РАЗМЯНА НА ПИСМА

Brussels, 18 September 2007

Ms. Gordana Jankulovska,

Minister of Interior of the former

Yugoslav Republic of Macedonia.

Dear Minister,

We have the honour to propose that, if it is acceptable to your Government, this letter and your confirmation shall together take the place of signature of the Agreement between the European Community and the former Yugoslav Republic of Macedonia on readmission of persons residing without authorisation.

The text of the aforementioned Agreement, herewith annexed, has been approved for signature by a decision of the Council of the European Union of today's date.

Please accept, Minister, the assurance of our highest consideration.

Courtesy translation

Brussels, 18 September 2007

Dear Sirs,

On behalf of the Government of the Republic of Macedonia I have the honour to acknowledge receipt of your letter dated 18th September 2007 regarding the signature of the Agreement between the Republic of Macedonia and the European Community on the readmission of persons residing without authorisation, together with the attached text of the Agreement.

I hereby declare that the Government of the Republic of Macedonia agrees with the provisions of the Agreement between the Republic of Macedonia and the European Community on the readmission of persons residing without authorisation and considers the Agreement as being signed with this Exchange of Letters.

However, I declare that the Republic of Macedonia does not accept the denomination used for my country in the above-referred documents, having in view that the constitutional name of my country is the Republic of Macedonia.

Please accept, Sirs, the assurances of my highest consideration.

Брисел, 18 септември 2007 година

Почитувани Господа,

Во името на Владата на Република Македонија имам чест да го потврдам приемот на Вашето писмо датирано на 18 септемвpи 2007 година, кое се однесува на потпишувањето на Спогодбата помеѓу Република Македониja и Европсkата Заедница за преземаље на лица со незаконски престој, заедно со приложениот текст на Спогодбатa.

Изjавувам дека Владата на Република Македониjа е согласна со одредбите на Спогодбата помеѓу Република Македонија и Европската Заедница за преземање на лица со незаконски престој и смета дека со оваа размена на писма Спогодбата е потпишана.

Сепак, изјавувам дека Република Македонија не ја прифаќа деноминацијата употребена за мојата земја во погоре наведените документи, имајќи предвид дека уставното име на мојата земја е Република Мakедонија.

Пpимете ги Господа, изразите на моето највисоко почитување.

Brussels, 18 September 2007

Ms. Gordana Jankulovska,

Minister of Interior of the former

Yugoslav Republic of Macedonia.

Dear Minister,

We have the honour to acknowledge receipt of your letter of today's date.

The European Community notes that the Exchange of Letters between the European Community and the Former Yugoslav Republic of Macedonia, which takes the place of signature of the Agreement between the European Community and the former Yugoslav Republic of Macedonia on readmission of persons residing without authorisation, has been accomplished and that this cannot be interpreted as acceptance or recognition by the European Community in whatever form or content of a denomination other than the „former Yugoslav Republic of Macedonia“.

Please accept, Minister, the assurance of our highest consideration.

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Бившата югославска република Македония за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, наричана по-долу „Общността“,

и

БИВШАТА ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ,

РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството помежду си, за да се борят по-ефективно с незаконната миграция,

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО СИ да създадат, чрез настоящото споразумение и на реципрочна основа, бързи и ефективни процедури за идентифициране и безопасно и методично връщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой и пребиваване на територията на Бившата югославска република Македония или на дадена държава-членка на Европейския съюз, както и да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки на Европейския съюз и Бившата югославска република Македония, произтичащи от международното право и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г.;

КАТО ОТЧИТАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в приложното поле на дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, не се прилага за Кралство Дания в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД член 76, параграф 2 от споразумението за стабилизиране и асоцииране (1), от друга страна, което налага задължението върху страните да сключат при поискване споразумение за обратно приемане,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение

а)	„Договарящи страни“ означава Бившата югославска република Македония и Общността;

б)

„Обратно приемане“ означава предаване от запитващата държава и приемане от запитаната държава на лица (собствени граждани на запитаната държава, граждани на трета страна или лица без гражданство), които е установено, че нелегално са влезли, намирали са се или са пребивавали в запитващата държава, в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

в)	„Гражданин на Бившата югославска република Македония“ означава всяко лице, което притежава гражданство на Бившата югославска република Македония в съответствие с нейното национално законодателство;

г)	„Гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка съгласно определеното за целите на Общността;

д)	„Държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания;

е)	„Гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Бившата югославска република Македония или на някоя държава-членка;

ж)	„Лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство;

з)

„Разрешение за пребиваване“ означава всякакъв вид разрешение, издадено от Бившата югославска република Македония или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на нейна територия. Това не включва временните разрешения за престой във връзка с обработката на заявление за убежище или заявление за разрешение за пребиваване;

и)	„Виза“ означава издадено разрешение или взето решение от Бившата югославска република Македония или от една от държавите-членки, което е необходимо с оглед на влизане в или транзитно преминаване през територията ѝ. Това не включва летищна транзитна виза;

й)	„Запитваща държава“ означава държавата (Бившата югославска република Македония или една от държавите-членки), която подава заявление за обратно приемане в съответствие с член 7 или заявление за транзитно преминаване в съответствие с член 14 от настоящото споразумение;

к)	„Запитана държава“ означава държавата (Бившата югославска република Македония или една от държавите-членки), към която е отправено заявление за обратно приемане в съответствие с член 7 или заявление за транзитно преминаване в съответствие с член 14 от настоящото споразумение;

л)	„Компетентен орган“ означава всеки национален орган на Бившата югославска република Македония или на една от държавите-членки, който е натоварен с изпълнението на настоящото споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, буква a) от него;

м)	„Граничен район“ означава район, който се простира до 30 километра от общата сухопътна граница между дадена държава-членка и Бившата югославска република Македония, както и териториите на международните летища на държавите-членки и Бившата югославска република Македония.

н)	„Транзитно преминаване“ означава преминаване на граждани на трета страна или лице без гражданство през територията на запитаната държава, когато пътува от запитващата държава за държава цел на пътуването.

РАЗДЕЛ I.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БИВШАТА ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 2

Обратно приемане на свои граждани

1.   Бившата югославска република Македония приема обратно при заявление от държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите правни условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените доказателства prima facie, че лицата са граждани на Бившата югославска република Македония.

2.   Бившата югославска република Македония приема обратно също така:

—	непълнолетните на възраст до 18 години несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване на територията на запитващата държава-членка;

—

съпруга(та), притежаващ(а) гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че има право на влизане и престой или получи право на влизане и престой на територията на Бившата югославска република Македония, освен ако притежава самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка.

3.   Освен това Бившата югославска република Македония приема обратно лица, които са се отказали от гражданството на Бившата югославска република Македония след влизането си на територията на дадена държава-членка, освен ако на лицата е било най-малкото гарантирано натурализиране от тази държава-членка.

4.   След като Бившата югославска република Македония е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на Бившата югославска република Македония издава незабавно, не по-късно от 3 работни дни, пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност от 30 дни. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на Бившата югославска република Македония в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок. Ако в рамките на 14 календарни дни Бившата югославска република Македония не е издала нов пътнически документ, се счита, че приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (2).

5.   В случай че лицето, което следва да се приеме обратно, притежава гражданство на трета страна в допълнение към гражданството на запитаната страна, запитващата държава-членка взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 3

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Бившата югославска република Македония приема обратно, при заявление от дадена държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички граждани на трета страна или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на действащите правни условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

a)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Бившата югославска република Македония; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на държавите-членки, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на Бившата югославска република Македония.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

a)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в Бившата югославска република Македония; или

б)

запитващата държава-членка е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от Бившата югославска република Македония, чийто срок на валидност изтича по-късно; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от запитващата държава-членка, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи, или чрез правенето на неверни декларации, и въпросното лице се е намирало или е преминало транзитно през територията на Бившата югославска република Македония; или — това лице не спазва условията, свързани с визата и се е намирало или е преминало транзитно през територията на Бившата югославска република Македония.

3.   Бившата югославска република Македония също при заявление от държава-членка приема обратно бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, които не са получили друго гражданство и чието място на раждане и постоянно пребиваване към 8 септември 1991 г. е било на територията на Бившата югославска република Македония.

4.   След като Бившата югославска република Македония е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, запитващата държава-членка, където е приложимо, издава на лицето, чието обратно приемане е прието, стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (2).

РАЗДЕЛ II.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩНОСТТА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 4

Обратно приемане на свои граждани

1.   Държава-членка приема обратно при заявление от Бившата югославска република Македония и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите правни условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Бившата югославска република Македония, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че лицата са граждани на тази държава-членка.

2.   Освен това държавата-членка приема обратно, когато е възможно, в същото време:

—	непълнолетните на възраст до 18 години несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако те притежават самостоятелно право на пребиваване на територията на Бившата югославска република Македония;

—

съпрузите, притежаващи гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че имат право на влизане и престой или са получили право на влизане или престой на територията на запитаната държава-членка, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Бившата югославска република Македония.

3.   Държава-членка също приема обратно лица, които са се отказали от гражданството на държава-членка след влизането си на територията на Бившата югославска република Македония, освен ако на лицата е било най-малкото гарантирано натурализиране от страна на Бившата югославска република Македония.

4.   След като запитана държава-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на тази държава-членка издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, със срок на валидност 30 дни. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на запитаната държава-членка в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок.

5.   В случай че лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава гражданство на трета страна в допълнение към това на запитаната държава-членка, Бившата югославска република Македония взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 5

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Държава-членка приема обратно, при заявление от Бившата югославска република Македония и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички граждани на трета страна или лица без гражданство, които не отговарят или повече не отговарят на действащите правни условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Бившата югославска република Македония, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

a)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на Бившата югославска република Македония, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на запитаната държава-членка.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

a)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в запитаната държава-членка; или

б)

Бившата югославска република Македония е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка, чийто срок на валидност изтича по-късно; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от Бившата югославска република Македония, е придобито чрез използване на неистински или подправени документи, или чрез правенето на неверни декларации, и въпросното лице се е намирало или е преминало транзитно през територията на Бившата югославска република Македония; или — това лице не спазва условията, свързани с визата и това лице се е намирало или е преминало транзитно през територията на Бившата югославска република Македония.

3.   Задължението за обратно приемане, посочено в параграф 1, се отнася за държавата-членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако срока на валидност на един или няколко от тях вече е изтекъл, документа, който все още е валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл последен. Ако такива документи не могат да бъдат представени, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка на последното излизане.

4.   След като държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, Бившата югославска република Македония, когато е необходимо, издава на лицето, което подлежи на обратно приемане, пътнически документ, необходим за неговото или нейното връщане.

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 6

Принципи

1.   Съгласно параграф 2, за всяко предаване на лице, което следва да бъде прието обратно въз основа на едно от задълженията, съдържащи се в членове 2 до 5, се изисква подаване на заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.

2.   Ако лицето, което следва да бъде прието обратно, притежава валиден документ за пътуване и където е приложимо валидна виза или разрешение за пребиваване от запитаната държава, за предаването на такова лице не е необходимо заявление за обратно приемане.

3.   Ако лицето е задържано в граничен район (включително на летище) на запитващата държава, след като е пресякло незаконно границата непосредствено от територията на запитаната държава, запитващата държава може да подаде заявление за обратно приемане в рамките на 2 работни дни след задържането на това лице (ускорена процедура).

Член 7

Заявление за обратно приемане

1.   Доколкото е възможно, всяко заявлението за обратно приемане съдържа следната информация:

a)

подробни данни за лицето, което подлежи на обратно приемане (напр. собствено име, фамилия, дата на раждане, и ако е възможно, място на раждане и последното място на пребиваване и подробни данни за неговите родители); и ако е приложимо, подробни данни за непълнолетните несемейни деца и/или съпруг(а);

б)	указание относно доказателствата или prima facie доказателствата за гражданството, транзита, условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, както и за незаконното влизане и пребиваване;

в)	снимка на въпросното лице.

2.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане следва да съдържа и следната информация:

a)	декларация, посочваща, че лицето, което подлежи на предаване, може да се нуждае от помощ или грижа, при условие че въпросното лице е изразило изричното си съгласие с тази декларация;

б)	всякаква друга защита, мерки за сигурност или информация за здравословното състояние на лицето, която може да е необходима в конкретния случай на предаване.

3.   Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за обратно приемане, е даден в приложение 6 към настоящото споразумение.

Член 8

Доказателствени средства относно гражданството

1.   Без да се засягат съответните относими национални законодателства, доказателства за гражданство съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат да се набавят чрез документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Бившата югославска република Македония признават взаимно гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване. Подправени документи не могат да служат като доказателство за гражданство.

2.   Доказателства prima facie за гражданство в съответствие с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Бившата югославска република Македония приемат презумпцията за гражданство за установена, освен ако не се докаже противното. Подправени документи не могат да служат като prima facie доказателство за гражданство.

3.   Ако не може да бъде представен нито един от документите, изброени в приложение 1 или приложение 2, компетентните дипломатически и консулски представителства на съответната запитана държава при поискване интервюират лицето, което следва да се приеме обратно, във възможно най-кратък срок, най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането, за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 9

Доказателствени средства по отношение на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Доказателства за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателство се признава взаимно от държавите-членки и от Бившата югославска република Македония, без да се изисква по-нататъшно разследване.

2.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 4 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателство prima facie се предостави, държавите-членки и Бившата югославска република Македония приемат презумпцията за условията за установена, освен ако не се докаже противното.

3.   Незаконният характер на влизането, престоя и пребиваването се установява с пътническите документи на съответното лице, в които липсва необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на запитващата държава-членка. Декларация от страна на запитващата държава, че съответното лице е било открито без да притежава необходимите пътнически документи, виза или разрешение за пребиваване, снабдява с доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.

4.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, уредени в член 3, параграф 3, се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателство prima facie се представи Бившата югославска република Македония приема условията за установени, освен ако не се докаже противното.

5.   Ако не може да бъде представен никой от документите, изброени в приложение 5, компетентните дипломатически и консулски представителства на Бившата югославска република Македония при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно във възможно най-кратък срок или най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 10

Срокове

1.   Заявлението за обратно приемане трябва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в рамките най-много на една година след като компетентният орган на запитващата държава е научил, че гражданин на трета страна или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване. При наличието на правни или фактически пречки за своевременно подаване на заявлението, по искане на запитващата държава срокът се удължава, но само докато пречките престанат да съществуват.

2.   На заявлението за обратно приемане трябва да се изпрати отговор в писмена форма

—	в рамките на 2 работни дни, ако заявлението е направено по ускорената процедура (член 6, параграф 3);

—	в рамките на 14 календарни дни във всички други случаи.

Тези срокове започват да текат от датата, на която е получено заявлението за обратно приемане. Ако в установения срок не е получен отговор, счита се, че предаването е одобрено.

3.   Причините за отказа на искането за обратно приемане се предоставят.

4.   След получаване на съгласието или, в зависимост от случая, след изтичане на сроковете, дадени в параграф 2, съответното лице се предава без забавяне и най-късно в рамките на три месеца. По искане на запитващата държава, този срок се удължава с времето, необходимо за преодоляване на правни или практически пречки.

Член 11

Условия на предаването и начини на транспортиране

1.   Преди връщането на лице, компетентните органи на Бившата югославска република Македония и на съответната държава-членка договарят предварително, в писмен вид датата на предаването на лицето, контролно-пропускателния пункт за влизане, евентуален конвой и друга информация от значение за предаването.

2.   Транспортирането може да се извърши по въздух или по суша. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Бившата югославска република Македония или на държавите-членки и може да се извърши, както с редовни, така и с чартърни полети. В случай на охранявано връщане, конвоят не се ограничава само до овластени лица от запитващата държава, при условие че те са овластени лица от Бившата югославска република Македония или която и да е държава-членка.

Член 12

Обратно приемане по грешка

Запитващата държава взима обратно всяко лице, което е прието обратно от запитаната държава, ако в рамките на 3 месеца след предаването на въпросното лице се установи, че не са спазени изискванията, дадени в членове 2 до 5 от настоящото споразумение.

В такъв случай процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и се предоставя цялата налична информация, която се отнася за действителната самоличност и гражданство на лицето, което следва да се вземе обратно.

РАЗДЕЛ IV

ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 13

Принципи

1.   Държавите-членки и Бившата югославска република Македония следва да ограничат транзитното преминаване на граждани на трета страна или на лица без гражданство до случаите, в които тези лица не могат да бъдат върнати директно в държавата цел на пътуването.

2.   Бившата югославска република Македония разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако държава-членка поиска това, а държава-членка разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако Бившата югославска република Македония поиска това, при условие че са гарантирани пътуването през други възможни държави на транзитно преминаване и обратното приемане от страна на държавата цел на пътуването.

3.   Бившата югославска република Македония или държава-членка могат да откажат транзитно преминаване:

а)

ако за гражданина на третата страна или лицето без гражданство съществува сериозен риск да бъде подложен(о) на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание или смъртна присъда или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата цел на пътуването или в друга държава на транзитното преминаване; или

б)	ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказание в запитаната държава или в друга държава на транзитното преминаване; или

в)	в интерес на общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред и други национални интереси на запитаната държава.

4.   Бившата югославска република Македония или държава-членка могат да отменят всяко издадено разрешение, ако впоследствие възникнат или са налице обстоятелствата, посочени в параграф 3, които препятстват транзитното преминаване, или ако пътуването през възможни държави на транзитно преминаване или обратно приемане от държавата цел на пътуването, вече, не са гарантирани. В такъв случай запитващата държава взема обратно гражданина на трета страна или лицето без гражданство, което се налага и без забавяне.

Член 14

Процедура на транзитното преминаване

1.   Заявление за транзитно преминаване се подава до компетентния орган на запитаната държава в писмена форма и следва да включва следната информация:

а)	вид на транзитното преминаване (по въздух или по суша), други възможни държави на транзитно преминаване и планирана държава цел на пътуването;

б)	подробни данни за съответното лице (напр. собствено име, фамилия, име използвано преди брака, други използвани имена/имена, с които лицето е известно или псевдоними, дата на раждане, пол и при възможност — място на раждане, гражданство, език, вид и номер на пътническите документи);

в)	предвиден гранично-пропускателен пункт за влизане, време на предаване и възможно ползване на конвой;

г)	декларация, че според запитващата държава условията съгласно член 13, параграф 2 са изпълнени и че не са известни причини за отказ съгласно член 13, параграф 3.

Общ формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение 7 към настоящото споразумение.

2.   Запитаната държава уведомява в рамките на 5 календарни дни и в писмена форма запитващата държава за приемането, като потвърждава контролно-пропускателния пункт за влизане и предвиденото време за приемането или я уведомява за отказа за обратно приемане и за причините за този отказ.

3.   Ако транзитното преминаване се осъществява по въздух, лицето, което следва да се приеме обратно, и евентуалният конвой се освобождават от изискването за получаване на летищна транзитна виза.

4.   Компетентните органи на запитаната държава, след взаимни консултации, съдействат за осъществяване на операциите по транзитното преминаване, и по-специално чрез наблюдение на въпросните лица и предоставяне на подходящи удобства за целта.

РАЗДЕЛ V

РАЗХОДИ

Член 15

Разходи за транспорт и за транзитно преминаване

Без да се засяга правото на компетентните органи да възстановят разходите по обратно приемане от лицето, което следва да се приеме обратно, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратно приемане и операциите по транзитно преминаване, съгласно настоящото споразумение до границата на държавата цел на пътуването, се поемат от запитващата държава.

РАЗДЕЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ

Член 16

Защита на данните

Предаване на личните данни се извършва само ако такова предаване е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение, от компетентните органи на Бившата югославска република Македония или на държава-членка, в зависимост от случая. Обработването и държането на личните данни в конкретен случай се подчинява на вътрешното законодателство на Бившата югославска република Македония, а в случаите, когато контрольорът е компетентен орган на държава-членка — на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО (3) и на националното законодателство на тази държава-членка, прието съгласно тази директива. В допълнение се прилагат следните принципи:

а)	личните данни се обработват безпристрастно и законосъобразно;

б)	личните данни се събират за конкретната, изрично посочена и законосъобразна цел на изпълнение на настоящото споразумение и не се обработват допълнително от органа, който ги е предал, нито от органа, който ги е приел по начин, несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или обработват допълнително; по-специално, предадените лични данни могат да се отнасят само за следното: — подробни данни за лицето, което следва да се предаде (напр. собствено име, фамилия, други предишни имена, други използвани имена/имена, с които лицето е известно или псевдоними, пол, семейно положение, дата и място на раждане, настоящо и всяко предишно гражданство); — паспорт, лична карта или шофьорска книжка (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който го е издал, място на издаване); — места на престой и маршрути; — друга информация, необходима за идентифициране на лицето, което следва да се приеме обратно или за проучване на изискванията за обратно приемане съгласно настоящото споразумение.

г)	личните данни трябва да бъдат точни и при необходимост, актуализирани;

д)	личните данни трябва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на субекта на данните, в продължение на срок, който не превишава необходимото за целта, за която са събрани или допълнително обработени;

е)

както предаващият орган, така и получаващият орган предприемат всяко разумно действие за гарантиране, когато е приложимо, поправянето, заличаването или блокирането на лични данни в случаите, в които обработката им не е в съответствие с разпоредбите на този член, и по-специално поради това че данните не са съответстващи, относими и точни или са събрани прекомерно много данни спрямо целта на обработка. Това включва нотифициране на другата страна за всяка поправка, заличаване или блокиране;

ж)	при поискване получаващият орган уведомява предаващия орган за използването на предадените данни и за получените вследствие на това резултати;

з)	личните данни могат да се предават само на компетентните органи. За по-нататъшното им предаването на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган;

и)	предаващият и получаващият орган са длъжни да записват в писмена форма предаването и получаването на лични данни.

Член 17

Клауза за незасягане

1.   Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Бившата югославска република Македония, произтичащи от международното право, и по-специално от:

—	Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.;

—	международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждане на подадени заявления за убежище;

—	Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.;

—	Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г.;

—	международните конвенции за екстрадиция и транзитно преминаване;

—	многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

2.   Нищо в настоящото споразумение не препятства връщането на лице по силата на други официални и неофициални договорености.

РАЗДЕЛ VII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 18

Съвместен комитет по обратно приемане

1.   Договарящите страни си съдействат взаимно при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За целта те създават Съвместен комитет по обратно приемане (наричан по-долу „Комитетът“), който по-специално има задача по:

а)	наблюдение на прилагането на настоящото споразумение;

б)	вземане на решения относно изпълнителните договорености, необходими за еднаквото прилагане на настоящото споразумение;

в)	редовна обмяна на информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави-членки и от Бившата югославска република Македония съгласно член 19;

г)	препоръчването на изменения на настоящото споразумение и на приложенията към него;

2.   Решенията на комитета са обвързващи за договарящите страни.

3.   Комитетът се състои от представители на Общността и на Бившата югославска република Македония; Общността се представлява от Комисията.

4.   Комитетът заседава при необходимост по искане на една от договарящите страни.

5.   Комитетът приема свои процедурни правила.

Член 19

Протоколи за изпълнение

1.   По искане на държава-членка или на Бившата югославска република Македония, Бившата югославска република Македония и държавата-членка съставят протокол за изпълнение, който съдържа правила за:

а)	определянето на компетентните органи, граничните контролно-пропускателни пунктове и размяна на лица за връзка и езика на комуникиране;

б)	условия за връщане по ускорената процедура;

в)	условията за връщане на лица под охрана, включително транзитното преминаване на граждани на трета страна и лица без гражданство под конвой;

г)	допълнителни средства и документи към изброените в приложенияот 1 до 5 към настоящото споразумение.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1, влизат в сила след нотифициране на комитета по обратно приемане, посочен в член 18.

3.   Бившата югославска република Македония се съгласява да прилага всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен с една държава-членка в отношенията си с която и да е друга държава-членка, ако последната поиска това.

Член 20

Отношение към двустранни споразумения за обратно приемане или договорености на държавите-членки

Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всяко друго двустранно споразумение или договореност за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, която е била или би могла да бъде сключена съгласно член 19 между отделни държави-членки и Бившата югославска република Македония, доколкото разпоредбите на последната са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Териториално приложение

1.   Съгласно параграф 2 от член 21, настоящото споразумение се прилага спрямо територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и на територията на Бившата югославска република Македония.

2.   Настоящото споразумение не се прилага за територията на Кралство Дания.

Член 22

Влизане в сила, срок и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от договарящите страни в съответствие с процедури им.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която договарящите страни се нотифицират взаимно за приключването на процедурите, посочени в първия параграф.

3.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок.

4.   Всяка договаряща страна може, чрез официално нотифициране на другата договаряща страна и след предварителни консултации с комитета, посочен в член 18, да преустанови временно изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по отношение на граждани на трета страна и лица без гражданство по причини за сигурност, обществен ред, защита на националната сигурност или защита на общественото здраве. Преустановяването влиза в сила на втория ден след деня на такава нотификация.

5.   Всяка договаряща страна може да денонсира настоящото споразумение с официална нотификация до другата договаряща страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след датата на такава нотификация.

Член 23

Приложения

Приложения от 1 до 7 са неразделна част от настоящото споразумение.

---

(1)  ОВ L 84, 20.3.2004 г.

(2)  В съответствие с формуляра, даден в препоръката на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 1994 г.

(3)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Република Черна гора за обратното приемане на незаконно пребиваващи лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, наричана по-долу „Общността“,

и

РЕПУБЛИКА ЧЕРНА ГОРА, наричана по-долу „Черна гора“,

РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството помежду си, за да се борят по-ефективно с незаконната миграция;

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО СИ да създадат чрез настоящото споразумение и на реципрочна основа бързи и ефективни процедури за идентифициране и безопасно и методично връщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой и пребиваване на територията на Черна гора или на дадена държава-членка на Европейския съюз, както и да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки на Европейския съюз и Черна гора, произтичащи от международното право, и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г.;

КАТО ОТЧИТАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в приложното поле на дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, не се прилага за Кралство Дания в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)	„договарящи страни“ означава Черна гора и Общността;

б)	„гражданин на Черна гора“ означава всяко лице, което притежава гражданство на Република Черна гора в съответствие с националното ѝ законодателство;

в)	„гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка съгласно определеното за целите на Общността;

г)	„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания;

д)	„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Черна гора или на някоя държава-членка;

е)	„лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство;

ж)

„разрешение за пребиваване“ означава всякакъв вид разрешение, издадено от Черна гора или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на територията на тази страна. Това не включва временните разрешения за престой във връзка с обработката на заявление за убежище или заявление за разрешение за пребиваване;

з)	„виза“ означава издадено разрешение или взето решение от Черна гора или от една от държавите-членки, което е необходимо за влизане или транзитно преминаване на територията ѝ. Това не включва летищна транзитна виза;

и)	„запитваща държава“ означава държавата (Черна гора или една от държавите-членки), която подава заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

й)	„запитана държава“ означава държавата (Черна гора или една от държавите-членки), към която е отправено заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

к)	„компетентен орган“ означава всеки национален орган на Черна гора или на една от държавите-членки, който е натоварен с изпълнението на настоящото споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, буква a) от него;

л)	„транзитно преминаване“ означава преминаване на гражданин на трета страна или лице без гражданство през територията на запитаната държава, когато пътува от запитващата държава за държавата цел на пътуването;

м)

„обратно приемане“ означава предаване от запитващата държава и приемане от запитаната държава на лица (собствени граждани на запитаната държава, граждани на трета страна или лица без гражданство), за които е установено, че са влезли, намирали са се или са пребивавали нелегално в запитващата държава, в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ I.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЕРНА ГОРА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 2

Обратно приемане на свои граждани

1.   Черна гора приема обратно при заявление от държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че лицата са граждани на Черна гора.

2.   Черна гора приема обратно също така:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка;

—	съпруга(та), притежаващ(а) гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че има право на влизане и престой или получи право на влизане и престой на територията на Черна гора, освен ако притежава самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка.

3.   Освен това Черна гора приема обратно лица, на които им е било отнето или са се отказали от гражданството на Черна гора след влизането си на територията на дадена държава-членка, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от една от държавите-членки.

4.   След като Черна гора е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на Черна гора издава незабавно, не по-късно от 3 работни дни, пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на Черна гора в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок. Ако в рамките на 14 календарни дни Черна гора не е издала нов пътнически документ, се счита, че приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

5.   В случай че лицето, което следва да се приеме обратно, притежава гражданство на трета страна в допълнение към гражданството на Черна гора, запитващата държава-членка взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 3

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Черна гора приема обратно, при заявление от дадена държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички граждани на трета страна или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Черна гора; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на държавите-членки, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на Черна гора.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в Черна гора; или

б)

запитващата държава-членка е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от Черна гора, с по-дълъг срок на валидност от издаденото от запитващата държава-членка; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от запитващата държава-членка, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи, или чрез правенето на неверни декларации; или — това лице не спазва условията, свързани с визата.

3.   Освен това при заявление от държава-членка Черна гора приема обратно бивши граждани на бившата Социалистическа федеративна република Югославия, които не са получили друго гражданство и чието място на раждане и постоянно пребиваване към 27 април 1992 г. е било на територията на Черна гора, при условие че последното може да бъде потвърдено от черногорските органи към датата на подаване на заявлението за обратно приемане.

4.   След като Черна гора е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, запитващата държава-членка издава на лицето, чието обратно приемане е прието, стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩНОСТТА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 4

Обратно приемане на свои граждани

1.   Държава-членка приема обратно при заявление от Черна гора и без допълнителни формалности освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Черна гора, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че лицата са граждани на тази държава-членка.

2.   Освен това държавата-членка приема обратно:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Черна гора;

—	съпрузите, притежаващи гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че имат право на влизане и престой или са получили право на влизане или престой на територията на запитаната държава-членка, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Черна гора.

3.   Държава-членка също приема обратно лица, на които им е било отнето или са се отказали от гражданството на държава-членка след влизането си на територията на Черна гора, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на Черна гора.

4.   След като запитана държава-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на тази държава-членка издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни, пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на държавата-членка в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок.

5.   В случай че лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава гражданство на трета страна в допълнение към това на запитаната държава-членка, Черна гора взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по негов/неин избор.

Член 5

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Държава-членка приема обратно, при заявление от Черна гора и без допълнителни формалности освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или повече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Черна гора, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на Черна гора, след като са се намирали или са преминали транзитно през територията на запитаната държава-членка.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в запитаната държава-членка; или

б)

Черна гора е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка, с по-дълъг срок на валидност от издаденото от Черна гора; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от Черна гора, е придобито чрез използване на неистински или подправени документи, или чрез правенето на неверни декларации; или — това лице не спазва условията, свързани с визата.

3.   Задължението за обратно приемане, посочено в параграф 1, се отнася за държавата-членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението на обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако срокът на валидност на един или няколко от тях вече е изтекъл, документа, който все още е валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл последен. Ако такива документи не могат да бъдат представени, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка на последното излизане.

4.   След като държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, Черна гора издава на лицето, което подлежи на обратно приемане, пътнически документ, необходим за неговото връщане.

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 6

Принципи

1.   Съгласно параграф 2 за всяко предаване на лице, което следва да бъде прието обратно въз основа на едно от задълженията, съдържащи се в членове от 2 до 5, се изисква подаване на заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.

2.   Ако лицето, което следва да бъде прието обратно, притежава валиден документ за пътуване и където е приложимо, валидна виза или разрешение за пребиваване от запитаната държава, за предаването на такова лице не е необходимо заявление за обратно приемане.

Член 7

Заявление за обратно приемане

1.   Всяко заявлението за обратно приемане съдържа следната информация:

а)	подробни данни за въпросното лице (напр. собствено име, фамилия, дата на раждане, и ако е възможно, място на раждане и последно място на пребиваване); ако е приложимо, подробни данни за непълнолетните несемейни деца и/или съпруг(а);

б)	указание относно доказателствените средства или prima facie доказателствата за гражданството, транзита, условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, както и за незаконното влизане и пребиваване;

в)	снимка на лицето, което следва да бъде прието обратно.

2.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане следва да съдържа и следната информация:

а)	декларация, посочваща, че лицето, което трябва да се предаде, може да се нуждае от помощ или грижа, при условие че въпросното лице е изразило изричното си съгласие с тази декларация;

б)	всякаква друга защита, мерки за сигурност или информация за здравословното състояние на лицето, която може да е необходима в конкретния случай на предаване.

3.   Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за обратно приемане, е даден в приложение 6 към настоящото споразумение.

Член 8

Доказателствени средства относно гражданството

1.   Доказателства за гражданство съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат, по-специално, да се набавят чрез документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Черна гора признават взаимно гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване. Подправени документи не могат да служат като доказателство за гражданство.

2.   Доказателства prima facie за гражданство в съответствие с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат, по-специално, да се набавят чрез документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Черна гора считат гражданството за установено, освен ако не се докаже противното. Подправени документи не могат да служат като prima facie доказателство за гражданство.

3.   Ако не може да бъде представен нито един от документите, изброени в приложение 1 или приложение 2, компетентните дипломатически и консулски представителства на съответната запитана държава при поискване интервюират лицето, което следва да се приеме обратно, във възможно най-кратък срок, най-късно в рамките на 5 работни дни от деня на искането, за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 9

Доказателствени средства по отношение на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Доказателствата за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, предвидени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се набавят, по-специално, чрез доказателствените средства, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателство се признава взаимно от държавите-членки и от Черна гора, без да се изисква по-нататъшно разследване.

2.   Доказателствата prima facie за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, предвидени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се набавят, по-специално, чрез доказателствените средства, изброени в приложение 4 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато бъде предоставено такова доказателство prima facie, държавите-членки и Черна гора приемат условията за установени, освен ако не се докаже противното.

3.   Незаконният характер на влизането, престоя и пребиваването се установява с пътническите документи на съответното лице, в които липсва необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на запитващата държава. Декларация от страна на запитващата държава, че съответното лице е било открито, без да притежава необходимите пътнически документи, виза или разрешение за пребиваване, снабдява с доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.

4.   Доказателствата за условията за обратно приемане на бивши граждани на бившата Социалистическа федеративна република Югославия, предвидени в член 3, параграф 3, се набавят, по-специално, чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5а към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателствено средство се признава взаимно от Черна гора, без да се изисква по-нататъшно разследване, при условие че постоянното пребиваване към 27 април 1992 г. може да бъде потвърдено от черногорските органи към датата на представяне на заявлението за обратно приемане.

5.   Доказателствата prima facie за условията за обратно приемане на бивши граждани на бившата Социалистическа федеративна република Югославия, предвидени в член 3, параграф 3, се набавят, по-специално, чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5б към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато бъде предоставено такова доказателствено средство, Черна гора приема условията за установени, освен ако не се докаже противното.

6.   Ако не може да бъде представен никой от документите, изброени в приложение 5а или приложение 5б, компетентните дипломатически и консулски представителства на Черна гора при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно, във възможно най-кратък срок или най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането, за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 10

Срокове

1.   Заявлението за обратно приемане трябва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в рамките най-много на една година след като компетентният орган на запитващата държава е научил, че гражданин на трета страна или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване. При наличието на правни или фактически пречки за своевременно подаване на заявлението, по искане на запитващата държава срокът се удължава, но само докато пречките престанат да съществуват.

2.   На заявлението за обратно приемане трябва да бъде изпратен отговор в писмена форма в рамките на 12 календарни дни във всички случаи. Тези срокове започват да текат от датата, на която е получено заявлението за обратно приемане. Ако в установения срок не е получен отговор, се счита, че предаването е одобрено.

3.   При наличие на правни или фактически пречки за изпращане на отговор на заявлението в рамките на 12 календарни дни, този срок може, въз основата на добре мотивирано искане, да бъде удължен най-много до 6 календарни дни. Ако в рамките на удължения срок няма отговор, се счита, че предаването е одобрено.

4.   Посочват се причините за отказа на искането за обратно приемане.

5.   След получаване на съгласието или ако е приложимо, след изтичане на срока, предвиден в параграф 2, съответното лице се предава в рамките на три месеца. По искане на запитващата държава този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за преодоляване на правни или практически пречки.

Член 11

Условия на предаването и начини на транспортиране

1.   Преди връщането на лице компетентните органи на Черна гора и на съответната държава-членка договарят предварително в писмен вид датата на предаването на лицето, контролно-пропускателния пункт за влизане, евентуалната охрана и друга информация от значение за предаването.

2.   Транспортирането може да се извърши по въздух, море или по суша. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Черна гора или на държавите-членки и може да се извърши както с редовни, така и с чартърни полети. В случай на охранявано връщане конвоят не се ограничава само до оправомощени лица от запитващата държава, при условие че те са оправомощени лица от Черна гора или която и да е държава-членка.

Член 12

Обратно приемане по грешка

Запитващата държава взима обратно всяко лице, което е прието обратно от запитаната държава, ако в рамките на 3 месеца след предаването на въпросното лице се установи, че не са спазени изискванията, предвидени в членове от 2 до 5 от настоящото споразумение.

В такъв случай процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и се предоставя цялата налична информация, която се отнася за действителната самоличност и гражданство на лицето, което следва да бъде взето обратно.

РАЗДЕЛ IV

ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 13

Принципи

1.   Държавите-членки и Черна гора ограничават транзитното преминаване на граждани на трета страна или на лица без гражданство до случаите, в които тези лица не могат да бъдат върнати директно в държавата цел на пътуването.

2.   Черна гора разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако държава-членка поиска това, а държава-членка разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако Черна гора поиска това, при условие че са гарантирани пътуването през други възможни държави на транзитно преминаване и обратното приемане от страна на държавата — цел на пътуването.

3.   Черна гора или държава-членка могат да откажат транзитно преминаване:

а)

ако за гражданина на третата страна или лицето без гражданство съществува сериозен риск да бъде подложен(о) на изтезания или на нечовешко или унизително отношение, или наказание, или смъртна присъда, или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата цел на пътуването или в друга държава на транзитното преминаване; или

б)	ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказание в запитаната държава или в друга държава на транзитното преминаване; или

в)	в интерес на общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред и други национални интереси на запитаната държава.

4.   Черна гора или държава-членка могат да отменят всяко издадено разрешение, ако впоследствие възникнат или са налице обстоятелствата, посочени в параграф 3, които препятстват транзитното преминаване, или ако пътуването през възможни държави на транзитно преминаване или обратно приемане от държавата цел на пътуването, вече не е гарантирано. В такъв случай запитващата държава взема обратно гражданина на трета страна или лицето без гражданство, когато се налага и без забавяне.

Член 14

Процедура по транзитно преминаване

1.   Заявлението за транзитно преминаване трябва да бъде подадено до компетентния орган на запитаната държава в писмена форма и следва да включва следната информация:

а)	вид на транзитното преминаване (по въздух, море или по суша), други възможни държави на транзитно преминаване и планирана държава цел на пътуването;

б)	подробни данни за съответното лице (напр. собствено име, фамилия, име, използвано преди брака, други използвани имена/имена, с които лицето е известно, или псевдоними, дата на раждане, пол и при възможност — място на раждане, гражданство, език, вид и номер на пътническите документи);

в)	предвиден гранично-пропускателен пункт за влизане, време на предаване и възможно ползване на конвой;

г)	декларация, че според запитващата държава са изпълнени условията съгласно член 13, параграф 2 и че не са известни причини за отказ съгласно член 13, параграф 3.

Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение 7 към настоящото споразумение.

2.   Запитаната държава уведомява в рамките на 5 календарни дни и в писмена форма запитващата държава за приемането, като потвърждава контролно-пропускателния пункт за влизане и предвиденото време за приемането или я уведомява за отказа за обратно приемане и за причините за този отказ.

3.   Ако транзитното преминаване се осъществява по въздух, лицето, което следва да бъде прието обратно, и евентуалният конвой се освобождават от изискването за получаване на летищна транзитна виза.

4.   Компетентните органи на запитаната държава, след взаимни консултации, съдействат за осъществяване на операциите по транзитното преминаване, по-специално чрез наблюдение на въпросните лица и предоставяне на подходящи удобства за целта.

РАЗДЕЛ V

РАЗХОДИ

Член 15

Разходи за транспорт и за транзитно преминаване

Без да се засяга правото на компетентните органи да възстановят разходите по обратното приемане от лицето, което следва да се приеме обратно, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратното приемане и операциите по транзитно преминаване, съгласно настоящото споразумение до границата на държавата цел на пътуването, се поемат от запитващата държава.

РАЗДЕЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ

Член 16

Защита на данните

Предаване на личните данни се извършва само ако такова предаване е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение от компетентните органи на Черна гора или на държава-членка, в зависимост от случая. Обработването и държането на личните данни в конкретен случай се подчинява на вътрешното законодателство на Черна гора, а в случаите, когато контрольорът е компетентен орган на държава-членка — на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО (2) и на националното законодателство на тази държава-членка, прието съгласно посочената директива. В допълнение се прилагат следните принципи:

а)	личните данни се обработват безпристрастно и законосъобразно;

б)	личните данни се събират за конкретната, изрично посочена и законосъобразна цел на изпълнение на настоящото споразумение и не се обработват допълнително от органа, който ги е предал, нито от органа, който ги е приел, по начин, несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или се обработват допълнително; по-специално, предадените лични данни могат да се отнасят само за следното: — подробни данни за лицето, което следва да бъде предадено (напр. собствено име, фамилия, други предишни имена, други използвани имена/имена, с които лицето е известно, или псевдоними, пол, семейно положение, дата и място на раждане, настоящо и всяко предишно гражданство); — паспорт, лична карта или шофьорска книжка (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който го е издал, място на издаване); — места на престой и маршрути; — друга информация, необходима за идентифициране на лицето, което следва да бъде прието обратно, или за проучване на изискванията за обратно приемане съгласно настоящото споразумение.

г)	личните данни трябва да бъдат точни и, при необходимост, актуализирани;

д)	личните данни трябва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на субекта на данните, в продължение на срок, който не превишава необходимото за целта, за която са събрани или допълнително обработени;

е)

както предаващият орган, така и получаващият орган предприема всяко разумно действие, за да гарантира, когато е приложимо, поправянето, заличаването или блокирането на лични данни в случаите, в които обработката им не е в съответствие с разпоредбите на настоящия член, и по-специално поради това, че данните не са съответстващи, относими и точни или са събрани прекомерно много данни спрямо целта на обработка. Това включва уведомяване на другата страна за всяка поправка, заличаване или блокиране;

ж)	при поискване получаващият орган уведомява предаващия орган за използването на предадените данни и за получените вследствие на това резултати;

з)	личните данни могат да се предават само на компетентните органи. За по-нататъшното им предаване на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган;

и)	предаващият и получаващият орган са длъжни да записват в писмена форма предаването и получаването на лични данни.

Член 17

Клауза за незасягане

1.   Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Черна гора, произтичащи от международното право, и по-специално от:

—	Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.;

—	международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждане на подадени заявления за убежище;

—	Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.;

—	Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г.;

—	международните конвенции за екстрадиция и транзитно преминаване;

—	многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

2.   Нищо в настоящото споразумение не препятства връщането на лице по силата на други официални и неофициални договорености.

РАЗДЕЛ VII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 18

Съвместен комитет по обратно приемане

1.   Договарящите страни си съдействат взаимно при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За целта те създават Съвместен комитет по обратно приемане (наричан по-долу „комитета“), който, по-специално, има задачата да:

а)	наблюдава прилагането на настоящото споразумение;

б)	взема решения относно договореностите за изпълнение, необходими за еднаквото прилагане на настоящото споразумение;

в)	редовно да обменя информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави-членки и от Черна гора съгласно член 19;

г)	препоръчва изменения на настоящото споразумение и на приложенията към него.

2.   Решенията на комитета са обвързващи за договарящите страни.

3.   Комитетът се състои от представители на Общността и на Черна гора; Общността се представлява от Комисията.

4.   Комитетът заседава при необходимост по искане на една от договарящите страни.

5.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 19

Протоколи за изпълнение

1.   По искане на държава-членка или на Черна гора, Черна гора и държавата-членка съставят протокол за изпълнение, който съдържа правилата относно:

а)	определянето на компетентните органи, граничните контролно-пропускателни пунктове и размяната на звена за връзка;

б)	условията за връщане на лица под охрана, включително транзитното преминаване под конвой на граждани на трета страна и лица без гражданство;

в)	допълнителни средства и документи към изброените в приложения от 1 до 5 към настоящото споразумение.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1, влизат в сила след уведомяване на Комитета по обратно приемане, посочен в член 18.

3.   Черна гора се съгласява да прилага всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен с една държава-членка, в отношенията си с която и да е друга държава-членка, ако последната поиска това, при условие че прилагането ѝ е практически възможно.

Член 20

Отношение към двустранни споразумения за обратно приемане или договорености на държавите-членки

Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всяко друго двустранно споразумение или договореност за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, което(ято) е било(а) или би могло да бъде сключено(а) съгласно член 19 между отделни държави-членки и Черна гора, доколкото разпоредбите на последното(ата) са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Териториално прилагане

1.   При спазване на параграф 2 настоящото споразумение се прилага на територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и на територията на Черна гора.

2.   Настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания.

Член 22

Влизане в сила, срок и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от договарящите страни в съответствие с техните процедури.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която договарящите страни се нотифицират взаимно за приключването на процедурите, посочени в параграф 1.

3.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок.

4.   Всяка договаряща страна може, чрез официално уведомление до другата договаряща страна и след предварителни консултации с комитета, посочен в член 18, да преустанови временно изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по отношение на граждани на трета страна и лица без гражданство по причини за сигурност, обществен ред, защита на националната сигурност или защита на общественото здраве. Преустановяването влиза в сила на втория ден след деня на такава нотификация.

5.   Всяка договаряща страна може да денонсира настоящото споразумение с официална нотификация до другата договаряща страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след датата на такава нотификация.

Член 23

Приложения

Приложения от 1 до 7 са неразделна част от настоящото споразумение.

---

(1)  В съответствие с формуляра, даден в препоръката на Съвета на ЕС от 30 ноември 1994 г.

(2)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, наричана по-долу „Общността“,

и

РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, наричана по-долу „Сърбия“,

РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството помежду си, за да се борят по-ефективно с незаконната миграция;

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО СИ да създадат, чрез настоящото споразумение и на реципрочна основа, бързи и ефективни процедури за идентифициране и безопасно и методично връщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой и пребиваване на територията на Сърбия или на дадена държава-членка на Европейския съюз, както и да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки на Европейския съюз и Сърбия, произтичащи от международното право и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г.;

КАТО ОТЧИТАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в приложното поле на Дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, не се прилага за Кралство Дания в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)	„Договарящи страни“ означава Сърбия и Общността;

б)	„Гражданин на Сърбия“ означава всяко лице, което притежава гражданство на Република Сърбия в съответствие с нейното законодателство;

в)	„Гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, съгласно определеното за целите на Общността;

г)	„Държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания;

д)	„Гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Сърбия или на някоя държава-членка;

е)	„Лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство;

ж)

„Разрешение за пребиваване“ означава всякакъв вид разрешение, издадено от Сърбия или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на територията на тази страна. Това не включва временните разрешения за престой във връзка с обработката на заявление за убежище или заявление за разрешение за пребиваване;

з)	„Виза“ означава издадено разрешение или взето решение от Сърбия или от една от държавите-членки, което е необходимо с оглед на влизане в или транзитно преминаване през територията ѝ. Това не включва летищна транзитна виза;

и)	„Запитваща държава“ означава държавата (Сърбия или една от държавите-членки), която подава заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

й)	„Запитана държава“ означава държавата (Сърбия или една от държавите-членки), към която е отправено заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

к)	„Компетентен орган“ означава всеки национален орган на Сърбия или на една от държавите-членки, който е натоварен с изпълнението на това споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, буква a) от него.

л)	„Граничен район“ означава район, който се простира до 30 километра от общата сухопътна граница между дадена държава-членка и Сърбия, както и териториите на международните летища на държавите-членки и Сърбия.

м)	„Транзитно преминаване“ означава преминаване на гражданин на трета страна или лице без гражданство през територията на запитаната държава, когато пътува от запитващата държава за държава цел на пътуването.

РАЗДЕЛ I

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪРБИЯ ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 2

Обратно приемане на свои граждани

1.   Сърбия приема обратно при заявление от държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените доказателства prima facie, че даденото лице е гражданин на Сърбия.

2.   Сърбия приема обратно също така:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка;

—	съпруга(та), притежаващ(а) гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че има право на влизане и престой или получ право на влизане и престой на територията на Сърбия, освен ако притежаваи самостоятелно право на пребиваване в запитваща държава-членка.

3.   Сърбия също приема обратно лица, които са се отказали от своето сръбско гражданство след влизането си на територията на държава-членка, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на тази държава-членка.

4.   След като Сърбия е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната сръбска дипломатическа мисия или консулско представителство издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната сръбска дипломатическа мисия или консулско представителство в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок. Ако в рамките на 14 календарни дни Сърбия не е издала нов пътнически документ, се счита, че приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

5.   В случай че лицето, което следва да се приеме обратно, притежава гражданство на трета страна в допълнение към сръбското гражданство, запитващата държава-членка взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 3

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Сърбия приема обратно, при заявление от дадена държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на правните действащи условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитваща държава-членка, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Сърбия; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на държавите-членки, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на Сърбия.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитната зона на международното летище на Сърбия; или

б)

запитващата държава-членка е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от Сърбия, чийто срок на валидност изтича по-късно; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от запитващата държава-членка, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи, или чрез правенето на неверни декларации, и въпросното лице се е намирало на територията на Сърбия или е преминало транзитно през нея; или — това лице не спазва условията, свързани с визата, и се е намирало на територията на Сърбия или е преминало през нея транзитно.

3.   Сърбия също при заявление от държава-членка приема обратно бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, които не са придобили друго гражданство и чието място на раждане и постоянно пребиваване към 27 април 1992 г. е било на територията на Сърбия.

4.   След като Сърбия е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, запитващата държава-членка издава на лицето, чието обратно приемане е прието, стандартен пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ОБЩНОСТТА

Член 4

Обратно приемане на свои граждани

1.   Държава-членка приема обратно при заявление от Сърбия и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Сърбия, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че даденото лице е гражданин на тази държава-членка.

2.   Държавата-членка също приема обратно:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Сърбия;

—	съпрузите, притежаващи гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че имат право на влизане и престой или са получили право на влизане или престой на територията на запитаната държава-членка, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Сърбия.

3.   Държавата-членка също приема обратно лица, които са се отказали от гражданството на държава-членка след влизането си на територията на Сърбия, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на Сърбия.

4.   След като запитаната държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на тази държава-членка издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което ще бъде прието обратно, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на държавата-членка в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок.

5.   В случай че лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава гражданство на трета страна в допълнение към гражданството на запитаната държава-членка, Сърбия взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 5

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Дадена държава-членка приема обратно, при заявление от Сърбия и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на действащите правни условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Сърбия, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на Сърбия, след като са се намирали или са преминали транзитно през територията на запитаната държава-членка.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в запитаната държава-членка; или

б)

Сърбия е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка, чийто срок на валидност изтича по-късно, или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от Сърбия, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи, или чрез правенето на неверни декларации и въпросното лице се е намирало или преминало транзитно през територията на запитаната държава-членка, или — това лице не спазва условията, свързани с визата и се е намирало или преминало транзитно през територията на запитаната държава-членка.

3.   Задължението за обратно приемане, посочено в параграф 1, се отнася за държавата-членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако валидността на един или няколко от тях вече е изтекла, документа, който все още е валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл последен. Ако такива документи не могат да бъдат представени, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка на последното излизане.

4.   След като държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, Сърбия издава на лицето, което подлежи на обратно приемане, пътнически документ, необходим за неговото връщане.

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 6

Принципи

1.   Съгласно параграф 2, за всяко предаване на лице, което следва да бъде прието обратно въз основа на едно от задълженията, съдържащи се в членове 2 до 5, се изисква подаване на заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.

2.   Ако лицето което следва да бъде прието обратно, притежава валиден документ за пътуване и, в случай на граждани на трети страни или на лица без гражданство — валидна виза или разрешение за пребиваване от запитаната държава, за предаването на такова лице не е необходимо заявление за обратно приемане.

3.   Ако лицето е заловено в граничния район (включително на летища) на запитващата държава, след незаконно пресичане на границата непосредствено от територията на запитаната държава, запитващата държава може да подаде заявление за обратно приемане в срок от 2 работни дни от залавянето на това лице (ускорена процедура).

Член 7

Заявление за обратно приемане

1.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане съдържа следната информация:

а)	подробни данни за лицето, което следва да бъде прието обратно (напр. собствено име, фамилия, дата и място на раждане и последно място на пребиваване); ако е приложимо, подробни данни за непълнолетните несемейни деца и/или съпруг(а);

б)	документи, въз основа на които се доказва гражданството и указание на средствата, чрез които се набавят prima facie доказателства за гражданството, транзита, условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, както и за незаконното влизане и пребиваване;

в)	снимка на лицето, което следва да се приеме обратно.

2.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане следва да съдържа и следната информация:

а)	декларация, посочваща, че лицето, което подлежи на предаване, може да се нуждае от помощ или грижа, при условие че въпросното лице е изразило изричното си съгласие с тази декларация;

б)	всякаква друга защита, мерки за сигурност или информация за здравословното състояние на лицето, която може да е необходима в конкретния случай на предаване.

3.   Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за обратно приемане, е даден в приложение 6 към настоящото споразумение.

Член 8

Доказателствени средства относно гражданство

1.   Доказателства за гражданството съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 може по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Сърбия признават взаимно гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване. Подправени документи не могат да служат като доказателство за гражданство.

2.   Доказателства prima facie за гражданство в съответствие с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Сърбия признават взаимно гражданството, освен ако не се докаже противното. Подправени документи не могат да служат като prima facie доказателство за гражданство.

3.   Ако не може да бъде представен нито един от документите, изброени в приложение 1 или приложение 2, компетентните дипломатически и консулски представителства на запитаната държава при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно, във възможно най-кратък срок, най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 9

Доказателствени средства по отношение на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Доказателства за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 се предоставят по-специално чрез доказателствените средствата, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат за като доказателствено средство. Всяко такова доказателство се признава взаимно от държавите-членки и от Сърбия, без да се изисква по-нататъшно разследване.

2.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се предоставят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 4 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателство prima facie се предостави, държавите-членки и Сърбия приемат условията за установени, освен ако не се докаже противното.

3.   Незаконният характер на влизането, престоя и пребиваването се установява с пътническите документи на съответното лице, в които липсва необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на запитващата държава. Декларация от страна на запитващата държава, че съответното лице е било открито без да притежава необходимите пътническите документи, виза или разрешение за пребиваване, предоставя доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.

4.   Доказателства за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, уредени в член 3, параграф 3, се предоставят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5а към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателствено средство се признава от Сърбия, без да се изисква по-нататъшно разследване.

5.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, уредени в член 3, параграф 3, се предоставят по-специално доказателствените средства, изброени в приложение 5б към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателствено средство е представено, Сърбия приема условията за установени, освен ако не се докаже противното.

6.   Ако не може да бъде представен никой от документите, изброени в приложение 5а или приложение 5б, компетентните дипломатически и консулски представителства на Сърбия при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно във възможно най-кратък срок или най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 10

Срокове

1.   Заявлението за обратно приемане трябва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в рамките най-много на една година след като компетентният орган на запитващата държава е научил, че гражданин на трета страна или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване. При наличието на правни или фактически пречки за своевременно подаване на заявлението, по искане на запитващата държава срокът се удължава, но само докато пречките престанат да съществуват.

2.   Отговорът на заявлението за обратно приемане трябва да се изпрати в писмена форма:

—	в рамките на 2 работни дни, ако заявлението е подадено по ускорената процедура (член 6, параграф 3);

—	в рамките на 10 календарни дни — във всички останали случаи.

Тези срокове започват да текат от датата, на която е получено заявлението за обратно приемане. Ако в установения срок не е получен отговор, се счита, че предаването е одобрено.

3.   При наличие на правни или фактически пречки за изпращане на отговор на заявлението в рамките на 10 календарни дни, този срок може, при добре мотивирано искане, да бъде удължен най-много с 6 календарни дни. Ако в рамките на удължения срок няма отговор, счита се, че предаването е одобрено.

4.   Причините за отказа на искането за обратно приемане се посочват.

5.   След получаване на съгласието или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, даден в параграф 2, съответното лице се предава в рамките на три месеца. По искане на запитващата държава, този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за преодоляване на правни или практически пречки.

Член 11

Условия на предаването и начини на транспортиране

1.   Преди връщането на лице, компетентните органи на Сърбия и на съответната държава-членка договарят предварително, в писмен вид датата на предаването на лицето, контролно-пропускателния пункт за влизане, евентуален конвой и друга информация от значение за предаването.

2.   Транспортирането може да се извърши по въздух или по суша. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Сърбия или на държавите-членки и може да се извърши, както с редовни, така и с чартърни полети. В случай на охранявано връщане, конвоят не се ограничава само до овластени лица от запитващата държава, при условие че те са овластени лица от Сърбия или която и да е държава-членка.

Член 12

Обратно приемане по погрешка

Запитващата държава взима обратно всяко лице, което е било прието обратно от запитаната държава, ако в рамките на 3 месеца след предаването на засегнатото лице се установи, че не са спазени изискванията, дадени в членове 2 до 5 от настоящото споразумение.

В такъв случай процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и се предоставя цялата налична информация, която се отнася до действителната самоличност и гражданство на лицето, което следва да се вземе обратно.

РАЗДЕЛ IV

ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 13

Принципи

1.   Държавите-членки и Сърбия следва да ограничат транзитното преминаване на граждани на трета страна или на лица без гражданство до случаите, в които тези лица не могат да бъдат върнати директно в държавата цел на пътуването.

2.   Сърбия разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако дадена държава-членка поиска това, а държава-членка разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако Сърбия поиска това, при условие че са гарантирани пътуването през други възможни държави на транзитно преминаване и обратното приемане от страна на държавата цел на пътуването.

3.   Сърбия и държава-членка могат да откажат транзитно преминаване:

а)

ако за гражданина на третата страна или лицето без гражданство съществува сериозен риск да бъде подложен(о) на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание или смъртна присъда или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата цел на пътуването или в друга държава на транзитното преминаване; или

б)	ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказание в запитаната държава или в друга държава на транзитното преминаване; или

в)	в интерес на общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред и други национални интереси на запитаната държава.

4.   Сърбия или държава-членка могат да отменят всяко издадено разрешение, ако впоследствие възникнат или са налице обстоятелствата, посочени в параграф 3, които препятстват транзитното преминаване, или ако пътуването през възможни държави на транзитно преминаване или обратно приемане от държавата цел на пътуването, вече не са гарантирани. В такъв случай запитващата държава взема обратно гражданина на трета страна или лицето без гражданство, което се налага и без забавяне.

Член 14

Процедура по транзитното преминаване

1.   Заявление за транзитно преминаване се подава до компетентния орган на запитаната държава в писмена форма и включва следната информация:

а)	вид на транзитното преминаване (по въздух или по суша), други възможни държави на транзитно преминаване и планирана държава цел на пътуването;

б)	подробни данни за съответното лице (напр. собствено име, фамилия, име използвано преди брака, други използвани имена/имена, с които лицето е известно или псевдоними, дата на раждане, пол и при възможност — място на раждане, гражданство, език, вид и номер на пътническия документ);

в)	предвиден гранично-пропускателен пункт за влизане, време на предаване и възможно ползване на конвой;

г)	декларация, че според запитващата държава условията съгласно член 13, параграф 2 са изпълнени и че не са известни причини за отказ съгласно член 13, параграф 3.

Общ формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение 7 към настоящото споразумение.

2.   Запитаната държава уведомява в рамките на 5 календарни дни и в писмена форма запитващата държава за приемането, като потвърждава контролно-пропускателния пункт за влизане и предвиденото време за приемането или я уведомява за отказа за обратно приемане и за причините за този отказ.

3.   Ако транзитното преминаване се осъществява по въздух, лицето, което следва да се приеме обратно, и евентуалният конвой се освобождават от изискването за получаване на летищна транзитна виза.

4.   Компетентните органи на запитаната държава, след взаимни консултации, съдействат за осъществяване на операциите по транзитното преминаване, и по-специално чрез наблюдение на въпросните лица и предоставяне на подходящи удобства за целта.

РАЗДЕЛ V

РАЗХОДИ

Член 15

Разходи за транспорт и за транзитно преминаване

Без да се засяга правото на компетентните органи да възстановят разходите по обратно приемане от лицето, което следва да се приеме обратно, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратно приемане и операциите по транзитно преминаване, съгласно настоящото споразумение до границата на държавата цел на пътуването, се поемат от запитващата държавата.

РАЗДЕЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ

Член 16

Защита на данните

Предаване на личните данни се извършва само ако такова предаване е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение, от компетентните органи на Сърбия или на държава-членка, в зависимост от случая. Обработването и държането на личните данни в конкретен случай се подчинява на вътрешното законодателство на Сърбия, а в случаите, когато контрольорът е компетентен орган на държава-членка — на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО (2) и на националното законодателство на тази държава-членка, прието съгласно тази директива. В допълнение се прилагат следните принципи:

а)	личните данни се обработват безпристрастно и законосъобразно;

б)	личните данни се събират за конкретната, изрично посочена и законосъобразна цел на изпълнение на настоящото споразумение и не се обработват допълнително от органа, който ги е предал, нито от органа, който ги е приел по начин, несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или обработват допълнително; по-специално, предадените лични данни могат да се отнасят само за следното: — подробни данни за лицето, което следва да се предаде (напр. собствено име, фамилия, други предишни имена, други използвани имена/имена, с които лицето е известно или псевдоними, пол, семейно положение, дата и място на раждане, настоящо и всяко предишно гражданство), — паспорт, лична карта или шофьорска книжка (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който го е издал, място на издаване), — места на престой и маршрути, — друга информация, необходима за идентифициране на лицето, което следва да се приеме обратно или за проучване на изискванията за обратно приемане съгласно настоящото споразумение;

г)	личните данни трябва да бъдат точни и при необходимост, актуализирани;

д)	личните данни трябва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на субекта на данните, в продължение на срок, който не превишава необходимо за целта, за която са събрани или обработени;

е)

както предаващият орган, така и получаващият орган предприемат всяко разумно действие за гарантиране, когато е приложимо, поправянето, заличаването или блокирането на лични данни в случаите, в които обработката им не е в съответствие с разпоредбите на този член, и по-специално поради това, че данните не са съответстващи, относими и точни или са събрани прекомерно много данни спрямо целта на обработка. Това включва нотифициране на другата страна за всяка поправка, заличаване или блокиране;

ж)	при поискване получаващият орган уведомява предаващия орган за използването на предадените данни и за получените вследствие на това от тях резултати;

з)	личните данни могат да се предават само на компетентните органи. За по-нататъшното им предаването на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган;

и)	предаващият и получаващият орган са длъжни да записват в писмена форма предаването и получаването на лични данни.

Член 17

Клауза за незасягане

1.   Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Сърбия, произтичащи от международното право и по-специално от:

—	Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протоколът за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.,

—	международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждане на подадени заявления за убежище,

—	Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.,

—	Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г.,

—	международните конвенции за екстрадиция,

—	многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

2.   Нищо в настоящото споразумение не препятства връщането на лице по силата на други официални и неофициални договорености.

РАЗДЕЛ VII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 18

Съвместен комитет по обратно приемане

1.   Договарящите страни си съдействат взаимно при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За целта те създават Съвместен комитет по обратно приемане (наричан по-нататък „Комитетът“), който по-специално има задача по:

а)	наблюдение на прилагането на настоящото споразумение;

б)	вземане на решения относно изпълнителните договорености, необходими за еднаквото прилагане на настоящото споразумение;

в)	редовна обмяна на информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави-членки и от Сърбия съгласно член 19;

г)	препоръчването на изменения на настоящото споразумение и на приложенията към него;

2.   Решенията на комитета са обвързващи за договарящите страни.

3.   Комитетът се състои от представители на Общността и на Сърбия; Общността се представлява от Комисията.

4.   Комитетът заседава при необходимост по искане на една от договарящите страни.

5.   Комитетът приема свои процедурни правила.

Член 19

Протоколи за изпълнение

1.   По искане на държава-членка или на Сърбия, Сърбия и държавата-членка съставят протокол за изпълнение, който съдържа правила за:

а)	определянето на компетентните органи, граничните контролно-пропускателни пунктове и размяна на звена за връзка;

б)	условията за връщане по ускорената процедура;

в)	условията за връщане на лица под охрана, включително транзитното преминаване на граждани на трета страна и лица без гражданство под конвой;

г)	допълнителни средства и документи към изброените в приложенияот 1 до 5 към настоящото споразумение.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1, влизат в сила след нотифициране на комитета по обратно приемане, посочен в член 18.

3.   Сърбия се съгласява да прилага всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен с една държава-членка в отношенията си с която и да е друга държава-членка, ако последната поиска това.

Член 20

Отношение към двустранни споразумения за обратно приемане или договорености на държавите-членки

Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всяко друго двустранно споразумение или договореност за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, която е била или би могла да бъде сключена съгласно член 19 между отделни държави-членки и Сърбия, доколкото разпоредбите на последната са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Териториално приложение

1.   Съгласно параграф 2 настоящото споразумение се прилага спрямо територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и на територията на Сърбия (3).

2.   Настоящото споразумение не се прилага за територията на Кралство Дания.

Член 22

Влизане в сила, срок и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от Договарящите страни в съответствие с процедури им.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която Договарящите страни се нотифицират взаимно за приключването на процедурите, посочени в първия параграф.

3.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок.

4.   Всяка договаряща страна може, чрез официално нотифициране на другата договаряща страна и след предварителни консултации с комитета, посочен в член 18, да преустанови временно изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по отношение на граждани на трета страна и лица без гражданство по причини за сигурност, обществен ред, защита на националната сигурност или защита на общественото здраве. Преустановяването влиза в сила на втория ден след деня на такава нотификация.

5.   Всяка договаряща страна може да денонсира настоящото споразумение с официална нотификация до другата договаряща страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след датата на такава нотификация.

Член 23

Приложения

Приложенияот 1 до 7 са неразделна част от настоящото споразумение.

---

(1)  В съответствие с формуляра, даден в препоръката на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 1994 г.

(2)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(3)  Обхватът на териториалното приложение относно Сърбия ще се определи по време на преговорите, без да се засяга резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН.

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Босна и Херцеговина за обратното приемане на незаконно пребиваващи лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, наричана по-долу „Общността“,

и

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА,

РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството помежду си, за да се борят по-ефективно с незаконната миграция,

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО СИ да създадат, чрез настоящото споразумение и на реципрочна основа, бързи и ефективни процедури за идентифициране и безопасно и методично връщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Босна и Херцеговина или на дадена държава-членка на Европейския съюз, както и да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки на Европейския съюз и Босна и Херцеговина, произтичащи от международното право, и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г.;

КАТО ОТЧИТАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в приложното поле на дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, не се прилагат за Кралство Дания в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)	„договарящи страни“ означава Босна и Херцеговина и Общността;

б)	„гражданин на Босна и Херцеговина“ означава всяко лице, което притежава гражданство на Босна и Херцеговина в съответствие с нейното национално законодателство;

в)	„гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка съгласно определеното за целите на Общността;

г)	„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания;

д)	„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Босна и Херцеговина или на някоя държава-членка;

е)	„лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство;

ж)

„разрешение за пребиваване“ означава всякакъв вид разрешение, издадено от Босна и Херцеговина или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на територията на тази страна. Това не включва временните разрешения за престой във връзка с обработката на заявление за убежище или на заявление за разрешение за пребиваване;

з)	„виза“ означава издадено разрешение или взето решение от Босна и Херцеговина или от една от държавите-членки, което е необходимо с оглед на влизане или транзитно преминаване през територията ѝ. Това не включва летищна транзитна виза;

и)	„запитваща държава“ означава държавата (Босна и Херцеговина или една от държавите-членки), която подава заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

й)	„запитана държава“ означава държавата (Босна и Херцеговина или една от държавите-членки), към която е отправено заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

к)	„компетентен орган“ означава всеки национален орган на Босна и Херцеговина или на една от държавите-членки, който е натоварен с изпълнението на настоящото споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, буква a) от него;

л)	„транзитно преминаване“ означава преминаване на гражданин на трета страна или лице без гражданство през територията на запитаната държава, когато пътува от запитващата държава за държава цел на пътуването.

РАЗДЕЛ I

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО ОБРАТНОТО ПРИЕМАНЕ

Член 2

Обратно приемане на свои граждани

1.   Босна и Херцеговина приема обратно при заявление от държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените доказателства prima facie, че лицата са граждани на Босна и Херцеговина.

2.   Босна и Херцеговина приема обратно също така:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка;

—	съпругзите, притежаващи гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че имат право на влизане и престой или получат право на влизане и престой на територията на Босна и Херцеговина, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка.

3.   Освен това Босна и Херцеговина приема обратно лица, на които е било отнето или са се отказали от гражданството на Босна и Херцеговина след влизането си на територията на дадена държава-членка, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на тази държава-членка.

4.   След като Босна и Херцеговина е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на Босна и Херцеговина издава незабавно, не по-късно от 3 работни дни, пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност 20 дни. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на Босна и Херцеговина в срок 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок. Ако в рамките на 14 календарни дни Босна и Херцеговина не е издала нов пътнически документ, се смята, че приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

5.   В случай че лицето, което следва да се приеме обратно, притежава гражданство на трета страна в допълнение към гражданството на Босна и Херцеговина, запитващата държава-членка взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 3

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Босна и Херцеговина приема обратно, при заявление от дадена държава-членка и без допълнителни формалности освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички граждани на трета страна или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Босна и Херцеговина; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на държавите-членки, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на Босна и Херцеговина.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в Босна и Херцеговина; или

б)

запитващата държава-членка е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от Босна и Херцеговина, с по-дълъг срок на валидност; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от запитващата държава-членка, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи или чрез неверни декларации, или — това лице не спазва условията, свързани с визата.

3.   Босна и Херцеговина също при заявление на държава-членка приема обратно бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, които не са получили друго гражданство и чието място на раждане и постоянно пребиваване към 6 април 1992 г. е било на територията на Босна и Херцеговина.

4.   След като Босна и Херцеговина е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, запитващата държава-членка издава на лицето, чието обратно приемане е прието, стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩНОСТТА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 4

Обратно приемане на свои граждани

1.   Държава-членка приема обратно при заявление от Босна и Херцеговина и без допълнителни формалности освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Босна и Херцеговина, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че лицата са граждани на тази държава-членка.

2.   Освен това държавата-членка приема обратно:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Босна и Херцеговина;

—

съпрузите, притежаващи гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че имат право на влизане и престой или са получили право на влизане или престой на територията на запитаната държава-членка, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Босна и Херцеговина.

3.   Държава-членка също приема обратно лица, на които им е било отнето или са се отказали от гражданството на държава-членка след влизането си на територията на Босна и Херцеговина, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на Босна и Херцеговина.

4.   След като запитана държава-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на тази държава-членка издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулското представителство на държавата-членка в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок.

5.   В случай че лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава гражданство на трета страна в допълнение към това на запитаната държава-членка, Босна и Херцеговина взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 5

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Държава-членка приема обратно, при заявление от Босна и Херцеговина и без допълнителни формалности освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или повече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Босна и Херцеговина, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на Босна и Херцеговина, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на запитаната държава-членка.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в запитаната държава-членка; или

б)

Босна и Херцеговина е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка, с по-дълъг срок на валидност; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от Босна и Херцеговина, е придобито чрез използване на неистински или подправени документи или чрез неверни декларации, или — това лице не спазва условията, свързани с визата.

3.   Задължението за обратно приемане, посочено в параграф 1, се отнася за държавата-членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако срока на валидност на един или няколко от тях вече е изтекъл, документа, който все още е валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл последен. Ако такива документи не могат да бъдат представени, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка на последното излизане.

4.   След като държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, Босна и Херцеговина издава на лицето, което подлежи на обратно приемане, пътнически документ, необходим за неговото връщане.

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 6

Принципи

1.   Съгласно параграф 2 за всяко предаване на лице, което следва да бъде прието обратно въз основа на едно от задълженията, съдържащи се в членове от 2 до 5, се изисква подаване на заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.

2.   Ако лицето, което следва да бъде прието обратно, притежава валиден документ за пътуване или лична карта и, където е приложимо, валидна виза или разрешение за пребиваване от запитаната държава, за предаването на такова лице не е необходимо заявление за обратно приемане.

Член 7

Заявление за обратно приемане

1.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане съдържа следната информация:

а)	подробни данни за лицето, което подлежи на обратно приемане (напр. собствено име, фамилия, дата на раждане и, ако е възможно, място на раждане и последно място на пребиваване); където е приложимо, подробни данни за непълнолетните несемейни деца и/или съпруг(а);

б)	указание относно доказателствените средства или prima facie доказателства за гражданството, транзита, условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, както и за незаконното влизане и пребиваване;

в)	снимка на лицето, което следва да се приеме обратно.

2.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане следва да съдържа и следната информация:

а)	декларация, посочваща, че лицето, което трябва да се предаде, може да се нуждае от помощ или грижа, при условие че въпросното лице е изразило изричното си съгласие с тази декларация;

б)	всякаква друга защита, мерки за сигурност или информация за здравословното състояние на лицето, която може да е необходима в конкретния случай на предаване.

3.   Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за обратно приемане, се съдържа в приложение 6 към настоящото споразумение.

Член 8

Доказателствени средства относно гражданството

1.   Доказателства за гражданство съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Босна и Херцеговина взаимно признават гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване. Подправени документи не могат да служат като доказателство за гражданство.

2.   Доказателства prima facie за гражданство в съответствие с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Босна и Херцеговина смятат гражданството за установено, освен ако не се докаже противното. Подправени документи не могат да служат като prima facie доказателство за гражданство.

3.   Ако не може да бъде представен нито един от документите, изброени в приложение 1 или 2, компетентните дипломатически и консулски представителства на съответната запитана държава при поискване интервюират лицето, което следва да се приеме обратно, във възможно най-кратък срок, най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането, за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 9

Доказателствени средства по отношение на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Доказателства за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателство се признава взаимно от държавите-членки и от Босна и Херцеговина, без да се изисква по-нататъшно разследване.

2.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 4 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателство prima facie се предостави, държавите-членки и Босна и Херцеговина приемат условията за установени, освен ако не се докаже противното.

3.   Незаконният характер на влизането, престоя и пребиваването се установява с пътническите документи на съответното лице, в които липсва необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на запитващата държава. Декларация от страна на запитващата държава, че съответното лице е било открито, без да притежава необходимите пътнически документи, виза или разрешение за пребиваване, представлява доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.

4.   Доказателства за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, уредени в член 3, параграф 3, се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5а към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателствено средство се признава взаимно от Босна и Херцеговина, без да се изисква по-нататъшно разследване.

5.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, предвидени в член 3, параграф 3, се набавят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5б към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателствено средство е представено, Босна и Херцеговина приема условията за установени, освен ако не се докаже противното.

6.   Ако не може да бъде представен никой от документите, изброени в приложение 5а и приложение 5б, компетентните дипломатически и консулски представителства на Босна и Херцеговина при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно, във възможно най-кратък срок или най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането, за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 10

Срокове

1.   Заявлението за обратно приемане следва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в рамките най-много на една година след като компетентният орган на запитващата държава е научил, че гражданин на трета страна или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване. При наличието на правни или фактически пречки за своевременно подаване на заявлението, по искане на запитващата държава срокът се удължава, но само докато пречките престанат да съществуват.

2.   На заявлението за обратно приемане следва да се изпрати отговор в писмена форма в рамките на 10 календарни дни във всички случаи. Тези срокове започват да текат от датата, на която е получено заявлението за обратно приемане. Ако в установения срок не е получен отговор, се смята, че предаването е одобрено.

3.   При наличие на правни или фактически пречки за изпращане на отговор на заявлението в рамките на 10 календарни дни, този срок може, въз основата на добре мотивирано искане, да бъде удължен най-много до 6 календарни дни. Ако в рамките на удължения срок няма отговор, се смята, че предаването е одобрено.

4.   Предоставят се основанията за отказа на искането за обратно приемане.

5.   След получаване на съгласието или, където е приложимо, след изтичане на срока, предвиден в параграф 2, съответното лице се предава в рамките на три месеца. По искане на запитващата държава този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за преодоляване на правни или практически пречки.

Член 11

Условия на предаването и начини на транспортиране

1.   Преди връщането на лице компетентните органи на Босна и Херцеговина и на съответната държава-членка договарят предварително в писмен вид датата на предаването на лицето, контролно-пропускателния пункт за влизане, евентуална охрана и друга информация от значение за предаването.

2.   Транспортирането може да се извърши по въздух, по море или по суша. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Босна и Херцеговина или на държавите-членки и може да се извърши както с редовни, така и с чартърни полети. В случай на охранявано връщане конвоят не се ограничава само до овластени лица от запитващата държава, при условие че те са овластени лица от Босна и Херцеговина или която и да е държава-членка.

Член 12

Обратно приемане по грешка

Запитващата държава приема обратно всяко лице, което е прието обратно от запитаната държава, ако в рамките на 3 месеца след предаването на въпросното лице се установи, че не са спазени изискванията, предвидени в членове от 2 до 5 от настоящото споразумение.

В такива случаи процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и запитаната държава предоставя цялата налична информация, която се отнася за действителната самоличност и гражданство на лицето, което следва да се приеме обратно.

РАЗДЕЛ IV

ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 13

Принципи

1.   Държавите-членки и Босна и Херцеговина ограничават транзитното преминаване на граждани на трета страна или на лица без гражданство до случаите, в които тези лица не могат да бъдат върнати директно в държавата цел на пътуването.

2.   Босна и Херцеговина разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако държава-членка поиска това, а държава-членка разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако Босна и Херцеговина поиска това, при условие че са гарантирани пътуването през други възможни държави на транзитно преминаване и обратното приемане от страна на държавата цел на пътуването.

3.   Босна и Херцеговина или държава-членка могат да откажат транзитно преминаване:

а)

ако за гражданина на третата страна или лицето без гражданство съществува сериозен риск да бъде подложен(о) на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание или смъртна присъда, или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата цел на пътуването, или в друга държава на транзитното преминаване; или

б)	ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказание в запитаната държава или в друга държава на транзитното преминаване; или

в)	в интерес на общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред и други национални интереси на запитаната държава.

4.   Босна и Херцеговина или държава-членка могат да отменят всяко издадено разрешение, ако впоследствие възникнат или са налице обстоятелствата, посочени в параграф 3, които препятстват операцията по транзитно преминаване, или ако пътуването през възможни държави на транзитно преминаване или обратно приемане от държавата цел на пътуването, вече не са гарантирани. В такъв случай запитващата държава приема обратно гражданина на трета страна или лицето без гражданство, както е необходимо и без забавяне.

Член 14

Процедура по транзитното преминаване

1.   Заявление за транзитно преминаване следва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в писмена форма и следва да включва следната информация:

а)	вид на транзитното преминаване (по въздух, по море или по суша), други възможни държави на транзитно преминаване и планирана държава цел на пътуването;

б)	подробни данни за съответното лице (напр. собствено име, фамилия, име, използвано преди брака, други използвани имена/имена, с които лицето е известно, или псевдоними, дата на раждане, пол и при възможност — място на раждане, гражданство, език, вид и номер на пътническите документи);

в)	предвиден гранично-пропускателен пункт за влизане, време на предаване и възможно ползване на конвой;

г)	декларация, че според запитващата държава условията съгласно член 13, параграф 2 са изпълнени и че не са известни причини за отказ съгласно член 13, параграф 3.

Общ формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение 7 към настоящото споразумение.

2.   Запитаната държава уведомява в рамките на 5 календарни дни и в писмена форма запитващата държава за приемането, като потвърждава контролно-пропускателния пункт за влизане и предвиденото време за приемането, или я уведомява за отказа за обратно приемане и за причините за този отказ.

3.   Ако транзитното преминаване се осъществява по въздух, лицето, което следва да се приеме обратно, и евентуалният конвой се освобождават от изискването за получаване на летищна транзитна виза.

4.   Компетентните органи на запитаната държава след взаимни консултации съдействат за осъществяване на операциите по транзитното преминаване, и по-специално чрез наблюдение на въпросните лица и предоставяне на подходящи удобства за целта.

РАЗДЕЛ V

РАЗХОДИ

Член 15

Разходи за транспорт и за транзитно преминаване

Без да се засяга правото на компетентните органи да възстановят разходите по обратно приемане от лицето, което следва да се приеме обратно, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратното приемане и операциите по транзитно преминаване съгласно настоящото споразумение до границата на държавата цел на пътуването, се поемат от запитващата държава.

РАЗДЕЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ

Член 16

Защита на данните

Предаване на личните данни се извършва само ако такова предаване е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение от компетентните органи на Босна и Херцеговина или на държава-членка, в зависимост от случая. Обработването и държането на личните данни в конкретен случай се подчинява на вътрешното законодателство на Босна и Херцеговина, а в случаите, когато контрольорът е компетентен орган на държава-членка — на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО (2) и на националното законодателство на тази държава-членка, прието съгласно посочената директива. В допълнение се прилагат следните принципи:

а)	личните данни се обработват безпристрастно и законосъобразно;

б)	личните данни се събират за конкретната, изрично посочена и законосъобразна цел на изпълнение на настоящото споразумение и не се обработват допълнително от органа, който ги е предал, нито от органа, който ги е приел, по начин, несъвместим с тази цел;

в)

личните данни следва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или обработват допълнително; по-специално предадените лични данни могат да се отнасят само за следното: — подробни данни за лицето, което следва да се предаде (напр. собствено име, фамилия, други предишни имена, други използвани имена/имена, с които лицето е известно, или псевдоними, пол, семейно положение, дата и място на раждане, настоящо и всяко предишно гражданство); — паспорт, лична карта или шофьорска книжка (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който го е издал, място на издаване); — места на престой и маршрути; — друга информация, необходима за идентифициране на лицето, което следва да се приеме обратно, или за проучване на изискванията за обратно приемане съгласно настоящото споразумение;

г)	личните данни следва да бъдат точни и при необходимост, актуализирани;

д)	личните данни следва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на субекта на данните, в продължение на срок, който не превишава необходимото за целта, за която са събрани или допълнително обработени;

е)

както предаващият орган, така и получаващият орган предприемат всяко разумно действие за гарантиране, когато е уместно, поправянето, заличаването или блокирането на лични данни в случаите, в които обработката им не е в съответствие с разпоредбите на настоящия член, и по-специално поради това, че данните не са съответстващи, относими и точни или са събрани прекомерно много данни спрямо целта на обработка. Това включва нотифициране на другата страна за всяка поправка, заличаване или блокиране;

ж)	при поискване получаващият орган уведомява предаващия орган за използването на предадените данни и за получените вследствие на това от тях резултати;

з)	личните данни могат да се предават само на компетентните органи. За по-нататъшното им предаване на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган;

и)	предаващият и получаващият орган са длъжни да записват в писмена форма предаването и получаването на лични данни.

Член 17

Клауза за незасягане

1.   Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Босна и Херцеговина, произтичащи от международното право, и по-специално от:

—	Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.;

—	международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждане на подадени заявления за убежище;

—	Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.;

—	Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г.;

—	международните конвенции за екстрадиция и транзитно преминаване;

—	многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

2.   Нищо в настоящото споразумение не препятства връщането на лице по силата на други официални и неофициални договорености.

РАЗДЕЛ VII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 18

Съвместен комитет по обратно приемане

1.   Договарящите страни си съдействат взаимно при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За целта те създават Съвместен комитет по обратно приемане (наричан по-долу „комитетът“), който по-специално има задача по:

а)	наблюдение на прилагането на настоящото споразумение;

б)	вземане на решения относно изпълнителните договорености, необходими за еднаквото прилагане на настоящото споразумение;

в)	редовна обмяна на информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави-членки и от Босна и Херцеговина съгласно член 19;

г)	препоръчването на изменения на настоящото споразумение и на приложенията към него.

2.   Решенията на комитета са обвързващи за договарящите страни.

3.   Комитетът се състои от представители на Общността и на Босна и Херцеговина; Общността се представлява от Комисията.

4.   Комитетът заседава при необходимост по искане на една от договарящите страни.

5.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 19

Протоколи за изпълнение

1.   По искане на държава-членка или на Босна и Херцеговина държавата-членка и Босна и Херцеговина съставят протокол за изпълнение, който съдържа правила за:

а)	определянето на компетентните органи, граничните контролно-пропускателни пунктове и размяна на контактни точки;

б)	условията за връщане на лица под охрана, включително транзитното преминаване под конвой на граждани на трета страна и лица без гражданство;

в)	допълнителни средства и документи към изброените в приложения от 1 до 5 към настоящото споразумение.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1, влизат в сила след нотифициране на комитета по обратно приемане, посочен в член 18.

3.   Босна и Херцеговина се съгласява да прилага всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен с една държава-членка в отношенията си с която и да е друга държава-членка, ако последната поиска това.

Член 20

Отношение към двустранни споразумения за обратно приемане или договорености на държавите-членки

Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всяко друго двустранно споразумение или договореност за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, които са били или биха могли да бъдат сключени съгласно член 19 между отделни държави-членки и Босна и Херцеговина, доколкото разпоредбите на последните са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Териториално приложение

1.   Съгласно параграф 2 настоящото споразумение се прилага спрямо територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и на територията на Босна и Херцеговина.

2.   Настоящото споразумение не се прилага за територията на Кралство Дания.

Член 22

Влизане в сила, срок и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от договарящите страни в съответствие със съответните им процедури.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която договарящите страни се нотифицират взаимно за приключването на процедурите, посочени в параграф 1.

3.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок.

4.   Всяка договаряща страна може, чрез официално нотифициране на другата договаряща страна и след предварителни консултации с комитета, посочен в член 18, да преустанови временно изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по отношение на граждани на трета страна и лица без гражданство по причини за сигурност, обществен ред, защита на националната сигурност или защита на общественото здраве. Преустановяването влиза в сила на втория ден след деня на такава нотификация.

5.   Всяка договаряща страна може да денонсира настоящото споразумение с официална нотификация до другата договаряща страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след датата на такава нотификация.

Член 23

Приложения

Приложения от 1 до 7 съставляват неразделна част от настоящото споразумение.

---

(1)  В съответствие с формуляра, установен в препоръката на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 1994 г.

(2)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Република Албания за улесняване на издаването на визи

EВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

наричана по-долу „Общността“,

и

РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ,

наричани по-долу „страните“,

като взеха предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Европейската общност и Република Албания, което бе подписано на 12 юни 2006 г. и което в момента управлява отношенията с Република Албания;

като потвърждават намерението за тясно сътрудничество в рамките на съществуващите структури на ССА за либерализация на визовия режим между Република Албания и Европейския съюз в съответствие със заключенията на срещата на върха Европейски съюз — Западни Балкани, състояла се в Солун на 21 юни 2003 г.;

в желанието си, като първа конкретна стъпка към безвизов режим на пътуване, да улеснят контактите между народите като важно условие за стабилно развитие на икономическите, хуманитарните, културните, научните и други връзки чрез улесняване на издаването на визи за граждани на Република Албания;

като имат предвид, че от 4 август 2000 г. гражданите на ЕС са освободени от изискването за визи, когато пътуват до Република Албания за период от време, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, или за транзитно преминаване през територията на Република Албания;

като приемат, че ако Република Албания въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС, същите улеснения, предоставени съгласно настоящото споразумение на гражданите на Република Албания, ще се прилагат автоматично, на базата на реципрочност, за гражданите на ЕС;

като приемат, че улесненията за издаване на визи не следва да водят до незаконна миграция и като отделят специално внимание на сигурността и на реадмисията;

като взеха предвид влизането в сила на Споразумението между Европейската общност и Република Албания за реадмисия на лица, пребиваващи без разрешение;

като взеха предвид Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и Протокола относно интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложени към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и като потвърждават, че разпоредбите на настоящото споразумение не се прилагат за Обединеното кралство и Ирландия;

като взеха предвид Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и като потвърждават, че разпоредбите на настоящото споразумение не се прилагат за Кралство Дания,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Цел и приложно поле

1.   Целта на настоящото споразумение е да улесни издаването на визи на гражданите на Република Албания за планиран престой за срок от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни.

2.   Ако Република Албания въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС или за определени категории граждани на ЕС, същите улеснения, предоставени съгласно това споразумение на гражданите на Република Албания, ще се прилагат автоматично, на базата на реципрочност, за съответните граждани на ЕС.

Член 2

Обща клауза

1.   Визовите облекчения, предвидени в настоящото споразумение, се прилагат за гражданите на Република Албания само дотолкова, доколкото те не са освободени от изискването за визи от законовите и подзаконовите разпоредби на Общността или държавите-членки, настоящото споразумение или други международни споразумения.

2.   Националното право на Република Албания или на държавите-членки, или правото на Общността, се прилага по отношение на въпроси, които не са обхванати от разпоредбите на настоящото споразумение, като отказ за издаване на виза, признаване на пътнически документи, доказателство за достатъчни средства за издръжка, отказ за влизане в страната и мерки за експулсиране.

Член 3

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)	„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания, Република Ирландия и Обединеното кралство;

б)	„гражданин на Европейския съюз“ означава гражданин на държава-членка съгласно посоченото в буква a);

в)	„гражданин на Република Албания“: означава лице, което притежава албанско гражданство;

г)

„виза“ означава разрешително, издадено от държава-членка, или решение, взето от такава държава, което е необходимо с оглед на: — влизане за планиран престой в държава-членка или в няколко държави-членки за срок от не повече от 90 дни общо, — влизане с цел транзитно преминаване през територията на тази държава-членка или на няколко държави-членки;

д)	„законно пребиваващо лице“ означава гражданин на Република Албания, на когото е разрешено или който има право да остане за повече от 90 дни на територията на държава-членка въз основа на законодателството на Общността или на националното законодателство.

Член 4

Писмени доказателства относно целта на пътуването

1.   За следните категории граждани на Република Албания са достатъчни следните документи за обосноваване на целта на пътуване до другата страна:

а)

за членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Република Албания, участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации: — писмо, издадено от орган на Република Албания, потвърждаващо, че кандидатът е член на албанска делегация, която пътува до територията на държавите-членки, за да участва в гореспоменатите мероприятия, придружено от копие на официалната покана;

б)

за бизнесмени и представители на бизнес организации: — писмено искане от домакин — юридическо лице или дружество, организация, или офис или филиал на такова юридическо лице или дружество, държавни или местни власти на държавата-членка или организационни комитети на търговско-промишлени изложения, конференции и симпозиуми, провеждани на териториите на държавите-членки, заверено от Търговската палата на Република Албания;

в)	за журналисти: — удостоверение или друг документ, издаден от професионална организация, доказващ, че въпросното лице е квалифициран журналист, и документ, издаден от неговия/нейния работодател, в който се посочва, че целта на пътуването е осъществяване на журналистическа дейност;

г)	за лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски програми и други програми за обмен: — писмено искане от организацията домакин за участие в тези дейности;

д)

за представители на организации на гражданското общество, когато предприемат пътуване с цел образователна подготовка, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен: — писмено искане, издадено от организацията домакин, потвърждение, че лицето представлява организация на гражданското общество и удостоверение за учредяване на такава организация от съответния регистър, издадено от държавен орган в съответствие с националното законодателство;

е)

ученици, студенти, докторанти и специализанти и придружаващи ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или образование, включително в рамките на програми за обмен, както и други училищни дейности: — писмено искане или удостоверение за записване от приемащия университет, академия, институт, колеж или училище, или студентска карта или удостоверение за курсовете, които лицето ще посещава;

ж)	за участници в международни спортни мероприятия и лицата, които ги придружават служебно: — писмено искане от организацията домакин: компетентни органи, национални спортни федерации и национални олимпийски комитети на държавите-членки;

з)	за участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове: — писмено искане от административния ръководител/кмет на тези градове;

и)	за близки роднини — съпруг(а), деца (включително осиновени), родители (включително настойници), баби и дядовци и внуци, посещаващи албански граждани, които пребивават законно на територията на държавите-членки: — писмено искане от лицето домакин;

й)	за посещение на военни и граждански гробища: — официален документ, потвърждаващ съществуването и запазването на гроба, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата и покойника;

к)

за лица, преследвани по политически причини по време на комунистическия режим в Република Албания: — удостоверение, издадено от Института за интеграция на преследваните лица в съответствие с член 3 от Закон № 7748 от 29.7.1993 г., посочващ статута на лице, преследвано по политически причини по време на комунистическия режим в Република Албания, и писмо за покана от компетентен орган, национална или международна организация, включително НПО от държава-членка или от европейска институция за участие в дейности, включително такива, свързани с техния статут;

л)

шофьори, извършващи международни транспортни услуги на товари и пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Република Албания; — писмено искане от националната асоциация (съюз) на превозвачите на Република Албания, предвиждащо превоз по международните пътища, в което се посочват целта, продължителността и честотата на пътуванията;

м)	за лица, пътуващи с цел туризъм: — удостоверение или документ за извършено плащане, издаден от пътническа агенция или туроператор, акредитиран от държава-членка в рамките на местното консулско сътрудничество, потвърждаващ резервацията за организирано пътуване;

н)	за лица на посещение по медицински причини и необходимите придружаващи лица: — официален документ от медицинската институция, потвърждаващ необходимостта от медицинска грижа в тази институция, необходимостта от придружител и доказателство за достатъчни финансови средства за заплащане на лечението;

о)	за упражняващите свободни професии, участващи в международни изложения, конференции, симпозиуми, семинари и други подобни мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки: — писмено искане от организацията домакин, потвърждаващо, че въпросното лице участва в събитието;

п)	за членовете на влаков и локомотивен персонал и персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки: — писмено искане от компетентното железопътно дружество на Република Албания, посочващо целта, продължителността и честотата на пътуванията;

р)	за лица на посещение с цел присъствие на погребални церемонии: — официален документ, потвърждаващ смъртта, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата и покойника;

с)	за представители на религиозни общности: — писмено искане от религиозна общност, регистрирана в Република Албания, посочващо целта, продължителността и честотата на пътуванията.

2.   Писменото искане, посочено в параграф 1 от настоящия член, следва да съдържа следните данни:

а)	за поканеното лице — име и фамилия, дата на раждане, пол, гражданство, номер на документа за самоличност, период и цел на пътуването, брой на влизанията и където е уместно, имената на съпруга(та) и децата, придружаващи поканеното лице;

б)	за лицето, което отправя поканата — име, фамилия и адрес; или

в)

за юридическото лице, дружеството или организацията, които отправят поканата — пълно наименование и адрес, и — ако искането е издадено от организация — името и длъжността на лицето, което подписва искането, — ако лицето, което отправя поканата, е юридическо лице или дружество, офис или филиал на такова юридическо лице или дружество със седалище на територията на държава-членка, регистрационният номер съгласно националното законодателство на съответната държава-членка.

3.   За категориите лица, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички категории визи се издават по опростената процедура без изискване на друга обосновка, покана или потвърждаване във връзка с целта на пътуването, предвидени от законодателството на държавите-членки.

Член 5

Издаване на многократни визи

1.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават многократни визи със срок на валидност до пет години на следните категории лица:

а)	членове на Съвета на министрите, парламента, Конституционния и Върховния съд, ако те не са освободени от изискването за виза с настоящото споразумение, при изпълнението на служебните им задължения, със срок на валидност, ограничен до срока им на работа, ако той е по-кратък от 5 години;

б)	за постоянни членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Република Албания, участват редовно в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации;

в)

съпрузи и деца (включително осиновени), които са на възраст под 21 години или са на издръжка, и родители, посещаващи граждани на Република Албания, които пребивават законно на територията на държавите-членки, със срок на валидност, ограничен до срока на валидност на разрешителното им за законно пребиваване.

2.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават многократни визи със срок на валидност до една година на следните категории лица, при условие че през предходната година са получили поне една виза, използвали са я в съответствие със законите за влизане и престой на посетената страна и че съществуват основания за искане на многократна виза:

а)	членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Република Албания, участват редовно в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации;

б)	бизнесмени и представители на бизнес организации, които пътуват редовно до държавите-членки;

в)	лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски и други програми за обмен, които пътуват редовно до държавите-членки;

г)	участници в международни спортни мероприятия и лица, които ги придружават служебно;

д)	журналисти;

е)	участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове;

ж)	шофьори, извършващи международни транспортни услуги на товари и пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Република Албания;

з)	лица, които се нуждаят от редовни посещения по медицински причини и необходимите придружаващи лица.

и)	членове на влаков и локомотивен персонал, и на персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки;

й)	студенти и докторанти и специализанти, които предприемат редовни пътувания с цел обучение или образование, включително в рамките на програми за обмен;

к)	представители на религиозни общности, регистрирани в Република Албания, които пътуват редовно до държавите-членки;

л)	представители на организации на гражданското общество, когато предприемат редовни пътувания с цел обучение, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен;

м)	упражняващите свободни професии, участващи в международни изложения, конференции, симпозиуми, семинари и други подобни мероприятия, които пътуват редовно до държавите-членки.

3.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават многократни визи със срок на валидност минимум 2 години и максимум 5 години на категориите лица, посочени в параграф 2 от настоящия член, при условие че през предходните две години те са използвали едногодишната многократна виза в съответствие със законите за влизане и престой на посетената държава и че основанията за искане на многократна виза все още са валидни.

4.   Общият срок на престой за лицата, посочени в параграфи от 1 до 3 от настоящия член, не трябва да надвишава 90 дни в рамките на период от 180 дни на територията на държавите-членки.

Член 6

Такси за обработка на заявленията за визи

1.   Таксата за обработка на заявленията за визи на граждани на Република Албания е в размер на 35 EUR.

Горепосочената сума може да бъде преразгледана в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграф 4.

Ако Република Албания въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС, визовата такса, която ще наложи Република Албания, няма да е по-висока от 35 EUR или от уговорената сума, ако таксата бъде преразгледана в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграф 4.

2.   Следните категории лица са освободени от такси за обработка на заявлението за виза:

а)	за близки роднини — съпрузи, деца (включително осиновени), родители (включително настойници), баби и дядовци и внуци на албански граждани, които пребивават законно на територията на държавите-членки;

б)	за членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Република Албания, участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации;

в)	членове на Съвета на министрите, парламента, Конституционния и Върховния съд, в случай че не са освободени от изискването за виза с настоящото споразумение;

г)	ученици, студенти, докторанти и специализанти и придружаващите ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или образование;

д)	деца на възраст под 6 години;

е)	лица с увреждания и лицето, което ги придружава, ако е необходимо;

ж)

лица, които са представили документи, доказващи необходимостта от пътуването им по хуманитарни причини, включително с цел получаване на спешна медицинска помощ, и човекът, придружаващ такова лице, или с цел присъствие на погребение на близък роднина, или за посещение на близък роднина, който е сериозно болен;

з)	участници в международни спортни мероприятия и лица, които ги придружават служебно;

и)	лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски и други програми за обмен;

й)	участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове;

к)	лица, преследвани по политически причини по време на комунистическия режим;

л)	пенсионери;

м)	представители на организации на гражданското общество, пътуващи с цел участие в срещи, семинари, програми за обмен и образователни курсове;

н)	журналисти;

о)	представители на религиозни общности, регистрирани в Република Албания;

п)	шофьори, извършващи международни транспортни услуги на товари и пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Република Албания;

р)	членове на влаков и локомотивен персонал, и на персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки;

с)	упражняващите свободни професии, участващи в международни изложения, конференции, симпозиуми, семинари и други подобни мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки.

Член 7

Продължителност на процедурите за обработка на заявленията за визи

1.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки вземат решение относно искането за издаване на виза в рамките на 10 календарни дни от датата на получаване на заявлението и документите, необходими за издаване на виза.

2.   Срокът за вземане на решение относно заявлението за виза може да бъде удължен до 30 календарни дни в отделни случаи, и по-специално, когато е необходимо по-внимателно проучване на заявлението.

3.   Срокът за вземане на решение относно заявлението за виза може да бъде съкратен до 3 работни дни или по-малко в спешни случаи.

Член 8

Заминаване в случай на изгубени или откраднати документи

Граждани на Европейския съюз и на Република Албания, които са изгубили своите документи за самоличност или от които тези документи са били откраднати по време на престоя им на територията на Република Албания или на държавите-членки, могат да напуснат тази територия въз основа на валидни документи за самоличност, разрешаващи им да пресекат границата, издадени от дипломатическите мисии или консулските служби на държавите-членки или на Република Албания, без каквато и да е виза или друго разрешително.

Член 9

Удължаване на визата при извънредни обстоятелства

Визите на гражданите на Република Албания, които нямат възможност да напуснат територията на държавите-членки в срока, посочен в техните визи, в резултат на обстоятелства, представляващи непреодолима сила, се продължават безплатно в съответствие с действащото законодателство на приемащата държава за срока, необходим за тяхното завръщане в страната на постоянното им пребиваване.

Член 10

Дипломатически паспорти

1.   Гражданите на Република Албания, които притежават валидни дипломатически паспорти, могат да влизат, излизат и да преминават транзитно през териториите на държавите-членки, без да притежават визи.

2.   Лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да остават на териториите на държавите членки за срок не по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни.

Член 11

Териториална валидност на визите

Съобразно националните правила и разпоредби относно националната сигурност на държавите-членки и при спазване на правилата на ЕС за издаване на визи с ограничена териториална валидност на гражданите на Република Албания е разрешено да пътуват в рамките на територията на държавите-членки на равноправна основа с гражданите на Европейския съюз.

Член 12

Съвместен комитет за управление на споразумението

1.   Страните сформират Съвместен комитет от експерти (наричан по-долу „Комитета“), съставен от представители на Европейската общност и Република Албания. Общността се представлява от Комисията на Европейските общности, подпомагана от експерти от държавите-членки.

2.   Комитетът има, по-специално, следните задачи:

а)	наблюдение на изпълнението на настоящото споразумение;

б)	предлагане на изменения или допълнения към настоящото споразумение;

в)	разрешаване на спорове, произтичащи от тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение.

3.   Комитетът заседава всеки път, когато е необходимо по искане на една от страните и най-малко веднъж годишно.

4.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 13

Връзка на настоящото споразумение с двустранни споразумения между държави-членки и Република Албания

1.   Считано от влизането му в сила, настоящото споразумение има предимство пред разпоредбите на двустранните или многостранни споразумения или спогодби, сключени между отделните държави-членки и Република Албания дотолкова, доколкото разпоредбите на последните споразумения или спогодби обхващат въпроси, които са предмет на настоящото споразумение.

2.   Разпоредбите на двустранни споразумения или спогодби между отделни държави-членки и Република Албания, подписани преди 1 януари 2007 г., предвиждащи освобождаването на притежателите на служебни паспорти от изискванията за издаване на визи, продължават да се прилагат за срок от 5 години от влизане в сила на настоящото споразумение, без да накърняват правото на съответните държави-членки или на Република Албания да денонсират или преустановят тези двустранни споразумения по време на този период от 5 години.

Член 14

Заключителни клаузи

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от страните в съответствие с техните процедури и влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомяват една друга относно приключването на посочените по-горе процедури.

2.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен период от време, освен ако се прекрати в съответствие с параграф 5 от настоящия член.

3.   Настоящото споразумение може да бъде изменяно с писменото съгласие на страните. Измененията влизат в сила след като страните са се уведомили една друга за приключването на техните вътрешни процедури, необходими за тази цел.

4.   Всяка страна може да преустанови изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по причини, свързани с обществения ред, защитата на националната сигурност или защитата на общественото здраве. Другата страна се уведомява за решението за преустановяване не по-късно от 48 часа преди неговото влизане в сила. Страната, преустановила прилагането на настоящото споразумение, информира незабавно другата страна веднага щом причините за това преустановяване престанат да съществуват.

5.   Всяка страна може да прекрати настоящото споразумение с писмено уведомление на другата страна. Настоящото споразумение престава да бъде в сила 90 дни след датата на такова уведомление.

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Босна и Херцеговина за улесняване на издаването на визи

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

наричана по-долу „Общността“;

и

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА,

наричани по-долу „страните“;

В ЖЕЛАНИЕТО СИ, КАТО ПЪРВА КОНКРЕТНА СТЪПКА КЪМ БЕЗВИЗОВ РЕЖИМ НА ПЪТУВАНЕ, да улеснят контактите между народите като важно условие за стабилно развитие на икономическите, хуманитарните, културните, научните и други връзки чрез улесняване на издаването на визи за граждани на Босна и Херцеговина,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че считано от 21 юли 2005 г. всички граждани на ЕС са освободени от изискването за визи, когато пътуват до Босна и Херцеговина за период от време, ненадвишаващ 90 дни, или за транзитно преминаване през територията на Босна и Херцеговина,

КАТО ПРИЕМАТ, че ако Босна и Херцеговина въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС, същите улеснения, предоставени съгласно настоящото споразумение на гражданите на Босна и Херцеговина, ще се прилагат автоматично на базата на реципрочност за гражданите на ЕС,

КАТО ПРИЕМАТ, че улесненията за издаване на визи не трябва да водят до незаконна миграция и като отделят специално внимание на сигурността и на реадмисията,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и Протокола относно интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и като потвърждават, че разпоредбите на настоящото споразумение не се прилагат за Обединеното кралство и Ирландия,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и като потвърждават, че разпоредбите на настоящото споразумение не се прилагат за Кралство Дания,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Цел и приложно поле

1.   Целта на настоящото споразумение е да улесни издаването на визи на гражданите на Босна и Херцеговина за планиран престой за срок от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни.

2.   Ако Босна и Херцеговина въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС или за някои категории граждани на ЕС, същите улеснения, предоставени съгласно настоящото споразумение на гражданите на Босна и Херцеговина, ще се прилагат автоматично на базата на реципрочност за съответните граждани на ЕС.

Член 2

Обща клауза

1.   Визовите облекчения, предвидени в настоящото споразумение, се прилагат към гражданите на Босна и Херцеговина само дотолкова, доколкото те не са освободени от изискването за визи със законите и регламентите на Общността или държавите-членки, настоящото споразумение или други международни споразумения.

2.   Националното право на Босна и Херцеговина или на държавите-членки, или правото на Общността, се прилага по отношение на проблеми, които не са обхванати от разпоредбите на настоящото споразумение, като отказ за издаване на виза, признаване на пътнически документи, доказателство за достатъчни средства за издръжка, отказ за влизане в страната и мерки за експулсиране.

Член 3

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)	„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания, Република Ирландия и Обединеното кралство;

б)	„гражданин на Европейския съюз“ означава гражданин на държава-членка съгласно посоченото в буква a);

в)	„гражданин на Босна и Херцеговина“ означава лице, което притежава гражданство на Босна и Херцеговина;

г)

„виза“ означава разрешително, издадено от държава-членка, или решение, взето от такава държава, което е необходимо с оглед на: — влизане за планиран престой в държава-членка или в няколко държави-членки за срок от не повече от 90 дни общо, — влизане с цел транзитно преминаване през територията на тази държава-членка или на няколко държави-членки;

д)	„законно пребиваващо лице“ означава гражданин на Босна и Херцеговина, на когото е разрешено или който е упълномощен да остане за повече от 90 дни на територията на държава-членка на базата на законодателството на Общността или на националното законодателство.

Член 4

Писмени доказателства относно целта на пътуването

1.   За следните категории граждани на Босна и Херцеговина са достатъчни следните документи за обосноваване на целта на пътуването до другата страна:

а)

за членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Босна и Херцеговина, участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации: — писмо, издадено от орган на Босна и Херцеговина, потвърждаващо, че кандидатът е член на делегация, която пътува до територията на държавите-членки, за да участва в гореспоменатите мероприятия, придружено от копие на официалната покана;

б)

за бизнесмени и представители на бизнес организации: — писмено искане от домакин — юридическо лице или дружество, организация или офис или филиал на такова юридическо лице или дружество, държавни или местни органи на държавата-членка или организационни комитети на търговско-промишлени изложения, конференции и симпозиуми, провеждани на териториите на държавите-членки, заверено от Външнотърговската камара на Босна и Херцеговина;

в)

за представители на организации на гражданското общество, когато предприемат пътуване с цел образователна подготовка, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен: — писмено искане, издадено от организацията домакин, потвърждение, че лицето представлява организация на гражданското общество, и удостоверение за учредяване на такава организация от съответния регистър, издадено от държавен орган в съответствие с националното законодателство;

г)	за шофьори, извършващи международни транспортни услуги на товари и пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Босна и Херцеговина: — писмено искане от Външнотърговската камара на Босна и Херцеговина, посочващо целта, продължителността и честотата на пътуванията;

д)	за членовете на влаков и локомотивен персонал и персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки: — писмено искане от компетентното железопътно дружество на Босна и Херцеговина, посочващо целта, продължителността и честотата на пътуванията;

е)	за журналисти: — удостоверение или друг документ, издаден от професионална организация, доказващ, че въпросното лице е квалифициран журналист, и документ, издаден от неговия/нейния работодател, в който се посочва, че целта на пътуването е осъществяване на журналистическа дейност;

ж)	за лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски програми и други програми за обмен: — писмено искане от организацията домакин за участие в тези дейности;

з)

ученици, студенти, докторанти и специализанти и придружаващи ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или образование, включително в рамките на програми за обмен, както и други училищни дейности: — писмено искане или удостоверение за записване от приемащия университет, академия, институт, колеж или училище, или студентска карта или удостоверение за курсовете, които лицето ще посещава;

и)	за участници в международни спортни мероприятия и лицата, които ги придружават служебно: — писмено искане от организацията домакин: компетентни органи, национални спортни федерации и национални олимпийски комитети на държавите-членки;

й)	за участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове: — писмено искане от административния ръководител/кмет на тези градове;

к)	за близки роднини — съпруг(а), деца (включително осиновени), родители (включително настойници), баби и дядовци и внуци — посещаващи граждани на Босна и Херцеговина, които пребивават законно на територията на държавите-членки: — писмено искане от лицето домакин;

л)	за лица на посещение по медицински причини и необходимите придружаващи лица: — официален документ от медицинската институция, потвърждаващ необходимостта от медицинска грижа в тази институция, необходимостта от придружител и доказателство за достатъчни финансови средства за заплащане на лечението;

м)	за лица на посещение с цел присъствие на погребални церемонии: — официален документ, потвърждаващ смъртта, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата и покойника;

н)	за представители на традиционните религиозни общности на Босна и Херцеговина, посещаващи диаспори на Босна и Херцеговина на територията на държавите-членки: — писмено искане от главата на религиозната общност в Босна и Херцеговина, посочващо целта, продължителността и честотата на пътуванията;

о)	за упражняващите свободни професии, участващи в международни изложения, конференции, симпозиуми, семинари и други подобни мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки: — писмено искане от организацията домакин, потвърждаващо, че въпросното лице участва в събитието;

п)	за посещение на военни и граждански гробища: — официален документ, потвърждаващ съществуването и запазването на гроба, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата и покойника;

р)	за лица, пътуващи с цел туризъм: — удостоверение или документ за извършено плащане, издаден от пътническа агенция или туроператор, акредитиран от държава-членка в рамките на местното консулско сътрудничество, потвърждаващ резервацията за организирано пътуване.

2.   Писменото искане, посочено в параграф 1 от настоящия член, следва да съдържа следните данни:

а)	за поканеното лице — име и фамилия, дата на раждане, пол, гражданство, номер на документа за самоличност, период и цел на пътуването, брой на влизанията и където е уместно, имената на съпруга(та) и децата, придружаващи поканеното лице;

б)	за лицето, което отправя поканата — име, фамилия и адрес; или

в)

за юридическото лице, дружеството или организацията, които отправят поканата — пълно наименование и адрес, и ако — искането е издадено от организация — името и длъжността на лицето, което подписва искането, — лицето, което отправя поканата, е юридическо лице или дружество, офис или филиал на такова юридическо лице или дружество със седалище на територията на държава-членка, регистрационният номер съгласно националното законодателство на съответната държава-членка.

3.   За категориите лица, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички категории визи се издават по опростената процедура без изискване на друга обосновка, покана или потвърждаване във връзка с целта на пътуването, предвидени от законодателството на държавите-членки.

Член 5

Издаване на многократни визи

1.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават многократни визи със срок на валидност до пет години на следните категории лица:

а)	членове на съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина, ако те не са освободени от изискването за виза с настоящото споразумение при изпълнението на служебните им задължения, със срок на валидност, ограничен до срока им на работа, ако той е по-кратък от 5 години;

б)	постоянни членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Босна и Херцеговина, участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации;

в)	близки роднини — съпруг(а), деца (включително осиновени), родители (включително настойници), посещаващи граждани на Босна и Херцеговина, които пребивават законно на територията на държавите-членки, със срок на валидност, ограничен до валидността на разрешението им за законно пребиваване.

2.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават многократни визи със срок на валидност до една година на следните категории лица, при условие че през предходната година са получили поне една виза, използвали са я в съответствие със законите за влизане и престой на посетената страна и че съществуват основания за искане на многократна виза:

а)	членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Босна и Херцеговина, участват редовно в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации;

б)	бизнесмени и представители на бизнес организации, които пътуват редовно до държавите-членки;

в)	шофьори, извършващи международни транспортни услуги на товари и пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Босна и Херцеговина;

г)	членове на влаков и локомотивен персонал и на персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки;

д)	журналисти;

е)	лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски и други програми за обмен, които пътуват редовно до държавите-членки;

ж)	студенти, докторанти и специализанти, които предприемат редовни пътувания с цел обучение или образование, включително в рамките на програми за обмен;

з)	участници в международни спортни мероприятия и лица, които ги придружават служебно;

и)	участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове;

й)	лица, които се нуждаят от редовни посещения по медицински причини и необходимите придружаващи лица;

к)	представители на традиционните религиозни общности на Босна и Херцеговина, посещаващи диаспори на Босна и Херцеговина на територията на държавите-членки, които пътуват редовно до държавите-членки;

л)	представители на организации на гражданското общество, когато предприемат редовни пътувания с цел обучение, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен;

м)	упражняващите свободни професии, участващи в международни изложения, конференции, симпозиуми, семинари и други подобни мероприятия, които пътуват редовно до държавите-членки.

3.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават многократни визи със срок на валидност минимум 2 години и максимум 5 години на категориите лица, посочени в параграф 2 от настоящия член, при условие че през предходните две години те са използвали едногодишната многократна виза в съответствие със законите за влизане и престой на посетената държава и че основанията за искане на многократна виза все още са валидни.

4.   Общият срок на престой за лицата, посочени в параграфи от 1 до 3 от настоящия член, не следва да надвишава 90 дни в рамките на период от 180 дни на територията на държавите-членки.

Член 6

Такси за обработка на заявленията за визи

1.   Таксата за обработка на заявленията за визи на граждани на Босна и Херцеговина е в размер на 35 EUR.

Горепосочената сума може да бъде преразгледана в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграф 4.

Ако Босна и Херцеговина въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС, визовата такса, която ще наложи Босна и Херцеговина, няма да е по-висока от 35 EUR или от уговорената сума, ако таксата бъде преразгледана в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграф 4.

2.   Следните категории лица са освободени от такси за обработка на заявлението за виза:

а)	за близки роднини — съпруг(а), деца (включително осиновени), родители (включително настойници), баби и дядовци и внуци на граждани на Босна и Херцеговина, които пребивават законно на територията на държавите-членки;

б)	членове на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Босна и Херцеговина, участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от междуправителствени организации;

в)	членове на съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина, ако те не са освободени от изискването за виза с настоящото споразумение;

г)	ученици, студенти, докторанти и специализанти и придружаващите ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или образование;

д)	деца на възраст под 6 години;

е)	лица с увреждания и лицето, което ги придружава, ако е необходимо;

ж)

лица, които са представили документи, доказващи необходимостта от пътуването им по хуманитарни причини, включително с цел получаване на спешна медицинска помощ, и човекът, придружаващ такова лице, или с цел присъствие на погребение на близък роднина, или за посещение на близък роднина, който е сериозно болен;

з)	участници в международни спортни мероприятия и лица, които ги придружават служебно;

и)	лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски и други програми за обмен;

й)	участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове;

к)	журналисти;

л)	представители на традиционните религиозни общности на Босна и Херцеговина, посещаващи диаспори на Босна и Херцеговина на територията на държавите-членки;

м)	представители на организации на гражданското общество, пътуващи с цел участие в срещи, семинари, програми за обмен и образователни курсове;

н)	шофьори, извършващи международни транспортни услуги на товари и пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Босна и Херцеговина;

о)	членове на влаков и локомотивен персонал и на персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки;

п)	пенсионери;

р)	упражняващите свободни професии, участващи в международни изложения, конференции, симпозиуми, семинари и други подобни мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки.

Член 7

Продължителност на процедурите за обработка на заявленията за визи

1.   Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки вземат решение относно искането за издаване на виза в рамките на 10 календарни дни от датата на получаване на заявлението и документите, необходими за издаване на виза.

2.   Срокът за вземане на решение относно заявлението за виза може да бъде удължен до 30 календарни дни в отделни случаи, и по-специално, когато е необходимо по-внимателно проучване на заявлението.

3.   Срокът за вземане на решение относно заявлението за виза може да бъде съкратен до 3 работни дни или по-малко в спешни случаи.

Член 8

Заминаване в случай на изгубени или откраднати документи

Граждани на Европейския съюз и на Босна и Херцеговина, които са изгубили своите документи за самоличност или от които тези документи са били откраднати по време на престоя им на територията на Босна и Херцеговина или на държавите-членки, могат да напуснат тази територия въз основа на валидни документи за самоличност, разрешаващи им да пресекат границата, издадени от дипломатическите мисии или консулските служби на държавите-членки или на Босна и Херцеговина, без каквато и да е виза или друго разрешително.

Член 9

Удължаване на визата при извънредни обстоятелства

Визите на гражданите на Босна и Херцеговина, които нямат възможност да напуснат територията на държавите-членки в срока, посочен в техните визи, в резултат на обстоятелства, представляващи непреодолима сила, се продължават безплатно в съответствие с действащото законодателство на приемащата държава за срока, необходим за тяхното завръщане в страната на постоянното им пребиваване.

Член 10

Дипломатически паспорти

1.   Гражданите на Босна и Херцеговина, които притежават валидни дипломатически паспорти, могат да влизат, излизат и да преминават транзитно през териториите на държавите-членки, без да имат визи.

2.   Лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да остават на териториите на държавите членки за срок не по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни.

Член 11

Териториална валидност на визите

При спазване на националните правила и разпоредби относно националната сигурност на държавите-членки и при спазване на правилата на ЕС за издаване на визи с ограничена териториална валидност на гражданите на Босна и Херцеговина е разрешено да пътуват в рамките на територията на държавите-членки на равноправна основа с гражданите на Европейския съюз.

Член 12

Съвместен комитет за управление на споразумението

1.   Страните сформират Съвместен комитет от експерти (наричан по-долу „комитета“), съставен от представители на Европейската общност и Босна и Херцеговина. Общността е представлявана от Комисията на Европейските общности, подпомагана от експерти от държавите-членки.

2.   Комитетът има, по-специално, следните задачи:

а)	наблюдение на изпълнението на настоящото споразумение;

б)	предлагане на изменения или допълнения към настоящото споразумение;

в)	разрешаване на спорове, произтичащи от тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение.

3.   Комитетът заседава всеки път, когато е необходимо, по искане на една от страните и най-малко веднъж годишно.

4.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 13

Връзка на настоящото споразумение с двустранните споразумения между държави-членки и Босна и Херцеговина

1.   Считано от влизането му в сила, настоящото споразумение има предимство пред разпоредбите на двустранните или многостранните споразумения или спогодби, сключени между отделните държави-членки и Босна и Херцеговина, дотолкова, доколкото разпоредбите на последните споразумения или спогодби обхващат въпроси, които са предмет на настоящото споразумение.

2.   Разпоредбите на двустранните споразумения или спогодби между отделни държави-членки и Босна и Херцеговина, подписани преди 1 януари 2007 г., предвиждащи освобождаването на притежателите на служебни паспорти от изискванията за издаване на визи, продължават да се прилагат за срок от 5 години от влизането в сила на настоящото споразумение, без да накърняват правото на съответните държави-членки или на Босна и Херцеговина да денонсират или преустановят тези двустранни споразумения по време на този период от 5 години.

Член 14

Заключителни клаузи

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от страните в съответствие с техните процедури и влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомят една друга относно приключването на споменатите по-горе процедури.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член настоящото споразумение влиза в сила на датата на влизане в сила на Споразумението между Европейската общност и Босна и Херцеговина за реадмисия на лица, ако тази дата е след датата, предвидена в параграф 1 от настоящия член.

3.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен период от време, освен ако бъде прекратено в съответствие с параграф 6 от настоящия член.

4.   Настоящото споразумение може да бъде изменяно с писменото съгласие на страните. Измененията влизат в сила след като страните са се уведомили една друга за приключването на техните вътрешни процедури, необходими за тази цел.

5.   Всяка страна може да преустанови изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по причини, свързани с обществения ред, защитата на националната сигурност или защитата на общественото здраве. Другата страна следва да бъде уведомена за решението за преустановяване не по-късно от 48 часа преди неговото влизане в сила. Страната, преустановила прилагането на настоящото споразумение, информира незабавно другата страна веднага щом причините за това преустановяване престанат да съществуват.

6.   Всяка страна може да прекрати настоящото споразумение с писмено уведомление до другата страна. Настоящото споразумение престава да бъде в сила 90 дни след датата на такова нотифициране.