компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка за всяка промяна в обхвата на разрешението на управляващото дружество или в подробности за всяко ограничение относно видовете ПКИПЦК, които управляващото дружество има разрешение да управлява.

Член 19

1. Управляващо дружество, което упражнява дейността по колективно управление на портфейл на презгранична основа чрез създаване на клон или съгласно свободата на предоставяне на услуги, спазва правилата в държавата-членка по произход на управляващото дружество, отнасящи се до организацията на управляващото дружество, включително режима за делегиране, процедурите за управление на риска, пруденциалните правила и правилата за надзор, процедурите, посочени в член 12, и изискванията за отчитане на управляващото дружество. Тези правила не могат да бъдат по-строги от правилата, приложими по отношение на управляващите дружества, които осъществяват дейността си единствено в своята държава-членка по произход.

2. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество отговарят за осъществяването на надзор за спазване на правилата по параграф 1.

3. Управляващо дружество, което упражнява дейността по колективно управление на портфейл на презгранична основа чрез създаване на клон или съгласно свободата на предоставяне на услуги, спазва правилата в държавата-членка по произход на ПКИПЦК относно учредяването и дейността на ПКИПЦК, и по- конкретно правилата, отнасящи се до:

а)	учредяването и предоставянето на разрешение за ПКИПЦК;

б)	емитирането и откупуването на дялове и акции;

в)	инвестиционните политики и ограничения, включително изчисляването на общата експозиция и ливъридж;

г)	ограниченията върху заемането, отпускането на кредити и бланковите продажби;

д)	оценката на активите и отчетността на ПКИПЦК;

е)	изчисляването на емисионната цена или цената на откупуване и грешките в изчисляването на нетната стойност на активите и съответната компенсация за инвеститорите;

ж)	дистрибуцията или реинвестирането на приходите;

з)	изискванията за разкриване и докладване на ПКИПЦК, включително проспекти, ключовата информация за инвеститорите и периодичните доклади;

и)	режима за предлагане;

й)	взаимоотношенията с притежателите на дялове;

к)	сливането и преструктурирането на ПКИПЦК;

л)	закриването и ликвидацията на ПКИПЦК;

м)	когато е приложимо, съдържанието на регистъра на притежателите на дялове;

н)	таксите за разрешителни и надзор по отношение на ПКИПЦК; и

о)	упражняването на правото на глас на притежателите на дялове и на други права на притежателите на дялове, свързани с букви а) — м).

4. Управляващото дружество спазва задълженията, определени във фондовите правила или учредителните актове на дружеството, и задълженията, определени в проспекта, които са в съответствие с приложимото законодателство, съгласно параграфи 1 и 3.

5. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК отговарят за осъществяването на надзор за спазване на правилата по параграфи 3 и 4.

6. Управляващото дружество решава и носи отговорност за приемането и прилагането на всички мерки и организационни решения, необходими за гарантиране на спазването на правилата, свързани с учредяването и функционирането на ПКИПЦК и със задълженията, определени във фондовите правила или в учредителните документи на дружеството, както и в задълженията, установени в проспекта.

7. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество отговарят за осъществяването на надзор върху адекватността на мерките и организацията на управляващото дружество, така че управляващото дружество да бъде в състояние да изпълнява задълженията и правилата, свързани с учредяването и функционирането на всички ПКИПЦК, които управлява.

8. Държавите-членки гарантират, че всяко управляващо дружество, получило разрешение в държава-членка, не е подложено на допълнителни изисквания, установени в държавата-членка по произход на ПКИПЦК по отношение на предмета на настоящата директива, освен в случаите, изрично посочени в настоящата директива.

Член 20

1. Без да се накърнява член 5, управляващо дружество, което подаде заявление да управлява ПКИПЦК, установено в друга държава-членка, предоставя на компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК следните документи:

а)	писмено споразумение с депозитара, посочен в членове 23 и 33; и

б)	информация за режима за делегиране относно функциите по управление и администриране на инвестициите, посочени в приложение II.

Ако управляващото дружество вече управлява друго ПКИПЦК от същия вид в държавата-членка по произход на ПКИПЦК, е достатъчна справка за вече подадената документация.

2. Доколкото е необходимо да се гарантира спазването на правилата, за които отговарят, компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК могат да поискат от компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество разясняване или информация относно документацията, посочена в параграф 1, и въз основа на атестацията, посочена в членове 17 и 18, относно това дали видът ПКИПЦК, за който се иска разрешение, влиза в обхвата на разрешението на управляващото дружество. Когато е приложимо, компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество представят своето становище в рамките на 10 работни дни от подаването на първоначалното искане.

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК могат да отхвърлят заявлението на управляващото дружество само в случай че:

а)	управляващото дружество не спазва правилата, които са в сферата на тяхната отговорност съгласно член 19;

б)	управляващото дружество няма разрешение от компетентните органи на своята държава-членка по произход да управлява вида ПКИПЦК, за който се иска разрешение, или

в)	управляващото дружество не е предоставило документите, посочени в параграф 1.

Преди да отхвърлят заявлението, компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК се консултират с компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество.

4. Управляващото дружество уведомява компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК за всяка последваща съществена промяна в документацията, посочена в параграф 1.

Член 21

1. Приемаща управляващо дружество държава-членка може да изисква за статистически цели всяко управляващо дружество, имащо клон на нейна територия, периодично да докладва на компетентните органи на тази приемаща държава-членка за дейностите, упражнявани на територията на тази приемаща държава-членка.

2. Приемащите управляващи дружества държави-членки могат да изискват от управляващите дружества, осъществяващи дейност на техните територии чрез учредяване на клон или съгласно свободното предоставяне услуги, да им предоставят информацията, необходима за контролирането на спазването от тези дружества на правилата, за които отговарят приемащите управляващо дружество държави-членки, които се прилагат за тях.

Тези изисквания не могат да бъдат по-строги от тези, които същата държава-членка налага на управляващи дружества, получили разрешение в тази държава-членка, за контролиране на спазването на същите норми от последните.

Управляващите дружества гарантират, че процедурите и мерките, посочени в член 15, позволяват на компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК да получават информацията по настоящия параграф направо от управляващото дружество.

3. Когато компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка констатират, че дадено управляващо дружество, имащо клон или предоставящо услуги на територията на тази държава, нарушава едно от правилата, за чието спазване те отговарят, те изискват от съответното управляващо дружество да преустанови това нарушение и информират компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество.

4. Ако съответното управляващо дружество откаже да предостави на приемащата управляващото дружество държава-членка информацията, попадаща в сферата на неговата отговорност, или не вземе необходимите мерки за преустановяване на посоченото в параграф 3 нарушение, компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка информират за това компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество вземат в най-кратки срокове всички подходящи мерки, за да може съответното управляващо дружество да предостави информацията, изискана от приемащата управляващото дружество държава-членка съгласно параграф 2, или да преустанови това нарушение. Характерът на тези мерки се съобщава на компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка.

5. Ако въпреки така взетите мерки от компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество или поради факта, че тези мерки се оказват неадекватни или не са налице в съответната държава-членка, управляващото дружество продължава да отказва да предостави информацията, изискана от приемащата управляващото дружество държава-членка съгласно параграф 2, или да нарушава законовите или подзаконовите разпоредби, посочени в същия параграф, които са в сила в приемащата управляващото дружество държава-членка, компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка може, след като са информирали за това компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество, да вземат подходящи мерки, включително съгласно членове 98 и 99, за предотвратяване или за санкциониране на нови нередности и, доколкото е необходимо, за предотвратяване осъществяването от страна на управляващото дружество на нови операции на нейна територия. Държавите-членки осигуряват възможността на тяхна територия на управляващите дружества да бъдат връчвани актовете, необходими за такива мерки. Когато услугата, предоставяна в приемащата управляващо дружество държава-членка, представлява управление на ПКИПЦК, приемащата управляващото дружество държава-членка може да изиска управляващото дружество да прекрати управлението на това ПКИПЦК.

6. Всяка мярка, взета при прилагане на параграфи 4 или 5, която включва мерки или санкции, се обосновава надлежно и се съобщава на засегнатото управляващо дружество. Всяка такава мярка трябва да дава право на съдебен иск в държавата-членка, която я е приела.

7. Преди да се приложи процедурата, предвидена в параграф 3, 4 или 5, компетентните органи на приемащата управляващо дружество държава-членка могат при спешност да вземат всякаква предохранителна мярка, необходима за защитата на интересите на инвеститорите и на другите лица, на които се предоставят услуги. Комисията и компетентните органи на другите засегнати държави-членки биват информирани за тези мерки в най-кратки срокове.

Комисията, след като се консултира с компетентните органи на засегнатите държави-членки, може да реши, че съответната държава-членка трябва да измени или да отмени тези мерки.

8. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество се консултират с компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, преди да отнемат разрешението на управляващото дружество. При такива случаи компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК вземат подходящи мерки за защита на интересите на инвеститорите. Тези мерки могат да включват решения, които да предотвратят извършването на нови сделки от страна на въпросното управляващо дружество на нейна територия.

На всеки две години Комисията изготвя доклад по тези случаи.

9. Държавите-членки съобщават на Комисията броя и характера на случаите, в които те са отказали разрешение по член 17 или са отхвърлили заявление по член 20, или са били предприети мерки в съответствие с параграф 5 от настоящия член.

На всеки две години Комисията изготвя доклад по тези случаи.

ГЛАВА IV

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЕПОЗИТАРА

Член 22

1. Активите на взаимния фонд се предават на съхранение при депозитар.

2. Отговорността на депозитара съгласно член 24 не се променя от обстоятелството, че е предал всички или част от активите на съхранение при трето лице.

3. Депозитарът:

а)	следи за спазването на приложимото национално право и фондовите правила при продажба, емисия, обратно изкупуване, откупуване и анулиране на дялове от името на взаимния фонд или от управляващо дружество;

б)	следи за спазването на закона и фондовите правила при изчисляването на стойността на дяловете;

в)	изпълнява указанията на управляващото дружество, освен в случаите, когато те противоречат на приложимото национално право или на фондовите правила;

г)	следи за превеждането на взаимния фонд в обичайните срокове на всички парични суми в негова полза, произтичащи от транзакции с активите на фонда;

д)	следи за насочване на дохода на взаимния фонд в съответствие с приложимото национално право или фондовите правила.

Член 23

1. Депозитарът трябва да има седалище по регистрация в държавата-членка по произход на ПКИПЦК или да е установен в тази държава-членка.

2. Депозитарът трябва да е институция, подлежаща на пруденциално регулиране и текущ надзор. Депозитарът също представя достатъчно финансови и професионални гаранции за ефективното упражняване на дейността си като такъв и за изпълнението на присъщите на тази функция задължения.

3. Държавите-членки определят кои от категориите институции, посочени в параграф 2, могат да извършват дейност като депозитари.

4. Депозитарът дава възможност на компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК да получат при поискване цялата информация, която депозитарът е получил при изпълнение на своите задължения и която е необходима на компетентните органи за осъществяването на надзор върху спазването от страна на ПКИПЦК на настоящата директива.

5. Когато държавата-членка по произход на управляващото дружество е различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК, депозитарът подписва писмено споразумение с управляващото дружество, с което се регулира потокът от информация, която се счита за необходима за изпълнението на функциите му съгласно член 22 и други законови, подзаконови или административни разпоредби, приложими за депозитарите в държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

6. Комисията може да приеме мерки по прилагане относно мерките, които следва да бъдат предприети от депозитар за изпълнение на неговите задължения по отношение на ПКИПЦК, управлявано от управляващо дружество, установено в друга държава-членка, включително подробностите, които следва да бъдат включени в стандартното споразумение, което да се използва от депозитара и от управляващото дружество в съответствие с параграф 5.

Член 24

Депозитарът, в съответствие с националното право на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, носи отговорност пред управляващото дружество и пред притежателите на дялове за всяка понесена от тях загуба в резултат на неизпълнение или на неточно изпълнение на неговите задължения.

Отговорността пред притежателите на дялове може да се търси пряко или косвено чрез управляващото дружество, в зависимост от характера на правоотношението между депозитара, управляващото дружество и притежателите на дялове.

Член 25

1. Едно и също дружество не може да извършва дейност като управляващо дружество и като депозитар.

2. В контекста на съответните си функции управляващото дружество и депозитарът действат независимо и единствено в интерес на притежателите на дялове.

Член 26

Законът или фондовите правила предвиждат условията за смяна на управляващото дружество и на депозитара, както и правилата за защита на притежателите на дялове в случай на такава смяна.

ГЛАВА V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ 1

Условия за започване на дейност

Член 27

Достъпът до дейност като инвестиционно дружество е подложен на предварително разрешение, издадено от компетентните органи на държавата-членка по произход на инвестиционното дружество.

Държавите-членки определят правната форма, която трябва да приеме инвестиционното дружество.

Седалището на инвестиционното дружество се намира в държавата-членка по произход на инвестиционното дружество.

Член 28

Инвестиционното дружество не може да извършва други дейности освен посочените в член 1, параграф 2.

Член 29

1. Без да се засягат другите условия от общо приложение, предвидени от националното законодателство, компетентните органи на държавата-членка по произход на инвестиционно дружество предоставят разрешение на инвестиционно дружество, което не е посочило управляващо дружество, само ако инвестиционното дружество разполага с достатъчен първоначален капитал от най-малко 300 000 EUR.

Освен това, когато инвестиционно дружество не е посочило управляващо дружество, получило разрешение в съответствие с настоящата директива, се прилагат следните условия:

а)	разрешението се предоставя, само ако е придружено от програма за дейността, в която е отбелязана поне организационната структура на инвестиционното дружество;

б)

ръководителите на инвестиционното дружество трябва да притежават добра репутация и да разполагат с опит, достатъчен за типа стопанска дейност, упражнявана от инвестиционното дружество, като за тази цел компетентните органи трябва да бъдат незабавно уведомени за имената на ръководителите, както и за всяко лице, което е приемник на техните функции; провеждането на дейността на инвестиционното дружество трябва да бъде определено от най-малко две лица, отговарящи на тези условия; и „ръководители“ означава лицата, които по силата на закона или на учредителните документи представляват инвестиционното дружество или които определят ефективно политиката на дружеството; и

в)	когато са налице тесни връзки между инвестиционното дружество и други физически или юридически лица, компетентните органи трябва да предоставят разрешение, само ако тези тесни връзки не възпрепятстват доброто осъществяване на техните надзорни функции.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на инвестиционното дружество отказват също разрешение, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, на които са подчинени едно или повече физически или юридически лица, с които инвестиционното дружество има тесни връзки, или затрудненият, свързани с тяхното прилагане, възпрепятстват ефективното осъществяване на техните надзорни функции.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на инвестиционното дружество изискват инвестиционните дружества да им предоставят информацията, от която те се нуждаят.

2. Когато инвестиционното дружество не е посочило управляващо дружество, инвестиционното дружество бива информирано в срок шест месеца от представянето на пълно заявление дали разрешението е предоставено или не. Отказът за разрешение се мотивира.

3. От момента на предоставяне на разрешението инвестиционното дружество може да започне своята дейност.

4. Компетентните органи на държавата-членка по произход на инвестиционното дружество могат да отнемат издадено разрешение на инвестиционно дружество, подчинено на настоящата директива, само когато това дружество:

а)	в срок от 12 месеца не използва, изрично се откаже от разрешението или преустанови да осъществява дейност по настоящата директива за повече от шест месеца, освен ако държавата-членка не е предвидила, че в тези случаи разрешението става невалидно;

б)	е получило разрешението посредством неверни твърдения или по всякакъв друг неправомерен начин;

в)	вече не отговаря на условията, съгласно които разрешението е било предоставено;

г)	сериозно или систематично е нарушавало разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива; или

д)	отговаря на някое от условията за отнемане, предвидени от националното законодателство.

РАЗДЕЛ 2

Условия за работа

Член 30

Членове 13 и 14 се прилагат mutatis mutandis за инвестиционни дружества, които не са посочили управляващо дружество, оторизирано в съответствие с настоящата директива.

За целите на членовете, посочени в първата алинея, терминът „управляващо дружество“ означава „инвестиционно дружество“.

Инвестиционните дружества могат да управляват единствено активите на техния собствен портфейл и в никакъв случай не могат да получават мандат за управление на активите от името на трето лице.

Член 31

Всяка държава-членка по произход на инвестиционно дружество изготвя пруденциални правила, които инвестиционните дружества, които не са посочили управляващо дружество, получило разрешение в съответствие с настоящата директива, спазват по всяко време.

В частност компетентните органи на държавата-членка по произход на инвестиционно дружество, като имат предвид и характера на инвестиционното дружество, изискват дружеството да има стабилна административна и счетоводна организация, разпоредби за контрол и сигурност в областта на обработването на електронни данни, както и адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи по-специално правила, отнасящи се до личните сделки на неговите служители или притежанието или управлението на инвестиции във финансови инструменти с оглед инвестирането на първоначален капитал и гарантиращи, че всяка транзакция, включваща фонда, може да бъде възстановена най-малкото по отношение нейния произход, страните по нея, нейното естество, както и относно времето и мястото на осъществяване, и че активите на инвестиционното дружество са инвестирани в съответствие с учредителните документи и правните разпоредби, които са в сила.

РАЗДЕЛ 3

Задължения на депозитара

Член 32

1. Активите на инвестиционното дружество са предадени за съхранение при депозитар.

2. Отговорността на депозитара съгласно член 34 не се променя от обстоятелството, че е предал всички или част от активите на съхранение при трето лице.

3. Депозитарът гарантира следното:

а)	спазването на закона и учредителните документи на инвестиционното дружество при продажба, емисия, обратно изкупуване, откупуване и анулиране на дялове от инвестиционното дружество или от негово име;

б)	превеждането на инвестиционното дружество в обичайните срокове на всички активи в негова полза, произтичащи от транзакции с активите на дружеството; и

в)	насочването на дохода на инвестиционното дружество в съответствие със закона и с неговите учредителни документи.

4. Държава-членка по произход на инвестиционни дружества може да реши да не изисква от инвестиционните дружества, установени на нейна територия, които предлагат дяловите си единици изключително чрез една или повече фондови борси, на които тези дялове са допуснати до официална регистрация, да имат депозитар по смисъла на настоящата директива.

За такива инвестиционни дружества не се прилагат разпоредбите на членове 76, 84 и 85. При това обаче правилата за оценка на активите на такива инвестиционни дружества са предвидени в приложимото национално законодателство или в техните учредителни документи.

5. Държава-членка по произход на инвестиционни дружества може да реши да не изисква от инвестиционни дружества, установени на нейна територия, които предлагат най-малко 80 % от своите дялове чрез една или повече фондови борси, посочени в учредителните документи на дружеството, да имат депозитар по смисъла на настоящата директива, при условие че дяловете са допуснати до официална регистрация на фондовите борси на държавите-членки, на чиято територия са предлагани, и че всички сделки на инвестиционното дружество извън фондовите борси се извършват само по борсови цени.

В учредителните документи на инвестиционното дружество е посочена фондовата борса в страната на предлагане на дяловете, на която борса се формират цените, по които инвестиционното дружество ще извършва транзакции извън фондовите борси в същата държава.

Държавите-членки ползват предвидената в първа алинея дерогация, само ако сметнат, че на притежателите на дялове е осигурена защита, равностойна на защитата, с която се ползват притежателите на дялове в ПКИПЦК с депозитар по смисъла на настоящата директива.

Инвестиционните дружества, посочени в настоящия параграф и в параграф 4:

а)	при липса на законова разпоредба посочват в своите учредителни документи методите на изчисляване на стойността на своите дялове по стойност на нетните активи;

б)	се намесват на пазара, за да предотвратяват отклонения на борсовата стойност на своите дялове с повече от 5 % от стойността на нетните активи;

в)	установяват стойността на нетните активи на дяловете, съобщават ги на компетентните органи за тази стойност най-малко два пъти седмично и публикуват тази стойност два пъти месечно.

Най-малко два пъти месечно независим одитор удостоверява, че стойността на дяловете се изчислява в съответствие със закона и учредителните документи на инвестиционното дружество.

При тези проверки одиторът се уверява също, че активите на инвестиционното дружество са инвестирани в съответствие с правилата, установени със закон и с учредителните документи на инвестиционното дружество.

6. Държавите-членки информират Комисията за инвестиционните дружества, които се ползват от дерогациите по параграфи 4 и 5.

Член 33

1. Депозитарът трябва да има седалище в същата държава-членка като на инвестиционното дружество или да е установен в тази държава-членка.

2. Депозитарът е институция, подложена на пруденциално регулиране и текущ надзор.

5. Когато държавата-членка по произход на управляващото дружество не е държавата-членка по произход на ПКИПЦК, депозитарът подписва писмено споразумение с управляващото дружество, с което се регулира потокът от информация, която се счита за необходима за изпълнението на функциите му съгласно член 32 и други законови, подзаконови или административни разпоредби, приложими за депозитарите в държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

Член 34

Депозитарът, в съответствие с националното право на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, носи отговорност пред инвестиционното дружество и пред притежателите на дялове за всяка понесена от тях загуба в резултат на неизпълнение или на неточно изпълнение на неговите задължения.

Член 35

1. Едно и също дружество не може да извършва дейност като инвестиционно дружество и като депозитар.

2. При изпълнение на своите функции депозитарът действа единствено в интерес на притежателите на дялове.

Член 36

Законът или учредителните актове на инвестиционното дружество предвиждат условията за смяна на депозитара, както и начините за защита на притежателите на дялове в случай на такава смяна.

ГЛАВА VI

СЛИВАНИЯ НА ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 1

Принцип, разрешение и одобрение

Член 37

За целите на настоящата глава ПКИПЦК включват и съответните им инвестиционни подразделения.

Член 38

1. Държавите-членки разрешават съгласно условията, предвидени в настоящата глава, и независимо от начина на учредяване на ПКИПЦК, изложен в член 1, параграф 3, презгранични и национални сливания, така както са определени в член 2, параграф 1, букви р) и с), съгласно една или повече от техниките за сливане, предвидени в член 2, параграф 1, буква п).

2. Техниките на сливане, използвани при презграничните сливания, по смисъла на член 2, параграф 1, буква р), трябва да бъдат предвидени съгласно законите на държавата-членка по произход на сливащите се ПКИПЦК.

Техниките на сливане, използвани при националните сливания по смисъла на член 2, параграф 1, буква с), трябва да бъдат предвидени съгласно законите на тази държава-членка, в която е установено ПКИПЦК.

Член 39

1. Сливанията подлежат на предварително разрешение от страна на компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК.

2. Сливащото(ите) се ПКИПЦК предоставя(т) на компетентните органи на държавата-членка по произход следната информация:

а)	общ план за предложеното сливане, надлежно одобрен от сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК;

б)	актуална версия на проспекта и посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите на поемащото ПКИПЦК, ако то е установено в друга държава-членка;

в)

декларация от всеки от депозитарите на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК, потвърждаваща, че те са проверили, в съответствие с член 41, съответствието на подробностите, установени в член 40, параграф 1, букви а), е) и ж), с изискванията на настоящата директива, с фондовите правила или с учредителните документи на съответното им ПКИПЦК; и

г)	информацията за предложеното сливане, която сливащото(ите) се ПКИПЦК и поемащото ПКИПЦК възнамеряват да предоставят на своите съответни притежатели на дялове.

Тази информация се предоставя по начин, който да позволи на компетентните органи на държавата-членка по произход както на сливащото(ите) се ПКИПЦК, така и на поемащото ПКИПЦК да я прочетат на официалния език или на един от официалните езици на съответната държава-членка или държави-членки, или на език, одобрен от тези компетентни органи.

3. Когато пакетът с документи е пълен, компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК незабавно предават копия на информацията, посочена в параграф 2, на компетентните органи на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК. Компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК вземат съответно под внимание потенциалното влияние на предложеното сливане върху притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК, за да преценят дали на притежателите на дялове е била предоставена подходяща информация.

Ако компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК считат за необходимо, те могат писмено да изискат по-ясно представяне на информацията пред притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК.

Ако компетентните органи на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК считат за необходимо, те могат писмено да изискат, не по-късно от 15 работни дни след получаване на копията на пълната информация съгласно параграф 2, поемащо ПКИПЦК да промени информацията, която трябва да бъде предоставена на притежателите на негови дялове.

В такъв случай компетентните органи на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК дават индикация за неудовлетворението си на компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК. Те уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК дали са удовлетворени от променената информация, предназначена за притежателите на дялове на поемащото ПКИПЦК, в рамките на 20 работни дни, след като са били уведомени за това.

4. Компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК разрешават предложеното сливане, ако са изпълнени следните условия:

а)	предложеното сливане отговаря на всички изисквания съгласно членове 39—42;

б)	в съответствие с член 93 поемащото ПКИПЦК е подало уведомление за предлагане на своите дялове във всички държави-членки, в които сливащото(ите) се ПКИПЦК или е(са) получило(и) разрешение, или е(са) подало(и) уведомление за предлагане съгласно член 93; и

в)

компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК са удовлетворени от предложената информация, предназначена за притежатели на дялове, или не е получена индикация от страна на компетентните органи на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК, че не са удовлетворени съгласно параграф 3, четвърта алинея.

5. Ако компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК счетат, че пакетът с документи е непълен, те изискват допълнителна информация в срок 10 работни дни от получаването на информацията, посочена в параграф 2.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК уведомяват сливащото(ите) се ПКИПЦК в срок 20 работни дни от представяне на пълната информация съгласно параграф 2 дали сливането е разрешено или не.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК относно взетото от тях решение.

6. Държавите-членки могат, съгласно член 57, параграф 1, втора алинея, да предвидят дерогация от членове 52—55 за поемащо ПКИПЦК.

Член 40

1. Държавите-членки изискват сливащото(ите) се ПКИПЦК и поемащото ПКИПЦК да изготвят общ план за сливане.

Общият план за сливане установява следните елементи:

а)	определяне на вида на сливане и на участващите ПКИПЦК;

б)	обстоятелства и обосновка на предложеното сливане;

в)	очаквано въздействие на предложеното сливане върху притежателите на дялове както на сливащото(ите) се, така и на поемащото ПКИПЦК;

г)	възприети критерии за оценка на активите, където е приложимо, и на пасивите към датата за изчисляване на коефициента на замяна, посочена в член 47, параграф 1;

д)	метод за изчисляване на коефициента на замяна;

е)	планирана ефективна дата на сливането;

ж)	приложимите правила съответно за прехвърляне на активи и размяна на дялове; и

з)	в случай на сливане съгласно член 2, параграф 1, буква п), подточка ii) и, когато е приложимо, член 2, параграф 1, буква п), подточка iii), фондовите правила или учредителните документи на новоучреденото поемащо ПКИПЦК.

Компетентните органи не могат да изискат добавянето на допълнителна информация към общия план за сливане.

2. Сливащото(ите) се ПКИПЦК и поемащото ПКИПЦК могат да решат да включат допълнителни елементи в общия план за сливане.

РАЗДЕЛ 2

Член 41

Държавите-членки изискват от депозитарите на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК да проверят съответствието на подробностите, установени в член 40, параграф 1, букви а), е), и ж), с изискванията на настоящата директива и с фондовите правила или учредителните документи на съответните им ПКИПЦК.

Член 42

1. Националното законодателство на държавите-членки по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК възлага на депозитар или на независим одитор, одобрен съгласно Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (13), проверката на следното:

а)	възприетите критерии за оценка на активите, където е приложимо, и на пасивите към датата за изчисляване на коефициента на замяна, посочена в член 47, параграф 1;

б)	когато е приложимо, изплащаната парична сума на дял; и

в)	метода за изчисляване на коефициента на замяна, както и действителния коефициент на замяна, определен на датата за изчисляване на този коефициент съгласно член 47, параграф 1.

2. За целите на параграф 1 задължителните одитори на сливащото(ите) се ПКИПЦК или задължителните одитори на поемащото ПКИПЦК се считат за независими одитори.

3. Копие на докладите на независимия одитор или, когато е приложимо, на депозитара се предоставя безплатно при поискване на притежателите на дялове както на сливащото(ите) се ПКИПЦК, така и на поемащото ПКИПЦК и на съответните им компетентни органи.

Член 43

1. Държавите-членки изискват от сливащото(ите) се ПКИПЦК и поемащите ПКИПЦК да предоставят подходяща и точна информация относно предложеното сливане на съответните им притежатели на дялове, за да могат да направят информирана преценка относно влиянието на предложението върху техните инвестиции.

2. Информацията се предоставя на притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК, едва след като компетентните органи на държавата-членка по произход на сливащото(ите) се ПКИПЦК са разрешили предложеното сливане съгласно член 39.

Тя се предоставя поне 30 дни преди крайния срок за подаване на искане за обратно изкупуване или, където е приложимо, за преобразуване без допълнителни такси съгласно член 45, параграф 1.

3. Информацията относно предложеното сливане, предназначена за притежатели на дялове на сливащото(ите) се и на поемащото ПКИПЦК, следва да е подходяща и точна, за да могат притежателите на дялове да бъдат информирани при вземане на решение относно съответното възможно влияние върху техните инвестиции и да упражнят правата си в съответствие с членове 44 и 45.

Информацията съдържа следното:

а)	обстоятелства и обосновка за предложеното сливане;

б)

възможното въздействие на предложеното сливане върху притежателите на дялове, включващо, но не и ограничаващо се до съществени разлики по отношение на инвестиционна политика и стратегия, разходи, очакван резултат, периодична отчетност и възможни отклонения в резултатите от дейността, както и, когато е уместно, изрично предупреждение към инвеститорите за възможна промяна в данъчното им третиране след сливането;

в)

всички специфични права на притежателите на дялове по отношение на предложеното сливане, включващи, но не и ограничаващи се до правото за получаване на допълнителна информация, правото за получаване на копие на доклада на независимия одитор или на депозитара при поискване, правото за изискване на обратно изкупуване или, където е приложимо, преобразуване на притежаваните от тях дялове без такса съгласно член 45, параграф 1 и крайния срок за упражняване на това право;

г)	съответните процедурни въпроси и планираната ефективна дата на сливането; и

д)	копие от посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите на поемащото ПКИПЦК.

4. Ако сливащото(ите) се ПКИПЦК или поемащото ПКИПЦК е подало уведомление в съответствие с член 93, то информацията съгласно параграф 3 се представя на официалния или на един от официалните езици на съответната приемаща ПКИПЦК държава-членка или на одобрения от нейните компетентни органи език. ПКИПЦК, от което се изисква да предостави информацията, носи отговорност за изготвяне на превода. Преводът възпроизвежда достоверно съдържанието на оригинала.

5. Комисията може да приеме мерки по прилагане, определящи точното съдържание, формата и начина за предоставяне на информацията съгласно параграфи 1 и 3.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 112, параграф 2.

Член 44

Когато националното законодателство на държавите-членки изисква сливанията между ПКИПЦК да бъдат одобрени от притежателите на дялове, държавите-членки трябва да гарантират, че това одобрение не налага получаването на повече от 75 % от реално дадените гласове на притежателите на дялове, присъстващи или представени на общото събрание на притежателите на дялове.

Първата алинея не засяга изискванията за кворум, предвидени в националното законодателство. Държавите-членки не налагат по-строги присъствени кворуми за презгранични сливания в сравнение с кворумите при национални сливания, нито за сливания на ПКИПЦК в сравнение със сливанията на корпоративни образувания.

Член 45

1. Законодателствата на държавите-членки предвиждат, че притежателите на дялове както на сливащото(ите) се ПКИПЦК, така и на поемащото ПКИПЦК имат право да изискват, без това да е свързано с допълнителни такси, различни от таксите, които ПКИПЦК задържа за покриване на разходи за съкращаване на инвестициите, обратното изкупуване и откупуването на притежаваните от тях дялове или, където е възможно, да ги преобразуват в дялове на друго ПКИПЦК с подобни инвестиционни цели и управлявано от същото управляващо дружество или от всяко друго дружество, с което управляващото дружество е свързано чрез общо управление или контрол или чрез съществено пряко или непряко участие. Това право става ефективно приложимо от момента, в който притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК и на поемащото ПКИПЦК бъдат информирани относно предложеното сливане в съответствие с член 43, и се прекратява пет работни дни преди датата за изчисляване на коефициента на замяна, посочена в член 47, параграф 1.

2. Без да се засяга параграф 1, за сливания между ПКИПЦК и в отклонение от разпоредбите на член 84, параграф 1 държавите-членки могат да позволят на компетентните органи да изискват или разрешат временното спиране на записването, обратното изкупуване или откупуването на дяловете, ако това спиране е в интерес на притежателите на дялове.

РАЗДЕЛ 3

Разходи и пораждане на действие

Член 46

Освен в случаите, когато ПКИПЦК не са посочили управляващо дружество, държавите-членки гарантират, че възникналите във връзка с подготовката и извършването на сливането правни, консултантски и административни разходи няма да бъдат за сметка на сливащото(ите) се ПКИПЦК, поемащото ПКИПЦК или на техните притежатели на дялове.

Член 47

1. При националните сливания законодателствата на държавите-членки определят датата, на която сливането поражда действие, както и датата за изчисляване на коефициента на замяна на дяловете на сливащото(ите) се ПКИПЦК за дялове на поемащото ПКИПЦК и, когато е приложимо, за определяне на съответната нетна стойност на активите за плащания в брой.

При презграничните сливания тези дати се определят от законите на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК. Държавите-членки гарантират, където е приложимо, че тези дати се определят след одобрението на сливането от притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК или на поемащото ПКИПЦК.

2. Пораждането на действие на сливането се оповестява публично посредством всички подходящи средства по установения от законите на държавата-членка по произход на поемащото ПКИПЦК начин и за него се уведомяват компетентните органи на държавите-членки по произход на поемащото и на сливащото се ПКИПЦК.

3. Сливане, което е породило действие съгласно предвиденото в параграф 1, не може да бъде обявено за нищожно.

Член 48

1. Сливане, осъществено съгласно член 2, параграф 1, буква п), подточка i), има следните последици:

а)	всички активи и пасиви на сливащото(ите) се ПКИПЦК се прехвърлят на поемащото ПКИПЦК или, където е приложимо, на депозитара на поемащото ПКИПЦК;

б)	притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК стават притежатели на дялове на поемащото ПКИПЦК и, когато е приложимо, те имат право на плащания в брой, които не надхвърлят 10 % от нетната стойност на активите на техните дялове в сливащото(ите) се ПКИПЦК; и

в)	сливащото(ите) се ПКИПЦК прекратява(т) съществуването си с влизането в сила на сливането.

2. Сливане, осъществено съгласно член 2, параграф 1, буква п), подточка ii), има следните последици:

а)	всички активи и пасиви на сливащото(ите) се ПКИПЦК се прехвърлят на новоучреденото поемащо ПКИПЦК или, където е приложимо, на депозитара на поемащото ПКИПЦК;

б)	притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК стават притежатели на дялове на новоучреденото поемащо ПКИПЦК и, когато е приложимо, те имат право на плащания в брой, които не надхвърлят 10 % от нетната стойност на активите на техните дялове в сливащото(ите) се ПКИПЦК; и

в)	сливащото(ите) се ПКИПЦК прекратява(т) съществуването си с влизането в сила на сливането.

3. Сливане, осъществено съгласно член 2, параграф 1, буква п), подточка iii) има следните последици:

а)	нетните активи на сливащото(ите) се ПКИПЦК се прехвърлят на поемащото ПКИПЦК или, когато е приложимо, на депозитара на поемащото ПКИПЦК;

б)	притежателите на дялове на сливащото(ите) се ПКИПЦК стават притежатели на дялове на поемащото ПКИПЦК; и

в)	сливащото(ите) се ПКИПЦК продължава(т) да съществува(т) до погасяването на задълженията.

4. Държавите-членки предвиждат създаването на процедура, чрез която управляващото дружество на поемащото ПКИПЦК потвърждава пред депозитара на поемащото ПКИПЦК, че прехвърлянето на активи и, когато е приложимо, на пасиви е приключило. Когато поемащото ПКИПЦК не е посочило управляващо дружество, то самото потвърждава това пред депозитара на поемащото ПКИПЦК.

ГЛАВА VII

ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ПКИПЦК

Член 49

Когато ПКИПЦК се състои от повече от едно инвестиционно подразделение, всяко подразделение се счита за отделно ПКИПЦК за целите на настоящата глава.

Член 50

1. Инвестициите на ПКИПЦК се състоят единствено от едно или няколко от следните:

а)	прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, котирани или договорени на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;

б)	прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, търгувани на друг регулиран пазар в държава-членка, който функционира редовно и е признат и публично достъпен;

в)

прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, допуснати до официална регистрация на фондова борса в трета държава или търгувани на друг регулиран пазар в трета държава, който функционира редовно и е признат и публично достъпен, при условие че изборът на фондова борса или пазар е одобрен от компетентните органи или е предвиден в закона или във фондовите правила, или в учредителните документи на инвестиционното дружество;

г)

новоемитирани прехвърлими ценни книжа, при условие че:

условията на емисията включват задължение за подаване на заявление за допускане до официална регистрация на фондова борса или на друг регулиран пазар, който функционира редовно и е признат и публично достъпен, при условие че изборът на фондова борса или пазар е одобрен от компетентните органи или е предвиден в закона или в правилника на фонда, или в учредителните актове на инвестиционното дружество; и

ii)	официалната регистрация съгласно подточка i) бъде осигурена в срок една година след емисията;

д)

дялове на ПКИПЦК, получили разрешение в съответствие с настоящата директива, или други дружества за колективно инвестиране за целите на член 1, параграф 2, букви а) и б), независимо дали са установени в държава-членка или не, при условие че:

такива други дружества за колективно инвестиране са получили разрешение в съответствие със законодателство, предвиждащо тези дружества да бъдат подчинени на надзор, който компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК оценяват като еквивалентен на предвидения от законодателството на Общностт, и сътрудничеството между органите е достатъчно гарантирано;

ii)

равнището на защита, гарантирана за притежателите на дялове на тези други дружества за колективно инвестиране, е еквивалентно на предвиденото за притежателите на дялове в ПКИПЦК, и по-специално правилата, отнасящи се до разделението на активи, до заемането, до предоставянето, до бланкова продажба на прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, са еквивалентни на изискванията на настоящата директива;

iii)	дейностите на тези други дружества за колективно инвестиране са обект на шестмесечни и годишни доклади, позволяващи оценка на активите и пасивите, на приходите и на операциите през докладвания период; и

iv)

съотношението на активите на ПКИПЦК или на другите предприятия за колективно инвестиране, чието закупуване е предвидено, което в съответствие с фондовите правила на ПКИПЦК или техните учредителни документи може да бъде извършено чрез инвестиране глобално в дялове на други ПКИПЦК или други дружества за колективно инвестиране, не надхвърля 10 %;

е)

депозити в кредитна институция, платими при поискване или които могат да бъдат изтеглени и имащи падеж след не повече от 12 месеца, при условие че кредитната институция има седалище в държава-членка или, ако седалището на кредитната институция е разположено в трета държава, при условие че е подчинено на пруденциални правила, считани от компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК за еквивалентни на предвидените от законодателството на Общността;

ж)

деривативни финансови инструменти, включително еквивалентни на инструменти, даващи възможност за уреждане в текущо плащане, които са търгувани на регулиран пазар, посочен в букви а), б) и в); или деривативни финансови инструменти, търгувани извънборсово, при условие че:

базовият актив на дериватива се състои от инструменти, обхванати от настоящия параграф, финансови индекси, лихви, обменни курсове или валута, в които ПКИПЦК могат да инвестират в съответствие със своите инвестиционни цели, така както те произлизат от фондовите правила или от неговите учредителни документи;

ii)	контрагентите в сделките с извънборсови деривативи са институции, обект на пруденциален надзор и принадлежащи на категориите, одобрени от компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК; и

iii)	извънборсовите деривативи са обект на надеждна и проверима оценка на дневна база и могат по инициатива на ПКИПЦК да бъдат продавани, ликвидирани или приключвани чрез операция по прихващане във всеки момент и на тяхната точна стойност; или

з)

инструменти на паричния пазар, различни от търгуваните на регулиран пазар и посочени в член 2, параграф 1, буква о), ако емисията или емитентът на тези инструменти са регулирани за целите на защитата на инвеститорите и спестяванията, при условие че тези инструменти са:

емитирани или гарантирани от централен, регионален или местен орган или от централна банка на държава-членка, от Европейската централна банка, от Общността или от Европейската инвестиционна банка, от трета държава или, в случай на федерална държава, от един от членовете, съставящи федерацията, или от международна публична институция, в която участват една или повече държави-членки;

ii)	емитирани от предприятие, чиито ценни книжа са търгувани на регулираните пазари, посочени в буква а), б) или в);

iii)

издадени или гарантирани от учреждение, подчинено на пруденциален надзор според критериите, определени от законодателството на Общността, или от учреждение, което е подчинено и което се съобразява с пруденциални правила, оценени от компетентните органи като най-малкото толкова строги, колкото предвидените от законодателството на Общността; или

iv)

емитирани от други институции, принадлежащи към категориите, одобрени от компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, доколкото инвестициите в тези инструменти са обект на правила за защита на инвеститорите, еквивалентни на предвидените в подточки i), ii) или iii), и емитентът е дружество, чиито капитал и резерви са в размер най-малкото 10 000 000 EUR и което представя и публикува своите годишни счетоводни отчети в съответствие с Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (14), който е образувание, което, в рамките на група дружества, включваща едно или повече котирани дружества, се занимава с финансирането на групата, или е образувание, което се занимава с финансирането на способи за секюритизация, ползващи се от банкова линия за финансиране.

2. ПКИПЦК не може:

а)	да инвестира повече от 10 % от своите активи в други прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар, освен посочените в параграф 1; или

б)	да придобива нито ценни метали, нито представящи ценни метали сертификати.

ПКИПЦК може да държат допълнителни ликвидни активи.

3. Инвестиционно дружество може да придобива движимо и недвижимо имущество, което е необходимо за прякото упражняване на неговата дейност.

Член 51

1. Управляващото или инвестиционното дружество използва метод на управление на рисковете, който да му позволява да контролира и да измерва във всеки момент риска, свързан с позициите и приноса им за профила на общия риск на портфейла.

То използва метод, позволяващ точна и независима оценка на стойността на извънборсовите деривативи.

То съобщава редовно на компетентните органи на своята държава-членка по произход типовете деривативни инструменти, основните рискове, количествените ограничения, както и избраните методи за оценка на рисковете, свързани със сделки по деривативни инструменти, за всяко ПКИПЦК, управлявано от него.

2. Държавите-членки могат да разрешават на ПКИПЦК да прибягват до техники и инструменти, свързани с ценни книжа и инструменти на паричния пазар, при условия и в границите, които тези държави установяват, доколкото тези техники и тези инструменти се използват за целите на ефективно управление на портфейла.

Когато тези операции засягат използването на деривативни инструменти, тези условия и тези граници се съобразяват с разпоредбите на настоящата директива.

В никакъв случай тези операции не може да водят ПКИПЦК до отклонение от неговите инвестиционни цели, както са изложени във фондовите правила на ПКИПЦК, в неговите учредителни документи или в неговия проспект.

3. ПКИПЦК гарантира, че глобалният риск, свързан с деривативните инструменти, не надхвърля общата нетна стойност на неговия портфейл.

Рисковете се изчисляват, като се взимат предвид текущата стойност на базовите активи, рискът за контрагента, предвидимото развитие на пазарите и наличното време за ликвидирането на позициите. Този принцип се прилага също и за трета и четвърта алинея.

Едно ПКИПЦК може, в рамките на своята инвестиционна политика и в границите, определени в член 52, параграф 5, да инвестира в деривативни финансови инструменти, доколкото глобално рисковете, на които са изложени основните активи, не надхвърлят границите за инвестиции, установени в член 52. Държавите-членки могат, когато едно ПКИПЦК инвестира в деривативни финансови инструменти, основаващи се на индекс, да предвидят тези инвестиции да не трябва да бъдат комбинирани за целите на границите, установени в член 52.

Когато прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар съдържат деривативен инструмент, деривативният инструмент се взема под внимание при прилагането на изискванията на настоящия член.

4. Без да се засяга член 116, до 1 юли 2010 г. Комисията приема мерки по прилагане, определящи следното:

а)	критерии за оценка на адекватността на процеса на управление на риска, използван от управляващото дружество, съгласно параграф 1, първа алинея;

б)	подробни правила за точна и независима оценка на стойността на извънборсови деривативни инструменти; и

в)	подробни правила относно съдържанието на информацията, посочена в параграф 1, трета алинея, и процедурата, която трябва да бъде следвана при съобщаване на тази информация на компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество.

Член 52

1. ПКИПЦК не инвестира повече от:

а)	5 % от своите активи в прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от същия субект; или

б)	20 % от своите активи в депозити, направени в същия субект.

Рискът на контрагента на ПКИПЦК в дадена сделка с извънборсови деривативни транзакции не надхвърля нито един от следните прагове:

а)	10 % от неговите активи, когато контрагентът е кредитна институция, посочена в член 50, параграф 1, буква е); или

б)	5 % от неговите активи в другите случаи.

2. Държавите-членки могат да завишат ограничението от 5 %, предвидено в параграф 1, първа алинея, най-много до 10 %. Ако те направят това обаче, общата стойност на прехвърлимите ценни книжа и на инструментите на паричния пазар, държани от ПКИПЦК към емитентите, във всеки от които то инвестира повече от 5 % от своите активи, не трябва да надхвърли 40 % от стойността на неговите активи. Това ограничение не се прилага за депозитите в кредитни институции, представляващи обект на пруденциален надзор, и за сделките с извънборсови деривативни инструменти с тези институции.

Независимо от индивидуалните ограничения, установени в параграф 1, дадено ПКИПЦК не комбинира следните възможности в случаите, когато това ще доведе до инвестиция от повече от 20 % от неговите активи в един и същ субект:

а)	инвестиции в прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от този субект;

б)	депозити, направени в този субект; или

в)	рискове, произтичащи от извънборсови деривативни транзакции с този субект.

3. Държавите-членки могат да завишат ограничението от 5 %, предвидено в параграф 1, първа алинея, най-много до 35 %, ако ценните книжа или инструментите на паричния пазар са емитирани или гарантирани от държава-членка, от нейните местни органи, от трета държава или от публична международна институция, в които участват една или повече държави-членки.

4. Държавите-членки могат да завишат ограничението от 5 %, предвидено в параграф 1, първа алинея, най-много до 25 %, когато облигациите са емитирани от кредитна институция, която има седалище в държава-членка и подлежи на специален публичен надзор, имащ за цел защита на притежателите на облигации. В частност сумите, произтичащи от емитирането на тези облигации, са инвестирани в съответствие със законодателството в активи, които през целия период на валидност на облигациите могат да покриват кредитите, произтичащи от облигациите, и които, в случай на фалит на емитента, да бъдат използвани приоритетно за изплащането на сумите на принципала и плащането на натрупаните лихви.

Когато дадено ПКИПЦК инвестира повече от 5 % от своите активи в облигациите, посочени в първа алинея, които са емитирани от един-единствен емитент, общата стойност на тези инвестиции не надхвърля 80 % от стойността на активите на ПКИПЦК.

Държавите-членки изпращат на Комисията списъка с посочените в първа алинея категории облигации и категориите емитенти в съответствие със законите и разпоредбите относно контрола, посочени в споменатата алинея, оправомощени да емитират облигации, съобразени с критериите, предвидени в настоящия член. Тези списъци се придружават от бележка, уточняваща статуса на предложените гаранции. Комисията предава незабавно на другите държави-членки тази информация заедно с коментари, които тя прецени за подходящи, и прави тази информация публично достояние. Тези съобщения могат да бъдат предмет на обмен на мнения в рамките на Европейския комитет по ценни книжа, посочен в член 112, параграф 1.

5. Прехвърлимите ценни книжа и инструментите на паричния пазар, посочени в параграфи 3 и 4, не се вземат предвид за целите на прилагането на ограничението от 40 %, посочено в параграф 2.

Ограниченията, предвидени в параграфи 1—4, не може да бъдат комбинирани; вследствие на това инвестициите в прехвърлими ценни книжа или в инструменти на паричния пазар, емитирани от същия субект, в депозити или в деривативни инструменти, реализирани със същия субект в съответствие с параграфи от 1 до 4, не може да надхвърлят общо 35 % от активите на ПКИПЦК.

Дружествата, които са включени в същата група за целите на консолидираните счетоводни отчети, определени в Директива 83/349/ЕИО или в съответствие с признатите международни счетоводни правила, се оценяват като една цяла единица за изчисляването на ограниченията, предвидени в настоящия член.

Държавите-членки могат да позволяват кумулативни инвестиции в прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар в същата група с ограничение до 20 %.

Член 53

1. Без да се засягат ограниченията, предвидени в член 56, държавите-членки могат да завишат ограниченията, предвидени в член 52, най-много до 20 % за инвестиции в акции или в облигации, емитирани от един и същ субект, когато, в съответствие с фондовите правила или учредителните документи, инвестиционната политиката на ПКИПЦК има за цел да възпроизведе състава на индекс на акции или на облигации, признат от компетентните органи, на следната основа:

а)	съставът на индекса е достатъчно диверсифициран;

б)	индексът представлява представителен еталон на пазара, за който се отнася; и

в)	е публикуван по подходящ начин.

2. Държавите-членки могат да завишат ограничението, предвидено в параграф 1, най-много до 35 %, когато това се окаже оправдано от изключителни обстоятелства на пазара, по-специално на регулираните пазари, където обширно доминират някои прехвърлими ценни книжа или някои инструменти на паричния пазар. Инвестицията до това ограничение е позволена само на един емитент.

Член 54

1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 52 държавите-членки може да разрешат на ПКИПЦК да инвестират, в съответствие с принципа за разпределянето на риска, до 100 % от своите активи в различни прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, емитирани или гарантирани от държава-членка, от един или повече от нейните органи на местна власт, от трета държава или от международна публична институция, в която членуват една или повече държави-членки.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК приемат дерогацията, само ако преценят, че притежателите на дялове на ползващото дерогацията ПКИПЦК се ползват със защита, еквивалентна на защитата, с която се ползват притежателите на дялове на ПКИПЦК, спазващи ограниченията по член 52.

Такива ПКИПЦК притежават ценни книжа от най-малко шест различни емисии, като ценните книжа от всяка отделна емисия не възлизат на повече от 30 % от сумата на активите на предприятието.

2. ПКИПЦК, посочени в параграф 1, изрично посочват във фондовите правила или в учредителните актове на инвестиционното дружество държавата-членка, органа на местната власт или международните публични институции, емитиращи или гарантиращи ценни книжа, в които възнамеряват да инвестират повече от 35 % от своите активи.

Фондовите правила или учредителните документи се одобряват от компетентните органи.

3. Всяко ПКИПЦК, посочено в параграф 1, включва в проспекта си, както и в своите маркетингови съобщения изрична информация, че е получило такова разрешение, както и държавите-членки, органите на местната власт и/или международните публични институции, в чиито ценни книжа възнамерява да инвестира повече от 35 % от активите си.

Член 55

1. ПКИПЦК може да придобиват дялове на ПКИПЦК или други дружества за колективно инвестиране, посочени в член 50, параграф 1, буква д), при условие че най-много 10 % от тези активи са вложени в дялове на едно и също ПКИПЦК или в друго дружество за колективно инвестиране. Държавите-членки могат да завишат това ограничение най-много до 20 %.

2. Инвестициите в дялове на предприятия за колективно инвестиране, различни от ПКИПЦК, не може да надхвърлят общо 30 % от активите на ПКИПЦК.

Държавите-членки могат, когато дадено ПКИПЦК е придобило дялове на друго ПКИПЦК или други предприятия за колективно инвестиране, да предвидят, че не се изисква активите на тези ПКИПЦК или другите предприятия за колективно инвестиране да бъдат задължително комбинирани за целите на ограниченията, предвидени в член 52.

3. Когато ПКИПЦК инвестира в дялове на други ПКИПЦК или дружества за колективно инвестиране, които се управляват пряко или по делегация от същото управляващо дружество или от друго дружество, с което управляващото дружество е свързано от общо управление или контрол, или чрез съществено пряко или непряко участие, това управляващо дружество или друго дружество не може да начислява такси за записване или за изплащане за инвестицията на ПКИПЦК в дяловете на тези други ПКИПЦК или дружества за колективно инвестиране.

ПКИПЦК, което инвестира значителна част от своите активи в други ПКИПЦК или други дружества за колективно инвестиране, оповестява в своя проспект максималното равнище на възнагражденията за управление, които могат да бъдат начислени едновременно на самото ПКИПЦК и на други ПКИПЦК или на други дружества за колективно инвестиране, в които то възнамерява да инвестира. То посочва в своя годишен доклад максималния процент на възнагражденията за управление, начислени както на равнище ПКИПЦК, така и на равнище на другото ПКИПЦК или друго дружество за колективно инвестиране, в които то инвестира.

Член 56

1. Инвестиционно дружество или управляващо дружество, действащо във връзка с всички взаимни фондове, които управлява и които попадат в обхвата на настоящата директива, не придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитент.

До приемането на последващи мерки за координиране държавите-членки вземат предвид действащите правила, които определят принципа, посочен в първата алинея, в правото на другите държави-членки.

2. ПКИПЦК не може да придобива повече от:

а)	10 % от акциите без право на глас на отделен емитент;

б)	10 % от дълговите ценни книжа на отделен емитент;

в)	25 % от дяловете на едно и също ПКИПЦК или друг вид дружество за колективно инвестиране за целите на член 1, параграф 2, букви а) и б); или

г)	10 % от инструментите на паричния пазар, емитирани от един и същ емитент.

Ограниченията, предвидени в букви б), в) и г), могат да не бъдат спазвани в момента на придобиването, ако в този момент брутната сума на дълговите ценни книжа или на инструментите на паричния пазар, или нетната сума на емитираните ценни книжа не може да бъде изчислена.

3. Държава-членка може да не прилага разпоредбите на параграфи 1 и 2 по отношение на:

а)	прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, емитирани или гарантирани от държава-членка или от нейни органи на местна власт;

б)	прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, емитирани или гарантирани от трета държава;

в)	прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, емитирани от международна публична институция, в която членуват една или повече държави-членки;

г)

притежавани от ПКИПЦК акции на дружество, регистрирано в трета държава и инвестиращо активите си главно в ценни книжа на емитенти със седалище в същата държава, когато съгласно законодателството на тази държава такова притежание е единственият начин, по който ПКИПЦК може да инвестира в ценни книжа на местни емитенти; или

д)

акциите, притежавани от едно или повече инвестиционни дружества, от капитала на дъщерни дружества, осъществяващи единствено дейностите по управление, консултиране или за предлагане в държавата, където е установено дъщерното предприятие, що се отнася до обратното закупуване на дяловете по искане на притежателите на дяловете, изключително от негово или от тяхно име.

Дерогацията по буква г) от първа алинея на настоящия параграф се прилага, само ако съгласно инвестиционната си политика дружеството от третата държава спазва ограниченията, посочени в членове 52 и 55, както и в параграфи 1 и 2 от настоящия член. При превишаване на ограниченията по членове 52 и 55 се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на член 57.

Член 57

1. От ПКИПЦК не се изисква непременно да се съобразяват с ограниченията, предвидени в настоящата глава, при упражняването на правата на записване, отнасящи се до прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар, които са част от техните активи.

Като се грижат за спазването на принципа на разпределяне на риска, държавите-членки могат да позволят на неотдавна получилите разрешение ПКИПЦК да се отклоняват от разпоредбите на членове 52—55 за период от шест месеца, следващ датата на тяхното разрешение.

2. Ако посочените в параграф 1 ограничения не бъдат спазени по независещи от ПКИПЦК причини или в резултат от упражняването на право на записване, ПКИПЦК възприема като приоритетна цел на сделките си по продажба преодоляването на това положение, като взема предвид интересите на притежателите на дялове.

ГЛАВА VIII

СТРУКТУРИ ОТ ТИПА ГЛАВНО—ЗАХРАНВАЩИ ПКИПЦК

РАЗДЕЛ 1

Приложно поле и одобрение

Член 58

1. Захранващо ПКИПЦК е ПКИПЦК или негово инвестиционно подразделение, което има одобрение да инвестира чрез дерогация от разпоредбите на член 1, параграф 2, буква а), членове 50, 52, 55 и член 56, параграф 2, буква в) най-малко 85 % от своите активи в дялове на друго ПКИПЦК или негово инвестиционно подразделение („главно ПКИПЦК“).

2. Захранващо ПКИПЦК може да държи до 15 % от своите активи в едно или няколко от следните:

а)	допълнителни ликвидни активи съгласно член 50, параграф 2, втора алинея;

б)	деривативни финансови инструменти, които могат да се използват само за целите на хеджирането, съгласно член 50, параграф 1, буква ж) и член 51, параграфи 2 и 3;

в)	движимо и недвижимо имущество, необходимо за прякото упражняване на дейността, ако захранващото ПКИПЦК е инвестиционно дружество.

За целите на спазването на член 51, параграф 3 захранващото ПКИПЦК изчислява глобалната рискова експозиция, свързана с деривативни финансови инструменти, като комбинира собствената си пряка рискова експозиция съгласно буква б) от първата алинея или със:

а)	действителната рискова експозиция на деривативни финансови инструменти на главното ПКИПЦК пропорционално на размера на инвестицията на захранващото ПКИПЦК в главно ПКИПЦК; или

б)	потенциалната максимална глобална експозиция на главно ПКИПЦК на деривативни финансови инструменти, предвидена във фондовите правила на главното ПКИПЦК или учредителните актове, пропорционално на размера на инвестицията на захранващото ПКИПЦК в главното ПКИПЦК.

3. Главно ПКИПЦК е ПКИПЦК или негово инвестиционно подразделение, което:

а)	има най-малко едно захранващо ПКИПЦК сред притежателите на негови дялове;

б)	само по себе си не е захранващо ПКИПЦК; и

в)	не притежава дялове на захранващо ПКИПЦК.

4. За главно ПКИПЦК се прилагат следните дерогации:

а)	ако главно ПКИПЦК има най-малко две захранващи ПКИПЦК, притежаващи негови дялове, член 1, параграф 2, буква а) и член 3, буква б) не се прилагат, предоставяйки на главното ПКИПЦК възможността да избере дали да привлича капитал от други инвеститори;

б)	когато главно ПКИПЦК не привлича капитал публично в държавата-членка, различна от тази, в която е установено, но има само едно или повече захранващи ПКИПЦК в държавата-членка, глава ХI и член 108, параграф 1, втора алинея не се прилагат.

Член 59

1. Държавите-членки гарантират, че инвестицията от страна на захранващо ПКИПЦК в главно ПКИПЦК, която надхвърля ограничението, приложимо съгласно член 55, параграф 1 за инвестиции в други ПКИПЦК, подлежи на предварително одобрение от компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК.

2. Захранващото ПКИПЦК се уведомява в срок 15 работни дни от представянето на пълен комплект документи дали неговата инвестиция в главното ПКИПЦК е била одобрена от компетентните органи или не.

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК дават одобрение, ако захранващото ПКИПЦК, неговият депозитар и неговият одитор, а също така и главното ПКИПЦК отговарят на изложените в настоящата глава изисквания. За тази цел захранващото ПКИПЦК предоставя на компетентните органи на държавата-членка по произход следните документи:

а)	фондовите правила или учредителните документи на захранващото ПКИПЦК и на главното ПКИПЦК;

б)	проспекта и посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите на захранващото ПКИПЦК и на главното ПКИПЦК;

в)	споразумението между захранващото ПКИПЦК и главно ПКИПЦК или вътрешните правила за поведение по отношение на стопанска дейност, посочени в член 60, параграф 1;

г)	информацията, посочена в член 64, параграф 1, предназначена за притежателите на дялове, когато е приложимо;

д)	споразумението за обмен на информация между съответните им депозитари съгласно член 61, параграф 1, ако захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК имат различни депозитари; и

е)	споразумението за обмен на информация между съответните им одитори съгласно член 62, параграф 1, ако захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК имат различни одитори.

Когато захранващото ПКИПЦК е установено в държава-членка, различна от държавата-членка по произход на главното ПКИПЦК, захранващото ПКИПЦК също така предоставя атестация от компетентните органи на държавата-членка по произход на главното ПКИПЦК, че главното ПКИПЦК представлява ПКИПЦК или съответното му инвестиционно подразделение, което изпълнява условията, посочени в член 58, параграф 3, букви б) и в). Документите се предоставят от захранващото ПКИПЦК на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК, или на език, одобрен от нейните компетентни органи.

РАЗДЕЛ 2

Общи разпоредби за захранващи и главни ПКИПЦК

Член 60

1. Държавите-членки изискват от главното ПКИПЦК да предостави на захранващото ПКИПЦК всички документи и цялата информация, които са необходими на последното да изпълни изискванията, установени в настоящата директива. За тази цел захранващото ПКИПЦК сключва споразумение с главното ПКИПЦК.

Захранващото ПКИПЦК не инвестира над ограничението по член 55, параграф 1 в дялове на това главно ПКИПЦК до влизане в сила на посоченото в първа алинея споразумение. Това споразумение се предоставя безплатно при поискване на всички притежатели на дялове.

В случай че едно и също управляващо дружество управлява главното и захранващото ПКИПЦК, споразумението може да бъде заменено с вътрешни правила за поведение по отношение на стопанската дейност, гарантиращи спазването на изискванията, посочени в настоящия параграф.

2. Захранващото и главното ПКИПЦК вземат подходящи мерки, за да координират времето за изчисляване на нетната стойност на своите активи и за публикуване, с цел избягване избор на пазарния момент в своите дялове, предотвратявайки възможностите за арбитраж.

3. Без да се засяга член 84, ако главното ПКИПЦК по своя инициатива или по искане на компетентните органи временно спре обратното изкупуване, откупуване или записване на своите дялове, всяко едно от съответните му захранващи ПКИПЦК е оправомощено, независимо от разпоредбите на член 84, параграф 2, да спре обратното изкупуване, откупуване или записване на своите дялове за същия период от време като главното ПКИПЦК.

4. При ликвидация на главното ПКИПЦК захранващото ПКИПЦК също се ликвидира, освен ако компетентните органи на неговата държава-членка по произход не одобрят:

а)	инвестицията на най-малко 85 % от активите на захранващото ПКИПЦК в дялове на друго главно ПКИПЦК; или

б)	изменението на неговите фондови правила или учредителни документи, за да може захранващото ПКИПЦК да се преобразува в ПКИПЦК, което не е от типа захранващо ПКИПЦК.

Без да се накърняват специфични национални разпоредби относно задължителната ликвидация, главно ПКИПЦК може да бъде ликвидирано не по-рано от три месеца, след като главното ПКИПЦК е уведомило всички свои притежатели на дялове и компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК относно обвързващото решение за ликвидация.

5. При сливане на главно ПКИПЦК с друго ПКИПЦК или разделянето му на две или повече ПКИПЦК захранващото ПКИПЦК се ликвидира, освен ако компетентните органи на неговата държава-членка по произход не предоставят одобрение на захранващото ПКИПЦК:

а)	да продължи да бъде захранващо ПКИПЦК на главно ПКИПЦК или друго ПКИПЦК, възникнало в резултат от сливането или разделянето на главното ПКИПЦК;

б)	да инвестира най-малко 85 % от своите активи в дялове на друго главно ПКИПЦК, което не възниква в резултат на сливането или разделянето; или

в)	да изменени своите фондови правила или учредителни документи, за да може да се преобразува в ПКИПЦК, което не е захранващо ПКИПЦК.

Сливането или разделянето на главно ПКИПЦК не поражда действие, ако главното ПКИПЦК не е предоставило на всички свои притежатели на дялове и на компетентните органи на държавите-членки по произход на неговите захранващи ПКИПЦК информацията, посочена или съпоставима на тази по член 43, не по-късно от 60 дни преди предложената дата на пораждане на действие.

Преди пораждането на действие на сливането или разделянето на главно ПКИПЦК то дава възможност на захранващото ПКИПЦК да изкупи обратно или да откупи всички дялове в главното ПКИПЦК, освен ако компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК не са предоставили одобрение съгласно първа алинея, буква а).

6. Комисията може да приеме мерки по прилагане, определящи:

а)	съдържанието на споразумението или на вътрешните правила за поведение по отношение на стопанската дейност, посочени в параграф 1;

б)	кои от посочените в параграф 2 мерки се считат за подходящи; и

в)	процедурите за необходимото одобрение съгласно параграфи 4 и 5 в случай на ликвидация, сливане или разделяне на главното ПКИПЦК.

РАЗДЕЛ 3

Депозитари и одитори

Член 61

1. Ако захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК имат различни депозитари, държавите-членки изискват от съответните депозитари да сключат споразумение за обмен на информация, за да се гарантира изпълнението на задълженията на двата депозитара.

Захранващото ПКИПЦК не инвестира в дялове на главното ПКИПЦК до влизането в сила на такова споразумение.

Нито за депозитара на главното ПКИПЦК, нито за този на захранващо ПКИПЦК, когато спазват изискванията, установени в настоящата глава, не може да бъде счетено, че нарушават каквито и да било правила, ограничаващи оповестяване на информация или свързани със защита на данните, когато такива правила са предвидени в договор, закон, подзаконови или административни разпоредби. Такова спазване не поражда каквато и да било отговорност за такъв депозитар или за което и да било лице, което действа от негово име.

Държавите-членки изискват от захранващото ПКИПЦК или, когато е приложимо, от управляващото дружество на захранващото ПКИПЦК да носи отговорност за съобщаването на депозитара на захранващото ПКИПЦК на всяка информация относно главното ПКИПЦК, която е необходима за цялостното изпълнение на задълженията на депозитара на захранващото ПКИПЦК.

2. Депозитарът на главното ПКИПЦК уведомява незабавно компетентните органи на държавата-членка по произход на главното ПКИПЦК, захранващото ПКИПЦК или, където е приложимо, управляващото дружество и депозитара на захранващото ПКИПЦК относно установените от него нередности по отношение на главното ПКИПЦК, за които се счита, че оказват отрицателно въздействие върху захранващото ПКИПЦК.

3. Комисията може да приеме мерки по прилагане, допълнително уточняващи следното:

а)	подробностите, които трябва да бъдат включени в споразумението, посочено в параграф 1; и

б)	видовете нередности, посочени в параграф 2, за които се счита, че имат отрицателно влияние върху захранващото ПКИПЦК.

Член 62

1. Ако захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК имат различни одитори, държавите-членки изискват от съответните одитори да сключат споразумение за обмен на информация, за да се гарантира изпълнението на задълженията на двата одитора, включително мерките, взети в изпълнение на изискванията на параграф 2.

Захранващото ПКИПЦК не може да инвестира в дялове на главното ПКИПЦК до влизането в сила на такова споразумение.

2. В своя одиторски доклад одиторът на захранващото ПКИПЦК взема предвид одиторския доклад на главното ПКИПЦК. Ако отчетните години на захранващото и главното ПКИПЦК са различни, одиторът на главното ПКИПЦК съставя ad hoc доклад на датата на приключване на захранващото ПКИПЦК.

По-специално одиторът на захранващото ПКИПЦК докладва за установените в одиторския доклад на главното ПКИПЦК нередности и за тяхното влияние върху захранващото ПКИПЦК.

3. Нито за одитора на главното ПКИПЦК, нито за този на захранващото ПКИПЦК, когато спазват изискванията, установени в настоящата глава, не може да бъде счетено, че нарушават каквито и да било правила, ограничаващи оповестяване на информация или свързани със защита на данните, когато такива правила са предвидени в договор, закон, подзаконови или административни разпоредби. Такова спазване не поражда каквато и да било отговорност за такъв одитор или за което и да било лице, което действа от негово име.

4. Комисията може да приеме мерки по прилагане, определящи по-специално съдържанието на споразумението, посочено в параграф 1, първа алинея.

РАЗДЕЛ 4

Задължителна информация и маркетингови съобщения от страна на захранващото ПКИПЦК

Член 63

1. Държавите-членки изискват, в допълнение към представеното в приложение I, списък А, в проспекта на захранващото ПКИПЦК да се включва и следната информация:

а)	декларация на захранващото ПКИПЦК, че то захранва определено главно ПКИПЦК в качеството си на захранващо ПКИПЦК, и при това инвестира постоянно 85 % или повече от активите си в дялове на това главно ПКИПЦК;

б)	инвестиционната цел и политика, включително профил на риска и дали резултатите от дейността на захранващото ПКИПЦК и на главното ПКИПЦК са идентични или в каква степен и поради каква причина те се различават, включително описание на инвестицията съгласно член 58, параграф 2;

в)	кратко описание на главното ПКИПЦК, неговите организационна структура, инвестиционна цел и политика, включително и профил на риска и указание за това, как може да бъде получен проспектът на главното ПКИПЦК;

г)	резюме на споразумението между захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК или на вътрешните правила за осъществяване на стопанска дейност съгласно член 60, параграф 1;

д)	начини за получаване на допълнителна информация от притежателите на дялове относно главното ПКИПЦК и споразумението между захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК, съгласно член 60, параграф 1;

е)	описание на всички възнаграждения или възстановени разходи, платими от страна на захранващото ПКИПЦК във връзка с инвестицията му в главното ПКИПЦК, а също и агрегираните такси на захранващото ПКИПЦК и на главното ПКИПЦК; и

ж)	описание на данъчните последици за захранващото ПКИПЦК в резултат на инвестицията в главното ПКИПЦК.

2. Освен представената в приложение I, списък Б информация годишният отчет на захранващото ПКИПЦК включва отчет на агрегираните такси на захранващото ПКИПЦК и на главното ПКИПЦК.

Годишният и шестмесечните отчети на захранващото ПКИПЦК посочват как могат да бъдат получени годишният и шестмесечните отчети на главното ПКИПЦК.

3. В допълнение към предвидените в членове 74 и 82 изисквания захранващото ПКИПЦК изпраща на компетентните органи на своята държава-членка по произход проспекта и посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите, всяко изменение в тях, а също и годишния и шестмесечните отчети на главното ПКИПЦК.

4. Захранващото ПКИПЦК оповестява във всяко от съответните маркетингови съобщения, че то инвестира постоянно 85 % или повече от активите си в дялове на въпросното главно ПКИПЦК.

5. Захранващото ПКИПЦК предоставя при поискване безплатно на инвеститорите хартиен екземпляр от проспекта, както и от годишния и от шестмесечния отчет на главното ПКИПЦК.

РАЗДЕЛ 5

Преобразуване на съществуващо ПКИПЦК в захранващо ПКИПЦК и промяна на главното ПКИПЦК

Член 64

1. Държавите-членки изискват от захранващо ПКИПЦК, което вече упражнява дейност като ПКИПЦК, включително и като захранващо ПКИПЦК на друго главно ПКИПЦК, да предостави на своите притежатели на дялове следната информация:

а)	декларация, според която компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК са одобрили инвестицията на захранващото ПКИПЦК в дялове на въпросното главно ПКИПЦК;

б)	посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите по отношение на захранващото ПКИПЦК и на главното ПКИПЦК;

в)	датата, на която захранващото ПКИПЦК започва да инвестира в главното ПКИПЦК, или, ако то вече е инвестирало в него, датата, на която неговата инвестиция ще надхвърли ограничението, приложимо съгласно член 55, параграф 1; и

г)

декларация, според която притежателите на дялове са оправомощени да изискват в рамките на 30 дни обратното изкупуване или откупуването на притежаваните от тях дялове, без никакви други такси освен задържаните от фонда за покриване на разходите във връзка със съкращаване на инвестициите; това право влиза в сила от момента на предоставяне на посочената в настоящия параграф информация от страна на захранващото ПКИПЦК.

Тази информация се предоставя поне 30 дни преди датата, посочена в буква в), първа алинея.

2. Ако захранващото ПКИПЦК е подало уведомление в съответствие с член 93, то информацията съгласно параграф 1 се представя на официалния или на един от официалните езици на държавата-членка, приемаща захранващото ПКИПЦК, или на одобрен от съответните компетентни органи език. Захранващото ПКИПЦК носи отговорност за извършване на превода. Този превод възпроизвежда достоверно съдържанието на оригинала.

3. Държавите-членки гарантират, че захранващото ПКИПЦК не инвестира в дялове на съответното главно ПКИПЦК, които надхвърлят ограничението, приложимо съгласно член 55, параграф 1, преди изтичането на срока от 30 дни, посочен в параграф 1, втора алинея.

4. Комисията може да приеме мерки за прилагане, определящи:

а)	формата и начина за представяне на информацията съгласно параграф 1; или

б)	в случаите когато захранващото ПКИПЦК прехвърля всички или част от своите активи в замяна на дялове на главното ПКИПЦК, процедурата за оценка и одит на въпросното участие и ролята на депозитара на захранващото ПКИПЦК в този процес.

РАЗДЕЛ 6

Задължения и компетентни органи

Член 65

1. Захранващото ПКИПЦК осъществява ефективен контрол върху дейността на главното ПКИПЦК. В процеса на изпълнение на това задължение захранващото ПКИПЦК може да разчита на получени от главното ПКИПЦК информация и документи или, когато е приложимо, от неговото управляващо дружество, депозитар и одитор, освен ако не съществува причина за съмнение относно тяхната точност.

2. Когато във връзка с инвестиция в дялове на главното ПКИПЦК е получена такса, комисиона или друга парична облага от захранващото ПКИПЦК, от неговото управляващо дружество или всяко едно лице, действащо от името на захранващото ПКИПЦК или на управляващото дружество на захранващото ПКИПЦК, таксата, комисионата или другата парична облага се внася в активите на захранващото ПКИПЦК.

Член 66

1. Главното ПКИПЦК съобщава незабавно на компетентните органи на своята държава-членка по произход идентичността на всяко захранващо ПКИПЦК, което инвестира в неговите дялове. Когато главното ПКИПЦК е установено в една държава-членка, а захранващото ПКИПЦК — в друга, компетентните органи на държавата-членка по произход на главното ПКИПЦК незабавно уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК относно инвестицията.

2. Главното ПКИПЦК не начислява такси за записване или за изплащане при инвестиция на захранващото ПКИПЦК в негови дялове или при изтегляне на съответната инвестиция.

3. Главното ПКИПЦК своевременно осигурява достъп на захранващото ПКИПЦК или, когато е приложимо, на неговото управляващо дружество, на компетентните органи, депозитара и одитора на захранващото ПКИПЦК до цялата информация, която се изисква съгласно настоящата директива, друг законодателен акт на Общността, приложимото национално законодателство, фондовите правила или учредителните документи.

Член 67

1. Ако захранващото ПКИПЦК и главното ПКИПЦК са установени в една и съща държава-членка, компетентните органи незабавно уведомяват захранващото ПКИПЦК относно всяко едно решение, мярка, наблюдение, което противоречи на представените в настоящата глава условия, или относно докладвана съгласно член 106, параграф 1 информация във връзка с главното ПКИПЦК или, когато е приложимо, неговото управляващо дружество, депозитар или одитор.

2. Ако главното ПКИПЦК е установено в една държава-членка, а захранващото ПКИПЦК — в друга, компетентните органи на държавата-членка по произход на главното ПКИПЦК незабавно уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК относно всяко едно решение, мярка, наблюдение за неспазване на предвидените в тази глава условия или относно докладвана съгласно член 106, параграф 1 информация във връзка с главното ПКИПЦК или, когато е приложимо, неговото управляващо дружество, депозитар или одитор. Компетентните органи на държавата-членка по произход на захранващото ПКИПЦК незабавно уведомяват захранващото ПКИПЦК.

ГЛАВА IX

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА НА ИНВЕСТИТОРИТЕ

РАЗДЕЛ 1

Публикуване на проспект и периодични отчети

Член 68

1. Инвестиционно дружество и управляващо дружество, за всеки от взаимните фондове, които то управлява, публикува следното:

а)

проспект;

б)	годишен отчет за всяка финансова година; и

в)	шестмесечен отчет, обхващащ първите шест месеца на финансовата година.

2. Годишните и шестмесечните отчети се публикуват в следните срокове, считано от края на съответния отчетен период, както следва:

а)	за годишния отчет — четири месеца; или

б)	за шестмесечния отчет — два месеца.

Член 69

1. Проспектът съдържа информацията, необходима, за да могат инвеститорите да направят информирана преценка за инвестицията, която им е предложена, и по-специално свързаните с нея рискове.

Проспектът съдържа ясно и лесно за възприемане описание на профила на риска на фонда, независимо от инструментите, в които инвестира.

2. Проспектът съдържа поне информацията, предвидена в приложение I, списък А, доколкото тези сведения не фигурират вече във фондовите правила или учредителните документи, приложени към проспекта в съответствие с член 71, параграф 1.

3. Годишният отчет съдържа баланс или отчет на активите и пасивите, подробен отчет за приходите и разходите за финансовата година, доклад за дейността през финансовата година и другата информация, предвидена в приложение I, списък Б, както и всякаква значима информация, позволяваща на инвеститорите да направят информирана преценка относно развитието на дейността на ПКИПЦК и неговите резултати.

4. Шестмесечният отчет включва поне информацията от приложение I, списък Б, раздели I—IV. Когато ПКИПЦК са платили или предложили да платят временен дивидент, данните трябва да посочват резултата след данъка за съответните шест месеца и временните изплатени или предложени дивиденти.

Член 70

1. Проспектът посочва категориите активи, в които на дадено ПКИПЦК е разрешено да инвестира. Той посочва дали операциите с деривативни финансови инструменти са разрешени, като в този случай се уточнява по достатъчно ясен начин дали тези операции могат да бъдат осъществявани за целите на хеджирането или с оглед осъществяването на инвестиционните цели, както и възможните отражения от използването на деривативни финансови инструменти върху профила на риска.

2. Когато ПКИПЦК инвестира основно в някоя от категориите активи, определени в член 50, различни от прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар, или когато ПКИПЦК възпроизвежда индекс на акции или на дългови ценни книжа в съответствие с член 53, то неговият проспект и, когато е необходимо, маркетинговите му съобщения включват достатъчно видима бележка, привличаща вниманието върху неговата инвестиционна политика.

3. Когато нетната стойност на активите на дадено ПКИПЦК е в състояние да бъде по-нестабилна заради състава на неговия портфейл или техниките на управление на портфейла, които могат да бъдат използвани, проспектът и, когато е подходящо, маркетинговите съобщения включват достатъчно видима бележка, привличаща вниманието върху тази характеристика на ПКИПЦК.

4. По искане на инвеститор управляващото дружество предоставя и допълнителна информация за количествените ограничения, прилагащи се за управлението на риска на ПКИПЦК, за избраните методи за спазването на тези ограничения и за последното развитие на рисковете и рентабилността на основните категории инструменти.

Член 71

1. Фондовите правила или учредителните документи на инвестиционното дружество са неразделна част от проспекта и се прилагат към него.

2. За документите, посочени в параграф 1, не се изисква да бъдат приложени към проспекта, при условие че инвеститорът бъде информиран, че по негово искане тези документи ще му бъдат изпратени или ако е информиран за мястото, където може да ги прегледа, във всяка държава-членка, в която дяловете са предлагани.

Член 72

Съществените елементи на проспектите биват непрекъснато актуализирани.

Член 73

Счетоводната информация, съдържаща се в годишния отчет, се проверява и заверява от едно или повече лица, имащи право по закон да одитират счетоводни документи в съответствие с Директива 2006/43/ЕО. Докладът на одитора заедно с евентуалните резерви се отпечатва без съкращения в годишния отчет.

Член 74

ПКИПЦК изпращат на компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК своите проспекти и всяко изменение, внесено в тях, както и своя годишен и шестмесечен отчет. ПКИПЦК предоставят тази документация при поискване на компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество.

Член 75

1. Проспектът и последните публикувани годишни и шестмесечни отчети се предоставят безплатно на инвеститорите при поискване.

2. Проспектът може да бъде предоставен на траен носител или на интернет страница. При поискване на инвеститорите безплатно се предоставя хартиен екземпляр.

3. Годишните и шестмесечните отчети са на разположение на инвеститорите във вид, определен в проспектите и в ключовата информация за инвеститорите, посочена в член 78. При поискване на инвеститорите безплатно се предоставя хартиен екземпляр от годишния и от шестмесечния отчет.

4. Комисията може да приема мерки за прилагане, определящи специфичните условия, които трябва да бъдат изпълнени при предоставяне на проспекта посредством траен носител, различен от хартия, или интернет страница, която не представлява траен носител.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 112, параграф 2.

РАЗДЕЛ 2

Публикуване на друга информация

Член 76

ПКИПЦК публикува по подходящ начин емисионната и продажната цена, и цената на обратно изкупуване или откупуване на своите дялове при всяка тяхна емисия, продажба, обратно изкупуване или откупуване, както и най-малко два пъти месечно.

Компетентните органи могат обаче да разрешат на ПКИПЦК да публикува тази информация веднъж месечно, при условие че тази дерогация не засяга интересите на притежателите на дялове.

Член 77

Всички маркетингови съобщения до инвеститорите са ясно идентифицируеми като такива. Те са точни, ясни и неподвеждащи. По-специално всяко маркетингово съобщение, включващо покана за закупуване на дялове от ПКИПЦК, което съдържа специална информация за ПКИПЦК, не съдържа твърдения, които противоречат или намаляват значението на информацията, която се съдържа в проспекта и в посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите. То информира за съществуването на проспекта и наличието на посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите. То уточнява къде и на какъв език тази информация или документи могат да бъдат получени от инвеститорите или от потенциалните инвеститори, или как същите могат да получат достъп до тях.

РАЗДЕЛ 3

Ключова информация за инвеститорите

Член 78

1. Държавите-членки изискват от инвестиционните дружества и от управляващите дружества съответно за всеки един от взаимните фондове, които те управляват, да изготвят кратък документ, съдържащ ключова информация за инвеститорите. Този документ се нарича „ключова информация за инвеститорите“ в настоящата директива. Думите „ключова информация за инвеститорите“ се посочват ясно в този документ на един от езиците, посочени в член 94, параграф 1, буква б).

2. Ключовата информация за инвеститорите включва подходяща информация за основните характеристики на съответното ПКИПЦК, която се предоставя на инвеститорите, така че да могат да разберат по подходящ начин характера и рисковете на инвестиционния продукт, който им се предлага, и впоследствие да вземат инвестиционни решения въз основа на информацията.

3. Ключовата информация за инвеститорите предоставя информация относно следните съществени елементи по отношение на съответното ПКИПЦК:

а)	данни за ПКИПЦК;

б)	кратко описание на неговите инвестиционни цели и инвестиционна политика;

в)	историческо представяне на резултатите от дейността или, когато е релевантно, сценарии за резултатите от дейността;

г)	разходи и допълнителни разноски; и

д)	профил на риска и на възвръщаемостта на инвестицията, включващ подходящи указания и предупреждения във връзка с рисковете, свързани с инвестиции в съответното ПКИПЦК.

Тези съществени елементи трябва да бъдат разбираеми за инвеститора без каквито и да е други референтни документи.

4. Ключовата информация за инвеститорите ясно определя къде и как да се получи допълнителна информация относно предложената инвестиция, включваща, но не и ограничаваща се до това къде и как безплатно и по всяко време могат да се получат при поискване проспектът, годишният и шестмесечният отчет, както и езиците, на които тази информация е на разположение за инвеститорите.

5. Ключовата информация за инвеститорите е написана кратко и на нетехнически език. Тя се изготвя в общ формат, който да позволява сравнения, и се представя по начин, който е вероятно да бъде разбираем за инвеститорите на дребно.

6. Ключовата информация за инвеститорите се използва без промени или допълнения, освен превода, във всички държави-членки, в които ПКИПЦК е подало уведомление за предлагане на дяловите си единици съгласно член 93.

7. Комисията приема мерки за прилагане, определящи следното:

а)	подробното и изчерпателно съдържание на ключовата информация за инвеститорите съгласно параграфи 2, 3 и 4;

б)

подробното и изчерпателно съдържание на предоставяната ключова информация за инвеститорите в следните случаи:

i)	при ПКИПЦК, имащи различни инвестиционни подразделения — ключовата информация за инвеститорите, записващи дялове на определено инвестиционно подразделение, съдържаща възможностите за преминаване от едно инвестиционно подразделение в друго и свързаните с това разходи;

ii)	при ПКИПЦК, предлагащи различен клас акции — ключовата информация за инвеститорите, записали определен клас акции;

iii)	при фондове, част от фондови структури — ключовата информация за инвеститорите, записващи дялове на ПКИПЦК, което от своя страна инвестира в ПКИПЦК или друго предприятие за колективно инвестиране съгласно член 50, параграф 1, буква д);

iv)	при структури от типа главно—захранващи предприятия — ключовата информация за инвеститорите, записващи дялове на захранващото ПКИПЦК; и

v)	при структурни ПКИПЦК с капиталова защита и други подобни ПКИПЦК — ключовата информация за инвеститорите, свързана със специални характеристики на такива ПКИПЦК; и

в)	специфичните подробности относно формата и представянето на предоставяната ключова информация за инвеститорите съгласно параграф 5.

Член 79

1. Ключовата информация за инвеститорите представлява преддоговорна информация. Тя е коректна, ясна и неподвеждаща. Тя е съгласувана със съответните части на проспекта.

2. Държавите-членки гарантират, че само въз основа на ключовата информация за инвеститорите, включително и всеки неин превод, не може да възникне гражданскоправна отговорност, освен ако тя е подвеждаща, неточна или противоречи на съответните части от проспекта. Ключовата информация за инвеститорите съдържа ясно предупреждение в това отношение.

Член 80

1. Държавите-членки изискват от инвестиционните дружества и от управляващите дружества за всеки един от управляваните от тях взаимни фондове, които търгуват ПКИПЦК пряко или чрез друго физическо или юридическо лице, което действа от тяхно име и при пълна и безусловна отговорност, да предоставят на инвеститорите ключовата информация за инвеститорите относно съответното ПКИПЦК в разумен срок преди предложеното от тях записване на дялове на съответното ПКИПЦК.

2. Държавите-членки изискват от инвестиционните дружества и от управляващите дружества за всеки един от управляваните от тях взаимни фондове, които не търгуват ПКИПЦК пряко или чрез друго физическо или юридическо лице, което действа от тяхно име при пълна и безусловна отговорност спрямо инвеститорите, да предоставят ключовата информация за инвеститорите на производителите и посредниците, продаващи на или консултиращи инвеститорите, относно потенциалните инвестиции в такова ПКИПЦК или в продукти, включващи рискова експозиция в такова ПКИПЦК, по искане от тяхна страна. Държавите-членки изискват от посредниците, продаващи на или консултиращи инвеститори относно потенциалните инвестиции в ПКИПЦК, да предоставят ключовата информация за инвеститорите на своите клиенти или потенциални клиенти.

3. Ключовата информация за инвеститорите се предоставя безплатно на инвеститорите.

Член 81

1. Държавите-членки позволяват на инвестиционните дружества и на управляващите дружества за всеки един от управляваните от тях взаимни фондове да предоставят ключовата информация за инвеститорите на траен носител или интернет страница. При поискване на инвеститорите безплатно се предоставя хартиен екземпляр.

Освен това актуална версия на ключовата информация за инвеститорите се предоставя на разположение на интернет страницата на инвестиционното или управляващото дружество.

2. Комисията може да приема мерки за прилагане, определящи специфичните условия, които трябва да бъдат изпълнени при предоставяне на ключовата информация за инвеститорите посредством траен носител, различен от хартия, или интернет страница, която не представлява траен носител.

Член 82

1. ПКИПЦК изпраща на компетентните органи на своята държава-членка по произход ключовата информация за инвеститорите и всяко нейно изменение.

2. Съществените елементи на ключовата информация за инвеститорите се актуализират.

ГЛАВА X

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПКИПЦК

Член 83

1. Заемни средства не могат да бъдат ползвани от следните субекти:

а)	инвестиционно дружество;

б)	управляващо дружество или депозитар, действащи от името на взаимен фонд.

Все пак ПКИПЦК могат да придобиват чуждестранна валута посредством заем „back-to-back“.

2. Чрез дерогация от параграф 1 държава-членка може да дава разрешение на ПКИПЦК за ползване на заемни средства, при условие че заемните средства:

а)

се ползват временно и представляват:

—	за инвестиционно дружество — не повече от 10 % от неговите активи, или

—	за взаимен фонд — не повече от 10 % от стойността на фонда;

б)	се ползват за придобиване на недвижимо имущество, необходимо за прякото провеждане на стопанската дейност, и в случая за инвестиционно дружество представляват не повече от 10 % от неговите активи.

Когато на ПКИПЦК e разрешено да ползва заемни средства по букви а) и б), такива заемни средства не може общо да превишават 15 % от неговите активи.

Член 84

1. ПКИПЦК изкупува обратно или откупува дяловите си единици по искане на всеки притежател на дял.

2. В отклонение от разпоредбите на параграф 1:

а)	ПКИПЦК може в съответствие с приложимото национално право, фондовите правила или учредителните документи на инвестиционното дружество временно да спре обратното изкупуване или откупуване на дяловите си единици;

б)	държавата-членка по произход на ПКИПЦК може да позволи на компетентните си органи да изискват спиране на обратното изкупуване или откупуването на дяловете в интерес на притежателите на дялове или в обществен интерес.

Временното спиране, посочено в буква а), се предвижда само в изключителни случаи, когато обстоятелствата налагат това и на основание защита интересите на притежателите на дялове.

3. В случаите на временно спиране по параграф 2, буква а) ПКИПЦК незабавно уведомява за решението си компетентните органи на своята държава-членка по произход и компетентните органи на всички държави-членки, в които предлага дяловете си.

Член 85

Правилата за оценка на активите, както и правилата за изчисляване на продажната или емисионната цена и на цената на обратно изкупуване или откупуване на дяловете на ПКИПЦК са предвидени от приложимото национално право, фондовите правила или учредителните актове на инвестиционното дружество.

Член 86

Разпределението или реинвестирането на дохода на ПКИПЦК се извършва в съответствие със закона и фондовите правила или учредителните документи на инвестиционното дружество.

Член 87

Дяловете на ПКИПЦК не се емитират, ако в обичайния срок равностойността на нетната емисионна цена не е внесена в активите на ПКИПЦК. Това не възпрепятства разпределянето на бонусни дялове.

Член 88

1. Без да се накърнява прилагането на членове 50 и 51, следните субекти не могат да отпускат заеми или да дават гаранции за трети лица:

а)	инвестиционно дружество;

б)	управляващо дружество или депозитар, действащи от името на взаимен фонд.

2. Параграф 1 не представлява пречка за придобиването от дружествата по същия параграф на прехвърлими ценни книжа, на инструменти на паричния пазар или на другите финансови инструменти, посочени в член 50, параграф 1, букви д), ж) и з), които не са изцяло изплатени.

Член 89

Следните субекти не могат да осъществяват бланкови продажби на прехвърлими ценни книжа, на инструменти на паричния пазар или на други финансови инструменти, посочени в член 50, параграф 1, букви д), ж) и з):

а)	инвестиционно дружество;

б)	управляващо дружество или депозитар, действащи за сметка на взаимен фонд.

Член 90

Законът на държавата-членка по произход на ПКИПЦК или фондовите правила определят възнаграждението и таксите, които управляващото дружество има право да събира от взаимния фонд, както и метода на изчисляване на възнагражденията.

Законът или учредителните актове на инвестиционното дружество определят характера на разноските, които са за сметка на дружеството.

ГЛАВА XI

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПКИПЦК, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ДЯЛОВИТЕ СИ ЕДИНИЦИ В ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ, В КОИТО СА УСТАНОВЕНИ

Член 91

1. Приемащите ПКИПЦК държави-членки гарантират, че ПКИПЦК имат възможност да предлагат дяловите си единици на тяхна територия след уведомяване съгласно член 93.

2. Приемащите ПКИПЦК държави-членки не налагат допълнителни изисквания или административни процедури на ПКИПЦК, посочени в параграф 1, по отношение на въпросите, които попадат в приложното поле на настоящата директива.

3. Държавите-членки се задължават да осигурят безпрепятствен достъп от разстояние и по електронен път до пълната информация относно действащите законови, подзаконови и административни разпоредби, които са извън приложното поле на настоящата директива и са конкретно относими към режима, установен във връзка с предлагането на тяхна територия на дяловете на ПКИПЦК, установени в друга държава-членка. Държавите-членки осигуряват достъпността на тази информация — представена по ясен и недвусмислен начин, актуализирана и на език, обичайно използван в сферата на международните финанси.

4. За целите на настоящата глава ПКИПЦК включват и съответните им инвестиционни подразделения.

Член 92

ПКИПЦК в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби в сила в държавата-членка, където техните дялове се предлагат на пазара, взема необходимите мерки за осигуряване в тази държава-членка на възможности за извършване на плащания в полза на притежателите на дялове, обратно изкупуване или откупуване на дялове и предоставяне на информацията, която ПКИПЦК се изисква да предоставят.

Член 93

1. Ако ПКИПЦК възнамерява негови дялове да бъдат предлагани в държава-членка, различна от неговата държава-членка по произход, то предварително представя уведомително писмо пред компетентните органи на своята държава-членка по произход.

Уведомителното писмо съдържа информация относно режима за предлагане на дялове на ПКИПЦК в приемащата държава-членка, включително, по целесъобразност, във връзка с класа акции. В контекста на член 16, параграф 1 то трябва да съдържа информация за това, че ПКИПЦК се предлага на пазара от управляващото дружество, което управлява ПКИПЦК.

2. Към посоченото в параграф 1 уведомително писмо ПКИПЦК прилага най-актуалните версии на следните документи:

а)	фондовите правила или учредителните документи, своя проспект и, когато е уместно, последния годишен отчет и следващия шестмесечен отчет, преведени съгласно разпоредбите на член 94, параграф 1, букви в) и г); и

б)	своята ключова информация за инвеститорите, посочена в член 78, преведена съгласно разпоредбите на член 94, параграф 1, букви б) и г).

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК проверяват дали представената от ПКИПЦК документация съгласно параграфи 1 и 2 е пълна.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК предават посочената в параграфи 1 и 2 пълна документация на компетентните органи на държавата-членка, в която ПКИПЦК възнамерява да предлага своите дялове, не по-късно от 10 работни дни от датата на получаване на уведомителното писмо, придружено от пълната документация, предвидена в параграф 2. Те прилагат към документацията атестация, удостоверяваща, че ПКИПЦК отговаря на изискванията, посочени в настоящата директива.

Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК уведомяват незабавно ПКИПЦК относно предаването на документацията. ПКИПЦК може да получи достъп до пазара в държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, от датата на това уведомяване.

4. Държавите-членки гарантират, че представеното съгласно параграф 1 уведомително писмо и представената съгласно параграф 3 атестация са предоставени на език, обичайно използван в сферата на международните финанси, освен ако държавата-членка по произход на ПКИПЦК и държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, се споразумеят уведомителното писмо и атестацията да се предоставят на официален език на двете държави-членки.

5. Държавите-членки гарантират, че предаването и попълването на документите по електронен път съгласно параграф 3 се допуска от техните компетентни органи.

6. За целите на установената в настоящия член процедура по уведомяване компетентните органи на държавата-членка, в която ПКИПЦК възнамерява да предлага своите дялове, не изискват никакви допълнителни документи, сертификати или информация, различна от представените в настоящия член.

7. Държавата-членка по произход на ПКИПЦК гарантира, че компетентните органи на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, имат достъп по електронен път до представените в параграф 2 документи и, когато е приложимо, до съответните им преводи. Тя гарантира, че ПКИПЦК актуализира тези документи и преводи. ПКИПЦК уведомява компетентния орган на държава-членка, приемаща ПКИПЦК, за всякакви изменения, внесени в документите по параграф 2, и посочва къде тези документи могат да се получат по електронен път.

8. В случай на изменение на съобщената в уведомителното писмо в съответствие с параграф 1 информация относно режима за предлагане или на промяна, свързана с класа акции, които ще бъдат предлагани на пазара, ПКИПЦК писмено уведомява компетентния орган на приемащата държава-членка за това преди прилагането на промяната.

Член 94

1. Когато ПКИПЦК предлага своите дялове в държава-членка, приемаща ПКИПЦК, то предоставя на инвеститорите на територията на тази държава-членка цялата информация и документация, която съгласно глава IX трябва да предостави на инвеститорите в своята държава-членка по произход.

Тази информация и документация се предоставят на инвеститорите в съответствие със следните разпоредби:

а)	без да се накърняват разпоредбите от глава IX, тази информация или документация се предоставя на инвеститорите по начин, установен от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на приемащата ПКИПЦК държава-членка;

б)	посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите се превежда на официалния език или на един от официалните езици на приемащата ПКИПЦК държава-членка, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава-членка;

в)

информация или документация, различна от посочената в член 78 ключова информация за инвеститорите, се превежда, по избор на ПКИПЦК, на официалния език или на един от официалните езици на приемащата ПКИПЦК държава-членка, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава-членка, или на език, обичайно използван в сферата на международните финанси; и

г)	извършването на превода на посочената в букви б) и в) информация или документация е задължение на ПКИПЦК, като преводът възпроизвежда достоверно съдържанието на оригинала.

2. Предвидените в параграф 1 изисквания се прилагат и за всяка промяна на посочените в него информация и документация.

3. Честотата на публикуване на емисионната или продажната цена, цената на обратно изкупуване или откупуване на дялове на ПКИПЦК съгласно член 76 е подчинена на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

Член 95

1. Комисията може да приема мерки за прилагане, определящи:

а)	обхвата на информацията съгласно член 91 параграф 3;

б)	улесняването на достъпа на компетентните органи на приемащите ПКИПЦК държави-членки до представената в член 93, параграфи 1, 2 и 3 информация или документация съгласно изискванията на член 93, параграф 7.

2. Комисията може да приеме също мерки за прилагане, определящи:

а)	формата и съдържанието на стандартния образец на уведомителното писмо, използвано от ПКИПЦК за целите на уведомяването съгласно член 93, параграф 1, включително и указание за кои документи се отнасят преводите;

б)	формата и съдържанието на стандартния образец на уверението, използвано от компетентните органи на държавите-членки съгласно член 93, параграф 3;

в)	процедурата за обмен на информация и използване на електронни съобщения между компетентните органи за целите на уведомяването съгласно разпоредбите на член 93.

Тези мерки се приемат в съответствие с посочената в член 112, параграф 3 процедура по регулиране.

Член 96

За осъществяването на дейността си ПКИПЦК може да използва същото позоваване на своята правна форма (като „инвестиционно дружество“ или „взаимен фонд“) в описанието си в държава-членка, приемаща ПКИПЦК, което използва в своята държава-членка по произход.

ГЛАВА XII

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОРГАНИТЕ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ И ЗА НАДЗОР

Член 97

1. Държавите-членки посочват компетентните органи за изпълнение на задълженията, предвидени в настоящата директива. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези органи, като посочват разпределението на задълженията, ако има такова.

2. Компетентните органи са публични органи или се назначават от публични органи.

3. Органите в държавата-членка по произход на ПКИПЦК са компетентни да упражняват надзор върху това ПКИПЦК, включително, по целесъобразност, в съответствие с член 19. Органите на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, са компетентни да упражняват контрол върху спазването на разпоредбите, попадащи извън полето на действие на настоящата директива и изискванията, посочени в членове 92 и 94.

Член 98

1. На компетентните органи се дават всички правомощия за осъществяването на надзор и разследвания, необходими за упражняването на функциите им. Тези правомощия се осъществяват:

а)

пряко;

б)	в сътрудничество с други органи;

в)	на отговорност на компетентните органи, чрез делегиране на субекти, на които са делегирани задачи; или

г)	чрез отнасяне на въпросите пред компетентните съдебни органи.

2. По параграф 1 компетентните органи имат най-малко следните правомощия:

а)	достъп до документи от всякакъв вид и получаването на копие от тях;

б)	изискване на информация от всяко лице, а ако е необходимо — да призовават и разпитват лице с цел получаване на информацията;

в)	извършване на проверки на място;

г)	изискване на съществуващи записи на телефонни разговори и данни;

д)	изискване прекратяването на всяка практика, която противоречи на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива;

е)	изискване замразяването или конфискуването на активи;

ж)	изискване на временна забрана за упражняване на професионална дейност;

з)	изискване от инвестиционни дружества, получили разрешение, управляващи дружества или депозитари да предоставят информация;

и)	приемане на всякакъв вид мерки, за да се осигури продължаване спазването на изискванията на настоящата директива от страна на инвестиционни дружества, управляващи дружества и депозитари;

й)	изискване да бъде спряно емитирането, обратното изкупуване или откупуването на дяловете в интерес на притежателите на дялове или в обществен интерес;

к)	отнемане на разрешението, издадено на ПКИПЦК, управляващо дружество или депозитар;

л)	отнасяне на въпроси за наказателно преследване; и

м)	разрешаване на одитори или експерти да извършват проверки или разследвания.

Член 99

1. Държавите-членки определят правилата за вземане на мерки и за налагане на санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Без да се накърняват процедурите за отнемане на разрешение или правото на държавите-членки да налагат наказателни санкции, държавите-членки по-специално гарантират, че в съответствие с националното им законодателство могат да се вземат подходящи административни мерки или да се налагат административни санкции на отговорните лица, когато разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, не са били спазени.

Предвидените мерки и санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. Без да се засягат приложимите правила за мерки и санкции при нарушения на други национални разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, по-специално държавите-членки установяват ефективни, пропорционални и възпиращи мерки и санкции по отношение на задължението ключовата информация за инвеститорите да се представя по начин, който е вероятно да бъде разбран от инвеститорите на дребно съгласно член 78, параграф 5.

3. Държавите-членки позволяват на компетентните органи да оповестяват всяка мярка или санкция, която ще бъде наложена за нарушаването на разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, доколкото това публикуване не би изложило на сериозна опасност финансовите пазари, не би навредило на интересите на инвеститорите или не би причинило диспропорционална вреда на засегнатите страни.

Член 100

1. Държавите-членки осигуряват създаването на ефикасни и ефективни процедури за обжалване и обезщетения в рамките на извънсъдебно уреждане на потребителски спорове относно дейността на ПКИПЦК, като се използват, когато е уместно, вече съществуващи органи.

2. Държавите-членки гарантират, че органите, посочени в параграф 1, не са възпрепятствани от правни или регулаторни разпоредби да сътрудничат ефективно при разрешаването на презгранични спорове.

Член 101

1. Компетентните органи на държавите-членки си сътрудничат помежду си, когато това е необходимо за целите на изпълнение на задълженията съгласно настоящата директива или за упражняване на правомощията съгласно настоящата директива или националното законодателство.

Държавите-членки предприемат необходимите административни и организационни мерки за улесняване на сътрудничеството, предвидено в настоящия параграф.

Компетентните органи използват правомощията си за целите на сътрудничеството, дори и в случаите, когато поведението, което е предмет на разследване, не представлява нарушение на която и да е действаща разпоредба в тяхната държава-членка.

2. Компетентните органи на държавите-членки предоставят незабавно един на друг информацията, необходима за целите на изпълнение на задълженията съгласно настоящата директива.

3. Когато компетентен орган на дадена държава-членка има основателни причини да се съмнява, че субектите, които не попадат под надзора на този компетентен орган, извършват или са извършили на територията на друга държава-членка действия, които са в противоречие с разпоредбите на настоящата директива, той уведомява компетентните органи на другата държава-членка възможно най-точно за това. Получаващият компетентен орган предприема подходящи действия, информира уведомяващите компетентните органи за резултата от действията и доколкото е възможно, за съществено развитие на събитията междувременно. Настоящият параграф не накърнява правомощията на уведомяващия компетентен орган.

4. Компетентните органи на една държава-членка могат да поискат сътрудничеството на компетентните органи на друга държава-членка в надзорна дейност, в проверка на място или при разследване на територията на последната, в рамките на техните правомощия съгласно настоящата директива. Когато компетентен орган получи искане за проверка на място или разследване, той:

а)	извършва самостоятелно проверката или разследването;

б)	разрешава на запитващия орган да извърши проверката или разследването; или

в)	разрешава на одитори или експерти да извършат проверката или разследването.

5. Ако проверката или разследването се извършват на територията на една държава-членка от компетентен орган на същата държава-членка, компетентният орган на държава-членка, поискал сътрудничество, може да поиска негови длъжностни лица да придружат длъжностните лица, които извършват проверката или разследването. Въпреки това проверката или разследването подлежат на цялостен контрол от страна на държавата-членка, върху чиято територия биват извършвани.

Ако проверката или разследването се извършват на територията на една държава-членка от компетентен орган на друга държава-членка, компетентният орган на държавата-членка, на чиято територия се извършва проверката или разследването, може да поиска негови длъжностни лица да придружат длъжностните лица, които извършва проверката или разследването.

6. Компетентните органи на държавата-членка, в която се извършва разследването или проверката на място, могат да откажат да обменят информация, както е предвидено в параграф 2, или да съдействат при искане за сътрудничество при извършването на разследване или проверка на място, както е предвидено в параграф 4, само когато:

а)	такова разследване, проверка на място или обмен на информация могат да засегнат по неблагоприятен начин суверенитета, сигурността или обществената политика на тази държава-членка;

б)	вече е започнало съдебно производство по отношение на същите лица и същите действия пред органите на тази държава-членка;

в)	вече е произнесено окончателно решение по отношение на същите лица и същите действия от съда в тази държава-членка.

7. Компетентните органи уведомяват запитващите компетентни органи за всяко решение по параграф 6. Това уведомление съдържа информация за мотивите за това решение.

8. Компетентните органи могат да представят на вниманието на Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2009/77/ЕО на Комисията (15), следните случаи, при които искане:

а)	за обмен на информация съгласно член 109 е било отхвърлено или не са били предприети действия в разумен срок;

б)	за извършване на разследване или проверка на място съгласно член 110 е било отхвърлено или не са били предприети действия в разумен срок; или

в)	за разрешение за придружаване на длъжностни лица от компетентните органи на другата държава-членка е било отхвърлено или не са били предприети действия в разумен срок.

9. Комисията може да приема мерки за прилагане по отношение на процедурите за проверки на място и разследвания.

Тези мерки се приемат в съответствие с посочената в член 112, параграф 3 процедура по регулиране.

Член 102

1. Държавите-членки предвиждат всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, както и одиторите и експертите, обучени от компетентните органи, да бъдат обвързани със задължението за спазване на професионалната тайна. Това означава също, че никаква поверителна информация, която тези лица получават по време на изпълнение на задълженията си, не може да се разкрива на което и да е лице или орган, освен в резюмирана или обобщена форма, по такъв начин, че ПКИПЦК, управляващите дружества и депозитарите (предприятия, допринасящи за стопанската дейност на ПКИПЦК) да не могат да бъдат идентифицирани поотделно, без да се засягат случаите от обхвата на наказателното право.

При все това, когато ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за неговата стопанска дейност, бъде обявено в несъстоятелност или се прекратява принудително, поверителната информация, която не засяга трети страни, участващи в оздравителния план, може да бъде разкрита в хода на граждански или търговски производства.

2. Параграф 1 не представлява пречка за компетентните органи на държавите-членки да обменят информация в съответствие с настоящата директива или друго общностно законодателство, приложими по отношение на ПКИПЦК или на предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност. Тази информация се урежда от условията за професионална тайна, установени в параграф 1.

Компетентните органи, които обменят информация с други компетентни органи съгласно настоящата директива, могат да посочат в момента на предаването, че тази информация не трябва да бъде публикувана без тяхното изрично съгласие, в който случай информацията може да бъде обменяна единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

3. Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с органи или институции на трети страни, както са определени в параграф 5 от настоящия член и член 103, параграф 1, само ако разкритата информация е предмет на гаранции за опазване на служебната тайна, поне равностойни на посочените в настоящия член. Такъв обмен на информация е предназначен за изпълнението на задачата по надзора на тези органи или институции.

Когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

4. Компетентните органи, получаващи поверителна информация съгласно параграф 1 или 2, може да използват информацията само при изпълнението на техните задължения за целите на:

а)	проверяване на изпълнението на условията, уреждащи започването на дейност на ПКИПЦК или предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност, и за улесняване на наблюдението на осъществяването на тази дейност, на административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол;

б)	налагане на санкции;

в)	административно обжалване на решения на компетентните органи; и

г)	съдебни производства, започнати съгласно член 107, параграф 2.

5. Параграфи 1 и 4 не изключват обмена на информация в рамките на дадена държава-членка или между държави-членки, когато този обмен се осъществява между компетентен орган и:

а)	органите, които носят отговорност пред обществеността за надзора на кредитните институции, инвестиционните посредници, застрахователните предприятия или други финансови организации и органите, отговарящи за надзора на финансовите пазари;

б)	органи, участващи в ликвидация или производства по несъстоятелност на ПКИПЦК или на предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност, или в други подобни производства; или

в)	лица, отговарящи за извършването на законоустановени одити на счетоводни отчети на застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции.

По-специално параграфи 1 и 4 не изключват изпълнението от компетентните органи, изброени по-горе, на техните надзорни функции или оповестяването пред органи, които управляват компенсационни схеми, на информация, необходима за изпълнението на техните функции.

Информацията, обменена съгласно първата алинея, е подчинена на изискванията за спазване на професионална тайна, предвидени в параграф 1.

Член 103

1. Независимо от разпоредбите на член 102, параграфи 1—4, държавите-членки могат да разрешат обмена на информация между компетентен орган и:

а)	органи, отговарящи за контрола на органите, участващи в ликвидацията и производството по несъстоятелност на ПКИПЦК или на предприятия, допринасящи за тяхната стопанска дейност, или други подобни производства;

б)	органи, отговарящи за контрола на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователните предприятия, кредитни институции, инвестиционните посредници или други финансови институции.

2. Държавите-членки, които се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 1, изискват да бъдат изпълнени поне следните условия:

а)	информацията се използва за целите на контрола, посочен в параграф 1;

б)	получената информация подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в член 102, параграф 1; и

в)	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да се оповестява без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на органите, които могат да получат информацията съгласно параграф 1.

4. Независимо от разпоредбите на член 102, параграфи 1—4, с оглед засилване на стабилността, включително и на интегритета на финансовата система, държавите-членки могат да разрешат обмена на информация между компетентните органи и институциите или органите, отговарящи по закон за разкриване и разследване на нарушенията в областта на дружественото право.

5. Държавите-членки, които се възползват от дерогацията, предвидена в параграф 4, изискват да бъдат изпълнени поне следните условия:

а)	информацията се използва за целите на изпълнение на задачата, посочена в параграф 4;

б)	получената информация подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в член 102, параграф 1; и

в)	когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да се оповестява без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.

За целите на буква в) органите или структурите, посочени в параграф 4, съобщават на компетентните органи, които са оповестили информацията, имената и точните отговорности на лицата, до които тя следва да се изпрати.

6. Когато в дадена държава-членка органите или структурите, посочени в параграф 4, изпълняват задачата си за разкриване или разследване с помощта на лица, с оглед на тяхната специфична компетентност, назначени за тази цел и които не са наети в публичния сектор, възможността за обмен на информация, предвидена в посочения параграф, може да бъде разширена, като обхване такива лица при условията, предвидени в параграф 5.

7. Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки имената на органите, които могат да получат информацията, посочена в параграф 4.

Член 104

1. Членове 102 и 103 не възпрепятстват даден компетентен орган да предаде на централните банки и на други структури с подобна функция в качеството им на парични органи информация, предназначена за изпълнение на техните задачи, нито възпрепятстват подобни органи или структури да съобщят на компетентните органи такава информация, каквато може да им бъде необходима за целите на член 102, параграф 4. Информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в член 102, параграф 1.

2. Членове 102 и 103 не представляват пречка за компетентните органи да съобщават информацията, посочена в член 102, параграфи 1—4, на клирингова къща или друга подобна организация, призната по националното право за предоставяне на услугите по клиринг или сетълмент за един от пазарите на държавите-членки, ако те считат, че е необходимо да съобщят тази информация, за да се осигури правилното функциониране на тези организации по отношение на неизпълнението или по отношение на потенциалното неизпълнение от страна на участниците на пазара.

Информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в член 102, параграф 1.

Държавите-членки гарантират информацията, получена съгласно член 102, параграф 2, да не се оповестява при обстоятелствата, посочени в първата алинея от настоящия параграф, без изричното съгласие на компетентните органи, които я оповестяват.

3. Независимо от член 102, параграфи 1 и 4, по силата на разпоредбите, предвидени по закон, държавите-членки могат да разрешават оповестяването на дадена информация на други ведомства от централната държавна администрация, отговарящи за законодателството по надзора на ПКИПЦК и на предприятията, допринасящи за тяхната стопанска дейност, кредитните институции, финансовите институции, инвестиционните посредници и застрахователните предприятия и на инспекторите, обучени от тези ведомства.

Подобно оповестяване може да се прави само когато е необходимо за целите на пруденциалния надзор.

Независимо от това държавите-членки гарантират, че информацията, получена по член 102, параграфи 2 и 5, не се оповестява при обстоятелствата, посочени в настоящия параграф, освен с изричното съгласие на компетентните органи, които са я оповестили.

Член 105

Комисията може да приема мерки за прилагане по отношение на процедурите за обмен на информация между компетентните органи.

Тези мерки се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 112, параграф 3.

Член 106

1. Държавите-членки предвиждат най-малкото, че всяко лице, което е получило одобрение по смисъла на Директива 2006/43/ЕО, изпълняващо в ПКИПЦК или в предприятие, допринасящо за неговата стопанска дейност, задължителния одит, посочен в член 51 от Директива 78/660/ЕИО, член 37 от Директива 83/349/ЕИО или член 73 от настоящата директива, или някоя друга законово определена задача, е задължено да докладва незабавно на компетентните органи всеки факт или решение във връзка с това предприятие, които са му станали известни при изпълнението на тази задача и които е вероятно да доведат до едно от следните:

а)	съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които предвиждат условията, регулиращи издаването на разрешителни, или които специално уреждат изпълнението на дейностите на ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за неговата стопанска дейност;

б)	пречка пред непрекъснатото функциониране на ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за неговата стопанска дейност; или

в)	отказ за заверка на счетоводните отчети или изразяването на резерви.

Това лице е длъжно да докладва всякакви факти и решения, които му станат известни по време на изпълнението на задачата, както е описано в буква а), в предприятие, което има тесни връзки в резултат на взаимоотношение на контрол с ПКИПЦК или предприятие, допринасящо за неговата стопанска дейност, в рамките на което то изпълнява тази задача.

2. Добросъвестното оповестяване на компетентните институции от страна на лицата, които са получили одобрение по смисъла на Директива 2006/43/ЕО, на всеки факт или решение, посочени в параграф 1, не представлява нарушение на някое ограничение за оповестяването на информация, наложено с договор или по силата на някоя законова, подзаконова или административна разпоредба, и не води до каквато и да е отговорност за такива лица.

Член 107

1. Компетентните органи мотивират писмено решенията си за отказ на разрешение, както и всяко отрицателно решение, взето в изпълнение на общите мерки по прилагането на настоящата директива, и съобщават мотивите си на заявителите.

2. Държавите-членки предвиждат надлежно мотивиране и право на съдебно обжалване на всяко решение, взето в изпълнение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, включително когато по заявление за разрешение, което предоставя цялата изисквана информация, не е взето решение в рамките на шест месеца от неговото подаване.

3. Държавите-членки гарантират, че един или повече от следните органи, определени от националното законодателство, могат да предприемат действия, в интерес на потребителите и в съответствие с националното законодателство, пред съдилищата или компетентните административни органи за осигуряване прилагането на националните разпоредби във връзка с изпълнението на настоящата директива:

а)	публични институции или техни представители;

б)	организации на потребителите, които имат законен интерес от защита на потребителите; или

в)	професионални организации, които имат законен интерес от защита на членовете си.

Член 108

1. Само органите на държавата-членка по произход на ПКИПЦК са оправомощени да предприемат действия срещу това ПКИПЦК, ако предприятието извърши нарушение на законова, подзаконова или административна разпоредба или разпоредба от фондовите правила или от учредителните актове на инвестиционното дружество.

Въпреки това органите на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, могат да предприемат действия срещу това ПКИПЦК за нарушения на законовите, подзаконовите и административните разпоредби в тази държава-членка, попадащи извън приложното поле на настоящата директива или изискванията, посочени в членове 92 и 94.

2. Всяко решение за отнемане на разрешение или друга сериозна мярка, предприета срещу ПКИПЦК, или наложено му спиране на емитиране, обратно изкупуване или откупуване на неговите дялове се съобщава незабавно от органите на държавата-членка по произход на ПКИПЦК на органите на държавите-членки, приемащи ПКИПЦК, и ако управляващото дружество на ПКИПЦК е установено в друга държава-членка — на компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество.

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество и тези на държавата-членка по произход на ПКИПЦК съответно могат да предприемат действия срещу управляващото дружество, в случай че то нарушава разпоредби от обхвата на съответната им отговорност.

4. Когато компетентните органи на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, имат ясни и очевидни причини да считат, че ПКИПЦК, чиито дялове се предлагат на територията на тази държава-членка, нарушава задълженията, произтичащи от разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, които не предоставят правомощия на компетентните органи на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, те отнасят тези разкрития пред компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, които предприемат необходимите мерки.

5. Ако въпреки взетите от компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК мерки, поради неадекватността на тези мерки или поради липса на навременни действия от страна на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, ПКИПЦК продължава да действа по начин, който е категорично в ущърб на интересите на инвеститорите от държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, компетентните органи на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, могат да предприемат едно от следните действия:

а)

след като уведомят компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК, да вземат всички необходими мерки за защита на инвеститорите, включително евентуално предотвратяване на по-нататъшно предлагане на дялове от страна на съответното ПКИПЦК на територията на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК; или

б)	при необходимост да поставят въпроса на вниманието на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа.

Комисията следва да бъде незабавно уведомена при предприемане на някоя от предвидените в първа алинея, буква а) мерки.

6. Държавите-членки осигуряват възможността в рамките на тяхната територия законосъобразно да бъдат връчвани актовете, необходими за мерките, които евентуално са били предприети по отношение на ПКИПЦК съгласно параграфи от 2 до 5, от страна на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК.

Член 109

1. Когато при предоставянето на услуги или чрез създаването на клонове управляващо дружество оперира в една или повече приемащи управляващото дружество държави-членки, компетентните органи на всички заинтересовани държави-членки са в тясно сътрудничество.

Те съобщават при поискване цялата информация, свързана с управлението и структурата на собственост на тези управляващи дружества, които са в състояние да улеснят техния надзор, както и всякаква информация, която е в състояние да улесни контрола на тези дружества. В частност органите на държавата-членка по произход на управляващото дружество сътрудничат, за да осигурят събирането от органите на приемащата управляващото дружество държава-членка информациите, посочени в член 21, параграф 2.

2. Доколкото се окаже необходимо за осъществяване на правомощията по надзор на държавата-членка по произход, компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка информират компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество за всяка мярка, взета в съответствие с член 21, параграф 5, която включва мерки или санкции, наложени на дадено управляващо дружество, или ограничения за дейностите на управляващо дружество.

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество незабавно уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК за всякакви проблеми, които са установени по отношение на управляващото дружество и които биха засегнали способността на управляващото дружество да изпълнява надлежно задълженията си по отношение на ПКИПЦК, или за всяко нарушение на изискванията по глава III.

4. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ПКИПЦК незабавно уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество за всякакви проблеми, които са установени по отношение на ПКИПЦК и които биха засегнали способността на управляващото дружество да изпълнява надлежно задълженията си или да спазва изискванията на настоящата директива, които попадат под отговорността на държавата-членка по произход на ПКИПЦК.

Член 110

1. Всяка приемаща управляващото дружество държава-членка осигурява, когато управляващо дружество, получило разрешение в друга държава-членка, упражнява дейност на нейна територия посредством клон, компетентните органи на държавата-членка по произход на управляващото дружество да могат, след като са информирали за това компетентните органи на приемащата държава-членка на управляващото дружество, да извършват самите те или чрез посредници, на които те са възложили това, проверка на място на информацията, посочена в член 109.

2. Параграф 1 не засяга правото на компетентните органи на приемащата управляващото дружество държава-членка при изпълнение на отговорностите, които произтичат за тях съгласно настоящата директива, да осъществяват проверка на място на клоновете, установени на територията на тази държава-членка.

ГЛАВА ХIII

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО ЦЕННИ КНИЖА

Член 111

Комисията може да приема технически изменения към настоящата директива в следните области:

а)	изясняване на определенията с цел да се гарантира еднообразното прилагане на настоящата директива в рамките на Общността; или

б)	привеждане на терминологията и на формулировката на определенията в съответствие с последващите актове относно ПКИПЦК и свързаните с тях въпроси.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 112, параграф 2.

Член 112

1. Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията (16).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

ГЛАВА XIV

ДЕРОГАЦИИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Дерогации

Член 113

1. Само датските ПКИПЦК pantebreve, емитирани в Дания, се приравняват към прехвърлимите ценни книжа по член 50, параграф 1, буква б).

2. Чрез дерогация от разпоредбите на член 22, параграф 1 и член 32, параграф 1 компетентните органи могат да разрешат на ПКИПЦК, които към 20 декември 1985 г. имат два или повече депозитари в съответствие с националното си право, да запазят техния брой, ако компетентните органи имат гаранции за практическото изпълнение на функциите по член 22, параграф 3 и член 32, параграф 3.

3. Чрез дерогация от разпоредбите на член 16 държавите-членки могат да разрешат на управляващи дружества да издават сертификати на приносител, представящи поименни ценни книжа на други дружества.

Член 114

1. Инвестиционните посредници, както са определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, които са получили разрешение само за предоставяне на услугите, посочени в раздел А, точки 4 и 5 от приложението към същата директива, могат да получат разрешение по силата на настоящата директива да управляват ПКИПЦК като „управляващи дружества“. В този случай тези инвестиционни посредници се отказват от разрешението, получено по силата от Директива 2004/39/ЕО.

2. Управляващите дружества, които преди 13 февруари 2004 г. вече са получили разрешение в тяхната държава-членка по произход по силата на Директива 85/611/ЕИО, да управляват ПКИПЦК, се считат за получили разрешение за целите на настоящия член, ако законодателството на тази държава-членка е подчинило упражняването на тази дейност на спазването на условията, еквивалентни на посочените в членове 7 и 8.

РАЗДЕЛ 2

Преходни и заключителни разпоредби

Член 115

До 1 юли 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива.

Член 116

1. Държавите-членки приемат и публикуват до 30 юни 2011 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, параграф 2, втора алинея, параграф 3, буква б), член 2, параграф 1, букви д), м), п), р) и с) и параграф 5, член 4, член 5, параграфи 1—4, 6 и 7, член 6, параграф 1, член 12, параграф 1, член 13, параграф 1, уводно изречение, букви а) и и), член 15, член 16, параграфи 1 и 3, член 17, параграф 1, параграф 2, буква б), параграф 3, първа и трета алинея, параграфи 4—7, параграф 9, втора алинея, член 18, параграф 1, уводно изречение и буква б), параграф 2, трета и четвърта алинея, параграфи 3 и 4, членове 19 и 20, член 21, параграфи 2—6, 8 и 9, член 22, параграф 1, параграф 3, букви а), г) и е), член 23, параграфи 1, 2, 4 и 5, член 27, трета алинея, член 29, параграф 2, член 33, параграфи 2, 4 и 5, членове 37—42, член 43, параграфи 1—5, членове 44—49, член 50, параграф 1, уводно изречение и параграф 3, член 51, параграф 1, трета алинея, член 54, параграф 3, член 56, параграф 1 и параграф 2, първа алинея, уводно изречение, членове 58 и 59, член 60, параграфи 1—5, член 61, параграфи 1 и 2, член 62, параграфи 1—3, член 63, член 64, параграфи 1—3, членове 65—67, член 68, параграф 1, уводно изречение и буква а), член 69, параграфи 1 и 2, член 70, параграфи 2 и 3, членове 71, 72 и 74, член 75, параграфи 1—3, членове 77—82, член 83, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а), второ тире, член 86, член 88, параграф 1, буква б), член 89, буква б), членове 90—94, членове 96—100, член 101, параграфи 1—8, член 102, параграф 2, втора алинея и параграф 5, членове 107, 108, член 109, параграфи 2—4, член 110 и приложение I. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2011 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на Директива 85/611/ЕИО се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 117

Директива 85/611/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение III, част А, се отменя считано от 1 юли 2011 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за въвеждане в националното законодателство и за прилагане на директивата, посочени в приложение III, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Позовавания на краткия проспект се тълкуват като позовавания на ключовата информация за инвеститорите, посочена в член 78.

Член 118

1. Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 1, параграф 2, първа алинея, параграф 3, буква а), параграфи 4—7, член 2, параграф 1, букви а) — г), е) — л), н) и о), параграфи 2—4, 6 и 7, член 3, член 5, параграф 5, член 6, параграфи 2—4, членове 7—11, член 12, параграф 2, член 13, параграф 1, букви б) — з) и параграф 2, член 14, параграф 1, член 16, параграф 2, член 17, параграф 2, букви а), в) и г), параграф 3, втора алинея, параграф 8 и параграф 9, първа алинея, член 18, параграф 1, с изключение на уводното изречение и буква а), параграф 2, първа и втора алинея, член 21, параграфи 1 и 7, член 22, параграф 2 и параграф 3, букви б) и в), член 23, параграф 3, членове 24—26, член 27, първа и втора алинея, член 28, член 29, параграфи 1, 3 и 4, членове 30—32, член 33, параграфи 1 и 3, членове 34—36, член 50, параграф 1, букви а) — з) и параграф 2, член 51, параграф 1, първа и втора алинея, параграфи 2 и 3, членове 52, 53, член 54, параграфи 1 и 2, член 55, член 56, параграф 2, първа и втора алинея и параграф 3, член 57, член 68, параграф 2, член 69, параграфи 3 и 4, член 70, параграфи 1 и 4, членове 73 и 76, член 83, параграф 1, с изключение на буква б), параграф 2, буква а), с изключение на второто тире, членове 84, 85 и 87, член 88, параграф 1, с изключение на буква б), и параграф 2, член 89, с изключение на буква б), член 102, параграф 1, параграф 2, първа алинея, параграфи 3 и 4, членове 103—106, член 109, параграф 1, членове 111—113, 117 и приложения II, III и IV се прилагат от 1 юли 2011 г.

2. Държавите-членки гарантират, че ПКИПЦК ще заменят своя кратък проспект, съставен в съответствие с разпоредбите на Директива 85/611/ЕИО, с ключова информация за инвеститорите, подготвена в съответствие с член 78, възможно най-скоро и във всеки случай не по-късно от 12 месеца след изтичане на крайния срок за прилагане в националните законодателства на всички мерки по прилагане, посочени в член 78, параграф 7. По време на този период компетентните органи на държавата-членка, приемаща ПКИПЦК, продължават да приемат краткия проспект за ПКИПЦК, предлагани на територията на тази държава-членка.

Член 119

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

E. ERLANDSSON

(1) Становище на Европейския парламент от 13 януари 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 юни 2009 г.

(2) ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3.

(3) Вж. приложение III, част А.

(4) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

(5) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

(6) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(7) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(10) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.

(11) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.

(12) ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22.

(13) ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87.

(14) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.

(15) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 18.

(16) ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК А

1.	Информация относно взаимния фонд

1.	Информация относно управляващото дружество, включително данни за това. дали управляващото дружество е установено в държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ПКИПЦК

1.	Информация относно инвестиционното дружество

1.1.	Наименование

1.1.	Наименование или вид, правно-организационна форма, седалище и главно управление, ако е различно от седалището

1.1.	Наименование или вид, правно-организационна форма, седалище и главно управление, ако е различно от седалището

1.2.	Дата на учредяване на взаимния фонд. Посочване на срока, за който е учреден, ако е ограничен

1.2.	Дата на регистрация на дружеството. Посочване на срока, за който е учреден, ако е ограничен

1.2.	Дата на регистрация на дружеството. Посочване на срока, за който е учреден, ако е ограничен

1.3.	Ако дружеството управлява други взаимни фондове, посочване на тези фондове

1.3.	Когато инвестиционно дружество има различни инвестиционни подразделения, се посочват тези подразделения

1.4.	Посочване на мястото, където могат да бъдат получени фондовите правила, ако не са приложени, и периодичните отчети

1.4.	Посочване на мястото, където може да бъде получен уставът, ако не е приложен, и периодичните отчети

1.5.	Кратко описание на условията на данъчната система, приложима за взаимния фонд, които са от значение за притежателите на дялове. Посочване на удръжките при източника на дохода и положителните капиталови разлики, изплащани от взаимния фонд на притежателите на дялове

1.5.	Кратко описание на условията на данъчната система, приложима за дружеството, които са от значение за притежателите на дялове. Посочване на удръжките при източника на дохода и положителните капиталови разлики, изплащани от дружеството на притежателите на дялове

1.6.	Счетоводни дати и дати на разпределение

1.6.	Счетоводни дати и дати на разпределение

1.7.	Имената на лицата, отговарящи за проверката и заверката на счетоводната информация съгласно член 73

1.7.	Имената на лицата, отговарящи за проверката и заверката на счетоводната информация съгласно член 73

1.8.	Имена и длъжности в дружеството на членовете на административните, управленските и надзорните органи. Сведения за техните основни дейности извън дружеството, когато те са от значение за него

1.8.	Имена и длъжности в дружеството на членовете на административните, управленските и надзорните органи. Сведения за техните основни дейности извън дружеството, когато те са от значение за него

1.9.	Сума на записания капитал с посочване на внесената част

1.9.

Капитал

1.10.

Сведения за видовете и основните характеристики на дяловете, и в частност:

—	характер на правото (вещно или друго), представяно от дела,

—	оригинерни ценни книжа или сертификати, удостоверяващи правото на собственост; запис в регистър или сметка,

—	характеристики на дяловете: поименни или на приносител; посочване на възможните купюри,

—	посочване на правата на глас на притежателите на дяловете, ако има такива,

—	обстоятелства, при които може да бъде взето решение за закриване на взаимния фонд, и ред за закриване, що се отнася в частност до правата на притежателите на дяловете

1.10.

Сведения за видовете и основните характеристики на дяловете, и в частност:

—	оригинерни ценни книжа или сертификати, удостоверяващи правото на собственост; запис в регистър или сметка,

—	характеристики на дяловете: поименни или на приносител; посочване на възможните купюри,

—	посочване на правата на глас на притежателите на дялове,

—	обстоятелства, при които може да бъде взето решение за закриване на инвестиционното дружество, и ред за закриване, що се отнася в частност до правата на притежателите на дяловете

1.11.

Когато има такива, посочване на фондовите борси или пазарите, на които са котирани или търгувани дяловете

1.11.

Когато има такива, посочване на фондовите борси или пазарите, на които са котирани или търгувани дяловете

1.12.

Условия и ред за емисия и продажба на дяловете

1.12.

Условия и ред за емисия и продажба на дяловете

1.13.

Условия и ред за обратно изкупуване или откупуване на дяловете и обстоятелства, при които може да бъде спряно обратното изкупуване или откупуване

1.13.

Условия и ред за обратно изкупуване или откупуване на дяловете и обстоятелства, при които може да бъде спряно обратното изкупуване или откупуване. В случай на инвестиционни дружества с различни инвестиционни подразделения — информация за това как притежателят на дялове може да премине от едно подразделение в друго и за разходите, които се дължат във връзка с това

1.14.

Описание на правилата за определяне и насочване на дохода

1.14.

Описание на правилата за определяне и насочване на дохода

1.15.

Описание на инвестиционните цели на взаимния фонд, в това число неговите финансови цели (например нарастване на капитала или реализиран доход), инвестиционна политика (например териториална или отраслова специализация), ограничения на инвестиционната политика и посочване на похватите и инструментите или заемателските пълномощия, които могат да бъдат прилагани в управлението на взаимния фонд

1.15.

Описание на инвестиционните цели на дружеството, в това число неговите финансови цели (например нарастване на капитала или реализиран доход), инвестиционна политика (например териториална или отраслова специализация), ограничения на инвестиционната политика и посочване на похватите и инструментите или заемателските пълномощия, които могат да бъдат прилагани в управлението на дружеството

1.16.

Правила за оценка на активите

1.16.

Правила за оценка на активите

1.17.

Определяне на продажната или емисионната цена и цената на обратно изкупуване или на откупуване на дяловете, и в частност:

—	метод и честота на изчисляване на тези цени,

—	информация относно таксите, свързани с продажбата или емисията и обратното изкупуване или погасяването на дяловете,

—	начините, местата и честотата на публикуване на тези цени

1.17.

—	метод и честота на изчисляване на тези цени,

—	информация относно таксите, свързани с продажбата или емисията и обратното изкупуване или погасяването на дяловете,

—	начините, местата и честотата на публикуване на тези цени (1)

1.18.

Информация относно начина, размера и изчисляването на възнаграждението, платимо от взаимния фонд на управляващото дружество, депозитара или трети лица, както и възстановяването на разходите от взаимния фонд на управляващото дружество, депозитара или трети лица

1.18.

Информация относно начина, размера и изчисляването на възнаграждението, платимо от дружеството на неговите директори и на членовете на административните, управленските и надзорните му органи, на депозитара или на трети лица, както и възстановяването на разходите от дружеството на неговите директори, депозитара или трети лица

Информация относно депозитара:

2.1. Наименование или вид, правно-организационна форма, седалище и главно управление, ако е различно от седалището.

2.2. Основна дейност.

Информация относно консултантските фирми или външните консултанти, които предоставят съвети по договор и чието възнаграждение са изплаща от активите на ПКИПЦК:

3.1. Наименование или вид на фирмата или име на консултанта.

3.2. Съществени разпоредби на договора с управляващото дружество или инвестиционното дружество, които могат да бъдат от значение за притежателите на дялове, с изключение на разпоредбите, засягащи възнаграждението.

3.3. Други значими дейности.

4. Информация относно организацията на плащанията в полза на притежателите на дялове, обратното изкупуване или откупуване на дялове и предоставянето на информация относно ПКИПЦК. Тази информация задължително трябва да бъде предоставяна в държавата-членка, в която е установено ПКИПЦК. Освен това, когато дяловете се предлагат на пазара на друга държава-членка, тази информация се предоставя за тази държава-членка в публикувания там проспект.

Други информации относно инвестициите:

5.1. Резултати от дейността на ПКИПЦК (когато е приложимо) за предишни години — тази информация може да бъде включена в проспекта или да бъде добавена към него.

5.2. Профил на типа инвеститор, за който ПКИПЦК е предназначено.

Икономическа информация:

6.1. Евентуални разходи или такси, различни от разходите, посочени в точка 1.17, разделени според това, дали се плащат от притежателя на дялове или на база на активите на ПКИПЦК.

СПИСЪК Б

Задължителна информация в периодичните отчети

I. Отчет за активите и пасивите

—	прехвърлими ценни книжа,

—	салда по банкови сметки,

—	други активи,

—	общо активи,

—

пасиви,

—	стойност на нетните активи.

II. Дялове в обращение

III. Стойност на нетните активи на един дял

IV. Портфейл, с посочване на:

а)	прехвърлими ценни книжа, допуснати до официална регистрация на фондова борса;

б)	прехвърлими ценни книжа, търгувани на друг регулиран пазар;

в)	новоемитирани прехвърлими ценни книжа съгласно член 50 параграф 1, буква г);

г)	други прехвърлими ценни книжа съгласно член 50, параграф 2, буква а);

и анализ на същите в съответствие с най-подходящите критерии в светлината на инвестиционната политика на ПКИПЦК (например икономически, териториални или валутни критерии) в процентно изражение от нетните активи; следва да бъде указан също делът на всяка от горепосочените инвестиции от сумата на активите на ПКИПЦК.

Отчет за изменението на състава на портфейла през отчетния период.

V. Отчет за движенията, свързани с активите на ПКИПЦК, през отчетния период, включително:

—	доход от инвестиции,

—	доход от други източници,

—	такси за управление,

—	такси на депозитара,

—	други такси и данъци,

—	чиста печалба,

—	разпределена и реинвестирана печалба,

—	изменения в капиталовата сметка,

—	поскъпване и обезценяване на инвестициите,

—	други изменения, засягащи активите и пасивите на ПКИПЦК,

—	разходи, свързани със сделките, които представляват разходи, извършени от ПКИПЦК във връзка със сделки в неговия портфейл.

VI. Сравнителна таблица за последните три финансови години, включваща за всяка финансова година към края на същата:

—	обща стойност на нетните активи,

—	стойност на нетните активи на един дял.

VII. Сведения по категории сделки по смисъла на член 51, извършени от ПКИПЦК през отчетния период, за сумата на произтичащите от тях задължения.

(1) Инвестиционните дружества по смисъла на член 32, параграф 5 от настоящата директива посочват също:

—	метода и честотата на изчисляване на стойността на дяловете по стойността на нетните активи,

—	начина, мястото и честотата на публикуване на тази стойност,

—	фондовата борса в страната на предлагане на цената, на базата на която се определя цената на сделките, извършвани извън фондовите борси в тази страна.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Функции, включени в дейността по колективно управление на портфейл:

—	Управление на инвестициите.

—

Администриране:

а)	правни услуги и счетоводни услуги по управление на фонда;

б)	искане за сведения за клиентите;

в)	оценка на портфейла и определяне на стойността на дяловете (включително данъчни декларации);

г)	мониторинг на спазването на регулаторните изисквания;

д)	поддържане на регистъра на притежателите на дялове;

е)	разпределение на приходите;

ж)	емисии и изкупуване на дялове;

з)	плащания по договора (включително изпращането на сертификати);

и)	съхранение на операциите.

—	Предлагане.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЧАСТ A

Отменена директива и списък с последващите изменения

(посочени в член 117)

Директива 85/611/ЕИО на Съвета (ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3)
Директива 88/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 100, 19.4.1988 г., стр. 31)
Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7)	Единствено член 1, четвърто тире, член 4, параграф 7 и член 5, пето тире
Директива 2000/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 290, 17.11.2000 г., стр. 27)	Единствено член 1
Директива 2001/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 20)
Директива 2001/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 35)
Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1)	Единствено член 66
Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9)	Единствено член 9
Директива 2008/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 76, 19.3.2008 г., стр. 42)

ЧАСТ Б

Списък със срокове за въвеждане в националното законодателство и прилагане

(посочени в член 117)

Директива	Срок за транспониране	Дата на прилагане
85/611/ЕИО	1 октомври 1989 г.	—
88/220/ЕИО	1 октомври 1989 г.	—
95/26/ЕО	18 юли 1996 г.	—
2000/64/ЕО	17 ноември 2002 г.	—
2001/107/ЕО	13 август 2003 г.	13 февруари 2004 г.
2001/108/ЕО	13 август 2003 г.	13 февруари 2004 г.
2004/39/ЕО	—	30 април 2006 г.
2005/1/ЕО	13 май 2005 г.	—

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

Директива 85/611/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2, уводно изречение	Член 1, параграф 2, уводно изречение
Член 1, параграф 2, първо и второ тире	Член 1, параграф 2, букви а) и б)
—	Член 1, параграф 2, втора алинея
Член 1, параграф 3, първа алинея	Член 1, параграф 3, първа алинея
Член 1, параграф 3, втора алинея	Член 1, параграф 3, втора алинея, буква а)
—	Член 1, параграф 3, втора алинея, буква б)
Член 1, параграфи 4—7	Член 1, параграфи 4—7
Член 1, параграф 8, уводно изречение	Член 2, параграф 1, буква н), уводно изречение
Член 1, параграф 8, първо, второ и трето тире	Член 2, параграф 1, буква н), подточки i), ii) и iii)
Член 1, параграф 8, последно изречение	Член 2, параграф 7
Член 1, параграф 9	Член 2, параграф 1, буква o)
Член 1а, уводно изречение	Член 2, параграф 1, уводно изречение
Член 1а, точка 1	Член 2, параграф 1, буква а)
Член 1а, точка 2, първата част на изречението	Член 2, параграф 1, буква б)
Член 1а, точка 2, втората част на изречението	Член 2, параграф 2
Член 1а, точки 3—5	Член 2, параграф 1, букви в)—д)
Член 1а, точка 6	Член 2, параграф 1, буква е)
Член 1а, точка 7, първата част на изречението	Член 2, параграф 1, буква ж)
Член 1а, точка 7, втората част на изречението	Член 2, параграф 3
Член 1а, точки 8—9	Член 2, параграф 1, букви з)—и)
Член 1а, точка 10, първа алинея	Член 2, параграф 1, буква й)
Член 1а, точка 10, втора алинея	Член 2, параграф 5
Член 1а, точка 11	—
Член 1а, точка 12 и точка 13, първо изречение	Член 2, параграф 1, подточки i) и ii)
Член 1а, точка 13, второ изречение	Член 2, параграф 4, буква а)
Член 1а, точка 14 и точка 15, първо изречение	Член 2, параграф 1, букви к) и л)
Член 1а, точка 15, второ изречение	Член 2, параграф 6
—	Член 2, параграф 1, буква м)
Член 2, параграф 1, уводно изречение	Член 3, уводно изречение
Член 2, параграф 1, първо, второ, трето и четвърто тире	Член 3, букви a), б), в) и г)
Член 2, параграф 2	—
Член 3	Член 4
Член 4, параграфи 1 и 2	Член 5, параграфи 1 и 2
—	Член 5, параграф 3
Член 4, параграф 3, първа алинея	Член 5, параграф 4, първа алинея, букви a) и б)
—	Член 5, параграф 4, втора алинея
Член 4, параграф 3, втора алинея	Член 5, параграф 4, трета алинея
Член 4, параграф 3, трета алинея	Член 5, параграф 4, четвърта алинея
Член 4, параграф 3a	Член 5, параграф 5
Член 4, параграф 4	Член 5, параграф 6
—	Член 5, параграф 7
Член 5, параграфи 1 и 2	Член 6, параграфи 1 и 2
Член 5, параграф 3, първа алинея, уводно изречение	Член 6, параграф 3, първа алинея, уводно изречение
Член 5, параграф 3, първа алинея, буква a)	Член 6, параграф 3, първа алинея, буква a)
Член 5, параграф 3, първа алинея, буква б), уводно изречение	Член 6, параграф 3, първа алинея, буква б), уводно изречение
Член 5, параграф 3, първа алинея, буква б), първо и второ тире	Член 6, параграф 3, първа алинея, буква б), подточки i) и ii)
Член 5, параграф 3, втора алинея	Член 6, параграф 3, втора алинея
Член 5, параграф 4	Член 6, параграф 4
Член 5а, параграф 1, уводно изречение	Член 7, параграф 1, уводно изречение
Член 5а, параграф 1, буква а), уводно изречение	Член 7, параграф 1, буква а), уводно изречение
Член 5а, параграф 1, буква а), първо тире	Член 7, параграф 1, буква а), подточка i)
Член 5а, параграф 1, буква а), второ тире, уводно изречение	Член 7, параграф 1, буква а), подточка ii), уводно изречение
Член 5а, параграф 1, буква а), второ тире, подточки i), ii) и iii)	Член 7, параграф 1, буква а), подточка ii), първо, второ и трето тире
Член 5а, параграф 1, буква а), трето и четвърто тире	Член 7, параграф 1, буква а), подточка iii)
Член 5а, параграф 1, буква а), пето тире	—
Член 5а, параграф 1, букви б) — г)	Член 7, параграф 1, букви б)—г)
Член 5а, параграфи 2—5	Член 7, параграфи 2—5
Член 5б	Член 8
Член 5в	Член 9
Член 5г	Член 10
Член 5д	Член 11
Член 5е, параграф 1, първа алинея	Член 12, параграф 1, първа алинея
Член 5е, параграф 1, втора алинея, буква a)	Член 12, параграф 1, втора алинея, буква a)
Член 5е, параграф 1, втора алинея, буква б), първо изречение	Член 12, параграф 1, втора алинея, буква б)
Член 5е, параграф 1, втора алинея, буква б), последно изречение	—
Член 5е, параграф 2, уводно изречение	Член 12, параграф 2, уводно изречение
Член 5е, параграф 2, първо и второ тире	Член 12, параграф 2, букви a) и б)
—	Член 12, параграф 3
Член 5ж	Член 13
Член 5з	Член 14, параграф 1
—	Член 14, параграф 2
—	Член 15
Член 6, параграф 1	Член 16, параграф 1, първа алинея
—	Член 16, параграф 1, втора алинея
Член 6, параграф 2	Член 16, параграф 2
—	Член 16, параграф 3
Член 6а, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 6а, параграф 2	Член 17, параграф 2
Член 6а, параграф 3	Член 17, параграф 3, първа и втора алинея
—	Член 17, параграф 3, трета алинея
—	Член 17, параграфи 4 и 5
Член 6а, параграфи 4—6	Член 17, параграфи 6—8
Член 6а, параграф 7	Член 17, параграф 9, първа алинея
—	Член 17, параграф 9, втора алинея
Член 6б, параграф 1	Член 18, параграф 1
Член 6б, параграф 2	Член 18, параграф 2, първа и втора алинея
—	Член 18, параграф 2, трета алинея
Член 6б, параграф 3, първа алинея	Член 18, параграф 2, четвърта алинея
Член 6б, параграф 3, втора алинея	—
—	Член 18, параграф 3
Член 6б, параграф 4	Член 18, параграф 4
Член 6б, параграф 5	—
—	Членове 19—20
Член 6в, параграф 1	Член 21, параграф 1
Член 6в, параграф 2, първа алинея	—
Член 6в, параграф 2, втора алинея	Член 21, параграф 2, първа и втора алинея
—	Член 21, параграф 2, трета алинея
Член 6в, параграфи 3—5	Член 21, параграфи 3—5
Член 6в, параграф 6	—
Член 6c, параграфи 7—10	Член 21, параграфи 6—9
Член 7	Член 22
Член 8	Член 23, параграфи 1—3
—	Член 23, параграфи 4—6
Член 9	Член 24
Член 10	Член 25
Член 11	Член 26
Член 12	Член 27, първа и втора алинея
—	Член 27, трета алинея
Член 13	Член 28
Член 13а, параграф 1, първа алинея	Член 29, параграф 1, първа алинея
Член 13а, параграф 1, втора алинея, уводно изречение	Член 29, параграф 1, втора алинея, уводно изречение
Член 13а, параграф 1, втора алинея, първо, второ и трето тире	Член 29, параграф 1, втора алинея, букви a), б) и в)
Член 13а, параграф 1, трета и четвърта алинея	Член 29, параграф 1, трета и четвърта алинея
Член 13а, параграф 2, 3 и 4	Член 29, параграфи 2, 3 и 4
Член 13б	Член 30
Член 13в	Член 31
Член 14	Член 32
Член 15	Член 33, параграфи 1—3
—	Член 33, параграфи 4—6
Член 16	Член 34
Член 17	Член 35
Член 18	Член 36
—	Член 37—49
Член 19, параграф 1, уводно изречение	Член 50, параграф 1, уводно изречение
Член 19, параграф 1, букви a) — в)	Член 50, параграф 1, букви a)—в)
Член 19, параграф 1, буква г), уводно изречение	Член 50, параграф 1, буква г), уводно изречение
Член 19, параграф 1, буква г), първо и второ тире	Член 50, параграф 1, буква г), подточки i) и ii)
Член 19, параграф 1, буква д), уводно изречение	Член 50, параграф 1, буква д), уводно изречение
Член 19, параграф 1, буква д), първо, второ, трето и четвърто тире	Член 50, параграф 1, буква д), подточки i), ii), iii) и iv)
Член 19, параграф 1, буква е)	Член 50, параграф 1, буква е)
Член 19, параграф 1, буква ж), уводно изречение	Член 50, параграф 1, буква ж), уводно изречение
Член 19, параграф 1, буква ж), първо, второ и трето тире	Член 50, параграф 1, буква ж), подточки i), ii) и iii)
Член 19, параграф 1, буква з), уводно изречение	Член 50, параграф 1, буква з), уводно изречение
Член 19, параграф 1, буква з), първо, второ, трето и четвърто тире	Член 50, параграф 1, буква з), подточки i), ii), iii) и iv)
Член 19, параграф 2, уводни думи	Член 50, параграф 2, уводно изречение
Член 19, параграф 2, буква а)	Член 50, параграф 2, буква а)
Член 19, параграф 2, буква в)	Член 50, параграф 2, буква б)
Член 19, параграф 2, буква г)	Член 50, параграф 2, втора алинея
Член 19, параграф 4	Член 50, параграф 3
Член 21, параграфи 1—3	Член 51, параграфи 1—3
Член 21, параграф 4	—
—	Член 51, параграф 4
Член 22, параграф 1, първа алинея	Член 52, параграф 1, първа алинея
Член 22, параграф 1, втора алинея, уводно изречение	Член 52, параграф 1, втора алинея, уводно изречение
Член 22, параграф 1, втора алинея, първо и второ тире	Член 52, параграф 1, втора алинея, букви a) и б)
Член 22, параграф 2, първа алинея	Член 52, параграф 2, първа алинея
Член 22, параграф 2, втора алинея, уводно изречение	Член 52, параграф 2, втора алинея, уводно изречение
Член 22, параграф 2, втора алинея, първо, второ и трето тире	Член 52, параграф 2, втора алинея, букви a), б) и в)
Член 22, параграфи 3—5	Член 52, параграфи 3—5
Член 22а, параграф 1, уводно изречение	Член 53, параграф 1, уводно изречение
Член 22а, параграф 1, първо, второ и трето тире	Член 53, параграф 1, букви a), б) и в)
Член 22а, параграф 2	Член 53, параграф 2
Член 23	Член 54
Член 24	Член 55
Член 24а	Член 70
Член 25, параграф 1	Член 56, параграф 1
Член 25, параграф 2, първа алинея, уводно изречение	Член 56, параграф 2, първа алинея, уводно изречение
Член 25, параграф 2, първа алинея, първо, второ, трето и четвърто тире	Член 56, параграф 2, първа алинея, букви a), б), в) и г)
Член 25, параграф 2, втора алинея	Член 56, параграф 2, втора алинея
Член 25, параграф 3	Член 56, параграф 3
Член 26	Член 57
—	Член 58—67
Член 27, параграф 1, уводно изречение	Член 68, параграф 1, уводно изречение
Член 27, параграф 1, първо тире	—
Член 27, параграф 1, второ, трето и четвърто тире	Член 68, параграф 1, букви a), б), в)
Член 27, параграф 2, уводно изречение	Член 68, параграф 2, уводно изречение
Член 27, параграф 2, първо и второ тире	Член 68, параграф 2, букви a) и б)
Член 28, параграфи 1 и 2	Член 69, параграфи 1 и 2
Член 28, параграфи 3 и 4	—
Член 28, параграфи 5 и 6	Член 69, параграфи 3 и 4
Член 29	Член 71
Член 30	Член 72
Член 31	Член 73
Член 32	Член 74
Член 33, параграф 1, първа алинея	—
Член 33, параграф 1, втора алинея	Член 75, параграф 1
Член 33, параграф 2	Член 75, параграф 1
Член 33, параграф 3	Член 75, параграф 3
—	Член 75, параграф 4
Член 34	Член 76
Член 35	Член 77
—	Член 78—82
Член 36, параграф 1, първа алинея, уводни думи	Член 83, параграф 1, първа алинея, уводно изречение
Член 36, параграф 1, първа алинея, първо и второ тире	Член 83, параграф 1, първа алинея, букви a) и б)
Член 36, параграф 1, втора алинея	Член 83, параграф 1, втора алинея
Член 36, параграф 2	Член 83, параграф 2
Член 37	Член 84
Член 38	Член 85
Член 39	Член 86
Член 40	Член 87
Член 41, параграф 1, уводно изречение	Член 88, параграф 1, уводно изречение
Член 41, параграф 1, първо и второ тире	Член 88, параграф 1, букви a) и б)
Член 41, параграф 1, последно изречение	Член 88, параграф 1, уводно изречение
Член 41, параграф 2	Член 88, параграф 2
Член 42, уводни думи	Член 89, уводно изречение
Член 42, първо и второ тире	Член 89, букви a) и б)
Член 42, последно изречение	Член 89, уводно изречение
Член 43	Член 90
Член 44, параграфи 1—3	—
—	Член 91, параграфи 1—4
Член 45	Член 92
Член 46, първа алинея, уводно изречение	Член 93, параграф 1, първа алинея
—	Член 93, параграф 1, втора алинея
Член 46, първа алинея, първо тире	—
Член 46, първа алинея, второ, трето и четвърто тире	Член 93, параграф 2, буква а)
Член 46, първа алинея, пето тире	—
Член 46, втора алинея	—
—	Член 93, параграф 2, буква б)
—	Член 93, параграфи 3—8
Член 47	Член 94
—	Член 95
Член 48	Член 96
Член 49, параграфи 1—3	Член 97, параграфи 1—3
Член 49, параграф 4	—
—	Членове 98—100
Член 50, параграф 1	Член 101, параграф 1
—	Член 101, параграфи 2—9
Член 50, параграфи 2—4	Член 102, параграфи 1—3
Член 50, параграф 5, уводно изречение	Член 102, параграф 4, уводно изречение
Член 50, параграф 5, първо, второ, трето и четвърто тире	Член 102, параграф 4, букви a), б), в) и г)
Член 50, параграф 6, уводно изречение и букви a) и б)	Член 102, параграф 5, първа алинея, уводно изречение
Член 50, параграф 6, буква б), първо, второ и трето тире	Член 102, параграф 5, първа алинея, букви а), б) и в)
Член 50, параграф 6, буква б), последно изречение	Член 102, параграф 5, втора и трета алинея
Член 50, параграф 7, първа алинея, уводно изречение	Член 103, параграф 1, уводно изречение
Член 50, параграф 7, първа алинея, първо и второ тире	Член 103, параграф 1, букви a) и б)
Член 50, параграф 7, втора алинея, уводно изречение	Член 103, параграф 2, уводно изречение
Член 50, параграф 7, втора алинея, първо, второ и трето тире	Член 103, параграф 2, букви a), б) и в)
Член 50, параграф 7, трета алинея	Член 103, параграф 3
Член 50, параграф 8, първа алинея	Член 103, параграф 4
Член 50, параграф 8, втора алинея, уводно изречение	Член 103, параграф 5, първа алинея, уводно изречение
Член 50, параграф 8, втора алинея, първо, второ и трето тире	Член 103, параграф 5, първа алинея, букви a), б) и в)
Член 50, параграф 8, трета алинея	Член 103, параграф 6
Член 50, параграф 8, четвърта алинея	Член 103, параграф 5, втора алинея
Член 50, параграф 8, пета алинея	Член 103, параграф 7
Член 50, параграф 8, шеста алинея	—
Член 50, параграфи 9—11	Член 104, параграфи 1—3
—	Член 105
Член 50а, параграф 1, уводно изречение	Член 106, параграф 1, първа алинея, уводно изречение
Член 50а, параграф 1, буква а), уводно изречение	Член 106, параграф 1, първа алинея, уводно изречение
Член 50а, параграф 1, буква а), първо, второ и трето тире	Член 106, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в)
Член 50а, параграф 1, буква б)	Член 106, параграф 1, втора алинея
Член 50а, параграф 2	Член 106, параграф 2
Член 51, параграфи 1 и 2	Член 107, параграфи 1 и 2
—	Член 107, параграф 3
Член 52, параграф 1	Член 108, параграф 1, първа алинея
Член 52, параграф 2	Член 108, параграф 1, втора алинея
Член 52, параграф 3	Член 108, параграф 2
—	Член 108, параграфи 3—6
Член 52а	Член 109, параграфи 1 и 2
—	Член 109, параграфи 3 и 4
Член 52б, параграф 1	Член 110, параграф 1
Член 52б, параграф 2	—
Член 52б, параграф 3	Член 110, параграф 2
Член 53а	Член 111
Член 53б, параграф 1	Член 112, параграф 1
Член 53б, параграф 2	Член 112, параграф 2
—	Член 112, параграф 3
Член 54	Член 113, параграф 1
Член 55	Член 113, параграф 2
Член 56, параграф 1	Член 113, параграф 3
Член 56, параграф 2	—
Член 57	—
—	Член 114
Член 58	Член 116, параграф 2
—	Член 115
—	Член 116, параграф 1
—	Членове 117—118
Член 59	Член 119
Приложение I, списъци A и Б	Приложение I, списъци A и Б
Приложение I, списък В	—
Приложение II	Приложение II
—	Приложение III
—	Приложение IV

17.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 302/97

ДИРЕКТИВА 2009/111/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 септември 2009 година

за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие със заключенията на Европейския съвет и Съвета по икономически и финансови въпроси и международните инициативи, като например проведената на 2 април 2009 г. среща на високо равнище на Групата на двадесетте (Г-20), настоящата директива представлява първата важна крачка за преодоляване на недостатъците, установени в резултат от финансовата криза, след която ще се предприемат други инициативи, оповестени от Комисията и предвидени в съобщението на Комисията от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“.

(2)

Член 3 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (4) разрешава на държавите-членки да предвиждат специални надзорни режими по отношение на кредитни институции — постоянни филиали на централен орган от 15 декември 1977 г., при условие че такива режими са били въведени в националното законодателство не по-късно от 15 декември 1979 г. Тези срокове не позволяват на държавите-членки, в частност присъединилите се към Европейския съюз след 1980 г., да въведат или поддържат такива специални надзорни режими за подобни филиали, създадени на тяхна територия. Следователно за осигуряването на еднакви условия на конкуренция за кредитните институции в държавите-членки е уместно посочените в член 3 от посочената директива срокове да бъдат премахнати. Комитетът на европейските банкови надзорници следва да предостави насоки за засилване на сближаването на надзорните практики в това отношение.

(3)

Хибридните капиталови инструменти имат важно значение за текущото управление на капитала на кредитните институции. Тези инструменти им позволяват да постигнат диверсифицирана капиталова структура и да получат достъп до широк кръг финансови инвеститори. На 28 октомври 1998 г. Базелският комитет за банков надзор прие споразумение за критериите за приемливост и ограниченията за включване на някои видове хибридни капиталови инструменти в първичен собствен капитал на кредитните институции.

(4)

Следователно е необходимо да се установят критерии, за да може тези капиталови инструменти да бъдат приемливи като първичен собствен капитал на кредитните институции, както и да се приведат разпоредбите на Директива 2006/48/ЕО в съответствие с посоченото споразумение. Измененията на приложение XII към Директива 2006/48/ЕО са пряк резултат от установяването на тези критерии. Първичният собствен капитал, посочен в член 57, буква а) от Директива 2006/48/ЕО, следва да включва всички инструменти, които съгласно националното законодателство се считат за собствен капитал, класират се pari passu с обикновените акции по време на ликвидация и напълно покриват загубите pari passu с обикновените акции въз основа на принципа на действащото предприятие. Следва да бъде възможно тези инструменти да включват инструменти, предоставящи преференциални права на дивиденти на некумулативна база, при условие че са включени в член 22 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банките и другите финансови институции (5), класират се pari passu с обикновените акции по време на ликвидация и напълно покриват загубите pari passu с обикновените акции въз основа на принципа на действащото предприятие. Първичният собствен капитал, посочен в член 57, буква а) от Директива 2006/48/ЕО, следва да включва също така всички други инструменти съгласно устава на кредитните институции, като се взема предвид специалната уредба на взаимоспомагателните дружества, кооперативните дружества и други подобни институции, които се считат за еквивалентни на обикновени акции по отношение на техните капиталови качества, по специално във връзка с абсорбиране на загубата. Инструменти, които не се класират pari passu с обикновените акции по време на ликвидация или които не покриват загубите pari passu с обикновените акции на основата на принципа на действащото предприятие, следва да се включват в категорията на хибридните капиталови инструменти, посочени в член 57, буква ва) от Директива 2006/48/ЕО.

(5)

За да се избегнат сътресения на пазарите и да се осигури непрекъснатост на всички нива на собствения капитал, е уместно да се предвидят конкретни преходни мерки за новия режим по отношение на капиталовите инструменти. След като се осигури възстановяването, следва да се засили допълнително качеството на първичния собствен капитал. В тази връзка до 31 декември 2011 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад заедно с всички подходящи предложения.

(6)

С оглед укрепване на рамката на Общността за управление при кризи е изключително важно компетентните органи ефикасно да координират действията си с други компетентни органи, а при необходимост — и с централните банки, включително с цел редуциране на системния риск. С оглед засилване на ефикасността на разумния надзор на консолидирана основа над банкови групи, дейностите по надзора следва да бъдат координирани по-ефективно. Необходимо е, следователно, да бъдат създадени колегии от надзорници. Създаването на колегии от надзорници не следва да засяга правата и отговорностите на компетентните органи съгласно Директива 2006/48/ЕО. Създаването им следва да представлява инструмент за по-добра координация, чрез който компетентните органи да постигат съгласие по ключовите надзорни задачи. Колегиите от надзорници следва да улесняват провеждането на текущ надзор и овладяването на извънредни ситуации. Консолидиращият надзорник следва да може, в сътрудничество с останалите членове на колегията, да реши да организира срещи или дейности, които не представляват всеобщ интерес, и следователно да определи както счете за уместно участието в тях.

(7)

Мандатът на компетентните органи следва да отчита по подходящ начин общностното измерение на проблема. Затова компетентните органи следва надлежно да отчитат последиците от решенията си върху стабилността на финансовите системи във всички останали заинтересовани държави-членки. При спазване на разпоредбите на националното законодателство този принцип следва да се разбира като широка цел за укрепване на финансовата стабилност в Европейския съюз и не следва да създава за компетентните органи правно задължение за постигане на конкретен резултат.

(8)

Компетентните органи следва да могат да участват в колегии, създадени за надзор на кредитни институции, чието предприятие майка е установено в трета държава. Комитетът на европейските банкови надзорници следва да предостави, при необходимост, насоки и препоръки, за да ускори сближаването на надзорните практики в съответствие с Директива 2006/48/ЕО. С цел да се избегнат непоследователност и регулаторен арбитраж, които могат да бъдат предизвикани от разликите в подхода и правилата, прилагани от различните колегии, както и от упражняването на право на преценка от страна на държавите-членки, Комитетът на европейските банкови надзорници следва да разработва процедурите и правилата, съгласно които колегиите осъществяват дейността си.

(9)	Член 129, параграф 3 от Директива 2006/48/ЕО не следва да изменя разпределението на отговорностите между компетентните органи за надзор на консолидирана, подконсолидирана и индивидуална основа.

(10)

Недостатъчно добрият обмен на информация между компетентните органи на държавата по произход и приемащата държава може да окаже неблагоприятно влияние върху финансовата стабилност в приемащите държави-членки. Следователно е уместно да бъде засилено правото на надзорниците в приемащата държава да получат информация, в частност в условията на криза, засягаща значими клонове. За тази цел следва да се даде определение на понятието за значими клонове. Компетентните органи следва да предават ключовата за изпълнението на задачите на централните банки и финансовите министерства информация, отнасяща се до финансовите кризи и редуциране на системния риск.

(11)	Действащата надзорна уредба следва да подлежи на допълнително развитие. Колегиите от надзорници са нова и значима стъпка напред към рационализиране на сътрудничеството и сближаване на надзорните практики в ЕС.

(12)

Сътрудничеството чрез колегии между надзорните органи, които се занимават с групи, холдингови дружества и техните дъщерни предприятия и клонове, представлява етап в развитието, насочен към допълнително регулаторно сближаване и интеграция в областта на надзора. Доверието между надзорниците и зачитането на съответните им отговорности са от съществено значение. В случай на спор между членове на дадена колегия във връзка с тези различни отговорности съществено значение имат обективните и независими съвети, медиацията и механизмите за разрешаване на спорове на общностно равнище.

(13)	Кризата на международните финансови пазари показа, че е целесъобразно да се разгледа по-задълбочено необходимостта от реформа на модела за регулиране и надзор на финансовия сектор на Европейския съюз.

(14)

В съобщение от 29 октомври 2008 г., озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие“, Комисията обяви, че е създала група от експерти под председателството на г-н Жак дьо Ларозиер (групата дьо Ларозиер), която ще разгледа организацията на европейските финансови институции с цел осигуряване на надеждност, добро функциониране на пазарите и по-тясно европейско сътрудничество по отношение на надзора за финансова стабилност, механизъм за ранно предупреждение и управление на кризи, включително управление на презгранични и междусекторни рискове, както и ще разгледа сътрудничеството между Европейския съюз и други важни субекти с цел запазване на финансовата стабилност в световен мащаб.

(15)

С цел да се постигне необходимото равнище на сближаване на надзорните практики и сътрудничество на равнището на Европейския съюз и да се укрепи устойчивостта на финансовата система, са изключително необходими допълнителни мащабни реформи на модела за регулиране и надзор на финансовия сектор на Европейския съюз, които следва да се предприемат в кратки срокове от Комисията, като се отчетат надлежно заключенията, представени от групата дьо Ларозиер на 25 февруари 2009 г.

(16)

До 31 декември 2009 г. Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета и да предложи подходящи законодателни мерки, необходими за преодоляване на установените недостатъци по отношение на разпоредбите за допълнителна интеграция в областта на надзора, като отчита необходимостта от постигане на по-значима роля на системата за надзор на равнището на Европейския съюз не по-късно от 31 декември 2011 г.

(17)

Твърде голямата концентрация на експозиции към един клиент или към група от свързани клиенти може да доведе до неприемлив риск от загуби. Такава ситуация може да бъде счетена за неблагоприятна за платежоспособността на кредитната институция. Следователно наблюдението и контролът върху големите експозиции на кредитната институция следва да са неразделна част от надзора над нея.

(18)

Действащият режим по отношение на големите експозиции датира от 1992 г. Следователно съществуващите изисквания по отношение на големите експозиции, предвидени в Директива 2006/48/ЕО и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на кредитните институции (6), следва да бъдат преразгледани.

(19)

Предвид факта, че кредитните институции на вътрешния пазар пряко се конкурират помежду си, основните правила за наблюдение и контрол върху големите експозиции на тези институции следва да бъдат допълнително хармонизирани. По отношение на големите експозиции следва да се намалят възможностите за избор на държавите-членки, за да се намали административната тежест за кредитните институции.

(20)

При определяне дали съществуват групи свързани клиенти и съответно — експозиции, съставляващи едно цяло от гледна точка на поемания риск, е важно да се отчитат и рисковете, породени от общ източник на значително финансиране, предоставено от самата кредитна институция или инвестиционно дружество, нейната/неговата финансова група или свързани лица.

(21)

Въпреки че е желателно изчисляването на размера на експозицията да се основава на използваното за целите на изискванията за минимален собствен капитал, е уместно да се приемат правила за наблюдение на големите експозиции, без да се прилага претегляне на риска или неговите степени. Освен това прилаганите механизми за редуциране на кредитния риск в рамките на режима по отношение на платежоспособността бяха създадени въз основа на предположението, че кредитният риск е добре диверсифициран. При големите експозиции, свързани с риск от концентрация, основан на едно поето задължение, кредитният риск не е диверсифициран. Ефектът от тези механизми следва в такъв случай да бъде предмет на разумни предпазни мерки. В тази връзка е необходимо за целите на големите експозиции да се предвиди ефективно възстановяване на кредитната защита.

(22)

Предвид факта, че загуба от експозиция към кредитна институция или инвестиционен посредник може да бъде толкова сериозна, колкото и загуба от всяка друга експозиция, такива експозиции следва да бъдат третирани и отчитани по същия начин като всички останали. Въпреки това беше въведено алтернативно количествено ограничение за намаляване на непропорционалното въздействие на този подход върху по-малки институции. Освен това по-краткосрочните експозиции, свързани с парични преводи, включително изпълнението на платежни услуги, клиринг, сетълмент и попечителски услуги за клиенти, подлежат на освобождаване, за да се улесни гладкото функциониране на финансовите пазари и на свързаната инфраструктура. Тези услуги покриват например изпълнението на парични клирингови операции и сетълмент и подобни дейности с цел улесняване на сетълмента. Свързаните експозиции включват експозиции, които могат да не са предвидими и следователно не могат да бъдат напълно контролирани от кредитната институция, inter alia, баланси по сметки по междубанкови операции, които са резултат от плащания на клиенти, включително удържани или начислени такси и лихви, и други плащания по услуги за клиенти, както и предоставени или получени обезпечения.

(23)

Разпоредбите, свързани с агенциите за външна кредитна оценка (АВКО) съгласно Директива 2006/48/ЕО, следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (7). По-специално Комитетът на европейските банкови надзорници следва да направи преглед на своите насоки за признаване на АВКО, за да се избегне повторение на работата и да се намали тежестта на процеса на признаване в случаите, когато АВКО се регистрира като агенция за кредитен рейтинг на общностно равнище.

(24)

Важно е да се премахне несъответствието между интересите на дружествата, които преобразуват заемите в ценни книжа и други финансови инструменти (инициатори или спонсори), които могат да бъдат търгувани, и дружествата, които инвестират в тези ценни книжа или инструменти (инвеститори). Също така е важно наличието на съответствие между интересите на инициатора или спонсора и интересите на инвеститорите. За тази цел инициаторът или спонсорът следва да запазва значителен интерес в базовите активи. Необходимо е, следователно, инициаторите или спонсорите да запазят експозиция към риска, свързан с въпросните заеми. Като цяло транзакциите за секюритизация не следва да се структурират по начин, който да избягва прилагането на изискването за запазване, по-специално чрез такси или премии, или чрез двете. Такова запазване следва да бъде приложимо във всички случаи, когато е налице секюритизация с икономическа същност съгласно определението в Директива 2006/48/ЕО, независимо от правните структури или инструменти, които се използват за постигане на тази икономическа същност. По-специално когато кредитният риск се прехвърля чрез секюритизация, инвеститорите следва да вземат решенията си едва след като проведат комплексна проверка, за което се нуждаят от подходяща информация относно секюритизациите.

(25)

Мерките за преодоляване на възможното несъответствие между тези структури следва да бъдат последователни и съгласувани във всички приложими разпоредби във финансовата област. Комисията следва да представи съответните законодателни предложения с цел да гарантира тази последователност и съгласуваност. Изискването за запазване не следва да се прилага многократно. За всяка секюритизация е достатъчно инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор да е длъжен да изпълни изискването. Също така, когато транзакциите за секюритизация обхващат други секюритизации като базови, изискването за запазване следва да се прилага само спрямо секюритизацията, по отношение на която се инвестира. Изискването за запазване не следва да се прилага по отношение на закупените вземания, ако възникват в резултат на корпоративна дейност, когато се прехвърлят или продават на по-ниска цена с цел финансиране на тази дейност. Компетентните органи следва да прилагат претегляне на риска във връзка с неизпълнението на задължението за комплексна проверка и на задълженията за управление на риска във връзка със секюритизация за немаловажни нарушения на политиките и процедурите, които се отнасят за анализа на базовите рискове.

(26)

В Декларацията относно укрепване на финансовата система от 2 април 2009 г. лидерите на държавите от Г-20 поискаха от Базелския комитет за банков надзор и съответните органи да разгледат до 2010 г. изискванията за комплексна проверка и количественото запазване във връзка със секюритизация. С оглед на това международно развитие и с цел по най-добрия начин да се намалят системните рискове, породени на секюритизационните пазари, Комисията следва да реши преди края на 2009 г. и след като се консултира с Комитета на европейските банкови надзорници, дали следва да се предложи увеличаване на изискването за запазване и дали методите за изчисление на изискването за запазване спомагат за постигане на целта за по-голямо съответствие между интересите на инициаторите, спонсорите и инвеститорите.

(27)

Следва да се провежда комплексна проверка, за да се оценяват правилно рисковете от секюритизационни експозиции както за банковия портфейл, така и извън него. Освен това е необходимо задълженията за комплексна проверка да бъдат пропорционални. Процедурите за комплексна проверка следва да допринасят за изграждане на по-голямо доверие между инициаторите, спонсорите и инвеститорите. Следователно е желателно съответната информация относно процедурите за комплексна проверка да бъде надлежно оповестена.

(28)

Държавите-членки следва да гарантират, че компетентните органи имат достатъчно персонал и ресурси за спазване на своите надзорни задължения съгласно Директива 2006/48/ЕО, както и че служителите, участващи в надзора на кредитните институции съгласно посочената директива, притежават необходимите знания и опит за изпълнение на възложените им задължения.

(29)	Приложение III към Директива 2006/48/ЕО следва да бъде адаптирано с цел изясняване на някои разпоредби с оглед постигане на по-голямо сближаване на надзорните практики.

(30)

Развитието на пазара в последно време изведе на преден план обстоятелството, че управлението на свързания с ликвидността риск е ключово условие за стабилността на кредитните институции и техните клонове. За привеждането в съответствие на разпоредбите от приложения V и XI към Директива 2006/48/ЕО с работата на Комитета на европейските банкови надзорници и Базелския комитет за банков надзор е необходимо да бъдат засилени установените в тези приложения критерии.

(31)	Мерките, необходими за изпълнението на Директива 2006/48/ЕО, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(32)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на приложение III към Директива 2006/48/ЕО, за да може да взема предвид развитието на финансовите пазари, счетоводните стандарти или изисквания, които отчитат общностното законодателство, или във връзка със сближаването на надзорните практики. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на Директива 2006/48/ЕО, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(33)

Финансовата криза показа необходимостта от по-добро проучване и отговор на макропруденциалните проблеми, които са общи за макроикономическата политика и уредбата на финансовата система. Това включва необходимостта от разглеждане на мерки, които намаляват колебанията на икономическия цикъл, включително необходимостта кредитните институции да изграждат по време на подем силни антициклични буфери, които да бъдат използвани при спад, които мерки може да включват възможността за създаване на допълнителни резерви, „динамично провизиране“ и възможността за намаляване на капиталовите буфери при спад, като по този начин се осигурява адекватна наличност на капитал по време на целия цикъл; логиката на изчисляване на капиталовите изисквания, предвидени в Директива 2006/48/ЕО; допълнителни мерки за основаните на риска изисквания за кредитните институции, с цел да се спомогне ограничаването на натрупването на „ефекта на лоста“ в банковата система.

(34)	Следователно до 31 декември 2009 г. Комисията следва да направи преглед на Директива 2006/48/ЕО като цяло предвид тези въпроси и да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад заедно с всички подходящи предложения.

(35)

С цел да осигури финансова стабилност Комисията следва да направи преглед и да представи доклад относно мерки за увеличаване на прозрачността на извънборсовите пазари, за редуциране на рисковете, свързани с контрагента, и като цяло за редуциране на общите рискове, като например от клиринг на суаповете за кредитно неизпълнение чрез централни контрагенти. Следва да се насърчава създаването и развитието на централни контрагенти в ЕС, за които се прилагат високи оперативни и разумни стандарти и които подлежат на ефективен надзор. Комисията следва да представи доклада си на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения, като вземе предвид, по целесъобразност, паралелните инициативи на световно равнище.

(36)

Комисията следва да направи преглед и да представи доклад относно прилагането на член 113, параграф 4 от Директива 2006/48/ЕО, включително и относно въпроса дали предвиждането на изключения следва да зависи от преценка на национално равнище. Комисията следва да представи този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения. Изключенията и възможностите за избор следва да отпаднат, когато не е налице необходимост от тяхното запазване с оглед постигането на единен набор от последователни правила в цялата Общност.

(37)

При оценката на риска следва да бъдат отчетени специфичните характеристики на микрокредитирането и следва да се насърчава развитието на микрокредитиране. Освен това, като се има предвид слабото развитие на микрокредитирането, следва да се насърчава разработването на подходящи системи за рейтинг, включително разработването на стандартни системи за рейтинг, приспособени към рисковете на микрокредитирането. Държавите-членки следва да се стремят да гарантират пропорционалност на разумното регулиране и надзор над микрокредитирането на национално равнище.

(38)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно въвеждането на правила относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции и техния разумен надзор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, тъй като това налага хармонизиране на множество различни правила, съществуващи в правните системи на държавите-членки, и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(39)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (9) държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, собствени таблици, които, доколкото е възможно, да илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране и да ги направят обществено достояние.

(40)	Директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО (10) следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2006/48/ЕО

Директива 2006/48/ЕО се изменя, както следва:

Член 3, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея уводната част се заменя със следното:

„1. Една или повече кредитни институции, разположени в една и съща държава-членка, които са постоянни филиали на централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава-членка, могат да бъдат освободени от изискванията на член 7 и член 11, параграф 1, при условие че в националното законодателство е предвидено, че:“;

б)	втора и трета алинея се заличават.

Член 4 се изменя, както следва:

а)

точка 6 се заменя със следното:

„6.	„институции“ за целите на дял V, глава 2, раздели 2, 3 и 5 означава институции по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2006/49/ЕО;“

б)

в точка 45 буква б) се заменя със следното:

„б)

две или повече физически или юридически лица, между които няма взаимоотношение на контрол, както е описано в буква а), но които трябва да се разглеждат като представляващи един общ риск, тъй като са взаимосвързани, така че ако едно от тях има финансови проблеми, по-специално при финансиране или погасяване на задълженията си, другото или всички останали лица вероятно също така ще имат затруднения при финансиране или погасяване на задълженията си.“;

в)

добавя се следната точка:

„48.	„консолидиращ надзорник“ е компетентният орган, който отговаря за упражняването на надзор на консолидирана основа на кредитни институции майки в ЕС, както и на кредитни институции, контролирани от финансови холдингови дружества майки в ЕС.“

В член 40 се добавя следният параграф:

„3. При изпълнение на общите си задължения компетентните органи в дадена държава-членка отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовите системи във всички останали заинтересовани държави-членки, и по-специално при извънредни ситуации, въз основа на наличната информация в съответния момент.“

Вмъкват се следните членове:

„Член 42а

1. Компетентните органи в дадена приемаща държава-членка могат да поискат от консолидиращия надзорник — в случай че е приложим член 129, параграф 1, или от компетентните органи в държавата-членка по произход, определен клон на кредитна институция да бъде считан за значим.

В искането се посочват причините за определяне на клона като значим, като се отделя особено внимание на следното:

а)	дали пазарният дял на депозитите на съответния клон на кредитна институция в приемащата държава-членка надвишава 2 %;

б)	възможното въздействие при спиране или прекратяване дейността на кредитната институция върху пазарната ликвидност, платежните системи и системите за клиринг и сетълмент в приемащата държава-членка; и

в)

размера и значението на съответния клон, изразени в брой клиенти, в контекста на банковата или финансовата система на приемащата държава-членка.

Компетентните органи в държавата-членка по произход и в приемащата държава-членка, както и консолидиращият надзорник — в случай че е приложим член 129, параграф 1, полагат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение за определяне на даден клон като значим.

Ако в срок до два месеца от получаването на искането съгласно първа алинея не бъде взето съвместно решение, компетентните органи в приемаща държава-членка вземат своето решение за това дали съответният клон е значим в рамките на допълнителен срок от два месеца. При вземането на решение компетентните органи на приемащата държава-членка отчитат всички изразени от консолидиращия надзорник или от компетентните органи в държавата-членка по произход мнения и резерви.

Посочените в трета и четвърта алинея решения се оформят в документ, съдържащ пълните мотиви за решението, предават се на съответните компетентни органи, признават се за определящи и се прилагат от компетентните органи в съответните държави-членки.

Определянето на даден клон за значим не засяга правата и отговорностите на компетентните органи, предвидени в настоящата директива.

2. Компетентните органи в държавата-членка по произход предоставят на компетентните органи в приемащата държава-членка, в която е установен значим клон, информацията, посочена в член 132, параграф 1, букви в) и г), и изпълняват задачите, посочени в член 129, параграф 1, буква в), в сътрудничество с компетентните органи в приемащата държава-членка.

Ако даден компетентен орган в държавата-членка по произход узнае за извънредна ситуация в рамките на кредитна институция, както е посочено в член 130, параграф 1, той възможно най-бързо информира за това органите, посочени в член 49, четвърта алинея и в член 50.

3. Когато член 131а не е приложим, компетентните органи, които упражняват надзор над кредитна институция със значими клонове в други държави-членки, създават и председателстват колегия от надзорници с цел улесняване на сътрудничеството съгласно параграф 2 от настоящия член и член 42. Създаването и работата на колегията се основават на писмени правила, определени от компетентния орган на държавата членка по произход след консултация със заинтересованите компетентни органи. Компетентният орган в държавата-членка по произход решава кои компетентни органи да участват в дадено заседание или дейност на колегията.

Решението на компетентния орган в държавата-членка по произход отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която предстои да бъде планирана или координирана, по-специално възможното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави-членки, както е посочено в член 40, параграф 3, и задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

Компетентният орган в държавата-членка по произход предварително предоставя на всички членове на колегията цялата информация относно организирането на тези заседания, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които предстои да се разглеждат. Компетентният орган в държавата-членка по произход предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или мерки.

Член 42б

1. При изпълнение на задълженията си компетентните органи отчитат сближаването по отношение на надзорните механизми и практики при прилагането на законовите и подзаконовите актове, както и административните изисквания, приети съгласно настоящата директива. За тази цел държавите-членки гарантират, че:

а)	компетентните органи участват в дейността на Комитета на европейските банкови надзорници;

б)	компетентните органи следват насоките, препоръките, стандартите и други мерки, приети от Комитета на европейските банкови надзорници, като — ако не го правят — посочват мотивите за това;

в)	националните правомощия, предоставени на компетентните органи, не възпрепятстват изпълнението на задълженията им като членове на Комитета на европейските банкови надзорници или съгласно настоящата директива.

2. От 1 януари 2011 г. Комитетът на европейските банкови надзорници ежегодно представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад за осъществения напредък по отношение сближаването в областта на надзора.“

Член 49 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея буква а) се заменя със следното:

„а)

централните банки от Европейската система на централните банки и другите органи със сходна функция в качеството им на институции, провеждаща парична политика, когато тази информация е необходима за изпълнението на техните съответни законоустановени задачи, включително провеждането на парична политика и свързаното осигуряване на ликвидност, надзор над платежните системи, системите за клиринг и сетълмент, както и поддържането на стабилността на финансовата система.“;

б)

добавя се следната алинея:

„При извънредна ситуация по смисъла на член 130, параграф 1 държавите-членки разрешават на компетентните органи да предоставят информация на централните банки от Европейската система на централните банки, когато тази информация е необходима за изпълнението на техните съответни нормативно установени задачи, включително провеждането на парична политика и свързаното осигуряване на ликвидност, надзора над платежните системи, системите за клиринг и сетълмент, както и поддържането на стабилността на финансовата система.“

6.	В член 50 се добавя следната алинея: „При извънредна ситуация по смисъла на член 130, параграф 1 държавите-членки позволяват на компетентните органи да оповестят информация, която е от значение, на посочените в първа алинея от настоящия член учреждения във всички заинтересовани държави-членки.“

Член 57 се изменя, както следва:

а)

буква а) се заменя със следното:

„а)	капитала по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО, доколкото същият е бил внесен, плюс сметките за премийни резерви, напълно покрива загубите, възникнали при обичайната дейност, и при несъстоятелност или ликвидация има ред след всички останали вземания;“

б)

добавя се следната буква:

„вa)	други инструменти освен посочените в буква а), които отговарят на условията, посочени в член 63, параграф 2, букви а), в), г) и д) и член 63а;“

в)

третата алинея се заменя със следното:

„За целите на буква б) държавите-членки позволяват включване на междинни печалби или на годишните печалби, преди да е взето официално решение, ако тези печалби са били потвърдени от лицата, отговорни за одитиране на сметките, и ако е доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че техният размер е бил определен в съответствие с принципите на Директива 86/635/ЕИО и в него не са включени предвидимите отчисления или дивиденти.“

В член 61 първата алинея се заменя със следното:

„Понятието за собствен капитал, определено в член 57, букви а) — з), включва максималния брой позиции и суми. Държавите-членки могат да решат дали да използват тези позиции, както и дали да приспадат други позиции, освен изброените в член 57, букви и—с).“

9.	В член 63, параграф 2 се добавя следната алинея: „По отношение на инструментите, посочени в член 57, буква ва), се спазват изискванията на букви а), в), г) и д) от настоящия член.“

10.

Вмъква се следният член:

„Член 63а

1. По отношение на инструментите, посочени в член 57, буква ва), се спазват изискванията на параграфи 2—5 от настоящия член.

2. Инструментите нямат определен падеж или първоначалният им падеж е след повече от 30 години. Инструментите може да съдържат една или повече опции за закупуване по преценка на емитента, но не подлежат на обратно изкупуване, преди да са изтекли пет години от датата на емисията. Ако разпоредбите, уреждащи инструментите без определен падеж, предвиждат умерен, определен от компетентните органи стимул за обратното им изкупуване от кредитната институция, този стимул не може да възниква преди изтичането на десет години от датата на емисията. Разпоредбите, уреждащи инструментите с определен падеж, не могат да разрешават никакви стимули за обратно изкупуване на дата, различна от датата на падежа.

Инструментите с определен или без определен падеж могат да бъдат изплатени или изкупени обратно само след предварително съгласие на компетентните органи. Компетентните органи могат да разрешат това, при условие че искането е направено по инициатива на кредитната институция, като финансовото състояние и платежоспособността ѝ не са неоснователно засегнати. Компетентните органи могат да изискат от институциите заменянето на инструментите с елементи от същото или по-добро качество, посочени в член 57, буква а) или ва).

Компетентните органи изискват спиране на обратното изкупуване на инструменти с определен падеж, ако кредитната институция не спазва капиталовите изисквания, посочени в член 75, и могат да изискват такова спиране по друго време на основания, свързани с финансовото състояние и платежоспособността на кредитните институции.

Компетентните органи могат да разрешат по всяко време предсрочното обратно изкупуване на инструменти с определен или с неопределен падеж при изменение в приложимото данъчно третиране или регулаторна класификация на такива инструменти, което не е било предвидено към датата на емисията.

3. Разпоредбите, уреждащи инструмента, допускат кредитната институция при необходимост да прекрати изплащането на лихви или дивиденти за неопределен срок, на некумулативна основа.

Въпреки това кредитната институция прекратява такива плащания, ако не спазва капиталовите изисквания, предвидени в член 75.

Компетентните органи могат да изискат прекратяването на такива плащания в зависимост от финансовото състояние и платежоспособността на кредитната институция. Всяко такова прекратяване не засяга правото на кредитната институция да замени изплащането на лихви или дивидент с плащане под формата на инструмент, посочен в член 57, буква а), при условие че този механизъм ѝ позволява да запази финансовите си ресурси. По отношение на такава замяна може да се прилагат специални условия, определени от компетентните органи.

4. Разпоредбите, уреждащи инструмента, предвиждат главницата и неизплатените лихви или дивиденти да бъдат в размер, който позволява да се покрият загубите и да не възпрепятстват рекапитализирането на кредитната институция посредством подходящи механизми, разработени от Комитета на европейските банкови надзорници съгласно параграф 6.

5. При несъстоятелност или ликвидация на кредитната институция инструментите са с ред след този на позициите, посочени в член 63, параграф 2.

6. Комитетът на европейските банкови надзорници разработва насоки за засилване на сближаването на надзорните практики по отношение на инструментите, посочени в параграф 1 от настоящия член и в член 57, буква а), и следи за тяхното прилагане. До 31 декември 2011 г. Комисията прави преглед на прилагането на настоящия член и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад в тази връзка заедно с подходящи предложения за гарантиране на качеството на собствения капитал.“

11.

В член 65, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а)

всяко малцинствено участие по смисъла на член 21 от Директива 83/349/ЕИО, когато се използва методът на глобална интеграция. Инструментите, посочени в член 57, буква ва), които дават право на малцинствено участие, трябва да отговарят на изискванията на член 63, параграф 2, букви а), в), г) и д) и членове 63а и 66;“.

12.

Член 66 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. За позициите, посочени в член 57, букви г)—з), се прилагат следните лимити:

а)	общата сума на позициите, посочени в член 57, букви г)—з), не може да превишава максималния размер от 100 % от позициите по букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член; и

б)	общата сума на позициите, посочени в член 57, букви ж) и з), не може да превишава максималния размер от 50 % от позициите по букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член.

1а. Независимо от параграф 1 от настоящия член, по отношение на общата сума на позициите по член 57, буква ва) се прилагат следните лимити:

а)

инструментите, които трябва да бъдат конвертирани при извънредни ситуации и могат да бъдат конвертирани по инициатива на компетентните органи по всяко време на основания, свързани с финансовото състояние и платежоспособността на емитента, в позиции, посочени в член 57, буква а), при предварително определени граници, не могат общо да надвишават максималния размер от 50 % от позициите по член 57, букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член;

б)	в рамките на лимита, посочен в буква а) от настоящия параграф, всички останали инструменти не могат да надвишават максималния размер от 35 % от позициите по член 57, букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член;

в)

в рамките на лимитите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, инструментите с определен падеж, както и инструментите, разпоредбите относно които предвиждат стимул за обратно изкупуване от страна на кредитната институция, не могат да надвишават максималния размер от 15 % от позициите по член 57, букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член.

г)	по отношение на сумата на позициите, надвишаващи посочените в букви а), б) и в) лимити, се прилага предвиденият в параграф 1 от настоящия член лимит.

2. Общата сума на позициите, посочени в член 57, букви л)—с), се изважда наполовина от общата сума на позициите, посочени в член 57, букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член, и наполовина от общата сума на позициите, посочени в букви г)—з) от същия член, след прилагането на лимитите, предвидени в параграф 1 от настоящия член. Доколкото тази половина от общата сума на позициите в член 57, букви л)—с) надвишава общата сума на позициите в член 57, букви г)—з), разликата се приспада от общата сума на позициите в член 57, букви а)—ва), минус букви и), й) и к) от посочения член. Позициите, посочени в член 57, буква с), не се приспадат, ако са включени в изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 75, както е посочено в приложение IX, част 4.“;

б)	параграф 4 се заменя със следното: „4. Компетентните органи могат да разрешат на кредитните институции при извънредни ситуации временно да превишават лимитите, предвидени в параграфи 1 и 1а.“

13.	В дял V, глава 2, раздел 2, подраздел 2 заглавието „Изчисляване на изискванията“ се заменя с „Изисквания за изчисляване и отчетност“.

14.

В член 74, параграф 2 след първа алинея се вмъква следната алинея:

„За целите на оповестяването на тези изчисления от кредитните институции от 31 декември 2012 г. компетентните органи прилагат единни формати, честота и дати на докладване. За улесняване на този процес Комитетът на европейските банкови надзорници разработва насоки с цел въвеждане на единен формат за отчетност в рамките на Общността преди 1 януари 2012 г. Форматите на докладване са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на кредитните институции.“

15.

Член 81, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Компетентните органи признават дадена АВКО за приемлива за целите на член 80, само ако са се уверили, че нейната методика за оценка съответства на изискванията за обективност, независимост, непрекъснат преглед и прозрачност и че получените кредитни оценки отговарят на изискванията за достоверност и прозрачност. За тези цели компетентните органи вземат предвид техническите критерии, посочени в приложение VI, част 2. Когато дадена АВКО е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (11), компетентните органи приемат, че изискванията за обективност, независимост, непрекъснат преглед и прозрачност по отношение на нейната методика за оценка са изпълнени.

16.

Член 87 се изменя, както следва:

а)

параграф 11 се заменя със следното:

„11. Когато експозициите под формата на предприятие за колективно инвестиране (ПКИ) отговарят на критериите, предвидени в приложение VI, част 1, точки 77 и 78, и кредитната институция е осведомена за всички базисни експозиции на ПКИ, тя следва да използва тези базисни експозиции, за да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие с методите, предвидени в настоящия подраздел. Параграф 12 се прилага за частта базисни експозиции на ПКИ, за които кредитната институция не разполага с информация или не би могла при обичайни обстоятелства да научи. По-специално параграф 12 се прилага, когато използването на базисните експозиции за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие с методите, предвидени в настоящия подраздел, би представлявало неоправдана тежест за кредитната институция.

Когато кредитната институция не изпълнява условията за използване на предвидените в настоящия подраздел методи по отношение на базисните експозиции на ПКИ или част от тях, размерът на рисково претеглените експозиции и размерът на очакваните загуби се изчисляват в съответствие със следните подходи:

а)	за експозиции, спадащи към посочения в член 86, параграф 1, буква д) клас експозиции — подходът, предвиден в приложение VII, част 1, точки 19—21;

б)

за всички други базисни експозиции — подходът, предвиден в членове 78—83, като се прилагат следните изменения:

i)	за експозиции, за които се прилага специфично рисково тегло за експозиции без кредитна оценка или със степен на кредитно качество, водеща до най-високото рисково тегло в рамките на определен клас експозиции, рисковото тегло се умножава по коефициент 2, но не може да надвишава 1 250 %;

ii)	за всички останали експозиции рисковото тегло се умножава по коефициент 1,1 и е с минимален размер 5 %.

Ако за целите на буква а) кредитната институция не е в състояние да направи разграничение между непублични капиталови инструменти, борсови капиталови инструменти и други капиталови инструменти, тя отнася съответните експозиции в категорията други капиталови експозиции. Без да се засягат разпоредбите на член 154, параграф 6, когато такива експозиции, прибавени към преките експозиции на кредитната институция в този клас експозиции, не са съществени по смисъла на член 89, параграф 2, може да се прилага член 89, параграф 1, ако компетентните органи са одобрили това.“;

б)

в параграф 12 втора алинея се заменя със следното:

„Като вариант на описания в първа алинея метод кредитните институции могат да изчисляват сами или да разчитат на трето лице за изчисляването и отчитането на средните размери на рисково претеглените експозиции, основани на базисните експозиции на ПКИ и изчислени в съответствие с подходите, посочени в параграф 11, букви а) и б), ако точността на изчисленията и отчетите е адекватно осигурена.“

17.

В член 89, параграф 1, буква г) уводното изречение се заменя със следното:

„г)	експозициите към централните правителства на държавите-членки и към техните регионални и местни власти, както и административни органи, при условие че:“.

18.

В член 97 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Компетентните органи признават дадена АВКО за приемлива за целите на параграф 1 от настоящия член, само ако са се уверили, че тя спазва изискванията, предвидени в член 81, като вземат предвид техническите критерии, предвидени в приложение VI, част 2, и че е показала способности в областта на секюритизацията, свидетелство за което може да бъде подчертано доброто приемане на пазара. Когато дадена АВКО е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, компетентните органи приемат, че изискванията за обективност, независимост, непрекъснат преглед и прозрачност по отношение на нейната методика за оценка са изпълнени.“

19.

Член 106 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Експозициите не включват следното:

а)	в случай на транзакции с чуждестранна валута — експозиции, произтичащи от обичайния сетълмент в рамките на два работни дни след плащането;

б)	в случаите на транзакции за покупка или продажба на ценни книжа — експозициите, произтичащи от обичайния сетълмент в рамките на пет работни дни след плащането или доставката на ценните книжа, в зависимост от това кое от двете настъпва по-рано;

в)

в случаите на извършване на парични преводи, включително изпълнението на платежни услуги, услуги по клиринг и сетълмент във всяка валута и кореспондентски банкови отношения или клиринг на финансови инструменти, услуги по сетълмент и доверителни услуги — забавеното получаване на средствата, както и другите експозиции, произтичащи от дейността на клиента, чийто падеж е най-късно на следващият работен ден; или

г)	в случая на извършване на парични преводи, включително изпълнението на платежни услуги, услуги по клиринг и сетълмент във всяка валута и кореспондентски банкови отношения — експозиции в рамките на един борсов ден към институции, предоставящи тези услуги.

Комитетът на европейските банкови надзорници предоставя насоки с цел засилване на сближаването на надзорните практики при прилагане на изключенията, предвидени в букви в) и г).“;

б)

добавя се следният параграф:

„3. За определяне дали съществуват групи свързани клиенти във връзка с експозициите, посочени в член 79, параграф 1, букви м), о) и п), когато е налице експозиция към определени базисни активи, кредитната институция оценява схемата или нейните базисни експозиции, или и двете. За тази цел кредитната институция оценява икономическото естество и възможните рискове, присъщи на структурата на транзакцията.“

20.

Член 107 се заменя със следното:

„Член 107

За целите на изчисляване на стойността на експозициите в съответствие с настоящия раздел понятието „кредитна институция“ означава също така всяко частно или публично предприятие, включително неговите клонове, което отговаря на определението за „кредитна институция“ и е лицензирано в трета държава.“

21.

Член 110 се заменя със следното:

„Член 110

1. Кредитната институция предоставя на компетентните органи следната информация за всяка голяма експозиция, включително големите експозиции, за които член 111, параграф 1 не се прилага:

а)	самоличността на клиента или групата свързани клиенти, към които институцията има голяма експозиция;

б)	стойността на експозицията преди отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск, когато е приложимо;

в)	вида на кредитната защита с обезпечения или гаранции, когато е приложима;

г)	стойността на експозицията след отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск, изчислен за целите на член 111, параграф 1.

Ако по отношение на кредитната институция се прилагат членове 84—89, на компетентните органи се предоставя информация за нейните 20 най-големи експозиции на консолидирана основа, с изключение на големите експозиции, за които член 111, параграф 1 не се прилага.

2. Държавите-членки изискват информацията да им бъде предоставяна най-малко два пъти годишно. От 31 декември 2012 г. компетентните органи прилагат единни формати, честота и дати на докладване. За улесняване на този процес Комитетът на европейските банкови надзорници разработва насоки за единен формат за докладване, който да бъде въведен в рамките на Общността преди 1 януари 2012 г. Форматите за докладване са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на кредитните институции.

3. Държавите-членки изискват от кредитните институции да анализират, доколкото е възможно, експозициите си към доставчиците на обезпечения, лицата, предоставящи кредитна защита под формата на гаранции и базисни активи съгласно член 106, параграф 3, от гледна точка на евентуална концентрация, и при необходимост да предприемат действия и да уведомят компетентните органи за всички съществени констатации.“

22.

Член 111 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. След отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск съгласно членове 112—117 кредитната институция не може да формира към даден клиент или група свързани клиенти експозиция, чиято стойност надвишава 25 % от собствения ѝ капитал.

Когато този клиент е институция или когато група свързани клиенти включва една или повече институции, тази стойност не може да надвишава по-високата от следните две суми: 25 % от собствения капитал на кредитната институция или 150 милиона евро, при условие че сборът на стойностите на експозициите, след отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск съгласно членове 112—117, към всички свързани клиенти, които не са институции, не надвишава 25 % от собствения ѝ капитал.

Ако размерът на 25 % от собствения капитал на кредитната институция не надвишава 150 милиона евро, стойността на експозицията, след отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск съгласно членове 112—117, не може да надвишава разумен лимит предвид собствения капитал на кредитната институция. Този лимит се определя от кредитните институции в съответствие с политиките и процедурите, посочени в точка 7 от приложение V, отнасящи се до справяне със и контрол на риска от концентрация, и не превишава 100 % от собствения капитал на кредитната институция.

Държавите-членки могат да определят лимити под 150 милиона евро, като уведомяват Комисията за това.“;

б)	параграфи 2 и 3 се заличават;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Кредитната институция спазва във всеки един момент съответния лимит, определен в параграф 1. Ако в изключителен случай експозициите надвишат този лимит, стойността на експозицията незабавно се докладва на компетентните органи, които могат, когато обстоятелствата го изискват, да определят на кредитната институция срок за спазване на лимита.

Когато се прилага сумата от 150 милиона евро, посочена в параграф 1, компетентните органи могат да разрешат, при разглеждане на всеки отделен случай, превишаване на лимита от 100 % от собствения капитал на кредитната институция.“

23.

Член 112 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. При спазване на параграф 3 от настоящия член, когато съгласно членове 113—117 е разрешено признаването на кредитната защита с обезпечения или гаранции, това зависи от спазването на изискванията за приемливост и останалите изисквания за минимален капитал, посочени в членове 90—93.“;

б)	добавя се следният параграф: „4. За целите на настоящия раздел кредитната институция не отчита обезпечението, посочено в приложение VIII, част 1, точки 20—22, освен ако това не е разрешено съгласно член 115.“

24.

Член 113 се изменя, както следва:

а)	параграфи 1 и 2 се заличават;

б)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)	уводната част се заменя със следното: „3. Следните експозиции са освободени от прилагането на член 111, параграф 1:“;

ii)

букви д) и е) се заменят със следното:

„д)

активи, представляващи вземания към регионални или местни органи на държави-членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло 0 % съгласно членове 78—83, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални или местни органи, вземанията към които биха получили рисково тегло 0 % съгласно членове 78—83;

е)

експозиции към контрагентите, посочени в член 80, параграф 7 или 8, в случай че те биха получили рисково тегло 0 % съгласно членове 78—83; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от изискванията по член 111, параграф 1 или не;“

iii)

буква и) се заменя със следното:

„и)

експозициите, породени от неусвоени кредитни продукти, които в приложение II са класифицирани като задбалансови позиции с малък риск и при условие че с даден клиент или група свързани клиенти е постигнато споразумение, съгласно което инструментът може да бъде използван, само ако е било установено, че това няма да доведе до надвишаване на приложимия съгласно член 111, параграф 1 лимит.“;

iv)	букви й)—у) се заличават;

v)	трета, четвърта и пета алинея се заличават;

в)

добавя се следният параграф:

„4. Държавите-членки могат напълно или частично да изключат прилагането на член 111, параграф 1 по отношение на следните експозиции:

а)	облигации с покритие, които са обхванати от разпоредбите на приложение VI, част 1, точки 68, 69 и 70;

б)

активи, съставляващи вземания към регионални или местни органи на държави-членки, когато тези вземания биха получили 20 % рисково тегло съгласно членове 78—83, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални или местни органи, вземанията към които биха получили 20 % рисково тегло съгласно членове 78—83;

в)

независимо от параграф 3, буква е) от настоящия член експозициите, включително дялови участия или други видове участия, на кредитна институция към нейното предприятие майка, към други дъщерни предприятия на това предприятие майка или към нейни собствени дъщерни предприятия, доколкото тези предприятия са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата кредитна институция в съответствие с настоящата директива или с равностойни действащи стандарти в трета държава; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от изискванията по член 111, параграф 1 или не;

г)

активите, представляващи вземания и други експозиции, включително дялове или други видове участие, към регионални или централни кредитни институции, с които кредитната институция е свързана в мрежа в съответствие със законови или други нормативни разпоредби и които съгласно тези разпоредби отговарят за паричните клирингови операции в рамките на мрежата;

д)

активи, представляващи вземания или други експозиции към кредитни институции на кредитните институции, функциониращи на неконкурентен принцип и предоставящи заеми в рамките на законодателни програми или съгласно собствения си устав за насърчаването на специфични икономически сектори при наличието на някаква форма на правителствен контрол и ограничения върху използването на тези заеми, при условие че съответните експозиции са породени от заемите, които са предоставени на бенефициерите посредством други кредитни институции;

е)	активи, представляващи вземания или други експозиции към институции, при условие че тези експозиции не са включени в собствения капитал на съответните институции, падежът им настъпва не по-късно от следващия работен ден и не са деноминирани в основна търговска валута;

ж)	активи, представляващи вземания към централни банки под формата на задължителни минимални резерви, депозирани в тези централни банки, и които са деноминирани в техните национални валути;

з)

активи, представляващи вземания към централни правителства, които — в изпълнение на законово установените изисквания за ликвидност, са под формата на държавни ценни книжа, деноминирани и финансирани в техните национални валути, при условие че — по преценка на компетентния орган — определената от призната АВКО кредитна оценка на тези централни правителства представлява инвестиционен рейтинг;

и)

50 % от средно/нискорисковите задбалансови документарни акредитиви и средно/нискорисковите задбалансови неусвоени кредитни продукти, посочени в приложение I, и — при съгласие на компетентните органи — 80 % от стойността на гаранциите, различни от гаранции по кредити, които имат правно или регулаторно основание и се предоставят в полза на членовете от взаимни схеми за гарантиране със статут на кредитни институции;

й)

изисквани по закон гаранции в случаите, когато ипотечен кредит, финансиран чрез издаване на ипотечни облигации, се превежда на получателя на ипотечния кредит преди окончателното вписване на ипотеката в имотния регистър, при условие че гаранцията не се използва за намаляване на риска при изчисляване на рисково претеглените активи.“

25.

Член 114 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. При спазване на параграф 3 от настоящия член, за изчисляването на стойността на експозициите за целите на член 111, параграф 1 кредитната институция може да използва „напълно коригираната стойност на експозицията“, изчислена съгласно членове 90—93, като отчита редуцирането на кредитния риск, корекциите в променливост и несъответствията в падежите (Е*).“;

б)

параграф 2 се изменя, както следва:

първа алинея се заменя със следното:

„При спазване на параграф 3 от настоящия член, на кредитна институция, на която е разрешено да използва собствени оценки на LGD и конверсионни коефициенти за даден клас експозиции съгласно членове 84—89 и която е в състояние да направи по удовлетворителен за компетентните органи начин оценка на ефектите на финансово обезпечение върху техните експозиции отделно от други аспекти от значение за установяването на LGD, се позволява да признава тези ефекти при изчисляване на стойността на експозициите за целите на член 111, параграф 1.“;

ii)

четвърта алинея се заменя със следното:

„Кредитните институции, на които е разрешено да използват собствени оценки на LGD и конверсионни коефициенти за даден клас експозиции съгласно членове 84—89, които не изчисляват стойността на своите експозиции, като използват подхода, посочен в първа алинея от настоящия параграф, могат да използват за изчисляване на стойността на експозициите разширения подход за финансово обезпечение или подхода, изложен в член 117, параграф 1, буква б).“;

в)

параграф 3 се изменя, както следва:

първа алинея се заменя със следното:

„Кредитна институция, на която при изчисляване на стойността на експозициите за целите на член 111, параграф 1 е разрешено да използва разширения подход за финансово обезпечение или подхода, описан в параграф 2 от настоящия член, провежда периодични стрес-тестове на концентрациите на кредитен риск, включително във връзка с реализуемата стойност на всяко прието обезпечение.“;

ii)

четвърта алинея се заменя със следното:

„В случай че такъв стрес-тест покаже по-ниска реализуема стойност на приетото обезпечение от тази, която би било разрешено да бъде взета предвид като подходяща при използването на разширения подход за финансово обезпечение или подхода, описан в параграф 2 от настоящия член, стойността на обезпечението, която е разрешено да бъде призната при изчисляването на стойността на експозициите за целите на член 111, параграф 1, се намалява съответно.“;

iii)

в пета алинея буква б) се заменя със следното:

„б)	политиките и процедурите в случаите, когато стрес-тестовете налагат използването на по-ниска реализуема стойност на обезпечение от взетата предвид при използването на разширения подход за финансово обезпечение или подхода, описан в параграф 2; и“;

г)	параграф 4 се заличава.

26.

Член 115 се заменя със следното:

„Член 115

1. За целите на настоящия раздел кредитната институция може да редуцира стойността на експозицията до 50 % от стойността на съответния жилищен имот, ако е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а)	експозицията е обезпечена с ипотека върху жилищен имот или с дялове във финландски жилищностроителни дружества, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващи законодателни актове със същия характер;

б)	експозицията е свързана с лизингова сделка, при която лизингодателят запазва пълно право на собственост върху отдадения на лизинг жилищен имот, докато лизингополучателят не упражни правото си на закупуване.

Стойността на имота се изчислява по удовлетворителен за компетентните органи начин въз основа на разумни стандарти за оценка, установени в законови, подзаконови или административни разпоредби. Оценката се прави най-малко веднъж на всеки три години за жилищни имоти.

Изискванията, посочени в приложение VIII, част 2, точка 8 и в приложение VIII, част 3, точки 62—65, се прилагат за целите на настоящия параграф.

„Жилищен имот“ означава жилище, в което собственикът ще живее или което ще отдаде под наем.

2. За целите на настоящия раздел кредитната институция може да редуцира стойността на експозицията до 50 % от стойността на съответния имот с търговско предназначение, само ако съответните компетентни органи в държавата-членка, в която се намира имотът с търговско предназначение, разрешат следните експозиции да получат рисково тегло 50 % в съответствие с членове 78—83:

а)

експозиции, обезпечени с ипотеки върху офиси или други помещения с търговско предназначение или с дялове във финландски жилищностроителни дружества, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващи законодателни актове със същия характер, по отношение на офиси или други помещения с търговско предназначение; или

б)	експозиции, свързани с лизинг на имот, които имат за предмет офиси или други помещения с търговско предназначение.

Имотът с търговско предназначение трябва да е напълно построен, да е отдаден на лизинг и да е източник на подходящ доход от отдаване под наем.“

27.	Член 116 се заличава.

28.

Член 117 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато експозиция към даден клиент е гарантирана от трето лице или е покрита с издадено от трето лице обезпечение, кредитната институция може:

а)	да третира гарантираната част от експозицията като експозиция към гаранта, а не към клиента, при условие че необезпечената експозиция към гаранта би била със същото или по-ниско рисково тегло като необезпечената експозиция към клиента съгласно членове 78—83;

б)

да третира частта от експозицията, покрита с пазарната стойност на признатото обезпечение, като експозиция към третото лице, а не към клиента, при условие че експозицията е покрита с обезпечение и че необезпечената част на експозицията би била със същото или по-ниско рисково тегло като необезпечената експозиция към клиента съгласно членове 78—83.

Кредитната институция не използва посочения в първа алинея, буква б) подход при несъответствие между падежа на експозицията и този на защитата.

За целите на настоящия раздел кредитната институция може да използва както разширения подход за финансово обезпечение, така и посоченото в първа алинея, буква б) третиране, само когато за целите на член 75, буква а) е разрешено използването както на разширения подход за финансово обезпечение, така и на опростения подход за финансово обезпечение.“;

б)	в параграф 2 уводната част се заменя със следното: „2. Когато кредитната институция прилага параграф 1, буква а):“.

29.	Член 119 се заличава.

30.

В глава 2 се добавя следният раздел:

„Раздел 7

Експозиция към прехвърлен кредитен риск

Член 122а

1. Кредитна институция, която не действа като инициатор, спонсор или първоначален кредитор, може да поеме кредитния риск от секюритизационна позиция в търговския или банковия си портфейл, само ако инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор изрично е оповестил пред кредитната институция, че ще запази постоянно значителен нетен икономически интерес, който във всички случаи е не по-малък от 5 %.

За целите на настоящия член „запазване на нетен икономически интерес“ означава:

а)	запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститори;

б)	в случай на секюритизация на револвиращи експозиции — запазване на интереса на инициатора в размер не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции;

в)

запазване на произволно избрани експозиции, съответстващи на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, ако в противен случай тези експозиции биха били секюритизирани при секюритизацията, при условие че броят на потенциално секюритизираните експозиции при инициирането е не по-малък от 100; или

г)

запазване на транша за първа загуба и, при необходимост, на други траншове със същия или по-висок рисков профил от траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, и чийто падеж не настъпва по-рано от падежа на траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, така че запазването да се равнява общо на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

Нетният икономически интерес се изчислява при инициирането и се поддържа постоянно. Той не подлежи на редуциране на кредитния риск, нито на поемане на къси позиции или друго хеджиране. Нетният икономически интерес се определя по условната стойност на задбалансовите позиции.

За целите на настоящия член „постоянно“ означава, че запазените позиции, интерес или експозиции не се хеджират или продават.

Изискванията за запазване не се прилагат многократно за нито една схема за секюритизация.

2. Когато кредитна институция майка в ЕС или финансов холдинг в ЕС, или някой от нейните/неговите дъщерни предприятия като инициатор или спонсор секюритизира експозиции от няколко кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посоченото в параграф 1 изискване може да бъде изпълнено с оглед на консолидираното състояние на съответната кредитна институция майка в ЕС или на финансовия холдинг в ЕС. Настоящият параграф се прилага, само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са създали секюритизираните експозиции, са се ангажирали да се придържат към посочените в параграф 6 изисквания и своевременно предоставят на инициатора или спонсора, както и на кредитната институция майка в ЕС или на финансов холдинг в ЕС информацията, която е необходима за изпълнение на посочените в параграф 7 изисквания.

3. Параграф 1 не се прилага, ако секюритизираните експозиции представляват вземания или условни вземания към или са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от:

а)	централни правителства или централни банки;

б)	регионални и местни органи и образувания в публичния сектор на държави-членки;

в)	институции, за които съгласно членове 78—83 е определено рисково тегло, по-малко или равно на 50 %; или

г)	международни банки за развитие.

Параграф 1 не се прилага по отношение на:

а)	сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, при който базисните референтни единици са идентични с единиците, съставляващи широко търгуван индекс на предприятията или представляващи други търгуеми ценни книжа, различни от секюритизационните позиции; или

б)	синдикирани заеми, изкупени вземания или суапове за кредитно неизпълнение, когато тези инструменти не са използвани за структуриране и/или хеджиране на секюритизация, обхваната от параграф 1.

4. Преди да инвестират и, ако е целесъобразно, след инвестицията, кредитните институции трябва да са в състояние да докажат на компетентните органи за всяка от секюритизационните си позиции, че познават задълбочено и изцяло и са приложили формалните политики и процедури, подходящи за техния търговски и банков портфейл и съобразени с рисковия профил на инвестициите им в секюритизирани позиции, за анализиране и съхраняване на:

а)	информация, оповестена от инициаторите или спонсорите съгласно параграф 1, която посочва нетния икономически интерес, поддържан постоянно от тях в схемата за секюритизация;

б)	рисковите параметри на отделната секюритизационна позиция;

в)	рисковите параметри на базисните експозиции, съставляващи секюритизационната позиция;

г)	репутацията и понесените загуби от страна на инициаторите или спонсорите при предишни секюритизации в съответните базисни класове експозиции;

д)	декларациите и оповестяването от страна на инициаторите или спонсорите, или техните представители или консултанти за проведената от тях комплексна проверка по отношение на секюритизираните експозиции и, където е приложимо — по отношение на качеството на обезпечението на секюритизираните експозиции;

е)	където е приложимо — методологията и концепциите, на които се основава оценката на обезпеченията на секюритизираните експозиции, както и приетите от инициатора или спонсора политики за гарантиране на независимостта на оценителя; както и

ж)	всички структурни елементи на схемата за секюритизация, които могат значително да повлияят на представянето на секюратизационната позиция на кредитната институция.

Кредитните институции извършват редовно собствени стрес-тестове, подходящи за техните секюритизационни позиции. За целта кредитните институции могат да използват финансови модели, разработени от АВКО, при условие че при поискване кредитните институции могат да докажат, че преди инвестицията са положили дължимата грижа с цел да проверят точността на съответните допускания при структуриране на моделите, както и да разберат методологията, допусканията и резултатите.

5. Кредитните институции, които не действат като инициатори, спонсори или първоначални кредитори, установяват формални процедури, подходящи за техния търговски и банков портфейл и съобразени с рисковия профил на инвестициите им в секюритизационни позиции, за постоянно и своевремененно наблюдение на резултатите на базисните експозиции. Където е уместно, това включва вида експозиция, процентния дял на заемите с просрочие от повече от 30, 60 и 90 дни, нивата на неизпълнение, нивата на предсрочни плащания, заемите, обезпечението по които е предмет на принудително изпълнение, вида обезпечение и дали се владее, както и разпределението на кредитни оценки или другите показатели на качеството на базисните експозиции, отраслова и географска диверсификация, разпределението на съотношенията стойност на заема/стойност на обезпечението в граници, които позволяват да се направи лесно подходящ анализ на чувствителността. Когато самите базисни експозиции представляват секюритизационни позиции, кредитните институции трябва да разполагат с посочената в настоящата алинея информация не само по отношение на базисните траншове на секюритизацията, като например наименованието и кредитното качество на емитента, но и по отношение на характеристиките и представянето на базисните пулове, съставляващи тези траншове на секюритизацията.

Кредитните институции следва да познават задълбочено всички структурни характеристики на транзакцията за секюритизация, които могат значително да повлияят на резултатността на експозициите им по транзакцията, като например договорения план за разпределение на загубите („waterfall“) и свързаните с него гранични нива за разпределяне на загубите, кредитни подобрения, ликвидни улеснения, задействащи механизми, свързани с пазарната стойност, и специфично за конкретната сделка определение за неизпълнение.

Ако изискванията в параграфи 4, 7 и в настоящия параграф не са изпълнени, в каквото и да било конкретно отношение, поради небрежност или бездействие от страна на кредитната институция, държавите-членки гарантират, че компетентните органи налагат пропорционално допълнително рисково тегло от не по-малко от 250 % (но не повече от 1 250 %) от рисковото тегло, което, ако не се прилагаше настоящият параграф, би се прилагало съгласно приложение IX, част 4 по отношение на съответните секюритизационни позиции, и постепенно увеличават рисковото тегло с всяко последващо нарушение на разпоредбите относно провеждането на комплексна проверка. Компетентните органи вземат предвид изключенията по отношение на някои от схемите за секюритизация, предвидени в параграф 3, чрез намаляване на рисковото тегло, което в противен случай би било приложимо съгласно настоящия член по отношение на секюритизация, за която се прилага параграф 3.

6. Кредитните институции спонсори и инициатори прилагат спрямо подлежащите на секюритизация експозиции същите разумни и ясни критерии за кредитиране, определени в съответствие с изискванията на точка 3 от приложение V, каквито прилагат и по отношение на експозициите, които държат в собствения си портфейл. За тази цел кредитните институции спонсори и инициатори прилагат същите процедури за одобрение и при необходимост — за изменение, подновяване и рефинансиране на кредити. Кредитните институции прилагат и същите стандарти на анализ на участията и/или записани емисии секюритизации, които са закупили от трети лица, независимо дали тези участия или записани емисии са в търговския или банковия им портфейл.

Ако не са изпълнени посочените в първа алинея от настоящия параграф изисквания, кредитната институция инициатор не прилага член 95, параграф 1 и тази кредитна институция инициатор няма право да изключва секюритизираните експозиции при изчисляването на капиталовите изисквания съгласно настоящата директива.

7. Кредитните институции спонсори и инициатори предоставят на инвеститорите информация за степента на ангажимента си по параграф 1 за поддържане на нетен икономически интерес в схемата на секюритизация. Кредитните институции спонсори и инициатори гарантират, че на потенциалните инвеститори се предоставя лесен достъп до всички данни от съществено значение във връзка с кредитното качество и представянето на отделните базисни експозиции, паричните потоци и обезпеченията, предоставени спрямо секюритизационните експозиции, както и необходимата информация за провеждането на всеобхватни и добре документирани стрес-тестове във връзка с паричните потоци и обезпеченията, покриващи базисните експозиции. За тази цел кои са „данните от съществено значение“ се определя към датата на секюритизацията и, ако е целесъобразно поради естеството на секюритизацията — след това.

8. Параграфи 1—7 се прилагат по отношение на нови схеми за секюритизация, емитирани на или след 1 януари 2011 г. Параграфи 1—7 се прилагат след 31 декември 2014 г. по отношение на съществуващите схеми за секюритизация в случай на прибавяне на нови базисни експозиции или тяхната замяна след тази дата. В случай на системна ликвидна криза на пазара компетентните органи могат да решат да спрат прилагането на изискванията, посочени в параграфи 1 и 2.

9. Компетентните органи оповестяват следната информация:

а)	до 31 декември 2010 г. — общите критерии и методологии, приети за преглед на спазването на параграфи 1—7;

б)

без да се засягат разпоредбите, предвидени в глава 1, раздел 2 — обобщено описание на резултатите от надзорния преглед и описание на наложените мерки в случаи на неспазване на параграфи 1—7, констатирани на годишна основа, считано от 31 декември 2011 г.

По отношение на изискването, установено в настоящия параграф, се прилага член 144, втора алинея.

10. Комитетът на европейските банкови надзорници ежегодно представя на Комисията доклад относно спазването на настоящия член от страна на компетентните органи. Комитетът на европейските банкови надзорници разработва насоки за засилване на сближаването на надзорните практики във връзка с настоящия член, включително мерки, предприети в случай на неспазване на задълженията за комплексна проверка и управление на риска.“

31.

Член 129 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)	в сътрудничество със съответните компетентни органи — планирането и координирането на надзорната дейност в рамките на обичайната дейност, включително във връзка с посочените в членове 123, 124, 136, в глава 5 и в приложение V дейности;

в)

планирането и координирането на надзорната дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи, а при необходимост — и с централните банки, в подготовката за и по време на извънредни ситуации, включително неблагоприятно развитие на състоянието на кредитните институции или финансовите пазари, като при възможност се използват съществуващите установени канали за връзка за улесняване на управлението на кризи.

Планирането и координирането на надзорната дейност, посочени в буква в), включват изключителните мерки, посочени в член 132, параграф 3, буква б), изготвянето на съвместни оценки, изпълнението на планове за непредвидени обстоятелства и информиране на обществеността.“;

б)

добавя се следният параграф:

„3. Консолидиращият надзорник и компетентните органи, отговарящи за надзора над дъщерните предприятия на кредитна институция майка в ЕС или на финансов холдинг в държава-членка на ЕС, полагат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение относно прилагането на членове 123 и 124 за определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал на дружеството по отношение на финансовото му състояние и рисков профил и на изискуемото ниво на собствения капитал за прилагането на член 136, параграф 2 както към всяко образувание в рамките на банковата група, така и на консолидирана основа.

Съвместното решение следва да се постигне в срок четири месеца от датата, на която консолидиращият орган предоставя на другите съответни компетентни органи доклад, съдържащ оценка на риска на групата, в съответствие с членове 123 и 124. Съвместното решение отчита надлежно и оценката на риска на дъщерните предприятия, извършена от съответните компетентни органи в съответствие с членове 123 и 124.

Съвместното решение се оформя в документ, съдържащ пълните мотиви, който се предава на кредитната институция майка в ЕС от консолидиращия надзорник. В случай на несъгласие, по искане от всеки един от останалите съответни компетентни органи, консолидиращият надзорник се консултира с Комитета на европейските банкови надзорници. Консолидиращият надзорник може да се консултира с Комитета на европейските банкови надзорници по своя собствена инициатива.

Ако в срок от четири месеца не се достигне до такова съвместно решение между компетентните органи, решението относно прилагането на членове 123, 124 и член 136, параграф 2 се взема на консолидирана основа от консолидиращия надзорник след надлежно отчитане на оценката на риска на дъщерните предприятия, извършена от съответните компетентни органи.

Решението относно прилагането на членове 123, 124 и член 136, параграф 2 се взема от съответните компетентни органи, отговарящи за надзора над дъщерни предприятия на кредитна институция майка в ЕС или на финансово холдингово дружество майка в ЕС, на индивидуална или подконсолидирана основа след надлежно отчитане на мненията и резервите, изразени от консолидиращия надзорник.

Решенията се оформят в документ, съдържащ пълните мотиви, и вземат предвид оценката на риска, мненията и резервите на другите компетентни органи, изразени в рамките на четиримесечния срок. Консолидиращият надзорник предоставя документа на всички съответни компетентни органи и на кредитната институция майка в ЕС.

Когато е проведена консултация с Комитета на европейските банкови надзорници, всички компетентни органи вземат предвид мнението му и обясняват мотивите за всяко значително отклонение от него.

Съвместното решение, посочено в първа алинея, както и решенията, взети от компетентните органи при липса на съвместно решение, се признават за определящи и се прилагат от компетентните органи в съответната държава-членка.

Съвместното решение, посочено в първа алинея, както и всяко решение, взето при липса на съвместно решение в съответствие с четвърта и пета алинея, се актуализират ежегодно или, при извънредни обстоятелства, когато компетентен орган, отговарящ за надзора над дъщерни предприятия на кредитна институция майка в ЕС или на финансово холдингово дружество майка в ЕС, отправи писмено и надлежно обосновано искане към консолидиращия надзорник за актуализиране на решението относно прилагането на член 136, параграф 2. В последния случай актуализирането може да бъде разгледано на двустранна основа от консолидиращия надзорник и от компетентния орган, отправил искането.

Комитетът на европейските банкови надзорници разработва насоки за сближаване на надзорните практики по отношение на процеса на вземане на съвместното решение, посочен в настоящия параграф, както и по отношение на прилагането на членове 123 и 124 и член 136, параграф 2, с оглед улесняване на вземането на съвместно решение.“

32.

Член 130, параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато възникне извънредна ситуация, включително неблагоприятно развитие на състоянието на финансовите пазари, която би могла да застраши ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система в някоя държава-членка, в която са лицензирани обособени части от група или са установени посочените в член 42а значими клонове, консолидиращият надзорник, в съответствие с разпоредбите в глава 1, раздел 2, информира за това възможно най-бързо органите, посочени в член 49, четвърта алинея и в член 50, като им предоставя цялата ключова за изпълнението на задачите им информация. Тези задължения са приложими за всички компетентни органи съгласно членове 125 и 126, както и за посочените в член 129, параграф 1.

Ако органът, посочен в член 49, четвърта алинея, узнае за описаната в първа алинея от настоящия параграф ситуация, той информира за това възможно най-бързо компетентните органи, посочени в членове 125 и 126.

Компетентният орган и органът, посочен в член 49, четвърта алинея, използват доколкото е възможно съществуващите установени канали за връзка.“

33.

Вмъква се следният член:

„Член 131а

1. Консолидиращият надзорник създава колегии от надзорници за улесняване изпълнението на задачите, посочени в член 129 и член 130, параграф 1, и при спазване на изискванията за поверителност съгласно параграф 2 от настоящия член и на общностното законодателство гарантира подходящи координация и сътрудничество със съответните компетентни органи на трети държави, когато е целесъобразно.

Колегиите от надзорници осигуряват рамка, в която консолидиращият надзорник и другите съответни компетентни органи да изпълняват следните задачи:

а)	обмен на информация;

б)	постигане на съгласие по възлагане на задачи и делегиране на отговорности на доброволна основа, когато е целесъобразно;

в)	определяне на програми за проверки, основани на оценка на риска на групата в съответствие с член 124;

г)	повишаване ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на някои надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация, посочени в член 130, параграф 2 и член 132, параграф 2;

д)	последователно прилагане на предвидените в настоящата директива изисквания за разумен надзор по отношение на всички образувания в рамките на дадена банкова група, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени съгласно законодателството на Общността;

е)	прилагане на член 129, параграф 1, буква в) при отчитане на дейността на други форуми, които биха могли евентуално да бъдат създадени в тази област.

Компетентните органи, които участват в колегията от надзорници, тясно си сътрудничат. Предвидените в глава 1, раздел 2 изисквания за поверителност не възпрепятстват обмена на поверителна информация между компетентните органи в рамките на колегиите от надзорници. Създаването и дейността на колегии от надзорници не засягат предвидените в настоящата директива правомощия и отговорности на компетентните органи.

2. Създаването и дейността на колегиите се основават на писмени правила, както е посочено в член 131, установени след проведени от страна на консолидиращия орган консултации със съответните компетентни органи.

Комитетът на европейските банкови надзорници разработва насоки за оперативното функциониране на колегиите, включително във връзка с член 42а, параграф 3.

В колегиите от надзорници могат да участват компетентните органи, отговарящи за надзора над клоновете на кредитна институция майка в ЕС или на финансово холдингово дружество майка в ЕС, компетентните органи на приемащата държава, в която са установени значими клонове, както е посочено в член 42а, по целесъобразност — централните банки, както и компетентните органи на трети държави, когато е целесъобразно и при спазване на изискванията за поверителност, които според всички компетентни органи са еквивалентни на изискванията съгласно глава 1, раздел 2.

Консолидиращият надзорник председателства заседанията на колегията и решава кои компетентни органи да участват в дадено заседание или дейност на колегията. Консолидиращият надзорник предварително предоставя на всички членове на колегията цялата информация във връзка с организирането на заседанията, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които предстои да се разглеждат. Консолидиращият надзорник предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или мерки.

В решението на консолидиращия надзорник се отчита значението на надзорната дейност, която предстои да бъде планирана или координирана за тези органи, по-специално възможното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави-членки, посочено в член 40, параграф 3, и върху задълженията, посочени в член 42а, параграф 2.

В съответствие с изискванията за поверителност съгласно глава 1, раздел 2 консолидиращият надзорник информира Комитета на европейските банкови надзорници за дейността на колегията от надзорници, включително при извънредни ситуации, и съобщава на комитета цялата информация от съществено значение за целите на сближаването в областта на надзора.“

34.

Член 132 се изменя, както следва:

а)	в параграф 1, буква г) позоваването на член 136 се заменя с позоваване на член 136, параграф 1;

б)	в параграф 3, буква б) позоваването на член 136 се заменя с позоваване на член 136, параграф 1.

35.

Член 150 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 букви к) и л) се заменят със следното:

„к)	списъкът и класификацията на задбалансовите позиции в приложения II и IV;

л)	адаптиране на разпоредбите в приложения III и V—ХII, за да се отчете динамиката на финансовите пазари (по-специално нови финансови продукти) или промените в счетоводните стандарти или изисквания, които отчитат общностното законодателство, или във връзка със сближаването на надзорните практики;“

б)

в параграф 2 буква в) се заменя със следното:

„в)	пояснения на изключенията, предвидени в член 113;“.

36.

В член 153 трета алинея се заменя със следното:

„До 31 декември 2015 г. при изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции за целите на приложение VI, част 1, точка 4 по отношение на експозиции към централни правителства или централни банки на държави-членки, които са деноминирани и финансирани в местната валута на държава-членка, се присъжда същото рисково тегло, което би било приложимо към такива експозиции, деноминирани и финансирани в тяхната местна валута.“

37.

В член 154 се добавят следните параграфи:

„8. Кредитните институции, които към 31 декември 2010 г. не спазват предвидените в член 66, параграф 1а лимити, разработват стратегии и процеси за необходимите мерки за справяне с възникналата ситуация до предвидената в параграф 9 от настоящия член дата.

Тези мерки подлежат на преглед съгласно член 124.

9. По отношение на инструментите, които към 31 декември 2010 г. съгласно националното законодателство се считат за еквивалентни на позициите, посочени в член 57, букви а), б) и в), но не попадат в приложното поле на член 57, буква а) или не отговарят на посочените в член 63а критерии, се приема, че попадат в приложното поле на член 57, буква ва) до 31 декември 2040 г., при спазване на следните лимити:

а)	до 20 % от общата сума по член 57, букви а) — ва), минус сумата по член 57, букви и), й) и к) — между 10 и 20 години след 31 декември 2010 г.;

б)	до 10 % от общата сума по член 57, букви а) — ва), минус сумата по член 57, букви и), й) и к) — между 20 и 30 години след 31 декември 2010 г.

До 31 декември 2010 г. Комитетът на европейските банкови надзорници наблюдава емитирането на тези инструменти.

10. За целите на раздел 5 по отношение на активи, представляващи вземания и други експозиции към кредитни институции, поети преди 31 декември 2009 г., продължава да се прилага същото третиране като прилаганото съгласно член 115, параграф 2 и член 116 в редакцията им към 7 декември 2009 г., но за период до не по-късно от 31 декември 2012 г.

11. До 31 декември 2012 г. срокът, посочен в член 129, параграф 3, е шест месеца.“

38.

Член 156 се заменя със следното:

„Член 156

Комисията в сътрудничество с държавите-членки и като отчита приноса на Европейската централна банка, осъществява периодично наблюдение за това, дали настоящата директива, взета като цяло, заедно с Директива 2006/49/ЕО е оказала значително въздействие върху икономическия цикъл и с оглед на тази проверка разглежда въпроса, дали са оправдани някакви корективни мерки.

Въз основа на този анализ и като отчита приноса на Европейската централна банка, Комисията изготвя доклад за период от две години и го представя на Европейския парламент и на Съвета, заедно с всички подходящи предложения. Приносът на страните, получаващи кредити, и на страните, отпускащи кредити, се отчита по подходящ начин при изготвянето на доклада.

До 31 декември 2009 г. Комисията прави преглед на настоящата директива като цяло, предвид необходимостта от по-добър анализ и отговор на макропруденциалните въпроси, като разглежда включително:

а)	мерки, които намаляват колебанията на икономическия цикъл, включително необходимостта кредитните институции да изграждат силни антициклични буфери по време на подем, които могат да бъдат използвани при спад;

б)	логиката при изчисляване на капиталовите изисквания, предвидени в настоящата директива; и

в)	допълнителни мерки за основаните на риска изисквания към кредитните институции с цел да се подпомогне ограничаването на „ефекта на лоста“ в банковата система.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по горепосочените въпроси заедно с всички подходящи предложения.

Възможно най-скоро и при всички случаи — до 31 декември 2009 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно необходимостта от допълнителна реформа на системата за надзор, включително на съответните членове от настоящата директива, както и подходящи законодателни предложения в съответствие с приложимата съгласно Договора процедура.

До 1 януари 2011 г. Комисията прави преглед на постигнатия от Комитета на европейските банкови надзорници напредък по посока на единните формати, честотата и датите на докладване, посочени в член 74, параграф 2. С оглед на този преглед Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета.

До 31 декември 2011 г. Комисията прави преглед и изготвя доклад относно прилагането на настоящата директива, като обръща специално внимание на всички аспекти на членове 68—73 и член 80, параграфи 7 и 8 и на прилагането ѝ във връзка с микрокредитирането, и представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

До 31 декември 2011 г. Комисията прави преглед и изготвя доклад относно прилагането на член 113, параграф 4, включително относно въпроса, дали изключенията следва да зависят от преценка на национално равнище, и представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения. Във връзка с евентуалното премахване на правото на преценка на национално равнище съгласно член 113, параграф 4, буква в) и евентуалното му прилагане на равнище ЕС прегледът взема под внимание по-специално ефикасността на управлението на риска на ниво група, като същевременно се гарантира, че са налице достатъчно гаранции за осигуряване на финансова стабилност във всички държави-членки, в които е установено образувание, принадлежащо към групата.

До 31 декември 2009 г. Комисията прави преглед и изготвя доклад относно мерки за увеличаване на прозрачността на извънборсовите пазари, включително на пазарите на суаповете за кредитно неизпълнение, като например посредством клиринг чрез централен контрагент, и представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

До 31 декември 2009 г. Комисията изготвя доклад относно очакваното въздействие на член 122а и представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения. Комисията изготвя доклада си, след като се консултира с Комитета на европейските банкови надзорници. По-конкретно докладът разглежда въпросите, дали минималното изискване за запазване съгласно член 122а, параграф 1 осъществява целта за по-добро съгласуване на интересите на инициаторите, спонсорите и инвеститорите и укрепва финансовата стабилност и дали увеличението на минималното равнище на запазване би било целесъобразно, като се вземе предвид международното развитие.

До 1 януари 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането и ефективността на член 122а в контекста на развитието на международния пазар.“

39.

Приложение III се изменя, както следва:

а)

в част 1, точка 5 се добавя следното изречение:

„Съгласно предвидения в част 6 от настоящото приложение метод (Метод на вътрешните модели) всички договорени с един и същ контрагент съвкупности от операции по нетиране могат да бъдат третирани като една нетираща съвкупност, ако симулираните отрицателни пазарни стойности на отделните нетиращи съвкупности са получили стойност 0 в оценката на очакваната експозиция (ЕЕ).“;

б)

в част 2 точка 3 се заменя със следното:

„3.

Когато дадена кредитна институция купува кредитна защита, произтичаща от кредитни деривативи, спрямо експозиция от банковия портфейл или спрямо експозиция към кредитен риск от контрагента, тя може да изчисли капиталовото си изискване за хеджирания актив в съответствие с приложение VIII, част 3, точки 83—92, или, при условие че получи одобрение от компетентните органи — в съответствие с приложение VII, част 1, точка 4 или част 4, точки 96—104.

В тези случаи и когато не се прилага възможността, предвидена в точка 11, второ изречение от приложение II към Директива 2006/49/ЕО, стойността на експозицията към кредитен риск от контрагента за тези кредитни деривативи се занулява.

Въпреки това дадена институция може да избере при изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента последователно да включва всички кредитни деривативи, несъдържащи се в търговския портфейл и придобити като защита срещу експозиция от търговския портфейл или срещу експозиция към кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита е призната съгласно настоящата директива.“;

в)

в част 5 точка 15 се заменя със следното:

„15.

При суаповете за кредитно неизпълнение се обособява отделна хеджираща съвкупност за всеки емитент на базисен референтен дългов инструмент. Кредитните суапове „за n-то неизпълнение“ се третират, както следва:

а)

размерът на рискова позиция в референтен дългов инструмент в съвкупност от експозиции, които са базисни за кредитните суапове „за n-то неизпълнение“, е ефективната условна стойност на референтния дългов инструмент, умножена с модифицираната дюрация на дериватива „за n-то неизпълнение“ по отношение на промяната в кредитния спред на референтния дългов инструмент;

б)	за всеки референтен дългов инструмент в съвкупност от експозиции, които са базисни за кредитните суапове „за n-то неизпълнение“, има само една хеджираща съвкупност; рисковите позиции, произтичащи от различни кредитни суапове „за n-то неизпълнение“, не се включват в една и съща хеджираща съвкупност;

в)

мултипликаторът на кредитния риск от контрагента, приложим към всяка една хеджираща съвкупност, създадена за един от референтните дългови инструменти в дериватив „при n-то неизпълнение“, е 0,3 % за референтните дългови инструменти с присъдена кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на степен кредитно качество от 1 до 3, и 0,6 % за останалите дългови инструменти.“

40.

Приложение V се изменя, както следва:

а)

точка 8 се заменя със следното:

„8.

Рисковете, произтичащи от транзакции за секюритизация, по отношение на които кредитните институции се явяват инвеститори, инициатори или спонсори, включително рискове, свързани с репутацията (каквито възникват във връзка със сложни структури или продукти), се оценяват и отчитат чрез подходящи политики и процедури, така че по-конкретно да се гарантира, че икономическата същност на транзакцията е изцяло отразена при оценяването на риска и управленските решения.“;

б)

точка 14 се заменя със следното:

„14.

Създават се устойчиви стратегии, политики, процедури и системи за установяването, измерването, управлението и наблюдението на ликвидния риск през подходящи периоди с различна продължителност, включително в рамките на един борсов ден, така че да се гарантира, че кредитните институции поддържат адекватно равнище на ликвидни буфери. Тези стратегии, политики, процедури и системи се разработват специално в зависимост на сферите на дейност, валутите и лицата и включват подходящи механизми за разпределение на разходите, ползите и рисковете, свързани с ликвидността.“;

в)

вмъква се следната точка:

„14а.

Посочените в точка 14 стратегии, политики, процедури и системи са пропорционални на сложността, рисковия профил, мащаба на дейност на кредитната институция и толерантността по отношение на риска, установена от управителния орган, и отразяват значението на кредитната институция във всяка една държава-членка, в която тя упражнява дейност. Кредитните институции съобщават толерантността си по отношение на риска за всички съответни сфери на дейност.“;

г)

точка 15 се заменя със следното:

„15.

Кредитните институции разработват методологии за установяването, измерването, управлението и текущия контрол на източниците на финансиране. Тези методологии обхващат текущите и прогнозираните значими парични потоци във и произтичащи от активи, задължения и задбалансови позиции, включително условните задължения и възможния ефект от риска, свързан с репутацията.

16.

Кредитните институции разграничават, особено при извънредни ситуации, активите, предоставени като обезпечение, и свободните от тежести активи, които са винаги достъпни. Те също така отчитат и правния субект, който държи активите, държавата, в която активите са законно регистрирани — в регистър или по сметка, както и тяхната приемливост и осъществяват наблюдение върху начините за своевременно мобилизиране на активите.

17.	Кредитните институции вземат предвид и съществуващите законови, регулаторни и оперативни ограничения във връзка с евентуално прехвърляне на ликвидност и свободни от тежести активи между лица както в рамките на ЕИП, така и извън него.

18.

Кредитната институция разглежда възможността за използване на различни инструменти за редуциране на кредитния риск, включително система от лимити и ликвидни буфери, за да е в състояние да противостои на различни кризисни ситуации, и диверсифицирането по подходящ начин на структурата си на финансиране и достъпа до източници на финансиране. Тези правила подлежат на редовен преглед.

19.

Кредитната институция разглежда алтернативни сценарии по отношение на ликвидните си позиции и на редуциращите риска фактори, като допусканията, на които се основават решенията ѝ във връзка с източниците на финансиране, подлежат на редовен преглед. В тази връзка алтернативните сценарии обхващат по-специално задбалансовите позиции и другите условни задължения, включително задълженията на SSPE или други субекти със специална цел, по отношение на които кредитната институция действа като спонсор или предоставя значителна ликвидна подкрепа.

20.	Кредитните институции отчитат възможното въздействие на други алтернативни сценарии по отношение на самата институция или на пазара като цяло, както и комбинация от тях. Институциите вземат предвид периоди с различна продължителност и кризисни обстоятелства с различен интензитет.

21.	Кредитните институции приспособяват своите стратегии, вътрешни политики и лимити в зависимост от ликвидния риск и разработват ефективни планове за непредвидени обстоятелства, като отчитат резултатите от алтернативните сценарии, посочени в точка 19.

22.

За преодоляването на възможни ликвидни затруднения кредитните институции разполагат с планове за непредвидени обстоятелства, в които са предвидени подходящи стратегии и правилни мерки за прилагането им в евентуални случаи на недостиг на ликвидност. Тези планове подлежат на редовно тестване, актуализиране въз основа на резултатите от алтернативните сценарии, посочени в точка 19, съобщаване на висшето ръководство и одобряване от него, така че вътрешните политики и процеси да могат да бъдат съответно приспособявани.“

41.

В приложение IX, част 3, раздел 2 се добавя следната точка:

„7а.

Освен това компетентните органи предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на кредитната оценка на структурирани финансови инструменти АВКО е задължена да направи публично достъпно разяснението относно това как представянето на пула активи влияе върху нейната кредитна оценка.“

42.

Приложение XI се изменя, както следва:

а)

в точка 1 буква д) се заменя със следното:

„д)

експозицията към ликвиден риск, неговото измерване и управление от страна на кредитната институция, включително разработването на анализи за алтернативни сценарии, управлението на редуциращите риска фактори (в частност равнището, състава и качеството на ликвидните буфери), както и ефективни планове за непредвидени обстоятелства;“

б)

вмъква се следната точка:

„1а.

За целите на точка 1, буква д) компетентните органи редовно правят широкообхватна оценка на цялостното управление на ликвидния риск от страна на кредитните институции и насърчават разработването на надеждни вътрешни методологии. При провеждането на тези прегледи компетентните органи отчитат ролята на кредитните институции на финансовите пазари. Компетентните органи в дадена държава-членка надлежно отчитат също така възможното въздействие от решенията си върху стабилността на финансовите системи във всички останали заинтересовани държави-членки.“

43.

В приложение XII, част 2, точка 3 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

обобщена информация за реда и условията, свързани с основните характеристики на всеки елемент на собствения капитал и неговите компоненти, включително инструментите, посочени в член 57, буква ва), инструментите, разпоредбите относно които предвиждат стимул за обратно изкупуване от страна на кредитната институция, както и инструментите, за които се прилагат разпоредбите на член 154, параграфи 8 и 9;

б)

размера на първичния собствен капитал с отделно оповестяване на всички позиции и приспадания с положителен знак; общият размер на инструментите, посочени в член 57, буква ва), и инструментите, разпоредбите относно които предвиждат стимул за обратно изкупуване от страна на кредитната институция, се оповестяват отделно; при всяко оповестяване се посочват конкретно инструментите, за които се прилагат разпоредбите на член 154, параграфи 8 и 9;“.

Член 2

Изменения на Директива 2006/49/ЕО

Директива 2006/49/ЕО се изменя, както следва:

1.	В член 12 първа алинея се заменя със следното: „„Първичен собствен капитал“ означава сумата на елементите по букви а) — ва), минус сумата на елементите по букви и), й) и к) от член 57 от Директива 2006/48/ЕО.“

Член 28 се изменя, както следва:

а)	параграф 1 се заменя със следното: „1. Институциите, с изключение на инвестиционните посредници, които отговарят на посочените в член 20, параграф 2 или 3 от настоящата директива критерии, наблюдават и контролират големите си експозиции в съответствие с членове 106—118 от Директива 2006/48/ЕО.“;

б)	параграф 3 се заличава.

Член 30, параграф 4 се заменя със следното:

„4. Чрез дерогация от параграф 3 компетентните органи могат да разрешат активите, представляващи вземания и други експозиции към признати инвестиционни посредници от трета страна, както и признати клирингови къщи и борси, да подлежат на същото третиране като предвиденото съответно в член 111, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО и в член 106, параграф 2, буква в) от посочената директива.“

Член 31 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

експозицията в банковия портфейл към съответния клиент или съответната група клиенти не надвишава лимита, предвиден в член 111, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО, като този лимит е изчислен по отношение на собствения капитал по смисъла на същата директива, така че превишаването произтича изцяло от търговския портфейл;

б)	институцията отговаря на допълнително капиталово изискване относно превишаването на лимита, предвиден в член 111, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО, като това допълнително капиталово изискване се изчислява в съответствие с приложение VI към настоящата директива;“

б)

в първа алинея буква д) се заменя със следното:

„д)	институциите докладват на компетентните органи на всеки три месеца за всички случаи, при които предвиденият в член 111, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО лимит е бил надвишен през предходните три месеца.“;

в)	втора алинея се заменя със следното: „Във връзка с буква д), във всеки отделен случай на превишаване на лимита се докладват размерът на превишаването и името на клиента.“

В член 32, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1. Компетентните органи установяват процедури за предотвратяване на умишлено неизпълнение на допълнителните капиталови изисквания от страна на институциите, които биха възникнали във връзка с експозициите, превишаващи лимита, предвиден в член 111, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО, след като тези експозиции вече са били държани повече от десет дни, посредством временно прехвърляне на тези експозиции на друго дружество, без значение дали в рамките на групата или не, и/или чрез предприемане на привидни сделки за закриване на експозицията през десетдневния период и създаване на нова експозиция.“

6.	В член 35 се добавя следният параграф: „6. По отношение на инвестиционните посредници се прилагат единните формати, честотата и датите на докладване, посочени в член 74, параграф 2 от Директива 2006/48/ЕО.“

В член 38 се добавя следният параграф:

„3. Член 42а от Директива 2006/48/ЕО, с изключение на параграф 1, буква а), се прилага mutatis mutandis към надзора над инвестиционните посредници, освен когато инвестиционните посредници отговарят на критериите, посочени в член 20, параграфи 2 и 3 или в член 46, параграф 1 от настоящата директива.“

8.	В член 45, параграф 1 датата „31 декември 2010 г.“ се заменя с датата „31 декември 2014 г.“

9.	В член 47 датата „31 декември 2009 г.“ се заменя с датата „31 декември 2010 г.“ и позоваването на точки 4 и 8 от приложение V към Директива 93/6/ЕИО се заменя с позоваване на точки 4 и 8 от приложение VIII.

10.	В член 48, параграф 1 датата „31 декември 2010 г.“ се заменя с датата „31 декември 2014 г.“.

Член 3

Изменение на Директива 2007/64/ЕО

В член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО буква а) се заменя със следното:

„а)

кредитни институции по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2006/48/ЕО, включително разположени на територията на Общността клонове по смисъла на член 4, параграф 3 от посочената директива, на кредитни институции с главно управление във или, съгласно член 38 от посочената директива, извън Общността;“.

Член 4

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 октомври 2010 г.

Те прилагат тези разпоредби от 31 декември 2010 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 6

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставенo в Страсбург на 16 септември 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

C. MALMSTRÖM

(1) Становище от 24 март 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ C 93, 22.4.2009 г., стр. 3.

(3) Становище на Европейския парламент от 6 май 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета 27 юли 2009 г.

(4) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(5) ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

(6) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.

(7) Вж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(10) ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

(11) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1“

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2009.302.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 302

Издание на български език	Законодателство	Година 52 17 ноември 2009 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг ( 1 )	1
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) ( 1 )	32
	*	Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи ( 1 )	97