19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/1

(1)

На 30 ноември 2000 г. с Регламент (ЕО) № 2603/2000 (2) Съветът наложи окончателни изравнителни мита върху вноса на определен полиетиленов терефталат (PET) с произход от, inter alia, Индия („разглежданата страна“) („първоначалното разследване“).

(2)

След провеждането на преразглеждане при изтичането на срока на действие Съветът наложи чрез Регламент (ЕО) № 193/2007 (3) окончателни изравнителни мита върху вноса на определен полиетиленов терефталат с произход от Индия („регламент за защита срещу субсидиран внос“) за последващ период от пет години. Съответният продукт попада под код по КН 3907 60 20. Ставката на фиксираното мито варира от 0 до 106,5 EUR/тон, налагана върху вноса от индивидуално назовани износители, с остатъчна ставка на митото от 41,3 EUR/тон, налагана върху вноса от останалите износители.

(3)

С Регламент (ЕО) № 192/2007 (4) Съветът освен това наложи окончателно антидъмпингово мито върху същия продукт с произход от Индия („антидъмпингов регламент“). Съгласно този регламент ставката на фиксираното мито варира от 88,9 до 200,9 EUR/тон, налагана върху вноса от индивидуално назовани износители, с остатъчна ставка на митото от 181,7 EUR/тон, налагана върху вноса от останалите износители.

(4)

В съответствие с принципа, че не се допуска едновременното налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на износно субсидиране, нивото на антидъмпинговите мита в антидъмпинговия регламент взема под внимание размера на изравнителното мито, наложено по силата на регламента за защита срещу субсидиран внос, съгласно член 14, параграф 1 от основния регламент.

(5)

След налагането на окончателното изравнително мито правителството на Индия („ПИ“) заяви, че обстоятелствата по отношение на двете схеми на субсидиране (Схемата за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ и Схемата за освобождаване от данък върху доходите съгласно раздел 80 HHC от Закона за корпоративното подоходно облагане) са претърпели промени и промените са от дългосрочен характер. Изразена бе хипотезата, че вследствие на това нивото на субсидиране вероятно е намаляло и поради това мерките, установени отчасти по тези схеми, следва да бъдат преразгледани.

(6)

Комисията разгледа доказателствата, представени от ПИ, и прецени, че те са достатъчни за започване на преразглеждане, ограничено до нивото на субсидиране на вноса на определен полиетиленов терефталат с произход от Индия, в съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент. След консултации с Консултативния комитет Комисията започна чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5) („известие за започване“), ex officio частично междинно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 193/2007.

(7)

Целта на проведеното в рамките на частичното междинно преразглеждане разследване е да оцени необходимостта от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите мерки по отношение на тези дружества, които са облагодетелствани от едната или от двете променени схеми на субсидиране, когато са предоставени достатъчно доказателства в съответствие със съответните разпоредби от известието за започване. Проведеното в рамките на частичното междинно преразглеждане разследване би оценило, в зависимост от направените констатации, също така и необходимостта от преразглеждане на мерките, прилагани за други дружества, които са сътрудничили на разследването, определило нивото на съществуващите мерки и/или остатъчните мерки, прилагани за всички останали дружества.

(8)

Разследването обхвана периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. („период на разследването за преразглеждане“, или „ПРП“).

(9)

Комисията уведоми официално ПИ и тези индийски производители износители, които сътрудничиха в рамките на предишното разследване и бяха посочени в рамките на Регламент (ЕО) № 193/2007 като облагодетелствани от някоя от двете вероятно промени схеми на субсидиране и които бяха изброени в приложението към известието за започване, а също и производителите от Общността за започването на разследване в рамките на частичното междинно преразглеждане. Заинтересованите лица получиха възможност да изразят становището си в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани. Писмените и устните коментари, представени от лицата, бяха разгледани и, където това бе уместно,бяха взети предвид.

(10)

Предвид големия брой заинтересовани лица, участващи в преразглеждането, при разследване на субсидирането е предвидено използването на техники за избор на извадка в съответствие с член 27 от основния регламент.

(11)

Двама производители износители заявиха интереса си и предоставиха информацията, необходима за извадката. Следователно използването на техники за избор на извадка не бе счетено за необходимо. Единият от двамата производители износители, подали формуляр за представителната извадка, обаче уведоми Комисията, че не възнамерява да попълни цял въпросник и да предостави информацията, необходима за целите на разследването.

(12)

Поради това Комисията изпрати въпросници и получи отговор само от един производител износител, допуснат до това преразглеждане, а именно Pearl Engineering Polymers Ltd („дружеството“). Въпросник бе изпратен също така и до ПИ. Получени бяха отговори както от дружеството, така и от ПИ.

(13)

Комисията изиска и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на субсидирането. Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните заинтересовани лица:

(14)

ПИ и другите заинтересовани лица бяха информирани относно съществените факти и съображения, на основата на които се планира да се предложи изменение на митническата ставка, приложима спрямо единствения сътрудничил индийски производител, както и спрямо несътрудничилия производител, посочен също в приложението към известието за започване, както и за намерението да бъдат запазени съществуващите мерки по отношение на всички останали дружества, които не сътрудничиха при това частично междинно преразглеждане. Беше им предоставен също така и разумен срок, в който да направят коментар. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е посочено по-долу.

(15)

Разглежданият в настоящото преразглеждане продукт е същият като продукта, посочен в Регламент (ЕО) № 193/2007, т.е. PET с вискозитет 78 ml/g или по-висок съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от разглежданата страна. Понастоящем той е класифициран с код по КН 3907 60 20.

(16)

Въз основа на предоставената от ПИ и единствения сътрудничил производител износител информация и на отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии.

(17)

Посочените по-горе в букви а), б) в), д) и е) схеми се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия ПИ се упълномощава да издава уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политика по износ и внос“, издавани на всеки пет години и редовно осъвременявани от Министерството на търговията. Един от документите „Политика по износ и внос“ е от значение за ПРП в настоящия случай — петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политика по ИВ 2004—2009 г.“). Освен това в „Наръчник на процедурите — 1 септември 2004 г.—31 март 2009 г., том I“ (НП I 2004—2009 г.) ПИ определя процедурите, свързани с Политика по ИВ 2004—2009 г. Наръчникът на процедурите също се осъвременява редовно.

(18)

Схемите за освобождаване от данък върху доходите, посочени по-горе в буква г), се основават на Закона за корпоративното подоходно облагане от 1961 г., изменян ежегодно със Закона за финансите.

(19)

Съгласно член 11, параграф 10 от основния регламент Комисията покани ПИ за допълнителни консултации във връзка както с променените, така и с непроменените схеми с цел изясняване на фактическата ситуация по отношение на тези схеми и постигане на взаимно съгласувано решение. След провеждане на консултациите и поради непостигането на взаимно съгласувано решение по отношение на тези схеми Комисията включи всички тези схеми в разследването на субсидирането.

(20)

Едно от заинтересованите лица, представляващо производството на Общността, изказа мнение, че редица други схеми и субсидии продължават да бъдат достъпни за индийските износители. В тази информация обаче не бяха открити недвусмислени доказателства, че тези схеми са използвани от сътрудничилия производител износител. Ето защо тези въпроси не бяха допълнително разглеждани за целите на настоящата специфична процедура.

(21)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи от 4.1.1 до 4.1.14 от Политика по ИВ 2004—2009 г. и глави от 4.1 до 4.30 от НП I 2004—2009 г. По време на предишното разследване, проведено в рамките на преразглеждането, довело до въвеждането на действащото към момента окончателно изравнително мито с Регламент (ЕО) № 193/2007, тази схема се наричаше Схема с предварителни лицензи.

(22)

AAS се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 23. Тези подсхеми се различават, inter alia, в обхвата на допуснатите до участие лица. Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ производители доставчици, са допуснати до участие в AAS за действителен износ и AAS за годишни потребности. Производителите износители, които доставят на крайния износител, са допуснати до участие в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „планиран износ“ (deemed export), както е посочено в параграф 8.2 от Политика по ИВ 2004—2009 г., както и доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ) са допуснати до участие в AAS за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители са допуснати до ползите от „планиран износ“ в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ („ARO“) и „насрещен вътрешен акредитив“.

(23)

Предварителни разрешителни се издават за:

(24)

Беше установено, че през ПРП сътрудничилият износител е получил отстъпки само в рамките на две подсхеми, свързани с разглеждания продукт, т.е подточка i) подсхема към AAS — „действителен износ“, и подточка iv) подсхема към AAS — „планиран износ“. Ето защо не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани схеми подлежат на изравнителни мерки.

(25)

След въвеждането на действащите към момента окончателни изравнителни мита чрез Регламент (ЕО) № 193/2007 ПИ промени системата за проверка, приложима към AAS. Конкретно, за да улеснят проверките от страна на индийските власти, притежателите на предварителни разрешителни са задължени от закона да водят „достоверни и точни отчети за потреблението и използването на безмитно внесените/местно произведените стоки“ в специален формат (глави 4.26, 4.30 и допълнение 23 към НП I 2004—2009 г.), т.е. фактически регистър на потреблението. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство („cost and works accountant“), който издава сертификат, удостоверяващ, че определеният регистър и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко отношение. Изложените по-горе разпоредби се прилагат обаче само за предварителни разрешителни, издадени на или след 13 май 2005 г. От притежателите на предварителни разрешителни или предварителни лицензи, издадени преди тази дата, се изисква да спазват предходните приложими разпоредби за проверка, т.е. да водят достоверни и точни отчети за съобразено с лиценза потребление и използване на внесените стоки в определения в допълнение 18 (глава 4.30 и допълнение 18 към НП I 2002—2007 г.) формат.

(26)

При използваните по време на ПРП от единствения сътрудничил производител износител подсхеми — „действителен износ“ и „планиран износ“, както разрешението за внос, така и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешителното. В допълнение към това, към момента на вноса и износа правителствените служители следва да документират в разрешителното съответните транзакции. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от ПИ на основата на стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти („SION“). За повечето продукти, включително за разглеждания продукт, съществуват SION, които са публикувани в НП II 2004—2009 г.

(27)

В тази връзка следва да се отбележи, че SION са обект на редовно преразглеждане. Тъй като единственият сътрудничил износител използва лицензи, издадени по различно време, това означава, че по време на ПРП от дружеството са прилагани различни SION.

(28)

Внесените суровини не подлежат на прехвърляне и трябва да бъдат използвани за производство на крайния продукт, предназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предписания срок след издаването на лиценза (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

(29)

Разследването за преразглеждане установи, че сътрудничилият производител износител съумя да удостовери цялото потребление на суровини, но едновременно с това не притежава фактически регистър на потреблението на разглеждания продукт. За потреблението се предполага единствено че съответства на SION. Ето защо по отношение на освободените от мита суровини не бе възможно да се установи дали изискванията на SION, посочени в конкретните разрешителни/лицензии, надхвърлят суровините, необходими за производството на съответното количество краен продукт, предназначен за износ.

(30)

Освен това ПРП установи, че суровините са внасяни съгласно три различни разрешителни/лицензи и различни SION и след това са смесени и физически вложени в производствения процес на същата изнасяна стока. Фактът, че за всяка от суровините са налице три различни SION с различни норми за потребление, допълнително подчертава проблема по установяване на реалното потребление на сътрудничилия износител. В тази връзка е ясно, че наличието на фактически регистър на потреблението е основно изискване за извършване на проверка дали освободените от мита суровини надхвърлят суровините, необходими за производството на съответното количество краен продукт, предназначен за износ.

(31)

Разследването за преразглеждане установи още, че определените от индийските власти изисквания за проверка или не са спазват, или не са изпробвани на практика. При издадените преди 13 май 2005 г. предварителни лицензи необходимото фактическо потребление и регистрите на запасите (например допълнение 18) не са изпратени на съответните власти и поради това не са контролирани от ПИ. При издадените след 13 май 2005 г. предварителни разрешителни необходимото фактическо потребление и регистрите на запасите са изискани от ПИ, но все още не е проверено съответствието на тези регистри с изискванията на политиката по ИВ. По-специално регистрите са заверени от външни експерт-счетоводители съгласно изискванията на съответното индийско законодателство, посочено в съображение 25, но нито дружеството, нито експерт-счетоводителят е съхранил документация, отразяваща начина на провеждане на процеса на проверка. Не съществува нито план на одита, нито друга прилежаща документация към проведения одит, липсва документирана информация относно използваната методология и конкретните изисквания, необходими за такава внимателна дейност, която изисква подробно техническо познаване на производствения процес, изискванията на политиката по ИВ и счетоводните процедури. Предвид конкретната ситуация се счита, че разследваният износител не е в състояние да докаже, че съответните разпоредби в областта на ИВ са спазени.

(32)

Сътрудничилият износител оспори горепосочените констатации, по-специално във връзка с представените в съображение 31 заключения относно експерт-счетоводителя. Във връзка с това бе заявено, че не съществува национална или международна правна разпоредба, която да изисква от одитираното дружество да пази документация относно начина на провеждане на одита. Напротив, индийското законодателство гласи, че работните документи са собственост на одитора. При тези обстоятелства и като се има предвид, че преди проверката на място не е изискана среща с експерт-счетоводителя, фактът, че одитираното дружество не е разполагало със съответните доказателствени документи по време на проверката, не би следвало да е в негов ущърб. Заявено бе също така, че основният регламент при всяко положение не упълномощава службите на Комисията да проверяват документи, съхранявани извън разследваното дружество, какъвто би бил случаят с независим одитор. Твърдеше се още, че действителното потребление на единствения сътрудничил производител е било по-високо от нормите на SION за всяка вложена суровина и че няма прекомерно освобождаване от мита.

(33)

В тази връзка се напомня, че провежданият от експерт-счетоводителя процес на проверка и издаването на съответния сертификат са част от системата за проверка, въведена от ПИ в неговата политика по ИВ. За тази цел политиката по ИВ превърна експерт-счетоводителя в действащо лице по прилагането на системата, а Комисията трябваше да провери дали горепосочената система за проверка е била ефективно прилагана. Фактът, че дружеството не съумя да демонстрира, че нито то, нито назначеният експерт-счетоводител съхранява документацията към проведените проверки с цел издаване на посочения в политиката по ИВ сертификат, показва невъзможността на дружеството да докаже, че съответните разпоредби в областта на ИВ са спазени. По отношение на твърдението на дружеството, че при всяко едно положение няма прекомерното освобождаване от мита, се напомня, че установеното на място действително положение (т.е. смес от вложени суровини и готова продукция, прилагане на различни норми на SION, липса на регистри на фактическото потребление, посочени в политиката по ИВ) и недовършените етапи от необходимата окончателна проверка от страна на ПИ демонстрираха, че е невъзможно да се направи изчисление по отношение на фактическото потребление и на последващото прекомерно освобождаване от мита за разрешително/лиценз, както и на стандартите на SION.

(34)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на правителството на Индия, което предоставя полза на разследвания износител.

(35)

В допълнение на това AAS за „действителен износ“ и AAS за „планиран износ“ несъмнено зависят по закон от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да извлече ползи в рамките на тези схеми.

(36)

Нито една от двете подсхеми, използвани в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не се придържат към правилата, предвидени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. ПИ не прилага ефективно своята система за проверка или процедура, с която да се провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (точка II, параграф 4 от приложение II към основния регламент, а ако става въпрос за схеми с възстановяване за заместители — точка II, параграф 2 от приложение III към основния регламент). SION, сами по себе си, не могат да бъдат считани за система за проверка на фактическото потребление, тъй като в рамките на разрешителните/лицензите безмитно се внасят суровини с различните ставки по SION, които се смесват по време на производствения процес на стоката, предназначена за износ. Тази процедура не позволява на ПИ да провери с необходимата прецизност какви количества суровини са употребени при производството на стоките, предназначени за износ, и спрямо кой индикатор по SION те трябва да бъдат сравнени. Още повече че ПИ или не осъществява ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление, или този вид контрол още не е завършен окончателно. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар по принцип осъществяването на такава проверка да е необходимо при отсъствието на приложена ефективна система за проверка (точка II, параграф 5 от приложение II и точка II, параграф 3 от приложение III към основния регламент). Освен това се припомня, че въпросното дружество не разполага с регистър на потреблението, позволяващ проверката на действителното потребление на суровини за вид продукт. Ето защо дори и при наличието на ефикасна система за контрол ПИ не би било в състояние да установи какви количества суровини са вложени в производството на изнасяния продукт. И накрая, участието на експерт-счетоводители в процеса на проверка не доведе до подобряване на системата за проверка поради липсата на подробни правила за начина на изпълнение на поверените на експерт-счетоводителите задачи; представената в процеса на разследване информация не може да гарантира спазването на горепосочените правила, определени в основния регламент.

(37)

Тези две подсхеми следователно подлежат на изравнителни мерки.

(38)

Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита за заместители подлежащата на изравнителни мерки полза е пълното освобождаване от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В тази връзка се посочва, че основният регламент предвижда не само изравнителни мерки, които да компенсират „прекомерното“ освобождаване от мита. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) към основния регламент само прекомерното освобождаване от мита може да бъде обект на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III към основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не бяха изпълнени. Следователно, ако бъде установено, че липсва адекватен процес на наблюдение, горното изключение за схемите на възстановяване на мита не е приложимо и по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, отколкото предполагаемо свръхосвобождаване. Както е посочено в приложение II, точка II и приложение III, точка II към основния регламент, изчисляването на такова свръхосвобождаване не спада към задълженията на разследващия орган. Напротив, според член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на заявената система за проверка.

(39)

Размерът на субсидията за износителя, който е използвал AAS, бе изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху суровините, внесени по двете подсхеми, които се използват при производството на разглеждания продукт по време на ПРП (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията, когато за това бяха отправени основателни искания. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към експортния оборот, реализиран от разглеждания продукт по време на ПРП (знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и отпускането ѝ не е обвързано с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(40)

Ставката на субсидията, установена по време на ПРП за единствения сътрудничил производител във връзка с тази схема, възлиза на 12,8 %.

(41)

Подробното описание на DEPS се съдържа в параграф 4.3 от Политика по ИВ 2004—2009 г. и в глава 4 от НП I 2004—2009 г.

(42)

Беше установено, че сътрудничилият производител износител не е получил ползи по DEPS, подлежащи на изравнителни мерки. Следователно бе констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тази схема в рамките на настоящото разследване е ненужно.

(43)

Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от Политика по ИВ 2004—2009 г. и глава 5 от НП I 2004—2009 г.

(44)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ производители доставчици и доставчици на услуги, са допуснати до участие в тази схема.

(45)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново, а от април 2003 г. и употребявано до 10 години оборудване) при намалена митническа ставка. За тази цел, след подаване на заявление и заплащане на такса, ПИ издава лиценз EPCGS. От април 2000 г. схемата предвижда намалена митническа ставка от 5 %, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. До 31 март 2000 г. се прилага действителна митническа ставка от 11 % (включително допълнителна такса от 10 %), а в случаите на внос с висока стойност приложимата ставка е нулева. С цел да бъде изпълнено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период.

(46)

Притежателят на лиценз EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването на подобно производствено оборудване. От друга страна, местният производител може да поиска помощ за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

(47)

При оповестяването не бяха представени коментари по отношение EPCGS.

(48)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намалението на митото представлява финансово участие на правителството на Индия, тъй като тази отстъпка намалява приходите на правителството на Индия от иначе дължими мита. В допълнение, намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените мита при вноса подобряват неговата ликвидност.

(49)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като такива лицензи са свързани със задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(50)

И накрая тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(51)

През ПРП единственият сътрудничил износител не е закупувал производствено оборудване. За закупеното преди началото на ПРП производствено оборудване дружеството обаче продължи да се ползва от освобождаване от мито, чийто размер бе установен в първоначалното разследване. В съответствие с първоначалното разследване размерът на субсидията, получена по време на ПРП, бе изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент на основата на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на действителния амортизационен срок, прилаган от производителя износител за подобно производствено оборудване. Съгласно установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да отрази цялата стойност на ползите през това време. Таксите, чието плащане е необходимо за получаването на субсидията, бяха извадени в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент от тази сума, за да се стигне до размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към експортния оборот през ПРП (знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и отпускането ѝ не е обвързано с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Установената ставка на субсидията във връзка с получените от дружеството в рамките на ПРП ползи e 0,3 %.

(52)

В рамките на тази схема износителите могат да се ползват от частично освобождаване от данък върху печалбите, реализирани чрез експортни продажби. Нормативната уредба на това освобождаване е изложена в раздел 80 ННС от ITA.

(53)

Тази разпоредба беше премахната от отчетната 2005—2006 г. (т.е. за финансовата година, започваща от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.) нататък и поради това след 31 март 2004 г. по раздел 80 ННС от ITA не се предоставят ползи. Единственият сътрудничил производител износител не е извличал ползи по тази схема по време на ПРП. Следователно, тъй като схемата е прекратена, тя не подлежи на изравнителни мерки в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент.

(54)

Подробно описание на FMS се съдържа в глава 3.9 от Политика по ИВ 2004—2009 г. и глава 3.20 от НП I 2004—2009 г. Въпреки че дружеството е включило тази схема в отчета, разследването разкри, че по време на ПРП не са получавани ползи. Тъй като бе установено, че по тази схема сътрудничилият производител износител не е извличал ползи, подлежащи на изравнителни мерки, бе констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тази схема в рамките на настоящото разследване е ненужно.

(55)

Подробно описание на TPS се съдържа в глава 3.7 от Политика по ИВ 2004—2009 г. и глава 3.2 от НП I 2004—2009 г.

(56)

До участие в схемата са допуснати всички производители износители.

(57)

Тази схема има за цел предоставяне на премии на дружествата, които са увеличили своя експортен оборот. За тази цел схемата позволява на отговарящите на условията дружества да получават митнически кредит — в размер между 5 и 15 %, върху сума, представляваща разликата между стойността FOB на износа за две последователни финансови години.

(58)

Дружествата, желаещи да се възползват от тази схема, трябва да подадат заявление до Министерството на търговията и промишлеността. След разрешаване съответните власти издават лиценз, посочващ размера на митническия кредит.

(59)

Тази схема бе прекратена през март 2006 г. и след време бе заменена от две нови схеми — Схема за фокусиране върху пазара и Схема за фокусиране върху продукта. Възможността за кандидатстване за лиценз по TPS продължи да съществува до март 2007 г., а дружествата, облагодетелствани от тази схема, могат да се възползват от съответните права за митнически кредит до март 2009 г.

(60)

Сътрудничилият производител износител счете, че по тази схема няма реализирани ползи за дружеството по време на ПРП и поради нейното прекратяване през 2006 г. схемата не подлежи на изравнителни мерки. Съгласно подробно описаното по-горе обаче разследването разкри, че на дружеството е предоставена полза през ПРП и освен това въпреки прекратяването на схемата дружествата могат да продължат да извличат ползи по нея до 2009 г.

(61)

В рамките на TPS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Митнически кредит по TPS представлява финансово участие на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от иначе дължими мита. Освен това при митническите кредити по TPS се облагодетелства износителят, тъй като се подобрява неговата ликвидност.

(62)

Също така TPS зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(63)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Липсва система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Износителите са допуснати до TPS, независимо дали въобще осъществяват някакъв внос на суровини. С цел да извлекат полза, за износителите е достатъчно само да увеличат своя експортен оборот, без да доказват внасянето на някакви суровини. По този начин дори износители, които изцяло доставят суровини от местния пазар и не внасят стоки, които да влагат в производството си, имат право да се възползват от TPS.

(64)

Размерът на изравнителните субсидии бе изчислен посредством предоставената полза за получателя, за която по време на ПРП бе установено, че съществува и която е осчетоводявана от сътрудничилия производител износител с натрупване като приход при осъществяване на експортната транзакция. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) бе отнесен към експортния оборот през ПРП (знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(65)

Ставката на субсидията, установена по време на ПРП за единствения сътрудничил производител износител във връзка с тази схема, възлиза на 0,7 %.

(66)

Следва да се припомни, че маржът на субсидиране, установен в първоначалното разследване, възлизаше на 5,8 % за единствения производител износител, сътрудничил на настоящото частично междинно преразглеждане.

(67)

В рамките на настоящото частично междинно преразглеждане бе установено, че размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии, изразен ad valorem, е 13,8 %, както е посочено по-долу:

(68)

Като се вземе предвид гореизложеното, може да се заключи, че нивото на субсидиране на единствения сътрудничил производител износител е нараснало.

(69)

В съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент и посочените в точка 3 от известието за започване причини за това частично междинно преразглеждане бе установено, че маржът на субсидиране по отношение на единствения сътрудничил производител износител е нараснал от 5,8 на 13,8 % и вследствие на това ставката на изравнителното мито, прилагано спрямо този производител износител по силата на Регламент (ЕО) № 193/2007, следва да бъде съответно изменена.

(70)

Второто дружество — обект на настоящото частично междинно преразглеждане — Reliance Industries Ltd, имаше най-висок марж на субсидиране при първоначалното разследване, но при настоящото разследване отказа сътрудничество. Поради липсата на сътрудничество от страна на дружеството се наложи оценката да бъде основана на наличните факти в съответствие с член 28 от основния регламент. В тази връзка и с оглед на констатациите по отношение на единствения сътрудничил износител е също така възможно този отказал сътрудничество производител износител да продължава да извлича ползи в рамките на разследваните схеми на субсидиране най-малко в степента, която бе установена за сътрудничилото дружество. Заключението, което следва от това, е, че нивото на субсидиране на единствения сътрудничил производител износител също е нараснало до 13,8 % и поради това ставката на изравнителното мито, прилагано спрямо този производител износител по силата на Регламент (ЕО) № 193/2007, следва да бъде съответно изменена.

(71)

По отношение на дружествата, сътрудничили при първоначалното разследване, но не упоменати като засегнати от разследването в приложението към известието за започване, не съществуват признаци, че ставките на изравнителните и антидъмпинговите митнически ставки, приложими за тези дружества, се нуждаят от преизчисляване. Следователно изложените в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 193/2007 индивидуални ставки на приложимото мито по отношение на всички останали заинтересовани лица с изключение на Pearl Engineering и Reliance Industries остават непроменени.

(72)

От друга страна, за дружествата, които не сътрудничиха нито при настоящото преразглеждане, нито при първоначалното разследване, се счита, че продължават да извличат ползи в рамките на разследваните схеми на субсидиране най-малко в степента, която бе установена за единственото сътрудничило дружество. За да се избегне поощряването на неоказване на съдействие, се счита за целесъобразно да се определи ниво на субсидиране, приложимо за „всички останали дружества“, в размер на най-високата ставка, определена измежду всички дружества, сътрудничили при първоначалното разследване, т.е. 13,8 %.

(73)

Изменените ставки на изравнителното мито следва да бъдат установени на нивото на новите ставки на субсидиране, установени през настоящото преразглеждане, тъй като при първоначалното разследване на субсидирането изчисленият марж на вреда бе по-висок.

(74)

Определените в настоящия регламент индивидуални ставки на изравнителното мито за отделните дружества отразяват положението, установено по време на частично междинно преразглеждане. Ето защо те са приложими единствено по отношение на вноса на разглеждания продукт, произведен от тези дружества. Внос на разглеждания продукт, произведен от всяко дружество, чието име и адрес не фигурират изрично в постановителната част на настоящия регламент, включително дружествата, свързани с изрично посочените, не могат да се ползват от тези ставки и се облагат със ставката, приложима за „всички останали дружества“.

(75)

За да бъде избегнато събирането на по-високи мита като резултат от колебанията на цената на РЕТ, отразяваща измененията на цената на суровия петрол, се напомня, че наличната мярка представлява специфично мито за тон. Сумата се определя в зависимост от прилагането на ставката на изравнителното мито спрямо експортни цени CIF, използвани за изчисляване на степен на отстраняване на вредата в първоначалното разследване. Същият метод бе използван за установяване на изменените специфични митнически нива в контекста на настоящото преразглеждане.

(76)

Поради това приложимите маржове и митнически ставки следва да бъдат изчислявани в съответствие с посоченото в таблицата по-долу.

(77)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито (напр. след промяна в наименованието на субекта или след започване на ново производство, или след създаване на нови пласментни единици) се отправя незабавно до Комисията (6) с цялата съществена информация, по-специално всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството, както и вътрешните и експортните продажби, свързани например с промяната в наименованието или с тази промяна в производството и в пласментните единици. Където е уместно и след консултации с Консултативния комитет, Комисията внася съответните изменения в регламента, като актуализира списъка на дружествата, ползващи се от индивидуалните митнически ставки.

(78)

Изменението на ставката на изравнителното мито ще се отрази върху окончателното антидъмпингово мито, налагано върху производители от Индия по силата на Регламент (ЕО) № 192/2007.

(79)

В първоначалното антидъмпингово разследване антидъмпинговото мито бе коригирано, за да се избегне двойното отчитане на последиците от ползите от износните субсидии. В тази връзка в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос от държави, които не са членки на Европейската общност (7) и в член 24, параграф 1 от основния регламент за защита срещу субсидиран внос се предвижда, че не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на износно субсидиране. По време на първоначалното разследване на субсидирането, а също и в настоящото частично междинно преразглеждане бе установено, че някои от разследваните схеми на субсидиране, подлежащи на изравнителни мерки, са представлявали износни субсидии по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент за защита срещу субсидиран внос. Като такива тези субсидии са оказали въздействие върху експортната цена на индийските производители износители и следователно са довели до повишаване на дъмпинговия марж. Казано по друг начин, окончателният дъмпингов марж, установен в първоначалното антидъмпингово разследване, се обяснява частично от наличието на износни субсидии.

(80)

Следователно към настоящия момент окончателните ставки на антидъмпинговото мито за разглежданите производители износители трябва да бъдат коригирани, за да се вземе предвид преразгледаният размер на ползите от субсидии за износ през ПРП към настоящото частично междинно преразглеждане и да се отрази действителният дъмпингов марж, оставащ след налагането на коригираното окончателно изравнително мито, компенсиращо последиците от износни субсидии.

(81)

С други думи, новите нива на субсидиране трябва да бъдат взети предвид, за да бъдат коригирани установените предварително антидъмпингови маржове.

(82)

Поради това приложимите спрямо разглежданите дружества маржове и митнически ставки следва да бъдат изчислявани в съответствие с посоченото в таблицата по-долу.

(83)

За да се осигури правилното прилагане на изравнителните и антидъмпинговите мита, нивото на остатъчното мито следва не само да се прилага спрямо несътрудничилите износители, но също и спрямо дружествата, които не са осъществявали никакъв износ по време на ПРП. Последните се приканват обаче, ако изпълнят изискванията на член 20 от основния регламент, да представят искане за преразглеждане в съответствие с посочения член с цел тяхното положение да бъде разгледано индивидуално,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/13

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/15

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2008/2009 пазарна година се определя от Регламент (ЕО) № 945/2008 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕО) № 1212/2008 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/17

(1)

Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (2) изисква от дружествата, спрямо които се прилага правото на някоя от държавите-членки и чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулирания пазар на която и да било държава-членка, да изготвят своите консолидирани финансови отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти, познати понастоящем под наименованието Международни стандарти за финансови отчети (МСФО), които са приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 (наричани по-долу „приетите МСФО“), за всяка финансова година, започваща на 1 януари 2005 г. или след това.

(2)

С Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (3) се изисква историческата финансова информация, предоставена в проспекти от емитенти от трети държави за публично предлагане на ценни книжа или за допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, да бъде подготвена в съответствие с приетите МСФО или в съответствие с националните счетоводни стандарти на трета държава, които са еквивалентни на тези стандарти.

(3)

С оглед оценка на еквивалентността на общоприетите счетоводни принципи на трета държава и приетите МСФО, с Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда дефиниране на еквивалентността и създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на общоприетите счетоводни принципи на дадена трета държава. Регламент (ЕО) № 1569/2007 изисква също решението на Комисията да позволява на емитенти от Общността да ползват МСФО, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002, в съответната трета държава.

(4)

Финансовите отчети, изготвени в съответствие с МСФО, публикувани от Съвета по международните счетоводни стандарти (IASB), предоставят на лицата, ползващи тези финансови отчети, достатъчна информация, която да им позволи да направят обективна оценка на активите и пасивите, финансовото състояние, печалбата и загубата и перспективите за емитента. Ето защо е целесъобразно на емитентите от трети държави да се позволи да използват МСФО, публикувани от IASB, в Общността.

(5)

През декември 2007 г. Комисията се допита до Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR) по въпроса за техническата оценка на еквивалентността на Общоприетите счетоводни принципи на Съединените щати, Китай и Япония. През март 2008 г. Комисията включи в допитването и общоприетите счетоводни принципи на Южна Корея, Канада и Индия.

(6)

В становището си от март и май 2008 г. и октомври 2008 г., съответно, CESR препоръча общоприетите счетоводни принципи на САЩ и тези на Япония да бъдат приети за еквивалентни на МСФО с оглед на използването им в рамките на Общността. Освен това CESR препоръча временното приемане в рамките на Общността на финансовите отчети, за чието изготвяне са използвани общоприетите счетоводни принципи на Китай, Канада, Южна Корея и Индия, най-късно до 31 декември 2011 г.

(7)

През 2006 г. Съветът на САЩ за финансови счетоводни стандарти и IASB сключиха меморандум за разбирателство, с който се затвърди целта им за постигане на сближаване между общоприетите счетоводни принципи на САЩ и МСФО и се оформи работна програма в тази връзка. Благодарение на тази работна програма много съществени различия между общоприетите счетоводни принципи на САЩ и МСФО бяха преодолени. Освен това след проведения между Комисията и Комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ диалог вече не е необходимо приравняване за емитентите от Общността, които изготвят своите финансови отчети в съответствие с МСФО, публикувани от IASB. Ето защо е целесъобразно от 1 януари 2009 г. общоприетите счетоводни принципи на САЩ да се считат за еквивалентни на приетите МСФО.

(8)

През август 2007 г. Съветът по счетоводните стандарти на Япония и IASB обявиха, че са се договорили за ускоряване на процеса на сближаване посредством заличаване на основните различия между общоприетите счетоводни принципи на Япония и МСФО до 2008 г., а на останалите различия — до края на 2011 г. Японските органи не изискват от емитентите от Общността, които изготвят финансовите си отчети в съответствие с МСФО, каквото и да било приравняване. Ето защо е целесъобразно от 1 януари 2009 г. общоприетите счетоводни принципи на Япония да се считат за еквивалентни на приетите МСФО.

(9)

В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1569/2007 на емитенти от трети държави може да бъде разрешено да използват общоприетите счетоводни принципи на други трети държави, които са в процес на сближаване или са поели ангажимент за приемане на МСФО, или са постигнали споразумение с Общността за взаимно признаване преди 31 декември 2008 г., за преходен период, завършващ не по-късно от 31 декември 2011 г.

(10)

В Китай счетоводните стандарти за бизнес предприятия се съгласуват цялостно с МСФО и обхващат почти всички области, включени в действащите МСФО. Въпреки това, предвид факта, че счетоводните стандарти за бизнес предприятия се прилагат едва от 2007 г., е налице необходимост от допълнителни доказателства за правилното им прилагане.

(11)

През януари 2006 г. Съветът по счетоводните стандарти на Канада пое публичен ангажимент за приемане на МСФО до 31 декември 2011 г. и понастоящем взема ефективни мерки за осигуряване на своевременното и пълно преминаване към МСФО до тази дата.

(12)

През март 2007 г. Корейската комисия за финансов надзор и Корейският институт по счетоводство поеха публичен ангажимент за приемане на МСФО до 31 декември 2011 г. и понастоящем вземат ефективни мерки за осигуряване на своевременното и пълно преминаване към МСФО до тази дата.

(13)

През юли 2007 г. правителството на Индия и Индийският институт на дипломираните счетоводители поеха публичен ангажимент за приемане на МСФО до 31 декември 2011 г. и понастоящем вземат ефективни мерки за осигуряване на своевременното и пълно преминаване към МСФО до тази дата.

(14)

Въпреки че не е необходимо да се вземе окончателно решение относно еквивалентността на счетоводните стандарти, които са в процес на сближаване с МСФО, преди да се направи оценка на прилагането на тези счетоводни стандарти от дружествата и одиторите, е важно да се подкрепят усилията на държавите, които са се заели със сближаването на техните счетоводни стандарти с МСФО, и тези, които са се заели с приемането на МСФО. Във връзка с това е целесъобразно да се позволи на емитентите от трети държави да изготвят годишните и шестмесечните си финансови отчети в съответствие с общоприетите счетоводни принципи на Китай, Канада, Южна Корея или Индия в Общността за преходен период, не по-дълъг от 3 години. В резултат на това Регламент (ЕО) № 809/2004 следва да бъде съответно изменен, за да се отразят промените във връзка с използването на общоприетите счетоводни принципи на Съединените щати, Япония, Китай, Канада, Южна Корея и Индия при изготвянето на историческата финансова информация от емитенти от трети държави и да се заличат някои от неговите разпоредби, които не са актуални.

(15)

Комисията следва да продължи своя мониторинг на развитието на общоприетите счетоводни принципи на тези трети държави по отношение на приетите МСФО с техническото съдействие на CESR.

(16)

Държавите следва да бъдат насърчавани да приемат МСФО. Когато тези държави са приели МСФО като свой единствен счетоводен стандарт, ЕС може да реши националните стандарти, определени като съответстващи на МСФО, да не могат повече да се използват при изготвянето на информацията, изисквана по силата на Директива 2004/109/ЕО или Регламент (ЕО) № 809/2004 за прилагане на Директива 2003/71/ЕО.

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

1.

Параграфи 5 и 5а се заменят със следния текст:

„5.   Считано от 1 януари 2009 г. емитентите на трети държави представят тяхната историческа финансова информация в съответствие с един от следните счетоводни стандарти:

5а.   Емитенти от трети държави не подлежат на изискването съгласно приложение I, точка 20.1; приложение IV, точка 13.1; приложение VII, точка 8.2; приложение Х, точка 20.1 или приложение ХI, точка 11.1 за преизчисляване на историческата финансова информация, включена в проспекта и съответстваща на финансовите години преди финансовите години, започващи на 1 януари 2012 г. или след, или на изискването съгласно приложение VII, точка 8.2.а; приложение IX, точка 11.1 или приложение Х, точка 20.1.а за предоставяне на описание на различията между Международните стандарти за финансови отчети, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002, и счетоводните принципи, в съответствие с които е съставена съответната информация, по отношение на финансовите години, които предхождат финансовите години, започващи на или след 1 януари 2012 г., при условие че историческата финансова информация е подготвена в съответствие с общоприетите счетоводни принципи на Китайската народна република, Канада, Република Корея или Република Индия.“

2.

Параграфи 5б—5д се заличават.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/20

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 е предвидено разрешително за използването на добавки при храненето на животните, както и основанията и процедурите за издаването на такова разрешително.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за препарата, посочен в приложението. Това заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от посочения регламент.

(3)

Заявлението се отнася до ново разрешително за препарати от Lactobacillus rhamnosus (CNCM-I-3698) и Lactobacillus farciminis (CNCM-I-3699) (Sorbiflore) като фуражна добавка за прасенца, която следва да се причисли към категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

От становището на Европейския орган за безопасност на храните („органът“) от 15 юли 2008 г. (2) става ясно, че въз основа на данните, предоставени от производителя, препаратите от Lactobacillus rhamnosus (CNCM-I-3698) и Lactobacillus farciminis (CNCM-I-3699) (Sorbiflore) не се отразяват неблагоприятно върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда и са ефикасни за подобряване на наддаването. Органът заключи също така, че е възможно препаратът да бъде респираторен сенсибилизатор. Органът не счита, че е налице необходимост от специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на продукта на пазара. Той също така провери доклада за метода за анализ на фуражната добавка в храната, представен от референтната лаборатория на Общността, създадена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

Оценката на посочения препарат показва, че условията за разрешителното, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Следователно употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/22

(1)

В Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за установяване на списък от трети страни, територии, зони или подразделения, от които са разрешени вносът и транзитът през Общността на домашни птици и продукти от домашни птици, и относно изискванията за ветеринарно сертифициране (4) се предвижда стоките, обхванати от посочения регламент, да бъдат внасяни и да преминават транзитно през Общността само от трети страни, територии, зони или подразделения, изброени в таблицата в част 1 от приложение I към същия регламент. С него също така се определят изискванията за ветеринарно сертифициране за тези стоки, а образците на ветеринарните сертификати, които придружават стоките, са посочени в част 2 от същото приложение. Регламент (ЕО) № 798/2008 се прилага от 1 януари 2009 г.

(2)

В член 10 от Регламент (ЕО) № 798/2008 се предвижда, че ако в сертификата се изисква програма за наблюдение на инфлуенцата по птиците, в Общността се внасят само стоки от тези трети страни, територии, зони или подразделения, в които е била налична програма за наблюдение на инфлуенцата по птиците за период от най-малко шест месеца и тази програма отговаря на изискванията, определени в същия член, и е посочена в колона 7 от таблицата в част 1 от приложение I към същия регламент.

(3)

Бразилия, Канада, Чили, Хърватия, Южна Африка, Швейцария и Съединените американски щати представиха за оценка пред Комисията своите програми за наблюдение на инфлуенцата по птиците. Комисията разгледа посочените програми и установи, че отговарят на изискванията, посочени в член 10 от Регламент (ЕО) № 798/2008. Следователно тези програми следва да бъдат посочени в колона 7 от таблицата в част 1 от приложение I към посочения регламент.

(4)

С Регламент (ЕО) № 2160/2003 се определят правилата за контрола на Salmonella и други агенти, причиняващи зоонози, при различни популации от домашни птици в Общността. В него са предвидени цели на Общността за намаляване на разпространението на всички серотипове на Salmonella, от значение за общественото здраве при различни популации от домашни птици. Считано от датите, споменати в колона 5 от приложение I към посочения регламент, включването или запазването в списъка на трети страни, предвиден в законодателството на Общността за съответния вид или категория, от които на държавите-членки е разрешено да внасят животните или яйцата за люпене, обхванати от настоящия регламент, подлежи на представяне на програма за контрол от заинтересованата трета страна пред Комисията. Тази програма следва да е еквивалентна на програмите, представени от държавите-членки, и подлежи на одобрение от Комисията.

(5)

Хърватия представи на Комисията своите програми за контрол на Salmonella при домашни птици за разплод от вида Gallus gallus, яйца за люпене от тях, кокошки носачки от вида Gallus gallus, яйца за консумация от тях и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, предназначени за разплод или за носачки. Посочените програми предоставят гаранции, еквивалентни на гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003. Поради това те следва да бъдат одобрени.

(6)

С Решение 2007/843/ЕО на Комисията (5) се одобряват програмите за контрол, представени от Съединените американски щати, Израел, Канада и Тунис, по отношение на Salmonella при стада от кокошки за разплод. Съединените американски щати представиха пред Комисията своята допълнителна програма за контрол на Salmonella по отношение на еднодневни пилета от вида Gallus gallus, предназначени за угояване или за носачки. Посочената програма предоставя гаранции, еквивалентни на гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003. Поради това тя следва да бъде одобрена. Израел поясни, че неговата програма за контрол на Salmonella се прилага само за производствената верига за месо от бройлери.

(7)

В рамките на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти (6) Швейцария изпрати на Комисията своите програми за контрол на Salmonella при домашни птици за разплод от вида Gallus gallus, яйца за люпене от тях, кокошки носачки от вида Gallus Gallus, яйца за консумация от тях и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, предназначени за разплод или за носачки и бройлери. Посочените програми предоставят гаранции, подобни на гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003. С цел по-голяма яснота това следва да бъде съответно отразено в колона 9 от таблицата в част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008.

(8)

Някои други трети страни, понастоящем изброени в част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008, все още не са представили пред Комисията програма за контрол на Salmonella или вече представените от тях програми не предоставят гаранции, еквивалентни на гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003. Тъй като изискванията по отношение на домашни птици за разплод и отглеждане от вида Gallus gallus, яйца от тях и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003, се прилагат в Общността от 1 януари 2009 г., вносът на тези домашни птици и яйца от посочените трети страни следва вече да не бъде разрешен. Следователно списъкът от трети страни, територии, зони или подразделения, посочен в част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008 следва да бъде съответно изменен.

(9)

За да предоставят гаранции, еквивалентни на гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003, третите страни, от които е разрешено държавите-членки да внасят домашни птици за клане от вида Gallus gallus, следва да удостоверят, че по отношение на стадото на произход е била прилагана програма за контрол на Salmonella и че това стадо е било подложено на изследване за наличие на серотипове на Salmonella, от значение за общественото здраве.

(10)

С Регламент (ЕО) № 1177/2006 на Комисията от 1 август 2006 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение изискванията за използване на специфични методи за контрол в рамките на националните програми за контрол на салмонелата сред домашните птици (7) се определят някои правила за използване на антимикробни вещества и ваксини в рамките на националните програми за контрол.

(11)

Третите страни, от които е разрешено държавите-членки да внасят домашни птици за клане от вида Gallus gallus, следва да удостоверят, че са спазени специфичните изисквания за използването на антимикробиални вещества и ваксини, предвидени с Регламент (ЕО) № 1177/2006. Ако антимикробните вещества са били използвани за цели, различни от контрола на Salmonella, това може да повлияе на изследванията за Salmonella при вноса и също следва да бъде отбелязано във ветеринарния сертификат. Следователно образецът на ветеринарен сертификат за внос на домашни птици за клане за възстановяване на запаси от дивеч, различни от щраусови птици, както е посочен в част 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008, следва да бъде съответно изменен.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/36

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 е предвидено разрешително за използването на добавки при храненето на животните, както и основанията и процедурите за издаването на такова разрешително.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешително за препарата, посочен в приложението. Това заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от посочения регламент.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на препарат Bacillus amyloliquefaciens CECT 5940 (Ecobiol и Ecobiol plus) като фуражна добавка за пилета за угояване, която следва да бъде причислена в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

От становището на Европейския орган за безопасност на храните („органът“) от 16 юли 2008 г. (2) става ясно, че въз основа на данните, предоставени от производителя, препаратът Bacillus amyloliquefaciens CECT 5940 (Ecobiol и Ecobiol plus) не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда и е ефикасен за стабилизиране на чревната флора. Органът също заключи, че Bacillus amyloliquefaciens CECT 5940 (Ecobiol и Ecobiol plus) не представлява каквато и да било друга опасност, която би могла да изключи разрешаването му съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Съгласно това становище употребата на препарата не се отразява неблагоприятно върху пилетата за угояване. Органът не счита, че е налице необходимост от специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на продукта на пазара. Той също така провери доклада за метода за анализ на фуражната добавка в храната, представен от референтната лаборатория на Общността, създадена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

Оценката на посочения препарат показва, че условията за разрешителното, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Следователно употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/38

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешително за използването на добавки при храненето на животните, както и основанията и процедурите за издаването на такова разрешително.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешително за препарата, посочен в приложението. Това заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от посочения регламент.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на ново използване на препарата от Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1077 (Levucell SC20, Levucell SC10 ME) като фуражна добавка за агнета, която следва да се причисли в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

Употребата на Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1077 бе разрешена без краен срок за млечни крави и говеда за угояване с Регламент (ЕО) № 1200/2005 на Комисията (2) и до 22 март 2017 г. за млекодайни кози и млекодайни овце с Регламент (ЕО) № 226/2007 на Комисията (3).

(5)

Бяха представени нови данни в подкрепа на заявление за разрешително за агнета. Европейският орган за безопасност на храните (наричан по-долу „органът“) заключи в своето становище от 16 юли 2008 г. (4), че Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1077 (Levucell SC20/Levucell SC10 ME) не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда. Впоследствие той направи заключение, че Saccharomyces cerevisiae CNCM I-1077 (Levucell SC20/Levucell SC10 ME) не представлява никакъв друг риск, който би могъл, в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, да изключи издаването на разрешително. Според това становище употребата на посочения препарат е безвредна за агнета. Също така според това становище посоченият препарат може да има благоприятно въздействие върху крайното тегло и средното дневно наддаване. Органът не счита, че е налице необходимост от специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на продукта на пазара. Той също така провери доклада за метода за анализ на фуражната добавка в храната, представен от референтната лаборатория на Общността, създадена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

Оценката на препарата показва, че условията за разрешителното, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Следователно употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/41

(1)

С Регламент (ЕО) № 318/2007 на Комисията (3) се определят ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици, различни от домашни, в Общността и съответните карантинни срокове, приложими за тези птици след внос.

(2)

В приложение V към посочения регламент се съдържа списък на карантинните депа и центрове, одобрени от компетентните органи на държавите-членки за внос на някои птици, различни от домашни.

(3)

Франция, Германия и Обединеното кралство преразгледаха своите одобрени карантинни депа и центрове и изпратиха на Комисията актуализиран списък на тези карантинни депа и центрове. Списъкът на одобрените карантинни депа и центрове, установен в приложение V към Регламент (ЕО) № 318/2007, следва да бъде съответно изменен.

(4)

Поради това Регламент (ЕО) № 318/2007 следва да бъде съответно изменен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/45

(1)

Регламент (ЕИО) № 3076/78 на Комисията от 21 декември 1978 г. относно вноса на хмел от страни, които не са членки (2) и Регламент (ЕИО) № 3077/78 на Комисията от 21 декември 1978 г. относно равностойността на удостоверенията, придружаващи хмел, внесен от страни, които не са членки, със сертификатите на Общността (3) са били неколкократно и съществено изменяни (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочените регламенти следва да бъдат кодифицирани, като бъдат обединени в единен текст.

(2)

Член 158, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 определя, че хмел и продукти от хмел от трети страни, могат да се внасят само ако техните стандарти за качество са най-малкото еквивалентни на тези, приети за хмел или продукти от хмел, отглеждани в Общността, или произвеждани от тези продукти. Въпреки това, параграф 2 от посочения член предвижда, че тези продукти се считат за съответстващи на посочените стандарти, ако са придружени от удостоверение, издадено от органите на страната на техния произход, признато за еквивалентно на сертификата, необходим за търгуването на хмел и продукти от хмел с общностен произход.

(3)

В Регламент (ЕО) № 1850/2006 на Комисията от 14 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за сертифицирането на хмел и продукти от хмел (5) са определени много стриктни изисквания за търгуването на продуктите от хмел, и по-специално по отношение на смесите. Понастоящем по границите не съществува ефективен метод за проверка на степента на спазване на тези изисквания. Такава проверка може да бъде заменена единствено с поемане на задължение от страна на страната износител за спазване на общностните изисквания за търгуване на тези продукти. Затова е необходимо да се изисква тези продукти, идващи от трети страни, да се придружават от удостоверението, посочено в член 158, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(4)

За да гарантират, че правилата на Общността за сертифициране на хмел са спазени, държавите-членки следва да правят проверки, за да потвърдят дали вносния хмел съответства на минималните изисквания за търгуване, приети с Регламент (ЕО) № 1850/2006.

(5)

Някои трети страни са се ангажирали да спазват изискванията, предвидени за търгуването на хмел и продукти от хмел, и са оправомощили определени служби да издават удостоверения за еквивалентност. Тези удостоверения следва да бъдат признати за еквивалентни на общностните сертификати, а продуктите, за които те се отнасят, да бъдат допуснати за свободно обращение.

(6)

Задължение на съответните служби в тези трети страни е да актуализират информацията, съдържаща се в приложение I и да поддържат тясно сътрудничество с Комисията, като ѝ съобщават съответната информация.

(7)

За да се улесни задачата на компетентните органи от държавите-членки от съществено значение е да се установят формата и, доколкото е необходимо, съдържанието на удостоверенията и предвидените извлечения, както и условията за тяхното използване.

(8)

За да се държи сметка за търговските практики, е необходимо компетентните органи да са оправомощени, ако пратката се разделя, да позволят под техен надзор да се изготвя извлечение от удостоверението за всяка нова пратка, получена в резултат на такова разделяне.

(9)

По аналогия със системата за сертифициране на Общността определени продукти следва да се освободят, предвид предназначението им, от представяне на удостоверенията, предвидени в настоящия регламент.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

а)

описанието на продукта;

б)

наименованието на сорта или сортовете;

в)

страната на произход;

г)

маркировките и номерата, фигуриращи в, клетка 9 на удостоверението за еквивалентност или в извлечението.

а)

за шишарки от хмел:

б)

за продукти, произведени от хмел, освен данните, изброени в буква а), мястото и датата на преработка.

а)

малки опаковки, предназначени за продажба на частни лица за лична употреба;

б)

предназначени за научно-технически опити;

в)

предназначени за панаири, които се ползват от съответния митнически режим.