14.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 300/1

(1)

Страничните животински продукти, непредназначени за консумация от човека, са потенциален източник на рискове за общественото здраве и здравето на животните. Кризите от миналото, свързани с появата на шап, разпространението на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии като спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и наличието на диоксини във фуражите, показаха какви са последиците от неправилната употреба на някои странични животински продукти за общественото здраве и здравето на животните, безопасността на хранителната верига при хората и животните и доверието на потребителите. Освен това подобни кризи могат да имат и по-широкообхватен неблагоприятен ефект върху обществото като цяло чрез своето въздействие върху социално-икономическото положение на земеделските стопани и върху съответните сектори на промишлеността, както и върху доверието на потребителите в безопасността на продуктите от животински произход. Възникването на болести би могло да има отрицателни последици и за околната среда, не само поради проблемите с унищожаването на отпадъците, които поставя, но и по отношение на биологичното разнообразие.

(2)

Страничните животински продукти се получават главно при клането на животни за консумация от човека, при производството на продукти от животински произход, като например млечни продукти, при унищожаването на умрели животни и при провеждането на мерки за борба с болестите. Независимо от произхода си те представляват потенциален риск за общественото здраве, здравето на животните и околната среда. Необходимо е този риск да бъде адекватно овладян посредством насочването на подобни продукти към безопасни начини за унищожаването им или посредством използването им за различни цели, при условие че се прилагат строги условия, които свеждат до минимум свързаните с това рискове за здравето.

(3)

Унищожаването на всички странични животински продукти не е реалистичен вариант, тъй като би довело до неприемливи разходи и рискове за околната среда. Напротив, налице е несъмнен интерес за всички граждани, при условие че рисковете за здравето бъдат сведени до минимум, широка гама от странични животински продукти да се използва безопасно и устойчиво за разнообразни цели. Широка гама от странични животински продукти обичайно се използва във важни производствени отрасли като фармацевтичната, фуражната и кожарската промишленост.

(4)

Новите технологии разшириха възможните приложения на страничните животински продукти или производните продукти в редица производствени отрасли, по-специално на енергопроизводство. Приложението на новите технологии обаче може да предизвика рискове за здравето, които също трябва да бъдат сведени до минимум.

(5)

Здравните правила на Общността за събирането, транспортирането, боравенето, обработката, преобразуването, преработката, пускането на пазара, съхранението, разпространението, употребата или унищожаването на страничните животински продукти следва да бъдат установени чрез съгласувана и комплексна рамка.

(6)

Тези общи правила следва да бъдат пропорционални на рисковете за общественото здраве и здравето на животните, които предизвикват страничните животински продукти при обработването им от операторите на различните етапи по веригата от събирането до тяхната употреба или унищожаване. Правилата следва да отчитат и рисковете за околната среда, които възникват по време на тези дейности. Рамката на Общността следва да включва здравни правила относно пускането на пазара, включително вътрешнообщностната търговия и вноса на странични животински продукти, когато това е целесъобразно.

(7)

В Регламент (ЕО) № 1774/2002 (3) Европейският парламент и Съветът установиха здравни правила на Общността относно страничните животински продукти, които не са предназначени за консумация от човека. Въз основа на научни консултации и в съответствие с Бялата книга на Комисията от 12 януари 2000 г. относно безопасността на храните регламентът въведе набор от правила, целящи опазването на безопасността на хранителната верига при хората и животните, който допълва общностното законодателство за храните и фуражите. Тези правила значително повишиха нивото на защита в Общността срещу рисковете, предизвиквани от страничните животински продукти.

(8)

Регламент (ЕО) № 1774/2002 въвежда класификацията на страничните животински продукти в три категории в зависимост от свързаната с тях степен на риск. Той установява изискване операторите да съхраняват страничните животински продукти отделно едни от други, ако желаят да използват странични животински продукти, които не пораждат значителен риск за общественото здраве и здравето на животните, особено ако тези продукти са получени от материал, годен за консумация от човека. Посоченият регламент въвежда и принципа, че високорисковият материал следва да не се дава като храна на селскостопански животни и че получен от животни материал не може да се дава като храна на животни от вида, от който е получен материалът. Съгласно регламента само материал от животни, преминали ветеринарен преглед, може да влиза в хранителната верига на животните. Освен това регламентът установява правила за стандарти за преработка, които гарантират ограничаването на рисковете.

(9)

Съгласно член 35, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1774/2002 Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за мерките, предприети от държавите-членки за осигуряване спазването на регламента. Когато това е целесъобразно, докладът се придружава от законодателни предложения. Докладът бе представен на 21 октомври 2005 г. и в него се подчертава, че принципите на Регламент (ЕО) № 1774/2002 следва да бъдат запазени. Освен това в доклада се открояват областите, в които е счетено за необходимо да бъдат направени изменения в регламента, по-специално пояснения относно приложимостта на правилата към готовите продукти, връзката с другите законодателни актове на Общността и класифицирането на някои материали. В подкрепа на тези заключения са констатациите на редица мисии за установяване на фактическата обстановка, проведени в държавите-членки от Службата по храните и ветеринарните въпроси на Комисията (СХВВ) през 2004 и 2005 г. Според СХВВ подобрения са необходими по отношение на проследяемостта на потока на страничните животински продукти и по отношение на ефективността и хармонизирането на официалния контрол.

(10)

Научният управителен комитет, чийто правоприемник през 2002 г. стана Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), е приел редица становища относно страничните животински продукти. Те показват необходимостта от запазването на основните принципи на Регламент (ЕО) № 1774/2002, и по-специално принципът, че странични животински продукти, получени от животни, за които в резултат на санитарна инспекция е установено, че са негодни за консумация от човека, не следва да влизат в хранителната верига на животните. Тези странични животински продукти обаче могат да бъдат оползотворени и използвани за производството на технически или промишлени продукти при определени ветеринарно-санитарни условия.

(11)

Заключенията, които председателството на Съвета даде по доклада на Комисията от 21 октомври 2005 г. и които бяха приети през декември 2005 г., както и последвалите консултации, проведени от Комисията, обърнаха специално внимание върху това, че правилата, установени с Регламент (ЕО) № 1774/2002, следва да бъдат усъвършенствани. Следва ясно да бъдат установени основните цели на правилата относно страничните животински продукти, по-специално контрол върху рисковете за общественото здраве и здравето на животните и опазване безопасността на хранителните вериги на хората и животните. Разпоредбите на настоящия регламент следва да позволяват постигането на тези цели.

(12)

Установените в настоящия регламент правила относно страничните животински продукти следва да се прилагат към продукти, които не могат да бъдат използвани за консумация от човека съгласно законодателството на Общността, по-специално в случаите, когато те не съответстват на законодателството за хигиената на храните или когато не могат да бъдат пускани на пазара като храни, тъй като не са безопасни или поради това че са вредни, или поради това че са негодни за консумация от човека (странични животински продукти „по закон“). Тези правила обаче следва да се прилагат и към продукти от животински произход, които съответстват на определени правила по отношение на своята възможна употреба за консумация от човека или които представляват суровини за производство на продукти за консумация от човека, дори ако крайното им предназначение е друго (странични животински продукти „по избор“).

(13)

Освен това, с цел предотвратяване на възникващите от диви животни рискове, към тялото на такива животни или към неговите части, за които има съмнения, че са заразени с трансмисивна болест, следва да се прилагат правилата, установени в настоящия регламент. Това включване следва да не предполага задължение за събиране и унищожаване на телата на диви животни, които са умрели или са били умъртвени по време на лов в своето естествено местообитание. Ако се спазват добрите ловни практики, червата и другите части от тялото на дивеч могат безопасно да се унищожат на място. Такива практики за намаляване на риска са добре установени в държавите-членки и в някои случаи се основават на културни традиции или на националното законодателство, с което се урежда дейността на ловците. Общностното законодателство, и по-специално Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (4) установява правила за боравене с месо и странични животински продукти от дивеч. С тези правила отговорността за предотвратяване на рискове се възлага и на обучени лица, като например ловци. С оглед на потенциалните рискове за хранителната верига към странични животински продукти от умъртвен дивеч настоящият регламент следва да се прилага само дотолкова, доколкото законодателството за хигиена на храните се прилага към пускането на пазара на такъв дивеч и предполага извършването на дейности от страна на обекти за обработка на дивеч. Освен това в приложното поле на настоящия регламент следва да бъдат включени странични животински продукти за направата на ловни трофеи с цел предотвратяване на рискове за здравето на животните, породени от такива странични продукти.

(14)

Установените в настоящия регламент правила следва да се прилагат за получени от водни животни странични животински продукти, различни от материала от плавателни съдове, осъществяващи дейност съгласно общностното законодателство за хигиена на храните. Въпреки това следва да бъдат приети пропорционални на риска мерки по отношение на боравенето със и унищожаването на материал, получаван на борда на риболовните кораби от изкормването на риба, при който се наблюдават признаци на болести. Такива мерки за прилагането на настоящия регламент следва да бъдат приети въз основа на оценка на риска, извършена от подходяща научна институция, предвид наличните доказателства по отношение на ефективността на някои мерки за борба с разпространението на болести, които могат да се предават на хората, по-специално някои паразити.

(15)

Поради ограничения риск от материали, използвани като сурови храни за домашни любимци в стопанства или доставяни на крайни потребители от предприятия за храни, някои дейности, свързани с такива сурови храни за домашни любимци не следва да бъдат включвани в приложното поле на правилата, установени в настоящия регламент.

(16)

Целесъобразно е в настоящия регламент да се поясни кои животни се класифицират като домашни любимци, така че страничните продукти, получени от такива животни, да не се използват във фуражите за селскостопански животни. По-специално животните, отглеждани за неселскостопански цели, като например животни-компаньони, следва да бъдат класифицирани като домашни любимци.

(17)

С оглед постигане на последователност в общностното законодателство в настоящия регламент следва да се използват някои определения, предвидени в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (5) и в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (6). Следва да бъде уточнена препратката към Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (7).

(18)

С оглед постигането на последователност в общностното законодателство в настоящия регламент следва да се използва определението за „водно животно“, установено в Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (8). Същевременно за водните безгръбначни, които не се включват в това определение и които не представляват риск за предаване на болести, следва да се прилагат същите изисквания като за водните животни.

(19)

Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (9) определя условията за издаване на разрешително за депо. Настоящият регламент следва да предвижда унищожаването на странични животински продукти в депа, за които е издадено такова разрешително.

(20)

Основната отговорност за изпълнението на дейностите в съответствие с настоящия регламент следва да се носи от операторите. Същевременно общественият интерес за предотвратяване на рискове за общественото здраве и здравето на животните изисква наличието на система за събиране и унищожаване, която да гарантира безопасната употреба или безопасното унищожаване на страничните животински продукти, които не могат да бъдат използвани или не се използват поради икономически съображения. Мащабът на системата за събиране и унищожаване следва да отчита действителното количество на страничните животински продукти, натрупващо се в конкретната държава-членка. Той следва да отразява също така, в качеството на предпазна мярка, необходимостта от увеличен капацитет за унищожаване в случай на големи огнища на трансмисивни болести или временни технически проблеми в съществуващо съоръжение за унищожаване. На държавите-членки следва да бъде разрешено да сътрудничат помежду си и с трети държави, при условие че се изпълняват целите на настоящия регламент.

(21)

Важно е да се определи началото, тоест точният момент в жизнения цикъл на страничните животински продукти, от който следва да се прилагат изискванията на настоящия регламент. След като един продукт е станал страничен животински продукт, той не следва да влиза отново в хранителната верига на хората. Специални условия са приложими при боравенето с определени суровини, като кожи, с които се борави в обекти или предприятия, които са част едновременно от хранителната верига и от веригата за странични животински продукти. В тези случаи необходимите мерки следва да се вземат чрез отделяне, така че да се намалят потенциалните рискове за хранителната верига, които могат да възникнат поради кръстосано замърсяване. За други обекти следва да бъдат определени условията, свързани с риска, с цел да се предотврати кръстосаното замърсяване, по-специално чрез разделяне на веригата за странични животински продукти и хранителната верига.

(22)

Поради причини, свързани с правната сигурност и правилния контрол на възможните рискове, за продукти, които вече не са от непосредствено значение за безопасността на хранителната верига на животните, следва да бъде определена крайната точка в производствената верига. За определени продукти, регулирани от други законодателни актове на Общността, тази крайна точка следва да бъде определена на етапа на производство. Продукти, които са достигнали тази крайна точка, следва да бъдат освободени от контрола съгласно настоящия регламент. По-специално следва да бъде разрешено продуктите след тази крайна точка да бъдат пускани на пазара без ограничение съгласно настоящия регламент и с тях да могат да боравят и да бъдат транспортирани от оператори, които не са одобрени или регистрирани в съответствие с настоящия регламент.

(23)

Въпреки това следва да е възможно такава крайна точка да бъде променяна, по-специално в случай на нововъзникващи рискове. Съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 за определени продукти, по-специално гуано, определени кожи, които са подложени на специфични видове обработка като дъбене, и определени ловни трофеи, е предвидено изключение от прилагането на изискванията на същия регламент. При подходящи условия подобни изключения следва да се предвидят в мерките за прилагане, които следва да се приемат съгласно настоящия регламент, за такива продукти като олеохимичните продукти и крайните продукти от производството на биодизел.

(24)

С цел гарантиране на високо ниво на защита на общественото здраве и здравето на животните, държавите-членки следва да продължат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване изпращането на странични животински продукти от зони или обекти с ограничен достъп, по-специално в случай на възникване на болест, посочена в Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете (10).

(25)

Дейностите със странични животински продукти, които водят до значителен риск за общественото здраве и здравето на животните, следва да се извършват само в обекти или предприятия, които предварително са одобрени за такива дейности от компетентния орган. Това условие следва да се прилага по-специално към преработващите обекти или предприятия и другите обекти или предприятия, в които се борави със или се съхраняват странични животински продукти, имащи пряко отношение към безопасността на хранителната верига на животните. Следва да се разреши боравенето със странични животински продукти от различни категории в един и същ обект или предприятие, при условие че не се допуска кръстосано замърсяване. Следва да се разреши също така тези условия да бъдат изменени, ако материалът за унищожаване и преработване се увеличи вследствие на голямо огнище на болест, при условие че се гарантира, че временната употреба при така изменени условия не води до разпространяването на рискове от болести.

(26)

Въпреки това подобни одобрения следва да не са необходими за обекти или предприятия, в които се преработват или се борави с някои безопасни материали като продукти, преработени до степен, че да не представляват риск за общественото здраве и здравето на животните. Такива обекти или предприятия следва да бъдат регистрирани, така че да се осигури възможност за официален контрол върху потока на материалите и да се осигури тяхната проследяемост. Това изискване за регистрация следва да се прилага и за операторите, които превозват странични животински продукти или производни продукти, освен ако същите вече не подлежат на контрол поради определяне на крайната точка на веригата.

(27)

Обектите или предприятията следва да бъдат одобрявани след представяне на информация на компетентния орган и след извършено посещение на място, което показва, че изискванията на настоящия регламент към инфраструктурата и оборудването на обекта или предприятието ще бъдат изпълнени, така че всички рискове за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от използвания процес, ще бъдат адекватно ограничени. Следва да бъде възможно да се издават условни одобрения с цел да се позволи на операторите да коригират недостатъците, преди обектът или предприятието да получат пълно одобрение.

(28)

По отношение на обектите или предприятията, чиято дейност вече е одобрена в съответствие с общностното законодателство относно хигиената на храните, не следва да се изисква да бъдат одобрявани или регистрирани съгласно настоящия регламент, тъй като одобренията или регистрацията съгласно това общностно законодателство отчитат целите на настоящия регламент. Въпреки това по отношение на обекти и предприятия, които са одобрени или регистрирани съгласно законодателството относно хигиената, следва да съществува задължение за съответствие на изискванията на настоящия регламент и да подлежат на официален контрол с цел проверка на съответствието с изискванията на настоящия регламент.

(29)

Страничните животински продукти и производните продукти следва да бъдат класифицирани в три категории, които отразяват степента на риск, който те представляват за общественото здраве и здравето на животните, въз основа на оценки на риска. Страничните животински продукти и производните продукти с висока степен на риск следва да бъдат използвани единствено за цели извън хранителната верига на животните, а употребата им, представляваща по-ниска степен на риск, следва да се разрешава в безопасни условия.

(30)

Напредъкът в науката и технологиите може да доведе до разработването на методи, които отстраняват или свеждат до минимум рисковете за общественото здраве и здравето на животните. С цел да бъде отчетен този напредък, следва да бъде възможно внасянето на изменения в списъците на страничните животински продукти, установени в настоящия регламент. Преди внасянето на такива изменения и в съответствие с общите принципи на общностното законодателство, целящо осигуряване на високо ниво на защита на общественото здраве и здравето на животните, следва да се направи оценка на риска от подходяща научна институция като EОБХ, Европейската агенция по лекарствата или Научния комитет по потребителските продукти, в зависимост от типа странични животински продукти, рисковете от който ще бъдат оценявани. Следва да бъде ясно обаче, че след смесването на странични животински продукти от различни категории, със сместа следва да се борави в съответствие със стандартите, установени за онази част от нея, която спада към категорията с най-висок риск.

(31)

Поради високия риск за общественото здраве страничните животински продукти, предизвикващи риск от трансмисивна спонгиформна енцефалопатия (ТСЕ), следва по-специално да не бъдат използвани за фуражи. Това ограничение следва да се прилага и за дивите животни, чрез които може да бъде пренесена заразна болест. Ограничението относно храненето със странични животински продукти, предизвикващи риск от ТСЕ, следва да не засяга правилата за хранене на животните, установени с Регламент (ЕО) № 999/2001.

(32)

Употребата във фуражите на странични животински продукти от опитни животни по смисъла на определението в Директива 86/609/ЕИО също така следва да бъде изключена поради потенциалния риск, предизвикан от тези странични животински продукти. Въпреки това държавите-членки могат да разрешат използването на странични животински продукти от животни, които са били използвани за опити с цел изпитване на нови хранителни добавки съгласно Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (11).

(33)

Употребата на някои вещества и продукти е незаконна съгласно Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (12) и Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството (13). Освен това Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за мониторинг на определени вещества и остатъци от тях, в живи животни и животински продукти (14) установява допълнителни правила относно наблюдението на определени вещества и остатъци от тях в живи животни и животински продукти. Директива 96/23/ЕО установява и правила, приложими в случаите, когато е установено наличие на остатъци от разрешени вещества или замърсители, превишаващи определени разрешени нива. С оглед постигането на съгласуваност в общностното законодателство, продуктите от животински произход, в които са открити вещества в нарушение на Регламент (ЕИО) № 2377/90 и директиви 96/22/ЕО и 96/23/ЕО, следва да бъдат класифицирани като материал от категория 1 или категория 2, в зависимост от случая, предвид риска, който те представляват за хранителната верига на хората и животните.

(34)

Не следва да се унищожават оборският тор и съдържанието на храносмилателния тракт, при условие че чрез подходяща обработка се гарантира, че при полагането им върху земята не се предават болести. Странични животински продукти от животни, умрели в стопанството, и от животни, умъртвени с цел ликвидиране на болести, следва да не се използват в хранителната верига на животните. Това ограничение следва да се прилага и за вносни странични животински продукти, допуснати в Общността, ако при проверка на граничен пункт на Общността са показали несъответствие с общностното законодателство, както и към продукти, които при проверките, проведени в Общността, са показали, че не съответстват на приложимите изисквания. Несъответствието с Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (15) и на Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фураж (16) не следва да води до изключване от хранителната верига на животните на продуктите, представени за проверка на границата.

(35)

От датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1774/2002 класификацията на определени странични животински продукти по подразбиране като материал от категория 2 силно ограничава техните възможни приложения, като не винаги е пропорционална на свързания с тях риск. Тези странични животински продукти следва съответно да бъдат прекласифицирани като материал от категория 3 с цел да се разреши тяхната употреба за определени хранителни цели. По отношение на всички други странични животински продукти, които не са посочени в една от трите категории, категоризацията по подразбиране като материал от категория 2 следва да се запази като предпазна мярка, по-специално с цел да се утвърди принципното изключване на такъв материал от хранителната верига на селскостопанските животни, различни от животни с ценна кожа.

(36)

Други законодателни актове, влезли в сила след приемането на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (17), по-специално Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (18), Регламент (ЕО) № 853/2004 и Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. относно определяне на изискванията за хигиена на фуражите (19), които Регламент (ЕО) № 1774/2002 допълва, налагат на операторите в сектора на храните и фуражите основното задължение за осигуряване на съответствие с общностното законодателство, целящо защита на общественото здраве и здравето на животните. В съответствие с това законодателство, операторите, извършващи дейност по настоящия регламент, също следва да носят основната отговорност за гарантиране на съответствието с настоящия регламент. Това задължение следва да бъде допълнително пояснено и уточнено по отношение на средствата, с които се гарантира проследяемост като отделно събиране и канализиране на страничните животински продукти. Съществуващите системи, които осигуряват проследяемост с други средства на продуктите, които са в обращение само на национално равнище, следва да продължат да действат, в случай че осигуряват същата информация. Следва да се положат всички възможни усилия за насърчаване на електронните и други средства за документиране, при които не се използват записи на хартия, доколкото те осигуряват пълна проследяемост.

(37)

Необходима е система от процедури за самоконтрол, която да гарантира, че изискванията на настоящия регламент се изпълняват в рамките на обектите или предприятията. При упражняването на официален контрол компетентните органи следва да вземат предвид провеждането на процедурите за самоконтрол. В определени обекти и предприятия процедурите за самоконтрол следва да се провеждат чрез система, основана на принципите на анализа на риска и критичните контролни точки (HACCP). Принципите на HACCP следва да се основават на натрупания опит по тяхното прилагане в рамките на общностното законодателство относно хигиената на храните и фуражите. В това отношение националните ръководства за добра практика биха могли да служат като полезен инструмент за улесняване на практическото приложение на принципите на HACCP и на други аспекти от настоящия регламент.

(38)

Страничните животински продукти следва да се използват само ако рисковете за общественото здраве и здравето на животните се свеждат до минимум в хода на преработването им и на пускането на пазара на производни продукти, произведени на основата на странични животински продукти. Ако това не е възможно, страничните животински продукти следва да се унищожават при безопасни условия. Съществуващите възможности за употреба на странични животински продукти от различните категории следва да бъдат уточнени в съответствие с останалото законодателство на Общността. Като цяло възможностите, съществуващи за по-висока категория риск, следва да бъдат достъпни и за по-ниските категории риск, освен ако са приложими специални съображения с оглед на риска, свързан с определени странични животински продукти.

(39)

Унищожаването на страничните животински продукти и производните продукти следва да става в съответствие със законодателство в областта на околната среда относно депонирането и изгарянето на отпадъците. С оглед постигане на последователност, изгарянето следва да става в съответствие с Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. за изгарянето на отпадъци (20). За съвместното изгаряне на отпадъци — под формата на операция по оползотворяване или унищожаване, се прилагат условия за одобряване и извършване на дейността, които са сходни с тези за изгарянето на отпадъци, по-специално що се отнася до нормите за допустими емисии във въздуха, изхвърлянето на отпадъчните води и остатъците, контрола и мониторинга и изискванията по отношение на измерванията. Следователно прякото съвместно изгаряне без предварителна преработка на всичките три категории материали следва да бъде разрешено. В допълнение следва да бъдат приети конкретни разпоредби за одобряването на предприятия за изгаряне с малък и голям капацитет.

(40)

Употребата на странични животински продукти или производни продукти като гориво в процеса на горене следва да бъде разрешена и следва да не се счита за операция по унищожаване на отпадъци. Тази употреба обаче следва да се осъществява при условия, които гарантират защитата на общественото здраве и здравето на животните, както и съответните екологични стандарти.

(41)

Настоящият регламент следва да предвиди възможност за установяване на параметри на методите на преработка за време, температура и налягане за странични животински продукти, по-специално по отношение на методите, определяни понастоящем като методи 2—7 съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002.

(42)

Черупките от черупкови организми, от които са отстранени меките тъкани или месото, следва да бъдат изключени от приложното поле на регламента. Поради различните практики в Общността за отстраняването на меките тъкани или месото от черупките, следва да бъде възможно да се използват черупки, от които не са отстранени всички меки тъкани или цялото месо, при условие че употребата им не води до появата на риск за общественото здраве и здравето на животните. Националните ръководства за добра практика биха могли да спомогнат за разпространяването на знания относно правилните условия, при които такава употреба би била възможна.

(43)

Предвид ограничения риск за общественото здраве и здравето на животните, предизвикван от такива продукти, компетентният орган следва да може да разреши изготвянето и прилагането върху почвата на биодинамични препарати на основата на материал от категория 2 и 3, както е посочено в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (21).

(44)

Разработваните новаторски технологии предлагат изгодни начини за производство на енергия въз основа на странични животински продукти или за безопасното унищожаване на такива продукти. Безопасно унищожаване може да се извърши чрез комбинация от методи за безопасно задържане на страничните животински продукти на място и установени методи за унищожаване и чрез комбинация от разрешените параметри за преработка и новите стандарти, които са оценени положително. За да бъде отчетен съответният напредък в науката и технологиите, подобни технологии следва да бъдат разрешени като алтернативни методи за унищожаването или употребата на странични животински продукти на територията на Общността. Ако технологичният процес е разработен от физическо лице преди издаването на разрешение, EОБХ следва да разгледа заявлението, проверено от компетентния орган, за да се гарантира извършването на оценка на потенциала на процеса за намаляване на риска и защитата на правата на физическите лица, включително поверителността на информацията със стопанско значение. С цел да се предоставят консултации на кандидатите следва да бъде приет стандартен образец за заявлението. Тъй като документът е предназначен само за пример, той следва да бъде приет в съответствие с процедурата по консултиране в сътрудничество с Европейският орган за безопасност на храните.

(45)

С цел гарантиране защитата на хранителната верига на хората и животните е целесъобразно да бъдат пояснени изискванията, приложими към пускането на пазара на страничните животински продукти и производните продукти, предназначени за хранителни цели, както и на органичните торове и подобрителите на почвата. За храненето на селскостопански животни, различни от животни с ценна кожа, следва да се използва само материал от категория 3. Торовете, произведени на основата на странични животински продукти, могат да засегнат безопасността на хранителната верига на хората и животните. Когато са произведени от месокостно брашно, получено от материал от категория 2 или от преработени животински протеини, към тях следва да се добави компонент, например неорганично или несмилаемо вещество, с цел предотвратяване на непосредствената им употреба за хранителни цели. Такова смесване не следва да се изисква, ако съставът или опаковката на продуктите, по-специално на продукти, предназначени за употреба от крайния потребител, предотвратява неправилната употреба на продукта за хранителни цели. При определянето на компонентите следва да бъдат взети предвид различни обстоятелства, свързани с климата и почвите, и целта на употребата на конкретните торове.

(46)

Регламент (ЕО) № 1523/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за забрана на пускането на пазара и вноса или износа от Общността на котешка и кучешка кожа и продукти, съдържащи такава кожа (22), установява обща забрана за пускането на пазара и вноса и износа на котешка и кучешка кожа и продукти, съдържащи такава кожа. Тази забрана обаче следва да не засяга задължението съгласно настоящия регламент за унищожаване на странични животински продукти от котки и кучета, включително и кожа.

(47)

Насърчаването на науката, научноизследователската дейност и творческата дейност може да наложи употребата на странични животински продукти или производни продукти от всички категории, понякога в количества под мащабите на търговския обмен. С цел да се улеснят вносът и употребата на такива странични животински продукти или производни продукти, компетентният орган следва да може да определя условията за такива дейности отделно за всеки случай. Следва да бъдат установени хармонизирани условия там където са необходими действия на общностно равнище.

(48)

Регламент (ЕО) № 1774/2002 съдържа подробни разпоредби, които чрез дерогация разрешават материал от категория 2 и категория 3 да се дава като храна на животни в зоологическите градини. В настоящия регламент следва да бъдат предвидени подобни разпоредби и следва да бъде разрешено даването като храна на определени видове материал от категория 1, като това да бъде допълнено от възможността за установяване на подробни правила за контрол върху възможните рискове, които възникват за общественото здраве и здравето на животните.

(49)

Регламент (ЕО) № 1774/2002 допуска даването като храна на материал от категория 1 на застрашени или защитени видове лешоядни птици и други видове, живеещи в своите естествени местообитания, с цел насърчаване на биоразнообразието. С цел да се осигури подходящ инструмент за запазването на тези видове, тази практика на хранене следва да остане разрешена съгласно настоящия регламент, в съответствие с условията, установени с цел предотвратяване разпространението на болести. Същевременно в мерките за прилагане, разрешаващи употребата на такъв материал от категория 1 за хранителни цели в екстензивни пасищни системи и за хранене на други хищни животни като мечки и вълци, следва да бъдат определени ветеринарно-санитарни условия. Важно е тези ветеринарно-санитарни условия да отчитат естествените модели на хранене на съответните видове, както и целите на Общността за насърчаване на биоразнообразието, посочени в съобщението на Комисията от 22 май 2006 г.„Преустановяване на намаляването на биоразнообразието до 2010 г. и след това“.

(50)

Заравянето и изгарянето на странични животински продукти, по-специално на умрели животни, може да бъде оправдано в особени ситуации, по-специално в отдалечени райони или в ситуация на овладяване на болест, налагаща спешното унищожаване на животните, умъртвени като мярка за овладяване огнището на сериозна трансмисивна болест. По-специално унищожаването на място следва да бъде разрешено при специални обстоятелства, тъй като в противен случай наличният екарисажен или инсинераторен капацитет на територията на даден регион или държава-членка би могъл да се явява фактор, ограничаващ контрола върху болестта.

(51)

Съществуващата дерогация относно заравянето и изгарянето на странични животински продукти следва да се разшири до райони, достъпът до които не е практически възможен или представлява риск за здравето и безопасността на служителите по събирането. Натрупаният опит при прилагането на Регламент (ЕО) № 1774/2002 и от природни бедствия като горски пожари и наводнения в някои от държавите-членки показва, че при такива извънредни обстоятелства унищожаването чрез заравяне или изгаряне на място може да бъде оправдано с цел гарантиране бързото унищожаване на животните и недопускане разпространението на рискове от заболяване. Общата територия на отдалечените райони в една държава-членка следва да бъде ограничена въз основа на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕО) № 999/2001, така че да се гарантира изпълнението на общото задължение за наличие на подходяща система за унищожаване, съответстваща на правилата, установени в настоящия регламент.

(52)

По отношение на определени обекти или предприятия, в които се борави само с малки количества странични животински продукти, непредставляващи риск за общественото здраве и здравето на животните, следва да бъде разрешено унищожаването на продуктите под официален надзор със средства, различни от унищожаването в съответствие с настоящия регламент. Въпреки това критериите за такива извънредни обстоятелства следва да бъдат установени на общностно равнище, така че да се гарантира еднообразното прилагане въз основа на действителното състояние на определени сектори и наличието на други системи за унищожаване в определени държави-членки.

(53)

Възможните подходи на действие, които компетентният орган може да възприеме при упражняването на официален контрол, следва да бъдат конкретно посочени с цел гарантиране на правна сигурност, по-специално по отношение на спирането или постоянната забрана на дейностите или налагането на условия, за да се гарантира правилното прилагане на настоящия регламент. Този официален контрол следва да се упражнява в рамките на многогодишните планове за контрол съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (23).

(54)

С цел да се гарантира, че държавите-членки могат да контролират количеството материал, което се въвежда за унищожаване на тяхна територия, компетентният орган следва да разрешава приемането на такъв материал на неговата територия.

(55)

С цел контрол върху евентуалните рискове може да се наложат условия за стерилизация под налягане и допълнителни условия за транспортиране. С цел гарантиране на проследяемост и сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки, които контролират изпращането на странични животински продукти или производни продукти, с оглед осигуряване на информация относно изпращането на материали и месокостно брашно или животински мазнини от категория 1 и категория 2, получени от материали от категория 1 и категория 2, и за преработени животински протеини, получени от материал от категория 3, следва да бъде използвана системата TRACES, въведена с Решение 2004/292/ЕО на Комисията (24). За материали, които обикновено се изпращат в малки количества за изследователски, образователни, творчески и диагностични цели, следва да бъдат установени специални условия, с цел да се улесни движението на такива материали в рамките на Общността. При специални обстоятелства следва да се разреши приемането на двустранни договорености, с които да се улесни контролът върху движението на материали между държави-членки с обща граница.

(56)

С цел улесняване транспортирането на пратки през трети държави, граничещи с повече от една държава-членка, следва да бъде въведен специален режим за изпращане на пратки от територията на една държава-членка към друга през територията на трета държава с цел да се гарантира по-специално, че пратките, които се въвеждат повторно на територията на Общността, подлежат на ветеринарни проверки в съответствие с Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (25).

(57)

С оглед постигане на съгласуваност в общностното законодателство е необходимо да бъде пояснена връзката между правилата, установени с настоящия регламент, и общностното законодателство относно отпадъците. По-специално, следва да се осигури съгласуваност със забраните относно износа на отпадъци, установени с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (26). С цел предотвратяване на потенциално неблагоприятните последици за околната среда следва да бъде забранен износът на страничните животински продукти и производните продукти, предназначени за унищожаване чрез изгаряне и чрез депониране в депа. С цел предотвратяване на потенциално отрицателните последици за околната среда и рисковете за общественото здраве и здравето на животните износът на странични животински продукти и производни продукти следва да се предотвратява и в случаите, когато той има за цел тяхната употреба в предприятия за производството на биогаз или компост в трети държави, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). При прилагането на разпоредбите за дерогация от забраната за износ Комисията е задължена да зачита изцяло в решенията си Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, сключена от името на Общността с Решение 93/98/ЕИО на Съвета (27), и измененията в нея, предвидени в Решение III/1 на Конференцията на страните, одобрени от името на Общността с Решение 97/640/ЕО на Съвета (28) и приложени с Регламент (ЕО) № 1013/2006.

(58)

В допълнение следва да се гарантира, че странични животински продукти, смесени или замърсени с опасни отпадъци, изброени в Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъци в съответствие с член 1, буква a) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета за отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета за опасните отпадъци (29), се внасят, изнасят или изпращат между държавите-членки само в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006. Необходимо е да се установят и правила относно изпращането на такъв материал на територията на държава-членка.

(59)

Комисията следва да може да упражнява контрол в държавите-членки. Контролът на Общността в трети държави следва да се упражнява в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004.

(60)

Вносът на странични животински продукти и производни продукти в Общността и транзитното преминаване на такъв материал следва да се осъществява в съответствие с правила, чиято строгост е най-малкото същата като на приложимите в Общността. Като алтернатива, правилата, прилагани за странични животински продукти и производни продукти в трети държави, може да бъдат признати за равностойни на правилата, предвидени в общностното законодателство. Предвид произтичащия от тях потенциален риск към продуктите, предназначени за употреба извън хранителната верига на животните, следва да се прилага опростен набор от правила за внос.

(61)

Общностното законодателство за производството на производни продукти с целево приложение като козметични продукти, лекарствени продукти или медицински изделия, включва комплексна рамка за пускането на пазара на такива продукти: Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (30), Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (31), Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (32), Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия (33), Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (34) и Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно диагностичните медицински изделия in vitro  (35) („специалните директиви“). Специалните директиви относно козметичните продукти и медицинските изделия обаче не предвиждат разпоредби за защита срещу рискове за здравето на животните. В такива случаи към тези рискове следва да се прилага настоящият регламент и следва да могат да бъдат предприети предпазни мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002.

(62)

За страничните животински продукти или производните продукти, доставяни като материали или съставки за производството на такива производни продукти, също следва да се прилагат изискванията на специалните директиви, доколкото те предвиждат правила за контрол върху рисковете за общественото здраве и здравето на животните. Специалните директиви вече уреждат изходния материал от животински произход, който може да бъде използван за производството на посочените производни продукти и налагат определени условия за гарантиране на защитата на общественото здраве или здравето на животните. По-специално Директива 76/768/ЕИО изключва материалите от категория 1 и категория 2 като част от състава на козметичен продукт и задължава производителите да прилагат добри производствени практики. Директива 2003/32/ЕО на Комисията (36) въвежда подробни спецификации по отношение на медицинските изделия, за чието производство са използвани тъкани от животински произход.

(63)

Въпреки това, когато такива условия не са предвидени в специалните директиви или когато те не обхващат определени рискове за общественото здраве и здравето на животните, следва да се прилага настоящият регламент и да бъде възможно използването на предпазни мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002.

(64)

Определени производни продукти не попадат в хранителната верига на животните или не се прилагат върху почвата, на която селскостопански животни се извеждат за паша или от която се добива растителна маса за хранене на животни. Тези производни продукти включват продукти за техническо приложение като обработени кожи за кожарската промишленост, преработена вълна за текстилната промишленост, продукти за лепило на основата на кости и преработен материал, предназначен за храни за домашни любимци. На операторите следва да се разреши да пускат такива продукти на пазара, при условие че те или са получени от суровини, които не изискват обработка, или обработката или крайното приложение на обработения материал гарантират адекватен контрол върху риска.

(65)

В няколко държави-членки бяха разкрити определени случаи на несъответствие с правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 1774/2002. Във връзка с това, в допълнение към строгото прилагане на тези правила са необходими наказателноправни и други санкции за операторите, които не спазват тези правила. Следователно е необходимо държавите-членки да установят правила относно наказанията, приложими към нарушенията на настоящия регламент.

(66)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на правила за страничните животински продукти и производните продукти по отношение на общественото здраве и здравето на животните, с цел да бъдат предотвратени и сведени до минимум рисковете за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от тези продукти, и по-специално да бъде защитена безопасността на хранителните вериги на хората и животните, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(67)

С оглед повишаване на правната сигурност в светлината на общата цел на Комисията за опростяване на общностното законодателство, в настоящия регламент следва да бъде предвидена съгласувана рамка от правила, като се отчитат правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 1774/2002, както и натрупаният опит и постигнатият напредък след датата на влизане в сила на посочения регламент. Поради това Регламент (ЕО) № 1774/2002 следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент.

(68)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (37).

(69)

С оглед подобряване на съгласуваността и яснотата в общностното законодателство, техническите правила, отнасящи се до конкретни дейности, в които участват странични животински продукти, които понастоящем са предвидени в приложенията към Регламент (ЕО) № 1774/2002 и в мерките за прилагане, приети от Комисията въз основа на посочения регламент (38), следва да бъдат уредени в отделни актове за прилагане. Консултациите със и информирането на потребителите и на социално-професионални кръгове, занимаващи се с въпроси, свързани с настоящия регламент, следва да се осъществят в съответствие с Решение 2004/613/ЕО на Комисията от 6 август 2004 г. за създаването на консултативна група по хранителната верига и здравето на животните и растенията (39).

(70)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема правила за промяна на крайната точка в производствената верига на определени производни продукти и за установяване на такава крайна точка за определени други производни продукти, правила по отношение на сериозни трансмисивни болести, при наличието на които не следва да се разрешава изпращането на странични животински продукти и производни продукти, и/или условията, при които се разрешава такова изпращане, мерки за промяна на категоризацията на страничните животински продукти и производните продукти, мерки по отношение на ограниченията за употребата и унищожаването на странични животински продукти и производни продукти, мерките за установяване на условията за прилагане на някои дерогации, свързани с употребата, събирането и унищожаването на странични животински продукти и производни продукти, както и мерки за разрешаване или отхвърляне на конкретни алтернативни методи за използването и унищожаването на странични животински продукти и производни продукти.

(71)

В допълнение на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема специални правила за събирането и транспортирането на странични животински продукти и производни продукти, изисквания по отношение на инфраструктурата, оборудването и хигиената за обекти или предприятия, в които се борави със странични животински продукти и производни продукти, включително по отношение на доказателствата, които трябва да бъдат представени с цел валидиране на такава обработка, условия за пускане на пазара на странични животински продукти и производни продукти, изисквания, свързани с безопасното снабдяване, безопасната обработка и безопасното крайно приложение, условия за внос, транзитно преминаване и износ на странични животински продукти и производни продукти, подробни мерки за упражняване на официалния контрол, включително правила относно референтните методи за микробиологичен анализ, както и условия за контрол върху изпращането на определени странични животински продукти и производни продукти между държавите-членки. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(72)

По причини за ефективност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени за приемането на мерките, определящи условията за изпращането на странични животински продукти от стопанства, предприятия или зони, подложени на ограничения. Поради спешност е необходимо да се приложи процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, за приемането на мерки за изменение на крайната точка в производствената верига за определени продукти,

а)

странични животински продукти и производни продукти, които съгласно общностното законодателство не се допускат за консумация от човека; и

б)

следните продукти, които съгласно взето от оператор неотменимо решение са окончателно изключени от хранителната верига и са предназначени за цели, различни от консумация от човека:

а)

цели тела или части от тялото на диви животни, различни от дивеч, за които не съществуват съмнения, че са заразени или засегнати от болести, които се предават на хората или на животните, с изключение на водни животни, разтоварени на сушата за търговски цели;

б)

без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 853/2004 — цели тела или части от тялото на дивеч, които в съответствие с добрата ловна практика не се събират след убиването на животното;

в)

странични животински продукти от дивеч или от дивечово месо, посочени в член 1, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 853/2004;

г)

яйцеклетки, зародиши и сперма, предназначени за разплод;

д)

сурово мляко, коластра и производните им продукти, които се получават, съхраняват, унищожават или използват в стопанството по произход;

е)

черупки от черупкови организми с отстранени меки тъкани и месо;

ж)

кухненски отпадъци, с изключение на тези, които

з)

без да се засяга общностното законодателство в областта на околната среда - материал от плавателни съдове, съответстващи на изискванията на Регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004, получен в процеса на риболовна дейност и унищожен чрез изхвърляне в морето, с изключение на материал, получен от изкормване на риба на борда, при който се наблюдават признаци на болести, включително паразити, които се предават на хората;

и)

сурови храни за домашни любимци от магазини за търговия на дребно, в които нарязването и съхраняването се извършват единствено с цел пряка продажба на потребителите на място;

й)

сурови храни за домашни любимци, получени от животни, заклани в стопанството по произход, за частно домашно потребление; и

к)

екскременти и урина, различни от оборски тор и неминерализирано гуано.

1.

„странични животински продукти“ означава цели тела или части от тялото на умрели животни, продукти от животински произход или други продукти, получени от животни, които не са предназначени за консумация от човека, включително яйцеклетки, зародиши и сперма;

2.

„производни продукти“ означава продукти, получени след една или повече обработки, преобразувания или стъпки в преработката на странични животински продукти;

3.

„продукти от животински произход“ означава продукти от животински произход съгласно определението в точка 8.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004;

4.

„труп“ означава труп съгласно определението в точка 1.9 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004;

5.

„животно“ означава всяко гръбначно или безгръбначно животно;

6.

„селскостопанско животно“ означава:

7.

„диво животно“ означава всяко животно, което не се отглежда от хората;

8.

„домашен любимец“ означава всяко животно, принадлежащо към животински вид, който обичайно се храни и отглежда, но не се консумира от хората, за неселскостопански цели;

9.

„водни животни“ означава водни животни съгласно определението в член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2006/88/ЕО;

10.

„компетентен орган“ означава централният орган на държава-членка, компетентен да осигури съответствие с изискванията на настоящия регламент или всеки орган, на който е делегирана такава компетентност; тук се включва, когато е необходимо, съответният орган на трета държава;

11.

„оператор“ означава физическите или юридическите лица, под чийто действителен контрол се намират странични животински продукти или производни продукти, включително превозвачи, търговци и ползватели;

12.

„ползвател“ означава физическите или юридическите лица, които използват страничните животински продукти и производните продукти за специални хранителни цели, изследователска дейност или за други специфични цели;

13.

„обект“ или „предприятие“ означава всяко място, на което се извършва дейност, включваща боравене със странични животински продукти или производни продукти, различно от риболовен кораб;

14.

„пускане на пазара“ означава всяко действие, което има за цел продажба на странични животински продукти или производни продукти на трето лице в Общността или всяка друга форма на доставка срещу заплащане или безплатно на такова трето лице или съхраняване с цел доставка на такова трето лице;

15.

„транзитно преминаване“ означава движение през Общността от територията на трета държава до територията на друга трета държава, което е различно от движение по море или по въздух;

16.

„износ“ означава движение от Общността към трета държава;

17.

„трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ)“ означава всички трансмисивни спонгиформни енцефалопатии съгласно определението в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 999/2001;

18.

„специфичен рисков материал“ означава специфичен рисков материал съгласно определението в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 999/2001;

19.

„стерилизация под налягане“ означава преработването на странични животински продукти след тяхното довеждане до размер на частиците до не повече от 50 mm до вътрешна температура над 133 °C за не по-малко от 20 минути без прекъсване при абсолютно налягане от най-малко 3 bar;

20.

„оборски тор“ означава всички животински екскременти и/или урина от селскостопански животни, различни от риба, отглеждана в развъдници, със или без сламена постеля;

21.

„разрешено депо“ означава депо, за което е издадено разрешително в съответствие с Директива 1999/31/ЕО;

22.

„органични торове“ и „подобрители на почвата“ означава материали от животински произход, използвани поотделно или заедно за поддържане или подобряване на храненето на растенията, на физичните и химичните свойства и биологичната активност на почвата; те могат да включват оборски тор, неминерализирано гуано, съдържание на храносмилателния тракт, компост и остатъци от храносмилането;

23.

„отдалечен район“ означава район, в който животинската популация е толкова малка и който е толкова отдалечен от обектите или предприятията за унищожаване, че мерките, необходими за събиране и транспортиране на страничните животински продукти, биха създали прекалено много затруднения в сравнение с унищожаването им на място;

24.

„храни“ или „хранителни продукти“ означава храни или хранителни продукти съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

25.

„фуражи“ или „фуражни продукти“ означава фуражи или фуражни продукти съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

26.

„утайка от центрофуги и сепаратори“ означава материал, получен като страничен продукт след пречистването на суровото мляко и отделянето на обезмасленото мляко и сметаната от суровото мляко;

27.

„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО.

а)

събират, идентифицират и транспортират без ненужно забавяне; и

б)

обработват, използват или унищожават в съответствие с настоящия регламент.

а)

за продуктите, посочени в член 33, букви а) — г) — в случай на рискове за здравето на животните;

б)

за продуктите, посочени в член 33, букви д) и е) — в случай на рискове за общественото здраве или здравето на животните.

а)

съгласно ветеринарното законодателство на Общността; или

б)

поради наличието на сериозна трансмисивна болест

а)

цели тела и всички части на тялото, включително обработени и необработени кожи от следните животни:

б)

следния материал:

в)

странични животински продукти, получени от животни, подложени на незаконосъобразно третиране, съгласно определението в член 1, параграф 2, буква г) от Директива 96/22/ЕО или член 2, буква б) от Директива 96/23/ЕО;

г)

странични животински продукти, съдържащи остатъци от други вещества и замърсители на околната среда, изброени в група Б, точка 3 от приложение I към Директива 96/23, ако такива остатъци надхвърлят разрешеното ниво, установено от общностното законодателство, или — при липса на такова — от националното законодателство;

д)

странични животински продукти, събрани по време на третирането на отпадъчни води, изисквано съгласно правилата за прилагане, приети съгласно член 27, първа алинея, буква в):

е)

кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни линии;

ж)

смеси от материал от категория 1 с материал от категория 2 или с материал от категория 3, или с материал и от двете категории.

а)

оборски тор, неминерализирано гуано и съдържание на храносмилателния тракт;

б)

странични животински продукти, събрани по време на третирането на отпадъчни води, изисквано съгласно правилата за прилагане, приети съгласно член 27, първа алинея, буква в)

в)

странични животински продукти, съдържащи остатъци от разрешени вещества или замърсители в нива, превишаващи разрешените нива, посочени в член 15, параграф 3 от Директива 96/23/ЕО;

г)

продукти от животински произход, обявени за негодни за консумация от човека поради наличие на чужди тела в тях;

д)

продукти от животински произход, различни от материал от категория 1, които са:

е)

животни или части от животни, различни от посочените в членове 8 или 10,

ж)

смеси на материал от категория 2 с материал от категория 3;

з)

странични животински продукти, различни от материал от категория 1 или от материал от категория 3.

а)

трупове и части от заклани животни или, в случая на дивеч — тела или части от умъртвени животни, които са годни за консумация от човека в съответствие с общностното законодателство, но не са предназначени за консумация от човека поради търговски причини;

б)

трупове и следните части, произхождащи или от животни, заклани в кланица и определени като годни за клане с цел консумация от човека след предкланична инспекция, или от тела и следните части от дивеч, умъртвен с цел консумация от човека в съответствие с общностното законодателство:

в)

странични животински продукти от птици и зайци, заклани в стопанството, както е посочено в член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 853/2004, при които не са наблюдавани признаци на болести, които се предават на хората или животните;

г)

кръв от животни, които не проявяват признаци на болести, които може да се предават чрез кръвта на хората или животните, получена от следните животни, заклани в кланица след определянето им като годни за клане с цел консумация от човека след предкланична инспекция в съответствие с общностното законодателство:

д)

странични животински продукти от производството на продукти, предназначени за консумация от човека, включително кости без мазнини, пръжки и утайка от центрофуги и сепаратори, получена от преработката на мляко;

е)

продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, които вече не са предназначени за консумация от човека поради търговски причини или поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните;

ж)

храни за домашни любимци и фуражни продукти от животински произход или фуражни продукти, съдържащи странични животински продукти или производни продукти, които вече не са предназначени за хранене на животни поради търговски причини или поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните;

з)

кръв, плацента, вълна, пера, косми, рога, изрезки от копита и мляко, получени от живи животни, които не са показали никакви признаци на болести, които може да се предават чрез този продукт на хората или животните;

и)

водни животни и части от тях, с изключение на морски бозайници, които не показват признаци на болести, които се предават на хората или животните;

й)

странични продукти от водни животни, произхождащи от обекти или предприятия, произвеждащи продукти за консумация от човека;

к)

следните материали, произхождащи от животни, които не показват признаци на болести, които може да се предават чрез съответния материал на хората или животните:

л)

водни и сухоземни безгръбначни, различни от видове, които са патогенни за хората или животните;

м)

животни и части от тях от зоологическите разреди гризачи (Rodentia) и зайцеподобни (Lagomorpha), с изключение на материал от категория 1, посочен в член 8, буква а), подточки iii), iv) и v) и материал от категория 2, посочен в член 9, букви а) — ж);

н)

обработени и необработени кожи, копита, пера, вълна, рога, косми и козина от умрели животни, различни от посочените в буква б) от настоящия член, които не са показали признаци на болест, която се предава чрез този продукт на хората или животните;

о)

мастни тъкани от животни, които не проявяват признаци на болести, които може да се предават чрез този материал на хората или животните, заклани в кланица след определянето им като годни за клане с цел консумация от човека след предкланична инспекция в съответствие със законодателство на Общността;

п)

кухненски отпадъци различни от посочените в член 8, буква е).

а)

хранене на сухоземни животни от даден вид, различни от животните с ценна кожа, с преработени животински протеини, получени от тела или части от тялото на животни от същия вид;

б)

хранене на селскостопански животни, различни от животните с ценна кожа, с кухненски отпадъци или с фуражни суровини, съдържащи кухненски отпадъци или получени от кухненски отпадъци;

в)

хранене на селскостопански животни с растителна маса, директно чрез паша или чрез окосена растителна маса от земя, на която са полагани органични торове или подобрители на почвата, различни от оборски тор, освен ако окосяването на растителната маса или използването на площите за паша се извършва след изтичането на период на изчакване, чрез който се осигурява подходящ контрол върху риска за здравето на хората и животните, като този период продължава най-малко 21 дни; и

г)

хранене на риба, отглеждана в развъдници, с преработени животински протеини, получени от тялото или части от тялото на отглеждана в развъдници риба от същия вид.

а)

проверки и контрол, които да се извършват с цел гарантиране прилагането на забраните, посочени в параграф 1, включително методи за откриване и изследвания за проверка на наличието на материали с произход от определени животински видове и на прагове за незначителни количества от преработени животински протеини, посочени в параграф 1, букви а) и г), предизвикани от случайно и технически непредотвратимо замърсяване;

б)

условия за хранене на животни с ценна кожа с преработени животински протеини, получени от тялото или части от тялото на животни от същия вид; и

в)

условия за хранене на селскостопански животни с растителна маса от земя, на която са полагани органични торове или подобрители на почвата, по-специално изменение на периода на изчакване, посочен в параграф 1, буква в).

а)

унищожаван като отпадък чрез изгаряне;

б)

ако материалът от категория 1 е отпадък — унищожаван или оползотворяван чрез съвместно изгаряне:

в)

в случай на материал от категория 1, различен от посочения в член 8, буква а), подточки i) и ii) — унищожаван чрез преработка чрез стерилизация под налягане, трайно маркиране на получения материал и заравяне в разрешено депо;

г)

в случай на материал от категория 1, посочен в член 8, буква е) — унищожаван чрез заравяне в разрешено депо;

д)

използван като гориво за горене, със или без предварителна преработка; или

е)

използван за производството на производните продукти, посочени в членове 33, 34 и 36, и пускан на пазара в съответствие с тези членове.

а)

унищожаван като отпадък чрез изгаряне:

б)

ако материалът от категория 2 е отпадък — унищожаван или оползотворяван чрез съвместно изгаряне,

в)

унищожаван в разрешено депо след преработка чрез стерилизация под налягане и трайно маркиране на получения материал;

г)

използван за производството на органични торове или подобрители на почвата, които да бъдат пускани на пазара в съответствие с член 32, след преработка чрез стерилизация под налягане, когато това е приложимо, и трайно маркиране на получения материал;

д)

компостиран или преобразуван в биогаз:

е)

прилаган без преработка върху почва в случая на оборски тор, съдържание на храносмилателния тракт, отделено от храносмилателния тракт, мляко, продукти на основата на млякото и коластра, за които компетентният орган счита, че не представляват риск за разпространение на тежки трансмисивни болести;

ж)

в случая на материал, произхождащ от водни животни — силажиран, компостиран или преобразуван в биогаз;

з)

използван като гориво за горене, със или без предварителна преработка; или

и)

използван за производството на производните продукти, посочени в членове 33, 34 и 36, и пускан на пазара в съответствие с тези членове.

а)

унищожаван като отпадъци чрез изгаряне, със или без предварителна преработка;

б)

ако материалът от категория 3 е отпадък — унищожаван или оползотворяван чрез съвместно изгаряне, със или без предварителна преработка;

в)

унищожаван в разрешено депо след преработка;

г)

преработван, с изключение на материал от категория 3, който се е променил поради разлагане или развала, така че чрез съответния продукт представлява неприемлив риск за общественото здраве или здравето на животните, и използван:

д)

използван за производството на сурови храни за домашни любимци, които да бъдат пускани на пазара в съответствие с член 35;

е)

компостиран или преобразуван в биогаз;

ж)

в случая на материал, получен от водни животни — силажиран, компостиран или преобразуван в биогаз;

з)

в случай на черупки от черупкови организми, различни от посочените в член 2, параграф 2, буква е), както и от яйчни черупки — използван при условия, определени от компетентния орган, които не допускат появата на рискове за общественото здраве и здравето на животните;

и)

използван като гориво за горене, със или без предварителна преработка;

й)

използван за производството на производни продукти, посочени в членове 33, 34 и 36, и пускан на пазара в съответствие с тези членове;

к)

в случая на кухненски отпадъци, посочени в член 10, буква п) — преработен чрез стерилизация под налягане или чрез методите за преработка, посочени в член 15, параграф 1, първа алинея, буква б), или компостиран, или преработен в биогаз; или

л)

прилаган без преработка върху почва, в случаите на сурово мляко, коластра и производните им продукти, за които компетентният орган счита, че не представляват риск от разпространение на болести, които може да се предават чрез тези продукти на хората или животните.

а)

специални условия за боравене на борда със и унищожаване на материал, получен от изкормване на риба на борда, при който се наблюдават признаци на болести, включително наличие на паразити, които се предават на хората;

б)

методи на преработка на странични животински продукти, различни от стерилизация под налягане, по-специално по отношение на параметрите, които трябва да се прилагат при тези методи на преработка и по-специално - време, температура, налягане и размер на частиците;

в)

параметри за преобразуване на странични животински продукти, включително кухненски отпадъци, в биогаз или компост;

г)

условия за изгаряне и съвместно изгаряне на странични животински продукти и производни продукти;

д)

условия за горене на странични животински продукти и производни продукти;

е)

условия за производство и боравене със странични животински продукти, посочени в член 10, буква в);

ж)

силажиране на материал, получен от водни животни;

з)

трайно маркиране на странични животински продукти;

и)

прилагане върху почва на определени странични животински продукти, органични торове и подобрители на почвата;

й)

употреба на определени странични животински продукти за хранене на селскостопански животни; и

к)

ниво на риск за общественото здраве или здравето на животните, свързано с определени материали, което се счита за неприемливо по смисъла на член 14, буква г).

а)

в параграф 1, първа алинея, букви в), е) и ж), държавите-членки могат да приемат или запазят националните си правила за:

б)

в параграф 1, първа алинея, буква а) въпросните странични животински продукти могат да се изхвърлят в морето, без да се засяга общностното законодателство в областта на околната среда.

а)

в случая на странични животински продукти, посочени в член 15, параграф 1, първа алинея, буква а) — боравене и унищожаване в съответствие със специални условия, определени съгласно посочената разпоредба;

б)

употреба за научноизследователска дейност и други специфични цели в съответствие с член 17;

в)

в случая на странични животински продукти, посочени в член 18 — употреба за специални хранителни цели в съответствие със същия член;

г)

в случая на странични животински продукти, посочени в член 19 — унищожаване в съответствие със същия член;

д)

унищожаване или употреба в съответствие с алтернативни методи, разрешени в съответствие с член 20, въз основа на параметри, които могат да включват стерилизация под налягане или други изисквания на настоящия регламент или мерките за неговото прилагане;

е)

в случая на материали от категория 2 и 3 и ако компетентният орган е разрешил това — употреба за приготвянето и прилагането върху почва на биодинамични препарати, посочени в член 12, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 834/2007;

ж)

в случая на материал от категория 3 и ако компетентният орган е разрешил това — употреба за храненето на домашни любимци;

з)

в случая на странични животински продукти, с изключение на материал от категория 1, получени в хода на хирургична интервенция върху живи животни или при раждане на животни в стопанства, и ако това е разрешено от компетентния орган — унищожаване на територията на съответните стопанства.

а)

забраната на всякаква последваща употреба на страничните животински продукти или производните продукти за други цели; и

б)

задължението за унищожаване на страничните животински продукти или производните продукти по безопасен начин или, по целесъобразност, тяхното връщане на тяхното място на произход.

а)

животни в зоологическите градини;

б)

циркови животни;

в)

влечуги и хищни птици, различни от животни в зоологическите градини и циркови животни;

г)

животни с ценна кожа;

д)

диви животни;

е)

кучета от признати развъдници или групи ловни хрътки;

ж)

кучета и котки от приюти;

з)

ларви и червеи за риболовна стръв.

а)

храненето с материал от категория 1, посочен в член 8, буква б), подточка ii), и с материал, получен от животни в зоологическите градини, за храна на животни в зоологическите градини; и

б)

храненето с материал от категория 1, посочен в член 8, буква б), подточка ii), на застрашени или защитени видове лешоядни птици, както и на други видове, живеещи в своето естествено местообитание, с оглед на насърчаването на биологичното разнообразие.

а)

условия, при които може да бъдат разрешени събирането и употребата, посочени в параграф 1, по отношение движението, съхранението и употребата на материали от категория 2 и категория 3 за хранене на животни, включително в случай на нововъзникващи рискове; и

б)

условия, при които в определени случаи, чрез дерогация от задължението, посочено в член 21, параграф 1, може да бъде разрешено храненето с материали от категория 1, посочено в параграф 2 от настоящия член, включително по отношение на:

а)

чрез заравяне на умрели домашни любимци и нечифтокопитни животни (еквиди);

б)

чрез изгаряне или заравяне на място или по друг начин под официален надзор, който не допуска предаването на рискове за общественото здраве и здравето на животните, на материал от категория 1, посочен в член 8, буква а), подточка v) и буква б), подточка ii), материал от категория 2 и материал от категория 3 в отдалечени райони;

в)

чрез изгаряне или заравяне на място или чрез друг начин под официален надзор, който не допуска предаването на рискове за общественото здраве и здравето на животните, на материал от категория 1, посочен в член 8, буква б), подточка ii), материал от категория 2 и материал от категория 3 в райони, достъпът до които е практически невъзможен или достъпът до които би бил възможен само при обстоятелства, които биха представлявали риск за здравето и безопасността на служителите, извършващи събирането и които са свързани с географски или климатични причини или са следствие от природно бедствие, или когато достъпът би изисквал използването на непропорционални средства за събиране;

г)

по начин, различен от изгаряне или заравяне на място под официален надзор, в случая на материали от категория 2 и категория 3, които не представляват риск за общественото здраве и здравето на животните, когато количеството от материалите не превишава определен седмичен обем, който се определя с оглед естеството на извършваните дейности и видовете, от които произхождат съответните странични животински продукти;

д)

чрез изгаряне или заравяне на място при условия, които не допускат предаването на рискове за общественото здраве и здравето на животните, на странични животински продукти, различни от материал от категория 1, посочен в член 8, буква а), подточка i), в случай на поява на болест, която подлежи на нотифициране, ако транспортирането до най-близкото предприятие, одобрено за преработка или унищожаване на странични животински продукти, би увеличило опасността от разпространение на рисковете за здравето или би означавало, в случай на големи огнища на епизоотична болест, превишаване на капацитета за унищожаване на такива предприятия; и

е)

чрез изгаряне или заравяне на място на странични продукти от пчели и пчеларство, при условия, които не допускат предаването на рискове за общественото здраве и здравето на животните.

а)

районите, категоризирани от тях като отдалечени райони за целите на прилагането на параграф 1, буква б), и причините за тази категоризация, както и актуализирана информация относно евентуални промени в нея; и

б)

използването на разрешенията, предвидени в параграф 1, букви в) и г), по отношение на материали от категории 1 и 2.

а)

условията, целящи да гарантират контрол върху рисковете за общественото здраве и здравето на животните в случай на изгаряне и заравяне на място;

б)

максималния процент от популацията на животинския вид, посочен в параграф 2;

в)

обема странични животински продукти във връзка с естеството на дейностите и видовете, от които произхождат продуктите, посочени в параграф 1, буква г); и

г)

списъка на болестите, посочен в параграф 1, буква д).

а)

са контролирани по начин, който предотвратява разпространението им преди унищожаване и е в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и мерките за неговото прилагане; или

б)

са сведени до степен, която е най-малко еквивалентна, по отношение на съответната категория странични животински продукти, на методите на преработка, установени съгласно член 15, параграф 1, първа алинея, буква б).

а)

мярка за разрешаване на алтернативен метод на употреба или унищожаване на странични животински продукти или производни продукти; или

б)

мярка, с която се отказва разрешение на такива алтернативни методи.

а)

образци на търговските документи, които се изисква да придружават страничните животински продукти по време на транспортиране; и

б)

образци на здравните сертификати и условия, уреждащи начина, по който те трябва да придружават страничните животински продукти и производните продукти по време на транспортиране.

а)

случаите, в които се изисква здравен сертификат предвид нивото на риска за общественото здраве и здравето на животните, произтичащ от определени производни продукти;

б)

случаите, в които — чрез дерогация от параграф 2, първа алинея и предвид ниското ниво на риск за общественото здраве и здравето на животните, произтичащ от определени странични животински или производни продукти — транспортирането им може да се осъществи без документите или сертификатите, посочени в същия параграф;

в)

изискванията за идентификацията, включително етикетирането, и за разделянето на различните категории странични животински продукти по време на транспортирането; и

г)

условията за предотвратяване появата на рискове за общественото здраве и здравето на животните по време на събирането и транспортирането на странични животински продукти, включително и условия за безопасно транспортиране на продуктите по отношение на контейнери, превозни средства и опаковъчни материали.

а)

другите оператори, на които са доставени техните странични животински продукти или производни продукти; и

б)

операторите, от които те са получили доставки.

а)

информацията, която трябва да бъде предоставена на разположение на компетентните органи;

б)

срока, през който тази информация трябва да се съхранява.

а)

преди започване на дейността уведомяват компетентния орган за всички контролирани от тях обекти или предприятия, които участват във всеки един етап от производството, транспортирането, боравенето, преработката, съхранението, пускането на пазара, разпространението, употребата или унищожаването на странични животински продукти или производни продукти;

б)

предоставят на компетентния орган информация относно:

а)

преработка на странични животински продукти чрез стерилизация под налягане, чрез методите на преработка, посочени в член 15, параграф 1, първа алинея, буква б), или чрез алтернативни методи, за които е получено разрешение в съответствие с член 20;

б)

унищожаване, като отпадъци, чрез изгаряне на странични животински продукти и производни продукти, с изключение на обекти или предприятия, които имат разрешителни за експлоатация в съответствие с Директива 2000/76/ЕО;

в)

унищожаване или оползотворяване на странични животински продукти и производни продукти, ако те са отпадъци, чрез съвместно изгаряне, с изключение на обекти или предприятия, които имат разрешителни за експлоатация в съответствие с Директива 2000/76/ЕО;

г)

използване на странични животински продукти и производни продукти като гориво за горене;

д)

производство на храни за домашни любимци;

е)

производство на органични торове и подобрители на почвата;

ж)

преобразуване на странични животински продукти и/или производни продукти в биогаз или компост;

з)

боравене със странични животински продукти след събирането им, чрез дейности като сортиране, нарязване, охлаждане, замразяване, осоляване, отстраняване на необработена кожа и кожа без косми, или на специфичен рисков материал;

и)

съхранение на странични животински продукти;

й)

съхранение на производни продукти, предназначени да бъдат:

а)

определена категория, посочена в членове 8, 9 или 10; или

б)

повече от една категория, посочена в членове 8, 9 или 10, като се посочва дали тези дейности се извършват:

а)

са изградени по начин, който позволява ефективното им почистване и дезинфекция, и когато е уместно, че подовете са изградени по начин, улесняващ оттичането на течностите;

б)

осигуряват достъп до достатъчно съоръжения за лична хигиена, като тоалетни, съблекални и мивки за персонала;

в)

са оборудвани с подходящи средства за защита срещу вредители като насекоми, гризачи и птици;

г)

поддържат съоръженията и оборудването в добро състояние и осигуряват редовното калибриране на измервателните уреди;и

д)

имат съответни правила за почистване и дезинфекция на контейнерите и превозните средства, с цел предотвратяване на риска от замърсяване.

а)

лицата, които работят в мръсната зона, не трябва да влизат в чистата зона, без преди това да са сменили работното облекло и обувките си или без да са ги дезинфекцирали;

б)

оборудване и уреди не се пренасят от мръсната в чистата зона, без преди това да бъдат почистени и дезинфекцирани; и

в)

операторът установява ред по отношение на движението на хора, за да може то да се наблюдава и да се опише правилното използване на ваните за дезинфекция на крака и на колела.

а)

страничните животински продукти се обработват по начин, предотвратяващ рисковете от замърсяване;

б)

страничните животински продукти се преработват възможно най-бързо. След преработването им с производните продукти се борави и те се съхраняват по начин, предотвратяващ рисковете от замърсяване;

в)

по целесъобразност, по време на всички видове преработка на странични животински продукти и производни продукти, всяка част на страничния животински продукт и производните продукти се обработва при определена температура за определен период от време, като се предотвратяват всякакви рискове от повторно замърсяване;

г)

операторите проверяват редовно приложимите параметри, по-специално температура, налягане, време, размер на частиците, по целесъобразност, с помощта на автоматични уреди;

д)

установяват се и се документират процедури за почистване за всички части на обектите или предприятията.

а)

изискванията за инфраструктура и оборудване, приложими в рамките на обекти или предприятия;

б)

хигиенните изисквания, приложими спрямо всички видове манипулации на странични животински продукти и производни продукти, включително мерки за изменението на хигиенните изисквания за обекти или предприятия, посочени в член 25, параграф 1;

в)

условията и техническите изисквания за боравенето, обработката, преобразуването, преработката и съхранението на странични животински продукти или производни продукти, както и условията за обработка на отпадъчни води;

г)

доказателствата, представяни от оператора с цел одобряване на обработката, преобразуването и преработката на странични животински продукти или производни продукти, във връзка с годността им да предотвратят рискове за общественото здраве и здравето на животните;

д)

условията за боравенето със странични животински продукти или производни продукти от повече от една от категориите, посочени в членове 8, 9 или 10, в един и същ обект или предприятие:

е)

условията за предотвратяването на кръстосано замърсяване в случаите, когато страничните животински продукти се съхраняват, обработват или преработват в специално предназначена за тази цел част от обекта или предприятието, посочена в член 26;

ж)

стандартните параметри на преобразуване за предприятия за производството на биогаз и компост;

з)

изискванията, приложими по отношение на изгарянето или съвместното изгаряне в предприятия с голям и малък капацитет, посочени в член 24, параграф 1, букви б) и в); и

и)

изискванията, приложими по отношение на изгарянето на странични животински продукти и производни продукти, посочени в член 24, параграф 1, буква г).

а)

преработката на странични животински продукти;

б)

преобразуването на странични животински продукти в биогаз и компост;

в)

боравенето със и съхранението на повече от една категория странични животински продукти или производни продукти в един и същ обект или предприятие;

г)

производството на храни за домашни любимци.

а)

идентифицират опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или намалят до приемливи нива;

б)

идентифицират критичните контролни точки на етапа или етапите, при които контролът е от съществено значение за предотвратяване или отстраняване на даден риск, или намаляването му до приемливи нива;

в)

определят критични граници на критичните контролни точки, разделящи приемливост от неприемливост, за предотвратяване, отстраняване или намаляване на идентифицираните рискове;

г)

установяват и провеждат ефективни процедури на наблюдение на критичните контролни точки;

д)

установяват коригиращи действия, когато наблюдението покаже, че някоя критична контролна точка не се контролира;

е)

установяват процедури за проверка на изпълнението и ефективността на мерките, очертани в букви а) — д). Процедурите за проверка се провеждат редовно;

ж)

създават документи и архиви, съответстващи на характера и размера на предприятията, за да се проследи ефективното прилагане на мерките, предвидени в букви а) — е).

а)

те са изготвени в процес на консултация с представители на страните, чиито интереси могат да бъдат съществено засегнати, както и че са разпространени на операторите по сектори; и

б)

съдържанието им може да бъде приложено на практика в секторите, за които се отнасят.

а)

представляват или са получени от материал от категория 3, различен от посочения в член 10, букви н), о) и п);

б)

са съответно събрани или преработени в съответствие с условията за стерилизация под налягане или в съответствие с други условия за предотвратяване появата на рискове за общественото здраве и здравето на животните в съответствие с приетите съгласно член 15 мерки и с всякакви мерки, установени в съответствие с параграф 2 от настоящия член; и

в)

получени са от одобрени или регистрирани обекти или предприятия, в зависимост от приложимото за страничния животински продукт или производния продукт.

а)

са получени от материал от категория 2 или категория 3;

б)

са произведени в съответствие с условията за стерилизация под налягане или в съответствие с други условия за предотвратяване появата на рискове за общественото здраве и здравето на животните, в съответствие с установените съгласно член 15 изисквания и с всякакви мерки, установени в съответствие с параграф 3 от настоящия член;

в)

са получени от одобрени или регистрирани обекти или предприятия, в зависимост от случая; и

г)

в случая на месокостно брашно, получено от материал от категория 2, и преработени животински протеини, предназначени за употреба като или в състава на органични торове и подобрители на почвата, същите са смесени с компонент, с цел изключване на последващата употреба на сместа за хранителни цели, и са маркирани, когато това се изисква съгласно мерките, приети съгласно параграф 3.

а)

свързаните с общественото здраве и здравето на животните условия за производството и употребата на органичните торове и подобрителите на почвата;

б)

компонентите или веществата за маркиране на органичните торове или подобрителите на почвата;

в)

компонентите, които да се смесват с органичните торове или подобрителите на почвата;

г)

допълнителните условия като например какви методи се използват за маркиране, и минималните съотношения, които се спазват при приготвянето на сместа, с цел изключване употребата на такива торове или подобрители на почвата за хранителни цели; и

д)

случаите на изключване прилагането на изискванията за смесване по отношение на материалите поради техния състав или опаковка.

а)

козметични продукти по смисъла на определението в член 1, параграф 1 от Директива 76/768/ЕИО;

б)

активни имплантируеми медицински изделия по смисъла на определението в член 1, параграф 2, буква в) от Директива 90/385/ЕИО;

в)

медицински изделия по смисъла на определението в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42/ЕИО;

г)

медицински диагностични изделия in vitro по смисъла на определението в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 98/79/ЕО;

д)

ветеринарни лекарствени продукти по смисъла на определението в член 1, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО;

е)

лекарствени продукти по смисъла на определението в член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО.

а)

продуктите са получени:

б)

гарантират контрол върху рисковете за общественото здраве и здравето на животните посредством безопасна обработка в съответствие с член 38, когато безопасното снабдяване в съответствие с член 37 не гарантира достатъчен контрол.

а)

тези продукти:

б)

гарантират контрола върху рисковете за здравето на хората и животните чрез:

а)

от който не произтичат неприемливи рискове за общественото здраве и здравето на животните;

б)

който е събран и превозен от точката на събиране до производствения обект или предприятие при условия, които изключват рискове за общественото здраве и здравето на животните; или

в)

който е внесен в Общността и транспортиран от точката на първо влизане до производствения обект или предприятие при условия, които изключват рискове за общественото здраве и здравето на животните.

а)

при условия, от които не произтичат неприемливи рискове за общественото здраве и здравето на животните; или

б)

от които е възможно да произтича риск за общественото здраве и здравето на животните — за специфични цели, при условие че тази употреба е оправдана от предвидени в общностното законодателство цели, по-специално за защита на общественото здраве и здравето на животните.

а)

условията за пускането на пазара на вносни храни за домашни любимци или на храни за домашни любимци, произведени от вносни материали, от материал от категория 1, посочен в член 8, буква в);

б)

условията за безопасното снабдяване със и придвижване на материал, който да се използва при условия, които изключват риска за общественото здраве и здравето на животните;

в)

документацията, посочена в член 37, параграф 2, първа алинея;

г)

параметрите на производствения процес, посочен в член 38, първа алинея, по-специално по отношение прилагането на физическа или химическа обработка към използвания материал;

д)

изискванията за изследванията, приложими към крайния продукт; и

е)

условията за безопасната употреба на производни продукти, които представляват риск за общественото здраве или здравето на животните.

а)

приложимите изисквания на настоящия регламент и мерките за неговото прилагане за конкретния страничен животински продукт или производен продукт, които са най-малко толкова строги, колкото изискванията, приложими към производството и пускането на пазара на такива странични животински продукти или производни продукти в рамките на Общността;

б)

условия, признати най-малко за равностойни на изискванията, приложими съгласно общностното законодателство към производството и пускането на пазара на такива странични животински продукти или производни продукти; или

в)

в случая на страничните животински продукти и производните продукти, посочени в членове 33, 35 и 36 — изискванията, посочени в тези членове.

а)

специфичен рисков материал се осъществяват единствено в съответствие с Регламент (ЕО) № 999/2001;

б)

странични животински продукти или производни продукти, смесени или замърсени с отпадъците, посочени като опасни в Решение 2000/532/ЕО, се осъществяват единствено при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006.

в)

материал от категория 1, материал от категория 2 и производните им продукти, които не са предназначени за производството на производните продукти, посочени в членове 33, 35 и 36, се осъществяват само при условие че са приети правила за техния внос в съответствие с член 42, параграф 2, буква а);

г)

странични животински продукти и производни продукти, предназначени за целите, посочени в член 17, параграф 1, се осъществяват в съответствие с националните мерки, които гарантират контрола върху рисковете за общественото здраве и здравето на животните до приемането на хармонизираните условия, посочени в член 17, параграф 2.

а)

трябва да идват от трета държава или част от трета държава, включена в списък в съответствие с параграф 4;

б)

трябва да произхождат от обекти или предприятия, одобрени или регистрирани от компетентния орган на третата държава на произход и да бъдат включени от органа в списък за тази цел; и

в)

трябва да се придружават на точката на влизане в Общността, където се извършват ветеринарните проверки, от документация, например търговски документ или здравен сертификат и, по целесъобразност, от декларация, която съответства на образеца, установен съгласно член 42, параграф 2, първа алинея, буква г).

а)

законодателството на третата държава;

б)

организацията на компетентния орган на третата държава и неговите служби за инспекция, правомощията на тези служби, надзора, на който подлежат, и правомощията им да следят за ефективно прилагането на своето законодателство;

в)

действителните ветеринарно-санитарни условия, прилагани за производството, изработката, боравенето, съхранението и изпращането на продукти от животински произход, предназначени за Общността;

г)

гаранциите, които третата държава може да предостави относно спазването на съответните ветеринарно-санитарни условия;

д)

опита по отношение предлагането на пазара на продукти от трети държави и резултатите от проверките при вноса;

е)

резултатите от инспекциите на Общността в третата държава;

ж)

здравния статус на добитъка, другите домашни животни и дивата фауна в третата държава, като се отделя особено внимание на екзотичните болести по животните и всички аспекти на общата здравна обстановка в страната, които може да представляват риск за общественото здраве или за здравето на животните в Общността;

з)

периодичността и бързината, с които третата държава осигурява информация за съществуването на инфекциозни болести по животните на своя територия, по-специално за болестите, изброени в Здравния кодекс за сухоземните животни и Здравния кодекс за водните животни на Световната организация за здравето на животните;

и)

действащите в третата държава правила за профилактика и контрол върху инфекциозните болести по животните и тяхното приложение, включително правилата за внос от други трети държави.

а)

условията за внос и транзитно преминаване на материали от категория 1 и категория 2 и на производните им продукти;

б)

ограниченията по отношение на общественото здраве или здравето на животните, приложими към вносен материал от категория 3 или производните му продукти, които могат да се установяват чрез позоваване на списъци на Общността на трети държави или части от трети държави, изготвени в съответствие с член 41, параграф 4 или за други цели за защита на общественото здраве и здравето на животните;

в)

условията за производството на странични животински продукти или производни продукти в обекти или предприятия в трети държави; тези условия може да включват правила за контрол от страна на съответния компетентен орган на такива обекти или предприятия и може да освобождават от изискването за одобрение или регистрация по член 41, параграф 3, втора алинея, буква б) определени видове предприятия или обекти, боравещи със странични животински продукти или производни продукти; и

г)

образците на здравни сертификати, търговски документи и декларации, които трябва да придружават пратките, като уточняват условията, съгласно които е възможно да бъде заявено, че съответните странични животински продукти или производни продукти са събрани или произведени в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

а)

специфичен рисков материал се осъществява единствено съгласно Регламент (ЕО) № 999/2001;

б)

странични животински продукти или производни продукти, смесени или замърсени с отпадъците, посочени като опасни в Решение 2000/532/ЕО, се осъществява единствено при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006.

а)

спира действието на одобренията на обекти или предприятия, одобрени съгласно настоящия регламент, ако:

б)

оттегля одобрения на обекти или предприятия, одобрени съгласно настоящия регламент, ако:

в)

налага конкретни задължителни изисквания към обекти или предприятия с цел отстраняване на съществуващите недостатъци.

а)

неизпълнение на изискванията на общностното законодателство; и

б)

появата на потенциални рискове за общественото здраве или здравето на животните от тази дейност.

а)

формата на списъците, посочени в параграф 1; и

б)

процедурата за предоставяне на достъп до списъците, посочени в параграф 1.

а)

за отказ на приемането на пратката; или

б)

за безусловно приемане на пратката; или

в)

за приемане на пратката при следните условия:

а)

странични животински продукти или производни продукти, посочени в параграф 1;

б)

преработени животински протеини, получени от материал от категория 3.

а)

определянето на срок за вземане на решението на компетентния орган, посочено в параграф 1;

б)

допълнителните условия за изпращане на страничните животински продукти или производните продукти, посочени в параграф 4;

в)

образците на здравните сертификати, които трябва да придружават пратки, изпратени в съответствие с параграф 5; и

г)

условията, съгласно които страничните животински продукти или производните продукти, предназначени за изложбени образци, творчески дейности, диагностични, образователни или научноизследователски цели, може да бъдат изпращани в други държави-членки, чрез дерогация от параграфи 1—5 на настоящия член.

а)

изпращането на оборски тор, транспортиран между две точки в едно и също стопанство или между стопанства, разположени в граничните райони на държавите-членки с обща граница;

б)

изпращането на други странични животински продукти, транспортирани между обекти или предприятия, разположени в граничните райони на държавите-членки с обща граница; и

в)

транспортирането на мъртъв домашен любимец за изгаряне в обект или предприятие, разположени в граничен район на друга държава-членка, с която съществува обща граница.

14.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 300/34

(1)

Осъществяването на обща транспортна политика изисква ефикасна система за въздушен транспорт, която позволява безопасно, редовно и устойчиво функциониране на въздушния транспорт, като се оптимизира капацитетът и се улеснява свободното движение на стоки, хора и услуги.

(2)

Приемането от Европейския парламент и Съвета на първия пакет от законодателството за Единното европейско небе, по-специално Регламент (ЕО) № 549/2004 от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (Рамков регламент) (4), Регламент (ЕО) № 550/2004 от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (5), Регламент (ЕО) № 551/2004 от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (6) и Регламент (ЕО) № 552/2004 от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативната съвместимост) (7), положи солидна правна основа за непрекъснатото функционираща, оперативно съвместима и безопасна система за управление на въздушното движение (УВД).

(3)

Групата на високо равнище за бъдещето на европейската авиационна регулаторна рамка за авиацията („Групата на високо равнище“) бе създадена през ноември 2006 г. в отговор на настойчивото искане от страна на бранша, държавите-членки и други заинтересовани страни за опростяване и увеличаване на ефективността на регулаторната рамка за авиацията в Европа. Групата на високо равнище, състояща се от представители на мнозинството от заинтересованите страни, представи през юли 2007 г. доклад, съдържащ препоръки за това, как да бъде подобрено функционирането и управлението на европейската авиационна система. Групата на високо равнище препоръча на проблемите на опазването на околната среда да се отдаде същото значение, както на безопасността и ефективността на авиационната система, и настоя индустрията и регулаторните органи да работят в сътрудничество, за да гарантират възможно най-голям принос на УВД за устойчивостта на авиацията.

(4)

На своето заседание от 7 април 2008 г. Съветът прикани Комисията да разработи в съответствие с препоръките на Групата на високо равнище цялостен системен подход в съответствие с концепцията „от врата до врата“ за повишаване на безопасността, подобряване на УВД и подобряване на разходната ефективност.

(5)

За да приключи изграждането на Единното европейско небе, е необходимо да бъдат приети допълнителни мерки на равнището на Общността, по-специално с оглед подобряване функционирането на европейската авиационна система в ключови области като например околната среда, капацитета на полетите, както и разходната ефективност, като всички те отчитат първостепенните цели, свързани с безопасността. Необходимо е също така законодателството за Единното европейско небе да бъде приведено в съответствие с техническия напредък.

(6)

Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) (8) изисква разработването и изпълнението на Генерален план за УВД. Изпълнението на Генералния план за УВД изисква регулаторни мерки в подкрепа на разработването, въвеждането и финансирането на нови концепции и технологии. Резултатът от това следва да бъде система от напълно хармонизирани и оперативно съвместими компоненти, които да гарантират високо качество на въздушния транспорт в Европа. Графикът за реализирането на Единно европейско небе следва да отчете сроковете, предвидени за фазите за развитие и разгръщане на програмата SESAR като част от Единното европейско небе. Двата процеса следва да протичат в тясна координация.

(7)

Концепцията за общи проекти, предназначени да подпомагат ползвателите на въздушното пространство и/или доставчиците на аеронавигационно обслужване с цел подобряване на общата аеронавигационна инфраструктура, предоставянетона аеронавигационно обслужване и използването на въздушното пространство, по-специално такива, които биха могли да бъдат необходими за изпълнение на Генералния план за УВД, не следва да възпрепятства вече съществуващи проекти, приети от една или няколко държави-членки със сходни цели. Разпоредбите относно финансирането на осъществяването на общи проекти не следва да предрешават начина, по който са организирани тези общи проекти. Комисията може да предложи възможност за използване на финансиране чрез трансевропейската мрежа или финансиране от Европейската инвестиционна банка за подпомагане на общи проекти, по-специално за ускоряване на разгръщането на програмата SESAR, в рамките на многогодишната финансова рамка. Без да се нарушава достъпът до това финансиране, държавите-членки следва да имат свободата да решават как да бъдат използвани приходите, получени от търговията с квоти по схемата за търговия с емисии в авиационния сектор, и в този контекст да преценят дали част от тези приходи би могла да бъде използвана за финансиране на общи проекти на равнище функционални блокове въздушно пространство.

(8)

По-специално при въвеждането на общи проекти следва да се следи, включително чрез прилагане на подробно и прозрачно счетоводство, да бъде гарантирано, че на ползвателите на въздушното пространство не се налагат двойно такси. Общите проекти следва да бъдат осъществявани в полза на всички заинтересовани лица и следва да гарантират равното им третиране.

(9)

За осигуряването на последователен и надежден надзор върху предоставянето на обслужване в рамките на цяла Европа на националните органи за надзор следва да се гарантира достатъчна независимост и ресурси. Тази независимост не следва да препятства тези органи при изпълнението на техните задачи в дадена административна рамка.

(10)

Националните органи за надзор играят ключова роля в реализирането на Единното европейско небе и поради това Комисията следва да улеснява сътрудничеството помежду им, за да се даде възможност за обмен на най-добри практики и развитие на общ подход, включително чрез засилено сътрудничество на регионално равнище. Това сътрудничество следва да се осъществява редовно.

(11)

Социалните партньори следва да бъдат по-добре информирани и консултирани за всички мерки, които имат значими социални последици. На равнище Общност следва да се направи консултация също така с Комитета за секторен диалог, създаден с Решение 98/500/ЕО на Комисията (9).

(12)

Необходимо е да бъде установена рамка за определяне, въвеждане и прилагане на задължителни цели за ефективност в ключови области от дейността в съответствие с политиките на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), за да се подобри функционирането на УВД и аеронавигационното обслужване (АНО). Подходящият механизъм за докладване, анализ, оценка и разпространение на данни за работата на УВД и АНО следва да бъде неразделна част от подобна рамка, заедно със съответната система от стимули за насърчаване постигането на целите.

(13)

Националните органи за надзор следва да разполагат с гъвкавост, за да отразяват специфичните национални или регионални обстоятелства при формулирането на националните или регионалните планове. При одобряването или приемането на националните планове държавите-членки следва да имат право да правят подходящи изменения.

(14)

При определяне на таксите за аеронавигационно обслужване Комисията и държавите-членки следва да се стремят да използват общи прогнози. Следва да бъде разрешена известна гъвкавост в случаите, в които трафикът се различава значително от прогнозите, по-специално чрез използването на подходящи механизми за предупреждение.

(15)

В разходите, определени от държавите-членки на национално равнище или на равнище функционален блок въздушно пространство, за които е предвидено да бъдат разделени между ползвателите на въздушното пространство, следва да се отчитат целите за ефективност.

(16)

По отношение на трансграничното предоставяне на обслужване държавите-членки следва да гарантират, че определянето на доставчик на аеронавигационно обслужване на въздушното движение не се забранява от националната правна система по съображението, че той е установен в друга държава-членка или е собственост на граждани на посочената държава-членка.

(17)

Националните органи за надзор следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират високо равнище на безопасност, включително възможността за издаване на отделен сертификат за всеки вид аеронавигационно обслужване, като се отчита необходимостта от разходна ефективност и съгласуваност на разходите и като се избягва дублирането.

(18)

Функционалните блокове въздушно пространство са от ключово значение за укрепване на сътрудничеството между доставчиците на аеронавигационно обслужване за подобряване на функционирането и създаване на полезни взаимодействия. Държавите-членки следва да изградят функционални блокове въздушно пространство в разумни времеви рамки. За тази цел и за оптимизиране на взаимодействието между функционалните блокове въздушно пространство в Единното европейско небе заинтересованите държави-членки следва да сътрудничат помежду си и в случаите, в които това е подходящо, да сътрудничат с трети държави.

(19)

Когато държави-членки създават функционален блок въздушно пространство, други държави-членки, Комисията и заинтересовани участници имат възможност да представят своите становища, с цел да се улесни обменът на мнения. Тези становища следва да имат само консултативен характер за съответните държави-членки.

(20)

В случай на затруднения в преговорния процес по отношение на създаването на функционални блокове въздушно пространство Комисията може да назначи координатор на системата от функционални блокове въздушно пространство („координатор“). Задачите на координатора следва да имат за цел предоставянето на помощ за преодоляването на такива затруднения, без да се засяга суверенитетът на съответните държави-членки и съобразно случая, суверенитетът на трети държави, участващи в същия функционален блок въздушно пространство. Разходите във връзка с дейността на координатора не следва да се отразяват върху държавните бюджети на държавите-членки.

(21)

Докладите на Комисията за преглед на ефективността на работата на Евроконтрол, както и окончателният доклад на Групата на високо равнище, потвърждават, че трасовата мрежа и структурата на въздушното пространство не могат да бъдат разработвани изолирано, тъй като всяка държава-членка представлява неразделна част от европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) както вътре, така и извън Общността. Следователно за нуждите на общия въздушен трафик следва да бъде създадено все по-интегрирано оперативно въздушно пространство.

(22)

С оглед на създаването на функционални блокове въздушно пространство и създаването на схема за функциониране Комисията следва да определи и да вземе предвид необходимите условия за Общността за създаване на Единен европейски район за полетна информация (SEFIR), който държавите-членки да изискат от ИКАО както в съответствие с установените процедури на тази организация, така и с правата, задълженията и отговорностите на държавите-членки съгласно Конвенцията за международната гражданска авиация от 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“). Чрез обхващане на въздушното пространство, което е под отговорността на държавите-членки, SEFIR следва да улесни общото планиране и интегрираните операции, за да бъдат преодолени регионалните зони на насищане. Този SEFIR следва да разполага с необходимата гъвкавост, за да отразява специфичните нужди като интензивност на трафика и изисквано равнище на комплексност.

(23)

Ползвателите на въздушното пространство са изправени пред коренно различни условия за достъп до различни части на въздушното пространство на Общността и свобода на движение в тях. Това се дължи на липсата на хармонизирани правила за полети на Общността, по-конкретно на липсата на хармонизирана класификация на въздушното пространство. Следователно Комисията следва да хармонизира подобни правила на базата на стандартите на ИКАО.

(24)

Европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) следва да бъде проектирана и изпълнена с оглед на постигане на безопасност, устойчивост на околната среда, увеличаване на капацитета и повишаване на разходната ефективност за цялата мрежа на въздушния транспорт. Както беше подчертано в доклада на Комисията за преглед на ефективността на работата на Евроконтрол „Оценка на инициативите за функционални блокове въздушно пространство и техния принос за подобряване на дейността“ от 31 октомври 2008 г., това може да бъде постигнато най-добре чрез координирано управление на мрежата на въздушния транспорт на равнище Общност.

(25)

В съответствие с Декларацията на държавите-членки по военните въпроси, свързани с Единното европейско небе, придружаваща Регламент (ЕО) № 549/2004, гражданското/военното сътрудничество и координация следва да играят основополагаща роля във въвеждането на Единното европейско небе с оглед подобряване на гъвкавото използване на въздушното пространство за постигане на целите по функционирането на Единното европейско небе, като се отчита в достатъчна степен ефективността на военните мисии.

(26)

Важно е да се постигне обща хармонизирана структура на въздушното пространство по отношение на трасетата, сегашната и бъдещата организация на въздушното пространство да се базира на общи принципи, да се осигури постепенно прилагане на Генералния план за УВД, да се оптимизира използването на оскъдните ресурси и да се избягват излишните разходи за оборудване, както и да се проектира и управлява въздушното пространство съгласно хармонизирани правила. За тази цел Комисията би следвало да приеме необходимите правила и решения за прилагане с правно обвързващо действие.

(27)

Списъкът на функциите по управлението и проектирането на мрежата следва да бъде изменен по такъв начин, че в него при необходимост да бъдат включени бъдещи мрежови функции, определени от Генералния план за УВД. При това изменение Комисията следва да използва в максимална възможна степен експертния потенциал на Евроконтрол.

(28)

Групата на високо равнище препоръча изграждането на нови или разширени функции върху съществуващата основа и повишаване на ролята на Евроконтрол, като на Общността се предоставя статут на единствен регулаторен орган и се спазва принципът за отделяне на регулирането от предоставянето на обслужване. Комисията съответно следва да повери на реформирания Евроконтрол, който е въвел нови правила за управление, изпълнението на задачи, свързани с различни функции, които не включват приемането на задължителни мерки с общ обхват или упражняване на политическа свобода на действие. Изпълнението на посочените задачи от Евроконтрол следва да се извършва по безпристрастен начин, при ефективност на разходите и с активното участие на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(29)

Следва да се въведат адекватни мерки за повишаване на ефективността на управление на потоците въздушно движение, с цел да се подпомагат съществуващите оперативни звена, включително Централния орган за управление на потоците на Евроконтрол, за осигуряване на ефикасно провеждане на полетите. Освен това Съобщението на Комисията относно план за действие по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа подчертава необходимостта от осигуряване на оперативно съгласуване между полетните планове и летищните слотове. В допълнение Наблюдаващият орган на Общността за капацитета на летищата би могъл да спомогне за предоставянето на държавите-членки на обективна информация за постигане на съответствие между капацитета на летищата и капацитета на УВД, без да се накърняват компетенциите им в тази област.

(30)

Осигуряването на съвременна, пълна, висококачествена и навременна аеронавигационна информация оказва значително въздействие върху безопасността и улесняването на достъпа до въздушното пространство на Общността и свободата на движение в него. Вземайки предвид Генералния план за УВД, Комисията следва да поеме инициативата да модернизира посочения сектор в сътрудничество с Евроконтрол и да гарантира достъпа на ползвателите до тези данни посредством единен общодостъпен пункт, осигуряващ модерен, лесен за ползване и валидиран интегриран брифинг.

(31)

За електронния портал за метеорологична информация Комисията следва да вземе предвид различните източници на информация, включително от определените доставчици на обслужване, когато това е приложимо.

(32)

За да се избегне излишната административна тежест и припокриването на процедурите за проверка, издадените сертификати в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност (10) следва да бъдат приети за целите на настоящия регламент, когато се прилагат за съставни части или системи.

(33)

Сертификат, който е издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 и се използва за доказване на алтернативни начини на съответствие с основните изисквания на Регламент (ЕО) № 552/2004, следва да се придружава от техническо досие, както се изисква за целите на сертифицирането от Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ).

(34)

Някои изисквания на Регламент (ЕО) № 552/2004 не следва да се прилагат за системите, въведени в експлоатация преди 20 октомври 2005 г. Националните органи за надзор и доставчиците на аеронавигационно обслужване следва да разполагат със свобода да съгласуват на национално равнище процедурите и документацията, които се изискват за доказване на съответствието на системите за УВД, въведени в експлоатация преди 20 октомври 2005 г., с основните изисквания на Регламент (ЕО) № 552/2004. Правилата за прилагане и спецификациите на Общността, приети след приемането на настоящия регламент, следва да отчитат тези разпоредби и те не следва да водят до изискване за представяне на документи със задна дата.

(35)

В окончателния си доклад до Комисията Групата на високо равнище препоръча програмата SESAR специално да обърне внимание на определението за оперативно съвместими процедури, системи и обмен на информация в рамките на Европа и с останалата част от света. Това би следвало да включва също разработването на съответни стандарти и определянето на нови правила за прилагане или спецификации на Общността в контекста на Единното европейско небе.

(36)

При приемането на мерки по прилагане, включително стандарти, установени от Евроконтрол, Комисията следва да гарантира, че в мерките са включени всички необходими подобрения на първоначалните стандарти и напълно е отчетена необходимостта от избягване на двойно регулиране.

(37)

Едновременното преследване на целите по повишаването на стандартите за безопасност на въздушното движение и подобряването на цялостното функциониране на УВД и АНО за общото въздушно движение в Европа налага изискването да се отчита човешкият фактор. Поради това държавите-членки следва да обмислят въвеждане на принципите на „културата на справедливост“.

(38)

С оглед на предложеното разширяване на компетентността на Европейската агенция за авиационна безопасност, така че да обхваща и безопасността на управлението на въздушното движение, следва да се гарантира съгласуваност между Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008.

(39)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11). Тези мерки следва да бъдат приети в подходящи времеви рамки, с цел да бъдат спазени крайните срокове, определени в настоящия регламент и в Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004, (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008.

(40)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощие да актуализира мерки в отговор на развитието на техническите или оперативните концепции, както и да определя основните критерии и процедури за упражняването на определени функции по управление на мрежата. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 чрез допълването им с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(41)

Когато, поради наложителни причини за спешност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да приложи процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО.

(42)

Изявлението на министрите относно летище Гибралтар, договорено в Кордоба на 18 септември 2006 г. („изявлението на министрите“) по време на първата среща на министрите на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация за летище Гибралтар, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и съобразяването изцяло с това изявление ще се счита за съобразяване с декларацията от 1987 г.

(43)

Настоящият регламент се прилага изцяло за летище Гибралтар в контекста и по силата на изявлението на министрите. Без да се засяга изявлението на министрите, прилагането по отношение на летище Гибралтар и всички мерки, свързани с изпълнението, са в пълно съответствие с това изявление и с всички договорености, които се съдържат в него.

(44)

Поради това Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 следва да бъдат съответно изменени,

1.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Цел и приложно поле

1.   Инициативата Единно европейско небе цели да повиши настоящите стандарти за безопасност на въздушното движение, да допринесе за устойчивото развитие на системата на въздушния транспорт и да подобри цялостното функциониране на управлението на въздушното движение (УВД) и на аеронавигационното обслужване (АНО) за общия въздушен трафик в Европа с оглед изпълняване на изискванията на всички ползватели на въздушното пространство. Единното европейско небе обхваща съгласувана паневропейска трасова мрежа, системи за управление на мрежата и за управление на въздушното движение, основаващи се единствено на съображения за безопасност, ефективност и технологичност, в полза на ползвателите на въздушното пространство. За постигането на посочената цел настоящият регламент установява хармонизирана регулаторна рамка за създаването на Единно европейско небе.

2.   Прилагането на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, не засяга суверенитета на държавите-членки върху тяхното въздушно пространство, както и изискванията на държавите-членки по отношение на обществения ред, обществената сигурност и въпросите на отбраната, както е посочено в член 13. Настоящият регламент и мерките, посочени в член 3, не засягат военните операции и учения.

3.   Прилагането на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, не засяга правата и задълженията на държавите-членки, произтичащи от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. („Чикагската конвенция“). В тази връзка допълнителна цел на настоящия регламент в областите, които той обхваща, е да бъдат подпомогнати държавите-членки в изпълнението на техните задължения по Чикагската конвенция, като се осигури база за общо тълкуване и еднакво прилагане на разпоредбите на конвенцията и като се гарантира, че тези разпоредби са надлежно отчетени в настоящия регламент и в правилата за неговото прилагане.

4.   Прилагането на настоящия регламент по отношение на летище Гибралтар се разбира, че няма да засегне съответните правни позиции на Кралство Испания и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по отношение на техния спор за суверенитет над територията, на която е разположено летището.“

2.

Член 2 се изменя, както следва:

3.

Член 4 се заменя със следния текст:

„Член 4

Национални органи за надзор

1.   Държавите-членки, съвместно или поотделно, определят или създават орган или органи в качеството им на техен национален орган за надзор, който да поеме задачите, възложени на такъв орган съгласно настоящия регламент и мерките, посочени в член 3.

2.   Националните органи за надзор са независими от доставчиците на аеронавигационно обслужване. Тази независимост се постига чрез адекватно разделяне, най-малкото на функционално равнище, между националните органи за надзор и такива доставчици.

3.   Националните органи за надзор упражняват правомощията си по безпристрастен, независим и прозрачен начин. Това се постига чрез подходящи механизми за управление и контрол, включително в рамките на администрацията на дадена държава-членка. Същевременно това не възпрепятства националните органи за надзор да изпълняват своите задачи съгласно правилата на организация на националните органи на гражданското въздухоплаване или други публични органи.

4.   Държавите-членки осигуряват на националните органи за надзор необходимите ресурси и капацитет за ефективно и навременно изпълнение на задачите, възложени им съгласно настоящия регламент.

5.   Държавите-членки уведомяват Комисията за наименованията и адресите на националните органи за надзор, както и за всички настъпили промени в тях, а също и за мерките, предприети за осигуряване на съответствие с параграфи 2, 3 и 4.“

4.

Член 5, параграф 4 се заменя със следния текст:

„4.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

5.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1, 2, 4 и 6 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.“

5.

Членове 6—11 се заменят със следния текст:

„Член 6

Отраслов консултативен орган

Без да засяга ролята на Комитета и на Евроконтрол, Комисията създава „отраслов консултативен орган“, в който участват доставчиците на аеронавигационно обслужване, асоциациите на ползвателите на въздушното пространство, операторите на летища, производителите на авиационно оборудване и техника и професионалните представителни органи. Ролята на този орган е единствено да консултира Комисията по въвеждането на Единното европейско небе.

Член 7

Отношения с трети европейски държави

Общността и нейните държави-членки се стремят към и подкрепят разширяването на Единното европейско небе спрямо държави, които не са членки на Европейския съюз. За тази цел те предприемат или в рамките на споразумения, сключени със съседни трети държави, или в контекста на споразумения за функционални блокове въздушно пространство, разширяването на прилагането на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, спрямо тези държави.

Член 8

Правила за прилагане

1.   За целите на изготвянето на правилата за прилагане Комисията може да предостави правомощия на Евроконтрол или, по целесъобразност, на друг орган, като посочи задачите за изпълнение и графика за това, и като отчита съответните срокове, предвидени в настоящия регламент. Комисията действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 5, параграф 2.

2.   Когато възнамерява да предостави правомощия в съответствие с параграф 1, Комисията се стреми да използва по най-добрия начин съществуващите споразумения за участие и консултации с всички заинтересовани страни, когато тези споразумения съответстват на практиката на Комисията за прозрачност и консултативни процедури и не противоречат на нейните институционални задължения.

Член 9

Санкции

Санкциите, които държавите-членки предвиждат за нарушаване на настоящия регламент и за нарушаване на мерките, посочени в член 3, по-специално от страна на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване, са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

Член 10

Консултации със заинтересованите страни

1.   В съответствие със своето национално законодателство държавите-членки установяват механизми за извършване на консултации, за да осигурят участието на заинтересованите страни, включително професионалните представителни органи, при реализирането на Единното европейско небе.

2.   Комисията установява механизъм за консултация на общностно равнище. В консултацията участва специалният Комитет за секторен диалог, създаден съгласно Решение 98/500/ЕО.

3.   Консултациите със заинтересованите страни се отнасят по-специално до разработването и въвеждането на нови концепции и технологии в европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN).

Заинтересованите страни може да включват:

Член 11

Схема за ефективност на дейността

1.   С цел да бъдат подобрени ефективността на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции в Единното европейско небе се създава схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции. Тя включва:

2.   В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3, Комисията може да определи Евроконтрол или друг безпристрастен и компетентен орган да изпълнява ролята на „орган за преглед на ефективността“. Ролята на органа за преглед на ефективността е да оказва съдействие на Комисията в сътрудничество с националните органи за надзор и да подпомага националните органи за надзор при искане от тяхна страна при прилагането на схемата за ефективност на дейността, посочена в параграф 1. Комисията осигурява независимостта на органа за преглед на ефективността при изпълнение на задачите, които му е поставила.

4.   По отношение на схемата за отчитане на ефективността се прилагат следните процедури, посочени в параграф 1:

Комисията може да добавя други процедури към списъка с процедури, посочен в настоящия параграф. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5, параграф 4.

5.   При установяването на схемата за отчитане на ефективността се взема предвид, че обслужването по маршрута, обслужването в района на летището и мрежовите функции са различни и следва да бъдат третирани по съответния начин, ако е необходимо също и за целите на измерването на ефективността.

6.   За определяне на подробностите по функционирането на схемата за отчитане на ефективността от дейността Комисията приема в срок до 4 декември 2011 г. и в рамките на подходяща времева рамка с оглед спазване на сроковете, установени в настоящия регламент, правила за прилагане в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3. Тези правила за прилагане включват следното:

6.

Член 12 се изменя, както следва:

7.

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Европейска агенция за авиационна безопасност

При прилагане на настоящия регламент и на Регламенти (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004, (ЕО) № 552/2004 и на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност (14) държавите-членки и Комисията, съобразно съответните им функции, предвидени от настоящия регламент, координират действията си по целесъобразност с Европейската агенция за авиационна безопасност, за да гарантират, че всички елементи на безопасността са надлежно взети предвид.

1.

Членове 2—4 се заменят със следния текст:

„Член 2

Задачи на националните органи за надзор

1.   Националните органи за надзор, посочени в член 4 от Рамковия регламент, осигуряват съответен надзор при прилагането на настоящия регламент, и по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавата-членка, която номинира или създава съответния орган за надзор.

2.   За целта всеки национален орган за надзор организира съответните инспекции и проверки, за да установи съответствие с изискванията на настоящия регламент, включително изискваните човешки ресурси за осигуряването на аеронавигационно обслужване. Съответният доставчик на аеронавигационно обслужване улеснява тази дейност.

3.   Във връзка с функционалните блокове въздушно пространство, които обхващат въздушно пространство, намиращо се под отговорността на повече от една държава-членка, засегнатите държави-членки сключват споразумение за надзора, предвиден в настоящия член, по отношение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване, свързано с тези блокове.

4.   Националните органи за надзор осъществяват тясно сътрудничество помежду си, за да осигурят адекватен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, притежаващи валиден сертификат от една държава-членка, които също така предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на друга държава-членка. Това сътрудничество включва мерки за разрешаване на случаите на несъответствие с приложимите общи изисквания, установени в член 6, или с условията, установени в приложение II.

5.   В случай на трансгранично осигуряване на аеронавигационно обслужване тези мерки включват споразумение относно взаимното признаване на надзорните функции, посочени в параграфи 1 и 2, както и на резултатите от тяхната реализация. Взаимното признаване се прилага също и в случаите, когато споразуменията за признаване между националните органи за надзор се сключват с оглед на процеса на сертифициране на доставчиците на услуги.

6.   Ако националното законодателство позволява това и с оглед на регионалното сътрудничество, националните органи за надзор могат също така да сключват споразумения за разделяне на отговорностите по отношение на надзорните функции.

Член 3

Квалифицирани организации

1.   Националните органи за надзор могат да решат да делегират напълно или частично инспекциите и проверките, посочени в член 2, параграф 2, на квалифицирани организации, които изпълняват изискванията, установени в приложение I.

2.   Такова делегиране от страна на националния орган за надзор е валидно в Общността за период от три години, който може да бъде продължен. Националните органи за надзор могат да инструктират всяка от квалифицираните организации, намиращи се в Общността, да извърши тези инспекции и проверки.

Член 4

Изисквания за безопасност

Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, приема правила за прилагане, обхващащи съответните разпоредби от изискванията на Евроконтрол за регулиране на безопасността (ESARR) и последващите изменения на тези изисквания, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, със съответните приспособявания, когато това е необходимо.“

2.

Член 5 се заличава;

3.

В член 7 параграфи 6 и 7 се заменят със следния текст:

„6.   Без да се засягат разпоредбите на членове 8 и 9, издаването на сертификати дава на доставчиците на аеронавигационно обслужване възможността да предлагат своите услуги на държави-членки, други доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища в границите на Общността.

7.   Националните органи за надзор следят спазването на общите изисквания и условията, приложени към сертификатите. Подробности от този контрол се включват в годишните доклади, които трябва да бъдат предавани от държавите-членки в съответствие с член 12, параграф 1 от Рамковия регламент. Ако националният орган за надзор установи, че притежателят на сертификата вече не удовлетворява посочените изисквания или условия, той предприема съответни мерки, като едновременно с това осигурява непрекъснатост на обслужването, при условие че не се застрашава безопасността. Тези мерки могат да включват отнемане на сертификата.“

4.

Член 8 се заменя със следния текст:

„Член 8

Определяне на доставчици на аеронавигационно обслужване

1.   Държавите-членки осигуряват предоставянето на аеронавигационно обслужване на изключително основание в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност. За тази цел държавите-членки определят доставчик на аеронавигационно обслужване, който притежава валиден в Общността сертификат.

2.   При предоставянето на трансгранични услуги държавите-членки осигуряват спазването на настоящия член и на член 10, параграф 3 да не се възпрепятства от националната им правна система, съгласно която от доставчиците на аеронавигационно обслужване, осигуряващи обслужване във въздушното пространство под отговорността на посочената държава-членка, се изисква:

3.   Държавите-членки определят правата и задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от определените доставчици на аеронавигационно обслужване. Задълженията могат да включват условия за навременно предоставяне на съответната информация, позволяваща всички движения на въздухоплавателни средства във въздушното пространство под тяхна отговорност да бъдат идентифицирани.

4.   Държавите-членки имат право по свое усмотрение да изберат доставчик на аеронавигационно обслужване, при условие че последният изпълнява изискванията и условията, посочени в членове 6 и 7.

5.   По отношение на функционалните блокове въздушно пространство, установени в съответствие с член 9а, които обхващат въздушно пространство, попадащо под отговорността на повече от една държава-членка, съответните държави-членки съвместно определят един или повече доставчици на аеронавигационно обслужване в съответствие с параграф 1 от настоящия член най-малко един месец преди въвеждането на блока въздушно пространство.

6.   Държавите-членки информират незабавно Комисията и другите държави-членки за всяко решение в рамките на настоящия член, засягащо определянето на доставчици на аеронавигационно обслужване в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.“

5.

Вмъкват се следните членове:

„Член 9а

Функционални блокове въздушно пространство

1.   В срок до 4 декември 2012 г. държавите-членки предприемат всички необходими мерки за осигуряване въвеждането на функционални блокове въздушно пространство с оглед постигане на изисквания капацитет и ефективност на мрежата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе, поддържане на високо ниво на безопасност и принос за цялостната ефективност на системата за въздушен транспорт, както и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. Държавите-членки си сътрудничат във възможно най-пълна степен, и по-специално държавите-членки, които установяват съседни функционални блокове въздушно пространство, за да се осигури спазване на тази разпоредба. При необходимост сътрудничеството може да обхваща и трети държави, които участват във функционалните блокове въздушно пространство.

2.   Функционалните блокове въздушно пространство, по-специално:

3.   Функционален блок въздушно пространство се създава само по взаимно съгласие между всички държави-членки и при необходимост, трети държави, които имат отговорност за част от въздушното пространство, включено във функционалния блок въздушно пространство. Преди уведомяването на Комисията относно създаването на един функционален блок въздушно пространство съответната(ите) държава(и)-членка(и) предоставя(т) на Комисията, на останалите държави-членки и на други заинтересовани страни достатъчно информация и им предоставят възможност да представят своите коментари.

4.   Когато функционалният блок въздушно пространство обхваща въздушно пространство, за което изцяло или отчасти отговорност имат две или повече държави-членки, споразумението за създаването на функционален блок въздушно пространство съдържа необходимите разпоредби, определящи начина за модифициране на блока, както и начина, по който всяка държава-членки може да се оттегли от участие в блока, включително преходните разпоредби.

5.   Когато възникнат трудности между две или повече държави-членки по отношение на функционален блок извън националните граници във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на тези държави-членки, засегнатите държави-членки могат съвместно да отнесат въпроса към Комитета за единно небе и да поискат становище. Становището се адресира до засегнатите държави-членки. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, държавите-членки вземат предвид това становище, за да намерят решение на спорните въпроси.

6.   След като получи уведомленията от държавите-членки относно споразуменията и декларациите, посочени в параграфи 3 и 4, Комисията извършва оценка на изпълнението от всеки функционален блок въздушно пространство на изискванията, посочени в параграф 2, и представя тези резултати за разисквания пред Комитета за единно небе. Ако Комисията установи, че един или повече функционални блокове въздушно пространство не отговарят на изискванията, тя започва диалог със съответните държави-членки с цел постигане на съгласие относно мерките, необходими за коригиране на положението.

7.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, споразуменията и декларациите, посочени в параграфи 3 и 4, се нотифицират на Комисията за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. В публикацията се посочва датата на влизане в сила на съответното решение.

8.   Ръководните насоки за установяването и изменението на функционалните блокове въздушно пространство се разработват до 4 декември 2010 г. в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент.

9.   До 4 декември 2011 г. и в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, Комисията приема правила за прилагане относно информацията, която трябва да се предостави от съответната(ите) държава(и)-членка(и) преди установяването и изменението на функционален блок въздушно пространство в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

Член 9б

Координатор на системата от функционални блокове въздушно пространство

1.   С цел улесняване установяването на функционални блокове въздушно пространство Комисията може да определи физическо лице за координатор на системата от функционални блокове въздушно пространство („координатор“). Комисията действа в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 9а, параграф 5, координаторът улеснява, по искане на всички засегнати държави-членки и по целесъобразност, на трети държави, които участват в същия функционален блок въздушно пространство, преодоляването на трудностите в процеса на преговори с цел ускоряване установяването на функционални блокове въздушно пространство. Координаторът действа въз основа на мандат от всички засегнати държави-членки и по целесъобразност, на трети държави, които участват в същия функционален блок въздушно пространство.

3.   Координаторът действа безпристрастно особено по отношение на държави-членки, трети държави, Комисията и заинтересованите страни.

4.   Координаторът няма право да разкрива информация, получена по време на изпълнение на неговите функции, с изключение на случаите, когато има разрешение за това от държава(и)-членка(и) и по целесъобразност, от съответните трети държави.

5.   Координаторът докладва пред Комисията, Комитета за единно небе и Европейския парламент на всеки три месеца след неговото назначаване. Докладът съдържа обобщение на преговорите и резултатите от тях.

6.   Срокът на действие на правомощията на координатора изтича, когато бъде подписано последното споразумение относно функционален блок въздушно пространство, но не по-късно от 4 декември 2012 г.“

6.

Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

Отношения с военните органи

В контекста на общата транспортна политика държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да осигурят сключването или подновяването на писмени споразумения между компетентните граждански и военни органи или на еквивалентни правни споразумения по отношение на управлението на конкретни блокове въздушно пространство.“

7.

Член 12, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Когато предоставят пакет от услуги, доставчиците на аеронавигационно обслужване определят и разкриват разходите и приходите, произтичащи от аеронавигационно обслужване, с разбивка в съответствие със схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване, посочена в член 14, а когато е подходящо, водят консолидирани сметки за други услуги, които не са свързани с аеронавигационно обслужване, както би се изисквало, ако въпросните услуги се предоставяха от други предприятия.“

8.

Член 14 се заменя със следния текст:

„Член 14

Общи положения

В съответствие с изискванията на членове 15 и 16 схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване допринася за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на определянето, налагането и събирането на такси за ползвателите на въздушното пространство, както и за разходната ефективност при осигуряване на аеронавигационно обслужване и ефикасността на полетите при поддържане на оптимално ниво на безопасност. Тази схема е в съответствие с член 15 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и системата на Евроконтрол за аеронавигационни такси.“

9.

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Принципи

1.   Схемата за таксуване се основава на разходите за аеронавигационно обслужване, направени от доставчиците на аеронавигационно обслужване в полза на ползвателите на въздушното пространство. Схемата разпределя тези разходи между отделните категории ползватели.

2.   При установяване на разходната база за таксите се прилагат следните принципи:

3.   Държавите-членки се съобразяват със следните принципи при установяване на таксите в съответствие с параграф 2:

4.   Комисията приема подробни правила за прилагане на настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.“

10.

Вмъква се следният член:

„Член 15а

Съвместни проекти

1.   Съвместни проекти може да подпомагат успешното изпълнение на Генералния план УВД. Освен това тези проекти подпомагат постигането на целите на настоящия регламент за подобряване на ефективността на европейската авиационна система в ключови области като например капацитет, ефективност на полетите и разходите, както и устойчивост на околната среда, в рамките на първостепенните цели, свързана с безопасността.

2.   Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, да разработи насоки относно начина, по който тези проекти могат да подпомогнат изпълнението на Генералния план за УВД. Тези насоки не засягат механизмите за използването на подобни проекти по отношение на функционален блок въздушно пространство съгласно договореното между страните във връзка с тези блокове.

3.   Комисията може също така да реши, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, да създаде съвместни проекти за мрежови функции, които са от особено значение за подобряване на цялостното функциониране на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в Европа. Тези общи проекти може да се считат за отговарящи на условията за финансиране от Общността в рамките на многогодишната финансова рамка. За тази цел и без да се засяга компетентността на държавите-членки да решават относно използването на техните финансови средства, Комисията провежда независим анализ на разходите и ползите, както и подходящи консултации с държавите-членки и със съответните заинтересовани страни, в съответствие с член 10 от Рамковия регламент, като проучва всички подходящи средства за финансиране на тяхното изпълнение. Допустимите разходи за изпълнението на общи проекти се възстановяват в съответствие с принципите на прозрачност и недискриминация.“

11.

Членове 16—18 се заменят със следния текст:

„Член 16

Преглед на съответствието

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, осигурява постоянен преглед за наличието на съответствието с принципите и правилата, посочени в членове 14 и 15. Комисията предприема стъпки за установяването на необходимите механизми за използване на опита на Евроконтрол и споделя резултатите от прегледа с държавите-членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство.

2.   По искане на една или повече държави-членки, които считат, че посочените в членове 14 и 15 принципи и правила не се прилагат точно, или по своя собствена инициатива Комисията провежда разследване на всяко твърдение за липса на съответствие или за неприлагане на съответните принципи и/или правила. Без да се засяга член 18, параграф 1, Комисията споделя резултатите от разследването с държавите-членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство. В срок от два месеца след получаване на такова искане, след изслушване на съответната държава-членка и след консултации с Комитета за единно небе в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент, Комисията взема решение за прилагането на членове 14 и 15 от настоящия регламент, както и дали съответната практика може да продължи да бъде прилагана.

3.   Комисията адресира своето решение до държавата-членка и информира доставчика на аеронавигационно обслужване в нея, доколкото той е засегнат юридически. Всяка държава-членка може в срок от един месец да сезира Съвета с разглеждане на решението на Комисията. Съветът с квалифицирано мнозинство може да приеме различно решение в срок от един месец.

Член 17

Преразглеждане на приложенията

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от приложенията с цел вземане предвид развитието на техническите и оперативните концепции, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 5, параграф 4 от Рамковия регламент.

При неотложни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 5, параграф 5 от Рамковия регламент.

Член 18

Поверителност

1.   Националните органи за надзор, действайки в съответствие с националното си законодателство, и Комисията нямат право да разкриват информация от поверителен характер, по-специално информация относно доставчиците на аеронавигационно обслужване, техните делови отношения или техните разходни компоненти.

2.   Параграф 1 не засяга правото за разкриване на информация от националните органи за надзор или от Комисията, когато това е от основно значение за изпълнението на техните задължения, като в тези случаи разкриването на информация е пропорционално и е във връзка с легитимните интереси на доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, летищата или други заинтересовани страни за запазване на тяхната търговска тайна.

3.   Информацията и данните, които се предоставят съгласно схемата за таксуване, посочена в член 14, се оповестяват публично.“

12.

Вмъква се следният член:

„Член 18а

Преглед

Комисията представя проучване пред Европейския парламент и Съвета не по-късно от 4 декември 2012 г., в което се оценяват последиците за правната система, безопасността, промишлеността, икономиката и обществото от прилагането на пазарни принципи при предоставянето на обслужване в областта на комуникациите, навигацията, обзора и аеронавигационната информация, в сравнение със съществуващи или алтернативни организационни принципи и при отчитане на развитието в областта на функционалните блокове въздушно пространство и на наличните технологии.“

13.

Приложение I се изменя, както следва:

1.

Член 2 се заличава;

2.

Член 3 се заменя със следния текст:

„Член 3

Европейски район за полетна информация в горното въздушно пространство (EUIR)

1.   Общността и нейните държави-членки се стремят към създаването и признаването от страна на ИКАО на единен EUIR. За тази цел Комисията представя препоръки до Съвета по всички въпроси, които попадат в компетентността на Общността, в съответствие с член 300 от Договора най-късно до 4 декември 2011 г.

2.   EUIR се проектира така, че да обхваща въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавите-членки в съответствие с член 1, параграф 3, като може да включва също така и въздушно пространство на трети държави от Европа.

3.   Създаването на EUIR не засяга отговорността на държавите-членки за определяне на доставчиците на аеронавигационно обслужване за въздушното пространство, попадащо в тяхната отговорност, в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента за осигуряване на обслужване.

4.   Държавите-членки запазват своите отговорности спрямо ИКАО в рамките на географските граници на районите за полетна информация в горното въздушно пространство и районите за полетна информация, предоставени им от ИКАО към деня на влизане в сила на настоящия регламент.“

3.

Вмъква се следният член:

„Член 3а

Електронна аеронавигационна информация

1.   Без да засяга публикуваната от държавите-членки аеронавигационна информация и по начин, който е в съответствие с тази публикация, Комисията в сътрудничество с Евроконтрол осигурява наличието на електронна аеронавигационна информация с високо качество, представена по хармонизиран начин и отговаряща на изискванията на всички заинтересовани потребители по отношение на качеството и навременността на данните.

2.   За целите на параграф 1 Комисията:

3.   Комисията приема подробни правила за прилагане на настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.“

4.

Член 4 се заменя със следния текст:

„Член 4

Правила за полети и класификация на въздушното пространство

Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, приема правила за прилагане, с цел да:

5.

Член 5 се заличава;

6.

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

Проектиране и управление на мрежата

1.   Мрежовите функции за управление на въздушното движение (УВД) позволяват оптимално използване на въздушното пространство и осигуряват използване на предпочитаните от ползвателите на въздушното пространство траектории, като същевременно позволяват максимален достъп до въздушното пространство и аеронавигационното обслужване. Тези мрежови функции са насочени към подпомагане на инициативи на национално равнище и на равнището на функционални блокове въздушно пространство и се изпълняват по начин, който зачита разделянето на регулаторни и оперативни задачи.

2.   За да бъдат постигнати целите, посочени в параграф 1, и без да се засягат отговорностите на държавите-членки по отношение на национални трасета и структури в областта на въздушното пространство, Комисията осигурява изпълнението на следните функции:

3.   Комисията може да добави функции към списъка на функциите, посочени в параграф 2, след надлежно консултиране със заинтересовани страни от отрасъла. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 5, параграф 4 от Рамковия регламент.

4.   В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, се приемат подробни правила за прилагане на мерките, посочени в настоящия член, с изключение на мерките, посочени в параграфи от 6 до 9. Тези правила за прилагане се отнасят по-специално до:

5.   Други аспекти на дизайна на въздушното пространство, различни от посочените в параграф 2, се разглеждат на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство. Процесът отчита нарастването и сложността на трафика, националните планове за ефективност или плановете за ефективност на функционални блокове въздушно пространство, и включва задълбочена консултация със съответните ползватели на въздушното пространство или съответните групи, представляващи ползватели на въздушното пространство, и по целесъобразност с военните власти.

6.   Държавите-членки поверяват на Евроконтрол или на друг безпристрастен и компетентен орган управлението на потоците въздушно движение в зависимост от съответните условия за надзор.

7.   Правилата за прилагане по отношение на управлението на потоците въздушно движение, включително необходимите условия за надзор, се разработват в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент, и се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, с оглед на оптимизиране на наличния капацитет при използването на въздушното пространство и укрепване на процесите на управление на потоците въздушно движение. Тези правила се основават на прозрачност и ефикасност, като се гарантира гъвкаво и своевременно осигуряване на капацитет в съответствие с препоръките на регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион.

8.   Правилата за прилагане на управлението на потоците въздушно движение подпомагат оперативните решения на доставчиците на аеронавигационно обслужване, летищните оператори и ползвателите на въздушното пространство и обхващат следните области:

9.   Когато разработва и приема правила за прилагане, Комисията, по целесъобразност и без да засяга безопасността, отчита съгласуването между полетните планове и летищните слотове, както и необходимата координация със съседните райони.“

7.

Член 9 се заличава.

1.

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Алтернативна проверка на съответствието

За целите на членове 5 и 6 от настоящия регламент сертификат, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност (15), приложим за съставни части или системи, се счита за декларация на ЕО за съответствие или годност за използване или за декларация на ЕО за проверка, при условие че той доказва съответствие с основните изисквания на настоящия регламент, както и със съответните правила за прилагане по отношение на оперативната съвместимост.

2.

Член 9 се заменя със следния текст:

„Член 9

Преразглеждане на приложенията

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от приложенията, с цел вземане предвид на развитието на техническите или оперативните концепции, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 5, параграф 4 от Рамковия регламент.“

3.

В член 10 се вмъква следният параграф:

„2а.   За целите на параграф 2 от настоящия член държавите-членки могат да обявят системите и съставните части на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) за отговарящи на съществените изисквания и неподлежащи на разпоредбите на членове 5 и 6.“

4.

Приложение II се изменя, както следва:

14.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 300/51

(1)

Завършването на вътрешния пазар на автомобилни превози в условия на лоялна конкуренция изисква еднообразно прилагане на общи правила за допускане до професията автомобилен превозвач на товари или на пътници („професията автомобилен превозвач“). Тези общи правила ще допринесат за повишаване на професионалната квалификация на автомобилните превозвачи, за рационализиране на пазара, за подобряване на качеството на услугата в интерес на автомобилните превозвачи, техните клиенти и икономиката като цяло, както и за по-голяма пътна безопасност. Те ще допринесат също така за реалното упражняване на правото на установяване на автомобилните превозвачи.

(2)

Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно допускане до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози (4) определя минималните условия за допускане до професията автомобилен превозвач, както и взаимното признаване на документите, които се изискват за тази цел. Въпреки това опитът, оценката на въздействието и различни проучвания сочат, че посочената директива се прилага непоследователно от държавите-членки. Тези различия имат редица отрицателни последици, и по-специално нарушаване на конкуренцията, непрозрачност на пазара и разлики при осъществяване на мониторинг, както и риск предприятия, чийто персонал е с по-ниска професионална квалификация, да проявяват небрежност по отношение на или да спазват в по-малка степен правилата за пътна безопасност и социалните стандарти, което може да навреди на репутацията на отрасъла.

(3)

Тези последици имат още по-голям отрицателен ефект, тъй като могат да нарушат доброто функциониране на вътрешния пазар на автомобилни превози поради факта, че пазарът на международни превози на товари и на някои каботажни превози е достъпен за предприятия от цялата Общност. Единственото условие, наложено на тези предприятия, е да притежават лиценз на Общността, който може да бъде получен, при условие че изпълняват изискванията за допускане до професията автомобилен превозвач, установени с Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (5) и Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози (6).

(4)

Поради това е целесъобразно да се модернизират съществуващите правила за допускане до професията автомобилен превозвач, за да се гарантира тяхното по-еднообразно и по-ефективно прилагане. Тъй като спазването на тези правила представлява основно условие за достъп до пазара на Общността, а приложимите инструменти на Общността в тази област са регламенти, най-подходящ инструмент за регулиране на допускането до професията автомобилен превозвач е регламентът.

(5)

На държавите-членки следва да се позволи да адаптират условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач в най-отдалечените региони, посочени в член 299, параграф 2 от Договора, поради особените характеристики и ограниченията в тези региони. Същевременно установените в тези региони предприятия, които спазват условията за упражняване на професията автомобилен превозвач единствено вследствие на такова адаптиране, не следва да получават лиценз на Общността. Адаптирането на условията за упражняване на професията автомобилен превозвач не следва да създава пречки за предприятията, които биха били допуснати до професията автомобилен превозвач и които отговарят на общите условия, установени в настоящия регламент, да извършват транспортна дейност в най-отдалечените региони.

(6)

За да се осигури лоялна конкуренция, общите правила за упражняване на професията автомобилен превозвач следва да се прилагат възможно най-пълно за всички предприятия. Същевременно не е необходимо в приложното поле на настоящия регламент да се включат предприятията, които извършват единствено превози с много малко въздействие върху пазара на превози.

(7)

Държавата-членка на установяване носи отговорност за провеждане на проверките за това дали предприятието спазва по всяко време условията, определени в настоящия регламент, за да бъдат компетентните органи на тази държава-членка в състояние при необходимост да вземат решение за спиране на действието или отнемане на разрешенията, които позволяват на предприятието да осъществява дейност на пазара. Точното спазване на условията за допускане до професията автомобилен превозвач и надеждният мониторинг предполагат предприятията да бъдат трайно и действително установени.

(8)

Физическите лица, които отговарят на изискванията за добра репутация и професионална компетентност, следва да бъдат ясно определени и посочени на компетентните органи. Тези лица („ръководители на транспортната дейност“) следва да пребивават в държава-членка и да ръководят действително и постоянно транспортната дейност на предприятия за автомобилни превози. Затова е уместно да се уточни при какви условия се счита, че дадено лице ръководи действително и постоянно транспортната дейност на дадено предприятие.

(9)

Добрата репутация на ръководителя на транспортната дейност изисква той да не е осъждан за тежки престъпления и да не са му налагани санкции за сериозно нарушение, по-специално на правилата на Общността в областта на автомобилния транспорт. Присъда или санкции, наложени на ръководител на транспортната дейност или на предприятие за автомобилни превози в една или повече държави-членки за най-тежките нарушения на разпоредбите на Общността следва да водят до загуба на добрата репутация, при условие че компетентният орган установи, че преди неговото окончателно решение е надлежно проведена и документирана процедура по разследване, осигуряваща основни процесуални права, както и че са зачетени съответните права на обжалване.

(10)

Необходимо е предприятията за автомобилни превози да имат минимална финансова стабилност, за да се гарантира нормалното започване на дейността им и доброто им управление. Банкова гаранция или застраховка за професионални рискове може да представлява лесен и финансово изгоден метод за доказване на финансовата стабилност на предприятията.

(11)

Високото ниво на професионална квалификация следва да увеличи социално-икономическата ефективност на сектора на автомобилния транспорт. Поради това кандидатите за поста ръководител на транспортната дейност следва да притежават качествени професионални знания. За да се гарантира по-голяма еднородност на изпитите, както и да се насърчи постигането на високо качество на обучението, е целесъобразно да се предвиди държавите-членки да разрешават създаването на изпитните центрове и центровете за обучение според определени от тях критерии. Ръководителите на транспортната дейност следва да притежават необходимите знания за управление както на вътрешни, така и на международни превози. Възможно е списъкът с учебните дисциплини, по които се изискват познания за получаване на удостоверение за професионална квалификация, както и редът и условията за организиране на изпити, да се изменят в хода на техническия прогрес, поради което следва да се предвиди възможност за тяхното актуализиране. Държавите-членки следва да имат възможност да освободят от изпити лица, които могат да представят доказателства за продължителен опит в ръководството на транспортна дейност.

(12)

Лоялната конкуренция и автомобилните превози, при които се спазват изцяло правилата, предполагат еднаква степен на мониторинг от страна на държавите-членки. Националните органи, които отговарят за мониторинга на предприятията и следят за валидността на разрешенията им, имат основна роля в това отношение и следва да се гарантира, че при необходимост те вземат подходящи мерки, по-специално в по-сериозните случаи чрез спиране на действието или отнемане на разрешенията, или за обявяване на неспособността на ръководители на транспортната дейност, които системно проявяват небрежност или действат недобросъвестно. Това трябва да бъде предшествано от надлежна оценка на мярката по отношение на принципа на пропорционалност. Предприятието следва обаче да бъде предупредено предварително и да разполага с разумен срок, за да отстрани нередностите, преди да му бъдат наложени тези санкции.

(13)

По-добре организираното административно сътрудничество между държавите-членки би подобрило ефективността на мониторинга на предприятията, осъществяващи дейността си в няколко държави-членки, и би намалило административните разходи. Електронните регистри на предприятията, свързани в рамките на Общността, които спазват правилата на Общността за защита на личните данни, биха улеснили това сътрудничество и намалили разходите, свързани с проверки както на предприятията, така и на администрациите. В някои държави-членки вече съществуват национални регистри. Изградена е също и инфраструктура с оглед насърчаване на връзките между държавите-членки. Следователно по-системното използване на електронните регистри би могло да допринесе значително за намаляването на административните разходи за проверки и за подобряването на ефективността им.

(14)

Някои данни в националните електронни регистри, свързани с нарушения и санкции, имат личен характер. Следователно държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазването на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (7), по-специално по отношение на мониторинга на обработката на лични данни от органите на публична власт, правото на съответните лица на получаване на информация, правото им на достъп и възражение. За целите на настоящия регламент изглежда необходимо подобни данни да се съхраняват за минимален срок от две години, за да се избегне установяването в други държави-членки на предприятия, които са лишени от права.

(15)

С оглед подобряване на прозрачността и създаване на възможност за клиента на предприятие за превози да провери дали това предприятие притежава подходящото разрешително, някои данни, фигуриращи в националния електронен регистър следва да бъдат публично достъпни, при условие че са спазени съответните разпоредби за защита на данните.

(16)

Свързването на националните електронни регистри е от основно значение, за да се осигури бърз и ефикасен обмен на информация между държавите-членки и да се гарантира, че автомобилните превозвачи не са подведени от възможността да извършат или да поемат риска да извършат тежки нарушения в държава-членка, различна от тяхната държава-членка на установяване. Това свързване изисква съвместното определяне на точен формат на данните, които трябва да бъдат обменени, както и на техническите процедури за обмен на такива данни.

(17)

За да се осигури ефективен обмен на информация между държавите-членки, следва да бъдат посочени национални звена за контакт и да бъдат уточнени някои общи процедури, свързани най-малко със сроковете и вида на информацията, която трябва да бъде предадена.

(18)

За да се улесни свободата на установяване, представянето на подходящи документи, издадени от компетентен орган на държавата-членка, в която е пребивавал ръководителят на транспортната дейност, следва да се приема като достатъчно доказателство за добра репутация с оглед допускане до професията автомобилен превозвач в държавата-членка на установяване, при условие че може да се установи, че съответните лица не са били обявени за неспособни да упражняват тази професия в други държави-членки.

(19)

По отношение на професионалната компетентност, за да се улесни свободата на установяване, само един образец на удостоверение, издадено съгласно настоящия регламент, се приема за достатъчно доказателство в държавата-членка на установяване.

(20)

На общностно равнище е необходим по-строг мониторинг на прилагането на настоящия регламент. Това предполага предоставяне от Комисията на редовни съставени въз основа на националните регистри доклади за добрата репутация, финансовата стабилност и професионалната компетентност на предприятията в сектора на автомобилния транспорт.

(21)

Държавите-членки следва да предвидят санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(22)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно осъвременяването на правилата за допускане до професията автомобилен превозвач, за да се осигури по-еднообразното и ефективно прилагане на тези правила в държавите-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на настоящия регламент, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(23)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(24)

По-специално на Комисията следва да бъде представено правомощието за съставяне на списък с категориите, видовете и тежестта на нарушенията, които водят до загуба на добрата репутация на автомобилните превозвачи, за адаптиране към техническия прогрес на приложения I, II и III към настоящия регламент относно знанията, които да се вземат под внимание за признаване на професионалната компетентност от държавите-членки, и относно образеца на удостоверение за професионална компетентност, и за съставяне на списък с нарушенията, които, наред с определените в приложение IV към настоящия регламент, могат да доведат до загубата на добрата репутация. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(25)

Директива 96/26/ЕО следва да бъде отменена,