22.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 312/1

22.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 312/3

(1)

Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (4) установява законодателната рамка за обработката на отпадъци в Общността. Тя дава определения за ключови понятия като отпадък, оползотворяване и обезвреждане, въвежда основни изисквания към управлението на отпадъците, по-специално задължението за учреждение или предприятие, което извършва действия по управление на отпадъци, да притежава разрешение или да бъде регистрирано, както и задължението за държавите-членки да изготвят планове за управление на отпадъците. Тя установява също така основни принципи като задължението отпадъците да бъдат третирани по начин, който няма отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на човека, насърчаване прилагането на йерархия на отпадъците, и, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, изискването, че разходите за обезвреждане на отпадъците трябва да се поемат от настоящия притежател, предишните притежатели на отпадъците или от производителя на продукта, който се образуват отпадъците.

(2)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (5) призовава за развитието или преразглеждането на законодателството за отпадъците, включително за изясняване на разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти и за разработване на мерки за предотвратяване и управление на отпадъците, включително задаването на цели.

(3)

В Съобщението на Комисията от 27 май 2003 г. относно Тематична стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците се отбелязва необходимостта от оценка на съществуващите определения за оползотворяване и обезвреждане, нуждата от общоприложимо определение за рециклиране и от дискусия относно определението за отпадъци.

(4)

В резолюцията си от 20 април 2004 г. относно горепосоченото съобщение (6) Европейският парламент призова Комисията да обмисли възможността Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (7) да обхване сектора на отпадъците като цяло. Той също така отправи искане към Комисията да направи ясно разграничение между оползотворяване и обезвреждане и да изясни разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти.

(5)

В заключенията си от 1 юли 2004 г. Съветът призова Комисията да представи предложение за преразглеждането на определени аспекти на Директива 75/442/ЕИО, отменена и заменена с Директива 2006/12/ЕО, с оглед изясняване на разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти и тази между оползотворяване и обезвреждане.

(6)

Първата цел на всяка политика в областта на отпадъците следва да бъде минимизирането на отрицателните последици от образуването и управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда. Политиката в областта на отпадъците също следва да има за цел да намали използването на ресурси и да поощрява прилагането на практика на йерархията на отпадъците.

(7)

В своята резолюция от 24 февруари 1997 г. относно приемането на стратегия на Общността за управление на отпадъците (8) Съветът потвърди, че предотвратяването на образуването на отпадъци следва да бъде първи приоритет на управлението на отпадъците и че повторната употреба и рециклирането на материалите следва да бъдат предпочетени пред оползотворяване на отпадъците за получаване на енергия, когато и доколкото те са най-добрите варианти с оглед на околната среда.

(8)

Необходимо е, следователно, да се преразгледа Директива 2006/12/ЕО, за да се изяснят ключови понятия като определенията за отпадъци, оползотворяване и обезвреждане, да се засилят мерките, които трябва да се вземат за предотвратяване на отпадъците, да се възприеме подход, отчитащ целия жизнен цикъл на продуктите и материалите, а не само отпадъчната фаза, и да се насочат усилията към намаляване на въздействието върху околната среда на образуването и управлението на отпадъци, като по този начин се повиши икономическата стойност на отпадъците. Освен това оползотворяването на отпадъци и употребата на оползотворени материали следва да се насърчава с оглед опазването на природните ресурси. В интерес на яснотата и четивността, Директива 2006/12/ЕО следва да се отмени и замени с нова директива.

(9)

Тъй като повечето значителни дейности по управлението на отпадъците вече са обхванати от законодателството на Общността в областта на околната среда, важно е настоящата директива да бъде приспособена към този подход. Поставянето на ударение върху екологичните цели, установени в член 174 на Договора, би позволило по-тясно фокусиране върху въздействието на образуването и управлението на отпадъци върху околната среда по време на целия жизнен цикъл на ресурсите. Следователно правното основание за настоящата директива следва да бъде член 175.

(10)

Следва да се прилагат ефективни и последователни правила за третиране на отпадъците по отношение на движимо имущество, от което притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, като се предвидят и определени изключения.

(11)

Необходимо е статусът, дали са отпадъци, на незамърсените изкопани почви и други съществуващи в природата материали, които се използват на обекти, различни от обектите, от които са били изкопани, да се разглежда в съответствие с определението за отпадъци и с разпоредбите отнасящи се до страничните продукти или статуса за край на отпадъка съгласно настоящата директива.

(12)

Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (9) предвижда, inter alia, съответни контролни механизми по отношение на събирането, превоза, преработката, използването и обезвреждането на всички странични животински продукти, включително отпадъци с животински произход, с оглед предотвратяване на риска за здравето на животните и хората. Необходимо е, следователно, да се изясни връзката с този регламент, като се избягва дублирането на норми чрез изключване от обхвата на настоящата директива на страничните животински продукти, когато те са предназначени за употреби, които не се считат за дейности, свързани с отпадъци.

(13)

В светлината на опита, придобит при прилагането на Регламент (ЕО) № 1774/2002, е целесъобразно да се изясни обхватът на законодателството относно отпадъците и на неговите разпоредби относно опасните отпадъци във връзка със страничните животински продукти, уредени от Регламент (ЕО) № 1774/2002. Когато страничните животински продукти носят потенциални рискове за здравето, приложимият правен инструмент за преодоляване на такива рискове е Регламент (ЕО) № 1774/2002 и следва да се избягва излишно дублиране на негови разпоредби със законодателството относно отпадъците.

(14)

Класификацията на отпадъци като опасни отпадъци следва да се основава, inter alia, на законодателството на Общността относно химичните продукти, по-специално по отношение на класификацията на препаратите като опасни, включително прилаганите за тази цел пределно допустими концентрации. Опасните отпадъци следва да се регулират от стриктни спецификации, така че да се предотвратят или ограничат, в рамките на възможното, потенциалните отрицателни последици за околната среда и човешкото здраве, дължащи се на неподходящо управление. Освен това е необходимо да се запази системата, по която отпадъците и опасните отпадъци са класифицирани в съответствие със списъка на вида на отпадъците, последно установен в Решение 2000/532/ЕО (10) на Комисията, с цел да се насърчава хармонизирана класификация на отпадъците и да се осигури хармонизирано определяне на опасните отпадъци в Общността.

(15)

Необходимо е да се прави разграничение между предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им, събирането на отпадъци и съхраняването на отпадъци до тяхното третиране. Учреждения или предприятия, които произвеждат отпадъци в процеса на дейностите си, не следва да се разглеждат като участващи в управлението на отпадъците и като подлежащи на разрешение за съхранението на отпадъците си до тяхното събиране.

(16)

Под „предварително съхраняване на отпадъци“, в рамките на определението за събиране на отпадъци, се разбира дейност по съхраняване на отпадъци до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане. За целите на настоящата директива следва да се прави разграничение между предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им и съхраняването на отпадъци до третирането им съобразно вида на отпадъците, обема и срока на съхранение и целта на събирането. Това разграничение следва да се прави от държавите-членки. Съхраняването на отпадъци до оползотворяването им за срок от три или повече години, както и съхраняването на отпадъци до обезвреждането им за срок от една или повече години, се урежда от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (11).

(17)

Схемите за събиране на отпадъци, които не се извършват на професионална основа, не следва да подлежат на регистрация, тъй като носят по-малък риск и допринасят за разделното събиране на отпадъци. Примери за такива схеми са събирането на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките, схемите за обратно събиране в магазини за потребителски стоки и общински схеми в училищата.

(18)

В настоящата директива следва да се включат определения за предотвратяване, повторна употреба, подготовка за повторна употреба, третиране и рециклиране с оглед изясняване на обхвата на тези понятия.

(19)

Определенията за оползотворяване и обезвреждане трябва да бъдат изменени, за да се гарантира ясно разграничаване между двете понятия, въз основа на действителната разлика във въздействието им върху околната среда чрез заместване на природни ресурси в икономиката и като се признават потенциалните ползи за околната среда и здравето на човека от използването на отпадъците като ресурс. Освен това могат да се разработят насоки за изясняване на случаи, при които е трудно да се приложи на практика това разграничение или където класифицирането на дейността като оползотворяване не отговаря на реалното въздействие на операцията върху околната среда.

(20)

Настоящата директива следва също така да изясни кога изгарянето на твърди битови отпадъци е ефективно от енергийна гледна точка и може да бъде считано за дейност по оползотворяване.

(21)

Дейностите по обезвреждане, състоящи се от освобождаване в морета и океани, включително заравяне под морското дъно, се регулират също от международни конвенции, по-специално Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали, съставена в Лондон на 13 ноември 1972 г. и протоколите към нея от 1996, изменени през 2006 г.

(22)

Не следва да се смесват различните аспекти на определението за отпадъци и, при необходимост, следва да се прилагат съответните процедури за странични продукти, които не са отпадъци, от една страна, и за отпадъци, които престават да бъдат отпадъци, от друга страна. За да се уточнят някои аспекти на определението за отпадък, настоящата директива следва да изясни:

(23)

С оглед проверка или изчисляване дали са постигнати целите за рециклиране и оползотворяване, установени в Директива 94/62/ЕО от 20 декември 1994 г. на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (12), Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (13), Директива 2002/96/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (14) и Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори (15), както и останалото законодателство на Общността в тази област, количествата отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци, следва да бъдат отчетени като рециклирани и оползотворени отпадъци, когато изискванията на това законодателство относно рециклирането и оползотворяването са изпълнени.

(24)

Въз основа на определението за отпадък, с цел повишаване на сигурността и последователността, Комисията може до приеме насоки за уточняване кога, в определени случаи, вещества или предмети стават отпадък. Такива насоки могат да бъдат разработени, inter alia, за електрическото и електронното оборудване, както и за превозните средства.

(25)

Целесъобразно е разходите да бъдат разпределени по такъв начин, че да отразяват реалните разходи за околната среда от образуването и управлението на отпадъците.

(26)

„Замърсителят плаща“ е ръководен принцип на европейско и международно равнище. Причинителят на отпадъци и притежателят на отпадъци следва да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве.

(27)

Въвеждането в настоящата директива на разширената отговорност на производителя е едно от средствата за подпомагане на разработването и производството на стоки, при които се отчита напълно и се улеснява ефективното използване на ресурси по време целия им жизнен цикъл, включително тяхната поправка, повторна употреба, разглобяване и рециклиране, без да се възпрепятства свободното движение на стоки на вътрешния пазар.

(28)

Настоящата директива следва да допринесе за доближаването на ЕС към едно „рециклиращо общество“, което се стреми да избягва образуването на отпадъци и ги използва като ресурс. По специално, Шестата програма за действие на Общността за околната среда призовава за мерки, насочени към гарантиране на разделяне при източника, събиране и рециклиране на приоритетните потоци от отпадъци. В съответствие с тази цел и като средство за улесняване или подобряване на потенциала за оползотворяване, отпадъците следва да се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, преди да преминат действия по оползотворяване, които дават най-благоприятните резултати за околната среда като цяло. Държавите-членки следва да насърчават разделянето на опасните съединения от потоците от отпадъци, ако това е необходимо за постигане на съобразено с околната среда управление.

(29)

Държавите-членки следва да подкрепят използването на рециклируеми материали, като рециклируема хартия в съответствие с йерархията на отпадъците и с цел изграждане на рециклиращо общество и не следва да подкрепят депонирането или изгарянето на подобни рециклируеми материали, когато това е възможно.

(30)

С оглед прилагане на принципите за предпазни мерки и превантивни действия, съдържащи се в член 174, параграф 2 от Договора, е необходимо да се установят общи цели в областта на околната среда за управление на отпадъците в рамките на Общността. По силата на тези принципи, Общността и държавите-членки трябва да установят рамка за предотвратяване, намаляване и, доколкото това е възможно, премахване от самото начало на източниците на замърсяване или вредно въздействие чрез приемане на мерки, с които да се елиминират установените рискове.

(31)

Йерархията на отпадъците като цяло определя приоритетния ред на това какво представлява най-добрата възможност за околната среда в законодателството и в политиката относно отпадъците, като отклонението от тази йерархия може да се окаже необходимо за специфични потоци от отпадъци, когато това е оправдано по причини като, inter alia, техническа пригодност, икономическа перспективност и опазване на околната среда.

(32)

За да се даде възможност на Общността като цяло сама да извършва обезвреждането на отпадъците и да оползотворява смесените битови отпадъци, събирани от домакинствата, и да се позволи на държавите-членки да напредват индивидуално към тази цел, е необходимо да се предвиди създаването на мрежа за сътрудничество, обхващаща съоръженията за обезвреждане и тези за оползотворяване на смесените битови отпадъци, събирани от домакинствата, като се вземат предвид географските особености и необходимостта от специални съоръжения за определени типове отпадъци.

(33)

За целите на прилагането на Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламенти и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (16), смесените битови отпадъци, посочени в член 3, параграф 5 от посочения регламент, остават смесени битови отпадъци, дори когато са преминали третиране, което не е променило съществено свойствата им.

(34)

Важно е опасните отпадъци да са обозначени в съответствие с международните и общностните стандарти. Когато обаче тези отпадъци се събират разделно от домакинствата, това не следва да поражда задължение за домакинствата да попълват изискваната документация.

(35)

В съответствие с йерархията на отпадъците и с цел намаляване на емисиите на парникови газове, които се отделят от депонирането на отпадъци в депа, е важно да се улесни тяхното разделно събиране и правилното третиране на биологичните отпадъци, за да бъде произведен безопасен за околната среда компост и други материали на основата на биологични отпадъци. След оценка на управлението на биологичните отпадъци, Комисията ще представи предложения за законодателни мерки, ако е целесъобразно.

(36)

Може да се приемат минимални технически стандарти относно дейности по третиране на отпадъци, които не са обхванати от Директива 96/61/ЕО, когато са налице доказателства, че ще бъде извлечена полза при условие че се опазват човешкото здраве и околната среда, и когато координираният подход за прилагане на настоящата директива ще осигури защитата на човешкото здраве и околната среда.

(37)

Необходимо е да се доуточни обхватът и съдържанието на задължението за планиране на управлението на отпадъците и да се интегрира в процеса на разработка или преразглеждане на такива планове необходимостта да се вземат предвид въздействията на образуването и управлението на отпадъци върху околната среда. Когато е целесъобразно, следва също така да се държи сметка за изискванията за планиране на отпадъците, посочени в член 14 от Директива 94/62/ЕО и в стратегията за ограничаване на биоразградимите отпадъци, които постъпват в депата, предвидена в член 5 от Директива 1999/31/ЕО.

(38)

Държавите-членки могат да прилагат екологичните разрешения или общите екологични норми за определени причинители на отпадъци, без това да засяга правилното функциониране на вътрешния пазар.

(39)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006, държавите-членки могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на превози на отпадъци, несъобразени с техните планове за управление на отпадъците. Чрез дерогация от посочения регламент, на държавите-членки следва да бъде разрешено да ограничат пристигащите пратки, предназначени за инсталации за изгаряне, определени като оползотворяване, когато е установено, че национални отпадъци трябва да бъдат обезвредени или че тези отпадъци трябва да бъдат третирани по начин, който не отговаря на техните национални планове за управление на отпадъците. Приема се, че някои държави-членки могат да нямат възможност да осигурят мрежа от пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване на тяхна територия.

(40)

За да се подобри начинът, по който се предприемат действията по предотвратяване на отпадъците в държавите-членки, и за да се улесни разпространението на най-добрите практики в тази област, е необходимо да се засилят разпоредбите, отнасящите се до предотвратяването на отпадъци, и да се въведе изискване държавите-членки да разработят програми за предотвратяване на отпадъците, които да се съсредоточат върху ключовите въздействия върху околната среда и да вземат предвид целия жизнен цикъл на продуктите и материалите. Тези мерки следва да имат за цел прекъсването на връзката между икономически растеж и последствията за околната среда, свързани с образуването на отпадъци. Заинтересованите страни, както и обществеността, следва да имат възможност да участват в разработката на програмите и да имат достъп до тях след изготвянето им, съобразно Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (17). Следва да се разработят цели за предотвратяването на отпадъци и за прекъсването на връзката между икономическия растеж и екологичните въздействия, свързани с образуването на отпадъците, които цели по целесъобразност да обхващат ограничаването на неблагоприятното въздействие на отпадъците и на образуваните количества отпадъци.

(41)

С оглед на превръщането на Европа в рециклиращо общество с високо равнище на ефективност при използването на ресурсите следва да се определят цели за подготовката за повторна употреба и рециклирането на отпадъците. Държавите-членки прилагат различни подходи към събирането на домакински отпадъци и на други отпадъци с подобен характер и състав. Поради това е целесъобразно тези цели да отчитат различните системи за събиране на отпадъците в различните държави-членки. Потоците от отпадъци от друг произход, сходни с домакинските отпадъци, включват отпадъците, посочени в категория 20 от списъка, установен с Решение 2005/532/ЕО на Комисията.

(42)

Икономическите инструменти могат да играят определяща роля в постигането на целите за предотвратяване и управление на отпадъците. Отпадъците често имат стойност като ресурс и по-нататъшното прилагане на икономически инструменти може да доведе до максимални ползи за околната среда. Затова прилагането на такива инструменти на съответното ниво следва да се насърчава, като се подчертава, че самите държавите-членки могат да вземат решения за тяхното използване.

(43)

Определени разпоредби относно обработката на отпадъци, предвидени в Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (18), следва да бъдат изменени, за да се отстранят остарелите разпоредби и да се увеличи яснотата на текста. В интерес на опростяване на законодателството на Общността, тези разпоредби следва да бъдат включени в настоящата директива. С оглед изясняване начина на действие на забраната за смесване, посочена в Директива 91/689/ЕИО, и с оглед опазване на околната среда и човешкото здраве, изключенията от забраната за смесване следва да отговарят освен това на най-добрите налични техники, определени в Директива 96/61/ЕО. Поради това, Директива 91/689/ЕИО следва да бъде отменена.

(44)

В интерес на опростяване на законодателството на Общността и отразяване на ползите за околната среда, съответните разпоредби от Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла (19) следва да бъдат включени в настоящата директива, а Директива 75/439/ЕИО следователно, следва да бъде отменена. Управлението на отработени масла следва да бъде в съответствие с приоритетния ред на йерархията на отпадъците и следва да се отдава предпочитание на варианти, които обезпечават най-благоприятните резултати за околната среда като цяло. Разделното събиране на отработени масла остава от решаващо значение за правилното им управление и за предотвратяването на вредите за околната среда от неправилното им обезвреждане.

(45)

В случай на нарушение на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за физическите и юридически лица, отговорни за управлението на отпадъци, като причинители на отпадъци, притежатели, търговци, брокери, предприятия за превоз и събиране, учреждения или предприятия, които извършват дейности по третиране на отпадъци и схеми за управление на отпадъците. Държавите-членки могат освен това да предприемат мерки за възстановяване на разходите, произтичащи от неспазване на законодателството и от коригиращи мерки, без да се засягат разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (20).

(46)

Мерките, които са необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (21).

(47)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощията да установява критерии по отношение на редица въпроси, като условията, при които предмет следва да се счита за страничен продукт, статусът за край на отпадъка и определянето на отпадъците, които се считат за опасни, както и да установи подробни правила относно методите за прилагане и изчисляване с оглед проверката на съответствието с целите на рециклирането, заложени в настоящата директива. Освен това, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да коригира приложенията към техническия и научния напредък и да уточни прилагането на формулата за инсталациите за изгаряне, посочена в Приложение II, R1. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(48)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество (22), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които да представят, доколкото е възможно, съответствието между директивата и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(49)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно, опазване на околната среда и човешкото здраве, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата и въздействието на директивата, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в гореспоменатия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

а)

изпуснати в атмосферата отпадъчни газове;

б)

земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;

в)

незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;

г)

радиоактивни отпадъци;

д)

извадени от употреба експлозиви;

е)

фекална материя, ако не попада в обхвата на параграф 2, буква б), слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, които се използват в земеделието, лесовъдството или за производството на енергия от такава биомаса посредством процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;

а)

отпадъчни води;

б)

странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост;

в)

трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002;

г)

отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (23).

1.

„отпадък“ e всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи;

2.

„опасни отпадъци“ са отпадъци, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение III;

3.

„отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни масла, турбинни и хидравлични масла;

4.

„биологични отпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия;

5.

„причинител на отпадъци“ е лице, чиято дейност води до образуването на отпадъци (първичен причинител на отпадъци), или лице, което осъществява предварителна обработка, смесване или други действия, водещи до промяна на естеството или състава на отпадъка;

6.

„притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците;

7.

„търговец“ е всяко предприятие, което действа от свое име като принципал при закупуването и последващата продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците;

8.

„брокер“ е всяко предприятие, което организира оползотворяването или обезвреждането на отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които физически не притежават отпадъците;

9.

„управление на отпадъци“ означава събирането, превозването, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци, включително надзорът върху тези дейности и следексплоатационните дейности по депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер;

10.

„събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното им сортиране и предварителното съхраняване с цел превозването им до съоръжение за третиране на отпадъци;

11.

„разделно събиране“ е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфична обработка;

12.

„предотвратяване“ означава мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

13.

„повторна употреба“ означава всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени;

14.

„третиране“ означава дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането;

15.

„оползотворяване“ означава всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение II съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване;

16.

„подготовка за повторна употреба“ означава дейности по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или ремонт, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка;

17.

„рециклиране“ означава всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности;

18.

„регенериране на отработени масла“ означава всеки процес на рециклиране, чрез който могат да се произведат базисни масла чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисление и добавките, съдържащи се в тези масла;

19.

„обезвреждане“ означава всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение I съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане;

20.

„най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники, определени в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО.

а)

предотвратяване;

б)

подготовка за повторна употреба;

в)

рециклиране;

г)

друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; и

д)

обезвреждане.

а)

по-нататъшната употреба на веществото или предмета е ясно определена;

б)

веществото или предметът могат да се използват пряко без по-нататъшна обработка, различна от обичайната промишлена практика;

в)

веществото или предметът са произведени като неразделна част от производствен процес; и

г)

по-нататъшната употреба е законна, т.е. веществото или предметът отговарят на всички съответни продуктови, екологични и свързани със защитата на човешкото здраве изисквания, съобразени с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

а)

съществува обичайна практика за използването на веществото или предмета за специфични цели;

б)

за това вещество или предмет съществува пазар или търсене;

в)

веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичните цели, и са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите; и

г)

употребата на веществото или предмета няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

а)

до края на 2011 г. междинен доклад за развитието на производството на отпадъци и обхвата на предотвратяването на отпадъци, включително формулиране на политика за създаване на продукти с екодизайн, която решава проблемите както с образуването на отпадъци, така и с наличието на опасни вещества в отпадъците, с оглед насърчаването на технологии за производство на трайни продукти, които могат да бъдат повторно употребявани и рециклирани;

б)

до края на 2011 г. формулиране на план за действие за мерки за по-нататъшна подкрепа на европейско равнище с цел по-специално промяна на съществуващите модели на потребление;

в)

до края на 2014 г. поставяне на цели за предотвратяване на отпадъци и за прекъсване на връзката между икономическия растеж и екологичните въздействия, свързани с образуването на отпадъците, до 2020 г. въз основа на най-добрите съществуващи практики, включително, ако е необходимо, преразглеждане на индикаторите, посочени в член 29, параграф 4.

а)

до 2020 г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото тези потоци от отпадъци наподобяват домакинските отпадъци, следва да се увеличи най-малко до 50 % от общото тегло;

б)

до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително насипни дейности с използване на отпадъци за заместване на други материали, на неопасни отпадъци от строителство и разрушаване, с изключение на материали в естествено състояние, определени в категория 17 05 04 в списъка на отпадъците, следва да се увеличи най-малко до 70 % от теглото;

а)

без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или животните;

б)

без да се предизвиква неудобство чрез шум или миризми; и

в)

без да се въздейства отрицателно върху природната среда или местата, които са обект на специален интерес.

а)

дейността по смесване се извършва от организация или предприятие, което е получило разрешение в съответствие с член 23;

б)

разпоредбите на член 13 са изпълнени и не се увеличава вредното въздействие на управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда; и

в)

дейността по смесване отговаря на най-добрите налични техники.

а)

отработените масла се събират разделно, когато това е технически възможно;

б)

отработените масла се третират в съответствие с членове 4 и 13;

в)

когато това е технически изпълнимо и икономически приложимо, не се смесват отработени масла с различни характеристики, както и не се смесват отработени масла с други видове отпадъци или вещества, ако такова смесване затруднява третирането им.

а)

разделното събиране на биологичните отпадъци с цел компостиране и анаеробно разграждане на биологични отпадъци;

б)

третирането на биологичните отпадъци по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда;

в)

използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биологични отпадъци.

а)

видовете и количествата отпадъци, които могат да бъдат третирани;

б)

за всеки вид разрешена дейност, техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглеждания обект;

в)

мерките за безопасност и превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети;

г)

методът, който трябва да се използва за всеки вид дейност;

д)

дейности за наблюдение и контрол, при необходимост;

е)

разпоредби за закриване и за следексплоатационни дейности, при необходимост.

а)

обезвреждане на техните собствени неопасни отпадъци на мястото на производство; или

б)

оползотворяване на отпадъци.

а)

организации или предприятия, които събират или превозват отпадъци по занятие;

б)

търговци или брокери; и

в)

организации или предприятия, които съгласно член 24 подлежат на освобождаване от изискванията за разрешение.

а)

са насочени към основните въздействия върху околната среда на дейността за третиране на отпадъците;

б)

гарантират, че отпадъците се третират в съответствие с член 13,

в)

вземат предвид най-добрите налични техники, и

г)

по целесъобразност, включват елементи, свързани с качеството на третирането и технологичните изисквания.

а)

вида, количеството и източника на отпадъците, образувани в границите на територията, отпадъците, които е вероятно да бъдат превозени от или до националната територия, както и оценка на образуването на потоци от отпадъци в бъдеще;

б)

съществуващите схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални договорености за отработени масла, опасни отпадъци или потоци от отпадъци, уредени със специфично общностно законодателство;

в)

оценка на необходимостта от нови схеми за събиране, закриване на съществуващи инсталации за отпадъци, допълнителна инфраструктура от инсталации за отпадъци в съответствие с член 16, както и, при необходимост, съотносимите към това инвестиции;

г)

достатъчно информация за критериите за местоположение при определяне на обекта, както и за капацитета за бъдещото обезвреждане или за основните инсталации за оползотворяване, ако е необходимо;

д)

общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците или политики за отпадъци, които предизвикват специфични проблеми във връзка с управлението на отпадъците;

а)

организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между обществените и частните участници, които осъществяват управлението на отпадъците;

б)

оценка на ползата и целесъобразността от използването на икономически и други инструменти за решаване на различни проблеми в областта на отпадъците, като се взима предвид необходимостта от поддържане на гладкото функциониране на вътрешния пазар;

в)

използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост като цяло или към специфични групи от потребители;

г)

замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване.

а)

Член 10, параграф 4 от Директива 75/439/ЕИО се заменя със следното:

„4.   Референтният метод на измерване за определяне на съдържанието на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ) в отработени масла се определя от Комисията. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (28).

б)

Директива 91/689/ЕИО се изменя, както следва:

в)

Директива 2006/12/ЕО се изменя, както следва:

22.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 312/31

(1)

С писмо от 21 декември 2006 г. Германия уведоми Комисията за помощ за обучение за DHL.

(2)

С писмо от 27 юни 2007 г. Комисията уведоми Германия, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на помощта за DHL. Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Германия представи мнението си с писмо от 26 септември 2007 г.

(3)

Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си. DHL и UPS Germany представиха мненията си с писма съответно от 15 октомври и 26 октомври 2007 г. Бележките на третите страни бяха препратени на Германия за коментар с писма от 16 ноември и 20 ноември 2007 г. Германия отговори с писмо от 14 декември 2007 г. Комисията поиска допълнителна информация с електронни писма от 12 февруари и 5 юни 2008 г., на които Германия отговори с писма от 14 февруари, 31 март и 17 юни 2008 г.

(4)

DHL е един от най-големите оператори на експресни куриерски услуги с оборот от дейността си по целия свят, възлизащ на 18,2 млрд. евро през 2005 г. Дружеството е изцяло притежавано от Deutsche Post AG.

(5)

DHL изгради нов център за въздушна логистика за доставка и въздушна спедиция в Лайпциг-Хале, Германия, който се очакваше да заработи до края на октомври 2007 г. Общите инвестиционни разходи по проекта възлязоха на 250 млн. евро. През април 2004 г. DHL получи регионална инвестиционна помощ на стойност около 70 млн. евро, която бе одобрена от Комисията като държавна помощ № 608/2003 с максимален интензитет на помощта от 28 %.

(6)

Центърът за доставка и въздушна спедиция се управлява от двете дружества получатели — DHL Hub Leipzig GmbH („DHL Hub“) и European Air Transport Leipzig GmbH („DHL EAT“), които са изцяло притежавани от Deutsche Post AG чрез други дъщерни дружества. DHL Hub ще предоставя услуги по наземна обработка за дейността по въздушна спедиция, а DHL EAT ще отговаря за инспектирането на въздухоплавателните средства на DHL.

(7)

Дружествата DHL Hub и DHL EAT се намират в подпомагана област съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО.

(8)

DHL предоставя всички услуги за наземна обработка, както и предполетни проверки и наземни проверки за пристигащи и заминаващи въздухоплавателни средства в логистичния център. За тази цел дружеството планира да наеме поетапно около 1 500 души и да им предостави подходящо обучение. Помощта, за която е отправено уведомление обаче, се отнася само до мерки за обучение на 485 служители.

(9)

Германия отправи уведомление за пряка безвъзмездна помощ за мерките за обучение, предоставена от свободна държава Саксония (50 %) и от провинция Саксония-Анхалт (50 %), на стойност 7 753 307 EUR.

(10)

Планираното от DHL обучение ще бъде предоставено от DHL Hub (320 участници) и от DHL EAT (165 участници) (3).

(11)

Обучението, което ще бъде предоставено от DHL Hub, представлява в основната си част общо обучение, чиято цел е работниците да получат знания и умения, необходими за изпълнение на определени дейности. Дейността за обучение включва теоретично обучение и практическо обучение на работното място. Обучението в DHL Hub е свързано със следните подробни длъжностни характеристики за 320 служители:

Таблица 1

(12)

Основните дейности, изпълнявани от служителите на рампа, са товарене и разтоварване на въздухоплавателни средства при спазване на строг график. Освен това тези служители трябва да умеят да управляват оборудването за наземно обслужване, да предават полетна документация, да изготвят доклади и да осъществяват комуникация с пилотите и летищните власти.

(13)

Обучението на служителите на рампа включва 19 курса и практическо обучение на работното място с обща продължителност 77 дни, от които 47 дни са предвидени за обучението на работното място. Обучението е предназначено за работници, чиято квалификация е с различен предмет. Теоретичното обучение трябва да се проведе преди влизането в действие на центъра. Обучението включва един курс на тема Unit load device build up, който следва да се счита за специфично обучение, тъй като е посветен на структурата на специфичен тип контейнери, използвани само от DHL. Общите курсове за обучение обхващат също следните теми:

(14)

Националното и европейското законодателство по принцип не регламентира минималния брой служители и не съдържа изисквания за специфично обучение или за разрешения за упражняване на дейността служител на рампа II. Германия посочи обаче, че пет от планираните курсове (включително курсовете по противопожарна охрана, първа помощ, разпознаване на опасни товари и безопасност на рампата) са задължителни съгласно действащите правила за всички служители (5) и че минимален брой служители (около 70) трябва да преминат допълнителни курсове, включващи подходящо обучение на работното място, на тема работа с товарни люкове, а също и общото обучение, за което се изискват разрешения. След това тези лица ще могат да предадат знанията си на своите колеги в рамките на кратки учебни сесии.

(15)

Германия посочи, че алтернативна възможност е възлагане на дейности на подизпълнители, и предостави анализ на разходите.

(16)

Дейността на служителя по сигурността включва извършване на проверки на лица и товари с цел предотвратяване на нарушаването на дейността. Обучението на служители по сигурността включва само общо обучение:

(17)

Мерките за обучение съответстват на приложимото национално и европейско законодателство. DHL планира да предостави на всички служители по сигурността обстойно обучение по аспектите на безопасността, но ако не бъде предоставена помощ, това обучение ще бъде ограничено до минимум, т. е. ще включва само общо техническо обучение по сигурност. Освен това, останалото общо техническо обучение по сигурност и в този случай ще бъде предоставено на ограничен брой служители, които след това ще предадат знанията си на останалите служители.

(18)

И в този случай Германия посочи възможността за подизпълнение като алтернативно решение, разходите за което биха били по-ниски [(с 15—30 %)] (6) от разходите за персонал на DHL.

(19)

Обучението по оперативно управление на средно ниво е предназначено за служители в логистичния център. На Комисията беше обяснено, че тези служители ще преминат посоченото по-горе обучение, преди да получат по-задълбочени познания върху областите, които следва да управляват. Тяхното обучение ще включва и теми, като трудово право, основи на комуникациите, управление на човешките ресурси и управление на конфликти, езиково обучение и обучение по изграждане на екипи.

(20)

Извършваната от DHL EAT дейност е свързана основно с техническо обслужване на въздухоплавателни средства преди пускането им в експлоатация, като е предвидено обучение за 165 служители, заемащи следните длъжности:

Таблица 2

(21)

В уведомлението Германия представи общ преглед на допустимите разходи, който беше възпроизведен в решението за откриване на процедура. Общите допустими разходи възлизат на [(10—15)] млн. евро за проекта за обучение и на 7 753 000 EUR за планираната помощ за обучение.

(22)

Официалната процедура по разследване беше открита, защото Комисията имаше съмнения относно това дали помощта за обучение е съвместима с общия пазар.

(23)

Комисията се съмняваше по-специално дали помощта е действително необходима за изпълнението на проекта за обучение. Тя отбеляза, че може да се счита, че помощта за обучение е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО само когато такава помощ не е пряко необходима за оперативните дейности на получателя. Във връзка с това Комисията се позова на своята практика по вземане на решения (7). Тя имаше основания да приеме, че получателят би трябвало да предостави, поне до известна степен, подобно обучение на своите служители, дори ако не получи помощ.

(24)

Първо, беше очевидно, че дружеството DHL е направило големи инвестиции в логистичния център и желае той да започне да функционира. Германия потвърди, че работниците в Белгия по принцип не желаят да преминат на работа в Германия. Поради това DHL трябваше да наеме нови работници, за да може центърът да започне работа.

(25)

Второ, изглежда, че за да функционира логистичният център, персоналът се нуждае от определен обем предимно техническо обучение в следните области:

(26)

Трето, Комисията се съмняваше дали DHL ще успее да привлече на местния или европейския трудов пазар достатъчен брой работници, притежаващи посочените по-горе умения.

(27)

Четвърто, Комисията имаше съмнения дали наемането на квалифицирани работници би било адекватна алтернатива на обучението в рамките на дружеството. Тя прие за даденост, че поне специфичното обучение и обучението по сигурност трябва във всички случаи да се проведе от DHL, тъй като то не може да се проведе от външни обучаващи, а DHL трябва да докаже, че организираното от дружеството обучение по сигурност е адекватно.

(28)

Пето, Комисията имаше съмнения дали DHL ще успее да съкрати някои от курсовете в учебната програма, по-специално тези, отнасящи се до служителите на рампа II, за които е планирано, както е посочено в уведомлението, че дори и работниците, които притежават разрешения, ще трябва да преминат отново целия курс на обучение. Освен това, Комисията се съмняваше дали е възможно да бъдат обучени само ограничен брой хора, тъй като това би могло да има неблагоприятно отражение върху безпроблемното предоставяне на услугите. Всъщност DHL вече беше назначила целия персонал на предприятието с намерението да го обучи, поради което не беше логично да се откаже от планираното обучение и да плаща на служители, които не извършват никаква дейност.

(29)

Шесто, Комисията изпитваше съмнения относно твърдението на DHL, че при липса на помощ различни услуги биха били възложени за подизпълнение с цел да не се провежда планираното обучение, тъй като, от една страна, дори в този случай би било необходимо да се проведе определен обем обучение по букви а), б) и г), а от друга страна, конкретната цел на цялостната инвестиция на DHL в Лайпциг-Хале е дружеството да предоставя всички услуги, свързани с експресни доставки на пратки, със своя собствен персонал, и както бе обяснено на Комисията на срещата с германските органи, дори да предлага тези услуги на конкуренти, извършващи дейности на същото летище.

(30)

От друга страна, с едно изключение Комисията не се съмняваше, че разходите за обучение са по принцип изчислени правилно. Единствените опасения, изразени от Комисията, бяха свързани с наблюдението, че е предвидено голяма част от обучението да се проведе като обучение на работното място, в резултат на което би могло да се наложи обучението да се приспадне от разходите за обучаващите се като производствени часове.

(31)

Германия твърди, че помощта за обучение, за която е отправила уведомление, отговаря на всички критерии, предвидени в Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение (8). Германия предостави достатъчна информация, за да докаже, че за провеждане на обучението на работното място не се отнемат производствени часове.

(32)

Второ, Германия оспорва правото на Комисията да прилага критерия за необходимост в настоящия случай, тъй като това би било нарушение на принципа за недискриминация. Този нов подход не почива на правно основание и не съответства на приложимото законодателство на ЕО или на практиката на Комисията по вземане на решения.

(33)

Германия твърди, че в съображение 11 от Регламент (ЕО) № 68/2001 са посочени трите критерия, съответствието с които трябва да се преценява, когато се определя дали дадена помощ е ограничена до необходимия минимум: видът на осигуреното обучение, типът на предприятието и неговото географско разположение. Тези три критерия позволяват да се определи дали мерките за помощ имат стимулиращ ефект и дали са пропорционални. Съгласно Рамката относно държавните помощи за обучение (9) единствено в случая на специфични мерки за обучение за големи предприятия, разположени извън подпомагани области по член 87, параграф 3, буква a) или в) от Договора за ЕО, не се предполага, че съществува стимулиращ ефект. Тъй като повече от 80 % от проекта за обучение, за който е отправено уведомление, се състои от мерки за общо обучение и този проект обхваща предприятие, разположено в подпомагана област по член 87, параграф 3, буква a), помощта за обучение има стимулиращ ефект. Освен това, тъй като помощта, за която е отправено уведомление, не надхвърля максималния допустим интензитет, положителните ефекти от подпомогнатите мерки за обучение са пропорционални на нарушението на конкуренцията, като по този начин се изпълнява критерият за пропорционалност.

(34)

Трето, Германия подчертава факта, че Комисията е задължена да приложи посочените в параграф 32 критерии за съвместимост също и по отношение на проектите, които не попадат в обхвата на изискването за уведомяване. Тя твърди, че не трябва да се прилагат различни критерии за съвместимост към помощ, освободена от изискването за уведомяване, или към помощ, която надхвърля прага от 1 млн. евро, поради което подлежи на уведомяване; проектите, за които трябва да се отправи уведомление, не трябва да се оценяват въз основа на по-ограничаващи критерии от проектите, освободени от изискването за уведомяване. Следователно помощта за обучение е съвместима с общия пазар, ако отговаря на всички условия, предвидени в Регламент (ЕО) № 68/2001. Германия твърди, че това тълкуване е потвърдено от Комисията в нейната отдавна установена практика по вземане на решения, например в решението по случая Volvo Gent  (10). Тя подчертава изрично, че Комисията трябва да има предвид също и факта, че проектът за обучение на DHL отговаря на критериите, изложени в решението по случая Webasto  (11).

(35)

Четвърто, прилагането на различни критерии за оценка противоречи на принципите на правна сигурност и равнопоставено третиране.

(36)

Пето, Германия твърди, че решенията на Комисията по случаите Ford Genk и GM Antwerp не представляват подходящи прецеденти, тъй като фактите по тези случаи се различават от фактите по настоящия случай. Докато в първите два случая помощта за обучение е била предвидена за внедряване на нов модел и за запазване работните места на персонала, помощта за обучение за DHL е предназначена за обучение на новоназначени служители за работа в новоизграден логистичен център. Проектът на DHL се различава от останалите два случая и в следните отношения: общото обучение съставлява повече от 80 % от проекта; предприятието е разположено в подпомагана област съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО; DHL планира да разкрие нови работни места в логистичния център; и за разлика от сектора на автомобилостроенето, секторът на въздушния транспорт не е засегнат от свръхкапацитет, а се развива с бързи темпове.

(37)

Накрая, Германия предоставя допълнителна информация във връзка с въпросите, повдигнати в решението за откриване на процедура. Тя обяснява, че приложимите законови разпоредби съдържат минимални норми за равнището на обучение. С тях обаче не се регламентира минималният брой квалифицирани служители, които предприятието трябва да наеме. От друга страна, Германия посочва колко служители са необходими, за да започне работата на логистичния център, и заключава, че мерките за обучение на допълнителните служители надхвърлят необходимото от оперативна гледна точка. Съгласно изследване, проведено от външен консултант по обучение, което Германия предостави и, дружеството DHL би могло да започне успешно работата на центъра в Лайпциг-Хале с по-малък брой обучени служители от предвидения в проекта за обучение, за който е отправено уведомление.

(38)

Мнението си представи и получателят DHL, който, както и Германия, твърди, че Комисията се отклонява в своята оценка на съвместимостта от общата си досегашна практика по вземане на решения в подобни случаи. По мнението на получателя помощта, за която е отправено уведомление, отговаря на всички критерии, предвидени в Регламент (ЕО) № 68/2001. Подходът на Комисията противоречи на принципите на правна сигурност и на равнопоставено третиране, които забраняват третиране, различно от това в предходни решения по случаи на помощ за обучение, в които въпросът за необходимостта не е бил предмет на подробна оценка. Освен това, решенията по случаите Ford Genk и GM Antwerp не отразяват общата практика по вземане на решения, защото обстоятелствата по тези случаи са различни и не могат да се приложат по аналогия към случая на DHL Leipzig. Вместо това DHL се позовава на критериите, определени от Комисията в решението ѝ от юни 2006 г. за одобряване на помощ за обучение за Webasto, според което проектът за обучение на DHL следва също да е съвместим с общия пазар. Накрая, DHL отново изтъква, че различното третиране на проекта за обучение, за който е отправено уведомление, води до недопустима дискриминация срещу дружеството.

(39)

Наред с горното DHL предоставя допълнителна информация по въпросите, повдигнати в решението на Комисията за откриване на процедура. Първо, съответните разпоредби на националното, европейското и международното право определят само съдържанието на обучението и квалификациите за обработка на товари и обслужване на въздухоплавателни средства, но не посочват минимален брой служители. Второ, планираните мерки за обучение не само съответстват на действащите правни изисквания, но отговарят на стандарт, надхвърлящ задължителните изисквания. Следователно за всички мерки, надхвърлящи правните изисквания, могат да бъдат предвидени алтернативни сценарии (напр. изнасяне на дейности и подизпълнение). Обаче, тъй като тези алтернативни сценарии са само възможни варианти, дружеството DHL не е възложило подробен анализ на разходите, който би включил във всички случаи разходите за провеждане на задължителното и/или минималното необходимото обучение и би посочил допълнителните разходи за подизпълнение и/или наемане на квалифицирани служители. DHL не разполага с информация за равнището на обучението, обичайно предоставяно в сектора.

(40)

UPS, конкурент на DHL, предостави мнение, подкрепящо позицията на Комисията. Първо, дружеството обясни, че набирането на нови служители за DHL Hub и DHL EAT е свързано във всички случаи с предприемане на определени мерки за обучение и инструктаж. Поради това мерките за обучение са в известна степен необходими и предприятието би трябвало да ги осъществи, дори ако не получи помощ.

(41)

Второ, според UPS DHL е длъжно съгласно съответното национално и европейско законодателство да предостави минимален обем обучение на своите служители, например на регулираните посредници. Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване (12) предвижда, че регулираните посредници трябва да бъдат определени, одобрени и изброени от подходящ орган, в случая Федералната администрация по въздухоплаване. За тази цел Администрацията е приела насоки и е публикувала модел на курс за обучение („Musterlehrplan“), където са предвидени задължителните мерки за обучение. Що се отнася до служителите на DHL EAT, задължителните мерки за обучение са предвидени в Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 г. относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи (13). Трето, тъй като DHL е получило регионална помощ за създаване на работни места, не следва да се приема, че дружеството ще се откаже от мерките за обучение и ще назначи по-малко на брой хора, като същевременно изнесе дейността или я възложи за подизпълнение.

(42)

Комисията счита, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, която е била предоставена под формата на безвъзмездна помощ, финансирана с държавни ресурси. Мярката е селективна и е ограничена до DHL. Селективната безвъзмездна помощ създава заплаха от нарушаване на конкуренцията посредством облагодетелстване на DHL за сметка на други конкуренти, които не получават помощ. Накрая, пазарът за експресни куриерски услуги, на който DHL е важен участник, се характеризира с интензивна търговия между държавите-членки.

(43)

Германия иска помощта да бъде одобрена на основание на Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията.

(44)

Съгласно член 5 от този регламент, когато стойността на помощта, предоставена на едно предприятие за еднократен проект за обучение, надвишава 1 млн. евро, помощта не се освобождава от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Комисията отбелязва, че предложената помощ в този случай възлиза на 7 753 307 EUR и ще бъде изплатена на едно предприятие, а също и че мерките за обучение представляват еднократен проект. Тя счита, че изискването за уведомяване следователно се прилага към предложената помощ и е спазено от Германия.

(45)

В съображение 16 към Регламент (ЕО) № 68/2001 се повтаря обосновката от член 5 и посочва, че такава помощ не подлежи на освобождаване: „подходящо е големите стойности на помощ да останат обект на индивидуална оценка от страна на Комисията, преди да влязат в сила.“

(46)

Следователно, когато оценява индивидуална помощ за обучение, която не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в Регламент (ЕО) № 68/2001, Комисията трябва, в съответствие с предходните си решения (14), да направи индивидуална оценка (15) въз основа на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, преди да одобри привеждането на помощта в действие. За тази индивидуална оценка Комисията трябва по аналогия да се основе на фундаменталните принципи, залегнали в Регламент (ЕО) № 68/2001. Това включва по-специално проверка на съответствието с формалните критерии за освобождаване, предвидени в член 4 от този регламент, и на това дали помощта е необходима на получателя като стимул да предприеме дейностите за обучение.

(47)

В решението за откриване на процедура Комисията оцени съответствието на проекта, за който е постъпило уведомление, с критериите за освобождаване, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 68/2001.

(48)

Първо, трябва да се отбележи, че посоченият интензитет на помощта не надхвърля таваните, предвидени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 68/2001, т. е. 35 % за специфично обучение (35 % от […] = [(приблизително 5—25 %)]) и 60 % за общо обучение (60 % от […] = [(приблизително 75—95 %)]). Германия може да повиши таваните от 25 % и 50 % с 10 процентни пункта, тъй като проектът е разположен в подпомагана област съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО.

(49)

Второ, допустимите разходи по мярката съответстват на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 68/2001. Разследването потвърди, че приемливите разходи за персонал за обучаващите се са недвусмислено ограничени до размера на общата сума на останалите допустими разходи. Германия предостави доказателства, от които е видно, че, въпреки че голяма част от обучението е под формата на обучение на работното място, за него не са отделени производствени часове.

(50)

Основният аргумент в решението за откриване на процедура беше, че дадена мярка за обучение може да бъде оценена като съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, само ако не е пряко необходима за оперативните дейности на получателя. Комисията отбеляза, че необходимостта на помощта представлява общ критерий за съвместимост и заключи, че когато помощта не води до предприемане на повече мерки, отколкото биха били реализирани само въз основа на пазарните сили, не може да се очаква, че тя ще окаже положително въздействие, компенсиращо нарушаването на търговията, и следователно не може да бъде разрешена. Ако дружеството би предприело подпомогнатите мерки във всички случаи и по-специално, ако не получи помощ, не може да се приеме, че въпросната помощ за обучение „насърчава“ икономическото развитие по смисъла на 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО и че в съответствие със съображение 10 към Регламент (ЕО) № 68/2001 помага за коригиране на пазарно несъвършенство, в резултат на което предприятията обикновено не инвестират достатъчно в обучението на своите работници (16). Този извод не засяга помощ, освободена от изискването за уведомяване съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001, където се приема prima facie, че такава помощ насърчава икономическото развитие.

(51)

Фактът, че Комисията оценява дали е налице стимулиращ ефект и отхвърля наличието на такъв ефект, когато обучението трябва да се проведе задължително съгласно закона, е нов подход по мнението на Германия, който не съответства на правилата на ЕО, отклонява от съществуващата практика по вземане на решения по произволен начин и препятства предоставянето на помощ за обучение за целите на регионалната политика. Комисията не може да приеме тези аргументи по причините, посочени по-долу.

(52)

Първо, трябва да се припомни, че помощта за обучение подлежи на оценка съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001, където в съображение 4 се посочва, че регламентът „не накърнява възможността за държавите-членки да нотифицират помощта за обучение. Тези нотификации ще бъдат оценени от Комисията, и по-специално в контекста на критериите, установени в настоящия регламент или в съответствие с приложимите насоки и рамки на Общността, ако такива съществуват.“

(53)

Освен това, в съображение 16 се подчертава отново, че „подходящо е големите стойности на помощ да останат обект на индивидуална оценка от страна на Комисията, преди да влязат в сила. Следователно помощта, надвишаваща фиксираната стойност, която следва да бъде установена на 1 000 000 EUR, е освободена от изключението, предвидено в настоящия регламент, и остава да бъде предмет на изискванията на член 88, параграф 3 от Договора.“

(54)

Накрая, в съображение 4 се посочва, че „рамката за помощ за обучение следва да бъде отменена от датата на влизане в сила на настоящия регламент, откогато съдържанието ѝ ще бъде заменено чрез настоящия регламент.“

(55)

Тъй като планираната помощ надхвърля 1 млн. евро, няма съмнение, че тя подлежи на уведомяване и трябва да бъде одобрена от Комисията. Освен това, ясно е, че подобна помощ трябва по принцип да отговаря на критериите за освобождаване, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 68/2001.

(56)

Германия обаче поставя под въпрос правомощието на Комисията да разследва дали помощта има стимулиращ ефект. Комисията е на мнение, че понятието за държавна помощ и по-специално критерият за необходимост на помощта предполагат наличието на стимулиращ ефект на помощта за получателя. Помощта не може да съдейства за обществения интерес, ако държавата подпомага мерки (включително мерки за обучение), които получателят би осъществил във всички случаи. Приетите напоследък решения на Комисията включват по-конкретно оценка на стимулиращия ефект за мерки за обучение (Ford Genk, GM Antwerp) в съответствие с Регламент (ЕО) № 68/2001, Плана за действие в областта на държавните помощи и решенията на Съда на Европейските общности относно условията за вземане на решение, че дадена помощ е съвместима с общия пазар.

(57)

За да изтъкне позицията си, Германия твърди, първо, че съвместимостта с общия пазар трябва да се оценява в светлината на критериите, предвидени в регламента, и в тази връзка цитира съображение 4 към Регламент (ЕО) № 68/2001, тълкувайки, че помощта ще „бъде оценена от Комисията, и по-специално в контекста на критериите, установени в настоящия регламент“. Германия пренебрегва факта, че думите „по-специално“ означават недвусмислено, че индивидуалната оценка не е ограничена до оценка на помощта, предвидена в Регламент (ЕО) № 68/2001. Тъй като в съображение 16 е посочено ясно, че такава помощ остава обект на индивидуална оценка, не може да има съмнение, че тази оценка не се ограничава с критериите, предвидени в горепосочения регламент и трябва да се извършва пряко на основание на член 87 от Договора за ЕО.

(58)

Второ, Германия твърди, че Регламент (ЕО) № 68/2001 трябва да се тълкува в светлината на рамката за помощ за обучение от 1998 г., която предшестваше този регламент и посочваше критериите за оценка на наличието на стимулиращ ефект в случаи на значителна помощ. По-специално, Германия твърди, че в рамката се посочва, че следва да се приеме, че е налице стимулиращ ефект, когато обучението се осъществява в подпомагана област съгласно член 87, параграф 3, буква a) или в). Комисията обаче не може да приеме този аргумент, тъй като текстът на съображение 4 към Регламент (ЕО) № 68/2001 не оставя съмнение, че рамката за помощ за обучение е отменена от датата на влизане в сила на регламента. Намерението на Комисията (и последицата от регламента) е рамката да се замени с регламент. От една страна, това се вижда от други езикови версии, в които текстът на съображение 4 към Регламент (ЕО) № 68/2001 ясно посочва, че рамката е „отменена“, тъй като съдържанието ѝ е „заменено“. От друга страна, това обстоятелство е ясно изразено в предходни решения на Комисията (17). Нещо повече, в регламента не е заимствана залегналата в рамката правна презумпция за наличие на стимулиращ ефект, като вместо това съзнателно е посочено с по-общи думи, че при определени условия помощта за обучение може да се приеме за съвместима с общия пазар (18). Въпреки това, ако едно предприятие би предприело във всички случаи мерките, за които е предоставена помощ, и по-специално при липса на помощ, не може да се приеме, че помощта има стимулиращ ефект.

(59)

Трето, Германия и особено получателят твърдят, че една допълнителна оценка на необходимостта на помощта въз основа на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО би означавала, че Регламент (ЕО) № 68/2001 противоречи в своята цялост на тази разпоредба на Договора. Тук очевидно се приема, че необходимостта на помощта не е предмет на оценка. Комисията не може да приеме и този аргумент, защото той очевидно пренебрегва факта, че за критерия за необходимост също се приема, че е изпълнен за помощ, ненадхвърляща 1 млн. евро, която отговаря на критериите, предвидени в този регламент.

(60)

Четвърто, Германия твърди, че Комисията се отклонява от своята практика по предходни случаи, в които не е оценявала наличието на стимулиращ ефект. Това е така. Комисията обаче посочи, че е променила практиката си въз основа на прецизирания икономически подход. Тази промяна настъпи при задълбочената оценка на случаите за помощ Ford Genk и GM Antwerp и бе изрично изтъкната в тази оценка. Въпреки това, Германия посочи, че практиката на Комисията не е последователна, тъй като след откриването на официалната процедура по разследване по случая Ford Genk тя е приела решения по най-малко два случая: BMW Austria (държавна помощ № 304/2005) (19) и Webasto (държавна помощ № 653/2005), без да извърши аналогични оценки или на основата на друга оценка. Комисията обаче отбеляза, че тези решения са взети без задълбочена оценка и преди довършването на първата от двете посочени по-горе задълбочени оценки, в рамките на които Комисията прецизира своя подход. Не се оспорва принципът, че Комисията може да прецизира и променя своя подход, когато съществуват достатъчно основания за това. Такъв е случаят с Ford Genk и GM Antwerp, но не и с по-ранни решения за държавни помощи. От това следва, че до приемането на окончателното решение по случая Ford Genk Комисията може да се позовава на досегашната си практика по вземане на решения.

(61)

Пето, Германия и получателят оспорват аргумента, че Комисията може да се позовава на решенията по случаите Ford Genk и GM Antwerp, тъй като фактите по тези случаи се различават от тези по случая DHL. Вместо това Комисията би трябвало да се позовава на решението Webasto. Категорично не може да се защити становището, че помощта за DHL трябва да се третира различно, защото не засяга сектора на автомобилостроенето, както другите два случая. Решението по случая Webasto, с което се обосновават Германия и получателят, се отнася до сектора на автомобилостроенето. Единствената разлика е, че първите два случая се отнасят до съществуващи производствени обекти, докато случаите DHL и Webasto се отнасят до нови производствени обекти. Въпреки това, макар че не се оспорва, че в първите два случая всяка помощ за мерки, които биха били реализирани във всички случаи, е оперативна помощ, Комисията не намира основания да приеме твърдението, че няма оперативна помощ в случай на мерки за обучение в нов производствен обект, които биха били реализирани във всички случаи. И в този случай дружеството получава помощ за мерки, които би предприело при всички обстоятелства.

(62)

Нещо повече, мерките за обучение в случая на нов производствен обект, които биха били предприети във всички случаи, не могат да се обосноват също и със съображения за предоставяне на регионална помощ, тъй като регионалните недостатъци трябва да бъдат компенсирани с регионална инвестиционна помощ, а не с помощ за обучение. Във връзка с това Германия твърди, че перспективата за получаване на държавна помощ за необходимите и задълбочени мерки за обучение е имала решаващо значение за окончателното решение на DHL за преместване на центъра. От своя страна Комисията поддържа становището, че е обичайно предприятия в Европейския съюз да вземат решения с цел намаляване на разходите и повишаване на рентабилността. Предприятия, които обмислят преместване на производството си, в много случаи разглеждат няколко конкуриращи се места за установяване на производството в различни държави-членки. Решението относно мястото на преместване се взема с оглед не само на очакваните оперативни разходи (включително разходи за обучение на новоназначени и често неквалифицирани работници) и на други икономически предимства или недостатъци (например местни разпоредби относно работното време), но до известна степен и на възможността за получаване на подкрепа от държавата (например регионална помощ). Комисията не може да приеме аргумента на Германия, тъй като за разлика от регионалната инвестиционна помощ целта на помощта за обучение не е да повлияе върху избора на място за установяване на производството, а да компенсира недостатъчните инвестиции в обучение в Общността. Наличието в дадена подпомагана област на по-ниски равнища на квалификация е регионален проблем, който следва да се решава посредством предоставяне на регионална инвестиционна помощ.

(63)

Въз основа на предоставената информация Комисията стига до заключението, че DHL ще трябва да предостави голяма част от обучението за своите служители във всички случаи, т. е. дори при липса на помощ. Този извод произтича от две основни констатации, които са изложени в подробности по-долу: първо, обучението на служителите е необходимо, за да може да започне работата на логистичния център, и второ, мерките за обучение са до голяма степен задължителни съгласно закона.

(64)

Що се отнася до необходимостта от обучение, преместването на DHL в Лайпциг-Хале, Германия има последствия, сходни с тези на установяването на ново предприятие, тъй като DHL трябва да наеме нови работници, за да започне дейността. Изглежда, че дружеството може да посрещне оперативните си потребности по три начина: то би могло да наеме нови работници, които ще се нуждаят от обучение, квалифицирани работници или, ако не е възможно да наеме квалифицирани работници, би могло да възложи определени услуги на подизпълнители.

(65)

Най-напред, Германия не предостави допълнителна информация, която да разсее съмненията на Комисията относно това дали DHL би могла да набере достатъчно квалифицирани работници за новия си обект. Вместо това, тя потвърди, че работниците от Брюксел, съществуващия обект на DHL, по принцип не желаят да преминат на работа в Германия. Освен това, DHL не предостави никакви доказателства, че ще може да привлече достатъчно квалифицирани работници от местния или европейския пазар на труда, за да удовлетвори потребностите на дейността си. На местния пазар на труда очевидно няма работници с подходяща квалификация, а освен това изглежда доста трудно да се намерят такива работници на европейския пазар за услуги за въздушен транспорт.

(66)

Освен това, Германия не подкрепи убедително аргумента на DHL, че ако дружеството не получи помощ, то ще възложи някои услуги за подизпълнение на местни фирми, в резултат на което би могло се откаже от изпълнението на планираните мерки за обучение. Наред с това Германия не предостави никакви доказателства за наличието на такива доставчици на услуги на летище Лайпциг. Тъй като, първо, дори в случай на подизпълнение все пак ще бъдат необходими определени мерки за обучение, и второ, цялостната инвестиция на DHL в Лайпциг-Хале е направена именно с цел дружеството да предоставя всички услуги, свързани с експресни доставки на пратки, със своя персонал и дори да предлага тези услуги на конкуренти, извършващи дейности на същото летище, Комисията заключи, че подизпълнението не отговаря на бизнес-плана и би било свързано с допълнителни разходи.

(67)

Германия твърди също, че тъй като DHL ще разкрие нови работни места в подпомагана област съгласно член 87, параграф 3 от Договора за ЕО, не става дума за обикновена оперативна помощ, както в случаите с белгийските автомобилни предприятия, а за помощ за нов обект, за който няма налични квалифицирани работници. Комисията отхвърля този аргумент, тъй като DHL би трябвало да предприеме мерките за обучение за новия обект извън Брюксел във всички случаи и независимо от местоположението му.

(68)

Съгласно информацията, с която разполага Комисията, по-голямата част от мерките за обучение са задължителни според националното и европейското законодателство. Предвид специфичния характер на предоставяните от DHL услуги, които са свързани със значителни рискове за сигурността и безопасността, към тях се прилагат редица минимални стандарти и изисквания за безопасност съгласно националното или европейското законодателство за обработка на товари и проверки и технически инспекции на въздухоплавателни средства.

(69)

Това се отнася до мерките за обучение, свързани с предполетни проверки и проверки на рампа, които ще се извършват от механиците и техниците на DHL EAT. Съгласно Регламент (ЕО) № 2042/2003 персоналът, участващ в техническо обслужване на въздухоплавателни средства, трябва да притежава разрешения за издаване на сертификати за пускане в експлоатация. Условията за получаване на такива разрешения са предвидени в горепосочения регламент и се отнасят до обхвата и съдържанието на съответните мерки за обучение.

(70)

Планираните мерки за обучение съответстват на посочените по-горе задължителни изисквания и се отнасят до две професионални категории: механик, заверяващ линейно техническо обслужване (категория A) и техник/механик, заверяващ техническо обслужване (категория B1). Обучението и за двете специалности включва следните модули:

(71)

Всички мерки за обучение на DHL EAT се допълват с дни за обучение на работното място, чиито брой значително надвишава броя на дните, отделени за теоретично обучение.

(72)

На Германия е известно, че без служители, притежаващи подходяща квалификация и разрешения, DHL не може да извършва дейността си. Тъй като цялостната програма за обучение е задължителна съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001, германските органи приемат, че DHL не може да се откаже от нито една от мерките за обучение. Въпреки това, те твърдят, че ако не бъде предоставена помощ, DHL няма да предостави никакво обучение, а вместо това ще набере правоспособни служители от конкурентите си или ще прибегне до подизпълнение.

(73)

Съгласно предоставения от Германия анализ на разходите, разходите за подизпълнение са по-ниски от разходите за персонал, включващи разходи за обучение (около [(5—20 %)] за категория A и около [(10—30 %)] за категория B1). Обаче Германия не предостави никакви доказателства за съществуване или наличие на подходящи доставчици на услуги.

(74)

Що се отнася до набирането на квалифицирани работници от конкуренти, Германия не предостави никакви доказателства за наличието на подготвени и квалифицирани работници на европейския пазар на труда, които биха приели да се преместят в Лайпциг-Хале. Тя самата призна, че европейският пазар на труда за услуги за въздушен транспорт изпитва недостиг на подготвени и квалифицирани механици и техници.

(75)

Освен това, Германия предостави анализ на разходите за курсовете по английски език, планирани за механиците и техниците на DHL EAT. Тя твърди, че това са общи мерки, които имат допълнителен характер по отношение на задължителното обучение. Поради това тя е изчислила допустимите разходи за тези курсове на [(0,5—1)] млн. евро. Комисията отбелязва обаче, че, първо, курсовете са по технически английски. Второ, тя посочва, че техническите проверки на въздухоплавателни средства са стандартизирани в цяла Европа, поради което механиците и техниците на DHL EAT трябва да владеят технически английски език. Според Комисията тези курсове по технически английски език са част от стандартизираната задължителна учебна програма. Поради това тя застъпи становището, че DHL би трябвало във всички случаи да предостави курсове по технически английски език, дори ако не получи помощ.

(76)

Съответно Комисията заключава, че посочените по-горе мерки за обучение са задължителни и необходими за успешното функциониране на DHL EAT и биха били предприети от дружеството във всички случаи, дори ако не бъде предоставена помощ. Вследствие на това Комисията счита, че разходите за обучение на техниците и механиците на DHL EAT не са допустими разходи.

(77)

Служителите на рампа II изпълняват следните дейности: управление на оборудването за наземно обслужване, товарене и разтоварване на въздухоплавателни средства, предаване на полетна документация, изготвяне на доклади и комуникация с пилотите и летищните власти. Проектът, за който е отправено уведомление, предвижда да бъдат обучени 210 служители на рампа II, като планираните допустими разходи възлизат на [(2—3)] млн. евро.

(78)

Съгласно германското законодателство, за да получат разрешение за работа на перона, служителите на рампа II трябва да са преминали обучение по управление на оборудване за наземно обслужване (Arbeitsschutzgesetz) и по сигурност (BGV C 10 FBO), а също така трябва да притежават разрешения за управление на превозни средства в зоната на перона (BGG 925 – Ausbildung und Beauftragung der Fahrer von Flurförderzeugen). Те трябва да са преминали обучение и по работа с рискови товари и да са запознати с потенциалните рискове, свързани с тази работа (Gefahrstoffeverordnung). Накрая, те трябва да преминат обучение за работа с опасни товари в съответствие с разпоредбите на Наредбата за опасните стоки на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).

(79)

От параграфи 77 и 78 е видно, че курсовете за обучение, предвидени в рамките на проекта, за който е отправено уведомление, са в голямата си част задължителни: теглене и избутване на въздухоплавателни средства, размразяване на въздухоплавателни средства (основен курс), размразяване на въздухоплавателни средства (опреснителен курс), разрешение за управление на превозни средства в зоната на перона, контрол на зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане, инструктаж по противопожарна охрана, работа с товарни люкове, първа помощ, сертификат за управление на вилков товарач, IATA PK 7/8, оборудване за наземно обслужване, безопасност на рампата, инструктаж по безопасност и информираност по въпросите на сигурността. Курсът на тема „ULD build-up“ е специфична мярка за обучение за работа с контейнерите на DHL.

(80)

Единствените курсове, които не са задължителни, са: G25/41 — здравни проверки на работното място (4 от общо 240 учебни часа), DIN EN 9001:2000 — качество и процеси и DIN EN 14001 — управление на околната среда и организационна структура (8 от общо 240 учебни часа). Обаче, тъй като Германия подчерта, че DHL има намерение да предоставя самостоятелно всички услуги, свързани с центъра, и дори да предлага тези услуги на конкуренти, извършващи дейности на летището Лайпциг-Хале, и тъй като тя не доказа, че при липса на помощ DHL няма да предостави тези курсове за обучение, курсовете очевидно съставляват част от пакета обучение, необходим за служителите на DHL с оглед успешния старт на дейността на центъра за въздушна спедиция, който, заедно с центровете в Хонг Конг (Китай) и Уилмингтън (САЩ), е основен център на дейността на DHL в световен мащаб. По-специално, курсът по здраве на работното място изглежда крайно необходим, тъй като предвижда обучение на служителите да идентифицират членовете на персонала, които биха могли да представляват риск за работната среда, тъй като безпроблемната работа на DHL зависи от предотвратяването и премахването на всички непредвидени закъснения. Според предоставената информация служителите на рампа II, взели участие в обучението, ще бъдат подготвени също да проверяват общите професионални способности на бъдещите служители. В съответствие с приетата от нея рамка за оценка, посочена в параграф (25), Комисията стига до заключението, че, макар че обучението не се изисква по закон, то е необходимо за безпроблемната работа на центъра и поради това би било реализирано във всички случаи от DHL. Курсът за обучение по стандарти за качество, който по принцип не е задължителен, е наложен на клоновете на DHL от централното ръководство на Deutsche Post. DHL обяви, че всички служители на дружеството ще участват в специфично обучение с цел получаване на сертификата DIN EN 9001 (20). Освен това дружеството обяви, че от юли 2008 г. ще бъде въведен стандартът DIN EN 14001 (21). Следователно мерките за обучение, които са предмет на настоящото решение, са очевидно необходими за изпълнение на стандартите, предвидени в бизнес стратегията на дружеството, поради което във всички случаи биха били реализирани при липса на помощ. Освен това, тъй като дъщерните дружества на DHL изтъкват факта, че осъществяват дейността си съгласно най-високите стандарти, както е удостоверено със съответните сертификати DIN, DHL, като водещ доставчик на услуги, може да включи тези разходи в своята стратегия за ценообразуване. Съответно, Комисията счита, че DHL би реализирало описаните по-горе мерки за обучение дори ако не получи помощ.

(81)

С оглед на това Комисията заключава, че една част от мерките за обучение на служители на рампа II са задължителни, а друга част са елемент от стратегията за качество на дружеството, в резултат на което всички тези мерки без изключение са необходими за успешното функциониране на центъра за въздушна спедиция и биха били предприети от дружеството във всички случаи, дори при липса на помощ. Следователно, Комисията счита, че разходите за обучение на служители на рампа II не представляват допустими разходи.

(82)

Приложим законодателен акт в тази област е Регламент (ЕО) № 2320/2002. В раздели 8 и 9 от германския Закон за безопасност на въздушния транспорт (Luftsicherheitsgesetz) са предвидени задължения за летищните оператори и операторите на въздушна спедиция да осъществяват обучението на своите служители по сигурността и на останалите служители.

(83)

До голяма степен планираните от DHL курсове за обучение на служители по сигурността съответстват по отношение както на учебното съдържанието, така и на хорариума на мерките за обучение, предвидени в националното законодателство (Musterlehrplan für Luftsicherheitskontrollkäfte für Personal- und Warenkontrollen), с които се изпълнява Регламент (ЕО) № 2320/2002. Учебният модул IATA PK 7/8 също е задължителен съгласно Наредбата за опасните стоки на IATA (IATA Gefahrgutvorschriften), транспонирана в германското законодателство с нормативния акт NfL II-36/05. В допълнение, курсовете по първа помощ и противопожарна охрана са задължителни съгласно германския Закон за безопасността на работното място (Arbeitsschutzgesetz).

(84)

Единствено курсовете за обучение за придобиване на разрешение за управление на превозни средства в зоната на перона и за управление на качеството (8 от общо 300 учебни часа в двата случая) изглежда имат допълнителен характер, т. е. провеждането им не се изисква задължително от закона. Тъй като обаче Германия подчерта, че DHL желае да предоставя всички услуги, свързани с центъра, самостоятелно и не успя да докаже, че при липса на помощ DHL не би провело тези курсове, Комисията счита, че те представляват част от цялостния пакет за обучение. Освен това курсовете по DIN EN 9001:2000 и DIN EN 14001, които са предвидени за служители по сигурността, са част от обичайната бизнес практика на Deutsche Post и поради това са задължителни за всички служители на DHL (вж. параграф (80)). По същия начин курсът за получаване на разрешение за управление на превозни средства в зоната на перона изглежда е абсолютно необходим за служителите по сигурността, тъй като те трябва да имат достъп по всяко време до пистата за рулиране и перона на летището. Не е логично безпроблемната работа на центъра да бъде застрашена поради това, че служител по сигурността не разполага с достъп до перона (както е обяснено в параграф 90 и следващите, участието в обучението може да бъде ограничено до определен брой служители). Както е посочено в рамката за оценка, посочена в параграф (25), Комисията стига до заключението, че, макар че обучението не се изисква от закона, то е необходимо за безпроблемната работа на центъра и поради това би било реализирано във всички случаи от DHL. Съответно Комисията отбелязва, че тези два курса за обучение няма да бъдат засегнати, дори ако не бъде отпусната помощ.

(85)

С оглед на задължителния характер на курсовете за обучение за служители по сигурността, посочени в параграфи 83 и 84, Комисията не може да приеме приведения от Германия аргумент, че DHL може да наеме минимален брой квалифицирани служители, които след това да обучат останалите служители в процеса на работата. Въз основа на предоставената информация Комисията заключава, че всички служители по сигурността трябва да преминат курсовете.

(86)

С оглед на горепосоченото Комисията стига до заключението, че разходите за обучение на служителите по сигурността не представляват допустими разходи.

(87)

Комисията направи различно заключение само по отношение на оперативното управление. Обучението за тази категория служители включва курсове по английски език, основи на трудовото право, комуникация, техники на презентация, управление на човешките ресурси, основи на наставничеството, управление на конфликти, изграждане на екип, интервюиране на кандидати и корпоративно поведение. Проектът, за който е отправено уведомление, предвижда обучение на 110 оперативни ръководители, приемливите разходи за което възлизат на [(1—2)] млн. евро. Предвидено е, че ръководителите на средно ниво ще се набират измежду служителите, които са преминали другите програми за обучение (т. е. служителите на рампа II и служителите по сигурността).

(88)

Това обучение по управление доразвива споменатите други учебни програми и не изглежда абсолютно необходимо за безпроблемната работа на центъра за въздушна спедиция. Обучението представлява възможност за професионално развитие на съществуващите служители на DHL с оглед развиване на техните лични и социални („личностни“) умения. Мерките за обучение представляват също така общи мерки, които са необходими в други сектори освен въздухоплаването и изграждат умения, които могат да се използват в други предприятия, като същевременно допринасят за подобряване на работната среда и междуличностните отношения в предприятието.

(89)

С оглед на съображенията от параграфи 87 и 88 Комисията заключава, че обучението по оперативно управление не се изисква от закона и надхвърля необходимото за безпроблемната работа на центъра за въздушна спедиция на DHL в Лайпциг-Хале. На това основание разходите за тези мерки за обучение отговарят на критериите за предоставяне на помощ за обучение.

(90)

Съгласно предоставения от Германия анализ на разходите (вж. параграф (37)) 134 служители на рампа II ще гарантират успешната работа на центъра. Посредством замяна в шестчленния наземен екип на двама служители на рампа II, управляващи превозни средства, с двама служители на рампа I, законовите изисквания и оперативните потребности пак биха били удовлетворени. Германия твърди, че в резултат на това няма да е необходимо DHL да обучи допълнителните 76 служители на рампа II, вследствие на което при липса на помощ тяхното обучение няма да се проведе. Допустимите разходи за тези допълнителни 76 служители на рампа II възлизат на [(0,5—1,5)] млн. евро за мерки за общо обучение и на [(0,01—0,03)] млн. евро за мерки за специфично обучение.

(91)

Ако обаче DHL замени служителите на рампа II, управляващи превозни средства, със служители на рампа I, последните също би трябвало да получат определен обем обучение, по-специално във връзка с управлението на оборудване за наземно обслужване (по-конкретно управление на превозни средства в зоната на перона, контрол на зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане, управление на вилкови товарачи, безопасност на рампата, инструктаж по противопожарна охрана, първа помощ и др.). Според Германия разходите за обучение за тези допълнителни служители на рампа I възлизат на [(0,1—0,5)] млн. евро за мерки за общо обучение и на [(0,01—0,03)] млн. евро за мерки за специфично обучение.

(92)

Мнението на Комисията е, че разходите за обучението на допълнителните служители на рампа I, които DHL би трябвало да поеме във всички случаи, трябва да бъдат приспаднати, като допустимите разходи за обучение на допълнителните 76 служители на рампа II възлизат на [(0,4—1,0) млн. евро]. Тъй като единствено тези мерки за обучение надхвърлят необходимия минимум, който трябва да бъде покрит от DHL във всички случаи, Комисията стига до заключението, че единствено тази сума отговаря на критериите за предоставяне на помощ.

(93)

Що се отнася до служителите по сигурността, Германия обясни също, че центърът за въздушна спедиция на DHL може да функционира безпроблемно само със 70 вместо със 110 служители, какъвто е броят им съгласно първоначалното уведомление. Разликата от 40 служители може лесно да бъде компенсирана посредством по-активно наблюдение с камери, без от това да пострада сигурността в центъра за въздушна спедиция. В съответното изследване е изчислен минималният възможен брой служители, необходими за осъществяване на проверките за сигурност на лица и товари, който след това е умножен по броя на смените. Изчисленията отчитат и общия брой работни дни в седмицата и допълнителните служители, необходими за обезпечаване с персонал в случаи на празници или отпуски по болест, с цел да се гарантира непрекъснатата работа на центъра. Изследването завършва със заключението, че за това допълнително обучение ще бъдат направени допустими разходи в размер на [(0,05—0,2) млн. евро].

(94)

Германия обаче обяснява също, че DHL предвижда да наеме 110 служители по сигурността, защото като глобално предприятие с висок авторитет дружеството трябва да избегне всякакви инциденти, свързани със сигурността. Подобни инциденти могат да повлияят на качеството на куриерските услуги и да предизвикат сериозни закъснения, с което ще засегнат неблагоприятно отношенията на дружеството с неговите клиенти. Поради това, с цел да не застрашава безпроблемното функциониране на куриерските услуги, дружеството DHL съзнателно е предпочело варианта на „преосигуряване“ („Übersicherung“) на центъра. Вследствие на това Комисията не може да приеме аргумента на Германия, че центърът би могъл да работи успешно със 70 служители по сигурността вместо със 110 служители. В съответствие с приетата от нея рамка за оценка, посочена в параграф (25), Комисията заключава, че, макар че обучението не се изисква от закона, то е необходимо за безпроблемната работа на центъра и поради това би било реализирано във всички случаи от DHL.

(95)

Съответно, може да се направи заключение, че всички мерки за обучение, чиято цел е сто и десетте служители по сигурността да придобият уменията, необходими за старта на дейностите и успешната работа на центъра за въздушна спедиция, биха били реализирани във всички случаи. Вследствие от това Комисията счита, че тези разходи не отговарят на критериите за предоставяне на помощ за обучение.

Таблица 3

(96)

Въз основа на предоставения от Германия анализ на разходите Комисията изчисли разходите за обучение за допълнителните мерки за обучение, както следва (22):

Таблица 4

(97)

Мярката, за която е отправено уведомление (с обявен размер на допустимите разходи [(10—15)] млн. евро), включва разходи в размер на [(8—12)] млн. евро, които би трябвало да бъдат поети от DHL във всички случаи, дори ако не бъде предоставена помощ за обучение. Тази част от помощта, за която е отправено уведомление, не води до допълнителни мерки за обучение, а покрива обичайните оперативни разходи на дружеството, като по този начин намалява обичайните разходи на предприятието. Следователно помощта не може да бъде одобрена.

(98)

Останалите мерки включват допустими разходи в размер на [(2—3)] млн. евро. Това отговаря на помощ в размер на 1 578 109 EUR. Единствено тази част от помощта отговаря на критериите за установяване на съвместимост с общия пазар.

(99)

Комисията заключава, че помощта за DHL Leipzig, за която е отправено уведомление, се отнася от една страна до разходи в размер на [(8—12)] млн. EUR, които DHL трябва да поеме във всички случаи, т. е. дори, ако не бъде отпусната помощ, и от друга страна, до разходи за мерки за обучение в размер на 2 630 182 EUR, които надхвърлят законовите изисквания и необходимите разходи, свързани с дейността на предприятието.

(100)

Вследствие от горното Комисията счита, че частта от помощта, за която е отправено уведомление, която не е необходима за изпълнението на разглежданите мерки за обучение, не води до допълнително обучение, а покрива обичайни оперативни разходи на дружеството, като по този начин намалява обичайните му разходи. Поради това, по мнението на Комисията помощта ще наруши конкуренцията и ще засегне условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. При тези обстоятелства помощта не може да бъде оправдана на базата на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО. Тъй като в случая не може да се приложи никое друго изключение, предвидено в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО, помощта в размер на 6 175 198 EUR не отговаря на критериите за установяване на съвместимост с общия пазар.

(101)

Останалите мерки, за които е отправено уведомление, включващи допустими разходи в размер на [(2—3)] млн. евро, за които е планирана помощ в размер на 1 578 109 EUR, отговарят на критериите за установяване на съвместимост с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО,

22.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 312/s3