26.4.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 114/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 375/2008 НА КОМИСИЯТА

от 25 април 2008 година

за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)	В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 26 април 2008 година.

---

(1)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.

---

---

26.4.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 114/3

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 376/2008 НА КОМИСИЯТА

от 23 април 2008 година

за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти

(кодифицирана версия)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 9, параграф 2, член 12, параграфи 1 и 4 и член 18 от него и съответните членове от другите регламенти относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Общностните регламенти, които въведоха лицензиите за внос и износ, предвиждат целият внос в Общността и целият износ от нея на селскостопански продукти да подлежат на представянето на такива лицензии. Поради това обхватът на тези лицензии следва да бъде определен, с изричната уговорка, че те не се изискват за операции, които не представляват внос или износ в тесния смисъл на понятието.

(3)

Когато продуктите са предмет на режима на активно усъвършенстване, компетентните органи могат в някои случаи да позволят продуктите да бъдат допуснати за свободно обращение със или без по-нататъшна преработка. В тези случаи, за да се осигури правилното управление на пазара, трябва да се изисква лицензия за внос за продукти, които действително се допускат за свободно обращение. Въпреки това, когато продукт, допуснат за свободно обращение, е бил получен от базови продукти, някои от които са внесени от трети страни и някои от които са били закупени в Общността, необходимо е да се вземат предвид само базовите продукти, внесени от трети страни, или тези, получени от преработката на базови продукти от трети страни.

(4)

Целта на лицензиите за внос и износ и на сертификатите за предварително фиксиране е стабилното администриране на общата организация на пазара. Някои операции са свързани с малки количества и в името на опростяване на административните процедури за такива операции не следва да се изискват лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране.

(5)

Лицензии за износ не се изискват за снабдяване с хранителни продукти на плавателни съдове и на въздухоплавателни средства в Общността. Тъй като обосновката е подобна, тази разпоредба следва да се прилага и за снабдяване на платформи и военни кораби, както и за снабдяване с хранителни продукти на трети страни. По същите причини не следва да се изискват лицензии за операции, обхванати от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 г. относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (4).

(6)	С оглед на международната търговска практика по отношение на въпросните продукти или стоки известен толеранс следва да бъде позволен по отношение на количеството внесени или изнесени продукти, сравнено с количеството, посочено в лицензията или сертификата.

(7)	За да могат няколко операции да бъдат осъществявани едновременно с една лицензия или един сертификат, следва да се предвиди издаването на извлечения от лицензиите и сертификатите, които имат същата сила като лицензиите и сертификатите, от които са направени извлеченията.

(8)

Съгласно общностните правила за различните сектори, обхванати от общата организация на селскостопанските пазари, лицензиите за внос и износ и сертификатите за предварително фиксиране са приложими за операции, извършвани в Общността. Този режим изисква да бъдат приети общи правила за съставяне и използване на тези лицензии и сертификати и да се установят общностни формуляри и методи за административно сътрудничество между държавите-членки.

(9)	Използването на компютризирани процедури постепенно измества ръчното вкарване на данни в различните области на административната дейност. Поради това би трябвало да е също така възможно да се използват компютризирани и електронни процедури при издаването и използването на лицензии и сертификати.

(10)

Общностните регламенти, които въведоха тези лицензии и сертификати, предвиждат те да се издават срещу внасянето на гаранция, така че да се гарантира, че задължението за внос или износ ще бъде изпълнено през срока на тяхната валидност. Необходимо е да се определи кога задължението за внос или износ е изпълнено.

(11)

При лицензии с предварително фиксиране на възстановяването лицензията, която ще се използва, зависи от тарифното класиране на продукта. В случаи на някои смеси размерът на възстановяване не зависи от тарифното класиране на продукта, а от специални правила, установени за тази цел. Поради това, когато компонентът, на чиято основа се изчислява възстановяването, приложимо към сместа, не съответства на тарифното класиране на сместа, такива внесени или изнесени смеси не следва да се ползват от размера на възстановяване, фиксиран предварително.

(12)

Понякога лицензиите за внос се използват, за да се администрират количествени вносни режими. Това е възможно само когато за вноса, извършен съгласно издадените лицензии, се узнава в рамките на доста кратък срок. При тези случаи изискването да се представи доказателство, че лицензията е била използвана, не е само в интерес на стабилното администриране, но придобива първостепенно значение за администрирането на тези количествени режими. Въпросното доказателство се осигурява с представяне на копие № 1 на лицензията и, когато е приложимо, извлечения от нея. Представянето на такова доказателство може да се осъществи в доста кратък срок. Поради това този срок следва да се фиксира за случаите, в които общностните правила за лицензиите, използвани за администриране на количествени режими, съдържат препратка към тях.

(13)	В някои случаи изискваната гаранция за лицензия или сертификат може да бъде извънредно малка. За да се намали тежестта върху съответните администрации, в тези случаи не следва да се изисква гаранция.

(14)

Тъй като на практика лицето, което използва лицензия или сертификат, може да не е титулярят или неговият правоприемник, в името на правната сигурност и административната ефикасност следва да се уточни кои лица са оправомощени да използват сертификата или лицензията. В тази връзка следва да се установи необходимата връзка между титуляря и лицето, което попълва митническата декларация.

(15)	Лицензията за внос или износ предоставя правото на внос или износ и поради това следва да се представя при приемането на декларацията за внос или износ.

(16)

Когато се използват опростени процедури за внос и износ, изискването за представяне на лицензията на митническите органи може да бъде отменено или лицензията може да се представи по-късно. Въпреки това вносителят или износителят следва да притежават лицензията към датата, която се смята за дата на приемане на декларацията за внос или износ.

(17)

С цел опростяване правилата могат да бъдат направени много по-гъвкави, така че да позволяват на държавите-членки да въведат опростена процедура за административна обработка на лицензии, при която лицензиите се съхраняват от издаващата организация или, когато е приложимо, от разплащателната агенция в случай на лицензии за износ с предварително фиксиране на сумата за възстановяване.

(18)

В интерес на доброто административно управление лицензиите или сертификатите и извлеченията от тях не могат да бъдат изменяни след тяхното издаване. Въпреки това при съмнения, свързани с грешка, която може да е допусната от издаващата организация, или с явни неточности, свързани с позициите, посочени в лицензията, сертификата или извлечението, следва да се въведе процедура, съгласно която неточните лицензии, сертификати или извлечения могат да се оттеглят и на тяхно място да се издават поправени документи.

(19)

Когато продукт е поставен под един от опростените режими, предвидени в членове 412—442а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (5) или в дял Х, глава I от допълнение I към Конвенцията от 20 май 1987 г. относно обща транзитна процедура, не е необходимо да бъдат извършени никакви формалности в митническото учреждение на граничния пункт, когато транзитът започва вътре в Общността и следва да завърши извън нея. В интерес на административното опростяване, когато се прилага една от тези процедури, следва да се одобрят специални правила за освобождаване на гаранцията.

(20)

Възможно е по причини извън контрола на заинтересованото лице документът, който представлява доказателство за напускане на митническата територия на Общността, да не може да се представи, въпреки че продуктът е напуснал митническата територия на Общността или е достигнал своето местоназначение в случаите, посочени в член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (6). Такава ситуация може да попречи на търговията. При такива обстоятелства други документи следва да се признаят за еквивалентни.

(21)

Общностните регламенти, които въведоха съответните лицензии и сертификати, предвиждат пълно или частично задържане на гаранцията, ако вносът или износът не е осъществен или е осъществен частично по време на валидността на лицензията или сертификата. Действието, което се предприема при тези обстоятелства, следва да бъде подробно уточнено, в частност за случаи, когато неизпълнението на задължението се дължи на непреодолима сила. В такива случаи задължението да се осъществи внос или износ може да се смята за отменено или може да бъде удължен срокът на валидност на лицензията или сертификата. Въпреки това, за да се предотвратят възможни затруднения на пазара, удължаването на срока във всички случаи не следва да превишава шест месеца считано от края на първоначалния срок на валидност.

(22)	За да се опростят административните процедури, гаранцията следва да се връща изцяло, когато общата сума, която подлежи на задържане, е много малка.

(23)	Гаранцията, внесена при издаването на лицензията или сертификата, следва да се освобождава, при условие че на компетентните организации е представено доказателство, че въпросните стоки са напуснали митническата територия на Общността в срок 60 дни от датата, на която е приета декларацията за износ.

(24)	Възможно е гаранцията да бъде освободена по различни причини, без задължението за внос или износ действително да бъде изпълнено. В този случай е необходимо повторно внасяне на неправилно освободената гаранция.

(25)

За да се оползотворят напълно възможностите за износ на селскостопански продукти, които могат да се ползват от възстановяване при износ, следва да се въведе механизъм за насърчаване на операторите бързо да връщат на издаващата организация всяка лицензия или сертификат, които те няма да използват. Следва да бъде въведен също така механизъм за насърчаване на операторите да връщат сертификатите на издаващата организация веднага след изтичане на техния срок, така че неизползваните количества да могат да бъдат използвани отново, колкото е възможно по-скоро.

(26)

Съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (7), когато последният ден на срока е официален празник, събота или неделя, срокът изтича с изтичането на последния час от следващия работен ден. В някои случаи тази разпоредба води до удължаване срока на използване на лицензията или сертификата. Тази мярка, която е предназначена да улесни търговията, не трябва да води до промяна на икономическите условия на вносните или износните операции.

(27)

В някои сектори на общата организация на пазарите на селскостопански продукти се предвижда срок за размисъл преди издаването на лицензии за износ. Целта на този срок е да се даде възможност да се оцени пазарната ситуация и когато е приложимо, в частност, когато има затруднения, да се даде възможност за спиране на процедурите по висящите заявления, което води до отхвърляне на тези заявления. Трябва да се уточни, че такова спиране е възможно също така и при лицензии, заявени съгласно член 47 от настоящия регламент, и че веднъж след като срокът за размисъл е изтекъл, заявлението за лицензия не може да бъде спряно отново.

(28)

Съгласно член 844, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 продукти, които са изнесени съгласно лицензия или сертификат за предварително фиксиране, могат да се ползват от режима за върнатите стоки само когато са спазени правилата на Общността за лицензии и сертификати. Следва да се установят специални правила за прилагане на режима на лицензии и сертификати за продукти, за които съществува вероятност да се възползват от разпоредбите на този режим.

(29)

Съгласно член 896 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 стоки, които са допуснати за свободно обращение съгласно лицензия за внос или сертификат за предварително фиксиране, могат да се ползват от режима на възстановяване или опрощаване на вносни мита само когато се установи, че компетентните органи са предприели необходимите стъпки за отменяне на последиците по отношение на лицензията или сертификата от допускането на тези стоки за свободно обращение.

(30)	В член 880 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се определят някои подробни правила за прилагане на член 896 от същия регламент, по-специално това, че органите, които отговарят за издаване на лицензии и сертификати, следва да дадат потвърждение.

(31)	Настоящият регламент следва да определи всички правила, необходими за прилагане на член 896 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. В някои случаи следва да е възможно да се спазва Регламент (ЕИО) № 2454/93, без да се прибягва до потвърждението, предвидено в член 880 от него.

(32)

Когато лицензиите за внос се използват за определяне на преференциално вносно мито в рамките на тарифни квоти, съществува риск от измама чрез употреба на подправени лицензии, и по-специално, когато има голяма разлика между пълната и намалената или нулева ставка на митото. За да се намали рискът от измама, следва да се създаде механизъм за контрол на автентичността на представените лицензии.

(33)

Когато лицензия за внос, която се отнася до селскостопански продукт, се използва също така за администриране на тарифна квота, за която е определен преференциален режим, този преференциален режим следва да е приложим към вносителите по силата на лицензията или сертификата, които следва в някои случаи да се придружават от документ от трета страна. За да се избегне превишаването на квотата, преференциалният режим следва да се прилага за количеството, за което са издадени лицензията или сертификатът. Въпреки това, за да се улесни вносът, следва да се допусне толерансът, предвиден в член 7, параграф 4, при условие че в същото време се уточни, че частта от количеството, която превишава посоченото в лицензията или сертификата, но е в рамките на толеранса, не попада под преференциалния режим и върху нея се дължи пълно мито при внос.

(34)	Мерките, определени в настоящия регламент, са в съответствие със становищата на всички заинтересовани управителни комитети,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ НА РЕГЛАМЕНТА

Член 1

С някои изключения, установени в общностните правила, които са специфични за определени продукти, настоящият регламент определя общи правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране (наричани по-долу „лицензии“ и „сертификати“), установени или предвидени във:

—	член 8 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета (8) (свинско месо),

—	член 3 от Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета (9) (яйца),

—	член 3 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета (10) (птиче месо),

—	член 2 от Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета (11) (яйчен албумин и млечен албумин),

—	член 29 от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета (12) (говеждо и телешко месо),

—	член 26 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (13) (мляко и млечни продукти),

—	член 59 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета (14) (вино),

—	член 13 от Регламент (ЕО) № 2529/2001 на Съвета (15) (овче и козе месо),

—	член 9 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 (зърнени култури),

—	член 10 от Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета (16) (ориз),

—	член 10 от Регламент (ЕО) № 865/2004 на Съвета (17) (маслиново масло и трапезни маслини),

—	член 22 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията (18) (селскостопански продукти, изнасяни във вид на стоки, които не са обхванати от приложение I към Договора),

—	член 4 от Регламент (ЕО) № 1947/2005 на Съвета (19) (семена),

—	член 23 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета (20) (захар, изоглюкоза и инулинов сироп),

—	членове 28—32 и член 40 от Регламент (ЕО) № 1182/2007 на Съвета (21) (плодове и зеленчуци),

—	част III, глава II, раздел I и глава III, раздел I от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (живи растения и рязани цветя, банани и алкохол).

ГЛАВА II

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ЛИЦЕНЗИИТЕ И СЕРТИФИКАТИТЕ

Член 2

Лицензия или сертификат не се изисква и не може да се представи по отношение на продукти:

а)	които не са допуснати за свободно обращение в рамките на Общността; или

б)	по отношение на които се осъществява износ: i) съгласно митнически режим, който позволява внос, освободен от релевантните мита или такси с равностоен ефект, или ii) съгласно специален режим, който позволява износ, освободен от износни мита, както е посочено в член 129 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Член 3

1.   Когато продукти, които подлежат на режим активно усъвършенстване и които не съдържат базови продукти, посочени в параграф 2, буква а), са допуснати за свободно обращение, представянето на лицензия за внос е задължително, доколкото за продуктите, действително допуснати за свободно обращение, се изисква представянето на такава лицензия.

2.   Когато продуктите, които подлежат на някои от режимите, посочени в параграф 1, и които съдържат едновременно:

а)	един или повече базови продукти, които са се намирали в една от ситуациите, посочени в член 23, параграф 2 от Договора, но които са престанали да се намират в тази ситуация в резултат на влагането им в продукти, допуснати за свободно обращение; и

б)	един или повече базови продукти, които не са се намирали в една от ситуациите, посочени в член 23, параграф 2 от Договора,

са допуснати за свободно обращение независимо от член 7, параграф 1 от настоящия регламент, за всеки базов продукт, посочен в буква б) от настоящия параграф, който действително е използван и подлежи на лицензия за внос, такава лицензия следва да се представи.

Въпреки това лицензия за внос не се изисква, когато продуктът, действително допуснат за свободно обращение, не подлежи на такава лицензия.

3.   Лицензията за внос или лицензиите, представени при допускане на продукта за свободно обращение, както е посочено в параграфи 1 и 2, не може да предвижда(т) предварително фиксиране.

4.   При износа на продукт, който подлежи на някой от режимите, посочени в параграф 1, и който съдържа един или повече базови продукти, посочени в параграф 2, буква а), трябва да се представи лицензия за износ за всеки един от базовите продукти, доколкото последните изискват представянето на такава лицензия.

Все пак, при спазване на третата алинея относно предварителното фиксиране на възстановяванията, не се изисква лицензия за износ, когато действително изнесеният продукт не подлежи на такава лицензия.

При изнасянето на смесени продукти, които отговарят на условията за възстановяване при износ, фиксирано предварително на базата на един или повече техни компоненти, митническият статус на всеки такъв компонент е единственият елемент, който се взема предвид при прилагане на режима на лицензии и сертификати.

Член 4

1.   Лицензия не се изисква и не може да бъде представена за целите на операциите:

а)	посочени в членове 36, 40, 44 и 45 и член 46, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/1999, или

б)	лишени от търговски характер, или

в)	посочени в Регламент (ЕИО) № 918/83, или

г)	свързани с количества, които не превишават определените в приложение II.

Независимо от първата алинея лицензия трябва да се представи, когато вносът или износът се извършва по преференциални режими, които са предоставени чрез лицензия.

Държавите-членки вземат предпазни мерки срещу злоупотреби при прилагане на настоящия параграф, по-специално когато една вносна или износна операция е предмет на повече от една декларация за внос или износ, които са явно неоправдани за икономически или други цели.

2.   За целите на параграф 1 „операции, лишени от търговски характер“ означава:

а)	внос от или с получатели частни лица, при условие че тези операции отговарят на изискванията на раздел II, буква Г, точка 2 от предварителните разпоредби на Комбинираната номенклатура;

б)	износ от частни лица, при условие че тези операции отговарят, mutatis mutandis, на изискванията, посочени в буква а).

3.   Държавите-членки са оправомощени да не изискват лицензия или лицензии за износ за продукти и/или стоки, изпращани от частни лица или групи от частни лица с оглед тяхното безплатно разпределение като хуманитарна помощ в трети страни, когато са спазени всички следни условия:

а)	заинтересованите, които искат да се възползват от това изключение, не са поискали възстановяване;

б)	тези пратки имат случаен характер, състоят се от различни продукти и/или стоки и не превишават общо 30 000 kg на транспортно средство; и

в)	компетентните органи разполагат с достатъчно доказателства за местоназначението и/или употребата на продуктите и/или стоките и за благородната цел на операцията.

В клетка 44 на декларацията за износ се добавя следното обозначение: „Без възстановяване — член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 376/2008“.

Член 5

Лицензия или сертификат не се изисква и не може да се представи, когато продуктите са допуснати за свободно обращение съгласно дял VI, глава 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, уреждащ третирането на върнати стоки.

Член 6

1.   Лицензия за износ не се изисква и не може да бъде представена по време на приемане на декларация за реекспорт за продукти, за които износителят представя доказателство, че благоприятно решение за възстановяване или опрощаване на вносни сборове е било взето по отношение на тези продукти съгласно дял VII, глава 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2.   Когато при износ продуктите подлежат на представяне на лицензия за износ и компетентните органи приемат декларацията за реекспорт, преди да вземат решение по заявлението за възстановяване или опрощаване на вносни сборове, трябва да се представи лицензия за износ. Не е позволено предварително фиксиране на възстановяването при износ или на износната такса.

ГЛАВА III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Обхват на лицензиите, сертификатите и извлеченията

Член 7

1.   Лицензията за внос или износ представлява разрешение и поражда задължение да се извърши съответно внос или износ съгласно лицензията на уточненото количество от съответните продукти или стоки през срока на нейната валидност, освен в случай на непреодолима сила.

Задълженията, посочени в настоящия параграф, са главни изисквания по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията (22).

2.   Лицензия за износ, която предварително фиксира възстановяването при износ, поражда задължение да се извърши износ на уточненото количество от съответния продукт съгласно лицензията през срока на нейната валидност, освен в случай на непреодолима сила.

Когато износът на продукти подлежи на представяне на лицензия за износ, лицензията за износ с предварително фиксиране на възстановяването определя правото на износ и правото на възстановяване.

Когато износът на продукти не подлежи на представяне на лицензия за износ, лицензията за износ с предварително фиксиране на възстановяването определя само правото на възстановяване.

Задълженията, посочени в настоящия параграф, са главни изисквания по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85.

3.   В случаите, посочени в член 47 от настоящия регламент, и в случаите, в които такова изискване се предвижда в специфичните правила на Общността за съответния сектор, издаването на лицензия или сертификат поражда задължение да се осъществи внос от или износ в страната или групата страни, посочени в нея/него.

4.   Когато внесеното или изнесеното количество е по-голямо с не повече от 5 % от количеството, посочено в лицензията или сертификата, се смята, че е внесено или изнесено съгласно лицензията или сертификата.

5.   Когато внесеното или изнесеното количество е по-малко с не повече от 5 % от количеството, посочено в лицензията или сертификата, се смята, че задължението за внос или износ е изпълнено.

6.   За целите на параграфи 4 и 5, ако лицензията или сертификатът са издадени на база бройка глави, резултатът от 5-процентното изчисление, посочено тук, когато е приложимо, се закръглява към следващия по-голям брой глави.

7.   Когато съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1182/71 лицензия или сертификат, които предварително фиксират износната такса или възстановяването при износ, се използват в първия работен ден след последния ден на техния нормален срок на валидност, се смята, че лицензията или сертификатът са били използвани в последния ден от техния нормален срок на валидност за целите на сумите, фиксирани предварително.

Член 8

1.   Задълженията, произтичащи от лицензии или сертификати, не са прехвърляеми. Правата, произтичащи от лицензии или сертификати, са прехвърляеми от техния титуляр през срока на тяхната валидност. Такова прехвърляне може да се извърши само в полза на един правоприемник по отношение на всяка лицензия или сертификат или извлечение от тях. Това прехвърляне се отнася до количества, които още не са вписани в лицензията, сертификата или извлечението.

2.   Правоприемниците не могат да прехвърлят на свой ред правата си, но могат да ги прехвърлят обратно на титуляря. Прехвърлянията обратно на титуляря се отнасят до количества, които още не са вписани в лицензията, сертификата или извлечението.

В тези случаи едно от вписванията, изброени в приложение III, част A, се поставя от издаващия орган в клетка 6 от лицензията или сертификата.

3.   В случай на искане за прехвърляне от титуляря или прехвърляне обратно на титуляря от правоприемника издаващата организация или агенция или агенциите, определени от всяка държава-членка, вписват в лицензията, сертификата или извлечението от тях следното:

а)	името и адреса на правоприемника или вписването, посочено в параграф 2;

б)	датата на всяко вписване, заверено с печата на организацията или агенцията.

4.   Прехвърлянето или обратното прехвърляне на титуляря поражда действие от датата на вписването.

Член 9

Извлеченията от лицензии или сертификати имат същата правна сила като лицензиите или сертификатите, от които са направени, в рамките на количеството, по отношение на което тези извлечения са издадени.

Член 10

Издадените лицензии, сертификати и извлечения, както и вписванията и заверките, направени от органите на една държава-членка, имат същата правна сила във всяка от останалите държави-членки като издадени документи, вписвания и заверки, направени от органите на тези държави-членки.

Член 11

1.   Когато лицензия, която предварително фиксира възстановяването, се използва за износ на смес, тази смес не се ползва при износ от фиксирания предварително размер, когато тарифното класиране на компонента, на основата на който приложимото към сместа възстановяване е изчислено, не съответства на това на сместа.

2.   Когато лицензия или сертификат, които предварително фиксират възстановяването при износ, се използват за износ на стоки в комплекти, предварително фиксираният размер се прилага само за компонента, който има същото тарифно класиране като комплекта.

РАЗДЕЛ 2

Заявление за издаване на лицензии и сертификати

Член 12

1.   Не се приема заявление за лицензия или сертификат, което не е изпратено или подадено до компетентната организация върху формуляр, отпечатан и/или изготвен в съответствие с член 17.

Въпреки това компетентните организации могат да приемат писмени съобщения, изпратени по телекомуникационен път, и електронни съобщения за валидни заявления, при положение че те включват цялата информация, която би била включена във формуляра, ако беше използван той. Държавите-членки могат да изискват писменото съобщение, изпратено по телекомуникационен път, и/или електронното съобщение да бъдат последвани от заявление на формуляр, отпечатан или изготвен в съответствие с член 17, изпратен или пряко представен на компетентната организация; в този случай датата, на която писменото съобщение, изпратено по телекомуникационен път, или електронното съобщение са достигнали до компетентната организация, се смята за дата на подаване на заявлението. Това изискване не засяга валидността на заявления, изпратени по телекомуникационен път или чрез електронно съобщение.

Когато заявления за издаване на лицензии или сертификати се подават по електронен път, компетентните органи на държавата-членка определят по какъв начин трябва да се замени ръчно поставеният подпис, като този начин може да се основава на използването на кодове.

2.   Заявления за издаване на лицензии и сертификати могат да се анулират само с писмо, писмено съобщение, изпратено по телекомуникационен път, или електронно съобщение, получени от компетентната организация, освен в случай на непреодолима сила, до 13 часа в деня на подаване на заявлението.

Член 13

1.   В клетка 16 от заявленията за издаване на лицензии с предварително фиксиране на възстановяването и в самите лицензии се съдържа 12-цифровият код на продукта от номенклатурата на селскостопанските продукти за възстановяванията при износ.

Въпреки това, когато размерът на възстановяването е идентичен за няколко кода, които спадат към една и съща категория, което се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и съответните членове от другите регламенти относно общата организация на пазарите, тези кодове могат да бъдат вписани заедно в заявленията за издаване на лицензии и в самите лицензии.

2.   Когато размерите на възстановяване са диференцирани според местоназначението, страната или областта на местоназначението, в зависимост от конкретния случай, следва да бъде посочена в клетка 7 както на заявленията, така и на самите лицензии.

3.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, когато се дефинира група продукти съгласно член 4, параграф 2, първа алинея, второ тире от Регламент (ЕО) № 800/1999, кодовете на продуктите, принадлежащи към групата, могат да се впишат в клетка 22 от заявленията за издаване на лицензии и лицензиите, предхождани от вписването: „група от продукти, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 800/1999“.

Член 14

1.   Заявления, съдържащи условия, които не се предвидени в правилата на Общността, се отхвърлят.

2.   Заявлението за издаване на лицензия или сертификат не се приема без внасяне на адекватна гаранция при компетентната организация не по-късно от 13 часа в деня на подаване на заявлението.

3.   Когато гаранцията за една лицензия или един сертификат е 100 EUR или по-малко или когато лицензията или сертификатът се изготвят на името на интервенционна агенция, гаранция не се изисква.

4.   Когато държави-членки се възползват от възможностите, посочени в член 5 от Регламент (ЕИО) № 2220/85, сумата на гаранцията се изисква след изтичане на срок два месеца считано от датата на изтичане на валидността на лицензията.

5.   Не се изисква гаранция за лицензии за износ, издадени по отношение на износ за трети страни във връзка с необщностни операции по предоставяне на хранителна помощ, осъществявани от хуманитарни агенции, одобрени за тази цел от държавата-членка на износа. Държавата-членка незабавно информира Комисията за одобрените хуманитарни агенции.

6.   Когато се прилагат параграфи 3, 4 и 5, член 4, параграф 1, трета алинея се прилага mutatis mutandis.

Член 15

Заявленията за издаване на лицензии и сертификатите за предварително фиксиранe на възстановяването, които се изготвят във връзка с операции по предоставяне на хранителна помощ по смисъла на член 10, параграф 4 от Споразумението за селското стопанство, сключено като част от Уругвайския кръг многостранни търговски преговори, съдържат в клетка 20 поне едно от вписванията, изброени в приложение III, част Б от настоящия регламент.

Страната на местоназначението се отбелязва в клетка 7. Лицензията е валидна само за износ в контекста на такива операции за хранителна помощ.

Член 16

1.   Денят на подаване на заявление за лицензия или сертификат е денят, в който лицензията или сертификатът са получени от компетентната организация, при условие че те са получени не по-късно от 13 часа, независимо от това дали заявлението е доставено директно на компетентната организация или ѝ е изпратено с писмо, писмено съобщение по телекомуникационен път или електронно съобщение.

2.   Заявление за лицензия или сертификат, получено от компетентната организация в събота, неделя или в неработен ден или след 13 часа в работен ден, се смята за подадено в първия работен ден, следващ деня, в който фактически е било получено.

3.   Когато е предвиден срок от определен брой дни за подаване на заявления за лицензии или сертификати и когато последният ден на срока изтича в събота, неделя или е неработен ден, въпросният срок завършва на първия следващ работен ден в 13 часа.

Въпреки това тези продължения на срока не се вземат предвид при изчисляване на сумите, фиксирани в лицензията или сертификата, или при определяне на срока им на валидност.

4.   Сроковете, определени в настоящия регламент, са посочени в часове по местното време в Белгия.

Член 17

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, параграф 1, втора алинея и член 18, параграф 1, заявления за лицензии или сертификати, лицензии и сертификати и извлечения от тях се изготвят върху формуляри, отговарящи на образците, определени в приложение I. Тези формуляри трябва да се попълват, като се следват указанията върху тях и в съответствие със специфичните разпоредби на Общността, приложими за съответния сектор продукти.

2.   Формулярите за лицензии и сертификати се изработват в комплекти, които съдържат копие № 1, копие № 2 и заявлението, заедно с допълнителни копия на лицензията или сертификата, в този порядък.

Въпреки това държавите-членки могат да изискват от заявителите да попълват само заявление вместо комплектите, предвидени в първата алинея.

Когато по силата на мярка на Общността количеството, за което лицензията или сертификатът са издадени, може да бъде по-малко от количеството, по отношение на което заявлението за лицензия или сертификат е било издадено първоначално, количеството, за което е подадено заявление, и сумата на гаранцията, свързана с него, трябва да бъдат вписани само в заявлението.

Формулярите за извлечения от лицензии или сертификати се изготвят в комплекти, съдържащи копие № 1 и копие № 2, в този порядък.

3.   Формулярите, включително допълнителните листове, се отпечатват на бяла хартия без механичен пулп, допълнително обработена за писане и тежаща най-малко 40 грама на квадратен метър. Техният размер е 210 × 297 mm, разрешената дължина варира от 5 mm под последната фигура до 8 mm отгоре; мястото за печатане между линиите е 4,24 mm (една шеста от инча); оформлението на формулярите трябва да се следва прецизно. Двете страни на копие № 1 и страната на допълнителните листа, на която трябва да се нанасят вписванията, допълнително имат отпечатан растерен фон във вид на преплитащи се ленти с кръгли издатъци между тях, така че да се разкрива всяко подправяне чрез механични или химически средства. Фонът във вид на преплитащи се ленти с кръгли издатъци между тях следва да бъде зелен за формуляри, свързани с внос, и сепия кафяво за формуляри, свързани с износ.

4.   Държавите-членки отговарят за организиране на отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатани от печатници, определени от държавата-членка, в която те са установени. Във втория случай на всеки формуляр следва да бъде посочено позоваване на одобрението от държавата-членка. На всеки формуляр следва да бъдат отбелязани името и адресът на печатницата или знак, чрез който тя да може да бъде идентифицирана, и, с изключение на заявлението и допълнителните листове, индивидуален сериен номер. Номерът се предхожда от следните букви в зависимост от държавата-членка, която издава документа: „АТ“ за Австрия, „ВЕ“ за Белгия, „BG“ за България, „CZ“ за Чешката република, „CY“ за Кипър, „DE“ за Германия, „DK“ за Дания, „ЕЕ“ за Естония, „EL“ за Гърция, „ES“ за Испания, „FI“ за Финландия, „FR“ за Франция, „HU“ за Унгария, „IE“ за Ирландия, „IT“ за Италия, „LU“ за Люксембург, „LT“ за Литва, „LV“ за Латвия, „MT“ за Малта, „NL“ за Нидерландия, „PL“ за Полша, „PT“ за Португалия, „RO“ за Румъния, „SE“ за Швеция, „SI“ за Словения, „SK“ за Словакия и „UK“ за Обединеното кралство.

При издаването на лицензиите или сертификатите и извлеченията върху тях може да бъде поставен номер на издаване, даден от издаващата организация.

5.   Заявленията, лицензиите, сертификатите и извлеченията се попълват на пишеща машина или по компютърен път. Те се отпечатват и попълват на един от официалните езици на Общността, както това е определено от компетентните органи на издаващата държава-членка. Въпреки това държавите-членки могат да разрешават само по отношение на заявленията попълване на ръка с мастило и големи печатни букви.

6.   Печатите на издаващите организации и на органите, които правят вписванията, се полагат чрез метален щемпел, за предпочитане изработен от стомана. Въпреки това релефен печат, комбиниран с букви или цифри, получени чрез перфорация, може да замести щемпела на издаващата организация.

7.   Компетентните органи на съответната държава-членка могат, когато е необходимо, да изискват лицензиите или сертификатите и извлеченията от тях да бъдат преведени на официалния език или на един от официалните езици на тази държава-членка.

Член 18

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 17, лицензии и сертификати могат да се издават и използват посредством компютризирани системи в съответствие с подробните правила, установени от компетентните органи. Те се наричат по-долу „електронни лицензии и сертификати“.

Съдържанието на електронните лицензии и сертификати следва да бъде идентично на това на хартиените лицензии и сертификати.

2.   Когато на титулярите или правоприемниците по лицензии или сертификати им е необходимо да използват електронните формуляри в държава-членка, която не е свързана към компютризираната система на издаване, те изискват извлечение от тях.

Тези извлечения се издават незабавно без допълнителна такса и върху формуляра, предвиден в член 17.

В държави-членки, свързани към компютризираната система на издаване, тези извлечения се използват под формата на извлечения на хартия.

Член 19

1.   Когато сумите, получени в резултат на превръщането на еврото в суми в национална валута, които трябва да се впишат в лицензиите или сертификатите, съдържат три или повече знака след десетичната запетая, вписват се само първите два знака. В тези случаи, когато третият знак е пет или по-голяма цифра, вторият знак се закръглява към следващата цифра, а когато третият знак е по-малък от пет, вторият знак остава непроменен.

2.   Въпреки това, когато суми, изразени в евро, се превръщат в лири стерлинги, ограничението относно първите два знака след десетичната запетая в параграф 1 се заменя с ограничение, отнасящо се до първите четири знака след десетичната запетая. В тези случаи, когато петият знак е пет или по-голяма цифра, четвъртият знак се закръглява към следващата цифра, а когато петият знак е по-малък от пет, четвъртият знак остава непроменен.

Член 20

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 18 относно електронните лицензии и сертификати, лицензиите и сертификатите се изготвят поне в две копия, първото от които, наречено „копие на титуляря“ и маркирано с „№ 1“, се предава незабавно на заявителя, а второто, наречено „копие на издаващата организация“ и маркирано с „№ 2“, остава при издаващата организация.

2.   Когато лицензия или сертификат се издават за количество, по-малко от посоченото в заявлението, издаващата организация посочва:

а)	в клетки 17 и 18 количеството, за което са издадени лицензията или сертификатът;

б)	в клетка 11 сумата на съответната гаранция.

Внесената гаранция по отношение на количеството, за което лицензия или сертификат не са издадени, се освобождава незабавно.

Член 21

1.   По молба на титуляря на лицензията или сертификата или на правоприемника и при представяне на копие № 1 на документа издаващата организация, агенция или агенции, определени от всяка държава-членка, могат да издават едно или повече извлечения от тях.

Извлеченията се изготвят най-малко в две копия, първото от които, наречено „копие на титуляря“ и маркирано с „№ 1“, се предава или адресира до заявителя, а второто, наречено „копие на издаващата организация“ и маркирано с „№ 2“, остава за издаващата организация.

Организацията, която издава извлечението, вписва в копие № 1 на лицензията или сертификата количеството, за което е издадено извлечението, увеличено със съответния толеранс. Думата „извлечение“ се вписва до количеството, вписано в копие № 1 на лицензията или сертификата.

2.   Не могат да се правят по-нататъшни извлечения от извлечение на лицензия или сертификат.

3.   Копие № 1 на извлечение, което е било използвано или чийто срок е изтекъл, следва да се върне от титуляря на организацията, която е издала лицензията или сертификата, заедно с копие № 1 на лицензията или сертификата, от които е издадено, така че организацията да може да коригира вписванията в копие № 1 на лицензията или сертификата на основата на вписванията в копие № 1 на извлечението.

Член 22

1.   За целите на определяне на техния срок на валидност лицензиите и сертификатите се смятат за издадени в деня на подаване на заявлението за тях, като този ден се включва при изчисляването на срока на валидност. Въпреки това лицензиите и сертификатите могат да бъдат използвани едва от момента на действителното им издаване.

2.   Може да се предвиди, че валидността на лицензията или сертификата започва да тече от деня на действителното им издаване, като в този случай този ден се включва при изчисляване на срока на валидност.

РАЗДЕЛ 3

Използване на лицензиите и сертификатите

Член 23

1.   Копие № 1 на лицензията или сертификата се представя в митническото учреждение, което е приело:

а)	при лицензия за внос — декларацията за допускане за свободно обращение;

б)	при лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране на възстановяването — декларацията, която се отнася до износа.

Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 1, подточка i) от Регламент (ЕО) № 800/1999, митническата декларация трябва да се изготви от титуляря или, когато е приложимо, от правоприемника по лицензията или сертификата или от техен представител по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2.   Копие № 1 на лицензията или сертификата се представя или е на разположение на митническите органи по време на приемането на декларацията, посочена в параграф 1.

3.   След като учреждението, посочено в параграф 1, направи вписванията и завери копие № 1 на лицензията или сертификата, това копие трябва да се върне на заинтересованото лице. Въпреки това държавите-членки могат да изискват или да позволят на заинтересованото лице да направи вписването в лицензията или сертификата; във всички тези случаи вписването се преглежда и се заверява от компетентното учреждение.

4.   Когато внесеното или изнесеното количество не съответства на количеството, вписано в лицензията или сертификата, вписаното в лицензията или сертификата се коригира, за да показва действително внесеното или изнесено количество в рамките на количеството, по отношение на което са били издадени лицензията или сертификатът.

Член 24

1.   Независимо от член 23 държава-членка може да разреши лицензията или сертификатът да бъдат:

а)	представяни на издаващата организация или на органа, който отговаря за изплащане на възстановяването;

б)	в случаите, в които се прилага член 18, да бъдат съхранявани в базата данни на издаващата организация или на органа, който отговаря за изплащане на възстановяването.

2.   Съответната държава-членка определя случаите, в които се прилага параграф 1, и условията, на които трябва да отговаря заинтересованото лице, за да се възползва от процедурата, установена в същия параграф. Освен това разпоредбите, приети от тази държава-членка, следва да осигуряват равно третиране на всички сертификати, издадени в рамките на Общността.

3.   Държавата-членка решава кой орган следва да извърши вписването или да завери лицензията или сертификата.

Въпреки това вписването и валидирането му, както и заверката на лицензията или сертификата се смятат за извършени също и когато:

а)	документ с подробно описание на изнесените количества е създаден по компютъре път; посоченият документ трябва да се приложи към лицензията или сертификата и да се класира заедно с тях;

б)	изнесените количества са били вписани в официална електронна база данни на съответната държава-членка и между тази информация и електронния сертификат има връзка; държавите-членки могат да изберат да архивират тази информация чрез използване на хартиени версии на електронните документи.

За дата на вписването се смята датата на приемане на декларацията, посочена в член 23, параграф 1.

4.   При приемане на митническата декларация заинтересованото лице трябва да посочи в декларацията, че се прилага настоящият член и да цитира референтния номер на използваните лицензия или сертификат.

5.   При лицензия или сертификат, които разрешават внос или износ, стоките могат да бъдат освободени само ако компетентният орган е информирал митническото учреждение, посочено в член 23, параграф 1, че лицензията или сертификатът, посочени в митническия документ, са валидни за съответния продукт и в тях са били направени вписвания.

6.   В случаи на изнесени продукти, неподлежащи на представяне на лицензия за износ, но за които възстановяването при износ е било фиксирано посредством лицензия за износ, която фиксира предварително възстановяването, ако в резултат на грешка документът, използван при износа като доказателство за наличие на правото на възстановяване, не цитира настоящия член и/или номера на лицензията или сертификата, или ако информацията е неточна, операцията може да се узакони, при положение че са изпълнени следните условия:

а)	лицензия за износ с предварително фиксиране на възстановяването за съответния продукт, валидна към деня на приемане на декларацията, е притежавана от органа, който отговаря за изплащането на възстановяването;

б)	компетентните органи разполагат с достатъчно доказателства, които им позволяват да установят връзка между изнасяното количество и лицензията или сертификата, на които е предмет износът.

Член 25

1.   Вписванията, направени в лицензия, сертификат или извлечение, не могат да се променят след издаването.

2.   Когато точността на вписванията в лицензия, сертификат или извлечение предизвиква съмнения, лицензията, сертификатът или извлечението се връщат на издаващата организация по инициатива на заинтересованото лице или на компетентните органи на съответната държава-членка.

Ако издаващата организация смята, че се изисква корекция, тя изтегля извлечението, лицензията или сертификата, както и всички предварително издадени извлечения, и незабавно издава коригирано извлечение или коригирана лицензия или сертификат и съответните коригирани извлечения. В тези нови документи, които включват вписване „лицензия (или сертификат), коригиран/а на …“ или „извлечение, коригирано на …“, следва да бъдат възпроизведени всички предишни вписвания на всяко копие.

Когато издаващата организация не смята за необходимо да коригира лицензията, сертификата или извлечението, тя вписва в него „проверен на… в съответствие с член 25 от Регламент (ЕО) № 376/2008“ и слага печата си.

Член 26

1.   При поискване от издаващата организация титулярят следва да ѝ върне лицензията или сертификата и извлеченията от нея/него.

2.   Когато спорен документ се връща или задържа в съответствие с настоящия член или с член 25, при поискване компетентните национални органи издават на заинтересованото лице разписка.

Член 27

Когато мястото, запазено за вписвания в лицензиите, сертификатите или извлеченията от тях, е недостатъчно, органите, които правят вписвания, могат да приложат към тях един или повече допълнителни листове, които съдържат места за вписвания, както е показано на гърба на копие № 1 от въпросните лицензии, сертификати или извлечения. Тези органи поставят печата си, така че едната половина да е върху лицензията, сертификата или извлечението, а другата — върху допълнителния лист, и при издаването на всеки нов допълнителен лист се полага нов печат по подобен начин върху новата и предишната страница.

Член 28

1.   Когато възникне съмнение относно автентичността на лицензия, сертификат или извлечение или относно вписвания или заверки в тях, компетентните национални органи трябва да върнат съмнителния документ или фотокопие от него на съответните органи за проверка.

Документи могат също да се връщат за проверка на случаен принцип; в този случай се връща само фотокопие от документа.

2.   Когато спорен документ се връща в съответствие с параграф 1, компетентните национални органи при поискване дават на заинтересованото лице разписка.

Член 29

1.   Когато това е необходимо за правилното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи на държавите-членки обменят информация по лицензии, сертификати и извлечения от тях и по нередности и нарушения, свързани с тях.

2.   Държавите-членки информират Комисията незабавно след като узнаят за нередности и нарушения по отношение на настоящия регламент.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на организациите, които издават лицензии или сертификати и извлечения от тях, събират износни такси и изплащат възстановявания при износ. Комисията публикува тази информация в Официален вестник на Европейския съюз.

4.   Държавите-членки изпращат също така на Комисията отпечатъци на официалните печати и когато е приложимо, на релефните печати, използвани от органите, оправомощени да предприемат действие. Комисията незабавно информира за това останалите държави-членки.

РАЗДЕЛ 4

Освобождаване на гаранции

Член 30

По отношение на срока на валидност на лицензиите и сертификатите:

а)	задължението за внос се смята за изпълнено и правото на внос съгласно лицензията или сертификата се смята за упражнено в деня, в който декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква а), бъде приета, при условие че съответният продукт действително е допуснат за свободно обращение;

б)	задължението за износ се смята за изпълнено и правото на износ съгласно лицензията или сертификата се смята за упражнено в деня, в който декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква б), бъде приета.

Член 31

Изпълнението на главно изискване се удостоверява с представянето на доказателство:

а)	по отношение на вноса — за приемане на декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква а), свързана със съответния продукт;

б)

по отношение на износа — за приемане на декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква б), свързана със съответния продукт; освен това: i) в случай на износ или доставки, третирани като износ по смисъла на член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999, се изисква доказателство, че освен при наличие на непреодолима сила, продуктът в срок 60 дни от датата на приемане на декларация за износ е пристигнал на местоназначението си в случая на доставки, третирани като износ, или е напуснал митническата територия на Общността в останалите случаи. За целите на настоящия регламент доставките на продукти, предназначени единствено за консумация на борда на сондажни или добивни платформи, включително работни пунктове, които предоставят поддържащи услуги за такива операции, разположени в границите на европейския континентален шелф или в границите на континенталния шелф на неевропейската част на Общността, но отвъд зона от три мили считано от базовата линия, която служи за измерване на широчината на териториалното море на държава-членка, се смята, че са напуснали митническата територия на Общността; ii) в случаи, когато продукти са били поставени под режима на продоволствен склад, предвиден в член 40 от Регламент (ЕО) № 800/1999, се изисква доказателство, че продуктът е поставен под режим на продоволствен склад в срок 30 дни от датата на приемане на декларацията за неговото поставяне под този режим, освен ако това е предотвратено от непреодолима сила.

Въпреки това, когато изтече 60-дневният краен срок, посочен в първа алинея, буква б), подточка i), или 30-дневният краен срок, посочен в първа алинея, буква б), подточка ii), гаранцията се освобождава в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2220/85.

Задържането на гаранцията съгласно втора алинея не се прилага за количества, за които се намалява възстановяването съгласно член 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/1999 за неспазване на крайните срокове, посочени в член 7, параграф 1 или член 40, параграф 1 от същия регламент.

Член 32

1.   Доказателството, изисквано съгласно член 31, се представя, както следва:

а)	в случаите, посочени в член 31, буква а), чрез представяне на копие № 1 от лицензията или сертификата и, когато е приложимо, на копие № 1 от извлечението или извлеченията от лицензията или сертификата, заверени, както е предвидено в член 23 или 24;

б)	в случаите, посочени в член 31, буква б), и при спазване на параграф 2 от настоящия член, чрез представяне на копие № 1 от лицензията или сертификата и, когато е приложимо, на копие № 1 от извлечението или извлеченията на лицензията или сертификата, заверени, както е предвидено в член 23 или 24.

2.   Освен това, в случай на износ от Общността или на доставки до местоназначение по смисъла на член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999 или поставяне на продукти под режима, предвиден в член 40 от посочения регламент, се изисква допълнително доказателство.

Такова допълнително доказателство се представя, както следва:

а)

когато следните операции се осъществяват в рамките на въпросната държава-членка, това допълнително доказателство се избира от държавата-членка, в която: i) са издадени лицензията или сертификатът; ii) е приета декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, и iii) продуктът: — е напуснал митническата територия на Общността. За целите на настоящия регламент доставки на всякакви продукти, предназначени единствено за консумация на борда на сондажни или добивни платформи, включително работни пунктове, които предоставят поддържащи услуги за такива операции, разположени в границите на европейския континентален шелф или в рамките на континенталния шелф на неевропейската част на Общността, но отвъд зона от три мили смятано от базовата линия, която служи за измерване на широчината на териториалното море на държава-членка, се смята, че са напуснали митническата територия на Общността; — е доставен в едно от местоназначенията, изброени в член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999, или — е поставен под режима на продоволствен склад съгласно член 40 от Регламент (ЕО) № 800/1999;

б)

във всички останали случаи допълнителното доказателство се представя чрез: i) представяне на контролно копие Т5 или копията, посочени в член 912а от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или заверено копие или фотокопие на това контролно копие или копия Т5, или ii) документ, издаден от агенцията, която отговаря за изплащането на възстановяването, удостоверяващ, че условията на член 31, буква б) от настоящия регламент са изпълнени, или iii) еквивалентно доказателство, както е предвидено в параграф 4 от настоящия член.

Когато единствената цел на контролното копие Т5 е освобождаване на гаранцията, контролното копие Т5 трябва да съдържа в клетка 106 едно от вписванията, изброени в част В от приложение III към настоящия регламент.

Въпреки това, ако се използва извлечение от лицензия или сертификат, заместваща лицензия или заместващ сертификат, или заместващо извлечение, това вписване също така посочва номера на оригиналната лицензия или сертификат и името и адреса на издаващата организация.

Документите, посочени в буква б), подточки i) и ii), се изпращат на издаващата организация по служебен път.

3.   Когато след приемане на декларацията за износ, посочена в член 23, параграф 1, буква б), продуктът е поставен под един от опростените режими, предвидени в членове 412—442а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 или в дял Х, глава I от допълнение I към Конвенцията от 20 май 1987 г. относно обща транзитна процедура за превоз до гара по местоназначение или за доставка до получател извън митническата територия на Общността, контролно копие Т5, изисквано съгласно параграф 2, буква б) от настоящия член, се изпраща по служебен път на издаващата организация. Едно от вписванията, изброени в част Г от приложение III към настоящия регламент, се поставя в раздел Й от контролно копие Т5 след заглавието „Забележки“.

В случая, посочен в първа алинея, отправното митническо учреждение може да разреши договорът за превоз да бъде изменен, така че превозът да завърши в рамките на Общността, само ако е установено, че:

а)	при положение че гаранцията вече е била освободена, тя е подновена, или

б)	съответните органи са предприели необходимите мерки, за да не бъде освободена гаранцията.

Когато гаранцията е освободена, без продуктът да е бил изнесен, държавите-членки предприемат съответните действия.

4.   Когато контролното копие Т5, посочено в параграф 2, буква б), не може да бъде представено в срок три месеца след неговото издаване поради обстоятелства извън контрола на заинтересованото лице, последното може да подаде мотивирана молба до компетентния орган други документи да бъдат приети като еквивалентни, като приложи към нея подкрепящи документи.

Подкрепящите документи, които следва да се представят с молбата, са посочените в член 49, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 800/1999.

Член 33

За целите на член 37 от Регламент (ЕО) № 800/1999 последният ден на месеца се приема за датата на приемане на декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква б) от настоящия регламент.

Член 34

1.   По молба на титуляря държавите-членки могат да освобождават гаранцията на части, пропорционални на количествата продукти, за които е представено доказателството, посочено в член 31, при условие че е представено доказателство, че количество, равно на поне 5 % от посоченото в лицензията или сертификата, е било внесено или изнесено.

2.   При условие че се прилагат членове 39, 40 и 47, когато не е изпълнено задължението за внос или износ, гаранцията се задържа в размер, равен на разликата между:

а)	95 % от количеството, посочено в лицензията или сертификата; и

б)	действително внесеното или изнесеното количество.

Ако лицензията е издадена на база бройка глави, резултатът от изчисляването на 95 %, посочено по-горе, когато е приложимо, се закръглява към следващото по-малко цяло число глави.

Въпреки това, ако внесеното или изнесеното количество възлиза на по-малко от 5 % от количеството, посочено в лицензията или сертификата, се задържа цялата гаранция.

Освен това, ако общата стойност на гаранцията, която би била задържана, възлиза на 100 EUR или по-малко за дадена лицензия или сертификат, съответната държава-членка освобождава цялата гаранция.

Когато цялата гаранция или част от нея е била освободена неправилно, тя се внася отново пропорционално на съответните количества в организацията, която е издала лицензията или сертификата.

Въпреки това указание освободената гаранция да бъде внесена отново може да се даде само в срок четири години след нейното освобождаване, при условие че операторът е действал добросъвестно.

3.   По отношение на лицензии за износ с предварително фиксиране на възстановяването:

а)	когато лицензията или извлечение от лицензията се върне на издаващата организация в рамките на първите две трети от техния срок на валидност, съответната сума от гаранцията, която се задържа, се намалява с 40 %. За тази цел всяка част от ден се смята за цял ден;

б)	когато лицензията или извлечение от лицензията се върне на издаващата организация в рамките на срок, съответстващ на последната трета от техния срок на валидност, или през месеца, следващ датата на изтичане на срока, съответната сума от гаранцията, която се задържа, се намалява с 25 %.

Първа алинея се прилага само за лицензии и извлечения от тях, върнати на издаващата организация през ГАТТ годината, за която са били издадени лицензиите, и при условие че те са върнати по-рано от 30 дни преди края на тази година.

Първа алинея се прилага, освен ако нейното прилагане е временно спряно. В случай на увеличение на възстановяването за един или повече продукти Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 или в съответните членове на другите регламенти относно общата организация на пазарите, може да спре прилагането на първа алинея по отношение на лицензиите, които са били заявени преди увеличението на възстановяването и не са върнати на издаващата организация до деня преди увеличението.

Лицензиите, подадени съгласно член 24 от настоящия регламент, се смятат за върнати на издаващата организация на датата, на която последната получи заявление от титуляря на лицензията за освобождаване на гаранцията.

4.   Доказателството, посочено в член 32, параграф 1, следва да бъде представено в срок два месеца от изтичането на срока на валидност на лицензията или сертификата, освен ако това е невъзможно поради непреодолима сила.

5.   Доказателството за напускане на митническата територия или за доставка до местоназначението по смисъла на член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999 или за поставяне на продуктите под режима, предвиден в член 40 от посочения регламент, както е посочено в член 32, параграф 2 от настоящия регламент, следва да се представи в срок 12 месеца след изтичането на срока на валидност на лицензията или сертификата, освен ако това е невъзможно поради непреодолима сила.

6.   Сумата, която трябва да се задържи по отношение на количествата, за които не е представено доказателство, свързано с лицензията за износ с предварително фиксиране на възстановяването, в рамките на срока, определен в параграф 4, се намалява:

а)	с 90 %, ако доказателството е представено през третия месец след датата на изтичане на лицензията или сертификата;

б)	с 50 %, ако доказателството е представено през четвъртия месец след датата на изтичане на лицензията или сертификата;

в)	с 30 %, ако доказателството е представено през петия месец след датата на изтичане на лицензията или сертификата;

г)	с 20 %, ако доказателството е представено през шестия месец след датата на изтичане на лицензията или сертификата.

7.   В случаите, различни от посочените в параграф 6, сумата, която следва да се задържи по отношение на количествата, за които не е представено доказателство в рамките на срока, определен в параграфи 4 и 5, но е представено такова най-късно през двадесет и четвъртия месец след датата на изтичане на лицензията или сертификата, е 15 % от сумата, която би била задържана напълно, ако продуктите не бяха внесени или изнесени. Когато за даден продукт има лицензии или сертификати с различни размери на гаранцията, за изчисляване на сумата, която следва да се задържи, се използва най-ниският размер, приложим за внос или износ.

8.   Компетентните органи могат да освобождават от задължението да се представи доказателството, посочено в параграфи 4 и 5, ако те вече разполагат с необходимата информация.

9.   Когато общностна разпоредба определя, като се позовава на настоящия параграф, че задължението е изпълнено чрез представянето на доказателство, че продуктът е достигнал до определеното местоназначение, това доказателство следва да бъде представено в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 800/1999. В случай че това не бъде спазено, внесената гаранция за лицензията или сертификата се задържа пропорционално на съответното количество.

Това доказателство трябва също така да се представи в срок 12 месеца след изтичането на лицензията или сертификата. Въпреки това, когато документите, изисквани съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 800/1999, не могат да бъдат представени в предписания срок, въпреки че износителят е положил необходимото старание да ги получи в рамките на този срок, може да му бъде предоставено продължение на срока за представяне на тези документи.

10.   При лицензии за внос, за които общностна разпоредба предвижда прилагането на настоящия параграф, независимо от параграфи 4—8, доказателството за използването на лицензията, посочено в член 32, параграф 1, буква а), следва да се представи в срок 45 дни след изтичането на лицензията, освен ако това е невъзможно поради непреодолима сила.

Когато доказателството за използването на лицензиите, посочено в член 32, параграф 1, буква а), се представи след предписания срок:

а)	в случаите, в които лицензията е била използвана, като се държи сметка за по-ниския толеранс, в рамките на срока на валидност, се задържат 15 % от общата сума на гаранцията, посочена в лицензията, чрез намаление с фиксиран размер;

б)

в случаите, в които лицензията е била използвана частично в рамките на срока на валидност, гаранцията се задържа в размер, равен на: i) разликата между 95 % от количеството, посочено в лицензията, и действително внесеното количество, плюс ii) 15 % от гаранцията, оставаща след намалението с фиксиран размер, извършено съгласно подточка i), плюс iii) 3 % от стойността на гаранцията, оставаща след намалението, направено съгласно подточки i) и ii), за всеки ден просрочване след срока за представяне на доказателство.

РАЗДЕЛ 5

Изгубване на лицензии и сертификати

Член 35

1.   Настоящият член се прилага, когато предварително е фиксирано възстановяване при износ, по-голямо от нула, и съответните лицензия или сертификат или извлечение от тях бъдат изгубени.

2.   Организацията, издала лицензията или сертификата, издава по искане на титуляря или правоприемника, ако лицензията, сертификатът или извлечението са били предмет на прехвърляне, заместващи лицензия или сертификат или заместващо извлечение, при условията на втора алинея.

Компетентните органи в държавите-членки могат да откажат да издадат заместваща лицензия или сертификат или заместващо извлечение, ако:

а)

заявителят не е в състояние да гарантира спазването на целите на настоящия член; във всяка държава-членка това правомощие се упражнява в съответствие с принципите, приложими в момента в тази държава и уреждащи недопускането на дискриминация между заявителите и свободата на търговията и промишлеността;

б)	заявителят не е успял да докаже, че е взел разумни предпазни мерки, за да предотврати изгубването на лицензията, сертификата или извлечението.

3.   Възстановяване, определено в контекста на тръжна процедура, се смята за предварително фиксирано възстановяване.

4.   Заместващите лицензия или сертификат или заместващото извлечение следва да съдържат информацията и вписванията, които е съдържал документът, който заместват. Те се издават за количество стоки, което с добавяне на толеранса е равно на наличното количество, показано в изгубения документ. Заявителите уточняват това количество писмено. Когато информация, с която разполага издаващата организация, сочи, че количеството, посочено от заявителя, е твърде високо, то се намалява съответно, без да се засягат разпоредбите на параграф 2, втора алинея.

Заместващите лицензия или сертификат или заместващото извлечение съдържат в клетка 22 едно от вписванията, изброени в приложение III, част Д, подчертано в червено.

5.   При изгубване на заместващи лицензия или сертификат или на заместващо извлечение не се издават нови заместващи лицензия или сертификат или заместващо извлечение.

6.   Издаването на заместващи лицензия или сертификат или заместващо извлечение е свързано с внасянето на гаранция. Стойността на тази гаранция се изчислява чрез умножаване на:

а)	размера на предварително фиксираното възстановяване или, когато е приложимо, най-високия размер на възстановяването за въпросните местоназначения, плюс 20 %, по

б)	количеството, за което заместващите лицензия или сертификат или заместващото извлечение трябва да бъдат издадени, плюс толеранса.

Сумата, с която се увеличава гаранцията, не трябва да бъде по-малка от 3 EUR на 100 kg нетно тегло. Гаранцията се внася при органа, който е издал оригиналните лицензия или сертификат.

7.   Когато количеството продукти, изнесени съгласно лицензия или сертификат и заместващи лицензия или сертификат, или съгласно извлечение и заместващо извлечение, е по-голямо от това, което е могло да бъде изнесено съгласно оригиналните лицензия, сертификат или извлечение, гаранцията, посочена в параграф 6, съответстваща на превишаващото количество, се задържа, а възстановяването се смята за извършено.

8.   Освен това в случаи, в които се прилага параграф 7, и когато е приложима износна такса в деня на приемане на декларацията, посочена в член 23, параграф 1, буква б), за превишаващото количество се събира износната такса, приложима в този ден.

Превишаващото количество:

а)	се определя в съответствие с параграф 7;

б)

е това, за което е била приета последната декларация съгласно оригиналните лицензия или сертификат, извлечение от оригиналните лицензия или сертификат, заместващи лицензия или сертификат или заместващо извлечение. Ако количеството на последния износ е по-малко от превишаващото количество, се взема предвид непосредствено предшестващата операция или операции по износ, докато се изчерпи превишаващото количество.

Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 120/89 на Комисията (23) не се прилага за случаите, обхванати от настоящия параграф.

9.   Доколкото гаранцията, посочена в параграф 6, не е била задържана по силата на параграф 7, тя се освобождава 15 месеца след изтичане на срока на валидност на лицензията или сертификата.

10.   Когато изгубени лицензия, сертификат или извлечение бъдат намерени, те не могат да бъдат използвани и трябва да бъдат върнати на организацията, която е издала заместващите лицензия или сертификат или заместващото извлечение. Ако в този случай наличното количество, посочено в оригиналните лицензия, сертификат или извлечение, е равно или по-голямо от количеството, за което са били издадени заместващите лицензия или сертификат или заместващото извлечение, плюс отклонението, гаранцията, посочена в параграф 6, се освобождава незабавно.

Въпреки това, ако наличното количество е по-голямо, заинтересованото лице може да поиска издаване на извлечение за количество, включително толеранса, равняващо се на останалото налично количество.

11.   Компетентните органи на държавите-членки си предоставят взаимно информацията, необходима за прилагането на настоящия член.

Когато органите предоставят тази информация под формата на контролно копие Т5, както е посочено в член 912a от Регламент (ЕИО) № 2454/93 и издадено с цел получаване на доказателство за напускане на митническата територия на Общността, номерът на оригиналните лицензия или сертификат се вписва в клетка 105 на контролното копие Т5. Когато се използва извлечение от лицензия или сертификат, заместващи лицензия или сертификат, или заместващо извлечение, номерът на оригиналните лицензия или сертификат се вписва в клетка 106 на контролното копие Т5.

Член 36

1.   С изключение на случаите, посочени в параграф 2, компетентният орган отказва издаването на заместващи лицензия или сертификат или заместващо извлечение, когато издаването на лицензии или сертификати за въпросния продукт е спряно или когато издаването на лицензии или сертификати се осъществява в рамките на количествена квота.

2.   Когато титулярят или правоприемникът по лицензия за внос или износ или по сертификат за предварително фиксиране е в състояние да докаже по задоволителен начин на компетентния орган, че лицензията или сертификатът, или извлечението от тях не са били използвани напълно или частично и че те не могат повече да бъдат използвани, по-специално защото са били напълно или частично унищожени, организацията, която е издала оригиналните лицензия или сертификат, издава заместващи лицензия или сертификат или заместващо извлечение за количество стоки, което, увеличено с толеранса, когато е необходимо, съответства на останалото налично количество. В този случай се прилага член 35, параграф 4, първо изречение.

Член 37

Държавите-членки информират Комисията всяко тримесечие за:

а)	броя на заместващите лицензии или сертификати или заместващите извлечения, издадени през предходното тримесечие: i) по силата на член 35; ii) по силата на член 36;

б)	характера и количеството на съответните стоки и размера на възстановяването при износ или на износната такса, фиксирани предварително.

Комисията изпраща тази информация на останалите държави-членки.

Член 38

1.   Когато лицензия или сертификат, или извлечение от тях са изгубени и изгубеният документ е бил използван изцяло или частично, издаващите организации могат по изключение да предоставят на заинтересованото лице техен дубликат, изготвен и заверен по същия начин като оригиналния документ и с ясно обозначение „дубликат“ на всяко копие.

2.   Дубликатите не могат да се използват за осъществяване на операции по внос или износ.

3.   Дубликатите се представят на учрежденията, където декларацията, посочена в член 23, е била приета съгласно изгубените лицензия или сертификат или изгубеното извлечение, или на друг компетентен орган, определен от държавата-членка, в която се намират учрежденията.

4.   Компетентните органи правят вписвания и заверяват дубликата.

5.   Дубликатът с така нанесените бележки служи за доказателство за освобождаване на гаранцията на мястото на изгубеното копие № 1 на лицензията, сертификата или извлечението.

РАЗДЕЛ 6

Непреодолима сила

Член 39

1.   Когато в резултат на събитие, което операторът смята за непреодолима сила, не може да се осъществи внос или износ през срока на валидност на лицензията или сертификата, титулярят кандидатства пред компетентната организация на държавата-членка на издаване за удължаване на срока на валидност на лицензията или сертификата или за анулиране на лицензията или сертификата. Операторите представят доказателство за обстоятелствата, които смятат, че представляват непреодолима сила, в рамките на шест месеца от изтичането на срока на валидност на лицензията или сертификата.

Когато те не са в състояние да представят доказателство в този срок, въпреки че са положили необходимото старание, за да го получат и изпратят, може да им бъде предоставено допълнително време.

2.   Искания за продължаване на срока на валидност на лицензия или сертификат, получени повече от 30 дни след изтичането на този срок на валидност, се отхвърлят.

3.   Когато обстоятелствата, за които се смята, че представляват непреодолима сила, са свързани със страната на износа и/или страната на произход в случаите на внос, или със страната вносител в случаите на износ, тези обстоятелства могат да бъдат приети като такива само ако издаващата организация или друга официална агенция в същата държава-членка са били своевременно и писмено уведомени от съответните страни.

Смята се, че уведомлението на страната на износа, страната на произход или страната вносител е направено своевременно, ако обстоятелствата, за които се смята, че представляват непреодолима сила, не са могли да бъдат предвидени от заявителя по време на уведомяването.

4.   Компетентната организация, посочена в параграф 1, взема решение дали изтъкнатите обстоятелства представляват непреодолима сила.

Член 40

1.   Когато изтъкнатите обстоятелства представляват непреодолима сила, компетентната организация на държавата-членка, в която лицензията или сертификатът са били издадени, взема решение да анулира задължението за внос или износ и да освободи гаранцията или да продължи срока на валидност на лицензията или сертификата за такъв период, какъвто е необходим с оглед всички обстоятелства по случая. Това продължаване на срока не може да превишава шест месеца след изтичане на първоначалния срок на валидност на лицензията или сертификата. Продължаването може да се осъществи след изтичането на срока на валидност на лицензията или сертификата.

2.   Решението, взето от компетентната организация, може да се различава от решението, поискано от титуляря на лицензията или сертификата.

Когато титулярят поиска анулиране на лицензията с предварително фиксиране, дори ако това искане е представено повече от 30 дни след изтичането на срока на валидност на лицензията, компетентната организация може да продължи този срок на валидност, ако размерът, фиксиран предварително заедно с корекциите, е по-малък от текущия размер в случая на суми, които подлежат на изплащане, или по-голям от текущия размер в случая на суми, които подлежат на събиране.

3.   Решението за анулиране или продължаване на срока на лицензията се отнася само за количеството от продукта, което не е могло да бъде внесено или изнесено в резултат на непреодолима сила.

4.   Когато срокът на валидност на лицензията се продължава, издаващата организация заверява лицензията и извлеченията от нея и прави необходимите корекции в тях.

5.   Независимо от член 8, параграф 1, когато срокът на валидност на лицензия, която включва предварително фиксиране, се продължава, правата, които произтичат от тази лицензия, не могат да се прехвърлят. Въпреки това, когато обстоятелствата по въпросния случай го оправдават, такова прехвърляне може дабъде разрешено, ако е поискано по същото време, по което е поискано продължаването.

6.   Държавата-членка, под чиято юрисдикция попада компетентната организация, уведомява Комисията за случаи на непреодолима сила; Комисията информира за това останалите държави-членки.

Член 41

1.   Когато след случай на непреодолима сила оператор е подал заявление за продължаване на срока на валидност на лицензията с предварително фиксиране на износната такса или на възстановяването при износ и компетентната организация още не е взела решение по това заявление, операторът може да подаде заявление пред организацията за втора лицензия. Втората лицензия се издава при условията, които са приложими по време на подаването на заявлението, с изключение на това, че:

а)	се издава за количество, което не превишава неизползваното количество по първата лицензия, за която е поискано продължаване;

б)	клетка 20 от нея съдържа едно от вписванията, изброени в приложение III, част Е.

2.   Когато компетентната организация вземе решение да продължи срока на валидност на първата лицензия:

а)	количеството, за което е била използвана втората лицензия, се вписва в първата лицензия, при условие че: i) операторът, който има право да използва първата лицензия, е използвал втората лицензия, и ii) това използване е осъществено в рамките на продължения срок на валидност;

б)	гаранцията за втората лицензия, свързана с количеството, посочено в буква а), се освобождава;

в)	когато е приложимо, организацията, която е издала лицензиите, информира компетентната организация на държавата-членка, където е била издадена втората лицензия, за да може събраната или изплатената сума да бъде коригирана.

3.   Когато компетентната организация стигне до заключение, че не е имало случай на непреодолима сила или когато реши съгласно член 40, че първата лицензия трябва да бъде анулирана, тогава правата и задълженията, произтичащи от втората лицензия, остават в сила.

ГЛАВА IV

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 42

1.   Към продуктите, предмет на режима на лицензии за износ или ползващи се от режима на предварително фиксиране на възстановяване при износ или на други суми, приложими при износ, може да се приложи режимът за върнати стоки съгласно дял VI, глава 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 само когато са спазени следните условия:

а)

ако е осъществен износ без лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране в случаите, в които се използва информационен лист INF 3, посочен в член 850 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, в раздел А от същия информационен лист трябва да фигурира едно от вписванията, изброени в приложение III, част Ж към настоящия регламент;

б)	ако износът е осъществен съгласно лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране, се прилага член 43.

2.   Ако върнатите стоки са реимпортирани:

а)	през митническото учреждение в държава-членка, различно от държавата-членка на износа, доказателство, че са спазени разпоредбите на член 43, параграф 1, буква а) или б) се представя чрез информационен лист INF 3, предвиден в член 850 от Регламент (ЕИО) № 2454/93;

б)	през митническото учреждение, разположено в същата държава-членка, доказателство, че са спазени разпоредбите на параграф 1, буква а) или член 43, параграф 1, буква а) или б) се представя в съответствие с процедурата, определена от компетентните органи на съответната държава-членка.

3.   Параграф 1, буква а) не се прилага в случаите, предвидени в член 844, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Член 43

1.   Когато задължението за износ не е спазено, в случаите, посочени в член 42, държавите-членки предприемат следните мерки:

а)

ако износът е осъществен съгласно лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране и тези лицензия или сертификат не са изтекли към датата, на която заинтересованото лице декларира своето намерение да се възползва от режима за върнати стоки, предвиден в член 42: i) вписването в лицензията или сертификата, свързано с въпросния износ, се анулира; ii) гаранцията, свързана с лицензията или сертификата, не се освобождава по отношение на въпросния износ или, ако е била освободена, тя отново трябва да се внесе пропорционално на съответните количества в организацията, която е издала лицензията или сертификата; и iii) лицензията за износ или сертификатът за предварително фиксиране трябва да бъдат върнати на титуляря;

б)

ако износът е осъществен съгласно лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране и лицензията или сертификатът са изтекли към датата, на която заинтересованото лице декларира своето намерение да се възползва от режима за върнати стоки, предвиден в член 42: i) когато гаранцията, свързана с лицензията или сертификата, не е била освободена по отношение на въпросния износ, гаранцията се задържа, като се спазват правилата, приложими в конкретния случай; ii) когато гаранцията е била освободена, титулярят на лицензията или сертификата представя на организацията, която е издала лицензията или сертификата, нова гаранция по отношение на въпросните количества и тази гаранция се задържа, като се спазват правилата, приложими в конкретния случай.

2.   Параграф 1 не се прилага, ако стоките са били върнати поради непреодолима сила или в случаите, посочени в член 844, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Член 44

1.   Когато гаранцията, свързана с лицензията или сертификата, използвани за износ на продукти, които са били реимпортирани съгласно режима за върнати стоки, следва да бъде задържана съгласно член 43, тази гаранция се освобождава по искане на заинтересованите лица, ако реимпортът е последван от износ на еквивалентни продукти, попадащи под същата подпозиция на Комбинираната номенклатура.

2.   Операцията по износа:

а)

трябва да бъде тази, за която декларацията е била приета: i) в рамките на не повече от 20 дни след датата на приемане на декларацията за реимпорт за върнатите стоки; и ii) по нова лицензия за износ, ако първоначалната лицензия за износ е изтекла до датата на приемане на декларацията за износ за еквивалентните продукти;

б)	трябва да се отнася за продукти: i) от същото количество; и ii) адресирани до получателя, посочен при първоначалната операция по износ, освен в случаите, посочени в член 844, параграф 2, буква в) или г) от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Износителят е длъжен да представи в митническото учреждение на износа цялата необходима информация за характеристиките и местоназначението на продукта.

3.   Гаранцията се освобождава, когато се представи доказателство на организацията, която е издала лицензията или сертификата, че условията, определени в настоящия член, са били изпълнени. Това доказателство се състои от следните документи:

а)

декларацията за износ на еквивалентни продукти или копие или фотокопие от нея, заверени като такива от компетентните органи и съдържащи едно от вписванията, изброени в приложение III, част З; вписването следва да е заверено с печата на съответното митническо учреждение, който се поставя директно върху въпросния документ;

б)	документ, който удостоверява, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността в рамките на 60 дни от приемането на митническата декларация за износ, освен в случаите на непреодолима сила.

Член 45

1.   За целите на член 896 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 органът, който е издал лицензията или сертификата, дава потвърждение, че са взети мерки за предотвратяване на последиците от допускането на стоките за свободното обращение, при спазване на параграф 4 от настоящия регламент.

Вносителят информира органа, който е издал лицензията или сертификата, за:

а)	името и адреса на решаващия митнически орган, посочен в член 877, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, до когото следва да се изпрати потвърждението;

б)	количеството и естеството на въпросните продукти, датата на внасяне и номера на съответните лицензия или сертификат.

Ако лицензията или сертификатът не са били върнати на издаващия орган, вносителят трябва да ги предаде на този орган.

Преди изпращането на потвърждението, посочено в първата алинея, органът, който е издал лицензията или сертификата, следва да осигури:

а)	гаранцията, която се отнася до въпросните количества, да не е била и да не бъде освободена; или

б)	ако гаранцията е била освободена, тя да бъде внесена отново за въпросните количества.

Въпреки това не се изисква гаранцията да бъде внесена отново за количества, които превишават количеството, при което се смята, че задължението за внос е изпълнено.

Лицензията или сертификатът се връщат на заинтересованото лице.

2.   Ако се отказва възстановяване или опрощаване на вносните сборове, решаващият митнически орган информира за това органа, който е издал лицензията или сертификата. Гаранцията, която се отнася до въпросното количество, се освобождава.

3.   Ако се разрешава възстановяване или опрощаване на сборовете, вписването в лицензията или в сертификата за въпросното количество се анулира, дори ако лицензията или сертификатът вече не са валидни. Заинтересованото лице връща лицензията или сертификата на издаващата организация веднага след изтичане на тяхната валидност. Гаранцията за въпросното количество се задържа, като се спазват правилата, приложими към конкретния случай.

4.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато:

а)	поради причини, свързани с непреодолима сила, продуктите трябва да бъдат реекспортирани, унищожени или поставени в митнически склад или в свободна зона, или

б)	продуктите се намират в положението, посочено в член 900, параграф 1, буква н), второ тире от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или

в)	лицензията или сертификатът, в които внесеното количество е било вписано, все още не са върнати на заинтересованото лице към момента на подаване на заявлението за възстановяване или опрощаване.

5.   Първото изречение от параграф 3:

а)	не се прилага в случая, посочен в параграф 4, буква б);

б)	се прилага само по искане на заинтересованото лице в случая, посочен в параграф 4, буква а).

Член 46

1.   Когато последиците от допускане на стоките за свободно обращение са били отменени и гаранцията за лицензията или сертификата би следвало да се задържи съгласно член 45, гаранцията се освобождава по искане на заинтересованото лице, ако са изпълнени условията, определени в параграф 2 от настоящия член.

2.   Заинтересованото лице следва да докаже по задоволителен за компетентните органи начин, че в рамките на два месеца от датата на първоначалния внос същото количество еквивалентни продукти, попадащи под същата подпозиция от Комбинираната номенклатура, е било внесено от същата страна на износа и от същия доставчик, за да замести продуктите, за които е бил приложен член 238 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Член 47

1.   Настоящият член се прилага за лицензии, които фиксират предварително възстановяването при износ, чието издаване е заявено във връзка с тръжна процедура, открита в трета страна вносител.

„Тръжна процедура“ означава открити покани, отправени от публични агенции в трети страни или от международни организации, субекти на публичното право, да се представят в определен срок оферти, по които решение ще вземат тези агенции или организации.

За целите на настоящия член въоръжените сили, посочени в член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 800/1999, се смятат за страна вносител.

2.   Износители, които са представили или желаят да представят оферта в тръжна процедура, посочена в параграф 1, могат, ако са изпълнени условията, посочени в параграф 3, да подадат заявление за издаване на една или повече лицензии, чието издаване ще зависи от възлагането на договор.

3.   Настоящият член се прилага само ако в обявлението за тръжната процедура са посочени поне следните данни:

а)	третата страна вносител и агенцията, която обявява тръжната процедура;

б)	крайната дата за представяне на офертите;

в)	специфичното количество продукти, обхванато от обявлението за тръжната процедура.

Заинтересованото лице съобщава тези данни на издаващата организация при подаване на заявлението за лицензията.

Заявлението за издаване на лицензия не може да бъде подадено повече от 15 дни преди крайния срок за представяне на офертите, но трябва да бъде представено най-късно до 13 часа на крайната дата.

Количеството, по отношение на което се подава заявление за издаване на лицензия или лицензии, не може да превишава количеството, посочено в обявлението за тръжната процедура. Толеранс или възможни варианти, предвидени в обявлението за тръжната процедура, не се вземат предвид.

Държавите-членки незабавно информират Комисията за данните, посочени в първа алинея.

4.   Независимо от член 14, параграф 2, не е необходимо да се внася гаранция при подаване на заявление за издаване на лицензия.

5.   В срок 21 дни след крайната дата за представяне на офертите, освен в случай на непреодолима сила, заявителят информира издаващата организация с писмо или писмено съобщение по телекомуникационен път, което трябва да достигне до издаващата организация не по-късно от датата на изтичане на 21-дневния срок, че:

а)	му е възложен договор;

б)	не му е възложен договор;

в)	не е представил оферта;

г)	не може да узнае резултата от тръжната процедура в рамките на установения срок поради причини, които не са свързани с него.

6.   Заявления за издаване на лицензии не се приемат, когато по време на срока на издаване, който се отнася до заявленията за издаване на лицензии за определени продукти, са взети специални мерки, които препятстват издаването на лицензии.

Никакви специални мерки, взети след изтичането на посочения срок, не могат да препятстват издаването на една или повече лицензии, издавани във връзка с въпросната тръжна процедура, когато заявителят е изпълнил следните условия:

а)	данните, посочени в параграф 3, първа алинея, се потвърждават с подходящи документи;

б)	представено е доказателство, че на заявителя е възложен договор;

в)	гаранцията, изисквана за издаване на лицензията, е внесена; и

г)	договорът е представен; или

д)	когато отсъствието на договора е оправдано, е представена документация, която потвърждава задълженията с другия контрагент или контрагенти, включително потвърждение от неговата/тяхната банка за откриване на неотменяем акредитив от финансовата институция на купувача за договорената доставка.

Лицензията или лицензиите се издават само за страната, посочена в параграф 3, първа алинея, буква а). В тях се посочва тръжната процедура.

Общото количество, за което се издават лицензията или лицензиите, е общото количество, за което на заявителя е възложен договорът и за което той е представил договора или документацията, посочена във втора алинея, буква д) от настоящия параграф; това количество не може да превишава количеството, за което е подадено заявлението.

Освен това, когато е заявено издаването на няколко лицензии, количеството, за което се издават лицензията или лицензиите, не може да превишава количеството, първоначално поискано за всяка лицензия.

За целите на определяне на срока на валидност на лицензията се прилага член 22, параграф 1.

Лицензията не може да бъде издадена за количество, за което на заявителя не е възложен договор или не е спазено някое от условията, посочени във втора алинея, букви а), б), в) и г) или а), б), в) и д) от настоящия параграф.

Титулярят на лицензията или лицензиите носи основната отговорност за връщане на неправилно изплатени възстановявания, когато се установи, че лицензията или лицензиите са били издадени на базата на договор или задължение, посочено в настоящия параграф, втора алинея, буква д), които не съответстват на тръжната процедура, открита от третата страна.

7.   В случаите, посочени в параграф 5, букви б), в) и г), не се издава лицензия във връзка със заявлението, посочено в параграф 3.

8.   Когато заявителят за лицензия не успее да отговори на изискванията на параграф 5, лицензия не се издава.

Въпреки това, когато заявителят представи доказателство на издаващата организация, че крайната дата за представяне на офертите е била отложена:

а)	с не повече от 10 дни, заявлението остава валидно и срокът от 21 дни за съобщаване на данните, установени в параграф 5, тече от новата крайна дата за представяне на оферти;

б)	с повече от 10 дни, заявлението вече не е валидно.

9.   За освобождаване на гаранцията се прилагат следните условия:

а)

Ако участникът, спечелил тръжната процедура, покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че агенцията, която е открила тръжната процедура, е анулирала договора поради причини, които не се дължат на участника и не се смятат за непреодолима сила, компетентният орган освобождава гаранцията в случаите, когато размерът на предварително фиксираното възстановяване е по-висок или равен на размера на възстановяването, валиден на последния ден от валидността на лицензията.

б)

Ако участникът, спечелил тръжната процедура, покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че агенцията, която е открила тръжната процедура, го е задължила да приеме промени в договора поради причини, които не се дължат на него и не могат да се смятат за непреодолима сила, компетентният орган може: — когато размерът на предварително фиксираното възстановяване е по-висок или равен на размера на възстановяването, валиден на последния ден от валидността на лицензията, да освободи гаранцията за остатъка от количеството, което още не е изнесено, — когато размерът на предварително фиксираното възстановяване е по-нисък или равен на размера на възстановяването, валиден на последния ден от валидността на лицензията, да продължи валидността на лицензията със срока, който е поискан. Въпреки това, когато специални правила, отнасящи се до някои продукти, предвиждат срокът на валидност на лицензия, издадена по настоящия член, да може да превишава нормалния срок на валидност за такава лицензия и участникът, спечелил тръжната процедура, се окаже в положението, посочено в първа алинея, първо тире, издаващата организация може да продължи срока на валидност на лицензията, при условие че той не превишава максималния срок на валидност, разрешен съгласно тези правила.

в)

Ако участникът, спечелил тръжната процедура, представи доказателство, че обявлението за тръжната процедура или договорът, сключен вследствие на възлагането, предвиждат толеранс или вариант, по-голям от 5 %, и че агенцията, която е открила тръжната процедура, прилага тази клауза, задължението за износ се смята за изпълнено, когато изнесеното количество е не повече от 10 % по-малко от количеството, за което е издадена лицензията, при условие че размерът на предварително фиксираното възстановяване е по-висок или равен на размера на възстановяването, валиден на последния ден от валидността на лицензията. В тези случаи размерът от 95 %, посочен в член 34, параграф 2, се заменя с 90 %.

г)	При сравняване на размера на предварително фиксираното възстановяване с размера на възстановяването, валиден на последния ден от валидността на лицензията, се отчитат, когато е приложимо, и други суми, предвидени съгласно общностните правила.

10.   В специални случаи могат да се установят изключения от правилата, предвидени в параграфи 1—9, като се следва процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, или, където е приложимо, в съответните членове от другите регламенти относно общата организация на пазарите.

Член 48

1.   Когато вносът на продукт изисква представянето на лицензия за внос и когато тази лицензия служи също за определяне дали продуктите попадат под преференциални режими, количествата, внесени в рамките на толеранса в превишаване на количеството, посочено в лицензията за внос, не попадат под преференциалните режими.

С изключение на случаите, в които секторно законодателство предвижда специфично вписване, в клетка 24 от лицензиите и сертификатите се посочва едно от вписванията, изброени в приложение III, част И.

2.   Когато лицензиите, посочени в параграф 1, служат също така за управление на общностна тарифна квота, срокът на валидност на лицензиите не може да се продължава след датата, на която квотата изтича.

3.   Когато въпросният продукт не може да се внесе извън квотата или когато издаването на лицензиите за внос за въпросния продукт е предмет на специални условия, лицензиите за внос не съдържат толеранс в повече.

В клетка 19 от лицензията се вписва цифрата „0“ (нула).

4.   Когато вносът на продукт не зависи от представяне на лицензия за внос и когато лицензия за внос служи за управление на преференциалния режим, който се отнася до този продукт, лицензиите за внос не съдържат толеранс в повече.

В клетка 19 от лицензията се вписва цифрата „0“ (нула).

5.   Митническото учреждение, което приема декларацията за допускане за свободно обращение, съхранява копие от представената лицензия или представеното извлечение, които дават право на преференциален режим. На основата на анализ на риска копия от поне 1 % от представените лицензии и поне две лицензии на година и на митническо учреждение се изпращат на издаващите организации, посочени в лицензиите, за проверка на тяхната автентичност. Настоящият параграф не се прилага по отношение на електронните лицензии или лицензиите, които се проверяват по друг начин, установен в общностното законодателство.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 49

Регламент (ЕО) № 1291/2000 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 50

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 735/2007 (ОВ L 169, 29.6.2007 г., стр. 6). Регламент (ЕО) № 1784/2003 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1) считано от 1 юли 2008 г.

(2)  ОВ L 152, 24.6.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1423/2007 (ОВ L 317, 5.12.2007 г., стр. 36).

(3)  Вж. приложение IV.

(4)  ОВ L 105, 23.4.1983 г., стp. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 274/2008 (ОВ L 85, 27.3.2008 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стp. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 (ОВ L 62, 1.3.2007 г., стр. 6).

(6)  ОВ L 102, 17.4.1999 г., стp. 11. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 159/2008 (ОВ L 48, 22.2.2008 г., стр. 19).

(7)  ОВ L 124, 8.6.1971 г., стp. 1.

(8)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 1. Регламент (ЕИО) № 2759/75 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(9)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 49. Регламент (ЕИО) № 2771/75 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(10)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 77. Регламент (ЕИО) № 2777/75 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(11)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 104.

(12)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 21. Регламент (ЕО) № 1254/1999 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(13)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48. Регламент (ЕО) № 1255/1999 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(14)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 3. Регламент (ЕО) № 2529/2001 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(16)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 96. Регалмент (ЕО) № 1785/2003 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 септември 2008 г.

(17)  ОВ L 161, 30.4.2004 г., стр. 97. Регламент (ЕО) № 865/2004 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(18)  ОВ L 172, 5.7.2005 г., стр. 24.

(19)  ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 3. Регламент (ЕО) № 1947/2005 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 юли 2008 г.

(20)  ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 1. Регламент (ЕО) № 318/2006 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 считано от 1 октомври 2008 г.

(21)  ОВ L 273, 17.10.2007 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 205, 3.8.1985 г., стp. 5.

(23)  ОВ L 16, 20.1.1989 г., стp. 19.

---

---

---

---

---

---