ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 237

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 51
4 септември 2008 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 865/2008 на Съвета от 27 август 2008 година за удължаване на периода на суспендиране на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1420/2007 върху вноса на силикоманган с произход от Китайската народна република и Казахстан

1

 

 

Регламент (ЕО) № 866/2008 на Комисията от 3 септември 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

3

 

*

Регламент (ЕО) № 867/2008 на Комисията от 3 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на организациите на оператори в сектора на маслините, техните работни програми и финансирането им

5

 

*

Регламент (ЕО) № 868/2008 на Комисията от 3 септември 2008 година относно формуляра за земеделския статистически отчет, използван за определяне на приходите на земеделските стопанства и за анализ на икономическата дейност на тези стопанства

18

 

 

II   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

Комисия

 

 

2008/711/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 11 март 2008 година относно държавна помощ C 15/07 (ex NN 20/07), приведена в действие от Италия, за данъчни стимули в полза на дадени преструктурирани банки (нотифицирано под номер C(2008) 869)  ( 1 )

70

 

 

III   Актове, приети по силата на Договора за ЕС

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

 

 

2008/712/ОВППС

 

*

Решение BiH/13/2008 на Комитета по политика и сигурност от 29 юли 2008 година за изменение на Решение BiH/1/2004 относно приемането на приноса на трети държави към военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и Решение BiH/3/2004 за създаване на Комитет на участващите държави във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина

90

 

 

 

*

Съобщение за читателите (Виж стр. 3 от корицата)

s3

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 865/2008 НА СЪВЕТА

от 27 август 2008 година

за удължаване на периода на суспендиране на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1420/2007 върху вноса на силикоманган с произход от Китайската народна република и Казахстан

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 14, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението, внесено от Комисията, след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А.   ПРОЦЕДУРА

(1)

С Регламент (ЕО) № 1420/2007 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силикоманган (в това число и феросиликоманган) (SiMn) с произход от Китайската народна република (КНР) и Казахстан, попадащ под кодове по КН 7202 30 00 и ex 8111 00 11 (код по ТАРИК 8111001110) („разглеждания продукт“). Размерът на антидъмпинговото мито за вноса на разглеждания продукт с произход от КНР и Казахстан е съответно 8,2 % и 6,5 %.

(2)

С Решение 2007/789/ЕО (3) („решението“) Комисията суспендира окончателните антидъмпингови мита за период девет месеца считано от 6 декември 2007 г.

Б.   ОСНОВАНИЯ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ПЕРИОДА НА СУСПЕНДИРАНЕ

(3)

Член 14, параграф 4 от основния регламент предвижда, че в интерес на Общността антидъмпинговите мерки могат да бъдат суспендирани, когато пазарните условия са се променили временно до такава степен, че е малко вероятно вредата да бъде подновена в резултат на суспендиране и при условие че на производството на Общността е била предоставена възможност да изрази становище, и това становище е било взето предвид. В член 14, параграф 4 се посочва също, че суспендирането може да бъде удължено за допълнителен период, непревишаващ една година, ако Съветът вземе такова решение, по предложение на Комисията. Член 14, параграф 4 допълнително уточнява, че действието на разглежданите мерки винаги може да бъде подновено, ако отпаднат предпоставките за суспендиране.

(4)

След суспендирането на окончателните антидъмпингови мита Комисията продължи да следи развитието на пазара по отношение на вносния поток и на цените на SiMn, в съответствие със съображение 13 от решението. В допълнение към този анализ на вноса на оказалите съдействие производители от Общността беше изпратен и въпросник със запитване относно месечните данни за продукцията, за продажбите на пазара на Общността в количествено и ценово изражение, както и за рентабилността за последното тримесечие на 2007 г. и първото тримесечие на 2008 г.

(5)

Въз основа на събраната информация беше установено, че пазарните цени на SiMn на пазара на Общността са продължили да бъдат сравнително високи и значително по-високи от тези през първоначалния период на разследване (1 юли 2005 г.—30 юни 2006 г.). Постоянно нарастване на цените може да се наблюдава от третото тримесечие на 2006 г., със средна цена от 622 EUR/MT, както и през третото тримесечие на 2007 г. (със средна цена от 1 051 EUR/MT) и през първото тримесечие на 2008 г. със средна цена от 1 189 EUR/MT. Същите тенденции са се наблюдавали и за вноса на SiMn в Общността.

(6)

Що се отнася до вноса между периода на разследване съгласно решението за суспендиране на мерките (от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г.) („решението относно периода на разследване“) и периода от 1 март 2007 г. до 29 февруари 2008 г. („периода на наблюдение“), пазарният дял на вноса на SiMn с произход от КНР и Казахстан нарасна слабо, с 0,2 процентни пункта, като достигна 10 % от общото потребление в Общността и остана под съответния пазарен дял за първоначалния период на разследване (10,4 %). Потреблението в ЕО остана стабилно — приблизително 20 % по-високо от това през първоначалния период на разследване.

(7)

Що се отнася до производството на Общността, състоянието му остана по-добро от това през първоначалния период на разследване (от 1 юли 2005 г. до 30 юни 2006 г.). Както е посочено в съображение 8 от решението между първоначалния период на разследване и периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. обемите на продажбите и на продукция са се увеличили съответно с 15 % и с 19 % и през третото тримесечие на 2007 г. рентабилността на производството на Общността е достигнала 42 %. Новополучената информация разкрива, че между решението относно периода на разследване и периода на наблюдение продажбите на производството на Общността са нараснали с още 9 % и техният пазарен дял е достигнал 25,4 %. Вследствие на постоянните високи равнища на цените на SiMn на пазара на ЕС рентабилността на производството на Общността е останала изключително висока независимо от лекия спад през първото тримесечие на 2008 г. до 36 % и е продължила значително да надвишава равнището на печалба от 5 %, определено като уместно от първоначалното разследване.

(8)

Както е посочено в съображения 157—163 от Регламент (ЕО) № 1420/2007 и в съображение 9 от решението, очакваше се, че налагането на въпросните мерки ще доведе до някои отрицателни, макар и ограничени последици за потребителите, изразяващи се в повишаване на разходите, породено от евентуалната необходимост да се намерят нови или алтернативни източници на доставки. Предвид временния характер на промяната в пазарните условия и че вследствие на това няма вреда за производството на Общността, всички отрицателни последици за потребителите могат да продължат да бъдат избягвани чрез удължаване на периода на суспендиране на мерките. Следователно може да се заключи, че удължаването на периода на суспендиране на мерките е в интерес на Общността.

В.   КОНСУЛТАЦИЯ С ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(9)

Съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент Комисията информира производството на Общността за намерението си да удължи периода на суспендиране на въпросните антидъмпингови мерки. Производството на Общността имаше възможност да изрази становището си и не се противопостави на суспендирането на антидъмпинговите мерки.

Г.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(10)

Предвид гореизложеното се смята, че състоянието на пазара е по същество почти същото, както по време на суспендиране на мерките. В действителност, предвид временната промяна в пазарните условия, и по-специално поради високото равнище на цените на SiMn на пазара на Общността, значително по-високо от вредоносното ценово равнище, установено при първоначалното разследване, се смята, че е малко вероятно вредата, свързана с вноса на разглеждания продукт с произход от КНР и от Казахстан, да бъде възобновена в резултат от удължаване на периода на суспендиране.

(11)

Предвид посочените по-горе констатации се предлага суспендирането на антидъмпинговите мерки върху вноса на силикоманган (в това число и феросиликоманган) да бъде удължено за допълнителен период от една година съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент.

(12)

Комисията ще продължи да следи развитието на вноса и цените на разглеждания продукт. Ако възникне ситуация, при която отново има повишен внос на дъмпингова цена на разглеждания продукт с произход от КНР и от Казахстан, който впоследствие причини вреда на производството на Общността, Комисията ще предприеме необходимите постъпки за възобновяване на антидъмпинговото мито, като вземе предвид материалноправните норми относно оценката на вредата. Ако е уместно, може да се започне междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Периодът на суспендиране на антидъмпинговото мито, наложено с Решение 2007/789/ЕО на Комисията, се удължава до 6 септември 2009 г.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 август 2008 година.

За Съвета

Председател

B. KOUCHNER


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 317, 5.12.2007 г., стр. 5.

(3)  ОВ L 317, 5.12.2007 г., стр. 79.


4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 866/2008 НА КОМИСИЯТА

от 3 септември 2008 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 4 септември 2008 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 3 септември 2008 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

MK

22,4

ZZ

22,4

0707 00 05

JO

156,8

TR

152,4

ZZ

154,6

0709 90 70

TR

94,9

ZZ

94,9

0805 50 10

AR

69,9

CL

65,6

UY

72,2

ZA

75,3

ZZ

70,8

0806 10 10

IL

235,7

TR

116,4

US

188,9

XS

61,0

ZZ

150,5

0808 10 80

BR

89,0

CL

101,3

CN

80,8

NZ

108,2

US

91,5

ZA

78,2

ZZ

91,5

0808 20 50

AR

123,5

CN

58,4

TR

142,2

ZA

82,5

ZZ

101,7

0809 30

TR

138,6

US

166,6

XS

61,2

ZZ

122,1

0809 40 05

IL

138,1

MK

53,9

TR

58,0

XS

53,4

ZZ

75,9


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/5


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 867/2008 НА КОМИСИЯТА

от 3 септември 2008 година

за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на организациите на оператори в сектора на маслините, техните работни програми и финансирането им

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 103, параграф 2, трета алинея във връзка с член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 201, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 Регламент (ЕО) № 865/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. относно общата организация на пазара на маслиново масло и трапезни маслини и за изменение на Регламент (ЕИО) № 827/68 (2) се отменя от 1 юли 2008 г. Предвид множеството позовавания на конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 865/2004, присъстващи в Регламент (ЕО) № 2080/2005 на Комисията (3), с който се определят подробните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 865/2004, и с цел постигане на по-голяма яснота и рационалност Регламент (ЕО) № 2080/2005 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент, който да уточнява новото правно основание и да се позовава на правилните основни разпоредби. Новият регламент следва да съдържа и някои изменения, които са необходими след двугодишния опит в прилагането на работните програми.

(2)

За да се осигури ефективността на одобрените организации на оператори, одобрението следва да се отнася за различните категории икономически оператори с голямо влияние в секторите на маслиновото масло или трапезните маслини, като същевременно се осигуряват гаранции от страна на тези организации за спазването на определени минимални условия, които са достатъчни за получаване на икономически значими резултати.

(3)

За да се позволи на държавите-членки производители да осъществяват административно управление на системата от одобрени организации на оператори в сектора на маслините, следва да се определят процедурите и сроковете за одобряване на тези организации, критериите за избор на работните им програми, разпоредбите за изплащане на финансирането от Общността и за разпределянето му.

(4)

Съгласно член 110и, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (4), с който се установяват общи правила за схемите за директно подпомагане в изпълнение на Общата селскостопанска политика и някои схеми за подпомагане на земеделски производители, държавите-членки могат да удържат до 10 % от компонента на маслиновото масло в националния таван, споменат в член 41 от посочения регламент, за да осигурят общностно финансиране за работните програми, съставени от одобрени организации на оператори в една или няколко от областите, посочени в член 103, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(5)

В съответствие с общите правила за финансиране на схемите за директно подпомагане и за да се позволи наличните суми да се използват от съответните държави-членки, годишните разходи, предназначени за изпълнение на работните програми, не следва да превишават годишните суми, удържани от държавите-членки в съответствие с член 110и, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

(6)

За да се осигури пълна съгласуваност между дейностите на одобрените организации на оператори, следва да се определят видовете мерки, които са приемливи за финансиране от Общността, и видовете мерки, които не са приемливи. Следва също да се определят разпоредбите за представяне на програмите и критериите за избор на тези програми. Предвид високата ефикасност на съвременните технологии би било целесъобразно да се смятат за приемливи разходите за подобрения на съхранението или обработката на данни, които също могат да доведат до непряко увеличаване на капацитета. Съответните държави-членки следва обаче да могат да определят допълнителни условия за приемливост, така че да приспособяват мерките по-добре спрямо националното положение в сектора на маслините.

(7)

В светлината на натрупания опит праговете за общностно финансиране следва да се фиксират най-малко за областите на подобряване на въздействието върху околната среда на отглеждането на маслини и на проследяването, сертифицирането и съхраняването под ръководството на националните администрации на качеството на маслиновото масло и трапезните маслини посредством качествен контрол на маслиновите масла, продавани на крайния потребител, за да се осигури изпълнение поне на определен брой мерки в чувствителни приоритетни области. С цел отчитане на събрания опит съответният праг за областта на подобряването на въздействието върху околната среда на отглеждането на маслини следва да се адаптира, за да бъде отразено развитието в тази област. С оглед на съответните работни програми и за да бъде улеснено изпълнението им, е целесъобразно да се предвиди по-висок дял на административните разходи.

(8)

За да се осигури изпълнението на работните програми в рамките на посочените срокове и в съответствие с член 103, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и за да се гарантира ефикасно административно управление на системата от одобрени организации на оператори в сектора на маслините, следва да се определят процедурите за подаване на заявленията за одобряване, както и за избора и одобряването на работните програми. При избора на работни програми държавите-членки следва да отчитат и оценката на програмите, изпълнявани от организациите на оператори в рамките на настоящия регламент, на Регламент (ЕО) № 1334/2002 на Комисията от 23 юли 2002 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1638/98 на Съвета по отношение на работните програми на организациите на операторите в сектора на маслините за 2002/2003, 2003/2004 и 2004/2005 пазарни години (5), както и в рамките на Регламент (ЕО) № 2080/2005.

(9)

За да се осигури доброто и пълно изпълнение на одобрените работни програми, от основно значение би било да се увеличи размерът на банковата гаранция, свързана с одобряването на заявлението, и да се въведе изискване гаранцията да бъде освобождавана само след успешното завършване на цялата работна програма.

(10)

За да се позволи правилно използване на наличното финансиране от държавите-членки, следва да се предвиди ежегодно изменение на работните програми, одобрени за следващата година, което да отчита всички надлежно обосновани промени спрямо първоначалните условия. Държавите-членки следва също така да могат да определят условията, необходими за изменение на работните програми, и да преразпределят определените суми, без да превишават годишните суми, удържани от държавите-членки производители съгласно член 110и, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. За случаите на изменения в програмите, поискани от организациите на оператори, и за да се даде възможност за гъвкаво изпълнение на работните програми, би било целесъобразно да се намали срокът на изискваното предизвестие, което трябва да се дава на компетентните органи.

(11)

За да може работата да започне навреме, организациите на оператори следва да могат да получават максимално авансово плащане в размер на 90 % от приемливите годишни разходи за одобрената работна програма, при условие че внесат гаранция съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (6). За да се улесни и ускори изпълнението на работните програми, би било целесъобразно да се установи по-балансирано разпределение на сумата на авансовите плащания.

(12)

За да се увеличи цялостното въздействие на работните програми, изпълнявани в областите на наблюдението на пазара и административното управление в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, следва да се гарантира публикуването на резултатите от предприетите мерки от страна на организациите на оператори и държавите-членки на техните интернет сайтове.

(13)

За целите на правилното управление на правилата за организациите на оператори в сектора на маслините, съответните държави-членки следва да изготвят план за контрол и да определят система от санкции за всякакви допуснати нередности. Също така следва да се предвиди организациите на оператори да съобщават резултатите от своята работа на националните органи в съответните държави-членки и да предават тези резултати на Комисията. Предвид крайния срок, даден на организациите на оператори за представяне на заявленията за финансиране и на държавите-членки — за завършване на необходимите проверки, следва да бъде определен нов краен срок за съобщенията на държавите-членки.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Обхват

Настоящият регламент определя подробни правила за прилагането на членове 103 и 125 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на одобряването на организациите на оператори, по отношение на мерките, които са приемливи за финансиране от Общността, по отношение на одобряването на работните програми и изпълнението на одобрените работни програми.

Член 2

Условия за одобряване на организациите на оператори в сектора на маслините

1.   Държавите-членки одобряват организациите на оператори, които могат да получават финансиране от Общността за работни програми в съответствие с член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

2.   Държавите-членки определят условията за одобрение, които включват най-малко следното:

а)

организациите на производители трябва да бъдат съставени изключително от производители на маслини, които не са членове на друга одобрена организация на производители;

б)

асоциациите на организациите на производители трябва да бъдат съставени изключително от одобрени организации на производители, които не участват в друга одобрена асоциация на организации на производители;

в)

другите организации на оператори трябва да бъдат съставени изключително от оператори от сектора на маслините, които не участват в друга одобрена организация на оператори;

г)

междубраншовите организации трябва да осигуряват широко и балансирано представителство на всички икономически дейности, свързани с производството, обработката и търговията с маслиново масло и/или трапезни маслини;

д)

организацията на оператори трябва да може да представи работна програма за най-малко една от областите на мерки, посочени в член 5, параграф 1, първа алинея, букви a), б), в), г) и д);

е)

организацията на оператори се задължава да се подложи на проверките, предвидени в член 14 от настоящия регламент.

3.   При оценката на заявленията за одобрение, представени от организациите на оператори, държавите-членки отчитат по-специално следните аспекти:

а)

конкретната характеристика на сектора на маслините във всяка регионална област, определена от държавите-членки (наричана по-долу „регионална област“);

б)

интересите на потребителите и равновесието на пазара;

в)

подобряването на производственото качество на маслиновото масло и трапезните маслини;

г)

оценката на ефективността на представените работни програми.

Член 3

Процедура за одобряване на организациите на оператори в сектора на маслините

1.   За да получат одобрение, организациите на оператори в сектора на маслините трябва да подадат до определена от съответната държава-членка дата, но не по-късно от 15 февруари всяка година, заявление, което да показва, че отговарят на условията, предвидени в член 2, параграф 2.

Заявлението за одобрение се изготвя по образец, който компетентният орган в държавата-членка предоставя, за да може да контролира спазването на условията, предвидени в член 2, параграф 2. Заявлението включва елементи, които позволяват да бъде идентифициран всеки член на организацията на оператори.

2.   Не по-късно от 1 април за всяка година от изпълнението на одобрената работна програма организацията на оператори следва да бъде одобрена от държавата-членка и да получи номер на одобрението.

3.   Одобрението се отхвърля, прекратява се временно или се отнема незабавно, ако организацията на оператори не отговаря на условията, посочени в член 2, параграф 2.

4.   Независимо от това организацията на оператори запазва правата, които произтичат от одобрението, до момента на отнемането на одобрението, при условие че е действала добросъвестно по отношение на спазването на условията, посочени в член 2, параграф 2.

Когато одобрението е отнето, защото организацията на оператори не е изпълнила умишлено или в резултат на груба небрежност условията за одобрение, посочени в член 2, параграф 2, решението за отнемане на одобрението влиза в сила от датата, от която условията за одобрение вече не се изпълняват.

5.   Одобрението се отхвърля, прекратява или отнема в следните случаи:

а)

ако организацията на оператори е санкционирана за нарушение на схемата за помощи за производството, предвидена в Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета (7), през пазарните години от 2002/2003 до 2004/2005;

б)

ако организацията на оператори е санкционирана за нарушаване на схемата за финансиране на дейностите на организациите на оператори, предвидена в Регламент (ЕО) № 1638/98 на Съвета (8), през пазарните години от 2002/2003 до 2004/2005.

6.   Организациите на оператори, които са одобрени от съответната държава-членка съгласно Регламент (ЕО) № 1334/2002 и/или са получили финансиране за работните програми на организациите на оператори през пазарните години от 2002/2003 до 2004/2005, могат да се считат за одобрени съгласно настоящия регламент, ако отговарят на условията, посочени в член 2, параграф 2.

Член 4

Финансиране от Общността

1.   Предвижда се ежегодно финансиране от Общността за работните програми на организациите на оператори в размер до сумата, удържана в съответствие с член 110и, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

Държавите-членки гарантират, че годишните разходи за изпълнение на одобрените работни програми не превишават сумата, посочена в първата алинея.

2.   Държавите-членки гарантират, че финансирането от Общността се разпределя пропорционално за периода, предвиден в член 8, параграф 1.

Член 5

Мерки, които са приемливи за финансиране от Общността

1.   Мерките, които са приемливи за финансиране от Общността съгласно член 103, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (наричани по-долу „приемливи мерки“) са, както следва:

а)

в областта на наблюдението на пазара и административното управление в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини:

i)

събиране на данни за сектора и пазара в съответствие със спецификациите, които са свързани с метода, географското представителство и точността, определени от компетентния национален орган;

ii)

изготвяне на изследвания, по-специално по теми, които са свързани с другите дейности, предвидени в работната програма на съответната организация на оператори;

б)

в областта на подобряването на въздействието върху околната среда от отглеждането на маслини:

i)

съвместни дейности за поддържане на маслиновите насаждения с висока екологична стойност, за които съществува риск да бъдат изоставени, в съответствие с определените от компетентния национален орган въз основа на обективни критерии условия, по-специално по отношение на регионалните области, които могат да бъдат приемливи, както и на площта и минималния брой производители на маслиново масло, които е необходимо да участват, за да направят въпросните дейности ефективни;

ii)

разработване на добра селскостопанска практика за отглеждане на маслини, основана на адаптирани към местните условия екологични критерии, както и нейното разпространение между производителите на маслини и проследяването на практическото ѝ прилагане;

iii)

практически демонстрации на алтернативи на химически продукти за контрол над вредителя Bactrocera Oleae;

iv)

практически демонстрации на техники за отглеждане на маслини, насочени към защита на околната среда и развитие на селските райони, например биологично земеделие, земеделие с ограничено използване на входящи ресурси, интегрирано земеделие и т.н.;

v)

добавяне на данни за околната среда към географската информационна система за отглеждане на маслини (ГИС за маслини), посочена в член 20 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

в)

в областта на подобряването на производственото качество на маслиновото масло и трапезните маслини:

i)

подобряване на условията за отглеждане, по-специално контрол над Bactrocera Oleae, събиране на реколтата, доставка и складиране на маслините преди преработка, в съответствие с техническите спецификации, определени от компетентния национален орган;

ii)

подобряване на сортовете маслинови насаждения в индивидуалните стопанства, при условие че допринася за целите на работните програми;

iii)

подобряване на условията за съхраняване и използване на остатъците от производството на маслиново масло и трапезни маслини;

iv)

техническа помощ за индустрията за обработка на маслиново масло, покриваща свързани с качеството на продуктите аспекти;

v)

изграждане и усъвършенстване на лаборатории за анализ на необработеното маслиново масло;

vi)

обучение на дегустатори за извършване на органолептични проверки на необработеното маслиново масло;

г)

в областта на проследяването, сертифицирането и запазването на качеството на маслиновото масло и трапезните маслини под ръководството на националните администрации, посредством качествен контрол на маслиновите масла, продавани на крайния потребител:

i)

изграждане и управление на системи, които позволяват продуктите да бъдат проследени от производителя на маслини до опаковането и етикетирането в съответствие със спецификациите, определени от компетентния национален орган;

ii)

изграждане и управление на системи за сертифициране на качеството въз основа на система за анализ на риска и проверки на критичните точки в съответствие с техническите критерии, приети от компетентния национален орган;

iii)

изграждане и управление на системи за наблюдение на спазването на нормите за произхода, качеството и маркетинга на маслиновото масло и трапезните маслини, предлагани на пазара, в съответствие с техническите спецификации, определени от компетентния национален орган;

д)

в областта на разпространението на информация за мерките, изпълнявани от организациите на оператори с цел подобряване на качеството на маслиновото масло и трапезните маслини:

i)

разпространение на информация за работата, извършвана от организациите на оператори в посочените в букви a), б), в) и г) области;

ii)

изграждане и поддържане на интернет страница за мерките, изпълнявани от организациите на оператори в посочените в букви a), б), в) и г) области.

По отношение на мярката, предвидена в първа алинея, буква в), подточка ii), държавите-членки гарантират, че се приемат подходящи разпоредби, за да може да се възстанови инвестицията или остатъчната ѝ стойност, ако член напусне организацията на оператори.

2.   Държавите-членки могат да приемат допълнителни условия, определящи приемливите мерки, стига тези условия да не правят невъзможно представянето или изпълнението на мерките.

Член 6

Разпределяне на финансирането от Общността

Във всяка държава-членка минимум 25 % от сумата за финансиране от Общността, която се предоставя съгласно член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се разпределят за областта, посочена в член 5, параграф 1, първа алинея, буква б), а минимум 12 % от това финансиране от Общността се разпределят за областта, посочена в член 5, параграф 1, първа алинея, буква г).

Ако минималният процент, посочен в първата алинея, не може да бъде изцяло използван в областите на посочените мерки, неизползваните суми не могат да бъдат разпределяни за други области на мерки и се връщат в бюджета на Общността.

Член 7

Дейности и разходи, които не са приемливи за финансиране от Общността

1.   Следните дейности не са приемливи за финансиране от Общността по член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007:

а)

дейности, за които се получава финансиране от Общността, различно от предвиденото в член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007;

б)

дейности, целящи пряко увеличаване на капацитета за производство, съхранение или обработка;

в)

дейности, свързани със закупуване или съхранение на маслиново масло или трапезни маслини, или дейности, влияещи върху техните цени;

г)

дейности, свързани с насърчаването на продажбите на маслиново масло или трапезни маслини;

д)

дейности, свързани с научни изследвания;

е)

дейности, които биха могли да нарушат конкуренцията в сферите на другите икономически дейности на организацията на оператори.

2.   За да се осигури спазване на параграф 1, буква a), организациите на оператори се задължават в писмен вид, от свое име и от името на своите членове, да откажат всяко финансиране съгласно друга схема за общностна или национална помощ за мерки, които вече получават финансиране по член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

3.   При изпълнение на мерките, посочени в член 5, следните разходи не са приемливи за финансиране от Общността:

а)

плащания (включително под формата на годишни плащания), покриващи заеми, които са взети за мярка, изпълнена изцяло или частично преди началото на работната програма;

б)

плащания към оператори, участващи в събрания и програми за обучение, за компенсиране на нереализираните приходи;

в)

административни разходи и разходи за персонала, извършени от държавите-членки и бенефициерите на помощта от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ);

г)

покупка на незастроена земя;

д)

покупка на употребявано оборудване;

е)

разходи, свързани с договори за лизинг, включително разходи за данъци, лихви и застраховки;

ж)

наемане като алтернатива на покупка и оперативните разходи за взетите под наем активи.

4.   Държавите-членки могат да приемат допълнителни условия, които съдържат допълнителни подробности за посочените в параграфи 1 и 3 дейности и разходи, които не са приемливи.

Член 8

Работни програми и заявления за одобрение

1.   Работните програми, приемливи за финансиране от Общността съгласно член 103, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се изпълняват за максимален срок от три години. Първият период започва на 1 април 2006 г. Следващите периоди започват на всеки три години на 1 април.

2.   Всяка организация на оператори, одобрена съгласно настоящия регламент, може да подаде заявление за одобрение за една работна програма до датата, определена от държавата-членка, но не по-късно от 15 февруари всяка година.

Заявлението за одобрение следва да съдържа следните елементи:

а)

подробни сведения за съответната организация на оператори;

б)

информация относно критериите за избор, предвидени в член 9, параграф 1;

в)

описание и обосновка на всяка предложена мярка, както и график;

г)

планираните разходи, разпределени по мерки и области на мерките съгласно член 5, с подробни сведения за всеки 12-месечен период от датата на одобряване на работната програма, като отделно се посочват административните разходи, които не могат да превишават 7 % от общите разходи, и другите основни видове разходи;

д)

плана за финансиране по области на мерките, посочени в член 5, с подробности за всеки 12-месечен период най-късно от датата на одобряване на работната програма, в който се посочва по-специално исканото финансиране от Общността и ако е целесъобразно, финансовите вноски на операторите и националната вноска;

е)

описание на количествените и качествените показатели за ефикасност, позволяващи междинна оценка в хода на изпълнението и последваща оценка на програмата въз основа на общите принципи, определени от държавата-членка;

ж)

доказателство, че съгласно Регламент (ЕИО) № 2220/85 е депозирана банкова гаранция в размер, равен на минимум 10 % от исканото финансиране от Общността;

з)

искане за авансово плащане съгласно член 11;

и)

декларацията, предвидена в член 7, параграф 2;

й)

за междубраншовите организации и асоциациите на организации на производители — подробни сведения относно организациите на оператори, отговарящи за действителното прилагане на мерките в техните програми по договори за подизпълнение;

к)

за организациите на оператори, участващи в асоциация на производители или в междубраншова организация — декларация, че за мерките, предвидени в техните програми, не е подавано друго заявление за финансиране от Общността съгласно настоящия регламент.

Член 9

Избор и одобрение на работни програми

1.   Държавите-членки избират работните програми въз основа на следните критерии:

а)

общото качество на програмата и нейното съответствие с целите и приоритетите на сектора на маслините в съответната регионална област, определени от държавата-членка;

б)

финансовата благонадеждност и достатъчния размер на финансовите ресурси на съответната организация на оператори, които да гарантират изпълнението на предложените мерки;

в)

размера на регионалната област, обхваната от работната програма;

г)

различията в икономическото състояние в съответната регионална област, които са отчетени в работната програма;

д)

съществуването на няколко области на мерките и размера на финансовата вноска на операторите;

е)

количествените и качествените показатели за ефикасност, позволяващи междинна оценка в хода на изпълнението и последваща оценка на програмата, изготвена от държавата-членка;

ж)

оценката на работните програми, които може да са били изпълнявани по-рано от организациите на оператори в рамките на настоящия регламент или на регламенти (ЕО) № 1334/2002 или (ЕО) № 2080/2005.

Държавите-членки отчитат разпределението на заявленията между различните видове организации на оператори във всяка регионална област.

2.   Държавите-членки отхвърлят всички работни програми, които са непълни или съдържат неточна информация, или включват някоя от неприемливите дейности, посочени в член 7.

3.   Не по-късно от 15 март всяка година държавите-членки информират организациите на оператори кои работни програми са одобрени и когато това е приложимо, за кои работни програми отпускат съответното национално финансиране.

Окончателното одобрение на дадена работна програма може да зависи от включването на изменения, които държавата-членка смята за необходими. В този случай съответната организация на оператори съобщава за своето съгласие в срок от 15 дни от уведомлението за измененията.

4.   Ако предложената работна програма не бъде избрана, държавата-членка освобождава незабавно гаранцията, посочена в член 8, параграф 2, буква ж).

5.   Държавите-членки гарантират, че сумата на финансирането от Общността се разпределя в рамките на всяка категория организации на оператори, като се отчита стойността на маслиновото масло, произведено или пуснато на пазара от членовете на организацията на оператори.

Член 10

Изменения на работните програми

1.   Организациите на оператори могат да поискат съгласно определена от държавата-членка процедура да се направят изменения на съдържанието и бюджета на одобрената им работна програма, при условие че това не води до превишаване на сумата, удържана съгласно член 110и, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

2.   Заявленията за изменение на дадена работна програма се придружават от документи, излагащи причините, характера и последиците от предложените изменения. Тези заявления се предават от организацията на оператори на компетентния орган най-малко три месеца преди планираното начало на изпълнението на въпросната мярка.

3.   При сливането на организации на оператори, които преди това са имали отделни работни планове, те изпълняват плановете паралелно и поотделно до 1 януари на годината, следваща сливането. Тези организации сливат своите работни програми с подаване на заявление за изменение на съответните работни програми съгласно параграфи 1 и 2.

Независимо от разпоредбата на първа алинея държавите-членки могат да разрешават на организациите на оператори, които поискат това по надлежно обосновани причини, да изпълняват съответните си работни програми, без да ги сливат.

4.   Не по-късно от два месеца след получаване на заявлението за изменение, посочено в параграф 2, след като проучи представените документи, компетентният орган в държавата-членка съобщава своето решение на съответната организация на оператори. Ако в рамките на този срок не бъде взето решение, се счита, че заявлението е прието.

5.   Ако финансирането от Общността, получено от организацията на оператори, е по-малко от сумата в одобрената програма, бенефициерите могат да адаптират своята програма към полученото финансиране.

Член 11

Авансови плащания

1.   Дадена организация на оператори, която е подала заявлението, предвидено в член 8, параграф 2, буква з), получава съгласно условията, посочени в параграф 2 от настоящия член, авансово плащане в размер най-много 90 % от приемливите разходи, планирани за всяка включена в одобрената работна програма година.

2.   До края на месеца, следващ месеца, през който е започнало изпълнението на всяка година от одобрената работна програма, държавата-членка извършва първата част от плащането за съответната организация на оператори в размер на половината от посочената в параграф 1 сума.

Втората част от плащането, равна на останалата половина от посочената в параграф 1 сума, се плаща след извършване на проверката, посочена в параграф 3.

3.   Държавите-членки проверяват дали всяка част от авансовото плащане е действително изразходвана, преди да извършат следващата част от плащането.

Тази проверка се извършва от държавата-членка въз основа на доклада, посочен в член 13, или въз основа на проверка на място съгласно член 14.

4.   Плащанията, посочени в параграф 2, се извършват, при условие че е внесена гаранция от съответната организация на оператори в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2220/85 в размер на 110 % от исканото авансово плащане. Най-важното изискване по смисъла на член 20, параграф 2 от посочения регламент е изпълнението на мерките, изброени в одобрената работна програма.

5.   До датата, която трябва да бъде определена от държавата-членка, но не по-късно от края на всяка година от изпълнението на работната програма, съответните организации на оператори могат да подадат заявление за освобождаване на гаранцията, посочена в параграф 4, до сума, равна на половината от действително извършените разходи. Държавата-членка определя какви документи следва да придружават тази молба, проверява ги и освобождава гаранциите, съответстващи на извършените разходи, не по-късно от втория месец след месеца, през който е подадено заявлението.

Член 12

Заявление за финансиране от Общността

1.   За да получи плащането на финансирането от Общността съгласно член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, организацията на оператори подава заявление за финансиране в разплащателната агенция до датата, която трябва да бъде определена от държавата-членка, но не по-късно от три месеца след края на всяка година от изпълнението на своята работна програма.

Държавата-членка може да изплати на организациите на оператори дела от общностното финансиране, съответстващ на всяка година от изпълнението на работната програма, след като направи проверка въз основа на посочения в член 13 доклад или въз основа на проверка на място съгласно член 14 дали двете части от авансовото плащане по член 11, параграф 2 са действително изразходвани.

Заявленията за финансиране от Общността, представени след датата, посочена в първата алинея, не се приемат и всички суми, получени във връзка с общностното финансиране за програмата, се връщат съгласно процедурата, определена в член 17.

2.   Заявлението за финансиране от Общността се изготвя съгласно модел, предоставен от компетентния орган в държавата-членка. За да бъде прието, заявлението трябва да бъде придружено от:

а)

документи, които доказват:

i)

разходите, извършени в периода на изпълнение на работната програма (фактури и банкова документация, които доказват, че плащанията са извършени);

ii)

при необходимост — изплащането на финансовите вноски от страна на операторите и съответната държава-членка;

б)

обобщен доклад, съдържащ следните елементи:

i)

подробно описание на етапите на изпълняваната програма по области на мерките съгласно член 5;

ii)

при необходимост — обосновката и финансовите последици от отклоненията между етапите на одобрената от държавата-членка работна програма и етапите на действително изпълнената работна програма;

iii)

оценка на изпълнената работна програма въз основа на показателите, определени в член 8, параграф 2, буква е).

3.   Заявленията за финансиране, които не отговарят на условията, установени в параграфи 1 и 2, се отхвърлят. Съответната организация на оператори може да подаде ново заявление за финансиране в определен от държавата-членка срок.

4.   Заявленията за разходи, извършени повече от два месеца след края на срока на изпълнение на работната програма, се отхвърлят.

5.   Не по-късно от три месеца от датата на представяне на заявлението за финансиране и придружителните документи, посочени в параграф 2, и след извършване на проверката на придружителните документи и проверките, посочени в член 14, държавите-членки изплащат дължимото финансиране от Общността и при необходимост освобождават гаранцията, посочена в член 11, параграф 4.

Гаранцията, посочена в член 8, параграф 2, буква ж), се освобождава след завършването на цялата работна програма, проверката на придружителните документи и посочените в член 14 проверки.

Член 13

Доклади на организациите на оператори

1.   Считано от 2007 г. организациите на оператори представят до 1 май всяка година годишни доклади за изпълнението на работните програми през предходната календарна година. Тези доклади включват следното:

а)

етапите на изпълнената или изпълняваната работна програма;

б)

основните изменения на работните програми;

в)

оценка на вече получените резултати въз основа на показателите, определени в член 8, параграф 2, буква е).

За последната година от изпълнението на работната програма докладите, предвидени в първа алинея, се заменят от окончателен доклад.

2.   За работните програми със срок под една година окончателният доклад се представя не по-късно от два месеца след края на изпълнението на програмата.

3.   Окончателният доклад оценява работната програма и съдържа най-малко следното:

а)

отчет въз основа най-малко на показателите, определени в член 9, параграф 1, буква е), и на всички други приложими критерии, който показва до каква степен са изпълнени целите на програмите;

б)

отчет за измененията в работната програма;

в)

при необходимост — указание за факторите, които следва да се отчитат при изготвянето на следващата работна програма.

4.   Събраните данни и извършените проучвания при изпълнението на мерките по член 5, параграф 1, буква а) се публикуват на интернет сайта на съответната организация на оператори.

Член 14

Проверки на място

1.   Държавите-членки проверяват дали са спазени условията за предоставяне на финансиране от Общността, по-специално по отношение на следните аспекти:

а)

спазване на условията за одобрение;

б)

изпълнение на одобрените работни програми, по-специално на свързаните с инвестиции мерки;

в)

действително извършените разходи, сравнени с помощта, за която е подадено заявление, и с финансовата вноска от съответните оператори от сектора на маслините.

2.   Компетентният орган разработва контролни планове за проверки на място, обхващащи определена извадка от одобрени организации на оператори в съответствие с член 103, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Компетентният орган определя извадката въз основа на анализ на риска по такъв начин, че:

а)

всички организации на производители и техните асоциации да подлежат на проверки на място най-малко веднъж след авансовото плащане и преди окончателното плащане на финансирането от Общността;

б)

всички други организации на оператори и междубраншови организации да се проверяват всяка година от изпълнението на всяка одобрена работна програма, освен ако са получили авансово плащане в течение на съответната година, като в този случай проверката се извършва след датата на това авансово плащане.

Ако проверките разкрият нередности, компетентният орган извършва допълнителни проверки през съответната година и увеличава броя на организациите на оператори, които ще бъдат проверени през следващата година.

3.   Проверките на място не се обявяват. За да се улесни обаче практическата организация на проверките, организацията на оператори, която ще бъде проверявана, може да бъде предупредена не по-рано от 48 часа преди проверката.

4.   Компетентният орган определя кои организации на оператори ще проверява въз основа на анализ на риска, като отчита следните критерии:

а)

сумата на финансирането за одобрената работна програма;

б)

характера на мерките, финансирани съгласно работната програма;

в)

степента на напредъка при изпълнението на работните програми;

г)

констатациите от предишните проверки на място или контролни справки, извършени по време на процедурата на одобрение;

д)

други критерии за риска, които трябва да бъдат определени от държавите-членки.

5.   Продължителността на всяка проверка на място отговаря на степента на напредъка при изпълнението на одобрената работна програма.

Член 15

Доклад за проверка

За всяка проверка на място се изготвя подробен доклад, който съдържа по-конкретно:

а)

датата и продължителността на проверката;

б)

списък на присъстващите лица;

в)

списък на проверените фактури;

г)

референтни номера на фактури, избрани от счетоводните документи (от дневника за продажбите или дневника за покупките, както и от регистъра на ДДС, в които са заведени избраните фактури);

д)

банкови документи, доказващи плащането на избраните суми;

е)

сведения за вече изпълнените мерки, които са били специално анализирани на място.

Член 16

Корекции и санкции

1.   При отнемане на одобрението съгласно член 3, параграф 3, дължащо се на факта, че организацията на оператори не е изпълнила задълженията си умишлено или поради груба небрежност, организацията на оператори губи правото си на финансиране по отношение на цялата работна програма, като освен това заплаща на компетентния орган сума, равна на сумата, за която е отнето правото на финансиране.

2.   Ако дадена мярка не е изпълнена съгласно работната програма, организацията на оператори губи правото си на финансиране за въпросната мярка. Отнемането на това право не се прилага, ако организацията на оператори е представила фактически вярна информация или може да покаже с други средства, че няма вина.

3.   Ако в изпълнението на работните програми бъдат открити нередности, на организациите на оператори се налагат следните санкции:

а)

при нередност, дължаща се на небрежност, организацията на оператори:

i)

губи правото си на финансиране за въпросната мярка;

ii)

заплаща на компетентния орган сума, равна на сумата, за която е отнето правото на финансиране;

б)

при умишлено допусната нередност, включително при представяне на неверни декларации, организацията на оператори:

i)

губи правото си на финансиране по отношение на цялата работна програма;

ii)

заплаща на компетентния орган сума, равна на сумата, за която е отнето правото на финансиране;

iii)

губи правото си на финансиране от Общността по член 103 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 за целия тригодишен период след периода, в който е открита съответната нередност.

4.   Сумите, получени при налагането на корекции или санкции съгласно настоящия член, се плащат на компетентната разплащателна агенция и се приспадат от разходите, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Член 17

Възстановяване на неправомерно извършени плащания

1.   Компетентният орган в държавата-членка възстановява всяка неправомерно платена сума плюс, при необходимост, изчислената в съответствие с параграф 2 лихва.

2.   Лихвата се изчислява, както следва:

а)

въз основа на периода между извършването на плащането и връщането на сумата от бенефициера;

б)

в размер на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, който се публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз и който е в сила на датата, на която е извършено неправомерното плащане, плюс три процентни пункта.

3.   Ако се касае за мярка, за която впоследствие е констатирано, че не е приемлива за финансиране, и която е била изпълнена в съответствие с одобрена работна програма, държавата-членка може да реши да изплати съответното дължимо финансиране или да не изисква възстановяване на вече изплатените суми, ако това решение е разрешено в сравними случаи, в които е имало финансиране от националния бюджет, и ако организацията на оператори не е действала небрежно или умишлено.

4.   Сумите, възстановени или платени съгласно настоящия член, се плащат на разплащателната агенция и се приспадат от разходите, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Член 18

Съобщения от държавите-членки

1.   Не по-късно от 31 януари 2006 г. за първия тригодишен период, започващ на 1 април 2006 г., и не по-късно от 31 януари 2009 г. за втория тригодишен период, започващ на 1 април 2009 г., произвеждащите маслиново масло държави-членки съобщават на Комисията за националните мерки за прилагане на настоящия регламент и по-конкретно за мерките, свързани с:

а)

условията за одобряване на организациите на оператори, посочени в член 2, параграф 2;

б)

допълнителните условия, които определят приемливите мерки и които са приети в съответствие с член 5, параграф 2;

в)

целите и приоритетите в сектора на маслините, посочени в член 9, параграф 1, буква a), и количествените и качествените показатели, посочени в член 9, параграф 1, буква е);

г)

разпоредбите за системата на авансови плащания, посочени в член 11, и при необходимост, за системата за изплащане на националното финансиране;

д)

извършването на проверките, посочени в член 14, и санкциите и корекциите, предвидени в член 16;

е)

срока, посочен в член 12, параграф 3.

2.   Не по-късно от 1 май всяка година от изпълнението на одобрената работна програма държавите-членки предават на Комисията сведения относно:

а)

одобрените организации на оператори;

б)

работните програми и техните характеристики, разпределени по видове организации на оператори, по области на мерките и по регионални области;

в)

размерът на финансиране, определен за всяка работна програма;

г)

планирания график на финансирането от Общността по бюджетни години за общия срок, обхванат от работните програми.

3.   Не по-късно от 20 септември всяка година от изпълнението на одобрените работни програми държавите-членки представят на Комисията доклад за изпълнението на настоящия регламент, съдържащ най-малко следната информация:

а)

броя на финансираните работни програми, получателите, засадените с маслинови дървета площи, заводите, съоръженията за обработка и съответните обеми маслиново масло и трапезни маслини;

б)

характеристиките на мерките, разработени във всяка от областите на мерките;

в)

всяко несъответствие между планираните и действително изпълнените мерки и неговите последици по отношение на разходите;

г)

описание и оценка на резултатите, по-специално въз основа на оценките на работните програми, посочени в член 12, параграф 2, буква б), подточка iii);

д)

статистически данни за проверките, извършени в съответствие с членове 14 и 15, както и за санкциите или корекциите, наложени в съответствие с член 16;

е)

разходите по програми и по области на мерките, както и финансовите вноски на Общността, на съответната държава-членка и на операторите.

4.   Съобщенията, предвидени в настоящия член, се изпращат по електронен път в съответствие с информацията, предоставена на държавите-членки от Комисията.

5.   След завършването на изпълнението на мерките по член 5, параграф 1, буква а) компетентните органи на държавите-членки публикуват на своите интернет сайтове всички събрани сведения и всички проведени проучвания във връзка с тези мерки.

Член 19

Преходна разпоредба

1.   Държавите-членки могат да изплатят авансово финансирането от Общността за първата година от изпълнението на програмата.

2.   Това авансово плащане се ограничава само до сумата, отговаряща на съответното финансиране от Общността.

3.   Разходите, направени в резултат на авансовото плащане, предвидено в параграф 2, се отчитат като разходи, извършени от 16 до 31 октомври 2006 г.

4.   След завършването на изпълнението на мерките по член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 2080/2005 компетентните органи на държавите-членки публикуват на своите интернет сайтове всички събрани сведения и всички проведени проучвания във връзка с тези мерки.

Член 20

Отмяна

Регламент (ЕО) № 2080/2005 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 април 2009 г. Въпреки това член 19, параграф 4 се прилага от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 3 септември 2008 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 161, 30.4.2004 г., стр. 97.

(3)  ОВ L 333, 20.12.2005 г., стр. 8.

(4)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 195, 24.7.2002 г., стр. 16. Регламент, отменен с Регламент (ЕО) № 2080/2005.

(6)  ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 5.

(7)  ОВ 172, 30.9.1966 г., стр. 3025/66.

(8)  ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 32.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица на съответствието, посочена в член 20, втора алинея

Регламент (ЕО) № 2080/2005

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7

Член 7

Член 8

Член 8

Член 9, параграф 1, първа алинея, букви a)—е)

Член 9, параграф 1, първа алинея, букви a)—е)

Член 9, параграф 1, първа алинея, буква ж)

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 9, параграфи 2—5

Член 9, параграфи 2—5

Член 10

Член 10

Член 11, параграфи 1, 2 и 3

Член 11, параграфи 1, 2 и 3

Член 11, параграф 4, първа алинея

Член 11, параграф 4, първа алинея

Член 11, параграф 4, втора алинея

Член 11, параграф 5

Член 11, параграф 5

Член 12, параграфи 1—4

Член 12, параграфи 1—4

Член 12, параграф 5

Член 12, параграф 5, първа алинея

Член 12, параграф 5, втора алинея

Член 13, параграфи 1, 2 и 3

Член 13, параграфи 1, 2 и 3

Член 13, параграф 4

Член 14, параграф 1

Член 14, параграф 1

Член 14, параграф 2, първа алинея, уводни думи

Член 14, параграф 2, първа алинея, уводни думи

Член 14, параграф 2, първо и второ тире

Член 14, параграф 2, букви a) и б)

Член 14, параграф 2, втора алинея

Член 14, параграф 2, втора алинея

Член 14, параграфи 3, 4 и 5

Член 14, параграфи 3, 4 и 5

Член 15

Член 15

Член 16

Член 16

Член 17

Член 17

Член 18, параграфи 1—4

Член 18, параграфи 1—4

Член 18, параграф 5

Член 19, параграфи 1—3

Член 19, параграфи 1—3

Член 19, параграф 4

Член 20, първа алинея

Член 20, първа алинея

Член 20, втора алинея

Член 20, втора алинея

Член 21, първа алинея

Член 21, първа алинея

Член 21, втора алинея


4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/18


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 868/2008 НА КОМИСИЯТА

от 3 септември 2008 година

относно формуляра за земеделския статистически отчет, използван за определяне на приходите на земеделските стопанства и за анализ на икономическата дейност на тези стопанства

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент № 79/65/ЕИО на Съвета от 15 юни 1965 г. за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейската икономическа общност (1), и по специално член 6, параграф 2, член 7, параграф 3 и член 12, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Посочената в член 7 от Регламент № 79/65/ЕИО счетоводна информация, събирана посредством установения статистически отчет с оглед надеждното определяне на доходите на земеделските стопанства, следва да бъде идентична по характер, определение и форма на представяне, независимо от характеристиките на изследваните стопанства. С оглед опростяване и по-лесно разчитане на данните следва също да се предвиди включването в този отделен отчет на допълнителни елементи и детайли, отговарящи на нуждите за извършване на анализ на икономическата дейност на подбраните земеделски стопанства в съответствие с член 11 от същия регламент. В този случай счетоводният отчет следва да се разглежда също като посочения в член 12, параграф 1 специален счетоводен отчет.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2237/77 на Комисията от 23 септември 1977 г. относно формуляра на земеделски статистически отчет, използван за определяне на доходите на земеделските стопанства (2) установява правилата за събиране на счетоводната информация.

(3)

Счетоводната информация, събирана посредством счетоводния отчет, следва да отразява опита, натрупан от момента на създаване на системата, и развитието на Общата селскостопанска политика и следва да отговаря на определенията, съдържащи се в съответните регламенти, и по-специално в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (3), Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (4), Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (5), Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (6) относно регионите, които могат да ползват помощ от структурните фондове, и Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (7).

(4)

В тази връзка следва Регламент (ЕИО) № 2237/77 да бъде адаптиран в съответствие с развитието на общата селскостопанска политика след приемането на регламента, с характера на информацията, необходима за анализиране на данните, и с техническото предаване на информацията. С оглед на постигане на яснота и рационалност е препоръчително посоченият регламент да бъде заменен.

(5)

Надлежно изготвените земеделски счетоводни отчети се предават на Комисията от определения от всяка държава-членка орган за връзка, съгласно член 6 от Регламент № 79/65/ЕИО. В тази връзка е целесъобразно да се предвиди органът за връзка да може да предава съответната информация директно на Комисията посредством изградена от Комисията информационна система, позволяваща електронния обмен на изискваната информация на базата на модели, предоставени на органа за връзка посредством тази система. Следва също да се предвиди Комисията, посредством Комитета на Общността за Системата за земеделска счетоводна информация, да уведомява държавите-членки относно общите условия за изграждане на информационната система.

(6)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета на Общността за Системата за земеделска счетоводна информация,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Счетоводен отчет и счетоводна информация

1.   Характерът и формата на представяне на счетоводната информация, необходима за годишното определяне на приходите на земеделските стопанства и за анализ на тяхната икономическа дейност съгласно глави II и III от Регламент № 79/65/ЕИО, са определени в приложение I към настоящия регламент.

2.   Определенията и инструкциите, отнасящи се към посочената в параграф 1 информация, се съдържат в приложение II.

Член 2

Уведомяване на Комисията

1.   Посочените в член 1 счетоводни отчети и информация се предават на Комисията от посочения в член 6 от Регламент № 79/65/ЕИО орган за връзка посредством информационна система, изградена от Комисията и предоставена на разположение на държавите-членки с цел електронен обмен на информация.

2.   Комитетът на Общността за системата за земеделска счетоводна информация уведомява държавите-членки относно общите условия за изграждане на посочената в параграф 1 информационна система.

Формата и съдържанието на счетоводния отчет се определят на базата на модел и на инструкции за неговото изготвяне. Комисията адаптира и актуализира този модел посредством информационната система след получаване на информация от посочения в първа алинея комитет.

Член 3

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 2237/77 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 4

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от началото на 2009 счетоводна година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 3 септември 2008 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията


(1)  ОВ 109, 23.6.1965 г., стр. 1859/65.

(2)  ОВ L 263, 17.10.1977 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1. Регламент, който ще бъде заменен от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1) считано от 1 януари 2009 г.

(4)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

(7)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФОРМАТ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТАТИСТИЧЕСКИ ОТЧЕТ

За всяка позиция и колона от таблиците в настоящото приложение е необходимо да се прави справка с определенията и указанията, посочени в приложение II. Номерата в колоните на тези таблици са поредни номера на информационните носители. Тези поредни номера се посочват системно, дори и за позиции, които никога няма да бъдат попълнени (например таблица К, колоната „площ“ за продукт 162 „краве мляко“). Неизползваните номера са на разположение за по-нататъшно използване и следва да се попълнят с нули.

A.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТОПАНСТВОТО

Номер и заглавие на позицията

Пореден номер

1.   

Номер на стопанството

Район

1

Подрайон

2

Пореден номер на стопанството

3

„Неизползвана“

4—5

2.   

Данни за компютърните регистрации и счетоводното бюро

Номер на групите от по 10 данни

6

„Неизползвана“

7—16

Номер на счетоводното бюро

17

3.

Организационна форма на стопанството

18

„Неизползвана“

19

4.   

Национални фактори за съставяне на извадка и определяне на дела

Национално претегляне на стопанството, изчислено от държавата-членка

20

„Неизползвана“

21

„Неизползвана“

22

„Неизползвана“

23—30

5.

Местоположение на стопанството

31

6.   

Категория на стопанството

Биологично земеделие

32

Тип земеделие при подбора

33

Тип земеделие въз основа на счетоводните данни

34

Клас според икономическия размер при подбора

35

Клас според икономическия размер въз основа на счетоводните данни

36

7.   

Дати на счетоводно приключване и на създаване на информационния носител

Дата на счетоводно приключване

37

Дата на създаване на информационния носител

38

8.

Необлагодетелствани райони

39

9.   

Други особености, отнасящи се до стопанството

Напоявана използвана земеделска площ (ИЗП)

40

Надморска височина

41

Дни паша на планински или други пасища, невключени в ИЗП

42

Обща закрита площ

43

Район Структурни фондове

44

Райони с ограничения, свързани с опазването на околната среда

45

„Неизползвана“

46—47


Б.   ВИД ВЛАДЕНИЕ НА ЗЕМЯТА

Номер и заглавие на позицията

Пореден номер

10.

Използвана земеделска площ във владение на собственика

48

11.

Използвана земеделска площ под аренда

49

12.

Използвана земеделска площ на изполица

50


В.   РАБОТНА РЪКА

Номер и заглавие на позицията

Извършвани дейности

(код)

Година на раждане

Брой на годишните работни единици

Отработено време годишно

(часове)

(1)

(2)

(3)

(4)

A.   

Постоянно заета неплатена работна ръка

13.

Стопанин/управител (код 1)

51

52

53

54

55

56

57

58

14.

Стопанин, който не е управител (код 2)

59

60

61

62

63

64

65

66

15.

Управител, който не е стопанин (код 3)

67

68

69

70

 

Брой на хората

 

 

 

16.

Съпруг/а/и на стопанина/те

71

72

73

17.

Други

74

75

76

Б.18.

Непостоянно заета неплатена работна ръка

77

В.   

Редовно платена работна ръка

19.

Управител

78

79

80

20.

Други

81

82

Г.21.

Платена непостоянна работна ръка

83


Г.   БРОЙ И СТОЙНОСТ НА ДОБИТЪКА

Номер и заглавие на позицията

Оценка в началото на периода

Оценка в края на периода

Среден брой

брой

стойност

брой

стойност

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

22.

Еднокопитни животни

86

87

88

89

90

23.

Телета за угояване

91

92

93

94

95

24.

Друг вид едър рогат добитък под една година

96

97

98

99

100

25.

Мъжки едър рогат добитък от една до две години

101

102

103

104

105

26.

Женски едър рогат добитък от една до две години

106

107

108

109

110

27.

Мъжки едър рогат добитък на две или повече години

111

112

113

114

115

28.

Юници за разплод

116

117

118

119

120

29.

Юници за угояване

121

122

123

124

125

30.

Млекодайни крави

126

127

128

129

130

31.

Бракувани млекодайни крави

131

132

133

134

135

32.

Други крави

136

137

138

139

140

33.

Пчелни кошери

141

142

143

144

145

34.

Женски зайци за разплод

146

147

148

149

150

35.

„Неизползвана“

151

152

153

154

155

36.

„Неизползвана“

156

157

158

159

160

37.

„Неизползвана“

161

162

163

164

165

38.

Женски кози за разплод

166

167

168

169

170

39.

Други кози

171

172

173

174

175

40.

Женски овце за разплод

176

177

178

179

180

41.

Други овце

181

182

183

184

185

42.

„Неизползвана“

186

187

188

189

190

43.

Прасенца

191

192

193

194

195

44.

Женски свине за разплод

196

197

198

199

200

45.

Свине за угояване

201

202

203

204

205

46.

Други свине

206

207

208

209

210

47.

Бройлери

211

212

213

214

215

48.

Кокошки носачки

216

217

218

219

220

49.

Други домашни птици

221

222

223

224

225

50.

Други животни

227

229


Д.   ПОКУПКИ И ПРОДАЖБИ НА ДОБИТЪК

Номер и заглавие на позицията

Покупки на животни

Продажби на животни

Потребление в земеделското стопанство и ползи в натура

(1)

(2)

(3)

51.

Еднокопитни животни

231

232

233

52.

Говеда

234

235

236

53.

„Неизползвана“

237

238

239

54.

Овце

240

241

242

55.

Кози

243

244

245

56.

Свине

246

247

248

57.

Домашни птици

249

250

251

58.

Други животни

252

253

254


F.   РАЗХОДИ

Номер и заглавие на позицията

Пореден номер

Разходи за работна ръка и машини

59.

Заплати и социални осигуровки

259

60.

Външни услуги и наемане на машини

260

61.

Текущо поддържане на машините и оборудването

261

62.

Горива и смазочни материали

262

63.

Разходи за автомобили

263

Специфични разходи за добитък

Закупени фуражи:

64.

Концентрирани фуражи за тревопасен добитък (еднокопитни животни, едър рогат добитък, овце, кози)

264

65.

Груб фураж за тревопасен добитък

265

66.

Фуражи за свине

266

67.

Фуражи за домашни птици и други дребни животни

267

Собствени фуражи, използвани от стопанството за:

68.

Тревопасни животни (еднокопитни животни, едър рогат добитък, овце, кози)

268

69.

Свине

269

70.

Домашни птици и други дребни животни

270

71.

Други специфични разходи за добитък

271

Специфични разходи за култури

72.

Закупени семена и посадъчен материал

272

73.

Семена и посадъчен материал, произведени и използвани в земеделското стопанство

273

74.

Торове и подобрители на почвата

274

75.

Препарати за растителна защита

275

76.

Други специфични разходи за културите

276

77.

Специфични разходи за лесовъдство

277

Режийни разноски на земеделското стопанство

78.

Текущо поддържане на сградите и подобренията на земята

278

79.

Електроенергия

279

80.

Горива за отопление

280

81.

Вода

281

82.

Застраховка

282

83.

Данъци и други налози

283

84.

Други общи разходи

284

Разходи за земя

85.

Плащане на аренда

285

86.

От които: платен наем за земя

286

87.

Застраховки за сградите на земеделското стопанство

287

88.

Данъци за земя и сгради

288

Платена лихва

89.

Платени лихви и финансови разноски, общо

289

90.

Платени лихви и финансови разноски, общо

290

91.

От които: за покупка на земя

291

92.

Платени лихви и финансови разходи по заеми за оборотен капитал и към кредитори

292

93.

Общо разходи

293


Ж.   ЗЕМЯ И СГРАДИ, МЪРТЪВ КАПИТАЛ И ОБОРОТЕН КАПИТАЛ

Номер и заглавие на позицията

„Неизползвана“

Оценка в началото на периода

Инвестиции

Продажби

Амортизации

Оценка в края на периода

преди приспадане на субсидии

субсидии

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

94.

Земеделска земя, сгради и права, от които:

294

295

296

297

298

299

300

301

95.

Площ със селскостопанско предназначение

302

303

304

305

306

307

308

309

96.

Трайни насаждения

310

311

312

313

314

315

316

317

97.

Подобрения на земята

318

319

320

321

322

323

324

325

98.

Сгради на земеделското стопанство

326

327

328

329

330

331

332

333

99.

Разходи по придобиване, квоти и други права

334

335

336

337

338

339

340

341

100.

Горски масиви, включително дървен материал, маркиран за сеч

342

343

344

345

346

347

348

349

101.

Машини и оборудване

350

351

352

353

354

355

356

357

102.

Оборотен капитал

358

359

360

361

362

363

364

365

103.

Общо

366

367

368

369

370

371

372

373


З.   ДЪЛГОВЕ

Номер и заглавие на позицията

Оценка в началото на периода

Оценка в края на периода

общо

от които:

общо

от които:

земя и сгради

други активи

земя и сгради

други активи

общо

от които за земя:

общо

от които за земя:

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

104.

Дългосрочни и средносрочни заеми

374

375

376

377

378

379

380

381

105.

Краткосрочни заеми и кредитори

382

383

384

385

386

387

388

389

106.

Общо

390

391

392

393

394

395

396

397


И.   ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ (ДДС)

Номер и заглавие на позицията

Пореден номер

107.

Система на ДДС

400

Подразделение на системата на ДДС (Испания, Франция и Италия)

401

Позиции 108—111 следва да се попълнят само когато се прилага селскостопанска система или подобна система

 

108.

ДДС върху продажбите

402

109.

ДДС върху покупките

403

110.

ДДС върху инвестициите

404

111.

Възстановен ДДС от данъчните власти

405


Й.   БЕЗВЪЗМЕЗДНИ ПОМОЩИ И СУБСИДИИ

Да се предоставят изчерпателни подробности


Номер на позицията

Описание

Код № (1)

Сума

112

Безвъзмездни помощи и субсидии, с изключение на тези за разходи и за закупуване на животни

408

113

От които:

409

до

20 „отворени“ кода, съответстващи на категориите, определени в приложение II

448

114

Безвъзмездни помощи и субсидии за разходи

449

115

От които:

450

до

10 „отворени“ кода, съответстващи на въпросните разходи (позиции 59—89)

469

116

Безвъзмездни помощи и субсидии за покупка на животни

470

117

От които:

471

до

5 „отворени“к ода, съответстващи на позициите за категориите придобити животни (позиции 51—58)

480

118

Общо безвъзмездна помощ и субсидии

481

119

„Неизползвана“

482

Разлики от предходни счетоводни години

483


К.   ПРОДУКЦИЯ (с изключение на добитък) — позиции 120—375

Продукт

(позиция)

Вид насаждения

(код)

Липсващи данни

(код)

Зона

Продукция за счетоводната година

Оценка в началото на счетоводния период

Продажби

Потребление в стопанството и ползи в натура

Оценка в края на счетоводния период

Използване от стопанството

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

488

489

490

491

492

493

494

495

496

497

498

 (2)


Л.   КВОТИ И ДРУГИ ПРАВА

Квота или право

Вид на кода на данните

 

Плащания

(покупка/лизинг или наем)

Приходи

(продажба/лизинг или наем)

Оценка в началото на счетоводния период

Амортизации

Оценка в края на счетоводния период

Количество

Данъци

(вкл. допълнителни налози)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

xxx

Код 1 = записи, свързани с активите

Неизползвана

Код 1 = стойност на покупките

Код 1 = стойност на продажбите

Код 1 = стойност

Код 1 = стойност

Код 1 = стойност

 

Код 2 = стойност

Код 2 = записи, свързани с доходите

 

Код 2 = плащания за наем

Код 2 = приходи от наем

Код 2 = неизползвана

Код 2 = неизползвана

Код 2 = неизползвана

 

 


M.   ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 (3) (позиции 601—680 и 700—772)

Продукт или комбинация от продукти

(позиция)

 

 

Брой основни единици

Общо помощи

Референтни стойности

 

 

 

 

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

xxx

Неизползвана

Неизползвана

 

 

 

Неизползвана


Н.   ДАННИ ЗА ЗАКУПУВАНЕТО И ПРОДАЖБИТЕ НА ДОБИТЪК

Категория на стопанството

(позиция)

 

 

Брой на закупените животни

Стойности на покупките

Брой на продадените животни

Стойности на продажбите

 

 

 

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

xxx

Неизползвана

Неизползвана

 

 

 

 

Неизползвана


(1)  Да се въведат номерата на позициите за съответните категории животни, продукти, разходи или преки помощи.

(2)  Последният пореден номер = 487 + (10 × броя на въведените продукти).

(3)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И УКАЗАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ОТЧЕТ

I.   ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И УКАЗАНИЯ

а)   Информацията във формуляра на земеделския статистически отчет следва да се отнася за отделно земеделско стопанство и за отделна счетоводна година, състояща се от 12 последователни месеца.

б)   Информацията във формуляра на земеделския статистически отчет се отнася изключително до земеделското стопанство. Тези данни се отнасят за дейностите на самото стопанство и, ако е целесъобразно, за лесовъдството и туристическата дейност, свързани със стопанството. Нищо, свързано с неземеделските дейности на стопанина или на неговото семейство, или с пенсия, наследство, лични банкови сметки, собственост извън земеделското стопанство, индивидуално облагане, лични застраховки и т.н., не следва да се взема предвид при съставянето на декларациите на земеделските стопанства.

Когато производствените ресурси на стопанството (платена или неплатена работна ръка, машини или оборудване) се използват за увеличаване на дълготрайните активи (изработване или основни ремонти на машини, строеж, основен ремонт и дори разрушаване на сгради, засаждане или отсичане на плодни дървета), съответните разходи или предварителна оценка на тези разходи не следва да се включват в текущите разходи на стопанството. Във всички случаи разходите за работна ръка и отработените часове за създаване на дълготрайни активи следва да се изключат от разходите и информацията за положения труд. В изключителни случаи, ако някои разходи (с изключение на разходи за работна ръка), направени за създаването на дълготрайни активи, не могат да бъдат изчислени поотделно (например ползване на трактора на стопанството) и ако тези разноски са отнесени като разходи, предварителна оценка за всички такива разходи, направени за създаването на дълготрайни активи, следва да се въведе в позиция 181 (Други продукти и приходи).

Във всички случаи стойността на дълготрайните активи следва да се оцени по тяхната себестойност (включително стойността на платената и/или неплатената работна ръка) и следва да се добави към стойността на дълготрайните активи в позиции от 94 до 101.

в)   Данните, съдържащи се във формуляра на земеделско стопанство, следва да се вземат от сметки, съставени от записи, извършвани системно и редовно през цялата счетоводна година.

г)   Счетоводните данни се дават в паричен израз:

или без ДДС,

или с ДДС при условията, посочени по-долу (вж. позиции 107—111).

д)   Счетоводните данни в паричен израз се посочват без безвъзмездните помощи и субсидиите. Под безвъзмездни помощи и субсидии следва да се разбират всякакви форми на пряка помощ от публични фондове, в резултат на които се получава специфичен приход (вж. позиции 112—118).

е)   относно безвъзмездна помощ и субсидии:

В таблица Ж следва да бъдат отбелязани безвъзмездната помощ и субсидиите, получени през счетоводната година, включително тези, получени в резултат от инвестиции, направени през предходните счетоводни години.

В таблица Й се отбелязват:

всички преки плащания, свързани с продукция, площи и добитък, които се отнасят за текущата счетоводна година, дори ако още не са получени,

за плащания за развитие на селските райони, само получени през счетоводната година суми.

В таблица М всички вписани преки плащания се отнасят за наличнитe през текущата счетоводна година площи и добитък, дори ако помощите още не са получени.

ж)   Данните във формуляра за земеделски статистически отчет следва да се дават в следните мерни единици и със следните степени на точност:

стойност: в евро или в национални парични единици без десетични точки. Въпреки това, по отношение на национални валути, чиято единица има сравнително ниска стойност в сравнение с еврото, може да бъде договорено между агенцията за връзка на въпросната държава-членка и персонала на Комисията, която управлява системата за земеделска счетоводна информация, стойностите да се изразят в стотици или хиляди от единиците на национална валута,

количества в натура: в квинтали (q = 100 kg) с изключение на яйцата, които следва да се отразяват в хиляди броя, както и виното и свързаните с него продукти, които се изразяват в хектолитри,

площи: в арове, с изключение на гъбите, които се изразяват в квадратни метри от общата площ, на която се отглежда културата,

среден брой животни: до 1 знак след десетичната запетая, с изключение на домашните птици и зайците, които следва да се отразяват с цели числа, и пчелите, които следва да се посочват в брой кошери,

работната ръка: до два знака след десетичната запетая.

Установените позиции (вж. таблици от А до Й от приложение I), където не следва да се посочва нищо, се попълват с нули.

За продуктите, въвеждани в таблица К, сделките, свързани с квотите и други регламентирани права, включени в таблица Л, вписаните в таблица М директни плащания, както и данните за закупуване и продажби на добитък, вписани в таблица Н, се попълват нули в позициите, в които няма да се посочва нищо.

II.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ И УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ОТДЕЛНИТЕ ПОЗИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ОТЧЕТ

А.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТОПАНСТВОТО

1.   Номер на стопанството

За всяко стопанство, което подава данни, се определя номер в момента, когато то е избрано за първи път. Стопанството запазва този номер постоянно за периода на включването си в счетоводната система. Веднъж определен, номерът никога не се предоставя на друго стопанство.

В случай че стопанството претърпи основна промяна, и в частност когато тази промяна е резултат от обособяването на две отделни стопанства или от сливане с друго стопанство, то може да бъде разглеждано като ново стопанство. В този случай следва да му бъде определен нов номер. Промяната в практикувания вид земеделие в стопанството не изисква нов номер. Когато в резултат на запазване на номера на дадено стопанство може да се стигне до объркване с друго отчетно стопанство (например при създаване на нови регионални подразделения), номерът следва да бъде променен. В този случай на Комисията следва да бъде изпратена таблица, посочваща съответствията на старите и новите номера.

Номерът на стопанството се състои от три групи указателни номера, както следва:

Пореден № 1 — Район: следва да се предостави код, който да съответства на кода, определен в приложение I към Регламент (ЕИО) № 1859/82 на Комисията (1).

Пореден № 2 — Подрайон: следва да се предостави код.

Избраните подрайони следва да се основават на общата класификация на регионите, известна като номенклатура на териториалните статистически единици (NUTS), създадена от Статистическата служба на Европейските общности в сътрудничество с националните статистически институти.

Във всеки случай съответната държава-членка ще изпрати на Комисията таблица, в която се посочват за всеки използван код на подрайон съответните региони от NUTS, както и съответният регион, за който се изчисляват специфични стойности със стандартни брутни граници.

Пореден № 3 — пореден номер на стопанството.

2.   Подробности, отнасящи се до компютърните записи

Информацията, съответстваща на първите пет поредни номера, съставлява етикета на стопанството. Те се повтарят на челно място във всеки запис. Шестата единица информация на всяко стопанство дава броя на неделимите групи от 10 данни.

3.   Организационна форма на стопанството

1.

=

Самостоятелни (семейни) стопанства: стопанства, при които икономическият резултат включва възнаграждението за вложен неплатен труд, както и собствения капитал на собственика/управителя и неговото семейство.

2.

=

Партньорства: стопанства, при които икономическият резултат включва компенсация за производствени фактори, внесени в стопанството от няколко съдружници, от които поне половината участват в работата на стопанството като неплатена работна ръка.

3.

=

Други: стопанства без неплатена работна ръка и други стопанства, които не попадат в категории 1 и 2.

4.   Национални фактори за съставяне на извадка и претегляне

Пореден № 20: национална тежест на стопанството, изчислена от държавата-членка. Стойностите следва да бъдат изразени в стотици.

Пореден № 21:

Пореден № 22:

5.   Местонахождение на стопанството

Дава се номерът на съответната основна географска единица (за предпочитане община), в която се намира стопанството.

На Комисията следва да се изпрати карта на тези единици с техните номера. Всички значителни промени в границите на тези географски единици следва да се доведат до знанието на Комисията.

6.   Категория на стопанството

Пореден № 32 — Биологично земеделие: следва да се посочи дали стопанството прилага методи на биологично производство по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2092/91, по-специално член 6 от него. Следва да се използват следните номера на кодове:

1.= стопанството не прилага методи на биологично производство;

2.= стопанството прилага само методи на биологично производство;

3.= стопанството преминава към прилагане на методи на биологично производство или прилага както методи на биологично производство, така и други методи.

Пореден № 33: Код на типа на стопанството (в съответствие с приложение II към Решение 85/337/ЕИО на Комисията (2) при подбора за въпросната счетоводна година.

Пореден № 34: Код на типа на стопанството (в съответствие с приложение II към Решение 85/337/ЕИО) въз основа на счетоводните данни за въпросната година.

Пореден № 35: Код на класа икономически размер на стопанството (в съответствие с приложение III към Решение 85/337/ЕИО) при подбора за въпросната счетоводна година.

Пореден № 36: Код на класа икономически размер на стопанството (в съответствие с приложение III към Решение 85/337/ЕИО) въз основа на счетоводните данни за въпросната година.

7.   Дати на счетоводно приключване и на създаване на информационния носител

Пореден № 37 — Дата на счетоводно приключване: напр. 30 юни 2009 г. или 31 декември 2009 г.

Пореден № 38 — Дата на създаване на информационния носител: напр. 15 август 2010 г.

8.   Необлагодетелствани райони

Следва да се посочи дали по-голямата част от използваната земеделска земя на стопанството се намира в район, който е предмет на разпоредбите на членове 18, 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета (3). Следва да се използват следните номера на кодове:

1.

=

по-голямата част от използваната земеделска площ на стопанството не е разположена в необлагодетелстван район по смисъла на членове 18, 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 1257/1999;

2.

=

по-голямата част от използваната земеделска площ на стопанството е разположена в необлагодетелстван район по смисъла на членове 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 1257/1999;

3.

=

по-голямата част от използваната земеделска площ на стопанството е разположена в планински район по смисъла на член 18 от Регламент (ЕО) № 1257/1999;

4.

=

районите са толкова малки и многобройни в тези държави-членки, че информацията не е значима.

9.   Други особености, отнасящи се до стопанството

Пореден № 40 — Напоявана ИЗП Това е използвана земеделска площ, която не е закрита и която действително се напоява през годината с неподвижно или подвижно оборудване, независимо от използвания метод (пръскачки, заливане с вода).

Пореден № 41 — Надморска височина Надморската височина следва да се посочи със съответстващия номер на кода:

1.= по-голямата част от стопанството е разположена под 300 m,

2.= по-голямата част от стопанството е разположена между 300 и 600 m,

3.= по-голямата част от стопанството е разположена над 600 m,

4.= няма налични данни.

Пореден № 42 — Паша на планински или други пасища, невключени в ИЗП: Броят (целият брой) на дните паша на единица добитък (ЕД) по терени, които не са включени в използваната земеделска площ.

Ден паша за единица добитък е единица, еквивалентна на еднодневна паша от една млечна крава, говедо или един кон на възраст над две години. Дните паша на едър рогат добитък и коне, които са на възраст под 2 години, кози и овце се превръщат в дни паша на единица добитък чрез съответно прилагане на коефициентите 0,5, 0,2 и 0,15.

Пореден № 43 — Обща закрита площ: изразява се в арове, на която, по принцип, могат да се отглеждат култури от вид 5, т.е. култури 138, 141 и 156, а също и култури 143, 285 и 157 от вид 5.

„Закрита площ“ означава оранжерии, постоянни парници и отоплени тунели, но не включва неотоплени пластмасови тунели и стъклени покривала или други преносими топлилници (вж. определението за култури 138, 141 и 156 в таблица К).

„Обща“ площ означава общата площ земя, която е „закрита площ“, независимо от нейното използване (поради това се включват и пътеките). При „многоетажните“ оранжерии площта се отчита само веднъж.

Пореден № 44 — Район Структурни фондове: следва да се посочи дали по-голямата част от използваната земеделска земя на стопанството се намира в район, който е предмет на разпоредбите на член 5, 6 или 8 от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Следва да се използват следните номера на кодове:

6.= по-голямата част от използваната земеделска земя на земеделското стопанство се намира в район, обект на конвергенция по смисъла на Регламент (ЕО) № 1083/2006, по-специално член 5 от него;

7.= по-голямата част от използваната земеделска земя на земеделското стопанство се намира в район, обект на „Регионална конкурентоспособност и заетост“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1083/2006, и по-специално член 6 от него;

8.= по-голямата част от използваната земеделска земя на земеделското стопанство се намира в регион, отговарящ на условията за преходна подкрепа по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 1083/2006.

Пореден № 45 — Район с екологични ограничения: следва да се посочи дали по-голямата част от използваната земеделска земя на стопанството се намира в район, който е предмет на разпоредбите на член 38 от Регламент (ЕО) № 1698/2005. Следва да се използват следните номера на кодове:

1.= по-голямата част от използваната земеделска земя на земеделското стопанство не се намира в район, отговарящ на условията за плащания по „Натура 2000“ или плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) по смисъла на член 38 от Регламент (ЕО) № 1698/2005;

2.= по-голямата част от използваната земеделска земя на земеделското стопанство се намира в район, отговарящ на условията за плащания по „Натура 2000“ или плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО по смисъла на член 38 от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

Б.   ВИД ВЛАДЕНИЕ НА ИЗП

Земята на земеделско стопанство, която се владее съвместно от двама или повече съдружници, следва да бъде записана като площ във владение на собственика, под аренда или на изполица в зависимост от договореностите, които са в сила между съдружниците.

10.   Използвана земеделска площ, стопанисвана от собственика

Използвана земеделска площ (обработваема земя, ливада и постоянно пасище, трайни насаждения), на която земеделският стопанин е собственик, доживотен владелец или наемател на лизинг и/или ИЗП, стопанисвана при сходни условия. Включва отдадена под аренда земя на трети лица, която е готова да бъде засята (позиция 149).

11.   Използвана земеделска площ под аренда

Използвана земеделска площ (обработваема земя, ливади и постоянни пасища, трайни насаждения), стопанисвана от лице, което не е собственик, доживотен владелец или наемател на лизинг и което използва посочената площ под наем за определен срок (арендата се плаща в пари или в натура; тъй като в повечето случаи е фиксирана предварително, тя обикновено не се променя в зависимост от резултатите на стопанството) и/или използвана земеделска площ, стопанисвана при подобни наемни условия.

Земята под аренда не включва терените, реколтата от които е закупена на зелено. Платените суми за закупуването на реколти следва да се посочат в позиции 65—67 (закупени храни за животни) в случай на реколта от ливади или фураж и в позиция 76 (други специфични разходи за култури), когато се касае за култури, които могат да се търгуват (продукти, които обикновено се търгуват). Продукция от търгуеми култури, закупена като несъбрана реколта, следва да се посочи, без да се определя въпросната площ (вж. указанията относно площта, колона 4, таблица К).

Земя под аренда за по-малко от една година на нередовна основа (арендата не се подновява обикновено за следващата година) и продукцията от тази земя се разглеждат по същия начин като земя, реколтата от която е закупена като несъбрана реколта.

12.   Използвана земеделска площ на изполица

Използвана земеделска площ (обработваема земя, ливада и постоянно пасище, трайни насаждения), стопанисвана съвместно от предоставящия земята и изполичаря на базата на споразумение за изполица, и/или използвана земеделска площ, стопанисвана при същите условия.

В.   РАБОТНА РЪКА

Под работна ръка се имат предвид всички лица, които са били ангажирани да работят в земеделското стопанство през счетоводната година (вж. по-долу). Това обаче не включва лицата, които са работили от името на друго лице или предприятие (земеделска работа по договор, разходите по който се включват в таблица Е в позиция 60).

В случай на взаимна помощ между стопанства, когато тази помощ се състои в обмен на работа, получената помощ, еквивалентна по принцип на предоставената помощ, времето, отработено от работната ръка на стопанството, и всички съответни заплати се упоменават в декларацията на земеделското стопанство.

Понякога получената помощ се компенсира с друг вид помощ (напр. получената помощ се компенсира с предоставяне на машини). Когато обменът на услуги е в ограничен мащаб, във формуляра на земеделското стопанство не се посочва нищо (в горния случай получената помощ не се посочва в Работна ръка; разходите за механизация обаче включват разходите, съответстващи на предоставянето на машини). В изключителни случаи, когато обменът на услуги е в широк мащаб, процедурата е една от следните:

а)

получената помощ под формата на работа се компенсира от друг вид услуга (напр. предоставяне на машини), полученото работно време се записва като платена земеделска работа (позиция 20 или 21 в зависимост от това дали работната ръка е наета в земеделското стопанство постоянно или на друга база); стойността на предоставената помощ се записва едновременно като производство в съответните позиции (в този случай позиция 177: „Работа по договор за други, вкл. наемане на оборудване“) и като разход (позиция 59 „Заплати и социални осигуровки“);

б)

предоставената помощ под формата на работа се компенсира от друг вид услуги (напр. използването на машини); при тази ситуация предоставеното работно време и съответните заплати не се вземат предвид: стойността на получените услуги се записва като производствен разход в съответната позиция (в този пример: позиция 60 „Работа по договор и наемане на машини“).

Разграничават се следните категории работна ръка:

А.   Постоянно заета неплатена работна ръка

Неплатена работна ръка или работна ръка, получаваща по-малко възнаграждение (в пари или в натура) от обичайно заплащаната сума за направените услуги (такова плащане не би следвало да се включва в разходите на земеделското стопанство) и която по време на счетоводната година е участвала в работата на стопанството (извън обичайните почивни дни) за по-малко от един пълен работен ден всяка седмица.

Лице, което е наето постоянно, но което поради специални причини е било ангажирано в земеделското стопанство само за ограничен период през счетоводната година, се въвежда въпреки това (за броя на часовете, които са действително отработени) като постоянно наета работна ръка.

Могат да възникнат следните случаи или подобни на тях:

а)

специални производствени условия в земеделското стопанство, за които не се изисква труд през цялата година: напр. стопанства за маслини или лозя и стопанствата, специализирани в угояването на животни или в производството на плодове и зеленчуци на открито;

б)

отсъствие от работа извън редовните почивни дни, напр. военна служба, болест, злополука, майчинство, продължителен отпуск и др.;

в)

постъпване в стопанството или напускането му;

г)

напълно спиране на работата в стопанството поради причини, свързани с бедствия (наводнение, пожар и др.).

Разграничават се следните подкатегории:

13.   Стопанин/управител

Лице, което поема икономическата и правната отговорност за стопанството и се занимава с неговото ежедневно управление. В случай на изполица изполичарят се посочва като стопанин/управител.

14.   Стопанин, който не е управител

Лице, което поема икономическата и правната отговорност за стопанството, без да се занимава с ежедневното му управление.

15.   Управител, който не е стопанин

Лице, което се занимава с ежедневното управление на стопанството, без да поема икономическа и правна отговорност за него.

16.   Съпруг/а/и на стопанина/те

17.   Друга постоянно заета неплатена работна ръка

Постоянно заета неплатена работна ръка, невключена в предходните позиции. Включва също бригадирите и подуправителите, които не отговарят за управлението на цялото стопанство.

Б. 18.   Непостоянно заета и сезонна неплатена работна ръка

Неплатената работна ръка, която не е работила редовно в стопанството през счетоводната година, се сумира в тази позиция.

В.   Постоянно заета платена работна ръка

Платената работна ръка (в пари или в натура), на която се заплаща по обичайната тарифа за предоставените услуги и която през счетоводната година (с изключение на редовните почивни дни) е работила за стопанството най-малко един пълен работен ден седмично.

Следва да се посочат следните подкатегории:

19.   Управител на земеделското стопанство

Лице, което е на заплата и отговаря за ежедневното управление на стопанството.

20.   Други

Всяка постоянно заета платена работна ръка (с изключение на управителя на стопанството, който е на заплата) се сумира в тази позиция. Включва също бригадирите и подуправителите, които не отговарят за управлението на цялото стопанство.

Г. 21.   Непостоянно и сезонно заета платена работна ръка

Платена работна ръка, която не е работила постоянно в стопанството през счетоводната година (вкл. работа на парче), се сумира в тази позиция.

КОЛОНИ В ТАБЛИЦА В

Изпълнявани функции (код) (колона 1, позиции 51, 55, 59, 63 и 67)

Изпълняваните функции се посочват с номер на кода, т.е.:

1.

=

стопанин/управител;

2.

=

стопанин, който не е управител;

3.

=

управител, който не е стопанин.

Когато функцията се извършва от няколко лица (напр. двама братя, баща и син и т.н.), всеки един се записва в низходящ ред по отговорност; в случай на еднаква отговорност, се използва низходящ ред по възраст. Така данните, отнасящи се до лицето, поемащо най-голямата отговорност, се записват в позиции от 51 до 54; онези данни, които се отнасят до лицето, което е следващо по отговорност — в позиции от 55 до 58, и т.н.

Брой лица (колона 1, позиции 71 и 74)

Следва да се посочи броят на съпругите(зите) и броят на лицата в категорията „Друга постоянно заета неплатена работна ръка“. Когато има няколко стопани, може да има повече от един/една съпруг/а.

Година на раждане (колона 2)

Годината на раждане следва да се посочи само за стопанина/те и/или управителя/ите (категории от 13 до 15 и 19), като се записват последните две цифри от годината.

Общо работна сила: брой на годишните единици (колона 3)

Общият брой на постоянно заетите работници се превръща в годишни работни единици. Лице, което работи на пълен работен ден в стопанството, представлява „годишна работна единица“. Едно лице не може да превиши еквивалента на работна единица, дори ако действително отработеното от него време надхвърля обичайното годишно работно време в разглеждания регион и типа стопанство. Лице, което не работи през цялата година в стопанството, се представя като част от една „годишна единица“. „Годишната работна единица“ на всяко такова лице се получава, като се раздели действително отработеното от него време през годината на обичайно отработеното време през годината на работник на пълен работен ден в разглеждания регион и в същия тип стопанство.

В случай на работна ръка, която е с намалена трудоспособност, еквивалентът на работна единица следва да се намали пропорционално на съответните възможности.

Отработено време (колона 4)

Отработеното време следва да се посочи в часове. То следва да посочва времето, което действително е посветено на работата в стопанството. В случай на работна ръка, която е с намалена трудоспособност, еквивалентът на работна единица следва да се намали пропорционално на съответните възможности.

Отработеното време от работещите на парче се изчислява, като се раздели общата сума, платена за работата, на часовото възнаграждение на работник, нает на почасова база.

Работа в земеделското стопанство

Работата в земеделското стопанство включва цялата работа по организацията, надзора и изпълнението, както физически труд, така и административна работа, извършени във връзка с нормалното функциониране на стопанството, например:

финансова организация и управление (покупки и продажби на стопанството, водене на счетоводни книги и др.),

работа на полето (оран, сеитба, прибиране на реколтата, поддържане на овощна градина и др.),

животновъдство (приготвяне на храната, хранене и паша на животните, издояване, грижа за добитъка и др.),

подготовка на продуктите за пазара, складиране и преработка в земеделското стопанство,

работа по поддържане на сградите, машините, оборудването, оградите, каналите и др.,

транспортни дейности на стопанството, извършени от работната ръка на стопанството,

друга работа, пряко свързана с работата на стопанството:

лесовъдна работа в горските масиви, включени в земеделското стопанство,

работа, отнасяща се до туризма (поддържане на къмпинг, спортни площадки или площадки за отдих, съоръжения за езда, отдаване под наем на къщи за летуване и др.), където тези дейности са спомагателни и се припокриват с работата на стопанството до такава степен, че на практика е невъзможно разделянето на туристическите дейности от земеделска работа на стопанството (в този случай приходите и производствените разходи, свързани с туризма, се включват съответно в Продукти (вж. позиция 179) и производствени разходи на стопанството),

извънредна работа по договор за други лица или предприятия, извършена с оборудване на стопанството (плащането за тази работа се включва в продукцията на стопанството).

В работата на стопанството не се включва следното:

работа за производство на дълготрайни активи (строителство или основен ремонт на сгради или машини, засаждане на овощни градини, разрушаване на сгради, изкореняване на плодни дървета и др.),

работата, извършена за домакинството на стопанина или управителя.

Г.   БРОЙ И СТОЙНОСТ НА ДОБИТЪКА

Следва да се разграничат следните категории животни:

22.   ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ (всички възрасти)

Включват се състезателните и яздитните коне, магаретата, мулетата, катърите и т.н.

23.   ТЕЛЕТА ЗА УГОЯВАНЕ

Телетата за угояване обикновено се колят преди навършването на 6 месеца.

24.   ДРУГИ ТЕЛЕТА ПОД 1 ГОДИНА

25.   МЪЖКИ ГОВЕДА ОТ ЕДНА ДО ДВЕ ГОДИНИ

26.   ЖЕНСКИ ГОВЕДА ОТ ЕДНА ДО ДВЕ ГОДИНИ

С изключение на женските говеда, които са се отелвали

27.   МЪЖКИ ГОВЕДА НА ДВЕ И ПОВЕЧЕ ГОДИНИ

28.   ЮНИЦИ ЗА РАЗПЛОД

Женски говеда на две и повече години, които още не са се отелвали и са предназначени за разплод.

29.   ЮНИЦИ ЗА УГОЯВАНЕ

Женски говеда на две и повече години, които още не са се отелвали и не са предназначени за разплод.

30.   МЛЕЧНИ КРАВИ

Женски говеда, които са се отелвали (вкл. и тези под две години) и които се отглеждат изключително или основно за производство на мляко за консумация от човека или за преработка като млечни продукти.

31.   БРАКУВАНИ МЛЕЧНИ КРАВИ

Млечни крави след тяхната последна лактация. Ако съществуват данни в счетоводствата на стопанствата.

32.   ДРУГИ КРАВИ

1.

Женски говеда, които са се отелвали (включително тези под две години) и които са отглеждани изключително или основно за разплод, и чието мляко не се използва за консумация от човека или преработка като млечни продукти.

2.

Крави за работа

3.

Бракувани немлекодайни крави (угоявани или неугоявани преди заколването)

Позиции 23—32 включват и съответните категории биволи и биволици.

33.   ПЧЕЛНИ КОШЕРИ, да се посочва броят на заетите кошери

34.   ЗАЙКИНИ МАЙКИ

35. до 37 (неизползвани)

38.   ЖЕНСКИ КОЗИ ЗА РАЗПЛОД

39.   ДРУГИ КОЗИ

Други кози, освен женски за разплод.

40.   ЖЕНСКИ ОВЦЕ ЗА РАЗПЛОД

Женски овце на една и повече години, предназначени за разплод.

41.   ДРУГИ ОВЦЕ

Овце от всички възрасти, с изключение на женските овце на 1 година и повече за разплод.

42.   Неизползвана.

43.   ПРАСЕНЦА

Прасенца до 20 kg живо тегло.

44.   ЖЕНСКИ СВИНЕ ЗА РАЗПЛОД

Свине за разплод от 50 kg и повече, с изключение на предназначените за клане (вж. позиция 46 „Други свине“).

45.   СВИНЕ ЗА УГОЯВАНЕ

Свине за угояване с живо тегло 20 kg и повече, с изключение на свинете за клане и нерезите (вж. позиция 46 „Други видове свине“).

46.   ДРУГИ СВИНЕ

Свине с живо тегло 20 kg и повече, с изключение на тези за разплод (вж. позиция 44) и свине за угояване (вж. позиция 45).

47.   ПИЛЕТА ЗА КОНСУМАЦИЯ

С изключение на кокошките носачки и бракуваните кокошки. Не се включват пилетата.

48.   КОКОШКИ НОСАЧКИ

Включително ярките, кокошките носачки и бракуваните кокошки носачки. Ярките са млади кокошки, които още не са започнали да мътят. Не се включват пилетата.

49.   ДРУГИ ДОМАШНИ ПТИЦИ

Включват се патици, пуйки, гъски, токачки. Включват се домашни женски птици за разплод. Не се включват пилетата.

50.   ДРУГИ ЖИВОТНИ

Само оценки. Включват се пилета, зайци, освен женски зайци за разплод, елени, бизони и риба. Включват се също понита и други животни, използвани за селски туризъм. Не се включват продукти от други животни (вж. таблица К, позиция 170).

КОЛОНИ В ТАБЛИЦА Г

Оценка в началото на периода (колони 1 и 2)

 

Брой (колона 1)

Броят на животните, принадлежащи на стопанството в началото на счетоводната година, независимо дали са в стопанството по това време или са временно извън него.

 

Стойност (колона 2)

Стойността на добитъка, принадлежащ на стопанството в началото на счетоводната година, определена на базата на текущи цени.

Оценка в края на периода (колони 3 и 4)

 

Брой (колона 3)

Броят на животните, принадлежащи на стопанството в края на счетоводната година, независимо дали са в стопанството по това време или са временно извън него.

 

Стойност (колона 4)

Стойността на добитъка, принадлежащ на стопанството в края на счетоводната година, определена на базата на текущи цени.

Среден брой (колона 5)

Средният брой се изразява до един десетичен знак, с изключение на домашните птици, където следва да се посочват цели числа. Всяка единица добитък се отнася до наличието на едно животно в стопанството за една година. Животните се преброяват съразмерно с продължителността на периода, през който са били в стопанството през годината.

Средният брой се определя или чрез периодични инвентаризации, или чрез записване в деня на докарването и откарването на животните. Той включва всички животни, които са в стопанството, включително отгледаните или угоените животни по договор (животните, които не принадлежат на стопанството, но са отгледани или угоени в него по такъв начин, че дейността съставлява просто предоставена услуга от стопанина, който не поема финансовия риск, обичайно свързан с развъждане или угояване на такива животни), както и животните, взети или отдадени за подслоняване и хранене срещу определено заплащане, за периода на годината, през който те са в стопанството.

Д.   ПОКУПКИ И ПРОДАЖБИ НА ДОБИТЪК

Определени са следните категории:

51.   Еднокопитни животни

52.   Говеда

Позиция 52 включва и покупките и продажбите на биволици

53.   Неизползвана

54.   Овце

55.   Кози

56.   Свине

57.   Домашни птици

Включва и платената сума за яйцата за люпене и покупките и продажбата на пилета.

58.   Други животни

Включва зайци и кошери.

КОЛОНИ В ТАБЛИЦА Д

Покупки на животни (колона 1)

Общите покупки на животни през счетоводната година (вкл. разходите за закупуването). Свързаните с тях безвъзмездни помощи и субсидии не се приспадат от тези покупки, а се посочват в позиция 116 (вж. указанията за тази позиция).

Продажби на добитък (колона 2)

Общите продажби на животни през счетоводната година. Свързаните с тях безвъзмездни суми и субсидии не се включват в общите продажби, а се посочват в позиция 112 (вж. указанията за тази позиция).

Когато са известни разходите, свързани с пускането на пазара, ако има такива, те не се приспадат от общите продажби, а се посочват в позиция 71 („Други специфични разходи за добитък“).

Потребление в земеделското стопанство и ползи в натура (колона 3)

Стойността на животните, консумирани от домакинството на земеделското стопанство или използвани за заплащане в натура през счетоводната година, изчислена по цени франко земеделското стопанство.

Е.   РАЗХОДИ

Разходите на земеделското стопанство (в пари или в натура) се отнасят до „потреблението“ на средствата за производство (включително използването им от земеделското стопанство) по отношение на реализацията на продукцията на стопанството през счетоводната година или до „потреблението“ на тези ресурси през счетоводната година. Когато някои разходи се отнасят частично до частно ползване и частично до разходи на земеделското стопанство (напр. електроенергия, вода, отопление и течни горива за двигателите и др.), само вторите се включват във формуляра на земеделското стопанство. Делът на разходите за частните автомобили, съответстващ на използването им за целите на стопанството, следва също да се включи.

При изчисляване на разходите, отнасящи се до продукцията през счетоводната година, закупените материали и собствената продукция, вложена в дейността на земеделското стопанство през годината, следва да се коригират с измененията в стойността в началото и в края на периода (включително незавършеното производство на есенни култури). За всяка позиция, за която това се отнася, направените разходи за материали и собствената продукция, вложена в дейността на стопанството, следва да се посочат отделно.

Когато посочените разходи са за общо „потребление“ на средства за производство по време на счетоводната година, но не съответстват на продукцията, реализирана по време на същата тази година, промените в запасите на средства за производство (включително разходите, свързани с отглежданите култури) следва да се посочат в позиция 102 „Оборотен капитал“.

Разходите, отнасящи се до „потреблението“ на основен капитал, са представени чрез амортизация, следователно разходите по придобиване на основен капитал не следва да се разглеждат като разходи на земеделското стопанство. За указанията по амортизацията вижте позиции 94—103.

Разходите по разходните позиции, компенсирани през счетоводната година или по-късно (напр. ремонт на трактор в резултат на злополука, покрит от застрахователна полица или задължение на трета страна), не следва да влизат в разходите на стопанството, а съответните постъпления не следва да се включват в сметките на стопанството.

Постъпленията от препродажба на закупени материали следва да се приспаднат от съответстващите разходи.

Безвъзмездните помощи и субсидии, свързани с разходите, не се приспадат от съответните разходни пера, а се включват в позиция 114 (вж. указанията, отнасящи се до тази позиция). Безвъзмездните помощи и субсидии за инвестиции са посочени в позиции 94—103.

Разходите също включват и всякакви разноски за покупки, свързани с всяко едно разходно перо.

Разходите се класифицират, както следва:

59.   Разходи за заплати и социални осигуровки за платената работна ръка

Тази позиция включва следното:

заплати и възнаграждения, действително изплатени в пари на надничарите независимо от базата на възнаграждението (работа на парче или на час), с приспадане на всички социални осигуровки, платени на стопанина като работодател за компенсиране плащането на заплатата, която не отговаря на действително извършената работа (напр. отсъствие от работа, поради злополука, професионално обучение и др.),

заплати и възнаграждения в натура (напр. квартира, храна, подслон, продукция на стопанството и др.),

премии за производителност или квалификация, подаръци, парични подаръци, парични възнаграждения при пенсиониране, участие в разпределението на печалбите,

други разходи, свързани с работната ръка (разходи по назначаването на персонал),

плащания на социални осигуровки, които внася работодателят, както и платените от него осигуровки от името или вместо служителя,

застраховка „трудова злополука“.

Личните разходи за социално осигуряване и застраховка на стопанина не следва да се разглеждат като разходи на земеделското стопанство.

Сумите, получени от неплатените работници (които по дефиниция са по-ниски от нормалната заплата — вж. дефиницията за неплатен труд), не следва да се включват в статистическия отчет на стопанството.

Отпусканите суми (в пари или в натура), изплатени на пенсионираните платени работници, които вече не са наети в стопанството, не следва да се посочват в тази позиция, а в „Други общи разходи на земеделското стопанство“.

60.   Външни услуги и наемане на машини

Тази позиция включва следното:

общите разходи във връзка с работата в земеделското стопанство, изпълнявана от селскостопански предприемачи. Това по принцип включва разходите за използването на оборудване (включително разходите за гориво) и работата. В случай че разходите за използваните материали, различни от горивото (т.е. препарати за растителна защита, торове и семена), също са включени в договора, разходите за тези материали следва да бъдат изключени. Тази сума (ако е необходимо, нейната приблизителна оценка) следва да бъде отбелязана в съответната позиция за разход (напр. торовете следва да бъдат вписани в позиция 75 „Препарати за растителна защита“),

разходи за наемане на машини, управлявани от работна ръка на стопанството. Разходите за гориво, свързани с използването на наети машини, следва да бъдат отразени в позиция 62 „Горива и смазочни материали“,

разходи за използване на машини на лизинг, управлявани от работна ръка на стопанството. Разходите за гориво и поддръжка на машини, взети на лизинг, следва да бъдат отбелязани в съответните позиции (позиция 61 „Текущо поддържане на машините и оборудването“ и 62 „Горива и смазочни материали“).

61.   Текущо поддържане на машините и оборудването

Текущо поддържане на машините и оборудването, както и незначителни ремонтни работи, незасягащи пазарната стойност на актива (разходи за ремонт, разходи за резервни части и др.).

Този номер на кода включва покупките на второстепенно незначително оборудване, разходи за седла и конски подкови, покупка на гуми, парници, защитно облекло за нехигиенична работа, препарати за почистване на оборудването и частта на разходите за частни автомобили спрямо използването им за целите на земеделското стопанство (вж. също позиция 63). Препарати, използвани за почистване на оборудването за добитъка (например машините за издояване), се записват в позиция 71 „Други специфични разходи за добитък“.

Основният ремонт, който повишава стойността на оборудването по отношение на стойността му преди ремонта, не се включва в тази позиция (вж. също указанията за амортизацията в таблица Ж).

62.   Горива и смазочни материали

Тази позиция включва също дела на разходите за горива и смазочни материали за частните автомобили, съответстващ на използването им за целите на земеделското стопанство (вж. също позиция 63 по-долу).

Когато петролните продукти се използват и като моторни горива, и като горива за отопление, общата сума се разделя на две позиции:

62.

„Горива и смазочни материали“.

80.

„Горива за отопление“.

63.   Разходи за автомобили

Когато съотношението на разходите на земеделското стопанство за частните автомобили се изчислява условно (напр. фиксирана сума за километър), тези разходи се посочват в тази позиция.

Храни за животни

Храните се разделят на закупени от стопанството и собствено произведени и използвани.

Закупените храни включват минерални соли, млечни продукти (закупени или върнати в стопанството) и продукти за съхранение и складиране на храните за животни, както и разходите за подслоняване и хранене на животни срещу заплащане, за използване на общи пасища и терени за паша, които не са включени в използваната земеделска площ, и за наемане на терени за фураж, невключени в използваната земеделска площ. Закупената сламена постеля и слама се включват също в закупените продукти.

Фуражите, закупени за тревопасния добитък, се подразделят на концентрирани фуражи и груб фураж (вкл. разходите за подслоняване и хранене на животни срещу заплащане и разходите за използването на общи пасища, терени за паша и за фураж, невключени в използваната земеделска площ, както и закупените сламени постели и слама).

Позиция „Концентрирани фуражи“ включва по-специално кюспе, комбинирани храни, зърнени храни, сушена трева, сух пулп от захарно цвекло, рибено и месно брашно, мляко и млечни продукти, минерали и продукти за съхранение и складиране на такива храни.

Разходи за работата, извършена от селскостопанските предприемачи за производството на груб фураж, напр. силаж, влизат в позиция 60 „Работа по договор“.

Фуражите, произведени и използвани в земеделското стопанство, включват продаваеми продукти на стопанството, използвани като фуражи (вкл. мляко и млечни произведения, но с изключение на млякото, консумирано от сукалчетата, което не се взема под внимание). Сламените постели и сламата, произведени в стопанството, се включват само ако са продаваем продукт във въпросния регион и година.

Следва да се направи следното разпределение:

Закупени фуражи:

64.   Концентрирани фуражи за тревопасен добитък (еднокопитни животни, едър рогат добитък, овце, кози)

65.   Груб фураж за тревопасен добитък

66.   Фураж за малки прасенца

67.   Фуражи за домашни птици и други дребни животни

Собствени фуражи, използвани от стопанството за:

68.   Тревопасни животни (еднокопитни животни, едър рогат добитък, овце, кози)

69.   Свине

70.   Домашни птици и други дребни животни

71.   Други специфични разходи за добитък

Всички разходи, пряко свързани с животинската продукция, за които няма отделно място в позициите за другите разходи: ветеринарни такси, лекарства, такси за чифтосване, изкуствено осеменяване, кастрация, тестове на млякото, абонамент и регистрация в родословните книги, препарати за почистване на оборудването за добитъка (напр. доилни машини), опаковъчни материали за продуктите на добитъка, материали за преработка на продуктите на добитъка, разходи за складове и за подготовка на животинските продукти на стопанството за пазара, направени извън стопанството, разходи за пускането на пазара на продуктите на добитъка на стопанството, извънредни покупки, допълващи продукцията на стопанството, на животински продукти (напр. мляко), преработени в стопанството, и др. Също се включват краткосрочен наем на използваните сгради за подслон на добитъка или за складиране на свързаните с тях продукти.

72.   Закупени семена и посадъчен материал

Всички закупени семена и посадъчен материал, включително луковици, грудки и туберкули. Разходите за млади дръвчета и храсти за нови насаждения представляват инвестиция и следва да се включат или в позиция 96 „Трайни насаждения“, или в позиция 100 „Горски масиви“. Разходите обаче за млади дръвчета и храсти за незначителни дейности по разсаждане се смятат разходи за счетоводната година и следва да се посочат в настоящата позиция с изключение на тези, които се отнасят до горските масиви, свързани със земеделското стопанство, и те следва да влязат в позиция 77 „Специфични разходи за лесовъдство“.

Разходите за обработка на семената (подбор, дезинфекция) също се включват в тази позиция.

73.   Семена и посадъчен материал, произведени и използвани в земеделското стопанство

Всички семена и посадъчен материал (вкл. луковици, грудки и туберкули), произведени и използвани в земеделското стопанство.

74.   Торове и подобрители на почвата

Всички закупени торове и подобрители на почвата (например калциеви соли), включително компост, торф и оборски торове (с изключение на торовете, произведени в стопанството).

Торовете и подобрителите на почвата, както и средствата за защита на горските масиви, свързани със земеделското стопанство, влизат в позиция 77 „Специфични разходи за лесовъдството“.

75.   Препарати за растителна защита

Всички препарати за защита на културите и насажденията срещу вредители и болести, хищници, лошо време и др. (инсектициди, фунгициди, хербициди, стръв с отрова, плашила за птици, съоръжения срещу градушка, защита от слана и др.). Ако дейностите по растителна защита се извършват от външно предприятие и ако разходите за използване на препаратите за защита не са известни поотделно, общата сума следва да се включи в позиция 60 „Работа по договор“.

Всички материали за защита на горските масиви, свързани със земеделското стопанство, влизат в позиция 77 „Специфични разходи за лесовъдството“.

76.   Други специфични разходи за културите (включително постоянни ливади и пасища)

Всички разходи, имащи пряка връзка с производството на реколтата, за които няма отделно място в останалите разходни позиции: материали за опаковка и връзване, канапи и въжета, разходи за анализ на почвата, разходи за конкуренция на културите, пластмасови покривала (например за отглеждане на ягоди), доставки за съхраняване и преработка на реколтата, складиране и подготовка на растителната продукция за пазара, извършени извън стопанството, разходи за пускане на пазара на продуктите на земеделското стопанство, платени суми за покупка на търгуема реколта на зелено или наем на земя за период под 1 година за отглеждане на търгуеми култури, извънредни покупки, допълващи растителната продукция на стопанството (например грозде), преработена в стопанството, и други.

77.   Специфични разходи за лесовъдство

Торове, средства за защита, други специфични разходи. Разходите за работна сила, работата по договор и механизация не се включват; те се включват в съответните разходни позиции.

78.   Текущо поддържане на сградите и подобрения на земята

Поддържане на наетите сгради и подобрения на земята, включващи оранжерии, парници и подпори. Покупката на строителни материали за текущо поддържане на сградите влизат в тази позиция.

Покупката на строителни материали за нови инвестиции следва да се въведе в колона „Инвестиции“ на позиция 94 „Земеделска земя и сгради на стопанството“, 97 „Подобрения на земята“ и/или 98 „Сгради на земеделското стопанство“.

Цената на основните ремонтни работи на сградите, която увеличава тяхната стойност (основна поддръжка), не се включва в тази позиция, дори и разходите за тази работа да са поети от наемателя (вж. указанията за плащането на аренда, позиция 85). Тези разходи се отразяват в позиция 98 „Сгради на земеделското стопанство“.

79.   Електроенергия

Общото потребление на електрическа енергия за търговската дейност на земеделското стопанство.

80.   Горива за отопление

Общото потребление на горивата за отопление за търговската дейност на земеделското стопанство, включително и отоплението на оранжериите.

81.   Вода

Разходите за свързване с водопроводната мрежа и консумацията на вода за всички цели на земеделското стопанство, включително напояване. Разходите за използване на водните съоръжения, собственост на земеделското стопанство, следва да се посочат в съответните позиции: амортизация на машините и оборудването, текущо поддържане на машините и оборудването, горива, електроенергия.

82.   Застраховка

Всички застрахователни премии, покриващи рисковете на земеделското стопанство, като например отговорност на собственика към трето лице, пожар, наводнение, застраховка на животните или на реколтата от увреждане и др., с изключение на застрахователните премии, покриващи трудови злополуки, посочени в позиция 59. Тя включва и застрахователните премии относно сградите на стопанството само ако те не са включени вече в позиция 87.

83.   Данъци на земеделското стопанство и други дължими суми

Всички данъци и други задължения, отнасящи се до земеделското стопанство, включително наложените във връзка с мерките за защита на околната среда, но без ДДС и наложените поземлени данъци, сградите или работната ръка. Преките данъци върху дохода на стопанина не се смятат като разходи на земеделското стопанство.

84.   Други обши разходи

Всички други режийни разноски, които не са споменати в предходните позиции (възнаграждение на счетоводителите, секретарски услуги и офис разходи, телефонни такси, различни участия и доброволни вноски и др.). Те включват също краткосрочен наем за сгради, използвани за настаняване на животни, складиране на търгуеми култури и/или за други общи цели.

85.   Плащане на аренда

Плащането на аренда (в пари или в натура) за земя под аренда и наети сгради, за квоти и други права при аренда. Тази позиция включва разходите, които са платени от наемателя от името или вместо собственика (например поземлен данък и амортизация във връзка с основни ремонтни работи, разходите за които са поети от наемателя) и които не могат да му бъдат възстановени. Включва се само онази част от приходите от наема на къщата на наемателя, която се използва за нуждите на стопанството (когато тя е част от арендата). Разходите за лизинг на квоти, които не са свързани със земята, следва също да се посочат в таблица Л.

86.   От които: платен наем за земя

87.   Застраховки за сградите на земеделското стопанство

Тази информация не е задължителна.

Застрахователните премии (пожар, наводнение и др.) за сградите във владение на стопанина, които в случай на аренда се плащат обикновено от собственика на земята. Ако всички застраховки са покрити от една полица, се изчислява частта от премиите, отнасящи се до сградите на стопанството.

88.   Данъци и други разходи за земята и сградите

Данъците, ставките и другите разноски, плащани във връзка със собствеността на земеделската земя и сградите във владение на собственика и на изполица.

89.   Платени лихви и финансови разноски, общо

Лихвите и финансовите разноски на заемния капитал (заеми), получени за целите на земеделското стопанство. Тази информация е задължителна.

Субсидиите, свързани с лихви, не се приспадат, а се включват в таблица Й, в позиция 114.

90.   Платени лихви и финансови разноски по заеми, получени за покупка на земя и сгради.

Тази информация не е задължителна.

91.   От които: лихви и финансови разноски, платени по заеми, получени за покупка на земя

Тази информация не е задължителна.

92.   Лихви и финансови разноски, платени по заеми, получени за финансиране на оборотния капитал (добитък, мъртъв капитал и оборотни средства) и на кредиторите

Тази информация не е задължителна.

93.   Общо разходи

Общата сума на позиции от 59 до 89.

Ж.   ЗЕМЯ И СГРАДИ, МЪРТЪВ КАПИТАЛ И ОБОРОТЕН КАПИТАЛ

Изисква се следната разбивка:

94.   Земеделска земя, сгради на стопанството и права

Общата сума на позиции от 95 до 99 по-долу. Позиции 95, 97 и 99 следва да се попълнят, когато съответните данни съществуват по сметките.

95.   Площ със селскостопанско предназначение

Земеделска земя във владение на собственика.

96.   Трайни насаждения

Всички насаждения (с изключение на високостеблените и нискостеблените гори), принадлежащи на стопанина, независимо от вида владение на земята. Позицията следва да се попълни, като включените в нея суми подлежат на амортизация в колона 7, позиция 316.

Отглеждането на млади насаждения (постоянни насаждения, които още не са достигнали етап на пълно производство) следва да бъде включено в „Инвестиции“ (колона 4). Тази информация следва също да бъде записана в таблица К, позиция 159 „Оценка в края на периода“ (колона 9).

97.   Подобрения на земята

Подобренията на земята (например: огради, дренажни инсталации, стационарни напоителни съоръжения), принадлежащи на стопанина, независимо от вида владение на земята. Тези суми, включени в колона 7, позиция 324, подлежат на амортизация.

98.   Сгради на земеделското стопанство

Сгради, принадлежащи на стопанина, независимо от вида владение на земята. Позицията следва да се попълни, като включените в нея суми подлежат на амортизация, в колона 7, позиция 332.

99.   Разходи по придобиване, квоти и други права

Адвокатски хонорари, такси за регистрация и др., отнасящи се до придобиването на земеделска земя или сгради на стопанството. Сделките, свързани с продажбата и/или закупуването на референтни количества мляко и захарно цвекло и с прехвърлянето на регламентирани права и задължения, като прехвърлянето на референтен добитък. Квотите/правата също се вписват в таблица Л. Разходите за придобиване на горски масиви се изключват.

Не следва да се прилага амортизация към квотите в таблица Ж, но тя може да бъде отбелязана в таблица Л, колона 7.

100.   Горски масиви, включително дървен материал, маркиран за сеч

Собствени горски масиви, включени в земеделското стопанство, както и съответните разходи по придобиването.

101.   Машини и оборудване

Трактори, мотокултиватори, камиони, коли за превози, автомобили, основно и второстепенно земеделско оборудване, включително инструменти, чиято стойност в ново състояние е по-голяма от 300 EUR.

102.   Оборотен капитал

Оборотният капитал се състои от следното:

а)

резерви: продукция на стопанството и складови запаси;

б)

друг оборотен капитал;

стойност на продукцията, реколтата от която не е прибрана до момента (ограничена до стойността на торовете, подобрителите на почвата, семената и посадъчния материал, използвани за културите на корен, с изключение на посадъчния материал за трайните насаждения),

дялове в земеделски стопанства (дялове в кооперативни и други организации, чиито услуги се използват от стопанството),

вземания:

краткосрочни вземания във връзка с реализацията на продукцията или с дълготрайни активи, или с предоставяне на услуги,

авансово платени суми за стоки и услуги,

касови наличности (в касата, в банката, в пощенска джиро сметка), необходими за работата на стопанството.

Получените лихви по банковите сметки следва да се включат в позиция 178.

Когато не е възможно да се определи точната сума на оборотния капитал, може да се направи обща оценка. Тя обикновено се състои в оценка на средния капитал, инвестиран в производствения процес, като се държи сметка за продължителността на инвестицията. В този случай общата сума на оборотния капитал при оценката в началото и в края на отчетния период е една и съща.

103.   Общо

Общата сума на позиции 94, 100, 101 и 102.

КОЛОНИ В ТАБЛИЦА Ж

Оценка в началото на отчетния период (колона 3)

Оценката в началото на отчетния период е стойността на стоките в началото на счетоводната година. За земеделските стопанства, които са участвали в извадката и предходната година, оценката в началото на отчетния период следва да бъде равна на оценката в края на счетоводния период за предходната година. За нови земеделски стопанства в извадката оценката в началото на счетоводния период се изчислява, както следва:

за активи, които не подлежат на амортизация, оценката е равна на стойността за подмяна на активите,

за активи, които подлежат на амортизация, счетоводната стойност се определя съгласно периода на амортизация, който остава да изтече, и на базата на стойността за подмяна на активите (включително всички основни ремонтни работи, които вече са извършени).

Стойността за подмяна на активите е равна на цената за закупуване на подобни нови активи по текущи цени. Тя може да бъде приблизително изчислена на базата на ценовия индекс (общ или специфичен) за въпросните активи (машини, сгради и т.н.).

Земята се оценява на базата на цените (цената без разходите за придобиване), които се прилагат в региона за земя, която не е под аренда и е в подобно състояние и качество, и е обект на търговия за земеделски цели (оценките, направени в случай на прехвърляне на собствеността между роднини, не се вземат под внимание при определянето на стойността). Когато разходите за частни автомобили, използвани за целите на земеделското стопанство, са разделени между позиции 61 „Текущо поддържане на оборудването“ и 62 „Горива и смазочни материали“, делът на стопанската дейност на земеделското стопанство в стойността на автомобилите се включва в Мъртъв капитал. Въпреки това, ако разходите за използване на частните автомобили за целите на земеделското стопанство се изчисляват условно (вж. позиция 63), частните автомобили не се включват в Мъртъв капитал.

Инвестиции (колона 4)

Общите разходи за покупките, основните ремонтни работи и създаването на дълготрайни активи през счетоводната година. Когато безвъзмездните помощи и субсидиите са получени във връзка с тези инвестиции, изразходваната сума преди приспадането на тези безвъзмездни помощи и субсидии се включва в колона 4.

Покупките на второстепенни машини и оборудване, както и на млади дървета и храсти за незначителни дейности по повторно присаждане не се включват в тази колона, а влизат в разходите за счетоводната година (сравни позиция 61 „Текущо поддържане на машините и оборудването“, позиция 72 „Закупени семена и посадъчен материал“ и позиция 77 „Специфични разходи за лесовъдство“).

Когато плащането е направено с облигации с фиксиран лихвен процент, те се оценяват на базата на тяхната парична стойност.

Инвестиционни субсидии (колона 5)

Субсидии, получени през счетоводната година. Може да включват тези, които са изплатени за инвестиции, осъществени през предходни счетоводни години.

Продажби (колона 6)

Общите продажби на активи през счетоводната година.

Амортизация (колона 7)

Амортизацията, която следва да се посочи, представлява действителната стойност на амортизацията за счетоводната година. Тя се определя на базата на стойността на подмяна (т.е. стойността на подмяна на края в всяка счетоводна година, умножена по нивото на амортизация).

Таблица с годишните нива на амортизация, прилагани от всяка държава-членка, следва да бъде предадена на Комисията едновременно със земеделските статистически отчети.

 

Амортизация на трайни насаждения

Разходите за млади дръвчета и храсти за нови насаждения представляват основно средство, обект на амортизация.

Само трайните насаждения, които са собственост на стопанина (независимо от вида владение земята), са обект на амортизация.

 

Амортизация на сградите на земеделското стопанство, конструкции и подобрения на земята

Амортизация на сградите на земеделското стопанство, конструкции (включително оранжерии и парници) и подобрения на земята, принадлежащи на стопанина, независимо от вида владение на земята.

 

Амортизация на машини и оборудване

Машините и оборудването, които подлежат на амортизация, са тези, чиято стойност като нови е по-голяма от 300 EUR. Амортизацията на второстепенно оборудване с по-малка стойност не следва да се изчислява; покупки на такова оборудване следва да се отчитат директно като разходи за счетоводната година (позиция 61 „Текущо поддържане на машините и оборудването“).

Основните ремонтни работи, които ефективно увеличават стойността на машините и оборудването в сравнение с тяхната стойност преди ремонта, се включват също в тази позиция или като неделима част от амортизацията на машините и оборудването, която в такъв случай ще държи сметка за удължената годност (дължаща се на ремонтните работи) на въпросните активи, или чрез разпределянето на разходите на основните ремонтни работи за няколко последователни години.

Сумата на годишната амортизация може да се изчисли според линейния или намаляващия остатъчен метод.

Процентът на амортизация се определя от различни фактори, които най-вече зависят от специфичните условия на региона и на въпросната продукция (годишен процент на използване), но също и от техническия прогрес.

С оглед на произтичащите от това различия в амортизацията между регионите и дори между стопанствата, счетоводните бюра могат да изберат амортизационни норми за всеки вид от машините или оборудването, съответстващи на региона или стопанството, като целта е възможно по-голямо доближаване до действителната амортизация в стойността на машините.

Оценка в края на периода (колона 8)

Оценка в края на счетоводния период е стойността на стоките в началото на счетоводната година. Тя се изчислява на базата на стойността на подмяна по това време и периодът на амортизация все още не е изтекъл.

З.   ДЪЛГОВЕ

Посочените суми следва да се отнасят само до сумите, които още не са погасени, т.е. заемите, намалени с вече извършените погашения. Заемите под формата на облигации с фиксиран лихвен процент се оценяват по номиналната им стойност. Следва да се предостави информация поне за позиции 374, 378, 382, 386, 390 и 394.

Заемите се посочват съгласно продължителността им, т.е.:

104.   Дългосрочни и средносрочни заеми

Заеми, свързани със стопанството, с продължителност от една година и повече.

105.   Краткосрочни заеми и дългове

Заеми, свързани със стопанството, за по-малко от една година, дългове и непогасени плащания.

106.   Общо

Общата сума на позиции 104 и 105.

Ако има налични данни по счетоводните сметки на земеделското стопанство, следва да се направи следното разпределение на заемите в зависимост от целта им, т.е.:

заеми за земя и сгради (колони 2 и 6),

от които: заеми за покупката на земя (колони 3 и 7); заеми за други активи (колони 4 и 8).

Сумата от тези пера отговаря на сумите, показани в колона 1 (обща оценка в началото на периода) (= колони 2 + 4) и колона 5 (обща оценка в края на периода) (= колони 6 + 8).

И.   ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ (ДДС)

Данните в парично изражение във формуляра на земеделското стопанство се посочват според съответните държави-членки:

или без ДДС; този метод следва да се прилага за всички стопанства, обект на нормалната система за облагане с ДДС,

или с ДДС. Държавите-членки, в които се използва този метод, предоставят годишно, на информационен носител, съдържащ счетоводните данни за годината, списък на ставките на ДДС, прилагани през годината за всяка позиция от статистическия отчет.

В случая на стопанства, които са обект на нормалната система, нищо не се записва в позиции 108—111. Същото се прилага, ако покупките и продажбите са въведени в декларацията на земеделското стопанство с включено ДДС.

Следва да се предоставят следните подробности относно ДДС:

107.   Система на ДДС

Системата на ДДС (пореден номер 400), на която земеделското стопанство е обект, следва да бъде посочена за всяко стопанство с цифров код в следния списък:

 

Пореден номер 400

Код

БЕЛГИЯ

Обикновен задължителен режим

1

Обикновен режим по избор

2

Селскостопански режим

3

БЪЛГАРИЯ

Освободен

1

Режим на регистрация

2

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Режим на регистрация

1

ДАНИЯ

Moms (= обикновен)

1

ГЕРМАНИЯ

Pauschalierender Betrieb

1

Optierender Betrieb

2

Getränke erzeugender Betrieb

3

Betrieb mit Kleinumsatz

4

ЕСТОНИЯ

Обикновена

1

Специален

2

ИРЛАНДИЯ

Земеделски

1

Режим на регистрация (= обикновен)

2

ГЪРЦИЯ

Нормална система

1

Земеделска система

2

ИСПАНИЯ

Нормална система

1

Опростена система

2

Земеделска система

3

ФРАНЦИЯ

ДДС по избор с разрешение за живите животни

2

Пазарен режим на възстановяване

3

ИТАЛИЯ

Режим на освобождаване

1

Специален селскостопански режим

2

Обикновен режим

3

КИПЪР

Обикновен

1

Земеделски

2

ДДС не се прилага

3

ЛАТВИЯ

Обикновен

1

Земеделски

2

ЛИТВА

Обикновен

1

Специален

2

ЛЮКСЕМБУРГ

Обикновен задължителен режим

1

Обикновен режим по избор

2

Пазарен режим на селското стопанство

3

УНГАРИЯ

Обикновен

1

Земеделски

2

МАЛTA

Обикновен

1

НИДЕРЛАНДИЯ

Algemene regeling verplicht

1

Algemene regeling op aanvraag

2

Landbouwregeling

3

АВСТРИЯ

Pauschalierender Betrieb

1

Optierender Betrieb

2

ПОЛША

Обикновен

1

Земеделски

2

ПОРТУГАЛИЯ

Земеделска система

1

Нормална система

2

РУМЪНИЯ

Обикновен

1

Специален

2

Малки предприятия

3

СЛОВЕНИЯ

Обикновен

1

Земеделски

2

СЛОВАКИЯ

Режим на регистрация

1

Освободен

2

ФИНЛАНДИЯ

Нормална система

1

ШВЕЦИЯ

Нормална система

1

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Освободен

1

Режим на регистрация

2


Подразделение на системата на ДДС (само за Испания, Франция, Италия, Унгария и Полша)

 

Пореден номер 401

ИСПАНИЯ

 

При прилагане на два различни режима на ДДС от предприятието се вписва кодът на режима, посочен на второ място (от тези, които са използвани под пореден номер 400)

ФРАНЦИЯ

Без задължителен ДДС върху свързаните дейности

0

Със задължителен ДДС върху свързаните дейности

1

ИТАЛИЯ

Система на ДДС за селски туризъм („agriturismo“) като допълнителна дейност

 

Специален режим за селски туризъм

1

Нормален режим за селски туризъм

2

УНГАРИЯ

При прилагане на два различни режима на ДДС от предприятието се вписва кодът на режима, посочен на второ място (от тези, които са използвани под пореден номер 400)

ПОЛША

При прилагане на два различни режима на ДДС от предприятието се вписва кодът на режима, посочен на второ място (от тези, които са използвани под пореден номер 400)

Позиции 108—111

Позициите 108—111 се попълват само ако земеделското стопанство е обект на селскостопански режим (или подобни режими).

Селскостопанският режим (или подобни режими) има за цел да осигури цялостно възстановяване на ДДС, платен при закупуване на стоки и услуги по текущи цени и за инвестиции. В този случаи покупките и продажбите се въвеждат без ДДС.

108.   ДДС върху продажбите

Събраното ДДС върху продадените продукти през счетоводната година.

109.   ДДС върху покупките

Платеното ДДС върху текущите покупки на стоки и услуги през счетоводната година. В Италия тази позиция включва също платеното ДДС на данъчните власти на пропорционална основа.

110.   ДДС върху инвестициите

Платеното ДДС през счетоводната година върху покупката на основен капитал (инвестиции).

111.   Възстановено ДДС от данъчните власти

Възстановената сума.

Й.   БЕЗВЪЗМЕЗДНИ ПОМОЩИ И СУБСИДИИ

Безвъзмездните помощи и субсидиите, които се включват в позиции 112—118, са тези, които са били отпуснати от публични фондове, с изключение на безвъзмездните помощи и субсидиите, свързани с инвестиции, включени в позиции 94—103.

112.   Безвъзмездни помощи и субсидии, с изключение на тези за разходи и за закупуване на животни

Размерът на получените помощи и субсидии или тези, за които е установено право, за добитък, продукти и други получени или дължими помощи, с изключение на тези за разходи и за закупуване на животни. Всички записи следва да се отнасят за животни, размер на площи и продукти от земеделското стопанство, съответстващи на дейностите, извършени по време на счетоводната година.

113.   От които: подробности за общата сума за позиция 112

1.

Категориите добитък (позиции 22—50, отговарящи на съответните позиции в таблица Г), с изключение на субсидиите за едър рогат добитък, означен с кодове 700 и 770 по-долу.

2.

Продуктите (позиции 120—314, отговарящи на съответните позиции и подпозиции в таблица К) с изключение на заплащанията върху площта с код 600 и плащанията с кодове 670 и 680, фигуриращи по-долу. Плащаният следва да бъдат вписани еднократно (под съответната позиция или подпозиция), за да се избегне двойно отчитане.

3.

Специални кодове, посочени в списъка по-долу:

код 600 съответства на общата сума на плащанията върху площта, отпускани съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003, включително плащания за площи, оставени под угар или засети с енергийни култури. В таблица М следва да се впишат общата сума и подробностите,

код 670 съответства на помощите, отпускани в рамките на режима на единно плащане съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003. В таблица М следва да се впишат общата сума и подробностите,

код 680 съответства на помощите, отпускани в рамките на режима на единно плащане върху площта съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003. Тази обща сума и нейното разпределение се регистрират и в таблица M,

код 700 съответства на общите преки плащания за продукти от говеждо и телешко месо съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003. В таблица М следва да се впишат общата сума и подробностите,

код 770 съответства на премиите за млечни продукти и допълнителните плащания съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003. В таблица М следва да се впишат общата сума и подробностите,

код 800 съответства на плащанията за агроекология и хуманно отношение към животните съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 810 съответства на плащанията за „Натура 2000“ съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005 и плащания, свързани с Директива 2006/60/ЕО,

код 820 съответства на плащанията за неблагоприятни природни условия в планински райони и други райони със затруднения съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 830 съответства на помощ, предоставена за адаптиране към наложените от правото на Общността стандарти съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 835 съответства на помощите, предназначени да покрият разходите за консултантски услуги съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 840 съответства на помощите, отпускана за участието на земеделските стопани в схеми за подобряване на качеството на селскостопанските продукти съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 900 съответства на помощите за първоначално залесяване на земеделски земи съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 910 съответства на други помощи за горското стопанство (плащания за „Натура 2000“, плащания за опазване на околната среда в горите, възстановяване на потенциала на горското стопанство и въвеждане на превантивни мерки) съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005,

код 951 се отнася за безвъзмездни помощи и субсидии за животинска продукция, които не са включени в представените по-горе кодове,

код 952 се отнася за безвъзмездни помощи и субсидии за култури, които не са включени в представените по-горе кодове,

код 953 се отнася за безвъзмездни помощи и субсидии за развитие на селските райони, които не са включени в представените по-горе кодове,

код 955 съответства на допълнителните помощи, отпускани съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003,

код 956 съответства на преки плащания, отпускани за специфични видове селскостопански практики, които са важни за опазването или подобряването състоянието на околната среда или за подобряване на качеството и предлагането на пазара на селскостопански продукти съгласно член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003,

код 998 включва плащания в случай на природни бедствия, обезщетения от публичните органи за загуба на продукция или на средства за производство (за обезщетения от частни застраховки се използва позиция 181 в таблица К),

код 999 съответства на безвъзмездната помощ и субсидиите с извънреден характер (напр. компенсаторна агровалутна помощ и т.н.). Поради извънредния им характер тези плащания се регистрират въз основа на извършените парични преводи,

кодове 1052 и 2052 се отнасят за обезщетения за прекратяване на млекопроизводство. Годишните плащания следва да се вписват в позиция 1052, а еднократните плащания — в позиция 2052,

код 950 следва да се използва за общи субсидии, които не могат да бъдат причислени към нито една дейност и не могат да бъдат вписани под нито един от горните кодове.

114.   Безвъзмездни помощи и субсидии за разходи

Сумата на помощите и субсидиите във връзка с разходите (да се използват кодове: от 59 до 82, 84, 85, 87 и 89).

115.   От които: подробности за общата сума от позиция 114 според вида разходи (да се използват кодове: от 59 до 82, 84, 85, 87 и 89).

116.   Безвъзмездни помощи и субсидии за покупка на животни

Сумата на безвъзмездните помощи и субсидии за покупката на животни (да се използват кодове: 51, 52 и от 54 до 58).

117.   От които: подробности за общата сума от позиция 116 според категориите животни (да се използват кодове: 51, 52, 54—58).

118.   Общо безвъзмездни помощи и субсидии

Сумата от позиции 112, 114 и 116.

119.   Разлики от предходни отчетни години

K.   ПРОДУКЦИЯ (с изключение на добитък)

За някои продукти позициите са подразделени на подпозиции. В тези случаи данните от колони 4—10 следва да фигурират едновременно в подпозициите и в позициите, за които се отнасят. В този случай съвкупността от подпозиции следва да фигурира в позицията, за която се отнася.

Насажденията върху земи под угар следва да бъдат вписани отделно в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003. Вписванията също следва да са отделени, ако същото насаждение се отглежда едновременно с напояване и без напояване.

Данните за реколтите за културите на стъбло се регистрират в съответната позиция, с изключения на площта, която не се отбелязва там. Това важи и за реколтите от земи, отдадени под аренда временно и за по-малко от година.

А.   НАСАЖДЕНИЯ

Зърнени култури

Зърнените култури, предназначени за силажиране, не фигурират сред изброените по-долу продукти в позиции 120—128. Те следва да се впишат в позиции 326 „Фуражна царевица“ и 327 „Други зърнени култури за силажиране“. Просото, тритикалето, елдата и соргото (с изключение на фуражното сорго) се вписват в позиция 128 „Други зърнени култури“. Фуражното сорго се вписва в позиция 145 „Други фуражни растения“.

Семената са дадени в позиции 120—128.

120.   Обикновена пшеница и лимец

121.   Твърда пшеница

122.   Ръж (включително смес от пшеница и ръж)

123.   Ечемик

124.   Овес

125.   Летни зърнени смеси

126.   Царевица за зърно (включително влажна царевица за зърно)

127.   Ориз

128.   Други зърнени култури

Други полски култури

129.   Протеинови култури

Всички отглеждани за семената протеинови култури, включително семена и смеси от сухи зеленчуци и зърнени култури. В настоящата позиция не влизат: браните на зелено бобови растения, като люцерната, които следва да се впишат в позиция 145 „Други фуражни растения“, маслодайните протеинови култури (като соята), които се вписват в позиция 132 „Тревисти маслодайни култури“, и бобови растения, отглеждани като зеленчуци, които се вписват в позиции 136, 137 или 138.

Подпозиции на позиция 129 „Протеинови култури“:

360.

Грах, бакла, дребносеменна бакла и сладка лупина

361.

Леща, нахут и глушина

330.

Други протеинови култури

130.   Картофи (включително ранни картофи и семена)

Подпозиции на позиция 130 „Картофи“:

Следва да се дадат подробности, ако съществуват в счетоводството на земеделското стопанство.

362.

Картофи за нишесте

363.

Други картофи

131.   Захарно цвекло (с изключение на семената)

132.   Маслодайни култури (включително семената)

Подпозиции на позиция 132 „Тревисти маслодайни растения“:

331.

Рапица

332.

Слънчоглед

333.

Соя

364.

Лен, освен влакнодаен лен (ако данните са налични в счетоводството на земеделското стопанство)

334.

Други (включително лен, освен влакнодаен лен, ако не е даден в подпозиция 364, рицин, шафраника, сусам, фъстък, горчица, мак и други маслодайни растения.

133.   Хмел (с изключение на семената)

134.   Тютюн (с изключение на семената)

Подпозиции на позиция 134 „Тютюн“:

Подпозициите отговарят на групите сортове, определени с член 171ва от Регламент (ЕО) № 1973/2004 на Комисията (5). Следва да се дадат подробности, ако съществуват в счетоводството на земеделското стопанство.

365.

Тръбно сушен (включени сортове: Виржиния, Виржиния D и неговите хибриди, Брайт)

366.

Светло въздушно сушен (включени сортове: Бърлей, Бадишер Бърлей и неговите хибриди, Мериленд)

367.

Тъмно въздушно сушен (включени сортове: Бадишер Гьодертхаймер, Перег, Корсо, Парагвай и неговите хибриди, Драгон Верт и неговите хибриди, Филипин, Пети Грамон (Флобек), Семоа, Апелтер, Нийерак, Мисионеро и неговите хибриди, Рио Гранде и неговите хибриди, Форшхаймер Хавана IIс, Нострано дел Брента, Резистенте 142, Гояно, хибриди на Гьодертхаймер, Беневентано, Бразиле Селваджио и сходните сортове, ферментирал Бърлей, Хавана)

368.

Огневосушен (включени сортове: Кентъки и неговите хибриди, Моро ди Кори, Саленто)

369.

Слънчево сушен (включени сортове: Ксанти-Яка, Перущица, Самсун, Херцеговина и сходните сортове, Миродата Смирнис, Трапезус, Фи I, некласически Каба-Кулак, Цебелия, Мавра)

370.

Басма (включени сортове: Басма)

371.

Катерини (включени сортове: Катерини и сходни сортове)

372.

Каба-Кулак (класически) (включени сортове: Еласона, Миродата Агринион и Зикномиродата).

135.   Други индустриални култури (с изключение на семената)

Включително памук, захарна тръстика, влакнодаен лен и коноп.

Подпозиции на позиция 135 „Други индустриални култури“:

345.

Медицински растения, подправки, ароматизатори и пикантни подправки, включително чай, кафе, цикория

346.

Захарна тръстика

347.

Памук: продукцията за счетоводната година (колона 5) следва да се посочи в тегло (100 kg) памуково семе, т.е. сурова нишка

373.

Влакнодаен лен (ако данните съществуват в счетоводството на земеделското стопанство)

374.

Коноп (ако данните съществуват в счетоводството на земеделското стопанство)

348.

Други технически култури. Включва влакнодаен лен и коноп, ако не са вписани в позиции 373 и 374.

Зеленчуци и сезонни плодове

136.   Полски пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди, отглеждани на открито: култури, отглеждани в сеитбообращение със земеделски култури, включително ананас и сладка царевица.

137.   Пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди, отглеждани в зеленчукови градини на открито: култури, отглеждани с други градински култури и под съкратена система на сеитбообращение с почти непрекъснато използване на земята и с няколко реколти годишно, включително ананас и сладка царевица.

138.   Пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди на закрито (включително ананас и сладка царевица): култури, отглеждани върху закрити площи (оранжерии, парници, отоплени пластмасови тунели) през целия или по-голямата част от вегетативния период. Култури, отглеждани в неотоплявани пластмасови тунели, под стъклени покривала или преносими топлилници, не се смятат за култури, отглеждани на закрито. При многоетажните парници се отчита само основната площ.

Подпозиции на позиции 136, 137 и 138 „Зеленчуци и сезонни плодове“:

Продуктите се класират в тези подпозиции независимо от тяхната последваща употреба (консумация в прясно състояние, сушене, преработка, консервиране и т.н.). Следва да се дадат подробности, ако съществуват в счетоводството на земеделското стопанство.

335.

Зеле, карфиол, броколи и др.

336.

Листни зеленчуци (праз, спанак, салати и др.)

337.

Домати

375.

Сладка царевица (ако данните са налице в счетоводството на земеделското стопанство)

338.

Зеленчуци, отглеждани заради плодовете или цветовете им, освен домати (тикви и тиквички, патладжани, корнишони, артишок, пипер и др.). Включително сладката царевица, ако не е дадена в позиция 375.

339.

Зеленчуци, отглеждани заради корена, луковицата или грудката им (с изключение на картофи)

340.

Бобови зеленчуци (грах, фасул и др., с изключение на леща и нахут)

341.

Плодове от сезонни растения (ягоди, пъпеши, дини, ананас и др.)

139.   Гъби: общата площ на последователните култури (основна площ × брой пълни реколти) следва да се посочва в квадратни метри. Тази площ не се включва в общата площ (позиция 183).

Цветя и декоративни растения

140.   Цветя и декоративни растения, отглеждани на открито (с изключение на разсадници, които се вписват в позиция 157) (основна площ)

141.   Цветя и декоративни растения, отглеждани в оранжерии (основна площ)

Подпозиции на позиции 140 и 141 „Цветя и декоративни растения“:

Следва да се дадат подробности, ако съществуват в счетоводството на земеделското стопанство.

342.

Цветни луковици, грудки и туберкули

343.

Отрязани цветя и цветни пъпки

344.

Цъфтящи растения и декоративни растения

Семена

142.   Семена от тревни фуражни култури (бобови и житни треви)

143.   Други семена (градински семена, семена и посадъчен материал за обработваема земя, с изключение на зърнени култури, сушени варива, картофи, маслодайни култури и семена от тревни култури)

Фуражни култури и угар

144.   Фуражни корени и зелеви (кръмно цвекло, шведска ряпа, фуражни моркови и фуражна ряпа, полусладко кръмно цвекло, други фуражни корени и зелеви) (с изключение на семената)

145.   Други фуражни растения

Всички зелени едногодишни и многогодишни фуражи, отглеждани в сеитбообращението и които заемат същата земя за по-малко от пет години, с изключение на временно затревените площи.

Подпозиции на позиция 145 „Други фуражни растения“:

326.

Фуражна царевица

327.

Други зърнени култури за силажиране

328.

Други фуражни растения

146.   Угари: земите, които не дават реколта през съответната счетоводна година. Площите, оставени под угар в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003 и които не се обработват, следва също да се регистрират. Това включва и земи, оставени под угар, които са затревени. Площите, оставени под угар, но върху които е разрешена нехранителна култура в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003, също следва да се впишат в позицията на съответната култура под код за „Вид култура“ 8 или 9.

147.   Временно затревени площи: трева, засята на обработваема земя, давана като зелен фураж за по-малко от пет години, включително площи с по-малко от една година. Общата сума от продажбата на сено и/или трева от тази площ следва да се посочи в тази позиция.

148.   Други обработваеми култури, невключени в позиции 120—147 или в горепосочените подпозиции.

149.   Арендувана земя, готова за сеитба, включително земя, предоставена на персонала като полза в натура.

150.   Ливади и постоянни пасища: използвана земеделска площ, необработвана в система на сеитбообращение, но постоянно (за пет и повече години) предназначена за производство на зелени фуражни култури, засети или в диво състояние, обикновено наторявани и обработвани. Общата сума от продажбата на сено и/или трева от тази площ следва да се посочи в тази позиция.

151.   Нископродуктивни пасища: бедни пасища, включващи храсталаци, обикновено ненаторявани и необработвани

314.   Постоянни тревни площи и ливади, неизползвани вече за производствени цели, отговарящи на условията за изплащане на субсидии

Трайни насаждения

152.   Плодни и ягодоплодни овощни градини

Това включва тропически и субтропически плодове, включително банани, но без отглеждани на закрито трайни насаждения, които следва да се впишат в позиция 156.

Подпозиции на позиция 152 „Плодни и ягодоплодни овощни градини“:

Продуктите се класират в тези подпозиции независимо от тяхната по-нататъшна употреба (консумация в прясно състояние, сушене, преработка, консервиране и др.)

349.

Семкови плодове: ябълки, круши и др., с изключение на стафиди (позиция 291) и десертно грозде (позиция 285)

350.

Костилкови плодове: сливи, праскови, кайсии, череши и др., с изключение на трапезни маслини (позиция 281)

351.

Черупкови плодове: орехи, лешници, бадеми, кестени и др.

352.

Дребноплодни и ягодоплодни: червено и бяло френско грозде, малини, смокини и др. (с изключение на ягоди, пъпеши и ананаси: позиции 136, 137 и 138)

353.

Тропически и субтропически плодове: банани, авокадо, манго, папая и др.

153.   Цитрусови овощни градини

Подпозиции на позиция 153 „Цитрусови овощни градини“:

354.

Портокали

355.

Тангерини, мандарини, клементинки и подобни дребноплодни

356.

Лимони

357.

Други цитруси

154.   Маслинови гори

Подпозиции на позиция 154 „Маслинови гори“:

281.

Трапезни маслини

282.

Маслини за производство на зехтин (продавани като плод)

283.

Маслиново масло

284.

Маслинови вторични продукти

155.   Лозови насаждения

Подпозиции на позиция 155 „Лозови насаждения“:

285.

Десертно грозде

286.

Грозде за качествено вино със защитено наименование на произход (ЗНП)

292.

Грозде за качествено вино със защитено географско указание (ЗГУ)

293.

Грозде за друг вид вина

288.

Различни лозарски продукти: гроздова мъст, сок, ракия, оцет и други, ако са получени в земеделското стопанство

289.

Качествено вино със защитено наименование на произход (ЗНП)

294.

Качествено вино със защитено географско указание (ЗГУ)

295.

Други вина

291.

Стафиди

304.

Вторични продукти от лозарството (джибри, утайка)

156.   Трайни насаждения на закрито

157.   Разсадници: включително лозови маточници, с изключение на горски разсадници за нуждите на стопанството

158.   Други трайни насаждения (върба, дзука, бамбук и други)

159.   Отглеждане на млади насаждения, оценявано на база стойност на производствените ресурси. (Отнася се предимно за насаждения, все още недостигнали пълно плододаване.). Тази сума също се вписва в „инвестиции“ (колона 4) за позиция 96 „Трайни насаждения“ (таблица Ж).

Други култури

160.   Продукти, преработени от растителни продукти на стопанството, които не са упоменати поотделно: алкохол от други продукти, освен грозде, сайдер, пери или други.

161.   Вторични продукти от култури, с изключение на вторични продукти на лозарството и производството на маслини.

Подпозиции на позиция 161 „Вторични продукти от култури“

Следва да се дадат подробности, ако са налице в счетоводството на земеделското стопанство.

299.

Слама

300.

Връхчета на захарно цвекло

301.

Други вторични продукти

Б.   ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ

162.   Краве мляко

163.   Продукти от краве мляко

164.   Овче мляко

165.   Козе мляко

166.   Вълна

167.   Продукти от овче мляко

168.   Продукти от козе мляко

169.   Кокоши яйца (включително яйца за люпене)

170.   Други животински продукти (продаден тор, такси за наемане на коне за разплод, яйца с изключение на кокоши и други)

313.   Мед и продукти на пчеларството: мед, медовина и други продукти и вторични продукти на пчеларството, по възможност изразени в квинтали (= 100 kg) от еквиваленти на мед.

171.   Отглеждане по договор

Сумата на приходите за отглеждане по договор, съответстваща предимно на плащане за предоставени услуги и когато собственикът не поема икономическия риск, свързан обикновено с отглеждането и угояването на тези животни.

Подпозиции на позиция 171 „Отглеждане по договор“:

Следва да се дадат подробности, ако съществуват в счетоводството на земеделското стопанство.

307.

Говеда по договор

308.

Овце и/или кози по договор

309.

Свине по договор

310.

Домашни птици по договор

311.

Други животни по договор

В.   ЛЕСОВЪДСТВО

173.   Залесена площ

Площ, покрита с дървета и гори, включително горски разсадници, намиращи се в гората, както и тополови насаждения. Отделни дървета, храсти или алеи не се включват в залесената площ и съответните им площи се включват в земята около тях. Залесената площ се взема под внимание, ако е стопанисвана от собственика, ако се поддържа от наети от земеделското стопанство работници с оборудване на стопанството и/или ако продуктите от нея се използват в земеделското стопанство.

174.   Продажби на отсечени дървета: стойност на продажбите на дървета, включително използвани от земеделското стопанство през счетоводната година.

175.   Продажби на неотсечени дървета: стойност на продажбите на неотсечени дървета през счетоводната година.

176.   Други продукти от горското стопанство: стойност на продажбите на продукти от горското стопанство, с изключение на дървета (корк, борова смола и други)

Г.   ДРУГИ ПРОДУКТИ

172.   Приходи от случайното наемане на фуражни площи и от издръжка на животни.

177.   Извършени външни услуги, включително отдаване под наем на оборудване

178.   Лихви от ликвидни активи в банковата сметка на собственика, необходими за текущо управление на стопанството. Тази позиция не се попълва, ако оборотният капитал се определя условно (вж. също указанията за оборотния капитал, позиция 102).

179.   Приходи от туризъм, когато селският туризъм припокрива земеделската дейност в стопанството до такава степен, че на практика е невъзможно разграничаването на тези дейности. Те включват наем от туристи (къмпинги, къщи за летуване, приспособления за езда, лов, риболов и други). Съответните разходи и положеният труд не могат да бъдат разделени и затова всичко се въвежда в съответните позиции.

180.   Коригиране на приходите, отнасящи се за предходните счетоводни години: суми, получени през годината, отнасящи се за предходни счетоводни години, невключени в дължимите суми за тези счетоводни години. Безвъзмездните помощи, субсидии и преки помощи, отнасящи се до продукти, животни, площ, разходи и бедствия, следва да се въвеждат за текущата счетоводна година в позиции 112—118, а за предходните счетоводни години — под пореден номер 483.

181.   Други продукти и приходи, които не са упоменати по-горе: приходи от наеми на жилища за работници (оценени на база съответни разходи), производство на дълготрайни активи (приблизителната оценка на всички разходи за производство на дълготрайни активи се отнася към текущите разходи на земеделското стопанство: виж буква б) от „Общите определения и указания“), получени компенсации, които не могат да бъдат отнесени към отделни продукти или приспаднати от разходи и други.

182.   Други площи:

Всички други площи, като зеленчукови градини, земя, върху която има сгради, пътища, дворове за животни, блата и други.

183.   Общо: сумата на позициите 120—182 и 313—314.

Сумата от площите обаче не включва площи, използвани за последователно отглеждане на култури или гъби. Така сумата от площите представлява общата площ на стопанството.

КОЛОНИ НА ТАБЛИЦА К

Продукти (колона 1)

Продуктите следва да се посочат по реда на номерата, посочени по-горе.

Вид култури (колона 2)

Видовете култури и съответните им кодове са, както следва:

Код 0

:

Този код следва да се използва за животински продукти, преработени продукти, продукти на склад и вторични продукти.

А.

Полски култури, включително пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди, отглеждани на открито чрез сеитбообращение с други земеделски култури, с изключение на култури, отглеждани на земя, оставена под угар съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003.

Код 1

:

Ненапоявани основни култури

Основните култури включват:

основни култури, т.е. култури, които са единствените, отглеждани върху дадена площ през счетоводната година,

комбинирани култури: култури засети, отглеждани и прибирани заедно и чийто продукт е под формата на смеси,

от културите, които са отглеждани последователно в течение на счетоводната година на определена площ, културата, която остава върху площта най-дълго време.

Код 2

:

Ненапоявани комбинирани култури

Култури, отглеждани за известно време заедно на една и съща площ, като всяка от тях произвежда различна реколта в течение на счетоводната година. Общата площ се разделя между тези култури в съотношение към площта, фактически заета от всяка от тях.

Код 3

:

Ненапоявани последователни култури (междинни култури)

Култури, отглеждани една след друга през счетоводната година на дадена площ и които не се разглеждат като основни култури.

Код 6

:

Напоявани основни или комбинирани култури

Код 7

:

Напоявани последователни култури

Една култура се счита за напоявана, когато водата се доставя обикновено по изкуствен път.

Тези два вида култури следва да се посочат, ако съществува информация за това в счетоводството.

Б.

Зеленчукови култури и цветя, отглеждани на открито

Код 4

:

Пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди, отглеждани в градини на открито (вж. позиция 137), и цветя и декоративни растения, отглеждани на открито (вж. позиция 140).

В.

Култури, отглеждани на закрито

Код 5

:

Пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди, отглеждани на закрито (вж. позиция 138), цветя и декоративни растения (едногодишни и многогодишни), отглеждани на закрито (вж. позиция 141), постоянни култури, отглеждани на закрито (вж. позиция 156). Ако е необходимо, също позиции 143, 285 и 157.

Г.

Култури, отглеждани върху земя, оставена под угар в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003.

Код 8

:

Ненапоявани култури, отглеждани върху земя, оставена под угар

Код 9

:

Напоявани култури, отглеждани върху земя, оставена под угар

Д.

Енергийни култури

Код 10

:

Енергийни култури съгласно определението в член 88 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, независимо дали се получава помощ за енергийните култури или не, с изключение на „Нехранителни култури, отглеждани на земя под угар“

Липсващи данни (колона 3)

Код 0

:

Код 0 се въвежда, когато липсват данни

Код 1

:

Код 1 следва да се въведе, когато площта, заета от дадена култура, не е посочена (вж. колона 4), например при продажба на продукти от търгуеми култури, изкупени на зелено или произхождащи от земя, нередовно отдавана под аренда за по-малко от една година, както и в случай на продукция, получена при преработка на закупени животински или растителни продукти.

Код 2

:

Код 2 следва да се въведе за култури по договор, когато поради условията на продажбата действителната продукция не може да бъде посочена (колона 5).

Код 3

:

Код 3 следва да се въведе, когато поради условията на продажбата действителната продукция не може да бъде посочена и отглеждането на културите не е по договор.

Код 4

:

Код 4 следва да се въведе, когато липсват данни за площта и действителната продукция.

Код 8

:

Код 8 следва да се въведе в случай на код на продукт 146, когато земята е оставена под угар в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003 и не се обработва (включително залесена).

Площ (колона 4)

Площта следва да се посочва в арове (100 ара = 1 хектар), освен в случаите, когато земята се използва за отглеждане на гъби (позиция 139), която се дава в квадратни метри. Последната не се включва в общата площ (позиция 183).

Площта за всеки растителен продукт се дава в тази колона, с изключение на вторични продукти (позиции 161, 284, от 299 до 301 и 304) и някои преработени продукти (позиции 160 и 288). Продуктите, получени от преработката на закупени растителни продукти, и продуктите от търгуеми култури, закупени на зелено или произхождащи от земя, отдавана под аренда нередовно по-малко от една година, се дават, без да се посочва площта. Код 1 следва да се въведе в колона 3 (липсващи данни).

За подпозициите, отнасящи се за пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди (позиции 335—341), цветя и декоративни растения (позиции 342, 343 и 344), отглеждани в зеленчукови градини на открито или на закрито, се посочва действително използваната площ (площ за добив). Пример: ако първо репички, а след това марули и после праз лук са отглеждани на едно и също място от 1 ха зеленчукова градина на открито, основната площ, която следва да се въведе в позиция 137, ще бъде 1 ха, а площта за добив ще бъде два пъти по 1 ха и следва да се въведе в позиции съответно 339 и 336. Ако такава информация не е налична по сметките на стопанството, следва да се въведе код 1 в колона 3 (липсващи данни).

Продукция за счетоводната година (колона 5)

Количеството животинска и растителна продукция, произведена през счетоводната година (с изключение на всякакви загуби на полето и в земеделското стопанство). Това количество се посочва за основните продукти на стопанството (без вторичните продукти).

Тези количества следва да се посочват в квинтали (100 kg) с изключение на яйцата (позиция 169), които се посочват в хиляди броя, както и виното и свързаните с него продукти (позиции 286—289 и 292—295), които се изразяват в хектолитри. Количеството за главната позиция 155 „Лозови насаждения“, дори когато е свързано с продукти на винопроизводството, следва да се въвежда в квинтали.

При млякото количеството мляко в течно състояние се посочва независимо от формата, в която се продава, се консумира в домакинството на земеделското стопанство, се използва за заплащане в натура или се влага в дейността на стопанството (сметана, масло, сирене и др.). Млякото, консумирано от сукалчетата, не се включва в продукцията.

Когато поради условията на продажбата действителната продукция в квинтали не може да бъде определена (вж. продажба на култури на зелено и на култури по договор), следва да се въведе код 2 в колона 3 (липсващи данни) за културите по договор и код 3 в останалите случаи.

Оценка в началото на отчетния период (колона 6)

Стойността на продуктите на склад (в хранилище) в началото на счетоводната година, с изключение на добитъка. Продуктите следва да се оценят на цени франко земеделското стопанство в деня на оценката.

Продажби (колона 7)

Обща стойност на продажбите (независимо дали плащанията са постъпили през счетоводната година) на продукти на склад в началото на счетоводната година и добивани през годината.

Общата стойност на продадените продукти включва стойността на продуктите, върнати обратно в стопанството (обезмаслено мляко, пулп и други). Последната стойност се въвежда също и като разходи на земеделското стопанство.

Всякакви компенсационни плащания (например застрахователни плащания за поражения от градушка) през счетоводната година следва да се добавят към общата стойност на продажбите на съответните продукти, доколкото те могат да бъдат отнесени към производството на такива продукти. В противен случай те се въвеждат в позиция 181 „Други продукти и постъпления“.

Помощите и субсидиите, получени за продукти през счетоводната година, не се включват в общата сума на продажбите: те се въвеждат в позиция 112 (вж. указанията за тази позиция). Когато са известни разходите, свързани с пускането на пазара, ако има такива, те не се приспадат от общата сума на продажбите, а се посочват в позиция 71 „Други специфични разходи за добитък“ или 76 „Други специфични разходи за култури“.

Потребление в земеделското стопанство и ползи в натура (колона 8)

Продукти, консумирани от домакинството на земеделския стопанин (включително продукти от стопанството, използвани за приготвяне на храна на летовници) и/или използвани за плащане в натура за стоки и услуги (включително възнаграждение в натура). Тези продукти се оценяват на база цени франко земеделското стопанство.

Оценка в края на периода (колона 9)

Стойността на продуктите на склад (в хранилище) в края на счетоводната година, с изключение на животните. Продуктите следва да се оценят по цени франко земеделското стопанство в деня на оценката.

Потребление на стопанството (колона 10)

Стойността франко земеделското стопанство на продуктите на стопанството на склад (в хранилище) в началото на счетоводната година и/или произведени през годината, използвани като производствени ресурси в стопанството през годината. Тук се включват:

храна за животните:

стойността франко земеделското стопанство на продаваеми продукти на стопанството (продукти, които се търгуват текущо), използвани през годината като храна за животните. Сламата на стопанството, използвана в това стопанство (като фураж или като постелка), се оценява само ако е продаваем продукт в дадения регион и през разглежданата година. Млякото, консумирано от сукалчетата, не се включва като потребление на стопанството.

Въпросните продукти се оценяват по цена франко земеделското стопанство,

семена:

стойността франко земеделското стопанство на продаваеми продукти на стопанството, използвани през счетоводната година като семе за посев на култури.

Л.   КВОТИ И ДРУГИ ПРАВА

Количеството на притежаваните в края на счетоводната година квоти следва винаги да бъде отбелязано в колона 9.

Записват се също по текущи пазарни цени квотите, които първоначално са придобити безплатно, ако те могат да се търгуват отделно от земята. Квотите, които не могат да се търгуват отделно от свързаната с тях земя, се вписват само в таблица Ж.

Някои данни се включват едновременно, самостоятелно или като съставни елементи на съвкупности от данни, в други позиции на таблици Е, Ж и/или К.

Следва да се използват следните позиции:

401.

Мляко

402.

Премии за крави с бозаещи телета

404.

Премии за обагнени овце и кози

421.

Захарно цвекло

422.

Тютюн

423.

Картофи за нишесте

441.

Амоняк

442.

Биологичен тор

470.

Права на заплащане в рамките на режима на единно плащане (факултативно)

499.

Друго

КОЛОНИ НА ТАБЛИЦА Л

Квоти или други права (колона 1)

Позиция на квотата или правото.

Видове данни (колона 2)

Код 1

:

Записи, свързани с активите: покупки и продажби.

Код 2

:

Записи, свързани с приходите: отдаване под наем или вземане под наем на квоти.

(Колона 3): Неизползвана

Плащания (колона 4)

 

За код 1 в колона 2:

Платената сума за отдаване под наем или вземане под наем на квоти или други права.

 

За код 2 в колона 2:

Платената сума за отдаване под наем или вземане под наем на квоти или други права. Също се включва в позиция 85 (Плащания за аренда) в таблица Е.

Приходи (колона 5)

 

За код 1 в колона 2:

Платената сума за отдаване под наем или вземане под наем на квоти или други права.

 

За код 2 в колона 2:

Платената сума за отдаване под наем или вземане под наем на квоти или други права. Включва се също в позиция 181 (Други продукти и приходи) в таблица К.

Оценка в началото на счетоводния период (колона 6)

 

За код 1 в колона 2:

Стойността на оценката в началото на счетоводния период на количества, с които разполага стопанинът, независимо дали са придобити безплатно или са закупени, следва да се запише по текущи пазарни стойности, ако квотите могат да се търгуват отделно от свързаната с тях земя.

 

За код 2 в колона 2:

Не се прилага.

Амортизация (колона 7)

Данните за амортизациите на квотите и другите права могат да се впишат в тази графа. Никаква амортизация на квоти и други права обаче не следва да се включва в таблица Ж (позиция 340).

Оценка в края на периода (колона 8)

 

За код 1 в колона 2:

Стойността на оценката в края на счетоводния период на количества, с които разполага стопанинът, независимо дали са придобити безплатно или са закупени, следва да се запише по текущи пазарни стойности, ако квотите могат да се търгуват отделно от свързаната с тях земя.

 

За код 2 в колона 2:

Не се прилага.

Количество (колона 9)

Следва да се използват следните единици:

позиции 401, от 421 до 441: квинтали,

позиция 442: квинтали или брой на животните, ако е предвидено в националното законодателство,

позиции 402 и 404: брой на основните единици за премии,

позиция 470: брой права,

позиция 499: не се попълва.

Данъци, допълнителни налози (колона 10)

Въвежда се само веднъж, с код 2 = колона 2.

Позиция 401: допълнителен налог за мляко, дължим върху производството за счетоводната година, или ако няма такъв, платената сума.

М.   ПРЕКИ ПЛАЩАНИЯ съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 (позиции 600—680 и 700—772) (6)

600.   Плащания за площ съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003

Общият размер на плащанията следва също да се впише в таблица Й с код 600. Той включва и плащанията върху площта, отделена за земи под угар или за отглеждане на енергийни култури.

Подробности за позиция 600:

Позиции 621—638 се въвеждат само за напоявани култури, когато те се разглеждат специално в националния план за регионализация. В такъв случай площите и плащанията следва да се изключат от позиции 601—618. Ако напояваните площи не се разглеждат поотделно в националния план за регионализация, те могат да се включат в позиции 601—618.

601.   Плащания за площ за ненапоявана земя

В колана 4 (Брой на основните единици за плащания): сумата от позициите от 602 до 618 без 608, 614 и 618, когато същите основни единици са регистрирани също и под някоя друга позиция в таблица М. В колона 5 (Общо помощи): сума от позиции 602—618.

Различните подпозиции следва да се попълнят, поне когато държавата-членка е предвидила в своя план за регионализация различна компенсационна схема (по отношение на референтните добиви, размера за единица помощ, общия размер на площта, която отговаря на условията за помощ) във връзка с културите, които отговарят на условията за помощ.

602.   Плащания за площ за житни култури

603.   Плащания за площ за маслодайни култури

604.   Плащания за площ за протеинови култури

605.   Плащания за площ за житни култури за силажиране

606.   Плащания за площ за царевица за зърно

607.   Плащания за площ за царевица за силажиране

608.   Добавка към плащанията за площ, засадена с твърда пшеница в райони с традиционно производство, или специална помощ за твърда пшеница, както е описана в Регламент (ЕО) № 1782/2003.

609.   Плащания за площ за други обработваеми култури

611.   Плащания за площ за трева за силажиране

612.   Плащания за площ за лен, отглеждан за текстилни влакна

613.   Плащания за площ за коноп, отглеждан за текстилни влакна

614.   Премия за култури, съдържащи белтъчини (ако не е включена в позиция 604)

618.   Специална премия за качество на твърдата пшеница (ако не е включена в позиция 608)

621.   Плащания за площ за напоявана земя

В колона 4 (Брой на основните единици за плащания): сумата от позициите от 622 до 638 без 628, 634 и 638, когато същите основни единици са регистрирани също и под някоя друга позиция в таблица М. В колона 5 (Общо помощи): сума от позиции 622 —638.

Различните подпозиции следва да се попълнят, поне когато държавата-членка е предвидила в своя план за регионализация различна компенсационна схема (по отношение на референтните добиви, размера за единица помощ, общия размер на площта, която отговаря на условията за помощ) във връзка с културите, които отговарят на условията за помощ.

622.   Плащания за площ за напоявани житни култури

623.   Плащания за площ за напоявани маслодайни култури

624.   Плащания за площ за напоявани протеинови култури

625.   Плащания за площ за напоявани житни култури за силажиране

626.   Плащания за площ за напоявана царевица за зърно

627.   Плащания за площ за напоявана царевица за силажиране

628.   Допълнение към плащания за площ с напоявана твърда пшеница в райони с традиционно производство или специална помощ за твърда пшеница, както е описана в Регламент (ЕО) № 1782/2003.

629.   Плащания за площ за други напоявани обработваеми култури

632.   Плащания за площ за напояван лен, отглеждан за текстилни влакна

633.   Плащания за площ за напояван коноп, отглеждан за текстилни влакна

634.   Премия за напоявани култури, съдържащи белтъчини (ако не е включена в позиция 624).

638.   Специална премия за качество за напояваната твърда пшеница (ако не е включена в позиция 628).

650.   Плащания за площ, оставена под угар

655.   Помощи за енергийни култури

670.   Режим на единно плащане съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003

В колона 4 (Брой на основните единици за плащания): сума от позиции 671—673. В колона 5 (Ообщо помощи): сума от позиции 671—674.

Общата сума на помощи в рамките на режима на единно плащане върху площта се вписва и в таблица Й под код 670.

Детайли по позиция 670

Позиции

Брой основни единици

Общо помощи

671

Помощ в рамките на режима на единно плащане с изключение на указаната в позиции 672—674 помощ; включват се и плащания за затревена земя/постоянни пасища и за земя под угар, ако не са диференцирани

Задължително

Задължително

672

Помощ в рамките на режима на единно плащане за затревена земя/постоянни пасища

Незадължително

Незадължително

673

Плащания в рамките на режима на единно плащане за земите, оставени под угар

Незадължително

Незадължително

674

Помощ в рамките на режима на единно плащане, основана на правата със специални условия

Задължително

Задължително

680.   Режим на единно плащане върху площта съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003

Сумата на преките плащания в рамките на режима на единно плащане върху площта се вписва и в таблица Й под код 680.

700.   Преки плащания за производство на говеждо месо съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003.

Общият размер на преките плащания за говеждо месо следва също да се въведе в таблица Й с код 700.

В следващата таблица са посочени позициите за преки плащания за говеждо месо в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003.

Позиции

Брой основни единици

Общо помощи

700

Общи плащания за говеждо месо

(сумата от позиции 710, 720, 730, 740, 750, 760)

Задължително

710

Специална премия

(сумата от позиции 711 и 715)

Задължително

Задължително

711

Специална премия за бикове

Задължително

Задължително

715

Специална премия за кастрирани бикове

Задължително

Задължително

730

Специална премия

(сумата от позиции 731 и 735)

Задължително

731

Премия за крави кърмачки за крави кърмачки и юници

Задължително

Задължително

735

Премия за крави кърмачки: допълнителна национална премия

Задължително

Задължително

740

Премия за клане

(сумата от позиции 741 и 742)

Задължително

741

Премия за клане 1—7 месеца

Незадължително

Задължително

742

Премия за клане 8 и над 8 месеца

Задължително

Задължително

750

Плащане за екстензификация

Задължително

Задължително

760

Допълнителни плащания (национален пакет)

Задължително

770.   Премия за млечни продукти, включително и допълнителни плащания в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003

Позиция

Брой основни единици

Общо помощи

770.

Премия за млечни продукти и допълнителни плащания (сумата на позиции 771 и 772)

Задължително

Задължително

771.

Премия за млечни продукти

Незадължително

Незадължително

772.

Допълнителни плащания

Незадължително

Незадължително

КОЛОНИ В ТАБЛИЦА М

Продукт или комбинация от продукти (колона 1)

(колони 2 и 3): Неизползвани

Брой на основните единици за плащания (колона 4)

За позиции 600—655 и 680 следва да се посочи площта в арове, за която се изплащат помощи на производителя. За позиции 710—750 следва да се въведе броят на животните, за които се получават плащания. За позиции 670—673 се посочва броят ползвани права, изразени в арове. За позиция 674 следва да се отбележи броят на специални права. В позиции 770—772 се указва индивидуалното примерно количество (в квинтали).

Обща помощ (колона 5)

Общ размер на получените помощи или за които е установено право по време на счетоводната година.

Референтна сума (колона 6)

За позиции 602—613, 622—633 и 650 следва да се посочи референтният добив от култура (в килограми на хектар), използван за изчисляване на премиите, които следва да се получат. Когато тези данни не съществуват в счетоводството на стопанството, те могат да се попълнят от агенциите за връзка, като се използват регионалните данни въз основа на местоположението на стопанството.

(Колони 7—10): Неизползвани

Н.   ПОДРОБНОСТИ ЗА ПОКУПКИТЕ И ПРОДАЖБИТЕ НА ДОБИТЪК

Следва да се посочат категориите добитък, като се използват номерата на кодовете 22—50, които съответстват на позиции за същите категории добитък, използвани в таблица Г.

Междинните сборове на покупките и продажбите по животински видове (еднокопитни, едър рогат добитък, овце, кози, домашни птици, други животни) следва да се въведат в таблица Д.

КОЛОНИ В ТАБЛИЦА Н

Категория добитък (колона 1)

Съответства на позициите, използвани в таблица Г.

(колони 2 и 3): Неизползвани

Брой на закупените животни (колона 4)

Посочва се в глави.

Покупки на животни (колона 5)

Общите покупки на животни през счетоводната година (вкл. разходите за закупуването). Свързаните с тях безвъзмездни помощи и субсидии не се приспадат от тези покупки, а се посочват в позиция 116 (вж. указанията за тази позиция).

Брой на продадените животни (колона 6)

Посочва се в глави.

Продажби на добитък (колона 7)

Общите продажби на добитък през счетоводната година. Свързаните с тях безвъзмездни помощи и субсидии не се включват в общите продажби, а се посочват в позиция 112 (вж. указанията за тази позиция). Когато са известни разходите, свързани с пускането на пазара, ако има такива, те не се приспадат от общите продажби, а се отбелязват в позиция 71 „Други специфични разходи за добитък“.

(Колони 8—10): Неизползвани


(1)  ОВ L 205, 13.7.1982 г., стр. 5.

(2)  ОВ L 220, 7.8.1985 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 80.

(4)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 345, 20.11.2004 г., стр. 1.

(6)  Тези кодове могат да се използват и за допълнителни национални директни плащания в България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Малта, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Регламент (ЕИО) № 2237/77

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение II

Приложение III

Приложение III


II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

РЕШЕНИЯ

Комисия

4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/70


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 11 март 2008 година

относно държавна помощ C 15/07 (ex NN 20/07), приведена в действие от Италия, за данъчни стимули в полза на дадени преструктурирани банки

(нотифицирано под номер C(2008) 869)

(само текстът на италиански език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/711/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (1),

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

На 24 декември 2003 г. италианският парламент гласува Закон № 350 от 24 декември 2003 г. (Закон 350/2003) (2), който в член 2, параграф 26 предвижда специална схема за данъчно преобразуване на активите на дадени банки, произтичащи от или свързани с банковите реорганизации съгласно Закон № 218 от 30 юли 1990 г. (Закон 218/1990) относно приватизирането на държавния банков сектор в Италия.

(2)

Италианските органи не уведомиха Комисията за схемата с цел разглеждане на държавна помощ в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Въпреки това Комисията започна предварително разглеждане на схемата.

(3)

С писмо от 26 септември 2005 г. (D/57424) Комисията поиска от италианските органи да предоставят цялата уместна информация, за да оцени съвместимостта на схемата с правилата за държавна помощ и нейната законосъобразност по отношение на задължението за уведомяване относно всеки план за отпускане на държавна помощ съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(4)

С писмо от 29 ноември 2005 г. (A/39913) Италия предостави изисканата информация.

(5)

С писмо от 31 март 2006 г. Комисията поиска от Италия допълнителни разяснения за възможния характер на държавна помощ на разглежданата схема и нейната съвместимост с общия пазар.

(6)

С писмо от 5 май 2006 г. (A/33466) Италия предостави изисканата информация.

(7)

На 3 юли 2006 г. Комисията проведе среща с италианските органи, за да обсъди функционирането и обосновката на разглежданата данъчна схема. По време на срещата Комисията се запозна с разясненията, предоставени от италианските органи, като изрази някои съмнения относно възможния характер на държавна помощ на схемата и нейната съвместимост с общия пазар.

(8)

С писмо от 28 юли 2006 г. (A/36106) италианските органи предоставиха резюме на информацията, представена от Италия, включващо разясненията, направени по време на срещата от 3 юли 2006 г.

(9)

С писмо от 30 май 2007 г. (D/203295) Комисията уведоми Италия за своето решение да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на горепосочената мярка. В своето решение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3), Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно откриването от страна на Комисията на официална процедура по разследване.

(10)

С писмо от 5 юли 2007 г. (A/35808) италианските органи представиха своето мнение.

(11)

Комисията получи мнения от заинтересовани страни. По-конкретно мнения представиха банкова група Paribas, включваща Banca Nazionale del Lavoro, и банкова група UniСredit, включваща Capitalia, Banca di Roma и Banco di Sicilia.

(12)

С писма от 3 октомври 2007 г. (D/53926) и 22 ноември 2007 г. (D/54681) съответно Комисията уведоми италианските органи за мненията, получени от заинтересованите страни, и прикани Италия да формулира своите съображения. С писма от 5 ноември 2007 г. (A/39031) и 21 декември 2007 г. (A/40631) италианските органи уведомиха Комисията, че нямат допълнителни коментари.

2.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА СХЕМАТА

2.1.   Данъчно облагане на капиталовата печалба

(13)

Италия споделя с най-модерните данъчни юрисдикции някои основополагащи принципи за данъчно облагане на бизнес предприятия. Съществува данъчно облагане на доходите на равнище стопански субекти, което се прилага към повечето предприятия, които са юридически лица (предимно дружества), при все че има известна възможност за задължителна или избираема прозрачност във фискалната сфера, що се отнася до партньорствата и определени стопански субекти или сдружения без самостоятелна правосубектност. Акционерите в дадено данъчнозадължено предприятие са самостоятелни данъкоплатци, отделни от дружеството, в което имат дялове, и като правило подлежат на данъчно облагане за всички печалби и дивиденти, придобити от държаните акции, при все че съществуват различни облекчения за избягване на двойното данъчно облагане. Следователно капиталовата печалба на дружеството се облага отделно от приходите на акционерите, когато са реализирани приходи от продажби или прехвърляне на активи на дружеството и те са данъчно признати. Разходите на дружествата за лихви по правило подлежат на приспадане, докато цената на акционерния капитал не се приспада, в резултат на което с данък се облагат само държателите на дълга (с данъчната ставка, приложима за държателите на дълг) за постъпленията от лихви, но по отношение на дивидентите, които се начисляват на капиталовите инвеститори, данъчното облагане се прилага на равнище дружества и, поне по принцип, още веднъж на равнище акционери.

(14)

Придобиването от даден акционер на участие в дружество не води до промяна в базата на активите на дружеството. От друга страна, общото правило гласи, че при продажба на активи на дружеството се генерира печалба или загуба, облагаема при дружеството. Тъй като по правило първо се изплаща данъкът върху продажбата на активи, а данъчните преференции върху увеличената база на активите, обект на продажба, се натрупват с течение на времето (планова амортизация), резултатът от наличието на облагаема продажба на активи на равнището на дружеството обикновено се явява увеличение на нетния сумарен данък на дружеството продавач и дружеството купувач.

(15)

Продажбата на активи на дружеството на неговите акционери следва също така да води до увеличаване на данъчното облагане на присъщата печалба на актива, ако има съответно увеличена база на въпросния актив на акционерите, включително ако последните са дружества, тъй като не следва да има повишаване на базата на активите на дружеството без данъчно признаване за дружеството.

2.2.   Преоценка на активи и преобразувания като цяло

(16)

Преоценката на активи в счетоводните отчети на дружеството е счетоводна операция, чрез която отчетната стойност на дълготрайните активи се завишава до текущата стойност (дълготрайните активи по принцип подлежат на амортизация, така че тяхната отчетна стойност намалява с времето, докато текущата им стойност може да е по-висока от амортизираната стойност, тъй като в течение на времето активите са запазили или повишили своята стойност). Тъй като не следва да има повишаване на базата на активите на дружеството без данъчно признаване за дружеството, преоценъчният излишък се явява капиталова печалба. Излишъкът, заедно с прилежащите активи, подлежи на амортизация с времето. Накрая, при бъдеща продажба на активите (с повишена стойност) капиталовата печалба ще бъде по-ниска поради по-малката разлика между цената, получена при продажбата, и отчетната стойност на активите.

(17)

Преоценките са извънредни счетоводни операции, тъй като счетоводните правила обикновено определят разумна стойност на активите на дружествата и преоценката се базира на предположението, че стойността на определен актив е по-висока от заплатеното за него, което, както всяко предположение, може да бъде опровергано в контекста на бъдещи пазарни събития. При все това наскоро въведените счетоводни принципи на МСФО, които станаха задължителни правила за определени дружества и за банките в Италия, предвиждат счетоводно отразяване на справедливата стойност на активите, по-специално по отношение на финансовите инструменти (в резултат на това ще възникнат печалби и загуби). Нещо повече, при преструктуриране на дружества активите се разменят на тяхната текуща стойност (която обикновено е по-висока от отчетната стойност) и преоценките се вписват по съответен начин.

(18)

Преоценките на активи по правило подлежат на данъчно облагане, доколкото се реализират капиталови печалби и доколкото се признават увеличени данъчни стойности. Капиталовите печалби биха увеличили облагаемия доход и съответно биха повишили текущите данъчни задължения на въпросните получатели дори тогава, когато няма постъпления в брой. За да избегне плащането на данъци върху печалби, все още нереализирани в брой, данъчната система обикновено замразява данъчната печалба, като поддържа данъчна стойност на активите, по-ниска от тяхната отчетна стойност. В този случай счетоводната печалба (която е реализиран приход, но не и признат като данъчнооблагаем приход) е печалба за бъдещи периоди, докато не се извърши касова продажба на активите.

(19)

Счетоводната печалба, резултат от реализация чрез размяна, обикновено се осчетоводява за данъчни цели в специален резерв, който отразява непризнатата печалба. До момента на признаване на реализираната печалба за данъчни цели съществува разминаване между отчетната стойност и данъчната стойност на активите. Следователно преструктурирането е данъчна операция, чрез която данъчната стойност се съгласува с отчетната стойност на съответните активи, в резултат на което капиталовата печалба се признава за данъчни цели и подлежи на данъчно облагане. Сега счетоводната печалба е освободена от резерва и се включва в обикновените постъпления за годината, като същевременно повишената стойност на активите вече подлежи на финансова амортизация.

(20)

Трябва да се отбележи, че капиталовите печалби са специфичен вид приходи, които за разлика от обичайните приходи отразяват икономически излишък, който се натрупва с времето, докато признаването им за данъчни цели по необходимост се извършва чрез еднократна операция. По тази причина капиталовите печалби, реализирани от дружествата, не само се отлагат до момента на преобразуване за данъчни цели на стойността на съответните активи, но също така се облагат с преференциален данък вместо с обичайния корпоративен данък. Преференциалният данък представлява предимство, тъй като съответното дружество не само заплаща по-нисък размер на данъка върху печалбата, но може да разпредели тази печалба като дивиденти на своите акционери, което дава право на данъчен кредит или освобождаване от данък за изплатените корпоративни данъци. Данъчното предимство, произтичащо от заместващия данък обаче, е обосновано с фискалната техника (4) с оглед на спецификата на капиталовата печалба като приход в сравнение с обичайните приходи.

2.3.   Данъчно облагане на капиталовите печалби в Италия

(21)

За да се опише естеството на разглежданата схема, е необходимо да се обобщят италианските правила за данъчно облагане на капиталовите печалби, произтичащи от внасяне на активи след преструктурирания на някои дружества от вида, предвиден в Закон 218/1990 за банковата система в Италия.

(22)

Със Закон 218/1990 влезе в сила специална схема за улесняване на прехвърлянето на банкови активи или клонове на банкови предприятия, собственост на местни публични субекти, към новосъздадени или вече съществуващи частни банки, с оглед да се рационализира провеждането на банковите дейности в Италия (член 1 от Закон 218/1990). През 1990 г. прехвърлянето на клон от предприятие представляваше продажба на активи, която би породила корпоративно данък с обичайната ставка върху разликата между текущата стойност на прехвърлените активи и цената на тези активи в съответствие с член 54, параграф 5 и член 9 от действащия към този момент президентски декрет № 917 от 22 декември 1986 г. (DPR 917/1986).

(23)

За да се улесни прехвърлянето на банкови активи, в член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 измежду други данъчни облекчения беше предвидена дерогираща данъчна схема, съгласно която печалбата, реализирана от прехвърлянето на активи към частни банки в рамките на преструктуриране, предвидено в посочения член 1, в замяна на акции на тези банки, не се признава за данъчни цели до момента на по-нататъшната реализация на печалбата или чрез продажба на активите, или като бъде разпределена между акционерите (отложено признаване на печалба).

(24)

Целите на Закон 218/1990 могат да бъдат обобщени, както следва:

i)

да позволи на публичните предприятия, осъществяващи банкова дейност (предимно банкиране на дребно), да преобразуват своята правна форма във формата на акционерно дружество, която се смята за по-подходяща за търговска дейност;

ii)

да позволи на такива публични банкови предприятия да се рекапитализират чрез набиране на нов капитал, привличане на инвеститори и консолидиране;

iii)

да създаде равнопоставени условия за публичните и частните банки, като признае на последните еднаква преференция за данъчен неутралитет, предоставяна до момента само на публичните банки.

(25)

Член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 предвижда 15 % от печалбата, реализирана към момента на трансфера, да се облага с данък при прехвърлящото предприятие (местното публично предприятие) с редовната ставка на корпоративния данък (равняваща се по това време на 52,2 %, включително 36 % корпоративен данък IRPEG и 16,2 % местен данък ILOR). Законът предвижда 15 % от обложената печалба да могат да се отнесат или към самите активи като нова данъчна база, призната от банката приобретател, или към положителната репутация. Законът също така предвижда разходната база на активите, прехвърлени на банката получател, да бъде пренесена към банката приобретател (пренесена база на активите) и да бъде заменена за акциите на банката, придобити от прехвърлящото предприятие (база на акциите, заменящи активите), с изключение на обложената с данък печалба в размер на 15 %, която е призната (увеличена база).

(26)

По същество схемата предоставя режим на частичен данъчен неутралитет, по който прехвърлянето на клон от предприятие подлежи на облекчение чрез отлагане на данъчното облагане, при условие че данъчната основа на прехвърлената дейност се замени за акциите, получени от прехвърлителя, и приобретателят припише на придобитата дейност данъчна база, равна на базата на актива при прехвърлителя преди прехвърлянето. Този режим създава условия за разминаване между текущите стойности на активите към момента на тяхното внасяне и тяхната данъчна база. Съгласно член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 прехвърлителят и приобретателят трябва да приложат към своите данъчни декларации справка, където да отразят разминаването в стойностите.

(27)

Със Законодателен декрет № 544 от 30 декември 1992 г. (D. Lgs. 544/1992) Италия транспонира в своята национална правна система Директива 90/434/ЕИО („Директива за сливанията“) (5). Още в първоначалния си вариант Директивата за сливанията обхваща сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки, когато са удовлетворени следните три изисквания: 1) дружествата трябва да бъдат включени в списъка в приложението към директивата; 2) адресът на данъчна регистрация на дружествата трябва да бъде в държава-членка; и 3) дружеството трябва да подлежи на облагане с някой от националните корпоративни данъци, описани в член 3, буква в) от директивата.

(28)

Съгласно Директивата за сливанията прехвърляне на активи означава сделка, при която едно дружество при прекратяване без ликвидация прехвърля всичките или един или повече клонове от своята дейност на друго дружество в замяна на прехвърляне на ценни книжа, представляващи капитала на дружеството, което получава прехвърлените активи (или новосъздадено дъщерно дружество, чиято първоначална капитализация се състои от прехвърлените акции, или вече съществуващо дружество).

(29)

Директивата за сливанията изисква прехвърлените активи да представляват клон от дейността, което означава всички активи и пасиви на подразделение на дадено дружество, които от организационна гледна точка представляват независима стопанска единица или субект, който е в състояние да функционира със свои собствени ресурси (член 2, буква и) от директивата). В свое скорошно решение (6), Съдът на Европейските общности поясни, че за да попада в обхвата на Директивата за сливанията, прехвърлянето на активи трябва да обхваща всички активи и пасиви, отнасящи се към клон от дейността, в тяхната цялост. Директивата за сливанията изисква заплащането за прехвърлянето на активи да бъде изключително под формата на акции, тъй като за разлика от други сделки, като например сливанията, разделянията и замените на акции, попадащи в обхвата на Директивата за сливанията, в случаите на прехвърляне на активи не се допуска плащане в брой.

(30)

Член 4 от Директивата за сливанията с кръстосано позоваване в член 9 постановява, че в резултат на прехвърляне на активи не могат да се начисляват данъци върху капиталовите печалби при прехвърлящото дружество. Капиталовите печалби се дефинират като пълната разлика между реалната стойност (справедливата пазарна стойност) на прехвърлените активи и пасиви и тяхната стойност за данъчни цели (данъчна база), независимо от специфичните определения за стойности в националното законодателство. Благоприятното третиране на реализираните печалби съгласно Директивата за сливанията, която касае прехвърлянията между дружества от различни държави-членки, се основава на условие за постоянно седалище, съгласно което само активите, които остават в дружеството, разположено в държавата-членка, или които са ефективно свързани със седалището на приемащото дружество в държавата-членка на прехвърлящото дружество, могат да се възползват от отлагането на данъчното облагане, предвидено в член 4 от директивата.

(31)

По този начин Директивата за сливанията предоставя по-скоро система за данъчен неутралитет или отлагане на данъчното облагане, отколкото за освобождаване, тъй като държавата-членка на прехвърлящото дружество си запазва правото да облага реализираните капиталови печалби след прехвърляне на активите в момента на бъдещото разпореждане с тях. За да останат облагаеми, реализираните печалби, присъщи на прехвърлената собственост, трябва да бъдат отразени в данъчните отчети на приемащото дружество. За да отговарят на това условие, всички прехвърлени активи и пасиви трябва да бъдат отразени в данъчните отчети на приемащото дружество с тяхната стойност непосредствено преди прехвърлянето. Поради това приемащото дружество трябва да приеме данъчната база на прехвърлящото дружество, без да се възползва от възможността да увеличи данъчната база до размера на справедливата пазарна стойност. Следователно прехвърлянията на активи, които отговарят на условията за преференциално данъчно третиране съгласно Директивата за сливанията, по същество са подобни на тези, предвидени в член 1 от Закон 218/1990, с изключение на това, че Директивата за сливанията не предвижда правила за оценка на акциите, получени от прехвърлящото дружество в замяна на активите, докато член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 изрично постановява използването на базата на заменящите акции, което води до система на двойно разминаване.

(32)

Тъй като Директивата за сливанията, транспонирана в италианската законова уредба чрез D. Lgs. 544/1992, разглежда само преструктурирането на дружества от различни държави-членки, Италия доброволно разшири системата за данъчен неутралитет, така че да обхване местните преструктурирания. Със законодателен декрет № 358 от 8 октомври 1997 г. (D. Lgs. 358/1997) Италия установи общи разпоредби за данъчно облагане за преструктуриранията на дружества в Италия, включително прехвърляне на активи, свързани с придобиването на клон от предприятие в замяна на акции.

(33)

Общата система за данъчно облагане на печалбите от преструктуриране на дружества в Италия, и по-специално за внасяне на активи съгласно D. Lgs. 358/1997, на практика се основава на две алтернативни избираеми системи.

(34)

От една страна, член 3 от законодателен декрет 358/1997 предвижда избираем заместващ режим за данъчно облагане на капиталовите печалби за придобиванията на клонове на предприятие или квалифицирано участие в приемащото дружество в замяна на неговите акции. Член 3 първо постановява ред за определяне на относителните печалби като разликата между данъчната база на прехвърлените активи при прехвърлителя преди трансфера и или счетоводната стойност, приписана от прехвърлителя на акциите, получени в резултат на прехвърлянето, или, ако е по-висока — счетоводната стойност, приписана на прехвърления клон от дейността от приемащото дружество. По-нататък член 3 постановява, че печалбите могат да бъдат признати, ако се заплати заместващ данък в размер на 19 %. Съгласно новата система като нови стойности на активите както за прехвърлителя, така и за приобретателя се признават данъчните бази с включените реализирани печалби, така че не възниква разминаване между данъчната и отчетната стойност (неутралност на счетоводните прехвърляния).

(35)

От друга страна, член 4 от законодателен декрет 358/1997 предвижда страните по прехвърлянето да могат да изберат система за облекчения чрез отлагане на данъчното облагане, подобна на предоставената по Директивата за сливанията. Съгласно тази система внасянето на активите от клон на дадена дейност между дружества в Италия е данъчно неутрално, в смисъл че печалбите, реализирани от прехвърлянето на активи в замяна на акции, не се признават за данъчни цели, при условие че данъчната база на придобитата дейност се заменя за акциите, получени от прехвърлителя, и на придобитите активи се приписва пренесената база, която са имали при прехвърлителя (неутралност на данъчните прехвърляния).

(36)

Италианската система за корпоративно данъчно облагане в крайна сметка претърпя значителна реформа през 2003 г., по същото време, когато влезе в сила схемата за преобразуване по Закон 350/2003 (1 януари 2004 г.). Реформата беше приета със Законодателен декрет № 344 от 12 декември 2003 г., чиито разпоредби, представляващи интерес за настоящия преглед, са следните:

i)

отмяна на IRPEG (предишния корпоративен данък) и въвеждане на нов корпоративен данък (IRES) със ставка от 33 %, с отмяната на двойния подоходен данък, представляваща прилагане на намалена ставка на IRPEG в размер на 19 % върху размера на облагаемите приходи, които се инвестират повторно в дружеството;

ii)

отмяна на системата за кредитиране на условни начисления, съгласно която дивидентите се облагат повторно при тяхното получаване от акционерите, но изплатеният корпоративен данък се приспада чрез условно начисляване на данъчен кредит, и нейното заменяне със система за данъчно освобождаване, приложима както за вътрешните, така и за чуждестранните дивиденти;

iii)

въвеждане на режим за данъчно освобождаване на участията, приложим за капиталовите печалби, произтичащи от продажба на квалифицирани акционерни участия, едновременно с отмяна на възможността за приспадане на намаляванията на държаните участия;

iv)

отмяна на заместващия данък в размер на 19 % върху капиталовите печалби, произтичащи от преструктуриране на дружества в съответствие с член 3 от Законодателен декрет 358/1997. С отмяната на Законодателен декрет 358/1997 чрез Законодателен декрет 344/2003 режимът за данъчен неутралитет за всички преструктурирания на дружества, като например сливания и разделяния на дружества, беше транспониран в изменения общ данъчен кодекс, членове от 170 до 174 от Президентски декрет 917/1986. При все това прехвърлянето на клонове от дейността и на квалифицирани акционерни участия не беше транспонирано в изменения данъчен кодекс, в резултат на което възникна несъответствие в данъчното третиране на прехвърлянето на клонове, предмет на схемата за неутралност на счетоводните прехвърляния в съответствие с член 175 от Президентски декрет 917/1986 и други дружествени преструктурирания, предмет на схемата за данъчен неутралитет.

(37)

С данъчната реформа със Законодателен декрет 344/2003 всички преобразувания между дружества от различни държави-членки продължават да бъдат регулирани от режима за данъчен неутралитет съгласно Директивата за сливанията въз основа на варианта, който позволява участие с данъчен неутралитет. Вариантът за прилагане на заместващ данък от 19 % съгласно член 3 от Законодателен декрет 358/1997 беше отменен считано от 1 януари 2004 г., докато системата за определяне на капиталовите печалби, произтичащи от прехвърляне на клонове от дейността с неутрално счетоводно отчитане, се запазва. Избираемата система за данъчно облагане, предвидена в член 4 от Законодателен декрет 358/1997, също беше отменена. В резултат на реформата режимът за данъчно облагане на капиталовите печалби, произтичащи от продажбата или придобиванията на клонове от предприятия, е еднакъв с този, предвиден за продажбите на отделни активи.

(38)

В заключение, тъй като законът е бил в сила по времето на Закон 350/2003, от гледна точка на данъчното облагане все още е било по-удобно активи да се прехвърлят посредством размяна на акции вместо чрез продажба на активи, тъй като продажбата на квалифицирани участия е била освободена от данъчно облагане (освобождаване на участията), докато разпореждането с прилежащите активи е подлежало на данъчно облагане.

(39)

Комисията сметна за необходимо да опише рамката, постановена от горепосочените Директива за сливанията и Законодателен декрет 358/1997, с цел да разгледа различните схеми за преоценка или преобразуване на стойността на капиталовите активи на дружествата.

2.4.   Преобразувания съгласно Закон 342/2000, Закон 448/2001 и Закон 350/2003

(40)

Закон 218/1990 касае приватизацията чрез трансформация и преструктуриране на активите на определени регистрирани публични банки (съгласно член 29 от Кралски декрет № 375 от 12 март 1936 г., преобразуван в Закон № 141 от 7 март 1938 г.) в частни акционерни дружества, действащи в банковия сектор (член 1 от Закон 218/1990). В съответствие с член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 капиталовите печалби, реализирани от прехвърлянето на банкови активи, не се признават за данъчни цели, за да се осигури данъчен неутралитет. 15 % от тези печалби обаче се признават и подлежат на облагане с редовната ставка на корпоративния данък към този момент. В резултат на това данъчната база на активите, прехвърлени съгласно член 7, параграф 2 от Закон 218/1990, беше коригирана с повишение (преобразувана) само с 15 %, като останалите 85 % от печалбата остават непризнати за данъчни цели.

(41)

Остатъкът, произтичащ от разликата между стойността на получените ценни книжа и стойността на прехвърлените активи, от една страна, и счетоводната стойност на тези активи, от друга страна (коригирана само с 15 %), се явява замразена капиталова печалба. Нейното данъчно признаване се отлага до момента, в който съответните активи бъдат продадени в брой или счетоводните резерви в размер на непризнатия за целите на данъчното облагане остатък бъдат разпределени като дивиденти на акционерите на дружеството.

(42)

В резултат на това, съгласно установеното в Закон 218/1990 осчетоводяване за данъчни цели, капиталовите печалби, свързани с активите, заменени в процеса на преструктуриране в обхвата на този закон, остават данъчно непризнати за 85 % от своята икономическа стойност. По данни на италианските органи въпросните банкови преструктурирания са се провеждали между 1990 и 1998 г. Реализираните по това време печалби са били замразени оттогава и през следващите години, като съответните дружества са били задължени да отразяват разминаването в стойностите в специални документи, които да се прилагат към годишните данъчни декларации.

(43)

В съответствие с член 17 от Закон № 342 от 21 ноември 2000 г. (7) (Закон 342/2000) на дружествата, създадени в резултат на банкови преструктурирания в съответствие със Закон 218/1990, беше дадено право да преобразуват данъчните бази в съответствие със счетоводните печалби, реализирани от замяната на активи при такива преструктурирания и, от друга страна, произтичащи от счетоводните книги на дружествата към 31 декември 1999 г., при условие че тези дружества са заплатили заместващ корпоративен данък с размер 19 % от размера на печалбите вместо съвкупната данъчна ставка от 42,4 % по това време (включваща 37 % данък печалба и 5,4 % местен данък върху предприятията). Преобразуването беше ограничено до първоначалния размер от 85 % от непризнатата или замразена печалба.

(44)

С плащането на данък върху капиталовата печалба от 19 % както дружествата, държащи банковите активи, така и дружествата, държащи акциите на посочените дружества, могат да коригират данъчните си основи, съответно на активите и на въпросните акции. В случай че акциите са били прехвърлени или заменени с други дружества без заплащане в брой, последните дружества също могат да коригират стойността на заменените акции.

(45)

При все това данъкът върху капиталовата печалба беше намален на 15 % (вместо заместващия данък от 19 %) ако банковото дружество предпочете да коригира само данъчната стойност на своите активи вместо стойността и на активите, и на акциите. В този случай от схемата за преобразуване се възползват само банковите дружества, държащи активите, заменени ab origine.

(46)

В резултат на плащането на данъка върху капиталовата печалба получателите в крайна сметка освобождават печалбите, реализирани към момента на първоначалните сделки (и които са държани като резерви на неразпределени печалби), и могат да ги разпределят на акционерите като дивиденти.

(47)

Паралелно с преобразуването на заменените активи и акции при описаните банкови преструктурирания, член 19 от Закон 342/2000 предвижда същият заместващ данък върху капиталовите печалби да може да се заплати от дружествата, които желаят да преобразуват данъчните бази на активите и акциите, придобити след други дружествени преструктурирания, които са се възползвали от режима за данъчен неутралитет по смисъла на цитирания Законодателен декрет 358/1997.

(48)

Посочената паралелна схема от член 19 (предлагаща заместващи данъци върху капиталовите печалби в размер на 19 % и 15 % върху преструктурирания на активи и акции) ефективно изравни данъчното признаване на печалбите от данъчно преобразуване, свързани с преструктуриране на дружества, осъществени съгласно Законодателен декрет 358/1997, с тези, направени от банките съгласно Закон 218/1990.

(49)

Освен това член 20 от Закон 342/2000 предвижда подробни правила за заместващия данък върху капиталовата печалба, който се заплаща, и за данъчния кредит, свързан с такива данъци, от който се възползват акционерите, получаващи дивиденти от данъчно признатите капиталови печалби.

(50)

Закон № 448 от 28 декември 2001 г. (Закон 448/2001) разшири времевия обхват на схемите за преобразуване, предвидени в Закон 342/2000 по отношение на активите, произтичащи от счетоводния баланс на дадено дружество, и чиято стойност все още не е преобразувана.

(51)

Член 3, параграф 11 от Закон № 448/2001 предвижда схемите за преобразуване по членове от 17 до 20 от Закон 342/2000 да се прилагат за печалбите, непризнати за данъчни цели, свързани както с активите и акциите, резултат от банково преструктуриране в съответствие със Закон 218/1990, така и за активите, резултат от други преструктурирания в съответствие със Законодателен декрет № 358/1997, все още държани към 31 декември 2001 г. Закон 448/2001 предвижда дължимите заместващи данъци върху признатите печалби да се фиксират на 12 % и 9 % съответно за двойни преобразувания (преобразувания както на активите, държани от оперативното дружество, така и на ценните книжа, получени от дружеството с участие) и за единично преобразуване (само на активите, държани от оперативното дружество) вместо корпоративен данък в размер на 41 %, приложим към момента на преобразуването (36 % корпоративен данък плюс 5 % местен данък върху предприятията).

(52)

Накрая, член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 постановява схемата за преобразуване, предвидена в член 17 от Закон 342/2000, да може да се прилага също и за реализираните, но непризнати печалби от активите, свързани с преструктурирането на банки съгласно Закон 218/1990, произтичащи все още от счетоводното отчитане на дружеството към 31 декември 2003 г. Закон 350/2003 предвижда заместващите данъци върху капиталовите печалби по отношение на преобразуванията на тези печалби да бъдат 12 % и 9 % съответно за двойни преобразувания (преобразувания както на активите, държани от банковото дружество, така и на ценните книжа, получени от банковия холдинг) и за единично преобразуване (само за активите, държани от банковото дружество). При все това член 26 от Закон 350/2003 не предвижда каквито и да било други преобразувания на активи, свързани с общото преструктуриране на дружества по Законодателен декрет 358/1997.

(53)

По-конкретно, съгласно член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, историческите печалби, реализирани в съответствие със Закон 218/1990 по отношение на прехвърлянето на банкови активи в новосъздадени или вече съществуващи частни банки в замяна на акции на тези банки, могат да бъдат признати за данъчни цели чрез заплащане на заместващ данък върху капиталовите печалби при преференциални данъчни ставки от 12 % и 9 %, вместо корпоративен данък в размер на 37,25 % към този момент (33 % данък печалба и 4,25 % местен данък върху предприятията). Закон 350/2003 също така постановява, че заместващият данък е платим на три вноски (50 % през 2004 г., 25 % през 2005 г. и 25 % през 2006 г.), без да се начислява лихва.

(54)

В съответствие с информацията, предоставена от италианските органи, девет банкови групи са преобразували своите активи съгласно с член 26, параграф 26 от Закон 350/2003, като са заплатили заместващ данък върху капиталовите печалби в размер на 9 % (единично преобразуване). Сумата на признатите вследствие на това общи капиталови печалби възлиза на над 2 059 милиона EUR. На деветте получателя е наложен заместващ данък в размер на 180 615 534 EUR. За да се изчисли реалната равностойност на данъка за целите на държавната помощ, върху вноските, платими през 2005 и 2006 година, се начислява приложимата референтна ставка в размер на 3,7 % за възстановяване на неправомерно отпусната помощ съгласно Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (8). Съответно ефективно полученият данък възлиза на 185 505 996 EUR (9) и на тази основа следва да се изчисли окончателният паричен еквивалент на отпуснатата помощ.

(55)

Член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 гласи, че всички дружества, подлежащи на данъчно облагане, могат да преоценят данъчните основи на своите активи, налични към 31 декември 2002 г., за да ги запишат по тяхната пазарна стойност към този момент, чрез плащане на заместващ данък от 19 % в случай на преоценка на активи, които могат да се амортизират, и 15 % в случаите на активи, които не могат да се амортизират, платим на три вноски (50 % през 2004 г., 25 % през 2005 г. и 25 % през 2006 г.).

(56)

Съгласно горепосоченото преоценките са извънредни операции, които понякога се разрешават със специални данъчни разпоредби, за да се коригира историческата стойност на активите спрямо тяхната текуща стойност. Преоценката за данъчни цели се различава от данъчното преобразуване, тъй като при преоценката данъчната база на активите, държани от дружеството, може да бъде завишена до текущата пазарна стойност към момента на преоценката, докато при преобразуването печалбата, призната за данъчни цели, се ограничава до стойността, реализирана към момента на предходно реализиране, като например преструктуриране.

3.   ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(57)

Със свое решение от 30 май 2007 г. (10) Комисията откри официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на схемата за данъчно преобразуване в съответствие с член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, тъй като изглеждаше, че тя удовлетворява всички условия, за да бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и защото имаше съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар, тъй като никое от изключенията, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3, не изглеждаше приложимо.

(58)

По-специално Комисията сметна, че член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 предоставя финансово предимство, което се изразява в разликата между данъка, ефективно изплатен през 2004 г. с цел преобразуване на стойността на активите, и данъка, който би бил платен в обичайния случай, ако същото преобразуване беше извършено в отсъствието на посочения член 2, параграф 26 от Закон 350/2003. Ефективната данъчна ставка, приложима през 2004 г. върху такива печалби, би била 37,25 % (включваща 33 % корпоративен данък и 4,25 % местен данък върху предприятията), докато ефективно изплатеният заместващ данък е 9 %. Освен това Комисията сметна, че съгласно Закон 350/2003 заместващият данък е платим на три вноски (50 % през 2004 г., 25 % през 2005 г. и 25 % през 2006 г.), като не се начислява лихва, докато данъкът, който би бил приложен обичайно в отсъствието на член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, би бил платим през 2004 г. Комисията е изчислила, че размерът на паричния еквивалент на данъка върху помощта, ефективно заплатен от деветте получателя по разглежданата схема, е бил 185 505 996 EUR, докато обичайно дължимият данък би бил 771 991 022 EUR (37,25 % от реализираната печалба, възлизаща на над 2 059 милиона EUR). Следователно разликата между обичайно дължимия данък и изплатения данък възлиза на 586 485 026 EUR.

(59)

Комисията също така смята, че докато изгодните данъчни преобразувания, получени съгласно горепосочените закони 342/2000 и 448/2001, представляват общи мерки за гарантиране на справедливо данъчно облагане на реализираните печалби, то преобразуването, предвидено в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, се ограничава единствено до банките, свързани с преструктуриранията по Закон 218/1990, и следователно не може да се разглежда като обща мярка, нито пък гарантира неутрално третиране на посочените капиталови печалби и на печалбите, реализирани при сравними преструктурирания на дружества. Комисията също изрази позицията, че фактът, че определени италиански банки са изплатили своите неуредени данъчни задължения, свързани с непризнатите капиталови печалби в техните балансови отчети по номинален размер на данъка, би могъл да повиши тяхната привлекателност като потенциални цели на корпоративните клиенти и би довел до изкривяване на пазара на банкови придобивания.

(60)

Комисията заключи, че разглежданата схема може да представлява несъвместима държавна помощ и съответно откри процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО. Комисията предупреди, че ако при приключването на горепосочената процедура стигне до заключение, че разглежданата схема е несъвместима държавна помощ, ще трябва да се извърши възстановяване в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (11). При все това Комисията сметна, че в контекста на своята предишна практика във връзка с определени схеми за данъчни облекчения (12) възстановяването следва да засяга само данъците, платени в недостиг на това, което даден получател по схемата би заплатил, ако бе приложил друга данъчна схема, съществуваща по това време, при условие че това не би довело до реконструирането на чисто хипотетичен избор, който съответният получател би могъл да направи (13). Комисията покани италианските органи и заинтересованите страни да представят своите коментари по въпроса, дали възстановяването трябва да се извърши само по отношение на разликата между данъка, който би бил платен по схемата за данъчна преоценка съгласно член 2, параграф 25 от Закон 350/2003, и заместващия данък, ефективно изплатен от банките получатели в съответствие със схемата за данъчно преобразуване съгласно член 2, параграф 26 от Закон 350/2003.

4.   МНЕНИЕ НА ИТАЛИЯ

(61)

Със своите коментари италианските органи по същество: a) отхвърлиха квалифицирането на разглежданата схема като държавна помощ, и б) отбелязаха като допълнително съображение, че евентуално предоставеното ефективно предимство е много по-малко от условно изчисленото от Комисията и че е de minimis.

(62)

По-конкретно Италия твърди, че член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 би позволил по подразбиране на всички дружества, които са участвали в дружествени преструктурирания, да се възползват от възможността да преобразуват стойността на своите активи. Тази обща схема за преобразуване беше предоставена чрез косвено позоваване на член 2, параграф 25 до член 14 от Закон 342/2000, който предвижда признаването на замразени печалби след данъчно неутрални преструктурирания и следователно обхваща всички разминавания, дължащи се на дружествени преструктурирания, извършени съгласно Законодателен декрет 358/1977).

(63)

Според Италия това общо преобразуване е можело да се постигне чрез заплащането на заместващ данък от 19 % в случаите на преоценка на активи, които могат да се амортизират, и 15 % в случаите на активи, които не могат да се амортизират, на три вноски (50 % през 2004 г., 25 % през 2005 г. и 25 % през 2006 г.), в съответствие с член 12 от Закон 342/2000. Поради това Италия смята, че предвиденият в член 2, параграф 26 режим следва да бъде оценяван по-скоро спрямо тази косвена схема за преобразуване, постановена в член 14 от Закон 342/2000, отколкото спрямо общата система за преоценка на корпоративния данък, предлагана в член 2, параграф 25 от Закон 350/2003, както твърди Комисията. Както косвената схема за преобразуване, така и пряката схема за преоценка биха осигурили еднакви заместващи данъци от 19 % и 15 %. В противоречие с твърдението на Комисията при откриването на официална процедура по разследване, Италия твърди, че евентуалното преимущество, произтичащо от член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, би се равнявало само на разликата между заместващия данък от 9 %, заплатен от банките получатели върху техните непризнати печалби, и данъка от 15 %, платим върху същите възможни печалби на всички други дружества, които имат право да преобразуват стойностите на активите си. Тази разлика би трябвало допълнително да се намали поради факта, че банките получатели вече са заплатили сравнително по-висок данък върху 15 % от техните първоначални реализирани печалби, за разлика от всички останали дружества, които биха могли да изберат пълен данъчен неутралитет по законодателния декрет 358/1997.

(64)

Допълнително Италия изтъква, че предоставените преобразувания за печалбите от банкови преструктурирания, направени по Закон 218/1990, не могат да се сравняват с всички други мерки за признаване на печалби: първо, защото въпросните банкови преструктурирания са онтологично уникални и не са сравними с други преструктурирания; второ, тъй като данъчната мярка, предвиждаща отлагане на признаването на реализираните печалби, е била съобразена конкретно за такива преструктурирания в това, че осигурява режим на частичен данъчен неутралитет както за прехвърлящото, така и за приемащото дружество.

(65)

Що се отнася до уникалността на банковите преструктурирания, Италия поддържа становището, че мярката засяга само определени банкови преструктурирания, осъществени между 22 август 1990 г. и 31 декември 1995 г., целящи предимно приватизация на публичния банков сектор в Италия. Формата на акционерно дружество е сметната за най-подходяща форма за стопанска дейност за италианските публични банки, която гарантира формирането на банкови групи в Италия и благоприятства равнопоставени конкурентни условия спрямо другите банки на общия пазар. Съгласно Закон 218/1990 акциите на бившите публични банки след тяхното преструктуриране са или директно прехвърлени в държавни холдингови компании, където преобладава публичната собственост, или са прехвърлени към новосъздадени банки или вече съществуващи частни (банкови) образувания, в които публичната собственост е разпределена между различни местни правителства. Както държавните холдинги, така и холдинговите образувания са натоварени да управляват временно новосъздадените дружества и постепенно да продават техните акции на пазара, за да може банковият сектор в Италия да се консолидира и да се формират банкови групи.

(66)

Що се отнася до специфичния характер на режима за данъчен неутралитет за такива банкови преструктурирания, това е било оправдано от факта, че по това време не съществува обща схема, която да гарантира неутралитет за преструктуриращите се дружества и за прехвърлянето на клонове от дейността. Намерението на законодателя е било да улесни приватизацията на определени публични банки чрез тяхното преструктуриране и промяната на тяхната стопанска форма в акционерни дружества с частен капитал, без същевременно да предостави на такива банки ненужни преимущества. За да избегне нарушаване на конкуренцията спрямо други частни банки, италианският законодател предоставя: a) частичен данъчен неутралитет и за прехвърлящото, и за приемащото дружество (15 % от реализираната печалба се признава за данъчни цели и се облага с обичайната към момента ставка от 52,2 %); б) специални резерви за отложени данъци върху непризнатите печалби; и в) откриването на еднакъв режим за частичен данъчен неутралитет за преструктуриранията на банките, които не са публични, за да се гарантира еднакво данъчно третиране на дружествените преструктурирания, в които се допуска участието както на публичните, така и на частните банки.

(67)

Италианските органи смятат, че заключенията на Комисията, че режимите за данъчен неутралитет, постановени в Закон 218/1990 и в Законодателен декрет 358/1999, не са държавна помощ, тъй като са обосновани с логиката на данъчната система, са правилни (точка 30 от Решение за започване на официална процедура за разследване). По-нататък Италия изтъква, че ако тези заключения са правилни, режимът за данъчно преобразуване по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 също не трябва да бъде смятан за държавна помощ, тъй като това е необходимото допълнение към режима за частичен данъчен неутралитет, предвиден в член 7, параграф 2 от Закон 218/1990, както и с оглед на специфичния характер на подобни банкови преструктурирания.

(68)

Италия подчертава, че единствените печалби, които могат да бъдат преобразувани, са разликите от историческите печалби от първоначалните преструктурирания, проведени между 22 август 1990 г. и 31 декември 1995 г., оставащи след данъчното признаване на 15 % от печалбите. За такива печалби, които не са нови, а са реализирани през предходни години, прилагането на намаления заместващ данък би било напълно оправдано с оглед специфичния характер на въпросните приходи, и по-конкретно с оглед специфичния характер на банковите преструктурирания по Закон 218/2000, за които е заплатен данък от 52,2 % върху 15 % от реализираните печалби. Ако се сравни данъчната ставка от 52,2 %, със заместващите ставки от 9 % и 12 %, предвидени в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 върху останалите 85 % от печалбата, приложимата пълна ставка би варирала между 15,48 % и 17,85 %. Според Италия тези ставки са реално сравними със ставките от 15 % и 19 %, приложими по косвената схема за преобразуване, постановена в Закон 350/2003, съответно за активите, които могат да се амортизират, и тези, които не могат, на всички дружества.

(69)

Освен това Италия смята, че схемата за преобразуване по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 не е толкова гъвкава, тъй като дава възможност за избор за преобразуване на всички останали печалби в резултат на исторически преструктурирания, докато косвената схема за преобразуване по член 2, параграф 25 дава възможност за преобразуване на отделните активи, които бележат свързана печалба. Според Италия тази гъвкавост е голямо предимство за дружествата получатели, тъй като същите могат да предпочетат да преобразуват само активите, които могат да се амортизират, без тези, чиято продажба поражда печалби, които не са освободени от данъчно облагане. Например продажбата на квалифицирани акционерни участия по схемата за освобождаване на акционерните участия се освобождава за 95 %, считано от 1 януари 2004 г., и следователно за дружеството не би било удобно да заплаща данък, за да му се признаят печалби, свързани с активи, които при всички случаи ще бъдат почти напълно освободени от данъчно облагане. Според Италия тази разлика не е незначителна, тъй като много от активите, прехвърлени първоначално към новосформираните банкови дружества в началото на 90-те години, са били дружествени участия, които са освободени след горепосочената данъчна реформа от 2003 г.

(70)

Накрая, Италия смята, че дори и Комисията да заключи, че данъчната ставка, платима съгласно член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, е по-благоприятна в сравнение с тази, която би била платена съгласно „общата“ схема за данъчно преобразуване съгласно член 2, параграф 25 от същия закон, конкретната разлика би била минимална и следва да бъде смятана за помощ de minimis.

5.   МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

(71)

В мненията, внесени от заинтересованите страни, са представени няколко аргумента против квалифицирането на разглежданата схема за данъчно преобразуване като държавна помощ. Страните твърдят, че това е техническа данъчна мярка, насочена към разрешаването на конкретна ситуация, а именно преобразуването на определени непризнати данъчни стойности, свързани с размяната на активи при преструктурирането на определени дружества в банковия сектор, и че тя дори не дава преимущества на съответните банкови групи, тъй като на практика тя води до заплащане на допълнителни такси, които по правило не се дължат от останалите дружества, участващи в подобни преструктурирания съгласно приложимата обща схема за данъчен неутралитет, предвидена в Законодателен декрет 358/1997 и в Директивата за сливанията.

(72)

По същество заинтересованите страни твърдят, че разглежданата схема не е избирателна, тъй като тя е оправдана с оглед на характерните особености на банковия сектор, и по-специално на особеностите на банковото преструктуриране в Италия. Комисията вече щеше да е определила схемата за частичен данъчен неутралитет, предвидена в Закон 218/1990, като съвместима с общия пазар според своята досегашна практика, както например в Решение 2002/581/ЕО от 11 декември 2001 г. относно данъчните мерки за банки и банкови фондации, приведено в действие от Италия (14), което допълнително се отнася до нейното Известие за откриване на официална процедура за разследване относно помощта, отпусната от Италия на Banco di Napoli  (15).

(73)

Заинтересованите страни също така твърдят, че няма да се установи конкретно преимущество за преструктурираните банки, ако се направи сравнение между заместващия данък, платен, за да се преобразуват техните печалби, и данъка, платим от останалите дружества, които са претърпели подобни данъчно неутрални преструктурирания. Различните данъчни ставки, които се прилагат през 2003 г. към преструктурираните банки, в сравнение с тези за останалите дружества, могат да бъдат обяснени с различните режими на данъчно облагане за двата типа преструктурирания. Страните отбелязват, че докато непризнатите печалби, произтичащи от преструктуриранията съгласно Законодателен декрет 358/1997, са „печалби с възможност за свободно разпределяне“, доколкото такива печалби могат да бъдат разпределени на акционерите без допълнително облагане на дружеството, то печалбите, реализирани съгласно Закон 218/1990, са „замразени“ както за прехвърлящото, така и за приемащото дружество до момента на разпределянето им на съответните акционери.

(74)

Различните режими на данъчно облагане на реализираните печалби, произтичащи от двете ситуации, биха се потвърдили чрез тълкуване на Risoluzione № 82/2000 на италианското министерство на финансите (16), според която данъчната администрация би признала, че разликата между справедливата пазарна стойност на прехвърлен клон от дейността и неговата данъчна база не поражда облагаема печалба съгласно режима за участие с данъчен неутралитет, при условие че данъчните бази както на прехвърлителя, така и на приобретателя не се завишат до справедливата пазарна стойност. Още повече, посочената Risoluzione би определила in fine, че разликата, реализирана от прехвърлянето на клона, има само счетоводен смисъл, докато включените в клона активи не бъдат ефективно продадени, така че „замразената печалба“ да се разпредели на акционерите без допълнително облагане на дружеството. От друга страна, счетоводната разлика, която се дължи на вноска с частичен данъчен неутралитет в резултат на въпросните банкови преструктурирания, изрично се облага с данък съгласно член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 не само при продажба на активите, но и при разпределяне на печалбата.

(75)

Според мненията, получени от заинтересованите страни, фактът, че данъчните ставки, определени със Закон 342/2000 и Закон 448/2001 за регулиране на печалбите през 2000 и 2001 г., са еднакви за преструктуриранията на банки и на други дружества, докато през 2003 г. данъчните ставки за банките очевидно са по-благоприятни, може да бъде обяснен с промяната, осъществена от италианската реформа в корпоративното данъчно облагане, проведена през 2003 г. със заменянето на системата за данъчно облагане на условни начисления с тази за 95-процентно освобождаване от данъчно облагане, за да се избегне двойно облагане на дивидентите.

(76)

Според мненията, получени от заинтересованите страни, преструктурираните дружества (за разлика от преструктурираните банки) са можели да разпределят своите печалби в миналото, без да заплащат какъвто и да било данък върху печалбата. Обаче по системата за условни начисления, действаща до 31 декември 2003 г., свързаните с тях дивиденти биха били облагаеми при акционера получател. В случай на облагане със заместващ данък с цел признаването на такива печалби (както в случая на схемите за данъчно преобразуване от 2000 и от 2001 г.), заплатеният данък би бил кредитиран срещу данъка, платим от акционерите при получаване на дивидент. По този начин при старата система за условни начисления данъкът при акционера при всички случаи би погълнал корпоративния данък, който дружеството би заплатило, и това би изравнило данъчното третиране на всички схеми за преобразуване. Това би оправдало еднаквата ставка на заместващия данък, приложима както за преструктурираните банки, така и за други реорганизирани дружества по това време.

(77)

Ситуацията би се променила значително след 31 декември 2003 г. със системата за 95-процентно освобождаване от данъчно облагане на дивидентите, приложимо за печалби, които допълнително се разпределят като дивиденти. Считано от 2004 г., данъкът върху печалбите, породени от преструктурирания на дружества и след това разпределени като дивиденти, би бил приложим само за 5 % от печалбата, разпределена като дивиденти, като посоченият данък е единственият, който се прилага (при отсъствието на всякакъв заместващ данък), докато обичайната ставка за корпоративен данък би се прилагала върху печалбите от реорганизираните банки, ако бъдат разпределени (отново при отсъствието на всякакъв заместващ данък). За да коригира тази разлика в данъчното третиране, законодателят би предвидил номиналната ставка на заместващия данък по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 да се използва за признаване на замразените печалби единствено на въпросните преструктурирани банки, като същевременно изключи печалбите, замразени съгласно Законодателен декрет 358/1997, на основание, че при разпределянето им те са обложени с по-ниска ставка (95 % освободени от облагане при получателя).

(78)

В обобщение, според заинтересованите страни схемата за данъчно преобразуване от 2003 г. не предоставя предимства за преструктурираните банки, а представлява мярка за изравняване на несъответствието между значително по-строгия режим за данъчно преобразуване за преструктурираните банки съгласно Закон 218/1990 и по-благоприятния режим за печалбите, разпределени от преструктурирани дружества по общия режим от Законодателен декрет 358/1997.

(79)

Накрая, в допълнение заинтересованите страни изразиха предположение, че дори ако Комисията заключи, че схемата за данъчно преобразуване по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 дава конкретно предимство само на банките, които са участвали в преструктуриранията съгласно Закон 218/1990, размерът на предимството няма да достигне до предварително определения от Комисията размер. На практика предимството би се състояло единствено в разликата между данъка, изплатен за преобразуване, и специфичния данък, платим за преоценка на отделни активи със или без възможност за амортизация в съответствие с член 2, параграф 25 от Закон 350/2003. Тази разлика би се равнявала на част от данъка върху направената преоценка и дори би следвало да се намали с допълнителния данък, заплатен за преобразуване на активи, които при своята продажба не пораждат облагаема печалба (активи, чието прехвърляне поражда освободени капиталови печалби).

6.   ОЦЕНКА

6.1.   Държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО

(80)

Съгласно установената съдебна практика на Съда (17), за да бъде сметната за държавна помощ, дадена мярка следва да отговаря на всички критерии, постановени в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО; тоест помощта трябва да бъде отпусната от държавата или чрез държавни ресурси, да благоприятства определени предприятия или производството на определени стоки, без за това да има основания, произтичащи от логиката на данъчната схема, да нарушава или да е заплаха за нарушаване на конкуренцията и да засяга търговията.

(81)

Комисията смята, че разглежданата схема очевидно е финансирана чрез държавни ресурси, тъй като заплащането на номинален заместващ данък вместо на обичайния данък печалба върху признатите печалби по силата на член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 се явява облекчение от корпоративния данък, който би следвало да се плати, за сметка на държавната хазна.

(82)

Италианските органи и заинтересованите страни посочиха, че в своето предишно Решение 2000/600/ЕО (18) относно условното одобрение на помощта, отпусната от Италия на публичните банки Banco di Sicilia и Sicilcassa, и Решение 1999/288/ЕО (19) относно условното одобрение на помощта, отпусната от Италия на Banco di Napoli, Комисията би разгледала и би одобрила схемата за частичен данъчен неутралитет по Закон 218/1990, тъй като е заключила, че мярката не представлява държавна помощ. На това основание разглежданата схема също не би представлявала държавна помощ, тъй като тя би била естествено следствие на схемата за отлагане на данъчното облагане, постановена в Закон 218/1990.

(83)

Комисията смята, че член 7, параграф 2 от Закон 218/1990 предвижда прехвърлянията на активи и на ценни книжа, осъществени в контекста на въпросните банкови преструктурирания, да се третират като частично данъчно неутрални. Това означава частично непризнаване на печалбите, реализирани от прехвърлянето на банкови клонове както за прехвърлящите, така и за приемащите дружества, при условие че активите от прехвърления клон запазват същата данъчна база, която са имали при прехвърлителя (пренесена база), и дяловете, получени от прехвърлителя, запазват същата база като тази на прехвърлените активи (база на заменящите акции).

(84)

В рамките на този режим, след като няма повишаване на данъчните бази на активите и на разменените акции, за преструктуриращите се дружества няма предоставено данъчно преимущество и данъчното облагане на печалбите, реализирани при прехвърлянето, само се отлага временно за бъдещо признаване (като продажбата на активи от прехвърлителя или на акции от приобретателя). Тъй като нито при прехвърлителя, нито при приобретателя има завишаване на данъчната база, в резултат на отлагане на признаването на печалба при дружеството не се усвоява помощ.

(85)

Това отлагане на данъци по режима съгласно Закон 218/1990 на практика е съобразено с основните принципи на корпоративното данъчно облагане, съгласно които облагане на приходите се прилага върху всички постъпления и печалби, реализирани от всяко дружество, а реализираните печалби не са признати, тъй като за въпросните активи няма съответно увеличаване на данъчната база, от което следва, че облагането все още може да се осъществи на по-късен етап.

(86)

В контекста на всички посочени съображения Комисията потвърждава първоначалната оценка, направена в нейното решение за откриване на официална процедура по разследване, че както: а) непризнаването на 85 % от капиталовите печалби, реализирани по сделките, уредени със Закон 218/1990, така и б) непризнаването на печалбите, реализирани при сделките, уредени със Законодателен декрет 358/1997, не представляват държавна помощ, тъй като данъчните стойности на прехвърлените активи остават неизменени (20), при което не се материализират печалби за данъчни цели и в заключение няма предоставено данъчно преимущество. Тъй като реализираните печалби са замразени, свързаните с тях постъпления не могат да бъдат разпределени, нито съответно повишените стойности на активите да бъдат амортизирани или по друг начин да бъдат приспаднати от облагаемия приход на дружествата в резултат на тези сделки. Следователно Комисията заключава, че данъчният неутралитет е оправдан с вътрешно присъщата логика на данъчната система и не представлява държавна помощ.

(87)

Напротив, схемата за данъчно преобразуване, предвидена в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, дава право на повишаване на данъчната база, върху което би се начислявал данък, ако не беше предвидена възможност за заплащане на специфичен заместващ данък като разглеждания тук. Комисията разбира, че за да се улесни облагането на капиталовите печалби, националният законодател може да приложи заместващ данък с по-благоприятна ставка от обичайния данък. Тъй като по правило първо се изплаща данъкът върху ликвидацията на активи, докато данъчните преференции върху увеличената база на активи, обект на прехвърляне, се пораждат с течение на времето с тяхната планова амортизация или в момента на ликвидирането им, обичайното облагане на такива печалби обикновено би довело до увеличение на нетния сумарен данък на прехвърлящото и на приемащото дружество. Така един по-нисък заместващ данък върху печалбите, реализирани от дружествени преструктурирания, може по принцип да бъде обоснован като техническа мярка за улесняване на признаването на капиталовата печалба.

(88)

Подобно благоприятно данъчно преобразуване обаче може да бъде обосновано единствено ако то е обективно отворено за всички сродни признавания на капиталови печалби, като например породените от други преструктурирания, които не попадат в обхвата на Закон 218/1990, включително печалбите, свързани с други банки.

(89)

Комисията смята, че преобразуванията по смисъла на Закон 342/2000 и Закон 448/2001 позволяват на предприятията, свързани с преструктурирания, уредени със Закон 218/1990 и със Законодателен декрет 358/1997, да признават реализираните печалби в миналото, като заплатят заместващ данък с еднаква ставка за всички заинтересовани предприятия. Следователно Комисията заключава, че възможността за преобразуване е обща данъчна мярка и заместващият данък, който е по-нисък в сравнение с обичайния корпоративен данък, приложим към този момент, не дава конкурентни предимства на въпросните дружества, тъй като се прилага при равни условия за всички предприятия, които пожелаят да признаят реализираните исторически печалби, които са временно непризнати по смисъла на съответните разпоредби на Закон 218/1990 и Законодателен декрет 358/1997. Следователно Комисията заключава, че подобни преобразувания са общи мерки, обосновани с логиката на данъчната система, и не представляват държавна помощ.

(90)

В противовес на това Комисията смята, че преобразуването за данъчни цели, предвидено в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, не е обща мярка, тъй като то се прилага само за капиталовите печалби, придобити от определени банки с преструктуриранията, осъществени съгласно Закон 218/1990.

(91)

По-конкретно Комисията смята, че разглежданата данъчна схема дава предимство, което се изразява в разликата между ефективно платения данък за преобразуване на стойността на активите и данъка, който би бил платен обичайно, ако същото преобразуване се извърши в отсъствието на посочения член 2, параграф 26 от Закон 350/2003. Ефективната данъчна ставка, приложима през 2004 г. върху такива печалби, би била 37,25 % (включваща 33 % данък печалба и 4,25 % местен данък върху предприятията), докато ефективно заплатеният заместващ данък е 9 % (като се изключат възможностите за отложени плащания).

(92)

Още повече Комисията смята, че съгласно Закон 350/2003 заместващият данък се изплаща на три вноски (50 % през 2004 г., 25 % през 2005 г. и 25 % през 2006 г.), без да се начислява лихва, докато данъкът, който нормално би бил приложен в отсъствието на член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, би бил платим през 2004 година. Следователно Комисията отбелязва, че размерът на паричния еквивалент на данъка върху помощта, заплатен ефективно от деветте получателя по разглежданата схема, е 185 505 996 EUR, докато обичайно платимият данък би бил 771 991 022 EUR (37,25 % от реализираната печалба, възлизаща на над 2 059 милиона EUR). Оттук, разликата между обичайно дължимия данък и изплатения данък възлиза на 586 485 026 EUR.

(93)

Комисията смята, че горепосоченото предимство е ефективно ограничено само до банките, които са свързани със сделките, регулирани от Закон 218/1990, докато другите банки и дружества, свързани с еднакви сделки, регулирани от Законодателен декрет 358/1997, не могат да се възползват от схемата за данъчно преобразуване и нейните благоприятни условия.

(94)

Италианските органи и заинтересованите страни са отбелязали, че никой от деветте получателя по схемата не би приел да преобразува стойността на своите активи, ако знае, че те ще бъдат обложени с обичайния корпоративен данък върху така признатите печалби. Освен това според италианските органи останалите дружества, които не са свързани с преструктуриранията, осъществени по Закон 218/1990, биха се възползвали от косвената схема за данъчно преобразуване по член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 при еднакви по същество условия, принципно постановени в член 17 от Закон 342/2000.

(95)

Според италианските органи и заинтересованите страни, за да се изчисли правилно въпросното облекчение, трябва да се вземат предвид данъците, платени към момента на първоначалните прехвърляния при обща ставка на данъка от над 40 %. Общото ефективно данъчно облагане на въпросните капиталови печалби през 1990 и 2004 г. значително би надхвърлило обичайната ставка за преобразувания, която се прилага през 2000 г., и следователно няма да има облекчение.

(96)

Комисията обаче поддържа становището, че предвидената по член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 схема за данъчно преобразуване на стойности, които се разминават вследствие на данъчно неутрални реорганизации, е по-скоро схема за данъчна преоценка, която позволява да се реализират скритите печалби от коригирането на данъчната стойност на активите, собственост на дружествата бенефициери, до тяхната текуща стойност. Комисията смята, че двете схеми не са сравними и схемата за данъчна преоценка по член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 не е равностойна на данъчното преобразуване, предвидено в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, като се отчетат разликите между ставките на законно установения заместващ данък по двете схеми.

(97)

Оттук Комисията заключава, че дружествата, които са преобразували данъчните основи на своите активи в съответствие с член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, са се възползвали от специфично данъчно облекчение, което се изразява в разликата между обичайната данъчна ставка върху признатите печалби и специфичния заместващ данък върху същите печалби.

(98)

Заинтересованите страни изразиха възражение, че по-ниската ставка на заместващия данък, използван по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, не е селективна, тъй като тя е оправдана от правните и финансовите особености на облагането на капиталови печалби, произтичащи от преструктурирания, осъществени съгласно Закон 218/1990. Освен това те изказаха становището, че Италия не би имала право след толкова много години да признае тези печалби за целите на данъчното облагане при същите условия, които се прилагат към капиталовите печалби, придобити в резултат на други дружествени преструктурирания.

(99)

Комисията взима под внимание факта, че преструктуриранията, осъществени съгласно Закон 218/1990, предвиждат специфични условия и разпоредби за отлагане на данъчното признаване на печалби, реализирани от такива преструктурирания, както е отразено също и в посочената Risoluzione. Независимо от това тя смята, че режимът за частичен данъчен неутралитет, предвиден в Закон 218/1990, по същество е еквивалентен на режима за пълен данъчен неутралитет, предвиден в Законодателен декрет 358/1997, що се отнася до капиталовите печалби, които са реализирани, но не са признати за данъчни цели. При условие че двете ситуации са сравними на практика, те би следвало да се третират по еднакъв начин, когато през 2003 г. законодателят е постановил данъчното признаване на замразените печалби.

(100)

Допълнително Комисията смята, че приложената по-ниска данъчна ставка не само компенсира по-неблагоприятното данъчно третиране на разпределенията за акционерите на печалбите от банковите преструктурирания по Закон 218/1990 спрямо разпределенията на печалбите, свързани с други данъчно неутрални преструктурирания в случай на разпределяне на капиталовите печалби на акционерите, както е отразено в посочената Risoluzione. Този възглед не може да бъде възприет, тъй като прилагането на различни заместващи данъци върху капиталовите печалби не може винаги да бъде отнесено към разпределянето на задържаните капиталови печалби. Комисията смята, че приемането на това основание на практика би довело до разрешаване на прилагането на различни ефективни ставки на корпоративния данък за някои дружества само защото същите участват в определени видове преструктурирания, предпочитани от държавата.

(101)

Комисията смята, че данъчното преимущество, произтичащо от прилагането на схемата за данъчно преобразуване, предвидена в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, не е de-minimis. За да установи наличието на държавна помощ, Комисията по същество трябва да сравни номиналното данъчно облагане, приложено по разглежданата схема, и данъка, който би бил приложен, ако разглежданата схема не съществуваше и ако банките получатели бяха завишили данъчните основи на своите активи и бяха разпределили капиталовите печалби, породени от тези данъчни преобразувания, между своите акционери.

(102)

Още повече Комисията смята, че предполагаемата малка стойност на преимуществото сама по себе си не е достатъчна, за да се отхвърли характерът му на помощ. Комисията също така отбелязва, че не може да се прави позоваване на изключението de minimis, предвидено в Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (21), тъй като мярката създава условия за непрозрачна помощ съгласно установеното в регламента и тъй като италианските органи не са спазили изискванията на този регламент.

(103)

Италианските органи и заинтересованите страни са изразили мнение, че схемата за данъчно преструктуриране, предвидена в член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, може да се обоснове с особените характеристики на банковия сектор и по тази причина не следва да се смята за държавна помощ.

(104)

Съгласно съдебната практика на Съда, дадена данъчна мярка е специфична само ако тя неоснователно дискриминира ситуации, които са юридически и фактически сравними в контекста на целите, поставени от данъчната система (22), и „фактът, че предприятията са третирани по различен начин, не означава автоматично наличието на преимущество за целите на член 92, параграф 1 от Договора“ (23).

(105)

Комисията обаче смята, че разглежданата схема не изглежда да приспособява общата система към своеобразните особености на банкирането, а по-скоро е специфично предимство, чийто ефект е повишаване на конкурентоспособността на определени предприятия, а именно банките, свързани с определени преструктурирания.

(106)

Италианските органи също така твърдят, че схемата би била просто повторение на схемата, постановена със Закон 342/2000, която не включва държавна помощ, тъй като се прилага върху реализираните печалби, произтичащи от всички преструктурирания на дружества. Схемата съгласно Закон 350/2003 следва да бъде сравнявана с предвидената по Закон 342/2000 и не би показала каквито и да било допълнителни преимущества. Както личи от горепосоченото, Комисията изразява несъгласие с това мнение, тъй като преобразуването съгласно Закон 350/2003 има по-ограничен обхват в сравнение с общото преобразуване съгласно Закон 342/2000.

(107)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че предимството, предоставено за определени банки, което се изразява в специфичен заместващ данък за печалбите, реализирани от определени прехвърляния на активи, вместо обичайната данъчна ставка по Закон 218/1990, е специфично и не е обосновано с характера на данъчната система.

(108)

Съгласно постоянната съдебна практика на Съда (24), за да бъде сметнато, че една държавна мярка нарушава конкуренцията, е достатъчно получателят на помощта да се конкурира с други предприятия на пазар, открит за конкуренция. Още повече, дадена мярка се отразява върху търговията в Общността, когато получената от държавата финансова помощ укрепва позициите на едно предприятие в сравнение с останалите предприятия, които се конкурират в търговията в Общността (25).

(109)

Комисията смята, че значителният размер на помощта е укрепил финансовите позиции на съответните получатели от банковия сектор и конкурентоспособността им на либерализирания пазар за финансови услуги, отворен за конкуренция с други предприятия, които предлагат услуги в рамките на Общността.

(110)

Освен това Комисията смята, че предимството, предоставено на въпросните банки, може също да наруши конкуренцията в настоящия контекст, характеризиращ се с възможности за консолидиране в италианския банков сектор. Фактът, че определени италиански банки са изчистили данъчните си задължения, свързани със скритите печалби от техните активи, по номинален размер на данъка, би могъл да повиши тяхната привлекателност и тяхната икономическа стойност както за инвеститорите, така и за стопанските субекти, придобиващи дружества. Комисията смята, че предимството, предоставено от разглежданата данъчна схема, би могло незаконно да изкриви пазара на дружествени придобивания в банковия сектор в Италия.

6.2.   Съвместимост

(111)

Доколкото разглежданата схема представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, нейната съвместимост трябва да бъде оценена в контекста на дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО. Италианските органи или заинтересованите страни не представиха аргументи, за да покажат, че някоя от горните дерогации е приложима в този случай.

(112)

Дерогациите, предвидени в член 87, параграф 2 от Договора за ЕО, засягащи помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и помощи за определени региони на Федерална република Германия, не са приложими в този случай.

(113)

Дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО, предвижда разрешаването на помощи за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или в които има високо равнище на непълна заетост, но в този случай не е приложимо, тъй като помощта не насърчава икономическото развитие в такива региони на Италия.

(114)

Схемата не може да бъде разглеждана нито като проект от общоевропейски интерес, нито като преодоляваща сериозно затруднение в икономиката на някоя държава-членка, както предвижда член 87, параграф 3, буква б) от Договора, нито пък има за своя цел да насърчи културата и опази наследството, както е предвидено в член 87, параграф 3, буква г) от Договора.

(115)

Накрая, схемата следва да бъде разгледана в контекста на член 87, параграф 3, буква в) от Договора, в която се предвижда разрешаването на помощи за развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, когато такива помощи не засягат по неблагоприятен начин условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. В това отношение първо трябва да се отбележи, че въпросната помощ не попада в обхвата на никоя от рамките или насоките, които постановяват условията за определяне на някои видове помощ като съвместими с общия пазар. По-конкретно, тя не е в съответствие с насоките на Общността за държавни помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение, валидни към този момент (26). Второ, тъй като данъчното предимство се предоставя с обратна сила по отношение на сделки, които вече са се състояли, не може да се смята, че то има необходимия стимулиращ ефект, за да бъде разглеждано като приложимо изключение.

(116)

Комисията по-скоро смята, че въпросната данъчна схема води до намаляване на таксите, които банките получатели би следвало да понесат при подобни преструктурирания, и следователно трябва да бъде разглеждана като оперативна помощ. Такава помощ не може да се смята за съвместима с общия пазар, тъй като не подпомага развитието на определени дейности или икономически области и не е ограничена във времето, дегресивна или пропорционална на необходимото за коригирането на конкретни икономически проблеми.

(117)

Комисията заключава, че разглежданата схема е несъвместима с общия пазар.

6.3.   Възстановяване

(118)

Тъй като схемата е задействана без предварителното одобрение на Комисията, възстановяването трябва да се проведе в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (27). Независимо от това Комисията смята, че в контекста на своята предишна практика във връзка с определени схеми за данъчни облекчения (28) възстановяването следва да засяга само данъците, платени в недостиг на това, което даден получател по схемата би заплатил, ако приложи друга данъчна схема, съществуваща по това време. Комисията смята, че в конкретния случай прилагането на алтернативната схема за данъчна преоценка, предвидена в член 2, параграф 25 от Закон 350/2003, не е чисто хипотетичен вариант, а разумен избор, който би могъл да се използва от съответните получатели, желаещи да признаят ефективната данъчна стойност на своите активи (29).

(119)

Трябва да се подчертае, че член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 постановява обща разпоредба за признаване на печалбите, реализирани от всички предприятия, които желаят да преоценят активите, вписани в техните счетоводни книги към 31 декември 2002 г., за да ги отразят по тяхната пазарна стойност към момента, като заплатят заместващ данък от 19 % в случай на преоценка на активи, които могат да се амортизират, и 15 % в случай на активи, които не могат да се амортизират, платим на три вноски (50 % през 2004 г., 25 % през 2005 г. и 25 % през 2006 г.). Тази обща схема е достъпна и за въпросните преструктурирани банки. Въпреки че преобразуванията и преоценките се различават едни от други, Комисията смята, че ако схемата за преобразуване не би съществувала, съответните банки биха избрали, с известна степен на вероятност, общата схема за преоценка по член 2, параграф 25 от Закон 350/2003.

(120)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че възстановяването трябва да се извърши само по отношение на разликата между данъка, платим за преоценка на активите в съответствие с член 2, параграф 25 от Закон 350/2003 (19 % за активи, които могат да се амортизират, 15 % за активи, които не могат да се амортизират, по правило собственост на въпросните преструктурирани банки), и ефективно заплатения данък по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003.

7.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(121)

Комисията констатира, че Италия е приложила неправомерно член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора. Схемата за помощ е несъвместима с общия пазар.

(122)

Следва да се възстанови само помощта, отпусната чрез плащане на данъци в недостиг на това, което даден получател по схемата би заплатил, ако бе приложил друга данъчна схема, съществуваща по това време.

(123)

Следователно сумата за възстановяване се ограничава в рамките на разликата между данъка, който би бил заплатен в съответствие с член 2, параграф 25 от Закон 350/2003, и данъка, платим в съответствие с член 2, параграф 26 от същия закон,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Дерогиращата данъчна схема, която Италия е привела в действие съгласно член 2, параграф 26 от Закон 350/2003, представлява държавна помощ и е несъвместима с общия пазар.

Член 2

Италия е длъжна да отмени схемата, посочена в член 1.

Член 3

1.   Италия взема всички необходими мерки за възстановяване от страна на получателите на помощта, отпусната чрез изплащане на заместващия данък, предвиден по член 2, параграф 26 от Закон 350/2003 във връзка с данъчното признаване на капиталовите печалби, породени от преструктуриранията, осъществени съгласно Закон 218/1990, която е отпусната на получателите неправомерно.

2.   Сумата за възстановяване се ограничава до разликата между данъка, който получателите биха платили, ако бяха приложили схемата за данъчна преоценка съгласно член 2, параграф 25 от Закон 350/2003, и данъка, платим съгласно член 2, параграф 26 от същия закон.

3.   Възстановяването се извършва без забавяне и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението.

4.   Сумите, които следва да се възстановят, включват лихви за целия период, считано от датата, на която те са предоставени на разпореждане на получателя, до датата на тяхното фактическо възстановяване.

5.   Лихвите се изчисляват в съответствие с разпоредбите, постановени в глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета за определяне на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност.

Член 4

Италия уведомява Комисията в срок два месеца от нотификацията на настоящото решение за мерките, запланувани или предприети за неговото спазване. Тя представя тази информация въз основа на въпросника от приложение I към настоящото решение. В срок четири месеца от датата на нотификацията на настоящото решение Италия представя информация за мерките, предприети за неговото изпълнение.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на 11 март 2008 година.

За Комисията

Neelie KROES

Член на Комисията


(1)  ОВ C 154, 7.7.2007 г., стр. 15.

(2)  Закон за бюджета на Италия за 2004 година, Държавен вестник на Италианската република № 299, 27.12.2003 г.

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  Вж. решение от 10 януари 2006 г., дело C-222/04, Ministero dell'Economia e delle Finanze/Cassa di Risparmio di Firenze SpA, Fondazione Cassa di Risparmio di San Miniato e Cassa di Risparmio di San Miniato SpA, Recueil, 2006 г., стp. I-00289, точки 136 и 137.

(5)  Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 1).

(6)  Решение от 15 януари 2002 г., дело C-43/00, Andersen og Jensen ApS/Skatteministeriet, Recueil, 2002 г., стр. I-00379, точки 34 и следващи.

(7)  Държавен вестник на Италианската република № 276, 21.11.2000 г.

(8)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (глава V — Лихвен процент при възстановяване на неправомерно предоставените помощи) (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стp. 1).

(9)  Изплатените суми са: a) 92 760 506 EUR през 2004 г.; б) 46 380 253 EUR, платими през 2005 г., чиято нетна стойност сега се равнява на 44 725 412 EUR през 2004 г.; и в) 46 380 253 EUR, платими през 2006 г., чиято нетна стойност сега се равнява на 43 129 616,9 EUR през 2004 г.

(10)  Вж. бележка под линия 1.

(11)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стp. 1.

(12)  Вж. раздел VI от Решение 2006/748/ЕО на Комисията от 4 юли 2006 г. относно държавна помощ C 30/04 (ex NN 34/04), приведена в действие от Португалия, за освобождаване от корпоративен данък върху капиталовите печалби на определени операции/сделки на публични предприятия (ОВ L 307, 7.11.2006 г., стp. 219).

(13)  Вж. точки от 113 до 119 от Решение на Съда от 15 декември 2005 г., дело C-148/04, Unicredito Italiano SpA/Agenzia delle Entrate, Ufficio Genova 1, Recueil, 2005 г., стр. I-11137.

(14)  Вж. точка 32 от решението (ОВ L 184, 13.7.2002 г., стp. 27).

(15)  Вж. точка 3.2.1 от решението (ОВ C 328, 1.11.1996 г., стp. 23).

(16)  Risoluzione № 82/E-67004 от 6 юни 2000 г., в данъчната база данни на италианското Министерство на финансите: http://dt.finanze.it/doctrib/PDF/Documento.pdf?Request=0&DocumentID=14000008220000606FIN110000006700400&Info=1,0,0

(17)  Вж. inter alia Решение на Съда от 10 януари 2006 г., дело C-222/04, Ministerio dell'Economia e delle Finanze/Cassa di Risparmio di Firenze SpA, Fondazione Cassa di Risparmio di San Miniato e Cassa di Risparmio di San Miniato SpAq Recueil, 2006 г., стр. I-00289, точка 129.

(18)  ОВ L 256, 10.10.2000 г., стр. 21.

(19)  ОВ L 116, 4.5.1999 г., стр. 36.

(20)  Или ако реализираната стойност е призната, тя подлежи на данъчно облагане, като например 15 % призната печалба по сделките, уредени със Закон 218/1990.

(21)  ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5.

(22)  Решение от 8 ноември 2001 г., дело C-143/99 Adria-Wien Pipeline GmbH и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke GmbH/Finanzlandesdirektion für Kärnten, Recueil, 2001 г. стр. I-8365.

(23)  Решение от 22 ноември 2001 г., дело C-53/00, Ferring/ACOSS, Recueil, 2001 г., стр. I-9067, точка 17.

(24)  Решение на Първоинстанционния съд, дело T-214/95 Het Vlaamse Gewest/Commission, Recueil, 1998г., стр. II-717.

(25)  Решение на Съда на Европейските общности по дело 730/79 Philip Morris/Commission, Recueil, 1980, стр. 2671, параграф 11.

(26)  ОВ C 288, 9.1.1999 г., стр. 2.

(27)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стp.1.

(28)  Вж. раздел VI от Решение 2006/748/ЕО на Комисията от 4 юли 2006 г. относно държавна помощ C 30/04 (ex NN 34/04), приведена в действие от Португалия, за освобождаване от корпоративен данък върху капиталовите печалби на определени операции/сделки на публични предприятия (ОВ L 307, 7.11.2006 г., стp. 219).

(29)  Вж. точки от 113 до 119 от Решение на Съда от 15 декември 2005 г., дело C-148/04, Unicredito Italiano.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Информация относно прилагането на Решение C 15/07 на Комисията (ex NN 20/07), приведено в действие от Италия, относно данъчни стимули в полза на дадени преструктурирани банки

1.   Общ брой получатели и общ размер на помощта за възстановяване

1.1.

Моля разяснете подробно как ще бъде изчислен размерът на помощта, която трябва да се възстанови от индивидуални получатели?

главницата

лихвите

1.2.

Какъв е общият размер на неправомерно отпуснатата помощ по тази схема, която трябва да бъде възстановена (брутен паричен еквивалент на помощта; цени на …):

1.3.

Какъв е общият брой получатели, от които трябва да бъде възстановена неправомерно отпусната помощ по тази схема:

2.   Планирани и предприети мерки за възстановяване на помощта

2.1.

Моля опишете подробно какви мерки са планирани и какви вече са предприети за осъществяването на незабавно и ефективно възстановяване на помощта. Моля също така посочете правното основание на планираните/предприетите мерки, където е уместно.

2.2.

В какъв срок ще бъде осъществено възстановяването на помощта?

3.   Информация за индивидуален получател

Моля представете в таблицата по-долу подробна информация за всеки получател, който трябва да възстанови неправомерно отпусната помощ по тази схема.

Самоличност на получателя

Размер на неправомерно отпусната помощ (1)

Валута: …

Възстановен размер (2)

Валута: …

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


(1)  Размер на помощта, предоставена на разпореждане на получателя (брутен паричен еквивалент на помощта; цени на …).

(2)  

(°)

Брутни възстановени суми (включително лихви).


III Актове, приети по силата на Договора за ЕС

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/90


РЕШЕНИЕ BiH/13/2008 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ

от 29 юли 2008 година

за изменение на Решение BiH/1/2004 относно приемането на приноса на трети държави към военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и Решение BiH/3/2004 за създаване на Комитет на участващите държави във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина

(2008/712/ОВППС)

КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 25, трета алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

На 21 септември 2004 г. Комитетът по политика и сигурност прие Решение BiH/1/2004 (1), а на 29 септември 2004 г. — Решение BiH/3/2004 (2).

(2)

След поканата към Хондурас, Гватемала, Салвадор и Доминиканската република за участие в операция ALTHEA председателят на Висшия съвет на Конференцията на централноамериканските въоръжени сили предаде в писмото си от 2 април 2008 г. предложение за принос от името на тези четири държави.

(3)

След препоръките на командващия операцията на ЕС и на Военния комитет на Европейския съюз относно приноса им, следва да бъде приет приносът на Хондурас, Гватемала, Салвадор и Доминиканската република.

(4)

След оттеглянето на приноса на Канада, Мароко, Нова Зеландия и Норвегия и след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз има необходимост от допълнителна ревизия на приложенията към решения BiH/1/2004 и BiH/3/2004.

(5)

В съответствие с член 6 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Европейския съюз, свързани с въпросите на отбраната. Следователно Дания не взема участие във финансирането на операцията.

(6)

Европейският съвет от Копенхаген прие на 12 и 13 декември 2002 г. декларация, в която се заявява, че договореностите „Берлин плюс“ и тяхното изпълнение ще се прилагат само спрямо онези държави-членки на ЕС, които са също така или членки на НАТО, или страни по „Партньорство за мир“, и които впоследствие са сключили двустранни споразумения за сигурност с НАТО,

РЕШИ:

Член 1

Приложението към Решение BiH/1/2004 се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ТРЕТИТЕ ДЪРЖАВИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1

Албания

Аржентина

Бивша югославска република Македония

Гватемала

Доминиканска република

Салвадор

Турция

Хондурас

Чили

Швейцария“.

Член 2

Приложението към Решение BiH/3/2004 се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ТРЕТИТЕ ДЪРЖАВИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1

Албания

Аржентина

Бивша югославска република Македония

Гватемала

Доминиканска република

Салвадор

Турция

Хондурас

Чили

Швейцария“.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 29 юли 2008 година.

За Комитета по политика и сигурност

Председател

C. ROGER


(1)  ОВ L 324, 27.10.2004 г., стр. 20.

(2)  ОВ L 325, 28.10.2004 г., стр. 64.


4.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/s3


СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ

Институциите решиха, че занапред в техните текстове няма да се съдържа позоваване на последното изменение на цитираните актове.

Освен ако не е посочено друго, позоваванията на актове в публикуваните тук текстове се отнасят към актуалната версия на съответния акт.