I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

18.9.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 249/3

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 903/2008 НА КОМИСИЯТА

от 17 септември 2008 година

относно специалните условия за предоставяне на възстановявания при износ на някои продукти в сектора на свинското месо

(кодифицирана версия)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално членове 170 и 192 във връзка с член 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 386/90 на Съвета от 12 февруари 1990 г. относно контрола върху износа на селскостопански продукти, за които са отпуснати възстановявания или други суми (2), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2331/97 на Комисията от 25 ноември 1997 г. относно установяване на специални условия за предоставяне на възстановяване при износ по отношение на някои продукти от свинско месо (3) е бил неколкократно и съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Член 21 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (5) предвижда да не се предоставя възстановяване при износ, когато продуктите не са с коректно и добро търговско качество в деня на приемане на декларацията за износ.

(3)	Въпреки това се оказа, че тези изисквания не са достатъчни, за да се осигури прилагането на единни условия, когато се изплащат възстановяванията при износ за някои от продуктите, изброени в член 1, параграф 1, буква р) от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(4)	Поради тази причина следва да се предвидят на общностно равнище допълнителни условия за средно качество на продуктите и даващи възможност да се откаже плащането на възстановяванията за продукти от по-ниско качество.

(5)

Следва да се въведе допълнително качество за продукти, попадащи под кодове по КН 1601 00 99 и 1602 49 19, които не съдържат птиче месо и за които са определени високи критерии за качество, за да се ограничи предоставянето на възстановявания за подобни продукти, когато количествата, за които са подадени заявления за издаване на износни лицензии, надвишават или има вероятност да надвишат традиционните количества.

(6)

Крайно необходимо е да се предвиди извършването на проверки, за да се осигури спазването на настоящия регламент. Тези проверки се извършват съгласно Регламент (ЕО) № 2090/2002 на Комисията от 26 ноември 2002 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 386/90 на Съвета относно физическите проверки, осъществявани при износ на земеделски продукти, отговарящи на изискванията за възстановявания (6) и трябва да включват по-специално органолептично изследване и физичен и химичен анализ. Във връзка с това е предвидено заявлението за възстановяване при износ да се придружава от писмена декларация, че въпросните продукти отговарят на изискванията, предвидени в настоящия регламент.

(7)	За да се осигури унифициране на физичните и химичните изследвания, е необходимо да се предвидят определени точно дефинирани анализи.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Без да се засягат останалите разпоредби от общностното законодателство, и по-специално разпоредбите на Регламент (ЕО) № 800/1999, възстановяванията при износ за продуктите, изброени в приложение I към настоящия регламент, се предоставят само:

а)	ако продуктите отговарят на изискванията, определени в това приложение I; и

б)	ако в клетка 44 от представената декларация за износ се съдържа обозначението „стоки, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 903/2008“.

2. За целите на прилагането на настоящия регламент, продуктите, произведени за човешка консумация и годни за такава консумация поради използваните суровини, приготвянето им в задоволителни хигиенни условия и тяхната опаковка, се считат за продукти с коректно и добро търговско качество по смисъла на член 21 от Регламент (ЕО) № 800/1999.

Член 2

При провеждане на проверките, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 2090/2002, проверките върху продуктите, посочени в настоящия регламент, обхващат:

а)	органолептично изследване, и

б)	физични и химични анализи, извършвани при използване на методите, посочени в приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Регламент (ЕО) № 2331/97 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 септември 2008 година.

За Комисията

José Manuel BARROSO

Председател

(1) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2) ОВ L 42, 16.2.1990 г., стр. 6.

(3) ОВ L 323, 26.11.1997 г., стр. 19.

(4) Вж. приложение III.

(5) ОВ L 102, 17.4.1999 г., стр. 11.

(6) ОВ L 322, 27.11.2002 г., стр. 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Специални условия за предоставяне на възстановявания при износ на някои продукти от сектора на свинското месо

Код по КН

Описание на стоките

Код на продуктите

Условия

1601 00

Колбаси и подобни продукти от месо, карантии или кръв; хранителни заготовки на база на тези продукти:

– други:

1601 00 91

– – Колбаси, сухи или за намазване, без топлинна обработка

– – – несъдържащи месо или карантии от домашни птици

1601 00 91 9120

a)	тегловно съдържание на протеини: минимум 16 % от нетното тегло

б)	без добавяне на външна вода

в)	не се допуска наличие на протеини, които не са животински

– – – други

1601 00 91 9190

a)	тегловно съдържание на протеини: минимум 12 % от нетното тегло

б)	без добавяне на външна вода

в)	не се допуска наличие на протеини, които не са животински

1601 00 99

– – други:

– – – в контейнери, съдържащи също консервиращи течности, несъдържащи месо или карантии от домашни птици

1601 00 99 9110

a)	с тегловно съдържание на животински протеини: минимум 10 % от нетното тегло

б)	съотношение колаген/протеини: максимум 0,30

в)	тегловно съдържание на външна вода: максимум 25 % от нетното тегло

– – – в контейнери, съдържащи също консервиращи течности

1601 00 99 9190

a)	с тегловно съдържание на животински протеини: минимум 8 % от нетното тегло

б)	съотношение колаген/протеини: максимум 0,45

в)	тегловно съдържание на външна вода: максимум 33 % от нетното тегло

– – – други, несъдържащи месо или карантии от домашни птици

1601 00 99 9110

a)	с тегловно съдържание на животински протеини: минимум 10 % от нетното тегло

б)	съотношение колаген/протеини: максимум 0,30

в)	тегловно съдържание на външна вода: максимум 10 % от нетното тегло

– – – други

1601 00 99 9190

a)	с тегловно съдържание на животински протеини: минимум 8 % от нетното тегло

б)	съотношение колаген/протеини: максимум 0,45

в)	тегловно съдържание на външна вода: максимум 23 % от нетното тегло

ex 1602

Други заготовки консерви от меса, карантии или кръв:

– от свинско месо:

ex 1602 41

– – Бутове и разфасовки от тях:

ex 1602 41 10

– – – от домашни свине:

– – – – топлинно обработени, съдържащи 80 % или повече месо или лой и сланина:

– – – – – в първични опаковки с нетно тегло 1 kg или повече

1602 41 10 9110

Максимално съотношение вода/протеини в месото 4,3

– – – – – в първични опаковки с нетно тегло по-малко от 1 kg

1602 41 10 9130

Максимално съотношение вода/протеини в месото 4,3

ex 1602 42

– – Плешки и разфасовки от тях:

ex 1602 42 10

– – – от домашни свине:

– – – – топлинно обработени съдържащи 80 % или повече месо или лой и сланина:

– – – – – в първични опаковки с нетно тегло 1 kg или повече

1602 42 10 9110

Максимално съотношение вода/протеини в месото 4,5

– – – – – в първични опаковки с нетно тегло по-малко от 1 kg

1602 42 10 9130

Максимално съотношение вода/протеини в месото 4,5

ex 1602 49

– – други, включително и смеси:

– – – от домашни свине:

– – – – съдържащи 80 % или повече месо или карантии от всички видове, включително лой и сланина от всички видове или произход:

ex 1602 49 19

– – – – – други:

– – – – – – топлинно обработени, съдържащи 80 % или повече месо или лой и сланина:

– – – – – – – несъдържащи птиче месо или карантии от домашни птици:

– – – – – – – – съдържащи продукт, съставен от ясно разпознаваеми парчета от мускулесто месо, които поради размера си не могат да бъдат идентифицирани като произхождащи от бут, плешка, филе или врат, смесени с малки видими парченца сланина и малки парченца желе

1602 49 19 9130

Максимално съотношение вода/протеини в месото 4,5

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Методи за анализ (1)

1. Определяне на съдържанието на протеини

Под съдържание на протеини се разбира азотното съдържание, умножено по фактор 6,25. Азотното съдържание трябва да се определя по метода ISO 937-1978.

2. Определяне на водното съдържание в продуктите, попадащи под кодове по КН 1601 и 1602

Водното съдържание трябва да бъде определено в съответствие с метода ISO 1442-1973.

3. Изчисляване на съдържанието на външна вода

Съдържанието на външна вода се определя по формулата: a – 4b, където:

а	=	съдържание на вода,
б	=	съдържание на протеини.

4. Определяне на съдържанието на колаген

Под съдържание на колаген се разбира съдържанието на хидроксипролин, умножено по фактор 8. Съдържанието на хидроксипролин трябва да бъде определено в съответствие с метода ISO 3496-1978.

(1) Методите за анализ, посочени в настоящото приложение, са приложимите методи към момента на влизане в сила на настоящия регламент, без да се засягат последващи изменения в тези методи. Методите се публикуват от Секретариата на ISO, 1 Rue de Varembé, Женева, Швейцария.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

Регламент (ЕО) № 2331/97 на Комисията	(ОВ L 323, 26.11.1997 г., стр. 19)
Регламент (ЕО) № 739/98 на Комисията	(ОВ L 102, 2.4.1998 г., стр. 22)
Регламент (ЕО) № 2882/2000 на Комисията	(ОВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 72)
Регламент (ЕО) № 507/2002 на Комисията	(ОВ L 79, 22.3.2002 г., стр. 12)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 2331/97	Настоящият регламент
Членове 1 и 2	Членове 1 и 2
Член 3	—
—	Член 3
Член 4	Член 4
Приложения I и II	Приложения I и II
—	Приложение III
—	Приложение IV

II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

18.9.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 249/15

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 юни 2008 година

относно схемата за държавна помощ, която Франция предвижда да въведе в полза на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури (Фонд за стратегически интервенции в хранително-вкусовата промишленост)

(нотифицирано под номер C(2008) 2257)

(само текстът на френски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/738/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него,

след като прикани заинтересованите страни да представят коментарите си в съответствие с гореспоменатия член (1),

като има предвид, че:

1. ПРОЦЕДУРА

(1)

На 24 април 2007 г. Франция уведоми Комисията за своето намерение да въведе схема за помощи за субсидиране на предприятия от сектора на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури. В рамките на предварителното разглеждане, предвидено в член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (2), беше изпратено искане за допълнителна информация до Франция на 7 юни 2007 г., с цел получаването по-специално на уточнения за бенефициерите и правното основание на тази схема. Френските власти отговориха на 11 юли 2007 г. Комисията им изпрати ново искане за допълнителна информация на 11 септември 2007 г., на което Франция отговори на 26 октомври 2007 г.

(2)

Предвид информацията, с която разполагаше, Комисията прецени, че схемата за помощи, за която бе отправено уведомление, поражда съмнения по отношение на своята съвместимост с общия пазар. Тя информира Франция на 16 януари 2008 г. за решението си да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора и в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(3)	Решението на Комисията да започне официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят коментарите си относно въпросните мерки в срок от един месец.

(4)	Франция представи коментарите си с писмо от 18 февруари 2008 г. под формата на нота. В Комисията не бяха получени други коментари от страна на заинтересованите страни.

2. ОПИСАНИЕ

(5)	Според информацията в уведомлението въпросната схема за помощи цели да субсидира чрез национално публично финансиране предприятия, действащи в сектора на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури.

(6)	Нейната цел е да се предоставят помощи на предприятия, които не са малки или средни, за да се възползват от същите помощи, които могат да получават малките и средни предприятия в рамките на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (4).

(7)

Помощите ще бъдат финансирани от Фонда за стратегически интервенции в хранително-вкусовата промишленост (FISIAA). Този фонд, създаден от френските власти, представлява бюджетно вписване в държавния бюджет и управлението му е от компетенциите на Министерството на земеделието и рибарството. Всички предприятия, действащи в сектора на преработката и търговията на продукти от приложение I към Договора, могат да ползват субсидии, предоставени от FISIAA. Следователно може да става дума за предприятия, действащи в сектора на селското стопанство, както и за предприятия, действащи в сектора на рибарството и аквакултурите. Предвидено е, че през 2007 г. помощите се отпускат единствено на предприятия с повече от 750 служители и оборот, по-голям от 200 милиона EUR. Според предоставените от Франция обяснения изглежда вероятно този приоритет да бъде запазен за помощите, отпуснати след 2007 г. Тази хипотеза е потвърдена от текста на нова покана за представяне на проекти, обявена през декември 2007 г. (виж съображение (9)).

(8)

Уведомлението е придружено от покана за представяне на проекти, обявена на 2 март 2007 г. с цел подбор на проекти, отговарящи на целите на FISIAA. Според френските власти тази покана за представяне на проекти засяга единствено предприятията, действащи в сектора на селското стопанство, и условията за получаване на помощи от страна на предприятията, действащи в сектора на рибарството и аквакултурите, са дадени само като пример в условията на поканата.

(9)

Нова покана за представяне на проекти бе обявена на 17 декември 2007 г. за проекти, които да бъдат подбрани за 2008 г. Тази покана за представяне на проекти не споменава изрично предприятията, действащи в сектора на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури, но се позовава на всички продукти, изброени в приложение I към Договора (включително рибни продукти и продукти от аквакултури). Споменават се също нови правила за приемливост с оглед подпомагане от страна на Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

(10)

Комисията научи за тази нова покана за представяне на проекти, публикувана на електронната страница на Френското министерство на земеделието и рибарството (5), едва след своето решение за започване на официалната процедура по разследване. Тази нова покана за представяне на проекти не се споменава в отговора на френските власти от 18 февруари 2008 г. Те единствено отбелязват, че „забавянето на одобрението вече е попречило на предприятия за преработка да участват в поканата за представяне на проекти от страна на FISIIA от 2007 г. (обявена на 2 март 2007 г., но за нея е уведомено на 24 април 2007 г.).“

(11)

Според френските власти понастоящем FISIIA е определен от своята рамка за интервенция т.е. схемата за помощи, приложима за предприятия, действащи в сектора на селското стопанство, регистрирана под номер № 553/2003 и одобрена с решение на Комисията от 28 юли 2004 г. (6). Уведомлението за схемата за помощи, предмет на настоящото решение, има за цел да разшири тази рамка на интервенция за предприятията, действащи в сектора на рибарството и аквакултурите.

(12)

Посочен е бюджет за FISIIA от 13 милиона EUR за 2007 година за всички сектори бенефициери (селско стопанство, от една страна, и рибарство и аквакултури, от друга). Предвид на това, че той е отворен за всички предприятия, действащи в тези два сектора, според френските власти на този етап не е възможно да се предвиди каква част от тази сума ще бъде отпусната на предприятия от сектора на рибарството и аквакултурите.

(13)

По отношение на разходите, които могат да бъдат покрити от субсидията, поканата за представяне на проекти уточнява, че FISIIA има за цел да подкрепя проекти на предприятия, които могат да направят инвестиции в материални и нематериални активи, и които имат „силно структуриращ характер“ и/или „засилена търговска позиция“ и/или „иновативен характер“. Потенциално приемливи са всички инвестиции, подпомагащи създаването на процес на складиране, опаковане, преработка и/или пускане в продажба. По-специално тези инвестиции могат да представляват разходи за придобиване на ново оборудване или придобиване и обзавеждане на недвижимо имущество, свързано с проекта, разходи за персонала, работещ по проекта, или нематериални услуги като патенти, проучвания, консултация. Интензитетът на помощта от FISIAA няма да надхвърли 15 % от приемливите разходи за инвестиции в материални активи и 100 000 EUR за инвестиции в нематериални активи.

3. МОТИВИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(14)

Целта на тази схема за помощ е да се предоставят помощи на предприятия, които не са малки и средни предприятия, за да се възползват единствено чрез национално публично финансиране от същите помощи, които могат да получават малките и средни предприятия в рамките на Регламент (ЕО) № 1198/2006. Помощите ще бъдат финансирани от FISIAA.

(15)

Разглеждането на тази схема за помощи в контекста на насоките за разглеждане на държавните помощи, предназначени за сектора на рибарството и аквакултурите (7) (наричани по-долу „насоки“), препраща към критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1198/2006. Впрочем мерките, приемливи за подкрепа от ЕФР в областта на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури, са предназначени единствено за МСП, а настоящата схема за помощи е предназначена конкретно за предприятия, които не са МСП.

(16)	Ето защо Комисията счете, че съществуват съмнения относно съвместимостта на тези помощи с общия пазар.

4. КОМЕНТАРИ ОТ СТРАНА НА ФРАНЦИЯ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

(17)	Франция представя два аргумента в подкрепа на съвместимостта с общия пазар на отпускането на помощи от FISIAA на предприятията за преработка и търговия с рибни продукти и продукти от аквакултури.

(18)

Най-напред Франция представя отново коментара, формулиран в нейния отговор от 26 октомври 2007 г. т.е. че независимо, че предприятията за преработка в сектора на рибарството или селското стопанство често извършват един и същ вид дейности, Комисията не е счела, че помощите за големите предприятия в хранително-вкусовия сектор съдържат рискове от нарушаване на конкуренцията и е дала възможност на държавите-членки да им отпускат помощи.

(19)

Освен това Франция иска Комисията да уточни защо счита, че на големите предприятия през 2007 и 2008 г. могат да бъдат отпускани помощи по линия на финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (IFOP), докато помощи от същия вид, но основани единствено на национално публично финансиране, не могат да бъдат отпускани.

5. ОЦЕНКА

(20)

Комисията най-напред констатира, че поканата за представяне на проекти на FISIAA за 2007 г. е обявена на 2 март 2007 г., с краен срок за отговор – 2 май 2007 г., а в същото време френските власти уведомиха Комисията за своето намерение да стартират тази процедура за представяне на проекти за предприятията в сектора на рибарството и аквакултурите чак на 24 април 2007 г. С други думи поканата за представяне на проекти е обявена преди Комисията да научи за схемата за помощи в полза на предприятията за преработка и търговия с рибни продукти и продукти от аквакултури и a fortiori преди да е имала възможността да се произнесе относно съвместимостта на една такава схема с общия пазар. Това е причината, поради която Комисията най-напред попита Франция дали документът, придружаващ уведомлението (т.е. текстът на поканата за представяне на проекти от 2 март 2007 г.), не е предназначен единствено за предприятията от сектора на селското стопанство, което бе потвърдено от Франция в нейното писмо от 11 юли 2007 г. („Първата покана за представяне на проекти се отнасяше единствено за предприятия от сектора на селското стопанство (…) Следователно поканата за представяне на проекти на FISIAA ще включи предприятията за търговия и преработка в сектора на рибарството и аквакултурите, едва когато настоящата схема за помощи бъде одобрена“). Действително в противен случай схемата за помощи би била неправомерна помощ (без уведомление) по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(21)

Подобен въпрос възниква с новата покана за представяне на проекти, обявена на 17 декември 2007 г., за която Комисията научи чак след началото на официалната процедура по разследване (виж съображение 9). Тази нова покана за представяне на проекти съдържа същия текст като поканата за представяне на проекти от 2007 г. и следователно не споменава пряко предприятията за търговия и преработка в сектора на рибарството и аквакултурите, но както предишната покана за представяне на проекти се позовава, от една страна, на приложение I към Договора (който обхваща рибни продукти и продукти от аквакултури) и от друга страна, на Регламент (ЕО) № 1198/2006.

(22)

Впрочем Комисията напомня, че одобрението на схема за държавни помощи не е автоматично и че държава-членка не може да предопредели решението на Комисията, докато разглеждането на схемата за помощи не е завършило. Поради тези причини Комисията не може да приеме твърдението, според което „закъснението на одобрението [на въпросната схема за помощи] вече е попречило на предприятията в сектора на преработката в сектора на рибарството да участват в поканата за представяне на проекти на FISIAA през 2007 г.“. Тя не може също да приеме, че е обявена втора покана за представяне на проекти без да бъде ясно изключена възможността за предприятията, действащи в сектора на рибарството, да се възползват от субсидии от FISIIA през 2008 г. или поне без да се посочи, че тази възможност зависи от предварителното одобрение на Комисията.

(23)

Съгласно член 87, параграф 1 от Договора „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“.

(24)	Въпросните помощи, които са субсидии, финансирани от националния бюджет (виж съображение 6), представляват наистина помощи, отпуснати от държавата.

(25)	Тъй като отпускането на тези субсидии е решено на национално равнище, след подбор от страна на службите на Министерството на земеделието и рибарството на проектите, подадени в рамките на покана за представяне на проекти, става дума за държавна помощ.

(26)	Мерките, за които е уведомено, могат да засегнат търговията между държавите-членки и заплашват да нарушат конкуренцията, тъй като благоприятстват националното производство на преработени продукти, произхождащи от рибарството, за сметка на производството в другите държави-членки.

(27)	Следователно помощите, предмет на настоящото решение, представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(28)

Предвид на факта, че става дума за помощи в сектора на рибарството и аквакултурите, те трябва да бъдат анализирани в контекста на насоките. Наистина точка 5.3 от насоките гласи, че те се прилагат от 1 април 2008 г.„към всяка държавна помощ, за която е уведомена или която е планирана за прилагане на или след тази дата“. Тъй като френските власти посочиха, че очакват одобрението на Комисията, за да приложат тази схема за помощи за предприятията в сектора на рибарството и аквакултурите, Комисията счита, че точката не е била приложена и че следователно е нужно да схемата да се анализира в контекста на насоките.

(29)	Насоките препращат в точка 3.2 към критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1198/2006. Следователно съвместимостта на въпросната схема за помощи с общия пазар следва да бъде разгледана в контекста на горепосочения регламент.

(30)

Комисията отбелязва, че мерките, приемливи за подкрепа от страна на ЕФР в областта на преработката и търговията по силата на Регламент (ЕО) № 1198/2006, са насочени единствено към МСП. Следователно Комисията счита, че схемата за помощи, предмет на настоящото решение, която се отнася единствено за предприятия, които не са МСП, не отговаря на критериите за интервенция на ЕФР.

(31)

Френските власти не отхвърлят този анализ, тъй като те посочват, че „поканата за представяне на проекти № 2 би била насочена към големите предприятия в сектора на преработката и търговията с морски продукти, т.е. към предприятията с повече от 750 служители и с оборот, по-голям от 200 милиона EUR, които са изключени от ЕФР, какъвто е случая на предприятията за преработка на селскостопански продукти. (…) Френските власти осъзнават, че прочитът на насоките за рибарство и аквакултури от 2004 г., заедно с този на член 104 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 за Европейския фонд за рибарство, принуждава Комисията да посочи, че големите предприятия не могат да се възползват от държавни помощи.“

(32)

При все това Франция оправдава въпросната схема за помощи с желанието да хармонизира ситуацията на предприятията, действащи в сектора на рибарството и аквакултурите, по отношение отпускането на държавни помощи със ситуацията на предприятията, действащи в сектора на селското стопанство, за които подобна схема за помощи бе одобрена през 2004 г. Все пак предвид факта, че става дума за схема за помощи, насочена към сектора на рибарството и аквакултурите, за който бяха приети специфични насоки, Комисията не може да вземе под внимание факта, че съществува схема за помощи от същото естество, която е била одобрена за друг сектор. Още повече Комисията напомня, че схемата, приложима за предприятията, действащи в селскостопанския сектор, е запазена в сила до 31 декември 2008 г. чрез дерогация, в съответствие с точка 196 от насоките на Общността за държавните помощи в селскостопанския и горския сектор за периода 2007—2013 г. (8). Впрочем в случая става дума за нова схема за помощи, приложима за предприятия в сектора на рибарството и аквакултурите. Поради това тя следва да бъде разгледана по отношение на правилата, приложими за този сектор, а не по аналогия със схема, съществуваща в друг сектор и одобрена въз основа на правила, различни от тези, приложими за държавните помощи в сектора на рибарството и аквакултурите. Следователно този аргумент не може да бъде приет.

(33)

Също така аналогията с помощите за големите предприятия, които могат да бъдат отпуснати през 2007 и 2008 г. в рамките на IFOP, не може да бъде приета, за да оправдае създаването на нова схема за помощи единствено на национално равнище за тези предприятия (виж съображение 18). Наистина правилата по отношение на управлението на програмите за структурна интервенция и помощите, отпускани в тези рамки и правилата по отношение на държавните помощи са независими едни от други освен при изрично позоваване (какъвто е случаят с насоките, които препращат към критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1198/2006). Следователно фактът, че поради причини, свързани единствено с ограниченията при изпълнението на бюджета, все още могат да бъдат отпускани помощи в рамките на програмния период 1999—2006 г. на IFOP, не оказва въздействие върху правилата, приложими по отношение на настоящата схема за помощи.

6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(34)	Въз основа на анализа, представен в част 6, следва да се заключи, че схемата за помощи, отпускани от FISIIA на предприятията от сектора на рибарството и аквакултурите, за която Франция уведоми на 24 април 2007 г., е несъвместима с общия пазар,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Схемата за помощи, предвидена от Франция и целяща да субсидира предприятия от сектора на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури чрез Фонда за стратегически интервенции в хранително-вкусовата промишленост (FISIIA), е несъвместима с общия пазар.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Френската република.

Съставено в Брюксел на 4 юни 2008 година.

За Комисията

Joe BORG

Член на Комисията

(1) ОВ C 61, 6.3.2008 г., стр. 8.

(2) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(3) Вж. бележка под линия 1.

(4) ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.

(5) http://agriculture.gouv.fr/sections/presse/communiques/2eme-appel-projets-pour

(6) ОВ C 214, 1.9.2005 г., стр. 4.

(7) ОВ C 84, 3.4.2008 г., стр. 10.

(8) ОВ C 319, 27.12.2006 г., стр. 1.

18.9.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 249/23

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 127/07/COL

от 18 април 2007 година

относно помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработката на софтуерната програма Turborouter (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за създаването на Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и Протокол 26 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД член 1, параграфи 2 и 3 от част I, членове 1, 4, 6, 7, параграф 3 и членове 10, 13, 14, 16 и 20 от част II на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (4),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД насоките на Надзорния орган (5) за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП, и по-специално на Глава 14 от него, „Помощи за изследователска и развойна дейност“,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 195/04/COL на Надзорния орган от 14 юли 2004 г. за въвеждането на разпоредбите, посочени в член 27 от част II на Протокол 3 (6),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 217/94/COL на Надзорния орган от 1 декември 1994 г. за предлагане на Норвегия на целесъобразни мерки, освен останалите, относно схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, че Норвегия прие предлаганите целесъобразни мерки с писмо от 19 декември 1994 г.,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 60/06/COL на Надзорния орган от 8 март 2006 г. за откриване на официална процедура по разследване на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter (7),

СЛЕД КАТО ПОКАНИ заинтересованите страни да представят своите мнения относно настоящото решение, и като взе предвид техните мнения,

като има предвид следното:

I. ФАКТИ

1. Процедура

С писмо от 5 март 2002 г. (документ № 02-1733-А), Надзорният орган получава оплакване, че Норвегия е отпуснала държавна помощ чрез Норвежкия съвет за научни изследвания (наричан по-нататък „RCN“) за различни изследователски проекти във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter.

Надзорният орган поиска информация от норвежките власти с писмо от 26 април 2002 г. (док. № 02-2605-D). Министерството на търговията и промишлеността отговори с писмо от 3 юни 2002 г. (док. № 02-4177-A), включващо мнението на RCN за така наречения проект Turborouter.

След последвалата размяна на кореспонденция (8), с писмо от 8 март 2006 г. (събитие № 363353), Надзорният орган уведоми норвежките власти за решението си да започне процедурата, посочена в член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд по отношение на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter.

С писмо от 7 април 2006 г. норвежките власти представиха своите мнения относно решението на Надзорния орган да започне официална процедура по разследване.

Решение № 60/06/COL на Надзорния орган за откриване на процедурата бе публикувано в Официалния вестник на европейския съюз и в притурката ЕИП към него (9). Надзорният орган покани заинтересованите страни да представят мненията си.

Надзорният орган получи мненията на една от заинтересованите страни. С писмо от 1 декември 2006 г. (Събитие № 400677) Надзорният орган препрати тези мнения на норвежките власти. С писмо от Министерството на държавната администрация и реформите от 8 януари 2007 г. (Събитие № 405517), препращайки писмо от Министерството на образованието и науката от 5 януари 2007 г., норвежките власти представиха мнения.

2. Четирите проекта, свързани със софтуерната програма Turborouter, подкрепена от фондовете на RCN

2.1. Описание на проектите

По-нататък Надзорния орган дава само кратко описание на проекти, които подлежат на оценка. По-подробно описание на всеки от тях е поместено в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган (10).

2.1.1. Проект 40049 — Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката (първата версия на софтуерната програма Turborouter)

Turborouter е инструмент (11) за оптимизиране графиците на корабния флот, т.е., за взимане на решение към кои кораби да се насочат различните товари. Той комбинира знанията и опита на планиращите лица с изчислителните способности на компютъра. Turborouter се базира на електронни морски карти, където може да се изобразява информацията за графиците, и включва бази данни за кораби, пристанища, товари и др.; автоматично изчисляване на разстоянията от едно пристанище до друго; доклади за местоположението на корабите и автоматична актуализация на очакваното време на пристигане; сложни оптимизационни схеми за графиците на корабите и визуализацията им или изчислителен инструмент за ръчно планиране на графика.

Първата версия на пилотния софтуер Turborouter е разработена през първата година на изследванията по един от подпроектите на проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката“, наречен „Методи и аналитични инструменти за проектиране и експлоатация на интегрираните транспортни и логистични вериги“.

2.1.2. По-нататъшно развитие на софтуерната програма Turborouter

Според представената от норвежките власти информация, RCN са подбрали няколко проекта, свързани с разработката на софтуерния пакет Turborouter в подкрепа на изследователските и развойни дейности.

2.1.2.1. Проект 138811 — AlgOpt

Целта на този проект (12) е да се разработят и извършат практически тестове на алгоритмите за изчисляване на оптималната експлоатация на даден корабен флот, като се имат предвид задълженията за натоварване на товари за няколко клиента, изискванията за това кога товарите трябва да бъдат натоварени и разтоварени в пристанището на дестинация, възможността за превоз на комбинирани товари от ограничен брой насипни стоки при всяко пътуване, както и ограничения, което означава, че не всички ангажирани кораби са подходящи за обслужване на всички клиенти или всички пристанища. Алгоритмите трябва да се интегрират в софтуерна концепция, която би предложила на потребителите пълен контрол и възможност за корекция на предложенията, направени от алгоритмите.

Според представената от норвежките власти информация, проектът AlgOpt е само предварително изследване, дефиниращо изискванията на потребителите и изследване на възможната употреба на Turborouter от партньора по договора Beltship Management AS.

2.1.2.2. Проект 144265 — Shiplog II

Проектът Shiplog се занимава основно с морския транспорт. Очаква се този проект (13) да използва резултатите от предходния, наречен Shiplog (който не включва ползването на Turborouter) с фокус върху изискванията за доставка на стоки от врата до врата, когато морският транспорт е ключов елемент. Една от основните дейности е свързана с интегрирането на системата за управление на транспортната верига (TCMS) и Turborouter, която би трябвало да определи взаимовръзката и да демонстрира размяната на информация между Turborouter и демонстратора на TCMS. Този проект не е постигнал целта си основно поради незадоволителната интеграция на TCMS и Turborouter.

2.1.2.3. Проект 144214 — Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването

Предконкурентният изследователски проект „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“ има за цел разработването на алгоритми за високотехнологична оптимизация и съставяне на графици на много сложни операции в корабоплаването. Норвежките власти са обяснили, че библиотеката на алгоритмите е много специфична за всяка търговска операция и фирма и по тази причина трябва да се притежава от фирмите, а не да бъде част от стандартния „комплект с инструменти“ Turborouter.

2.2. Описание на отношението между четирите отпуснати помощи и норвежката схема за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“

Според представената от норвежките власти информация, четирите отпуснати по настоящото решение помощи са отпуснати в рамките на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (brukerstyrte forskningsprogrammer).

Схемата за помощи, наречена „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (brukerstyrte forskningsprogrammer), управлявана от RCN, е създадена преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП.

През декември 1994 г. Надзорният орган е приел решение за различни схеми за помощи на изследователски и развойни дейности, съществували в Норвегия преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП, сред които схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (brukerstyrte forskningsprogrammer, случай № 93—183). В това решение Надзорният орган е предложил целесъобразни мерки за привеждане на схемата в съответствие с разпоредбите на Споразумението за ЕИП за държавните помощи (14). По-специално, Надзорният орган е предложил на Норвегия да въведе подробни разпоредби, които биха гарантирали, че отпускането на помощите ще става съгласно принципите, заложени в Глава 14 на Насоките за държавните помощи.

Норвегия е приела предлаганите от Надзорния орган мерки с писмо от 19 декември 1994 г. Приемането на тези мерки означава, че отпускането на помощите по програмите за изследователска и развойна дейност за промишлеността ще става съгласно разпоредбите на Насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност така, както те са приети през 1994 г.

Помощта по тези проекти е била отпусната от RCN в рамките на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“.

3. Съмнения на Надзорния орган, изразени в Решение № 60/06/COL

На 8 март 2006 г. Надзорният орган реши да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 1, параграф 2 от част II на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд относно отпуснатата от RCN помощ за изследователска и развойна дейност във връзка с разработката на софтуерната програма Turborouter (Решение № 60/06/COL). В решението за откриване Надзорният орган описа оплакването, четирите проекта, свързани със софтуерната програма Turborouter, подкрепена от фондовете на RCN и отношението между четирите отпуснати помощи и норвежката схема за програмите за изследователска и развойна дейност за промишлеността.

Надзорният орган направи подробна оценка на действащата правна рамка за оценката на въпросните четири проекта (15). След приемането на целесъобразните мерки, предложени в Решение № 217/94/COL на Надзорния орган, всяка помощ по програмата за изследователска и развойна дейност за промишлеността трябва да се отпуска съгласно Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Оттук нататък, по дефиниция, всяка помощ, отпускана по схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, която не отговаря на разпоредбите на тези насоки, трябва да остане извън предмета на приложение на тази схема. По същия начин, тя трябва да представлява нова индивидуална помощ и като такава трябва да бъде оповестена на Надзорния орган и оценена въз основа на Насоките за изследователска и развойна дейност, действащи към момента, когато се отпуска помощта.

Що се отнася до причините за откриването на официалното разследване, Надзорният орган е изразил съмнения по различни точки като например дали въпросните четири проекта за изследователски и развойни дейности са получили помощ в рамките на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“.

Надзорният орган е изразил съмнения и по отношение на това дали тези проекти са излезли извън степента на приложно или предконкурентно изследване, за да представляват търговски продукт. Границата между пилотен проект, който не може да се използва за търговски цели, и търговски краен продукт излиза много размита в този случай, защото софтуерът трябва да се адаптира отначало за всяко ново приложение според всеки краен потребител. Надзорният орган е повдигнал въпроса до каква степен по-нататъшната разработка на софтуерната програма Turborouter, предназначена за използване в развитието на приложения, които обслужват конкретни цели за крайните потребители, може да бъде предмет на дефиницията за приложни изследвания.

Въз основа на наличната на този етап на процедурата информация Надзорният орган не е бил в състояние да установи дали тези проекти са били правилно класифицирани като предконкурентни развойни дейности или дали, обратно, те вече са твърде близко до пазара, за да могат да кандидатстват за държавна помощ.

Освен това, Надзорният орган има съмнения относно финансирането на проектите, по-специално по отношение на ефективното изплащане на собственото участие, в натура, на бенефициерите на проектите.

След представените от жалбоподателя аргументи Надзорният орган има съмнения дали общите разходи на проектите не са били изкуствено увеличени, за да покрият оперативните разходи на дейностите на бенефициера и дали действителните разходи за изследвания на проектите са отговаряли на отпуснатите от RCN суми.

Надзорният орган счете, че именно „Маринтек“, изследователският институт, разработил първата софтуерна програма Turborouter, е този, който е имал необходимото ноу-хау и технологична компетентност за реализацията на проекта. Затова разумно е да се приеме, че по-голямата част от работата е била извършена от собствения им персонал. Това по принцип означава, че включването на персонала на участващите предприятия най-вероятно е свързано с определянето на нуждите на потребителите и/или, до определена степен, на изпитанията. Доколкото приносът в натура на тези предприятия не съответства на разходите за изследвания, общите разходи на изследователския проект са могли да бъдат по-ниски, а интензитетът на помощите – съответно по-висок.

По тези причини Надзорният орган има съмнения относно това дали горепосочените проекти са получили помощта в съответствие с действащите Насоки за изследователската и развойна дейност и дали бенефициерите са използвали помощта в нарушение на приетите целесъобразни мерки по схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“.

4. Мнения на трети страни

На 24 ноември 2006 г. Надзорният орган получи коментари от заинтересована страна повече от общ характер, отколкото пряко свързани със съмненията му, изразени в Решение № 60/06/COL за откриването на официална процедура по разследване на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter. Тази страна е претендирала, че Норвежкият съвет за научни изследвания е предоставил значителни средства на нов проект, наречен OPTIMAR (16). Този проект е изцяло подкрепен от Норвежкия институт за научни изследвания за периода 2005—2009 година. Теоретично проектът се управлява от Департамента по оперативни изследвания към Норвежкия университет за науки и технологии (наречен по-нататък NTNU) в Трондхайм. Основната му цел е по-нататъшното разработване на Turborouter като търговски проект, процес, който вече се осъществява.

Страната добави: „Проф. Мариеле Кристиансен (ръководител на проекта OPTIMAR) в Трондхайм счита, че е много трудно за фирмите да участват и да се възползват от резултатите от тази програма, която е обявена като програма за публични изследвания с цел разширяване на базата за всички норвежки фирми, защото те вече работят в тясно сътрудничество със „СИНТЕФ“ (SINTEF) и „МАРИНТЕК“ и са обещали да споделят резултатите от изследванията си с тази търговска организация („СИНТЕФ“ и „МАРИНТЕК“ са институти, разположени в Трондхайм и по редица причини поддържат тесни връзки с Техническия университет NTNU).“

По мнението на тази страна „Turborouter е в голяма степен общият елемент в този проблем, тъй като целият персонал, работещ в NTNU/Департамента по оперативни ресурси/„Маринтек“/„Синтеф“ гледат на Turborouter като на своя обща цел“.

Тази страна твърди, че фирмите, работещи по разработката на TURBOROUTER, сега получават дори по-големи помощи чрез NTNU, покрити като средства за базисни изследвания.

Направеният краен коментар е, че Turborouter сега не се използва от нито едно от предприятията, които са получили средства, за да я разработят, което кара въпросната страна да направи заключението, че получените средства за изследователския проект са били просто субсидии за ежедневната им дейност.

5. Мнения на норвежките власти

5.1. Мнение относно решението на Надзорния орган за откриване на официална процедура по разследване

5.1.1. Мнения на Министерството на държавната администрация и реформата

В писмото от 7 април 2006 г. Министерството на държавната администрация и реформата посочи описанието, направено в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган за официалната кореспонденция с норвежките власти. Норвежките власти посочиха срещите между Надзорният орган и тях през октомври 2002 г. и септември 2004 г. и добавиха, че между Надзорният орган и норвежките власти е била проведена среща на 22 май 2003 г. в Брюксел.

Норвежките власти посочиха, че в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган не се описва как помощта за разработката на програмата Turborouter е нарушила конкуренцията в ЕИП или на други пазари. По тяхно мнение този въпрос трябва да се изясни, тъй като програмата за изследователска и развойна дейност Turborouter не е довела до очакваните резултати. Въпреки, че норвежките власти признават, че нематериалното ноу-хау от проекта е било използвано в други проекти за изследователска и развойна дейност, те не намират за очевидно то да е засегнало конкуренцията на вътрешния пазар или на пазарите в други страни.

Норвежките власти поставиха под въпрос някои от фактите в твърденията на жалбоподателя, които са били повторени в решението на Надзорния орган, и по-специално твърденията в раздел три на страница 3 от Решение № 60/06/COL и подкрепящите ги цитати от жалбоподателя.

Преди всичко, норвежките власти отправиха запитване как жалбоподателят е успял да квалифицира проектите като твърде близки до пазара. След това, попитаха как жалбоподателят може да твърди, че резултатите за изследователска и развойна дейност не са били разпространени, въпреки факта, че „Маринтек“ получи имуществени права върху програмата. И накрая, те запитаха как жалбоподателят може да претендира, че приносът в собствен капитал от участващите фирми в действителност е бил по-малък от този, посочен в заявлението. Според RCN искането на жалбоподателя за достъп до заявленията и договорите за изследователска и развойна дейност е било отказано поради професионална поверителност. На тази основа, норвежките власти са убедени, че в твърденията на жалбоподателя като цяло изглежда липсват доказателства. Те добавиха: „Твърденията на жалбоподателя, че приносът със собствен капитал от съответните предприятия е бил по-малък от този, посочен в заявленията също предполагат, че тези предприятия са обвинени в злоупотреба с държавни помощи. Това повдига и въпроси във връзка с правната сигурност на предприятията, участвали в проектите Turborouter. Затова и тези претенции на жалбоподателя трябва да бъдат категорично подкрепени с доказателства.“

5.1.2. Мнения на Норвежкия съвет за научни изследвания

В писмо, приложено към горепосоченото писмо от Министерството на администрацията и реформата, Норвежкият съвет за научни изследвания (наричан по-нататък RCN) изрази мнение относно Решение № 60/06/COL на Надзорния орган. RCN посочи, че е изпратил на Надзорния орган цялата налична информация и искани разяснения, включително копия на цялата проектна документация за четирите проекта, свързани с разработката на Turborouter, подпомогната със средства от RCN. Според RCN, на срещите и кореспонденцията до и включително писмото от норвежките власти от 20 юни 2003 г., единственият дискусионен въпрос е била правилната квалификация на проектите според Насоките за помощите за изследователска и развойна дейност.

Що се отнася до описанието на проектите, RCN посочи, че таблиците, дадени в описанието на финансирането на проектите в Решение № 60/06/COL на Надзорния орган не отговарят напълно на дадените в текста цифри. сумите, отпуснати от RCN за проектите, са били на две части. Една част от средствата от RCN са били в действителност частни средства от Норвежката асоциация на корабособствениците, докато останалата част са били публични средства. Таблицата по-долу, която е същата като представената на Надзорния орган в писмото от 11 април 2003 г., описва тази ситуация. Относно проект 138811 AlgOpt, таблицата в Решение № 60/06/COL представя цифрите така, както те са били в началото на проекта. По време на реализацията проектът е бил допълнително финансиран със 100 000 норвежки крони, от които 25 000 са били отпуснати от RCN.

Таблица 1

Проекти, подпомогнати от RCN, включващи разработката на Turborouter

	Проект 40049		Проект 144265		Проект 138811		Проект 144214
	Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката		Shiplog II		AlgOpt		Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването
	1 000 крони	%	1 000 крони	%	1 000 крони	%	1 000 крони	%
Собствени средства	4 500	43	800	13	625	61	1 950	28
Други частни средства	0	0	3 250	52	75	7	2 750	39
Други публични средства	0	0	0	0	0	0	0	0
Програма MARITIM на RCN	6 000	57	2 150	35	325	32	2 300	33
От които от NSA	1 380	13	750	12	120	12	805	12
От които публични	4 620	44	1 400	23	205	20	1 495	21
Общо средства	10 500	100	6 200	100	1 025	100	7 000	100
Персонал и непреки	8 700	83	800	13	545	53	4 100	59
Закупуване на изследователски и развойни дейности	600	6	2 150	35	380	37	2 900	41
Оборудване	450	4	100	2	0	0	0	0
Други разходи за дейността	750	7	3 150	51	100	10	0	0
Общо разходи	10 500	100	6 200	100	1 025	100	7 000	100
Партньор по договора	„Маринтек“		UECC		„Белтшип Мениджмънт“ АД		„Белтшип Мениджмънт“ АД
Участници	NTNU		„Маринтек“		„Маринтек“		„Маринтек“
			„R.S. Плату Шипброкърс“				„Ивер Шипс“ АД
			„Ивер Шипс“ АД				„Шипнет“ АД
			„ЛогИт“ АД				„Лейкон Сълюшънс“ АД
			„Лорентсен и Стемоко“ АД
			„Аструп Феарнлейс“ АД
			„DFDS Толпоуст Глоуб“
			„Шипнет“ АД
			„Валениус Вилхелмсен“
			Данни от „СИНТЕФ Теле ог“
Срок на проекта	Ян. 1996—дек. 1998		Ян. 2001—дек. 2002		Ян. 2000—окт. 2000		Ян. 2001—дек. 2002

Що се отнася до мнението на Надзорния орган в Решение № 60/06/COL, че RCN изглежда не са контролирали как собствените средства на бенефициерите са били разпределени в различните дейности и дали те са били ефективно усвоени, RCN счита, че в предходната си кореспонденция с Надзорния орган (17) са описали как са били контролирани допустимите разходи преди да бъде изплатена помощта на контрагента и как са били усвоени различните суми.

Що се отнася до квалификацията на проектите 138811 AlgOpt, 144265 Shiplog II и 144214 „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“, RCN заявиха отново, че и трите проекта са били квалифицирани като предконкурентна разработка, базирана на внимателна оценка на приложенията на проекта съгласно процедурите на RCN и насоките за оценка на проекти. Тези процедури и насоки са въведени, за да гарантират, че помощта, отпусната по схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ отговаря на принципите, заложени в глава 14 на Насоките за държавните помощи.

RCN обясниха, че съществува вътрешна система за осигуряване на качеството на техните дейности. Тази система се нарича „DOKSY“ (DOKSY). „DOKSY“ включва широка документация на насоките, процедурите и практиките, които се следват в RCN. Един от тези документи са насоките за определяне интензитета на помощта за избраните проекти. Този вътрешен документ, DOKSY-5-6-1-4-IE, наречен „Støtteandel etter EØS-bestemmelser“ (интензитети на помощта съгласно правилата за ЕИП) отговаря на насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност. Документът използва дефиниции и съответните интензитети на помощите съгласно дефиницията за различните етапи в изследователската и развойна дейност в Насоките на Надзорния орган. Оценката и квалифицирането на всички проекти, получили помощ от RCN, се базира на насоките в „DOKSY“.

След 1999 г. освен по DOKSY 5-6-1-4-IE, всички проекти са били оценявани с помощта на компютърна система „Provis“. Provis е описана в „DOKSY“ № -6-1-2-EE „Prosjektvurdering i Provis“. В Provis всеки проект се оценява по единадесет различни аспекта. Най-важните аспекти, свързани с квалификацията на изследователските категории, са аспект № 3 „Съдържание на изследването“ и аспект № 9 „Допълващ характер“. За всеки от аспектите има няколко критерия или характеристики, които се прилагат, за да се характеризира до каква степен проектът отговаря на аспектите.

В описанието на упътването за оценка на аспект № 3 в „DOKSY“ № 5-6-1-2-IE се подчертава, че „Съдържанието на изследването показва до каква степен проектът създава нови знания“. Този критерий е пряко свързан с описанието на научните изследвания за промишлеността в насоките за изследователска и развойна дейност, където изискването е дейността да е „насочена към придобиването на нови знания“.

В упътването за оценка на аспект № 9 в „DOKSY“ № 5-6-1-2-IE описанието е: „Допълнителният характер показва до каква степен помощта от Съвета за научни изследвания ще активизира усилията, действията, резултатите и ефекта, които не биха били постигнати, ако не се отпусне помощта.“ Този критерий е свързан с насоките за изследователска и развойна дейност, точка 14.7, Насърчителен ефект на помощите за изследователска и развойна дейност.

На тази основа RCN посочиха, че след като бе направена внимателна оценка на проектите съгласно процедурите и насоките на RCN за оценка на проекти, не би трябвало да се поставя под въпрос дали са били правилно квалифицирани. След представянето на жалбата и началото на предварителното разследване от страна на Надзорния орган RCN преразгледаха тези проекти и въпреки всичко се върнаха към първоначалното си мнение.

„На срещата на 22 май 2003 г. в Брюксел бе обсъдена квалификацията на някои дейности в два от проектите, № 40049 и № 144214. В писмото от 20 юни 2003 г., което беше отговор на тази среща, ние защитавахме тезата, че основната позиция на RCN е била, че, като минимум, всички дейности в проект № 144214 могат най-малкото да бъдат квалифицирани като научни изследвания за промишлеността, а всички дейности по проект № 144214 могат най-малкото да бъдат квалифицирани като предконкурентна разработка. Затова и сме демонстрирали пред Надзорния орган, че общият размер на отпуснатата за проектите помощ е бил в рамките на допустимия лимит на средно претеглената стойност, определена в Глава 14.5.2; параграф 5 от Насоките за изследователска и развойна дейност. Това е случаят, дори и когато оспорваните дейности не са подпомогнати, както е при проект № 144214. Подобни съображения и изчисления могат да се направят за проектите 138811 и 144265. В този контекст бихме желали също така да посочим факта, че и трите проекта 138811, 144214 и 144265 са включвали ефективно сътрудничество между фирмите и публичните изследователски организации (в този случай „Маринтек“). Съгласно точка 14.5.3, параграф 5, буква б) от Насоките за изследователска и развойна дейност, тези дейности, квалифицирани като предконкурентна разработка, могат да бъдат избрани за интензитет на помощта от 35 %. Надзорният орган е изразил и съмненията си относно финансирането на проектите и интензитетите на помощите. По отношение на малката разлика между цифрите, отразени по проект 138811 AlgOpt в таблица 1 и 2 на стр. 17 от Решение № 60/06/COL, тя е обяснена в раздел 1.3.; точка а) по-горе. Точните цифри, включващи приноса на Норвежката асоциация на корабособствениците са дадени в таблицата в този раздел на това писмо.“

В случая на проект 144265 Shiplog II, по отношение на забележката на Надзорния орган, че отпуснатата от RCN помощ е била равна на сумата, необходима за закупуването на изследователски и развойни дейности, RCN представиха аргумента, че това не предполага, че инвестираните в Shiplog II частни средства не са били използвани за дейности за изследователска и развойна дейност: „В проекти, предназначени за промишлеността, които могат да се прилагат от частни предприятия, обикновено насърчаваме сътрудничеството между частните предприятия и публичните организации за изследователска и развойна дейност. За да улесним това сътрудничество, при някои търгове за предназначени за промишлеността проекти можем да посочим, че заявлението ще бъде оценено положително, ако външните покупки на изследователска и развойна дейност от изследователски институции (институти или университети) са поне равни на отпуснатата от RCN помощ. Целта на този подход е да се осигурят стимули за по-големи инвестиции от страна на частния сектор за закупуването на изследователска и развойна дейност от изследователски институции. Това е причината отпуснатите от RCN средства да съответстват точно на сумата, необходима за закупуването на изследователски и развойни услуги в редица проекти.“

В своето Решение № 60/06/COL Надзорният орган посочи, че може да се оспори дали този подход на RCN е накарал бенефициерите да включат нормалните си разходи за дейността в разходите за изследователска и развойна дейност. Затова и е поставила въпроса дали цифрите за общите разходи по проекта са били раздути, очевидно за да се получи по-голямо публично финансиране. По мнението на RCN, не е разбираемо как подходът на RCN със структура на включени в нея стимули за насърчаване покупката на изследователски и развойни дейности може да доведе до такива резултати.

В своето писмо до Надзорния орган от 31 януари 2005 г., RCN разясни стандартната процедура за документиране на разходите по проекта, валидна по времето на тези проекти: „За съответните проекти контрагентът е поискал три пъти годишно да се представя доклад за искане на разходите (regnskapsrapport), в който да се посочват подробно разходите на проекта, включително проверка на ангажираните лица (поименно), броя на отработените от всяко лице часове и стойността за всеки час работа, начислена за проекта. Докладът се подписва от лицето, отговарящо за проекта. В края на годината годишните сметки също се проверяват и подписват от експерт-счетоводител. Този счетоводител е външен за контрагента. Плащането на RCN става след одобрението на представените сметки.“

RCN информираха Надзорния орган, че са били в контакт с Обединените европейски автомобилни превозвачи (UECC) и „Йебсен“ (правоприемник на „Белтшип Мениджмънт“) и са поискали допълнителна документация за свързаните с тези проекти разходи. Писмото от „Йебсенс“ от 17 март 2006 г. и писмото от UECC от 29 март 2006 г. са били изпратени на Надзорния орган. Докладите за искане на разходите за проект 144265 Shiplog II, включен в писмото от UECC, включва подписани декларации за разходите от другите участващи партньори. Предприятията не са имали обща система за документиране на отработените часове, което означава, че отработените по проектите часове са били документирани само в изпращаните до RCN доклади за искане на разходите три пъти в годината. Не съществува друга документация. По мнението на RCN, това означава, че разходите за проектите трябва да се оценяват чрез наличните доклади за искане на разходите.

Накрая RCN посочиха, че тези доклади отговарят на техните процедури за отчитане и че бенефициерите са изпълнили всички свои задължения по договорите за отпускане на помощите. По мнението на RCN, „ако няма ясно доказателство за противното, няма причина да се счита, че е налице каквато и да е злоупотреба с помощта.“

5.2. Мнения относно мненията на другите страни

С писмо на Министерството на държавната администрация и реформата от 8 януари 2007 г. (казус № 405517), с което се препраща писмото от Министерството на образованието и изследванията от 5 януари 2007 г. норвежките власти представиха забележките си относно мненията на другите страни.

По мнението на норвежките власти, мненията относно проекта OPTIMAR не предоставят информация за четирите проекта, които са предмет на Решение № 60/06/COL на Надзорния орган: „Въпреки, че не е посочено изрично, изглежда, че другата страна е на мнение, че е отпусната незаконна държавна помощ в подкрепа на основен изследователски проект, наречен „Оптимизация в морския транспорт и логистиката, OPTIMAR“. Ние сме на мнение, че това не е така. В подкрепа на проекта OPTIMAR, Норвежкият университет по наука и технология (NTNU) в Трондхайм получава финансиране от RCN по проект № 1666S6. Индустриалните партньори, участващи в четирите първоначални проекта не участват в основния изследователски проект.“

Що се отнася до твърдението на другата страна, че Turborouter не се използва от никоя от получилите финансиране предприятия, RCN е на мнение, че дори и да е така, това не е аргумент за каквото и да било незаконно използване на държавната помощ в случая на четирите проекта, за които се отнася Решение № 60/06/COL на Надзорния орган. Една от най-типичните черти на изследователска и развойна дейност е, че при нея съществува риск. Понякога резултатите от изследванията могат да се използват в дейности или търговски продукти или услуги, а в други случаи не могат.

II. ОЦЕНКА

1. Наличие на държавна помощ

1.1. Държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

Затова, за да може една мярка да се счита за държавна помощ, тя трябва да представлява селективно предимство в полза на определени предприятия, да е отпусната от държавните ресурси, да нарушава конкуренцията и да засяга търговския обмен между договарящите страни по Споразумението за ЕИП.

Надзорният орган вече стигна до заключението, че отпуснатите от RCN помощи за проектите, свързани с разработването на разглежданата софтуерна програма Turborouter представляват държавна помощ в оценката й в Решение № 60/06/COL. В този аспект се посочва точка II.2 на същото решение. Тази оценка не трябва да се оспорва от другата страна или норвежките власти. Затова Надзорният орган поддържа мнението си, че отпуснатите средства представляват държавна помощ.

1.2. Действаща правна рамка

В Решение № 60/06/COL за откриването на официална процедура по разследване на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от RCN във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter, Надзорния орган обясни подробно каква би била действащата правна рамка за оценката на проучваните четири проекта. С цел по-нататъшното разбиране на оценката, Надзорния орган описва накратко по-долу правната ситуация (18).

Четирите проекта, оценявани в това решение са получили помощ за изследователска и развойна дейност в рамките на програмите за изследователска и развойна дейност за промишлеността (brukerstyrte forskningsprogrammer, казус № 93-183). Тази програма вече е била въведена преди 1994 г. С Решение № 217/94/COL от декември 1994 г. Надзорният орган е оценил програмата и е предложил целесъобразни мерки, за да изиска отпускането на помощта да стане съгласно принципите, залегнали в глава 14 на Насоките за държавните помощи.

Приемането от страна на норвежките власти на предлаганите целесъобразни мерки предполага, че след това всяка помощ, отпусната по програмата за изследователска и развойна дейност за промишлеността, трябва да съответства на правилата за това, действащи по времето, когато Надзорният орган е приел Решение № 217/94/COL, т.е., Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. (19).

1.3. Оценката на проектите въз основа на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“

Откривайки официалното разследване с Решение № 60/06/COL, Надзорният орган взе предвид, че четирите проекта са получили помощ за изследователска и развойна дейност в рамките на програмата за изследователска и развойна дейност за промишлеността. Тази програма вече е била въведена преди 1994 г. След приемането на новите насоки за изследователска и развойна дейност през 1994 г. всяка помощ, отпускана по тази схема, трябва да отговаря на новите правила. Следователно Надзорният орган счете, че по дефиниция всяка помощ, отпусната по схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, която не отговаря на разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г., излиза извън предмета на нейното приложение. Следователно, мярката би представлявала нова отделна помощ и като такава трябва да бъде нотифицирана отделно пред Надзорния орган.

По-нататък Надзорният орган ще оцени дали прилагането на схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ към четирите конкретни проекта, идентифицирани като свързани с разработването на софтуерната програма Turborouter е било направено в съответствие с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП въз основа на разпоредбите от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г.

1.3.1. Проект 40049 — Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката (първата версия на софтуерната програма Turborouter)

Един от подпроектите, включени в проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката като научни изследвания за промишлеността“ е довел до разработването на първата версия на софтуерната програма Turborouter. RCN са квалифицирали целия проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката като научни изследвания за промишлеността“ като цяло.

Основните научни изследвания за прмишлеността са дефинирани в точка 14.1., параграф 2 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. като „оригинална теоретична и експериментална работа, чиято цел е да се постигне ново или по-добро разбиране на законите на науката и инженеринга така, че те да могат да се прилагат в промишления сектор или дейностите на дадено предприятие.“

Въпреки, че Turborouter се превърна в търговски програмен инструмент, Надзорният орган счита, че финансирането от RCN за подпроекта „Методи и аналитични инструменти за проектиране и експлоатация на интегрирани транспортни и логистични вериги“ от проект 40049, довел до разработването на първата компютърна програма Turborouter, касае фаза от изследователска и развойна дейност, която се квалифицира като изследователска и развойна дейност за промишлеността по смисъла на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Както Надзорният орган отбеляза в Решение № 60/06/COL, след като първата компютърна програма е била разработена през първата фаза на проекта в началото на 1996 г., то след това тя е била усъвършенствана и реализирана. Изглежда обаче, че отпускането на помощта за проект 40049, довело, наред с другото, до разработването на първата компютърна програма Turborouter, поради този факт не може да се счита във връзка с близостта до пазара, че е извън етапа на научните изследвания за промишлеността, както твърди RCN. Надзорният орган няма основания да поставя под въпрос оценката на RCN, че подпроектът „Методи и аналитични инструменти за проектиране и експлоатация на интегрирани транспортни и логистични вериги“ е постигнал ново или подобрено разбиране на законите на науката и инженеринга, приложими към промишления сектор, което представлява промишлено изследване по смисъла на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г.

Като промишлено изследване проект 40049 получи финансиране от RCN в размер, отговарящ на 43,8 % от разходите за проекта. Този интензитет е под максималния интензитет на помощта, позволен от Насоките, според които „размерът на помощта за базисни научни изследвания за промишлеността не може да бъде по-голям от 50 % от брутните разходи за проекта или програмата.“

За целите на изчисляването на интензитета на помощта от дейностите за изследователска и развойна дейност, раздел 14.5.1 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. предвиждат следните допустими разходи:

„—	разходи за персонал (изследователи, техници, друг помощен персонал), изчислени като сбор на общата сума, необходима за осъществяването на проекта;

—	други текущи разходи, изчислени по същия начин (себестойност на материали, консумативи и др.);

—	инструменти и оборудване, земя и сгради;

—	консултантски и еквивалентни услуги, включително закупуване на научни изследвания, технически знания, патенти и др;

—	допълнителни режийни разходи, понесени пряко в резултат на подпомагания проект или програма за изследователска и развойна дейност.“

Според представената от норвежките власти информация, разходите за проекта, взети предвид в определението за отпускането на помощта, отговарят на дефиницията за допустими разходи, съдържаща се в Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Раздел 3 на „Retningslinjer for Norges Forskningsråds behandling av brukerstyrte og næringsrettede prosjekter“ посочва разходите, които могат да се считат за допустими от RCN при оценката на отпусканата помощ за изследователска и развойна дейност за даден проект. Те включват разходи за персонала (заплати и социални осигуровки за персонала по изследователска и развойна дейност, т.е., изследователи, техници и асистенти, свързани с проекта и необходими за осъществяването му), закупуване на услуги по изследователска и развойна дейност (консултантски и еквивалентни услуги), оперативни разходи (включително разходи за материали и други оперативни разходи, понесени пряко за проекта и необходими за осъществяването му) и оборудване и инструменти, ако се използват само за изследователска и развойна дейност. Затова Надзорният орган счита, че описанието на допустимите разходи отговаря на дефиницията, съдържаща се в Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г.

Проектът е осъществен изключително от изследователския институт „Маринтек“ без участието или сътрудничество на частни предприятия на този етап от изследователските и развойни дейности.

Както вече беше посочено в решението за откриване на официална процедура по разследване съгласно Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. и съответно съгласно разпоредбите на схемата за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, не съществува писмено задължение за разпространяване на резултатите от изследванията. Затова, дори и твърденията на жалбоподателя, че резултатите от изследването не са били разпространени и че изследователският институт „Маринтек“ е получил права на собственост да продава програмата да са вярни, те не противоречат на разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност, действащи по времето, когато е отпусната помощта.

По тези причини Надзорният орган счита, че отпуснатата помощ за проект 40049 попада в схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, изменена въз основа на глава 14 на Насоките на Институцият за изследователска и развойна дейност от 1994 г. Следователно помощта е отпусната съгласно член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

1.3.2. Проектите, свързани с по-нататъшното използване на софтуерната програма Turborouter

1.3.2.1. Съмнения на Надзорния орган, изразени в Решение № 60/06/COL

През 2000 г. RCN са разрешиха да бъде отпусната помощ за изследователска и развойна дейност по три проекта, свързани с използването и по-нататъшното разработване на софтуерната програма Turborouter: проект 138811 „AlgOpt“, проект 144265 „Shiplog II“ и проект 144214 „Библиотека за оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“.

В Решение № 60/06/COL за откриване на официална процедура по разследване Надзорният орган изрази съмнения относно квалифицирането на проектите за изследователска и развойна дейност като предконкурентни изследвания и относно квалификацията на различните части от всеки проект по всяка категория на изследвания. Освен това, Надзорният орган постави въпроса дали са спазени интензитетите на помощите и дали финансирането на проектите е направено съгласно разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. и съответно с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Надзорният орган изрази съмнения дали финансовият принос на частните участници, особено този в натура, наистина отговаря на работните часове, свързани с разработката на проекта за изследователска и развойна дейност или напротив, те са покрили оперативните разходи на съответните предприятия.

1.3.2.2. Приложими разпоредби на Насоките за изследователска и развойна дейност:

RCN квалифицираха и трите проекта като предконкурентна развойна дейност. Точка 14.1., параграф 2 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. различава три категории научни изследвания: фундаментални, базисни за прмишлеността и приложни изследователски и развойни дейности. Приложните изследователски и развойни дейности отговарят на концепцията за предконкурентни изследвания, използвани след приемането на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1996 г. Съгласно тази разпоредба, приложното изследване „включва проучване или експериментална работа, основаваща се на резултатите от базисното промишлено изследване за получаване на нови знания с цел улесняване постигането на конкретни практически цели като създаването на нови продукти, производствени процеси или услуги. Нормално може да се каже, че то приключва със създаването на първия прототип.“ Разработката се счита, че включва „работа, основаваща се на приложното изследване, целящо да се създадат нови или съществено подобрени продукти, производствени процеси или услуги, които обаче не включват промишлено приложение или търговска експлоатация.“

Раздел 14.4 от Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. определя допустимите интензитети на помощта. „Интензитетът на помощта, който може да се приеме, се оценява от Надзорния орган на ЕАСТ за всеки отделен случай. При оценката се взема под внимание характерът на проекта или програмата, техническият и финансов риск, съображения по общата политика, свързани с конкурентоспособността на европейската промишленост, както и рискът от нарушаване на конкуренцията и въздействието върху търговския обмен между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. Една обща оценка на тези рискове кара Надзорния орган на ЕАСТ да счита, че базисните научни изследвания за промишлеността могат да кандидатстват за по-високи нива на финансиране от тези за приложните изследвания и развойните дейности, които са по-тясно свързани с пазарното приложение на резултатите от изследователска и развойна дейност и които, ако се добавят, могат по-лесно да доведат до нарушаване на конкуренцията и търговския обмен“. Вземайки тези фактори предвид, Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г. посочват, че размерът на помощта за базисни научни изследвания за прмишлеността не може да бъде по-голям от 50 % от брутните разходи на проекта и счита, че тъй като добавената дейност е по-близо до пазара, размерът на помощта трябва да бъде по-малък. Едва в Насоките за изследователска и развойна дейност от 1996 г. допустимият брутен интензитет на помощта за предконкурентни развойни дейности се определя на 25 % от допустимите разходи.

1.3.2.3. Оценка на това дали помощта е отпусната съгласно Насоките за изследователска и развойна дейност и дали има злоупотреба с нея

a) Квалификация като предконкурентна развойна дейност

Както бе посочено по-горе и подробно обяснено в Решение № 60/06/COL, Надзорният орган изрази съмнение относно квалификацията на проект 138811 „AlgOpt“, проект 144265 „Shiplog II“ и проект 144214 „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“ като предконкурентни развойни дейности.

В своето Решение № 60/06/COL, Надзорният орган изрази съмнения относно разликата между предконкурентната фаза на даден продукт и крайния търговски продукт по отношение на тези типове информационно-технологични проекти. Норвежките власти не са изяснили каква трябва да бъде тази разлика. Те обаче са наблегнали на факта, че квалификацията на проектите се е основавала на внимателна оценка на проектите съгласно процедурите и насоките на RCN за оценка на проекти. Според предоставената информация, тези насоки включват разпоредбите на Насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност.

RCN обясниха, че съществува вътрешна система за осигуряване на качеството на техните дейности, наречена „DOKSY“. „DOKSY“ включва широка документация на насоките, процедурите и практиките, които се следват в RCN. Един от тези документи са Насоките за определяне интензитета на помощта за избраните проекти. Този вътрешен документ, DOKSY-5-6-1-4-IE, наречен „Støtteandel etter EØS-bestemmelser“ (Интензитети на помощта съгласно правилата за ЕИП) отговаря на насоките на Надзорния орган за изследователска и развойна дейност. Документът използва дефиниции и съответните интензитети на помощите съгласно дефиницията за различните етапи в изследователската и развойна дейност в Насоките на Надзорния орган. Оценката и квалифицирането на всички проекти, получили помощ от RCN, се базира на насоките в „DOKSY“.

След 1999 г. освен по DOKSY 5-6-1-4-IE, всички проекти са били оценявани с помощта на компютърна система „Provis“, която е описана в „DOKSY“ № -6-1-2-EE „Prosjektvurdering i Provis“. Според разпоредбите на Provis всеки проект се оценява по единадесет различни аспекта (20). За всеки аспект, Provis предвижда прилагането на различни критерии или характеристики за определяне до каква степен проектът отговаря на аспектите. Един от най-важните аспекти, свързани с квалификацията на категориите изследвания, е съдържанието на изследването.

В описанието на упътването за оценка на аспект № 3 в „DOKSY“ № 5-6-1-2-IE се подчертава, че „Съдържанието на изследването показва до каква степен проектът създава нови знания“. Според предоставената от RCN информация, този критерий е пряко свързан с описанието на Насоките за изследователска и развойна дейност, където изискването е дейността да „цели придобиването на нови знания“.

RCN информираха Надзорния орган, че оценката на проектите е била извършена внимателно съгласно техните процедури и насоки за оценка на проекти, по-конкретно, на базата на изискванията, залегнали във вътрешните документи на Doksy и Provis и в съответствие с Насоките за изследователска и развойна дейност.

Въз основа на информацията, представена преди и по време на официалната процедура по разследване, Надзорният орган не бе в състояние да направи заключение дали е налице неправилно управление или неуспешна оценка на проектите. При липсата на такива убедителни доказателства и в светлината на гореописаните рутинни процедури и способността на работещия за RCN професионален персонал, Надзорният орган няма основание да направи заключението, че те са направили неправилна оценка на проектите като предконкурентно изследване.

б) Участие на предприятията на бенефициерите и интензитетите на помощта

Норвежките власти установиха цифрите относно финансирането на проектите, посочено по-горе в раздел 4.1.2 на това решение.

В своето Решение № 60/06/COL за откриване на официална процедура по разследване Надзорният орган изрази съмнения относно участието на предприятията, включени в изследователския проект. По нейно мнение, би било разумно да се приеме, че по-голямата част от работата би била извършена от собствения персонал на изследователския институт „Маринтек“, което по принцип предполага, че участието на персонала на участващите корабни компании като крайни потребители на софтуера най-вероятно би било свързано с дефинирането на техните нужди и/или до голяма степен, с изпитването. Затова Надзорният орган постави въпроса дали цифрите за общите разходи по проекта не са били раздути, очевидно за да се получи по-голямо финансиране.

Норвежките власти представиха на Надзорния орган копия на докладите за искане на разходите, които участващите предприятия е трябвало да подават в RCN три пъти годишно, съдържащи разходите за проекта, включително проверка на ангажираните лица (поименно), броя на отработените от всяко лице часове и стойността за всеки час работа, начислена за проекта. Според дадените от норвежките власти разяснения, тези доклади се подписват от отговарящото за проекта лице и се проверяват и подписват от експерт-счетоводител в края на годината. Надзорният орган няма основание да поставя под въпрос истинността на тези доклади въз основа, на които предприятията на бенефициерите са получили помощи за изследователска и развойна дейност.

Въпреки, че по принцип може да се изисква въвеждане на известен контрол по време на разработването на изследователските проекти, за да се проверява точността на тези доклади за разходите, Надзорният орган счита, че RCN са приложили правилно разпоредбите на Насоките за изследователска и развойна дейност от 1994 г., които не изискват извършването на допълнителни проверки.

1.4. Заключение

Въз основа на горната оценка Надзорният орган счита, че отпускането на помощта за горепосочените проекти за изследователска и развойна дейност е извършено в съответствие с разпоредбите на съществуващата схема за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, която отговаря на действащите Насоки за изследователска и развойна дейност. В хода на тази официална процедура по разследване Надзорният орган не успя да установи, че бенефициерите на помощта за изследователска и развойна дейност за проект 40049 „Стратегически дейности в морския транспорт и логистиката“, проект 138811 „AlgOpt“, проект 144265 „Shiplog II“ и проект 144214 „Библиотека на оптимизационни схеми за графиците в корабоплаването“ са използвали помощта в противоречие със схемата или с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

След като проектите получиха държавна помощ в рамките на схемата „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“, а не индивидуална помощ, не се налага оценка за съвместимостта на помощта отнсно евентуалното ѝ отпускане извън схемата,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Надзорният орган на ЕАСТ реши да прекрати официалната процедура по разследване съгласно член 1, параграф 2, от част I на Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд по отношение на помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработването на софтуерната програма Turborouter, тъй като тя е отпусната съгласно съществуващата схема за помощи „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ в съответствие с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП и Насоките за държавните помощи за изследователска и развойна дейност.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Кралство Норвегия.

Член 3

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 18 април 2007 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Bjørn T. GRYDELAND

Председател

Kurt JÄGER

Член на колегията

(1) Наричан по-нататък „Надзорният орган“.

(2) Наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“.

(3) Наричано по-нататък „Споразумението за надзор и съд“.

(4) Наричан по-нататък „Протокол 3“.

(5) Процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи, Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и оповестени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ 1994 L 231, притурки ЕИП 3.9.1994 г. № 32, наричани по-нататък „Насоките“.

(6) Публикуван в ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37 и в притурка ЕИП № 26 от 25.5.2006 г., стр. 1.

(7) ОВ C 258, 26.10.2006 г., стр. 42.

(8) По-подробна информация за кореспонденцията между Надзорния орган и норвежките власти е поместена в решението на Надзорния орган за откриване на официална процедура по разследване, Решение № 60/06/COL, публикувано в ОВ C 258, 26.10.2006 г., стр. 42 и притурка ЕИП № 53 от 26.10.2006 г., стр. 15.

(9) Виж бележка 7.

(10) Виж бележка 7.

(11) Следната информация е получена от брошурата „TurboRouter Vessel schedule optimizing software“, която може да се намери на уебсайта на „Маринтек“: http://www.marintek.no

(12) Информация, получена от уебсайта на „Маринтек“: http://www.marintek.no

(13) Информация, получена от уебсайта на „Маринтек“: http://www.marintek.no

(14) Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 217/94/COL от 1.12.1994 г. Схемите, включени в това решение, са: „Договори за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93—147) и „Публични договори за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93—182), отпуснати от SND, и „Проекти за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93—181) и „Програми за изследователска и развойна дейност за промишлеността“ (казус 93-183), отпуснати от RCN.

(15) Виж раздел II.1 на Решение № 60/06/COL, стр. 11 и сл.

(16) Виж http://www.iot.ntnu.no/optimar/

(17) В частност в писмото им от 31 януари 2005 г., страница 4.

(18) Повече информация може да се намери в Решение № 60/06/COL, раздел II.1, страница 11.

(19) През януари 1994 г. Надзорният орган е приел Решение № 4/94/COL за приемането и издаването на „Процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи“ (Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3). Глава 14 от него се занимава с помощта за изследователска и развойна дейност, която основно отговаря на рамката на Общността за държавните помощи за изследователска и развойна дейност. Това решение е публикувано в ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 до 84 и притурка ЕИП № 32 от 3.9.1994 г., страница 1.

(20) Насоките за оценка на проекти в Provis вземат под внимание различни аспекти: i) общото качество на проекта, ii) оценка на проекта въз основа на значими критерии като ниво на иновации, ниво и съдържание на изследванията, международна ориентация, делова стойност, социално-икономически ефект, риск, iii) ефекта от подкрепата, iv) уместността на програмата и за нивото на компетентност, както и v) избираемост.

18.9.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 249/35

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 155/07/COL

от 3 май 2007 г.

относно държавната помощ, предоставяна във връзка с член 3 от норвежкия закон за компенсация на данък добавена стойност (ДДС) (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (2) и по-специално членове от 61 до 63 от него и Протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3) и по-специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД член 1, параграф 2 от част I и член 4, параграф 4, член 6, член 7, параграф 5 и членове 10 и 14 на част II от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Насоките на Надзорния орган (4) относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД решението на Надзорния орган от 14 юли 2004 г. относно разпоредбите за изпълнение, посочени в член 27 на част II от Протокол 3 Споразумението за надзор и съд,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 225/06/COL на Надзорния орган от 19 юли 2006 г. за откриване на официална процедура по разследване в съответствие с член 3 от норвежкия закон за компенсация на данък добавена стойност (ДДС) (5),

КАТО ПРИЗОВА Норвегия и заинтересованите страни да представят своите коментари по отношение на това решение и като взе предвид коментарите на норвежките органи,

като има предвид, че:

I. ФАКТИ

1. Процедура

С писмо от 16 октомври 2003 г. Надзорният орган получи жалба, в която се твърдеше, че определен вид училища, които предоставят специализирани услуги на офшорния сектор като конкуренти на вносителя на жалбата, получават държавна помощ чрез прилагане на компенсация на данъка върху покупките, предвидена в член 3 от Закона за компенсация на данък добавена стойност (6). Общинските училища, предоставящи определени образователни услуги, освободени от прилагането на ДДС, които се конкурират с други предприятия, получават компенсация за ДДС, заплащан върху стоките и услугите, закупени във връзка с услугите, предоставяни от тези училища на търговска основа, а частните предприятия нямат право на такава компенсация. Писмото бе получено и регистрирано от Надзорния орган на 20 октомври 2003 г. (Док №. 03-7325 A).

След проведената кореспонденция (7) с писмо от 19 юли 2006 г. (Събитие № 363440) Надзорният орган информира норвежките власти, че е решил да открие официална процедура по разследване, предвидена съгласно член 4 на част II от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд във връзка с член 3 от норвежкия закон за компенсация на данък добавена стойност (ДДС) с Решение № 225/06/COL.

Норвежките органи представиха коментар към това решение с писмо от 18 септември 2006 г. (Събитие № 388922).

Решение № 225/06/COL на Надзорния орган беше публикувано в Официален вестник на ЕС, серия C 305 от 14 декември 2006 г. и в притурка № 62 за ЕИП към Официалния вестник от същата дата. Не бяха получени други коментари от трети страни след публикацията.

2. Законова рамка за ДДС и компенсация на ДДС в Норвегия

Законът за компенсация на ДДС влезе в сила на 1 януари 2004 г. с цел да се намали нарушаването на конкуренцията в резултат на Закона за ДДС.

ДДС е потребителски данък, който включва налагане на данък, напълно пропорционален на цената на доставката на стоки и услуги, независимо от броя на трансакциите, осъществявани в процеса на производство или дистрибуция преди етапа, на който данъкът се начислява на крайния потребител.

Като основно правило всяко лице, заето с търговия или бизнес дейност и подлежащо на регистрация по ДДС (наричано по-долу „данъчнозадължено лице“), изчислява и заплаща данък върху продажбите на стоки и услуги, включени в Закона за ДДС (8), и има право да приспада данъка върху стоките и услугите за употреба в дадено предприятие от данъка, начислен върху продажбите (9). По този начин системата за ДДС облага с данък всички доставки от данъчнозадължени лица при равни условия. Тази неутралност е една от основните характеристики на системата на ДДС.

Членове 5, 5а и 5б на глава I на Закона за ДДС освобождават определени трансакции от сферата на прилагане на този закон: продажби от определени институции, организации и др. (10), снабдяване и отдаване под наем на недвижимо имущество или права върху недвижимо имущество, доставка на определени услуги като здравни и свързани със здравето услуги, социални услуги, образователни услуги, финансови услуги, услуги, свързани с упражняването на публична власт, услуги под формата на право на посещение на театър, опера, балет, кино и циркови представления, изложби в галерии и музеи, лотарийни услуги, услуги, свързани със предлагане на храни в училищни и студентски столове и др. (11).

От горното следва, че всяко данъчнозадължено лице, извършващо доставка на стоки и услуги, които са освободени от Закона за ДДС, заплаща данък върху своите покупки на стоки и услуги, но не може да приспадне данъка върху покупките от своите данъчни задължения, тъй като при такива покупки данъчнозадълженото лице представлява краен потребител.

Последствието от освобождаването е, че доставчиците на освободени от данък стоки и услуги трябва да заплатят данък върху услугите и стоките, които закупуват като всеки краен потребител (без възможност да начислят данък на крайния потребител). Това логично следствие от освобождаването от ДДС обаче е създало нарушения на друго ниво. Публичните субекти като всяка интегрирана компания, която е освободена от данъци, ще имат стимул да ползват „собствени доставки“ (12), вместо да придобиват услуги или стоки на пазара. С цел да се създаде система без стимули за производство на стоки или услуги със собствени ресурси в сравнение с придобиването от външен източник, норвежките власти приеха Закона за компенсация на ДДС.

Член 2 от Закона за компенсация на ДДС съдържа изчерпателен списък на субектите, включени в него:

а)	Местните и регионалните власти, извършващи дейности на местно или регионално ниво, в които местният, областният или друг съвет съгласно Закона за местното управление (13) или съгласно друго законодателство за местно управление е върховният орган;

б)	Междуобщинските дружества, учредени съгласно Закона за местното управление или друго законодателство за местно управление;

в)	Частни предприятия или организации с нестопанска цел, доколкото предоставят здравни, образователни или социални услуги, които представляват законови задължения на местните или регионалните власти;

г)	Институции за дневни грижи, посочени в член 6 от Закона за дневните грижи (14);

д)	Съвместен енорийски съвет (Kirkelig fellesråd).

От член 3, разглеждан във връзка с член 4, параграф 2 от Закона за компенсация на ДДС, следва, че Норвегия компенсира данъка, заплатен от данъчнозадължените лица, обхванати от Закона за компенсация на ДДС, когато купуват стоки и услуги от други данъчнозадължени лица и когато нямат право да приспадат този данък върху покупките, тъй като са освободени от данък съгласно Закона за ДДС (15).

3. Съмнения на Надзорния орган, изразени в решението за откриване на официална процедура по разследване

В Решение № 225/06/COL за откриване на официална процедура по разследване по отношение на член 3 от Закона за компенсация на ДДС предварителното съображение на Надзорния орган беше, че компенсацията на данъка върху покупките съгласно член 3 от този закон е представлявала държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Надзорният орган прецени, че компенсацията, предоставена съгласно Закона за компенсация на ДДС, е отпусната от държавата чрез държавни ресурси от държавния бюджет. Според Надзорния орган за тази преценка няма значение дали разходът на държавата за компенсацията на централно ниво се балансира от намалените прехвърляния към местните и регионалните власти като такива.

Надзорният орган прецени също така, че тъй като норвежките власти компенсират данъка върху покупките на стоки и услуги за предприятия, които не подлежат на облагане с ДДС, но попадат под действието на член 2 от Закона за компенсация на ДДС, те предоставят на същите предприятия икономически преимущества.

При оценката на селективността Надзорният орган изрази съмнения относно това дали компенсацията на ДДС, която според него представлява селективна мярка по същество, би могла да бъде оправдана от същността и логиката на системата на ДДС, т.е. дали компенсацията изпълнява целите, заложени в самата система за ДДС, или преследва други цели, които не са предвидени в тази система. Според обясненията на норвежките власти целта на въвеждането на Закона за компенсация на ДДС е била да се улесни и насърчи избора на данъчнозадължените лица, обхванати от този закон, между собствените доставки и използването на външни доставчици на стоки и услуги, подлежащи на облагане с ДДС. Надзорният орган имаше съмнения дали може да се твърди, че тази цел е залегнала в същността и логиката на самата система за ДДС, която представлява данък върху потреблението. Според предварителното становище на Надзорния орган компенсацията на ДДС не е представлявала част от системата на ДДС, създадена през 1970 г. като такава, а е отделна мярка, въведена по-късно с цел да бъдат поправени някои недостатъци, породени от тази система.

Надзорният орган посочи, че освен коригирането на нарушаването на равнопоставеността при общинските придобивания компенсацията на ДДС е нарушила конкуренцията между предприятията, извършващи еднакви икономически дейности в секторите, освободени от облагане с ДДС.

Надзорният орган припомни, че по принцип бенефициерите от схемата за компенсация на ДДС могат да получават компенсация на ДДС върху направените покупки при условията на тази схема, независимо дали помощта, предоставяна на участниците в тези сектори, ще окаже влияние върху търговията. Някои от секторите, обхванати от Закона за компенсация на ДДС, са частично или изцяло отворени за конкуренция на ниво ЕИП. Ето защо помощта, предоставяна на предприятията в тези сектори, може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. Беше необходимо Надзорният орган да извърши оценка на тази схема като такава, а не на нейното прилагане към всеки отделен сектор, включен в нея. Въз основа на съдебната практика Надзорният орган достигна до предварителното заключение, че като обща схема на национално ниво Законът за компенсация на ДДС е могъл да засегне търговията между договарящите се страни.

Накрая, Надзорният орган изрази съмнение, че компенсацията на данъка върху покупките би могла да се счита за съвместима с правилата на Споразумението за ЕИП по отношение на държавната помощ след прилагането на някои от изключенията, предвидени съгласно членове 61, параграф 2 и 3 от посоченото споразумение. Освен това, въпреки че помощта би могла да се разглежда като съвместима при някои обстоятелства, при дерогацията, предвидена в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, Надзорният орган изрази предварителното мнение, че тази разпоредба не оправдава съвместимостта на Закона за компенсация на ДДС като схема.

4. Коментари от страна на норвежките власти

В писмо от 18 септември 2006 г. (Събитие № 388922), норвежките власти представиха своите коментари относно решението на Надзорния орган да открие официална процедура по разследване. Коментарите бяха разпределени в три раздела:

4.1. Рамка на схемата за компенсация на ДДС

Норвежките власти смятат, че ДДС е общ данък, приложим по принцип към всички търговски дейности, включващи производството и разпространението на стоки и предоставянето на услуги. Начисленият върху разходите ДДС се възстановява единствено ако данъкоплатецът предоставя услуги, които подлежат на облагане с него. Съгласно настоящите правила за ДДС повечето от дейностите в общинския сектор не подлежат на облагане с ДДС:

„Общинската дейност като цяло е извън системата на ДДС. Основните общински дейности като здравни, образователни и социални услуги не подлежат на облагане с ДДС. Икономическите дейности, в които общините участват като „обществен орган“, са извън обхвата на ДДС. По този начин, начисленият на общините ДДС, отнасящ се до освободени от данъци или необлагаеми дейности, е разход, който не се възстановява. Той може да бъде считан за „скрит разход за ДДС“. Може да бъде разглеждан и като аномалия на системата на ДДС. Тъй като се предполага, че системата на ДДС се управлява от принципа на неутралност, третирането на общините по отношение на ДДС може да наруши конкуренцията. Поради факта, че общините не могат да изискат връщане на ДДС, платен върху покупки от частния сектор, това може да принуди обществените власти да се насочат към собствени доставки на услуги, подлежащи на облагане с ДДС, вместо да възлагат поръчки за това на частния сектор“.

Компенсирайки платения от общините данък върху покупката на всички стоки и услуги, норвежките власти твърдят, че целта на общата схема за компенсация на ДДС е да създаде равнопоставеност между собствените доставки и наемане на външни изпълнители.

„ДДС вече няма да засяга стимулите за общинските власти при избора им между „вътрешно“ предоставяне на услуги и закупуване на услуги, подлежащи на облагане с ДДС, от частните доставчици на услуги. […] Неутралността може да се счита следователно за целта на схемата за компенсация на ДДС.“

Норвежките власти потвърдиха становището, изразено в предварителната фаза на разследването, че схемата за компенсация на ДДС не е мярка с цел подпомагане на предприятията, попадащи в обхвата на член 2 от Закона за компенсация на ДДС. Причината за това изявление е, че при въвеждането на схемата за компенсация на ДДС през 2004 г. общинските придобивки в годишния фискален бюджет бяха намалени в съответствие с очаквания размер на компенсирания данък. Схемата за компенсация на ДДС следователно не оказва ефект върху приходите на правителството. По този начин системата може да бъде описана като самофинансираща се чрез разпределяне на разход за приспадане/компенсация за общините.

4.2. Държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

С писмото от 18 септември 2006 г., норвежките власти изразиха своето несъгласие с оценката на Надзорния орган, че Законът за компенсация на ДДС представлява държавна помощ по следните причини:

Норвежките власти са убедени, че е неправилно Законът за компенсация на ДДС да се счита за „преимущество“, което облекчава предприятията от разходи, които обикновено се поемат от техните бюджети. Тъй като самите общини финансират схемата за компенсация на ДДС чрез намаляване на общите субсидии, в действителност не се предоставят никакви икономически облекчения. Също така, схемата за компенсация на ДДС не предполага нито намаление на размера на данъка, нито отсрочване на данъка. Според норвежките власти следователно е неправилно да се сравнява схемата за компенсация на ДДС с мерки, които включват действително намаление на данъчната тежест на получателя.

Обхватът на Законът за компенсация на ДДС е определен положително по отношение на това, че единствено юридически лица, попадащи в обхвата на член 2 на закона, могат се възползват от компенсация на данък върху покупките.

Една селективна данъчна мярка може въпреки всичко да бъде оправдана посредством същността или общата схема на съответната данъчна система. Норвежките власти сметнаха, че като заявява, че връщането на ДДС не е част от системата на ДДС, Надзорният орган отхвърля техния аргумент, че тази компенсация може да се счита за съответстваща на същността и логиката на самата система на ДДС. Норвежките власти възразиха срещу този подход, като се позоваха на глава 17Б.3.1 и следващите глави от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган, където се разглеждат различни аспекти на диференциалните мерки. Те считат, че компенсацията на ДДС е оправдана от същността или общата схема на съответната данъчна система и се позовават на глава 17Б.3.4 от Насоките за държавна помощ „Прилагане на правилата за държавна помощ към мерки, свързани с пряко облагане на търговски субекти“. Фундаментален принцип на системата на ДДС е нейната неутралност и липса на дискриминация. Според норвежките власти неутралността може следователно да бъде разглеждана като присъща на самата система на ДДС. Неутралността, която е присъща на системата на ДДС, е същевременно и целта, заложена в схемата за компенсация на ДДС. Ето защо норвежките власти са уверени, че е справедливо схемата за компенсация на ДДС да се смята за съответстваща на същността и логиката на самата система на ДДС.

В допълнение към това те отбелязаха, че ако схемата за компенсация на ДДС престане да бъде прилагана, това отново ще доведе до нарушаване на конкуренцията поради системата на ДДС: „Фактът, че общините не могат да си възвърнат ДДС върху извършените покупки, би засегнал техните стимули при избора им между „вътрешно“ осигуряване на услуги и покупка на услуги, подлежащи на облагане с ДДС, от частни доставчици на услуги.“

Норвежките власти посочиха, че за да бъде намалено нарушаването на конкуренцията вследствие на системата на ДДС, така наречената комисия Rattsø е извършила оценка на няколко възможни мерки, преди да вземе решение, че схемата за компенсация на ДДС би била най-подходяща (16). Една от възможните мерки, разгледани от комисията, е да се разшири правото на общините да приспадат ДДС върху покупките. Друга възможна мярка е общините да се облагат с ДДС както в общия случай. Комисията Rattsø реши да не разширява правото на общините да приспадат ДДС върху покупките, тъй като тази мярка би довела до нарушаване на естеството на ДДС като общ данък. Също така бе взето предвид, че тази мярка би създала натиск от страна на други групи. Комисията Rattsø избра също да не подлага общините на ДДС както в общия случай. Освен другите фактори комисията изтъкна, че тъй като много от общинските услуги се извършват безплатно, липсва база за изчисление на ДДС.

„Както разширяването на правата на общините да извършват приспадане, така и облагането им с ДДС съгласно обичайната практика би представлявало решение в рамките на системата на ДДС. Мотивът на тези мерки, а именно намаляването на нарушаването на конкуренцията поради системата на ДДС, би бил абсолютно същият, както и този на схемата за компенсация на ДДС. В допълнение към това, от икономическа гледна точка няма разлика между схемата за компенсация и разширяването на правото на общините да приспадат ДДС върху покупките. Ето защо министерството смята, че само по себе си поставянето в рамка на схемата за компенсация на ДДС няма да доведе до никакви последствия.“

Норвежките власти изразиха критика спрямо оценката на Надзорния орган на критериите за „отражение върху търговията“.

„Чрез схемата за компенсация на ДДС общините основно си възвръщат данъка върху покупките на стоки и услуги, направени във връзка със задължителните си дейности. По закон общините са длъжни да предоставят определени услуги. Това се отнася по-специално за сферите на образованието, здравеопазването и социалните дейности. В здравния сектор например общините, наред с другите си задължения, са длъжни да осигуряват общопрактикуващи лекари, медицински сестри, акушерски услуги и сестрински грижи по домовете. В социалния сектор общините са длъжни да осигуряват практическа и икономическа подкрепа на бенефициерите, например социални домове“.

„Съгласно членове 2 и 3 от Закона за компенсация на ДДС, компенсация на ДДС може да бъде предоставена също на общини, които извършват незадължителни дейности. Освен специалното обучение, осъществявано от специализираните общински училища в окръзите, министерството няма информация за сфери, които попадат извън обхвата на системата на ДДС, при които да възниква въпросът дали ползващите компенсация на ДДС извършват своите услуги в конкуренция с други предприятия от ЕИП.“

Норвежките власти следователно са убедени, че в секторите извън обхвата на прилагане на Закона за ДДС, много малко предприятия, установени в съседните европейски държави, биха предоставяли услуги в конкуренция с норвежките предприятия, обхванати от Закона за компенсация на ДДС. Освен това, обстоятелства като физическа отдалеченост на доставчика на услуги, езикова бариера и други културни аспекти са от решаващо значение при избора на доставчик на услуги.

Норвежките власти сметнаха, че за да бъде извършена реална оценка на схемата за компенсация на ДДС по отношение на критериите, изложени в член 61, параграф 1 на Споразумението за ЕИП, би следвало да бъде взето предвид, че конкуренцията между норвежките предприятия и другите предприятия в ЕИП в сектори, освободени от прилагането на ДДС, е твърде минимална.

По тази причина норвежките власти са убедени, че не може да се счита, че компенсацията на ДДС, предоставена на предприятия в сектори, освободени от прилагането на ДДС, може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

4.3. Общи коментари

Норвежките власти посочиха като пример няколко държави - членки на ЕС, които са въвели схеми за връщане на разходите за ДДС върху необлагаеми или освободени от данъци дейности за местните власти. В Швеция, Дания, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство са създадени различни схеми, чрез които се връща ДДС на местните власти с цел да се елиминира нарушаването на избора, при който държавните органи трябва да решат дали да осигурят доставката на услуги вътрешно или чрез външни доставчици. Различни системи за връщане на ДДС със сходен характер са въведени също във Франция, Люксембург, Австрия и Португалия.

Норвежките власти цитираха също и бившия комисар господин Болкещайн. С писмо от 1 февруари 2000 г. до Мишел Ансен (Белгия), който е запитал Европейския парламент дали схемата за компенсация на ДДС в Обединеното кралство е в съответствие с шестата директива за ДДС. господин Болкещайн заяви, че една схема за компенсация на ДДС „не е в противоречие с шестата директива за ДДС“, тъй като „тя включва една чисто финансова операция между различни обществени органи и се управлява от съответната национална политика за финансиране на обществените органи“.

Господин Болкещайн споменава също „възможна схема, чрез която ирландското правителство предоставя субсидия на ирландски благотворителни организации в размер еквивалентен на ДДС, който не се приспада и който им е бил начислен“. Той отбелязва, че „предоставянето на държавни субсидии само по себе си не противоречи на законодателството за ДДС на Европейския съюз.“

Норвежките власти признаха, че никой от тези цитати не се отнася пряко до правилата за държавните помощи. Независимо от това, според тях от тези цитати следва, че схемите за компенсация на ДДС не са в противоречие с шестата директива за ДДС. Според тях, това показва, че схемите за компенсация на ДДС съответстват на същността и логиката на самата система на ДДС.

II. ОЦЕНКА

1. Наличие на държавна помощ

1.1. Увод

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

Надзорният орган би желал да направи предварителна забележка относно обхвата на текущата оценка. Настоящото решение не е насочено към решението на норвежките власти да освободят определени трансакции от обхвата на приложение на Закона за ДДС. То се отнася единствено до компенсацията на данъка върху покупките, плащан от определени лица, обхванати от Закона за компенсация на ДДС.

Освен това, Надзорният орган би желал също така да подчертае три забележки, които вече са направени в Решение № 225/06/COL:

Първо, като общо правило данъчната система на една държава-членка на ЕАСТ не попада в обхвата на Споразумението за ЕИП. Всяка държава-членка на ЕАСТ определя и прилага своя данъчна система съгласно избраната от нея политика. При все това прилагането на данъчна мярка като компенсацията на данъка върху покупките, предвидена в член 3 от Закона за компенсация на ДДС, може да има последствия, които да доведат до това тази мярка да попадне в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Според съдебната практика (17) член 61, параграф 1 не прави разлика между мерките за държавна интервенция в зависимост от техните причини или цели, а ги определя във връзка с техните последици.

Второ, въпросът дали спорната мярка представлява държавна помощ възниква единствено доколкото тя засяга някоя икономическа дейност, т.е. дейност, състояща се в предлагането на стоки и услуги на определен пазар (18). Една мярка представлява държавна помощ единствено ако облагодетелства предприятия. За целите на прилагането на правилата за конкуренция концепцията за предприятие включва субекти „заети с икономическа дейност независимо от правния статут на субекта и начина, по който той се финансира“( (19). Въпреки че някои от лицата, на които се възстановява данък върху покупките, не отговарят на условието да бъдат предприятие, фактът, че някои бенефициери по Закона за компенсация на ДДС са предприятия, представлява достатъчно основание за разглеждане на схемата като схема за държавна помощ (20).

Трето, помощта може да бъде предоставена както на публични предприятия, така и на частни (21). За да бъде едно публично предприятие разглеждано като получател на държавна помощ не е задължително да има юридическа правосубектност, различна от държавната. Фактът, че даден субект се управлява от публичното законодателство и представлява организация с нестопанска цел не означава непременно, че то не е „предприятие“ по смисъла на правилата за държавната помощ (22).

Четвърто, по отношение на общите коментари от норвежките власти относно съществуването на подобни схеми в Европейския съюз, Надзорният орган отбелязва, че тези системи могат да се различават от Закона за компенсация на ДДС и че е информирал Европейската комисия относно съображенията на норвежките власти. Освен това, съгласно съдебната практика „никое нарушение от страна на държава-членка на задължение по Договора във връзка със забраната, посочена в член 29, не може да бъде оправдано от факта, че други държави-членки извършват същото нарушение“ (23).

По-долу Надзорният орган ще даде оценка на това дали Законът за компенсация на ДДС като схема (24) отговаря на критериите, предвидени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, за да бъде считан за държавна помощ.

1.2. Държавни ресурси

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тази помощ трябва да бъде предоставена от държавата чрез държавните ресурси.

Компенсацията се предоставя от държавата пряко и следователно се отпуска от нея чрез държавни ресурси.

Норвежките власти твърдят, че схемата за компенсация на ДДС не е мярка за помощ, защото е самофинансираща се система. Според тях общините финансират самостоятелно схемата за компенсация на ДДС чрез намаляване от общите трансфери от държавния бюджет към общините. С въвеждането на схемата за компенсация на ДДС през 2004 г. кредитите за общините в годишния фискален бюджет бяха намалени в съответствие с очаквания размер на компенсирания данък върху покупките.

Надзорният орган счита, че за целите на държавните помощи не е от значение дали сумата на средствата, получавани от общините, е била намалена или не. По-важно е дали предприятията по смисъла на правилата за конкуренцията са получавали финансова подкрепа от държавата чрез държавни ресурси. Когато една община действа като предприятие, тя следва да бъде разглеждана отделно от общината като публичен орган за целите на държавните помощи. Дали разходът на държавата за компенсацията на централно ниво се уравновесява от намалените средства за местните и регионалните власти като такива не променя това заключение. Връщането на платения данък върху покупките се финансира от държавния бюджет и следователно представлява държавен ресурс.

Освен това според Надзорния орган намалението на държавните средства за някои от общините не винаги съответства точно на компенсацията на ДДС, която получават.

1.3. Икономическо преимущество

Финансова мярка, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси на определено предприятие, която го освобождава от разходите, обичайно заплащани от неговия собствен бюджет, представлява икономическо преимущество (25).

Норвежките власти твърдят, че схемата за компенсация на ДДС не представлява преимущество, тъй като тя не включва нито намаление на размера на данъка, нито отсрочване на данъка. Схемата за компенсация на ДДС не означава намаление на данъчната тежест за получателя.

Надзорният орган не споделя този подход. Според него норвежките власти не правят необходимата разлика между различните държавни сфери, т.е. в този случай държавата като данъчен орган, общините като държавни органи и общинските предприятия като отделни субекти за целите на държавната помощ.

За да бъде установено дали е предоставено икономическо преимущество, Надзорният орган трябва да прецени дали определена мярка освобождава нейните бенефициери от разходи, които те обикновено плащат в процеса на своята дейност. Данъкът върху покупките е оперативен разход, свързан с покупките при обичайния процес на икономическата дейност на предприятията, плащан обикновено от самото предприятие. Тъй като норвежките власти връщат данъка върху покупката на стоки и услуги, с който се облагат предприятията, обхванати от член 2 на Закона за компенсация на ДДС, те предоставят на същите предприятия икономическо преимущество. Тези предприятия получават преимущество, тъй като оперативните разходи, които трябва да понесат, са намалени в съответствие с размера на компенсирания данък върху покупките.

Законът за компенсация на ДДС следователно води до предоставянето на икономическо преимущество на бенефициерите по тази схема.

1.4. Селективност

Освен това, за да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката за помощ трябва да бъде селективна, като облагодетелства „определени предприятия или производството на определени стоки“.

В Решение № 225/06/COL Надзорният орган определи, че Законът за компенсация на ДДС представлява по същество селективна мярка. Обхватът на Закона за компенсация на ДДС е определен в положителен смисъл по отношение на това, че единствено данъчнозадължени лица, попадащи в член 2 от него, могат да бъдат компенсирани за данъка върху покупките. Преимуществото, предоставено по силата на Закона за компенсация на ДДС, на предприятия, на които се възстановява данъка върху покупките, предполага освобождаване от задължението, произтичащо от общата система на ДДС, приложима към всички купувачи на стоки и услуги.

Съдебната практика на Съда е установила, че дадена данъчна мярка може при все това да бъде оправдана от вътрешната логика на самата данъчна система, ако е в съответствие с нея (26). Всяка мярка, която предвижда частично или пълно освобождаване на фирми в определен сектор от разходите, произтичащи от обичайното прилагане на общата система, представлява държавна помощ, ако няма оправдание за такова освобождаване на базата на същността и логиката на общата система (27).

Надзорният орган ще оцени дали възстановяването на данъка върху покупките, предвидено в член 3 от Закона за компенсация на ДДС, отговаря на логиката на системата на ДДС. За да извърши тази оценка, Надзорният орган трябва да реши дали възстановяването на данъка върху покупките отговаря на целите, залегнали в самата система на ДДС, или преследва други цели, които не са предвидени в нея.

Основната цел на системата на ДДС е да облага с данък определени доставки на стоки и услуги. ДДС е косвен данък върху потреблението на стоки и услуги. Като правило ДДС се изчислява на всички етапи от веригата за доставка и върху вноса на стоки и услуги от чужбина. Крайният потребител плаща ДДС като част от покупната цена, без право да му бъде приспаднат данъкът.

Въпреки че по принцип всички стоки и услуги подлежат на облагане с ДДС, някои трансакции могат да бъдат освободени (и като последствие без кредит за данъка върху покупките), което означава, че такива доставки не са облагаеми.

Членове 5, 5а и 5б на глава I от норвежкия Закон за ДДС освобождава трансакции като доставка и отдаване под наем на недвижими имоти, доставка на здравни услуги и услуги, свързани със здравето, социални, образователни, финансови и други услуги. Доставчиците на тези стоки и услуги се третират като крайни потребители за целите на облагането с ДДС, тъй като трябва да заплатят данък върху покупките, без да имат право да изискват компенсация на данъка. Следствието от логиката на системата е това, че освободените от данък доставки на стоки и услуги и крайните потребители плащат данък върху покупките без възможност да го приспаднат.

Това логично последствие на системата на ДДС е предизвикало обаче нарушение на друго ниво, което норвежките власти са опитали да поправят чрез въвеждането на Закона за компенсация на ДДС. От това следва, че логиката на Закона за компенсация на ДДС е да балансира естествените и логични последствия на системата на ДДС при освобождаването от данък на определени доставки. Ето защо логиката на Закона за компенсация на ДДС не е да облага крайните потребители, както е при общата система на ДДС, а да облекчи определени групи крайни потребители, за да бъде избегнато нарушаването на конкуренцията между „вътрешните доставки“ и наемането на външни изпълнители за трансакции, подлежащи на облагане с ДДС.

Норвежките власти обясниха, че според член 1 от Закона за компенсация на ДДС целта на компенсацията на данъка върху покупките е да създаде равнопоставеност между собствените доставки и наемането на външни изпълнители за стоки и услуги, подлежащи на облагане с ДДС.

Надзорният орган смята, че да се предоставя компенсация за данък, платен върху покупките, по причини, различни от заложените в системата на ДДС, не е оправдано от целта на облагането на определена дейност, което е същността на тази система. Целта, преследвана от норвежките власти, за създаване на равнопоставеност между собствените доставки и наемането на външни изпълнители от страна на публичните субекти за стоки и услуги, подлежащи на облагане с ДДС, следва да бъде определена като похвална, но не може да се каже, че се вписва в същността и логиката на самата система на ДДС. В този смисъл Надзорният орган се позовава по-конкретно на съдебната практика от делото Heiser (28), според която единствено фактът, че една мярка има похвална цел, не е достатъчен, за да не бъде тя класифицирана като помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не прави разлика между мерките за държавна намеса в зависимост от техните причини или цели, а ги определя по отношение на техните последици (29).

Надзорният орган не пренебрегва факта, че целта, преследвана от норвежките власти с въвеждането на Закона за компенсация на ДДС, е била да се създаде неутралност за публичната администрация при доставките на стоки и услуги, подлежащи на облагане с ДДС. Тази неутралност не може да се бърка с неутралността, присъща на системата на ДДС.

Тъй като целта на създаването на равнопоставеност между собствените доставки и наемането на външни изпълнители за доставки на стоки и услуги за обществените органи не съответства на логиката на системата на ДДС, тази цел би могла да бъде взета предвид единствено при оценката на съвместимостта на въпросната мярка.

Поради горепосочените причини Надзорният орган стига до заключението, че компенсацията на ДДС не може да бъде оправдана от същността и логиката на системата на ДДС. Следователно то представлява селективна мярка.

1.5. Нарушаване на конкуренцията

Една мярка попада в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП ако нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.

Единствено публичните и частните субекти, попадащи в обхвата на член 2 на Закона за компенсация на ДДС, се облагодетелстват от компенсация на данъка върху покупките. Независимо от това, когато тези субекти предоставят услуги, освободени от облагане с ДДС, в конкуренция с предприятия, попадащи извън обхвата на член 2 на същия закон, последните ще трябва да заплатят по-високи разходи върху покупките, въпреки че извършват подобни услуги. Въпреки че компенсацията на данъка върху покупките цели да намали нарушаването на равнопоставеността при общинските придобивания, тя е създала нарушаване на конкуренцията между държавните органи, извършващи икономически дейности, и частните предприятия, извършващи същите икономически дейности в сектори, освободени от облагане с ДДС. Съответно, в резултат на държавната намеса продуктите, предлагани от частните предприятия, ще бъдат по-скъпи при сходство на всички останали фактори. Така се създава нарушаване на конкуренцията. В области, където компенсация се предлага както на публични, така и частни предприятия, помощта ще представлява заплаха за нарушаване на конкуренцията между националните предприятия и другите предприятия от ЕИП, извършващи дейност на същия пазар.

Що се отнася до компенсацията, предоставяна на предприятия, произвеждащи стоки или предлагащи услуги, освободени от облагане с ДДС, Надзорният орган смята, че съществува нарушаване на конкуренцията между предприятията.

1.6. Отражение върху търговията

Една мярка за държавна помощ попада в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП единствено ако засяга търговията между договарящите се страни по същото споразумение.

В коментарите си относно Решение № 225/06/COL на Надзорния орган норвежките власти оспориха оценката му по отношение на отражението върху критерия на търговията, която според тях не се основава на правилно разбиране на ситуацията. От тяхна гледна точка, чрез схемата за компенсация на ДДС на общините се възстановява основно данъка, платен върху стоките и услугите, закупени за задължителните дейности, които извършват. Що се отнася до незадължителните услуги, които общините могат да извършват, според норвежките власти няма области, освободени от облагане с ДДС, в които получателите на компенсация на ДДС извършват своите услуги в конкуренция с други предприятия от ЕИП, освен конкретният вид училища, посочени от вносителя на жалбата. Норвежките власти смятат, че съществуват много малко предприятия, установени в съседни европейски държави, които се конкурират с норвежките предприятия, обхванати от Закона за компенсация на ДДС.

Надзорният орган потвърждава своята позиция, изложена в Решение № 225/06/COL относно оценката на отражението върху търговията. От Надзорния орган се изисква да проучи дали една схема за помощ може да засегне търговията в ЕИП, а не да определи нейното действително отражение (30). По принцип всички бенефициери по схемата за компенсация на ДДС могат да получават компенсация за ДДС върху данъка върху покупките при условията на схемата, независимо дали помощта за определен субект би имала отражение върху търговията. Съдебната практика на Съда на Европейските общности е установила, че „в случай на схема за помощ Комисията може да се ограничи до изследване на общите характеристики на въпросната схема, без да е необходимо да се разглежда всеки конкретен случай, в който тя се прилага“ (31). Съдът на ЕАСТ също е одобрил това тълкуване (32).

Критерият „отражение върху търговията“ традиционно се тълкува в смисъл, че една мярка в най-общия случай се счита за държавна помощ, ако тя може да окаже въздействие върху търговията между държавите от ЕИП (33). Дори ако норвежките власти са прави в своята преценка, че съвсем малък брой предприятия от ЕИП се конкурират с бенефициерите на Закона за компенсация на ДДС, мярката за помощ може въпреки това да има отражение върху търговията, тъй като нито броят на предприятията, нито броят на конкурентите има съществено значение за оценката на отражението върху търговията като критерий по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (34).

Предоставянето на държавна помощ на определено предприятие може да доведе до поддържане или увеличаване на вътрешните доставки и оттам се намаляват възможностите за другите предприятия да проникнат на пазара на съответните държави от ЕИП (35). Следователно същността на помощта не зависи от местния или регионалния характер на предоставяните услуги или от мащаба на обхвата на съответната дейност (36).

Не съществува праг или процентна бариера, под чието ниво да се счита, че търговията между договарящите се страни не е засегната (37). По-скоро обратно, според съдебната практика (38), когато държавна финансова помощ укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с другите предприятия, конкуриращите се във вътрешна за ЕИП търговия, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ.

С членове 5 и 5а на глава I от Закона за ДДС се освобождават определени трансакции от обхвата на приложение на същия закон. Освен това член 5б от закона предвижда, че доставката на определени услуги, сред които доставката на здравни услуги и услуги, свързани със здравето, социални, образователни и финансови услуги, услуги, свързани с упражняването на публична власт, услуги под формата на право на посещение на театрални, оперни, балетни, кино и циркови представления, изложби в галерии и музеи, лотарийни услуги, услуги, свързани с предлагането на храни в училищни и студентски столове и др., не попада в обхвата на закона. Следователно всички тези услуги са освободени от облагане с ДДС, но са обхванати по принцип от Закона за компенсация на ДДС (39). Някои от тези сектори, например финансовите услуги, услугите, свързани с предлагането на храни в училищата и студентските столове, някои зъболекарски услуги, някои образователни услуги, предоставяни срещу заплащане, някои услуги, свързани с киното, са частично или изцяло открити за конкуренция в ЕИП. По този начин помощта, предоставяна на предприятия в сектори, открити за конкуренцията, може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

По тези причини, а също и предвид съдебната практика на Съда, Надзорният орган смята, че Законът за компенсация на ДДС представлява обща национална схема за компенсация, която може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

1.7. Заключение

Въз основа на горепосочените причини Надзорният орган стига до заключението, че Законът за компенсация на ДДС представлява схема за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

2. Процедурни изисквания

Съгласно член 1, параграф 3 от Част I на Протокол 3 на Споразумението за надзор и съд „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Заинтересованата държава-членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато процедурата не доведе до постановяването на окончателно решение“.

Норвежките власти не са изпратили уведомление на Надзорния орган относно Закона за компенсация на ДДС преди неговото влизане в действие. Надзорният орган следователно стига до заключението, че норвежките власти не са спазили задълженията си съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд.

3. Съвместимост на помощта

Надзорният орган смята, че нито една от дерогациите, посочени в член 61, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, не може да бъде приложена към настоящия случай.

Що се отнася до прилагането на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, не може да се счита, че компенсацията на данъка върху покупките попада в член 61, параграф 3а от Споразумението за ЕИП, тъй никой от норвежките региони не отговаря на условията на тази разпоредба, която изисква наличието на необичайно нисък стандарт на живот или на сериозно ниво на безработица. Тази компенсация не подпомага осъществяването на значим проект от общ европейски интерес или преодоляването на сериозно сътресение на икономиката на дадена държава, както се изисква от член 61, параграф 3, точка б от Споразумението за ЕИП, за да е налице съвместимост.

По отношение на член 61, параграф 3, точка в от Споразумението за ЕИП, помощта може да се счита за съвместима със Споразумението, ако улеснява развитието на някои икономически дейности или на някои икономически области, при положение че не влошава условията на търговския обмен до степен, която противоречи на общия интерес. Настоящата схема за отпускане на помощ не улеснява развитието на определени икономически дейности или области, а има за цел, както заявиха норвежките власти, установяване на равнопоставеност за стоките и услугите, подлежащи на облагане с ДДС между „вътрешните“ доставки и наемането на външни изпълнители за услуги в общините.

Надзорният орган счита, че намаляването на оперативните разходи на едно предприятие като данъка върху покупките представлява оперативна помощ. Този вид помощ е забранена по принцип. Надзорният орган следователно счита, че Законът за компенсация на ДДС представлява схема за помощ, която не може да бъде приета за съвместима с правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП в настоящия си вид.

Независимо от това, Надзорният орган припомня, че както е посочено по-горе, въпросът дали мярката представлява държавна помощ възниква единствено по отношение на определена икономическа дейност, т.е. предлагане на стоки и услуги на определен пазар. За настоящия случай това означава, че доколкото бенефициерите по схемата изпълняват задачи на публична администрация или законови задължения, които не представляват икономическа дейност, оценката на държавната помощ, включваща оценката на съвместимост на мярката, не е приложима към тях.

Освен това, съгласно член 59, параграф 2, от Споразумението за ЕИП, правилата за държавна помощ не са приложими към предприятия, на които е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес, доколкото прилагането на такива правила би възпрепятствало изпълнението на определени техни функции, както и за да не бъде засегната търговията по начин, който противоречи на интересите на договарящите се страни по Споразумението.

Като цяло на държавите е предоставена значителна свобода при определянето на услугите, които биха могли да бъдат класифицирани като услуги от общ икономически интерес. В това отношение задача на Надзорния орган е да гарантира, че няма видима грешка при определянето на услугите от общ икономически интерес. При настоящите обстоятелства Надзорният орган не може да прецени в подробности дали всички доставчици в секторите, освободени от облагане с ДДС, които са облагодетелствани от възстановяването на данъка върху покупките, т.е., които са обхванати от схемата за помощ, отговарят на условията, заложени в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Надзорният орган може да се ограничи единствено до това да посочи, че в случай на изпълнение на тези условия възстановяването на ДДС върху покупките на определено предприятие или конкретна група от предприятия би могло да се счита за съвместима държавна помощ по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Законът за компенсация на ДДС не е ограничен по този начин.

На 28 ноември 2005 г. Европейската комисия прие решение за прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО към държавната помощ под формата на компенсация за обществени услуги, предоставена на някои предприятия, на които е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес (40). Това решение бе включено в Споразумението за ЕИП през юли 2006 г. (41).

Според това решение (42) болниците и заведенията за социално настаняване, които изпълняват функции, включващи услуги от общ икономически интерес, имат специфични характеристики, които трябва да бъдат взети предвид. Интензитетът на нарушаване на конкуренцията в тези сектори на този етап на развитие на вътрешния пазар не е непременно пропорционален на нивото на оборота и компенсацията. Следователно болниците, предоставящи медицински грижи, включително, където е приложимо, услуги на спешна медицинска помощ и услуги на помощен медицински персонал, свързани пряко с основните дейности, особено в сферата на изследванията, както и заведенията за социално настаняване, предоставящи подслон на граждани в неравностойно положение или на социално необлагодетелствани групи, които поради ограничения, свързани с платежоспособността си, не могат да получат жилища при пазарни условия, са освободени от изискването за уведомление.

При все това, възстановяването на данък върху покупките на предприятие по отношение на онази част от извършваните от него икономическите дейности, които не са част от това задължение за обществени услуги, не влиза в обхвата на това изключение. Съгласно извършената по-горе оценка тази схема за възстановяване представлява държавна помощ и не може да се смята за съвместима с правилата на Споразумението за ЕИП. В този контекст може да бъде направена препратка към някои от въпросните сектори на дейност, т.е. към секторите, освободени от прилагането на ДДС и по отношение на които е ясно от съществуващата практика на Европейската комисия, на Надзорния орган или на съществуващото съдебна практика, че дейността представлява икономическа дейност, извършвана в условия на конкуренция с други субекти. Такъв е по-конкретно случаят със зъболекарите (43) или неотложната помощ с линейки (44).

Освен това, някои от получателите на помощ съгласно схемата за компенсация на ДДС могат да бъдат облагодетелствани и от други облекчения като помощ de minimis, прилагане на разпоредбите на регламентите за групово освобождаване като регламента за групово освобождаване на МСП и др.

Независимо от това, схемата в настоящата си форма не е насочена единствено към задълженията за обществени услуги или някои от горепосочените видове освобождаване. Законът за компенсация на ДДС има широко приложение и замисъл. Той не съдържа необходимите критерии, които биха гарантирали изпълнението на тези форми на освобождаване. Следователно схемата не може да се счита за съвместима с правилата за държавната помощ на Споразумението за ЕИП.

4. Заключение

Надзорният орган смята, че норвежките власти неправомерно са приложили Закона за компенсация на ДДС в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Възстановяването на данъка върху покупките, предвидено съгласно този закон в настоящата му форма, не е съвместимо с функционирането на Споразумението за ЕИП поради причините, изложени по-горе.

Съгласно член 14 от част II на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, в случаи на счетена за несъвместима незаконна помощ Надзорният орган по правило нарежда на съответната държава от ЕАСТ да изиска обратно помощта, предоставена на получателя.

Според Надзорния орган никакъв общ принцип не изключва възстановяване на получената помощ в настоящия случай. Според установената съдебна практика премахването на незаконна помощ посредством възстановяване е логичното последствие от констатацията, че помощта е незаконна. Следователно връщането на неправомерно предоставена държавна помощ с цел възстановяване на съществуващото положение не може по принцип да бъде разглеждано като несъразмерно с целите на Споразумението за ЕИП по отношение на държавната помощ. Чрез връщането на помощта получателят губи преимуществото, което е имал над своите конкуренти на пазара, а положението отпреди плащането на помощта е възстановено (45). От тази функция на връщане на помощта следва също, че като общо правило, освен при изключителни обстоятелства, Надзорният орган няма да превиши границите на своите пълномощия, признати от съдебната практика на Съда, ако изиска от съответната държава от ЕАСТ да възстанови сумите, предоставени като незаконна помощ, тъй като в този случай той само възстановява предишното положение (46).

Освен това, предвид задължителния характер на надзора върху държавната помощ от страна на Надзорния орган съгласно Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, предприятията, на които е предоставена помощ, не могат да имат легитимно очакване, че помощта е законна, освен ако не е била предоставена в съответствие с процедурата, предвидена в разпоредбите на горепосочения протокол (47).

Изявленията на комисар Болкещайн, споменати от норвежките власти, се отнасят до съответствието на въпросните схеми с правилата на ДДС. Също така, господин Болкещайн отбелязва и следното условие в поне едно от изказванията си „при условие че се спазват правилата за държавна помощ“. По тази причина Надзорният орган смята, че тези изказвания не могат да обосноват нито едно легитимно очакване.

Освен това норвежките власти не се позовават на подобна схема за държавна помощ, одобрена от Европейската комисия или от Надзорния орган, на базата на която да бъдат обосновани легитимните очаквания по отношение на Закона за компенсация на ДДС.

По тези причини Надзорният орган смята, че в този случай няма изключителни обстоятелства, които биха довели до легитимни очаквания от страна на бенефициерите на помощта.

Възстановяването следва да включва сложна лихва в съответствие с член 14, параграф 2 на част II от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд и членове 9 и 11 от Решение № 195/04/COL на Надзорния орган от 14 юли 2004 г. (48)

Следователно, от норвежките власти се изисква да вземат необходимите мерки, за да възстановят всяка несъвместима помощ, предоставена на основание на член 3 от Закона за компенсация на ДДС, и да информират Надзорния орган за това в срок от два месеца.

Норвежките власти изменят Закона за компенсация на ДДС с незабавно влизане в сила, за да бъде изключено предоставянето на държавна помощ. В срок от два месеца те трябва да уведомят Надзорния орган относно предприетите необходими законодателни изменения,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ, предоставена във връзка със Закона за компенсация на ДДС, приложен от норвежките власти, не е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

Член 2

Норвегия изменя Закона за компенсация на ДДС с незабавно влизане в сила, за да бъде изключено предоставянето на държавна помощ

Член 3

Норвежките власти предприемат всички необходими мерки, за да възстановят от предприятията бенефициери помощта, посочена в член 1.

Член 4

Възстановяването се изпълнява без забавяне и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че позволяват незабавно и ефективно изпълнение на решението. Помощта, която трябва да бъде възстановена, включва лихва и сложна лихва, начислени от датата, на която помощта е била на разположение на бенефициера, до датата на нейното възстановяване. Лихвата се изчислява въз основа на членове 9 и 11 от Решение № 195/04/COL на Надзорния орган на ЕАСТ.

Член 5

Норвежките власти уведомяват Надзорния орган на ЕАСТ в срок от два месеца от уведомлението за настоящото решение относно мерките, предприети за съобразяване с него.

Член 6

Адресат на настоящото решение е Кралство Норвегия.

Член 7

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 3 май 2007 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Bjørn T. GRYDELAND

Председател

Kurt JÄGER

Член на колегията

(1) Наричан по-долу „Надзорният орган“.

(2) Наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“.

(3) Наричано по-долу „Споразумението за надзор и съд“.

(4) Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, одобрени и издадени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ 1994 L 231, притурка № 32 на ЕИП от 3.9.1994 г. Насоките бяха последно изменени на 7 февруари 2007 г. Наричани по-долу „Насоките за държавна помощ“.

(5) Публикувано в ОВ C 305 от 14.12.2006 г. и в притурка № 62 на ЕИП от 14.12.2006 г., стр. 1.

(6) Акт № 108 от 12 декември 2003 г. относно компенсацията на ДДС на местни и регионални органи (Lov om kompensasjon av merverdiavgift for kommuner, fylkeskommuner mv). По-долу наричан „Закон за компенсация на ДДС“.

(7) За повече подробности вж. Решение № 225/06/COL на Надзорния орган, публикувано в ОВ C 305, 14.12.2006 г.

(8) Член 10, параграф 1 от глава III от Закона за ДДС. Вж. също глава IV във връзка с глава I от Закона за ДДС.

(9) Член 21 от глава VI от Закона за ДДС.

(10) Прави се препратка към член 5 от Закона за ДДС, съгласно който продажбите от определени субекти като музеи, театри, асоциации с нестопанска цел и др., са освободени от облагане с ДДС. Член 5, параграф 2 от Закона за ДДС гласи, че Министерство на финансите има право на издава наредби, променящи обхвата и допълващи разпоредбите на първия подраздел, както и че има право да постановява, че търговските субекти, посочени в първия подраздел, член 1, точка е) изчисляват и плащат данък върху продажбите, ако освобождаването им води до значително нарушаване на конкуренцията по отношение на други регистрирани дружества, доставящи еквивалентни стоки и услуги.

(11) Вж. член 5б от Закона за ДДС.

(12) „Собствените доставки“ не се считат за трансакция, подлежаща на облагане с ДДС.

(13) Акт № 107 от 25 септември 1992 г. относно местното управление (Lov om kommuner og fylkeskommuner).

(14) Акт № 64 от 17 юни 2005 относно учрежденията за дневни грижи (Lov om barnehager).

(15) За по-подробно обяснение как функционира системата на ДДС в Норвегия се прави препратка към Раздел I.2 „Правна рамка на ДДС и компенсацията на ДДС в Норвегия“ в Решение № 225/06/COL, стр. 2.

(16) Norges Offentlige Utredinger (NOU) 2003: 3, Merverdiavgiften og kommunene, Konkurransevridninger mellom kommuner og private (по-долу наричан доклада Rattsø).

(17) Дело E-6/98 Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76, параграф 34; Съвместни дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil и Finnfjord, PIL и други и Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ [2005 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 121, параграф 76; Дело 173/73 Италия с/у Комисията [1974 г.] Сборник 709, параграф 13; и Дело C-241/94 Франция с/у Комисията [1996 г.] Сборник I-4551, параграф 20.

(18) Съвместни дела C-180/98 - C-184/98 Павлов и други [2000 г.] Сборник I-6451, параграф 75.

(19) Дело C-41/90 Höfner и Elser [1991 г.] ECR I-1979, параграф 21.

(20) Дело E-2/05 Надзорен орган на ЕАСТ с/у Исландия [2005 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 202, параграф 24.

(21) Дело C–387/92 Banco Exterior de España [1994 г.] Сборник I-877, параграф 11.

(22) Дело C-244/94 Fédération Française des Sociétés d'Assurance et a. [1995 г.] Сборник I-4013, параграф 21; и Дело 78/76 Steinike & Weinlig [1977 г.] Сборник 595, параграф 1.

(23) Дело 78/76 Steinike & Weinlig, цитирано по-горе, параграф 24, Дело T-214/95 Het Vlaamse Gewest с/у Комисията [1998 г.] Сборник II-717, параграф 54.

(24) Органът прецени в раздел II.2.1 на Решение № 225/06/COL, че Законът за връщане на ДДС представлява схема за помощ. Прави се препратка към тази оценка.

(25) Съвместни дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil и Finnfjord, PIL и други и Норвегия с/у Надзорния орган на ЕАСТ, цитирани по-горе, параграфи 76 и 78—79; Дело C-301/87 Франция с/у Комисията [1990 г.] Сборник I-307, параграф 41.

(26) Дело E-6/98 Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ, цитирано по-горе, параграф 38; Съвместни дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil и Finnfjord, PIL и други и Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ, цитирани по-горе, параграфи 84 и 85; Съвместни дела T-127/99, T-129/99 и T-148/99 Territorio Histórico de Alava et a с/у Комисията [2002 г.] Сборник II-1275, параграф 163, Дело C-143/99 Adria-Wien Pipeline [2001 г.] Сборник I-8365, параграф 42; Дело T-308/00 Salzgitter с/у Комисията [2004 г.] Сборник II-1933, параграф 42, Дело C-172/03 Wolfgang Heiser [2005 г.] Сборник I-1627, параграф 43.

(27) Дело E-6/98 Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на съда на ЕАСТ, стр. 76, параграф 38; Съвместни дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil и Finnfjord, PIL и други и Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ, цитирани по-горе, параграфи 76-89; Дело 173/73 Итали с/у /Комисията [1974 г.] Сборник 709, параграф 16.

(28) Дело C-172/03 Wolfgang Heiser, цитирано по-горе.

(29) Дело C-159/01 Нидерландия с/у Комисията [2004 г.] Сборник I-4461, параграф 51.

(30) Дело C-298/00 P Италия с/у Комисията [2004 г.] Сборник I-4087, параграф 49 и Дело C-372/97 Италия срещу Комисията [2004 г.] Сборник I-3679, параграф 44.

(31) Дело T-171/02 Regione autonoma della Sardegna с/у Комисията [2005 г.] Сборник II-2123, параграф 102; Дело 248/84 Германия с/у Комисията [1987 г.] Сборник 4013, параграф 18; Дело C-75/97 Белгия с/у Комисията [1999 г.] Сборник I-3671, параграф 48; и Дело C-278/00 Гърция с/у Комисията [2004 г.] Сборник I-3997, параграф 24.

(32) Дело E-6/98 Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ, цитирано по-горе, параграф 57 и Дело E-2/05 Надзорен орган на ЕАСТ с/у Исландия[2005 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 202, параграф 24.

(33) Съвместни дела T-298/97-T-312/97 e.a. Alzetta a.o. с/у Комисията [2000 г.] Сборник II-2319, параграфи 76—78.

(34) Дело C-71/04 Administración del Estado с/у Xunta de Galicia [2005 г.] Сборник I-7419, параграф 41; Дело C-280/00 Altmark Trans [2003 г.] Сборник I-7747, параграф 81; Съвместни дела C-34/01-C-38/01 Enirisorse [2003 г.] Сборник I-14243, параграф 28; Дело C-142/87 Белгия с/у Комисията („Tubemeuse“) [1990 г.] Сборник I-959, параграф 43; Съвместни дела C-278/92-C-280/92 Испания с/у Комисията [1994 г.] Сборник I-4103, параграф 42.

(35) Дело E-6/98 Норвегия с/у Надзорен орган на ЕАСТ, цитирано по-горе, параграф 59; Дело C-303/88 Италия с/у Комисията [1991 г.] Сборник I-1433, параграф 27; Съвместни дела C-278/92-C-280/92 Испания с/у Комисията [1994 г.] Сборник I-4103, параграф 40, Дело C-280/00 Altmark Trans, цитирано по-горе, параграф 78.

(36) Дело C-280/00 Altmark Trans, цитирано по-горе, параграф 77; Дело C-172/03 Wolfgang Heiser [2005 г.] Сборник I-1627, параграф 33; Дело C-71/04 Administración del Estado с/у Xunta de Galicia [2005 г.] Сборник I-7419, параграф 40.

(37) Дело C-280/00 Altmark Trans [2003 г.] Сборник I-7747, параграф 81, Дело C-172/03 Wolfgang Heiser [2005 г.] Сборник I-1627, параграф 32.

(38) Дело E 6/98 Норвегия/Надзорен орган на ЕАСТ, цитирано по-горе, параграф 59; Дело 730/79 Philip Morris/Комисия [1980] Сборник 2671, параграф 11.

(39) Член 4 от Закона за връщане на ДДС въвежда известно ограничение върху възможността за връщане.

(40) Публикувано в ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 67.

(41) Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, е включено в приложение XV към Споразумението за ЕИП като точка 1з с Решение № 91/2006 (ОВ №L 289, 19.10.2006 г., стр. 31 и притурка № 52 на ЕИП, 19.10.2006 г., стр. 24), влязло в сила на 8.7.2006 г.

(42) Точка 15.

(43) Дело C-172/03 Wolfgang Heiser, цитирано по-горе.

(44) Дело C-475/99, Firma Ambulanz Glöckner с/у Landkreis Südwestpfalz [2001 г.] Сборник I-8089.

(45) Дело C-350/93 Комисия с/у Италия [1995 г.] Сборник I-699, параграф 22.

(46) Дело C-75/97 Белгия с/у Комисията [1999 г.] Сборник I-3671, параграф 66 и Дело C-310/99 Италия с/у Комисията [2002 г.] Сборник I-2289, параграф 99.

(47) Дело C-169/95 Испания с/у Комисията [1997 г.] Сборник I-135, параграф 51.

(48) Публикувано в ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37 и в Притурка № 26 на ЕИП от 25.5.2006 г., стр. 1.

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 249

Издание на български език	Законодателство	Година 51 18 септември 2008 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
		Регламент (ЕО) № 902/2008 на Комисията от 17 септември 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	1
	*	Регламент (ЕО) № 903/2008 на Комисията от 17 септември 2008 година относно специалните условия за предоставяне на възстановявания при износ на някои продукти в сектора на свинското месо (кодифицирана версия)	3
	*	Регламент (ЕО) № 904/2008 на Комисията от 17 септември 2008 година за определяне на методите на анализ и други разпоредби с технически характер, необходими за прилагането на режима на износ на стоките, които не са предмет на приложение I към Договора (кодифицирана версия)	9
		Регламент (ЕО) № 905/2008 на Комисията от 17 септември 2008 година относно издаването на лицензии за внос на сурова тръстикова захар за целите на рафинирането, с произход от най-слабо развитите страни	12

	IV Други актове
	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 127/07/COL от 18 април 2007 година относно помощта за изследователска и развойна дейност, отпусната от Норвежкия съвет за научни изследвания във връзка с разработката на софтуерната програма Turborouter (Норвегия)	23
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 155/07/COL от 3 май 2007 г. относно държавната помощ, предоставяна във връзка с член 3 от норвежкия закон за компенсация на данък добавена стойност (ДДС) (Норвегия)	35

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MK	31,4
	TR	68,0
	ZZ	49,7
0707 00 05	EG	162,5
	MK	43,3
	TR	83,8
	ZZ	96,5
0709 90 70	TR	89,1
0709 90 70	ZZ	89,1
0805 50 10	AR	73,5
	TR	104,3
	UY	64,9
	ZA	89,3
	ZZ	83,0
0806 10 10	IL	248,7
	TR	130,8
	US	196,0
	ZZ	191,8
0808 10 80	AR	92,1
	AU	195,4
	BR	74,2
	CL	91,9
	CN	78,4
	NZ	111,1
	US	100,8
	ZA	83,4
	ZZ	103,4
0808 20 50	AR	76,1
	CN	93,6
	TR	128,9
	ZA	75,1
	ZZ	93,4
0809 30	TR	136,6
	US	150,7
	ZZ	143,7
0809 40 05	IL	132,0
	TR	85,4
	XS	62,1
	ZZ	93,2

Регламент (ЕИО) № 4056/87 на Комисията	(ОВ L 379, 31.12.1987 г., стр. 29)
Регламент (ЕО) № 202/98 на Комисията	(ОВ L 21, 28.1.1998 г., стp. 5)

	II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
	РЕШЕНИЯ
	Съвет
	2008/737/ЕО
*	Решение на Съвета от 15 септември 2008 година относно даване на разрешение на Италианската република да въведе мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност	13
	Комисия
	2008/738/ЕО
*	Решение на Комисията от 4 юни 2008 година относно схемата за държавна помощ, която Франция предвижда да въведе в полза на преработката и търговията с рибни продукти и продукти от аквакултури (Фонд за стратегически интервенции в хранително-вкусовата промишленост) (нотифицирано под номер C(2008) 2257) ( 1 )	15
	2008/739/ЕО
*	Решение на Комисията от 11 септември 2008 година относно финансово участие на Общността в полза на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) за дейности в областта на информацията относно болестите по животните	19
	2008/740/ЕО
*	Решение на Комисията от 12 септември 2008 година за признаване по принцип на пълнотата на досието, представено за подробна проверка с оглед на възможното включване на спинеторам в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер C(2008) 4965) ( 1 )	21

		Поправки
	*	Поправка към Решение 2008/649/ЕО на Комисията за приемането на гаранция, предложена във връзка с антидъмпинговата процедура относно вноса на разтвори на карбамид и амониев нитрат с произход от Русия (ОВ L 213, 8.8.2008 г.)	47


	*	Съобщение за читателите (Виж стр. 3 от корицата)	s3

Регламент (ЕИО) № 4056/87	Настоящият регламент
Членове 1—4	Членове 1—4
—	Член 5
Член 5	Член 6
—	Приложение I
—	Приложение II