7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/1

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/3

(1)

Регламент (ЕИО) № 2622/71 на Комисията от 9 декември 1971 г. относно процедурите по вноса на ръж от Турция (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

С Регламент (ЕО) № 2008/97 Съветът прие правилата за прилагане на специалния режим за внос на ръж от Турция, предвиден в Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция.

(3)

Този специален режим предвижда при определени условия намаляване на митото, приложимо към вноса на ръж от Турция. За тази цел трябва да бъде представено доказателство, че специална дължима експортна такса действително е платена от износителя.

(4)

Целесъобразно е да се определи по силата на член 5 от Регламент (ЕО) № 2008/97 процедурата за доказване на плащането на специалната експортна такса.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/6

(1)

Член 12 от Регламент (ЕО) № 950/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г., определящ подробни правила за прилагането през 2006/2007, 2007/2008 и 2008/2009 пазарни години за вноса и рафинирането на захарни продукти съгласно определени тарифни квоти и преференциални споразумения (2), осигурява подробни правила за възлагане на задължения за доставка при условия на безмитен внос за продукти, спадащи към код по КН 1701, изразени в еквивалентна бяла захар, за внос от страните, подписали Протокола АКТБ и Споразумението с Индия.

(2)

Прилагането на членове 3 и 7 от Протокола АКТБ, на членове 3 и 7 от Споразумението с Индия и член 12, параграф 3, както и членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 950/2006 имаше за резултат калкулиране от Комисията на задълженията за доставка за всяка страна, която извършва износ, през периода 2008/2009 г. на базата на актуалната информация.

(3)

Следователно е необходимо да се определят условно задълженията за доставка за периода 2008/2009 г. в съответствие с точка а) от член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 950/2006.

(4)

Предвидените с настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта,

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/8

(1)

Съгласно процедурата, предвидена в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, някои държави-членки са предоставили информация на останалите държави-членки и на Комисията с оглед включване на определени продукти в приложение II към посочения регламент.

(2)

Комисията покани специално формирана за случая експертна група, която с оглед на принципите на биологичното земеделие да даде препоръки относно разрешаване на употребата на спинозад, калиев бикарбонат и меден октаноат в биологичното земеделие и относно разширяването на употребата на етилен при стимулиране на зреенето на цитрусови плодове и при обработка на картофи и лук, възпрепятстваща покълването.

(3)

Експертната група представи доклад на службите на Комисията на 22 и 23 януари 2008 г. (2), в който препоръчва разширяване на употребата на спинозад, калиев бикарбонат и меден октаноат при определени условия, както и разширяването на употребата на етилен при стимулиране на зреенето на цитрусови плодове и при обработката на картофи и лук, възпрепятстваща покълване, при определени условия. С оглед на доклада на експертната група и долупосочените фактори, Комисията смята, че някои продукти следва да бъдат разрешени в биологичното земеделие и употребата на етилен следва да бъде разширена.

(4)

Спинозадът е нов инсектицид от микробен произход, който е от съществено значение при контрола върху някои основни вредители и допринася за устойчивостта на производствената система в други ситуации, при които растителните култури са изложени на въздействието на вредители. При употребата му обаче, рискът за други организми следва да бъде минимизиран.

(5)

Във връзка с включването на спинозад трябва да се уточни, че микроорганизмите по принцип са позволени в биологичното земеделие за целите на контрол върху вредители и болести, но продуктите, произведени от микроорганизми трябва да бъдат вписани отделно.

(6)

Смята се, че калиевият бикарбонат играе съществена роля срещу различни гъбични заболявания в редица култури и може да допринесе за намаляването на употребата на мед и сяра в някои ситуации, при които растителните култури са изложени на въздействието на вредители.

(7)

Медният октаноат е нова формулация на мед, която може да се употребява със същата цел както други медни съединения, вече включени в част Б от приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91. Количеството мед предназначено за употреба на сезон е по-малко, когато се използва меден октаноат.

(8)

Етиленът вече е включен в част Б от приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 като вещество, традиционно употребявано в биологичното земеделие. Целесъобразно е да се включат в условията за употреба на това вещество две допълнителни употреби, считани за крайно необходими: стимулиране на зреенето на цитрусови плодове, когато такава обработка е част от стратегия за предпазване от болести по растенията, причинени от вредители, и обработка на складирани картофи и лук, възпрепятстваща покълване.

(9)

Следователно приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 следва съответно да бъде изменено.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/11

(1)

Директива 2001/95/ЕО определя задължението за производителите да пускат на пазара единствено безопасни продукти.

(2)

Съгласно Директива 2001/95/ЕО, даден продукт се счита за безопасен по отношение на рисковете и категориите рискове, обхванати от съответните национални стандарти, ако този продукт е съобразен с незадължителните национални стандарти, транспониращи европейските стандарти.

(3)

Директива 2001/95/ЕО предвижда, че европейските стандарти следва да бъдат установени от европейските органи по стандартизация. Тези стандарти следва да гарантират, че продуктите отговарят на общите изисквания за безопасност, наложени от директивата.

(4)

По своята същност запалките са опасни продукти, тъй като предизвикват пламък или топлина и защото съдържат запалителна течност или газ, които са често под налягане. Най-очевидните потенциални рискове, свързани с неправилната употреба на запалките са рисковете от пожар, изгаряне и избухване, които могат да доведат до експлозия в присъствието на източник на топлина.

(5)

Запалките не са предназначени за деца. Въпреки това, неправилната им употреба, по-специално от малки деца, не е рядкост и трябва да бъде взета под внимание при оценяването на безопасността на тези продукти. Това е особено наложително за запалките за еднократна употреба, продавани в големи количества, често пъти в партиди, съдържащи много запалки и използвани от потребителите като продукти за еднократна употреба с ниска стойност, както и за запалките, които са особено привлекателни за малките деца, поради това,че имат форма или забавни характеристики, които са привлекателни за децата.

(6)

Неправилната употреба на запалките от малките деца може да причини пожар, който води до значителни телесни и имуществени вреди, включително и смъртни случаи. Следователно, запалките представляват сериозен риск поради неправилната им употреба от страна на малките деца.

(7)

През 1998 г. Комисията повери на Европейския комитет по стандартизация (CEN) мандат за стандартизация номер M/266 относно безопасността на потребителите и децата във връзка със запалките, който доведе до европейския стандарт EN 13869:2002: Запалки – Обезопасяване на запалките спрямо деца — Изисквания за безопасност и методи за изпитване.

(8)

Предвид факта, че са застрашени здравето и безопасността на потребителите, в частност заради възможността и вероятността малките деца да задействат и неправилно да употребят запалките, както и възможността този риск да бъде отстранен ефикасно единствено с подходящи мерки, приложими на равнище Общност, по силата на разпоредбите на член 13 от Директива 2001/95/ЕО, Комисията прие на 11 май 2006 г. Решение 2006/502/ЕО (2), изискващо от държавите-членки да вземат мерки, за да гарантират, че на пазара се пускат единствено запалки, които са обезопасени спрямо деца, и да забранят пускането на пазара на запалки с нестандартен дизайн.

(9)

Предвид факта, че решенията, приети по силата на член 13 от Директива 2001/95/ЕО представляват временни мерки с максимална валидност една година, всяка от които може да бъде продължена с максимум още една година, Комисията прие на 12 април 2007 г. Решение 2007/231/ЕО (3) за удължаване на валидността на Решение 2006/502/ЕО с една година.

(10)

Независимо от това, че препратката към европейския стандарт EN 13869 не е публикувана в официалния вестник, в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/95/ЕО, Решение 2006/502/ЕО на Комисията установява презумпция за съответствие на запалките, които отговарят на националните стандарти, въвеждащи стандарт EN 13869.

(11)

С оглед на необходимостта от използване на подходящи технически решения за оценяване на изискванията за безопасност спрямо децата на запалките, държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с европейските органи по стандартизация и след провеждането на консултация със заинтересованите страни, стигнаха до заключението, че е необходимо да се преразгледа европейския стандарт EN 13869.

(12)

Основният проблем, произтичащ от настоящия стандарт, се състои в това, че той се позовава на извършването на опити с участието на деца, за да се провери дали дадена запалка действително е обезопасена спрямо деца. Въпреки, че провеждането на опити с участието на деца показва, че това е надежден метод, би било целесъобразно да се намерят алтернативни методи за определяне на обезопасяването на запалките спрямо деца, при условие, че другите алтернативи са също толкова ефективни и надеждни. Освен това, съществуващата дефиниция на запалките, които са особено привлекателни за деца (така наречените „запалки с нестандартен дизайн “) подлежи на тълкуване, което може да доведе до различно прилагане на забраната за тези запалки. В крайна сметка е необходимо да се разгледат различни други въпроси, за да може стандартът да отговаря напълно на предназначението си, предоставяйки подходящите технически решения.

(13)

Специфичните изисквания за безопасност спрямо децата на запалките следва да бъдат установени по силата на разпоредбите на член 4 от Директива 2001/95/ЕО, с цел да се изиска от органите по стандартизация да преразгледат EN 13869 съгласно процедурата, определена в Директива 98/34/ЕО (4) относно предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и преразгледаният стандарт да може да бъде публикуван в Официален вестник.

(14)

Когато препращането към промененият стандарт бъде публикувано в Официален вестник, ще се счита, че запалките, произведени в съответствие със стандарта отговарят на изискването за обща безопасност на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, по отношение на специфичните изисквания за безопасност спрямо децата, обхванати от стандарта.

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден по силата на Директива 2001/95/ЕО,

„запалка“ означава ръчно задействано устройство, произвеждащо пламък чрез използване на гориво, което нормално се използва за запалване на цигари, пури и лули и за което може да се предвиди, че ще се използва за запалване на материали, като хартия, фитили, свещи и газови лампи, произведени с неделим запас от гориво, предвидено да бъде презареждано или не.

„запалка, обезопасена спрямо деца“ означава запалка, проектирана и изработена по начин, гарантиращ, че при нормални или разумно предвидими условия на употреба тя не може да бъде задействана от деца на възраст под 51 месеца поради, например, силата, необходима за нейното задействане, или поради нейния дизайн или защитата на запалителния механизъм, или сложността или последователността на операциите, необходими за запалването.

„запалка, привлекателна за деца“ означава запалка, чийто дизайн наподобява под каквато и да е форма друг предмет, общопризнат като привлекателен за деца по малки от 51 месеца или който е предназначен да бъде използван от тях.

а)

запалките трябва да са обезопасени спрямо деца, за да се сведе до минимум възможността и вероятността деца, по-малки от 51 месеца да ги задействат;

б)

запалките не трябва да са привлекателни за деца, по-малки от 51 месеца.

а)

писмена гаранция от производителя от най-малко две години за всяка запалка в съответствие с Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5);

б)

практическа възможност да бъдат ремонтирани и повторно заредени по безопасен начин през цялото време на експлоатация, в т.ч. наличието на запалителен механизъм, който може да бъде ремонтиран;

в)

частите, които не са предназначени за еднократна употреба, но може да се износят или да се повредят при постоянна употреба след гаранционния срок, са достъпни за подмяна или поправка от оторизиран или специализиран сервиз за извънгаранционно обслужване, намиращ се на територията на Европейския съюз.

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/14

(1)

С Решение 2005/380/ЕО беше създадена група от неправителствени експерти по корпоративно управление и дружествено право като орган за анализ, дебати и съвети към Комисията в областта на корпоративното управление и дружественото право. Решение 2005/380/ЕО се прилага до 27 април 2008 г.

(2)

Експертните съвети на групата бяха ценни особено по отношение на текущите инициативи на Комисията в областта на дружественото право и корпоративното управление, а именно относно статута на европейското частно дружество и за опростяването на дружественото право, предвидени в законодателната и работна програма на Комисията за 2008 г. (1), както и за оценка на прилагането на съществуващото законодателство в областта на корпоративното управление и дружественото право. Мандатът на групата следва да се удължи до юни 2009 г., за да се осигури непрекъснатост и се подпомогне успешното завършване на посочените проекти.

(3)

Важно е да се осигури предоставянето на обективни експертни съвети от членовете на групата.

(4)

Личните данни на членовете на групата следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (2).

(5)

Решение 2005/380/ЕО следва да бъде съответно изменено,

1.

В член 3 се добавя следният параграф:

„Всяка година членовете подписват заявление да действат в обществен интерес и декларация за отсъствието или наличието на интерес, който би могъл да повлияе на тяхната обективност.“

2.

В член 5 се добавя следният параграф:

„Имената на членовете се записват, обработват и публикуват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и Съвета (3).

3.

Член 9 се заменя със следния текст:

„Настоящото решение се прилага до 30 юни 2009 г.“

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/15

(1)

Съгласно член 157, параграф 1 от Договора Общността и държавите-членки имат задачата да гарантират необходимите условия за конкурентоспособността на промишлеността на Общността. По-специално с член 157, параграф 2 се призовават държавите-членки да се консултират взаимно в тясно сътрудничество с Комисията и, когато е необходимо, да координират своите действия. Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация.

(2)

В съобщението си, озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика. Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (1), Комисията обяви намерението си да започне инициатива в областта на храните, свързана с въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост.

(3)

Следователно се налага да бъде създадена група на високо равнище, състояща се главно от експерти в сферата на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост на Общността и свързаните с тази област предизвикателства като безопасност на храните, здравеопазване, опазване на околната среда, и да бъдат определени нейните задачи и структурата ѝ.

(4)

Групата следва да се занимава с проблемите, които обуславят и които ще обуславят и в бъдеще конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост на Общността. Въз основа на изводите от провежданите дискусии групата следва да формулира набор от секторно-специфични препоръки с оглед подобряване на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост в съответствие с политиките на Общността, и по-специално с целите, които се отнасят до безопасността на храните и здравеопазването, селскостопанската политика и устойчивото развитие.

(5)

Групата следва да бъде съставена от представители на Комисията, държавите-членки и на съответните заинтересовани страни, по-специално на производителите нагоре и надолу по веригата в селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, както и на потребителите и гражданското общество.

(6)

Следва да бъдат предвидени правила за оповестяването на информация от страна на членовете на групата, без да се накърняват правилата на Комисията относно сигурността, изложени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (2).

(7)

Личните данни, свързани с членовете на групата, следва да бъдат обработвани в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (3),

1.

разглеждане на проблемите, които обуславят и които ще обуславят и в бъдеще конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост на Общността и свързаните с тях предизвикателства;

2.

идентифициране на факторите, които влияят на конкурентната позиция и устойчивостта на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост на Общността, включително бъдещите предизвикателства и тенденции, които оказват въздействие върху конкурентоспособността.

3.

формулиране на набор от секторно-специфични препоръки, адресирани до вземащите политически решения лица на равнището на Общността.

а)

8 представители на държавите-членки;

б)

13 представители на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост;

в)

6 представители на гражданското общество и професионалните организации.

а)

когато подадат оставка;

б)

когато не са повече в състояние да допринасят ефективно за работата на групата;

в)

когато не се придържат към член 287 от Договора.

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/17

(1)

През 2003 г. в Нидерландия се появиха огнища на инфлуенца по птиците. Появата на това заболяване изложи на сериозен риск домашните животни в Общността.

(2)

С цел да се предотврати разпространяването на болестта и да се спомогне за възможно най-бързото ѝ ликвидиране, Общността следва да поеме част от приемливите разходи, направени от държавите-членки при предприемане на спешните мерки за борба с болестта, както е предвидено в Решение 90/424/ЕИО.

(3)

С Решение 2003/678/ЕО на Комисията от 24 септември 2003 г. относно финансовото участие на Общността в приемливите разходи, направени за ликвидирането на инфлуенцата по птиците в Нидерландия през 2003 г (2), се отпуснаха финансови средства от Общността за Нидерландия във връзка с разходите, направени при предприетите през 2003 г. спешни мерки за борба с инфлуенцата по птиците.

(4)

В посоченото решение бе предвиден първият транш от 40 000 000 EUR, който трябва да се изплати.

(5)

Съгласно посоченото решение останалата сума от финансовото участие на Общността следва да бъде изплатена въз основа на заявленията, подадени от Нидерландия на 14 март 2004 г., 26 юли 2005 г. и 2 ноември 2006 г.

(6)

С оглед на тези съображения понастоящем следва да бъде фиксиран общият размер на финансовото участие на Общността в приемливите разходи, свързани с ликвидирането на инфлуенцата по птиците в Нидерландия през 2003 г.

(7)

Резултатите от проверките, осъществени от Комисията в съответствие с ветеринарните правила на Общността и условията за предоставяне на общностно финансиране, показват, че не пълният размер на заявените разходи може да бъде признат като приемлив.

(8)

Наблюденията, методите за изчисление на приемливите разходи и окончателните заключения на Комисията бяха съобщени на Нидерландия в писма от 12 юли 2007 г., 26 октомври 2007 г. и 5 декември 2007 г.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/18

(1)

С Решение 90/424/ЕИО се установяват процедурите за финансовото участие на Общността в определени ветеринарни мерки, по-специално по отношение на информационната политика, свързана със здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните, технически и научни мерки и контрол.

(2)

В член 37а, параграф 1, буква б) от Решение 90/424/ЕИО е предвидена възможност за финансово участие на Общността в компютъризирането на ветеринарните процедури, свързани с хостинг, управление и поддръжка на интегрирани компютъризирани ветеринарни системи, включително интерфейси с националните бази данни, когато това е целесъобразно. Поради това следва да се отпусне финансова помощ от страна на Общността за хостинга, управлението и поддръжката на интегрираната компютъризирана ветеринарна система TRACES (Trade Control and Expert System – Експертна система за контрол на търговията), въведена с Решение 2003/24/ЕО на Комисията от 30 декември 2002 г. относно разработването на интегрирана компютъризирана ветеринарна система (2), за да се гарантират по този начин достъпността, сигурността и обновяването на данните в тази система.

(3)

В член 37, параграф 1 от Решение 90/424/ЕИО се предвижда, че въвеждането на системи за идентификация на животни и обявяване на болести съгласно законодателството за ветеринарните проверки при търговията с живи животни в Общността, с цел изграждането на вътрешния пазар, може да получава финансова подкрепа от Общността. Поради това следва да се отпусне финансова помощ от страна на Общността с цел обновяване на данните в Системата за обявяване на болестите по животните (ADNS), основаваща се на Решение 2005/176/ЕО на Комисията от 1 март 2005 г. за определяне на кодифицираната форма и кодовете за обявяване на болести по животните съгласно Директива 82/894/ЕИО (3) на Съвета, с необходимите технически подобрения.

(4)

В Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно Нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.), според която „Пo-добре превенция, отколкото лечение (4)“ („Съобщението за нова стратегия за здравето на животните“) се посочва, че Комисията е решена да подобри комуникацията с потребителите и заинтересованите лица.

(5)

В член 16 от Решение 90/424/ЕИО се предвижда Общността да даде своя финансов принос за изработването на информационна политика в областта на здравето на животните, хуманното отношение към тях и хранителната безопасност при продуктите от животински произход. Поради това следва да се отпусне финансова помощ от страна на Общността за прилагането на мерки, насочени към подобряване на комуникацията с потребителите и заинтересованите лица в областта на здравето на животните и хуманното отношение към тях, в контекста на Съобщението за нова стратегия за здравето на животните.

(6)

Съгласно член 19 от Решение 90/424/ЕИО, Общността може да предприеме или да подпомогне държавите-членки или международните организации при предприемането на необходимите за развитието на ветеринарното законодателство на Общността и за развитието на ветеринарното образование или обучение технически и научни мерки.

(7)

Постепенното въвеждане на електронна идентификация при преживните животни е сред очакваните резултати от стратегията. Вследствие на това е необходимо да се анализират въпросите за съотношението полза-разход и за рентабилността, свързани с електронната идентификация на едрия рогат добитък, преди да се въведе ново законодателство в тази област. За да се подсили ролята на общностните референтни лаборатории, се счита за необходимо да се направи оценка на тяхната дейност и на резултатите от нея. Заключенията от тези проучвания и оценки ще послужат за основа за законодателен преглед в тази област, ако това бъде сметнато за необходимо. Поради тази причина следва да се отпусне финансова помощ от страна на Общността за финансиране на проучвания и оценки в областта на хранителната безопасност, здравето на животните и хуманното отношение към тях, и зоотехниката. Следва да се уточни максималната сума, която може да бъде отпусната за тези дейности. През 2008 г. се предвижда да бъдат обявени тръжни процедури за провеждането, в рамките на целеви договори, на проучвания и оценки в областта на хранителната безопасност, здравето на животните и хуманното отношение към тях, и зоотехниката. Съгласно Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (5), ветеринарните мерки се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. За целите на финансовия контрол се прилагат членове 9, 36 и 37 от посочения регламент.

(8)

Изплащането на финансовата помощ от Общността трябва да се обвърже с условието дейностите да са били действително извършени и изпълнителите по договорите да предоставят цялата необходима информация.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

a)

1 000 000 EUR за хостинг;

б)

500 000 EUR за снабдяване с нужната логистична подкрепа в помощ на ползвателите;

в)

300 000 EUR за техническо обслужване, необходимо за привеждане на системата в съответствие с постиженията на правното и технологичното развитие;

г)

200 000 EUR за необходимите разработки в областта на обработката на данни;

д)

250 000 EUR за разработване на интерфейса между националните бази данни за идентификация на едрия рогат добитък.

a)

2 500 000 EUR в областта на здравето на животните;

б)

150 000 EUR в областта на хуманното отношение към животните.

a)

проучване на съотношението полза-разход при електронната идентификация на едрия рогат добитък;

б)

оценка на общностните референтни лаборатории в областта на здравето на животните и зоотехниката.

7.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/20

(1)

Външното гарантиране на качеството на задължителните одити е от огромно значение за високото качество на одита. То увеличава достоверността на публикуваната финансова информация и осигурява по-добра защита на акционери, инвеститори, кредитори и други заинтересовани страни. Следователно външните системи за гарантиране на качеството трябва да са обективни и независими от одиторската професия.

(2)

Членове 29 и 43 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (1) установяват високи критерии за системите за гарантиране на качеството на всички задължителни одитори и одиторски дружества. Те включват някои от идеите, съдържащи се в Препоръка на Комисията 2001/256/ЕО от 15 ноември 2000 г. относно гарантиране минимални изисквания на качеството на задължителния одит в Европейския съюз (2).

(3)

Освен това, частите от тази препоръка, свързани със задължителния одит на дружества от обществен интерес, вече не са актуални предвид настъпилите напоследък промени на международно ниво и тенденцията за тези одити да се въвеждат системи за външен контрол на качеството, които се управляват независимо от одиторската професия и, в които независими от одиторския процес хора проверяват качеството.

(4)

Установените в Директива 2006/43/ЕО критерии все пак допускат значителни различия в настоящето организиране в държавите-членки на системите за външен контрол на качеството на законно признати одитори и одиторски дружества. Желателно е заинтересованите страни да имат еднакви разбирания относно качеството на услугите на задължителните одитори и одиторски дружества в държавите-членки, по-конкретно по отношение на член 34 от Директива 2006/43/ЕО. Директива 2006/43/ЕО също насърчава системите за обществен надзор на държавите-членки да определят координиран подход за проверяване гарантирането на качеството.

(5)

Сътрудничеството между държавите-членки е приоритет по отношение на одита на дружества, извършващи дейност в обществен интерес. Необходимо е да се определят допълнителни насоки за системите за гарантиране на качеството на задължителните одитори и одиторски дружества, които осъществяват одита в тях. Следователно е целесъобразно да се изготви нова препоръка, която да е по-пригодна към настоящото положение от Препоръка 2001/256/ЕО и, която да отчита новите международни тенденции, както и специфичните нужди на държавите-членки. Въпреки това не е необходимо да се осигуряват подробни насоки относно системите за гарантиране на качеството на задължителните одитори и одиторски дружества, проверяващи юридически лица, които не представляват обществен интерес.

(6)

Проверките следва да доведат до повишаване на качеството на одита на проверявания задължителен одитор или одиторско дружество и да са с редовен и превантивен характер. Тяхна цел трябва да е изграждането и поддържането на доверие в задължителния одитор и, на последно място, във финансовите пазари. Следователно настоящата препоръка не би трябвало да засегне конкретните проверки, предизвикани от евентуални нарушения на закони и разпоредби.

(7)

За да се подобри качеството на одита в Общността, независимите надзорни органи трябва да имат по-активна роля в проверките на одиторските дружества. Трябва да се изготвят насоки за независимостта на системите за проверка. Относно извършването на проверки, трябва да се изясни евентуалната роля на публичните органи за надзор, професионалните организации и други подходящи органи, както и ролята на експертите. Необходимо е също да се изяснят аспектите относно финансирането на системата за гарантиране на качеството.

(8)

Член 43 от Директива 2006/43/ЕО определя проверки за контрол на качеството най-малко веднъж на всеки три години за задължителни одитори или одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес. Системата за публичен надзор може да срещне трудност при наемането на достатъчен броя инспектори за провеждане на проверки на място при всяко проверяване. Следователно трябва да е възможно, при известни условия, експерти, които не са инспектори, също да участват в проверките на място.

(9)

За да се гарантира, че окончателният доклад от проверката се спазва от съответния задължителния одитор или одиторско дружество, и че той им предоставя достатъчно насоки за избягване на докладваните проблеми в бъдеще, е необходимо да има ефективна комуникация между инспекторите и задължителния одитор или одиторско дружество, преди да се приеме окончателния доклад и през последващия период.

(10)

За да се подобри отчетността на системата за гарантиране на качеството и сравнимостта ѝ в Общността, годишният доклад за общите резултати от проверките трябва да включва ключова информация, която да позволи оценяване едновременно на ефикасността на използваните ресурси и ефективността на системата за гарантиране на качеството.

(11)

В светлината на новите международни развития и по-конкретно на участието на подходящите органи и експерти при провеждането на проверките, Комисията възнамерява да направи оценка на положението през 2011 г.,

1.

Настоящата препоръка представя насоки за прилагане на независими системи за гарантиране на качеството на задължителни одитори или одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес в съответствие с членове 29 и 43 от Директива 2006/43/ЕО.

2.

Когато държава-членка вземе решение да освободи някои юридически лица, извършващи дейности от обществен интерес, в съответствие с член 39 от Директива 2006/43/ЕО, държавата-членка следва също да освободи тези юридически лица, извършващи дейности от обществен интерес, от обхвата на приложение на мерките, приети с оглед на настоящата препоръка.

3.

Определенията, посочени в член 2 от Директива 2006/43/ЕО се прилагат към настоящата препоръка. За целите на настоящата препоръка са валидни и следните определения:

4.

Публичният надзорен орган следва да поеме най-голямата отговорност за външните системи за гарантиране на качеството на задължителни одитори или одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес. Държавите-членки не трябва да назначават за публичен надзорен орган сдружения или органи, свързани професионално със счетоводство или одит.

5.

Задължителните одитори и одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес, следва да подлежат на проверки, извършвани от публични органи за надзор, или в изключителен случай или заедно с друг компетентен орган в съответствие с точка 6.

6.

Следва да е възможно делегирането на друг подходящ орган на дейности, свързани с извършването на проверки при условие, че се гарантира отчетността на този орган пред публичния орган за надзор и, че последният има поне следните отговорности:

7.

Публичният орган за надзор трябва да има право да участва в проверките и да има достъп до документи от проверката, работни одиторски документи и други свързани с тях.

8.

Никоя от разпоредбите относно финансирането на системата за гарантиране на качеството, включително отнасящите се до размера на финансиране и финансовия контрол, не би трябвало да е обект на одобрение или забрана от лица или организации, които представляват одитори или одиторски дружества или които по някакъв начин са свързани със счетоводната и одиторската професия или одиторско дружество. Размерът на финансирането трябва да позволи на публичния орган за надзор да разполага с достатъчно човешки ресурси, които да съдействат за изпълнението на точки 6 и 7.

9.

Ако системата за гарантиране на качеството е финансирана от задължителни одитори или одиторски дружества, подлежащи на проверки, всички възнаграждения или други платими от тях суми, трябва да бъдат изплатени задължително в пълен размер и навреме.

10.

Публичният орган за надзор трябва да гарантира, че се провеждат политики и процедури, свързани с независимостта и обективността на персонала, включително на инспекторите и управлението на системата за проверки.

11.

Не трябва да се допуска на длъжност инспектор лице, практикуващо като задължителен одитор или наето или по някакъв начин свързано със задължителен одитор или одиторско дружество.

12.

При проверката на задължителен одитор или одиторско дружество не трябва да се допуска на длъжност инспектор лице, преди да са изтекли две години след прекратяване на дейността на това лице като съдружник или служител на този одитор или одиторско дружество или по някакъв начин е свързан с тях.

13.

Инспекторите трябва да декларират, че не съществува конфликт на интереси между тях и задължителния одитор/одиторско дружество, които подлежат на проверка. Инспекторите, които са направили непълна или невярна декларация следва да бъдат изключени от проверките и следва да подлежат на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции.

14.

Инспекторите се възнаграждават за проверките единствено от публичния орган за надзор или от органа, на когото е делегирано провеждането на проверките. Инспекторите не получават никакво възнаграждение от проверяващия задължителен одитор, нито от одиторско дружество или неговите клонове.

15.

Ако публичният орган за надзор счете, че са необходими специфични знания за правилното провеждане на проверката, инспекторите трябва да бъдат придружени от експерти. Тези експерти работят под прекия контрол на инспектор и се подчиняват на посочените в точки 10, 12—14 изисквания.

16.

Когато в държава-членка временно броят на наличните инспектори за провеждането на проверки на място е недостатъчен, публичният орган за надзор следва да има право да разрешава провеждането на проверки на място от експерти при условие, че тези експерти отговарят на изискванията, определени в член 29, параграф 1, буква г) от Директива 2006/43/ЕО, че са напълно отговорни пред публичния орган за надзор и, че провеждат проверки на място при същия задължителен одитор или одиторско дружество поне веднъж на шест години.

17.

Проверките трябва да включват:

18.

Трябва да бъдат проверени поне следните политики и процедури за вътрешен контрол на задължителния одитор или одиторско дружество:

19.

За проверката на съответствието трябва да бъде избрана поне значителна част от одиторските документи въз основа на анализ на риска от неправилно извършване на задължителния одит.

20.

Констатациите и заключенията на проверките, на които се основават препоръките, включително тези, свързани с доклада за прозрачността, трябва да се предадат надлежно и обсъдят с проверявания задължителен одитор или одиторско дружество преди финализирането на доклада от проверката. Проверяваният задължителен одитор или одиторско дружество трябва да разполагат със срок не повече от 12 месеца след предаване на доклада от проверката за вземане на мерки във връзка с препоръките относно системата за вътрешен контрол на качеството на одиторското дружество. Ако провереният задължителен одитор или одиторско дружество не предприемат подходящи последващи действия въз основа на препоръките, публичният орган за надзор следва да разгласи основните пропуски, открити във вътрешната система за контрол на качеството. Ако проверяваният задължителен одитор или одиторско дружество не предприемат подходящи последващи действия вследствие на препоръките, публичният орган за надзор трябва да разгласи основните недостатъци, открити в системата за вътрешен контрол на качеството.

21.

Публичният орган за надзор следва да има право, в съответствие със законовите разпоредби на засегнатата държава-членка, да приема дисциплинарни мерки или да налага санкции на задължителните одитори или одиторски дружества.

22.

Публичният орган за надзор трябва поне да информира подходящо и своевременно обществеността относно окончателните дисциплинарни мерки или санкции, наложени на задължителните одитори или одиторски дружества във връзка с изпълнението на задължителния одит. Той следва да идентифицира съответния задължителен одитор или одиторско дружество и да опише основните недостатъци, които са довели да налагането на тези мерки и санкции.

23.

Когато при проверка се установи, че доклад за прозрачността, публикуван от задължителен одитор или одиторско дружество в съответствие с член 40 от Директива 2006/43/ЕО, съдържа информация, включително по отношение на ефикасността на вътрешната система за контрол на качеството на одиторското дружество, която публичният орган за надзор сметне за значително подвеждаща, той трябва да се погрижи за съответната незабавна промяна на доклада за прозрачността.

24.

Публичните надзорни органи следва да правят годишен доклад за общите резултати на системата за гарантиране на качеството. Докладът включва информация за направени препоръки, последващи от тях действия, предприети дисциплинарни мерки и наложени санкции. Той също включва количествена информация и ключови данни за изпълнението относно финансовите ресурси и персонала, ефикасността и ефективността на системата за гарантиране на качеството.

25.

Приканват се държавите-членки да информират Комисията за предприетите действия в светлината на настоящата препоръка не по-късно от 6 май 2009 г.

26.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.