(1)

Необходимо е да се вземат предвид промените в жизнения стандарт в държавите извън Общността и да се определят впоследствие корекционните коефициенти, приложими от 1 юли 2007 г. към възнагражденията, изплащани във валутата на държавата по мястото на работа на длъжностното лице, срочно наетия служител или договорно наетия служител на Европейските общности на служба в трети държави.

(2)

Корекционните коефициенти, по отношение на които е извършено плащането въз основа на Регламент (ЕО) № 453/2007 (2), могат да доведат до корекции за повишаване или намаляване на заплатата със задна дата.

(3)

Следва да се предвиди плащане със задна дата в случай на повишаване на заплатите вследствие на новите корекционни коефициенти.

(4)

Следва да се предвиди възстановяване на платени в повече суми в случай на намаляване на възнагражденията в резултат на новите корекционни коефициенти за периода между 1 юли 2007 г. и датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(5)

Следва да се предвиди всяко подобно възстановяване да бъде ограничено до период от максимум шест месеца преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и последиците от него да обхващат период от максимум дванадесет месеца след тази дата, както е предвидено в случая с корекционните коефициенти, приложими в рамките на Общността спрямо възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейските общности,

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

(1)

Регламенти на Комисията (ЕО) № 451/2000 (2) и (ЕО) № 1490/2002 (3) определят подробните правила за изпълнението на третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и предоставят списък с активни вещества, които следва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Този списък включва активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1095/2007 беше добавен нов член 11б в Регламент (ЕО) № 1490/2002, за да се даде възможност активни вещества, за които има ясни индикации, че може да се очаква да нямат вредни въздействия върху човешкото здраве или здравето на животните, или върху подпочвените води, или неприемливо въздействие върху околната среда, да бъдат включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, без да се иска подробно научно становище от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

(3)

За активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, Комисията проучи в съответствие с член 11а от Регламент (ЕО) № 1490/2002 въздействията върху човешкото здраве и здравето на животните, подпочвените води и околната среда за редица употреби, предложени от нотификаторите, като заключи, че тези активни вещества отговарят на изискванията на член 11б от Регламент (ЕО) № 1490/2002.

(4)

В съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1490/2002 Комисията представи за разглеждане от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните проекти на доклади за преразглеждане за активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива. Тези доклади бяха разгледани от държавите-членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и бяха финализирани на 14 март 2008 г. във формата на доклади на Комисията за преразглеждане. В съответствие с член 12а от Регламент (ЕО) № 1490/2002 Комисията следва да изиска от ЕОБХ да представи най-късно до 31 декември 2010 г. своето становище по проектодокладите за преразглеждане.

(5)

Извършените различни проучвания показват, че за продуктите за растителна защита, съдържащи активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, може да се очаква да удовлетворят като цяло изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО, по-специално що се отнася до проучените употреби, описани в доклада за преразглеждане на Комисията. Следователно е уместно в приложение I към посочената директива да се включат активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, за да се гарантира разрешенията за продуктите за растителна защита, които съдържат тези активни вещества, да могат да се издават във всички държави-членки в съответствие с разпоредбите на посочената директива.

(6)

Преди едно активно вещество да бъде включено в приложение I, на държавите-членки и на заинтересованите страни следва да бъде предоставен разумен срок да се подготвят за изпълнение на новите изисквания, които ще бъдат поставени в резултат от това включване.

(7)

Без да се засягат задълженията, определени с Директива 91/414/ЕИО като последица от включването на дадено активно вещество в приложение I, следва да се разреши на държавите-членки в срок шест месеца след това включване да преразгледат действащите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи активните вещества, изброени в приложението, за да се гарантира изпълнението на изискванията, определени с Директива 91/414/ЕИО, и по-специално в член 13 от нея, и на съответните условия, посочени в приложение I. Държавите-членки следва да променят, заменят или отменят, ако е целесъобразно, действащите разрешения в съответствие с разпоредбите на Директива 91/414/ЕИО. Чрез дерогация от горепосочения срок следва да бъде предоставен по-дълъг период за представянето и оценката на пълното досие, предвидено в приложение III, за всеки продукт за растителна защита за всяка предвидена употреба в съответствие с единните принципи, определени в Директива 91/414/ЕИО.

(8)

Натрупаният опит от предишни включвания в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на активни вещества, оценени в рамките на Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията (4), показва, че могат да възникнат трудности при тълкуването на задълженията на титулярите на съществуващи разрешения във връзка с достъпа до данни. Следователно, за да се избегнат допълнителни затруднения, изглежда необходимо да се уточнят задълженията на държавите-членки, и особено задължението за проверка дали титулярят на разрешение доказва, че има достъп до досие, което отговаря на изискванията на приложение II към посочената директива. Това уточнение обаче не налага нови задължения на държавите-членки или на титулярите на разрешения в сравнение с приетите до настоящия момент директиви за изменение на приложение I.

(9)

Следователно е целесъобразно Директива 91/414/ЕИО да бъде съответно изменена.

(10)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са съобразени със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

(1)

Както бе потвърдено от Съвета в неговите заключения от 3 декември 2004 г., ефективното и съгласувано използване на радиочестотния спектър е от основно значение за развитието на електронните съобщителни услуги и спомага за стимулиране на икономическия растеж, конкурентоспособността и трудовата заетост; достъпът до радиочестотния спектър трябва да бъде улеснен, с цел да се подобри ефективността, да се насърчат нововъведенията, както и по-голямата гъвкавост за ползвателите и по-големият избор за потребителите, като в същото време се вземат предвид целите от общ интерес.

(2)

Европейският парламент в своята резолюция от 14 февруари 2007 г., относно пътя към разработване на европейска политика в областта на радиочестотния спектър (3), подчерта значението на съобщенията за селските и по-слабо развитите райони, за които разпространението на широколентов достъп, нискочестотни мобилни съобщения и нови безжични технологии може да осигури ефикасни решения за постигане на общо покритие в 27-те държави-членки с оглед на устойчивото развитие на всички области. Европейският парламент също така отбеляза, че режимите на държавите-членки за разпределяне и експлоатация на радиочестотния спектър се различават съществено и че тези различия представляват сериозна пречка за постигането на добре функциониращ вътрешен пазар.

(3)

В съобщението си от 26 април 2007 г. относно Европейската политика за космоса, Комисията също постави за цел да се улесни въвеждането на новаторски спътникови съобщителни услуги, по-специално чрез обединяване на пазарното търсене в отдалечените и селските райони, като едновременно с това наблегна на необходимостта от общоевропейско лицензиране на спътниковите услуги и радиочестотния спектър.

(4)

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (4) цели насърчаване на ефикасното използване и осигуряване на ефективното управление на радиочестотите и номерационните ресурси, премахване на останалите пречки пред предоставянето на съответните мрежи и услуги, както и гарантиране, че няма дискриминация и насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи и оперативната съвместимост на общоевропейските услуги.

(5)

Въвеждането на нови системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ), би допринесло за развитието на вътрешния пазар и за засилването на конкуренцията, като увеличи наличието на общоевропейски услуги и на свързаност „от край до край“ и като насърчи ефикасните инвестиции. МСУ представляват новаторска алтернативна платформа за различни по тип общоевропейски далекосъобщителни услуги и услуги с радиоразпръскване до всички или до определено множество потребители, независимо от местонахождението на крайния потребител, като например високоскоростен достъп до Интернет/Интранет, мобилни мултимедийни приложения, гражданска защита и помощ при бедствия. МСУ биха могли да подобрят покритието особено на селските райони в Общността, преодолявайки по този начин цифровото разделение по отношение на географското положение, засилвайки културното разнообразие и медийния плурализъм, като в същото време допринасят за конкурентоспособността на европейските отрасли за информационни и комуникационни технологии в съответствие с обновената Лисабонска стратегия. Директива 89/552/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (5) следва да се прилага, когато е уместно, към аудиовизуалните медийни услуги, пренасяни чрез системи за МСУ.

(6)

Самото естество на спътниковите съобщения е такова, че те пресичат националните граници и следователно са предмет на международно или регионално регулиране, в допълнение към националното регулиране. Общоевропейските спътникови услуги са важен елемент от вътрешния пазар и могат да допринесат значително за постигане на целите на Европейския съюз, като например разширяване на географското покритие на широколентов достъп в съответствие с инициативата i2010 (6). В следващите години ще се появяват нови приложения на мобилни спътникови системи.

(7)

В Решение 2007/98/ЕО на Комисията от 14 февруари 2007 г. относно хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в честотния обхват 2 GHz за въвеждането на системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (7) се предвижда държавите-членки да предоставят тези честотни ленти за системите, предоставящи МСУ в Общността, считано от 1 юли 2007 г.

(8)

Техническото управление на радиочестотния спектър, както е организирано по принцип от Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (8) и в частност от Решение 2007/98/ЕО, не обхваща процедури за предоставяне на радиочестотен спектър и предоставяне на права за използване на радиочестоти.

(9)

С изключение на член 8 на Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (9), операторите на мобилни спътникови системи се избират и получават разрешения и на национално равнище или съгласно съществуващата общностна регулаторна рамка за електронните съобщения.

(10)

Регламентите на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) предвиждат процедури за съгласуване на спътниковите радиочестоти като инструмент за управление на вредните смущения, но не обхващат подбора или издаването на разрешения.

(11)

С цел да се предотврати това държавите-членки да вземат решения, които може да доведат до раздробяване на вътрешния пазар и да навредят на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО, критериите за подбор на мобилни спътникови системи следва по изключение да бъдат хармонизирани, така че процесът на подбор да осигури възможност за използване на МСУ в Европейския съюз. Голямата предварителна инвестиция, необходима за разработването на мобилни спътникови системи и съответните високи технологичен и финансов рискове, изискват икономия от мащаба на тези системи под формата на широко общоевропейско географско покритие, така че да останат икономически жизнеспособни.

(12)

Освен това успешното пускане на МСУ изисква съгласуване на регулаторните действия от държавите-членки. Различията в националните процедури за подбор биха могли да доведат до раздробяване на вътрешния пазар поради различното прилагане на критериите за подбор, както и поради различното претегляне на критериите или различните срокове при процедурите за подбор. Това би довело до разнородно множество от успешни кандидати, избрани в противоречие с паневропейското естество на тези МСУ. Избирането на различни оператори на мобилни спътникови системи от различните държави-членки може да доведе до сложни ситуации на вредни смущения или дори да означава, че избран оператор е възпрепятстван да предоставя общоевропейска спътникова услуга, например когато в различните държави-членки на оператора са предоставени различни радиочестоти. Следователно хармонизирането на критериите за подбор следва да бъде допълнено от установяването на общ механизъм за подбор, който да осигури съгласувани резултати от подбора за всички държави-членки.

(13)

Тъй като издаването на разрешения на избраните оператори на мобилни спътникови системи включва добавянето на условия за такива разрешения, като трябва също да бъдат вземани предвид широк набор от национални разпоредби, приложими в областта на електронните съобщения, въпросите по издаването на разрешения трябва да бъдат предмет на дейността на компетентните органи на държавите-членки. Въпреки това, за да се осигури съответствие между подходите за издаване на разрешения в различните държави-членки, следва на равнище на Общността да се установят разпоредби, свързани със синхронизираното предоставяне на радиочестотен спектър, както и за хармонизирани условия за издаване на разрешения, без да се нарушават специфичните национални условия, съвместими със законодателството на Общността.

(14)

МСУ могат по принцип да достигнат географски райони, не добре покрити от други електронни съобщителни услуги, по-специално в селските райони. Координираният подбор и издаване на разрешение за нови системи, предоставящи МСУ, следователно биха могли да изиграят важна роля за преодоляване на цифровото разделение като подобрят достъпността, скоростта и качеството на електронните съобщителни услуги в тези райони, като по този начин способстват за социалното сближаване. Следователно предложената зона на покритие на МСУ (зона, в която се предоставят услугите), както и сроковете за предоставяне на МСУ в рамките на държавите-членки, са важна характеристика, която следва да бъде подходящо отчетена по време на процедурата за подбор.

(15)

Предвид сравнително дългия период от време и сложните етапи на техническата развойна дейност, необходими за пускането на МСУ, напредъкът в техническото и търговското развитие на мобилните спътникови системи следва да се оценява като част от процедурата за подбор.

(16)

Координацията на спътниковите радиочестоти е от решаващо значение за ефективното предоставяне на МСУ в държавите-членки и следователно следва да бъде отчетена при оценяването на надеждността на кандидатите и жизнеспособността на предложените мобилни спътникови системи по време на процедурата за подбор.

(17)

Сравнителната процедура за подбор следва да цели въвеждане в експлоатация без необосновано забавяне на мобилните спътникови системи в честотния обхват от 2 GHz, като едновременно се отчита правото на кандидатите на справедливо участие без дискриминация.

(18)

Допълнителните наземни компоненти са неразделна част от мобилните спътникови системи и обичайно се използват за подобряване на услугите, предлагани чрез спътника в райони, в които може да не бъде възможно да се запази непрекъсната връзка със спътника поради препятствия по въздушната линия, дължащи се на сградите или на естеството на терена. В съответствие с Решение 2007/98/ЕО, допълнителните наземни компоненти използват същите честотни ленти като МСУ (от 1 980 до 2 010 MHz и от 2 170 до 2 200 MHz). Издаването на разрешения за такива допълнителни наземни компоненти следователно ще разчита основно на условия, свързани с местните особености. Поради това те следва да бъдат избирани и да получават разрешения на национално равнище, като се отчитат условията, установени от законодателството на Общността. Това следва се извършва, без да се засяга възможността за конкретни искания от страна на компетентните национални органи към избраните кандидати да предоставят техническа информация, посочваща как конкретните допълнителни наземни компоненти биха подобрили наличността на предложените МСУ в географските райони, в които не могат да бъдат гарантирани съобщения с една или повече космически станции с необходимото равнище на качество, ако подобна техническа информация вече не е била предоставена в съответствие с дял II.

(19)

Ограничената ширина на разполагаемия радиочестотен спектър предполага задължително ограничаване на броя на предприятията, които могат да бъдат избрани и да получат разрешения. Ако обаче при процеса на подбор се установи, че няма недостиг на радиочестотен спектър, всички кандидати, отговарящи на изискванията за допустимост, следва да бъдат избрани. Ограниченият наличен радиочестотен спектър може да означава, че всяко сливане или поглъщане на който и да е оператор, предоставящ МСУ, с или от друг такъв оператор, би могло значително да намали конкуренцията и следователно би било предмет на контрол съгласно законодателството в областта на конкуренцията.

(20)

Правото на използване на конкретни радиочестоти следва да бъде предоставено на избраните кандидати възможно най-скоро след техния подбор, в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 3 на Директива 2002/20/ЕО.

(21)

Решенията за отнемане на предоставените разрешения във връзка с МСУ или допълнителни наземни компоненти поради неизпълнение на поетите задължения следва да бъдат привеждани в изпълнение на национално равнище.

(22)

Докато наблюдаването на използването на радиочестотния спектър от избраните и получили разрешения оператори на мобилни спътникови системи и на всички необходими действия по прилагането се предприемат на национално равнище, Комисията трябва да разполага с възможност да определи условията на процедура за съгласувано наблюдаване и/или привеждане в изпълнение. При необходимост Комисията следва да има право да повдигне въпроса за изпълнението, във връзка със спазването от страна на операторите на общите условия за издаване на разрешения, и по-специално на изискванията за покритие.

(23)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10). Решенията за избор на кандидати следва се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, предвид важността на общностната процедура за всички последващи национални процедури за издаване на разрешения.

(24)

По-специално, на Комисията следва да се предостави правомощието да определя условията за координирано прилагане на правилата за изпълнение. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящото решение чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(25)

Тъй като целта на настоящото решение, а именно да се създаде обща рамка за подбора и издаването на разрешения на оператори на мобилни спътникови системи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на предприеманите действия, може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

(1)

С Решение 98/294/ЕО на Комисията от 22 април 1998 г. относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L., сорт MON810) съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета (2) е взето решение за даване на съгласие за пускане на пазара на посочения продукт.

(2)

Френските компетентни органи са дали такова съгласие на 3 август 1998 г. Съгласието се отнася за всички употреби на продукта, а именно внос, преработка в хранителни или фуражни продукти и отглеждане.

(3)

Съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО, която замени Директива 90/220/ЕИО на Съвета (3), процедурите във връзка с уведомленията относно пускането на пазара на генетично модифицирани организми, които не са приключили към 17 октомври 2002 г., се извършват съгласно Директива 2001/18/ЕО.

(4)

На 2 май 1999 г. Австрия е информирала Комисията за решението си временно да забрани употребата и продажбата на Zea mays L., сорт MON810, по отношение на всички употреби и е представила мотиви за това решение в съответствие с член 16, параграф 1 от Директива 90/220/ЕИО.

(5)

Производните продукти от Zea mays L. сорт MON810 (храни и хранителни съставки, получени от царевично брашно, царевичен глутен, царевичен грис, царевично нишесте, царевична глюкоза и царевично масло, получени от Zea mays L., сорт MON810), са разрешени съгласно регламенти (ЕО) № 258/97 (4) и (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (5). Тези употреби не са обект на предпазната клауза, за която Австрия е уведомила.

(6)

Научният комитет по растенията се е произнесъл на 24 септември 1999 г. със заключение, че представената от Австрия информация не представлява ново научно доказателство, свързано със случая, което не е било взето предвид при първоначалната оценка на досието и което да изисква преразглеждане на първоначалното становище на същия комитет относно този продукт.

(7)

На 9 януари 2004 г., както и на 9 и 17 февруари 2004 г. Австрия е представила на Комисията допълнителна информация в подкрепа на приложените от нея национални мерки относно царевичен сорт MON810.

(8)

В съответствие с член 28, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО Комисията е извършила допитване до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6), според който същият замества съответните научни комитети.

(9)

На 8 юли 2004 г. ЕОБХ се е произнесъл със заключение (7), че представената от Австрия информация не съставлява ново научно доказателство, което да обезсилва оценката на екологичния риск на царевичен сорт MON810 и да обосновава налагането на забрана за употреба и продажба на този продукт в Австрия.

(10)

Тъй като при съществуващите обстоятелства не е имало основание да се смята, че продуктът съставлява риск за здравето на човека или за околната среда, Комисията е представила на 29 ноември 2004 г. проект на решение, с което се изисква Австрия да отмени наложената от нея временна предпазна мярка, за разглеждане от комитета по член 30 от Директива 2001/18/ЕО в съответствие с процедурата, определена в член 30, параграф 2 от същата директива.

(11)

Въпреки това комитетът не се е произнесъл със становище и съгласно член 5, параграф 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8) Комисията е представила на Съвета предложение относно мерките, които следва да бъдат предприети.

(12)

На 24 юни 2005 г. в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО Съветът е отхвърлил това предложение с квалифицирано мнозинство.

(13)

В декларацията си Съветът е заявил, че „все още съществува известна степен на несигурност във връзка с националните предпазни мерки относно пазара на генетично модифицирания сорт царевица […] MON810“ и е призовал Комисията „да събере допълнителни доказателства относно въпросния ГМО и допълнително да оцени дали приложената от [Австрия] мярка, насочена към спиране, като временна предпазна мярка, на пускането му на пазара, е обоснована и дали разрешаването на такъв организъм продължава да отговаря на определените в Директива 2001/18/ЕО изисквания за безопасност“.

(14)

През ноември 2005 г. Комисията е извършила повторно допитване до ЕОБХ дали са налице научни основания да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт MON810 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека или за околната среда при условията на даденото съгласие. По-специално към ЕОБХ е отправено искане да вземе предвид всички евентуални допълнителни научни сведения, получени след предходното научно становище относно безопасността на този ГМО.

(15)

В становището си от 29 март 2006 г. (9) ЕОБХ се е произнесъл със заключение, че няма основание да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт MON810 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и на животните или за околната среда при условията на даденото за него съгласие.

(16)

В съответствие с член 5, параграф 6 от Директива 1999/468/ЕО Комисията е представила на Съвета предложение, с което се изисква Австрия да отмени приложената от нея предпазна мярка.

(17)

В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на 18 декември 2006 г. Съветът по околна среда се е противопоставил с квалифицирано мнозинство на предложението.

(18)

В решението си Съветът се е позовал на предвидената в Директива 2001/18/ЕО оценка на екологичния риск и е посочил, че „при оценката на екологичния риск е необходимо по-систематично да се отчитат различните земеделски структури и регионални екологични характеристики в Европейския съюз“.

(19)

В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО Комисията е представила на Съвета изменено предложение с оглед отчитане на решението на Съвета от 18 декември 2006 г., което се отнася единствено до екологичните аспекти на приложената от Австрия предпазна клауза, а именно аспектите на отглеждане на културата.

(20)

Австрия е започнала работа по събиране на всички съответни научни доказателства относно тези аспекти, които според нея обосновават временно запазването на предпазната клауза, по-специално във връзка с „различните земеделски структури и регионални екологични характеристики“, както е посочено в позоваване 3 в преамбюла на гореспоменатото решение на Съвета. В съответствие с член 23 от Директива 2001/18/ЕО Австрия е приканена да представи на Комисията всички събрани от нея научни доказателства, както и евентуална нова оценка на риска, веднага след нейното приключване, и да информира за това всички държави-членки.

(21)

Въз основа на представената от Австрия документация и извършената от нея научна оценка Комисията ще действа съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО относно тези аспекти на приложената от Австрия мярка.

(22)

Аспектите на безопасност на Zea mays L., сорт MON810, по отношение на храните и фуражите, които са предмет на съгласието, дадено в съответствие с Директива 90/220/ЕИО (вкл. внос и преработка), са идентични в цяла Европа и са били оценени от ЕОБХ, който се е произнесъл със заключение, че няма вероятност този продукт да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и на животните.

(23)

В предложението на Комисията са вземат под внимание единствено хранителните и фуражните аспекти на австрийската забрана, а именно забраната за внос и преработка на непреработени зърна като суровини за допълнителна преработка или за директна употреба в храни или фуражи.

(24)

При тези обстоятелства Австрия следва да отмени прилаганите от нея предпазни мерки най-малко по отношение на вноса и преработката на Zea mays L., сорт MON810, в храни и фуражи.

(25)

Мерките, предвидени в настоящото решение, не са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно разпоредбите на член 30 от Директива 2001/18/ЕО, и поради това Комисията предостави на Съвета предложение, свързано с тези мерки. В срока, определен в член 30, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, Съветът не е приел предложените мерки, нито е изразил несъгласие с тях и поради това, в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, мерките следва да бъдат приети от Комисията,

(1)

С Решение 2006/286/ЕО от 12 април 2006 г. (2), по препоръка на Европейската агенция по лекарствата от Комисията бяха назначени трима членове на Комитета за лекарствени продукти сираци, наричан по-долу „комитетът“, за период от три години, считано от 16 април 2006 г.

(2)

Членството на двама от тези членове приключи съответно през декември 2006 г. (проф. Gianmartino Benzi) и през август 2007 г. (д-р Julia Dunne). Поради това е необходимо да се назначат двама нови членове на комитета.

(3)

Европейката агенция по лекарствата препоръча двама души за назначаване.

(4)

Членовете на комитета се назначават за период от три години, който започва да тече на 2 юли 2008 г.,

д-р János BORVENDÉG

г-н Bruno SEPODES