22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/1

(1)

С Регламент (ЕО) № 1487/2005 (2) („първоначален регламент“) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои готови тъкани от полиестерни влакна („ТПВ“ или „разглеждан продукт“) с произход от Китайската народна република („КНР“ или „засегната държава“). Периодът на разследване, използван в разследването, довело до горепосочения регламент („първоначално разследване“) беше периодът от 1 април 2003 г. до 31 март 2004 г. („първоначален период на разследване“ (ПР).

(2)

След подновено разследване за усвояването на антидъмпинговите мита тези мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1087/2007 на Съвета (3). Митническите ставки, които са в сила понастоящем, варират от 14,1 % до 74,8 %.

(3)

На 1 април 2008 г. Комисията получи заявление съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент за започване на частично междинно преразглеждане с цел проверка дали определени видове продукти попадат в обхвата на настоящите антидъмпингови мерки.

(4)

Заявлението беше подадено от Hüpeden GmbH & Co KG („заявител“), вносител, установен в Германия.

(5)

Заявителят твърди, че продуктът, който той внася, се използва единствено за производството на специална самозалепваща се лента за изолация на кабели в кабелни снопове на двигатели, главно двигатели на леки автомобили (наричана по-нататък продукт тип „лента“), и че техническите и химическите характеристики на продукта тип „лента“ се различават от тези на разглеждания продукт, така както е определен в първоначалното разследване. По-специално, якостта на опън и разцветките на продукта тип „лента“ изглеждат различни. Заявителят твърди, че поради това продуктът тип „лента“ следва да бъде считан за продукт, попадащ извън обхвата на първоначалното разследване, и по тази причина той не трябва да бъде предмет на горепосочените мерки.

(6)

Като установи, след консултации с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства, които обосновават започването на частично междинно преразглеждане, Комисията обяви чрез известие, публикувано на 26 юни 2008 г. в Официален вестник на Европейския съюз  (4), започването на частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, ограничено до проучване на продуктовия обхват. Конкретната цел на преразглеждането е да се определи дали продуктът тип „лента“ е част от разглеждания продукт, така както е определен в първоначалното разследване.

(7)

Комисията уведоми официално властите на КНР и всички други страни, за които е известно, че са засегнати, а именно производители износители в засегнатата държава, производители, както и потребители и вносители в Общността, за започването на разследване за частично междинно преразглеждане. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да представят писмено становищата си и да поискат изслушване в срока, определен в известието за започване на разследването. Всички заинтересовани страни, които поискаха това и посочиха, че съществуват конкретни причини да бъдат изслушани, получиха тази възможност.

(8)

Комисията изпрати въпросници на всички страни, за които е известно, че са засегнати, както и на всички други страни, които се представиха в рамките на сроковете, посочени в известието за започване на разследването.

(9)

С оглед на обхвата на преразглеждането, не бе определен период на разследване за целите на настоящото преразглеждане. Информацията, получена от попълнения въпросник, се отнасяше до периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. („разглеждания период“). Бе поискана информацията относно обема и стойността на продажбите/покупките, обема и капацитета на производство на продукта тип „лента“ и всички видове ТПВ през разглеждания период. Освен това засегнатите страни бяха помолени да коментират разликите или сходствата между продукта тип „лента“ и всички други видове ТПВ по отношение на техния производствен процес, техническите им характеристики, крайните приложения, взаимната заменяемост и др.

(10)

Бяха получени отговори на въпросниците от заявителя, един китайски производител износител на продукт тип „лента“, един производител от Общността на продукт тип „лента“, двама производители от Общността на други видове ТПВ и един потребител на продукт тип „лента“.

(11)

Комисията изиска и провери цялата информация, счетена за необходима, за да се направи оценка за това дали е налице необходимост от изменение на обхвата на съществуващите антидъмпингови мерки и проведе проверки на място в помещенията на следните дружества:

(12)

Всички страни бяха уведомени относно основните факти и съображения, въз основа на които бяха направени заключенията в настоящото разследване за целите на преразглеждането („окончателното разгласяване“). На тях им бе предоставен и срок, в който могат да изложат становищата си след разгласяването.

(13)

Представените от страните устни и писмени коментари бяха надлежно разгледани и в последващите съображения е взето отношение по тях.

(14)

Разглежданият продукт, така както е определен в първоначалния регламент, представлява изтъкани от прежди от синтетични влакна тъкани, които съдържат 85 тегловни % или повече крепирани и/или некрепирани полиестерни влакна, багрени (включително обагрени в бяло) или печатани, с произход от КНР, попадащи понастоящем под кодове по КН ex 5407 51 00, 5407 52 00, 5407 54 00, ex 5407 61 10, 5407 61 30, 5407 61 90, ex 5407 69 10 и ex 5407 69 90.

(15)

На първо място беше разгледан въпросът дали продуктът тип „лента“ попада в обхвата на мерките, наложени на някои видове готови тъкани от полиестерни влакна с произход от Китайската народна република, както се посочва в първоначалния регламент. Впоследствие бе разгледан въпросът дали обхватът на продукта може да бъде изменен на основание, че продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ не съставляват един и същи продукт.

(16)

Припомня се, че ТПВ се произвеждат чрез изтъкаване на тъкан от прежди от полиестер и нанасяне на апретура към тази тъкан. Преждите могат да бъдат или да не бъдат предварително оцветени. Апретирането обикновено представлява печатане или багрене на изтъканите тъкани, но може да бъде извършено и допълнително апретиране с цел постигане на подобие на кадифе или например за да бъде направена тъканта хидрофобна.

(17)

В съображение 8 от първоначалния регламент се посочва, че разглежданият продукт следва да бъде разграничаван от ТПВ, изтъкани от прежди в различни цветове, при които предварително оцветена прежда се изтъкава на плат, а десенът се създава чрез изтъкаване на рисунъка. Тези тъкани попадат под кодове по КН 5407 53 00 и 5407 61 50 и са изключени от продуктовия обхват, а по този начин и от действащите антидъмпингови мерки.

(18)

В своето заявление за преразглеждане заявителят твърди, че продуктът тип „лента“ не попада в обхвата на разглеждания продукт, така както е определен в първоначалния регламент, тъй като е изтъкан от предварително оцветени прежди и по тази причина съответства на продукта, описан в съображение 17 по-горе. Заявителят също така обяснява, че той неотменно е декларирал своя внос на продукт тип „лента“ с произход от КНР под код по КН 5407 53 00 дори преди налагането на антидъмпинговите мерки през 2005 г. Във връзка с това твърдение следва да бъде отбелязано, че антидъмпингов регламент като настоящия не е подходящият правен инструмент, посредством който да се определи под кой код по КН е трябвало да бъдат класирани конкретни доставки. Това е преди всичко въпрос, който следва да бъде разгледан от националните органи, по необходимост чрез използване на обвързваща тарифна информация и/или посредством отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейските общности. Независимо от този факт, ако не е възможно нито един от продуктите, внасяни от заявителя, да бъде предмет на антидъмпинговото мито, наложено от първоначалния регламент, настоящото разследване за целите на преразглеждането изглежда не би имало никакъв практически смисъл. В това отношение разследването разкри, че продуктът тип „лента“ е изработен от предварително оцветени прежди, но че тези прежди не са с различен цвят и че не се получава никакъв забележим рисунък при тъкане с прежди от такъв вид. По тази причина за целите на настоящото разследване се приема, че продуктът тип „лента“ може да бъде разграничен от продукта, описан в съображение 17 по-горе.

(19)

След окончателното разгласяване заявителят изтъкна, че продуктът тип „лента“ следва да се разглежда като произведен от прежди с различни цветове, тъй като въглеродът, който не се е стопил хомогенно с полиестерната прежда, създава нюанси на черния цвят във влакното. Заявителят обосновава това твърдение като се позовава на забележките към подпозициите в раздел XI от част втора на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (5), в които определението на „тъкани от прежди с различни цветове“ включва съставени от прежди с различни цветове или от прежди с различни нюанси на един и същи цвят, като освен това заявителят се позовава на становището на независими експерти.

(20)

В отговор на това твърдение следва да се припомни, че настоящият регламент няма за цел да определи под кои кодове на КН следва да се декларира вноса на продукта тип „лента“. Поради това бе счетено, че посоченото твърдение не е от значение за целите на настоящото разследване, тъй като, както бе посочено по-горе, въпросите относно митническото класиране са преди всичко от компетентността на националните органи.

(21)

В своето заявление за преразглеждане заявителят освен това твърди, че на етапа на започване и на етапа на временните мерки, първоначалното разследване е било съсредоточено върху ТПВ, използвани единствено за изработката на облекло, както и че само тези видове тъкани е следвало да бъдат включени в определението на разглеждания продукт и да бъдат предмет на антидъмпинговите мерки. Заявителят също така подчерта, че продуктовият обхват на първоначалното разследване е бил разширен единствено в първоначалния регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мерки, които обхващат всички видове приложения. В допълнение той твърди, че продуктът тип „лента“ намира много специфично приложение в автомобилната промишленост и по тази причина не следва да бъде считан за част от разглеждания продукт.

(22)

Във връзка с това искане се отбелязва, че известието за започване на първоначалното разследване (6) се позовава на ТПВ, които „обикновено се използват за изработване на облекло“, а не на ТПВ, използвани единствено за изработване на облекло. Това означава, че не е било извършено никакво разширяване на обхвата на разглеждания продукт в периода между етапа на започването и етапа на налагането на окончателните мерки, както се твърди от заявителя. Освен това, като се изключи пояснение във връзка с продуктовия обхват по отношение включването на „обагрени в бяло“ ТПВ, липсва каквото и да било друго различие между разглеждания продукт, така както е определен в Регламент (ЕО) № 426/2005 на Комисията (7) („временния регламент“) и окончателния регламент от първоначалното разследване (т.е. първоначалния регламент). И в двата регламента нито разпоредителната част (член 1, параграф 1), нито съображенията, свързани с определението на разглеждания продукт, освобождават от мито ТПВ, внесени за специфично крайно приложение. Във временния регламент, най-вече в съображение 11, първо изречение от него, разглежданият продукт е описан от гледна точка на неговите физически характеристики. Отново само се посочва, че ТПВ „обикновено“ се използват за изработка на облекло, без това по какъвто и да било начин да обуславя попадането им в обхвата на разследването и/или (временното) мито. По-късно, предвид многобройните възможни приложения, които бяха открити в хода на първоначалното разследване, например изработка на мебели или декорация на дома, в съображение 6 от първоначалния регламент изрично беше напомнено, че всички ТПВ попадат в определението на продукта, независимо от крайното им приложение. По тази причина продуктът тип „лента“ и всички други ТПВ, включително ТПВ за използване в автомобилната промишленост, бяха включени в определението на разглеждания продукт в рамките на първоначалното разследване.

(23)

Заявителят също така твърди, подобно на описаните по-горе доводи, че той не е могъл правилно да упражни своето право на защита в първоначалното разследване, тъй като обхватът на разглеждания продукт е бил разширен в периода между етапа на временните и етапа на окончателните мерки, като същевременно на страните, които евентуално биха били заинтересовани, не е изпратена каквато и да било конкретна информация, която се отнася до тази промяна. Заявителят твърди, че това е причината, поради която нито той, нито неговият доставчик от Китай са оказали съдействие при първоначалното разследване.

(24)

Припомня се, че както е посочено в съображение 22, обхватът на определението на продукта не е бил разширен по време на първоначалното разследване, тъй като другите възможни приложения, различни от изработката на облекло, са били проучвани още в етапа на започване. Освен това, заявителят е опитен търговски вносител, който е оказвал съдействие при други антидъмпингови разследвания и по тази причина е добре осведомен за процедурите и източниците на информация (като Официален вестник), свързани с тези разследвания. В този контекст е важно да се отбележи също така че, както е посочено в съображения 9 и 10 от първоначалния регламент, няколко заинтересовани страни са предявили искания срещу налагането на мерки върху ТПВ за приложения, различни от изработка на дрехи (например изработка на мебели, декорация на дома, изработка на чадъри). Това показва, че заинтересованите страни са разбрали, че разследването никога не е било ограничено до ТПВ, използвани за изработка на облекло. С оглед на изложеното по-горе, исканията следваше да бъдат отхвърлени.

(25)

След окончателното разгласяване заявителят освен това изтъкна, че е представил коментари в хода на първоначалното разследване и че наред с това активно е обсъждал случая с редица текстилни сдружения, участвали в посоченото разследване. Според заявителя, в нито един момент Комисията не е указала, че продуктът тип „лента“ може да попада в обхвата на разследването или мерките.

(26)

На първо място следва да се отбележи, че безспорно провеждането на първоначалното разследване е било известно на заявителя в пълна степен. Освен това, както бе обяснено по-горе, посоченото разследване обхващаше от самото начало ТПВ. Също така заявителят не е представил никакво доказателство за това, Комисията някога да е изключвала продукта тип „лента“ от обхвата на първоначалното разследване или за това, някоя от страните някога да е предложила Комисията да направи това. В действителност представените от заявителя коментари в хода на първоначалното разследване се отнасяха до аспекти на процедурата, свързани с общия интерес на Общността, и до въпроси, свързани с евентуалното включване на избелени или неизбелени тъкани в обхвата на антидъмпинговите мерки. Възможно е заявителят да не се е считал за засегнат от първоначалното разследване по отношение на вноса на продукта тип „лента“. Ако случаят действително е такъв, то това изглежда се дължи на обстоятелството, че заявителят е декларирал внасяния от него продукт тип „лента“ под код по КН 5407 53 00, който не е бил предмет на първоначалното разследване. Обхватът на дадено разследване обаче не се ограничава поради обстоятелството, че даден оператор може да е декларирал стоки, които попадат в този обхват, под неправилен код по КН. На това основание твърдението на заявителя следваше да бъде отхвърлено.

(27)

С оглед на изложеното по-горе се потвърждава, че вносът на продукт тип „лента“ с произход от КНР попада в обхвата на мерките, описани в първоначалния регламент.

(28)

С цел разглеждането на въпроса дали продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ съставляват един и същ продукт, продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ бяха сравнени от гледна точка на основни физически, технически и/или химически характеристики. Бяха разгледани също така и други допълнителни критерии като производствен процес, цени, крайни приложения и взаимозаменяемост.

(29)

Разследването показа, че преждите, използвани за подготвяне на нишките преди изтъкаване на продукта тип „лента“, съдържат малък процент въглерод (под 3 %). При производството на такава прежда малки парченца, съдържащи въглерод, се разтопяват заедно с парченца чист полиестер и стопеният материал се прокарва през малки отвори с цел получаване на черни влакна. След това тези влакна се изпридат на черни прежди.

(30)

Добавянето на въглерод към суровината придава на продукта тип „лента“ черен цвят, който е устойчив на разнообразни видове обработки за обезцветяване, независимо дали химична обработка (изпиране в сапунена вода или потапяне в разтворител) или механична обработка (търкане на сухо или мокро). Използването на тази суровина също така намалява якостта на опън на влакното тип „лента“ в сравнение с другите видове ТПВ, изработени от същия брой нишки.

(31)

Заявителят твърди, че в допълнение този продукт тип „лента“ може да бъде разграничен от другите видове ТПВ, тъй като неговата понижена якост на опън позволява той да бъде късан ръчно. Това свойство на продукта тип „лента“ е специфично изискване на автомобилната промишленост, което позволява на работниците да режат бързо самозалепващата се лента при подготовка на изолираните кабели.

(32)

При все това производител на продукт тип „лента“ от Общността понастоящем произвежда друг вид продукт тип „лента“, използван и в автомобилната промишленост, който не може да бъде късан ръчно. Тази тъкан също е изработена от прежди със съдържание на въглерод, но процентното съдържание на въглерод в преждата е по-ниско отколкото при продукта тип „лента“, произвеждан от съдействащия китайски производител износител и внасян от заявителя. Посочената производствена дейност и спецификациите на продавания от производителя от Общността продукт бяха подложени на наблюдение по време на проверката на място от страна на Комисията. Беше констатирано също така и че други видове ТПВ също могат да бъдат късани ръчно, ако броят на нишките в тъканта е малък. По тази причина това свойство не може да бъде считано за присъщо свойство на продукта тип „лента“, отличаващо го спрямо другите видове ТПВ, или за характеристика, която би позволила продуктът тип „лента“ да бъде изключен от определението на разглеждания продукт. Същото важи и по отношение на сравнението по якост на опън.

(33)

След окончателното разгласяване заявителят отново изтъкна, че продуктът тип „лента“ има измеримо по-малка якост на опън от ТПВ, тъй като якостта на опън на продукта тип „лента“ е с 20 % по-малка от якостта на опън на ТПВ със същия брой нишки. Известно е, че ТПВ с малък брой нишки могат да бъдат късани ръчно, но че може да загубят годността си върху тях да бъде нанесено покритие от лепило, тъй като лепилото ще проникне през тъканта поради ниската ѝ плътност.

(34)

Във връзка с това твърдение следва да се отбележи, че в хода на разследването нито една от заинтересованите страни не можа да посочи ясен и обективен праг по отношение на якостта на опън, така че продуктът тип „лента“ да може да бъде разграничен от други видове ТПВ, а не само от ТПВ със същия брой нишки. Освен това при разследването се установи, че продуктът тип „лента“ с по-голяма якост на опън може да бъде произвеждан в зависимост от спецификациите, изисквани от потребителите на този продукт. На последно място, заявителят не предостави абсолютни прагове за якостта на опън и за плътността, под стойностите на които лепилото би прониквало през тъканта. Поради това тези твърдения следваше да бъдат отхвърлени.

(35)

Що се отнася до естеството на суровината, използвана за изработката на продукт тип „лента“, следва да се има предвид, че процентното съдържание на въглерод в преждата е много ниско: от 1 % до 3 % според данните, получени за продуктите тип „лента“, които бяха проучени по време на разследването. По време на разследването също така беше демонстрирано, че не е възможно да се измери точното процентно съдържание на въглерод, след като преждата вече е готова. По тази причина е много трудно да се открие наличието на въглеродно съдържание в тъканта. Това бе потвърдено от заявителя в представените от него коментари след окончателното разгласяване.

(36)

По отношение на цвета на продукта тип „лента“, на първо място се посочва, че за разлика от твърденията на заявителя, че продуктът тип „лента“ може да бъде единствено черен, готовата тъкан тип „лента“ може да бъде или черна, или сивкава в зависимост от процентното съдържание на въглерод в преждата. Подчертава се, че ТПВ, обагрени в черен или сивкав цвят след изтъкаване, изглеждат точно като продуктите тип „лента“ и че тези различни видове не могат да бъдат разграничени с невъоръжено око.

(37)

Що се отнася до цветовата устойчивост на продукта тип „лента“, установено е, че тъканта тип „лента“ е устойчива на обработки за обезцветяване, но по време на разследването също така е констатирано, че ТПВ, изработени от предварително оцветена прежда, също могат да бъдат цветоустойчиви. Освен това в хода на разследването не е могъл да бъде идентифициран никакъв измерим праг за разграничаване между тъкани, считани за податливи на обезцветяване, и тъкани, считани за неподатливи на обезцветяване, особено по отношение на ТПВ, съставени от предварително обагрени тъкани. Действително следва да се отбележи, че съгласно забележките към подпозициите в приложение I, част втора, раздел XI към Регламент (ЕИО) № 2658/87 определението за „обагрени тъкани“ включва съставени от оцветена само в един цвят прежда тъкани. Съгласно същия документ определението за „цветни прежди“ включва прежди, обагрени в маса в цвят, различен от белия. По тази причина цветовата устойчивост не може да бъде считана за основно различие между продукта тип „лента“ и другите видове ТПВ.

(38)

След окончателното разгласяване заявителят представи доклад от технически институт, специализиран в областта на текстилните и химическите продукти, чиято цел е да докаже, че цветовата устойчивост на продукта тип „лента“ е характеристика, присъща на продукта тип „лента“. Докладът се основава на т.нар. метод Baumgarte, който се състои в потапянето на тъканта в разтворител като например хлорбензол. След този тест тъканите тип „лента“ запазват черния си цвят, а ТПВ, чиято повърхност е обагрена в черно, ще се обезцветят, като разтворителят ще се оцвети.

(39)

След като в тази връзка бяха разгледани различните доклади, предоставени в хода на разследването от заявителя, следва да се отбележи, че експертите разграничават два начина на багрене на ТПВ: или посредством потапянето на преждата или самата тъкан в багрилна баня (повърхностно багрене), или посредством стопяването на оцветителя в полиестера при произвеждането на преждата (багрене в маса). Предложената в различните доклади методология позволява да се разграничат обагрените в маса в черен цвят ТПВ от други черни повърхностно багрени ТПВ. Посочените доклади обаче не доказват, че продуктът тип „лента“ е единственият възможен вид на обагрени в маса в черен цвят ТПВ. Поради това в докладите не е предвиден начин за разграничаване на продукта тип „лента“ от ТПВ, произведени от обагрени в маса в черен цвят прежди. В докладите дори се потвърждава, че обагрените в маса ТПВ биха показали устойчивост и при тест за обезцветяване с разтворител. Вследствие на това устойчивостта на разтворител не може да се счита за характеристика, присъща на продукта тип „лента“ в сравнение с други ТПВ, и това твърдение също следваше да бъде отхвърлено.

(40)

С оглед на гореизложеното беше направено заключение, че въпреки наличието на някои различия, не съществуват физически, технически и/или химически характеристики, които биха позволили да се направи ясно разграничение между продукта тип „лента“ и другите видове ТПВ.

(41)

Разследването показа, че за производството на продукт тип „лента“ и други видове ТПВ могат да се използват едни и същи производствени съоръжения, тъй като се използват едни и същи тъкачни станове за изтъкаване на всички видове ТПВ, а процесът на апретиране обикновено се възлага на подизпълнител както за продукт тип „лента“, така и за други видове ТПВ. В действителност всички производители на продукт тип „лента“, чиито производствени помещения бяха посетени по време на разследването, произвеждат продукт тип „лента“ и други видове ТПВ.

(42)

При все това, разследването показа, че съществуват някои различия между апретирането на продукта тип „лента“ и апретирането на другите видове ТПВ. Тъй като върху продукта тип „лента“ накрая се нанася покритие от лепило, преди да бъде продаден той се изглажда от едната страна, така че покритието от лепило да прави лепкава само неизгладената страна (така нареченият процес на „каландриране“). В допълнение, не е необходимо към продукта тип „лента“ да бъде прилагано багрене или печатане, за да се получи черният му цвят за разлика от другите обагрени видове ТПВ. При все това, съществува голямо разнообразие от възможни апретури и сред другите видове ТПВ, но независимо от този факт, всички тези видове са счетени за един и същ продукт в първоначалното разследване.

(43)

След окончателното разгласяване заявителят изтъкна, че обстоятелството, че съоръженията за производство са едни и същи, не е основание за констатацията, че ТПВ, произведени от предварително обагрени прежди, следва да се считат за един и същ продукт.

(44)

По отношение на това твърдение следва да се припомни, че както бе посочено в съображение 28, установяването дали продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ следва да се считат за един и същ продукт действително се извършва главно въз основа на физическите, техническите и/или химическите характеристики на продукта. Могат да бъдат разгледани обаче и други субсидиарни критерии като например производственият процес и взаимната заменяемост на различните видове продукти. Следователно по отношение на това твърдение се отбелязва, че целта на настоящото разследване не е да се изследва дали ТПВ, изработени от предварително обагрени прежди, са част от разглеждания продукт, а по-специално дали продуктът тип „лента“ е част от разглеждания продукт. На това основание това твърдение следваше да бъде отхвърлено.

(45)

Заявителят освен това изтъква, че са налице различия в производствения процес, тъй като се използва различна суровина и в сравнение с други видове ТПВ за производството на продукта тип „лента“ не е необходимо последващо багрене или печатане.

(46)

По отношение на това твърдение относно различията в суровината в съображение 29 беше установено, че суровината, използвана за продукта тип „лента“, малко се различава от другите предварително обагрени прежди, използвани за производството на ТПВ, тъй като съдържа въглерод в малко съотношение. Следва обаче да се припомни, че всички страни, в това число и заявителят, изразиха съгласие, че е невъзможно да се измери съдържанието на въглерод в крайния продукт, така че суровината, която малко се различава, не може да бъде установена в крайния продукт. Следователно това твърдение следваше да бъде отхвърлено.

(47)

Заявителят твърди също, че по-рано липсата на багрене или печатане е била използвана, за да бъдат изключени от обхвата на мерките т.нар. сиви тъкани и този подход следва да се използва и по отношение на продукта тип „лента“.

(48)

По отношение на това твърдение за липсата на етап на багрене или печатане в производствения процес на крайния продукт тип „лента“ следва да се отбележи, че същото се отнася и за ТПВ, изработени от предварително обагрени прежди, както и че ТПВ, изработени от предварително обагрени прежди, са част от разглеждания продукт. Сивите тъкани действително бяха счетени за различен продукт от ТПВ, но продуктът тип „лента“ не може да се счита за сива тъкан, тъй като след изтъкаването се подлага на няколко довършителни операции като каландриране (обяснено в съображение 42) и обработка с ширилна машина (топлинна обработка, за да се избегне свиването на тъканта), както и обезскробване (операция на изпиране, при която се отстранява скробът, добавен към преждата преди изтъкаването). Следователно това твърдение следваше да бъде отхвърлено.

(49)

С оглед на гореизложеното се прави заключението, че производственият процес на продукта тип „лента“ е много подобен на производствения процес на другите видове ТПВ.

(50)

Според проверената информация, събрана по време на разследването, не съществува никаква съществена разлика между цената на продукта тип „лента“ и черните ТПВ, багрени след изтъкаване: по-високата себестойност на суровината, използвана за продукта тип „лента“, изглежда се компенсира от липсата на разходи за багрене или печатане. По тази причина и противно на твърдението на заявителя, изложено в неговото заявление за преразглеждане, продуктът тип „лента“ не може да бъде счетен за продукт с висока добавена стойност при съпоставянето му с други видове ТПВ.

(51)

Отчетен е фактът, че продуктът тип „лента“ се използва основно за производството на самозалепваща се лента за изолация на кабели в автомобилната промишленост. Продуктът тип „лента“ е доста широко разпространен продукт за този вид приложение, което се потвърждава от каталозите на големите производители на самозалепващи се ленти за приложения в автомобилната промишленост в Общността. Другите видове ТПВ също могат да бъдат използвани за производството на оцветена самозалепваща се лента за автомобилната промишленост, но за различно приложение, напр. за маркировка.

(52)

При все това, по време на разследването беше наблюдавано поне още едно възможно приложение на продукта тип „лента“: върху продукта тип „лента“ може да бъде нанесено сребърно покритие с цел изработка на непрозрачни капаци за прозорци за каравани и разследването установи, че понастоящем се извършват продажби на продукта тип „лента“ с оглед на това специфично приложение. Припомня се, че ТПВ могат да бъдат използвани за много видове приложения, различни от изработка на облекло, включително за изработката на тъкани за затъмняващи завеси, чанти, тапицерия, офис мебели и пр., за което свидетелства публично достъпна информация. В допълнение, една заинтересована страна заяви, че продуктът тип „лента“ може да се използва за изработка на облекло, например за изработване на подплата. Освен това, с оглед на ниското ниво на съдействие от страна на производителите на продукти тип „лента“ в КНР, не може да бъде изключена възможността за съществуването на други приложения на продукта тип „лента“.

(53)

Също така следва да бъде отбелязано, че техническите характеристики на продукта тип „лента“ позволяват той да бъде използван като тапицерия за седалки, което го прави взаимозаменяем с другите видове ТПВ, използвани за това приложение, и предмет на антидъмпингови мерки.

(54)

След окончателното разгласяване заявителят изтъкна, че характеристиките на продукта тип „лента“ са предназначени за специфично приложение в автомобилната промишленост и че опаковките във вид на големи промишлени ролки с дължина от 3 500 m го правят чисто технически продукт, който не е подходящ за приложение за изработката на облекло, където могат да бъдат обработвани само ролки с дължина до 100 m. Освен това заявителят изтъкна, че тъканите със сребърно покритие не попадат в обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени по отношение на ТПВ, и поради това не могат да бъдат сравнявани с продукта тип „лента“ в рамките на настоящото преразглеждане с предмет продуктовия обхват.

(55)

По отношение на това твърдение в съображение 51 вече беше посочено, че главното приложение на продукта тип „лента“, установено в хода на разследването, беше за изолация на кабели в автомобилната промишленост. Въпреки това обаче бе установено поне още едно приложение, а именно нанасянето на сребърно покритие върху продукта тип „лента“ за изработването на капаци за прозорци за каравани. Както посочва заявителят, тъканите със сребърно покритие действително не попадат в обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени по отношение на ТПВ, както и самозалепващата се лента не попада в обхвата на посочените мерки, тъй като и двата продукта са продукти за крайно приложение на продукта тип „лента“. И в двата случая тъканта на продукта тип „лента“ е входящият материал за изработката на капаци за прозорци (след като върху нея е било нанесено сребърно покритие) или на самозалепваща се лента (след като върху нея е нанесено покритие от лепило) и поради това се потвърждава, че е налице поне едно възможно приложение на продукта тип „лента“, което е различно от изолацията на кабели в автомобилната промишленост. По отношение на твърдението относно опаковката на продукта тип „лента“ следва да се отбележи, че е възможно да се изготвят и по-малки ролки с продукта тип „лента“, ако се цели друго крайно приложение освен в автомобилната промишленост. Поради това тези твърдения следваше да бъдат отхвърлени.

(56)

Заявителят освен това оспори възможността продуктът тип „лента“ да бъде използван за изработката на подплати и предложи по този въпрос да бъде консултиран независим институт в областта на текстила. По същия начин той оспори и възможността продуктът тип „лента“ да бъде използван за изработката на тапицерия за седалки, поради малката му якост на опън и обстоятелството, че това ще причини повишено изпотяване на лицето, което седи на такава седалка.

(57)

Следва да се отбележи, че тъй като заинтересованите страни направиха само взаимнопротиворечиви твърдения относно възможността продуктът тип „лента“ да бъде използван с цел да бъдат изработени подплати или тапицерии, обстоятелството, че продуктът тип „лента“ може да бъде използван с цел изработката на облекло, не е доказано в достатъчна степен. Това обаче не променя обстоятелството, че бе установено поне още едно приложение на продукта тип „лента“, т.е. във вид на капаци за прозорци със сребърно покритие. Следва да се припомни, че в обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени след първоначалното разследване, попадат всички ТПВ, предназначени за всички видове приложения, а не само за целите на изработката на облекло. Поради това твърдението следваше да бъде отхвърлено.

(58)

С оглед на гореизложеното, се достига до заключението, че продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ са поне частично взаимозаменяеми.

(59)

С оглед на горепосочените констатации се счита, че всички различия между продукта тип „лента“ и другите видове ТПВ не са такива, които водят до заключението, че продуктът тип „лента“ е различен продукт с ясно разграничими основни физически, технически и/или химически характеристики. Следователно трябва да бъде направено заключение, че продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ представляват един и същ продукт по смисъла на основния регламент.

(60)

Някои страни изтъкнаха, че в първоначалното разследване разглеждането на вредата и на интереса на Общността не е било надлежно извършено по отношение на продукта тип „лента“, тъй като тогава не е бил установен нито един производител от Общността на продукта тип „лента“ и тъй като на автомобилната промишленост не е била дадена възможност да вземе отношение към предложението за налагане на мерки по отношение на продукта тип „лента“.

(61)

В отговор на това твърдение следва да се отбележи, че не е доказано, че не е бил налице производител на продукта тип „лента“ в Общността и че не е изключено продуктът тип „лента“ да е бил разследван в хода на първоначалното разследване, без да е бил идентифициран като такъв. Във всеки случай следва да се подчертае, че по отношение на даден продукт могат да бъдат наложени мерки, дори ако не всички подвидове на продукта са били предмет на отделно разследване.

(62)

По отношение на настоящото разследване следва да се припомни, че целта му е да бъде направена оценка дали продуктът тип „лента“ следва да се счита за различен продукт от другите видове ТПВ, а не да се извърши оценка на причинената вреда на производството на Общността или пък оценка на интереса на Общността. Независимо от това следва да се подчертае, че разследването разкри, че е налице най-малко един производител от Общността, който снабдява пазара от 2008 г. и който е участвал в производствения процес на продукта тип „лента“ в незавършен вид в продължение на много години. Освен това е налице поне още едно дружество, което е участвало в производството на продукта тип „лента“ в незавършен вид през разглеждания период в Общността. Следва да се отбележи и че в хода на настоящото разследване бе установен контакт с автомобилната промишленост (Европейска асоциация на автомобилните производители) и тя обяви, че е не е заинтересована страна. Следователно това твърдение следваше да бъде отхвърлено.

(63)

Изложените по-горе констатации показват, че независимо от някои различия продуктът тип „лента“ и други видове на продукта, по отношение на които се прилагат мерките, имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики. Освен това не можа да се докаже, че продуктът тип „лента“ има само едно възможно приложение и че продуктът тип „лента“ и другите видове на продукта, по отношение на които се прилагат мерките, не са взаимозаменяеми. На това основание се достига до заключението, че продуктът тип „лента“ и другите видове ТПВ следва да се считат за един и същи продукт и че частичното междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на някои видове готови ТПВ с произход от КНР, следва да бъде прекратено, без да бъдат изменяни антидъмпинговите мерки, които са в сила.

(64)

Всички заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, въз основа на които се достигна до изложените по-горе констатации. На страните беше предоставен срок, в рамките на който можеха да изложат становищата си след разгласяването.

(65)

Представените от страните писмени и устни становища бяха разгледани, но те не промениха заключението да не се изменя продуктовият обхват на антидъмпинговите мерки, които са в сила по отношение на вноса на ТПВ,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/9

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/11

(1)

Регламент (ЕО) № 533/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо.

(2)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни от месец септември 2009 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2009 г., надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/13

(1)

Регламент (ЕО) № 539/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на яйцата и яйчния албумин.

(2)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни от месец септември 2009 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2009 г., надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/15

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/17

(1)

В приложение I, част В към Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията (2) са определени типовете земеделско стопанство. Въз основа на тези определения някои стопанства за тревопасни животни не могат да бъдат класифицирани според типа земеделско стопанство, а за други стопанства получената класификация не е най-подходящата.

(2)

В приложение II, част Б от Регламент (ЕО) № 1242/2008 са посочени правилата за групирането на класовете стопанства по икономически размер. Тези правила ограничават възможностите държавите-членки да установят по-подходящи планове за подбор.

(3)

Някои описания и наименования, използвани в приложение I и приложение IV към Регламент (ЕО) № 1242/2008 не са разбираеми и следователно е нужно да бъдат пояснени.

(4)

Описанието и кодът на някои продукти, посочени в Регламент (ЕО) № 1242/2008 и изброени в Регламент (ЕО) № 868/2008 на Комисията от 3 септември 2008 г. относно формуляра за земеделския статистически отчет, използван за определяне на приходите на земеделските стопанства и за анализ на икономическата дейност на тези стопанства (3), бяха изменени с Регламент (ЕО) № 781/2009 г. от 27 август 2009 г.

(5)

Освен това наименованията на някои типове земеделско производство, използвани в приложение I към Регламент (ЕО) № 1242/2008, следва да бъдат поправени в някои езици. За по-голяма последователност думата „стопанство“ следва да бъде премахната от наименованието на типа земеделско стопанство и за по-добра разбираемост някои думи относно категориите птиче месо следва да бъдат заменени в наименованието на някои типове земеделско стопанство.

(6)

Регламент (ЕО) № 1242/2008 следва да бъде съответно изменен и поправен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Общностния комитет за системата за земеделска счетоводна информация,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/21

(1)

Съгласно Регламент (ЕО) № 748/2008 на Комисията (2) трябва да се издават сертификати за автентичност за месо от Аржентина преди вноса на говеждо и телешко месо в Общността. Списъкът на органите в Аржентина, оправомощени да издават тези сертификати, се съдържа в приложение III към посочения регламент.

(2)

Съгласно Регламент (ЕО) № 810/2008 на Комисията (3) трябва да се издават сертификати за автентичност преди вноса на говеждо и телешко месо в Общността. Списъкът на органите в държавите износителки, оправомощени да издават тези сертификати, се съдържа в приложение II към посочения регламент.

(3)

Аржентина промени името на органа, оправомощен да издава сертификати за автентичност по силата на регламенти (ЕО) № 748/2008 и (ЕО) № 810/2008.

(4)

Регламенти (ЕО) № 748/2008 и (ЕО) № 810/2008 следва съответно да бъдат изменени.

(5)

С цел да се избегне несъответствие между името на органа, посочено в неотдавна издадените сертификати за автентичност, и името на органа, включено в списъците към регламенти (ЕО) № 748/2008 и (ЕО) № 810/2008, настоящият регламент следва да се прилага от 22 юли 2009 г. — датата, на която Аржентина е съобщила на Комисията новото име.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/23

(1)

Вносните мита в сектора на зърнените култури, приложими от 16 септември 2009 г., са определени в Регламент (ЕО) № 838/2009 на Комисията (3).

(2)

Тъй като изчислената средна стойност на вносните мита се различава с 5 EUR/t от определеното мито, следва да се извърши съответно индексиране на вносните мита, определени с Регламент (ЕО) № 838/2009.

(3)

Следователно е необходимо Регламент (ЕО) № 838/2009 да бъде съответно изменен,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/26

(1)

Регламент (ЕО) № 43/2009 на Съвета от 16 януари 2009 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2009 г. и свързаните с тях условия, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3) определя квотите за 2009 година.

(2)

Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на съдове под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2009 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/28

(1)

На 20 декември 2006 г. се проведе среща между Комисията и нидерландските органи, за да бъде обсъдена инвестиция на община Ротердам в комплекса „Ahoy“, преди да постъпи официално уведомление за държавна помощ. След тази среща нидерландските органи уведомиха официално за инвестицията с писмо от 22 февруари 2007 г., регистрирано от Комисията с входяща дата на същия ден.

(2)

На 22 март 2007 г. по свързано дело (CP 91/07) Комисията получи съвместна жалба от Mojo Concerts BV („Mojo“) и Amsterdam Music Dome Exploitatie BV („Music Dome“), свързана с планираната инвестиция в комплекс „Ahoy“, но която освен това засяга други операции, извършени от общината, а именно приватизацията на дейността на Ahoy Rotterdam NV (наричано по-долу също „оператора“) и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“ на оператора след приватизацията. На 14 септември 2007 г. и на 5 октомври 2007 г. бяха получени допълнителни сведения от Mojo и Music Dome.

(3)

С писмо от 16 април 2007 г. Комисията поиска от нидерландските органи да изразят своето мнение относно посочената по-горе жалба. Нидерландските органи изпратиха мненията си на 20 юни 2007 г. На 10 август 2007 г. и на 16 ноември 2007 г. Комисията изпрати на нидерландските органи писмено искане за допълнителна информация. Нидерландските органи предоставиха допълнителна информация на 17 септември, 15 ноември и 7 декември 2007 г.

(4)

С писмо от 30 януари 2008 г. Комисията уведоми Нидерландия, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на мярката, за която е постъпило уведомление.

(5)

На 12 февруари 2008 г. служители на Комисията се срещнаха с нидерландските органи. С писмо от 15 февруари 2008 г. нидерландските органи потвърдиха, че решението на Комисията от 30 януари 2008 г. не съдържа поверителна информация. Решението бе съответно изпратено на жалбоподателите чрез електронна поща на 18 февруари 2008 г. и бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да изпратят мненията си относно мярката.

(6)

С писмо от 28 февруари нидерландските органи поискаха срокът за отговор на решението за откриване на процедурата да бъде удължен до 1 април 2008 г. Комисията се съгласи с това удължаване с писмо, изпратено на 12 март 2008 г. и регистрирано с тази изходяща дата.

(7)

През април 2008 г., като част от процедурата за разследване, на независимия консултант ECORYS Nederland BV бе възложено да разгледа определени аспекти на делото. Докладът, изготвен от независимия консултант, беше одобрен от Комисията на 30 май 2008 г. (3).

(8)

С писмо, регистрирано с входяща дата 1 април 2008 г., нидерландските органи изпратиха мненията си относно решението на Комисията да открие официалната процедура по разследване.

(9)

След откриване на процедурата Комисията получи мнения от три заинтересовани страни, а именно Ahoy Rotterdam NV, предполагаемият получател на държавната помощ (4); Mojo и Music Dome, които изпратиха общо мнение (5); и едно отделно лице (6). На 17 април 2008 г. се проведе среща с Ahoy Rotterdam NV. С писмо, регистрирано с входяща дата 15 май 2008 г., Комисията препрати до нидерландските органи мненията на третите страни. Органите изпратиха своето мнение с писмо от 20 юни, регистрирано с входяща дата 24 юни 2008 г.

(10)

Версията на доклада, изготвен от независимия консултант, която не съдържа поверителна информация, беше препратена на нидерландските органи с писмо, регистрирано с изходяща дата 24 юни 2008 г. Нидерландските органи изразиха своето мнение в писмо, регистрирано с входяща дата 14 юли 2008 г.

(11)

Комплексът „Ahoy“, състоящ се от Ahoy Arena (наименование, дадено на английски език на Sportpaleis или „Спортна палата“), шест зали за изложения и голям център за срещи и конгреси, е проектиран за широк спектър от мероприятия, включително изложения, конференции, търговски панаири, забавни програми, концерти и спортни и обществени мероприятия. Операторът на комплекса Ahoy Rotterdam NV развива дейност и на международния пазар и изнася свои собствени търговски панаири (7).

(12)

До 1 юли 2006 г. комплексът „Ahoy“ е управляван от Ahoy Rotterdam NV, в което общината е била едноличен акционер. Вследствие на решение за отделяне на собствеността от експлоатацията общината запазва собствеността върху комплекса, но на 1 юли 2006 г. продава дейността на Ahoy Rotterdam NV на нейния мениджмънт за 1,7 милиона евро. При липсата на обществен търг продажната цена е пряко базирана на пазарната оценка, изготвена от независимия консултант Deloitte Financial Advisory Services BV, Оценка на недвижимо имущество в Ротердам („Deloitte“).

(13)

В същото време общината отдава под наем комплекса „Ahoy“ на вече приватизираното предприятие Ahoy Rotterdam NV за срок от 15 години (с възможност за удължаване), в сила от 1 юли 2006 г. Отдаването под наем налага строги задължения на наемателя по отношение на запазването и популяризирането на многофункционалния характер на комплекса „Ahoy“ (8). Първоначалният наем от 2,6 млн. е на година, посочен в договора за отдаване под наем, е пряко базиран на пазарната оценка за наема на комплекса „Ahoy“, направена от Deloitte (9).

(14)

Като част от договора за наем общината е поела задължение да инвестира до 42 млн. евро за обновяване и модернизация/разширение на Ahoy Arena. Тази инвестиция е предмет на проекта, за който е постъпило уведомление. Инвестицията на общината е предвидена отчасти за поддръжката на Arena и отчасти за нейната модернизация и разширение. Набляга се на промяната на следните аспекти на Arena: подобряване на акустиката, климатичните инсталации, разположението и възможностите за достъп, укрепване на покривната конструкция с цел да се улесни окачването на озвучително оборудване и видеостени, подобряване на сценичните съоръжения и увеличаване на броя на местата. Първоначално е планирано капацитетът на Arena да бъде увеличен с 5 000 допълнителни места. В момента те са намалени до […] места.

(15)

Мениджърите на фирмата считат, че тази инвестиция е необходима за поддържане на стойността на комплекса, но не би довела до допълнителни приходи за оператора. Поради това, по време на преговорите с общината, мениджърите изказват мнението, че този аспект не бива да се взима предвид при определяне на цената на акциите на Ahoy Rotterdam NV или на наема за комплекса.

(16)

Общината приема този аргумент и не изисква адаптиране на цената на акциите на Ahoy Rotterdam NV или на определянето на фиксирания наем за комплекса „Ahoy“. При все това, с цел да се осигури пазарното ниво на наема след планираната инвестиция, общината е включила в договора за наем механизъм за споделяне на печалбата, според който операторът Ahoy Rotterdam NV следва да плати допълнителна сума върху наема, ако брутната му печалба надвиши предварително определното ниво. Тази допълнителна сума би била дължима, ако брутната печалба минус дължимия наем за съответната година надхвърли 16,5 млн. евро. Увеличението следва да се определя съгласно следната таблица:

Трите транша са кумулативни. Ако, например, постигнатата за една година брутна печалба минус нетната сума на плащания на общината наем е 20 млн. евро, наемът ще подлежи на увеличение с допълнителна сума, представляваща 50 % от 1,5 млн. евро (първият транш) и 35 % от 2 млн. евро (оставащата сума, попадаща във втория транш), което прави обща допълнителна сума от 1,45 млн. евро.

(17)

На 30 януари 2008 г. Комисията реши да открие официалната процедура по разследване, тъй като нидерландските органи не са предоставили достатъчно доказателства, които да позволят на Комисията да стигне до заключение, че инвестицията на община Ротердам, за която е постъпило уведомление, не представлява държавна помощ или че всяка подобна помощ е била съвместима с Договора за ЕО.

(18)

По-специално Комисията изрази съмнение дали предназначението на споразумението за споделяне на печалбата, посочено в договора за наем, сключен между Ahoy Rotterdam NV и общината, е подходящо с цел да се гарантира, че операторът на комплекса „Ahoy“ няма да получи икономическо предимство извън обичайните пазарни условия в резултат на инвестицията, за която е постъпило уведомление.

(19)

Разследването обхвана също продажбата на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“ на частния оператор, операции, извършени от община Ротердам, но за които нидерландските органи не са уведомили Комисията. Предвид факта, че транзакциите са тясно свързани с инвестицията, за която е постъпило уведомление, Комисията счете за необходимо да провери дали някоя от тях съдържа елемент на държавна помощ. Комисията взе предвид и факта, че оценъчните доклади на Deloitte, използвани като основа за тези операции, сами по себе си до известна степен се основават на информация, предоставена от ръководството на Ahoy Rotterdam NV, което като потенциален купувач и наемател се изправя пред конфликт на интереси.

(20)

На последно място, Комисията откри официалната процедура по разследване също и за да даде на нидерландските органи и на трети страни възможността да представят мнения относно нейната временна оценка на описаната мярка и да предоставят на Комисията всякаква приложима информация, свързана с мярката.

(21)

След откриването на процедурата Комисията получи мнения от три заинтересовани страни, а именно Ahoy Rotterdam NV, предполагаем получател на държавна помощ; Mojo и Music Dome, които изпратиха общо мнение; и едно отделно лице (10).

(22)

Според Ahoy Rotterdam NV продажбата на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“ са извършени в най-лошия случай при пазарни условия и е могло да бъдат по-благоприятни за общината. Предполагаемият получател насочи вниманието към ограниченията и условията, включени в споразуменията за отдаване под наем и за цената, които значително ограничават стойността на наема и покупната цена.

(23)

Ahoy Rotterdam NV заяви, че инвестицията в Ahoy Arena е свързана предимно с поддръжка и обновяване и само в ограничена степен е целяла увеличаване на капацитета (11). Доколкото увеличението на капацитета би довело до по-добри експлоатационни възможности, въз основа на представените финансови данни Ahoy Rotterdam NV изтъкна, че споразумението за споделяне на печалбата би гарантирало за общината повече ползи, отколкото се изисква въз основа на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(24)

Mojo и Music Dome поддържат мнението, което са изложили в жалбата, изпратена от тях преди откриването на официалното разследване (12), според което планираната инвестиция в комплекс „Ahoy“ и свързаните с нея операции (приватизацията на дейността на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на имуществото) включват неправомерна държавна помощ.

(25)

Mojo и Music Dome твърдят, че планираната инвестиция следва да се разглежда като предимство за оператора на комплекса, по-специално поради това, че увеличаването на капацитета на Ahoy Arena би увеличило приходите на оператора. Дори приходите на оператора да не се увеличат, подобряването на съоръженията все още може да се разглежда като конкурентно предимство на Ahoy Rotterdam NV, тъй като ще се възползва от безплатните подобрения на съоръженията, докато на всяко частно предприятие щеше да се наложи да заплати тези разходи. Подобренията биха помогнали на оператора да затвърди позицията си на пазара и дори да я подобри. Освен това инвестицията не е била рентабилна за община Ротердам и поради това не е успяла да изпълни изискванията на принципа за инвеститор в условията на пазарна икономика.

(26)

Според Mojo и Music Dome механизмът за споделяне на печалбата не е премахнал предимството за оператора. Било е ясно, че окончателното споразумение за споделяне на печалбата не е било проверено от независим консултант. Освен това механизмът не е в съответствие с пазарните принципи: дори ако операторът изплати инвестицията в пълен размер съгласно механизма за споделяне на печалбата, операторът ще продължи да има икономическо предимство, тъй като община Ротердам поема целия икономически риск от инвестицията. Ако инвестицията не повиши приходите, общината няма да получи абсолютно нищо. Единствено при наличието на допълнителни приходи общината би имала възможност да възстанови част от своята инвестиция. Нито един частен инвеститор не би приел подобни условия.

(27)

Що се отнася до цената на акциите на Ahoy Rotterdam NV и наема за комплекса „Ahoy“, Mojo и Music Dome изтъкнаха, че в резултат на конфликта на интереси, пред който се е изправил мениджърският екип и потенциален купувач, когато е изпратил информация на Deloitte, оценката на акциите на Ahoy Rotterdam NV е била твърде ниска. Те отново поставиха под въпрос надеждността на прогнозите, направени от мениджърския екип на Ahoy Rotterdam, използвани от Deloitte за оценка на акциите на дружеството.

(28)

Според Mojo и Music Dome докладът на мениджърския екип, придружаващ финансовите отчети за 2004/2005 г., подсказва, че в приходите на „Ahoy“ съществува тенденция, според която се редуват „добри“ с „умерени“ години. Операторът е посочил тази тенденция и на Deloitte, но с оглед на много малките разлики в броя на мероприятията, планирани всяка година, предполагаемата тенденция не би могла да бъде разглеждана като достоверна (13). Тази тенденция не отговаря и на действителния оборот, тъй като финансовата 2005/2006 година, за която би се очаквало да е „умерена“, всъщност се оказва „добра“ година. Не е реалистично да се предполага, че операторът не би могъл да предвиди високия оборот през 2005/2006 г., особено като се има предвид, че резервациите за мероприятията, организирани в „Ahoy“, са направени много по-рано.

(29)

Теоретичната серия за бъдещи парични потоци в доклада на Deloitte е изкуствена. Прогнозата в доклада на Deloitte започва с „лоша“ година и завършва с „добра“ година. Ако започваше с „добра“ година и завършваше с „лоша“ година, настоящата стойност на бъдещите парични потоци, а вследствие на това и цената на акциите щеше да бъде много по-положителна.

(30)

И накрая, ако Deloitte беше направило точна прогноза за очакваните резултати за финансовата 2005/2006 година, стойността на предприятието щеше да бъде определена като значително по-висока. Би могло да се твърди, че при равни други условия разликата между действителната EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизации), 5,745 млн. евро, и прогнозираната EBITDA, 1,252 млн. евро, представлява допълнителен паричен поток през първата прогнозна година, което би довело до увеличение от 4,493 млн. евро в индикативната стойност на предприятието (14).

(31)

С писмо, регистрирано с входяща дата 1 април 2008 г., нидерландските органи изпратиха мненията си относно решението на Комисията да открие официална процедура по разследване. Нидерландските органи отговориха също на мненията на третите страни относно решението за откриване на процедурата и изразиха мнение относно варианта на доклада на ECORYS NV, който не съдържа поверителна информация.

(32)

Във всички отговори нидерландските органи поддържат мнението, което бяха изразили преди започването на официалното разследване (15), според което нито инвестицията на община Ротердам в комплекса „Ahoy“, нито продажбата на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса представляват държавна помощ.

(33)

Нидерландските органи в по-голяма степен се позовават на информация, подадена преди решението за откриване на процедура, и поддържат становището си, че планираните инвестиции не съдържат никакъв елемент на държавна помощ. Те повториха неколкократно, че инвестицията трябва да бъде разглеждана като инвестиция в обществена инфраструктура, която не предоставя избирателно предимство на нито едно предприятие и която гарантира многофункционалния характер на комплекса. Изпълнителят на реализирането на инвестицията е трябвало да бъде избран чрез открита тръжна процедура. Инвестицията, включително увеличаването на капацитета, е трябвало да запази стойността на комплекса „Ahoy“; от общо 42 млн. евро само 7 млн. евро е трябвало да бъдат използвани за увеличение на капацитета на Ahoy Arena.

(34)

Наемът и цената на акциите, изчислени в докладите на Deloitte, биха гарантирали цена в съответствие с пазара. Нидерландските органи заявиха, че Deloitte са потвърдили, че са направили собствен анализ на наличната информация и че заключенията им се различават от заключенията на мениджърския екип по много въпроси. Докладите на Deloitte следователно предоставят солидна основа за изготвяне на заключения относно наема и цената на акциите в съответствие с пазара.

(35)

Механизмът за споделяне на печалбата е ефективен начин да се гарантира, че не се предоставя неправомерно предимство дори след приключване на инвестицията. Прагът за задействане на механизма за споделяне на печалбата е заложен по номинална стойност и не подлежи на индексиране. Ако последните резултати на Ahoy Management NV просто бъдат увеличени с очакваната годишна инфлация от 2 %, допълнителният наем ще се получава съгласно механизма за споделяне на печалбата от 2010/2011 г. нататък. Съгласно този сценарий от 2013/2014 г. плащаният от Ahoy Management NV наем ще бъде по-висок от наема, изчислен от жалбоподателите Mojo и Music Dome. Поради това механизмът за споделяне на печалбата е ефективно средство за гарантиране, че наемът е в съответствие с пазара.

(36)

Нидерландските органи специално потвърдиха, че противно на мнението на Mojo и Music Dome, действително е съществувала тенденция за промяна в оборота на Ahoy Rotterdam NV от година на година. Броят на мероприятията не е показател за наличието на такава тенденция, тъй като не се взима предвид търговската стойност на отделните мероприятия. Значителна част от мероприятията са организирани на двегодишна основа, а някои от тях носят значителна допълнителна печалба (16). Освен това оборотът от едно събитие може лесно да се различава от очакванията. Поради това нидерландските органи отхвърлят становището, представено от Mojo и Music Dome.

(37)

Що се отнася до доклада на независимия консултант, нидерландските органи отбелязват, че мненията в доклада до голяма степен съответстват на докладите на Deloitte. По-специално в доклада се заключава, че механизмът за споделяне на печалбата гарантира, че операторът няма да получи икономическо предимство от планираната инвестиция. По този начин в доклада се потвърждава, че сключените споразумения са в съответствие с пазарните условия.

(38)

Като част от разследването Комисията избра независимия консултант ECORYS Nederland BV да преразгледа докладите за оценка, изготвени от Deloitte (17), въз основа на които общината е продала дейността на Ahoy Rotterdam NV и е отдала под наем комплекса „Ahoy“. Освен това от консултанта бе поискано да разгледа доклада за оценка на DTZ Zadelhoff („DTZ“), който бе изпратен от жалбоподателите преди откриването на разследването (18), и да оцени дали споразумението за споделяне на печалбата, посочено в договора за наем между Ahoy Rotterdam NV и общината, е в съответствие с пазара. От консултанта бе поискано да изрази становище доколко е правилна приложената методология за всички тези доклади за оценка.

(39)

Консултантът установи, че в докладите на Deloitte за оценка на акциите на Ahoy Rotterdam NV и за определяне на наема на комплекса „Ahoy“ приложената методология е била правилна. Deloitte са използвали разумно, наред с друго, информацията, предоставена им от ръководството, но окончателната оценка на Deloitte се основава на собствените им прогнози, които се различават от очакванията на ръководството.

(40)

Според консултанта несъответствията между оценките за наема на комплекса „Ahoy“, направени от Deloitte и от DTZ, се дължат на различните методи, които те са приложили. Консултантът одобри подхода, възприет от Deloitte (19). Като подчерта тясната връзка между оценката на Deloitte на дяловете на Ahoy Rotterdam NV и определянето на наема за комплекса, независимият консултант потвърди, че предвид факта, че оценката на акциите от страна на Deloitte е правилна, следваният от Deloitte метод предоставя най-точната оценка на пазарното ниво на наема за комплекса „Ahoy“.

(41)

Докладът на независимия консултант потвърди, че предположението в доклада на Deloitte, че увеличаването на капацитета на Ahoy Arena в резултат на предвидената инвестиция няма да доведе автоматично до допълнителна стойност за оператора, може да бъде защитено (20). По отношение на споразумението за споделяне на печалбата консултантът заключи, че механизмът гарантира разумно увеличение на наема в съответствие с пазарните условия в замяна на планираната инвестиция от община Ротердам. Тъй като прагът, определен в споразумението за споделяне на печалбата, не подлежи на индексация, общината като наемодател може да си осигури неочаквана печалба, дори ако операторът като наемател не използва в свой интерес инвестицията в комплекса.

(42)

Комисията обсъди дали мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, който предвижда, че „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“.

(43)

Ясно е, че ако инвестицията, за която е постъпило уведомление, бъде определена като държавна помощ, община Ротердам трябва да отговаря на всички следващи условия: 1. мярката трябва да е финансирана с държавни ресурси; 2. трябва да предоставя икономическо предимство на предприятия; 3. предимството трябва да е избирателно и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията; и 4. мярката трябва да засяга търговията между държавите-членки.

(44)

Община Ротердам възнамерява да инвестира до 42 млн. евро за обновяването и разширението на Ahoy Arena, която представлява част от комплекса „Ahoy“. Тъй като общината е публичен орган, инвестицията трябва да бъде считана за инвестиция, използваща държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(45)

Другите операции, извършени от общината, а именно продажбата на дейността на Ahoy Rotterdam NV на ръководството и договорът за отдаване под наем, сключен с приватизиралия комплекса оператор, поради това също е възможно да включват държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1.

(46)

Както е посочено в решението за откриване на процедурата, продажбата на дейността на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“ биха предоставили икономическо предимство на купувача/наемателя, само ако цената на акциите на Ahoy Rotterdam NV или наемът на комплекса „Ahoy“ са определени под пазарното им ниво. В решението за откриване на процедурата Комисията отбеляза, че цената за Ahoy Rotterdam NV и нивото на наема за комплекса „Ahoy“ са определени въз основа на оценъчните доклади, изготвени от независимия оценител Deloitte. Но с оглед на тясната връзка между тези транзакции и инвестицията, за която е постъпило уведомление, Комисията счете за необходимо да провери условията на операциите и по този начин да вземе предвид факта, че докладите на Deloitte до известна степен са основани на информация, предоставена от ръководството на Ahoy Rotterdam NV, който като потенциален купувач/наемател е изправен пред конфликт на интереси.

(47)

Като част от разследването Комисията реши да потърси мнението на независим консултант относно надеждността на докладите на Deloitte, въз основа на които общината е извършила тези операции. Както е обяснено в съображения 38, 39 и 40, проведеното от независимия консултант изследване потвърждава, че следваната в докладите методология е правилна и че Deloitte основава окончателната си оценка на собствените си прогнози (21). Нидерландските органи посочиха също, че Deloitte са потвърдили, че са извършили собствен анализ на наличната информация и че заключенията им се различават от тези на ръководството по много въпроси.

(48)

Комисията извърши собствена задълбочена оценка на тези доклади и установи, че Deloitte правилно са приложили метода за дисконтирания паричен поток (22) като насока в оценяването на акциите на Ahoy Rotterdam NV и приходния подход като насока за наема на комплекса. Освен това Комисията аналогично установи, че докладите правилно са взели предвид специалните особености на дружеството оператор, поради което е трудно да се направи сравнение с други компании и операции. Накрая Комисията счита, че в оценките си Deloitte са отчели правилно тясната връзка между продажбата на дейността и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“. Въз основа на собствената си преценка и на заключенията на независимия консултант Комисията е на мнение, че няма основателни причини за оспорване на докладите на Deloitte.

(49)

Както преди, така и след откриването на официалната процедура за разследване Mojo и Music Dome се аргументираха, че резултатите от докладите на Deloitte са опорочени, тъй като Deloitte са приложили погрешна методология и са използвали тенденциозна информация, предоставена от ръководството, но Комисията счита, че тези доводи не са надлежно обосновани. Както беше посочено по-горе, Комисията заключи, че Deloitte са приложили правилната методология и са основали оценката си на собствените си прогнози, които се различават от очакванията на ръководството.

(50)

Mojo и Music Dome твърдят още, че някои от действително постигнатите резултати от Ahoy Rotterdam NV се различават от прогнозните резултати в оценката на Deloitte относно акциите на Ahoy Rotterdam NV (23) и че тези прогнози са щели да актуализират резултата от оценката и по този начин цената на акциите на Ahoy Rotterdam NV щеше да бъде значително по-висока. Следва да се отбележи, че оценката е основана на прогнози, направени от Deloitte въз основа на наличната към момента информация. Няма доказателства Deloitte да са използвали невярна информация за оценка на пазарната стойност на Ahoy Rotterdam NV. Фактът, че някои финансови показатели са се оказали различни от първоначалната прогноза не е повлиял на обстоятелствата и информацията, с която Deloitte са разполагали по времето, когато са изготвили доклада за оценка, и поради това не оказва влияние върху резултатите от оценката. Поради това Комисията счита, че различията между прогнозите и действителните финансови показатели, представени ex post от Mojo и Music Dome, не опорочават верността на оценката, направена от Deloitte.

(51)

Въз основа на тази оценка Комисията счита, че докладите за пазарна оценка на Deloitte представляват надеждна основа за цените, определени за продажбата на дейността на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“ от общината. Като взе предвид съответните задължения, наложени от общината в договора за отдаване под наем, Комисията заключава, че тези транзакции са извършени в съответствие с пазарните условия и не предоставят неправомерно икономическо предимство на оператора на комплекса.

(52)

По отношение на частта от инвестицията, за която е постъпило уведомление и която е свързана конкретно с модернизацията и увеличаването на капацитета на Ahoy Arena, в решението за откриване на процедурата Комисията заяви, че не може да изключи възможността тази инвестиция да предоставя избирателно предимство на оператора на комплекса, което излиза извън обичайните пазарни условия, дори като се вземе предвид защитата, осигурена от механизма за споделяне на печалбата, заложен в сключения между общината и Ahoy Rotterdam NV договор за наем.

(53)

По-специално, според първоначалната оценка на Комисията, изложените от нидерландските органи доводи не показват, че изготвянето на споразумението за споделяне на печалбата гарантира, че наемът ще бъде на пазарно ниво след инвестицията; тези доводи следователно не показват, че операторът на комплекса няма да получи икономическо предимство след приключването на инвестицията.

(54)

Като част от разследването Комисията направи задълбочен анализ на механизма за споделяне на печалбата с оглед на допълнителната информация, предоставена от нидерландските органи и третите страни. Комисията също така поиска от независимия консултант да направи оценка дали споразумението за споделяне на печалбата, заложено в договора за наем, е в съответствие с пазарните условия.

(55)

Както бе обяснено в съображения 15 и 16, приватизацията на дейността на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса се основават на предположението, че планираната инвестиция (24) е необходима, за да се поддържа стойността на комплекса, но няма да доведе до допълнителни приходи за оператора (25). В тази връзка Комисията отбелязва, че независимият консултант е потвърдил, че направеното в доклада на Deloitte предположение, че увеличаването на капацитета на Ahoy Arena вследствие на предвидената инвестиция няма да доведе автоматично до допълнителна стойност за оператора, е оправдано с оглед на динамиката на пазара на мероприятия, възможни нови конкуренти и свързаните с тях несигурност и рискове. Комисията е съгласна с констатациите на независимия консултант и заключава, че това предположение е обосновано, като взима предвид, освен всичко останало, уникалната позиция на Ahoy на пазара, присъствието и поведението на други оператори на пазара (26) и факта, че дейността на комплекса може да бъде затруднена от ремонтните работи за доста дълъг период.

(56)

Комисията подчертава също, че общината е включила механизма за споделяне на печалбата като предпазна мярка в договора за наем. Предназначението на това споразумение е да гарантира, че нивото на наема за комплекса ще нарасне, ако инвестицията, за която е постъпило уведомление, повиши стойността на комплекса за оператора. Според независимия консултант споразумението за споделяне на печалбата гарантира разумно повишение на наема в съответствие с пазарните условия в замяна на планираната инвестиция от община Ротердам. Независимият консултант потвърди, че както дегресивната структура на механизма, така и диференциацията на темпа на повишаване на наема са разумни. Независимият консултант подчерта също, че тъй като прагът, определен в споразумението за споделяне на печалбата, не подлежи на индексация, общината като наемодател може да си осигури неочаквана печалба, дори ако операторът като наемател не използва в свой интерес инвестицията в комплекса.

(57)

Механизмът увеличава наема, щом брутната печалба на оператора, както е определена за тази цел, превиши прага от 16,5 млн. евро. С цел да прецени дали този праг е подходящ, Комисията го сравни за периода на договора за наем с брутната печалба на оператора, както е прогнозирана в доклада на Deloitte (27), след като се извади, както е предвидено в механизма, дължимият на общината наем за дадена финансова година.

[…]

(58)

[…] За периода на наема прогнозираната от Deloitte брутна печалба (като се извади наемът) е средно по-висока от прага от 16,5 млн. евро във финансовите години след предвиденото приключване на инвестицията, дори когато не е взета предвид възможна допълнителна брутна печалба, създадена от увеличаването на стойността на комплекса. Комисията заключава, че прагът е на ниво, за което съществува голяма вероятност да обхване потенциални увеличения в брутната печалба на оператора, които могат да възникнат, ако инвестицията повиши стойността за оператора, вместо просто да я запази.

(59)

Щом прагът на брутната печалба от 16,5 млн. евро бъде надвишен, допълнителният наем за общината се увеличава значително, макар и с намаляващ темп, докато дейността постига брутна печалба от 25 млн. евро (28). На този етап получаваният от общината наем е 5,2 млн. евро, двойно повече от определената от Deloitte стойност (29). Тъй като не може да се очаква, че ефектът от модернизацията/увеличаването на капацитета на Ahoy Arena ще бъде неограничен, Комисията смята, че е обосновано в този случай да се диференцира темпът на увеличаване на наема и в същото време да се въведе горна граница върху максималната допълнителна сума за наема (30).

(60)

Поради това Комисията приема мнението на независимия консултант и заключава, че структурата на механизма за споделяне на печалбата, заложен в договора за наем, е в съответствие с пазарните условия и предоставя ефективна защита, с която се гарантира, че наемът на комплекса след планираната инвестиция ще бъде на пазарно ниво.

(61)

Mojo и Music Dome твърдят, че дори ако инвестицията (и по-конкретно увеличаването на капацитета на Ahoy Arena) не увеличи приходите на оператора, подобряването на съоръженията въпреки това ще предоставя конкурентно предимство на Ahoy Rotterdam NV, тъй като дружеството ще има полза от безплатното подобряване на съоръженията, докато частно предприятие ще трябва самό да заплати тези разходи; Комисията не счита този довод за убедителен. В своите оценки самата Deloitte е работила по сценарий, според който инвестицията не създава допълнителни приходи, но въпреки това е била необходима, за да се запази стойността на комплекса. Когато цената на Ahoy Rotterdam NV и наемът са били определени, инвестицията е била взета предвид. Поради това инвестицията не предоставя икономическо предимство на оператора.

(62)

Mojo и Music Dome твърдят също, че споразумението не съответства на пазара, тъй като дори ако операторът е готов да възвърне инвестицията в пълния ѝ размер съгласно механизма за споделяне на печалбата, операторът въпреки това ще получи икономическо предимство, тъй като целият риск от инвестицията ще бъде поет от община Ротердам. Според Mojo и Music Dome общината няма да получи нищо, ако инвестицията не създава допълнителни приходи: общината ще възстанови инвестицията си, само ако наистина бъдат създадени допълнителни приходи. По отношение на изтъкнатия тук довод от Mojo и Music Dome Комисията не може да изключи възможността, че с решението си да инвестира в проекта общината не е постъпила като частен инвеститор, който се стреми към възможно най-големи печалби. Условията, наложени на оператора относно многофункционалността на комплекса и видовете мероприятия, които ще се провеждат там, на практика намаляват стойността на инвестицията. Оценката на Комисията обаче показа, че операторът не е получил неправомерно предимство от договорните си отношения с общината, като се вземат предвид ограниченията, наложени в договорите. Както бе обяснено по-горе, нивото на наема и цената на акциите на Ahoy Rotterdam NV отговарят на пазарните условия. Механизмът за споделяне на печалбата представлява допълнителна защита, за да се изключи евентуално неправомерно предимство, ако, вместо просто да запази стойността, инвестицията създава допълнителна стойност за оператора.

(63)

Съответно, като се вземат предвид несигурността на потенциалното предимство на оператора в резултат на модернизацията/увеличаването на капацитета на Ahoy Arena, както и ефективната защита под формата на споразумение за споделяне на печалбата, приложено от общината, Комисията заключава, че планираната инвестиция не предоставя на оператора икономическо предимство, което надхвърля обичайните пазарни условия.

(64)

Нидерландските органи са поели ангажимент предприятието или предприятията, осъществяващи инвестиционния проект, да бъдат избрани чрез публичен търг в пълно съответствие с Директива 2004/18/ЕО на Парламента и на Съвета (31). Както е посочено в нейното предишно решение за откриване на процедурата за разследване, ако този ангажимент бъде изпълнен, Комисията може да изключи възможността това предприятие или тези предприятия да получат икономическо предимство, надхвърлящо обичайните пазарни условия.

(65)

Следва да се заключи, че инвестицията няма да предоставя икономическо предимство, надхвърлящо обичайните пазарни условия, на предприятия, които използват предоставените от оператора на Ahoy услуги. Тъй като инвестицията е насочена предимно към обновяването и развитието на Ahoy Arena, въпросните предприятия ще бъдат организатори на концерти, фестивали и спортни и обществени събития. Предвид факта, че операторът на комплекса „Ahoy“ е частно предприятие, няма основания за съмнение, че неговите клиенти ще плащат според пазарната цена.

(66)

В решението за откриване на процедурата за разследване Комисията направи първоначално заключение въз основа на информацията, с която разполагаше, че няма да бъде предоставяно избирателно предимство на конкретно предприятие или на група от предприятия, или за каквато и да била специфична дейност, с оглед на многофункционалното разпределение на комплекса и задълженията, наложени на оператора в договора за наем по отношение на естеството и популяризирането на многофункционалния характер на комплекса.

(67)

Мненията, изпратени от нидерландските органи по време на разследването, потвърдиха, че комплексът е многофункционален и в него се провеждат разнообразни мероприятия. В договора за наем от оператора се изисква да гарантира, че съоръжението ще продължава да бъде на разположение за различни ползватели и дейности. Комисията отбелязва, че инвестицията в Ahoy Arena цели да се поддържа многофункционалният характер на комплекса, така че да предоставя съоръжения за различни видове дейности, които не носят полза за конкретни предприятия или специфични дейности. Освен това инвестицията в Arena е предназначена да осигури център, в който ще се провеждат мероприятия, насочени към широката общественост. Осигуряването на спортен център от този вид може да бъде разглеждано като въпрос, за който властите носят отговорност пред широката общественост, при условие че се запази многофункционалният характер на комплекса. Освен това нищо не подсказва, че по отношение на други дейности и мероприятия комплексът „Ahoy“ няма да функционира съгласно пазарните условия.

(68)

Поради това Комисията изразява становището, че инвестицията няма да облагодетелства конкретно предприятие или икономически дейности и следователно не е избирателна.

(69)

Комисията констатира, че нито планираната инвестиция в комплекса „Ahoy“, нито свързаната с нея продажба на дейността и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“ от общината предоставят икономическо предимство извън обичайните пазарни условия на оператора на комплекса или на други предприятия. Комисията констатира също, че инвестицията не облагодотелства избирателно конкретни предприятия или икономически дейности.

(70)

След откриването на официалната процедура по разследване съмненията, които Комисията бе изразила в решението за откриване, бяха разгледани по задоволителен начин от нидерландските органи и от независимия консултант. По-специално беше предоставена допълнителна информация по отношение на проекта за споразумението за споделяне на печалбата, което даде възможност на Комисията да направи подробна оценка на механизма. Освен това Комисията оцени надеждността на оценките на Deloitte, които служат като пряка основа за продажбата на дейността на Ahoy Rotterdam NV и отдаването под наем на комплекса „Ahoy“, и потвърди, че тези операции са били в съответствие с пазара.

(71)

Поради това Комисията заключава, че нито инвестицията за модернизация/увеличаване на капацитета на комплекса „Ahoy“, за която е постъпило уведомление, нито свързаната с нея продажба на дейността на Ahoy NV и отдаването под наем на комплекса представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО,

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 248/38

(1)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на международните счетоводни стандарти (1) счетоводният комитет за техническа помощ следва да осигурява експертна помощ и поддръжка на Комисията в оценяването на международните счетоводни стандарти. Функциите на този счетоводен комитет за техническа помощ се изпълняват от Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО).

(2)

ЕКГФО бе създадена през 2001 г. от европейски организации, представляващи емитентите, инвеститорите и счетоводителите, които участват в процеса на финансово отчитане.

(3)

След реформата на управленската структура на ЕКГФО в Надзорния съвет на ЕКГФО участват четирима представители за публична политика, специално избрани въз основа на техния опит в областта на разработването на обществени политики на национално или на европейско ниво. В съответствие с раздел 3.2 от допълнение 1 към устава на ЕКГФО, в сила от 11 юни 2009 г., тези представители за публична политика се номинират от Комисията. Членовете на Надзорния съвет на Европейската консултативна група за финансова отчетност се назначават от общото събрание на ЕКГФО.

(4)

След публична покана за представяне на кандидатури (2) Комисията избра кандидатите, които да бъдат номинирани на представители за публичната политика в Надзорния съвет на ЕКГФО.

(5)

С Решение на Комисията 2009/549/ЕО от 13 юли 2009 г. за номиниране на общественополитически представител в Надзорния съвет на Европейската консултативна група за финансова отчетност (3) беше номиниран един кандидат,