Допълнение 1

Процедура за проверка на съответствието с изискванията към производството, когато стандартното отклонение при производството, предоставено от производителя, е приемливо

1.   Настоящото допълнение описва процедурата, която се използва за проверка на съответствието на производството при изпитване от тип I, когато стандартното отклонение при производството, посочено от производителя, е приемливо.

2.   При минимален размер на извадката от три превозни средства, процедурата за избор на образците е такава, че вероятността партида с 40 % дефектно производство да премине изпитването е 0,95 (риск на производителя = 5 %), докато вероятността партида с 65 % дефектно производство да премине изпитването е 0,1 (риск за потребителя = 10 %).

3.   За всеки от замърсителите, посочени в точка 5.3.1.4. от настоящото правило, се прилага следната процедура (виж фигура 2 от настоящото правило). Приема се, че:

4.   Изчисляват се статистическите данни от изпитването за съответната извадка, представляващи сумата на стандартните отклонения от допустимата граница, съгласно следната формула:

След това:

5.1.   Ако статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага на приемане, предвиден за размера на извадката, посочен в таблица 1/1 по-долу, се взема решение за приемане по отношение на този замърсител,

5.2.   Ако статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага на отхвърляне, предвиден за размера на извадката, посочен в таблица 1/1 по-долу, се взема решение за отхвърляне по отношение на този замърсител; в такъв случай се изпитва допълнително превозно средство и изчислението се прилага отново към извадката, като обемът ѝ се увеличава с 1.

Таблица 1/1

Допълнение 2

Процедура за проверка на съответствието с изискванията към производството, когато стандартното отклонение при производството, предоставено от производителя, е неприемливо или няма такова в наличност

1.   Настоящото допълнение описва процедурата, която се използва за проверка на съответствието на производството с изискванията при изпитване от тип I, когато данните за стандартното отклонение на производството, предоставени от производителя, са неприемливи или няма такива в наличност.

2.   При минимален размер на извадката от три образеца, процедурата за избор на образците е такава, че вероятността партида с 40 % дефектно производство да премине изпитването да е 0,95 (риск на производителя = 5 %), докато вероятността партида с 65 % дефектно производство да премине изпитването да е 0,1 (риск за потребителя = 10 %).

3.   За измерените количества замърсители съгласно точка 5.3.1.4. от настоящото правило се приема, че имат логаритмично-нормално разпределение и трябва първо да бъдат преобразувани, като се използват техните натурални логаритми. С m0 и m се отбелязват съответно минималният и максималният обем на извадките (m0 = 3 и m = 32), а с n — обемът на текущата извадка.

4.   Ако натуралните логаритми на стойностите, измерени в серията, са x1, x2, …, xi, и L е натуралният логаритъм на пределната стойност на замърсителя, се определят:

d1 = x1 – L

и

5.   В Таблица 1/2 са дадени праговете на приемане (An) и на отхвърляне (Bn) в зависимост от обема на разглежданата извадка. Статистическата оценка на изпитването е отношението

За mo ≤ n ≤ m

i)	серията се приема, ако

ii)	серията се отхвърля, ако

iii)	извършва се допълнително изпитване, ако

6.   Забележки

Следващите рекурентни формули са удобни за пресмятане на последователните стойности от резултатите от изпитването:

(n = 2,3 …;

Таблица 1/2

Mинимален обем на извадката = 3

Допълнение 3

Проверка на съответствието в експлоатация

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се определят критериите за подбор на превозните средства за изпитване, посочени в точка 8.2.7. към настоящото правило, и процедурите за проверка на съответствието на превозните средства в експлоатация.

2.   КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР

Критериите за приемане на избрано превозно средство са определени в точки от 2.1. до 2.8. от настоящото допълнение. Информацията се събира чрез преглед на превозното средство и събеседване със собственика/водача.

2.1.   Превозното средство трябва да принадлежи към тип превозни средства, одобрен съгласно настоящото правило, и да има сертификат за съответствие съгласно Спогодбата от 1958 г. То трябва да е регистрирано и да се използва в някоя от държавите, които са договарящи се страни.

2.2.   Превозното средство трябва да е с пробег не по-малко от 15 000 km от началото на експлоатацията или да е в експлоатация от 6 месеца, в зависимост от това кое от двете събития е настъпило по-късно, и да е с пробег не по-голям от 80 000 km или да е в експлоатация най-много 5 години, в зависимост от това кое от двете събития е настъпило по-рано.

2.3.   Трябва да има сервизна документация, удостоверяваща че превозното средство е поддържано правилно, т.е. че е било подложено на сервизни обслужвания съгласно препоръките на производителя.

2.4.   Превозното средство не трябва да показва признаци на неправилно използване (за състезателни цели, претоварване, зареждане с неподходящо гориво и др.) или други фактори (например неупълномощени въздействия върху него), които биха могли да повлияят на емисиите. При превозни средства, които са оборудвани със система за бордова диагностика, се вземат под внимание кодовете за неизправности и информацията на километропоказателя, запаметени в компютъра. Превозното средство не трябва да се избира за изпитване, ако запаметената в компютъра информация показва, че то е било използвано след възникване на код за неизправност и не е бил извършен своевременен ремонт.

2.5.   Не трябва да е извършван неразрешен значителен ремонт на двигателя или на превозното средство.

2.6.   Съдържанието на олово или на сяра в проба от резервоара на превозното средство трябва да отговаря на приложимите за горивото стандарти и не трябва да има доказателства за използване на неподходящо гориво. Проверки могат да се извършват в изходната тръба на шумозаглушителя или на други места.

2.7.   Не трябва да има признаци за проблеми, които биха могли да изложат на опасност персонала в лабораторията.

2.8.   Всички компоненти на системата против замърсяване от емисиите на превозното средство трябва да бъдат в съответствие с одобрения тип.

3.   ДИАГНОСТИКА И ПОДДРЪЖКА

Диагностиката и всяка друга необходима нормална поддръжка на превозните средства, одобрени за изпитване, трябва да се извършат преди да се измерят емисиите от изпускателната тръба, в съответствие с процедурата, определена в точки от 3.1. до 3.7. по-долу.

3.1.   Трябва да се извършат следните проверки: проверки на въздушния филтър, на всички задвижващи ремъци, на нивата на всички течности, на капачката на радиатора, на доброто състояние на всички гъвкави тръбопроводи с подналягане и електрически проводници, имащи отношение към системата против замърсяване; проверки на запалването, на дозирането на горивовъздушната смес и на компонентите на устройството против замърсяване за неточни регулировки и/или неразрешено манипулиране. Всички несъответствия трябва да бъдат документирани.

3.2.   Проверява се правилното функциониране на системата за бордова диагностика. Всички показания за неправилно функциониране в паметта на СБД трябва да бъдат документирани и да се извършат необходимите ремонти. В случай на регистрирана от СБД индикация за неизправност по време на цикъла на подготовка, повредата може да бъде идентифицирана и отстранена. Изпитването може да бъде повторено и да бъдат използвани резултатите на ремонтираното превозно средство.

3.3.   Системата за запалване трябва да бъде проверена и дефектните части да се подменят, например запалителни свещи, кабели и т.н.

3.4.   Трябва да бъде проверена степента на сгъстяване. Ако резултатът е неудовлетворителен, превозното средство се отхвърля.

3.5.   Параметрите на двигателя трябва да се проверят съгласно спецификациите на производителя и да се регулират при необходимост.

3.6.   Ако в рамките на 800 km превозното средство трябва да премине през планово техническо обслужване, то трябва да се проведе съгласно инструкциите на производителя. Независимо от показанието на километропоказателя при желание на производителя масленият и въздушният филтри могат да се сменят.

3.7.   При приемане на превозното средство горивото трябва да се замени със съответното еталонно гориво за изпитване на емисиите, освен ако производителят се съгласи да се използва гориво от търговската мрежа.

В случай на превозни средства, оборудвани със система с периодично регенериране, съгласно определението в точка 2.20., трябва да се установи дали превозното средство не наближава период на рененериране. (На производителя трябва да се даде възможност да потвърди тази информация).

3.8.1.   Ако случаят е такъв, превозното средство трябва да работи до края на периода на регенериране. Ако започне регенериране по време на измерването на емисиите, се извършва допълнително изпитване, за да се гарантира, че периодът на регенериране е завършил. В такъв случай се провежда ново пълно изпитване, а резултатите от първото и второто изпитване не се вземат под внимание.

3.8.2.   Като алтернатива на разпоредбите на точка 3.8.1., ако превозното средство наближава период на регенериране, производителят може да поиска провеждането на специален цикъл на подготовка, с цел да се предизвика настъпването на периода на регенериране (тоест може да се наложи работа с висока скорост или с високо натоварване).

Производителят може да поиска изпитването да се извърши непосредствено след края на регенерирането или след края на указания от производителя цикъл за подготовка и нормалното привеждане до работна температура за целите на изпитването.

4.   ИЗПИТВАНЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

4.1.   Когато е необходимо да се направи проверка на превозни средства, се извършва изпитване за измерване на емисиите в съответствие с приложение 4 към настоящото правило върху превозни средства, преминали през етапа на подготовка и избрани в съответствие с изискванията в точки 2. и 3. на настоящото допълнение.

4.2.   Превозните средства, оборудвани със система за бордова диагностика, могат да бъдат проверявани за нормалното функциониране на индикацията за неизправности и др., свързани с нивата на емисиите (например пределните стойности на индикацията за неизправности, определени в приложение 11 към настоящото правило), по отношение на спецификациите за одобрения тип превозно средство.

4.3.   Системата за бордова диагностика може да бъде проверявана например за нива на емисиите над определените пределни стойности, без да е налице индикация за неизправност, при системно погрешно задействане на индикатора за неизправно функциониране и при идентифицирани повредени компоненти на СБД или такива с влошено качество.

4.4.   Ако някой компонент или система работят по начин, който не е упоменат в сертификата за типово одобрение и/или в информационния пакет за този тип превозно средство, и ако това отклонение не е разрешено съгласно изискванията на Спогодбата от 1958 г., при което липсва индикация от СБД за наличие на неизправност, компонентът или системата не трябва да се заменят преди изпитването за емисиите, освен ако не е установено, че компонентът или системата са били повредени вследствие на неупълномощено въздействие или злоупотреба, така че СБД да не може да установи възникналата неизправност.

5.   ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

5.1.   Резултатите от изпитването се подлагат на процедурата за оценяване в съответствие с допълнение 4.

5.2.   Резултатите от изпитването не трябва да се умножават по коефициентите на влошаване.

5.3.   В случай на системи с периодично регенериране, съгласно определението в точка 2.20., резултатите трябва да се умножат по коефициентите Ki, получени по времето, когато е било издадено типовото одобрение.

6.   ПЛАН С КОРИГИРАЩИ МЕРКИ

6.1.   Когато се установи, че няколко превозни средства надвишават пределните стойности относно емисиите, като:

одобряващият орган трябва да изиска от производителя да представи план с коригиращи мерки с цел отстраняване на това състояние на несъответствие.

6.2.   Планът с коригиращи мерки трябва да бъде предоставен на органа, издаващ типовото одобрение, не по-късно от 60 работни дни, считано от датата на уведомлението, посочено в точка 6.1. по-горе. Органът, издаващ типовото одобрение, обявява в срок от 30 работни дни дали одобрява или не одобрява плана с коригиращи мерки. Въпреки това, в случай че производителят докаже пред одобряващия орган, че е необходимо повече време за проучване на несъответствието, за да изготви план с мерки за отстраняването му, срокът се удължава.

6.3.   Коригиращите мерки трябва да се приложат към всички превозни средства, за които има вероятност да бъдат засегнати от същия дефект. Преценява се дали е необходимо да се изменят документите за типовото одобрение.

6.4.   Производителят трябва да предостави копие от цялата кореспонденция, отнасяща се до плана с коригиращи мерки, да пази досие с информация за кампанията за повикване за отстраняване на дефектите, и да предоставя периодични отчети за нейното изпълнение на одобряващия орган.

Планът с коригиращи мерки трябва да включва изискванията, определени в точки от 6.5.1. до 6.5.11. Производителят трябва да определи уникално идентификационно име или номер на плана с коригиращите мерки.

6.5.1.   Описание на всеки тип превозно средство, включен в плана с коригиращи мерки.

6.5.2.   Описание на конкретните модификации, адаптирания, ремонти, корекции, настройки или други промени, които трябва да се извършат с цел привеждане в съответствие на превозните средства, включително кратко описание на данните и на техническите проучвания, които подкрепят решението на производителя да предприеме определени мерки за отстраняване на несъответствията.

6.5.3.   Описание на начина, по който производителят уведомява собствениците на превозните средства.

6.5.4.   Описание на изискванията относно правилната поддръжка или експлоатация, ако има такива, които производителят определя като условие за извършване на ремонт съгласно плана с коригиращи мерки, и обяснение на мотивите на производителя, поради които той налага тези условия. Не могат да се налагат никакви изисквания относно поддръжката или експлоатацията, освен ако те не са категорично свързани с несъответствието и с коригиращите мерки.

6.5.5.   Описание на процедурата за отстраняване на несъответствието, която трябва да се следва от собствениците на превозните средства. То трябва да включва датата, след която могат да се предприемат коригиращите мерки, продължителността на ремонта и мястото, където той може да се извърши. Ремонтът трябва да бъде извършен своевременно в разумен срок след преставянето на превозното средство.

6.5.6.   Копие от информацията, изпратена на собственика на превозното средство.

6.5.7.   Кратко описание на използваната от производителя система за осигуряване на необходимата доставка на части или системи за изпълнение на ремонтната дейност. Трябва да се посочи датата, на която ще има достатъчна наличност от необходимите части или системи за започване на кампанията.

6.5.8.   Копие от всички инструкции, които се изпращат на лицата, отговорни за извършване на ремонта.

6.5.9.   Описание на въздействието на предлаганите коригиращи мерки върху емисиите, разхода на горивото, удобството за управление и безопасността на всеки тип превозно средство, включен в плана за коригиращи мерки, включително данни, технически проучвания и др., подкрепящи заключенията за възможните въздействия.

6.5.10.   Всяка друга информация, отчети или данни, които одобряващият орган може да прецени като необходими за оценка на плана с коригиращи мерки.

6.5.11.   Когато планът за коригиращи мерки включва повикване за отстраняване на несъответствието, на одобряващия орган се предоставя описание на метода за регистриране на извършения ремонт. Ако се използва етикет, трябва да се предостави образец от него.

6.6.   Одобряващият орган може да изиска от производителя да проведе адекватно изготвени и необходими изпитвания на компоненти и превозни средства, свързани с предложените корекции, ремонти или изменения, за да докаже тяхната ефективност.

6.7.   Производителят е отговорен за воденето на документация за всяко повикано и ремонтирано превозно средство, както и за сервиза, в който е извършен ремонтът. При поискване, на одобряващия орган трябва да бъде предоставен достъп до документацията за период от 5 години от изпълнението на плана с коригиращи мерки.

6.8.   Ремонтът и/или изменението или поставянето на допълнително ново оборудване се отразяват в сертификат, предоставен от производителя на собственика на превозното средство.

Допълнение 4

Статистическа процедура за изпитване на съответствието в експлоатация

1.   Настоящото допълнение описва процедурата, която следва да се използва за проверка на изискванията за съответствие на превозните средства в експлоатация при провеждане на изпитване от тип I.

2.   Трябва да се изпълнят следните две различни процедури:

3.   ПРОЦЕДУРА, ПРИЛОЖИМА КЪМ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ ИЗВАДКАТА, КОИТО ЯВНО НАДВИШАВАТ ПРЕДЕЛНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ЕМИСИИТЕ (1)

3.1.   От минимална извадка от три превозни средства и от максимална извадка, определена съгласно процедурата в точка 4., се взема произволно превозно средство и се подлага на изпитване, за да се определи дали явно надвишава пределните стойности относно емисиите.

Дадено превозно средство се определя като явно надвишаващо пределните стойности относно емисиите, когато са изпълнени условията, посочени в точка 3.2.1. или в точка 3.2.2.

3.2.1.   В случай на превозно средство, което е типово одобрено в съответствие с пределните стойности, посочени в ред А от таблицата към точка 5.3.1.4., превозното средство се определя като явно надвишаващо пределните стойности относно емисиите, ако то надвишава приложимите пределни стойности за който и да е замърсител с коефициент 1,2.

3.2.2.   В случай на превозно средство, което е типово одобрено в съответствие с пределните стойности, посочени в ред В от таблицата към точка 5.3.1.4., превозното средство се определя като явно надвишаващо пределните стойности относно емисиите, ако то надвишава приложимите пределни стойности за който и да е замърсител с коефициент 1,5.

Конкретен случай на превозно средство, чиито измерени емисии на който и да е контролиран замърсител попадат в „междинната зона“  (2).

3.2.3.1.   Ако превозното средство удовлетворява условията на настоящата точка, причината за надвишените емисии трябва да се определи, и тогава от извадката се избира на произволен принцип друго превозно средство.

Когато повече от едно превозно средство удовлетворяват условията на настоящата точка, одобряващият орган и производителят трябва да определят дали надвишените емисии на двете превозни средства се дължат на една и съща причина или не.

3.2.3.2.1.   Ако одобряващият орган и производителят постигнат съгласие за общата причина за надвишените емисии, извадката се счита за несъответстваща и се прилага планът с коригиращи мерки, посочен в точка 6. от допълнение 3.

3.2.3.2.2.   Ако одобряващият орган и производителят не постигнат съгласие за причината за надвишените емисии на едно от превозните средства, или че причините са едни и същи за повече от едно превозно средство, от извадката се взема на произволен принцип друго превозното средство, освен ако вече не е достигнат максималният размер на извадката.

3.2.3.3.   Когато само едно или повече превозни средства удовлетворяват условията на настоящата точка и ако одобряващият орган и производителят достигнат до съгласие, че причините са различни, от извадката се взема на произволен принцип друго превозното средство, освен ако вече не е достигнат максималният размер на извадката.

3.2.3.4.   Ако максималният размер на извадката е достигнат и само едно превозно средство удовлетворява условията на настоящата точка, и ако надвишената емисия се дължи на една и съща причина, извадката се счита за отговаряща на изискванията на точка 3. от настоящото допълнение.

3.2.3.5.   Ако в определен момент извадката е изчерпана, към първоначалната извадка се добавя друго превозно средство, като то се взема за изпитванията.

3.2.3.6.   Когато от извадката е взето друго превозно средство, статистическата процедура по точка 4. от настоящото допълнение се прилага за увеличената извадка.

Конкретен случай на превозно средство, чиито измерени емисии на който и да е контролиран замърсител попадат в „зоната на несъответствие“  (3).

3.2.4.1.   Ако превозното средство удовлетворява условията на настоящата точка, одобряващият орган трябва да определи причината за надвишените емисии, и тогава от извадката се избира на произволен принцип друго превозно средство.

3.2.4.2.   Когато повече от едно превозно средство удовлетворяват условията на настоящата точка, и ако одобряващият орган определи, че надвишените емисии се дължат на същата причина, производителят трябва да бъде уведомен, че извадката се счита за несъответстваща, като се посочват основанията за това решение и се прилага планът с коригиращи мерки, предвиден в точка 6. от допълнение 3.

3.2.4.3.   Когато само едно или няколко превозни средства удовлетворяват условията на настоящата точка, и ако одобряващият орган установи, че причините са различни, от извадката се взема на произволен принцип друго превозно средство, освен ако вече не е достигнат максималният размер на извадката.

3.2.4.4.   Ако максималният размер на извадката е достигнат и само едно превозно средство удовлетворява условията на настоящата точка, и ако надвишените емисии се дължат на една и съща причина, извадката се счита за отговаряща на изискванията на точка 3. от настоящото допълнение.

3.2.4.5.   Ако в определен момент извадката е изчерпана, към първоначалната извадка се добавя друго превозно средство, като то се взема за изпитванията.

3.2.4.6.   Когато от извадката е взето друго превозно средство, статистическата процедура по точка 4. от настоящото допълнение се прилага за увеличената извадка.

3.2.5.   Когато се установи, че дадено превозно средство не е явно надвишаващо пределните стойности на емисиите, от извадката се взема на произволен принцип друго превозно средство.

3.3.   Ако се открие превозно средство, явно надвишаващо пределните стойности на емисиите, трябва да се определи причината за надвишената емисия.

3.4.   Ако се окаже, че повече от едно превозни средства са източници на емисии, явно надвишаващи пределните стойности, извадката се приема за несъответстваща.

Ако се открие само едно превозно средство, явно надвишаващо пределните стойности на емисиите, или ако се открият повече от едно превозни средства, емисиите на които явно надвишават пределните стойности, но ако тези емисии се дължат на различни причини, извадката се увеличава с едно превозно средство, освен ако вече не е достигнат максималният размер на извадката.

3.5.1.   Ако в увеличената извадка се окаже, че повече от едно превозни средства са източници на емисии, явно надвишаващи пределните стойности, които се дължат на една и съща причина, извадката се приема за несъответстваща.

3.5.2.   Ако в извадката с максимален брой превозни средства се открие само едно превозно средство, явно надвишаващо пределните стойности на емисиите, и ако надвишените емисии се дължат на една и съща причина, извадката се смята за съответстваща по отношение на изискванията на точка 3. от настоящото допълнение.

3.6.   Всеки път, когато се увеличава размерът на извадката поради изискванията на точка 3.5., статистическата процедура по точка 4. по-долу се прилага за увеличената извадка.

4.   ПРОЦЕДУРА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ СЛЕДВА, КОГАТО НЕ СЕ ПРАВИ ОТДЕЛНА ОЦЕНКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ЕМИСИИ В ИЗВАДКАТА, ЯВНО НАДВИШАВАЩИ ПРЕДЕЛНИТЕ СТОЙНОСТИ

4.1.   При минимална извадка от три превозни средства процедурата на избор на превозните средства трябва да е такава, че вероятността партида с 40 % дефектно производство да премине изпитването да е 0,95 (риск на производителя = 5 %), докато вероятността партида с 75 % дефектно производство да премине изпитването да е 0,15 (риск на потребителя = 15 %).

4.2.   За всеки от замърсителите, посочени в таблицата от точка 5.3.1.4. от настоящото правило, се прилага следната процедура (виж фигура 4/2 по-долу).

където:

4.3.   За извадката се изчислява статистическата величина, представляваща броя на несъответстващите превозни средства, т.е. xi > L.

4.4.   В този случай:

Стойностите на приемане и отхвърляне в таблицата по-долу са изчислени в съответствие с международния стандарт ISO 8422:1991.

Смята се, че определена извадка е преминала успешно изпитването, ако отговаря на изискванията на точки 3. и 4. от настоящото допълнение.

Таблица 4/1

Таблица за приемане/отхвърляне план за изпитване на извадката по отделни признаци

Фигура 4/1

Проверка на съответствието в експлоатация — процедура за контрол

НАЧАЛО

Производителят на превозното средство и одобряващият орган извършват процеса по одобрение на новия тип превозно средство. Одобряващият орган издава типовото одобрение.

Производство и продажба на одобрения тип превозно средство.

Производителят на превозното средство разработва своя процедура за проверка на съответствието в експлоатация.

Производителят на превозното средство извършва своята процедура за проверка на съответствието в експлоатация (за определен тип или фамилия превозни средства).

Вътрешен доклад за проверката на съответствието в експлоатация за одобрения тип или фамилия превозни средства.

Производителят на превозното средство съставя доклада за вътрешната процедура (който включва всички данни, изисквани съгласно точка 8.2.1.).

Производителят архивира доклада с цел по-нататъшното му консултиране.

НЕ

Одобряващият орган (1) взема ли решение да провери данните относно съответствието на производителя на този тип или фамилия превозни средства?

Одобряващият орган (1) прави преглед на доклада на производителя с резултатите от проверката на съответствието в експлоатация.

ДА

Производителят предоставя своя доклад с резултатите от проверката на съответствието в експлоатация на одобряващия орган (1) за преглед.

Производителят предоставя или получава допълнителна информация или данни от изпитванията.

Одобряващият орган (1) признава ли, че докладът на производителя относно съответствието в експлоатация потвърждава възможността за приемане на определен тип превозно средство, принадлежащ към фамилията? (точка 8.2.1.)

НЕ

Одобряващият орган (1) стига ли до заключение, че информацията е недостатъчна, за да вземе решение?

ДА

Производителят съставя нов доклад за съответствието в експлоатация.

НЕ

ДА

Край на процедурата.

Не е нужно по-нататъшно действие.

Одобряващият орган (1) започва изпълнението на официалната програма по контрол на съответствието в експлоатация по отношение на типа превозно средство, за който съществуват съмнения (описана в допълнение 3).

да се премине към Фигура 4/2

(1) В този случай става дума за одобряващия орган, който е издал типовото одобрение.

Фигура 4/2

Изпитване за съответствие в експлоатация — избор и изпитване на превозните средства

Изпитване на минимум 3 превозни средства

Увеличаване на извадката с 1 единица

НЕ

(едно изпитване)

Превозни средства, надвишаващи пределните стойности на емисиите?

Увеличаване на извадката с 1 единица

ДА

(две изпитвания)

Извършва се изпитването за получаване на статистически резултати

Повече от 1?

НЕ

ДА

Отхвърляне?

ДА

Извадката се отхвърля

ДА

Същата причина?

НЕ

НЕ или не е СИГУРНО

НЕ

Приемане?

ДА

Извадката се приема (*)

ДА

Максимален размер на извадката?

НЕ

(*) Ако двете изпитвания са преминати успешно.

(1)  Въз основа на актуалните данни относно изпитването за съответствие в експлоатация, които трябва да бъдат предоставени до 31 декември 2003 г., предвидените изисквания от настоящата точка могат да бъдат преразгледани с цел определяне дали е необходимо: a) да се ревизира определението за превозните средства, явно надвишаващи пределните стойности на емисиите по отношение на превозните средства, които са типово одобрени в зависимост от пределните стойности, указани в ред Б на таблицата от точка 5.3.1.4., б) да се промени процедурата по определяне на превозните средства, явно надвишаващи пределните стойности на емисиите, и в) да се заменят своевременно процедурите по изпитване за проверка на съответствието в експлоатация с нова статистическа процедура. При необходимост ще бъдат предложени необходимите изменения.

(2)  За всяко превозно средство „междинната зона“ се определя, както следва: Превозното средство удовлетворява условията, посочени в точка 3.2.1. или в точка 3.3.2., и едновременно с това измерената стойност за същия контролиран замърсител е по-малка от равнище, определено от произведението на пределната стойност за същия контролиран замърсител, посочена в ред Б от таблицата към точка 5.3.1.4., и коефициент 2,5.

(3)  За всяко превозно средство „зоната на несъответствие“ се определя, както следва. Измерената стойност за който и да е контролиран замърсител е по-висока от равнище, определено от произведението на пределната стойност за същия замърсител, посочена в ред А от таблицата към точка 5.3.1.4., и коефициент 2,5.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Характеристики на двигателя и на превозното средство и информация относно провеждането на изпитванията

Посочената по-долу информация, когато е приложимо, се представя в три екземпляра.

Всички необходими чертежи се представят в подходящ мащаб и с достатъчно подробности във формат А4 или нагънати в такъв формат. При наличие на функции, които се управляват от микропроцесор, се предоставя съответната информация за тяхната работа.

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Марка (наименование на производителя): …

1.2.   Тип и търговско описание (да се посочат вариантите): …

Начини за идентификация на типа, ако е обозначен на превозното средство: …

1.3.1.   Разположение на маркировката: …

1.4.   Категория на превозното средство: …

1.5.   Име и адрес на производителя: …

1.6.   Име и адрес на упълномощения представител на производителя ако има такъв: …

2.   ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1.   Снимки и/или чертежи на представително превозно средство: …

2.2.   Задвижващи оси (брой, разположение, взаимно свързване): …

МАСИ (в килограми) (виж чертежите, когато има такива) …

3.1.   Маса на превозното средство с каросерия в работно състояние или маса на шасито с кабина, ако производителят не е монтирал каросерия (включително охладителна течност, масла, гориво, инструменти, резервно колело и водача): …

3.2.   Максимална технически допустима маса в натоварено състояние, обявена от производителя: …

4.   ОПИСАНИЕ НА ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИТЕ НА ЕНЕРГИЯ

Производител на двигателя: …

4.1.1.   Код на двигателя, даден от производителя (както е маркиран на двигателя, или други начини на идентификация): …

Двигател с вътрешно горене …

Специфична информация за двигателя: …

4.2.1.1.   Принцип на действие: с принудително запалване/със запалване чрез сгъстяване, 4-тактов/2-тактов (1)

Брой, разположение и ред на запалване на цилиндрите: …

4.2.1.2.1.   Диаметър на цилиндъра (2): … mm

4.2.1.2.2.   Ход на буталото (2): … mm

4.2.1.3.   Работен обем на двигателя (3): … cm3

4.2.1.4.   Степен на сгъстяване (4): …

4.2.1.5.   Чертежи на горивната камера и челото на буталото: …

4.2.1.6.   Нормални обороти при работа на празен ход на двигателя (4): …

4.2.1.7.   Високи обороти при работа на празен ход на двигателя (4): …

4.2.1.8.   Обемно съдържание на въглероден окис в отработилите газове при минимални обороти на празен ход на двигателя (в съответствие със спецификациите на производителя) (4) –1 %

4.2.1.9.   Максимална полезна мощност (4): … kW при … min–1

4.2.2.   Гориво: дизелово/бензин/втечнен нефтен газ/природен газ (1)

4.2.3.   Октаново число, определено по метода на изследването (RON): …

Подаване на гориво …

С карбуратор(и): да/не (1)

4.2.4.1.1.   Марка(и): …

4.2.4.1.2.   Тип(ове): …

4.2.4.1.3.   Брой: …

Регулировки (4): …

4.2.4.1.4.1.   Жигльори: …

4.2.4.1.4.2.   Дифузори: …

4.2.4.1.4.3.   Ниво на поплавъковата камера: …

4.2.4.1.4.4.   Маса на поплавъка: …

4.2.4.1.4.5.   Иглен клапан на поплавъка: …

Система за пускане в ход при студен двигател: ръчна/автоматична (1)

4.2.4.1.5.1.   Принцип на действие: …

4.2.4.1.5.2.   Работен диапазон/регулировки (1)  (4): …

Чрез впръскване на гориво (само при запалване чрез сгъстяване): да/не (1)

4.2.4.2.1.   Описание на системата: …

4.2.4.2.2.   Принцип на действие: директно впръскване/предкамера/вихрова камера (1)

Горивоподаваща помпа …

4.2.4.2.3.1.   Марка(и): …

4.2.4.2.3.2.   Тип(ове): …

4.2.4.2.3.3.   Максимално подаване на гориво (1)  (4): … mm3/ход или цикъл при обороти на помпата (1)  (4): … min–1 или диаграма на характеристиката: …

4.2.4.2.3.4.   Регулировка на момента на впръскване (4): …

4.2.4.2.3.5.   Крива на предварението (ъгъла на аванса) на впръскване (4): …

4.2.4.2.3.6.   Процедура на калибриране: изпитвателен стенд/двигател (1) …

Регулатор на честотата на въртене …

4.2.4.2.4.1.   Тип: …

Граница на изключване: …

4.2.4.2.4.2.1.   Граница на изключване под товар: … min–1

4.2.4.2.4.2.2.   Граница на изключване без товар: … min–1

4.2.4.2.4.3.   Обороти на празен ход: … min–1

4.2.4.2.5.   Дюза(и): …

4.2.4.2.5.1.   Марка(и): …

4.2.4.2.5.2.   Тип(ове): …

4.2.4.2.5.3.   Налягане на отваряне (4): … kPa

или диаграма на характеристиката: …

Система за пускане в ход при студен двигател …

4.2.4.2.6.1.   Марка(и): …

4.2.4.2.6.2.   Тип(ове): …

4.2.4.2.6.3.   Описание: …

Помощно средство за пускане в ход …

4.2.4.2.7.1.   Марка(и): …

4.2.4.2.7.2.   Тип(ове): …

4.2.4.2.7.3.   Описание: …

Чрез впръскване на гориво (само при принудително запалване): да/не (1)

4.2.4.3.1.   Описание на системата: …

4.2.4.3.2.   Принцип на действие: всмукателен колектор (единичен/многоточков)/директно впръскване/друго (да се уточни)

Защита срещу електромагнитни смущения.

Описание и/или чертеж (1): …

4.2.4.3.3.   Марка(и): …

4.2.4.3.4.   Тип(ове): …

4.2.4.3.5.   Дюзи: Налягане на отваряне (1)  (4): … kPa

или диаграма на характеристиката: …

4.2.4.3.6.   Момент на впръскване: …

Система за пускане в ход при студен двигател: …

4.2.4.3.7.1.   Принцип(и) на действие: …

4.2.4.3.7.2.   Работен диапазон/настройки (1)  (4): …

Горивоподаваща помпа

4.2.4.4.1.   Налягане (1)  (4): … kPa

или диаграма на характеристиката: …

Запалване …

4.2.5.1.   Марка(и): …

4.2.5.2.   Тип(ове): …

4.2.5.3.   Принцип на действие: …

4.2.5.4.   Крива на предварението на запалване (4): …

4.2.5.5.   Статичен момент на запалване (4): … градуса преди ГМТ …

4.2.5.6.   Хлабина между чукчето и наковалнята (4): …

4.2.5.7.   Ъгъл (продължителност) на престой на чукчето и наковалнята в затворено положение (4): …

Запалителни свещи

4.2.5.8.1.   Марка: …

4.2.5.8.2.   Тип: …

4.2.5.8.3.   Регулировка на искровата междина на запалителната свещ: … mm

Индукционна бобина

4.2.5.9.1.   Марка: …

4.2.5.9.2.   Тип: …

Кондензатор на запалването

4.2.5.10.1.   Марка: …

4.2.5.10.2.   Тип: …

4.2.6.   Охладителна система: с течност/въздушна (1)

Всмукателна система: …

Компресор: да/не (1)

4.2.7.1.1.   Марка(и): …

4.2.7.1.2.   Тип(ове): …

4.2.7.1.3.   Описание на системата (максимално налягане на нагнетяване: … kPa, деривационен клапан на турбината на компресора) …

4.2.7.2.   Междинен охладител: да/не (1)

Описание и чертежи на всмукателните тръбопроводи и техните принадлежности (нагнетателна камера, устройство за подгряване, допълнителни въздухозаборници и т.н.): …

4.2.7.3.1.   Описание на всмукателния колектор (чертежи и/или снимки): …

Въздушен филтър, чертежи: …, или

4.2.7.3.2.1.   Марка(и): …

4.2.7.3.2.2.   Тип(ове): …

Всмукателен шумозаглушител, чертежи: …, или

4.2.7.3.3.1.   Марка(и): …

4.2.7.3.3.2.   Тип(ове): …

Изпускателна система …

4.2.8.1.   Описание и чертежи на изпускателната система: …

Газоразпределение или еквивалентни данни:

4.2.9.1.   Максимално повдигане на клапаните, ъгли на отваряне и затваряне или подробности за газоразпределението при алтернативни системи за газоразпределение по отношение на „мъртвите“ точки: …

4.2.9.2.   Нормирани и/или регулировъчни диапазони (1)  (4): …

Използван смазочен материал: …

4.2.10.1.   Марка: …

4.2.10.2.   Тип: …

Мерки против замърсяването на въздуха: …

4.2.11.1.   Устройство за обработка на картерните газове (описание и чертежи): …

Допълнителни устройства за контрол на замърсяването (ако има такива и ако те не са описани на друго място: …

Каталитичен преобразувател: да/не (1)

4.2.11.2.1.1.   Брой на каталитичните преобразуватели и елементи: …

4.2.11.2.1.2.   Размери и форма на каталитичния(те) преобразувател(и) (обем, …): …

4.2.11.2.1.3.   Тип на каталитичното действие: …

4.2.11.2.1.4.   Общо съдържание на благородни метали: …

4.2.11.2.1.5.   Относителна концентрация: …

4.2.11.2.1.6.   Субстрат (структура и материал): …

4.2.11.2.1.7.   Гъстота на клетките: …

4.2.11.2.1.8.   Тип на корпуса на каталитичния(те) преобразувател(и): …

4.2.11.2.1.9.   Разположение на каталитичния(те) преобразувател(и) (местоположение и нормирани разстояния в изпускателната система): …

Системи/методи за регенериране на системите с вторична обработка на отработилите газове, описание:

4.2.11.2.1.10.1.   Брой на работните цикли от Тип I или еквивалентни цикли за изпитване на двигателя на изпитвателен стенд, между два цикъла, в които има фази на регенериране при условия, еквивалентни на изпитване от Тип I (Разстояние „D“ на фигура 1 в приложение 13): …

4.2.11.2.1.10.2.   Описание на метода, използван за определяне на броя на циклите между два цикъла, в които има фази на регенериране: …

4.2.11.2.1.10.3.   Параметри за определяне на нивото на натоварване, което е необходимо за да се постигне регенериране (т.е. температура, налягане и т.н.): …

4.2.11.2.1.10.4.   Описание на метода, използван за натоварване на системата при методиката на изпитване, описана в точка 3.1. от приложение 13: …

Кислороден датчик: тип …

4.2.11.2.1.11.1.   Местоположение на кислородния датчик: …

4.2.11.2.1.11.2.   Работен диапазон на кислородния датчик (4): …

Подаване на въздух: да/не (1)

4.2.11.2.2.1.   Тип (импулсно подаване, въздушна помпа, …): …

Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не (1)

4.2.11.2.3.1.   Характеристики (дебит, …): …

4.2.11.2.4.   Система за контрол на емисиите от изпарение на гориво.

Пълно подробно описание на устройствата и техните регулировки: …

Чертеж на системата за контрол на изпарението: …

Чертеж на въглеродния филтър: …

Чертеж на горивния резервоар с указване на обема и материала: ….

Филтър за прахови частици: да/не (1)

4.2.11.2.5.1.   Размери и форма на филтъра за прахови частици (обем): …

4.2.11.2.5.2.   Тип и конструкция на филтъра за прахови частици: …

4.2.11.2.5.3.   Местоположение на филтъра за прахови частици (нормирани разстояния в изпускателната система): …

Система/метод на регенериране. Описание и чертеж: …

4.2.11.2.5.4.1.   Брой на работните цикли от Тип I или еквивалентни цикли за изпитване на двигателя на изпитвателен стенд, между два цикъла, при които има фаза на регенериране при условия, еквивалентни на изпитване от Тип I (Разстояние „D“ на фигура 1 в приложение 13): …

4.2.11.2.5.4.2.   Описание на метода, използван за определяне на броя на циклите между два цикъла, в които има фази на регенериране: …

4.2.11.2.5.4.3.   Параметри за определяне на нивото на натоварване, необходимо за постигане на регенериране (т.е. температура, налягане и т.н.): …

4.2.11.2.5.4.4.   Описание на метода, използван за натоварване на системата при методиката на изпитване, описана в точка 3.1., приложение 13: …

4.2.11.2.6.   Други системи (описание и принцип на действие): …

Система за бордова диагностика (СБД)

4.2.11.2.7.1.   Писмено описание и/или чертеж на индикатора за неизправно функциониране (ИНФ): …

4.2.11.2.7.2.   Списък и предназначение на всички компоненти, които се наблюдават и контролират от системата за бордова диагностика: …

Писмено описание (общи принципи на работа) на: …

Двигатели с принудително запалване

4.2.11.2.7.3.1.1.   Наблюдаване на каталитичния преобразувател: …

4.2.11.2.7.3.1.2.   Установяване на прекъсване на запалването: …

4.2.11.2.7.3.1.3.   Наблюдаване на работата на кислородния датчик: …

4.2.11.2.7.3.1.4.   Други компоненти, наблюдавани от системата за бордова диагностика: …

Двигатели със запалване чрез сгъстяване

4.2.11.2.7.3.2.1.   Наблюдаване на каталитичния преобразувател: …

4.2.11.2.7.3.2.2.   Наблюдаване на филтъра за прахови частици: …

4.2.11.2.7.3.2.3.   Наблюдение на електронната система за захранване с гориво: …

4.2.11.2.7.3.2.4.   Други компоненти, наблюдавани от системата за бордова диагностика: …

4.2.11.2.7.4.   Критерии за задействане на ИНФ (определен брой цикли на движение или статистически метод): …

4.2.11.2.7.5.   Списък на всички изходящи кодове на СБД и на използваните формати (с обяснения за всеки един): …

Производителят на превозното средство се задължава да предоставя изброените по-долу допълнителни сведения с оглед на производството на резервни части или части, необходими при техническо обслужване, съвместими със системата за бордова диагностика, както и на инструменти за диагностика и апаратура за изпитване, освен ако тези сведения не са обект на права на интелектуална собственост или не представляват специфично ноу-хау на производителя или на доставчиците на оригинално оборудване за производителите.

4.2.11.2.7.6.1.   Описание на типа и на броя цикли на предварителна подготовка, използвани за първоначалното типово одобрение на превозното средство.

4.2.11.2.7.6.2.   Описание на типа демонстрационен цикъл на системата за бордова диагностика, използван за първоначалното типово одобрение на превозното средство по отношение на компонента, наблюдаван от СБД.

4.2.11.2.7.6.3.   Изчерпателен списък на всички наблюдавани компоненти, които са част от стратегията за откриване на неизправност и за задействане на ИНФ (установен брой цикли на движение или статистически метод), включително списък на съответните вторични параметри, измервани за всеки от компонентите, наблюдавани от БДС. Списък на всички изходни кодове и формати на СБД (придружен от обяснение на всеки един), използвани за различните компоненти на силовото предаване, свързани с емисиите, както и за отделните компоненти, които не са свързани с емисиите, когато наблюдението на въпросния компонент се използва при задействането на индикатора за неизправно функциониране. По-специално следва да се обяснят подробно данните, съответстващи на услуга $05 (изпитване от ID $21 до FF) и на услуга $06. В случая на типове превозни средства, използващи комуникационна връзка, съответстваща на стандарта ISO 15765—4 „Пътни превозни средства — Диагностика, използваща CAN мрежи — Част 4: Изисквания към системите, свързани с емисиите“, трябва да се представи изчерпателно обяснение на данните, съответстващи на услуга $06 (изпитване от ID $00 до FF) за всеки поддържан от СБД идентификатор на наблюдавана позиция.

4.2.11.2.7.6.4.   Информацията, изисквана по настоящата точка, може например да бъде оформена чрез попълването на следната таблица, която се прилага към настоящото приложение:

Горивна система с втечнен нефтен газ (ВНГ/LPG): да/не (1)

4.2.12.1.   Номер на одобрението: …

Електронен модул за управление на двигателя при използване на захранване с втечнен нефтен газ

4.2.12.2.1.   Марка(и): …

4.2.12.2.2.   Тип(ове): …

4.2.12.2.3.   Възможности за регулиране по отношение на емисиите: …

Допълнителна документация: …

4.2.12.3.1.   Описание на системата на защита на каталитичния преобразувател при превключване от бензин на втечнен нефтен газ или обратното: …

4.2.12.3.2.   Схема на системата (електрически връзки, връзки с подналягане, компенсационни гъвкави тръбопроводи и т.н.): …

4.2.12.3.3.   Чертеж на символа: …

Горивна система с природен газ (ПГ): да/не (1)

4.2.13.1.   Номер на одобрение: …

Електронен модул за управление на двигателя при използване на захранване с природен газ

4.2.13.2.1.   Марка(и): …

4.2.13.2.2.   Тип(ове): …

4.2.13.2.3.   Възможности за регулиране по отношение на емисиите: …

Допълнителна документация: …

4.2.13.3.1.   Описание на системата на защита на каталитичния преобразувател при превключване от бензин на природен газ или обратното: …

4.2.13.3.2.   Схема на системата (електрически връзки, връзки с подналягане, компенсационни гъвкави тръбопроводи и т.н.): …

4.2.13.3.3.   Чертеж на символа: …

Хибридно електрическо превозно средство (1)

4.3.1.   Категория на хибридното електрическо превозно средство Зареждане на превозното средство отвън/Без зареждане на превозното средство отвън (1)

Превключвател на работния режим: с/без (1)

Избираеми режими

4.3.2.1.1.   Изцяло електрически: да/не (1)

4.3.2.1.2.   Изцяло на гориво: да/не (1)

4.3.2.1.3.   Хибридни режими: да/не (1)

(ако отговорът е „да“, кратко описание) …

Описание на устройството за съхраняване на енергия: (акумулаторна батерия, кондензатор, маховик/генератор …) …

4.3.3.1.   Марка: …

4.3.3.2.   Тип: …

4.3.3.3.   Идентификационен номер: …

4.3.3.4.   Вид на електрохимичните елементи в батерията: …

4.3.3.5.   Енергия: (за акумулатор: напрежение и капацитет в Ah за 2 h, за кондензатор: J, …) …

4.3.3.6.   Зарядно устройство: бордово/външно/без (1)

Електрически машини (поотделно се описва всеки тип електрическа машина)

4.3.4.1.   Марка: …

4.3.4.2.   Тип: …

Основно предназначение: задвижващ електродвигател/генератор …

4.3.4.3.1.   Когато се използва като задвижващ електродвигател: един двигател/няколко двигателя (брой): …

4.3.4.4.   Максимална мощност: … kW

Принцип на действие: …

4.3.4.5.1.   с постоянен ток/с променлив ток/брой на фазите: …

4.3.4.5.2.   с независимо/последователно/смесено възбуждане (1)

4.3.4.5.3.   синхронен/асинхронен (1)

Управляващ модул …

4.3.5.1.   Марка: …

4.3.5.2.   Тип: …

4.3.5.3.   Идентификационен номер: …

Регулатор на мощността …

4.3.6.1.   Марка: …

4.3.6.2.   Тип: …

4.3.6.3.   Идентификационен номер: …

4.3.7.   Автономност на превозното средство в електрически режим на задвижване … km (в съответствие с приложение 7 към Правило № 101): …

4.3.8.   Предписания на производителя за предварителна подготовка: …

5.   ТРАНСМИСИЯ

Съединител (тип): …

5.1.1.   Максимален предаван въртящ момент: …

Скоростна кутия: …

5.2.1.   Тип: …

5.2.2.   Разположение спрямо двигателя: …

5.2.3.   Начин на управление: …

5.3.   Предавателни числа …

Хибридно електрическо превозно средство …

5.4.1.   Чертеж на системата за хибридно силово предаване (комбинация ДВГ/електрически двигател/трансмисия): …

5.4.2.   Описание на общия принцип на действие на хибридното силово предаване: …

6.   ОКАЧВАНЕ

Гуми и колела …

Комбинация(и) гума/колело (за гумите се посочва означението за размера, индексът на минимална товароносимост, символът на категорията за минимална скорост; за колелата се посочва размерът на джантата(ите) и отместването(ията): …

Оси …

6.1.1.1.1.   Ос 1: …

6.1.1.1.2.   Ос 2: …

6.1.1.1.3.   Ос 3: …

6.1.1.1.4.   Ос 4: … и т.н.

Горна и долна граница на обиколката на търкаляне: …

Оси …

6.1.2.1.1.   Ос 1: …

6.1.2.1.2.   Ос 2: …

6.1.2.1.3.   Ос 3: …

6.1.2.1.4.   Ос 4: … и т.н.

6.1.3.   Налягане(ния) на гумите, предписано(и) от производителя: … kPa

7.   КАРОСЕРИЯ

7.1.   Брой места: …

(1)  Ненужното се зачерква.

(2)  Тази стойност трябва да се закръгли до десета от милиметъра.

(3)  Тази стойност трябва да се изчисли с π = 3,1416 и да се закръгли до cm3.

(4)  Посочва се допускът.

(*1)  CVT — Безстепенна трансмисия (Continuously Variable Transmission)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

СЪОБЩЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Одобрение В (ред А)  (1) — Превозни средства, одобрени по отношение на нивата на емисиите на газообразни замърсители, изисквани за двигателите, работещи с безоловен бензин, или работещи с безоловен бензин и или с втечнен нефтен газ, или с природен газ.

a = 8 mm мин.

Показаната по-горе маркировка, поставена на превозно средство в съответствие с точка 4. от настоящото правило, показва че съответният тип превозно средство е бил одобрен в Обединеното кралство (E11), в съответствие с Правило № 83 с номер на одобрение 052439. Маркировката показва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 83 с включена серия от изменения 05 и че отговаря на пределните стойности на изпитването от тип I от ред А (2000) на таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило.

Одобрение В (ред Б)  (1) — Превозни средства, одобрени по отношение на нивата на емисиите на газообразни замърсители, изисквани за двигателите, работещи с безоловен бензин, или работещи с безоловен бензин и или с втечнен нефтен газ, или с природен газ.

a = 8 mm мин.

Показаната по-горе маркировка, поставена на превозно средство в съответствие с точка 4. от настоящото правило, показва че съответният тип превозно средство е бил одобрен в Обединеното кралство (E11), в съответствие с Правило № 83 с номер на одобрение 052439. Маркировката показва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 83 с включена серия от изменения 05 и че отговаря на пределните стойности на изпитването от тип I от ред Б (2005) на таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило.

Одобрение C (ред А)  (1) — Превозни средства, одобрени по отношение на нивата на емисиите на газообразни замърсители, изисквани за двигателите, работещи с дизелово гориво.

a = 8 mm мин.

Показаната по-горе маркировка, поставена на превозно средство в съответствие с точка 4. от настоящото правило, показва че съответният тип превозно средство е бил одобрен в Обединеното кралство (E11), в съответствие с Правило № 83 с номер на одобрение 052439. Маркировката показва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 83 с включена серия от изменения 05 и че отговаря на пределните стойности на изпитването от тип I от ред А (2000) на таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило.

Одобрение C (ред Б)  (1) — Превозни средства, одобрени по отношение на нивата на емисиите на газообразни замърсители, изисквани за двигателите, работещи с дизелово гориво.

a = 8 mm мин.

Показаната по-горе маркировка, поставена на превозно средство в съответствие с точка 4. от настоящото правило, показва че съответният тип превозно средство е бил одобрен в Обединеното кралство (E11), в съответствие с Правило № 83 с номер на одобрение 052439. Маркировката показва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 83 с включена серия от изменения 05 и че отговаря на пределните стойности на изпитването от тип I от ред Б (2005) на таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило.

Одобрение D (ред А)  (1) — Превозни средства, одобрени по отношение на нивата на емисиите на газообразни замърсители, изисквани за двигателите, работещи с втечнен нефтен газ или с природен газ.

a = 8 mm мин.

Показаната по-горе маркировка, поставена на превозно средство в съответствие с точка 4. от настоящото правило, показва че съответният тип превозно средство е бил одобрен в Обединеното кралство (E11), в съответствие с Правило № 83 с номер на одобрение 052439. Маркировката показва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 83 с включена серия от изменения 05 и че отговаря на пределните стойности на изпитването от тип I от ред А (2000) на таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило.

Одобрение D (ред Б)  (1) — Превозни средства, одобрени по отношение на нивата на емисиите на газообразни замърсители, изисквани за двигателите, работещи с втечнен нефтен газ или с природен газ.

a = 8 mm мин.

Показаната по-горе маркировка, поставена на превозно средство в съответствие с точка 4. от настоящото правило, показва че съответният тип превозно средство е бил одобрен в Обединеното кралство (E11), в съответствие с Правило № 83 с номер на одобрение 052439. Маркировката показва, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 83 с включена серия от изменения 05 и че отговаря на пределните стойности на изпитването от тип I от ред Б (2005) на таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило.

(1)  Вж. точки 2.19. и 5.3.1.4. от настоящото правило.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП I

(Проверка на емисиите от изпускателната тръба след пускане в ход на студен двигател)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение описва методиката на изпитване от тип I, посочено в точка 5.3.1. от настоящото правило. Когато еталонното гориво е втечнен нефтен газ или природен газ, се прилагат също така и разпоредбите на приложение 12.

Когато превозното средство е оборудвано със система с периодично регенериране, съгласно определението в точка 2.20., се прилагат разпоредбите на приложение 13.

2.   ИЗПИТВАТЕЛЕН ЦИКЪЛ НА ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД

2.1.   Описание на цикъла

Изпитвателният цикъл на динамометричния стенд трябва да съответства на указания в допълнение I към настоящето приложение.

2.2.   Общи условия, при които се провежда цикълът

Ако е необходимо се провеждат предварителни изпитвателни цикли за определяне на най-подходящия начин за задействане на управлението на газта и спирачката, с цел изпълнението на цикъл, който възпроизвежда теоретичния цикъл в предписаните граници.

2.3.   Използване на скоростната кутия

2.3.1.   Ако максималната скорост, която може да се постигне на първа предавка, е под 15 km/h, втората, третата и четвърта предавки се използват за градския цикъл (Част първа), а втора, трета, четвърта и пета предавки се използват за извънградския цикъл (Част втора). Втора, трета и четвърта предавки също могат да се използват за градския цикъл (Част първа), а втора, трета, четвърта и пета предавки — за извънградския цикъл (Част втора), когато в инструкциите на производителя се препоръчва потегляне на втора скорост на равен терен, или когато първа предавка се определя като предавка, която е запазена за движение по пресечена местност, с използване на висока проходимост или при теглене.

На превозните средства, които не достигат указаните за изпитвателния цикъл ускорение и максимална скорост, управлението на газта се задейства докрай, докато отново се достигне до указаната изпитвателна крива. Отклоненията от изпитвателния цикъл се документират в протокола от изпитването.

2.3.2.   Превозни средства, оборудвани с предавателни кутии с полуавтоматично управление, се изпитват, като се използват предавки, които обикновено се ползват за движение по пътищата, и превключвателят на предавките се използва в съответствие с инструкциите на производителя.

2.3.3.   Превозните средства, оборудвани с напълно автоматична скоростна кутия, се изпитват, като се включва най-високата предавка („drive“). Педалът за газта се използва по такъв начин, че да се получи възможно най-равномерно ускорение, осигуряващо превключване на предавките в нормалната им последователност. Освен това посочените в допълнение 1 точки на превключване на предавките не се използват, а ускорението продължава в рамките на периода, изобразен от правата линия, която свързва края на всеки период на празен ход с началото на всеки следващ период на движение с постоянна скорост. Необходимо е да се спазват допустимите отклонения, посочени в точка 2.4.

2.3.4.   Превозните средства, оборудвани със свръхдиректна (ускоряваща) предавка, която водачът може да задейства, се изпитват с незадействана свръхдиректна (ускоряваща) предавка при градския цикъл (Част първа) и със задействана свръхдиректна предавка при извънградския цикъл (Част втора).

2.3.5.   При тип превозни средства, при които честотата на въртене на двигателя на празен ход е по-висока, отколкото по време на операции 5, 12 и 24 от елементарния градски цикъл (Част първа), по искане на производителя двигателят може да бъде с отцепен съединител по време на предходната операция.

2.4.   Допустими отклонения

2.4.1.   Допуска се толеранс от ±2 km/h между указаната скорост и теоретичната скорост по време на ускорението, по време на постоянната скорост и по време на отрицателото ускорение, когато се използват спирачките на превозното средство. Ако без да се използват спирачките забавянето на превозното средство протича по-бързо от предвиденото, се прилагат единствено разпоредбите на точка 6.5.3. При промяна на режима на работа се допускат отклонения в скоростта, по-големи от предписаните, при условие че във всеки един от случаите продължителността на отклонението не надхвърля 0,5 сек.

2.4.2.   Толерансите за време са ±1,0 сек. Горните толеранси се прилагат както в началото, така и в края на всеки период с промяна на предавка (1) за градския цикъл (Част първа) и за операциите № 3, 5 и 7 от извънградския цикъл (Част втора).

2.4.3.   Допустимите отклонения за скоростта и времето се съчетават както е посочено в допълнение 1 към настоящото приложение.

3.   ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО И ГОРИВО

3.1.   Превозно средство, което ще се подлага на изпитване

3.1.1.   Превозното средство трябва да е в добро техническо състояние. То трябва да е разработено и да е изминало преди изпитването не по-малко от 3 000 км.

3.1.2.   Устройството за отвеждане на отработилите газове не трябва да има изтичания, които да са в състояние да намалят количеството на събирания газ, като това количество трябва да бъде равно на отделяното от двигателя.

3.1.3.   Може да се проконтролира херметичността на всмукателната система, за да е сигурно, че смесообразуването не се променя от инцидентно засмукване на въздух.

3.1.4.   Настройките на двигателя и на устройствата за управление на превозното срество трябва да са идентични с предписаните от производителя. Това изискване се прилага също така по-специално към регулировките при работа на празен ход (скорост на въртене и съдържание на въглероден окис в отработилите газове), към устройството за пускане в ход на студен двигател и към системата за очистка на отработилите газове.

3.1.5.   Превозното средство, което следва да се изпитва, или еквивалентно превозно средство, трябва при необходимост да бъде оборудвано с устройство, позволяващо измерването на характерни параметри, необходими за регулиране на динамометричния стенд, в съответствие с точка 4.1.1. от настоящото приложение.

3.1.6.   Техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, може да провери дали превозното средство съответства на посочените от производителя експлоатационни характеристики и дали е пригодено за нормално движение, и по-специално дали е в състояние да потегля при студен или при топъл двигател.

3.2.   Гориво

При изпитването на превозно средство по отношение на пределните стойности на емисиите, посочени в ред А от таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило, използваното подходящо еталонно гориво трябва да съответства на спецификациите, посочени в точка 1. от приложение 10 или, в случай на използване на газообразни еталонни горива, в точка 1.1.1. или в точка 1.2. от приложение 10а.

При изпитването на превозно средство по отношение на пределните стойности на емисиите, посочени в ред Б от таблицата в точка 5.3.1.4. от настоящото правило, използваното подходящо еталонно гориво трябва да съответства на спецификациите, посочени в точка 2. от приложение 10 или, в случай на използване на газообразни еталонни горива, в точка 1.1.2. или в точка 1.2. от приложение 10а.

3.2.1.   Превозните средства, които работят или с бензин, или с ВНГ или с ПГ, се изпитват в съответствие с Приложение 12 с подходящото(ите) еталонно(и) гориво(а), определени в Приложение 10а.

4.   ИЗПИТВАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ

4.1.   Динамометричен стенд

4.1.1.   Динамометърът трябва да може да симулира съпротивлението при движение по пътя и да принадлежи към един от следните типове:

динамометър с характеристика за постоянен товар, т.е. динамометър, чиито физически показатели отговарят на крива на характеристиката за постоянен товар,

динамометър с характеристика при променлив товар, т.е. динамометър, при който най-малко два от параметрите на съпротивление при движение по пътя могат да бъдат регулирани с цел промяна на формата на кривата на характеристиката.

4.1.2.   Регулировката на динамометъра трябва да не се променя с течение на времето. Той не трябва да създава никакви осезаеми вибрации на превозното средство, които могат да навредят на нормалното му функциониране.

4.1.3.   Той трябва да бъде оборудван със средства, които да симулират инерция и натоварване. Тези симулатори трябва да са свързани към предния барабан, ако динамометърът е с два барабана.

Точност на измерване

4.1.4.1.   Трябва да е възможно да се измери и отчете показаното натоварване с точност от ±5 %.

4.1.4.2.   В случай на динамометър с характеристика за постоянен товар точността на регулиране при 80 km/h трябва да бъде ±5 %. В случай на динамометър с характеристика при променлив товар точността на отчитаното натоварване спрямо реалното съпротивление при движение по пътя трябва да бъде ±5 % при 120, 100, 80, 60 и 40 km/h и ±10 % при 20 km/h. Под тези скорости поглъщаната мощност от динамометъра трябва да има положителна стойност.

4.1.4.3.   Общия инерционен момент на въртящите се части (включително симулираната инерция, където е приложимо) трябва да бъде известен и да е в границите на ±20 килограма от инерционния клас за изпитването.

4.1.4.4.   Скоростта на превозното средство трябва да се определя посредством скоростта на въртене на барабана (предният барабан в случай на динамометър с два барабана). Тя трябва да се измерва с точност от ±1 km/h при скорости над 10 km/h.

4.1.4.5.   Изминатото разстояние от превозното средство трябва да се определя посредством скоростта на въртене на барабана (предният барабан в случай на динамометър с два барабана).

Регулиране на натоварването и на инерцията

4.1.5.1.   Динамометър с характеристика за постоянен товар: симулаторът на натоварването трябва да бъде настроен да поема мощността, предавана на задвижващите колела при равномерна скорост от 80 km/h, като се отчита поглъщаната мощност при 50 km/h. Средствата, чрез които това натоварване се определя и настройва, са описани в допълнение 3 към настоящото приложение.

4.1.5.2.   Динамометър с характеристика при променлив товар: симулаторът на натоварването трябва да бъде настроен да поема мощността, предавана на задвижващите колела при постоянна скорост от 120, 100, 80, 60, 40 и 20 km/h. Средствата, чрез които това натоварване се определя и настройва, са описани в допълнение 3 към настоящото приложение.

4.1.5.3.   Инерция

За динамометри с електрическо симулиране на инерцията трябва да се докаже, че дават резултати, еквивалентни на механичните системи за симулиране на инерционни сили. Средствата, чрез които се установява тази еквивалентност, са описани в допълнение 4 към настоящото приложение.

4.2.   Система за вземане на проби от отработилите газове

4.2.1.   Системата за вземане на проби от отработилите газове трябва да може да измерва действителните количества замърсители, изпускани в отработилите газове. Следва да се използва система с вземане на проби при постоянен обем (ППО). Това изисква отработилите газове от превозното средство да бъдат непрекъснато разреждани с въздух от околната среда при контролирани условия. За измерването на тегловните емисии чрез вземане на проби при постоянен обем трябва да бъдат изпълнени две условия — да бъде измерен общият обем на сместа от отработили газове и въздуха за разреждане и да се извършва непрекъснато събиране на пропорционална проба от обема за анализ. Количествата на изпусканите замърсители се определят въз основа на концентрациите в пробите, като се взема предвид концентрацията на тези газове в околния въздух и общия поток по време на периода на изпитване.

Емисията от замърсяващи прахови частици се определя, като се използват подходящи филтри за събиране на праховите частици от пропорционална част от потока по време на изпитването и като се извършва гравиметрично определяне на количеството им в съответствие с точка 4.3.1.1.

4.2.2.   Потокът през системата трябва да бъде достатъчен, за да се предотврати кондензирането на вода при всички условия, които е възможно да настъпят по време на изпитването, както е предвидено в допълнение 5 към настоящото приложение.

4.2.3.   В допълнение 5 се дават примери за три типа системи с вземане на проби при постоянен обем, които удовлетворяват изискванията на настоящото приложение.

4.2.4.   Сместа от газ и въздух трябва да бъде хомогенна в точка S2 от сондата за вземане на проби.

4.2.5.   Сондата трябва да извлича представителна проба от разредените отработили газове.

4.2.6.   В системата не трябва да има изтичания на газ. Конструкцията и материалите трябва да бъдат такива, че системата да не се влияе от концентрацията на замърсители в разредените отработили газове. Ако някой от компонентите (топлообменник, вентилатор и др.) променя концентрацията на който и да е от замърсяващите газове в разредените газове, вземането на проби за този замърсител се извършва преди този компонент, ако проблемът не може да се отстрани.

4.2.7.   Ако превозното средство, което се изпитва, е оборудвано със система за отвеждане на отработилите газове с няколко изхода, свързващите тръби се свързват възможно най-близо до превозното средство, но без да се отразяват на неговото функциониране.

4.2.8.   Отклоненията на статичното налягане при изпускателната(ните) тръба(и) на превозното средство трябва да остават в границите на ±1,25 кРа от отклоненията на статичното налягане, измерени по време изпитвателния цикъл върху динамометричен стенд без свързване на апаратурата към изпускателната(ните) тръба(и). Ако производителят с писмено искане до одобряващия орган докаже необходимостта от наличие на по-малък толеранс, се използват системи за вземане на проби, които могат да поддържат статично налягане в границите на ±0,25 кРа. Противоналягането се измерва колкото е възможно по-близо до края на тръбата за отвеждане на отработилите газове, или в удължение със същия диаметър.

4.2.9.   Различните клапани, използвани за направляване на отработилите газове, трябва да са бързодействащи и да могат бързо да се регулират.

4.2.10.   Газовите проби се събират в торбички за проби с достатъчна вместимост. Тези торбички трябва да бъдат изработени от материали, които не променят замърсяващия газ с повече от ±2 % след съхранение от 20 минути.

4.3.   Оборудване за анализ

Предписания

4.3.1.1.   Замърсяващите газове се анализират със следните инструменти:

Анализ на въглероден окис (СО) и въглероден двуокис (CO2):

Анализаторът трябва да бъде от недисперсен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (NDIR).

Анализ на въглеводороди (НС) — двигатели с искрово запалване:

Анализаторът на въглеводороди трябва да бъде от тип с пламъчно-йонизационен детектор (FID), калибриран с газ пропан, изразено в еквивалент на въглеродни атоми (C1).

Анализ на въглеводороди (НС) — двигатели със запалване чрез сгъстяване:

Анализаторът трябва да бъде от тип с пламъчно-йонизационен детектор с клапани, тръбопроводи и др., загрят до 463 К (190 °C) ± 10 К (HFID). Той трябва да бъде калибриран с газ пропан, изразено в еквивалент на въглеродни атоми (C1).

Анализ на азотни окиси (NOx):

Анализаторът трябва да бъде или от хемилуминесцентен тип (CLA), или от недисперсен тип с резонансно поглъщане в ултравиолетовия спектър (NDUVR), като и двата са с преобразувател на NOx-NO.

Прахови частици — Гравиметрично определяне на събраните прахови частици:

Тези прахови частици във всеки един от случаите се събират от два монтирани последователно филтри в поток от анализирани газове. Количеството на събраните прахови частици за всяка двойка филтри трябва да съответства на следната формула:

където:

Дебитът на пробата от прахови частици (Vep/Vmix) трябва да бъде регулиран така, че при M = Mlimit, 1 ≤ m ≤ 5 mg (когато се използват филтри с диаметър 47 mm).

Повърхността на филтъра трябва да бъде от хидрофобен материал, който не взаимодейства с компонентите на отработилите газове (филтри от стъклени влакна с флуоровъглеродно покритие или еквивалентни на тях).

4.3.1.2.   Точност на измерване

Анализаторите трябва да имат обхват на измерване, съвместим с изискваната точност за измерване на концентрациите на замърсители в пробата от отработилите газове.

Грешката при измерване не трябва да е по-голяма от ±2 % (технологична грешка на анализатора), като не се взема предвид действителната стойност на калибриращите газове.

За концентрациите, по-ниски от 100 ррm, грешката при измерване не трябва да надвишава ±2 % ррm.

Пробата от околния въздух се измерва със същия анализатор и обхват като съответстващата проба от разредените газове.

Микровезната, използвана за определяне на теглото на всички филтри, трябва да има точност от 5 μg (стандартно отклонение) и разделителна способност от 1 μg.

4.3.1.3.   Уловител с лед

Не трябва да се използва изсушително устройство преди анализаторите, освен ако не се докаже, че то не оказва въздействие върху съдържанието на замърсители в газовия поток.

4.3.2.   Специални изисквания към двигателите със запалване чрез сгъстяване

Инсталира се подгрявана тръба за вземане на проби за непрекъснат анализ на въглеводороди със загрят пламъчно-йонизационен детектор (HFID), както и регистратор на данните (R). Средната концентрация на измерените въглеводороди се определя чрез интегриране. По време на изпитването температурата на подгряваната тръба за вземане на проби се поддържа на 463 К (190o C) ±10 К. Подгряваната тръба за вземане на проби трябва да има подгряван филтър (FH) с ефективност от 99 % за частици с размер ≥ 0,3 μm, използван за извличане на твърдите прахови частици от използвания за анализа непрекъснат газов поток.

Времето за реагиране на системата за вземане на проби (от сондата до входа на анализатора) трябва да не надвишава 4 секунди.

HFID трябва да се използва със система с постоянен поток (топлообменник), за да се осигури представителна проба, освен ако не се извършва компенсиране на промяната на дебита през системите CFV или CFO.

Устройството за взeмане на проби от прахови частици се състои от тунел за разреждане, сонда за вземане на проба, филтриращ модул, помпа за част от потока, регулатори на дебита и дебитомери. Частта от потока за вземане на проба от праховите частици се прекарва през два последователно монтирани филтъра. Сондата за вземане на проби от газовия поток, използван за вземане на проба от праховите частици, трябва да бъде така разположена в системата за разреждане, така че да се позволи улавянето на представителна проба от газовия поток от хомогенна смес въздух/отработили газове, и да се гарантира, че температурата на сместа въздух/отработили газове не надвишава 325 K (52 °C) непосредствено преди филтъра за прахови частици. Температурата на газовия поток при дебитомера не може да се варира с повече от ±3 K, а масовият дебит — с повече от ±5 %. Ако обемът на потока се промени недопустимо в резултат на прекаленото натоварване на филтъра, изпитването се прекратява. Когато изпитването се повтори, се намалява дебитът на потока и/или се използва по-голям филтър. Филтрите се изваждат от камерата не по-рано от един час преди започването на изпитванията.

Необходимите филтри за прахови частици се привеждат в работно състояние (по отношение на температурата и влажността) преди изпитването в климатизирана камера, като се поставят в отворен съд, който е защитен от проникването на прах, в продължение на най-малко осем и на не повече от 56 часа. След тази подготовка незамърсените филтри се претеглят и съхраняват до момента на използването им. Ако филтрите не се използват до един час от изваждането им от камерата за претегляне, те се претеглят отново.

Ограничението от един час може да бъде заменено със срок от осем часа, ако е изпълнено едно или и двете посочени по-долу условия:

4.3.3.   Калибриране

Всеки анализатор се калибрира толкова често, колкото е необходимо, и при всички случаи в месеца преди изпитването за типово одобрение и най-малко веднъж на шест месеца за проверка на съответствието на производството.

Методът за калибриране, който трябва да се използва, е описан в допълнение 6 към настоящото приложение относно анализаторите, посочени в точка 4.3.1. по-горе.

4.4.   Измерване на обема

4.4.1.   Методът за измерване на общия обем на разредени отработили газове в системата за вземане на проби с постоянен обем трябва да бъде такъв, че измерването да е с точност ±2 %.

4.4.2.   Калибриране на устройството за вземане на проби с постоянен обем

Устройството за измерване на обема в системата за вземане на проби с постоянен обем се калибрира чрез метод, гарантиращ постигането на предписаната точност, и при честота, достатъчна да подържа такава точност.

Пример за процедура на калибриране, която осигурява изискваната точност, е посочен в допълнение 6 към настоящото приложение. При този метод се използва устройство за измерване на дебита от динамичен тип, което е подходящо за големия дебит на потока, срещан при използване на система за вземане на проби при постоянен обем. Устройството трябва да бъде с удостоверена точност в съответствие с одобрен национален или международен стандарт.

4.5.   Газове

4.5.1.   Чисти газове

При необходимост следните чисти газове трябва да бъдат на разположение за калибриране и използване на оборудването:

4.5.2.   Газове за калибриране и еталониране

Трябва да са на разположение газови смеси със следния химически състав:

Действителната концентрация на даден калибриращ газ трябва да бъде в рамките на ±2 % от обявената стойност.

Концентрациите, указани в допълнение 6, могат също да бъдат получени с помощта на газов сепаратор, с разреждане с пречистен азот или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителното устройство трябва да бъде такава, че концентрацията на разредените газове за калибриране да може да бъде определена в рамките на ±2 %.

4.6.   Допълнително оборудване

4.6.1.   Температури

Температурите, посочени в допълнение 8, се измерват с точност от ±1,5 К.

4.6.2.   Налягане

Атмосферното налягане се измерва с точност от ±0,1 кРа.

4.6.3.   Абсолютна влажност

Абсолютната влажност (Н) трябва да може да се измерва с точност от ±5 %.

4.7.   Системата за вземане на проби от отработилите газове се проверява по метода, описан в точка 3. от допълнение 7 към настоящото приложение. Максималното допустимо отклонение между количеството влязъл газ и измереното количество газ е 5 %.

5.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

5.1.   Настройване на симулаторите на инерционни сили спрямо инерционните сили, възникващи при постъпателното движение на превозното средство

Използва се симулатор на инерция, позволяващ получаването на общ инерционен момент от въртящите се маси, който е пропорционален на референтната маса в следните граници:

Ако съответната еквивалентна инерционна маса не е налична на използвания динамометричен стенд, се използва най-близката до референтната маса на превозното средство по-висока стойност.

5.2.   Настройка на динамометъра

Натоварването се настройва съгласно методите, описани в точка 4.1.5. по-горе.

Използваният метод и получените стойности (еквивалентна инерционна маса — параметър за настройка на характеристиката) се документират в протокола от изпитването.

5.3.   Подготовка на превозното средство

За превозните средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване за целите на измерването на праховите частици най-много 36 часа и най-малко 6 часа преди изпитването се провежда Част втора от цикъла от изпитването, описано в допълнение I. Трябва да се проведат три последователни цикъла. Настройването на динамометъра се извършва съгласно точки 5.1. и 5.2. по-горе.

По искане на производителя предварителната подготовка на превозните средства с двигатели с принудително запалване може да се състои от един цикъл на движение от Част първа и два цикъла на движение от Част втора.

След тази подготовка, характерна за двигателите със запалване чрез сгъстяване, и преди изпитването превозните средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване и с двигатели с принудително запалване се държат в помещение, в което температурата остава относително постоянна между 293 К и 303 К (20o C и 30o C). Това изравняване на температурата на превозното средство с околната температура се провежда в продължение на най-малко шест часа и продължава докато температурата на маслото на двигателя и охлаждащата течност, ако има такава, достигнат до ±2 K от температурата на помещението.

5.3.1.1.   Ако производителят поиска, изпитването може да се проведе не по-късно от 30 часа след като превозното средство е било в движение при неговата нормална температура.

5.3.1.2.   За моторните превозни средства с двигатели с принудително запалване, които работят с ВНГ или с ПГ, или които са оборудвани да работят или с бензин, или с ВНГ, или с ПГ, между изпитването с първото еталонно газооразно гориво и изпитването с второто еталонно газообразно гориво температурата на изпитваното превозно средство се привежда до работен режим преди изпитването с второто еталонно гориво. Това привеждане на температурата до работен режим се осъществява с второто еталонно гориво, като се извършва един подготвителен цикъл, състоящ се от една Част първа (движение при градски условия) и два пъти Част втора (движение при извънградски условия) на изпитвателния цикъл, описан в допълнение 1 към настоящото приложение. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба това привеждане на температурата до работен режим може да се удължи. Регулировките на динамометърът са посочени в точка 5.1. и 5.2. от настоящото приложение.

5.3.2.   Налягането в гумите трябва да бъде същото като определеното от производителя и да се използва за предварителното изпитване на път за регулиране на динамометъра. Налягането в гумите може да се увеличи с максимум 50 % от препоръчаното от производителя при използване на динамометър с два барабана. Действително използваното налягане се отбелязва в протокола от изпитването.

6.   МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ НА СТЕНД

6.1.   Специални условия за провеждане на цикъла

6.1.1.   По време на изпитването температурата на изпитвателното помещение трябва да бъде между 293 К и 303 К (20o C и 30o C). Абсолютната влажност (Н) на въздуха в изпитвателното помещение или на всмуквания от двигателя въздух трябва да бъде такава, че:

6.1.2.   Превозното средство трябва да бъде приблизително хоризонтално по време на изпитването, за да се избегне всяко неправилно разпределение на горивото.

6.1.3.   Превозното средство се обдухва с въздушна струя с променлива скорост. Скоростта на вентилатора трябва да е такава, че в рамките на работния диапазон от 10 km/h до най-малко 50 km/h линейната скорост на въздуха при изхода на вентилатора да е в границите на ±5 km/h от съответната скорост на барабана. Избраният вентилатор трябва да отговаря на следните характеристики:

Другата възможност е да се поддържа скорост на вентилатора, осигуряваща най-малко 6 m/s скорост на въздушния поток (21,6 km/h).

По искане на производителя височината на охлаждащия вентилатор може да се променя за специални превозни средства (например камионетки, превозни средства с повишена проходимост).

6.1.4.   По време на изпитването се записва скоростта в зависимост от времето, така че да може да се оцени правилното изпълнение на проведените цикли.

6.2.   Пускане в ход на двигателя

6.2.1.   Двигателят се пуска в ход посредством устройствата, предвидени за тази цел съгласно инструкциите на производителя, включени в ръководството за водача на произведените превозни средства.

6.2.2.   Първият цикъл започва от началото на процедурата по пускане в ход на двигателя.

6.2.3.   В случай на използване на ВНГ или ПГ като гориво, се допуска пускане в ход на двигателя с бензин и преминаване на ВНГ или на ПГ след предварително определен период от време, който водачът не може да променя.

6.3.   Работа на празен ход

6.3.1.   Предавателна кутия с ръчно или полуавтоматично управление, вж. допълнение 1 към настоящото приложение, таблици 1.2 и 1.3.

6.3.2.   Предавателна кутия с автоматично управление

След първоначално включване лостът за превключване не трябва да бъде задействан по време на изпитването с изключение на случая, определен в точка 6.4.3. по-долу, или в случай че лостът за превключване може да задейства свръхдиректната (ускоряваща) предавка, ако има такава.

6.4.   Ускорявания

6.4.1.   Ускоряванията се извършват така, че степента на ускорението да е колкото е възможно по-постоянна по време на съответната фаза.

6.4.2.   Ако ускорението не може да бъде извършено в посоченото време, допълнителното необходимо време се приспада ако е възможно от времето, разрешено за превключване на предавка, или при невъзможност за това — от следващия период на постоянна скорост.

6.4.3.   Предавателна кутия с автоматично управление

Ако ускорението не може да се извърши в предписаното време, лостът за превключване на предавките се задейства в съответствие с изискванията за предавателни кутии с ръчно управление.

6.5.   Отрицателни ускорения

6.5.1.   Всички отрицателни ускорения на елементарния градски цикъл (Част първа) се извършват чрез пълно отпускане на педала за газта, като съединителят остава включен. Съединителят се изключва, без да се използва скоростният лост, при по-високата от следните две скорости — 10 km/h или скорост, съответстваща на режима на работа на празен ход на двигателя.

Всички отрицателни ускорения на извънградския цикъл (Част втора) се извършват чрез пълно отпускане на педала за газта, като съединителят остава включен. Съединителят се изключва, без да се използва скоростният лост, при скорост от 50 km/h за последното отрицателно ускорение.

6.5.2.   Ако периодът на отрицателно ускорение е по-дълъг от определения за съответната фаза, се използват спирачките на превозното средство, за да се спази цикълът.

6.5.3.   Ако периодът на отрицателно ускорение е по-кратък от определения за съответната фаза, съгласуването по време с теоретичния цикъл се възстановява чрез използване на постоянна скорост или чрез период на работа на празен ход, който се свързва със следващата операция.

6.5.4.   В края на периода на отрицателно ускорение (спиране на превозното средство върху барабаните) на елементарния градски цикъл (Част първа) скоростната кутия се поставя в неутрално положение, а съединителят е включен.

6.6.   Постоянни скорости

6.6.1.   Трябва да се избягва помането на педала или затварянето на дроселовата клапа при прехода от ускорение към следващия период на постоянна скорост.

6.6.2.   Периодите на постоянна скорост се постигат чрез задържане на педала за газта във фиксирано положение.

7.   ПРОЦЕДУРА ЗА ВЗЕМАНЕ И АНАЛИЗ НА ПРОБИТЕ

7.1.   Вземане на проби

Вземането на проби (НВП) започва преди или в началото на процедурата по пускане в ход на двигателя, и завършва при приключване на последния период на работа на празен ход в извънградския цикъл (Част втора, край на вземането на проба (КВП) или, при изпитване от тип VI, когато приключи периодът на работа на празен ход при последния елементарен градски цикъл (Част първа).

7.2.   Анализ

7.2.1.   Отработилите газове, съдържащи се в торбичката, се анализират колкото е възможно по-бързо и във всеки случай не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл. Употребените филтри за прахови частици се поставят в камерата не по-късно от един час след приключване на изпитването на отработилите газове, като престояват в нея между 2 и 36 часа и след това се претеглят.

7.2.2.   Преди анализиране на всяка проба диапазонът на анализатора, който ще се използва за всеки един замърсител, се нулира със съответния нулиращ газ.

7.2.3.   След това анализаторите се настройват спрямо кривите за калибриране с помощта на еталониращи газове, чиито номинални концентрации варират от 70 до 100 % от използвания диапазон.

7.2.4.   Отново се проверява нулирането на анализаторите. Ако отбелязаното число се различава с повече от 2 % от диапазона, определен в точка 7.2.2. по-горе, процедурата се повтаря.

7.2.5.   След това се прави анализ на пробите.

7.2.6.   След анализа се извършва повторна проверка на точката на нулирането и на обхвата, като се ползват същите газове. Когато резултатите от тези повторни проверки са в рамките на ±2 % от посочените в точка 7.2.3. по-горе, анализът се счита за приемлив.

7.2.7.   При всички операции, описани в настоящата точка, дебитът и налягането на отделните газове трябва да са такива, каквито се използват по време на калибрирането на анализаторите.

7.2.8.   Стойността, приета като концентрация на всеки от измерваните замърсители в газовете, трябва да съответства на стойността, отчетена след стабилизирането на измервателния уред. Тегловните емисии на въглеводородите в двигателите със запалване чрез сгъстяване се изчисляват според отчитаната от HFID интегрирана стойност, при необходимост коригирана за променлив дебит, както е посочено в допълнение 5 към настоящото приложение.

8.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗПУСНАТОТО КОЛИЧЕСТВО ЗАМЪРСЯВАЩИ ГАЗОВЕ И ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

8.1.   Обемът, който се взема предвид

Обемът, който се взема предвид, се коригира, за да отговаря на условията за налягане от 101,33 кРа и температура от 273,2 К.

8.2.   Обща маса на изпуснатите замърсяващи газове и прахови частици

Масата M на всеки замърсител, изпускан от превозното средство по време на изпитването, се определя посредством изчисляване на произведението от обемната концентрация и обема на въпросния газ, с отчитане на следните плътности при горепосочените еталонни условия:

Масата m на емисиите от прахови частици от превозното средство по време на изпитването се определя чрез претегляне на масата на събраните прахови частици от двата филтъра, m1 от първия филтър и m2 от втория филтър:

В допълнение 8 към настоящото приложение са дадени изчисления с примери, използвани при определяне масата на емисиите от замърсяващи газове и прахови частици.

(1)  Трябва да се отбележи, че отпуснатото време от 2 секунди включва времето за смяна на предавката и известен времеви отрязък за изравняване със стойностите на цикъла при необходимост.