2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/1

(1)

Сегашната правна рамка, предвидена в Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета (1), и допълнителните технически спецификации, приети от Комисията на 7 февруари 1996 г. и на 27 декември 2000 г., не позволяват надеждни търсения във Визовата информационна система, създадена с Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни за визи за краткосрочно пребиваване между държавите-членки (Регламент за ВИС) (2).

(2)

Използваната система за номериране не позволява по-специално достатъчен брой печатни знаци да бъдат посочени върху визите, издавани от държави-членки с голям брой заявления за визи.

(3)

От съществено значение за проверката във ВИС е наличието на система за последователно и единно номериране на визовите стикери.

(4)

Регламент (ЕО) № 1683/95 следва да бъде съответно изменен.

(5)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (3), които попадат в рамките на областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (4) относно определени условия за прилагане на посоченото споразумение.

(6)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария при въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в рамките на областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, четен във връзка с член 4, параграф 1 от решения 2004/849/ЕО (5) и 2004/860/ЕО (6) на Съвета.

(7)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола, подписан между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария при въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в рамките на областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, четен във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО на Съвета (7).

(8)

В съответствие с член 1 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия не вземат участие в приемането на настоящия регламент. Следователно и без да се засяга член 4 от посочения протокол, разпоредбите на настоящия регламент не се прилагат за Обединеното кралство и Ирландия,

1.

В член 2 се добавя следният параграф:

„3.   В съответствие с процедурата, посочена в член 6, параграф 2, може да бъде решено спецификациите, посочени в член 2, да бъдат секретни и да не се публикуват. В този случай те се съобщават само на органите, определени от държавите-членки като отговорни за отпечатването, и на надлежно оправомощени лица от държава-членка или от Комисията.“;

2.

В член 3 се заличава параграф 1.

3.

Приложението се заменя с приложението към настоящия регламент.

2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/5

2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/7

(1)

В член 10 от Регламент (ЕО) № 967/2006 на Комисията (2) се предвижда държавите-членки да предават на Комисията серия от съобщения относно количествата индустриална суровина, доставени за преработка. С цел избягване на двойното отчитане на тези количества и осигуряване на еднакво прилагане във всички държави-членки, е желателно да се уточнят правилата за въпросните съобщения.

(2)

Кодовете в митническата номенклатура за сиропите за мазане и за сиропите за мазане за производство на „Rinse appеlstroop“, включени в приложението към Регламент (ЕО) № 967/2006, следва да бъдат уточнени, за да се осигури правилно прилагане на член 13, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕО) № 318/2006 относно тези продукти.

(3)

Опитът, придобит след въвеждането на новите разпоредби в резултат на реформата на режима на захарта относно използването на индустриалната захар от химическата и фармацевтичната индустрия, показва необходимостта да се добавят към списъка с продукти в приложението към Регламент (ЕО) № 967/2006 восъчните препарати за епилиране с код по КН 3307 90 00 и омекотителите за текстил с код по КН 3809 91 00.

(4)

Следователно Регламент (ЕО) № 967/2006 следва да бъде съответно изменен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта,

1.

Член 10 се заменя със следния текст:

„Член 10

Съобщения от държавите-членки

Всяка държава-членка представя на Комисията:

2.

Приложението се заменя с текста, съдържащ се в приложението към настоящия регламент.

2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/10

(1)

На 10 май 2007 г. Комисията прие решение относно мерки C 1/06 (ex NN 103/05), приведени в действие от Испания в полза на Chupa Chups (2).

(2)

След обжалването, внесено от Chupa Chups S.A. (наричано по-долу „Chupa Chups“) пред Първоинстанционния съд на Европейските общности срещу въпросното решение, Комисията заключи, че е допуснала грешка в оценката по отношение на една част на мярка 4 (800 000 EUR, отпуснати през 2003 г. в рамките на схема за регионална помощ).

(3)

В точка 43 от оспореното решение Комисията отбелязва, че схемата за регионални помощи не може да се прилага по отношение на предприятия в затруднение. Като се има предвид претърпените през 2002 г. сериозни загуби на Chupa Chups (22 078 000 EUR, съответстващи на 86,5 % от записания капитал в края на финансовата година) и резултатите от 2003 г., Комисията прие, че Chupa Chups трябва да се разглежда като предприятие в затруднение в момента на отпускане на помощта. Комисията заключи, че тази част на помощта е несъвместима с общия пазар и следователно не може да бъде предоставена.

(4)

Понастоящем обаче по отношение на регионалната помощ от 800 000 EUR, отпусната през 2003 г. по програма „Minería 2“, Комисията отбелязва, че въпросната помощ е част от одобрена схема за помощ (3). Освен това за разлика от първата си оценка в началото на официалната процедура по разследване Комисията смята, че Chupa Chups отговаря на изискванията за тази помощ, тъй като в момента на отпускане на помощта предприятието не е било в затруднение (4). По-специално:

Следователно субсидията от 800 000 EUR, отпусната на Chupa Chups в рамките на съответната схема за регионална помощ, трябва да се счита за съвместима.

(5)

Освен това в обжалването се посочва аргументът, че Chupa Chups не е било предприятие в затруднение по смисъла на точка 5, буква а) от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1999 г. (7) В тази точка се посочва, че за дадено предприятие се счита, че е в затруднение, „когато повече от половината от записания капитал е изчезнал и повече от една четвърт от този капитал е бил изгубен през последните 12 месеца“.

(6)

Дори когато изглежда, че Chupa Chups е имало загуби, които съответстват на повече от половината от неговия записан капитал, то в настоящия случай не е изпълнен критерият за това, че повече от половината от записания капитал е изчезнал, тъй като Chupa Chups е разполагало с други резерви.

(7)

Следователно Комисията трябва да преразгледа оценката си и да промени решението от 10 май 2007 г. по отношение на оценката на помощта от 800 000 EUR, предвидена в мярка 4.

(8)

Следователно решението от 10 май 2007 г. относно мерки C 1/06 (ex NN 103/05), приведени в действие от Испания в полза на Chupa Chups, следва да бъде съответно изменено,

2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/12

(1)

С писмо от 23 февруари 2006 г. италианските власти уведомиха Комисията за помощ за оздравяване за New interline SpA (наричано по-долу „New Interline“). Помощта, заведена под № 15/06, е била приведена в действие на 13 февруари 2006 г., т.е. преди уведомлението. Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 4 април 2006 г., на което Италия отговори с писмо от 29 май 2006 г. Комисията поиска още допълнителна информация с писмо от 28 юли 2006 г., на което Италия отговори с писма от 5 октомври 2006 г. и от 6 ноември 2006 г.

(2)

С нотификация от 10 ноември 2006 г., регистрирана под № 734/06, италианските власти уведомиха Комисията за план за реструктуриране на New Interline. Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 22 декември 2006 г., на което Италия отговори с писмо от 6 март 2007 г.

(3)

С писмо от 25 април 2007 г. Комисията уведоми Италия за решението си от 24 април 2007 г., че помощта за оздравяване, която Италия е предоставила на New Interline, е съвместима с общия пазар, при условие че се прилага за период до 6 месеца. Що се отнася до удължаване на срока на помощта за оздравяване над периода от 6 месеца, както и по отношение на помощта за реструктуриране, Комисията реши да открие процедурата за официално разследване, посочена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО.

(4)

Решението на Комисията беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си. Комисията не получи мнения от заинтересованите страни.

(5)

С писмо от 30 май 2007 г. италианските органи уведомиха Комисията, че New Interline е в доброволна ликвидация и че възнамеряват да оттеглят уведомлението за помощ за реструктуриране. С писмо от 9 октомври 2007 г. италианските власти потвърдиха оттеглянето на уведомлението.

(6)

С писмо от 16 ноември 2007 г. Комисията покани Италия да представи допълнителна информация за условията на процедурата на доброволна ликвидация, и в частност за последствията за кредиторите на New Interline. Италия отговори с писмо от 28 януари 2008 г.

(7)

Мярката за помощ за оздравяване се състои от гаранция, предоставена от Министерството на икономическото развитие на Италия, за банков заем от 2,75 млн. EUR. Гаранцията първоначално е била предоставена за период от 6 месеца, т.е. от 6 март до 6 септември 2006 г. Въпреки това Комисията беше информирана, че гаранцията не е била отменена в края на този период.

(8)

Съгласно точка 25, буква в) от Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2) (наричани по-долу „Насоките“) в случай на помощ, за която не е постъпило уведомление, държавата-членка следва да съобщи в срок 6 месеца след разрешаването на помощта за план за преструктуриране или ликвидация или да представи доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло и/или че гаранцията е била отменена.

(9)

В решението си от 24 април 2007 г. Комисията отбеляза, че помощта за оздравяване не е била преустановена след първоначалните 6 месеца и че Италия не е представила план за реструктуриране в този срок. В решението си Комисията постанови, че помощта е съвместима с общия пазар като помощ за оздравяване, при условие че нейната продължителност е ограничена до 6 месеца и че са спазени всички условия в допълнение към точка 25, буква в) от „Насоките“. Но тъй като помощта за оздравяване беше продължена над първоначалните 6 месеца, Комисията има съмнения относно нейната съвместимост и реши да открие процедурата, посочена в точка 27 от „Насоките“ (3).

(10)

В горепосоченото решение Комисията също така подчерта, че ще прецени дали незаконно удължената помощ за оздравяване може да се счита за съвместима по други причини съгласно точка 20 от „Насоките“. Въз основа на тази точка имаше възможност помощта да бъде сметната за помощ за преструктуриране.

(11)

Въпреки това следва да се отбележи, че впоследствие Италия оттегли уведомлението за помощ за преструктуриране. Затова Комисията не може да основе решението си на елементи — в частност план за преструктуриране, — които биха възстановили жизнеспособността, или на компенсаторни мерки за смекчаване на негативното въздействие на помощта, които да позволят на незаконно продължената помощ да се смята за помощ за преструктуриране, съвместима с общия пазар.

(12)

Вследствие на горното Комисията трябва да заключи, че гаранцията от 2,75 млн. EUR, предоставена от италианските органи на New Interline, е несъвместима с общия пазар в съответствие с „Насоките“, тъй като е била продължена след 6 септември 2006 г.

(13)

Следователно Италия трябва да възстанови от получателя New Interline помощта за оздравяване, възлизаща на 2,75 млн. EUR.

(14)

В тази връзка Италия уведоми Комисията с писмо от 28 януари 2008 г., че на 4 май 2007 г. италианските власти, като заместител на New Interline, са платили общата сума на заема и лихвите на Banca Antonveneta, която е отпуснала заема, гарантиран от държавата. След това в хода на доброволната процедура на ликвидация на 7 юни 2007 г. италианските органи поискаха от Avvocatura Distrettuale di Bari да започне действия за удовлетворяване на исканията на държавата по отношение на компанията.

(15)

На 18 ноември 2007 г. New Interline реши да представи пред Съда в Бари искане за процедура за решаване на спора между кредиторите и компанията (procedura di concordato preventivo), която позволява плащането на претенциите на кредитора под контрола на съда. Тази процедура може да доведе до продължаване на производствената дейност на компанията.

(16)

На настоящия етап не е възможно да се определи изходът на тази процедура. Въпреки това Италия трябва при всички случаи незабавно да регистрира исковете си в производството по несъстоятелност.

(17)

В случай че резултатът от процедурата доведе до продължаване на дейността на New Interline, Комисията ще изтъкне, че както е посочено в параграф 67 от Известие на Комисията — Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ („Известие за възстановяване“) (4), органите, отговорни за прилагане на решението, могат да подкрепят плана за продължаване на дейността само ако той предвижда пълното изплащане на помощта в рамките на срока, предвиден от решението за възстановяване на Комисията. По-специално държавата-членка не може да отмени част от своя иск за възстановяване, нито да приеме каквото и да е друго решение, което при отсъствието на пълно изплащане на незаконната помощ няма да доведе до незабавното приключване на дейността на получателя. Затова при отсъствие на пълно изплащане на незаконната помощ италианските органи трябва в рамките на срока, предвиден за изпълнение на настоящото решение, да вземат всички възможни мерки, за да се противопоставят на продължаването на дейността на New Interline.

(18)

Също така следва да се отбележи, че съгласно параграф 68 от Известието за възстановяване, при ликвидация и ако помощта не е била напълно възстановена, държавата-членка трябва да се противопостави на всяко прехвърляне на активи, което не е извършено при пазарни условия и/или е организирано по начин, по който да бъде заобиколено решението за възстановяване. За да се постигне „правилно прехвърляне на активи“, държавата-членка трябва да гарантира, че неправомерното предимство, създадено от помощта, няма да бъде прехвърлено на придобиващия активите. Това може да се случи, ако активите на първоначалния получател на помощта са прехвърлени на трета страна на цена, по-ниска от тяхната пазарна стойност, или на предприятие наследник, създадено, за да се заобиколи нареждането за възстановяване. В такъв случай обхватът на нареждането за възстановяване трябва да бъде разширен до тази трета страна.

(19)

Комисията посочва, че съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (5) съответната държава-членка може да оттегли уведомлението си, когато пожелае, но преди Комисията да се е произнесла с решение относно помощта. В случаите, когато Комисията вече е започнала официалната процедура по разследване, Комисията закрива тази процедура.

(20)

С писмо от 9 октомври 2007 г. Италия оттегли уведомлението за помощта за преструктуриране, възлизаща на 4,75 млн. EUR. Според наличната информация помощта за преструктуриране не е предоставена.

(21)

Следователно официалната процедура по разследване, открита с посоченото по-горе решение от 24 април 2007 г., трябва да бъде прекратена, тъй като поради оттеглянето на уведомлението тя губи своето значение относно помощта за преструктуриране на New Interline, за която Италия е изпратила уведомлението,

а)

общата сума (главница и лихва), която получателят възстановява;

б)

подробно описание на мерките, които вече са предприети и които са планирани за спазване на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да върне помощта.

2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/16

(1)

Решение 97/10/ЕО на Комисията от 12 декември 1996 г. за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета и Решения 92/160/ЕИО, 92/260/ЕИО и 93/197/ЕИО на Комисията във връзка с временния достъп и вноса на регистрирани коне от Южна Африка в Общността (2) е било неколкократно и съществено изменяно (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченото решение следва да бъде кодифицирано.

(2)

Южна Африка е включена в приложение I към Решение 2004/211/ЕО на Комисията от 6 януари 2004 г. относно съставянето на списък на трети страни и части от територии, от които държавите-членки разрешават вноса на еднокопитни животни и сперма, яйцеклетки и ембриони на еднокопитни породи, и за изменение на Решения 93/195/ЕИО и 94/63/ЕО (4).

(3)

Вследствие мисията за ветеринарна инспекция на Комисията в Южна Африка здравната ситуация в страната изглежда поставена под задоволителен контрол от добре структурираните и организирани ветеринарни служби.

(4)

Дуринът е ендемичен в някои части на Южна Африка. Провинция Western Cape е зона, свободна от дурин за повече от шест месеца. Южна Африка е официално свободна от сап, всички разновидности на енцефаломиелит по конете, инфекциозна анемия и везикулозен стоматит за повече от шест месеца.

(5)

Ветеринарните органи на Южна Африка са поели задължението да уведомят по електронен път в рамките на двадесет и четири часа Комисията и държавите-членки при потвърждаване на случай на която и да е инфекциозна или заразна болест по еднокопитните животни, посочена в приложение А към Директива 90/426/ЕИО, както и за всяка промяна в политиката на ваксинация и в подходящ срок, в политиката на внос по отношение на еднокопитните животни.

(6)

Ветеринарните органи на Южна Африка са представили определени гаранции за регистрираните коне, предназначени за временен достъп или за постоянен внос в Общността.

(7)

Ветеринарно-санитарните изисквания следва да бъдат приети в съответствие със здравното състояние на животните във въпросната трета страна. Вследствие на необходимите изисквания, свързани с контрола на движението на животните и карантината в Южна Африка, настоящото решение се отнася единствено за временния достъп и внос на регистрирани коне.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

2.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 235/s3