12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/1

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/3

(1)

Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (2) определя правилата за прилагане на режима, свързан с прилагането на допълнително мито при внос, и представителните цени в сектора на птичето месо и яйцата, както и на яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо, яйцата и яйчния албумин, показва, че е необходимо да се променят представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода. Следователно е уместно представителните цени да се публикуват.

(3)

Предвид ситуацията на пазара е необходимо тази промяна да се извърши в най-кратки срокове.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/5

(1)

Регламент (ЕО) № 619/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно откриване на постоянна тръжна процедура за възстановяванията при износ за някои млечни продукти (2) предвижда постоянна тръжна процедура.

(2)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1454/2007 на Комисията от 10 декември 2007 г. за установяване на общи правила за въвеждане на тръжна процедура за определяне на възстановяванията при износ на някои селскостопански продукти (3) и след разглеждане на офертите, подадени в отговор на обявлението за търга, не следва да се предоставя възстановяване за периода на подаване на офертите, приключващ на 9 декември 2008 г.

(3)

Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/6

(1)

Регламент (ЕО) № 619/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно откриване на постоянна тръжна процедура за възстановяванията при износ за някои млечни продукти (2) предвижда постоянна тръжна процедура.

(2)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1454/2007 на Комисията от 10 декември 2007 г. за установяване на общи правила за въвеждане на тръжна процедура за определяне на възстановяванията при износ на някои селскостопански продукти (3) и след разглеждане на офертите, подадени в отговор на обявлението за търга, следва да не се предоставя възстановяване за периода на подаване на офертите, приключващ на 9 декември 2008 година

(3)

Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/7

(1)

Правната рамка на Общността относно измененията в условията на разрешенията за търговия е уредена в Регламент (ЕО) № 1084/2003 на Комисията от 3 юни 2003 г. относно проучване на измененията в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, предоставяни от компетентен орган на държава-членка (4) и в Регламент (ЕО) № 1085/2003 на Комисията от 3 юни 2003 г. относно проучване на измененията в условията на разрешителните за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета (5). В светлината на практическия опит от прилагането на тези два регламента е целесъобразно да се пристъпи към тяхното преразглеждане с цел установяване на по-проста, по-ясна и по-гъвкава правна рамка и същевременно обезпечаване на същото ниво на защита на общественото здраве и здравето на животните.

(2)

Процедурите, предвидени в регламенти (ЕО) № 1084/2003 и (ЕО) № 1085/2003, следва съответно да бъдат коригирани, без да се стига до отклонения от общите принципи, на които се основават тези процедури. Поради съображения за пропорционалност хомеопатичните и традиционните билкови лекарствени продукти, за които не е издадено разрешение за търговия и които подлежат на по-опростена регистрационна процедура, продължават да бъдат изключени от приложното поле на регламента.

(3)

Промените в лекарствените продукти могат да бъдат класифицирани в различни категории в зависимост от нивото на риска за общественото здраве или здравето на животните и въздействието върху качеството, безвредността и ефикасността на съответния лекарствен продукт. Поради това следва да бъдат предвидени определения за всяка от тези категории. С цел да се постигне още повече предсказуемост, следва да бъдат разработени насоки относно параметрите на различните категории промени, които да бъдат редовно актуализирани в светлината на научния и техническия напредък, като се отчита специално случващото се в международната хармонизация. На Европейската агенция по лекарствата (наричана по-надолу „Агенцията“) и на държавите-членки следва също да бъдат определени правомощия да правят препоръки относно класификацията на непредвидени в категориите промени.

(4)

Следва да бъде уточнено, че за определени изменения, чието потенциално въздействие върху качеството, безвредността или ефикасността на лекарствените продукти е най-високо, се изисква пълна научна оценка, както за оценката на заявленията за нови разрешения за търговия.

(5)

С цел още повече да бъде намален общият брой на процедурите за промени и да се позволи на компетентните органи да се концентрират върху онези промени, които имат реално въздействие върху качеството, безвредността или ефикасността, за определени незначителни промени следва да се въведе система за годишно докладване. За тези промени следва да не се изисква предварително одобрение и уведомяване за тях следва да се направи в срок дванадесет месеца след прилагането им. Други видове незначителни промени обаче, чието незабавно докладване е необходимо за целите на постоянния надзор на съответния лекарствен продукт, следва да не подлежат на включване в системата за годишно докладване.

(6)

За всяка промяна следва да се изисква подаване на отделно заявление. Независимо от това групирането на промени следва да се допуска в определени случаи с цел способстване на разглеждането на промените и намаляване на административната тежест. Групирането на промени в условията на няколко разрешения за търговия от страна на един и същ титуляр на разрешение за търговия следва да се допуска само доколкото всички съответни разрешения за търговия са засегнати от една и съща група промени.

(7)

С цел избягване на дублирането на работата по оценката на промените в условията на няколко разрешения за търговия следва да се установи процедура за поделяне на работата, при която един орган, избран сред компетентните органи на държавите-членки, и Агенцията следва да разгледат промяната от името на съответните други органи.

(8)

Следва да бъдат предвидени разпоредби, отразяващи тези от Директива 2001/82/ЕО и Директива 2001/83/ЕО по отношение ролята на координационните групи, сформирани съгласно член 31 от Директива 2001/82/ЕО и член 27 от Директива 2001/83/ЕО, за активизиране на сътрудничеството между държавите-членки и осигуряване на възможност за уреждането на несъгласия относно оценката на определени промени.

(9)

Настоящият регламент следва да уточни кога титулярят на разрешение за търговия има право да приложи дадена промяна, тъй като това уточнение е от същностно значение за икономическите оператори.

(10)

Следва да бъде предвиден преходен период с цел да се даде време на всички заинтересовани страни, по-специално на органите на държавите-членки и на отрасъла, да се приспособят към новата правна рамка.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становищата на Постоянния комитет по лекарствени продукти в хуманната медицина и Постоянния комитет по ветеринарните лекарствени продукти,

а)

разрешения, издадени в съответствие с Директива 87/22/ЕИО на Съвета (6), членове 32 и 33 от Директива 2001/82/ЕО, членове 28 и 29 от Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004;

б)

разрешения, издадени след препращане, предвидено в членове 36, 37 и 38 от Директива 2001/82/ЕО или членове 32, 33 и 34 от Директива 2001/83/ЕО, което е довело до пълна хармонизация.

1.

„промяна в условията на разрешение за търговия“ или „промяна“ означава изменение на съдържанието на данните и документите, посочени във:

2.

„незначителна промяна от тип IА“ означава промяна с минимално въздействие или без въздействие върху качеството, безвредността или ефикасността на съответния лекарствен продукт;

3.

„значителна промяна от тип II“ означава промяна, която не се явява разширяване на обхвата и която може да има съществено въздействие върху качеството, безвредността или ефикасността на съответния лекарствен продукт;

4.

„разширяване на обхвата на разрешение за търговия“ или „разширяване“ означава промяна, посочена в приложение I, която удовлетворява установените в същото приложение условия;

5.

„незначителна промяна от тип IБ“ означава промяна, която не е нито незначителна промяна от тип IА, нито значителна промяна от тип II, нито разширяване;

6.

„съответната държава-членка“ означава държава-членка, чийто компетентен орган е издал разрешението за търговия за въпросния лекарствен продукт;

7.

„съответен орган“ означава:

8.

„спешни ограничителни мерки за постигане на безвредност“ означава временно изменение в информацията за продукта, дължащо се на новопоявила се информация, която има отношение към безвредната употреба на лекарствения продукт, отнасяща се по-специално до една или няколко от следните позиции от обобщението на характеристиките на продукта: терапевтичните показания, дозировката, противопоказанията, предупрежденията, целевите видове и карентните периоди.

а)

по искане на титуляря, заявено при подаването на заявлението за промяна;

б)

когато компетентният орган на референтната държава-членка, посочена в член 32 от Директива 2001/82/ЕО и член 28 от Директива 2001/83/ЕО (наричана по-надолу „референтната държава-членка“), след консултации с останалите съответни държави-членки или, в случая на централизирано разрешително за търговия — Агенцията, заключи след оценка на валидността на уведомлението в съответствие с член 9, параграф 1 или член 15, параграф 1 и като отчита препоръките, направени по силата на член 5, че промяната може да има съществено въздействие върху качеството, безвредността или ефикасността на съответния лекарствен продукт.

а)

насоки за данните на различните категории изменения;

б)

насоки за използване на процедурите, предвидени в глави II, III и IV от настоящия регламент, и за документацията, която се подава съгласно тези процедури.

а)

когато по едно и също време се уведомява един и същ съответен орган за едни и същи незначителни промени от тип IА в условията на едно или повече разрешения за търговия, притежавани от един и същ титуляр, всички тези промени могат да бъдат обхванати от едно уведомление, както е посочено в членове 8 и 14;

б)

когато по едно и също време се подават заявления за няколко промени в условията на едно и също разрешение за търговия, всички те могат да бъдат обхванати в едно действие, при условие че съответните промени попадат в един от случаите, изброени в приложение III или, ако не попадат в тях, при условие че компетентният орган на референтната държава-членка след консултации с останалите съответни държави-членки или Агенцията, в случая на централизирано разрешително за търговия, даде съгласието си да приложи към тези промени една и съща процедура.

—

единно уведомление, посочено в членове 9 и 15, в случаите, когато поне една от промените е незначителна промяна от тип IБ и всички останали са незначителни промени,

—

единно заявление, посочено в членове 10 и 16, в случаите, когато поне една от промените е значителна промяна от тип II и нито една от промените не е разширение на обхвата,

—

единно заявление, посочено в член 19, когато поне една от промените е разширение на обхвата.

а)

компетентният орган на референтната държава-членка информира останалите заинтересовани компетентни органи за това, че е поискал допълнителна информация;

б)

действието на процедурата се прекратява временно до момента, в който бъде осигурена допълнителната информация;

в)

компетентният орган на референтната държава-членка може да удължи срока, посочен в параграф 2.

а)

информира титуляря и останалите съответни органи за приемането или отхвърлянето на промяната;

б)

при отхвърляне на промяната информира титуляря и останалите съответни органи за аргументите за отхвърлянето;

в)

информира титуляря и останалите съответни органи дали промяната налага изменения в решението, с което се дава разрешение за търговия.

а)

информира титуляря и Комисията дали становището ѝ по промяната е положително или отрицателно;

б)

в случаите, когато становището ѝ по промяната е отрицателно, информира титуляря и Комисията за мотивите за това становище;

в)

информира титуляря и Комисията дали промяната налага изменения в решението, с което се дава разрешително за търговия.

а)

Агенцията в случаите, когато поне едно от разрешенията за търговия, посочени в параграф 1, е централизирано разрешение за търговия;

б)

в останалите случаи — компетентния орган на съответна държава-членка, избран от координационната група, като се взема предвид препоръката от титуляря.

а)

срок от 60 дни след потвърждаване получаването на валидно заявление, в случая на незначителни промени от тип IБ или значителни промени от тип II;

б)

срок от 90 дни след потвърждаване получаването на валидно заявление в случая на промени, изброени в приложение V, част 2.

а)

референтният орган информира останалите съответни органи за това, че е изискал допълнителна информация;

б)

действието на процедурата се прекратява временно до момента, в който бъде осигурена допълнителната информация;

в)

референтният орган може да удължи срока, посочен в параграф 4, буква а).

а)

в 30-дневен срок след получаване на окончателното становище и по предложение на Агенцията Комисията изменя, когато е необходимо, съответните централизирани решения за търговия и актуализира съответно Регистъра на лекарствените продукти на Общността, предвиден в член 13, параграф 1 и член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004;

б)

в 30-дневен срок след получаване на окончателното становище на Агенцията съответните държави-членки одобряват това окончателно становище, информират Агенцията за това и изменят, когато е необходимо, съответните разрешения за търговия, освен в случаите, когато в 30-дневен срок от получаване на окончателното становище е инициирана процедура на препращане в съответствие с член 35 от Директива 2001/82/ЕО или член 31 от Директива 2001/83/ЕО.

а)

той изпраща становището си по валидното заявление на титуляря и на всички съответни органи;

б)

без да се засягат разпоредбите на член 13 и в 30-дневен срок след получаване на становището съответните органи одобряват това становище, информират референтния орган и изменят съответните разрешения за търговия.

а)

в срок тридесет дни след получаване на информацията, посочена в член 11, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 1, буква в), когато съответната промяна води до удължаване с шест месеца на срока, посочен в член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета (10), в съответствие с член 36 от Регламент (ЕО) № 1901/2006;

б)

в срок два месеца след получаване на информацията, посочена в член 11, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 1, буква в), в случая на значителни промени от тип II и незначителни промени от тип IА, които не изискват незабавно уведомяване за целите на постоянния надзор на съответния лекарствен продукт;

в)

в срок 6 месеца след получаване на информацията, посочена в член 11, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 1, буква в), в останалите случаи.

а)

след като компетентният орган на референтната държава-членка информира титуляря, че е приел уведомлението съгласно член 9 или след като уведомлението започне да се смята за прието съгласно член 9, параграф 2;

б)

след като Агенцията информира титуляря, че становището ѝ, посочено в член 15, е положително или след като това становище започне да се смята за положително съгласно член 15, параграф 2;

в)

след като референтният орган, посочен в член 20, информира титуляря, че становището му е положително.

а)

30 дни след като компетентният орган на референтната държава-членка информира съгласно член 10 титуляря, че е приел промяната, при условие че документите, необходими за изменението на разрешението за търговия, са предоставени на съответната държава-членка;

б)

след като Комисията измени решението, с което се дава разрешение за търговия в съответствие с приетата промяна, и уведоми съответно титуляря;

в)

30 дни след като референтният орган, посочен в член 20, информира титуляря, че окончателното му становище е положително, освен в случаите, когато е даден ход на арбитражна процедура съгласно член 13 или на процедура на препращане съгласно член 35 от Директива 2001/82/ЕО или член 31 от Директива 2001/83/ЕО.

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/25

(1)

Членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 834/2007 се съдържат общи разпоредби за вноса на биологични продукти. Правилното и еднообразно прилагане на тези разпоредби налага установяването на подробни правила и процедури за прилагането им.

(2)

Предвид натрупания от 1992 г. насам значителен опит в областта на вноса на продукти с равностойни гаранции, на надзорните и контролни органи следва да бъде предоставен сравнително кратък срок за заявяване на включването им в списъка за целите на равностойността съгласно член 33 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Все пак, поради липсата на опит с прякото прилагане на общностното законодателство към биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти извън територията на Общността, на надзорните и контролни органи, желаещи да заявяват включването си в списъка за целите на съответствието съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 834/2007, следва да бъде предоставено повече време. Следователно е необходимо да бъде предвиден по-дълъг срок за изпращането на заявленията и тяхното разглеждане.

(3)

За внесени съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 834/2007 продукти, заинтересованите оператори следва да могат да представят писмено доказателство. Необходимо е да се установи образец за такова писмено доказателство. За внасяните съгласно член 33 от Регламент (ЕО) № 834/2007 продукти следва да бъде изискван сертификат за инспекция. Необходимо е да се определят подробни правила за издаването на такъв сертификат. Освен това е необходимо да определи процедура с цел да се координират на общностно равнище някои видове инспекции на продуктите, внасяни от трети държави и предназначени за пускане на пазара на Общността като биологични продукти.

(4)

Аржентина, Австралия, Коста Рика, Индия, Израел, Нова Зеландия и Швейцария бяха включени в списъка на третите държави, от които вносните продукти биха могли да бъдат продавани на пазара на Общността като биологични продукти по силата на Регламент (ЕО) № 345/2008 на Комисията от 17 април 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (2). В съответствие с критериите, установени в Регламент (ЕО) № 834/2007 и отчитайки прилаганите производствени правила и натрупания опит с вноса на изброените в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 биологични продукти от тези трети държави, Комисията преразгледа техния статут. На тази основа беше решено, че са изпълнени условията за включване на Аржентина, Австралия, Коста Рика, Индия, Израел и Нова Зеландия в списъка на трети държави за равностойност в съответствие с член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007.

(5)

Европейската комисия и Конфедерация Швейцария сключиха Споразумение за търговия със земеделски продукти (3), одобрено с Решение 2002/309/ЕО на Съвета и на Комисията (4). В приложение 9 към това споразумение се обхващат биологичните селскостопански продукти и храни и се предвижда, че страните по него трябва да вземат необходимите мерки за вноса и продажбата на съвместимите с техните нормативни уредби биологични продукти. За повече яснота Швейцария също следва да бъде включена в списъка с трети държави за равностойност в съответствие с член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007.

(6)

Органите в държавите-членки натрупаха значителен опит и експертиза в областта на предоставянето на достъп за вносни биологични продукти на територията на Общността. За установяването и запазването на списъците с трети държави и контролни и надзорни органи е необходимо този опит да бъде приложен, както и да бъде възможно за Комисията да взима предвид докладите от държавите-членки и експерти. Разпределението на задачите следва да бъде извършено по справедлив и съответстващ начин.

(7)

Необходимо е също така да се предвидят преходни разпоредби по отношение на заявленията от трети държави, получени от Комисията преди 1 януари 2009 г. — датата, от която Регламент (ЕО) № 834/2007 започва да се прилага.

(8)

За да се избегнат сътресения на международната търговия и за улесняване на преминаването от установените от Регламент (ЕИО) № 2092/91 правила към тези, установени от Регламент (ЕО) № 834/2007, следва, докато се въведат мерките, необходими за функционирането на новите правила по отношение на вноса, и по-специално по отношение на признаването на посочените в член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролни и надзорни органи, да бъде продължена възможността за държавите-членки да предоставят разрешения на вносителите за всеки отделен внос на продукти за продажба на пазара на Общността. Тази възможност следва да бъде постепенно изоставена със създаването на посочения в този член списък от контролни органи.

(9)

За увеличаване на прозрачността и гарантиране на прилагането на настоящия регламент следва да бъде предвидена система за обмен на информация между Комисията, държавите-членки, третите държави и контролните и надзорни органи.

(10)

Установените в настоящия регламент подробни правила заменят установените в Регламент (ЕО) № 345/2008 на Комисията и в Регламент (ЕО) № 605/2008 на Комисията от 20 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на разпоредбите за сертификата за инспекция при внос от трети страни по член 11 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (5). Тези регламенти, следователно, би трябвало да бъдат отменени и заменени с нов регламент.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на регулаторния Комитет по биологично производство,

1.

„сертификат за инспекция“: означава посочения в член 33, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 834/2007 сертификат за инспекция, отнасящ се към една пратка;

2.

„писмено доказателство“: означава посочения в член 68 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (6) и член 6 от настоящия регламент документ, образец на който се съдържа в приложение II към настоящия регламент;

3.

„пратка“: означава количеството продукти с един или няколко кода по Комбинираната номенклатура, описано в общ сертификат за инспекция, превозено със същите транспортни средства и внесено от една и съща трета държава;

4.

„първи получател“: означава физическото или юридическото лице, посочено в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 889/2008;

5.

„проверка на пратката“: означава проверката от компетентните органи на държавите-членки на сертификата за инспекция с оглед спазването на член 13 от настоящия регламент, както и, когато тези органи сметнат за оправдано — проверката на продуктите във връзка с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008 и настоящия регламент;

6.

„компетентни органи на държавите-членки“: означава митническите или други, посочени от държавите-членки, органи;

7.

„доклад за оценка“: означава посочения в член 32, параграф 2 и член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007 доклад за оценка, изготвен от независима трета страна в съответствие с изискванията на стандарт ISO 17011 или от съответния компетентен орган и в който се съдържат посочените в член 4, параграф 3, буква б) и член 11, параграф 3, буква б) от настоящия регламент описания на одити на офиси, включително на критични места, както и рисковоориентирани по отношение на свидетелските показания одити в представителни трети държави.

а)

наименованието и адреса на контролния или надзорен орган, включително електронен адрес и код;

б)

съответната трета държава и държавата на произход на продуктите;

в)

съответните продуктови категории за всяка държава;

г)

периода на включване в списъка;

д)

адреса на уебсайта, на който може да се намери списъкът на операторите, подлежащи на контрол, включително статуса им по отношение на сертифицирането и съответните продуктови категории, както и операторите с преустановена дейност и с оттеглени сертификати и продуктите, с временно преустановена или спряна продажба.

а)

преглед на действията на контролния или надзорен орган в съответната трета държава (или трети държави), включително оценка на включените оператори и оценка на вида и количеството селскостопански продукти и храни с произход от съответната трета държава (или трети държави) и предназначени за износ за Общността при изпълнение на посочените в член 32, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007 условия;

б)

подробно описание на прилагането в третата държава или във всяка съответна трета държава на дялове II, III и IV от Регламент (ЕО) № 834/2007 и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 889/2008.

в)

копие от доклада за оценка, както е посочено в четвърта алинея на член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007, в който:

г)

доказателство, че контролният или надзорен орган е уведомявал за действията си властите в съответната трета държава, както и доказателство за предприетите от него действия за съблюдаване на наложените му от властите на съответната трета държава изисквания;

д)

адреса на уебсайта, на който може да се намери списъкът на операторите, подлежащи на контрол, както и адрес за контакт, където е непосредствено достъпна информацията за статуса им по отношение на сертифицирането, съответните продуктови категории, както и операторите с преустановена дейност и с оттеглени лицензи и продуктите, с временно преустановена или спряна продажба;

е)

действие за постигане на съответствие с разпоредбите на член 5 от настоящия регламент;

ж)

всякаква друга информация, която контролният или надзорен орган, или Комисията счете за необходима.

а)

ако, след като контролният или надзорен орган е бил включен в списъка, в прилаганите от този орган мерки настъпят изменения, той трябва да уведоми Комисията за това; на Комисията се съобщава и за заявления за промени в посочената в член 3, параграф 2 информация, касаеща даден контролен или надзорен орган;

б)

контролният или надзорен орган, включен в списъка, държи на разположение и съобщава при първо поискване цялата информация, свързана с контролните му действия в третата държава; той предоставя достъп на посочените от Комисията експерти до офисите и съоръженията си;

в)

до 31 март всяка година контролният или надзорен орган изпраща на Комисията кратък годишен доклад; в него се актуализира информацията за техническата документация, посочена в член 4, параграф 3; по-специално в него се описват контролните действия, проведени от контролния или надзорен орган в третите държави предишната година, получените резултати, наблюдаваните нередности и нарушения, както и предприетите корективни мерки; в него освен това се съдържа и последният доклад за оценка или неговата последна актуализация, където са посочени резултатите от редовната оценка на място, надзор и многогодишна периодична оценка, както е посочено в член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007; Комисията може да поиска всякаква друга информация, която счете за необходима.

г)

в светлината на получената информация Комисията може по всяко време да измени параметрите по отношение на контролния или надзорен орган, както и да замрази включването на такъв орган в посочения в член 3 списък; подобно решение може да бъде взето и ако контролният или надзорен орган не е предоставил необходимата информация или не е одобрил да бъде проведена проверка на място;

д)

контролният или надзорен орган предоставя на заинтересованите страни на своя уебсайт постоянно актуализиран списък на операторите и сертифицираните като биологични продукти.

а)

съответните категории продукти;

б)

произхода на въпросните продукти;

в)

позоваване на производствения стандарт, приложим в съответната трета държава;

г)

компетентния орган в третата държава по отношение на системата за контрол, неговия адрес, включително електронна поща и адрес на уебсайт;

д)

контролния орган (или органи) в третата държава и/или надзорния орган (или органи), признати от посочения компетентен орган да провеждат инспекции, техните адреси, включително при необходимост електронната поща и адреса на уебсайта;

е)

властите или контролния орган (или органи), натоварени в третата държава с издаването на сертификати с оглед осъществяването на внос в Общността, техните адреси и кодове, включително при необходимост електронната поща и адреса на уебсайта;

ж)

периода на включване в списъка.

а)

обща информация за развитието на биологичното производство в третата държава, произвежданите продукти, обработваемите площи, регионите на производство, броя производители, прилаганата обработка на храните;

б)

оценка на вида и количеството биологични селскостопански продукти и храни, предназначени за износ за Общността;

в)

производствения стандарт, приложим в съответната трета държава, както и оценка на степента му на равностойност с прилаганите в Общността стандарти;

г)

прилаганата в третата държава система за контрол, включително провежданите от компетентните органи в третата държава мониторингови и надзорни дейности, както и оценка на равностойната им ефективност при сравнение с прилаганата в Общността система на контрол;

д)

адреса на уебсайта или други адреси, на които може да се намери списъкът на операторите, подлежащи на контрол, както и адрес за контакт, където е непосредствено достъпна информацията за статуса им по отношение на сертифицирането и съответните продуктови категории;

е)

информацията, която третата държава предлага да бъде включена в списъка, както е посочено в член 7;

ж)

действие за постигане на съответствие с разпоредбите на член 9;

з)

всякаква друга информация, която третата държава или Комисията счетат за необходима.

а)

ако, след като трета държава е била включена в списъка, са направени някакви промени в действащите разпоредби в третата държава или в тяхното прилагане, и по-специално по отношение на системата за контрол, тази трета държава уведомява Комисията за това; на Комисията се съобщава и за заявления за промени в посочената в член 7, параграф 2 информация, касаеща дадена трета държава;

б)

в посочения в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007 годишен доклад се актуализира информацията за посочената в член 8, параграф 2 от настоящия регламент техническа документация; в него в частност се описват провежданите от компетентния орган в третата държава мониторингови и надзорни дейности, както и получените резултати и предприетите корективни мерки;

в)

в зависимост от получената информация, Комисията може във всеки един момент да измени параметрите по отношение на третата държава и да замрази включването ѝ в посочения в член 7 списък; подобно решение може да бъде взето и ако третата държава не е предоставила необходимата информация или не е одобрила да бъде проведена проверка на място.

а)

наименованието, адреса и кода на контролния или надзорен орган, включително, където е подходящо, адреса на уебсайта и на електронната поща;

б)

третите държави, които не са включени в предвидения в член 7 списък и които са държави на произход на продуктите;

в)

съответните продуктови категории за всяка държава;

г)

периода на включване в списъка; както и

д)

адреса на уебсайта, на който може да се намери списъкът на операторите, подлежащи на контрол, както и адрес за контакт, където е непосредствено достъпна информацията за статуса им по отношение на сертифицирането, съответните продуктови категории, както и операторите с преустановена дейност и с оттеглени лицензи и продуктите, с временно преустановена или спряна продажба.

а)

преглед на дейностите на контролния или надзорен орган в съответната трета държава (или трети държави), както и оценка на включените оператори и разчет на вида и количеството селскостопански продукти и храни, предназначени за износ за Общността при изпълнение на посочените в член 33, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007 условия;

б)

описание на прилаганите в третите държави производствени стандарти и контролни мерки, включително оценка на съответствието им с дялове III, IV и V от Регламент (ЕО) № 834/2007 и със свързаните с тях правила за прилагане, посочени в Регламент (ЕО) № 889/2008;

в)

копие от доклада за оценка, както е посочено в четвърта алинея на член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, в който:

г)

доказателство, че контролният или надзорен орган е уведомявал за действията си властите в съответната трета държава, както и доказателство за предприетите от него действия за съблюдаване на наложените му от властите на съответната трета държава изисквания;

д)

адреса на уебсайта, на който може да се намери списъкът на операторите, подлежащи на контрол, както и адрес за контакт, където е непосредствено достъпна информацията за статуса им по отношение на сертифицирането, съответните продуктови категории, както и операторите, изключени от системата за контрол и продуктите с отнети сертификати;

е)

действие за постигане на съответствие с разпоредбите на член 12;

ж)

всякаква друга информация, която контролният или надзорен орган, или Комисията счете за необходима.

а)

ако, след като контролният или надзорен орган е бил включен в списъка, в прилаганите от този орган мерки настъпят изменения, той трябва да уведоми Комисията за това; на Комисията се съобщава и за заявления за промени в посочената в член 10, параграф 2 информация, касаеща даден контролен или надзорен орган;

б)

до 31 март всяка година контролният или надзорен орган изпраща на Комисията кратък годишен доклад. В него се актуализира информацията за техническата документация, посочена в член 11, параграф 3; по-специално в него се описват контролните действия, проведени от контролния или надзорен орган в третите държави предишната година, получените резултати, наблюдаваните нередности и нарушения, както и предприетите корективни мерки; в него освен това се съдържа и последният доклад за оценка или неговата последна актуализация, където са посочени резултатите от редовната оценка на място, надзор и многогодишна периодична оценка, както е посочено в член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007; Комисията може да поиска всякаква друга информация, която счете за необходима;

в)

в зависимост от получената информация Комисията може във всеки един момент да измени параметрите по отношение на контролния или надзорен орган и да замрази включването му в посочения в член 10 списък; подобно решение може да бъде взето и ако контролният или надзорен орган не е предоставил необходимата информация или не е одобрил да бъде проведена проверка на място;

г)

контролният или надзорен орган предоставят по електронен път на всички заинтересовани страни постоянно актуализиран списък на операторите и сертифицираните като биологични продукти.

а)

представяне на оригинален сертификат за инспекция на компетентния орган на държавата-членка, и

б)

проверка на пратката от компетентия орган на държавата-членка и заверяване на сертификата за инспекция съгласно параграф 8 от настоящия член.

а)

контролния или надзорен орган, допуснат да издава сертификата за инспекция, както е посочено в член 7, параграф 2, и принадлежащ на трета държава, призната по силата на член 8, параграф 4, или от

б)

контролния или надзорен орган в третата държава, определен в списъка за съответната трета държава, призната по силата на член 11, параграф 5.

а)

документна проверка на всички необходими документи за инспекция, включително и програмата за производство на съответните продукти, транспортните и търговските документи; както и

б)

физическа инспекция на пратката или след като е получил ясна декларация от износителя, че съответната пратка е произведена и/или изготвена в съответствие с член 33 от Регламент (ЕО) № 834/2007; той провежда и рисковоориентирана проверка на степента на достоверност на декларацията.

а)

сертификатът за инспекция, посочен в параграф 3, буква б), в момента на представянето му съгласно параграф 1, съдържа в клетка 16 декларация на компетентния орган на държавата-членка, издал разрешението съгласно процедурата, предвидена в член 19;

б)

компетентният орган на държавата-членка, издал разрешението, може да делегира правомощието си по отношение на декларацията в клетка 16 на контролния или надзорен орган, инспектиращ вносителя по силата на посочените в дял V от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролни мерки или на органите, посочени от държавата-членка като компетентни органи;

в)

декларацията в клетка 16 не е необходима:

г)

в документа, съдържащ доказателствата по буква в), подточки i) и ii), се посочва:

а)

опаковане или преопаковане; или

б)

етикетиране с указание за метода на биологично производство.

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/53

(1)

С Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 година за прилагане на схема на общи тарифни преференции (3) Общността предостави общи тарифни преференции на Лаос. Действието на Регламент (ЕО) № 980/2005 изтича на 31 декември 2008 г., но от 1 януари 2009 г. той ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (4), който потвърждава предоставянето на Лаос на посочените тарифни преференции от страна на Общността.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2454/93 установява определението на понятието „продукти с произход“, което да се използва за целите на схемата на общите тарифни преференции. Регламент (ЕИО) № 2454/93 предвижда и дерогация от това определение по отношение на най-слабо развитите страни бенефициери, ползващи се от Общата система за преференции (ОСП), които подадат до Комисията съответното искане за тази цел.

(3)

Лаос вече се е ползвала от такава дерогация за някои текстилни продукти по силата на Регламент (ЕО) № 1613/2000 на Комисията (5), чието действие е неколкократно удължавано и който предстои да изтече на 31 декември 2008 г.

(4)

С писмо от 9 октомври 2008 г. Лаос подаде искане за продължаване на дерогацията в съответствие с член 76 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

(5)

След последното удължаване на действието на Регламент (ЕО) № 1613/2000 по силата на Регламент (ЕО) № 1806/2006 на Комисията (6) се очакваше, че преди изтичането на срока на дерогацията ще влязат в сила нови, по-опростени и подкрепящи развитието правила за произход в рамките на ОСП. Въпреки това обаче все още не са приети нови правила за произход по ОСП и понастоящем се очаква подобни правила за произход да влязат в сила най-рано в края на 2009 г.

(6)

Искането показва, че прилагането на правилата за произход по отношение на достатъчната обработка или преработка и на регионалната кумулация би се отразило в значителна степен на способността на лаоската текстилна промишленост да продължи да осъществява износ към Общността и би възпрепятствало инвестициите. Това би довело до допълнително намаляване на стопанската дейност и до безработица в страната. Нещо повече, предполага се, че дори краткосрочното прилагане на настоящите правила за произход по ОСП би довело до описаните резултати.

(7)

Срокът на продължаване на дерогацията следва да обхване времето, необходимо за приемане и прилагане на нови правила за произход по ОСП. Тъй като сключването на по-дълготрайни договори, които се ползват от дерогацията, е от изключително значение за стабилността и растежа на лаоската промишленост, предоставеното продължаване следва да бъде достатъчно дълго, за да позволи на икономическите оператори да сключат такива договори.

(8)

Като резултат от прилагането на бъдещите нови правила за произход лаоските продукти, понастоящем отговарящи на условията за преференциално тарифно третиране единствено по силата на дерогацията, следва в бъдеще да отговарят съгласно прилагането на новите правила за произход. Към този момент дерогацията ще стане излишна. С оглед осигуряване на яснота за икономическите оператори, ще бъде необходимо Регламент (ЕО) № 1613/200 да бъде отменен от датата на прилагане на новите правила за произход.

(9)

Поради това дерогацията следва да бъде продължена до датата на прилагане на новите правила за произход, които ще бъдат заложени в Регламент (ЕИО) № 2454/93, но при всички случаи тя следва да престане да се прилага на 31 декември 2010 г.

(10)

Регламент (ЕО) № 1613/2000 следва да бъде съответно изменен.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/55

(1)

Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията (2) когато за производството на изнасяните стоки се използват определени стоки, ставката на възстановяване, която трябва да се използва при изчисляване на размера за всеки от основните продукти, за продуктите, получени от тяхната преработка, или за приравнени към една от тези две категории продукти, които са използвани за производството на изнасяните стоки, следва да се равнява на ставката на възстановяване, която се прилага, когато изходните стоки се изнасят в непреработен вид.

(2)

Съгласно член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 когато ситуацията на световните пазари по отношение на търговията с яйчен албумин, попадащ под кодове по КН 3502 11 90 и 3502 19 90, или когато специфичните изисквания на някои пазари налагат това, възстановяването при тези стоки може да бъде разграничено според местоназначението им.

(3)

Взети заедно, член 5, параграф 3 и член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 могат да доведат до неправилното тълкуване, че стоки, съдържащи съставката яйчен албумин и изнасяни за трети страни, по-специално за Южна Корея, Япония, Малайзия, Тайланд, Тайван и Филипините, могат да се ползват от по-високите ставки на възстановяване, предназначени единствено за износа за посочените местоназначения на яйчен албумин в непроменено състояние.

(4)

По тази причина за по-голяма яснота и с цел защита на финансовите интереси на Общността е целесъобразно да бъде пояснено, че съгласно член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 единствено износът на яйчен албумин в непроменено състояние може да се ползва от по-високите ставки на възстановяване, определени за посочените местоназначения.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1043/2005 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси относно търговията с преработени селскостопански продукти, които не са изброени в приложение I,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/56

(1)

Регламент (ЕО) № 2015/2006 на Съвета от 19 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности за 2007 г. и 2008 г. за общностните риболовни кораби за някои дълбоководни рибни запаси (3) определя квотите за 2007 г. и 2008 г.

(2)

Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото съхраняване на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/58

(1)

Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 г.

(2)

Съгласно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на 15 май 2008 г. Швеция уведоми Комисията, че установява забрана за риболова на атлантическа треска в Категат, считано от 19 май 2008 г.

(3)

Съгласно член 21, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 и член 26, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на 19 юни 2008 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 585/2008 относно установяване на забрана за риболова на атлантическа треска във водите на пролива Категат от страна на съдове под флага на Швеция (4), считано от същата дата.

(4)

Съгласно информацията, предоставена на Комисията от шведските власти, все още съществуват количества атлантическа треска от шведската квота в Категат. Следователно риболовът на атлантическа треска в тези води от страна на съдове под флага на Швеция или регистрирани на нейна територия следва да бъде разрешен.

(5)

Настоящото разрешение следва да влезе в сила на 13 октомври 2008 г. с цел да се позволи улавянето на посочените количества атлантическа треска преди края на текущата година.

(6)

Регламент (ЕО) № 585/2008 на Комисията следва да се отмени, считано от 13 октомври 2008 г.,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/60

(1)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 560/2005 са изброени физическите и юридическите лица и организациите, които попадат в обхвата на разпоредбите на посочения регламент относно замразяването на финансови средства и икономически ресурси.

(2)

На 18 декември 2006 г. и на 21 октомври 2008 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Обединените нации реши да внесе някои изменения в списъка на физическите лица, спрямо които следва да се прилага замразяване на парични средства и икономически ресурси, като допълни информацията за тях. Следователно приложение I следва да бъде съответно изменено,

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/62

(1)

Комисията се запозна с различни сведения относно съществуването на фонд, предназначен да компенсира повишението на цената на горивото, засегнало риболовните предприятия във Франция от 2004 г. насам. Според тези сведения фондът, наречен Фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов, (FPAP), е имал за цел да изглажда краткосрочните колебания в цената на горивото в сектор риболов, но на практика е давал възможност на тези предприятия да се възползват от цена на горивото, определено по-ниска от пазарната.

(2)

Очевидно в началото е било предвидено този фонд да функционира единствено на базата на вноски от професионални членове. Принципът на функциониране е бил прост: фондът да поеме тази част от цената на горивото, която надвишава референтна цена, определена на литър, а в замяна предприятията да плащат на FPAP вноски, когато цената на горивото падне отново под референтната. По този начин е щяло да бъде постигнато равновесие във финансирането на системата, без принос от публични средства.

(3)

Въпреки това, тъй като пазарната цена на горивото винаги остава много над референтната цена, Комисията предполага, че дейността на FPAP е била възможна единствено благодарение на финансовия принос на държавата. Този финансов принос представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО.

(4)

На 25 август 2005 г. Комисията поиска от Франция да ѝ съобщи до 5 септември 2005 г. дали са приемани или планирани конкретни мерки от страна на държавата за справяне с увеличението на разходите за гориво. Комисията припомни освен това, че ако тези мерки са включвали държавни помощи, тя е трябвало да бъде уведомена съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

(5)

При липса на отговор и в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за изменение на прилагането на член 93 (понастоящем 88) от Договора за ЕО (1) на 21 септември 2005 г. Комисията поиска от Франция да ѝ предостави в срок от три седмици информация относно този фонд, за да може да проучи дали наистина има наличие на държавна помощ и, ако е така, дали тази държавна помощ е съвместима или не с общия пазар.

(6)

На 7 октомври 2005 г. Франция отговори на искането на Комисията от 25 август 2005 г., като посочи, че „във Франция не е прилагана мярка, свързана с режима на държавни помощи за справяне с трудностите, произтичащи от последното сериозно увеличение на цените на горивото.“ Франция посочи обаче, че е насърчила „инициатива от страна на професионалистите“, състояща се в създаването на фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов. В това писмо въобще не се споменава за авансовите парични средства, предоставени от държавата. Напротив, от отговора на френските власти става ясно, че финансирането на фонда, управляван от професионалисти, почива изключително върху взаимното ползване на финансовия капацитет на членовете.

(7)

На 21 октомври 2005 г. Комисията напомни на френските власти официалното си искане за информация относно FPAP с дата 21 септември 2005 г., като даде нова отсрочка от две седмици.

(8)

При липса на отговор от страна на Франция в определения срок, Комисията реши, съгласно член 10, параграф 3, да разпореди на Франция да предостави информацията, необходима за настоящото разследване. На 6 декември 2005 г. тя е била уведомена за това разпореждане с дата 5 декември 2005 г. и срок за отговор от три седмици.

(9)

Франция отговори с писмо от 21 декември 2005 г., получено от Комисията на 27 декември 2005 г. То препраща към предходен отговор с дата от 6 декември и получен на 8 декември, отговор, изпратен вследствие на писмото на Комисията от 21 септември 2005 г. (вж. съображение 5 от настоящото решение). С тези две писма Франция изпрати на Комисията устава на FPAP и трите споразумения относно предоставянето на възстановими авансови плащания от държавата на FPAP.

(10)

След като проучи тези отговори и приложените към тях документи, на 8 март 2006 г. Комисията информира Франция за решението си да открие официална процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО и в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(11)

Решението на Комисията да открие официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 19 април 2006 г. (2) . Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения по спорните мерки в срок от един месец.

(12)

С писмо от 21 април 2006 г. Франция изпрати становището си под формата на нота от своите органи. Тази нота е придружена от списък с аргументи, които изглежда първоначално са били предназначени за вътрешно ползване; тези аргументи обясняват позицията, която трябва да се заеме, за да се отговори на аргументите на Комисията.

(13)

На 17 май 2006 г. кантора Ménard, Quimbert и съдружници, адвокати от Нант (наричани по-долу MQA), заяви с факс намерението си да представя впоследствие мнения от името на FPAP и във връзка с това моли да ѝ бъде дадена отсрочка. Комисията прие удължаване на срока с две седмици. След това с обикновено писмо от 17 май, получено от Комисията на 23 май, MQA предаде паметна записка на бланка на Морската кооперация, подписана от г-н de Feuardent, генерален секретар на FPAP, с дата 18 май. Трето писмо от MQA, също от 17 май и получено от Комисията на 14 юни, бе „нова версия на мнението (им) след коригиране на няколко технически грешки“; всъщност ставаше въпрос за документи, които все още не са били предадени на Комисията, включващи допълващи становища към посочената по-горе паметна записка на г-н de Feuardent, придружени от серия документи, отнасящи се до функционирането на FPAP (устав, правилник за работа, информационни съобщения, данъчно третиране на вноските, съвместна мисия на Генералната инспекция на финансите и на Генералната инспекция за земеделие и риболов). И накрая, едно последно писмо от MQA от 12 юни 2006 г., изпратено същия ден по факс до Комисията, и следващо писмото от 19 май „по грешка датирано от 17 май, представящо мнението на г-н de Feuardent, генерален секретар на Конфедерацията на морската кооперация, взаимоспомагателна и кредитна каса, с дата от 18 май 2006 г.“ съдържаше същите допълващи мнения като изпратените с третото писмо от 17 май, но без приложените документи.

(14)

На 14 юни 2006 г. Комисията препрати на Франция третото писмо на MQA от 17 май 2006 г. (версията, обявена като поправяща техническите грешки) и последното писмо на MQA от 12 юни 2006 г., като помоли мнението на Франция да ѝ бъде изпратено в срок от един месец. На 12 юли 2006 г. Франция помоли за отлагане на срока до 1 септември. На 18 юли 2006 г. Комисията се съгласи с допълнителен срок от един месец. На 26 септември 2006 г. Франция отговори, че не би желала да внася конкретно становище, но отбеляза, че писмото на MQA от 17/19 май 2006 г. не съответства на мненията на г-н deFeuardent. На 9 октомври 2006 г. Комисията даде на Франция подробна информация за получените от MQA писма, като поиска от нея да потвърди до десет дни, че френските органи са запознати с паметната записка на г-н de Feuardent. На 23 октомври 2006 г. Франция отговори, че не разполага с тази паметна записка, която тя е посочила преди само защото писмото (на MQA) от 12 юни я е упоменавало. Тъй като Франция заяви, че не е получила това писмо, Комисията ѝ го изпрати с документ за официално предаване на 27 октомври 2006 г., като поиска евентуалното нейно мнение да ѝ бъде предадено до 15 ноември най-късно.

(15)

На 27 ноември 2006 г. Франция информира Комисията, че няма конкретен коментар по този документ.

(16)

FPAP е учреден в съответствие с френския закон от 21 март 1884 г., изменен със закона от 12 март 1920 г., под формата на професионален синдикат. Проектоуставът е одобрен от учредителното събрание, което се е състояло на 10 февруари 2004 г., а самият устав носи дата 9 април 2004 г.

(17)

Съгласно устава (член 4) синдикатът се учредява за срок от 99 години. Седалището му е в Париж, ул. du Rocher 24, на същия адрес, на който е регистрирана Конфедерацията на морската кооперация, взаимоспомагателна и кредитна каса (наричана по-нататък „Морска кооперация“).

(18)

Според член 7 членове учредители са Морската кооперация, централата за снабдяване и развитие CECOMER — кооперативно дружество на търговците на дребно, което всъщност е централа за снабдяване на морските кооперации, чиято функция по-специално е снабдяването с производствени материали и продукти за функционирането на риболовните предприятия, Центърът за управление на риболовците занаятчии и две лица от сферата на риболова. Учредителното събрание от 10 февруари 2004 г. определя петимата членове учредители за управители на FPAP до свикване на обикновено общо събрание, решено да се проведе през 2007 г. По този начин става ясно, че FPAP е продукт на риболовния сектор и на организации, икономически свързани с него (морски кооперации, снабдителна централа, центрове за управление на риболовните предприятия).

(19)

Кандидатите за членове трябва да докажат, че дейността им е свързана с риболова; въпреки това синдикатът може да приема за член „всяко друго лице, готово да даде своята морална подкрепа на синдиката“, при условие че делът на тази категория членове не надвишава 5 % от общия брой на членовете на синдиката. В писмото си от 6 декември 2005 г. Франция уточнява, че FPAP има 2 013 членове и 2 385 кораба, което представлява 30 % от френската флота.

(20)

В член 2 от устава се посочва, че: „Целта на синдиката е да разработи продукти, които да позволят на предприемачите от риболовния сектор да осигурят обезпечаването на следните рискове: колебания в цените на дизела, замърсяване на морето или санитарни рискове, свързани със замърсяването, закриване на квоти или значително съкращаване на възможностите за риболов, пазарни рискове. Наименованието на синдиката е Фонд за предотвратяване на непредвидените рискови в сектор риболов“. По такъв начин FPAP е замислен като взаимнозастрахователно дружество, което предлага на своите членове определен брой услуги в замяна на вноските им.

(21)

Франция предаде копията на три споразумения, подписани между държавата и FPAP относно предоставянето на възстановими авансови плащания от държавата в полза на този фонд. Тези аванси се изплащат с посредничеството на Националната междупрофесионална служба за морски продукти и аквакултура (OFIMER). Първото споразумение с дата 12 ноември 2004 г. е за сума от 15 милиона евро; второто с дата 27 май 2005 г. — за сума от 10 милиона евро; третото с дата 11 октомври 2005 г. — за сума от 40 милиона евро. Съгласно трите споразумения на FPAP са изплатени авансово общо 65 милиона евро.

(22)

Освен това е възможно според аргументите, приложени към нотата на Франция от 21 април 2006 г. (вж. съображение 12 от настоящото решение), FPAP да е получил още един аванс, възлизащ на 12 милиона евро (вж. съображение 40 от настоящото решение).

(23)

Съгласно член 1 от тези споразумения „FPAP функционира на базата на вноски, плащани от неговите членове, които вноски следва да предоставят финансова гаранция при рискове, дължащи се на колебания в цените на нефта и произтичащите от това разходи за управлението му.“ Тези споразумения показват, че FPAP, макар официално замислен по устав с доста широк предмет на дейност по отношение на услугите, които може да предоставя (вж. съображение 20 от настоящото решение), в действителност е ограничил дейността си до финансова гаранция за риболовните предприятия при повишаване на цените на горивата.

(24)

Съгласно член 2 от споразумението от 12 ноември 2004 г.„авансовият паричен ресурс има за цел създаването на механизъм за гарантиране при колебанията на международните цени на нефта, считано от 1 ноември 2004 г.; този аванс би позволил придобиването на финансови опции на фючърсните пазари. Компенсациите, изплащани на членовете на фонда, трябва да съответстват на ценовата разлика, установена между максималната гарантирана цена и средната месечна цена на референтния индекс за разглеждания месец.“ Член 2 от споразумението от 27 май 2005 г. е редактиран почти по същия начин: той предвижда, вместо „създаването“ на механизъм за гарантиране, „продължаване ползването“ на този механизъм и посочва 1 март 2005 г. като начална дата, от която може да действа гаранцията за аванса, изплатен в рамките на това споразумение. Същото се отнася за споразумението от 11 октомври 2005 г.; член 2 предвижда, че и за изплатения аванс фондът продължава гарантирането си „… считано от 1 юли 2005 г. и най-малко до 31 декември 2005 г. като купува финансови опции на фючърсните пазари до 17 евроцента/л.“ Уточнено е, че „изплатените компенсации на членовете на фонда трябва да съответстват максимум на установената ценова разлика между цена от 30 евроцента/л и средната месечна референтна цена за съответния месец, ако последната е по-висока от 30 евроцента/л.“

(25)

От подробния правилник за работа на FPAP следва, че този механизъм действа посредством гаранционни споразумения, сключвани между FPAP и предприятията членове. Членовете заплащат такса за участие в размер на 150 EUR, както и гаранционна вноска на базата на предполагаемо количество гориво, изразено в литри, по 0,035 евроцента за литър гориво. Срещу това риболовните предприятия получават обезщетение, определено в зависимост от консумираното количество, в рамките на осигурения лимит, чийто метод на изчисление е подробно описан в този правилник.

(26)

Член 3 от посочените в съображение 21 споразумения определя, че авансовите суми могат да бъдат изплащани от OFIMER единствено след представяне на определени оправдателни документи. Тези документи трябва да включват протокола от съвещателния орган на FPAP, с който се разрешава разпределянето на авансовото плащане от държавата, а за първите две споразумения — подробно описание на начина на ползване на това авансово плащане, както и прогнозен бюджет. В нотата си от 6 декември 2005 г. Франция потвърди, че посочените суми, възлизащи общо на 65 милиона евро, действително са били предоставени на FPAP. В тази нота се уточнява, че тези авансови плащания са предоставени „за да се гарантира функционирането на FPAP, в много кратки срокове, за периода от ноември 2004 г. до края на декември 2005 г.“

(27)

Освен това FPAP се ангажира да поддържа счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи, при поискване, използването на авансовите плащания, както и разпределението на ресурсите и разходите. Счетоводните документи трябва да бъдат съхранявани в продължение на десет години и се предоставят на разположение на различните държавни органи при обикновено поискване.

(28)

Член 4 определя лихвения процент, приложим при възстановяване на тези авансови плащания от FPAP на OFIMER, на 4,45 %. Сумата от 15 милиона евро — предмет на споразумението от 12 ноември 2004 г., следва да бъде възстановена най-късно до 1 ноември 2006 г.; сумата от 10 милиона евро — предмет на споразумението от 27 май 2005 г., най-късно до 1 май 2007 г.; сумата от 40 милиона евро — предмет на споразумението от 11 октомври 2005 г., най-късно до 1 юли 2007 г.

(29)

По отношение на трите (евентуално четирите) споразумения, подписани между френската държава и фонда, дейността на FPAP в рамките на първата от целите, определени в член 2 от устава (даващ възможност на риболовните предприятия да осигурят гарантиране на рисковете, свързани с колебанията в цените на дизела), следователно е двойна:

(30)

Що се отнася до държавната помощ, дейността на фонда трябва да се разглежда в тези два аспекта, от една страна, когато действа като икономически оператор на фючърсните пазари и, от друга страна, когато компенсира част от разходите на риболовните предприятия, съответстващи на закупеното гориво с цел намаляване на производствените разходи.

(31)

Официалната процедура по разследване бе открита на базата на следните основания.

(32)

Авансовото плащане, предоставено на FPAP, може да се разглежда като краткосрочен заем с лихвен процент 4,45 %. Комисията обаче отбелязва, че фондът не разполага с никакво недвижимо имущество и че неговите собствени капитали са изключително ограничени, тъй като техен единствен източник са вноските от членовете му. Поради това една банкова институция никога не би отпуснала такъв заем.

(33)

Този фонд се ползва следователно от финансово предимство в сравнение с други предприятия, действащи на същите фючърсни пазари. Това предимство представлява държавна помощ в полза на фонда. Нито една от разпоредбите на член 87 от Договора за ЕО или от насоките, приети от Комисията при анализа на режимите за държавна помощ, не дава възможност то да се разглежда като съвместимо с общия пазар.

(34)

От друга страна, благодарение на тази дейност риболовните предприятия членове на FPAP, могат да купуват гориво на по-ниски цени. Това представлява помощ, в резултат на която се съкращават производствените разходи на предприятията-бенефициенти на фонда. Или, съгласно параграф 3.7 от насоките за разследване на държавните помощи в сектор риболов и аквакултурата (3), този тип помощ за функционирането, която не е свързана с никакво задължение, е редно да се разглежда като несъвместима с общия пазар.

(35)

И тук става въпрос за помощ, в резултат на която се съкращават производствените разходи на предприятията-членове на FPAP. Нито една от разпоредбите на член 87 от Договора за ЕО или от насоките, приети от Комисията за анализиране на режимите за държавна помощ, също не дава възможност тя да се приема като съвместима с общия пазар. И в съответствие с параграф 3.7 от насоките, отнасящи се конкретно за риболовния сектор, този тип помощ за функционирането на фонда, от която не произтича никакво задължение, трябва да се разглежда като несъвместима с общия пазар.

(36)

Предвид всички данни, с които разполага, Комисията счете, че има сериозни съмнения за съвместимостта с общия пазар на тази мярка за помощ, от която се възползват едновременно самият фонд FPAP и риболовните предприятия, които членуват в него.

(37)

Мненията на Франция са представени в отговора от 21 април 2006 г. Впоследствие не бе формулирано нито едно допълнително становище по аргументите, развити в него от FPAP и от MQA.

(38)

Франция изтъква, че анализът на Комисията би следвало да се концентрира върху характера и условията за предоставяне на авансовите плащания от държавата, а не върху дейността на FPAP.

(39)

В това отношение тя отбелязва, че:

(40)

Комисията отбелязва накрая, че Франция посочва в аргументите, приложени към отговора ѝ (вж. съображение 12 от настоящото решение), че „не е необходимо да се посочва, че е решено отпускането на авансово плащане от 12 милиона евро, тъй като до момента споразумението не е подписано и е уместно да се изчака. Бе направено предложение да се посочи, че въпросът се обмисля.“

(41)

Комисията получи от MQA няколко писма с различно съдържание, изпратени безразборно (вж. подробно в съображение 13 от настоящото решение), които могат да се обобщят по следния начин: паметна записка от името на Морската кооперация с дата 18 май 2006 г., подписана от генералния секретар на FPAP, както и допълващи мнения на MQA от името на FPAP, придружени от серия документи, отнасящи се до функционирането на FPAP (устав, правилник, информационни бележки, данъчно третиране на вноските, писмо за съвместна мисия на Генералната инспекция на финансите и на Генералната инспекция за земеделие и рибарство).

(42)

От анализа на документите, получени от MQA, става ясно, че FPAP се присъединява към довода на Франция като посочва, че не може да се прави предположение за „чисто и просто отпадане на дълга при неговия падеж“, докато не е констатирана никаква нередност по изплащането му. За останалото, противно на Франция, FPAP концентрира аргументацията си не върху характера и условията за отпускане на помощта, а върху статута и дейността на фонда.

(43)

Основните насоки, избрани от FPAP, за да оспори характера на държавна помощ или несъвместимостта по отношение на общия пазар на авансовите плащания, предоставени от френската държава, могат да се обобщят по следния начин:

(44)

Намесата на FPAP имала за цел всъщност да улесни задържането на риболова в регионални рамки и да попречи на корабите за далечно плаване да се пренасочат към по-близки места за улов или на траулерите да се ориентират към по-специфични риболовни цели, при които има по-малък разход на енергия. Неговата цел била да запази ресурсите, равновесието и разнообразието на системата чрез фаза на приспособяване. По този начин FPAP изпреварвал плановете за оздравяване и за преструктуриране и предвиденото увеличение на тавана на помощите de minimis. По тези причини FPAP излага следните доводи:

(45)

И накрая MQA предаде в рамките на своето становище копия на две писма от министъра, отговарящ за бюджета, до FPAP, в които се посочва, че FPAP и всички негови членове ползват данъчни облекчения. Те се състоят за FPAP в освобождаване от корпоративен данък, както и вероятно от професионална такса, а за собствениците рибари — във възможността да приспаднат от облагаемите си доходи вноските, плащани на синдиката.

(46)

Настоящото решение не засяга данъчните преференции, посочени в съображение 45. В действителност Комисията не бе запозната с тях, когато реши да открие официалната процедура по разследване. Тези данъчни преференции са предмет на специфичен анализ в рамките на преписка № 38/2007, чиято цел е да установи дали съответстват на критериите за държавна помощ и, ако е така, дали тези помощи са съвместими с общия пазар.

(47)

FPAP преследва двойна цел по отношение на държавните помощи:

(48)

На първо място е важно да се определи дали FPAP може да бъде квалифициран като предприятие. Ако случаят не е такъв, член 87, параграф 1 не се прилага по отношение на FPAP. По този въпрос Комисията припомня, че съгласно постоянната съдебна практика в контекста на правото за конкуренция понятието „предприятие“ обхваща всяко образувание, което упражнява икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина на неговото финансиране (4). Всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки и услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (5).

(49)

Дружествата, които участват на фючърсните пазари на суровинни продукти, обикновено са частни дружества, функциониращи по правилата на пазарната икономика. Целта на операциите, извършвани на тези фючърсни пазари, се състои в това операторът да заложи на факта, че покупната цена на продукта, в случай че бъде придобит в бъдеще на нормална пазарна цена, би била различна от цената, на която е записана опцията. По този начин даден действащ оператор на такъв пазар поема риск поради несигурността от развитието на цената. В настоящия случай FPAP реално е действал като оператор на фючърсните пазари на нефтени продукти. При това положение той е и икономически играч от риболовния сектор, тъй като доставя на дружеството CECOMER, член-учредител и член на управителния орган на FPAP и снабдителна централа на морските кооперации, гориво на цена, различна от тази, на която това дружество би го купило при нормални пазарни цени. Ако операцията по придобиване на опции, която по характер е спекулативна, успее, цената на горивото, преотстъпено на кооперациите, е по-ниска от пазарния курс. По този начин FPAP поема риск като очаква, че това ще бъде финансово изгодно за него. Морските кооперации от своя страна препродават след това горивото на риболовните предприятия на цената, на която са го купили от CECOMER. Не са известни характеристиките на операциите по прехвърляне на собствеността на закупеното гориво от FPAP на CECOMER — кооперативно дружество на търговци на дребно; въпреки това и макар че CECOMER е член-учредител на FPAP става въпрос за операции, извършвани между две независими образувания. Анализът на тези операции по прехвърляне на собственост върху гориво показва, че те имат договорен характер; действително, въпреки че вероятно се характеризират със свои особености, споразуменията, по които се извършват тези операции, остават споразумения от частното право и поради този факт, договори от частното право. Дейността на FPAP, състояща се от участие на фючърсните пазари на нефтени продукти с цел закупуване на тези продукти с оглед на преотстъпването им на CECOMER, която е търговско дружество, е очевидно дейност от стопански характер. Освен това в решението за откриване на процедура Комисията отбеляза: „Целта на FPAP е да даде възможност за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Без да е изрично уточнено, споменатите фючърсни пазари явно са тези на нефт и неговите производни. По този начин се оказва, че макар учреден под формата на синдикат той действа на фючърсните пазари като закупува и продава опции, както би постъпило обикновено частно дружество, участващо на този вид пазари и функциониращо по правилата на пазарната икономика“. В своите отговори Франция и FPAP не оспориха, че FPAP извършва такива операции за покупка и продажба на опции. Франция не прави коментари в това отношение; що се отнася до FPAP, той се задоволява да посочи, че „FPAP е участвал на световния пазар на „стоки“ чрез борсови посредници или чрез специализирани финансови институции. Трудно е да си представим по-конкурентен, по-обширен и по-нестабилен пазар. От този момент фондът не се е възползвал от никакви тарифни предимства, нито от особени условия по отношение на всички други оператори на пазара … Въпросът следователно се свежда до произхода на авансираните средства …“; той не поставя под съмнение твърдението на Комисията, според което фондът действа като обикновен оператор на фючърсните пазари. Уместно е да отбележим в допълнение, че функцията на FPAP по никакъв начин не е на администратор на публични средства в обществен интерес. Тя не може да бъде разглеждана и като упражняване от страна на държавата или на организация под нейната отговорност на пълномощията на публичен орган.

(50)

Следователно FPAP явно трябва да се разглежда като предприятие по смисъла на общностното право на конкуренция. Не е необходимо да се обсъжда подробно неговият характер и статут. В случая фактът, че той евентуално е с нестопанска цел, е без значение. Освен това, дори когато се схваща, ако повторим думите на FPAP, „като обединение на потребители на нефтени продукти, които търсят по-скоро да се защитят от пазара, отколкото да действат на него“, тези „потребители“ всъщност са икономически оператори (морски кооперации и риболовни предприятия), които търсят начин да понижат производствените си разходи. Тази реакция — напълно логична от страна на икономически оператори, пречи обаче тези оператори да се разглеждат като отделни потребители по смисъла на член 87, параграф 2, буква а) от Договора, който разрешава помощи със социален характер за тези отделни потребители. Следователно представените от Франция или от самия FPAP аргументи във връзка с неговия статут, начин на функциониране, цели и специфично положение на пазара на нефтени продукти не могат да бъдат приети.

(51)

Комисията счита, че по настоящото дело има пълно основание да прецени, че става дума за наличие на държавна помощ съгласно принципа на частния кредитор.

(52)

Средствата, получени от трите авансови плащания, условията за чието отпускане са известни, е трябвало да бъдат възстановени с лихва 4,45 %. Що се отнася до възможния четвърти аванс в размер на 12 милиона евро, може да се предполага, че неговото отпускане е станало при същите или при твърде подобни условия. Приносът на държавата съответства на практика на заем, отпуснат с такъв лихвен процент. Разбира се този процент е по-висок от референтния, използван от Комисията при определяне на елемента на помощ в даден преференциален заем — референтен процент, фиксиран на 4,43 % за 2004 г. (7) и на 4,08 % от 1 януари 2005 (8). Следователно теоретично можеше да не е имало наличие на държавна помощ в предоставените авансови плащания, ако те бяха направени при нормалните условия на пазарна икономика.

(53)

Комисията счита обаче, че тези авансови плащания не са отпуснати при нормални пазарни условия, доколкото нито един частен кредитор не би приел да отпусне въпросните суми при отсъствието на гаранция за жизнеспособността на дейността, развивана от FPAP и вероятността за възстановяване на сумите на падеж.

(54)

Началният капитал на FPAP се формира от вноски на членовете (вж. съображения 23 и 25). Нито Франция, нито FPAP са представили цифрови данни относно ресурсите, събрани от тези вноски. Според аргументите, приложени към отговора от 21 април 2006 г., френските власти обаче считат, посочвайки че „при изготвяне на отговора от 6 декември 2005 г. тези сведения са били включени в проекта, но са отпаднали в процеса на съгласуване между министерствата“, че „в момента не се налага да се отговаря.“

(55)

Комисията предполага все пак, че става въпрос за относително скромни суми в сравнение с вероятния размер на разходите. Действително въз основа на сведенията, включени в паметната записка, подписана от генералния секретар на FPAP, в „Подробния правилник за дейността на FPAP“ от ноември 2004 г. и в „информационната бележка на FPAP“ от януари 2006 г. може да се направи груба оценка: около 2 500 членове (брой на членовете на FPAP според френските власти) внасят членски внос от 150 евро, т.е. 375 000 EUR, към които се прибавят вноските за покриване на същинската гаранция за риск (вж. съображение 25). Ако се допусне, че е осигурено цялото количество потребен дизел и ако се вземе за основа примерното потребление на риболовен траулер с дължина 24 метра, както е отчетено от FPAP (около 10 тона гориво на седмица), при хипотеза за максимална активност от 48 седмици в годината, т.е. потребление от 480 тона (макар че броят на активните седмици е по-близо до 38—40, отколкото до 48), и единичната стойност на вноската във FPAP, т.е. 0,0035 EUR на литър, се получава общо 4 200 000 EUR годишно за 2 500 кораба. Третият източник на вноски произтича от предвидената в устава възможност синдикатът да приема, в границите на 5 % от членовете, „всяко лице, готово да предложи морална подкрепа на синдиката“. Вероятно става въпрос за незначителна сума. При липса на каквито и да е сведения за броя на членовете, които са готови да предложат морална подкрепа, и общата сума на техните вноски, се приема твърде завишената хипотеза за допълнителни постъпления от порядъка на 125 000 EUR (125 членове, чиято дейност не е свързана с риболова, т.е. максимумът, разрешен от устава на FPAP [5 % от 2 500 члена] × 1 000 EUR).

(56)

Общата сума на постъпленията от различните видове вноски по този начин се увеличава на 4 200 000 + 375 000 + 125 000, т.е. 4 700 000 EUR на година. Тук става въпрос за изключително оптимистична хипотеза, изчислена въз основа на примерното потребление на 24-метров риболовен траулер, който развива дейност 48 седмици в годината и въз основа на хипотезата, че е осигурено цялото потребление. Комисията я приема с единствената цел да установи каква би могла да бъде максималната теоретична сума на постъпленията във FPAP. Т.е. ако се отчете фактът, че броят на членуващите кораби, посочен от Франция, е 2 385, от които една значителна част са крайбрежни кораби, по-малки от 12 метра, чието годишно потребление на гориво е по-близо до 200 тона, отколкото до 480, приети за горните изчисления, действителната сума вероятно е значително по-малка. Действително като се има предвид, че френската флота наброява около 1 500 кораба по-дълги от 12 метра и че 95,3 % от корабите с този размер членуват във FPAP (9), т.е. около 1 400 кораба, от което се прави заключение, че 1 000 кораба, по-малки от 12 метра, също членуват във FPAP. Следователно общата сума на годишните постъпления със сигурност е под тези 4,7 милиона евро.

(57)

След направените хипотетични изчисления на постъпленията Комисията отбелязва, че от една страна, FPAP очевидно не притежава никакво недвижимо имущество, а от друга страна, движимото му имущество, състоящо се единствено от вноските на неговите членове, е твърде ограничено. По тази причина Комисията счита, че при нормални условия на пазарна икономика една банка, например Crédit Maritime, която се представя, според собствените ѝ думи, като „естественият партньор на риболовния отрасъл“, никога не би отпуснала в заем (или „авансирала“, за да употребим термините от споразуменията, сключени между държавата и FPAP) въпросните суми (дори и само част от тези суми) на FPAP, за да участва във фючърсен пазар, без предварително да се е уверила във вероятната му платежоспособност на падежа на заема.

(58)

Франция възразява, че това заключение е „твърдение, което не почива на точно проучване на финансовите институции и че биха могли да се създадат гаранционни механизми.“ Проучване, направено от Националната камара на финансовите съвети и експерти (10) сред тридесет и пет банки обаче дава доста точна картина за правилата, прилагани от френските банкови институции при отпускане на кредити на техните клиенти. Загрижеността за намаляване на кредитния риск по отношение на клиентите кара ръководителите на банковите учреждения да налагат спазването на пределни норми, основани на редица коефициенти, които дават възможност да се направи анализ на финансовото здраве и капацитета на предприятието, което ще обслужва дълга, в зависимост от различни критерии, като собствен капитал, баланс, равнище на срочна задлъжнялост, оборот и финансови разходи. От този анализ по-специално следва, че съотношение „обща банкова задлъжнялост към собствения капитал“, по-високо от 2,50, отключва предупредителен сигнал за риск, който, разбира се, не прекратява напълно отпускането на заем, но кара банката да потърси по-големи гаранции. В случая с FPAP, ако отнесем авансовите плащания от 65 милиона към представената по-горе оптимистична оценка на собствения капитал, (4,7 милиона евро, вж. съображение 56), съотношението става 13,82, т.е. приблизително шест пъти повече от горната граница на риска. Естествено, ако действителната сума на авансовите плащания е по-висока (77 милиона, ако вземем предвид възможния допълнителен аванс от 12 милиона, посочен в съображение 22), или ако действителната сума на собствения капитал е чувствително по-малка, този хипотетичен коефициент би нараснал още. С такова ниво на риска, нито една финансова институция не би разглеждала възможността за заем, макар ползването на действителни гаранции (като залог на опциите за закупуване и залагане на запасите от гориво, придобити от FPAP) или на лични гаранции (като учредяване на ипотека върху личното имущество на членовете и залог на кораби им) да е част от банковите техники, позволяващи да се минимизира риска от неплатежоспособност. Трябва все пак да отбележим, че в случай на ползване на лични гаранции от членовете, риболовните предприятия вероятно биха проявили по-голяма въздържаност от членуване във FPAP. Съществуват и други техники за прехвърляне или разделяне на риска за клиента, такива като съфинансиране на заема от няколко банкови институции, прибягване до дружества за взаимно гарантиране или подкрепа от регионални или департаментални гаранционни фондове (по принцип, те самите гарантирани от дружества за взаимно гарантиране), но във всички случаи гаранцията обикновено се разрешава единствено в полза на съвършено здрави и потенциално рентабилни предприятия и то за суми, ненадвишаващи никога 50 % от задлъжнялостта (т.е. в случая с FPAP, за сума малко по-голяма от 30 милиона EUR, което оставя остатъчен риск близо три пъти по-висок от горната граница на риска).

(59)

Когато Франция отбелязва по повод на тези техники, че „е могло“ да бъдат създадени гаранционни системи, тя негласно допуска, че те не са били създадени в настоящия случай и че авансовото плащане от държавата е било предоставено без да са били търсени гаранции, подобни на използваните от банковите институции. При тези условия Комисията заключи, че Франция не се е държала като частен кредитор и че не е имала гаранция, че FPAP би бил в състояние да възстанови поставените на негово разположение средства.

(60)

От друга страна, FPAP чрез неговия Съвет отбелязва, че той носи гражданска отговорност съгласно френското право и че тази отговорност е неограничена, като уточнява, че синдикалната дейност може да бъде гарант за значителни суми. Комисията отбелязва обаче, че много сериозни суми са могли да бъдат застрашени за организация като FPAP, тъй като операциите, проведени на фючърсните пазари, представляват явни рискове, можещи да доведат до сериозни загуби. При това положение нищо не показва, че отговорността на FPAP, в случай на сериозни загуби, ще бъде поета от членовете. Нито един от представените документи (устав, правилник, информационни бележки) не разкрива такъв механизъм. Единственото съображение от финансов характер, което присъства в тези документи, засяга вноската, за която е посочено, че остава в полза на синдиката при напускане на даден член (член 10). От друга страна, Комисията отбелязва, че законът от 21 март 1884 г., по силата на който е учреден FPAP, е законът, разрешаващ учредяването на професионалните синдикати във Франция. Подобен закон със сигурност не съдържа подвеждане под отговорност по икономически, а оттам и по финансови причини членовете на въпросния синдикат. Следователно в случай на сериозни финансови загуби Комисията не вижда как те биха могли да бъдат компенсирани от неговите членове.

(61)

Като се вземат предвид всички тези елементи Комисията счита, че принципът на частния кредитор не е бил спазен.

(62)

Комисията счита, че предполагаемата сума на приходите, получени от различните вноски на членовете, дори при завишена хипотеза, никога не би позволила на FPAP да действа на фючърсен пазар без прибавяне на външни средства. Тези външни средства са били предоставени от държавата с посредничеството на OFIMER под формата на три авансови плащания, разпределени между ноември 2004 г. и октомври 2005 г., на обща стойност по информация, предоставена от Франция, на 65 милиона евро. Четвърти аванс от 12 милиона евро вероятно също е бил отпуснат; в действителност аргументите, цитирани в съображение 22, дават да се разбере, че подписването на споразумението е било в ход към тази дата.

(63)

Франция не е съобщила факт, който да опровергае този анализ. Сред аргументите може впрочем да се прочете следното: „Счита се (от Комисията), че FPAP не може да действа, предвид средствата си, без възстановим аванс от държавата. Срещу това доказателство не може да се представи нито един аргумент.“ За Комисията, освен това, тези авансови плащания са били отпуснати при условия, които не са нормалните условия на пазара (вж. съображения 51 до 61 от настоящото решение).

(64)

Освен това Комисията отбелязва, че нито Франция, нито FPAP са посочили на Комисията размера на средствата, ангажирани от FPAP на фючърсните пазари или резултата от транзакциите, извършени на тях. Според същите аргументи френските власти преднамерено са избрали да не съобщават тези сведения; в действителност се посочва, че „… е възможно тези сведения да бъдат предоставени на Комисията; следва обаче да се прецени сега ли е подходящо те да бъдат предоставени.“ Впрочем Комисията констатира, че тези сведения не са ѝ предоставени нито с това писмо, нито по-късно.

(65)

И накрая, Франция, както и FPAP и неговият Съвет считат, че Комисията не може да прави предположение за наличието на държавна помощ при положение че нито веднъж не е констатирано непогасяване на сумите (Франция: „възстановимият аванс не може да се квалифицира като държавна помощ, докато не е настъпил падежът“. FPAP: „Тази сума може ли или не може да бъде възстановена? Това е главният въпрос, поставен от Комисията“; MQA: „Не е настъпил падежът на нито един от заемите, отпуснати от Франция на FPAP. На този етап още няма случай на непогасяване, нито действия от страна на френската държава, които да навеждат на мисълта за чисто и просто анулиране на дълга на неговия падеж“). Комисията напомня по този повод, че квалифицирането като държавна помощ в полза на FPAP първо е свързано с решението на Франция да отпусне на FPAP заем, който той не би получил по друг начин, дори ако сроковете за погасяване са били спазени. По тази причина, когато Комисията си задава въпрос относно платежоспособността на FPAP на падежа на заема, то е защото въпросът с платежоспособността на FPAP е в центъра на оценката на обстоятелствата по отношение на нормалните условия на отпускане на заем от частна банкова институция, а не защото подозира преобразуването на един заем във финансова помощ.

(66)

От тази гледна точка, ако се окаже, че авансовите суми не са изплатени в рамките на падежите им, дори въобще не са изплатени, това би потвърдило както че FPAP не е в състояние да извършва предвидени по устав действия без външни кредити, така и че тези кредити никога не биха били отпуснати от финансова институция при нормални пазарни условия. Впрочем по този повод Комисията отбелязва, че не е била информирана от Франция за евентуално възстановяване на авансовите плащания, от които се е възползвал FPAP. Те трябваше да бъдат възстановени съответно на 1 ноември 2006 г. за авансовото плащане от 15 милиона евро — предмет на споразумението от 12 ноември 2004 г., на 1 май 2007 г. за авансовото плащане от 10 милиона евро — предмет на споразумението от 27 май 2005 г. и на 1 юли 2007 г. за авансовото плащане от 40 милиона евро — предмет на споразумението от 11 октомври 2005 г. (вж. съображение 21). Що се отнася до четвъртия аванс, който FPAP може би е получил (вж. съображение 22), не са известни нито датата на споразумението, нито датата на падежа.

(67)

Трите известни дати на падеж в момента са минали. Първата вече беше преминала, когато на 27 ноември 2006 г. Франция изпрати последното си писмо до Комисията, след решението за откриване на официалната процедура по разследване. Комисията счита, че ако този аванс е бил действително възстановен, Франция или самият FPAP биха информирали незабавно Комисията, тъй като един от изтъкнатите аргументи в противовес на анализа на Комисията бе, че авансите не могат да се квалифицират като държавна помощ, докато не е настъпил падежът им. Няма никакво съмнение, че ако изплащането на първия аванс е било извършено, то Франция би го съобщила на Комисията в писмото си от 27 ноември 2006 г., а след това би направила същото за втория и за третия аванси, които е трябвало да бъдат възстановени към 1 май и към 1 юли 2007 г., както и за евентуалния четвърти аванс. Освен това от професионалната преса излиза, че до момента не е имало възстановяване. Ето защо Комисията счита, че помощта, първоначално отпусната под формата на авансово плащане, се е превърнала в помощ под формата на пряка субсидия.

(68)

Следователно с оглед на изложените по-горе основания, Комисията счита, че авансовите плащания от държавата представляват финансово предимство, предоставено с държавни ресурси.

(69)

Комисията отбелязва, че трите споразумения, сключени между държавата и FPAP, изрично предвиждат, че отпуснатите публични средства имат за цел създаването на механизъм за гарантиране срещу колебанията в международните курсове на нефта и че този механизъм ще даде възможност за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари. Следователно е ясно, че началните парични средства на FPAP, които с попълнение единствено от вноските на членовете му, не биха му позволили да извършва такива операции, поне не в мащаба, в който са извършвани. Действително в първото споразумение с дата 12 ноември 2004 г. се посочва, че авансовото плащане от 15 милиона евро има за цел „да позволи задействането на механизма“. Тъкмо благодарение на тези авансови плащания FPAP е бил в състояние да извършва на фючърсните пазари операции по придобиване на опции в значителни размери.

(70)

С други думи, оказва се, че държавата на практика е подкрепила създаването на FPAP, учреден под формата на синдикат, и неговото участие на фючърсните пазари на нефтени продукти, макар че тази дейност не съответства на нормалната синдикална дейност; при това в условията на конкуренция с частни оператори, което вече не са нормалните условия на конкуренция. Впрочем Франция признава, че от 7 октомври 2005 г.„правителството е насърчило инициатива, предприета от професионалисти, а именно създаването на фонд за предотвратяване на непредвидените рискове в сектор риболов. Този фонд, управляван от професионалисти, дава възможност на рибарите (…) да обединят финансовия си капацитет, за да закупуват финансови опции на фючърсните пазари с цел да се застраховат срещу риска от промени на цените на горивото“, като същевременно пропуска да уточни, че въпросният „финансов капацитет“ на рибарите съществува благодарение на държавни ресурси, тъй като към тази дата вече са отпуснати две авансови плащания. Няма съмнение обаче, че FPAP е трябвало да държи сметка за изискванията на публичните власти, когато решава как да използва средствата, поставени на негово разположение. От тази гледна точка създаването на междуведомствена комисия за инспекция, натоварена „да извърши одит на настоящото функциониране на механизма на FPAP и да провери дали условията на изразходване са задоволителни по отношение на закона и разпоредбите за публичните разходи, като същевременно съответстват на поетите задължения от управляващите тези средства“, показва загрижеността на държавата да гарантира, че средствата на FPAP са използвани в съответствие с предвиденото в споразуменията предназначение.

(71)

В тази връзка Комисията счита, с оглед на всички признаци, че финансовото преимущество, което представляват отпуснатите на FPAP авансови плащания за придобиване на финансови опции на фючърсните пазари на нефтени продукти, произхожда от държавата (11).

(72)

FPAP се ползва от финансово преимущество по отношение на останалите дружества, които участват на фючърсните пазари, независимо дали става въпрос за дружества, обичайно действащи на тези пазари, или за дружества, които са или биха могли да бъдат учредени като FPAP под формата на професионален синдикат в другите държавите-членки, дори във Франция.

(73)

Франция изтъква, че „FPAP не може да се разглежда като облагодетелстван в сравнение с други частни структури, които биха играли същата роля, тъй като той е единствената френска професионална структура, която има за цел да обедини риболовните предприятия за закупуване на опции на фючърсните пазари.“ Комисията отбелязва в отговор, че положението на FPAP по отношение на правилата на конкуренция не бива да се оценява само в сравнение с други френски структури, които обединяват риболовни предприятия и играят същата роля като него, а в сравнение с всички френски и европейски оператори, които са в състояние да участват на фючърсните пазари на нефтени продукти.

(74)

FPAP оспорва освен това факта, че той е бил облагодетелстван от привилегированите условия за упражняване на дейността си като инвеститор на фючърсния пазар: според собствените му думи, „Фондът участва на световния пазар на „стоки“, чрез борсови посредници или специализирани финансови институции (…) (Той) не се е възползвал от никакви тарифни преимущества, нито от специални условия по отношение на останалите участници на пазара.“ Комисията не твърди, че финансовото преимущество на FPAP произтича от привилегированото отношение към FPAP от страна на останалите участници на пазара, а че фондът е участвал на този пазар само защото е разполагал с рамка за финансово участие, осигурена от държавата, която превишава собствения финансов капацитет на FPAP. Същевременно държавата не е осигурила същото, при еднакви условия, на други предприятия, които биха могли да имат същия интерес като FPAP да участват на този пазар (предприятия от други сектори на дейност, засегнати от покачването на цената на нефта, например) или които участват на този пазар по причини, свързани с икономическите и търговските им стратегии (например нефтени предприятия).

(75)

FPAP признава наличието на това преимущество. В документ на Конфедерацията на морските кооперации, който не е изпращан на Комисията, но е публикуван на интернет страницата на „Конференцията за риболов и аквакултура на регион Бретан“ (12), г-н de Feuardent, обобщавайки основните теми, засегнати по време на среща с отговорните органи на регион Бретан на 24 май 2006 г., посочва: „Държавата реши да ни подкрепи с отпускането на 65 милиона евро до този момент. Освен това FPAP регистрира на „стоковия“ пазар няколко милиона евро печалби от опции, които безспорно представляват добавена стойност.“ Комисията заключава от това, че FPAP е могъл да извършва операции по придобиване на финансови опции на пазара на нефтени продукти единствено благодарение на публичните средства, с които е разполагал, и с каквито не са разполагали други структури или предприятия и че от това е извлякъл директна печалба. Следователно преимуществото, с което се е ползвал, нарушава или застрашава да наруши конкуренцията.

(76)

С участието си, както посочва г-н de Feuardent, на „стоковия“ пазар FPAP участва на световния пазар на нефт.

(77)

Неговата дейност следователно надхвърля френската национална рамка по такъв начин, че има основания да се счита, че отпуснатите авансови плащания засягат търговския обмен между държавите-членки.

(78)

По този начин налице са четирите условия, необходими за установяване на наличието на държавна помощ: авансовите плащания, отпуснати на FPAP, произхождат от ресурси на държавата, те са свързани с държавата, те нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията и засягат търговския обмен между държавите-членки. Помощта, от която се ползва FPAP, следователно представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО по отношение на частта от паричните средства, получена от ресурси на държавата и използвана за придобиване на опции на фючърсния пазар на нефтени продукти.

(79)

Както показват споразуменията, сключени между държавата и FPAP, тази държавна помощ под формата на авансови плащания има за цел да позволи на FPAP да започне участието си на фючърсните пазари на нефт и неговите производни, както и да го продължи по-нататък. Следователно става въпрос за помощ за дейността на FPAP. Освен това Франция признава, в писмото си от 6 декември 2005 г., че посочените суми са били изплатени авансово „за да осигурят функционирането на FPAP“.

(80)

Според член 87, параграфи 2 и 3 от Договора някои категории помощи са или могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар. Уместно е да се проучи дали тази помощ за дейността на FPAP може да се отнесе към някоя от тези категории.

(81)

Комисията отбелязва, че тази помощ не съответства на примерните случаи, предвидени от член 87, параграф 2.

(82)

Действително тя не е предназначена за преодоляване на щети, причинени от природни бедствия или от други извънредни произшествия. Комисията напомня по този повод, че колебанията в курса на нефта са присъщи на икономическата дейност. Тези колебания засягат и други сектори на дейност, които са потребители на нефтени продукти във всички държави-членки на Европейския съюз и не могат да се разглеждат като природно бедствие или извънредно произшествие по смисъла на член 87 от Договора. Тази помощ следователно не е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора.

(83)

Тази помощ не може да се разглежда и като съвместима с общия пазар на базата на пряко прилагане на член 87, параграф 3 от Договора, с различните примерни случаи, предвидени в него:

(84)

Комисията отбелязва освен това, че нито едно от приетите от нея насоки за анализ на държавните помощи не се отнася за настоящата помощ за функционирането на FPAP.

(85)

От това следва в заключение, че помощта на FPAP за придобиване на опции на фючърсните пазари не може да се счита за съвместима с общия пазар по отношение на нито едно от изключенията, разрешени от Договора.

(86)

Преди да пристъпи към анализа на помощите, които станаха причина за официалното откриване на процедурата по разследване, Комисията трябва да заеме позиция относно аргумента на FPAP, който счита, че отпуснатите на него и на риболовните предприятия помощи би трябвало да се разглеждат в светлината на повишаване на прага на помощите de minimis в риболовния отрасъл. Според FPAP въпросните суми (около 16 000 EUR средно на предприятие, като се изключи помощта, която той разглежда като пряка социална помощ за рибарите) нетно биха били под тези — в процес на приемане към момента на изплащане на компенсациите от FPAP (30 000 EUR на предприятие) (13). Френските власти в своя отговор също се позовават на повишаването на прага за помощите de minimis, но без да претендират за прилагането му към настоящата помощ.

(87)

На първо място, Комисията припомня, че съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6 октомври 2004 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за минималните помощи в отраслите земеделие и рибарство (14), който е в сила за периода, когато са отпускани тези помощи за риболовните предприятия, максималният размер на минималната помощ е 3 000 EUR на предприятие за срок от три години; разглежданите в настоящото решение помощи превишават значително тези размери и Франция не посочва в своето становище евентуално прилагане на този таван за предприятията, които биха могли да се възползват от тях. От друга страна, дори ако сумата от 30 000 EUR, която фигурира в Регламент (ЕО) № 875/2007, приет наскоро от Комисията (15), е по-висока от 16 000 EUR, посочени по-горе от FPAP, това е средната сума. От друга страна, Франция неправилно се позовава на сумата от 16 000 EUR, като изключва частта от помощта, която тя квалифицира като социална помощ и която трябва да се вземе предвид при анализа (вж. съображения 122 и 123). По този начин с оглед на различните размери на риболовните предприятия, членуващи във FPAP можем да бъдем сигурни, че отпуснатата на някои предприятия помощ превишава 30 000 EUR. Например за риболовните траулери от 20 до 25 метра годишната сума на обезщетението се установява на около 35 000 EUR, т.е. 70 000 EUR за двете години — 2005 и 2006 (16). Независимо от това, както се посочва по-горе, Франция не изиска прилагането на новия таван за минималните помощи и не представи нито едно доказателство, че би го направила. Следователно, предвид всички тези факти в рамките на постоянното разследване на режимите за държавна помощ Комисията е задължена да провери съвместимостта на тези помощи с разпоредбите на член 87 от Договора.

(88)

Франция счита, че Комисията няма основание да включва в анализа си за наличието на държавна помощ тази страна от дейността на фонда. Според Франция „квалифицирането като държавна помощ може да почива само върху ad hoc анализ на възстановимото към държавата авансово плащане, а не на базата на анализ на дейността на FPAP. По този начин желанието на френските власти е да се развие само първата част 3.1 от оценката. Част 3.2 се свежда до осъждане на дейността на FPAP, който е професионален синдикат, извършващ дейността си по закупуване на опции с цел да застрахова своите членове срещу колебанията на цените на дизела.“ (17).

(89)

В отговор Комисията припомня, че в съответствие с постоянната съдебна практика помощите не се характеризират с причините за тях или с целите, които си поставят, а се определят в зависимост от резултатите им (18). Освен придобиването на финансови опции на фючърсните пазари, целта на FPAP, според сключените с държавата споразумения, е изплащането на риболовните предприятия на компенсация, съответстваща на ценовата разлика между максималната гарантирана сума и средномесечната цена на референтния индекс за съответния месец. Поради това Комисията счита, че риболовните предприятия са се възползвали от специфични преимущества посредством създадената от FPAP система и че въздействието на авансовите плащания, отпуснати от държавата, следва да се анализира не само от гледна точка на преимуществото, предоставено на FPAP, но и от гледна точка на преимуществата, предоставени на риболовните предприятия.

(90)

Преимуществото, което риболовните предприятия са получили от дейността на FPAP, има двоен характер: то се състои, от една страна, във възможността да си доставят гориво на преференциална цена, и от друга страна, да получат обезщетение, частично компенсиращо разходите им за гориво.

(91)

По отношение на първия аспект, придобиването на опции на фючърсните пазари от FPAP, който след това преотстъпва купеното при условията на фючърсна сделка гориво на CECOMER — снабдителна централа на морските кооперации, позволява на предприятията, членуващи във FPAP, да закупуват полученото от тези кооперации гориво на цена, по-ниска от тази на нормалния пазар. Следователно, както е посочено по-горе (вж. съображение 75 от настоящото решение), това е станало възможно само защото „Държавата е решила да го подкрепи с 65 милиона евро до този момент. Освен това FPAP регистрира на „стоковия“ пазар няколко милиона евро печалби от опции, които безспорно представляват добавена стойност.“ Комисията установява, че доставката на гориво на риболовните предприятия на цена, по-ниска от тази на нормалния пазар, е станало възможно благодарение на авансовите плащания, предоставени от държавата и на собствените ресурси на FPAP, т.е. резултатът от вноските на неговите членове и печалбите, получени от спекулативните операции на фючърсния пазар на нефтени продукти.

(92)

Намираме същия двоен произход на средствата (ресурси на държавата и ресурси, получени от частната дейност на FPAP), които са послужили за финансиране на компенсацията, плащана на риболовните предприятия.

(93)

Както е описано в съображение 24 от настоящото решение, FPAP поема съществуващата ценова разлика, според споразуменията от 12 ноември 2004 г. и 27 май 2005 г. между „максималната гарантирана цена“ и средната месечна цена на референтния индекс и според споразумението от 11 октомври 2005 г. между 30 евроцента на литър и средната месечна референтна цена, ако последната е по-висока от 30 евроцента.

(94)

Първоначално предвиденият механизъм на „изглаждане“ се основава на хипотезата, че допълнителните разходи по отношение на дадена референтна цена в период на високи курсове биха могли да се компенсират благодарение на вноските, платени от членовете в период на по-умерени курсове. По такъв начин системата би могла да се самофинансира. Ако се вземе предвид споменатия в съображение 75 от настоящото решение документ на г-н de Feuardent, „FPAP технически е бил в състояние да вземе първите опции още от април 2004 г.; по това време нуждите на CECOMER (около 200 милиона литра) за 2005 г. са могли да бъдат покрити при 0,28 евроцента/литър за около 4 милиона евро“. По този начин FPAP вероятно е могъл да посрещне в началото на 2004 г. относително скромните нужди от „осигуровката дизел“ със собствени ресурси. Следователно се оказва, че в първоначалния си замисъл фондът би могъл да се самозадоволява.

(95)

Въпреки това, тъй като курсът на нефта се задържа на много високо равнище, а членството във FPAP става много популярно, броят на членовете на FPAP бързо и значително се увеличава. В резултат на това стойността на тази „осигуровка дизел“ нараства експлозивно и поддържането ѝ вече е възможно само посредством авансовите плащания, предоставени от държавата на FPAP.

(96)

Ако се направи опит за оценка на кредитите, необходими на FPAP, за да посрещне разходите за „осигуровката дизел“ за 2005 г., може да се тръгне от хипотезата, че равнището на потреблението на гориво, за което е необходима компенсация за риболовните предприятия, вероятно от 200 милиона литра (вж. съображение 94) е стигнало до количество, което може да се оцени на около 900 милиона литра. Действително ако отново се вземат средните стойности на годишно потребление, служещи за база на изчисленията, посочени в съображения 55 и56, потреблението на 1 000 кораба с дължина до 12 метра ще бъде 1 000 кораба × 200 тона/кораб, което е равно на 200 000 тона, а тази на корабите с дължина, по-голяма от 12 метра, ще бъде 1 400 кораба × 480 тона/кораб, т.е. 672 000 тона, което прави общо 872 000 тона (или 872 милиона литра). В действителност, както е посочено в съображение 55, ако се приеме, че риболовната дейност на корабите продължава по-скоро 38 седмици в годината, отколкото 48, потреблението вероятно е по-близо до 700 000 тона (1 000 кораба с дължина до 12 м × 158 тона, т.е. 158 000 тона и 1 400 кораба с дължина над 12 м × 380 тона, т.е. 532 000 тона). При хипотезата за таван на компенсациите от 12 евроцента на литър, таван, прилаган за третото авансово плащане (19), финансовите нужди на FPAP биха достигнали по този начин годишен размер от порядъка на 85 милиона евро. Ако разгледаме факта, че риболовните предприятия може би са осигурили само част от потреблението си на гориво, необходимостта от кредити вероятно е била по-маловажна, но размерът на средствата остава няколко десетки милиона евро за година в сравнение с първоначалната оценка от 4 милиона евро за 2005 година. По този начин става ясно, че FPAP не би могъл да посрещне гарантираното обезпечение за своите членове срещу вноските им, без да се възползва от външни средства, в случая авансовите плащания, предоставени от държавата.

(97)

В този контекст FPAP се е възползвал от публични средства, за да отговори на нуждите на тази „осигуровката дизел“, като е поел отговорност да управлява тези средства по най-добрия начин. Така паричните средства на FPAP са съставени от средства, произхождащи от вноски на членовете, от авансовите плащания от държавата и от евентуални печалби от дейността му на фючърсните пазари на нефт. Частта от тези средства, получена от авансовите плащания от държавата, съответства несъмнено на държавни ресурси. Що се отнася до печалбите, реализирани на фючърсните пазари, които са позволили на риболовните предприятия да се снабдяват с по-евтино гориво, те биха могли да бъдат реализирани единствено благодарение на наличието на държавни ресурси, които са предоставили на FPAP средствата да извършва финансови операции на фючърсните пазари. В допълнение, макар че точните параметри на споразуменията, сключени между FPAP и CECOMER, са неизвестни и за тях не може да се направи заключение от нито един от документите, предоставени от Франция, Комисията предполага, че изплатената компенсация на предприятията членове, съответстваща на определена ценова разлика, е била по-малко висока, отколкото ако CECOMER и морските кооперации бяха доставяли на рибарите гориво, закупувано на нормалния пазар, т.е. без участието на FPAP на фючърсните пазари. По този начин печалбата от операциите на FPAP на фючърсните пазари е прехвърлена на CECOMER — снабдителна кооперация на морските кооперации, и в крайна сметка на риболовните предприятия, които се снабдяват с гориво от нея. Така със сигурност FPAP би могъл на практика да продължи изплащането на компенсации за по-дълъг период, отколкото ако FPAP е бил само посредническа организация, натоварена единствено с разпределението на 65-те (или 77-те) милиона евро, предоставени от държавата под прикритието на механизма за „осигуровката дизел“.

(98)

Поради това Комисията счита, че именно посредством ресурсите от държавата, независимо дали са захранвали директно паричните средства на FPAP или са били използвани за извличане на печалби, които увеличават тези парични средства, риболовните предприятия са могли да се възползват от финансово преимущество, от една страна, като получават възможността да си доставят гориво на преференциална цена и, от друга страна, като получават компенсационно обезщетение, изчислено спрямо дадена референтна цена.

(99)

Трите, евентуално четирите споразумения, сключени между държавата и FPAP предвиждат отпуснатите публични средства под формата на авансови плащания в крайна сметка да компенсират частично разходите за гориво на риболовните предприятия. Компенсацията, изплатена на рибарите под формата на обезщетение, съответстващо на разликата между референтната цена и цената на бензиностанция, се съчетава с намаление на цената на дизела при доставчика, който най-често е морската кооперация.

(100)

Паричните средства на FPAP, състоящи се първоначално от членските вноски, след това нараснали при първото авансово плащане от държавата, са му позволили да действа на фючърсните пазари и да извлече от това печалби, без тези печалби да бъдат достатъчни, за да поеме и изплащането на компенсационно обезщетение на риболовните предприятия в замяна на вноските им. Две, евентуално три допълнителни авансови плащания обаче са му позволили да продължи дейността си, преди постепенно да се наложи да закрие позициите си, за да разполага с необходимите ликвидни средства за плащане на обезщетенията. Комисията отбелязва, че решенията относно сделките на фючърсните пазари са били взети от председателя на FPAP. Тяхното практическо изпълнение е извършено с помощта на борсови посредници и специализирани финансови институции (вж. съображение 74), чието възнаграждение е осигурено от FPAP в размери, неизвестни на Комисията. По този начин, въпреки че уставът на FPAP предвижда председателят задължително да се консултира с управителния съвет „при вземане на решение за предстоящите за изпълнение гаранционни проекти“, държавата не е представена в този управителен съвет. Така, дори FPAP да е задължен, най-общо, да „поддържа счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи, при поискване, използването на авансовите плащания, както и разпределението на ресурсите и разходите на фонда“, държавата не участва при вземане на решение нито за стратегията, която FPAP трябва да следва за придобиване на тези финансови опции, нито за равнището на финансовата компенсация, която трябва да се изплати на предприятията. Следователно ако, както е показано в параграф 4.1.1.4, няма съмнение, че помощта, състояща се от отпуснатите три, евентуално четири, авансови плащания, е предоставена от държавата, не е така за допълнителните преимущества, от които са могли да се ползват риболовните предприятия благодарение, от една страна, на своите вноски и, от друга страна, на разумното управление на всички парични средства на FPAP. Действително ако, посредством проведените сделки на фючърсните пазари, окончателният размер на помощта, изплатена на рибарите, е по-висока от първоначално получените от FPAP публични средства, тази част от помощта, която превишава размера на авансово платените публични средства, не произхожда от решение на държавата. По този начин за Комисията, дори да не е възможно от счетоводна гледна точка да отдели точно това, което е получено от държавни ресурси и това, което идва от собствени ресурси, тъй като в действителност всички парични средства са били използвани за участие на фючърсните пазари на нефт и за изплащане на компенсационното обезщетение, преимуществото, съответстващо на разликата между общия размер на помощта, получена от риболовните предприятия и общия размер на авансовите плащания от държавата, прехвърлени на риболовните предприятия, не е свързано с държавата.

(101)

Комисията счита, че облекченията, от които са се ползвали риболовните предприятия членове на FPAP, за разходите си за гориво, облагодетелстват тези предприятия, защото единствено те са могли да се възползват от тях. Позицията им е по-силно в сравнение с други предприятия, с които се конкурират на общностния пазар, независимо дали става въпрос за други риболовните предприятия или за предприятия от други отрасли на икономическа дейност, които имат интерес да понижат производствените си разходи, свързани с разхода на гориво. Нещо повече, тъй като този гаранционен механизъм е насочен единствено към риболовните предприятия, предоставеното по този начин преимущество на тези предприятия се разглежда като отраслово преимущество, недостъпно за останалите отрасли. Следователно всяка форма на помощ, като поставя в привилегировано положение конкретен отрасъл, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение 2006/269/ЕО на Комисията от 8 февруари 2006 г. относно приспадането на данъци от професионалните рибари (Швеция) (20), съображения 31 и 35).

(102)

Франция възразява, че тази помощ не е облагодетелствала предприятията, членуващи във FPAP доколкото „членството във FPAP е свободно и открито за всички риболовни предприятия, при условие че плащат вноските си“. MQA допълва, че това членство е открито „без значение на структура или националност на облагодетелстващите се“. Накрая FPAP уточнява, че „предприятията, членуващи във FPAP, са с френски капитали, но също така с испански и нидерландски“.

(103)

Комисията отбелязва в отговор, че риболовните предприятия, които могат да членуват във FPAP са само тези, които имат кораби, регистрирани във Франция или в отвъдморските департаменти. Предприятия с нидерландски или с испански капитали, притежаващи френски кораби, могат наистина да станат членове на FPAP; сигурно за тези кораби става въпрос в отговорите на Франция и FPAP. Другите кораби от Общността обаче не могат да членуват в него.

(104)

Всички предприятия, получатели на компенсацията, плащана от FPAP, са в конкуренция на общностния пазар с предприятията, чиито кораби са под флага на други държави-членки и които също имат интерес да намалят производствените си разходи, свързани с разхода на гориво, но не разполагат със система за компенсации от рода на създадената от FPAP. По тази причина преимуществото, от което се ползват членуващите риболовни предприятия или тези, които още не са станали членове, но които биха могли да го направят, т.е. всички предприятия, имащи риболовни кораби под френско знаме, ясно представлява изкривяване на конкуренцията.

(105)

FPAP счита освен това, че факторите за изкривяване на конкуренцията трябва да се търсят другаде. Като се позовава на наличието на сериозни допълнителни разходи, които според него са без икономическо основание, като тези, които произтичат от управлението на многогодишните планове за ориентиране на риболовната флота, т.е. управлението на общия капацитет на тази флота, или свързаните с управлението на „правата да произвеждаш“, FPAP посочва по-конкретно, че „„Правата“, свързани с национални „политики“, представляват (…) истинският фактор за изкривяване на европейската конкуренция (и) излизат далеч извън икономическата сфера.“

(106)

Комисията отбелязва по този повод, че тези разходи, независимо дали във Франция са по-ниски или по-високи от съществуващите в другите държави-членки, са резултат от ограниченията, дължащи се на регулаторната рамка, в която понастоящем се извършва риболовната дейност. В известието (21) си от 26 февруари 2007 г. относно инструментите за управление, основани на правата на риболов, Комисията напомня, че риболовният отрасъл в Общността се характеризира с многобройни инструменти и механизми за управление и че подобни по характер ситуации се третират понякога по различен начин в зависимост от държавите-членки. В резултат именно на това продажбата и закупуването на права на риболов е текуща практика в някои държави-членки, независимо дали става в рамките на установени пазари или пряко. Споменатите от FPAP разходи са същите, с които се сблъскват флотите на различните държави-членки и съответстват на икономическото развитие на риболовния отрасъл. Те са резултат от прилагането на национално равнище на мерките за управление, които общата политика за рибарство налага или прави необходими. Това прилагане не оправдава създаването на специфични схеми за помощи в една отделна държава-членка. По тази причина, противно на изтъкнатото от FPAP, нарушаването на конкуренцията не трябва да се оценява в рамките на един „съответен пазар“, например „регионален микро пазар“, понятие на което той се позовава, а както е предвидено в рамките на Договора в цялостния общ пазар. По такъв начин, ако помощта за FPAP има за цел да улесни поддържането на риболова в регионални рамки и да защити ресурсите като попречи на корабите за далечно плаване да се насочат към по-близки места за улов или на траулерите да се ориентират към по-специфични места за риболов, както се посочва от FPAP, то тя съответства най-добре на помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и следователно, в това отношение, на държавна помощ.

(107)

Затова, поради всички изложени по-горе причини, Комисията счита, че авансово изплатените средства от държавата, от които риболовните предприятия са се облагодетелствали чрез FPAP, нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.

(108)

FPAP оспорва факта, че помощите, предоставени на риболовните предприятия - членове на синдиката, засягат търговския обмен между държавите-членки. Действително според FPAP тези предприятия упражняват дейност на „пазар, който в никакъв случай не е единствен, а почива по-скоро върху „мозайка“ от регионални микропазари“.

(109)

Комисията констатира в отговор, че общата стойност на износа на продукти от риболова и аквакултурата от Франция към останалия свят е достигнала 1 290 милиона евро през 2005 г., от които 80 % с местоназначение в държавите-членки на Европейския съюз. В същото време общата стойност на вноса на тази категория продукти във Франция е била за 2005 г. 3 693 милиона евро, от които 40 до 60 % според източниците, с произход държавите-членки на Европейския съюз (22). За сравнение общата стойност на френската продукция е възлизала на 1 868 милиона евро. Следователно без да има нужда да се прави много подробен икономически анализ (23) с цифри, е ясно, че каквито и да са измененията на цената по вид, констатирани всеки ден на френските или на европейските пристанища, обемът на търговския обмен между Франция и останалата част на Европа натежава значително в баланса ѝ за доставка на продукти от риболов и аквакултура. Мерки, чиято цел е да облагодетелстват голям брой френски риболовни предприятия (повече от 30 % от флотата) чрез снижаване на разходите им за производство, със сигурност имат своето отражение върху търговския обмен между държавите-членки в областта на риболова.

(110)

Следователно става ясно, че преимуществото, от което са облагодетелствани риболовните предприятия чрез поемане на част от техните производствени разходи, засяга търговския обмен между държавите-членки.

(111)

Четирите условия, необходими за установяване на наличието на държавна помощ, са представени само частично. Преимуществото, от което са се облагодетелствали риболовните предприятия, се дължи на използването на държавни ресурси, то нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговския обмен между държавите-членки. Докато с държавата е свързано само това, което е в границите на размера на авансовите плащания, доколкото те представляват само част от паричните средства на FPAP и доколкото държавата не се е намесвала в решенията, вземани от FPAP, за да се умножават средствата, предоставени на негово разположение. По такъв начин Комисията може да направи заключение за наличието на държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО само в границите на предоставените публични средства, т.е. 65 или 77 милиона евро.

(112)

Комисията отбелязва, че френските власти, независимо от отговорите им от 7 октомври 2005 г. и от 21 април 2006 г., не оспорват всъщност заключенията на Комисията относно наличието на държавна помощ. Действително при обсъждане на проекта за финансов закон за 2007 г. от Националното събрание министърът на земеделието и риболова, запитан за бъдещето на FPAP, отговаря: „FPAP работи от 1 ноември 2004 г., но Европейската комисия го надзирава отблизо, тъй като става въпрос за държавна помощ.“ (24).

(113)

Според член 87, параграфи 2 и 3 от Договора, някои категории помощ са или могат да бъдат разглеждани като съвместими с общия пазар.

(114)

Комисията отбелязва, че тези помощи не съответстват на примерните случаи, предвидени в член 87, параграф 2, от Договора.

Предвид на предходното, Комисията счита, че въпросните държавни помощи, от които са облагодетелствани риболовните предприятия, не са съвместими с общия пазар съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора.

(115)

Тези помощи също не може да се разглеждат като съвместими с общия пазар на базата на прилагане на член 87, параграф 3 от Договора, с различните примерни случаи, предвидени в него.

(116)

Вследствие на всички тези факти държавната помощ, предоставена на риболовните предприятия за намаляване на разходите им за гориво, не отговаря на нито една от изключенията, предвидени в член 87 от Договора.

(117)

Що се отнася до помощите за риболовните предприятия, те трябва да бъдат анализирани и в светлината на насоките за разследване на държавните помощи, предназначени за секторите на риболова и аквакултурата (наричани по-долу „насоки“).

(118)

Ефектът от тези помощи е намаляване на производствените разходи на риболовните предприятия. Те добиват характер на помощи за функционирането.

(119)

Комисията напомня първо, че по смисъла на точка 3.5 от тези насоки, „държавните помощи не трябва да придобиват предпазен характер, те трябва напротив да облагодетелстват по-високата ефективност и ефикасност на производството и търговията с риболовни продукти. Помощите трябва да водят до трайни подобрения, по такъв начин че риболовният сектор да може да се развива само с приходите от пазара.“

(120)

Следователно, както е изложено в съображение 115, буква в) от настоящото решение, намаляването на разходите за гориво няма за цел развитието на риболовните дейности по посока на устойчив риболов, в съответствие с общата политика в областта на рибарството, а поддържането на едно и също равнище на риболовните предприятия. Ето защо Комисията счита, че тези помощи придобиват предпазния характер, посочен в точка 3.5 от насоките и следователно не могат да бъдат считани за съвместими с принципа, поставен от насоките.

(121)

Франция посочи в отговорите си при откриване на официалната процедура по разследване, че „действията на FPAP са изпреварили полезни мерки, които плановете за оздравяване и преструктуриране, след като бъдат приети, само ще илюстрират и потвърдят“. Въпреки това доста по-късно, през януари 2008 г., Франция информира Комисията за разработването на мерки, представени като мерки за подпомагане при оздравяване и преструктуриране на риболовните предприятия. Тези мерки са регистрирани от Комисията под номер NN 09/2008 и в момента са в процес на анализиране. От казаното дотук, дори ако приемем аргумента на Франция, според който действията на FPAP са изпреварили донякъде тези мерки за подпомагане на оздравяването и преструктурирането, това няма отношение към тяхната съвместимост с общия пазар поради основните различия, които съществуват между мерките, осъществени от FPAP и условията, на които трябва да отговарят схемите за подпомагане при оздравяване и преструктуриране на предприятията. Тези условия са описани в насоките на Общността относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (26). Действително, противно на това, което се изисква в насоките, помощта в резултат от действията на FPAP е била отпусната без разлика на всички риболовни предприятия, а не само на предприятията в затруднение. От друга страна, помощите за оздравяване не може да превишават шест месеца и трябва да бъдат под формата на възстановим заем или на гаранция; що се отнася до помощите за преструктуриране, те се отпускат при точни условия и за ограничен период. Следователно отпуснатите от Франция помощи чрез FPAP не изпълняват нито едно от необходимите условия: риболовните предприятия се ползват от тези помощи от 2004 г., те не са отпуснати под формата на заем или на гаранция и не е предвидено да бъдат възстановени в рамките на план за преструктуриране.

(122)

FPAP счита също , че отпуснатите помощи са оправдани от факта, че всъщност ставало въпрос за помощ за доходи на работещите. FPAP пише по този повод: „FPAP е учреден като „група за предпазване“ с оглед да изгради за 2 500-те членуващи в него предприятия предпазен юридически периметър по смисъла на френския закон … В този смисъл помощта за доходите на работещите, влизаща в рамките на преструктурирането, е разрешена. Тя с нищо не засяга правилата за конкуренция. Напротив, тя се отнася до общностни принципи, които гарантират минимален приличен доход на работещите.“ FPAP продължава като посочва, че във Франция системата за заплащане на моряците чрез участие в приходите на кораба би довело до лишаване от заплати на работещите в риболовните предприятия, дори до задлъжняването им към собственика на кораба. Накрая той уточнява, че 25 от 65-те милиона авансови плащания, предоставени от държавата „засягат пряко аванси на работещите и могат да се анализират като пряко социално действие“. MQA добавя: „Ако заемите се разглеждат като помощи, насочени към печалба, не от FPAP, а от риболовните предприятия членове, наистина става въпрос за социално подпомагане. Финансовата помощ, предоставена по този начин, би била действително свързана с възнаграждението на моряците.“

(123)

Тези твърдения предизвикват няколко коментара от страна на Комисията:

(124)

Според MQA може да се приеме, че става въпрос също и за социално-икономически мерки: „в насоките (…) се посочва, че социално-икономически мерки могат да бъдат обявени за съвместими. В случая FPAP е изцяло прозрачен и мерките, квалифицирани от Комисията като помощи, имат очевиден социално-икономически характер.“

(125)

Комисията констатира, че MQA не внася нито един елемент, позволяващ да се разглеждат въпросните помощи във връзка с точка 4.5 от насоките, които предвиждат за всеки отделен случай, че могат да се приемат като съвместими с общия пазар преки помощи за работниците, имащи характер на социално-икономически мерки. Действително този параграф уточнява, че те могат да се разглеждат като съвместими, само „при условие че са част от пакет от мерки за подкрепа със социално-икономически характер, предназначени да компенсират загубите на приходи, свързани с приспособяемостта на риболовния капацитет, приети по силата на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002“ (Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (32)). Следователно създаването на FPAP не се вписва в един общ план, приет в съответствие с Регламент (ЕО) № 2371/2002 с оглед приспособяемост на риболовния капацитет. Издигнатият от MQA аргумент следователно не може по никакъв начин да оправдае отпускането на помощи за дейността.

(126)

MQA посочва, че не е точно да се твърди, че помощите са отпуснати без поставяне на условие. Според MQA „за да предостави тези заеми, държавата е изискала от FPAP да представи голям брой разходно-оправдателни документи, с цел да установи стриктното управление на фонда, както и решимостта на фонда и на неговите членове да търсят трайно решение на проблемите, свързани с новите производствени условия в риболовния сектор.“ MQA подчертава това изискване за прозрачна отчетност и решението на държавата да изиска провеждането на междуведомствена инспекция.

(127)

Комисията взема предвид това изискване за прозрачност и контрол, като същевременно отбелязва, че то изглежда елементарно, тъй като става въпрос за намеса, финансирана с публични средства. Тя съжалява обаче, че в такъв контекст на прозрачност френските власти не са ѝ предали всички подробни цифрови данни за дейността на фонда, въпреки исканията, отправени по време на процедурата. Накрая тя констатира, че никога не е била информирана за инспекцията, спомената от MQA, нито a fortiori за нейните заключения, поискани от френските власти за средата на ноември 2005 г.

(128)

По тази причина Комисията счита, че отпуснатите от държавата авансови плащания попадат в категорията на помощи за функционирането, посочени в точка 3.7 от насоките, според която: „държавните помощи, отпуснати без каквото и да е задължение от страна на получателите да отговарят на целите на общата политика в областта на рибарството и предназначени за подобряване на положението на предприятията и за увеличаване на паричните им средства (…), са несъвместими с общия пазар в качеството им на помощи за функционирането“. Следователно тези авансови плащания са несъвместими с общия пазар.

(129)

Комисията констатира, че FPAP неправомерно е приложил, в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, различни мерки за подпомагане, които са предмет на настоящото решение.

(130)

Въз основа на анализа, развит в част 4.1 от настоящото решение, Комисията счита, че попълването на паричните средства на FPAP чрез отпускане на три, евентуално четири авансови плащания, в общ размер 65, евентуално 77 милиона евро, представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар, по силата на член 87, параграфи 2 и 3, от Договора. Действително, като се вземе предвид, че нито една финансова институция не би отпуснала авансови плащания, подобни на предоставените на FPAP, и че според наличните сведения, тези авансови плащания не са били възстановени, то те се превръщат в директна субсидия (вж. съображение 67) и следователно в държавна помощ в посочения размер.

(131)

Въз основа на извършения анализ в част 4.2 от настоящото решение Комисията счита, че помощта, отпусната във вид на авансови плащания на FPAP, която е дала възможност на риболовните предприятия да закупуват гориво на преференциални цени и да се възползват от компенсационно обезщетение в рамките на осигуровката за дизел, представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар по силата на член 87, параграф 2 и 3 от Договора.

(132)

Размерът на държавната помощ, предоставена от Франция, възлиза на 65 милиона евро, или на 77 милиона, ако е имало четвърто споразумение. Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато е взето отрицателно решение в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателите. Целта е постигната, когато въпросните помощи, увеличени в случая с лихвите за забава, бъдат възстановени от получателите или, с други думи, от предприятията, които реално са се възползвали от тях (33). Целта на възстановяването ще бъде следователно достигната, когато сумата от 65 или 77 милиона бъде възстановена.

(133)

За да се определи какво трябва да възстановят, от една страна, FPAP, и от друга страна, риболовните предприятия, трябва да се вземе предвид факта, че FPAP, когато действа като икономически оператор на фючърсните пазари, има за цел да предостави обезщетения на риболовните предприятия в рамките на създадената от него осигурителна схема за дизел и да им достави гориво на преференциална цена. Анализът, направен в настоящото решение на общите икономически характеристики на конкретната схема, показва, че FPAP е изпълнил мисията си като е прехвърлил постепенно помощта, отпусната от държавата. По тази причина помощта, която трябва да се възстанови от FPAP, е частта от 65-те или от 77-те милиона евро, която не е била прехвърлена на риболовните предприятия, а помощта, която трябва да се възстанови от риболовните предприятия в такъв случай е частта, която им е била прехвърлена.

(134)

Комисията няма сведения за сумата, която е била действително прехвърлена от FPAP на риболовните предприятия. Комисията отбелязва по този повод, че въпреки отправеното към Франция разпореждане за предоставяне на всички необходими сведения относно функционирането на FPAP, тя не е изпратила информация нито за начина на използване на паричните средства от този фонд, нито за неговата отчетност. При липса на тези сведения и в съответствие с практиката на Съда (34), Комисията счита, че е полезно да предостави някои указания за методологията, която трябва да се използва при определяне на размера на помощта, която следва да се възстанови.

(135)

При определяне на тези указания Комисията взе под внимание факта, че по силата на споразуменията FPAP е задължен да води счетоводна отчетност, която дава възможност да се установи използването на авансовите плащания, както и предназначението на ресурсите и разходите и че е поел задължението да съхранява счетоводните документи за минимален период от 10 години и да ги предоставя на различните държавни органи при обикновено поискване (вж. съображение 27). Въз основа на тези данни органите или организациите, натоварени с прилагане на решението за възстановяване, ще имат възможност да установят движението на паричните средства на FPAP, както и състоянието на тези парични средства в момента, в който това решение ще трябва да бъде изпълнено. В допълнение, тъй като счетоводната отчетност на риболовните предприятия по принцип се води от групи за управление към Центъра за управление на рибарите-занаятчии, който има представител в управителния съвет на FPAP, получените от FPAP обезщетения е възможно да бъдат засечени в счетоводните документи на предприятията.

(136)

Размерът на несъвместимата помощ, която трябва да се възстанови от FPAP съответства на частта от държавната помощ, която не е била окончателно прехвърлена на риболовните предприятия, т.е. сумата от авансовите плащания, с която е финансирано функционирането на FPAP, както и сумата от тези авансови плащания, която фондът е запазил в своите парични средства. Общият размер на разходите за функциониране може да се установи от органа, натоварен да изпълни решението за възстановяване, въз основа на счетоводните документи на FPAP. Като се вземе предвид заменяемия характер на парите и невъзможността да се разграничи техния източник в зависимост от използването им, Комисията счита, че частта от авансовите плащания от държавата, с която са финансирани разходите му за функциониране, съответства на общата сума на тези разходи, умножена по коефициента за тези авансови суми, получен от съотношението на сумата от авансовите плащания и собствените средства на FPAP (вноски на членовете). По същия начин размерът на авансовите суми, останали в паричните средства на фонда може да се определи като се умножат останалите парични средства със същия коефициент.

(137)

Както е посочено по-горе, помощта, която трябва да се възстанови от всички риболовните предприятия, възлиза на 65 или на 77 милиона авансови плащания, намалени със сумата, възстановена от FPAP в съответствие с указанията, дадени в съображение 136. Що се отнася до държавната помощ, която всяко едно от тези предприятия следва да възстанови, трябва да се държи сметка за факта, че не е възможно от счетоводна гледна точка да се направи разграничение между помощта, която е квалифицирана като държавна помощ и тази, която не идва от държавата (вж. параграф 4.2.1.2 от настоящото решение).

(138)

Комисията счита, че държавната помощ, която всяко предприятие трябва да възстанови, може да се изчисли на базата на полученото от него обезщетение във вид на осигуровка за дизел.

(139)

Като приема това обезщетение за база за изчисление, Комисията не се интересува каква точно субсидия съответства на реализираните от всяко риболовно предприятие икономии от закупуването на гориво на цена, по-ниска от пазарната. Комисията счита, че това е правилно, тъй като предприятията, които са се възползвали от преференциални цени за горивото си са същите, които са се възползвали от обезщетенията във вид на осигуровката за дизел и това е станало в съответните напълно сравними пропорции,, тъй като колкото повече едно предприятие купува гориво на преференциална цена, толкова повече обезщетения получава и обратно. Така избраната основа няма да внесе изкривяване между засегнатите предприятия по отношение на задълженията за връщане на средства, които те трябва да изпълнят. Освен това Комисията отбелязва, че ако отчете този еквивалент на субсидиите в основата за изчисляване, ще се наложи да се изчислява за всяко снабдяване с гориво, извършено в периода на дейност на FPAP на фючърсните пазари на нефт, разликата между разхода, направен при закупуване през деня и разхода, реално фактуриран от кооперацията, след като се определи какъв е бил курса за деня, приложим към закупения тип гориво и към мястото на снабдяване. Ще бъде много трудно да се приложи този метод. Това е причината, поради която Комисията счита, че е за предпочитане да препоръча основа за изчисляване, която ще улесни задачата на органите и организациите, натоварени с изпълнение на решението за възстановяване.

(140)

Поради това Комисията счита, че държавната помощ, която трябва да се възстанови от всяко предприятие, може да се изчисли на базата на полученото от всяко предприятие обезщетение във вид на осигуровка за дизел. Подлежащата на връщане държавна помощ трябва да се изчисли като се умножи това обезщетение с процент, съответстващ на съотношението на общия размер на държавната помощ, подлежаща на връщане от риболовните предприятия, отнесен към общия размер на обезщетенията, изплатени от FPAP на риболовните предприятия във вид на осигуровката за дизел.

(141)

Сумата, която трябва да се възстанови от всяко риболовно предприятие трябва да се изчисли по следните формули:

където:

(142)

Тази формула държи сметка за постулата, според който FPAP е получил от фючърсните пазари печалби, които след това са били изцяло преотстъпени на риболовните предприятия. Както е описано в настоящото решение това е най-вероятният случай. Необходимо е обаче да се предвиди и теоретичният случай, при който FPAP би понесъл загуби на фючърсните пазари, в резултат на което риболовните предприятия биха ползвали общо обезщетения, по-ниски от размера на авансовите плащания, намалени със сумата, възстановима от FPAP. В такъв случай коефициентът (Аванси – R*FPAP)/Обща сума I би бил по-голям от 1, по-специално ако сумата на „R*FPAP“ е ниска; тогава вследствие на прилагането на горната формула общата сума, която трябва да се възстанови от риболовните предприятия, би била по-висока от тази, от която са се възползвали. По тази причина в този конкретен случай е по-подходящо да се предвиди сумата, която трябва да възстанови всяко предприятие да съответства на размера на полученото от него обезщетение във вид на „осигуровка дизел“. В този конкретен случай салдото от авансовите плащания от държавата и обезщетенията, изплатени на риболовните предприятия, ще трябва да се възстанови от FPAP, който реално е ползвал тази разлика.

(143)

Държавните помощи, от които са се възползвали риболовните предприятия, може да не подлежат на възстановяване, ако към датата на отпускането им, те изпълняват условията на Регламент (ЕО) № 1860/2004 или на Регламент (ЕО) № 875/2007 относно помощите de minimis,

а)

общият размер (главница и лихви), който следва да бъде възстановен от FPAP;

б)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документите, показващи, че FPAP е започнал процеса по възстановяване на помощта.

а)

списък с риболовните предприятия, които са получили помощ, посочена в член 2 и общата сума, получена от всяко от тях;

б)

общата сума (главница и лихви), която следва да се възстанови от всеки получател на помощ;

в)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за да се съобрази с настоящото решение;

г)

документите, показващи че получателите са били заставени да възстановят помощта.

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/88

(1)

В член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО се предвижда, че държава-членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на посочената директива, да разреши пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I към споменатата директива, които вече се намират на пазара две години след датата на нотифициране, докато тези вещества постепенно се проучват в рамките на работна програма.

(2)

С регламенти (ЕО) № 1112/2002 (2) и (ЕО) № 2229/2004 (3) на Комисията се определят подробните правила за изпълнението на четвъртия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и се установява списък с активни вещества, които да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Този списък включва сярна киселина.

(3)

Въздействието на сярната киселина върху човешкото здраве и околната среда беше оценено в съответствие с разпоредбите, предвидени в регламенти (ЕО) № 1112/2002 и (ЕО) № 2229/2004, за редица употреби, предложени от нотификатора. Освен това в посочените регламенти се определят докладващите държави-членки, които трябва да представят съответните доклади за оценка и препоръки на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 2229/2004. За сярната киселина докладващата държава-членка беше Франция и цялата съответна документация беше представена през октомври 2007 г.

(4)

Комисията извърши проучвания на веществото сярна киселина в съответствие с член 24а от Регламент (ЕО) № 2229/2004. Проектодокладът за преглед на посоченото вещество беше разгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и финализиран на 26 септември 2008 г. под формата на доклад за преглед на Комисията.

(5)

По време на проучванията на комитета за посоченото активно вещество и предвид коментарите, получени от държавите-членки, се стигна до заключението, че съществуващите доказателства не са достатъчни, за да се оцени рискът за потребителите и да се определи с достоверност приемливото ниво на експозиция на оператора (ПНЕО), а такава стойност е необходима за провеждане на оценката на риска за оператора. Освен това в доклада за преглед на веществото са включени и други опасения, които бяха посочени от докладваща държавата-членка в доклада ѝ за оценка.

(6)

Комисията прикани нотификатора да представи своите коментари относно резултатите от партньорската проверка и относно намерението си да продължи да предлага веществото за одобрение или не. Нотификаторът представи своите коментари, които бяха внимателно разгледани. Въпреки изложените от страна на нотификатора доводи обаче, установените проблеми останаха неразрешени и оценките, направени въз основа на предоставената информация, не показаха, че може да се очаква, при предложените условия на употреба, продуктите за растителна защита, съдържащи сярна киселина, да отговарят като цяло на изискванията, установени в член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414/ЕИО.

(7)

Поради това сярната киселина не следва да бъде включена в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(8)

Следва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че предоставените разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи сярна киселина, ще бъдат отнети в рамките на определен срок и няма да бъдат подновявани, както и че няма бъдат издавани нови разрешения за такива продукти.

(9)

Всеки гратисен период, предоставен от държава-членка за унищожаване, съхранение, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси от продукти за растителна защита, съдържащи сярна киселина, следва да бъде ограничен до дванадесет месеца, за да се позволи употребата на съществуващите запаси за един допълнителен вегетативен период, което е гаранция, че продуктите за растителна защита, съдържащи сярна киселина, ще останат достъпни за земеделските производители в продължение на 18 месеца, считано от датата на приемане на настоящото решение.

(10)

Настоящото решение не засяга правото на подаване на заявление за сярна киселина в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО и с Регламент (ЕО) № 33/2008 на Комисията от 17 януари 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Директива 91/414/ЕИО на Съвета във връзка с редовна и ускорена процедура за оценката на активни вещества, които са били част от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от същата директива, но не са били включени в приложение I към нея (4), с оглед на евентуалното включване на веществото в приложение I.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

всички разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи сярна киселина, се отнемат най-късно до 5 юни 2009 г.;

б)

считано от датата на публикуване на настоящото решение не се издават, нито се подновяват разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи сярна киселина.

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/90

(1)

В Регламент (ЕО) № 732/2008 се предвижда предоставяне на специален насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление на развиващи се държави, които отговарят на определени изисквания, установени в членове 8 и 9.

(2)

Всяка развиваща се държава, която изявява желание да ѝ бъде предоставен специален насърчителен режим, трябва да отправи искане за тази цел до 31 октомври 2008 г., което да бъде придружено от изчерпателна информация относно ратификацията на съответните конвенции, законодателството и мерките за ефективно прилагане на разпоредбите на конвенциите и нейния ангажимент за приемане и пълно спазване на механизма за наблюдение и преглед, предвиден в съответните конвенции и свързаните с тях инструменти. За да бъде удовлетворено искането, отправящата го държава трябва да се счита за уязвима държава по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 732/2008.

(3)

Комисията разгледа отправените искания в съответствие с разпоредбите на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 732/2008 и изготви списък на държавите бенефициери, отговарящи на критериите. В съответствие с това на тези държави следва да бъде предоставен специален насърчителен режим за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г.

(4)

В съответствие с член 10, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 732/2008 изпълнението на критериите, които са предмет на текущи разследвания по отношение на Шри Ланка (2) и Ел Салвадор (3), образувани от Комисията съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета (4), се разглежда в хода на посочените разследвания.

(5)

Със своевременното публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз следва да се гарантира, че е изпълнено задължението в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 732/2008 за публикуване на известие в Официален вестник на Европейския съюз, изброяващо държавите, които се ползват от специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление от 1 януари 2009 г.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по общите преференции,

(AM)

Армения

(AZ)

Азербайджан

(ВО)

Боливия

(СО)

Колумбия

(CR)

Коста Рика

(ЕС)

Еквадор

(GE)

Грузия

(GT)

Гватемала

(HN)

Хондурас

(LK)

Шри Ланка

(MN)

Монголия

(NI)

Никарагуа

(PE)

Перу

(PY)

Парагвай

(SV)

Ел Салвадор

(VE)

Венецуела

12.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/s3