11.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 243/1

11.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 243/3

(1)

Регламент (ЕО) № 2015/2006 на Съвета от 19 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности за 2007 г. и 2008 г. за общностните риболовни кораби за някои дълбоководни рибни запаси (3) определя квотите за 2007 г. и 2008 г.

(2)

Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,

11.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 243/5

(1)

Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 г.

(2)

Според получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,

11.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 243/7

(1)

С писмо, заведено на 11 август 2005 г., гръцките органи оповестиха планирания финансов принос на гръцката държава по програмата за ранно доброволно пенсиониране (наричана по-долу „ПДП“), предложена от ОТЕ за определени категории служители на дружеството.

(2)

С писмо от 23 септември 2005 г. Комисията поиска допълнителна информация относно оповестената мярка. След като поискаха и получиха съответното удължаване на срока, гръцките органи представиха допълнителната информация чрез писмо, заведено от Комисията на 9 ноември 2005 г. На 22 декември 2005 г. гръцките органи изпратиха още сведения в допълнение към гореспоменатия техен отговор.

(3)

С писмо от 8 февруари 2006 г. Комисията уведоми Гърция, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, относно споменатите мерки и поиска информация по определени въпроси.

(4)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите коментари.

(5)

На 3 май 2006 г. Гърция представи коментарите си, както и информацията, изискана с гореспоменатото решение. На 14 юли 2006 г., на 2 август 2006 г. и на 3, 5, 6 и 9 октомври 2006 г. беше представена и друга допълнителна информация.

(6)

На 31 юли 2006 г. Комисията получи коментари от една заинтересована страна, пожелала анонимност, които препрати на Гърция с цел да ѝ предостави възможност да вземе отношение по тях.

(7)

На 18 октомври 2006 г. Гърция изпрати своя отговор по коментарите, представени от гореспоменатата заинтересована страна. Със съгласието на Гърция Комисията препрати въпросния отговор на заинтересованата страна.

(8)

Телекомуникационната компания на Гърция (ОТЕ) е създадена през 1949 г. и е акционерно дружество, регистрирано на фондовата борса в Атина, на борсите в Ню Йорк (NYSE) и в Лондон (LSE).

(9)

До пълното либерализиране на гръцкия телекомуникационен пазар на 1 януари 2001 г. ОТЕ е изключителен доставчик на услуги за стационарна телефония и телекомуникационни мрежи в Гърция, включително на услуги за градски, междуградски и международни телекомуникации. Днес ОТЕ развива своята дейност в почти всички сфери на широкия пазар на електронни комуникации (стационарна и мобилна телефония, интернет, морска и сателитна комуникация) както като оператор на мрежи, така и като доставчик на услуги.

(10)

След пълното либерализиране на пазара през януари 2001 г. и последвалото навлизане на алтернативни оператори на електронни комуникации, делът на ОТЕ на пазара за (стационарна) гласова телефония спада поетапно от 94 % през 2002 г. на 73 % в края на 2005 г. (3). Успоредно с намаляването на пазарния дял, разширяващите се технологични тенденции, като изместването на стационарната от мобилната телефония, също довеждат до намаляване на основните приходи на ОТЕ от около 3,4 млрд. евро през 2001 г. на около 2,6 млрд. евро през 2005 г. Намаляването на приходите не е съпроводено от намаляване на функционалните разходи и през 2004 г. дружеството записва за пръв път в историята си нетна функционална загуба. Въпреки гореспоменатото, днес ОТЕ продължава да бъде главният доставчик на услуги за стационарна гласова телефония с почти монополна позиция като единствен оператор на мрежи за достъп на пазара за стационарна телефония (4).

(11)

В Гърция либерализацията на пазара на електронни комуникации от 1 януари 2001 г. не е съпътствана от пълна приватизация на ОТЕ. Към датата на нотификацията гръцката държава е притежавала 38 % от акционерния капитал на дружеството, докато останалата част от капитала е принадлежала на законни гръцки инвеститори (12 %), международни инвеститори (29 %), Hellenic Exchangeable Finance S.C.A. (11 %) и на публични инвеститори (10 %). През август 2005 г. с акт, касаещ конвертируеми облигации, Hellenic Exchangeable Finance продава на гръцката държава своя дял в ОТЕ, възлизащ на 11 %. На 7 септември 2005 г. гръцката държава продава дял от 10 % на ОТЕ, намалявайки участието си в него на 38,7 %.

(12)

Освен това, въпреки пълното либерализиране на пазара и частичното ѝ приватизиране, ОТЕ остава задължена да спазва законите и синдикалните договори, установени преди либерализирането. В резултат прилагането на законовата рамка за ОТЕ се отличава с някои особености в сравнение с общия законов режим, прилаган спрямо нейните конкуренти. По-конкретно: а) служителите в ОТЕ притежават de facto статут на държавни служители (5), и б) ОТЕ се натоварва с допълнителни трудови разходи, т.е. по-високи вноски за социални осигуровки за работодател и служител, по-високи заплати за служители с по-нисък ценз и високи суми за обезщетение в случай на пенсиониране. Основните разпоредби на трудовото законодателство, които се прилагат за ОТЕ, са посочени в съображения от 13 до 18.

(13)

Днес ОТЕ продължава да спазва определени специални закони и „колективни трудови договори“, приети преди либерализирането през 2001 г. и отклоняващи се от действащото трудово законодателство, прилагано от другите акционерни дружества в Гърция. По-конкретно, задълженията на ОТЕ към служителите се подчиняват на: а) гръцкото трудово законодателство, б) на „колективните трудови договори“, договорени между ОТЕ и синдикалния орган на служителите („ОМЕ-ОТЕ“), главно преди либерализирането на пазара, и в) на общия правилник за персонала (ОПП) на ОТЕ.

(14)

Трудовото законодателство, което се прилага от ОТЕ, притежава някои особености в сравнение с общия законов режим.

(15)

Първо, всички служители се ползват от de facto статут на държавни служители. Съгласно членове 2 и 17 от ОПП ОТЕ не може да прекрати едностранно трудов договор и по този начин да намали трудовия си персонал. Според гръцкия Закон № 2257/1994 разпоредбите на ОПП на ОТЕ имат същата обвързваща сила като всеки друг гръцки закон. Резултатът от това е, че статутът на трудово заетите в ОТЕ не може да бъде изменен без съгласието на последните и без приемане на съответното законодателство.

(16)

Второ, ОТЕ е длъжна да внася вноски за социално осигуряване на служители, назначени преди 31 декември 1992 г. (6), процентите за които надвишават процентите, определени от действащото трудово законодателство и законите за социално осигуряване. В ОТЕ вноските за работодател и служител възлизат съответно на 25 % и 11 %, докато вноските в частния сектор са съответно само 13,33 % и 6,67 %. За служителите, назначени след 1 януари 1993 г., вноските за социално осигуряване са подобни на тези в частния сектор.

(17)

Трето, действащият Общ правилник за персонала забранява повишаване на заплатите на основание, различно от формалните качества на служителя и стажа му в дружеството. Следователно ОТЕ не може да пристъпи към повишаване на заплатите на базата на производителност и/или постижения на своите служители. Въз основа на договори, подписани в миналото със синдикатите, новопостъпилите се назначават с по-високи първоначални заплати в сравнение с частния сектор, докато опитни служители, заемащи ръководни позиции, получават по-ниски възнаграждения.

(18)

Накрая, съгласно действащата законова рамка, ОТЕ трябва да изплаща по-високи еднократни суми на пенсиониращите се. При пенсиониране служителите в ОТЕ получават еднократно две суми: а) еднократна сума, определена от закона, равняваща се на 11,6 последно изплатени месечни брутни заплати, и б) друга еднократна сума, договорена между ОТЕ и синдикатите, възлизаща максимално на 20 100 EUR плюс 9 брутни месечни заплати (в сравнение с 9,6 заплати в частните предприятия).

(19)

Трудово заетите в ОТЕ са длъжни да се пенсионират, когато: а) навършат 35 години пълен трудов стаж, б) когато навършат 30 години пълен трудов стаж и са навършили 58 години, или в) когато навършат 62 години и имат изискваните по закон минимален брой години трудов стаж, т.е. 15 години или 4 500 работни дни. Тези, които имат право на пенсия, но не са навършили годините за задължително пенсиониране, могат да продължат да работят до навършване на тази възраст.

(20)

При пенсиониране трудово заетите в ОТЕ имат право на пенсия съгласно условията, предвидени в гръцкото законодателство за социално осигуряване, приложимо за редица специални пенсионни фондове, включително и за пенсионния фонд на ОТЕ. Това означава, че трудово заетите в ОТЕ имат право да получат пълна пенсия, т.е. 80 % от последната им заплата. Основната пенсия на трудово заетите в ОТЕ се изплаща от Фонда за осигуряване на персонала на ОТЕ (ФОП-ОТЕ) (7), който според държавното право е юридическо лице. Чрез програма за доброволно осигуряване, която се управлява от Фонда за подкрепа на персонала на ОТЕ, също юридическо лице, се предоставя една допълнителна максимална доброволна пенсия, равна на 20 % от последната заплата. Както основната (80 %), така и доброволната пенсия (20 %) са гарантирани от законодателството и следователно са задължителни за ОТЕ.

(21)

С цел да се осигури дългосрочна стабилност на дружеството и след проучване, извършено от консултантското дружество McKinsey, ОТЕ приема през май 2004 г. пакет от мерки за преструктуриране, чийто основен елемент е програмата за доброволно пенсиониране. Чрез програмата за доброволно пенсиониране ОТЕ цели намаляване на щатния си персонал и назначаване на нов с нужните качества, който няма повече да е със статут на държавни служители.

(22)

Днес ОТЕ осигурява работа на около 16 000 служители при режим на гарантирана трудова заетост. Проучването на McKinsey сочи, че ОТЕ би могла да функционира и да предлага същото ниво на услуги с 30 % по-малко служители. Освен това проучването подчертава нуждата от назначаване на квалифициран персонал с познания по информационни и нови технологии, маркетингови продажби, финансово-икономически и управленски въпроси. Средната възраст на персонала на ОТЕ (47 години) и фактът, че само малък процент от сегашния трудов персонал (19 %) притежава университетска диплома или диплома от висше учебно заведение, затруднява още повече гъвкавостта на ОТЕ по отношение на трудовите ресурси.

(23)

Отменянето на статута на държавен служител за сегашния персонал на ОТЕ, което би позволило на ОТЕ да намали своя персонал подобно на което и да било друго дружество, според гръцките органи би довело до сериозни юридически проблеми от конституционен характер и поради това бе отхвърлено като нереален избор. Предвид статута на държавни служители на трудово заетите в ОТЕ, както той е законово установен днес, всяко намаляване на персонала би било възможно само със съгласието на синдикатите (ОМЕ-ОТЕ). Така през февруари 2005 г. между ОТЕ и синдикатите в дружеството се договаря първо една програма за доброволно пенсиониране, която действа, при условие че правителството приеме съответно законодателство, с което ще придобие задължителна валидност. През май 2005 г. ОТЕ сключва успоредно „колективен трудов договор“ със синдикатите, на базата на който новите назначения няма да се покриват повече от статута на държавен служител.

(24)

Съответното законодателство е гласувано на 14 юли 2005 г. със Закон № 3371/2005, докато договорът за програмата за доброволно пенсиониране между ОТЕ и синдикалния орган на служителите е подписан на 20 юли 2005 г. Този договор предоставя необходимата законова рамка ОТЕ да предлага ранно пенсиониране на около 6 000 трудово заети, позволявайки същевременно назначаване на нов персонал от около 1 200 души, който да се подчинява на общото трудово законодателство, без статут на държавни служители.

(25)

От правото на ранно пенсиониране могат да се възползват служителите, които до 2012 г. ще са навършили възраст за задължително пенсиониране, т.е. възраст от 58 години с 30 години трудов стаж или 35 пълни години трудов стаж, или възраст 62 години и 15 години трудов стаж. На служителите, избрали ранно пенсиониране, ще бъдат признати останалите години трудов стаж („фиктивни години“) и въпросните служители ще имат право на пряко плащане на пенсии. Признаването на до 8 години фиктивен трудов стаж е базата за пресмятане на основните и доброволните пенсии, както и на двете еднократно платими пенсионни суми, една от ОТЕ и една от доброволния фонд.

(26)

Други трудово заети, които са близо до годината за пенсиониране и отговарят на общите условия за пълни пенсионни права, ще имат право само на една еднократна сума между 5 000 и 30 000 EUR (8).

(27)

Според гръцките органи условията на сегашната програма за доброволно пенсиониране трябва да са по-щедри от тези на подобни програми за ранно пенсиониране в миналото, за да се осигури нейното възможно най-голямо приемане от страна на служителите (9).

(28)

След сключването на договора между ОТЕ и синдиката за прилагане на програмата за доброволно пенсиониране, на 14 юли 2005 г. гръцкият парламент гласува Закон № 3371/2005. Член 74 от него узаконява валидността на програмата за доброволно пенсиониране и определя финансовия принос на държавата в тази програма.

(29)

По-конкретно, член 74 от закона предоставя възможност на щатните служители на ОТЕ, навършващи установената от закона възраст за пенсиониране до 31 декември 2012 г., да поискат незабавното си пенсиониране, като ще получават пенсията, която биха получили, ако бяха останали служители на ОТЕ до гореспоменатата дата. За тази цел на трудово заетите са признават фиктивни години стаж, необходими както за основната, така и за доброволната пенсия. С пенсионирането си служителят има право на незабавно изплащане на пенсията, изчислена по този начин.

(30)

Разходите, произтичащи от признаването на фиктивните години стаж, що се касае до общите пенсионни вноски на служителите и на работодателя, както и разходите, произтичащи от пенсиите, които ще се предоставят от ФОП-ОТЕ, се поемат от ОТЕ и от гръцките органи. Сумите за доброволните пенсии и за еднократните суми се поемат изцяло от ОТЕ.

(31)

Съгласно член 74, параграф 4, буква а) от Закон № 3371/2005 гръцките органи прехвърлят на ФОП-ОТЕ 4 % от акционерния капитал на ОТЕ. Стойността на приноса на гръцката държава в програмата за доброволно пенсиониране се изчислява, като се умножи общият брой на акциите (490 582 879) на ОТЕ по 4 % и по текущата борсова цена на акция на ОТЕ на фондовата борса в Атина. Въз основа на закона министърът на икономиката и финансите се упълномощава да подпише договорите за извършване на гореспоменатото прехвърляне и за определяне на правата на държавата във връзка с въпросните акции, включително правото на гръцката държава да изкупи повторно акциите, ако пожелае (call option), както и задължението да ги изкупи повторно, ако пенсионният фонд има нужда от пари в брой за финансиране на пенсии в рамките на програмата за доброволно пенсиониране (put option) на фиксираната им цена към датата на извънборсовото им прехвърляне. Мерките за прилагане и останалите подробности за упражняване на въпросните права още не са уточнени поради очакваната оценка на Комисията.

(32)

В уведомлението гръцките органи са уточнили, че стойността на програмата за доброволно пенсиониране на базата на очакваното пенсиониране на 6 000 служители би възлизала на около 1,5 млрд. евро, разпределени за период от седем години (т.е. от 2005 до 2012 г.), като съществената част от стойността се отнася за периода от 2005 до 2007 г. През 2005 г. очакваната стойност на програмата е изчислявана на около 500 млн. евро. По текущи цени стойността би възлизала на около 1,2 млрд. евро (10).

(33)

На 20 декември 2005 г. гръцките органи уведомиха Комисията, че общо 5 525 служители са подали молба в законно предвидения срок за присъединяването им към програмата за доброволно пенсиониране, процент, съответстващ на 90 % от първоначално планираното намаление на персонала. Независимо от факта, че точният брой не може да бъде известен, докато не бъде завършена пълната обработка и детайлна оценка на молбите, гръцките органи оценяват, че общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране ще възлезе на около 1,1 млрд. евро (или около 863 млн. евро при настоящата нетна стойност).

(34)

Както се споменава по-горе, участието на гръцката държава е под формата на прехвърляне на 4 % от акциите на дружеството, които притежава, на пенсионния фонд ФОП-ОТЕ.

(35)

На базата на цена на акция на ОТЕ към датата на публикуване на закона (14 юли 2005 г.) стойността на 4 % от акциите, които да бъдат прехвърлени от държавата на пенсионния фонд, е била около 315 млн. евро. Освен това, поради факта, че стойността на акциите ще бъде определена към датата на прехвърляне, приносът на гръцката държава може да е по-голям. Реално от юли 2005 г. цената на акция на ОТЕ се е покачила от около 16 ЕUR през юли 2005 г. на около 23 ЕUR в средата на януари 2006 г. и на около 22 ЕUR в началото на февруари 2007 г.

(36)

Гръцките органи смятат, че приносът на държавата в програмата за доброволно пенсиониране не представлява държавна помощ. Финансирайки програмата за доброволно пенсиониране, гръцката държава действа като частен инвеститор. По-нататък, държавният принос освобождава само частично ОТЕ от допълнителните разходи по програмата за доброволно пенсиониране в сравнение с по-малко струващи подобни програми, предложени по принцип въз основа на действащите закони и разпоредби. Като резултат държавният принос цели просто възстановяването на конкурентни условия на равнопоставеност и не води до нарушаване на конкуренцията.

(37)

По-конкретно гръцките органи са на мнение, че ОТЕ има по-малки възможности от своите конкуренти на наскоро отворения пазар на стационарна телефония. Поради статута на държавни служители, от който са се ползвали служителите на ОТЕ, компанията не е могло едностранно да уволни персонал, а е трябвало да прибегне до предложения за доброволно пенсиониране. За да бъде привлекателно едно такова предложение, ОТЕ е трябвало да предлага на служителите условия и предпоставки за доброволно пенсиониране, които да отразяват щатния им статут.

(38)

По-конкретно, очаква се приносът на държавата по програмата за доброволно пенсиониране да покрие частично само допълнителната стойност, произтичащи от два основни типа структурни недостатъци, които се дължат на наследството на ОТЕ като държавен монополист: а) законово гарантиран статут на държавен служител, който важи за трудово заетите в ОТЕ, и б) най-високите заплати (също установени според закона), които увеличават значително общата стойност на програмата. Така ОТЕ има по-малко възможности в сравнение с конкурентите си на наскоро отворения пазар за стационарна телефония. Следователно държавният принос може да се счита за сравним с неотдавнашния казус в този сектор, и по-конкретно с решението на Първоинстанционния съд по делото Combus  (11), според което освобождаването на едно дружество от държавния сектор поради структурни недостатъци в сравнение с конкурентите му от частния сектор, като тези, които се дължат на „привилегирован и скъпоструващ статут на служителите“, не представлява държавна помощ.

(39)

Гръцките органи предложиха двуетапно изчисляване с цел отделно пресмятане на: а) финансовите утежнения за ОТЕ от статута на държавна служба, и б) утежненията от по-високи заплати.

(40)

По-конкретно, финансовите утежнения за ОТЕ от статута на държавна служба се пресмятат чрез сравняване на стойността на предвиденото доброволно пенсиониране със стойността, която би произтекла за ОТЕ, ако е частно дружество и е можела да уволни персонала си, предлагайки предвиденото в закона минимално обезщетение при уволнение. Освен това, поради факта, че според гръцкото законодателство програмите за масови уволнения подлежат на предварително министерско разрешение (12), гръцките органи смятат, че едно частно дружество вероятно ще трябва да предложи по-щедри условия от минималното ниво, предвидено в закона, за осъществяване на обширна програма за доброволно пенсиониране. Така гръцките органи оценяват, че едно частно дружество ще предложи от 1,5 до 2,5 пъти повече облаги от предвидените в закона компенсационни плащания на уволнените, или средно двойно повече от предвидените в закона (13). В конкретния случай, поради щатна трудова заетост, допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране се изчислява на 269 млн. евро.

(41)

Впоследствие, сравнявайки стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ със стойността на една програма за доброволно пенсиониране на базата на заплатите в частния сектор, които са приблизително с една трета по-ниски от заплатите в ОТЕ, гръцките органи оценяват, че допълнителната тежест по заплатите за ОТЕ е 193 млн. евро, при сравняване на стойността за ОТЕ и двойната законова стойност за минималните компенсационни плащания към уволнените. На базата на споменатата допълнителна стойност, общо поради щатна трудова заетост и по-високи заплати, цялостното допълнително утежнение за ОТЕ възлиза на 462 млн. евро. Тази сума надвишава приноса на държавата, според оценката му към момента на нотификацията (около 315 млн. евро).

(42)

На 20 декември 2005 г. гръцките органи представиха на Комисията актуализирани изчисления на базата на окончателния брой служители, които са подали молба за присъединяване към програмата за доброволно пенсиониране. По въпроса за актуализираните изчисления гръцките органи поискаха от Комисията да вземе предвид също така и определена допълнителна стойност, която е произтекла поради неизбежни времеви забавяния във връзка с първоначално предвиденото започване на реализирането на програмата за доброволно пенсиониране („стойност преместване“) (14).

(43)

В решението си за започване на официално проучване Комисията изрази съмнения относно достоверността на гореспоменатите твърдения на гръцките органи поради причините, посочени по-долу:

(44)

Първо, Комисията изрази съмнения дали финансовият принос се предоставя в съответствие с принципите на частния инвеститор, след като никой друг инвеститор в дружеството не е допринесъл финансово в плана за ранно пенсиониране. По-нататък, от очакваното увеличение на стойността на дружеството ще се възползват поравно всички инвеститори, без гръцката държава да има печалба, пропорционална на приноса ѝ. Освен това гръцките органи не доказаха, че би могло да се очаква някаква разумна печалба от въпросния принос.

(45)

Второ, Комисията изрази съмнения дали финансовият принос на гръцкото правителство се е ограничавал до това да освободи ОТЕ от споменатата допълнителна стойност във връзка с други доставчици, които предлагат на служителите си програми за уволнение/ранно пенсиониране. По-конкретно, Комисията изрази съмнения дали единственият пример, който са представили гръцките органи, според който едно обикновено дружество ще предостави в рамките на програма за доброволно пенсиониране почти двоен размер на обезщетението, предвидено от закона за уволнения, би могъл да е представителен за определяне на обичайната стойност за едно дружество в случай на предложение по програма за ранно пенсиониране на 5 000—6 000 служители, които не са със специален статут на държавни служители.

(46)

По-нататък Комисията изрази своите опасения относно това, дали съществува риск финансовият принос на гръцката държава, който не е определен, а зависи от стойността на акциите на ОТЕ към деня на реалното прехвърляне, да надвиши споменатата допълнителна стойност за ОТЕ, изчислена по този начин.

(47)

Комисията сметна също така, че дори и да се приеме, че ОТЕ се натоварва с допълнителни тежести поради специалния статут на трудова заетост на служителите си, този факт не оправдава по необходимост приноса на държавата, тъй като ОТЕ може да се е възползвала и следователно да продължава да се възползва от облаги, които неутрализират евентуалните структурни недостатъци. Тези облаги може да произтичат от специалния статут на трудова заетост на служителите в ОТЕ, от специалната законова рамка за ОТЕ или от специалните показатели, които намаляват трудовите разходи на ОТЕ под нивата на трудовите разходи на дружествата, които се подчиняват на въпросните трудови закони. Беше посочено евентуално освобождаване на ОТЕ от вноски за безработица или пенсионни задължения в миналото.

(48)

Накрая Комисията се запита дали ОТЕ черпи облаги, произтичащи от предишната ѝ монополна позиция, компенсирайки по този начин недостатъците, произтичащи от допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране, особено що се касае до мрежата за стационарна телефония.

(49)

Забележки бяха направени от едно адвокатско дружество, което също така поиска анонимност, тъй като се намесва от името на други оператори по съдебен спор с ОТЕ. Основните доводи на адвокатското дружество могат да се обобщят, както следва:

(50)

Първо, приносът на гръцката държава не отговаря на изискванията на принципите на частния инвеститор, след като програмата за доброволно пенсиониране никога не е предлагана за одобрение от акционерите на ОТЕ. Също така гръцките органи не могат да докажат, че може да се очаква някаква разумна печалба от въпросния принос. Второ, изглежда, че държавата покрива всяка година част от липсите на фонда за социално осигуряване на ОТЕ, на ФОП-ОТЕ. Трето, във връзка с предишните монополни преимущества на ОТЕ, адвокатското дружество изразява мнение, че независимостта на националния регулаторен орган (НРО) се накърнява, тъй като неговият съвет се назначава от гръцките органи, т.е. от най-големия акционер в ОТЕ.

(51)

Според адвокатското дружество НРО не издава решения по дела относно споменатите нарушения на ОТЕ от страх да не накърни финансовото състояние на компанията. ОТЕ не подлежи на плащане на данък реклама (т.н. данък медии), който възлиза на 20 % от данък предоставяне на реклама и който плащат всички останали дружества, за да се рекламират в което и да било средство за реклама. Стойността на тази субсидия се оценява на 20 млн. евро годишно. Накрая, чрез контрола върху държавната мрежа за стационарна телефония ОТЕ е въвлечена в редица нарушаващи и противоречащи на конкуренцията действия на пазара на електронни комуникации, за които НРО не е наложил във всички случаи необходимите коригиращи мерки.

(52)

Съответно адвокатското дружество настоява помощта да се обвърже с определени условия, за да се решат горепосочените въпроси.

(53)

Гръцките органи изразиха повторно основния си аргумент, че подобно на решението Combus, приносът на държавата в стойността на програмата за доброволно пенсиониране не води до никакви финансови облаги за ОТЕ, първо, защото приносът не намалява нормалните тежести в бюджета на ОТЕ, които засягат трудовата заетост, и второ, понеже засяга изключително освобождаването на бивше държавно предприятие от един структурен недостатък. По-конкретно гръцките органи смятат, че статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ е голяма тежест за дружеството и структурна пречка за по-нататъшната му приватизация (15). В случай че приносът на държавата не може да се оправдае като компенсация за един структурен недостатък или да се сметне, че отговаря на изискванията на принципите на частния инвеститор, може въпреки това да се приеме, че въпросният принос е в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) от Договора на базата на принципите, произтичащи от решението EDF  (16), и онези, които се прилагат за трудновъзстановимите разходи в енергийния сектор (17).

(54)

В отговора си гръцките органи включиха определени доклади, съставени от независими експерти и използвани при: а) изчисляването и удостоверяването на общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране, по-конкретно KPMG провери финансовите резултати на ОТЕ за 2005 г. и удостовери общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране; б) изчисляването на стойността на щатната трудова заетост и на стойността на по-високите заплати на служителите в ОТЕ, използвайки подходящ индекс в Гърция (съответните проучвания са поели CRA International и Hay Group), и в) описанието на трудовата нормативна рамка в Гърция, която важи за частните предприятия въобще и конкретно за ОТЕ; специално проучване, представено от г-н Левантис, преподавател по трудово право в университета в Атина. Основната линия на аргументация на гръцките органи може да се обобщи по следния начин:

(55)

В отговор на съмненията на Комисията относно това, дали са могли да използват други средства за преструктуриране на ОТЕ, гръцките органи изтъкнаха, че гръцката Конституция предоставя изрична защита на трудовите права, произтичащи от колективни трудови договори. Следователно не би могла да се приложи принудителна програма за пенсиониране, която би била наложена от закон, с цел да се премахне статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ, тъй като това неминуемо би предизвикало подаване на многобройни искове на базата на конституционното и трудовото право и на правото за социално осигуряване, с резултат отмяна на целия опит за преструктуриране на персонала на ОТЕ (18).

(56)

В своя отговор гръцките органи увериха, че от 6 070 определени служители в крайна сметка ОТЕ е приела молби от 5 494 служители (91 % участие). Имащите право да участват в програмата за доброволно пенсиониране се разпределят по-долу в две подгрупи: а) 4 859 души, които ще бъдат облагодетелствани от признаването на фиктивни години — тази група се покрива от настоящата програма за доброволно пенсиониране, и б) 635 служители, които са близо до годините за пенсиониране (т.е. които са имали пълни пенсионни права, но не са били навършили възрастта за задължително пенсиониране), на които ще бъдат предоставени допълнителни пенсионни стимули, за да се оттеглят (19) — тази група се покрива от „редовната“ програма за доброволно пенсиониране.

(57)

Общата номинална стойност на програмата за доброволно пенсиониране бе проверена и потвърдена от KPMG, контрольорите на ОТЕ. Тази стойност бе проверена в рамките на контрола на финансовото състояние на ОТЕ за 2005 г. в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане (IFRS) (20). Част от стойността на програмата за доброволно пенсиониране, т.е. разходите за еднократни плащания по програмата за доброволно пенсиониране, бе изчислена от независимото консултантско дружество за административни услуги Prudential. Prudential изготви проучване, основано на аналогии, както е предвидено в член 74 от Закон № 3371/2005. Гръцките органи възложиха впоследствие съставянето на доклад на международната консултантска асоциация за управление Hay Group, която потвърди, че коефициент от 1,5 за законния пакет компенсационни плащания на уволнените е разумен индекс за изчисляването на пакета от обезщетения, който едно дружество би предложило при обичайни условия на служителите, за да се оттеглят от дружеството.

(58)

Въз основа на гореспоменатия доклад на Hay друго международно консултантско дружество по финансови и антитръстови въпроси — Charles River Associates International (CRA International), изготви окончателен доклад за допълнителните разходи на ОТЕ във връзка с останалите конкуренти от частния сектор, т.е. стойността за щатна трудова заетост и стойността за по-високи заплати.

(59)

Основните изводи от посочените по-горе отделни доклади могат да се обобщят по следния начин:

(60)

Според удостоверените отчети на ОТЕ за 2005 г. оценената обща стойност на програмата за доброволно пенсиониране, що се отнася до плащанията, възлиза на 1 161 827 920 EUR. Настоящата нетна стойност (ННС) на програмата за доброволно пенсиониране се оценява на 939 607 196 EUR (21). Тази сума е резултат от намаляването на номиналната стойност на програмата за доброволно пенсиониране с дисконтов процент от 3 %, който намалява номиналната сума с 67,7 млн. евро (22), и намаляване със сума в размер на 154,4 млн. евро за обезщетения, вече предвидени във финансовите отчети на ОТЕ за 2004 г. (1 161,8 – 67,7 – 154,4 = 939,6). В удостоверената ННС на програмата за доброволно пенсиониране (939,6 млн. евро) не се взимат предвид данъчните облекчения на ОТЕ на базата на данъчното облагане на предприятия (вж. по-долу доклада на CRA).

(61)

В доклада си Hay Group събира сведения от различни дружества в Гърция и в Европа, които са пристъпили към намаляване на персонала си през предишни години. Проучени са над 40 различни дружества, гръцка собственост или местни клонове на многонационални дружества. Докладът на Hay потвърждава хипотезите на гръцките органи от предишните им бележки, че: а) няма програма за ранно пенсиониране в Гърция или в Европа, подобна на програмата на ОТЕ (т.е. програма за доброволно пенсиониране, която да съдържа „структурни“ разходи като тези на ОТЕ — „щатност“ и високи основни заплати), и б) средните пакети за обезщетения в една обичайна програма за доброволно пенсиониране на едно частно дружество достигат реално до 1,5 пъти обезщетението, предвидено от закона, главно що се касае до възрастовата група на 51-годишните (23).

(62)

На базата на горепосочените проучвания CRA пресметна ННС на разходите, с които ще се натовари ОТЕ за общо 5 494 служители в резултат от прилагането на програмата за доброволно пенсиониране.

(63)

При изчисляването на ННС на програмата за доброволно пенсиониране ключов елемент беше използването на подходящ дисконтов процент. CRA признава, че основополагащ принцип на съвременното финансиране е, че дисконтовият процент, който се прилага за един финансов поток, трябва да отразява нивото на системен риск, който съществува във финансовия поток. Според CRA, специално на това се дължи използването на среднопретеглената цена на капитала (WACC) на дружеството, която се използва от икономистите в повечето случаи (24).

(64)

Все пак CRA е на мнение, че в конкретния случай делът на системната стойност в утежнението, което съпътства програмата за доброволно пенсиониране, варира от малък до незначителен. Това е така, понеже: а) движението на заплатите на служителите в ОТЕ следва една строга скала, която намалява несигурността откъм промени в заплатите с течение на времето, и б) всяка несигурност, която би могла да се появи, не е съпоставима с приходите на ОТЕ (годишното увеличение в скалата на заплатите не се съпоставя с целия финансов резултат на ОТЕ). Така според CRA най-подходящият дисконтов процент трябва да отразява резултата, който предоставят ценните книжа без риск. Вземайки като пример десетгодишните облигации в размер на 2,1 млрд. евро, обявени на търг от гръцките органи на 7 юни 2005 г. (годината на програмата за доброволно пенсиониране) със средна гарантирана доходност 3,41 %, и петгодишните облигации в размер на 1,68 млрд. евро, обявени на търг един месец по-късно със средна гарантирана доходност 2,71 %, CRA изчислява лихвения процент без риск за всички срочни действия на около 3 % (25).

(65)

На базата на тези допускания CRA оцени ННС на програмата за доброволно пенсиониране на 1 086,2 млн. евро. Обратно на изчисленията на KPMG (вж. съображение 60 по-горе), в изчисленията си CRA не взема предвид сумата от 154,4 млн. евро, която вече е предвидена от ОТЕ в отчетите за 2004 г., поради факта, че не зависи от счетоводните ограничения на един контрольор. По-нататък, поради факта, че на базата на гръцкото законодателство за дружествата всички плащания на ОТЕ по програмата за доброволно пенсиониране се приспадат данъчно, CRA оцени, че реалната ННС на програмата за доброволно пенсиониране след приспадане на данъците възлиза на 784,3 млн. евро (26).

(66)

На базата на горепосочената сума след данъчно облагане CRA пресметна разходите, които ОТЕ би направила, ако беше частно дружество. За тази цел CRA прие, че: а) според заключенията в доклада на Hay Group едно частно дружество при обичайни условия ще предложи пакет, равен на 1,5 пъти от законовия пакет за обезщетение при уволнения, и б) според данните от проучването на KPMG през 2004 г. за възнагражденията и обезщетенията в областта на високите технологии в Гърция, този процент би се прилагал при заплати с 33 % по-ниски от тези в ОТЕ. На базата на допускането, че ОТЕ ще трябва да предложи пакет, равен на 150 % от законовия пакет, но при заплати от частния сектор, т.е. с 33 % по-ниски от тези в ОТЕ, CRA стига до извода, че едно частно дружество, освен ОТЕ, за реализирането на програма за доброволно пенсиониране ще се натовари със сума, след отчисляване на данъците, възлизаща на 314,4 млн. евро.

(67)

Сравнявайки настоящата стойност след данъците (НС) на програмата за доброволно пенсиониране (784,3 млн. евро) със стойността, с която ОТЕ щеше да се натовари, ако беше частно дружество (314,4 млн. евро), CRA изчисли допълнителната стойност за изпълнение на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ на 469,9 млн. евро (27).

(68)

CRA изчисли също така допълнителната стойност за ОТЕ на базата на два алтернативни сценария. Първият сценарий се базира на по-висок дисконтов процент (7,8 %) въз основа на WACC на ОТЕ. Според този сценарий допълнителното натоварване се намалява на 390,4 млн. евро. Вторият сценарий предполага липса на данъчни облекчения. При него допълнителното натоварване се увеличава на 540,2 млн. евро в случай на прилагане на WACC на ОТЕ и на 643,4 млн. евро в случай на прилагане на дисконтов процент от 3 %.

(69)

На базата на проучване, извършено от професор Левантис от университета в Атина, гръцките органи подчертават, че ОТЕ не получава никакви трудови преимущества. По-конкретно гръцките органи уверяват, че ОТЕ не е освободена от плащането на вноски за безработица (28). Във всеки случай гръцките органи твърдят, че във връзка с решението Combus наличието на структурни преимущества не е било част от анализа на Съда, нито от оценката на Комисията относно съвместимостта на помощта, отпусната от Франция на EDF.

(70)

Що се касае до преимуществата, които ОТЕ може да спечели от предишната си монополна позиция, гръцките органи подчертаха, че пазарът на стационарна телефония е отворен напълно от 2001 г. и ОТЕ е била предмет на обширни регулации в съответствие с разпоредбите на действащата нормативна рамка за услуги и мрежи за електронна комуникация. Структурните мерки, наложени на ОТЕ от НРО, Гръцката комисия по телекомуникации и пощи (ГКТП), относно пазарите на стационарни мрежи, са довели до конкурентно навлизане на алтернативни доставчици и последваща загуба на пазарен дял за ОТЕ.

(71)

В отговора си гръцките органи се позоваха на изчисленията си на цената на акция на ОТЕ при фиксирането ѝ на 25 април 2006 г., т.е. 17,98 EUR. Така на 25 април 2006 г. стойността на 4 % от акциите на ОТЕ е възлизала на 353 млн. евро. Стойността на приноса на гръцката държава в програмата за доброволно пенсиониране на 25 април 2006 г. следователно е била 25 % по-ниска от сумата 469,9 млн. евро, съответстваща на допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране.

(72)

Въпреки това, поради факта, че цената на акциите на ОТЕ на фондовата борса в Атина варира, в случай че общата стойност на 4 % от акциите на ОТЕ надвиши допълнителната стойност, с която ОТЕ ще се натовари, Гърция изрично се задължава да измени член 74 от Закон № 3371/2005, ограничавайки по съответния начин финансовия принос на държавата.

(73)

Гръцките органи подчертават, че съгласно член 34 от Закон № 2190/1920 за акционерните дружества общото събрание не е компетентно да взима административни решения, а компетентен за взимането им е управителният съвет (член 9, буква г) от устава на ОТЕ). Програмата за доброволно пенсиониране е обсъдена и приета от управителния съвет и по-късно представена на институционалните инвеститори.

(74)

Гръцките органи твърдят, че бележките относно факта, че гръцката държава покрива годишно част от дефицита на ФОП-ОТЕ, се базират на погрешно схващане за системата на социално осигуряване в Гърция. Гръцките органи припомнят, че основният пенсионен фонд на служителите на ОТЕ, ФОП-ОТЕ, е независимо юридическо лице по държавното право, точно както и всички останали пенсионни фондове в Гърция. Има собствен управителен съвет, администрация, бюджет и финансови отдели. Почти всички съществуващи пенсионни фондове са самоуправляващи се организации с нестопанска цел по държавното право, независими от дружествата, в които работят служителите. Пенсионните права са права, постановени в гръцката конституция (член 25). Основната отличителна черта на системата на социално осигуряване в Гърция е нейният задължителен, държавен и универсален характер. Гръцкият пенсионен режим е система от вида „рay as you go“. Дефицитите на различните фондове по държавното право не се финансират от работодателите или от служителите, а от държавата, тъй като тя има конституционното задължение да гарантира пълното плащане на всички пенсии.

(75)

От 1994 до 2001 г. ОТЕ, въпреки че е дружество по частното право под контрола на държавата и напълно независимо от пенсионния фонд по държавното право ФОП-ОТЕ, е било задължено със специално законодателство и чрез колективни трудови договори да покрива дефицитите на ФОП-ОТЕ и да оперира с един вид механизми за социално осигуряване за сметка на държавата. Задължението на ОТЕ да покрива въпросните ad hoc дефицити на ФОП-ОТЕ е увеличило още повече разходите на компанията, различни от разходите за заплати, в сравнение с конкурентите и навлизащите на пазара и е съставлявало явно утежнение за дружеството.

(76)

Що се касае до споменатите преимущества на ОТЕ поради предишната му монополна позиция, гръцките органи подчертаха, че от 2001 г. гръцкият телекомуникационен пазар е отворен напълно и подлежи на превантивен регулаторен надзор от ГКТП и от НРО. Споменатото неправомерно поведение на ОТЕ е трябвало да бъде преустановено на базата на специалните разпоредби на новата нормативна рамка за съответния сектор и въз основа на съответните инструкции. От гръцките органи не може да се изисква взимането на компенсационни мерки във връзка с един напълно отворен пазар по един напълно различен начин, т.е. в рамките на оценяването като държавна помощ на държавни мерки във връзка само с едно дружество.

(77)

Накрая гръцките органи отхвърлят като погрешно твърдението на третата страна, че ОТЕ е освободена от плащането на данък реклама („данък медии“), докато останалите дружества в Гърция са задължени да го плащат. Дори и съгласно член 19, параграф 2 от Закон № 1264/1982 предприятията с държавно участие и в полза на обществото, каквато е ОТЕ, да са били освободени от плащане на данък реклама, скорошно решение на административния първоинстанционен съд (Решение № 9564/2005) тълкува понятията „държавна служба“ и „в полза на обществото“ по смисъла на Закон № 1264/1982, че не само ОТЕ, но всеки доставчик на телекомуникационни услуги се освобождава от плащане на данък реклама (29) независимо от статута му на държавно или на частно дружество (30).

(78)

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предвижда, че помощи, отпускани в какъвто и да било вид от държавите-членки или с държавни средства и които нарушават или застрашават да нарушат конкуренцията чрез благоприятно отношение към определени предприятия, са несъвместими с общия пазар, доколкото влияят на търговията между държавите-членки.

(79)

Определянето на една национална мярка като държавна помощ предполага, че са изпълнени следните кумулативни предпоставки: а) мярката се отпуска от държава-членка чрез държавни средства под каквато и да било форма; б) преимуществото е избирателно, и в) мярката нарушава или застрашава да наруши конкуренцията и може да повлияе на търговията между държавите-членки.

(80)

В конкретния случай не се поставя под съмнение фактът, че доколкото държавата предлага да прехвърли на ФОП-ОТЕ 4 % от акционерния дял, който притежава в ОТЕ, като принос в общата стойност на програмата за доброволно пенсиониране на дружеството, се касае за държавни средства. Притежанието от държавата на акционерен дял в размер на 4 % от капитала на ОТЕ представлява имуществени данни с финансова стойност. Този елемент се прехвърля без никаква компенсация на пазарната цена. Следователно мярката представлява прехвърляне на държавни средства.

(81)

Освен това, въпреки че пряк получател на помощта е ФОП-ОТЕ, пенсионен фонд по държавното право, който е част от по-общата система на социално осигуряване в Гърция, реално облагодетелствано от мярката е ОТЕ, доколкото дружеството се освобождава от част от задълженията за социално осигуряване, които произтичат за него от спорния въпрос за програмата за доброволно пенсиониране. Никое друго дружество не се възползва от конкретното преимущество. Следователно мярката има избирателен характер.

(82)

Не се оспорва също и фактът, че доколкото ОТЕ е оператор на мрежи с общогръцки обсег и развива дейност по предоставяне на мрежи за електронни комуникации и услуги, включително предоставяне на услуги за международни електронни комуникации, всяка отпусната помощ е възможно да окаже влияние върху търговията между държавите-членки.

(83)

Все пак, що се касае до въпроса дали приносът на държавата води до преимущества за ОТЕ, които нарушават или застрашават да нарушат конкуренцията, гръцките органи твърдят, че: а) са действали като частен инвеститор, и б) мярката не предоставя никакво преимущество на ОТЕ, тъй като просто компенсира структурни недостатъци на компанията поради de facto статута на държавна служба и на по-високи заплати на служителите ѝ, които са били наложителни според закона по време на периода преди либерализирането.

(84)

На базата на изискванията, които произтичат от юриспруденцията, за да се определи дали финансовият принос на гръцката държава в стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ може да се счита за равностоен на поведението на един частен инвеститор, който действа при обичайните пазарни условия, е необходимо да се провери дали при подобни случаи един частен инвеститор, съпоставим с размерите на държавата, би предоставил някога финансова помощ с такъв размер, т.е. равностойна на 4 % от акциите на ОТЕ (31).

(85)

По този въпрос трябва да се направи разграничение между задълженията, които трябва да поеме държавата като притежател на акционерен капитал в едно дружество, и задълженията ѝ като държавна власт (32). Поради факта, че ОТЕ е акционерно дружество, гръцката държава като най-голям акционер в него е отговорна за задълженията на дружеството само до стойността на ликвидност на неговите активи. Социалното осигуряване и другите задължения, свързани с трудовото право, натоварват дружеството, а не неговите акционери. Освен това трябва да се изтъкне, че ОТЕ в момента не е дружество в затруднено финансово положение, нито е в невъзможност да покрие само финансовите задължения по програмата за доброволно пенсиониране.

(86)

Следователно задълженията, които произтичат от стойността на ранното пенсиониране, както и финансовото покритие на всякакви други трудови облаги, не могат да бъдат взети предвид за целите на прилагането на принципа на частния инвеститор (33).

(87)

Освен това никой друг инвеститор освен гръцката държава няма принос в допълнителната стойност на проекта за преструктуриране на ОТЕ, въпреки че очакваното повишаване на приходите на ОТЕ ще бъде от полза за всички инвеститори. При тези условия поведението на гръцката държава се различава от това на останалите частни инвеститори в ОТЕ. Дори и привилегированото положение на държавата като най-голям акционер да може да оправдае някакво различно поведение, нормално е да се очаква, че когато някой от акционерите на едно дружество предоставя финансова помощ без участието на останалите акционери, този акционер ще получи някакъв вид обезщетение под формата на увеличено участие в дружеството или по друг начин. Все пак в конкретния случай държавата не получава никаква компенсация освен тази, която получават всички останали инвеститори в дружеството.

(88)

Фактът, че цената на акциите на ОТЕ се е покачила след обявяването на програмата за доброволно пенсиониране, не означава непременно, че финансовият принос на държавата трябва да се счита само и единствено поради тази причина за съвместим с принципа на частния инвеститор. По принцип всеки финансов принос на държавата за оптимизиране на финансовото състояние на едно листвано дружество е възможно също така да повиши цената на акциите на дружеството, независимо дали приносът ще се характеризира като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(89)

Поради всички горепосочени причини твърдението на гръцките органи, че приносът на държавата в стойността на програмата за доброволно пенсиониране отговаря на принципа на частния инвеститор, трябва да бъде отхвърлено.

(90)

Съгласно съдебната практика, понятието помощ обхваща преимущества, предоставяни от държавни органи, които по различни начини облекчават тежестите, включени нормално в бюджета на едно предприятие (34). По този въпрос Съдът се е произнесъл, че частичното намаляване на социалните утежнения, които натоварват едно дружество, представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, ако тази мярка има за цел да освободи частично предприятието от финансови задължения, които произтичат от нормалното прилагане на общата система за социално осигуряване, без каквато и да било аргументация за освобождаването на базата на отличителните особености или въобще на вида на въпросната система (35).

(91)

Гръцките органи не са съгласни, че частичното намаляване на стойността на програмата за доброволно пенсиониране за ОТЕ цели каквото и да било преимущество за дружеството и че влияе на конкуренцията, тъй като то освобождава ОТЕ от един структурен недостатък и осигурява подчиняването на дружеството на същия, по-малко обременителен законов трудов режим, който важи за което и да било друго дружество на гръцкия пазар на електронни комуникации. В тази връзка гръцките органи се позовават на решението на Първоинстанционния съд по делото Combus. По това дело Съдът е решил, че една държавна мярка, „приета, за да замени привилегирования и скъпоструващ статут на служителите, трудово заети в Combus, със статут на договор със служител, съпоставим със статута на служителите на други предприятия за автобусен транспорт, които са конкуренти на Combus“, не е представлявало помощ, понеже „целта [на датското правителство] е била да освободи Combus от структурен недостатък в сравнение с конкуренти от частния сектор“ (36).

(92)

По този въпрос трябва да се отбележи, че заключенията по делото Combus не е са потвърдени от Съда на ЕО. По-конкретно, определени данни от съдебната практика на Съда на ЕО свидетелстват срещу признанието, че предоставянето на компенсация за един структурен недостатък изключва определянето на една мярка като помощ. В основната си практика Съдът се е произнесъл, че доколко една мярка съставлява помощ, трябва да се преценява в съответствие с критерия за последствията от мярката, а не съобразно причините или целите на мярката (37). Съдът също така се е произнесъл, че всяка мярка, която освобождава едно предприятие от задълженията, които обичайно се съдържат в бюджета му, представлява държавна помощ (38). Съдът е пояснил, че в този случай попадат например разходите относно доходите на служителите (39). На тази база Съдът не е приел, че една мярка не цели преимущество за съответното предприятие само и единствено понеже компенсира някой „недостатък“, който предприятието е понесло в миналото (40).

(93)

Факт е, че законовият трудов режим в ОТЕ се различава от прилагания в което и да било друго частно дружество в Гърция по отношение на това, че статутът на държавни служители на служителите на ОТЕ и по-високите им заплати не могат да бъдат изменени, освен чрез приемане на ново законодателство и предварителното съгласие на служителите на ОТЕ. Най-общо трудовият режим, прилаган в ОТЕ, увеличава общите трудови разходи и разходите за социално осигуряване, като лишава дружеството от свободата, която имат другите конкурентни дружества, когато се налага да преструктурират трудовите си разходи в зависимост от доминиращите пазарни условия.

(94)

От друга страна, конкретният случай има определени сходства със случая Combus. При Combus датската държава не е предоставила компенсационни облаги на въпросното дружество, а на трудово заетите в него служители. По подобен начин гръцката държава не предоставя компенсационни облаги на ОТЕ, а на пенсионния фонд на служителите за загубата на приходи поради ранно пенсиониране. Както и при Combus, статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ представлява „привилегирован и скъпоструващ режим“ в сравнение със статута на служителите в частния сектор. Както и при Combus, целта на гръцкото правителство е да освободи ОТЕ „от един структурен недостатък в сравнение с конкуренти от частния сектор“.

(95)

По-нататък, както и в случая Combus, намесата на държавата не цели да обезщети или да облекчи ОТЕ за предишни пенсионни задължения, които произтичат от периода, през който дружеството се е подчинявало на една sui generis законова трудова рамка (минали задължения), а се ограничава строго до това да приравни ОТЕ към частния сектор относно бъдещи пенсионни права.

(96)

С оглед на горепосоченото Комисията отбелязва също така, че реалните обстоятелства и законовата рамка в конкретния случай притежават някои специфики в сравнение с тези при Combus.

(97)

Първо, в случая Combus компенсацията на датските органи е имала за цел да облекчи предвидената промяна на статута на дружеството от държавно в частно и това е била причината за финансовото обезщетение (bonus), предложено от датското правителство на служителите на Combus, чийто статут е променен от държавни служители на служители по договор по частното право. Все пак ОТЕ е станало акционерно дружество през 1994 г., без държавата своевременно да вземе подходящи мерки, за да осигури уеднаквяване на трудовия режим на дружеството с този на едно обикновено акционерно дружество. Държавата не се намесва и през 2001 г., когато ОТЕ губи изключителното си право на доставчик на услуги за стационарна гласова телефония и гръцкият пазар на електронни комуникации е напълно отворен.

(98)

От тази гледна точка не може да се изключи, че е възможно големият брой служители да позволи на ОТЕ, главно по време на кризисните години преди и веднага след пълното либерализиране, да осигури и да запази днешната си доминираща позиция и да продължи да присъства във всички сектори на пазара на електронни комуникации.

(99)

Освен това, както се посочва в съображение 93, понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО покрива само мерки за намаляване на задължения, които нормално се съдържат в бюджета на едно дружество и които трябва да се разглеждат като финансово преимущество, което предприятието бенефициер не би получило при нормални пазарни условия (41).

(100)

По този въпрос трябва да се припомни, че според съдебната практика разходите на предприятията вследствие на колективните договори, сключени между работодатели и синдикати, които предприятията се задължават да спазват, било понеже са се присъединили към тези договори, било понеже тези договори са разширени чрез наредба, са разходи, включени поради тяхното естество в бюджетите на предприятията (42).

(101)

Въпреки всичко, както е посочено в съображение 93, трудовият режим, наложен на ОТЕ, представлява реално изключение от общия законов трудов режим, който се прилага днес за всяка друго частно дружество в Гърция, а статутът на държавни служители и високите заплати на служителите в ОТЕ не са били действително резултат от колективни договори след свободни преговори, а навярно са наложени на дружеството от самата държава. Комисията отбелязва, че след като ОТЕ е регистрирано на борсата, гръцките органи никога не са загатвали, че задълженията на ОТЕ според трудовото законодателство няма да е нужно да се поемат от обичайния бюджет на дружеството или че държавата ще трябва да обезщети ОТЕ за допълнителните разходи за щат и за високи заплати, наложени му от закона. Но и оценката на акциите на ОТЕ също е била основана на допускането, че разходите за щат и за високи заплати на ОТЕ се включват обичайно в бюджета на ОТЕ.

(102)

Становището, проучено във връзка със сходното дело Combus, води до заключението, че мярката, подлежаща на оценяване, е възможно да бъде оценена като помощ. Въпросът обаче не се нуждае от по-нататъшно проучване, тъй като поради причините, обяснени подробно по-долу, във всеки случай е съвместим с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора.

(103)

Комисията отбелязва, че предвиденият принос на държавата в стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ е част от един по-обширен проект на гръцките органи за преструктуриране на трудовия режим в ОТЕ, за да се осигури дългосрочната ѝ стабилност и да се оптимизира функционалността на пазара на електронни комуникации. По този начин програмата за доброволно пенсиониране е необходима стъпка към по-нататъшната приватизация на ОТЕ.

(104)

Следователно Комисията смята, че оценката на съвместимостта на мярката с потребностите на общия пазар трябва да се базира пряко на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, където е посочено, че: „помощи за насърчаване на развитието на определени финансови дейности или икономически сектори, доколкото не изменят условията на търговските отношения по начин, който противоречи на общия интерес“, могат да се считат за съвместими с общия пазар.

(105)

За да се приеме, че една помощ е съвместима с общия пазар, тъй като насърчава развитието на финансови дейности или на определени икономически сектори, тя трябва да оптимизира начина на упражняване на финансовата дейност. В съответствие с член 87, параграф 3, буква в) една помощ е съвместима единствено доколкото не изменя условията на търговските отношения по начин, който противоречи на общия интерес. При оценяването ѝ Комисията отдава особено значение на критериите за необходимост и пропорционалност (43).

(106)

Обявената мярка за освобождаване на ОТЕ от допълнителния разход, който понася като бивше държавно предприятие поради статута на държавна служба и високите заплати на персонала му, ще позволи на дружеството да оперира свободно на напълно отворения пазар на електронни комуникации и да осъществи необходимите подходи, за да отговори на пазара и на останалите технологични развития, които влияят на стабилността на дружеството в дългосрочен план.

(107)

По-конкретно намаляването на персонала на ОТЕ с около една трета чрез програмата за доброволно пенсиониране, както и съгласието на служителите на ОТЕ да бъде премахнат статутът на държавен служител при назначенията в бъдеще в замяна на пакета за ранно пенсиониране, който се предлага от ОТЕ, са основни компоненти на цялостните мерки за преструктуриране на дружеството, които се очаква да му осигурят доходност, ефективност на функциониране и по-нататъшна приватизация. До момента статутът на държавни служители на служителите в ОТЕ, техният огромен брой и гарантираните високи заплати представляват сериозни пречки за по-нататъшната приватизация на дружеството и излизането на гръцката държава от ОТЕ.

(108)

Преобразуването на ОТЕ, което е в процес на развитие, от предишен монополист в дружество със същия правен статут като всеки друг частен доставчик в Гърция, както и очакваното последващо премахване на контрола върху дружеството от страна на гръцката държава, оптимизира функционирането на гръцкия пазар на електронни комуникации, намалява пречките за пазарно поведение (44) и в дългосрочен план облагодетелства крайните потребители.

(109)

Следователно планираният финансов принос на гръцката държава в стойността на програмата за доброволно пенсиониране е съвместим с общия интерес.

(110)

При започването на официалното разследване Комисията изрази съмнения относно необходимостта от настоящата програма за доброволно пенсиониране, базирайки се на предишни програми за доброволно пенсиониране, финансирани изцяло от ОТЕ.

(111)

По-конкретно проучването доказа, че от 1996 до 2004 г. ОТЕ е предоставила възможност за ранно пенсиониране на 8 173 свои служители. Все пак тези по-малки годишни програми за доброволно пенсиониране (900 служители средно на година) са предложени само на служители, които вече имат право на пенсия, но могат да останат на работа, докато изпълнят условията за задължително пенсиониране (45). Следователно тези предишни програми за доброволно пенсиониране не са предвиждали признаването на фиктивни години на съответните служители и поради това не могат да се сравняват със сегашната програма за доброволно пенсиониране, що се касае до структурата и обхвата на прилагане. В този смисъл предишните програми за доброволно пенсиониране, които са се изпълнявали от ОТЕ, не са се различавали от други подобни програми за доброволно пенсиониране, които се прилагат от което и да било друго частно дружество, или от текущата „редовна“ програма за доброволно пенсиониране на ОТЕ (46).

(112)

В конкретния случай една програма за доброволно пенсиониране, която би предложила само и единствено ранно пенсиониране на служители, които имат право на пенсия, но не са навършили още възрастта за задължително пенсиониране, не би довела до възможно най-високото участие, тъй като някои от тези служители биха предпочели да останат на работа, за да получат възможно най-висока пенсия (47).

(113)

При тези обстоятелства решението на ОТЕ да признае до 7 фиктивни години на всички служители, които подлежат на задължително пенсиониране в периода от 2005 до 2012 г. и да им предложи право на ранно пенсиониране с пълна пенсия изглежда единственото средство, което може своевременно да доведе до ранно пенсиониране на значителен брой служители. Реално погледнато, един служител, който се ползва от статут на държавен служител, би решил да се оттегли от дружеството само ако работодателят му предложи съответните подходящи стимули. Следователно ОТЕ трябва да предложи поне подходяща компенсация за финансовите блага, които ще продължи да получава един служител, ако остане под закрилата на статута на държавен служител. Последвалото успешно присъединяване към програмата за доброволно пенсиониране (около 91 % от броя на определените служители) потвърждава, че допълнителните мотиви, предложени от ОТЕ на служителите под форма на признаване на фиктивни години трудов стаж, са подходяща мярка.

(114)

ОТЕ не би могла отново да прибегне до други по-малко струващи мерки, като например програма за съкращения, тъй като служителите на ОТЕ ще трябва да се съгласят да изгубят статута на щатна трудова заетост, като го заменят с едно по-ниско обезщетение поради уволнение. Не е възможно и да се отмени със задна дата статутът на държавни служители за служителите на ОТЕ, за да може ОТЕ да приложи програма за задължително съкращение, тъй като, както обясниха гръцките органи, такъв избор би предизвикал много сериозни юридически и конституционни проблеми, които биха осуетили цялостния опит за преструктуриране на ОТЕ.

(115)

Възможно е освен това да се установи някакво съответствие между настоящия случай и съобщенията на Комисията относно трудновъзстановимите разходи в енергийния сектор (48). Трудновъзстановимите разходи произлизат, когато регистрираният оператор, поради това, че е регистриран доставчик, се натоварва с разход, който не може повече да си възвърне поради либерализирането на пазара и навлизането на него на нови конкуренти.

(116)

Следователно приносът на гръцката държава в програмата за доброволно пенсиониране може да бъде посрещнат по аналогичен начин, както компенсацията на трудновъзстановимите разходи, поради следните причини. Специалният статут на държавни служители на служителите на ОТЕ се свързва с предишното монополно положение, когато пазарът още не е бил отворен. В онова време този специален статут не е създавал затруднения, тъй като ОТЕ е оперирала в монополна среда. Имала е по-високи разходи в сравнение с други предприятия, но е била предпазена от конкуренция в този сектор. С либерализирането на пазара на комуникациите в Гърция този специален статут е започнал постепенно да създава утежнения за ОТЕ и е повлиял на нейната конкурентоспособност. Специалният статут на държавни служители представлява за ОТЕ допълнителен разход за заплати, който неговите конкуренти нямат (49).

(117)

Впоследствие решението на гръцките органи да финансират разходите по програмата за доброволно пенсиониране, които произтичат от разходите на ОТЕ за щатна трудова заетост и за по-високи заплати, е съвместимо с изискването за необходимост, тъй като предоставя възможност на ОТЕ да преструктурира функциите си по начин, подобен на този при едно частно дружество, без да се налага да поема допълнителни разходи, произтичащи от периода преди освобождаването.

(118)

Приносът на държавата обезщетява ОТЕ само с разходите за щатна трудова заетост и за по-високи заплати, произтичащи от допълнителните фиктивни години, които се признават на служителите, навършващи възрастта за задължително пенсиониране в периода 2005—2012 г. По-конкретно, гръцката държава не се меси във финансирането на съществуващите пенсионни задължения на ОТЕ, нито покрива какъвто и да било вид пенсионен дефицит, които трябва да се поемат от дружеството. ОТЕ е изплатила като цяло всички минали вноски на работодател във ФОП-ОТЕ, като покрива и общите разходи по програмата за доброволно пенсиониране до датата на започване на нейното прилагане с изключение на разходите, които няма да бъде необходимо да поема едно частно дружество, ако е трябвало да предприеме подобни мерки за намаляване на трудовия си персонал.

(119)

Поради това гръцката държава прехвърля 4 % от акционерния дял, който притежава в ОТЕ, на пенсионен фонд, за да финансира разходите по програмата за доброволно пенсиониране, произтичащи от това, че пенсиите на определените служители за програмата за доброволно пенсиониране не се изчисляват на базата на годината на реалното им пенсиониране, а въз основа на годината, в която би трябвало да се оттеглят, ако са избрали да се възползват напълно от статута на държавен служител. С други думи, държавата финансира по същество бъдещите пенсионни вноски на работодателя и на служителите за фиктивните години, които се признават на всички, възползвали се от предложението на програмата за доброволно пенсиониране.

(120)

Приносът на гръцката държава трябва също така да бъде оценен в рамките на по-обширен договор, сключен между администрацията на ОТЕ и нейните служители, въз основа на който, в замяна на щедрите стимули за ранно пенсиониране, служителите на ОТЕ се съгласяват на отмяна на статута на щатна трудова заетост за бъдещите служители. Докато статутът на трудова заетост на бъдещите служители на ОТЕ остава непроменен, приносът на държавата няма да има никакво влияние върху дългосрочната стабилност на дружеството, след като бъдещите назначения на служители биха анулирали всяка краткосрочна икономия на разходите, която ОТЕ би постигнала чрез програмата за доброволно пенсиониране.

(121)

За да се удостовери уместността на помощта, която подлежи на оценка, трябва също така да се докаже, че: а) гръцките органи са изчислили правилно допълнителната стойност, която ОТЕ трябва да поеме поради статута на държавни служители и по-високите заплати на персонала, който ще бъде облагодетелстван от предложението на програмата за доброволно пенсиониране, и б) приносът на държавата не облагодетелства прекалено ОТЕ.

(122)

На базата на подробната информация, предоставена от гръцките органи, номиналната стойност на програмата за доброволно пенсиониране, както е удостоверена от KPMG съгласно удостоверените на база IFRS финансови отчети на ОТЕ за 2005 г., е 1 161,8 млн. евро.

(123)

Според проучването, направено от CRA (вж. съображение 65), ННС на програмата за доброволно пенсиониране е 1 086,2 млн. евро. Вземайки предвид данъчните облекчения за ОТЕ, произтичащи от намаленията при данъчното облагане на дружеството, CRA изчисли, че след данъчното облагане ННС на програмата за доброволно пенсиониране ще е 784,3 млн. евро.

(124)

CRA използва като база за изчисляването на ННС дисконтов процент от 3 %, който съответства на печалбата от ценни книжа без риск. Този подход е в противоречие с данните, представени от гръцките органи през ноември 2005 г., които се базират на изчисления на 7,8 % WACC на ОТЕ. CRA не отрича, че WACC може да се използва като дисконтов процент. При все това смята, че дори и използването на WACC да отразява обичайния риск, на който е изложено едно дружество в своята бизнес дейност, в настоящия случай изплащането на заплати и пенсии на служителите на ОТЕ не е изложено на никаква несигурност, тъй като заплатите следват строга скала и годишното им приспособяване спрямо горното няма връзка с финансовите печалби на ОТЕ. Все пак за пълнота CRA изчисли ННС на програмата за доброволно пенсиониране във връзка и с WACC на ОТЕ и заключи, че ННС на програмата за доброволно пенсиониране е 704,8 млн. евро.

(125)

Комисията смята, че оценката на базата на WACC на ОТЕ (7,8 %) е съвместима с общите практики в този сектор (както се признава и от самата CRA), а и с предишните данни, представени от гръцките органи. Следователно като ННС на програмата за доброволно пенсиониране трябва да се приеме и стойността от 704,8 млн. евро.

(126)

На базата на допускането, че ОТЕ би могла да предложи пакет за ранно пенсиониране, равен на 150 % от изискваното съгласно закона за уволнения, но със заплати от частния сектор (т.е. заплати с 33 % по-ниски от тези в ОТЕ), CRA заключава, че ННС на една такава програма би била 314,4 млн. евро. На базата на горепосоченото допълнителното натоварване за ОТЕ е 390,4 млн. евро (704,8 млн. евро – 314,4 млн. евро = 390,4 млн. евро).

(127)

При започване на официалното разследване Комисията поиска от гръцките органи да докажат твърдението си, че частните дружества биха предложили пакети за обезщетение при уволнение, равностойни на 150 % от минималния пакет, предвиден от закона. Гръцките органи представиха доклад на Hay Group (вж. съображение 61), според който дори и да не имало никаква програма за доброволно пенсиониране в Общността, съпоставима с тази на ОТЕ, на базата на интервюта и информации, събрани от 40 дружества, които развиват дейност в Гърция, пакетът обезщетения, който биха предложили тези частни дружества на служители на възраст между 51 и 62 години, каквато е възрастта на повечето от служителите в ОТЕ, участващи в програмата за доброволно пенсиониране, би бил равен средно на 150 % от минимума, предвиден от закона. След като разгледа данните, представени от гръцките органи, Комисията няма причини да оспорва валидността на заключенията в доклада на Hay.

(128)

Следователно изчисленията на CRA за предложението за утежнение на ОТЕ (390,4 млн. евро) на базата на коефициента за умножение 1,5, предложен в доклада на Hay, трябва да бъдат приети като правилни и обосновани.

(129)

Следващият въпрос, който се нуждае от отговор, е дали приносът на гръцката държава надвишава допълнителната тежест за ОТЕ, която се изчислява на 390,4 млн. евро.

(130)

Съгласно член 74, параграф 4, буква а) от Закон № 3371/2005 гръцките органи внасят 4 % от акционерния капитал на ОТЕ във ФОП-ОТЕ. Стойността на приноса на държавата в програмата за доброволно пенсиониране се изчислява, като се умножава общият брой на нейните акции в ОТЕ (490 582 879) по 4 % и по фиксираната стойност на акция на ОТЕ на фондовата борса в Атина (50).

(131)

Към датата на публикуване на Закон № 3371/2005, 14 юли 2005 г., фиксираната стойност на акция на ОТЕ е 16,35 EUR. Към тази дата държавният принос съответства на сума, приблизително равна на 315 млн. евро. Оттогава стойността на акция на ОТЕ се покачва постепенно, като варира от 23 EUR в средата на януари 2007 до 21 EUR на 27 февруари 2007 г. Така на 27 февруари 2007 стойността на 4-процентовия дял на гръцката държава в ОТЕ възлиза на около 410 089 618 EUR.

(132)

Стойността на приноса на гръцката държава към тази дата е по-голяма от сумата, която съответства на допълнителната тежест за ОТЕ (390,4 млн. евро).

(133)

В отговора си при започване на официалното проучване, поради невъзможността за прогноза на бъдещата фиксирана стойност на акциите на ОТЕ, гръцките органи се задължиха да отменят Закон № 3371/2005, ако стойността на 4 % надвишава сумата от 390,4 млн. евро в деня на прехвърлянето им към пенсионния фонд, и да предприемат всяка друга необходима мярка, за да гарантират, че стойността на подлежащите на прехвърляне към ФОП-ОТЕ акции няма да надвиши 390,4 млн. евро.

(134)

Следователно оценката на Комисията в настоящия случай се базира на задължението на Гърция, съгласно което планираният принос във ФОП-ОТЕ няма да надвиши сумата от 390,4 млн. евро, която съответства на допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране за ОТЕ, и че при необходимост ще бъде отменен Закон № 3371/2005.

(135)

В началото на официалното проучване Комисията забеляза, че допълнителната стойност, с която се натоварва ОТЕ поради специалния статут на трудова заетост на служителите си, не оправдава при необходимост приноса на държавата поради факта, че ОТЕ може да има облаги и следователно да продължава да има облаги от други преимущества, които неутрализират стойността на програмата за доброволно пенсиониране (вж. съображение 47). Тези преимущества може да произтичат от специалния трудов статут на служителите в ОТЕ и въобще от специални намеси, които намаляват трудовите разходи на ОТЕ на нива под трудовите разходи на дружествата, които спазват цялостно действащото трудово законодателство, като изключване от вноски за безработица или освобождаване от пенсионни задължения. ОТЕ може също така да черпи ползи, произтичащи от предишната ѝ монополна позиция, които да компенсират недостатъците от допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране (предимно що се касае до мрежата ѝ за стационарна телефония).

(136)

Комисията смята, че оценката съгласно член 87, параграф 3, буква в) на съвместимостта на мерките за обезщетение на едно бивше монополно предприятие за допълнителната стойност, която произлиза от един период от време, през който съответното дружество е функционирало като монополист, ще трябва да се ограничи до проучване, дали последното е имало облаги или продължава да има облаги само от преимуществата с подобно естество, както в конкретния случай преимущества във връзка с трудовото законодателство, на което подлежи ОТЕ, които може да неутрализират стойността, подлежаща на проучване.

(137)

От тази гледна точка в доклада, поръчан от гръцката държава и изготвен от проф. Левантис, се стига до заключението, че ОТЕ не се възползва от никакъв вид трудови преимущества и че за останалото ОТЕ се вмества в общата рамка на трудовото право като всяко друго листвано на борсата акционерно дружество. Освен това гръцките органи увериха, както бе поискано от Комисията в началото на официалното разследване, че ОТЕ, като всеки друг работодател в Гърция, подлежи на плащане на вноски за безработица съгласно действащото законодателство за социално осигуряване.

(138)

В началото на официалното разследване Комисията поиска да научи дали в миналото ОТЕ е ползвала някакви облекчения в сферата на пенсионните задължения. Според информацията, предоставена от гръцките органи, ОТЕ никога не е била изключвана или освобождавана от пенсионните ѝ задължения като работодател (51).

(139)

Комисията смята, че въпросът дали трябва да бъдат взети предвид и други преимущества, които произтичат от предишната монополна позиция на подлежащото на оценка предприятие, по същество зависи от това дали съответният пазар е напълно отворен, т.е. от това, дали съществува подходяща законова или нормативна рамка, която гарантира, че едно бивше монополно предприятие вече няма никакво изключително или специално право или други привилегии и че съществуващите или евентуални изкривявания на конкуренцията могат да бъдат посрещнати ефективно на базата на наличните нормативни превантивни и коригиращи мерки и/или ex post прилагане на съответните разпоредби на законодателството за конкуренцията.

(140)

По този въпрос в бележките, предоставени от заинтересованата трета страна, тя се съсредоточи по същество върху споменатото като противоречащо на конкуренцията поведение на ОТЕ на пазара на стационарна гласова телефония и върху споменатите пропуски на НРО при изпълнението на неговите регулаторни задължения.

(141)

Комисията отбелязва, че в съответствие с членове 7 и 13 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата нормативна рамка за мрежи и услуги за електронна комуникация (рамкова директива) (52) НРО вече е оценил ОТЕ като оператор със значителна пазарна сила в рамките на всички пазари за стационарна телефония, които се включват в препоръката на Комисията за съответните пазари. В резултат ОТЕ сега е обект на редица предварително интегрирани нормативни коригиращи мерки по отношение на услугите към други доставчици и към крайни клиенти. По-конкретно, ОТЕ днес е задължена да предоставя на трети страни: а) достъп до стационарната си мрежа за други доставчици; б) избор и предварителен избор на доставчик; в) съобщителни услуги и пълна гама от мрежови услуги, като спазва принципите на равнопоставеност, справедливост и навременност. Като оператор със значителна сила на пазара за стационарни мрежи, ОТЕ има също така задължение да не налага дискриминация, задължение за прозрачност, за счетоводно разделяне и контрол, като се задължава да контролира цените и ценовите системи на базата на дългосрочната средна нарастваща стойност и на текущата стойност на активите (53). Тези коригиращи мерки се съдържат също и в регламентиращите разпоредби за пазарите на наети линии (54), както и на пазара на едро за предоставяне на широколентови услуги (55). Освен това НРО е наложил на ОТЕ цени за конкурентен абонатен достъп (LLU), които към настоящия момент са най-ниските в Общността.

(142)

Като цяло различните задължения за ценови системи и счетоводно разделяне, наложени на ОТЕ, целят да се гарантира, че ОТЕ като бивш монополист няма да може да черпи преимущества, способни да нарушават или изкривяват конкуренцията на пазара (56).

(143)

По-нататък Комисията отбеляза, че от началото на официалното проучване НРО е пристъпил също към прилагане на различни ex post мерки спрямо ОТЕ поради нарушения на съществуващата нормативна рамка или на разпоредбите за конкуренцията (57).

(144)

На базата на всичко горепосочено се стига до това, че действащата регулативна рамка в сектора вече до голяма степен осигурява правилното функциониране на пазара на електронни комуникации и няма преимущества за ОТЕ, които да произлизат от предишната му монополна позиция и да не се преодоляват от въпросната рамка, доколкото такива преимущества не са установени от Комисията или не са доказани от трета страна.

(145)

Относно твърдението на заинтересованата трета страна, че ОТЕ е изключена от плащането на данък реклама, с който се задължават останалите дружества за всяка реклама, която правят чрез каквото и да било средство (данък медии), Комисията смята, че по принцип такива мерки трябва да се проучват отделно, а не в рамките на настоящата процедура. Комисията е убедена, че във всеки случай въпросното изключване не цели никакво преимущество за ОТЕ (58).

(146)

От горепосоченото се налага заключението, че планираният принос на гръцката държава в стойността на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ, доколкото не надвишава допълнителните натоварвания за ОТЕ поради статута на държавна служба и по-високи заплати на служителите, изчислен на 390 млн. EUR, е помощ, насочена към постигането на цел от общ интерес по необходим и подходящ начин и без да влияе неблагоприятно на търговските отношения. Следователно помощта е съвместима с член 87, параграф 3, буква в) от Договора.

(147)

Целесъобразно е да се изтъкне, че настоящото решение е взето на базата на изричното задължение, поето от гръцките органи, че Закон № 3371/2005 ще бъде отменен, ако към датата на прехвърляне към ФОП-ОТЕ на 4 % от акционерния капитал на ОТЕ стойността на прехвърляните акции надвиши допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране на ОТЕ, както бе потвърдено пред и прието от Комисията. На базата на горепосоченото Комисията стигна до заключението, че допълнителната стойност на програмата за доброволно пенсиониране за ОТЕ поради статута на пожизнена щатна заетост и по-високи заплати на персонала възлиза на 390,4 млн. евро.

(148)

На базата на гореспоменатото задължение Комисията смята, че обявената мярка, проверена във връзка със съответната съдебна практика, включително решението Соmbus, може да се смята за помощ. Не е необходимо обаче въпросът да бъде проучван повече, тъй като дори да се разглежда като помощ, мярката във всеки случай е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора,

11.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 243/s3