5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/1

5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/3

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за пазарната 2007/2008 година беше определен с Регламент (ЕО) № 1109/2007 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕО) № 842/2008 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, водят до изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/5

(1)

Член 104 от Договора определя процедурата при прекомерен дефицит (ППД) с цел да гарантира, че държавите-членки избягват наличието на прекомерен бюджетен дефицит или коригират такъв дефицит при наличието му.

(2)

Съгласно точка 5 от Протокола за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, задължението съгласно член 104, параграф 1 от Договора да се избягва прекомерен дефицит по консолидирания държавен бюджет не се прилага за Обединеното кралство, освен ако последното не премине към третия етап на икономическия и паричен съюз. Докато е на втория етап на икономическия и паричен съюз, съгласно член 116, параграф 4 от Договора Обединеното кралство се стреми да избягва прекомерен дефицит.

(3)

Пактът за стабилност и растеж се основава на целта за осигуряване на стабилни държавни финанси като средство за засилване на предпоставките за ценова стабилност и висок и устойчив растеж, водещ до създаване на трудова заетост.

(4)

Процедурата при прекомерен дефицит съгласно член 104 от Договора, уточнена в Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (1), която е част от Пакта за стабилност и растеж, предвижда приемането на решение за наличието на прекомерен дефицит. Протоколът относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора, определя допълнителни разпоредби, свързани с прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета (2) определя подробни правила и определения за прилагането на разпоредбите от посочения протокол.

(5)

Член 104, параграф 5 от Договора изисква от Комисията да изпрати становище до Съвета, ако Комисията прецени, че съществува или може да възникне прекомерен дефицит в определена държава-членка. Като взе предвид доклада си в съответствие с член 104, параграф 3 от Договора и като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет в съответствие с член 104, параграф 4, Комисията заключи, че съществува прекомерен дефицит в Обединеното кралство. Следователно Комисията изпрати становище до Съвета по отношение на Обединеното кралство на 2 юли 2008 г.

(6)

Член 104, параграф 6 от Договора предвижда, че Съветът следва да разгледа всички съображения, които заинтересованата държава-членка желае да представи, преди Съветът да реши след цялостна оценка дали е налице прекомерен дефицит. В случая на Обединеното кралство цялостната оценка води до заключенията, посочени по-долу.

(7)

(8)

Съгласно данните за ППД, предоставени през март 2008 г. от властите на Обединеното кралство, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Обединеното кралство през 2008/2009 г. се очаква да достигне 3,2 % от БВП, надвишавайки по този начин референтната стойност от 3 % от БВП; това съотношение бе еднакво със съотношението, публикувано в бюджета на Обединеното кралство от март 2008 г., който представи също бюджетни планове за дефицит по консолидирания държавен бюджет от 2,8 % от БВП през 2009/2010 г. Дефицитът за последната година е по-нисък от прогнозата на службите на Комисията от пролетта от 3,3 % от БВП главно поради разлики в очакванията за растежа на БВП през 2009/2010 г. След публикуването на бюджета от март 2008 г. обявената на 13 май политика за намаляване на данъка върху доходите на физическите лица през 2008/2009 г. ще струва 2,7 милиарда лири стерлинги през 2008/2009 г. Отчитането на това обстоятелство в допълнение към прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2008 г. би довело до увлечение на дефицита до 3,5 % от БВП. Макар и над референтната стойност от 3 % от БВП, определена в Договора, планираният дефицит за 2008/2009 г., както бе съобщен през март 2008 г., е близо до нея. Надвишаването на референтната стойност от 3 % от БВП не представлява изключение по смисъла на член 104, параграф 2 от Договора. По-специално то не е резултат от необикновено събитие извън контрола на властите на Обединеното кралство, нито пък е резултат от драстичен икономически спад. Прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2008 г. предвиждат забавяне на растежа в Обединеното кралство през 2008 и 2009 г. до достигане на годишни темпове на растеж под потенциала. Въпреки това растежът на годишния БВП се очаква да достигне 1,7 % през 2008 г. и 1,6 % през 2009 г. Прекомерният дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП също така не се смята за временен, като службите на Комисията предвиждат, при положение че политиката остане непроменена, съотношението на дефицита през 2009/2010 г. да се задържи над 3 % (3,3 %). Това показва, че изискването на Договора по отношение на критерия за дефицита не е изпълнено.

(9)

(10)

Съгласно член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 „други съответни фактори“ могат да бъдат взети предвид при решението на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит по силата на член 104, параграф 6, само ако двойното условие — дефицитът да бъде близо до референтната стойност и прекомерният дефицит над референтната стойност да е временен — е изцяло изпълнено. Това двойно условие не е изпълнено. Следователно не се вземат предвид други съответни фактори при стъпките, водещи до настоящото решение,

5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/7

(1)

На 30 януари 2002 г. след официална процедура по разследване Комисията прие Решение 2002/610/ЕО (1), наричано по-долу „окончателно решение“, с което се одобрява, при спазване на определени изложени по-долу условия, схема за помощ с цел насърчаване на пускането в действие на морски линии за превоз на къси разстояния. В съображение 26 от окончателното решение се посочва приемането от страна на Франция на условия от процедурно естество, които са особено ограничителни по отношение на проектите за предоставяне на помощ за морски линии в рамките на Общността между френско пристанище и пристанище в друга държава-членка, а не по отношение на проектите, отнасящи се до морски линии между две френски пристанища.

(2)

На 18 ноември 2004 г. френските власти поискаха от Комисията да измени окончателното решение, за да бъдат отчетени новите по-благоприятни разпоредби на Насоките на Общността относно държавната помощ за морския транспорт (2), наричани по-долу „насоки на Общността“.

(3)

Наименованието на мярката, посочена в окончателното решение, е: схема за помощ за въвеждането на нови линии за морски транспорт на къси разстояния.

(4)

Основната цел на предложените изменения е да бъде взета предвид новата правна рамка, която насоките на Общността дават по отношение на помощта за пускане в действие на морски линии за превоз на къси разстояния, и наложените с окончателното решение условия да бъдат приведени в съответствие с тези нови насоки на Общността относно държавната помощ.

(5)

В съображение 26 от окончателното решение се посочва, че „с цел гарантиране на прозрачност и равнопоставеност на операторите в рамките на процедурата за подбор на проекти, френските власти поеха задължение да спазват следните процедури:

(6)

Според френските власти прилагането на процедурите, посочени по-специално в буква б) от споменатото съображение, отнема твърде дълго време и следователно пречи на плавния ход на тези проекти.

(7)

Френските власти биха искали окончателното решение да бъде изменено, така че да отразява глава 10 от насоките на Общността, която се отнася до помощите за морските линии за превоз на къси разстояния.

(8)

На първо място Комисията отбелязва, че в предишните насоки на Общността (3), приложими по време на приемането на окончателното решение, не е било предвидено специално правило по отношение на помощта за пускане в действие на морски линии за превоз на къси разстояния. Затова е било логично в окончателното си решение Комисията да определи специални правила ad hoc за одобрение на конкретната френска схема, имаща за цел да насърчи пускането в действие на морски линии за превоз на къси разстояния.

(9)

Комисията отбелязва също, че междувременно е приела нови насоки на Общността, които предвиждат бъдеща рамка за държавната помощ за пускане в действие на морски линии за превоз на къси разстояния, следваща целите, набелязани с Регламент (ЕО) № 1382/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за предоставяне на европейска финансова помощ за подобряване на екологичните постижения в системата на товарния транспорт (програма „Марко Поло“) (4), също приет след окончателното решение.

(10)

Съгласно глава 10 от новите насоки на Общността индивидуалната помощ за морски линии за превоз на къси разстояния се смята за съвместима с общия пазар, при условие че отговаря на следните условия:

(11)

Комисията отбелязва по-специално, че в новите насоки на Общността не се прави никакво разграничение в зависимост от това, дали линия, която е получател на помощта, свързва две пристанища в две различни държави-членки или в една и съща държава-членка. Комисията смята, че вече не съществува обективна причина за запазване на разграничението между двата вида ситуации, изложено в съображение 26 от окончателното решение.

(12)

Освен това Комисията смята, че насоките на Общността не пречат на дадена държава-членка да прилага схема за помощ за морските линии за превоз на къси разстояния, при условие че предоставените в рамките на тази схема индивидуални помощи отговарят на горепосочените условия.

(13)

Възможността да не бъде изменено окончателното решение от една страна би позволила на Франция да предоставя индивидуални помощи за линиите, свързващи френски пристанища, при по-благоприятни условия от предвидените в новите насоки на Общността, а от друга страна би поставила Франция в неблагоприятно положение при въвеждането в действие на проекти за линии, свързващи френско пристанище с пристанище в друга държава-членка, чрез официалните процедури, посочени в съображение 26 от окончателното решение. С оглед на новите насоки на Общността не само няма вече причина за съществуване на тези официални процедури, но и последните биха поставили Франция в положение на неравнопоставеност спрямо други държави, които биха желали, въз основа на новите насоки на Общността, да въведат схеми за помощ или да предоставят индивидуална помощ ad hoc за линии на къси разстояния, свързващи ги със съседните им държави.

(14)

По силата на член 88, параграф 1 от Договора Комисията следва да държи под постоянно наблюдение съществуващите схеми за помощ. За тази цел тя следва да осъществява контрол за еднообразно прилагане на правилата относно държавната помощ към всички схеми, съществуващи в държавите-членки. По-специално Комисията предлага на държавите-членки всички подходящи мерки, които са необходими за последователно развитие или функциониране на общия пазар, когато влязат в сила по-ограничителни правила на Общността. В противен случай Комисията не би могла, в съответствие с едно от своите предходни условни окончателни решения, да запази ограничението върху схема, прилагана от една държава-членка, ако другите държави-членки, прилагащи подобни схеми, не са подложени на същото ограничение.

(15)

Възможността да бъде изменено окончателното решение би позволила новите насоки на Общността да бъдат приложени по-рано към съществуващата във Франция схема за пускане в действие на морски линии за превоз на къси разстояния преди крайната дата, предвидена от Комисията в новите насоки на Общността, а именно 30 юни 2005 г., за да могат държавите-членки чрез подходящи мерки да приведат всички свои съществуващи схеми в съответствие с новите насоки на Общността.

(16)

В заключение Комисията смята, че Решение 2002/610/ЕО следва да бъде изменено. Предложеното изменение ще даде възможност на Франция да приведе своята схема в съответствие с предвидените в новите насоки на Общността разпоредби по отношение на морските линии между френско пристанище и пристанище в друга държава-членка, като същевременно ще даде възможност за прилагане на условията, предвидени в новите насоки на Общността, към проектите за предоставяне на помощ за морски линии между две френски пристанища. По-общо казано, в резултат на изменението Франция ще прилага своята схема при същите условия като условията, които съществуват по силата на споменатите насоки във всички други държави-членки,

5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/10

(1)

С писмо от 19 април 2005 г., регистрирано на 20 април 2005 г., Германия уведоми за мярка за възстановяване на платени данъци на оранжерийни предприятия за 2005 и 2006 г. Тази мярка съдържа клауза за временно преустановяване, която прави осъществяването на мярката зависимо от разрешението за нея от страна на Комисията. Случаят с помощта е заведен под номер 189/05.

(2)

Тази мярка представлява продължение на схема (2001—2002 г.), за която не е правено уведомление и която от своя страна вече беше предмет на удължаване (2003—2004 г.), за което също не е правено уведомление. Тези две мерки, за които не е правено уведомление, бяха заведени под NN 36/05 в регистъра на ненотифицираните помощи.

(3)

С писмо от 20 октомври 2005 г. Комисията откри официална процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (2). Германия изложи своите съображения по отношение на това с писмо от 22 ноември 2005 г. Комисията получи няколко становища на заинтересовани трети страни. Германия коментира тези становища с писмо от 14 юни 2006 г., като с писмо от 12 декември 2007 г. съобщи допълнителна информация.

(4)

Със Закона за изменение на Закона за данъчно облагане на минералните масла на 16 август 2001 г. Германия въведе двугодишно данъчно намаление за горива (мазут, природен газ, втечнен газ) за оранжерии и затворени помещения за отглеждане на растителни култури. Помощта се предоставяше под формата на възстановяване на платен данък.

(5)

С германския Закон относно по-нататъшното развитие на екологичната данъчна реформа от 23 декември 2002 г. възстановяването на данък, което първоначално беше разрешено за горива, използвани през периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2002 г., беше удължено до 31 декември 2004 г.

(6)

Със Закона относно прилагането на директивите от 9 декември 2004 г. Германия възнамерява да запази това възстановяване на платени данъци до края на 2006 г. и уведоми за мярката за удължение като държавна помощ № 189/05.

(7)

Таблиците в приложение I онагледяват възстановяването на платени данъци и финансовите последици от възстановяването на платени данъци за оранжериите в сравнение с останалия земеделски сектор.

(8)

Комисията откри официална процедура по разследване поради следните съображения:

(9)

Мярката представлява държавна помощ. Германия заяви, че в този случай е приложимо освобождаването съгласно директивите на Съвета относно данъчното облагане на енергийни продукти (Директива 92/81/ЕИО, заменена от 2003 г. от Директива 2003/96/ЕО). Съгласно тези директиви държавите-членки могат да предоставят данъчни намаления за минерални масла, използвани в градинарството.

(10)

Комисията изрази съмнение по отношение на това виждане. Съгласно горепосочените директиви, и по-специално Директива 2003/96/ЕО, данъчните мерки, които могат да приемат държавите-членки, трябва да са съвместими с правото на Общността и дерогациите трябва да се прилагат, без да засягат правилата за конкуренция. Мерките не бива да се отразяват неблагоприятно върху гладкото функциониране на вътрешния пазар, нито да водят до нарушаване на конкуренцията.

(11)

Освен това тази помощ очевидно действаше в посока на нарушаване на конкуренцията, тъй като по-малкото данъчно облагане на енергийни продукти в един икономически отрасъл с голямо потребление на енергия, какъвто е оранжерийното растениевъдство, се отразява непосредствено върху производствените разходи и по този начин върху конкурентоспособността.

(12)

Изтъкнато беше избирателното предоставяне на това данъчно възстановяване, тъй като в рамките на сектора градинарство се прави разграничение между това на открито и оранжерийното.

(13)

Комисията подчерта, че държавите-членки имат възможност да предоставят данъчни облекчения, но при спазване на правилата на конкуренция. На този етап изглеждаше, че в предписанията за държавна помощ не се съдържат разпоредби, които да позволяват на държавите-членки да предоставят данъчни облекчения от този вид.

(14)

На този етап Комисията счете, че при тази мярка се касае за оперативна помощ, която не е съвместима с общия пазар.

(15)

Германската страна изрази становището си както по същество, така и по процедурата.

(16)

Според германската страна данъчното намаление не е избирателно, което следва от естеството на въпроса, понеже използването на отоплителни материали е уместно само в затворени помещения.

(17)

В случай че се приеме наличие на избирателност и следователно помощ, тогава тя се оправдава с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО. Помощта се оправдава по-специално с член 8, параграф 2, буква е) от Директива 92/81/ЕИО, както и в последващата разпоредба, член 15, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО. Германската страна смята, че се касае за „прилагане на предоставеното … (от тези директиви) … упълномощаване на държавите-членки“. Според нея е противоречиво, когато Комисията, която в края на краищата е предложила тези директиви, упреква Германия, че от мярката произлиза опасност за общия пазар. Според германската страна свързаните с конкуренцията правни аспекти на въпросните директиви нямат приоритет.

(18)

По мнението на германската страна е приложима точка 52 от Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (3), тъй като съществуващият данък е повишен значително. Твърди се, че Законът за данъчно облагане на минералните масла, респективно заменилият го Закон за данъчно облагане на енергията, следва да се разглеждат като съществуващ данък за опазване на околната среда. Посочва се, че съдържащите се там данъчни ставки върху енергията са съществено повишени от 1 април 1999 г. чрез екологичната данъчна реформа, както се вижда от приложения преглед (приложение I).

(19)

Изтъква се, че целта на тези разпоредби е чрез данъчно облагане на енергията да се постигне насочване на търсенето към енергоспестяващи и ресурсощадящи продукти и да се създадат стимули за разработването на екологични процеси и технологии. Поради това разпоредбите за данъчно облагане на енергията имали значително въздействие за опазване на околната среда.

(20)

В тази връзка германската страна се позовава на проучване относно енергийната ефективност в оранжерийното градинарство на регистрирания като дружество (e. V.) Център за икономика и управление на градинарството към Института за биологични производствени предприятия на университета „Лайбниц“ в Хановер.

(21)

Според него по-високото данъчно облагане на енергията натоварва в особено голяма степен предприятията, които отопляват оранжерии или затворени помещения за растениевъдство, поради тяхното енергоемко производство. По тази причина съществувало основание да се въведе данъчно облекчение за временно разтоварване на тези предприятия. Твърди се, че тази потребност е продължила да съществува и след 31 декември 2002 г., т.е. датата, на която първоначално е трябвало да изтече срокът на данъчното намаление. Поради това със Закона относно по-нататъшното развитие на екологичната данъчна реформа данъчното намаление било продължено с две години до 31 декември 2004 г. За съобразяване и през 2005 и 2006 г. с особено тежкото конкурентно състояние на предприятията от селското и горското стопанство, отопляващи оранжерии или затворени помещения за отглеждане на култури, било предвидено данъчното намаление да се предоставя и през този период.

(22)

Германската страна счита, че са изпълнени изискванията, предвидени в точка 52 от насоките на Общността. Следователно данъчното намаление за периода от 2001 до 2006 г. можело правно да се оправдае с точка 51, параграф 1, буква б) от насоките на Общността.

(23)

Твърди се, че доколкото данъчното намаление се отнася до данък на Общността, който е хармонизиран в съответствие с Директива 92/81/ЕИО или Директива 2003/96/ЕО, намалението следователно е съвместимо с общия пазар поне в случаите, когато то не е под минималната данъчна ставка за Общността. Същото (т.е. съвместимост с общия пазар) важало за данъчното намаление в случай на липса на данък на Общността поне в размера на превишаване от намалението на 20 % от местния данък.

(24)

По-нататък германската страна обяснява, че още във връзка с изработването на закона за започване на екологичната данъчна реформа е обсъждано данъчно облекчение за предприятията от селското и горското стопанство, отопляващи оранжерии или затворени помещения за отглеждане на култури, понеже поради тяхното енергоемко производство те са особено силно засегнати от по-високото данъчно облагане. Поради силния недостиг на време за парламентарната процедура по приемане на закона, който първоначално е трябвало да влезе в сила още на 1 януари 1999 г., било предвидено селското и горското стопанство да бъдат включени в механизма за данъчно облекчение за производствения сектор. Посочва се, че въвеждането на въпросното данъчно намаление е резултат на отделно изменение на Закона за данъчно облагане на минералните масла, влязло в сила на 1 януари 2001 г., докато първото удължаване на срока на това облекчение за периода от 2003 до 2004 г. е осъществено в рамките на Закона относно по-нататъшното развитие на екологичната данъчна реформа.

(25)

Германската страна твърди, че от предварителни контакти с Комисията е придобила впечатлението, че въпросното данъчно намаление е правомерно. То се позовава по-специално на устни изявления на представители на Комисията по време на заседание на работната група „Конкурентни условия в селското стопанство“ на 26 и 27 октомври 1999 г. Във всеки случай най-късно от съобщението на германската страна от 29 август 2001 г. фактическото положение било известно на Комисията, така че още по онова време тя можела да прецени съвместимостта на данъчното намаление с общия пазар. Германската страна се позова изрично на член 10, параграф 1 и член 14, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (4). Евентуално искане за връщане на помощите се счита за несъвместимо с принципите на защита на правната предвидимост и на правна сигурност и с принципите за надеждни административни процедури. Според схващането на германската страна, становището на заинтересованите трети страни показвало, че техните очаквания за помощ били основателни.

(26)

Заинтересованите трети страни представиха по същество аргументите, които вече бяха изложени от германското правителство. Мерките не били избирателни и поради това, че от тях можели да се възползват всички предприятия в селското и горското стопанство, които стопанисват оранжерии и затворени помещения за отглеждане на култури. Освен това се привеждат аргументи, че не се пречи на търговията в Общността. През въпросните години оранжерийните площи били драстично намалени и вносът в Германия на конкурентни продукти се увеличил. И без това обемът на германската продукция едва ли бил от значение в сравнение с търговията със зеленчуци вътре в Общността. Освен това отглежданите на открито и оранжерийните култури не се конкурирали пряко и в мнозинството си не били взаимозаменяеми. При наличие на помощ тя можела да се обоснове по член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, тъй като служела на развитието на градинарството. Тя му помогнала да се адаптира към повишените цени на енергията и намалила „нарушаванията в конкуренцията“, възникнали вследствие на значително по-ниските брутни цени на енергията в другите държави-членки в ущърб на предприятията, произвеждащи в Германия. Въобще не можело да се говори за „нарушаване на конкуренцията“ вследствие на германските помощи. Напротив, вече съществуващото „нарушаване на конкуренцията“ в ущърб на германското оранжерийно растениевъдство било (отчасти) компенсирано. Поради ограничението по време тези мерки имали силно стимулиращо въздействие за засегнатия сектор да се адаптира към растящите цени на енергията чрез мерки за икономия на енергия и рационализация и да предприеме съответни инвестиции. В резултат въпросните мерки трябвало да са допустими, тъй като в противен случай се нарушавали или недопустимо се стеснявали целите на Директива 92/81/ЕИО, както и на Директива 2003/96/ЕО. Прибягва се до позоваване на съдебното решение по делото RSV (5) на Съда на Европейските общности за твърдението, че евентуално искане за връщане на помощите противоречи на защитата на получателите за правна предвидимост, тъй като Комисията още на 29 август 2001 г. знаела за помощта, но едва на 20 април 2005 г. я направила обект на процедура по разследване чрез искане на информация. Впрочем, при евентуални искания за връщане на помощите по-голям брой предприятия били заплашени от неплатежоспособност.

(27)

Съгласно член 43 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (6), членове 87, 88 и 89 от Договора за ЕО се прилагат при производството на посочените в регламента продукти, както и при търговията с тези стоки. Следователно производството и търговията с плодове и зеленчуци попадат в приложното поле на разпоредбите на Общността относно предоставянето на държавни помощи.

(28)

Съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО държавните или предоставяни от държавни средства помощи независимо от вида им, които чрез облагодетелстване на определени предприятия или производствени отрасли нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, са несъвместими с общия пазар, доколкото се отразяват отрицателно на търговията между държавите-членки.

(29)

Съдът на Европейските общности реши, че когато се разглежда дали дадена държавна мярка представлява помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО, трябва да се определи дали облагодетелстваното предприятие получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия (7), или по този начин предприятието се разтоварва от разходи, които обикновено би трябвало да покрие от собствени средства (8).

(30)

Мярката под формата на възстановяване на платени данъци поражда икономически предимства под формата на по-малка данъчна тежест за облагодетелстваните предприятия. Това представлява икономия на разходи, които при нормални обстоятелства би трябвало да се покрият от техни собствени средства. Помощта се предоставя от обществени средства на определени предприятия, а именно предприятия от производствения отрасъл на селското и горското стопанство, които стопанисват оранжерии и затворени помещения за отглеждане на култури.

(31)

Помощта не се предоставя на всички предприятия, така че е избирателна. От това следва, че се касае за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(32)

Възстановяването на платени данъци изглежда е в състояние да наруши конкуренцията (9) и да се отрази отрицателно върху търговията между държавите-членки (10).

(33)

Германия е важен производител на оранжерийни продукти. Също и търговията с тези продукти е значителна, както се доказва от статистическите данни по-долу.

(34)

Германските оранжерийни продукти се конкурират с оранжерийните продукти на други държави-членки. Това не само не се оспорва от германската страна и заинтересованите трети страни, но и се разяснява, че оранжерийните предприятия са били освободени от данъка именно за да се подобри конкурентоспособността спрямо нидерландските конкуренти, които според същите данни разполагат с по-добри производствени условия поради по-ниски брутни цени на енергията. Следователно е налице пряка конкуренция. Поради това и твърдението на заинтересована трета страна, че оранжерийните продукти не се конкурират пряко с отглежданите на открито продукти, е несъществено, защото съществува пряка конкуренция между германските оранжерийни продукти и оранжерийните продукти на други държави-членки, включително Нидерландия.

(35)

Следователно е възможно освобождаването от дължими иначе данъци да наруши конкуренцията. При това е без значение аргументът, че в другите държави-членки цените на енергията били по-изгодни (11). Дори и да е вярно, че изходните позиции са се различавали по отношение на този производствен фактор, това въобще не променя факта, че е възможно предоставяното от Германия възстановяване на платени данъци да наруши конкуренцията.

(36)

Възможно е помощта да попречи и на търговията между държавите-членки. Това показват немалките търговски потоци, както се демонстрира по-горе. Дори и да е вярно, както се твърди, че оранжерийните площи са намалели драстично и вносът в Германия е нараснал, това все още не е доказателство, че не се е получило смущение в пазара. Не е изключено, че без мярката площите биха намалели още по-драстично и/или вносът в Германия би нараснал още повече. Тъй като в рамките на Общността съществува търговия с Германия с оранжерийни продукти, няма значение дали обемът на германската продукция се счита за значителен или не.

(37)

Забраната за предоставяне на държавни помощи съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО не важи обаче без изключения. Комисията провери дали е приложимо някое от изключенията или освобождаванията от принципната забрана за помощи съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(38)

В настоящия контекст, независимо от това кой е облагодетелстван от въпросната схема, няма основание за изключенията, предвидени съгласно член 87, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на помощи със социален характер за отделни потребители, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и помощи за икономиката на определени региони на Федерална република Германия.

(39)

Комисията счита, че при настоящата схема за помощ не могат да се приложат освобождаванията съгласно член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО по отношение на развитието на определени региони, тъй като мярката не представлява помощ за насърчаване на икономическото развитие на региони, в които жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост.

(40)

Що се отнася до изключението, предвидено в член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО, е достатъчно да се отбележи, че въпросната данъчна схема не представлява важен проект от общоевропейски интерес и не цели преодоляването на сериозни затруднения в икономическия живот на Федерална република Германия. Освен това не се касае за насърчаване на културата и опазване на културното наследство съгласно член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО.

(41)

В тази връзка Комисията обръща внимание, че нито германската страна, нито заинтересовани трети страни са се позовали на посочените изключения по време на процедурата по разследване.

(42)

Следователно единственото изключение, което би могло да се вземе под внимание, е предвиденото в член 87, параграф 3, буква в), според което помощ може да се разглежда като съвместима с общия пазар, когато служи за подпомагане на развитието на някои икономически отрасли или райони, стига тя да не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(43)

За въпросните мерки (12) се прилагат Насоките на Общността за държавните помощи в селското стопанство (13) (наричани по-долу „Насоки на Общността за селското стопанство“).

(44)

Нито Насоките на Общността за селското стопанство, нито други разпоредби в областта на селското стопанство не предвиждат обаче изрично за гореописаните мерки изключения или освобождавания от принципната забрана за помощи съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. По-специално Комисията установи, че точка 4 от Насоките на Общността за селското стопанство относно помощите за инвестиции е неприложима в конкретния случай. Възстановяването на платени данъци не е обвързано с предприемането на инвестиции.

(45)

Германската страна и някои заинтересовани трети страни са на мнение, че помощите се оправдават по-специално от член 8, параграф 2, буква е) от Директива 92/81/ЕИО, както и от последваща разпоредба, член 15, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО, като това се допускало по точка 3.4 от Насоките на Общността за селското стопанство.

(46)

Що се отнася до Директива 2003/96/ЕО, в съображения 15 и 24 от нея се заявява, че мерките за въвеждане на диференцирани данъчни ставки трябва да бъдат в съответствие с правилата на вътрешния пазар и конкуренцията, за да не водят до нарушаване на конкуренцията. Наложителното прилагане на правилата на конкуренцията се потвърждава освен това в член 26 от Директива 2003/96/ЕО, в който на държавите-членки се обръща внимание, че взетите въз основа на директивата мерки като възстановяване на платени данъци могат да представляват държавни помощи и в такъв случай трябва да бъдат съобщени съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. В посочения член се казва изрично, че информацията, предоставена на Комисията въз основа на директивата, не освобождава държавите-членки от задължението за уведомление съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(47)

Същото важи за Директива 92/81/ЕИО, в чиито съображения (съображение 6) се уточнява, че на държавите-членки се дава възможност по желание да прилагат определени освобождавания, стига това да не води до нарушаване на конкуренцията. В член 8, параграф 2 се казва, че държавите-членки могат да предоставят пълно или частично освобождаване от данъци или намаление на данъчната ставка „без това да засяга други разпоредби на Общността“. В тази връзка Комисията посочва, че нейните компетенции по въпросите на държавните помощи произтичат пряко от Договора за ЕО. Законодателството на Общността не би могло да накърни компетенциите на Комисията в тази област.

(48)

На схващането на германската страна че при възстановяването на платени данъци се касае за „прилагане на предоставеното … [от тези директиви] … упълномощаване на държавите-членки“, Комисията отговаря, че това е възможно само съобразно горепосочените условия. По-нататък германската страна твърди, че е противоречиво, когато Комисията, която в края на краищата е предложила тези директиви, упреква Германия, че възниква опасност за общия пазар. На първо място, германската страна не твърди, че съгласно тълкуването на Комисията при горепосочените директиви няма никакви възможности също и за ефективното им прилагане. Разбира се, Комисията не изключва, че може да има случаи, представени в съответствие с директивите, които обаче същевременно отговарят на изискванията за лоялна конкуренция. Комисията посочва, че на настоящия етап на сближаване на данъчното законодателство директивите само допускат данъчни облекчения. Те не ги предписват.

(49)

Германия оспорва, че отнасящите се до конкуренцията правни аспекти на въпросните директиви са приоритетни. Във връзка с този аргумент следва да се изтъкне, че от горепосочените съображения произлиза, че във всички случаи — също и при липсващ приоритет — помощи като разглежданото възстановяване на платени данъци трябва да се проверяват въз основа на съответните правила за конкуренцията съгласно Договора за ЕО. По-нататък от това следва, че въпросът за наличието или отсъствието на приоритет е без значение (14).

(50)

Предоставената от Договора за ЕО на Комисията свобода на преценка и усмотрение при прилагането на изключенията, предвидени в член 87, параграф 3, не се ограничава и по никой друг начин от въпросните директиви.

(51)

Точка 3.5 от горепосочените Насоки на Общността за селското стопанство отразява принципите на политиката в областта на държавните помощи и на общата селскостопанска политика. Тя предвижда, че едностранчивите мерки за държавна помощ, които имат за цел само да подобрят финансовото състояние на производителите, но не подпомагат по някакъв начин развитието на сектора като цяло, и преди всичко помощите, предоставяни единствено на база цена, количество, единица продукция или единица производствени мощности, се считат за оперативни помощи, които са несъвместими с общия пазар.

(52)

Както вече беше посочено, въпросните помощи не са обвързани с инвестиции, които биха били подходящи за модернизиране на сектора (като примери могат да се посочат например по-добра топлоизолация или инвестиции за по-ефективно използване на енергията). Напротив, необходимите мерки за адаптиране (като например горепосочените) по-скоро биха се забавили от такива субсидии. Следователно секторът остава зависим от тези помощи. Липсва развитие или то се осъществява само със съответно закъснение. Противно на твърденията на отделни заинтересовани трети страни, липсва не само стимулиращо въздействие за предприемане на необходимите инвестиции, но и съществуващият стимул под формата на по-високи цени на енергията дори се намалява чрез субсидиите. Поради това въпросните помощи следва да се считат за оперативни помощи в посочения смисъл.

(53)

Новите Насоки на Общността за държавната помощ в селскостопанския и горския сектор 2007—2013 г. (15) влязоха в сила едва на 1 януари 2007 г. Точка 172 предвижда обратно действие за неправомерно възстановяване на платени данъци, предоставено въз основа на Директива 2003/96/ЕО. Същото важи за неправомерно възстановяване на платени данъци, предоставено въз основа на Директива 92/81/ЕИО. Това важи обаче само ако са изпълнени условията на посочените директиви и в рамките на селскостопанския сектор не е предприето никакво диференциране. Тъй като въпросната мярка важи обаче изключително в полза на определени предприятия в селското стопанство, точка 172 не е основание, което би позволило на Комисията да счита въпросното възстановяване на платени данъци за съвместимо с общия пазар.

(54)

Германската страна възнамерява да оправдае съвместимостта на помощта с Насоките на Общността относно държавната помощ за опазването на околната среда. Комисията взе под внимание и прилагането на точки 23, 51 и следващите от Насоките на Общността относно държавната помощ за опазването на околната среда (наричани по-долу „Екологични насоки на Общността“), които при определени обстоятелства допускат оперативна помощ. В точка 5.6.2 от Насоките на Общността за селското стопанство от 2000 г. се съдържа позоваване на Екологичните насоки на Общността.

(55)

В точка 23 от Екологичните насоки на Общността се казва, че понякога е приемливо от определени видове предприятия да не се изискват никакви или по-ниски данъци, които имат положителни последици за околната среда, за да се възпрепятства изпадането им в тежко положение спрямо конкуренцията, при условие че такива изключения са необходими, за да се гарантира въвеждането или запазването на данъци върху всички продукти.

(56)

Комисията припомня, че съгласно точка 50 от Екологичните насоки на Общността данъчните мерки по принцип трябва съществено да допринасят за опазването на околната среда. Трябва да се гарантира, че изключенията или освобождаванията не пречат поради естеството си на общите преследвани цели.

(57)

Въз основа на представените впоследствие документи (проучване) германската страна доказа, че поради повишаването на данъците върху енергията потреблението на енергия непрекъснато намалява и енергийната ефективност се повишава при оранжерийното производство както на зеленчуци, така и на декоративни растения.

(58)

Поради това Комисията счита, че въпросните предприятия са осъзнали нуждата от подобрения по отношение на опазването на околната среда.

(59)

В Екологичните насоки на Общността се прави разлика между нови данъци (точка 51.1), от една страна, и съществуващи данъци (точки 51.2 и 52), от друга.

(60)

Законът за данъчно облагане на минералните масла е бил в сила, когато на 16 август 2001 г. е изменен със Закона за изменение на Закона за данъчно облагане на минералните масла, с който е одобрено възстановяването на платени данъци. Поради това той следва да се счита като „съществуващ“ по смисъла на точка 51.2 или 52 от Насоките на Общността към момента на представяне на закона за изменение.

(61)

Съгласно точка 51.2 разпоредбите на точка 51.1 могат да се прилагат към съществуващи данъци, ако едновременно са спазени следните две условия: а) въпросният данък трябва да има значително положително въздействие за опазването на околната среда; б) изключенията в полза на облагодетелстваните предприятия трябва да са определени още към момента на приемане на данъка или да се налагат поради съществено изменение на икономическите условия, което поставя предприятията в особено тежко положение спрямо конкуренцията. В последния случай размерът на намалението на данъка не може да надхвърля допълнителните разходи, обусловени от промяната на икономическите условия. В момента, в който вече няма допълнителни разходи, данъчното намаление не трябва да се прилага повече.

(62)

Трябва да са изпълнени и двете условия, посочени в букви а) и б), за да може да се приложи точка 51.1 от Екологичните насоки на Общността. Що се отнася до условията по първата алтернатива от буква б), която определя, че изключенията трябва да са определени към момента на приемане на данъка, Комисията констатира, че всички данъчни намаления са предоставени едва след приемането на данъчния закон, а не към момента на приемане на закона. Поради това първата алтернатива не е изпълнена. Втората алтернатива изисква, от една страна, доказването на съществено изменение на икономическите условия за засегнатите предприятия, а от друга страна — доказването, че стойността, с която е намален данъкът, не е по-голяма от допълнителните разходи, обусловени от промяната на икономическите условия. Германската страна не е представила такива доказателства, които да позволят на Комисията да направи извода, че тези условия са изпълнени. Поради това и втората алтернатива по буква б) не е изпълнена. От това следва, че точка 51.2 не може да се приложи.

(63)

Комисията провери дали може да се приложи точка 52. В точка 52 се казва, че когато съществено се повиши съществуващ данък и държава-членка счита, че са необходими изключения за определени предприятия, условията по точка 51.1 важат съответно за новите данъци. Поради това трябва да се провери дали данъците са били повишени чувствително и дали са изпълнени условията на точка 51.1 от Екологичните насоки на Общността.

(64)

Всички съществуващи данъци са били повишени най-малко с 20 % (вж. приложение I). Комисията счита това повишение за съществено по смисъла на точка 52 от Екологичните насоки на Общността. Комисията приема за сведение, че според информацията от германската страна изключенията са необходими за продължаващото съществуване на облагодетелстваните предприятия в оранжерийното производство.

(65)

Точка 52 може да се приложи обаче само за възстановяване на платени данъци, което не превишава размера на увеличение на първоначалния данък или, така да се каже, за новата част на съществуващия данък. Точка 52 се отнася до условията, които са приложими за нови данъци. От това следва, че повишаването на данъка се оценява по аналогия по същия начин както при въвеждането на нов данък. Тази аналогия може да се приложи само за новата част, т.е. за повишената част от данъка. Само този подход гарантира, че допълнителните критерии, които трябва да се прилагат при оценката на съществуващи данъци, няма да останат невзети под внимание в случай на оценка на данъчно повишение. Въз основа на тази предпоставка Комисията установи следното:

(66)

По отношение на мазута първоначалният данък от 40,90 EUR за 1 000 l е бил увеличен на 61,35 EUR за 1 000 l. Поради това Комисията счита, че всяко данъчно намаление, което превишава първоначалния размер на данъка (а именно 40,90 EUR за 1 000 l), не може да бъде оправдано по Екологичните насоки на Общността и поради това е несъвместимо с общия пазар.

(67)

По отношение на природния газ първоначалният данък от 1,87 EUR/MWh е бил увеличен на 3,476 EUR/MWh (от 1 април 1999 г.) и на 5,50 EUR/MWh (от 2003 г.). Поради това Комисията счита, че всяко данъчно намаление, което превишава първоначалния размер на данъка (а именно 1,87 EUR/MWh), не може да бъде оправдано по Екологичните насоки на Общността и поради това е несъвместимо с общия пазар.

(68)

По отношение на втечнения газ първоначалният данък от 25,56 EUR/1 000 kg е бил увеличен на 38,34 EUR/1 000 kg (от 1 април 1999 г.) и на 60,60 EUR/1 000 kg (от 2003 г.). Поради това Комисията счита, че всяко данъчно намаление, което превишава първоначалния размер на данъка (а именно 25,56 EUR за 1 000 kg), не може да бъде оправдано по Екологичните насоки на Общността и поради това е несъвместимо с общия пазар.

(69)

По отношение на частта от помощта, която не е превишавала размера на увеличението на данъка от 1999 г., Комисията също така прецени дали са изпълнени условията на точка 51.1, буква б) (които съгласно точка 52 са съответно приложими).

(70)

В точка 51.1, буква б) се определя, че решенията за освобождаване със срок на валидност десет години без прогресивно намаляване могат да са оправдани в два случая и се посочват две допълнителни условия, които трябва да са изпълнени: а) в случай че се касае за данък на Общността, фактически плащаната сума от предприятията след намалението трябва да остане по-висока от минималната стойност за Общността, за да имат предприятията стимул да предприемат нещо за подобрено опазване на околната среда; б) в случай че се касае за национален данък, наложен поради липса на данък на Общността, предприятията, ползващи намалението, трябва въпреки това да платят съществена част от националния данък. Алтернативно, съгласно Екологичните насоки на Общността се изисква прилагането на алтернативни мерки (например договаряния на доброволна основа). Това обаче не е направено в случая.

(71)

По отношение на трите разглеждани продукта, а именно мазут, природен газ и втечнен газ, първоначално прилаганият данък преди увеличението през 1999 г. е бил над минимума за Общността:

(72)

По отношение на горивата за отопление, които през 2001—2003 г. не са подлежали на минимална данъчна ставка за Общността, в точка 51.1, буква б) второ тире от Екологичните насоки на Общността от 2001 г. се определя, че облагодетелстваните предприятия трябва да плащат съществена част от националния данък. Причината за това е, че те следва да имат стимул да подобрят поведението си по отношение на околната среда. От практиката на Комисията е изяснено, че като съществена част, общо взето, могат да се считат 20 % или минималният данък на Общността, който се прилага за потребление на енергия, попадащо в приложното поле на съответната директива.

(73)

Дори ако се вземе под внимание най-високата приложима данъчна ставка за въпросния период от време, а именно 5,50 EUR/MWh през 2003 г., праговата стойност за 20 % е 1,10 EUR/MWh, което остава под първоначалното равнище на данъчно облагане, а именно 1,87 EUR/MWh.

(74)

Поради тези причини Комисията стигна до заключението, че доколкото данъчните намаления не превишават първоначалното равнище на данъчно облагане преди увеличението през 1999 г., посочените в точка 51.1, буква б) условия са изпълнени.

(75)

Що се отнася до мазута, Комисията счита частта от данъчното намаление, която превишава първоначалното равнище на данъчно облагане (а именно 40,90 EUR/1 000 l), за несъвместима с общия пазар, а частта от данъчното намаление, която не превишава първоначалното равнище на данъчно облагане (намалението от 61,35 EUR/1 000 l на 40,90 EUR/1 000 l) — за съвместима с общия пазар.

(76)

Що се отнася до природния газ, Комисията счита частта от данъчното намаление, която превишава първоначалното равнище на данъчно облагане (а именно 1,87 EUR/MWh), за несъвместима с общия пазар, а частта от данъчното намаление, която не превишава първоначалното равнище на данъчно облагане (намалението от 3,476 EUR/MWh през 2001 и 2002 г., както и от 5,50 EUR/MWh за 2003 до 2006 г. на 1,87 EUR/MWh) — за съвместима с общия пазар.

(77)

Що се отнася до втечнения газ, Комисията счита частта от данъчното намаление, която превишава първоначалното равнище на данъчно облагане (а именно 25,56 EUR/1 000 kg), за несъвместима с общия пазар, а частта от данъчното намаление, която не превишава първоначалното равнище на данъчно облагане (намалението от 38,34 EUR/1 000 kg през 2001 и 2002 г., както и от 60,60 EUR/1 000 kg за 2003 до 2006 г.) — за съвместима с общия пазар.

(78)

Комисията констатира, че помощта за периода 2001—2004 г. е предоставена в нарушение на член 93, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 88, параграф 2), без да е съобщено своевременно на Комисията за това и без да е изчакано решението на Комисията.

(79)

Германската страна твърди, че на Комисията е известно за помощта още от 29 август 2001 г., но Комисията е започнала процедурата съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО едва на 22 октомври 2005 г. Според нея настоящото решение е твърде закъсняло и като се позовава на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999, е несъвместимо с принципите за надеждни административни процедури. Поради това германската страна възразява, че Комисията вече не е упълномощена да установява несъвместимостта на помощта с общия пазар.

(80)

За неправомерни помощи не могат обаче да се ползват кратките срокове за проверка, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999. Принципите за надеждни административни процедури остават обаче приложими. Комисията подчертава обаче, че в своето решение COM(2002) 441 окончателен от 13 февруари 2002 г., адресирано до германското правителство, си е запазила правото да извърши проверка за правомерността на помощите.

(81)

От датата, посочена от германската страна (29 август 2001 г.), до започването на официална процедура по разследване (20 октомври 2005 г.), Комисията отправи до германската страна поне три искания за информация и проведе заседание с германски представители. Едва през този период тя научи и за двете удължавания на възстановяването на платени данъци с по 2 години. През същия период Германия изпрати на Комисията не по-малко от 5 съобщения с допълнителна информация. Дори само фактът, че Германия изпрати през посочения период пет съобщения на Комисията, доказва, че също и по мнението на германската страна информацията не е била достатъчно пълна, за да позволи на Комисията да вземе решение по настоящия случай. Също и позоваването на съдебното решение по делото RSV не променя нищо в това заключение. Обстоятелствата по делото в основата на това съдебно решение са различни. При него Комисията не само вече разполагаше с подробни сведения за помощта за разлика от настоящия случай, но и дори вече беше взела решение относно основната мярка. Следователно, също и при съобразяване със съответната практика на Съда на Европейските общности, в никакъв случай не може да се твърди, че Комисията е бездействала. Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 не е нарушаван.

(82)

По отношение на нотифицираната част от помощта (№ 189/05), нито германската страна нито заинтересованите трети страни твърдят да има специфични нарушения на сроковете за проверка съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999. Освен това Германия не е използвала процедурата, предвидена в член 5, параграф 3 от горепосочения регламент.

(83)

Поради това представените от германската страна аргументи относно конкретното прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 не са валидни.

(84)

Комисията посочва, че предоставените по въпросната схема неправомерни помощи, които трябва да се считат за несъвместими с общия пазар, подлежат на възстановяване съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 (сега член 88) от Договора за ЕО (18).

(85)

В член 14, параграф 1 се казва: „Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.“ Комисията е задължена по своя собствена инициатива да вземе под внимание необичайните обстоятелства, които оправдават това (19).

(86)

Трябва да се провери дали в настоящия случай е приложим даден общ принцип на правото на Общността, като например принципът на защита на правната предвидимост или на правната сигурност, което да изключва възстановяването на неправомерна и несъвместима с общия пазар помощ от получателите.

(87)

Принципът на защита на правната предвидимост е общ принцип, който е залегнал в основата на правото на Общността. Преди да възникнат основателни очаквания, Комисията трябва да потвърди правомерността на съответната мярка. Поради това трябва да е налице действие или начин на поведение от страна на администрацията на Общността, които да могат да породят основателно очакване (20).

(88)

Съгласно установената съдебна практика принципът на правната сигурност е нарушен, когато несигурни или неясни обстоятелства създават неясна правна ситуация, която Комисията би трябвало да изясни, преди да предприеме някаква мярка за разпореждане на възстановяване (21).

(89)

Германската страна не се аргументира по-конкретно защо според нея искането за възстановяване на помощите е несъвместимо с принципа за надеждни административни процедури. Съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 неправомерните и считани за несъвместими с общия пазар помощи по принцип подлежат на възстановяване.

(90)

От това са изключени само случаи, при които възстановяването нарушава общи принципи на правото на Общността. Такова нарушение не се наблюдава. По-специално евентуално разчитане от страна на Германия на тази помощ не беше нито обосновано, нито заслужаващо защита. То не беше обосновано, защото помощта не е била нотифицирана. Поради това Германия не можеше да разчита на наличието на тези помощи. Това важи в още по-голяма степен, тъй като Комисията още с писмото си от 13 февруари 2002 г. обърна внимание на германската страна за възможен контрол относно помощите. Един благоразумен бизнесмен би следвало да може и да трябва да попита германската страна дали съгласно установената съдебна практика помощите подлежат на нотифициране и по този начин да може да узнае за риска от възможно искане за възстановяване на помощите (22). Ако той преднамерено или небрежно не е направил такова запитване, тогава неговото очакване не заслужава защита.

(91)

По отношение на възражението на германското правителство, че от устни изявления на служители на Комисията е придобило впечатлението, че помощта е съвместима с общия пазар, Комисията обръща внимание, че само тя, т.е. на отговорността на колегиума, е упълномощена да взема такива решения. Тя отбелязва също така, че няма документ на Комисията, който да позволява заключения относно съвместимостта на въпросните помощи с общия пазар.

(92)

По отношение на възражението, че при евентуално искане за възстановяване на помощта по-голям брой предприятия са заплашени от неплатежоспособност, Комисията припомня, че връщането на част от помощите е необходимо, за да стане възможно възстановяване на status quo ante, т.е. на положение без нарушаване на конкуренцията. Ако това означава, че някои предприятия не могат да оцелеят, то това е само последица на конкуренцията, каквато има в условията на пазарната икономика.

(93)

Съгласно съображенията, формулирани в настоящото решение, е ясно, че на основание правна сигурност не е възможен отказът от искане за възстановяване на въпросните субсидии.

(94)

По принцип възстановените данъци трябва да бъдат платени обратно, щом като бъдат обявени за несъвместими с общия пазар.

(95)

Решението се отнася до настоящото възстановяване на платени данъци и трябва незабавно да се изпълни включително искането за възстановяване на помощта съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО.

(96)

Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999, когато в случай на неправомерни помощи са взети отрицателни решения, Комисията решава, че съответната държава-членка взема всички необходими мерки, за да изиска помощта обратно от получателите. Поради това Германия трябва да вземе всички необходими мерки, за да изиска обратно от получателите помощите, определени като несъвместими с общия пазар. Германия трябва да подкани съответните получатели да възстановят помощите в срок от два месеца след публикуването на настоящото решение. Подлежащите на връщане помощи включват лихви, които се изчисляват съгласно Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета.

(97)

Независимо от това всяка помощ, която е предоставена по тази схема за помощи и към момента на предоставянето си изпълнява условията на приетите въз основа на Регламент (ЕО) № 994/98 регламенти на Комисията или други одобрени схеми за помощ, е съвместима с общия пазар в размера на допустимия интензитет.

(98)

Впрочем, опитът на Комисията е показал, че помощи в много малък размер при определени условия не попадат в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(99)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията (23) помощ, която не превишава 3 000 EUR за получател за период от 3 години (тази стойност включва помощите de minimis, предоставени на един предприемач) не оказва влияние върху търговията между държавите-членки и не нарушава, респективно не заплашва да наруши конкуренцията, поради което не попада в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(100)

Съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1860/2004 същото важи за помощи, които са предоставени преди неговото влизане в сила, при условие че са изпълнени условията на членове 1 и 3.

(101)

На 1 януари 2008 г. Регламент (ЕО) № 1860/2004 беше заменен с Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (24), който увеличава стойността на помощите de minimis, независимо от вида и преследваната цел, на 7 500 EUR за произволен период от три данъчни години в рамките на лимита за максимална стойност за държава-членка, който отговаря на 0,6 % от стойността на годишната продукция.

(102)

В член 6, параграф 1 от горепосочения регламент се казва, че „настоящият регламент се прилага по отношение на помощите, предоставени преди 1 януари 2008 г. на предприятията от сектора на производство на селскостопански продукти, при условие че горепосочените помощи отговарят на всички условия, определени в членове от 1 до 4, с изключение на изискването за изрично позоваване на настоящия регламент съгласно член 4, параграф 1, първа алинея“.

(103)

В член 6, параграф 2 от горепосочения регламент се казва, че всяка помощ de minimis, предоставена между 1 януари 2005 г. и шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент, която удовлетворява условията на Регламент (ЕО) № 1860/2004, приложим в сектора на производство на селскостопански продукти до влизането в сила на настоящия регламент, се смята за неудовлетворяваща всички условия на член 87, параграф 1 от Договора и поради това необвързана със задължението за уведомяване, предвидено в член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(104)

В този контекст Комисията разглежда данъчно намаление до 3 000 EUR не като държавна помощ, ако към момента на предоставяне са били изпълнени условията на Регламент (ЕО) № 1860/2004, а данъчно облекчение до 7 500 EUR не като държавна помощ, ако към момента на предоставяне са били изпълнени условията на Регламент (ЕО) № 1535/2007.

(105)

Държавните помощи за предприятия от селското и горското стопанство за отопляване на оранжерии или затворени помещения за отглеждане на растения съгласно Закона за изменение на Закона за данъчно облагане на минералните масла и Закона относно по-нататъшното развитие на екологичната данъчна реформа, които Германия е въвела неправомерно в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, или иска да предостави съгласно Закона за прилагане на директивите, са несъвместими с общия пазар в съответствие със съображения от 75 до 77 от настоящото решение и трябва, ако са били предоставени, да се изискат обратно за съответния период от време.

(106)

Във всяко друго отношение държавните помощи за предприятия от селското и горското стопанство за отопляване на оранжерии или затворени помещения за отглеждане на растения, които Германия е предоставила съгласно Закона за изменение на Закона за данъчно облагане на минералните масла и Закона относно по-нататъшното развитие на екологичната данъчна реформа, или иска да предостави съгласно Закона за прилагане на директивите, са съвместими с общия пазар,

а)

списък на получилите помощ по схемата, посочена в член 1, и общ размер на помощта, получена по схемата от всеки един от тях;

б)

общ размер (главница и лихви), който следва да бъде възстановен от всеки получател;

в)

подробно описание на вече взетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че на получателите на помощ е наредено да я върнат.

5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/27

(1)

Чрез жалба Комисията бе информирана за определени мерки на подкрепа, осъществени от Франция в полза на дружеството Arbel Fauvet Rail (AFR). Със съобщения от 28 януари 2006 г., 25 октомври 2006 г., 30 януари 2007 г. и 6 юни 2007 г. Франция представи допълнителна информация.

(2)

С писмо от 12 септември 2007 г. Комисията информира Франция за решението си да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора, във връзка с тази помощ.

(3)

Със съобщения от 12 октомври 2007 г. и от 18 и 19 декември 2007 г. Франция представи коментари.

(4)

Решението на Комисията да започне официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментарите си относно въпросната помощ.

(5)

Комисията не получи коментари от заинтересованите страни.

(6)

AFR е фирма за строителство на железопътно оборудване, специализирана в производството на товарни вагони и контейнери цистерни. Дружеството е един от най-важните производители на подвижен железопътен състав на европейския пазар. Седалището му е в Douai (Nord) и понастоящем за него работят около 265 души.

(7)

През 2005 г. AFR е притежавано 100 % от дружеството Arbel SA (3). По това време AFR има 330 служители.

(8)

В продължение на няколко години AFR работи на загуба. Икономическите затруднения на дружеството се задълбочават след 2001 г. Тази тенденция се засилва между 2002 и 2005 г. Таблицата по-долу показва някои ключови показатели за ефективността на AFR през периода преди отпускането на помощта:

(9)

На 4 юли 2005 г. регион Nord-Pas-de-Calais и общините от агломерацията на Douai (Communauté d’agglomération du Douaisis) отпускат на AFR съвместен подлежащ на възстановяване кредит от общо 2 млн. евро, по 1 млн. евро от всеки.

(10)

Съгласно предоставената от френските органи информация условията на кредита са били следните:

(11)

В решението си за откриване на процедурата Комисията изрази становището си, че подлежащите на възстановяване кредити представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. В тази връзка Комисията отбеляза, че мерките предоставят предимство на AFR с това, че предприятието не е могло да си осигури средства при такива благоприятни условия на финансовите пазари, като се има предвид финансовото му положение.

(12)

Комисията също така изрази мнение, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (наричани по-нататък „насоките“) (4) и следователно съвместимостта на държавната помощ, която е получило предприятието, трябва да се разгледа в контекста на насоките. Комисията изрази съмнение относно съвместимостта на помощта с общия пазар в контекста на насоките.

(13)

Френските органи заявиха, че въпреки трудния период, през който е преминало AFR по времето, когато са отпуснати и впоследствие преведени подлежащите на възстановяване кредити (т.е. през юли и втората половина на 2005 г.), дружеството все пак е запазило доверието на своите клиенти и банкери.

(14)

В подкрепа на своите твърдения френските органи приведоха следните елементи, определени като „знаци за доверие“ в AFR от страна на клиенти и банки:

(15)

Френските органи подкрепиха коментарите си с документи, които показват следното:

(16)

Член 87, параграф 1 от Договора гласи, че освен когато е предвидено друго в същия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.

(17)

По отношение на подлежащите на възстановяване кредити Комисията отбелязва следното:

(18)

Член 87 от Договора не се прилага само за помощта, отпусната от националните правителства на държавите-членки, но и за помощта от местните и регионалните органи, като например регион Nord-Pas-de-Calais или общините от Communauté d’agglomération du Douaisis. Средствата на тези органи представляват държавни средства, а решенията им да отпуснат въпросните кредити на AFR се приписват на държавата.

(19)

Кредитите са отпуснати в период, когато AFR се намира в деликатно финансово положение. В решението за откриване на процедурата Комисията прецени, че като се вземе предвид икономическото състояние на AFR, описано в съображение 8, то е предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на помощта. Комисията също отбеляза, че кредитите са отпуснати без никакво обезпечение за тяхното изплащане, докато за приложените лихвени проценти се предполага, че съответстват на ставките, приложими за заеми „обезпечени с обикновени ценни книжа“ (6). Ето защо Комисията е на мнение, че с оглед на финансовото му положение предприятието не е могло по никакъв начин да получи средства при такива благоприятни условия на кредитните пазари. Ето защо въпросните кредити представляват преимущество за AFR.

(20)

В тази връзка следва да се отбележи, че френските органи заявиха въз основа на примерите, приведени в съображение 14, че AFR все още се е ползвало с доверието на своите банкери и клиенти към момента на отпускане на помощта. Това, което Комисията тълкува въз основа на тези коментари е, че Франция оспорва твърдението, че AFR не е било в състояние да получи средства при подобни условия на кредитния пазар (което е равнозначно на оспорване на това, че подлежащите на възстановяване кредити са донесли преимущество за AFR) и a fortiori, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване кредити.

(21)

Въпреки това коментарите на Франция не биха променили анализа, направен в решението за откриване на процедурата, поради следните причини.

(22)

Примерите за заеми, посочени от френските органи (като разрешението за овърдрафт по текущата сметка и частичните авансови плащания от клиентите) не са сравними с въпросните подлежащи на възстановяване кредити. Овърдрафтът по текуща сметка е заем с много кратък срок за разлика от подлежащите на възстановяване кредити, които имат продължителност три години. Тези различни видове заеми следователно не подлежат на един и същ анализ на риска от страна на кредиторите и фактът, че даден длъжник може да получи краткосрочен заем, не е достатъчен, за да се прецени дали може да получи по-дългосрочен заем, чието изплащане зависи от способността на длъжника да оцелява.

(23)

Що се отнася до частичните авансови плащания от клиентите, Комисията посочва, че те са били гарантирани от […] (5) — независима институция, което означава, че клиентите и доставчиците не са поемали никакви рискове, свързани с финансовото състояние на AFR, и следователно не са имали причина да подлагат изплащането на тези плащания на анализ относно финансовата стабилност на дружеството, подобен на анализа, който би бил направен от кредитор, обмислящ дали да предостави заем без обезпечение.

(24)

В заключение, коментарите на Франция не водят до извода, че AFR би било в състояние да получи средства при сходни условия на кредитния пазар.

(25)

Що се отнася до определянето на AFR като предприятие в затруднено положение по смисъла на насоките, Комисията констатира следното.

(26)

Точка 10, буква а) от насоките гласи, че едно дружество е в затруднение, когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца. Тази разпоредба отразява допускането, че дружество, което претърпява огромна загуба на регистриран капитал, няма да успее да се възстанови от загубите, които ще доведат до почти сигурната му икономическа смърт в краткосрочен до средносрочен план. Комисията смята, че е логично това допускане да се приложи a fortiori и за дружество, което е изгубило целия си регистриран капитал и има отрицателен собствен капитал.

(27)

Както е видно от финансовите данни в съображение 8 (които не са оспорени от Франция в хода на официалната процедура по разследване), AFR е имало отрицателен собствен капитал от 2001 г. и по времето, когато е отпусната помощта, не е било в състояние да спре тази тенденция и да възвърне положителния собствен капитал. В светлината на тези обстоятелства Комисията смята, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10 от насоките по времето, когато е отпусната помощта.

(28)

Като допълнителен мотив Комисията отбелязва, че по времето, когато е отпусната помощта, AFR отговаря и на определението за предприятие в затруднение, посочено в точка 11 от насоките, съгласно която дори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като например нарастващи загуби и намаляващ оборот. Въпреки това точка 11 предвижда, че дадено предприятие в затруднение може да бъде избрано за обект на помощ само когато очевидно не може да се възстанови със свои собствени ресурси или със средства, получени от собствениците/акционерите или от пазарни източници. Така тази разпоредба напомня, че статутът на предприятието в затруднение трябва да се определи с оглед на всички съответстващи индикатори, но като се придаде особено значение на способността на дружеството да се възстанови без намесата на държавата.

(29)

В тази връзка Комисията посочва, че както е видно от таблицата в съображение 8, от 2001 г. оборотът на AFR системно намалява, а загубите продължават. Това са обичайните признаци за предприятие в затруднение по смисъла на точка 11 от насоките. В решението си за откриване на официалната процедура по разследване Комисията посочи тези признаци в подкрепа на предварителното си заключение, че AFR е предприятие в затруднение. Освен това отрицателната тенденция, свързана с финансовото положение на AFR, се вижда от факта, че след януари 2004 г. предприятието не е в състояние да плаща в срок 4,3 млн. евро за данъци и социално осигуряване и следователно трябва да подава молба за мораториум до компетентните органи и да иска споразумение за изчистване на дълга.

(30)

Единствените факти, посочени от Франция, които биха могли да бъдат разглеждани като признаци за противното, са заемите, дадени на AFR (овърдрафтът по текущата сметка и частичните авансови плащания), както и фактът, че дружеството AFR е имало определени гаранции от […] (5). Комисията смята, че тези признаци следва да бъдат взети предвид в изискваната съгласно точка 11 от насоките оценка на способността на предприятието да се възстанови със средствата, които получава от източници на финансовия пазар. В тази връзка Комисията констатира следното:

(31)

Следователно може да се заключи, че по времето, когато е отпусната помощта, AFR изпитва сериозни финансови затруднения, които застрашават оцеляването му в краткосрочен или средносрочен план и че предприятието не е в състояние да намери решение за тези затруднения без помощ от страна на публичните органи.

(32)

С оглед на гореизложените коментари и особено на финансовите резултати в съображение 8 Комисията смята, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10 от насоките, а също и по смисъла на точка 11 от насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване кредити. Имайки предвид затруднението, което изпитва AFR, Комисията е на мнение, че предприятието не би било в състояние да получи средства при такива благоприятни условия на кредитния пазар. Въпросните кредити следователно са дали преимущество на AFR, като са му осигурили финансиране при по-благоприятни условия, отколкото то би могло да намери на кредитния пазар.

(33)

Подлежащите на възстановяване кредити дават преимущество на AFR в сравнение с други предприятия в подобна ситуация поради това, че само AFR има достъп до тях.

(34)

Секторът на строителството на подвижен железопътен състав се характеризира с присъствието на няколко европейски оператора и с търговия вътре в Общността. Следователно има вероятност предоставеното на AFR преимущество да наруши конкуренцията и търговията между държавите-членки.

(35)

С оглед на гореспоменатите коментари Комисията е на мнение, че подлежащите на възстановяване кредити, предоставени на AFR, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(36)

Когато на предприятия в затруднение се отпуска помощ под формата на заеми, елементът на помощта се състои от разликата между реално приложения лихвен процент и лихвения процент, при който дружеството-получател би могло да получи същия заем на свободния пазар (7).

(37)

В своето Известие относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент (6) Комисията уточнява, че референтната ставка е базисна ставка и може да бъде повишавана, при положение че има значителен риск, като дава за пример рисковете, свързани с отпускане на заеми на предприятие в затруднение или липсата на нормално изискваните от банките обезпечения, и пояснява, че в тези случаи премията може да достигне до 400 базисни точки или повече.

(38)

Ето защо по делото Chemische Werke Piesteritz  (7) Комисията реши, че заем за предприятие в затруднение оправдава премия от 400 базисни точки. Комисията потвърди това виждане и по делото Biria  (8) и поясни, че рискът, изразяващ се в липсата на обезпечение, оправдава допълнителна премия от 400 базисни точки, т.е. общо увеличение от 800 базисни точки. Комисията смята, че обстоятелствата по настоящото дело са като цяло сходни с тези в горепосочените дела, особено по отношение на липсата на обезпечение и степента на изпитваните затруднения. Следователно рисковете, свързани с подлежащите на възстановяване кредити, отпуснати на AFR, могат да бъдат подложени на същата преценка.

(39)

Ето защо държавната помощ, изразяваща се в подлежащите на възстановяване кредити, се състои от разликата между реално дължимата лихва съгласно условията на кредитите и лихвата, която би била дължима, ако е била приложена референтната ставка, приложима към момента на отпускане на помощта, с увеличение от 800 базисни точки.

(40)

Имайки предвид икономическото положение на AFR към момента на отпускане на помощта, както бе описано в съображение 8 (работа на загуба в продължение на няколко години, отрицателен собствен капитал, намаляващ оборот), Комисията е на мнение, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване кредити. Поради изложените в съображения 22 и 23 причини коментарите на Франция не променят този анализ.

(41)

Вярно е, че през 2005 г. AFR е част от група, контролирана от холдинговото дружество Arbel SA. Освен железопътното подразделение (състоящо се от AFR и Lormafer), групата включва и строително подразделение, състоящо се от дружества, специализирани в производството на дограма. От информацията, предоставена от френските органи в кореспонденцията преди откриването на официалната процедура по разследване, става ясно, че затрудненията, които има AFR, са характерни за него в рамките на групата, тъй като дейността му няма връзка със строителното подразделение. В допълнение Комисията отбелязва, че на фона на посредствените резултати на AFR затрудненията му изглежда са били прекалено големи, за да бъдат преодолени от групата. Ето защо Комисията смята, че точка 13 от насоките не е пречка AFR да бъде считано за отговарящо на условията за получаване на помощ за оздравяване и преструктуриране, макар че принадлежи на група.

(42)

Следователно съвместимостта на помощта трябва да се оценява в контекста на насоките.

(43)

Комисията констатира, че предвидените в насоките условия за съвместимост на помощта за преструктуриране не са изпълнени. Ето защо Комисията отбелязва следното:

(44)

Наред с това помощта изглежда не отговаря на предвидените в насоките условия за съвместимост на помощите за оздравяване, като се има предвид, че подлежащите на възстановяване кредити са отпуснати за период, по-дълъг от шест месеца (вж. точка 25 от насоките).

(45)

Тези съображения са достатъчни, за да се стигне до заключението, че помощта е несъвместима с общия пазар.

а)

общия размер (главница и лихва по възстановяване), които следва да бъдат възстановени от получателя;

б)

подробно описание на вече взетите и на планираните мерки, имащи за цел спазването на настоящото решение;

в)

документи, показващи, че на получателя е било наредено да върне помощта.

5.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/s3