I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

29.8.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 231/19

Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута TRANS/WP.29/343, която е на разположение на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ/ООН) — Единни разпоредби относно одобряването на гуми по отношение на шум, излъчван при търкаляне, и сцепление върху влажна повърхност

Включващо всички текстове в сила до:

серия изменения 01 — дата на влизане в сила: 2 февруари 2007 г.

Списък на грешките 1 към серия изменения 01, обект на уведомление на депозитаря, C.N.554.2007.TREATIES-1 от 9 май 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

Обхват.

2.	Определения.

3.	Заявление за одобряване.

4.	Маркировки.

5.	Одобрение.

6.	Спецификации.

7.	Изменения на типа пневматични гуми и разширяване на одобрение.

8.	Съответствие на производството.

9.	Санкции при несъответствие на производството.

10.	Окончателно прекратяване на производството.

11.	Наименования и адреси на техническите служби, отговорни за провеждането на изпитванията за одобрение, както и на административните отдели.

12.	Уводни разпоредби.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа, отменянето на одобрение или окончателното прекратяване на производство на тип гума по отношение на „нивото на шума, излъчван при търкаляне“ и „показателите на сцепление върху влажна повърхност“ съгласно Правило № 117.

Приложение 2 —

Оформление на маркировките за одобрение.

Допълнение 1 —

Одобрение съгласно Правило № 117, съвпадащо с одобрение по Правила № 30 или 54.

Допълнение 2 —

Разширения, с цел комбиниране на одобрения, предоставени в съответствие с Правила № 117, 30 или 54.

Приложение 3 —

Метод на изпитване за измерване на шум, излъчван при търкаляне, при движение по инерция.

Допълнение —

Протокол от изпитване.

Приложение 4 —

Спецификации на изпитвателната площадка.

Приложение 5 —

Процедура на изпитване за измерване на сцепление с влажна повърхност.

Допълнение —

Протокол от изпитване.

1. ОБХВАТ

1.1. Настоящото правило се прилага за гуми по отношение на излъчвания от тях шум и за гуми клас С1, предназначени за превозни средства от категории M1, N1, O1 или O2 (1), по отношение на сцеплението върху влажна повърхност (сцепление при влажни условия ). То не се прилага обаче за:

1.1.1.

гуми, предвидени като „Резервни гуми за временно ползване“ и маркирани „Само за временно ползване“;

1.1.2.

гуми, имащи код на номиналния диаметър на джантата ≤ 10 (или ≤ 254 mm) или ≥ 25 (или ≥ 635 mm);

1.1.3.

гуми, предназначени за състезания;

1.1.4.

гуми, предвидени да се поставят на пътни превозни средства от категории, различни от M, N и O;

1.1.5.

гуми, съоръжени с допълнителни устройства, за да се подобрят теглителните качества (например гуми с шипове);

1.1.6.

гуми с категория за скорост по-малка от 80 km/h (F).

1.2. Договарящите се страни следва да издават или приемат одобрения за шум при търкаляне или сцепление при влажни условия освен ако те не уведомят Генералния секретар на ООН за техния единствен вариант на шум при търкаляне. Това уведомление произвежда действие в съответствие със сроковете, определени в член 1, точки 6. и 7. от Спогодбата от 1958 г. (E/ECE/TRANS/505/Rev.2).

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящото правило и в допълнение към определенията в Правила № 30 и 54 на ИКЕ на ООН се прилагат следните определения:

2.1. „Тип гума“ означава съгласно настоящото правило серия от гуми, състояща се от списък от гуми с определен размер, търговски наименования и търговски описания, които не се различават по такива съществени характеристики като:

а)	име на производителя;

б)	клас на гумата (вж. точка 2.4.);

в)	структура на гумата;

г)	категория на ползване: нормална гума, гума за специално ползване и гума за сняг;

д)

за гуми от клас С1:

i)	в случай на гуми, представени за одобряване по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне, независимо дали са нормални гуми или усилени гуми (или гуми за допълнително натоварване);

ii)	в случай на гуми, представени за одобряване по отношение на показателите на сцепление върху влажна повърхност, независимо дали са нормални гуми или гуми за сняг с категория за скорост Q или по-ниска (160 km/h) или категория за скорост R или по-висока, включително H (≥ 170 km/h);

е)	шарката на протектора (вж. точка 3.2.1.).

2.2. „Търговско наименование“ или „търговско описание“ означава предвидената от производителя идентификация на гумата. Търговското наименование може да не различава от името на производителя и търговското описание може да съвпада с търговското наименование.

2.3. „Шум, излъчван при търкаляне“ означава шум, излъчван при движения на гумите, когато контактуват с повърхността на пътя.

2.4. „Клас на гума“ означава едно от следните групирания:

2.4.1.

за гуми от клас С1: гуми, съответстващи на Правило № 30 на ИКЕ;

2.4.2.

за гуми от клас С2: гуми, съответстващи на Правило № 54 на ИКЕ и идентифицирани с коефициент на товароносимост за единични гуми, по-малък или равен на 121, и със символ за категория за скорост, по-голям или равен на „N“;

2.4.3.

за гуми от клас С3: гуми, съответстващи на Правило № 54 на ИКЕ, и идентифицирани с:

а)	коефициент на товароносимост за единични гуми, по-голям или равен на 122; или

б)	коефициент на товароносимост за единични гуми, по-малък или равен на 121, и със символ за категория за скорост, по-малък или равен на „M“.

2.5. „Представителен размер на типа“ означава размерът на гумата, който е представен за изпитването, описано в приложение 3 към настоящото правило, по отношение на шума, излъчван при търкаляне, и в приложение 5 за сцепление върху влажна повърхност, за оценяване на съответствието при типовото одобрение на типа гума.

2.6. „Резервна гума за временно ползване“ означава гума, различна от гума, предвидена да се постави на превозно средство при нормални условия на кормуване, но предвидена само за временно ползване при ограничени условия на кормуване.

2.7. „Гуми, предвидени за състезание“ означава гуми, предвидени да се поставят на превозни средства, участващи в автомобилно състезание, и които на пътя не са предвидени за използване за не състезателни цели.

2.8. „Нормална гума“ означава гума, предвидена за нормално, всекидневно използване на пътя.

2.9. „Гума за специална експлоатация“ означава гума, предвидена за смесена експлоатация и на пътя и извън пътя или за други специални режими.

2.10. „Гума за сняг“ означава гума, чиято шарка на протектора, материал или структура на протектора са основно предвидени, така че при наличие на сняг да се постигнат по добри показатели, отколкото при нормална гума, по отношение на нейната способност да осигурява първоначално движение или да поддържа движението на превозно средство.

2.11. „Сцепление върху влажна повърхност“ означава относителните показатели на спиране върху влажна повърхност на превозно средство, което се изпитва, оборудвано с гума, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с показателите на същото превозно средство, което се изпитва, оборудвано с еталонна гума (SRTT).

2.12. „Стандартна еталонна гума, която се изпитва (SRTT)“ означава гума, която е произведена, проверена и съхранявана в съответствие със стандарт Е 1136-93 (отново одобрен 1998 г.) на Американското дружество за изпитване на материалите (ASTM).

2.13. „Гума, за чието одобрение се кандидатства“ означава представителна за типа си гума, предоставена за одобряване в съответствие с настоящото правило.

2.14. „Контролна гума“ означава нормална гума от производството, използвана за установяване на показателите на сцепление с влажна повърхност за размер гуми, които не могат да бъдат монтирани на същото превозно средство както стандартна еталонна гума, която се изпитва — вж. точка 2.2.2.16. от приложение 5 към настоящото правило.

2.15. „Коефициент на сцепление с влажна повърхност („G“)“ означава отношението между показателите на гума, за чието одобрение се кандидатства, и показателите на стандартна еталонна гума, която се изпитва.

2.16. „Коефициент на максимума на спирачното усилие („pbfc“)“ означава максималната стойност на отношението между спирачното усилие и вертикалното натоварване на гумата преди блокирането на колелото.

2.17. „Средно максимално достигано отрицателно ускорение „mfdd“)“ означава средното отрицателно ускорение, изчислено на основата на измереното разстояние, записано при отрицателното ускорение на превозно средство между две определени скорости.

2.18. „Височина на прикачването (теглича)“ означава височината, измерена перпендикулярно от центъра на точката на шарнирно свързване на прикачването или теглича на ремаркето до земята, когато теглещото превозно средство и ремаркето са прикачени едно за друго. Превозното средство и ремаркето трябва да стоят на настилка с равна повърхност в състояние за изпитване, оборудвани със съответната гума (гуми) за използване в даденото изпитване.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ

3.1. Заявлението за одобряване на тип гума по отношение на настоящото правило се подава от производителя на гумата или от негов надлежно упълномощен представител. Заявлението уточнява:

3.1.1.

Работните характеристики, които следва да бъдат оценени за типа гума: „ниво на шума, излъчван при търкаляне“ или „ ниво на показателите на сцепление върху влажна повърхност и ниво на шума, излъчван при търкаляне“;

3.1.2.

име на производителя;

3.1.3.

името и адреса на подателя на заявлението;

3.1.4.

адреси на заводаи производител;

3.1.5.

търговско наименованиея, търговско описаниея, търговска маркаи;

3.1.6.

клас на гумата (клас C1, C2 или C3) (вж. точка 2.4. от настоящото правило);

3.1.6.1.

диапазон на ширината на сечението за клас гуми C1 (вж. точка 6.1.1. от настоящото правило);

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази информация се изисква единствено по отношение на нивото на шум, излъчван при търкаляне.

3.1.7.

структура на гумата;

3.1.8.

за гуми от клас С1 се посочва дали:

а)	е усилена (или за допълнително натоварване) в случай на одобряване по отношение на нивото на шума, излъчван при търкаляне;

б)	символ „Q“ за категория за скорост или по-ниска (без да включва „H“) или „R“ и по-висока (включително „H“) в случай на гуми за сняг, предоставени за одобряване по отношение на сцепление върху влажна повърхност;

3.1.9.

категория на ползване (нормална, сняг или специална);

3.1.10.

списък на обозначения на размер на гума, обхванати в това заявление.

3.2. Заявлението за одобряване се придружава (в три екземпляра) от:

3.2.1.

Подробности за основните характеристики по отношение влиянието върху показателите на гумата (т.е. съответно върху нивото на шум, излъчван при търкаляне, или сцеплението върху влажна повърхност) от шаркатаите на протектора, която се използва при определения диапазон размери на гумата. Това може да бъде чертеж, снимка или описание, но трябва да бъде достатъчно, за да позволи на органа за типово одобрение или техническата служба да определи дали следващи промени на основните характеристики биха повлияли неблагоприятно на показателите на гумата. Въздействието на промените във второстепенни детайли на конструкцията на гумата върху показателите на гумата ще бъде явен и ще се определи при проверките за съответствие на производството.

3.2.2.

Представят се чертежи или снимки на страничната стена на гумата, показващи информацията посочена в точка 3.1.4. по-горе, и маркировката за одобрение, посочена в точка 5., след като е било започнато производството, но не по-късно от една година след датата на даване типовото одобрение.

3.3. При поискване от органа за типово одобрение, заявителят представя образци от гуми за изпитване или копие от протоколи от изпитване от техническите служби, които се представят съгласно посоченото в точка 11 от настоящото правило.

3.4. По отношение на заявлението, по усмотрение на органа за типово одобрение или определената техническа служба, изпитването може да се ограничи до избраните най-лоши случаи.

3.5. Лабораториите или съоръженията за изпитване на производител на гуми могат да бъдат определени за одобрена лаборатория и органът за типово одобрение следва да разполага с възможност да бъде представен по време на изпитванията.

4. МАРКИРОВКИ

4.1. Всички гуми, съставляващи типа гума, следва да се маркират съобразно случая, както е предписано в Правила № 30 или № 54 на ИКЕ.

4.2. По-специално гумите следва да носят:

4.2.1.

име на производителя или търговска марка;

4.2.2.

търговско описание (вж. точка 2.2.); търговско описание се изисква обаче, когато съвпада с търговската марка;

4.2.3.

означение на размера на гумата;

4.2.4.

надписа „REINFORCED“ (усилена) (или алтернативно „EXTRA LOAD“ (допълнително натоварване)), ако гумата е класифицирана като „reinforced“;

4.2.5.

надписа „M+S“ (или алтернативно „M.S“ или „M&S“), ако гумата е класифицирана в категория на ползване „сняг“;

4.2.6.

надписа „MPT“ (или алтернативно „ML“ или „ET“), ако гумата е класифицирана в категория на ползване „special“ (специална).

4.3. Гумите следва да имат достатъчно място за маркировката за одобрение, показана в приложение 2 към настоящото правило.

4.4. Маркировката за одобрение се формова в гумата или на страничната стена на гумата. Тя следва да бъде ясно четлива и да се разположи в долната зона на гумата, най-малко на едната от страничните стени.

4.4.1. При гуми обаче, определящото за които е формата на джантата със символ „A“, маркировката може да се постави на произволно място на външната странична стена на гумата.

5. ОДОБРЕНИЕ

5.1. Ако представителният размер на гума от типа гума, представена за одобряване съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точки 6. и 7. по-долу, за този тип гума се дава одобрение.

5.2. На всеки одобрен тип гума се присвоява номер на одобрение. Една и съща договаряща страна не може да присвоява същия номер на друг тип гума.

5.3. Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, се уведомяват за одобрение, разширение или отказ за издаване на одобрение за даден тип гума съгласно настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

5.3.1. Производителите на гуми имат право да подават заявление за разширяване на типово одобрение по отношение изискванията на други правила, имащи отношение към типа гума. В този случай копие от съобщениетоята за съответното типово одобрениея, издадено от съответния орган за типово одобрение, се прилага към заявлението за разширяване на одобрението. Всички заявления за разширяване на одобрениея могат да получат разрешение единствено от органа за типово одобрение, издал оригиналното одобрение на гумата.

5.3.1.1. Когато разширение на одобрението се предоставя, за да се включиат във формуляра на съобщението (вж. приложение 1 към настоящото правило) сертификати за съответствие с други правила, номерът на одобрението във формуляра на съобщението се допълва с наставкаи, с която се идентифицират съответното правилоа и техническите предписания, които са включени в разширението на одобрението. По отношение на всяка дадена наставка специфичният номер на типово одобрениея и на самото правило се добавят към точка 9. от формуляра на съобщението.

5.3.1.2. Наставката следва да идентифицира серията от изменения на предписанията за показатели на гумата за съответното правило (например S01 или SW01, за да се идентифицира първата серия от изменения за шум, излъчван при търкаляне или шум, излъчван при търкаляне, и сцепление на гуми върху влажна повърхност). Не се изисква разпознаване на серията от изменения, ако съответното правило е в оригиналната си форма.

5.3.2. Следните наставки са вече запазени за идентифициране на специфични правила относно параметрите на показатели на гуми:

S	за идентифициране на допълнително съответствие с изискванията за шум, излъчван при търкаляне;
W	за идентифициране на допълнително съответствие с изискванията за сцепление на гуми върху влажна повърхност.

При необходимост ще бъдат определени други наставки.

5.4. На всеки размер на гума, съответстваща на тип гума, одобрена съгласно настоящото правило, на мястото, споменато в точка 4.3. и в съответствие с изискванията на точка 4.4., се поставя международна маркировка за одобрение, състояща се от:

5.4.1.

оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (2); както и

5.4.2.

Номерът на одобрението, последван от наставкатаите „S“ или „SW“поставена отдяснo (или отдолу) на окръжността, посочена в точка 5.4.1., ако е част от оригиналното одобрение. Ако одобрението е разширено след оригиналното одобрение, пред „S“ или „SW“ се поставя знак за добавяне „+“, за да означи разширение на одобрението.

5.4.3.

Наставкатаите и идентификацията на всяка съответна серия от изменение, ако има такава, посочени във формуляра на съобщението.

5.4.4.

Поставянето на наставкаи към номера на одобрението на страничните стени на гумата премахва изискването за допълнително нанасяне върху гумата на специфичния номер на одобрение за съответствие с правилотоата, на които наставката служи като обозначение, както е посочено в точка 5.3.2. по-горе.

5.5. Ако гумата съответства на типово одобрение по едно или повече правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, символът, предписан в точка 5.4.1., няма нужда да се повтаря. В този случай в непосредствена близост до символа, предписан в параграф 5.4.1. по-горе се поставят допълнителните цифри и символи на всички правила, по силата на които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението по реда на настоящото правило.

5.6. Приложение 2 към настоящото правило дава примери за оформлението на маркировка за одобрение.

6. СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1. Гранични стойности на шум, излъчван при търкаляне, измерени по метода, описан в приложение 3 към настоящото правило.

6.1.1. При гуми от клас C1 стойността на нивото на шум, излъчван при търкаляне, не трябва да е по-голяма от стойностите, посочени по-долу . Тези стойности се прилагат както за нормални гуми, така и за гуми за сняг, и се отнасят за номинална широчина на напречното сечение, посочено в точка 2.17.1.1. от Правило № 30:

Номинална широчина на напречното сечение	Гранична стойност в dB(A)
145 и по-малко	72
Над 145 до 165	73
Над 165 до 185	74
Над 185 до 215	75
Над 215	76

6.1.1.1. При гуми „Reinforced“ (или „Extra load“) от клас C1 (вж. точка 4.2.4. по-горе), граничните стойности от точка 6.1.1. се увеличават с 1 dB(A).

6.1.1.2. При гуми от клас C1, класифицирани в категория на ползване „Special“ (вж. точка 4.2.6. по-горе), граничните стойности от точка 6.1.1. се увеличават с 2 dB(A).

6.1.2. При гуми от клас C2 стойността на шума, излъчван при търкаляне, по отношение на тяхната категория на ползване (вж. точка 2.1. по-горе) не трябва да е по-голяма от:

Категория на ползване:	Гранична стойност в dB(A)
нормална гума;	75
гума за сняг;	77
специална гума.	78

6.1.3. При гуми от клас C3 стойността на нивото на шума, излъчван при търкаляне, по отношение на тяхната категория на ползване (вж. точка 2.1. по-горе) не трябва да е по-голяма от:

Категория на ползване:	Гранична стойност в dB(A)
нормална гума;	76
гума за сняг;	78
специална гума.	79

6.2. Показателите за сцеплението с влажна повърхност следва да се основават на процедура, при която се сравнява коефициентът на максимума на спирачното усилие („pbfc“) или средното максимално достигано отрицателно ускорение („mfdd“) със стойностите, получени със стандартна еталонна гума, която се изпитва (SRTT). Относителните показатели се указват с коефициент на сцепление с влажна повърхност (G).

6.2.1. За гуми клас С1, изпитвани в съответствие с една от двете процедури, дадени в приложение 5 към настоящото правило, гумата следва да отговаря на следните изисквания:

Категория на ползване:	Коефициент на сцепление с влажна повърхност (G)
гума за сняг със символ за скорост („Q“ или по-нисък, с изключение на „H“), който указва максимално разрешена скорост, не по-голяма от 160 km/h;	≥ 0,9
гума за сняг със символ за скорост („R“ или по-висок, включително „H“), който указва максимално разрешена скорост, по-голяма от 160 km/h;	≥ 1,0
обикновена гума (за използване по път).	≥ 1,1

7. ИЗМЕНЕНИЯ НА ТИПА ПНЕВМАТИЧНА ГУМА И РАЗШИРЯВАНЕ НА ОДОБРЕНИЕ

7.1. Всяко изменение на типа гума, която може да повлияе на работните характеристики, одобрени в съответствие с настоящото правило, следва да бъде съобщено на органа за типово одобрение, който е одобрил типа гума. Тогава органът може:

7.1.1.

да счете, че е малко вероятно направените изменения да имат осезаемо неблагоприятно въздействие върху одобрените работни характеристики и че гумата ще е в съответствие с изискванията от настоящото правило; или

7.1.2.

да изиска да се представят допълнителни образци за изпитване или да изиска допълнителни протоколи от изпитване от определената техническа служба.

7.1.3.

Потвърждение или отказ за одобрение, определящ измененията, следва да се съобщи съгласно процедурата, посочена в точка 5.3. от настоящото правило, на страните от Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

7.1.4.

Органът за типово одобрение, издаващ разширение на одобрението, присвоява сериен номер на такова разширение, който трябва да е виден във формуляра на съобщението.

8. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите по съответствие на производството следва да са в съответствие с установените в Спогодбата, Допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

8.1.	Гуми, одобрени по настоящото правило, следва да бъдат произведени, така че да съответстват на работните характеристики на одобрения тип гума и да удовлетворяват изискванията на точка 6. по-горе.

8.2.

За да се провери съответствието, предписано в точка 8.1. по-горе, се взимат избрани на случаен принцип образци от гуми от серийното производство, носещи маркировка за одобрение, изисквана по настоящото правило. Нормалната честота на проверките за съответствие на производството е най-малко един път на всеки две години.

8.2.1.

В случай на проверки по отношение на одобрения в съответствие с точка 6.2. проверките се провеждат, като се използва същата процедура (вж. приложение 5 към настоящото правило) като приетата за оригиналното одобрение, като органът за типово одобрение следва да се увери, че всички гуми, които спадат към одобрения тип, съответстват на изискването за одобрение. Оценката се основава на производствения обем за всеки тип гума във всеки производствен обект, като се вземат предвид систематаите за управление на качеството, използвани от производителя. Когато процедурата на изпитване включва едновременното изпитване на няколко гуми, например комплект от четири гуми за целите на изпитването на показателите на сцеплението с влажна повърхност в съответствие с процедурата за стандартно превозно средство, дадена в приложение 5 към настоящото правило, след това комплектът се разглежда като едно цяло за целите на изчисляване на броя на гумите, които следва да бъдат изпитвани.

8.3.	Счита се, че производството съответства на изискванията на настоящото правило, ако измерените нива отговарят на граничните стойности, посочени в точка 6.1. по-горе с допълнително отклонение от + 1 dB(A) за възможни отклонения при масово производство.

9. САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.1. Одобрение, дадено по отношение на тип гума съгласно настоящото правило може да бъде отменено, ако не съответства на изискванията, посочени в точка 8. по-горе, или ако гума от въпросния тип надвишава граничните стойности, дадени в точка 8.3 по-горе.

9.2. Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, което е дала преди това, тя незабавно уведомява за това другите договарящи страни, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, отговарящ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

10. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрението прекрати напълно производството на типа пневматична гума, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа, издал одобрението. След получаване на съответното съобщение този орган трябва да информира за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, чрез формуляр на съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

11. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВОРНИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ, КАКТО И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

11.1. Страните по Спогодбата от 1958 г., които прилагат това правило, съобщават на секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, отговорни за провеждането на изпитванията за одобрение, както и на административните отдели, които издават одобрения и до които да се изпращат сертификати за одобрение, разширение, отказ, отменяне на одобрение, издадено в други държави.

12. УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

12.1. От датата на влизане в сила на настоящото правило договарящите се страни, които прилагат настоящото правило:

а)	не отказват да дават ИКЕ одобрения за тип гума по настоящото правило; или

б)	не забраняват регистрацията, продажбата или въвеждане в експлоатация на гума,

ако гумата попада в обхвата на действие на настоящото правило и съответства на изискванията на настоящото правило.

12.2. От 4 август 2003 г. договарящите се страни, които прилагат настоящото правило, отказват да дават национално одобрение на тип гума, ако гумата попада в обхвата на действие на настоящото правило и не съответства на изискванията на настоящото правило,

12.3. Считано от 24 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 01, договарящите се страни, които прилагат настоящото правило по отношение на нивото на сцепление на гуми в условия на движение по влажна повърхност, издават типово одобрение само ако подлежащият на одобряване тип отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

12.4. Считано от датите, дадени по-долу, договарящите се страни, които прилагат настоящото правило, отказват разрешение за продажба или въвеждане в експлоатация на гума, ако гумата попада в обхвата на действие на настоящото правило и не съответства на изискванията на настоящото правило:

за гуми от клас 1 с широчина на напречното сечение до 185 —	1 октомври 2009 г.
за гуми от клас 1 със ширина на напречното сечение над 185 до 215 —	1 октомври 2010 г.
за гуми от клас 1 с ширина на напречното сечение над 215 —	1 октомври 2011 г.
за гуми от клас С1 и клас С2 —	1 октомври 2009 г.

Преди горните дати договарящите се страни, които прилагат настоящото правило, не следва да изискват при продажба или въвеждане в експлоатация на гуми с цел подмяна, попадащи в обхвата на действие на настоящото правило, тези гуми да съответстват на изискванията на настоящото правило.

(1) Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства (R.E.3), (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Изменение 2, последно изменен с Изменение 4).

(2) 1 — Германия, 2 — Франция, 3 — Италия, 4 — Нидерландия, 5 — Швеция, 6 — Белгия, 7 — Унгария, 8 — Чешка Република, 9 — Испания, 10 — Сърбия и Черна Гора, 11 — Обединено Кралство, 12 — Австрия, 13 — Люксембург, 14 — Швейцария, 15 (не е присвоен), 16 — Норвегия, 17 — Финландия, 18 — Дания, 19 — Румъния, 20 — Полша, 21 — Португалия, 22 — Русия, 23 — Гърция, 24 — Ирландия, 25 — Хърватия, 26 — Словения, 27 — Словакия, 28 — Беларус, 29 — Естония, 30 (не е присвоен), 31 — Босна и Херцеговина, 32 — Латвия, 33 — (не е присвоен), 34 — България, 35 (не е присвоен), 36 — Литва, 37 — Турция, 38 (не е присвоен), 39 — Азербайджан, 40 — бившата югославска Република Македония, 41 — (не е присвоен), 42 — Европейска общност (официалните одобрения се предоставят от държавите-членки, които използват техния съответен символ), 43 — Япония, 44 — (не е присвоен), 45 — Австралия, 46 — Украйна, 47 — Южна Африка, 48 — Нова Зеландия, 49 — Кипър, 50 — Малта, 51 — Република Корея, 52 — Малайзия и 53 — Тайланд и 56 — Черна гора. Следващи номера ще бъдат присвоявани и на други държави в хронологичния ред, по който те ратифицират или се присъединят към Спогодбата за приемане на единни технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, като така присвоените номера се съобщават от генералния секретар на Организацията на обединените нации на страните по Спогодбата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

(Вж. точка 5.4. от настоящото правило.)

(Маркировки за одобрение в съответствие с Правило № 117)

ПРИМЕР 1

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на пневматична гума, показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана единствено с S (шум при търкаляне) с номер на одобрението 001234. Двете първи цифри на номера на одобрението (00) указват, че то е предоставено съгласно изискванията на настоящата правило в оригиналната му форма.

ПРИМЕР 2

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана единствено с S (шум от търкаляне)) или с S (шум при търкаляне) и W (сцепление при влажни условия) с номер на одобрението 001234. Това указва, че одобрението е за S или за S и W. Двете първи цифри на номера на одобрението (01) указват, че то е предоставено съгласно серия от изменения 01.

Допълнение 1

Одобрение съгласно правило № 117, съвпадащо с одобрение по правила № 30 или 54 (1)

ПРИМЕР 1

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S (шум при търкаляне)) с номер на одобрението 001234 и съгласно Правило № 30 с номер на одобрението 023637. Двете първи цифри на номера на одобрението (01) указват, че то е предоставено съгласно серия от изменения 01, но Правило № 30 е включвало серия от изменения 02.

ПРИМЕР 2

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S (шум при търкаляне)) или с SW (шум при търкаляне и сцепление при влажни условия) с номер на одобрението 001234 и съгласно Правило № 30 с номер на одобрението 023637. Двете първи цифри на номера на одобрението (01) указват, че то е предоставено съгласно серия от изменения 01, но Правило № 30 е включвало серия от изменения 02.

ПРИМЕР 3

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 и 01 серия от изменения с номер на одобрението 001234 (маркирана единствено с S) и съгласно Правило № 54. Това указва, че одобрението е единствено за шум при търкаляне (S), тъй като одобрените по Правило № 54 гуми не могат да бъдат одобрени за сцепление при влажни условия. Първите две цифри от номера на одобрението по Правило № 117 (01) заедно с „S“ указват, че първото одобрение е предоставено в съответствие с Правило № 117, което е включвало серия от изменения 01. Първите две цифри от номера на одобрение по Правило № 54 (00) показват, че това правило е било в оригиналната си форма.

(1) Одобрения в съответствие с Правило № 117 за гуми, попадащи в обхвата на действия на Правило № 54, понастоящем не включват изисквания за сцепление при влажни условия.

Допълнение 2

Разширения, с цел комбиниране на одобрения, предоставени в съответствие с правила № 117, 30 или 54 (1)

ПРИМЕР 1

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 30 и серия от изменения 02 с номер на одобрението 023637. Тя е също маркирана с + S (шум от търкаляне), което указва, че нейното одобрение е разширено по Правило № 117. Двете първи две цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е предоставено съгласно Правило № 30, което е включвало серия от изменения 02. Знакът за добавяне (+) указва, че първото одобрение е предоставено в съответствие с Правило № 30 и е било разширено да включва одобрение(я) по Правило № 117.

ПРИМЕР 2

Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 30 и серия от изменения 02 с номер на одобрението 023637. Това указва, че одобрението е за S (шум при търкаляне)) или S (шум при търкаляне) и W (сцепление при влажни условия). S или SW, последвано от (01), указва, че одобрението е било разширено по Правило № 117, което е включвало серия от изменения 01. Двете първи цифри на номера на одобрението (02) указват, че то е предоставено съгласно Правило № 30, което е включвало серия от изменения 02. Знакът за добавяне (+) указва, че първото одобрение е предоставено в съответствие с Правило № 30 и е било разширено да включва одобрение(я) по Правило № 117.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМ, ИЗЛЪЧВАН ПРИ ТЪРКАЛЯНЕ, ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ИНЕРЦИЯ

0. ВЪВЕДЕНИЕ

Представеният метод съдържа спецификации към измервателната апаратура, условията при измерване и метода на измерване, за да се измери нивото на шума на комплект от гуми, монтирани върху изпитвано превозно средство, движещо се по определена повърхност на пътя. Максималното ниво на звуково налягане се записва от дистанционни микрофони, когато изпитваното превозно средство се движи по инерция, като крайният резултат при контролна скорост се получава чрез линеен регресионен анализ. Тези резултати от изпитване не могат да се отнесат за шума при търкаляне на гуми по време на ускоряване от двигателя или отрицателно ускорение при спиране.

1. ИЗМЕРВАТЕЛНА АПАРАТУРА

1.1. Акустични измервания

Шумомер или еквивалентна измервателна система, включваща преграда срещу вятъра, препоръчана от производителя, следва да отговаря или да надхвърля изискванията за апаратурата от Тип I в съответствие с IEC 60651:1979/А1:1993, второ издание.

Измерванията се правят при използване на амплитудно-честотната характеристика А за претегляне по честота и метода F (бърз) за претегляне във времето.

Когато се използва система, която включва периодично следене на нивото на шума, измерено с АЧХ от вида A, отчитането се прави през интервали, не по-големи от 30 ms.

1.1.1. Калибриране

В началото и в края на всеки набор измервания се проверява цялата измервателна система, чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно IEC 60942:1988. Без последващо регулиране разликата между показанията на две последователни проверки следва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се надхвърли, резултатите от измерванията, получени след предшестваща добра проверка, се отхвърлят.

1.1.2. Съответствие с изискванията

Съответствието на калибратора за шум с изискванията на IEC 60942:1988 се проверява един път годишно, а съответствието на системата апаратура с изискванията на IEC60651:1979/А1:1993, второ издание, се проверява най-малко на всеки две години от лаборатория, която е упълномощена да провежда калибрирания, проследими спрямо съответните стандарти.

1.1.3. Местоположение на микрофона

Микрофонът (или микрофоните) следва да бъде разположен на разстояние 7,5 ± 0,05 m от контролната линия на пистата CC′ (фигура 1) и на 1,2 ± 0,02 m над земята. Неговата ос на максимална чувствителност следва да бъде хоризонтална и перпендикулярна на траекторията на превозното средство (линия CC′).

1.2. Измервания на скоростта

Скоростта на превозното средство се измерва с измервателни уреди с грешка ± 1 km/h или по-добре, когато предният край на превозното средство достигне линията PP′ (фигура 1).

1.3. Измерване на температурата

Измервания на температурата на въздуха, както и на температурата на повърхността за изпитване са задължителни.

Устройствата за измерване на температура следва да бъдат с грешка в граници ± 1 °C.

1.3.1. Температура на въздуха

Температурният датчик се разполага в място без препятствия в близост до микрофона, по такъв начин, че да е изложен на въздушния поток и защитен от пряка слънчева радиация. Последното може да се постигне посредством засенчващ екран или подобно устройство. Датчикът следва да се разположи на височина 1,2 m ± 0,1 m над нивото на повърхността на изпитване, за да се минимизира влиянието на топлинното излъчване при слаб въздушен поток от повърхността на изпитване.

1.3.2. Температура на повърхността на изпитване

Температурният датчик се разполага в място, където измерената температура е представителна за температурата на траекторията на колелата, без да пречи на измерването на шума.

Ако се използва контактен температурен датчик, между повърхността и датчика следва да се постави топлопроводяща паста, за да се осигури достатъчен топлинен контакт.

Ако се използва термометър за лъчиста енергия (пирометър), височината следва да се избере, така че да осигури обхващането на зона на измерване с диаметър ≥ 0,1 m.

1.4. Измерване на скоростта на вятъра

Устройството трябва да е способно да измерва скоростта на вятъра с грешка в граници ± 1 m/s. Вятърът се измерва на височината на микрофона. Документира се посоката на вятъра по отношение на посоката на шофиране.

2. УСЛОВИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО

2.1. Изпитвателна площадка

Изпитвателната площадка трябва да се състои от централен участък, заобиколен от практически равна повърхност за изпитване. Измервателният участък трябва да бъде хоризонтален; изпитвателната повърхност трябва да бъде суха и чиста при всички измервания. Изпитвателната повърхност не следва да се изстудява изкуствено по време или преди изпитването.

Изпитвателната писта следва да бъде такава, че да се постигне свободно шумово поле между източника на шум и микрофона в рамките на 1 dB (A). Тези условия се считат за изпълнени, ако няма големи предмети, отразяващи шума, като огради, скали, мостове или постройки в рамките на 50 m от центъра на участъка за измерване. Повърхността на изпитвателната писта и размерите на площадката за изпитване следва да бъдат в съответствие с приложение 4.

На централната част с радиус най-малко 10 m не трябва да има сипкав сняг, висока трева, ронлива почва, пепел или подобни. Не трябва да има препятствия, които могат да повлияят на полето на шума в околността на микрофона и между микрофона и източника на шум не трябва да стоят хора. Операторът, който провежда измерванията, и всички наблюдатели, присъстващи на измерванията, трябва да се намират на такова място, че да не влияят на показанията на измервателната апаратура.

2.2. Метеорологични условия

При лоши метеорологични условия не се провеждат измервания. Трябва да се направи така, че поривите на вятъра да не влияят на резултатите. Ако скоростта на вятъра на височина на микрофона е по-голяма от 5 m/s, изпитване не се провежда.

Ако температурата на въздуха е под 5 °C или над 40 °C или ако температурата на повърхността е под 5 °C или над 50 °C, не се провеждат измервания.

2.3. Околен шум

2.3.1. Нивото на фона на шума (включително шум от вятър) следва да бъде най-малко с 10 dB (A) по-малко от измерения шум, излъчван при търкаляне. При микрофона може да се постави подходящ екран за вятъра, при условие че се вземе под внимание неговото влияние върху чувствителността и насочеността на микрофона.

2.3.2. Пренебрегва се всяко измерване, повлияно от максимум на шума, който изглежда да не е свързан с показателите на общото ниво на шума от гумите.

2.4. Изисквания за изпитвателното превозно средство

2.4.1. Общи положения

Превозното средство, което ще се изпитва, е моторно превозно средство и е оборудвано с четири единични гуми на две оси.

2.4.2. Натоварване на превозното средство

Превозното средство трябва да бъде натоварено така, че да отговаря на натоварванията при изпитване на гумите, определени в точка 2.5.2. по-долу.

2.4.3. Колесна база

Колесната база между двете оси, оборудвани с гуми за изпитване, следва да бъде по-малка от 3,50 m за клас C1 и по-малка от 5 m за клас C2 и клас C3.

2.4.4. Мерки, за минимизиране влиянието от превозното средство върху измерванията на нивото на шум

За да се гарантира, че шумът при търкаляне на гумите не се влияе значително от конструкцията на превозното средство, което се изпитва, се дават следните изисквания и препоръки.

2.4.4.1. Изисквания:

а)	не се поставят калобрани или друго допълнително устройство за предотвратяване на пръскането;

б)	не се разрешава добавянето или запазването на елементи в непосредствена близост на джантите и гумите, които могат да екранират излъчвания шум;

в)	центроването на колелото (ъгъл на сходимост на предните колела, страничен наклон на предните колела и надлъжен наклон на шенкелния болт) следва да бъдат в пълно съответствие с препоръките на производителя на превозното средство;

г)	може да се постави допълнителен звукопоглъщащ материал в нишите за колелата или под подовата част на каросерията;

д)

окачването следва да бъде в такова състояние, че да не се получава по-голямо от средното намаление на пътния просвет, когато превозното средство е натоварено в съответствие с изискванията за изпитване. Ако има системи за регулиране на пътния просвет, тя се регулира по време на изпитване да осигури пътен просвет, който е нормален при ненатоварено състояние.

2.4.4.2. Препоръки за избягване на страничен шум:

а)	препоръчват се демонтирането на части или изменения върху превозното средство, които могат да допринасят за шумовия фон на превозното средство. Всякакви демонтирания и изменения се документират в протокола от изпитването;

б)	по време на изпитване следва да се установи, че спирачките не са освободени само частично, така че да причиняват спирачен шум;

в)	следва да се установи, че електрическите вентилатори не са в действие;

г)	прозорците и плъзгащият покрив на превозното средство са затворени по време на изпитването.

2.5. Гуми

2.5.1. Общи положения

На превозното средство за изпитване се поставят четири еднакви гуми. При гуми с коефициент на натоварване, по-голям от 121 и без индикация за сдвояване, две от тези гуми от същия тип и диапазон следва да се поставят на задната ос на превозното средство за изпитване, предната ос следва да бъде съоръжена с гуми с подходящ размер за натоварването на оста и планирани за минималната дълбочина, за да се минимизира влиянието на шума от контакта гума/път, като се поддържа достатъчно ниво на безопасност. Зимни гуми, които при някои договарящи се страни могат да бъдат съоръжени с шипове, предвидени да подобрят сцеплението, се изпитват без това оборудване. Гуми със специални изисквания при поставяне се изпитват в съответствие с тези изисквания (например посока на въртене). Преди да бъдат сработени, гумите следва да са с пълна дълбочина на протектора.

Гумите се изпитват с джанти, разрешени от производителя на гумите.

2.5.2. Натоварвания на гумите

Изпитвателното натоварване Qt за всяка гума от превозното средство, което се изпитва, следва да бъде от 50 до 90 % от контролното натоварване Qr, но средното изпитвателно натоварване Qt,avr на всички гуми следва да бъде 75 ± 5 % от контролното натоварване Qr.

За всички гуми контролното натоварване Qr отговаря на максималната маса, свързана с коефициента на натоварване на гумата. В случай че коефициентът за товароносимост е образуван от две числа, разделени с наклонена черта (/), се прави позоваване на първото число.

2.5.3. Налягане на гумите

Всяка гума, поставена на превозното средство, което се изпитва, има изпитвателно налягане Pt, не по-високо от контролното налягане Pr и в диапазона:

Formula

За клас C2 и клас C3 контролното налягане Pr е налягането, което съответства на обозначения върху страничната стена индекс за налягане.

За клас C1 контролното налягане е Pr = 250 kPa за „standard“ гуми и 290 kPa за „reinforced“ гуми; минималното налягане при изпитване е Pt = 150 kPa.

2.5.4. Подготовка преди изпитване

Гумите се „сработват“ преди изпитване, за да се отстранят гранули от примеси или други типични примеси вследствие процеса на формоване. Това нормално изисква еквивалента на 100 km нормален пътен пробег.

Гумите, поставени върху превозното средство, което се изпитва, се въртят в същата посока, както когато са били сработвани.

Преди изпитване гумите се разгряват посредством движение при условията на изпитване.

3. МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ

3.1. Общи условия

При всички измервания превозното средство следва да се приведе в движение в права линия през участъка за измерване (AA′ до BB′) по такъв начин, че средната надлъжна равнина на превозното средство да е възможно най-близо до линията CC′.

Когато предният край на превозното средство, което се изпитва, достигне линията AA′, водачът на превозното средство трябва да изключи от скорост и да изгаси двигателя. Ако от превозното средство по време на измерване се излъчва шум, по-голям от нормалния (например вентилатор, самозапалване), изпитването се отхвърля.

3.2. Естество и брой на измервания

Максималното ниво на шума в децибели по A (dB (A)) се измерва до първия десетичен знак, когато превозното средство се движи по инерция между линиите AA′ и BB′ (фигура 1 – преден край на превозното средство при линията AA′, заден край на превозното средство при линията BB′). Тази стойност представлява резултата от измерването.

Трябва да се проведат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство, което се изпитва, при скорости на изпитване, по-ниски от контролната скорост посочена в точка 4.1., и най-малко четири измервания при скорости на изпитване, по-високи от контролната скорост. Скоростите следва да са приблизително равно отстоящи в интервала скорости, посочен в точка 3.3.

3.3. Диапазон на скорости при изпитване

Скоростите на превозното средство, което се изпитва, следва да бъдат в интервала:

а)	от 70 до 90 km/h за гуми от клас С1 и клас С2;

б)	от 60 до 80 km/h за гуми от клас С3.

4. ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Измерването се счита за невалидно, ако се отчете ненормално несъответствие между стойностите (вж. точка 2.3.2. от настоящето приложение).

4.1. Определяне резултата от изпитването

Контролната скорост Vref , използвана за да се определи крайния резултат, ще бъде:

а)	80 km/h за гуми от клас С1 и клас С2;

б)	70 km/h за гуми от клас С3.

4.2. Регресионен анализ на измерванията на шум при търкаляне

Нивото на шума при търкаляне на гума на пътя LR в dB(A) се определя чрез регресионен анализ съгласно формулата:

Formula

където:

	е средната стойност на нивата на шум при търкаляне Li, измерени в dB(A):
n	е броят на измерванията (n ≥ 16);
	е средната стойност на логаритмите от скоростите Vi: с νi = lg (Vi/Vref)
a	е наклонът на линията на регресия в dB(A):

4.3. Температурна корекция

За гуми от клас C1 и клас C2 крайният резултат се нормализира към контролната температура на изпитвателната повърхност по следната формула:

LR(θref) = LR(θ) + K(θref – θ)

където	θ	= измерената температура на повърхността;
където	θref	= 20 °C,

За гуми от клас С1 коефициентът К е – 0,03 db(A)/°C, когато θ > θref и – 0,06 dB(A)/°C, когато θ < θref.

За гуми от клас С2 коефициентът К е – 0,02 dB(A)/°C.

Ако измерената температура на повърхността на изпитване не се променя с повече от 5 °C при всички измервания, необходими за определяне нивото на шума на един комплект гуми, температурната корекция може да се направи само за крайното отчетено ниво на шум при търкаляне на гума, както е посочено по-горе, като се използва средноаритметичната стойност от измерените температури. В противен случай, всяко измерено ниво на шум Li следва да се коригира, като се използва температурата по време на отчитане на шума.

За гуми от клас C3 не се прави температурна корекция.

4.4. За да се отчетат неточностите на измервателната апаратура, резултатите съгласно точка 4.3. се намаляват с 1 dB(A).

4.5. Крайният резултат – температурата при коригираното ниво на шум при търкаляне на гумата LR(θref) в dB(A), се закръглява надолу към най-близката цяла долна стойност.

Фигура 1

Местоположения на микрофоните при измерване

Допълнение

Протокол от изпитване

ЧАСТ 1 — ПРОТОКОЛ

1. Орган за типово одобрение или техническа служба: …

2. Име и адрес на заявителя: …

3. Протокол от изпитване №: …

4. Производител и търговско наименование или търговско описание: …

5. Клас на гумата (C1, C2 или C3): …

6. Категория на ползване: …

7. Ниво на шума съгласно точки 4.4. и 4.5. от приложение 3: … dB(A) контролна скорост 70/80 km/h (1)

8. Коментари (ако има): …

9. Дата: …

10. Подпис: …

ЧАСТ 2 — ДАННИ ОТ ИЗПИТВАНЕ

1. Дата на изпитването: …

2. Превозното средство, което се изпитва (марка, модел, година, изменения и др.): …

2.1. Колесна база на превозното средство, което се изпитва: … mm.

3. Местоположение на пистата за изпитване: …

3.1. Дата на сертификация на пистата по ISO 10844:1994: …

3.2. Издадена от: …

3.3. Метод на сертифициране: …

4. Подробности за изпитването на гумата: …

4.1. Обозначение на размера на гумата: …

4.2. Описание на гумата според използването: …

4.3. Контролно налягане на напомпване: … kPa

4.4. Данни от изпитването:

	Ляво отпред	Дясно отпред	Ляво отзад	Дясно отзад
Изпитвателна маса (kg)
Индекс на товароносимост на гума (%)
Налягане при напомпване (студено) (kPa)

4.5. Код за ширината на джантата: …

4.6. Тип на датчика за измерване на температура: …

5. Валидни резултати от изпитването:

Пробег №:	Скорост при изпитване km/h	Посока на пробега	Ниво на шума ляво (2) измерено dB(A)	Ниво на шума дясно (2) измерено dB(A)	Температура на въздуха °C	Температура на пистата °C	Ниво на шума ляво (2) темпер. корекция dB(A)	Ниво на шума дясно (2) темпер. корекция dB(A)	Коментари
1
2
3
4
5
6
7
8

5.1. Наклон на линията на регресия: …

5.2. Ниво на шума след температурна корекция съгласно точка 4.3. от приложение 3: … dB(A)

(1) Ненужното се зачерква.

(2) По отношение на превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

СПЕЦИФИКАЦИИ НА ИЗПИТВАТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение описва спецификациите по отношение на физическите характеристики и нанасянето върху изпитвателната писта. Тези спецификации се основават на специален стандарт (1) и описват изискваните физически характеристики, както и методите за изпитване на тези характеристики.

2. ИЗИСКВАНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ЗА ПОВЪРХНОСТТА

Дадена повърхност се счита, че съответства на настоящия стандарт, при условие че материята (текстурата) и съдържанието на кухини или коефициентът на поглъщане на шума са измерени и е установено, че изпълняват всички изисквания на точки 2.1. до 2.4. по-долу и при условие че е отговорено на конструктивните изисквания (точка 3.2.).

2.1. Съдържание на остатъчни кухини

Съдържанието на остатъчни кухини (VC) в сместа за пътната настилка на пистата за изпитване не следва да надхвърля 8 процента. Относно процедурата по измерване, вж точка 4.1.

2.2. Коефициент на поглъщане на шума

Ако повърхността не съответства на изискването за съдържание на остатъчни кухини, повърхността се приема само ако нейният коефициент на поглъщане на шума α ≤ 0,10. Относно процедурата по измерване, вж точка 4.2. Изискването от точки 2.1. и 2.2. е изпълнено също само ако е било измерено поглъщане на шума и било установено α ≤ 0,10.

NB: Най-меродавната характеристика е поглъщането на шума, въпреки че съдържанието на остатъчни кухини е по-известно между пътните строители. Поглъщането на шум обаче е необходимо да се измери само ако повърхността не съответства на изискванията за кухини. Това е мотивирано, защото последното е свързано с относително голяма неопределеност по отношение както на измерванията, така и на меродавността им, и някои повърхности погрешно може да се отхвърлят, когато се използва само измерване за кухини.

2.3. Дълбочина на текстурата

Дълбочината на материята (текстурата) (TD) измерена по обемния метод (вж точка 4.3. по-долу) следва да бъде:

TD ≥ 0,4 mm

2.4. Хомогенност на повърхността

Следва да се положат максимално възможни усилия, за да се гарантира че повърхността е възможно най-хомогенна в зоната на изпитване. Това включва съдържанието на материал (текстура) и кухини, но също трябва да се отбележи, че от процеса на валиране се получава по ефективно валиране на някои места, отколкото на други и материалът (текстурата) може да бъде различен и неравен, причинявайки появата на издутини.

2.5. Период на изпитване

За да се провери дали повърхността продължава да съответства на съдържанието на материал (текстура) и кухини или на изискванията към поглъщане на шум, определени в настоящия стандарт, следва да се провеждат периодични изпитвания на повърхността на следните интервали:

(а)

за съдържание на остатъчни кухини (VC) или поглъщане на шум (α):

когато повърхността е нова;

не се изискват следващи периодични изпитвания, ако повърхността отговаря на изискванията, когато е нова; ако не отговаря на изискванията, когато е нова, тя може да отговаря впоследствие, защото повърхностите са склонни да се запълват и да се уплътняват с течение на времето;

(б)

относно дълбочината на материала (текстурата) (TD):

когато повърхността е нова;

когато започва изпитването за шум (NB: не по-рано от четири седмици след полагането);

след това на всеки дванадесет месеца.

3. КОНСТРУКЦИЯ НА ПОВЪРХНОСТТА ЗА ИЗПИТВАНЕ

3.1. Площ

Когато се проектира разположението на пистата за изпитване, важно е да се осигури като минимално изискване площта, пресичана от превозни средства, движещи се през лентата за изпитване, да е покрита с определения материал с подходящи граници за безопасно и практично кормуване. Това изисква ширината на пистата да е най-малко 3 m и дължината на пистата да се простира извън линиите AA и BB с най-малко 10 m от всеки край. Фигура 1 показва план на подходяща изпитвателна площадка и указва минималната площ, която да бъде покрита и уплътнена машинно със специфицирания материал върху повърхността за изпитване. Съгласно приложение 3, точка 3.2. се прави измерване от всяка страна на превозното средство. Това може да се направи или чрез измерване на две места с микрофони (по един от всяка страна на пистата) и движение в една посока, или чрез измерване с микрофон само от едната страна, като превозното средство се движи в две посоки. Ако се използва последният метод, то тогава няма изисквания към повърхността от страната на пистата, от която няма микрофон.

Фигура 1

Минимални изисквания към повърхността на площта за изпитване; засивената част се нарича „Площ за изпитване“.

NB: В този радиус не трябва да има големи предмети, отразяващи звука.

3.2. Проект и подготовка на повърхността

3.2.1. Основни проектни изисквания

Повърхността за изпитване следва да отговаря на четири проектни изисквания:

3.2.1.1.

тя следва да бъде плътен асфалтобетон;

3.2.1.2.

максималният размер на чакъла следва да бъде 8 mm (позволява се толеранс от 6,3 mm до 10 mm);

3.2.1.3.

дебелината на износващия се слой е ≥ 30 mm;

3.2.1.4.

свързващото вещество следва да бъде от категория битум с непосредствено проникване, без изменение.

3.2.2. Указания по проектиране

Като указание за изпълнителят на покривката, на фигура 2 е дадена крива на гранулометричния състав за инертния материал, която ще даде желаните характеристики. В допълнение таблица 1 дава някои указания, за да се получи желаният материал (текстура) и дълготрайност. Кривата за гранулометричния състав отговаря на следната формула:

P (% преминали фракции) = 100 · (d/dmax) 1/2

където:

размер на квадратния светъл отвор на сито в mm;

dmax

8 mm в средната част на кривата;

10 mm за долния толеранс на кривата;

6,3 mm за горния толеранс на кривата.

Фигура 2

Крива на гранулометричния състав за инертния материал в асфалтова смес с толеранси.

В допълнение на горното се дават следните препоръки:

(а)	фракцията на пясъка (0,063 mm < сито с размер на квадратния светъл отвор < 2 mm) да включва не повече от 55 % естествен пясък и най-малко 45 % пясък от натрошаване;

(б)	основата и междинният слой следва да осигуряват добра стабилност и гладкост съгласно най-добрите практики за изграждане на пътища;

(в)	чакълът да бъде натрошен (100 % от външните стени на зърната са резултат от трошене) и от материал с висока устойчивост срещу натрошаване;

(г)	използваният чакъл в сместа да бъде промит;

(д)	на повърхността да не са добавя допълнителен чакъл;

(е)	твърдостта на свързващото вещество, изразена в PEN, да бъде 40-60, 60-80 или даже 80-100 в зависимост от климатичните условия на страната; правилото е да се използва колкото е възможно по-твърдо свързващо вещество, при условие че това е в съответствие с обичайната практика;

(ж)

температурата на сместа преди валиране се избира такава, че да се постигне чрез последващо валиране исканото съдържание на кухини; за да се увеличи вероятността да бъдат изпълнени спецификациите на точки от 2.1. до 2.4. по-горе, следва да се изследва компактността не само чрез подходящ избор на температурата на смесване, но също чрез подходящ брой минавания и чрез избора на уплътняващото превозно средство.

Таблица 1

Указания при проектиране.

	Целеви стойности		Допустими граници
	От общата маса на сместа	От масата на инертния материал	Допустими граници
Маса на камъни Квадратен светъл отвор на ситото (SM) > 2 mm	47,6 %	50,5 %	± 5
Маса на пясъка 0,063 < SM < 2 mm	38,0 %	40,2 %	± 5
Маса на пълнителя SM < 0,063 mm	8,8 %	9,3 %	± 5
Маса на свързващото вещество (битум)	5,8 %	N.A.	± 0,5
Максимален размер на чакъла	8 mm		6,3-10
Твърдост на свързващото вещество	(вж точка 3.2.2., буква е))
Коефициент на ускорено заглаждане (PSV)	> 50
Плътност спрямо плътността по Marshall Плътност	98 %

4. МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ

4.1. Измерване остатъчното съдържание на кухини

За целите на настоящето измерване от пистата се взимат проби на най-малко четири места, които са равномерно разпределени в площта за изпитване между линиите AA и BB (вж фигура 1). За да се избегне нехомогенност и неравност по следите на колелата, пробите не се взимат от самите траектории на колелата, но в близост до тях. Две проби (минимум) следва да се вземат в близост до следите на колелата и една проба (минимум) следва да се вземе приблизително от средата между следите на колелата и всяко местоположение на микрофон.

Ако има съмнение, че не е изпълнено условието за хомогенност (вж точка 2.4.), взимат се проби от повече места от площта на изпитване.

Съдържанието на остатъчни кухини се определя за всяка проба, след което се изчислява средната стойност от всички проби и се сравнява с изискването на точка 2.1. Освен това никоя проба не следва да има стойност за кухини, която е по-висока от 10 процента.

На изпълнителя на покривката за изпитване се напомня за проблема, който може да възникне, ако зоната на изпитване се нагрее от тръби или електрически кабели и от тази зона трябва да се вземат проби. Такива инсталации следва да се планират внимателно по отношение на местата за бъдещо пробиване за проби. Препоръчва се да се оставят няколко места с приблизителни размери 200 mm x 300 mm, където няма кабели/тръби или където последните да са разположени достатъчно дълбоко, за да не се повредят взетите проби от слоя от пътната покривка.

4.2. Коефициент на поглъщане на шума

Коефициентът на поглъщане на шума (при падане под прав ъгъл към повърхността) се измерва чрез метода с импедансна тръба, като се използва процедурата, посочена в ISO 10534-1:1996 или ISO10534-2:1998.

По отношение на образците за изпитване се следват същите изисквания, както при съдържанието на остатъчни кухини (вж точка 4.1.). Поглъщането на шум се измерва в диапазона между 400 Hz и 800 Hz и в диапазона между 800 Hz и 1 600 Hz (най-малко за средните честоти на лентите с широчина една трета от октавата) и максималните стойности се определят за тези два честотни диапазона. Тогава тези стойности се усредяват, за да се получи краен резултат за всички проби от изпитването.

4.3. Обемно измерване на макротекстура

За целите на настоящия стандарт измерванията по дълбочина на материала се провеждат на най-малко 10 места, равномерно разположени по протежение на следите на колелата върху площта за изпитване, и се взима средната стойност, за да се сравни с определения минимум дълбочина на материала (текстурата). Вж стандарта ISO 10844:1994 за описание на процедурата.

5. ТРАЙНОСТ И ПОДДРЪЖКА

5.1. Стареене

Общ елемент с други повърхнини е, че се очаква нивото на шум при търкаляне на гуми, измерено на повърхността за изпитване, да се увеличава леко през първите 6-12 месеца след изграждането.

Повърхността ще достигне нейните изисквани характеристики не по-рано от четири седмици след изграждането. Влиянието на стареенето върху шума от камиони е в общия случай по-малко отколкото от коли.

Трайността се определя основно от изглаждането и уплътняването от превозни средства, пътуващи върху повърхността. Следва да се проверява периодично, както е посочено в точка 2.5.

5.2. Поддръжка на покривката

Свободни отпадъци или прах, които могат значително да намалят дълбочината на ефективния материал (текстура), следва да се отстранят от покривката. В страните със зимен климат за обезледяване понякога се използва сол. Солта може да промени покривката временно или даже постоянно по такъв начин, че да увеличи шума и затова не се препоръчва.

5.3. Подновяване на настилката на зоната за изпитване

Ако е необходимо да се поднови настилката за изпитване, обикновено не е необходимо да се препокрие повече от една ивица за изпитване (с ширина 3 m на фигура 1), където превозните средства пътуват, при условие че зоната на изпитване извън ивицата отговаря на изискванията за съдържание на остатъчни кухини или поглъщане на шум, когато се измерва.

6. ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ИЗПИТВАТЕЛНАТА ПОВЪРХНИНА И ИЗПИТВАНИЯ, ПРОВЕЖДАНИ НА НЕЯ

6.1. Документация за изпитвателната повърхност

В документа, описващ повърхността за изпитване, следва да се дадат следните данни:

6.1.1.

местоположение на пистата за изпитване;

6.1.2.

тип на свързващото вещество, твърдост на свързващото вещество, тип на инертните материали, максимална теоретична плътност на бетона (DR), дебелина на износващия се слой и крива на гранулометричния състав, определена от пробите, взети от пистата за изпитване;

6.1.3.

метод за уплътняване (напр. тип на валяка, маса на валяка, брой на минаванията);

6.1.4.

температура на сместа, температура на околния въздух и скорост на вятъра по време на нанасяне на покривката;

6.1.5.

дата, когато е била нанесена покривката и строителен предприемач;

6.1.6.

всички или най-малко последните резултати от изпитване, включително:

6.1.6.1.

съдържание на остатъчни кухини за всяка проба;

6.1.6.2.

местоположения в зоната на изпитване, откъдето пробите за измерване на кухини са били взети;

6.1.6.3.

коефициент на поглъщане на шума за всяка проба (ако е измерен); определят се резултатите както за всяка проба, така и за всеки честотен диапазон, както и общата средна стойност;

6.1.6.4.

местоположения в зоната на изпитване, откъдето пробите за измерване на поглъщане са били взети;

6.1.6.5.

дълбочина на материала (текстурата), включително брой на изпитвания и стандартно отклонение;

6.1.6.6.

институцията, отговорна за изпитванията съгласно точки 6.1.6.1. и 6.1.6.2., и типа използвано оборудване;

6.1.6.7.

дата на изпитването(ията) и дата, когато са били взети пробите за изпитване от пистата за изпитване;

6.2. документация на превозното средство, на което са били проведени изпитвания за шум на повърхнината.

В документа, описващ изпитването/ията за шум на превозното средство, се посочва дали са били изпълнени или не всички изисквания от настоящия стандарт. Следва да се посочи документ съгласно точка 6.1., описващ резултатите, които удостоверяват това.

(1) ISO 10844:1994.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЦЕПЛЕНИЕ С ВЛАЖНА ПОВЪРХНОСТ

1. ОБЩИ УСЛОВИЯ ПРИ ИЗПИТВАНЕТО

1.1. Характеристики на пистата

Пистата трябва да има плътна асфалтова покривка, чийто наклон във всяка посока не надхвърля 2 процента. Тя трябва да е еднородна по отношение на стареене, състав, износване и да не съдържа ронлив материал или чужди отлагания. Максималният размер на чакъла следва да бъде 10 mm (допускан толеранс от 8 mm до 13 mm) и дълбочината на пясъка, измеренa както е посочено в ASTM E-965, следва да е 0,7 ± 0,3 mm.

Стойността на триене на повърхността за влажна писта се установява посредством единия или двата следни метода:

1.1.1.

Метод на стандартна еталонна гума, която се изпитва (SRTT)

При изпитване с използване на стандартна еталонна гума, която се изпитва, и метода, даден в точка 2.1., коефициентът на максимума на спирачното усилие (pbfc) следва да бъде между 0,6 и 0,8. Измерените стойности се коригират, за да се отчетат температурните влияния, както следва:

pbfc = pbfc (измерен) + 0,003 · 5(t – 20)

където „t“ е температурата на влажната повърхност на пистата в градуси Целзий.

Изпитването се провежда, като се използват платната и дължината на пистата, използвана за изпитването за сцепление с влажна повърхност.

1.1.2.

Метод с махало (BPN)

Средната стойност (BPN) на влажна писта, измерена в съответствие с процедурата, дадена в стандарта 303-93 (отново одобрен 1998 г.) на Американското дружество за изпитване на материалите (ASTM) и с използване на стандарта E 501-94 на ASTM, следва да бъде между 40 и 60 след корекцията за температурата. Освен ако няма препоръки за корекцията за температурата, указани от производителя на махалото, се използват следните формули:

BPN = BPN (измерена стойност ) + 0,34 · t – 0,0018 · t2 – 6,1

където „t“ е температурата на влажната повърхнина на пистата по Целзий.

В платната на пистата, които ще се използват за изпитванията за сцепление с влажна повърхност, BPN се измерва на интервали от 10 m по дължината на платната. BPN се измерва 5 пъти във всяка точка и коефициентът на вариация на средните стойности на BPN следва да не надхвърля 10 процента.

1.1.3.

Органът за типово одобрение се уверява в характеристиките на пистата въз основа на данните от протоколите от изпитване.

1.2. Условия на навлажняване

Пистата може да се навлажнява отстрани или чрез система за навлажняване, която е част от превозното средство, което се изпитва, или ремаркето.

Ако се използва система за навлажняване на пистата отстрани, изпитвателната повърхност се навлажнява преди изпитването в продължение на най-малко половин час, с цел да се изравнят температурата на повърхността и температурата на водата. Препоръчва се извършването на навлажняване на пистата отстрани през цялото време на изпитването.

Дълбочината на водата следва да е между 0,5 и 1,5 mm.

1.3. Ветровите условия не трябва да влияят на навлажняването на повърхнината (позволено е използването на прегради срещу вятъра).

Температурата на навлажнената повърхнина следва да бъде между 5 °C и 35 °C и по време на изпитването не следва да се изменя с повече от 10 °C.

2. МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Сравнителните параметри на сцепление с влажна повърхност се установяват с използването на:

а)	ремарке или превозно средство със специална цел за оценка на гуми; или

б)	стандартно произведено пътническо превозно средство (категория M1, определена в Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства (R.E.3), (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Изменение 2, последно изменен с Изменение 4).

2.1. процедура с използване на ремарке или превозно средство със специална цел за оценка на гуми;

2.1.1. Ремаркето, заедно с теглещото превозно средство, или превозното средство за оценка на гуми следва да съответства на следните изисквания:

2.1.1.1.

да е в състояние да надхвърля горната гранична стойност на скорост на изпитване от 67 km/h и да запазва изискваната скорост на изпитване от 65 ± 2 km/h при максимално ниво на приложените спирачни усилия.

2.1.1.2.

да е оборудвано с ос, която осигурява една позиция на изпитване, при която хидравлична спирачка и задвижваща система, които могат да бъдат задвижвани, при необходимост, от теглещото превозно средство. Спирачната система следва да е в състояние да осигурява спирачен момент, достатъчен за постигането на коефициента на максимума на спирачното усилие в диапазона на размерите и натоварванията на гуми, които ще бъдат изпитвани.

2.1.1.3.

По време на изпитването спирачната система следва да е в състояние да поддържа сходимостта на предните колела и страничния наклон на колелото, което се изпитва, и окомплектованата гума в рамките на ± 0,5° от фиксираните числа, получени при условия на натоварване на гумата, която се изпитва.

2.1.1.4.

В случай на ремарке, механичното теглително-прикачно устройство между теглещото превозно средство и ремаркето следва да бъде такова, че когато теглещото превозно средство и ремаркето са прикачени едно към друго, тегличът или частта от теглича на ремаркето, която включва датчик за измерване на спирачното усилие, да е в хоризонтално положение или с наклон надолу в посока отзад напред с максимален ъгъл, равен на 5°. Разстоянието по дължина между осевата линия на точката на шарнирно свързване на прикачването (теглича) до напречната осевата линия на оста на ремаркето следва да бъде равна на най-малко десет пъти височината на прикачното устройство (теглича).

2.1.1.5.

В случай на превозни средства, които включват система за навлажняване на пистата, дюзата/дюзите за пръскане с вода трябва да е такава, че полученият покриващ воден слой да е с еднакво сечение, като се простира поне 25 mm отвъд широчината на контактната площ на гумата. Дюзата/дюзите трябва да е насочена/и надолу под ъгъл 20° до 30° и трябва да има контакт с повърхнината на пистата на разстояние 250 mm до 450 mm пред центъра на контактната площ на гумата. Височината на дюзата/дюзите трябва да е 25 mm или минимално необходимата, за да се избягнат препятствия по повърхността на пистата, без обаче да се надхвърля максимум от 100 mm. Дебитът на подаване на вода следва да гарантира дълбочина на водата от 0,5 mm до 1,5 mm и трябва да е равномерен през цялото изпитване в границите на ± 10 процента. Следва да се отбележи, че нормалният дебит за изпитване при 65 km/h е 18 l/s на метър от широчината на навлажнената повърхност на пистата.

Системата следва да е в състояние да подава вода, така че гумата, и повърхността на пистата пред нея, да е навлажнена преди началото на спирането и през цялата продължителност на изпитването.

2.1.2. Методика на изпитване

2.1.2.1. Гумата, която се изпитва, се почиства, за да се отстранят всякакви стърчащи остатъци, получени при формоването, за които има вероятност да повлияят на изпитването.

2.1.2.2. Гумата, която се изпитва, се монтира на изпитвателна джанта, която е декларирана от производителя в заявлението за одобряване, и се напомпва до 180 kPa — в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва, и гумa за стандартно натоварване, от 220 kPa — в случай на усилена гума или гума за допълнително натоварване.

2.1.2.3. Гумата се подготвя най-малко два часа в близост до изпитвателната писта, така че да е стабилизирана при околната температура на участъка на изпитвателната писта. По време на подготовката гумата/гумите не се излага/т на пряка слънчева светлина.

2.1.2.4. Гумата се натоварва до:

а)	между 445 kg и 508 kg в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва; както и

б)	между 70 и 80 процента от стойността на натоварването, която отговаря на индекса на товароносимост на гума във всеки друг случай.

2.1.2.5. Кратко време преди изпитването пистата се подготвя, като се провеждат най-малко 10 изпитвания за спиране върху частта от пистата, която ще бъде използвана за програма от изпитвания на показателите, но с използване на гума, която не е включена в програмата.

2.1.2.6. Непосредствено преди изпитването налягането на напомпване на гумата се проверява и привежда, ако е необходимо, към стойностите, дадени в точка 2.1.2.2.

2.1.2.7. Скоростта при изпитването следва да бъде между 63 km/h и 67 km/h и да се поддържа между тези гранични стойности по време на целия изпитвателен пробег.

2.1.2.8. Посоката на изпитването следва да бъде, за всеки набор от изпитвания и за изпитваната гума, същата като тази, която е използвана при изпитването на стандартна еталонна гума, с чиито показатели трябва да бъде направено сравнение.

2.1.2.9. Спирачките на окомплектованото колело, което се изпитва, следва да се задействат, така че максималното спирачно усилие да се достига в рамките на 0,2 s—0,5 s от задействането им.

2.1.2.10. В случай на нова гума се провеждат два изпитвателни пробега, с цел подготовката ѝ. Тези изпитвания могат да се използват за проверка на работата на записващото оборудване, но резултатите не се вземат предвид при оценка на показателите.

2.1.2.11. При оценка на показателите на гума, сравнени с тези на стандартна еталонна гума, която се изпитва, изпитването на спиране се провежда от същата точка и в същото платно на изпитвателната писта.

2.1.2.12. Редът на изпитване е, както следва:

R1 – T – R2

където:

R1 е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума, а T е изпитването на гума, за чието одобрение се кандидатства и трябва да бъде оценена.

Максимум три гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна гума, например:

R1 – T1 – T2 – T3 – R2

2.1.2.13. Средната стойност на коефициента на максимума на спирачното усилие (pbfc) се изчислява, като се вземат предвид най-малко шест валидни резултата.

За да се приемат резултатите за валидни, коефициентът на вариация, определен чрез стандартното отклонение, разделено на средния резултат, изразен като процент, трябва да бъде в границите на 5 процента. Ако това не може да бъде постигнато с повторното изпитване на стандартна еталонна гума, оценката на гума/гумите, за чието одобрение се кандидатства, се пренебрегва и целият ред на изпитването се повтаря.

2.1.2.14. Използване на стойността на средния коефициент на максимума на спирачното усилие за всяка серия от изпитвателни пробези:

В случай на ред на изпитване R1 – T – R2 коефициентът на максимума на спирачното усилие на стандартна еталонна гума, който следва да бъде използван за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се приема, че е:

(R1 + R2)/2

където:

R1 е средният коефициент на максимума на спирачното усилие за първата серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума и R2 е средният коефициент на максимума на спирачното усилие за втората серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума.

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – R2 коефициентът на максимума на спирачното усилие на стандартна еталонна гума се приема, че е:

2/3 R1 + 1/3 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

1/3 R1 + 2/3 R2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства.

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – T3 – R2 коефициентът на максимума на спирачното усилие на стандартна еталонна гума се приема, че е:

3/4 R1 + 1/4 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

(R1 + R2)/2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства;

1/4 R1 + 3/4 R2 за сравнение с гумата T3, за чието одобрение се кандидатства;

2.1.2.15. Коефициентът на сцепление с влажна повърхност (G) се изчислява по следната формула:

Formula

2.2. Процедура за стандартно превозно средство

2.2.1. Превозното средство следва да бъде стандартно превозно средство от категория M1, способно да развие минимална скорост 90 km/h и оборудвано със система срещу блокиране на колелата при спиране (ABS).

2.2.1.1. Превозното средство не подлежи на изменения освен:

а)	за да се направи възможно монтирането на по-голям диапазон размери на колела и гуми;

б)	за да се направи възможно механичната (включително хидравлично, електрическо или пневматично) задействане на управлението на работната спирачка. Системата може да бъде задействана автоматично чрез сигнали от вградени в пистата устройства или от устройства в непосредствена близост на пистата.

2.2.2. Методика на изпитване

2.2.2.1. Гумата, която се изпитва, се почиства, за да се отстранят всякакви стърчащи остатъци, получени при формоването, за които има вероятност, че ще повлияят на изпитването.

2.2.2.2. Гумата, която се изпитва, се монтира на изпитвателна джанта, която е декларирана от производителя в заявлението за одобряване, и се напомпва до 220 kPa във всички случаи.

2.2.2.3. Гумата се подготвя най-малко два часа в близост до изпитвателната писта, така че да е стабилизирана при околната температура на участъка на изпитвателната писта. По време на подготовката гумата/гумите не се излага/т на пряка слънчева светлина.

2.2.2.4. Статичното натоварване върху гумата следва да бъде:

а)	между 381 kg и 572 kg в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва; както и

б)	между 60 и 90 процента от стойността на натоварването, която отговаря на индекса на товароносимост на гума във всеки друг случай.

Разликата в натоварването на гумите върху една и съща ос следва да е такава, че натоварването на по-леко натоварената гума да бъде не по-малко от 90 процента от натоварването на гумата, която носи по-големия товар.

2.2.2.5. Кратко време преди изпитването пистата се подготвя, като се провеждат най-малко 10 изпитвания от 90 km/h до 20 km/h за спиране върху частта от пистата, която ще бъде използвана за програма от изпитвания на експлоатационни характеристики, но при използване на гума, която не е включена в програмата.

2.2.2.6. Непосредствено преди изпитването налягането на напомпване на гумата се проверява и ако е необходимо се привежда, към стойностите, дадени в точка 2.2.2.2.

2.2.2.7. Като се започне при начална скорост между 87 km/h и 83 km/h на работната спирачка се прилага постоянно усилие, достатъчно да предизвика задействането на системата ABS на всички колела и да има за последица стабилно отрицателно ускорение на превозното средство преди намаляване на скоростта на 80 km/h, като това усилие се поддържа докато превозното средство се приведе в неподвижно състояние.

Изпитването на спиране се провежда при изключени ръчни предавки или с лоста на автоматичните скоростите в неутрално положение.

2.2.2.8. Посоката на изпитването следва да бъде, за всеки набор от изпитвания и за изпитваната гума, същата като тази, която е използвана при изпитването на стандартна еталонна гума, с чиито показатели трябва да бъде направено сравнение.

2.2.2.9. В случай на нови гуми се провеждат два изпитвателни пробега, с цел подготовка на гумите. Тези изпитвания могат да се използват за проверка на работата на записващото оборудване, но резултатите не се вземат предвид при оценка на показателите.

2.2.2.10. При оценка на показателите на гума, сравнени с тези на стандартна еталонна гума, която се изпитва, изпитването на спиране се провежда от същата точка и в същото платно на изпитвателната писта.

2.2.2.11. Редът на изпитването е, както следва:

R1 – T – R2

където:

R1 е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума и T е изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства и която трябва да бъде оценена.

Максимум три гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна гума, например:

R1 – T1 – T2 – T3 – R2

2.2.2.12. Средното максимално достигано отрицателно ускорение (mfdd) между 80 km/h и 20 km/h следва да се изчисли за най-малко три валидни резултата в случай на стандартна еталонна гума, която се изпитва, и 6 валидни резултата в случай на гуми, за чието одобрение се кандидатства.

Средното максимално достигано отрицателно ускорение (mfdd) се получава по следната формула:

mfdd = 231,48/S

където:

S е измереното разстояние на спиране в метри между 80 km/h и 20 km/h.

За да се приемат резултатите за валидни, коефициентът на вариация, определен чрез стандартното (средноквадратичното) отклонение, разделено на средния резултат, изразен като процент, трябва да бъде в границите на 3 процента. Ако това не може да бъде постигнато с повторното изпитване на стандартна еталонна гума, оценката на кандидат гумата/гумите се пренебрегва и целият ред на изпитването се повтаря.

Средноаритметичното на изчислените стойности на средното максимално достигано отрицателно ускорение се определя за всяка серия от изпитвателни пробези.

2.2.2.13. Използване на стойността на усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за всяка серия от изпитвателни пробези:

В случай на ред на изпитване R1 – T – R2 средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума, което следва да бъде използван за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се приема, че е:

(R1 + R2)/2

където:

R1 е усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за първата серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума и R2 е усредненото средно максимално достигано отрицателно ускорение за втората серия изпитвателни пробези на стандартна еталонна гума.

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – R2 средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума се приема, че е:

2/3 R1 + 1/3 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

1/3 R1 + 2/3 R2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства.

В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – T3 – R2 средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума се приема, че е:

3/4 R1 + 1/4 R2 за сравнение с гумата T1, за чието одобрение се кандидатства;

(R1 + R2)/2 за сравнение с гумата T2, за чието одобрение се кандидатства;

1/4 R1 + 3/4 R2 за сравнение с гумата T3, за чието одобрение се кандидатства.

2.2.2.14. Коефициентът на сцепление с влажна повърхност (G) се изчислява по следната формула:

Formula

2.2.2.15. В случай на гуми, за чието одобрение се кандидатства, но не могат да бъдат монтирани на същото превозно средство като стандартна еталонна гума, която се изпитва, например поради размера на гумата, на невъзможност да се постигне необходимото натоварване и т.н. сравнение се прави, като се използват междинни гуми, наричани по-долу „контролни гуми“, и две различни превозни средства. На едното превозно средство следва да е възможно монтирането както на стандартна еталонна гума, която се изпитва, така и на контролната гума, а на другото следва да е възможно монтирането на контролната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства.

2.2.2.15.1. Коефициентът на сцепление с влажна повърхност на контролната гума по отношение на стандартна еталонна гума, която се изпитва, (G1), както и на гумата, за чието одобрение се кандидатства, по отношение на контролната гума, (G2) следва да бъдат установени, като се използва процедурата по точки 2.2.2.1 до 2.2.2.15.

Коефициентът на сцепление с влажна повърхност на кандидат-гумата по отношение на стандартна еталонна гума, която се изпитва, следва да бъде производна на двата резултантни коефициента на сцепление с влажна пътна повърхност, т.е. е равен на G1 × G2.

2.2.2.15.2. Пистата, или частта от нея, следва да бъде еднаква за всички изпитвания и околните условия следва да бъдат съпоставими, например температурата на повърхнината на влажната писта следва да бъде в границите на ± 5 °C. Всички изпитвания следва да бъдат приключени в рамките на един и същ ден.

2.2.2.15.3. Един и същ комплект контролни гуми се използва за сравнение със стандартна еталонна гума, която се изпитва, и с гума, за чието одобрение се кандидатства, и се монтира в същите позиции на колелата.

2.2.2.15.4. Впоследствие, контролните гуми, които са били използвани за изпитване, се съхраняват при същите условия, които се изискват за стандартна еталонна гума, която се изпитва, т.е. в съответствие със стандарта ASTM E 1136-93 (отново одобрен 1998 г.)

2.2.2.15.5. Стандартната еталонна гума, която се изпитва, и контролните гуми се бракуват, ако е налице неравномерно износване или повреда или когато изглежда, че показателите са се влошили.

Допълнение

Протокол от изпитване

(Сцепление върху влажна повърхност)

ЧАСТ 1 — ПРОТОКОЛ

1. Орган за типово одобрение или техническа служба: …

2. Име и адрес на заявителя: …

3. Протокол от изпитване №: …

4. Производител и търговско наименование или търговско описание: …

5. Клас на гумата (C1,C2 или C3): …

6. Категорията на ползване: …

7. Коефициент на сцепление върху влажна повърхност по отношение на стандартна еталонна гума, която се изпитва, съгласно точки 2.1.2.15. или 2.2.2.15.: …

8. Коментари (ако има): …

9. Дата: …

10. Подпис: …

ЧАСТ 2 — ДАННИ ОТ ИЗПИТВАНЕ

1. Дата на изпитването: …

2. Превозното средство, което се изпитва (марка, модел, година, изменения и др. или идентификация на ремаркето): …

…

3. Местоположение на пистата за изпитване: …

3.1. Характеристики на пистата за изпитване: …

3.2. Издаден от: …

3.3. Метод на сертифициране: …

4. Подробности по изпитваната гума: …

4.1. Обозначение на размера на гумата и описание на гумата според използването: …

4.2. Търговско и служебно описание на гумата: …

4.3. Контролно налягане при напомпване: kPa …

4.4. Данни от изпитването:

Гума	Стандартна еталонна гума, която се изпитва	Гума, за чието одобрение се кандидатства	Контролна гума
Натоварване на гумата, която се изпитва (kg)
Дълбочина на водата (mm) (от 0,5 до 1,5 mm)
Средна температура на навлажнената писта (°C) (от 5 до 35 °C)

4.5. Код на широчината на джантата, която се изпитва: …

4.6. Тип на датчика за измерване на температура: …

4.7. Идентификация на стандартната еталонна гума, която се изпитва: …

5. Валидни резултати от изпитването:

Пробег №	Скорост (km/h)	Посока на пробега	Стандартна еталонна гума, която се изпитва	Гума, за чието одобрение се кандидатства	Контролна гума	Коефициент на максимума на спирачното усилие (pbfc)	Средно максимално достигнато ускорение (mfdd)	Коефициент на сцепление с влажна повърхност (G)	Забележки
1
2
3
4
5
6
7
8

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 231

Издание на български език	Законодателство	Година 51 29 август 2008 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
		Регламент (ЕО) № 843/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	1
		Регламент (ЕО) № 844/2008 на Комисията от 28 август 2008 година относно определяне на възстановяванията при износ за бяла и сурова захар в непреработено състояние	3
		Регламент (ЕО) № 845/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за определяне на възстановяванията при износ в непреработено състояние на сиропи и някои други продукти от сектора на захарта	5
		Регламент (ЕО) № 846/2008 на Комисията от 28 август 2008 година относно определяне на максимално възстановяване при износ на бяла захар в рамките на постоянен публичен търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 900/2007	7
		Регламент (ЕО) № 847/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за определяне на максимално възстановяване при износ на бяла захар в рамките на постоянния публичен търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 1060/2007	8
	*	Регламент (ЕО) № 848/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2002 и Решение 2003/565/ЕО по отношение на срока, предвиден в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета ( 1 )	9
	*	Регламент (ЕО) № 849/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 3199/93 относно взаимното признаване на процедурите за пълно денатуриране на алкохол за целите на освобождаването от акциз	11
	*	Регламент (ЕО) № 850/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за откриване на процедура за разпределение на лицензии за износ на сирене в Съединените американски щати през 2009 г. по някои квоти на ГАТТ	12
		Регламент (ЕО) № 851/2008 на Комисията от 28 август 2008 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за определени продукти от сектора на захарта, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора	17

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MK	22,9
	XS	22,4
	ZZ	22,7
0707 00 05	JO	162,5
	MK	21,6
	TR	128,2
	ZZ	104,1
0709 90 70	TR	93,7
0709 90 70	ZZ	93,7
0805 50 10	AR	61,4
	CL	65,6
	UY	66,2
	ZA	73,8
	ZZ	66,8
0806 10 10	EG	190,0
	TR	113,6
	ZZ	151,8
0808 10 80	AR	89,1
	BR	96,4
	CL	91,6
	CN	74,3
	NZ	107,0
	US	113,4
	ZA	85,3
	ZZ	93,9
0808 20 50	AR	131,3
	CN	53,0
	TR	147,5
	ZA	97,8
	ZZ	107,4
0809 30	TR	141,0
0809 30	ZZ	141,0
0809 40 05	IL	129,9
	MK	62,1
	TR	107,3
	XS	62,1
	ZZ	90,4

Идентификация на групата в съответствие с допълнителните бележки в глава 4 от Хармонизираната митническа тарифа на Съединените щати		Идентификация на групата и квотата	Налично количество за 2009 г.
Бележка:	Група		Тонове
(1)	(2)	(3)	(4)
16	Not specifically provided for (NSPF)	16-Токио	908,877
16	Not specifically provided for (NSPF)	16-Уругвай	3 446,000
17	Blue Mould	17	350,000
18	Cheddar	18	1 050,000
20	Edam/Gouda	20	1 100,000
21	Italian type	21	2 025,000
22	Swiss or Emmenthaler cheese other than with eye formation	25-Токио	393,006
22	Swiss or Emmenthaler cheese other than with eye formation	25-Уругвай	380,000
25	Swiss or Emmenthaler cheese with eye formation	25-Токио	4 003,172
25	Swiss or Emmenthaler cheese with eye formation	25-Уругвай	2 420,000

Код по КН	Описание	Ставка за изменение в EUR/100 kg
		В случай на предварително определяне на възстановяванията	Други
1701 99 10	Бяла захар	14,96	14,96


	(1) Текст от значение за ЕИП