ISSN 1830-3617 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332 |
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 50 |
|
|
III Актове, приети по силата на Договора за ЕС |
|
|
|
АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС |
|
|
* |
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително
РЕГЛАМЕНТИ
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1490/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 декември 2007 година
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 954/79 на Съвета относно ратификацията от държавите-членки или тяхното присъединяване към Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейни конференции
(Текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след като се консултираха с Комитета на регионите,
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид че:
(1) |
Регламент (ЕИО) № 954/79 на Съвета (3) съдържа изисквания, които държавите-членки трябва да изпълнят, когато ратифицират Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейни конференции или когато се присъединяват към нея. |
(2) |
Конвенцията за Професионален кодекс на линейни конференции установява международна регулаторна рамка за конференциите по морски превоз, а именно посредством правила за достъп до дялове от търговията от страна на корабособственици, установени на територията на страни по конвенцията, което е в интерес на взаимния външнотърговски обмен. |
(3) |
Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета от 25 септември 2006 г. (4) отмени Регламент (ЕИО) № 4056/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на членове 85 и 86 от Договора по отношение на морския транспорт (5), който предвиждаше, inter alia, освобождаване от забраната в член 81, параграф 1 от Договора по отношение на конференциите по морски превоз. |
(4) |
След изтичане на преходния период, предвиден от член 1, втори параграф от Регламент (ЕО) № 1419/2006, забраната в член 81, параграф 1 от Договора ще се прилага за редовни морски транспортни услуги, в резултат на което конференциите повече няма да имат право да участват в търговията от или към пристанищата на държавите-членки. |
(5) |
Следователно държавите-членки ще бъдат възпрепятствани да изпълняват задълженията си по Конвенцията за Професионален кодекс на линейните конференции. От този момент държавите-членки повече няма да са в състояние да ратифицират, утвърждават или да се присъединяват към тази конвенция. Следователно Регламент (ЕИО) № 954/79 ще бъде неприложим и следва да бъде отменен, считано от края на преходния период, предвиден в Регламент (ЕО) № 1419/2006, а именно от 18 октомври 2008 г., |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕИО) № 954/79 се отменя.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 18 октомври 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Страсбург на 11 декември 2007 година.
За Европейския парламент
Председател
H.-G. PÖTTERING
За Съвета
Председател
M. LOBO ANTUNES
(1) ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 62.
(2) Становище на Европейския парламент от 10 юли 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 22 ноември 2007 г.
(3) ОВ L 121, 17.5.1979 г., стр. 1.
(4) ОВ L 269, 28.9.2006 г., стр. 1.
(5) ОВ L 378, 31.12.1986 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1).
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/3 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1491/2007 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. |
(2) |
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 18 декември 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.
За Комисията
Jean-Luc DEMARTY
Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
(1) ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 66. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 756/2007 (ОВ L 172, 30.6.2007 г., стр. 41).
ПРИЛОЖЕНИЕ
към регламент на Комисията от 17 декември 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
(EUR/100 kg) |
||
Код по КН |
Кодове на трети страни (1) |
Фиксирана вносна стойност |
0702 00 00 |
IL |
168,9 |
MA |
95,7 |
|
TN |
157,6 |
|
TR |
100,0 |
|
ZZ |
130,6 |
|
0707 00 05 |
JO |
237,0 |
MA |
47,6 |
|
TR |
95,0 |
|
ZZ |
126,5 |
|
0709 90 70 |
MA |
58,1 |
TR |
104,7 |
|
ZZ |
81,4 |
|
0709 90 80 |
EG |
359,4 |
ZZ |
359,4 |
|
0805 10 20 |
AR |
19,6 |
TR |
91,1 |
|
ZA |
38,1 |
|
ZW |
14,0 |
|
ZZ |
40,7 |
|
0805 20 10 |
MA |
75,7 |
ZZ |
75,7 |
|
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90 |
HR |
15,2 |
IL |
66,9 |
|
TR |
73,3 |
|
ZZ |
51,8 |
|
0805 50 10 |
EG |
81,3 |
IL |
82,7 |
|
MA |
119,9 |
|
TR |
97,3 |
|
ZZ |
95,3 |
|
0808 10 80 |
CA |
86,7 |
CN |
107,4 |
|
MK |
32,8 |
|
US |
88,4 |
|
ZZ |
78,8 |
|
0808 20 50 |
CN |
51,5 |
US |
122,8 |
|
ZZ |
87,2 |
(1) Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/5 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1492/2007 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2007 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета по отношение на тарифните квоти за някои продукти с произход от Чили
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за прилагане в Общността на тарифните разпоредби, установени от Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (1), и по-специално член 5 от него,
като има предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 312/2003 бяха въведени за Общността тарифните разпоредби, установени със Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (2). |
(2) |
С Решение 2005/106/ЕО (3) Съветът одобри Протокол към споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз (4) (наричан по-долу „протокола“). Протоколът предвижда нови тарифни отстъпки на Общността, някои от които са ограничени с тарифни квоти. |
(3) |
Тези нови отстъпки бяха въведени с Регламент (ЕО) № 305/2005 на Комисията от 19 октомври 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета по отношение на тарифните квоти за някои продукти с произход от Чили. |
(4) |
В съответствие с протокола обемите на новите тарифни квоти трябва да се увеличават всяка година, считано от 1 януари 2005 г., с пет процента спрямо първоначалното количество. С оглед постигане на по-голяма яснота е необходимо да се установят общите обеми на наличните тарифни квоти през 2005 г. за въпросните продукти, в които вече е включено увеличението за същата година. |
(5) |
Следователно Регламент (ЕО) № 312/2003 следва да бъде съответно изменен. |
(6) |
Тъй като обемите на тарифните квоти, установени с настоящия регламент, трябва да влязат в сила, считано от 1 януари 2005 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и да влезе в сила незабавно. |
(7) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 312/2003 се изменя, както следва:
1. |
В член 3 се добавя следният параграф 3: „3. Годишният обем на тарифната квота с пореден номер 09.1941 в приложението се увеличава последователно всяка година с пет процента от първоначалното количество, считано от 1 януари 2005 г.“ |
2. |
Приложението се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2005 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.
За Комисията
László KOVÁCS
Член на Комисията
(1) ОВ L 46, 20.2.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 305/2005 на Комисията (ОВ L 52, 25.2.2005 г., стр. 6).
(2) ОВ L 352, 30.12.2002 г., стр. 3.
(3) ОВ L 38, 10.2.2005 г., стр. 1.
(4) ОВ L 38, 10.2.2005 г., стр. 3.
ПРИЛОЖЕНИЕ
В приложението към Регламент (ЕО) № 312/2003 таблицата се изменя, както следва:
1. |
В реда за тарифната квота с пореден номер 09.1925 годишният обем на тарифната квота в четвъртата колона се заменя със следния текст: „581,50 тона (1) |
2. |
В реда за тарифната квота с пореден номер 09.1929 годишният обем на тарифната квота в четвъртата колона се заменя със следния текст: „42 275 тона (2) |
3. |
В реда за тарифната квота с пореден номер 09.1941 годишният обем на тарифната квота в четвъртата колона се заменя със следния текст: „1 050 тона (3) |
(1) Този годишен обем на квотата се прилага от 1 януари 2005 г. Той се увеличава последователно всяка година, като за първи път през 2006 г. за същата година, с 26,50 тона (пет процента от първоначалния обем от 530 тона).“
(2) Този годишен обем на квотата се прилага от 1 януари 2005 г. Той се увеличава последователно всяка година, като за първи път през 2006 г. за същата година, с 1 925 тона (пет процента от първоначалния обем от 38 500 тона).“
(3) Този годишен обем на квотата се прилага от 1 януари 2005 г. Той се увеличава последователно всяка година, като за първи път през 2006 г. за същата година, с 50 тона (пет процента от първоначалния обем от 1 000 тона).“
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/7 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1493/2007 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2007 година
за установяване на формата на докладите, представяни от производители, вносители и износители на определени флуорирани парникови газове съгласно Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него;
като има предвид, че:
(1) |
Данните, които следва да бъдат предоставяни от вносителите и производителите, следва да включват оценки на количествата флуорирани парникови газове, които се очаква да бъдат използвани в основните приложения, включително количествата, които се очаква да бъдат използвани като суровинен материал, с цел да се предостави допълнителна информация на Комисията и държавите-членки, за да бъдат получени данни за емисиите за съответните сектори. |
(2) |
Производителите купуват и продават флуорирани парникови газове от и на други производители с търговски цели и в тези случаи само купуващият производител може да посочи количествата от тези вещества, които се очаква да бъдат използвани в основните приложения. |
(3) |
Заинтересованите страни бяха консултирани относно формата на доклада и техният опит в предоставянето на информация по силата на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно веществата, които разрушават озоновия слой (2), беше взет предвид. |
(4) |
Мерките, предвидени в този Регламент, са в съответствие с мнението на Комитета, създаден по член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Формата на доклада, предвиден в член 6, алинея 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006 е посочен в приложението към този Регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.
За Комисията
Stavros DIMAS
Член на Комисията
(1) ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Решение 2007/540/ЕО на Комисията (ОВ L 198, 31.7.2007 г., стр. 35).
ПРИЛОЖЕНИЕ
ФОРМУЛЯР ЗА ПОПЪЛВАНЕ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ, ВНОСИТЕЛИТЕ И ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ФЛУОРИРАНИ ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
ЧАСТ 1
ЧАСТ 2
ЧАСТ 3
ЧАСТ 4
ЧАСТ 5
ЧАСТ 6
ЧАСТ 7
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/25 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1494/2007 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2007 година
за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на формата на етикетите и на допълнителните изисквания за етикетиране на продукти и оборудване, съдържащи някои флуорирани парникови газове
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (1), и по-специално член 7, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Беше разгледана необходимостта от добавяне на допълнителна информация за околната среда върху етикетите, използвани за продуктите и оборудването, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 842/2006 в съответствие с член 7, параграф 3 от същия регламент. |
(2) |
Изискванията по отношение на етикетирането вземат предвид системите за етикетиране, използвани понастоящем в Общността за продукти и оборудване, съдържащи флуорирани парникови газове, включително системите за етикетиране, установени от промишлените стандарти за посочените продукти и оборудване. |
(3) |
За по-голяма яснота е целесъобразно да се определи точният текст за формулиране на информацията, която следва да съдържат етикетите. Държавите-членки следва да могат да решат да използват собствения си език върху посочените етикети. |
(4) |
В съдържанието на етикетите следва да бъде включена допълнителна информация, указваща дали хладилните продукти и оборудване и продуктите и оборудването за климатични системи, както и топлинните помпи, обхванати от настоящия регламент, са били изолирани с пеноматериали, пръскани с помощта на флуорирани парникови газове, с цел да се подпомогне евентуалното им възстановяване от такива пеноматериали. |
(5) |
Когато флуорирани парникови газове са добавени към съответния продукт или оборудване извън мястото на производство, етикетът следва да посочва общото количество флуорирани парникови газове, съдържащи се в съответния продукт или оборудване. |
(6) |
Етикетът следва да бъде оформен по начин, който гарантира, че същият ще бъде ясно четлив и ще остане добре закрепен на мястото си върху продукта или оборудването през целия период, през който продуктът или оборудването съдържа флуорирани парникови газове. |
(7) |
Етикетът следва да бъде поставен по такъв начин, че да се вижда добре от монтиращите и обслужващите съоръженията технически лица. |
(8) |
За продуктите и оборудването за климатични системи, както и за топлинните помпи, етикетът следва да бъде поставен по начин, който отчита техническия профил на продукта или оборудването. |
(9) |
Възможността за включване на допълнителна информация във връзка с околната среда върху етикетите принуждава производителите да направят необходимите уточнения по отношение на етикетите и по тази причина следва да им бъде предоставен достатъчен срок, преди настоящият регламент да стане приложим. |
(10) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета (2), |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
Настоящият регламент установява формата на етикетите и допълнителните изисквания за етикетирането на видовете продукти и оборудване, изброени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 842/2006.
Член 2
Изисквания за етикетиране
1. Продуктите и оборудването, обхванати от настоящия регламент, се маркират с етикет, който съдържа следната информация:
а) |
текста: „Съдържа флуорирани парникови газове по Протокола от Киото“; |
б) |
съкратените химически наименования на съдържащите се или предвидени да бъдат заредени в оборудването флуорирани парникови газове, като се използва възприетият промишлен номенклатурен стандарт за оборудването или веществото; |
в) |
количеството флуорирани парникови газове, изразено в килограми; |
г) |
текста „херметически затворен(о)“, ако е приложимо. |
2. Освен изискванията към етикетирането, посочени в параграф 1, преди да бъдат пуснати на пазара хладилните продукти и оборудване и продуктите и оборудването за климатични системи, както и топлинните помпи, изолирани с пеноматериал, пръскан с помощта на флуорирани парникови газове, се маркират с етикет, съдържащ следния текст: „Пеноматериал, пръскан с помощта на флуорирани парникови газове“.
3. Когато флуорираните парникови газове са добавени извън мястото на производство и полученото в резултат на това общо количество не е посочено от производителя, на етикета следва да бъде посочено количеството, заредено в завода производител, и да бъде оставено място, за да бъде дописано количеството газове, добавено впоследствие извън мястото на производство, както и място за общото количество флуорирани парникови газове, получено в резултат на добавянето.
4. Държавите-членки могат да въведат изискване за използване на официалните им езици при пускане на пазара на тяхна територия на продукти и оборудване, обхванати от настоящия регламент, съгласно изискванията за етикетиране, посочени в параграфи 1, 2 и 3.
Член 3
Форма на етикета
1. Информацията, посочена в член 2, се добавя върху етикета, който се поставя върху продуктите и оборудването, обхванати от настоящия регламент.
2. Информацията трябва да се вижда ясно на общия фон на етикета и да бъде с такъв шрифт и размер, че да бъде ясно четлива.
Когато информацията, изисквана по настоящия регламент, се добавя върху етикет, който вече е поставен върху съответния продукт или оборудване, размерът на използвания шрифт не трябва да е по-малък от минималния размер на останалата информация, съдържаща се върху етикета.
3. Целият етикет и неговото съдържание се оформят така, че да гарантират, че същият ще остане добре закрепен на мястото си върху продукта или оборудването и ще бъде ясно четлив при нормални условия на експлоатация през целия период, през който продуктът или оборудването съдържа флуорирани парникови газове.
Член 4
Поставяне на етикета
1. Освен на местата, определени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006, етикетите могат да бъдат поставяни и върху или до фирмената табелка или етикета с информация за продукта или в близост до местата за сервизен достъп.
2. За климатичните продукти и оборудване, както и за топлинните помпи с отделни външни и вътрешни части, свързани посредством охлаждащи тръби, етикетът се поставя върху тази част от оборудването, която е първоначално заредена с охлаждащ агент.
Член 5
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 април 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.
За Комисията
Stavros DIMAS
Член на Комисията
(1) ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Решение 2007/540/ЕО на Комисията (ОВ L 198, 31.7.2007 г., стр. 35).
ДИРЕКТИВИ
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/27 |
ДИРЕКТИВА 2007/65/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 декември 2007 година
за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност
(Текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 и член 55 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с процедурата, определена в член 251 от Договора (3),
като имат предвид, че:
(1) |
Директива 89/552/ЕИО на Съвета (4) координира някои разпоредби, формулирани в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност. Въпреки това, новите технологии, свързани с предаването на аудиовизуалните медийни услуги, налагат приспособяване на регулаторната рамка, за да се вземе предвид въздействието на структурните изменения, разпространението на информационните и комуникационни технологии („ИКТ“) и технологичното развитие на бизнес моделите, по-специално финансирането на търговско телевизионно излъчване, и да се гарантират най-добри условия за конкурентоспособност и правна сигурност за европейските информационни технологии, медийни индустрии и услуги, както и зачитане на културното и езиковото многообразие. |
(2) |
Законовите, подзаконовите и административните актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, са вече координирани от Директива 89/552/ЕИО, докато правилата, приложими към дейности като аудиовизуални медийни услуги по заявка, съдържат несъответствия, някои от които могат да възпрепятстват свободното движение на тези услуги в рамките на Европейската общност и да нарушат правилата на конкуренция в рамките на вътрешния пазар. |
(3) |
Аудиовизуалните медийни услуги са колкото икономически, толкова и културни услуги. Тяхното нарастващо значение за обществата, демокрацията — по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагането на специфични правила към тези услуги. |
(4) |
Член 151, параграф 4 от Договора изисква Общността да взема предвид културните аспекти в дейността си съгласно други разпоредби на Договора, по-специално, за да зачита и развива многообразието на различните си култури. |
(5) |
В резолюциите си от 1 декември 2005 г. (5) и от 4 април 2006 г. (6) относно кръга преговори в Доха и относно конференциите на министрите от СТО, Европейският парламент призова либерализирането на основни публични услуги като аудиовизуалните услуги да се изключи от преговорите в рамките на Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС). В своята резолюция от 27 април 2006 г. (7) Европейският парламент подкрепи Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, в която се казва по-специално, че „културните дейности, културните продукти и услуги имат както икономически, така и културен характер, защото са носители на самобитност, на ценности и смисъл; следователно човек не трябва да взема предвид само тяхната търговска стойност“. С Решение 2006/515/ЕО си от 18 май 2006 г. за подписване на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (8) Съветът одобри Конвенцията на ЮНЕСКО от името на Общността. Конвенцията влезе в сила на 18 март 2007 г. Настоящата директива зачита принципите на тази конвенция. |
(6) |
Традиционните аудиовизуални медийни услуги — като телевизионните — и нововъзникващите аудиовизуални медийни услуги по заявка предлагат значителни възможности за осигуряване на заетост в Общността, особено в малки и средни предприятия, и стимулират икономическия растеж и инвестициите. Предвид значението на равните условия и истинския европейски пазар за аудиовизуални медийни услуги, основните принципи на вътрешния пазар като свободната конкуренция и равнопоставеността следва да бъдат спазвани, за да се гарантира прозрачността и предсказуемостта на пазарите за аудиовизуални медийни услуги и да се осигурят ниски бариери за навлизане. |
(7) |
За европейски компании, предоставящи аудиовизуални медийни услуги, съществува правна несигурност и липса на равни условия по отношение на правния режим, уреждащ нововъзникващите аудиовизуални медийни услуги по заявка. Следователно, за да се избегне нарушаване на конкуренцията, да се повиши правната сигурност, да се подпомогне завършването на вътрешния пазар и да се улесни установяването на единно информационно пространство, е необходимо към всички аудиовизуални медийни услуги, както телевизионно излъчване (напр. линейни аудиовизуални медийни услуги), така и аудиовизуални медийни услуги по заявка (напр. нелинейни аудиовизуални медийни услуги), да се приложи най-малко една основна група от координирани правила. Основните принципи на Директива 89/552/ЕИО, а именно принципът на страната на произход и общите минимални стандарти, доказаха своята състоятелност и следва да бъдат запазени. |
(8) |
На 15 декември 2003 г. Комисията прие съобщение относно бъдещето на европейската политика в областта на аудиовизуалното регулиране, в което посочва, че регулаторната политика в тази област трябва да защитава определени обществени интереси като културното многообразие, правото на информация, медийния плурализъм, защитата на непълнолетните лица и на потребителите, както и да разширява обществена осведоменост и медийна грамотност сега и в бъдеще. |
(9) |
Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 25 януари 1999 г. относно обществените медии (9) потвърди, че осъществяването на мисията на обществените медии изисква те да продължат да се ползват от техническия прогрес. Съвместното съществуване на търговски и обществени доставчици на аудиовизуални медийни услуги е отличителна черта на европейския аудиовизуален медиен пазар. |
(10) |
Комисията прие инициативата „i2010: Европейско информационно общество“ за подпомагане на растежа и заетостта в информационното общество и медийните индустрии. Това е широкообхватна стратегия, предназначена да насърчи производството на европейско съдържание, развитието на цифровата икономика и възприемането на ИКТ на фона на сближаването на услугите на информационното общество и медийни услуги, мрежи и устройства чрез модернизиране и използване на всички инструменти на политиката на ЕС: регулаторни инструменти, научни изследвания и партньорство с индустрията. Комисията пое ангажимент за създаване на стройна рамка на вътрешния пазар на услугите в областта на информационното общество и медийните услуги чрез модернизиране на правната рамка за аудиовизуалните услуги, като се започне с предложение на Комисията от 2005 г. за модернизиране на Директивата „Телевизия без граници“ и превръщането ѝ в Директива относно аудиовизуалните медийни услуги. Целта на инициативата „i2010“ по принцип ще бъде постигната, като се позволи на индустрията да се развиват в условията на минимално регулиране и като се даде възможност на новосъздадени малки предприятия, от които се очаква да донесат благоденствие и нови работни места в бъдеще, да процъфтяват, да създават нововъведения и заетост в рамките на един свободен пазар. |
(11) |
Европейският парламент прие резолюции на 4 септември 2003 г. (10), на 22 април 2004 г. (11) и на 6 септември 2005 г. (12), които призоваха за адаптирането на Директива 89/552/ЕИО към структурните промени и технологичните новости при пълно зачитане на основните ѝ принципи, които остават в сила. Освен това, той по принцип подкрепи общия подход, включващ наличието на основни правила за всички аудиовизуални медийни услуги и допълнителни правила за телевизионното излъчване. |
(12) |
Настоящата директива подпомага спазването на основните права и е изцяло в съответствие с принципите, приети в Хартата на основните права на Европейския съюз (13), и по-специално член 11 от нея. В това отношение настоящата директива по никакъв начин не следва да възпрепятства държавите-членки да прилагат конституционните си правила относно свободата на пресата и свободата на изразяване в средствата за масово осведомяване. |
(13) |
Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, произтичащи от прилагането на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (14) и нормите относно услугите на информационното общество. Съответно проектите за мерки на национално ниво, приложими към аудиовизуални медийни услуги по заявка, които са по-стриктни или по-подробни от мерките, необходими за транспониране на настоящата директива, следва да подлежат на процедурните задължения, установени по член 8 от Директива 98/34/ЕО. |
(14) |
Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (15) в съответствие с нейния член 1, параграф 3 не засяга мерките, предприети на общностно или национално равнище за преследване на цели от общ интерес, по-конкретно свързани с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика. |
(15) |
Нито една от разпоредбите на настоящата директива не следва да изисква или да насърчава държавите-членки да въвеждат нови системи за лицензиране или административни разрешения за който и да е вид аудиовизуална медийна услуга. |
(16) |
За целите на настоящата директива определението на аудиовизуалните медийни услуги следва да обхваща единствено аудиовизуални медийни услуги, независимо дали са телевизионно излъчване или по заявка, които представляват средства за масово осведомяване, т.е. които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея. Нейният обхват следва да се ограничи до определените в Договора услуги и, следователно, включва всяка форма на стопанска дейност, включително тези на публичните предприятия, но не обхваща дейности, които по принцип са от нестопански характер и които не са конкурентни на телевизионното излъчване, като частни интернет страници и услуги, състоящи се в осигуряването или разпространението на аудиовизуално съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси. |
(17) |
Характерно за аудиовизуалните медийни услуги по заявка е, че те имат „телевизионен характер“, т.е. конкурират се за една и съща аудитория заедно с телевизионните предавания и естеството и начините за достъп до тези услуги биха накарали потребителя основателно да очаква регулаторна защита в рамките на приложното поле на настоящата директива. На тази основа и за да се предотвратят несъответствия по отношение на свободното движение и конкуренцията, понятието „предаване“ следва да бъде тълкувано по динамичен начин, вземайки предвид новостите в областта на телевизионното излъчване. |
(18) |
За целите на настоящата директива определението на аудиовизуалните медийни услуги следва да обхваща средствата за масово осведомяване и ролята им да информират, забавляват и образоват широката общественост и следва да включва аудиовизуални търговски съобщения, но да изключва всякаква форма на частна кореспонденция като електронни съобщения, изпращани на ограничен брой адресати. Това определение следва да изключва всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания, т.е. когато аудиовизуалното съдържание е включено случайно в услугата и не е нейна основна цел. За пример могат да бъдат посочени интернет сайтове, които съдържат аудиовизуални елементи само като помощно средство, например анимирани графични елементи, кратки рекламни спотове или информация, свързана с продукт или услуга извън аудиовизуалната област. Поради тези причини от приложното поле на директивата следва да бъдат изключени също игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотария, наддаване и други форми на хазарт, както и онлайн игри и програми за търсене, но не и предавания, изцяло посветени на хазартни игри или игри на късмета. |
(19) |
За целите на настоящата директива определението за доставчик на медийни услуги следва да изключва физически или юридически лица, които само предават програми, за които редакционна отговорност носят трети страни. |
(20) |
Понастоящем телевизионното излъчване включва по-специално аналогова и цифрова телевизия, предавания в реално време, излъчване в интернет и видео без предварителна заявка, докато видеото по заявка например е аудиовизуална медийна услуга по заявка. Като цяло за телевизионното излъчване или телевизионните предавания, които се предлагат също като аудиовизуални медийни услуги по заявка от един и същи доставчик на медийни услуги, изискванията на настоящата директива следва да се считат за изпълнени, след като са спазени изискванията, приложими за телевизионното излъчване, т.е. линейно излъчване. Когато обаче се предлагат паралелно различни видове услуги и когато те са ясно разграничени отделни услуги, директивата следва да се прилага към всяка съответна услуга. |
(21) |
Приложното поле на настоящата директива не следва да обхваща електронни варианти на вестници и списания. |
(22) |
За целите на настоящата директива понятието „аудиовизуални“ се отнася за движещи се образи със или без звук, което включва неми филми, но не включва аудиоизлъчвания или радиоуслуги. Докато основната цел на аудиовизуалните медийни услуги е предоставянето на предавания, определението на такава услуга следва да включва и текстово съдържание, придружаващо такива предавания, като субтитри и електронни справочници за предаванията. Самостоятелните текстови услуги не попадат в приложното поле на настоящата директива, което не засяга свободата на държавите-членки да регулират такива услуги на национално ниво в съответствие с Договора. |
(23) |
Понятието „редакционна отговорност“ е основополагащо за определяне на ролята на доставчика на медийни услуги и, следователно, за дефинирането на аудиовизуалните медийни услуги. Държавите-членки могат допълнително да уточнят аспектите на определението за „редакционна отговорност“, особено понятието „ефективен контрол“ при приемането на мерки за изпълнение на настоящата директива. Настоящата директива не следва да засяга освобождаването от отговорност, предвидено в Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронна търговия) (16). |
(24) |
В контекста на телевизионното излъчване понятието „едновременно гледане“ следва също да включва и „привидно едновременно гледане“ поради различията в краткия промеждутък между предаването и приемането на предаването по технически причини, присъщи на процеса на предаване. |
(25) |
Всички характеристики на аудиовизуалната медийна услуга, съдържащи се в нейното определение и обяснени в съображения 16—23, следва да бъдат налице едновременно. |
(26) |
В допълнение към телевизионната реклама и телевизионното пазаруване следва да се въведе по-широкото определение на аудиовизуално търговско съобщение в настоящата директива, което въпреки това не следва да включва съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчвани безплатно. |
(27) |
Принципът на страната на произход следва да остане в основата на настоящата директива, тъй като той е от съществено значение за създаването на вътрешен пазар. Следователно този принцип следва да бъде прилаган към всички аудиовизуални медийни услуги, за да се осигури правна сигурност за доставчиците на медийни услуги като необходима основа за нови бизнес модели и въвеждането на тези услуги. От съществено значение е също да се гарантира свободният поток на информация и аудиовизуални предавания във вътрешния пазар. |
(28) |
За да се насърчи силна, конкурентоспособна и интегрирана европейска аудиовизуална индустрия и да се засили медийният плурализъм в рамките на Европейския съюз, само една държава-членка следва да има юрисдикция по отношение на даден доставчик на аудиовизуални медийни услуги и плурализмът на информацията следва да бъде основен принцип на Европейския съюз. |
(29) |
Технологичните новости, особено по отношение на цифровите сателитни предавания, означават, че следва да бъдат адаптирани допълнителни критерии, за да се гарантира подходящо регулиране и неговото ефективно изпълнение и да се даде на пазарните субекти истинска власт над съдържанието на аудиовизуалната медийна услуга. |
(30) |
Тъй като настоящата директива се отнася до услуги, предлагани на широката общественост в Европейския съюз, същата следва да се прилага само за аудиовизуалните медийни услуги, които могат да бъдат получавани пряко или косвено от обществеността в една или повече държави-членки чрез стандартно потребителско оборудване. Определението за „стандартно потребителско оборудване“ следва да бъде оставено на компетентните национални органи. |
(31) |
Членове 43—48 от Договора определят основното право на свобода на установяване. Следователно доставчиците на медийни услуги като цяло са свободни да изберат държавата-членка, в която да се установят. Съдът на Европейските общности също е подчертал, че „Договорът не забранява на дадено предприятие да упражнява свободата на предоставяне на услуги, ако същото не предлага услуги в държавата-членка на установяване“ (17). |
(32) |
Държавите-членки следва да могат да прилагат по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива по отношение на доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция, като същевременно гарантират, че тези правила са съгласувани с общите принципи на общностното право. В случаи, когато телевизионен оператор под юрисдикцията на една държава-членка предоставя телевизионно излъчване, изцяло или предимно насочено към територията на друга държава-членка, предвиждането на изискване към държавите-членки за взаимно сътрудничество а, в случай на заобикалянето на това изискване, кодификация на практиката на Съда на Европейските общности (18), съчетано с по-ефикасна процедура, би било подходящо разрешение, което взима предвид опасенията на държавата-членка, без да се поставя под съмнение надлежното прилагане на принципа на страната на произход. Понятието „правила в обществен интерес“ е развито в практиката на Съда на Европейските общности във връзка с членове 43 и 49 от Договора и включва, inter alia, правила за защита на потребителите, на непълнолетните лица и на културната политика. Държавата-членка, търсеща сътрудничество, следва да гарантира, че въпросните специфични национални правила са обективно необходими, прилагат се по недискриминационен начин и са пропорционални. |
(33) |
Когато дадена държава-членка преценява във всеки отделен случай дали излъчване от доставчик на медийни услуги, установен в друга държава-членка, е изцяло или предимно насочено към нейната територия, същата може да се позове на показатели като произхода на телевизионната реклама и/или приходите от абонамент, основния език, на който се предоставя услугата, или съществуването на предавания или търговски съобщения, насочени конкретно към обществеността в държавата-членка, където те се получават. |
(34) |
Съгласно настоящата директива, независимо от прилагането на принципа на страната на произход, държавите-членки могат все пак да вземат мерки, ограничаващи свободното предоставяне на телевизионно излъчване, но само при наличието на условията и при спазване на процедурата, предвидени в настоящата директива. Съдът на Европейските общности обаче е последователен в становището си, че всяко ограничение на свободата на предоставяне на услуги, както и всяко отклонение от основен принцип на Договора, трябва да бъде тълкувано ограничително (19). |
(35) |
По отношение на аудиовизуални медийни услуги по заявка, ограниченията за тяхното свободно предоставяне са единствено възможни в съответствие с условията и процедурите, които вече са установени в член 3, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2000/31/ЕО. |
(36) |
В съобщението си до Европейския парламент и до Съвета относно по-добро регулиране за растеж и работни места в Европейския съюз Комисията подчертава, че е необходим по-внимателен анализ на подходящия регулаторен подход, по-специално, за да се установи дали за съответния сектор или проблем трябва да бъде предпочетено законодателство или алтернативи като съвместно регулиране или саморегулиране. Освен това, опитът показва, че както инструментите за съвместно регулиране, така и тези за саморегулиране, прилагани в съответствие с различните правни традиции на държавите-членки, могат да играят важна роля в осигуряването на високо ниво на защита на потребителите. Мерките, насочени към постигането на целите в обществен интерес в нововъзникващия сектор на аудиовизуалните медийни услуги, са по-ефективни, ако се предприемат с активната подкрепа на самите доставчици на тези услуги. По този начин саморегулирането представлява вид доброволна инициатива, която способства за приемането на общи указания от и за икономическите оператори, социалните партньори, неправителствените организации или асоциации. Държавите-членки, в съответствие с различните си правни традиции, следва да отчетат допълващата роля, която ефективното саморегулиране може да играе по отношение на законодателни и съдебни и/или административни механизми и неговия полезен принос към постигането на целите на настоящата директива. Въпреки че, докато саморегулирането може да бъде допълващ метод за изпълнение на определени разпоредби от настоящата директива, то не следва да замества задълженията на националния законодател. Съвместното регулиране осигурява най-малкото „правна връзка“ между саморегулирането и националния законодател в съответствие с правните традиции на държавите-членки. Съвместното регулиране следва да позволява възможността за намеса на държавата в случай, че неговите цели не са постигнати. Без да засяга формалните задължения на държавите-членки по отношение на транспонирането, настоящата директива насърчава използването на съвместно регулиране и саморегулиране. Това не следва да задължава държавите-членки да създадат режим на съвместно и/или саморегулиране, нито да пречи или застрашава съществуващите инициативи за съвместно или саморегулиране, които вече са въведени в държавите-членки и действат ефективно. |
(37) |
Под „медийна грамотност“ се разбира уменията, знанията и разбирането, които позволяват на потребителите да използват медиите ефективно и безопасно. Лица с медийна грамотност са способни да извършват информиран избор, разбират естеството на съдържанието и услугите и се възползват от пълния диапазон от възможности, които предлагат новите комуникационни технологии. Те са способни да защитават по-добре себе си и своите семейства от вредни или обидни материали. Следователно развиването на медийна грамотност във всички сектори на обществото следва да бъде стимулирано, а неговият напредък да бъде следен отблизо. Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги (20) вече съдържа редица възможни мерки за насърчаване на медийната грамотност, като например непрекъснато образование за учители и обучаващи, конкретно обучение по интернет, насочено към деца от много ранна възраст, включително занятия, отворени за родители, или организиране на национални кампании, насочени към гражданите, в които са включени всички средства за комуникация, за осигуряване на информация за отговорното използване на интернет. |
(38) |
Телевизионните оператори могат да получат изключителни права на телевизионно излъчване върху събития от значителен обществен интерес. Важно е обаче да се насърчава плурализмът чрез разнообразие от продуциране и подреждане в програмна схема на новини в целия Европейския съюз и да се уважават принципите, установени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. |
(39) |
За да се съхрани основната свобода за получаване на информация и да се гарантира, че интересите на зрителите в Европейския съюз са изцяло и надлежно защитени, упражняващите изключителни права на телевизионно излъчване по отношение на събитие от значителен обществен интерес следва да предоставят на други телевизионни оператори правото да използват кратки откъси с цел създаване на общи новинарски предавания при справедливи, разумни и недискриминационни условия и при надлежно зачитане на изключителните права. Тези условия се съобщават своевременно преди провеждането на събитието от значителен обществен интерес, за да се даде на останалите достатъчно време да упражнят това право. Телевизионен оператор следва да може да упражни това право чрез действащ от негово име посредник във всеки конкретен случай. Такива кратки откъси могат да бъдат използвани за излъчвания в целия ЕС и не следва да надвишават деветдесет секунди. Правото на достъп до кратки откъси следва да се прилага на трансгранична основа само когато е необходимо. Следователно телевизионен оператор следва първо да търси достъп от установен в същата държава-членка телевизионен оператор, който има изключителни права върху събитието от значителен обществен интерес. Понятието „общи новинарски предавания“ не следва да обхваща сглобяването на кратки откъси в предавания с развлекателна цел. Принципът на страната на произход следва да се прилага както към достъпа до, така и към излъчването на кратки откъси. При трансгранични излъчвания това означава, че различните закони следва да се прилагат последователно. Първо, за достъп до кратки откъси следва да се прилага правото на държавата-членка, където е установен телевизионният оператор, доставящ първоначалния сигнал (т.е. предоставящ достъп). Това обикновено е държавата-членка, където се провежда събитието. Когато в дадена държава-членка има установена равностойна система за достъп до въпросното събитие, за всички случаи следва да се прилага правото на тази държава-членка. Второ, за излъчване на кратки откъси следва да се прилага правото на държавата-членка, където е установен телевизионният оператор, излъчващ кратките откъси. |
(40) |
Изискванията на настоящата директива относно достъпа до събития от значителен обществен интерес с цел изготвяне на кратки новинарски репортажи не следва да засягат Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (21) и съответните международни конвенции в областта на авторското право и сродните му права. Държавите-членки следва да улесняват достъпа до събития от значителен обществен интерес, като предоставят достъп до сигнала на телевизионния оператор по смисъла на настоящата директива. Те обаче могат да изберат други равностойни средства по смисъла на настоящата директива. Такива средства включват, inter alia, предоставяне на достъп до мястото на провеждане на тези събития преди предоставяне на достъп до сигнала. Това не следва да препятства сключването на по-подробни договори от страна на телевизионните оператори. |
(41) |
Следва да бъде гарантирано, че практиката на доставчиците на медийни услуги да предоставят излъчени на живо новинарски предавания в режим по заявка след излъчването на живо продължава да е възможна, без да трябва да преработва индивидуалното предаване чрез изрязване на кратките откъси. Тази възможност следва да е ограничена до доставка по заявка на излъченото идентично телевизионно предаване от същия доставчик на медийни услуги, така че то да не може да бъде използвано за създаване на нови бизнес модели по заявка въз основа на кратки откъси. |
(42) |
Аудиовизуалните медийни услуги по заявка се различават от телевизионното излъчване по отношение на избора и контрола, които потребителят може да упражнява, и по отношение на въздействието им върху обществото (22). Това оправдава налагането на по-облекчено регулиране върху аудиовизуалните медийни услуги по заявка, които следва да бъдат съобразени единствено с основните правила, предвидени в настоящата директива. |
(43) |
Поради специфичния характер на аудиовизуалните медийни услуги, особено въздействието на тези услуги върху формирането на мнението на хората, за потребителите е важно да знаят точно кой е отговорен за съдържанието на тези услуги. Следователно за държавите-членки е важно да гарантират, че потребителите имат по всяко време лесен и пряк достъп до информация относно доставчика на медийна услуга. Всяка една държава-членка трябва да определи практическите подробности, свързани с постигането на тази цел, без да се засягат други относими разпоредби на общностното право. |
(44) |
Наличието на вредно съдържание в материалите, предоставяни чрез аудиовизуалните медийни услуги, продължава да безпокои законодателите, медийната индустрия и родителите. Ще има и нови предизвикателства, особено във връзка с нови платформи и нови продукти. Следователно е необходимо да бъдат въведени правила, защитаващи физическото, умственото и нравственото развитие на непълнолетните лица, както и човешкото достойнство във всички аудиовизуални медийни услуги и в аудиовизуалните търговски съобщения. |
(45) |
Мерки, предприети за защита на физическото, умственото и нравственото развитие на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, следва да бъдат внимателно балансирани с основното право на свобода на изразяването, установено в Хартата за основните права на Европейския съюз. Целта на тези мерки, като използването на лични идентификационни номера (PIN кодове), филтриращи системи или обозначаване, следва да бъде гарантиране на достатъчно ниво на защита на физическото, умствено и нравствено развитие на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, особено по отношение на аудиовизуалните медийни услуги по заявка. Препоръката относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, и на правото на отговор вече отчита значението на филтриращите системи и обозначаването и включва редица възможни мерки в полза на непълнолетните лица като редовно осигуряване на ефективна, обновяема и лесна за използване филтрираща система за потребителите при абонамент, или осигуряването на достъп до услуги, специално предназначени за деца, с автоматични филтриращи системи. |
(46) |
Доставчиците на медийни услуги под юрисдикцията на държавите-членки във всеки случай следва да са обект на забраната за разпространение на детска порнография в съответствие с Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (23). |
(47) |
Никоя от разпоредбите на настоящата директива, които засягат защитата на физическото, умственото и нравственото развитие на непълнолетните лица и човешкото достойнство, не изисква мерките, предприети в защита на тези интереси, да бъдат приложени посредством предварителен контрол върху аудиовизуалните медийни услуги от страна на държавни органи. |
(48) |
Аудиовизуалните медийни услуги по заявка имат потенциал частично да заменят телевизионното излъчване. Съответно, където е уместно, те следва да стимулират производството и разпространението на европейски произведения и по този начин активно да допринасят за утвърждаването на културното многообразие. Тази подкрепа за европейските произведения може например да приеме формата на финансиране от страна на тези услуги на производството и придобиването на права по отношение на европейски произведения, минимален дял на европейските произведения в каталози на видео по заявка или атрактивно представяне на европейски произведения в електронни справочници за предаванията. Важно би било редовно да се преразглежда прилагането на разпоредбите, свързани с утвърждаването на европейските произведения чрез аудиовизуалните медийни услуги. В рамките на докладите, предвидени в настоящата директива, държавите-членки също така следва да вземат под внимание по-специално финансовият принос на тези услуги в производството и придобиването на права по отношение на европейски произведения, в дела на европейските произведения в каталога на аудиовизуалните медийни услуги и в действителното потребление на европейски произведения, предлагани чрез тези услуги. |
(49) |
При определянето на „продуценти, независими от телевизионните оператори“, посочени в член 5 от Директива 89/552/ЕИО, държавите-членки следва да отчетат критерии като собствеността върху продуцентската компания, количеството предавания, доставени на един и същи телевизионен оператор, и собствеността върху вторичните права. |
(50) |
При изпълнение на разпоредбите на член 4 от Директива 89/552/ЕИО държавите-членки следва да насърчават телевизионните оператори да включват достатъчен дял копродуцирани европейски произведения или европейски произведения от чужд произход. |
(51) |
Важно е да се гарантира, че кинематографичните произведения се предават в периоди от време, които са съгласувани между носителите на правата и доставчиците на медийни услуги. |
(52) |
Наличието на аудиовизуални медийни услуги по заявка разширява избора на потребителя. Следователно приемането на подробни правила, уреждащи аудиовизуалните търговски съобщения за аудиовизуални медийни услуги по заявка, не изглежда нито оправдано, нито разумно от техническа гледна точка. Въпреки това, всякакви аудиовизуални търговски съобщения следва да зачитат не само правилата за идентификация, но също и редица основни правила за качеството, за да бъдат изпълнени ясните цели на обществената политика. |
(53) |
Правото на отговор е подходящо правно средство за защита при телевизионното излъчване и може да се прилага и в онлайн среда. Препоръката относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство и относно правото на отговор вече включва подходящи насоки за въвеждането на мерки в националното законодателство или практика, за да се осигури достатъчна гаранция за правото на отговор или равностойно правно средство за защита по отношение на онлайн медиите. |
(54) |
Както бе отчетено от Комисията в нейното тълкувателно съобщение относно определени аспекти от разпоредбите за реклама в Директивата „Телевизия без граници“ (24), създаването на нови средства за реклама и нововъведенията в маркетинга създадоха нови ефективни възможности за аудиовизуални търговски съобщения в традиционните телевизионни услуги, давайки им потенциална възможност да се конкурират по-успешно на равни начала с нововъведенията по заявка. |
(55) |
Търговските и технологичните новости осигуряват на потребителите по-голям избор и отговорност при използването на аудиовизуални медийни услуги. За да се запази балансът с целите от общ интерес, регулирането следва да позволи известна степен на гъвкавост по отношение на телевизионното излъчване. Принципът на отделяне следва да бъде ограничен до телевизионната реклама и телевизионното пазаруване, позиционирането на продукти също следва да бъде разрешено при определени обстоятелства, освен ако дадена държава-членка не реши друго, а някои количествени ограничения следва да бъдат премахнати. Скритото позициониране на продукти обаче следва да бъде забранено. Принципът на отделяне не следва да препятства използването на нови рекламни техники. |
(56) |
Отделно от практиките, уредени от настоящата директива, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (25) се прилага по отношение на нелоялните търговски практики, като подвеждането и агресивните практики, които се срещат при аудиовизуалните медийни услуги. Освен това, тъй като Директива 2003/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно рекламирането и спонсорството на тютюневи изделия (26), която забранява рекламата и спонсорирането на цигари и други тютюневи изделия в печатните медии, услугите на информационното общество и радиоизлъчването, не засяга Директива 89/552/ЕИО, с оглед на специфичните характеристики на аудиовизуалните медийни услуги, връзката между Директива 2003/33/ЕО и Директива 89/552/ЕИО следва да се запази след влизането в сила на настоящата директива. Член 88, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (27), който забранява рекламата на определени лекарствени продукти пред широката общественост, се прилага, така както е предвидено в параграф 5 от този член, без да се засяга член 14 от Директива 89/552/ЕИО. Връзката между Директива 2001/83/ЕО и Директива 89/552/ЕИО следва да се запази след влизането в сила на настоящата директива. Освен това, настоящата директива не следва да засяга Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свързани с храненето и здравето искове по отношение на храни (28). |
(57) |
Предвид увеличените възможности зрителите да избягват рекламата чрез използването на нови технологии, като лични цифрови видеозаписващи устройства и увеличен избор от канали, подробното регулиране по отношение на включването на рекламни спотове с цел защита на зрителите вече не е оправдано. Настоящата директива не следва да увеличава позволеното време за реклама на час, а следва да предоставя гъвкавост на телевизионните оператори по отношение на включването на реклами там, където това не нарушава прекомерно целостта на предаванията. |
(58) |
Настоящата директива е предназначена да съхрани специфичния характер на европейските телевизии, в които се предпочита включване на рекламите между предаванията и, следователно, ограничава възможните прекъсвания на кинематографични произведения и филми, създадени за телевизията, както и прекъсвания на някои категории предавания, които все още се нуждаят от специфична защита. |
(59) |
Ограничението, което съществуваше върху количеството телевизионни реклами, излъчвани на ден, съществуваше главно на теория. Почасовото ограничение е по-важно, тъй като то се отнася и за най-гледаното време. Следователно дневното ограничение следва да бъде премахнато, докато почасовото ограничение следва да бъде запазено по отношение на телевизионната реклама и спотовете за телевизионно пазаруване. Ограниченията относно времето, разрешено за каналите за телевизионно пазаруване и реклама, вече не изглежда оправдано предвид увеличения потребителски избор. Все пак, ограничението от 20 % за спотове за телевизионна реклама и телевизионно пазаруване на час остава в сила. Понятието за телевизионен рекламен спот следва да се разбира като телевизионна реклама по смисъла на член 1, буква и) от Директива 89/552/ЕИО, така както е изменена с настоящата директива, с продължителност не повече от дванадесет минути. |
(60) |
Скритите аудиовизуални търговски съобщения са практика, забранена от настоящата директива поради отрицателното ѝ въздействие върху потребителите. Забраната на скритите аудиовизуални търговски съобщения не следва да обхваща законното позициониране на продукти в рамките на настоящата директива, когато зрителят разполага с достатъчно информация за съществуването на практика за позициониране на продукти. Това може да бъде осъществено например чрез неутрално лого, с което се дава знак, че в дадено предаване се извършва позициониране на продукт. |
(61) |
Позиционирането на продукти съществува в кинематографични произведения и аудиовизуални произведения, създадени за телевизията, но държавите-членки прилагат различно регулиране по отношение на тази практика. За да се гарантират равни условия и по този начин да се стимулира конкурентоспособността на европейската медийна индустрия, необходимо е да се приемат правила за позиционирането на продукти. Въведената с настоящата директива дефиниция за позициониране на продукти следва да урежда всяка форма на аудиовизуално търговско съобщение и се състои от включване или споменаване на продукт, услуга или тяхната търговска марка, които биват показвани в предаване срещу заплащане или подобно възнаграждение. Безплатното предоставяне на стоки или услуги като рекламни предмети или награди следва да се счита за позициониране на продукти само ако въпросните стоки или услуги са със значителна стойност. Позиционирането на продукти следва да подлежи на същите качествени правила и ограничения, които са приложими към аудиовизуалното търговско съобщение. Определящият критерий, отличаващ спонсорството от позиционирането на продукти, е фактът, че при позиционирането на продукти споменаването на продукт е включено в действието на предаването, поради което определението в член 1, буква м) от Директива 89/552/ЕИО, така както е изменена с настоящата директива, съдържа формулировката „в рамките на“. Обратно, спонсорът може да бъде показан по време на предаването, но не е включен в сюжета. |
(62) |
По принцип позиционирането на продукти следва да бъде забранено. Въпреки това, уместни са дерогации за определени видове предавания въз основа на позитивен списък. Дадена държава-членка следва да има право да се откаже от тези дерогации напълно или частично, например като разреши позиционирането на продукти само в предавания, които не са произведени изключително в тази държава-членка |
(63) |
Освен това, спонсорството и позиционирането на продукти са забранени, когато те оказват такова въздействие върху съдържанието на предаванията, което може да засегне отговорността и редакционната независимост на доставчика на медийни услуги. Това е валидно за позиционирането по теми. |
(64) |
Правото на лицата с увреждания и на възрастните хора да участват и да се интегрират в обществения и културния живот на Общността е неразривно свързано с предоставянето на достъпни аудиовизуални медийни услуги. Средствата за постигането на достъпност следва да включват, но не са ограничени до, знаков език, субтитри, аудиоописание и лесно и разбираемо меню. |
(65) |
Според задълженията, които Договорът възлага на държавите-членки, те носят отговорност за транспонирането и ефективното изпълнение на настоящата директива. Те имат свободата да избират подходящи правни инструменти в съответствие със своята правна традиция и установени структури, и по-специално формата на своите компетентни независими регулаторни органи, за да могат да изпълняват обективно и прозрачно задълженията си по прилагането на настоящата директива. По-конкретно, избраните от държавите-членки правни инструменти следва да допринасят за насърчаването на медийния плурализъм. |
(66) |
Необходимо е тясно сътрудничество между компетентните регулаторни органи на държавите-членки и Комисията, за да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива. По подобен начин тясното сътрудничество между държавите-членки и между регулаторните органи на държавите-членки е особено важно по отношение на въздействието, което установените в една държава-членка телевизионни оператори могат да имат върху друга държава-членка. В случай че националното законодателство предвижда процедури за лицензиране и ако има повече от една заинтересована държава-членка, желателно е контактите между съответните органи да се осъществят преди предоставянето на такива лицензи. Такова сътрудничество следва да обхваща всички области, координирани от Директива 89/552/ЕИО, така както е изменена с настоящата директива, и по-специално членове 2, 2а и 3 от нея. |
(67) |
Тъй като целите на настоящата директива, а именно създаването на пространство без вътрешни граници за аудиовизуалните медийни услуги, като в същото време се осигурява високо равнище на защита на целите от общ интерес, по-специално защитата на непълнолетните и човешкото достойнство, както и насърчаването на правата на хората с увреждания, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. |
(68) |
В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (29) държавите-членки се насърчават да изготвят за собствено ползване и в интерес на Общността свои таблици, показващи, доколкото е възможно, връзката между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги оповестят публично, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 89/552/ЕИО се изменя, както следва:
1. |
Заглавието се заменя със следното: |
2. |
Член 1 се заменя със следния текст: „Член 1 За целите на настоящата директива:
|
3. |
Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 1. Всяка държава-членка гарантира, че всички аудиовизуални медийни услуги, предоставяни от доставчици на аудиовизуални медийни услуги под нейна юрисдикция, спазват правото, приложимо към аудиовизуалните медийни услуги, предназначени за обществеността в тази държава-членка. 2. За целите на настоящата директива доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на държава-членка са доставчиците:
3. По смисъла на настоящата директива, доставчик на медийни услуги се счита за установен в дадена държава-членка в следните случаи:
4. За доставчици на медийни услуги, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на параграф 3, се смята, че са под юрисдикцията на дадена държава-членка в следните случаи:
5. Ако въпросът за това коя държава-членка има юрисдикция не може да бъде решен в съответствие с параграфи 3 и 4, компетентната държава-членка е тази, в която доставчикът на медийни услуги е установен по смисъла на членове 43—48 от Договора. 6. Настоящата директива не се прилага по отношение на аудиовизуални медийни услуги, които са предназначени изключително за приемане в трети страни и които не се приемат чрез стандартно потребителско оборудване пряко или косвено от обществеността в една или повече държави-членки.“ |
4. |
Член 2а се изменя, както следва:
|
5. |
Член 3 се заменя със следния текст: „Член 3 1. Държавите-членки запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с общностното право. 2. В случаите, когато дадена държава-членка:
тя може да установи контакт с държавата-членка, която има юрисдикция над него, с оглед постигането на взаимно удовлетворяващо решение на всички поставени въпроси. При получаването на обоснована молба от първата държава-членка притежаващата юрисдикция държава-членка изисква от телевизионния оператор да спазва въпросните правила от обществен интерес. Притежаващата юрисдикция държава-членка уведомява другата държава-членка за резултатите, получени след отправяне на искането, в двумесечен срок. Всяка от двете държави-членки може да покани контактния комитет, създаден по силата на член 23а, да разгледа случая. 3. Когато първата държава-членка прецени, че:
тя може да приеме съответните мерки срещу въпросния телевизионен оператор. Такива мерки са обективно необходими, прилагат се по недискриминационен начин и са пропорционални на преследваните от тях цели. 4. Дадена държава-членка може да предприеме мерки в съответствие с параграф 3 само ако са изпълнени следните условия:
5. Комисията решава в тримесечен срок след нотификацията по параграф 4, буква а). Ако Комисията реши, че мерките са несъвместими с общностното право, въпросната държава-членка се въздържа от предприемането на предложените мерки. 6. Държавите-членки гарантират с подходящи средства, в рамките на тяхното законодателство, че доставчиците на медийни услуги под тяхната юрисдикция ефективно се придържат към разпоредбите на настоящата директива. 7. Държавите-членки насърчават режими на съвместно и/или саморегулиране на национално ниво в координираните от настоящата директива области, доколкото техните правни системи позволяват това. Тези режими като цяло са приемливи за основните заинтересовани страни в съответните държави-членки и предвиждат ефективно привеждане в изпълнение. 8. Директива 2000/31/ЕО се прилага, освен ако настоящата директива не предвижда друго. В случай на конфликт между разпоредба на Директива 2000/31/ЕО и разпоредба на настоящата директива, превес имат разпоредбите на настоящата директива, освен ако тя не предвижда друго.“ |
6. |
Член 3а се заличава. |
7. |
Създава се следната глава: „ГЛАВА IIа РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ВСИЧКИ АУДИОВИЗУАЛНИ МЕДИЙНИ УСЛУГИ Член 3a Държавите-членки гарантират, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги под тяхна юрисдикция осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на получателите на услугата най-малко до следната информация:
Член 3б Държавите-членки гарантират по подходящ начин, че аудиовизуалните медийни услуги, осигурени от доставчици на медийни услуги под тяхна юрисдикция, не съдържат никакво подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност. Член 3в Държавите-членки следва да насърчават доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да гарантират, че техните услуги постепенно стават достъпни за хората с увредено зрение или слух. Член 3г Държавите-членки гарантират, че доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция не разпространяват кинематографични произведения извън периодите, договорени с титулярите на правата. Член 3д 1. Държавите-членки гарантират, че аудиовизуалните търговски съобщения, предоставяни от доставчици под тяхна юрисдикция, отговарят на следните изисквания:
2. Държавите-членки и Комисията насърчават доставчиците на медийни услуги да изготвят етичен кодекс по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания, за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. Член 3е 1. Спонсорираните аудиовизуални медийни услуги или предавания отговарят на следните изисквания:
2. Аудиовизуалните медийни услуги или предавания не могат да бъдат спонсорирани от предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия. 3. При спонсорирането на аудиовизуални медийни услуги или предавания от предприятия, чиито дейности включват производството или продажбата на лекарствени продукти и медицинско лечение, може да се рекламира името или образа на предприятието, но не може да се рекламират конкретни лекарствени продукти или медицинско лечение, които се предоставят само по лекарско предписание в държавата-членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийни услуги. 4. Не могат да бъдат спонсорирани новини и предавания за текущи събития. Държавите-членки могат да решат да забранят показването на логото на спонсор при излъчване на детски предавания, документални филми и религиозни предавания. Член 3ж 1. Позиционирането на продукти се забранява. 2. Чрез дерогация от параграф 1 позиционирането на продукти е допустимо, освен ако дадена държава-членка не реши друго, при:
Дерогацията, предвидена в първото тире, не се прилага към детски предавания. Предаванията, включващи позициониране на продукти, отговарят най-малко на всички посочени по-долу изисквания:
По изключение държавите-членки могат да решат да премахнат изискванията, предвидени в буква г), при условие че въпросното предаване не е произведено, нито е поръчано от самия доставчик на медийни услуги или от свързано с него дружество. 3. Във всички случаи предаванията не включват позициониране на:
4. Разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 се прилагат само към предавания, създадени след 19 декември 2009 г.“ |
8. |
Създава се следната глава: „ГЛАВА IIб РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ САМО КЪМ АУДИОВИЗУАЛНИТЕ МЕДИЙНИ УСЛУГИ ПО ЗАЯВКА Член 3з Държавите-членки вземат съответните мерки за гарантиране, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка, предоставяни от доставчици на медийни услуги под тяхна юрисдикция, които могат сериозно да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни лица, се предоставят само по начин, гарантиращ, че непълнолетните лица обичайно няма да чуят или видят такива аудиовизуални медийни услуги по заявка. Член 3и 1. Държавите-членки гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка, предоставяни от доставчици на медийни услуги под тяхна юрисдикция, насърчават създаването и достъпа до европейски произведения, когато това е осъществимо и с подходящи средства. Такова насърчаване би могло, inter alia, да бъде свързано с финансовия принос на тези услуги към създаването и придобиването на права по отношение на европейски произведения или към дела и/или рекламата на европейските произведения в програмния каталог, предлаган в рамките на аудиовизуалната медийна услуга. 2. Държавите-членки докладват на Комисията не по-късно от 19 декември 2011 г. и на всеки четири години след това относно изпълнението на параграф 1. 3. Въз основа на предоставената от държавите-членки информация и на независимо проучване Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета относно прилагането на параграф 1, като взема предвид пазарните и технологични новости и целта за културно многообразие.“ |
9. |
Създава се следната глава: „ГЛАВА IIв РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ПРАВА И КРАТКИТЕ НОВИНАРСКИ РЕПОРТАЖИ ПРИ ТЕЛЕВИЗИОННО ИЗЛЪЧВАНЕ Член 3й 1. Всяка държава-членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис. 2. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки. 3. Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1. Член 3к 1. Държавите-членки гарантират, че за целите на кратките новинарски репортажи всеки телевизионен оператор, установен в Общността, има достъп на справедлива, разумна и недискриминационна основа до събития, които са от значителен обществен интерес и се предават по силата на изключително основание от телевизионен оператор под тяхна юрисдикция. 2. Съответно, ако друг оператор, установен в същата държава-членка като искащия достъп оператор, е придобил изключителни права върху събитието от значителен обществен интерес, достъп се иска от въпросния оператор. 3. Държавите-членки гарантират сигурността на такъв достъп, като позволяват на телевизионните оператори свободно да избират кратки откъси от сигнала на излъчващия оператор, като същите са най-малко задължени да посочат източника си, освен ако това е невъзможно по практически причини. 4. Като алтернатива на параграф 3 държава-членка може да въведе равностойна система за достъп на справедлива, приемлива и недискриминационна основа с други средства. 5. Кратки откъси се използват единствено за общи новинарски предавания и могат да бъдат използвани в аудиовизуални медийни услуги по заявка само ако същото предаване се предлага на запис от същия доставчик на медийни услуги. 6. Без да се засягат параграфи 1–5 по-горе, държавите-членки гарантират, в съответствие с техните правни системи и практики, че са определени редът и условията относно осигуряването на такива кратки откъси, и по-специално всякакви споразумения за компенсация, максималната продължителност на кратките откъси и времевите ограничения относно излъчването им. Когато се предвижда компенсация, тя не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.“ |
10. |
В член 4, параграф 1 се заличават думите „по смисъла на член 6“. |
11. |
Членове 6 и 7 се заличават. |
12. |
Заглавието на глава IV се заменя със следното: |
13. |
Член 10 се заменя със следния текст: „Член 10 1. Телевизионната реклама и телевизионното пазаруване са лесно разпознаваеми и се различават от редакционното съдържание. Без да се засяга използването на нови рекламни техники, телевизионната реклама и телевизионното пазаруване са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови и/или пространствени средства. 2. Единични рекламни спотове и спотове за телевизионно пазаруване, освен при излъчването на спортни събития, следва да са изключение.“ |
14. |
Член 11 се заменя със следния текст: „Член 11 1. Държавите-членки гарантират, че когато телевизионната реклама и телевизионното пазаруване са разположени по време на предаванията, не се нарушават целостта на предаванията, предвид естествените интервали, продължителността и естеството им, и правата на носителите на права. 2. Излъчването на филми, създадени за телевизията (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания може да бъде прекъснато от телевизионна реклама и/или телевизионно пазаруване по веднъж за всеки период от най-малко 30 минути. Излъчването на детски предавания може да бъде прекъснато от спот за реклама и/или телевизионно пазаруване по веднъж за всеки период от най-малко 30 минути, при условие че определената продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути. Телевизионна реклама или телевизионно пазаруване не могат да бъдат включени при излъчване на религиозна служба.“ |
15. |
Членове 12 и 13 се заличават. |
16. |
Член 14, параграф 1 се заличава. |
17. |
Членове 16 и 17 се заличават. |
18. |
Член 18 се заменя със следния текст: „Член 18 1. Делът на телевизионните рекламни спотове и спотовете за телевизионно пазаруване в даден едночасов период не надхвърля 20 %. 2. Параграф 1 не се прилага за съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания и допълнителни продукти, пряко свързани с тези предавания, съобщения относно спонсорството или позиционирането на продукти.“ |
19. |
Член 18а се заменя със следния текст: „Член 18a Прозорците за телевизионно пазаруване са ясно разпознаваеми като такива чрез визуални и звукови средства и са с минимална непрекъсваема продължителност от петнадесет минути.“ |
20. |
Член 19 се заменя със следния текст: „Член 19 Разпоредбите на настоящата директива се прилагат mutatis mutandis за телевизионни канали, посветени изключително на реклама и телевизионно пазаруване, както и за телевизионни канали, посветени изключително на самореклама. Глава III, както и членове 11 и 18 не се прилагат за тези канали.“ |
21. |
Член 19а се заличава. |
22. |
Член 20 се заменя със следния текст: „Член 20 Без да се засяга член 3, държавите-членки могат, като съблюдават надлежно правото на Общността, да определят условия, различни от тези по член 11, параграф 2 и член 18, пo отношение на телевизионни излъчвания, които са предназначени единствено за националната територия и които не могат да бъдат приемани пряко или косвено от обществеността в една или повече други държави-членки.“ |
23. |
Заглавието на глава V се заменя, както следва: |
24. |
Членове 22а и 22б се заличават. |
25. |
Заглавието на глава VI се заменя със следното: |
26. |
В член 23а, параграф 2, буква д) се заменя със следния текст:
|
27. |
Създава се следната глава: „ГЛАВА VIб СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕГУЛАТОРНИТЕ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ Член 23б Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да си предоставят едни на други и на Комисията информацията, необходима за прилагане на разпоредбите на настоящата директива, и по-специално членове 2, 2а и 3 от нея, посредством своите независими регулаторни органи.“ |
28. |
Членове 25 и 25а се заличават. |
29. |
Член 26 се заменя със следния текст: „Член 26 Не по-късно от 19 декември 2011 г. и на всеки две години след това Комисията предоставя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива и, ако е необходимо, прави допълнителни предложения за адаптирането ѝ към развитието в областта на аудиовизуалните медийни услуги, по-специално в светлината на последните технологични новости, конкурентоспособността в сектора и нивата на медийна грамотност във всички държави-членки. Този доклад също така анализира въпроса за телевизионните реклами, придружаващи детски предавания, и по-специално дали съдържащите се в настоящата директива количествени и качествени правила са предвидили необходимата степен на защита.“ |
Член 2
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (30) се изменя, както следва:
— |
точка 4 от приложението „Директиви и регламенти по член 3, буква а)“ се заменя със следния текст:
|
Член 3
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 19 декември 2009 г. Те незабавно информират Комисията за текста на тези разпоредби.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 11 декември 2007 година.
За Европейския парламент
Председател
H.-G. PÖTTERING
За Съвета
Председател
M. LOBO ANTUNES
(1) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 202.
(2) ОВ C 51, 6.3.2007 г., стp. 7.
(3) Становище на Европейския парламент от 13 декември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 15 октомври 2007 г. (все още непубликувана в Официален вестник), Позиция на Европейския парламент от 29 ноември 2007 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
(4) Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, 17.10.1989 г., стp. 23). Директива, последно изменена с Директива 97/36/ЕО (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стp. 60).
(5) ОВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 126.
(6) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155.
(7) ОВ C 296 E, 6.12.2006 г., стр. 104.
(8) ОВ L 201, 25.7.2006 г., стр. 15.
(9) ОВ C 30, 5.2.1999 г., стp. 1.
(10) Резолюция на Европейския парламент относно „Телевизия без граници“ (ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 453).
(11) Резолюция на Европейския парламент относно рисковете за нарушаване на свободата на изразяване и информация в ЕС и особено в Италия (член 11, параграф 2 от Хартата за основните права) (ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 1026).
(12) Резолюция на Европейския парламент за прилагането на членове 4 и 5 от Директива 89/552/ЕИО („Телевизия без граници“), изменена с Директива 97/36/ЕО, за периода 2001—2002 г. (ОВ C 193 E, 17.8.2006 г., стр. 117).
(13) ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.
(14) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81).
(15) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 717/2007 (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 32).
(16) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(17) Дело C-56/96 VT4, параграф 22; Дело C-212/97 Centros срещу Erhvervs-og Selskabsstyrelsen; виж също: Дело C-11/95 Комисията срещу Кралство Белгия и Дело C-14/96 Paul Denuit.
(18) Дело C-212/97 Centros срещу Erhvervs-og Selskabsstyrelsen; Дело C-33/74 Van Binsbergen срещу Bestuur van de Bedrijfsvereniging; Дело C-23/93 TV 10 SA срещу Commissariaat voor de Media, параграф 21.
(19) Дело C-355/98 Комисията срещу Белгия (2000) ECR I-1221, параграф 28; Дело C-348/96 Calfa (1999) ECR I-0011, параграф 23.
(20) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 72.
(21) ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.
(22) Виж например Дело C-89/04, Mediakabel.
(23) ОВ L 13, 20.1.2004 г., стp. 44.
(24) ОВ C 102, 28.4.2004 г., стр. 2.
(25) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(26) ОВ L 152, 20.6.2003 г., стр. 16.
(27) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1901/2006 (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стp. 1).
(28) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.
(29) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
(30) ОВ L 364, 9.12.2004 г., стp. 1. Регламент, изменен с Директива 2005/29/ЕО.
(31) ОВ L 298, 17.10.1989 г., стp. 23.
(32) ОВ L 332 18.12.2007 г., стр. 27“.
II Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
РЕШЕНИЯ
Съвет
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/46 |
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 29 ноември 2007 година
относно сключването на Споразумение между Европейската общност и Украйна за обратно приемане на лица
(2007/839/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, точка 3, буква б) от него във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид, че:
(1) |
Комисията договори от името на Европейската общност споразумение с Украйна за обратно приемане на лица. |
(2) |
Споразумението бе подписано от името на Европейската общност на 18 юни 2007 г., при условие възможното му сключване на по-късна дата в съответствие с Решение на Съвета, прието на 12 юни 2007 г. |
(3) |
Споразумението следва да бъде одобрено. |
(4) |
Със споразумението се създава Съвместен комитет по обратно приемане, който може да приеме свой процедурен правилник. В този случай е уместно да се предвиди опростена процедура за определяне на позицията на Общността. |
(5) |
В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящото решение. |
(6) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и без да се засяга член 4 от същия протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не го прилага. |
(7) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не го прилага, |
РЕШИ:
Член 1
Споразумението между Европейската общност и Украйна за обратно приемане на лица се одобрява от името на Общността.
Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета извършва нотификацията, предвидена в член 20, параграф 2 от споразумението (2).
Член 3
Комисията, подпомагана от експерти от държавите-членки, представлява Общността в Съвместния комитет по обратно приемане, създаден с член 15 от споразумението.
Член 4
Позицията на Общността в рамките на Съвместния комитет по обратно приемане по отношение приемането на неговия процедурен правилник съгласно член 15, параграф 5 от споразумението, се взема от Комисията след консултация със специален комитет, посочен от Съвета.
Член 5
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 29 ноември 2007 година.
За Съвета
Председател
M. LINO
(1) Становище от 13 ноември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.
СПОРАЗУМЕНИЕ
между Европейската общност и Украйна за обратно приемане на лица
ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,
наричана по-долу „Общността“,
и
УКРАЙНА,
наричани по-долу „договарящите се страни“,
РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството, за да се противопоставят по-ефективно на незаконната имиграция,
ОБЕЗПОКОЕНИ от значителното нарастване на дейностите на организирани престъпни групи в трафика на мигранти,
ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО да създадат, чрез настоящото споразумение и на базата на реципрочност, бързи и ефективни процедури за идентификация и безопасно и добре организирано завръщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане и престой на територията на Украйна, или на една от държавите-членки на Европейския съюз, както и с цел да улеснят транзитното преминаване на такива лица, в духа на сътрудничество,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в подходящи случаи Украйна и държавите-членки на Европейския съюз трябва да направят всичко по силите им за връщане на гражданите на трети страни и на лицата без гражданство, които са влезли незаконно на техните територии, обратно в държавите на произход или постоянно пребиваване,
КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ необходимостта от спазване на човешките права и свободи и като подчертават, че настоящото споразумение не засяга правата и задълженията на Общността, на държавите-членки на Европейския съюз и на Украйна, произтичащи от Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г. и от международното право, и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г., от Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и от Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., от международния Пакт за граждански и политически права от 19 декември 1966 г. и от международните договорености относно екстрадицията,
КАТО ОТЧИТАТ, че сътрудничеството между Украйна и Общността в сферата на обратното приемане и улесняването на взаимните пътувания е от общ интерес,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в приложното поле на дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, не се прилагат за Кралство Дания, в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
Член 1
Определения
За целите на настоящото споразумение:
а) |
„страни по договора“ означава Украйна и Общността; |
б) |
„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания и Република Ирландия; |
в) |
„гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, съгласно посоченото за целите на Общността; |
г) |
„гражданин на Украйна“ означава всяко лице, което притежава украинско гражданство; |
д) |
„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Украйна или на една от държавите-членки; |
е) |
„лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство; |
ж) |
„разрешение за пребиваване“ означава всякакъв вид удостоверение, издадено от Украйна или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на нейна територия. Това не включва временни разрешителни за престой на нейна територия във връзка с обработката на заявление за убежище, заявление за получаване на статут на бежанец или заявление за разрешително за пребиваване; |
з) |
„виза“ означава издадено разрешение или решение, взето от Украйна или от една от държавите-членки, което е необходимо с оглед на влизане във или транзитно преминаване на територията ѝ. Това не включва летищна транзитна виза; |
и) |
„запитваща държава“ означава държава (Украйна или една от държавите-членки), която представя заявление за обратно приемане съгласно член 5 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 11 от настоящото споразумение; |
й) |
„запитана държава“ означава държава (Украйна или една от държавите-членки), до която е адресирано заявлението за обратно приемане съгласно член 5 или заявлението за транзитно преминаване съгласно член 11 от настоящото споразумение; |
к) |
„компетентен орган“ означава всеки национален орган на Украйна или на една от държавите-членки, натоварен с изпълнението на настоящото споразумение съгласно член 16 от него; |
л) |
„граничен район“ означава район, който се простира до 30 километра навътре от общата сухопътна граница между държава-членка и Украйна, а така също и териториите на пристанищата, включително митническите зони и международните летища на държавите-членки и Украйна. |
РАЗДЕЛ I
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ
Член 2
Обратно приемане на собствени граждани
1. Запитаната държава, при искане от запитващата държава и без по-нататъшни формалности, различни от предвидените в настоящото споразумение, приема обратно на територията си всички лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане или престой на територията на запитващата държава, при условие че е предоставено доказателство, в съответствие с член 6 от настоящото споразумение, че те са граждани на запитаната държава.
Същото се прилага и за лица, които след влизането си на територията на запитващата държава, са се отказали от гражданството на запитаната държава, без да придобият гражданство на запитващата държава.
2. Запитаната държава, при необходимост и без забавяне, издава на лицето, чието обратно приемане е било одобрено, документ за пътуване, чийто срок на валидност е най-малко 6 месеца, без оглед на волята на лицето, което следва да бъде прието обратно. Ако поради правни или фактически причини засегнатото лице не може да бъде прехвърлено в рамките на срока на валидност на първоначално издадения документа за пътуване, запитаната държава удължава срока на валидност на документа за пътуване или, при необходимост, издава нов документ за пътуване със същия срок на валидност в срок от 14 календарни дни. Ако запитаната държава не е издала документ за пътуване в срок от 14 работни дни, не е удължила неговия срок на валидност или, при необходимост, не го е подновила, се счита, че запитаната държава приема за валиден документа с изтекъл срок на валидност.
Член 3
Обратно приемане на граждани на трети страни и на лица без гражданство
1. Запитаната държава, при заявление от запитващата държава и без по-нататъшни формалности, различни от предвидените в настоящото споразумение, приема обратно на територията си граждани на трети страни или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на условията в сила за влизане или престой на територията на запитващата страна, при условие че е представено доказателство в съответствие с член 7 от настоящото споразумение, че такива лица:
а) |
са влезли незаконно на територията на държавите-членки, идвайки непосредствено от територията на Украйна или са влезли незаконно на територията на Украйна, идвайки непосредствено от територията на държавите-членки; |
б) |
по време на влизането си са притежавали валидно разрешение за пребиваване, издадено от запитващата държава; или |
в) |
по време на влизането си са притежавали валидна виза, издадена от запитаната държава, и са влезли на територията на запитващата държава, идвайки непосредствено от територията на запитаната държава. |
2. Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:
а) |
гражданинът на третата страна или лицето без гражданство е било само в транзитната зона на международното летище на запитаната държава; |
б) |
запитващата държава е издала виза или разрешение за пребиваване на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство преди или след влизането му на нейна територия, освен ако:
|
в) |
гражданинът на трета страна или лицето без гражданство не се нуждае от виза за влизане на територията на запитващата държава. |
3. Доколкото са засегнати държавите-членки, задължението за обратно приемане по параграф 1, буква б) и/или в) се отнася до държавата-членка, издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане по параграф 1, буква б) и/или в) се отнася за държавата-членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако един или няколко от тях вече са с изтекъл срок на валидност, документът, който е все още валиден. Ако всички документи вече са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане по параграф 1, буква б) и/или в) се отнася за държавата-членка, която е издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл най-скоро. Ако не може да бъде представен такъв документ, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, на чиято територия лицето е било последно.
4. След като запитаната държава е дала положителен отговор на заявлението за обратно приемане, запитващата държава издава на лицето, чието обратно приемане е било одобрено, документ за пътуване, който се признава от запитаната държава. Ако запитващата държава е държава-членка на ЕС, този документ за пътуване е стандартен документ за пътуване на ЕС, създаден за целите на експулсирането в съответствие с формуляра, даден в препоръка на Съвета на ЕС от 30 ноември 1994 г. (приложение 7). Ако запитващата държава е Украйна, този документ за пътуване е украинско удостоверение за връщане (приложение 8).
Член 4
Грешка при обратно приемане
Запитващата държава връща обратно всяко лице, което е прието обратно от запитаната държава, ако се установи, в срок от 3 месеца след прехвърлянето на въпросното лице, че изискванията, съдържащи се в член 2 или 3 от настоящото споразумение, не са спазени.
В такива случаи процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и запитаната държава предава цялата налична информация, отнасяща се до действителната самоличност и гражданството на лицето, което трябва да бъде върнато обратно.
РАЗДЕЛ II
ПРОЦЕДУРА НА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ
Член 5
Заявление за обратно приемане
1. Съгласно параграф 2 за всяко прехвърляне на лице, което трябва да бъде прието обратно въз основа на едно от задълженията, предвидени в членове 2 и 3, се изисква представяне на заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.
2. Ако лицето, което следва да бъде прието обратно, притежава валиден документ за пътуване или лична карта и, в случай на граждани на трети страни или на лица без гражданство — валидна виза или разрешение за пребиваване от запитаната държава, прехвърлянето на такова лице може да се извърши без да е необходимо запитващата държава да представи заявление за обратно приемане или писмено съобщение до компетентните органи на запитаната държава.
3. Без да се засяга параграф 2, ако едно лице е било заловено в граничния район на запитващата държава в рамките на 48 часа от незаконното пресичане на държавната граница от това лице (включително пристанища и летища) непосредствено от територията на запитаната държава, запитващата държава може да представи заявление за обратно приемане в срок от 2 дни от залавянето на това лице (ускорена процедура).
4. Заявлението за обратно приемане трябва да съдържа следните данни:
а) |
всички известни данни за лицето, което следва да бъде прието обратно (напр. собствено име, фамилия, дата и място на раждане, пол и последно място на пребиваване); |
б) |
доказателствени средства относно гражданство, изпълнението на условията за обратно приемане на граждани на трети страни и на лица без гражданство. |
5. При необходимост заявлението за обратно приемане трябва да съдържа и следната информация:
а) |
декларация, посочваща, че лицето, което трябва да бъде прехвърлено, може да се нуждае от помощ или грижа, при условие че въпросното лице е изразило изричното си съгласие с тази декларация; |
б) |
всякаква друга мярка за защита или сигурност, която може да е необходима в конкретния случай на прехвърляне. |
6. Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за обратно приемане, е даден в приложение 5 към настоящото споразумение.
Член 6
Доказателствени средства относно гражданство
1. Гражданство на запитана държава съгласно член 2, параграф 1 от настоящото споразумение може да бъде:
а) |
доказано с всеки един от документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако са представени такива документи, запитаната държава признава гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване. Подправени или неистински документи не могат да служат като доказателство за гражданство; |
б) |
установено въз основа на всеки един от документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, запитаната държава приема, че гражданството е било установено, освен ако тя може да го докаже по друг начин въз основа на разследване с участието на компетентните органи на запитващата държава. Подправени или неистински документи не могат да служат за удостоверяване на гражданство. |
2. Ако никой от документите, изброени в приложение 1 или 2, не може да бъде представен, компетентното дипломатическо представителство на запитаната държава провежда събеседвания с лицето,което следва да бъде прието обратно с продължителност до 10 календарни дни, за да се установи неговото гражданство. Този срок започва да тече от датата на получаване на заявлението за обратно приемане.
Член 7
Доказателствени средства по отношение на граждани на трети страни и лица без гражданство
1. Наличието на условията за обратно приемане на граждани на трети страни и на лица без гражданство съгласно член 3, параграф 1, буква a) от настоящото споразумение може да бъде:
а) |
доказано с всеки един от документите, изброени в приложение 3a към настоящото споразумение. Ако бъдат представени такива документи, запитаната държава признава незаконното влизане на територията на запитващата държава (или държавите-членки, ако запитаната държава е Украйна) от своята територия; |
б) |
установено въз основа на всеки един от документите, изброени в приложение 3б към настоящото споразумение. Ако бъдат представени такива документи, запитаната държава провежда разследване и дава отговор в срок от 20 календарни дни. При положителен отговор или при липса на отговор в предвидения срок, запитаната държава признава незаконното влизане на територията на запитващата държава (или държави-членки, ако запитаната държава е Украйна) от своята територия. |
2. Незаконното влизане на територията на запитващата държава съгласно член 3, параграф 1, буква a) от настоящото споразумение се установява въз основа на документите за пътуване на съответното лице, в които липсва необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на запитващата държава. Надлежно обоснованата декларация от запитващата държава, че въпросното лице не притежава необходимите документи за пътуване, виза или разрешение за пребиваване, представлява доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.
3. Наличието на условията за обратно приемане на граждани на трети страни и на лица без гражданство съгласно член 3, параграф 1, букви б) и в) от настоящото споразумение може да бъде:
а) |
доказано с всеки един от документите, изброени в приложение 4a към настоящото споразумение. Ако са представени такива документи, запитаната държава признава пребиваването на такива лица на своя територия, без да е необходимо по-нататъшно разследване; |
б) |
установено въз основа на всеки един от документите, изброени в приложение 4б към настоящото споразумение. Ако бъдат представени такива документи, запитаната държава извършва разследване и дава отговор в срок от 20 календарни дни. При положителен отговор или ако не бъде доказано по друг начин, или при липса на отговор в определения срок, запитаната държава признава престоя на такива лица на своя територия. |
4. Подправени или неистински документи не могат да бъдат представяни като доказателство на наличието на условията за обратно приемане на граждани на трети страни или на лица без гражданство.
Член 8
Срокове
1. Заявлението за обратно приемане трябва да бъде представено на компетентния орган на запитаната държава в рамките на максимум една година след като компетентният орган на запитващата държава се е запознал с факта, че гражданин на трета срана или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой или пребиваване.
Не произтича задължение за обратно приемане, в случай че заявлението за обратно приемане на такива лица е представено след изтичане на посочения срок. При наличието на правни или фактически пречки за навременното представяне на заявлението, при поискване срокът се удължава до 30 календарни дни.
2. С изключение на сроковете, посочени в член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3, буква б), запитаната държава отговаря на заявлението за обратно приемане без неоправдано забавяне и във всеки случай в срок от 14 календарни дни от датата на получаване на такова заявление. При наличие на правни или фактически пречки за даването на навременен отговор на заявлението, при надлежно обосновано искане, срокът се удължава във всички случаи до не повече от 30 календарни дни.
3. В случай на заявление за обратно приемане, подадено в съответствие с ускорената процедура (член 5, параграф 3), отговорът трябва да бъде даден в срок от 2 работни дни от датата на получаване на такова заявление. Ако е необходимо, при надлежно обосновано искане от запитаната държава и след одобрение от запитващата държава, срокът за отговор на заявлението може да бъде удължен с 1 работен ден.
4. Ако не е бил получен отговор в срока, посочен в параграфи 2 и 3 от настоящия член, се счита, че прехвърлянето е било одобрено.
5. Причините за отказ на искане на обратно приемане се предоставят на запитващата държава.
6. След като е било дадено съгласие или, когато е приложимо, след изтичане на сроковете, посочени в параграф 2, съответното лице се прехвърля без забавяне в сроковете, одобрени от компетентните органи в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящото споразумение. По искане на запитващата държава този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за преодоляване на правните или практически пречки при прехвърлянето.
Член 9
Ред и условия за прехвърляне и транспортни средства
1. Преди прехвърлянето на лицето компетентните органи на запитващата и запитаната държава се договарят предварително, в писмен вид, относно датата на прехвърляне, контролно-пропускателния пункт за влизане, евентуалната охрана и друга информация, свързана с прехвърлянето.
2. Допустими са всички транспортни средства — по въздух, по суша или по море. Прехвърлянето по въздух не се ограничава до използването на национални превозвачи на запитващата държава или запитаната държава, а може да се осъществи чрез използване както на редовни, така и на чартърни полети. При необходимост от охрана, конвоят не се ограничава до овластени лица от запитващата държава, при условие че това са овластени лица от Украйна или която и да е държава-членка.
РАЗДЕЛ III
ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ
Член 10
Принципи
1. Държавите-членки и Украйна трябва да ограничат транзитното преминаване на граждани на трети страни или на лица без гражданство до случаите, в които такива лица не могат да бъдат директно върнати в държавата цел на пътуването.
2. Запитаната държава позволява транзитно преминаване на граждани на трети страни или на лица без гражданство, при условие че е гарантирано по-нататъшното преминаване на такива лица в други евентуални транзитни държави, както и обратното приемане от държавата цел на пътуването.
3. Транзитното преминаване на граждани на трети страни или на лица без гражданство се извършва под охрана, ако това е поискано от запитаната държава. Подробностите относно реда на провеждане на операциите по транзитно преминаване под конвой са посочени в протоколите за прилагане в съответствие с член 16.
4. Транзитното преминаване може да бъде отказано от запитаната държава:
а) |
ако за гражданин на трета страна или за лице без гражданство съществува сериозен риск да бъде подложен(о) на мъчения или нечовешко или унизително отношение, наказание, смъртна присъда или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата цел на пътуването, или в друга държава на транзитно преминаване; или |
б) |
ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказателно преследване или наказание в запитаната държава или в друга държава на транзитно преминаване; или |
в) |
в интерес на обществено здраве, вътрешна сигурност, обществен ред или други национални интереси на запитаната държава. |
5. Запитаната държава може да отмени всяко издадено разрешение, ако впоследствие се окаже, че в процеса на извършване на операцията по транзитно преминаване възникват или са налице обстоятелствата, посочени в параграф 4 от настоящия член, или ако предстоящото пътуване във възможните държави на транзитно преминаване или обратното приемане от държавата цел на пътуването, вече не е гарантирано.
Член 11
Процедура за транзитно преминаване
1. Заявленията за транзитно преминаване трябва да бъдат представени в писмена форма на компетентния орган на запитаната държава и да съдържат следните данни:
а) |
средство на транзитно преминаване (по въздух, по суша или по море), транзитен маршрут, други държави на транзитно преминаване, ако има такива, и държавата цел на пътуването; |
б) |
подробни лични данни за въпросното лице (собствено име, фамилия, име, използвано преди брака, други използвани имена/имена, с които е известно или псевдоними, дата на раждане, пол и когато е възможно — място на раждане, националност, език, вид и номер на документа за пътуване); |
в) |
предвиден контролно-пропускателен пункт за влизане, време на прехвърляне и възможно използване на конвой; |
г) |
декларация, че според запитващата държава условията съгласно член 10, параграф 2 са изпълнени и че не са известни причини за отказ съгласно член 10, параграф 4. |
Общ формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение 6 към настоящото споразумение.
2. В срок от 10 календарни дни след получаване на заявлението запитаната държава информира писмено запитващата държава, че е съгласна да бъде извършена операцията по транзитно преминаване, като потвърждава контролно-пропускателния пункт за влизане и предвиденото време за допускане, или я информира за отказа за транзитно преминаване и за причините за този отказ.
3. Ако операцията по транзитно преминаване се осъществява по въздух, лицето, което следва да бъде прието обратно, и евентуалният конвой се освобождават от изискването за получаване на летищна транзитна виза.
4. Компетентните органи на запитаната държава, след взаимни консултации, съдействат за осъществяване на операциите по транзитно преминаване, и по-специално чрез наблюдение на въпросните лица и осигуряване на подходящи условия за целта.
РАЗДЕЛ IV
РАЗХОДИ
Член 12
Разходи за транспорт и транзитно преминаване
Всички транспортни разходи, направени във връзка с обратното приемане и операциите по транзитно преминаване, съгласно настоящото споразумение, до границата на държавата цел на пътуването, се поемат от запитващата държава, както и разходите за транспорт и поддръжка на запитаната държава, свързани с връщането на лицата в съответствие с член 4 от настоящото споразумение. Това не засяга правото на компетентните органи на държавите-членки и Украйна да изискат възстановяването на такива разходи от въпросното лице или от трети лица.
РАЗДЕЛ V
ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ
Член 13
Защита на данните
1. Предаването на лични данни се извършва единствено ако такова предаване е необходимо за изпълнение на настоящото споразумение от компетентните органи на Украйна или на държава-членка. При предаването, обработката или използването на лични данни в конкретен случай, компетентните органи на Украйна спазват съответното законодателство на Украйна, а компетентните органи на държавата-членка спазват разпоредбите на Директива 95/46/ЕО и националното законодателство на съответната държава-членка, прието съгласно тази директива.
2. В допълнение се прилагат следните принципи:
а) |
данните се обработват коректно и в съответствие със закона; |
б) |
лични данни се събират за конкретната, ясно определена и законосъобразна цел на изпълнение на настоящото споразумение и не подлежат на по-нататъшна обработка от органа, който ги е предал, нито от органа, който ги е получил по начин, несъвместим с тази цел; |
в) |
личните данни трябва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или обработват впоследствие; и по-специално, предадените лични данни могат да се отнасят само до следното:
|
г) |
личните данни трябва да са точни и, когато е необходимо, осъвременени; |
д) |
личните данни трябва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на субекта, за който се предоставят, в продължение на период, ненадвишаващ необходимото за целта, за която се събират или обработват впоследствие данните; |
е) |
както изпращащият, така и получаващият орган предприемат всяко едно разумно действие, което е необходимо за гарантиране, в зависимост от обстоятелствата, на поправянето, заличаването или ограничаването на достъпа до личните данни в случаите, в които обработката им не е в съответствие с разпоредбите на този член, и по-специално поради това, че данните не са съответстващи, относими и точни или са събрани твърде много данни спрямо целта на обработка. Това включва уведомяване на другата договаряща страна за всяка поправка, заличаване или ограничаване на достъп; |
ж) |
при поискване, получаващият орган информира органа, който ги предава, относно използването на предадените данни и получените резултати вследствие на това; |
з) |
лични данни могат да се предават единствено на компетентните органи. За по-нататъшното им предаване на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган; |
и) |
предаващите и получаващите данни органи са задължени да водят писмен регистър — съответно на предадените и получените лични данни. |
Член 14
Клауза за незасягане
1. Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Украйна, произтичащи от международното законодателство, и по-специално от всяка приложима международна конвенция или приложимо споразумение, по което те са страни, включително тези, посочени в преамбюла.
2. Нищо в настоящото споразумение не препятства връщането на лице съгласно други официални или неофициални договорености.
РАЗДЕЛ VI
ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ
Член 15
Съвместен комитет по обратно приемане
1. Страните по договора си съдействат взаимно при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За целта те създават Съвместен комитет по обратното приемане (наричан по-долу „Комитетът“) със следните задачи и правомощия:
а) |
да наблюдава прилагането на настоящото споразумение и да обменя редовно информация относно протоколите за прилагането му, изготвени от отделните държави-членки и Украйна съгласно член 16; |
б) |
да изготвя предложения и да прави препоръки за изменения на настоящото споразумение; |
в) |
да взема решения относно изпълнителните договорености, необходими за еднаквото прилагане на настоящото споразумение. |
2. Решенията на Комитета са обвързващи за договарящите страни.
3. Комитетът се състои от представители на Общността и на Украйна; Общността се представлява от Комисията, подпомагана от експерти от държавите-членки.
4. Комитетът заседава там, където е необходимо, по искане на една от страните по договора.
5. Комитетът приема правилник за дейността си.
Член 16
Протоколи за прилагане
1. Украйна и държава-членка могат да изготвят протоколи за прилагане, които обхващат правила за:
а) |
определяне на компетентните органи; |
б) |
гранични контролно-пропускателни пунктове за прехвърляне на лицата; |
в) |
система за връзка между компетентните органи; |
г) |
ред и условия за връщане на лица по ускорената процедура; |
д) |
условия за връщане на лица под охрана, включително транзитно преминаване под конвой на граждани на трети страни и на лица без гражданство; |
е) |
допълнителни средства и документи, необходими за прилагане на настоящото споразумение; |
ж) |
начини и процедури за възстановяване на разходите, направени във връзка с прилагането на член 12 от настоящото споразумение. |
2. Протоколите за прилагане, посочени в параграф 1, влизат в сила само след като е бил уведомен Комитетът по обратно приемане, посочен в член 15.
3. Украйна се съгласява да прилага всяка разпоредба по параграф 1, букви г), д), е) или ж) от Протокол за прилагане, който е изготвен заедно с отделна държава-членка в отношенията си с която и да е друга държава-членка по искане на последната.
Член 17
Връзка с двустранните споразумения за обратно приемане на държавите-членки
1. При спазване на параграф 2 от настоящия член, разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всяко двустранно споразумение или друга правнообвързваща договореност за обратно приемане на лица, която е била или може да бъде сключена съгласно член 16 между отделните държави-членки и Украйна, дотолкова доколкото разпоредбите на последната са несъвместими с тези на настоящото споразумение.
2. Разпоредбите за обратно приемане на лица без гражданство и на граждани на трети страни, съдържащи се в двустранните споразумения или в други правнообвързващи договорености, които са били сключени между отделните държави-членки и Украйна, продължават да се прилагат по време на двегодишния период, посочен в член 20, параграф 3.
РАЗДЕЛ VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 18
Териториално прилагане
1. При спазване на параграф 2 от този член настоящото споразумение се прилага на територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейските общности и на територията на Украйна.
2. Настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания.
Член 19
Изменение на споразумението
Настоящото споразумение може да бъде изменяно и допълвано по взаимно съгласие на страните по договора. Измененията и допълненията се представят под формата на отделни протоколи, които представляват неразделна част от настоящото споразумение и влизат в сила в съответствие с процедурата, посочена в член 20 от настоящото споразумение.
Член 20
Влизане в сила, срок и прекратяване
1. Настоящото споразумение се одобрява или ратифицира от страните по договора в съответствие с процедурите им.
2. При спазване на параграф 3 от този член настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се нотифицират за приключването на процедурите, посочени в първия параграф.
3. Задълженията, определени в член 3 от настоящото споразумение, влизат в сила 2 години след датата, посочена в параграф 2 от този член. През този двегодишен период член 3 от споразумението се прилага само за лица без гражданство и граждани на трети страни, с които Украйна е сключила двустранни договори или споразумения за обратно приемане. Съгласно член 17, параграф 2 разпоредбите за обратно приемане на лица без гражданство и на граждани на трети страни, съдържащи се в двустранните споразумения или в други правнообвързващи договорености, сключени между отделните държави-членки и Украйна, продължават да се прилагат през този двегодишен период.
4. Настоящото споразумение се сключва за неограничен срок.
5. Всяка страна може да денонсира настоящото споразумение с официална нотификация до другата страна. Настоящото споразумение се прекратява шест месеца след датата на такава нотификация.
Член 21
Приложения
Приложения 1—8 са неразделна част от настоящото споразумение.
Съставено в Люксембург на осемнадесети юни две хиляди и седма година в два екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и украински език, като текстовете на всички езици са еднакво автентични.
За Европейската общност
Por la Comunidad Europea
Za Evropské společenství
For Det Europæiske Fællesskab
Für die Europäische Gemeinschaft
Euroopa Ühenduse nimel
Για την Ευρωπαϊκή Κοινότητα
For the European Community
Pour la Communauté européenne
Per la Comunità europea
Eiropas Kopienas vārdā
Europos bendrijos vardu
az Európai Közösség részéről
Għall-Komunitá Ewropea
Voor de Europese Gemeenschap
W imieniu Wspólnoty Europejskiej
Pela Comunidade Europeia
Pentru Comunitatea Europeană
Za Európske spoločenstvo
Za Evropsko skupnost
Euroopan yhteisön puolesta
På Europeiska gemenskapens vägnar
3a Євролейське Спiвтовариство
За Украйиа
Por Ucrania
Za Ukrajinu
For Ukraine
Für die Ukraine
Ukraina nimel
Για την Ουκρανία
For Ukraine
Pour l’Ukraine
Per l’Ucraina
Ukrainas vārdā
Ukrainos vardu
Ukrajna részéről
Għall-Ukrajna
Voor Oekraïne
W imieniu Ukrainy
Pela Ucrânia
Pentru Ucraina
Za Ukrajinu
Za Ukrajino
Ukrainan puolesta
På Ukrainas vägnar
За Υκραїиу
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ОБЩ СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ ЗА ГРАЖДАНСТВО
(член 6, параграф 1, буква а)
— |
Всякакъв вид паспорти (национални паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, групови паспорти и заместващи паспорти, включително детски паспорти); |
— |
национални лични карти (включително временни); |
— |
военни книжки и военни карти за самоличност; |
— |
моряшки книжки, капитански книжки и моряшки паспорти; |
— |
удостоверения за гражданство и други официални документи, които е отбелязано или посочено гражданство. |
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
ОБЩ СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ ЗА ГРАЖДАНСТВО
(член 6, параграф 1, буква б)
— |
Фотокопия на всеки един от документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение; |
— |
свидетелство за правоуправление или негово фотокопие; |
— |
свидетелства за раждане или техни фотокопия; |
— |
служебни лични карти или техни фотокопия; |
— |
свидетелски декларации; |
— |
декларации на съответното лице, говорен от него език, включително резултатите от всяка официална проверка, направена с цел установяване на неговото гражданство. За целите на настоящото приложение понятието „официална проверка“ означава проверка, поръчана или проведена от органите на запитващата държава и заверена от запитаната държава; |
— |
всеки друг документ, който може да помогне за установяване на гражданството на съответното лице. |
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
ОБЩ СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ ЗА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ И НА ЛИЦА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО
(член 7, параграф 1)
ПРИЛОЖЕНИЕ 3A
— |
Официални декларации, направени за целите на ускорената процедура, и по-специално от овластени служители на граничния орган, които могат да свидетелстват, че съответното лице е пресякло границата на запитаната държава и преминало директно на територията на запитващата държава; |
— |
поименни пътнически билети за самолет, влак, автобус или кораб, които свидетелстват за присъствието на въпросното лице и неговия маршрут от територията на запитаната държава директно до територията на запитващата държава (или държави-членки, ако запитаната държава е Украйна); |
— |
списъци на пътниците при пътувания със самолет, влак, автобус или кораб, които свидетелстват за присъствието на въпросното лице и неговия маршрут от територията на запитаната държава директно до територията на запитващата държава (или държави-членки, ако запитаната държава е Украйна). |
ПРИЛОЖЕНИЕ 3Б
— |
Официални декларации, направени по-специално от служителите на граничния орган на запитващата държава и други свидетели, които могат да потвърдят пресичането на границата от съответното лице; |
— |
всякакъв вид документи, удостоверения и касови бележки (напр. сметка от хотел, талони за посещение при лекари/зъболекари, пропуски за обществени/частни институции, договори за наем на кола, бележки за плащане с кредитни карти и др.), които ясно показват, че съответното лице е било на територията на запитаната държава; |
— |
данни, от които личи, че съответното лице е ползвало услуги на куриер или пътническа агенция; |
— |
официално изявление на съответното лице в съдебно или административно производство. |
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
ОБЩ СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ ЗА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ И НА ЛИЦА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО
(член 7, параграф 2)
ПРИЛОЖЕНИЕ 4A
— |
Валидна виза и/или разрешение за пребиваване, издадена(о) от запитаната държава; |
— |
печат на влизане/излизане или подобно отбелязване в документа за пътуване на съответното лице или друго доказателство за влизане/излизане. |
ПРИЛОЖЕНИЕ 4Б
Фотокопия на всеки един от документите, изброени в част A.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
СТАНДАРТЕН ДОКУМЕНТ ЗА ПЪТУВАНЕ НА ЕС ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЕКСПУЛСИРАНЕТО
(В съответствие с формуляра, определен с Препоръка на Съвета на ЕС от 30 ноември 1994 г.)
ПРИЛОЖЕНИЕ 8
УКРАИНСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВРЪЩАНЕ
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УКРАЙНА
„Документ за пътуване“ означава валиден документ за заминаване в чужбина, издаден от Украйна, една от държавите-членки или от държавата, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде прието обратно, или в която пребивава постоянно.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1
Страните по договора вземат предвид, че съгласно националните законодателства на Украйна и държавите-членки не е възможно украински гражданин или гражданин на ЕС да бъде лишен от неговото гражданство без да придобие друго такова.
Страните по договора се споразумяха да провеждат своевременни взаимни консултации при промяна в действащото законодателство.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ДАНИЯ
Страните по договора отбелязват, че настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания и не се отнася за гражданите на Кралство Дания. При тези обстоятелства е уместно Украйна и Дания да сключат споразумение за обратно приемане при същите условия като тези в настоящото споразумение.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИСЛАНДИЯ И НОРВЕГИЯ
Страните по договора вземат предвид тясното сътрудничество между Европейската общност и Исландия и Норвегия, и по-специално основано на Споразумението от 18 май 1999 г. относно асоциирането на тези държави с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. При тези обстоятелства е уместно Украйна да сключи споразумение за обратно приемане с Норвегия и Исландия при същите условия като тези в настоящото споразумение.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ПОМОЩ
И двете страни по договора са съгласни да прилагат настоящото споразумение в съответствие с принципите за солидарна отговорност, солидарност и равностойно партньорство с цел управление на миграционния поток между Украйна и ЕО.
В този контекст ЕО се задължава да осигури финансови ресурси, за да помогне на Украйна при прилагането на настоящото споразумение. За целта ще бъде отделено специално внимание на развитие на възможностите. Такава помощ трябва да бъде осигурена в контекста на общите приоритети за помощта на Украйна като част от цялостното финансиране на Украйна и при пълно спазване на съответните правила и процедури за външно подпомагане на ЕО.
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/66 |
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 29 ноември 2007 година
за сключване на Споразумението между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи
(2007/840/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, точка 2, буква б), i) и ii) от него във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид, че:
(1) |
Комисията е договорила от името на Европейската общност споразумение с Украйна за улесняване на издаването на визи; |
(2) |
Споразумение бе подписано от името на Европейската общност на 18 юни 2007 г., при условие възможното му сключване на по-късна дата в съответствие с решението на Съвета, прието на 12 юни 2007 г. |
(3) |
Споразумението следва да бъде одобрено. |
(4) |
Със споразумението се създава Съвместен комитет за управление на споразумението, който може да приеме свой процедурен правилник. В този случай е уместно да се предвиди опростена процедура за определяне на позицията на Общността. |
(5) |
В съответствие с Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и Протокола за включване на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия не вземат участие в приемането на настоящото решение, не са обвързани от него и не го прилагат. |
(6) |
В съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не го прилага, |
РЕШИ:
Член 1
Споразумението между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи се одобрява от името на Общността.
Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета извършва нотификацията, предвидена в член 14, параграф 1 от споразумението (2).
Член 3
Комисията, подпомагана от експерти от държавите-членки, представлява Общността в Съвместния комитет от експерти, създаден съгласно член 12 от споразумението.
Член 4
Позицията на Общността в рамките на Съвместния комитет от експерти по отношение на приемането на неговия процедурен правилник съгласно член 12, параграф 4 от споразумението се приема от Комисията след консултиране със специален комитет, посочен от Съвета.
Член 5
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 29 ноември 2007 година.
За Съвета
Председател
M. LINO
(1) Становище от 13 ноември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.
СПОРАЗУМЕНИЕ
между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи
ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,
наричана по-долу „Общността“, и
УКРАЙНА,
наричани по-долу „страните“;
С ОГЛЕД НА по-нататъшното развитие на приятелските отношения между договарящите страни и в желанието си да улеснят контактите между народите като важно условие за стабилно развитие на икономическите, хуманитарните, културните, научните и други връзки чрез улесняване на издаването на визи на украински граждани,
В ЖЕЛАНИЕТО СИ да уредят режима на взаимно пътуване на гражданите на Украйна и на държавите-членки на Европейския съюз,
КАТО ОТЧИТАТ, че считано от 1 май 2005 г. гражданите на ЕС са освободени от изискването за визи, когато пътуват до Украйна за период от време, ненадвишаващ 90 дни, или за транзитно преминаване през територията на Украйна,
КАТО ПРИЗНАВАТ, че ако Украйна въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС, улесненията, предоставени на украинските граждани съгласно настоящото споразумение, ще се прилагат автоматично, на базата на реципрочност, към гражданите на ЕС,
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Плана за действие ЕС—Украйна, в който е отбелязано, че ще бъде установен конструктивен диалог за улесняване на издаването на визи между ЕС и Украйна с оглед подготовката на преговори за споразумение за улесняване на издаването на визи, и като взеха предвид необходимостта от напредък на провеждащите се преговори за споразумение за реадмисия ЕО—Украйна,
КАТО ПРИЗНАВАТ, че улесненията за издаване на визи не трябва да водят до незаконна миграция и като отделиха специално внимание на сигурността и на обратното приемане,
КАТО ПРИЗНАВАТ, че въвеждането на безвизов режим на пътуване за гражданите на Украйна е цел в дългосрочна перспектива,
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и Протокола за включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и като потвърждават, че разпоредбите на настоящото споразумение не се прилагат за Обединеното кралство и Ирландия,
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и като потвърждават, че разпоредбите на настоящото споразумение не се прилагат за Кралство Дания,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
Член 1
Цел и приложно поле
1. Целта на настоящото споразумение е да облекчи издаването на визи на гражданите на Украйна за планиран престой за срок не по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни.
2. Ако Украйна въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС или за определени категории граждани на ЕС, облекченията, предоставени на украинските граждани съгласно настоящото споразумение, ще се прилагат автоматично на базата на реципрочност за засегнатите граждани на ЕС.
Член 2
Обща разпоредба
1. Визовите облекчения, предвидени в настоящото споразумение, се прилагат към гражданите на Украйна само дотолкова, доколкото те не са освободени от изискването за виза със законите и регламентите на Общността или държавите-членки, настоящото споразумение или други международни споразумения.
2. Националното законодателство на Украйна или на държавите-членки, или законодателството на Общността се прилага по отношение на проблеми, които не са обхванати от разпоредбите на настоящото споразумение, като отказ за издаване на виза, признаване на документи за пътуване, доказателство за достатъчни средства за издръжка, отказ за влизане в страната и мерки за експулсиране.
Член 3
Определения
За целите на настоящото споразумение:
а) |
„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания, Република Ирландия и Обединеното кралство; |
(б) |
„гражданин на Европейския съюз“ означава гражданин на държава-членка съгласно посоченото в буква a); |
в) |
„гражданин на Украйна“ означава всяко лице, което притежава украинско гражданство; |
г) |
„виза“ означава разрешение, издадено от държава-членка, или взетото решение от такава държава, което е необходимо с оглед на:
|
д) |
„законно пребиваващо лице“ означава гражданин на Украйна, на когото е разрешено или който има право да остане за повече от 90 дни на територията на държава-членка, въз основа на законодателството на Общността или на националното законодателство. |
Член 4
Подкрепящи документи във връзка с целта на пътуването
1. За следните категории граждани на Украйна са достатъчни следните документи за обосноваване на целта на пътуване до другата страна:
а) |
за членовете на официални делегации, които в резултат на официална покана, отправена до Украйна, участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на една от държавите-членки от неправителствени организации:
|
б) |
за бизнесмени и представители на бизнес организации:
|
в) |
за шофьори, извършващи превоз на международни товари и услуги, свързани с превоз на пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Украйна:
|
г) |
за членовете на влаков и локомотивен персонал и персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки:
|
д) |
за журналисти:
|
е) |
за лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски програми и други програми за обмен:
|
ж) |
за ученици, студенти, лица, включени в програми за следдипломно обучение, и придружаващи ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или общообразователна подготовка, включително в рамките на програми за обмен, както и други училищни дейности:
|
з) |
за участници в международни спортни мероприятия и лицата, които ги придружават служебно:
|
и) |
за участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове:
|
й) |
за близки роднини — съпруг(а), деца (включително осиновени), родители (включително настойници), баби и дядовци и внуци — посещаващи граждани на Украйна, които пребивават законно на територията на държавите-членки:
|
к) |
за близки роднини на посещение с цел присъствие на погребални церемонии:
|
л) |
за посещение на военни и граждански гробища:
|
м) |
за посещение по медицински причини:
|
2. Писменото искане, посочено в параграф 1 от настоящия член, следва да съдържа следните данни:
а) |
за поканеното лице: име и фамилия, дата на раждане, пол, гражданство, номер на документа за самоличност, период и цел на пътуването, брой на влизанията и имената на непълнолетните деца, придружаващи поканеното лице; |
б) |
за лицето, което отправя поканата: име, фамилия и адрес; или |
в) |
за юридическото лице, дружеството или организацията, което(ято) отправя поканата: пълно име и адрес, и
|
3. За категориите лица, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички категории визи се издават по опростената процедура, без изискване на друго доказателство, покана или заверка във връзка с целта на пътуването, предвидени от законодателството на държавите-членки.
Член 5
Издаване на визи за многократно влизане
1. Дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки издават визи за многократно влизане със срок на валидност до пет години на следните категории лица:
а) |
членове на национални и регионални правителства и парламенти, конституционни и върховни съдилища, ако те не са освободени от изискването за виза с настоящото споразумение, при изпълнението на служебните им задължения, със срок на валидност, ограничен до срока им на работа, ако той е по-кратък от 5 години; |
б) |
членове на официални делегации, които участват редовно в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на държавите-членки от неправителствени организации по официална покана, адресирана до Украйна; |
в) |
съпрузи и деца (включително осиновени), които са на възраст под 21 години или са на издръжка, и родители (включително настойници), посещаващи граждани на Украйна, които пребивават законно на територията на държавите-членки, със срок на валидност, ограничен до срока на валидност на разрешителното им за законно пребиваване; |
г) |
бизнесмени и представители на бизнес организации, които пътуват редовно до държавите-членки; |
д) |
журналисти. |
2. Дипломатическите представителства и консулските служби на държавите-членки издават визи за многократно влизане със срок на валидност до една година на следните категории лица, при условие че през предходната година са получили поне една виза, използвали са я в съответствие със законите за влизане и престой на посетената страна и че съществуват основания за искане на виза за многократно влизане:
а) |
шофьори, извършващи международен превоз на товари и услуги за превоз на пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Украйна; |
б) |
членовете на влаков и локомотивен персонал и на персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки; |
в) |
лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски и други програми за обмен, които пътуват редовно до държавите-членки; |
г) |
участници в международни спортни мероприятия и лица, които ги придружават служебно; |
д) |
участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове. |
3. Дипломатическите представителства и консулските служби на държавите-членки издават визи за многократно влизане със срок на валидност не по-малко от 2 и не повече от 5 години на категориите лица, посочени в параграф 2 от настоящия член, при условие че през предходните две години те са използвали едногодишната виза за многократно влизане в съответствие със законите за влизане и престой на посетената държава и че основанията за искане на виза за многократно влизане все още са валидни.
4. Общият срок на престой за лицата, посочени в параграфи 1—3 от настоящия член, не следва да надвишава 90 дни в рамките на период от 180 дни на територията на държавите-членки.
Член 6
Такси за обработване на заявленията за визи
1. Таксата за обработване на заявленията за визи на украински граждани е в размер на 35 EUR. Посочената сума може да бъде преразгледана в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграф 4.
2. Ако Украйна въведе отново изискването за визи за гражданите на ЕС, визовата такса, която ще наложи Украйна, не следва да е по-висока от 35 EUR или от сумата, за която е постигнато съгласие, ако таксата бъде преразгледана в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграф 4.
3. Държавите-членки налагат такса от 70 EUR за обработване на документите за визи в случаите, когато заявлението за виза и подкрепящите документи са били представени от кандидата за виза в рамките на три дни преди неговата/нейната планирана дата на пътуване. Това не се прилага за случаите, посочени в член 6, параграф 4, букви б), в), д), е), й), к) и член 7, параграф 3. За категориите, посочени в член 6, параграф 4, букви a), г), ж), з), и), л)—н), таксата за спешни случаи е същата като предвидената в член 6, параграф 1.
4. Следните категории лица са освободени от такси за обработване на заявлението за виза:
а) |
близки роднини — съпрузи, деца (включително осиновени), родители (включително настойници), баби, дядовци и внуци — посещаващи граждани на Украйна, които пребивават законно на територията на държавите-членки; |
б) |
членове на официални делегации, които участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на една от държавите-членки от неправителствени организации по официална покана, адресирана до Украйна; |
в) |
членове на национални и регионални правителства и парламенти, конституционни и върховни съдилища, в случай че не са освободени от изискването за виза с настоящото споразумение; |
г) |
ученици, студенти, лица, включени в програми за следдипломно обучение, и придружаващите ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или общообразователна подготовка; |
д) |
лица с увреждания и лицето, което ги придружава, ако е необходимо; |
е) |
лица, които са представили документи, доказващи необходимостта от пътуването им по хуманитарни причини, включително с цел получаване на спешна медицинска помощ, и човекът, придружаващ такова лице, или с цел присъствие на погребение на близък роднина, или за посещение на близък роднина, който е сериозно болен; |
ж) |
участници в международни спортни мероприятия и придружаващите ги лица; |
з) |
лица, участващи в научни, културни и артистични дейности, включително университетски и други програми за обмен; |
и) |
участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове; |
й) |
журналисти; |
к) |
пенсионери; |
л) |
шофьори, извършващи международен превоз на товари и услуги за превоз на пътници до териториите на държавите-членки с превозни средства, регистрирани в Украйна; |
м) |
членове на влаков и локомотивен персонал и на персонал на хладилни вагони на международни влакове, пътуващи до териториите на държавите-членки; |
н) |
деца на възраст под 18 години и деца на издръжка под 21 години. |
Член 7
Продължителност на процедурите за обработване на заявленията за визи
1. Дипломатическите представителства и консулските служби на държавите-членки вземат решение относно искането за издаване на виза в рамките на 10 календарни дни от датата на получаване на заявлението и документите, необходими за издаване на виза.
2. Срокът за вземане на решение относно заявлението за виза може да бъде продължен до 30 календарни дни в отделни случаи, по-специално когато е необходимо по-внимателно проучване на заявлението.
3. Срокът за вземане на решение относно заявлението за виза може да бъде съкратен до 2 работни дни или по-малко в спешни случаи.
Член 8
Заминаване в случай на изгубени или откраднати документи
Граждани на Европейския съюз и на Украйна, които са изгубили своите документи за самоличност или от които тези документи са били откраднати по време на престоя им на територията на Украйна или на държавите-членки, могат да напуснат тази територия въз основа на валидни документи за самоличност, разрешаващи им да пресекат границата, издадени от дипломатическите представителства или консулските служби на държавите-членки или на Украйна, без каквато и да е виза или друго разрешително.
Член 9
Удължаване на визата в изключителни обстоятелства
Визите на гражданите на Украйна, които нямат възможност да напуснат територията на държавите-членки в срока, посочен в техните визи, в резултат на обстоятелства, представляващи непреодолима сила, се продължават безплатно в съответствие с действащото законодателство на приемащата държава за срока, необходим за завръщането на тези граждани в страната им на пребиваване.
Член 10
Дипломатически паспорти
1. Гражданите на Украйна, които притежават валидни дипломатически паспорти, могат да влизат, излизат и да преминават транзитно през териториите на държавите-членки, без да имат визи.
2. Лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да остават на териториите на държавите-членки за срок не по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни.
Член 11
Териториална валидност на визите
При спазване на националните правила и законодателството относно националната сигурност на държавите-членки и при спазване на правилата на ЕС за издаване на визи с ограничена териториална валидност, на гражданите на Украйна е разрешено да пътуват в рамките на територията на държавите-членки на равно основание с гражданите на Европейския съюз.
Член 12
Съвместен комитет за управление на споразумението
1. Страните сформират Съвместен комитет от експерти (наричан по-долу „комитета“), съставен от представители на Европейската общност и Украйна. Общността се представлява от Комисията на Европейските общности, подпомагана от експерти от държавите-членки.
2. Комитетът има, по-специално, следните задачи:
а) |
наблюдение на изпълнението на настоящото споразумение; |
б) |
предлагане на изменения или допълнения на настоящото споразумение; |
в) |
разрешаване на спорове, произтичащи от тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение. |
3. Комитетът заседава всеки път, когато е необходимо, по искане на една от страните и най-малко веднъж годишно.
4. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 13
Връзка между настоящото споразумение и двустранните споразумения между държави-членки и Украйна
Считано от влизането му в сила, настоящото споразумение се ползва с предимство пред разпоредбите на двустранните или многостранните споразумения или спогодби, сключени между отделните държави-членки и Украйна, доколкото разпоредбите на посочените споразумения или спогодби обхващат въпроси, които са предмет на настоящото споразумение.
Член 14
Заключителни разпоредби
1. Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от страните в съответствие с техните процедури и влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомят взаимно за приключването на споменатите по-горе процедури.
2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член настоящото споразумение влиза в сила на датата на влизане в сила на Споразумението между Европейската общност и Украйна за реадмисия на лица, ако тази дата е след датата, предвидена в параграф 1 от настоящия член.
3. Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок, освен ако не бъде прекратено в съответствие с параграф 6 от настоящия член.
4. Настоящото споразумение може да бъде изменяно само с писменото съгласие на страните. Измененията влизат в сила, след като страните са се уведомили взаимно за приключването на техните вътрешни процедури, необходими за тази цел.
5. Всяка страна може да спре изцяло или отчасти действието на настоящото споразумение по причини, свързани с обществения ред, защитата на националната сигурност или защитата на общественото здраве. Другата страна следва да бъде уведомена за решението за спиране на действието не по-късно от 48 часа преди неговото влизане в сила. Страната, спряла действието на настоящото споразумение, информира незабавно другата страна веднага щом причините за това спиране отпаднат.
6. Всяка страна може да прекрати настоящото споразумение с писмено уведомление на другата страна. Настоящото споразумение прекратява действието си 90 дни след датата на такова уведомление.
Съставено в Люксембург на осемнадесети юни две хиляди и седма година в два екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и украински език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.
За Европейската общност
Por la Comunidad Europea
Za Evropské společenství
For Det Europæiske Fællesskab
Für die Europäische Gemeinschaft
Euroopa Ühenduse nimel
Για την Ευρωπαϊκή Κοινότητα
For the European Community
Pour la Communauté européenne
Per la Comunità europea
Eiropas Kopienas vārdā
Europos bendrijos vardu
az Európai Közösség részéről
Għall-Komunità Ewropea
Voor de Europese Gemeenschap
W imieniu Wspólnoty Europejskiej
Pela Comunidade Europeia
Pentru Comunitatea Europeană
Za Európske spoločenstvo
Za Evropsko skupnost
Euroopan yhteisön puolesta
På Europeiska gemenskapens vägnar
3a Євролейське Спiвтовариство
За Украйнa
Por Ucrania
Za Ukrajinu
For Ukraine
Für die Ukraine
Ukraina nimel
Για την Ουκρανία
For Ukraine
Pour l'Ukraine
Per l'Ucraina
Ukrainas vārdā
Ukrainos vardu
Ukrajna részéről
Għall-Ukrajna
Voor Oekraïne
W imieniu Ukrainy
Pela Ucrânia
Pentru Ucraina
Za Ukrajinu
Za Ukrajino
Ukrainan puolesta
På Ukrainas vägnar
3а Уκраїну
ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, КОИТО НЕ ПРИЛАГАТ ИЗЦЯЛО ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО ОТ ШЕНГЕН
Държавите-членки, които са обвързани с достиженията на правото от Шенген, но които все още не издават шенгенски визи в очакване на съответното решение на Съвета във връзка с това, издават национални визи, чиято валидност е ограничена до тяхната собствена територия.
Тези държави-членки могат да признават едностранно шенгенските визи и разрешенията за пребиваване с цел транзитно преминаване през тяхната територия в съответствие с Решение № 895/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ОТНОСНО ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ ЗА КРАТКОСРОЧЕН ПРЕСТОЙ ЗА ПОСЕЩЕНИЯ НА ВОЕННИ И ГРАЖДАНСКИ ГРОБИЩА
Дипломатическите представителства и консулските служби на държавите-членки като общо правило издават визи за краткосрочен престой за срок до 14 дни на лица, които посещават военни и граждански гробища.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ДАНИЯ
Страните отбелязват, че настоящото споразумение не се прилага към процедурите за издаване на визи от дипломатическите представителства и консулските служби на Кралство Дания.
При такива обстоятелства е желателно органите на Дания и Украйна да сключат без забавяне двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи при условия, сходни с тези на споразумението между Европейската общност и Украйна.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО И ИРЛАНДИЯ
Страните отбелязват, че настоящото споразумение не се прилага на територията на Обединеното кралство и Ирландия.
При такива обстоятелства е желателно органите на Обединеното кралство, Ирландия и Украйна да сключат двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИСЛАНДИЯ И НОРВЕГИЯ
Страните вземат предвид наличието на тясно сътрудничество между Европейската общност и Норвегия и Исландия, по-специално по силата на Споразумението от 18 май 1999 г. относно асоциирането на тези държави при въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген.
При такива обстоятелства е желателно органите на Норвегия, Исландия и Украйна да сключат без забавяне двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи при условия, сходни с тези на споразумението между Европейската общност и Украйна.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО МОТИВИРАНЕТО НА РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКАЗ НА ВИЗА
Като отчита колко е важна прозрачността за кандидатите за визи, Европейската комисия напомня, че законодателното предложение за преработка на Общите консулски инструкции относно визите за дипломатически представителства и консулски служби бе прието на 19 юли 2006 г. и разглежда въпроса за мотивиране на отказите на визи и възможностите за обжалване.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ОТНОСНО ДОСТЪПА НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ВИЗИ И ХАРМОНИЗИРАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ ЗА КРАТКОСРОЧЕН ПРЕСТОЙ И ДОКУМЕНТИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВЕНИ ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ВИЗИ ЗА КРАТКОСРОЧЕН ПРЕСТОЙ
Като отчита колко е важна прозрачността за кандидатите за визи, Европейската общност напомня, че законодателното предложение за преработка на Общите консулски инструкции относно визите за дипломатически представителства и консулски служби бе прието на 19 юли 2006 г. от Европейската комисия и разглежда въпроса за условията на достъп на кандидатите за визи до дипломатическите представителства и консулските служби на държавите-членки.
Във връзка с информацията, която трябва да бъде предоставена на кандидатите за визи, Европейската общност счита, че е необходимо да се вземат подходящи мерки:
— |
В най-общ план, да се изготви основна информация за кандидатите относно процедурите и условията за кандидатстване за визи и за тяхната валидност. |
— |
Европейската общност ще изготви списък с минимални изисквания, за да гарантира, че на украинските кандидати е предоставена съгласувана и уеднаквена основна информация и от тях по правило се изисква да предоставят същите подкрепящи документи. |
Посочената информация трябва да бъде широко разпространена (на информационните табла на консулствата, във вид на брошури, чрез уебсайтове и др.).
Дипломатическите представителства и консулските служби на държавите-членки предоставят информация относно съществуващите възможности съгласно достиженията на правото от Шенген за улесняване на издаването на визи за краткосрочен престой за всеки отделен случай.
ПРОЕКТ НА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО МЕСТНИЯ ГРАНИЧЕН ТРАФИК
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ПОЛША, УНГАРИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА И РУМЪНИЯ
Република Унгария, Република Полша, Словашката република и Румъния, считано от датата на присъединяването им към ЕС, заявяват своята готовност да започнат преговори за двустранни споразумения с Украйна с цел прилагане на режима на местен граничен трафик, създаден с Регламент на ЕО, приет на 5 октомври 2006 г., за определяне на правилата за местен граничен трафик по външните сухопътни граници на държавите-членки и за изменение на Шенгенската конвенция.
Комисия
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/77 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 13 септември 2007 година
относно производство съгласно член 81 от Договора за ЕО
(дело COMP/E-2/39.141 — Fiat)
(нотифицирано под номер C(2007) 4274)
(само текстът на английски език е автентичен)
(2007/841/ЕО)
(1) |
Настоящото решение, прието съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1), е адресирано до Fiat Auto SpA (наричан по-долу „Fiat“) и се отнася до предоставянето на техническа информация за ремонта на автомобили с марката Fiat, Alfa Romeo и Lancia. |
(2) |
Техническата информация се състои от данни, процеси и инструкции, които са необходими за проверка, поправка и замяна на дефектни, повредени или изхабени автомобилни части или за поправка на грешки в системите на автомобила. Тя включва седем основни категории:
|
(3) |
През декември 2006 г. Комисията започна процедура и предостави на Fiat предварителната си оценка, съдържаща предварителното мнение, че са налице съмнения, доколко споразуменията на Fiat с нейните партньори, извършващи следпродажбени услуги, са в съответствие с член 81, параграф 1 от Договора за ЕО. |
(4) |
Според предварителната оценка на Комисията изглежда, че Fiat не е предоставил определени категории техническа информация за извършване на ремонтна дейност значително време след края на преходния период, предвиден в Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията от 31 юли 2002 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (2). Освен това по време на започването на проучването на Комисията Fiat все още не беше въвел ефективна система, която да предоставя необвързващ достъп на независимите сервизи до техническа информация за извършване на ремонтна дейност. Въпреки че Fiat подобри достъпността на своята техническа информация по време на проучването на Комисията основно чрез създадения за тази цел през юни 2005 г. интернет сайт („интернет сайт TI“), предоставената на независимите сервизи информация изглеждаше все още непълна. |
(5) |
Тази предварителна оценка установи, че съответните пазари, засегнати от въпросната практика, са пазарът на ремонтни услуги и поддръжка за леки автомобили и пазарът на техническа информация за сервизите. Оторизираните мрежи на Fiat са имали много висок пазарен дял на първия пазар, а на втория пазар Fiat е бил единственият доставчик, способен да предложи цялата техническа информация, необходима на сервизите за такива автомобили. |
(6) |
Накратко, споразуменията на Fiat за услуги и дистрибуция на резервни части налагат на членовете на неговите оторизирани мрежи да извършват пълна гама от специфични за моделите услуги и да действат като търговци на едро на резервни части. Комисията се опасява, че възможните отрицателни въздействия от подобни споразумения могат да се засилят поради факта, че Fiat не предоставя на независимите сервизи подходящ достъп до техническа информация, с което изключва фирмите, които биха желали да предложат ремонтни услуги по различен търговски модел. |
(7) |
Предварителното заключение на Комисията беше, че условията, според които Fiat предоставя техническа информация на независимите сервизи, не съответства на техните потребности или по отношение на обхвата на предоставените данни, или по отношение на достъпността, като тази практика, в съчетание с подобни практики на други производители на автомобили, може да е допринесла за отслабването на пазарната позиция на независимите сервизи. От своя страна това може да е причинило значителна вреда на потребителите поради същественото ограничаване на избора на резервни части, по-високите цени на ремонтните услуги, намален избор на ремонтни ателиета, потенциални проблеми с безопасността и липса на достъп до иновационни ателиета за ремонт. |
(8) |
Нещо повече, очевидното непредоставяне от страна на Fiat на подходящ достъп на независимите сервизи до техническа информация явно възпрепятства споразуменията с неговите партньори, извършващи следпродажбени услуги, да се ползват от освобождаването от забрана, предоставено от Регламент (ЕО) № 1400/2002, понеже според член 4, параграф 2 от същия регламент предоставянето на освобождаване от забрана не се прилага, когато доставчикът на моторни превозни средства откаже да даде на независими оператори достъп до всякаква техническа информация, диагностициращо или друго оборудване, пособия, включително всякакъв вид съответен софтуер или обучение, необходими за ремонта и поддръжката на тези моторни превозни средства. Както е пояснено в съображение 26 от регламента, условията за достъп не трябва да дискриминират оторизирани и независими оператори. |
(9) |
В заключение Комисията прие предварителното мнение, че в контекста на липсата на достъп до техническа информация за извършване на ремонт е малко вероятно споразуменията между Fiat и оторизираните му сервизи да могат да се ползват от разпоредбата на член 81, параграф 3. |
(10) |
На 22 януари 2007 г. Fiat предложи ангажименти на Комисията, за да отговори на възможните ограничения на конкуренцията, изложени в предварителната оценка. |
(11) |
Според тези ангажименти основният принцип при определяне на обхвата на предоставената информация е за недискриминация между независимите и оторизираните сервизи. В тази посока Fiat ще гарантира, че всякаква техническа информация, пособия, оборудване, софтуер и обучение, необходими за поправка и поддръжка на неговите превозни средства, които са предоставени на оторизирани сервизи и/или независими вносители в която и да било държава-членка на ЕС от или от името на Fiat, са също така достъпни и за независимите сервизи. |
(12) |
Ангажиментите посочват, че „техническа информация“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1400/2002 включва всякаква информация, предоставена на оторизирани сервизи за поправката или поддръжката на превозни средства с марката Fiat, Alfa Romeo и Lancia. Конкретни примери са софтуер, кодове за грешки и други параметри, заедно с актуализациите, които са необходими за работата с електронни блокове за управление (ECU), с цел да се въведат или възстановят препоръчани от Fiat настройки; методи за идентифициране на превозните средства; каталози за резервни части; ефективни решения, създадени в резултат на практическия опит и отнасящи се до типични за определен модел или партида проблеми; уведомления за изтегляне от пазара, както и други уведомления, определящи поправките, които могат да бъдат извършени безплатно от оторизираната мрежа за ремонтни дейности. |
(13) |
Достъпът до инструменти включва достъпа до електронно диагностициране, други инструменти за извършване на ремонт заедно със съответния софтуер, включвайки и периодичната му актуализация, както и услуги след извършване на продажбата на такива инструменти. |
(14) |
Ангажиментите ще бъдат задължителни за Fiat и за свързаните с него предприятия, но няма да са директно обвързващи за независимите вносители на моторни превозни средства с марка Fiat. В тези държави-членки, в които Fiat разпространява чрез независими вносители превозните средства Fiat, Alfa Romeo и/или Lancia, Fiat се съгласи да положи всички усилия да задължи с договори съответните предприятия да му предоставят всякаква техническа информация или езикови версии на техническата информация, която са дали на оторизирани сервизи в съответните държави-членки. Fiat се ангажира незабавно да качи тази техническа информация или езикови версии на своя интернет сайт TI. |
(15) |
Според съображение 26 от Регламент (ЕО) № 1400/2002 Fiat не е длъжен да предоставя на независимите сервизи техническа информация, която би позволила на трети страни да избягват или обезвреждат устройства срещу кражби и/или да калибрират (3) наново електронни устройства, или да променят устройства, които ограничават експлоатационните качества на моторното превозно средство. Както всяко изключение, предвидено от правото на ЕС, съображение 26 следва да се тълкува тясно. Ангажиментите гласят, че ако се позове на такова изключение като мотив да не предостави техническа информация на независимите сервизи, Fiat се ангажира да гарантира, че отказаната информация е ограничена до необходимата за осигуряване на защитата, описана в съображение 26, както и че липсата на съответната информация не възпрепятства независимите сервизи от извършването на дейности, различни от тези, описани в съображение 26, включително работа върху устройства, като например електронни блокове за управление на двигателя, въздушни възглавници, устройства за опъване на коланите или елементи на централното заключване. |
(16) |
Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1400/2002 гласи, че техническата информация трябва да бъде предоставена по начин, пропорционален на нуждите на независимите сервизи. Това предполага както отделянето на информацията, така и таксуване, което да отчита до каква степен независимите сервизи ползват тази информация. |
(17) |
В съответствие с тези принципи ангажиментите посочват, че Fiat ще включи в интернет сайта TI цялата техническа информация, свързана с моделите, пуснати след 1996 г., и ще гарантира, че цялата актуализирана техническа информация е постоянно налична на интернет сайта TI или на който и да било друг последващ сайт. Освен това Fiat ще следи за това интернет сайтът да бъде лесно достъпен по всяко време и ще осигури еднаква степен на ефективност с методите, използвани за предоставяне на техническа информация за членовете на неговите оторизирани мрежи. Когато Fiat или друго предприятие, действащо от името на Fiat, направи дадена техническа информация достъпна за оторизираните сервизи на определен език на ЕО, Fiat ще гарантира, че тази езикова версия на информацията е качена незабавно и на интернет сайта TI. |
(18) |
Следните три категории техническа информация все още не са на интернет сайта TI, но Fiat се е ангажирал да ги предостави там до 31 декември 2007 г.:
|
(19) |
Ангажиментът посочва, че цената за достъп до сайта на Fiat ще се основава на цената на годишния абонамент за целия пакет от дискове CD-ROM, които той предоставя на своите оторизирани сервизи; а именно: 3 356 евро плюс 65 евро за каталога за части, както и допълнителна месечна абонаментна такса от 134 евро за актуализации. Въпреки това, за да спази изискването за пропорционалност, съдържащо се в регламента, Fiat е съгласен да предостави разбивка pro rata на месечни, дневни и часови периоди с цена за всяка марка 3 евро на час, 22 евро на ден и 350 евро на месец. Fiat е съгласен да поддържа тази цена за достъп и да не увеличава равнището на таксите над средния за ЕС процент на инфлация през целия период на валидност на ангажиментите. |
(20) |
Ангажиментите на Fiat не засягат каквито и да било настоящи или бъдещи изисквания, заложени в общностното или в националното законодателство, които могат да разширят обхвата на техническата информация, която Fiat следва да предостави на независимите оператори и/или може да предложи по-подходящи начини за предоставяне на такава информация. |
(21) |
Ако независим сервиз или сдружение на такива сервизи изисква това, Fiat се ангажира да приеме механизъм за посредничество при уреждане на спорове, свързани с предоставянето на техническа информация. Посредничеството ще се провежда в държавата членка, в която е регистрираното седалище на заявителя според правилата на признат местен център за посредничество. Посредничеството не засяга правото да се сезира компетентният национален съд. |
(22) |
Решението установява, че предвид ангажиментите вече не съществуват основания за действия от страна на Комисията. Ангажиментите са задължителни до 31 май 2010 г. |
(23) |
Консултативният комитет по ограничителни практики и господстващо положение излезе с положително становище на 9 юли 2007 г. |
(1) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 411/2004 (ОВ L 68, 6.3.2004 г., стр. 1).
(2) ОВ L 203, 1.8.2002 г., стр. 30.
(3) Тоест да изменят оригиналните настройки на ECU по начин, който не е препоръчан от Fiat.
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/80 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 6 декември 2007 година
за изменение на Решение 2004/4/ЕО за разрешаване на държавите-членки временно да вземат спешни мерки срещу разпространението на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith по отношение на Египет
(нотифицирано под номер C(2007) 5898)
(2007/842/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 16, параграф 3 от нея,
като има предвид, че:
(1) |
Съгласно Решение 2004/4/ЕО на Комисията (2) грудките на Solanum tuberosum L. с произход от Египет като правило не трябва да бъдат внасяни в Общността. За вносния сезон 2006/2007, обаче, внасянето на територията на Общността на такива грудки беше разрешено от „зони, свободни от вредители“ при определени условия. |
(2) |
През вносен сезон 2006/2007 беше регистриран един случай на прихващане на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith. |
(3) |
Египет реагира на това прихващане по задоволителен начин. Съответната област беше извадена от списъка на „зони, свободни от вредители“ за вносен сезон 2007/2008. |
(4) |
Въз основа на информацията, предоставена от Египет, Комисията постанови, че няма риск от разпространяване на Pseudomonas solanacearum (Smith) Smith с внасянето на територията на Общността на грудки от Solanum tuberosum L. от „зони, свободни от вредители“, при условие че бъдат изпълнени някои условия. |
(5) |
Вносът на територията на Общността на грудки от Solanum tuberosum L., произхождащи от „зони, свободни от вредители“ в Египет, следва да бъде разрешен за вносен сезон 2007/2008. |
(6) |
Решение 2004/4/ЕО следва да бъде съответно изменено. |
(7) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Решение 2004/4/ЕО се изменя, както следва:
1. |
В член 2, параграф 1 годините „2006/2007“ се заменят с „2007/2008“. |
2. |
В член 4 датата „31 август 2007 г.“ се заменя с датата „31 август 2008 г.“ |
3. |
В член 7 датата „30 септември 2007 г.“ се заменя с датата „30 септември 2008 г.“ |
4. |
Приложението се изменя, както следва:
|
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 година.
За Комисията
Markos KYPRIANOU
Член на Комисията
(1) ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/41/ЕО на Комисията (ОВ L 169, 29.6.2007 г., стр. 51).
(2) ОВ L 2, 6.1.2004 г., стр. 50. Решение, последно изменено с Решение 2006/749/ЕО (ОВ L 302, 1.11.2006 г., стр. 47).
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/81 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 11 декември 2007 г.
относно одобрение на програми за контрол на салмонела при птичите стада от вида Gallus gallus в определени трети страни в съответствие с Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на решение 2006/696/ЕО, по отношение на някои изисквания в областта на общественото здравеопазване относно вноса на домашни птици и яйца за люпене
(нотифицирано под номер C(2007) 6094)
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/843/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (1), и по-специално член 10, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (2), и по-специално член 9 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (3), и по-специално член 11, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Регламент (ЕО) № 2160/2003 установява изискванията за контрол на салмонела при различни популации домашни птици в държавите-членки. Изискванията се прилагат в държавите-членки от датите, определени в приложение I към посочения регламент, по-специално 18 месеца след установяване на целите за намаляване на случаите на салмонела. |
(2) |
Цел на такова намаляване са стадата от птици за разплод от вида Gallus gallus от 1 юли 2005 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1003/2005 на Комисията (4), за кокошки носачки от 1 август 2006 г. в съответствие с регламент (ЕО) № 1168/2006 и за бройлери от 1 юли 2007 г. съгласно Регламент (ЕО) № 646/2007 (5). |
(3) |
Канада, Израел, Тунис и САЩ представиха на Комисията програмите си за контрол на салмонела при домашни птици за разплод от вида Gallus gallus, техните яйца за люпене и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, предназначени за разплод. За тези програми бе установено, че осигуряват гаранции, еквивалентни на гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2160/2003 и затова следва да бъдат одобрени. |
(4) |
Решение 2006/696/ЕО на Комисията от 28 август 2006 г. за определяне на списъци на трети страни, от които е разрешен вносът и транзитът през Общността на домашни птици, яйца за люпене, еднодневни пилета, месо от домашни птици, щраусови и дивечови птици, яйца и яйчни продукти и яйца, свободни от определени патогени и приложимите условия за ветеринарно сертифициране и за изменение на директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (6) включва внос в и транзит през Общността на по-специално домашни птици за разплод и доотглеждане, яйца за люпене, еднодневни пилета и установява списък на трети страни, от които на държавите-членки се разрешава да внасят съответните животни и яйца за люпене. |
(5) |
Съгласно Регламент (ЕО) № 2160/2003 включването или запазването в списъците на трети страни, предвидени в законодателството на Общността за съответните видове или категория, от които на държавите-членки е разрешено да внасят съответните животни или яйца за люпене, обхванати от посочения регламент, подлежи на представяне на Комисията от заинтересованата трета страна на програма, еквивалентна на националните програми за контрол на салмонела, които трябва да бъдат създадени от държавите-членки, и на одобрение от Комисията. |
(6) |
В резултат на одобрението на програмите, Канада, Израел, Тунис и САЩ следва да останат в списъка, установен в Решение 2006/696/ЕО на трети страни, от които на държавите-членки е разрешено да внасят домашни птици за разплод от вида Gallus gallus, техните яйца за люпене и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, предназначени за разплод. |
(7) |
Някои други трети страни, понастоящем посочени в Решение 2006/696/ЕО все още не са представили на Комисията програма за контрол на салмонела. Тъй като изискванията за домашни птици за разплод от вида Gallus gallus, техните яйца за разплод и еднодневни пилета за разплод от вида Gallus gallus вече се предлагат в рамките на Общността, внос на такива домашни птици и яйца от тези трети страни вече не е разрешен. Списъкът на трети страни или райони от тях, установен в част 1 на приложение I към Решение 2006/696/ЕО следва да бъде съответно изменен. |
(8) |
С цел осигуряването на гаранции, еквивалентни на изискванията в рамките на Общността, трети страни, от които на държавите-членки е разрешено да внасят домашни птици за разплод и доотглеждане от вида Gallus gallus, техните яйца за люпене и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, следва да удостоверят, че програмата за контрол на салмонела се прилага за стадото на произход, и че това стадо е било тествано за наличието на салмонелни серотипове от значение за общественото здраве, веднага щом изискванията са били приложени за различните популации птици в Общността. |
(9) |
В допълнение, съгласно Регламент (ЕО) № 2160/2003, птичите стада от вида Gallus gallus не могат да бъдат използвани за развъждане и техните яйца не могат да бъдат използвани като яйца за люпене от 1 януари 2007 г. в Общността, ако са заразени със Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium. Затова вносът на домашни птици за разплод, еднодневни пилета за разплод и яйца за люпене следва да бъде разрешен в Общността само ако стадата на произход са били изследвани и не са заразени със Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium. |
(10) |
Регламент на Комисията (ЕО) № 1177/2006 от 1 август 2006 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение изискванията за използване на специфични методи за контрол в рамките на националните програми за контрол на салмонелата сред домашните птици (7), определя някои правила за употребата на антимикробиални вещества и ваксини в рамката на националните програми за контрол, одобрени от Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 2160/2003. |
(11) |
Трети страни, от които на държавите-членки е разрешено да внасят домашни птици за разплод и доотглеждане от вида Gallus gallus, яйца за люпене и еднодневни пилета от вида Gallus gallus, следва да удостоверят, че специфичните изисквания за употребата на антимикробиални вещества и ваксини, предвидени в Регламент (ЕО) № 1177/2006 се прилагат веднага щом изискванията са били приложени за различните популации птици в Общността. Ако за еднодневни пилета са използвани антимикробиални вещества за други цели, различни от контрол на сламонела, това също следва да бъде отбелязано в сертификата, тъй като такава употреба би могла да окаже влияние върху изследванията, провеждани при внос. |
(12) |
Образците на ветеринарни сертификати за внос на домашни птици за доотглеждане и разплод, еднодневни пилета и яйца за люпене в Решение 2006/696/ЕО следва да бъдат съответно изменени. С цел избягване на бъдещи изменения на образците на ветеринарни сертификати в момента, когато разпоредбите относно вноса в Регламент (ЕО) № 2160/2003 започнат да се прилагат за домашни птици за доотглеждане и за еднодневни пилета, различни от тези за разплод, образците на ветеринарните сертификати за вноса на тези животни следва също да бъдат изменени, с ясно обозначение, когато тези изменения се прилагат за различните популации. |
(13) |
България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. От тази дата разпоредбите относно търговията в рамките на Общността, установени в Решение 2006/696/ЕО се прилагат за тези нови държави-членки. Затова България и Румъния следва да бъдат заличени от списъците на трети страни, одобрени за внос от държавите-членки, установен в част 1 на приложения I и II към Решение 2006/696/ЕО. |
(14) |
С цел избягване на смущения в търговията, употребата на ветеринарни сертификати, издадени в съответствие с Решение 2006/696/ЕО, както е формулирано понастоящем, следва да бъде разрешена за период от 60 дни след началната дата на прилагане на настоящото Решение. |
(15) |
Въпреки това, с цел избягване на бъдещи изменения на образците на ветеринарни сертификати, в момента когато разпоредбите относно вноса в Регламент (ЕО) № 2160/2003 започнат да се прилагат за кокошки носачки и за бройлери от вида Gallus gallus, образците на ветеринарните сертификати за вноса на тези животни следва също да бъдат изменени, с ясно обозначение, когато тези изменения се прилагат за различните популации. Началната дата на прилагане на тези изменения следва съответно да бъде променена както е подходящо. |
(16) |
Решение 2006/696/ЕИО следва да бъде съответно изменено. |
(17) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото програмите за контрол представени от Канада, Израел, Тунис и САЩ в съответствие с член 10, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 2160/2003 се одобряват по отношение на салмонела при стадата от кокошки за разплод.
Член 2
Приложения I и II към Решение 2006/696/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящото решение.
Член 3
Пратките на домашни птици за доотглеждане и разплод, различни от щраусови птици, еднодневни пилета, различни от щраусови птици и яйца за люпене, различни от тези на щраусови птици, за които са издадени ветеринарни сертификати в съответствие с Решение 2006/696/ЕО, във варианта, приложим преди началната дата на прилагане на настоящото решение, могат да бъдат внасяни в Общността за период от 60 дни след началната дата на прилагане на настоящото решение.
Член 4
Настоящото решение се прилага от 15 февруари 2008 година.
Въпреки това се прилагат точка II. 2.5 от образеца на сертификат за домашни птици за разплод или домашни птици за доотглеждане, различни от щраусови птици и точка II 2.4 от образеца на сертификат за еднодневни пилета, различни от щраусови птици в приложение I към Решение 2006/696/ЕО, изменено с настоящото решение. От 1 януари 2009 г., ако домашните птици за доотглеждане или еднодневните пилета са предназначени само за производството на месо.
Член 5
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 11 декември 2007 година.
За Комисията
Markos KYPRIANOU
Член на Комисията
(1) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1237/2007 на Комисията (ОВ L 280, 24.10.2007 г., стр. 5).
(2) ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55; коригирана версия в ОВ L 226, 25.6.2004 г., стр. 22. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1243/2007 на Комисията (ОВ L 281, 25.10.2007 г., стр. 8).
(3) ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206; коригирана версия в ОВ L 226, 25.6.2004 г., стр. 83. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
(4) ОВ L 170, 1.7.2005 г., стр. 12. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1168/2006 (ОВ L 211, 1.8.2006 г., стр. 4).
(5) ОВ L 151, 13.6.2007 г., стр. 21.
(6) ОВ L 295, 25.10.2006 г., стр. 1 Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1237/2007.
(7) ОВ L 212, 2.8.2006 г., стр. 3.
ПРИЛОЖЕНИЕ
1) |
Приложение I към Директива 2006/696/ЕО се изменя, както следва:
|
2) |
В част 1 на приложение II към Решение 2006/696/ЕИО вписванията за България и Румъния се заличават. |
(1) Без да се засягат специфични изисквания за сертификация, които са предвидени в споразумения на Общността с трети страни.
(2) Сертификати, в съответствие със Споразумението между Европейските общности и Конфедерация Швейцария за търговия на земеделски продукти (ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 132).“
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/101 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2007 година
за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Германия
(нотифицирано под номер C(2007) 6702)
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/844/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 3 от нея,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2) и по-специално член 10, параграф 3 от нея,
като има предвид, че:
(1) |
Решение 2006/415/ЕО на Комисията от 14 юни 2006 г. относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/135/ЕО (3) определя някои предпазни мерки, които да се прилагат с оглед предотвратяване разпространението на тази болест, включително и установяването на зони А и Б в случай на предполагаемо или потвърдено избухване на болестта. |
(2) |
Германия уведоми Комисията за избухване на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 в заден двор на стопанство на нейната територия и предприе съответните мерки, предвидени с Решение 2006/415/ЕО, включително установяването на зони А и Б, съгласно предвиденото в член 4 от посоченото решение. |
(3) |
Комисията разгледа предприетите мерки заедно с Германия и изрази задоволство, че границите на зони А и Б, установени от компетентния орган в тази държава-членка, са на достатъчно разстояние от настоящото местоположение на избухването. Зони А и Б в Германия следователно могат да бъдат потвърдени и продължителността на тази регионализация — фиксирана. |
(4) |
Решение 2006/415/ЕО следва да бъде съответно изменено. |
(5) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложението към Решение 2006/415/ЕО се изменя в съответствие с текста в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.
За Комисията
Markos KYPRIANOU
Член на Комисията
(1) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 33); коригирана версия (ОВ L 195, 2.6.2004 г., стр. 12).
(2) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2002/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 315, 19.11.2002 г., стр. 14).
(3) ОВ L 164, 16.6.2006 г., стр. 51. Решение, последно изменено с Решение 2007/816/ЕО (ОВ L 326, 12.12.2007 г., стр. 32).
ПРИЛОЖЕНИЕ
Приложението към Решение 2006/415/ЕО се изменя, както следва:
1. |
Следният текст се добавя към част А:
|
2. |
Следният текст се добавя към част Б:
|
III Актове, приети по силата на Договора за ЕС
АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС
18.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 332/103 |
РЕШЕНИЕ 2007/845/ПВР НА СЪВЕТА
от 6 декември 2007 година
относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите-членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество, свързани с престъпления
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и б) и член 34, параграф 2, буква в) от него,
като взе предвид инициативата на Кралство Белгия, Република Австрия и Република Финландия,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид че:
(1) |
Основният мотив за трансграничната организирана престъпност е финансовата печалба. Тази финансова печалба е стимул за извършване на други престъпления за постигане на още по-голяма печалба. Затова правоприлагащите служби следва да имат необходимите умения за разследване и анализ на финансовите аспекти на престъпната дейност. За да се води ефикасна борба с организираната престъпност, между държавите-членки и ЕС трябва да се осъществява бърз обмен на информация, която да доведе до проследяването и конфискацията на облагите от престъпления, както и на друго имущество, принадлежащо на престъпни лица. |
(2) |
Съветът прие Рамково решение 2003/577/ПВР от 22 юли 2003 г. относно изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (2) и Рамково решение 2005/212/ПВР от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество, свързани с престъпления (3), които уреждат някои аспекти на съдебното сътрудничеството по наказателноправни въпроси в сферата на замразяването и конфискацията на облаги, средства и друго имущество, свързани с престъпления. |
(3) |
Необходимо е да се установи тясно сътрудничество между съответните органи на държавите-членки, които вземат участие в проследяването на незаконни облаги и друго имущество, които може да подлежат на конфискация, и да се предвидят разпоредби, позволяващи пряка връзка между тези органи. |
(4) |
За тази цел държавите-членки следва да разполагат с национални служби за възстановяване на активи с компетенции в тези области и да обезпечат бърз обмен на информация между тези служби. |
(5) |
Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN), създадена в Хага на 22—23 септември 2004 г. от Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство, вече представлява глобална мрежа от професионалисти и експерти, имаща за цел подобряването и съдействието за запознаване с методите и техниките в областта на трансграничната идентификация, замразяване, запориране и конфискация на облаги и друго имущество, свързани с престъпления. Настоящото решение следва да допълни мрежата CARIN, като предвиди законова база за обмен на информация между службите за възстановяване на активи на всички държави-членки. |
(6) |
В своето съобщение до Съвета и до Европейския парламент „Програмата от Хага: десет приоритета за следващите пет години“ Комисията подкрепи също така укрепването на инструментите, с които да се подходи към финансовите аспекти на организираната престъпност, inter alia, посредством учредяването на отдели за разследване на активи от престъпления в държавите-членки. |
(7) |
Сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи, както и между тях и другите отдели, натоварени с улесняване на проследяването и идентификацията на облагите от престъпни дейности, се осъществява съгласно процедурите и сроковете, предвидени в Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и разузнавателни данни между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз (4), включително и основанията за отказ, които се съдържат в него. |
(8) |
Настоящото решение не засяга договореностите за сътрудничество, определени с Решение 2000/642/ПВР на Съвета от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите-членки (5), нито съществуващите договорености за полицейско сътрудничество, |
РЕШИ:
Член 1
Служби за възстановяване на активи
1. Всяка държава-членка учредява или определя Национална служба за възстановяване на активи за целите на проследяването и идентификацията на облаги от престъпления и друго имущество, свързано с престъпления, които могат да станат предмет на заповед за замразяване, запориране или конфискация, издадена от компетентен съдебен орган по време на наказателни или, доколкото е възможно според националното законодателство на държавата-членка, граждански дела.
2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, държавите-членки могат, в съответствие с националното законодателство, да учредят или определят две служби за възстановяване на активи. Ако някоя държава-членка има повече от два отдела, натоварени да улеснят проследяването и идентификацията на облаги от престъпления, за контактни точки се определят максимум две служби за възстановяване на активи.
3. Държавите-членки посочват отдела/отделите, който/които се определя/т за национална служба/национални служби за възстановяване на активи по смисъла на настоящия член. Те съобщават писмено тази информация и всякакви по-нататъшни промени на генералния секретариат на Съвета. Тази нотификация не изключва възможността други отдели, които са натоварени да улесняват проследяването и идентификацията на облагите от престъпления, да обменят информация съгласно членове 3 и 4 със службата за възстановяване на активи на друга държава-членка.
Член 2
Сътрудничество между службите за възстановяване на активи
1. Държавите-членки се грижат техните служби за възстановяване на активи да си сътрудничат една с друга за целите, изложени в член 1, параграф 1, като обменят информация и добри практики както при поискване, така и по собствена инициатива.
2. Държавите-членки се грижат това сътрудничество да не е възпрепятствано от вътрешния статут на службите за възстановяване на активи, независимо дали те са част от административен, правоприлагащ или съдебен орган.
Член 3
Обмен на информация между службите за възстановяване на активи при поискване
1. Службата за възстановяване на активи на държава-членка или друг отдел в нея, натоварен да улеснява проследяването и идентификацията на облагите от престъпления, може да направи искане пред службата за възстановяване на активи на друга държава-членка за информация, свързана с целите, посочени в член 1, параграф 1. За тази цел тя се опира на Рамково решение 2006/960/ПВР и на правилата, приети за изпълнението му.
2. Когато се попълва формулярът, предвиден от Рамково решение 2006/960/ПВР, службата за възстановяване на активи, която подава искането, определя също така обекта на това искане и причините за него, както и естеството на делото. Тя също така предоставя подробности за набелязаното или търсеното имущество (банкови сметки, недвижимо имущество, коли, яхти и други предмети с висока стойност) и/или за физическите или юридическите лица, за които се предполага, че са замесени (например имена, адреси, дата и място на раждане, дата на регистрация, акционери, седалища). Тези подробности следва да са възможно най-точни.
Член 4
Обмен на информация по инициатива на службите за възстановяване на активи
1. Службите за възстановяване на активи или други отдели, натоварени да улесняват проследяването и идентификацията на облаги от престъпления, могат в рамките на действащото национално законодателство и без да подават молба за тази цел, да обменят информацията, която те смятат за необходима за изпълнението на задачите на друга служба за възстановяване на активи, съгласно целите на настоящото решение, посочени в член 1, параграф 1.
2. Член 3 се прилага спрямо обмена на информация по настоящия член mutatis mutandis.
Член 5
Защита на данните
1. Всяка държава-членка гарантира също така прилагането на установените правила за защита на личните данни при процедурата по обмен на информация, предвидена от настоящото решение.
2. При използването на информацията, която е била обменена пряко или двустранно по силата на настоящото решение, се прилагат разпоредбите на националното законодателство за защита на личните данни на получаващата държавата-членка, където информацията подлежи на същите правила за защита на личните данни, както ако са събрани в получаващата държава-членка. Личните данни, обработени в контекста на изпълнение на настоящото решение, се защитават в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни и за тези държави-членки, които са го ратифицирали, се прилага допълнителният протокол към посочената конвенция от 8 ноември 2001 г., относно надзорните органи и трансграничните потоци от данни. Принципите на Препоръка № R(87) 15 на Съвета на Европа относно регламентиране на използването на лични данни в полицейския сектор следва също така да се вземат предвид, когато изпълнителните власти обработват лични данни, получени съгласно настоящото решение.
Член 6
Споделяне на най-добрите практики
Държавите-членки се грижат службите за възстановяване на активи да обменят най-добри практики относно начините за подобряване на ефикасността на усилията на държавите-членки при проследяване и идентификация на облагите от, или на друго имущество, свързано с престъпления, които могат да бъдат предмет на заповед за замразяване, запориране или конфискация, издадена от компетентен съдебен орган.
Член 7
Връзка със съществуващи договорености за сътрудничество
Настоящото решение не засяга задълженията, възникващи вследствие на инструменти на Европейския съюз за взаимна правна помощ или взаимно признаване на решенията по наказателни дела и от двустранни или многостранни споразумения или договорености между държавите-членки и трети страни за взаимна правна помощ, както и от Решение 2000/642/ПВР и Рамково решение 2006/960/ПВР.
Член 8
Изпълнение
1. Държавите-членки гарантират възможността за пълно сътрудничество в съответствие с разпоредбите на настоящото решение до 18 декември 2008 г. До същата дата държавите-членки предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите от своето национално законодателство, които им позволяват да изпълняват задълженията, наложени им с настоящото решение.
2. Докато държавите-членки все още не са изпълнили Рамково решение 2006/960/ПВР, позоваванията на това рамково решение в настоящото решение се разбират като позовавания на приложимите инструменти за полицейско сътрудничество между държавите-членки.
3. До 18 декември 2010 г. Съветът оценява изпълнението на настоящото решение от държавите-членки въз основа на доклад, изготвен от Комисията.
Член 9
Прилагане
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 година.
За Съвета
Председател
A. COSTA
(1) Становище от 12 декември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.
(3) ОВ L 68, 15.3.2005 г., стр. 49.
(4) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89.
(5) ОВ L 271, 24.10.2000 г., стр. 4.